0

Новото Съзнание

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=-cGNj7hH1m8

Георги: Ето, заповядай, благодари на Всевишния, че сме заедно, кажи им добре дошли (смеят се)

Силвина: Ами ти всичко каза, аз защо..(смее се)

Георги: не бе, не съм, ама да те науча. Така трябва да бъде. Заповядай

Силвина: Благодаря Георги! За днес, приятели, добре дошли сте, първо, разбира се. Но първото нещо, което ми дойде беше за това, че ще има изненада и наистина се оказа, че има такава изненада, малко по-късно ще разберете. 

За Божествените щори в помощ на Силвина

Другото беше от притеснението ми, че е много горещо. И си казвам: Леле какво ще правим тука, 100 човека ще се съберат, не искам климатик, нали, не е здравословно с климатик, какво решение да вземем. И поръчах щори. Вчера ги монтираха тези щори, дойдоха приятелите и аз доволна, щастлива.. показвам им жълти, лилави, прекрасни, нали, да е комфортно на хората. И днес сутринта, посрещайки изгрева, беше много интересен изгрева, целия хоризонт беше една бяла светла ивица, ама във всички посоки и отгоре имаше облаци. Слънцето се показа в целия си размер, след което се скри зад облаците. И мисълта беше: какво се притесняваш, ами ето ги божестените щори, Господ ти пуска щори, ще идват хора, значи Господ се погрижи и всичко е наред. И наистина е така, всичко, просто много синхронично и вчера, подготвяйки събитието с приятелите, които дойдоха да помогнат. И всичко много точно се нареди. Но истината е, че ние трябва да положим някакви усилия, защото Господ пуска, когато е необходимо, спуска помощ, но това става наистина, когато ти си положил усилие. И за да се случва тук това на село е доста трудно и доста усилия се полагат, но Слава Богу и помощта винаги я има. Темата днес е за Новото Съзнание, ще бъде доста интересна. 

Дискусия: какво е Новото Съзнание? 

Другата изненада, за която си мислих е да ви дам думата в началото, всеки да каже от неговия опит, може и като примери, може и като негови разсъждения, какво за него е Новото Съзнание? Може би не всеки, който иска, разбира се.

Георги: така е, поне, да не ви звучи ултимативно, обаче искам да ви кажа, че поне на няколко човека трябва да чуя думата

Силвина: добре, аз сядам и ще направим малка дискусия

Георги: да, ето седим си така семейно и весело и е много добре наистина да се чуем

Приятел: значи, моето мнение за Новото Съзнание е простичко. Новото Съзнание идва с вдъхновение и с творчество. Това за мен е Новото Съзнание. Когато човек успее да прояви вдъхновение и творчество в това, което прави, то се случва. 

Георги: великолепно, благодаря ти

Приятел: да мислиш и да работиш за общото, за Цялото, като започнеш от себе си, да го правиш с любов, с добро, но мисълта ти да бъде насочена да е добро за Цялото, защото ние сме едно, така си мисля. 

Георги: така е, хубаво е да, абсолютно и това е вярно, защото виж какво си мисля: ако ти работиш и издигаш Цялото, Цялото те повдига и тебе, това са две неразривно свързани като скачени съдове. 

Приятел: и аз ще кажа нещо точно в тази връзка, то всичко се нарежда идеално. Наскоро пак имах така с Висшия Космически Разум връзка много директна. И нали в мен възникват някакви въпроси какво е развитието на личността, но отговора беше кратък и ясен: Развитието на личността е преодоляването на личността, това е. 

Приятел: егото

Георги: и това е точно в десятката. 

Приятел: това беше кратко, точно и ясно, защото пък преди време имах такива малко егоистични мисли какво се случва с личността, такива някакви представи ми се въртяха и тогава ясно и точно ми се заяви: Личността ти е илюзия! Аз се направих, че не чух, разсейвах се, след малко с лек смях, нали: Личността е илюзия! И накрая пак питам трети път: Колкото и пъти да ме питаш, отговора е един и същ, личността ти е илюзия! Това беше. И сега получих вече на следващо ниво тази по-висша степен на яснота и ми се каза и то беше абсолютно без някакви колебания или..

Георги: да, единствената личност е.. знаете кой, няма друга личност.

Приятел: за мен също Новото Съзнание е да живееш за мига, да загърбиш страховете, поне за мен се случи това и аз съм много щастлива. И разбира се, работата за Цялото, вече това го давам от няколко години, и го чувствам и с цялата си любов го правя, но за мен по-важно беше това да се науча да живея за мига и да загърбя страховете. 

Силвина: Всъщност това вдъхновение, за което той говори, идва само, когато човек го прави за Цялото, иначе няма как да имаш вдъхновение. 

Георги: а бе имаш вдъхновение, обаче даваш си целия живот или за една фанелка, или за една тенекия, както аз съм казвал за оня от нашата махала, който 30 години работи като роб на две смени, само и само, за да има една скъпа кола, порше май беше, за да си купи порше 30 години и накрая какво: станал на 65 години, вече има порше, той е приключил, няма живот, той не е живял тези 30 години, 30 години не е живял, той просто не е, нито една минута не е живял, не е бил човек, а е бил робот. 

Приятел: според мен съзнанието, се опира на знанието. Съ-знание. Колкото повече знание имаш си повишаваш съзнанието. Защо? – защото когато имаш знание и правиш нещо, ти може да проумееш, че това, ако в момента за тебе е добро, и го правиш, обаче навреждаш на други 5, 10 или 15 човека със твоето добро за себе си. А когато имаш знание и разбереш, че това добро за тебе, обаче наврежда на другите 5 души, значи ти имаш знание и твоето съзнание е малко по-високо, защото проумяваш, че вървиш на отрицателно или на полужително

Знание и познание 

Георги: и за това ще кажа точно. Съ-знанието, виж затова има съ-автор, съ-творец, съ-ученик, съ-студент. Значи, виж, знанието е така, съ-знанието: да бъдем с това знание, което е, но то е равностойно на нещо друго, а после ще кажа защо? – защото знанието не може да ни направи нито по-добри, нито по-лоши, но ако го приложим на практика, познанието вече, опита прави човека – човек, значи прави го или добър, или лош – познанието. Но самото знание, като чувал, който е пълен с нещо, ако не разгърнеш чувала, не го разгледаш, не видиш какво е.. значи знанието е там, ти знаеш, обаче не го ли приложиш, да го направиш във познание и познанието да ти стане опит и да ти стане твой навик, няма ефект. Ето това е. А иначе знанието е чудесно, защото само знанието ни води към нещата, към мъдростта, без знание не става, но не и огромно количество знание, което не ни е.. На Седемте Рилски езера, ето какво става: излиза, няма да казвам името, един много голям наш астролог, вечерта, излизаме към 11 часа, едно звездно небе чисто и той това съзвездие, второ, трето, пето, десето, петдесето. Ама всяко съзвездие, всяка звезда, знание, отиде, стана 1, стана 2 часа, всички гледаме нагоре, радваме се това-онова. На другия ден главата ми празна, нищо нямам, абсолютно нищо. Обаче какво знам: знам, че ако извикам от Небето ще слезне летяща чиния, това го направих сега на Родопите. Знам и друго: когато човек наистина умира и идва звезда да му вземе душата и да замине и я вижда. Добре, цялото това знание, ако го знаех, а нямам никакъв опит, значи нямам никакво познание, нищо не съм направил, то ми е абсолютно безполезно.. че това съзвездие е овен, онова е телец, че третото е рак, четвъртото е кон, пегас или не знам какво, съзвездия, десетки, стотици, да не говоря за звездите. Но на мен това не ми трябва, на мен ми трябва едно простичко познание, един опит, една звезда да знам, ама това е звезда, това е летяща чиния, 1000 на 100, няма да ги сбъркам при всички положения, дори и звездата като слиза отгоре, знам, това е звезда, това е комета, това е планета, това е слънце. Ами това познание ми трябва, друго не ми трябва. Така, горе-долу, в общи линии, за да ни стане ясно за какво става въпрос, че чувалите знание..и на мен са ми казвали, че и аз щях да се юрвам по същия начин, аз после ще говоря на беседата. 

Приемане, разбиране и прошка

Николинка: и аз искам да добавя нещо за Новото Съзнание как го разбирам. Освен тези неща, които се изброиха, аз го разбирам така и в това, че се научих да прощавам, научих се да приемам всичко така, както е, и да си обяснявам нещата от по-висока гледна точка.

Георги: това е изключително ценно. Това вече е като си започнал да прилагаш знанието, което го имаш, колкото е, става познание и когато ти стане навик, вече ставаш по-голям светия от мен, веднага, щом го приложиш, нищо друго, ама да ти стане автоматичен навик, не като погледнеш някой, че върши нещо лошо, и веднага да казваш нещо по адрес на неговата родителница, нали, а изобщо да преглътнеш и да споменеш: а бе този не е лош човек. Кой може да си го помисли? Знаете ли, аз си помислих, дали е лош човек, оня, който влезна с камиона в Ница, между хората, които се бяха събрали на националния празник, я си помислете – 80 човека, като танк, масов убиец, леле какво стана. Целият свят мислеше така, 7 млрд. живи и още 60 млрд. на небето души и те мислят така, ама аз не съм си помислил, че този човек е масов убиец. Кой друг не си го е помислил? – Господ и аз. Някой от вас, ако не си е помислил, ето да стане и да каже: Георги, аз точно така си помислих, като чух сутринта новините, този човек ги помете, какво стана, тъжно, нали, но аз знам, че за Господа няма живи и мъртви, знам, че тези, които са загинали, точно е трябвало да загинат тези и нито един невинен, абсолютно и понеже го знам и мога да се разпиша, ще си набода пръста и каквото излезе, червена течност, с нея ще се разпиша под това, което казвам, да! Вижте, иначе е нелицеприятно.. и ред други работи, но не само в България, и в света, някой като е чел и чул, дали, е не говоря за адептите и за посветените като мен и по високо, има ги такива, и те са си помислисли като мен, но аз казвам от средно-статистическия гражданин на Земята, някой дали е успял да си помисли това. Значи, ето това ми е станало вече навик, и заради това съм доволен, че познанието е станало навик.. и навик да излъчваш на всички какво? – обич, да ги обичаш, дори на него. Така, продължаваме нататък, имате думата, аз само се вмъквам така леко и беседата си тече, тя върви. За Новото Съзнание, още има мнения, ето вижте колко хубаво каза сега тука и Николинка какво е научила, чудесно. 

“Каква е моята мисия?”

Приятел: Според мен няма нещо такова като съвсем Ново Съзнание, има разширено съзнание, а разширеното съзнание според мен означава знанието, което  добиваме, прекарано обаче през вечния опит, иначе няма как да се получи. 

Георги: и това е в десятката

Приятел: в смисъл такъв, че само от слушане, от четене, на беседи, на духовни учители, не се получава, ако човек наистина не го преживее, трябва да се работи, в смисъл, че трябва всичко да прекарваме през себе си, да го изживяваме и да го прекарваме в наш личен опит, тогава можем да говорим за разширено съзнание

Георги: направо се чудя тогава защо си тука, като точно това го знаеш, шегувам се разбира се, ама ето, може да изнесеш беседата, абсолютно. Само да казваш ей такива случки и неща, то това са нещата. Мислят от 9 кладеници вода, значи от 9 съзвездия щяло да слиза знание и кой знае какви работи. Като онази готвачка, дето беше дошла тука. “Георги кажи ми моята мисия”, “ама твоята мисия е да сготвиш едно ядене с любов. Ако миеш чиниите, да миеш с любов. Ако ти дам да ми лъснеш обувките, да ги лъснеш с любов, а не през пръсти, това ти е мисията.” И Господ те прави моментално, като се научиш на това и ти стане навик – светиика. Край! Ама чакай бе, ама обезателно ли аз трябва да бъда Майка Тереза, или да бъда, сега примерно нали англичаните избраха министър-председателка Тереза Мей. Значи, трябва да бъдеш обезателно нещо голямо в политиката,в  бизнеса и т.н., че да станеш светия. А бе няма такива работи! Метача може да стане по-бързо светия от президента. Метача! Защо? – като си върши идеално работата, съвършено, президента не. Ами значи Господ гледа по други показатели, а не такива, по които ние мерим. И за това искам да говоря в беседата: трябва да си сменим аршина, показателя, нещата, които са, артикулите и тогава вече всичко си идва на мястото. Защото ние още работим със земни мерки и теглилки, тези земни мерки и теглилки вече отиват ей там – на сметището. Край, приключват, нови мерки и теглилки. Съзнанието ни е същото, ние сме си същите. И наистина не е ново. Новото съзнание е това, че ново разширение има на съда. Съда е побирал едно кило, сега ще побере две, после ще станат три. Ама този съд се саморазширява. Не е нов, няма да го сменяваме всеки път. Значи той просто, както и Вселената се разширява. Така. Я да чуем други мнения сега за съзнанието пак.

Приятел: Много гледни точки, Ново Съзнание 

Георги: да, може да се каже. Гледните точки може да са много и от различни страни. Обаче, аз като гледам баба ми имаше една гледна точка и беше светица, една, не знам защо, да, не се шегувам. Значи, човека почва да търси и точно многото гледни точки, които са създават хаоса. Хаоса също е хубав. Само че божествения хаос е прекрасен порядък, но нашият трябва да го контролираме така и да му създадем някакъв ред. Да. Но наистина Новото Съзнание може да започне да гледа от различни точки. Значи от различни точки, но в крайна сметка, какво? – трябва да вземе решение, че едната е вярна. Хваща само тази посока, хваща само тази гледна точка за ушите и само работи с нея, иначе ще бъде просто разпилян и в главата хаос, както на много хора, ама наистина много хора, ама те не знаят къде са, не знаят какво правят. Това е тази неадекватност, която идва. Затова казвам за баба, имаше едно нещо: Господ. Сяда да се храни, кани Господа, отива на нивата: “Господи, ще копаем”, всичко с Господа, да, ама всичко, това и беше гледната точка. Така, сега, още други. Всеки може да си каже мнението само с едно изречение, както каза за ентусиазма и въодушевлението, много ми хареса, защото това е желание, страст, вече. 

Приятел: ами аз това, което мисля и преди малко всъщност казахте, че има хаос в главите на хората. Мисля, че хаоса се държи на прекалено много информация, която събират и прекалено малко от тази информация е преживяна истински. Бих казала, че трябва по-смело да живеем, да правим грешки и да се учим от тях. По-голямата част от хората казват: “а бе чакай да отиде този, да види какво ще се случи с него, а пък аз ще си помисля после, ще се уча от неговите грешки.” Няма такъв вариант. Просто смело, живота, да живеем, да правим, да работим, а когато сгрешим да не се плашим, а да знаем, че това ни е урока, от там ще се научим какво трябва да правим.

