/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=fNjHbxXcMAI

 

0.00 – 5.12: Тука точно вижте как е направено, значи Черни връх е бил избран, това е космическо съоражение е било каменно и е било отгоре като каменен лазар, за който описва Ернст Мулдашев, пише в Тибет за тези каменни лазери и тук е било обикновенно съоражението, но отдолу има.. обикновено са на по стотина метра до 300 метра, примерно на Узана и на връх Исполин, там има едно специално космическо съоражение и на другите два върха, които правят този триъгълник.. и фактически аз открих едно нищо и никакво връхче – Коджа тепе се казва, под него има една сфера, която е огромна, десетки метри в диаметър и не е много плитка, но не е и дълбока, на около хиляда метра

Приятел: не е казано, че трябва да са много биещи на очи

Георги: точно, значи както виждате Исполин е българският Кайлас, той е само 1523 или 24

Приятел: и 24, да

Георги: нали толкова, точно 1524, значи ако погледнеш тя физическата му, географската му височина е ниска, обаче астралното и космическото му излъчване, което е ментално, то е много високо, затова се казва Исполин, значи връх, едно връхче го гледаш, а пък Исполин да му е името, великан значи, нещо гигантско, не е случайно, нали, значи има, тука Черни връх казаха,че.. значи тука Черни връх е назован още тогава, преди много време изобщо, за да отблъсква човешките същества, за да се запази, но преди около 120, 130 години, психотронната бариера, която е заграждала този връх и е пазела, току така не може обикновен човек да се качи, само пропускат, както ако сте чели на Ернст Мулдашев книгите ще разберете както се пускат в соматни пещери. А и в момента примерно на пирамидата където бяхме на Мадара, Мадарската пирамида като си я изкачваш нагоре има едно 30, 40 метра, където влизаш като във вода и значи краката, ръцете, всичко ти става оловно, докато преминеш това място, точно там е психотронната бариера, преминеш ли я вече ти олеква и преди нея, но някои направо сядаха, не можеха да минават, други получаваха главоболие

Силвина: и се отказваха

Георги: ние бяхме над 100 човека, не знам някой от вас беше ли? И после вече се пързаляхме надолу

Приятел: шанса да минеш покрай пазачите сега е друг

Георги: точно така, не, не, тогава и те нарочно намалиха, защото бяхме достатъчно хора и ни пропуснаха, защото то е така, може да се каже, че е на пулсации. Тогава ми направи впечатление, че когато основоположника или дуайена на туристическото движение в България вие знаете, че е Алеко Константинов и затова тази хижа долу е на негово име, Алеко казва така “300 души на Черни връх”, 300 човека е успял да ги организира като група и да се качат на върха, когато нищо не е имало, тука е било така пусто и глухо, такъв каманак, нито пътека, нито нищо, никой не се е качвал попринцип на този връх, дори и не са пасли стадата, както има върхове, има и други места. Примерно аз като гледах горе като се качите над Седемте езера, горе на платото, толкова много стада пасат долу и към долината, към хижа Иван Вазов, затова този връх е наречен Дамга, значи белег, там нали са дамгосвали стадата и от тази гледна точка. Ето, значи 2320 метра, 30 метра ми дава моят висотомер повече, по-голяма височина, ама той 10,20, 30.. фактически 2290 метра е измерена височината, но няма да го сверявам, защото беше точен на Мусала.. аз като летях едно време имах много точни.. то е и от атмосферното налягане.. то за 20, 30, 50 метра на този китайския часовник не му държа толкова, но имах много хубави бариометри и висотомери на делтапланера и на парапланера  и си ги връзвах тук на крака да гледам и той показва много точно височината, защото то там трябва до няколко метра грешка, макар че виждаш нали, не са фатални, но все пак някой път трябва да са по-точни уреди.

 

5.12 – 10.05: Ти си такъв, ти си такъв.. обаче като дойде, той ме сложи на коляно, извади един бонбон винаги човека, за мен беше прекрасен човек, трудолюбив, честен, точен, обаче виж хората не го обичат, защото ако ги ласкае и ако е мошеник нека ги казва на тоя, нека на друг мошеник и той го хвали и вика “ей ти си прекрасен човек, чист, честен”, а оня знае, че е мошеник, това е и те тогава ще го харесват. Иисус също казва “ако ви говоря по човешки ще ме приемете, нали, аз ви говоря по небесно, по божествено и вие не може да ме приемете”, нали повечето става въпрос, а дори и неговите ученици в много отношения са се съмнявали, а той и затова е правил чудеса. Значи, ще ви кажа, че горе-долу, вижте досега има един мегалитен комплекс близо до връх Калин на около 2400 метра ми показа висотомера, този мегалитен комплекс е нещо подобно, само със скали, които са нареждани от човешка ръка, има в едниния комплекс три светилища – едно голямо, едно средно и най-малкото, като най-малкото е най-силно, значи там времето спира като влезеш, има като отвори между скалите, като врати, а по другия ръкав, те са два такива като планински ръкави, два дяла, изобщо не можахме да отидем, но на единият успяхме да отидем след много ходене, от лагера на бялото братство – 6 часа и половина, нон-стоп ходене и то много як ход и стигнахме до това място, значи това се минава покрай хижа Иван Вазов, значи изкачват се езерата, минава се до горе, минава се покрай връх Калин, горе има едно плато и има един трафопост такъв, от трафопостта още един час през една долина и скоро, вчера едно момченце ми вика или оня ден, не оня ден, на Мусала, казва “аз съм спал в тази котловина”, то само камъни, точно така и същият пейзаж със такива струпани, ама огромни скални масиви, по-високо от тук платото, там този мегалит е изключителен и отдолу е имало пещери, където са се крили богомилите известно време, но сега пещерите ги гледах – затрупани са повечето и изключително просто място и просто усещаш как времето спира и си в друго измерение, в друга реалност, за момента се прехвърляш, стават и там чудеса, като си помислиш нещо, като кажеш те се случват, но и там е трудничко за стигане, макар че има и път до някъде от към язовир Калин, долу, човек може да се качи от там, мислихме тази година да го качим със Силвинка, тя не е ходила, защото тя не можа да отиде, и Асен Асенов не можа да дойде да прави снимки, от Небето не им дадоха чисто и просто да дойдат, просто ги спряха. Той нещо се беше преуморил, няма душа.

Приятел: всяко едно такова ходене, то не е като фитнес, айде сега ще..

Георги: самото място знае кого да поеме и кого не, защото то на всяко едно място си има дух.

Приятел: как се казва духа на Черни връх?

Георги: еми ще видим след малко

 

10.06 – 23.46: Обичам ближните си. Обичам враговете си. Обичам предателите си. Амин. Аум. Аумен. Благодаря ти Господи, че ни разреши да бъдем тук и да извършим едно малко дело за теб и за човечеството.

Искам да ви кажа, че невидимите неща са по-мощни от видимите, макар че изглежда точно обратното. Искам да ви кажа защо правим тази инициатива. Когато ние, определена група, се качваме с определена цел и мотив на високите върхове, това показва, че искаме да издигнем съзнанието не само на българският народ, а и на човечеството, подобното се разпространява чрез звездния код, когато имаш божествената подкрепа, се разпространява и поражда подобни неща навсякъде, това е като една геометрична, направо казана звездна прогресия, някога съм го казал в една моя беседа.. мие си стъклата на колата, според мен и бяха много чисти и аз спрях така до него и викам “що миеш тази кола, я гледай каква е”, той вика “виж, искам нещо да ти кажа, искаш ли очите да ти бъдат здрави до дълбока старост и да виждаш добре без очила, всяко нещо през което трябва да гледаш, ти го миеш често, стъклата на къщата си колкото по-често миеш, толкова по-добро ще ти е здравето на очите, когато миеш стъклата на колата, колкото повече ги миеш и са по-чисти, толкова повече ще ти бъде здравето на очите, всичко е свързано със всичко”, но го разбрах чак след 30 години, аз бях на 20 години, но питам тогава, тогава той е бил аватар и е бил посветен човек, аз след 30 години го разбрах, че е така, когато правиш едно действие, но го правиш съзнателно, а не да си качим безбройните туристи, които ще се качат на Мусала или на Черни връх или на който и да е връх, отива, качва се, хапва, пийва, поговорват си малко, вижда панорамата, вижда само видимите неща и казва вижте колко е хубаво, да хубаво е, прави си снимки и си слиза, това е както някоя английска експедиция, качва се на Еверест, снима се до знамето, записват се, викат “ще ни видят в медиите” и слизат и викат ние сме си свършили работата, като даже съм го казал, че когато някой  не може да се изкачи, някой от анлийските туристи, те го носят на гръб, слагат го горе и той вика “аз изкачих Еверест”, фактически той е носен на гръб от тях, последните мерки, това е в кръга на шегата, но сигурно е истина. Така, значи, ние качваме се тук с цел и тя е абсолютно духовна и божествена и заради това е тази инициятива както я правихме на морските носове, така я правим сега по планините, защото има и гражданска инициатива, която е обикновена, социална, такава, може да се каже, не духовна, “Да изкачим десетте планински първенци на България”, както имаше 100-те национални обекта, ако си спомняте, за посещение, даже имаше и карта.

Ние ритуала може да го продължим, всеки може да каже нещо, каквото иска от сърцето си, да изпее песничка, да си каже формулата, примерно духовната и т.н., а Силвинка ще изпее пак нещо или всички може да изпеем нещо, както искате

 

Силвина: за днес темата беше за балансиране на положителните и отрицателните сили и тя беше дадена точно за Витоша, защото наистина това е планината, за която Георги казва, че тъмното и светлото, така да ги наречем са по равно, т.е. той казва, че Витоша е като шахматна дъска и се бях сетила за това и някакси тази тема дойде и понеже сме точно над столицата, където се взимат решенията, където в крайна сметка това е главата, да кажем, на нацията,  важно точно от тук да се излъчи тази светлина, не знам дали видяхте облака как се отвори и как точно когато казахме думата светлина слънцето светна. Сетих се и за Айлийн Кади, която в едно от посланията си казва “видях Земята на бели и черни ивици като шахматна дъска, и задуха вятър, и заваля дъжд, и белите станаха сиви, а черните изсветляха, всичко стана сиво, и после задуха още по-силен вятър и още по-силен дъжд и цялата Земя стана чисто бяла”, всъщност това е пътя на всеки един от нас, който се смята за служител на светлината и който носи светлината в себе си и омесвайки се с хората долу, ние е добре да носим тази светлина, но често се изцапваме, така се случва, че омешвайки се, поемаме и от техния товар, така да се каже, но идва момента, в който както и в песента на Учителя “и виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.” и наистина тази сила трябва да я има във всеки един от нас, да свети, да бъде в тъмнината, но да бъде като един пулсар, който излъчва, а не като една черна дупка, която поема негативите на другите.

