/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=f-ySwm-8pyk

 

0.00 – 7.50:

Силвина: ще изпълним няколко песни с Йорданка Хаджийска, която с флейта, се съгласи заедно да ги изпълним. Ще изпълним “Пролетна песен”, “Весел ти бъди” и “Добър ден”, това са песни на Учителя Петър Дънов и много мой любими песни, особено “Пролетна песен”

Йорданка: съвсем тематична

(пеят)

Силвина: и да си пожелаем наистина един прекрасен ден днес с това, което предстой. Радост е за нас да сме в Пловдив и благодарим на приятелите за поканата, за тази възможност и този прекрасен дар наистина.

 

живото общуване, история за един учител и починалия му син

7.51 – 40.29:

Георги: Най-напред да благодарим на Всевишния, че сме заедно, защото няма нищо по-хубаво от живия контакт? – ами човек, ако има проблеми, да се облегне на рамото на приятеля, да сложи глава на рамото му и да чуе една утешителна дума. Негов е проблема, приятеля може, ако е за пари, ще му помогне, ама ако е сърдечен проблем, само Господ може да ти помогне и самият ти.

Аз обикновено ей така си държа ръцете (пръстите на двете ръце, допрени един до друг), но когато си ги държа така (палците в джобовете на дънките), имам и този навик, малко уличен е, да се разхождам, като си пия кафето.. така и сега се сетих кой виден американски президент съм го виждал, не на живо де, на филм, ама документален, ей така обичаше да ходи из огромния кабинет в Белия дом, знаете ли кой беше? – един от най-младите президенти на Щатите, той си замина, разбира се, Джон Кенеди.

Така, прекрасен празник, прекрасен ден, всичко е чудесно и прекрасно, първото нещо, човек като се събуди сутрин трябва да каже “а бе, днес е чудесен ден, ще бъде”, трябва да бъде весел, трябва да бъде оптимистичен, ако има оптимизъм, има всичко, няма ли оптимизъм, няма ли надежда, няма нищо. Така са наредени – вяра, надежда и любов, но според мен трябва да бъде първа надеждата, вярата и любовта, а вярата нарочно е сложена отпред, защото без вяра не може да имаш надежда. Най-напред трябва да вярваш, че всичко ще се оправи и то наистина се оправя, дори и когато за нас изглежда, че никак не е добро, много е некомфортно, много е нелогично, много, така да се каже, е негативно, но винаги минава, както нощта минава и няма начин да не съмне, просто няма начин.

