0

Висша и Низша Разумност

Линк на видео беседа: https://youtu.be/0UQUnmAD7kA

Приятели мои, познати и непознати! Да излъчим Любов и Благодарност към Вселената и да осветим с тях всички и всичко без да се страхуваме, че ще обеднеем или ще бъдем ощетени. Напротив, ще получим веднага блага – и земни, и небесни!

Казвам  винаги с благоговение думата „приятели“, защото тя е едно великолепно, вълшебно ключ-слово, събрало цялата Любов, Мъдрост и Истина на човечеството.  Приятелството наистина е най-доброто и най-мощното общуване между разумните същества във Вселената. Избягвам да казвам „братя и сестри“, както членовете на повечето  духовни общности се титулуват, защото щом спомена това звателно обръщение , аз вече деля душите. Да, наистина, когато имаме истински братски и сестрински чувства, които са прераснали в приятелство между хората, това вече е най-хубаво, най-прекрасно, превъзходно! Но, ако това приятелство не е сто процента, веднага се явява едно разделяне, противопоставяне, несъответствие. А БОГ вече не разделя никой, с никого и с нищо! Непрекъснато МУ благодаря, че обединява хората и нещата, и ние работим за това обединение – за това единение на хора, народи, държави, раси, религии, общества, за да постигнем планетарния консенсус, който ще ни изведе до Вселенския Мир и Хармония.

Напоследък на беседите не им слагам заглавия. Или им слагам такива след изнасянето им. Защо? Защото и те са живи същности.  Имат свой Дух, своя Душа и свой живот. Не можеш да вържеш човешкия дух и човешката душа. Те са  толкова огромни, че не може да стоят в рамка, в съд, в кафез. Вселената за тях е тясна. И затова е казано: „Душата е по-голяма от Вселената, а въздишката на човека е по-силна от бурята!”. Това е истина, колкото и невероятно да изглежда. Ако човек откъсне само една тревичка, без това да е необходимо, Вселената се раздвижва и знае, че някъде е нарушен Закона за Равновесието.  Трудно се спазва този Закон, но не е невъзможно. Как се изравняват силите му? Ако на един човек, който те ругае, който те закача и тормози, който те замерва с думи и камъни, ти му подариш едно топло чувство, една светла мисъл и ако можеш, прегръщаш го, целуваш го и казваш: „Да, прощавам ти искрено!”, Вселената  започва да се радва, пише ти шестица с плюс и те обсипва с блага.

Говорих скоро на няколко нанотехнолози, големи учени от цял свят, колко са схванали, тяхна си работа. Говорих им за висшата и нисшата разумност на Природата, за висшето и нисшето съзнание. Кое е най-простото определение на „термина съзнание”? Ами това е степента на духовност, на приобщаване към истинското  Познание, а това Знание-Познание е на БОГА и Природата.

В материалните светове нисшата природа на разумните същества сякаш е изразена най-много. Това най-ярко си личи при човека. Според духовността на човека, неговата интелигентност, неговия интелект и неговата опитност, а и на характера му, и на заложените му програми (минали, сегашни, бъдещи), се проявява ту нисшата, ту висшата му природа. Едната задължително властва над  другата.  Камъните, минералите (минералното царство) също имат висше и нисше съзнание, също притежават определена степен на разумност. Такова имат и дърветата, цветята, тревите, храстите (растителното царство) и всички животни (животинското царство). Животните следват инстинктите си. По-принцип инстинктът е нисша природа, нисша степен на съзнание, но съм виждал как животните използват и висшата природа на разумността, на Духа. Кога се проявява висшата Природа при животните? Кога те прилагат на дело някои от Великите Принципи на Вселената? Например когато един хищник прояви благородство и милосърдие и дори  да е гладен, оставя плячката си жива. Много се учудвах на един полудив котарак, който се хранеше редовно с птички, гълъби, гургулици, врабчета, косове, но не посягаше на двойката гълъби и поколението им, чието гнездо бе на същото дърво, където бе хралупата с леговището му. Той се припичаше на слънце, а те се разхождаха наоколо, на сантиметри от него, дори мъжкият гълъб го закачаше, като го кълвеше леко по опашката, а котаракът замахваше с лапа, на шега, да го улови.

Какво кара животните, съвсем различни, да се държат приятелски едни към други? Какво ги кара да постъпват така? Те самите осъзнават ли това или не? За тях няма добро и лошо. Има глад и ситост. Почивка и усилие. Мисля, че такива добри постъпки са следствие на висшата им природа, която е закодирана в тях и която, макар и рядко, се проявява. Това е все едно да бъдеш в тъмна стая със спуснати пердета. Като дръпнеш пердетата, светлината влиза в стаята за кратко и после пак става тъмно. Така и висшата природа на животните се проявява.

Между висшата и нисшата природа на човека има една граница, една бариера, стена някаква, която ги разделя. Длъжни сме, съзнателно и отговорно, да преодолеем това препятствие. Тъй нареченото Трето Измерение е на много силната и най-гъстата материя. В Четвъртото вече Духът преобладава, макар и скромно. Четвъртото Измерение е Първото Човешко Измерение. Всички преди него, са животински или, тъй наречените, полускотски измерения.

