/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=UwTdBy0fyU0

 

за животните

0.00 – 1.03: ..все пак убиваш животно и се храниш със него, но както и да е, не искам да направя никой вегетарианец. Но ми направи впечатление във един японски ресторант как онези изядоха жива риба като готвача я изчисти на живо, тя шава, натопи и главата в мазнината, тя продължава да шава, а отсред главата вече си е напълно сурова. И  я сложи, и двете деца, ако аз бях дете щях да избягам, аз и от дете не можех нито пред мен да колят нещо, нито пък да ям, и двете деца почват да нагъват веднага яденето с вилици, и бащата и майката на масата започват да ядат, докато рибата продължава да шава.

 

1.04 – 2.30:  едно животно, казват, като го разпънеш, това е съзнание на трета и четвърта раса, значи това е жестокост, това не е милосърдие, милосърдието идва с бялата раса, разбира се, и белите са правили много дивотии, обаче просто това качество, тази добродетелност идва с бялата раса. И когато пак един ми вика, аз не съм го гледал този клип, но един ми вика разрязва заек ли, какво е било, и сърцето още туптящо го извади и го сложи за мезе, е добре защо ни е такива деца да се раждат със такова съзнание. Аз нямам нищо против да ядеш месо, баща ми ядеше месо, а пък беше светия, за земния става въпрос, пиеше си Карловска гроздова, но всичко умерено и понеже много обичаше хората и животните, той не се разболя от никаква болест, абсолютно никаква, на 80 и няколко години си отиде от диамантената смърт, което е само със затваряне на очите и спираш да дишаш. Доктора ми вика, че е заспал: “не е заспал бе докторе, замина си човека”, “еми аз не съм видял инфаркт”. Тя затова се казва диамантената смърт, при която почиват по този начин без инсулт, без инфаркт.

 

2.31 – 3.26:  После ми каза един приятел, друг доктор, ама аз не давам да го пипат, изпращаме си го човека на другия ден и това е, вика засяда тромб в аортата на сърцето (помпата сърдечната) и помпата започва да намалява, намалява и накрая спира работа, тя му мереше кръвното и видях как то започна да спада, беше 80 на 100, после стана 30 на 60, 20 на 40 и човека затвори очи, 20 секунди и той ми вика:  “а бе много съм уморен, уморен съм” и накрая затвори очи. Ето това е да си отидеш и не е чак толкова лошо, както го водят, това е фазова трансформация, но той знаеше за какво става въпрос. Но важното е, че живя напълно здрав, не съм виждал такъв човек.

 

3.27 – 4.08: Разбира се, и сега имам много приятели, ама те това здраве го поддържат със веганството, те нищо не ядат от животински произход, няма риба, месо, мляко – кисело и прясно, масло, сирене, кашкавал – нищо, нищо. Само ядки, плодове и зеленчуци. После минават само на плодове или само на сурови неща. Аз това съм го написал тези десет степени, но по-добре ти да си ДОБЪР, от колкото да гледаш толкова за храна, разбирате ли ме, това не е чак толкова важно.  

 

4.09 – 5.57: Добре, какво е важно: нашето отношение към нещата. Нашето отношение към хората, към животните, да си добър, великодушен, да си щедър, милосърден, ей такива работи са важни. А не, фактически, да следим точно какво има на трапезата, еми каквото има на трапезата, това е. Макар че пак може да си избираме, сега аз като влизам във супермаркета, еми то 1 милион Е-та и наистина ми става лошо от тези Е-та. Значи скоро четях на най-простите питиета като боза, добре, че Силвина прави домашна боза от лимец, лимецово брашно – пече го, прави го – става идеална, наистина. Най-доброто вече като зърно като пшеница вече сме разбрали, че е ЛИМЕЦ, защото другите вече са генномодифицирани, така да се каже и житни култури, той си е чиста храна, от него и аз ям хляб, иначе аз хляб не съм вкусвал като ме гледате така повече от 15 години. 8 години не ядох хляб изобщо, после сега като слязох някъде може да си отчупя малко. Но щом е с мая, тя наистина не е направена за човека, маята е направена да бухне хляба, да има вид, но маята убива нашите ензими, които разграждат храната. И точно вместо хляба да ти помогне нещо, ти напълняваш от него, но нямаш сила, той не те храни. фактически той взима от твоята енергия, казвам го директно.

 

скромност

4.59 –  08.02: И.. понеже започнахме без да искаме пак беседата, но понеже ви чувствам близки като семейство и вие сте дошли тука. Защо ми е зала за 100 човека, от които нито един няма да ме разбере, като във Англия – 30 минути говоря, те ме гледат като англичани, все едно, че не им говоря на български език, а това е българската общност в Лондон, миналата година май беше през май. И аз започвам директно, те ме викат там, те искат нещо да видят, да чуят. И аз започвам да им говоря така такива работи, обаче те толкова са се отдалечили от България, че там само колко паунда и каква е работата и не знам какво. А бе, аз докато им разчупя мисленето, викам: “вие хора тука май не може да седнете като в България със съседа на по една ракия, салата?” Те викат: “не, не можем, сега се събрахме, само защото вие дойдохте да ви слушаме.” Ами защо не се съберете. Вие си ходите само със капаци, е какво като спечелите.

Какво като един мой приятел има делта планер, има толкова ред други работи, като сега има една болест, която недай Боже никой. Значи не това е.  “Чак сега разбрах – той вика – е за какво е било всичко”, е за какво е било – еми живей като човек, живей скромно, естествено, че не може без материални неща и без материални блага, обаче имай си едно скромно жилище, един скромен автомобил, не ти трябва един джип от 100 хил. евро, защото просто не ти трябва на тебе. Значи, аз не съм срещу такива неща, това са необходимости, но не лукс, това е нещо, което не можеш да си го позволиш.

 

8.03 – 10.14:  Както една дама изтеглила от три банки кредити, не знам какво да прави и какво да живее и сега вика: “абе много изплащам, всичко съм импотекирала”, добре, защо ти е това, добре де прави, ама направи едно малко магазинче, а пък после ще направиш друго, като ти тръгне. Значи, Учителя Беинса Дуно, когото обичам да цитирам, това е Учителя Петър Дънов казва: “Няма да свързвате приятелство със човек, който започва добре, обаче свършва зле, а със човек, който започва от нищо, обаче го виждаш как израства.” Значи, от малко нещо. Какво имам впредвид? Аз така имах един приятел, с който почваме разни мероприятия, и той като мене беше влекар. 10 години съм бил влекар. “Дай сега ще взимаме 30 хиляди марки на заем или 50 или 60 и почваме, ще изнас́ме тирове.” Викам: “а бе ние не сме още вътре във нещата, това викам го правят големи фирми, работи.” Взема, всичко замина и едвам си изплатихме и специално той. Важното е да почваш от малко, аз имах чисто и просто само един бус, напълних го с няколко чувала билки, събирал съм и кестени, от тези дивите, събирам кестени няколко чувала, качвам ги и отивам, ама изкарвах си пак една заплата, защото ме уволниха като учител и трябваше да изкарвам нещо, да си изкарвам някакви пари и изкарвах от билките. Пак изкарвах даже една, две учителски заплати. Без да си давам зор, викам имам жилище, всичко си е наред, за какво ми е повече? Но ако исках да откривам фирми и т.н. да започвам, значи щях да започна да разширявам производстовото. Тази кола – двама вече, след това още една кола ще взема и постепенно, фирмата ще се разрастне, но ПОСТЕПЕННО! А не да тръгваме от големите неща.

 

10.15 – 11.02: Един друг приятел имам: “сега започвам с пчеларство, почвам да взимам от Европейския съюз пари и т.н.” и купи 50 кошера за да почне, първата зима още, той не ги погледнал, отиваме – от 50, 35 кошера бяха умрели, това става пролетта. Добре, накупил си ги тези работи, ама се грижи за тях. Виж ги имат ли храна, нямат ли храна, грижи се за тях. И не започвай с 50, започни с 5, с 2, с 1. Това правят умните хора, които започват стъпка по стъпка и стъпало по стъпало, не можеш от първото стъпало да се качиш на десетото, това е абсурдно.

 

11.03 – 13.02: Така просто ви говоря тези неща за живота и сега ще ви дам думата да ме питате, каквото искате. Просто ние тези неща трябва да ги виждаме и нашият опит да го прилагаме. Аз, наистина, така може да се каже имам богат опит, на най-различни професии. Ето в едната ми книга тук, в стихосбирката, Силвина е написала 36 професии, може и повече да са, но тя толкова е писала. Значи аз съм пробвал каквото хвана, едното по-добре, другото по-зле, обаче искал съм да видя за какво става въпрос, може да е било за три месеца, може да е било за три години. Трябва да има представа и опитност човека, то не става така. И сам да го пробва и да го види. Иначе каквото и да ти казват, не става. Значи ако ти казват, че спускането по реките е хубаво – рафтинг,трябва сам да пробваш, за да знаеш, не съм го опитвал, аз съм по тези екстремните спортове и хубави работи, скокове разни, летене и т.н., едно време и с мотоциклетизъм съм се занимавал. Така те и затова рокерите ме караха сега и беседа да изнасям, и по тяхната телевизия да говоря. Викам момчета, какво да говоря, аз не искам чисто и просто, аз говоря малко по-духовни неща, а те са прекрасни момчета, наистина, и това им е хоби. Така че аз поддържам всички видове хоби, а за някой работи наистина е рисковано и си е опасно, но човек трябва поне да го опита, за да види дали е за него, или не е за него.

 

справедливост

13.13 – 19.18: Няма да стоя прав, ще седна и аз, за да бъдем равни. Сега може да си помислите какви въпроси да ми задавате.

Въпрос: Това не е ли опитност на тези хора, които споменахте, които са започнали нещо, къде успели, къде не. Това си е лично за тях опитност,  така че не е загуба?

Георги: Не е загуба, но за мене беше загуба и аз се дърпам, защото значи на мой гръб бяха тези работи, той гледа насам натам, все да вземе нещо от този от оня. Имаше човек от махалата, той взема на един приятел колата и я държа шест месеца и оня вика: “нали ти я дадох за един курс”. Още един интересн факт пак за него, толкова интересен, той по едно време вика, абе айде да ходим в КАТ да си взема книжката. Знам, че има някакви актове, кои платени, кои неплатени, ама повечето не са платени. Отиваме и сега жената вика: “да ти си подал документ тука до началника на КАТ да ти бъде върната книжката, защото тя ти е взета не за алкохол, не за някакви други нарушения, а за кола, която си карал без номера, без гражданска книжка”, но понеже го хващат няколко пъти и му взимат документа. Иначе попринцип правят глоби, ама.. Той вика: “да всичко е точно”. И жената вика: “щом може да ги платите, дайте да ги погледнем”. И отвори компютъра, лично аз само съм го виждал по филмите, имаше 68 акта и нито един не беше платен, 68 акта, сигурно е бил единственият в България с толкова много актове,аз се хванах за главата, а тя не вярва на очите си  и вика: “това не може да бъде”. А той, значи взима колата за един курс и 6 месеца не му я връща, кара без книжка, без документи, нищо не го интересува, ловят го – актове, ловят го – актове, той продължава да кара. 5,6,7,8 години – 68 акта. И това беше абсолютната истина. То звучи като приказка и е невероятно, но е така. Накрая в една кола, която я беше оставил на един подземен паркинг, на който се плащат много пари всеки месец, на абонамент, а той оставил един москвич там и го е зарязал. И не иска вече да отиде да я вземе Обаче вътре в москвича си оставил личната карта, няма никакви документи иначе. И вика: “а бе една година карам без лична карта”. Викам му: “защо не отидеш в полицията, кажи, че си я изгубил да ти направят нова”. И той вика: “ами и на тях имам да давам пари”. Няма начин, той навсякъде има да дава пари. И аз отивам в подземния паркинг, а то има камери и тъкмо вкарвам ключа да отключа, то той отключен бил, отварям вратата и полицаичетата заедно със пазача: “какво правиш тук?”. Викам: “ами тази кола е на един приятел, нещо да взема”. И те: “я ела тука”. Обаче за късмет на гарата тогава собствения ми племеник, на който съм вуйчо, работи шев на гражданската защита на цялата централна гара, а той при шефа на полицията. И вика: “а бе вуйчо какво правиш тук?”, “Ама това вуйчото ли ти е?”, “Вуйчо ми е.”. И аз викам: “а бе Петьо ти го познаваш, той един турчин, един клошар и викам да му свърша работата.”. Пазача си тръгна. И онзи вика: “а бе тая кола в ъгъла, гумите спаднали, обаче тя е отписана, никой не идва да я потърси”, тя е направила стотици левове, а може би и хиляди левове. И аз излизам, цялата процедура отне час и половина, два и отивам при него, той ме чака в едно заведение и вика: “Какво става?” И аз викам: “или отиваш сам да си уреждаш работите или те хващат за врата и плащаш”, и реших повече аз не искам да бъда прекалено добър. Едно нещо съм разбрал: не прекалено добрият човек е добър човек, а справедливият човек. “Ти трябва да си понесеш заслужените последствия, т.е. отиваш ти.”.

