0

Сянката на Сянката

 

За рождения ден на петгодишния Дими, му подариха хубава радиоуправляема играчка, но не му позволиха да играе с нея – малък бил, щял да я счупи бързо…

Той ни изгледа всичкитe с учудените си синьо-зелени очи, изпъстрени със златни точици, в които имаше небеса и поляни, езера и звезди, песъчинки и Вселени, и тъжно каза: „Вие нищо не разбирате! Вие сте бебета!”

Да, човечеството е в бебешката си възраст. Мъдрите му люде  са в детската ясла, още по-мъдрите – в детската градина, а най-мъдрите – в първи учебен клас.

Един хубав ден се отбивам на кафе при любимото си приятелче Иван П. Иванов–Клатикрушев. Гледам, седят около него десетина кандидат адепти, които учат за майстори – мистици, майстори-езотерици, майстори-окултисти и тем подобни… Казвам на Иванчо:

Иванчо не може да ми откаже, защото от уличник съм го направил гуру и се съгласява.

Иванчо ме гледа върло подозрително, но няма как да ми откаже.

След около половин час, всички кандидат-гуровци имаха някакъв сносен отговор по първия въпрос,  та даже,  донякъде и по втория. Отговорите се въртяха все около Черните Дупки, Великия Вакуум на Космоса, Безкрайната Пустота на Вселената и тъй нататък. А опциите, общо взето, бяха, че от нищо нещо не става, но става хубаво Нищо!

Какъв е изводът, поуката, от тази притчова мъдрост? Ами да вярваме и да приемаме всичко от Източника. Ако можем, да пием винаги вода от Извора. След него и неговата първа проекция, по нататък, всичко може да се окаже Нищо, Нищичко?! Просто, едно хубаво, голямо, чудесно, незаменимо, гениално Менте….!

За да не бъда голословен, ще цитирам дословно текста от визитната картичка на Иванчо П. Иванов–Клатикрушев:

ИВАН П.ИВАНОВ –  мастер,   магистър – мистик

100% активиране на всички чакри;  гарантиране всички видове мистично- духовни напътствия;  изготвяне на личен ключово-словесен енергиен код;  курсове по нумерология;  курсове за мистици и дипломирането им

Отзад на визитката – ликът на Клатикрушев в цял ръст, на фона на свещената планина Кайлас. Визитката е двойно ламинирана и под ламината, на задната й страна, има късче памук с капка Кайласка вода, а до памучето, в миниатюрно найлоново пликче, три житени зърна – лимец, булгур и ръж.

Земното кълбо е взето на отчет директно и лично от Генералния Щаб. Примерът е прост. Има  военно поделение. В него има  много редници. Има и много други военнослужещи – има поне сто старшини, сто сержанти, поне двеста офицера, има един командващ, който си е генералът на дивизията. Обаче между тези хиляда човека, които са там, от целия личен състав, има десет човека, които не са като другите, чисто и просто са надарени, но не им личи по нищо. Всички са облечени с военни дрехи – не можеш да ги различиш. И въпреки всичко, всеки е уникат, всеки е абсолютно индивидуален. От тези десет човека, има поне един или двама още по-способни и командването поглежда и вижда: „А, редник Иванов има нещо повече от другите – гъвкав ум, горещо сърце и силна воля!”.  Значи:  умът, сърцето и волята са трите инструмента и когато са по-развити у човека, Щабът вече го взима на отчет. Следят го, дават му задачи и постепенно започват да го издигат нагоре. Вярно – товарят го повече, но и бонусите са повече. Същото е и със Земята.

Гледам едно хубаво земно кълбо – такива са милиарди по милиарди в нашата малка Вселена. Ами това е материалната Вселена, но тя е много мъничка, макар че за нас изглежда безкрайна и вътре има безкрайно много, наистина милиарди по милиарди планети. Има слънца, има комети, има различни небесни тела. Няма защо да ги изброяваме, но те горе-долу , колкото и да са различни, са и подобни. И въпреки всичко, тази прашинка, на която сме в момента, е взета на отчет. Защото това тука, което се прави, е изключително важно!?