Нисшата природа на човека, която е най-близо до животинската, борави с неговите пороци. Те не са чак толкова опасни, а напротив, доста полезни, ако се отнасят само за  неговото съществуване в материален план. Но, когато желанията на човека преминат границата на самосъхранението и се изродят в амбиции, страсти и неовладени егоистични стремежи, тогава пороците стават изключително опасни и неконтролируеми. Именно тях църквата нарича „смъртни грехове”

Простичко казано, нисшата природа на човека е ядрото, майката, която го води, за да оцелее, за да придобие опит. На майката е присъщо да се притеснява и страхува за своите рожби. Пълното подчинение  на нисшата природа и поставянето й като самоцел, забавя еволюционното развитие на индивида. Първият и най-ярък неин показател е пълният и съвършен егоизъм.

Преди всичко пороците се изявяват от чувството за страх. Напълно нормален е инстинктът за самосъхранение, но да не забравяме, че това е само инстинкт, тоест подсещане – не е мисъл, чувство и воля. То е за да внимаваме в живота и най-вече, във физическия му план. В инстинктите няма духовност. Страхът е основата на егоизма, който е Първият и Фундаментален Принцип на нисшата природа. Какво още е страхът? Криворазбрано самосъхранение. Човек започва да прави много неща от страх. Страхува се за себе си, за семейството си, за рожбите си, за благополучието си, за бъдещето си, за работата си, изобщо за живота си. Това не е самосъхранение, това си е чиста проба жив, ежедневен страх. Страхува се за децата си, че ще се качат на самолета и ще заминат за далечна чужбина. Страхува се, че ще остане гладен, бос, гол, без покрив и т.н. Всички тези страхове се трупат у него и подклаждат рано или късно пороците наречени църковно „седемте смъртни гряха”, а те са повечко! Знам ги до десетия. Сега ще ви ги припомня, а и ще добавя трите, дори и те да са само от моя гледна точка. Не ви карам да вярвате в нито един от тях. Най-добре е да ги опитате?!!!

Първият и най-големият от тях е егоцентризмът на човека, егоизмът му или тъй наречената горделивост. Това е най-големият страх, по-голям от него няма. Човек става пълен егоист, когато го е страх. Широко скроената личност не мисли толкова за себе си и затова не го е страх, но егоистът се страхува да не бъде ощетен, да не изпусне нещо, което може да го обогати, да му донесе наслада, слава, пари, власт… или го е страх да не изгуби нещо от вече получените неща.

Вторият е завистта. Тя е много силно развита у българите. Елин Пелин пророкува: „Ако се роди гений на завистта, той ще се роди в България!“.

Третият порок е алчността. Човек непрекъснато иска и е вечно недоволен от онова, което има. Като не получава благата, които иска, той се озлобява.

След алчността  иде гневът. Той е най-лошият съветник. Гневният човек е по-лош и от пияния и от лудия… Той никога няма трезв ум.

Следва  похотливостта. Това е разюзданата полова разпуснатост, която води до толкова неуредици и негативи в живота на хората, че ако могат да ги разпознаят, доста индивиди ще се позамислят, преди да правят сексуални забежки.

След тъй нареното блудство, идва чревоугодничеството, тоест прекаленото угаждане с храни и напитки. Това е наречено от народа лакомия.

Последен от седемте е мързелът, но по-точното му название е невежество. Човек няма желание да си учи земните уроци по никакъв начин. Не иска да полага никакво усилие – нито да мисли, нито да чувства, нито да действа.

Ето и останалите три основни човешки порока, които удължават списъка на религиозните грехове.

Осмият: да не забелязваш красотата. Красотата трябва да се уважава, да се възхвалява, да се разпространява, да й се възхищаваме и, ако можем, да я творим. Красотата винаги е Божествена.

Деветият грях е пълната незаитересованост към всички и всичко или пълното безхаберие. Не знаеш, а и не искаш да знаеш, защо си се родил. Нищо не правиш в духовна насока – не търсиш, не питаш, не твориш, не искаш! Живееш не полускотски, а напълно скотски живот.

Десетият порок е прекалеността. Във всичко! Дори и в прекрасни за нас неща – любовта, мъдростта, истината, щедростта, справедливостта, милостта и т.н. Тези земни добродетели също имат граници. Не да бъдем задължително добри, а да бъдем истински добри – справедливи. Ако човек разумно прилага добродетелите, той ще види прекрасните резултати от това свое нелеко усилие. Инак ще си остане винаги в сферата на страха, тоест при пороците си, под тяхната изпепеляваща сянка.

Може някой да има сто завода и в тях да му работят десет милиона работника, но и у него също може да има страх. Освен ако не е истински духовен човек, аватар, и работи по Божествена поръчка. Само истински духовният човек може да бъде наистина спокоен, радостен и щастлив. В нисшата природа има измамно спокойствие, измамен мир и измамна хармония.

