0

Черупковото Съзнание

Линк на видео беседа – https://youtu.be/FbAJWoMQ8l8

Приятели, да благодарим на Всевишния, че ни събра отново тук, което е прекрасно. Благодаря ви, че почетохте Светлите сили и Небето, като дойдохте. Защото сам Спасителят казва: „Където двама или трима са се събрали в мое име, там съм и Аз”. Тук са и много светли висши същества, които, разбира се, все още са невидими за нас. Това са Висши Небесни Служители на Светлината. А ние сме такива Служители и Апостоли в човешки тела на Земята.

Темата днес е „Черупковото съзнание“. Много хубаво име, което ми го казаха Отгоре. Аз може би нямаше да се сетя. Обаче, като ми го казаха, си викам: като подадът пръст на добрия художник, той може да нарисува не само ръката, а цялото тяло. Творецът трябва да има въображение, показват му лист – рисува дърво, показват му керемида – рисува къща, ако е наистина, роден художник. Същото е и със Словото. Казват ми: „Черупковото съзнание“ и ме оставят да мисля, пълна свобода. Това не значи, че и аз имам кой знае колко свободна воля, имам само свободен избор, за който съм говорил неведнъж.

Какво значи черупково съзнание и защо аджеба, точно сега е дадено? Три дена мислех със земното си съзнание, на четвъртия ден включих ангелското, на петия – Божественото и чак на шестия ден се сетих. Това е механизмът на проумяването чрез т.н. Троичен Код на Вселената. Дай Боже, всички да се научите и то по-добре от мене на това.

Докато си в черупката, дали си орех, или жълъд, или лешник, нищо не може да стане. Черупката те държи здраво, както и зародишчето в яйцето. Ако си в черупка и тя не се пропука, а това идва не само от вътрешното желание на ядрото, в което е вложен живота, а и от външни фактори – светлина, топлина, блага… От малкото жълъдче след години израства огромен дъб – пет човека не могат да го обхванат – става на хиляда и петстотин години, на две-три хиляди години и короната му опира в небесата. И всичко това се е получило от едно малко жълъдче, голямо колкото кутрето ми, но което е пробило черупчицата си.

Веднъж с един приятел минаваме през изоставена планинска махала. Бяхме гладни. А там имаше много орехови дървета с изпопадали орехи. Приятелят ми каза:

Под дървото беше заринато с орехи. Някои орехчета, които бяха паднали по-дълбоко в почвата, бяха се овлажнили и на около 30-40 ореха имаше един покълнал.  През пукнатината се подаваше едно бледо лилаво червеникаво кълнче, което беше около пет шест милиметра отгоре, от върха. Приятелят ми предложи:

Яйцето трябва да го поставим под квачката, за да се излюпи. Пиленцето се излюпва на двайсет и първия ден,  колкото мъти една майка кокошка. То започва леко да чука с човката по черупката. Ако е пиленце, определено за лидер, много буйно петле ще стане, то има тая мощ като чукне с човчицата си, само да си счупи черупката. Чупи я и се излюпва само. Но ако няма тази сила, майка му като чуе, че почуква отвътре, си казва: „Ааа, чука детенцето, ще му помогна”. И със здравия клюн чукава яйцето и му помага да излезе.

Мисълта ми е, че когато тръгваш да излизаш, трябва да разчупиш черупката. Ако си летящо птиченце ще се покриеш с пера, ще пораснеш и ще излетиш. Ако си жълъдче или орехче, ще станеш огромно дърво. Не счупиш ли черупката, няма излизане, няма развитие, оставаш си вътре за вечни времена.

Ние, в това черупково съзнание, не можем да останем, защото в него няма развитие. Мислите са ти остарели, чувствата са ти остарели, думите са ти остарели и делата са ти остарели. Край! Новото иска ново нещо, иска нов подход, иска дори да рискуваш нещо по новому. И да го направиш смело, а не да се придържаш към остарелите форми, методи, знания, навици, процедури…

Често казвам, че разпукването на човешкото съзнание е моята мисия и мисия на такива като мене. Трябва да счупим калъпа, рамката, саксията, защото за Новото тия неща са много тесни. Духът не можеш да го затвориш в калъп, в рамка, в шише. Няма начин! А ние всички сме пълни с Дух. Счупването на черупковото съзнане е Новото Раждане.

