0

Трите Воли на Бога

Имало някога двама селски пияници, които търсели само тържества из селото, сватби, кръщенета, именни и рождени дни, сядали неканени,  яли и пили на корем и за това хората ги гледали с не много добро око. Селяните се молели тези двамата да не им припарват до къщите, когато имат празник. Обаче пияниците винаги подушвали къде какво тържество има и се настанявали неканени на трапезата. Но щом сядали, бързали да кажат: „Ей, разгеле, много ни канихте, но най-сетне дойдохме и ви уважихме!”.

Това, разбира се, е в кръга на шегата, но знаете хубавата поговорка: „Едни гости носят радост, когато идват, други – когато си отиват!”.

Сега ще ви кажа и покажа една простичка техника. Почитателите на индуската езотерика ще кажат, че това е мудра, съчетана с асана. Преди да ви я покажа, ще кажа, че и двете думи – мудра (букв. мъдрост – приложеното знание се казва мъдрост) и асана (букв. моят физически, телесен мерак), са трако-български думи. Тези асани или пози на тялото са хубаво нещо, защото внимателно поддържат жизнения му тонус. Но сега няма да се задълбочавам в произхода на думите, съдържанието и значението им, за да не ме сметнат за велик духовно, окултно-езотеричен, български култур-патриот. Пръстите на дясната и лявата ръка, една срещу друга, правят сфера пред слънчевия ни сплит. От време на време ги почукваме една в друга, да кажем за 15-20-30 секунди. Така хармонизираме нещата, а освен това произвеждаме и прана от нашия организъм. Много хора, които са били в задушна обстановка или при пожар, са се спасили по този начин. Но пред слънчевия си сплит правим мудрата за хармонизиране, а пред нослето си – за прана. Нищо друго не ни трябва, освен десетина пъти да почукваме ръцете си на разстояние 5-6 сантиметра от носа. Първо, ще усетим лек прохладен полъх и после една хубава свежест. Ако в тази зала двайсетина човека го направят изрядно, не само те, но и останалите двеста-триста човека ще се ползваме. А когато го правим за хармония, правим го пред слънчевия сплит и просто увеличаваме излъчващата се от нас любов. Тази мудра-асана хармонизира всичко, от мравката до ангела, от прашинката до Вселената.

Може би ще ви е интересно да ви кажа, как може да проверите, по един съвсем прост начин, един човек дали ви обича? Просто го накарайте да свърши някаква работа за вас, може и съвсем елементарна и дребна. Няма по-трудолюбив от онзи, който обича истински! Ако свърши работата качествено и с желание, значи наистина е така.

Седим си у дома в приятелска компания и казвам на някого:

Обичта се показва чрез действие, на практика. Идва след пет-шест минути приятелчето и ми казва:

Може да те обича, но тази обич е полуобич, тя е чистокръвна, земна обич. Истинската обич е всеотдайна. Първо – няма да вземе двата лева, ако има свои, а ще каже „Аз имам пари ще ти купя!”. И освен това ще обиколи  петте магазина и ще намери. Защото знам, че семките са налични само в най-далечния и затова го тествам. Обичта се превръща в любов, когато е безкористна, безусловна и всеотдайна!

Дойде времето на качеството. За всяко едно нещо, което се случва и което става с нас и със света, лично аз казвам, че е прекрасно, чудесно, великолепно, превъзходно, изключително, възхитително, съвършено. Но избягвам да казвам онази дума, която ни промива мозъците и е любима на всички медии – че е страхотно! Онези, които плачат, че се раждат малко деца в България, са прави за себе си. А за мен това също е прекрасно. Че щяла да се затрие България! Тя не може да се затрие, защото е на дланта на Господа и едно дете от новата раса , отговаря точно не на едно към сто, което е старата мярка за проценти на съзнанието (до 2012 година), а на едно към хиляда, което е вече в промили по качество. Едно дете от шестата раса замества хиляда деца от трета, четвърта, пета и всички подраси на петата раса. Едно на хиляда. Десет деца могат да оправят България, а не хиляда. Хиляда ще оправят света! Ако са кристални деца и деца на Любовта от Шестата раса. Защо ни е количеството? Знаете ли – първият компютър е бил шестетажна сграда. Сега има компютри, които са по сто грама и са в джоба ви и са много по-мощни. Те имат повече информация от първия компютър в милиони пъти, да не кажа повече. Само споменавам това. Виждате разликата, от когато Джон Атанасов изобрети компютъра или му беше даден. И понеже ще говоря за приятелството – по-голямо приятелство от това, че в момента сме заедно и като факт, и като действие, няма. И така! Ще говоря или с притчи, или със символи, защото много по-лесно мозъкът възприема нещата чрез нашия конкретен ум. А този конкретен или шеговито казано, прост акъл, трябва да стане абстрактен, метафоричен, тоест, изцяло космически.

Ето как стоят нещата с Прехода, с пътуването във Вселената на  Слънчевата система, на Галактиката и на Земята. Земята е влакът, който тръгва от Софийската гара, върви през Горна Оряховица за Варна. Даден ни е, и вече сме се качили  вътре, оглеждаме го. Но ние сме пробудени и знаем какво ще се случи и онова, което можем да го променим – ще го променим и ще го нагласим, а онова, което не можем – ще се съгласим с него. Какво не можем – да изместим линията София–Мездра, Горна Оряховица–Варна. Това не можем! Този влак ни е даден, друг няма. Какво не можем да преместим – спирките, гарите, местата. Но влака, който са ни дали, не е много хубав – стъклата са замърсени, ад е вътре в купетата, седалките са избушени, няма отопление, няма осветление, няма вода. Каква е нашата задача? И понеже сме пробудени души, качваме се в нашите вагони и защото мислим един за друг, събираме се и казваме: „Ние трябва да го направим комфортен, тъй като знаем, че той ще мине през повече от двайсет и два тунела. Там ще бъде тъмно. Ще си направим осветление. Ами може да пътува и през нощта, отвънка да вали град, изведнъж да паднат температурите… Ще  си направим отопление, ще си направим удобни седалките, ще си измием стъклата и ще изчистим, за да ни е приятно и уютно. Ще си вземем минерална вода, ще си вземем книжки за четене и ще седнем спокойно в купетата, ще си контактуваме и влакът ще върви. Това е, което можем да направим, но ще направим усилия за това! Част от хората няма да направят никакви усилия. Качват се във влака и казват: „Да, така ни е добре!”. Всички сме в този влак. В техните купета, в техните вагони няма осветление, отопление, чистота, нищо. Влакът тръгва от Софийската гара и върви, и те понеже не могат да издържат, започват да слизат още на първите спирки – Владо Тричков, Лакатник, Черепиш, Мездра, Своге. Да! Отпадат от влака! Вътре е студено, тъмно, неприятно. Глад и жажда! Защо? Просто, защото не са искали да положат усилия. Не са си сменили стереотипа на мислене, на чувстване, на работа за колектива, следователно, докато стигнем до Плевен, почти няма пътници в тези вагони, а ние продължаваме. Това е символичното пътуване.