 

19.19 – 20.28: Имам един от студенстските години приятел и той вика: “а бе един дойде, дадох му 50 гроша и мислих, че ще ми ги върне, пенсионер някакъв, после дойде, почна да пищи, гонили го мутрите – 200лв, не знам какво”, “Защо му даде?” Като не ти е върнал парите, няма да му даваш вече втори, защото той трябва да си научи урока, ти бъркаш в божествената програма. Програмата му е, че той трябва да стане човек. Трябва да се опари, трябва да го бият, трябва нещо да стане, за да си промени мисленето. А ти непрекъснато все правиш добро след добро, но това добро не е добро. Не добрият човек е добър човек, а Справедливият!  Значи една ябълка има. “Аз – вика – на моето дете ще отделя две-трети, а на комшииското една-трета отделям”, е този добър човек, НЕ е добър човек. Нищо, че хората викат “А бе той баш бая е душа човек”. Не е, справедливият човек ще я раздели точно на половина, на своето дете и на комшииското дете. Значи добрият човек, прави така.

 

20.33 – 23.36: Това са истински случаи. И аз вече почнах да не бъда добър, ама този пищи, онзи пищи. Почнах да гледам като видя просяк, да не му давам. Имах карта за цялата градска мрежа и без значение колко пари имам лев, два, пет,десет, по 1, по 50ст, тука просяк, там като видя и давам. Но като ме посветиха и небето: “Синко, просията е порок.” Значи като видите един човек, които е куц, сакат и т.н. и не може да се гледа и вие сте сигурни, че няма помощи, можете да му дадете. На другите, които идват – децата -да, към децата си добър, ще им купиш нещо. И аз започнах – геврек, вафла, баничка, пари имам, но пари НЕ. Те искат пари. В София една жена идва срещу мен: “Господине, да ми дадете два лева за хляб, много съм закъсала.” Точно по това време от магазина излиза една хубава дама с две чанти и чува, че тя ми иска два лева за храна. Аз викам: “Госпожо, аз ще вляза вътре и ще взема два хляба, обаче пари няма да ви дам, аз имам, аз съм много богат, аз съм милиардер, имам 65 милиарда. Тя примига с очи и ме гледа. Шегувам се, разбира се. Обаче няма да ви дам, не знам за какво ще ги употребите. И тази жена, която излиза отвътре чува и вика: “о, аз тука съм взела три хляба, мога да ти дам един хляб, ако искаш и два ще ти дам.” И вади един хляб и и го подава, онази подскочи като опарена. “Не, хляб, сакън.” Ако беше гладна и свестна щеше да вземе хляба и да благодари. И аз само хванах другата жена и и викам: “Моето момиче, хайде да си тръгваме, тя нито е жадна, нито е гладна, нито е боса, нито е гола, остави я, на нея нищо не и се полага, чисто и просто тя е нахална – понеже ми дигна кръвното и викам – тръгваме си, ние добрите няма да сме толкова добри.” И тръгнахме по тротоара там към метрото. Така, че човек трябва да живее умно. А не просто, че съседите казват това, хората, обществото, че го е навикало. Ама обществото нека си вика, ти ако си прав и смяташ, че си прав, ти правиш точно така, а ако грешиш, поне да грешиш за своя сметка. Ти си капитана, караш си лодката, ама че ще я бутнеш в скалата, да, ама ти си я бутнал. Значи нещо, ако направиш, е за твоя сметка, но то е за опитност. И затова по добре сам да сбъркаш, но да не се водиш по акъла на другите.

 

23.37 – 27.26: На Витоша идва един и вика: “Господин Изворски, три месеца искам да ви видя – ей какъв мерак – слушам ви по интернет, ама не мога да ви видя на живо.” А те във Витоша ме виждат четири, пет пъти, последния път слизах по пътеката. Не, най-напред се усъмни и вика: “А бе вие много приличате на Георги Изворски.” Викам: “Не, не го познавам,от къде ще го знам, кой е тоя?” Той вика: “Ама не сте ли чували за него, ама пък имате такъв интелигентен вид?” , “Не бе – викам – кой е тоя, от къде да го знам какъв е? Аз – викам – си живея спокойно.” Обаче той върви до мене, идваше срещу мен, но тръгна със мен надолу, ние слизаме, той се качва. И по едно време викам: “А бе, мойто момче, кажи, аз съм Георги Изворски. Кажи за какво става въпрос.” И той вика: “Ей, аз съм обиколил света, аз съм ходил при толкова гуровци, източни като почна да изброява три години в Индия, бил на Запад, на Изток, а бе толкова учители, че ми замая главата. И вика: “до тука ми дойде от учения такива духовни, езотерични, окултни.” Викам: “Добре, мойто момче, а бе какво искаш?” Вика: “Искам само на един въпрос да ми отоворите?” И аз викам: “казвай, сега съм ти паднал, питай ме.”, “Значи нищо не разбрах, от всичките учители, вече осем години се занимавам , чета литература това-онова и един все по-голям хаос става в главата ми.” Викам му: “Знаеш ли какво? Няма да слушаш вече нито учители, нито хора, ни майка си и баща си. На колко години си бе?” Вика: “на 33” , “На 33 години, а бе ти още не си пораснал бе, ти си тийнейджър, ти си пубертет бе, мойто момче, с този акъл. Ти мислиш, че си пораснал голям на 33 години, имаш жена и две деца, нали?” Той вика: “Да, личи ли ми? Личи ти,обаче и мене няма да идваш да ме слушаш и моите книги няма да четеш, нищо не ти трябва.”, “Как така?” ,  “Ще си стоиш в кафенето и ще си пиеш кафето с приятелите и ще чакаш Господ да започне да ти говори.”, “Ама ще стане ли?”,  “Ще стане, сега ти от този хаос, който ти е в главата, не можеш да го чуеш. Ти ред дивотии си свършил. Толкова пари си похарчил, толкова книги си прочел. Е и какво от това? Стана ли по-умен. Не. Само си затлачваш главата. Ти си капитана на твоята лодка, нищо друго не те интересува. А ти хванеш този сложиш го капитан, хванеш оня гуро сложиш го капитан, един води на там лодката, един натам, един насам. Ти ни посоки знаеш, нищо. Ами ти и компаса не можеш да различаваш. Защо? Защото като станеш капитан, ще се научиш по компас да се водиш, да гледаш. Защото иначе разчиташ на този, на онзи, на филанкишията. Няма да разчиташ на никого освен на себе си.” Та му се накарах добре и той след една две седмици имахме лекция и той дошъл и седнал на първия ред. Викам: “как си Христо?”. И той вика: “О, много съм добре, знаеш ли как за една седмица две тука се успокоих, всичко ми е наред, света е прекрасен, жената щеше да се отказва от мен, сега вече всичко се уреди.”,  “Ама уреди се, защото вече не си луд, този хаос, където го направиха на Изток и на Запад, те те направиха ненормален. Казвам, чети верно по-малко нещо от тук, от там, не може да бъдеш невеж, обаче не и да се юрнеш толкова като теб, заблуден с капаци и само това.”

 

27.27 – 29.28: А и ако трябва човек нещо да чете и когато ме питат и мислят все, истината е тази: Вижте какво има 8 000 гуровци само в България, духовни наставници се водят, или ако не са, ще станат, обаче в целия свят има много, но ако искаш нещо има един единствен мирови учител, който се е родил преди повече от 100 години в България, няма нещо за което, той да не е писал. За гледане на боб и на брашно може да четеш при него, за познаване по ушите на човека – френология. Значи, 7 500 беседи, всяка беседа е по 20,30 страници  като започнеш да преглеждаш трудовете на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Един много добър лечител, лекува с билки и иначе, и по телевизията се явява често, вече има офис и т.н. лекува. И аз само го попитах: “А бе може ли само да ми кажеш как стана лечител, беше ли при някой?” И той вика: “Не, всичко по книгите на Учителя. Почвам боли те черния дроб, боли те жлъчката, а той там пише причината – кой си убидил, защо, защото си лош, какво си направил, пише го.” А не докторите да ти кажат, да черния дроб, явно си пил много. Не, ама цирозата лови жени, които не са вкусили капка алкохол и умират от цироза, а цирозата, знаете, е болест на пияниците, нали? Да, ама не, не е от това. Има нещо друго. Има някаква дълбока вътрешна причина. И понеже учителя е писал абсолютно за това, четеш, разгръщаш и викаш, дори и палеца на крака да те боли.

 

29.28 – 30.06: Оня ден като колата ми преби този пръст. Моята собствена кола, затварям вратата, обаче пръста ми бил вътре, нали знаете колко много боли. Блъскам, значи пищях 15 минути, викам: “Благодаря Господи, ти нещо искаш да ми покажеш”  – показалеца на дясната ръка – аа, значи нещо бъркам и като си върнах лентата назад, разбрах за какво е, покаях се, разкаях се и с Господа пак сме си мили, нищо, че той ми прави такива другарски забележки де. Но трябва да разбереш защо, като разбереш причината започваш да я оправяш и то става. Това е цялата философия, няма друга философия.  

 

30.07 – 36.28: Искаш да си здрав, ами за да искаш да си здрав, трябва да имаш сиво вещество. Тогава няма да правиш на нито едно живо същество, няма да правиш лошо, защото лошото се връща на тебе, ти си източника. Това е закона за равновесните сили, закона за кармата, закона за бумеранг, закона за махалото, този закон има 15 имена. Обаче този закон казва точно това: като излезе нещо от тебе, то се връща при тебе. Ако е добро – праведника – 10 пъти се връща, ако е зло – пак се връща. Ама няма начин, то не може да се върне на комшията. Освен това, злото като го излъчваш ти повреждаш и другия човек, и това повреждане удвоява и утроява нещата и те се връщат още по-зле. Но когато се моля за другия човек и му върша добро, не само моето добро се връща, ами и неговото. Казвал съм пак, този пример е много стар, който ми е слушал беседите да ми прости, за онази госпожа, където в Стара Загора на входа си говорих с нея, един богаташ си спря така мерцедеса, че да не може да се мине, да се влезе в двора през портата. То е 30см, аз мога да мина, ама госпожата така доста закръглена и не може да мине. А той (богаташа) един виш магистрат – вратовръзката, куфарчето, направен, и спира там. И тя почва да го кълне до девето коляно, почва да му вика какъв е, боклук беше най-слабата дума. Аз седя и ме вали дъжд и викам: “Госпожо, искате ли да ви кажа нещо?” И тя вика: “какво?”,  “Вие сте прекрасна, умна жена, този тука е едно бебе, той е с ниско съзнание. Сега – викам – ще ви кажа технологията на Вселената. – тя знае, че живея в този блок, но не ми знае името, защото аз там съм на гости, но живях в апартамента цяла година – вижте сега какво: всеки един от нас, да кажем, носи по 100 тухли в раницата на гърба си, това ни е нашата карма, тежест, болести, всичко. Тези тежки работи всеки ги има, обаче аз поумнявам и започвам да знам законите на Вселената – аз благославям.Ето този човек е извършил нещо не добро, вие го кълнете, и неговите товари, неговите тухли, които са лошотиите, вие излъчвате лошо, искате да му дадете вашите тухли, но те не отиват до него, обаче вие взимате неговите и си ги товарите, следователно вие го облекчавате и той си върти синджирчито и е здрав, богат и щастлив. 10 човека като вас като го нагрубят и като му кажат, че е боклук и че не е човек – хоп, цялата раница му е празна и той върви изпъчен, горд, хубав, здрав – идеално. А аз какво правя, аз понеже съм хитра лисица и знам законите на Вселената – аз го благославям. И моите лоши неща ги взимам и ги слагам на неговия товар. Значи аз като благославям някого, взимам всичките мои тухли, негативи и ги товаря на оня. Той да ги носи, защото аз съм го благословил.  Разбрахте ли сега? Аз имам 100 тухли и той има 100, ама аз като му кача още 50, той ще започне да лази и ще стане болен, на мен през това време ще ми олекне с 50 тухли, като благословя още 5 човека с по 10 тухли. Накрая моята раница е празна и аз съм здрав, богат и щастлив, само защото съм добър и свестен, и знам законите – аз благославям, а не ругая. Клетви не пускам, това е забранено, клетвата се връща, няма начин, на твоето поколение, даже и на следващото. И затова само добри неща казвам, мили думи казвам,  само излъчвам любов и само благославям и най-лошите.” Моя баща беше такъв, нямаше за него лош човек и престъпник: еми така е решил, тогава така е мислил, така е направил. Той не го кори, не го критикува, не го съди. А то и в евангелието пише да не критикуваме, да не огорчаваме човека и да не го съдим. Като и казвам така и викам: “Сега вижте какво, един прост пример, след като ей такива като мене го благословят и му качат своите тухли на неговата глава, най-напред Господ как ще го закача, най-напред ще го удря, както всички ни удря, в материалните неща. Бог ти прави 9 пъти забележка, докато започне да те чука със болест. 10-ят, 11-ят и 12-ят път вече ни бие с болест. 1-ят, 2-ят и 3-ят път ни прави дугарска забележка – на сън: Виж какво, не си спирай вече тука колата. Защо? Пречиш, чисто и просто пречиш на входа. След това три пъти малко по-грубо. След това започва да ни чука с камшика, ама какво ни чука: изгубил съм си портфейла, ама тъкмо съм си приготвил 500лв за нещо. Значи започва в материята да ни бие. 1,2,3 -ят път е такава далечна забележка ; 4,5,6 -ят е по-груба, по-ясна – идва някой директно и ти казва: Виж какво, точно пред входа на детската градина недей да си спираш колата, защото дечица влизат, излизат и т.н., не е добре. Казвам само като пример – символичен. 7,8,9 -ят път почва да те чука –  губиш си любим предмет, счупва се нещо, колата се удря – хоп, 1000лв за ремонт, ама човек веднага трябва да се сети. “

