0

Съдба и Карма

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=KM_s04Rb3Cc

Силвина:.. и ще започнем с нещо, което много ми хареса последния месец, това някой от вас са го видяли, ама сега Любо ще пусне едно нещо, което е свързано с днешната тема:

https://www.youtube.com/watch?v=o9XSTVB9VDI 

Частната собственост

Георги: Слава на Всевишния, че ни е събрал пак! Приятели, добре дошли и добре заварили, защо казваме това? – добре дошли и добре заварили? – много е просто, ще ви кажа защо? – защото сме стопани и гости едновременно. Както съм казвал в тази хубава малка книжка, която току що донесоха от печатницата, там се казва “Всеки на всекиго е учител и ученик и всеки за всекиго е лечител и пациент” и добавяме “Всички сме стопани и гости на тази Земя”, има един собственик, един господар, това е Висшия вселенски разум, това е нашият дворец, той е собственика, всички останали сме стопаните и заради това когато кажа “Добре дошли”, аз се чувствам стопанин, а когато отвърна “Добре заварили”, аз съм гост, разбрахте защо го казвам сега, така трябва да се държим на земното кълбо. Знаете ли, един голям недъг на човечеството е тей наречената частна собственост, пише “неприкосновена” в 90% от конституциите на земното кълбо. Да, ама аз не съм съгласен и такива като мен много не са съгласни. Частната собственост е бич, не говоря за личната, дори и на своята собствена андрогинна половинка, ами четката за зъби е моя, тя не може да я използва, значи има нещо, което наистина е лично, но личната собственост е едно, но частната е друго. Всички грехове и престъпления на човечеството през всичките хиляди години на неговата еволюция досега идват, в основата си, от частната собственост. Има въздух за всички, има слънце за всички, има земя за всички, жизнено пространство за всички, тогава защо са тези противопоставяния – това е мое, това не е? И когато веднъж така се опълчих на Небето, когато ми казаха да изчистя един парк, къде минавах, по пътеката, тука кутия, бутилка, пластмасова не знам и аз се опъвам, а викам “да не съм ги хвърлил аз”, това беше в началото на моето посвещение, Небето казва “ами синко, ами ти трябва да изправяш грешките на другите, защото в момента ти си стопанин”, “а как стопанин”, ами вика “всичко щом е мое, то е и твое, все някога ще ти го дам, все някога ще станеш божество, рано или късно”, тей като човека, създаден по образ и подобие Божие е Бог в развитие, “я изчисти”, сега вече е приятно на човека да слезе и да види една крайпътна чешма чистичка, да мине покрай една река и да не види  боклуците на селото, че са хвърлени вътре, да е чисто, значи ние трябва да коригираме на невежите дейността.

Следователно аз като изчистя на улицата без да казвам дума и когато минават учениците по нашата улица и хвърлят обвивките, лъскавите, станиола от вафлата или не знам какво, не казвам дума, но единственото, което правя е като ги видя, че излизат от магазина и тръгват през междучасието натам, излезам и точно пред тях, до краката им, аз взимам и слагам в кофата за боклук, да, и точно след една седмица като го правих, понеже минават едни и същи от там, почнаха да се оглеждат и момчетата и момичетата, ей такива 14-15 годишни, за кофа, а кофите са наредени пред всяка къща, няма да му натежи, че ще хвърлиш на съседа в кофата или на някой там, една хартиийка. Говоря за нещата от живота, но дребните неща правят големите, народната поговорка “и малкото камъче обръща колата”, но аз искам да кажа и малкото добро е голямо добро. Господ пише, добро си  направил, но той не казва, че си спасил човечеството, една пчела да спасиш, която е паднала във водата и да я извадиш, защото отива да пие вода, нали насекомото, за да направи мед, без вода не става, всички пчелари го знаят и затова те слагат така съдче, обаче плитко, за да може пчеличките да поемат вода и да правят онова, което е необходимо. Значи Господ казва спасяването на човечеството, спасяването на една страна, на един регион е равностойно на спасяването на пчелата, защо? – ти спасяваш най-висшето нещо, не самата пчела като същност, а какво? – живота. Ами, по-висше от живота, който ни е дал Твореца, поне тук – няма, разбира се, то е, неговата същност, неговата любов, принципа, който е, но живота е най-висшето нещо и най-висшето благо, трябва да го използваме разумно. 

Съдба и карма

И така, това беше лекия увод, а сега ще преминем наистина към темата, която ще я кажа така, най-общодостъпно, защото обикновено човек би следвало да изчете хиляди страници, за да стигне до това, което сега ще го поднеса, може би, за 30 минути, ясно, кратко с примерчета, но за да стане на човека ясно, че той е източника, той е шефа, той е капитана на своята лодка, значи той за себе си е ангел, архангел и Бог, той вече е стопанина на всичко, нищо не е негово, но му е дадено да го стопанисва, следователно трябва да го стопанисва умно и понеже той е източника няма защо в момента да търси нищо другаде, ама никъде, не да обикаля да ходи в далечна Индия и в ашрамите там, да приема различни окултни практики и науки, мислейки че това ще го повдигне, нито да ходи на Запад, нито да идва да слуша, само да се обърне към себе си и да внимава, но трябва от време на време да отделя какво? – да изпада в пълен покой с тишина, а не непрекъснато да му бие в главата телевизора 24 часа, един ми вика, пием си кафето на центъра на селото, един дядка на съседната маса вика “ама аз и не изключвам телевизора, може да спя, може да ям, той телевизора нон-стоп работи”, ама той дори и като спи той му внушава нещо, радиото, телевизора, вестниците, сутринта рано, да, ама не, затова е даден този ден, седмия ден. Седмия ден, пише в Евангелието, е на Господа Бога, а какво се иска?  – значи на нас, ние сме малките Бог-чета, значи ние трябва да оправим нещата, най-добре отиваш да почиваш на планина и дори и да излезеш някъде извън населеното място, не може да останеш там, тогава се зареждаш, край река, водопад, море, езеро, затова е природата, тя изравнява нещата, компенсира, прави, човек наистина много може да е натоварен. Аз имах някога в провинцията един приятел, кардиолог, хирург, вика “аз ако не ходя на лов и риболов – беше ловец и риболовец – събота и неделя, още в петък, аз другата седмица не мога да оперирам, спира ми мисълта, ръцете не ми действат, нищо не мога да направя”, значи трябва да се зареди и да се зареди от природата. Макар че някой път вика “лова при мен е въоръжен туризъм”, ходи с пушка, ама той чисто и просто ходи, за да бъде сред природата, много добре го знам, защото аз често съм правил същото. 

Така, темата е съдба и карма. Много хора мислят, че е едно и също. Разликата е изключително голяма, ама много голяма, макар че това са две неща от едно и също гнездо, дренки от един и същи дол, както казва народа. Да, ама има разлика. Съдба и карма най-напред като слово, което е трако-българско ще го изясня и след това продължаваме нататък. Съдба, вижте понеже най-стария език на Земята, който го водят пра-стар език е тракийския, аз му казвам трако-български, от него са се пръкнали, т.е. изхвърчали са всички останали езици, диалекти и работи на земното кълбо, от най-старите до най-съвременните, това е, персийски, армейски, ватански, санскритки, старосанскритски и новосанскритски, Учителя обикновено е правил на ватански, но на армейски също и на старосанскритски. Да не говоря, че всички азбуки пак са трако-български, няма друга азбука на земното кълбо, която да е направена, не защото живея в България и на Балканския полуостров, в никакъв случай не съм патриот, аз съм патриот-интернационалист и даже не интернационалист, а космически и галактически патриот, в никакъв случай няма да държа само за България и само за нашата махала, не, тук държа за човечестовото и за планетата Земя, сега съм изпратен тук командировка, това за мен ми е колибата, това за мен ми е хълма, като мъдреците, живеят на хълм в колиба, а може и да спи под открито небе, това е за мен, това е България, това е Европа, това е света, сега за България, аз да дърпам и да кажа “аз съм патриот, българското..”, няма такива работи, как, значи аз абсолютно не съм духовен човек, аз съм толкова ниско долу в материята, че не виждам по-далеч от носа си. 

Съдба означава, съд-, а -ба е по-висшата степен на душата от -ма, затова е кар-ма, кармата, кар- е движение, правене на нещо, действие, а -ма е най-нисшата същност на душата, материя, ма-тер идва от там, докато съдба е по-висшата степен на душата, която е в божествен съд, затова се казва съдба. И сега моментално отговарям какво е съдба? – Съдба е божия промисъл за всеки един от нас, генералната, абсолютна програма, Божията воля, изписана с големи букви, черни, тъмни букви, може и със светлина, обаче с големи букви, ясно да ни е, черно на бяло, това е съдба. Кармата е временно нещо, кармата е реализацията на съдбата, която е помощно нещо. Съдбата като Божия воля, тя е абсолютно невинна, ние я изкарваме.. един като каже съдба, “ей – вика – съдбата, какво е нещо” и почва “това е несправедливо нещо, аз съм ядосан на съдбата, моята съдба е много тежка” и така нататък, не е тежка,  Господ ти е дал една абсолютна програма, която е запечатана в теб, това е Божията воля, това е съдбата, няма никъде, как може да излезеш против Господа и против съдбата, това е съд-ба, в този съд си вложен ти като душа, даже си една степен.. кармата е онази материя, която ние трябва да преобразуваме, а тук, твоята душа, винаги седи по-извисена. 

Значи, ще кажа, по един прост пример ще дам. Онези, които са технически просветени, за да разберат, след това ще кажа и общоприетото. Километража, който е главния на всеки един автомобил, го правят в завода, запечатват го, контролират го и го пускат и колата от първия метър почва да върти километри – 100, 200, 500, 100 хил., 200, 500 хил, 1 милион и всички километри се нижат там, всяко едно каране, но има и тей наречения дневен, значи километраж, който е, за разстоянията да си засечеш от тук до Пловдив, от тук до Панчерево, този временния километраж, който може да го изключиш, когато искаш и да го включиш е кармата, аха, а големия километраж е съдбата. Друг пример, какво е Конституцията и законите, Конституцията  е принцип, дали е от 20, 30, 50 или 100 члена, всеки един член е принцип, Конституцията е съдбата, тази конституция се разделя на много подзакони, на закони, законите са кармата, как да се изпълнява този принцип. Но десет години влияе и стой този закон, обаче се вижда, че се изменя човека, изменя се ситуацията, положението, в страната, в света, в съзнанието, ами сядат и изменят, онзи член на Конституцията си остава за демокрация, справедливост и свобода, обаче се изменят законите по нов начин, дори смъртната присъда, някога, когато е била, вече се отменя, ето вижте, че закона я отменя. Значи, кармата е нещо, което е променливо, и най-вече зависи от нас. 

