0

Духовната Свобода

https://www.youtube.com/watch?v=YQX0veYk4yo

Георги: Е приятели, така е, накичили са ме вярно, като трябва да бъда и артист, между другото, но би следвало да има артистичен талант, да има харизма, както се казва, от харно, от добро, от хубаво, всеки един, който е видна обществена личност, няма ли харизма, много знания, може да има, може да е великолепен човек, обаче няма привличане, няма магнетизъм. И така, приятели, добре дошли и най-напред слава на Господа, Бога, на Всевишния, че ни е събрал. Ще кажа само за няколко секунди една молитва от Арийския ритуал, просто на благодарност и да споменем Господа, за да може да ни върви.  

Господи! Боже Наш! Татко Вседържителю! Творецо на Небето и Земята, на всичко видимо и невидимо! Слава на Славата! Сила на Силата! Светлина на Светлината! Любов на любовта! Приеми нашата обич и благодарност! Приеми нашата обич и благодарност! Приеми нашата обич и благодарност! Господи! Боже Наш! Татко Вседържителю! Творецо на Небето и Земята, на всичко видимо и невидимо! Слава на Славата! Сила на Силата! Светлина на Светлината! Любов на любовта! Дари ни твоя съвършен мир, хармония и благодат! Дари ни твоя съвършен мир, хармония и благодат! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! 

Създаване на бялата арийска раса 

Благодаря ти, Господи! И така, и понеже за тази година, смятам, че е последната официална изява, поне така си мисля, ако Небето не реши друго. А ще започнем малко по-раздвижено днешната беседа, лекция, сказка, и както и ще да го наречем, дори и най-обикновен разговор на приятелски начала, тъй като Силвина е сложила едно заглавие, за което аз научавам последен, нали, за какво ще говоря, това е естествено. Духовната свобода – великолепна тема. Както сега е 12 и 15, и 20, не знам, може да се говори точно 24 часа и пак няма да се изчерпи и една милионна, да не кажа една милиардна от темата. 

Но преди това полу на шега, полу на истина, ще кажа нещо интересно, което няма къде да го прочетете, няма къде да го научите, няма от къде да го видите, няма от къде да го усетите, нищо не може от никъде, освен някой високопосветен, не от нископосветените, високопосветен, да не ви го каже, като ви го каже вече.. Веднъж в една от тъй-наречените нелегални беседи зачекнах малко този въпрос, ама сега малко повече ще го осветля. Понеже имаме духовна свобода и темата е такава, много добре е да си насочим точно на там вниманието, в последния оригинален, хубав и нестандартен начин. 

Започвам да разсъждавам на глас, мисля. Има едно хубаво, прекрасно, интелигентно животно, което е от божествен произход и е разселено из Земята заедно със други блага, които са дадени на бялата арийска раса. Това животно, знаете кое е, това е конят. Конят е прекрасно същество. Господ го изпратил като помощник на човека, много по-интелигентен от вола, от бивола и т.н. Конят се казва кон, хубаво, само че като вид, но конят се разделя на мъжки и женски коне, мъжките коне се казват жребци, обаче само онези, които стават за разплод, които продължават поколението. Женските се казват кобили, кобила – нещо чудесно, което също продължава рода. Обикновено, за да не са много буйни, защото жребците са изключително буйни коне и имат този навик, лично аз съм го виждал, аз съм работил на конна база, и това да ви кажа, и там съм работил, на много места, па и на конна база..и така, и съм виждал много работи от близо, за да знам и характера на тези животинки, чудесни същества. И така, кобила идва от “коби”, “кобю”, “кобно”, какво означава това: съд-ба, не е карма, а е съдба, от там идва “покор”, хубаво нещо, защо? – ами това е женския принцип, Кабиле идва точно от кобила, има едно голямо светилище там, макар че главния жрец е бил мъж, лично видях там много жени, жрици около него и белите орли, които се виеха отгоре и имах видения, разбира се, на този хубав хълм. След това в Музея като го отворих, гледам един голям бял орел, не какъв да е, бял, но аз вече бях казал за видението, така че моите хора не се очудиха, които бяха там. Така, мъжкият принцип, вижте, жребец е жялзна дума, ж-р, след това има една дума за размножаване и завършва на ц, хубаво, ц- център, работа, която слиза и трябва да я вършим. Защо започвам от толкова далече? Ще ви кажа и до това ще стигна. Преди около 36 хиляди години, нашият татко, Господа Бога вика отговорника за Материалната вселена, който се казва Иаве или Иахве, или по-дълго име, и му вика: “Синко, Иаве, ти нищо не изкара на яве. Пратих те долу като хому-специалист – ето, хому, хому-специалист, нали – да правиш човек, хора. Ти за толкова хиляди милиони години какво направи? Едно подобие на човек, върви, това-онова, обаче.. Специалисти съм ти изпращал, разни други.. Нещо няма топло сърце. Стопли му сърцето, изстина му главата, тялото. Нещо не върви”, той вика: “Ами Господи, как ще върви, там няма твоята субстанция, божествена субстанция. То е направено по дяволския начин – така, вземал пръст, кал, глина нещо, направено тяло, нали, движение, колкото може, аз правя, нали, обаче нещо не излиза така съвършенно, както ти ще направиш.”, “Добре, ще направим следното. Аз ще изпратя мои синове от тука за..”, за какво? – казано грубо – за размножаване, за да направят арийската раса, за разплод “..и те всичките ще бъдат жребчета”, аа, я гледай ти. И Иаве подскача, радостен и вика: “да, Господи, най-сетне има ключ, решение на проблема, изпращаме долу момчетата. Казват, че земните жени са били много красиви, много хубави, всичко си е точно”, и със тях, жените от коренното население на Земята, от горе слизат синовете Божии, става заварката и се пръква тей наречената бяла арийска раса. Това е технологията. Но аз продължавам, разсъждавам, нали, разсъждаваме сега и си говорим приятелски, все едно сме на чаша кафе в моряшката кръчма. Да, добре, е, слезли са от горе момчетата и започват да изпълняват службата на жребци. Обаче, какво става? Като идват тука, добре, че тати тогава не ме прати командировка, на 30-40 жени, една, горе долу така симпатична хубавица, нещо да направят, останалите – не е за докосване, веднага бягали, все едно баба яга са видели. Нещо не върви. Понеже те са се нарекли жребци и от там идва какво? – жребии, защо? – ами започват да теглят жребии, от 30 жени, 3 хубави, на кой ще се падната хубавите, останалите ще се мъчат, няма това-онова, всеки иска с хубава, умна жена, ама не е току така. И така, продължавам, не искам да ми вярвате, нали сега си говорим като на кафе във моряшката кръчма, така почва беседата, това е още увод само, има време докато стигнем до същността. И така, и момчетата идват и започват да теглят жребии, от там идва жребии, жребец, и какво става? – почват да теглят, 30 булки има, ама на трима се падат хубавите и останалите: “ей, тежък жребии имам”, “защо бе, мойто момче”, от там идва израза “тежък жребии”, вие от къде мислите, че идва, еми със нещо ни хубаво, ни любимо, леле па и да се прави поколение, па и да се пръква хубавата бяла раса, благодаря тате, че не ме прати, аз давах зор, обаче татко вика: “абе седи си тука, няма да слизаш сега на Земята, аз по-късно ще те изпратя, имаш друга мисия”, брей, голям късмет съм имал. И от там идва и ждрело, през ждрелото кой трябва да мине? – ама само духовен човек. Значи, ще ви кажа подсекрет,  преди 18 хиляди години, нашите момчета се настройват най-напред да свикват със земните тела, пият амброзия, още нищо, нали, някъде 5-6 хиляди години, после почва работата и после почват да си тръгват, татко ги изтегля от командировката, обаче някой викат: “А бе я да останем тука” и стават от жребец на жрец. Коя сричка се маха от три букви за размножаване. Ако Георги Изворски не е прав, не знам кой друг ще е прав. И така, и тези, които вече остават трябва да минат през едно ждрело, а там е тясно, там всеки не може да мине. Жрец, шаман, посветен, всичко си е наред, нали, и остават тука за жреци. Но вече са духовни размножители, не би следвало да бъдат на физическо ниво. И вече започват от новата арийска раса да има жрици, защото жриците наистина са от бялата раса, а  не от другата. В процес на мислене така започваме да си говорим тези неща. Сега когато виждам, че много от духовните адепти, учители, гуровци, продължавата със старата традиция, много от тях имат доста булки в списъка си, няма нищо лошо, щом Татко ги търпи, и аз ги търпя, какво да правя, в крайна сметка е така. И така, до тука, това беше въпросният кратък, но хубав увод, за да знаете как започва да се разселва бялата раса. Наистина по този начин, но това са тънкости, които никой никъде не ги е написал, не ги знае. Затова ви правя този бонус тука и тази награда, защото всичките сте дошли днес, за последната беседа за 16-та година. И така, значи, кога става потопа? – преди 12 500 години, тогава става, за да може да се изчистят всичките стари остатъци от съзнания. Тогава, разбира се, потъва и цветущата Атлантида за няколко минути. И един атлант ми каза: “както си седях на бирото вкъщи, водата дойде, хоп, и душата ми излезна на спирала отгоре”, “брей, помниш ли”, “помня”, ама той бил посветен. Така, значи, преди толкова хиляди години, тогава става тук таме общност или групи, защото преди това са били само цветни и те не са могли тук на такова голямо общество да смогнат нашите колеги. Бялата раса започва кръстоска със земните, коренните жители, няма нищо лошо дори да им кажем: тука на Земята, ту-земец, туземен, няма нищо лошо в това. Но след това след толкова много кръстоски, няма да цитирам точно колко, за колко години, как и какво и каква бройка и вече света виждате колко е шарен, човечеството колко много е шарено. Но вече Господ започва да гледа след толкова много кръстоски, не точно на външния вид. Аз може да съм се родил мургав, може да съм индианец, черен, пенбен, червен, оранжев, жълт, син, и синя раса е имало, но почва да гледа на съзнание, затова не  е затворен пътя във никакъв случай. Щом Господ държи расите, казват за всяка една раса колко връзки има с Бога, значи, това е е енерго-информационен, генетичен канал. Негъра има 6, белия има 16, българина, ама духовния, има 21, има разлика, нали, да имаш тези връзки. Така, и повече подробности за това.. Може много да се говори, ама има ли смисъл вече. Виждаме стигнахме до сегашното време

