0

Отмъщение, Възмездие, Въздеяние

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=BrufsOUvODM

Николинка: В ръцете си държа една книжка, която е по-последно издание на нашия гост Георги Изворски – “Златните стъпала”. Искам да ви прочета  нещо от тази книжка: “Има канени и неканени гости, има близки и далечни души, има познати и непознати сърца. Истинските приятели са винаги канени, винаги близки и винаги познати.” И искам да си позволя да ви нарека приятели, добре дошли на тази среща с нашите прекрасни приятели Георги Изворски и Силвина Белопойчева. Мисля, че не е нужно да ги представям, всички ги познавате,а преди да им дам думата искам да ги поздравя с техните отминали рождени дни (вчера), но Георги каза, че всъщност рождения ден е три дена, т.е. и днес дори можем да ги поздравим, да им пожелаем много здраве, много щастие, да вървят напред към светлината и ние след тях, а сега предоставям думата на Силвинка.

Силвина: Благодаря. Николинка наистина ме разчуства. Благодаря, приятели, че сме заедно и наистина Николинка разкри една малка тайна, която може би не е толкова..но наистина повода да сме във Варна през май месец, може би най-хубавия месец на годината, поне аз така го смятам, когато всичко е вече живо, цветята цъвтят, птичките пеят, славеите пеят силно, наистина нашия рожден ден беше вчера и Николинка обаче като чу, че ще бъдем край Варна и каза “няма как да сте тука наоколо и да не направим среща”, така че наистина повода е прекрасен. За пореден път като сме във Варна вали дъжд, не знам защо или знам (смее се), но наистина града свети и вярвам ще засвети още повече след тази среща. Така, три дена яли пили и се веселили, не знам, дали така ще вървят срещите, но има една идея в Неделя да направим една разходка, Николинка ще каже за това накрая.И за първи път може би ще направим един лечебен сеанс го наричаме, но Георги казва, че това ще бъде като генерална репетиция, за това, което в нашия център ще продължи през следващите месеци и той отдавна беше казал, че юни, юли предстои голяма трансформация, нали, включително и с нас и с него и каза, че от този месец ще му се даде много силна лечебна енергия и сеансите ще протичат, беше описал точно как, така че днес за първи път ще направим този лечебен сеанс, не знам, думата не ми харесва много, но така да го наречем. Темата е интересна, много хора са се агресирали в последно време и вярвам, че тя е много актуална, темата за отмъщението и прошката. Аз ще се включа по-късно. Благодаря. 

Георги: смятам, че ще ме чуват и накрая, защото ще говоря малко по-високо и по-силничко, така да се каже, защото техниката винаги или по някой път ще издаде багажа. Чудесни приятели, да благодарим на Бога, че ни е събрал. И аз наистина се радвам от сърце. Ще ви кажа, че за рождения ден си мислих защо три дена? – защото един приятел си спомням някога на млади години, беше се напил и изтрезняваше до четвъртия ден след рождения си ден и става и вика “вчера беше рождения ден”, а майка му вика “а беше преди 3-4 дена”, но той не помни, няма спомен, толкова се бил напил. Така че рождения ден може да продължи ден, два, три, четири, зависи от голямото пиршество, а и зависи от настроението на човека, както всичко, което е у нас. 

Ще ви кажа, че Варна заслужава днешния подарък, който разбира се е неръкотворен, защото е един не само от най-духовните градове на България, но и на планетата. Казвам го това и се подписвам. Макар че има от цяла България хора, но ето тази среща я провеждаме тук и тази беседа според мен е доста фундаментална, основоположна, защото е много важна и от материална и от духовна гледна точка. Силвинка спомена, а аз ще се опитам да навлеза вътре в нещата, за да ви ги обясня по най-простичкия, по най-широкодостъпния начин, както обикновено обичам да се изказвам и да говоря. Защото мога да говоря и с много сложни термини и след една такава беседа моментално да ми дадат титлата академик, професор на еди кои си или доктор на езотеричните науки Георги Изворски, само от една беседа ще ми ги дадат, защото толкова забулено, толкова ще бъде замайващо, че в крайна сметка никой нищо няма да разбере и получавам титлата. Това е така. Полу на шега, полу на истина го казвам. И така. Защо е много важно онова, което ще кажа? – защото времето няма да ни чака, нито планетата, нито Слънчевата система, нито Галактиката, нито Вселената, пътуват, вървят, всичко се изменя и се изменя не за секунда, за част от мига. 

Посрещане на Слънцето

Тук има една хубава книжка на моят добър приятел Калин Кирилов, Калин Виделин, който е събрал от Учителя за Слънцето много неща, той е направил тези извадки свещени методи. Какво казва Учителя? – казва ако закъснеем да погледнем слънцето само с една десета от секундата, вече ще сме на един километър от точката, която то огрява. Така, той го казва по друг пример. Защо се посреща Слънцето? – ами Слънцето се посреща, за да приемем точно от него енергията, която е за нас, за нашето космическо ЕГН, както имаме земно, както съм казвал 100 пъти, имаме и космическо. Първия лъч на слънцето изпраща на всички живи същества във Слънчевата система и ги води на отчет толкова енергия, колкото им се полага, на мравката 00000001 и половина ерга, на човека 5 ерга, на Иван, на Стоян 0.6, 7, 1 ерг, 2, 3, 5, кой колкото може да издържи, това му е квотата, това му е нормата и наистина Учителя го казва по един такъв леко завоалиран начин, казва “Слънцето те води на отчет и ти изпраща енергия толкова, колкото трябва”, да, това е, затова се посреща Слънцето, а не че той е поклонник на Слънцето, не че има секта за Слънцето и вика “аз исках да им кажа един метод как да са здрави, да приемат своята енергия веднага от Слънцето, още същия ден, същата сутрин, същия миг и после всичко да е наред”. Посрещаш го, ама не, не ти трябва дълго време да го гледаш, не, няколко секунди, обаче в началото или 1, 2 до 3 минути, ставаш и си отиваш на работа, ти си нахранил тялото си и най-вече очите, които са специална материя и се хранят само със светлина, това, че ние им даваме някой земни неща като боровинки и като морковчета, това е отделно, то може малко да побутне нещата, но в никакъв случай не може да ги нахрани, както и сърцето и очите се хранят само с извънземна енергия, ако Господ ни изпраща специална енергия на сърцето, о, вие мислите, че пържолата ще го нахрани, агнешкото ще го нахрани, зеленчуците ще го нахранят, червеното вино ще го оправи или минералната вода, няма такива работи, няма, казвам го и се подписвам. Така. Все някога от някъде ще разберете и друг някой ще го каже, че е така. Очите се хранят със светлина и сърцето се храни със светлина, само че тя е преработена за него. Ако си помислите, ама най-простичкия пример, логично на едно от съвременните деца да му кажеш, ами то, разбира се, ще почне да мисли и ще каже “да, така е, логично е”, едно нещо, което работи без почивка, ами всичко почива, всяка машина се чупи, как може, а това работи 60, 70, 80 години, някой път 100, надминава 100 години, значи без да спре нито една секунда, на 0.8-а десета от секундата получава импулс от мозъка, бие, извършва такава огромна работа, че ако прочетете ще видите колко цистерни с кръв са минали, запълнили, закарали от там до тука, аз няма да се спирам, защото това не ми е работа, това даже са го изследвали всички медици, американците, всичко си е точно, написали са го и защо сега от хубавата тема, която имаме тази вечер, аз да се отклонявам.

