/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=YR9NPYmA_d8

 

0.00 – 6.56: Силвина: .. и като имало котка я изхвърляли

Георги: да, така е

Силвина: кой беше това?

Георги: ами един, няма да го цитирам точно кой е

Силвина: няма значение

Георги: обаче котката пречи.. тя прави друго енергийно поле, защо? – кучето не може да се повреди, същото беше.. аз съм бил асистент веднъж, чули сте за един от най-големите български магове и илюзионисти – Мистър Сенко и веднъж той идва, тогава беше село, сега е град, родното ни място, и идва Мистър Сенко и  имахме голям салон, вътре с 300 места и повече, сцена, направена, декори, направени, всичко, значи наистина изключително нещо, а отделно си имахме две казина, едното е пилотско на летците, другото беше на конезавода, там имаше конезавод, голям,  и в тази зала, в която кино, имаше обикновено, имаше и театрални постановки, значи аз съм я виждал препълнена, вътре ако не 500 човека, колкото може и право стоящи и седнали, и сега аз се въртя отпред пред вратата с едно друго, а директора на училището ни забрани изобщо, защото то вечерно представление, то няма за деца, аз обаче.. залата е точно пред нас, така да се каже, само през улицата, и въртя се отвънка и по едно време излезна една жена и казва “а бе, момченца може ли да влезете вътре, трябват две дечица помощници на Сенко, а какви помощници – ще му помагаме в илюзионните номера, там такива неща съм гледал, целият спектакъл го гледах, като повече от половината ние бяхме на сцената и взимахме участие, най-напред ни даде две торбички и двете ги изтърсва – празни, и в едната пуска разни предмети, пръстени, не знам какво, часовник сложи, а ей от това разстояние, 5,6, метра, от Стилиян до мен и пуска ги в едната торбичка, седи на стол, моят съученик, където беше другото момче, а аз ги вадя от моята торбичка, и изведнъж се напълни, тя е празна (неговата), това беше първият номер и така нататък. Обаче, още с влизането вътре почва вече е пълна тишина, залата е препълнена и изведнъж той каза “вижте какво, оня който е донесъл котката, да я изнесе навън, да я изхвърли иначе ще дойда и ще го посоча точно кой е, пълна тишина, аз видях как може да се хипнотизира цялата зала и тогава за пръв път видях, той прави номера, специално при нас, където е, там, защото наистина залата е голяма и хора доста имаше и по интелигентни, там са пилоти, това е най-интелигентните войски, то е военно селище, имаше 30 военни поделения, два, три военни завода и т.н., както и да е, значи, котката му пречи, пречи му котката, разбра и един стана и излезна, изнесе я, защото чул, че котката пречи на маговете и наистина, хоп, навън, на мен не ми пречи котарака изобщо.

Силвина: ама на някой, ако му досажда, може наистина да го..

Георги: така, ако досажда ще го сложим в карцера, той си има там един затвор и ще го оставим там вътре. Та, такива работи за Сенко и той си свали.. накрая на представлението леко затъмниха осветлението и си свали главата, този номер много рядко го прави, нали и си я сложи под мишница, сега то всичко илюзия така, обаче така беше изпипано, бях на първия ред, след като свършихме да му помагаме, ние седнахме децата на първия ред и гледаме отблизо, нали. А другото момче, не мен, другото момче го дигна във въздуха по следния начин, аз съм там и виждам, че наистина е във въздуха, а той.. значи най-напред като застана право момчето, направо го хипнотизира и заспа и то стана твърдо като.. изглежда като дърво все едно, втвърди се, след това го изправи в хоризонтално положение на около метър и половина във във въздуха, така, а столовете където стояхме бяха далеч, те ги дръпнаха, то си има сценични работници от неговите и ги дръпнаха,  на сцената свети всичко и се вижда ясно и той взема един обръч, даде го на един от първия ред и вика “виж го да не се криви нещо, да не го държат” ,оня го гледа, пипа го отвсякъде, вика обръч и той взема обръча и го прекара така от единия до другия край на момчето и после го върна обратно, за да се види, че нищо не го държи, нито за земята, нито горе за тавана, а аз бях ей така само на два, три метра седя, на моя стол седях, само че беше изместен така, и той направи това там със съученика ми и после го питам.. а после го обърна, свали го, отиде до него и леко го пипна по бузите, и той ей така като след сън, нищо не помни, после го питах “ти помниш ли как те вдигаха във въздуха, това-онова”, “не”. А имаше и един друг номер, интересно ли ви е да ви разказвам? Номера беше такъв, от всички места, той почва да налива отгоре едно шише с лимонада, жълта лимонада от тези старите шишета с такива щракалки имаше, нали и сега са ги пуснали, и заставам аз тука и дете съм бил, аз съм бил на 8-10 години, не си спомням точно, ама 3,4 клас, там някъде, и вика “ето сега ще потече лимонада на всеки ред, и почва да ми налива отгоре, а фактически аз усещам, че е сухо, и почва под едната мишница, пълни чаша с лимонада, изля цялото шише, няма го вече шишето, под другата мишница, а шишето седи отгоре и той налива от мене течността, и от тук даже наточи и отпред и отзад, сипа и напълни шишето наново, вика “вие видяхте, нали чашата, шишето, всичко точно”, до тука спирам с Мистър Сенко, но такива номера показа, такива илюзионни, разбира се, номера, че.. така, сега ще дам думата на Силвинка да ви поздрави с добре дошли, приятели и аз ви казвам от сърце и да ви каже няколко думи.

 

6.57 – 16.02: Силвина: Ами добре, няма как, защото това е първата ни среща  в Център Наш Дом и аз наистина много се вълнувам и съм много щастлива, че нещата по един божествен начин се подреждат и вървят наистина и може би, да ви разкажа, а и понеже и Стилян записва  други приятели да могат.. да стигне до тях информацията, как стана така, че ние сме тук, защото много хора питат. Много ми хареса начина, по който Георги започна, приятели това наистина е място, а и нашето отношение е такова, понеже една приятелка спомена, че така с какво страхопочитание и притеснение дошла, а пък когато, наистина когато духа говори и се изявява през теб, тогава може да се каже, че си нещо малко повече от хората, защото в този момент не си ти, нали, но иначе ние сме отворени и винаги приятелски настроени към всеки един и може би, го усещате и начина, по който Георги говори се усеща, че просто я няма тази дистанция, както Янка беше казала на нашия рожден ден, когато беше откриването “Георги не търси ученици, а търси приятели, така че надявам се днес да се усетим така, като приятели, още повече, че сега сме в един много тесен кръг, понеже е за първи път и всичко си е точно, разбира се, точно колко столчета сме сложили, точно толкова сме.