 

36.29 –  37.40: Като един богаташ, вози ме на автостоп с един джип и вика: “ей, три пъти удрям джипа, последният път дадох 48 хил. лв. за ремонт и Господ все ме оставя жив и здрав.” Викам: “Слушай, ти плащаш ли си данъка на Господ?”, “Ама какъв данък?”, “Има десятък, който се плаща на Господа, той се казва благотворителност. Ти не си знаеш парите, дари на някой бе, дари на една детска градина, на една болница, не на българската църква, защото тя е много богата, дай на едно малко детенце за операция, нещо. Значи 48 хиляди ги даде тези пари, нали, да си оправиш джипа?”, “Да бе, с 200км се ударих в мантинелата.”, “Душице златна, тези пари щеше да ги дадеш на едно дете за операция в чужбина, ама Господ ти ги взема, нали? Взема ти ги, защото си си ударил джипа.” Ама пътувам между един град до друг град и съм на автостоп, излизам, аз съм с дълга коса, както бях в планината, той ме видя такъв, че съм малко по атрактивен и затова спря да ме качи. “Абе – вика – ти не си като другите, такъв като те гледам поп ли си, владика ли си.” Викам му: “нещо подобно съм” , ама не му казвам точно.

 

37.43 – 38.49: Искам да обобщя. След като минат тези работи да ни чукат в материята, почват да ни чукат вече в болестите. От лекото удряне на пръста докато те хване СПИН, рак и продължаваш да се чудиш защо. Еми значи нещо бъркаш, нещо небето не е съгласно. То ти е правило 1 път, 2,3, 4, 5 пъти забележка. Както на един наш приятел – павило му е десетки пъти забележка да не бъде толкова стиснат, да не бъде такъв скъперник. Пари има много, никаде, ни един лев не е дал, на кучето няма да даде. Едно куче отвън имаше бездомно, имам един приятел, които много обича животните, той купи на мене вегетарианска пица, на него такава със месо, защото още ядеше и не кучето, а 3лв едно парче пица. И жената, която беше на павилиона, гледа, че сме двама и вика: За кой е третата пица? Той вика: Ами за кучето. Тя ни изгледа странно и мисли: “ами сигурно са неномални”. Ама даде ни парчето, той го даде на кучето. Значи имаш възможност, нахранваш го в крайна сметка.

 

38.50 – 43.42: Намислихте ли си въпроси?

Въпрос: Какви са критериите за справеливост? И как това е справедливо, а това не? Вие донякъде ги засегнахте кое как става, може би със мъдрост, може би като те бият повече по главата, нали трябва да се замислиш, ако е по-малко и се замислиш по-навреме по-добре.

Георги: Ако се сетиш по-рано е по-добре. Напоследък гледам, идват хора при мен и гледам. Оня ден една жена идва и вика: “знаеш ли как леко вече и приятно ми върви живота, защото започнах да се съобразявам точно с тези работи, които говориш, и го открих, ама преди да го приложиш не може.” А и трябва да слушаш в крайна сметка съвестта и сърцето си, но фактически и да виждаш нещата на този човек кое и как е. И ако помагаш на човек, да помагаш на човек, който наистина се нуждае и то е свестен човек. А не изобщо да пoмагаш на човек, който.. виж аз не бих наливал пари.. да кажем уважавам много всички религии и всички секти и всички учения, с изключение на терористичните, нали? Те водят към Бога, духовни организации, духовни течения и т.н. и религиозни, каквито ще да са, за мен е едно и също, аз съм над тези неща, много високо, много далече от тях. Но аз не бих наливал пари в една такава институция като православната църква дали гръцката, или нашата, която борави със много средства и още да и давам, няма смисъл. По-добре да се дава на други организации, които наистина имат нужда и необходимост, дори на една еко организация да даваш, защото аз знам, че.. казвал съм го и пак ще го кажа, ако във едно далечно селце, където има десет бабички, дядо поп е на една заплата, тя е средна заплата, като на всички, той няма как да се оправи, да на такъв да му помогнеш. Освен това, сина нищо не му дава на него, не може да оправи и църквата и двора. Обаче към големите манастири текат много средства, още има много вярващи, много богомолци, които отиват и продължават да наливат много. И понеже знам някои неща, че тези служители живеят охолно и добре, а не всички са отишли там само от велика вяра към Небето, повечето са отишли да станат чиновници, леко да им мине живота, приятно и фактически да не се изпотят така да се каже, да не полагат усилия, да не отиде да работи на полета, а да отиде да изпее, две молитви и една проповед и всичко е точно. И особено храмовете в големите градове са богати и попринцип нашата православна църква е също много богата, а някой ми каза, че гръцката църква е по-богата от нашата. В момента Гърция е закъсала, нали? Но гръцката православна църква е по-богата от самата държава – има милиарди. Това ми го каза някой, не се сещам кой. Така, че на такива неща не се налива, можеш да отидеш да дадеш някаква помощ там, но не и да отидеш..  

 

43.43 – 44.15: значи един богаташ  дойде при мене и ми вика: аз съм направил един храм, частен дворец. Добре, защо не дойде да ме попиташ как се прави църква, да направиш едно параклисче – малко, кръгло, купулно, НОВО – това е новия храм, който е. На Господ му омръзват тези храмове, то има нови храмове. И не вътре във храма е Бога, Бога е навсякъде! Ние живеем в него, това е всичко, което е видимо и невидимо, това е Бога и природата включително. Значи, даде толкова пари за нещо, можеше да ги дадеш за нещо друго, нещо, което е полезно за обществото, да прокараш един водопровод от някъде – 5км с тръби от неръждавейка и да има минерална вода за едно селище, за един квартал, защо не го направи? Отиваш в съвета и казваш, аз ще го направя от тука до тука, ще прекарам вода. Точно толкова, колкото даде 50 или 100хил. евро за това. Така се прави за цялото, за да има полезност. А не, че в неговия двор и в неговата църква, кой влиза в неговия двор или в неговата църква. И той мисли, че ще се свърже с духа, няма да се свърже.

 

44.16 – 46.09: Наскоро бях на едно такова свято място и Господ не иска да благослови църквата: Синко, колкото е благословена, стига. Викам: Тате, дай да я благословим и да пуснем един специален диамантен лъч, това е вътрешна работа, между мен и Небето, обаче това са специални благословии, които имат друга вибрация, друго нещо, просо си говорим като семейство, не искам да ми вярвате, обаче Господ ми отказа, вика: Колкото са я благословили поповете и дядо владика – стига. Да, наоколо местността и региона ще го благословим. Този моят приятел, който беше със мене знае за какво става въпрос и вика: Дай да благословим този храм е от няколко години и тука цялата околност. Да, околността цялата ще я благословим, заслужава попринцип, но този храм – колкото е благословен от църквата, толкова, не му се полага директна благословия от Небето и от Господа, т.е. от Генералния щаб. Генералният щаб отказа. И той понеже знае, че имам връзка с Генералния щаб и вика: тука да го направим. Викам: Да, ама не. Казах му, в прав текст му казах защо. Но на други места където тръгнеш, а бе невзрачно едно такова, Бог вика: Да. Ето това параклисче е правено от човек с чисти чувства, с чисти мисли, бил е в Германия, дошъл е специално тука да го възстанови. Едно параклисче там в едно градче, от нищо, нямало е и основи, прави го, струва го, мъчил се човека. Да, още не е осветено, беше направено.  Вика: Благослови го, аз ще пусна диаманта. Силвина даже го снима на телефона, лъча, когато го пусна от небето, в момента на пускането. Това не са просто приказки, но както и да е.

 

46.10 – 48.05: Има неща, които човек не ги вижда, не може да ги разбере..

Силвина: Относно справеливостта си мисля, че те със истината са много свързани и ако човек се научи да разпознава кое е истина и кое не, тогава той е справедлив. Новите деца са справедливи и те негодуват неслучайно към неща, които те приемат като несправедливи и неправилни, защото те имат много ясно чувство към истината, много точно разпознават кое е истина и кое лъжа. Сега се сетих за един случай, за неща, които възбудиха моето чувство за справедливост, за едно момиче от Добрич, което няма пари никакви, бяхме там, имахме също беседа, обаче казва: Ето донесох ви фурми, стафиди, прашец – каза – нямам друго, нямам, останала съм с 5лв. до края на месеца, но ето имам нещичко, все пак и аз да допринеса. И принципа на справедливостта работи, наистина работи чрез хората, независимо дали си даваме сметка за това или не. Но, отивайки там трябваше да платим за залата, нещо от рода беше 60лв. на час и това щяха да бъдат доста пари за нас, но така или иначе бяхме там и щяхме да ги платим, обаче се появи една жена, която каза: Аз ще платя. И на следващия ден аз се сетих за Радостина и казах: Еми ето, значи сега тези пари не и дадохме, но може да ги дадем на нея и тя ги прие с благодарност и справедливостта беше възстановена. Но наистина – чрез хората.

 

48.06 – 49.03: Имаше такъв пример и вчера в Плевен, една приятелка, която живее със 100лв. на месец като гледа двете си дъщери, живее от помощи, защото едното момиче е болно. Казва: Искам да се чувствате добре, да сте в хубав хотел и  т.н., нещо което не сме искалиот нея, но беше платила над 100лв. за един много скъп хотел в Плевен, за да сме ние там. И всъщност, споделяйки това нещо с наши приятели, той е един много известен футболист и треньор, който беше дошъл на беседата от София и той каза: Аз тези 100лв искам да ги дам. И той ги даде и после ние минахме, дадохме ги и на нея и нещата отново бяха възстановени. Но наистина чрез хората. Този принцип работи.

Георги: Действа чрез хората и чрез приятелите, това е изключително важно.

 

49.11 – 51.01: Въпрос: Какво означава звездата с това?

Георги: А това е пентаграма. Учителят има една беседа пентаграма 15-20 страници, аз съм в тази книга съм написал също за тази звезда. Какво означава това? Пентаграма е познат още от времето на Орфей, а знаете Леонардо да Винчи е дал човека като пентаграм и пентаграма е известен от Учителя. Това е кръста, ама времето на кръста вече мина, 2000 години стига толкова, но кръста е човека, който е нестабилен, отдолу човек е стъпил само на вярата, ама на сляпата вяра. На него му го говорят от преди 1000, 2000 години в какво го карат да вярва. Ама сега новите не искат това, искат: “Аз вярвам, защото знам!” Сега ще говорим за едни неща, които говоря през последните четири, пет пъти, които за обикновеното човешко съзнание и затвореното канонично, те сигурно ще ме отлъчат от църквата, разбира се, но тяхна си работа. Петолъчната звезда е човекът в действие и в развитие, това е мислищият човек, това е новия човек, който върви. А кръга означава хармония. Значи, ако е само петолъчка може да кажем, че е и звездата на американците, социалистическата звезда и звезди, където има по света. Щом е в кръг, това е пентаграма, това е хармония. Хармонията, която е небесна, тя е духовната хармония и вътре – петте лъча.

