0

Чистосърдечен разговор

Георги: Аз съм учил в Академията за Космически науки, три хиляди деветстотин деветдесет и девет дни, четири хиляди без един. Направете сметка колко години е, като три години са хиляда деветдесет и пет дни. Колко години са ме обучавали и са си играли с мене, на тренажори, минал съм през всичките видове обучение. И понеже трябва да минеш и през смъртта, няма начин, да умреш чисто и просто. Състоянието на смърт да го усетиш, то се вика, да минеш през тренажора или симулатор се казва, както пилотите, както космонавтите учат. Естествено няма да ме уморят наистина, а и да са ме уморили, аз много пъти съм се прежалвал. Ето как става това, ще ти кажа, да не се притесняваш, посветените го знаят и когато са посветени смъртта е лека, тоест това е духовна трансформация, която преминаваш и си оставяш чисто и просто тялото. Но има и много хора, които са си отишли праведници и светии, които са си отишли с тялото, и Учителя си е отишъл с тялото. Но най-напред от старите пророци Свети Енох си е отишъл, Свети Илия си отива с тялото, с тялото си отива Исус, това е официално Възкресението, Мария Магдалина, майка му си е отишла, с телата си, те не са си оставили тука телата си. Има състояние на смърт, след това състояние на съживяване и тялото го няма, тялото изчезва. Мойсей си е отишъл така. Аз също не смятам да си оставям тука тялото, честно ви казвам, избръмчавам нагоре. Само че след фазово преобразуване на тялото и всяка една клетка трябва да стане светлина, иначе ще си е същото. Не искам да ми вярвате, нали, сега си говорим приказки и легенди. Има четири състояния на смърт и през четирите минах, за да знам за какво става въпрос. Ще ви ги кажа накратко и набързо. Първото състояние е на най-невежите хора. Пие вечерта дядо Пешо, вече е пенсионер и нищо, чака да дойде хубавицата и да го вземе. За него не е хубавица. И какво става? Сутринта събужда се, става, вратата не може да я отвори. Посяга на вратата, не може да я отвори. Обаче влиза жена му или комшията вътре, отворена вратата, той излиза навънка. Почва да се мота из двора, а не се е обърнал да види, че е на леглото. Разбрахте ли ме? Той с етерното тяло пътува, той ако се обърне и види, че лежи там, това е физическото тяло. С тъй нареченото етерно тяло той излиза навънка и вика: „Чакай да отида да видя животните“. Той не знае, че е умрял. Елементарните, най-нисшите, посредствени съзнания трудно разбират, че е починал: „А, тая врата що не се отваря?“ Ръката му потъва във вратата, той понеже се вижда, вижда всичките. Отива чука по рамото комшията, оня не се обръща, звук не му излиза от устата. И по едно време вижда обграден е от едни същества, баба му, дядо му, майка му, баща му. Това са холографски изображения и викат: „Знаеш ли, Пешко, ти стана на осемдесет и девет, деветдесет и една години, ами Господ вече те вика.“ Ако си много посветен, те прибира само русата хубавица, преди това минава Архангел Михаил или Архангел Гавраил, ако е дежурен и после те взимат. Обаче, той вика: „Какво е станало?“ „Ти знаеш ли, че си умрял?“ „Неее, аз съм жив.“ „Жив си, ама не си жив. Ние говорим с тебе, ама я виж.“ Разбра ли сега първото състояние кое е? Второто състояние, е на повечето от хората, които вече осъзнават това, вижда го и вика: „Нищо не ме боли“. Дето оня казал: „Събудиш ли се една сутрин и нищо ако не те боли, значи си умрял“. Точно същото състояние е. И се вижда на леглото, гледа обикновено отгоре, лети. Излита навънка, почва да блуждае насам натам, вече идват другите, почват да го оплакват. Ясно е какво е. Значи той го приема много по-леко и по-бързо. Третото състояние на хората, които вече, понеже те са духовни хора, те са обучавани, той може тази чаша да я премести. Това са духовете, които бутат, бутне бутилката, бутне чашата. Усеща, че тия работи с мисъл може да ги направи. То е едно изображение, пак енергийно, което вече умее да борави с тия работи и не го е страх. Вика: „Край, тука остана тялото, аз вече съм свободен“. Само като си помисли и отива и вижда Ню Йорк. Четиридесет дена е тука, после заминава. През тия четиридесет дена го водят приятели, познати и така нататък. Това състояние вече на него му е по-лесно. Защо? Той не чака да му отворят вратата за да излезе или да му отворят прозореца. Затова огледалата ги слагат, душата може да премине в огледалото и минава в другото измерение, и там става блуждаеща, и там може да стои дълго време, докато дръпне нагоре, Господ да я извика. Има такива технологични работи, затова покриват огледалата, трябва цяла нощ да си говорим за това защо стават тия работи. Когато знаеш вече и си посветен в нещата: „Вече съм умрял, добре“. Но като дойде вечерта и като легне, на синове, на дъщери, на баща, на майка, на близки, може да им внушаваш мисли. Отиваш и му говориш с мисъл, и той или те сънува, или вика: „Знаеш ли какво ми каза, еди кой си си замина, но аз говорих с него и ми каза това и това“. Можеш да пуснеш някакъв звук до ухото му, да бутнеш чашата. Баща ми като дойде, на бялата покривка, защото не вярваха. Предишната вечер казал на жена ми, той е знаел, беше посветен: „Аз и като мина оттатък пак ще идвам тук да си пия кафето. По една чаша ще ми слагаш кафе и ще ми палиш по една цигара“. Той не пушеше, а пушеше ритуал, той не можеше да гълта цигарите, беше спортист, а само в устата дима, две кафета днеска, две цигари, все луксозни, специални. „Приятно ми е да ми мирише дима“, но не ги гълташе, дробовете му бяха абсолютно чисти. Събрали се пет колежки на жена ми и си пият у нас кафето. И аз викам на жената: „Ти що не си сипала на татко една чаша кафе?“ „А, какво да му сипвам“. „Сипи му една чаша, каза ти човека в прав текст, преди да си отиде“. А не беше минала и година. Сипа му половин чаша, постави чашата. Викам: „Вие тука пушите, запалете му една цигара, аз не пуша и нямам цигари“. Палят цигара, слагат я на пепелника да гори, и както чашата седи така, изведнъж се обръща сама и кафето се разля. Жената прибра тая покривка, слага втора. И аз викам: „Вижте какво, момичета, виждам, че нито една не вярва от вас. Нали?“ „Някой го замете“, а тя чашата се обърна сама. Аз чакам, защото знам, ма те не знаят. Втори път слагат чашата на същото място, цигарата както гореше, не мина и една минута и втори път чашата се обърна. Викам: „Вижте някой обърна чашата. Аз не я пипах и вие не я пипахте. Разбрахте ли сега, че има нещо?“ Той само да покаже присъствие. Това са вече третата степен на много висшите посветени, които знаят, и през тази степен минах. Вече можеш да внушаваш мисли на човека и той почва да ти ги изпълнява. И четвъртата степен е на най-висшите посветени. Просто тая нишка, която е, сам си я прекъсваш. Нали ме разбра? Късаш нишката и си заминаваш. Не идва нито Архангел Михаил, когато искаш и както искаш, и в колко си часа искаш на тебе, имаш разрешение, ама трябва да си от светия нагоре, тия великите Учители така правят. Сам си спира живота, с дишане влиза в това, спира си дишането и хоп излетява. Това са четирите степени на заминаване от тука. И колкото по си посветен, колкото по си вътре в нещата, толкова ти е по-леко. Майка по същия начин си отиде както баща ми за десетина минути. Викам: „Майко, какво?“ „Ей, голяма мъка“. Душата не иска да се отдели от тялото, а на баща ми веднага се отдели. На нея поне десет минути минаха. И аз понеже като бях дете и гледам, баба ми ме водеше до тоя ковчег на тая баба, ония реват, тръшкат се, пищят, мъка. Аз пет годишен, гледам бабата, дето е в ковчега, второ изображение отпред до ковчега стои, нищо й няма, върви из стаята. Викам: „Бабо, още една баба същата“. Тя вика: „Да, шът“ Никой не вижда, не знае, но баба ми беше знахарка, лечителка, ясновидка, с всичките салтанати. Голяма билкарка беше и знаеше тия работи, знаеше, че имам такива способности. Аз мислех, че всички са като мене, виждат цветно, слушат музика, думи, цифри, числа. Никой, пълна запечатка. Та такива работи. Смятам, че си доволна от тоя отговор, защото няма нито къде да го прочетеш, нито къде да го чуеш.