Ще кажа, че за Вселената няма големи и малки неща. Както е казал един професор по физика, виден мъж: „В една глътка кафе има няколко галактики, ама вие не ги виждате!”. Току-що си изпих кафето, пил съм поне петнайсет глътки. Колко галактики съм изпил, един Господ знае? Така че и малкото, и голямото, са еднозначни и еднотипни,  ако вземем микросвета и макросвета.

Но аз ще сляза още по-надолу в Битието и ще говоря за някои работи, от които хората много се смущават и са се смущавали винаги, през всичките векове на човешкото съществуване. Това е – какви сили съществуват на Земята? Както добре е направила църквата и всички религии, на тъй наречената тъмна сила (а това са живите човешки пороци), е обединена от названия като  Дявола, Лукавия, Рогатия, Шейтана. „Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от Лукавия!“ Хубаво!

Ако човек е достатъчно посветен и просветен, той трябва да знае, че светът е абсолютно съвършен и Божият план се изпълнява абсолютно точно. До йота, до микрон, не до секунда, а до миг. И няма нищо извън него. И ние сме в него! Ние сме абсолютни участници в него! На Земята е взета свободната воля, макар че ние смятаме, че я имаме.  Имаме свободен избор, но свободната воля я нямаме, защото трябва да станем всички светии, на цялото земно кълбо, десет милиарда светии в човешки тела! Плюс онези петдесет и пет-шест милиарда, които се въртят като духове около Земята и чакат да се преродят тук, и те трябва да станат светии. И когато тези, шейсет и пет милиарда Души, станат всичките светии, тогава Господ лично ще каже: „Момчета и момичета, чеда Мои, АЗ на всеки ще дам свидетелство за свободна воля, ето! Ставаш светия, подписва Го Той лично и ти Го дава. Имаш свободна воля и можеш да пътуваш из цялата Вселена, където искаш, както искаш и да правиш каквото искаш, но вече знаеш как. Но, ако си по-малко от светия, дори да си съвършен, дори да си адепт, дори да си учител, дори да си духовен наставник и какъвто ще да си, няма начин да си абсолютно толкова точен и прав, че да имаш свободна воля. Значи, всички ние имаме волята на Бога, обаче за духовните наставници, адептите, учителите, посветените, просветените и съвършените, волята на Бога е тяхната воля. Те са си отдали  тялото, Душата и Духа на Господа. Не че не са Негови, но вече съзнателно казват: „Господи, точно изпълняваме Твоите Инструкции, Твоите Наставления, няма милиметър да мръднем”.

Следователно на човека, това е най-свободната воля. Хем не е свободна воля, а е волята на Бога, но е най-доброто, което човек може да направи на земното кълбо. Затова и Учителя е написал на пентаграма, в кръга: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“. Защо?  Защото това е истинската воля на всеки… Когато изпълняваш Божията воля, фактически Бог изпълнява всичко и има ли нещо, което е по-могъщо, по-силно, по-любвеобилно и по-всесилно от Бога? Няма. Значи ставаме идентични с него. Виждаме много хора, които по този начин вече съществуват. И наистина им е добре, макар че имат изпитания. Защото, само големите страдания и изпитания могат да те приближат към Бога. Той трябва да те изпита, да види на какъв огън можеш да издържиш, за да може да разчита на тебе и да ти повери някаква мисия.

На земята всички сме в човешки тела, но всеки един си е уникат. Отдавна искам да кажа няколко думи пак за тъй наречените тъмни сили или зло, от които ние се плашим. Но това е само в нашия ум, в нашето въображение, в останалата ни програма от религията и от нашите баби и дядовци, които са ни плашили с тези неща. Каква е истината? Истината е, че онова, на  което  казваме, че е Лукавия, че е Дявола или недобрата сила, не са същества, които са изпратени от Бога тук, за да вършат злини. Това обикновено са човешки същества, които са в човешки тела и са с абсолютно изостанала степен на съзнание. Значи, ако сега би следвало да имаме съзнание на шеста раса всичките, а ние вече го имаме, щом сме тук и се обединяваме, то те са изостанали още от трета, четвърта и пета раса, и всичките подраси. Всяка една следваща раса има една подраса повече. Ако третата е имала четири подраси, четвъртата е имала пет, петата е имала шест, сега шестата ще има седем, а седмата ще има осем и до там. По-нататък и аз не знам. Разбира се, до тогава има четиристотин хиляди години, което е нищо за Небето, може би и малко повече, докато се развие седмата коренна раса.

