0

Съмнението

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=KFFSZ31s2Yw

Силвина: Благодарим на център Идея Вита за тяхната работа, за това, че са част от Цялото, всеотдайно, толкова години вече, наскоро си дадох равносметка, че е почти 6 години, почти всеки месец сме на фронтовата линия, така да се каже, и слава Богу, че духа, първо, че на нас ни дава сила и второ, че се появяват все по-светли чисти души, които сякаш, с техния ентусиазъм, с добротата, с това, което те носят като кристално чисти души някак си осмислят и нашата работа и наистина много е хубаво, че точно в началото на годината духа подреди нещата, че да сме тук заедно в София, в този приказен зимен ден, бял, свикнали сме на слънчице, обаче и на такава бяла чистота, също е много красиво, чисто. Иска ми се да започна, сега на коледното събиране обещах, че на всяка среща ще пускам тази песен, която се нарича Марш на светлите сили, но не съм взела компютъра, за да я пусна, тей че ще опитам да я изпея, тя е по музика на Учителя Петър Дънов и текст на Петър Ганев и просто е изключителна, надявам се да даде този ритъм на днешната среща, така тя да премине в този наистина много светъл и мощен ритъм, в същото време толкова лек и лежерен, така както само светлината може да прониква, тя, светлината и любовта изглежда като една лека ефирна енергия, много хора казват “е като говорите, като сме с вас, едно леко, ефирно”, но всъщност, тя е и най-мощната енергия и така:

Марш на Светлите Сили

Духове на светлината стъпват леко в тишината,
слизат те в редици бели от високите предели,

идват на Земята, на хората в сърцата.
И ето раждат се идеи, светли, нови
как да смъкнем тежките окови
на вражди безсмислени, вековни
в мир да заживеем.
И всеки да работи с Радост, Божествена,
ще царува вечна младост, няма никой да умира,
в мир, в любов ще заживеем всички дружно

и ще прославим Бога с песни,
нови песни ще запеем за хармония, всемирна,
нов живот ще заживеем, тялото ни ще просветне
и накрая ще политне в ефира
кат духове на светлината
Духове на Светлината стъпват леко в тишината,
слизат те в редици бели от високите предели,
идват на Земята, на хората в сърцата.

Днешният свят, човекът и природата 

Георги: Слава на Всевишния и Всемогъщ наш баща, че ни е събрал тук, благодаря ви и нему любов и благодарност, слава и признателност во веки. Ще се убеди цялото човечество, не само ние, че всяко едно нещо, всяко едно дело, независимо голямо или малко, трябва да започва и да завършва с великата светла сила, която е около нас и в нас, която е всичко, видимо и невидимо, и ние сме неини частици. Това, което ще го кажа, може би, ще го прочетете някъде или ще го чуете, но искам да ви вдигна самочувствието и да не сме толкова омърлушени или така гледащи негативно на живота и на нещата, защото някой ни каза, че в България, чужденец, че нещо хората били много натъжени, намусени, и му беше обяснено на този човек, че са такива, тей като животът бил такъв. Искам да кажа, че в живота доста голям процент ни е определен, но има и един процент, който можем да си го оправим и онова, което можем да го направим, да го направим, а не да чакаме някой друг да ни свърши нещата. Cпомням си една хубава беседа имах във Велинград, където казвах, че влака, който тръгва от София, през Плевен за Варна, от там трябва да мине, влака ни го дават, ама той е толкова изпушен, седалки, всичко е така, няма отопление, осветление, но иначе има влак и той ще върви, това е все едно да ти дадат нещо, един автомобил, двигател и колата има седалки, само трябва да я постегнеш, да я направиш, да я нагласиш, същото е, както си направим нашия вагон във влака, така ще го ползваме, ще се съберем, ще си направим тапицерия, седалки, ще пуснем осветлението, отоплението, но за това трябва работа и тогава ще си седим, ще си направим чай, ще си седим вътре в купето и ще си пътуваме на уютно, топло, светло и прекрасно, останалите да му мислят, които са в другите вагони и които нямат това. Tака се пътува сега, но ние искаме обикновено наготово да ни се даде всичко. Кой, някой казваше, едно малко градче или село, нищо не се случва, защо не се случва, ама погледни тези планини наоколо, погледни какви поляни, какви хълмове прекрасни, каква гора, ами онази река, която тече, бистрата, покрай селището, нищо не се случва, небето е синьо, по-прекрасно от това може ли и ние завиждаме на тези в града, града какво? – разнообразие има, не, викам вие ще си направите тук една общност и тогава тази общност става център на светлината с единомислещи хора, съидеиници, съработници се правят нещата, тогава и най-загубеното и най-затънтеното село може да стане фокус и да стане известно в целия свят, с какво? – ами с това, че там прилагат 100% добродетелите, най-малкото с приятелството, с зачитането. Има ли значение, дали човек е роден на пъпа на Европа или в Америка, или дали е роден в едно много далечно селце, не е случайно. Силвина пуска оня ден на компютъра гледам, едно детенце такова около 10 годишно, прекрасно, чудно, русо, синеоко, ангел, и мислите са му точно равностойни на мойте, едно към едно, а може би, и е малко по-напред. Значи, питат го, ами защо не трябва да убиваме агънцето, бащата там го питаше,  журналистта от телевизията, то вика “ами защото ще страда” и накрая каза “аз усещам всяко живо същество, което страда”, това детенце, шеста раса, абсолютно, замества 1000 деца от останалите раси, 1 000, защото ме е надминало по съзнание и по дух, чудесни деца се раждат, в такова село, някъде из Лудогорието, из Добруджа беше, споменавам го само, защото това е един абсолютен факт. 