Да, ние сме пасажерите на този влак и това, което зависи от нас, трябва да го направим. Не само народът, а всички адепти, всички учители, всички просветени, всички ясновидци, всички гадатели през всички времена са казвали: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!”. Каквото може да се направи – се прави. Зависи от човешкото съзнание, от неговото просветление, от освободеността на душите, от полагането на духовни и физически усилия. Така можем да намалим до минимум некомфортностите на Прехода.

Играя си понякога, като отварям някоя книжка на Учителя на произволна страница. Отварям веднъж така и  погледът ми пада на следния пасаж: „Времето вече наближи, когато ще дам един съвет на страхливците. Не трябва да излизат от вкъщи, не трябва да ходят до магазина, не трябва да плуват по море, не трябва да се возят на аероплани, не трябва да правят нищо, всички тези работи са дадени за синовете Божии!“ Тоест чисто и просто иска да каже – за пробудените. Те могат на всяка една точка да отидат и косъм няма да падне от главите им, защото имат отворено съзнание и ще бъдат предупредени. По-натам прочетох и друг пасаж и в него се казва: „Всеки един от синовете Божии ще бъде предупреден. Ще му кажат десет минути преди това да излезе от къщата си. Той няма да знае за какво, а и няма да пита. Ще излезе, ще се отдалечи, ще стане труса и тя ще падне, камък върху камък няма да остане, но от неговата глава няма да падне и косъм.”

Учителя, в същата книга, на много места пророкува: „Това, което ви казвам, ще стане и вие ще проверите моите думи!”.  Аз казвам: Времето не само наближи, то дойде!

Обещах на себе си да говоря само веднъж за негативните неща, но за позитивните може да се говори повече, за да останат в съзнанието на хората.

Мисля, че съм говорил някъде за Трите Воли на Бога. Понеже днес светът е абсолютно съвършен и затова, когато казвам, че някъде се е случило нещо, аз не наблягам на негативното, защото ще ме помислят за луд, жесток и неадекватен! Веднъж вървим с един приятел по улицата и той ми казва, че една двуметрова вълна-цунами в Индонезия, отнела живота на четиристотин хиляди души. (Това, разбира се, е един не добър акт от наша гледна точка и от логиката на човешкото съзнание.)

Отвръщам му:

Той казва:

Първата воля, която е директно от Всевишния, това е  всичко красиво, чисто, светло, хармонично, идеално и съвършено. Това Го прави Той, Бог. Не пиянството, не хазарта, не месоядство, не наркомания. Бог е вегетарианец и трезвеник. Приемането на наркотици Го огорчава. Той е Мирен, Спокоен, Любвеобвилен и Доброжелателен. Той отдава Любов на всички души еднакво, обаче всеки приема толкова, колкото може. Когато човек стане светия, живее непрекъснато в тази Воля на Бога, защото изпълнява Природните и Божествените закони. Понеже знам, а и в Евангелието го пише – всички косми на главата ви са преброени и нито един не пада без Волята Божия. Нито едно врабче не пада на земята без Волята Божия, нито една мравка не си отива!

Но коя е втората Му воля?

Втората Воля минава през човешкото съзнание. Не е директна, но нещата минават през нас и понеже в деветдесет процента от случаите на Земята, да не кажа по-голям процент, почти всичко е ненормално. А това е така, защото живеем в тази материална Вселена, а тя е направена от тъй наречената нехармонична материя. То и другаде го има, но под друга форма. Значи има добро и недобро, съвършено и несъвършено. И човек започва да измисля от тази страна, от която са пороците, различни неща, които ражда неговия гениален ум. Има зъл гений и добър гений. И започват тези неща, които са родени, дори и недобри, те започват да се реализират. Те стават действителност. Втората Воля на Бога е – не е съгласен с това, не му е приятно, но  се съгласява. Мразиш съседа си, защото е влязъл четири пръста в твоята граница от оградата. Тази омраза след ден, два, три преминава в ненавист и вече нищо не може да я спре. В главата ти е само да го следиш, за да му навредиш! Прощавайте за негативните примери! Накрая Бог се съгласява с тебе, защото вижда колко си упорит. Ако се откажеш до десетия ден, Той ти прощава и ти дава бонус, защото си достоен Негов син и не Го огорчаваш повече. Всяка една лоша мисъл, лошо чувство, лоша   дума, лошо действие Го огорчава, накърнява. И когато  мразя съседа си година, две, три, в крайна сметка Той ме оставя един ден, след като се напия, да го хвана на улицата и да го пребия. И този човек отива в Пирогов с тежки телесни повреди, а аз отивам в „Кафеза”, наречен улично „Пандела”. Няма начин! Всички неща се плащат! Това е Неговата Воля Номер Две – да се съгласява с всички наши дивотии. Защото третата Му воля е да се съгласява, но и да не се съгласява.

Всяка власт е от Бога“ – пише в Евангелието. Учителят е направил една дребна корекция – „Всяка праведна власт е от Бога“. Когато говорим за Първата Воля на Бога, всеки един държавник, който милее за своите граждани, за своята държава, отечество и така нататък, абсолютно справедливо гледа и е един чудесен ръководител във всички аспекти, значи е поставен лично от Него. Но има ръководители, които не гледат така. Те са крадливи, алчни, завистливи, коварни, егоисти. Подреждат нещата за себе си и си правят далаверите за лична облага. Не искам да цитирам мислите им, защото не желая да бъда груб и да замърсявам и Всемирното Информационно Пространство. Следователно този политик, който е сложен там, е такъв не по Божията Воля Номер Едно, а  по Волята Божия Номер Две. Защото е избран от някакъв електорат, който дали е подкупен, или не, дали е манипулиран, или не, няма никакво значение, но е избран, той да получи опит, а на нас да даде добър урок! Ще ви разкажа една интересна полуполитическа случка. Седя случайно при един приятел художник в неговото ателие. Там си пия кафето една сутрин. Срещу мен седи един човек, който не познавам. Обикновен млад мъж. Около четиридесетгодишен, едър, огромен на ръст, после ми каза че е 170 килограма без един – 169 килограма. Той говореше през цялото време и говореше великолепно.  Ако бях, звучи нескромно, ако бях с посредствено съзнание и елементарен, щях да се запиша веднага в неговата партия. Толкова опияняващо беше словото му. Разбрах, че е известен политик, отговарящ за голям регион. А, така ли? Добре!? След половин или един час, случайно ми дадоха думата. Той ме слушаше внимателно двайсетина минути и накрая каза:

Той помълча и понеже, някой му каза кой съм – името ми – той го знаеше, но не ме познаваше,  попита:

Приятелят му се намеси:

И тогава ми  каза колко килограма е. Питам го:

Викам:

Така! Този пример ви го казвам, защото с тази насоченост на мислите, да дърпа чергата съм себе си и партията си (а това е колективен егоизъм), той не може да се освободи и да отслабне дори след хиляда години.

Защо човек е пълен?