Отмъщение, Възмездие, Въздеяние

Темата е разплата. Една дума. Внимавайте! “Да внимаваме! Да внимаваме! – рече Иисус на юдеите, които бяха дошли при него и Истина, истина, ви казвам”. И така, когато се каже думата разплата, а в българския език, понеже е доста богат език, има много думи за нещата, когато искаме да върнем на нещо, да върнем, само че разплатата е връщане и на добро и недобро нещо, докато отмъщението, ние винаги смятаме, че да отмъстиш, смяташ, че си овезмъзден. Значи, първият термин, най-човешкия за отмъщение е отмъщение. Следващия е възмездие. И най-високия, който е божествения е въздеяние. Хората отмъщават. Ангелите дават възмездие. И боговете дават въздеяние. Най-правилното и най-точното. Въздаяние, дава ти нещо и въз това ти дават още нещо. Значи, вижте отмъщението идва от мъст, мъст е омраза, ненавист към нещо. След това имаме възмездие, това въз нещо, онази мъст, която сме я имали, още мъст да добавим, отмъщението е едно към едно, въз тази мъст, която има, още отгоре да се сложи. А въздеяние, върху деянието да се сложи отгоре още нещо. Сега ще се поясня. 

Отмъщение

Най-напред да започнем с най-нисшата степен – отмъщение. Чудесно нещо! Това е вродено на човека, каквото му се случи или някой каквото му направи, нещо, значи той да върне със същата мярка, това е било по Мойсеево време и преди да дойде Иисус Христос на Земята! Око за око, зъб за зъб, сърце за сърце, живот за живот. Това е всичко писано в Стария завет, но то вече НЕ ни грее, минали са хиляди години, съзнанието се е изменило. Човек мисли, че когато са му направили на него нещо и като върне, изравнил е везната и е доволен. Чисто и просто има човек, който, да кажа, мен ме завлича с 1000, 2 или 3 000 лева и аз дебна по какъв начин да му го върна. В крайна сметка виждам, че човека гледа животни и е докарал 500 бали хубаво сено, люцерна по 3лв. балата или по 5, 500, охо, не е моята сума, ами и надвишава, и аз минавам една вечер, дърпам от фаса и го хвърлям в една хубава суха бала, какво става от хубавия фас? – става най-напред едно малко огънче, пламъче като от свещ, пламъчето се разнася, става огънче като печка, след това става още по-голямо като клада, накрая става един хубав пожар и още по-голям пожар, който осветява, цялото наше село. Чудесно! Изгарят на оня всичките бали, той няма повече пари, животните почват да мрат, глад, това онова, аз съм доволен, аз съм овезмъзден, аз си пия ракията с другия комшия и викам “а бе какво става на Пешо там му изгоряха тези работи”, ама се правя на невинен. А така ли? Но не можеш кой да излъжеш? – Господа и кака Карма. Някой да е излъгал Господа? – само се прави, че го лъже, но не може. Така. Тогава почват да ни се струпват, не само на нас, а ако е по-голямо отмъщението, ами и на тези зад мене, синове, дъщери, внуци, внучета, правнуци, 9 рода насам, 9 рода по мъжка, 9 рода по женска линия и се чудят защо? Ами от тази гледна точка, защото си отмъстил. 

Благодарност, признателност и всеопрощение

Заради това ще ви кажа, монетата за разплащане е тази – внимавайте! – без нея не може да видим Новото небе и Новата земя: БЛАГОДАРНОСТ, ПРИЗНАТЕЛНОСТ И ВСЕОПРОЩЕНИЕ! – това са трите валути, с които не да отмъщаваме, изчистваме нещата, а отмъщението, възмездието и въздеянието стоят далеч от нас, ние сме неприкосновени. Пак казвам, когато ми направят нещо, някой ме завлече, благодаря на Бога за този урок. Признателен съм на Бога и на човека, който го е направил и му прощавам от А до Я. 

Каква е разликата между прошката и всеопрощението? Ще се уточня. Прошката е да простиш от 10 човека, които са те били, на 5. Много съм бит и аз, само че не от един, а от повече, един трудно ще се справи с мен, ама повече ме биеха. И какво става? – това е прошката. Прошката е малкото нещо, но голямото е Всеопрощението, 10 човека са те нагрубили, 10 човека са те ощетили, 10 човека са те завлекли, каквото и да са ти направили – прощаваш на 10-те, включително прощаваш и на онези, които още не са направили такива работи, прощаваш и на себе си и тогава всичко е платено, това е разплата с положителен знак. Ще ви кажа, че валутата, с която плащаме ние, говоря символично, тази валута, тези пари – БЛАГОДАРНОСТ, ПРИЗНАТЕЛНОСТ И ВСЕОПРОЩЕНИЕ вървят във Вселената навсякъде, докато не се научим да  разплащаме с тази мерна единица, стокова или каквато ще, ние си оставаме в животинския свят и в никакъв случай нямаме право да носим името Човек. Да, човек може (с малко ч), имаме 15-20% човешко съзнание, останалите 80-90 са скотско, но ако не си научим урока по този начин – няма, край и вика това е. Затова те учат на смирение, всеопрощение, многотърпеливост и дълготърпеливост като светии, без тези изпити не можеш да вървиш нагоре. Пак казвам горе има една банка, която те кредитира, в тази банка вървят валутите само благодарност, признателност и всеопрощение, а те се равняват, тази банка, коя банка е, която е в Божествената система? – едно течение има, което се казва – “на любовта, светлината и живота”. Банката на любовта, светлината и живота и от тази банка може да влагаме и да черпим само ако ние боравим с мерните монетни единици благодарност и всеопрощение, признателност, да признаваш нещата, такива каквито са, да благодариш непрекъснато и да прощаваш, но да простиш всичко. А не на Иванчо да му простиш, на Стоянчо да не му прощаваш. Не! На всички! И в крайна сметка, този, който не прости и на себе си и той не е достатъчно прав и това е грешка, може да не е грях, но е грешка. 

