/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=HuC5uTBo5ls

 

0.00 – 9.17:  … точно, нито милиметър няма да се отклоняваш, това е истината, то няма друга, обаче ние не може да го възприемем и почваме да си вървим, имаш една пречка, втора, Бог няма начин да не ни дава знаци, той ни дава знаци и за доброто и за недоброто, ама няма начин да не ти даде, да се спънеш, да си удариш пръстта.. ето тука ръката вече 3 месеца, това е ударено на 23 април, сега сме юли, вече е съвсем малко, нокътя израства и го избутва нагоре, чернилката.. пребих се на собствената ми кола на вратата, хванах така, праз, защо? – еми защото аз проявих его и проявих за глупости, за материята, казвал съм го, вече трети път го казвам, да ми простят, които са чували, викам моя приятел автомонтьора от оня край, от 100км. да дойде само за да види какво ми е на колата, като тука има монтьори и в Пазарджик има монтьори и в Септември на 15км. има монтьори, колкото искаш, колата не може да запали, викаш един, ще му платиш на човека, 20лв. пътя, ще му дадеш още 20лв., затова, че ти направи диагноза, оня моя приятел идва, погледна.. куфари, чанти, кола, пълна с инструменти.. ама това е електроника, ей такава джаджа и вика на електромагните, който управлява гориво-нагревателната помпа на един дизелов автомобил и вика “това трябва цялото.. сваля се старото, трябва чисто и просто да се купи новото, и ти може да си го смениш” и заради това.. тогава “перке квичандо”, квичандо много, за пръстта, знаете как боли пръст, ето това е, а той още беше тук като си го чукнах, а целият ден си губи, за какво? – заради моето его, че ми е приятел и той просто не може да ми откаже, ами аз трябва да започна, аз съм първият, който трябва да се съобразява.. да му отклонявам хората, там оставил си целия сервиз, пет коли да ги прави и дойде целия ден да се разправя с мен, защото не може веднага да си отиде като дойде и айде половин ден е загубил, а и повече. Значи, ето – да мислим за другите, номер едно е да мислим за другите, банката.. ако е разрешено, спираш точно пред стълбището, мерцедеса е с един метър по-дълъг от другите коли голям, не може да влезе в обикновен гараж, имали сме и почват онези да заобикалят тук и тук, а той го оставя и се качва вътре в банката, точно пред стълбището и почти цялото стълбище го е заело, ама тук оставил 50см., от тук 50, ама точно там, ще го оставиш на 100 метра, ще го оставиш на 500 метра и ще походиш малко и ще го оставиш на място, където да не пречи.. а ако е друг, значи на друг толкова му е акъла, щом си духовен човек, ще мислиш за останалите, най-напред мислиш за Цялото, най-напред мислиш за Господ и казваш: “а бе, Господи, я да видим тази Вселена, заедно с теб я управляваме”, той вика “Да, бе, синко, щом мислиш за Вселената, значи с мен, ти си ми съмишленик, съидеиник и съработник, заедно я управляваме, ние сме съдружници с теб, щом мислиш чак за Вселената, за неините работи, мислиш като мен”, почваш от там, обаче почваш леко да смъкваш, т.е. да намаляваш мащаба, т.е мярката, каква? – викаш “ами тази Галактика, сега добре ли направихме ние тук, защото всичко на Земята се отрязява на Вселената, аз съм казал клонче да скъсаш, трева да смачкаш, да убиеш някое животно, няма начин да не се разтресе, тя Вселената знае, не можеш да се скриеш, те те наблюдават стотици хиляди очи и уши, всичко, природата е абсолютно жива и всичко занася горе във всемирното информационно пространство и там се трупа, т.е. в Космическата библиотека и за всеки, всичко се знае обаче сега започва да излиза на яве,  да не отварям пак Библията или Откровението на Свети Йоан Богослов и да чета, че всичко, което е скрито и е натъмно, ще излезе наяве, не може да не излезе и заради това казвам, живота ни трябва да бъде като ей през тия (сочи прозорците), като на витрина и като на длан, значи на длан всичко се вижда, слагаш тука и виждаш. Значи, ние сме това, което сме, и няма смисъл да се правим на друго и затова в последните години вече много се цени откритостта на човека, честността, почтеността, да няма лицемерие, още на времето Иисус е казвал на фарисеите и на книжниците – “лицемери, вие едно говорите, а друго вършите”, но какво е казвал на народа “това, което ви казват фарисеите и садукеите, вашите свещеници, изпълнявайте го, но не бъдете като тях, защото те го говорят, но не го изпълняват”, това е голямата разлика и това е основното лицемерие и напоследък виждам как лицемерието изплува и започва да бъде разобличвано, което ми прави доста голямо удоволствие, за да не казвам, че злорадствам, защото обикновено лицемерието сега го наказват и го наказват по доста груб начин и наистина човек като погледне може да
каже, “о, заслужава си го тоя” или “тая най-сетне си намери майстора” и почваш нали така, но това е зла радост, нали, радост е, но е зла, по-добре да изчистиш определението зла и да остане само радостта, че една душа почва да си учи урока, нали трябва да има леко разделение на нещата.

