0

Беседа на Витоша

 

Георги:
… ТИ му Опрости Греховете!? КОЙ си ТИ, че да Прощаваш?
Те не знаят. Не Му вярват! И Той вика:
– Добре, ще кажа други думи – на паралетика, който седи там пред банята – СТАНИ И ХОДИ!
И оня СТАВА, взима си постелката и ТРЪГВА. Вика:
– Има ли значение какви думи казвам, Важното е, че ТОЙ Е ИЗЛЕКУВАН! ВАЖНОТО Е, че това е БОЖИЯТА ВОЛЯ и ето Аз ИМАМ Тая СПОСОБНОСТ и Тая СИЛА, значи на Мен ми е ДАДЕНА!
И те казват:
– Кой да свидетелства за Теб?
– ГОСПОД СВИДЕТЕЛСТВА! ОТЦА и Аз Свидетелствам с ЧУДЕСАТА, които ПРАВЯ! Това Е!

Значи фактически Той им е КАЗАЛ, както сега аз ще кажа. ПОКАЗАЛ им е, че НЯМА ЕГО и че това, което казва е ВЯРНО и ИСТИННО, и СТОИ зад него.
Иначе аз съм слушал много така докладчици, много сказчици, които говорят, ТОЙ ПРАВИ ГОВОРИЛНЯ, но НИЩО НЕ Е НАПРАВИЛ от Онова, Което Говори. И тогава човек го слуша и ако е по-отворен, като моя приятел Митко, слуша го, идва и вика:
– Този нещо, отначало Хубави работи казва. Верни, верни, нещо НЕ МОЖАХ да му ПОВЯРВАМ. Нещо НЕ ми Стига до СЪРЦЕТО. Ставам и отивам да си пия кафето, този може да говори един час, аз няма и да го слушам.

ЗАЩО НЯМА? Защото УСЕЩА, че там има нещо Менте, което НЕ Е ВЯРНО!

Приятел:
Когато говори ума, а не говори Духа чрез него! Когато има его, говори ума.

Георги:
Точно така.

Приятел:
Каквото и да кажеш, винаги е грешно. Даже и истина да кажеш, ако през ума е минало, даже да е така. А когато кажем без его грешното, пак ще е истина.

Георги:
Мите, слушай сега, това го казвам веднъж, ще го забравя. Говоренето на ЗЕМНО НИВО е по ДВА начина. Значи Сказчика или Беседчика, или Докладчика, или Учителя, или Гуруто, може по ДВА Начина да подхожда към аудиторията, само че и Той НЕ ЗНАЕ. Къде ще знае той? Трябва да е на Много ВИСОКО НИВО, за ДА ЗНАЕ.

Когато ЛЯВОТО Полукълбо ГОВОРИ, ТОЙ СТИГА до СЪРЦЕТО, защото Той говори ПРОСТИЧКИ РАБОТИ. ПРИМЕРИ, това-онова и дори да няма кой знае какво дар Слово, но ти отиваш и го слушаш. ИСКАШ този човек.

Когато ГОВОРИ обаче ДЯСНОТО Полукълбо, тогава то мед се лее от устата му. Има много факти. Залива те с Факти, със Сведения, с работи, с чували думи. А и го говори така мазно, така леко, влиза нали, като домашна ракия с шопска салата. Обаче който е Духовен човек… ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА – „отвори уста“ нали, отидат в салона и го слушат така.
– Бре – викат – този инженер, професор, техник, член кореспондент. Голяма работа.
И ТЕ се ВПЕЧАТЛЯВАТ най-напред от Титлите и после от Говоренето, защото той умее. Как? И аз съм слушал такива много. Обаче ДУХОВНИЯТ Човек като го слуша малко и вика:
– Боже, та този какъв омайник и манипулатор е.
И Стане, и си Замине, излезе си навънка, и си пие кафето. Защото той Веднага усеща. Има ДАР на РАЗЛИЧАВАНЕТО. Духовният човек вече си е Развил тоя Дар на Различаване.

Следователно ние какво трябва да Различим?
Дали човекът, който е излязъл там, говори. Това е егото, дето казва, а Егото се разделя на Две. Едното може да ти говори едната половина или другата половина и в Зависимост Коя Половина на Ума ти Говори, значи оня по този начин ти поднася информацията.

А когато ЧРЕЗ човек говори само ДУХА, Той изобщо ИЗКЛЮЧВА УМА и дори като свърши беседата или лекцията НЕ ЗНАЕ за КАКВО е ГОВОРИЛ. НЕ ПОМНИ, защото само ТЕЧЕ през НЕГО.
А оня знае целия урок от тук до тук.
Това сега разбра ли? Като слушаш някой, веднага трябва да направиш разлика КОЕ полукълбо ГОВОРИ.

Човекът, Същото е и У Него, едното полукълбо като му говори, ЛЯВОТО на ДЯСНОТО, примерно, той така се замисля. Има някаква Доброта, някаква Духовност, нещо ще направи ДОБРО. Обаче като е обратното вика:
– Защо това го правя?

