0

Юндола

0.00 – 2.52: 

Георги: ..метър и половина, до четвъртата стълба, когато не е имало ток, сега вече направихме една система – изпомпва, спира, изпомпва спира, автоматично, поне сега е лесно, има релета и има всичко, има ли ток, има всичко. Но искам да кажа сутринта какво чух по радиото, което много ми хареса. Оплакват се някой и изведнъж журналистката говори с един и той казва, а бе някога бащите му, дядовците му казват така – дебел сняг, дебел кумат, нали, това е народната поговорка, а сега вика – на дебелия сняг му казват бедствие. Много ми хареса, значи дебелия сняг сега е бедствие, живял съм в Добруджа, където бях 5 години учител или 6, там някъде и ще ви кажа, че това село го затрупаха, беше в абсолютната равнина, когато затрупваше оня сняг, поне 2-3 зими е било толкова, по метър и половина, два, чисто и просто хората си се радваха и си правиха едни пътеки, до къде? – до комшията, до пътя и от пътя до кръчмата и всички бяха заредени, хазяйката имаше всичко, чували с брашно тук, дърва си имаме, свещи си палим или газени лампи, беше прекрасно, чудесно и много по-естествено. Сега хората, те останали 48 часа и си викат – ама ние трябва да ги снабдяваме с хранителни припаси. Ами това съзнание идва не за да се запасяваме толкова много, а за да може да се очовечаваме, значи всички изпитания, които духа ни дава, това е за очовечаване, защото още не сме се очовечили. И аз, казвам го пак, трябва ни човещина, винаги и навсякъде, номер едно. Човещината само е стъпалото към любовта! Друго нищо, дори не и към младостта. 

Силвина: като каза за пъртините и наскоро гледах едно видео как един човек от една коорперация, на който му писнало само той да прави пъртинки и да чисти снега и ги прави ей така на едни въртулки, спиралки от тук от там, които не водят на никъде и гледаш как хората тръгват в най-различни вариянти, някой тръгват директно през снега, то е една педя, то е съвсем малко, обаче някой жени с пазарските чанти и само вървят през спиралките и не знае на къде, това като шега просто го казвам

Георги: ами ето той е бил голям духовен шегобиец, много ми хареса. Така, ами дадохме старта

 

2.53 – 11.22 

танци

 

истории от Коми

11.23 – 30.19: 