Ами толкова от мен, Силвинке, 12 и половина е, час и половина, беседата официално свършва, ако има нещо.. вие имате да кажете тук много, тей като беше.. аз.. уж.. има ли заглавие тази беседа – няма, ако се погледне, няма тема, ама има тема и тази тема е основа за промяна на нашето съзнание и приспособяване към новото, ако не се приспособим към вибрациите на нашата планета, която съдържа всички принципи – справедливост, да говоря ли, любов, мъдрост, истина, доброта, великодушие, милосърдие, жертвеготовност, смелост и какъвто и принцип, вярност, щедрост, какъвто и принцип да кажем, ако започнем да се опитваме да лицемерим и да се измъкваме от това, ще видим, че ще става все по-зле и по-зле, а всичко това идва, за да ни научи, независимо колко ни е некомфортно и недобре, да си останем хора и номер едно е човещина, а човещината съдържа тези велики добродетели,тези принципи на Вселената, пороците ги знаем какви са, пороците са, като се започне от.. първият е горделивостта, разбира се, егоизма, после завист, алчност, користолюбие, хазарта също е порок, ако погледнеш, да играеш там и т.н., нали, дори и най-обикновеното преяждане, лакомията е между Седемте смъртни гряха, леността, мързела и т. н., това не значи, че един учен като го гледаш, че не копае отвън като един мургав наш събрат, той не работи, той мисли, това е, така че.. за работата, аз вече.. тези били безделници, ония били безделници, не е вярно, в Библията пише, че един се отклонил от юдеите, изгонили го от града, той отишъл и се заселил на ново място, ама там му тръгнало, ново, хубаво, плодородно и всички безделници от града, понеже му били приятели отишли при него и виж, тези безделници, започнали да работят там, защото вече нямат началници, началници кои са им били? – ами книжниците, бирниците, фарисеите, садокеите, тези свещеници, всичко им е било началник, синегогата, трябва да плащаш на нея, трябва да плащаш на еврейската община, всичко данък,  а там няма, сами са си, и ето как те са се превъзпитали, значи това е било друго, значи не може да кажеш и да обидиш един безделник, сега в момента безделничи, може да е работил в миналите животи, а сега му е дадено да почива.

Така, добре, заповядай, Силвинке, имаш думата.

 

9.18 – 39.00: Силвина: ами аз.. ми се иска да продължи като дискусия, някой ако иска нещо да каже, Славенка искаш ли?

Георги: ами както кажеш

Славена: или някой нещо да сподели, да сподели нещо, което е преживял тази, миналата седмица като някакъв урок, аз усещам, че има в залата някой хора, дето са изживяли нещо тези две три седмици

Георги: чудеса са видяли

Силвина: а бе, в момента е много интензивно, май всеки преживява доста неща. Ами аз.. Славенка, понеже, може би, не я познавате, но..

Славена: Аз ще стана да се представя

Силвина: Представи се, моля ти се.

Славена: Казвам се Славена, живея в момента в град Сепарева баня, близо до Дупница и езерата. Аз тръгнах по духовността по един такъв начин, неосъзнат, в смисъл, чрез дарбата на моя татко се случиха някой неща и трябваше да тръгна по духовността, не че не е била в мен от самото детство, нали, но тогава започнах да го осъзнавам, случи се преди три години, скоро, но започнаха да се чувстват като сънища, видения и неща през деня, случки, когато не знаех какво се случва точно с мен, така измина една година, вече знаех, че навлизам, знаех какво се случва, знаех, че трябва да променя начина си на живот и  абсолютно всичко и  като чели имаше една завеса пред мен да не зная, че Учителя съществува, че има писания, че има хора, които се занимават с такива неща, докато.. след втората година дефактно от моето развитие, една жена ме запозна с Георги и със Силви, тогава наистина осъзнах коя съм, защо съм и че трябва да помагам на хората, а не само на себе си, един вид, нали, егоистичното, което Георги, току що каза, че трябва да ценим другите и след това себе си. И от тогава запонах да гледам на кафе, виждах човека, влизах в душата и най-интересното беше, че виждах от какво има нужда неговата душа, а не неговото тяло и имаха така, един, два, три дни като на размишление, в който те се чувстваха различни и наистина с хората, с които съм се срещала, всички са променени, вярващи, минали на режим на хранене, спряли месо, някой даже млечни продукти и вървят по стъпалата. След което.. определен период от време дойде лечителството,  а и сега други неща, които се развиват, защото всеки постоянно в нещо се развива, никога няма застой. Най-важното осъзнах – говоренето, споделянето и изясняването на дадено нещо, особено в семейството и след това най-близките приятели, с които общуваме, когато си притрайваме някой неща, айде от мен да мине, или пък ругаем, защото еди кой си не е постъпил с нас по някакъв начин, където ние сме очаквали, а той изобщо не е и подозирал ние какво очакваме, се получават едни недоразумения. А когато започнем да си казваме каквото желаем, точно каквото чувстваме, какво ни е заболяло и какво ни е убидило, тогава отсрещната страна казват “о ние без да искаме сме направили едно или друго” или както и ние самите може да направим нещо, най-тънкообидни са хората в момента, може би, с вибрациите и едно повишаване на тон, те го възприемат все едно са искали да се скарат или нещо друго, понякога човек в ежедневието повишава или снишава тон, без да се съобрази с това нещо, но другата страна го приемат по по-остър начин и почват да се получават едни неща, които не трябва да се получават всъщност. И така, за мен много е важно споделянето, истината, очи в очи, аз чувствам това, ти чувстваш това. Много често се получават недоразуменята.. примерно една среща си определяте с някой, ще се чакаме еди къде си, единия разбрал едно, другия разбрал друго, ето го недоразумението, значи не трябва да допускаме тънкообидността и точно затова трябва да се поставим на човека на мястото или той как мисли от неговата страна. И другото, което аз тези седмици си мисля, защото около мен са или жени, или мъже, мъжа ми това или жена ми друго, а никой не иска да се постави на тяхните места и най-вече да видят хубавите черти в тях, виждат само нехубавите, като чели така по им изнася. Най-хубавото нещо е да мислим мащабно или така как Бог би искал да се случват нещата и затова, за което ние тук сме дошли да направим и не сме дошли тук за своя изгода, а за общото или за Цялото и най-вече, че всички хора, сме като едни микроорганизми в едно човешко тяло, в което правим орган и трябва да се обединим, а не да се разединяваме. И ако иска някой сега нещо да сподели.. чувство, мисъл, проблем