Ще ви кажа една случка, когато отмъщението може донякъде да се намали от нашата хубава кака, на която и викам Карма, донякъде. Ако ти не си направил пръв.. Отивам аз, гледам съседа, каня му се отдавна, нещо не ми харесва и накрая го бия, нищо не ми е направил човека. Ако той ми е направил нещо и аз го набия, тогава моето отмъщение го опрощават 50%. Ще се подкрепя с пример от Евангелието, от Светлото писание. Там казва така: “тежко на оногова, който не е бит, а бие и който не е ограбен, да ограби” – тежко, значи, това наказание е много по-голямо, два пъти, три пъти, пет пъти. Значи не си бит, ама хващаш и биеш някого, ама ако си бит от него, горе-долу ти смъкват 50% от наказанието, но това не значи, че няма да те наказва, кармата знае точно колко плесника и колко удара да ти удари, ама точно и няма да излъже и няма да се измести от това. Така, значи, ако не си бит а биеш, ако не си ограбван, не си ощетен, а ощетяваш, това е отмъщение, но граничи с престъплението. Ето сега ще ви разкажа един хубав български пример, чудесен е, от сегашната степен на съзнание ще го преценим, но може и да слезна преди 150-200 години, когато се е случило и от тогавашната форма на съзнание пак да го говорим. Така и може би, тогава ще оправдаем до някъде действията, но само до някъде и си мислете:

Историята за дядо поп и бея – отмъщение и престъпление

Имало на времето едно село, голямо и хубаво и до него още едно село, голямо и хубаво, това е било по време на Османското владичество, идеално. В едното село имало един чорбаджия, той бил дядо поп. Дядо поп бил чорбаджия, богат, заможен. В другото село живеел беят на цялата област там, шефа, където е, управител, не знам какво, бей, голяма работа, сараи има, слуга има, войска има, началник. Така, попа имал син, двадесет и няколко годишен, младеж, слънце, хубав, чудесен. Няма да споменавам имена. Тази случка веднъж съм я разказвал преди 4-5 години, нарочно, ако я срещнете някъде из литературата, ако някой я е написал за него нещо, добре, ако не – слушайте. И така, и един ден момчето взима коня на баща си и почва да обикаля и гледа съседното село, хоп, пресича и влиза в другото село, обаче там на бея земите и бея много пъдари има, хващат го, хоп и викат “защо наруши тука, тука никой не смее да пристъпи, това е на бея, как така, ниви, ливади, гори” и го водят при бея да видят как да го накажат. А то какво е било наказанието? – 25 камшика на голо и те пускат, 25 камшика с този хубав бич, не са много, не са малко, ама на чужд гръб нали знаете и 100 тояги са малко. И така, и точно като го вкарват вътре при бея, бейската дъщеря и без ферейдже, сега му викат бурка, вътре при баща си, нещо да говори и баща и само казва така (мята с ръка в знак – навън), то заптиетата не знаят, че вътре е тя и тя като тръгва да излиза се разминават и само за част от секундата се поглеждат в очите, хоп, бейската дъщеря, тя излиза, той влиза вътре, обаче тя стой отвънка и бея вика: “знаете какво е наказанието, на момчето 25 камшика и го пускате” и онези викат “добре”, хващат го, яките мъжаги, изнасят го бабаитите отвънка, обаче влиза бейската дъщеря и вика “тате, моля те – на колене – не го бий”, бея, аа, жена и дъщеря му специално, нали знаете там дъщерите как.. Как да го моли, “тате, моля те, не го бий този, той е невинен, без да иска е влязъл, освен това е сина на попа, нали ти каза”, а тя слушала, “а, ти, дъще, подслушваше на вратата”, а тя вярно подслушвала на вратата, “да, сина на попа, как ще го биеш”, не, той му простил, но какво става, вече може да се досетите, един поглед, има много хубави имена и така. И юнака почва нелегално да ходи, вече съзнателно нарушава и обикаля в земите на бея, а и бейската дъщеря почва да излиза и да се срещат до един кладенец. Минава така месец, два, три и лятото и есента отиват ушите на бея и викат “бей, а бе твоята дъщеря, ти, знаеш ли, че с попския син..”, “а, я да видим, извикайте я тука”, вика дъщеря си – “ами обичам го, да” и той му вика “слушай, ако се потурчиш, идваш и ми ставаш дясна ръка, аз нямам син, всичко ти оставям тука и т.н.” и това е любов, моментално щях и аз да го направя по-бързо и от него, веднага, в каквато религия искат да ме вкарат, моментално, любимата, ами това е любов, това е Бог! Любовта винаги е Бог! И аз да се противопоставям, това е абсурд. Продължаваме, не забравяйте – отмъщение и престъпление. И така,  момчето се съгласява, женят ги, зетя, обличат го, но дядо поп, т.е. баща му, който още не е бил дядо, толкова е див и несъгласен с това и отказва се, отрича се от сина си, обаче иска да го върне и почва да жадува за отмъщение, иска да накаже бея. Минава една година, вече има дете, след още една още едно дете, нали сина, и майката, т.е. Баба попадия ходи нелегално да си види внуците сина и снахата, чудесно, прекрасно, човешки отношения, има ли значение религия, националност, професия, занаят? –  няма, особено за сега, но за тогава.. Но дядо поп е чел 10-те Божи заповеди, освен това е проповядвал много пъти дядо поп за любовта и той знае, че Бог е любов, черно на бяло е написано по негово време. И дядо поп на третата година забранява на попадията да ходи, той все пак я улавя в това и става хайдутин, хайдушки войвода, събира една дружина и чака момента, когато ще станат много, да нападне бейските сараи, да си върне сина, т.е. да го откаже на сила. Вика султана, бея, той взима 100 войника, низани, а през това време неговия зет е офицер, взима го и него, правят един керван от каруци и т.н. И тръгват за Цариград. Както вървят, кервана върви, а попа с неговата дружина ги следи и дебне кога, иска лично да убие бея и да избие всички около него, включително да му запали и сараите, обаче сега, поне на това да му отмъсти, знае, че и сина му е там. Спират и призори вече, нощта свършва, хайдутите нападат, скачат низаните и почва бой, отначало се стрелят и после започват ръкопашен бой. Така, изкача бея и той да се бие, а попа го е търсил и вижда бея, вади един такъв револвер и в гърдите да го застреля, но през това време един офицер застава пред бея, а той вече дърпа няколко пъти спусъка и застрелва, пада офицера и кой офицер улучва в сърцето? – собствения му син. Какво спечели войводата дядо поп? – злата омраза, не, за какво? – за религията, за какво? – за Бога, та той не е питал Бога, Бога не иска в никакъв случай това, ама в никакъв случай, абсолютно, той иска любов. Иисус казва “Милост искам, а не жертва. Стига сте клали животни” – на юдеите им казва още тогава, ето той самия не е ял месо, а риба също е ял, но тя не е била тази хваната от езерото, а материализирана от него, само такава риба е ял, тя не е била месо, не е била живот, както и да е, но ето. Избиват всички, включително и бея, попа от това става ли по-доволен? – не, омразата му се засилва още повече, той става луд. Качва на една каруца сина си вече така и го кара у двора, там ще го погребва в християнските гробища, излиза попадията, почва да вие и почва да кълне попа до 9-то коляно, че той е убил сина и, попа я опердашва на бърза ръка, тя отива и скача в кладенеца, кладенеца е дълбок. Това вижда цялата дружина,  100 човека ли са били, 150 ли са били, 50, не знам. Така, на другия ден попа се качва в гората, остават само от дружината му трима души, 97 души го напускат като виждат какъв е, все пак и те са имали някакъв акъл и попа остава войвода на неговите, най-верните, около него, всички останали го виждат що за стока е. Как? Това е абсолютно истински случай. 