Новото време и Новото съзнание е съзнание на РИСКА!

Георги: Ще перифразирам съня на един мой приятел. Една река и едно тясно мостче. Той вика: аз седя тука, заедно с моя колектив от едната страна, приижда водата и има около една педя или малко повече, водата е до коляното и той им предлага, вика: дайте да минем оттатък, на другия бряг. Значи в новото да минат, те са отсам, единия бряг е старото съзнание. Всичко е символ, нали, на сън. А другия е новото съзнание. И вика: аз със момчето си преминах оттатък, другите останаха, викат: не, не, ние ще изчакаме водата да се оттегли и тогава ще минем. Ами ако дойде двойно по-голяма или тройно по-голяма вода, която вече не е една педя, ами е много по-голяма. Оттатък вече новото измерение, поле, планина, отиваш, дърпаш се от реката, този порой ще те завлече, не смееш да рискуваш при малкото, а да не говорим как ще рискуваш при голямото. Много уважавам хората, които рискуват изобщо. Да! Трябва да се рискува. Новото време и Новото съзнание е съзнание на риска. Значи, ама аз съм се залепил за тази работа, ей, не мога да я гледам, не мога да си гледам началника, шефа, в никакъв случай, ама толкова ме е яд. Отивам уморен на работа, нервиран, но плащат ми, все едно две заплати. И за тези две заплати, аз работя тази работа с нелюбов. Каквото произведа, започва да пръска нелюбов и за мен и за всички, ама няма нищо положително, освен това, че аз взимам вместо 800, 1500лв. заплата и жената доволна и тя ме кара, бута ме и това онова и нямам смелостта да влезна, да ударя по масата и да кажа: няма да умрете от глад, ето има отвънка плодове, има коприва, има лапад, каквото има, ще ядем, никой не е умрял в България от глад, всеки има дрехи за 100 години напред и покрив над главата имаме. Тогава скачам в дълбокия вир да се науча да  плувам. 4-ри човека седят спасители и викат: скачай бе мойто момче. Ама как бе, ти влизаш до тука във водата и как ще се научиш да плуваш, ами лежиш по дъното, нищо не става, а има кой да те спаси, ама те са невидими спасителите, но те чакат ти да рискуваш, влизай в дълбокото, два метра. Влизаш в дълбокото, и от плиткото, може и леко, ама в дълбокото ще се научиш да плуваш, в плиткото: не, в никакъв случай, краката ти трябва да се отлепят от дъното. Е, има и направо смелчаци – буф и въпреки всичко оцеляват, по какъв начин, скача, не за да се самоубие, а да се научи да плува. И такива съм виждал, рядкост са, но аз също им свалям шапка, смелчаги и веднага се явява нещо. Кой се явава спасител? – ами Господ изпраща спасители, какви други, спасяват го, обаче той вече се е понаучил и постепенно започва да плува в дълбоките и бурни води на живота. Така, че ето това е старото, което ни държи. 

Пак си спомням един случай, не и се работи и то готвачка и се занитила там, ама готви,плащат и нещо, ама нея я е страх, че ще остане гладна, жадна. Може ли, когато работата вече и е омразна, тя да храни хората, тази храна е отровна. Това го казвам аз. Трябва здрав човек да готви, щастлив човек, радостен, усмихнат. Тази жена, обаче тя ходи само защото получава заплата и не може, и много завижда. Завистта е втория смъртен грях, първия е егоизма. Тя много завижда на тези, които са се освободили, смело отиват, въртят си синджирчето, не ходят на работа, или ходят на любима работа, а тя не може да се откачи от там. Ами стани метачка, върви да миеш входове, работи, върви в строителството и бъди общ работник, тухли ще прекарваш. В крайна сметка: не, ама аз готвя. И в кухнята.

Силвина: Аз ако мога да го обобщя това, че ние сме повече в състоянието на търсещите, а не на приемащите. Даже преди това съм чувала за духовния човек: аз, казва, съм търсещ човек, и какво търсиш, всичко е у теб, къде го търсиш. Нали търсим нещо, тука, там,  в една школа, в друга школа, духовна, обикаляме. И в крайна сметка, точно работейки с малките неща и приемайки ги в живота си, това за мен е най-важното, нали, приемането, това е първата стъпка.

Показателен сън за Новото време

Георги: да кажа ли за съня на една наша близка. Този сън е толкова показателен за новото време, аз не съм го сънувал, разбира се, но там съм и аз, защото съм участник и то главен. Както и да е, къде сме били, какво сме били, но дойде ни на гости и понеже не иска при нас да остане, отиде на хотел момичето, преспа, на другия ден идва и ни разказва, със Стоян сме на морето и си пием кафето и тя вика: “а бе тази нощ момчета, знаете ли какъв интересен сън сънувах”, “казвай го – викам – знаеш, че мога да разтълкувам почти всеки сън, ако не мога да питам и отгоре ми го тълкуват, преди повече питах, сега я питам един два пъти в годината, я не” и тя казва: “сънувам едно чудесно прекрасно място, зелена поляна до безкрая, сини планини се виждат на хоризонта, едно синьо прекрасно небе, едно ярко слънце, на поляната трева около една педя и ние седим една група и в групата една жена, която се вижда, че е лидер, или командир иска да бъде, седи там и с няколко човека още мъже и жени наоколо, и вие бяхте със Силвина, а аз седях така отстрани и гледах”, това го сънува, и ръководителката на групата казва: “Георги, искам да знам, а и всички искаме да знаем каква е същността на Новото, Новата Земя, Новото Небе, на Квантовия преход, Светлинния преход, или както и ще да го наречем? Значи същността, това е Новото Съзнание, казва: “най-интересното ти какво направи: хвана Силвина за ръката, отделихте се на 10 метра на поляната, легнахте по гръб един до друг и почнахте да гледате Небето и мълчиш, и тогава групата се приближи така по-наблизо и вика: Какво е това? – Ами това е всичко! Вие какво искате? Какво очаквате? Господ да слезе на облаци с ангелите си, химни, песни, както пише в Библията и т.н. да има, или залпове, зари. – и казва, какво отговори ти – Ето го Небето, Слънцето, ето я Земята, ето ни и нас, ето ви и вас, на тази поляна, това е.” Ама как? Сега ще ви го доразтълкувам. Това е! Това ви стига! Друго нищо не ви трябва! Това е същността на прехода! А, ама как може да бъде толкова просто? – може, защото божествените тайни, закономерности и истини, какви са? – гениално прости, божествено съвършени и винаги на една ръка разстояние от нас, а ние сме на по-малко от една ръка, нали. Какво е? – приемаш света, точно такъв, какъвто е.  Приемаш волята Божия, защото лягаш в хоризонтално положение. Щом си сложи главата на земята, всички змиеукротители знаят, че тя казва: да, ти си моят господар, може да ме хванеш, аз колкото и да съм отровна, няма да те клъвна, да. Лягане и гледане на небето, един до друг. “Където двама или трима са събрани в мое име, там съм и аз”, ами това е колектив, от двама души, може да си с любимата и с любимия, може да си с приятели, може да си с колектив, но ти си във колектив, значи съня е дал най-малкия колектив. Разбира се, да кажа, ако сте андрогинна двойка най-добре, обаче колектив, трябва човек, не може да премине в Новото Съзнание, без колектив, защо да не отида да легна сам. Значи, лягане, приемаш волята Божия и всички дадености, има принцип на приемане и принцип на съгласяване, да приемеш, да се съгласиш да легнеш  сред зелената трева. У човека е всичко. Това е. Това е Новото Съзнание. Това е Квантовия преход. Това е всичкото. Само че да го направиш. Ето, останалите стоят и търсят, защото тази жена казала: ама аз съм обикаляла много, видяла съм това, онова, и ме пита какво е моето мнение. Еми, това е моето мнение и съм им го показал. Това е един абсолютен пророчески сън за бъдещето, защото тази жена също е посветена, тя не е случайна, за да и се даде този сън специално на нея. 

Полагане на усилие

И така всички мислят, че както до сега са ни внушавали, ние трябва с лист и молив да направим първа задача при прехода, втора, трета, десета, знания, формули, дефиниции, изключителни работи. Различни видове гурувци с гердани, без гердани, с бели одежди или с червени одежди и т.н., с дълги коси и бради – няма никакво значение външността! Важното е какво е словото и това слово да слиза от Небето и да е живо и то когато влезе у нас да ни даде подтик, ентусиазъм и въодушевление да направим нещо. И какво да направим? – в основата на всичко е да се опитаме да направим УСИЛИЕ! И понеже сме свикнали със старото усилие и с тази заплата, ние не правим ново усилие, ние не искаме да рискуваме. Бог иска чисто и просто да направим усилие и тогава като види, че правим, той започва да ни помага. Без усилие, не може да има прогрес, не може да има напредък. На Земята ние сме дошли, за да правим усилие. Който мисли, че е слязъл тука, само да пее, танцува, свири и щрака с пръсти, той чисто и просто се лъже, ако това го прави, значи това му е мисията, да,  да бъде певец, музикант, другите хора да му се радват, да ги развлича, да, така е, и той да живее леко и спокойно, значи наистина си е намерил нисшата, не 100%, а 1000%. 

Притчата за разбойника, който става светия не за 2 800 години, а за 28

Сещам се и сега ще ви разкажа една притча. Някога имало един разбойник, който стоял на един път под една планина и пътниците като минават от там ги обират, много години седял този разбойник там, натрупал разни богатства и все там седи, няма къде да отиде, защото го търсят навсякъде, осъден. Веднъж гледа, че по пътя върви един възрастен човек. Вижда един дядо върви с бяла брада, бяла коса, с една тояга по пътя и казва: бе, на този няма какво да му вземем, бос, обаче да го питам поне има ли един кумат хляб, защото не съм ял два дена и не минава никой, и един хляб да му поискам, какво да го убивам. И приближава, дядото го вижда: “добър ден синко, какво правиш”, “еми, дядо много съм гладен, хляб нещо” и дядото вади един кумат хляб и му дава, а торба няма и вика: “Синко, я тука под тази сянка да седнем, да си поговорим”. Сядат и почват да си говорят: “ти какъв си”, “ами аз съм разбойник, ей тука чакам хората, най-вече богаташите, хоп, златото го прибирам, много грехове имам, избил съм много народ. Ами ти дядо какъв си”, “ами аз съм Господ”, “а, ама дядо Господ?”, “ами да, тръгнах по Земята ей сега да видя какво що и тебе те срещам”, “ей, Господи, отърви ме от това”, той вика: “от какво да те отърва”, “ами от разбойничеството, как, аз толкова богатства съм натрупал, ама не смея да отида в града да ги ползвам, защото ето сега два дена гладен, а имам жълтици много, защото ме търсят под дърво и камък и на първото дърво ме бесят, край”, “ей синко, вярно, че си много грешен. Виж какво, аз нали съм Господ, щом искаш да те отърва от разбойничеството..аз правя и разбойниците, и сега съм ти дал това, ама правя и светиите и може да станеш и светия”, “ама как Господи”, “еми най-напред трябва да ти се простят греховете”, “добре, какво трябва да направя”, “виждаш ли това поле ей тука, на него има един милион камъни, те не са големи, може да ги носиш, ето и планината, горе има един връх, тези камъни трябва да ги пренесеш горе на върха, струпваш ги и греховете ти са опростени”, “аз колко време ще ги пренасям”, “еми синко, 2 800 години има да носиш камъни, през това време колиба тука, няма да мислиш за ядене, за пиене, за нищо, аз имам грижата за това, всичко, за дрехи, да, обещавам ти. Почваш обаче всеки ден по един камък горе” и вика “от утре сутринта почваш, сега се разделяме, камъните и няма грехове”. На другия ден сутринта става и започва разбойника, носи, прибира се в колибата и една торба виси по стената на дървото, един хляб и три ябълки и една стомна с прясна вода и то сено, сеното една завивка, нищо друго, ляга, спи, на другия ден пак, като си изтърка дрехата, хоп, явява се магически и дреха. И така минали 28 години. Седи един път разбойника и вика: “а бе 28 години качвам камъни, я да видя колко съм качил”, и се установило, че качил 10 000 камъка и вика: “10 000 камъка съм качил, значи ми остават още 990 000”, а Господ му казал: “синко, няма да те прибирам, смърт няма, докато не свършиш работата”. Точно през това време, както си седи и си почива вече, 10 000 камъка, 28 години и се явява един млад мъж, върви по пътя, а той вече така побелял разбойника, възрастен, брада: “ау, какво става, тука в колибата ли живееш, ти да не си нещо отшелник”, “не, имам една работа, Господ ми поръча да очистя това поле от камъните и аз всеки ден качвам горе по един камък и каза, че докато не го изчистя няма да видя смърт и това са 2 800 години, минали са само 28 от тях, значи 2 772 години имам още живот”, този бил авантюрист, млад човек, обикаля света, вика: “ей, Господ на мен да ми даде толкова много живот, идеално, 2 000 години и повече”, а той му казал: “остани тук да видиш какво правя”. На другия ден взима и младежа един камък и с него го носят до горе, връщат се, хапват малко, той си дели яденето, и вика: “това ми е всеки ден”, “така ли, и това колко ще го правиш”, “еми още 2 772 години”, “ей, не, не искам”. Авантюриста иска да ходи, иска да види, иска разнообразие. А само тази работа той 28 години я е вършил и има още толкова да я върши. Минава някой друг ден или месец, по едно време пак по пътя се задава прах, облаци, нещо, много народ, гледа: войска. Той седи там на пътя пред колибата. Спира царя, царедворците около него, връщат се от военен поход някъде, войска, 200 000 човека, войни, гледат и викат: “а бе отшелник ли си тука, какъв си, какво що?”, “ами тука живея”, “ами виж какво, ние сме уморени, гладни, жадни”, той казва: “ей зад този хълм тука има едно езеро, което е извор, една чиста бистра вода, там има гора, може да си починете на сянка, реката е пълна с риба, ще накараш войните да ловят, да опекат, ще се нахраните, всичко си е точно, има ги тези работи” и им посочи точно къде е. Тръгва войската отива там, разполага се, всичко точно, след няколко дена минава пак и царя му вика: “слушай старче, много съм доволен, кажи сега с какво да те възнаградя, тука да ти дам веднага 100 жълтици”, “той казал какво да ги правя тука, на мен пари не ми трябват”, “а бе казвай с какво да те възнаградя, какво работиш ти, какво правиш тука, та не ти трябват”, “ами всеки ден качвам по един камък, трябва да очистя това поле от камъни, имам тази задача, понеже съм много грешен и ще стана праведен щом го очистя, всеки ден по един камък горе на планината качвам и много време. До сега съм качил малко от камъните”, “така ли – вика цяря – заповед: я момчета, да се очисти полето от камъни”, 200 000 млади яки войни, преди да залезе слънцето, едно камъче няма на полето, всичко на върха на планината. А той почва да се оплаква и вика: “ама това ми е задача, ваше величество, от Господа, какво ще работя, ето един камък не остана, утре сутринта няма да има работа за мен”, “работата е свършена, нали това иска Господ, да се свърши работата, че ти да станеш праведен, край, ние свършихме”, и си заминава войската с царя. И на другия ден става нашия човек, вече полето чисто, фактически трябва да е праведен, обаче вика: “а бе, аз какво да правя, сега Господ ще дойде, ще ме пита: а бе синко, тези 2 800 години минаха ли, или не минаха, колко минаха 28 години, ти какво мислиш, да минеш само с това и да ми счупиш на мен хатъра и волята, аа, тази няма да стане”, седи човека, гледа и вика: “а, сетих се, почвам една година всеки ден отивам и свалям по един камък долу, 365, на следващата година ги качам горе и пак свалям долу, докато не минат тези 2 772 години, като минат, чиста ми е работата, Господ идва, какво, ами работя, нали работя”, точно това си мисли и ето пред него се явява Господ и той вика: “ей, Господи, каква стана, ти видя какво е”, Господ вика: “аз точно заради това идвам”, “ей Господи, много съм грешен, по-грешен съм, защото вземах та казах на този цар, той с 200 хилядна армия дойде и очисти полето за няколко часа, край”, той вика: “синко, кой мислиш, че прати войската и негово величество тука”, “ами не знам Господи”, “така ли, кой може да ги прати, аз ги пратих, защото ти доказа, че ставаш за праведник само за 28 години”. 