Последните последни дни / Новото време 

Сегашното време, след 12-та година, или след 2000-ната година, се казва, дефиницията, казах я на капитана, ама той не иска, той вика: “последни дни”, “а бе капитане, последните последни дни”, защото първите последни дни ги сложи още нашия Господ Бог преди 2000 години на Земята, преди 2000 години той дойде, донесе новото съзнание, новата култура на любовта, жертва се, Иисус Христос, Иисус като човек на Земята, иначе Христос, Христовото съзнание, донесе съзнанието на Отца и на Твореца тука и подсети хората за Десетте Божи Заповеди, за да започнат да живеят нравствено и морално. И това са, тогава са били първите последни дни. Сега вече е края, завършека, защо? – защото той черно на бяло го пише в Евангелието. Вика: “когато чуете размирици..”, така, чу се вече и за Сирия, Сирия ще падне, но победителят ще е друг, пише го черно на бяло. И така, всички тези работи – значи, времето е дошло, “и всички вие ще бъдете свидетели” им казва Иисус, защо? – това е едно абсолютно доказателство, колкото и църквата, дали е православна или е друго, да изрязва прераждането, но по-голямо доказателство от това няма – вие мислите, че всеки един е щял да живее 2 000 години – не, ама то всички по времето на Иисус, ако не всички, поне 95% казвам аз, са преродени в момента и много са били от най-тясното обкръжение на Иисус, не от 12-те апостоли, но от 72-та да, в момента познавам 7, 8 вече, които са в България, а другите в чужбина кой знае къде са и какви са. Но освен това има и от семейството му по плът и по кръв, тук има братовчеди, братовчедки, които са били, не знам по-малки, по-големи и те са преродени тук, и едни други са преродени, които са участвали в събитията и са ги гледали, значи, били са свидетели на тези неща. Всички, е не могат да живеят 2 000 години, ама имат прераждане от тогава до сега, имат 5, 10, 2, 3, имат прераждане. И ето, гледала е църквата, визирала е, направила е, козметика на Библията, орязала е много и много и много, само Евангелието на Йоан Богослов, последното е орязано 8 пъти, намалено, значи е било голямо, с подробности. Аз не съм против това, напротив, щом е решено, щом е направено, за онова съзнание, толкова – стига им. Значи, на един му стига едно изречение, на един мога да му говоря един час и нищо да не му влезе в главата. Следователно, толкова са преценили, толкова са дали. Даже, това, което е в момента, на мен лично ми е много, защо? – много е, аз мога да говоря по всяко едно изречение по 24 часа, и да го тълкувам и да извадя още информация. Значи, много е. Сега, като дойде шестата раса, па за седмата да не говорим, всичко ще им е ясно, те даже няма да отварят тази книга, просто няма да ги интересува, тъй нареченото Свещено писание. И така, това е едно  от доказателствата за прераждането, което са го изпуснали, защото те са мислили, ние като директно махнем всички епизоди, всички притчи, всички неща за прераждането, да, да, ама не, така са останали – ако четете внимателно, само ми казвате, аз ще ви го разтълкувам, много неща, които са в плюс и който умее да тълкува по новия начин, не като дядо поп в църквата, той тълкува Библията, ама не може да я разтълкува, той я тълкува само по земен, материален, физически начин и вместо дядо поп да ме слуша и да почне, като отиде там и ще шашне хората като почне една проповед, я гледай ти колко много работи знае и все духовни, да, но има благослови, които наистина идват, четат ми книжките и ме слушат, едни са завършили в Софийския университет, други в Търновския университет, и там има благослови. 

Свободната воля 

Георги: Вече започваме същинската част. Това просто беше едно кратко уводче, което според мен беше подходящо. Защо? – ами защото свами, лами, калугери, монаси, попове, свещеници, духовни лица, така нататък, жреци, жрици, шамани, шаманки, от там тръгват нещата и там свършват, кръга се затваря. 

И така, духовната свобода е във всеки един от нас, всеки един от нас. Само че трябва да излезе, да я прояви и той самия на ново да я получи, иначе на всеки е дадена. Човек, иначе няма никаква, абсолютно свободна воля, подписвам се с дясната, подписвам се с лявата ръка, има някакъв свободен избор! И аз казах, дали ще пия чай или кафе, дали ще седна на първия ред или на втория, дали тука, само това ми е свободната воля, а Силвина скоро каза за един посветен, който знае много древни езици, може би, сте го гледали това в интернет, и те го попитали: “какво е свободната воля” и той казал: “(прави знак с ръцете, който означава “просто приказки”), това ви е свободната воля”, сигурно ми разбрахте жеста, той нищо не е казал, нито една дума, само е показал това, “ето я свободната воля на прекрасния човек”, и онези хубави мои колеги, автори на дебели книги, които са написали “човек има свободна воля, той е свободна птица, всичко зависи от него”, тука, там, хиляди страници, ами да дойдат да ми го кажат това и аз ще кажа “а бе, мойто момче, можеш ли да дадеш на едно детенце от детската ясла между две и три години и в детската градина от три до шест години, свободна воля?, значи да му дадеш автомат калашников и вътре с едни хубави патрони, да го качиш на колата и да му кажеш тука се включва на скорост, бум, да го пуснеш да пресича големите булеварди, да го пуснеш във водата, да му дадеш кораб да управлява, може ли?” не може, само за ушите детенцето, за ръката, защо? – ти го храниш, то още не може да си обуе гащичките, ама пускаш го, каква свободна воля, ами това е човечеството, 99.9% от човечеството са в детската градина, Учителя казва: забавачката, не 1%, 1 промил са в първи клас, втори или трети и това са само от гении нагоре, не говоря за светлите хора, ама истински духовни хора, не религиозни, религиозните може да са милиони, но духовните са много малко, ама много малко, една шепа. Както 120 млн. от земното кълбо претендират, че са българи, от които само 80 млн. са в бившия Съветски съюз и 40 млн. по Земята, ама те са пръснати. Големи общности, да, има, българско самосъзнание. Но колко от тях са истински духовни, те са по плът, но много малко са по дух и са свещенослужители на Бога, а от Земното кълбо ще бъде в центъра на Рая, когато всеки един жител на земното кълбо стане свещенослужител на Бога, без да е ауторизиран, от Светия синод, от дядо владика, от някаква организация, или от когото и ще да е, лично от Бога, той го прави свещенослужител. Ама ти сам ставаш чрез моралния си и нравствен начин на живот, ставаш светия, да, тогава получаваш и тей наречената свободна воля. 

Духовната Свобода 

Но сега думата ни е за духовната Свобода. Аз може да съм роб, както Езоп е бил, и понеже той е обичал господаря си и господаря му го е обичал, накрая му дава физическата свобода, но Езоп никога не е бил роб, абсолютно никога, той не е имал робско съзнание, заради това е бил духовно свободен, затова започвам с този пример. Ще ви кажа една случка от живота на Езоп. Много харесвам, знам какъв е и що е и защо е слязал този дух да повдигне малко гърците. И така, Езоп е междудругото царски син, но превземат тогава царството на баща му и го правят роб и го продават, на един господар, на втори, чак на третия господар му се пада свестен. Обаче, при втория господар, който не е кой знае колко свестен, той се прави, че е глухоням, не чува, но си работи, каквото го накарат, работи и така. Веднъж го изпращат да бере смокини. И набират смокини, носят ги в коша, обаче като оставят кошницата със смокини, тримата, той и още двама, господарката вижда, че от смокините е взето, ядено е и т.н., и им се кани, почва да ги пердаши слугите и те сочат, понеже виждат, че е глухоням, Езоп ги е ял, а тогава с камшик, с тояги са наказвали робите много. Идва господаря, а господаря нищо, че не е много добър, ама тука му щрака, затова е господар, затова е патриций, а не е плебеи, и той Езоп като го обвинява и той вика така (т.е. да го повърнат). Всички знаете този жест, нали. И тримата. И той почва: само слюнка, вода, нищо, останалите се дърпат, не искат, изкарват какво?- смокини, бой до смърт и ги дават за храна на кучетата. Да, не е лицеприятно, но е вярно. 

