/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=iwSr3qWBBLA

 

говоренето

0.00 – 14.27:

Георги:.. Да му опрости греховете, кой си ти, че да прощаваш, те не знаят, не му вярват и той вика “добре, ще кажа други думи – на паралетика,който седи там пред банята – стани и ходи” и оня става, взима си постелката и тръгва, вика “има ли значение какви думи казвам, важното е, че той е излекуван, важното е че това е Божията воля и ето аз имам тази способност и тази сила, значи на мен ми е дадена” и те казват “кой да свидетелства за мен”, “Господ свидетелства, Отца и аз свидетелствам с чудесата, които правя, това е”, значи фактически той им е казал, както сега аз ще кажа, показал им е, че няма его и  че това, което казва е вярно и истинно и стой зад него, иначе аз съм слушал много така докладчици, много сказчици, които говорят, ама те правят говорилня, но нищо не е направил от онова, което говори и тогава човек го слуша и ако е по-отворен като моя приятел Митко, слуша го, идва и вика “а бе този нещо, отначало хубави работи казва, верни, верни, ама нещо не можах да му повярвам, а бе нещо не ми стига до сърцето, ставам и отивам да си пия кафето, този може да говори един час, ама аз няма и да го слушам”, защо няма? – защото усеща, че там има нещо менте, което не е вярно

Приятел: когато говори ума, а не говори духа чрез него, когато има его, говори ума

Георги: точно така

Приятел: каквото и да кажеш винаги е грешно, даже и истина да кажеш, ако през ума е минало, даже да е така, а когато кажем без его грешното, пак ще е истина