Хубава притча. Това иска. Виждате ли какво е  Новото Съзнание на този човек. Отръска се, сега ще лежа 2 772 години и като изтекат, нищо няма да пипам, но той пак е решил да полага усилие, винаги. Това е. Значи, прави нещо през това време. Прекрасна притча, абсолютно за Новото Съзнание. И наистина какво означава всички казахте точно в десетката абсолютните определения за Новото Съзнание. 

Новото Съзнание

И аз неведнъж съм го казвал в моите беседи, ама сега понеже цялата беседа е такава: Новото Съзнание е всичко фундаментално НОВО, основополагащо се НОВО, всички добродетели трябва да бъдат нови и ако имаме всички пороци трябва да бъдат нови, много хубаво, всички недостатъци, ама да ги направим нови, да, порок, но нов. Това е. Ето това е хубавото и разнообразието. Първото нещо, което е, на Земята, знаете, че е водещо сърцето, това е емоционално-чувствения комплекс, първото нещо е.. Макар че трябва да си променим мисълта, тей като мисълта в 99 случаи не е права веднага първата мисъл, а първата мисъл, която идва от сърцето, тя е права, но сърцето е вярно в 99 случаи и 1% може и да греши. Мисълта е точно обратното, земния ум, за който говоря, той няма нищо общо нито с ангелския, нито с божествения ум, или има само, защото се казва ум, но другото нагоре е разум. Значи, ум е нещо простичко, докато разум е да го разбереш в нещата, да вникнеш в същността на нещата, отначало може да не разумяваш нещата, т.е. Да не ги разбираш, раз-бирам, обаче след това постепенно започваш да вникваш в тях. 

Първото нещо е наистина да се сменим начина, стереотипа, калъпа на мислене. Най-хубаво ще бъде да счупим калъпа и да го изхвърлим, да няма калъп, но и ангелите имат калъп. Само че техния е 50% калъп, нашия е 100, само божествата нямат. Значи стереотипа на мислене, чисто нови мисли, по нов начин да възприемаме света като чувство и като емоция, значи нови чувства. Нови думи, нов словесен речник и да пълним думите с ново съдържание. И накрая да имаме нови дела, нови действия. Но всичко, чисто ново и нищо от старото да няма никаква следа. Това, разбира се, е най-трудното, защото ние трябва да положим усилие, всеки миг, всеки час, всяка минута, да бъдем под контрол. Иисус го е казал още преди 2 000 години: “да внимаваме, да внимаваме”. Значи, да внимаваме, ама не всяка секунда, всеки миг за всичко и “истина, истина ви казвам”, защото неговата истина е била божествената, той ги е водил, той друго не е и говорил, не им е казвал, значи божествената истина, два пъти им е повтарял и вниманието. На нас сега ни трябва най-напред вниманието. Внимание, желание, а това желание да се превърне наистина във въодушевление, за да може наистина да вървим и да разширяваме съзнанието си, иначе няма начин. Не може новото по никакъв начин да проникне у нас. Може само ако отворим тапата, или разширим и то започва да прониква. Ама това става със полагане на усилия. Значи, много добре знаят на теория 99% от човечеството, говоря за неговата културна част, средностатистическа, не говоря за най-елементарните, нисшите съзнания, много добре знаят на теория всичко: 10-те Божи заповеди, на теория ги знаят, това, това, това не трябва да се прави, това, това трябва да се прави, но фактически на практика не изпълняват нищо или почти нищо. Бог не го интересува теорията, не го интересува и знанието, той гледа какво правиш. Значи, баба ми изтръскваше покривката навънка, на двора, за да може трохите да ги изядат мравките, а не да прибереш трохите една шепа и да ги бутнеш в кошчето за боклук, кошчето за боклук след това в един хубав найлонов плик, плика в чувал, накрая стига до контейнера, контейнера отива и край. Не че не се разгражда, обаче не храни живи същества. Ето това е разликата на Новото Съзнание. 

Новото Съзнание е от камъка, вие мислите, че камъните нямат ново съзнание, напротив, и камъните имат вече разширено ново съзнание, тревата има ново съзнание, лозата има ново съзнание, растителността има ново съзнание, а да не говоря за животните какво имат?- Ново Съзнание, гледат те и ти кроят шапка. Животното те гледа и те чете като отворена книга. Значи, те по-бързо навлизат в Новото, еми защото то простичко подхожда, те са като дечицата, птиците и животните, както децата много бързо се адаптират, приспособяват към новото, а закостенелите, затворените, консервените кутии..еми консервената кутия трябва или да я отвориш с нож, с отварачка, или да я разрежеш, или да я риташ, или да счупиш буркана, и т.н.,бутилката, няма друг начин. И после, когато това става леко болезнено за душата, която е вътре, т.е. за нас, почваме според италианския израз “перке квичандо”, защо квичиш, защо ревеш, е как да не ревеш, ревеш, защото не си подготвен за това. Ако си подготвен и доброволно го направиш, нещата са много по-леки. Седя срещу вас и ви казвам, че аз нищо не съм направил доброволно и понеже знам колко много боли и знам колко дълго те ритат. 

Затова просто казвам и искам от сърце, всеки един да се опита да положи усилие за това, да се промени, заради това на светлинния преход, на големия квантов преход, има и друго име: голямата промяна, генералната промяна, кардиналната промяна, фундаменталната промяна, ПРОМЯНА АБСОЛЮТНО ВЪВ ВСИЧКО. Учителя го е казвал: всичко старо ще се изчисти. Ако не се подновим ние, т.е. ако не си разширим съзнанието и да се приспособим към Новото, чисто и просто няма да останем, то бавно минава. Значи, аз виждам огромния хуманизъм и милосърдие, слава тебе Господи, благодаря ти, на Всевишния, ама аз нямам думи. Значи, онова, което беше предвидено с много по-големи катаклизми, и тормози да минава, не че сега не минава, и заради това са тези неща, които се случват, и заради това са и терористичните актове, за поумняване, за приемане на нещата. 

И тука отварям една хубава скоба. Говоря за Новото Съзнание.. дали преди 100 години или преди 200, наистина тогава, когато човек е праведен над него наистина има един щит, една защита, но когато той трябва да мине по път и да жертва живота си за един колектив, той го получава. Ето Йоан Кръстител, Йоан Предтеча е обезглавен. Значи, тогава се е ставало светия и се е издигало по един труден и трагичен начин, но този труден и трагичен начин остава като пример за другите, той прави светли и хубави неща. Значи, Земята плуга я разорава, много грубо върви през нея, да, ама от това почва да ражда, обръща се почвата и т.н. Значи има хубави неща.. точно от тези неща и така трябва да помислим, че наистина като се погледне толкова негатив има и толкова лоши неща стават, такива катаклизми, ама всичко е за добро. Ето аз го казвам, ВСИЧКО Е АБСОЛЮТНО ЗА ДОБРО! Ама и вулканите, и земетресенията, и наводненията, цунамите, гръмнала тука атомна електроцентрала, ама тя е работила достатъчно за човечеството. Ами как? Ние мислим, че не е за добро. За нашето съзнание е за добро! 

Когато хората са наистина свързани с Бога, те са абсолютно пазени

Не искам да кажа, доста случаи има, където се вижда, че когато хората са наистина със разширено съзнание и са свързани с Цялото, с природата, накратко казано с Бога, те са абсолютно пазени. Понеже съм най-близко до себе си, както казвам, давам пример със себе си. 

Седя аз, правим с баща ми къщата и вече сме стигнали до последния етаж и горе на перфаза на един прозорец са наредени саксии от майка ми. Саксиите стоят, така прозорците още голи, но да бъде нещо красиво, къщата неизмазана. И това е на приземен, първи, втори етаж и трети етаж горе високо. И аз седя долу, има една пейка, градинска най-обикновена пейка, седя на обяд да си почивам. И както си седя спокойно, вятъра ли, какво, лека полека, духал, духал и едната саксия стигнала до края и какво я е накарало да падне не знам, обаче тя достатъчно тежка няколко килограма, със цвете, както си седи и от тази височина, няма да изчислявам по g, нали гравитацията на Земята, но въпреки всичко, да падне от 10-тина метра, къщата е около 13 метра висока, така, и 3 кила, ще стане сигурно 10 и да те чукне право по главата. Значи, мина, само ме близна по края, по едното рамо ей така саксията и се разби на пейката до мене. 

Имам доста такива случаи, когато се скъса въжето, а качвах тухли, отдолу, не въже, беше кабел и понеже кабела смятах, че е по-здрав, на всеки един метър го бях превързал с клуб, за да може да се държи, защото иначе той се плъзга, не е въже. И вече баща ми прави таванския етаж и аз качвам тухлите и 12 тухли, само препасани с кабела и закачени, за да може лесно да ги хване и да ги премести на площадката. Тези 12 тухли, изведнъж и аз гледам, в последния момент, точно той пресяга да хване, кабела се къса и тухлите падат право от горе, но имат няколко метра, т.е. част от секундата имах, така скочих набързо, а зад мен е оградата на къщата на улицата, изнесох оградата обаче, на един метър или една крачка зад мен тупнаха тухлите, които се изпочупиха, някой останаха здрави. Баща ми само стой отгоре и гледа. 

Така, другият случай, когато режем с един колега в буковата гора дървета и едно ей такова дърво, дебело и съм го завързал с въже, а въжето е късо, но трябва понеже има обратен наклон, трябва само да го дръпна и да тръгна на тази страна. Дървото, може би, 7,8 или 10 метра, а въжето е късо, може би няма и толкова колкото дървото, защото седях под дървото и го напъвам, на няколко крачки от него, Петьо отиде да реже дървото от другата страна и вика “тегли” и аз тегля, обикновено, не за пръв път ми се случва, дърпам и когато чуя характерното скърцане, чупене на дървото, хвърлям въжето и хуквам, и то докато падне има време и аз вече съм на 20-30 метра растояние. По същата схема решавам в буковата гора до Кремиковци, с Петьо, това дърво и после сядаме да обядваме, на обяд. Напъвам го и дървото почна леко да подава и чувам хрущенето, значи не може да се върна обратно към него, а и той ще се дръпне, защото е ниско, само да заобиколи дървото, но дървото ако падне има откат един метър и може да те удари и да те пребие. Всичко, аз съм бил и дървар и секач, четвърти разряд. И сега, чувам го, хвърлям въжето и хуквам, понеже съм много бърз и бивш спортист, викам а. Но какво става: имаше една дупка голяма, пълна със сухи листа и аз стъпвам у нея и падам, на втората крачка, и дървото пада над мен. И сега, чувам как Петьо хвърли машинката, която работеше и само вика: “Гого, Гого, къде изчезна, Гого, какво става”, ама аз отдолу недокоснат, защото тя беше дълбока, клоните паднаха отстрани и дънера мина така, обаче нищо, аз съм като в окоп, и танк да мине, нищо, абсолютно недосегаем, обаче мълча 10-тина, 15 секунди, викам чакай да му кача кръвното, а той вече обикаля, той няма как да дойде между клоните да види какво става, вика “леле, убих го, убих го” и вече щеше да превърти и аз викам “добре, добре”, той като ми чу гласа и каза “а добре”, “добре съм бе Петьо”, “чакай бе, какво ти е счупено, дай да се обадим”, да ме завлече до колата да ме кара в Пирогов, викам “нищо ми няма бе, ама само се чудя как да изляза от долу”, “да срежа дървото”, да почне да реже отгоре, “не” – викам, ще вземе да ме отреже без да иска, по-добре да не реже отгоре, това е като тези дето ги изваждат от земетресение. 