Приятел: И аз искам да кажа една формула, която е една от най-хубавите формули – ЛЮБОВ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ

(Силвина пее)

.. Божият дух, Божият мир и Божието благословение да залее цялата земя.

 

23.47 – 32.18: Това е числото на земната любов, 1 и 5 дава 6-ца, числото на космическата любов е 9, затова окултистите работят с числото 69 и го обръщат и винаги е 69.

Силвина: На върха на Рила, всяка нощ минават и се молят там и ние бяхме веднъж с една малка група в 12 часа и бяхме наистина такава сила, всеки един от нас, все е едно като бели магове, сега ми се появи същото, сякаш точно като бели магове сме застанали тук

Георги: на това му трябват служители, защото силата е много по естествена от тук, когато произлиза, и стават нещата.

Започнахме точно, когато трябва нали, ето започнахме ритуала и тогава се чуха гърмежите и както виждате се отдалечиха и слънцето се появи, благодаря ти Господи, че даде знак и ето в момента е дал знак между облаците.

Приятел: само така да погледна нагоре и залитам напред

Георги: тука си свършихме работата и този връх вече е бял

Приятел: даже го позлатихме

Георги: да, наистина, така е, направихме един егрегор тук и диамантеният фокус на светлината, който е. Скоро при нас дойде едно момченце, което е посветено, викат му Ники жезъла, той ходи с един жезъл така, той вика “сега ще запаля във вашата камина огъня, ама астралния огън” и деиствително камината почна да грее, много интересно беше, а фактически не се вижда с физическото зрение, но топлеше, а то това са видове енергии и вибрации, които можеш да командваш, така да се каже.

Силвина: аз видях между нас десет старци

Георги: сега ли

Силвина: да, десет старци между нас имаше

Георги: е сега имаше толкова много ангели, че беше пълно тука като златни пръстени, светещи пръстени, бяха изключително много, но светещи пръстени тук така, чак до горе, пръстен след пръстен много бяха наредени. А 10, възможно е, ти започна да се отваряш и всеки ще започне да му се отваря попринцип все повече и повече и тук и отвъд. Едно момченце ми каза как са го посветили на леденото езеро, вика “просто дойдоха едни същества, а аз на палатка съм там през нощта, след полунощ няколко същества размазани така, енергийно, едното мина зад мен, а другите пред мен, аз съм в будно състояние в палатката и палатката се вижда прозрачна, в началото оставиха тялото ми наблизо до мен, аз виждам, че това е моето тяло, направиха му нещо и след това ми го върнаха леко и внимателно пак”, викам “това е вид посвещение, защото ти си определен.”

Аз.. най-случайно.. Рилският манастир, пускат ли някое животно към Рилският манастир или месо? – не, защо? – нали вчера беше 15-август, Голяма Богородица, значи са ги спирали 20 км. преди, долу още на Рила, да не се качват заради тази болест, което се разпространява, и тя е наистина много опасна, по-явни знаци Небето да ни дава от луда крава, свински грип, не знам, птичи, какъв, що беше, еми значи това месо в крайна сметка трябва да го оставим и да се спират убийствата на животни и домашни и диви и всякакви, но те не искат и природата ще взима все по-крути мерки и по-крути мерки и това е, в крайна сметка.

Силвина: чакаме разказ за Ком – Емине, отивайте

Приятел: докато е хубаво времето

Георги: изключителен преход

Приятел: на кой каквото се даде, всички условия

Георги: колко човека бяхте?

Приятел: около 50 човека

Георги: а вие голяма група сте били, това да не е основният преход?

Приятел: да, това еот Българския туристически съюз

Георги: ее, то това си е.. всяка година го правят. Вие сте били организирана група

Силвина: а Димитрий изглежда съвсем кротък вече?

Приятел: да, и аз това го заблязах

Георги: значи, все едно, че си минала три пъти пътя към Калин, защото ти го минаваш не количествено, не, той и Учителя казва “ще дойде време малобройни групи, но искрени и вярващи да се събират”, ето това е 3 хиляди човека, не един милион или някакъв там гуру събрал и казват отидоха 3 милиона последователя при гуруто, ами при 2 милиарда, 3 милиона може да отидат при гуруто, нали, тука 30 човека, ако дойдат при някой и вече е постижение за България

Приятел: хомеопатия, от една молекула, ама ще направи четири

Георги: именно, това е хомеопатия, значи България е капката хомеопатичната, духовната капка е България, тя е пусната тука, за да подкваси човечеството така да се каже, да го цивилизова и да го одухотвори и не само да го одухотвори, да го обожестви, това е.

Приятел: само за снимка е

Георги: а, да си направят снимка ли? всичките ли?

Приятел: ами да, аз вече снимах, няколко пъти..

 

32.33 – 41.55: Георги: но не му се дава веднага чудотворството, а му се дава на етапи. Първото нещо, в което се вселява духа, така да се каже, макар че той си е у него и той е винаги у нас, но проявлението е станало на 7-ми март 1897 година, той тогава казва, тогава за пръв път е усетил духа, разбира се, че ще направя паралел и ще ви кажа, че за пръв път духа стана в 14 часа на 1-ви юни 2002 година, в прав текст, Небето започна да ми говори и ми каза 10 истини, които ги записах като 10 заповеди, аз ги запомних де, вечерта като се прибрах вкъщи ги записах, като бях на едно друго място, значи това е изявата на духа, не че.. той е у всеки един от нас, когато говоря, когато правим някакъв ритуал, тогава знам, че той започва да се активира, избухва и не съм аз, а когато си седим в моряшката кръчма с приятелите или си пия кафето в заведението, си напълно нормален обикновен човек, нямаш нищо повече от другите, повече е само това, че през тебе пропускат обикновено.. значи жици много има тука, но през тази жица пускат ток, през другите пускат по слаб, през тази пускат примерно по-силен, другите, когато дорастат и през тях ще пуснат силен, това е разликата, то няма друга разлика, така че всички сме равни, всеки на всекиго е учител и ученик, както съм казвал, само че трябва да се понаучи как да разсъждава и да мисли в тей нареченият троичен код и какво да прави най-напред. Първото нещо, което е, да може да преценява тленното от нетленното, или вечните неща от временните и да дава приоритет на вечните, а вечното е духовното, значи невидимото, което е, разбира се, то е НЕ онази материя, в която има двойственост, тази двойственост, която е, или тей нареченият дуален свят, в който живеем, това е нормално, значи, дуалният свят винаги има някакво начало и няма начин да няма край, да не приключи, но онова, което има истинско божествено начало, т.е., безсмъртното, няма край, и заради това, ние трябва да се научим да го отделяме и когато на мен ми дадоха в планината тази задача, казват ми “синко, я помисли по този въпрос, даваме ти до утре да мислиш – 24 часа – онова, което има начало, няма край, а онова, което има край, никога не е имало начало”, бре, аз съм го казвал в една беседа, сега го казвам за втори път, много интересно ми стана, викам чак пък толкова да съм умен, да разгадая това, мисля, и ме оставиха вече, спряха беседите, лекциите през деня, това става някъде към 4-ри часа следобяд, а ние иначе към 10 имам почивка и към 4-5 пак почивка, час-два и вече вечерта почва вечерната програма и евентуално, може би, а тогава не съм спал много, ама може и да спиш няколко часа, и започвам да си мисля и установих точно това, на другата сутрин си вземах изпита, разбира се, значи, “онова, което има начало, няма край”, ами кое има начало, всичко божествено, което идва директно от Бога, значи, то е абсолютно вечно, защото Бог е този живот, тази любов, тази светлина, която излъчва всичко, “а онова, което има край, няма начало”, попринцип никога не е имало божествено начало, щом има край, значи то е направено второстепенно, т.е. по-късно, направено е от други неща и по друга програма и тази програма е наистина, за да има завършек, за да има след това някаква разлика, за да има нова духовна трансформация, за да се вижда, че има стъпала, значи затова е тленно, макар че всичко е безсмъртно, но има вид на тленни неща, тей като и нашето тяло, дори когато се разгражда, евентуално, когато човек го заровят в земята и се разгражда, той преминава във всички елементи и във всичките неща на Земята, тези неговите клетки, те не се разрушават, техният код, тяхната същност остава, тя е вечна, следователно дали ще премине след това човешкото тяло в камък, дали ще премине в растение, дали ще премине в птичка, рибка или червейче, няма никакво значение, тази клетка, която минава през това време и се разгражда, тя е винаги към една единица човек, и когато човек започват да го събират наново като същество, отвсякъде му измъкват тези разпространени клетки и му ги събират пак у него, т.е. събират го с неговия номер, с неговия код. Освен това, казвал съм го, може би, или някъде сте го чели, че нашето тяло напускат най-умните и най-помъдрелите клетки. Значи, всичко в природата е абсолютно по един и същи процес, затова казват каквото долу, това и горе, каквото горе, това и долу, няма друг начин, този процес върви, той е и в най-малкото, в микромира и в макромира, по друг начин не може да съществува тази вселена, следователно когато ние станем богове, естествено, че ще отидем в божествения свят, всеки
един човек е Бог в развитие, най-напред е животинче, разбира се, скотско съзнание, уж в човешко тяло, ама това му се прави, онова му се прави, работи с пороците, значи не е още станал човек, няма човешко съзнание, значи, на Земята живеят следните същества в тей наречени човешки тела, едните имат 25% човешко съзнание, останалото 75 е на млекопитаещите, ама по-ниско, където са, четирикопитните, след това има 50% човешко съзнание, значи 50% скотско, за да не ме обвините мен, цитирам Учителя, след това има същества, които имат 75% човешко съзнание, тези са масово и 25% животинско, още убива животни, ходи на лов, яде, ходи на риболов, яде риба, това-онова, псува си комшията, налита на бой, неуважава хората попринцип, значи още има нещо скотско в него, няма я тази отговорност, която е човешката, и си има хора, които са истински хора и те.. когато слезе на Земята пак не е 100% човек, а е 99% човек, има един процент, който го подкарва, за да може да съществува на Земята, в крайна сметка чрез този процент, тази двойственост, нищо, че е аватар, нищо, че е роден другаде,  от други звездни системи идва на Земята. Сега, ние преминаваме в Първо човешко измерение, четвъртото измерение е Първо човешко измерение, петото е Второ човешко измерение, след това минаваме през всички човешки измерения, 12 или 36 и аз не знам, то има различни таблици за тях, затова не ги цитирам, аз съм учил по една, те сега ми дават друга, значи, когато се премине през човешките измерения, се минава в духовните, вече почваме да ставаме ангели, архангели и т.н., минаваме йерархията, вие си ги знаете, те са 10, като се започне – серафимите, херувимите, престолите, надолу вече власти, сили и т.н., докато се стигне до светии, така че светиите са доста напреднали в духа, това са духовните йерархии, минаваме и през тях, щом минаваме през тях, вече, когато станеш светия, ти си даже над обикновените ангели, ангели има редници, ама ангели има и старшина, ангели има и офицери и така растат, но щом си светия, ти вече не си редник, ти вече си поне ефрейтор или старшина, значи може да командваш други ангели, това е, затова в Библията пише “Помнете, че някой от нас ще съдят ангелите”, значи, когато станеш със светииско съзнание, ще съдиш ангелите, защото ангелите повече грешат от един човек, който вече се е преродил в духовния свят.