Значи, човека като има духовна свобода, той има всичко. Дори и да е роб. Това е цялата беседа, вижте, казах ви я за пет минути, още има да си говоря, ще я направим един час, обаче искам да ви кажа за какво става въпрос, само с този пример. Защо аз да ви вадя от девет кладеници вода, има ли смисъл. Значи, първото нещо е, човек да освободи себе си от земните връзки и да разбере какво? – ето сега започвам вече с по-големи подробности. Кое е важно и кое не е. Кое е приоритет и кое не е? Значи, така, примерно приоритет ми е на мен, ако имам бебе, детенце, трябва да се изкъпе, да се нахрани, да му се даде млекце, а не да му се даде философско четиво или “Пет елмазени рози” на Георги Изворски да чете, детето, то е на пет – шест месеца, ти му пъхаш книгата и викаш: я чети, виж, това е от Георги Изворски, не е случайно. Не, на детето му е необходимо това и това го прави дух, душа и свобода, защото то тепърва започва да расте. Аз също и на баба Мара подробната няма да и дам книгата да ми чете, защото тя знае повече от мене, вика: “Георги, стига, ще чета, я виж какво прави комшийката, пак влезна при онзи комшия, жена му отиде в чужбина да гледа внуците си и тя пак влезна при него, ти видя ли го това, Георги”, “не, бе, бабо Маро, как разбра това”, “а виж какво, човек трябва да е наблюдателен”, викам “да, де наблюдателен и любознателен, ама бабо Маро това твоето се нарича нездраво любопитство”, не исках да и кажа неморално любопитство, защото все пак бабата у махалата и е доста по-голяма от мен, все пак нали трябва да уважаваме по-възрастните. И така, значи, първото нещо е приоритетите. Дори и да звучи малко така кръчмарски и улично, но имах един колега в Коми, който беше много по тънката част, само жени има в главата му, нищо друго няма. И понеже ходил със жената на един много голям шеф, който бил на специалните служби, оня казал, че ще го застреля и той избягал в Коми, омъжил се вече човека там, но там си беше продължил. Значи, едно куче като се научи на салам, нали, оставя кренвиршчето, защото салама, особенно сухия шпековия салам е по-хубав от кренвирша и си яде. Седим сега така всяка сутрин, работихме заедно, той шофира и аз шофирам в тайгата, сутрин пием чай, кафе, нещо и викам: “а бе, няма ли да спреш с това нещо, тука си, булките са малко, всичките са женени, с мъже тука, ти сега ту по тази залиташ, ту по онази, не е много морално, според мене, никак не е и ако има свободни..”, ама там няма свободни, там все са семейни, там свободна жена няма, те я изпращат със семейството там, като най-напред отиваше тогава мъжа и след 6 месеца може жената, даже и децата да му дойдат и така и той вика: “ама как, виж сега, какво да ти кажа, Георги, знаеш ли народната поговорка”, “коя народна поговорка, бе”, “аз ще ти я кажа, само че леко ще я префасунирам: за жена, погребение отлагам” (смее се), значи мъртвеца може да седи отвънка, обаче има ли жена, там си е всичко, ковчег, работи, бие камбаната, поп чете, той обаче оставя си всичко, викам “това ако е баща ти”, “и баща ми бе”, изпраща баща си, отива, със жена има среща, значи заради жената, каквато и ще да е, много му се чудех на този човек, но след това разбрах, че този човек има духовна свобода, това е също вид духовна свобода, защо? – защото останалото всичко е окови, баща му вече е издал багажа, подплашил е църковните гълъби, може да изчака някой друг час, но жената, любовта не може да изчака, та дори и да го наричаме секс, не любов, нали. Звучи, не естествено, а може да има някакъв смисъл, казвам ви го като на шега, разбира се, трябва да отсявате шегата от истината, защото някой път те почти нямат граница, но имат една дребна чертичка. 

Така, започваме да нареждаме приоритетите като имайте впредвид, че това време, което е, последните последни дни.. първите последни дни и средните последни дни още можеше човек да шава и да прави така да се каже някои негативи или някои погрешки, та дори и някои грехове, и му се прощваха повече, но сега особенно на духовния човек, не му се прощава. И първото, което е, за да получи тази духовна свобода, да си сменим стереотипа на мислене, на чувстване, на говорене и на действие. Ама как да го сменим, значи не само да станем още по-големи егоисти. Значи, аз до сега съм бил среден егоист,  обаче искам да съм много голям егоист, тогава си сменям стереотипа на мислене, още по-голям егоист, чувстването, тогава съм се чувствал на човек и като разбера, че няма, питам: “а бе, трябва ли ти нещо, нещо да ти помогна”, “да, бе, дай ми 20 лева”, ако имам давам, ама викам “няма да ги пиеш, ти си закъсал”. Така, значи продължаваш, ако ставаш голям егоист, и виждаш, че на него му трявбат, не, преди това си му давал, сега вече не му даваш. Аз казвам обратната страна, искам от средно егоистче да стана голямо егоистче, да си сменя стереотипа на мислене, на чувтсване, на думи, вече почвам да говоря завоалирано, да, необходимо е да му се помогне на човека, дайте да дадем, като се съберем. Като един наш приятел, момчето става и вика: “а бе, знаеш ли какво, я се обади на 10 човека, искам да си купя кон и им искай по 50 лева”, “ама от твое име ли да искам”, “не бе, от твое, защото ти имаш приятели, на мен никой няма да ми ги даде”, защото той не им ги е връщал, той е търчи-лъжи, ама кара един свестен човек, който е, той да вземе парите и да му ги даде. Значи, това вече е действие. И така, новото какво изисква? – хайде да не бъда много обширен в словото. Новото изисква приоритетите, знаете, да работим за Бога. Но понеже много от нас ни са чували, ни са виждали Господа, ни са говорили с него и викат: “а бе това нещо ми се струва много ефимерно, илюзорно”, да кажем по друг начин. Не че Господ не съществува, не че не го усещаме, не че не сме у него,  не че не е тука, обаче илюзорно. Тогава трябва да работим за другите хора, за обществото, цялото общество е събирателния образ на Бога. Значи, всички хора, като се почва човечеството и разни общества, както и ще да е, работим ли за другите – това вече го слагаме на първо място. И как да работим? – да работим като даваме наистина нещо, което ще бъде полезно, хубаво, добро, независимо какъв бизнес развиваме. Значи, аз мога да правя кукли за децата, ама да ги правя с любов. И тази кукла, детето като я пипне, тази любов остава у него, то усеща, иначе не иска, тази кукла не му става любима. Значи на нас са станали някои дребни играчки, малки, обаче, които са направени наистина с искрената истинска любов, остават и ни е приятно и спим с тази, дали е кукла, имах едно жълто пате и го пусках в легена да плава, то кухо такова вътре, значи с патето, човека, който го е направил..ама тогава играчките се правиха повече ръчно като бях дете, не бях така на бърза ръка, ръчно, изпипано, обикновено бяха от дърво, от истински материали, имах една моторница, такава лодка, беше направена от ламарина, от железа, вътре имаше резервоарче и от резервоарчето, което се пълнеше с вода излизаха две тръбички и излизаха отзад и отзад с кормило, и отдолу се пали една свещ и свещта като почне да гори, късичка свещ, а това е пълно с вода, и водата започва да излиза на пара и тя вървеше и вървеше, може би, 10-15 минути, само да и изкривиш кормилото, в кръг и т.н., много си харесвах и тази играчка и затова съм я запомнил, а съм бил на 3-4-ри години сигурно, но всичко беше направено тогава ръчно, не на някакви уреди, значи всяка една играчка, всяка една лодка, баща ми като ми купи, бяха 5-6 лодки, всичките различни, уж по големина излезнали, правени, ама бяха различни, значи, във всичко е вложено много любов и е направено с голям мерак, направено със желание. 