Сега, да отмъстиш, ако са ти отвлекли хубавата невеста. Много са излизали, жената хубава, бея я взима и си я слага в харема. Да, мъжа и или любимия, да, отива, става хайдутин, но не става хайдутин да обира богатите пътници и т.н., разбойник, а само отмъщение, тогава е 50%. Но когато виждаш, че със желание отива твоя син и всичко е точно. Бея знаете ли колко пъти е изпращал при попа за помирение хора и казва “да се помирим, в крайна сметка ние вече сме роднини, ти си оставаш поп, всичко православен, нищо, ние си имаме вяра, сина ти стана такъв, какво от това”, той е бил абсолютно разумен и точен и ръководител и всякакъв и човек, попа не, нали е поп, нали е свещенослужител на Господа, трябва да знае и да прилага, целия свят може да не приложи 10-те Божи заповеди, но той като свещенослужител е длъжен да ги приложи точно, мотамо, не 100%, 110. 

Тази случка ви я разказвам само за размисъл. Така, искам, какво? – да си променим мисленето, чувстването и да престанем да отвръщаме на удара с удар, а прав е бил Иисус- като ти ударят плесница от едната страна, ще обърнеш другата, тогава спираш злото, моментално го спираш. И ще ви кажа постулата, който съм го написал, мисля, тука в тази книжка, ако не, ще излезе в следващата:  “най-голямото наказание за грешния е прошката”, прощава му се, тогава започва да го бие съвестта. Да, направил съм нещо, трябва да ме вкарат за 8 години в затвора. Вкарвам, лежа си ги, излизам, всичко е точно. Но вместо да ме вкарват, идва великодушно съдията, идва целия екип и казва “Георги – потупва те по рамото – свободен си, прощаваме ти”, не може да бъде, душата знае, че аз съм извършил несправедливост, престъпление. Тогава онази божествена субстанция у нас се казва? – съвест, почва да ме чука съвестта, няма начин и най-големия престъпник, най-големия, който е несензитивен, да не кажа дърво и него почва да го чука съвестта, защо? – защото е жива същност, щом е жива същност и е в човешки образ, няма начин да няма съвест, дали е запалена или незапалена е отделен въпрос. 

Така, смятам, че ме разбрахте за отмъщението, има така леки граници, но попринцип на човек е забранено да отмъщава. Ами заради това е казано: не критикувайте никого, не огорчавайте никого, не одумвайте никого, не съдете никого, за да не ви съдят, ако правите тези работи, всички тези работи се връщат на вас. Отмъщението, както казах се връща, удвоено, тройно, четворно и петорно, и десеторно някой път, когато ти си причината, а то граничи с престъплението. Сега, не искам да казвам какво се е случило с рода на току що споменатия наш герой, войводата поп. А това е станало преди повече от 150 години, близо преди 200 години, той е известен в българската история, почитат го, паметник има в родното си село и смятат, че той е излязъл.. против кого си излязъл, против Господ си излязъл, против любовта си излязъл и заради това, че е държал за българската вяра, глупости, българската вяра, православната вяра, глупости. Ето аз го казвам, той е държал именно от тази злоба, че сина му е отишъл там, заради сина си, за какво? – сина му макар и материя, той държи за материята, заради това, а  не за духа. От сегашен ъгъл на зрение, вече ние имаме ново мислене и аз искам още повече да ви го подновя, още повече, за да може да разграничаваме нещата и в малко и за дребни неща да не се сърдим, да не се обиждаме и да не се опитваме по никакъв начин да отмъстим!  

Седим с един приятел в един ресторант, обаче идва сервитьора, гледа ни през нас, слага, гледа на другата страна, храната беше горе-долу добра и той вика: “този няма да види бакшиш”, “защо бе”- викам, той вика “а бе я погледни, той идва, като чели носи на животни и вика хвърля там, той изобщо не ни обслужва, а вместо да дойде..” и викам “а бе от къде знаеш какво му е на душата на този човек”, а той плаща обикновено 9 пъти, понеже е кандидат-светия, а аз съм светия, светията плаща един път, кандидат-светията 9 пъти от 10 черпения, нали, (смее се), обаче аз извадих 2 лева и ги оставих и той ме гледа сега “защо” и викам “слушай, ти си длъжен да бъдеш умен, както подхождаш.. 10 пъти преди това сме ходили на ресторант и понеже си доволен от обслужването винаги слагаш 2, 3, 5 лева отгоре, да, не си стиснат, щедър си, обаче щедростта трябва да я проявиш винаги, този човек не си на неговото място бе, може жена му да е в болница, да я оперират от рак, може децата да са му болни, може да има нещо, той не е на себе си, носи ни така, ама всичко го върши механично, аз го виждам този човек, ами прости му, ти си духовния, ти си истинския, ти ще отстъпиш, ти ще простиш”. Казвал съм го 20 пъти този виц за милиционера, че свършил някаква работа и като отишъл при началника и началника му казал “виж какво, за да не те наказвам и да не ти удържам от заплатата, я върви сам си удари там у стената три пъти главата” и милиционера отива, това му било наказанието нали, да не е по-голямо, прааз първия път главата, праз втория път главата и третия път като удря главата и стената пада и той вика “шефе, какво стана бе, я гледай стената падна”, а той вика “по-умния по-интелигентния отстъпи”. Значи, ние сме духовните, няма други, другите са долу на ниво и ние трябва винаги да постъпваме от 100 пъти и 100-те пъти, а не да има тази разделителност. 

Възмездие

Значи, какво е Възмездие? – възмездието винаги го дават висшите сили. Човека отмъщава на физическо ниво, а възмездието го дават на по-високо ниво. Значи, възмездието го дават ангелите. Ангелите и духовните – възмездие. Възмездието обикновено иска да ни научи на някакъв урок, човек не може да даде възмездие, защото няма нито тези сили, нито тези възможности, нито това право, но онези, които са около нас преценяват, най-напред ангела хранител и след това другите, които са нашите шефове. Преценяват за тази постъпка, ако е съзнателна ни бият повече, значи за съзнателна постъпка 10 шамара, за несъзнателна 2, ама пак ни пляскат, за да се пробудим, да се пробуди нашето съзнание. Защо? – защото ние имаме у нас още остатъци на мъст, остатъци на омраза, на ненавист към хората или независимо към какво? Значи към раси, може към държави да имаме, един вика, ами аз не я обичам тази държава, там няма да ми стъпи крака и така нататък, човек трябва да изчисти и това отношение, щом Господ е направил така света, той такъв трябва да го приеме, точно такъв, какъвто е, иначе започва да се измества.. казвам съдбата е божествената програма, тя не е нито добра, нито е лоша, просто е училище и ние трябва да изпълним, това е план, план програма, но кармата е когато излезем от тези релси, значи вървя, както казвам по пътя – две бели линии непрекъснати от двете страни, мога да вървя тука, мога да вървя тука, но да изпълнявам програмата, щом стъпя отстрани, настъпя ли бялата линия, кармата идва и леко ме побутва, боде ме, влизай вътре, а ако мина много настрани, оо вече тогава ме ошамарва, тогава идват вече неудобствата, неудачите, най-напред те чукат на физическо ниво, губиш материални неща, след това вече започват да те бият по тялото, идват хубавите болести, най-малкото грип и знаете нагоре как се качват по категории. 