Въпрос: А в съответствие с различните нива, се изместват в различни места, предполагам?

Георги: Да. От тия четиридесет и девет сфери тука където са, там заминават. Извън това заминават само високо посветените, те не напускат тука. Всички се въртят тука.

Въпрос: Значи енергията продължава….

Георги: Шестдесет и пет милиарда души са тука, които едни са живи, сега има десет милиарда на Земята в тела и петдесет и пет милиарда, които чакат. И се въртят така. Обаче малко ще останат на Земята честно казано, с това нисше съзнание. Има приготвена планета Земя номер две. Същата като тая, още не е населена. Там ще отидат, успокой се. Има за всички места, има за всички апартаменти. Не мислете и не се притеснявайте, Господ ни пази, който трябва. Тука че паднал самолет, там че кораб потънал, тепърва започва. Не искам да съм лош пророк, обаче Господ пази своите чада. Като не ти е писано, тоя самолет в Алпите, падна и се спаси един, значи на него не му е било писано, просто не е отишъл да се качи, значи нещо го е задържало. Ама всички останали са били събрани там. Така че, света е съвършен и аз така го приемам. И ако не го приемам така, значи не мога да бъда нито духовен наставник, нито посветен. Защото всички тия работи Господ ги допуска да стават, щом ги допуска, значи е неговата воля и аз не мога да изляза против него, понеже знам, че е така. А другите почват и викат това не е добре, онова не е добре, трето не е добре. Не е добре за вас, то фактически е добре за човечеството и за всеки един от нас, добре е. И най-невероятните неща пак са добри за нас. Това всичко е урок, имунизационна инжекция, и Чернобил, и Фукушима, и засилената радиация. Скоро пак им говорих, викам: „Ние отровените ще останем, неотровените ще си отидат“. „Ама как така?“ Ами така. Ненапразно на императорите, на кралете и царете са давали всеки ден по малко отрова, за да свикнат. После са им дали една чаша, на никой нищо. Ние по същия начин. Ама тия, които не са приемали отрова и които са пищяли: „Ние отиваме на чисто, насам, натам“, бягат на другия край на света, не искат да живеят тука, те вече ще станат зле.

Въпрос: Това е интересен въпрос.