Но е факт. Дяволът, или Лукавия, както и да го наречем, е събирателен образ на  хора, точно като нас, но с изостанало съзнание и все пак с мощна сила в себе си, които вършат тези неща. Мнозина  от тях са с висок интелект, но нямат морал и нравственост.Това не са същества от невидимия свят и в невидимия свят няма такива. В невидимия свят съществата, които са астрални и тъмни, ни плашат, но те ни плашат като на книга, като на филм. Това са холографски изображения, проекции и сенки. Те са проява точно на тези неморални индивиди. Само човек, който е в човешко, материално тяло, има изключителна мощ и може да произвежда и негативни квантови полета. Негативът също е светлина, но с обратен знак, която влияе отрицателно на неподготвените, недостатъчно извисените в Духа хора. Фактически квантовите полета им влияят и те чувстват вече само тъмната страна на нещата. Те се поддават на това влияние, защото се страхуват. Изхвърлят ли от себе си страха, стават недосегаеми. Не може снимката на побойника да ти удари шамар.

Има две категории хора: съзнателно неморални и безнравствени и такива, които не осъзнават това. Именно това са дяволите в човешки тела. Съзнателно неморалните безнравственици знаят,че имат някаква мисия. Обикновено тя е да задържат нещата и да теглят назад. Несъзнателните правят същото, но винаги считат, че те са прави. Тези хора са абсолютно между нас и не са малко, ние усещаме тяхното присъствие и влияние.

Човек остава недокоснат от влиянията им, ако сам не се отвори за тях. Нашата аура, която е по-здрава от танкова броня, може да се пробие само по два начина: единият – сами си я отключваме и си я пробиваме, а другият – само Господ може да направи това.

Нашите страхове, нашият срам и вина, както и тъмните ни мисли, чувства и дела, веднага пробиват аурата ни. Тогава влиянията на ниско моралните човешки същества (земните дяволи) проникват у нас.

Слава Богу, че много светли същества са слезли отгоре за Прехода. Преди десетина-петнадесет години, около всеки човек имаше по четири ангела, освен ангела хранител. Сега има по десет. Сметката е проста. На Земята има седемдесет-осемдесет милиарда същности, които са слезли да ни помагат. Планетата вече ще експлоадира само от светлите им аури. Който може, ги вижда като светлини и денем, и нощем. Те не могат да се скрият и след година, две или три, няма да има човек, който да не ги вижда. Защото, колкото продължаваме по-нататък по Екваториалната Плоскост на Галактиката, толкова повече нашите екстрасензорни сетива ще се развиват.

Когато чуем за Лукавия или Дявола мислим, че е паднал ангел. Паднали ангели няма. Те всички са слезли и всички са изпратени от Бога. Дали е Луцифер, Ариман, Самаел, Асмодей, Белаил, дали е Велзевул или Сатан – това са прекрасни Божии Архангели и велики Духове, които са командировани на Земята, но са нарочени от църквата и написани в един списък, че са лукави. Значи Лукавия е един събирателен образ от всички тях. Ама защо имената са им толкова хубави и защо всичките са в бели дрехи и защо, ако ги видите, ще ги видите по-бляскави от Слънцето. Това е истината! Защо? Защото са се нагърбили да слязат тук и то мнозина от тях доброволно, в такава тежка командировка, за да оправят негативите на света. Именно те са Великите Коректори и Неутрализатори. Значи поемат и пускат доброто. Те  преработват злото в добро. Обаче са и катализатори на човешкото съзнание  (на нашето, най-низше съзнание). Когато искаме да извършим едно престъпление, те не ни вкарват в престъплението. Вкарват ни нашите страсти, нашите прекомерни желания, нашите заблуждения – искаме да имаме много пари, искаме да имаме лъскава кола, искаме да имаме вила, яхта и конюшня с дванайсет коня. И това ни кара да бъдем престъпници, мошеници, измамници и всякакви други. Именно това, не нещо друго!  И затова ние обвиняваме Лукавия. Когато се отиде на онова хубавото място там, „в Кафеза”, потърпевшият се оправдава:

Но точно за тази тъмна страна на човека са необходими такива катализатори. Когато един човек иска много и много да опита нещо, което в никакъв случай не е добро и го води към каквото и да е престъпление, те не го спират, а напротив, казват му: „Давай, направи го, давай Иванчо, давай да видиш, аджеба, какво ще се случи”. И той кара през просото… И накрая какво?  Хайде в „ Кафеза”.

