0

Исполини на връх Исполин

Днес, който чу горе историята за моят приятел – пилота.. вижте колко е важно мълчанието, всяка неделя е мълчал като риба. Аз само подкрепям онова, което каза Силвина, защото мълчанието наистина казват, че е златно, а говоренето е сребърно, разликата е доста голяма. И така и аз чакам да чуя нещо интересно, разбрахте ли сега, вие чакате от мен, аз чакам от горе. То е така и сугурно има интересни и нови неща, но все пак искам в крайна сметка.. сега ще бъде, така да се каже блиц лекция или блиц беседа за мен, 30,40 минути ще говоря, аз мога даЗдравей Теодора! говоря и с часове, а изнесох и няколко нелегални и вчера и днес, това бяха нелегални беседи междудругото и без разрешение на Небето и ще започнат да ме бият. Нали, те пускат, а бе викат момчето да пие едно кафе на ден сутрин, едно кафе следобед, обаче ако има и обедно и вечерно и предутринно вече ще стане много, така, значи трябва да спазваме някакъв регламент, някакъв ред и тъй наречената златна среда.

Най-напред ще кажа няколко думи за нещата, те не ми дават много работи да казвам, още не е дошло времето да се разпространява никаква информация и според всички посветени, всички съвършенни, всички светии, всички евреи, всички армейци, те са много умни, имам приятел евреин и армеец, всички знаете,  и според тях една работа докато не е завършена 99.99% – не се казва, хубаво е, можеш кога да я кажеш? Ще ви кажа как стават нещата. Можеш да я кажеш в много тесен кръг, когато всички хора, с които говориш, не само физически са на твойто ниво, но и енергийно, т.е. духовно. Значи, когато един кръг от 5 души приятели, затова Иисус е казал: “когато двама или трима са събрани в мое име там съм и аз”, щом Господ е тук, всичко е спокойно. И аз мога да кажа: имам намерение да направя не една църква каквато правят богаташите или заможните хора, а да направя една църква, но да е оригинална, тя да е виделейка и отгоре, понеже все пак много хора ще се подразнят, кръстта абсурт, обаче и пентаграм няма да сложа, пентаграм има огромен сега в нашия двор, обаче ще сложа какво? – чисто и просто космическият знак за хармония на Вселената, най-висшия, а това е едно кълбо, една сфера, една топка чисто и просто, като сложа и на нея ще изобразя паралелите и меридианите и спи градът, всичко е абсолютно точно, който и да дойде, ама каквато и религия да дойде.. значи, аз ако съм цар, император и на главата си имам корона и на тази корона има кръст, като дойдат всички останали медии ще имат едно на ум, обаче, ако аз имам само корона на главата, т.е. един пояс, една част от кръга, хората ми имат малко повече доверие. Казвам думата доверие ненапразно, защото ето какво слиза отгоре. Така, днес свършихме една великолепна, чудесна, пекрасна, превъзходна и възхидителна, и ако бях журналист не преди 20 години, ами сега, щях да кажа: “страхотно, адски..”, адски и страхотно, да ама аз не употребявам тези изрази и сега понеже като ги употребих ги унищожих моментално и те се пръснаха на няколко милиметра от устата ми, т.е. ефекта, силата им. Словото е една такава сила, че ако човечеството попринцип и разумните същества знаят, ще го използват както трябва, но точно това е запечатано  в повечето от нас или почти във всички, вие видяхте днес, така да се каже, три малки чудеса, те не бяха много малки, но бяха явни. Ние трябва да внимаваме и за малките и за големите неща, защото непрекъснато сме наблюдавани, непрекъснато сме прослушвани, непрекъснато сме изпитвани. Защо? Вие мислите, че като се шляя така и си вървя по пътеката никой не ни вижда, никой не ни чува, никой не ни обръща внимание. Напротив, хиляди и милиони очи и уши ни наблюдават не всеки миг, а хилядна, милионна и милиярдна част от мига, да не говоря за секунда, минута и другото времеизмерване – часове, ден и т.н., цялата природа ни гледа.. ама дали тъпчеш тревичката, дали минаваш през мравуняка и дали волно или неволно – Господи, прости ми прегрешенията, значи явно или тайно съзнателно или несъзнателно, това е волно или неволно. Така и ако спазваш природните закони пак казвам всичко е на 6. Но освен природните закони, които са духовни закони, които са на духовната или така наречена Ангелска вселена, когато сме и ние в тази Материална вселена, трябва да спазваме и божествените закони, ако ги спазваме и тях, там вече по-малко от светии не сме, ама да ги спазваме стриктно и принципно, тогава природата ни милва, ставаме нейни приятели, а към приятеля си – обръщаш му внимание..сега моя приятел дойде от Стара Загора, аз виждам, че закъснявам, ама му обърнах 5 минути внимание на момчето, минава, казва, вижда,  ето направило си е труда да дойде само и само да се видим, дори и за 5 минути, тези 5 минути могат да станат и 5 часа и 5 дни, зависи – нашето отношение към нещата прави нещата. И така, човек трябва да спазва природните закони и божествените закони, затова ги разделям на две. Човешките закони тук на тази планета и на тази Вселена, която се казва проявеното битие, защото виждаме, тази маса е направена от дърво, проявеното битие. Значи, в тази Вселена  се виждаме и тя е материална и физическа Вселена, тук съществуват материалните и физически закони, тези физическите закони са строги закони.. ако вземеш завоя със по-голяма скорост, винаги е предвидено по-голямото – пише 40км, но можеш да го вземеш със 60, колата ти с 80, ако си спортист можеш да го вземеш със 100, обаче ако го вземеш със 102км – приключваш курса, колата излита като летяща чиния – дерета, мостове и чудесни работи.. само 2 км, центробежната сила ти разказва играта, има центробежни, целеустремителни, повечето от вас, повече от мен знаят, тези работи, ама вижте колко е малка разликата, както е онази капка, която прелива чашата. Защо ги говоря тези работи като увод? – ами за да ви влезе в подсъзнанието и да започнете да внимавате, “Да внимаваме” – както е казвал Иисус Христос два пъти и “истина, истина ви казвам”, аз ви насочвам вниманието на там и не казвам “да внимаваме, да внимаваме – рече Иисус на юдеите, който бяха дошли при него и – истина, истина ви казвам”, да внимаваме ние как се отнасяме към нещата и да ги виждаме в истинския им вид, а не както ни говорят комшиите за тях, баба ми как говори за тях, филанкишията как говори, медиите как говорят, нали.. ами да ги виждаме, да може имаме този дар  на различаване, за който говоря в 15 беседи поне да го усъвършенстваме и да виждаме кое е менте и кое е истина, това е цялата философия, който се научи на този дар на различаването – на него живота много леко и много бързо и много приятно и много богато може да му протече и се оставя само съзнателно да бъде излъган.

