/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=gqfJOOtnXxs

 

правилният път, избор и воля

0.00 – 24.04:

Георги: Сега, не знам дали точно отговарям по въпроса, но това, което казвам, това е истина, поне за мен, всички дебели книги, които са написани, са хубави, те са добре, но това са знания, аз говоря за нещата от първа ръка, защото че звучи леко хвалебствено, но не съм учил на Земята, на Земята съм учил както другите учители, разбира се, което е нормално, но съм учил там, където ти дават от извлечението, от начало първи курс – извлечението се състой от 100 думи, в първи курс ти дават 90 думи, трябва да се сетиш за 10, когато станеш 4-ти курс ти дават 50 думи, трябва да се сетиш за останалите 50, когато станеш последен курс, ти дават 10 думи и трябва да се сетиш за всички останали 90, схващате ли ми мисълта, това е същото вече, когато го казах и  предишния път на предишната лекция, истинския учител какво прави? – от 10 ученика, прави 100 светии, обикновения учител прави от 100 ученика – 10 светии, пак си помислете за това. Така че, ако не те задоволява отговора мога да дообясня

Приятел: може ли в такъв ред на мисли да попитам по какъв начин можем да разберем, че сме на пътеката за изпълнение на тази програма, на тази мисия за която сме дошли на Земята?

Георги: Така, значи, миналия път прочетохме в София – “366 Божии напътствия” има една книжка, другото име е, на Айлийн Кади, казва се “Отвори вратите на сърцето си”, там пише така – “Бъди това, което си, и не се старай да подръжаваш на никого и на нищо”, но обикновено човек иска да прилича на този или на оня, завижда за професията, за службата на този или на оня, а всеки един от нас е на правилното място, ако се остави на светлата сила в първото време и върши правилното нещо, но той не иска, защо? – защото най-малкото е неговото човешко недоволство, обикновеното човешко недоволство, никога човек не е доволен, а напротив, човек трябва винаги да е доволен и когато Господ реши, той те мести от тази професия на другата, той те измества във времето и в пространството, а и в контактите ти, живееш с един мъж, ама той е нелюбим, да кажа или с една жена, не е за теб и ти само се мъчиш, само мъчиш и себе си и него и всички останали, включително и децата и когато кажат “ама семейството да не се разпадне”.. какво е казало едно 7-годишно дете на майка си сутринта преди да отиде на училище, аз съм го казвал този случай, вика “с баща му се караме и сутрин и вечер, обаче гледаме пред него никога и гледаме и се правим на влюбени, обаче тази сутрин се караме в 6 часа, то става в 7, в 8 тръгва на училище, закусваме тримата и си мълчим и то както си остави чантата, преди да си я вземе каза така, погледна мен, погледна баща си и вика – майко и татко, вие не се обичате, по-добре да се разведете, защото ме мъчите – взе си чантата и замина на училище”, ние, ако си мислим, че може да заблудим младото поколение, ами колкото можеш да заблудиш Господ, младото поколение, говоря за шестата раса, които са с отворено съзнание, не за онези дечица, които се раждат все още трета, четвърта и пета коренна раса, те са с друго съзнание, съжалявам, но има такива и такива се раждат много, а дойде време не на количеството, а на качеството и съм го описал – сега 1 дете от шестата раса замества 100 от трета, четвърта и пета, само след 100 години, 1 дете от шестата раса ще замества 1000 от трета, четвърта и пета, е пак седя пред вас и както съм сигурен в това, което ви говоря, както съм сигурен, че ви говоря и съм тук, не съм някъде другаде. Звучи като приказки, обаче знайте, че всички нелогични неща, всички непоследователни, всички ненормални от наша гледна точка, даже глупави неща, те също са Божествени, даже и най-големите жестокости Бог защо ги допуска, да си научим урока, ако не иска, няма да ги допусне, знаете ли колко случки е имало,когато трябва да се взриви тази планета и тя не е гръмнала, поне аз знам такива 10, 20 или 50 или не се е случвало нещо много голямо, защото светлата сила бди. Така, заради това няма нищо случайно и ние не бива да напъваме. А как ще разберем точно каква е нашата програма? – когато започнем да си изпълняваме онова, което е в момента и да се стремим, дори и на нас да ни се струва, че.. отиваш с мъка на работа, ако толкова ти е мъка, сменяш работата, значи Бог явно ти дава този сигнал, натежава ти нещо, не можеш повече там да дишаш, не можеш никой да гледаш, обаче те е страх, че ще загубиш заплатата от 2 000лв. и че ще останеш беден, бод, гол, без покрив, леле,остави тези работи на Бога, ставаш и зарязваш всичко, дори няма да си вземеш химикалката от бюрото, нищо, палтото няма да си го взема аз, излизам без палто, ставам и заминавам, това е свободата на духа, онова всичко.. чакай, ама палтенцето, това-онова, отвънка ще ме срещне един човек и понеже е Божията воля ще си свали якето и ще ми го даде на мен, това съм го виждал черно на бяло, виждал съм го, защо?- защото ти имаш тази смелост да го направиш, да рискуваш,така, когато нещата стават гладко, значи както казвам Бог върви пред теб като снегорин и разчиства, до тук е снега (до гърдите), трудно се върви, вървял съм из такъв сняг до пояса, обаче като изчисти снегорина си вървиш спокойно, но къде? – ходиш само там къде е чистил, това е пътя, значи тогава гладко се нареждат нещата, разбира се, отначало Бог може да ти даде няколко препядствия, за да се види, но ти когато си убеден, че това е пътя и искаш да го направиш, гледаш да ги преодолееш и като преодолееш три, ако има четвърто, значи това е твоя път, но не е избора на Бога, има ли повече препядствия от три, но Господ ти дава до три, всичко до три, тогава вече ти очиства и вижда, че ти си ги преодолял, а не да напъваш – 10, 12, 15 пъти.