Всичко идва от трите вида мислене. Първата мисъл е от сърцето – емоционално чувственият комплекс е много развит. Тази мисъл се качва до ума и се прави една програма – аз ще остана бедна, пълна, нещастна, без пенсия, мен ме е страх. Тази мисъл като програма се предава на цялото тяло и започва да работи. Пиеш само вода, не ядеш нищо по три дена, по пет, само по едно листо от маруля или зеле, но напълняваш. Ти не отслабваш, ти седиш на сто и петдесет или сто и двайсет килограма и не отслабваш цял живот. Защо? Защото трябва да оставиш на Бога да мисли за утрешния ден. За днешния ден да мислиш е достатъчно. Вчерашният ден не съществува, а бъдещето е необозримо!   Добре! Защо да се притеснявам? Казал съм го на моите приятели, имам няколко познати бивши милионери, които сега са като мен – само с дрехите на гърба.

Питам ги:

И на вас казвам:

Шегувам се, но поне цялостно можем да мислим за днешния ден, горе-долу за утрешния, защото Бог дава, но и Бог взема. Сутринта казах и пак ще го кажа – нито тялото е наше, нито живота, нито здравето, нито децата, нито внуците, нито подвижната консервена кутия, която ни вози, нито апартамента, нито вилата, нито дрехите, нищо не е наше и Всевишния може да го вземе за по-малко от секунда. Секунда е много, за миг, миг е много, има по-малка мярна единица. Следователно за какво да се притеснявам аз? Гледате ме и аз от време на време имам колебания, съмнения и сега ви го доверявам, като на едно прекрасно хубаво голямо семейство. И в момента, в който се появи малко колебание и съмнение у мен, веднага усещам златната юзда на устните си и казвам на Всевишния, на Светлата сила:

Той казва:

Винаги ни побутват и ни подсещат за добро. Не мислете, че не ни подсещат. Мен ме подсещат в прав текст, вас ви подсещат повечето индиректно, макар че някои вече имат и директна връзка. Следователно – да нямаме страх, какво ще се случи утре, но и да не предизвикваме Съдбата. Когато дяволът е карал Исус да скочи от покрива на храма, Спасителя му казва: „Писано е да не изпитваме Господа, нашия Бог!”.

Съпругът на сестра ми не се интересува нито от духовност, нито от религиозност. Нищичко в тази насока не го интересува. Той, чисто и просто, е един трудолюбив и свестен човек, грижи се за семейството си, ходи на работа, няма никога да те излъже, абсолюттно справедлив, честен и благоразумен. Ето какво ми разказа веднъж:

Имам му пълно доверие. Казвам му:

Ето това, може да се каже, че е случайност. Но пак не е! Защо се е случило това? Защото е трябвало да му се усили вярата в Невидимото. Ангелът-хранител се намесва веднага, защото вижда,че в програмата на този човек няма отметка да падне и да се потроши. Значи всичко се прави с учебна цел – случва се на отделни хора, за да може да бъдат приобщени към общото Пробуждане на Планетата за Прехода.

Нали съм ви казвал случая с Иван, който си счупил едната ръка, но не бил доволен от живота си и се оплаквал, че е беден, а работил на три места. После Господ казал да го изпочупят повече и го сложили в гипсово корито и едва тогава проумял нещата. Бог ни е дал да работим една, или най-много две работи. Оттам нататък , всяка работа трябва да е без заплащане, тоест да работим безкористно.

Преминаваме към Третата Воля на Бога. Нашите политици са прекрасни, защото ние сме си ги избрали. Ако не са избрани по Първата Воля, обезателно са избрани по Втората, значи точно такива ни се полагат. Защото точно те, в момента ни учат на много полезни неща. Вникнете в тях и ще видите смисъла и значението им!?

Третата Воля на Бога е, когато Той коригира нещата. Това е, както ви казах току-що, примера със собствения ми зет. Силата го е изправила, за да не се пребие, и му е показала, че има и нещо друго.

Това е Третата Воля на Бога, Който коригира нещата винаги и навсякъде. Когато ни стане по-тежко, отколкото е необходимо, само тогава Той се намесва, иначе винаги изпраща други. Забелязал съм от собствен опит, че когато наоколо няма кой да ти помогне, помага ти лично Той и тогава стават чудесата.

Някога познавах една жена, децата й големи, заминали по чужбина, а мъжът й я изоставил. Тя живееше в едно планинско село, в последната къща. Беше хубава, умна и интелигентна жена, но точно заради това, бе подложена от елементарничките селяни на постоянен тормоз. Веднъж с нея си пиехме кафето в центъра на малко провинциално градче. Тогава ми сподели:

(Ако ви кажа къде е това в планината, ще се учудите, как може човек там да бъде тъжен?! Там, в прекрасната Стара планина, трябва да се пее „Хубава си моя горо” и да се радваш на райската природа. Как човек ще бъде тъжен точно там?)

А тя продължи:

Защото се е вглъбила само в мъката си, само в себе си, само във висшия си егоизъм. Болестта също е егоизъм, но болестта е прекрасна, тя ни подсеща, че сме мислещи същества, че сме чувстващи същества. Народът е мислил хиляди години и от опит е казал: „Колкото по-зле, толкова по-добре” и „Всяко зло за добро”. Защото знаем, че нищо в този свят не е излишно. Всичко си е точно на мястото, точно във времето, защото е или Воля на Бога номер Едно, или Две, или Три. Бог е решил да коригира тук нещата и не ги е допуснал, но някой път ги допуска.

Това са Трите воли на Бога и от Него зависи всичко. В това съм се убедил. Следователно чувството за страх, срам и вина трябва да го изхвърлим. Ние сме точно такива, каквито сме. Ние не можем да лицемерим и да се покажем по-различни и по-други. Не! Защо тогава да ни е срам?

Помня имаше едно момиченце:

О, има скромност, нали, но скромността е направена за посредствените. Скромността не е нито за талантливите, нито за светиите. Знаете поговорката за прекаления светец. Защо да се прави на скромен, когато е светия. Щом умееш нещо и ти е дадено, ще го правиш и ще го направиш най-съвършено – защото способностите, дарбите, талантите са дар от Бога, които трябва да раздаваш на всички, на Цялото.

Говоря пак за приятелството. Затова казвам, мили приятели, а не братя и сестри, защото второто обръщение, малко или много, противопоставя хората. Дори само като пол. Няма вече разделение на нищо – всички сме души, всички сме на една степен, всички се обичаме. Наглед има разделени неща в Природата, но Природата е Най-Великият Обединител.

Преди две хиляди години Спасителят е говорил на народа по четири-пет часа, че и повече. След това е обяснявал и тълкувал Словото на учениците си още два-три часа. Веднъж на една негова беседа, идват някои от учениците и Му казват:

Той отвръща:

А той отговаря:

На сватбата в Хана Галилейска, когато Майка Му го моли да материализира вино, защото е свършило, Иисус й  казва:

Защо не й казва майко? Не защото не я е обичал, но да се знае, че и той и тя са напълно свободни и отделни личности, отделни души и отделни характери.

Ще Ви кажа нещо с изпреварване, което ще учуди мнозина от Вас, особено медицинските лица, но то ще стане абсолютен факт. Деца ще се раждат и ДНК-то им няма да има нищо общо нито с бащата, нито с майката. Нормално са заченати и нормално са родени. Ауу! Я гледай, имало и такова чудо. Защото Господ решава да стане така.

Идва при мен наскоро една майка, която ми е близка и ми казва:

А тя казва:

Пак казвам – никой на никого не е задължен. Ще си кажа мнението. А то е, че хората имат физически деца и духовни деца. Ако Господ ти даде физически деца, си длъжен докато те станат пълнолетни, особено майката, като магнит да залепи детето до себе си и да не се отделя от него докато не стане напълно самостоятелно.