Тази прекрасна книга съм я написал за един много добър приятел на баща ми – великият, знаменитият български художник и творец Димитър Казаков Нерон, който беше приятел на баща ми, на нашето семейство и лично мой и поради тази причина той казваше така: “аз мога да бъда излъган само, ако аз искам да бъда излъган”, а те го смятаха за наивник, за чудак, за шизофреник и за какъв ли не, само защото той беше един свестен, интелигентен и духовен човек. Духовният човек не е борбен, макар че той се защитаваше като беше груб, ама неговата грубост беше изкуствена такава, докато моята грубост беше дива, нали, вдигаше ми се кармата, докато той гледаше – говори го, вика го, но той съзнава, защото беше роден духовен човек, изключителна личност и затова заслужаваше да напиша книга 215 страници. Е, вътре съм се сложил и аз покрай него да мина за велик, така, тогава съм мислел, като съм писал книгата, не, не съм мислил и това, шегувам се. Така. Тези работи ги говоря и казват така, както и за Учителя го обвиняват “а, бе, словото на Учителя едно хване за главата, едно за опашката, тръгне, говори, някои беседи и лекции са много добре подредени, а други  са много разхвърляни” и те са му казвали в прав текст, че тук-таме нещо не  е, много са разпилени, както и той и аз сега ви казвам – аз слагам само жалоните, ето го пътя. Какво правят инжинерите? От тук до там правят тресето, ама не самото тресе, а само пробиват жалоните, след това започват да идват едни работници, втори, трети, тези дето изсичат гората, подравняват, правят, но винаги има една инжинеро-техническа мисъл, която е сложила жалоните. Е, в крайна сметка това ми е работата – да очертавам пътя и за да се мине по този път обезателно трябва да се разчупи калъпа на съзнанието, защото по този път не може да минеш със старо съзнание, а ако щеш да се съдереш от окултни практики източни и западни, е, не става, просто не става, минава се с ново отворено разширено съзнание, нов стереотип на мислене, на чувстване, на изразяване към нещата и на дело, на дела, на нашите постъпки или казано с по-прости думи – чисти мисли, чисти чувства, чисти думи и чисти дела, а това – второстепенно е – храната, водата, въздуха, защото вече има много хора, които чисто и просто са се отказали от храна, много и от водата и остават само на въздух и светлина. Светлината е прекрасно нещо и няма нищо по-хубаво и от светлината. Днес изкачихме и свършихме една работа на Господа, който ни даде знак при започването, беше безветрие, тихо горе, беше приятно, когато ви разказвах историята за пилота и изведнъж започваме, със вдигането на ръцете си се появи вятър точно срещу нас и флага се вееше точно, както беше нашата посока, българският флаг се вя през цялото време и духаше вятъра от там, това е изявление на духа, който ни чу и който по този начин благославя и освещава постъпката ни, това, че сме се събрали и вършим работата на Всевишния, в момента, в секундата, в която свършихме Слънцето излезе зад облаците и огря много по-силно и това трябва човек да го види, както виждате тука смрачи се и мъглата ни чакаше да си тръгнем и вървеше след нас като кученце, така ли беше? чакаше ли ни? е, чакаше ни, това е, иначе щеше всичко да стане мъгла, но природата не я пуска. И заради това казвам, ако  си светия и можеш да командваш природата, да светия си, казваш на този клон на върбата – я върви натам, скъпа ти там, докато не ти кажа да тръгнеш, да, но ако не си, когато изпълняваш природните закони, ти ставаш мил и приятен на природата и природата вика: “ей това момченце ми е много симпатично, а това момиченце е като фея, ами аз сега няма нито ще го надухам много да изстине, нито ще му пусна град и дъжда да го удари” и чака, ама чак от приятелска гледна точка, не от това, че ти и заповядваш и че ти си в йерархията по-висш от нея. Да, ама има същества в човешки образ на Земята, които са по-големи не само от природата, ами и от нашето хубаво прекрасно Слънце и това са били Иисус Христос и Учителя, и двамата са светили повече от Слънцето и по-силно, в това може да бъдете  убедени, с една изключителна диамантена светлина. Моля се на Господ всеки от вас да види, но тогава, когато трябва, не по-рано, по-рано нито ви трябва да си отваряте третото око, нито да пускате прекрасната Кундалини да ви мине по гръбначния стълб, казвам ви честно, защото после има пищяне и квичане, в това съм убеден, ако искате мога да цитирам и мога да говоря.. на 17 години най-добрия ученик на Учителя – Омраам Микаел Айванов или Михайл Иванов, понеже е бил ученик на Учителя, чул е за него и прави едни окултни практики и напъва много, а той е бил определен като дух и малко му е трябвало, защото човек като е писан в златният списък на Господа, Господ го взима, ще го обучава, значи той попринцип си е в този списък, значи е нещо повече по рождение, значи е аватар, на аватара малко му трябва, хоп, ключето, отключва хубавата енергия и какво пише за това и какво казва Михайл Иванов – “не знаех, че човек може да изгаря и да боледува напълно здрав и то от такава изключителна болест, ако не беше над мене Небето и не ме беше взело на списък за да ме оздрави и да овладея тази енергия Кундалини, да ми каже така, аз си бях заминал”, отварянето на енергията без да можеш да я владееш или без учител до теб да те обучи е изключително опасно нещо и не си играйте с огъня или както казва народната поговорка “Огънят е добър слуга и лош господар”, ако го изпуснеш, ти вече не можеш да го овладееш, не ми говори. От всички стихии, ще ви кажа, най-подчинителна.. кои са стихиите? – твърдата материя, вятър, водата и огъня, това са четирите основни стихии, най-подчинителната е водичката, защото е еманация на женския принцип. 

Ще отворя една скобичка и ще кажа, пием един път със сестра ми заедно вода, на мен чаша и на нея чаша, баба ме пляска през ръцете – “чакай да пие кака ти и тогава” , “бабо, защо”, “ако пиете едновременно вода, едновременно ще умрете”, “ама как бе бабо, това са бабини деветини” , не го запомняйте, казвам го междудругото, глупости, защо ми дойде на ум..

Значи, водата е най-подчинителното нещо. Вижте, всеки един от вас може да я хване и като я подържи от 3 до 42 минути каквото иска да и каже тя ще го поеме. Тя се чисти по два начина, или минава през фризера, през хладилника, замръзва и всичката и информация излиза или на слънцето, от сутринта, от като съмне, до като мръкне, ако стои, тази вода става слънчева вода и тя е изчистена, това и е хубавото, защото, като я приемаш, тя започва да чисти и твоите стари програми, защото самата тя е чиста. Какво казва Учителя? Пак ще го цитирам, за да не цитирам себе си “няма по-голям доктор от Слънцето, от водата и от гимнастиката”, това са трите доктора, значи и водата. Водата е мекият женски принцип, който взема формата на съда, значи тя е най-подчинителна. Земята, колкото и да изглежда твърда, една скала може да я гръмнем за секунди, може да направим всичко със нея, защото тя седи и  не бяга. Вода, след това е твърдата част, след това е вятъра и той е неподчинителен, но можеш да му кажеш да спре и да тръгне, ще те послуша, слуша винаги по-висши съзнания от него, но огънят се подчинява само от архангел нагоре, иначе не го интересува, ако е малко ти се подчинява, т.е. ако ти е слуга, стане ли голям пожар – йок. Бяхме в Турция и бяхме на мястото, където е живяла Света Богородица.. кой каза, сигурно го каза нашият екскурзовод, при един пожар, не знам преди колко години е станал, върви, постройката е била малка, където са живяли, това е било доста години след като апостолите и апостолките са си заминали, разбира се, но параклисчето е останало там и отдолу чешмата, много от нас сигурно са посещавали това място и знаят, където е живял Йоан Богослов, Богородица,  Мария Магдалена и т.н., част от апостолите, пожара спира буквално преди да стигне до това, а е имало още дървета, вятъра спира и пожара угасва, чисто и просто едно от безбройните чудеса, да, и не е било позволено да изгори, ето, значи огънят се подчинява, ама все пак някаква висша сила му е казала да спре и той е спрял, а това, че човек може да вика, по-добре е да вземе да избяга. Когато започнаха да се палят и хубав сигнал даде Господ на братска Австралия и на фермерите се изпепелиха не само стотици хиляди хектара земи, гори и не знам какво, ами и някой за да си спасят фермите, бяха останали, огъня ги обхваща в един огнен обръч, бягане няма, не са могли да излетят и със самолетите си, пуф и като факла. За какво са си дали живота? – за материята, а какъв е този знак, някой може ли да ми каже, какъв знак чрез огъня нашият всемогъщ баща даде на братска Австралия, искате ли да знаете? – ами да я напускат, чисто и просто бягането е позорно, но сигурно, това го казвам аз и се разписвам, макар че депутатите, бият се в гърдите и викат: “аз поемем отговорността, ама моята партия я поема”,не, ако си истински депутат казваш си трите имена, ЕГН-то и “аз я поемам”, ама не нашата партия, нали нашата общност, нашият континент, нашата държава, нашата Вселена и аз мога да говоря от името на Галактиката и на Вселената, те поемат отговорността, значи пак на кого трупаме? – е, на Всемогъщия, на Всевишния, той има, той има широк гръб де, той изобщо дали ще ни слуша, но му е омръзнало, до тук му е дошло от нас, ама какво да ни прави. Така и продължаваме нататък, вече разбрахте за огъня, няма да говоря, където ги предупреждават пък с вода, някъде със земетръси, но човек моментално трябва да си направи извода. И човешкото съзнание като остане в една малка страна, по-малка от България, но с най-високата гъста материя аджеба, световното правителство, което се намира отвъд океана и в Европа, трябва да чатне, че трябва да вземе мерки, значи страна, ако се погледне при най-нисшето съзнание, защото където има най-много материя, според логиката на съзнанието какво е? – най-нисша, нали ме разбрахте сега, където има много материя, да, така е. Слона е огромен, мощен и т.н., но не може да се сравнява дори по акъл с една домашна котка, помни, знае много работи и т.н., на един котарак домашен и то уличен е по-умен от един котарак, който е от порода, тей като породистия котарак го гледат при много хубави условия, както нашите приятели на запад, материялно всичко им е на тамън, той не си човърка мозъка как да открие храница и да хапне и заради това не е напреднало сивото вещество, докато един уличен котарак или улично куче.. гледам кучето ме гледа с човешки очи и ме разбира, тъжно ли му е, весело ли му е, докато на онова куче, което е гледано сутрин, обед и вечер храна или един път на ден – всичко, то те гледа, обаче то няма тези приживявания, уличното куче ще стане човек 15 милиона години по-рано от прекрасното домашно кученце, Георги Изворски, 15 милиона години, не се шегувам, от вид, до като премине в друг вид, няма да казвам подробности цяла нощ може да си говорим.