Георги: Мите, слушай сега, това го казвам веднъж, ще го забравя, говоренето на земно ниво е по два начина, значи сказчик или беседчик, или докладчик, или учителя, или гуруто, може по два начина да подхожда към аудиторията, само че и той не знае, къде ще знае той, трябва да е на много високо ниво, за да знае. Когато лявото полукълбо говори, то стига до сърцето, защото той говори простички работи, примери, това-онова и дори да няма кой знае какво дар слово, но ти отиваш и го слушаш искаш този човек, когато говори обаче дясното полукълбо, тогава то мед се лее от устата му, има много, които факти, заливат те с факти със сведения, със работа, с чували, думи, а и го говори така мазно, така леко, влиза нали, като домашна ракия със шопска салата, обаче който е духовен човек, обикновените хора, отвори уста нали, отиде в салона и те го слушат така, бре викат този инжинер, професор, техник, член, коресподент, голяма работа и те се впечатляват, най-напред от титлите и после от говоренето, защото той умее, как, и аз съм слушал такива много, обаче духовния човек, като го слуша малко и вика “Боже, та този какъв омайник  и манипулатор” и стане и си замине, излезе си навънка и си пие кафето, защото той веднага има дар на различаването, духовния човек вече си е развил този дар на различаване, следователно ние какво трябва да различим? – дали човека, който е излязал там, говори, това е егото, дето казва, а егото се разделя на две, едното може да ти говори едната половина или другата половина и в зависимост, коя половина на ума ти говори, значи оня по този начин ти поднася информацията, а когато човек говори сам, духа чрез него, той изобщо изключва ума и дори като свърши беседата или лекцията, не знае за какво е говорил, не помни, защото само тече през него, а оня знае целия урок от тук до тук, значи това, сега разбра ли, като слушаш някой, веднага трябва да направиш разлика кое полукълбо говори. Човека, същото е и у него, а бе едното полукълбо като му говори, лявото на дясното, пример, той така се замисля, ама има някаква доброта, някаква духовност, нещо ще направи добро, обаче като е обратното вика “а бе защо това го правя”, значи и в него той става на две личности, значи на два Аза се разделя, макар че честно казано човек може да има 10 Аз в себе си, 5-те са от тука и 5-те са от тука и това е управителния съвет на нашата глава. Управителния съвет на нашата глава, 5-те Аза, които са добри и свестни почват и тогава единия от другата страна вика “а бе тука нещо колегите може да са прави, я чакай да мина на тяхна страна” и щом мине и 6 станат от тука, а 4-ри от тука, тогава вече почва да се действа, или 7, тогава ти го привеждаш във действие, почваш да си биеш комшията, ако искаш да направиш нещо лошо, но може и да направиш подвиг, ако искаш да направиш нещо добро, това е от другата половина нали, зависи кое Аз се прехвърли, защото разберете нашето тяло има много клетки, аз съм го казвал колко милиарда клетки, ама някой от тези клетки, както ние сме различни, няколко милиарди сме на земното кълбо, да кажем, 7 и половина, 8, 10, 15 млрд. Или 65млрд. души, всяка една е уникат, всяка една е различна о другите, обаче от тези способни на жертва и на най-висша духовност,да кажа, са 100млн., няма 65млрд. ама от тях само 100млн. може да кажеш, че тези са герой, готови за подвиг, най-висша разумност, само 100млн. обаче когато някой от другите започне да проявява, тези са си оплели кошницата, директо, няма да се впускам в подробности, но останалите трябва да ги гонят като от тези 100 млн. да кажа Господ е изпратил 10, които са висши или 100, аз 100 казвам, това са тей наречените театони, т.е. Клетка божествена с най-висша духовност и мъдрост, истина и любов, каквито Бог е целия изтъкан само от театони, нищо друго, а ние всички най-нисши клетки, които едно време съм ги учил в мойто училище, но понеже запомних най-нисшата клетка с най-нисшата разумност каква е да кажа на атома и молекулата на масата, на камъка, е долу на гранита витошкия се казва лоонал, а всички останали степени на разумност къде ще ги помня чак толкова, а никъде ги няма записани на земното кълбо не знам, пък някой може и да ги е написал, може да ги е написал, може да ги е подредил, може да ги е нагласил всичките не знам, обаче комбинацията, те са само 30 вида, 30 или 33 не знам, 30 мисля, че бяха, тези само 30 вида разумности, при разместването се прави всичко не само на тази Земя, а и на тази Вселена, ами и на Голямата Вселена, небето, дървото, камъка, масата, всичко е направено само при комбинацията на тези 30 разумности, на тези 30 видове съзнание, толкова, ама това не ми и трябва, аз т
олкова работи не помня, но някой, ако ме подсети, примерно Силвинка вика “ти ми използваш знанията”, да, тя се сеща и много работи казва абсолютно вярни, тя понеже има връзка и само като ми каже едно, две изречения, викам о по нататък, аз имам виждане, просто трябва да подсетиш човек, нали, това е за да си възстанови нещата, не винаги мога и аз да се сетя и не винаги слиза информацията отгоре, защото някой път те оставя да изнесеш цялата беседа сам, не се намесва, казано ти е, ето темата и ти почваш да я трансформираш и да говориш, както знаеш вече, това е. И все пак има разлика, аз си гледам сега беседите, които са записани и тези, дето сега ги обработвам, когато Небето говоти, о там е подредена всяка една дума и няма защо да пипам или да правя корекции или тей наречената редакция, няма смисъл, или малко ако пипна нещо, според мен, да го пригодя, още по земно, но има неща, които аз чисто съм направил, цялата беседа, цялата лекция си е моя, както аз сега ви говоря, от мой акъл, защото това си е разговор, това не е беседа, макар че и на много въпроси ще отговоря и после човек като си премисли, ще каже “да каза ми това, получих отговор”, значи, когато говоря аз, след това трябва да я редактирам поне веднъж, горе-долу, защото имам тей-наречените паразитни думи, изрази и не знам още какво и понеже съм бивш редактор, нали, говори редакторското у мене, така, редакциите са три вида, редакция за удължаване на текста, редакция за скъсяване на текста, редакция за пълна промяна на текста, говорил си негативно за Иванчо, Иван Ж Иванов Клатикрушев, сега се сетих, Силвинка вика “а бе има ли такава фамилия”, “ами има, познавам стария”, стария не го беше срам от фамилията, младите ги е срам. Така и значи, целия текст може да го махнеш, а може и да го обърнеш на 180 градуса, това са редакциите, други редакции няма и понеже  аз като съм говорил, викам “ей тука съм се изпуснал и виж някакъв негатив се излъчва от самото писано слово”, да кажа към Иванчо, ама не, аз Иванчо много го обичам, две мнения няма и той знае товаи заради това идва, слушаме и така ме манипулира с това, че го обичам, нали, затова си върши неговите работи и ме използва, но аз съм му разрешил. Така, следователно, поради тази причина, когато нещо негативно малко излезе, там трябва да го коригираш, значи да си изправиш грешката, а Учителя какво казва, Беинса Дуно казва така “грешките се изправят, обаче на земята ще ги изправиш не само в съзнанието си и в сърцето си, ами добре е да отидеш и ако нещо е сбъркано и в материята”, ощетил си някого, примерно, завлякал си го, оня ти сипва 2 литра вино, обаче гледаш шишето и мисли, че е един литър, сега честния човек ще каже, “а не бе, бай Иване, а бе два литра са, дай да ти платя това поне”, а мошеника ще вземе и ще каже “а един литър е бай Иване”, так, взима го, смотава го набърза ръка и излиза, обаче, ако случайно си допуснал тази грешка и за момента си се поблазнил, това се вика съблазняване, говори съблазанта у тебе, отиваш и изправяш и викаш, ще му платиш три пъти, ако струва 5лв. виното на бай Иван, а ти си го излъгал, отиваш и казваш “а бе бай Иване, знайш ли, аз имам да ти давам 15лв.”, “как, защо”, “ами имам да ти давам, ти един път си ми сипал повече вино”, бачо Иван вика “ами аз не помня”, той на десетки хора, на стотици, той има тонове вино и продава, от къде ще помни човека и вика “ето, заповядай”, тогава си чист, значи не само тук се покайваш и се разкайваш в главата и  в сърцето, но отиваш и вършиш нещо и на дело и заради това, когато прилагаме духовността, винаги трябва да се приложи на дело, заради това, когато казвах на Яна, на приятелката Генка, или дойде Снежанка, или на Поля, викам “обичате ли ме, я ми измийте чиниите вместо мен”, нали, аз съм дежурен същата вечер, така, значи да приложи духовостта, аз си имам практика (смее се)