Още по-точен ще бъда, от Шумен искам да отида до Варна, разстоянието е да кажем кръгло 100км., това е записано в моята съдба, като програма, значи на 9 март в 9 часа сутринта Господ ми е пуснал, аз трябва да тръгна и да отида от Шумен до Варна и във Варна да съм след 48, или 74 часа, или 3 дни, ще ги изходя, по 30км., пеша примерно отивам, може и с кола да тръгнеш, тогава вече се изменят нещата, но то е направено така, тази програма не се бута, не се пипа, никой не може да бръкне вътре и да ти изменя съдбата, кармата може да ти я измени, макар че като ти изменя кармата, той си я трупа на себе си, но съдбата е неизменяема, там само може да ти я измени Бог, просто да ти смени генералната програма, тази програма е абсолютна и тя нито е добра, нито е лоша. 

Просто съдбата и кармата работят и двете заедно, когато се обединят, какво се получава и как се казва?  – еволюция, ауу какво било еволюцията. Еволюцията е наистина съдбата, ако я изпълняваш абсолютно божествената воля, да, ти еволюираш. В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Aми заради това е съдба, защото ти не се противопоставяш толкова, но толкова да се отклониш, за което сега ще кажа при този маршрут, вече ти влизаш в кармата, моментално и кака карма вика “о дойде ли ми бе гълъбче, я сега аз да видя ти колко изкривяваш нещата, защо не вървиш по Божията воля”, какво се иска? – значи Бог като ни е дал генералната програма иска от толкова до толкова да стигнем от Шумен до Варна, това е, но не е казал по какъв маршрут, от Шумен до Варна има един път централен, и наоколо има и още 10 пътища второстепенни, асвалтови и има 150 пътеки, където може да минеш, черни коларски пътища, не знам какво, аа, тук вече ние решаваме и тръгваме, дали ще вървим по този път и няма да се изместим и ще стигнем на време или викаме “ами аз ще мина през Исперих или през Тервел или през Русе и така, тръгвам от Шумен, обаче ще мина през Русе и през Силистра и ще отида до Варна”, да, значи тази обиколка е добра, ако стигнем навреме, а не се покрие със времето, по-рано да стигнем, също не е добре, по-късно – не, определено е точно кога да стигнем там, Бог нищо не прави, не прибързва и не закъснява, значи ние след 72 часа трябва да бъдем точно еди къде си във Варна, това е генералната програма, ако го изместим по-рано или по-късно или нещо се отклоним, това е кармата, ние трупаме карма, ние изменяме нещото. Значи, не влизаме вътре точно и не изпълняваме онова, което е по генералната програма, уж я изпълняваме, а фактически сме се отклонили, тогава господарите на кармата имат право да ни обърнат внимание, обикновено със шамари и със ритници, по този недобър начин, а не със целувка, естествено, защото ние не правим нещо, което е кой знае колко добро. 

Ще ви кажа един прост пример, пак, живея на втория етаж и в 9 часа аз трябва да слезна долу, 20 и 20, 40 стълби има на стълбището и една площадка или две, значи илизам в 9 часа, слизам по стълбите, минавам това разстояние за две минути и излизам отвънка, обаче понеже тук човек винаги му щрака, вместо да слеза и да си мина по стълбището, аз искам да усетя какво е, ако скоча от 5-6 метра, от втория етаж, което лично аз съм го правил, да покажа на момчетата как може да скочат от втория етаж, обаче долу имаше купчина пясък, бях се подсигурил, тя просто беше изсипана там, така, следователно аз излизам на балкона, премятам се през парапета и скачам, стигам до долу за една секунда, стигам до долу, пред вратата за две, три секунди, вместо за две минути, този път от балкона до долу е карма, другия по стълбите е съдба, и едното и другото е предначертано, трябва да слезна до долу по някакъв начин, но аз изпреварвам времето 1 минута и 59 секунди, тази 1 минута и 59 секунди, природата се чуди какво да прави, аз съм отишъл от точка А до точка Б. Не знам дали ми следите мисълта, ако ми следите мисълта наистина ще успеете да направите разлика между съдба и карма и че ние си правим кармата, това вече е нашия избор, свободна воля нямаме, защото волята на генералната програма, на съдбата е тази, но имаме свободен избор и поради този избор на нас ни се трупа карма, тази една минута и не знам колко, то ни се пише на нас, вие мислите, че се пише като позитив, не, ако през това време направиш едно добро дело, да, значи тогава ти изчиства, взимам мотичката и копая две минути, една минута и 59 секунди, разкопавам цветята или ги поливам за една минута и половина, две, а Небето вика ей свърши едно добро дело, айде, изчиства се кармата моментално, не правя карма, значи не си слагам тухли на собствената раница, да се прибера послe и да стана беден, болен и нещастен, а човек иска да е здрав, богат и щастлив. Здрав, богат и щастлив само като изпълнява Божията воля, каквато и ще да е, защото той знае как да направи най-добре нашата еволюция. Но има и добро нещо в кармата, да, на по-буйничките, на по-дивите петлета, то ходи, прескача тука, бият го, кучето го гони, оскубва го в другия двор, нали трупа му се, но то трупа и опит, следователно кармата също е хубаво и добро нещо, но който може да я носи, слабичка душа не може да понесе много голяма карма и затова почва да се тюхка, без да знае, че той самия си я е направил, значи според закона, кармата какво е? Генералната програма се подчинява само на божествената воля. Сега ще кажа какво е кармата и оттам ще си направите заключение. Кармата е тей наречения закон за причината и следствието, причинния закон, другото всеизвестно име е закон за равновесието, закон за равновесните сили, кармата е закон за махалото, кармата е закона на бумеранга, каквото повикало, такова се обадило, на каквото си постелиш на това ще легнеш. Всичко това е карма, но кармата, когато я обединим със съдбата, тогава става еволюция и израства съзнанието и заради това, който си е трупал много карма, но и е много силен и мощен дух, я изчиства, чисти я и кара напред.

 С какво се чисти кармата? – еми с противоположни дела на онези негативи, които сме направили, излъчваш омраза, получаваш омраза засилена, 1000 на 100, 1 милион на 100 и 1 милиард съм убеден, ако излъчваш обич, ще получиш обич. Значи, може да преодолееш закона на кармата само със добродетели, само с хубави неща, дори и да си я направил, защото не може човек да не направи нещо като живее на тази земя, и да не мръдне малко, значи скачайки от балкона, какво съм направил? Това е причината и следствието, аз съм причината, аз съм дивак, аз искам да покажа нещо, че може да се скочи от 4,5 метра, да, обаче като скачам отгоре, ако нещо не съм си подсигурил, навехвам си и си чупя крака, прекрасно е, за тази една минута и 59 секунди, Господ ме държи месец и половина в гипсче на крачето, вижте, само и само, защото трябваше да излезна по стълбите, обаче през това време аз поумнявам, почвам да чета Учителя, почвам да правя добри дела и да си мисля, правя си една рекапитулация на миналото и след това ставам по-умен, по-добър и по-духовен, оо, значи е било от полза, тогава кармата можеш да я изчистиш, иначе не, значи само с добродетели и с добри дела, а не.. Много от вас сте чели точно за закона за подобното и закона за причинно-следствената връзка, така че има причина, има и следствие, следствието е, че като падна долу, обикновено може да си навехна, може да си счупя крака, защото съм изменил генералната програма, нали, а може и нищо да ми няма, като вземеш мерки, нищо няма, но пак ти се трупа на гърба, че си изменил и все някога трябва да платиш, ама с нещо, нещо негативно, нещо, което не ти е приятно, някаква некомфортност. И заради това всички духовни наставници, всички духовни просветители говорят за кармата, такива големи книги са написани, закона за кармата, защо? – защото кармата е нещо подвижно и нещо временно и нещо, което може да го изменим, там не пипаме при съдбата, съдбата и тази съдбовност е абсолютната Божия воля за нас, от както сме създадени като разумна същност, има абсолютна програма за нашата еволюция, това е нашата конституция, а законите и закончетата вече като се съберем, у всеки човек има, казвал съм, много същности, събере се примерно съвета, моя съвет от 10 умни глави, нищо, че са в едно тяло, и викат “а бе айде сега да вземем решение, да видим това, това” едни викат това, други викат това, ако не се съгласят по-голямата част, става негатив и се трупа на кое? – на физическото тяло, включително и на тях. Значи, затова как може да се чисти кармата? – кармата, е по този начин, както съм го казвал в не една моя беседа, когато благославяш другите и правиш добри неща, дори и да си си трупнал нещо, евентуално да ти натежи раницата с 10, 20 тухли, ти почваш да ги вадиш и да ги слагаш на другите, чистиш ги по този начин, чрез благословия, чрез добронамерност и чрез доброжелателство, затова се казва “направи добро, пък го хвърли в морето”, доброто го правиш, хвърляш го в морето, ти хвърляш от товара, това е, и ти олеква. Но оня, който непрекъснато си прави карма, минимума е по най-простия начин.. седим си с едно приятелче, разбира се, и той се смята висш духовник и недосегаем като мен и почваме, говорим за този, за онзи, почваме да ги одумваме, а това си е живо оплюване, този бил такъв, оня бил такъв, на кафето, вика “ей ти знаеш ли какво стана там с Иванчо, какво направи” и аз като любопитна гана викам “я кажи сега”, после аз му кажа един случай, ами всичко това, каквото си говорим един час, докато си пием кафето, то ни се трупа като малки или по-големи парченца и камъчета от тухлата, луп на врата, ставам от там, а бе нещо не ми е много комфортно, викам леле, какво направих, ама аз се сещам със закъснение, защото като си седиш ти е много приятно да одумваш този и оня, да го критикуваш, смятайки, че ти си нещо повече, а аз казах всеки на всекиго е учител и ученик, всеки за всекиго е лечител и пациент, да не смята, че говедаря като отиде и да не може да излекува царя, може, ама и царя ще го научи на нещо, как се храни с прибори, а пък говедаря ще го научи как се дой кравата, значи всеки има някакви знания и нещо друго, което може да ти даде и заради това пак казвам всеки НА всекиго е учител и ученик, всеки ЗА всекиго е лечител и пациент, защото не знаеш, че този човек, който дойде и е съвсем непознат и който стой до теб, неговата аура, неговото силово поле, неговото квантово поле е толкова мощно и силно, че ти като си тръгнеш някъде, ти си изчистен и викаш ей колко ми е хубаво, колко ми е приятно. Да не казвам голяма дума, ама така беше собствения ми баща, много светъл, много чист, прекрасен човек, той зареждаше хората и заради това имах един приятел, който минаваше всяка сутрин, беше художник, да се види с баща ми, защото пък неговия баща вика “много ни биеше с брат ми”, не е бил такъв. 