Значи и в него той става на ДВЕ Личности. Значи на ДВА Аза се Разделя, макар че честно казано човек може да има ДЕСЕТ Аза в себе си. Петте са от тука и Петте са от тука и това е Управителния Съвет на нашата Глава. Управителния съвет на нашата глава, Петте Аза, които са ДОБРИ и СВЕСТНИ започват, и тогава единият от другата страна вика:
– Тука нещо колегите може да са прави, я чакай да мина на тяхна страна.
И щом мине и ШЕСТ станат от тука, а ЧЕТИРИ от тука, Тогава вече Започва да се Действа. Или СЕДЕМ, тогава ти го привеждаш в ДЕЙСТВИЕ. Започваш да си биеш комшията, ако искаш да направиш нещо Лошо, но може и да направиш ПОДВИГ, ако искаш да направиш нещо Добро. Това е от другата половина, нали, зависи кое Аз се Прехвърли.

Защото разберете, нашето тяло има Много клетки, аз съм го казвал колко милиарда клетки. Някой от тези клетки, както ние сме различни, няколко милиарди сме на Земното кълбо. Да кажем, Седем и половина, Осем, Десет, Петнадесет милиарда или Шестдесет и пет милиарда души. Всяка една е УНИКАТ. Всяка една е различна о другите. Обаче от тези СПОСОБНИ на ЖЕРТВА и на Най-Висша ДУХОВНОСТ да кажа са СТО Милиона. Има шестдесет и пет милиарда, но от тях само СТО Милиона може да кажеш, че тези са ГЕРОИ, готови за ПОДВИГ. НАЙ-ВИСША РАЗУМНОСТ. Само СТО Милиона.

Обаче когато някой от другите започне да проявява. Тези са си оплели кошницата. Директно – Няма да се впускам в подробности. Но останалите трябва да ги гонят, като от тези Сто милиона да кажа Господ е изпратил Десет, които са ВИСШИ или Сто. Аз Сто казвам, аз НЕ зная бройката. Това са тъй наречените ТЕАТОНИ, т.е. Клетка БОЖЕСТВЕНА с НАЙ-ВИСША ДУХОВНОСТ и МЪДРОСТ, ИСТИНА, и ЛЮБОВ, каквито БОГ е ЦЕЛИЯТ ИЗТЪКАН САМО от ТЕАТОНИ – НИЩО ДРУГО!

А всички най-нисши клетки, които едно време съм ги учил в моето училище. Но понеже запомних най-нисшата клетка с най-нисшата разумност. Каква е да кажа на атома и молекулата на масата, на камъка, е долу на гранита Витошкия се казва лоонал. А всички останали Степени на Разумност къде ще ги помня чак толкова. А никъде ги няма записани на земното кълбо, не знам. Пък някой може и да ги е написал, може да ги е подредил. Може да ги е нагласил всичките, не знам.

Обаче комбинацията, те са само Тридесет вида. Тридесет или Тридесет и три НЕ Знам. Тридесет мисля, че бяха. Тези само Тридесет вида Разумности, при РАЗМЕСВАНЕТО се ПРАВИ ВСИЧКО. Не само на тази Земя, а и на тази Вселена, ами и на Голямата Вселена. Небето, дървото, камъка, масата. ВСИЧКО Е НАПРАВЕНО САМО при КОМБИНАЦИЯТА на тези Тридесет РАЗУМНОСТИ. На тези Тридесет ВИДОВЕ СЪЗНАНИЕ.

Толкова, това не ми и трябва. Аз толкова работи не помня, но някой, ако ме подсети… Примерно Силвинка вика:
– Ти ми използваш знанията.

Да, тя се сеща и много работи казва абсолютно верни. Тя понеже ИМА Връзка и само като ми каже едно, две изречения, викам:
– О, по нататък, аз имам грижата.

Просто трябва да подсетиш човек, нали, това е за да си възстанови нещата, не винаги мога и аз да се сетя. И НЕ ВИНАГИ СЛИЗА ИНФОРМАЦИЯ ОТГОРЕ, защото някой път ТЕ Оставя да изнесеш ЦЯЛАТА беседа САМ. НЕ се НАМЕСВАТ. Казано ти е, ето темата и ти започваш да я трансформираш и да говориш, както знаеш вече, това е.

И все пак има разлика, аз си гледам сега беседите, които са записани и Тия, дето сега ги обработвам. Когато НЕБЕТО ГОВОРИ, о там е ПОДРЕДЕНА ВСЯКА ЕДНА ДУМА и няма защо да пипам или да правя корекции, или тъй наречената редакция. Няма смисъл, или малко ако пипна нещо, според мен, да го пригодя, още по-земно.

Но има неща, които аз чисто съм направил, цялата беседа, ЦЯЛАТА Лекция си е МОЯ, както аз сега ви говоря, от мой акъл. Защото това си е разговор, това не е беседа, макар че и на много въпроси ще отговоря и после човек като си премисли, ще каже:
– Да, каза ми това, получих отговор.