Георги: и ако не може да го хванат, го убиват, просто го изяждат, има и такива, но те са напревени изкуствено от човека, значи специално, не от обич. Значи, истинското куче, аз съм видял, особено тези северните кучета, лайката или хъскито, ли, не знам как, те бяха улични, стотици, веднъж отивам на риболов, така по тази река, която минава през Усогорск, на километър, два извън селището е, полека лека, хвърлям въдицата, то беше топло – лятото, седнах там на един дънер, по едно време видях.. значи, близо до мен, на около 100метра, то гора така, събраха се 300 кучета, ама най-малко, стотици, викам сигурно има кучешка конференция нещо, конгрес. Значи, бяха излезли от цялото селище кучетата, защото там кучетата рядко са на някой, руските ловци си имат куче, което си гледат и ние имахме едно, което беше в нашия апартамент, то е улично, но се привърза, и понеже жена ми беше много страхлива, страх я е да отиде до децката градина от кучета, то я води, води я и в 5 часа отива и я взима, нямате си представа какво куче, сутрин идва, 8 часа, пускаме го и спи на едно чердже в нашия апартамент, бяхме на третия етаж, лежи там, като му отворят отдолу вратата, качва се, иначе си излиза и хранехме го, но то има за ядене, много ги хранят кучетата, защото то много закусвални, много столове и те кучетата не са гладни лежат. Но кучето, дори да не ти е познато, ако нещо закъсаш, има интуиция да те спаси в гората и тези кучета отиват и те завеждат. Един ми каза, ловец руснак от комчините там, много интересни спомени имам, вика “ние не се заключваме там и имаме само една пръчица ей такава – дървени къщи , вика – пръчката е изправена ей така на вратата – вратата външната е колко? – 50см. пръчка и е под ъгъл – значи няма ме вкъщи и не мога да те чуя, дори и да викаш, някъде надалеч съм отишъл”, обаче ако пръчката е легнала така и отвориш и го няма вътре, като викнеш и ще те чуе в периметър, то се чува там на половин-един километър, това е просто знак, аз бях научил и 100 думи, които са кратки, понеже там като дишаш студения въздух, понг примерно е куче, понг на комски език е куче, ето, кратко, а сом е слънце. Там като бях това ми направи впечатление, че един ловец ми каза “излизам вече е 1 часа – там 3 часа е тъмно, 11 часа се съмва, 3 часа вече е тъмно, почти целия ден е тъмно и лампите не се гасят, защото деня е съвсем къс, а отвъд полярния кръг си е направо март, това става зимата, а иначе белите нощи като почнат юни и юли, там пък си е все светло, денонощно и той казва – аз си взимам и пушката, а кучето го заключих вътре, викам няма да идва с мен и излезнах на половин, един километър от къщата – той е местен, всичко и вика – знам глухарите точно какво правят, като почне да се смрачава, долу е снега, те намират къде е наваляло и снега е рохък и както седи горе на бора, изведнъж свива пера, пуска се и се забива долу в пряспата и отгоре снега го покрива и спи на топло, сутринта почват да излитат от там. И аз сега искам да видя къде са, глухарите ги гледам от далеч и виждам как топ, топ, топ и се набождат в преспата и като отида като викна или като тропна до тях, трябва да го настъпиш или до него да стъпиш, за да излети и като излети застрелям  един, два и се прибирам. Излизам за глухари. Обаче какво става? Отдалечих се на един километър, и почва една – северната виелица, има виелица до -25, даже -30 градуса е много, под -30/-35 градуса е абсолютна тишина, въздуха не трепва на милиметър, виждал съм на топлоцентралата как белия дим, който излиза от това, че топли, от комина, излиза на 1 километър нагоре, 1000 метра без да шавне в ляво или дясно, не се разсейва, като струйка дим, ама абсолютно и съм седял така да го гледам много време, обаче -35/-40 градуса вече и самия въздух е замръзнал и той казва – и почва една виелица, гледам топло нали, аз затова и излизам, защото кучето веднага като усети глухарите от далече, то се юрва под дървото и ще ги изплаши, затова го заключих, аз да си ги открия и да ги гледам и почва една виелица, толкова гъста, искам да се прибера, искам да тръгна обратно, няма и почвам да се въртя – със ски или със снегоход е бил, не знам – в кръг, въртя се, мисля, не може – защото това са стари шамански работи като си затвориш очите и като се въртиш твоята посока, където си минал, става червена нишка, открехвам и магьоснически работи, значи идваш от тук, тези работи, ама защо ме слушате, говоря глупости, аз си