Всичко започна преди около 5 години, когато една приятелка разказваше за едно еко селище в Италия и започнахме да изучаваме еко селищата в различни точки на света, обаче, такова еко селище е хубаво, но за да се създаде такава община и такова еко селище е нужна общност и всъщност  аз осъзнах моята работа като това.. как да кажа, понеже имам този ентусиазъм, е най-точната дума, и когато открия нещо ново и хубаво, винаги съм се стремяла да го споделя с хората около мен, и това е може би задачата на всеки един аватар, на всеки един човек през който духа започва да работи първоначално не толкова осъзнато, но след това все по целенасочено. Започнах една малка група, която ставаше все по-голяма и по-голяма,  да работя с нея, като всъщност веднъж в седмицата ги каних вкъщи, в София, тук има част от приятелите, които мисля са идвали вкъщи, горе-долу хола ми беше малко по-малък от тази зала, но беше доста голям, и там се събирхме, гледахме филм и беше свободен кино университет, след това правихме излети в планината, на различни други места, ходихме заедно на съборите на бялото братство и така, така,  с идеята тези хора да са заедно, да работят заедно, да споделят някакви неща заедно и полека-лека, да се изгражда тази общност. А когато се появи Георги беше преди.. толкова 5 години в живота ми, го поканих на една от тези.. в сряда всъщност се провеждаше този свободен кино университет, да коментира филма “Разговори с Бога”, значи прожектирахме филми, веганска храна, която всеки носеше и аз самата приготвях и след това един такъв човек канех за всеки филм и така всъщност Георги се появи в нашата общност, после започнаха обиколките ни, с изнасянето на лекции, като междувременно аз търсих мястото при тези обиколки, аз съм родом от Пазарджик, до 18-годишна съм живяла в града, майка ми имаше тук къща, и една приятелка много хареса селцето и каза “а бе, Силвина, търси и за мен къща”, намерих тази къща за нея, обаче тя каза “ами аз нямам пари да я купя тази къща”, тогава вече бях продала апартамента в София и тогава Георги каза “ама ти обиколи цяла България, а пък не може вече да разбереш, че вече си го купила”, всъщност аз я купих  с намерението просто понеже малко се притеснявах парите да стоят в банка, след като продадох апартамента, някаква инвестиция, нали, да не са всичките в банката, и се оказа всъщност, че това е мястото, това е къщата, от ден на ден става все по одухотворено, все по-силно и лично се надявам, наистина както и Ники каза и го усети, всеки един дори и негативно настроен човек да дойде, идвайки в този център да си тръгва една идея по-добър, по-одухотворен, по-свързан с духа, по-чист, по-здрав, и това е бъдещето. Днес е наистина първата среща и мисля, че ние сме избрани да бъдем днес тук

Георги: призвани, много са званите, малко са призваните

Силвина: след беседата ще кажа още няколко неща по отношение на утрешния ден, защото другото ново, което започва, са индивидуалните срещи с Георги, много хора са питали и постоянно пишат във Facebook, имейли за това, че искат да се срещнат с него, който все няма възможност, всъщност идеята е веднъж в месеца всяка първа събота и неделя на всеки месец да се провежда тук такава среща, като в събота е лекцията, а в неделя са индивидуалните срещи, като това не са лечебни сеанси точно, въпреки че както четохме вчера с Янка в не знам какво беше – тракийско писание за лечителството, най-важното е да се излекува душата, всъщност това, което Георги говори, това е един вид баене, тази божествена енергия, която достига до душата на всеки един, както и смятам, когато аз пея, се случва този канал и тази връзка с душата и когато душата се излекува, от там нататък тялото няма как да не я последва, така че всъщност тези лекции и индивидуални срещи и разговори са си един вид като лечебен сеанс, а отделно със Славенка по-късно може да говорим и за сеансите, които след това правим в съботата, след самата среща. Приятелите от Утрехан дойдоха, чакаме и тях.

Георги: удари го по ушите лекичко да си знае мястото, защото иначе

Силвина: о, не, аз ще го прибера

Георги: затвори го, айде, в канцера, три часа арест, наказано, нали така, така ги наказваха в казармата, три дена арест, пет дена, е Петьо, кажи им, не знам дали си лежал в ареста, аз имам арест, ама не съм го лежал, не съм го консумирал. Отвън има столове и столчета. Елате тук и ей тук може да се седи на това, елате тук, аз тук ще говоря, заповядайте сядайте, ей тук на дивана може да седнат четири пет човека, има и стол, така че спокойно може да седнете. Много обичам да има беседа, лекция или каквото и да е, пред 33-ма души, значи малко но качествени, хубаво е да е така, не съм ви броил колко сме.

 

16.05 – 19.51: Мислих си, че  наистина това, което Силвина е направила като програма, като график, като замисъл са приятелски разговори, от това по-хубаво няма, човек вижда, че срещу него, дали е учител, дали е духовен учител, гуру, дали е някакъв.. каквато и фигура да е, дали е царят или е метачът, който мете пред царският палат, да го чувства като приятел, ето това е номер едно, което Небето иска да ни научи сега, защо? – ако се научим на това, ние придобиваме тази безкористност, т.е. хората вече да не ги делим, че единия е цар, единия е метач, единия е кмет на столицата примерно, а другия е от отдел чистота, еднакво се отнасяме към хората, нашето отношение да е такова, а те как ще се отнесат към нас, това просто не ни интересува, единия може да те ругае, другия може като те види да се хвърли на улицата да те целува, да ти се радва и да те викне да те почерпи,  а другият вика “а бе остави го тоя, погледни го тоя, да не казвам какво е” и това е също добро нещо за човека, значи може леко да му смъква егото, той да се замисли и така нататък, всичко е за добро и затова народната поговорка е “Всяко зло за добро”, ама аз злото го изпускам, тя беше любима на дядо ми по майчина линия и беше девиз на този род, стар, древен, хубав род, аз и по майчина линия си знам рода от няколко стотин години и по бащина също, просто ей така, макар че българина не държи много за роднинството по плът и по кръв и това му е едно от най-хубавите качества, той държи даже повече за приятелите и за близките и за съседите, ако се разбира с тях, ако роднината му е на другия край на света, отвъд океана, искам да ви поздравя с празника на Съединените американски щати, на нашите братя отвъд океана и тук имаме един чистокръвен американец, колко е чистокръвен Стилиян не знам, ама има американски паспорт, нали, но това че има българи, които имат български паспорт, българска лична карта, български номер на автомобила и български апартамент, но не са българи, защо? – защото не милеят за България, за страната, ако истински милееш както милееш за България и си патриот, ти ще бъдеш интернационалист, така ще обичаш целия свят, цялата планета и цялото човечество и няма да го делиш, само че това е приз, това е същност само на духовните хора, недуховният човек не може, елементарният е тясноскроен, затова викат той е широкоскроен, духовната личност е широкоскроена, има широко сърце, широка душа и като се каже широка, значи щедрост, дава, като се казва тесногърдие, той е много тесногръд, еми тесногръд, той си е стиснал и кисията си е стиснал, както викаше баба на такива – циция, стипца, стипцата нали много свива и не знам то някакъв препарат беше, едно време бръснарите като порежат човека, нали с бръснач, слагат му стипца, за да може моментално да му затвори раната, това е някакъв прах, и т.н.