Ще дам един простичък пример, за да се види, че Духът, съзнанието, командва материята, а не обратното. Искам да съм капитан и да командвам своя живот, и да вървя по пътя на Светлината. Обикновено си мислим, че материята командва, парите командват, богатствата командват – няма такива работи! В цялата Вселена, включително и на Земята, винаги е командвал Духът, но често е оставял много работи  да се случват, просто, за да си научим урока. Ето елементарен пример. Аз съм милиардер. Имам триста кораба, по триста хиляди тона водоизместимост и съм ги пуснал по целия световен океан. Свирукам си – частен самолет, частна яхта, пари на корем. Да! Милиардер съм. Но само си мисля, че имам. Петдесет хиляди работника и още толкова служители са в моето предприятие. Мислят и работят. Това е добре. Добре е и когато аз мисля разумно, и работя разумно. Ако Господ ми е дал това богатство, дал ми Го е, защото аз знам какво правя и съм направил равенство между Духа и материята. Ако не съм направил това равенство и не съм, така да се каже, угоден Богу, ще забогатявам до една степен, след това ще ми вземе всичко. В един прекрасен  ден или една прекрасна година или две, или пет, всички кораби ще се превърнат в старо желязо, всички банкови сметки и банки ще изгорят, нищо няма да остане. Ще остана само с дрехите на гърба. Само защото съм предпочел материята, което е нещо временно, пред Духа, който е Вечен, Безсмъртен, Съвършен и Нетленен.

Идва при мене един приятел, от някогашните години, който си е останал с това черупково съзнание и с тия мисли, и ми казва:

 

Той не знае, че чиста далавера няма. Нито чиста магия, нито безкористна манипулация. Този човек е в черупката, неговото мислене не може да се развива и съзнанието му не може да се разширява.  Докато има Трето Измерение, ще живее, но той няма да може да направи нито една стъпка в Новото Небе и Новата Земя. Ако сте забелязали вече се отделя зърното от плявата и това си личи ясно. Светът се разделя на духовни хора и хора с посредствено, елементарно съзнание.

Казвам му:

Знам, че каквото благословя, може да изглежда и хвалебствено, но наистина е благословено и благата потичат. Защото не аз благославям, а Светлата Сила Отгоре, чисто и просто, чрез мен. Следователно не мога да я подвеждам. И да отида при един користолюбив човек, който не е щедър, не е благороден, не прави благотворителност – нищо. И да благославям нещо, което той ще използва абсолютно само с егоистични цели, в никакъв случай не е Богоугодно.

Тази тирада и пример ви казвам, за да изпъкне дефиницията на Новото време, а тя е много проста – Никакъв егоизъм, никаква меркантилност и никакво користолюбие.

Започваме да работим по следния прост начин. Когато вършим една работа и един бизнес, никога не слагаме най-напред какво и колко ще спечелим. Колко ще спечелим,  до 2012 година беше! Който иска да е духовен човек, да върви напред и да е жив, и да е безсмъртен, прави сметка, какво може да даде и то, чисто и хубаво, на другите, а колко ще бъде печалбата, Бог знае това. Той винаги дава достатъчно и малко отгоре. И дори, когато съвсем закъсаш, Той ще ти даде всичко необходимо да живееш, ама от къде ще дойде, няма никакво значение. Не знам в коя книга беше, аз чета само някоя реплика или ей-така отварям и чета само някое изреченийце. Дали беше „Разговори с Бога“, не си спомням, пък и не ме интересува, но този човек, дето пише книгата, живее в далечно самотно ранчо с жена си, парите приключили, вече не могат да живеят така и жена му започва да се тюхка и казва: „Махам се, прибирам се в града и тебе те каня!”. И така нататък все в този дух му говори  и му пили по цял ден и по цяла нощ на главата. Една сутрин, в ранни зори, още слънцето не е изгряло, чука се на вратата много силно и той излиза. Вижда един негов познат, съученик който не е виждал почти трийсет години. Неговият съученик му казва : „Виж какво, нося ти тука двайсет, трийсет хиляди долара, не знам защо, обаче ние сме приятели, съученици и тия пари трябва да ти ги дам. Аз имам достатъчно.”

Така работи Великата сила. Това е чудо но е истински случай. Ако някой е прочел същия пасаж от книгата, ще го потвърди. Имам добър приятел, който печели добре и има пряка връзка с Небето. Всеки месец му казват къде да отиде и на кого да даде десятъка. На познат или непознат, няма значение. Отгоре знаят.

Значи новото е тук и ние, ако не се приспособим и пригодим към него, Планетата ще ни изхвърли – изпускаме влака. А аз искам всички да останем тук, да работим за тази Светлина, да работим за това земно кълбо. Най-голямото успокоение, което ми е казано напоследък Отгоре е това – всичко върви по Великия Божи Промисъл и по Божия План. От къде се започва Промяната – от Духа! Духовниците повече няма да са чиновници – който е невярващ Божи служител, просто ще изпадне от надпреварата. Лично аз приветствам избирането на българския патриарх, защото знам, че за този преходен период той е абсолютно точното лице, избрано от Бога, не от хората, Бог го постави!