Спомням си един такъв случай, бях учител или селски даскал в едно съвсем малко село на 30-40км. от София, млад съм така и там си преподаваш по 5-6 предмета, колко? – 100 деца имаше, обаче имах един колега, който ми правеше впечатление, интелигентен човек, но много мълчалив, нещо му тежеше на този човек, имаше някакъв проблем, някаква мъка. И веднъж го питам “а бе, Кольо, нещо ти тежи, какво има?” и той вика “знаеш ли, преди 4-5 години загубих жената и детето и от тогава не ми е добре”, аз викам “а бе ти не си първа младост”, оня вика “момчето беше на 14 години, а жена ми, когато то си отиде, поболя се и замина след него след една година, не можа да го прежали” и всеки ден си се заговаряме ей така с него, той вече беше човек над 50-те, но аз му давах, вдъхвах му надежда всеки ден, отивам, обръщам му внимание, говорим си и т.н., значи гледам да го разтоваря малко, хубави работи, оптимистични и той така почна леко да живва и мина една година и една учителка, много по-млада от него, с 30 години, Бог така събира и аз не знам, събра ги, ожениха се, тази жена го възздигна и едно хубаво момченце и момиченце си роди, пораснаха децата. Всичко това става, той живееше в моята махала през две къщи, скоро си замина, защото вече е много възрастен и пораснаха децата, ожениха се и Господ даде на момичето две момченца близначета, а на момчето две момичета близначета и той казва като ме видеше из махалато до скоро, докато беше жив, вика “а бе Георги, ти беше прав някога, че всичко ще мине на добро и че това, Господ, което ми е взел, ще ми го върне много пъти”, викам “видя ли, той ти го върна най-напред с една прекрасна дъщеря и един син, много свестни, изключителни, след това в още наследници, това ти бяха внуците и то близначета и от едната и от другата страна”, защо? – защото той ми каза много интересни работи за сина си тогава, а сина му беше спасил предишния ден, от един вир в една река се беше хвърлил и беше извадил две деца, други негови съученици и на третия ден се беше удавил в същата река, защото той много добър плувец и спортистче беше, едно яко момченце, обаче течението го отнася и го удря в една скала, главата и поради тази причина си замина. Обаче той ми каза следните чудеса, които тогава понеже баба ми и майка ми бяха много религиозни и аз много, вярвам, каквото ми се каже, той вика “а бе аз виждам, че с теб мога да говоря всичко, с останалите как да им кажеш нещо, те те гледат под око”, викам “разказвай, на мен всичко можеш да разкажеш и аз всичко вярвам, после проверявам евентуално, ако не е станало така, то ще си покаже”, той казва “когато почина сина, аз отивам на 40-тия ден и забодох една свещица в гроба, седя и се разсърдих на Господ, викам – Господи, ти ми взема детето и т.н. – сърдя му се и го коря, през нощта сънувам един сън, яви се момчето ми, застана до леглото, целия в светлина и вика – тате, ти днес забоде на гроба свещицата, ама тя половината беше горе, половината беше под земята и като изгоря, изгоря до половината, ама останалата си беше цяла, можеше да гори още много, е моя живот не е свършил и за да разбереш ще ти покажа тази нощ, че аз съм тук, че съм жив и Господ ми даде веднага друг живот, по-голям съм, на друга планета съм и на друга слънчева система, но ще дойда – какво стана, лягаме си вечерта и понеже беше хладно времето отвънка, късна есен, вече почва да препръсква сняг, жена ми превъртя, тя не можа да издържи, взима едно одеало и отива на гробищата, което е на 3км. да завива сина, това не го прави за първи път и аз като се събуждам гледам, че я няма в леглото, скачам веднага и я настигам след 1км., тя носи това и отива на там и аз и викам – то е добре и т.н., обяснявам и вече, че е пренесен от там, тя няма какво да завива, това тяло, то вече.. – и тя спря, разбра ме и седнахме отстрани на пътя, имаше отрязани тополи, дървета, докато я убеждавам да поседим и после да се приберем към вкъщи обратно и докато седяхме, изведнъж от Небето се спусна една звезда, която пулсираше, то е било летяща чиния, голямо светещо кълбо, което застана толкова близо над нас, няма 100- 200 метра над главите ни и пулсира и стой, и аз и казвам – това е знак от Небето, нашия син каза.. – и и говоря за съня, тръгваме си от там и има още 1км. до нас и над главите ни огненото кълбо или летящата чиния бавно летеше, влязох в двора, това става, докато ходим този километър, половин час и повече, и най-сетне, когато влязохме в двора и застанахме пред къщата, тя започна да се издига нагоре и изчезна в безкрая. След няколко нощи сънувах пак сън, сина ми пак дойде и какво ми каза – аз съм пилот на летяща чиния, онзи ден дойдох, защото Бог м
е пусна да ти се покажа”. Животът не свършва със смъртта, в това съм се убедил. А той имаше мерак като завърши 18-19 години да отиде във военно-въздушното училище в Долна Митрополия да учи за пилот, ето как, заминал и моментално Бог му дава тази възможност, защото Бог моментално може да те направи и от 1 година и от 1 месец на 28 години и да те прати на друга планета и той казал “аз не искам повече да се връщам на Земята”. И аз не знам защо ви го разказвам този случай, но просто исках да кажа какво е надеждата, вярата, любовта и оптимизма.

Хората се събират наистина, за да контактуват, най-живия, най-прекрасния контакт е този – да видиш човека срещу теб, дали ще седнеш да си изпиеш кафето с него, или чисто и просто безцелно ще се разходите от тук до градската градина, но хората да бъдат заедно, не могат техническите средства, колкото и да са добри да заменят нещата  и да заменят истинските неща. Това е, както съм го казвал, генерална репетиция, джиесемите и компютрите, за какво? – за наша телекомуникация, т.е. ще се развие телепатията, където е и всеки един ще може да говори с който си иска и както си иска, както сега, разбира се, правят доста голяма част от посветените си говорят телепатично или пък се пренасят в пространството чрез телепортации. Това го виждам на хоризонта, няма, разбира се, да стане след 50 години, но след 150 години вече ще има много наченки на това и много от земните хора ще го могат, те и сега ще започнат да го могат това все повече и повече, дори и в момента има доста хора.

Така, искам обаче днес да бъде леко разчупена рамката и понеже е и такъв прекрасен ден да бъде на въпроси и на отговори, нещо, ако имате да ме питате, може да ме питате от А до Я и онова, което мога, не само си заслужава, но и мога да го кажа, защото има неща, които не могат да се кажат на човешкото съзнание в този момент, може би, ще може да се кажат след 50 години, ще отговоря.