Приятел: пак си имал късмет, че някой клон не те е пробил отгоре

Георги: точно така, между два клона ей така, абсолютен късмет, и това не ми е за пръв път, имам още късмети, които ако ви казвам..пред очите на един и този човек беше циганин и каза, работим на един строеж, ти си вечерял заедно с Господа, като видя, защото един ей такъв гвоздей 17 см., който е закован на дъска и стърчи, скачам аз от втория етаж, нали викам аз парашутист, ще се приземя точно, между греди, дъски, талпи, всичко с пирони, защото хвърлени от покрива, а мен ме мързи да мина по стълбището и едно място ей толкова голямо, викам ще скоча точно на мястото и после ще изляза от другата страна на къщата, този мързел, а отдолу не съм видял, че има една дъска и с този пирон, скачам, как ще спра и както съм с маратонки, значи, падам право на това и отгоре 5см. над маратонката излезна гвоздея, няма никаква кръв по него и само на един метър отгоре седи един циганин и вече почва да си вади торбата да хапва, това е за обяд, слизам да ходя на обяд, само аз бях бял

Приятел: само да ви питам и да ви кажа, знаете ли защо сте останали така

Георги: защо

Приятел: да си починете малко, моята гледна точка

Георги: абсолютно е така. И изгребах, то като окоп е направена канавката под дървото и аз почнах, греба, греба през шумата и между клоните и успях да се измъкна, и се измъкнах така на 20 метра, тя е голяма короната на дървото. И за това, аз само си събувам маратонката и си вадя крака. Циганина вика: “има ли ти нещо”, викам “не”, ще ви кажа, че пирона мина точно между палеца, ето тука и другия пръст, точно тука, ама точно, без да ме засегне милиметър и никаква кръв и той тогава като видя, а вадя си маратонката и я дърпам от пирона, тя се наниза на него, и той вика: “а, Георги, няма начин да не си вечерял заедно с Господа, това е чудо”, а той възрастен човек беше, аз тогава бях млад и луд, ама той някъде към 55-60-годишен човек. 

Приятел: а само да ви кажа, ако нещо ви е пострадала ръката, да не ви изядат канибалите

Георги: точно така, знаеш притчата, казвал съм я и аз, защото я знам много добре, царя е останал доволен, нали. Ето, виждаш ли, че това е според поговорката всяко зло за добро и всичко попринцип колкото по-зле, толкова по-добре. Това са случаи, които Господ те пази. Говорил съм за паркинга, много ми е приятно за моя приятел, който сега се ожени в Самоков, това чудо се е случило с него, всичко коли набутани на морския бряг на плажа, неговата като закована, залепена на паркинга, не е мръднала милиметър. Оня ден пак се сетихме за голямата градушка, Силвинке, кажи ти, върху нашата кола падна ли зърно, даже и орехово не падна, голямата градушка в София, където хората си закараха след това колите на вторични суровини. Отгоре изпочупени, като юмрук, ей такива, наистина такива падаха. Да, бяхме участници в градушката, само и казах виж я се бутни под някаква джанка беше там накрая, в Изток, само отдолу, колкото може и направих там една магия, не знам дали е действала магията, ама като зачука, в клони цялата кола и шума, нищо не се вижда, покри я, беше кратка бурята, спомняте си сигурно, но който е трябвало му е ударена колата, но на който не е трябвало..една минута преди това, собствения ми зет казва така, “викам имам гориво, нафта, ама чакай да си напълня резервоара”, нещо го кара, Господ ще те предупреди винаги и вика “спирам на една бензиностанция и то нали отгоре над колонките има покрив, където е колата, а между колонката и това няма, празно пространство, в следващия миг почва градушката, бензинджията не може да дойде, да премине тези два, три метра, където е, защото ей такива големи, чукат като яйце и той не смее, защото ще го убият и седи вътре, аз го виждам на вратата, аз съм под това, наоколо колите станаха на нищо, моята драскотинка няма”. 

Еми значи, пак казвам, нашето съзнание, Новото Съзнание, което може да се каже, че е и праведно съзнание ни пази, това е доказано. В една книжка, на Жозеф Маждалани пише, че където са били във светилището, където са живеели, зимата и дават една много силна снежна буря, която ще мине през този регион. Минава седмица, минава две, те питат Учителя, викат “ами бурята?”, “тя бурята мина и елате да видите пораженията”, ами тука светилището е недокоснато, защо?  – еми има растения, температурата е една и съща, топло, хубаво, еми казва: “вижте какво, нашето съзнание ни пази”, значи, който изпълнява природните и божествените закони, отиваме и видяхме какво опустошаване е направила тази буря, снежна буря някаква като ураган в района наоколо, светилището не е мръднало. Аз съм виждал и ред други чудеса.. където на една пътека около нас падаха дървета, чупеха се, бурята вилнеееше, на пътекате беше тихо, като стигнахме в колата, след 15-20 минути, като влязохме в колата и заваля дъжд, тогава над нас и над колата почна да вали. Това не е чудо. Това са и други хора са ми казвали така: Където сме ние може Бог да не пусне и капка дъжд и зърно градушка. 

Как е построена новата църква на Кръстова гора

Сега се сещам, говоря с игумена, всички сигурно сте ходили, или повечето от вас на Кръстова гора. Стария игумен се казваше Васил Аринейски и говоря лично с него. Аз много пъти съм ходил там и съм виждал разни чудеса и ходих с буса и живях по две-три седмици там, горе на връх Кръстов, там се изкачвам с буса, има дървета така, точно на самия връх е голо, ама под него има една малка горичка и там стоях. И вечерно време се виждаме с него, той преди да си слезе долу да се прибере и казва: “как убедих първенците и богаташите, идва демокрацията, на Асеновград и на Лъки, да дадат пари, за да може да построим новата църква. Първото нещо беше: каня ги, правим печено на чеверме, вино на корем, събрахме се на една маса, а вече е направен проекта, всичко и аз го разпъвам и го показвам. През това време се яви един черен градоносен облак, много силен и виждаме студената вълна идва, все повече и повече. И те викат: ами да се приберем в старата църква, то друго нямаше, друг покрив, ами старата църква, където е. И аз казвам не, Господ ми вика не, няма да мърдате от масата. Както е масата, като се изсипа – вика – порой и градушка на един метър около масата, една капка и едно зърно не падна на нас. След 15 минути беше тихо, текат води, те стоят и гледат. Ама това вярно ли е, ходят и пипат. Ами градушка, два пръста. Вие нещо видяхте ли или не видяхте, а видяхте.” Е смятате ли, че един тогава от новобогаташите е щял току така да извади пари и да даде, ако не е видял чудо. Не! Богатите заради това са богати. Знаете ли, че рядкост са щедрите богаташи, защото той иначе няма да е богат, ако е широкопръстен. Сега има и разумни богаташи, които знаят колко да отделят за себе си. Чул съм различни легенди за тези американските милиардери, че наистина за себе си малко отделят, колкото да живеят, но иначе въртят милиарди,то и не им трябва. За някой от тях. И вика: “другото чудо, понеже се моля на Господа да посочи мястото, пак имаше едни видни личности такива, вече се стъмва, почти е тъмно и ние пак сме така на масата долу на равното място сега между двете църкви, където е, и изведнъж по пътеката отдолу се яви едно огнено кълбо, ангел, или архангел, ако е по-голям, и огненото кълбо вървя, вървя, вървя, мина по пътя, покрай нас и отиде и застана точно на мястото, сега където сме направили новата черква и започна да пулсира. Седя почти 15 минути, ясно да го видим всичките, осветяваше наоколо с една бяла светлина и след това изведнъж изчезна и тогава разбрах, че там е мястото за църквата.” Говоря ви, тези  може би и двете, аз лично съм ги чул от него, той си замина, светъл му път, разбира се. И ходих по различни причини там.

Георги ходи пеш от връх Кръстов до Лъки

Най-малко 6 пъти съм ходил на Кръстова гора като веднъж..ще кажа още нещо, хайде, от така да се каже, от моя склад..сега аз не бях посветен, нищо не бях, чисто и просто чувам, отивам, още не беше направен пътя и почват да правят пътя вече нагоре асфалт, обаче ставам една сутрин и изведнъж нещо ми казва, че трябва пеша да отида до Лъки 17км. и пеша да се върна, ама нещо ставам с тази мисъл, не ме мързи да ходя пеша, обаче бос. А те я заслали с чакъл и не места пътя асвалтиран и аз връзвам си къси панталони, с една фанелка съм, буса е там и там седя вече много време, седмица, две, на Кръстова гора, връзвам си маратонките и тръгвам надолу, но понеже рано ставам и ми казаха, слизам, работниците още не са дошли на пътя, обаче докато слезна до Лъки, завъртях се из града бос и обратно тръгвам, то обяд вече, 12 часа минава и работниците, спрени машините, значи е било между 12 и 2, не знам, и така отстрани сядат под сенките да обядват. И аз вървя бос, нямах брада тогава, сигурно съм бил небръснат от една, две седмици, ама имах дълга коса, аз попринцип ходих с дълга коса, ходя така бос и сега минавам покрай тях и те викат: “ей момче, къде така бос и пеша нагоре”, защото обикновено с коли, викам: “вижте какво, който иска да стане хаджия, трябва да отиде на хаджилък, къде?”, те викат: “как къде, в Йерусалим, в Израел”, “да, момчета”, те 4-ри , 5 човека, ама на групи така насядали и едната група ме закача, “къде бос, защо не си обуеш маратонките”, те ми викат и аз викам “а, не бос, ще ви кажа. Искам да ви кажа, че на хаджилък, се става хаджия като се отиде в Йерусалим, в Израел, да, обаче и в България може станете хаджия”, “е, как”, викам “отгоре сутринта слизам бос до центъра на Лъки, пред кметството правя един поклон и се връщам обратно пак бос”, а то жега, пече, лятото, август, юли, “пак се връщам бос, ето, не се крия от Слънцето, вода не съм си взел, до долу, колко 3-ри, 4-ри часа, и нагоре 3-4 часа, пеша и утре сутринта съм хаджия, произвеждат ме”, “кой те произвежда”, ами викам “Господ ме произвежда, ако пък сте мюсюлмани Алах ще ме произведе, ама нищо,че съм православен, при всички положения Алах ще каже: ами нищо, момчето заслужава” и заминах нагоре. И това е пак една история от моя арсенал. До какъв извод стигате? Вече почва да ви върти тука нещата как се става… Всички чакат кой знае какви неща да станат. 

Златното руно и Язон

Като скоро говорих за златното руно и за Язон, нали взима и Орфей да отиде и когато се прибират и Язон измисля една история, в която няма грам истина. Орфей вярно ги насочва, казва къде, какво да минат, ама те толкова перипетии, толкова подвизи са вършили, толкова геройства, и когато Язон казва това на Орфей, вика: “Язоне, това няма нищо общо с истината, ние ходихме, толкова хубаво времето беше”, а той говори с Господа, вика: “попътни ветрове, слънце, идеално, отидохме, ядохме, пихме, успях да взема ръкописите на тракийски”, тракийските руни, не руно, кое е златното руно, Язон мисли, че е руно и че има ей такава златна вълна, няма такива работи, това чисто и просто е един ръкопис. Както и да е успява да измъкне ръкописа от там Орфей, защото на него му трябва, не на Язон, половината остават, женят се там за кулхидките и от Кулхида си тръгват обратно, обаче вече има легенди, работи, минава време и казват: “ей какви подвизи, какви работи са свършили, не е шега работа от сирените, блъскат се двете скали, перипети, морско чудовище, огромен октопод, не знам какво, всичко беше преодоляно, ето, ние сме герои”, а те яли пили и се веселили, свиркали си и си въртяли синджирчето, нали, обаче легендата остава и от там тръгва. 

Полагане на усилие

И така, та лукавия, дявола не е по-черен от както го описват. Напротив, и затова на нас ни изглежда невъзможно и затова сме в стария стериотип на мислене, на чувстване, на говорене и на дело. Трябва да го сменим. Казвам ви честно трябва да направим опит и когато един път в Идея Вита говоря и едно момченце стана и каза: “Георги, ще ти кажа, че аз направих този опит една седмица мълчалив пост, в мълчание чудесата започнаха да се случват, втори опит направих като една седмица се опитах да не казвам никаква лъжа”, аз викам един месец е срока за лъжата, ама и една седмица пак е добре, вика “живота ми коренно се преобрази, но това съм го направил”. Значи, Господ какво иска? – усилие, у- да бъдем в силата, у силата, това е, защото ние не може да стигнем до нея и не може да си я прехвърлим у нас, ако наистина нито я познаваме, нито я знаем. Това е усилието, като го правиш усилието, това е вид тренировка. 

Всички мислят, че наистина нещата са сложни, но напротив, те са прости. Само че трябва да направите от знанието, както казах познание, от познанието вече да направите опитност, познанието го прилагате, затова е познание, има разлика между знание и познание и след като го приложите и добиете опит, вече ви става със всеки следващ опит все по-лесно и по-лесно. И какво става така, пак ще се приведа в пример, защо имам 40 професии, защо мислите? – като ми омръзне, вдигам си шапката без да се замислям, не повече от 3 секунди, ама не защото някой ме е обидил, защото ми е омръзнало чисто и просто, ако някой ме обиди или ме разсърди, почти не си спомням случай  да съм напускал работа, заради това, не, аз издържах, това е мисленето на човека, толкова. Значи, от тука, тука и разбрах, че никога не съм сбъркал. Значи, човек започва да мисли за далечното бъдеще без да знае, дали ще се събуди утре сутринта, защото той не знае, Всевишния знае. Нищо не е наше, както съм казвал! Ни тялото, ни здравето, ни душата, негова е, ни къщата, ни децата, ни колата, всичко е на него. Неговата воля става, няма воля, не става, колкото и да напъваме, колкото и да се мъчим, ако не е наистина божествената воля, няма да стане, в това съм се убедил. Но все пак Бог иска да види, че ние полагаме усилие и заради това е притчата за десетия етаж. Аз съм я писал още в първата книга. Трябва сам човек да се потруди, да стигне до 10-я  етаж и от там от 10-я до 100-ния Господ ще го изнесе на ръце, но той трябва да види. Едно време беше така поне трябваше да се види половината работа за свършена, вика половината работа като е свършена, може човек да получи някакъв бонус, а сега Бог иска 10% от работата да е свършена, а даже и по-малко. В притчата за разбойника, който става светия не за 2 800 години, а той е станал за 28, колко процента са изпълнени? – 1%, точно 1% е изпълнен от 100 и въпреки всичко е станал, защо? – защото съзнанието му е да продължава, да не се отказва, защото е непоколебим, затова говоря в последните две-три години в десет беседи

Непоколебимост / пороци и добродетели

НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА, НЕПОКОЛЕБИМА НАДЕЖДА И НЕПОКОЛЕБИМА ЛЮБОВ! Непоколебимост! И много уважавам хората, които дори са непоколебими в пороците. Да! Имам един такъв познат. Една хубава дама му казва така, неговата дама на сърцето му казва така: “ще бъдем заедно, ако ти се откажеш да пушиш, да пиеш, да ядеш месо и да ходиш по други жени” и сядаме вечерта, той пие ракия, аз си пия кафето с него, той вика: “Георги, как да се откажа, тя е луда, тя е ненормална, тя не разбира живота”, викам “ами момичето е право бе, ти чуваш ли се, това са нормални искания към тебе, защото тя е такава, тя е като нас, тя е вегетарианка, много е свестна, да и миришеш на цигари, как може, това е абсурд” и вика “не, тя не разбира живота, аз от моите принципи няма да се откажа”, значи пороците си ги издига в ранк принципи и не иска да се отказва от тях, викам “как бе, това са пороци, ти не знаеш ли, алкохол, я гледай, сега ще ти се затъмни съзнанието, утре няма да помниш какво сме говорили, а да не говорим, че тези пържоли, дето ядеш, тези ментета, разни шишчета, карначета, кюфтета, кебапчета, те ще те отровят, мойто момче, толкова токсично”, “ама още не ми пречат”, “не ти пречат, ама ще започнат да ти пречат, не ти пречат вярно, ама ще започнат”, “а бе аз така съм свикнал, сега тази ми харесва, онази”, “а, знаеш ли какво казваше баба ми: няма да тичаш по всяка фуста”, едно време жените са ходили с фусти, нали, викам “казваш и щом го правиш”, “ами това е мой принцип”, “какъв принцип е, ти щом имаш нещо сериозно и с тази жена и аз гледам, че наистина тя те обича”, “но аз я харесвам и обичам, но това са моите навици”, значи неговите навици са негови принципи. Това е да се откажем от старите навици, станали са ни стари, ами дай да имаме нови навици, не да ругаем всеки. 