Възмездието не е за нас! Ние нямаме право на отмъщение, абсурд! Ама въпреки всичко го правим. На възмездие – ние не може да преценим точно какво и колко да дадем на другия човек. Значи аз ви казвам, че когато има един учител – е това е в сферата на възмездието, има много ученици, обаче към едните се отнася по-благо, по-мило, към другите се отнася по-строго, значи не се отнася към всичките равно и човек мисли – ама това не е справедливо, не. Значи, може да се каже, че този вид разплата е най-точна, да. Значи, на тези ученици, които са по-деликатни, по-ще се стреснат, той постъпва по-меко, а към другите, които са, ама те дъжд ги вали, голяма работа, не го интересува, тогава трябва наистина да бъде строг и взискателен, за да го чуят. Може да употребим тук думата разплата, може възмездие. Макар че разплата за отмъщение не може да кажем. Разплата се казва само в средното ниво при възмездието. Разплащаме с добри неща и с недобри неща. 

Въздеяние

Какво е въздеянието? Ще ви кажа. Въздеянието е Божествения принцип на разплатата, а какъв е той, знаете ли? Вие мислите,че надолу има намеса Бог, не, Бог се намесва само директно при изключителни случаи, иначе принципите си работят, той е направил принципите, сложил е изпълнители на принципите, както съдбата да изпълнява неговата програма, тя е шефа, а кармата е оня, който излезе извън тази програма да го чука, затова разликата е много голяма между съдба и карма, уж заедно работят, уж са двете сестри, уж работното им място е почти едно и също, ама почти. На съдбата е вътре между двете бели линии, а на кармата е извън двете бели линии. Това е. Друга разлика няма. Значи, какво е въздеянието? Въздеянието е абсолютната прошка, която идва от Бога на всеки един от нас, каквото и да сме направили, в крайна сметка, когато си научим урока и излезем нагоре идва момент, на който ни се опрощават всичките грехове, но затова малко или много трябва да сме минали вече първата степен, т.е. да не отмъщаваме, втората степен, където е на възмездието и да сме се разплатили, но с добрите мерки за разплата, които казах, добрите парични единици, говоря символично, БЛАГОДАРНОСТ, ПРИЗНАТЕЛНОСТ И ВСЕОПРОЩЕНИЕ. Тука влизат, разбира се, смирението, в тях влиза, търпеливостта, в тях влиза, вярността, в тях влиза, и ред други добродетели. 

Вендета

Сега, аз съм сложил само жалоните, няма да привеждам примери и от разплатата и от всичко останало. Човек, когато мисли, че е удовлетворен, когато получи разплата, т.е. отмъсти и остава доволен – не е. Тук му е мястото да кажа, че в някой родове и до сега има вендета. Вендетата от къде идва? – вендетата е сближаване и правене карма едно към едно. “Вен” е венчавка, съюз, буквално преведено от старосанскритски, “вен” е съюз, венчавка – съюзявам се, ама се съюзявам за добро, хубаво, сватби, но вен-дета – се съюзяваме за нещо недобро, непрекъсната война, непрекъснати противоречия, непрекъснат тормоз на единия или на другия род, нали, най-вече има при родовете, но и не само при тях, така че всички тези, как да кажа, традиции, които са останали, това са при абсолютно първобитните, полуживотински съзнания и го казвам отговорно, не искам човека да го обидя като човек в никакъв случай, обаче докато тези работи са му близки на сърцето и иска да ги прави, съжалявам, не може да продължи. 

Гневът

И тази беседа ви я изнасям, защото наближава края на юни и идва юли, тогава ще видите какви трансформации нови ще има и какво изменение в съзнанието на хората и ако не сме ние в час и адекватни – тежко ни, казвам ви и не е много лицеприятна тази беседа, дори и този пример с попа и неговия син, аз изпуснах много подробности, нарочно, за да не утежнявам повествованието. Обаче пак казвам искам на практика да започнете да прилагате. Значи, преди човек да се ядоса и да се разгневи.. скоро така возих в колата моята, вика “умирам за отмъщение, искам бомби да хвърлям, искам да избивам, искам”, виждам го, че той целия гори, засичат ни две коли, жена и мъж седят точно на улицата, където трябва да направим ляв завой, обаче жената не седи в дясно, а се е изнесла до другаде и запушила цялата улица, той “погледни ги тея”, “а бе – викам – това е жена бе, тя не знае, да и простим, сега този мъж си седи на мястото и чака – нали ние сме с предимство, ама онази се изнесла там и ние няма как да влезнем, викам – я върни един два метра назад”, той върна и мъжът се изнесе, то му щракна тука, а тя е на другата посока седи, и аз викам “тръгвай де”, гледам, че няма коли, тя продължава, докато тръгне и той вика “ей сега, станах, иде ми да и взривя, ако имам бомби ще хвърлям бомба по колите”, ама викам “спокойно, успокой се мойто момче”, обаче след една минута завиваме и отиваме там пред работилницата на баща му, той вика “а, изведнъж ми олекна, а бе много съм спокоен нещо, какво ми стана”, викам “слушай”, той не ме познава, обаче почна да ми се доверява човека, не знам защо и викам “слушай, ти ако не се успокоиш сам, сега си тука, защото така се успокои”, ама вика “сега ми е много спокойно, ами виж тези хора – ами сбъркали нещо”, “а видя ли колко е добре да не се ядосваш, а ти имаш такъв огромен гняв и на всичко искаш моментално да се противопоставиш и да дадеш заслужената мярка, няма такива, това е твоята мярка, но – викам – има една светла сила над нас, която не работи с тези мерки, те са земни, успокой се мойто момче”, подарих му “Диамантената десятка”, викам “ти, можеш ли да четеш, грамотен ли си?”, той вика “да”, викам “ето ти една книжка, прочети я, тя ще те успокой и като мина след няколко седмици от тука,  ще си изпием кафето, да видя какво си понаучил и какво си направил на практика”, защото той наистина, той мисли, че е незаслужено, обвинявали го в наркотици, тормоз пълен от органите на реда и т.н.  и много, а пък фактически той е невинен и чист, но невинен и чист е за сега, той може би не си знае досието от миналите прераждания или години и ето и сега има една мярка, но аз не му го казах, защото още не е дорасъл до това, но ще му кажа следващия път като го видя, че нищо няма без причина, но ако почват да го гонят, да го рекитират и т.н. без причина, онези ще си изпатят, а не той, само той да успее да се въздържи. Гнева е изключително опасно нещо, казвам ви, първото нещо е да се научите да не се гневите или т.е., пак съм написал в тази книжка следното: “овчарят, който може да се владее при всяка ситуация, е по-велик от императора, който не може да овладее себе си”, черно на бяло го пише в тази книжка. Това е да владееш себе си – номер едно, защото моментално можеш да се успокоиш, когато си спокоен виждаш ситуацията, виждаш, че и твоето участие е някакво, може нещо да си сбъркал, няма чак толкова праведен на Земята, та дори и светиите като са ходили и толкова чист. Е, единствен Господ като е ходил по Земята е чист. Така, смятам в общи линии, че вие сте на високо духовно ниво, няма случайни хора и моментално може да разберете за какво става въпрос. Сега, ще дам думата на Силвина, защото тя има да каже точно по същата тема нещо, което аз може да съм изпуснал, ама тя ще каже някои неща. 