 

27.14 – 41.04: Започваме вече по същество. На прекрасният връх, който е Исполин, не напразно името му е Исполи, защото принципа, който излъчва и който направихме да излъчва 100% е единение, прекрасен божествен принцип, казва се кайлас, достъпа е свободен, обаче е свободен само на пръв поглед, но там се качват само строго избрани хора, като се качат там, светват като току що осветен със фенерче фосфор, слизат, тази светлина я разнасят и светят дълго. Вие виждали ли сте една фосфорна играчка, с която лично аз съм си правил експерименти, като светна с фенерчето, тя ярко почва да свети 10, 15, 20 минути, след половин, един час започва да заглъхва, и след два часа почти едвам фосфоресцира. По същият начин съзнанията, които се качват горе, а те са определени, не е току-така да платиш 10 хиляди евро и да отидеш до Кайлас, Свещеният Кайлас, който е до Тибет, там като отидеш на другия Кайлас, първо се ходи с пари, но там този психотронен пояс не те пуска, той е на десетки километри от върха, само го виждаш – свети, върха и след залез слънце, другият Кайлас – свети. Нашия няма защо толкова да се набива на очи. Кай-лас какво означава? Кай е свещено, божествено-свещено, лас е две неща, ласка, о чудесно, нали, ласка, обаче ще ви кажа и още нещо означава – ласо, а ласото за врата, значи ласка и ласо, най-доброто, милото и най-недоброто, хоп, стиска и то здраво за вратлето, нещо да ви напомня ласото – в кръг улавяне на душите чрез ласка, ама ги приобщава, и дозина души да влезнат вътре ще ги стегне и една пак ще я стегне. 

Кала попринцип е нещо добро, буквално нещо добро, затова не точно Калоян, а е добре името да се казва Кайян, Кайлина, не Калина, добре, както и да е, това съм го казвал десетки пъти и сега няма смисъл наново да го казвам. 

Върхът е единение, отидохме и си свършихме работата, който се качи вече на него, иска или не иска, съзнателно или несъзнателно, мен не ме интересува, интересува ме този връх да работи, съораженията по него на 100%, няма да казвам подробности. Другият връх в далечината,който е и който също носи едно великолепно име, макар че това име като погледнеш е така да се каже обидно за юдеите, за израелците – Чифут, Чифутин, Чифут е съкратеното и това е добро. Легендата, която беше разказана за чифутина, за евреина какво направил, измамил е една просто хубава легенда, нищо повече и много добре, че от истината, защото чрез такива легенди се покриват нещата и човек започва да има едно леко негативно.. само като чуе името на този връх, естествено, че трябва да има такова, защо? по този начин висшият разум пази своите съкроветни неща, така се пази съкровищница. За да пренеса аз един диамант, а един приятел пренесе така два чувала марихуана, как? В багажника някога, когато бяха лудите години, т.е. занимаваш се с далавери, и вика: “виж, от единия край на България до границата, качвам отзад две лопати намазани с говежда тор, които миришат, качвам двата чувала и още два три чувала с билки и разни треви и изцапани отвънка, кални, мръсни, двете лопати, еедна мотика с земя по нея и две сини работни дрешки, които са толкова мръсни и толкова скъсани, че нямам думи, само полицая като повдигне и като погледне “имаш ли аптечка, пожарогасител, триъгълник и елече?”, “имам бе, имам, заповядай”… пълна ми е кофата, “събирал съм си камъчета така, за да си ги редя у двора, ами може и белички”, “какви са тези камъни”, и вътре един абсолютен диамант, много каратов, скъп, царицата на света, там, той не си знае милионите, ама между камъчетата и така съм го хвърлил невзрачно нали.. като един дядо, ще ви кажа още една история, където бях учител в едно добруджанско село и стареца живее срещу нас, а бе, гледам го душица широка, пенсионер вече, няма жива душа около него на единия курорт, на Павел баня, на Вършец, на Сепарева баня, 15, 20 на 80 години гони плувката, “а бе, дядо, нали ти стар, пенсия”, “о, аз съм активен боец, моето момче, моята пенсия е голяма”, “колко е голяма какво правиш ти бе”, обаче като го няма из къщата му шарят непрекъснато шарят едни с фенери и питам един от местните, защото нали аз съм приятел с тия и с тия, разбира се, навъртам се като бай Ганьо и викам: “а бе, какво, какво става там?” един път отивам да гледам и един, той мой познат, аз съм учител и той е учител, обаче той е леко с по-други наклонности от моите, нали, много неуважаващи закона и го питам на фругия ден “а бе, вие какво правихте там”, “а бе – вика – слушай, дядо Рари е известен, че е измъкнал много злато, там, като иманяр ли какъв е бил, не знам, отиваме и правиме тараш, него го няма – и вика – фурната му зазидана” – то от тези селските фурни, дето се пекат, влизат и стареца държи всичко отключено, идва си дядо Рари и понеже ми е дружка, нали ми е съсед само през пътя и му викам “дядо Рари, тука едни хайдуци дойдоха, правиха ти проверка”, “нека правят” и аз викам “верно ли”, “верно, мойто момче, но аз съм ги скрил в земята, но и тук имам няколко, искаш ли да ти покажа, вика и тука имам десетина жълтици”, “а, какво става, на входната врата, закачена една стара кошница, в кошницата няколко наниза люти чушки и няколко кълбета червена прежда вътре, боклуци и така, и на дъното в едно от кълбетата, жълтиците, ама всеки идва и си бие главата в това, откачи кошницата “какви са тези боклуци бе” и си заминава, бях изумен, разбрахте ли сега как става далаверата и как се крият нещата. Е така е, значи, ако искате за мошеничество да ме питате, може да ме питате пак мен, както и за нещо хубаво да направите, нали, за всичко идвате и ми искате акъл. Така, Чифут е чи- или ци-, аз днес казах ши-, ки- и както ще да речем жизнената енергия, наи-правилно е жи-, от където идва жиз, живот и т.н., чи-гун, ци-гун, ки-гун, не знам, така е, няма друг език освен тракобългарският, от където идва всичко, от там идва и живота, чи и фут, фут е мярка и сега за височина, за нещо. Така, знаете ли, кое е мярката за живота, какво е да имаш нещо друго важно, и какво точно излъчва този връх и за него питах, и сега ми отговарят. Означава въодушевление, ентусиазъм, значи принципа на ентусиазъм, ако го няма у човека, човека е една обикновена прекрасна марда, една баба, айде в добрия смисъл на думата, да, нямаш ли въодушевление. Аз тука съм написал, Казака ме кара да му прекопавам градината, и сега: “искаш ли да изкараш някой лев бе, мърда такава” вика на мен и викам: “ нямам пари, ама какво.. сега по-добре да мързелувам, аз съм безделник”, той вика “слушай какво, я вземи правата лопата и прекопай градината”, тя градината на половината на тази зала, 30 минути максимум, 40, 50 ли, един час, и аз отивам и сега една рохкава хубава пръст, едно пролетно време, пече слънце, мене ме напекло вече 11, 12 часа и аз започвам, той влезна в ателието и по едно време излезна от ателието и вика “баба такава, мърда, нехранимайко, копай бе, с въодушевление, ентусиазъм, от сърце, ако не копаеш от сърце, няма да ти платя” и аз викам “добре, бе, шефе” и почвам, “ е сега, ти пък на инат копаеш, със земята ще се отнасяш нежно, финно, но силно”, бре, прекопах там, 30, 40 минути, той извади.. 20лв. бяха много пари за тези минути, заплатата учителската ми беше 180лв., аз 20лв. за 30,40 минути ги изкарах, той така плащаше, може да ти даде и 50лв, но трябва да му свършиш работа, без работа пари не даваше, описал съм такива няколко случки, интересна е книгата, чете се леко, бързо и приятно, особенно, който е закачил малко от социализма, може да разбере за духа на онова време, не и правя реклама. На мерцедеса нали знаете каква е била рекламата – на списание или на вестник, един празен лист и пише “тук трябваше да бъде рекламата на мерцедес”, добрата стока няма защо да се рекламира, това е. 