Искам да ви кажа  нещо  ново. До 2000-та, най-късно до 2012 година, можеше да бъдем егоисти, завистници, да бъдем алчни, гневливи, похотливи, мързеливи и чревоугодници. Най-късно до 2012. година. Сега Небето не може да ни търпи такива. То иска да ни научи на добродетели. Егоизмът е абсолютното скъперничество. Небето иска първо да ни научи на щедрост. И да бъдем щедри към всички, а не само към себе си или към най-близките си. Значи щедростта  трябва да се изявява и ме радва, че започва да се изявява. Наистина хората стават все по-щедри и по-щедри, и лично аз виждам пример с мои познати и близки, които бяха наистина големи скъперници, да не употребявам разни други думи, но сега стават все по-благородни и по-щедри, което изключително ме радва. Значи светът отива към по-добро и към все по-добро. Отгоре искат да ни научат на безкористност, да мислим и действаме по новому. Важно е намерението, какво стои зад онова, което искаме да правим. Имам не един и два примера. Един мой близък иска да си продаде апартамента. Апартаментът е петстаен, голям, на четвъртия етаж, постройката е идеална, на двеста метра от абсолютния център на голям град и така нататък. Всичко е на шест! Но неговото намерение е, ако продаде този, да купи два, да ги даде под наем, да печели от тях и така нататък. Тоест користолюбиво и егоистично. И затова не може да го продаде през последните пет години. Смъква му цената. Оценен е да кажем за сто хиляди, после намалява деветдесет, осемдесет, седемдесет. Идват, гледат… но не купуват. Да, сигурно си заслужава парите и то дори и първата сума, но не се продава… И то защо? Не се продава заради неговото користолюбиво, меркантилно и комерческо намерение.

Какво трябва да бъде намерението на човека? Вече го казвам, в последните една-две беседи, в прав текст. Изключително важно е Намерението  да е Безкористно. Първото нещо – каквото и да правиш, дори и апартамента да си продаваш, казваш: „Господи, в крайна сметка ще вложа тези пари за нещо, което не е толкова за мен, а ще направя една фирма. Мога да си купя една къща на село и  да произвеждам нещо, а част от продукцията ще давам безвъзмездно. Каквото произведа – домати, краставици, лимец – половината ще  давам безвъзмездно и ще го давам от сърце на цялото. Тогава вече нещата се случват леко и бързо. Разберете, тогава Господ взема на отчет нещата и няма начин апартамента да не  го продадеш на истинската цена, дори може и малко повече. Но когато обещаеш, трябва да си изпълняваш обещанието, особено пред Бога.

При едно тримерене не можах да изкарам целите три дни без вода, оставаха ми само шест часа. Наистина се обезводних, паднах и викам: „Пия вода!”. След това – ще ви кажа, – че заради тези шест часа, точно една календарна година в нищо не ми вървя. Ама, абсолютно в нищо и гледах да бездействам, защото каквото и да подхвана, не се получаваше. Правех нещо с най-добри намерения, но то ставаше обратното. Така е, когато не си изпълняваме обещаното, особено към Бога.

Принципите на Щедрост и на Безкористност учим сега. Другият, който сега тече в момента, е Принципа на Справедливостта. Трябва да бъдем абсолютно справедливи, ама няма значение към какво и към кого – към близки, познати, непознати, далечни, гледаш го добър, лош – няма никакво значение. Дали е клошар или е цар, нашето отношение трябва да бъде едно и също. Една филийка хляб на клошаря, една филийка хляб на царя. Чаша вода на единия, чаша вода на другия. Това е Справедливостта. А не да правим така – идва царят: „Ваше Величество, заповядайте чаша вода, ама имам и половин бутилка хубаво вино, ще Ви сипя, Ваше Величество!” Значи на царя може, на клошаря – не!  Мислите ли, че това е справедливост?  Справедливо е, когато всичко е абсолютно по равно.

