/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=NbP0oJUveqg

 

0.00 – 0.52: Жена: Тази лекция на Сдружение “Сила за живот” е последна, но не е последна за тази година, ще се видим отново есента, предполагам октомври или ноември, за което вие ще научите. И имам едно съобщение, след лекцията, който желае може да дойде. Давам думата на нашият лектор, който вие всички познавате, да не губим повече време.

0.53 – 1.31: Силвина: Благодаим на Сдружение “Сила заживот”, че вече трета или четвърта година ни каните на вашие лекции и че сте така отворени и сте светлинката във този град, която чрез хората, които каните, всъщност внасяте новите идеи и новите неща, които стигат до хората, Слава Богу. Благодарим пиятели, че сме заедно, аз съм Силвина и Плевен е пред последният град от пролетната ни обиколка със Георги Изворски.

 

1.32 – 2.01: Георги: Благодаря, най-напред на Всевишния, защото просто така съм научен, и след това на всички вас по един. И Плевен е наистина град на епопеята и град на културата, в това съм се убедил много отдавна. Обичам го и редовно съм го посещавал, тука живее един мой пиятел от студентските години, така че непрекъснато му гостувам и идваме до тук.

 

Благодарността

2.02 – 3.55: Искам да кажа нещо за благотворността. И после Силвина има думата за въведение, трябва да дадеме думата вече на жените, те поемат ръководството на тази планета, на слънчевата система и на галактиката.

Благодарността е изключително важно нещо, наумете си да благодарите за всяко едно нещо – сто пъти на ден, трудно ще ви е, но аз съм го правил в планината, защото така ми казваха – но 10 пъти, 10 пъти са като диамантената десятка, 10 пъти на ден, ако човек благодари, дори ей така – като минавах онзи ден, видях колко е красиво небето, един хубав зелен бор, небето синьо и нито едно облаче в един парк и викам: “Благодаря Господи” какво слънце си дал днес, какво синьо небе, каква хубава зеленина борът е направил, ще видите чудото след 10 дни, 10 дни по 10 пъти, не се шегувам. Но човек да не забравя да благодари, затова Учителя Беинса Дуно е казал: “Непрекъснато се молете и непрекъснато благодарете за всичко”, ама наистина за всичко за това, че дишаме въздуха, за това, че се храним. А и ме научиха да благодаря за недобрите неща според нас. Това, че съм се убол,  не е случайно, благодаря на Господа, че ме е подсетил за нещо, това, че съм се спънал, не е случайно, чукнал съм си крака, ама боли, ама до една минута вече се свестявам и викам: “Благодаря Господи, ей какво хубаво нещо ми направи – чукна ми крака”, изглежда не есествено, не логично, за така нареченото нормално човешко съзнание, но за ангелското е напълно нормално. Силвина имаш думата.

 

новото

4.00 –  13.57: Силвина: Благодарността е наистина много важно нещо. Първата стъпка е приемането, а втората е това да сме доволни и благодарни за това, което се е случило и това, което се случва в момента още, а не което се е случило преди, защото сърцата ни трябва да са постоянно отворени и постоянно да излъчваме тази любов и благодарност.

Като продължение на това, което Георги каза. Имам много приятелки, които страдат от, аз го наричам, “синдром на принцесата”. Аз самата бях така, когато работих в едно посолство и смятах лукса и удобствата за нещо изключително важно, но когато човек е настроен по този начин нон-стоп му се дават изпитания и на такива хора много трудно би било да им се угоди, защото все не е това, което би ги зарадвало. Примерно, за да се научат да приемат и да са благодарни, отиват в един град,  един хотел, на това съм била свидетел, на всички стаите са прекрасни, обаче на точно тази приятелка, която стада от този синдром на принцесата, стаята е просто.. ужасна ( да не казвам тази дума, която не е хубава дума). Казвам го по повод на това, сетих се, че тази нощ бяхме в един хотел, за който преди години аз щях да си кажа: ” не мога просто да бъда на това място”, обаче го приех по най-добрия начин, дори и не отриегирах, че банята примерно не е с плочки, а е нещо друго и т.н. и се опитвах да видя хубавото нещо. А хубавото нещо бяха славеите, които цяла нощ пееха отвън. И когато се събудих към 1 часа, заслушвайки се в песента на славеите, се получи този канал, в който така се спусна информацията, която днес трябва да споделим със вас и бях толкова радостна и в продължение на часове вибрирах и треперех и наблюдавах това прекрасно състояние, когато бог се докосне до теб. И си казах ето, дори в това кътче на света, където и да се намираш, когато си близо до божественото и си изпълнен със спокойствие, с приемане, с благодарност, нещата са добре, даже получаваш и бонус.

Ще започна с това стихотворение, по повод славеите, което ми е може би любимото стихотвоение на Георги от новата му стихосбирка, той сигурно ще каже и за нея няколко думи. То се казва “Чест“:

 

Славеят умира, затворен във клетка.

Той пее от любов и за любов!

През живота си изпява хиляди песни

и нито една не повтаря.

Не можеш да затвориш славея в кафез,

той няма да изпее една любовна нота,

божествена е птица и има свойта чест,

за него свободата е равна на живота.

 

Ключовото, за което се сетих тази вечер и което поведе мисълта ми в тази посока, беше, че славеят не повтаря нито една нота или нито един музикален пасаж, така да го кажем. Всеки път е нещо ново, как се случва това, как може пиродата да е толкова велика и толкова неповторима. И всъщност посланието за днес беше, че трябва да живеем в новото и да го приемаме и да му освободим пространство. Как става това, обаче, никак не е лесно, защото, за да му освободим това пространство трябва да променим навиците си, програмите, които следваме, често това е толкова вкоренено в подсъзнанието, че човек не си дава сметка. Обаче, може да започнем с малки неща. Примерно, Учителя Петър Дънов казва когато примерно отивате към пазара и се връщате вкъщи, никога не вървете по един и същи път, винаги сменяйте уличките и бъдете отворени, наблюдавайте. Дори и в града, природата ни дава знаци и послания, които са за нас точно в този момент и много истини могат да се разкрият за нас, само за това, че сме свили не по тази уличка, по която всеки ден минаваме. Другото е: когато човек прави нещата все по един и същи начин, някакси божественото му съзнание заспива и ежедневния му ум, единствено само той е включен. Когато внасяме нещо ново, аз самата се смятам за новатор, за мен е скучно и просто невъзможно да правя неща, които вчера съм правила по един начин, днес е абсолютно различно, включително за малки неща, примерно готвенето, винаги една по-различна подправка, за да усетиш един по-различен вкус, нали, мъжете казват: “Ей да беше сготвила пак онази манджа”, ама няма как да я сготвя просто, а пък и е хубаво да опитаме и нещо  различно.