Значи, когато говоря аз, след това трябва да я Редактирам поне веднъж, горе-долу. Защото имам тъй наречените паразитни думи, изрази и не знам още какво. И понеже съм бивш редактор, нали, говори редакторското у мене, така.

Редакциите са три вида, редакция за удължаване на текста, редакция за скъсяване на текста, редакция за пълна промяна на текста. Говорил си негативно за Иванчо, Иван Ж. Иванов Клатикрушев, сега се сетих, Силвинка вика:
– Има ли такава фамилия?
– Има, познавам стария.
Старият не го беше срам от фамилията, младите ги е срам.
Така и значи, целия текст може да го махнеш, а може и да го обърнеш на сто и осемдесет градуса. Това са редакциите, други редакции няма и понеже аз като съм говорил, викам:
– Ей тука съм се изпуснал и виж някакъв негатив се излъчва от самото писано Слово.
Да кажа към Иванчо. Не, аз Иванчо много го обичам, две мнения няма и той знае това и заради това идва, слуша ме. И така ме манипулира с това, че го обичам, нали, затова си върши неговите работи и ме използва, но аз съм му разрешил.
Така, следователно, поради тази причина, когато нещо негативно малко излезе, там трябва да го Коригираш. Значи да си Изправиш Грешката. А Учителят какво казва? Беинса Дуно казва така:
– Грешките се ИЗПРАВЯТ, обаче на Земята ще ги Изправиш НЕ САМО в СЪЗНАНИЕТО СИ и в СЪРЦЕТО СИ. Добре е да отидеш, и ако нещо е сбъркано, и в МАТЕРИЯТА.

Ощетил си някого, примерно, завлякъл си го, оня ти сипва два литра вино, обаче гледаш шишето и мисли, че е един литър. Сега Честния човек ще каже:
– А, не, бай Иване, два литра са, дай да ти платя двата литра.
Мошеникът ще вземе и ще каже:
– А, един литър е, бай Иване.
Так! Взима го, смотава го на бърза ръка и излиза. Обаче, ако Случайно си допуснал тази грешка и за момента си се поблазнил. Това се вика съблазняване, говори съблазънта у тебе. Отиваш и изправяш и викаш… Ще му платиш ТРИ пъти! Ако струва пет лева виното на бачо Иван, а ти си го излъгал, отиваш и казваш:
– Бачо Иване, знаеш ли, аз имам да ти давам петнадесет лева.
– Как, защо?
– Имам да ти давам, ти един път си ми сипал повече вино.
Бачо Иван вика:
– Аз не помня.
Той на десетки хора, на стотици, той има тонове вино и продава, от къде ще помни човека и вика:
– Ето, заповядай.
Тогава си ЧИСТ. Значи не само тук се Покайваш и се РАЗКАЙВАШ в ГЛАВАТА и в СЪРЦЕТО, но ОТИВАШ и вършиш нещо, и на ДЕЛО. И заради това, когато ПРИЛАГАМЕ ДУХОВНОСТТА, винаги трябва да се приложи на ДЕЛО. Заради това, когато казвах на Яна, на приятелката Генка, или дойде Снежанка, или на Поля, викам:
– Обичате ли ме, я ми измийте чиниите вместо мен.
Нали, аз съм дежурен същата вечер. Така, значи да приложи духовността, тоест Любовта си на практика. (смее се)

Силви:
Ако не може физически на този човек, нали може да го направиш на някой друг, с идеята, че всъщност го правиш. Така ще му се върне на оня другия през други хора.

Георги:
Да, абсолютно и оня, ако си е отишъл от света, няма го. Точно така. Правиш на някой друг. Обаче и е добре да го направиш на Непознат, изобщо НЕ го Познаваш. Гледаш – човекът има нужда. Всичко на Везната Тогава се Уравнява.

Ама още не е време, няма беседи. Защо ме слушате? Няма нищо, сега си говорим. Силвето ме пита и аз отговарям на нея, а вие слушате нелегално. Да, разбрах.

Приятел:
А тези имена, които ги изреди, същите ли са?

Георги:
А не, имената са различни, обаче функцията им е една и съща. Но имената на мен, както са ми казани са, за да мога да ги запомня. И такива гладки, нали хубави имена, а не с много „ж“, много „ш“ вътре, и много нагъсто, защото от Небето като ти говорят…

Приятел:
Говориш едно и също, онова преди Три хиляди години и онова, което казваш.

Георги:
Ама кажи им го на всичките.

Приятел:
Е няма толкова.

Георги:
Кажи им го да знаят… Тези точно Клетките са написани някъде на Санскритски. Значи ги има или във Ведите, или в някой други писания, но не са преведени и не им е дадена гласност, но няма начин да ги няма. Ето, той в момента се сети.
Космическата библиотека, това е ВСЕМИРНОТО ИНФОРМАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО или както искаш да го наречем.

Приятел:
Тука много хубаво не чуваме.