Знаете ли, че когато имах онзи въздушен инцидент с парапланер, нито един от колегите не иска да литне, неподходящ вятър, обаче вижте ме, сега вече разбирам и от толкова, но тогава не можех да чета знаците, аз ли, правя опити повече от 10 пъти да излетя от тази височина, от този хълм, от този връх, повече от 10 пъти, не знам дали на 12-тият, 13-тият или 14-тият път излетях, след 10 минути вече бях купчина месо, ауу, то беше запланувано, разбира се, де, но мисълта ми е, че нещо те подкарва. Знаете ли колко е трудно да се качиш на Камен дял с един делтапланер, дълъг 6 метра, или 6 метра без 20см., те са 5 и 80 и 6 метра, така, хвърчилото моето, спортно-състезателното беше 32 килограма, учебния делтапланер ми беше 26 килограма, да се качваш по пътеката нагоре и да го носиш, дълъг, 32 килограма, около 35, качваш се горе, изведнъж разбираш, че вятъра е неподходящ, че ако излетиш, ще се пребиеш, както съм имал случаи и при падането си чупиш двете ръце и двата крака, по-малко няма, по едно не минава, всички мой колеги го знаеха, така и пак надолу трябва да сваляш това, един човек не искаше да свали и след това го закарахме в Пирогов, защото той инструктор, той си мисли, че е много нещо и аз така съм се помислил за момента. Значи, трябва да усещаме всяка една индикация, всеки един знак, който ни се праща, то има и толкова дребен знак, че ви казвам, една сутрин, аз не трябва да се храня с такива работи, аз и обикновено не ги ям, една сутрин, където сме в хотела има чисто и просто юфка, която прилича на домашна, да, хубава домашна юфка, аз пия само сутрин чай, обаче гледам около мен, тези си донасят, викам а бе и аз ще хапна малко юфка и ми донасят в чинииката малко, колкото сложили, пипвам с лъжицата и в момента виждам един косъм по това, моментално разбрах, че аз не трябва да я ям тази юфка, аз попринцип не трябва да я ям, защо? – не от това, което хората казват гнус, аз не съм гнуслив, о, пада на Земята, значи като животинче съм, само че не съм като овцата, а като козата, козата като подуши, ако не е чисто, не го яде, това е абсолютно чисто животно, баба ми имаше и съм ги гледал, докато овцата може и да пасе и на поляната, където тревата е радиоактивна, тя няма да усети, но козата ще я усети, това е междудругото, защо ли ви разказвам тези работи, ама нали това е приятелски разговор в крайна сметка. Нищо случайно няма, да, заради това просто бих ви помолил да внимавате много и всеки си е на точното място и да си работи, но ако наистина ако повече не може да се издържа, както в Бургас беше онази жена, 20 години е търпяла мъжа, който я е бил сутрин, обед и вечер и я е събуждал в полунощ да не забрави случайно, че е бита, 20 години я е бил, тя вика “насинена ходих всеки ден на работа и се чудих, понеже крия непрекъснато от колежките какво ми е и как ми е – а то – ами аз – вика – карма изплащам”, а бе викам “момиче, ти си изплатила кармата само за 1 година, 19 години си го търпяла, карма сте имали 1 година” и когато сина и става на 17-18 години казва “майко разведи се с този човек бе – и той заминава в чужбина, вика – аз не мога да го гледам този звяр, разведи се бе, защо не си се развела до сега”, значи може да вземе детето на една година и се разкарва, но тя беше толкова великодушна, че когато дойде при мен и каза “ами сега от 5-6 години сме разведени, ама няма кой да го гледа, той става болен, зле му е”, ами той трябва да си научи урока, ние веднага ще се намесим в съдбата му, “аз дали да отида да го гледам” и т.н., викам “ако се върнеш при него ще бъде добър 3 дни, 3 седмици, 3 месеца са много, на 91 ден ще почне да те бие пак както те е бил някога, а сега си живееш с приятелките спокойна, нали, добре ли ти е?”, “добре ми е “, “ами тогава”. Така, та такива работи, това са нещата от живота

Приятел: може ли още мъничко да продължа в същия ред на мисли? нашите избори как влияят върху програмата, която имаме?

Георги: нашия  избор влияе 25%, нашите мисли, нашите чувства и нашите дела, значи наистина могат да изменят, но изменят малките неща, от програмата или минаваме по-леко и по-лесно, големите неща, те са посочени. Гледай сега, идва ми този пример, огромната магистрала, от тук 5 платна, аутобан, и от там 5 платна, сега, как да кажа, и отстрани има място, значи ние може да минем, ако вървим много близо до магистралата, ами ние много може да се надишаме с олово и с радио-активност, толкова, колкото искаме, значи тук ни е определено да вървим, но ако сме благородни, ако работим с добродетелите, имаме чисти мисли, чисти чувства и чисти дела, Бог ни пуска да ходим на 100 метра от магистралата, пак покрай нея, две мнения няма, но вече тук има пояс, там има тревичка, не дишаме този замърсен въздух, не знам дали ме разбрахте, но искам да кажа  – пак ще минем по този път, но много вече ще ни се облекчи и товара ще ни се свали, ако носим 25кг. раница, тя ще стане 10,12,15 и е по-леко да носиш, от колкото 25кг.,носил  съм всякакви раници, така, значи, само това може да направи, нищо друго и това се води тези 25%, всичките 75%, това са големите работи, но ако ние нямаме тази достатъчна разумност, да бъдем толерантни, добри, с чисти мисли, чисти чувства, чисти сърца, да бъдем справедливи към всичко, т.е. да работим с тези добродетели, ако не сме, тогава 100% ни мъчат, 100% ще ни е тежестта, значи тези 25-30кг., които са ни на гърба тежест, ще си го носим от раждането до края, докато ритнем камбаната, казано на жаргон, до тогава, но ако сме умни, поне с 25% можем. А има и нещо друго, Бог може да ни облекчи нещата, ако всеотдайно се обърнем, голямата програма е 50%, тя е 51%, значи още колко процента до 49, значи от 25, 24% още ще ни я облекчи и ние ще видим как леко и приятно ще ни стане и фактически как всичко останало се елиминира, всичко става леко, приятно и бързо, носим си товара, да ще си ходим на работа, ще работим, две мнения няма, кой в офиса, кой ще отиде да работи на струк, кой ще отиде да продава в магазина, това е така, но вече е много по-леко и по-добре, защото това са програмите, които са отгоре. Това, че свободна воля нямаме, но имаме.. виж, гледай сега това е пътеката пред мен, аз съм го казвал, от едната страна са един ред сергии, това е като на пазара, от другата другия ред, лявата страна на сергийте са лъскави опаковки, хубави, шарени, оо, като погледнеш чудо, от дясната са едни сивички, такива не ловят окото, нищо и никакви, заставаш тук като се родиш, обаче ако имаш опит на земята, ако нямаш опит, като дете отиваш и се ловиш за първото лъскаво нещо, това са играчките от тази страна, но всичките играчки са опасни и за всички играчки трябва да платиш, това ти е избора, но аз съм се раждал 150, 200, 500 пъти, 900 пъти някой, заставам тука, мъчил съм се и нещо ми щраква, викам дай да видим тука, сивичко това, ама аз съм вече станал скромен човек, успял съм да стана скромен, викам дай да видя сега тази сивичка опаковка, първо за нея не се плаща и второ тя била елексир, я и почвам от тази страна и леко минавам до другия край като взимам само от там и нищо не плащам, защото това са божествените неща, от другата се плаща, другата сергия е на онази сила, дето и казваме, че е с рога и копита, друга беседа ще имам за нея, защото аз имам друго мнение, но тази е божествената сила, това е, заради това трябва да различаваме нещата и този дар се вика дар на различаването, което е първото нещо, ние трябва да го усъвършенстваме. Усъвършенстването става като то ни е дадено като основа, като конструкция, а ние трябва вече да напълним, вече да го изградим.