И третият връх, който прави тези трите точки, знаете ли какъв принцип излъчва и с това спирам, няма да ви казвам съораженията, това са подробности, гледаме същността на нещата и невидимата същност, която нас ни интересува и с нея да работим, защо? – казвал съм го хиляда пъти, съзнанието командва битието и дойде това време да се види черно на бяло, да се види, че нашето отношение, съзнанието е мощно, силно и командва материята, а не е обратното, със всеки изминат ден, в това ще се убеждаваме, все повече и повече. Поради тази причина, принципа на третият връх, който е отсам е принципа на доверие, това е спящо – отдолу чашите в момента или слабо работят или сега се събуждат или са в латентно състояние, ще започнат, защо ? – ами защото такова ни е доверието още, значи това е един контролен уред, един термометър, който измерва степента на съзнание, ако съзнанието се повиши, доверието между хората стане по-голямо, той започва да работи все повече и повече и това вече става автоматично, дали ще отидем там да го активираме, не знам, но доверието не става с активиране както не ни пуснаха на въодушевлението и на ентусиазма, там да не пипаме, къде ни пуснаха само – на единението, това е предостатъчно за нас.

 

41.06 – 1.04.38: И понеже съм тук и понеже реших от онзи ден, ще повторя беседата, може би, в граници на Юндола, тей като на Юндола не беше записана, някой чули, някой недочули, някой правят, някой не правят тази окултна практика може да се каже и един изключителен свещен ритуал, едно свещено действие, както трябва да го правят, но от тези, които го правят, го правят добре, ако искат те ще разкажат нещо на петия ден, на десетия ден, стотния ден. Така, ще започна някой, може би, изобщо не са чули и не са разбрали. Един ден както се почесвам и викам късо ли кафе да пия или средно, но не дълго, и отгоре чувам “Синко чуваш ли”, Господ знае ли, дали го чувам или не – знае, разбира се. Аз викам “да, Господи”, той вика: “сега, слушай внимателно и гледай да запомниш много от онова, което ще ти говоря, няма да ти говоря толкова бързо както друг път”, защото друг път беседите текат светкавично, информацията тече с много подробности и много бързо и я хванеш някоя мисъл за опашката и минава и заминава, но то остава в съзнанието и после аз се мъча и хабя енергия да го извадя, ама кое да извадя, ами да извадя само есенцията, другото не ми трябва, ама толкова подробности, че ако знаете свят ще ви се завие, но на контактциорите, наречени още хулизатори, както лично я познавах, светъл път и, Йорданка Николова, веднъж на седемте езера сутринта чувам как в 4 и половина шава и започна да пише и писа някъде до 6 и после ми го прочете, беше написала 10,12 страници през едно легло, през пътеката, знаете тези стай, където са по 10,12, 14 човека, така и на тях се диктува бавно да записват с препинателните знаци, тя ми каза: “ако нещо думата я сбъркам с буква или нещо, парализират ми ръката и тя остава в това състояние и когато си помисля, че трябва да препиша думата на ново вярно, тогава ми я пускат, иначе не, час, два, три, пет, докато не реша.. веднага гледам да се поправя”, знам, че е така, слава Богу, при мен нямаше такива работи, все пак колкото и да бях непослушен, като виждах дебелия хубав край на тоягата, слушах, след третия път знам, че ще има неприятни усещания на физическо ниво, ще ги усетите. Така, най-добре е от началото да тръгна и да кажа това, което ми беше продиктувано, колкото съм разбрал, аз после си записах някой работи за всеки случай, тей като има една гръцка поговорка “думите отлитат, писаното остава”, каквото можах да запиша, писах цифри фактически повечето, така, макар че те се помнят дори по лесно някой помнят цифри от колкото думи. 

 8 000 години преди Христа, когато вече бялата раса достатъчно се е кръстосвала вече около 5 000 години с тъй наречените, не искам да ги обидя, коренни, туземни раси има вече доста светли същества с бяла кожа, може да срещнеш на земното кълбо, започват окултно-езотеричните школи да работят, идват масово отгоре гуровци, учители, духовни треньори, духовни водачи, духовни инструктори, духовни просветители и такива като мене, не знам какъв съм, аз съм духовен просветител, най ми допада да просвещавам, или духовни будители от Буда и други и Буда пак е българско име, Шива, Крища, да скриеш нещо, всичко е българско, само че да не обидиме – тракобългарско е. Така, тогава следва във всичките школи от тогава, от преди египетско време, това е пратракийско или древните траки и шамани и жреците са въвеждали някой от най-обрите си ученици, така да се каже, в този път, той се казва “въвеждане в пътя на ослепителната светлина”, другото название е “ритуал на озарението”, озаряване е да ти светнат в главата, ама много голямо светване, не малко светване. Значи, има голяма разлика между това да палнеш една клечка кибрит само да блесне и да изгасне и една светкавица да падне от небето, ей такава е разликата, значи това е озарението.  Какво прави озарението? Аз съм туземец, обаче вече съм бял и така по ми щрака и моят духовен гуру вика “Георги или там както съм се казвал, виж какво моето момче, тебе съм те избрал, тука ще правим нещо специално, ти, може би, ще сполучиш в него”, ама и той не е сигурен, може би, но небето е съгласно, “ще ти кажа тънкостите, работите, действаш и от тебе зависи, от мен и от Всевишния” и аз започвам. Така, старите учители какво са карали да правят учениците си? – тогава е било доста трудничко за тях дори и да започнат да визуализират нещата и доста дълго време е било обучението, доста години. Един чисто бял ариец, който се е родил на 21-ва степен трансформация, за българите става въпрос, аз тези работи ги научих бързо, леко, дори и по самоучител, или дори от теорията, която преподавам, но има съзнания, които по не са гъвкави, нищо не искам да кажа за тях, разбира се. Учителя е давал на ученика да си представи прозрачна пирамида около себе си, но без върха, т.е. без пирамидона, пресечена пирамида, само че в най-горния край. Отгоре го е карал.. понеже сега аз казвам златната сфера, после ще кажа какво е.. да визуализира едно златно огнено кълбо, т.е. Слънцето, нямал е какво друго да им покаже или Луната трябва, ама тя свети слабо, или Слънцето, Слънцето и да си го сложат тук на главата да опира. Отгоре е имало отвор на тази пирамида, защото съзнанието е било пирамидално, т.е. с прави ъгли, ъглово, те не са били изшлайфани, още не са били обработени, следователно съзнанията като не са били обработени 8 000 години преди Христа и сега прави преди 10 000 години, ясно е, че така ще им бъде дадено, отвора е бил колкото да мине яйце на кокошка. Какъв е бил размера тогава не знам, знам сегашния размер, но горе-долу сигурно пак е бил такъв – колкото футболна топка, колкото главата на човек, визуализира го, остава около мерило се е по пясъчен часовник, около 15 минути – изтичането на часовника, времетраенето. Значи, учителя е стоял доста далечко, за да не влияе на ученика при пълна тишина да няма други хора наоколо, животни може да има и прици, но хора – не, хората влияят със своето квантово поле, електромагнитно поле, или светлинното поле, светлинното тяло, няма начин да не повлияе на този човек, но ако няма другаде, трябва да елиминираш всички влияния и да се съсредоточиш, аз ще кажа сега как го провеждаме, а Силвина може да го направи на практика с вас, ако иска, то е 10 минути. Една минута бонификация – 11, преди е било 15 минути. Значи, след като визуализира работата, в какво е същността, ако изкара тогава при траките е било 777 пъти да го направиш всеки ден по 15 минути, тогава спираш – “ами аз съм бял, ама аз съм кръстока от туземци”, там синя, червена, жълта, оранжева, пимбяна раса и фактически вече съм стигнал до бял, обаче имам още прераждания примерно 1 000 на Земята, но за 777 дни, ако го направя съсредоточено и както трябва по еталон спирам преражданията на Земята, това ми е последното, щракам с пръсти, взимам виза за Вселената и изчезвам от хубавата прекрасна планета Земя и повече тука няма да дойда. Това е бил големият бонус. Сега е същото де, ама ще минем и на това. 777 пъти и заради това в една беседа, ако сте чели Учителя казва “а бе, вие я имате 100 прераждания, я нямате” на аудиторията на изгрева, “и сте тръгнали да ставате светии, светия се става със 777 прераждания или 555 прераждания минимум”, все някъде ще го прочетете и ще кажете Изворски беше прав, както седя тука и съм убеден, че Учителя го е написал някъде в 7-е хиялди  и 500 беседи и пак казвам, нищо, не ми вярвайте, говоря приказки от 1001 нощ, ама някои ще дойде след някой друг месец и ще каже “А, бе, Изворски, вярно го прочетох”, не ми е за пръв път. Така, при египтяните вече.. а египтяните с голям мерак жреците на учениците си дават да се прави, пак на определени, само се дава на определени учители и на определени ученици и в определено време, 555 пъти, същата окултна практика, я гледай ти, стига до нашите мургави приятели в прекрасната Индия, в която нито ми се ходи, нито искам видя, чудесни са, уважавам ги, без да знам, в планината са ме обочавали по индииски практики, ама те не били индииски, те били тракобългарски, еей, аз не знаех, ами има разни други термини, ами хич не знам, хич не ми идва на ум, като ме кара да дишам по един начин или да ходя или да правя това, както и да е, това е друг въпрос. Там са ги свалили на хубавото число 108, 8+1, колко е, 9 – 333пъти да ги правят, 333 последователни дни по вече 10 минути и пак в какво? – ами в пирамида. 