Имаме си и нов папа. А старият се отказа доброволно от властта. Новият папа ще направи новите реформи, угодни на Небето.

Духовността, щом се вкара в канон, и става религия. На човекът не му трябва религия, трябва му вяра! Още по време на Апостолите Петър и Павел църквата затваря Христовия Дух в канон и от там започва да изкривява линията. А щом е крива линията, влакът не може да пътува по нея. Триста години след като Исус си заминава, влакът вече не пътува по линията. Той пътува през полето с железните колела. Е, как ще се движи? Питам аз! Движи се, да, нали е влак, мощна машина, тегли отзад вагоните, ама по какво? По пръстта! И, ако по релсите вдига сто и двайсет километра в час, тук върви с един километър за двайсет и четири часа. До сега можеше да се движи така. Канонът е оставен непобутнат хиляди години. Разбира се, и аз съм го приел така, защото Небето се е съгласило – за онова съзнание – този канон! Но Новото Съзнание, което ще счупи черупката, иска истински промени. И те да стават светкавично.

Напоследък  много ме радва новото мислене и новата деятелност на хората. Нещо стържеше в двигателя на колата и скоростите не можеха да се включват добре. Отидохме на сервиз. Там едни светли, слънчеви момчета от новото поколение и от новото време. Те поглеждат отдолу и казват истината. Кората е опирала в ремъка и е свирело. Сега ще го оправим за една минута. Обръщам им внимание за съединителя. Момчето вдига капака и казва – някой ви е развил жилото на съединителя, то не може да се саморазвие. Оправя го. Ако беше „истински майстор”, от ония хубавите майстори, дето си пият по цял ден биричката и чакат много коли, щеше да каже: „Вижте, тоя съединител трябва да се смени с нов. Дайте двеста и петдесет лева и оставете колата за няколко часа.” Щеше да направи реглаж за една минута и щеше да прибере парите с чиста съвест. А ние, умниците, щяхме да му повярваме. Но честното, Новото Съзнание, казва истината и винаги е точно. То спазва Принципа на Справедливостта на Вселената. Момчето дето свърши тая работа не искаше никакви пари. Но все пак му оставих няколко лева за кафе. Защо стана така, че колата нямаше голяма повреда, а излезе нещо дребно? Защото приехме спокойно факта, че се е повредила…

Случват ти се малки и големи неприятности, малки и големи некомфортности и негативи. Но ако ги приемеш веднага спокойно и философски, нещата бързо се нареждат. Защото всичко е от Светлата Сила и тя е доволна че бързо си учиш урока, защото си разбрал, че всичко е от Бога, независимо какво е. Мъдреците казват така: „Когато приемеш малкото зло и го приемеш с отворено сърце, а ако си силен по дух, и го приемеш и с благодарност, голямото зло не идва. Но ако не го приемеш и му се опълчиш, бунтуваш се, негодуваш, тогава страданията се увеличават. Ако приемеш малкото добро с благодарност, обезателно ще дойде и голямото.”

Давам на двама клошари по една филийка хляб. Толкова имам. Единият казва:

А другият казва:

Онзи, който каза първите думи, ще си легне гладен, може би три дни няма да има и троха хляб, защото не умее да благодари и да е доволен от това, което има. Вторият, който благодари и спомена Бога, Всевишния няма да го остави в този живот без храна, без дрехи и без подслон. А в следващия живот ще го направи милиардер.

Искам да изкореним егоизма и користолюбието. Разберете го! Това са остарели мисли, пориви и така нататък. Ако правим нещо, да го правим безусловно, без да поставяме условия на другия човек. При мен идват доста жени и на някои от тях, когато разговарях, защото ми искат съвети, им казвах доста грубички неща. Дойде една за здравен съвет, но аз видях че тя иска да бъде голям командир и от там са здравословните й проблеми. Иска да е капитан, иска да контролира всичко и всички, иска да направи децата си, баща си, майка си, мъжа си, родáта си, приятелките си по свой образ и подобие. Единственият, който може да направи по образ и подобие някого, е сам Бог.

Изброи ми, че има трийсет болести.

Дойде времето да изхвърлим насилието – окончателно и безвъзвратно – като мисъл, като действие. Още много години ще има насилие, но по принцип ние сме длъжни това насилие, което е у нас и ни е вродено, да го изчистим. Ако го изчистим, става прекрасно. Знаете ли, знам, че е трудно, изключително трудно, но не е и невъзможно.