Седим си с една позната на кафе. Тя казва:

Искам леко да я подсетя, да й направя нежно обучение.

А навън едно такова мрачно, дъжделиво, мъгливо време…

Казвам й:

Жената ме поглежда полуядосано и казва:

Отвръщам й:

Мъдрецът не дава  съвети, дори и когато му ги искат. Той  говори само с примери и с притчи. Тази жена, за която говорих, е излъчвател. Тя е центърът на негативите, а каквато мисъл, дума, чувство и действие излъчиш, то ти се връща на тебе. Връща се при източника, а това си ти! Връща се и доброто увеличено, ами и недоброто. Те няма къде другаде да отидат… „Това що е писано на глава, на камик не оди“ – казва народът. Значи писано е, ама писано е, защото и в момента, когато го говориш, ти си го пишеш. Това се отнася и за мислите, и за чувствата, и за действията.

Вселената иска да изравни нещата и това се  казва Закон за Равновесните Сили. Той действа на всички и всичко, винаги и навсякъде! Това е уравняването на потенциалите!

Принципът, който тече от 1900 година насам, е принципът на Приемствеността – да приемаме нещата такива каквито са, а ние още не можем да се съгласяваме с тях. Колкото човек е по-духовен, толкова по-бързо трябва да се съгласи с действителността. Защото тя си е такава. Ако си Светия, се съгласяваш за три мига. Ако си съвършен, се съгласяваш за три секунди, ако си Просветен и Пробуден от висша класа, се съгласяваш за три минути и така нататък, докато се слезе до елементарното и посредственото съзнание – те не се съгласяват и за три месеца, даже и година и казват: „Ей, помниш ли какво ни се случи – една градушка ни би, един дъжд, абе беше студено, ние бяхме леко облечени в планината…?!” – още го помни. Аз отдавна съм се съгласил и съм го забравил. Мръзнахме заедно с едно приятелче, валя ни, студ, това-онова, докато стигнем до хижата. В хижата обаче се загряхме и най-важното – не изстинахме. Значи, аз гледам добрата страна. Мръзнахме час-два, наистина, зъбите ни тракаха като картечници обаче като влязохме вътре, като се съблякохме до камината, изсушихме се – всичко си дойде на мястото. Хората ни посрещнаха. Топъл чай. Светна всичко. Значи аз помня доброто, а той не. Ама падали градушки!? Ами падат. Може да е като орех, като яйце, може и да е по-голяма. Това е! Това е Божията воля…!

Имам  приятел от Асеновград, който се грижи за една виличка, в близко село. Преди няколко години там пада една градушка, като юмрук. Нито една керемида не е останала здрава, нито един комин не е останал и то пада не над цялото село, а само в неговата махала, точно където е вилата. Чупи всичко. Колата му е отвън. Добра колица! И той взима едно родопско одеяло и се втурва да спасява ламарината на консервената кутия. Тая градушка е щяла да го убие, обаче жена му по-умна, лови го за крачола, за крака, пищи, държи го, вика: „Не, не излизай, не излизай, не”. Той докато се тегли, разбира, че вече няма шега, отвън почва да бие като бомбардировка и наистина колата заминава. Къде? На вторични суровини! Представяте ли си каква градушка е било – няма таван, няма стъкла, нищо не може да се оправи! Но собствената му жена му спасила живота! Наистина му е достатъчна само една бучка, която пада от хиляда и петстотин, две хиляди метра. Тя тежи, да кажем, двеста грама. Говоря по G и по 13 да го изчислим, с равноускорителното движение до тринадесетата секунда. Каква мощ и каква сила и колко килограма са! От двеста грама са станали  сигурно двеста килограма.

Това, което говоря досега, бяха жалони за нашето съзнание и подсъзнание. Знам, че има хора, които могат да споделят нещо – дали е станало чудо или събитие, което ни обединява, което ни сприятелява, което ни побратимява… Всяка една Щедрост, колкото и малка да е, всяка една Безкористност, всяка една Безусловност да приемем човека такъв, какъвто е и всяка една Всеотдайност за Цялото, за Светлината и за другите, ни обединява!

Свърши времето на егоизма и на насилието – абсолютно и тотално. Да! Принципът за Ненасилието тече в момента. Това е Космически Принцип. Същият, както и принципите на Справедливостта и Безкористността.

