/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=5xm01pYGRAs

 

0.00 – 12.13:

Силвина: .. на всички вас приятели, благодарим на нашия татко, на Твореца, затова, че ни дава този заряд, този импулс, тази сила да продължаваме нататък, да проправяме светли пътища и ми се иска да започнем по един хубав, прекрасен начин с една деткса песничка, която не е толкова детска и която тази сутрин като се събудих дойде при мен

(пее)

Днес приятели, повода, разбира се, е книгата, която очакваме вече една година по някаква причина цяла година тази книга се забави и нашия издател, който оказа се, че днес е с грип и не може да дойде, но така или иначе той изключително много харесва тази книга и я подкрепи, в смисъл такъв, че финансира неиното разпространение, в абсолютно всички книжарници в България ще я има, което за първи път се случва с книга на Георги Изворски. Опитах се сутринта да се поставя на негово място, какво ли би казал той за тази книга, ако беше тук с нас, със сигурност би казал много прекрасни неща, той е наш приятел, който ни подкрепя така или иначе и освен че е жител и на град Божурище, от където е и Георги, и вероятно това е една от причините, защото все пак става дума.. това е в една голяма степен автобиографична книга, Георги Изворски разказва за един период от живота си, когато е бил между 30 и 40 годишен, когато всъщност той има тази възможност да е в кухнята на творческата изява на Димитър Казаков Нерон и един вид този велик българин, може би, най-известния български творец в чужбина, у нас, може би, не толкова, се явава един вид като негов учител. Тук, от книгата ще прочета това, което духа ми спусна да напиша за книгата и мисля, че казва много неща като резюме:

 

Двама Титани на Духа си дават среща на Земята. Знаменитият, духовоен български художник и творец – Димитър Казаков – Нерон и бъдещият духовен учител Георги Изворски преплитат съдбите си. Два огъня, които правят клада, която се превръща в пожар, горящ в сърцата и умовете на хората.

Творецът в един напрегнат ритъм на живот и творчество обменя идеи, мисли, чувства и дела с Учителя, което превръща общуването им в сплав от Дух, Изкуство и Култура.

Тази книга е един своеобразен, оригинален Наръчник на Твореца и на Човека, тръгнал по Пътя на Духа. Написана със стил и Дух, с обичливо чувство за хумор, абсолютно задължително за човека на Духа, “Аз… и Пикасо” ни въвежда в една истинска Творческа Работилница на Живия Живот на Огъня, в който горят истинските Творци.

Георги Изворски предава точно и неподправено словото и изказа на големия художник, като очертава характера и живота на една изключителна нестандартна личност. Същевременно ни се дава възможност да надникнем и да видим част от Пътя на живота на Земята и проявлението на Духа при Георги Изворски, директно от извора.

 

Кой е истинския творец? Днес ще търсим отговор на този въпрос в тази беседа. Какво казва Казака – “скъсай копче от дрехата си и го постави между звездите, вземи звезда и я пъхни в джоба си”. Та, това е прекрасния повод да сме заедно и разбира се всеки ще има възможност да си вземе книгата, тук искам да ви покажа едно нещо, което приятели днес ми подариха, послучай днешния ден на прошката, ние го наричаме ден на всеопрощението – “обичам те, съжалявам, моля те, прости ми, благодаря” като гоблен, отвъд го има и като мартенички, много красиво нещо, много благодаря, много благодарим за това, за този жест, за втъканата любов в този гоблен. Сега ще пусна Аум, в минор, миналия път го чухте, мисля, че беше добре и мисля, че това е нещо, което на всички беседи от тук нататък ще го има, Калин днес не е с нас, може да се отпуснете и да го изпеем

(пее)

Сега да си кажем всички заедно вълшебните думички – обичам, извинявам се, прощавам и благодаря на всички разумни и чувствени същества от мирознанието; любов, любов, любов и благодарност

 