Георги: Истина е което казвам. Разбра ли сега защо, когато казах, но го казах пред тридесет човека, ако го бях казал в Стара Загора, че когато палят боеприпасите на полигон Змеево и опушват Стара Загора, те щяха да ме убият с камъни. Ама аз казвам на тридесет човека: „Разберете, че това ви активира белия дроб и е добре за вас. Това ви прави хора, които ще живеете дълго“. А ми да. Защото те живеят там, аз нали съм живял в Стара Загора, след като запалят това, вятъра духа от запад. Щом почнат да палят, започва да духа от изток, нарочно Господ обгазява Стара Загора. Питам: „Защо?“ Вика: „След четири часа ще има дъжд“. След четири часа пада вода и изчиства саждите и всичко. Те даже старозагорци не са видели, че пада дъжд. Значи за елементарните съзнания трябва да се изчисти обстановката, да се изчисти въздуха, всичко. Виж, те просто не са наблюдателни и не могат да разберат. Не е това, което е. Човек трябва да почне да мисли, много да мисли. Медиите да ми промиват на мене мозъка? Това е пълна глупост. Сега ще кажа още нещо, което го казвам за десети път тоя пример. Честни и почтени политици на дали има. Политиката, казват, че не е от най-чистото нещо. Преди десет години, дванадесет или петнадесет имаше един дали беше президент или министър председател на Унгария, си призна, че е купувал гласове. Човека по телевизията каза: „Да, аз съм избран и имам такъв грях, купувал съм гласове.“ Тоя човек, аз ако бях, прекрасен човек, щях да го държа на поста министър председател докато е жив, той заслужава, това беше единствения честен политик. Медиите казват: „Той купува гласове, да го свалим.“ За две седмици излизат отпред тълпите замаяни със стадно съзнание, пред парламента, викаха, викаха. И тоя най-честния, най-свестния политик го свалиха и го изхвърлиха. И какво? Дойде един мошеник, по-голям мошеник от мен и омайник, „Аз това, аз съм чист като сълза.“ А той вършил такива работи. Значи оня честния, почтения, истинския човек, който си призна го изхвърлиха и кой дойде? Престъпника, мошеника, нисшето съзнание. Ама полага им се такова да ги командва. „Благодаря ти, Тате. Да, да отиде и да ги тъпче, ама до дупка.“ Това им се полага. Как един честен човек, който ги разбира, който милее за тях и е състрадателен? Ми такъв не им се полага, защото тези промито съзнание имат, не на колектив, а на едно хубаво стадо. Това е. После го проумяха. Викам: „А, Господи, значи ти пак си правия. Винаги си прав.“ Разбрахте ли сега, че няма да мислите като другите. Ще си смените стереотипа на мислене. Най-напред обръщаш нещата на сто и осемдесет градуса и тогава почва. Ама тоя вика и ти казва: „Това е бяло синкав“, „Аз да го видя и да го проверя.“ Пишат медиите. Какво? За падането на самолета ни, ама нали съм израснал в авиационно селище, баща ми беше военен пилот. Почва да сдава електрониката багажа, обаче единия пилот, че бил неразположен, това, онова, писаха му всички престъпления на неговия гръб. Защо? Ами за да изкарат компанията чиста, че самолетите са стабилни и сигурни. Нали? От тая гледна точка, пак за пари, за какво и хората да са спокойни и да пътуват, да не всяват паника. Не бива така. Може да бъде излъгано цялото човечество, ето казвам голяма дума, но не и аз. Мене не. Защо? Една жена идва при мене да се изповядва и викам: „Слушай, ако можеш да излъжеш Господа, ще излъжеш и мене. Казваш истината от А до Я, иначе аз ще те подсещам за някои моменти от твоята биография.“ Виждам, че тя почва да ме заблуждава и лъже, и викам: „Не един любовник, имаш два и имаш мъж. Защо казваш, че имаш един любовник? Оня резервния, дето от време на време си с него?“ Тя почна да клепа. Викам: „Не клепай. Нали е така? Искам само да или не, да ми кажеш, а не да ми разказваш приказки, защото приказките ги разказвам аз. Ти идваш при мен да ме питаш, не аз при тебе.“ Та така, не се притеснявайте, всичко е у вас, всеки е източник и всеки е длъжен да направи избор. Свободна воля нямаме, защото ни е направена програмата. Но избор имаме. Дали на тоя стол или на тоя, дали на черния, дали на белия, дали да работим с доброто или да станем мошеници, престъпници, хайдуци, да лъжем всеки и така нататък или да вървим просто честно. А иначе при всички положения онова което ни е направена програмата, ще стигнем точно и ще бъдем обучени. Само че не е ли по-добре без много бой да ни обучават, да не ни карат насила? Защото едно стадо като го вкарват вътре в кошарата, тия най-въртоглавите шилета, ги вкарват с тоягата, бой и вътре. Няма начин стопанина, овчаря да не ги вкара, нали? Защото те са животни, а той е човека. А другите, дето си влизат послушно, нищо, тях не ги пипат. Та това е цялата работа и при нас, само че човек трябва да го разбере.

Въпрос: Тоест, генетично са ни заложени тия представи за добро и за лошо?

Георги: няма, добро и лошо няма! За мене добро и зло, не съществува. Едно и също нещо е, двете страни на монетата. Не можеш да кажеш, че едната страна на монетата е по-добра от другата. Няма как. На Земята е така. Но важното е човек когато е умен, значи по-добре е да мине през деня, от тука да си отидеш до вкъщи за да не се спънеш, отколкото да минеш през нощта. Това е. Иначе и светлината, и тъмнината, по половин ден. Значи от нас зависи просто по-леко да минем и да се обучаваме, но щом не искаме, по трудния начин. Нали ти казвам, злото също е направено за обучение, но има и нещо друго. Зло по принцип не съществува. Съществува тъмнина, но зло няма. Злото използва силата на доброто, това съм го написал в „Диамантената десятка“. То е като дървото и сянката. Сянката лоша ли е? Не. Ако дървото е доброто, сянката казват, че е лошото. Ама не е лошо. Ако няма дърво, няма да има и сянка. Нали? Значи щом има добро, има някакви зачатъци, някакъв символ на зло, но от нас зависи дали ще застанем на сянката или ще отидем от другата страна на слънцето. Това е. Сянката, нищо не вирее, има си негативи, обаче ние като сме умни ще видим къде е сянка и няма да заставаме там. Иначе няма ли добро, няма дърво, няма сянка. Това е. Винаги злото черпи от доброто, ама по хитър начин.

Въпрос: Беше казал преди, че оценката е важна, тоест отношението, то е вид оценка. Че е по-важна оценката, от нещото, което оценяваме.

Георги: Да. Нашето отношение към нещата, прави нещата. В това съм се убедил. Отношението, да си добър към едно животно и то става добро към тебе. А да не говорим към един човек. Най-лошия човек става добър, когато той те усеща, че го обичаш. Той те усеща и няма начин да сбърка. Но когато дори да си мълчиш и особено да си лицемерен, а фактически сърцето ти друго диктува, няма начин, защото душата те разбира. Следователно отначало човек леко се насилва да бъде добър, наистина. Има едно леко насилие към себе си. „Тоя не ми е симпатичен“, няма значение, че не ми е симпатичен, аз съм длъжен да бъда добър към него. Най-малкото да не му излъчвам лошотия, да не го мразя. И това е. От тука се започва, след това докато ти стане навик да излъчваш едно добро чувство към всички, животни, дървета, насекоми, хора, цветя, птички. Всичко си идва на мястото. Ти си един излъчвател и никаква болест, ама нищо не може да те докосне. Качваш се в превозното средство общото, дишаш, всички кашлят, грип, нищо, ти си недосегаем. Чисто и просто вирусите не могат да влязат у тебе, твоята доброта те пази. Това е фактически аурата на човека, която съдържа тия работи, съдържа тия добродетели. Ря е толкова здрава защита, по-яка е от танкова броня, на чистия човек. А иначе, ако пускаш една лоша мисъл, като направиш тая дупка, през тая дупка влизат лошите неща вътре. А добрите мисли правят само броня и нищо не може да влезе. Но лошите мисли, лошите чувства и лошите дела, ти сам си отваряш аурата и ония почват да я пробиват, тоест влизат вътре различни енергийни вампирчета, така да ги кажа или вируси, различни болести. Ние го правим това, иначе никой друг не може да ни пробие аурата, освен ние самите и Господ, който той ако реши може да влезе у нас през аурата, защото това е негово. Това дето викат тъмни сили, тоя, оня, магии, ние си правим автомагия. Една магьосница каквото и ще да изпрати за мен, а не че не ми изпращат, но удрят колата, аз съм недосегаем. Но колата прас някакъв предмет около мен и то толкова мощен. Разбира се Господ ми е забранил да отвръщам на удара с удар, защото ти е бедна фантазията какво ще стане. Приемам, колата счупи ли се, счупи се, всичко е наред, ще я направим. И заради това тия неща се отбиват. Някой път се отбиват от нас и някое домашно животно си заминава, някой велик магьосник, който се опитва да пробие на някой аурата, затова куче, коте да имаш, овца в двора, някой път викаш: „Ама от нищо си замина животното“. Не е от нищо. Това е от човешката завист, алчност, злоба, ненавист и така нататък. Това не са приказки, макар че когато ние сме чисти и добре, защитаваме всичко, не само себе си, но и тия около нас.