 

19.52 – 29.29: Силвина: аз може ли да изпея “Вдъхновение”

Георги: може да го изпееш, защото затова спрях, как ме спря с мисъл, изведнъж ми прекъсна потока на мислите, а тя Силвина го е направила, тя има тези способности вече

Силвина: общуваме си, Яни какво каза вчера за вдъхновение

Георги: за вдъх, не дъх, а вдъх

Яни: ако искате мога да го донеса и да го прочета

Георги: ами прочети го, то беше 10 реда нали, защото и аз мисля да чета от двете книжки, тей като е изключително важно онова, което е, то е вън от вътре и на днешния ден какво пише от 366 божествени напътствия, които са в тази книга, те са лично от Бога диктувани на една контактьорка и затова хубаво е човек да ги има на книжка и да си чете всеки ден, това му замества молитвата, 1000 на 100, аз го казвам, значи то се чете така, един ден назад – за вчера, за днес и за утре, значи това е, съзнанието на духовният човек, трябва да бъде в границите на тази троичност, вчера, ама не по-далеч, от времето на баба ти, няма да се сещаш за работи само да се товариш, ти излишно се товариш емоционално, но не само емоционално и физически и харчиш божествената енергия, а Господ и Вселената много държи за енергията, тя за друго не ни държи сметка, времето, че си прекарал един час повече си бил в кръчмата или един час по-малко, няма значение, че си си пил кафето, дори и работата, да трябва да се свършва, но има толеранс, докато при енергията няма, тя ти е дадена на 5-ерга, можеш да изкарчиш 10%, значи 0.5, там съвсем малко отгоре, до 10-ият процент от стоте, не ти държат сметка  или може да ти направят приятелска забележка, обаче ако започнеш да харчиш енергия повече от необходимото, започват да те ошамарват, отначало забележки, после ошамарване и накрая все по-зле и по-зле става, аз съм го казвал до 12-тата степен, като първите три пъти правят другарска забележка, вторите три пъти вече усещаш и третите три пъти плащаш материално и след това вече започваш със страдание на физическото, на душевното и на ред други работи, почва да те боли сърцето, почва да те боли главата, това е, така е, но винаги светлата сила ни предупреждава. Яни, заповядай.

Яни: Това е една извадка от диалози на Платон, откъса е със съкращение на Хърмит, всъщност да ви прочета само баенето, за вдъх. Има една приказка 5, която се казва от тракиеца Платон, та до днес, никой нищо не е могъл да направи за човешкото тяло, ако душата телесна не се е съгласила на това. С вдъх бащата на всички бащи разбудил глиненото човече от нищото като издишал обаче, човек може да изрече същото само като вдишва по този начин, по тази причина не му е дадено на него да оживява други човеци освен себе си, вдъх, вдъх, посветените човеци, вдишвайки този български корен, поемат наново сили от бащата на бащите така остават и обитатели на надземието, а мъчителят им или болестта им попадат вдън земи, впосредством вдъх-новението, ние непосветените търсим помощта на душата, която е от бащата и съгласието и, съгласи душата си, това е пътят, и тъй нито без билки, нито без баене става, нито без бащата, нито без душата, сега вдишваме до задавяне, вдъх, вдъх, вдъх. Придавам ви бялата магия на племето ми, избрано да ползва скритата сила на божествения ми език, много хора по света ще трябва да го учат за напред, за да оцеляват, кой където е по света българин, да учи чуждоезичниците край себе си – български език, та да им помага да оцеляват, колкото до нас, тези дето все още сме обитатели на нашите най-древни земи, словестната божественост ни е дадена даром, та като се самоизмъчваме тук и се погубваме един друг всекидневно, все пак да оцелеем въпреки себе си. Бъдете вдъхно-обновение, не споделяйте често това и никога с непознати, ако някой ви се изсмее, преглътнете мълком, отдалечете се, той отдавна е загубил живота на душата си, защото тей и не е смогнал да намери своето вдъхно-вение. Докато прочетохте тази приказка, вие вдъхнахте 12 пъти, баенето приключи, сега сте по-добре, вие получихте тайната.

Георги: Браво, точно го каза

Силвина: Учителят е казал за хармонизиране на хората, когато се съберат да свършат заедно една работа, както и ние сме се събрали днес, да се пее тази песен, песен от Учителя Петър Дънов.