Чудех се наистина какво да говоря, но понеже знам, че това, което ще кажа е много актуално, много е назряло и ние не може да си дадем сметка, че от някой неща зависи нашия живот, не на комшията, не на филанкишията и затова малко знания са необходими, но да ги прилагаме, онова, че знанията с чували, с каруци и със самосвали може да се изсипват, не е знанието толкова важно, а прилагането на знанието, защото знанието го имаме, то ще бъде един интелектуален товар, ако нямаме eдна картина, за да го носим. Хората казват, живота става все по-зле и цялата планета и всичко отива все по към зле, но аз казвам, че живота става все по-красив, все по-чудесен, все по-осезаем и цялата планета и Слънчева система, всичко върви към оправяне, защото баба ми разплиташе старата вълнена фланела, която беше на дупки, изцапана, переше хубаво преждата, наново я пратеше и изплиташе чудесна, прекрасна, нова вълнена фанела, от същия материал, никой нямаше да каже, че е старата. Значи, това е да се рециклират нещата напълно и ние трябва сега да си рециклираме съзнанието наново, тей като стария свят си отива, стария свят заминава напълно и още се усещат неговите негативи, но постепенно ще започват да отслабват. Вижте, когато човек не иска нещо да направи доброволно, го прави, както казвам, доброзорно и така е и със света, Европа се чуди какво да прави емигрантите и бежанците, защо богатата Европа и богатата Америка, или богатия свят, не помогнаха на тези хора, когато си бяха на мястото, защо имаше смисъл от материални блага, да преяждат и препиват и преспиват, целия Запад и цялото земно кълбо, където имаше големи блага, бяха изсипани в тей наречените цивилизовани страни, да не отделим от залъка си и да дадем на онези, които нямат възможност, а и нямат този огромен умствен потенциал, това е, за да може да направят и благата да почнат и  да потекат при тях, ако могат да вършат най-обикновена работа, тогава да я вършат, но не може да искаме повече. Tи от едно дете, което е в детската градина, не може да искаме да ни носи нашата раница, която е 25кг., ще му дадем един килограм и половина, два, да носи, следователно,но света се развива точно по тази програма, сигурно е така, програмата е да може да бъде събудена Европа, че има и много други народи и много бедстващи и гладни и за да им помогне, значи всичко си е нормално, значи няма спокойствие, дори да стойш на центъра на Париж, тогава започва тук да работи сивото вещество и човек започва да взима правилни решения и това му е трудно да вземе, правилните решения, но когато е поставен в екстремна ситуация, той ги взима. Искам да кажа, че у човека е мощта, която за сега е доста запечатана, но силата и мощта е, човек ще стане светия, след това ще стане божество, всеки един, Иисус още го е казал “ще правите чудеса като моите и по-големи от моите”, Учителя също го е казал “аз мога да спра моментално всички войни на земното кълбо, да спра Земята и да я завъртя обратно”, вижте, един човек, големи работи казва, ето аз казвам, че не са големи работи,  а напълно нормални и ще ви кажа, че човек е най-висшето съзнание и творение, затова се казва, че е по образ и подобие Боже и че у него са всички тези заложби, които може, изкарани отвън, тези съкровища, да се работи с тях. Ще приведа следния пример, на дъното на океана има много съкровища, те са обаче в тъмната бездна, това е човешката душа, това е човешкото съзнание и те не са изкарани отвън, като не са изкарани отвън, тези богатства можеш ли да ги ползваш? – не можеш, значи трябва да бъдат изнесени отвън и тогава да боравиш с тези блага, тонове злато вадиш и почваш с него да правиш добрини по света. Cъщото е и с човешкото съзнание, което е на дълбоко и в тъмното са съкровищата, човека започва да ги вади от там едно по едно, но към това трябва да се стреми и когато извади съкровищата, т.е. разшири толкова много съзнанието си, мине една бариера, когато оставя вече всяко едно животинско начало и премине напълно към човешкото, тогава вече започва да става ясновидец, чудотворец, започва да.. дори може да командва природните сили, което е напълно естествено, алхимичните процеси също, това не са чудеса, това е нещо нормално и всеки един от нас ще го направи, ако не за един живот, за много поредица от животи, започва той да изкарва едно по едно тези съкровища и в крайна сметка започва да ги прилага, да ги харчи и от там всичко си идва на мястото. Но казвам, преминава се един рубикон, преминава се една граница от нисшето човешко съзнание към висшето и трябва безпрекословно да спазваш природните и божествени закони, или да работиш само с добродетелите и тогава вече започва да ти се подчинява природата, иначе природата не се подчинява, природата е с много по-нисше съзнание от човешкото, природата си работи със 100% нейно съзнание, а човека работи с 1-2 % от неговото, значи, докато не стане наравно с природата и не я мине отгоре, той трябва да се съобразява с нея, инак стане ли светия е лесно, командва всичко, но докато стане е трудно, пак казвам, всичко се подчинява на човека, като най-висше съзнание, но той трябва да изкара тези богатства и най-напред на него му трябва този морал и тази етичност. Кое го спъва?