Нашата обиколка е за да представяме двете книги: „Аз и Пикасо“ и стиховете. Те стихотворенията не четат кой знае колко. Къде бяхме, имаше доста хора в залата, бях сложил стихосбирката, гледам само една купена. А виж от другите книги бяха взети доста, даже другите окултните книги свършиха. Какво остана само? „Златната сфера“. „Златната сфера“ е наръчник за самолечение, инструкция може да се каже.

Въпрос: Може ли с положително мислене и самовнушение да се излекуваме, да си променим съдбата?

Георги: Абсолютно. Отгоре на нас ни е дадено, по голям процент отгоре е програмата, но когато тръгнем по правия път, имаме наставници и сили невидими ангели, които са, светлата сила започва да чисти и след дванадесета година много бързо се чисти кармата, съдбата, когато хванеш правия път. Едно време, преди десет-двадесет години, Господ за да ти изчисти съдбата, която е кармата, трябва да види, че ти като си хванал пътя, вървиш дълго време по него. Година, две, три, четири, пет и прехвърлиш петдесет процента. Петдесет и един процента вече си станал добър, свестен, изпълняваш природните закони, божествените закони, всичко е точно. И тогава останалата част хоп като с магическа пръчка изчиства и ставаш здрав, богат и щастлив, което е истина. Обаче сега, иска колко? Десет процента. Сега като тръгнеш по пътя, един процент няма, когато направиш десет процента вече или десет добри постъпки и така нататък, не сто, не петдесет, вика: „А, момичето или момчето вече са достойни, изчиствам им цялата карма.“ Ако нещо после направят, на бърза ръка, моментално на доброто се дава бонус награда, на недоброто веднага наказание. Колкото си по-извисен в духа, така да се каже посветен, толкова става по-бързо. Ако направиш нещо недобро, в следващата секунда или до една минута вече, ще се чукнеш, ще стане нещо. Господ те подсеща, че не си направил нещо добро. Ще ви кажа защо си ударих пръста. Колата сдаде багажа. Прибирам се на село, спирам, електрониката тотално, тя е електроника на гориво нагнетателната помпа, аз разбирам че е това, обаче не го знам със сигурност. Знам, че е нещо електрическо. Въртя на един мой приятел, който живее в нашия град и той на другия ден си вдига чуковете и идва. За какво? Това е жив егоизъм. Аз можех да отида да викна един майстор от същото село или от града, да се обадя да дойде да види. Аз карам моя приятел от някъде си да дойде и цял ден загуби само и само да каже, че е електрониката и той не може да я направи, трябва нова електроника. Точно тогава си чукнах пръста. И разбрах, аз не съм прав да разкарвам тоя човек, да губи цялото си време. Моя жив егоизъм, понеже това е пръста на егоизма, показалеца, и то на дясната ръка, значи съм сбъркал нещо на физическо ниво. Като го премислих, точно така беше едно към едно. И ето, поквичах малко, заболя ме, и сега още докато изчезне тази кръв, ама това ми напомня вече две-три седмици. Един месец, два ще ми напомня, че аз не съм бил справедлив. Ама моментално, когато дойде сутринта, вдигнахме капака и той като погледна двигателя, погледна цялата система и вика: „Това не е за мене, това е електрониката.“ И пуска капака, аз тъкмо да затварям шофьорската врата и съм си сложил така ръката, иначе той си свърши работата. Една минута. Разбрах защо е станало. И така, като направиш нещо, от вас всичките сме аватари, ние слизаме без карма и си отиваме без карма. Аватара, който е слязъл тука да работи за Господа, той върши някакво дело, може и най-дребното да е, обаче върши нещо и си е точно на мястото. И него само го подсещат. Като направи нещо, плаща кеш. Не му се трупа от минали животи. От минал живот ако има нещо, не е негов, а в някой род го изпращат да чисти, защото там няма някой достатъчно праведен, или достатъчно умен, или достатъчно духовен. И като няма, изпращат един аватар, който поема цялата работа и седи там с години, докато не изчисти на тоя род докрай цялата карма на всички. Защото тя се трупа от пра пра пра дядо, девет поколения по майчина линия и девет поколения по бащина линия. Направете сметка от колко години е натрупана кармата и понеже нито един от тоя род не се е родил, който заслужава да е духовен, да е свестен, праведен. Всички са мошеници, развей прах. И тогава какво? Идва аватар, който в тоя род остава, дали ще бъде зет, дали ще бъде снаха, мъж или жена няма значение, дали ще бъде някаква друга рода или приятел и започва да чисти на тоя род кармата. Ето това е. И понеже вие сте дошли тука да ме слушате, това е вашия бонус. Останалите не ви интересуват, кой дошъл, кой не дошъл. Тука сте и аз ви казвам, всеки един от вас е изпратен и на мястото. Идват при мен и казват: „Каква е моята мисия, каква е моята задача?“ Твоята задача, да живееш, да дишаш и да вършиш точно това, което е. Една жена вика: „Аз продавам на един павилион вестници и списания.“ Ма това е велика мисия. Ти продаваш вестници и списания на един павилион. Отваряш го сутрин в шест часа и до дванадесет го затваряш, следобед не ги купуват. „Това ли работиш?“ „Това работя.“ Ще си вършиш работата идеално, съвършено, това ти е работата на Земята, докато Господ не те хване и не те премести на друга работа. Ако си метач, няма да метеш като мургавата от отдел „Чистота“, ще гледаш да изметеш стълбите идеално, улицата, тротоара идеално, ще го направиш както трябва, а не през пръсти. Това ти е работата, бе. Господ за това ти пише шестица. Него не го интересува, че метеш пред кметството, както съм казал, площадката и стълбището или ще си кмета, който ще влезе горе. Това изобщо не го интересува. Него го интересува да си свършиш работата, тоест да спазваш неговите закони, а това са неговите закони. Невидимата работа, която върши един аватар, той мисли, че не върши нищо. Той само със съществуването си чисти. Само за това, че неговата аура всяка нощ излиза и почиства всички боклуци или чисти аурата на тоя град, да кажем. Скоро бях в Чирпан и видях, че има седем аватара, които чистят този град. Чирпан е горе долу голям колкото Козлодуй. Тука не знам колко са. Седем, от които половината мъже, половината жени, така да се каже, и чистят целия град. Съзнателно или несъзнателно? Има аватари, които са съзнателно. Ама аватара по какво се познава? В нашето село, влизам в магазина да си купя белен слънчоглед, пия си кафето за мезе слънчоглед. Обаче пред мен един човек. Слаб, фин такъв като мен и вика: „Дай ми от тия фенери, дето са животински.“ И тя: „Ти нали не само си вегетарианец, а си и веган, и ядеш само сурова храна, жива храна.“ Защото всичкото останало, термично обработената е мъртва, минава през хладилника, консервирана, това не е храна за живия човек. Само живи плодове и зеленчуци, и ядки. И той вика: „Да, аз трети ден съм на вода само, даже може и вода да не пия един, два дена.“ Говори с магазинерката. Тя вика: „За кой взимаш това месо?“ „За кучето. Имам куче и го храня с тия работи.“ Аз като го погледнах аурата му свети, като го скенирах. Викам: „Тоя човек е напълно праведен. И в това село тук не съм го виждал.“ Той бил аватара на селото, дали знае или не знае. Отивам пак в едно друго село. Сядаме с приятели да си пием кафето. И до мен сяда един човек и почваме да си говорим. Не пие кафе, не пуши и ни покани у тях. Извади една стара ракия, моите приятели пиха, викам: „Аз не, ще карам колата. Аз и по принцип избягвам.“ Викам: „Ти що не си сипа?“, сина му си сипа, сина му към тридесет годишен и се чукна с другите. И той вика: „Ще ми се карат.“ Но никой не разбра освен мен. Какво? Небето ще му се кара. Той каза: „Ще ми се карат.“ Всички помислиха, че жена му ще му се кара. Няма такива работи. Алкохол не пие. Произвежда алкохол, той сина му каза: „Колко сме заредили тука с вино и ракия.“ Това е аватара. И ти говори по различен начин. И той позна ме, вярно аз тогава бях с голяма брада и коса, седна до мен и на мен ми говори тия работи, никой друг не разбра за какво си говорим, ама нито един. А той тракторист в селото, има десет декара лозя, има някакви земи, селскостопански труженик човека, най-обикновен. Има един син, жена му я нямаше през това време у тях, съвсем непознати сме, четири човека си пием у неговото село на центъра кафето. Вика: „Момчета, елате до нас да ви почерпя ракия и грозде“, беше есента. И ни откъсна от асмата грозде, аз грозде ядох, разбира се и почерпи другите с по една хубава ракия. Това е аватара. Аватара какво прави? Той свети, той чисти съзнателно или несъзнателно. Съзнателния аватар, съзнателно. Несъзнателния аватар с това, че живее в това село, всичко чисти. Ама той живее праведно и е по-различен от останалите всички селяни и всички хора. Толкова различен, че нямам думи, но те го понасят.