 

29.30 – 36.56:  Георги: Леко ми се замая главата. Така. Чухме Янка какво прочете и какво каза, то е простичко, още от времето на Платон, значи доста години преди Христа, се е знаело, че траките или трако-българите по-точно казано са избрания народ за свещеници на Бога, просто свещеници, свещенослужители на Бога. Бълг буквално значи жрец, балг, болг, както ще да го кажем и както ще да го разтълкуваме, всички езици, от прастария език, както го нарича Учителя, за да не обиди никого, но дойде време вече да се казва истината, това е тракобългарският език, най-старият език на земното кълбо, от където са произлезли всички останали езици, диалекти и работи, няма друг език, от него и после са се изменили и са се пръснали по цялата Земя, сега се прави новият език пак на основата на този език. Всички азбуки са български, да не казвам трако-български, наскоро чух и разбрах, че ще се прави музей на азбуките, няма азбуки на земното кълбо, който да не са трако-български, пак го повтарям, от най-древната азбука, всякаква писменост е наша, всички йероглифи са наши, всички графични знаци са български, египетското писмо, хаодейският, персийският, значи още от лемурите, които са говорили на този пра-стар език, но той след това е изменен при арийците доста, ватарския, първо е имало ватарски език номер 1, и второ има ватарски език номер 2, вече при атлантите и ватарски език номер 2, идва Бог, един Бог слънчев, който се казва Вотан, не е Ватан, ама е ВОтан, обаче В-то го сменят обикновено гърците с Б и става Ботан, от там идва ботаника, виждате ли, от този Бог, той възстановява ватанския език, той не се е наричал ватански, но по него вотански, а то е фактически ватански, тей като го възстановява на земното кълбо с няколко хилядолетия или много хиляди години да стане по съвременен и вече в този му вариант на ватанският език, всички песни на Учителят, които са, той обикновено ги измъква от ватански, той е пак трако-български и затова ще ви кажа простото, което е на старосанскритски,което е на новосанскритски, а дамит-абха означава.. и аз съм си присвоил това име, понеже абха е светлина, абха съм се нарекал някъде, понеже ми казаха избери си един псевдоним, да, ат-абха е добре, ат е баща, абха е светлина, взимаш от бащината светлина директно, дамит-абха означава безкрайна светлина, и сега чувам името, което е хубаво на Хармиде, Хармиде означава безкрайно добро, виж хра е харно, аберум, хаберуме, с х, обаче сега го казваме аберум, това е духа от Светия дух, Светия дух е част от Великя дух наречен Аберум. Значи, когато духа влезе в тази Вселена или в която и да е друга. Вселена се нарича Дух Свети, когато е и във Вселената, Вселената стой в Аберума, вече успяхте да ме разберете нали или донякъде, доколкото може да ме разберете, аз обяснявам, според себе си смятам, и това не го смятам за его или нескромност, по най-общодостъпния, най-простичкият, най-човешкият.. космическите постулати ги превеждам на земен език, ама не може някъде да се преведат в никакъв случай 100%, някъде са 10%, някъде 50, има даже и по 80, но повече не мога, не може, съзнанието трябва да ни се е качило от светия нагоре до архангел, за да започнем всичките тези неща.

Така, значи българите да учат всички на българският език, ама не толкова, то леко е казано и като символ и аз го тълкувам, на българско съзнание, да станат като духовните българи, защото както и Учителят още ги е разделил – българи по дух и българи по плът, българите по плът са обслужващ персонал на всички Българии, които са били – 13,14 до сега, а българите по дух са свещенослужителите, те не са всичките българи дето.. аз затова казвам българска лична карта, български номер на колата има, всичко му е уж българско, но той не е българин, защо? – защото той е материалист, значи, ако го извикат в Англия и му дадат примерно 500 хиляди лири годишна заплата, ами ще скочи и ще отиде, на един българин по дух и 1 милион да му дадеш, той първо не иска власт и не иска пари, той се е родил по дух, той се е родил жрец и свещенослужител, значи човек, който не е властолюбив, не иска власт, не иска пари, не можеш да го купиш със нищо, той е духовният човек и аз затова им казвам има и духовни души има и материални души, ама ние сега се стремим материалните души да ги спасим, материалните души да ги докараме до нас и нещо да им светне, не духовните души, духовните души са си духовни, особено сега, последните дечица, които се раждат точно от шестата раса, еми ние не сме им на малкия пръст, те са си наистина завършени, направо със характер със всичко, личности, вчера дойде едно момиченце на 10-12 години, само ме гледа и така ме преценява, както аз обикновен гледам и сканирам човека за 20-30 секунди и вече съм му скроил шапката, край, знам колко пари струва, та ако ще да ми донесе от 9 кладеници вода и да натрупа тук един килограм диаманти, нали, да ги материализира, сега “синко, хубаво, знам те, познавам те, диамантите нека си останат за теб, на мен не ми трябват”, така че ето това е да имаш дара на различаването, за който говоря в много от моите беседи.

 

36.57 – 42.07: Сега ще прочета, тей като дойде време.. да ви кажа времето е съвсем наближило, за да може от юни, юли почва различаването на нещата, ментето от оригинала и много хора започват да се подвеждат и заминават и дори в нашите кръгове, среди, аз смятах.. не съм.. на мен ми бяха ясни де, ама моите приятели смятаха, че те са всеотдайни, апостоли около нас и така нататък, постояха някой друг месец и напуснаха, нито се мяркат, нито се чуват, но ако работят за духовността е прекрасно, но ако са се свили в черупките си не е добре, затова човек, когато се отдели, ако продължи да работи за духовността и за нацията и за човечеството вече да е издигнат до горе духовно е добре. Ето както пише за днешния празник 4-ти юли, тей като принципа на справедливостта след 2012 година вече много явно се усеща, а той започва да слиза на Земята от 2000-ната година, несправедливите, мошениците, измамниците, центробежната сила, светлата сила ще ги изхвърли, ето какво пише:

 

Благословени са тези, които са гладни и жадни за справедливост, защото те ще бъдат нахранени и задоволени. Когато копнежът ти е достатъчно силен, той ще бъде удовлетворен, защото ще търсиш отговора и няма да спреш, докато не го намериш. По своя духовен път ще си решен, с търпение, постоянство и упоритост, да изпробваш всички средства, докато откриеш това, което търсиш – осъзнаване на единството ти с мен. Никога не се обезсърчавай, не си мисли, че гониш вятъра, а просто знай, че в крайна сметка ще намериш това, което търсиш, стига да не се изтощиш по пътя и да не се откажеш от отчаяние, всяка пречка си заслужава да бъде преодоляна, за да достигнеш целта, трябва да се решиш, да намериш начина да я постигнеш, без дори да допускаш, че това е непреодолимо или невъзможно. Бъди смел и силен, продължавай и непременно ще достигнеш Целта.