книжките на Георги и още няколко истории, Петър Дънов

Попитаха ме скоро защо си написал тази книга, един след като я е чел 3 пъти, посветен, едно приятелче, “Великият трепет”, когато тази книга сам казваш, че е за съзнание след 20-30 години, значи съзнанието на цялото земно кълбо трябва да се повдигне с 20-30 години, но смятам, че вие, които ме слушате в тази зала, вашето съзнание е повдигнато и като я прочетете може да я разберете, макар че от едно прочитане и аз не можах да я разбера като я написах и викам а бе аз ли съм я писал, много ми беше чудно, защо? – защото когато пишеш, ти толкова се вдаваш в нещата, че не знаеш и не помниш, и това е истина, особено като някоя беседа или някоя лекция тече само през мен и аз съм само като един проводник или като един говорител, после не знам за какво съм говорил, но ако я трансформирам в момента, помня, иначе чесно казано не помня или помня малко от това.

Специално това събиране днес тук е за представяне на двете нови книжки, едната издадена преди няколко месеца, тя е поезия, казва се “Шепа слънце” и са събрани стихотворения в четири групи или за всяко едно съзнание, за всеки един по нещо, като се започне от духовните, езотерични и окултни стихотворения или духовни в началото, мине се през любовната, интимната лирика, земната за душата, защото първата е космическата, небесната любов, второто е земната любов, третото вече е наречена “Сянка и пепел”, показва всичко, което е в този свят и е тей наречената голяма, прекрасна, хубава илюзия, която се казва Мая, разбира се, по източно му, това е, затова казваме сянка и пепел, “Всичко е по-безплътно от сянка и по-евтино от пепел”, това го пише в Библията, в Свещеното писание, черно на бяло, но там пише и нещо друго, има време за всичко, докато сме на Земята, независимо дали ще бъдем 50-100-150 години или си отидем по-млади, но ние сме си изпълнили програмата, какво е трябвало да дадем даваме, какво е трябвало да получим, получаваме и заминаваме, ако някой си мисли, че има неща, които са случайни, той чисто и просто бърка. Всичко е големия Божи промисъл и великия план на Всевишния, който всяка сутрин напоследък, понеже и аз съм едно мрънкало и мрънкам, както детето мрънка на родителите си и аз така мрънкам на Небето и те ми казват “Синко, всичко се движи по съвършения план”, ама как може? – може, обаче трябва да виждаш не под носа си, а по далеч. Примерно едно поточе в гората като се препълни, особено сега като имаше повече дъждове и гледам един поток стигнал до един мравуняк и почва леко да влиза вътре, тогава мравките като ги гледам масово се евакуираха, а то животинки, обаче знаят, до дървото, което е големия дъб до мравуняка, веднага всички започнаха да се качват нагоре, той почерня от мравки, какво си мислят мравките? – край, дойде потопът, цялото земно кълбо е под вода, а водата беше на 4-ри метра, насам и натам беше сухо до безкрайността, това е. Ето как човешкото съзнание е ограничено, ами ограничено е, то само на тази планета, ние мислим ей какво стана, не, трябва да го разширяваме все повече и повече, за да приемаме нещата.

Така, за стихосбирката казах, последната от разделите се казва “Пъпна връв” и тази “Пъпна връв” е хубава с нещо, с какво? – това са родолюбиви, социално-патриотично стихотворения, от които повече от половината на военна тематика, защото какво да правя, аз съм военен човек, бивш, сега вече даже не употребявам любимите ми военни термини, много ги обичах, даже на ключовете на жигулата си имах един куршум, патрона  е целия, гилзата и куршума отпред се казва патрон, патрона се състой от две части – гилза и куршум, нали, има капсула, има ред други работи, обаче казах, който беше изстрелян и го намерих на едно стрелбище, военно, разбира се, че познавам патроните, беше от калашник, калашников куршум, който беше така сплескан, оригинално, че го взех, запоих му една гривничка и си го закачих на ключовете на хубавата зелена жигула, която имах някога. Символ ли беше, куршумчето, но изстреляно вече. Иначе имах много патрони и да не говоря, защото бях и капитан на отбора по спортна стрелба и ред други.. ние си мислим, че с това ще покажем мъжество, с кое? – с тежкоатлетика, с борбата, с бокса, да не говоря за бойните изкуства, не, мъжеството се състой в друго – да се смириш и да простиш, а не в грубата сила, напротив, силата, която командва нещата е съзнанието и великата духовна сила, каквито и бабаити да излизат, само като ги погледнеш, ще ги вкамениш, в това съм убеден.