Силвина: А има и аватари дето са подвижни, те обикалят. Някъде убиват някакви хора, както сега във Франция журналистите ги избиха. И една приятелка й казват: „Трябва да отидеш там, защото тия души трябва да бъдат освободени.“ И тя хваща самолета и заминава, с тая мисия. Ние сега бяхме в Преслав, там знаете убийството на болярите, на петдесет и двата болярски рода, и имаше доста негативна енергия, и души, които чакаха.

Георги: Те се казват блуждаещи души. Те не са освободени и вместо четиридесет дена, седят четиридесет години, четиристотин. А трябва да бъдат освободени нагоре. Това е технологичен процес, технология и просто хората няма смисъл тези работи да ги знаят. Това са подробности, така да се каже. Човек ще ги научи когато го посвещават, ще му кажат кое, какво, що. Обучават го, всеки един обучават индивидуално, когато го вземат на отчет.

Въпрос: Спомена няколко пъти за дванадесета година, това провокира и въпроса, спомена, че ще се променят клетките, телата.

Георги: Променя се и в момента. Имаме нова конфигурация, костите олекват. Обаче ние трябва да се оставим, вдигаме висока температура, зле ни е. Хората веднага отиват доктор, една шепа лекарства. Изчакай двадесет и четири часа. Изчакай три дни, издръж. Ти почваш да бъркаш срещу природата. Аз нямам нищо против, напротив имам много приятели лекари, отиваш хубаво, да видиш. Отиваш на доктор, всичките ти изследвания са идеални. Едно момиче сега дойде оня ден и то каза: „Аз нямам хемоглобин, желязо. Две и две. И живея, и ми е добре.“ Викам: „Дъще, моя е още по-нисък. А на едно момиче от Благоевград е нула две.“, желязо няма. Всички ще станат на земното кълбо без желязо в кръвта. А докторите, отиваш само да ми види изследването, той ще умре някой доктор, който е такъв с капаци, който е чисто стандартен доктор, защото ще каже: „Ма това не може да бъде човек.“ Не може да бъде, но всички ще станат такива. Новата раса с това се ражда. Новата раса не яде месо. Те нарочно насила ги учат, плюе детето месото отначало, викат: „Яж, яж, яж, защото няма да имаш сила.“ Глупости. Ти го разболяваш, ти му убиваш имунната система като му даваш месо. Няма да даваш. Ако се научи да яде, както се научават някои, ще яде известно време до петнадесет, шестнадесет годишна възраст и после пак ще спре. Не е пригоден новия, даже и нашите тела не са пригодени, нито едно човешко тяло не е пригодено. И в Библията го пише черно на бяло, месото не е за ядене. В Стария завет, като им казвам на поповете: „Що не четете пророк Исая, който казва: „Като убиеш вол, все едно убиваш човек. Като пренесеш в жертва козел, все едно пренасяш в жертва човек.“ А евреите това го правят, изгарят вътрешностите, те не ги ядат. Защо не го четете, защо не го казвате?“ Не убивай, не убивай нищо. Значи щом ядеш смърт, какво очакваш? Да не се разболееш? Защо Мулдашев отива на изток в Тибет: „Говорих с един, който беше на шестстотин години, един на осемстотин години, един на хиляда и двеста години.“ Защо са на толкова години? Значи има някакъв режим, режим на чистота, не само физическата, а енергийната, вътрешната и външната чистота. Това е най-важното и следователно тялото е безсмъртно, двама са го казали от високо посветените, тия дето са чистили тялото. Понеже има една единствена болест, една единствена диагноза на земното кълбо, която са я разделили на петдесет хиляди диагнози лекарите. Много болести, ма няма болести, какви болести. Болестта е една, замърсяване на човешките тела. Енергийните тела, божественото тяло, духовното тяло и физическото тяло, три вида замърсяване. И от там всички останали диагнози. Изчистваш си телата и ставаш божествено здрав и безсмъртен. Това е, нищо друго. Доктор Джеферсън, който много го уважавам, той си е заминал на осемдесет и четири години, като на четиридесет и четири е имал дванадесет болести, рак, перде на очите, задух, болен черен дроб, бъбреци, висока захар и още много. Развалина, а доктор. Един му казал: „Докторе, има и други начини.“ Доктора почва да води един природосъобразен начин на живот, шест години му е необходимо за да се излекува. На петдесет години изкачва най-големия небостъргач, става пръв. Всички състезатели са на двадесет и пет години, той е на петдесет. Вика: „Само да им покажа как се тича по стълбите.“ Става скиор на петдесет и четири години и на осемдесет четири си отива, защото е имал тази страст, като пада лавина, пред лавината да кара ски. Лавината да го гони отзад, това му правило удоволствие. И при едно такова спускане пада и лавината го затрупва, и докато дойдат приятелите му да го изровят, заминава. Той е казал, както и Пол Брег, той е бил сърфист на осемдесет и пет години някъде, прас в една скала от тия големите вълни океанските и умира от удара. Пол Брег казва: „Аз няма да умра. Аз ще загина. Аз съм безсмъртен.“ Същото го казва и доктор Джеферсън: „Аз съм безсмъртен. Аз ще загина. Аз няма да умра от естествена смърт.“ Той е казал и друго: „Ще вземете една клетка от мен, като загина, и една клетка от едно бебе. И ще ги дадете на един колега да ги изследва, който не ме познава. Ще види, че и двете клетки са еднакво чисти.