измислям, нали, приятно е, от тук си дошъл, няма начин да не оставиш следа, защото ти си разумен, къде оставяш? – в астрала, това не е въздух. Тази следа, обаче, от теб, понеже скоро си минал и си огнено същество става червеникаво-розова. Значи, различните хора оставят пак такива следи, те са леки, по-светли, по-тъмни, това зависи от съзнанието и от ред други работи, не е от физиката, дето учените веднага ще кажат “А бе Георги, колко градуса е следата, бе, колко градуса трябва да имаш, за да я оставиш тази следа”, там, червена, черна, жълта, не знам, глупости, нека си мислят учените, аз съм учен, обаче от друго поколение. И той почва да се върти, защото го знае, значи такива истории съм чувал от местните ловци, цяла книга имах, която я загубих, там ми бяха разказите и новелите от Ком, изчезна, не , дадох я на един и той не ми я върна, толкова е дебела на ръкопис,  на моя главен редактор, защото той искаше нещо да пише, книга, снимки му дадох, 300 бройки, от там, от тайгата. Почваш да се въртиш на дясно, добре е да се въртиш на ляво, докато видиш червената нишка и вече посоката е тази, хващаш посоката и гледаш да не се объркаш и от време на време на 10 крачки или на 20 си правиш пак, вика – нищо, празно, тъмно, аз както съм се въртял, въртял, час, два, три, виелицата не спира, и съм паднал уморен”. Значи, какво е, важното е да не паднеш. Човек ми каза “три дена пътувам, три денонощия пътувам, спя прав и вървя със ските и кучето до мен, щом падна, кучето ме хапе и ме тегли и ме буди и силно ме хапе, ближи ме по лицето, докато не живна и не се изправя” и за какво? – да дойде да купи олио, което е рафинирано и разни глупости, такива цивилизовани, това е и аз викам “а бе вашия, той е чист такъв и мирише много като го запържиш, иначе е студен и прекрасен, аз от него си взимам”, вика “а  бе вие имате по-хубави работи”, викам “ама защо е нужно тук да купиш от нашите работи, дето ги праща от България и разбира се, консерви”. И той казва “паднал съм и както съм паднал, виелицата ме затрупва моментално”, защото ти заспиваш, бялата смърт, кучето разбира, че стопанина не му е добре, чупи стъклото, и вика “по едно време усещам, ближи ме, хапе ме, аз се събуждам, изправям се и то ме заведе обратно”, защото то има вече този усет, тази следа, кучето върви по тази следа, дори да не си знае следите и дори да не души. Значи, следата, което то е оставило, самото куче си я познава, затова кучетата се ориентират, ама мъгла, дъжд, сняг, ти викаш а бе как лисицата, как заека, ами ще се ориентира, защото има този усет, а човека го е загубил. Така, и вика “прибирам се аз с кучето – а той нямаше уши – не си усещам ушите”, ушите му замръзнали и вика “на другия ден ми ги отрязаха”, по половин ухо, то изстинало, вика “аз чакам”, “защо веднага не отиде”, а в селището има поликлиника, има болница и т.н. и аз понеже го попитах, смело го питам като видя някой там руснак, те всички руснаци там знаеха български, много добре го говориха, защото българската общност е голяма и особено не можеш шопите ги накараш една руска дума, а началниците, то имаше дублирано ръководство имаше, значи на горското предприятие всички началници бяха руснаци и българи, обаче работници, тук-таме има някой руснак работник, който е като на заточение там, а българите са си отишли да работят, обаче българите, ние сме много твърд народ и те особено секачи, трактористи, не, една дума на руски и те в крайна сметка руснаците, понеже те малка общност – 5-6 стотин човека, българите са 10 хиляди, те се учат на български, защото оня си мълчи, ама казва му нещо, не ме интересува, не те разбирам, а научил – “не понимаю”, не те панимаю, не те панимаю (смее се), това е и оня ще не ще. Значи вкараха няколко български думи в дърводобива, защото аз не знаех, че шикла, това е, тънките клони, които се изрязват и остава само стъблото, шиклата е от габровския балкан дума, която официално я пишат вече в руските лесо-прози, така да го кажа, значи шиклата, с една дума, значи, защото те и казват тънките клонки, изрезки, на руски, нали. Някои български думи ги възприеха и започнаха там, викаха на един чарк, на един от камионите му викат прасе, нашите му викат дай да сменяме прасето, те почнаха да му викат прасе, после разбраха какво е прасе, че е свиня, защото при тях прасе си е свиня и така си е останало. Та такива работи, истории много и мога, знаете, да ви омайвам до утре и много съм преживял