Силве: ако не може  физически на този човек, нали може да го направиш на някой друг, с идеята, че всъщност го правиш, така ще му се върне на оня другия през други хора

Георги: да, абсолютно и оня, ако си е отишъл от света, няма го, точно така, правиш на някой друг, обаче и е добре да го направиш на непознат, изобщо не го познаваш, гледаш човека има нужда, всичко тогава се уравнява, правилно.

Ама още не е време, няма беседи, защо ме слушате, няма нищо, сега си говорим, Силвето ме пита и аз отговарям на нея, аа вие слушате нелегално, да, разбрах

Приятел: а тези имена, които ги изреди, същите ли са

Георги: а не, имената са различни, обаче функцията им е една и съща, но имената на мен, както са ми казани са по-прости за да мога да ги запомня, и такива гладки, нали хубави имена, а не с много ш, много ж вътре и много нагъсти, защото от Небето като ти говорят

Приятел: говориш едно и също, онова преди 3 хиляди години и онова, което казваш

Георги: ама кажи им го на всичките

Приятел: е няма толкова

Георги: ама кажи им го да знаят, че.. тези точно клетките са написани някъде на санскритски, значи ги има или във ведите или в някой други писания, но не са преведени и  не им е дадена гласност, но няма начин да ги няма, ето той в момента се сети

 

14.28 – 41.53:

Георги: космическата библиотека, това е всемирното информационно пространство или както искаш да го наречем

Приятел: ама тука много хубаво не чуваме

Приятел: няма беседа, няма беседа

Прияте: нищо ние да чуем

Георги: вие ще се поизмъчите малко като доктора да се мушнете тука да намерите литература да четете,сега вие искате на готово, ами много е лесно на готово, нали, а знаеш ли само послените дни колко книги си е купи той – ей такава купчина, точно толкова купчина, аз не съм го гледал, той каза “купих си няколко книги”, аз сега казвам, но дали ги е изчел още не знам