“ Разбра ли сега? Едно дете, което сега се ражда и му е чисто цялото тяло, от нищо не е замърсено. Нито енергийно, духовно, нито физически и има живот седемдесет, осемдесет или сто години, и неговите на осемдесет години. На осемдесет и четири години е като му свалят клетката, значи колкото на бебе, значи той ще живее още осемдесет години, после още осемдесет. Това е безсмъртието. Не говоря приказки, проверете го, прочетете го, всичко това е така и аз съм убеден в това, знам, че е така. Всяка сутрин доктор Джеферсън осем километра бяга, две чаши вода, или топла или студена пие, и оперира по десет, дванадесет часа и вика: „Не съм изморен.“ С какво се храни? На седмица си е позволявал две филийки препечен хляб, иначе само сурови плодове и зеленчуци, и ядки. Това му било храната, иначе бил чист човек. Просто отива и работи по цял ден, и когато е празник или ваканция отива да кара ски. Тича всяка сутрин осем километра, става рано, от осем е на работа, той става в шест часа. Прави това бягане, изпива водата и отива на работа, а е бил развалина. Като прочетох колко болести е имал на четиридесет и четири години, и сърцето му не е било добре. „В моята къща имаше две стъпала (прочетете му книгата), аз почивах на всяко стъпало. Ходя по пътеката като едва дишам.“ Белия дроб му е заминал. „Спирам се, качвам се на първото стъпало, почивам няколко минути и тогава се качвам на второто. Отварям вратата и влизам в къщи.“ Това го пише черно на бяло. На всяко стъпало, две стъпала, не може да влезе вътре. Най-сетне среща един човек и оня му казал: „Абе, докторе, ти си изкарал за доктор, но не традиционната медицина ще те оправи. Има нетрадиционна, народна медицина. Има нещо съвсем друго.“ И той тогава вече, защото всичките му колеги казват: „Докторе, спокойствие и силна храна.“ Той е в болнични няколко месеца и сутрин почва бекон, пържени яйца, месо, сутрин яко ядене. Лелеее, до обяд не се яде твърда храна, не се дъвче, само се пие и то леки напитки. До дванадесет нула нула на обяд дъвчене няма. За да ти се пречиства тялото и да се подмладява, това съм го написал, за това имам беседи, лекции. Докторите идват, слушат и не вярват на ушите си. Как ще вярват като не знаят, това което аз знам. Ако има още някой, някой въпрос. Казах ви много неща, толкова много за един час. И какво запомните, запомните. И знаете ли, не ме слушайте, живейте както знаете, и бъдете себе си. Един вика: „Георги Изворски дойде, говори, говори два часа, я да отида и да ударя аз една ракия.“ Сега бих отишъл и с голямо удоволствие бих пил една домашна ракия с една салата и викам: „А бе, Господи, Тате, виж какво, на Земята съм, като трябва знам, че ще ме спреш. Ще кажеш: „Синко, о ракия и салати, от утре не.“ Ама като си мълчиш.“ Влизат двама младежи през Великите пости у кръчмата и дядо поп луканка и червено вино. „А, дядо попе, а бе може ли през Великите пости да ядеш луканка и да пиеш червено вино?“ Червеното вино нали е кръвта на Исус, докато не дойде Великден не може. „Не може, бе момчета.“ „А ти защо го правиш?“ „Защото не съм питал. Вие ме питате и аз казвам, че не може. Аз не съм питал. Ако питам Господа, той ще каже, че не може.“ Разбрахте ли сега. По-добре да не питаш. Момичета и момчета, беше ми много приятно, че се събрахме и си поговорихме. И ви говорих най-чистосърдечно. Не да се мъча нещо да ви убеждавам и пред една аудитория двеста, триста човека, какво да ви кажа, който разбрал, разбрал, който не разбрал. Когато напоследък казах и се обосновах, ето сега ще ви кажа защо. Излезнаха пет бабички, ма така недоволни излязоха, в Бургас ли, не знам къде беше, май в Чирпан. Говоря им за предателството, Господ казва така: „Човешко е да обичаш ближния си. Ангелско е да обичаш враговете си. (Исус го е казал в Евангелието) Божествено е да обичаш предателите си.“ Когато евреите искат да разпънат Христа и го водят при Пилат И Пилат вика: „Аз не виждам вина у този човек и това е единствения човек в Юдея, който ме обича. Вие искате аз да го разпъна.“ Той е знаел учението на Исус и казал: „Да обичаме враговете си, аз съм ваш враг, защото съм губернатор тука римлянин, вие искате да се отървете от римското робство.“ Евреите не искат римлянин. Значи да обичаш ближния си, да обичаш враговете си, да обичаш предателите си. В „Златната сфера“ съм написал притча за приятелството и за предателството. Защо предателството е най-голямото приятелство, съм го написал черно на бяло. Когато казах следната дефиниция, питат ме: “Защо жестокости има, това онова, Господ да оправи света.“ Не. Ние трябва да го оправим, като всеки оправи себе си. Кога ще стъпим на прага на рая? Когато до иконата на Исус Христос, сложим иконата на Юда Симонов Искариотски, който ни наливат в главите, че е предател, и ги почитаме еднакво, и ги обичаме еднакво. Тогава човечеството ще стъпи на прага на рая. „Аз вярвам, защото знам“, както е казал Айнщайн. Ако преди две хиляди години ти кажат: “Предател, отиде за тридесет сребърника.“ Сега ще си помисля: „Глупости, три години ходи Юда, умен човек, един от четиримата грамотни.“ Само четирима са били, другите са били прости рибари, копачи и овчари, и селяни. Той е бил грамотен. Той няма ли да знае, след като има чудотворни способности Христос и като чете мисли, че Господ няма да разбере, че той иска да го предаде, а и за колко ще го предаде. Това е инструкция програма. Исус като слиза казва: „Юда, на мене и на тебе Господ разчита да изнесем цялата тежест, ние двамата.“ Останалите са  съзерцатели, наблюдатели. Не виждаш ли, че Петър три пъти се отрича от него, а Петър бил най-добрия. Не е верно. Най-добрия апостол, най-верния, най-чистия, най-предания, най-смелия е Юда. И той казва: „Програмата е такава. Трябва да отидеш да ме предадеш.