0

Свободната Воля

Здравейте, мили приятели! Искам да благодаря на Всевишния, че ни е събрал пак заедно, да благодаря на вас, в крайна сметка да благодаря и на себе си, защото човек, все пак, не трябва да се забравя. Но никога да не се поставя най-отгоре, защото горе има Един Единствен, Който е над нас.

Наистина винаги се радвам, когато виждам, че залата е пълна, пък дори и да не е. Онзи ден се събрахме така, семейно, може да се каже, в една къща в Мърчаево, и какво беше учудването ми, когато научих, че на същата улица, но в другия й край, е била къщата на Темелко, където Учителя е живял известно време, когато са бомбардирали София. Бяхме на една и съща улица, разбира се, в различно време, но понеже времето не съществува, може да се каже, че всички сме заедно и всички сме по едно и също време тук. Това място има вечната проекция на Духа на Учителя, която Той е оставил навсякъде, където е бил.

Съзнанието на човека е и просто и сложно. Ще се отклоня за една-две минути от основната тема, защото много примери има, които показват, че на човека не само едрите но и дребните неща могат да му повлияят силно. Казвал съм, и пак казвам само една буква в Библията изменя вибрацията, а от там изменя и посоката на мисълта на човека. Ако той тръгне в една посока, но само с един градус я измени, неговата експедиция ще стигне на съвсем друго място. Ако само с един градус изменим посоката, ние в крайна сметка ще направим един пълен, колкото и да е голям кръг, и ще се върнем на същото място, но няма да минем през точката която първоначално сме си определили. С други думи казано, ние зацикляме, ние не може да се развиваме така, както сме планирали. Това, разбира се, има и добра страна, научаваме някои нови неща, но за които нашето съзнание не е подготвено. Съзнанието на човека трябва да е изключително вариативно, т.е. бързо приспособяващо се, за да може да държи двете имунни системи – духовната и физическата – винаги нащрек. Ние сега се осланяме на леката кола, на телевизора, на радиото, на джиесема, на компютъра. Ще ви кажа една абсолютна истина, ако им се осланяме винаги, доста трудно ще вървим по духовния път. Това, за което ви говоря, са патерици на които човешкото съзнане се подпира и разчита. Ако ги няма, човек много по-бързо ще израсне и ще достигне до духовните подробности – телепатия, телепортация, ясновидство, владеене на алхимичните процеси. Ако разчитаме на колата и не ни се ходи десет километра пеш, качваме се и бръм, за една-две минути ги изминаваме. Леко и приятно. И така, ние се отпускаме, а нашият организъм не иска да е отпуснат. Той иска да е абсолютно активиран и катализиран, и тогава вече ще може да работи сто процента, ще може да се лекува сто процента, ще може да се обучава на сто процента и тогава вървим напред и ни e весело, приятно и полезно.

Днес, за кратко време ще осветля една много интересна тема,за силата на мисълта, защото ми я задават винаги, наред с въпросите  за андрогинните двойки, тоест за съвпадащите се сродни души, за което ми омръзна две години да ме питат и накрая седнах, и написах хубавата книга „Великият трепет“. Цялото заглавие е „Великият интимен трепет на душата“. В крайна сметка сега като прочетат от А до Я всичко, каквото съм дал и то доста подробно, мисля, че няма да ме питат повече.

Велики адепти, учители, духовни наставници, треньори, инструктори, просветители, и както и ще да ги нарека, не искат да кажат или нарочно, или без да искат, или мислят, че хората могат да се досетят, но не казват редица дребни неща. Това е същото,както да ви кажа,че един ковач, един грънчар,който обучава чирака си на занаята, не му предава веднага всички тънкости, да кажем, десет работи, които му трябват, а му казва само девет. Грънците, които помощникът му пече нещо се пукат, нещо не става, нещо не върви. Защо? Защото калфата или чирака още не трябва да знаят тоя чалъм, тая тайна на занаята. Но когато вече стават майстори, техният майстор им казва. „Хоп! Ето и десетото нещо.” И тогава вече нещата тръгват. По същия начин е така, когато на нас ни говорят, че мисълта има много голяма сила. Че мисълта е над всичко, мисълта може всичко и така нататък, че тя командва съзнанието и тем подобни. Да, ама както казва онзи колега – не!