Трите заповеди, които Христос и Учителят дават

Ето това е третата заповед, която е дал и Господа Бога, и Христос на учениците и Учителя след това я дава. Първата и най-голямата коя е, питат го, кои са заповедите, които трябва да изпълняваме, и той казва така: “Първата и най-голямата заповед е да възлюбиш Господа Бога Наш, Твореца, със всичкия си дух, със цялата си душа и със всичката си воля”, ако трябва да бъдем точни и втората, подобна на нея е “Да обичаш ближния като себе си”, и третата е: “Бъдете съвършени както е съвършен Отец Ваш”. Сега, смятам за духовните хора, че първата и втората ги изпълняват, само сега третата трябва да се усъвършенства. А съвършенството е това, да се работи вече за другите безусловно, безкористно и всеотдайно. Ето това е, и Учителя казва същото, казва същата заповед, като първата, “Да обичаш ближния като себе си” е втората, и третата е: “Търси съвършенството”. Т.е. Казано с други думи, ние трябва да се стремим във всяка една мисъл, всяка една дума, всяко едно чувство, всяко едно действие, да бъдем безупречни, т.е. Трябва да бъдем перфектни! Не можем да бъдем съвършени. Съвършен е един – Господ, той е съвършен, и някой около него, сигурно, най-великите елохими, другите не са, не могат и да бъдат съвършени, а и не трябва, защото несъвършенството ни води напред – това е пътя на еволюцията. Значи, разберете, че несъвършенното води и тегли, а съвършеното го следва, защото е след него, несъвършеното е по-рано, то ни учи, то ни води, ние еволюираме чрез него и заради това трябва да ставаме все по-безупречни, все по-добри, все по-ефикасни, все по-полезни на другите. Щом сме полезни на другите, полезни сме и за нас.

Ние сме източниците 

Ще ви кажа една тайна, един чалъм, който е абсолютно проверен и от мене и от такива като мене, той е небесен космически постулат, но действа. Първото нещо, което е, казвам ви го, може би, ще го срещнете някъде, защото виждам, че е написано някъде, да, и разбрах, къде е написано, излезе информацията, значи първото нещо, което е, когато правите безкористно, безусловно и всеотдайно за другите работите, забравили сте себе си, тогава Господ мисли най-напред за вас, вие давате всичко, а той се грижи за вас, а когато започне да разпределя и да пуска блага, разберете, че най-голямото благо и сте първи в списъка, първи сте в списъка, аз не се шегувам. Това е духовната свобода, значи Господ раздава ли блага, може другите да ги получат  днеска, ти ще ги получиш утре, значи ти си достоен да ги получиш утре, но горе си пръв в списъка и най-много блага те обсипва тебе, значи, започваш с най-малко усилия да получаваш тези блага, но преди това ти си дал, много усилия, ти си се опитвал, ти си работил, то не се дава току така. Значи, трябва да положиш изключително много труд, усилия, работа, за да постигнеш това съвършенство или тази безупречност. Хайде да кажем така, съвършенство не, съвършенство е силна дума, както е силна думата любов, максимум може да стигнем тука до обич, и затова аз казвам обич и благодарност, ние не може да..любов, Той е любовта, значи я предлагаме, не може, Божествената любов, няма как, така , това го казвам, значи само в божествения свят се употребява в истинския смисъл думата любов и е пълна със съдържание, иначе няма.. Любов ние си казваме..и за секса казваме любов, това изобщо не е любов, това най-напред не е морал, да не говорим, че не е и обич, да не говорим, че не  е и харесване, не е и симпатия, това е физическия акт на облекчаване, идеално, успокояваш се, да, значи, за земните, нисшите съзнания, които нямат духовна свобода, това е много важно, затова най-древната професия и най-древните публични домове ги е имало на земното кълбо и още ги има, защо?- еми защото има съзнание още с коя? – не искам да смъквам човечеството по-ниско от колкото е, и да го очерня повече от действителността, но има човешки съзнания, в човешки вид, трета коренна раса, четвърта коренна раса и пета коренна раса със всички подраси, още със съзнание на трета, ама това е 30%, нямат и 30, 25% човек, 75% животно, даже не е и животно благородно, а някакъв хищник или някакво животно, което не е толкова благородно, не може да бъде крава, не може да бъде елен, не може да бъде кон, даже камила, да, говоря го, грубо изглежда, но съм прав, ето това е, и затова го казвам спокойно и Господ ми го разрешава, иначе досега избягвах много да казвам истините директно, гледах така деликатно, по-финно, на човека като му го кажа и т.н.. Но вече при мен идват много хора с много проблеми, искат да ми ги тръснат, своите проблеми, на моята глава, ама аз мога само акъл да му дам, аз нито мога да му нося раницата, нито да му вървя по неговата пътека, и те все хора най-различни, богати, бедни, интелигентни, учени, и наистина повечето, които изглеждат религиозни или имат някаква духовност, но рядко да влезе наистина човек, които е със абсолютно елементарно съзнание, или посредствено съзнание, почти през последните няколко месеца не е идвал тука, срещал съм иначе и какво установих? – че такъв човек, където седна да си пия кафето и той седне срещу мен, той много повече ме разбира, отколкото оня интелектуалец, който идва тука, сяда срещу мене и се мисли за нещо кой знае какво, разбира се, без изобщо да ми вдига кръвното, му натривам носа доволно, казвам му истината, че у него е вината, от себе си да тръгне, че всичко това е напълно нормално, че не той трябва да търси, а да остави правата да му ги търси Господ и тогава се нареждат нещата, ако той сега се юри, подкупва този съдия, оня адвокат, юри се, дай, само и само да спечели делото, е няма да го спечели, друг ще го спечели, значи противоположната страна, колкото и да не е права, тя ще го спечели. Значи, ти си прав, ама няма да търсиш тази правота, ако имаш духовната свобода, тя има всичко, това е духовната свобода, значи оставяш човека. Ето какво, примерно един казус казвам, развеждате се със съпругата или със съпруга, той е виновен, обаче в крайна сметка се уговаряте по взаимно съгласие, обаче съда ясно предписва майката взима децата, обаче мъжа е много привързан към това, нали и макар че да кажа, тя е виновна, той поне иска със децата си да контактува, понеже не му разрешават или децата не го искат и той почва да подава молби, минава през съда, един път на една седмица за два часа му разрешават да ги види примерно и т.н., и той е доволен, обаче за тези два часа, децата, ако са големи на 12-15 години нагоре, но не са пълнолетни, те не искат да го видят, но ако той се оттегли с достойнство този човек, децата ще започнат да го търсят и майка им ще не ще, ще си подобри отношението и донякъде може би и чувствата към него, защо? – казвал съм го и пак го казвам – любимото ми нещо е аз да бъда ощетения, охуления, ограбения, огорчения, значи, тръгват да ме бият с камъни, и да не отвърнеш толкова и да не ти мине и една лоша мисъл към извършителя, защото нашето отношение към нещата, прави нещата, това е дефиницията, това исках да ви кажа. Ние сме източници, ние сме изворите, каквото излезе от нас, то се завърта, 10 пъти се увеличава и пак се връща у нас. Значи, ако направя добро, връща се доброто 10 пъти, ако направя зло, ненавист, омраза 10 пъти пак на мен. Значи омразата междудругото, когато направя добро, то прави специален егрегор и хората започват да усещат, нещо им е приятно, 10%, злото, което е, аз излъчвам, 10% ще стигне и до оня човек, към който го насочвам, дали ми е съсед и се карам с него, няма значение, но само 10%, но той ако е чист човек, праведен, справедлив, и тези 10% няма да го достигнат, закона е такъв, всеки един може да го достигне 10%, но ако той е много грешен човек и той самия е злобен и зъл човек, тогава тези 10% се връщат на източника, но и на него се увеличават тези проценти на негативизъм, защото той ги има тези пороци, той е алчен, завистлив, гневлив, похотлив, егоист, мързелив, чревоугодник, еми ясно, че той засилва тези неща, които ми ги праща, така. Но ако е праведен човек, и това, което би трябвало да вземе, тези 10%, ги няма. Това е технологията. Технологията на свободата на душата. Такава е технологията. 