Караш кола. Бързо пресича пешеходец и то не на „зебрата”. Ругаеш го, караш му се! Друг те изпреварва неправилно, засича те, викаш си: „Тоя нормален ли е?”.  И се ядосваш. Какво като ти е отнел предимството!? Всеки за себе си и за момента е прав. Но дали е прав спрямо небето не се знае. Ти чисто и просто карай внимателно. Карам в София и ви казвам направо – кара се по софийските улици с гледане и с внимание, а не точно по правилник, няма друг начин. И ги пускаш джигитите и камикадзетата, просто ги пускаш и не им се сърдиш. Сега ще ви кажа малко черен хумор. Возя се с един приятел и когато някой изфучи с много превишена скорост покрай нас и доста невнимателно, той винаги казва: „И тоя сладур закъснява за погребението си”. И още един американски виц искам да ви кажа: „ В едно американско гробище, на един надгробен камък пише „Тук почива Джон, който имаше предимство”.

Някога исках всички пияници да станат въздържатели и всички пушачи да спрат пушенето. Както и всички месоядци да станат вегетарианци. Но сега вече знам, че човек сам ако не иска да се промени, никой не може да го промени, освен Онзи, Който ни е създал. А Той тази промяна я прави чрез Природата. Преди двайсетина години, ако и на мен ми бяка казали, че тютюнопушенето ще се спре във всички заведения и обществени места в България, нямаше да повярвам. Но ето, сега ви казвам, че след двайсет или петдесет или сто години и аз не знам точно кога, но вече съм сигурен, че ще се спре лова и няма да се убива нищо. Дори няма да се убиват и животни вкъщи. Няма агне, няма козле, няма теле, няма кланета. Край! Приключва се! Няма да се гледа никакво животно за убиване. Ще се гледа за екоравновесие! За това са създадени животните, те не са създадени, за да ги ядем. Всички видове птици, риби и сухоземни животни, всички млекопитаещи, са създадени за да има екоравновесие на тази планета. Онова, каквото сбърка човекът, те да го дооправят евентуално. След като ги избиваме, плащаме за тази работа.

Преходният период и аз не знам точно колко ще е – дали триста или три хиляди години, както казват, но след него няма да има месоядци, няма да има пушачи, няма да има пияници, няма да има комарджии, няма да има насилници. Няма! Пороците заминават. Няма да има и егоисти, егоист не може да мине Нататък, ако ще да е най-великият адепт на изтока, който левитира един час на един метър във въздуха и казва: „О, за мене това е детска игра. Аз говоря по телепатия, мога да се телепортирам и мога години да изкарам  в медитация.”  Да, ама не! Ако е егоист не минава Оттатък! Щом не работи за колектива и е останал с това старо съзнание, само той да се усъвършенства, само той да е добре, такъв човек приключва курса. Казвам ви го в прав текст. Защото колкото повече пътуваме по плоскостта на Галактическия Екватор, толкова повече става разделението между плявата и зърното и толкова повече започвам да казвам истината. Не само двайсет процента, четиридесет, петдесет, шейсет, вече съм минал от половината нагоре, човешкото съзнание трудно я приема, но аз някой път говоря пред посветени доста верни неща и доста силни, защото знам, че ще ги разберат. В градския салон, където има много хора, петстотин или хиляда, събрани с всякакво съзнание, аз няма да си позволя много неща да кажа, защото просто аудиторията не е дорасла за това. Защото съзнанието на мнозина от тях не се е докоснало до Космическите Истини или с други думи, те не са разчупили черупката и яйцето си.

Идва при мене една млада жена, която е от някаква духовна общност, занимавала се с какви ли не източни и западни окултни практики и ми казва:

Имам познат свещеник. Слуша Словото, когато говоря, чете книжки от учителя Беинса Дуно. Скоро го видях и гледам, че два пръста на дясната му ръка са резнати от върха на един-два сантиметра. Като видя, че ги гледам, но не питам, каза:

Казвам му:

Църквата не чете ли  пророците от Стария завет? Лично пророк Исая пише: „Бог казва: омръзнали са Ми жертвоприношенията и всеизгарянията. До кога ще осквернявате подножието на Престола ми? Който коли вол, все едно, че коли човек. Не Ми принасяйте тлъсти козли и овни, а обичайте по-малките си братя.”