Приятел:
Няма беседа, няма беседа.

Приятел:
Нищо, ние да чуем.

Георги:
Вие ще се поизмъчите малко като доктора. Да се мушнете тука, да намерите литература, да четете. Сега вие искате на готово. Ами много е лесно на готово, нали! А знаеш ли само последните дни колко книги си е купи той? Ей такава купчина. Точно толкова купчина, аз не съм го гледал, той каза:

– Купих си няколко книги.

Аз сега казвам, но дали ги е изчел още не знам.

Приятел:

Но дали ще го възприеме това, което прочете.

Георги:
Възприемаш го. Обаче знаете ли трябва да Посещаваш и такива места. Само от книжката НЕ става. Просто не става и НЕ МОЖЕ да стане. Иначе децата нямаха да ходят на училище, нали. И на Александър Македонски нямаше Аристотел да му бъде Даскал, а той му е Учител. Значи пак трябва, дори и на царския син му трябва Учител.

Приятел:
Четенето, лични усилия, това правят четенето и практиката. А четвърта точка, последната е общуване с Духовни хора, мъдреци, светци и т.н. А четенето на свещени текстове, лични усилия. Така че няма кой да ги поднесе, трябва сам, каквото те интересува.

Георги:
Всяко усилие е възнаградено.

Приятел:
Те са четири точки. Първото е самоконтрол, второто удовлетворение, третото лични усилия, в което влизат практиките. Там във всяка точка влизат по много работи и четвъртата е общуване с мъдреци и с духовни хора и така нататък. Така са ги дали на Изток Четири неща, за да влезеш в Царството Божие. Защото като ги четеш е едно, после като се засичат работите, както сега стана засичането, става ясно, че..

Приятел:
Ами аз като не съм чела и не се засича, а направо от..

Георги:
Точно така, ти си права, не ти трябват книги. Един ходил, седял с години по Индия и не знам къде Китай, не го виждам тука, идва в „Идея Вита“ и срещаме на една пътека и ме среща и вика:
–  Вие ли сте Георги Изворски?
Разминаваме се, аз съм последен, а групата върви напред, викам:
– Моето момче, приличам ли на него?
– Е, много.
– Кой е той?
Той вика:
– Как, не знаете Георги Изворски кой е? – той вика – беседи, такъв Духовен Учител, Гуру, Български, Много Известен.
Викам:
– Не, не съм чул за него.
Той ме гледа така и викам:
– Слушай, моето момче, аз съм.
– Ей – вика – три месеца искам да ви видя на живо.
– Ето, срещна ме, какво искаш, виждаш, че съм обикновен човек.
Той вика:
– Точно само един въпрос искам.
И започна да изрежда в кой ашрам, и като започна индийските имена на ръководителите там, и на учителите. Взема ми акъла изрежда по двадесет.
– Прочел съм толкова литература. Обиколил съм толкова ашрами. Живял съм девет години в Индия. Слушал съм тоя. Толкова ритуали.
После отишъл на Запад, там по ашрамите. Седемнадесет години, а той вече, вика:
– Аз съм започнал от двадесет и пет години – а сега беше към четиридесет някъде.
Викам:
– Моето момче, ти сериозно това си го направил?
– Да, това беше мечтата на живота ми, обаче установих едно, господин Изворски, затова искам да ви питам.
Викам:
– Казвай моето момче, сега си ме хванал тук на пътеката и сме сами.
И той вика:
– До тук ми дойде от учители. Гледах, ходих и разбрах, че нищо, пак си бях същия като отначало. В главата ми е един Хаос, една Суматоха. Един говори това, друг, уж същото, а не е същото. Уж това, онова, а у мен един хаос, едно неразбиране. Не се чувствам НИ Духовен, а аз и Естествен НЕ се Чувствам. Аз се чувствам прост, тъп, ограничен и още по-зле и до тук.
– Леле, моето момче, ти много си сбъркал тези седемнадесет години. Ти знаеш ли, че са Пропилени. Ама ти защо не ме срещна преди седемнадесет години, щях да ти кажа – ТИ си НАЙ-ГОЛЕМИЯТ Гуру, Учител, Светия, Кандидат Божество! ТИ си! ТОВА Е! У ТЕБЕ е Цялото Знание! Важното е само да Придобиваш Опита! ТИ СИ КАПИТАНА на твоята лодка, водиш я. Ако я бутнеш у скалите и стане пробойна, започне вътре да влиза вода. Ти ще изгребваш водата, ти после ще я оправяш. Ти ще си виновен, понеже ти си го направил.

Сега искам нещо да ти кажа всички, които си слушал, ти си ходил и си се возил на всички видове лодки, САМО НЕ НА ТВОЯТА. Тоя капитан я води на там, ама НЕ ти харесва. Оня натам, пак НЕ ти харесва, трети, пети.