Значи, недоволството е едно също недобро нещо и да виждаме само черните неща и само негативите. Слепи трябва да бъдем за лошите неща в живота, казва Учителя. Значи, не ги виждай, това не значи да не ги видиш, но да не им обръщаш внимание, защото ги подхранваш, а напротив, трябва сам да се опиташ да бъдеш свестен. Да! Хубаво е, аз знам, че ще станем едно общество от свестни хора, значи, така ще се казва обеществото, свестни хора, несвествен човек тука няма да остане. Несвестен значи, народа го казва, той е несвестен, значи ненормален, няма да има, всички, които останат трябва да бъдат с Ново Съзнание, а Новото Съзнание е това, не бива да си жалиш усилията, трябва да работиш за колектива, не за себе си. Егоизма го зачеркваш напълно, урок номер едно. Завистта напълно. Ревността да не говорим, тя е от 5 порока комбинация.  Алчността напълно. Гневът – да не се гневиш на никого за нищо, значи, човек може да се разсърди само ако аз искам да се разсърдя или да се обидя, иначе не. Да си похотлив, ето както току що споменатия ми приятел, всяка, всичко му харесва, ама харесва ти, ама верността се цени. След това чревеугодничеството, че един ял повече, един по-малко, не е кой знае каква голяма беля, защото  в крайна сметка всички ще ни научат да хапваме по-малко и чиста храна, натам отиват нещата и вие виждате какво става. 

И така, добродетелите и нещата ги правим на принципи. За нас тези принципи, вече като ги знаем, минават през познанието, през опита, прилагаме ги, и не се отклоняваме от тях. Това е абсолютната непоколебимост. Не мислете, че братовчедите, както ги наричам, не са се опитвали да ме отклонят. Първо със собствената ми леля, която ме лиши от наследство, беше голямо, нали, хиляди евро, стотици, защото съм пуснал дълга брада, дълга коса и съм в планината, значи, аз съм превъртял, нормално, всеки здравомислещ човек така ще си помисли. Второ, почват да ми предлагат, сега като виждат, предлагат ми, постове, заслуги. 

По какъв начин може да се изпитва човек? – със страх от смъртта, с много пари, с власт 

И аз съм описал в една хубава беседа точно по какъв начин може да се изпитва човек. Знаете по какъв начин, първо, със страх от смъртта, второ, с много, един чувал пари, трето, с власт, властта замайва обикновения човек, парите също, а страха от смъртта го кара да се моли, ето гледаш човека, ама спокойно приема, ама трябва да се моли, да, той е достоен човек, да, той има връзка с Бога, той знае, че е безсмъртен и душата му е безсмъртна, спокойно приема нещата, ама как, ами така. Знаете ли колко пъти съм изпитван по този начин. Ще отпътуваш, отравяне на кръвта, гангрена, най-напред с  левия ми крак до коляното, трябваше да го режат, не искам, след това двете ръце и десния крак, не искам. О, всичко това са проби. Не! Живота ще си дам, обаче това е положението, аз съм непоколебим, няма да мръдна от пътя, а да видим. Значи, това са изпитания, както едно време, някой цар иска да си направи съветник, обаче един достоен човек и го обвиняват и ще го бесят, тръгват към бесилката, оня човек е напълно невинен, обаче приема нещата, не се тръшка, не се моли, не казва аз съм невинен, да, понеже смята, че това е волята Божия, ама това е волята на царя и точно преди да стигне до бесилката царя вика: “прощавам му, всичко е точно, това беше изпитание”, край, вече може да разчита на него и да го направи дясна ръка, защото този човек не го знае това, значи може винаги да го защити и да направи и т.н. Това са много такива тестове, които се правят на човека непрекъснато. Властта наистина замайва човека и когато му дадеш за кратко време власт, пак по същата причина, искаш да го направиш помощник, дай му власт. Аз някога бях учител и от класа гледам най-големия дивак, на който и аз съм бил палав един, викам го: “ти си командант на класа, сега го командваш”, дали отиваме на лагер или не, викам: “ти отговаряш”, а то когато му дам тази длъжност и това задължение, той почва да следи за реда, така става възпитанието, а иначе ако го пусна, всичките големи бели пръв ще го направи, а аз го правя началник, шеф. Значи, наистина по този начин може да се вижда човек какъв е. Дори още от децата, а да не говоря за по-големите. Така и парите какво ще ги направи, ако вземе и ги използва само за собствения си гръб, т.е. от егоистична цел, яхта ще си купи, всичко, значи, този човек не е достоен, но ако почва да ги влага или да ги раздава или изобщо парите не го интересуват, както един българин някога тука много як мъж, пехливанин, спечели и бея му дава един кемер със жълтици, вътре има 50 или 100 жълтици, колан със жълтици, и той го развързва, печели борбите, то е събор, народ и го пръска из народа и бея вика “акъл йок”, беят си мисли, аз му дадох на този, къщи, волове, коне може да си купи, това става преди 200 години, разбира се и повече, защото природата го е надарила, него не го интересува. Това е. В хората съм забелязал.. Има един омайник, дето с него режем гората, той отива с най-сериозен тон и почва да говори на хората, “златен дъжд от Небето, билки да засадим, да”, хората се лъжат и му имат доверие, той няма дрехи на гърба, говори, че златен дъжд ще потече, най-напред трябва да го видиш човека. И аз съм виждал как хората му се доверяват, и му дават пари на ръка, собствената му майка каза като бяхме при една билкарка: “ще кажеш на тази баба да не му дава пари на ръка за билки да купува, защото ще ги проиграе на хазарт” и аз казах, той ми се разсърди, а сме израстнали заедно с него в една махала, ама викам: “собствената ти майка каза да кажа на билкарката да не ти дава 100, 200, 500лв., защото няма да ги види, 2лв. може да ти даде за кафе, ама 200 и 2 000 не”. Така, значи това са нещата, с които се изпитва човека.

Трансформацията през юни, юли 2016. Принципите, които работят на Земята 

Силвина: Ако може сега да насочим към тези по-актуалните неща, които бяха, тази трансформация през юни, юли, да споделим някой неща. 

Георги: Ти може да поведеш нещата. Аз не видях, че толкова бързо мина час и половина

Силвина: става горещо и така

Георги: да, да, много време. Добре, кажи сега за трансформацията от юни, юли, за Новото Съзнание, как се променя. Сега ще кажа. Вибрацията, която се спуска от горе и всички космически съоражения на Земята, които работят, които са виделейки, пирамиди, подземни, надземни, водни, подводни, те излъчват по един принцип, ама от великите принципи на Вселената, т.е. Божествените принципи и това са добродетелствата. Можем да ги наречем великодушие, ентусиазма също е принцип, всичко да го вършиш така с любов, не говоря само за любовта, мъдростта и истината, а говоря за щедростта, за милосърдието и ред други принципи, миротворчеството. Значи, примерно пирамидата в Босна, излъчва принципа на миротворчеството, защото този район беше изключително размирен, вие знаете колко войни са се водили там и какви неща е имало. Значи, тези съоражения работят на лазерен принципи, но те стигат до нашето подсъзнание и подсъзнанието вече започва да ги вкарва във съзнанието, и малко или много започват да ни изменят и ние сами се чудим, но трябва просто да се отворим за тези неща, ако сме затворен съд няма да може. И тази вълна, която сега слиза през юли, края на юни, юли, това е ново течение на божествения принцип. Досега принципите, които работеха, първият беше принципа на справедливостта, справедливият човек е истинският добър човек, не много добрия човек, защото прекалено добрия върши грешки, справедливия, казал съм. След това, принципа на приемането, приемането и съгласието. Сега дойде време, този принцип, който говорим, ентусиазъм и въодушевление, значи всичко да го правим с мерак, казано на говорим език, всичко да го правим с любов. Този принцип започва от този месец и да кажа от вчера – 15-ти юли. Значи, този принцип започва да действа. Ако се прави нещо, да се стремим да го правим със желание и съвършено, ако не, по-добре да не го правим, защото всяко едно неправене или противоположно.. както онази готвачка, еми тя трови тези хора у стола, дето се хранят и те не знаят от какво им е терсене, кофти. Еми чрез храната, която вкарва, този негатив непрекъснато им смъква вибрацията и те не са добре тези хора. И заради това всичко, което идва, новото да го приемем и не само да го приемем, да започнем да го прилагаме, значи принципа от теорията, която я знаем, да я направим на практика и да се постараем да го правим съвършенно. 

Отношение към всичко с обич, с любов

Вижте, Иисус го е казал и Учителя го е казал, Иисус казва така: “Да обичате Бога”, първо, “Обичай ближния като себе си.” и “Бъдете съвършени, какъвто е съвършен Отец ваш”. Същото го казва Учителя: “да обичаме Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си разум”, второто е “обичай ближния като себе си”  и третото е: “търси съвършенство”. Това са принципите и въз основа на тях излиза какво? – излиза краткия и абсолютен принцип. 

Кой ми каза вчера, че едно малко дете искало да му се обясни Библията само с едно изречение, вика: “кажи ми, Библията искам да ми я обясниш само с едно изречение”, вика: “направо ми спря дъха”, нали духовен, обаче се е сетил и отговорил правилно, а това изречение е: Да се обичаме! Виждате ли, да се обичаме, обаче аз знам, че отвънка дървото ме обича, но когато подхождам към него с негативна мисъл, то почва да трепери и започва да отвръща със същото. Значи, пак съм казал, ако отида и напердаша една ябълка, тя няма да ми даде 100% от себе си, тя получава стрес, тя ще ми даде 10% само вещество, само материя, но не истинска енергия, няма да пусне нито микроелементите, нито витамините, нищо, нищичко. Следователно, да се обичаме значи да се обичаме със всички и със всичко! Като обичаш, камъните ще обичаш, сядаш поглаждаш камъка и викаш хубаво камъче тука, аз сега ще седна както си напечен от слънцето е идеално. Отношение! Това е Новото Съзнание. Отношение към всичко – с обич, с любов. Ама те са го говорили векове, хилядолетия, но дойде време от вчера да започнем да го правим. А ако не го правим, най-напред ние духовните ще го усетим, а след това няма да има жител на земното кълбо, който да не го усети и перке квичандо. Няма да има. Казвам го най-отговорно и точно. Дали ми вярват някой, или не ми вярват, проверете го сами и като го проверите, виждате ли, че стават чудеса. 

Имам една приятелка, която казва: “ами аз досега съм правила поне няколко пъти, четири-пет пъти мълчалив пост по седем дни”, значи не е един ден, 24 часа, или 3 дни, колкото е обикновено, 7, една хубава граница, 14 е още по-добре, а 21 дена, до 42 дни, повече няма смисъл, повече и духа не иска, до 42 дни, ако мълчите може да започнете да ставате чудотворци, да почнете като светиите, да, наистина е така, затова са отивали в тъмните пещери, изключва всякаква светлина, затова сензитивите се развиват изключително много, затова са били и отшелниците

Астрално зрение

Силвина: Това сега го видяхме в Ракитово, пещерата, като се изключи светлината и почваш да виждаш

Георги: веднага се включва, ама в следващия миг, не секунда, миг, так, виждаш най-напред странично, те се включват, фактически от слепоочията извира светлина, и вътре наистина има астрална синя светлина в най-голямата тъмнина. Астралното зрение вече започва да вижда. Така, вече знаете, принципа на любовта винаги е действал, по различни начини. И аз казвам сега, този принцип както и ще да го наречем, с желание да правим всичко, ако се прави, и затова тази хубава дума, тя е тракобългарска, нищо че преминава от турски език: мерак, да правиш всичко с мерак, т.е. с желание, а това е въодушевление и  ентусиазъм, те се казват и със страст, ама страстта вече има малко по-друго излъчване. Така, кой има нещо да каже

Силвина: ами аз тука очаквах малко повече споделяне да има, кой как се е чувствал тези дни, последния месец, ако има възможност, ако не, ако искате нататък да преминем, не знам

Георги: Има, сега ще ви кажа, преминават перманентни вълни, циклични са, може би на няколко дни или по-къси, от хоризонт до хоризонт, видях ги на морето и ги усетих, мен, така да се похваля не ме влияят много, защото имам диамантената сфера, ама хората почват да усещат едно вътрешно напрежение, един смут, без да има нещо видимо и най-вече те са, дори и да е топло, ледени тръпки ги побиват, така ли е Тяна?

Стоян: Така е

Георги: я да видя кой друг го побиха ледени тръпки. Децата почва да ги тресе, вдигат висока температура, вирус, това е летно грипче, ще мине, да, така се обяснява на хората. Но като видях, че от най-нисшето съзнание е нагнетена енергия и по този начин тя трябва да се разсее, трябва да мине, през кого минава? – ами през нас минава и понеже минава като вълна от хоризонт до хоризонт, аз не знам колко е, и минава по различно време, мине, затихне и пак мине, почват тези вълни да минават, няма начин и ние духовните хора трябва да ги преработим и ние почваме да ги усещаме повече. Значи, най-елементарните съзнания няма да ги усетят, няма да ги усетят и най-висшите. 