Значи, всичко това, за какво ви говоря тази тема, съдба и карма? – ами чисто и просто тук да ни светне и “Да внимаваме, да внимаваме? – и – “Истина, истина ви казвам!”, когато Иисус е казвал това преди 2000 години, с “Истина, истина ви казвам”, това е било какво? Можете ли да се досетите вече? – Божията воля, а тя се казва с другото име съд-ба, а като е казвал “Да внимаваме, да внимаваме! – рече Иисус на юдеите, които бяха дошли при него”, какво е това? – карма, защото като внимаваме, ние може да минем леко и безболезнено, по най-тънката лайстна може да минем, да се попредпазим, иначе няма, иначе почват ритници, почват болести, почват страдания и то веднага. Сега, понеже кармата моментално трябва да я изчистим, тей като всичките вече на земното кълбо, които са останали, вече са духовно извисени. Едно време аватара идва без карма и си отива без карма, ама каквото и да направи тука, каквито и дивотии да направи, плаща кеш и в този живот и много бързо, него го стига бързо, а обикновените хора “о има време, тука има да се преражда още 150-200 пъти, ако не тук, в следващия живот, ще я плаща, все някога, в неговата сметка, ще я плати, ял, пил на корем, ще плаща, ама не днес, утре, в други ден, със закъснение” и той забрави тази сметка и от там излиза народната поговорка “Господ забавя, ама не забравя”, тя е била, обаче за старото време, сега понеже всички сме израсли в духа като съзнание – моментално. Направило ли ви е впечатление, че вече доброто и недоброто моментално се случва, почва да се материализира, реализира и на бърза ръка почват да ни ошамаросват поради тази причина, защо? – защото в този живот, по-нататък няма. Значи, кармата трябва да се чисти веднага, както се чисти при ангелите и както се чисти при аватарите, при онези небесни синове и дъщери, които слизат отгоре. Значи цялото човечество сега започва и ще усети, само че на региони. Тука този регион, специално България – сме първи, да ви кажа, защото сме много дяволи, и в една насока, и във втора насока, ако се погледнем ние сме гении във всичко и в добрите неща – научно-техническата мисъл, ама и в престъпността, тука ни щрака много, и поради тази причина, от къде започват, кого започват да наказват? Примерно, ако има един взвод и се е провинил, аз като човек с военно възпитание, все така казвам, значи лейтенанта е командир на взвода,  20-30 човека, свършва учението и те минават през селото, селската кръчма е отворена, “момчета я да пиеме по едно”, пият, ама по едно, по две, по три, по пет, в крайна сметка и шофьора се напива и всички с песен и вместо да се приберат в поделението за вечерна проверка 8-9 часа, те се прибират в 2, еми.. на другия ден като се строят, излиза командващия, полковника, кой започва да наказва пръв? – командира, след това заместник-командира, след това старшината, след това ефрейторите и чак накрая редниците, то редника там е. По същия начин се започва, почват да ритат от къде земното кълбо и от коя географска точка, вече може да се досетите, нали? – първи сме, ама първи сме и за светлите дела, ама първи сме и за не толкова добрите дела и заради това тука почва тази промяна непрекъснато. Сега сме като един врящ котел тука, само че този котел вътре не е чак толкова тъмен и катранен, като там някъде, където казват, че има такова нещо, а то фактически няма, ама да кажем като символ сме го приели, че има там, има едни стражари с опашка, който се грижат за казаните и това не е така. 

Сега в последната книга, ще ми я прочетете, но съвсем малко съм открехнал завесата, защото Небето ме спря като почнах да пиша подробности, звездна реабилитация, само малко съм открехнал, че дяволите са в човешки тела между нас, в невидимия свят няма дяволи, има тяхно астрално изображение и сила, която действа и те понеже в това тяло може да подейства, на белите адепти е забранено да се намесват, как ще се намесва, защо? – белия адепт си прави също карма като се намесва и особенно като гледа леко да измести кое? – Божията воля, съдбата, аз ако се намесвам на някой само в кармата, но нямам право нито да му я облекчавам, нито да му я засилвам, но понеже ми е близък приятел като на оня моя приятел, дето му казах, викам “бягай, защото двамата ти сина, ще стане зле”, тей като много галени и много прекаленост. Значи според принципа, който е за закономерността и принципа за златната среда, ние го нарушаваме с тази прекаленост и той от прекалена бащина обич ги остави тези две дечица, здрави, прави и културисти, на 30 години без нито един работен ден, а завършили, единия беше като мен – българска фиология, другия не знам какво беше завършил, нещо техническо, инжинер, но без да работят и той понеже имаше магазин и им плаща, много пари, на корем, фитнес, мускули, трапези, заболя, първата болест беше червен вятър, високо кръвно, всичките болести, които може да ви дойдат на главата, захарна болест и т.н.. И нищо повече, не може да върти бизнес, почна да затваря павилион след павилион за цветя и най-сетне остана с една пенсия от 200лв., която е инвалидна или както се казва по болест. И аз му викам “бягай, защото сега, щом спре кранчето – майка им е в далечната провинция докторка, тя си е избягала и си седи там, викам – ти си им подръка”, в центъра на Люлин, в София, понеже го виждам, нямам право да го предупредя, ама аз го предупредих, викам а бе ще ме ошамарят отгоре, аз преди малко го казах, и затова пак казвам същия пример, ама все ще изтърпя заради приятел, в крайна сметка няма начин да не ме ошляпат, но на този приятел аз трябва да му помогa. И му казвам “разбери ме, двамата ти сина ти готвят нещо, което никак не е добро, имаш ли пари”, “имам 10-15 хиляди лева”, “хайде с мен, вдигаме се с колата, отиваме в най-забутаното село и да не знаят къде си”, “ама как така”, той понеже е израстнал сега и прави всичко за тях, те да бъдат, тази прекаленост и прекалената любов и прекалената мъдрост и прекалената справедливост, която ти мислиш, но това не е справедливост, щом е прекалено, значи разместваш равновесието, прекаленото добро,  казвал съм го – не добрия човек е добър, справедливия човек е добър. И не иска, когато спря кранчето, големия почна да го бие на втория, третия месец, малкия след два, три месеца и той,  биха го до тогава, той идваше насинен да си пием кафето на НДК и биха до дотогава, докато почна да гледа неадекватно и хоп, хайде в онова хубаво психиатрично заведение, след като изкара един месец, повече не се завърна и отиде точно на другия край на България и сега е някъде, общ приятел ми каза, в Северо-източна България и се е оправил и там си живее и повече е забравил, че има синове, забравил, че има жена, забравил е всички, хмм, но преди да тръгне ми каза така “виж какво искам да научиш кога си заминавам от тази земя и искам само ти да бъдеш до изкопа, никой друг, т.е. до онези хубавите 2 метра, 2 на 2”, викам “защо бе”, “не знам, искам само ти да ме изпратиш”, това ми поръча и замина. Aма как да науча, сигурно ще науча де, засега е жив и здрав и се е оправил, слава на Бога, благодаря ти Господи, но за сметка на това, че той не извърши онова, което му казах, а остави да си изпълни кармата, татко не ме би, това и за мен беше добре. 

Знаете за онази хубава притча, имало един много голям мъдрец гуру, който бил приятел на царя, преразказвам я, чули сте я, аз съм я разказвал един два пъти, сега я разказвам сигурно за трети път, и ходили заедно на лов и навсякъде заедно, ама мъдреца седи, първи съветник до царя, големи приятели, големи дружки, още от малки, единия станал мъдрец жрец, другия станал цар, защото царски син. Веднъж на един лов за едър дивеч, там елени ли, глигани ли, сърни, не знам, и близо така царя, мъдреца гръмва и му отнася малкото пръстче, веднага царя го превръзват, това, онова, обаче той така се ядосва и вика този за ушите и вътре в кафеза, в затвора и го пращат там и оня седи там, еми няма, все пак ранил царя и му отнесал един пръст и си седи, минават няколко месеца, оня седи една година, царя вече все едно го забравил, командва си там и не го интересува. По едно време царя прави едно пътешествие с един кораб, минава там през много острови, обаче става корабокрушение и той с още няколко моряка се спасява на сушата, обаче там на острова живеят прекрасните хора – човекоядци, оо живо месо, прясно хубаво, те все млади хора, на корем, айде в големия казан, единия моряк, другия моряк, стигат до царя, обаче жреца вика я да го прегледам “о има дефект, щом има дефект ние в казана не го слагаме, няма малко пръстче, пускате го, да прави, каквото знае, това е послание от небето, не може” и царя жив, качват го на една лодка и го изпращат, край, оцелява. Прибира се той на сушата, прибира се в двореца и се сеща кой му е отнесъл пръста и вика “е а бе моя жрец, тука шаман ми отнесе пръста като ме гръмна, ама това е хубаво нещо, че виж иначе щаха да ми видят сметката, какво прави той?”, “ами той седи там в килията, опънал се е  и чете книжки и нищо не прави, не иска и да работи”, “я го освободете и ми го доведете – вика – ей знаеш ли, видях, че онова, което си направил не е толкова лошо, еми ти ми отнесе малкото пръстче, ама това ми спаси живота, аз бях при канибалите и щяха да ми видят сметката, да знаеш не е трябвало да те вкарвам в затвора”, мъдреца каза “ваше величество, прекрасно беше,че ме вкарахте в затвора”, “защо”, “защото ако не ме бяхте вкарали и си бяхме останали приятели, щяхте да ме качите на кораба, нали навсякъде заедно и понеже аз съм цял, сега щях да им бъда в стомаха”. Аха, от тези притчи трябва да си правим изводи. Разбрахте сега за кармата, разбрахте и за съдбата, разбрахте, че всичко е наистина у нас и ние трябва да се подчиним, а не да се затръжка жреца и да вика “не ме вкарвай царю”, говоря за този закон за приемането със подпринцип за съгласието. Значи ние излизаме, айде против кармата, карма си трупаме, ама ние излизаме против съдбата, когато искаме да я изменим, как може, Божията воля, е тогава вече кармата става вече много и почва да ни се трупа. Съдбата пак казвам е невинна, та и кармата е невинна, кармата просто спазва закона за равновесните сили, значи аз съм ругал, бил този, е няма начин да не ме бият и да не ме ругаят, ама просто няма начин, обрал съм един, ощетил съм го, ще ме ощетява, край, при всички положения. 

Сега, не, няма да ви казвам чалъми, защото големите магьосници и мъдреци знаят как да избягат от кармата, но временно. Временно може да се измъкне, освен това могат да се измъкнат и онази русата хубавица, която идва да им прибере душите и от нея могат да се измъкнат, има начини и чалъми, но още не сте дорасли да ви ги казвам, просто няма как, просто не мога да ги кажа, защото половината от вас ще се опитат, а това после това на чие гръбче се пише, ще вземат да ме натоварят на гърба със 100 тухли 4-ки, пък аз няма да мога да дишам, 100 тухли ми качат и викат ами шетай, прави и да ги нося.. да, и по-добре, значи човек е щастлив, колкото по-малко знае. 