Висшата Природа е Бащата и Майката – самаго БОГА! Същност на Висшата Природа са добродетелите на човека, събрани около едно прекрасно ядро. И то се казва – Любов! Любовта е пълна противоположност на страха. В Любовта няма страх. Любовта е готова на всичко. Любовта е Сила, която е непобедима. Тя ражда само чудесни деца, наречени добродетели. Те са много, всички ги знаете, но ще изброя десетина: Благородство, Великодушие, Благоразумие, Щедрост, Милосърдие, Справедливост, Смелост, Вярност, Мъдрост, Всеотдайност, Ентусиазъм, Целеустременост, Самопожертвувателност… Добродетелите наистина са много и тяхното прилагане на практика изгражда Великият Храм на Любовта.

Досега у човека са насаждани страх, притеснение, суеверие, колебание, съмнение. Досега са били водещи насилието и агресията, във всички техни форми, съдържания и изяви. Мина времето на насилието и агресията, дори и към себе си. Защото човек се поврежда най-вече от собственото си насилване – автоагресия, автонасилие, автомагия.

След 2000-та година дойде Епохата, Ерата, Културата на Любовта и затова  се събираме така. Ние сме не само нейни Деца, а нейни Служители и Апостоли, и задачата ни е да излъчваме все повече и повече Светлина и Топлина.  Светлината и Топлината са онези неща, които се наричат с тази Най-велика  и  Най-Свещена дума – ЛЮБОВ. Когато има Любов, има излъчване на светлина и топлина! Когато има светлина и топлина, има Любов. Това е.

Нисшата същност на човека досега е довела до всички кръвопролития, войни и жестокости. Ако прочетем само Стария Завет, ние ще видим как братята са убивали братята си по племе, само и само да им  вземат материалните блага. Ето как нисшето на гъстата материя, те подканва да вършиш престъпления. Един много голям български поет, в своето стихотворение „Песен за човека“, разказва историята на един отцеубиец. Той  убил баща си, за да му вземе парите, но влиза в затвора. Там прозира истината и се разкайва: „Не стига ти хляба, залитнеш  от мъка и стъпиш в погрешност на гнило”.  Да възпееш в стих един абсолютен убиец, престъпник и то, отцеубиец?!  Е, питам, има ли по-голяма любов към човека от тази? Любовта на нашия поет към хората е равностойна не само на ангелската, но и на Божествената…

Когато Исус беше на земята,  Той каза: „Обичайте ближния, както обичате себе си”. Това е човешко. На Апостолите, които бяха влезли вече в Новото Измерение, тоест във Висшата Сфера на Разумността, защото Той ги беше направил Ангели чрез Своето Присъствие, им каза: „Обичайте враговете си, защото това е ангелска обич”. Когато обаче човешката душа се повдигне още повече и отиде в Най-Висшата Сфера, в Божествения свят, чак тогава тя се научава да обича и предателите си. Най-трудно е да обичаш предателя си. Този, който те е предал, и да го обичаш от цялото си сърце, както обичаш децата си, защото само най-близък човек може да те предаде.

Трудно е да се приложи Вселенската Конституция на Земята, макар че е заложена във всеки един от нас като Морално-Етичен Кодекс, наречен простичко Съвест. На теория знаем Законите на Вселената – да обичаме Бога, ближните си и да не правиме разлика дали са врагове или са предатели. Но да приложим това на практика е много трудно. Казвам, не невъзможно, но трудно. Ала човек трябва да се стреми към това. Отначало ще стане с малко  усилие на волята. С усилие ще прости. Прошката е първото чудо, което човек може да направи на Земята. Най-малкото чудо, но всеки става чудотворец, ако прости. Най-точното название на прошката е ВСЕОПРОЩЕНИЕ. Да прости на всички, да прости и на себе си, защото иначе се изтормозва. Това е Всеопрощение.

Вижте сега, как стават болестите. Всеки един порок е една болест. Няколко порока веднага дават една комбинация от болести. Всяка една излъчена наша лоша мисъл ни трови. Тази мисъл се предава от менталното на астралното тяло и от астралното на физическото тяло, и веднага става някакво неразположение. Всяко лошо чувство, което излиза от сърцето на човека, поразява менталното тяло, астралното и физическото тяло – трите основни тела на човека. Всяка една лоша мисъл, всяко едно лошо чувство, всяка една лоша дума, всяко едно лошо действие, което ние излъчваме, волно или неволно, също води до абсолютна токсичност, противопоставяне и кървене в нашия организъм. Това е огнище на вътрешна война, което рано или късно, става хубава болест. Нашият организъм е спокоен, тих. Нашият организъм е Великата Природа. Понеже ние сме абсолютно копие, по Образ и Подобие Божие, при това толкова съвършен, че е самоусъвършенстваща се, самообучаваща се, самоконтролираща се, самоприспособяваща се, самоподмладяваща се, самолекуваща се, самосъживяваща се система. И всичко, което може да си помислим е за Неговото Съвършенство. Само да го оставим да си върши работата. А ние непрекъснато му пречим, непрекъснато слагаме прът в неговото колело – с  лошите си мисли, с лошите си чувства, с лошите дела, които са резултат на нашата неразумна воля. Още му пречим със замърсения въздух, замърсената вода и замърсената храна. Непрекъснато го тровим и въпреки това, той е изключително издръжлив и жизнеспособен. Как  да издържат човешките тела седемдесет, осемдесет и деветдесет години, и у човека да продължава Жизненият Импулс, Жизнената Светлинка вътре да свети? За да поддържаме Живота не трябва да се страхуваме, да се срамуваме и да се обвиняваме. Да не обвиняваме никого, включително и себе си. Човек трябва да изхвърли тия три неща от себе си, особено сега, когато отиваме към  Новия Свят, Новото Небе, Новата Земя и Новата култура на Любовта. Страхът, срамът и вината са ни втълпявани хиляди години, за да може човешкото същество да бъде манипулирано, мачкано и да може да служи на определени кръгове, и на определени цели.