Трябва да общуваш с детето си като с равен, да споделяш най-приятелски, особено след десет-годишната му възраст. Добре е да знаем, че това дете, което уж е наше, е дете на Бога. То е самостоятелна човешка единица, която плува сама в безбрежния Океан на Живота. Всяка една намеса, ако не я иска детето, когато е вече пълнолетно, е абсолютна агресия и насилие. А агресия и насилие след 2012 година, не се допускат. Ще ги  има докато реши Бог, но съм непоколебимо убеден, че ще изчезнат безвъзвратно. Колкото си по-духовен, толкова по-малко трябва да бъдеш насилник, тоест да не насилваш никого за нищо.

Някои може да се учудят, защото чупя калъпа и стереотипа на тяхното мислене, но в това, което казвам, съм един милион на сто убеден, не сто на сто. Вижте, моят прозорец е измит и виждам по-надалеч. И всеки ден трябва да си мием прозорците… Ако всеки добре  изтърка прозореца си,  ще започне да вижда повече и по-надалече… Под прозорец имам предвид нашето съзнание. Ако не само мием прозореца си, но успеем и да го отворим, ще виждаме още по-ясно и тогава ще влезе и свежият въздух.

Няма други истини освен Истината на Любовта. Убедил съм се милиони пъти в това. Скоро бях на едно място, при най-обикновени хора и гледам на прозореца кацна едно гълъбче. Мъжът отвори  прозореца на кухнята, а то веднага влезе и кацна на ръката му. След малко дойде жена му и то моментално излетя. Питам го:

Това е простичък,  жив пример. Да спечелиш на някого доверието е голяма работа, голямо благо. Приятелството е равно на доверие, приятелството е равно на свобода. Трябва да оставиш човека абсолютно свободен и тогава сте равнопоставени, тогава ти става истински приятел, а не като е зависим от теб.

Питам веднъж един богаташ :

Казвал съм го много пъти, пак го казвам: Хиляда молитви, хиляда свещи, хиляда посетени храмове, джамии, пагоди, катедрали, хиляда поклона не вършат нищо. Светлата Сила не чува и не вижда нищо. Нея просто не я интересува! Не се шегувам! Дойде Друго Време. Тя, ако е правила някога някакви жестове за бонуси, преди петстотин години или хиляда, то е било за тогава. Вярно, не е лесно да оставиш светския живот и да отидеш в манастир като послушник. Карат те да ставаш по пет пъти през нощта и да правиш по сто поклона и седем пъти през деня пак по сто. Или седемстотин плюс петстотин – това са хиляда и двеста поклона на денонощие, метани до земята в килията и навън. Освен това, ставаш всяка сутрин преди камбаните и работиш като вол. Дори и на тези усилия Небето не обръща много внимание, но все някога ще ти даде един грам радост, не говоря за щастие.

Обаче това мудно и несъвършено време мина. Сега онзи, който хранеше мравуняците с по  шепа зърно една пролет, Господ  го направи светия, но той и без това си е ангел. Замина си. Светъл му път! Понеже не можеше да търпи неправдата, той казваше истината в очите на съселяните си, а  никое елементарно съзнание  не обича истината. Само заради тази шепа зърно, която той остави на двайсет или на петдесет мравуняка, Господ веднага му пише десет хиляди посетени храмове, десет хиляди запалени свещи, десет хиляди молитви и десет хиляди поклона. Ето еквивалента!

 „По плодовете им ще ги познаете и по делата им!“  Бог вече иска да се дава черно на бяло на когото трябва, колкото трябва и когато трябва. Той не иска вече говорилня. Малко, но точно на време и точно на място. Казвам – качеството вече е от значение, няма да пищим за  количеството. Много стари неща свършиха и трябва да си променим стереотипа на мислене на сто и оседесет градуса, тоест, съзнанието ни да стане  Космическо, защото сега все още е земно.

На какво най-напред иска да ни научи Светлата Сила отгоре? На Справедливост! Да изхвърлим всяко прекомерно чувство, мисъл и действие за себеизгода. Тотално да изкореним користолюбието.

Имам близък търговец, собственик на магазин. На този човек му върви. Защо? Защото спазва простото правило – да е честен в търговията. Не мисли за печалбата, а мисли как по-добре да обслужи хората и да им даде по-добра стока.

Нормално беше хиляди години, за каквато и да е работа – това да преместя от тука до тука – да ми се заплати. Ама каквото и работно усилие да направя все да ми се плаща. Но заплащането по този начин не е финансово възнаграждение, а корист. Ето една хубава народна поговорка, която нагледно показва стария стереотип на мислене и действие: „Каква е ползата от файдата, когато няма келепир?”. В българския език има поне петнадесет думи за изгода и далавера, най-малко петнадесет. Надали в друг език има толкова. Богати сме на користолюбиви умове. Защо? Защото сме най-изобретателни!

От всичко – далавера. И все да минем по тънката лайсна. Свърши се с това. Край! Приключи, както приключва вече и насилието. Първото нещо е да помислим какво благо да дадем на хората и да го дадем безусловно, безкористно и безрезервно. Това е Новото Мислене и докато не се научим, честно ви казвам, ще стоим в тъмните вагони – няма светлина, няма отопление, няма водица, няма приятна обстановка между приятели – тъмно, глухо, ужасяващо. Всеки псува другиго в тъмното и не могат да се разберат. Така е в такива вагони. Не се шегувам. И затова започват да слизат още на първите  спирки, още в Третото Измерение.

Имам един интересен спомен. Отбивам се в едно провинциално градче, за да се  видя с един приятел от младите ми години. Бях с много дълга брада и много дълга коса, защото още живеех в планината. Като ме видя, много ми се зарадва и ми казва:

Следващата пролет  Иванчо ми се обажда по телефона:

Ванката се въодушеви:

Понеже стоя най-близо до себе си, ще дам още едно подобно примерче, със самия мен. С двама-трима мои приятели една година решихме да спечелим някой лев от новогодишни сурвачки. И не такива да правим, като китайските по петдесет стотинки, а типично български, национални, оригинални. Дървото дряново, наниз пуканки и люти чушлета, червен и бял конец, лъскави кръгчета метал, като парички. И не да бъдат по петдесет стотинки, а по пет лева. Направихме близо петстотин суровачки. Цял месец рязахме в снежната гора дрянови клонки и още толкова време ги огъвахме и кичихме. Станаха сурвачки за чудо и приказ и заслужаваха цената си. Решихме да ги предлагаме пред НДК и да се редуваме при продаждата им. Първият пишман амбулантен търговец бях аз. Хората наистина ги купуваха, особено тези, които разбираха от хубаво. Но имаше и такива, на които им харесваха, но или нямаха, или не искаха да дават толкова пари. Някое момченце или момиченце се хващаше за сурвачката, но майката не я купуваше и насила му я теглеше от ръката. Това насилие веднага ми вдигаше кръвното и аз моментално я подарявах на малкия принц или принцеса. Търговският ден приключи. Прибрах се и приятелите ми чакаха равносметката. Оказа се, че съм продал петдесет суровачки и петдесет съм подарил. Момчетата побесняха. Бях оплют и охулен тотално. Наричаха ме прост поет, наивник, некадърник и смотаняк. Казаха, че разпилям общото благо и ще ми удържат всичко от печалбата, което й направиха, а и няма да ме допуснат повече да продавам. После ме глобиха с гала вечеря за нанесения морален тормоз. Свивах уши и приемах наказанията, защото и според мен, бяха напълно заслужени. Според всички земни закони аз получих справедливо възмездие, макар че един глас се обади и несигурно предложи колектива да поеме щетите. Но така си остана – глас в пустиня! Понеже бях приел всичко, без да се оправдавам, ядосвам и дърпам и дори дадох гала вечеря, без да се сърдя, само след месец Господ ми даде изключителен бонус – парите, които загубих от сурвачките, ми ги възстанови едно към двадесет. Получих двадесет пъти повече, така дава Господ. Дойде леля ми от Франция  и ми купи от Кореком за пет хиляди долара чисто нова, бяла „Лада”, с благороден бежов цвят на седалките. И то само заради черните ми очи. Приятелите ми се хапеха там, където не могат да се стигнат. Карах бавно на втора без газ новата си лъскава придобивка из махалата с отворен прозорец и показан лакът. Когато виждах някого от тях, сърдечно го канех да се качи в колата и да отидем да пием кафе, а кафенето беше на ъгъла.

Сега да обобщим най-важното от Трите Воли на Бога.
Всичко, което е най-прекрасно и най-добро, идва директно от Него! Как грее слънчицето, как пее бистрото поточе, как се обичаме помежду си – истински и чистосърдечно – всичко това идва направо от Твореца и е неговата Първа Воля.

Втората Му Воля е, че разрешава много глупости, много нелепости, много нелогични и ненормални неща, много, направо казано, жестокости и безчовечни неща, разрешава омразата, ненавистта и насилието да командват света. Буквално казано, безброй лошотии, които може да измисли даровитото човешко съзнание, Бог позволява да се случват, и то с чисто възпитателно-учебна цел, за нашата опитност.

Не бива да обвиняваме оня с рогата и опашката за тези неща. А трябва да обвиним злата гениалност на човека. Но Бог ги позволява само за урок, а всеки урок е за Добро. Защото дявол, в този смисъл, който влага в него човечеството, няма. Съществува един Единен, Вселенски, Равновесен, Разумен Антипод…

Третата Воля на Бога е тази, когато Той чисто и просто коригира нещата, според както Му е угодно. Но според моето скромно мнение – прави това на когото е необходимо, колкото е необходимо, когато е необходимо и както е необходимо. А именно това е най-доброто за всяко разумно същество, за неговата опитност, за неговата еволюция на съзнанието в Дух и материя.

Тук ще доуточня нещичко. Ние, хората, съзнателно или не, постоянно правим щуротии. И трябва да плащаме за това! Законът на Небето е – всеки трябва да плаща собствената си сметка. Но има Принципи над Закона, а има и подзакончета. И най-важното – има непрекъснат контрол на Висшия Вселенски Разум, т.е. Господ бди за всички и за всичко.

Елементарният човек, с най-посредствено съзнание, плаща само собствената си сметка. Пил десет ракии, ял пържоли в кръчмата – не платил, сбил се с пет човека, прибрал се вкъщи – същото, карал се с комшията и т.н. и т.н. Е, каруцар е човекът, тези неща му се пишат на гърба, че и по-ниско, и той плаща само за тях.

Но виж, истинският духовен човек, който не заглушава гласа на Господа у себе си, т.е. Съвестта, – плаща не само своята сметка, а и част от сметките на махалата, града, региона, държавата, планетата, слънчевата система, галактиката и на Вселената. Колкото си по-духовен, което значи не по-умен, а по-разумен, по-смел, по-безкористен, по-сърцат – плащаш и за другите. Това е истината. Плащаш и поправяш чужди грешки – на познати, непознати, близки, далечни, добри, лоши – няма значение. Не можеш да избираш. Господ само те насочва на кого, колко и кога да платиш сметката.

Идва една жена при мен и казва: „Пет години живея от праведно по-праведно. Изпълнявам всички Божии заповеди „мотамо“ – за родителите, не убивай, не кради всичко. Не мисля лошо, не лъжесвидетелствам срещу ближния си, гледам и да не лъжа с месеци, ей толкова, всичко гледам да е истина и пак не съм добре със здравето. Все ми има нещо, все съм болнава.“

Те са били толкова низши съзнания (имали три-четири гънки – да яде, да пие, да спи и да се размножава) и ти, изведнъж, идваш като ангел, много духовна. Ами ясно е, че на теб ще ти се струпа да плащаш. Кой плаща? Богатият плаща. Бедният нищо не може да плати. Не можеш да вземеш на босия цървулите. Не можеш да търсиш в торбата на гладния хляб. На бедния няма какво да му вземеш. Тогава – от богатия. Богатият с духовност плаща за това. За това в Евангелието пише черно на бяло, ако сте го чели внимателно, кои ще бъдат съдени? – Осъзнатите, духовните, праведните. Праведникът ще бъде съден. Когато дойде Великият Божи Съд, нисшите духом веднага минават нататък. Те са полуживотни. Как можеш да научиш едно животинче на човешки неща? Нека най-напред влезе в човешкото съзнание, пък тогава можем да изискваме от него напълно човешки постъпки.

Ще ви кажа простия пример. Както е пътят – от едната страна е нивата с жито, да кажем лимец, от другата страна е поляна. Поляната има обикновени треви. Аз съм побил магарето там и то си пасе, но магарето се отскубва, пресича пътя и понеже е много по-вкусно житото, почва да пасе от него. Като се напасе, си тръгва към къщи. Виждам аз, че е опасано, виждам следите, хващам го за юздите и започвам да го бия. Бой с камшик, бой с дърво. Магарето ще разбере ли защо го бия? Няма да разбере. Това е нисшето съзнание. Нисшия човек. Не искам да говоря за външния вид, че е с ниско чело, това не са празни работи, но нисшето съзнание няма да разбере защо Господ го бие, но висшето веднага ще се досети – защото е извършило някакво мошеничество. И ще се опита да коригира нещата, да поправи грешката си.

„Признат грях – половин грях!“ – казва народната мъдрост. И това е така. Но Господ напълно заличава погрешката ти, ако се опиташ и на дело да я поправиш. Особено, ако сполучиш в това начинание. Ощетил си, волно или неволно, някого с пет лева. Намираш го и му даваш десет. Той ги приема с благодарност, търка си ги от брадата, защото това са „берекетни“ пари и ги ползва за каквото си иска – може да пие две бири и да замези с юнашка порция кюфтенца и кебапчета. Тогава, от поправената от мен грешка, кака Карма остава много разочарована и отива да тегли ушите на Иванчо П. Иванов–Клатикрушев двойно повече, защото той е уж духовен човек, а не изявява тази духовност на практика.