Силвина: те просто стават по-нервни, по-агресивни

Георги: и се чудят ама защо, а няма причина, има заплата, има жена, има деца, има  покрив над главата, всичко му е наред, има тлъста банкова сметка, а мъжа се прибира изнервен, почва от вратата да се кара, вика, крещи, децата му се радват, хвърлят му се на врата, той махайте ми се, главата ми е пламнала и т.н., без да знае от какво. Ами трябва да се владее, точно това е, и ако има ново съзнание ще гледа на всички други да е добре, т.е. да работи за Цялото и за останалите. 

Его

Значи, вижте какво, ще отпадне всяка форма на егоизъм и много добре каза: че нямаш личност. Егоизма има индивидуалност, личност и т.н., няма нищо лошо наистина да имаш достойнство и себеуважение, или да имаш самочувствие, но да знаеш колко, кога и как, това е. Те викат не може без его. Да! Ние на Земята имаме, аз съм казал 33% его, без него не може да съществуваме във физическо тяло, това его е спойката, който държи тялото, ако го няма и него, просто ще станем енергия, ама това его изобщо..другите два ега, на душата и на духа, те са по важни, т.е. на ума и на сърцето, тях трябва да ги елиминираме, тях трябва да ги неутрализираме съзнателно, това е смирението съзнателно, а тялото трябва да си го има, това е автоматичен технологически процес, поддържа се, това е, без его как. 

Силвина: въпроса е то да стане слуга, а не господар

Георги: ами попринцип трябва да си направим..значи, господари могат да ни бъдат само добродетелите, а пороците трябва да си ги направим слуги 

Приятел: господаря може и падара

Георги: да, може и кмета дава, падара не дава. Така, ами сега всеки един може да се изкаже и да си каже мнението. 

Споделяне от приятел

Приятел: аз искам да ви кажа каква демонстрация Господ направи вчера в Пловдив. Вчера към 15:00 часа в Пловдив е започнала, аз не можах да я наблюдавам, бях вкъщи, в кухнята и в един момент чувам това бучене, бучи, бучи нещо, викам: а бе самолети ли минават, въртолети ли ниско минават, ама защо продължава толкова дълго, стоя си на прозореца, наблюдавам го това нещо и разсъждавам, в един момент викам може би е интуиция, викам в съседния квартал, който по пряка линия е някъде около 500 метра изгрев, моята интуиция ми казва там вали много голям порой, с градушка голяма, така си реших и стоя на прозореца и наблюдавам и по едно време започна чат нещо, след малко нещо пак чат, а бе какво става, няма вятър, какво се случва тук, по едно време загрявам, че отделни парчета градушка падат от високо, и онова продължава да си бучи, чувствам аз, че се върт една много голяма буря съвсем наблизо, след малко наистина започна една градушка, едра колкото лешник, вали, в същото време започна и порой, аз не знам защо си погледнах часовника и след кратко време изпече едно такова слънце, каквото беше преди малко, че може да се удушиш вече от жега, погледнах часовника, 10 минути. Така, изчаках каквото изчаках, качих се на колелото и отидох при дъщеря ми, която е в този съседен квартал, там локви, работи, и качвам се горе, викам: “какво става Наде”, “майко, такова нещо не си виждала”, “какво бе”, “започна като орехи, като яйца, град, ама отначало все едно хиляди хора се замерваха с тези камъни, след това започна големия порой и продължи заедно с градушката, 45 минути”, викам “моля, такова нещо, горе в Тракия, на 5 минути, това нещо го нямаше, за 10 минути имаше някаква демонстрация и всичко приключи.” И вечерта бях у тях, пуснахме новините и като слушам какви наводнения, какви яйца по целия Пловдив, какви чудеса, викам аз това не го видях. Това беше демонстрация, дали на целия квартал Тракия е било или на част, това не го знам, но ето това ми показа Господ вчера

Георги: и морето не е много..има така нещо, не е тихо и спокойно. Не става въпрос външно да е развълнувано, има едно вътрешно напрежение, вътрешно напрежение на цялото море, не знам кой е ходил, дали ще го усети, но обикновените хора може да го усетят, може не, но те гледат външните фактори, трябва да започнеш да виждаш невидимото, езотеричното, окултното, зад тези външните неща. 

Приятел: който има очи, ще го види

Георги: да, то е казал това и Иисус, който има уши, да слуша

Силвина: за мен за този период е важно, човек да има къде да се оттегли и да си почива, който мина, поне ние се опитахме така да направим, защото наистина доста силни енергии преминават, с много сън, с много сънуване, буквално по 12-13 часа сън и то така се и случва някак си, напоследък живота на доста хора го наблюдавам, по някаква причина работата си губят или нещо и се налага да се оттеглят, просто един малко по-спокоен на физическа активност, по намалени физически активности и след това се наблюдава вече, явно по време на съня стават някакви промени,защото след това се наблюдават доста неща. Така, аз при себе си доста промени наблюдавам и това е съвета ми. Наскоро говорих с една жена, тя живее в Солун и е имала депресия и каза: “аз знаех, че природата е най-добрия лечител, просто се оттеглих за 10 дни в едно спокойно място и през цялото време само спах и когато всичко приключи, нямаше и помен от депресия, от черни мисли.” На повечето хора, които идват тук, това е един от съветите ми, които ги даваме, една почивка, в момента това е наистина важно. Човек да намери начин да успокой тялото, да успокой ума, да се отпуска повече. И този период не е приключил, факта, че тези вълни, сега последната, приятелите разказват от Понеделник, тази ледената вълна, значи, това явно е един цикличен процес, който е започнал, т.е. като говорим за трансформации, това не е нещо, което минава и заминава и повече го няма, това си е един абсолютно цикличен процес и истината е, че те се засилват все повече, така че просто това е моят съвет и опитност: почивка. 

Приятел: и аз много спах напоследък

Силвина: напоследък много и никакво желание за храна

Приятел: ако хапнеш повече от колкото трябва, реакцията е на лице

Силвина: да, и се появиха разстройствата при хората и така и истината е, че човек просто трябва да спре да се храни, да намали

Приятел: а паразитите?

Силвина: те са свръхактивни, просто нали и вътрешни и външни, и хората като поведение, паразитиращо, вчера със Стилиян това се шегувахме, нали, комарите хапят, бълхите са много упорити

Георги: и нова вълна въшчици

Приятел: да появиха се едни такива невидими, които на моята тераса се чудя как да се оправя с тях и накрая им включих едно устройство 

Силвина: растения паразитни и какви ли не такива неща, а да не говорим за вътрешните, които откривам на диагностиката почти на всеки, и така доста по-трудно. Преди е било елементарно нали, Димков и Учителя дават тиквени семки, хапват се за един ден със слабително и се приключва, сега голяма борба. Явно всичко е свързано и със съзнанието, нали, не е просто на физическо ниво да махнеш нещо и да се приключи. 

Представяне на книгата “Пет елмазени рози”

Силвина: Георги, за книгата, ако искаш кажи 

Георги: ами не, ти я представи 

Силвина: ами как да я представям. Значи, това е изненадата от днес. Всъщност, излезе новата книга на Георги Изворски, вчера я взехме, от две години работим по нея, така доста хора поработихме, за да стане факт тази книга. И не знам Георги, ако искаш все пак ти кажи нещо 

Георги: прочети и съдържанието и ще говорим 

Силвина: ами не знам, за мен е безценна, защото наистина доста се потрудихме, две години пишем. Първо една приятелка, която стенографира някои от беседите, които са включени тука, видеобеседи са включени. Те са всъщност пет елмазени рози, както е заглавието, защото са наистина, може би, най-ценните беседи, Георги ги редактира, след това ги писахме на ново, редактирахме, трихме, писахме и така доста нали, всъщност вече стана по-различно от автентичните видеобеседи. След това включихме и златната сфера, която свърши книжката и ритуала на озарението, което е може би най-силната медитация, която е, а също и арийския ритуал. 

Георги: Въведение, простичко въведение е, ама фактически, тя Силвина го е пускала, ти нали си го пускала в интернет? Добре, въведението е за Тракия, то е кратко, то е десетина реда, но скоро пак четох нещо от един посветен, който си е заминал от този свят, но ми попадна една малка книжка, интересно, че има много посветени хора, които тихо и мирно си живеят в такива едни най-далечни кътчета на нашата родина, никой не знае за тях, а те попринцип са посветени и аватари и то високо посветени хора, не са случайни, за да имат това знание, което аз го имам, значи са обучавани по някакъв начин, и с мен Небето си е играло 11 години да ме понаучи и горе долу гледам същите неща ги пишат, ами то източника е един и същ, то няма друг. Ето:

„Имало в прастари времена една страна, населена от малко особен и странен народ, който най-много от всичко обичал и почитал Светлината. Затова имал безброй светилища. Наричали тази страна Три Яки, което означавало Три Сили, Три Мощи. 

Но не само с тройната си якост била прочута тази земя. Наричали я така, защото имала и три големи хубави райски долини, обградени от зелени хълмове и сини планини. В небето опирали и три много високи планини. От тях бликали  стотици извори и потоци. Те пълнели безброй езера и много реки, от които три били големи и дълбоки, пълни със светлина и риба. Тази страна опирала и на три морета. И най-вжното, имала Три Велики Светилища и се покланяла на три мощни светила – Слънцето, Луната и Звездата, която я закриляла.

Минали векове и хилядолетия и започнали да наричат тази земя Триакия. После съкратили името ѝ до Тракия. Още по-късно тази земя била наречена България.Според най-стария език на света, който бил основният и свещен език и на тази страна, това име означавало: Божествено Съсредоточище на служителите на Духа.”

Това е първата половина на въведението, втората е: “България – капчица виделина от Вселената”, няма да го чета, тука е. И ето съдържанието, след въведението започва Свободната воля – изключителна фундаментална беседа, Черупковото съзнание, да направите разлика между новото съзнание и черупковото съзнание, Трите воли на Бога, Висша и нисша разумност, Сянката на сянката, все са беседи. Златната сфера, значи една книжка, обаче в нея има две, понеже Златната сфера е изчерпана, тука е написана пак –   Притча за приятелството, Златносферотерапия, това е на Силвина този метод, лечебно-оздравителен сеанс, Работа с Малката Златна Сфера, Лечебно-оздравителна медитация: Златната сфера – лечебен код, това са главите. Ритуал на Озарението, Арийски ритуал, Нова притча за блудния син, послеслов, Молитва за България. Сега, не че е моя, обаче наистина книгата е изключителна и е фундаментална. Тези пет беседи, човек като ги прочете, не му трябва да чете руните, ама златните руни, не му трябва, ето ги. Същото е казано и за някой беседи на Учителя, те са много, но наистина квинт есенцията може да се извади от тях. 

И примерно онова, което е  направил нашия приятел Калин Кирилов, Кайлин или Виделин, както се нарича, той  е извадил от почти 4 000 беседи на Учителя, квинт есенцията за Слънцето, някъде около 1 000 и 200, 300 или 400 пасажа, които се отнасят само за Светилото, Нашето Слънце, казва се Свещени методи, тя е кратка, ясна, не е моя, но е прекрасна книга, той просто е съставителя, а книгата е на Учителя. 

Така, тука, как да ви кажа, една стока не се хвали, ако е добра, тя сама си се хвали. Нали, знаете, винаги ми е правило впечатление рекламата на Мерцедес, много ми харесва: пускат в едно списание еднa цяла чисто празна бяла страница и отдолу пише: тук трябваше да бъде рекламата на Мерцедес, то не се нуждае от реклама, затова пускат една цяла празна бяла страница. И аз казвам същото: тук трябваше да бъде рекламата, каква реклама, като прочетеш една страница, пет страници, една беседа му стига на човек, включително, ако му харесва чете нататък, ако не му харесва, спира. Ето, има много случки описани тука и много притчи, аз отварям на произволно място: 

“Преди години лично видях по телевизията как двама японски рибари се бяха спасили като по чудо. – Тази беседа е казвана и тя е излязла – Влизат с лодката си в морето. Започва буря и тя ги отнася на 30, 40 км. навътре. Лодката потъва и те се люшкат двамата със спасителните си елечета над вълните две денонощия. На третото разбират, че ще загинат. Единия разказваше и плачеше: започнах да се разделям със семейството си, с приятелите си, с близки и познати. Изведнъж дойде едно голямо животно и започна да ме повдига отдолу. Видях, че е два-три метров делфин, който като чели ме караше да се кача върху него. Възседнах го. Моят приятел възседна другия делфин, който дойде и след тридесет минути, ние бяхме на плажа. Когато видяха, че тръгнахме, отидохме на сухото, делфините се обърнаха и влязоха навътре в морето. Човекът плачеше и казваше: повече през живота си няма да убия делфин! Така природата винаги изравнява нещата. Това е закон.”

Знаете ли, много хора, които са се отказали от месото или от рибата, вече рибния свят им благодари, на тези, които са се отказали. Аз ще ви кажа, че съвсем див гълъб, дойде да ми благодари, че спрях да бъда ловец и рибар. Да! Всички сме свързани със животните. Тука съм описал и случката с млада видра, дива. Видрата е много плашливо животно, много диво. Как един, който я хваща във вира и после я пуска,  ляга да се пече, това става на река Чая, над Асеновград, по вировете там и вика: “след малко видрата дойде, качи се, легна ми на гърдите и заспа като при майка си”. Как разбра, че този човек е добър, ако беше лош, нямаше да отиде.  

Бог има грижата за всичко

Така, какво да кажа, вчера в 12 часа си пия с двама от селото тука кафето на центъра, при кафеджийката, която ми знае навиците и по едно време телефoна ми звъни.Обажда се издателя, който не само е издател, ами е и приятел и е от нашата махала и ми е съсед и казва: “Книгата ти е готова!” Аз не очаквах, защото Силвина каза, вижте какво е принципа на приемането и съгласяването, един ден по рано тя каза: “ей колко хубаво щеше да бъде, ако за Събота на обяд имахме новата книга” и понеже се съгласих, Господ вижда тази работа, разбира се, викам: “ами, ако не сега, следващия път, важното е, че книгата е  в печатницата, прави се, ще я направят момчетата, когато се обадят, тогава.” Значи, да го приемеш толкова спокойно и равно и със пълно съзнание да оставиш нещата на Светлата сила, тогава нещата се оправят. И това беше 24 часа по-рано, вчера на обяд се обаждат и казвам на тези двамата, дето си пием кафето, викам: тръгвам, да видя какви мерки да взема, 12 часа и половина е вече, тя е в печатницата, а печатницата е най-малко на 100км., оттатък София”, идвам тука, мойте момчета, приятелчетата от Казанлък, една минута по-рано дошли с какво? – с микробус, нямаше да мога да кача всички книги на леката кола. Обаче цял микробус, качваме се, след час и половина там, качваме всичките книги, хиляда бройки в буса и си идваме. Той направо човека се учуди, вика: “а бе ти стотина, двеста книжки ли ще вземеш”, “не, бе, целия тираж”. Вижте, когато оставите на Господа да урежда, той ми казва така: “синко, ще уреждаш нещата долу, които са така по твоя възможност, за всичко останало, аз имам грижата, ама за всичко останало и няма да се пъхаш и да изземваш функциите на този и на оня.”. 