Съмнението

Най- сетне стигнахме до същината на темата. Едно основно нещо, което го спъва е съмнението, затова понеже ще говоря за пръв път, така че е нещо ново и човек може да чуе нещо. Съмнението попринцип е една неутрална категория, нито добра, нито лоша, то е принцип, който е заложен в еволюцията, нормален е, естествено, че е Божи принцип в еволюцията, за да може човек да стигне до тей наречената абсолютна вяра. Имаме вярване, след това убеждение и вяра, трите основни неща. Но първото нещо, което е, човек не може да стигне дори и до вярването, да не говорим до убеждението, това е съмнението. Съмнението се разделя на два вида, положително и отрицателно съмнение или позитивно и негативно. Ще говоря за разликата между тях. Когато имаме тей нареченото негативно съмнение или отрицателно, ние нямаме никаква вяра и се съмняваме във всичко, че нищо не може да стане, тогава съмнението поема една разрушителна сила и започва, тя работи против нас, ние винаги сме недоволни от всичко и от всички, след това, след недоволството идва това недоверие към хората и към света, това също ни се пише като минус, от там започват всичките пороци, които са, злоба, завист, които разрушават човека и психиката му, това е негативното съмнение, то не може да произведе нищо добро, това е една огромна разрушителна сила и тя разрушава два основни космически принципа, принципа на съвършенство и принципа на съзидателност, отрицателното, негативното съмнение, нищо не може да направи, то е само разрушително. Позитивното съмнение, с позитивното съмнение работят учените и всички трезвомислещи хора. Обикновено накрая на всяка моя беседа или лекция аз казвам, че не искам да ми вярвате 100%, проверете го, не ми се доверявайте, в никакъв случай, трябва да мине през вас и вие трябва да получите това убеждение, това вярване, това доверие, иначе не може, как сляпо, аз не искам да се вярва нито на мен, а и на който и да е сляпо не трябва да се вярва, съмнението е инструмент от инструментариума на Господа за морално етичните качества у човека. То какво прави, когато е позитивно, примерно учения знае, че трябва да направи нещо, той леко се съмнява, но се съмнява за добре, това съмение го кара към съвършенство, прави много опити и от там прави съзидателност, значи позитивното съмнение е добро, то не е разрушително, то е съзидателно, по този начин се движи еволюцията, то те кара да вървиш напред, макар че един древен, не знам кой от древните философи беше казал – “съмнявай се във всичко”, да, съмнявай се във всичко, но зависи какво е съмнението. Затова сега така подробно говоря за единия вид съмнение и за другия, но то иначе е дадено като принцип, но и едното и другото съмнение ни води към вярата. Значи, аз съм най-големия нихилист, отричам всичко, всичко разрушавам, нямам един бял ден, за мен нито един човек не е свестен, за мен всичко е абсолютно недостижимо, всичко е опропастено и понеже се съмнявам, казвам “а бе остави тази работа не става, онова не става, третото не става, всичко, този не е добър, оня не е добър”, това съмнение ме убива и в крайна сметка аз си заминавам летално от този свят, но в следващото прераждане то пак ми се трупа на главата, докато най-сетне идва, дали след 10, след 20 или след 50 инкарнации на Земята, моята душа вика на този ум, който ми е даден, посредник – “Стига бе, мини към позитивната страна иначе ще се раждаш, ама тук постоянно ще се въртиш в самсарата, т.е. в този кръг на прераждане, ти не можеш да вървиш напред, ти не еволюираш по този начин, може да се съмняваш, ама се съмнявай позитивно”. Ето какво става, когато един учен работи, примерно той трябва да прави слънчеви панели, човека, физик ли е, какъв е, може да е откривател, може да е изобретател, най-напред се запознава с.. да, слънчевия панел ще го слагам там, ще го грее слънцето, има си технология, какъв цвят трябва да бъде, колко голям трябва да бъде, всичко това е измислено, той започва да засилва, вика “аз като сложа една лупа, една леща, може да се усили 10 пъти или 100 пъти светлината, тогава евентуално тока, който произвежда, енергията този панел, почва също да се увеличава” и той работи със светлината и започва да я прокарва през разни лещи все повече и повече и докато достигне до максимума, малка леща, обаче огромна концентрация на светлината и може да дава много, но както си седи и си мисли, той се съмнява позитивно като си казва “а бе до тук – ето това е стремежа към съвършенство и съзидателност – не е изчерпано още, я да видим светлината, какви други работи има освен светлина”, знаете ли какво има светлината? – налягане, ама не може да бъде, ето, светло е, светло е и една свещ има налягане, светлината щом свети, вие не го усещате, ама има налягане, един прожектор и една по-голяма лампа ще има още по-голямо налягане, а