Обаче дошло е времето арийската раса да превземе света, така, и тогава за нея, вече не е пирамида, ъгловато съзнание, а трябва да бъде обло, меко, женският принцип да вземе надмощие, значи това е ку-бе, или казано по друг начин виделейка, всичко има кубе, кубети имат църквите, синегогите, пагогите, джамиите, няма нещо без кубе. Ама ето, достигнахме, правим сега една хубава виделейка, само че в седнало положение както е Силвина и трябва да имаме два прави ъгъла, седим си така в спокойно положение и тогава около нас става виделейката, но тя има леки разлики, виделейката я правим от планински кристал, а стола си представяме, че е от розов кварц или може и да не е кварц специално, но да е от естествен материал и обезателно да е розово, защото съзнанието Христово е розово, седим стабилно, това ни е основата, планинският кристал е също великолепно нещо, защото той дори има и съдържа повече информация от водата, но прозрачен като стъкло, чист, без пукнатинка, без петънце и без дори кал.  

Значи всички големи магьосници, магове или тъй наречените екстрасенси,когато имат магьосническото кълго, онази хубава сфера, където гледат и става на телевизор, искате ли за нея да ви говоря час и половина, значи гледат да е без петънце от истински планински кристал, да не е от стъкло, да няма чертичка, ама нищо, голямо да е с точни размери 10 0 0 0 0, т.е. 100мм. или 10см. и като гледаш дълго всеки ден, това е също медитация, айде да ви кажа, така или иначе съм започнал, всеки ден заставаш с лице на изток на едно и също място, по едно и също време и го правиш минимум 45 дни и гледаш по 42 минути в това кълбо, гледаш, разбира се, като ненормален, ще си помислят, че си шизофреник, олигофрен и т.н., обаче щом искаш да станеш маг, ще гледаш, гледаш в това кълбо, гледаш и от многото гледане на четвъртия час поне на мен стана на телевизор, ама на четвъртия час, а не за 42 минути, дето ви казах, викам тия нещо базик, това-онова, ама аз пак нали проста глава, такава, викам “а бе, я аз да видя” и един беше купил едно такова кълбо на жена си за рожденния ден, “каква ще стане, онази селянка каква магьосница ще стане, каква вълшебница бе”, “а, не, аз..”, кой знае колко пари даде този човек понеже е финансово възможен и тя седна да гледа, тя си гледа телевизия, гледа сапунките, къде ще гледа у кълбото, като мене 4-ри часа, обаче аз като ненормален, нали съм екстремист, почнах да го гледам, викам “ах, 42 минути, я” – хоп, часовника за 4 часа, наистина 5 минути преди 4-тия час изведнъж кълбото стана точно като телевизор и започнаха да ми минават пред очите картини, после като бях в планината вече посветен това ставаше само със затварянето на очите, не ми трябваше кълбо, нищо не ми трябваше, както и да е. Сами ще се убедите в онова, което говоря, пак казвам не вярвайте на госпонин Изворски, защото той е Шехеризада. Така..

Виделейката обаче тук като сме по умни това яйце вече не е кокоши, кокошката пърка, ама не може да лети, а какво? – гълъбово яйце, защо? – ами гълъба е символ на какво? – на светия дух, аа, значи има нещо. Два и половина, три сантиметра е отвора тук, където го правиме и отгоре какво правим? – ами вече нашата същност е поумняла, можем и без учител, защото знаем – Изворски е написал златната сфера – от 8-ма чакра, златната сфера минава, като топче, което може да прекараме, минава, стига до меркабата на сърцето, активира се за 2, 3 секунди, качваме я през отвора и тогава тя става колкото футболна топка. Ще ви кажа размерите, те са два вида, който искате, защото единия е за онези, които повече забравят, за да запомнят по-лесно, а другият е за по-паметливите, а аз, аз вземах и запомних и двата. Значи, размерите и ги казвате на златната сфера, когато я сложите тук, тя е толкова умна и мъдра, защото тя е енергия от божествения свят, че става точно толкова голяма, ама до микрон – 33.4см., но може и числото П – 31.4см.. Пак казвам под прав ъгъл на височината на един стол. 

Столът, само мебелистите ли знаят, че нормалната височина на крака на стола е 42см. Между 42 и 45, може някои да ги направят и по-ниски, не знам, ама горе-долу 42 знаете, че е числото на нетленното, на вечното, 40  е числото на тленното и на земното, 4 е квадрат, докато 42 е 6-ца, 6-ца е числото на земната любов, казвал съм го и пак го казвам, това е разлика между тленното и нетленното, 40 дни за панехида, 42 дни за живот, билка ли ще пиеш, хора ли. танци ли ще играеш тържества ли ще правиш, сватби – 42 дни, но не 40, но хората тези две числа, така просто си ги объркват. 

И тук колко дни се прави, съсредоточава се една, две или пет минути, но ясно трябва да бъде времето на започването и времето на свършването, отрязък от времето – 10 минути. Значи прави се от арийската раса – 144 дни са достатъчни, разбира се, който смята, който има его като мойто, и вика 111, 111 са трите черти нали – 1, 1, 1, България е 111 хил. кв.км. не е случайно, значи 111 вече, но на леко порасналото духовно съзнание, ще работи със 111, с три единици, иначе работим 1,4 и 4 = 9, трите единици са много силни, три пъти Отца, нашата майка – женският принцип, и Иисус Христос, това е Сина. 