Другото пак е малко, сигурно ви е известно, но ще го кажа. Да освободим пространство включително и физически. Примено, вчера Георги спомена за това, искаш да имаш нов партньор, или искаш да имаш въобще партньор, да кажем ти си сама жена, която чака своя любим да се появи, тогава няма да спиш на единично легло и на малка масичка в тясната кухня, а е хубаво физически да има пространство за него, т.е. да спиш на спалня и другото местенце да е свободно, даже може да сложиш и чершафи, тоалетката, от другата страна да е празна, да не е пълна с всякакви боклуци,  в гардероба да има няколко рафта, които да са празни. Защото казват вселената не търпи празно пространство, ако ти го оставиш празно и го държиш дълго време празно, то рано или късно вселената ще го запълни с нещо. Това са такива малки неща, който просто се сетих тази сутрин, мислейки си за новото.

И другото, което беше е това, което казва Иисус: “да не наливаме ново вино в стари мехове”, защото просто ще има експлозия. Помолих Георги да ми потвърди дали правилно съм го разбрала това нещо, той може да коментира, но пак и в духа на това, което говорим – много важно е да не застиваме в старото нещо, това, което вчера е било ново, днес вече е старо, повярвайте ми, всичко се мени с такава скорост. Ако държим съзнанието затворено за новото, рано или късно то се превръща в едно блато, което не ни прави щастливи, тази енегия. Тази скорост, с която се променя всичко,.. просто трябва да се оставим, да приемаме, да сме отворени за новите неща, да не се съпротивляваме на това, което идва, да го изучаваме спокойно, дори да му се радваме и нещата тогава са леки.

Примерно духовните учения, те са останали в едно нещо, което не се променя, или религиите, там няма промяна. Учителите са ни дали азбуката, буквичките, с които ние – всеки сам да си направи неговото изречение, това го казвах и във Варна. Това не са някакви канони, примерно за паневритмата, ама този казал така, ама онзи. То това не са канони, експериментирайте, опитвайте нови неща, и така душата се обогатява и духа се отваря. Иначе застиваш все в едно и също и едно и също, накрая става като онези коне, където въртят около диканите, или как се казва това, където въртят и вършеят житото, въртят, все в едно и също и какво, навели главите надолу и нищо.

 

14.00 –  22.14: Георги: Дори те като ги пуснеш на храната, конят продължава да върти само на ляв завой, той десен не знае, не се шегувам, дори и като го пуснеш, той продължава да върти само на едната страна, значи той е бил точно кон само за вършене. Ето това е нашият навик, той не знае, че от дясната страна има нещо, той знае само лявата страна, това е запечатаното съзнание. И каква е мисълта ми, ами мисълта ми е тука на нас и на такива като нас.. извинявай Силве, че ти взех думата

Силвина: Ами аз каквото имах казах

духовното израстване

Георги: Да кажа няколко думи. Да извадим душата от рамката, душата както съм го казвал неведнъж и както всички посветени го знаят: Душата е по-голяма от вселената и въздишката е по-силна от буря. И не се шегувам. Значи, душата непрекъснато се разширява. Значи, меркабата можеш да я разшириш, на сърцето си, ако знаеш как да я отвориш, не колкото този кръг, не колкото България, не колкото Слънчевата система, глактиката, даже ще опре на границите на тази вселена, както се казва материална. Значи, човек не може повече да стои затворен, няма как то ще избухне духа му, бутилката ще я разчупи сам. Но ние продължаваме по старите схеми от инерция, а тази инерция, за да бъдем здрави, богати и щастливи, трябва да се съобразяваме и да вървиме с новото.

В една моя книжка, наречена “Златната сфера”, съм казал, че преди 4000 години е било нормално, за да стигне човека до някаква степен на духовно съзнание – 40 години, значи човек започва на 20/30 години, на 70/80 може да се каже, че горе-долу е духовен човек, горе-долу. Минават няколко хиляди години, човешкото съзнание пораства общо за цялата планета, и тогава вече се съкращава срока, вместо за 40 години, това става за 4 години. Преди 100, 200, 300 години, от Средновековието, 4 години когато един учител е обучавал ученика му, той е непрекъснато до него, от дясната му страна, може да се каже, че той нещо е поел от учителя, помъдрял, казвам нещо, после самоучението, там се издига да стане поне наравно с учителя си или да го надмине. Минават още години, наближава нашето време, тогава понеже съзнанието наистина пораства и децата се раждат вече със средно образование, един човек можеш да го направиш духовен за 4-ри месеца. Наближава още времето и тогава, когато дойде някой при мене и слуша една беседа от 4-ри часа, излиза съвсем променен, Силвина е свидетел. Не десетата.. стотици хора само от 1 беседа са си променили начина на живота, десетки са ми казвали аз станах вегетарианец като чух само 1 беседа, и като прочете поне една книжка. Това е. Значи започва да намалява времето, какво става, четири дни – четири часа – четири минути. Трябва да станем до четири минути и да започваме до четири минути да се преобразяваме, а когато станем истински светии и апосоли на свободата и служители, тези четири минути също са ни много, не четири секунди, ами четири секунди, също и със изпреварване, започваме да мислим, аз съм го обяснил доста добре и в “Златната сфера”. Както се пуска искрата в един двигател за да възпламени горивото, двигателя с вътрешно горене, искрата е с леко изпреварване, преди буталото да дойде до горе, и тогава пали, удря сместта, става сиво, и двигателя заради това върти. Всеки един, който е учил двигатели с вътрешно горене може да го потвърди. Така мислим ние – хората на духа – вече изпреварващо, аз не мисля вече даже и за днешния ден, аз мисля за утрешния, но не по-далече.. и за днешния – зависи, какво трябва да се направи със човешкото съзнание, и какво е.

Когато ме попитат: “Защо Изворски си слязъл на Земята?” – Ами да разбута извора. Да, всеки един от нас е ангел, всеки един от нас е извор на нещо, всеки един от нас е творец, не е току така. Обаче, този се затлачи.. бабата, дядото, калекото, пиенето, хапването, трапезите, пържолите вечерно време, коремчето и щрака с пръсти, слуша сръбско или гръцко, не знам какво и всичко е наред, ама той не се движи, той не живее. Пак повтарям той не живее, на този човек всички дни са му еднакви, фактически той няма развитие. Какво има, когато аз дойда. Разбърквам извора, който се е затлачил, отдолу има една педя тиня. Изглежда бистър, гледаш го човек с куфарче, костюмче, вратовръзка, голяма служба, но фактически едно дете да вземеш е напреднало от него десетки години, детето напредва в духа, защото е естествено, оня е изкуствен, оня е външна фасада, оня е лъскава опаковка, но съдържание има по-малко от това дете, което е от шестата раса.