 

41.56 – 55.04: Есенцията е това, че и след духовния свят, ставаме вече божества, щракаме с пръсти, играеме чалги и минаваме в божествения, обаче там не те пускат на вътре, стоиш на прага, гледаш, ама няма и там има разни изпити и разни работи, минаваш в божествения свят, добре, значи вече ти си достоен, минал си светииството, минал си съвършенството нагоре, станал си архангел, да, същото е и с всяка една клетка от нашият организъм, защо ние сме различни?- защото аз съм го казвал, най-малко не двама души, живеят поне десет човека у нас и ако този съвет от 10 човека, който ни командва, ако не постигнат единство, поне 6 да са от едната страна, нали, или 7, или 8, а по-слабите да са.. значи едни казват “абе дайте да отидем на рулетка да изиграем парите, продадох си апартамента”, “Ама ти имаш жена и деца, трябва да се грижиш за тях”, не, приятелите ти викат “дай сега този апартамент, да отидем да те водим на едно място”, “къде бе”, “абе на едно място,на рулетката”, так, завърта, естествено, че ще загубиш, тя така е изчислена, от време на време печели някой, ама кой е, след това те водят насам, натам и край. Значи, карат те към пороците.. примерно от 10 човека, много е трудно да се постигне баланс, петимата викат за пороците, петимата викат за добродетелите, тогава нищо не правиш, тогава ставаш съзерцател, наблюдател, но това е най-неприятният случай, значи по-добре да бъдат 6-ма за пороците, “дайте да отидем да се напием”, “добре бе, тази вечер ще се напием”, хубаво 6-ма са тук, 4-мата викат “абе недейте бе момчета, вие луди ли сте, знаете ли от този алкохол, не ни е добре на нашето тяло, дадено е да го използваме, утре знаеш ли като сме махмурлии, главата ще ни цепи, това-онова и всички вие сте потърпевши и ние”, по-разумните викат, а онези викат “а бе, дай отиваме и се напиваме, утре ще му мислим за утре”, така, значи, такива работи се командват и имаме и ние разумни, мислещи клетки, които ни командват, сърцето има само 30 хиляди мислещи клетки, ама по-добре мисли, от нашият земен акъл, който има милиарди, понеже сърцето мисли първо и тук на Земята е водещо, иначе и то има хиляди и милиони и милиарди клетки, но само 30 хиляди са мислещи, докато на ума много са мислещи, там има различни видове акъл. Така, но както и да е. Когато клетките постепено израстват в нашето тяло, помъдряват и стават все по-духовни и по-духовни, т.е. от човешки стават ангелски, а от ангелски стават божествени, когато стигнат до божествената система и започнат да се жертват, т.е. изпълнява всяка една клетка тези добродетели, които са написани, т.е. не живее вече с пороците, тази клетка си заминава при монадата, хоп, те я изтеглят горе и те чака в онази монада, от където си, или моят висш Аз, както обичат да го наричат по дебелите окултни книги. Висшият Аз се казва още монада, тази монада, от която си, от висшият Аз горе, той си прибира.. не че не са твой, но той ги прибира в неговата банка и вика тези са станали вече, а ти долу може да ги повредиш обратно, я аз да ги изтегля и ги заключва и когато имаш нова духовна трансформация или прераждане, тогава пак си ги взимаш и те започват да те ръководят  и колкото повече такива клетки заминават горе, толкова по духовен ставаш и на Земята, нищо, че ги няма у тебе, през това време започват да се учат другите и другите и новите и новите, а това е задачата на нашият ум, на нашето сърце, на духа, душата и волята, това е задачата, както нас ни обучава Небето, така ние да си обучаваме клетките, това е цялата философия, то няма друга философия и както ги обучаваме, така започваме и да живеем и това е, защото отгоре непрекъснато ни дават уроци, а пък ние даваме уроците на тези, които са у нас, нашите ученици, та така, това понеже не го бях казвал точно в този вид до сега, затова го повтарям и всеки да започне да се съобразява с това. И пак казвам, първото нещо като мисли троично, с троичния код е да вижда тленното от нетленното, кое е нетленно, нетленно е онова, което не ви омръзва, ама аз да съм женен за една американска актриса, ама ако тя не ми е андрогинната половинка, ама каквато и ще да е хубава и богата, няма начин да не ми омръзне, след един месец, след една година или след десет години ще ми дойде до тук, да и другите гледат, завиждат ми и викат, “ей я гледай с каква жена е”, обаче не знаят, че на мен ми е дошло до тук, а всички останали гледат и ти завиждат, без да знаят, че ако са на същия хал, същото ще стане и на тях ще им омръзне, значи онова, което омръзва, не е истинско и не е вечно, вечно е само онова, което не омръзва, като едно простичко нещо, кое не омръзва – хубавото време, хубав
ото време не омръзва, човек не го забелязва, ама.. иначе ако вали дъжд ще кажеш “а бе няма ли да светне малко”, макар че и природата иска разнообразие, но хубавото време човек не го усеща. Та вечните работи.. любовта е вечна, значи ако ненавистта и омразата е любов с обратен знак, но тя винаги има начало и има край, тя е отрязък от пътя, както примерно караш по магистралата, заградили са там 2 км. и правят ремонт, ще караш бавно, минаваш в тази лента, в онази и после пак газ по магистралата, значи така трябва да приемате, както в момента казвам така ще приемате страданието, всички страдания, всички изпитания, всички несгоди, тежести, имат начало и край, само вечното щастие и вечната радост, когато сме в божественото няма начало  и няма край. Значи, бил съм от време на време в Нирвана, щом си на Земята, не може да бъдеш в Нирвана непрекъснато в никакъв случай, защото, но.. бил съм и знам какво е, на Земята от време на време ти пускат бонус, така, малко, да се поразкършиш и да ти стане добре, за да може да преживееш другото, онзи ден два пъти ми се наложи да го казвам, привеждайки себе си в пример, ами като ми се утежни живота с разни несгоди и изпитания, аз си живях точно.. ама щастлив, здрав, живот и по едно време започнаха неудачи, несгоди, работи,  все повече и повече стават и все по-тежко и по-тежко ми става и аз обаче знам, че само трябва молитва, молитва към Господа и молене и мрънкане, детето колкото повече пищи, толкова повече майка му се сеща да го нахрани, понеже знам каква е системата, става ми тежко, а то беше вече късна есен такава, опитвам се да се самоизлекувам, но не, десетки, стотици, хиляда дни, упражнения, работи, движения, търсене на лекове, не, и в крайна сметка една сутрин, абе викам “аз съм луд, аз не седна да си изпия кафето, ако Господ иска ще ме излекува, ако Господ не иска – няма, цял живот ще карам така, половин човек”, не ми е комфортно, защото аз съм бил изключително здрав и вечерно време обаче сън не ме лови, с дни не заспивам и тогава какво ставаше и вечерно време, лягам си в 10, 11 часа и почвам да говоря, да се оплаквам на Господа, това не е молитва, това е чисто и просто оплакване, “Господи погледни каква стана, как си живеех и как съм сега, час, два, три, ама аз непрекъснато говоря и мрънкам като едно дете, където ходи след баща си, “искам играчка, искам играчка, тази червената играчка, дето я видях на витрината, искам играчка” и надува главата на баща си, нали, и в крайна сметка, той му я купи, по същият начин и аз, “не ми е добре, това-онова”, какво е било и какво е, не ми е добре, час, два, три, четири, по четири часа това е бил минимума, нощно време, аз знам, че Бог ме чува, аз обаче нямам тогава, сега имам обратна връзка, ама тогава нямах, знам обаче, че ме чува и че е тук и аз заради това и накрая на него като  му дойде до тука, а тогава не бях.. никакви окултни практики, медитации, нищо и изведнъж ме изкара с голяма скорост от тялото и ме праща някъде из Вселената,т.е. тъй наречените астрални пътувания, къде ли не съм бил, на какви ли планети, какво ли не съм видял, обаче какво е това, до тука като му дойде, ме изпраща, прави ми един бонус и аз като се прибера в тялото то вече мрънкането ми е минало, аз не съм оздравял, ама спя няколко часа до сутринта, като мине деня, пак ми стане тежко и аз вечерта пак мрънкам и това е било десетки и стотици дни, по този начин отначало правих така наречените астрални пътувания, отделяне на душата от тялото. Не съм го искал, аз нищо не съм искал, аз не съм искал и това, което в момента, не, сакън, един месец мрънкам и не искам да си приема длъжността, вече говорим и вика “ти си писан, ти си определен, няма, кога ще изпращаме на Земята, кога ще го обучаваме, кога разправии”, “не, не, толкова много работа точно на мен ми се пада”, “ами на тебе, няма, тука черно на бяла, трябва да почне обучение”, обучението точно се кара 11 години, 3999дена.