 

Каква е нашата цел? – да разширяваме все повече и повече нашето съзнание и да се приближаваме до духовното, космическото съзнание, на космическият човек, това е целта, но тя е безкрайна. Тук кое е ценното? – казва много се отказаха от отчаянието, дребни работи им се появиха, наистина за тях може би да не, за мен изглеждат дребни, но за тях може да не са дребни, нали, това че някой носи пентаграма и започват да му се случват поредица от негативи, ама те не са от пентаграма, пентаграма колкото може те защитава, макар че той увеличава, той ти е съдружник, той е съпричастен с теб, той ти е съмишленик и съидеиник и така да се каже съработник, това е пентаграма, обаче, когато ти започнеш да грешиш непрекъснато той нали увеличава нещата, ако направиш едно добро 10 пъти ще получиш плодовете на това добро, ама ако направиш едно недобро, да удариш на някое дете едно шамарче, ще те хване някой на улицата и ще те ушамари 10 пъти, грешка няма и ти ще се чудиш защо? – ами защото носиш пентаграма, а ако не носиш пентаграма знаете ли колко пъти ще те ушамари? – три пъти, значи доброто винаги минимум се връща 10 пъти, а злото само 3 пъти, ама кое е по-добре, както съм казал в не една беседа, нали, да те целунат по-добре 1 към 10, от колкото да ти ударят 3 шамара, заради това, но аз изключително много уважавам силните, смелите и твърдоглави личности, както казваше баба ми – биковит, с глава на бик нали, такава твърда глава, значи твърдоглавите, защото и аз съм от тях и инат, ама зная, че ще бъда ушамарен, нищо бе, нека получа не 3, 30 шамара, обаче ще бъде на моята, и те ушамарват, ушамарват и накрая вече, когато стане много боя, почваш да преценяваш и спираш да грешиш, това е хубавото на боя, боя може да бъде и словесен нали, с думи, всякакъв може да бъде, аз чисто и просто, символично го казвам бой, а това се казва доброзорно, другия термин, който е народен и който го употребяват.

Така, ами сега пристъпваме към беседата, точно заради това аз правя този увод, но всичко е по тази причина.

42.08 – 57.55: Ето какво съм си отбелязал на две места, за да се знае и едното, и другото, това време вече е дошло, още есента Силвина май беше свидетел, септември ли беше, когато казах, викам “юни, юли вече толкова видно ще е, метлата, която минава и която ще ни мете и ще ни оправя, че вече осезаемо всеки ще го усети, дали ще го усети най-напред на ментално и астрално ниво, т.е. на енергиино и после на физическото си тяло, но вече да знаете, че чувствата, мислите и тежестите, които ще започнат да се предават на физическото тяло, мъката и почва нещо да те боли, гърдите те болят, белият дроб, черният дроб, далака, почва нещо да те боли, а фактически отиваш на доктор, ама те изкарва изключително здрав, ама не си, защото вече душата е твърде много свързана с материята и колкото повече приближаваме натам, т.е. планетата колкото повече пътува през така нареченият фотонен пояс, толкова повече се засилват тези неща. Така

 

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: ( Иисус говори на учениците си)

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

 

Понеже са били с доста нисше съзнание, така елементарничко и 12-те ученика на Иисус, те четирима са били грамотни, останалите ясно е, че са били неграмотни, Иисус след това вече на тях им е тълкувал и  обяснявал притчите, ето какво им казва, но не.. слушат го 5 000 човека, той говори 3,4 часа, и през това време казва 20 притчи, но след това притчите, които са основни, ги тълкува на учениците си,  ето какво казва:

 

Сеячът сее словото.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово. (т.е. просто нямат вяра, те са маловерци, така..)

Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се отказват.

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

 

От опит знам, че се явяват хора около мен, които с грейнали лица ме слушат, викат ми учителю, радват ми се, веднага седят на първите редове, до мен, идват да ме пипнат, греят, светят, това е до време, ентусиазма им моментално изпада, минава седмица, две, три, или месец или два, три и ги няма и край, и пак си забиват по материалният, физическият път, изобщо забравят за духовното, някой им казал и идват, радват се, това са някой от тези семена, които не дават плод, не един пример имам за това. Но някога отивам в моя литературен кабинет и там събрали се поети и писатели и до мен седи един непознат човек, не го знам, имаше и журналисти идваха, то беше в литературният клуб на армията и по едно време ставам да чета няколко стихотворения, тогава не беше “Шепа слънце”, ама имах няколко стихотворения и ги казвам, този човек до мен изведнъж вика “ей, Георги, такива огнени стихотворения аз не съм слушал, виж аз съм биограф на една много голяма личност, много известна, веднага трябва да ми ги дадеш, аз ще ги издам, не гледай другите”, а тогава аз се мъчех в това издателство, в онова, пишех по вестниците и сам бях журналист, тук таме ми публикуват в някой вестник или списание, ама книжка не мога да издам и не издадох по време на социализма, до 92-93 година, аз не можах да издам книжка, те в издателството с това, с онова, с връзки, не знам какво правеха, но в крайна сметка другите издаваха, стиховете ми добре, четат ги, уж ги одобряват и накрая не са влезли в плана за издателството, а чакаш една, две години, сега излиза за две седмици, ама сега е друго и то ама едни обещания, едни сваляния на звезди ми казва нали, и свършихме беседата там, срешщта, литературната и след това излизаме, почерпи ме, всичко нали, така, щедър човек, личи си, ни вест, ни кост от него до ден днешен, после разбрах кой е, но няма да го казвам, защото ни заснемат, на кой, една наистина много голяма личност, той е биографа, който пише за този човек, прави филми за този човек и така нататък и го следва в целия свят, имал е възможност и той понеже много ми обеща така, много ги хареса, но това е моментно, значи това за момент да ти заговори душата и после нямаш онази..  за която говоря и най-много говориш на тези от нашето обкръжение, Силвина вика, защо толкова много им говориш за непоколебимата вяра, непоколебимата надежда и непоколебимата любов, ами защото Иисус е казал: “Аз дойдох тук за болните, аз не дойдох за здравите”, здравите са си здрави, а той е за да излекува болните съзнания и аз заради това, ама гледам ги те са на кантар, днес са при мен, радват ми се, щракат с пръсти, викат ми светли работи, хубави, след три, четири дена, край, няма ги и до ден днешен, нито се обаждат, не знам дали съществуват, ето, значи не, когато си непоколебим, обаче има няколко човека, които са верни, затова в евангелието накрая пише, какво казва в откровението Йоан Богослов “и ето видях, видях небето отворено и ето бял кон и онзи, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен”, няма да продължавам цитата, значи, верен и истинен, това е изключително в сегашните.. да останеш верен на идеите и на пътя, дори да не е правилният, нека е погрешният, обаче аз не искам да го сменям, да, ето аз също уважавам такива хора. А казвал съм го, имах една роднина, ако ето толкова ме беше послушала, една йота, една буква, един милиметър, щеше да е здрава, а рак много, знам как може да се лекува, освен това питам Небето, има много години пред себе си, но тя не си смени нито стериотипа на мислене, нито на чувстване, нито на живот, само тя беше права, всички останали бяха виновни. А при мен са идвали доста хора, особено жени, на които.. казвам на една дама, която е напориста и е родена за командир и то за командир от висша класа, от генерал нагоре, не, по-надолу, там не, полковник не иска да бъде, за лейтенант да не говорим и за старшина, само генерал и е с генералско съзнание, обаче аз казах така “докато не приемеш, че всички хора на земното кълбо 65 млрд. души и не само тези в тела, ами и другите, всички са прави, само ти може да не си и да се замислиш и да кажеш “а бе, аз може някъде да бъркам”, до тогава няма да бъдеш здрава, ще бъдеш болна и ще почнеш да служиш на всички, а ти сега седиш и караш всички да шетат, цялото семейство, а тя вече е възрастна дама и има син, дъщеря, снаха, зет, внуци и всички около нея да се въртят и тя да бъде център на Вселената, е не става, Господ е в центъра на Вселената и който е най-близо до него и той е пак в центъра, нали, но докато стигнеш до него, трябва да служиш. Ето, Иисус е казал, пак цитирам, Силвинка както почна с
приятели и аз, когато си тръгва, вече да заминава, на вечерята той казва и след това вече като се явява възкръснал и заминава, той вика: “не ви казвам вече, че сте раби Божии или слуги мой, а ви казвам вече приятели и затова им измива краката, за да се види, че той, самият Господ е слязъл, за да служи тук. Така. Не че не е знаел кой е, ама имаш его, имаш его, аз съм казал примера с Колю Фичето направил 100 моста, 100 църкви, изидал 1 000 къщи  и му казаха “а бе, ти не можеш да сковеш една кошара”, той вика “аз ли не мога да скова”, нали, на Колю Фичето, ами същото е, на всеки един, ако значи гурото, учителя си защитава името и онова с дела, нека има его бе, нека се бие в гърдите и нека е абсолютно нескромен, нека, точно такъв трябва да бъде, както Ошо. Добре, само да прочета и другото, което съм отбелязал, то е малко:

 

И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях. (послание към римляните на Свети Апостол Павел чета)

Защото такива човеци не служат на нашия Господ Иисус Христос, а на своите си охоти, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

 

Край на цитата. Сега,  ето как по-големите магьосници в словото, по-големите не точно омайници, ако са омайници е хубаво, аз съм омайник, но не съм манипулатор, политиците са манипулатори, манипулатор е онзи, който иска някаква облага, някаква изгода за себе си, така да се каже, манипулира, да мога да манипулирам, един политик вика “Георги, ти си по-голям манипулатор от мен”, призна ме, а ако го слушаш моментално ще тръгнеш след него, ей аз не бях чувал толкова мазен, толкова гладък език, ама значи направо беше така като музика за ухото ми, а седи срещу мен, обаче той чу ми името, но не ме познава, не знае кой седи срещу него, след 15 минути като говори, чупи ръце, чупи и вика “ти ако отидеш в Америка, ще станеш за 1 месец милионер”, викам “за един месец ще стана милиардер, защото знам на американците психиката и ще им разкажа играта”, но аз не искам и не ми е работа, само да ми дадат един теливизионен канал, нали, един теливизионен канал и след един месец съм милиардер, знам как да измъкна от милионите “по два, три, пет долара, да им измъкнеш и ще станеш милиардер”, на всеки един и кои ще останат само, само българите и тези с българско съзнание и ще кажат “а този мани го, остави, как ще се ровя в това”. Значи, аз ще ви кажа, този случай съм го казвал и пак го казвам, и много ми харесва този мъж, но той не е бил американец в никакъв случай или е бил албанец, или сърбин, или румънец, или българин, бил е балканец 1000 на 100, нищо, че има американско име, той 70 и някоя година, може би, 78 или 79 година, имаше пълно слънчево затъмнение около обяд, пълно слънчево затъмнение и си спомням, че беше февруари, и аз с мерак, нали, опушени стъкла, аз излезнах и го гледах през оксижен и през оксижената маска и даже направих няколко снимки през маската, едно апаратче руско имах. Този обаче преди затъмнението се сеща и поръчва един милион празни консервени кутии, един милион, те са сигурно центове, не знам колко са, един милион празни консервени кутии, значи бил е все пак заможен човек и отива и поръчва на някаква печатница следния текст, който да го лепи на консервените кутии, който да му се запечатат празни. В текста пише така: “тук има запечатана тъмнина от пълното слънчево затъмнение от 23 февруари 1979 година, от време на време обръщайте кутията, за да не се сгъстява тъмнината”, това ми взема акъла и викам този ако отида в Съединените щати, ще го поздравя и почва да ги продава по 3-ри долара парчето, само след 1 месец, този човек има три милиона, колко е дал не знам, сигурно е дал 100 хиляди долара или 50 хиляди или 20, но е станал милионер, истински, напълно заслужено милионер, разбрахте ли как се продава тъмнина от пълно слънчево затъмнение, тези работи много ги помня, хубаво е, нали, приятно е, евала. Знаете ли защо аз бих си купил – само за да я показвам на другите, аз си купувам със съзнанието, че съм излъган, “аз да не съм луд, как бе, ще хванеш тъмнината от слънчевото затъмнение и ще го запечаташ в кутийка, да не съм ненормален”, обаче ще си купя за какво? – да, и като идват тук на рафта седи и от време на време обръщам кутията като дойдат гостите, трябва да се обърне, защо, ами защо, сгъстява се тъмнината. А този надпис направен, наглъсен, нали, хубаво.