слънцето като светне на зенита през юни, юли има много голямо налягане на светлината, учените вече са го открили, именно този учен, който работи вика “абе защо аз не взема аджеба да използвам и налягане”, съмнението го е довело до там, съмнението е прекрасно, ама позитивното, за негативното стига толкова, ясно е, че ще ни разруши и ще ни убие в крайна сметка. И той казва “значи може – започва сега да работи – как аз да използвам динамичното налягане на светлината и от там вече да засиля КПД-то, коефициента на полезно действие на този панел”, два метра на един или един метър на 50 и наистина достига, експерименти напрекъснато, но в крайна сметка достига и започва да използва и налягането. Обаче както си седи с мен, говорим си и си пием кафето, изведнъж му светва тук на него, защото продължава да се съмнява, но позитивно, “това не може да бъде края, има още работи, които могат да се използват” и случайно му щуква тази мисъл, което се отнася за цялата наука и за всичко, “ами не мога ли аз да използвам разумността на светлината”, разумността, чак сега започвам да виждам, че науката и техниката на земното кълбо, някой, свалям им шапка на тези учени, започват да използват и разумността, т.е. невидимото, невидимият свят, свързват науката с езотериката, ако не я свържат, до тук сме, повече не може да вървим, защото езотериката започва да взима превес и тогава казват “светлината има разум, я да се свържем с този разум по някакъв начин, технически”, защото всеки един човек може да се свърже със всякакъв разум, не само на земното кълбо, но и в Вселената, всички сме свързани и може да се свържете, като достигнете определено ниво, разбира се, със всякакъв разум, значи може да разберете и тревичката, и камъчето, и дървото, и птицата, и рибката, и небето какво ви казва, облака какво ви казва, слънцето какво ви казва, земята, тази скала какво ви казва, всичко във Вселената, а освен това и извън Вселената какво ви казват, като погледнеш една звезда отгоре, този, който седи пред вас си е правил този експеримент, една звезда, точно на зенита, определена, може да не я гледаш с телескоп, може да се свържеш моментално с нея и тя ще ти каже на колко светлинни години от Земята е, каква маса има, какво, що, пълна подробност и пълна информация, това го казва Георги Изворски и се подписва, от-до, кога ще дойдат хората до това, лично аз не знам, но в това вярвам и нямам капка съмнение, нито негативно, нито позитивно. Както казах позитивното съмнение ни води към вярването, учена вече е проверил всичко, той вече има не само вярване, той има убеждение, а когато започне да контактува с разума и успее да го вкара в технически средства, тогава вече той е станал светия, стигнал е до вярата. Вие мислите, че аз съм вярващ човек или друг като вика аз съм вярващ човек, няма такива работи, досега вярващ човек аз не съм видял, жив вярващ човек, дори и за себе си не мога да кажа, да, човек с вярване, до убеждение, но ако си вярващ човек, о ти си стигнал на нивото почти на Христос, един от най-големите светии, това е, по-малко няма, това е истинската вяра, значи това е абсолютната вяра, но ние вървим нагоре, докато сме живи, докато съществуваме ще има съмнение, но това съмнение, негативното, трябва изобщо да го забравим и да имаме само позитивни съмнения и положителни неща. Да, значи, както едни викат “емигрантите опропастиха Европа”, “войните в целия свят станаха по-лоши”, гледай положителната страна, емигрантите събудиха Европа и колкото повече войни, толкова по-рано човечеството ще спре с насилието, абсолютно ще спре,  защото ще гледа да оцелее и няма да му се занимава тази страна против онази страна. Бедна е човешката фантазия и човешкото въображение, онова, което чака земното кълбо, не искам да съм лош пророк, аз казвам, че много хубави неща, но когато започват катаклизмите, ако хората не се обединят и тази крилата фраза, която я казвам – “най-хубавото е да сме заедно”, това е самата истина, най-хубавото е, че сме заедно и най-хубавото е да сме заедно, това ми е пожеланието към света и по-малко няма и затова всички, които сме в тази зала работим за това и не само тук, ами има много същества, които са работници и служители на светлината и апостоли на светлината, които работят по цялото земно кълбо. А сега тази раса, дето сега се ражда, те са просто такива, те нямат нужда нито от обучение, нито от нищо, те просто морално-етичния кодекс на Вселената явно го изпълняват. Така, ученият стига до убеждението и казва “това направих, това направих, това направих, всичко е точно” и го излага, така и до там е стигнал чрез съмнението, затова съмнението, когато работи на положителната, на позитивната страна е чудесно, то води много бързо наистина към доверието, към убеждението и от там е само една крачка до вярата.