Това беше в общи линии за днес беседата, ако има някой да ме пита нещо, да ме пита докато съм му под ръка, с нещо, ако не сте съгласни, също може да ми кажете, от това, което казвам, ако смятате, че технологично не е така, може и да съм объркал някъде нещо дребно, но това наистина е технология, не е основа, основните неща гледам да ги дам общодостъпно и по най-простичкият начин, защото обикновено, аз не чета книги, разбира се, ама някоя дебела тухла като ми попадне от някой известен окултист, езотерик, прегледам, една, две страници, прочета няколко изречения и ми става ясно за какво става въпрос, но те обикновено са доста подробни, може би, така би следвало да бъде, не знам, но аз гледам абсолютно да опростявам нещата, за да може след това човек да си ги усложнява сам, а човек като почне да си ги усложнява и те стават все по-сложни и по-сложни и в крайна сметка се оплита в един хаос, който е.. то и в духовното има хаос, няма начин да няма, значи навсякъде има хаос, само божествения хаос, както съм го написал в една книжка.. божественият порядък е съвършен, божествения хаос също, той е съвършен, там не може да се объркаш, нищо, че.. казва се, че има хаос, хаос е за нашето съзнание, иначе всичко винаги е съвършено, просто съвършено и съвсем близо до нас, защото божественото е навсякъде, то е една субстанция, която е навсякъде и във всичко, абсолютно.

 

55.05 – 1.08.56: Силвинке, нещо искаш да прочетеш?

Силвина: ами да

Георги: еми усещам, добре

Силвина: тази книга  е много интересна “Светът на великите души”, това са мисли на Учителя, които са подредени по определен начин, много мъдри неща и дава и как да се тълкуват като има и два примера за две негови мисли. Едната е “не се мий на ръка, която глава няма”. Какво означава за физическият свят това – ръка без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове, този порой няма глава, т.е. извор,

Георги: няма начало, т.е.

Силвина: водата на пороят винаги е мътна, естествено е, че в нея човек не може да се изчисти, за духовният свят това означава всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествен произход е река без глава, а всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход – река с глава и тази глава е божественото съзнание, когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш за божествения свят, ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогава целият ти живот е река без глава, а когато идеала на твоят живот е да служиш на Бога, целият ти живот е река с глава.

Другата мисъл – “не давай маслото си, когато те чукат”, за физическият свят – противоречията и страданията, които срещаме при постигането на нашата цел да не бъдат причина да изгубим нашият стремеж и нашата надежда. За духовният свят – когато човек е с благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение, това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не, т.е. той не губи своят мир, радост и добро разположение. За божественият свят маслото е любовта, ако при страданията и противоречията в живота, ти изневериш на любовта и дойдеш до апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че си дал от маслото си, ако устоиш любовта си, запазил си маслото си, а то е необходимо за твоето развитие.

Георги: Виждате ли как Учителят работи с троичният код, усетихте ли – човешкият, духовен, и божествен свят и от трите ъгъла на зрение, това си играха пет години докато ме научат,пет години да ме научат да мисля троично, от троичният код, ето това е цялата философия, друга разлика няма. Да виждаш нещата от божествен ъгъл на зрение, от ангелски и от човешки, изключително е важно. Това научи ли го човек, той си е научил урока на Земята, няма какво повече да прави, но това да му стане един навик, постоянно да гледа от тази страна и дори да му изглеждат нещата от човешка гледна точка – глупави, направо изглеждат такива нелогични, несмислени, но фактически от другите две точки те са точни.

Силвина: кой искаше чай

Георги: не знам, аз исках кафе

Приятел: кафето е свършило, така че се замени с чай

Георги: еми може да ми дадеш един чай. Много добре, значи не ни дават да пием кафе тук.

Казваш на един човек “Черни връх”, обикновен, земен, с човешко съзнание, той веднага ще каже “е, Черни връх, това е значи много черен, кой знае какви лошотии има на този връх”, човешкото тълкуване. Казваш на един ангел, “а бе Черни връх”, ангела вика “а не, няма начин половината да не е бял, половината да не е черен”, ангела, защото е по вътре в нещата и той никога не приема, той знае, че винаги имат две страни нещата и нищо, че се казва черни, няма начин да няма нещо хубаво, следователно то е вътре в нещата. Казваш обаче на едно божество “Пешко ти стана отскоро божество тук, я едла при мен да ти задам един въпрос”, идва Пешо, ти викаш “Слушай какво, искам нещо да ти кажа, защо е наречен Черни връх”, Пешо поглежда Небето, поглежда Земята, нали е божество и вика “Господи, веднага искам да го направим бял” и той веднага става бял. Ето трите гледни точки, значи като ти кажат нещо, отначало, по простия начин ме обучаваха така.. когато ти говори човек, а аз вече съм извън цивилизацията много време, мълча си, не говоря с хората, само контактувам с природата, обаче те при обучението ми казват така “сега когато започне, ще си придобиеш следният навик” и аз викам “какъв”, пускат нали отпуската долу, “като слезнеш сега долу и като си говориш с обикновените хора, винаги ще обръщаш онова, което ти го кажат на 180 градуса, докато ти стане навик”, викам “как така, ама някой човек може да ми каже нещо добро, друг да ми каже недобро, нали”, “всичко го обръщаш на 180 градуса”, то било точно така, това е да се научиш да мислиш по божественото, защото обикновено хората какво казват.. оня ден си пия кафето в нашето село и срещу мен един човек седи и вика “аз съм на 90 години”, дядката си пие, викам “да те черпя нещо”, не иска, викам да го почерпя ядки, “ама аз не мога да дъвча”, такива белен слънчоглед, това ми е мезето за кафето, викам “как си, доста време си изкарал, сигурно имаш внуци, правнуци”, “да, имам, една дъщеря, двама сина и т.н.”, обаче какво почва той, знаеш ли с тази малка пенсия, знаеш ли тези.. проклети горе да са депутатите, правителствата”, моментално обръщам всичко, викам “ей пенсията на този човек е много голяма, депутатите са прекрасни момчета, юначаги, нашето правителство е най-доброто в света, най-милото”. Разбрахте ли сега как става, каква е божествената гледна точка и тогава, когато ти започнеш да мислиш това ти ставаш недосегаем, първо то излива цялата своя помия, целият негатив иска друг да му ги поеме.. още двама старци сядат и почват да викат “да, бе, точно така е”, е не е точно така, а с точно противоположно, винаги го казвам или отвличам вниманието, когато той ми говори такива негативи и аз викам “ей този ден е толкова хубав, нищо, че е горещ, обаче да знаеш нашето лозе колко е родило, нямаш си представа, голям берекет, сигурно ще изкарам по два тона от декар”, разбираш ли, така му се говори или му казваш нещо съвсем различно “знаеш ли, а бе дядо Пешо, аз мисля да купувам яхта – той гледа така – обаче сега цвета не мога да си избера, ходих на частното пристанище на братя Диневи, избрах си яхта”, ама той ми говори за пенсията и говори глупости, обаче аз му казвам “дядо Пешо, аз яхта ще си купя”, така се обръща човешкото съзнание, така се разпуква съзнанието на хората, нали, и когато идват при мен, идват много хора и когато започна да им обръщам съзнанието по този начин, защото  те идват с нагласа, нали, и си казват проблемите, които искат да им ги реша, няма неразрешим проблем, а той трябва да го погледне и да го обърне, а не по старият, със старият си ум, със старата система, е не става.. значи, иска да тръгне, вместо да се качи на един конкорт да стигне от Париж до Ню Йорк, примерно казвам, той ми тръгнал с волската каруца през морето или с лодка рибарска ще пресича Атлантика, за да отиде от Англия до новия свят, до Америка, ами това е мисленето на повечето хора, те са изостанали.. той мисли, че е съвременен, но той е с изостанало съзнание, затова трябва да си смени стереотипа на мислене, на чувстване, на живот, съзнанието му е изостанало с хиляди години, то е изостанало още когато е бил тук Спасителя. Ето тези неща наглед са дребни, но ако ги имаме впредвид, целият ни живот ще видите как ще се измени, малко да ги спазваме, не е кой знае какво, трудничко е, но не е невъзможно. И всеки път го казвам, че човек трябва да ги изпита тези работи, да ги пробва как действат, дали този механизъм действа, както ако примерно си дадеш три дена на мълчание, седем дена на пост духовен и т.н., всички тези работи обаче в името на една голяма цел го правиш – на Бога, най-малко
то или някаква голяма кауза, която е.. значи ти повдигаш тази кауза, може да си последният човек в последното село и какво става.. когато искаш да повдигнеш човечесвото по някакъв начин и да помогнеш.. палят се тук пожари, еди къде си, еди какво си става по света и значи, ако мислиш положително и си си поставил целта да работиш за човечеството, тази мисъл стига и някъде, лично твоя заслуга, че на някой пожар ще завали дъжд, само от това и последният човек в последното село да си, ще завали дъжд и примерно няма да изгорят 1000 хектара дърва, които би следвало, определени са да изгорят от духа, но ти ги спасяваш по този начин, ти им удължаваш живота, така може и да се удължи живота и на много хора, по този начин, така може да се подобрят и природните неща и ред работи и ред катаклизми, поне да ги намалим, много от катаклизмите, те са определени, разбира се, но слава на Бога, че ги намали много, но ние със нашето съзнание, ако е чисто и свестно, чисти мисли, чисти чувства и чисти дела, както съм казал, при всички положения ще ги намалим, катаклизмите.

Този случай го казвам за пети път, нашето приятелче, където онзи ден, доктора, бяхме с него, вика “на голямото наводнение в Аспарухово, на паркинга има 30,40 или 50 коли, идва голямата два, три метрова вълна, удря колите и ги вкарва долу в ниското, в морето, а ние сме вътре в мола, и ги отнася, отнася колите, и те викат “вълна дойде, голяма”, а вълната заля и мола долу, обаче вратите затворени, тя бързо мина и замина, излизам аз, какво виждам на паркинга, след като се оттече вълната, не съм си намокрил и обувките, моята кола, единствено бялото поло, седи на паркинга, всички коли са набутани долу, все едно, че е вързана, все едно, че е на магнит”, защо неговата кола не се набута със всички останали десетки коли, еми защото е един от нас, защото вярва твърде много, знае, отворена система е  и на аватарите, на синовете, Божии дъщери, те са недосегаеми. Учителя го казва “ако стане земетресение и изпаднат.. примерно има 1000 къщи, 999 ще се разрушат, къщата на праведния ще остане, а може да е най-паянтовата” перефразирам го, Учителя, но той го е казал, това е, на праведния ще остане, на неправедните, на неправедните не че са толкова неправедни, те са обикновени хора, но праведния с това, че е по-праведен, а аватари.. които сме се събрали, служители и апостоли на светлината тук, с това, че сме по-различни, този егизъм вече сме го подтиснали своя и почваме да излъчваме за човечеството, значи повече имаме, приобщени сме към колективното съзнание, от колкото да гледаме изгодата за себе си, това е номер 1, значи, първото нещо е да намалиш мисленето, изгодата за себе си, а да увеличиш за колектива, да започнеш да мислиш за общото, за другите, дори и само да мислиш, макар че е по-добре да направиш и някакво дело, на дело е също добро, пробвайте и вижте.