Когато започнахме да сеем лимец, наистина си мислех, че трябват трийсет-четирийсет години за да почне да го сее цяла България. Сега смъквам границата максимум до десет години, а може би и по-малко. Цяла България ще отглежда това диво жито, което е прекрасно, истинско и наше. Коя е родината на лимеца? Ами Тракия!  Дъното на Черно море също е Тракия. Нашето хубаво моренце, все някога ще изтече, защото, буквално го казвам, то е изкуствено. Черно море е един хубав язовир, направен от Бога! Затова няма  острови! Отдолу си има съоръжения, седят си подводните пирамиди и ред други работи. Това се знае от много хора, които се занимават с окултно-езотерични дейности. Мина декември 2012 година, видяхме, че Бог изяви Своята Велика Милост, Своята Хуманност, Своето абсолютно Човеколюбие и Своята Велика Търпеливост. Неговата Търпимост и Търпеливост са безкрайни. И продължава да ни търпи такива, но пък вижда, че се  оправяме. Това е вече бонусът, който ни се дава и си мисля, че онова, всичкото, което съм гледал по извънземните и земните филми, няма да се случи. Особено в нашия регион! Слава на Бога, че сме се родили тук, че ни е изпратил тук, за да бъдем заедно и да вършим Мисията на Волята Му. Гледам, как всички вие се оформяте като истински Служители на Светлината. Който е чирак става калфа, а калфата – майстор – Майстор на Светлината, тоест жив Апостол. Затова сме слезли тук… Има и коренни, земни хора, които са достигнали и са минали целия път на еволюцията за тези петнайсет милиона години – стигнали са сега съзнанието на Посветени, Просветени и Пробудени. Те наистина са наравно с нас, Аватарите, и  не ги смятам, нито на йота, за втора ръка или за духовни аутсайдери. С тях ставаме монолитен духовен колектив, който извисява Планетарното Съзнание.

Ще кажа няколко думи за Новото Лечителско Изкуство. Как най-ефективно и ефикасно да лекуваме себе си, а и другите. Това изкуство действа безпогрешно, само ако включим инструментите Ум, Сърце и Воля, тоест всички компоненти на Душата. Душата не работи на сто процента, в никакав случай, ако има само един от тях. Мислим си, че сме много умни, много чувствителни, много добри, че сме много трудолюбиви, много делови и правилно вършим нещата винаги!?  Но аджеба, така ли е !? Ще кажа, че много малка част от хората включват душата на работа. Душата просто стои и дреме. Следобедна дрямка – от два до четири слуша музика и не я интересува нищо. Защо? Защото работим само с ума, който е аналитичен или логичен, а не е висшият ментал. Висшият само ни гледа сеира. Земният, физически ум е егоистичен. Сърцето е по-отворено. Сърцето е женски принцип, а жената като същество, което ражда и дава живот е по-щедра, това си е закодирано. Важно е онова, което ще направим на дело, а жената е по-делова.

Мъжът на две ракии казва: „Всичко ще направим, о-о-о, вие не знаете бе, аз утре – замък!”.

Да, ама не! И след ден: „О-о-о, я гледай – работа – трябва да се носят тухли, вар, цимент, дъски…О-о-о,  много работа, тая работа – абсурд”. И спира, и се отказва. А човек не бива да се отказва. Най-напред ще направиш колиба, после къща, после ще направиш един блок и накрая ще направиш дворец, две мнения няма.