Силвина: Със Славенка, нашите лечебни сесии трябваше да са другата събота и неделя, обаче се случи така, че сме заети, така че днес има вече няколко записани човека, но някой от вас, ако иска, може да остане след тази общата среща, да пием кафенце заедно и да направим и сеанса. Може би, да кажа и за себе си. Ние се познаваме и сигурно знаете, но през последната седмица нещата, последния месец по-скоро, нещата, до които стигнахме и които явно тепърва ще се разгръщат, открих, водейки майка ми при близък човек на диагностика, на биорезонансна диагностика, че тя има сериозен проблем и започнах да изследвам това нещо и стигнах до знанието, че всеки един, ама всеки един, включително и аз самата, мислейки си за съвършеното здраво съм поела.. и това, разбира се, идва от мислите, от стреса или не знам как да го нарека, но тялото ми не е толкова чисто, колкото би ми се искало и всъщност освен тези енергиини сеанси, освен всички.. пеене, практики, неща, които всеки един от нас прави е нужно и на физиологично ниво да се работи, т.е. на нивото на физическото тяло и някак си усетих, че това вероятно ще бъде моето призвание и сигурно следващият път ще ви разкажа повече за това, но така ще се задълбоча в тази тема, в тези диагностики, защото доста знания съм натрупала вече. А Янка, което ми подаде и беше интересно, защото знаете тези зепери как работят, те работят на чистотата на бактерията, която се открива в тялото, излъчват същата честота и тази бактерия или вирус се неутрализира и Янка каза “Добре, де, ти с твоя глас какво правиш като пееш или баенето или това, с което започнахме всъщност е една чистота, която се излъчва и всеки един може да стигне до тази негова чистота и да се самолекува, ама явно трябва да работим върху това, а не да разчитаме на техниката, но така или иначе стъпка по стъпка ще изследваме нещата заедно, защото все пак неслучайно човечеството е тръгнало по пътеката на научно-техническото, значи все пак това е нещо, което много хора са работили и нищо лошо няма все пак да стъпим и на това познание и да го ползваме. Иначе започна всичко при мен с появата на Богородица, аз с моята майка имах доста трудности в общуването  и винаги много се разстройвах и ходих при един лечител и тогава се появяваше Богородица и когато всъщност за първи път посланието беше.. което излъчи “няма защо да се притесняваш за майка ти, защото аз съм истинската ти майка” и всъщност винаги преди да запея си я призовавам по един.. чрез името, което на мен ми е дадено, нали не Богородица или Мария, а едно име, което ми е дадено като код и се усеща веднага тази много мека вибрация, която се получава зад гърба ми и започва да излъчва и така ви споделям.

Даринка: значи какво следва, че всеки има ключе и някога може в живота си за пет минути да срещнеш един човек, който да ти отключи и да ти отвори очите за нещо, тялото, организма, физиологията, изобщо.. да те отвори.. ето срещата със Силвето и с Изворски на много хора дава съвсем различна посока за развитие, така че.. значи ключето.. всеки има ключе.. на мен ми беше дадено веднъж на Рила ключето и се питахме с всички там като го споделих, ами то казва то ще се чуе.. дадоха ми ключето, ама трябваше някой да ми помогне да го завъртя, много приятели ми помогнаха да завъртя ключето

Силвина: и сега ти какво правиш с това ключе

Даринка: сега, сега се занимавам с внуци

Силвина: новата раса, работиш за новата раса

Георги: трябва да ги гледа да

Славена: това е голяма работа

Силвина: Даринка също е лечител и ясновиждащ човек, благодарим, че дойде

Друг приятел: като намерим всички ключетата, във всеки един, ще отворим голямата порта, защото не става с едно ключе