Силвина: аз гледам черното и бялото куче. Бялото е по-голямо, по-добродушно, черното е по-агресивно,по така игриво някакси и жизнено.

Приятел:  а междудругото донесоха кафе

Георги: ама това е голямо, ще си го разделим с теб

Силвина: сега тук на Черни връх толкова

Георги: ако иска някой ще си го разделим, иска ли някой кафе

Приятел: има още и две кафенца тук

Георги: не, това и като количество ми е..

Силвина: а това леща ли е или боб?

Приятел: това е боб

 

1.08.57 – 1.23.16

Георги:  … няма никакво значение, важно е отношението нашето към предметите, а не предметите към нас, и нашият приятел вика “вижте какво, моментално ще станем мормони, ще се кръстим ако трябва пет пъти, обаче ние искаме.. българите ние сме родени за началници, а бе някаква началническа длъжност, аз примерно мога да бъда домакин, нали нещо, обаче да съм началник някакъв, а моят приятел и той някаква началническа длъжност, обаче понеже той е бил журналист, учител, нещо така да му се даде, завеждащ на рекламата, при вас, при мормоните”, онези мигат и не могат да включат нито българският хумор, нито българското мислене, и вика “ама ние си имаме ръководители”, “ама не че си нямате бе, ние искаме да станем ръководители, само така иначе не, ако има ръководни длъжности свободни, моментално ставаме. Сега, нали ме разбра, няма никакво значение, ей с това съм изкарал в планината, ето виж, това беше и съм подчертавал, където са ме изпитвали по това, значи и един поп  решава да ме изпита, един свещеник и ми вика така “абе вие светските хора, вие не знаете нито евангелиета, нито учение, вие нямате религиозна култура, нали” и аз викам “не знам де – не му противореча – сигурно е така, аз не знам как се държи в църква, ни нищо, а изобщо даже.. само на картинка съм видял Новия завет, а той ми е в чантата. Обаче с един пастор пътуваме във влака и сме само двамата в купето, един срещу друг, гледам го едно младо момче, мълчим, той влезна след мен и викам “добър ден”, “добър ден”, аз съм с голямата брада и с голямата коса, още не съм се подстригал така цивилизовано, погледна ме така и си седна, а те нали са бръснати такива, не може да го разбереш, че е бръснат и сяда той и по едно време измъкна точно същата и се зачита и аз бъркам в моята раница, вадя, ама седим точно един срещу друг и се зачитам аз, гледам през прозореца и пак се зачитам, той дигна глава по едно време и гледа, а аз така, и той по едно време вика “ама да не сме колеги”, викам “колеги сме, мойто момче” и тогава вече започнахме да си говорим

Приятел: викаш още повече сме и братя

Георги: да, колеги, колеги, той помисли, че съм православен свещеник, викам “а не, не, не съм”. Нали ме разбра сега, всяка една буква, всеки един отпечатък, ей този камък е много важен, той има собствена вибрация, той има собствено квантово поле и заради това един мъдрец източен, ако го попиташ, той ще ти каже и е така и не е така, и аз сега ти отговарям на въпроса и е така и не е така, когато имаме стара Библия, със стария български правопис, това е било мощно, това е за съзнание преди 100, преди 500 години е добре, в смисъл това е повдигало и съзнанието им и по физически начин, технологично, но сега за едно съвремено съзнание, няма никакво значение, нали ме разбра, значи графично. Видяхте ли сега как вие ме разбирате с половин дума, защото сте нови съзнания, значи има ли смисъл онова, което е, и когато тези са запечатани, значи аз ги викам тези консервирани съзнания, и ми казват, ама аз цитирам Учителя, аз мога да го цитирам 24 часа, 48, без да съм му прочел беседите, прочел съм една книжка от него и тук там някоя друга част от беседите, но аз като го цитирам, аз съм сигурен в това и когато леко го изменям, защото аз го адаптирам към сегашното, има хора, които много негодуват и казват “Изворски ти измени Учителя така”, разберете ме, Учителя какво е казал “всяко нещо може да се изтълкува по седем начина и седемте са верни”, Георги Изворски казва така в съвременният свят след 100 години “всяко нещо може да се изтълкува по 10 начина и 10-те са верни

Приятел: както е казал Конфуций

Георги: ето това е, затова е и конфуцианството, нали, аз съм и конфуцианец, две мнения няма, “от коя религия си”, викам “вижте какво понеже съм от нито една религия, значи аз съм от всичките религии”, мога да бъда, в която и религия да искат да ме вкарват, веднага ставам такъв, една, две, три минути са много. Междудругото има хора, които се притесняват, когато техни близки напускат тази религия, да кажа православната, и отиват в друга, значи смутително им било – кога? какво казва Лао Дзъ? – “няма смисъл, когато си от една религия, да я сменяш, по-добре си остани в нея, това е същото като да пресичаш.. яздиш кон, сменяш коня, обаче го сменяш по средата на реката, може и да паднеш от него, нали, докарват ти друг кон, от единия на другия, да смениш коня, ами няма смисъл да го сменяш, излез от реката и тогава го смени”, фактически научи си урока в тази религия и после сменяй или религията или изобщо преминаваш в духовното, разликата между религиозно и духовно е много голяма, значи религиозността си остава в това ниво в кафези, тя е затворена система, ашрам, аш-рам, духа, вкаран в рамка, онгъл – духа, който е винаги на линия, Светия дух е отворен, затова прабългарите са живяли в онгъли, а пък индусите, духовните, са живяли в ашрами, аш-рам, това е пак трако-българска дума, аш – обратно като го обърнем е слава, ра е дух, а рам е рамка, да вкараме духа в рамка, защо? –  ами без да вкарат индусите.. мургав съм и отивам да се обучавам там, ами те трябва да ме вкарат в рамката, за да ме обучат, да ме научат на смирение, на търпение, на всички, на всеопрощение, на щедрост, ще ме обучават, затова ме вкарват в този ашрам, а българите са родени така, защо да го вкарват в ашрам, в рамка, той трябва да живее свободно, значи в свободно селище и свободно да се развива, това  е, защото той е роден със всички тези неща и той е едни гърди пред другите, затова духовността е дадена на трако-българите, а материята е дадена на еврейте, макар че всички сме едно. Така че, всичко си е в реда на нещата, всичко си е прекрасно, всичко си е съвършено, важното е нашето отношение, докъдето порастваме, нашето отношение ни връща огледалния образ, ето според закона за бумеранга, закона за махалото или както искате да го наречем, закона за равновесните сили , това е равновесието, каквото излъчиш, това ти се връща, причината и следствието, 300 имена има този закон, но това е положението и заради това е много важно просто да се внимава във всяко едно отношение и в дребните неща и в едрите неща да внимаваме. Значи, този пръст ми беше черен 6 месеца точно ще стане до 6-ти септември, чак сега може да се каже, че ми мина, защо? – само от един егоистичен жест, който аз съм направил, не на някоя друга душа, а на един приятел, да го накарам от 100 км. да дойде да ми види какво и е на колата, че се развали, ами викни комшията там, викни монтьора, дaй 20 лева, ще ти кажат какво е, той и дойде и каза “електрониката е, трябва да се смени тази част”, а иначе идва с една кола и вътре пълна с инструменти, една кола може да я направи наново цялата, той не знае, викам “двигателя нещо не иска да пали, изгасна и край”,а то електрониката на гориво-нагревателната помпа, сваля се тази, слага се нова и край, това е, и аз го викам от някъде си, значи това е бил един дребен егоизъм и моментално бях наказан, още той беше там, когато си слагам на собствената кола ръката и този пръст ми попада на вратата и я затварям със замах и го затискам, знаете врата на кола да ти затисне пръста какво става, квичане, само докато ми мина болката след 3 секунди, тогава благодарих на Господа, 3 секунди минаха, само си поех дъх така и леко да се замая от болката, много силна болка беше, пръст боли много и викам “о, благодаря Господи, какво беше това предупреждение”, а той ми вика “еми синко помисли си”, аз викам “не, мисля, че нищо не съм сбъркал”, но фактически съм сбъркал, сбъркал съм и в приятелските отношения, и там човек трябва да внимава, този човек има сервиз, той е автомонтьор, аз го отвличам.. цял ден от работа, да дойде, докато дойде, докато види и да се прибере, това е егоизма от моя страна, чист, само и само да си извикам приятеля, той да каже. Затова казват България е една шуробаджанашка страна, всеки на всекиго е приятел и по роднински връзки и всичко може, иначе всичко е забранено, ама всичко може по този начин. Срещу две бутилки водка, всички врати са отворени, иначе ти искат разни документи, пропуски, това, онова, не.

И един, заедно пътуваме с него в самолета и оня напълнил една чанта, аз не знам какво има, и слизаме в Киев и от Киев се прекачваме, и на Киев минаваме пак през митница и слизаме там при оня, който бута печатите на паспортите, той гледа, че сме българи , не е кой знае какво, обаче гледа една обемиста чанта, какво му скимна на оня, моят куфар изобщо не го отваря, не го пипа, а на неговия вика “я отвори чантата”, този като отвори и вътре еднолитрови ракии, обвити в мека хартия и наредени, ама този сигурно носеше 50, то тежи, личи си, че влачи и сега на митничаря очите.. не знае какво е и вика “що е” и оня нашия вика, той е бил в Русия и знае “самагон”, самагон нали е домашна ракия и тоя вади една бутилка и так, пъха ми я и този я взима и я сваля долу и ни прави така – “заминавайте”, край, значи моментално със самагона ни пуснаха през митницата, минахме за част от секундата. И аз му викам “абе ти нормален ли си”, вика “нищо ми няма, там има други питиета, ама домашна ракия няма”, а там му викат “под вала”, където се купуват питиета, само работеше в петък вечерта от 6 часа до 9, опашки безкрайни за пиене, а иначе там в тези закусвалните, те се водиха закусвални заведенията, няма никакъв алкохол, не дават и това беше точно по времето, края на комунизма, когато дойде сухият режим, значи след тримата президенти Черненко, Брежнев и Андропов и чак тогава се прибрах в България, защото аз бях там журналист във вестника и на първата страница с много печални букви написахме, че този си замина, след още няколко месеца другия, след още няколко месеца третия и като дойде Горбачов вече се прибрах в България, той си беше преработена работата, да си остане и те затова толкова бързо ги прекараха Брежнев и останалите двама, за по 6 месеца.