 

51.02 – 52.42: Петте лъча означават пет добродетеля, пет велики принципа върху които съществува Вселената. Ако ги няма тези принципи Вселената няма да съществува. Първият принцип е любов, вторият принцип е мъдрост, третият е истината, справедливостта и добродетелността или добротворчеството, това са петте лъча. Горе вече се досещате кой лъч е, по времето на Учителя, което е преди 100 години на гроба му има ей такъв голям пентаграм, които е от бял мрамор. То не е и гроб, защото няма нищо вътре, той се е телепортирал, обаче градинката на Учителя, където се води. И добродетелите са изписани на звездата отвътре. После ще говоря за трите черти, аз съм написал 10 значения на трите черти, ще кажа някои. Значи, любов (главата), мъдрост (лява ръка), истина (дясна ръка), справедливост и добротворчество (краката). И когато ти се чукне единия крак, ако си се спънал, веднага трябва да разбереш: “оо, сбъркал съм нещо или със справедливостта или със добротата на човека.” Ако си удариш едната ръка, или си я изкълчиш: “абе или не съм достатъчно мъдър, знаещ, или пък истината куца.” И вече ако си чукнеш главата там е любовта.  

 

52.43 – 56.04: Какво означават трите черти? Това е така нареченият троичен код на Вселената. Тази Вселена се състои от три вселени. Тя Вселената е огромна, ама вътре като матрошка има три вселени. Значи най-голямата Вселена е Божествената вселена, най-умната, най-хубавата. Следващата Вселена е Духовната или Ангелската вселена, където живеят ангелите. И тази тука е Човешката вселена, където ние живеем, тя е най-простата, така да се каже най-леко неприятната  и най-нехармоничната, това е дуалния свят. Ето може да видите, че средната Вселена е Божествената, тей като е най-голяма и другите две са отстрани. Но това са и трите принципа – любов, мъдрост и истина. Тези на лъчите са пет, а тези са три. Любовта е Божествената вселена, мъдростта е Ангелската вселена и истината е Земната вселена, защото ние така работим, така живеем. Така, освен това, когато ме питат поповете: “Защо не носиш кръст, а носиш това?” Викам: “Аз кръста го нося, ама вие не го виждате.” Я да видим средната и отстрани тези двете, какво ще стане – кръста. Ама кръста е кръстопът, душата зацикля, кръста вече е бариера за душата. До 2012г. кръста беше разрешен. Аз съм написал във “Великия трепет”, лично Господ ми е диктувал, това, което съм написал. И той вика така: “Синко, аз ви водя към щастие, светлина, радост и живот, а вие ме изобразявате полумъртав на кръста, – особенно католиците и казва – хубаво ли е, кръста е символ на смърт и страдание, до кога ще продължавате да го уважавате и боготворите, аз го разреших като ритуален знак на земните жители 2000 години само защото те искаха да бъде свят. За мене не е, все едно всеки ден те бият и ти показват пръчката или камшика и викат: целувай камшика, много е добър.” Виждате ли какво е кръста, аз не говоря приказки, аз знам, че е така. Ето мен. Ако е сляпа вярата на поповете, ще кажат: “А бе кръста бе, ти защо носиш пентаграма?” Чакай малко бе моето момче, аз вярвам, защото знам и понеже Господ ми каза, символ на смърт и на страдание, много са загинали разпънати на него, едни заслужено, други незаслужено. Но стига толкова, 2012 година кръста престава да важи, той няма нито сила, нито нищо. От всички църкви трябва да отреждат кръстовете или да сложат пентаграм или да сложат хармоничния знак на Вселената – чисто и просто една сфера, нищо друго. Сфера. И тогава ще се обединият всички религии, защото вярата обединиява хората, религиите ги разделят.

 

56.05 – 58.00: По този начин, както са трите черти, текат енергиите в тялото. Шестата раса идва като текат трите вида енергии, петата раса – средната не работи, на четвъртата средната не работи, значи божествената енергия не работи, работят само страничните и ти не можеш да си използваш 100% капацитета. Колко използваш? 33 и 33  – > 66, ама тия 66% са странични, а централната е 33 плюс единия златен процент, когато Господ ти отваря третото око и те прави светия, прави те праведник, това е. Това са три двупосочни лъча, които свързват ядрото на Земята със Небето. Сега, още няколко значения имат трите черти, аз съм ги написал, а и ред други значения имат. Но в общи линии разбра какво е пентаграма, пентаграма е символът от 2012 година на 21-ви век и на третото хилядолетие. А то е още от времето на Орфей и Учителя навсякъде го е дал и всички от бялото братство го носят, носят само че стария пентаграм, стария пентаграм е празен отвътре и няма трите черти. Трите черти не е нов знак, той е на хиляди години. Значи на рода Дуло, на прабългарите, и на Бог Тангра вие сте видяли този знак, който е три черти, но средната е V. Господ какво ми казва: Синко, само ще събереш материята със духа, това V е разделение, ние вървим към обединение. – какво направих аз- събрах ги и станаха трите черти и вика – тези три черти ще ги сложиш на пентаграма. Това е цялата философия, за да бъде действен и мощен.

 

58.01 – 1.02.46:  Пентаграма ти не знаеш каква мощ има и каква сила и е бедна човешката фантазия. Обаче, като го носиш, ако со добър човек всяко едно добро дело ще ти го увеличи 10 пъти, ако само излъчиш една лоша мисъл, ще ти се върне, така лошо ще те чукне, че ще се зачудиш защо. Защото той усилва нещата. Силвинка носи златен пентаграм, като го закачи първия път, тя ще разкаже какво стана.

Силвина: Да, аз преди много се гневях и при поредния изблик на гняв, започна да ми гори тука, където е пентаграма, ама направо стана червено петно и пареше. И аз разбрах, нали?

Георги: Бях я предупредил, ако не я бях предупредил – нищо. Аз казах: Виж какво като сложиш пентаграма просто внимавай. Ама как? Внимавай в отношенията си с хората, просто бъди свестен човек.

Силвина: Но много хора се страхуват от пентаграма и затова не го носят. А аз разбрах, че то е начин човек ускорено да се развива, да изчисти гнева, да излезнат тези негативи от него. Това става ускорено просто и не е нещо от което да се плашим.

Георги: Кажи за Бончо. Имам един приятел, който е много упорит. И сега той ме гледа, че нося пентаграм и вика: “Георги, ще ме уредиш ли  един пентаграм.” Викам: “обърни се към Силвина, тя ще те уреди.” Те са сребърни, хубави, прави ги един чист човек, грешка няма. Вече той е направил сигурно хиляди. Даваме му един пентаграм. А той обаче е със съзнанието си.. тираджия е бил, сега има едно заведение голямо колкото залата тук. И го слага и вика “най-напред почна да ме цепи главата – божествения елемент – ден,два, три, после ми е некомфортно, чувствам се болен.” Обаче се обажда не мене и аз викам: “Слушай, ако можеш издръж, ако не сваляй пентаграма.”,  “Не. Ей две седмици – вика – ме направи луд, не мога да спя, нито да ям, нерви, глава – обаче издържа – На третата седмица се почувствах Бог, леко ми е, приятно ми е, света ми изглежда по друг начин.” Викам: Защо? Ами защото пентаграма ти е изчистил всички негативни програми, всичките глупости, всичките болести, всичките лошотии, които си имал, ама за да ги изчисти, естествено, че няма да ти бъде комфортно, естествено, че ще ти бъде зле. Обаче, евала, за първи път го виждам, защото друг издържи един, два дена и го сваля, този човек издържа докрай и сега вече си го носи непрекъснато, а сега вече е по друг начин. Но човек, разбира се, може да го сложи като види, че не му е комфортно може да го свали и пак, вече да си променя мисленето, да си променя стереотипа на мислене, на чувстване, на начин на живот и тогава вече като дорасне може да го сложи, но ако е такъв като Бончо, твърд като него – слага го и кара докрай, а такива има няколко човека, но специално него го държа две седмици, другите ги държи по три четири дена. Викам: “Бончо, не искам да ти кажа, че си бил много грешен, защото това звучи грубо, ами си бил много енергиино замърсен, нали?” Той вика: “е много нежно ми го каза, да.” Иначе бих казал много си грешен, толкова грехове си правил и сега е ясно, че те излизат, еми като излизат, ще излизат със мъка, те не могат току-така да излизат.

(обръща се към човека, който зададе въпроса): Така горе-долу разбра ли за пентаграма? Ако искаш пентаграм можеш да го носиш ти специално, но той ще те подсеща за някои работи, ако ги правиш така да се каже неправомерно и тогава да знаеш, че можеш да се коригираш. То не е толкова опасно да се носи, макар че дори в инструкцията пише.. този които ги произвежда, той дава сертификат, той е известен златар, майстор от Стара Загора. Може и сребърен, може и златен, кой каквото иска. Аз нося сребърен, а това са трите златни черти на него. Малко е по-различен, защото иначе има сребърен със сребърни черти, този е големия.

 

1.02.47 – 1.04.12: Размерите са важни.  Значи Божествения е най-малкия, той е 19мм. Другия – средния е 28мм, 8 и 2 прави 10, 10 е число на мъжкия и женския принцип и на Бога, то е число на хармонията. А големия е 3.14 – това е човешкия пентаграм – най-големия, фактически за тази Вселена – материалния –  31.4мм, това се казва П-пентаграма. И аз го нося, на пръстена ми е 19мм – сребърно златен, този е 31.4мм (на врата), той е най-големия пентаграм. И разбира се, средния е, може би, най-добър за носене – да омекоти човека – 28 – две е меко число и осем е новото число на Земята, числото на безкрайността като го сложиш хоризонтално и на Новото небе и Новата земя. Старото число на Земята е било 7, новото е 8 от началото на миналия век. Значи 2 и 8 са меки числа, финни, те са женски числа, докато единицата е твърдо число,  седмицата е твърдо число, петицата е средно – горе е квадрат, долу е кръг, като се допълни.

 

1.04.30 – 1.05.47: Въпрос: Сънищата и смъртта в едно измерение ли са?

Георги: Не съвсем, в доста различни измерения са. Сънищата ни обучават и  има сънища, които не са важни, те са сънища за разтоварване на нашите енергиини тела и най-вече на физическото тяло, за да почива. Но има и сънища, които са пророчески сънища. Ние обикаляме Вселената на сън. Дали знаем или не знаем като се приберем, то обикновено се изтриват отгоре тези неща. Всеки един ще започне да прави така наречените астрални пътешествия на сън или полу-насън. Има време до тогава. Защото много духовни хора не спят. Те спят или по два, три часа, четири, през останалото време им минава като медитативно състояние.

Смъртта- понеже ме питаш втрои път за смъртта, ще ти кажа нещо.

 

https://www.youtube.com/watch?v=S6LvFlyKr-Y

 

0.00 – 1.57: Аз съм учил в Aкадемията за космически науки 3999дни, 4000 дни без 1, направете сметка колко години е като 3 години са 1095 дни, колко години са ме обучавали и са си играли с мен, минал съм през всичките видове обучения и понеже трябва да минеш и през смъртта, няма начин, да умреш, чисто и просто, но какво – да усетиш състоянието на смърт, то се казва да минеш през тренажора, както пилотите, както космонавтите, естествено няма да го уморят наистина, а и да са ме уморили, аз и без това много пъти съм се прежалвал. Ето как става това, ще ви кажа, за да не се притеснявам, че просветените го знаят и когато за просветения смъртта е лека, т.е. преминават, това е духовна трансформация, преминаваш и си оставяш чисто и просто тялото. Но има и много хора – праведници и светии, които са си отишли със телата, както и Учителя си е отишъл с тялото. Но най-напред от старите пророци – Свети Анок, Свети Илия си е отишъл, неговото възкресение е официално, Мария Магдалена си е отишла, т.е. пророците не си оставят тука телата, има състояние на смърт, след това има състояние на съживяване и тялото го няма, тялото изчезва, Мойсей си е отишъл така. Аз не смятам също да си оставям тук тялото, честно ви казвам, избръмчавам нагоре, само че след фазово преобразуване на тялото и всяка една клетка трябва да стане светлина, иначе ще е същото.