Ще ви кажа защо. Защо когато раздавам автографи пиша по книгите си: „сърдечно“, „от сърце“, „от все сърце“, „най-сърдечно“, „най-обичливо” и така нататък? Знаете ли защо? Защото ви залагам една съвсем простичка програма. Ето, казвам ви, аз ви манипулирам. Аз съм Великият Манипулатор, а най-точно Великият Омайник. Когато напиша на книжката „сърце“, започвам да  активирам, знайно или незнайно, не аз, а Светлата Сила, наречена Бог, сърдечната ви чакра да се отвори повече. Затова, който си вземе книжката и аз му напиша „от сърце“ или „сърдечно“, и споменавам сърцето, от тая гледна точка го правя. Ето,  казах ви как стават нещата. Един чалъм, едно простичко, а с огромна сила. Затова изписвам „сърдечно“, „от сърце“, „от все сърце“ и така нататък, за да не се учудвате, че пиша едни и същи пожелания на всички. Само като държите книжката, ще усетите вибрацията, защото тя е около вас, във вас и винаги работи мощно.

Има и друго сърце, Сърцето на Светлината. Аз свързвам вашето сърце с това Сърце и когато изписвам такива думи със собствената си ръка, веднага вибрацията оживява, прави тъй наречения Егрегор на Обичта. И това трептене се предава на вас, съзнателно или несъзнателно, знайно или незнайно – няма абсолютно никакво значение, важното е, че ви повишава сърдечната активност и без да иска на човек започва да му върви във всичко и да му е леко на душата.

Ще ви кажа (казах го вече преди няколко месеца): ако не включите Сърцето в работата си, каквато и силна мисъл да имате, мисълта няма да излезе от вашата глава. Трябва обезателно да включите сърцето.

Човек има три ума. Единият е менталният, другият е астралният (на сърцето) и телесният (на физическото тяло). Всяка една клетка е абсолютно разумна. Следователно когато събираме тия лъчи – диамантен от главата, златен от сърцето и сребърен от физическото тяло – събират се тия три нишки, три основни лъча и ги насочваме, като лазер. Чак тогава човек става чудотворец и можем да кажем: „Да, мисълта направи това и това”. Но коя мисъл – хармонизираната и обединена мисъл на ума, сърцето и тялото. На Земята сърцето е водещо.

В тази материална Вселена искам да видя онзи, който ще дойде и ще ми каже: „Умът го направи!”. Или: „Тялото го направи!”. Ядец! Сърцето е номер едно, то го прави. На такъв човек ще му кажа:

Пак го казвам отговорно: Свети апостол Павел е прав като казва: „аз мога да знам всички тайни на света, аз мога да имам всички знания на света, аз мога да предам тялото си на изгаряне и целия си имот за изхранване на сиромасите, но Любов нямам ли, нищо нямам и нищо не ме ползва”.

Символът на Любовта е Сърцето. Сърцето не само е символ на Любовта, то е Генералният Щаб на Любовта. Любовта извира и излиза от там. Тя е Извор. В тия светове, пак казвам, Сърцето мисли. То е Номер Едно. Мисълта, първата, излиза от сърцето. Другото име на тая първа мисъл е интуиция. Умът е по-бавен шейсет хиляди пъти от сърцето по мисъл. Американците са го открили, черно на бяло, и са го записали. И аз ги цитирам. Шейсет хиляди пъти тая глава е по-бавна от мисълта на собственото ми сърце. Не се шегувам. Да, ако искате ми вярвайте! Не ви карам да ми вярвате, напротив! Ето говоря приказки, само че те са приятни и за това ме слушате.

Следователно, мисълта изскача от сърцето, но с огромна скорост минава през главата и пак се връща в сърцето. Ако умът се съгласи с нея веднага, светкавично, всичко е наред, става синхрон. Затова искат да бъдат синхронизирани, да бъдат хармонизирани умът и сърцето, душата на човека, и от там делата му стават хубави. Затова беше уводът.

Сега ще говоря за свободната воля. Често ми задават този въпрос. Ей, колко е хубава темата, колко е хубаво да си мислим, че имаме свободна воля. И е така, разбира се! Но воля за какво, колко, как, кога? За пръв път ще говоря някои неща, които нито съм ги чел, нито съм ги чул, просто идват Отгоре.