Силвина: и аз така си го помислих, много хора са дошли с ключета тук

Даринка: много хора са дошли с ключетата тук, ще разговаряш с някого и той ще и врътне ключето за нещо, споделяш нещо и ето, то е достатъчно, някакси всичко.. като чели ти се отварят изведнъж очите.. ей как не съм го знела до сега, как не съм го видяла до сега, как не съм го усетила, как не съм го разбрала, живеела съм до това нещо, а не съм го забелязвала

Силвина: това е като четенето на книга или хора казват беседите на Георги, някой казват “а бе, слушам ги трети, четвърти път, всеки път чувам нещо ново, което точно в този момент ми е ключето”

Дарина: той държи ключета Георги за всичко, едно по едно

Силвина: това е живото слово, живото слово е когато духа се изяви чрез дадения човек и предаде послание на другия, който трябва да го получи в момента

Дарина: друг няма ли да се престраши да каже нещо, някое преживяване, нещо да му се е случило, как казва Георги, че е казал Сенко “този, който е пуснал котката да я изнесе, защото да не го показвам”

Силвина: аз много се радвам, че има приятели толкова отдалече дошли, от Утрехан, от Козлодуй, нали от София по-близичко, Самоков, Ботевград, просто наистина е много радостно, Стара Загора

Славена: всеки си мисли, че проблема му е личен, а всъщност всичко е общо

Силвина: той не е личен, защото като сподели всеки нещо се оказва, че то е полезно и за другите

Приятел: то е като един пъзел, от този ще вземеш едното, от другия другото

Силвина: точно посланието беше за пъзела

Георги: я прочети го,  в началото

Друг приятел: дясното послание за 4-ти юли

Силивна: май беше за юли за целия месец, ето го, ето го за пъзела

 

Видях парченцата на един пъзел, разпръснати върху огромна маса. Наблюдавах как пъзела започна да се подрежда и сглобява, така че всяка част попадаше на точното си място и чух думите: “когато си на своето точно място, изпълняваш специфичната си роля, не може да има протичоречие и моят план се разгръща в истинско съвършенство

 

Славена: и всички пъзели стават една хубава картина и има отворче към следващото нали

Георги: ами тогава задавайте въпроси, някой може да се изкаже, може и въпрос да има, аз отговорих на доста въпроси като говорих сега, които са наболели така да се каже, жизнено важни и са за момента, но може да има и някой отделен въпрос, защото винаги трябва да се даде възможност и на другата страна

Силвина: за мен днешната беседа беше това, нали, да се поставиш на мястото на другия, най-важното, което е, всякаш го осъзнах по един нов начин, винаги съм го имала и винаги.. даже съм и четяла мислите на хората и съм някакси поставяла техните нужди пред моите, но така..напоследък малко се понатоварих и започнах да се поизморявам и си казах трябва да обърна внимание малко и на себе си все пак

Приятел: има още една част от пъзела, която не е погледната – вътрешната, изпей нещо, после аз ще кажа какво ми се случи

Силвина: Добре, ще изпея една песен, която е лечебна песен “сила, живот, здраве”

 

Сила, живот, здраве,

те са едно, те са едно,

служители на духа,

пазители на радостта,

крепители на младостта,

крепители на младостта

те са едно, те са едно.

Сила, живот, здраве,

те са едно, те са едно.

 