Приятел: но дали ще го възприема това, което прочета

Георги: възприемаш го обаче знаете ли трябва да посещаваш и такива места, само от книжката не става, просто не става и не може да стане, иначе децата нямаха да ходят на училище, нали, и на Александър Македонски нямаше Аристотел да му бъде даскал, а той му е учител, значи пак трябва, дори и на царския син му трябва учител

Приятел: четенето, лични усилия, това правят четенето и практиката, а четвърта точка, последната е общуване с духовни хора, мъдреци, светци и т.н., а четенето на свещени текстове, лични усилия, така че няма кой да ги поднесе, трябва сам, каквото те интересува

Георги: всяко услие е възнаградено

Приятел: те са 4-ри точки, първото е самоконтрол, второто удовлетворение, третото лични усилия, в което влизат практиките, там във всяка точка влизат по много работи и четвъртата е общуване с мъдреци и с духовни хора и така нататък, така са ги дали, лист от 4-ри неща, за да влезеш в царството Божие, защото като ги четеш е едно, после като се засичат работите, както сега стана засичането, става ясно, че..

Приятел: ами аз като не съм чела и не се засича, а направо от..

Георги: точно така, ти си права, не ти трябват книги. Един ходил, седил с години по Индия и не знам къде Китай, не го виждам тука, ама идва в Идея Вита и срещам я на една пътека и ме среща и вика “вие ли сте Георги Изворски”, ама се разминаваме, аз съм последен, а групата върви напред, викам “мойто момче, приличам ли на него”, “е много”, “кой е той”, той вика “ама как не знаете Георги Изворски кой е – той вика – беседи, такъв духовен учител, гуру, български, много известен”, викам “не бе, не съм чул за него”, той ме гледа така и викам “слушай, мойто момче, аз съм”, “ей – вика – три месеца искам да ви видя на живо”, “ето срещна ме, какво искаш, виждаш, че съм обикновен човек”, той вика “точно само един въпрос искам, аз -вика и почна да изрежда – в кой ашрам – и като почна индийските имена на ръководителите там и на учителите, взема ми акъла изрежда по 20 – прочел съм толкова литература, обиколил съм толкова ашрами, живял съм 9 години в Индия, слушал съм тоя, толкова ритуали – после отишъл на Запад, там по ашрамите, 17 години, а той вече, вика – аз съм почнал от 25 години – а сега беше към 45”, викам “мойто момче, ти сериозно това си го направил”, “ами да, това беше мечтата на живота ми, обаче установих едно, господин Изворски, затова искам да ви питам”, викам “казвай бе мойто момче, сега си ме хванал тук на пътеката и сме сами” и той вика “до тук ми дойде от учители, гледах, ходих и разбрах, че нищо, пак си бях същия като отначало, в главата ми е един хаос, една суматоха, един говори това, друг, уж същото, а не е същото, уж това онова, а у мен един хаос, едно неразбиране, не се чувствам ни духовен, а ази естествен не се чувствам, аз се чувствам прост, тъп, ограничен и още по-зле и до тук”, “леле, мойто момче, ти много си сбъркал тези 17 години, ти знеш ли, че са пропилени, ама ти защо не ме срещна преди 17 години, щях да ти кажа – ти си най-големия гуру, учител, светия, кандидат божество, ти си това и у тебе е цялото знание, важното е само да придобиваш опита, ти си капитана на твоята лодка, водиш я, ако я бутнеш у скалите и стане пробоина, почне вътре да влиза вода, ти ще изгребваш водата, ти после ще я оправяш, ти ще си виновен, понеже ти си го направил, сега искам нещо да ти кажа всички, които си слушал, ти си ходил и си се возил на всички видове лодки, само не на твоята, тоя капитан я води на там, ама не ти харесва, оня натам, пак не ти харесва, трети, пети, оставяш ги всичките докрай, включително и мен няма да ме слушаш, не те искам, няма да се виждаме, ставаш капитан на своята лодка, свирукаш си, каквото направиш, ако е добро, пише ти се плюс, ако не е добро, теглиш, усилия продължаваш да правиш, но само в живота, само да получаваш опитност, а ти си оставил живия живот и какво минал си на другата страна, където е мъртвия живот, ама защо, защото онова е само талони, ти нищо не си направил на практика, направи ли нещо на практика, какво прави по ашрамите”, ами на този ашрам, на един чистил, на друг резал лук, белил картофи, да вика “ те ме учат, смирение, търпение” не знам какво, ама викам “ти нещо да се почувстваш променен?”, “не, същия съм”, “аа, но ако живееше истинския живот тези години, те са пропилени за мен, тогава щеше да придобиеш опит и щеше наистина да израстеш, защото виждам, че ти си роден духовен човек и вървиш”, след няколко месеца ме среща и идва в Идея Вита, идва при мен и аз къде, аз виждам хиляди хора, от къде ще го запомня, “Г-н Изворски, аз съм еди кой си”, “кой си ти бе”, “дето те срещнах на Витоша”, “ти ли си бе мойто момче, как водиш ли си лодката като се научиш да водиш лодката, Господ ти дава по-голяма лодка, яхта и няколко екипажа, за да може да говориш на другите, защото ти вече стваш светия и светиш, после ти дава кораб, после, ехе презокенски кораб, ама има само 3 хиляди души екипаж и вози 10 хил души пасажери и ти си капитана, еми да. Какво стана?”, “оо, ами сега съм много добре, нито чета, нито гледам, нито слушам, нищичко,  край, аз нямах и жена, веднага дойде едно момиченце, сега сме много добре, мислим да се женим, сега ми е добре, ясно, успокоих се, разбрах, че то е от вас и дойдох специално да ви благодаря”, “за какво бе мойто момче, бе?”, “ами защото ми казахте всичко да зарежа и аз точно това направих”,  “а, ето това е, включително и мен да не идваш да ме слушаш, защото пак ще те объркам нещо”, май после още един път, два пъти идва при нас де, един път беше дошъл до провинцията да ме слуша и още един път и от тогава не съм го виждал