Приятел: може ли и от мен един въпрос? Няколко пъти става въпрос за свободната воля, дори така да погледнем, че свободната воля да е Божия и да се насочим към това, да поискаме волята на Небето, както се изразяваш, нали пак ще бъде добре, ако осъзнаеш, че тази воля ви е дадена, за да кажеш – да бъде волята ви, да бъде царството ви, нали, да дойде и това, което е най-добро за мен, да избереш най-добрия план, варианти има, но ти да поискаш най-добрия план, може би, затова много от хората на Земята им е трудно още и настояват непременно да имат свободна воля, като разбира се, тази свободна воля те я разбират в това да искаш да бъде това, което на теб е приятно, това, което за теб е добро, но то може да бъде най-лошото за тези, които са около теб и затова е толкова трудно на много от хората да останат в един момент насаме без видимо обкръжение, само с тези, които са невидими и тогава да кажат – отричам се от тази воля, нека да бъде тази, която е отредена за най-доброто, за общото благо на всички

Георги: това е абсолютния път на всеки един от нас и затова на пентаграма на Учителя е написано – “В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа”, а значи улучихте десятката точно по този начин, праведните, съвършенните и светиите нямат свободна воля, волята на Бога, гледате ме пред вас, но утре, ако някой ме покани на рожден или на имен ден, аз не мога да отида и последните няколко години не обещавам нищо, защото само след 1 час Небето може да ми каже, като свърша в 3 часа тук, пуснало ме е и казва “Синко, а бе я да си свалиш хубавите бели маратонки и по чорапки излизаш на магистралата и тръгваш бос, пеша към столицата, от ляво или от дясно на магистралата ти си избери, ами след 1 час”, значи за 1 час трябва да стигна до магистралата и от там да тръгна, ами аз не след 1 час, ще тръгна след половин час или след 10 минути и тръгвам, нямам свободна воля, казвам го в прав текст, аз нямам собствена воля и когато ми се сърдят, че не отивам на рожден, имен ден или погребение, просто не ме пускат отгоре, това е, замина си любимия ми племенник, заедно ходихме на лов и риболов, шест дни, имам свидетел, не можех да стана, “ще те вземем с кола да те караме”, аз не мога да стоя седнал, само легнал в едно бездиханно положение, не мога да си вдигна ръката,  знаете ли какво е пълна отмалялост, да нямаш абсолютно никаква сила, шест дни Господ ме държа без сила, защо? – ами защото иначе щях да стана и да отида, ама той си знае, три дена преди да почине момчето ме свали на леглото, аз се чудя какво стана, има някакво фазово преобразуване, не мога да стана, да отида пет крачки, не мога да стана от леглото, а как ще стоя аз със часове на другия край на България, абсурд, само легнал, само в хоризонтално положение, това е истината, която казвам, значи искат да ми докажат за сетен път и аз затова сега много слушкам, но човек трябва да стане.. светията уж има от една страна най-голяма свобода на волята, но той има защото знае да изпълнява божествените, природните и човешките закони, заради това има най-голяма свобода от тази гледна точка, и той затова е и чудотворец, но иначе изпълнява волята Божия, в моето бунгало, тей наречена стъклена пещера в планината на стената си бях написал със златни букви, бронзови, разбира се, със златна художническа боя – “Господи, твоята воля, Господи, не моята воля”, обаче едно младо момче и едно момиче нощуваха един път в моето бунгало, аз съм бил на другия край някъде, защото знаят къде е ключа и аз се прибирам и гледам една бележка пъхната, залепена точно накрая на надписа, казвал съм го това, Силвина е свидетел, отварям този лист хартия и на него пише допълнение на това “Господи, твоята воля, Господи, не моята воля, защото на моята сърбах вече попарата”, това беше допълнението от тази моя приятелка, много оригинално, този лист и до сега си седи в моето бунгало. Ето виждате ли, така е, човек, който си мисли, че има собствена воля..

 

“Аз и Пикасо”

24.05 – 1.13.43:

Така, сега да минем към книжката, все пак да я представя, тя е чудесна, прекрасна и е хубаво човек да я прочете, защото две неща се преливат тук. Културата, която е, тези изкуства, като се започне живопис, скулптура, поезия, музика, всички изкуства, театър, изкуството на словото, изкуството на образите, изкуството на звуците, трябва да се прелее, всички тези неща трябва да станат духовни и всички духовни неща трябва да станат такива, това е целта и едното започва да прелива в другото, защото досега тези неща, лично моето впечатление е, че има хора, които наистина са много добри, художници, музиканти, поети и писатели, но нямат духовност, имам един приятел, той много езици, 10 ли, 15 ли, не знам, инжинер е, прекрасен човек е, но при него – той е религиозен, но не е духовен, разликата, знаете, че е огромна. Така и заради това, обаче Димитър Казаков Нерон, големия български художник, който влезе в листата на големите художници, беше наистина една колоритна,  една изключителна личност, една нежна и лирична душа, но се държеше грубо и често арогантно и с един много цветист такъв език и смело употребяваше доста груби думи, за да се предпази от света. Знаете ли, едно яйце, за да не го счупиш трябва да го сложиш в някакъв друг съд, по-твърд, примерно буркан и да го пренесеш или яйца може да ги пренасят в пластмасови шишета, затваряш ги и ги пренасяш, също, значи трябва да се предпази с нещо, това е един вид броня. Ще ви прочета няколко работи от тук, по десетина реда, защото наистина времето напредва много. Искам да кажа, че Божурище е тей нареченият аглумерат, там са заселени хора, понеже дядо ми е един от първите заселници в началото на миналия век, купил е място и е построил къща, тей като той е работил в държавния конезавод, тогава са се произвеждали коне за българската армия, тей като не е имало толкова камиони да теглят оръдията, ами коне, те са били за каруците, за всичко, в конезавода чисто и просто той е бил майстор, там е работил, той е бил военен конезавод, обаче баща ми, когато става на 15 години идва и започва работа в конезавода, а на 17-18 годишна възраст отива и изкарва първото му воено образование, артилерийското училище на негово величество цар Борис, след това кара авиошколата в Казанлък и става военен летец, Божурище попринцип е военен гарнизон, аз така го помня, имаше 1 военен завод, една военна работилница, фабрика, където правиха ремонт, разбира се на оръдия и военни автомобили и около 30 или повече военни поделения, отбраната на София е отдолу, бункера, един такъв специален и т.н.. Но започва да се заселва, идват най-напред хора, които работят в конезавода и на летището, това е първото летище у нас и на Балканите и баща ми там става пилот и там има концентрация от изключителни личности, само това ще прочета:

 

Около нас сновяха над 40 творци на изкуството, художници и скулптори, от които половината с академично образование, двойно повече бяха поетите, писателите, журналистите, музикантите, без да смятам гъстото присъствие на учители и различни чиновници, венни и ченгета с подчертана интелигентност, на педя земя бе наблъскан огромен интелектуален елит.

 

Стотици, в едно селище, което е 5000 жители, сега е 20, тогава беше 5, и там да има стотици писатели, поети, художници, музиканти, не е току така, нали. Еми и затова съм писал. Писах за родната ми къща, която тогава беше направо като един клуб на интелектуалците, на художествено-творческата интелигенция:

 

Именно през тези години в махалата ми се засели Димитър Казаков. Не си спомням кога за пръв път го видях, а когато ми обърнаха внимание, че това е той. Живееше съвсем близо до нас. Запаметявам физиономии, но не можех да свържа факта, че този невзрачен, опърпан човечец е великия прочут художник. В интелектуалните кръгове като чуеха, че съм от Божурище, не пропускаха да се осведомят “Какво прави вашият Казаков-Нерон”, вдигах рамене, не го познавах лично, а и не ме интересуваше.

 

Така, сега ще кажа какво впечатление ми направи първата негова изложба в Божурище, на която отидох:

 

Един ден жена ми каза, че културните среди в селището откриват изложба. Отидох от любопитство. В предверието и в големия салон на казиното събираха овации платната на местните творци – казиното беше пиротското казино и старите божурчени му викаха казиното иначе то е дом на културата  – От най-младото поколение до най-старата генерация, не си кривя душата. Впечатлиха ме четирите платна на Нерон и малките пластики на брат му. Впечатли ме поднасянето на изображението. Нещо оригинално, непознато, мощно извираше от платната. В цветовете се усещаше заряд на мирова скръб, някаква особена лудост, приглушена, опитваща се да се скрие, но напираща отвсякъде, навън към свободата. Някаква лудост, каквато малко или много има у всекиго от нас и която някой признават, други не, но тя съществува. Усетих дълбоко, невероятно сродство с този човек, едновременно признаван и отхвърлян от обществото, безкрайно сам, попаднал случайно там, гигант на труда и трудолюбието, на когото разумните се присмиваха и наричаха шемет, а останалите просто не го забелязваха. Един от шеметите на селището бях и аз. Тълпата ме смяташе за такъв по три причини, защото съм поет, делтапланерист и идеалист. С две думи – непрактичен и отнесен елемент. Когато започнаха да ни виждат често заедно, един приятел подхвърли “най-сетне и ти успя да се вредиш между седемте велики шемета на Божурище”.

 

Така, следващото съм писал – визията на Нерон за селския, така да се каже, домашен туризъм. Още преди толкова години, той искаше с баща ми, на едно място, имаме в Златуша, това е в Люлин планина, селото се казва Златуша, да прави едно селище за селски туризъм, какъвто никой не беше направил в България,  когато пиша това е 87-ма година, а сега след като дойде демокрацията, разбира се, 92-ра, 93-та, тогава започнаха да правят, но ето той какво пише, десетина реда само ще прочета:

 

Слушай сега, правим десетина къщички кацнали на баира, типично български модел, 18-ти век, плетени с прът и измазани с глина, с огнища вътре и вън, в края на селището овчари, до него мандра, стар образец, и маслото, и сиренето, и кашкавала се правят, както някога. Изба, пак типично нашенска, а бъчви с вино вън под навеса, вечер народна музика, нестинарски танци, национални обичай и традиции, визуално и автентично представени. А бе всичко направено така, както в едно старовремско селище и най-важното никакъв лукс за гостите, ако ще да спят по рогоски и бодливи черги, както съм спал аз, е малко удобства, да, но лукс – никакъв, цени – космически, с предварителна заявка. На гостите е разрешено всичко – да доят овце и кози, да колят и да си приготвят сами агнето, кеф им да опитат работата в мандрата, ако искат хляб да месят или грънци да ваят. Ще има и такива работилнички за всички приложни занаяти. Пиенето – на корем. Свирня на всички видове народни инструменти, ако гостът пожелае да свири. Всеки ден разходки из околните местности, с маршрут или без такъв, с водач или без, тяхна воля. Разрешава се всичко и цървули да си правят от щамена кожа. При заминаването един красив художествен подарък от фирмата по техен избор  – юзда, гърне за боб, медна кана, стомна и други.

 

Такава визия имаше и така стигаше до същината на нещата, беше ми един прекрасен учител, а така ме обиждаше, че косата и сега като си помисля, ми настръхва, но и аз трябваше да си изкарам избора, защото и аз бях леко докачлив. Сега разбрах истински духовния човек не се обижда и не се сърди и не се докача, защото това не се отнася до неговия дух, това се донася до неговия външен вид, до неговата дреха, аз си закачам якето на закачалката и отива до мен комшията и понеже мен ме мрази, почва да ругае якето, дали съм в него или не, няма никакво значение. Той ругае какво? – мен, това, което ми е дадено сега в този живот, моят дух той не може да ругае, защото все едно, че ругае Всевишния. Разбрахте ли ме и ако се задълбочи в ругателството, ако е много голямо охулването, Иисус казва “може да ме хулите, колкото си искате, мен тука, но който охули Светия Дух, няма прошка” и при Учителя, който е хулил чрез Учителя Светия Дух, винаги възмездието е смърт, по-малко от смърт няма. Така:

 

Творецът трябва да експериментира и да бъде винаги оригинален.