“ Всичко е точно. Всичко да се изпълни. Всичко е мисия. Ясно, че е така. Няма ли да вземе мерки Исус като вика: „С който затопя, той ще ме предаде.“ „Господи, аз ли ще те предам?“ Това е за децата. Те и сега децата не вярват, той няма ли да вземе мерки, да избяга. Всичко е точно. Съвременното съзнание вече дойде да казвам истината. Юда трябва да го почитаме като светия. Той иначе на небето няма да е светия. Аз съм видял храма, където до дванадесетте апостоли, които са на ъглите на храма, има такива големи камъни, за космическия храм казвам. Ако е предател, няма да му изпишат името. Както на останалите и на Юда точно дванадесетте камъни и неговото и то на първия апостол, на първия камък, след това са другите. Петър е някъде по средата, пети, шести, назад някъде. Първите са четиримата, Юда, след него е Йоан Богослов, който е бил грамотен, следва Матей и Филип. Това са били грамотни, знаели са да четат и да пишат. Всички останали нищо. Спасяват го след като те викат: „Той се обеси.“ Той не се е обесил. Той чисто и просто посветените, които Исус ги е подготвил, казва: „Да се спаси.“ Те пускат мълвата, кой ще провери. Пускат мълвата и го изпращат с нова самоличност в един край да работи за Бога като апостол. Това е истината. Всичко останало дето ви говорят, питайте посветените, те ще ви кажат истината. Старото го говори дядо поп в църквата, е не мога да вляза там да го слушам, съжалявам. Почитам много църквата, уважавам я институция, добре си е свършила работата, но до тука. Край, повече не. Омръзна ми просто да казвам, че това е вярно, което не е вярно. И всеки един разумен човек, който му щрака тука логично, естествено ще каже: „Да така е“, останалите ще кажат: „Не е така.“ Затова няколко бабички скочиха, не знам къде беше, и излязоха възмутени когато почнах да казвам, че Юда не е предател, а е един прекрасен от апостолите. Те не изчакаха да чуят какво ще кажа. Викам: „Аз ще се обоснова.“ Само като чуха, че го одобрявам и край. Не ви задължавам да мислите като мен и да ми вярвате. А като седнете и ако четете, те поповете са ме изпитвали, на дали са го чели колкото мен и са го разисквали колкото мен, и са го тълкували, защото това ми беше много дни и години в планината работата. Така че това са символи, трябва да се тълкуват, трябва да се разбере, по нов начин. Това е. Ако продължаваме със старото мислене преди канон две хиляди години, лелеее. Пак ще го кажа пред вас за църквата на баба Ванга, има един такъв надпис: „За всички религии“. Ми свалете кръста, има вътре нови икони, които са хубави и правени от Светлин Русев. Ами там за да влезе, направете го пентаграм или сфера, или един кръг с точка в средата, това е знака на Вселената. Ми направете нещо, всички да идват. Като се види кръста само е на православната вяра, или само на католическата. Ама не е така. Всички течения, всички религии са за уважение и будизма, и юдеизма, и хиндоизма, и конфуцианството, не само католицизма, протестанството и православната вяра. Има ред други, които също са вероизповедания. Вярата е една в Бога. Така, казах ви и това. Вие си мислете, напоследък го казвам на пет места, за да не бъда голословен. На пет места говорих за предателството и в книжката съм го написал. Понеже канона това е най-запечатващото нещо, това е една бутилка, един буркан с капачка. Ти искаш да налееш вътре вода или нещо, не. То го облива отвънка, но вътре не влиза, защото те не си отварят съзнанието. Който дойде да ме слуша, трябва да си отвори съзнанието. Запечатана бутилка ли е, той идва със същите мисли и си отива с тях. И казва: „Изворски не е прав изобщо. Какви ли работи там говори, Учителя ги е казал.“ Нищо не казвам по-различно от него. Но преди сто години той го е казал по един начин, същото сега го приспособявам към днешното време, ама едно към едно. Нищо по-различно от него. Но той е казал и много съвременни неща, аз тях не ги изменям. Но което е за съзнание преди сто години, ми неговите ученици, оооо колко са били на едно такова ниво, не искам да казвам. Негови ученици, три, четири били горе долу в час, даже той им е казал: „Вие пак сте петдесет процента апостоли, вие не сте сто.“ Той им го е казал в прав текст. Петдесет процента, а за другите да не говорим какъв нисък процент са имали, но ги е бил събрал там. Пак ще кажат: „Георги говори“ Ще говоря така, защото това е истината, той го е казал черно на бяло. Така че всички тия работи, който иска да прочете, да провери, да види и най-важното е да мисли със собствения си ум. Да се научи да мисли, това искам аз, просто да махна рамката, да отворя кафеза и птичката да излети. Да почнеш да мислиш сам, а не това, което са казали поповете, това което каже министъра на културата. Министъра на културата добре говори, ама аз имам друго мнение. Тоя министър, оня министър, министър председателя, президента, прекрасни мъже са, точно са си на мястото. Ама аз искам да премисля от мой ъгъла на зрение и най-вече да мисля от божествен, от горе. Аз най-напред да мисля горе-долу, не мога точно да мисля като Господа, дали има полезност за цялото земно кълбо, след това дали има полезност за Европа, след това дали има полезност за Българя, след това дали има полезност за този град и накрая за всички тука. Не толкова за мене, аз съм последен. Обаче дали е полезно и е добре, нещото което се върши в момента.