Съвременното отмъщение – днешното правосъдие

Силвина: Учителя казва: “Най-малката добродетел е прошката” и знаете ли, че всички катаклизми и неща, които се случват на Земята, са вследствие от това, че хората не са се научили да прощават. Може би за прехода, това приключване на съзнанието, да се научим да прощаваме е първото най-важно нещо, което човек трябва да постигне и за мен то е свързано с това да не осъждаш, а да приемаш. Ще дам един пример, но днес, идвайки във Варна, наблюдавахме как една кола беше ударила друга кола, ама то леко я ужулила нали, нищо  и нямаше на първата, обаче първия господин от скъпата кола, много важен, добре облечен, с ниско чело се обажда явно на пътна помощ или на полиция, за да получи обещетение. Това за нас е нормално, нали? Ударили са го, нормално е човека да си го получи по някакъв начин. И си помислих, че наскоро, преди няколко месеца гледах Кармен, и си казах: “а бе това няма нищо общо, днешното съзнание вече е съвсем друго, ние нямаме и това, което разказа и Георги за попа- ама има ли все още такива хора, да реагират по този начин”. Вероятно има, обаче си дадох сметка, че днешния начин по-който се случва отмъщението е много по-цивилизован, рафиниран и завоалиран и ние дори, наричаме го справедливост, а дори не си даваме сметка, че участваме почти ежедневно в подобни сцени, търсейки справедливостта. Когато бях по-малка, аз бях учила икономика, маркетинг, гръцки език и първата ми работа беше в една гръцка фирма, където работих един месец и накрая шефа ми каза: “а, ти не си работила достатъчно за тези пари, които сме се разбрали” и ми дава половината пари, аз така, нали, типично за повечето хора като нас, с повече енергия, с кръв, която ври и кипи, нали, отдавна съм го разбрала, че аватарите трябва да имат повече енергия, за да могат в последствие, когато всичко това се шлифова тази енергия да я използват за градивни цели, но първоначално, дори Учителя казва за себе си: “Аз бях голям разбойник като малък”. И какво направих аз, казах “така ли, ти византиец такъв, сега ще те подредя”, влизам в неговия офис, сядам на компютъра и изтривам цялата налична информация не само от неговия компютър, ами влизам в мрежата и изтривам всичко на цялата фирма. След което започвам работа в гръцкото посолство, ставам много важна и го каня на коктеил, нали, и той, очаквах нещо да ми каже, нищо не ми каза човека, чувствах се малко виновна, но той нищо не каза, но тогава аз усетих това високомерие, нали, направил си нещо, почувствал си се унизен от даден човек и когато се издигнеш в обществото, той вече е по-ниско от теб и ти си голямата работа. Така де, по темата за отмъщението, така ми дойде този пример, за нещо, което преди се е случвало. Какво се случва сега? – с много от нас, които си казваме ние сме духовни хора и това нас не ни касае, не, ние винаги прощаваме, всичко приемаме, това отмъщението няма нищо общо с нас. Обаче, наистина по един много по-завоалиран начин тази мъст, защото всичко, което не е от любов включва нали този принцип, то пак работи. 

Примерно има активно и пасивно отмъщение. Това, което Георги говори, това е активното отмъщение, обикновено мъжете реагират по този начин, въпреки че според една анкета е доказано, че жените са много по-отмъстителни, такава световна анкета има направена, над 30% от хората си признават, че са отмъстителни и повече от 60% от тях са жени, даже към 70. Но жените го правят много по-фино и скрито, докато мъжа излиза с острата енергия, по някакъв такъв много явен начин, жената го прави по-невидимо и понякога човек не може да се усети какво му се случва и чак накрая разбира както е направила жената с него. Но това, което за мен си дадох сметка в последно време, пак е форма на пасивно отмъщение е това да отдалеча един човек от себе си, да кажа той, не искам да е вече в живота ми, защото ми е направил това, това, това, това и просто не искам, граница, дистанция. Което е много хубаво междудругото, защото наистина е така, в смисъл в един момент си заобиколен от толкова много хора, че трябва да поставиш някаква граница и когато усетиш, че някой ти вреди, все пак да има някаква ответна реакция, въпроса е тази реакция да няма осъждане, да няма критика, да казваш “този човек е такъв, такъв, такъв”, просто да кажеш “да, такъв е, да, той ми вреди в момента и затова по-добре малко така по-далеч от мен да е в този момент, защото още съм уязвим, да кажем и това нещо ми влия не добре”, има ли осъждане тогава вече става свързването. Това, което Георги каза, думата вендета, всъщност има ли негативна енергия насочена, дали като осъждане, дали като нещо друго, ти вече си свързан с този човек, двете души са свързани и се получава едно преливане на негативна енергия от единия в другия, един кръговрат, който живот след живот си върви, едно колело, което си върви между вас и вие си прехвърляте топката живот след живот, докато накрая човек наистина трябва да каже стоп, да усети от къде идва това нещо и наистина да го приеме, думата да прости, за мен е много силна, много малко хора наистина могат да прощават, това не са просто думи, които изричаме: “извинявай, сгреших”. 