ОСТАВЯШ ГИ ВСИЧКИТЕ Докрай. Включително и мен няма да ме слушаш. Не те искам. НЯМА да се виждаме! СТАВАШ КАПИТАН НА СВОЯТА ЛОДКА. Свирукаш си, каквото направиш, ако е ДОБРО – Пише ти се ПЛЮС, ако НЕ Е ДОБРО – ТЕГЛИШ. Усилия продължаваш да правиш, но само в Живота, само да Получаваш ОПИТНОСТ.

А ТИ си ОСТАВИЛ ЖИВИЯТ ЖИВОТ и какво – минал си на другата страна, където е мъртвия живот.Ама защо? Защото онова е само жалони. ТИ НИЩО НЕ СИ НАПРАВИЛ НА ПРАКТИКА.
– Направи ли нещо на практика? Какво прави по ашрамите?
– Ами на този ашрам..
На един чистил, на друг рязал лук, белил картофи.
– ДА – вика – Те ме учат, смирение, търпение.
-Ти нещо да се почувстваш променен?
– НЕ, същия съм.
– А, но ако Живееше ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ тези години – те са пропилени за мен – Тогава щеше да Придобиеш ОПИТ. И щеше наистина да ИЗРАСТНЕШ, защото виждам, че Ти си Роден ДУХОВЕН ЧОВЕК и Вървиш.
След няколко месеца ме среща и идва в „Идея Вита“. Идва при мен и аз къде, аз виждам хиляди хора, от къде ще го запомня.
– Г-н Изворски, аз съм еди-кой си.
– Кой си ти?
– Дето те срещнах на Витоша.
– Ти ли си моето момче? Как, водиш ли си лодката? Като се научиш да водиш лодката, Господ ти дава по-голяма лодка, яхта и няколко души екипаж, за да може да говориш на другите, защото ти вече ставаш Светия и Светиш. После ти дава кораб. После, ехе презокеански кораб, има само три хиляди души екипаж и вози десет хиляди души пасажери и ТИ СИ КАПИТАНА. Какво стана?
– О, сега съм МНОГО ДОБРЕ! Нито чета, нито гледам, нито слушам, нищичко! КРАЙ! Аз нямах и жена, веднага дойде едно момиченце, сега сме много добре, мислим да се женим. Сега ми е добре. УСПОКОИХ СЕ. Разбрах, че ТО Е ОТ ВАС и дойдох Специално да ви БЛАГОДАРЯ.
– За какво моето момче?
– Защото ми казахте всичко да зарежа и аз точно това направих.
– А, ето това е, включително и мен да не идваш да ме слушаш, защото пак ще те объркам нещо.

Май после още един път, два пъти идва при нас. Един път беше дошъл до провинцията да ме слуша и още един път и от тогава не съм го виждал.

Приятел:
Значи аз съм се замислил защо от преди четири години чета така доста книги. По едно време се замислих защо е така и ми дойде идеята, че повечето жени чистят, за да се успокоят. Нерви, така и за това чистенето. Може би, не го осъзнават, но чистят, за да се успокоят. А моето четене беше точно така и на едно място, без да искам като си зададох въпроса, след това чета:
– Четенето, когато се задълбочиш и когато идва със желание, не защото трябва да четеш тези работи, просто идва с желание. Тогава се превръща в медитация и тази медитация ни изважда и ни успокоява.
И тогава си отговорих на въпроса защо денонощно имаше един период – четях.

Георги:
За хармонизиране и за успокоение.

Приятел:
А аз мога ли да попитам, говорихме за кораба, когато пътниците като ги качиш на борда се чувстват толкова хубаво, че забравят каква е реалността наоколо. И започват да им витаят разни глупости в главата. Тогава какво правиш? Пак си виновен според мен, нали, че си допуснал. Че си направил собствения си кораб, на който си допуснал хора до теб. НЕ само да се качат на кораба. Ами и на главата на капитана и да започнат да играят хоро.

Георги:
Добре (смее се), добре го каза и затова ТРЯБВА ДА СЕ ВНИМАВА. Значи ако НЕ си ДОРАСЪЛ за Капитан на презокеански кораб, свиваш си се у лодката и ти викат:
– Как си?
– Добре съм.

Приятел:
Ама сме направили спасителна лодка, пускаме я:
– Хайде сега карайте го кораба. Карайте го, да Видите как лесно се кара кораб. Аз оставам в ей тая чашка и се мяткам в океана.
– Как ще се метнеш в океана?
– Ами защото Знам да Плувам.

Георги:
Ти нали знаеш вица за Самолета, заека, лисицата, всички..
Свраката отива и започва да натиска всичко в самолета и ония започват да натискат уж да оправят нещо. А самолета вече пада надолу и свраката казала:
Искам нещо да ви попитам, всички бутахте тука. Разбутахте, още по го развалихте този самолет. Някой от вас да знае да лети освен мен?

Приятел:
Когато ти казват, че:
– Без нас нямаше да направиш този кораб.
– НЕ, аз съм го направил без вас и съм ви качил на този кораб.

Георги:
Естествено с УСИЛИЯТА, които си Направил.