Значи, няма да гледаме вече по външността, защото Учителя казва: “Всички лъскави неща крият в себе си отрова”, той го казва, аз само го цитирам. Няма да се подвеждате по лъскавите неща, колкото са по-лъскави, толкова са по-менте. И както казва моят добър приятел: “Българското менте е най-доброто менте в света.”. Умеем и това го правим, защото сме талант.

Разбърквам извора и той става хаос, но извора попринцип може да се самоизчисти, той тече, той рано или късно ще се изчисти. Значи едно човешко съзнание като го замитъм, в смисъл с думи, като му се скарам и като го разбъркам, изкарвам цялата тиня отгоре, ами това ми е длъжността на мене, няма какво друго, и името ми е това и тогава извора започва да се чисти. И когато се избистри целия, човек се събужда една сутрин и вика: “А бе аз съм бил ненормален”.

Един приятел вика: “Как съм ходил в Люлин в най-големия месарски магазин, и съм се прибирал с две торби месо – и вика – кръвно, захар, не знам какво, болести – добре съм бил. Леле, сега направо съм учуден”, сега е слаб, фин, като мене, кука. И вика: “Горя”, на години е по-голям от мене, обаче вика: “Сега се чувствам на 20 години”. И отиде да работи в Германия и в Австрия и вика: “Аз им казвам, като дойдат и ме видят и ме питат: А, бе ти на колко години си. Аз викам: “Ами на 60”. Но като говорят по телефона и ме питат за ЕГН-то, чуват и моментално ми затварят телефонната слушалка”. Сигурно някой от вас са го опитвали или са го чули. Той вика: “Но аз ставам и отивам, влизам във фирмата и казвам аз това и това мога да го върша. Да, тогава  гледат ме, назначават ме временно и след един месец не искат да ме освободят. Пищят, плачат да остана там на работа.”, защото той наистина е великолепен специалист, а и младее, а има и енергия.  

 

22.16 – 24.39: Значи ние не искаме нищо да промениме.. Вчера бях при един приятел и викам: “Ти няма ли да си запалиш” – отвънка сме, пиеме си кафето, чая на обяд. Той вика: “Ами аз спрях цигарите” , “Как? Спря ли ги”, “Да”, “И какво стана?”, “Ами значи и месото и пиенето остана” , “Спокойно, ще се събудиш една сутрин и няма да ти се пие. След няколко други сутрини 100, 200 или 500, ами и месо няма да ти се яде.” , “Ами сега пия хапчета”, “Ами ще пиеш хапчета, имаш шкембенце. Обаче, тия работи ще ги изоставиш.” Защо?

Религиите, вярата и Юда

Защото ние трябва да се отказваме от пороците, това е разнообразието, да правим нещо, да правим някаква жертва за себе си. Значи, когато в името на Бога правиш нещо, ти лесно се отказваш от нещтата, затова са и религиите, но свърши се с религиите, остана вярата. Вярата остана, вярата е една, както Бог е един. Религиите разделят хората, но вярата ги обединява. Казал съм крилатата дума навсякъде и на вас ще ви я кажа само за да мислите  по нея и не карам никой да ми вярва безпрекословно, да си помислим за това счупване на шаблона. 2000 години ни наливат, това втори път го искам още от онези, които са много религиозни, но надали има тука толкова религиозен човек, колкото аз съм бил. Баба ми и майка ми бяха изключителни, всички постеха, на колко дядо-поповци съм целувал ръката, надали някой е целувал повече,  на колкото изповеди съм ходил, надали някой от вас е ходил на повече, колкото свещи съм запалил и колкото храма съм посетил, докато не разбрах, че не там е Господ, и е там и не е там. Докато най-сетне не станах един свободен човек, който знае, че е навсякъде, и че онова, което казват в дебелите библии, оо това е абсолютен канон, който е писан за съзнание преди хиляди години, защото библията не е на 2000 години, преди това е имало още 2,3 библии още на по няколко хиляди години и събитията са идентични.

Защото е програма, сценарии и мисия на Иисус Христос да дойде  да се жертва, обаче той трябва да има помощници.

 

24.40 – 30.07:  Кой е бил най-добрия му и първи помощник? Ако се пита всеки един, който е завършил духовната семинария, кой ще каже, че е бил дясната ръка? – Петър, ама Петър преди да пропее петела, три пъти се отрича от Христа. Но посветените вече знаят кой е и аз го знам. Вярно, първият, който ще даде живота си за него, това е Мария Магдалена – любима, съпруга, всякаква, ако можеше църквата щеше да я елиминира, ама не може, не става някак. Това е първият брак, който сега 99% от младите живеят, без да разпишат, така ли е? Така е. Първият брак преди 2000 години. Кой идва да разчупи рамката тогава, питам аз? Иисус Христос. И кой ще си даде живота за него, много ясно, че майка му и любимата, кой може да го обича повече. Третият, който е, или първият от мъжете, който попитам – не е Филип, не е Андрей, не е Яков, не е Тадей, не е Матей, от апостолите, изброявам ги – А е Юда, Юда Симонов Искариотски. Ама в този свят, водят го предател, ама как предател, още като е слязъл му открива мисията на него Иисус.