Свищовското земетресение 

Приятел: ама ти не каза ти като си отишъл и кучетата там, 300 кучета

Георги: а кучетата, чудих се за какво са и аз не знаех за какво са се събрали, бяха излезли от селото. Но съм видял котките на земетресението на 4-ти март, което стана в 9:25 свищовското го водят, а то от планината Вранча, 4-ти март 1977 година бях в Добрич, в 5 часа следобед тръгвам с моята кола от това село, където съм даскал, при един приятел на гости, оня ми се обажда, по училищния телефон, вика “ела, довечера, ще направя – той имаше такива готварски способности – тук ще гледаме телевизия, да се видим”, селото е на 10км. и аз тръгвам, ама съм качил още 2 дами да отидем там на гости и по едно време котките напускаха селото, масово по 2, по 3, по 5, самостоятелно и отиват в полето, една от дамите вика “е, това е вече котешко събрание”, викам “не е събрание, ами направо си е конференция или конгрес”, аз им казах, че съм видял в Коми кучетата, обаче това са котки, как ще се събират, кучето се събира на глутница, всички котки опразниха селото 3 часа преди земетресението, а ние в съседното село, аз сега съм седнал, зад мен шкаф и отгоре имаше аквариум с рибки, точно зад мен, от тази страна гардероба, а тук масата и оня точно слага чиниите и аз гледам, ама оня направил една картофена супа, много хубава и се облизвам, ама съм гладен и извади един селски хляб, бял и го наряза тамън и по едно време чувам бучене, викам танкове минават, точно като танкове, аз нали съм расъл във воедно поделение, знам, викам я чакай да излезем, мерак ми е, там не съм виждал танк, нищо не съм виждал, там толкова години в Добруджа и аз отивам до прозореца и гледам на пътя, нямаше нищо, а бученето е 1, 2 минути по-рано, викам а бе тук минават много тежки машини, а къде са, пак сядаме и в следващия момент изведнъж като каза такатака и онези скочиха и понеже стълбите наредени, каменни стъпала, а не са бетонни и камъните са опрени в къщата, по една педя, ей така се люлеят, другите скочиха и избягаха, а аз седя вътре, гардероба се отвори, зад мен аквариума падна на стола, аз вече се изправих и отгоре ей такива парчета мазилки по масата,  а мен не ме е чак толкова страх от тези неща и викам леле отиде яденето, то пада в паниците, заради това ме беше яд, продължи 22 секунди, после казаха, за 22 секунди отвънка като излизам ей така треперят дърветата, имаше пълнолуние, магарето прескочи оградата, значи вратата му се отвори на кошарата, като се засили, ограда, може би, метър и половина, значи като състезателен кон я прескочи, кокошките куткудякат, полудели, изхвръкнаха от курника и насам натам, дърветата така вибрират и треперят. И аз слезнах долу, а хазяйката имаше две деца и с децата боси и в градината, то беше мартенско време, студено, спря и аз викам айде да влезем вътре, “О, не влизай, ще падне”, “а бе да падне, чакай да изнеса на децата обувките”, влезнах да им взема по едно яке, отвънка. Нито един комин не остана, стрехите падат, обаче по-големи работи са станали другаде, но и там не беше никак малко, защото все пак това е Добруджа и беше близо, ако се гледа по права линия и до Румъния не е далеч и до Свищов, но в Свищов една част от църквата, която я е правил Колю Фичето, е паднала. В Свищов, най-интересно, че един приятел там беше нощни занимания в икономическия учеше и вика “ако щеш вярвай”, ама така се смях, от сърце на това. “Знаеш ли, хотел Дунав е по средата и когато стана земетресението, изтичвам навънка, гледам колата, искам да се кача и да избягам, ама колата на паркинга, обаче те палят колите и тръгват, и изведнъж от хотела изкачат две чисто голи момиченца, онези били в банята да се къпят, чисто голи, а то студено, 4-ти март, аз отворих вратата и ги качих при мен на задната седалка и колата не иска да запали – защото той уплашен, бързо върти – и какво стана, пред мен хотела, хотела изведнъж се наклони като кулата в Пиза – ама не Пиза, той каза като кулата в Пизда, леле като почнах да се смея, а той плаче и вика – ти знаеш ли, че една колона като падна долу в ресторанта, колоната падна и затисна двама души”, а той вижда това през витрините, ей така отвънка, защото колата му е спряна срещу витрината и човека плаче, знаеш ли колко трагично, обаче той като каза това на мен ми стана смешно и почвам да се смея, “какво смешно има”, викам “Васко, нищо, ама кулата е в Пиза, а ти сложи там една друга буква, а пък ако кажеш така на някоя циганка или на някоя румънка, ще те разбере по друго яче”, а той не знае. Та, това беше Свищовското земетресение на 4-ти март, 77-ма година в 21:23

Приятел: аз го изживях в Рилския манастир и видях как се тресе манастира и как бучи и реката как тресе и бях сама в манастира, викам тук вече ще ме намерят

Георги: силно беше, но котките, беше ми мисълта, че котките напуснаха цялото село 3 часа по-рано и отидоха в полето

Приятел: а пък аз, живеем с един приятел комшия, стена до стена, нали, и съм си легнал вече, жената беше бременна и като почна да се клати, викам ей Иван май си е докарал някое гадже, къщата се тресе, ама после се усетихме, че става земетресение и айде навънка

Георги: и в София се е усетило? Аз се обадих на баща ми, баща ми, понеже те са в къща, тогава новата къща не беше направена, а старата и в старата къща вика е така, гредите играят

Приятел: в Пловдих бяхме, на висок етаж и помня как хващахме телевизори, божури, бях малка, но го помня 

Приятел: аз нямам спомен

Георги: ти си била много по-малка, да, 77-ма година

Приятел: на 6 години съм била, помня бяхме на рожден ден

 

30.20 – 

Георги: .. то е направено като атракция сега, в крайна сметка, чесно казано

Янка: е това е силата на гърците

Георги: шоу, атракция..Добре, сега да изпеем, с песен почнахме, с песен да завършим, тази хубава песен “Гори, гори моя звезда”