Душата работи на сто процента и на високи обороти само, ако се включат ума, сърцето и тялото в синхрон. Значи решението, което вземе ума да бъде едно със сърцето.  И умът трябва да се съгласи – секунди са много – веднага да се съгласи със сърцето, защото обикновено в деветдесет и девет процента от случаите, то е правото на Земята… За това става въпрос и тогава импулсът веднага се предава на волята, веднага се изпълнява. Искаш да направиш нещо? Да! Искаш това и това, и веднага започваш да го правиш. Само тогава работи. Иначе работи на трийсет процента. Е, не може да работиш на една трета от възможностите си и да свършиш много работа. Някой казва: „Ама Душата ми не иска”. Душата не иска само неморални, безнравствени постъпки и изяви.  Душата може да работи само тогава, когато умът и сърцето влезнат в синхрон и заедно с волята се изявят. Иначе, пак ви казвам, тя дреме, тя е в латентно състояние. Някой казва: „ Моята душа е много голяма, аз имам голямо сърце, колко съм давал…” Давал си, но на кого и как даваш? Когато се хвалеше така един богаташ, неговият приятел му каза: „Даваш, ама  даваш на любовниците си! Жена си, ако я заведеш на Черноморието, тях ги водиш на Азорските острови да почиват и им изсипваш куп блага. На коя не си купил кола, на коя не си дал пари за апартамент или за вила? Е, това щедрост ли е, на кого правиш благодеяние? Те бедни и нуждаещи ли са? Защо не даде на един обикновен човек, познат или непознат?”

Значи щедростта е различна и даването е различно.

Минавам през подлеза на Плиска. Една жена ме спира, лъчезарна такава, жизнерадостна и казва:

Вадя една книжка и й я подавам. Тя остана много доволна и казва така:

Цяла година и половина, дори почти две години, трябваше да работя  и екпериментирам, докато седна и напиша книжката „Златната Сфера”. Защо? Защото исках да бъда абсолютно убеден, че тя ще работи безотказно, не само при мен, а и при мнозина други.

Тук искам да отправя благодарност към Силвина. Половината работа, че и повече, по книжката, я свърши тя! Искам да й благодаря и да я похваля за диска с духовни и окултно-езотерични песни, които тя изпълнява чудесно. Слушайки диска, човек лесно може да влезе в медитация и да усети по-осезателно чудесата, които стават навсякъде около нас.

Ще завърша това писание, с една хубава случка от живота на любимото ми приятелче Иванчо П. Иванов-Клатикрушев…

Мастер Клатикрушев, много се дразни, когато волно или неволно му напомнят, че е от далечно, провинциално градче… От думите ми мастер, магистър-мистика, подскача като петле-джинка, но не смее да гъкне, защото: а, ми се опъне за каквото и да е, светкавично ще снема величайшето си благоволение от него.

Мастерът пуфти и поаленява, но благоразумно си мълчи.

Та, тъй. Случката, която ще ви разкажа, е от времето, когато Галактически известният сега Мастер, Магистър-Мистик Клатикрушев,  беше голобрадо, наивно, непробудено, щастливо, провинциално съзнанийце, в двадесет и две годишно тяло. На тридесет и пет километра от родното градче на нашия герой, има също такова провинциално градче, където Иванчо обичаше да ходи с велосипедчето си, втора употреба. Мъжки върти педалите до там, шляе се из центъра, купува си най-много пакетче слънчогледови или тиквени семки, плюе спокойно шлюпките им по площада, подсвирква си весело и върти на показалеца си ключето от катинарчето на колелото си… Живот!!! Пей сърце!!!

Един ден, както си се разхожда из съседното градче, вижда на една сергия чисто бяла, памучна тениска, за поносимата, човешка цена два лева и петдесет стотинки. Той е хипнотизиран от фланелката и от цената й. Започва да се пазари с продавачката, но тя е „желязна” и не смъква нито стотинка. Най-сетне Иванчо я купува. Прибира се в родното си градче бъдещият Маг-Мистик и случайно влиза в магазинчето за дрехи на родната си улица. И какво вижда?! Абсолютно същата тениска и на етикетчето, черно на бяло, пише: един лев и петдесет стотинки!

Клатикрушев младши се хваща за сърцето и взема светкавично решение. Мята се на велосипеда и върти педалите с тридесет и пет километра в час.След час е в съседния град. Иска да върне тениската и да си вземе обратно парите. Продавачката се опъва, но той е непреклонен. Най-сетне щастлива развръзка! За да се отърве от него, тя прибира стоката си и му връща сумата. Иванчо върти педалите с тридесет и пет километра в час и след час е в родния си град. Купува заветната тениска от магазина за един лев и петдесет стотинки и му остава цял лев….

Той е щастлив, той е радостен, той триумфира, той е победителят, напук на еснафите, дребните душици, мижитурките и всички мухльовци, които не са широко скроени люде като него, и не са с големи сърца – като НЕГОВОТО.

Cart Overview