Аз няма да повтарям, защото не искам да разказвам цялата.. нямам време да разказвам биографията на Юда, за да видите, че той е оставил богато семейство, баща му е бил търговец и сарафин, злато и сребро е имал в тях, интелигентен и един от четиримата, които са били грамотни. Кои са били? Ами Матей Бирника, защото бил бирник, Йоан Богослов, Юда и Филип, всички останали не са познавали буквите, ама рибари, селяни, овчарчета, такива са. Хм.. Иисус казва: “Юда на мене и на тебе, Отеца разчита. Той ни е изпратил тук да свършим цялата мисия, останалите са ни помощници, останалите са гледачи, т.е. наблюдатели, съзерцатели, ще участват после. Аз сега се жертвам, а ти трябва да ми помогнеш, ти си определен да ме предадеш.” Ама как? Юда ще знае, че точно за 30 сребърника, 30, който е посветен от вас тука ще знае, че 30 е окултно-езотерично-еквилибистично число, мистично число е, мога да говоря по него от сега до утре сутринта, само за това число, 30, не казвам шега, пак казвам не искам да ми вярвате, искам да счупя калъпа. Само този ред ще кажа: “Когато до иконата на нашия Господ Бог, слава тебе, Иисус Христос, стой иконата на Юда Симонов Искариотски и се покланяме еднакво и ги почитаме, тогава човечеството ще стъпи на прага на Рая.” Георги Изворски го казва и се подписва отдолу. Това  е истината, всичко останало е еталон, измиване, промиване. Защото вие смятате ли, че след като три години ходи Юда със Христос, който чете мисли. Аз ще ви кажа, много приятели имам в момента посветени, не искам просто да се правя, просто четат мислите и кой какво мисли и какво прави, това е толкова разпространено, вече всеки един от нас до пет, десет години ще го може. Ами Юда не може да не разбере, че онзи, който иска да предаде няма да знае, Господ няма да знае, че ще го предаде, и точно какво ще направи и няма да вземе мерки против предателя, ама това е детско. Преди 2000 години, не искам точно да цитирам, ами: “с който затопя вътре и му дам залъка, той ще го приеме”. Но половината са знаели, били са посветени, приготвени са, Юда го спасяват, разпространяват слуха, че се е самоубил, там никой не те пита къде, смъртни актове няма, обществото повярва, а те са били обемно общество, става и заминава, “къде е бил? – у дома си, защото се разкая, сребърниците ги хвърли в синегогата и каза: Предадох невинна кръв, и отиде вътре и се обеси”. Всичко е точно по план, посветените го спасиха и с нова самоличност го изпратиха на място, където разнася божието слово много години, 90 и няколко години живя. Това не е приказка, а истина. Всичко е по план, защото самоубийството е най-големия грях, онзи, който ти е дал живота – Бог и да посегнеш на себе си, макар че би следвало, ако е така според библията, това да бъде оправдано, тей като той има мисия.

 

30.08 – 32.03: Така. Вече мислете каквото искате и разбира се, Учителя беше нашата църква, която безкрайно уважавам и обичам в света, както всички религии и всички секти ги обичам и уважавам, с изключение на терористичните, защото всяка една секта води нагоре към духа, но човек няма нагласата да бъде свободна птица и нагоре да е Господ в небето, той иска да е в кафез, кафезът е религията, не вярата, вярата е небето, кафезът е религията, седи си в кафезче, ходи, слуша проповедите и вика аз съм добре. Щом искаш да си в кафез – добре, но аз не искам да съм в кафез, и затова даже съм последовател съм и един от тези, които разпространяват учението на Учителя Беинса Дуно, аз нищо ново не казвам, всичко е от него. Ходя и си пия кафето в Белия дом в центъра на София, но когато ме попитат казвам изрично: “Аз не съм член на това бяло братство”. Ама абсолютно изрично, защото когато кажа: аз съм член на това бяло братство, аз влизам в организация и сам си поставям въже, верига, котва, кафез, а Господ ми е казал: “Синко, няма никакво привързване, всички въжета аз ще ти ги отрежа” и понеже всичките котви ми ги изряза със много бой и аз вече слушам. Как? 50 вида има организации само на евангелистите, а само в Америка са 150 хиляди религиозни общности само в Америка.

 

За “Аз и Пикасо” и “Шепа слънце”

32.04 – 34.32: Така. До тука беше беседата, но нашата обиколка този път е да представим двете последни свои книги, не защото са мой, но са хубави. Едната “Аз и Пикасо” е художествено документална повест, за поредния знаменит български художник Димитър Казаков Нерон, който беше по-известен в чужбина от колкото тук, беше приятел на нашето семейство, на баща ми и на мене и аз там съм писал някои неща за това какъв съм бил – луда глава като по-млад. И другата е “Шепа слънце”, на която няма да правя реклама, а ще кажа какво каза на худижествената галерия, завеждащата в Раднево, понеже бях и дал “Аз и Пикасо” по-рано и тя написала една рецензия, а “Шепа слънце” и я бях дал в последния момент и тя прочела три стихотворения, докато напускаме залата и идва при мене и казва: “Георги, и трите стихотворения са толкова силни, че ме прободоха директно в сърцето.”, “Ейй – викам – голяма реклама, сега аз ще го кажа, обаче това не са мой думи, а са твой, така че ще се саморекламирам чрез теб.” Наистина има и толкова мощни, че когато някога не можах да издам, ама на предното издателство бяха много патриотични стихотворения, и ги давам – ръкопис, те смениха главния редактор иначе щях да ги издам, и неговият помощник – отивам след една седмица или две да питам: “а бе, как ще станат нещата”. И той излезе, главния редактор беше Константин Прощаков, капитан първи ранг и беше писател, военен, а един старши лейтенант пак приел работа в редакцията, в издателството. И старшия лейтенант като излезна и вика: “ей Георги, като ти прочетох само ръкописа цяла нощ не можах да мигна, сърцето ми биеше в гърлото, толкова са силни тези стихотворения, аз до сега не съм чел от български поет.” Викам: “Да, ама тука-там пиша по вестниците, една книжка не мога да издам.” Тогава. Така, пак казвам, не, че са мой и не им правя реклама, това просто са думи.

 

34.36 – 36.00: Знаете ли, често ме изкарват, че имам голямо его, че много се хваля, нищо не е това, което съм, ама една хилядна, една милионна от истината. Казвам кой съм, от къде съм и защо съм, друго нищо не ме интересува и ме интересува Небето, Генералният щаб да е доволен от мене как ще си свърша работата, а хората какво ще говорят за мене и как ще говорят хората, дали някой ще ме славослови или друг ще ме хули, и ще ме замерят с камъни, ами аз съм подготвен и за това, но съм длъжен само да излъчвам обич и любов. А знам какво е като излъча обич и любов, Силвинка е била сидетел, на най-злия, който идва да се кара и да се бие, вълната, като я излъчиш от сърцето – любов, го спира, тя просто запира крака, спира му дъха и вече нито може да мисли, нито може да говори, това избягвам да го правя чак толкова много. Защо? Защото това е енергиен адепт, това белия адепт не може да си го позволи, всичко може да си позволи, да пробие аурата на този, да му влезе в главата и да го направи зомби, за нула време. На братовчедите е разрешено да работят със всички методи, на мене – не. Затова колко е по-добре човек кротко да си седи, макар че само като погледна някой, знам за какво става въпрос.