Приятел: значи аз съм се замислил защо от преди 4-ри години чета така доста книги, по едно време се замислих защо е така и ми дойде идеята, че повечето жени чистят, за да се успокоят, нерви, така и за това чистенето, може би, не го осъзнават, но чистят, за да се успокоят, а моето четене беше точно така и на едно место, без да искам като си зададох въпроса, след това чета – четенето, когато се задълбочиш и когато идва със желание, не защото трябва да четеш тези работи, просто идва с желание, тогава се превръща в медитация и тази медитация ме изважда и ме успокоява и тогава си отговорих на въпроса защо денонощно имаше един период – четях

Георги: за хармонизиране и за успокоение

Приятел: а аз мога ли да попитам, говорихме за кораба, когато пътниците като ги качиш на борда се чувстват толкова хубаво, че забравят каква е реалността наоколо и почват да им витаят разни глупости в главата, тогава какво правиш, пак си виновен според мен, нали, че си допуснал, че си направил собствения си кораб, на който си допуснал хора до теб, не само да се качат на кораба, ами и на главата на капитана и да почнат да играят хоро и да размазват

Георги: добре (смее се), добре го каза и затова трябва да се внимава, значи ако не си дорасъл за капитан на презокеански кораб, свиваш си се у лодката и те викат “как си”, “добре съм”

Приятел: ама си направил и спасителна лодка и се пускаш с нея и викаш “айде сега карайте го кораба, карайте го, да видите как лесно се кара кораб, аз оставам в ей тая чашка и се мяткам в океана”, “как ще се метнеш в океана”, “ами щото знам да плувам”

Георги: ти нали знаеш вица за самолета заека, лисицата, всички.. Свраката отива и почва да натиска всичко в самолета и ония почват да натискат уж да оправят нещо, а самолета вече пада надолу и свраката казала “а бе искам нещо да ви попитам бе, всички бутахте тука, разбутахте още по го развалихте този самолет, някой от вас да знае да лети”

Приятел: ама когато ти казват, че “без нас нямаше да направиш този кораб”, не аз съм го направил без вас и съм ви качил на този кораб

Георги: естествено с усилията, които си направил

Приятел: и аз казвам добре,окей, тогава ви пускам с големия кораб, бъдете вие капитани на вашия кораб, вече става ваш този кораб, действайте, “ама там има буря, а ти къде ще си”, “аз съм в тази малката спасителна лодка, аз мога да плувам”, има ли нещо правилно в моите разсъждения