Как да работим

Мисля си, че каквато и работа да подхванем или който и човек да видим, най-напред трябва да търсим у него най-висшето, тази работа, която я започваме да я правим,  да знаем, че тя, дори и най-обикновената работа да е, най-тривиалната, аз да копая градината, че да засадя 20 гнезда картофи, знам, че именно от моята работа и от съвършенството на моята работа, това всичкото има значение, за Вселената, и това е така от най-малката работа, до най-голямата. Значи, ако аз свърша тази работа със сърце, направя едно хубаво гнездо, сложа на три картофа, далеч един от друг на пет, десет см., зависи какво е времето, заринеш ги, стъпчеш ги, сложиш си ръцете и ги благословиш и казваш “Господи вече от тук ги предавам на теб, аз съм до тук, сложил съм ги в Земята, всичко е точно, ще продължавам да се грижа за тях, да ги наглеждам, но повечето зависи от теб, от колкото от мен”. Значи, първо всяка работа трябва да я започваш, да бъде благословена, и да кажеш “Господи, днес ще садя картофи, аз искам да ги садим заедно”, не че Бог е другаде, но той иска, да го чуе това, тогава веднага усещаш излъчването и Божията любов те обхваща като една златна сфера, един златен поток минава през теб, за един момент да си помислиш. Значи човешкото съзнание е толкова висше, че аз не мога да го изкажа и не мога да го предам по обикновен начин, моментално само да си помислиш можеш да се свържеш със централното слънце на Вселената и то моментално да започне да ти говори, трябва да си си отворил вече съзнанието, т.е. да си преминал рубикона. Нека мислят, че разказвам приказки от 1001 нощ, всичко това, което казвам, ще стане и вече дори е станало някъде и много хора го знаят. Тази работа като си я свърша съвършенно и я изпипам хубаво, това е нещо чудесно, което ме издига, значи на мен ми се пише плюс, а и Вселената печели, защото аз съм вложил любов, дори и една капка любов е важна за Вселената, а капка ненавист, капка омраза, тя е абсолютно разрушителна и може да разруши много неща, докато една капка любов пък може да ги възстанови, това е разликата и е огромната разлика. Ако аз обаче работя, мислейки си, че ще отида или да си пия на обяд гроздовата, или за кафе, или че минава една руса хубава кафеджийка, отива в кафенето да го отвори сутринта, и аз копая, ама аз гледам натам и копая така, нали, едното гнездо, второто гнездо, бутам с крак картофите, защото те са изсипани накуп, нали, така, мачкам ги, викам “е няма начин да не станат”, засадил ли съм ги, засадил съм ги, ама и едното е засаждане и другото е засаждане, друго е когато на колене в пръстта застанеш, друго е когато вземеш картофа и го погалиш и го слагаш “мойто момче тук”, другото тук. Аз съм гледал хора с такъв морал.. баба ми беше такава, ама тя дигаше шепите пръст ей така и беше доволна, вика “ей сега става за садене, хубаво е”, хубаво е да правиш всичко с любов, затова си говорим, нищо да не го оставяш току така на самотек. Значи, ако имаш негативното мислене, негативното съмнение, ти го оставяш на самотек, или го вършиш през пръсти. 