 

57.56 – 1.13.21: Така, до къде бяхме стигнали. А, сега, разберете ме.. тази хубава книжка, която съм написал, за големия български художник Димитър Казаков Нерон, той казваше летящите думи, ами те и на мен след това станаха, като почнах да внимавам разбрах кой ме лъже и кой не и тогава почнах, тогава започнах, занчи той ме е научил на дара на различаването, затова много ме убиждаше, един ден ми вика “слушай некадърник, смотаняк, дърводелец, селяндур,.. “ ей с такива епитети обичаше, а на другия ден “ а бе, ти си талант бе, ти знаеш ли колко си умен”, значи един ден така, на следващия, “О -вика- а бе, ти тези художниците от СБХ-то не са ти на малкият пръст бе, ти си много голям и много добър художник, почвай да рисуваш с мен, ще излагаш”, тогава беше на Ангел Кънчев №5, значи отначало не пускаха, много трудно влизах с някой писател, изобщо не, те.. аз съм никакъв, искам да видя сега светилата, големите писатели вътре, да си изпия едно кафе и се въртя отвънка, нищо, че съм поет и писател и журналист, ама нямам карта и не мога да влезна. Обаче яви се някой, аз познавах доста от тях  и с него минаваме на входа, онзи си показва картата, вика “с мен е”, ако имаш право да си вкараш вътре двама, трима, пет човека, приятели, нали, отивате, правите нещо, примерно има празник и т.н.. Но, не знам чия е тази епиграма, но много ми харесва, не е моя, и аз съм написал поне стотина епиграми имам мой, но тази епиграма се казваше така:

За Ангел Кънчев №5, дето всяка мижитурка смята себе си поет.

Много хубаво беше, някой, който не са го пускали като мен, и взел та им написал тази епиграма, за да знаят.

Така, дарът на различаването трябва.. Казака казваше така: “аз мога да бъда излъган, само ако аз искам да бъда излъган” и наистина се оставяше да бъде излъган и аз чак сега включвам, че.. от много години започвам да се оставям да бъда огорчен, измамен, обиден, охулен, ощетен, най-важното, и материално и морално ощетен, но това ми прави вече удоволствие, защо? – защото моментално след това получваш много голям бонус, ако тръгнеш да се защитаваш и да гониш тъй нареченото твое право, Господ те оставя на самотек и нищо не получаваш, рита те, блъска те и така нататък и почваш да плащаш, дори и материално започваш да губиш, особено ако водиш дела, водиш дела, мислиш, че си прав. Имам един случай, когато един човек, той е сам, единица, личност, води дело срещу една голяма компания, аз не искам да казвам каква е тази компания. Компанията.. какво става? – компанията е богата, за нея е детска работа да извади някой лев и на отговорните фактори, включително и на адвоката на този човек и на него дава пари, представяте ли си, е как ще ме защитава този човек, който компанията и на него дава и на всички останали пет човека или десет, от колкото зависи делото, може ли да спечели този човек? – не може, обаче той напорист, вика и понеже има пари, работи на Запад и вика “аз ще ги науча в България”, в България не можеш да ги научиш, ние сме балканци, ще ти разкажат играта и ще ти скрият шапката, “а ти знаеш ли какво е в Германия, в Англия, там има законност”, “има законност и във Франция, моето момче, обаче ти не си във Франция, ти си дошъл във балканската дива страна България седиш тук и искаш онези закони, онези няма да дойдат скоро, ще ги има, но ние трябва да ги направим със съзнанието, вече духовните хора и тогава ще се качи нагоре.. аз викам за мошеничеството, за корупцията и за подкупа”, “как така”, “ами подкупа е да научи такива като теб, защото ти си изкарал там пари и понеже държиш много за материята, сега като почнат, колко – 2 000 евро, 4 000 евро и сега трябва да платиш даже на тази компания неустойките и съдебните разноски, ако се откажеш”, “да”, “ами откажи се, защото ще ти взимат до безкрайност, делото ще се точи с години”, давам им такъв акъл, защото те идват при мен за акъл, аз съм сложен от Господа да давам акъл, и давам двоен акъл, “за материята не, ама понеже ти си ми приятел, ти давам и материалистичен акъл, да не губиш повече поне, нали, до сега какво си загубил, ама това не е загуба” и той ме гледа така, “как, 5 000 евро, ти знаеш ли 5 000 евро какво са, 10 000 лева, български”, викам “а ти за тези 5 000 евро, знаеш ли колко акъл си получил бе мойто момче и ти говориш със мен, не с който и да е – той ме гледа така – не мигай – викам – това, че ме познаваш от едно време, сега не значи, аз ти говоря по друг начин и не съм същият”, от тогава ме познава, от 20, 30 години, викам “абсолютно не съм същият”, “знам, знам, че не си”, “ами като не съм, ти сега ме слушаш нали, ако ме послушаш добре, ако не ме послушаш – значи викам – който ме е послушал е здрав, богат и щастлив, който не ме е послушал е беден, болен и нещастен – викам – защото не аз, аз не искам никаква изгода от теб, какво искам – обаче викам – това кафе и минералната вода аз няма да ги платя, ти ще ги платиш, за този акъл, дето ти давам, все пак да ми платиш нещо нали – викам – едно кафе 60ст., една минерална вода 50, лев и 10”, той обаче даде 2лв. на кафеджийката, викам “аа, почна да ставаш щедър, а иначе си така стиснат – викам – ето виж как хубаво става, лев и 10, ти даде 2 лв. , това вече ми хареса”, определено ми харесва, значи съзнанието му се е поразширило и почва вътре да влиза някакъв акъл. Значи, много е трудно с този Западен синдром, може да го наречем, да го обобщим, това е най-вече Американският синдром, може и Стилиян да каже няколко думи за там, защото материята.. като отиде отначало българинът стой пет, шест месеца и си е още българин, значе балканец и повече ако го ядостат, той предпочита.. ако е яростен, ще хвърли парите, но няма да ги вземе, някой ако му се сърди и казва, че неправомерно е вземал тези пари, ще каже “аз имам чест”, обаче като мине една година вече няма да почне да ги хвърля, а ще иска още, значи, по този начин ще почне да гони своето, той става користолюбив, а Небето иска да ни научи на безкористност, което е сега едно от основните правила и принципи, които слизат на Вселената, не само справедливи да бъдем към всички и към всичко, но и да бъдем безкористни, т.е. онова, което трябва, Господ ще ни го даде, онова, което.. имаме излишък или някаква възможност на човека да помогнем на човека, трябва да му помогнем и да му го дадем, това е
, но на човека не трябва да  му даваш.. Имам един приятел, той като му се развали запалка, дава ми я на мен, аз в планината, нали си палех огън, като му се развали химикалка, “а ти си писател”, дава ми химикалка, ама всичко развалено, понеже аз мога да си го оправя, той с техниката е зле, почвам и си оправям химикалката, щракам от тук, тя стара, запалките ги давам на сина, той разглоби, от две, три прави една, вика “ето готова е запалката” и т.н., после едно радио ми го дава “а бе – вика – тука нещо стърже, това-онова”, синът поставя една ролка от тези старите касети, тя имаше за изчистване, то главата се замърсила на касетофончето, изчисти го, направи го – тръгна, значи, този човек се отървава от нещата по този начин, вместо да ги изхвърли, ни ги дава и вика “ей, аз колко широка душа съм, а бе знаеш ли колко работи давах бе”. “ама – викам – ти даваш, ама…

Заповядайте

Приятел: малко закъсняхме, ама..