Веднъж Учителя на изгрева изнася една беседа, толкова била голяма залата и с толкова хора, 50-60 човека и идва един военен, влиза вътре и вика “Г-н Дънов, ако продължава жена ми да идва на вашите беседи, ще ви застрелям”, вади пистолета и отива, той седи така до катедрата Учителя, вади и насочва пистолета срещу него, заплашва го, разбира се, обаче изведнъж какво става? – ръката му се вкаменява и Учителя казва “да, пистолета е пълен, натисни спусъка да видим, дали ще гръмне”, оня стой така и вика “ама какво стана”, “ами нищо, така ще поседиш сега 15 минути, за да разбереш, че аз не карам жена ти на сила да идва тук, тя идва по собствена воля, идва и слуша, никой не съм го накарал на сила, ти много пъти си и забранявал, но тя продължава да идва и мислиш, че аз съм причината, сега ще поседиш така, за да видиш какво се казва сила и то Божия сила”. Така, освобождава го и вече този военен започва да пуска жена си да ходи съзнателно. Често е правил Учителя такива експерименти и друг случай, това го пише в чудесата на Учителя, една книжка такава дебела, той е правил чудеса като Иисус Христос, разбира се, възкресявал е, смирявал е, но това не му е била работата, да прави чудеса, на Христос, да, да прави чудеса и да разнася словото, на Учителя номер едно е да разнася словото, а после са чудесата. На първия ред седи една хубава дама, софийска, много известна, на един известен, не знам дали е бизнесмен или министър, мъжа и, и Учителя отпред на катедрата говори половин час, по едно време изведнъж дамата се отделя от стола на 50-60см. във въздуха и стой така, и отзад почват да викат “седни, седни”, те мислят, че тя е станала права, защото не се вижда, а тя седи във въздуха и тя почва да вика “ама какво стана” и Учителя вика “виж какво мойто момиче, говоря половин час тук ня цялата аудитория, обаче ти не ми повярва на нито една дума, затова сега ще стоиш 15 минути във въздуха, за да видиш какво е Божествена сила, не че за да повярваш, ти не искаш да повярваш на нито една дума, много не повярваха в половината слово, едни в ¼, но ти понеже не повярва на нито една, затова ще останеш така”. Известно време, той ги е държал по 15 минути,  това е правил и със учениците си, когато нещо, някой от учениците му нещо сбърка или го ядоса, вдига го на една педя във въздуха и стой във въздуха, не може да шавне никъде, значи ученика трябва да си направи сметка, че нещо е направил не много редно, разбира се, това е правил на най-близките си ученици, иначе е избягвал, така да се каже, да прави тези неща.