Много автори са изписали хиляди, милиони страници за човека и неговото съзнание. Човешкото същество има свободна воля във всяко едно отношение, свободната воля прави чудеса, свободната воля е прекрасно нещо. Прави са! Ама колко са прави?

Скоро в София дойде при мене един млад мъж, не го знам, не го познавам. Накрая, когато си тръгваме,той приближи до мене и каза:

Сега ще кажа абсолютната истина за свободната воля. Казвам: абсолютната истина, която никой не смее да я каже или нарочно я прикриват. Да! Член номер едно на Вселенската Конституция е: „ Не обсебвай свободата никому, нито физическата, нито духовната”. Това е свободната воля на всяко едно мислещо разумно същество във Вселената. Това е Принцип, това е Закон, това е член номер едно на Вселенската Конституция, както е номер едно и на Морално-Етичния кодекс на Вселената. Прекрасно! Но ние живеем на Земята! Живеем в материалната Вселена, която е много по-различна от Духовната и от Божествената – истинските Вселени. Тази тука, нашата материална Вселена, казвал съм го неведнъж, е направена от малко по-друга материя – меко казано, нехармонична. Тая Вселена  е само един процент от истинската Вселена, колкото и да ни изглежда огромна и безкрайна.

И така. Свободната воля на разумните човешки същества се дава според това докъде са пораснали духовно. Давам най-простичкия пример с едно детенце, което е две-три годишно, от детската ясла или от детската градина. Майка му го завежда в парка, пуска го на зелената полянка, то си тича, играе си с кофичката, влачи камиончето. Всичко е наред. Тя го гледа от пейката. Обаче? Детето има за момента свободна воля и играе на тази полянка. Под погледа на майка си и с кофичката си, но това е игра, не е реалност. Това е една бегла тренировка, подготовка за бъдещия живот. Там, наблизо, бучи булевардът – „Цар Освободител”. Коли. Шест платна. Да остави ли на детенцето свободната воля и да го пусне да пресече булеварда? Как мислите? Не го ли пипва майка му за ръчичка? Хваща го яко, то вече няма никаква свободна воля, само пищи и гледа, а тя го повлича през булеварда така. И го влачи, и то виси от време на време във въздуха. Не се шегувам. Казвам истината. Това е човекът на Земята. Това му е свободната воля. А кой ни влачи? Ами Онези, които са пораснали и които отговарят за нас…

Ще ви кажа. Човек, за да си получи свободната воля, трябва да стане минимум  Светия. Или от Светия нагоре, Архангел или Божество. Не се шегувам.

Доведоха при Исус една блудница и казаха: „Учителю, тя беше хваната в момента на прелюбодейството, такива Мойсей каза да ги убиваме с камъни”. Исус се беше навел и пишеше нещо на Земята. Те пак Му казват: „Кажи как да я накажем?”. Той се изправи и каза: „Онзи, който е безгрешен, пръв да хвърли камък по нея”.

И аз ви казвам: Онзи, който е безгрешен, ще получи сто процента свободна воля. Досега говоря точно за това. Който няма никакъв грях на земното кълбо – от Светия нагоре, ще има пълната свободна воля и вече няма за ръчичка да бъде воден и няма да е детенце.

Освен това, когато човек работи с пороците, а ние имаме пороци, защото още се храним с месо и сме в последната степен на животинския свят, на животинското съзнание. Казвам го отговорно. Който пие, който се храни с месо, който играе хазарт – тоест седемте смъртни гряха, ако са у човека – това са пороците, а не добродетелите. Как ще се даде на такъв човек свободна воля? Това е абсурден абсурд. Значи той е егоист, лицемерен, завистлив, гневлив, похотлив, чревоугодник, мързелив – това са големите (според църквата) седем смъртни гряха – и на тоя човек да му се даде свободна воля – абсурд! Свободната воля е да правиш добро винаги и навсякъде, но когато някой греши, значи греши, той няма да има свободна воля. На престъпника му се казва да извърши престъпление. Такава мисъл му се спуска, такава мисъл му внушават отгоре, за да си научи урока. Значи свободната воля на човека, който има пороци и не е безгрешен е десет процента. Това вече се казва свободен избор. Човек може да си пие кафето или чая, може да легне на лявата си страна или на дясната. Това е тъй наречената засега свободна воля или свободен избор. А какъв е истинският свободен избор? Дали да работим с добродетелите или с пороците. От там произлиза и нашето отношение към хората, към природата, към животните, към растенията. Откъсвам цвете? Как? Ами това е грях! Убивам животно? Това е грях! Ям ли го? Това е грях! Егоист ли съм? Това е грях! Най напред да гледам за себе си, а после за другите. Според Морално-Етичния Кодекс на Вселената, който непрекъснато ви цитирам, най-напред раздаваш твоите собствени блага на най-далечния, най-нуждаещия се, най-непознатия, най-слабия, най-некадърния и постепенно ги приближаваш – приятели, познати, близки, семейство и накрая до теб.