Мм, да, много хубаво кафе, това кафе е недокоснато, да знаете

 

1.23.17 – 1.41.55: … пред хижа Алеко, беше само тя, старата (хижа), останалите работи ги нямаше и в една виелица тръгнах отдолу, автобуса пак спираше там, и аз тъкмо виках на Стилиян как се загубих във виелицата, обаче тогава хората вижте как са.. имах един приятел, тогава тук имаше много чужденци, идваха на ски и той беше обменител на валута към Балкан турист, имаше едно голямо предприятие Балкан турист, вие го знаете, всичко беше на Балкан турист тогава, ей такива почивни домове, станции, хижи и на Българският туристически съюз и аз идвам вечерта, ще преспиме, то тук си имаше стая, викам петък, събота и неделя да изкараме и с последният автобус. Последният автобус спира, завърта надолу, то сняг имаше доста, обаче нагоре само минали двама души, то почти няма пътека, нищо не изчистено нагоре, гледам, започна да вали по-малко сняг и аз тръгвам отдолу колко е от мореите, ама мореите тогава ги нямаше, нищо, отстрани само гора и тръгвам и по едно време почна да става виелица и почна да не се вижда и почна да затрупва пътеката и аз знам, горе долу съм се изравнил, защото виждам просеката нали, то е съвсем близо до просеката, но тя не се вижда и аз съм се отклонил малко надолу, спускам се, тя е рядка гората и край  и почвам да се въртя на едно място, няма, и по едно време в тази виелица, нищо не се вижда в снега газим, над колената и изведнъж се сблъсквам с друг човек, ама направо се сблъскахме, защото иначе не може да се видим, на два метра нищо не се вижда, то такава гъста виелица и ни трупа сняг, като се сблъскахме и викам “какво правиш тук” и той вика “търся хижата”, викам “и аз търся хижата”, той идва отгоре, значи от Черни връх и иска да слезе на хижата, да преспи, а аз идвам отдолу, и той вика “а бе ти знаеш ли, че ние май сме се заблудили”, еми викам “сигурно, най-вероятно, тук е някъде, знам, че е тук, аз идвам от спирката” и по едно време, на всяка една хижа, то и до сега сигурно има, камбаната, дан, дан, дан, и по звука, а то колкото от тук, до каменния хълм, толкова, ама като чухме камбаната тръгнахме и отпред на верандата гледаме хижаря бие камбаната и ние двамата, той вика “а бе вие двама ли сте”, и аз викам “да”, ами вика “обадиха ми се само за едина”, какво става? – долу имаше един павилион, такава бутка, където имаше една билетопродавачка и тя си тръгва с последният автобус за София и се качва, а аз като слизам, тя се качва, бях единствения, който идва насам и тя вика “към хижата”, викам “към хижата съм”, тръгвам обаче тя се връща и тогава стационарни телефони, gsm не е имало, влиза вътре и се обажда на хижаря и вика “едно момче тръгва нагоре пеша, да го чакаш”, виж значи тази отговорност на жената, аз я срещам на стъпалото на автобуса, можеше да се качи, да си замине, но тя се връща и се обажда и хижаря, когато ме чакал толкова време, 10 минути, ама той чака половин час, не идвам и тогава започва да бие камбаната, а ние се сблъскахме с оня човек, виж в духа няма нищо случайно и му отиваме двама. Значи такива много случки съм ги запомнил, това са случки на човещината и на моралността и на нравствеността, сега трябва да научим хората на тази човечност и на този морал и на тази нравственост, това е нашата основна задача, защото скоро дойде един и вика “а бе, Георги, искам нещо голямо да правя”, той такъв богат човек, заможен, милионер направо, защото има цехове големи, един завод има и т.н., и вика “абе, не ми е осмислен живота”, викам “защо не идваш при мен да ти го осмисля бе”, той вика “какво ще правя”, “ами ей тука ще ми копаш градината и ще те карам да ми миеш чинии и това е осмисляне на живота”,ама той вика “как бе”, викам “това е много голяма кауза, много голяма мисия”, той мисли някакви такива световни, не, когато правиш дребно, но съвършено една работа, тя дава отражение в света, особено, когато е духовна, когато е духовна, и дребна духовна работа може, но правиш ли нещо за духа, правиш нещо за човечеството, но трябва да се стремиш да го направиш съвършено, това е цялата философия.  Идва една жена и вика: “абе, аз идвам от Гърция, знам, че ще получа някакъв отговор и че той е познат”, ами дя, тя мисли, че кой знае какви звезди ще и свалям. “Виж какво, какво работиш”, “еди какво си”, “добре, ще го правиш.. “, “как бе, аз искам нещо”, тя да вижда за себе си, че ще направи летящи чинии, нови, “викам, слушай, не може, остави това на Господ, а ти прави малкото нещо, важното е щом си аватар – вече и се отваря третото око, тя почва да има видения и някаква връзка – със самото присъствие на Земята, това, че дишаш земния въздух и че вече си духовен човек, ти работиш за Бога”
, “ама как така”, “ами така бе, чинии да миеш, нещо да вършиш, да копаеш, да четеш, каквато и работа да вършиш, тази работа твоята е духовна и издига вибрацията на човечеството, защото тя се разпространява”, тей като звездния код, той не работи при всички, значи няма да работи при дядо Иван от село Чуковезер, където е между Драгоман и Сливница, защо? – дядо Иван пасе козите, обаче си мисли за трите гроздови ракии вечерта, познавам го лично, дядо Иван трябва да седне, три гроздови ракии с три шопски салати, значи това му е вечерната програма, и той е цял ден с козите, ама си мисли за ракията вечерта, и вика “а бе кръчмаря каза, че ще докара нова гроздова ракия”, ето това е целта на живота му, Бог какво гледа? – гледа мотива, той не ти гледа онова,онова отпред, ти фасада може да му сложиш и аз се пъча и викам “сега Георги Изворски ще направи едно, така да се каже, едно дарение, някакъв благороден жест и благодеание”, обаче отзад казвам, ще се издигна повече от това,  медиите ще пишат, ще стана медиина звезда, така мисля, а иначе почвам да говоря за човещина, дайте да дадем на това заведение детско или на онова, дайте да съберем, както съм събирал средства за къщата на Учителя, ето има свидетели и лично съм ги носил, там тези двете възрастни баби, когато правиха това, и едната даже беше с патерици. Обаче не може да излъжеш Господ, аз ако искам да се издигна ще кажа “ейй Изворски стана голям гуру, почна благотворителна дейност и т.н.” и славата ми почва да расте, ама Господ ще ме чукне по главата, ще ме зарита и ще каже “А бе, синко , ти с акъла ли си си, ти мен ли искаш да излъжеш, значи не си нормален”, какво? – трябва ако го правя наистина да го правя от сърце, както съм го правил за къщата на Учителя и съм правил наистина такива неща, събираме помощи с моя приятел Коцето, взимаме, дали са 500 или 1000 лв., от тук ги взимаме и ги носим, защото знам, че тези женици няма от къде, даже едната беше пенсионерка, едната не беше още пенсионерка, а работят, правят и те наистина направиха къщата, покриха я и така в груб строеж, много неща бяха направили, докато след това дойде французойката, даде много пари и къщата премина.. така да се каже, да се стопанисва от френското бяло братство и от Михайл Иванов, те го стопанисват в момента и аз се радвам, че добре го стопанисват. Тя французойката също купи и направи един ашрам в края на селото.. ходил ли си там Петьо?

Петьо: къде

Георги: в Николаевка

Петьо: не

Георги: е, ходи да видиш, къщата на Учителя, а и посети и този ашрам там, защото.. французойката не стой тук, но има един екип там, който стой и се грижат много, и са направили хубаво. Значи те вътре са го направили автентично, тя е двуетажна къща, аз я имах и на картинка. Със Силвинка и една група ходихме последния път и да знаеш, наистина ни посрещнаха като освободители, зарадваха се хората, че им правим това посещение на добра воля, наистина, книги, работи има вътре и като отидеш и като им се обадиш, те стопанисват къщата и у тях е ключа, но е отворена иначе за посещение. Но тези жени направиха подвиг, 12 години се грижат за това, след това мястото е било.. един архитект – всичко е безплатно, труда е безплатен де, иначе материалите ги купуват, един архитект прави проект за къщата по снимка и я дигат в истинския и вид, както е било при Учителя, но мястото е на кметството фактически и заради това..  а те жените каквото са успели, са отделили нещо, първоначално да започнат и после вече става приобщаване и много хора отидоха. Имам един познат, който три месеца.. майстор-строител, всичко може, ВиК, електро, плочки лепи, майстор абсолютен, както всеки български майстор е пейнкилер, всичко може и той като отиде и вика “моята задача.. имам едно внушение, не съм сънувал Учителя, но смятам, че той ми каза да отида и да полагам труд”. три месеца положи, баните направи, измаза, нагласи, електрическата инсталация, ВиК-то направи, евала на този човек, без нищо, а той не се бие в гърдите и не казва, че е духовен, ни ходи да слуша беседи в Бялото братство, ни да играе паневритма, само ей така като седнем с него, си пием кафето, освен това яде месо и пие алкохол,обаче ми е много симпатичен, прилича на Граф Монте Кристо, аз затова му викам така

Приятел: това, че не се е откъснал от месо  алкохол не е важно, то е важно в душата какво е