Първо ще ви кажа: страхът е най-долната чакра. Когато се каже „той се парализира от страх“, спират двигателните функции.

Следващата чакра, за която непрекъснато ни е втълпявано, че е много голям срам, е втората. Защо да ме е срам? Аз съм това, което съм. Защо ми вменявате и ми втълпявате чувство на срам и вина – ако нещо съм направил – направил съм го! Кажете го ясно и точно. Истинско мъжество е да си понесеш вината. Ясно, явно  и спокойно. Знаеш за какво става въпрос, опитваш се да отстраниш онова, което си направил, можеш – можеш, не можеш – не можеш. Но тази вина не бива да остава у теб, защото е изключително голям товар.

Искам да ви кажа как пороците са чистени от духовните хора. Вижте как нисшата природа командва един човек. Не се отклонявам от темата, продължавам по нея. За да разберат какъв е един човек, когато искат да си вземат помощник в работата, великите командири, великите управници,  умните и мъдрите съветници и ръководители, са правели следния прост тест: изпитвали са низшата му природа и едновременно с това и висшата – дали става за работа. Трите основни неща, с които може да се изпита един човек, са следните.

Първото нещо е страхът – когато му опрат дулото на оръжието до главата или меча до сърцето му и гледат  как ще посрещне смъртта – ако е напълно спокоен, не се смущава от убиеца си, този човек е духовно извисен. От смъртта го е страх нискочестотния, онзи, когото владеят пороците, у когото е водеща само нисшата същност, само инстинкта за самосъхранение. Такъв човек започва да се моли, да пада на колене, да плаче, да вие, да рови за своя животец.

Когато е пробудена висшата същност у човека, неговият Дух е отворен и е извън рамките, извън бутилката, извън саксията, извън кафеза, той спокойно приема нещата. Това е първият признак как човек може да изкара теста – първият изпит.

Ето и вторият – по сребролюбие. Дават му един килограм злато, една торба жълтици или един чувал пари и гледат какво ще направи с тях. Ако си купи лъскава яхта, лъскава кола,  отиде там, където се играе на рулетката в казиното и ги харчи само за себе си и за собствените си наслади, знае само удоволствие и лукс – този човек не става за нищо. У него работи нисшата природа  и един умен ръководител не може да разчита на него, този човек не може да му стане „дясна ръка”. Но, ако в него преобладава Висшата Природа, той ще ги вложи разумно, ще направи нещо добро за хората, за благото на обществото.

Третият изпит какъв е? И той е простичък, и големите мъдри ръководители са го правили. Дай му на човека власт. Оставят го две седмици или месец да управлява и гледат отношението му към колектива и работата. Ако отношението е мъдро и се държи човешки с всички – умее да командва, и с любов върши работата си, и знае как да постъпва при всички положения, да бъде справедлив, да бъде мъдър – значи е подходящият човек. Всеки ръководител може да се довери и да разчита на такъв човек. Властта и властолюбието е главозамайващо питие, по-силно от всякакво питие, билки и наркотици. Човек, който не е достигнал до Висшата Духовност, всяка власт ще го замае още на третия ден.

Това са трите простички, но велики изпита. На Земята има още един, но на него почти няма устояли. Изпит-тест чрез влюбване…

Много пъти съм го казвал и пак ще го кажа: ако човек излъчва Любов, получава Любов. Ако излъчва негатив и ненавист, получава негатив и ненавист. Това е Закон на Вселената, Морално-етичен кодекс на Вселената или Вселенската конституция. Тя се казва Взаимообмен, Взаимоотдаване. Звучи  нескромно, но ще кажа какво добавих към  заглавието на Космическата Конституция – Взаимообмен  и Взаимоотдаване на Добродетели. Земният човек, особено българинът, често не може да разбере за какво става въпрос. Защо? Трябва да се разбере, че всеки човек е източник на мисли, чувства, думи и дела. Каквато мисъл ти излезе от главата, същата ще се върне след време при теб, двойно, тройно или повече увеличена. Това същото се отнася и за чувствата, и за думите, и за делата.  „С  моите камъни  по моята глава!” „Волът рие, на главата му пада!“  – чудесни народни български поговорки!