Ще ви кажа нещо, когато дойде, знаете, че трите основни принципа на Вселената, на които се крепят нещата са любов, мъдрост и истина, така са подредени, така са подредени и на моя пентаграм, любовта е посредата най-голямата, мъдростта и истината са от двете страни, от 7-те принципа на Вселената, 5-те са 5-те лъчи на пентаграма – любов, мъдрост, истина (от двете страни), отдолу са добротворчество и справедливост, или добродетелност и правда, според старата терминология. Иисус, когато дойде, самия син Божии, той беше любовта – номер едно, трябваше да разнася словото Божие, мъдростта номер две и истината, да се жертва на кръстта, за да остане за поколението, следващия голям, който дойде, и по-голям от него е само Иисус е Всемировия Учител Беинса Дуно, по-голям няма, нито на Изток, нито на Запад, нито преди Иисус, нито след него, друг освен Учителя, който също е Господ Бог, само че е син на Иисус, елохим, идва тук. Какво беше той и защо избра Рила? – най-напред той беше словото на Бога, да научи на мъдрост тези хора, най-напред беше мъдростта, да ни даде знания, познания, да повиши, а и онова, което, всичко е изтрито от словото на Христа, той трябваше да го възстанови, ами не са малко 7 500 беседи и да пишеш абсолютно за всичко, не ти трябва друго знание, изчети само на Учителя всичко и не знам дали ще се изравниш с него, но ще бъдеш по напред от сегашните адешти и учители на земното кълбо поне с едни гърди, ето аз го казвам отговорно, Георги Изворски го казва, да не говоря, че аз ще остана някъде далече назад като каруца, а човек ще бъде някъде далеч напред като ракета, който изчете това, но не само го изчете, започне и да го прилага, защото приложеното знание се казва МЪДРОСТ, неприложеното знание се казва едно хубаво голямо НИЩО, то чували знание, ама то е нищо, то е въздух. Аз съм написал накрая какво е нищо? – говоря шеговито, сянката не е нищо, нищо, че казваме пепел и сянка, пепелта е горяло нещо, пепелта е прекрасно нещо, било е, дало е енергия, дало е любов, дало е светлина и топлина, да, аз уважавам пепелта, сянката също я уважавам, защо? – защото е едно огромно дърво, нещо, което има сянка, значи има нещо, за да има сянка, ти си нещо и сянката е нещо, но нищо, знаете ли кое е? – сянката на сянката, написал съм го в последните книги. Така, значи Учителя дойде тук да разпространява словото, т.е. мъдростта, да учи и понеже Рила е подходяща планина  и беше определена за това, тей като езерата съдържат огромно количество информация, приема и отдава, затова водеше учениците си и затова беше там. Той беше мъдростта, винаги се ръководеше от истината, втория принцип и чак третия принцип при него – любовта и любовта я показваше, разбира се, винаги всички учители я показват. Третия, който идва, дошъл ли е или ще дойде, не знам, ще бъде синтез на какво? – първото нещо при него вече е истината, в евангелието пише, за да не го цитирам цялото, във видението на Свети Йоан Богослов, който казва така “и ето Небето беше отворено и видях бял кон и онзи, който яздеше на него, се наричаше верен и истинен, и съди и воюва право, очите му бяха огнен пламък, на главата си имаше много корони и носеше име, което никой не знаеше, а само той, и беше облечен в дреха, опръскана с кръв и името му беше Божие слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подире му на бели коне, от устата му излизаше остър меч, с който ще порази народите и ще ги командва с железен жезъл. На дрехата и на бедрото му пишеше – цар на царете и господар на господарите”, приключвам цитата, верен и истинен, искам да се върна, значи сега дойде времето за абсолютната истина, истина, времето, истината, след това вече е Божието слово и след това е любовта, но според мен е истината, поднесена чрез любов и накрая е знанието. Тей като сега, съвремената степен на съзнанието толкова е пораснало, че хората вече разбират от половин дума и през последните 100 години на окултизма, на езотериката и попринцип, дали е всякаква мистика, изключително много завладя света, това, така да се каже дойде времето, не е мания и не е нещо модерно, не е и хоби.

Сега да кажа няколко думи и за тази книжка – “Аз и Пикасо”.

 

Силвина: а, дали искаш преди това Калин да ни изненада с нещо

Георги: да, мислих като междучасие да бъде, щях да кажа няколко думи, но нека, сега е подходящо, добре

Силвина: ще изпълним “Шалааха”, мантрата на Георги, който ни я даде на нас, а Калин написа музиката с Божието вдъхновение

40.30 – 50.22:

(пеят)

 

Калин: сега се чудя, едната песен е не съвсем завършена, другата е завършена, изцяло изненада

Силвина: написал е песен, по някое от стиховете от стихосбирката “Шепа слънце”

Калин: едната песен е лесна, весела, така за всички нас, ще я пеем, много бързо ще я запомним, другата е по така, Силве, отвори си на 36 страница, ако обичаш

(пее)

Калин: другата обаче е много тиха, не знам въобще дали ще ме чувате, Георги ще ме чуе със сигурност, на 50 стр., тя е със съвсем друг характер

(пее)

 

“Шепа слънце”

50.23 –

Георги: разчуства ме, но няма да казвам историята на тази песен, защото и аз съм бил много влюбен ей, направо очудващо, но е факт, е разбира се, тя любовта не беше ответна, нали. Така, другото стихотворение, което сега по този повод, понеже почнахме със стиховете, ще обърнем и малко внимание на поезията, не колкото на прозата, разбира се, другото, което е кратко, аз такива обичам да пиша, имаше повод, разбира се, бях се влюбил в едно женско същество, ама нямаше отглас, няма, то женено, с деца, то изобщо няма хабер, както Беатриче не е имала хабер, че я обича такъв голям поет като Данте Алигиери, ще ви кажа, че чисто и просто с Данте сме родени на една дата – 12 май, само че с 500 години разлика, така, но стихотворението е това:

 

Задушава ме тази необятна любов,

невъзможна любов, неизбежна..

Ти –  в отвъдната нощ.

Аз – в отсамната нощ.

И умиращи дни по между ни.