А сега какво правим? Аз съм шеф на една богата фирма. Уреждам майка си, баща си, сестра си, вуйчо си, калеко си, после приятелите, после по-широк кръг. Приятел си довежда приятел и ми казва:

Няма такива работи. Аз, ако съм дораснал наистина до Духовното, ще бъда един справедлив шеф. Започвам от най-далечния, най-нуждаещия се, най-непознатия, дори и да не бъде най-кадърния. Има ли желание, ще се научи тук, при мен. Това вече е изпълнение на Морално-Етичния Кодекс на Вселената. Не можем да говорим сега за свободна воля.

Свободен избор – да! Свободна воля – не! Такава воля, пак казвам, свободен избор, хората имат около десет процента, ей така, за ежедневни нужди. Именно за това се казва избор!

Сега преминаваме в първо човешко измерение – това, което се чете в хиляди, милиони страници ,– че ставаме ангели в четвърто или в пето измерение, не отговаря точно на истината. Преходът ни прехвърля в първо човешко измерение. Досега бяхме в скотските измерения. Най-простият пример – щом продължаваме да се убиваме.

Вчера  нашата приятелка, у която сме тук на гости, ми каза така: „Бръмчи ми в магазина една муха, обикновено я ловя и я пускам, но този път опитвам се, хванах я, като я стиснах и я убих. В магазина ми вратата е малко по-ниска, минавала съм хиляди пъти, но излязох и като се връщам, така си ударих главата, че се зашеметих.” Тя се е досетила защо  си е чукнала главата след една минута. Защото е убила едно същество. Понеже Господ наказва повече пробудените от непробудените души. Тоест: „Блажени нисшите духом, защото тяхно е Царството Небесно, защото те няма да бъдат съдени“. Съдени ще бъдем ние, които знаем за какво става въпрос, но не го изпълняваме на практика.

Ангелите имат петдесет процента свободна воля. Хората имат десет процента свободна воля, по-точно избор, докато се очовечат. Сега! В четвърто измерение започва нашето очовечаване, тоест разширяване на съзнанието и да ни се дава повече свободна воля. Тоест, както детето расте физически, така расте и нашето съзнание. Когато детето стане на осемнадесет години, ще го хванеш ли за ръката да го преведеш през булеварда? Не! То може да се пази само! То знае за какво става въпрос! Значи, когато нашето съзнание порасне! Когато аз не убивам и не ограбвам, когато не късам цвете, билка късам толкова, колкото ми трябва – пет цвята, шестия ще ми се прости, но Природата няма да ми прости седмия цвят! Тя веднага ще ме накаже – или ще се пробода, или ще се спъна, ще си навехна крака, или ще си ударя главата като нашата приятелка.

Следователно дойде това време, когато свободната воля на хората е напълно взета и даже тия десет процента ги няма. Пак го казвам:от две хилядната година насам, особено от 2010 година нямаме никаква свободна воля. Дори свободен избор! Как мислите? Ние преминаваме през Галактическия Екватор. Това е най-оживеният Булевард на Галактиката и за милиони години го преминаваме. Цялата Слънчева система го пресича, включително и Земята. Е, кой ще ни пусне през Него така – недорасли – питам аз?! Всекиго от нас са го хванали най-малко по четири ангела за ръцете и го водят през този булевард. Ама дърпаме се, не ни е комфортно, това – онова. Не ги интересува. Който не иска, не преминава оттатък, а ако премине случайно ще бъде върнат в трето измерение и заминава на други планети, които са си като тая земната. Но всички сега ни превеждат Оттатък, а Оттатък, когато минем, ще ни пуснат в първо човешко измерение и ще ни гледат сеира: кой колко е пораснал в съзнанието и какво ще прави.