Спомням си следния случай: често с познат от махалата си  пием кафето. Той е нервен човек, сприхав и иска си изкара проблемите на другите, без да се обърне най-напред към себе си и да си изчисти нещата. Както си пием кафето на масата, покрай витрината по булеварда, минават хора. И той казва:

А, значи, иска да му удари два шамара само защото не му е симпатичен. Отвръщам:

Днес така, утре така, доста време мина и  една сутрин идва насинен. Питам го:

Ето това е истинският Взаимообмен и Взаимоотдаване от Живота. „Каквото почукало, това се обадило”, „Каквото си постелеш, на това ще легнеш”, „Каквото си надробиш, това ще сърбаш”. Това е! Няма друг закон! Но понеже досега ставаше с отдалеченост във времето – „Господ забавя, но не забравя“ – и човек беше спокоен. Няма да е вече така. Времето се уплътни, ако сте забелязали и доброто, и недоброто веднага те достигат. Затова пак казвам – да преминем към Висшата Разумност. Да изхвърлим нисшата и пороците си. Ето защо всички учени, мъдреци, философи, адепти, учители, духовни наставници на човечеството говорят хиляди години само за това.

Скоро ми поставиха един належащ въпрос. Отговарям преди да сте ми го поставили и вие. „Няма ненаказано добро.“ Великолепна е тази новобългарска поговорка и е абсолютно точна. Исус ненапразно някога е казал: „Да внимаваме, да внимаваме” и „Истина, истина ви казвам” по два пъти. Сега внимавайте в онова, което ви говоря, за да не ме разберете погрешно.

Простият пример е с книгата ми „Диамантената десятка“. Дадох я на една жена, за да я подготви на електронен носител. Тя ми се обажда след седмица и казва:

Какво става тя не може да разбере. Веднъж докато си пиехме кафето й обясних нещата: когато човек тръгне по пътя на Светлината, автоматично у него светлите, добрите неща започват да се увеличават. Добродетелите се засилват и ускоряват, но наред с това се засилват и остатъците от тъмната страна и недостатъците на човека, от пороците му, тъй наречената нисша природа. Такъв човек се чувства зле, защото новото влиза мощно и бързо иска да изчисти старото. Като чаша кафе с много утайка. Когато мием утайката, ако чешмата само капе, няма скоро да я измием. Ако пуснем крана докрай, силната струя чиста вода ще разбие мътилката, която даже може да опръска лицето ни, но чашата ще светне. После ще стои чиста, ако повече не я пълним с кафе и утайки, а само с чиста изворна водица. Изворната водица са добродетелите. А човекът си казва: „Ето, вече правя добро, добър съм, вървя по Божия път, а толкова неприятности и беди ми се струпват на главата!”. Ами, просто трудно издържa на силната струя чиста водица. Това е първият вариант на поговорката „Няма ненаказано добро”. Успее ли да издържи на натиска 100-200-300 дни, тоест докато се изчистят старите програми, благата потичат към него и истинската духовност си идва на мястото. Ако е слаба душица и няма необходимата непоколебима Вяра, непоколебима Надежда и непоколебима Любов, се връща в „блатото”.

Вторият вариант за наказаното добро е: човекът пак, уж прави добро, но то е с меркантилна, комерческа, користна цел: „Ще даря на църквата, ще направя благодеяние на старческия дом, ще посетя пет църкви, защото завлякох и измамих  много хора, и Господ ще ми прости”.

Да! Ама не можеш да излъжеш Господа! Той вижда душичката ти като на длан. Ти си един подлечко, измамниче, мошениче, боклуче някакво, а искаш да излъжеш Светлата Сила чрез добри дела, но те са на ужким. Не са от Сърце и Тя те блъска, бие, търкаля, рита, а ти се оплакваш: „Ей, момчета, толкова добрини направих, а получавам шамари. Вярно е, дето казват хората – „няма ненаказано добро”!

Ама това, синко, добро ли е? Това просто е вторият вариант на поговорката и тя е точно за такива като теб.

За чистите, светлите, наистина праведните хора, няма наказание, изпитание, некомфортност, неприятност и беда. Човек, преди да започне каквото и да е добро дело, трябва да се пречисти – ума, Душата, сърцето и тялото – и да го направи безкористно, безусловно и всеотдайно.

Преди да състави азбуката, свети Константин Кирил Философ е постил седемдесет и два дни. Не четиридесет и два дни, колкото е Рождественският пост, не четиридесет и девет дни, колкото е  Великденският пост, а седемдесет и два дни. Когато един най-обикновен иконописец иска да изпише иконите на Светата Троица, на Господа Бога Исуса Христа или на Майка Богородица, трябва да пости минимум четиридесет и два дни. Когато изографисва който и да е светия или светица, пости минимум една седмица. Ако изписва Архангел или голям светия, като Свети Георги Победоносец, не по-малко от двадесет и един дни. Така, с пречистен ум, душа и тяло, хваща четката. Към всяка духовна работа, която е за благото на Бога и на човеците, трябва да пристъпваме, като към свещенодействие – с чисти мисли, чисти чувства, чисти дела, чисто тяло. Тогава вече сме недосегаеми и от двата варианта на поговорката „Няма ненаказано добро”.