Приятел:
И аз казвам:
– Добре, окей, тогава ви пускам с Големия кораб, бъдете вие Капитани на вашия кораб. Вече става ВАШ този кораб. Действайте.
– Там има буря. Ти къде ще си?
– Аз съм в тази малката спасителна лодка, Аз МОГА да плувам. И ще си направя друг кораб.

Има ли нещо правилно в моите разсъждения?

Георги:
Абсолютно, слушай ме, обаче ТЕ са избрали ЛЕКИЯ Път, БЕЗ да Направят УСИЛИЯ да си направят лодка, яхта, нали, картер и тогава голям кораб. Значи БЕЗ НИКАКВО УСИЛИЕ, ИСКАТ НА ГОТОВО! Е, ПОЛАГА ИМ СЕ ТОЗИ УРОК тука, НАПЪЛНО! А те доброволно се качват и искат да минат по тънката лайсна.

Приятел:
Аз иначе за Обществеността и за ДРУГИТЕ, които Гледат и карат някакви малки лодки или се давят около големия кораб, викат:
– Ами ти си ЛОШ Човек!

Георги:
Ами Естествено, че така ще кажат!

Приятел:
Обаче от друга страна погледнато, примерно ако НЕ ГИ НАУЧИШ да плуват, когато потъне големия кораб, ТЕ ПОТЪВАТ с него.

Георги:
ТОЧНО ТАКА! От Земна точка, ето, ТЕ са НЕБЛАГОДАРНИ, но От БОЖЕСТВЕНА ГЛЕДНА Точка ТИ си ПРАВИЯ! Цената е такава, значи плащаш. Виж сега как плаща всеки един, а и българина плаща така.

Приятел:
Извинявай, че те прекъсвам, една скоба, и това нещо ГО Правя с ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ, тъй като аз съм ги качил на моя голям кораб да пътуват с мен. Аз съм длъжен да ги науча да плуват. Защото иначе не изпълняваме точките от безопасността да пътуваш на кораб. Аз съм ТРЯБВАЛО ДА ГИ НАУЧА ПЪРВО ДА ПЛУВАТ, но АЗ съм им СПЕСТИЛ Това нещо, защото съм ИЗНЕСЪЛ ЦЕЛИЯТ ТОВАР на ГЪРБА СИ, за да не се научат. И Всички родители така говорят в България, нали:
– Аз ЩЕ СЕ МЪЧА, за да НЕ СЕ МЪЧИ Моето ДЕТЕ!

Да, ама Твоето Дете стана един.., Когато НЕ СЕ МЪЧИ, защото спокойното море НЕ вади добри моряци. Само във вълни в битки МОЖЕ да станеш Добър моряк, защото иначе НЕ ЗНАЕШ КАКВО СТАВА! Че ти отнася платното силния вятър, че трябва да го свалиш. Да не се правиш на много отворен, когато духат много ветрове.

И веднага се сещам за оня другия виц за лястовичката, която останала назад, когато другите и казали да тръгне с тях на юг.

Летяла, летяла тя зад тях с няколко дни закъснение, защото тук и било хубаво, там и било хубаво.

Хоп, стегне студа, замръзнала лястовичката, туп на земята. Не щеш ли обаче минала една крава, хоп едно лайненце отгоре. Топличко, събудила се лястовичката и почнала да църка. Цър, цър, цър, обаче както си църкала минала една котка и я изяла.

Какъв е извода?
Не всеки, който хвърля лайна срещу тебе ти мисли злото. И когато си потънал дълбоко в лайната, не църкай много, защото не знаеш кой ще те чуе.

Приятел:
Това е притча.

Приятел:
Благодаря ти, исках просто да сверя някой твой и мой мисли и чувства.

Георги:
Да, да, да, напълно си прав, е ти вече ясно, ти тези работи ги знаеш.

Приятел:
Има нещо друго и за кораба, значи щом се качват на кораба, те знаят да плуват, щом са се качили, иначе нямаше да се качат. Защо мислиш, че не знаят?

Приятел:
Обаче когато говорим примерно:
– Хайде да се изкъпем, хайде да скокнем да поплуваме малко.
– Аз не знам да плувам, на мен тука си ми е добре.
Добре, аз скачам, плувам, и пак се качвам, обаче виждам, че примерно кораба БЕЗ МЕН отива към брега. Няма кой да пусне радио локацията, няма кой да пусне това, онова, третото, пето. А аз уча, уча:
– Така се кара това, ела да видиш с мен.
– Не, не сега имам други неща.
– Чакай, кораба, ако се блъсне няма другите неща, другите неща ги няма.
– Аз се погрижих за яденето, да ти сготвя.
– Ако го няма кораба няма къде да готвиш. Няма да има нищо.

Георги:
Знаеш ли, сега сме точно на този етап. Много Хора, които НЕ ВИЖДАТ..