Силвина пее

Георги: това е по един много стар руски романс, който ми е любим, разбира се, и на руски оня ден го пях, сега е на български и превода съм го направил, леко съм го осъвременил и вижте как излиза точен, абсолютно – нашата звезда, нашият висш аз, нашата същност, това е Бог, разбира се, и така нататък, всичко, което гори, свети ни, води ни и всичко си е наред, дори угаснали ние не угасваме, защо? – ами защото звездата не угасва, тя гори и сияе. Много хубав текст, оня, който го е писал преди 200-300 години, той е много стар руски романс, той не е знаел за какво става въпрос, чисто и просто  му е продиктувано и той го е написал, руския текст е малко по земен, там има измъчената душа и т.н., но звездата си остава Бог, не пее само зе земната любов, а за космическата. 

Янка: така, както беше снощи песента на руски звучеше едно, но на български съвсем различно, а уж една и съща песен 

Силвина: ами на тази среща духа направи така, така, че да усетим любовта в различните и проявления, да я изпитаме самите ние, да научим някой неща, различните отношения, които са тук на земята, и в крайна сметка това, което е вечното и неизменното, например, може би, истинската любов, която е достижима така или иначе, но тя е някъде там и на там сме се устремили всички. 

Славена: понеже каза любов, ще споделя нещо вчера от виделейката, видях пътя или Л – любовта и посланието беше – ето вие сте звездите и точката за събиране ви е тук, любовта, насочили сте се всички, само че едните по единия път, другите по другия

Янка: обаче горе на върха се срещаме нали

Славена: да, всички се срещаме горе на върха

Приятел: датата уточнена ли е

Георги: примера със слънчевата пита, кой къде е, най-вече около центъра, ние сме преминали всички кръгове, но тези, дето са в периферията доста ще почнат да мрънкат, като го видят, разбира се, защото ще знаят къде са. Така че май капитана е качил половината, първата част, трябва да качи и втората, нека качва, нека си знаят хората  тези чисто нови неща, всмисъл те са ясни, но просто дават се някъде, може и от известни учители или духовни наставници, но аз нито съм чул, нито съм видял точно по този начин простичко, леко и така да се каже най-общодостъпно и всеки един може да го прави, дойде му това време и аз понеже исках разрешение, иначе не ми дават, докато не му дойде времето, просто не ми дават нито да говоря, нито да предавам, нищо. Добре, че вие сте заслужили тук всичките, които го видяхте тук на яве, бяхте участници, това вече беше вашия бонус, защото дойдохте, значи не се събрахме всички, останалите, които се отказаха, това си остава за тяхна сметка. Добре, ами до нови срещи, не сме се разделяли никога и няма да се разделим. Така чудно защо още от дете имах такова усещане, че всеки, ама не сме се виждали една година, виждаме се, като чели не сме се разделили един час, продължаваме някакъв прекъснат разговор. А другите, бият се, където някой тръгва да заминава за чужбина, и аз се чудя защо се тръшкат толкова, защо викат сбогом, край, като чели света е свършил

Силвина: а аз се сетих за тази малката, на Златинка дъщеря и, разделяме се като бяхме на Червената църква долу, Перущица, бяхме там десетина човека, прегръщаме и нея за да си вземем довиждане, “ама защо всички се разделят”

