/*
*/

https://www.youtube.com/watch?v=xDCCrNcKjgg

 

0.00 – 20.06:

Георги: Ще ви кажа, че човек трябва да слуша сърцето си и по него да се води къде да е, не където трябва да бъде, а където го заведе то. Наскоро един мой близък познат ми каза понеже хората и традицията, и обществото, и всички казват, че Рождество Христово, това е рождеството на светлината и на новото всяка година е семеен празник и аз отидох при майка си и баща си, при леля си, при свяко си, при чичо си, при калеко си, но разбрах, че там не ми е мястото, стоях като насаден, бях отишъл не по сърце, а бях отишъл, защото не слушах сърцето си, а разума и онова, което казват хората, нима мислите, че Иисус не е обичал братята, сестрите си, майка си, баща си и роднините си и все пак е бил там, където го зове сърцетои където са били близки на душата му, близки на делото му, бил е между синовете и дъщерите на Бога, т.е. между апостолите и служителите, бил е в онова, семейство на светлината преди 2000 години, той казва “аз съм пътят и истината, и живота, който върви по моите пътища, ще има живот вече” и понеже говоря за пътя, времето е път, време, разбира се не съществува, а пространството е илюзия,  има едно вечно движение, т.е. път и заради това се сещам за края на едно хубаво стихотворение на един прекрасен поет, който много обичам от средата на миналия век и което ще ви кажа само няколко реда от него, с което завършвам, понеже поетите са деца на Бога, писателите, скулптурите, художниците, музикантите, те са на върха на космическата пирамида, на Земята не са чак толкова много уважавани, но който разбира и е духовен човек, той ги обича и ги уважава:

Ще има пак звезди и кучета ще има, виещи към тях както преди,

но нека вярата не осквернявам, яснее този мирен ден отвъд

човекът е човек тогава, когато е на път.

Прекрасно е. Вижте гениалноста на поета, в който се ражда духовно, значи онзи всеки творец, който твори, той е духовен, и Уста Колю Фичето е духовен, твори църкви, манастири, мостове, пътища, всеки, който влага душата и сърцето си в нещо е духовен, ще има пак звезди, ще има светлина, звездата е прекрасно нещо, не напразно дори на коледната елха има звезда, “и кучета ще има виещи към тях както преди”, винаги ще има недоволни, винаги ще има някой, който недоволства, който не е съгласен с това, което е, дори със светлината, но ние това не трябва да го забелязваме, “но нека вярата не осквернява”, т.е. не ни наранява, неведнъж съм казвал, че вярата, надеждата и любовта трябва да ни бъдат непоколебими, “яснее този светъл ден отвъд”, т.е. има яснота, виделина и денят е светъл, “човекът е човек тогава, когато е на път”, т.е. когато се движи и твори, а не когато е в застой и е зациклил на едно място.