Но това, знанието, наистина знанието, не го прави духовен, в никакъв случай, чували със знание, един самосвал знание, една цистерна, нищо не те топли, малко знание, но да го приложиш. Следователно, единственото, което трябва да знаем е, че  всичко е номер 1 у нас, ние сме източника, следователно ние имаме какво? – ами имаме у нас складове, съкровища, работи, джаджи, обаче те са под ключ, все едно ние сме океана, а съкровищата са на дъното на океана, ами я да се спуснем у себе си, да ги извадим и тогава ставам здрав, богат и щастлив, почвам да плащам с тези съкровища, ама тези съкровища са добродетели, трябва да ги изкараме. Значи първото нещо е да успокоим себе си, значи този океан, който сме, а ние сме океан, от какво? – океан от твърда материя, океан от течна материя – от вода, океан от светлина, от огън, сега сме в етерния океан, после минаваме в огъня, значи ние като сме океан трябва да извадим тези богатства и трябва да знаем как да се отнасяме към този океан, той е у нас и да не се оставяме да ни залее, а ние да го ръководим. 

Силвина: да прочета ли за океана?

Георги: да, прочети

Силвина: наш приятел, който беше писал текстове на атлантски, Георги преведе няколко строфи от този текст и се казва ОКЕАНЪТ:

Сушата е Океан.
Водата е Океан.

Въздухът е Океан.
Светлината е най-големият Океан.

Водата е Огън! Огънят е Вода!
Бъдещето не е на скалата, пръстта и пясъка.
Бъдещето сега е Вода!
Бъдещето утре е Въздух!
Бъдещето после е Огън! От Векá до Векá!
Говоря Ви АЗ! Духът на Всичко и Всички!
Отгоре ме виждат! Отдолу не ме виждате!
Още по-надолу само ме усещате!
При вас тежестта от едната страна винаги е по-голяма!
Долното, никога не е равно на Горното, а му се противопоставя!
Ръката е по-съвършена от Крилото, но то е леко и самό се вдига нагоре!
Земя, Вода , Въздух – без Огън са нищо – както птицата не е птица без пера и въздух!
Два пъти слизай – почивай – три пъти се качвай!
Едно стъпало на долу, ще те изведе Две Небеса Нагоре!
Летѝ, летѝ, летѝ!
АЗ, Духът, Ви говоря: Отгоре ме виждат, отдолу има мъгла и облаци!
Онези, на двора, не могат да видят какво става в къщата.
Онези, в къщата, не могат да видят какво става на двора.
Вървѝ! Вървѝ! Вървѝ!
Летѝ! Летѝ! Летѝ!
Всички сте Духове! Едни слизат, други се качват!
Пътят назад е като пътят напред! Няма Горе и Долу!
Летѝ! Летѝ! Летѝ!
Вървѝ! Вървѝ! Не се обръщай!
Летѝ! Летѝ! Летѝ!
Не ограждай целият двор! Остави порти отвсякъде!
За да мога да сляза при тебе!
Ще се смаля заради тебе – АЗ, Великият ДУХ!
Не само планините имат пътеки!
Вървѝ по пътеките на Водата, на Въздуха и на Огъня!
Вървѝ много! Дишай много! Пей много!
Почивай, колкото почива Вятърът!
Летѝ! Летѝ!
Слънцето залязва по средата на Небето!
Тишината е пред очите му!
Дърветата също пътуват! И се огъват!
Посоката е към залеза, но ще долети Изгревът!
Къси пътища – високи пътища! Дълги пътища – ниски пътища!
Между тях – само птици!
Скалата подпира Небето, не сипеят! Летѝ!
Всичко е направено и ненаправено! Земята е сестрата на Небето!
И двамата вървят заедно!
Ако обещаеш, го направи! Само така си Дух от моя Дух!
И така вървим един до друг!
Светкавица до светкавица! Сѝла до Сѝла!
Изходѝ три Земи!
Преплувай три морета!
Прелетѝ три Небеса!
Само така ще си с Мене!
Човешката истина лежѝ на Пътя!
Ангелската истина висѝ в Небесата!
Моята Истина не виждаш и не чуваш, но ТЯ Е ВСИЧКО!
АЗ СЪМ ДУХЪТ!
Не поглеждай никога надолу!
Оглеждай се встрани и нагоре!
Само така ще се научиш да летиш!
Дървото има корен, стъбло, листа!
То пътува с мечтите си!
Ти Летѝ! Ти Летѝ!
Като вървиш, най-добре мислиш!
По-голяма Вечност от Днешния Ден Няма!

Георги: този текст, да ви кажа нещо от кухнята, от технологията и понеже един наш приятел не може да го преведе, той е написан на атлантски с едни знаци такива, чертички наредени, в определен ред, в гнезда, на един ред 7-8 гнезда като куплети и разбира се, питах Небето, аха, аз да не би да знам, обаче той вика превеждаш си и се започва от дясно на ляво, преведох 5 от 39-те реда, ама аз ли съм ги превел? – ей, Изворски знае всичко, да, вярно е, ама не и понеже реших една вечер, дават ми зор да почна да го превеждам, започвам слагам и искам разрешение от Небето, това онова и така нататък, отначало ми диктуват от Небето, ама аз като видях, че не мога толкова бързо да записвам, информацията тече много бързо и почнах да мрънкам, спряха и викат, ето, влизай тук в космическата библиотека, наречена Акаша, пуснаха ме вътре и си го превеждам, мислите ли, че аз съм го превел, не. Но понеже отне много време, два часа и половина три, тези само пет реда и аз чисто и просто, ми омръзна от земна гледна точка, викам къде другото, аз като видях колко е нататък, викам стига, край до тук и излязох из туй състояниице, но мъдростите вътре са великолепни, това също е точно като стихотворение, което е дадено на този човек, той го е направил, ръката му е водена, написал го е на един свитък и ми го донесе и вика “Георги, аз знам, че само ти може да го преведеш”, “не – викам – не знам, дай го на някой друг”, “не, аз искам ти”, и му дойде времето, това беше миналата година през май, 7-8 месеца, стой, почива, докато не му дойде времето просто да го започна и много ми беше любопитно и на мен как е написано. 

Това всичко са сентенции, постулати, както в последната книжка, която току що дойде от печатницата, донесоха я от един провинциален град и един наш прекрасен приятел, професор и доктор на науките, лектор на един университет се зае и я издаде, чудесно е, вътре е с едни сентенции, наречени духовни постулати, това са мъдрости и те са проверени премъдрости, затова книжката се казва “Златните стъпала” или по-подробното заглавие е “222 златни стъпала към светлината” или към Бога, или към Небето, както и да го наречем, но наистина, така, вътре, ако си поиграе човек, тамън ми е паднало, да и направя реклама, макар че тя не се нуждае от реклама, нали както мерцедеса не се нуждае, хубавите неща, отварям така и казвам ще погледна от лявата страна, ето какво пише, 90 постулат – “Наше най-висше духовно задължение е да събуждаме доброто у другите”, от дясната страна – “Бисерните миди са в морето, а не в аквариума”, “В Рая и зимата е лято”, “Всяка преграда, която не може да преодолеем е почивка от грижите на живота”, ние искаме обезателно да я преодолеем, ще се блъскаме в стената с главата, докато ни заболи, ами почини, седни, виждаш, че тази преграда е непреодолима за момента, значи Божията воля е такава, но ние не искаме нито да приемем действителността, нито да се съгласим с нея. И така, хубава е, “когато славеят пее, гарванът мълчи”, това е хармонията на природата, “Доброто дело, колкото и да е малко, е велико”, “И след най-дългата нощ има съмване” и т.н, 222 мисли, сега правя още една такава малка, имам една, която е 111 и една която е 333, ама тази беше средната и нея пуснах, защото беше готова, но това са сентенции, които са мощни, кратки, но те остават в подсъзнанието, точно поради тази причина. Вижте, сега ще ви кажа един стих, сега няма сняг, ама още е зима, аз съм го казвал някъде, понеже поета усеща нещата и вместо да напише една такава дебела книга като писателя или някакъв трактат научно-философски или окултно-езотеричен, той пише един куплет, както и аз обичам такива куплети, кратки, силни и мощни, но ето това не е от мен:

Снегът вали, снегът затрупва
дървета, ниви и къщя,
той с белотата си изкупва
грехът на цялата земя.

Много хубав стих, чудесен, И така, знаете ли, не знам, ако има някакъв въпрос и на някой още не му е ясно, че съдба и карма са доста различни неща, макар че едното без другото не върви, нашия път на еволюцията е това. Вървим тук, но я се изместим от тази страна, вижте тази лента, където се плъзгат вратите, значи границата ми е да вървя от тази страна, от лявата, където ми е съдбата, тука, трябва да вървя, аз стъпих отсам, моментално тука има пазачи, които ме гледат, сритват ме, “я тука, от тази страна ще вървиш”, и аз пак минавам отсам и понеже съм силен, див и непослушен, много пъти съм минавал от другата страна, бият ме, аз пак минавам, пак ме бият, пак минавам, но това е трупане на карма, също е чудесно нещо и е прекрасно, аз не казвам да се страхуваме от кармата, кармата наистина е реализацията, значи движението. Другото, което е, това е събдата, това е абсолютната лична програма, която ни е дал Бог, значи ние, когато работим за себе си трябва много да внимаваме да изпълняваме неговата воля, но когато работим за обществото и правим добро дело, дори да минеш малко от другата страна, не за един човек, обикновено за колектив, като направиш за някой колектив и с добро намерение, кармата ти се намалява до минимум, ти не можеш да избягаш от нея, но тя се намалява, защото си го направил от добро сърце. В другата книжка има такъв един постулат, който е точно даден за съдбата и за кармата, там казва така: “Човек върви бос по пътищата на живота. Всички пътища са осеяни с рози, но от неговото духовно внимание зависи дали ще стъпи само по меките им и ароматни цветове, или ще нагази в бодлите им”, това е, бодлите са кармата, цветовете са съдбата, “ама ние имаме много лоша съдба”, нямаме, просто Господ ни е направил съдбата, а ние си трупаме, кармата, която някога се е чистила и в следващите животи, а сега, слава на Бога, започваме да я чистим веднага, защото тя наистина е временно нещо, както страданията са временни, това е, докато ги изчистим. Значи, това парче карма трябва да го изчистим по някакъв начин, то е единица карма, която е дошла при нас. Значи, когато вече го осъзнаем и виждаме, че на нас ни е некомфортно, ние нещо страдаме, нещо се мъчим, някакви изпитания ни дават, макар че винаги Господ гледа изпитанията да може да ги понесем, той не дава чак такива големи и наистина човек ако изчака малко, и ако се съгласи най-важното и приеме нещата, много по-бързо и по-леко се изчиства кармата, значи правиш нещо недобро, духовния човек го осъзнава и вика аз ще си понесе кармата, навехваш си крака, куцаш си, дни, ден, два, три, пет, приемаш го, по-бързо ти минава, инак човек по-дълго време може да страда и да го изпитва

Силвина: Може ли въпрос? За междуличностните партньорски отношения, кога човек може да разбере, че дадена кармична програма с друг човек, която е имал да изплати, е приключила и той може вече да напусне тази връзка, т.е. по какво се разбира, как човек да го разбере, защото много хора зациклят в такива връзки кармични и..