Сутринта си говорим с едно момче и той ми казва:

В крайна сметка Природата ще ни отучи всички от месото, защото то ще стане опасно. Природата ще ни откаже от животинските продукти, защото и те ще станат токсични и отровни, и нашият организъм просто няма да ги понесе. Това е въпрос само на време. Дали ми вярвате, или не, няма никакво значение, важното е, че ще стане. Но, който се приспособи по-рано и иска да премине тая граница съзнателно, за него ще бъде по-добре.

Пак скоро казвах тоя пример. Вече ви става ясно за свободната воля и за какво става въпрос. Като станем праведни, получаваме си процентите. Всичките. Не че нямаме свободна воля, имаме я, но не в момента. Свободната ни воля е вече малък свободен избор: дали аз да направя това престъпление, да изпия тая ракия или да изям тази пържола – говоря в най-елементарния смисъл, или да си изчистя тялото, тоест да не ги правя тия работи. Тогава ще ми бъде много по-леко и по-добре.

Ето един пресен пример, който е абсолютен. Преди един месец, един много загрижен баща, ме гони дълго, обажда ми се, иска да излекувам дъщеря му, която девет години седи в една стая. Момичето е било на деветнайсет години, а сега е на двайсет и осем и не е излизало от тази стая. В крайна сметка, след като толкова дълго този човек беше настоятелен, аз искам разрешение от Небето за лечението на детето му и То ми го дава. Тогава му се обаждам и му казвам:

Ние се молим, ние искаме, но ние не се молим правилно. Сто свещи да запалим за сто минути, триста молитви да кажем за триста минути, нищо не ни грее, Господ няма да си наклони ухото. Обаче, ако направя едно добро дело – преведа една немощна баба през булеварда или й насека дърва, защото няма кой да й свърши никаква работа, какво ще стане? Сина й в чужбина, дъщерята й в чужбина. Бабата хванала брадвата, ама не може да удари силно. Отивам, нацепвам й дървата. Купувам й хляб или лекарства, най-безкористно. Чак тогава,  само да си помислим за Господа, Той ще ни обърне внимание, без молитви, без свещи, без нищо. Защо? Защото сме направили чисто и просто едно добро дело. Ако съм нахранил гладния, ако съм дал една чаша вода на жадния – ами, има ли по-хубаво нещо от това? Аз съм направил някаква жертва, тогава Бог, само като си помисля ще изпълни желанието ми:

Дойде този човек и аз му казвам: „Бог иска жертва, разбери ме. Ние искаме от Него много работи, молим Му се и така нататък, но не правим нищо, а продължаваме да искаме.”  Просто това няма да стане. И, ако самият  човек не е убеден и не може, негов близък може да направи жертва за него. Този човек е бивш полковник, военен, сто и петдесет килограмов мъж – сутрин, обед и вечер месо, хапване на корем, пийване на корем, всичко е нормално, най-обикновен човек. Нали?  Прекрасен човек! Много добър, много добрини е правил, но самият някаква жертва така да направи досега, не е. Пита ме:

Да накараш такъв човек да не яде, когато е ял по шест пъти на ден, по шест порции, е истинско чудо. Това е направо абсурд. Но виждате ли? Човек трябва да направи някаква жертва. Да се откаже от нещо много любимо, много близко, нещо към което е много привързан. Такава жертва се иска. И той вика:

Аз се изумих, значи той много обича дъщеря си, от обич го прави, не от нещо друго. Всичко се прави с обич, от обич и за обич. Затова се казва – номер едно е Любовта на земното кълбо и във Вселената.

На третия ден той ми казва:

Казвам му:

Когато този човек издържа месец и половина да е вегетарианец, отидох при момичето, за да го лекувам. То имаше вече две тежки операции с отваряне на главата. И след тях, седи вътре в една стая на тъмно, психиката му е разбита, заболяването е специално и не си е подавало носа навън точно осем години и осем месеца. Заболяването й беше специално – синузит, но вътрешен синузит, зад очните ябълки. Нито един апарат не го лови, освен ядрено-магнитен резонанс и на него се виждат само едни бели петна, които са между етерното и физическото тяло. Не може лекар да го излекува, нито апарат да разбере какво е. Може само човек-лечител и то с най-висша Божествена Дарба.