Лично аз съм далече от мисълта да порицавам и критикувам, която и да е религия и съм далеч от мисълта да критикувам и да уча, който и да е духовник. Но съм длъжен да кажа онова, което казват на мен. Вие мислите, че Исус е ял месо? Черно на бяло пише, че е ял риба. Да, така е. Но не е ял такава риба, каквато си мислите. Исус е материализирал рибата, с която се е хранил! Другата риба, уловена в езерото, е за другите апостоли и те са могли да ядат. Другите съзнания – да, но същество с Неговото Съзнание – не! Но е ял своята риба само за това, за да се приобщи към тях и тяхното съзнание. Тогава още по-трудно се е чупила черупката и изключително трудно се е разширявало съзнанието на обикновения човек.

Да си припомним седемте смъртни гряха според християнската религия, които ни отдалечават от Небето и ни вкарват долу, в гъстата материя. Ненапразно първият грях, който се споменава и на изток и на запад, е егоизмът. На изток другият е невежеството, но при нас има още шест хубави порока. Първият, както казахме е егоизма, а от егоиста и егоизма произлизат всички останали грехове. Ако кажа, че ги няма, значи не съм прав. Егоизмът съдържа и завистта, и алчността, и гневът, и ревността, и похотливостта, и чревоугодничеството, и невежеството под формата на мързел. Не искаш да си учиш урока. Егоистът не иска да си учи урока. Той иначе може да работи от сутрин до вечер и наистина има такива, работохолици, които работят денонощно, но работят само за себе си. А важно е да направиш и нещо за другите, и то абсолютно безкористно. Егоистът е алчен, именно защото е егоист. Завистлив е по същата причина. Гневен е, когато не става на неговото. Ревнив е, когато другите са по-добре от него. Похотлив е, защото обича удоволствията и поради тази причина е чревоугодник, защото обича на масата си да има всичко и да му е най-добре на него. Това е егоистът – той не иска да се лиши от нищо на този свят.

Почти невъзможно е да накараш егоиста да събира боклуците на една крайпътна чешма, покрай която минава всяка сутрин. А тия боклуци са нахвърляни от двайсет, трийсет, петдесет или сто човека. И той, просто така, без нищо, сутрин като  мине да сложи в един чувал боклуците и да ги изхвърли в контейнера, оттам е пътя му за работа. Виждал съм човек, който е станал един час по-рано и върши точно това. И тоя човек казва за себе си, че не е духовен и не е член на никаква духовна организация или някаква религия. Питам го:

Бях впечатлен. Горе ти пишат един огромен плюс. Още в този живот те правят ангел.

Затова се казва: „За да станеш светия, три неща са необходими: безусловно, безкористно и всеотдайно да вършиш каквато и да е работа за другите”. Най-мощната духовна дефиниция е: „Даване, Даване, Даване и Служене, Служене, Служене”. Защо даване? Защото всяка щедрост ражда по-голяма щедрост. Защо служене? Защото истинското духовно служене на един човек повдига съзнанието на целия колектив около него.

Идва при мене един доста заможен човек и казва:

Виждаме се след две седмици и той ми казва:

Не мога спокойно да говоря Божествените Истини, сърцето ми бие в гърлото, когато говоря тези неща, защото това са абсолютни, съвършени, съвременни Истини за Новото Небе и Новата Земя. Искам всички да вървим по Пътя на Светлината, а не само аз. Аз така или иначе, може да ми е силна думата, но винаги съм там. Много пъти съм ходил до Горе. Виждал съм за какво става въпрос и съм се прибирал. И за това съм спокоен.

Имах един изпит в планината, сега се сещам за него. Вкарват ме в тренажора и там виждам един прекрасен дворец. Разбира се, вземат ти част от съзнанието. В двореца цветя колкото човешки бой, фонтани, цъфнали дървета, хубаво, топло, светлина, обаче няма никакви птици, никакви насекоми, никакви животни. Влизам в двореца да го разгледам стая по стая. Стаите с огледала. Дворец си е. Стълбището широко, с мраморни стъпала. В началото на стълбището два глобуса, огромни прозрачни сфери от двете му страни и вътре в единия глобус една пчела. Жужи и се върти. Викам си: „Как е влезнала тая мушица? Като излизам ще гледам да вдигна някак сферата и да я пусна. После ще свърша това, а сега най-напред да разгледам, защото имам мисия вътре.” Небесният ми наставник ме кара нещо да търся в двореца. Влизам вътре, размотавам се насам-натам, открих предмета, който ми трябваше и излизам навън. Гледам пчелата още седи във сферата. Не жужи, а лежи долу и си мисля: „Сигурно въздуха е изразходвала толкова плътно е затворено това. Трябва да я спася.” Не можах да вдигна сферата и потърсих, потърсих, наоколо няма нищо като лост, за да повдигна тежкия глобус. Обаче от фонтаните, където са там, измъкнах една мраморна плочка и прас, сферата отгоре, кълбо хубаво, точно като стъклено, глобус, само че прозрачен и ето пчелата хоп, излетя. Добре, казвам си, всичко е наред, ще вземат да си сложат друг глобус, и без това дворецът е много богат и няма жива душа. Хвърлих плочката и в същия момент ме изведоха от тъй наречената медитация на тренажора. Знам, че това е изпит, тест някакъв и ме питат:

Отгоре пак ми казват:

И аз казвам:

Изкарах си изпита.