Георги: да, ще приведа един такъв пример, докато съдбата е абсолютно индивидуална, кармата – не, кармата е на мен и на андрогинната двойка, значи двамата, част от кармата е моя, обаче моята се прехвърля на нея и нейната на мен, това е. Като имаме някакви взаимоотношения, особено, ако са пък и интимни и ред други работи, там вече 50-50, единия взима половината карма на другия, другия взима на него, казвам ви. Значи по най-прости начин ще кажа, когато има един такъв колектив, поне едно семейство от двама души, това са като два коня да теглят една каруца вътре с камъни, двата като теглят, в един впряг, няма шаване, точно си разделят товара, обаче минава време и тези камъни ги закарват на обекта, те ги свалят, каруцата олеква. Когато разберете, че този товар вече е олекнал и с другия човек, който е във впряга може вече да се разделите, значи ти може да се впрегнеш в друга каруца да си караш, той в друга, кармата вече е изчистена. Говоря символично, но там може да си направите така да се каже извод, до къде сте свързани с този човек. Аз казах за тази жена, тя беше от Бургас, идва при мен и вика “Господин Изворски, сега съм разведена от две, три години, с две приятелки съм тук да ви слушам беседата”, “идеално” казвам, “ами искам нещо да ви попитам, сина ми е заминал за чужбина вече и там живее и не смята да се върне, но той ме накара като стана на 17-18 години вика – “Майко, с този как може да живееш, вземи се разведи, аз се махам” и той на 19-20 години замина, и понеже той ми даде задача и аз се разведох, но – вика, тя понеже е духовна жена – аз трябваше да си изчистя докрай взаимоотношенията, кармата и т.н., сега той нещо е закъсал, зле е със здравето, няма кой да го гледа, да отида да го гледам аз и така, да му помагам нещо”, викам “Сакън, не, Господ е искал да научи и него на нещо и тебе на нещо”, вика “ама как, той ме биеше всеки ден, сутрин и вечер обезателно, някой път и нощно време, да ме подсети, бой, аз се чудех какво да казвам на колегите в работата, където ходех, защо съм синя, само си пазих лицето, иначе синини по тялото, риташе ме и ме биеше много, обаче търпя, година, две, три, пет, 19 години, не трябваше ли да си изкарам докрай кармата”, викам “да, но кармата я изплати точно за една година, понеже те биеше всеки Божи ден и то по 3 пъти, защото преди това, в предишния живот ти си го тормозила, но точно законите на кармата и кака карма е решила, че за една година, понеже той вече я тормози и три пъти повече си изчистват отношенията, ти си търпяла, след това от тези 20 години – 19 да те бият незаслужено, обаче това си е твоята воля, защо не се махна веднага?”, “ами срам, майка ми и баща ми какво ще кажат, комшиите какво ще кажат, филанкишията какво ще каже”, “абе да казват каквото искат, ти си капитана на твоята лодка и ти търпя 19 години, ти знаеш ли, че сега, когато отидеш да му помогнеш и да го гледаш, ти пак бъркаш кармата, пак ще ти стане зле, сега добре ли си”, “да, сега съм свободна, щастлива, заедно си живеем с приятелките, три години аз се родих, аз не знаех, че има такъв прекрасен живот на земята, аз мислех само бой, само тормоз” и тя е била като едно животно, даже животните по-малко ги бият, това е самата истина. 

Вижте, Бог иска наистина да сме здрави, богат и щастливи, обаче ние като изкривяваме линията на партията както се казваше някога, кармата се увеличава и се трупа, просто трябва много да внимаваме, затова Иисус непрекъснато им е наливал в главите – ама да внимаваме, всяка една минута, всяко едно нещо, което правим, значи първо със всяка една наша мисъл, минава оня, аз викам “неговата”, аха, ами веднага ще ме заболи главата, веднага ще стане нещо недобро, след това казвам няколко думи “а бе този ли бе, а бе остави го този загубен човек”, какво съм чул, какво не съм чул, половината си го измислям, защото ми е приятно да го оплюя, защо? – по този начин аз се облекчавам, обаче не е така. Значи каквото кажа, каквото си помисля или каквото почувствам, чувствам ненавист, този не ми е симпатичен, ама ще го пребориш със силата, затова волята ти е дадена като инструмент. А пък да не говоря за действие, нали че работиш против някого и нещо, или си го завлякал, или изпращаш някой да му каже нещо, такива подмолни дейности, всичко се плаща, две мнения няма, аз знам, че е така. Но когато искате оставате в самота и казвате на Небето, шопа вика “а бе Вуте, така и така,какво стана този те завлече, онзи те завлече”, обаче онези по-богати, по-силни и по-мощни, ще му изпратят борчета и Вуте казал “знаете ли какво, ще излеза ей там на оня байр на върха и ще се изокам”, това може да направи човек, прекрасно е окането.

Сега ще ви кажа, едно време имало един цар Салтан, хубав цар, царува си, сладур, обаче цар Салтан много обичал мошеничеството и лъжите, цар, а преметва този, оня, обещава на този, вика “да, ти си прекрасен, ще те наградя с един орден, медал и ще ти купя една къща”, ама всичко на пияна глава, на празненството, на банкета, царския, днес така, утре така. По едно време слага короната царя, гледа нещо я подпира отдолу, а ушите почват да му растат и стават ей такива магарешки, една педя, магарешки уши, правят му царските шивачи една шапчица и отгоре короната, обаче отдолу има уши и така си остава цар Салтан с магарешките уши. Обаче, той мислел, това му тежи непрекъснато, а никой не знае и шивача не занае, и царицата не знае, а му тежи. Значи споделената грижа, споделения проблем, олеква наистина на човека. И той един ден решава и отива в гората, изкопава един трап ей такъв голям и почва да вика “Цар Салтан има магарешки уши, цар Салтан има магарешки уши..” викал цял ден, докато припаднал от изнемога, обаче му олекнало, има си ги ушите, слага си короната, обаче всичко си е наред, отива си успокоен в двореца. Прибира се в двореца и идва другата година, никой продължава да не знае, той крие тайната, по едно време около трапа една свирчовина, какво е свирчовина? – знаете, едни кухи стебла, едно растение, което е временно, едногодишно, всичко било пълно, децата, както и от върба може да се направи свирка, режат, правят едни такива къси тръбички, правят си свирка вътре и почват да я надуват и отиват децата, режат, те искали да си направят да си свирят, обаче като надуват свирката и изведнъж се чува от нея “цар Салтан има магарешки уши”, ама силно и децата си правят свирки, 20,30,50,100 деца, отиват пред двореца и почват да надуват свирките и целия град научава, че цар Салтан има магарешки уши, това говорела свирката, силно и сега ейй всички разбраха и като се пипнал, ушите му започнали да намаляват и накрая му станали неговите собствени уши. Това е приказката за цар Салтан. 

Ако имате някакви фундаментални въпроси може да ми ги зададете тук, 5-10 минути, но Небето ми направи забележка, не ми дава вече да говоря много, така че трябва да му се подчиня, иначе от тази страна на линията, нали, и после вие си седите на кафе спокойно, а на мен ще ми забранят една седмица или две примерно кафето, “о, синко, няма кафе”, “Ама чакай бе тате, защо да няма кафе”, “о, ти спомняш ли си какво направи в Идея Вита, аз ти казах, така, ти продължи още един, два часа, е синко, как, добре, че само съм те лишил от кафето, а иначе знаеш как”

Приятел: Скоро бяхте казал, че не можете да разкриете докрай, децата, които сега се появяват инвитро, не можете да разкриете докрай истината, защо Господ е позволил, защо много семейства не приемат съдбата, че няма да имат дете и защо толкова много се разви това, това става бизнес, сигурна съм, че повече от хората с репродуктивни проблеми могат с диета да оправят своя проблем и да заченат, но не го правят, знам, че има защо, защо е всичко това?

Георги: има защо,да. Небето нищо не прави без смисъл и без значение, когато е направил нещо човек трябва да седне и да започне да мисли много на дълбоко защо е това състояние. На Небето му отне, понеже съм най-близо до себе си, се давам като пример, пет години да ме научи да влизам до дълбочината и да се качвам до горе, т.е. на тей нареченото космическо мислене, което е, значи от три страни да гледам нещата. Понеже всичко има причина има и следствие, когато на един човек.. значи, седим и не ни е дадено поколение, но много искаме деца, ние умираме за това, нашето семейство е само за това, за нищо друго не говорим, друго нищо не искаме, това наистина е карма, кармата, която ни е прехвърлена от друг живот или 9 поколения от бащина линия, 9 поколения по майчина линия и при нас е дошла да я изчистваме. Значи имаме огромното желание, имаме средства, имаме всичко, но не може, Бог поради тази причина се съгласи да вкарва дух и душа, само чрез него, в децата, които са тей наречените инвитро, те нито са заченати по естествен начин, нито са родени по естествен начин, а това ще се спре от природата все някога, защото ако прочетем апокрифните евангелия и специално евангелието на Мария Магдалена, там пише черно на бяло, Петър я пита какво повече е казал на теб Господа, защото му беше най-близка и тя вика “Господ каза така, че всичко, което не е от него, т.е. не е божествено, не е естествено, а се е намесил човека, всичко ще отпадне в бъдещето”. Времето дойде, ние сме сега в предверието на прага и вървим нататък. Но вижте, че всичко, което е писано, внимателно, ако тълкувате Откровението и евангелието на Йоан Богослов, става, в момента се противопоствя, всичко против всичко, Иисус много добре и много ясно го е казал в едно от евангелията, но и Йоан Богослов. Следователно, ние трябва да положим усилия. Значи, ако вървя аз точно по божествения път и по волята, полагам усилия, но Господ върви пред мен и чисти пъртината, никога няма да ме вкара в сняг до пояс и аз да я правя, чисти я, вървя си след него, върша неговата воля, идеално, но той вижда, че ние сме се изместили, тогава ще ни даде усилия, трябва да положим максимум усилия, за да може чрез тези усилия и онова, което направим да изчистим тази карма, защото казвам, тя е временен багаж, временен товар, който трябва да изхвърлим. Значи, когато не ти дава деца нормални, трябва да се замислиш, че все някъде си сбъркал с кое царство, има четири царства – човешкото, животинското, растителното и минералното (на камъните). Значи, дали в този живот или в предишния, ти си се отнасял към другите много високомерно, много двулично, много лицемерно, ти не си смятал хората за хора, дори не си ги смятал за животни, следователно не ти се полага поколение по нормалния начин, но вече си си взел поука, вече коригираш нещата и Бог казва “Да, ще им дам да опитат майчинството и бащинстовото”, на такива двойки, които са наистна духовни, им дава деца, за да го опитат, едно или две или три, аз познавам една моя близка, която има три внучета, и трите са на Запад и трите са инвитро, обаче са прекрасни деца, познавам и с по две и с по едно. Но първото нещо, което Господ иска да ни научи, това е за онези, които искат да станат родители инвитро, не го знаят, е да вземеш дете,  заченато по естествен начин, родено по естествен начин, да го осиновиш, при такива двойки в 95% от случаите, когато го взимаш безкористно да го гледаш,с радост, това дете, което уж не е твое, всички деца са на Бога и нашите деца, които са родните, и те не са наши, казвам го отговорно и после ще потвърдя, тогава той моментално ти дава, жената казват, ами тя се успокой и после зачена, и имат второ и трето дете, което е тяхно, но те едното са го осиновили, но инвитро не може да се даде, инвитро може да имаш пет деца, но само инвитро, без да осиновиш. Казвам ви някой тънкости, които си позволявам тук, но това е самата истина, която говоря, и единствено Небето може да ме съди, няма друг.