Наскоро една друга дама ми сподели: „Съдрах се баща ми да го лекувам от бъбреци. Тичане огромно насам-натам. Най-добрите лекари. Пари толкова много дадохме. И нула подобрение.“

Отвръщам й: „Нали? Значи човек трябва да внимава какво може да направи! Когато за мен започнаха разни здравни негативи – тук чукнато, там ударено, навехнато, изпочупено, аз започнах битка за здравето си. Болят ме костите, и то ме болят ревматично, вия от болки една-две години. Казвам си: „Отивам на тая баня сто дни, на друга двеста дни, кал триста дни, понеже съм изключително упорит и инат. И почвам всяка сутрин правя процедури по два, по три, по пет часа.” Не! Една йота да имаше подобрение, само една йота, не исках повече, един грам, щях да продължа да го правя не триста дни, а триста хиляди дни. Но нищо. Нищичко!

Ставам една сутрин, смачкам такъв, не половин, а четвърт човек и си казвам: „Що не си изпия кафето и да оставя  тия дивотии. Явно нищо не може да стане.” Нещо ми светна – докато Господ не иска да ме оправи, целият свят да дойде, най-добрите лекари, най-добрите извори, най-добрата кал, която може да се събере – бяла, синя, кафява, жълта, оранжева, червена – еее, няма да стане! И точно така стана. Оставих на Господа и само след месец един приятел ме води у тях на гости. Майка му вади една тъмнокафява течност, като гъста боза, и вика: „Може медец да си сложиш, или ако искаш захарчица…“.

След  деветмесечна употреба на хубав, български, тъмен сусамов тахан, болките престанаха.
Това, последното примерче, ви го давам, за да насоча темата ни към Висшите Космически Принципи и по-специално към Принципа на Приемането, с хубавия и полезен подпринцип – Съгласието с Нещата.

Всеки един от Седемте основни Принципа на Вселената е абсолютен и прекрасен Морал. На новия, стар Пентаграм, който е на гърдите ми, те са изобразени много ясно. Както съм казвал и писал, Трите Двупосочни Лъча в средата на пентаграма, символизират Трите Вселени във Всевселената – Божествената, Духовната (Ангелската) и Човешката. Тези три лъча имат най-малкото още десетина основни символи и значения, някои от които съм описал по-подробно в книгата си „Великият трепет“.

И така: Да изброим Свещените Основни Вселенски Принципи, защо те са Живи Божествени Същности. Те носят Светлина, Любов и Живот винаги, и навсякъде.

Те са: Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост, Добротворчество, Съвършенство и Съзидателност. Тези принципи си имат подимена и подпринципи, които великите и не чак толкова великите ясновидци, пророци, адепти, учители, духовни наставници, треньори и инструктори, са ги разделили на закони, закончета, постановления, наставления, напътствия, заръки и пожелания… Може да сте ги чели или чули по различен начин, но те са едни и същи. От 1900 година, когато смятаме, че е прерязана лентата за Новото Небе и Новата Земя, и по-специално през 1914 година, официално месец юни, сме влезли вече в Епохата на Водолея. (А лично аз и ангелите го казваме Виделей, защото започва да се лее Божествената Виделина и Светлина все повече и повече. Това отговаря на земната Бъдни вечер, която е на 24-ти декември, а на 25-ти започва да се увеличава денят. Значи започва да се увеличава Светлината Божия, хубавото!)

Отиваме към хубавото, колкото и да има негативи. Слънцето започва да работи по-интензивно и ред  други хубави работи се усещат. Ще усетим, че гравитацията намалява. Все по-зле и по-зле ще ни става, мнозина с нисше съзнание ще станат неадекватни – буквално го казвам. Ще се увеличат тъй наречените психични и умствени болести и то много (болестите на главата). Значи ще започват да полудяват  хората в масови общества, не само поединично – казвам го наистина съзнателно. Не искам да съм лош пророк, но знам, че е така. Те и в момента започват да стават все по-неадекватни и неадекватни. Не ви ли прави впечатление, ако слушате новините за събитията по света? Да, така е! Ами и с нашите близки даже започват да се случват фрапиращи изменения…

По-нататък ще кажа в този аспект нещо друго, което е напълно ново.

Има няколко периода от четиридесет и пет години. Първият период, ако го вземем от 1900 година плюс четиридесет и пет години – това са двете Световни войни, съпроводени с различни катаклизми. Вторият период е до 1990 година, когато идва вече и при нас демокрацията, както ние я разбираме. Това е времето на социализма, времето на Студената война, но все пак на мирното съвместно съществуване. Третият период включва от сега до 2030–2035 година. Периодите все пак са символи. Може да е четиридесет и две години или четиридесет. Може да е четиридесет и осем години, но средно да кажем по четиридесет и пет. Следващият период горе-долу е от 2035 до 2080 година и след това има още един-два периода от по четиридесет-петдесет години.

Всеки един период се характеризира с един основен принцип от Седемте, които споменах. Той доминира над другите и се разделя на подпринципи. На какво ли е искала да научи човечеството Светлата Сила над нас, наречена Всевишен Бог от 1900 до 1945 година, когато свършва Втората световна война?

Този принцип е Принципа на Приемането. Да приемаме нещата такива, каквито са, а не да се опълчваме и да се дърпаме. И понеже Първата световна война не можа да изчисти кармата на човечеството и не можа да научи човечеството да приема нещата такива, каквито са, т.е. Волята Божия, дори и недобрите неща, затова имаше и Втора световна война. Дори и негативните неща, хората трябва да ги приемат с мъдрост и разбиране, а ангелите ги приемат с благодарност. Това приемане се състои в два подпринципа – те се казват примирение и смирение. Когато човек не е умен, а е елементарен, и започва да страда, той не разбира страданието. Ходи с патерици и се жалва: „Вижте ме момчета, пребих се! Какво стана?! От нищо нещо!“ Не се съгласява, не се смирява, даже не се примирява. Е, няма скоро излекуване.

Но когато човек – разумният, интелигентният, духовният – си счупи пръста на ръката, вика: „Я да върна назад?!“. Вижда какво недобро е сторил. Значи заслужава. И се смирява.

Примиряването – казвал съм го неведнъж – хващат ти ръката и насила те завеждат при Мира, значи да се смириш насила. При Мира те завеждат, а Смиряването – Мирът е тук, върви до теб и Господ казва: „Ей, момчето заслужава, щом само дойде до Мира, веднага ще го излекувам”. Веднага!  Хоп и след един месец, изведнъж, се случва някакво чудо и смиреният човек получава излекуване. Но онзи, който се опъва – дивия и елементарния – примиреният – не. Ще го тормозят много. Значи затова се казва, не примирението, а смирението означава да приемеш нещата такива, каквито са.