Духовната свобода

И значи, пак казвам, човек може да освободи себе си, независимо от какъв плен е, независимо в какво робство е, независимо в каква килия е, независимо в какъв затвор е, независимо с кого е, дали му е началник, дали жена му, отгоре иска да е масло над водата, да му е командир, или пък мъжа, обратно, независимо началник, мъж, жена, брат, сестра, вуйчо, калеко, баба ти, дядо ти, искат всички да те изтормозят, ако имаш духовната свобода, ти толкова не им обръщаш внимание и напротив, към всеки се обръщаш със следното, казваш, както баба ми казваше: “толкова му е висока камбанарията”, значи толкова му е съзнанието, гледаш го голям човек, умен, две висши образования, но той няма съзнание, следователно, го остави, просто му прости, като на едно детенце от детската градина, какво като е, може да е богаташ, може да е всякакъв, може да има и една обществена длъжност, да е магистър, главен, да е депутат и още повече, но той няма духовната свобода, той затова се е залепил към една партия, към една група, която го подкрепя, издига и му дава да бозае и той взима средства, бозае, вика ура, вика и за този, вика и за оня, това не е духовна свобода. Духовната свобода е да имаш свое лично мнение, ако можеш го защитаваш, ако не можеш, не го защитаваш, но не му изменяш, външно да, защо? – защото си притиснат, защото си затворник, защото имаш началници, но това не значи ти вътрешно да си в затвор, това е духовната свобода, душата да е свободна и духа да е  свободен и да лети навсякъде, иначе човек сам започва да си закача работите от прекаленост. Аз прекалено обичам примерно дядо си, баба си, или децата си. И прекалената обич не е добра, и понеже се юрваш прекалено, нещата започват да се отдалечават и да се изплъзват, дори и когато прекалено угаждаш на другия, мъж или жена, ако сте забелязали, виждате, че той започва да охладнява нещо, значи всичко трябва да има граници, да бъде нормално, да оставиш, защото това е.. Значи, писенце, гълъбче, веднага ставаш сутринта, правиш нещо, поднасяш кафето на любимата, всичко точно, ти шеташ, ти миеш, ти чистиш, малко, толкова нещо да сбъркаш, нали.. Тази прекаленост, това се казва обсебване и този човек, дай му свобода и ще бъдете равноправни и равностойни, и физическа и духовна свобода, това е истинския брак между равноправни, дори и без подпис. Някой ми каза “прелюбодеяние, как без подпис”, това е свобода, щом се разбират душите, Господ е съгласен, дали ще има подпис на хартия или няма да има, няма абсолютно никакво значение, дали дядо поп ще ме венчае в църквата или няма да ме венчае, виждал съм венчани хора, които изобщо забравят за морала, един месец след сватбата, вече се юрнал той на една страна, жена му е вярна, той се юрнал, викам му: “а бе още сте в медения месец, защо започваш с тази, с онази, пет жени имаш” и той вика: “ами аз не мога, аз така съм свикнал”, “така си свикнал преди сватбата, сега си женен, трябва да спазваш някакъв морал”, понеже ми е много близък и си говорим, сядам и викам “от мен няма да излезе, ама жена ти ако научи моментално ще ти даде еднопосочен билет, защото тя честна, почтена, свестна, погледни се ти, ти вече..нямате година, две, аз  разбирам да сте си омръзнали 15 години брак, 20 години брак, единия хваща на едната страна, другия на другата страна, ама и двамата шават, да, пак има консенсус, закона за равновесните сили”, дето викал Вуте на Пена: “Пено, знаеш ли какво, добре е да не се следиме, защото ако се следиме ще се фанем, а да си верваме, вярваме си, къде си била, там, и аз къде съм бил, там, по-добре да си вярваме, да не се следиме, защото, ако се следим, ще се фанем”, това е народен виц, ама е верен. 

Така, ами в общи линии, за духовната свобода, малко пъти я казах, но трябва да си освободим съзнанието, за да започне да се разширява. Черупковото съзнание никога не може да получи духовна свобода. Човек, когато е в кафез на една духовна, дори организация, много хубава да е, в една духовна дестинация, евангелистите имат 50 дестинации, нали, значи пак е в кафез, хубав, голям кафез, ти си в центъра, аз както съм казал, кафеза е като за орли, летиш насам, натам, но има мрежа, духовната свобода е да намериш ключето и да се измъкнеш от този кафез. Първия кафез е малкия, личния ти кафез. Втория кафез е на духовно общество, духовна организация, която е, нали, но и от него трябва да се измъкнеш и да си напълно свободен. 

Нима мислите, че Учителя е искал, когато са искали да направят.. пак цитирам, всички сте чели и го знаете по-добре от мене – събират се братята и сестрите в Изгрева, Бяло братство има и т.н. И вече те се усещат една силна организация и решават да направят униформи за сестрите, униформи за братята, т.е. за мъжете, лични карти, ние сме членове на това, да имат знак, да отдават чест, с лявата или с дясната ръка, няма значение, ритуали, символи, всичко точно, бре, ами става една прекрасна организация, една чудесна, но нищо общо няма нито с Господа Бога, нито с духа, става една хубава абсолютно религиозна организация, защото всички религии са абсолютно военни организации, дядо владика е полковник, патриарха е генериала и там има старшини, сержанти, редници, йерархията е чудесна, да ми прощават, ако някой тук е завършил православията или семинарията, или богословския факултет, аз казвам истината. Човек трябва да се освободи. И Учителя като вижда тази работа, първо не отива на събранието, те правят учредително събрание, и им изпраща само едно просто писъмце: “Където любовта царува, смут не става! Където мъдростта управлява, редът не се нарушава! Където истината грее, плодът цъфти и зрее!” и отдолу се е подписал: Иаве Ива Шела Шалу. Кой е Иаве? – Господа, който отговаря за тази Вселена, Йахве или Йахова, дългото име, Иаве, да излезе на Иаве, Ива е любов, Иаве Ива, Шела е мъдрост и Шалу – истина. Горе е написъл любовта, мъдростта и истината, отдолу им е казал старосанскритските имена, това е написал, нищо друго, като е почнал с Господа, Господа, Бога, Твореца и след него ги е наредил любов, мъдрост, истина. Той е бил против всякакви форми и аз заради това тука, много държа, може да се наричаме Семейство на светлината, но в никакъв случай Бяло братство, ама само като кажеш “братя и сестри”, така ли, ами моментално става едно противопоставяне. По-хубава дума от приятели няма, защото всички са приятели и всички са приятели на Бога, а той е най-големия приятел на всички, това е истината, приятелско общество, вярно, може да му кажем общество, може, но това общество се разраства. Всеки, който изпълнява, значи, божествения морал, природните принципи и закони и божествените е член на семейството на светлината. Абсолютно, дали е тука, дали е в Америка, дали е на друга планета, член на семейството, той става автоматично, за какво ще му даваш униформа, лична карта, да подписва декларация и да казва “аз съм член на еди кой си”, хубаво е, ама това са по-слабите душички. Значи, нямаш ли духовна свобода, по-добре наистина докато я получиш и докато набереш скорост и докато тя у тебе не се взриви, не стане голяма духовна свобода и вече не може да я издържаш, прилепи се към някоя духовна организация, отиваш примерно на мен ми харесваха евангелистите баптисти, ходя да слушам проповеди, от дядо пастор, те му викат пастира, пастира това, пастира онова, е, имах случай, когато една такава пастирка, такава голяма почитателка, точно мисля на една от тези евангелистките дестинации, аз не казвам секта, макар че секта е сектор от религията, няма нищо лошо това, от тези дестинации, спрями ми молитвата Отче Наш и каза: твоя Бог не е мой Бог, Отче Наш, твореца не е твой Бог, ти, кой те е направил тебе, значи, не бях видях, не искам да кажа, че е чиста фанатичка, но полу-фанатичка, хиляда на 100, един милион на 100, и не бях сам, просто на обяд сядаме няколко човека, тя седи там, аз знам, че ходи на църква и аз казвам молитвата, не коя да е, а Отче Наш, Господаната молитва, знае се в целия свят, има и такива, аз не я укорих нищо, спрях я и викам “добре, само искам да знам кой”, “моя Бог е Йахова”, “така ли, добре, хубаво, Йахова, а ти виждала ли си го”, “не, но нашия пастор говори с него”, викам “е сега този, който седи срещу тебе, познава Йахова по-добре и от вашия пастор и е ял и е пил на една маса с този Господ хиляди пъти, да не кажа милиони пъти”, тя мига такава, “да, точно с Йахова, не с някой друг и ти ще ми говориш на мен този Господ е Йахова”, Боже какво невежество, обаче е напълно оправдано, защото е земен жител. Какво да се прави, както и да е, трябва да се приемат всичките и не само да ги приемаме, както казва капитана, вика: “Георги, трябва да ни търпиш, освен това и да ни обичаш, а ние само трябва да се търпиме”, нали тази толерантност и това търпение, и трябва да приемаме човека точно такъв, какъвто е и в никакъв случай не бива да се опитваме да го променим, ако той самия не иска да се промени. 

Притча за един светия: “освен себе си, никой друг не мога да оправя”

Снощи Барба Янис, моят приятел, каза една много хубава притча. Не знам за кой беше от светиите, но някакъв светия на земното кълбо казал така: “когато бях млад исках да оправя човечеството и работех за него”, значи всички да ги направи честни, почтени, и т.н, работил за човечеството, “обаче мина някоя друга година, разбрах,че не мога да оправя човечеството и реших, аз сега ще работя, за да оправя нашия град, значи всичко, и давам 100% от себе си да оправя нашия град. Минаха няколко години и гледам, че и града не мога да оправя, а като не мога, я викам аз само да оправя нашия квартал, после близките си, после семейството си и накрая на предсмъртния си одър, видях, че освен себе си никой друг не мога да оправя”. 