за всеопрощението

12.14 –

Георги: Да благодарим на Всевишния, че пак ни е събрал и сърдечно благодаря и на вас, искам да кажа, че днес наистина е прекрасен ден и виждам как светлината над България е по-голяма, тей нареченото хало, а и тук, защо? – защото сме приповдигнати, искаме или неискаме, то е празник за душите душата започва да свети повече, макар че ние може да не и обръщаме внимание. Наистина днес е ден, или цялата седмица беше седмица или ден на Всеопрощението. Това е новия термин, защо всеопрощение? -защото ние като духовни хора, служители и апостоли на светлината, та дори и деца на светлината трябва да знаем някой неща, не да се отнасяме, както се е отнасяло човечеството хиляди години, десетки хиляди, а имаме Ново небе и Нова земя, която ние градим и заради това новия термин е ден на Всеопрощението. Какво да правим? – ами това, което ей сега го направихме, лесно, просто, обаче да го направиш искрено и от чисто сърце, даваш опрощение на всички, независимо по какъв начин и как е стигнало до теб, дали са те обидили или не, дали са те огорчили, дали са те ощетили, даваш им и молиш Бога, молиш светлата сила за обратното, за тяхната прошка, за тяхното всеопрощение. Значи ти си си изпълнил това, не работиш вече на парче, но дайте да направим това или онова, работиш с онази велика целокупна сила, която се казва Цяло, със светлата сила на света, с Господа, с Бога, няма нищо по-мощно, любвеобвилно, няма нищо по-разумно. Следователно, когато казваме всеопрощение правим веднага връзка с него и ние сме си свършили работата, не аз да отида при кумовете да им искам прошка, отида си при комшията, защото ми е най-близо или при личния си приятел, ами останалите? Това, че не отиваме физически няма никакво значение, нашия ум и то не този ум, а разума, който е, който ни е даден от горе може да отиде навсякъде и може да направи всичко, това е нашето съзнание, космическото съзнание, съзнанието, което е заедно със знанието на Господа Бога, понеже се опитваме. Това е, по този начин се дава прошка и се получава прошка прекрасно. Наистина, когато видиш човека и го прегърнеш и му кажеш прости ми, ако има нещо, ако съм те докачил и т.н., това вече е индивидуално, но дали ще го направиш или не, когато направиш общото и голямото всички са равни. Значи, като работиш за колектива, това е закон на вселената и е принцип, като работиш за колектива и издигаш колектива няма начин да не се издигнеш и ти, ама просто няма начин, а когато си егоист и дърпаш надолу, фактически колектива ще си върви нагоре, но ти започваш да удължаваш това въже, то е като ластик, разпъва се и той не може да те потегли, защото твоите егоистични стремежи и желания натежават и те пускат надолу, затова е казано, че не трябва.. номер едно е горделивостта, това е живия егоизъм, егоцентризма.

творчество и дух

Така, мислех доста работи да казвам, обаче повечето от тях, разбира се, ги знаете, щом сте в тази зала и ме слушате не за първи път, но специално наистина повода е, не че няма да свържим едното с другото, но повода е книгата. Тази книга, която я написах за две седмици, тей като баща ми каза “напиши за нашия приятел Димитър Казаков Нерон нещо, най-добре бих написал аз, ама ти си професионалист, ти го напиши”, написах я за две седмици наистина, след като си отиде, тук съм написал доста интересни случки, аз съм отбелязал десетина места, така да прочета десетина страници от книгата и от тях може да ми се задават въпроси и може да го направим като събеседване, защото в крайна сметка, не случайно всеки на всекиго е учител и ученик и всеки на всекиго е лечител и пациент, това го казвам аз и това е мотото на следващата ми книга, всеки на всекиго е учител и ученик и всеки на всекиго е лечител и пациент. Така че ме учеше Митко и аз го учех до някъде тогава нищо, че съм бил с друг акъл, така да се каже, доста земен, макар че съм имал проблясъци, защото и на мен ми беше ясно, но до някъде, че не може да се движим напред без духа, дори и един изключително богат човек, ако е само в материята, той не може да просперира нито една йота, той продължава да разширява материалните неща, но те ще имат граница и ще спрат, до някъде, ще имат таван, но ако той се движи непрекъснато в духовността и е милиардер, той ще получава и ще разширява империята си все повече и повече до безкрайност, след него ще я продължат и неговите наследници като си отиде, защото духа е безкраен, материята винаги е крайна. Значи, много хора ще разберат, че те, особено сега, когато дойде новото, съзнанието командва битието, а не обратното битието да командва съзнанието. Значи духа винаги е командвал материята, но някой път е командвал скрито или е давал на материята да дръпне напред, заради това досега, до 12-та година беше разрешен и принципа на Земята, който е за насилие и за агресия,  вече не може той да взима връх и още е рано, но след 50 години или след 100 или по мое мнение след 150 години това насилие, тази агресия просто ще изчезне от земното кълбо, никой няма да насилва никого за нищо, защото предпоследната вълна, която ще напусне тази планета и то ще я напусне доброзорно, а не доброволно, това са насилниците. Насилничеството също е болест, която е от смъртоносните болести, аз съм ги казвал тези 6 вълни, които една по една ще си заминат, няма нищо лошо в това, защото за мен, както и за повечето хора смърт няма, това е чисто и просто една хубава духовна трансформация.