Другите подпринципи на Приемането, необходими за човешкото развитие, са Търпимост и Търпеливост. Да сме толерантни, великодушни и благородни към всички раси, всички нации, всички хора…

Един ученик казва на Учителя Беинса Дуно:

Учителят казва:

За да израстваш в Духа, се изисква Великото Търпение и Велика Търпимост към всички и всичко. Значи, да приемеш хората такива, каквито са, да приемеш света такъв, какъвто е и да оправиш най-напред себе си – да бъдеш честен, почтен, свестен…

А ще оставиш на Бога да оправя света. Можеш само да работиш, както за себе си, така и за едно общество, да помогнеш на Цялото, с каквото можеш. Върви, занеси нещо на хората, направи там една пита хляб и я раздай на двайсет човека, нахрани бездомните кучета по улиците… Господ ще ти пише шестица! Но направи това, което можеш, а не да се правиш на велик политик в кръчмата, защото от тебе нищо не зависи, както и от политиците малко зависи, и от правителството на света малко неща зависят…

Каква доза достоверност има в това, не знам, но един ангел ми разказа следния случай:
„Заседава Световното правителство в сянка, най-големите богаташи и милиардери, които дърпат конците. Какви са, не ни интересува. Но има такова правителство, което смята, че командва или си мисли, че командва. Тази случка е станала десетина години след Втората световна война.

Идва при властимащите един камериер и казва:

Чудят се заседаващите:

– Откъде знае, че сме тук!? Тази среща е абсолютно секретна! И как е влязъл?!
– Не знам. Просто знае, че сте се събрали тук и иска да ви каже нещо.
Поканват го.

– Кой си ти, какъв си? – питат го

Посетителят казва:

– Ще разберете, без да ви казвам точно кой съм. Вие наистина командвате Земята! Вие сте световното правителство! Командвате с пари, с оръжие, решавате важни въпроси, но аз съм изпратен от една Сила Голяма… По-голяма от Нея няма! За да ви кажа, че ако не се съобразявате с Нея, нищо няма да постигнете и трябва да Я слушате…

– Ха, кой си ти?

Оттам минава голям въздушен коридор, високо горе все бучат самолети.

– Вижте какво, господа! Вземете телефона и се обадете на летището, на кулата за ръководство на полетите. Следващият пътнически самолет, който сега излита, е с двеста пасажера на борда, четиримоторен и ще мине по трасето тук, над замъка, след десет минути. Вие ще излезете всички на терасата, а аз ще го спра във въздуха. Той се движи с повече от петстотин километра в час. Ще го спра точно над нас и после ще го пусна напред със същата скорост. Питайте чрез кулата пилотите какво става?
– Ха ха, ти шега ли си правиш?

– Моля ви да направим това, защото самолетът вече лети насам и е близо.

Излизат навън,  искат да видят това чудо най-малкото от любопитство. Чува се бученето на машината и след малко самолетът спира витлата си и увисва във въздуха, седи четири-пет минути на тази височина, на няколко хиляди метра… Питат пилотите. Пилотите казват:

И от това място с петстотин километра в час тръгва от раз самолетът. Тогава човекът казва:

И изчезва… Разтваря се във въздуха!“

Вие мислите, Великите Сили командват, че Световното Правителство в сянка командва, че милиардерите управляват… Не ви карам да ми вярвате, като казвам това. Знам само, че командва Всевишната Сила и Трите Воли на Бога. Те разрешават да се случват всички работи. Пак повтарям – не искам да ми вярвате! Но знам със сигурност, че ще дойде ден, дали след десет, дали след двайсет, дали след трийсет години, когато това ще излезе наяве. Правя ви този мъничък бонус, като ви казвам технологията на нещата в света, защото човешкото съзнание много трудно приема новото. Новото чупи стереотипа. Защо съм тук? За да разчупя калъпите, да счупя шишетата, в които има Дух и да Го пускам. Бог не иска затворени пространства, не иска кафези, не иска рамка, не иска ограда. Той е всичко това около нас – видимо и невидимо – и затова говоря по този начин и тези думи остават в съзнанието на човека, и затова и вие сте дошли да ме слушате. И Той, и света ме слуша, на много езици тече словото, защото говоря и небесни, и земни неща. Слушате ме не само вие, слушат ме и много същества от Невидимия Свят…

Продължаваме с Принципите. Бог иска да ни научи на Дълготърпеливост и Многотърпеливост, за да бъдем достойни Негови синове, Негови Служители. Служители на Светлината и Апостоли на Светлината. Такъв служител и апостол не се става лесно. Преминава се през много перипетии, страдания и изпитания. Не можеш да стигнеш до Господа, не можеш да се свържеш с Него, ако не минеш през тези изпити.

Първите четиридесет и пет години от периодите приоритетни бяха принципите на Приемането, Примирението и Смирението. Вторите четиридесет и пет години – на Търпимостта и Търпеливостта, на мирното съвместно съществуване, на съгласието и консенсуса. Не че другите принципи не работят, всички работят мощно и отговорно, но тези, които споменавам, са приоритетни.

Следващият период е времето на Всеопрощението – да се учим да прощаваме на всички и за всичко. Е, може да не ни харесва някой богаташ, политик… Българите не си обичат богаташите, не си обичат политиците. Но аз ги обичам! Те са прекрасни юначаги! Приели са я тази работа горе. Не мислете, че им е лесно? Не! Не могат да спят спокойно. Всеки от вас се прибира, хапва си доволно и вика: „Абе, чу ли тия депутати какво направиха?“.

Като кажат така един милион души, може ли недоволната вибрация да не достигне до тях и колкото и да си спокоен, да не кажа „каквото и кютуче да си“, ще ти повлияе, няма начин. Следователно няма да имаш истински мир и спокойствие. Нищо, че си властник, нищо, че си богаташ…

Значи какво е Всеопрощението? Да простим на всички, включително и на себе си, за да бъдем здрави, богати и щастливи.

Вече слиза и принципът на Справедливостта, който е изключително важен. Да бъдем справедливи – казвал съм го неведнъж – ще го кажа за сто и първи път: Не много добрият, прекалено добрият човек е добър. Истински добрият човек е справедливият човек. Този, който винаги знае какво да направи. Добрият човек казва: „Да, добре, я виж тук Иванчо и Стоянчо са мои хора, ще им дам по-голямо парче от тортата, а ония дечица там, Красимирчо и другите, понеже са от другата махала, ще им дам там от края малко и туй-то”. Не, на всички парчетата да са равни. Човек може да е и малко чепат, нестандартен, може да изглежда в очите на хората недобър, но ако той прави точното добро и е справедлив – значи той е прекрасен човек…

Принципът на Справедливостта, който сега тече, и ще е между водещите някъде до две хиляди тридесет и втора – тридесет и пета година. Другите принципи също си действат.

Справедливостта също ни води до Истината, това е допълнение към известната мисъл на Учителя: „Само светлият път на Мъдростта води до Истината“.

Но за Новото Време това е вярно донякъде. Искам да кажа, че има изменение за изминалите сто години. Той го е казал преди сто години и върхът на пентаграма тогава е бил сложен на Истината. Но сега върхът е Любовта. Обаче когато ние прозрем Истината, дори като ни ритат като футболна топка по игрището, за да си научим урока, тогава ще ни светне нещо… И тогава ще станем мъдри. Значи, най-напред ще усетим Истината на гърба си и тогава ще помъдреем. Значи Истината ни води до Мъдростта, а двете вече ще ни заведат до Любовта. Любовта е най-висшият Принцип, по-висш и по-голям от него няма.

Други принципи са Стремежът към Съвършенство, който непрекъснато трябва да го имаме и Стремежът към Съзидателност.