Мъдреците казват човек трябва да оправи себе си, а оправянето на света и на всички останали да остави на Господа, но когато оправиш себе си и станеш един праведен, един чист, един прекрасен човек – чисти мисли, чисти чувства, чисти дела, всичко да ти е наред, чисти думи говориш, тогава си пример и останалите започват да ти подръжават на тебе, защото ти си духовния, ти си горе на върха на пирамидата и всички те виждат, ти си слънцето, всички се греят на тебе, това е истината, всеки иска да се грее на слънцето. А ако си долу в ниското, никой. Значи, върви, оправяй, усъвършенствай себе си и ще видиш как започва да се разширява кръга. Значи, аз съм още в планината и съм никой, слизам от време на време, по едно време а бе най-странични хора, идват и ме питат и оня човек 20-30 години по-голям от мене, смята се, че има опит и т.н., и мене, вчерашно хлапе, почнал да ме пита какво да направи, значи аз почвам да давам акъл, значи, той вижда без да иска, неговото подсъзнание, неговото съзнание, вижда светлината и се вижда, че този човек е израствал и на този човек вече можеш да му имаш доверие. Затова всички ние, които сме апостоли, служители на светлината, трябва да станем за пример, затова трябва да бъдем безупречни, затова трябва да имаме тази духовна свобода, тя ни прави такива. Ако сме задръстени и нямаме свобода, ами ние не може да пораснем в духа, ами викат духовна трансформация, трети, пети, както викат “ще ви дадем първо, второ, трето, пето ниво..” не знам какво, не само на рейки, ами на всички останали такива източни практики: “ние ще те направим това”, като любимото ми приятелче Клатикрушев, да, какви има, “мистици, мастер-мистик ще направя, калфа мистик, чирак-мистик” и не знам там какви мистици имаше, е направили нещо, да, ама не. Човек сам трябва да се постарае.

Само ще завърша със нашия приятел Бай Иван Босия, който, ако се погледне, не е чел и не  е слушал нищо, но повярвал на някой хубави книжки и някой хубави духовни ръководители, и ето до Нова година ще станат 4-ри години вече, не яде твърда храна, прави на ден по 1000 лицеви упори, ходи по 30км. бос зиме и лете, и се къпе в морето, когато иска, а като няма, със студен душ отвънка на чешмата сутрин и вечер, по-здрав човек от него на.. прехвърлил е хубавата възраст:  осмото деситилетие и е нагоре. Значи, както доктор Джексън и Пол Брек, може да каже: “аз съм безсмъртен”, и Пол Брек и доктор Джексън са казали: “ние ще загинем, но няма да умрем”, защото доктора е казал: “клетката ми е чиста като на едно новородено бебе. Като загина, вземете една клетка от мене и от бебето, сравнете ги и ще видите, дайте на друг екип, който не знае, ще каже, че това са от две бебета.”, а е бил на 84 години, като загива от лавина. 84 години, клетката му е чиста като на бебе, 5-6 месечно. Ама това не са приказки от 1001 нощ, всичко това е доказано. От какво? – от смяна на стереотипи, от получаването на духовната свобода, а е правил операции и на тази възраст, от 5 до 10 операции на ден, когато е бил на работа. Става рано, 8км. пеша за раздвижване, ядене по съвсем малко, абсолютно чист живот и най-важното чисти мисли, чисти чувства, чисти дела, чисти думи..ето това е. 

Съдба и карма

Така че имаме избор, този избор е да бъдем здрави, богати и щастливи, а не бедни, болни и нещастни, защото ние щем не щем си учим урока. Съдбата върви, това е нашата програма, кармата е отстрани, тя ни вкарва вътре, а ние искаме само с кармата да се борим и нямаме време да си изпълним програмата, защо? – защото все в затвора, все глупости вършим, защото кармата е шефа на затвора, където взимат тези нарушителите. Пак още веднъж ще кажа разликата между съдба и карма. Съдбата е нашата програма, генерална за този живот от Всевишния, нашата програма за еволюция, тя е нашата лента за движение – от тази страна има две бели непрекъснати и от тази страна има две бели непрекъснати линии. Така, щом ги пресечеме, от другата страна седи и се подпира на един хубав камшик кака Карма и около нея са другите такива стражари, полицаи, всякакви, това е тей наречения репресивен апарат. Кака Карма е шефа и вика: “момчета, я го гледайте оня, излезна от белите линии, я веднага..”, най-накрая ти правят кротка забележка, после те ритат, после бой и т.н. и те вкарват обратно, това е. Значи, един наистина, гражданин на която и да е страна, ако спазва законите и е почтен, ама репресивните органи, които са, като се почне включително полиция, жандармерия, съдебната власт, тайни служби, всички те гледат, слушат, всичко си е наред, войската, значи, всички тези работи се задействат и те хващат за врата, хайде в хубавия голям кафез, и после викаш: “ами как попаднах тука”, ами попадна, защото нещо сбърка от гражданските закони. Така, същото е и там, изпълняваш волята на Бога, т.е. съдбата, никой не те закача, кармата няма право да влезе, да наруши двете бели линии, тя няма право да се придвижи до тебе, ето това е, и затова когато имаш, вършиш някакво нарушение примерно, или си с друг, и когато ти вземеш решение да не го направиш, о, моментално тези тъмните ангелчета, които са около тебе, бягат настрани, и шефа на затвора, който е, да не  му споменавам името, дето го рисуват с рога и копита, се радва, че една душа не е извършила вече някаква погрешка, някакъв грях: “ей, по-малко, падна ми една душа, а иначе трябваше да я вкарат у затвора и аз да се грижа за нея”. Видяхте ли, няма такива тъмни сили, онова, дето са ни слагали и т.н., това е..друг път ще говоря на тази тема, но аз съм говорил, моето мнение е ясно: че те са прекрасни Божии служители, както всички нас, само че вършат по-черната работа, каналджийството, ние вършим водопровода, с чиста вода е едно да работиш, пък друго е да работиш с канала. 

Еми, до тука, дай Боже, да сте останали вие доволни, а още по-важното е да ви бъде нещо полезно, което сте запомнили, но то после ще започне да изплува, после ще започне вече да има форма, съдържание и най-важното е малко каквото сте запомнили, приложете го и ще видите какъв огромен ефект ще има. Значи, това от опит и го казват хора. Един казва така: “ами аз една седмица реших да не казвам никаква лъжа, след тази седмица започнаха да се случват чудеса”. Вече не говоря за сухия пост, за пречистване на тялото, но това момче направо така ме зарадва, и вика: “ето, реших”, значи, ами една седмица да бъдем морални, една седмица да не се сърдим на никой, да необиждаме никого, да не казваме лоши думи, да не излъчваме лоши мисли, нали, и никакви лоши действия, даже като минаваме през поляната да гледаме да не стъпчем някоя мравка и това все пак да внимаваме и затова Иисус е казал: “Да внимаваме, да внимаваме!” и “Истина, истина ви казвам!” Благодаря ви за вниманието! Сега, ако има някакви въпроси евентуално, имаме още време, нали Силви. И ти имаш думата сега, или Радинка, или който иска, да каже

Приятел: мисля, че имам три въпроса и мисля, че всички биха допълнили нещо от казаното. Благодарим на вас и за тишината на слушателите, за мъдростите, за това, което, нали вие ни насочвате към 10-те Божи заповеди, имах впредвид, че само три засегнахте и накрая в заключението, намекнахте и за другите, има още седем Божи заповеди, не лъжи, не кради, не убивай, не прелюбодействай, и т.н., та става дума любовта да не се превръща в прелюбодейство и така че гражданския кодекс, това, което е закон в държавата, поне в нашите християнски държави е за това, че Иисус е казал, здраво семейство, това е благоприятно за развитието на децата. Второто нещо е за съдбата, така, бяхме на едно профсъюзно събрание, аз съм учителка по професия и така казаха: посей постъпка и ще пожънеш навик, посей навик и ще пожънеш тревичка, посей тревичка и ще пожинеш съдба. Значи от постъпката, както вие намекнахте да внимаваме за постъпката, не една седмица, но принципи да имаме и да бъдем последователни и верни на тези принципи, които са християнски, нали въз основа на Десетте Божи заповеди. И третото, което е съвсем актуално, защото дойдохме с автобус и питаме хората, Георги Изворски, ами защо в селото никой  не ви познава, .. , но все пак бихте могли да помогнете и на местните жители, нищо, че са така, по-нисши, но все пак има хора, честни, добри, подариха ми грозде, любезни бяха, така че заслужават и те, все пак един въздух дишате, нали, може да им бъдете полезен. Благодаря