Намиране на корена и причините за нещата 

Наскоро ми се случи да премина през прошката и всъщност поисках на мен да ми бъде простено, това е, което можем да направим, не знам колко от нас истински могат наистина да простят, но можем да поискаме прошка, защото в крайна сметка разбрах, че всичко, което се случва, много вероятно е някъде в предишни животи ние да сме участвали като негативна страна в това и заради това не бива да осъждаме, защото ние един вид осъждаме себе си, нали, “той ми направи това”, ами може би и ти да си му го направил преди, знаеш ли, ако не знаеш и не можеш да видиш, по-добре не осъждай. И, какво друго за финал. Много примери. Наскоро при нас в центъра идва едно момченце, всъщност един баща, който търсеше помощ за това дете и той избухна, когато едно от момчетата му забрани нещо, то каза “мразя те, ще те убия”, ама беше наистина нечовешка физиономията му. Винаги съм се питала защо на някой от нас ни е дадено да виждаме предишни прераждания на хората и ако ти му кажеш тази информация, с какво на него това ще му помогне, дори може и да го натовариш човека, дори може да не е истина и да го програмираш по някакъв начин. Видях момченцето как го душат от преден живот, убито чрез удушаване. После баща му каза, че то е родено и пъпната връв, почти е било задушено като се е родило. Просто наистина много силна агресия у дете на 5 години примерно и за в бъдеще вероятно всички ние ще виждаме и предишните си животи, всичко ще е кристално, ще е ясно, ще се знае кое от къде е. Примерно има жени, които са мъжемразки, не обичат мъжете и все се държат зле с тях. Ако човек може да види какво е направил, може да разбере корена, но установих, че най-трудно е да се свържеш с душата на човека, от където е тръгнала първоначално кармата, защото ние прехвърляме..Примерно в Египет един човек, Георги го видя във видение, прави едно определено нещо на една жена, тази жена след това живот след живот се държи зле със всички мъже, но всъщност това, което най-добре би могло да изчисти тази карма и тази нагнетена негативна енергия в сърцето и, да успее да се свърже с душата на този човек, който е направил първата грешка или първото насилие, което е било спрямо нея  и това е най-трудно. Значи, с другите хора, които са те наранили, да, става, лесно е, но с този първия се оказва наистина най-трудно и заради това, това да видиш предишни животи може да помогне, защото ти виждаш корена, виждаш от къде тръгват нещата. И разбира се, най-изчистващо е чрез преживяване да се върнеш там, да видиш ситуацията отново и да се отдръпнеш от нея вече без осъждане, без болка. 

История за раздяла след 8 години бурна любов и причините

Георги: сега ще ви разкажа за едно момченце, което идва при мене и казва, играем заедно паневритмия, вика “Георги, искам нещо да те попитам и да ми кажеш защо след 8 години много бурна, много хубава, много истинска любов, моята любима ме остави след като ми завлече един апартамент.”, “ами  – казвам – добре, мойто момче, ама утре, като направя проверка някъде, сега от къде да знам”, аз съм го казвал този случай един, два пъти, онези, които са го слушали да ми простят. И викам  “разказвай” и той разказа целия случай как много близки били, живели в този апартамент, имат още един апартамент и още един апартамент, баща му и майка му живеят, той е един син и работи си момчето шофьор, някъде, всичко си е точно, любимата учи, изучила  и накрая му казва “дай да се прехвърлим в другия апартамент, защото наемателите са напуснали, а този искам да ми го прехвърлиш на фирмата, аз правя фирма тука”, та дали е йога, дали е масажи, дали са такива козметични работи, не знам, но тя прави фирма и вече учена и така нататък, то обикновено шофьорче момчето, да, любимата се издига, доволен и той прехвърля, тя управителка на фирмата и и прехвърля апартамента, “точно – вика – седем дни, на седмия ден сутринта в другия апартамент, тя, взима си чантата, застава на вратата и вика: повече не искам да те виждам, до тук бяхме, да не си стъпил тука, в другия апартамент, където ми е офиса и кабинета, край, мразя те, до тука”, ама нищо, нищо не се е случило и той вика “ама аз бях като попарен, направо луд, шашнат, не мога да разбера”, “кога се е случило това, мойто момче”, “преди три месеца”, добре, хубаво. И така, на другия ден се срещаме пак, минава паневритмията, преди да отида да си пия кафето в Белия дом, сядаме на една пейка на мястото на Учителя, аз му викам “мойто момче, сега ще ти разкажа и благодари на Бога, че се отърва само с един апартамент за 50-60 хиляди евро, нищо, голяма работа, един апартамент”, той ме гледа така и не може да повярва на ушите си. Викам “сега ти имаш още един, дето живееш и тези на майка ти и на баща ти, той ще остане на тебе, да, апартаменти много, ето жив-здрав, момче на 28-30 годишен, слънце, ергенче, какво искаш”, “ама как бе, тя ме завлече с един апартамент, да я съдя, това”, “да не си посмял, там не пипаш, пито-платено, всичко е точно и трябва да си щастлив, както аз съм щастлив, че мога да ти кажа това, друг не знам, дали може да ти го каже, че се отърва само от цялата хубава прекрасна история с един апартамент, 50 хил. евро, 100 хил. лева, хартийки, хубави, зелени, наредени. Не е рак, не е СПИН, не е чума, не е холера, не е счупване на крак, на ръка, на гръбначен стълб, на лежане, корито, глупости, един апартамент, мястото затворено, по-добре отвънка да живееш на колиба” и той вика “добре, Георги, кажи”, викам “слушай, върнах малко лентата назад понеже ти не виждаш, ама аз виждам най-случайно, не знам и какво се оказа, в предишния живот, мога да ти кажа града, точно всичко, ама не те грее, ти си бил един голям богаташ и чорбаджия и на едно място хубаво така на хълм ти е било имението, наоколо всичко, а долу на изток една къщичка, с едно дворче ти е пречило така, дразнело те е, че не можеш да го закръглиш точно в кръг да го направиш, както ти искаш и там живее една вдовица с две дечица петгодишни, момче и момиче, на която мъжа и е починал скоро и жената казвам, която е, те са близнаци, момче и момиче, едвам скърпва двата края, ти и предлагаш да и купиш къщата там, тя обаче не иска, къде да отиде и какво да прави жената и напъваш, напъваш и след това понеже си заможен и първенец от града, подкупваш този, оня и накрая и взимаш къщата без да и дадеш един лев, чисто и просто я присвояваш, казваш, че е къщата от дядо ти, от прадядо ти, цялото имение, всичко фалшиво, всички подкупени в града, чисто, работа, край” “и какво става с нея”, викам “по натам слушай историята. Ами тази твоя любима осем години, дето беше с нея, това беше точно човека, който беше вдовицата с двете дечица, излиза и понеже няма къде да живее, почна да проституира, за да може да ги храни, да живее, става проститутка, няма нищо. Хубаво ли е това и тази професия, как мислиш ти, моето момче?” не му казвам името, то може би ще чуе беседата, и мълчи. Сега, това е вече възмездие, не е отмъщение. Той вика “ама аз сега не искам да си отмъстя, аз се моля всеки ден на Господа да прости, да види пак”, ама иска да си възобновят отношенията, защото вика “ама аз много я обичам”, “да, ама тя не те обича, всичко е приключило” и така, тези висшите степени, това е възмездието, което се дава, когато не  можеш в същия живот – тя не може да му върне на богаташа по никакъв начин, тогава му връща кака Карма, това е възмездие, онова е отмъщение нисшето, възмездието е на духовно ниво, а когато идва време да ви събере Бог, а когато идва време да ги събере Бог, то вече няма да е възмездие, сега е, защото той е загубил материална част, въздеяние. 

Кое е въздеянието? – въздеянието е нещо чудесно, Бог събира само с любов, онези, които са се убили мъж или жена или са се пребили,или са направили такива големи престъпления в предишния си живот, един спрямо друг, сега ги прави роднини, приятели, близки, майки, бащи или деца, това е според съдбата, черно на бяло, няма това онова, в това съм убеден. И така и понякой път те и в сегашния си живот не са си научили урока и продължават да не се обичат, има много майки, които се карат със дъщерите си или дъщерите с майките не искат да се виждат или роднини, това е, че не са си научили урока, т.е. няма прошка, Господ ги е събрал, били са едно семейство 20, 30, 40 години, но през цялото време са се мразили, но ако са се обичали и се разделят с мир, това вече е въздеянието от Бога. 