Приятел: искам да ви кажа нещо за тази песен. Преди време моя близка донесе за майка ми и леля ми варени яйца, аз отдавна не ям варени яйца, обаче в един момент сядам на масата и виждам, че почвам да си беля яйце и се питам аз сега като не ям айца, това яйце защо го ям, кого храня с него и изведнъж чувам глас “мен”, викам “кой си ти”, обаче отсреща се мълчи, никакъв отговор и тогава се сещам и така малко по-хитро задавам въпрса – “къде се намираш” и ми се отговаря “в слънчевия сплит” и това нещо го усещам, че говори вътре в мен наистина и питам – “а ти, ти ли харесваш яйца”, казва “да”, а казвам – “сигурно харесваш и кашкавалче и кафенцето харесваш”, “ами да” отговора е безапелационен, а ясно е защо аз от време на време си хапвам такива неща и то така много несъзнателно, много бързо отивам към тях и казвам – “добре, а може ли с нещо да те махна по някакъв начин”, мълчание, “с глад”, “не”, отговора е не, и тогава се сещам с  песен, мълчанието е такова като гузен човек, като някой който е свършил нещо и знае, че сега вече ще го открият, и викам “а ясно е, тогава ще търся помощ от приятел” и съответно обаждам се на Силви, казвам и какво ми се е случило и и казвам, че това нещо се намира в слънчевия сплит, ако тя има някакво усещане, някаква песен, ако и дойде, но пък знаех, че е песен от Учителя Дънов, ако на нея нещо и дойде, да ми го каже и в момента, в който тя започна да се концентрира, моментално усетих тук трептене в слънчевия сплит  и и казвам “да, веднага се получи резонанса” и тя ми каза тази песен “сила, живот, здраве”, съответно в следващия момент тя започва да я пее и аз както си бях поседнала с телефона в ръка на ухото и изведнъж станах, дигнах си лявата ръка, завъртях се веднъж наляво, направих един пълен кръг, продължавам да я слушам, обаче ръката ми си стой там и песента като започна да я пее, я усещам буквално физически, тя се спусна като някаква енерфия, която така се завъртя около мен, стигна до коленете и обратно като ДНК-а се получи, обратно тръгна нагоре, в момента, в който почна да излиза от главата ми, от тази чакра, я усетих като един бял дим, който се разсла някъде в пространството, но това не беше всичко, вечерта се събуждам по някое време с идеята да намеря песента точно в песнопойката, намирам я и какво се оказва? – оказва се, че тя има наистина много силно и много лечебно действие и е точно за този момент и е за хора, които вече са тръгнали, които вървят по този път и проумях по някакъв начин, че Учителят Дънов ни е дал кодове със песните, но не само със самото звучене на песните, но и с тактовете, в които са написани и като погледнах “Сила, живот, здраве”, тя е.. сила се пее 6/4-ти,  което за мен е слизане на енергията от 6-то ниво в 4-то, т.е. силата я сваляме от 6-то до 4-то ниво, живот 5/4-ти, живота е на 5-то ниво, той слиза до 4-то, здраве е 4/4-ти, “те са едно” също е в 4/4-ти, т.е. силата, живота и здравето са едно и също – 4/4-ти, после имаме “служители на духа, пазители на радостта, крепители на младостта, крепители на младостта”, всичко това е  в 6/8-ми, т.е. минаваме от 6-то на 8-мо ниво, когато си вършим работата, “те са едно” е 2/4-ти и какво се оказва всички тук на Земята, долу сме 2/4-ти, обаче тези от нас, които се прикрепят към материята, цялата божествена енергия, която е в тях, те я свалят долу, което съответно води до противопоставяне, страх, срам и разни други такива неща, които надяваме се вече сме попреодолели. А ако надмогнат тази материалност, те отиват и живеят непрекъснато на 4-то ниво, това е 4-то ниво на съзнание, където са едно с другите принципи сила,  живот и здраве. И освен това, в един момент си помислих, че тези неща по някакъв начин касаят всеки един от нас, защото като повтарях няколко пъти “крепители на младостта, крепители на младостта” в един момент разбрах, че аз съм от тях, от тези, които познават децата, ама родителите рядко се сещат за тях, но децата винаги ги помнят. “Носители на радостта”.. имаме една приятелка Генка, който я познава, ще знае, че това е тя, никой друг не е такъв изразител, винаги усмихнат, винаги позитивно настроен и когато се докосваш до нея веднага те обгръща една такава вълна на ентусиазъм, на радост, на нещо, което може с теб да се случи, каквото и да си помислиш в този момент, можеш да го направиш, като имаш такъв приятел

Дарина: слънчице

Приятел: и “служителите на духа” мисля че няма нужна да ги казвам, кой е служител на духа, то е ясно, така че всеки един може да си помисли къде се намира, т.е. да разбере кое му е най-близко и да си върши работата там, тихо и кротко и спокойно, за да може да се развива, защото основното нещо, основното нещо се намира с точно тази вибрация, която резонира с теб, ако решиш, че си служител на духа, съответно се развиваш в тази посока, това не означава, че не носиш радост, за някой хора носиш голяма радост или да подкрепиш някой млад човек, но е хубаво всеки да се види къде е и да си върши работата лесно. Благодаря ви. А сега искам някой друг да сподели, защото както каза Славена, има някой, който се страхува, срамува по-скоро

Славена: притеснява се по-точно

Друг приятел: според мен е време да се отпуснем и на по-малки групички, да може всички да си поговорим, защото така е малко по-официално и повечето хора предпочитат по малки стъпчици, докато стигнем до голямото

 