Георги: именно, значи това е духовен човек за мен, който приложи на практика всичко онова, което.. много говорят, но излиза навън, тича едно бездомно псе, ако имаш възможност го нахрани, разбира се, не всички имат възможност да хранят, но ако отиваш със цел и вземеш един пакет жито за гълъбите в градинката на Учителя, това все пак е жест, да, дори и това да направи човек, значи аз ви казвам, дребните неща правят едрите, защото, когато човек е духовен, той прави звездния код и започва да се разширява, значи един духовен човек, колиба, ако направи, Господ казва “Синко, тази колиба не е колиба, тази колиба е дворец, не е дворец, тя е замък”, разберете ме, защо? – защото в тази колиба , която е дадена, духовният човек може да ги лекува, нали, в най-простата колиба, затова отиват при гуровците, да ги лекуват, ами вътре ако влезе един обикновен, посредствен човек със съзнание, ами той и в дворец да го вкараш, в замък, ще може ли да лекува, влизаш, гледаш всичко лъскаво, уредено, направено, огледала, кристали, мозайки, мрамор,  и вътре седи един менте гуру или менте лечител, “о я да видим сега”, почва да те омайва, обгражда те със свещи, това онова, обаче ти не си отиваш излекуван, това е, а оня човек, по най-простия начин.. ето вчера бяхме със Силвинка при една жена, евала, и аз.. тази е третият ми лечител, където Господ ме пуска, защото писано е в евангелието “Лечителю излекувай себе си”, ти и светия да си, абсурд да можеш да се излекуваш сам и светиите страдат, тогава светията трябва да отиде при някой лечител да го излекува, нали знаете, че сам не можеш, колкото и да се стремиш.. значи сам може да си подобри обикновения човек, ако положи усилия, разбира се, и Небето е съгласно, разбира се, може да си подобри състоянието, обаче светията колкото и да се мъчи, Господ като му даде някаква юзда, нещо да го тормози, ще го тормози докрай.. привеждам пример, Свети Апостол Павел има мъченически кон в петата, т.е. кокоши трън или може да се каже шип, шип в петата има и го боли много, а тогава се е ходило пеша и той ходи и пише така, ако сте чели внимателно евангелието, в Новия завет пише така “молих три пъти Бога да го махне от мен, обаче той ми каза – Павле, достатъчна ти е моята благодат, ще си го носиш това да те подсеща”, какво да го подсеща? – аа, да не му се засилва егото, егото и светията трябва да си го държи 33%, макар че има право да го напомпа до 99, има право, но той не го използва, държи го на 33, както всеки един от нас, защото под 33 ти не можеш да съществуваш във физическо тяло и той вика “ама то его има ли”, имаме, 33%, може да е 35, но поне да го държиш под 50%, дръж го на 49, значи, това е.. нямам нищо против егото, напротив, казвал съм пример с Уста Колю Фичето, голям майстор, Уста Колю Фичето направил 200 църкви, направил 300 моста, дигнал 1 000 къщи и сега да му кажат “ а бе  Уста Колю, може ли тука да направиш един сарай на бея”, “мога”, и да не му повярва, ама човек не е сковал една дървена барака, един кокошарник, и да вика “о сега тук ще направя един замък, един дворец и всичките ще идват”, е това вече е его, значи егото трябва да бъде подплатено, ако е подплатено, няма нищо лошо в това да го надуваш до 99%, Уста Колю Фичето е светия за мен в строителството, абсолютно, аз като съм обикалял света, гледам тези методи са използвани. Къде ходихме в Гърция, Силвинке, и видях същите методи, само че там камъните са снаждани на купол, там са снаждани и с олово, а той ги е снаждал с какво? – нещо по-здраво от оловото, това е леска, дърво, леската първо издържа много на вода и да се овлажнява, освен това тя е гъвкава и е изключително здрава и тези камъни на мостовете, той ги е.. дупка на долния и дупка на горния и ги е слагал като с болтове, значи, моста шава, но падане няма, ето това е, ето това е, значи къде е учил? – никъде не е учил, но когато имаш его, трябва да си заложиш живота както той, какво става? – егото ако е покрито, значи Уста Колю вика на бея “бей идват трима австрийски инжинери, ще правят моста на Бяла” – нали отстрани с тези капиите, сергиите и т.н., беят вика “колко ще струва” и австрийците викат “300 000 златни жълтици”, 300 хиляди алтъна, това са две магарета натоварени с пари или три, сега обаче Колю отива при бея и вика “бей, този мост ще го направя за 90 хиляди алтъна, ако един алтън дадеш повече, ще ми вземеш главата, ако струва един алтън повече” – аа, това е духовният човек, това е светията, светията си залага винаги за най-дребното нещо, цветя да гледа, да е цветар и казва “аз тази градина ще я направя с пет вида цветя или 50 и винаги ще е свежа и полята”,  
ако не е така, ще ми вземете живота, светията си залага винаги живота, той затова е светия, ето това е, значи, като имаш его, ще го питаш човека, а бе ти залагаш ли си живота за това бе, ама какво, аз това и това ще направя, искам да си заложиш живота, да се жертваш, тогава да, щом си заложи живота, евала на този човек, иначе не, по-малко не. И заради това, говоря напоследък в 10 беседи за дара на различаването,  това трябва да различим, кое е преходно и кое е непреходно , кое е вечно и кое е тленно, кое е истинско и кое е менте, нали, ще цитирам българската народна поговорка на моят любим приятел “Българското менте е най-доброто менте” и затова не може да го различим, българското менте си е най-доброто менте, обаче и то е менте, следователно трябва да различаваме хората, понеже човек се подвежда, а обикновено духовният човек, той не е глупав, но те го смятат за наивен, а наивността е нещо хубаво в крайна сметка, наивността не е глупост, наивността определя да си чист като дете, нали ме разбрахте, чист и невинен като дете, затова си наивен, защото си невинен.

Стига толкова бе, много ви говорих, цяла беседа, аз мислих да не изнасям беседа.

 

1.41.56 – 2.01.53: … обаче аз се измъквам за един ден от нея и отивам на гости и си мисля, викам “а бе, я да отида”, там има една закусвалня,  в която боба е хубав, той пък боба е свършил там, отивам аз на гости и домакинята вика “а бе, Георги, знам, че ти готвени работи много не ядеш”, викам “да, Силвина ме е научила само сурови неща”, вика “имам тука един боб, ама той е отдавна правен” –  това става някъде към 11 и половина сутринта, ами вика “снощи към 10 и половина”, ама не са минали 24 часа бе, как ще е стар бе, аз викам “нещо след 24 часа, да, ами идеален е, я ми го сипвай, няма да го грееш, загрят, подгряван боб – не”. Обаче със Силвинка, беше миналата или по миналата година, когато ядохме осем пъти боб, сега ще ви кажа. Тръгваме на обиколка из България и Силвинка вика “Вярно, Георги, отдавна не сме яли боб”,викам “ и на мен ми се яде боб”, я разкажи Силвинке ти, какво стана за боба, че аз много подробности не си спомням

Силвина: ами то и аз малко ги позабравих вече, ама първата ни спирка беше..

Приятел: какво беше.. внимавай какво си пожелаваш.. осем пъти боб ще има

Силвина: първата ни спирка беше във Враца  и във Враца – боб, прекрасно, викам желанието ни се изпълни, наядохме се хубав с боб, супер, доволни. Отиваме и следващата спирка в Плевен

Георги: не, преди Враца, минахме през Малорад, това село, където е моят приятел..

Силвина: там на обяд ядохме, на вечеря във Враца – пак боб, викам ей, че хубаво, как ни обичат отгоре, поискахме боб и на обяд и на вечеря пак боб

Георги: в Плевен – боб, в Козлодуй  – боб, на пет места вече боб

Силвина: ама чакай, боб, боб, ама специален, всеки път нещо по-така

Георги: отиваме в Шумен

Силвина: Викат “каква кръвна група сте”, викам “и двамата сме А”, о тази кръвна група трябва да се яде

Георги: шарен боб за вас

Силвина: и накрая се обаждаме на Павел във Варна и викам “Павле, ще идваме на гости..”

Георги: всичко друго но не боб

Силвина: “и ви молим, не гответе боб, защото една седмица само боб ядем”

Георги: това вече беше върха. Това е защото.. значи, ей сега ще кажа няколко думи за всички да го слушат това внимателно и наистина после приключвам. Сега, ние грешим с едно нещо, което българина го прави от добро сърце и пътя към ада е осеян с рози, с добри намерения, това е прекалеността, а прекалеността е десетият смъртен грях във всяко едно отношение, сам Господ е спуснал на Земята тази хубава поговорка, нали за светията – “прекален светия и на мен не е драг”, значи и Богу не е драг, следователно във всяко едно нещо не се търпи прекалеността..

Не искам да цитирам любимеца на нашият приятел доктора какво казва, той пък какви работи, направ цинични, но да се запомнят примерите, аз не съм чак толкова, нали, може някой път да се изразявам по-строго и по-грубо, нали по моряшки така, но не чак толкова, но аудиторията скоро беше при него,нали някакви курсове имаше в Родопите, три, четири дена семинар, някой, може би,  е ходил при Шибенду, Шибенду Лахири, вие значи не сте му почитатели и фенове, обаче аз не, не го отричам като духовен наставник, в никакъв случай, напротив, виждам, че нещата, които ги казвам по същия начин, едно към едно, то няма други, само че той ги казва по-гротеско, по-грубо и понеже нашият приятел доктора отиде там да го слуша и каза “междудругото, неговите беседи също са безплатни, но там където сме, плащаме всичко” и е така.

Добре, стига ви толкова вече, знания да ви наливам, тези знания сега трябва да ги превърнете в мъдрост, приложеното знание, става знаене и мъдрост, знаенето се превръща в мъдрост, но само като се приложи, иначе на теория може тонове да имаш знание, не върви

Приятел: и както вика Конфуции, кво беше, знание без размисъл е напразно

Георги: да, точно така е, и най-вече да внимаваме, да внимаваме, аз ще го кажа три пъти – да внимаваме.. А бе, щом още ни търпи Небето.