Измина една година, утре ще посрещнем новата 2015 година, която също ще е паметна, започват поредица от паметни години, дали са 5, 10, 20, 50 или 100 не знаем, обаче знам, че ще бъдат абсолютно паметни, защото са последните страници на онези пророчески книги като се започне от Библията и евангелиетата и се свърши с книги,  които са писали от пророци и ясновидци преди няколко хиляди години. 14-та година отмина със всичките показатели, но ако не сме успели да я приемем такава, каквато е, имаме възможност новата година 2015 да я приемем такава. Да ви кажа най-простичката дефиниция, човек, наистина да бъде човек, да си остане човек и в крайна сметка това ще се отрази добре и на него, повтарял съм го десетки пъти, може би стотици под различна форма, човек първото нещо е да запази човещината у себе си при всички условия, и да бъде доволен от съдбата си, каквато му се поднесе, защото колкото по-бързо се съгласи с нея и стане доволен от нея, толкова по-бързо изпитанията, страданията, некомфортностите, неуютностите, които са у него ще отминат, убеден съм в това, както съм убеден, че стоя тук, но ние трудно приемаме това и трудно се съгласяваме, трудно е, но не е невъзможно и да приемем нещата точно такива каквито са, нито може да ги направим малко по-красиви, но не да казваме, че са много лоши и грозни, защото нищо не е наше и не от нас зависят много неща. От нас зависи да оправим себе си и да бъдем в своето тяло и в своята душа и в своя дух да се опитаме да бъдем свободни, красиви, добри, е ако може да станем съвършени е добре, този мир и спокойствие, който го носим, той ще започне да се излъчва навън и след като оправим себе си ще станем пример за близките си, а след това за все повече и повече хора и заради това какво човек чака? – да си пожелае, той си пожелава, но в крайна сметка трябва да работи за това, да полага усилие. Усилията, търпението, смирението, милосърдието, щедростта, жертвеготовността, смелостта и каквито и да кажем добродетели винаги се възнаграждават, абсолютно винаги, но важното е да издържим отначало пътя или магистралата, на която има дупки, локви, неравности, спящи полицаи и там трябва да караме нашия автомобил бавно и да внимаваме, тогава сътресенията са малко или както казваха хората, някога, сега пооправиха прелезите, “на български прелез се преминава на първа скорост без газ”, леко, това е. тогава като минем така, след това ще се открие магистралата, т.е. оня светъл път, който наистина ще ни води към светлината, а ние проклетисваме дупките, опитваме се да избягаме или опитваме се бързо да минем през тях, не може, трябва да ги изтърпим и тогава някак има една сила, която съкращава тези неща и по-бързо излизаме на големия равен хубав и светъл път. Знаете, че благопожеланията са прекрасни неща и е хубаво да благославяме човека, а не да го корим, не да го угорчаваме, не да го ругаем, не да го гълчим и не разбира се, да го съдим, най-великите духове, които са слизали на земята не са си използвали правото, те са били строги и взискателни, но не са си използвали правото да съдят, макар че и това са имали право, синовете Божи, следователно човека няма да го укоряваме, той е направил, каквото е направил, ние трябва да го приласкаем. Може би, не е подходящ празника, но ще кажа, че дойде при собствения ми земен баща, искаше да го попита нещо, да го помоли, този човек беше убил две от жените си и третата я беше накълцал, с телесни повреди и беше получил смъртна присъда и беше пуснат от затвора, отпуска, той дойде при баща ми, баща ми не му каза една дума лоша, не, аз бях свидетел, той просто каза, че “онова, което е направил не е добро и сега трябва да получи тази вечеря, която си е изработил през деня”, говореше с притчи, говореше леко и нежно, нахрани човека и му каза добра дума, този човек беше с баща си, не знам какво се е случило, но той го прие човечно. Виждате ли, ще спомена, че другия поет, който обичам освен Пеньо Пенев е Никола Йонко Вапцаров, защо? – за неговата човещина, няма по хуманен поет, а който е разстрелян за тероризъм в тунела на софийското стрелбище, защото е искал по-хубав живот за всички, негово е стихотворението “Песен за човека”, в който възпява не един обикновен убиец, а отце-убиеца, убил баща си, но се е осъзнал, прекрасно стихотворение, “Песен за човека”, човека трябва да го обичаме, както го обичат светиите и както го обича Бог, наистина трудно, дори и оня, който ни е направил нещо, много е трудно, изключително трудно е, но не е невъзможно .Говоря за обичта и за любовта между хората и чух за един човек, който, разбира се, пред очите му баща му и май
ка му си отиват, военните ги рзстрелват, и той казва “успокоих се, когато простих и на тях, от тогава вече съм човек, преди това мислих само за възмездие и отмъщение”, но Господ казва “възмездието и отмъщението е мое, не е ваше”, това не значи да няма на земята още съдилища дълго време, но ние сега сме се събрали да говорим за хубави неща, макар че трябва да посрещнем всякакви предизвикателства и да говорим за бъдещето и за новата година. Знам, новата година, че разбира се ще мине с изпитания, но колкото повече светлина имаме в ума си, колкото повече топлина имаме в сърцата си и колкото повече сме приятели и близки едни с други, толкова по-леко ще мине тя, наистина отвсярам сърцето си към цялото човечество, разбира се, и към Вселената, и най-вече към вас, защото знам, че нашата роля не е лека, хем да носим земния товар и бреме на ежедневните грижи,хем да бъдем апостоли на светлината, трудно е, но не невъзможно, пак го казвам. Слава на Бога, че ни е събрал и че може да се видим и да се чуем, че дишаме този въздух, тази синева, която я виждаме, и най-голямата вихрушка и виелица е прекрасна и чудесна, така трябва да мислим. И Божиите блага ще се изсипват върху нас, само когато нашите плещи заякнат чрез добродетелите, за да може да ги понесем, иначе човек не може да понесе дори и хубави неща, не можеш да му сложиш на гърба две тенекии или пет по 25 кг. мед, той ще клекне, той ще падне, меда е най-сладкото нещо, най-прекрасното, най-хубавото, но не може да му се сложи, може да носи толкова, колкото трябва и заради това дори Бог не ни дава кой знае какво огромно щастие, а ни дава до степента радост, да се зарадваме на нещо, знайте, че това ни е предостатъчно, да харесваме нещо и максимум да обичаме, но любов само божествената любов е абсолютно истинската любов. Искам от сърце да ви пожелая да работите вие и аз и всички за благото на този свят и на това човечество, не само за себе си, за себе си толкова, колкото трябва и ни е необходимо, но да дадем нещо винаги и всякога за другите, тогава сме мили на светлата сила  над нас. Първото нещо, разбира се, за новата година, трябва да бъде здравословна, това е задължително условие, да бъде мирна, хармонична, спорна, плодородна, щедра и ние да работим всички за това, да се научим да излъчваме и да ни стане навик, ако може всеки ден, всеки час, всяка минута и всеки миг, просто от нас да се лее тази светлина, която се казва обич и любов към всичко и когато това ни стане навик, автоматично ще станем светии. Да не забравяме, че сме слънчеви деца, деца на светлината, да се обичаме и да обичаме всички и всичко и да се стремим да бъдем като Създтеля. Благодаря ви. Амин,аум, аумен.

 

20.07 – 32.21:

(Силвина и Калин пеят)

Калин: само искам да споделя за тези, които доидоха след началото, пристигат от далеч сигурно, това беше Аум в минор от Учителя на 426 херца и 7, има две беседи, в които той посочва точната височина

Силвина: и в тази беседа той казва, че за тогава хората не са били готови да чуят това, което сега чухме в минор, че ако го чуят сърцата им ще променят пулса си, ние издържахме, така че явно  е променено.

 

0 12