 

36.01 – 37.13: Така, Силве нещо ще представяш ли ти книжките или аз ще ги представям, защото наистина времето ни е много ограничено и тази беседа или лекция е много мощна. Ако има някой специален въпрос, ще дам 5,6 минути за 5,6 въпроса и мога да отговоря по една минута на всеки въпрос, ако заслужава отговор, в такъв смисъл, че може да чуете отговора, не че пак казвам, не го казвам хвалебствено за първи път, знам отговорите на всички въпроси, защото Небето ги знае, те не излизат от мен, питам – казват ми на мен, ама дали човешките уши могат да чуят отговора е отделно. Защо? Защото ако чуят отговора може да ги убие, ако това съзнание не е дорасло до това, това е истината и заради това гледам да отговарям или делекатно или да не отговарям на такъв въпрос, но обикновено на всеки въпрос мога да отговоря и да кажа нещо. Няколко минути за въпроси, защото все пак Плевен ми е един от любимите градове и трябва да дам възможност да чуя и да имам обратна  връзка.

 

Воля и избор

37:14 – 41.23: Въпрос: Направи ми впечатление един израз на една известна личност, познавам я добре, идва човек, който е работил с мене и ме пита: Как ще разбереш това, което той ми казва, той ми казва така: “Когато аз говоря, Господ мълчи”, много ме узадачи това, дали в професията, дали във вярата, или в нещо друго?

Георги: Така, сега ще ти кажа. Казвал съм го много пъти. Човек има свободен избор, но на Земята няма свободна воля! Така,  и понеже ние си мислим, че имаме свободна воля, а това е менте като станем светии и ти дават документа, Господ се подписва: “Синко/дъще ето ти документа, ти имаш свободна воля, защото вече си светия или светица.” Преди това, който дойде при мен и ми каже, че има свободна воля, просто ще му се изсмея, на земното кълбо. Но има нещо друго, кой каквото прави това е ръката Божия, това е ръката на съвършенството и той с пълно право го казва, Господ си мълчи, защото той му е дал инструкция и той го прави. И мислите не са наши, нашите мисли са например само сутринта като ходих – дали да пия като моя приятел зелен чай или да пия едно кафе, до там. Всичко останало ни се внушава – и добрите и лошите мисли и най-долните, всичко се внушава. Защо? Човек може да направи обаче избор като му се внушават два вида мисли. Както тука е тази пътека – от дясната страна са наредени сергиите със добродетелите, от лявата са с пороците, ние трябва да стигнем до другата страна, това е целта на Бога, до там е програмата, но избора е наш. Ако минавам от тук и работя с добродетелите стигам спокойно до там – здрав, богат, щастлив, стигам до точката и Господ вика: “Синко, браво”. Ако  минавам от тази страна съм с пороците – алчен, завистлив, злобен, самолюбив, това е его, да, егоист, горделив, първият смъртен грях според църквата и според Изтока и Запада е горделивостта, т.е. егото. Нали ме разбрахте сега, минава от тука и има да го чукат до тогава, докато не се смири и докато не каже: “а бе Господи, така да бъде татко”. Аз съм го написал в такъв вариант: “Господи, не моята воля, твоята воля” – черно на бяло, а някой ми добавил на една хартия – “защото на моята вече сърбам попарата”, аз съм го написал на една хартия, а после разбрах едно момиченце пъхнало един лист сгънат под афиша, където съм го записал. Силвина го извади и вика: “А тука някой ти писал нещо” , “Какво?” , а то само допълнението “Господи, не моята воля, а твоята – и тя добавила – защото на моята вече сърбам попарата”. А, значи като вървиш по този път. Значи всичко е точно, той казва: Прекрасно оставяш го точно така, да си мисли, да действа. Да, негова работа, особено , ако е политик, защото политиците са манипулатори, а аз съм омайник, ето аз ви омайвам с приказки. Каква е разликата? Манипулаторът манипулира, за да станете членове на неговата партия, да внесете пари, средства някакви, да гласувате за него, а аз ви омайвам просто ей така – ако искате вярвайте, ако искате не. Просто да ми стане добре. Значи аз не искам никакви добродетели, никаква печалба за себе си, а те искат. Значи. разликата е – манипулатора винаги иска блага и дивиденти, а омайникът нищо не иска, просто си говори като в кръчмата.

 

41.24 – 47.00: Въпрос: Как може да се укроти сексуалната сила?

Георги: Дойде време да се укротява. Снощи  ми се обади едно момченце на 26 години, където му е укротена. Силвина беше свидетел. Значи, какво става? Време е нашите животински желания, които ни карат.. вижте как природата сама ще ни нагласи, ще имаш само желание и влечение за продължаване на рода, и обич, но не прекомерно, дори и прекомерния секс не е добър, когато си намериш андрогенната половинка, за което прекрасно съм написал ей такава дебела книжка и тя се казва “Великият трепет”, прочети три пъти “Великият трепет” и ще разбереш за какво става дума, защото то отведнъж не може, тя е писана за съзнание след 20 години, но сега духовен човек като я прочете три пъти, ще проумее за какво става въпрос. Значи не да си търси половинката, желанието започва да се губи. Сексуалната енергия на земното кълбо е изключително мощно нещо, тя е сила, която движи нещата напред, тя е градивен елемент и сила, но и разрушител, значи това са неща, които са равни, ние трябва да я направим градивна, това се иска от нас. Изписани са стотици, хиляди страници, на Изтока се говори много за това, има различни окултни практики, които са за половете и т.н., но това всичко са остарели неща, единственото, породено от там е, че енергията от долните чакри трябва да я качим горе, или да я изравним и тя трябва да започне да върти и да действа на ума и на сърцето, а не да я държим долу и да гледаме само онова животинско начало, което го има у всеки един от нас, разбира се.

Силвина: Много важно е какво правим, да се занимаваме с някакво творчество, да се посветим на някаква хубава мисия, тогава тя енергията се качва нагоре и някакси..