Силвина: Това е чудесно за финал, това което каза.

Георги: Да, това е хубаво за финал, защото бъдете себе си, и мен не ме слушайте. Идвайте, слушайте, колкото сте ме чули. Обаче питайте душата си и себе си, защото всичко е у нас. Един наш приятел доведе баща си. Той седи до мене и носи една ракия, не знам каква беше. Мисли, че аз няма да пия. И сяда, и вика: „Сина каза, че ти не пиеш, не ядеш.“ Викам: „Не е вярно. Дай да пробваме ракията.“ А той има триста коне в Стара планина. И после сина му вика: „А бе ти ми взема акъла, с баща ми пи ракия.“ Той вика: „Ти що ми казваш, че Георги Изворски не е човек? Видя ли какъв свестен човек беше.“ Силвина направи салата, сипахме си по една ракия. И аз викам: „Добре сте дошли. Всичко е наред.“ А той мисли, сина му вика: „Той гледа в една точка“, мисли че аз само медитирам и нищо. Чакай бе, и аз съм човек в крайна сметка щом съм на Земята. Този човек ми праща поздрави най-редовно и ме канеше в планината, вика: „Ела, ще ти дам едно конче.“ Викам: „Къде ще го гледам тоя кон? Гледай си го там в планината.“ Много свестен мъж, така ми падна на сърцето, чиста душа. Има разбира се колеги, аз не ги обвинявам, те са си такива. Един вика: „Георги, няма да се държиш като уличник, като в моряшката кръчма с хамалите.“ Викам: „Що да не се държа? Те са хора.“ А ония с бели дрехи винаги, с гердани, и аз имам пръстен и нося часовник, ама ония се правят, броеници, това онова и само мъдро говорят, и само сериозни. Всякакви хора си има, но те също си вършат работата, като духовни наставници отиват при хората и ги учат. Ще се ориентираме към приключване. Кога минаха тия два часа? Вие не знам дали ги видяхте, ама аз като говоря не ги усещам. Усетих само кафето, хубаво кафе беше.

Въпрос: С младите хора си има проблем, в тоя смисъл

Георги: Няма проблем.

Въпрос: Да, няма проблем.

Георги: Няма проблем, така ще казваш. Още едно чудо с един мой приятел доктор имам. Той е доктор вече петнадесет години, той арменец. И вика: „На морето съм и съм в Аспарухово на наводнението. Моята кола на паркинга на мола, вълната идва, всички автомобили ги свлече почти до морето и до плажа, някои влезнаха във водата. Само моята кола седи. Само моята. Вълната не я бутна и не я отнесе, а е между другите. Защо не я отнесе?“ Викам: „Защото ти си светия, ти си аватар.“ И то е точно поради тази причина. И вика: „Даже ми стана съвестно. Останалите ги натопиха, не искат да запалят. Аз излизам и като мина вълната останаха тук таме локви, и аз заобиколих локвите, качих се на колата, обувките не можах да си намокря. Запалих я и излязох от паркинга, и си тръгнах. Клони, заобиколих ги, пръст, камъни. Само моята кола. Не е ли чудо?“ Викам: „Знаеш ли, Рафи защо?“ Той се казва Рафаел. „Защото ти вярваш в Господа, идваш да ме слушаш и освен това си на такова високо ниво.“ Вика: „Аз не бях в колата. Като отивам колите ги няма, само моята седи, а имаше поне двадесет и пет, тридесет коли. Всичко надолу, към плажа и морето.“ Викам: „Сега още повече ще ти се засили вярата.“ И казва нещо друго, предишно чудо с него, беше си оставил колата под едно скеле и отгоре ония правят ремонт. Парчета вар, бетон, това онова, ей толкова на колата му не е паднало. Вика: „Отивам и като гледам какво е около нея. Ония не ги интересува, на петия, шестия етаж. Колата отдолу спряна до прозорците.“ Обаче има нещо друго. Със Силвина сме голямата градушка в София. На другите е като юмрук, на един скъпа кола, прозорци, а един каза: „Аз направо я закарах във вторични суровини. Повече не става автомобил.“ Изпочупено всичко, отгоре на ямки. „Колкото юмрук падаха.“ Но нашата кола, а и на собствения ми зет, вика: „Най-случайно, почва бурята и аз викам да понапълня малко дизел на тази бензиностанция. Вкарвам я и градушката почна. Ние стоим долу, а момчето отвътре само гледа и вика: „Нека мине, тогаз ще дойда да напълня.“ Нищо.                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

bg_BG
Cart Overview