Сега ще спомена нещо за постенето. По принцип всички мои приятели, които са тръгвали към духовното, са гладували. Независимо дали са карали само на дестилирана или на преварена вода, то двадесет и един дена са необходими, за да се прочистят клетките на човешкото тяло, ако не сто процента, то поне наполовината. Някои непоколебими и волеви хора, убедени в природосъобразния начин на живот, който води към Духа, минават бързо и директно от месоядство към вегетарианство, или дори към веганство.

Очистването на човешкото тяло не е елементарен и маловажен акт, както си мислят мнозина. Ако човек никога не е постил или не е вземал някакви мерки за очистване на тялото, ще му е изключително трудно. Тези двадесет и един дни, за които споменах, и които се карат само на вода, без никаква храна, са минималният срок за основно почистване на тялото. Повечето окултни общности препоръчват на своите ученици да постят само на вода двадесет и един дниа, или от пет до десет дни без вода. Този пост се казва „недокосване до вода“. Защото през това време не само не пиеш вода, но не се къпеш, не се миеш, изобщо не пипаш вода. Доста отдавна изкарах девет дни без храна и вода, но искам да ви кажа, че беше трудничко. Този сух пост не го препоръчвам на никой, който няма никакъв опит в т.нар. „лечебно гладуване“ – с вода или без вода (воден или сух  пост).  Значи, ако три дена успееш да изкараш без вода, това се равнява на десетина дена абсолютен и пълен глад. Четири-пет дни сух пост се равняват на петнадесет-двадесет дни воден. Ще кажа бегло разликата между сух и воден пост каква е. Когато се чистиш с вода, водата очиства клетката вътрешно и затова става по-бавно. Процесът я чисти от шлаката и от всички работи, обикновено след третия, петия или осмия ден започва да изхвърля през порите и през отходните места. Това е. Когато обаче не пиеш вода, чистенето става с огън. Клетката се чисти като шлаките изгарят и знаете ли какво образуват – ацетон! Тялото ти мирише на ацетон и не може да се седи около теб. След това спира. Боклуците, шлаките, токсините и разните напластявания, които сме натрупали от нечистия си начин на живот – не само с това, с което се храним, но и с това, което мислим, което чувстваме, което говорим и което правим. Това може да изчисти сухия пост докрай.

Пътуваме във влака със Силвина и срещу нас седи едно момченце. Свило се такова, виждам, болят го гърдите. По едно време му звънна телефона и той заговори с някакъв негов приятел. И ето, че спомена името на Учителя Петър Дънов и на Лечителя Петър Димков. Като чух това, реших: „Това момче сега ще получи бонус”. След малко се заговорихме. Питам го:

Книгата бе „Диамантената десятка“. Той се разходи и каза:

– Май ми олекна! Ей, че е хубаво!

След десет минути беше съвсем добре. Казвам му:

– Виж какво, искам нещо да те попитам. Кажи ми какво правиш напоследък?

Той отвърна:

– Аз съм на осемнадесет години и ходя да карам едни курсове по Богословие в Семинарията в София.

Петък вечерта отива, в неделя вечерта или в понеделник се прибира. Затуй ходи от Бургас до София.

– А какво те учат там? Божиите заповеди и ред други работи, така ли?

Започнахме да си говорим по-приятелски.

Искаш ли да ти кажа защо те болят гърдите? Болят те, защото много мразиш някои неща или някого. Кажи ми истината.

И той казва:

Много мразя черните и циганите. Не мога да ги понасям, искам да ги изчистя, да ги няма!

Такава злоба в осемнайсет годишен младеж, такава омраза?! Кротко му рекох:

Виж, синко, защо ги мразиш?

– Аз ще се оженя след няколко години и ще имам дете. И ако то е дъщеря, и като порасне и иска да се ожени за един черен негър ами аз ще го убия!

Толкова ги мрази… Казвам му:

Негрите не са ли хора? Значи, те се обичат, ти спираш обичта! Това не е хубаво! На всяка обич трябва да й се дава простор. Ако иска да вземе червен, бембен, жълт, какво те интересува теб, нали искаш тя да е щастлива, а не ти? Искаш твоята воля, а не нейната?!

– О, как може дъщеря ми да е женена за черен или за циганин?

– С любов, ако се обичат, нека се женят! Но искам нещо да ти кажа: „Сега те излекувах, благодари на Бога, че спомена името на Учителя, и че аз седя до теб… Но ако продължаваш да мразиш, повече не мога да те спася. Ти ще останеш без бял дроб, без черен дроб и без жлъчка. Затова ни учат да се обичаме. Нали така пише в Светите писания?! Защо не си ги запомнил?

Събра се целият вагон да слуша, защото си говорехме високо. Дойде една дама и пита: „Господине, откъде да си взема тази книга – „Диамантената десятка“? Тя май е оздравителна, момчето само като я държа и оздравя!“

Когато оставяме на Господа да разрешава проблемите ни, а ние даваме в работата си сто процента от себе си, просто усещаме Неговата воля, нещата стават гладко. Може да съм най-обикновен бръснар и при мен идва някой и иска една подстрижка. Подстригвам човека, обаче ще гледам да си свърша идеално работата. Още от сутринта ще бъда точен, толерантен, чист. На всеки ще му сменя кърпата, няма да претупвам работата, ще я върша добре, високосъзнателно, за да дам нещо хубаво и чисто на тия хора, да ги посрещна и изпратя с усмивка и с Любов. Чак тогава изпълнявам наистина Божията Воля, приемам я и се съгласявам с Нея. Съгласиш ли се, ще ти е мирно и спокойно на душата. Истински духовният човек се съгласява за три секунди със ситуацията.

Отивам – влакът тръгнал – часовникът една минута назад… Почесвам се и казвам: „Билетът изгоря!”. Хвърлям го в кошчето, съгласявам се веднага със ситуацията. Само след няколко минути виждам един познат:

Господ ми изпраща този бонус моментално, защото аз съм се съгласил, без да роптая, със ситуацията.

Скромният, прост човек се съгласява за три минути, по-простият за три часа, а през това време негодува, още по-простият, да не кажа простачето – за три дни, а най-големите простосмъртни – за три месеца. Или изобщо никога не могат да свикнат със ситуацията, и все негодуват, и все я помнят. Такива люде Светлата сила ги тормози до дупка, или докато не си научат урока…

Сега си затворете очите само за пет секунди и ще видите или ще усетите Кристалната Божествена Любов. Пет секунди!  Това е Новото време, не часове на молитви и шарени ритуали. Не светците, шаманите и дяда поп да говори под носа си час и половина в църквата. Пет секунди – Часът на Мълчанието. Секундите на Мълчанието.

Ако не можем да чуем Мига на Мълчанието във Вселената, поне всеки от вас може да чуе сърцето си. Ще ви кажа още нещо. Някои посрещат слънцето всяка сутрин, както тези дни. Има, точно преди да изгрее слънцето, един миг на мълчание на Вселената и аз усещам как пулсациите на Вселената спират, точно като на живо същество. Птиците спират да пеят. Нито една живинка не се обажда, дори ранобудните пчели и мушици спират.Това е Часът на Тишината. Нищо, че е час само на безсмъртните. Постарайте се да го уловите и ще разберете, че съм прав.

 

Слава на Всевишния и прегръщам всеки един от вас поотделно. Благодаря ви.

 

Cart Overview