39.09 – 1.01.35:  Георги: да, бая ни дойде това време вече. Наистина мина времето на масовките, масовките бяха дай да направим манифестация на някаква част от 30 хил. човека, дай да направим на един стадион 90 хил. човека, спортен празник и колкото повече гуруто казва “а бе, аз имам 1 млн. последователи и те дойдоха да ме слушат”, това е като на концерт на Мадона 500 хил. човека отишли на стадиона.. свърши, това са само физически изяви и колкото да знаете.. че слона е по-дебел и по-як, толкова е по-тромав, както и един биг, толкова е по-трудно подвижен и толкова е по-тъп, направо ви казвам.. значи, финното нещо, което е, това са вече новите енергии, които искат.. както казва Стилиян – малки групи, но тези групи след това се събират, споделят и това не значи, че те са откъснати една от друга, напротив, това значи, че те са много по свързани една с друга, ето това е, но те се свързват.. значи една армия се състой от много чинове, значи има вътре.. като се почва от редника, ефрейтора, сержанта, старшината, лейтенанта, от офицерите, става въпрос, капитана, подполковника, полковника, генерала  и се стигне до генералисимус, до маршал, значи всичко това трябва да има една армия, но редниците когато се съберат, те могат да си говорят по една тема и им е много добре, защото се чувстват, след това офицерите се събират в офицерския клуб, там са си само офицери, офицерите се разделят на младши и старши, нали съм имал военно възпитание, младшите са на една страна, да, добре им е, те си имат едни проблеми, старшите са другаде и най-сетне са генералите, при генералите всичко е отделно. Даже си спомням в казармата понеже старшината ми е приятел.. на учение сме, на палатки и походни легла, защото като вали дъжд да не подгизва отдолу все пак, само на генерала като се разпънеше, леглото беше меко, с дюшек, нагласено, неговата палатка по-голяма от другите и с предверия, сякаш все едно може тука и да провежда конференции и т.н., все пак генералска работа и на него му се полага нещо повече, нали,не е само едно войнишко одеало и едно походно легло.. Така, значи, горе долу, в момента това  разделение по дух, значи ние се събираме и малки групи, но това не значи, че не сме армия, значи когато трябва цялата армия, ние си контактуваме, събираме се  и сме заедно, ние и за момент не се разделяме, защо? – защото духа, няма за него, географско понятие  и няма материално, няма териториално понятие, всичко, където е, една такава група, която е да кажа от офицери тука, от капитани, друга група може да е в Англия или да е отвъд окена от капитани, ние сме свързани, не че не сме свързани и с останалите, но с тази група се усещаме някак по-свързани  и това е сега целта на занятието, да се направят на много места ей такива духовни центрове и хората, където..  тук ще бъдем един ден, след това може да се преместим някъде из Пловдивско, някъде по Родопите, някъде по Стара планина и това е хубаво, затова толкова много труд сме отделили, то и труд и средства, разбира се, но с Божията благословия и Божията помощ, както прочетох, няма нещо, което да е невъзможно и непреодолимо, няма проблем, всички проблеми се решават само човек да иска и да започне, а няма начин да няма програма, като някой го побутва, но той обикновено, когато не си върши работата, ако е нисш чин, да казва тоя офицер до капитан, та дори и до майор и до полковник, може евентуално да го сменят, ама генерала не се сменя току така на армията, редника могат да го сменят, този редник не си върши службата, ще го сменят с друг. Така, не знам колко ме разбрахте, но важното е не вече огромните масовки, пак казах, количеството, а качеството, защото само няколко души от нас, на едно специално ниво, тей като сме аватари и апостоли и служители на Вселената на светлината може да извърши много работи, те са невидими, ама са много важни, това може да го потвърди и Ники, кажи няколко думи Ники, ако искаш.

Приятел: посочи го накрая

Георги: в крайна сметка, който носи котката.. тя котката неговата е друга   

Ники: ще ти го върна това да кажеш за осмия цвят от Слънцето

Георги: за осмия цвят на слънцето, е не знем, ти го кажи, аз сега къде трябва да ходя, ти го знаеш, аз сега трябва да ходя до Космическата библиотека, дълга и широка

Ники: добре, ще кажа каквото знам, защото още не съм го изследвал, пък ми се каза, че трябва да го кажа и проверявах дали трябва да го кажа, или не трябва да го кажа

Георги: ей това е много важно, да знаеш

Ники: но ми се каза, че трябва да ви кажа следното нещо, че тези две седмици, гледайки Слънцето, общувайки с него, по нареждане отгоре, ми се даде едно нещо, което не ми се беше давало, че слънцето ще бъде рестартирано, т.е. старите кодове вече ще спрат да функционират

Силвина: това не се ли е случвало по Еньовден

Ники: Еньовден.. едно на ръка, беше много силен и много неща се случиха, няма да.. Но това, което видях е, че вече дъгата би трябвало, за хората, които приемат новите кодове, както Георги каза, да има друга форма, която се приближава до елипса или кръг и другото нещо е, че вместо седем цвята, ще бъде осем цвята, като осмият цвят ще бъде индикатор в хората, че започват да приемат в хората или осъзнато, или не, така както аз го чувствам, затова казвам, че не съм я проверил още информацията, вибрациите и новите кодове, които ще.. както Силвина каза – замърсяване на телата, телата автоматично ще започнат да отхвърлят всякакви замърсявания, от гледна точка на физически храни, твърди енергии и т.н., това е нещото, което..

Георги: значи, всеки един цвят е наситен, ти си прав, и осмият цвят, слезна осмият архангел, а всеки един архангел отговаря за един цвят, значи всяко едно висше съзнание и затова всичко може да се разглежда като съзнание, като как да кажа, именно като ум и то е напълно съзнателно, напълно и досега са били седем, да и седемте архангела са работили и седемте цвята, но вече е осмият и числото на Земята вече не е 7, както го казват еврейско число, имаме 7 дни в седмицата, 7 цвята, 7 тона, не знам, вие по-добре от мен ги знаете тези работи, но вече имаме 8, следователно и осмият архангел слезе тук, за да работи, т.е. те го изпратиха и си прави и сега вече понеже той почва работа, се отразява и осмият цвят на Слънцето като кръг, иначе дъгата е била седмоцветна, сега е осмоцветна и Господ казва, ето го, пише го тук в тази хубава Библия

Силвина: тук е дъгата

Георги: да, казва така, казва на Мойсей в прав текст “ и аз -вика – между тебе и мене ще положа дъгата си в облака, това е нашият договор, видиш ли дъгата, договора е изпълнен” и обикновено.. Силвина знае и който е участвал с нас.. когато има, особено  в началото много пъти ни беше даван този знак с дъгата, за да видим, че добре сме си свършили невидимата работа, винаги, дори и да няма дъжд, има дъга, физическото пречупване на светлината, където е