Има  две чудесни  поговорки, чието време вече дойде. И двете ги знаете. Първата е: „Колкото е по-зле, толкова по-добре“ и втората: „Всяко зло за добро“. Малко съм ги съкратил: „Всичко е за по-добро и Всичко е за добро”. Вече изпускам зло, защото самата дума и нейното трептене дава един негатив. Значи всяко нещо е за добро, тоест, то си е на мястото. Избягвам да казвам: страхотно, жестоко, ужасно, адски. Сега, когато ги казвам съзнателно им слагам една опашка, която ги пръсва тук и те остават в този егрегор. Не ги пращам на онази комета, на която се трупа  материалът от нашата злоба и жестокост, и тя става все по-голяма и по-голяма, и върви към Земята. Слава Богу, че няма да ни удари.

Когато изговоря например „ужасно“ от моята уста излиза едно мътно облаче, голямо колкото шепата ми. То се лепи към астрала на Земята, който е зловонен гел, една абсолютна мръсотия – с една дума миазма. Ангелите, като дойдат тук и го видят, бягат точно поради тази причина.

Обаче, когато аз казвам думата Любов, Бог, Мъдрост, Истина, Радост – ето, излизат пак облачета, но те са сребристо-златисти кълба от вибрация и понеже  го казвам не само с ума, както повечето хора, а и със сърцето си, веднага виждам струи светлина, които се отделят нагоре и стигат чак до Божествената Вселена. Там се вливат в реката на Любовта, Светлината и Живота. Казал съм хубави думи и съм ги казал от сърце. Затова често молитвите нямат сила, защото човек е натоварен, мисли си нещо друго и фактически не може да се съсредоточи в молитвата.

Онзи ден, йоги ме питат какво е медитацията. Мислят си, че ще им отговоря по източен образец – от лека медитация, полусън и полубудност до дълбока и абсолютна сомати-медитация. Така казани, медитациите са към петдесет вида, което могат да го прочетат навсякъде. Казвам им: „Животът е най-голямата и прекрасна медитация. Животът, който го живеем! В момента аз медитирам. И медитирам прекрасно! И вие, ако ме слушате с внимание, медитирате също.” Още Спасителят е накарал своите апостоли да медитират, а и всички, които са го слушали.

Медитацията се разделя на два основни вида – субективна и обективна. Друга медитация няма. Ама каквото и да ви говорят. Каквито искате източни и западни  езотерични практики да правите – прекрасни са, обаче всичко е много по-просто.  Божествените работи са изключително прости и гениални, но ние на Земята ги затлачваме. Когато Господ е казвал преди две хиляди години – „да внимаваме, да внимаваме” – това е субективната медитация. Обръща ни внимание как да се самоанализираме, самонаблюдаваме и самовглъбяваме. Това е половината. Има и нещо друго. Когато е казвал простите думи: „Истина, истина ви казвам“ – това е обективната медитация. Първо: да внимаваме! В какво? – Във всичко около нас и у самите нас. Това е истинската истина, не както си я въобразяваме или както си я мечтаем. Просто много да внимаваме, за да не пропуснем един милион работи. Когато съединим двете – субективната и обективната медитация – тогава човек става буден, нащрек. Човек си мисли, че е буден, но фактически спи. Старият модел, отпреди двайсет, трийсет, петдесет, сто или хиляда години, отминава… Вече човешкото съзнание се пробужда все повече и повече, и започват да работят добродетелите. А в крайна сметка, съвсем скоро, ще ни накара самата природа, ако не доброволно, то доброзорно да работим с доброто, иначе няма да можем да видим нито Новото Небе, нито Новата Земя.

Хубаво е  да медитираме заедно върху нисшата и висшата същност на човека и да започнем съзнателно да се чистим от нисшите работи. Познавам хора, има ги доста вече, които са се поизчистили от нисшата същност. Не че могат напълно. Не можеш, когато живееш на Земята, да си чак толкова праведен, но да си поносимо неправеден. Всичко е относително на Земята, защото тук повечето работи са илюзорни. Истинските неща са тези, които не можеш да ги купиш. Нито с пари, нито с много пари. Материалната изгода, материалното благополучие и материалните удоволствия и лукс обаче не правят човека човек. Не го извисяват духовно нито на йота! Човек може да се издигне в Духа само, ако направи едно истинско добро дело, нещо добро, пък ако ще и да е съвсем миниатюрно. Една пчела отива да пие вода на потока, ти минаваш там и я виждаш. Тя е паднала във водата и бръмчи. Изваждаш я, слагаш я отстрани на тревата, изсъхват й крилцата, тя ти благодари и литва. Наоколо има стотици очи и уши, които те гледат и чуват, защото Природата е абсолютно мъдра. Когато направиш добро, тя казва: „Този човек е свестен!”. И ти става приятел! Ако на хоризонта е градоносният облак, щом  си станал приятел и симпатичен на природните сили, ще го задържат една-две минути, за  да стигнеш под клоните на някое  дърво, за да не те удари градушка колкото лешник, орех или яйце. Светията може да спре градушката, защото е Светия, защото е праведен. Той знае как да се отнесе към всичко. Като мине, няма начин да не извади пчелата, но обикновеният човек трябва да се сприятелява с природните, с невидимите сили и, ако им е симпатичен и приятен, те също приятелски се отнасят към него. Дори на любимата не бива да се поднасят откъснати цветя! Баба Ванга още го е казала: „Цветята не се късат”. Една теменужка, ако скъсам без да е необходимо, правя Вселенско престъпление. Теменужката отделя красота и аромат. Значи това е нейната любов и нейната благодарност към Твореца. Дадено е на теменужката две или три седмици да цъфти, да бъде прекрасна и да отделя аромат. Аз обаче я късам на втория ден. Още петнадесет дена тя трябва да си върши работата. Аз спирам нейната работа, нейната дейност и Творецът ме пита:

Това е непробуденото, това е състоянието на сън. Имаш  ли възможност, ще  заобиколиш цветето. Това е разумна същност, която е създал Твореца, уважавай я! Разбира се, планински чай можем да  берем, но толкова, колкото ни е необходимо. Билките можем да ги берем, но билката  казва: „Бери от мене толкова, колкото ти трябва, другото остави, за да може  да съществувам и да се разпространявам”. И тя го говори на всеки един билкар.

С един приятел, билкар,  берем борови връхчета . Казвам му: „Ще береш не от главния клон, защото  всяка откъсната пъпка  спира развитието  на това клонче точно за една година”. Ще се извиняваш на всяко едно борче поотделно, за да ти прости: „Прощавай, борче, аз ще набера сега малко от теб за лечение на хората!”. Беряхме по един-два чувала. Гората беше голяма, но пак беряхме внимателно, че тя да расте нормално. Въпреки всичко отвътре имах едно недобро чувство. Много дървета съм отрязал. Всеки път, когато режех дърво, което е здраво и хубаво, изпитвах чувството, че правя убийство. Хем бях млад и неразумен. Сега вече знам, че е било наистина така!

Човек просто трябва да медитира, да бъде в непрекъсната медитация, тоест да бъде в непрекъсната будност, да не спи. Спящият казва: „Може и така”. Не може! Разберете ме, че не може така!

Преди години, лично видях по телевизията как двама японски рибари се бяха спасили, като по чудо. Влизат с лодката си  в морето, започва буря и тя ги отнася на 30-40 километра навътре. Лодката потъва и те се люшкат двамата със спасителните си елечета над вълните две денонощия. На третото разбират, че ще загинат. Единият разказваше и плачеше: „Започнах да се разделям със семейството си, с приятелите си, с близки и познатиИзведнъж дойде едно голямо животно и започна да ме повдига отдолу – видях, че е два-три метров делфин, който като че ли ме караше да се кача върху него. Възседнах го. Моят приятел възседна другия делфин, който дойде, и след трийсет минути, ние бяхме на плажа. Когато видяха, че тръгнахме и отидохме на сухото, делфините се обърнаха и влязоха навътре в морето.” Човекът плачеше и казваше: „Повече през живота си няма да убия делфин”. Така природата винаги изравнява нещата. Това е закон.

За мен всички религии са еднакви, всички духовни организации са прекрасни, даже и секти, само да не са фанатични и да не са терористични.  В едно далечно, родопско село, питам едно момче, мохамеданче:

Млад човек, чист човек, на двайсет и пет години, вярващ мюсюлманин.  Ислямът е много силна религия. Но той не ходи в тяхната джамия, точно поради тази причина. Ходи в съседното село.

Ако говорим за храни, за хранителна верига и за хранителна пирамида, лично аз слагам суровоядците на върха на пирамидата. След тях са веганите, които не употребяват нищо от животински произход – не само месо, риба, пиле, но не употребяват и млечни продукти – масло, сирене, кашкавал и така нататък. След тях са вегетарианците. Вегетарианецът, разбира се, не употребява месо, месни произведения, някои от тях и риба. След това вече са всички останали. Никого, опазил ме Бог, не искам да го направя нито вегетарианец, нито веганец. Видях едно момче суровоядец, което успя дори мен да учуди. То беше с такива мускули, защото  беше културист и ми каза: „Всичко това е от плодовете и зеленчуците. Ям и много ядки. Аз съм пълен веган, суровоядец.” Имам един приятел, на който и двамата му синове са културисти – на ден всеки един от тях ядеше по двайсет яйца, без жълтъците. Двайсет белтъка единия и двайсет белтъка другия, плюс пържоли на корем. И въпреки всичко, нямаха така ясно изразени мускули, като това момче. По-прекрасно тяло от неговото не съм виждал.