Снощи на беседата говорих за ПАРАПЕТА Между двете Стъпала. Слизаш по едното, слизаш до средата на канала, на потока. ХВАЩАШ се за Парапета! Само ДУХОВНИЯ ПАРАПЕТ! Хващаш се! Виждаш и ИЗЛИЗАШ по другите стъпала. ТОВА Е ПРЕМИНАВАНЕТО на РУБИКОНА! ТОВА Е от ЕДНОТО ИЗМЕРЕНИЕ В ДРУГОТО!

Но много хора вече не виждат. И понеже ВИЖДАТ, че другия бряг е ДАЛЕЧЕ и няма как да се хванат за него, започват да се занимават с дреболии. СЕДЯТ си ОЩЕ на ТОЯ и започват вече.
– Абе дай, ние хапнахме в това капанче, добре. Дай да отидем до това място. Дай това парцалче да си облечем…

ЗАЩО? По този начин само Успяват да се РАЗТОВАРЯТ. И успяват, и ДА НЕ МИСЛЯТ, защото искат.. НЕ искат, то ПРЕХОДА ГИ НАТИСКА!

Ето, то си върви, то НЕ МОЖЕШ ДА ГО СПРЕШ! Ни Земята можеш да я спреш, ни Слънчевата система, ни Галактиката. НИЩО! Следователно всичко това си върви, а ТЕ понеже НЕ СА ИЗБРАЛИ ТОЧНИЯ ПЪТ или НЕ МОГАТ ДА ГО ВИДЯТ! НЕ МОГАТ ДА ГО РАЗБЕРАТ! И най-вече НЕ МОГАТ ДА ПОВЯРВАТ, че Изведнъж по средата на тази река ще излезе ПАРАПЕТ и ЩЕ МОГАТ ДА СЕ ХВАНАТ ЗА НЕГО! А течението е толкова Силно, че и да можеш да плуваш, ЩЕ ТЕ ОТНЕСЕ!

Значи няма, ТРЯБВА ДА ПРЕМИНЕШ от Едното, пускаш се от едната стълба, Ловиш се за този Парапет, на него и се ловиш на другата стълба и МИНАВАШ!

Аз ви казах, ето, Митко… Канала беше.. То човек да го види – точно с това силно течение.

Приятел:
Има го снимано, снимала съм го.

Георги:
Значи Митко слезна по едната стълба, влезна във водата, държи се обаче за стъпалото наравно с водата.

Приятел:
Пусна едната ръка, обаче си я върна после, навреме. Няма спирка, след пет километра можеше и да се спре някъде.

Георги:
Не знам, обаче надолу канала го знам на един километър и по надолу не съм ходил, както и да е, това е символ.

Приятел:
Ако не го бях направил как щеше да ме цитираш сега.

Георги:
Да, наистина, но ТИ Усети течението колко е Силно вътре, как ще те Отнесе. Ето, Живия Пример. Много дълбоко беше, не става, не може дъното, а и при силното течение и дъно не те оправя.

От преливника на един язовир тече вода, от преливника горе, той е на петнадесет метра височина. Долу водата пада като водопад, защото е от преливника. Бях тогава рибар, разбира се, и четирима бабаити отиваме да ловим риба, защото долу седят хората. И като падне рибата, ей такива големи бели амури, ония я събират, тя вече се разширява нали така, в плиткото. Обаче един идва и вижте сега с какъв акъл му се връзвам на акъла. Това е користолюбието и изобретателността на българина. Вика:
– Слушай, отивам до нас, взимаме един рабиц и на преливника, той е четири, пет метра, мрежа. Опъваме го, двама от тука, двама от там, рибите се лепят по мрежата и само един слиза да ги събира.

Идеална идея и ние диваци, палим колата, отиваме у тях, взимаме рабиц. Това сме го правили. Обаче аз като тръгвам, пипам така, толкова е мощна струята, като от тоя канал. Водата прелива отгоре, и аз викам:
Момчета, нещо тука не е у ред.
А стъпи долу, всичко е бетон и долу е бетон, и водата пада, и веднага се разлива, защото бетона е огромен. Значи не може да паднеш в два, три метра да се спасиш, а ти петдесет сантиметра, ако паднеш и надолу с главата не ми се мисли, петнадесет метра. И аз все пак колкото и див да бях и колкото и да рискувах. То аз съм си рискувал живота стотици пъти, да не кажа хиляди. Обаче гледам тука нещо разума започва да работи и викам:
– Момчета, сега тука ще опънем рабица, обаче трябва нещо въжета.
Няма дърво, няма нищо. През това време идват на риболов двама души, наши приятели или просто идват с кола, викам:
– Момчета, елате.
Това лакомията е голяма работа, нали. Пуснахме от тука, от тука, ония минаха от другата страна като заобиколиха там. И от тук един във водата, и отсам аз влезнах у водата. И от тук двама ме държат, а аз държа мрежата. Двама са на сушата и ме държат яко да не ме отвее това. И аз с едната ръка се държа, с другата държа мрежата. И един оттатък, и двама души го държат. И рибата се чува как – так, так, започна да се блъска в мрежата, никой не може да се пусне, да отиде да лови риба.