Георги: не сте закъснели, сега тепърва започваме, защото аз като свърша, Господ започва да говори, нали мълчанието и тишината е разговор с Бога, това е, там си говорят в божественият свят с мълчание, с тишина, в ангелския си пеят, а пък ние тук сега си говорим, с говор, не знам как да пея, затова дядо поп пее, то е и на панахида да отиде пак пее и на кръщене пак пее, има попове, които имат.. наистина за поп някога са взимали със глас със всичко, трябва да имаш музикални способности, някакви, за да може, сега вече щях да изкарам тримесечен курс за поп, на бърза ръка и щях да стана свещеник, никой не ме пита дали мога, или не мога да пея, но е по хубаво да се пее, сега може и да четеш, едно време бяха задължени основните молитви при службите да ги знаят на изуст, сега вадиш книги, има евангелиета, и всичките тези работи, дето са, вадиш и четеш, не си задължен да помниш всичко, едно време тези в семинарията, в академията беше така, но вече са поизменени, това е добре, че почва да чупят калъпа. И аз имам много приятели мой от тайните служби, един морски офицер, …, които станаха управители на манастири, не игумени, защото за игумен трябва да минеш монах 5 години, не послушник 5 години, монах 5 години и като направш 10 години, да те направят игумен, сега има един бърз курс, като аз щях да стана поп, има и за такива управители, отиват, дават ти един манастир, и викат “прави си един колектив и действай”, така съм чул, пък дали е така, не знам, но мислех, по едно време бях на кантар да ставам свещеник, много добре, то си е служба, чиновник, чантичката, отиваш, всичко е наред и тече, ако не тече, капе, но значи Господ ме е предвидил, обаче не можа да ме ръкоположи Светия Синод, а ме ръкоположи Генералният щаб, значи още по-добре, нали като се откажеш от малкото благо, ти идва голямото, а малкото благо го раздаваш, Учителят точно така казва, пак ще го цитирам него, значи, вечерта идва един твой приятел, познат, имаш една ябълка, можеш да направиш две неща , защото си духовен, дали ще е точно на половината или ако едното парче е.. по-голямото му го даваш на него, така се е паднало, ти я режеш, но можеш да направиш и друго, да се жертваш и да кажеш “а бе изяж ябълката, аз съм сит”, тогава на следващият ден, още на следващият ден, някой ще ти донесе 10 ябълки, при всички положения, това наистина съм го пробвал в планината, като ида и се откажа, всичко, аз не пипам, не ям, на другия ден с две торби някой закъсал и идва да му давам акъл, нали, все някакъв и той знае, че плодове и зеленчуци ям, напълнил торбите и идва, викам “аа, значи действа”, снощи трима души – идват ми двама приятели на гости  и аз нямам нищо, какво имам – имам нещо дребно, орехи имам, мед имам винаги и лимец, не лимец, жито беше тогава, ама житото 48 часа му трябват да омекне, сурово, трябва да го свариш нещо и да направиш, но плодове като има, даваш и това е. Така, и даваш от сърце. Разберете ме, сега пак казвам за даването, мисълта ми беше за оня мой приятел, дето ми даваше химикалки, всичко точно, обаче как, така и радиото, дето ми подари, и ред други работи, трябва да дадеш на човека по-добро, най-доброто за него, тогава горе Небето ти пише, Вселената плюс и ти дава бонуси, блага, заради това, че си дал най-доброто. Значи, ако има тук една купа със сливи, кайсии, праскови, значи почваш да поднасяш или ако ти трябва да ги раздадеш, раздаваш най-добрите и за себе си оставяш най-малките, а след това Господ ще ти даде бонуси, ама при всички положения, защото това е закон на Вселената, както и закона за щедростта, значи всяка щедрост поражда по-голяма щедрост и закона за даването е това, колкото повече даваш, толкова повече получаваш, това също е абсолютен закон, не знам къде го прочете скоро, Силвина някъде, къде го чете Силвинке, пак за щедростта и за даването беше, при Учителят ли беше.

Приятел: 366 напътствия, отдолу, ти вчера даже го прочете, помниш ли?

Георги: не помня, вчера къде ти, минала една нощ, все едно, че са минали хиляда години, вчерашния ден, понеже аз съм си направил стериотип да не съществува за мен и казвам на най-близките така и на вас също го казвам, вижте, старото го оставяме, ние правим и работим за новото, правим Новото небе и Новата земя, чисто ново правим. Все още, може би, 100 или 150 години до 300 години по моя преценка, може да използваме старата мъдрост, старата любов и старата истина на това съзнание, дори любовта, мъдростта и истината, които си ги  нося на врата, те са стари, ама как? – ама така, Господ казва “Синко, Ново небе и Нова земя, са нова любов, нова мъдрост и нова истина”, ама как така? – “в старата истина винаги има някакво користолюбие”, ама как така, не може да бъде?- “ти си станал аскет, отказал си се от земният живот, точно това не е ли користолюбие бе синко, искаш да се приближиш към мен, зарязваш всичко, качваш се в планината, щракаш с пръсти, лежиш там, ако има ядене ядеш”, защо? – правиш някаква жертва, ама каква е тази жертва, жертвата е за самоизгода, за да станеш светия, оо аз не съм те пратил там, искаш сам, на своя глава, така ли е, на самотек, тогава, ще си получиш заслуженото, разбрахте ли, че аз много се.. един месец се дърпам и не искам да си взема службата, после ме праща.. аз искам на едно място, той ме праща на друго, такава катастрофа, зрелищна, направи, че аз съм казал друг път, че нямам думи, на никой нищо и разбрах, че не на това място, а където той каже, на това място трябва да отида, точно.  

0 177