Съсредоточаваме се, успокояваме се, никакви звукови ефекти около нас за момента, в някоя стая, където няма хора и т.н., покой и тишина, а ако сме сред природата само звуците на природата, ама може и славеи да ни пеят, поточе да ни бълбука, вятъра шуми, идеално, пълна тишина, още по-добре, ако сме в стая – също, просто да няма хора да ни разсейват, а и те като минат.. понеже нашата аура през това време много нараства, знаете ли само за няколко минути в началото щом си представим това (виделейката) и златната сфера, която после я смаляваме и я прибираме или я молим да се прибере чисто и просто и тя хоп през осма чакра си отива, това е в общи линии аз ви казах. Но по време на медитацията пълното отпускане и отдаване е много важно за озарение, защото в момента чрез тези две прости съоражения и инструменти – една виделейчица, прозрачна, кристална, и една златна сфера, ние моментално се свързваме с божественото, с което иначе почти не може да се свържем. Всички хора мислят, след като се свържат с духовното, с ангелския свят, вика “о, ние се свързахме Господа, ние това, ние онова”, да, ама не, може да се свържеш с най-висшите сфери на духовния свят, ама да те приемат и да се свържеш с божественото е доста трудничко, не казвам невъзможно. 

 

1.04.39 – 1.30.42: Така, сега ще ви дам възможност за въпроси, знаете, че може да ме питате за всичко под Слънцето и което не е под Слънцето, и във Вселената от А до Я и разбира се, лично за мен голяма дума не казвай, голям залък лапни, аз казвам голяма дума – няма въпрос, на който да не може да отговоря, ако аз не мога да си отговоря – питам и ми казват, но не всичко като отговори могат да се чуят, дори и от вас. Ще ви кажа, че още е рано да посетим връх Ентусиазъм, защото около ⅓ от нас, а може би и повече не са подготвени нито за Ентусиазъм, нито за Доверие, но това е истината, иначе всички бяхме на достатъчно духовно високо ниво тук, за да отидем на връх Единение. 

Така, сега някакви подробности да съм изпуснал. Силве и ти ако имаш нещо да ме допълниш?

Силвина: За ръцете, каза ли?

Георги: А да, ей за позата. Понеже аз съм български адепт, седя не в поза лотоз, а в поза райграс, нали така, райграс бе много ми харесва – тревичка, стърчиш като тревичка, идеално, сега тази поза обаче, която казвам, ръцете, наистина ръцете се слагат ей така да почиват не с дланите нагоре, ето седиш, както Марийка сега си е седнала, седиш с прав кръст, ъгъл прав правят краката, не се допират, ръцете са така (с длани надолу), тази поза се казва “Почивка след оран”, отгоре ми я продиктуваха, “Почивка след оран”. Ами най-много е човек уморен, баба ми казваше: “а бе, ти да не си ходил на дърва, та толкова си уморен”, да ходиш на дърва, “а  бе, да не си орал целия ден”, значи целия ден, орането едно време е било изключително тежко и ходенето за дърва, това е било най-тежката работа за мъжете, от дейностите там, селскостопански. Така, добре, браво, подсети ме, аз бях забравил за “почивка след оран”. Така спокойно се седи, за съсредоточаването може минута, две, пет, 15 преди това може да си седите и когато вече отвътре усетите че идва. Сега, края на медитацията вие ще го усетите, защото попринцип златната сфера почва да вибрира по-силно и почва да иска да си заминава, защото тя е толкова разумна, тя е наша приятелка, даже наша шефка, и я изпращаме с думите:  “моля те превелика любов върви на мястото си”. Но и да не го направиш, тя знае автоматично да се прибере. “Моля те, превелика любов” – това е от божествения свят, тази любов, това, че ние е дадена за момента и ние сме го изкарали от нашия божествен диатон, който е у нас, това е тази частица, която е божествената, ние от там я изкарваме, няма от къде другаде и тя излиза от 8-ма чакра като златна сфера. Значи, може да и кажеш думите, може и да не и ги кажеш, автоматично тя ще се прибере, но е по-добре да и ги кажеш, усетиш ли.. освен това може и тиха, една нежна, далечна музика, може леко да тръгне и да те подсети да кажеш “ей, медитацията ми свършва”. Но да знаете, изпитвал съм го,при дълбока медитация човек получава стрес и после не мога няколко часа, даже няколко дни като замаян съм, само пада сухо листо от дървото и ми действа като изстрел и като пиратка, която е пусната до мен, а едно сухо листо в гората просто пада на поляната, значи човек толкова му се изострят сетивата, че ти прозвучава като гръм, не се шегувам всичко това ще го проверите все някога, дай Боже всеки един да се обеди в това.

Друго нещо Силвинке? 

Това са трите свята, човека е човешкият свят, виделейката е ангелският свят, прозрачният, който е голям около нас и сферата е божественият свят, това е троичният код на Вселената или трите свята. 

Ами другото, значи аз съм казвал, сега ще го повторя или потретя, пет години Небето си игра с мене, докато започнах да мисля троично, затова е и Светата Троица, троичният код на Вселената, троично да започна да мисля. А как се мисли троично? Първо мислиш божествено, тогава ти не си ти, ти си никой, вече забравяш, че имаш его, егоизъм, всичко, край, нямаш нито добри неща, нито лоши, разтваряш се в нищото, тогава вече започваш да мислиш по божествен начин за всички останали и за всяка една жива същност, трудно е, но пак казвам, не е невъзможно. След това, ако не можеш, този принцип го оставяш, не си дорасъл за него. Започваш да мислиш ангелски, значи ангелски е втората степен на троичното мислене, така да се каже, почваш да мислиш ангелски, ангелите пак мислят за много работи, може ангелът.. има ангели, които бъркат, разбира се, и те не са точни, защото, пак казвам, светиите, които минат през школата..  ангели, които не са минали през школата на материалната Вселена са на по нисше ниво от един човек, който е праведни и е минал през школата и затова пише в евангелието – “Някой от нас ще съдят ангели”, значи, който стане светия, ще съди ангелите, защото има ангели, които са по-нисши от него в йерархията. И така, ангелите пак мислят за другите, те работят с добродетели, може да сбърка дори и като работи от какво, от прекаленост, прекалена добродетел е.. дори прекаленото чувство за майчинство, за бащинство, за роднинство, това е вид обсебване, отнемане на свободата, значи и това прекалено не е добро. Дори ето добродетеля.. когато прехвърлиш и прекалиш със всеки един добродетел той се превръща в обратна страна на медала. Така и накрая идваме долу до човешкия свят, това си е нашето човешко мислене, но добре е да мислим и така и иначе, да работим с човешките добродетели, а там вече се допускат доста слабости, доста грешки и да оправдаваме пороците, да не ги приемаме, ние самите да не ги вършим, но ако някой ги е извършил, значи това му е за урок, и не бива да го огорчаваме, критикуваме и най-вече съдим – “ти защо направи това, ти нормален ли си”, “кой си ти, та на мен да ми викаш и да ме сочиш с пръст”, а другите три пръста, нали знаете къде сочат. Виждаш сламката в окото на брат си, а гредата в своето не виждаш. 

Силвинке, хайде да ме отмениш малко, а си помислете за въпроси, ако искате след медитацията, ако искате сега да ми ги задавате, аз все пак съм готов, но наистина въпроси, които така да са от висша класа.

Силвина: Някой, който е правил медитацията иска ли да сподели нещо 

Георги: Да, да си беседваме за чудеса, много е хубаво, всеки един е видял чудо

Силвина: Има хора, който са на стотния ден вече, утре ли ти е стотния ден?

Приятел: Да

Георги: Е, 99 дена също не са малко.

Славена: Моя опит е от 30 дни горе долу 

Георги: Ама нищо де, ела тук и кажи, ето аудиторията е тук, чакат те, кажи ей така с няколко думи сега, имаш дар слово.

Славена: Около 30 дни 

Силвина: Първо да кажа Славена представи се

Славена: Е нали ме познавате

Друг приятел: Познаваме те да, който не те познава после ще пита за теб

Славена: Значи виделейката като се прави трябва да си много отпуснат, много спокоен и да се отдадеш изцяло на свободата, за да можеш да се издигнеш спокойно, да видиш това, което е за теб самия, защото това си ти или твоето израстване в духа и над тези неща, с който живеем тук на Земята, това става с уединение и тези 10 минути на пръв поглед е малко време, но всъщност е много време, понякога 10 минути изглеждат и като 1 минутка, както казах след 30-тия ден стават по-интересни нещата, издигаш се на различни нива или те водят там, където трябва да отидеш да разбереш нещо, което трябва да разбереш за себе си, за България за света и за различни пространства, става много интересно и става само с опит, лично, индивидуално е. Сега вече започват интересните неща, става по-лесно издигането.