Момичето беше допуснало, преди два-три месеца, само една добра лечителка, която аз познавам. За петнайсет минути контактувало с нея. Но не иска повече да я види и да чуе нищо за нея. Когато отидох у тях, изкарахме два-три часа заедно, беше много доволна, всичко беше добре. Като си тръгвах, казах така на баща й:

Защото знаете, че обикновено е така: преди да се излекува нещо, става все по-зле и по-зле, и после става добре.

Той се обажда на четвъртия или петия ден и ми вика:

Този човек ми благодари от сърце. Но той си заслужи Небесен Бонус! Това е историята.

Продължаваме със свободната воля. Свободната воля я имаме, недейте да се плашите, всичко си е у нас, обаче от нас (така да се каже, според църквата), от нашата праведност зависи, от нашето отношение към всичко в живота – дали да работим с добродетелите, или с пороците, от това зависи какъв процент свободна воля ни се дава.

Скоро идва при мене един познат и ми казва:

Човек мисли, че е негово. Ооо, нищо не е негово! Мъдреците казват: „Не се привързвайте към нищо! Всичко е на Онзи, който Го е дал.” Следователно Той е Собственикът, Той е Господарят. Ние какво сме? Ние само трябва да стопанисваме, да ползваме и да се грижим и да бъдем добри управители на нещата, които ни ги е дал. Управител, значи да ги управляваме право, правилно, тоест с разум и справедливост. Това е истинският Управител.

Когато станем праведни и светии, тогава ще получим сто процента нашата свобода. Иначе няма. Имаме я на документ, а фактически имаме ли я? Реално – не!

Смятам, че ме разбрахте. Има една народна поговорка: „Искаш ли да разсмееш Господа, прави планове!”. Ние си правим плановете за нас, но това не влиза в Божия план, затова от нашите планове някой път произлизат съвсем притивоположни неща.

В края на всяка беседа обикновено правим лечебно-оздравителен сеанс. Ако има време и тук ще го направим, защото Бургас е един от любимите ми градове.

Наскоро в Ямбол едно момченце идва и ме пита:

Казвам му:

А момчето рече – това беше майка ми. Дошло специално да пита, защо точно майка му съм изкарал отпред.

Да поговорим сега за андрогинната двойка. Андрогинни двойки има едва при арийската раса. Тя е започнала да се разселва от осемнайсет хиляди години насам. И за да се освободи място за нея, преди от около тринайсет хиляди години, се прави една чистка.Това е потопът! Тогава кометата Тифон удря Земята, измества полюсите, стават хубави цунамита, земетресения и изригват вулкани. Разместват се земните пластове. Става преобразуване на сушата и водата. Много от тогавашното население напуска планетата. Летално. Бялата раса остава и от десетина хиляди години насам тя започва да взима връх, започва да се развива, кръстосва се с коренното земно население. Няма да споменавам за Кръстоската, но Синовете Божии слизат преди около осемнайсет хиляди години, за да подобрят расата.

Учените от Сириус, или не знам от къде, правят интелекта на човека, обаче Господ вижда, че само с интелект не става. Значи излизат от пещерите първобитните хора, може да си направят къща, обаче няма топлина, няма чувство, няма приятелство, няма нищо. Следователно кацат учените от Венера (затова Венера е планетата на любовта). Идват, правят една кръстоска и викат: „Ааа, и сърце направихме. Топли чувства има, сърце има, интелигентност има!”  Ама нещо пак куца в човека. Няма го човешкото. Има аджеба нещо, което не достига. Какво не достига? Божествената искра – Божествената Любов. Тогава Бог събира синовете си, праща ги долу и те правят Кръстоската. Осемнайсет хиляди години са трябвали за това – Боговете са останали  тук толкова време. Хранят се, разбира се, с амброзия, всички работи за боговете са верни, като изчистим неверното. Ходили са по земята, правили са каквото са правили и, видите ли, били са безсмъртни. Космическите съоръжения за подмладяване потвърждават това. Тук, все пак, тялото остарява, така да се каже „ръждясва”. В специалните космически съоръжение (пирамиди, виделейки, могили) са се подмладявали след престой от двадесет и четири часа. Тялото им е ставало двайсет и осем годишно. Клетките са се пълнили със светлина, каквито ще станат сега и нашите, при този Преход. Дали скоро, дали след петдесет или след петстотин години, но всичко ще бъде наред. Ето как са ставали нещата на Земята. Бялата раса идва, размножава се, расте и започва да живее. Но Любовта идва, когато се свърже умът със сърцето и има тази Божествена субстанция. И заради това Боговете са пратени на Земята – да започва да се хармонизира работата. Чак сега, след тази година (2012), умът се свързва добре със сърцето и от там, и делата на човека стават по-добри.