Георги;  абсолютно, слушай ме, обаче те са избрали лекия път, без да направят усилия да си направят лодка, яхта, нали картер и тогава голям кораб, значи без никакво усилие искат на готово, е полага им се този урок тука, напълно, да те доброволно се качват и искат да минат по тънката лайсна

Приятел: аз иначе за обществеността и за другите, които гледат и карат някакви малки лодки или се давят около големия кораб, викат “ами ти си лош човек”

Георги: ами естествено, че така ще кажат

Приятел: обаче от друга страна погледнато, примерно ако не ги научиш да плуват, когато потъне големия кораб, те потъват с него

Георги: точно така, от земна точка, ето, те са неблагодарни, но от божествена гледна точка ти си я правил, цената е такава, значи плащаш. Виж сега как плаща всеки един, а и българина плаща така

Приятел: извинявай, че те прекъсвам, една скоба, и това нещо го правя с ясното съзнание, тей като аз съм ги качил на моя голям кораб да пътуват с мен, аз съм длъжен да ги науча да плуват, защото иначе не изпълняваме точките от безопасността да пътуваш на кораб, аз съм трябвало да ги науча първо да плуват, но аз съм им спестил това нещо, защото съм изнесъл примерно целия товар на гърба си, за да не се научат, и всички родители така говорят в България, нали, “аз ще се мъча, за да не се мъчи моето дете”, да, ама твоето дете стана един, когато не се мъчи, защото спокойното море не вади добри моряци, само във вълни в битки може да станеш добър моряк, защото иначе не знаеш какво става, че ти отнася платното силния вятър, че трябва да го свалиш, да не се правиш на много отворен, когато духат много ветрове и веднага се сещам за оня другия виц за лястовичката, която останала назад, когато другите и казали да тръгне с тях на юг, летяла, летяла тя зад тях с няколко дни закъснение, защото тук и било хубаво, там и било хубаво, хоп, стегне студа, замръзнала лястовичката, туп на земята, не щеш ли обаче минала една крава, хоп едно лайненце отгоре, топличко, събудила се лястовичката и почнала да църка, цър, цър, цър, обаче както си църкала минала една котка  и я изяла, какъв е извода – не всеки, който хвърля лайна срещу тебе ти мисли злото и когато си потънал дълбоко в лайната, не църкай много, защото не знаеш кой ще те чуе

Приятел: това е притча

Приятел: благодаря ти, исках просто да сверя някой твой и мой мисли и чувства

Георги: да, да, да, напълно си прав, е ти вече ясно, ти тези работи ги знаеш

Приятел: има нещо друго и за кораба, значи щом се качват на кораба, те знаят да плуват, щом са се качили, иначе нямаше да се качат, защо мислиш, че не знаят

Приятел: обаче когато говорим примерно “хайде да се изкъпем, хайде да скокнем да поплуваме малко”, “а ама аз не знам да плувам, на мен тука си ми е добре”, добре, аз скачам, плувам, и пак се качвам, обаче виждам, че примерно кораба без мен отива към брега, няма кой да пусне радио локацията, няма кой да пусне това, онова, третото, пето, а аз уча, уча, така се кара това, ела да видиш с мен, “не, не сега имам други неща”, ам чакай, кораба, ако се блъсне няма другите неща, другите неща ги няма, “ама аз се погрижих за яденето да ти сготвя”, ама ако го няма кораба няма къде да готвиш