Приятел: извинете, само да добавя нещо, ако една жена не прави всичко това, за да има дете, защото е приела, че Господ не и е пратил, трябва ли да бъде приемано, че тя не е направила всичко възможно и да бъде обвинявана

Георги: не, но тя е длъжна да направи усилие. Значи, аз познавам една жена, която 20 години прави усилия за деца, какви ли не диети, какви ли не продухвания на тръбите, няма да изпадам в подробности, всички ги знаете, какви ли не медицински начини, понеже тя е заможна, в целия свят,и не става, но това не значи, че Господ няма да ти даде деца инвитро, но след като правиш усилие толкова много, той ти дава деца, няма начин нещо да откаже на някого, ако той е достатъчно така да се каже волеви и упорит и следва пътя, в крайна сметка той се съгласява, това е според новата ми книга втората воля на Бога, ама дали добро или недобро, няма начин да не се съгласи накрая твойто да стане, но трябва да бъдеш.. ето, 20 години, а има хора, които по 30-40 години, искат нещо и накрая го получават, затова плащат много висока цена, но го получават. 

Но жената е длъжна като човек, който първо ражда живота, ядрото на живота, този човек на милосърдието, на щедростта, на любовта, разбира се, освен това на нежността, на саможертвата, значи майката веднага е готова да се жертва за детето си, не говоря какви майки има, и такива, каквито са оставили толкова много деца на държавата или не знам къде си или са ги продали в чужбина или не знам къде си, има и такива, но те са капка в морето.  Попринцип майчинството е това, но когато майката няма изградени достатъчно майчински чувства, наистина Господ внимава да не и даде деца или трябва да бъде, поне един от двамата в семейството да е стигнал вече тази степен, когато им се полага да им бъдат дадени деца. Значи въпросът е много костелив и деликатен тука и аз няма да навлизам в подробности, защото Бог дава нови деца, нова раса и ново поколение и много трябва да се внимава в това. Казвал съм го и пак го казвам, едно истинско дете от шестата раса замества точно 1000 деца от трета, четвърта и пета коренна раса със всички подраси, 1 към 1000, не 1 към 100, 1 към 100 беше старата мярка, 1 към 1000, 100 такива деца ще оправят България, 1000 ще оправят света, планетата, от истинските, които сега, те ще се родят, те и в момента се раждат. Значи, важното е, какво? – да приемем нещата – децата са на Бога, щом са на Бога, всички деца са наши, не егоистично да подхождаме, защото онзи, който иска деца инвитро и това семейство подхожда егоистично, от мен мъжката част, от жената женската част, но това пак е наше, леле Боже, значи казвам ви честно, когато чуя това побеснявам, че е лично мое и наше, разберете ме, не мога да говоря спокойно, побеснявам, само това може да ме изкара от търпението, нищо друго, гледам да съм спокоен, нищо не е наше, нито живота, нито здравето, нито къщата, нито колата, нито децата, нито нищо, само вкуса на кафето, който го изпих преди един час е мое и кафето не е мое, то е от Господа, тази субстанция не е моя, какво е останало, нищо, въздух, останал е опита, останал е вкуса ми, на езика ми е останало кафето, ето това е, нищо друго. Ама какво е мое? – “ама синко, как ще е твое, всичко е мое”, “знам бе, тате, твое е”, ами тогава, с това съзнание, което сме – “не пипай, това е мое, недей, това е мое”, ама кое е твое питам аз.

Силвина: установено е, че винаги когато се сменят расите е имало такъв репродуктивен проблем при хората и то е от двете страни. Значи една жена, която има потенциала да преодолее кармичните програми и да стигне до едно извисено съзнание и това е целта нали, всъщност, за да слезе новата раса, която е с много по-високо съзнание, майката и бащата трябва да изминат през този определен път. Другите хора от друга страна, които са с ниско съзнание няма никакъв шанс,  те си остават в кармата и в проблемите, на тях също пък не им се дават деца, защото всъщност целта е вече на Земята, деца с ниско съзнание да не слизат и така от двете страни, т.е. това е за мен пътя. Не е.. това да се съсредоточиш в материални неща, да правиш опити инвитро, това е пълна заблуда, това е материалистичен подход, истината е в съзнанието, в осъзнаването и в промяната на теб самия и от там вече може да се надяваш, но не да го искаш на всяка цена, защото Георги казва ще платиш цена, когато нещо прекалено припираш, прекалено напираш, винаги си има цена за това, защото си взел нещо, което точно в този момент не ти е позволено, не е за теб, обаче ти си взел от витрината това и съответно трябва да си платиш. 

Георги: Ще ви кажа случая с поршето, живееше един агроном в нашата махала, едно невзрачно човече, нисичко, плешиво, нищо, ама никой не го забелязва, обаче той искаше да изпъкне, не се беше примирил, не се беше смирил, не се беше съгласил, не приемаше нещата, защото той е един обикновен човек, имаше хубава къща, това онова, но той искаше да изпъкне с нещо и с какво? – с нещо, материя. Духовния човек независимо какъв е, той се издига винаги, защото духа е над останалите неща. Този човек работи 35 години, значи от 20-25 години някъде, до пенсия, за да изкара пари и да си купи порше и то втора употреба, то не можа да изкара толкова пари, защото гледаше децата и семейството, но иска порше, той не иска друго, да седне в поршето, ей Господ накрая му даде порше и той минава из махалата с поршето, той няма къде да го кара, то поршето гълта 50 на 100, къде ще го кара с една пенсия вече, той се е пенсионирал, но затова си даде живота и той 35 години не беше човек, какво беше? – робот. Работи на две работи, до 5 часа там в опитното поле, където беше агроном, след 5 часа отива и почва да гледа други работи, нон-стоп, без събота и без неделя, без да отиде на екскурзия, всичко в сметката.. ее, животните са много по-щастливи, особено бездомните кучета по улицата на този контейнер, на онзи контейнер, чувства се същество, а той обсебен от тази идея, не от нещо друго, да се качи и на 60 години хептем сгрухан, набръчкан, обаче с порше. Една жена друга ми каза това – 20 години бях шивачка и исках да имам собствено жилище, за тези 25 години вече никой не ме иска, оставих, не искам мъж, не искам нищо, не искам деца, само спестявам и бутам, събота и неделя оставах и шиех допълнително, за да взема, и когато след 25 години успява, точно по време на социализма и си взима едно едностайно апартаментче и вика обзаведох го, направих го и седнах на средата на хола на едно столче и всичко е мое, но живота си е отишъл и затова има един руски поет, прекрасен, който казва “И стана безпощадно ясно, живота прошумя и си отиде”. Вика “така ми стана, нямам близък човек до мен, нямам мъж, нямам деца, къде 45 години, тепърва аз поглеждам се на огледалото, аз съм развалина, те ме мислят, че съм на 60”, защо? – ами хубавата народна поговорка “от работа се гърбавее, не се хубавее”, значи трябва умерен труд, аз не ви казвам по този начин да не работите, а да работите с желание и хубаво, точно толкова където ви се работи, а тя е работила 25 години без желание, оня поне е работил с поршето със желание, а тя работила само за да пъха пари, то и единия и другия са на един кантар.

Сега, скъпи приятели имате ли някакъв друг въпрос, защото..

Силвина: има мисля, че още въпроси, може би, не само по темата 

Георги: да, тя темата съдба и карма, тя е всичко, това е темата за живота

Силвина: имаше приятели за житния режим питаха, защото предстой, и не знам какъв беше въпросът, ако искате.. какъв беше въпросът

Георги: нищо, кажи им с няколко думи за житния режим, най-основното

Силвина: най-основното, то е много 

Приятел: аз по-скоро, това, което прочетох, много съм благодарна, че сте го поместили за един период преди режима поне 10-дневен, човек наистина да се опита да се причисти духом, просто да погледне открито в себе си и да се зареди с позитивизъм, благодаря за което, това не е въпрос, просто го споделям. 

Силвина: това е едно споделяне за житния режим, благодарност за това, че наистина преди всяко едно нещо си има и подготовка и подготовката за този пост е едно успокояване на телата ни, това е основното, за да може спокойни и с мир, а не с насилие за някаква диета, която предстой сега, леле, ще оставам само на жито, ябълки и орехи, това е ужас, а е наистина едно приемане и успокояване, това е ключа към всяко действие, да няма насилие, защото има ли насилие, веднага закона за кармата се включва.

Георги: А знаете ли кое е по-силно от житния режим десетки пъти и да не кажа стотици, сега ще ви кажа. Идва при мен един човек и ми казва “знаеш ли, вече мисля, че не ми трябва този житен режим, аз го правя толкова години , 10-15 години”, “да, мойто момче, ти вече си надрасъл”. Сега, искам да ви кажа нещо, което замества 1 към 100 житния режим, а може би към 1000, просто е, малко трудничко нали, аз обикновено не давам невъзможни задачи, възможно е, но малко трудничко. Една седмица какво трябва да правим? – първо мълчите, мълчалив пост една седмица, ама нито дума, нито звук, нито крясък, нито пеене, нищо, пълно мълчание, една седмица само, 7 дни, 7 дни са 168 часа, айде ще ги намалим на 144, това са 6 дни, 144 часа точно, защото аз така правя и сухия пост, 144 часа пълно мълчание. И другото какво? – нито една остра мисъл, всички обли, хубави мисли, нали няма кише, няма ъгъл, няма стрела, няма копие. След това, я да видим какво е по-надолу, нито едно остро слово, само меки, хубави думи, ама може да мине най-лошия човек, най-лошото животно, казваш чудесно е, прекрасно е, да мине отвънка колегата, лукавия, ще кажеш ей един хубав ангел светъл минава, зравей, той ще каже здравей, мойто момче. Да, а кой минава, оня с рогата и копитата, дето го рисуват, ама не е така,  значи следователно нищо не му излъчваш, казваш само хубави думи, само хубави чувства, абсолютно към всичко, една седмица, не повече. И накрая хубави дела, гледаш кучето се върти отвънка бездомно пред вашата къща, ами ще влеза, ще му отрежа една филия хляб и ще излезна, ама чакай една минута ще закъснея, ще изпусна това, да, следващия автобус, но ще закъснея за работа 15 минути, шефа е много строг, да,  ама като направиш това добро дело, първо шефа ще отиде след 3 часа на работа и няма да разбере, че си отишъл 15 минути по-късно, доброто като правиш, всички невидими сили са на твоя страна, пазят те, закрилят те, водят те. Вижте, една седмица правите мълчаливия пост и само хубави неща излъчвате и не употребявате нищо остро, няма вилица, хапваш с лъжица, с пръст, остро нищо и в материята не трябва да е остро, не само остра мисъл, остра дума, остро чувство и остро дело, нищо, тогава не ви трябва житния пост, казва го Георги Изворски и се разписва, една седмица, все едно че сте го правили 100 пъти 

Приятели: това  е много по-трудно от житния режим

Силвина: това, ако го направим, ние съвсем естествено ще преминем на житен режим, така че.. Това е наистина едно друго съзнание, което нискочестотната храна вече не ти понася и не я искаш. 