 

Така, ето сега тук една дребна случка, таква, той ходеше на почивка на Момин проход и е кара един път, имах един зелен москвич, зелената жигула е после, и ме кара да го закарам до там, викам “добре, Мите, утре тръгваме в 7 часа сутринта”, вика “да, добре да не изпускам процедурите през деня”, ходеше там на бани, тръгваме и стигаме до чешмата, той вика спри тук до чешмата, да прочетем какво пише на минералната вода и аз слизам, той седи, чете, гледа, опитва я и сега:

 

Влязохме в курорта и спряхме до чешмата с минерална вода, Нерон дълго чете надписите, които разгласяваха състава на водата и какво лекува, пъхна ми в ръката десетолевка- “върви отсреща в магазина и купи една туба”, “каква туба?”, “туба, бе, туба, пластмасова, обикновена, от 20 литра”, “за какво” – опорствах полуолигофренски аз, “виждаш ми се интелигентно момче, Гого, вече с една октава по-високо отговори той, защо ми тровиш нервите, ще напълним тубата с вода, ще я закараш у вас и ще пиете, лековита е, а като дойдеш да ме вземеш пак ще напълним и аз ще пия от нея.”, “аха, схванах”, а Нерон отдавна мислеше за нещо друго – “Гледай в България какво богатство има – 90% от изворите у нас са минерални, но това съкровище малко се използва, малко”, купих туба за 7лв., напълнихме я с безценнта течност и потеглих. Утрото бе хладно, стъклата се запотиха, Казака изтри с ръка страничното, наблюдаваше замислено горите отстрани – “тази вода и за друго става, щом съдържа толкова минерали, соли, ти прочете ли състава и?”, “ами не – признах чистосърдечно – съдържа дивотии, да я пият болните, на мен всичко ми е топ”, “трябва да опитаме – продължи той, без да ме чува – може да има някакъв ефект”, “за какво? за лек и за миене сигурно става, напояване, растенията не изсъхват, за развъждане на риба е добре, топла е и на шарана ще му действа екстра на растежа”, “ти си абориген – заключи Нерон – не се ли сещаш, за нашата работа бе диване, постните бой ще ги бъркаме с тази вода, ще опитваме, за синтетично боядисване, ще варим боите докато се сгъстят, може да излезе нещо”, “кои бои? онези, дето ги взехме миналата седмица? боите за прежда” – изумено завъртях очи, “тези я, трябва да се опитва туземец такъв, опитите движат света напред. Едно време майсторите сами са си правили боите. Големият майстор е бил длъжен да има своя технология, свои материали, свои чалъми и всичко там. Да се опитва непрекъснато, винаги, навсякъде, от де да знаеш от коя трънка ще изкочи заека. За да направиш музикален инструмент от дърво, трябва сам да избереш дървото, да знаеш къде е расло, на слънчево или на сенчесто място, на хълм или в долина, до река, море или в пустож, от коя част на ствола да го вземеш – от горе, от долу, по средата, напречно ли, надлъжно ли да го цепиш, как да го сушиш, на слънце или на сянка, на светло или на тъмно, как да го обработваш, без машини, всичко ръчичката да пипне, инстументите може да не бъдат стоманени, а от кост, камък, мед, бронз, сребро, това е вечното, момче, това дава автентичност, красота, съвършенство и безсмъртие.”

 

Тук ще си четете, по нататък е пак интересно какви бои какво правят. Ето какво ми казва, тук има – твореца има три периода, това няма да го чета, ама:

 

“Заеш ли какво ще направим с теб? Виждам художник не ти се става, а може тогава да ти издадем стиховете – аз и като художник не съм зле – аз ще ги илюстрирам, един стих, една илюстрация, но няма да издаваме, както другите поетчета мижитурки, книжка стихове в 1000 броя, трябва да бъде единствено, оригинално, неповторимо, супер автентично, ще изработим букви наш си шрифт, ще печатаме, ама не на хартия, на пергамент, на кожа, на тънки медни листове, на дървени плоскости, ако щеш, всеки стих, всеки лист, шедьовър, стих, илюстрация, единствени. Защо са ти тези 1 000 екземпляра по 20 стотинки, направи 100 по 100 лева”, “100 лева, Мите, са много пари, една моя заплата”, “какво от това бе, не ми противоречи, ще се намерят 100 души да ги купят, има хора с пари и с друго мислене пък и от избиване на комплекси, или от снобизъм, човекът иска да го погаделичкаш, да притежава нещо, което да бъде единствено, или в малко количество като марките на филателистите, пуснати някога 10 екземпляра или 100 и сега струват милиони. Даже мисля, всяка отделна стихосбирка трябва да се отличава по нещо от другата, по шрифта, по начина на поднасяне на илюстрациите, подреждането на материала, или нещо друго. Всичко изработено ръчно, внимателно, красиво, художествено и оригинално. Във всичко да прозира някаква вътрешна убеденост, подтекст, идея, неповторимост, нали човек трябва да знае за какво си дава парите, а и твореца, тогава ще стане по-популярен и по-прочут, инак трудно ще те забележат.”