Силвина казва:

Може би е добре да споделим, че Новото Съзнание не може да се вмести в старите форми. Черупката, за която Георги говори като споменаваше за егоизма всъщност, това е тази линейност около нас, и това е нашият собствен егоизъм, който ни държи, а Духът в нас е корабчето.

Представете си колко твърд е орехът и колко меко е кълнчето, което пробива тази черупка. Духът, тази сила в нас, е Този, който може да разчупи вкаменените форми, в които всъщност ние сами се поставяме. Сега, при Прехода всички сме при равни условия, за всички има влага, за всички има светлина. Духът, тази Божествена Светлина, живее във всеки един от нас и всеки един от нас може да пробие черупката си. Много е важно да не поставяме нещата в стари форми. Какво имам предвид? Георги казва: „Истинските неща са най-прости и на една ръка разстояние около нас”. Силвина продължава – Когато навлизаме в Духа, трябва да изберем между многото пътеки и духовни течения – определяща е кармата, дали в някой предишен живот сме имали нещо в това духовно учение, което ни кара отново да се връщаме към него. И така се случва най-често.

 Но, Новото, което е сега, разбирате ли, е самото Слънце. Тук ще спомена една рецепта която Георги дава много често. Питат ни: „Как да си излекувам това или онова?”. Аз до скоро слагах на водата, за да я структурирам, какви ли не чудесии, то бяха делфини, то какво ли не беше?! А най-простичкото нещо е да сложиш прозрачна стъклена бутилка на слънчева светлина. Повярвайте ми, Природата и Бог знаят най-добре какво ни трябва точно на нас, точно в този момент, за да ни помогнат, да сме здрави, да сме отворени, да е чисто съзнанието ни, а не обременено със стари форми. Много са тия форми, които ни връщат назад какви ли не символи от Египет, от къде ли не. Аз лично се убедих в това. Бутилката със символите за която споменах, която носех навсякъде, се счупи три пъти в рамките на няколко месеца. Така разбрах, че нещата са много прости и Светлата Сила се е погрижила сега, когато върви Прехода, чрез Слънцето, чрез водата, чрез цялата Природа, чрез естествени неща, да ни се дава здраве и сила. Но ни се дава, когато дадем сигнал, както казва Георги, когато последваме импулса на душата и без страх поемем към Светлината. Дали това ще е почукване по черупката, както прави пиленцето, или мощен импулс, който те кара да чупиш, да променяш, да рискуваш. Ако решиш да останеш в зоната си на комфорт, започваш да губиш – работата си, любими неща, приятелства, познанства, роднинства. Последния февруари беше пика на дискомфорностите. Промените, които настъпват, вървят на тримесечия, като втория месец обикновено е пиков. Общуваме с много хора и доста от тях споделят лични неща. Така разбирам, че много хора загубиха работа или близък човек, засилиха се и се обостриха некомфортностите и болестите. През месец март нещата малко ще се уталожат, дава се почивка и след това пак тръгват, промените са като на приливи и отливи. И така с формите трябва да внимаваме, защото понякога те не ни дават, те ни взимат.

Знаем, че знаците и символите управляват света. За това трябва да знаем къде ни водят тези знаци и с какво съзнание ни свързват. От древността са останали много знаци. Но всяка епоха си има своя учител и своите знаци. Колкото и да са били напреднали древните цивилизации, техните знаци са били за тогавашното време. Днешното време си има своите форми и знаци, и нашето съзнание трябва да е отворено, а не затворено в черупка.

Човешкото съзнание, човешките сензитиви са направени да видят винаги следствието, но никога не могат да видят, каквато и да е причина, дори и най-нисшата. Може да поразсъждаваме за това. На човека са дадени три основни степени на съзнаниетоментал, астрал и физическо съзнание, тоест съзнание на материалното тяло. Какво е свързано с тях?

Отговарям: Трите Воли на Бога са свързани директно с тези три основни съзнания.

Менталното съзнание е Божественото Съзнание – на Духа.

Астралното съзнание е Ангелското съзнание – на Душата.

Физическото (материалното) съзнание е човешкото съзнание, на човешкото тяло, изразено чрез волята.