През това време идва по стената точно пак един наш познат и аз му викам:
– Я ела тука Веско.
– Какво?
– Ловим риба.
– Някой трябва да събира рибата.
И той без да се замисля бум вътре и течението го залепи на рабица. И сега той само лови от тук, от тук, от къде може да стигне риба, и я хвърля на сушата. Направо картинка, и нахванахме вътре, ама това стана за половин час. То лятото е топло времето. Хванахме отстрани доста риба и най-сетне викам:
– Сега дръж се яко за рабица, я си изпуснал – на Веско – край, замина.
И викам на ония от другата страна, че бяха по-яки такива:
– Измъквайте го.
И те го изтеглиха. След малко излизаме от там и на края на язовира седят, и едни викат:
– Рибата отдолу спря да излиза.
А те не ни виждат, защото ние сме на преливника.
– Абе – вика – имаше много риба, от сутринта по един чувал събрахме. Сега вече няма риба.
Значи сме направили някакво добро. Долу седят десет, двадесет човека и чакат, и напълнили по един чувал, и продължават. Представи си колко риба е изтекла от този язовир. Ние какво хванахме, хванахме, онези обаче се разкарали, вика:
– Тая риба свърши сигурно.
Така, това е приключение от онези години, но е точно за това, човек да Внимава.
– Да Внимаваме, да Внимаваме – речи Исус на юдеите, които бяха дошли при него. – И Истина, Истина ви казвам.

Приятел:
Не е приключил случая, те понеже хората не знаят въобще за какво става дума, ама аз ще говоря на притчово ниво. Ти ме накара да влезна във блатото, аз не исках да плувам в блатото. Всички ми казахте да не влизам в канала, ама аз влязох в чистата вода, не е ли по-добро..

Георги:
Много е по-добро, правилно, виж как си запомнил.

Приятел:
Някой да ми е помогнал? Сам си влязох и сам си излязох.

Георги:
Аз му казах и тук в края даже едно място е чисто.

Приятел:
А и още нещо, никога не съм искал да отида на другия бряг. Може би щях да отида, но не ми беше такава задачата. Имах си друга задача.

Георги:
Е, има Тука да стоиш много време, така е, да си изпълниш задачата.

Приятел:
Аз няма да им кажа конкретния случай, да си правят изводи. То не им трябва конкретния случай. Той понеже е по простичък и говори с примери. Аз понеже съм по-умен от него..

Георги:
Точно така, вярно е. И аз излизам на разходка.

Приятел:
Жоро, искам да ти дам една идея да направим едно шоу, защото стига с тези шоута на Слави, Комици. Тука какъв комизъм, какво чудо, каква сълза и смях има.

Георги:
Ти снощи не беше на беседата, тя отначало как хубаво започна и интересно.

Приятел:
Казвам ти директно защо не дойдох. Работих оня ден до три часа през нощта и в три часа на обяд вече релаксирах. Защото като започнах да си оставям разни неща и не си спомням къде съм ги оставил…

Георги:
Ще те пратя при един Гуру, Духовен наставник, който прави и сексуална релаксация. Дипломи дава, какво още.. (смее се) Какъв беше, психо анализатор. Аналитици нали има в Америка, тука са такива и Окултен Синтеолог. Бре, какво е това окултен синтеолог?  Ами който прави окултен, духовен синтез, викам:
– Може ли да ми направиш Иванчо, Духовен Синтез на мен, като ме гледаш така?
– Всички правят анализ, обаче аз съм от тези, дето правят синтез и затова съм се писал синтеолог.
Аз снощи забравих да ви го преведа нали, от визитната картичка на Ив. Ж. Клатикрушев. А, сутринта ме пита Силвина:
– Георги, ти, хайде, ти снощи ги премяташ, такава фамилия няма.
– Как да няма? Вземи телефония указател, ако не, ще ти изпратя стария Клатикрушев. Имат вила на едно място и той си сложил такава месингова табелка „Вила Клатикрушеви“. Идеално.

Обаче младите не искат да се казват така, всички, неговите внуци, нали. Той е възрастен човек, вече много, питам го.. Наблизо баща ми работеше, у съседната вила, правеше нещо и аз от там помня, и знам, и от там се знаем с целия род. И викам:
– Дядо Иване..
Той е дядо на този, а той ми разказа историята за попа. Аз казах, че Иванчо ми я е казал. Иванчо я знае, разбира се, дядо Иван ми каза, че дядо му бил поп и т.н. И как фамилията им станала, което е вярно. Прякор било и после станало фамилно име.

Обикновено на много хора в България прякорите стават фамилни имена. Или пък примерно някой ако има воденица, като дядо му е имал на моя приятел Костадин Воденичаров. На Коцето и те са фамилията Воденичарови.

Така и аз отивам на разходка с доктора, малко да се раздвижим. Има още време, имаме още един час и половина до обяда, така че…

bg_BG
Cart Overview