 

Така сега, Казака директно си казваше и обижаше комунистите, не можеше да ги понася, ама знаете ли защо? – защото в онова село, в което е бил в далечната Сверна България, тогава е имало ТКЗС, баща му и майка му като роби работят в ТКЗС-то и управниците, като се почне от прецедателя, партииния секретар, кмета, управниците на селището, всеки стискат за гърлото и карат да става трактористче, комбайнерче,  да отиде да работи на полето, той е успял да се измъкне от там, само защото един човек, който е нашият културен представител във Франция, минава случайно през това село и вижда той е бил 12-13 годишен и пасе, това не съм го описал, но пасе животинките край реката, а той спира през това време човека да почине, спира с една луксозна кола, шофьора слиза, обикаля наоколо и гледа едно дете долу нещо си прави от глина, слиза долу и вижда склулптор, вижда талант, вижда нещо друго и казва кой си ти, какво си и т.н., изисква го от майка му и баща му, а то учи още в селското училище, шести, седми или осми клас, не знам и вика “взе ми всичко, взе ми квартира в София, най-напред живех при него и почна да ме издига, той вижда един бъдещ талант, осми клас в художественото училище изкарвам, после в художествената академия, всичко този човек, той бдеше над мен и аз като се връщах на село гледах с каква черна завист ме гледаха комунистическите лидери само защото вече не съм под тяхна опека, само защото съм един свободен човек, ей това тук точно го е написал, аз съм го писал, само защото не могат да го манипулират вече, край, той е избягал от тяхната примка иначе ето какво пише, и аз съм бил член на българската КОМ партия 15 години, а баща ми не можеше да бъде командир на поделение, военен летец с чин майор, ако не беше партиен член, факт, че ни правеха така, да не би аз да съм станал пожелание и секретар на комсумола, не съм бил партиен секретар, секретар на комсумола. Така, имаше една голяма бронзова триметрова статия, символ на Божурище, девойката с божура и понеже я докараха пред нас, баща ми я шлайфаше и трябваше да я дооформи, те направиха калъпа, всичко и т.н.  и баща ми  с една бор машина я четка, шлайфа, изпилва и я нагласяваше, аз си правих колата вътре в двора, така просто описвам предварително случката:

 

Баща ми включил с дълъг кабел бор машината, на която бе прикрепена четка с бронз, съсредоточено работеше. До него стоеше Бисера, по-голямата дъщеря на Казаков, а малаката летеше с колелото из училищния двор. От време на време татко спираше машината и оглеждаше критично работата си, през тези чести паузи с Бисера обменяха мисли. По едно време до тях спря познато младо момче от махалата, за което знаех, че е новоизбраният партиен секретар на обновената БКП, която се беше превърнала в БСП, Българска социалистическа партия, “чичо Круме, трябва да си платиш членския внос” – каза момчето, “колкото кажеш”, “за три месеца, ти си пенсионер, минимума, но ако искаш може и повече”, баща ми извади няколко банкноти и секретарят си отиде, “ти, дядо Круме, да не си комунист” – подозрително попита Бисера, “такъв съм” – потвърди баща ми, “странно – замисли се момичето – татко толкова много мрази комунистите, а сте все заедно”, от другаде на улицата се зададе с колелото си Казаков, спря при тях – “свършваш ли вече бай Круме, да я подпиша, че днес ще идва мотокара да я вдигне”, “готова е, само да ти изпиша името отзад, отпред годините са си отляти 1900 – 1990”, “татко, знаеш ли, че дядо Крум е комунист – не се стърпя Бисера – защо си му приятел, нали ги мразиш”, Казака бързо се обърна към нея “Слушай Бисера, ако всички комунисти по света бяха като дядо ти Крум, ей сега, в този момент, без отлагане, отивам и се записвам в комунистическата партия, веднага и ще се бия в гърдите, че съм комунист, но хора, както и да се наричат, които вървят против Бога, против природата и против човека – не мога да търпя, боклуци, простаци, всичко опропастиха, всичко изкривиха”

 

Това беше мнението му, защо беше приятел на мен и на семейството ми, нали всички сме червени уж, комунисти, не е това, тук съм описал доста интересни случки. Ателието на Казаков, ателието му приличаше на летяща чиния, кръгло, накрая мисля, че му има снимката, снимките са черно-бели, да, има го тук, но няма да го чета това. Така, ето това е един дребен факт тук като ме пита няма ме събота и неделя, аз, може би, за цяла седмица съм отишъл да летя и той като попитал баща ми и татко казал “ами отиде да лети” и той ми вика “летящо магаре, като колко такива идиоти има в България, дето се качват на дърво без корен”, беше така, наистина много оригинален:

 

“Помня пионерите, аз се бутам в този спорт от самото начало, още когато Емо Кърлев правеше змейовете, второто хвърчило на мен го даде, засега сме 70-80 човека от цяла България”

 

Това е истината и Емо Кърлев си отиде, изпитваше един нов делтапланер и загина  в един полет, той е един от първите, много платиха със живота си, аз вярно съм бил много изпочупен, но слава на Бога сега стоя пред вас и това е Божията воля. Сега, трябваше да закарам един багаж, защото ателието му е на 3км. от центъра на Божурище, в края една махала и закарах багажа до ателието му:

 

Казака само даваше нареждания, аз послушно изпълнявах, привършихме и се разположихме на сенчестата пейка, овожките нацъфтели, заливаха всичко наоколо със животворен аромат и свежест, беше пролетта. “Искаш ли да изкараш някой лев” – попита той веднага, погледнах го очудено, “какво ме зяпаш, зная, че все нямаш пари”, “така е, но ми е добре, празен джоб, чиста съвест”, “глупости, идиотщини, празен ти е джоба, защото си мързел, боклук и палячо, да вземе човек една сопа, сега грабваш правата лопата и прекопаваш градината”, той влезе в ателието, взех лопатата неохотно, пръстта дишаше рохкава и лесна за обработка, но нямах настроение, никак не ми се бачкаше. По едно време Нерон подаде глава отвътре – “Не се туткай баба такава, по-бодро, с въодушевление, мъжки, удряй яко земята” – ругаеше страшно пипкавите хора, взе веднъж майстор за просто боядисване на стаите, човекът бе добър майстор, но бавно работеше, Казака едва го изтърпя до обяд, плати му двойна надница и го изгони. Измъчих около 2 часа, обърнах мястото за зеленчуците. “Стига, тръгваме си, стана 3 часа, докато се мотаеш, хайде”, даде ми 100 лева, половин моя заплата за два часа. “Не съм копал за пари”, “Нима, да не би за черните ми очи, взимай и не филосоствай, сипи бензин, купи нещо на децата”, прибрах банкнотите, познавах го добре, никога не даваше пари даром, може да свършиш за 1 лев работа, ще ти даде 20, но никога просто така.