Георги: Да осмислим живота си. Ето скоро един каза – богаташ, милионер, ми се обажда и вика: “Георги не виждам смисъл във живота, какво да правя?” Викам: “Слушай, за да осмислиш живота си – ето тя го каза – една велика идея, кауза, мисия, и започваш да работиш за нея, за човечеството да работиш, ако не за града да работиш, за нещо, но прави нещо изключително. Един обикновен човек има нова.. няма да му казвам професията.. сега в момента какво иска да направи? Иска да направи един хеликоптер със три витла, той сам си го прави, иска да се отлепи от земята, това е голяма идея за него, тя е велика, вярно леко егоистична, частна, това не е за обществото, всичко е измислено, но той иска да го направи и това е целият му живот, дава пари, мъчи се, ходи насам натам, с това се занимава, но това осмисля живота му, ние трябва да намерим нещо, което осмисля живота ни и най-хубаво е ако е духовно и една голяма кауза да осмисля живота. Вие мислите ли.. пак ще ви пукна съзнанието, ще ви направя един хаос в главите. Аз съм бил много голям природозащитник, сега вече не съм. Защо не съм? Защото татко каза: “Синко не се занимавай със дребни неща, аз съм направил природозащитата, природата може моментално да се защити и моментално да се възстанови. Това където пищят и сипват в главите, това е чисто и просто пищявица и прах в очите на другите. Природата всичко може, вие виждате ли какви катаклизми стават, та  природата не може да се защити, или тя е разумна, или да не възстанови. Едно дърво вместо за 40 години може да израстне за 14 часа – същото , ей толкова голямо, ей толкова дебело, новото измерение е тука, значи започват да стават чудеса, не говоря приказки от 1001 нощ, казвам истината. Но природозащитниците стават един колектив. Учат се на какво? На колективизъм, на взаимопомощ, на другарство, качваме се в планината, слагаме едно дебело дърво, лягаме пред джиповете на богаташите и аз лежа, джипа спира до мене: не няма да минете от там, ще изцапате гората, лелей какъв съм бил, бива да се съберем там и чисто и просто да се обединим, да бъдем един хубав духовен колектив, това е еко-защитата, ето казвам го отговорно и изцяло и всички горски работници сигурно ще ме вдигнат на уу , ама има и такива няколко, които идват и ме слушат, и викат: “А бе боровете изсъхват” , Да, боровите инглички.. това е символ на насилие и на агресия, борът изсъхва тотално, Силвина беше свидетел, когато дойдоха и казаха: “Ама борът ще замине, да го спасим”, няма да го спасявате, ще има друг растителен вид, който Господ ще го пусне на Земята. Ето аз ви го казвам, ама защо да пищим, старите неща се чистят, старите съзнания. Значи, трябва да изчистиш съда стария, да го измиеш и да налееш новото съдържание, без чашата да я изпразниш не става. Така тръгнахме от сексуалната енергия, но отговорих и на още пет въпроса.

 

47.01 –  49.25: Въпрос: Тъй като сме обединени енергии, можем ли да излъчваме един силен енергиен курс в цялото човечество за хармонизиране, и за обединение, и за изчистване на всичко, което има да се чисти, да ускорим този процес, това, че ние сме заедно?

Георги: Просто продължение на това вече става автоматично,  и теб да те успокоя, щом сме се събрали и щом аз съм тука, значи това става. Защо? Защото енергията, която.. виж лампите светят тука, нали? вижте колко са, те имат известна енергия, но тази енергия може само да ни освети, но да не направи нищо, тогава какво трябва да има? Трябва да има едно приспособление, което се казва лазер. Ако тази цялата енергия тука, да кажем 500 вата или 1000, мине през една дупчица на лазера по специален начин, тя ще пробие тази стена, ще пробие танкова броня, сега нищо не прави, нали? – само свети. Така, кой е лазера в момента? Дупчицата? Има ли лазер, всичко става така както казваш. Енергията цялата на любов и на обединение, която вие излъчвате, минава през мене и отива, къде? Най-напред я ползва този град, след това я ползва България, след това я ползва човечеството, след това Слънчевата система, галактиката и вселената, ние зареждаме с любов и с това, че сме дошли тук и сме почели Бога и духа чрез мене. Всеки един от вас ще стане лазарен лъч, но има време. За сега съм аз и аз тези работи ги обединявам и Силвинка неведнъж е видяла как стават нещата.

Силвина: Ако искаме накрая за финал, имаме още половин час междудругото, можем да кажем молитва за Плевен и за Плевен и за България.

Георги: Да, разбира се, ще кажем молитвата за Плевен, тя важи и за България.

 

Любовта и светлината

49:26 – 55.11: Въпрос: Когато се представяхте, вие започнахте с любовта към Небето и към светлината, това наследствено от татко ви ли е, от семейството или е в резултат от нещо друго и вие отговаряте на.. някъде прочетох нещо: това, което е – е и то е, защото е, защото съществува като част от всеобщото ни обитание и когато вече не е, то пак е, защото е в нашето съзнание с нашата любов.

Георги: Сега аз съм се родил и ако не знаете ще ви го кажа, аз съм човек от шестата раса, първият, който е роден в България и не бях като другите – никога. Но се научих да живея като другите, не за първи път слизам на тази планета, значи, идвам и единственото, което мога да направя добре е да излъча огромно количество обич, и любов, което човек трудно се учи, но може да се научи в крайна сметка,  и затова са всички тези посветени светии, които са идвали на земното кълбо и са се мъчили и са се жертвали, когато само си помисля за всевишния, който наистина знам, че ми е баща, на мен и на всички вас, ами аз чисто и просто съм по-близо до него.Това, казал съм.. със слънчогледовата пита, той е в центъра, около него има 10, после са 24, после са 36 и така се разширява кръга на светлите велики същности, на архангелите, който е близо до него, черпи много повече блага и привилегии, но и много повече го бият, защото е на една ръка разстояние, пляскат го толкова, колкото може да издържи, който е далече не чува Божия глас, значи може да върши дивотии и лудории така да се каже, но той е далече, ами и по-малко го закачат. Със обръщането, само да си помисля, моментално слиза Светия Дух и изключително много ангели и светли същества, които са препълнили залата, има и отвънка, те са стотици, за да дойдат да слушат, всичко това е светлина, всичко това и аз затова казвам където стъпим.. този процес става автоматично, само споменавам името на Господа и моментално цялата любов на всички я изпращаме там, защото.. ще ви кажа и една друга тайна, ако трябва да я изпратим на подземното царство, на нашите приятели, които трябва да станат хора, човешки съзнания, трябва да ви искам разрешение. И ви казвам вижте сега какво от всеки един ще взема по един лев, един лев енергия и знаете ли, аз съм го правил, 40,50 човека, дайте да им изпратим долу, защото Господ ми нареди, но с ваше съгласие, а без вашето съгласие ви уверявам, че тази енергия отива, след като дадем своето тука на региона, на града и на всичко останало, отива в реката на любовта и на живота, която тече, и любовното течение се казва Ан, река на светлината, любовта и живота, преминава през централната вселена, която се казва Всевселената или Божествената вселена, и който отиде до там, когато го приеме Господ, ще я видите каква е. Добре. Това беше.

Силвина: Въпроса беше – твоя баща, земният ти баща..