Всяко едно нещо, което се случва във Вселената и на планетата Земя, и което е прекрасно, светло, хубаво, добро, благородно, великодушно, щедро, жертвеготовно, всяко едно нещо, което се случва, когато е прекрасно, великолепно и превъзходно – е Божествено Съзнание или наречено още Свръхсъзнание. То идва директно от Бога.

Втората Воля на Бога е Ангелското съзнание. Това е нашето самосъзнание което работи и с добродетелите и с пороците. Придобиваме опитности чрез тях. Благодарение на това съзнание, човек може да се държи като духовно посветен или като полускот.

Трета воля на Бога е нисшето човешко съзнание. Бог оставя да има негативи, да има зли работи, да има лошотии и жестокости, защото това не идва от него, а от самите нас. Нашите нисши мисли, чувства, емоции, желания и страсти, създадени и родени от нас, ни тласкат към най-долните престъпления и безчовечност. Човекът страда най-вече заради егоизма си. Иска да бъде користолюбив. Отива да обере банката, за да има джип, беемве или мерцедес, за да отиде на Канарските острови с два чувала пари, да се вози на яхта с блондинка, да почива на Лазурния бряг и да не прави нищо. Неговите страсти и неговите пороци го карат на това, вместо да отиде да работи на нивата осем часа под жаркото слънце, пролет, лято, есен – и да изкарва с честен труд парите си.

Оправдава се:

Пълни глупости, дяволът го накарал. Той е самият дявол. Накарали са го неговите страсти, желания, тъмни мисли, неговия мързел, неговия изключителен егоизъм… Как ще обвинява дявола? Дяволът е един прекрасен Божи служител, който изпълнява дълга си по-добре и от мен. Още по-точно казано, аз съм непослушен божи син, той поне е послушен.

Тоя е стъпил в огъня, изгорил се е. Оня отива в банката, обира я, вкарват го петнайсет години в затвора. Трети убил двама души – мокри поръчки, за да вземе неколкостотин хиляди евро и да живее като принц. После идват другите – в тъмен костюм и го изпращат в Отвъдното. Това е истината. Аз не се шегувам и не искам да бъда лош пророк, но е абсолютна истина. Това са втората и третата воля на Бога. Но той разрешава, човекът, каквото си направи, да усети последствията и ги оставя тия неща, за да си научим уроците по трудния, по негативния начин, по начин чрез страдание, по начин чрез изпитание и чрез мъка, защото напълно сме си го заслужили. „Кой каквото си надроби – това ще сърба!” Такъв е Законът на Вселената. Това е Законът за Равновесните Сили, Законът за Подобното, Законът на Махалото, Законът за Кармата, Законът за Съдбата, Законът за Бумеранга – както и да го наречен – това е Законът за Равновесието, който е абсолютен и валиден за всяка една жива същност във Вселена. Казано простичко, кой каквото си надроби, ще го сърба, защото ти си Източника и всичко ще се върне при тебе. Минимум сто процента.

Аз ще си надробя попара – една паница млекце и една филийка хляб. Това нещо го консумирам, но ако масата не е вътре, а отвън и започне да вали дъжд, още петдесет грама вода ще попаднат в паничката. И трябва да я изконсумирам, защото е в моята паница. Това означава изразът: „Ще ти се върне тъпкано!”. При всеки отделен случай всичко е различно, но едно е общото, – че всичко ти се връща. Народните поговорки не са празни приказки: „На каквото си постелеш, на това ще легнеш“, „Каквото си надробиш, това ще сърбаш“, „Каквото повикало, това се обадило“. Ти си изворът, ти си източникът, няма начин да не ти се върне. Точно при тебе, точно на тебе, ако ще да избягаш на другия край на Вселената. Ще те гони този негатив, ще те гонят СПИН, чума, болест, рак, страдание докато те стигнат. Няма начин! Няма начин! Ако си обрал някого – ще те оберат. Ако си измамил някого – ще те измамят. Ако си убил някого – ще те убият. Пише го в Евангелието черно на бяло: „Който нож вади, от нож умира“. Това, което казах току-що, означават Втората и Третата Воля на Бога, но не Първата. Първата е: всичко прекрасно иде от Него. Всичко негативно иде от човека, но Бог го разрешава, Той се съгласява това да стане с една-единствена цел: да си научим урока.

Бог ни е предвидил да живеем осемдесет години, за да си научим съответния урок на Земята, обаче ние живеем лошо и поради това, ще свършим на шейсет. Тогава Бог почва да отнема от нашия товар и ни оставя още двайсет години живи, но ходим сакати, куци, слепи, голи, боси и бедни, не ни взима живота, по простата причина, че още не сме си научили урока, а Волята му е да ни спаси. Но Неговото спасение става тогава, когато наистина си научим урока.

