/*
*/

Посещение – посвещение на „Стъклената пещера”,  изкачване на връх Нишан с Кръг на Любовта, сакралната пещера „Очите на Бога” с Георги Изворски и Силвина на Еньовден

На мястото, където Георги Изворски живее 6 години като отшелник в Тетевенския Балкан в бунгалото, което приятелите му на шега наричат „Стъклената пещера” –  истинска свята обител на Духа и Светлината, с мощен портал, която стои енергийно непокътната, така както е било през тези 6-7 години, през които Георги Изворски живее тук в общение с Бога.

Над 100 приятели откликнаха и долетяха при ятото, което празнува 2 великолепни дни на Светлината на Янов ден.

2 дни по стъпките на Георги Изворски – светията на Прехода, изпратен да води и подкрепя бащински душите в тези най-трудни времена на трансформации.

След посещението на бунгалото на Георги, където имаше кратка беседа и множество хора имаха възможност да усетят това свято място, продължихме по пътеката, която лично Георги е направил и маркирал, водеща към скалите на Малкия и Големия Бял Аз, където той в продължение на 6-те години отшелничество всеки ден е послещал изгрева. Не ни се искаше да тръгнем от това невероятно енергийно място и да откъснем очи от ширналата се панорамна красота!

Но връх Нишан ни очакваше, а Слънцето ни подканяше да продължим още нагоре.
На върха гледката беше още по-красива… Направихме горе кръг на Любовта с молитви и благословии, поседнахме след това на приятелски обяд. Мека топла енергия ни обгръщаше през цялото време и дори и най-умислените започнаха да се усмихват. Толкова е хубаво да сме заедно…

Слизайки по друг маршрут надолу, минахме през еко селището под върха, видяхме скалата, останала от Сарматско море, в която е открита вкаменелост от огромна мида и се любувахме на нови, красиви гледки. В приятелски разговори и шеги, денят мина бързо. Очакваше ни бунгалото с огън, който запалиха приятелите и така минаха и вечерните часове. Георги говореше и разказваше… Приказки и Истини…

Дойде Янов ден. Всички от палатковия лагер около бунгалото станахме и една внушителна група се събра и в 5 ч тръгнахме по пътеката на Белия Аз.

Една лекота се беше появила и ни отне само половин час до скалата.
Изгревът беше наистина впечатляващ – с множество фигури на ангели, птици и роза – в слънцето и около него… Молитви и песни… Свършихме и една добра работа там за едни наши приятели, които имаха нужда от помощ… Белият Аз беше пълен с планинска чубрица, мурсалски чай!!! Откъснахме малко, за да уважим обичая, порадвахме се пак на гледката и поехме надолу

Очакваше ни посещението на „Очите на Бога” – едно особено място на древни посвещения. Там ни очакваше олтарът – направо ме извика – и младите приятели от групата ме последваха, сякаш винаги това сме правили. Започна една мистерия на звука, подсилена от невероятната акустика на това място. Гласът ми никога досега не е имал такава сила и въздействие. Мощни енергии преминаваха през мен на вълни и се разширяваха към цялото място, което завибрира като заченала от Духа утроба. Разбрах, че това място е един мощен инструмент и на много километри се разширяват вибрациите, които се произвеждат там…

Замерих пещерата и с махалото – въртеше най-силно положително на олтара и под очите на Бога. На всички други места въртеше отрицателно – т.е – преобладаваше женската, отрицателна енергия.

Свършихме една добра работа през тези два дни, които минаха като сън.

Благодарим на всички приятели, които ни се довериха и повярваха в чудесата!

До нови светли полети ЗаЕдно!

0 88