Закон за съдбата и кармата

Не знам дали ще ме разберета, аз искам да кажа, че винаги върви валутата, коя? – любов и благодарност, благодарност, признателност, всеопрощението, смирението, търпението, това е. Само такива единици, такива мерни единици, такива ‘парични’ единици, защото те не са материални, могат да ни свържат със божествения свят и тогава ще бъдем здрави, богати и щастливи, инак обикновено ставаме бедни, болни и нещастни и това си идва от нас, ние сме източника на отмъщението, на омразата, на ненавистта, ние, няма, не е филанкишията, не е комшията, това е абсолютния закон на бумеранга, той е на причината, следствието и не знам какво, т.е. закона на кармата, ама това е закон на кармата и на съдбата, на съдбата и на кармата по-точно. Излиза от нас, прибира се до нас, ако аз изпълнявам Божията воля, т.е. програмата, която ми е спуснал, а той Господ ми спуснал точно толкова, колкото аз мога да изтърпя, не повече, защото той ме обучава, ама ме обучава, аз полагам усилия, вървя, трудно, но не излизам от белите линии, докато ме научат аз да вървя по белите линии, е много бой ядох, защото все навънка, все навънка, все навънка, ее, я вътре, обратно, обратно и сега вече двете линии, тръгна към някое, а викам, ще ми пари, пак се върна. Разберете ме, за това, какво пише Учителя на неговия пентаграм на кръга: “В изпълнението Божията воля е силата на човешката душа”, другото име на съдбата е волята Божия. На съдбата, не на кармата, кармата ние я викаме с нашите неправомерни и такива неразумни, нелогични и всякакви действия, които не са човешки чисто и просто, това не са човешки. 

Навлизане в Първо човешко измерение

Сега, когато влезнем в първо човешко измерение, а то е на хоризонта, аз го виждам и дано повечето влезем там, това е сега разделението и ще го усетите, зърното и плявата, голямото сито иде, на мен ми е казано още септември миналата година – края на юни, юли моето момче, само ще гледаш, ама аз продължавам да искам, не само аз да мина, не такива като мен да минат нататък, ами колкото се може повече, независимо, не гледам професия, партиина принадлежност, занаят, какво работи, къде ходи, колко е учен, не ме интересува, интересува ме само да е човек, за да може да върви напред, а без това, което казах току що, без тези разменни единици, които да ги внесем в онази банка горе, звездна и слънчева, огромна, не можем да видим четвъртото измерение, нито Новото небе, нито Новата земя. Казвам ви го и вие сте първите, които чухте това и в този духовен град заслужаваше тази беседа първа да я изнеса тука. Аз още на 2,3 места или на 10 или на 20 ще говоря подобни неща, но подобни. Вече това се знае, че ние трябва да спрем. Ние сме тези, които спираме нещата, но значи Иисус ги е казал преди 2000 години, но тогава е трудно как. 

Сега бяхме в една джамия, където Силвина пя “Аве Мария”, “Тебе славим Господи”, с жени беше пълно вътре, така, да, благодаря на Бога, че вътре свещенослужителя, който беше, не ходжата, а един друг, който беше дошъл и пазител на този храм, това е храм, храм на духа, независимо дали вътре мюсюлманство, ислям се проповярват, католицизъм или православна вяра или юдеизъм или конфуцианство или будизъм, това мен не ме интересува, аз съм надживял тези работи. Следователно влиза, да, може ли да кажем една молитва, може ли да изпее една песен, да, това е дом на Бога и той допусна всичките вътре, само, разбира се, се събухме. 

Междудругото това е наистина, когато искаш да уважиш Всевишния, независимо къде, дори да отидеш на една поляна, събуваш се и отиваш на поляната, ненапразно Мойсей вижда Господ, една горяща къпина, и Господ му говори от вътре и вика “Мойсей, изуй си обувките, защото мястото, на което седиш е свещено”, т.е. като говори с него на това място, всичко Господ осветява, поне да е бос, това е уважение. Сигурно сте чели, на изтока, когато отиваш при някой гуру, той живее горе в колиба на баира, долу се събуваш и бос отиваш при него, ти вече си му платил, край той друго нищо не иска, това уважение не е към него, а към духа и към Всевишния. 

Лечебно-оздравителна медитация

Е, приятели, чудесни сте, че мълчахте и ме изслушахте. Сега ще направим само за 10 минути, не повече, сега ще се съблека.

Силвина: не може ли малко повече

Георги: не може, не повече от 12, една минута за бонификация, т.е. за въвеждане и една минута след това.  Ще видите, за пръв път една лечебно-оздравителна медитация, без думи, която е абсолютно мълчалива, но това не значи, че не е силна, напротив. Значи, има един постулат, който казва “мълчанието ражда най-добрите съвети”, ама не знам, дали съм го написал тук или в следващата такава малка книжка, която правя. Така, сега, технологията няма да ви я казвам, защото ще ми вземете занаята и ще излезете отпред и почвате същите работи, не, това си е тайна, знам как да го направя, но всички ще усетите, една минута леко съсредоточаване, тя моментално щом си обърна ръцете енергията почва да тече и след това ще започне да се засилва все повече и повече и няма да се притеснявате, като гъдел, като галене, вие повечето я знаете за какво става въпрос, така че всичко си е наред и така. Значи, то междудругото винаги се усеща кога свършва, защото тази енергия, която слиза, тя е разумна и почва да ми дава сигнал по различни начини, но ще си обърна все пак часовника да не прехвърлим времето, някой, така. Силвинка имаш ли нещо да кажеш

Силвина: ами ще изпея нещо за въвеждане

Георги: да, за въвеждане, защото песента, особено духовната песен е чудесно нещо. 

(Силвина пее, лечебен сеанс) 

Силвина: ще изпея един път една песничка и после заедно 

Благодаря! Благодаря! Блаагоодаряя!
Благодаря! Благодаря! Блаагоодаряя!
Благодаря! Благодаря! Блаагоодаряя!

Георги: да се научим да благодарим за всичко, абсолютно за всичко. 

Силвина: ако ви влезе някоя мисъл за отмъщение и за нещо (смее се), това е много силна мантра тази, просто тя е.. Всички други паразитчета и разни такива, дето се появяват в мисълта на човека, може много успешно да се справи с тях. 

Николинка: ами наистина да благодарим на нашите гости, тук има книги на Георги Изворски, има продукти и има една кутия за дарения, така че който желае и му е на сърце да благодари, за беседата, за медитацията, нека да го направи. 

(организиране на разходката до Камен бряг)

Георги: ами благодаря ви чудесни приятели, дано сте останали доволни и дано всеки за себе  си знае какво и как

Силвина: благодарим на нашите приятели, които организираха това събиране, на Николинка и на всички други приятели, които го популяризираха и до нови срещи, може би есента, може би по скоро пак да се видим. 

Cart Overview