Най-важно е да се Обичаме / Човещина

Георги: да, виждам, че си за пръв път на моя беседа, благодаря ти от сърце, права си, и ти приемам доводите. Капитана е прав. Така, аз съм отговорил на 90% от въпросите ви, абсолютно съм убеден в това, нали. Една жена вика: “А бе бях си написала 10 въпроса, излизаме от лекцията и вие ми отговорихте на всичките, аз нямам думи, сега какво да говорим”, викам “така ли, я гледай ти”. Важното е, дето казваше оня клошар: “да се обичаме”, това е важното, и да обичаме всички, разбира се, и да ги приемаме такива, каквито са, и да не се опитваме да ги променим, защото ако започна да налагам аз собственото си мнение, което е, разбира се, мнение на Господа, то не е мое, значи, това е вид агресия, вид насилие, а това е един, бял просветител, да не говоря, че сиви и тъмни няма, ама един бял просветител, на него не може, не му е позволено, в никакъв случай, никаква агресия, абсолютно, и никаква острота и никаква студенина, той трябва да излъчва непрекъснато топлина и да се научи на този навик да излъчва, значи, светлината и топлината какво правят, само с една дума, любов, любовта е светлина и топлина и то божествената светлина и топлина е любов, истинската божествена любов е самият Бог, това е, друго няма. Аз не казвам, че е лесно, наистина е трудничко и знам и на мен ми трябваше много много време, макар че идвам отгоре, ама бях тръгнал вече тука, бях станал доста така хубав добър землянин, като оня дето викаше за баща си и за жените, горе долу в този смисъл, но след това ти възстановяват нещата и след това, докато не станеш безупречен, перфектен в това, да се научиш да излъчваш, ама непрекъснато топлина и любов, ама към всеки, никой да не усети, че ти имаш някакво отношение към него, по-друго може да имаш, но това не значи..как да му помогнеш на самия него, когато си по-строг, и наистина на моменти съм строг, взискателен, наистина на моменти, мога човека, като дойде тука и аз като виждам, че идва без повод, няма, ама никакви проблеми. Идва една богата тука, гледам я отгоре до долу здрава и без проблеми, “ах, много съм зле”, това онова и накрая като я попитах, аз съм го казвал това “обичаш ли мъжа си?”, “ами аз..ние много”, пак 10 минути оправдания, “да или не, искам само да знам, иначе срещата свърши, аз имам работа, чао” и станах от масата, тя вика “не”, край, “а му ползваш благата, нали? Не – отиваш в сламена колибка, абитуренската рокличка ще си сложиш, нищо, че 25 години живееш с този човек, и не си знаеш парите и оня ден не ти ли купи от мола за 5000лв.работи”, тя мига, от къде знам, “нали, 5 000лв. се изръси човека”, продължава да мига, “на мене някой да влезе в мола и да ми купи или на който и да е друг, нали искаш да ползваш благата, а си нещастна. Еми нещастна ще си, разбира се”, защото няма духовна свобода, по хубав пример от този няма. Иска да ползва джипа, джипа със шофьор, стой отвънка, 100 хил. евро джип. Говоря истините и заради това ги казвам и съм такъв, нищо нека има, аз много харесвам хората, които са заможни и да имат, хубаво жилище трябва да имат. Аз ако имам възможност, аз съм поръчал 22-ра година – летяща чиния, хубав автомобил, нека, нека има удобства, всичко, но да продължава да има тази духовна свобода, ето това е истината, да остане човек винаги. Значи, независимо какво има, може да си цар и император, останеш ли човек, вече ще съдите за човека по човещината, по нищо друго, ама лъскав, ама бил президент, ама министър председател, ама генерален секретар на ООН, не знам, не ви интересува, гледаш го човек ли е или не, може да се срещнем на улицата и този човек да е най-обикновен селски стопанин и да има десет декара лозя и гледам отива човека да пръска. “Здравей Георги”, “здравей”, това е, неговата човещина вече е върха. Да, има хора, които могат да кажат най-различни примери. 

Духовната свобода – Силвинка споделя 

Силвинка: ами аз мога да добавя..това, което Георги говори за Езоп, първата история, много ми хареса, защото там се илюстрира как когато човек има духовната свобода, той рано или късно получава физическата свобода, защото когато говорим..свободата е нещо много обширно, ако проверим в тълковния речник, там пише, че когато има нещо, което ограничава волята ти, ти нямаш свобода, но това е физическото разбиране за свободата, свободата може да се разглежда и на другите две нива, едно от тях е духовната свобода, следващото ниво е божествената свобода. Повечето хора под свобода разбират само физическата, но наистина е по-важна духовната, до божествената наистина не знам дали има хора на Земята, които са достигнали. И когато имаш духовната свобода се променят и условията ти на живот, отпада робството, падат веригите, падат ограниченията. Хората, които имат духовна свобода са много гъвкави, те не се привързват към нищо, те сменят лесно работата си, сменят лесно професиите си, както Георги. Просто няма тази привързаност към материята, защото духа не познава ограниченията. 

Георги: и не ги признава. Не само не ги познава, ами и не ги признава

Силвина: да, те просто не съществуват и наистина е така, когато човек промени вътрешно нещата в себе си и стигне до добродетелите, сменят се декорите, това е абсолютно задължително и наистина живеем във времето, в епохата на водолея или на виделея, както казва Георги, дето всички тези стериотипи, кармични връзки, форма, старата форма, всичко това се разрушава, нали, за да дойде свободата, включително и на физическо ниво, във формата, трябва старите неща да се разпукат, да се променят и това е духът на водолея, той носи духът на свободата всъщност и ние присъстваме и виждаме всички тези неща, колко много промени, колко неща се случват. Също така си мислих за децата, че те са свободни. Те имат тази връзка с духа, тя не е нарушена и те са свободни същества. Все още ги няма тези неща, които родителите и обществото и всичко ги ограничава, така че това исках да вметна. За Езоп мисля, че е много важно, защото повечето хора, всеки има нещо, което го гнети, иска му се да е свободен, нали това е нещо, много изконно, защото това е абсолютно състояние на духа. Учителя дава много интересно обяснение за свободата, знаете, той казва: “Истината ще ви направи свободни” и аз много дълго съм се чудила каква е тази истина, за какво става въпрос, нали? И наскоро прочетох, той казва: “Истината е светлината на божествения свят. А свободата е неговата безграничност.” Ние можем само да се докоснем до тази безграничност. Не можем да живеем постоянно в нея, защото това е вече божествената свобода. Ние тук на Земята, сме дошли да изпитаме ограничението и стеснението. И който от нас успее да го взриви и да разшири, нали, съзнанието си.

Историята за милионера, който разказва за случка от детството, когато е нямал парички дори за една боза 

Георги: ще ви кажа един хубав пример, който преди много години, може би 20 години, тогава още гледах телевизия и по телевизията правят интервю със един милионер, който казва: “имам няколко стотин милиона”, българин от Габрово, който заминал за Запада и спечелил и се издигнал. И той си каза една случка от детството, може да сте чули, може не, но този човек каза така: “бях малък, седем-осем или 10 годишен и в селото има събор, панаир, и аз излизам с другите, но нашите нямаха да ми дадат и 5 стотинки и 10 – грошове тогава са били, това е било много отдавна, преди 9 септември – да ми дадат пари и аз отивам само и гледам, захарен памук, захарни петлета, разни такива за децата, нали има, кифли, мекици и на едно място даваха боза и оня човек, бозаджията налива и дава на всеки да пие там с една мярка, и аз седя така и гледам и преглъщам и минават хората..най-бедния човек в селото, който имаше 9 деца, ама абсолютно най-бедния и той дойде и децата се наредили в колона един след друг и той почна да им дава, бозаджията да им сипва в една чаша – то с една чаша тогава, кой ти гледа хигиена – и те пият, едно след друго, едно след друго и той погледна, че аз седя така и вика: “искаш боза, нали, налей и на него”, най-бедния човек с 9 деца – и човека заплака – ме почерпи в този свят и ми купи една боза, тази боза никога няма да я забравя, помня я, когато направих първия милион, втория, стотния милион, 200, 500 милиона имам, половин милиард сега, долара..”. Видяхте ли какво е човещината? Единствения истински духовен човек в това село, най-бедния с 9-те деца, но той е отворено съзнание и вижда всичко, това е свободата на духа. И този човек после казва: “сега взимам по едно дете или две, на мой разноски, на оня край на света, уча ги и така нататък, толкова работи им давам, давам”. Така е.

Силвина: също мисля, че е много важно това да се даде свобода на другите, че за да се говори, че човек може да бъде свободен, ако той не дава свобода на другите, осъжда, критикува, то просто няма как, няма как да се бори за свобода

Историята за жената, която мисли, че е станала много по-духовна, а всъщност е станала по-голям егоист

Георги: е сега ще кажа..Идва една дама при мен и казва: “Георги, аз вече, виж как съм станала по-добра, по-свестна, по-духовна, вярно, направих си една преоценка. Аз давам прошка на всичките и които са ме обидили, които са ме ощетили, така нататък”, “така ли? – викам – мойто момиче, ти продължаваш да си много голям егоист”, седим ей така и си пием кафето с нея. Тя почна да мига. “Как така”, “о, ти си изпълнила половината от работата, ама половината работа, не е половината, с половин парашут не може  да скочиш, защото ще се пребиеш, нищо, че е половин парашут. Хайде да кажем, че си изпълнила половината работа, макар че си изпълнила не половината, а 49%, даваш прошка на всичките, ама това е егоизъм, значи, онези са..аз съм великодушна, аз съм този, аз ви давам прошка на вас, ще си посипеш главата със пепел и ще искаш прошка от абсолютно всичките, не само, ама също, който те е обидил, който те е бил, който те е огорчил, който те е наругал, който те е ощетил, ти отиваш от него да му искаш прошка, защото е имал някакъв повод, значи, той ти е учител, той е над тебе във всяко едно отношение, тогава изпълняваш 100% Божията воля, тогава си си сменила стереотипа на мислене, на чувстване, на действие, на думи, на всичко. Сега ти, ама пост, че си направила толкова време, ама това, че си направила, това го правиш от егоизъм, жив чист егоизъм и ако си била преди това 50% егоистка, сега си 100%, защо? – ставаш вече егоист, аз ви давам на вас, аз съм щедрия.” Така и натрих носа. 