 

1.58 – 4.28: Така, аз ще ви кажа за това, което говоря, не искам да ми вярвате, нали, сега си говорим приказки и легенди. Има четири състояния на смърт и през четирите минах, за да знам за какво става въпрос, ще ви кажа на кратко и на бързо. Първото състояние е на най- невежите хора. Който пие вечерта, дядо Пешо ли е да речем, се качва в планината и чака да дойде хубавицата да го вземе, за него не е хубавица, обаче какво става? Сутринта събужда се, става и не може да отвори вратата. “А как така не мога да отворя вратата.” А бе, посяга, ама не може да се отвори. Влиза жена му и комшията вътре, вратата отворена, той излиза отвън и почва да се мота из двора, ама се обърнал и видял, че е на леглото. Разбрахте ли какво е, той се е сетил, чак когато се е обърнал и е видял, че лежи там, това е физическото тяло. Значи, невежия излиза навънка и вика: “чакай да отида да видя животните”, той не знае, че е умрял. Елементарните, най-нишите посредствени съзнания, трудно разбират, че са починали. Ръката му потъва във врата, но той понеже се вижда, отива, чука по рамото комшията си, оня не се обръща, звука му излиза от устата, това е състояние на умрелия, навежда се да вземе секирата, вика: “аз ще излезна да взема секирата”. И по едно време вижда обграден е от едни същества – баба му, дядо му, майка му, баща му – това са холографски изображения. И те: “А бе, Пешко ти стана на 89, 90 – години, еми Господ вече те вика”. Ако си много посветен преди това минава Архангел Михайл или Архангел Данаил, ако е дежурен и после те взима. Обаче, той вика: “Какво е станало?”, “Ти знаеш ли, че си умрял.”, “ Не, аз, жив съм.” , “ Жив си, ама не си жив.”

 

4.29 – 5.03: Второто състояние е на повечето от хората, които вече осъзнават. Вижда го и вика: “нищо не ме боли”. Дето оня казал: “Събудиш ли се една сутрин и нищо не те боли, значи си умрял.” Второто е същото състояние. И се вижда на леглото, гледа обикновено от горе – лети и излита навънка, почва да блуждае насам натам, вече идват другите, почват да го оплакват. Ясно е какво е станало, значи той го приема много по-леко и по-бързо.

 

5.04 – 9.10: Третото състояние на хората, понеже те са духовни хора, те са обучавани, те могат да вземат тази чаша и да я преместят, това са духовете, които бутат, бутне тебе, бутне чашата, вече усеща, че може да направи тези работи със мисъл. Значи то е едно изображение, пак е енергиино, което вече умее да борави с тези работи и не го е страх: “А така, тука оставям тялото, аз вече съм свободен”, но само докато си помисли и отиде и вижда някого и почва да обикаля, до 40 дена е тука и после си заминава, през тези 40 дни го водят приятели и познати т.н.. Това състояние вече на него му е по-лесно, той не чака да му отворят вратата, за да излезе, или да му отворят прозореца. Затова огледалата ги закриват, за да не може душата да влезе в другото измерение, защото там става блуждаеща и там може да стои много време, докато не я дръпнат отгоре и Господ я извика. Има такива технологични работи и затова покриват огледалата, ама сега не ми е работа да говоря за това, ще ни отнеме цяла нощ да говорим за това. Защо стават тези работи? Значи когато знаеш вече и си посветен във нещата, смъртта не е страшна: “А ами вече съм умрял, ами добре”. Но като дойде вечерта и като легнат: на синове, на дъщери, на близки, на познати, на баща, на майка можеш да им внушаваш мисли, отиваш и им говориш и той или те сънува или вика: “А бе, знаеш ли какво ми каза, еди кой си си замина оттатъка, ама аз говорих с него и ми каза това нещо.” Значи може и да пуснеш някакъв звук до ухото му, да бутнеш чашата.

Баща ми като дойде, на бялата покривка, защото не вярваха, показвам на жена ми, предишната вечер преди да си замине, той знае, той беше посветен, вика: “Аз и като мина оттатък пак ще идвам тука да си пия кафето, ще ми слагаш по една чаша кафе и ще ми палиш по една цигара.” Той не пушеше, а пушеше ритуално, той не можеше да гълта цигарите, беше спортист, а само във устата така дима, и две кафета днеска, пали две цигари, щото са едни такива луксозни, специални. Вика: “Приятно ми е да ми мирише дима”, но не ги гълташе и дробовете му бяха абсолютно чисти. Събрали са се пет колежки на жената и сега аз викам на жената: “Ти защо не си сипала на татко една чаша кафе.” ,  “А какво да му сипвам.” ,  “Сипи му една чаша, каза ти – викам – човека във прав текст преди да си отиде.” А то не беше минала и година и сипа му половин чаша, остави чашата. Викам: “Вие тука пушите половината, запалето му една цигара, защото аз не пуша -викам – и нямам цигари.“ Точно палят цигара и чашата както стои така, слагат на пепелника цигарата да гори и чашата се обръща сама и кафето се разля. Жената прибра тази покривка, слага втора. И аз викам: “Вижте какво момичета, виждам, нито една не вярва от вас – викам – това кафе беше бутнато.” Те викат: “Ам, не, някой го замете.” А тя чашата се обърна сама. Викам: “Добре.” Аз чакам, защото знам, ама те не знаят. Втори път слага чашата на същото място. Цигарата както гореше, не мина и една минута и втория път чашата се обърна. Викам: “Сега.” Те викат: “Какво.” Викам: “Вижте, някой обърна чашата. Аз не я пипах и вие не я пипахте, разбрахте ли сега, че има нещо.” То е само и само за да покаже присъствие. Така, това е вече третата степен на много висшите посветени, които знаят, нали това ви говоря. И през тази степен минах. Вече може да внушаваш мисли на човека, даже той започва да ти ги изпълнява. И така.

 

9.11 – 10.19: И четвъртата степен е на най-вишите посветени, които са от другата страна. И просто тази нишка, която е сам си я прекъсваш, нали ме разбрахте, хоп, нишката, късаш я и си заминаваш. Не идва нито Архангел Михайл, нито никой. Просто когато решиш, в колкото часа искаш. Ти имаш разрешение вече. Ама за това трябва да си от светия нататъка, тези великите учители и т.н. Сам си спирам живота, средната нишка, дишането, хоп и заминава. Това са четирите степени на заминаване от тука. И колкото по си посветен, колкото по си вътре в нещата, толкова ти е по-леко. Значи майка, майка може би по същия начин си отиде. Викам: “Майко, какво има?” ,  “Ей, голяма мъка – вика – душата ми иска да се отдели от тялото. “ На баща ми веднага се отдели, при майка минаха десетина минути.

 

10.20 – 11.21: И аз понеже като бях дете и гледам, баба ми ме водеше до този ковчег, до онзи, пра тази баба или на онази. Ония реват, тръшкат се, пищят, мъка, отиде дядото, бабата. Аз, дете, пет годишен, гледам, бабата стои там вътре в ковчега и второ изображение отпред до ковчега, седи права, нищо и няма, гледа, върви. Викам: “Бабо, при тази баба има още една баба, същата, баба Пена.” Баба вика: “ Шшшт, никой не вижда, не знаят.” А баба ми беше знахарка, лечителка, ясновидка, голяма билкарка беше. И знаеше такива работи и знаеше, че имам такива способности. Аз мислих, че всички са като мен, всички виждат цветно, всички слушат музика, думи, цифри, числа. Никой. Пълна запечатка, от къде да знаят. Та такива работи. Смятам, че си доволна от отговора, защото този отговор няма нито къде да го прочетеш, нито къде да го чуеш.

 

11.22 – 13.29: Въпрос: А в съответствие с различните нива, се изместват от различни места, предполагам?

Георги: Да, от тези 49 сфери тук където са,там се минава, извън това заминават само високо посветените. Всички останали са вътре – тук.

Въпрос: Значи енергията продължава?

Георги: Да, 65 милиярда души са тук. От които едни са живи – сега има 10 милиарда на Земята в тела и 55 милиарда, които чакат и се въртят така. Обаче, малко ще останат на Земята, честно ти казвам, с това нисше съзнание. Има планета, подготвена – Земя номер 2, същата като тази, още не е населена. Там ще отидем, успокой се, има за всички места, за всички апартаменти. Вие сега не мислете и не се притеснявайте, Господ ни пази! Тука, че паднал самолет, там че кораби ще потънат, тепърва започва, не искам да съм лош пророк, обаче Господ пази своите чеда. Значи като не ти е писано.. този самолет паднал и са се спасили, значи на него не му е писано, просто не е отишъл да се качи, значи нещо го е задържало, ама всички останали са били събрани там.. Така че света е съвършен и аз така го приемам, и ако не го приемам така, значи не мога да бъда нито духовен наставник, нито посветен – нищо. Всички тези работи Господ ги допуска да станат, щом ги допуска, значи е негова работа и аз не мога да застана против него, понеже знам, че е така. А другите почват и викат: “А бе, това не е добре, онова не е добре.” Не е добре за вас, но то фактически е добре за човечеството и за всеки един от нас. Добре е и такива, най-невероятните неща, пак са добре за нас. Това е всичко урок и това всичко е имунизационна инжекция. И Чернобил и Фукушима, и засилената радиация.  

 

13.30 – 15.19: Скоро пак си говорихме и викам: Ние отровените ще останем и неотровените ще си отидат. Ама как така? Е така, защото не напразно на императорите, кралете и царете са давали всеки ден по малко отрова за да свикнат, после са им дали по една чаша и на никой нищо. Ние по същия начин. Ама тези, които не са приемали отрова, нали, които са пищяли: “А не, не, ние отиваме на чисто”,  на сам на там, бягат на другия край на света и не искат да живеят тука. Ааа, те вече, ще станат зле.

Истина е това, което казвам. Разбрали сега, когато казах в Стара Загора, когато палят боеприпасите на полигона и опушват Стара Загора, ама те щяха да ме убият с камъни, ама аз казвам на 30 човека: Разберете, че това ви тренира белия дроб и е добре за вас. Това ви прави хора, които ще живеете дълго. Ами да, защото те живеят там, аз понеже съм живял в Стара Загора, след като запалят това, вятъра духа от запад, защо започва да пада върху града – вижда, че вятъра започва да духа от изток. Нарочно обгазява Стара Загора, а бе виждам, че Господ нарочно я обгазява. Питам: “Защо?” Вика: “След четири часа ще ми благодариш.” След четири часа пада вода и изчиства саждите и всичко, те даже старозагорци не са видяли, че пада дъжд. Значи, за елементарните съзнания трябва да се изчисти обстановката, трябва да се изчисти въздуха, всичко. Ама виж, те просто не са наблюдателни и не могат да разберат. Виж не е това, което е, значи човек трябва да започне да мисли, ама много да мисли аджаба. Ама медиите да му промиват мозъка това е пълна глупост.

 

15.20 – 18.48: Сега ще кажа още нещо, което го казвам за десети път. Честни и почтени политици надали има, политиката не и казват, че не е от най-чистото нещо, обаче преди 10 години, дали беше президент или министър-председател на Унгария и призна, че е купувал гласове, човека пред телевизията каза: “Да, аз съм избран  и имам такъв грях, купувал съм гласове.” Тоя прекрасен човек, аз ако бях щях да го държа на поста министър-председател докато е жив, единственият честен политик, медиите казват: ‘Той е купувал гласове, да го свалиме.” След две седмици илизат отпред тълпите замаяни със странно съзнание, пред парламента викаха, викаха и този най-честния, най-свестния политик го свалиха и го изгониха и какво? Дойде един мошенник, пълен мошенник: Е аз, това онова, аз съм чист. А той вършил такива работи, значи той честния, почтения, истинския човек, който си призна, го изхвърлиха, и кой дойде – престъпника, мошенника, нисшето съзнание, ама полага им се, такова да ги командва. Чак после се сетих и викам: Благодаря ти тате, да тия да ги тъпче, ама до дупка. Да, това им се полага. Как един честен човек, който ги разбира, които милее за тях и е състрадателен, ами такъв им се полага, защото другия нито е състрадателен, не е колектив, а е едно хубаво стадо. После го проумях и викам: а Господи ти пак си прав, винаги си прав. Разбрахте ли сега, че няма да мислите като другите. Ще си смените стереотипа на мисленето. Като обърнеш нещата на 180 градуса и тогава почваш: ама този вика и ти казва, това е бяло-синкаво, аз да го видя и да го проверя. Това е. Ама пишат медиите за падането на самолета, ама нали съм израстнал в авиационно селище, баща ми беше военен пилот, всички военни специалисти по тези аварии са в нашата махала. И питам, почва да издава електрониката багажа и започвам, единият пилот, че бил неразположен това онова, писаха му всички престъпления на неговия гръб, защо? Еми за да изкарат компанията чиста, че самолетите са стабилни и сигурни. Нали, еми от тази гледна точка, пак за пари, за какво. И хората да са спокойни и да пътуват. Еми, има нещо – да не всяват паника. Ама не бива така. Може да бъде излъгано цялото човечество, но.. ето казвам голяма дума.. но не и аз. Мене не. Защо? Една жена идва при мене да се изповядва и викам: “Слушай какво ако можеш да излъжеш Господа, ще излъжеш и мене иначе аз ще те подсещам, за някой моменти от твоята биография.” И когато виждам, че започва да ме заблуждава и да ме лъже, викам: “Не един любовник, имаш два и имаш мъж. Защо казваш, че имаш един любовник. А оня, който от време на време е със тебе.” Тя почна да клепа, викам: “Не клепай. Нали така?” Искам само да и не да ми кажеш, а не да ми разказваш приказки, защото приказките ги разказвам аз. Ти идваш при мене да ме питаш, а не аз при тебе.