Искам да кажа нещо, което хората го знаят, но ще го кажа по-лесно, по-просто и по-достъпно. Да  вземем за пример захарта. Какво е? Захарта е преработена тръстика или захарно цвекло. Взимаме глава захарно цвекло. Тя е жива. Вадим я от земята. Тя продължава да си е жива. Ако напляскам главата захарно цвекло като малко дете, тя ще се свие у себе си, ще се стресне и, ако мисля, че ще ми даде на разни витамини и микроелементи, тя няма да ми ги даде на сто процента. Ще ми даде например двайсет, а може и по-малко. Ако така се отнеса  към ябълката и тя ще направи същото. Това е присъщо на всяка Жива същност – живите домати, моркови, чушки, ябълки, круши. Когато седна на масата поглеждам храната, това е вид медитация, за да мога да се сприятеля с нея. Затова са и молитвите преди хранене – обмен на енергии. Ако искам да черпя енергия от едно дърво, се спирам до него, за да се сприятелим. Дървото може и да не ме иска. Най-простия начин дали ме иска или не е следният – взимам една тънка станиолова хартийка и я приближавам на два пръста от него. Ако хартийката отива към дървото, то ме иска, приема ме, харесало ме е. Ако трепти към мен, значи ме гони. Отивам при друг бук,  дъб, но с това дърво не мога да завържа засега приятелство, нещо не ме харесва. Това е разумността на Природата. Да се върнем към  главата цвекло: когато престана да я тормозя, на нея стресът й минава след два-три часа. Аз съм висшата същност, аз съм господарят, аз съм Бога за нея. Следователно няма начин да не ми прости, това е закон на Вселената. По-нисшата същност прощава на по-висшата.  Но какво става, когато мине през преработка и стане на захар. Първо, цвеклото като се пусне, минава през машините на заводите, през петдесет човека, докато стане на кристал. Накрая стига до тази жена, която го пакетира. Баба Ванга гледаше на захар. Вътре в този кристал остава целият позитив, който Бог е дал – слънце, въздух, вода, минерали и всичко енергийно. Остава обаче и целият негатив от преработката, и хората участвали в нея. Захарта вече е преработка на нещо и не е жива субстанция – тя не може да се самоочисти. Само живите субстанции могат да се самоочистват. Това е разликата между захарта и меда. Медът продължава да е жива субстанция, която не е преработена. Пчеларят, ако с любов е извадил меда, предава тази любов и на нас. Ако е бил ядосан, медът се замърсява с неговия негатив, но след един-два часа  се самопочиства, защото е жива същност!

Когато си сложа захар в кафето, изпивам и позитива и негатива. Обаче като сложа една лъжичка мед, аз пия само позитива, особено, ако ми е даден от човек, който ме харесва.

Защо по консумация слагам суровоядството най-високо на хранителната верига? Защото само суровите неща  имат способността да се самоочистват. Самопречистват се най-напред енергийно, значи от негатива. А ако им излъчим и нашата любов – разумната – те може да се самопочистят и от редица други вредни неща.  Дори  да са пръскани, дори  да са торени, дори  да се наблъскани с нитрати, човек може да си ги очисти, ако си сложи ръцете над тях, и ако излъчва добра мисъл, добро чувство, добра воля, добри думи. И дори захарта може да се очисти от негатива си. Човекът е най-висшата разумна същност и той управлява нещата. Слага ръката си над  пакетчетата захар и й казва: „Сега, понеже аз съм висшата същност и ще те използвам, ако обичаш, мила моя, очисти всичко негативно за една минута!”. Тогава кристалната същност има висше разрешение, имаме насочване на мисълта и тя се очиства.

Това се отнася и за водата, тя също е жива същност и може да се самопречисти по три основни начина: чрез дестилация, чрез замразяване и когато стои на слънце, в прозрачен стъклен съд, върху дървена подложка, от изгрев до залез. Това се прави, когато искаме да приемаме вода, изчистена от всякаква информация. Най-ефективният начин за прочистване на тялото ни от старите програми е с такава вода. Ако си купим вода от магазина, всичко е вътре в нея – изпомпване, бутилиране, превоз – целият негатив от обработката й. Но и такава вода всеки може да си пречисти, като я преструктурира с думи на Любов и Благодарност или със сребърна паричка. Това е ритуал.

Що е това ритуал и каква е връзката му с висшата и нисшата същност на човека? Пиенето на каквато и да е билка, приемането на какъвто и да е лек и правенето на каквато и да е процедура, без подходящо свещенодействие – ритуал (призоваване на Висшата Същност за помощ), е просто безполезно или почти безполезно. За всеки оздравителен случай се подбира подходящо свещенодействие, което въздейства върху душата, за да се съгласи тя така да командва тялото, че то да оздравее. Следователно Висшето въздействие е винаги петдесет и един процента от лечението, а всичко останало, каквото и да е, колкото и комплексно да е, е винаги четиридесет и девет процента. Затова в ортодоксалната, класическата медицина има неизлечими болести, а при знахарството и народната медицина, всичко е лечимо.

Няма неизличими болести! Има недопускащи оздравяването съзнания. Има пациенти със слаба вяра. В оздравяването винаги участват Духът, Душата и тялото.

Природата  лекува така – заедно и неделимо. Да се учим от нея!

Cart Overview