 

Ако нямах дефект в говора, щях да стана артист някога, аз завърших българска фиология, вместо ВИТИС или НАТФИЗ, сега ще дам на един да обърне книжката, което стихотворение се падне, на последния ред се полага, последните ще бъдат първи, заповядай, тези стихотворения, ще ги кажеш, обърни така и каквото се падне, на късмет. Добре, ще прочетем “Единак”, “Единак” също е за любов, да, на вълците единаци, когато кой вълк става единак? – аз като бивш ловец и риболовец ще поясня, даже ако ми дадете следа пак мога да различа между кучешката и вълчата, но сега не се занимавам, понеже не пипам и муха и комар не се убиват. Така, когато има много люта зима и няма храна, глутницата си набелязва най-слабия вълк и разбира се, водача на глутницата скача, хваща го за гърлото, всички го разкъсват и се нахранват, примерно един месец, вълка може да изкара от 2 седмици до 4 без храна, когато обаче вълка, единака.. водача започва, той е най-силния, разбира се, един по един си унищожава глутницата и тогава лъва става единак, сам, огромен като магаре, лапата му е като ръката ми, виждал съм я по следите. Така, това беше просто за въвеждане, за да се знае какво е единак

Силвина: има ли хора единаци?

Георги: има, разбира се, хората единаци, които всичко изяждат около себе си, не във физическия смисъл, а в духовния смисъл, той изяжда приятелството, изяжда братството, изяжда любовта, изяжда всички добри отношения и става единак и мисли винаги, че е прав, това е единака, дали е в мъжко или женско тяло, няма никакво значение, значението е тук (главата) и тука (сърцето) и какъв синхрон имат, за да може тялото след това да действа – ум, сърце и воля, казват всички духовни наставници. “Единак”:

 

Сам сред свирепата пустиня,

а подивелите ми спомени

наоколо зловещо тракат зъби.

Къде е глутницата ми? –

в безкрая на изцъклените нощи

разкъсвах я жестоко луд от глад,

остана само младата вълчица,

която някакъв незнаен Бог в кръвта ми

закриляше предизвикателно и дълго,

но щом пропяха южните байли

и луковиците усетиха пръстта,

избяга тя, отнасяйки страстта ми.

Сега кръстосвам своята обреченост

горчи ми въздуха и не усещам,

че вятъра мек тревогата ми ближи,

в безбрежната гора на самотата

леговище за мъката ми няма.

 

Сега още едно мога да ви кажа, искате ли още едно да ви кажа, ако искате, дай да видим сега тук от средата на някой се полага, нали, я разгърни да видим сега дали ще се падне друго. Това ли искаш? – добре, то е късичко и малко. “О колко е зелена тази привечер”, сега си спомням даже къде го писах, може би, на Арбанаси или там на Преображенския манастир и тогава съм бил влюбен, “поетът трябва да е влюбен, съпругата да му прости, как иначе след проза груба, поникнал би лиричен стих”, това не е от мен, това е от жената на Дамян Дамянов, поета, която се казва Надежда, ето сега:

 

О, колко е зелена тази привечер,

нощта ще е зелена,

защото погледът ти е зелен,

в очите ти празнуват своя миг

на залеза бенгалските огньове,

и аз те пожелавам като мир

след стогодишната война.

 

И се полага, разбира се, на някой от първите тук, да обърне още веднъж. “Иманяри”, о и аз съм бил иманяр, ама нямаше уреди тогава, ами ходих ей така от любопитство и от авантюризъм в гората с даскала по история, в това село, където и аз бях учител селски в Добруджа, археолога, така да се каже ме водеше, вика “Георги, ти си як и силен”, той беше слабичък такъв и не можеше да вдига копача и вика “ела да отидем сега да видиш в гората”, обаче беше безпогрешен и какъв нюх имаше този човек, вика “това тук е тракийски гроб”, викам “какво”, аз за първи път, вика “отначало почваме да копаем пръст, обикновена, само че тя леко е почерняла като горена, след това почваме да измъкваме едни камънаци, още два метра надолу и долу ще видим, ако има нещо надолу, има, ако няма, това е”, бре нищо не можахме да изкараме освен счупени гърнета, разбира се, и брадви. Така, та с Цанко, се казваше, светла му памет, миналата година май си отиде, ето сега, аз съм описал горе-долу една случка, “Иманяри”:

 

В самия край на матовата нощ

все още умопомрачително копаехме,

душата си разтваряха щурците

в съня на утаеното поле,

искряха в мрака тънички светулки

и звездни бързеи отнасяха зениците,

но ние нищичко не забелязвахме,

въртяхме с ярост тежките копачи,

подобно нищият освирепял от глад,

а никой никога не бе заспивал гладен.