Когато имаш към всичко позитивно отношение, защото това отношение се връща към нас, не нещо друго. Не бива да се съмняваме в доброто и аз пак казвам, затова започнах, търсим у всеки човек, във всяка една ситуация, или във всяко едно нещо, най-висшето кое е, най-висшето, една добра черта, човек има една добра черта, да кажа, тази черта му е трудолюбието, рано става, отива на работа, и ето гледа си работата и я гледа с ищах, така да се каже, с желание, ищаха е по-висша степен от желанието, тя е, може би, турска дума, с мерак, значи като отива и като прави това, иначе може да е така, ръбат човек, да му се сърдят, тоя, оня, да викат, че не е добър, обаче хваща се човека за тази добра черта и вика ето това е най-висшето, и като започва да изследва неговото трудолюбие, може от най-висшето може да разбере най-нисшето, защо прави тези неща човека, може би иска, нарочно е такъв, нали с другите се държи по-некоректно и по-лошо, защото иска да се запази, той е една нежна, финна, лирична душа. Такъв беше и Димитър Казаков Нерон, за който съм написал книгата, той беше наистина една такава душа, обаче за да се запази, беше много груб, държеше се с хората, поради тази причина, той не знаеше кой какъв е и понеже много пъти са го убождали хората по различни начини и заради това гледаше да се запази. Значи пак казвам, във всяко едно нещо, няма да го гледаме еднозначно човека, за този викат, че не е добър човек и ние да кажем да, такъв е, защото само тези качества му предават. За тази ситуация, която е, ама гледаме, тази не е добра ситуация, я да видим какво е станало там, ама гръмна нещо, еми гръмна Чернобил, гръмна Фукушима и когато казвам, че е било за добро, те не вярват, да, радиацията, много облъчи, много направи, значи. Вижте, когато е трябвало да се жертва някой, отива и се жертва за нещо, но останалите оцеляват. Примерно един трябва да види за какво става въпрос. Ще ви кажа простата система. Когато от вълчата глутница някой вълк е отровен, обаче е оцелял от отровата и това е водача на глутницата, като види една овца, че е сложена на поляната, изпраща най-слабия от вълците, кара го да отиде да яде, след час, два, вижда, ако умре, не пипат, ако не умре, отиват и тогава се наяждат, освен това, вълка е изключително интелигентно, умно животно, сигурно най-малко е 50 пъти по умен и по-вариативен от лисицата, лисицата била, не е вярно, лисицата  е едно доста елементарно животинче, но вълка да, вълка отива, прави един кръг и почва да души, ако има човешка миризма наоколо или стъпки, не, водача не дава на никой да се приближи, ръмжи и ги гони, затова какво са измислили хората, които много им щрака тук, висока скала, десетина метра, долу е поляната, слагат една силна отрова  в  една одрана овца и я хвърлят отгоре, всичко с ръкавици, в снега пада или на поляната и тогава идват животинките и гледат всичко е точно, няма отстрани нищо. Значи това непрекъснато надлъгване, беше ми мисълта и за животните и за хората, вълка праща един за да се жертва, 50 вълка в глутницата, те са му на главата, той отговаря за тях, нали им е водач, ръководител, началник, един прежалва, значи може да са заминали, онези, които е трябвало да бъдат облъчени от радиоактивността са облъчени, онези, които по списък е трябвало да си заминат, са си заминали, дали е от болест, дали е от войната, тези хора са по списък, те заминават, защото това не е от нас, за какво ще ни е страх, но останалите, които са останали, седем, осем, девет, десет милиарда, отишли са си