Другата книга, която днес исках да представя и която излезе преди няколко месеца, това е книжката със стихове, но не толкова много хора четат, проза четат повече, стихове четат по-малко, но напоследък ми прави впечатление нещо, защо дойде време точно за тази книга, която е наистина наръчник на творческата личност и то не се забави, а тя излезе точно навреме, защото, ако беше излязла през месец май, когато я дадох миналата година на издателя, ще ви кажа, че тогава, въпреки всичко човешкото съзнание още не беше дорасло за тази книга. Сега се разбира, че духовния човек е обезателно и културен човек и интелигент и творец и обратното. Значи, поетите, писатели, композитори, скулпторите, художниците обезателно трябва да станат духовни и обратно духовните хора трябва да започнат да се занимават с изкуство, с музика, с поезия, това ще им стане като хоби. Значи само за една година, дойдоха при мен, може би, 10-15 жени и само 1 мъж, които никога не са имали такива дарби, които са им дадени от Небето. Двете дарби, които се даваха, бяха обикновено следните, да рисуват картини и да пишат стихове, но най-интересното беше, не е тук, ако е тук, тя идва някой път на беседите ми, много рядко, една жена, цигуларка, на която случайно пътувахме един до друг в автобуса, аз я погледнах и и казах “купи си цигулка, трябва да свириш”, просто това ми казаха отгоре и аз и го казвам, аз съм го забравил, изминаха две години и се виждаме, спира ме зад телевизионната кула, вика “Господин Изворски, аз вече свиря на цигулка, свиря цялата паневритмия и много напреднах”, аз викам “а, какво общо имам аз с тази цигулка и с музиката”, аз съм я и забравил, тя вика “ами както пътувахме веднъж в автобуса от тук до Дупница и вие ми казахте, че аз трябва да си купя цигулка, аз викам а, толкова далеч нито знам една нота, нито знам да пея, нито нищо, и то цигулка, труден инструмент, обаче минаха няколко месеци и по едно време изведнъж ми щъкна и аз отивам и си купувам цигулка без да знам защо, след това намерих един учител и най-интересното, той самия се учуди колко бързо напредвам в музиката за една две години, това, което другите за 20 години не могат да напреднат. Значи, на нея и е даден този талант, талантите ги спускат. Какво спускат сега отгоре? – способности, дарби и таланти, но те у нас са в зародиш, има ги или пък са в едно латентно спящо състояние, както духа спи, той спи, а душата работи, душата е ротора, който се движи, духа е стартера, само гледа сеира на душата, но това не значи, че неправят едно общо какво? – електомагнитно поле, за да може хубавото електромоторче да се върти, иначе без ротор и без стартер ядец, мотора няма да може да се върти. Значи, това духът и душата, то е както и двата принципа, които са мъжкия и женския или плюса и минуса, това са две духовни дестинации, поляризации без които не може и трябва да се въртят. И заради това дойде времето точно за онова, което Казака е говорил преди доста години, онова време на духовните хора и не само на духовните хора, а и на хората на изкуството, културата, музиката, която в ония времена, когато беше и купонната система в началото на демокрацията, тези работи се позабравят, защото трябва да оцелее човек физически и той моментално, но оня, който си е роден, значи духовен човек, той мисли винаги и за едното и за другото. Имах един приятел на който му викаха графа и аз викам графа сигурно проякор, нещо, не, той наистина от графовете от Беларусия, баща му някога като белогвардеец избягал и дошъл в България и когато дойде демокрацията го поканиха в някакъв клуб на аристократите, на дворяните, граф е в крайна сметка, но точно това ми правеше впечатление при него, много години работехме и живеехме заедно, ами той е обикновен човек, ако го погледнеш, ама той мислеше мащабно за всичките и за останалите мислеше, не мислеше само за собствената си изгода, за собственото си гнезденце, за собствената си черупка, не, мислеше за всички, това е най-интересно и такава широко-скроена личност и такава щедрост просто не бях срещал. Дойде време все пак да прочетем, Силвинке, ако обичаш прочети напътствията на татко, който ги е написал в тази хубава книжка, те са 366, защото има и за 29 феврурари, но тази година не е високосна, прочети за 21-ви, 22-ри и 23-ти