Най-сетне екна някаква лопата,

заблъскахме се  с рамена и лакти,

задъхани, опръскани с грабеж,

забравили мазолестата нощ,

измъкнахме овалната находка,

в ръцете ни лъщеше тежък череп

и от претъпканите алчно кухини

се сипеше полека черна пръст.

 

Това е от “Сянка и пепел” и тогава разбрах, че по този начин не ни е писано, аз и не съм искал нищо да спечеля и този моят приятел и колега, учителя по история, археолога ми казваше така “Георги, само с теб ми е спокойно да ходим да копаем”, викам “защо”, “защото ти не си алчен и няма да ме убиеш с лопатата”, аз имах един мотоциклет тогава и със него си ходихме двамата, вика “другите всички, а извадихме нещо, те си губят разсъдъка и край, а ти не, защо”, викам “аз не ходя, аз ходя от авантюризъм, ей така да се случи нещо, а не че обезателно ще извадим нещо”.

Имах един случай, щеше да получи удър, един от нашите колеги, отиваме при една баба и аз гледам едно гърне ей такова, ама много старо, може би, на двеста години, бабичката каза, че дядо и и е оставил, и аз викам “дай ми го бе бабо, за какво ти е”, вика “вземи го, то така си седи в двора” и аз го взимам и какво правим със същия, от капачки, лъскави, изрязваме едни кръгли, хубави неща, пълним ги вътре и копаеха едни канал от училищния двор до там имаше една здравна служба, дълбок канал, а понеже всичко наоколо са могили, селото се казва Пет могили и още три могили извън него и една огромна поляна, по която като ходиш по едно време може да намериш някоя монета, там съм намерил 7 монети, от които 4 сребърни и 3-4 бронзови, аз лично, без нищо, ей така, отгоре, просто излизат и понеже всички бяха иманяри, 100% и ние казваме на един колега, друг учител по математика, който е от нашата група и му викам “а бе я да видим тук, случайно, където копае трактора, може да е изкопал нещо и така го направихме, че само 2 пръста е изкарано гърнето, минава отгоре багера, как копае и бавно, спокойно, ние сме се наговорили, търсим от тук, от там, носим едни джаджи, то вече привечер, така се стъмва и тази част около училището, далеч са къщите, огромен двор, 10дка и вътре, а то дълбоко, изкопа е такъв и почваме тук-таме, оставяме го той да открие находката, разбира се, на него дъха му спря като видя, че нещо има, почна да копае, този човек наистина щеше да получи удър, особено то се стъмни като минаваме и тези работи като ги извади, “не, не, не, да го носим другаде”, викам “добре, другаде ще го носим”, вика “у нас”, там да го чупим, нали, то понеже ние сме го запечатали с парцал, с восък и вързано така, а бе беше направено така както се вадят тези остарелите неща, и като отидохме, той няма време да вземе да го отворим, прас един камък, у тях като влезнахме и те като лъснаха тези работи.. обаче той като ги пипна и разбра, че са леки иначе щеше да умре този човек, ние се хванахме за главата. Значи, има шега има и шега, има майтап, има и майтап, затова е българската народна поговорка, няма да я цитирам, за майтапа, обаче човек трябва да внимава и с шегите наистина, има такива случай, когато на човек му се случват негативи от тази гледна точка.

още истории и въпроси

Така, сега, ако искате само за лека почивка да ми задавате въпроси, аз да отговарям и после минаваме към прозата, т.е. към “Аз и Пикасо”, ако някой има въпрос или каквото и ще да е, ще гледам по-късо да отговарям, защото аз един въпрос като ми се зададе, отговарям на още пет покрай него, просто без да искам.