 

Това е обикновена случка, но.. Как твореше Нерон? –  да ви прочета ли това? няколко реда:

 

Обикновено работеше на единнисък дървен плот върху две подобия на магарета, внасях всичко и го инсталирах на около метър около прозореца. “Ще рисуваш, както ти падне или имаш мерак, но ще оценяваш картините само на дневна светлина, разбра ли”, “да” – послушно отговарях, той слагаше отгоре платното, а дори две или три платна заедно и започваше, често се прехвърляше от едно на друго, понякога се застояваше с часове, работеше само върху едното, действаше винаги със замах и устрем, с точна нетрепваща ръка, ако нещо сбъркваше и не му харесваше, поправяше го на часа, предпочиташе най-много пръстите си и да търка най-много с парче плат, гъба или киче, мацаше още с някакви пластмасови парчета, различни по твърдост и за всичко, което му попадаше под ръка, веднъж у нас си хареса стара ръждясала вилица, захвърлена в работилницата, после донесе две чисто нови и ги даде на майка ми, въпреки уверенията и, че онази му я подарява безмъзвездно, Не твърдя, че не рисуваше и с четки, имаше най-много френски.

 

Това е от кухнята, тези неща, много книги вече са издадени за Димитър Казаков Нерон, най-малко 5-6, но тази е първата и не говори за неговите изложби, за неговите работи, давам го като човек и нашата дружба, нашето приятелство, как сестра му беше намерила книжката, беше я прочела и дойде при мен да ми благодари и да ми казва “как точно си описал брат ми, от А до Я”. Историческо-човешките познания на Нерон и нещо за моралът, но няма да чета тук, че тогава когато му разказах историята на моя род от 1450 година насам и най-вече от 1830 година от Знеполското въстание, тей наречената Трънска буна, на която пра-пра-пра дядо ми е ръководител на въстанието, тук съм описал доста, макар че има много, особено във Военно-историческия музей за Трънската буна много подробности има, има и книга, която се казва Трънската буна от Вера Мутафчиева и още две книги са написани, това е за пра-пра дядо ми Радивой. Но ето тук да чуете неговия език, как говори:

 

“Ето това, Мите, е родова памет”, “Гого ти си загубено момче, хаймана, нехранимайко, дърводелец, дарба имаш на творец, защо при такъв наистина виден, знатен род, не си направил досега родословно дърво, не си записал нищо, та вашия род сигурно е болярски, аристократичен, па може и да е княжески, от де да знам, много неща говорят за това, ти какво мислиш, че току-така някой свинар, сульо и пульо, овчарчето ще поведе народа, ще стане водач на въстание, ще спечели доверието на масите, не, не, това са белязани от Бога мъже, те са хората със синя кръв, с потекло, с традиции и защо е така? – ще ти кажа, защото Господ е наредил така света,обаче комунистите и болшевиките обърнаха пирамидата, ама тя не може да стой обратно, против законите на природата и на човека е това. Ще ми говорят те, че Ивайло бил свинар, царувал и повел народа, глупости, дивотии, дрънканици на болни мозъци, които искат да се изкарат велики, а са най-обикновени простаци, говедари и дървари, Ивайло е от знатен, болярски род, може да се е правил нарочно на по-прост, но това е бил умен, стратегически, код, пълководчески ход, за да го приемат масите, за да му се доверят. И Александър Велики и Наполеон са се държали като обикновени войници, наравно в несгодите, наравно в боя, но това не им е пречило да бъдат велики пълководци. Ивайло е завършил висша военна школа във Византия, познавал е всички тънкости на бойното изкуство. Ами Спартак, бил роб, няма значения, той е син на тракийски вожд. Знаеш ли защо комунистите взеха властта? – могат ли едни кокушкари,  шункари да поведат държавата? – не, хиляди пъти не, ако не беше трети украйнски фронт, щяха да видят власт през крив макарон, но хора, родени боляри, хора първа ръка повеждат другите, защото имат държавническо мислене, дребната душица мисли само за себе си, за гнезденцето си, за яйчицата си, да направиш бунт и въстание без чужда помощ е велико нещо. Левски бил от народа, от де да знам, ами ако е от царски, княжески род. Асен и Петър вдигнаха въстание, освободиха България от византийците и обявиха Второто българско царство сами, ето, прадядоти Радивой Изворски, без чужда помощ, организатор, водач, само един мащабно мислещ човек, роденият лидер е отдаден на обществото и може да стане водач. Сега водачите ги спускат с парашути и те повеждат стадото, ама са некадърни, защото не са белязани, не са определени за това, не са синята кръв, която е по-малко, но по-качествена и тази кръв е на първенците, болярите, императорите. Аристократът си е аристократ, той е роден не само да мисли за себе си, дори и обеднял, дори и роб мисли за останалите, мисли за обществото.

 

Май стига, я да видя какво пише тук – изложбата на Казаков на Раковски, ще си я прочетете за ябълката много е интересно, но е доста дълго. Моята кариера на художник. Е, сега няма да ви кажа, че Казака като ме буташе, най-сетне вземах 10 платна и сега тези 10 платна, на тавана, нелегално почвам, той викаше “излизаш с мен, двамата правим изложба, пиша моето име, аз съм известен, твоето до моето, да се издигнеш покрай мен”. Ей тука:

 