Георги: Земният ми баща беше светия, майка ми е от коляното на Света Варвара, а баща ми беше от едно друго светииско коляно, няма да го казвам какво е. Това е, а тези работи ги знам, така че.. наистина затова толкова сме били религиозни, ама тогава е било нормално да бъдат религиозни, да не бъдат толкова духовни, ама баща ми беше духовен, той не беше религиозен, беше духовен. Земният ми баща беше военен пилот и прекрасен човек и нямам  думи.

Въпрос: Затова питам, тази любов е дар от баща ви?

Георги: Да, и от земния и от небесния. Това е. Той на 80 и няколко години си отиде без да боледува, защо е бил толкова здрав човек?  Някой да се запита. Значи е бил много праведен, за да е бил много здрав.

Въпрос: А малкото му име?

Георги: Крум, едно такова име за да може да бъде твърд и последователен, не беше толкова толерантен, но обичаше всички еднакво, за него нямаше престъпници. Ама как? Ами това е божията воля. Край. Ама всички политици бяха добри, всички страни бяха добри, всички раси бяха добри. Така се радваше на едно негърче веднъж и той вика: “Абе ела тука да ти купя нещо” и почна да го целува, гледам и мигам, аз не бях много голям, ама 10-12 годишен, а негърчето на 2-3 години, седя и го гледам как му се радва, купи му нещо, целува го, прегръща го, такова излъчване на любов не бях виждал никога към мен, защото към мен все пак нормално излъчване, за да не се разглезвам.

 

55.12 –  1.00.45: Добре, вижте, наистина няма време и ще кажем молитвата.

Силвина: за финал молитвата

Георги: какво?

Силвина: накрая молитвата

Георги: Добре, сега има ли нещо друго, освен книгите да ви представим, аз ги казах книгите. Прекрасната “Аз и Пикасо“, тя е наръчник на творческата личност, вътре са наредени, много четивна, много е общодостъпно написана, много свежо, щом самия издател до стотната страница на ръкописа вика:”Трябва да я издадеме, прекрасна книга, защо не си ми я дал досега” , понеже е написана отдавна. Повече реклама няма да и правя. Сега какво да четеме от нея, който иска да вземе да чете, да я извади от интернет  и стихосбирката е тук.

Силвина: Нека да прочета все пак един пасаж от нея.

Георги: Добре

Силвина: Всъщност, хората искат молитвата да кажем май, така ли е приятели? Първо молитвата. Добре.

Човек: Силвина, може ли да чуем пасажа първо? Добре, айде молитвата първо.

Георги: Георги молитвата като я кажа. Това е по-важно. Значи, трябва да се научим да разпределяме нещата по важност. Вече най-божествените неща, най-духовните трябва да бъдат първи, а останалите вече леко по-надолу. Това не значи да оставим земните неща, нали, не трябва да ги изоставяме.

 

Господи, пази и закриляй този чудесен град Плевен,

пази и закриляй, благослови и освети жителите му,

всички, които се грижат за него и

всички, които го посещават с добри, мирни, светли намерения,

благослови ги Господи и им дари здраве, вяра, надежда и любов.

Господи, Боже наш, Татко вседържителю,

пази и закриляй, нашата прекрасна родина България,

пази и закриляй българския народ

и му изсипвай щедро твойте небесни блага.

Господи, води ни и ни напътствай,  

за да вършим съвършенно волята ти на Земята,

според твоята велика любов, мъдрост, истина, справедливост и доброта.

Амин, аум, аумен.

Амин, аум, аумен.

Благодаря ви от сърце и поклон.

 

1.01.29 – 1.03.39: Силвина: Добре, ще прочета от Аз и Пикасоедин пасаж, ето го любимият ми. Димитър Казаков Нарон, знаете, великият български художник, всъщност Георги посвещава тази книга на него, като разказва един виц за човека, който го учи, може би, на творчество, въпреки че то всичко си е в него, те просто са обменили невероятни неща по между си и Нарон казва:

 

Ето сигналът от звездите до тебе, когато всичко е точно, връзката е идеална, когато не е – сигналът те търси дълго, отслабва, оплита се и пада другаде и т.н., и резултатът е неточен хороскоп, животът ти върви зле. Защо? Защото нямаш командир, който винаги да те напътства, просто си изгубена овца, разбра ли? Ами ако туй сигналче не може да те открие, ставаш или луд, или гении. Браво! Напълно си разбрал, звездният сигнал е душата ти, изпратена отгоре, намира тялото, вселява се, напътства го, води го, държи непрекъсната връзка, а накрая пак се прибира откъдето е дошъл. Но тялото има и друг водач, първичните инстинкти, т.е. ръчното управление. Другото е дистанционното, вярното Божие управление, то идва от далеч, едва го чуваш, виждаш, усещаш. Най-чувствителните, най-емоционалните, най-свестни те го улавят и живеят по него. Иисус дойде, за да свърже хората със създателя, за да не бъдат слепи и глухи. Връзката бе прекъсната. Всеки се е юрнал към тленното и вредното.

 

Това казва Димитър Казаков и Георги Изворски.

 

1.03.42 –  1.15.14:  Силвина: Георги, изрецитирай няколко стихотворения. Ще помоля Стилиян след време, просто всички тези места, където Георги е рецитирал, да стане като цяло едно видео, защото това е една наистина невероятна стихосбирка.

Георги: Най-напред така отварям и попадам на интимните.. и аз съм бил влюбен и то все в земни хубави девойки, нали?

Човек: Сега вече има и много духовни

Георги: Да сега има много слезли отгоре ангели, богини, е да, обаче тогава. Това съм го писал сигурно като студент. Едното се сещам, че съм го писал като студент, така. “Подарък” се казва.

Знаете ли, откъснати цветя не трябва да се подаряват, изобщо ние не трябва да късаме цветя, билки може, цветя също за лек, но само за да ги подарим на някого да ги сложи във вазата за 24 часа и да ги изхвърли, а цветето отвън дава любов на вселената, а неговата любов е аромата и красотата. Като го късаме, ние му съкращаваме живота дали си 24 часа, или с 3 дни, Господ ще знае, минус пише. Защо бе, защо? Цветето трябва да е живо дали в саксия или отвънка, то си хубавее и си върши работата, отколкото във вазата тук. Ето какво съм написал, аз тогава може би съм подарявал цветя на любимата, ама..

 

Понеже този 23 март е затрупан със сняг и няма цветя,

поднасям ти блестящата роза на истината

и понеже цветето е много голямо,

по-голямо от твоята прегръдка,

по-голямо от светлата стая,

по-голямо от белия град

и може да се носи само в зеления миг на очите ти,

ще те изнеса на ръце, за да го видиш!

 

И аз бях зеленоок, ама и любимите ми все бяха такива.