 

воля и избор

18.49 –  19.50: Не се притеснявайте, всичко е у вас, всеки е източник и всеки е длъжен да направи избора си, свободна воля нямаме, защотото ни е направена програмата, но избор имаме. Дали на този стол или на онзи, дали на черния или на белия, дали да станеме мошеници, престъпници, хайдуци, да лъжеме всеки и т.н. или да бъдем просто честни. А иначе при всички положения, ще стигнем точно до там, където трябва – както ни е направена програмата и ще бъдем обучени. Само че не е ли по-добре, без много бой да ни обучават, нали? Да не ни карат на сила. Защото едно стадо като го вкарват вътре в кошарата, тези най-въртоглавите шилета ги вкарват с тоягата, бой и вътре, няма начин стопанина, овчарина да не ги вкарва, нали, защото те са животни, а той е човек. А другите, които си влизат послушно – нищо, тях не ги пипа. И това е цялата работа и при нас, само че човек трябва да разбере.

 

19.51 – 21.52: Въпрос: Т.е. генетично са ни заложени представите за добро и за лошо.

Георги: Добро и лошо няма. Значи за мен зло и добро не съществува. Едно и също нещо е. Двете страни на монетата. Не можеш да кажеш, че едната страна на монетата е по-добра от другата, нали? Няма как. На Земята е така. Но важното е човек, когато е умен, по-добре да мине през деня от тука да си отидеш до вкъщи, за да не се спънеш, от колкото да минеш през нощта. Това е, иначе и тъмнината и светлината – по половин ден. Значи от нас зависи просто по-леко да минем и да се обучаваме. Но щом ние искаме по-трудния начин – злото също е направено за обучение. Но има и нещо друго: зло попринцип не съществува, съществува тъмнина, но зло няма. Злото използва силата на доброто – това съм го написал в “Диамантената десятка”. То е като дървото и сянката, сянката лоша ли е – не. Дървото е доброто, сянката казват, че е лошото, ама не е лошото. Ако няма дърво, няма да има и сянка. Значи, има някакви зачатъци, някакъв символ на зло, но от нас зависи дали ще застанем на сянката, или ще отидем от другата страна на дървото. Сянката също, нищо не вирее да кажем, има си негативи, обаче ние като сме умни ще видим къде е сянка и няма да заставаме там. Иначе няма ли добро, няма дърво – няма сянка. Значи, винаги злото черпи от доброто, ама по хитър начин. Това е.

 

21.53 – 23.46: Въпрос: Беше казал, че отношението, оценката е по-важно от нещото, което оценяваме?

Георги: Да, точно това е, нашето отношение към нещата прави нещата. В това съм се убедил. Отношението е да си добър към едно животно и то става добро към теб. Да не говорим към един човек. И най-лошия човек става добър, когато той те усеща, че го обичаш. Той те усеща и няма начин да сбърка, но когато дори и да си мълчиш и особено да си лицемерен, а фактически сърцето ти друго диктува. Няма начин, защото душата те разбира. Отначало човек започва да се насилва и няма да е добър наистина, има едно леко насилие към себе си: “Ей виж, този не ми е симпатичен, няма значение, че не ми е симпатичен, аз съм длъжен да бъда добър към него, най-малкото да не му излъчвам лоштия, да не го мразя.” И това е, от тука се започва. А след това докато ти стане навик да излъчваш едно добо чувство към всички, ама животни, дървета, насекоми, цветя, хора, птички, всичко си идва на мястото, ти си един излъчвател и никаква болест, ама нищо не може да те докосне. Ама грип – качваш се в общото помещение, виждаш всички кашлят, грип, това-онова, нищо, ти си недосегаем. Тия чисто и просто вируси не могат да влезнат в теб. Защо? Защото те пази това – твоята доброта те пази, това е фактически аурата на човека.  

 

23.47 – 26.06: Аурата на човека, която съдържа тези добродетели. Тя е толкова здрава защита, по яка е от танкова броня – аурата на човека, на чистия човек. А иначе като пуснеш една лоша мисъл, като направиш тази дупка, през тази дупка, влизат лошите неща вече. А добрите мисли вече правят само броня и нищо не може да влезе. Но лошите мисли, лошите чувства и лошите дела ти пробиват аурата т.е. ти сам си отваряш аурата, и онези започват влизат вътре най-различни енергиини вампирища, така да кажа, или вируси и различни болести. И между другото никой не може да ни пробие аурата освен ние самите и Господ, който вече ако реши, той може да влезне в нас през аурата, то това е негово. Но това където викат тъмни сили, този-онзи, магии, ние си правим автомагия,  ама няма магии, една магьосница и каквото ще да ни изпрати, а не че не ни изпращат.. знаете ли, колата, аз съм недосегаем,  на колата праз някакъв предмет около мене и то толкова мощен. Разбира се, Господ ми е забранил да отвръщам на удъра с удър, защото е бедна фантазията какво ще стане. Но приемам го, да това е така, колата счупи ли се? Счупи се, всичко е наред, ще я направим. Да, тези неща се отбиват, някой път се отбиват от нас и някое домашно животно си заминава, когато някой велик магьосник се опита да пробие на някой аурата, силата заминава. Затова куче, коте да имаш, овца във двора, това онова, някой път викаш от нищо замина животното, не е от нищо, това е от човешката завист, алчност, злоба, ненавист и т.н. Това не са приказки, макар че, когато ние сме чисти и добре, защитаваме всичко, не само себе си, но и тези около нас.

 

26.07 –  26.56: Ще говорим ли за книгите, Силвинке, ще прочетеш ли нещо. Това е нашата обиколка, за да представим тези двете книги: “Аз и Пикасо” и стихове. Ние където бяхме имаше доста хора в залата, сложихме стихосбирката там, само една гледам взета, купена. Никой. А виждам  другите книги, там доста, може би и свършиха, тези окултните книги. Какво остана само – “Златната сфера” – интересно, “Златната сфера” е най-вече за самолечение, инструкция.

 

26.57 – 28.55: Въпрос: Можем ли с положително мислене, с внушение да се излекуваме, да си променим съдбата?

Георги: Абсолютно. И съдбата. Когато тръгнем по правилния път, имаме наставници и сили, невидими ангели, които са. Ясно е, че светлата сила започва да чисти, и накрая сега след 2012 година, много бързо се чисти кармата, съдбата, когато хванеш правия път. Значи едно време, преди 10,15,20 години, Господ, за да изчисти съдбата, кармата, трябва да види, че ти като си хванал пътя, вървиш дълго време по него, значи година,две, три, четири, пет и прехвърлиш 50%, 51% вече си станал добър, свестен, изпълняваш Природните закони, Божествените закони, всичко е точно и тогава, останалата част – хоп с магическа пръчка я изчиства и ставаш здрав, богат и щастлив, което е истина. А обаче сега иска колко – 10% , значи сега като тръгнеш по пътя, то 1% няма, ама трябва да направиш 10%, или 10 добри постъпки вече и т.н., не 100, не 50, и вика: А момичето или момчето вече са достойни, изчиствам им цялата карма. Ако нещо по си направил, на бърза ръка, на доброто се дава бонус, награда, на недоброто веднага става наказанието, ама колко си повече извисен в духа, така да се каже – посветен, толкова става по-бързо. Значи, ако направиш нещо недобро, във следващата секунда или до една минута вече, ще се чукнеш, ще стане нещо, значи Господ те подсеща вече, че не си направил нещо добро.

 

28.58 –  30.55: Ще ви кажа защо си ударих пръста. Колата издаде багажа, прибирам се на село, спирам, електрониката тотално.. тази електроника на горивно-нагревателната помпа се развали.. аз разбирам, че е това, обаче не го знам със сигурност, знам, че е нещо електрическо. Звъня на един мой приятел, който живее в нашия град, и той на другия ден от там си вдига чуковете и идва. За какво? Ама това е жив егоизъм, аз можех да отида да викна един майстор в същото село или от другото, да се обадя, да дойдат да видят. Аз карам този мой приятел да дойде от някъде си, само и само за да каже, че колата няма електроника и той не може да я оправи. Цял ден загуби. Точно тогава си чукнах пръста и разбрах: Аз не съм прав да разкарвам този човек да губи своето време. Значи моя жив егоизъм, понеже това е пръстта на егоизма – показалеца и то на дясната ръка., значи съм объркал нещо на физическо ниво, тука. Като помислих, точно така беше и ето вярно поквичах малко, заболя ме и сега още докато изчезне тази кръв. Ама това ми напомня ето вече две три седмици, един месец, два ще ми напомня, че аз не съм постъпил правилно, това е. Ама моментално. Когато дойде сутринта, дигнахме капака. И той като погледна двигателя, погледна навсякъде цялъта система и вика: “това не е за мене, това е електрониката и това е.” Така и пуска капака, аз отивам да затварям шофьорската врата и съм си сложил така ръката, и тогава си я прискрипах, една минута работа, то става въпрос сутринта, 8 часа ли е било, а целия ден, докато се прибере вечерта. Така, че разбра ли защо е станало

 

АВАТАРИ

30.56 –  32.23: Като направиш нещо.. Пред вас всичките стои аватар, ние слизаме безкрайни и си отиваме безкрайни. Аватарът, който е слязъл тук работи за Господа, той върши някакво дело, може и най-тъмното да е, обаче върши нещо и си е точно на мястото и него само го подсещат, значи като направи нещо, плаща кеш, не него не му се трупа от минали животи. От минали животи, ако има нещо, то не е негово, ами във някой род го изпращат да чисти, защото там няма достатъчно праведни, нито достатъчно умни, нито достатъчно духовни. И като няма изпращат един аватар, който оправя цялата работа и стой там с години, докато не изчисти на този род цялата карма, на всичките, защото тя се трупа – 9 поколения по майчина линия и 9 поколения по бащина линия. Направете сметка от колко години е натрупана тази карма и понеже нито един от този род не се е родил духовен, свестен, праведен, всичките все мошеници, все развейпрах, все търчилъжи. И тогава идва аватар, който във този род остава, дали ще бъде зет, или ще бъде снаха, мъж или жена, няма значение, дали ще бъде някаква друга рода или приятел и започва да чисти на този род кармата.

 

32.24 – 34.15: Следователно, понеже вие сте дошли тука да ме слушате, останалите не ви интересуват, кой дошъл, кой не дошъл, всеки един от вас си е изпатил и на място. Значи, идват при мен и казват: А бе каква е моята мисия, каква е моята задача? Твоята задача е да живееш, да дишаш и да вършиш точно това, което е. Една жена вика: “Ами нищо, аз продавам на един павилион вестници.” Еми това е велика мисия, ти продаваш вестници и списания на един павилион. Отваряш го сутрин в 6 часа и до 12 часа го затваряш. То следобед никой не ги купува. Това ли е? Това е. Ще си вършиш работата идеално, съвършено, докато Господ не те хване и не те премести на друго място. Ако си метач, ще гледаш да изметеш улицата идеално, да го направиш както трябва, а не през пръсти. Това ти е работата бе, Господ затова ти пише шестица. Него не го интересува дали ще изметеш пред кметството, както съм казвал, площадката и стълбището, или ще си кмета, който ще влезе горе, това изобщо не го интересува. Него го интересува да си свършиш работата, т.е. да спазваш неговите закони, това са неговите закони.  Тази работа, която я върши един аватар.. той мисли, че не върши нищо, а той само със съществуването си чисти, само за това, че неговата аура всяка нощ излиза и почиства всички боклуци и чисти аурата на този клан да кажем.