Какво е андрогинната двойка? Андрогинната двойка е една клетка, твоята същност, тъй като човек е разделен на две, може да се каже душата разделена, половин сърце, половин ум, на едната страна, а на другата страна е другата половина, която се казва космическата половинка, тя е другата част от нас, само че с друга поляризация – едното е мъжкия принцип, другото е женския. В крайна сметка единият може да бъде на Земята, единият може да бъде в ефирните светове, но въпреки всичко, винаги са свързани. По някой път за хиляди прераждания Господ (и двамата, когато са на Земята) ги събира за кратко време да се видят – общо дванайсет пъти – но може да ги събере за четири часа, за четири месеца или за четири години, но дванайсетото събиране вече е епохално. Събира ги завинаги и те вече, като истинска андрогинна двойка, която е практически съвпадащи се сродни души, се събират и заминават Нагоре. Това е краят на земните им прераждания.

Сродните Души слизат на вълни – пет, десет, сто хиляди, пръскат се из целия свят. Сродните души горе са в един грозд, или една духовна верига. В тоя грозд са сродни – горе живеят на едно място, учат на едно място и се познават – и сто хиляди да са, пак се познават, един милион да са, пак се познават. И когато видиш такъв свой човек, дори на другия край на земното кълбо, той ти става близък. Това е сродна душа, тоест вие сте две зърна от един грозд. Ония, другите, са от друг грозд. И ти винаги правиш разлика с човек от другия грозд, който наистина ти изглежда като непознат. Всеки грозд е свързан с лозовата пръчка, обаче зърната, които са в един грозд, това са сродните души. А съвпадащите се сродни души са в едно зърно двете семчици. Те са едно зърно, имат една аура, една енергийна обвивка, едно енергийно тяло, една енергийна мощ, но имат два центъра. Всеки един ясновиждащ може, когато се съберат такива сродни, съвпадащи се души, да види, че са едно и също нещо, само че са мъж и жена, но иначе са в една аура.  Единият, ако е тука, а другият е в щата Колорадо в Америка, и едновременно се съберат, за да им се видят аурите, аурата на единия е точно като аурата на другия, едно към едно. За последните десетина хиляди години Бог е дръпнал към себе си и е направил само триста андрогинни двойки. От седемте милиарда, които са сега на земното кълбо, а общо са повече от шейсет милиарда души, които са на Земята или се въртят около нея. Едните са с физически тела, а другите чакат за такива. Максимум човечеството е ставало десет-дванайсет милиарда, падало е до три милиарда, че и по-малко. Сега обаче, след 2000-та година, масово започват да се обединяват андрогинните двойки, защото те излъчват много по-голямо количество Любов. Тази висша енергия захранва Вселената. Всичко това съм го описал във „Великия трепет” и няма да се повтарям.

Искам да кажа няколко думи за хляба. Вече много години, може да се каже, че не ям хляб или хапвам от време на време, но да е от лимец и да не е замесен с мая. Преди години, когато ме посветиха, ми забраниха да ям хляб и хлебни изделия, но аз не знаех защо. После разбрах – не толкова заради брашното в самия хляб, макар че и то не е толкова добро, а заради маята. Модерната мая, с която сега правят хляба и хлебните изделия, има едни изключително опасни дрожди у себе си, които убиват полезните ензими у човека и отслабват имунната му система. Мога да кажа, че според мен, сто процента от болестите идват от отслабването на имунната система, а едно от основните й отслабвания, е храненето с хляб и хлебни изделия, които съдържат съвременната мая. Чудех се някога защо собственият ми баща, който си отиде над осемдесет и няколко години, през целия си живот не беше боледувал абсолютно от нищо, а си хапваше и пийваше умерено, често си замесваше собствена питка от тесто и я печеше на печката или на котлона. Но тя беше винаги без мая, без сода, без нищо. Ставаше четири-пет милиметра дебела питка, дето й викат пърленка. Толкова хляб имаше у дома, а той всяка сутрин си печеше такава питка. Който се интересува от подробности за всички опасности за здравето на човека от съвременната заводска мая, да прочете книгата „Здравословния хляб“.