Най-сетне непрекъснатото подмятане на Нерон, че от мен ще се пръкне прочут художник, настоятелните подкани и навивки, че ще излагаме заедно дадоха резултат. Купих 12 готови рамки с добро опънато платно френски и италиански стандард, взех и два пълни комплекта маслени бой плюс темпер и акварел, купих и дозина четки, български и китайски, оставаше само да реализирам кариерата си на художник. Започнах, тайно все пак на тавана. Тайната бе почти, защото домашните отдавна знаеха. Синчето ми каза “Тате, остави глупостите, нека си рисува чичо Митко, ти си сериозен човек, делтапланерист”. Смях се дълго и от сърце, но не казах на Нерон, че неговия приятел Крупи смята рисуването за неособенно сериозно занимание. Бързоръкияти неспокоен Казак щеше да нашарка моята дозина платна най-много за ден, два, но аз се тутках с тях повече от месец. Един ден тъкмо се хванех да доизпипвам нещо от последните и на тавана пръкнаха внезапно татко и Митко, изглежда търсиха нещо важно. Босът ме завари на статива и противно на очакванията ми за присмехулство и напълно заслужена аругателна критика, той взе всичко по-сериозно от мен самия и рече “Гого, пак си изпростял, пак си започнал всичко на своя глава, магаре с магаре, дърводелец такъв, че попитай бе, сливи ли имаш в устата. Първо взел си от онези мошеници готови подрамки с платно, добре, но не виждаш ли, че тези диваци пестят платното, не покрива и не опъва отзад рамката, хванато е на магия с тоя телбот. Второ, траскал си направо на техния скапан грун, казвал съм ти големият творец сам си прави и изпипва всичко, та ако ще да пикае на картината, за да я окисли.Освен това, не рисувай на статив, а на равен плот или маса като мен, 100 пъти си видял, че правя така това не е без да искам бе теле такова, а нарочно, има пре-голямо значение, но недоносчетата не го знаят, поне дай да видя дали са ти добри работите или продължаваш като Буков.” – имахме Буков и Павел Павлов, други двама художници от махалата и ни бяха много близки, особено Васката Буков ми беше най-близкия приятел – Платната бяха наредени в ъгъла на стаята с лицевата страна към стената. Той почна да граби бързо едно по едно да ги оглежда до прозореца и като ги въртеше около стаята. За няколко минути прехвърли всичките като коментираше в движение, после на ново ги огледа и отдели половината, другите нехайно бутна на пода – “тези не стават за нищо, изчисти ги и ще почнеш от начало всичко, личи си, че си ги правил на сила, я по-добре изхвърли платното, ще опънем чисто ново, знаеш у дома има достатъчно, аз ще ти ги грундирам”, “няма да стане” – опъвах се аз, картинките на мен ми харесват, добри са си, може малко да ги пооправя и туй то”, “не ме учи бояджия, китюк, шоп, ей тези са добри, има идея, смисъл, добро цветосъчетание, усеща се нещо голямо, пълно. А в тия – ритна купчината на пода – няма нищо, нищичко, детски матцаници и какъвто си бездействен и безкомпромисен” – грабна нож от перваза на прозореца и започна да вади платната. “Мите, ти нямаш акъл, аз съ съдрах задника да си играя с тях, ти им разголи фамилията, неща да правя като тебе, щом нещо не ти харесва, ако не можеш да го оправиш на момента го хвърляш, оправено, недоправено, клан – недоклан”, “какво виеш? Слагаме после ново платно и пердашиш.”

 

И няма да чета нататък как ги изхвърли платната и това е. Това е само междудругото, има и още съвсем малко. Така – “Приятелството между Нерон и баща ми”, това са само десет реда. Така, Нерон награби 8 или 10 платна и искаше да ги подари на баща ми, това ви го разказвам, вика “А бе бай Круме ние толкова години сме приятели с тебе, ти не си поискал едно платно”, той на мен ми донасяше или за Гергьовден, или за рождения ден по някое платно и той като си отиде, аз тогава започвам и ги разпродавам, защото ми беше неудобно и за какво? – да си купя чалкове за подвижната ламарина, за подвижната консервена кутия, затова продавах картините, а после те ги препродаваха на десетки по-високи цени, разбира се, на тези кули в изкуството. Така:

 

Вървяхме към вкъщи, мислих си за Казак и за баща ми и за тяхното приятелство. Какво ги свързваше? – всеки от тях бе забелижителен по свое му. Нерон – знаменит творец, баща ми – обикновен, благороден творец, бяха заедно, мълчаливо се разбираха, тихо, незабелижимо другарство, но можеха да направят много неща един за друг, без да парадират. При баща ми намираха успокоение и пристанище за душите си всички шемети, всички изхвърлеци на обществото от нашето селище и той имаше сърце, разбиране и топлина за всеки един от тях. Една вечер, Митко сподели с татко, Бончо и с мен – “Здравето ми хич го няма, сигурно ще ви преваря, искам да ме изпратите само вие тримата, никой друг, хвърлете ме в два, три метра и това е, пък после ако искате може да казвате и пишете истината какъв съм, що съм, не ме жалете”.

 

Направихме на книгата един бърз, редакторски преглед. Когато някога бях журналист и редактор, така четях, знаете ли кое четях? – първата страница и последната и където обърна. Това се казва четене по диагонал, колегите го знаят. Така, това е представянето, има отзад някакакви биографични данни, а вътре има още много за мен и за Казака, разбира се, защото тази книга е биографична за него и автобиографична за мен, така че добра книга е и се радвам, че излезе, тей като много зор ми даваше самия издател, той ми се обади още когато я прочете на стотната страница, вечерта късно, вика “ама тази книга е чудесна”, ами викам “брат ти искаше още преди 10 години да я купи, да и вземе правата, ама брат ти я прочете, ти не иска да я прочетеш”, иначе от двамата братя този ми е по-близък, викам “чак сега я прочете”. Книгата е 215 страници. Така, сега да се ориентираме към приключване. Силвина, ако искаш ела изпей нещо, защото наистина аз се поуморих малко – емоция, емоция,  не знам, важното е всички да останат доволни.

 

Силвина: да изпеем ли нещо

Георги: изпей, с песен се почва и с песен се свършва

Силвина: ами, може би, преди това да кажа, понеже това е силна медитативна песен. Да кажа, все пак да знаете, за книгата, който иска да си вземе, цената и е 10лв., стихосбирката е 5лв., а целият комплект с книги на Георги Изворски е с отстъпка за 30лв.

Георги: те са пет нали

Силвина: петте книжки, да. Аз съм леко зашеметена, лично аз, не знам за всички други, но дано да се справим с песните, все пак това е друго настроение. Тук бях приготвила да изпея “Гори, гори моя звезда”

Георги: изпей я, на руски или на български?

Силвина: обаче днес разбрах, че ще я изпея на български, сутринта Георги написа текста и

Георги: ама аз я преведох, нали съм бил редактор в Русия, така че съм превеждал от единия език на другия и обратно

Силвина: “Една вечна истина, която е Бог на любовта” се казва песента от Учителя Петър Дънов

(пее)

Силвина: вероятно сме ви изненадали, защото това не е точно начина по който хората са свикнали. Досега сме чували много от Георги Изворски, сега чухме малко и за него. Наистина с тази книга ни се позволява да погледнем в творческата работилница на живия живот.

Георги: Аз ви благодаря от сърце и от душа, поздравявам и сърцето и душата на всеки, а волята, ще бъде волята на Всевишния. Благодаря ви, че уважихте, не толкова мен, аз не работя за моята слава и чест, ние всички работим за онази светла сила над нас, наречена Вселенски космически разум. Ако някой иска да му дам евентуално автограф, аз не съм много по автографите, но може да му напиша една думичка.

0 57