Силвина казва:

 За разчупване на черупката и пробуждането на човешкото съзнание имат отношение много космически събития, за повечето от които ние нищо не знаем. Нека дам един пример с метеорита, който падна в Челябинск. Много хора се питат, какво беше това, което падна? Метеорит ли беше, някаква космическа станция ли беше? Има записи, видео, в което ясно се вижда един лъч от светлина и километри преди разпадането, метеоритът се разделя на три части, които стават на прах. И когато достига Земята, щетите са много малки. Да, малки бяха. Но, най-интересното е, че една от тези три части се насочва към древния град на българите Аркаим. Той се намира съвсем близо до Челябинск и хора, ясновиждащи, казват че там под този град има космическо съоръжение, кристал. Тези мощни космически течения от метеорита, създадоха една много мощна вълна. Тогава започнаха промените – папата си даде оставката, започнаха в България всичките тези брожения, в Италия изборите, въобще много неща се задвижиха, включително и това момче, което се самозапали. Случайно ли е това – седем човека  са се самозапалили в различни части на Света.

Сега ще говорим малко за пречистването – сега пречистването става с огън. Мина водата, мина земята, мина въздуха, сега пречистването става с огън, дори и на физическо ниво. Значи сегашната епоха е Огнената Епоха. Казват й още Златна Епоха, но фактически тя е огнена. „Огнената метла” минава, тъй я наричат Горе – „Слънчевата метла за изчистване“. Тя минава и дори, който е в черупката и съзнанието му още е затворено, дори и той я усеща. Към някого се отнася по-грубичко, към други по-меко, но тая „Огнена метла”, „Слънчева метла” ще омете, ще изчисти, ще промени всяко едно съзнание. Пак казвам, не искам да съм лош пророк, ама какво да се прави, когато е така. Което не е пригодено към новите условия и не се пригажда бързо, защото промените стават не всяка минута, а всеки миг, може и да „изгори”. Изобщо, ние се променяме толкова бързо и толкова рязко, а някои искат да си останат в старото. Остарялото съзнание е – да искаш да си стоиш в черупката, да си влезнеш в квартирката, да имаш работа осем часа, да си получаваш заплатката и така нататък. Ама да знаете, че това няма да е кой знае колко време. Ще има такива резки промени, не само в социалния живот, не само в бита, не само в политиката и в икономиката, не само в религиозността и в духовността, а във всяко едно нещо, ще има грандиозни промени. Нищо не може да остане същото! То се променя фундаментално, тотално, основно, както и ще да го наречем. Разберете ме, ще се промени. Конфигурацията на небесните планети и звезди ще се промени. Всичко ще се промени! Абсолютно. Тая планета ще се промени, ще се измести и ще се промени. Затова правим усилия, колкото се може да намалим негативите при тази промяна. Това ни е задачата на всички нас. Повишаваме съзнанието и то донякъде коригира нещата, за това са и всички тия медитации и молитви, ритуали, песни, благодеяния. За това ни трябват Мир, Хармония и Единение, за това ни трябва истинска приятелска Любов помежду ни, за да можем да омилостивим Духа и Той да не вдига Всемогъщата Си и Всемилостива Ръка от България, от Балканския полуостров, от Европа и от Света. Трябва да оставим във всяко едно нещо Бог да ни води, Бог да се грижи за нещата, ние трябва да вършим само Неговата Воля и нашата си работа на Земята, но да я вършим много добре – със Сърце. Господ се грижи винаги за всички и ние не трябва да се притесняваме, нито за най-дребното, нито за най-голямото в живота.

Познавам един богат човек, който отдавна върви по духовния път и сутрин се моли така: „Господи, нито животът е мой, нито здравето е мое, нито тялото е мое, нито двете ми дечица са мои, нито имението е мое, нито мерцедесите и всички други коли са мои, нито петте къщи в чужбина и нито шестте къщи в България са мои, нито хилядите декари поля и гори са мои. Нищо не е мое. Всичко е твое Господи. Грижи се за всичко Господи, а аз ще помагам, колкото мога.”

Чудесна утринна молитва. Ако поиска Светлата Сила ще ни вземе всичко, не за секунда, за много по-малко, но Всевишният ни търпи и ни държи, и ни води, и ни учи, и иска толкова малко от нас. Иска Признателност, Любов и Благодарност. Иска Човещина. Иска, чисто и просто, да бъдем Истински Човеци.

Слава Нему!

 

Cart Overview