Сега хапвам от време на време хляб, но той е замесен само от чисто лимецово брашно и е без мая, без квас, без сода, без набухватели, без стабилизатори, без нищо. Веднъж на трапезата ни се появи едно младо момче и след като хапна една-две филийки хляб от лимец каза: „Интересно, аз съм сит, а  обикновено ям много хляб, на едно ядене изяждам повече от половин хляб”.

Тук не правя реклама на дивото жито лимец, защото то не се нуждае от реклама. Нали знаете каква е рекламата на „Мерцедеса”. Пуснали в едно списание една празна страница и най-отдолу пишело със ситни букви: „Това е рекламата за Мерцедес”.

Между другото сега ще ви кажа нещо за запазване на висшата разумност при растителните видове. Според мен единственият вид, който си запазва цялата разумност при термична обработка и се превръща от жито в брашно и оттам в хляб, е лимецът. Ако вземем една сурова ябълка и я хапнем, тя ще ни даде сто процента от себе си – микроелементи, витамини и прочие полезни вещества. Но ако я опечем, ще ни даде едва двайсет процента. Всъщност тя губи голяма част от така наречения Код на Живота. Ако й направим Кирлианова фотография когато е сурова, аурата на ябълката свети, щом мине през огъня, тя потъмнява. Лимецовият хляб като се опече продължава да е жива същност. За това дядо ми казваше: „Уважавай хляба, той е жив дори и след като го извадиш от пещта. Хлябът наш насъщний.”

Скоро един приятел каза: „Направих си от лимец хубава питка с прясно брашно и я пъхнах във фурната. Викам си след 30-40 минути ще я извадя. Излизам  и чак след три часа, когато се заговорихме с един приятел, се сещам, че във фурната на двеста градуса съм сложил да се пече питка. Въртя по телефона на жена ми, тя вади питката и казва:„Леко препечена е, обаче не е изгоряла, може да се хапне”. Абсолютно жив и прекрасен хляб, който си го изядохме с удоволствие. А беше стоял три часа на двеста градуса. Мисля си каква е тая разумност, вътре в хляба бях сложил белени слънчогледови семки, те изгорели, почернели, а самият хляб – не.”

Това е едно малко чудо, а малките чудеса правят големите неща в Живота. И сега ще ви кажа още нещо за разумността. Как расте разумността на всичко? На човека, между другото, за съжаление, най-бавно се отваря съзнанието и най-бавно се отваря към пробуждане. Едно растение, едно дърво или  едно животно  могат много по-бързо, по-разумно и по-ясно да усещат нещата.

Ето един случай: познато семейство – жената, мъжът и децата – отиват да се къпят във вирчетата на една река. Случката разказваше мъжът и то така: „Като влязох във вирчето, от него изскочи една млада видра и ми скочи точно в краката, и аз дръж, хванах я за врата. Тя се върти и понеже е диво животно, започва да изкарва едни зъби, озъбва ми се, а аз си помислих:„Ако я пусна може и да ме ухапе”. Подържах я малко, няколко минути и я пуснах. Тя избяга към реката. Легнах до вирчето да се пека. След няколко минути обаче усещам, че нещо ме дýши. Видрата излязла, почна да ме дýши, обикаля около тялото ми. Премина през мене, а аз само я наблюдавам. След петнайсетина минути се изкачи по тялото ми, легна на гърдите ми и заспа.” Заспало! Диво животно! Сигурно е разбрало какъв добър и прекрасен човек е този мъж.

Това вече се казва висша разумност. Вижте, всичко е общо! Всичко е взаимосвързано и взаимообусловено. Ние сме едно. Но хората просто не го знаят. Младата видра има такова доверие на този човек, като на майка си. Той допълни разказа си: „Улових видрата, давах я на децата, хранех я, тя се умилкваше като коте, а знам, че има много по-диви котета”. Това е истински случай, който показва как новото съзнание слиза на Земята. Не само у човека, но и във всяка жива същност. Започва да расте съзнанието на всичко. На дървото, когато му говориш, то ще те разбере. Започва да шуми, отговаря ти, но човек трябва да има уши да чуе и очи да го види.

Слава на Всевишния, че ни е дал възможност точно сега и точно тук да сме Участници в този Велик Процес!

 

Cart Overview