Приятел: само да попитам, каза,че отиваш на работа, там се налага да комуникираме с колегите

Георги: да, така е, за това трябва да си отпуска една седмица и да си в планината някъде, защото иначе много трудно се кара. Виж, ако ти е сам бизнеса, да, сам си работиш, ето аз си пиша книга, като пиша една седмица мога да си мълча, нали, нищо не казвам

Силвина: това включва и да не пускаме във фейсбук разни негативни коментари, на мълчалив пост сме, обаче бълваме срещу целия свят с негативи, обаче сме на пост. Само секунда преди това.. Още няколко неща, значи тук има жито, който иска за житния пост да си вземе, другото, което е, за Юндола, тук при нас е Дани, Дани може ли да се появиш, който иска да се запише, вместо да се обажда по телефони, ако има и въпроси и т.н., да се възползва, че тя е тук, Дани, една красива жена, за Юндола през март, който иска да се запише за приказката, посветена на музиката този път. Какво друго има, новата книжка на Георги е тук, тя пристигна благодарение на един наш приятел, който я донесе от много далеч, от една печатница, много сме благодарни

Георги:  на промоция – 2 книжки – 5лв, 4ри – 10лв, защото тя е 3лв., ама викам 2.50, защото съм малко евреин и византиец и с 50ст. само, иначе ако съм широка душа, ами с един лев дай да смъкнем цената, но те имат определена, те са малко

Силвина: много са хубави за подарък, аз лично на книжките на Учителя, където са този формат, постоянно нося с нас и подарявам на всеки един, където срещна. Преди около 10 дена ми се обади един приятел, който не ми се беше обаждал 5 години и през тези 5 години, така не беше особено добре настроен към нашата работа, все имаше някаква забележка и каза “знаеш ли Силвина, започва най-накрая, до 2 години най-вероятно ще стане този процес, в който ние духовните люде най-вероятно ще се единим, защото факт е, че разединиението, силите на задържането или как да го кажа, работят и хората с егото, което имат, много лесно са склонни да решат, че те са фактор, че те са важни и че този другия е нищо и дай сега ние ще водим бащина дружина” и така той се обади, изключително приятелски, изключително добронамерено и просто бяхме наистина щастливи, че просто е имало една пауза, но ето нещата пак се събират, всъщност дейността на Георги започна именно чрез този човек, Стефан Калайджиев се казва и Розова зора преди 5-6 години и Стефан сега е тук и нека да му дадем думата да сподели

Георги: тук е и ми е приятел много преди да сляза от планината, идваше в стъклената пещера при мен често, ходехме заедно, така че той ми е, така да се каже, първия апостол, имаш думата. 

Стефан: В днешния ден, който е малко облачен, ще направим малко работа, едно съобщение към всички. Разбрах, че това нещо го излъчва нашия приятел Асен и като цяло моето появяване тук е свързано с две части. Първата част е малко практична, тя е свързана с живота на всеки от нас – храненето, храносмилателния тракт на човека, неговото видоизменение.  Наблюдавам дълго време как хората се мъчат да посещават здравословните магазини, виждам усилията им. Потопихме се в последните две години на дъното на едно понятие, което е много спорно, не е бизнес, правиха един цех. Отварям една скоба, че проект розова зора, който може да го видите в сайта http://www.rosovazora.com/ e проект, който почна през 2008 година, в него участват много ваши приятели и лектори, в него участва г-н Елмазов, нашата приятелка Женета, Георги Изворски, Силвина и има още Коста Воденичаров, този отбор започнахме 2008 година и трябва да кажа няколко думи просто от уважение към колегите, за да видите какво ще се случи до 2018. Накратко проекта започна в търсенето на праведен модел за българина, еко-общини, 2008 година тръгнахме с Женет, Гого, тогава стигнахме до село Славянино, там беше купена къща, проекта започна, филмът го има в интернет, на който виждате прекрасен розобер, розите дават своя цвят и ние берем около 2010, 2011. Апогеят беше 2010 година до колкото си спомням, когато имаше много голямо единство и голяма сплотеност, в един определен момент някаква грешка се допусна и започна обратната на центростремителната сила, центробежната сила, всеки тръгна в своята посока и то правилна. Билкарията се разрастна, за моя голяма радост, даже с Емил имаме съвместен магазин в Стара Загора, въпреки че постоянно има за критикуване, Жанет направи с неиния приятел Христо, в момента и при тях процъфтява, до колкото виждам, сега имало много хора, тук днешният лектор, създаде една прекрасна лектория и така или иначе много хора идват да го слушат, аз примерно такава голяма аудитория не знам в България кой може да събере в момента, това е чудесно. Искам да кажа, че винаги центробежните сили идват като закономерен резултат на онова, което просто е като изпит и то трябва да се издържи, тези центробежни сили, всеки поема в своята посока и просто като чели не иска да чува за това, че той е част от общото, от цялото, т.е. в нарушение на онова, което Учителя казва “живот за Цялото”. В България това е много очебийно изразено, никой с никой не се сработва, ние нямаме чувство за екипност българите и просто за това искам да спра малко вниманието ви, да ви кажа, че това е един от най-големите ни дефекти на сегашното ни заболяване в България. Центробежния ход на движение в един определен момент обаче се прекратява и идва ред на центростремителност, отново идва обединяване, но колкото аз знам, според всички предсказания, въпреки че сегашното положение на България е изключително тежко, аз го наричам кома. Мисля, че ще съумеем да го прееодолеем въз основа на онова, което ще се случи и някъде около 18-та година, ако е речено с помощта на всичките големи помагачи начело със Свети Иван Рилски, около 18-та година трябва да тръгнат работите, предстой една преходна година сегашната и още една такава – следващата, но около 18-та година, точно 10 години след като започна розовата зора, смятам да направим една сбирка, в която всички ще бъдете поканени и до тогава от днешния ден вие ще бъдете също поканени, за да се присъедините, заслужава си, ще разберете защо. Значи, дълго време и аз се чудех за какво се занимавах аз като някакъв издател, 500 книги съм издал, стигнах до там, че в цеха изпълнявам редова длъжност, абсолютно домакински работи. Значи създадохме 15 продукта, трябва да ги представя в момента с две изречения. Първия продукт бяха, така да се каже, соленките и крекерите, които ще ги видите тук, те са малки, но за да стане от това нещо това, нещата са много сложни, България в момента има, за ваша информация, тонове, тонове, огромно количество, тонове лимец, който седи и никой не знае какво да го прави, в същото време цената на хляба е нечувано скъпа. Ние се сетихме, че трябва да има крайни продукти от лимец и започнахме с нашите експерименти, значи някъде около 2008 година като почна проекта, 2011 година останахме аз и Евгения, по средата му, всеки си тръгна по своите посоки и ние започнахме да търсим изход, на четвъртия розобер нямаше къде да се спи, купихме къща, появи се сграда – битов комбинат, купихме я и цеха беше създаден на следващата година, розова зора в момента е ЕОД със всичките си ДДС-та и не знам какви си аксесоари, които правят живота на хора като мен нечувано тежък, но трябва да се издържи това нещо, тей като иначе няма начин да работи цеха. Цехът има задача да даде работа на хора, тей като вижте моделът, който беше излъчен преди години, че хората трябва да отиват извън градовете и да живеят здравословно, по мой наблюдения се оказа доста подвеждащ, хората в момента, които тръгнаха по този път нямат пари да си платят тока и ДЖС-емите. В моя модел, който го изпитвам на моя си гръб, виждам хората как се закаляват при свръхтрудни условия, по 8-10 часа работа на ден и устоявайки в трудностите, те създават тази диамантена воля, за която Учителя е говорил, просто натоварванията са големи, няма да обяснявам колко е трудно и по времето на самия розобер, не е просто само така да се берат розите, обработката, всичкото това е огромна трудност, но това нещо е школата на живота, то ви кара да разивате вътрешния силов център във всеки от вас и затова аз смятам, че бъдещето е да създаваме малки производители извън градовете, хората да отиват навънка, но да създават малки производства, това беше откритието, което направихме. Това е голямо откритие да ви кажа. Само преди 5 години аз не го знаех и също упътвах хората, че трябва да отидат в планината. Само след 5 часа тук ще се появи моята позната Веселина, която просто идва в цеха да работи, просто горе те нямат какво да правят със съпруга си и детето си, просто са самотни, не могат да живеят самотни, трябва да има живот за Цялото и всъщото време енергията да се върти, а енергията се върти само когато има производство. Не го бъркам това производство с бизнес. Ние захранваме в момента около стотина магазинчета и трябва да ви кажа, като разнасям продуктите, аз виждам модела във всеки един здравословен магазин, виждам хората какво търсят, книгата за самолечението беше създадена на тази база, самолечението на Арнолд Ерет, книга,  в която вкарахме малко информация за бъдещето на храносмилателния тракт, как той се видоизменя и затова.. да продължа от крекерите и соленката, която беше първия ни продукт, стигнахме до гризините, гризините са на база флейкован лимец, флейковането запомнете е бъдещето на храненето на сегашния и бъдещия човек, флейковането. Има един такъв великан, който там се намира в центъра на България, аз го наричам великан Серсемен, тей като серсемен е велика титла, да работиш безкористно и благодарение на него стигнахме до голямата идеология на флейковането, флейковането е в базата на това, което виждате, това е прословутия шейк, шейкът представлява първия етаж – флейкован лимец, втори етаж – стафиди и орехи, орехови ядки, ситно смляни, счукани по-скоро и отгоре има канела и джинджифил, по същата тази схема ви давам идея, само след една седмица, това тук ще бъде заедно със супата, супата ще бъде създадена отнова върху флейкованият лимец. Кажете ми в момента, знаете ли какво има в магазините? – отрови, как да обясняваме на хората да медитират, когато с 10кг. консерванти в годината, те консервират своите възприятия, те ги консервират и когато този човек от село Първенец ми каза “а бе ти не разбираш ли, че хората са консервирани, къде си се запътил да ходиш да им помагаш”, аз се очудих нали, обаче после като видях, просто в селата хората са като консервирани, те ядат хляб, който е в момента в един пакети с целофан покрити, нарязан на филии и в този хляб има дунапрен, страшна отрова, всичките тези хора, те не могат да стигнат до онова, което говори тук уважавания лектор и до онова, което ние се опитваме да им кажем, тей като те се хранят с отрова. Консервантите, най-голям процент се намират в хляба. Една, тайна, която да споделя със всички вас и много ви моля, разпространявайте я, ако иска някой да прави продукти без консерванти, той не може да го направи това нещо със сегашното брашно, в сегашните брашна има агент, този агент е подобрител и този подобрител е консервант, миналата година по-това време докато стигнем до този извод загубихме около 3 000 меденки, които мухлясаха славно и така ни ги връщаха и ние се чудихме защо става, накрая стигнахме до прослувутия извод, че само с чистото брашно, което е прясно, може да стават продукти, които не изискват консерванти. В момента Розова зора, в 2015 година напук на всички бизнесмени и биопроизводители доказа на всички, че може да има здравословен продукт, който да е без консерванти и в момента заради това нещо някой от тях не ни прощават и не ни взимат нашите продукти, но напук на това цялото нещо, продуктите се развиват прекрасно в малките магазини, тей като хората ги оценяват, няма грам консерванти, аз самия се превърнах в един голям такъв противник на консервантите и полагам вероятно повече енергия срещу тях, тей като разбрах, че планът за геноцид на човечеството се извършва, не чрез ГМО-то, запомнете, чрез консервантите, чрез консервантите, нося отговорност върху това нещо и един ден, ако сме живи и здрави ще поискам 5 години затвор за тези производители на храни, които знаят абсолютно точно какво слагат в продуктите си. В момента твърдя, абсолютно, че всички големи производители, шефове на големи производители, на предприятия за храни абсолютно са наясно какво съдържат техните храни, наясно са, но за тях няма закон, те самите се шегуват с нас и ми казват “а бе слушай, къде си тръгнал с това нещо, ние произвеждаме по 20-30 хиляди, ти произвеждаш по 200 бройки ръчно приготвени”, аз им викам добре, обаче аз все пак съм независим, те обаче изнасят продукцията, забележете къде, казват “ама ние не я даваме, една част от продукцията в България, ние я изнасяме за Иран”, а от Иран какво получаваме, получаваме обратната страна. Искам да кажа, че докато всичките ние се въртим в този кръговрат, не може да има никаква духовност, скъпи приятели, духовността започва в момента, в който се събудим и влезнем под колата, запомнете това нещо в днешния ден, духовността е истинска, когато всеки един от нас се пъхне отдолу под колата, която трябва да се извади от кълта, влезете ли отдолу под колата, вече за вас няма измъкване, вие или потъвате с колата и тя ви смачква или просто я изкарвате,  аз много добре им казах на моите хора в цеха, вие може да си отидете, но аз няма да си отида,  защото просто аз затъвам, на мен ми се пишат точки и практически ще си плащам, тей като трябва да плащам здравни осигуровки, всичкото това нещо, не може да си представите какво чудо е, каква работа са сътворили, но това е направено в резултат на бездушието на хората и на тяхното робско търпение, Господ никога не е създавал нито роби, нито господари, това е, затова е и просто молбата ми е, разнасяйте ги тези факти сред хората, нека да знаят, че наистина трябва да обръщат повече внимание на тези неща, които са много важни. Просто съобщението за нашите продукти, едва ли повече аз трябва да го продължавам при положение, че всеки от вас може да влезе в сайта и да си ги види там, има информация, идеологическата платформа  е много мощна на сайта, но просто обърнете внимание на това, че бъдещия човек, бъдещите деца, които сега се раждат, те не търпят храните, които в момента им предлагаме, те имат друго устройство и поради тази причина трябва да обърнем внимание на храненето и то в неговия модел на нови хранителни модели. Значи, има хранителен модел, при който няма нужда от консерванти, факт. 