Благославяне 

Значи, Силвина си има една работа, Тяната си има друга работа, всеки един от нас може да се каже, че си има собствена работа, собствен бизнес, собствени неща, върви си по собствена пътека, тази работа трябва да я върши идеално и да не се намесва на другия, защото просто не може, може да му бъде само пример. Разберете ме, пътеките са една до друга както тези дъски, това са пътеките, на там всички вървим в една посока, хайде натам, макар че мислим, че и насам има път, ама от тук на там е, ако това е началото, това е края, вървим на там, аз вървя по едната дъска, колкото и да ми е близък човека, майка, баща, калеко, вуйчо, свяко, дете, върви по другата, аз имам багаж, той си има багаж, само че понеже сме една до друга мога, ако той ме гледа и вижда какво правя и прави като мен, почва да си хвърля тухлите, олеква му, багажа, о, върви, свирука си, обаче ако не вижда, аз, ако ми е много близък съм длъжен да му кажа: “виж какво Пенчо, я гледай мойто момче сега, искаш ли да имаш лек багаж, само благослови, благославяш този, който е много лош човек, веднага една тухла вадиш и я хвърляш, благославяш другия пак лошия, аз благославям най-лошите, най-калпавите, тях ги благославяш”. Ако благословиш един добър човек, той и без това си е добър, я извадиш една тухла, я не. Обаче ако благословиш един лош човек, вадиш тази тухла и тя няма да отиде при добрия, ще отиде при него, и той се товари с твоята благословия. Значи, за добрия човек твоята благословия е хубаво и добро нещо, за недобрия, той се товари, а за теб е щастие, че ти се отнасяш с обич към този човек и се разтоварваш. Това е положението. Това е закон, принцип на Вселената. Аз затова обичам да благославям, радвам се и обичам всичките и затова казвам, че няма лош човек. 

Да, лоши неща прави, да, от каквато и да е гледна точка човешка, и за инцидент, не вчера, оня ден на 14-ти юли в Ница, и целия свят пищи, да, пищи, ама е станало, ако не беше съгласен Господ нямаше да стане, нали, пак го казвам, за мен този човек е човек, трябвало е да свърши това и го е свършил, дали е бил в момента на себе си или не, няма значение. Американците си бутат кулите, нали знаете и те казват: “ами пилотите са дрогирани”, пилотите са обработени, така им е обработено съзнанието и руснаците имат тези видове оръжия, психотронните оръжия, психологическите и американците ги имат. Значи, моментално на един град, който е мегаполис, 15 млн. град, тази вечер заспиват всичките, този се кара, оня се бие, разправии и т.н., утре сутринта стават със един и същи акъл, нали на животинче, всички са зомби, 15 млн. зомбита и аз влизам там и каквото кажа, на който и да кажа, слушка, а как така? – така е, изтрито всичко. Тези работи вече ги има, както Господ може да ти изтрие съзнанието, като слизаме тука и ангелите, които отговарят за това, така и вече и на Земята е дадено, да, може, край, амнезия пълна. 

Силвина: ще направим ли почивка преди сеанса 

Георги: или да направим лечебно-оздравителната медитация, ти нали ще искаш да я водиш и да приключваме?

Силвина: искате ли да направим почивка малка, 10-15 минути 

Георги: еми добре, ама за 15 минути няма да мине, аз знам, че щом излезем, най-малко 30-40 минути, а после ще влезем само за лечебно-оздравителната медитация, Силвина ще я води 

Силвина: е не, заедно ще я водим

Георги: ами ти си специалист по тази 10-минутната. 

Мудра на приемането / Мълчалив, сух и воден пост

Георги:  Това е за привличане на вниманието и да ви се държи съзнанието будно, т.е. това е вид медитация. И обикновено човек като каже така (едната ръка дигната нагоре, другата сочи надолу), даже и на паневритмията има едно подобно движение, нали, приема отгоре и отдава отдолу, като кажа обратно, приема с другата ръка отгоре и дава отдолу. Когато човек иска само да приема и моли Бога за нещо, независимо какво, трябва да си сложи ръцете така (двете ръце напред, с длани нагоре), ама на тези ръце трябва да има нещо. Ръцете се държат пред гърдите и с дланите нагоре. Тази поза или мудра е на приемането, обаче приемане без даване става ли? Питам само. Ами не става, не става. И сега, аз искам и мрънкам за нещо на Господа. Пищя, квича, боли ме, не ме боли, не знам какво, искам нещо в крайна сметка.. ама аз знам как да го получа, е няма начин да не ми го дадат, ама сега знам, едно време не съм знаел, бил съм по-загубен. Обаче сега като казвам така на Господа, а бе за да си сложа така ръцете и да искам нещо да получа, да приемам, това е приемам Божията воля, да, ама аз какво давам? – Господ вика: “синко, искам нещо да те попитам. Ти така чакаш аз нещо да ти сложа в ръцете, бум, ето. Чакай, не може без да си го изработиш, без някаква жертва, без нищо, буф, аз да ти напълня с блага ръцете и ти да викаш ура. Ами ти ще станеш мързелив, ето няма да може да полагаш усилия.”. Значи, като тръгна аз така да искам нещо от Господа, поне трябва да съм направил три неща за това се чете и във въведението на книгата, всичко е по три във България, защо? – ами това е Троичния код на Вселената. И понеже тука е струпал, това е фокуса на светлината това е маята, това е квинт есенцията, от тука тръгва, значи, маята подквасва тестото на цялото човечество, т.е. Съзнанието на цялото човечество. България е запалената свещ, от тука палим всичко. И така, троичния код, трябва да съм направил три някакви жертви, по-малки или по-големи, или нещо съм свършил, някаква работа, да, ама не за себе си само, за собствения си егоизъм, да съм направил нещо за другите, тогава като съм направил тези неща за другите, тогава може да иска, може да съм направил и още нещо, три неща да направя за себе си, тези три неща за себе си, това не е егоизъм, ако правиш духовни неща. Какви са те? – прости неща, една седмица пълен глад, само на вода, още по-хубаво, ако карам една седмица глад, ама то е сух пост, значи без храна, без вода и за капак третото нещо, което е да мълча, мълчалив пост, значи, гладен, сух пост и мълчалив пост, една седмица, седем дена, звук не излиза от устата ми, капка вода не пия, не се докосвам и до вода, не се къпя, нищо бе, забравям, че има вода и забравям, че има твърда храна. След като мине едната седмица, на осмия ден сутринта ставам на изгрев слънце, викам “а Господи, сега аз вече почвам да искам, изпълнил съм всичко”, макар че това погледнато е от егоистична гледна точка, за себе си, обаче аз съм се пречистил толкова много, че вече ставам пример за други човешки същества. Казвам така: “Господи, аз давам това, което напвавих, ето, за една седмица”, тогава като си сложиш така ръцете пред гърдите с дланите нагоре, Господ вика:  “ей, това момченце, какви хубави работи ми дава”, тези три неща кое чистят, вече се досещате какво чисти, нали? – чисти ума, сърцето и тялото, това е ментала, астрала и физическото тяло се чистят с този три вида пост, много е просто. Ума се чисти с пълно мълчание, вече го знаете. Астрала с какво се чисти? – със сухия пост, астрала се чисти със сухия пост, не пиеш вода, това е емоционално-чувствения комплекс, а тялото се чисти, че не ядеш твърда храна и не дъвчиш. И понеже аз съм направил една огромна добрина за себе си и съм се изчистил и по този начин се качвам една духовна трансформация нагоре и то само за седем дни, Господ вика: “а бе този мой син или дъщеря ще стане пример за тези около него, те ще гледат, ще стане по-духовен, ще стане по-добър, по-свестен като човек, тогава му се полага на него бонус, той ми дава на мен тези работи, е няма начин да не му изсипвам блага в ръцете. Какво искаш? “, “ами Господи, искам БМВ”, “Готово бе, мойто момче, БМВ, БМВ”, казвам символично, ако искате нещо материално, нали, примерно аз искам мотоциклет БМВ, не искам лека кола БМВ. Така, шегувам се, но каквото и  да поискате обикновено ще ви го даде Бог, ако направите тези неща или поне едно от тях и според това, което е, така изсипва благата. Добре, това беше между другото, но опитайте и ще видите, че съм прав. 

Лечебно-оздравителен сеанс

Така, Силви, ще почнеш ли медитацията. 

Силвина: е нали заедно

Георги: заедно, ама много ще стане енергията. Оня ден Тяната беше там вътре в стаята, почна да свети. Сега, добре, айде, ама аз няма много да се намесвам, тей като наистина ще стане много, защото Небето чака малък знак и почва да тече много мощна енергия и който си е сензитивен ще си я усети така или иначе

Силвина: ами казвам най-простичките неща, това е просто един колективен мълчалив сеанс, просто се оставяме, така както в този сън сме легнали на тревата. Можем дори така да си се представим как сме легнали на една зелена поляна някъде в планината, слънчицето грее, птичките чуруликат, въздухът е свеж, прохладен, всеки е легнал, в същото време усеща, че около него са другите хора, не е сам, всички сме заедно там, легнали на красивата полянка, мирише на мащерка и на други дъхави билки и цветенца и е толкова чисто и красиво, ние и природата, ние и Господ.

Георги: Трудно се излиза от медитацията, и лично на мен ми е трудно, защото ми е замаяна главата. Един пилот като лети във тей наречение висш пилотаж, и който влезе във висшия пилоташ и почне да го върти, върти, 10 минути само, каца на Земята, инструктора слиза и си заминава, а ученика през това време още 30 минути, всичко му се върти и трябва да стане инструктор, за да слезе и да свикне с това. Същото е и с истинската медитация, човек ако усети, че нещо наистина му става и се разлюшква, като бурно море, то после ще се поуспокой, значи има нещо, отворил се е и почва да приема и наистина човек нещо, когато му става, после ежедневие, работа, както на пилота, лети по Небето, и миньора слиза под Земята, един пилот слязъл и вика: “ей тука не мога да изкарам един час”, после го качва миньора да се вози, минали три минути: “а, много високо бе, как не може ли по-ниско”, “ами не може, колкото по-високо, по-добре”, “тука не мога да изкарам един час в Небето”. Така, значи, всеки със съзнанието си и всеки със професията си. 

Църквата като институция напуска планетата / Една вяра, една религия – БОГ

Сега, понеже всички трябва да станем попове, ама нови свещенослужители, не със старото съзнание. Поповете всички..поповете като съсловие, свещениците, казвам го вече напълно открито и отговорно, църквата дори и да ми се сърди, ще изчезнат, църквата като институция напуска планетата, вече религиите я напускат фактически, защото има една вяра и една религия, това е Бог, няма друго. Знаете ли, най-интересното, което ми се случва напоследък, получавам сведения, че руснаците, каквато е прекрасна, голяма руската страна, много обичам, бил съм в нея много години на работа, руснаците са най-малко 10 пъти по-религиозни от българите, а може и повече да са, той Огнянчо по-добре от мен знае, много. Ама става въпрос, че ето там най-напред се заражда това, че църквата и свещениците на църквата трябва да започнат да отслабват хватката върху руския народ и той трябва да започне да се освобождава от религиозността, не от духовността, не от божественото, не от светиите, не от съзнанието, не от добрите неща, а само от онова, което сковава човека, а то какво и как се казва? – канон, калъп, канона, изхвърляш канона, да, всяка религия си е чудесна, прекрасна, направена за времето, но после като е сложена в този калъп, защото онези управляващите, за да може, така да се каже, да манипулират хората, народа, обществото, нали, те са направили този канон, от една страна е добър канона, но от друга не е, особено, когато е дошло време вече да се чупят калъпите, значи, дошло е вече време да се размразяват полюсите, трябва да си купуваме гумени лодки, купуваме си лодки или кораба на Ной и трябва да взимаме мерки, това е, да се приспопсобяваме към Новото. 