Силвина: или само за днес

Георги: не, само за днес, за 22-ри, после един ден напред и един ден назад, така се чете

Силвина: Добре, понеже за 22-ри е много в темата за това, което ще си говорим

Георги: вижте сега как духа повежда нещата, не аз

Силвина: сутринта като се събудих имаше една приятелка и ни предлагаше да ходим да посрещаме изгрева на Алеко и аз отказах, не може преди беседа идват, се спускат идеите и тогава човек трябва да има този покой, за да ги приеме тези послания, да получи този заряд, който след това да го предаде на другите и се спуснаха тези идеи, за които по-късно ще стане дума, а след това Георги каза: а бе знаеш ли това за което ти сега говориш, ама същото е за този ден – 22-ри февруари. Божествените напътствия:  

Бъди такъв, какъвто си и не се опитвай да приличаш на някой друг. В света има всякакви хора, не бих желал всички да сте еднакви като грахови зърна в шушулка, трябва да бъдете различни, всеки да върши своята специфична работа и да играе своята специфична роля, съчетани съвършено в Цялото. Това не означава, че понеже сте различни непременно трябва да има несъгласия и дисхармония. В големия оркестър има много и различни музикални инструменти, но всеки си има свое точно място в Цялото и те се съчетават съвършенно, когато са в хармония с Цялото. Хаос и дисхармония се създава, когато всеки индивид тръгне по свой път без да мисли или да се съобразява с останалите. Когато си на своето място и влагаш цялото си сърце, живееш и работиш заедно с другите за благополучието на Цялото, от това може да произлезе само най-доброто, затова престани да воюваш, от теб се иска само да бъдеш и да оставиш всичко да следва своя път.

Георги: и за вчера, за 21-ви прочети и за 23-ти

Силвина: 21-ви, може да си спомним вчерашния ден, как беше, как се чувствахме, но обикновено тези послания не са случайни:

Никой не харесва да бъде оскърбяван, нараняван и пренебрегван, никой не желае да бъде игнориран или да се чувства обичан и нежелан. Защо тогава не се отнасяш към своите ближни с любов и уважение, с внимание, опитай се да ги разбереш и бъди готов да ги подкрепиш, ако е необходимо, проявавай много толерантност, много търпение, давай много любов. Нали това е начина, по който искаш да се отнасят и към теб, давай добър пример, но никога не го прави, просто защото чувстваш, че това се очаква от теб, прави го, защото искаш да го правиш от сърце и да вложиш най-доброто от себе си в това, което правиш, казваш и мислиш, колкото по-голямо е желанието ти, толкова по-лесно ще бъде осъществено. Не се задоволявай с нещо посредствено и половинчато. Нека всичко, което правиш да бъде от най-висш порядък, молитвите ти да са честни и да не влагаш нищо себично в делата си.

Георги: и за 23-ти, защото то е много важно

Силвина: Колкото повече получаваш, толкова повече трябва да даваш, не задържай нищо за себе си, давай, давай и продължавай да даваш, за да остава място, което да се запълва, колкото повече осъзнаваш промените, които се осъщестяват сега, толкова по-достъпен си за тях и те по-бързо настъпват, стават част от теб и ти ставаш част от тях. Почвата е подготвена и семената са посети, сега е време за растеж, разширяване и процъфтяване, сега именно се извършва този процес. Виж чудото и красотата на всичко, виж как все повече души се събуждат и осъзнават какво става днес, надига се огромна вълна, пътищата на духа започват да се превръщат в жива реалност за мнозина. Живей с духа, върви по пътя на духа и се слей с целия живот.