Колкото до втората част на съобщението, искам да кажа следното: предполагам много голяма част от вас не знаят, че преди месец и половина, някъде два месеца беше създаден енергиен храм,  знаят ли някой хора за този храм? – един човек, добре,  все пак това показва колко сме информирани и колко сме сплотени в България, енергииния храм  беше създаден край Хасково, дойде един руснак от Екатеринбург и трябва да ви кажа, че аз също виждам бъдещето на енергийните храмове като единствено. На 4-ти септември с една групичка се опитахме да качим една голяма икона, голяма икона на една плоча и писмото на Учителя на връх Мусала, да ви кажа право, след като дълбахме там, три часа си играхме, накрая на другия ден сутринта ги свалиха и двете работи и образа на Свети Иван Рилски свалиха юнаците и свалиха и писмото на Учителя, в момента те се намират малко настрани от върха, после направихме опит да ги попитаме “може ли да стане”, “може, ама трябва да направите такива бюрокращини, че направо не знам и аз как ще стане тази година”, следователно извода какъв е? – така или иначе Иван Рилски си съществува и той въобще пет пари не дава дали ще го слагаме на иконите или няма да го слагаме, той просто минава между хората и помага и то яко помага, работи неуморно. Въпросът е такъв? – как може с неговата помощ и с помощта на останалите, тей като в момента на изграждането на храма присъстваха още двама души, които бяха като него, Геостреос се казва човекът, добър е, на високо равнище е този човек, не е обикновен такъв шарлатанин, иначе аз не мога да отида там, просто да ви кажа енергийните храмове имат огромно бъдеще, Русия е осеяна с такива храмове, имат някъде изградени към 20-тина храма, обърнете внимание в България има голям смисъл да започнем в тази насока, изключително важно е да го знаете това нещо, тепърва ще започнат точките по енергийните храмове да нарастват в България, дали ще бъдат по тракийските могили, които в момента са, една част от тях, работещи или не, но ще има със сигурност енергийни храмове, обаче как да научим хората да обединяват енергията си и да ги захранват тези енергийни храмове, как да стане това, в големия град в момента има един такъв като бетон е, плоча и молитвите почти на никой не излизат отгоре, много е яко просто, хванато е като матрица, в селата е по-пряка връзката за нагоре, това е просто и засега смятам, че трябва да се насочи вниманието към учението на Беинса Дуно, много силно, да се отговори на хората, обяснявайки им, много ви моля, обяснявайте на хората, че няма  никаква братщина и братстване в това да се правят братски училища и братски детски градини, имам куп приятели, които си дават своите пари в тази група, по-добре да ги дават в светските училища, просто истинското братство не се нарича братство в момента, за съжаление учението на Учителя се намира в много тежко състояние  в момента, хората просто не знаят, че общуването с него не преминава през братстванията и през общества, носещи това име, говорете им на хората, за да може те наистина да намерят пътя. Голямата грешка на българите беше, че не предадоха учението на Беинса Дуно на българския народ, то не е предадено, в моето село няма ни един човек, който да го е чул, в Чирпан също няма, в Стара Загора има някъде около 500 човека, това е в този район, реалист съм, за съжаление и не ми се иска да правя такива изводи, но учението на Учителя трябва тепърва да стигне до българския народ, защото ако беше стигнало нямаше българския народ да бъде толкова простодушен и такива грешки да извършва всеки век. И на последно място, да приключа с това, че идва само една единствена религия, която ще видите каква ще бъде, това е религията на нашия Отец, всички тези религии на Мойсей , Мохамед приключват като слагам една скоба, религията, която донесе Спасителя е проекция на религията на бащата, т.е. религията на бащата и религията на истинският спасител Христос са едно, но да си призная, че в момента и православието и източното православие и евангелските неща, всичките те нямат нищо общо със истинският спасител, следователно нашият път на българите е да дърпаме народа към наистина православието, обаче пък към кое православие, не към църковното, а към онова, което се води в момента от тези хора безименните, богомилите, които пък въобще не се наричат с имена, те просто въобще пет пари не дават дали ще ги наричате така или онака, няма смисъл от имена, кой учител иска да го наричат учител, никой, истинският учител трябва да е скрит в момента в миша дупка, има един учител в момента в град Киев, този учител живее в Печолския манастир, този учител в момента лекува хората, пред кабинета му има опашки от хора, лекува ги с една терапия по гръбначния стълб, този учител в момента не се афишира, той си има второ лице, та това е, по-малко учителстване и повече всеки да е ученик на Великия Отец над нас. 

Силвина: Благодарим на Стефан Калайджиев за това споделяне. Може би, да кажа, че за днешния ден той каза да влезнем под колата в калта, а послението на Айлин Кади беше да се вгмурнем в дълбокото, а не да джапаме в плитчините  и беше послание за вярата, Стефчо

Стефан: да ви кажа, Силвина има добра интуиция, тя два пъти е казвала нещо в Розовата зора и два пъти абсолютно точно всичко се сбъдна, да и го кажа днес пред вас

Силвина: ей признания, това да получиш признание на Земята и то от човек като Стефчо с такъв критичен поглед, благодаря. Какво още за днес, има ли още нещо за днес, Георги?

Георги: не, приключваме

Силвина: да ви кажа, карах един месец на сурова храна и се захраних с твоя шейк и трябва да ти кажа, че толкова ми беше добре

Георги: шейка наистина е изключителен. Ами, прекрасни приятели за днес толкова, но това не значи, че се разделяме изобщо, защото ние сме винаги заедно и винаги един до друг, това е най-хубавото нещо, има, разбира се, леко отдалечаване, но аз лично знам едно, разберете ме, Господ никой не го отлъчва и не го пуска, ние се пускаме от неговата ръка и заминаваме, а детето щом се пусне от ръката на майка си и на баща си, две-три годишно, минава през централния пазар, където е така като на арабски пазар, няма начин да не се загуби между хората, това е и загубим ли се.. обаче като намерим след това майка си и баща си, т.е. родителите си, т.е. нашия Отец, пак се хващаме и вървим, това е най-доброто, защото само той знае къде да ни заведе и как, както и родителя знае да се грижи, ние в крайна сметка сме все още много недорасли и малолетни в духа, но това не значи да не вървим напред. Благодаря ви от сърце, поклон и до нови срещи и важното е да дерзаем, а както е казал един, приятел ми е и той в крайна сметка, да действаме и дори и погрешно да е, защото и от там ще черпим опит, дори и с кармата, но вървим по еволюционния път. Благодаря.

Силвина: Приятели, това беше последно събиране за София, те бяха 2 или 3 тази година, от тук нататък в малки групи, кой както му е приятно, но ще се радваме и в Наш дом да ни гостувате във Виноградец. Много благодаря. 

Cart Overview