Волята на Бога

Значи, човек трябва да приема останалите неща и наистина да казва, аз и вчера казах на един човек тука: ще мислиш, че всички са прави, само ти, може би, допускаш толкова малка грешка, не те интересува, всички са прави, знаете ли защо? – защото Господ позволил точно така да живеят и такива да бъдат, ама оня влезна в Ница, какво направи, ее, акт, не знам дали терористичен или какъвто и ще да е, ама за мене не е лош човек, ама ако не беше Божията воля нямаше да се случи, нали, и какво сега аз да обидя и да огорча Господа,  и да кажа: “леле тате, какво стана”, и да си скубя косите и той вика: “о, синко, чакай бе, ти поне не ме обиждай, те другите ме остави, те ме обиждат, огорчават ме и ме тормозят всеки ден, всяка секунда, ама ти, който си ми син и знаеш за какво става въпрос, ако аз не бях съгласен, нямаше да се случи”, значи всичко става..ето, хубавата книга “Пет елмазени рози” и там има една беседа: “Трите воли на Бога”, прочитате я и тогава ще си говорим, ама я прочетете един път, два пъти, три пъти, за да спазите троичния код на Вселената, всичко по три пъти, затова и тройката е еквилибристично число, не само, че е Иисусовото число на свободата. Единицата е нашият Татко, двойката е  нашата Майка, мировата душа, тройката е Христовото съзнание, най-доброто от Татко и от Мама, защото Господ е едно цяло от две половини, мъжки и женски половини, а Христос е обобщеното нещо, най-доброто, Христовото съзнание е само от добродетели, Христовото съзнание е само светлина, само нещо прекрасно, но ето, на него Отца е дал да командва нещата, и той самия казва в Библията: “Никой не може да отиде при Отца, освен чрез мене”. Ей беше ми на устата да се похваля, щях да кажа: “Никой не може да отиде при Христос освен чрез мене”. Досега ви говорих, че не трябва да има такива работи, а сега, и въпреки всичко пак го казах, е това е като на шега, но имам право и да се шегувам, но човек трябва да знае къде колко, това не значи, че не уважавам йерархията и като казвам на някой, от велик архангел нагоре, значи, той трябва да ми е много близък, за да му казвам умалително, примерно на архангел Рафаил му викам Рафаилчо, как си мойто момче, да седнем да си изпием кафето, нали на Гавраилчо му виках “Гавраилчо, ти ли си тука”, вика: “да, аз съм дежурен по Земя” и на архангел Михаил мога, ама архангел Михаил е така по-сериозен и по не ми идва с него, да му викам Мишо, макар че имам право да му го кажа и няма да се разсърди, напротив ще се зарадва и ще каже “ей, Георги, най-сетне, така да се обърнеш към мене, до сега все ме задминаваш като малка гара, направо при Татко”, защото аз ги задминавам нали, так, отивам при Татко и там си контактувам. Така, добре звучи, не ви карам да ми вярвате, разбира се, в никакъв случай, но това не значи, че не е истина. И така, това е

Силвинка: още нещо да допълня..Много хора свободата я разбират като едно бягство, да кажа наркотици, алкохол, или живот в някаква изкуствена среда, но по един много неестествен начин, нали, не е това свободата.

Георги: не е, свободата е просто състояние абсолютно на духа и тука беше дошъл един човек, носи ми едно шишенце ракия, ама не смее да извади, сина му казал: “ние отиваме при Георги Изворски, там ще седиш само мирно ей така и ще гледаш в една точка, само да си ме изложил”, идва със сина си, а сина му е дружка така, нали духовен човек, вижда, той има и отворено зрение, така, за духовните неща и човека влиза, ама той гледа уплашено така, сяда така срещу мене и седи, и аз гледам да го отпусна, а той човека гледа коне, нали планината там някъде, ама прекрасен човек, златен. По едно време, минаха 10-15 минути, почваме да си говорим обикновени работи, викам “аз съм бил в конна база, кончетата си имат цветове, арабската порода каква е, петниста и така”, той почна да се отпуска, “а, така ли, ама ти разбираш ли от коне”, викам “да, бе”, той вика: “е сега гледам едни коне, с големи сърца, тези мощни, такива”, “о, знам ги тези, тежковозите, казват се арденски, унгарска порода”, “ама знаеш ли”, човека го отпуснах и накрая вика: “а бе Георги, знаеш ли, нося ти нещо”, “какво бе, огнена вода, дай тука на масата – викам – Силвинке, дай две чаши, сина ти няма да пие, той кара колата”, той вика: “ама ти пиеш ли алкохол”, викам “само с приятели, защо да не пиина малко, аз не съм прекален светия, аз не съм по-голям католик от папата, папата е най-големия католик нали, аз да съм католик и да казвам аз съм най-големия католик и съм задминал папата, е не може да го задмина, значи, нищо човешко не ми е чуждо, ще си пиина една ракия, голяма работа, нищо няма да ми стане от 20-30 грама и 50 даже, ама вече като прехвърля, вече не ми е комфортно и на мене, и заради това, 20 грама, да, освен това, с приятели и така нататък, защо да се правя на нещо”, значи, когато тече словото, духа е в мене, иначе съм обикновен човек, сядаме си на центъра у кафето, сядам си у моряшката кръчма и почваме да си пееме моряшки песни, да не говоря какви вицове се разказват там и ако бях друг, или гуру, който е така накичен, нали, с белите бради, щях така: “момчета, вие говорите глупости тука, вие уважавате долната половина на тялото, повече от горната, аз напускам” и излизам демонстративно от моряшката кръчма, знаете ли какво ще ми кажат, че съм от другия бряг, ама само по-грубо, нали този израз, “Георги кога стана такъв…”, нали и т.н., като някой работи, които управляват автомобила. 

Приятел: Георги, извинявай, затова ли във селото не те познават като свят човек

Георги: изобщо в селото не ме познават. Да, ами естествено, че не ме познават, защото аз..ама върви във заведението и попитай кафеджииките, те ме познават. Така, Борка, има един сигнал, падна ми микрофона, това показва, да свършваме, няма микрофон, микрофона изпадна, разбираш ли, значи край, нали, по- явен знак от този, преди две минути падна микрофона. 

Силвинка: какво имаме да кажем друго. Последна беседа за тази година, нали Георги?

Георги: еми сега, Божа работа, ама така. Ако направим нещо отвънка, там това, сложим тенти, прозрачни и тука под навеса 

Силвинка: аз искам да се похваля, че нашата общност се увеличава, има вече още едни приятели, които са се преселили и очакваме всъщност да се преселят, купиха си една съседна къща, и това за мене е голяма радост и наистина бих се радвала като дойде време за беседа да се събираме така от околните места, ама това не знам дали е възможно и дали е необходимо, така или иначе, просто една малка идея ви давам. И какво друго. 

Георги: тука светлината се разширява, и наистина не само ние се ползваме, ами цялата махала се ползва от тази светлина и наистина тука има един руснак, който си купи къща, много свестен човек, наистина прекрасен човек, така че..

Силвинка: тука не знам кой я донесе тази питка?

Николинка: пловдивско-асеновградската група

Силвинка: прекрасно, благодарим. А да кажа нещо, знаете, че беседи няма да има при нас, обаче другия месец се надявам да открием пещта за хляб и ще направим едно събитие за хляба, няма да има беседа, но ще бъде едно хубаво събитие пак вярвам, да се съберем и ноември. декември, вероятно някъде ще празнуваме нова година заедно и така. Така че живота си продължава, Георги се оттегля пак да пише книжка и ще я чакаме с благодарност. 

Георги: заслужавате и прилагателното чудесни приятели 

Силвинка: хайде да чупим хляба

Георги: хайде, слава тебе Господи. Я да видим, абсолютно равни

Силвинка: виж сега, слънце, луна, значи слънцето все пак е по-голямо, луничката по-скромна така. 

Георги: добре, за всеки да има поне по един залък като нафора, нали знаете какво е комка и нафора. Като бях дете баба ме води, комката се даваше с една сребърна лъжичка, ама на мен не ми беше много приятно, нали, с една лъжичка, а нафората, едни парчета, някой път беше само хляб, а някой път слагат, дядо поп, една капка олио или зехтин, не знам какво е било честно казано, ама гледах, че е като олио една капка отгоре и ти подават и след това го взимам

Силвинка: догодина обещавам повече столчета, повече неща, просто отвън ще създадем едни прекрасни условия при хубаво време да можем и отвън да се събираме и така. Радвам се, че ставаме все повече и светлината расте. 

Cart Overview