Новото Съзнание

И така, Новото чука на вратата, колкото и да се мъчат, каквото и да става. Това е Божията програма, Божият промисъл, Божественият план, значи всичко, което е суеверие, а религията е вид суеверие, при всички положения, защото не ти дава истинските неща, а много е изкривила неща, тя не ти дава духовност, дава ти една духовност, едно суеверие, което да те държи в подчинение. Но не става вече, не може, не може на едно детенце, то пита: “кажи ми Библията с едно изречение”, ами ето едно изречение иска детето, вътре са написани хиляди страници, ама то не иска това, то иска да знае есенцията и тя да му е пътеводната звезда. Така е. Ами, не знам, един ми казваше: “защо не ходиш на джамия”, и той: “как да ходя като ходжата живее до нас и си бие магарето. Защо го бие, нали е живо същество, а говори..”. Ние трябва да обичаме всичките, новото съзнание е да обичаме, ама като отидеш да погалиш с поглед листата на лозата, няма начин.. ще дойде време всички да виждате, това, което виждам, да не усетиш, че тя започва да вибрира, тихо да трепери, просто от удоволствие, от любов. Значи, едно цвете, когато минеш покрай него, ако мислиш да го откъснеш, то почва да се свива, то се плаши от това, защото улавя мисълта ти, но ако само отидеш да го помиришеш така, да го погалиш и то се разтваря и моментално започва с малко да кажем една йота, малката мерна единица еврейската, но почва да мирише по-силно и освен това се разтваря повече, да стане по-красиво, да ти угоди, защото ти си висшето съзнание, и висшето разумно съзнание, а не висшето неразумно, простовато и елементарно съзнание. Ето това е Новото. Към всичко да се отнасяме по абсолютно нов начин.. независимо, че много хора ще кажат: “ти си изкукал, ти си ненормален, а бе Георги, ние знаехме, че си луд, ама чак пък толкова да изперкаш”, еми, нека ме мислят, голяма работа, има един, който знае, другите, както е казал Учителя, веднъж се е ядосал на учениците си, и казал: “вижте какво, ако Господ не ме беше пратил тука, изобщо не ме интересувахте, изобщо”. Значи, по същата причина и аз мога да го кажа. Но важното е като ме е изпратил тука, ще си върша работата, не 100%, ще дам 101, 102, 103%, и заради това като се обича нещо, се обича, това не значи, че..да, аз съм го писал в някоя беседа, аз много добре знам, че боровите връхчета, които са изключително полезни и ценни, за белия дроб, изобщо за кашлица, за истинка, особено на малките деца да се направи чай от борови връхчета, сладко и не знам какво, ред други работи се правят, щом скъсаш връхчето отгоре, то е ценно два сантиметра, два сантиметра и половина, макар че и аз съм бил мошеник и пет-сантиметровите ги чупя, за да ги дам на базата, разбира се, ама с по-нисше съзнание, като бях билкар, после станах с по-висше, всичко трябва да бъде истинско, значи, ако е два сантиметра и половина, защото то се вижда начупеното, ей такива съм брал, 8см-9, обаче още кафяво, щрак и го начупя на 4-ри-5, ей пак ви казвам, правя си така да кажа самокритика, да не кажа изповед. И така, знам много добре, че това клонче, което отива на там, за една година му спъваш развитието и чак следващата година ще порасне. И затова казах на моя колега: “слушай, няма да береш от централния клон, който му спираш развитието, то борчето винаги има един централен клон и другите- страничните. Ще береш по шахматна система, така че много и много да не личи и около 30%, борчето има да кажа 100-120 пъпки, вземи му 30-40 пъпки, другите му ги остави, за да живее.” Знаете ли, точно това ми направи впечатление, че ние като беряхме във същата гора, тя беше ниска така в Люлин планина, не във Вискяр планина, ама Люлин и Вискяр ги дели една река, която се казва Белица. Ама ние сме от страната на Вискяр планина и аз гледам една баба бере вътре и викам: “о на нашата плантация от борчета, някой ни бере”, обаче не знаех кой бере, защото гледаме ние до къде сме набрали и после гледам, че от другите борчета късано, ама късани по този интелигентен начин и по едно време улавям нарушителя, това е една баба, бере и слага в една платнена торба, а ние в найлонови чували. И аз минавам, ама бабата не ме вижда и не ме чува, пред борчето спира и нещо му говори и пак къса, и аз приближавам така, ама вече кашлям, тропам, да не стресна бабичката и тя се обръща и ме вижда и аз викам “добър ден, бабо”, тя вика “добър ден”, викам “ а бе бабо, и ние берем такива борови връхчета, ама берем с чували, ще ги носим на базата, където изкупуват билки”, а бабата вика: “а бе аз ги давам, бера в една такава торба и ги давам из махалата на тази онази, като дойдат”, тя била местната билкарка в това село, дето е под върха, викам  “а бе бабо, искам нещо да те попитам, баба ми беше голяма знахарка, наистина, една от двете ми баби де, лечителка, всичко, лекуваше, с енергия и така, аз съм го казвал и билки много, излезна с нея да бера, огледа Небето, всичко – викам – нещо, гледам, че говори си”, тя вика “да, а бе моля се на борчето, на всяко да ми прости и му искам разрешение: борче, хубаво си много, мило си много, позволи ми малко да накъсам от тебе, от твоите връхчета, и така борчето ми ги дава с радост и всичко си е наред”, тя не говори за енергии, ама не знае вибрации, честоти, ама не е чела дебели книги, от къде бабата знаеше, че наистина трябва да се иска разрешение от всичко, от духа на гората, от духа на хълма, трябва да се иска разрешение, от духа на борчето, ей как ме светна тази жена, после сякъл съм още дърва и после престанах де, да режа дърва. 

Орехът

Ама дървото, което най си отмъщава, знаете ли кое е, като го отрежеш, хубаво, голямо, зелено дърво, искате ли да ви кажа? – ореха и затова нашия орех, аз ходя в три църкви паля свещи, още ходех де, нали майка ми и баба ми бяха много религиозни и ме бяха направили такъв, във три църкви, по три свещи, и обещавам и наистина засадих седем ореха не на мое място, там из планината, из балкана, и повече де, ама аз казвам поне седем

Приятел: ама преди това орех отрязвал ли си

Георги: орех съм рязал много, налагаше се, ама преди това не знаех и ме викат из София, един квартал го изчистват, захарна фабрика, старите сгради, къщи, това онова и ще правят блокове и аз с тези машинки и един приятел вика: “дай сега ще отидем да направим пари”, “какви бе”, “а бе, има един, който изкупува орехите”, а вече къщите ги бутат, то всичко е отчуждено, те ще правят блокове, и аз дивак, ама винаги си патя де, то няма начин да не патиш и аз отивам с него и почваме, в този двор останал един орех, нацепваме го, ще го продаваме. Знаете ли, какво правиха от ореха, от ореха правиха маси за билярд, и ние викаме: “големите пари, дай, това, онова” и  сега сме струпали дървения материал, той така на 10-15см, трябва да се нацепят, ние сме ги нарязали, ама ги карахме на гат, и сме наредили от тях така материала да съхне и един вика: “слушай, за една маса 3000 долара, за билиард”, с оня щракаме с пръсти, а много усилия сме дали, много работа, много труд, а и средства. И какво става, а то е в съседното село и двор голям, ей такъв, 3-4 дка, идва след колко беше, един месец два, ние сме ги наредили така, с въздух да дишат, и седна и гледа така опечалено и вика: “аз изживявам скръб голяма, дай да се напием” и аз викам: “ а бе каква скръб изживява, че идва да се напие, какво толкова” и той вика: “ти знаеш ли, че материала от орехите изгоря”, “как ще изгори”, “ами баща ми, една купа сено до него, от къде, как се е запалил, купата сено и целия материал”, не знам колко кубика бяхме наредили, на пепел, докато дойдат пожарникарите, нищо вече не става, и аз викам: “изгоряха ми билярдните маси, изгоря Америка, изгоряха билиардните топки, всичко изгоря, ти си прав, ако можех да пия много алкохол, щяхме да се напием”, ама той се напи. Значи, вижте, само усилията ни бяха. Значи, тогава вече почнах да се замислям и питам, на мен баща ми вика: “а бе, знаеш ли защо, ореха е дърво, което не се сече току така, и баба ти беше казала: не пипай орех, не му се карай, не забивай по него пирони, не знам какво, не го режи, защото си връща”, така, сега това е суеверие донякъде, но има известна истина, защото ореха е живо същество, много мощно, бавно расте, а е изключително, то прилича на какво орехчето? – а, на всеки каквото има в кратуната, следователно щом е подобно, значи има някаква връзка и то много по-голяма от другите. 

Приятел: ами преди, туземните, още неграмотни, обаче преди да отрепят животното или там да го убият, правят молитва, разрешете Господи, те Господ или Бог, как са го наричали, разреши да го убием или разреши да го отрежем, ние сега научаваме

Георги: ами индианците са се молили на духовете на бизоните като ги избиват, то е писано във всички книги. Да, и така, макар че месото и убийството тотално трябва да го оставим, защото ние нямаме нужда, а и после и постепенно едно по едно и от растителния..Значи, храната от животински произход тотално ще я забравим, след това и от растителен произход, нисшата храна, те са три вида, нали, нисша, средна и висша, и нея ще забравим, най-напред отдолу нагоре, постепенно, защото не е необходимо, особено на младото поколение, сега да му дадеш чесън, лук, ряпа, то не иска чисто и просто. Оня ден гледам едно детенце като се разболя, лекувам го и една идва: “слушай сега ще ти дам”, “какво носиш”, “чесън изтискан, лимон и още нещо” и докато я видя, тя му даде на детето, ей един час го скъса стомаха, викам “защо му даваш, аз казах на майка му само топла вода, нищо друго и ще го оправя, всеки път като вдигне температура 39 градуса, я смъквам за една минута – пак казвам на майка му – а бе не трябва да смъквам температурата, то трябва да я изживее полека, нали по леко”, “не”, ами викам айде, то пак вдигне след два часа, но докато мине кризата, разбира се. Така, просто, сега във всяко едно нещо има съдържание, във всяко едно нещо има езотерика, във всяко едно нещо има окултизъм, има дух, има съзнание, и съзнанието е най-голямо. 

Комка и нафора

Защо, във църквата като бях дете ни водеха на комка и нафора дават, едно парчене хляб, което сега всеки ще получи, да опита от лимеца на Николинка.

Силвина: тъкмо обсъждаме как да го раздадем

Георги: ще се разчупи, трябва да стигнат за всичките, разчупвай и на малки залъчета, това е нафора. Ами вие, нали знаете, ами вие  не знам, ама аз толкова пъти съм ходил на комка, че и колко ръце на дядо поп съм целувал и колко свещи съм палил и колко са ми теглили ушите. Значи, съвсем малко, това е някой път на големите празници слагат по една капка олио върху парченцето хляб, кой е тука най набожен, тя знае тези работи  и ако има такава църковна култура повече от мен сигурно. И ти дават в една сребърна лъжичка, където най ми беше неприятно, какво? – една сребърна лъжичка вино, и на децата също, най-напред минават жените, после мъжките деца, момченцата, след това жените и накрая момиченцата, нали така са наредени, дядо поп на всеки и като ми даде, пъха тази лъжичка, аз не я искам, защото преди мен оня я лапал, то няма, той загребва от една чаша и на всеки, а иначе аз си взимах нафората там. Сега, с това какво е?  – хляб и вино, значи това е било на трапезата на Иисус, какво е казал? – ето хляба, това е моето тяло, сега разбрахте, че това е Новото небе и Новата земя. Виното е сока на лозата, който расте високо и самия грозд е най-висшето съзнание, там са отделните зърна,  обаче са включени към висшето божествено съзнание. Значи, виното е Новото небе, а хляба какво е? – Новата земя. Ето това е хармонията, и заради това, когато се дават тези работи, това е символ, всичко е символ, но този символ ни внушава нещо и поддържа тези неща хиляди години. 

 

Николинка: ами питката е разчупена, всеки да мине да си вземе. 

Силвина: Благодарим за днешната среща, за тази възможност, която ни се даде. 

Георги: мисля си, че тука сме най-малко 50-60 човека, между 60 и 70 даже като гледам, но всеки е получил дял от енергията, ако малко се е отворил за нея, каквато слиза и все пак е поумнял една йота, не знам дали е поумнял, или какво е? Значи, когато имаш знание поумняваш, а когато имаш познание – помъдряваш, виж колко е просто, значи, знанието – поумняваш, знаеш много работи, ама трябва да имаш познание, тогава почваш да ставаш мъдър и вече приложената мъдрост те води към истината. Приложената истина и мъдрост те води към любовта. Значи, ако минеш през мъдростта и истината, няма начин  да не стигнеш до любовта. Който вика аз стигнах до любовта без мъки, без страдание, без усилия, той чисто и просто, най-малкото говори несериозно. 

Ей, как замириса, много хубаво, от лимецово брашно, от регион?

Николинка: това е от регион Варна 

Георги: от морето, лимеца е расал на морския бряг, много е хубаво

Силвина: Георги, да завършим беседата

Георги: ела, ела. Момент, Силвинка иска, тя започна, тя завършва

Силвина: ами не, просто все пак така да си кажем още веднъж..благодарим, 4-ри часа минаха за мен като една минута, не знам за вас. 

Израстване в Духа

Георги: някой ако иска и ако има нещо да каже, на сърце. Примерно, ако е ходил в медитацията там, аз където бях на кристалното море, да вземе да си каже, в божествения свят, ама трудно ще ни пускат там попринип, но може, в медитаията  може за няколко минути. В ритуала на озарението, много хора, които го правят вече ми казват как правят обиколки на Вселената, значи вече са си повдигнали достатъчно честотата, за да може да пътуват. Добре, ами да благодарим на Всевишния от сърце, че ни събра, че ни даде тази възможност да бъдем заедно, няколко часа и че ни дава възможност попринцип да му служим 

Николинка: и да си променяме съзнанието

Георги: да, още по-добре, който си променя съзнанието, значи все повече и повече се приближава към него, той еднакво обича всички и е на еднакво разстояние от всекиго, само че човек когато започва да става, така да се каже, ще кажа най-тривиалния израз, по-праведен, по-разумен, по-одухотворен, нали, тези трансформации, той почва да се приближава, самия той приближава към Бога, Бог си седи, той е на едно и също разстояние, той е междудругото у него, и ние сме в него и той е всичко около нас, обаче, когато ни се повишава съзнанието, тогава Божието присъствие започва да се изявява по-ярко, хайде да ви го кажа по-точно, технически, нали, ето това е технологията. Започваш да си извисяваш съзнанието, той е всичко около тебе и затова аз като си вдигна ръцете, преди да си вдигна ръцете има няколко секунди, само като си помисля, светия дух се активира и около мен почва да свети и вибрира и ако има специална камера, то ще види, че всичко почва да свети веднага, ама в момента, при първата мисъл, а не след това вече като си вдигна ръцете и заради това като трябва да благославям трапеза или нещо друго, само като кажа Господи и моментално се активира всичко, а не знам защо, но ако съм по-далече от Създателя така, ми трябва един час докато стигна до него, молитви, ритуали, метали, шарени, и т.н., работи, както правят, разбира се, свещенослужителите, ама дълги, с часове, защо? – ами да се приближат, да го активират и най-сетне Господ идва до тука и вика: “а бе, айде, не заради тях, ами заради тези, дето са се събрали, защото тези, сега викат ни, викат ни, ама ясно, с меркантилна цел, защото това им е службата, да си получат заплатата”

Силвина: наскоро идва една жена, Георги го нямаше, беше на морето, уж на почивка, ама така, не е било точно почивка, няма значение, идва една жена да я изследвам и за терапия и каза: “стигнах до това, просто вярвам, че вие ще ми помогнете, защото преди 2 години, съвсем случайно вие гостувахте на един форум във Пловдив и правихте един сеанс, и аз бях забравила за това, и от много години имам някакви завишени тромбоцити, или някакви такива показатели на кръвта, и няколко седмици след това отивам да се изследвам и установявам, че това нещо го няма и много се чудех и много мислех и сега вече с друг проблем, заради това, просто се сетих за тази случка” и така, това на Георги съм го казвала за тези хора, в смисъл такъв, че промените понякога са много невидими и след време човек може да усети

Георги: до два, три дни, може би до една седмица

Силвина: но така или иначе това е една благотворна, благодатна енергия, която малко или много при всеки оказва нещо добро и при нас в това число, нали, винаги. И така, другия месец пак заповядайте, ако имате възможност, забравих датата. В страничката на Георги, там винаги има актуална информация, който се интересува и се чуди, там може да погледне. 

Cart Overview