 

34.16 – 35.58:  Скоро бях във Чирпан и видях, че има седем аватара, които чистят този град. Седем, от които половината мъже, половината жени, така да се каже и чистят целия град. Съзнателно или несъзнателно. Има аватари, които са съзнателни. Ама аватарите по какво се познават? В нашето село в магазина влизам да си купя.. пия си кафето, за мезе  взимам слънчоглед, семки.. там в едно заведение. Обаче около мене един човек, слаб, фин такъв като мене и вика: “А бе дай ми от тези фенери, където са някакви животински такива.” Викам: “А бе ти нали не само си вегетарианец, ами си и веганец, ядеш само сурова храна, жива храна”, термично обработената я маха, минава през хладилника, консервира я, това не е храна за живия човек. Само живи плодеве и зеленчуци и ядки. И той вика: “Да бе, аз сега трети ден съм на вода, даже може и вода да не пия един два дена.” Говори с магазинерката и тя вика: “Ами тогава закво взимаш това месо?” Ами вика: “За кучето. Имам куче и го храня с такива работи.” Аз като го погледнах – тялото му свети. А, този човек е напълно променен и във това село тука – той бил аватара на селото. Дали знае или не знае.. но аватарите по това се познават.

 

35.59 – 38.13: Отиваме в едно друго село, сядаме с приятелите си да си пиеме кафето и до мене сяда един човек и започваме да си говорим. Не пие кафе, не пуши и ни покани у тях, извади една стара ракия, моите приятели пиха и  викам: “Аз не, аз ще карам колата – викам – няма да пия.” Аз и попринцип избягвам да пия и викам: “Ти защо не си сипеш”, а сина му си сипа и се чукна с другите. И той вика: “А бе ще ми се карат”, но никой не разбра освен мен. Какво? Ще ми се карат. То Небето ще му се кара, това значи “ще ми се карат”. И те всички си помислиха, че жена му ще му се кара. Няма такива работи. Алкохол не пие, произвежда алкохол, той си има казан. Вика: “А колко сме заредили тука с вино и с ракия”, то понеже е едно първомайско село. Това е аватар и ти говори по различен начин, и той.. позна ме, аз бях с голяма брада тогава и голяма коса, седна до мен и на мен ми говори тези работи, които.. нито един не разбра за какво си говорим, ама нито един. А той тракторист в селото, има 10 дка лозя, има някакви земи и ги обработва, селскостопански, най-обикновен човек. Има един син, жена му я нямаше през това време у тях, сутринта ни видя четири човека на центъра си пиеме кафето и вика: “Момчета, елате до нас да ви почерпя ракия и грозде.” Беше есента, откъсна от асмата грозде, аз грозде ядох, разбира се, и почерпи другите всичките по една хубава ракия, даже вика: “Ако искате ще ви дам.” Така, че това е аватар. Аватара какво прави? Той свети, той чисти съзнателно или несъзнателно. Съзнателния аватар съзнателно, несъзнателния – със това, че живее в това село, всичко чисти. Ама той живее правилно и е по-различен от останалите, всичките селяни и всичките хора, толкова е различен, но той го понася. Така говорих ви и за аватарите.

 

38.14 – 39.36: Силвина: А има и аватари, които са подвижни.

Георги: Да, които обикалят.

Силвина: Където убиват някакви хора. Ей сега както във Франция журналистите ги избиха. И една приятелка казва трябва да отидеш там, защото тези души трябва да бъдат освободени.И тя хваща самолета и заминава, става мисия. Ние сега бяхме в Преслав, там, знаете, убийството на 52-та болярдски рода, и така имаше доста негативна енергия и души, които чакаха.

Георги: Те се наричат блуждаещи души, които не са освободени и продължават вместо 40 дена, 40 години или 400, нали, а трябва да бъдат освободени нагоре. Това е технологичен процес, технология и просто хората няма смисъл тези работи да ги знаят. Това са подробности, така да кажа. Човек ще ги научи, когато го посвещават, ще му кажат кое какво е, що е, обучават го. Всеки един го обучават индивидуално.

 

39.37 – 42.34: Въпрос: Споменахте няколко пъти за 2012 година това провокира и въпросите ми, дали става дума за квантов, фазов преход и че ще се променят нещата?

Георги: Променя се в момента. Имаме нова конфигурация – кости, тоалет. Обаче ние трябва да се оставиме.. вдигаме висока температура понякога, зле ни е, хората веднага отиват, доктор, една шепа лекарства. Изчакай 24 часа, изчакай 3 дни, издръж, ти започваш да бъркаш срещу природата. Аз нямам нищо против, напротив, имам много приятели лекари, отиваш, хубаво, да видиш, обаче отиваш и всички изследвания са ти идеални. Едно момиче сега дойде: “Аз искам да ви кажа, аз нямам хемоглобин желязло 2.2” и живее добре, 2.2. Ама и викам: “Дъще, няма нищо, моя е още по-нисък.” А пък на едно момиче от благоевград е 0.2, желязло няма. Всички ще станат на земното кълбо без желязло в кръвта, а докторите отиваш, доктора само да ми види изследването, той ще умре сигурно доктора, който е с капаци, нали, който е чисто стандартен доктор и ще каже: Ама това не може да бъде. Не може да бъде, ама всички ще станат такива. Но аватаря с това се ражда, аватара не яде месо. Те нарочно ги насилват, ги учат, плюе детето от началото месото, викат: “Яж, яж, яж, защото няма да имаш сила.” А бе, глупости, ти го разболяваш, ти му убиваш имунната система като му даваш месо, ама как на шестата раса ще и даваш месо, сега тя се храни със светлина, няма да даваш. Значи, ако се научи да яде, както се научават някои, ще яде до известно време, примерно 15,20-годишна възраст и после пак ще спре, защото не е пригодено, не  е пригодено новия.. даже и нашите тела не са пригодени, не нито едно човешко тяло не е пригодено. Месото, и в Библията го пише черно на бяло, месото не е за ядене. И в Стария завет като им казвам на поповете: “Защо не четете пророк Исав, който казва като убиеш вол, все едно че убиваш и човек, като пренесеш в жертва козел, все едно че принасяш човек, а еврейте това го правят и изгарят вътрешностите, те не ги ядат. То  пише там много работи. Добре, това защо не го четете, защо не го казвате.” Ами значи смърт, щом е за смърт.. какво очакваш да не се разболееш, е няма да ти е вечно това.

 

болестите и чудесата

42.35 – 43.44: Защо Мулдешов отива в Тибет и вика: Говорих с един, който беше на 600 години и един на 800 години, и един на 1200 години. Защо са на толкова? Значи има нещо, има някакъв режим, режим на чистота, нали. Не само физическата, а и енергиината, вътрешна и външна. Това е най-важното и следователно тялото е безсмъртно. Двама са го казвали от високо посветените и тези, които са чистели тялото. Понеже има една единствена болест, една единствена диагноза на земното кълбо, която са я разделили на 50 хиляди диагнози лекарите. Ама много болести, ама няма болести, какви болести. Замърсяване на човешките тела, значи енергиините тела – Божественото тяло, Духовното тяло и физическото тяло – три вида замърсяване. И от там всички останали диагнози. Изчиствач си телата и ставаш божествено здрав и безсмъртен. Това е, нищо друго.  

 

43.45 – 48.27: Доктор Джеферсън, който много го уважавам. Той си е заминал на 84 години, като на 44 години е имал 12 болести – рак, перде на очите, задух, болен черен дроб, бъбреци, висока захар и още много – развалина, а доктор. Един му казва: “А бе докторе, има и други начини”, доктора започва да води един природосъобразен начин на живот. 6 години са му необходими, за да се изликува. На 50 години изкачва най-големия небостъргач, става първи, всички състезатели са на 25 години, той е на 50. Вика само да им докажа как се тича по стълбите. Става скромен на 54 години, на 84 години си отива, защото  е имал тази страст като пада лавина, да кара ски, лавината да го гони отзад, това му е правило удоволствие и при едно такова спускане пада и лавината го затрупва и докато дойдат приятелите му да го извадят – заминава. Но той е казал, както и Пео Бек, а пък този Пео Бек бил сърфист, на 90 години, на 85 пак, прас в една скала и големите океански вълни и умира от удъра, но Пео Бек казва: “Аз няма да умра, аз ще загина, аз съм безсмъртен.” Същото го казва и доктор Джеферсън: “Аз съм безсмъртен, аз ще загина, аз няма да умра от естествена смърт, защото моите клетки..”, а той е казал и другото: “Ще вземете една клетка от мене като умра, като загина и една клетка от едно бебе и ще ги дадете на един колега да ги изследва, който не ме познава, ще види, че и двете клетки са еднакакво чисти.” Разбра ли сега, едно дете, което сега се ражда и му е чисто цялото тяло и с нищо не е замърсено, нито енергиино, духовно, нито физически и има живот 70,80 или 100 години, и неговите, на 84 години като му вземат клетката. Значи той ще живее още 80 години, после още 80 години. Това е безсмъртието, не говоря приказки, проверете го, прочетете го, всичко това е така и аз съм убеден във това, защото знам, че е така, значи всяка сутрин доктор Джеферсън 8км бягане, две чаши вода или топла, или студена пие и оперира по 10,12 часа и вика не съм изморен. С какво се храни? На седмица си позволява само две филиики препечен хляб, иначе само сурови плодове и зеленчуци и ядки. Това му е била храната, ама иначе е бил чист човек, просто отива и работи по цял ден и когато е празник или ваканция, отива да кара ски. Но тича всяка сутрин – 8км, става рано от 8 часа е на работа, той става в 6 часа, прави бягането, водата и отива на работа. А е бил развалина, аз като прочетох колко болести е имал, и сърцето му не е било добре и казва така: “Пред моята къща имаше две стъпала, – прочетете му книгите – аз почивах на всяко стъпало, ходех по пътеката като едва дишам, – белия дроб му заминава – спирам се, качвам се на първото стапало, почивам няколко минути и тогава се качвам на второто, отварям вратата и влизам вкъщи.” Това го пише черно на бяло. На всяко стъпало, две стъпала и не може да влезне вътре. Срещнал го е един човек и му е казал: “Докторе, ти хубаво си станал доктор ама не традиционната медицина ще те оправи, има нетрадиционна, има народна медицина, има нещо съвсем друго.” И той тогава вече.. защото всичките му колеги му казват: “Докторе, спокойствие и силна храна.” И той си взимал болнични няколко месеца и сутрин започва, бекон, пържени яйца, месо сутрин, яко ядене. Леле, ами до обяд не се яде твърда храна бе човек, не се дъвче, до 12.00 на обяд дъвчене няма, ако искаш да ти се пречиства тялото, това съм го написал, за това имам беседи, лекции, докторите идват, слушат и не вярват на ушите си, е как ще вярват като не знаят това, което аз знам. И така

 

48.36 – 49.53: Казах ви много неща, толкова много неща тука за един час и каквото запомните, запомните. И знаете, не ме слушайте, живейте си както знаете за себе си. Георги Изворски дойде говори, говори два часа и а бе я да отида аз да ударя една ракия, ей сега бих отишъл, голямо удоволствие, една домашна ракия с една салата. И вика: А бе Господи, пак виж какво, на Земята съм, като трябва знам, че ще ме спреш. Той ще каже: Синко, аа ракии и салати, а от утре микс. Ама като си мълчиш. Сега.. влизат двама младежи през великите пости, отключват и дядо поп луканка реже и червено вино пие: “А дядо попе, а бе , може ли през великите пости да ядеш луканка и да пиеш червено вино.” Червеното вино в никакъв случай докато не дойде Великден не може. “Не може, бе момчета.”, “А ти защо го правиш?”, “Защото не съм питал, вие ме питате и аз казвам, че не може.” Аз не съм питал, ако питам Господа и той ще каже, че не може. Разбрахте ли сега, по добре е да не питаш. (смее се)

ПРЕДАТЕЛСТВОТО

49.54 –  52.03: Така момичета и момчета беше ми много приятно, че се събрахме тук и си поговорихме и наистина говорих ви най-чистосърдечно. Няма да се мъча нещо да ви убеждавам, и попринцип там пред една аудитория 200, 300 човека и пред нея говоря пак по същия начин. Ама какво да ви кажа, който разбрал разбрал, който не разбрал, както напоследък казват и да се обоснова, ето сега ще ви кажа защо? Излезнаха 5 баби, ама така недоволни излязоха, в Бургас или в Чирпан, и аз викам, говорим за предателство: Господ казва така: “човешко е да обичаш ближния си, ангелско е да обичаш враговете си (Иисус го е казал в евангелието) и божествено е да обичаш предателите си.” Когато еврейте искат да разпънат Христос и го водят и той вика: “ама аз не виждам вина у този човек, и това е единствения човек във Юдея, който ме обича, и вие искате аз да го разпъна.” Ама той е казал, той е знаел учението на Иисус, и е казал да обичаме враговете си, а аз съм ваш враг, защото съм губернатор тука, а вие евреи и вие искате да се отървете от еврейското робство. Евреите искат, не искат римляните. Така, значи да обичаш ближния си, да обичаш враговете си и да обичаш предателите си. Във “Златната сфера” съм написал притча за приятелството и за предателството – първата. Защо предателството е най-голямото предателство? Написъл съм го черно на бяло, обаче аз ще го обясня тук. Когато казват следната дефиниция.. питат ме: “защо има жестокости, това, онова, казват Господ да оправи света.” Не, ние трябва да го оправим като всеки оправи себе си.  