Георги: не за всеки е така

Славена: за всеки си е индивидуално, кой на какво ниво е, аз мисля, че съм на малко по-високо ниво за себе си и виждам различни неща, давам конкретни примери на съвсем земни, обикновенни хора, които не са влезли в духовността изобщо, да го правят като медитация за себе си или го давам точно за укротяване на нервната система, така те казват: “Славена, започнахме повече да разсъждаваме, да не прибързваме толкова с думите, с упреците и да сме по-търпеливи”, значи при някой действа за търпение, да си научи урока за търпението, за смирението и за последователността, всеки ден да се прави. Най-важното нещо е да е в едно и също време на деня, примерно при мен е около 6 часа вечерта, нито в ранните часове, когато човек се събужда и тръгва в деня за работа, прибирайки се, на мен ми действа като релакс за осмисляне на деня, за продължаване на следващите часове у дома да се адаптирам със семейството и т.н., и горе долу гледам при мен нещата да са по средата, мисля, че е най-подходящото време за всеки, защото в човешкия организъм тук на Земята има един такъв пик час, точно в тези часове. Всеки си преценява времето, но да е в едно и също време всеки ден, така ви чакат и там, да ви вземат и да ви покажат какво трябва да научите за себе си и за посланията, които ще ви дадат. Благодаря.

Георги: Благодарим ти Славинке

Славена: и аз благодаря

Георги: ами има още, които да на стотния ден, ама не искат да кажат, аз им прочетох мислите

Приятел: Аз искам да споделя. Аз също започнах да го правя всеки ден. Само че при нея сега виждам една нова опитност. Аз съм експериментатор и в началото започнах да го правя, случвало ми се е в 12 часа през нощта, просто така успявам, заради натовареността ми, но хващам денонощието, беше интересно, след това опитах следобяд, също беше интересно, но моето време е сутрин, сутринта аз ставам по някой път в 4, по някой път в 5, по някой път в 7, но сутрин до към 8 часа това нещо се случва, за да разработи с мен, аз в началото имах много интересни състояния, виделейката беше в най-различни форми, около мен беше височка, беше широчка докато я формирам и аз се боря с тези 33 см, борба наистина, при мен като си каза 27 та 27. И аз казах добре, мирясах 27 ще съм си

Георги: Ами добре, 27 съгласи се, пак е 9

Приятел: Съгласих се, не свързах въобще, но си казах окей, щом като това е моето, нека да бъде чрез мен. След което, виделейката се формира, всичко се оправи, и изведнъж се започна на отвора на самата виделейка нещо като, както на палатките, едни стоманени неща и аз казвам какво е това и изведнъж усещам, че е преграда, битки пак, отново и аз казвам как така това нещо ще ми стой там и от там ще ми влиза златната сфера, а тя миличката веднага влиза и идва при мен, обаче минава през това, пак битки. И си казвам окей, аз не търся какво да знам, а по всяка вероятност да чистя това, което е в мен, което си е мое. И така абсолютно индивидуално. В един момент си казвам ама защо се напъвам, докато в началото си казах 10 минути, той каза, трябва да съм изпълнителна, какви 10 минути, аз ставам и си казвам сигурно съм седяла 40 минути, тя си знае, точно на 10-тата, 11-тата минута аз съм  прекратила и всъщност аз ей сега чух, че аз използвам това нейното освобождаване, аз я изпращам в сърцето си,нали

Георги: да, точно в сърцето

Приятел: И така, тя моментално, както си идва веднага при мен, така и бързо си тръгва. Всъщност, най-основното нещо, заради което станах, това състояние в което се намирам след като изляза от нея и с общуването си с нея, след това искам да го поддържам в живота си и всъщност точно това.. на нас ни се случи една много интересна случка днес, още днес това нещо се приложи и наистина разбрах, че това е едно от основните неща – да можем това състояние, което изживяваме тук в тази аудитория, защото тя е много лесна, аудиторията е прекрасна, плуваме си и всичко ни е наред, да, ама само на 100 метра от тук изживяхме такова състояние, че всички се разтреперихме, само на 100 метра от ту, и усетихме и влязохме в енергетиката на други хора, но както и да е, нужно беше, а ние се справихме нашата група, за което съм безкрайно благодарна да останем в това състояние,в което всъщност сме си в момент и това се опитвам да правя аз лично, да го поддържам и да го мултифициръм. Всъщност за мен виделейката и състоянието на виделейката, аз не знам кой ден ми е днес, но от Юндола, от както я направихме миналия път, защото аз и си ги записвам и знам, че август месец ще е примерно някаква там.. въобще не ги броя, записвам си просто и днес не съм си правила сутринта, защото съм си спокойна – “ама защо ще си правя моята като ще си правя голямата с групата” и въобще не я мисля вече, просто поддържам състоянието и това е, което исках да споделя с вас като моя лична опитност.

Георги: Много ценен беше наистина опит. Аз, да ви кажа, не ми и трябва медитация. Добре, ами Радинка, ако иска и тя може да каже нещо.

Радинка: другият път 

Георги: Както искаш, няма да те насилвам, ама има хора, които са и на 30-я път, има ли още някой, кандидати

Приятел: Аз изобщо не съм го почнал, това си беше лично мое усещане 

Георги: да, усещане човек трябва да има, може да го почне, може да не го почне

Приятел: чакам чуждия опит първо и тогава и аз нали, за по-бързо време да го направя (смее се)

Георги: недейте да изпълнявате правила, правилца и точно как съм казал, леко може човек да излезе от тази рамка, в крайна сметка, както го почувства.

Приятел: аз бях започнала да си правя нещо като медитация сутрин и когато се случи тази информация миналия път и си казвам а, виж колко интересно, аз ще си го правя само че вече целенасочено. Това беше осъзнато до някаква степен и така просто се надгради, той е абсолютно прав и сега, аз бях работила преди това, беше ми приятно да го правя, и си го бях усетила и след това се синхронизирах с нея и ми беше много по-лесно, така че това е наистина много ценно.

Георги: точно така друго е да работиш с някой инструмент, друго е да копаеш градината с крак или с ръце да гребеш, друго е с мотика, ами просто това е, то няма нищо друго.

Силвина: Много важно, което каза за ежедневието, защото Георги каза, че се прекъсва самсарата, обаче дали при всеки е така? 

Георги: е, не, разбира се, как

Силвина: или това е целта

Георги: само ако решат отгоре

Силвина: целта е наистина да запазим това състояние и да прилагаме това, което е, в ежедневието си 

Георги: да се подготвим по-бързо за четвъртото измерение, да бъдем по-подготвени.

Славена: да имаме постоянство по-точно

Георги: имаме, имаме, да, имаме някаква друга задача, не е обезателно самсарата, едно време така са им казвали, аз просто го споменах, не е обезателно за сега, то не се отнася

Приятел: Да и аз всъщност мога да кажа, че това е всъщщност ежедневна среща с един учител 