Силвина: сетих се тук за изброените професии и гледам, дали има иманяр, ама няма

Георги: а иманяр не е професия, иманяр е хоби

Силвина: хоби, да, не е написано, иначе те са към 30 някъде

Георги: професиите ми са тези, но хобитата ми са мотоциклетизъм, нали, делтапланеризъм и парапланеризъм, лов и риболов, това вече си спада точно към хобито. Но познавах единствения ловец, който като професионален ловец се беше пенсионирал в България, няма такива, защо?  – защото лежал в руски съветски затвор някога в далечния север при едно такова племе, при ескимосите, понеже бил в специалните служби преди 9 септември, идват кумонистите, осъждат го и от тук го изпращат в Москва и от Москва го изпращат на заточение отвъд полярния кръг – 18 години, той като по чудо, изключително интересна му е историята, но няма смислъл да я разказвам цялата, връща се в България след 20 години точно, изчезва, те го взимат от вкъщи, излиза и повече не се връща 20 години, този човек му признават, те нищо друго не може да прави, те тюлени, вика “хранихме се само с риба и с тюлени”, но оцелява, той е единствения признат ловец тук, та затова казвам между хобитата, дали ще събираш пощенски марки, нали, или както сега моя внук Дими събира ключове, катинари не, те катинарите големи, вика “Аз искам ключовете само от катинара”, “ама катинара дай да вземем и катинара”, те знаят и непрекъснато моите приятели му подаряват такива вече ключове за изхвърляне, вика ето два ключа, ето на детето да ги носиш, той е събрал, не знам, стотици ключове сигурно и ги носи в училището и скоро ми се обажда и вика “ами тук изгубих 2 жълти ключа”, викам “ще намерим два жълти ключа” от неговата колекция, разбира се. Ето това е хоби. Така, е има хоби на село, тей наречената гореща информация, която ние също споделяме с моите приятели като седнем на кафе, другото име на горещата информация как се казва? – клюки, ами в махалата баба Пенка, баба Ленка нали излезнат пред къщите и седят така бабичките, обаче знаете ли защо така седят и си обменят информация, като си обменят информация, за да не си влияят седят с кръстосани ръце, това е заключване, може и да си кръстосаш ей така краката, не се шегувам.Така, добре, аз чакам въпроси, това е междучасие.

Приятел: Връщам се в началото на разказа за човека, който е загубил сина си и тяхната среща и това, че сина му казва “Аз повече никога няма да се върна на Земята”, какъв е шанса на избор на една душа на следващото превъплащение?

Георги: ами сега, ще гледам да се придържам максимално до истината на отговора. Значи, нямаме свободна воля на Земята щом сме попринцип, от Светия нагоре има свободна воля, но имаме свободен избор. Избора е този, когато станеш отличник на Земята, праведник, това е, имаш последното прераждане и живееш абсолютно по божествените и по природните закони, един живот, последния, тогава като се качиш горе, ти се дава право да избираш на Земята, ако имаш още едно прераждане къде в кое семейство да отидеш и как и каква професия искаш, това ти дават, онова, което пишат по хубавите дебели книги, западните автори, па и източните, че имаш свободна воля и ти казват “а бе ела тук Иванчо сега”, а Иванчо в първи клас и в детската градина, не може да се самообслужи, лелките го обслужват и викат “ела тук Иванчо да кажеш къде да отидеш при тези 5 или 10 семейства”, няма такива работи, изритват те, те ти посочват семейство, отиваш и се раждаш там, ама избора на душата, няма избор, и избор няма, не само свободна воля. Но когато както това момче е било напълно праведно, то трябва да дойде, то има договор с Господ и то точно за 14 години, няма повече, евентуално може да го остави Бог повече, защото датата на раждането е строго определена, даже до секундата, макар че може да бъде леко варираща, но малко, ден-два или час-два, но датата на заминаването от тази планета е много плаваща, значи Господ може да удължи на някой живота, даден му е до 50 години, да си отиде на 90, още 40, не си е научил урока  и не си е изпълнил програмата, но някой като вижда, че си е изучил, направил всичко и трябва да живее 70 години, взима го на 25, ама как? – ами на 25, той е станал праведник, той е станал светия, за какво да седи още 50 години. Това го имам аз в моята практика като човек и като всякакъв, молих лично Бог да удължи живота на най-добрия приятел на сина ми като гледам сина ми се разкъсва, мъчи се, момчето си отиде на 29 години, светлата сила каза “Синко, искаш ли да му дам още 50 години живот, нали знаеш, че мога, веднага да го излекувам”, рак, мъчил съм се няколко месеца да излекувам това същество и накрая помолих Бога и той каза “защо да се мъчи още 50 години, аз ще го прибера и веднага ще му дам друг живот”, след това, това беше преди 7-8 години, докато на моя син му мине мъката, 3 години много често правих сеанси с това момче, за да може да си говорят двамата чрез мен, разбира се, това го казвам между другото. Значи, човек има програма, която трябва да изпълни, едната е личната негова програма, това е за елементарните, обикновените същества, личната програма само да си изпълнят, значи каруцаря дядо Пешо трябва да се научи тук на някой добродетели, той си пие, обаче в предишните животи е натрупал много грехове, грешки и сега трябва поне противоположното, бил е алчен, бил е завистлив, сега трябва да бъде щедра душа, да закара с каруцата някой, дори да не му вземе 5лв. за курса, значи това е неговата програма, но той няма друга програма. На духовните хора, каквито сме всички събрани тук – имаме две програми, едната е нашата лична програма, да си научим урока по добродетели и втората е да свършим някаква работа на Господ.

0 47