Георги: ето, това е новата раса, направо им е чудно и понеже се чувстват много неадекватни наши действия, те викат “тези нормални ли са”, няма човек от шестата раса, който да не се запита дали сме нормални и в крайна сметка лично моя внук, вика “вуйчо ти си бебе, дядо и ти си бебе, да не мислите”, значи и ние сме недорасли, той 5-6 годишен и ние сме бебе за него, ние не сме дорасли, нашето съзнание, то ни преценява, то ни крой шапка веднага, само като ни види и знае за какво става въпрос, значи не може да ги излъжем и най-доброто е с тях и наистина меко, финно, нежно с любов и истината, поднесена по специален начин, няма друг начин, просто няма друг начин, ей толкова ако го излъжеш, не, то просто веднага те лови, а пък за насилие да не говорим, защото веднага има един вътрешен протест и това противопоставяне става все по-лошо и по-лошо и по-лошо, или пък става точно обратното, почва да приема всичко и вика – а бе аз съм много лош, аз съм много некадърен, баба ми вика 2 по 2 не знам и почва и губи самочувствие и край и трябва да се измъкне от това, за това трябва да му се говори, че е добро, свестно, много умно, много прекрасно, за да може да е, иначе то тогава започва да губи вяра, не че после няма да се възстанови, ще се възстанови както ябълка, защото това е едно младо съзнание, няма да се възстанови един възрастен човек, ако го нагрубиш и ако е със старо съзнание, когато му наговориш един милион работи, той почва да си ги мисли и си заминава от тук, младото съзнание, както живата същност като меда се възстановява, старото съзнание е зак, в смисъл зак, нещо, което е неудошевено и заради това златната сфера като я слагам на човек със старо съзнание, а може този човек да е на 25 години, на 30, но той е със старо съзнание, а може човек да е на 90 години, той непрекъснато си сменя, съзнанието му е младо, хубаво  и всичко си е наред, баща ми беше такъв и аз съм щастлив, че земния ми баща си отиде на 80 и няколко години, нямаше съзнание, ей толкова на човек над 30 години, като на човек на 25-30 години, цял живот, изключително създание и беше пример. А другите почват, влизам в един магъзин сега и един набор мой и аз влизам и той отива да си купува нещо, влизам в магазина, ама нещо не знам какво трябваше да взема, той ме погледна “Георги, Георги, не те виждам тук бе, къде се губиш, ей остарехме, побелехме – вика – тези болести, знаеш ли тези доктори колко взимат пари бе”, а той цял живот само свикнал да взима и като почна да говори и го гледам той приключил курса, защо? – защото мисли, че е приключил, остарял, деца, внуци, край, заминава от магазина, от тях до магазина е 100 метра, вика “само идвам, пия по една шепа лекарства, те били скъпи, пенсията малка”, а не си знае парите и дъщеря му каква е?, каква мислите, че е, едни от най-големите, хубави професии покрай границата? – митничар, защото лично от нашата махала има по десетина митничари по границата, въздушни митничари, защото са на летището и единия ми каза “знаеш ли, имаше време, когато аз ако се прибирах след смяна с по-малко от 10 хиляди лева, аз не смятах, че съм ходил на смяна 24 часа”, по-малко от 10 хиляди лева, или евро или тогава не знам какви пари бяха, това беше много отдавна. Така, добре, свършваме вече

Силвина: последно, което исках да ви кажа, сутринта гледах хората от другата група, дето си тръгваха като все едно се е наводнило или не знам какво, нали, няма ток, няма условия, студено, тъмно и други такива битови неща, които нали на обикновения човек му правят впечатление и той бързо бързо гледа да се изнесе и от друга страна ние, дето не може да се разделим, топло ни е, уютно ни е, добре ни е и очите светят, всичко е добре.

Георги: да, така е, вълчи бой, виелици, ток няма, тъмно, но в природата всичко си е прекрасно 

Силвина: това показва, че наистина съзнанието е важно, а не в крайна сметка толкова средата, нали и средата е важна, дето Георги говореше, нали, каква среда ще бъде дадена на човек, но в крайна сметка тази среда ние сами я създаваме, особено хора като нас, които, когато се обединят..

Георги: тя го каза по друг начин, аз ви казвам формулата – нашето отношение към нещата прави нещата! Тя каза нещо, заострено внимание, насоченост на вниманието, там е насочено вниманието, там е енергията, това е другата формула, но нашето отношение към нещата, прави нещата, не точно вниманието, значи аз може да внимавам, да си пием кафето, обаче да имам отрицателни чувства към него, значи става кофти, по-добре нашето отношение, значи нашето отношение на доброжелателност, на мир, на хармония, на любов прави нещата, прави ги вълшебни, прави ги прекрасни, затова тази формула по я обичам. Благодаря ви от сърце, най-напред на Всевишния, разбира се, защото ни е събрал и не бива да го забравяме нито за миг и за момент, сега бях отвънка и гледам на колата сняг на предното стъкло да го изчистя и отгоре клончето ми ръси снежен прах и аз викам “мойто момче, ти нещо”, “ами да – вика – господарю, аз исках така да ми обърнеш внимание, заради това ти поръсих”, викам, а това е друг въпрос, правилно 

Силвина: и той се свързва, вече последен сняг, радва се

Георги: не само това клонче, иначе цялото дърво пълно, обаче това клонче на главата ми точно изпуска снега, аз затова му направих така лека забележка

Силвина: така, нещо имате ли да направим заедно за финал или ? какво бихме могли да направим

Приятел: формулата на любовта

Силвина: формулата на обичта 

bg_BG
Cart Overview