Георги: ама, ела, ела, отзад не чуват.. Наистина значи тази енергия и е учител, и лечител, и приятел, значи тя е всичко, и колега, може да ни подкрепи, това е вид енергия и тя е напълно разумна, така че ние контактуваме и тя затова ни води, ето на нея и е било добре 2 и 7, значи 2 и 7 край, значи че човек трябва да ги приеме, това е принципа на приемането, принципа на съгласяването, да се съгласиш с нещата, а не да продължаваш да напъваш и да изпълняваш всички правила и правилца, аз съм много против това. Значи, виждал съм хора, които всички правила и правилца изпълняват и нито са здрави, нито са богати, нито са щастливи, като ги погледна и направо живи да ги оплачеш, ама защо? – защо бе, ти нали всичко от тук до тук? –  ама ти живееш по канон, душица златна, ама твоето съзнание е изостанала със стотици, хиляди години назад, ти целуваш ръка на дядо поп, дядо поп ти говори само едно и също нещо и той не иска да разчупи рамката, ами да, аз като го попитам нещо, той започва да мига и когато казах на онова момче “мен ако ме изпратят да освещавам и да благославям бойните знамена, аз няма да го направя, ама как бойно знаме, ами има бой, има битка, стрелят се с картечници, убиват се под тези знамена, в името на какво? Нали обединяваме човечеството, нали го единяваме.” А той “аз отивам и дядо владика,ако ме изпрати отивам”, “това е раликата между мен и теб, синко, ти си ръкоположен от Светия Синод и от дядо владика, аз съм ръкоположен от Генералния Щаб и от най-големият Владика във Вселената, та това е разликата”, няма друга разлика, вижте каква огромна разлика в мисленето има, да не говорим и във всички останали работи, ама все пак, за да не му пукна главата, му пукнах саксията, иначе щеше да експлодира, защото еми там – духовната семинария, духовната академия – били са, ама сега ако не приемат новото, ако не разчупят рамката, ако не вкарат Учителя вътре и той трябва да се изучава вече, да се изучава, той затова е слязъл тук, да коригира православната църква, а от тук да коригира целия свят, всички религии да ги направи вяра, а не религии, затова е мирови учител и затова го говори така, както Иисус Христос, той не говори на едни определени – “аз съм изпратен при юдейте”, вярно там е изпратен, а те е трябвало да  разпространят учението, както Беинса Дуно тук е изпратен и ние трябва да го разпространим, това е. А ако не изпълним задачата ще отговаряме лично, всеки един от нас – горе, защото всички тук сме аватари, т.е. изпратени отгоре за тази мисия, не за някоя друга, защото и аз се дърпах отначало, кой съм аз, не исках да отида да се запиша в академията дето има една приказка, не, дърпам се, не, кой съм аз, аз искам да си ходя на лов, на риболов, да си карам мотоциклета по пресечен терен, из Балкана, да си летя с делтапланера, много приятно с парапланера, да се заглеждам по мацките, дето минават по главаната улица пред витрината и да си пия кафето с приятелите и да си говорим глупости, ама идеално, хубаво, чудесно, прекрасно, превъзходно.. страхотно – за вас го казвам, да изхвърлите тази дума. 

Значи, непрекъснато чувам отгоре, то не е глас, то е мисъл обаче тя е оцветена дали мъж, дали жена, дали дете, дали ти се кара, дали нещо ти говори финно и т.н. И плача непрекъснато и плача с истински сълзи, плача.. щом спре отгоре информацията, спирам и аз, обаче само за 10 минути ми дават почивка на всеки кръгал час и пак ми говорят 50 минути, пак рев 50 минути, правя, струвам, карам, плача непрекъснато, аз работих през това време и въпреки всичко плача денонощно, щом съм буден, но продължавам да съм инат ден, два, три, четири, пет, шест, накрая ми омръзна и като почнаха да ме ритат като хубава футболна топка от едната врата до другата, да видиш как свих уши и само попитах “А бе, Господи, какво искаш от мен?”, “ами да ме слушаш, каквото ти кажа да ме слушаш от А до Я, обещаваш ли”, “обещавам”, “ето това искам, затова беше всичко, затова толкова.. гледай нямаш здраво място, ти си чупен, няма кокал да не е чупен по теб, защо, ами заради твърдата ти глава бе синко” и все боли, аз затова казвам така – неприятни физически усещания, обаче сега поумнях,  първия път, аз се опъвам де, нали, все пак уж за нещо, но вторият път само да ми споменат и край, трятият път знам, че.. А те обаче започнаха да подхождат по друг начин, най напред ме ошамарват.. Както хаджи Генчо праща сега децата от килииното училище с две стомни на извора за вода и дава му стомните, два яки шамара и вика заминавай за вода, сега един минава по улицата и вика: “Хаджи Генчо, ама детето още не е счупило стомните защо го биеш?”, “а, като ги счупи, кел файда”.. по същия начин последните години вече започнаха да се обръщат и към мен, ошамарят ме и двете страни доволни и аз вече знам. Благодаря ви.

Силве, какво ще кажеш?

 

1.30.43 – 1.36.47: Силвина: ами да опитаме да направим медитацията?

Георги: ами аз мога да седна назад, а мога и да изляза да си изпия кафето на спокойствие, вие докато медитират тук. На вас ви се полага, вие можете, но докато на мен.. Един път Силвина прави медитацията и вика: “пълна незаинтересованост, аз я правя, ти седиш като дърво, така със затвоени очи, проспа я”, “как ще съм я проспал през цялото време действах и с ръце и с крака, ама не се вижда”, защото и ръцете и краката имаш астрални.. ами астрала е 1 към 1, астралните копия, те действат, значи, може да стоиш със затворени очи и въпреки всичко да шаваш с ръцете си, да им кажа още две минути нещо. Тогава ще ви кажа един магьоснически чалъм, сега, ще се научите да си уголемявате астралното тяло, може да го направите пет метра и да станете великане, пълни, едри и такива и наистина ще разберете с такова астрално тяло..  аз съм правил, правя го голямо нарочно и примерно тази врата е толкова, обаче като достигна до тук почти усещам физически как нещо ме задържа от двете страни, а бе напъваш, обаче това те задържа, и ако минаваш, то понеже е много гъвкаво, можеш да минеш, не че не можеш, обаче усещаш допира, така, можеш и много да го смалиш, правил съм го неведнъж, как? – не съм много редовен в буса, дето карат неща, имах един фолксваген и карах, обаче не съм много редовен, има нещо, ако проверят случайно полицаите, какво става по това време, аз още нямах тази опитност, ама горе-долу поназнайвах някой неща, почваш да се смаляваш – астрално, караш си колата, жив човек си.. и заради това някой път минават покрай нас, но те не ни забелязват, защото ние без да искаме правим това състояние, когато ставаме прекалено скромни, прекалено дребни, прекалено не искаме, нямаме желание, нямаме нищо, нямаме страст, значи тихи, мирни, кротки, дори омърлушени, свити такива,  значи ние продължаваме да свиваме астралното си тяло и може да стане колкото една педя или колкото Палечко Малечко – 5-10 см, в смисъл, астрално сме толкова, физическото ни тяло е нормално, тогава ставаш невидим, минаваш покрай човека, минаваш, 2 метра може да си мъж, минаваш покрай някой, той не те вижда, гледа в тебе и не те вижда, това са такива чалъми, пробвайте ги и ще видите, че съм прав. Значи, астралното тяло го увеличавате и намалявате, но то винаги.. преди него е етърното тяло и етърното тяло с астралното тяло се разширява, те са непрекъснато заедно,  свързани са, етърното тяло е няколко милиметра или сантиметра над.. то е и над нашето физическо тяло, кунтури очертани, но и над астралното тяло. Човек е най-здрав, когато тези трите тела са точно очертани, нито едно не излиза, даже на 2 пръста, не е очертано от никъде. Ако са точно физическото тяло, етърното тяло и астралното тяло… не говоря за менталното и за нагоре, те още не са ни изградени, да кажа, ако са точни – грешка няма. Но на един богаташ, на един алчен човек, на един завистлив и т.н., човек, който работи с пороците, знаете ли, затова е казал Иисус, продължавам нали малко беседата, “по-лесно камила ще мине през иглено ухо, от колкото богатия ще влезе в Рая”, неговото астрално тяло е огромно, защото той е изключително алчен и от това тялото започва да се разширява все повече и повече, но това астрално тяло иска енергия и той започва да губи енергия и от там става нервен, чуди се къде да си сложи парите, къде да ги скрие, започват болестите, това астрално тяло е тежест, която той трудно носи без да му мине през акъла, затова аз казвам да нямате пороци, значи, човек, който владее пороците си или ги няма и работи с добродетелите, всичките му тела, той е кукла.. И заради това пак казвам на богатия астралното му тяло е огромно, защото той има огромни стремежи и тази алчност го прави такова и заради това, казано е символично нали, че камила може да мине през иглено ухо, но богатия не може да влезе в Рая, а райските врати, много са големи. 

Така, ами в общи линии е това. 

Силвина: ако някой е правил медитацията днес вече, дали е добре сега пак да я направи

Георги: да, може да е напълно спокоен

Силвина: сега ще я направим учебна

Георги: да, точно така, понеже учебна я правим, за някой може да е учебна, за други редовна, за други нередовна, но няма да се стремите, няма да се напъвате, как да кажа, няма никакъв зор да си давате, казано най-просто.  

 

bg_BG
Cart Overview