Приятел: много дълга скоба стана

Георги: знаеш ли, сега сме точно на този етап, много хора, които не виждат, снощи на беседата говорих за парапета между двете стъпала, слизаш по едното, слизаш до средата на канала, на потока, хващаш се за парапета, само духовния парапет, хващаш се, виждаш и излизаш по другите стъпала, това е преминаването на рубикона, това е от едното в другото измерение, но много хора вече не виждат и понеже виждат, че другия бряг е далеч и няма как да се хванат за него, почват да се занимават с дреболии. Седят си още на тоя и почват вече, а бе дай, ние хапнахме в това капанче добре, дай да отидем до това място, дай това парцалче да си облечем и така нататък, защо? – по този начин само успяват да се разтоварят и успяват и да не мислят, защото искат, не искат, то прехода ги натиска, ето, то си върви, то не можеш да го спреш, ни Земята можеш да я спреш, ни слънчевата система, ни галактиката, нищо, следователно всичко това си върви, а те понеже не са избрали точния път или не могат да го видят, не могат да разберат и най-вече не могат да повярват, че изведнъж посредата на тази река ще излезе парапет и ще могат да се хванат за него, а течението е толкова силно, че и да можеш да плуваш, ще те отнесе, значи няма, трябва да за преминеш от едното, пускаш се от едната стълба, ловиш се за този парапет, на него и се ловиш на другата стълба и минаваш, аз ви казах, канала беше то човек да го види точно с това силно течение

Приятел: има го снимано, снимала съм го

Георги: значи Митко слезна по едната стълба, влезна във водата, държи се обаче за стъпалото наравно с водата

Приятел: пусна едната ръка, обаче я хвана после, няма спирка, след 5км. можеше и да се спре някъде

Георги: не знам, обаче надолу канала го знам на един километър и по надолу не съм ходил, както и да е, това е символ

Приятел: ако не го бях направил как щеше да ме цитираш сега

Георги: да, наистина, но ти усети течението колко е силно вътре, как ще те отнесе, ето, живия пример, много дълбоко беше, не става, не може дъното, а и при силното течение и дъно не те оправя. От преливника на един язовир тече вода, от преливника горе, той е на 15 метра височина, долу водата пада като водопад, защото е от преливника, бях тогава рибар, разбира се, и четирима бабаити отиваме да ловим риба, защото долу седят хората и като падне рибата, ей такива големи бели амури, ония събират, то вече се разширява нали така, в плиткото, обаче един идва и вижте сега с какъв акъл му се връзвам на акъла, това е користолюбието и изобретателността на българина, вика “слушай, отивам до нас, взимаме един рабиц и на преливника, той е 4-5 метра, мрежа опъваме го, двама от тука, двама от там, рибите се лепят по мрежата и само един слиза да ги събира”, идеална идея и ние диваци, палим колата, отиваме у тях, взимаме рабиц, това сме го правили, обаче аз като тръгвам, пипам така, толкова е мощна струята, водата прелива отгоре, и аз викам “ а бе момчета, нещо тука не е у ред, а стъпи долу, всичко е бетон, и долу е бетон, и водата пада и веднага се разлива, защото бетона е огромен, значи не може да паднеш в 2-3 метра да се спасиш, а ти 50см, ако паднеш па и надолу с главата не ми се мисли, 15 метра,  и аз все пак колкото и див да бях и колкото и да рискувах, то аз съм си рискувал живота стотици пъти, да не кажа хиляди, обаче гледам тука нещо разума почва да работи и викам “момчета, сега тука ще опънем рабица, обаче трябва нещо въжета”, няма дърво, няма нищо, през това време идват на риболов двама души, наши приятели или просто идват  с кола, викам “момчета елате”, това лакумията е голяма работа, нали,пуснахме от тука, от тука, ония минаха от другата страна като заобиколиха там и от тук един във водата и отсам аз влезнах у водата, и от тук двама ме държат, а аз държа мрежата, двама са на сушата и ме държат яко да не ме отвее това и аз с едната ръка се държа, с другата държа мрежата, и един оттатък и двама души го държат и рибата се чува как так, так, почна да се блъска в мрежата, никой не може да се пусне, да отиде да лови риба, през това време идва под стената точно пак един наш познат и аз му викам “я ела тука бе Веско”, “какво”, “ловим риба”, и викам “някой трябва да събира рибата”и той без да се замисля бум вътре и течението го зелепи на рабица и сега той само лови от тук, от тук, от къде може да стигне риба и я хвърля на сушата, направо картинка, и нахванахме вътре, ама това стана за половин час, то лятото е топло времето, нахванахме отстрани доста риба и най-сетне викам “сега дръж се яко за рабица, я си изпуснал – на Веско – край, замина” и викам на ония от другата страна, че бяха по-яки такива “измъквайте го” и те го изтеглиха, след малко излизаме от там и на края на язовира седят и едни викат “а бе рибата отдолу спря да излиза”, а те не ни виждат, защото ние сме на преливника, “а бе  -вика – имаше много риба, от сутринта по един чувал събрахме сега вече няма риба”, значи сме направили някакво добро, долу седят 10-20 човека и чакат и напълнили по един чувал и продължават, представи си колко риба е изтекла от този язовир, ние какво хванахме, хванахме, онези обаче се разкарали, вика “тази риба свърши сигурно”. Така, това е приключение от онези години, ама е точно за това, човек да внимава, “Да внимаваме, да внимаваме – речи Иисус на юдеите, които бяха дошли при него и – истина, истина ви казвам”