А ето и една като студент, спомням си случката. Нали съм учил в Търново и някъде извън Търново, седим, та там влюбен съм в моята състудентка, така тя зеленоока, хубава и вика: “Знаеш ли Георги, можеш ли да ми напишеш едно стихотворение?” Викам: “Сега ти смяташ, че не съм поет?” и на салфетката, взимам една химикалка, и пиша това стихотворение:

 

Оо, колко е зелена тази привечер.

Нощта ще е зелена, защото погледът ти е зелен!

В очите ти празнуват своя миг на залеза бенгалските огньове

и аз те пожелавам като мир след стогодишната война.

 

Така, да чета ли още стихотворения Силвинке или тези са предостатъчни?

Силвина: Ами още едно прочети.

Георги: Да де, духовни стихотворения имам и сега също съм писал. Обикновено чета “Автобиография 1991г.” и “Автобиография 2014г.”, за да се види разликата, нали? Макар че горе-долу.. аз онзи ден ги четох някъде пак и то ги има, обаче ще прочета преди това едно такова.. тука има четири раздела, първия е “Към сърцето на светлината” – окултно-езотерични, духовни стихотворения, вторият е “Почти любов” – те са интимни, лирични, за душата, любовни, третият раздел е “Сянка и пепел“, това е за нещата, които са тленни, които минават и заминават, но въпреки всичко те съществуват на Земята, и затова предговора е: “Всичко е по-безсмъртно от сянка и по-евтино от пепел!”. това е цитат от евангелието, и последният раздел е “Пъпна връв“, те са родолюбиви, патриотични и военно-социални стихотворения. Аз обикновено чета по едно от всичките, за да стане ясно. Но тук попаднах точно на “Сянка и пепел” едно стихотворение, то е съвсем кратко, аз обичам кратките четиристишия.

 

Вали, четвърти ден, не спира.

Самият ад е ниското небе,

навярно някой някъде умира,

и тъжното е, че без слънце е.

 

Не е тъжно, това е една духовна трансформация. Като бях дете, аз го казах онзи ден, понеже имах изявени способности – почине някоя баба и баба ми не се плаши, водеше ме за ръка при някоя от нейните наборки, те си заминават една по една, ковчега там, със старите нашарени престилки и дрехи бабите седят, и аз обикалям и там гледам комшииките дошли, плачат, реват, внуци там, а на мене ми е много чудно, викам: “Бабо, ама тая баба Неда, виж, че е до ковчега тука седи до главата и си ходи и аз даже мога да говоря със нея, а е тука и в ковчега, как е така двойна, нали, две баби Неди има”, Баба вика: “Шшшт, на никой да не си казал”, така леко ме дръпна за ушето, а баба беше много посветена, знахарка и учителка, изключително, докато майка ме ушамарваше, тя не,  тя знаеше и ме научи да не казвам, аз мислих, че всички знаят, че всички могат да говорят, че всички.. ей то не било така, докато ме отучат от тези навици, бая зор видяха. Мислих, че всички знаят, че всяка една дума е оцветена, че има мелодия, че е красота, че виждат всички тези работи в този свят, а и другия, другото измерение, сега вече мога да ги отделя. Някой път те викат: “А бе Георги, някой път аз съм неадекватен”.   Защо си неадекватен? Защото едновременно виждаш пет реалности, пет измерения, как ще си адекватен. Ясно, че си ненормален, а си на Земята. Всичките, гледайте как ще станем, след време, ще видите другите реалности са изключителни и разнообразни.

Силвина: “Студ”

Георги:Студ“, а това е точно за прехода, за квантовия преход, за сега. Ето какво съм написал. “Студ”, това е по средата на демокрацията като дойде, така да се каже и вече нещата започнаха да се разбиват, но всяко зло за добро и колкото по зле, толкова по добре.

 

На всички, които си отидоха достойно

и на ония, които оцеляха честно. (а не просто да оцелееш, но да запазиш човешкия си образ)

И ето дойде денят да съсечем вратите,

защото бяхме изгорили всичко,

мечтите, спомените и душите си.

А зимата все още продължаваше,

свистеше с тъмно в живите пролуки

и адски мраз заскърца помежду ни.

Дойде денят да съсечем дръвника,

той мислеше,че е единствен, че е вечен,

той мислеше, че е незаменим,

защото бе корав като съдбата

и цял бе в белези като живота.

Дойде часът и всички се зарадвахме,

разбързахме се като за последно,

защото във юмручните ни шепи,

дори надеждата се вкоченясваше полека.

Дойде мигът и втурнахме се бесни,

засипахме го с удари – жестоки,

хиляда пъти по-жестоки, по-зловещи

от скучната заучена гимнастика,

хиляда пъти по-гръмливи, безпощадни,

но той държеше. Даже се надсмиваше,

той стенеше и скърцаше ужасно,

захапваше стоманата на брадвата

и изтощаваше опорството ни диво.

Най-сетне се разцепи като гръм,

най-сетне се разкъса като облак

и ние варварите потни до костта,

край огъня се сбрахме тържествуващо.

Възкръстна в пламъци, запя и заклокочи,

заби крила в мрака мразовит,

издигна се до Бога,

залюля небето, хълмовете и телата ни,

той пя и свети, свети и ни пя

и без да искаме накрая затанцувахме.

Танцувахме по живата му жар,

танцувахме безумно, нестинарски,

забравили за зимата, гладът,

за вълците, овцете, греховете си.

О Господи, разбрахме, че си слязъл,

душите ни възкръстваха.

 

Истински случай на резачка, когато един се качи горе при нас и вика: “Момчета, – една далечна хижа, мраз, студ, сняг – имаме едно единствено дърво и това е дръвника, ако не го съсечем, ще бъдем цяла нощ на студено.” И участвах, ние се редувахме, това е дръвник, изключително твърдо дърво, с една брадва, бяхме четирима души, всеки сечеше по-малко, по-малко, по-малко до полунощ, докато го съсечем, след това горя до изгрева, тогава седнах сутринта и написах това стихотворение. Казах ви историята за човешките взаимоотношения и за връзката ни с Бога.

Във всяко едно има скрит дълбок смисъл.

 

1.15.15 – 1.16.01: Така. Стига толкова, в смисъл, които иска да си вземе книжка, аз не съм много по автографите и не искам да ставам медиина звезда, макар че ме канят в много телевизии, много радиостанции, така да се каже, много местни медии, но просто това не ми е целта. Добре.

Силвина: Ами ще се радваме пак да гостуваме на Плевен и дано сме били полезни.

. . .

 

0 62