Сега, какво е казал Учителя, Силвинка ми противоречи оня ден, нали нямам право да споря с никого, дори и с нея, нямам право и дори, насила да им наливам акъл. И тя вика “най-отгоре на пентаграма на Учителя е сложена истината”, аз не го оспорвам, обаче тя изпуска нещо, викам истината, да преди 100 години, сега на върха на пентаграма е любовта, нали, дясната ръка е истината, лявата е мъдростта, защото ние приемаме знание, мъдрост, което трябва да го преработим и от тук като влезе да го изкараме на земно ниво, на физическо ниво с дясната ръка, това е истина, истина е онова, което си направил, нали, значи може да мислиш, може да чувстваш, но като преобразуваш, значи минат през волята и вече направиш нещо, действие, нали, тогава вече става истина, затова.. и вече пентаграма е любов, мъдрост, истина, справедливост (е левия крак), десния е добротворчество, Учителя казва правда и добродетелност, едно и също е, но въпреки всичко, леко са видоизменени, за да се осъвременят, защото правдата е по-широко познание, а справедливостта е да отидем с правдата, ние да се включим в нея, да вземем участие, затова “с”, затова има съученик, състудент, равни сме и взимаме участие заедно, затова е справедливостта, с праведността да отидем и добротворчеството не е само добродетелност, добродетелност, аз мога да си говоря за добродетелност, да бъдем добродетелни, но да направиш нещо от себе си, творчески, аз пак казах.. смяташ, че  си малка личност, не, всички сме ангели, всички сме служители на Господа, всички сме апостоли, всички сме аватари, но човек, когато не е осъзнат, не е, трябва да е осъзнат и да започне да го прави съзнателно, тогава вече и най-малката работа, отива директно при Господа, значи по същия начин, ето го цветето, цветето отделя какво? – красота, защото е хубаво и аромат, тези две неща, то моментално има с божественото съзнание връзки и отиват горе, ами значи цветето отива, та аз да не отида. Ама хубавите неща отиват от нас, значи добродетелите, пороците няма да отидат. И казвам това, Силвинка вика “не, истината пак е горе”, викам “ще допрочетеш Учителя, той пише така, когато нещо не ви достига.. “ Петьо,нали е така, ако не ви достига мъдростта, ще си я турите на главата, мъдростта, най-отгоре, ако не ви достига справедливостта – тук, значи, нещо, ако не ви достига ще го сложите на върха, какво не достига сега, ами любов, човещина, тогава любовта.. говоря като масата, като човечеството, това е, а иначе отделно на всеки човек, значи взима си пентаграм и вика, един се чеше така, освещавам му пентаграма и вика “Георги сега какво да сложа най-отгоре, аз се чудя, то има толкова много хубави добродетели, това-онова”, аз го погледнах и викам ти си голяма циция, ти си стиснат, затова ще туриш щедростта да станеш по-широк и по да даваш”, “е тебе нали всеки път като се видим, те черпя кафе”, “ама ти ме черпиш мен кафе, обаче с меркантилна цел, защото ме слушаш и искаш нещо, дивиденти, затова ме черпиш, защо не черпиш един непознат като влезеш, нали в заведението”, така, това е в кръга на шегата, но е абсолютна истина, не трябва да искаме дивиденти, а да правим безкористно нещата и да внимаваме в онова, което не ни достига на нас, нали вика човек все мъдрост не ти достига, напротив знанието ти е достатъчно, ще го превърнеш в мъдрост, а мъдрост никога няма да ти достигне, защото тя е като склад, който се трупа, една цистерна, която я пълним непрекъснато, тя няма напълване.

Стига толкова вече, само се заричам, три пъти се заричам, този път вече

Приятел: този път отричаш, така ли

Георги: ама понеже ме слушате

… Ето да ги отпушим, просто, тръбата от тука, като е запушена тя енергията минава покрай нея, като се отвори тръбата минава през нея, това е

Приятел: и то се оказва серизона спънка, точно в тези фази на тази тренировка, където е, нали какво да го наречеш, някаква тренировка или практикуване на този чи гун, то е точно така, значи оказва се много трудно съвременният човек да седи по-дълго на краката си, особено, когато гони някакво такова вътрешно състояние на отваряне на циркулацията, става напаво..

Георги: отива един мой познат да учи юмейхо терапия на Изток и вика “20 човека сме от всички страни, четирима българи сме, какво става, първото нещо, което е, на една поляна, вкарват ни всички, платили сме си – не знам колко хиляди евро или долари – в тази поза – а може би и седнали, не знам, обаче в тази поза – ни казват, когато ви кажем, тогава ще ви освободим и половината се отказаха, включително и тримата българи, само аз издържах – той понеже много върви и вика – държаха ни почти пет часа без малко – пет часа и дори и така да седиш пет часа никак не е малко – и никакво шаване, ей така седим и наредени с лице на изток и по едно време аз чувам българите как теглят майни на български, а те всички знаят английски и т.н. и по едно време стана един и вика айде ще ходим да пием кафе или чай и нещо такова каза, те изкараха някой по два часа, някой по повече, станах а и заминаха,виж те са отишли, те са били надъхани, всичко точно, и изведнъж нещо, а бе това е изпитание, и той и юмейхото вика така, отидохме и от тези, които останаха, останахме някъде 12 човека, пак дойдоха и още четирима, върнаха им парите и вика – айде, без вас – а бяха им ги вземали, на всичките им ги бяха вземали. И 8 човека започнаха да ни обучават” , ами това е, това са изпитанията в тези духовни центрове, значи те искат да те направят.. той сега е в България, повече по чужбина ходи и прави юмейхо терапия, но за мен е един от най-добрите. Тук другият, вие го знаете, той скоро дойде при нас, той беше на Исполин, Лука, сигурно го знаете, нали, Лука е този юмейхо терапевт и той е много добър, той е малко, може би, по физически действа, не съм му дал да ме пипа той, а виж оня ми е приятел, на него му давам да ме пипне така малко и ме понамести, значи от удъра и това изкривяване на гръбначния стълб; по два, три часа, меси те като тесто, значи като те откачи навсякъде и успя да ми намести в общи линии гръбначния стълб да го изправи, а то имаше два S-а и една дъга, значи при този удър на Земята, не знам какъв е бил, обаче да ме направят по-нисък с 10 см. не е било малко или не чак толкова, ама не напразно, където отивах там на гости, изведнъж се появи и той и живеем в един апартамент, заедно с него, ама аз не знам какво работи този човек, по едно време разбрах, че прави масажи, а и викам “ти какво работиш бе, тука те гледам”, а заедно стоим там при нашата хазяйка и тя хазяйката нищо не иска от мен, нищо не иска и от него, пуснала ни е така на юнашко доверие да живеем и той.. аа.. “ами викам нещо да ме пипнеш”, еми вика “чакам ти да ми кажеш, аз -вика – преди да кажеш не те пипам,искаш ли, лягаш тука на пода и почваме”, така два, три пъти и наистина съм много доволен и после замина по Турция и вика “сега отивам да правя там”

Силвина: я кажи за вчера в какво килерче ни вкара тази баба, пълно с мухи и..

Георги: бабата работи с нервите и наистина ми ги отпусна, досега ми бяха изстръпнали ръцете и краката. Значи, еми едно килерче, нищо и никакво, и като гледате една съвсем обикновена българска женица, обаче Господ не гледа на лице, той на нея и е дал.. значи, Бог започва да дава все повече и повече дарби, способности и таланти и когато има, както леля Стойка от Варна, костната система е безпогрешна, на този юмейхото дадох да ме пипне, преди 22 години беше инцидента, падане от Небето, от там, значи за много чакракчии чух, не, Господ вика “не, синко, там не, значи отидох при един, той е много голям наистина мануален терапевт, той е учил 9 години, а иначе си е истински доктор, сигурно сте го чули, или не, но аз му имам доверие на него, Влади Василевски, в Ловеч, обаче той като видя, че тук горе прешлените са разместени и главата не ми в в ред и вика “само нашият гуро, – той е учил на Изток – само той пипаше там, на нас каза там не пипайте, отиваме и леля Стойка и тази ми леля, как се казваше Райка, моментално пипна и няма пет минути, значи те имат дарбата и не ги е страх, защото тук знаете как се прекъсва лесно, а юмейхото вика и този моя приятел “о не, там не пипам”, аз пипам от седемте прешлена – седемте прешлена ми бяха ей така на дъга, тези трите отгоре, два излезли на една страна, третия на друга и криво и атласа ми се набил вътре в главата, казвам ви какво е и ми спира кръвообращението и няма, главоболие, не искам да казвам какво е, не искам да цитирам такива думи и това е, обаче той като ме понамести така, поизтегли ме, почна да ми минава главата и след това вече много години минаха при Влади Василевски, той намести ме така, той каза тези крокодилските упражнения на Свами Дев Мурти, “крокодилските са добри,  а тука – не, там не пипам”. Чупи шипове на врата, това му е специалността, значи шип ако имаш, ще ти го счупи, но след това трябва разтривка и да го абсорбира организма. И от там, след две, три години, не миналата, по миналата година отиваме при леля Стойка и казаха ни, тя вика “я да те видя тука” и така, а и ми олекна, веднага ми намести плешлените, нареди ги и “тука остана още малко -вика – най-горе, където малко сам да си изтегляш главата” и сега където открихме леля Райка, тя като пипа, тя усеща, не  и казвам нищо, всичките седем,осем места, където са ми боли по гръбначния стълб, всичките ги разбра къде са, аз нищо не и казвам, само лежа и тя ги пипна и си задържа ръцете, но тя освобождава нерви. ръцете са и магнетични

Приятел: в кой град

Георги: до Радомир, близо е, ние вчера ходихме и  наистина Силвина вика бяхме изхвръкнали от шосето и от камшичен удар и и оправи врата, значи при камшичния удар наистина е много опасно, вие знаете, ами тя две, три години си караше с това, не знам колко

Силвина: четири, обаче всичко е от това да положиш някакви усилия и тогава идва момента, в които да намериш човек, който да ти помогне, защото Георги, той не казва какви упражнения прави всеки ден, така и така

Георги: е, полагам усилия, вярно е,

Силвина: положил е усилия, взел си е урока и всичко

Георги: но наистина без усилия тука не става, Господ одобрява усилията, а резултата е от него, който мисли, че чрез много усилия, ще достигне нещо, значи той.. направо казвам, че се лъже, аз съм полагал изключително много усилия в разни насоки, нали съм екстремист, хората ако кажат 10 упражнения, аз правя 25, 30, я да видим как става, нали, това е прекаленост

Стилиян: значи много усилия обаче в правилната посока, на точното място, защото може да положиш усилия в противоположната посока

Георги: е да така е, виж съзидателни усилия се казва, а не, аз съм го казвал, редиш тухли, от тук до  София ще наредиш 500 хиляди тухли, докато стигнеш до София, 20 км., ама с 500 хиляди тухли, знаеш ли каква Вавилонска кула ще стане, 6 апартамента ще станат, значи нещо съзидателно правиш за обществото, за цялото, за хората, а иначе си ги наредил от тук до София, голяма работа, тухла по тухла, наредени, нищо, една черта си направил до там.

. . .

 

0 161