Приятел: ама не е приключил случая, те понеже хората не знаят въобще за какво става дума, ама аз ще говоря на притчово ниво, ти ме накара да влезна във блатото, аз не исках да плувам в блатото, всички ме накарахте да не влизам в канала,ама аз влязох в чистата вода, не е ли по-добро, от онова, което говори

Георги: (смее се) много е по-добро,правилно, виж как си запомнил

Приятел: някой да ми е помогнал, сам си влязох и сам си излязох

Георги: аз му казах и тук в края даже едно място е чисто

Приятел: а и още нещо, никога не съм изисквал да отида на другия бряг, може би щях да отида, но не ми беше такава задачата, имах си друга задача

Приятел: продължаваш ли метафорично да говориш

Приятел: да

Георги: е, има тука да стоиш много време, така е, да си изпълниш задачата

Приятел: ама аз няма да им кажа конкретния случай, да си правят изводи, то не им трябва конкретния случай, той понеже е по простичък и говори с примери, ама аз понеже съм по-умен от него

Георги: точно така, вярно е. И аз излизам на разходка

Приятел: Жоро, искам да ти дам една идея да направим едно шоу, защото стига с тези шоута на Слави, комици, тука какъв комизъм, какво чудо, каква сълза и смях има

Георги: ти снощи не беше на беседата, тя отначало как хубаво почна и интересно

Приятел: казвам ти директно защо не дойдох – работих, оня ден до 3 часа  през нощта и в 3 часа на обяд вече релаксирах, защото като почна да си оставям разни неща и не си спомням къде съм ги оставил

Георги: ще те пратя при един гуру, духовен наставник, който прави и сексуална релаксация, дипломи дава, какво още (смее се), какъв беше бе, психоанализатор, аналитици нали има в Америка, тука са такива и окулен синтеолог, бре, какво е това окултен синтеолог? – ами който прави окултен, духовен синтез, викам “Иванчо, може ли да ми направиш духовен синтез на мен като ме гледаш така”, защото вика “всички правят анализ, обаче аз съм от тези, дето правят синтез и затова съм се писал синтеолог”, аз снощи забравих да ви го преведа нали, от визитната картичка. А, сутринта ме пита Силвина, вика “А бе, Георги, ти, хайде, ти и снощи ги премяташ, такава фамилия няма”, как да няма бе, вземи телефония указател, ако не ще ти изпратя стария Клатикрушев, имат вила на едно място и той си сложил такава месингова табелка – вила Клатикрушеви, идеално, обаче младите не искат да се казват така, всички, неговите внуци, нали той е възрастен човек, вече много, питам го, наблизо баща ми работеше, у съседната вила, правеше нещо и аз от там помня и знам и от там се знаем с целия род и  викам а бе дядо Иване – той е дядо на този,  а той ми разказа историята за попа, аз казах, че Иванчо ми я е казал, Иванчо я знае, разбира се, ама дядо Иван ми каза, че дядо му бил поп и т.н. и как фамилията им станала, което е вярно, прякор било и после станало фамилно име, обикновено на много хора в България прякорите стават фамилни имена или пък примерно някой ако има воденица като, дядо му е имал на моя приятел Костадин Воданичаров, на Коцето и те са фамислията Воденичарови. Така и аз отивам на разходка с доктора, малко да се раздвижим, има още време, имаме още един час и половина до обяда, така че..

0 26