Георги: Благодаря ти. Сега, прекрасни, великолепни, идеални, превъзходни, чудотворни напътствия лично от устата на нашия велик и славен баща и затова съм написал на тази книга отгоре на подвързията – 366 Божии напътствия, така се казва. Знаете ли, по-добре да го кажа, защото наистина човек трябва да бъде такъв какъвто си е и когато ме срещне някой и ми казва “а бе Георги, ти що не се държиш така по-тежко, по-сериозно, ти не си кой да е вече, така няма да ходиш с моряшка фанелка, с протрити панталони на морето и по джапанки, а с костюмче, с вратовръзка, нали, така, лъснат, стегнат, сериозен, винаги, гледаш строго”, “ама чакай бе, аз искам да бъда като другите, човечно е, като човек да се държа”, “а, не, аз ако съм на твое място, знаеш ли как, охо”, така, хубаво. Обаче, вижте, нещата са простички, само в първата песенчица, аз ви казвам, че са всичките 42 добродетели, те са малко и повече – 50, обаче аз съм написал веднъж 42, т.е. най-основните, те са много, само е казано в едно, две куплетчета, всичко е точно, значи като кажеш всеопрощение или смирение или търпеливост, няма вътре в тези принципни добродетели да няма всички останали добродетели, защото за да си смирен, обезателно трябва да си скромен и смел, страхливият човек не може да бъде смирен, неговото е примиреност, неговото е овчедушие, смиреният човек е смирен точно поради тази причина. Всички, които да се занимавали с бойни изкуства много добре знаят на какво ги учат – на мир, бойното изкуство не е за агресия, то не е и за отблъскване на противника със сила, не, то е само с мисъл да го сложиш на мястото, това е цялата философия, няма друга, с мир, с миротворчество, нищо, че има толкова висши военни практики на Изток, а ма те викат това, онова, всички военни изкуства, вземете един истински учител по бойни изкуства да дойде тук и да видите как ще говори и какво ще ви каже – мир, хармония и любов, нали има черен колан, аз лично познавам човека, който е негласния световен шампион по бойно изкуство, българин е, Силвина го знае, един мъж, огромен, як и прекрасен, едно чудесно момче, което дойде да ме види и с което си говорихме, чудесен мъж, негласен, защо? – защото не иска официално да излиза, вика “аз последния световен шампион за 50 секунди го победих в Гърция, другарски, приятелски така”, само за да се види, защо да показва на света и да печели много пари, вика “това не ме интересува”, дойде да ме пита и за вегитарианството, защото е разбрал, че на Изток вика “ме хранеха, имах един инструктор, който беше на Изток, по бойни изкуства и аз като гледах тревата, викам а бе как, у нас аз толкова много изяждам, а той някакви треви там, след две седмици се убедих колко мощ дават точно тези тревички, дето съм ги ял, ама той ми ги даде треньора, разбира се, и учител му е бил там, и след два месеца, аз там станах шампион”, нали там има източни много, които се занимават с това, защот той е станал шампион, българина. Така, както и да е, това е едно така кратко и кротко отклонение за нещата, разберете в микросвета и в макросвета всичко е едно и също и ако ние умеем да боравим както със себе си, най-напред трябва да станем командири на себе си и да водим собтвената си лодка, както съм го казвал, след това вече може да ни поверят и презокеански кораб вътре с 3 000 души екипаж и 10 000 пасажери и трябва от тази точка на света до другата точка да го караме и да го водим, да го превеждаме да го командваме. така, заради това в кратките неща, аз и в моята книга, която е със стихове, в кратък стих да има една хубава идея и мисъл, това е, да бъде концентрирана, това е изкуството, това е истинската литература.

Сега тук съм отбелязал няколко интересни събития и случки, той като почне да чете човек книгата, след първите 10-15 страници, които са описателни за нашето селище и за нашето градче, след това вече започва същинската част, но ето какво съм написал на 8-ма страница, чета по една страничка обикновено, то ще стане бързо:

 

0 27