Силвина:  от Турция като се връщахме, през три дъги минахме

Георги: три дъги мина, автобуса мина под трите дъги

Приятел: и кой е новият цвят

Друг приятел: това със синьо-зеленото

Силвина: и аз със синьо-зеленото си мисля, даже го виждах това синьото, към синьо ли е новия цвят

Ники: синкаво, розово, лилаво има вътре

Георги: той е такъв един наситен цвят и дори лека резида, която показва, че човешкото съзнание тръгва към оздравяване, резидата, ти знаеш, зеленият цвят е на оздравяването, но това, значи, това е съвкупност от основните цветове и от съзнанието, варира, да осмият, правилно

Ники: да все още са събрани другите седем

Георги: браво Ники, благодаря ти, ето ти каза това, което наистина трябваше аз да го кажа, обаче ти добре, ето вижте и всеки друг може да каже нещо.Сега, ако иска и Надето може да каже нещо или който и да е, там. Защото кара ме онзи ден.. знаете ли вече, че Радинка на не знам кой ден е, изпълняват Ритуала на озарението, което е изключително важно, нали влизаш в пътя, пътя на ослепителната светлина се казва, да го наречем и понеже го дадох на Юндола, втори път сега го дадох на Узана, нали, а на Узана вече имаше хора, които го бяха правили 99 пъти, нали 100 пъти даже стана, и тя Славенка и благодаря, че тогава сподели за какво става въпрос, ама всеки един, който го прави може да каже какви изживявания има, защото няма човек, който ако го е правил стриктно по 10 минути поне след 50 ден, след 20 ден, не знам, ама след 50 ден, и 55, обикновено когато дните станат десетка, значи 1 на Бога, мъжкият и женският принцип – 10-ка, значи приметно 55, 64, 72, 82, нали, 91 и т.н., още от началото, винаги има една леко духовна трансформация, малка, ти можеш да я усетиш, можеш да не я усетиш, то няма начин да няма, това е като едно ниско стъпало, айде стъпалото.. обикновено едно стъпало е 18-20 см, но може да бъде и 10, нали и да се качваш нагоре, така че ако има някой и е правил тази практика, аз я наричам окултно-езотерична практика, ритуал, но това е изключително важно, за да може.. много бързо се дърпа нагоре по този начин, защото полагаш усилия, тей като духа, който е отгоре и всичко е негово, Вселенския разум, той иска от нас да полагаме усилия всеки ден, не аз да излезна сега отвън и да копая като див една шатра и да изхвърля пет кубически метра пръст, ами нека я направя за пет дена, ама да я направя съвършенно, за пет дена, защото там времето не се.. енергията много се гледа и в крайна да има някаква съзидателност, нещо да правиш, канал да правиш, ама по този канал да потече вода, а не аз от тук ще копая до центъра и какво като изкопая, пияниците да падат нощно време вътре като се прибират, пак е за техен акъл де, ама те няма да се отучат, нищо, ще падне, ще стане, пак ще отиде, така че трябва съзидателност,не просто да трупаме камъни, да направим кула, да направим виделейка, да направим молитвен дом, да направим нещо от тези камъни като ги трупаме, а не камъните да ги трупаме, за да бием другите по главата, ами те тези нашите камъни върху нашите глави, това е доказано и тази поговорка не е случайна. Така, помислете и който иска, може въпроси да кажете, както сме така, след малко ще дадем междучасие

Даринка: Аз имам един въпрос, за всички. Искам да разбера, тей като става трансформация на всички на телата ни и се увеличава силицият, т.е. кристализират се телата ни, преминават в друг етап, искам да разбера някой усеща ли се като кристалче, някой чувства ли, че става промяна, чувства ли в себе си кристализиране на телата, има ли някой

Приятел: аз междудругото като правя тази медитация и се виждам прозрачна цялата

Славена:  като в диамант, а не като

Дарина: точно кристална

Георги: ами диамант, точно диамант, трябва да станем диаманти всичките, най-напред ставаш планински кристал и после стигаш до диаманта

Силвина: ама това е само в определени моменти

Стилиян:  и после ставаш брилянт

Георги: е, за брилянт сега няма какво да говорите, един брилянт стига

Ники: най-интересното по темата за силиции, че аз имах задание от преди 4-ри месеца, преди 4 месеца трябваше да го правя, но от преди ми беше дадено, че трябва да се храня само със семена, който първо само седят в земята, могат да поникнат и да родят плод, независимо какво и другото, което е те да съдържат изключително много силиции и другото освен силиция е германии

Георги: да, като елемент

Ники: третото нещо, което беше, за самото преобразуване на тялото е че.. не мога да обясня сега техниката, но попринцип трябва да се търсят храни, които да съдържат злато, за да може в новия процес желязлото, което се съдържа в ДНК-а, в кръвта на организма да излезне и да се замени със злато