 

52.04 – 56.00: Обаче, кога ще стъпим на прага на Рая, когато до иконата на Иисус Христос, сложим иконата на Юда Симонов Искариотски, на предателя, за който ни наливат горните, че е предател, и ги почитаме еднакво и ги обичаме еднакво, тогава човечеството ще стъпи на прага на Рая. На всеки съвременен човек.. аз вярвам, защото знам както е казал Айнщайн. Обаче, ако преди 2000 години ти кажат: Предател! Отиде с тебе. Сега ще си помисля: А бе глупости, къде ходи Юда, умен човек, той е един от четиримата грамотни, четирима са били, другите са били прости рибари, копачи и овчари, и селяни. Той е бил грамотен и той няма ли да знае, след като Христос има чудотворни способности и като чете мисли, че Господ няма да разбере, че той иска да го предаде, не само това, ами и за колко ще го предаде. Това е инструкция, програма. Иисус като слиза и казва: Юда, на мене и на тебе Господ разчита да изнесеме цялата тежест, ние двамата, останалите са съзерцатели, наблюдатели. Не виждаш ли, че Петър три пъти се отрича от Бога, докато пропее петела, нали, то е черно на бяло. Ама Петър бил най-добрия, не е вярно. Най-добрия, най-верния, най-чистия, най-предания, най-смелия апостол е Юда. И той казва: “Програмата е такава, трябва да отидеш да ме предадеш.” Всичко е точно, всичко е мисия. Ясно, че е така. Няма ли да вземе мерки Иисус и да вика: “А бе с който стане, той ще ме предаде”, Господа ще е прав. Това е за децата бе, те и децата сега не правят така. Той няма ли да вземе мерки да избяга, че един ще го предаде и ще го разпънат. Всичко е точно. И за съвременото съзнание вече дойде време да казвам истината. Значи Юда трябва да го почитаме като светия. Той иначе на Небето няма да е светия. Аз съм видял храма, където от 12-те апостола, които са на ъглите на храма, има такива големи камъни, за космическия храм казвам, ако е предател, те няма да му изпишат името, както на останалите има име, точно на 12-те камъни, има и неговото, и то на първия камък, след това са вече другите. Петър е някъде по средата 6-ти, 7-ми, назад някъде. Първи са четиримата – Юда, Йоан Благослов (който е бил грамотен), след това Матей и Филип, това са били грамотните, знаели са да четат и да пишат, всички останали – нищо, там. Спасяват го, след това раззбира се, те викат, че се е обесил, той не се е обесил, чисто и просто посветените, Иисус ги е подготвил, казал им е да се спаси, те пускат мълвата, че се е обесил и го изпращат със нова самоличност, в един край да работи за Бога като апостол. Това е. Всичко останало, питайте посветените, те ще ви кажат истината. Останалото ви го говори дядо поп, който говори 2000 години канон, е не мога да влезна там да го слушам, съжалявам, почитам Бога, църквата, уважавам я, институция, добре си е свършила работата. Но до тука. Край, повече не. Омръзна ми просто да казвам, че това е вярно като не е вярно. Това е истината. И всеки разумен човек,  който му щрака тука, естествено, че ще каже: Ами да, така е! Останалите ще кажат не е така и затова, няколко бабички изкочиха и изглеждаха възмутени, когато започнах да казвам, че Юда не е предател, а е един прекрасен апостол и те не изчакаха да чуят какво ще кажа. Викам аз ще се обоснова. Само като чуха, че го одобрявам и край.

 

56.01 –  57.52: Не ви задължавам да мислите като мен и да ми вярвате, ама като седнете и ако четете толкова пъти, колкото.. те поповете са го изпитвали и са го разисквали колкото мене и са го тълкували колкото мене, защото то това беше преди много години – предателя от тази до тази страница. Ама това са символи трябва да се мислят, трябва да се тълкуват, трябва да се разберат по нов начин. Ако продължаваме със старото мислене от преди едно 2 000 години, леле.. Това сега пак ще ви го кажа за църквата на Баба Ванга. Баба Ванга има такъв надпис там за всички религии, ами свалете кръста, има нови светли икони, които са правени, направете сфера или един кръг само с една точка в средата, това е знака на Вселената. Ами направете нещо, ама всички да идват. Сега като се види кръста – само на православната вяра или само на католическата, ама не е така всички религии, всички течения са за уважение, и будизма и юдаизма, и хиндоизма и конфуцианството, не само католицизма, протестанството и православната вяра. Ами има ред други, които също са вероизповедания, те не са вери, вярата е една. Така казах ви и това, вие си мислете, за да знаете, напоследък го казвам на пет места , на пет места говорих за предателството и във книжката съм го написал.

 

57.53 – 1. 00.37: Канона това е най-запечатващото нещо. Това е един буркан с капачка, ти искаш да налееш вътре вода, не, то го облива отвънка, ама вътре не влиза. Защо? Защото те не си отварят съзнанието. И който дойде да ме слуша трябва да си отвори съзнанието. Запечатана бутилка, той идва със същите мисли и си отива с тях и казва: “А Изворски не е прав изобщо, какви ли работи там говори”, виж Учителя го е казал. Ами Учителя го е казал.. нищо не казвам по-различно от него, но преди 100 години, той го е казал по един начин, същото сега го адаптирам към днешното мислене, ама едно към едно, нищо по-различно. Той го е казал, но той е казал и много съвременни неща и аз тях не ги изменям, но което е за съзнание преди 100 години – неговите ученици, те са били на едно такова ниво – не искам да казвам. Неговите ученици са били.. трима, четирима горе долу в час, вие пак сте 50% апостоли, а не сте 100, той го е казал във прав текст. 50%, а за другите да не говорим. Но ги е бил събрал там, това е, спасява ги. Пак ще кажете Георги говори, ама ще говоря така, защото това е истина и той го е казал черно на бяло.

 

Така че за всички тези работи, който иска да прочете, да види и най-важното  е да мисли със собствения си ум, значи да се научи да мисли, това искам аз. Просто да махне рамката, да отворя кафеза, птичката да излети, духа в този смисъл. Да започнеш да мислиш сам. А това, което са казали поповете, даже министъра на културата, ама от къде да знам, че е истина, министъра на културата добре говори, ама този министър, онзи министър, министър-председателя, президента, прекрасни мъже са, точно са си на мястото, ама аз искам, да премисля от мой  поглед и най-вече да мисля от Божественото. Аз най-напред да мисля горе-долу, не може точно да мисля като Господ, ама викам: “Дали има полезност за цялото земно кълбо? След това дали има полезност за някаква група? След това дали има полезност за България? След това дали има полезност за този град и накрая за всички тука?” Не толкова за мене, аз съм последен, обаче дали е полезно и е добре. Нещото, което се върши в момента, това е.

 

1.00.41 – 1.03.30: Силвина: Това, което каза е хубаво за финал.

Георги: Да, това е хубаво за финал. Бъдете себе си, ама и мене не ме слушайте, колкото сте ме чули, обаче питайте душата си и себе си, всичко е във вас. Аз веднъж бях седнал с един коняр, един наш приятел доведе баща си, той седи сега, така до мене и носи една ракия, не знам каква беше, сега мисли, че аз няма да пия и вика: “А бе сина каза, че ти не пиеш, не ядеш, нищо.” Викам: “а, не е вярно, дай по една ракийка, как ако не изпием една ракия”, а той има 300 коня в Стара планина. И после сина му вика: “А бе ти ми взема акъла, с баща ми пие ракия.” Бащата вика: “А бе ти що ми каза, че Георги Изворски не е човек, не видя ли какъв свестен човек беше. Силвина направи салата, пихме си и по една ракия” и аз викам: “Добре сте дошли, тука всичко е наред.” А той сина му мисли, че аз само гледам в една точка, че аз само медитирам и нищо не правя. Чакай бе и аз съм човек в крайна сметка, щом съм на Земята. Този човек ми праща поздрави най-редовно. И ми каза, че: “в планината ще ти дам едно конче”. “А бе – викам  – къде ще го гледам този кон, бе, гледай си го там”, много свестен беше. Така ми падна на сърцето – чиста душа. Значи в крайна сметка.. има разбира се колеги като гледам, аз не ги обвинявам, те са си такива, седят, държат се. Един вика: “Георги няма да се държиш като луд в кръчмата с хамалите.” Викам: “Защо да не се държа, ами и те са хора”. А онези с бели дрехи, с гердани, нали и аз имам пръстен и нося часовник в крайна сметка. А онези само мъдро говорят и само сериозни. Така че всякакви хора си има, но те също си вършат работата като духовния наставник, защото взима си хората и ги учи. Така, ами ще се ориентираме към приключване, Силвинке?

Силвина: Ами да

Георги: седем и половина кога стана, два часа кога минаха, вие не знам дали ги усетихте, ама аз като говоря и не ги усещам. Усетих само кафето, хубаво кафе беше.

 

1.03.32 – 1.06.57: Въпрос: Значи с младите хора си има проблем, проблем в този смисъл, че..

Георги: Няма проблем, така ще казваш. Виж сега, аз къде ходя, къде минавам.. А още едно чудо с един мой приятел доктор имам. Той е доктор вече 15 години и вика: “На морето съм и Аспарухово е наводнено, моята кола е на паркинга и водата идва и всички артомобили ги свлече почти до морето и до плажа, даже някои влезнаха във водата, само моята кола седи, само моята, вълната не я бутна и не я отнесе, а е между другите, защо не?”, “Ами – викам – защото ти си светия, ти си аватар.” Точно поради тази причина. И вика: “Даже ми стана съвестно, останалите ги натопиха и не искат да запалят, а аз излизам, вълната, където е минала и е оставила тук там локви, и аз излизам, заобиколих  локвите, качих се на колата, обувките не можах да си намокря, запалих я и излезнах от паркинга и си тръгнах. Клони, камъни, заобиколих ги,  само моята кола.” Викам: “Знаеш ли защо? Защото ти вярваш във Господа и идваш и да ме слушаш. И освен това, си на такова високо ниво.” Вика: “Аз не бях във  курорта, като отивам, колите ги няма, паркинга – нищо, само моята кола седи, а имаше поне 25-30 коли. От там, през едно пространство с трева, дере и всичко вкарва надолу и морето е там.”, “Е – викам –  сега още повече ти се засили вярата.”

И нещо друго, предишното чудо пак със него, пак си беше оставил колата под едно скеле и отгоре онези правят ремонт – парче бетон товарят, на милиметри от колата е паднало. Вика: “като отидох и гледам, олеййй”. А те от горе петия, шестия етаж правят ремонт, а колата отдолу е спряна под прозореца.  

Обаче има нещо друго, със Силвина сме по време на голямата градушка в София, на един скъпа кола – прозорци, всичко, а един каза: “Аз направо я дадох на вторични суровини, повече не става автомобила.” А на оня му е изпочупено всичко и отгоре е на ямки, колкото юмрук. Но нашата кола, а и на собствения ми зет, вика: “не е случайно, виждам, че започва бурята и викам, чакай да я понапъна малко, дизел ми е колата, да и сипя малко на тази бензиностанция, завъртам към бензиностанцията, вкарвам я, и градушката почна, ние  стоим там отдолу, а момчето вика, нека мине тогава ще дойда да напълня – нищо!“

…   

 

 

0 23