Георги: то желязлото напуска планетата и нас ни напуска, скоро една жена каза “моето 3 и нещо ли, много е паднало под 5 някъде”, викам а бе радвай се, то постепенно слиза надолу, защото вече има под единица, 0.2, 0.5, от новото поколение, аз познавам млади момчета и момичета, които просто нямат желязло 0.1,0.2, просто има още някакви остатъци, да не говоря, че на мен, ако ми изследва един доктор колко желязло имам, ще тупне, ако е със старо съзнание де, ако е ново, с раширено съзнание, ще каже, може да живее, ама иначе ще каже “то не може да съществуваш, ти не си жив”

Приятел: а попринцип си мисля, може ли да се засече с някакъв апарат

Георги: естествено, че може с апарат, значи, виж какво аз ще ти дам един хубав акъл хазяйке, нали си ми.. яж много пясък, яж пясък на корем (смее се)

и аз съм ял пясък, обаче без да искам. И хумената вода си е добра, обаче ще ви кажа, че от растенията и от билките, които са по двора, няма, а май имаше тук някъде видях, значи, полският хвощ, само че той е два вида, полският хвощ съдържа най-голямото количество силиции, иначе ядки, ядките съдържат също много, а всички жълти, той е прав, тиквата съдържа много.. гледаш най-проста тиква, в гавата един тиква, значи ми е златна, значи аз не се обиждам, когато кажеш тиквеник, вика “я дайте на този тиквеник, един тукманик”, нали той така викаше бай Гошо, като отиде сутрин за закуска и постни работи взима. Значи тиквата съдържа, пъпеша съдържа, всичките жълти работи, които са, но за сметка на това, банана изглежда жълт, но не е толкова наситен със злато, разбирате ли, но другите жълтите плодове, които са всички.. най-вече те, червените съдържат

Силвина: кайсиите съдържат

Георги: да, кайсиите, прасковите, това са прекрасни български плодове, които са пълни с органично злато, но какво правят.. моят приятел златарят какво ми казва напоследък, “идват при мен богаташите и искат едно такова топче – едно такова топче е 100 грама злато или 50 или 20, той казва колко точно грама му искат – и аз се чудя за какво и им правя точно топче със злато, а те сутрин го гълтат, сутринта клечи на цукало, нали, измива го, пак  го гълта и така много, защото то щяло да отдели”, колко ще отдели, това е органично злато, то не може току така да отдели в организма, първо златото не може да се окисли, толкова бързо, златото се окислява за хиляди години в земята и то има един златен окис, който е в затворен съд, и когато го вдишнат иманярите случайно, има няма някой от иманярите, който се е надишал много, умира до 40- ят ден, умира след една седмица или след две, защо? – защото е отровен от златния окис, а не че златото е кълнато или нещо друго, разбира се, има клетви, има дух, който го пази, има вибрации, има егрегор, ама аз ако съм един много елементарен иманяр като отида, този егрегор на мен не ми влияе или пък ако съм много извисен пак не ми влияе, така че може да се почувстваш некомфортно, но не и да ти стане нещо, но от златния окис, като се отвори гърнето, което е лежало 8 хил. години в земята или 6 или 5, от египетско време, ясно е, че ще те лъхне това и затова какво правят иманярите като намери и го чупи от далече, защото го знаят, предава се примерно по иманярските.. от дядо му бил иманяр, прадядо му бил иманяр, баща му бил иманяр и той станал сина сега иманяр, ходи насам, натам, търси и те му казват “златното се мести от тази и от онази гледна точка, нали, движи се, не трябва да се говори, трябва да се мълчи”, поради тази причина не се говори, защото като говориш, дишаш през устата, а когато дишаш през носа, носа елиминира почти 90% от вредните вещества, дори и от отровите, отрови, дишаш през носа, той ги неутрализира чисто и просто, но когато говориш над дупката, ние копаем иманяри и си говорим, какво си говорим? – ама вицове си разказваме, копал съм и аз, ама нищо не съм намерил, тракийски гробове много, в гората никой, всеки го страх, нали, то мене не ме беше страх от нищо, аз от любопитство и от авантюризъм и който ме водеше, учителя по археология, той се пресели миналата година във Вечността, светъл му път, и той каза “Георги само с теб не ме е страх, ти не си алчен”, викам “аз отивам за приключението”, нощно време, в гората тъмно, отиваме с мотоциклета, гледаме там, нали самодиви около нас, русалки нещо това-онова и копаем, по тъмното с него до тук, а той слабичък един, аз по-як така, копая и слагам ей такива камъни, а гробовете са затрупани, те са горени вътре и после са затрупани с камъни, как ги откриваше, значи като пипа между шумата в гората – равно, не може да се разбере, “тука да копаем”, почваме да копаем, обаче само парчета от глинен съд, друго няма, така или някоя дребна медна или сребърна монета. Така, добре.

Силвина: Добре, аз предлагам да се разделяме на групички

Георги: дойде време за почивка

Силвина: значи, така Славенка е тук и може да продължим, може и няколко човека, които искаха с Георги да се видят днес

Георги: не, аз не гледам на кафе, аз само давъм акъл

Силвина: да кажа следващата среща остава си август, всяка първа събота и неделя на месеца сме тук, така че от 11 часа по същия начин, заповядайте. И друго, прорамата я качваме в страничката на Георги, във Facebook ги има.

 …

 

0 45