хиляди хора, обаче са останали милиярди, всички от тези милиарди получават по една хубава имунизационна инжекция против радиация, защото слънцето засилва радио-активното си лъчение, досега само около един път и половина, а още пет, шест пъти, лично четох при Учителя, той казва “слънцето ще засили греенето си  – по простия начин го казва – 10 пъти”, на мен ми е казано седем, е малко ли са седем пъти, не са 10, 10 му е казано на него, толкова казва, седем пъти казват на мен, толкова казвам, ама може би и за тези 100 години, от както той го е казал това, то си е увеличило 3 пъти греенето, не знам и затова сега са ми казали още 7 пъти, но от тези 7 пъти, един път мина и половина, остават пет пъти и половина, прочетете последните страници на откровението на Йоан Богослов, там черно на бяло го пише, значи хората няма да могат да издържат на греенето на слънцето, по телата им ще се появят струпеи и те ще се опитват да се скрият между скалите, значи много добре слънчевото греене е описано там, аз сега само го цитирам. Затова искам нещо да ви кажа – да мислите със собствения си ум, няма да се подвеждате от никого, за нищо, проверявате, но проверявате с позитивно съмнение, не с негативно, да съмнявате се, “а бе я да видим дали е това така, дали медиите, които казват, че.. дали ей ще опропастят бежанците Европа”, Европа не може да бъде, Европа си е Европа, как ще са отишли там, милион, два, три, пет, десет, 50 милиона, да отидат, пак не могат, нито ще я изместят, нито ще я повредят, могат да правят различни неща на другите хора и за нещата, но и затова може да бъдат озаптени, т.е. да бъдат спрени. Заради това, когато се говори едно, духовния човек, интелигентния човек започва да обикаля сградата, за да я огледа от всички страни, иначе го водят отпред, показват му една хубава фасада, казват му “а бе това е дворец, той е прекрасен и т.н.”, а то е само декор, ако минеш отзад – празно, няма нищо, то е направено само една стена. Следователно човек оглежда всичко и няма да си правите прибързани изводи за абсолютно нищо и никого и няма да държите с тази фанатичност за нещо, което е, тоя добър, тоя лош, това черно, това бяло, не, има си добри качества и единия и другия, защото и отвъд океана онзи, който командва, и отсам, който командва, те са командвани от Генералния щаб, а над Генералния щаб има един разум, вселенски, всемъдър, всесилен и всеобичащ, който прави всички неща, но нашата задача е да си свършим нашата работа, нашата работа е, какво? – нашето отношение към нещата, ние да променим себе си, затова ще бъде само за добро и положително, по този начин ние започваме да си увеличаваме вибрацията. Знаете ли идва при мен един човек и вика “главата ме боли”, “седни”, нямам право, разбира се, да лекувам, Небето не ми дава, ама викам “седни тук, ей сега ще ти мине главата”, слагам си ръцете отгоре и след една минута главата му минава, ама чудо, не е чудо, това е най-простото нещо, понеже имам по-висока вибрация от него, всяка една разумност по-висока и вибрация командва по-нисшата. Значи, от два скачени съдове този е тук, другия е по-високо, по-високото има течност, той започва да дава на втория, от тука започва да тече надолу, от тука на горе не може да тече, следователно повишавам вибрацията му, като му повиша вибрацията, на него моментално болката го оставя, защото болката може да държи на една определена вибрация, тя иска да го подсети нещо,  ако се сети сам, му минава, и вземе мерки, но ако не се сети сам, трябва му малко помощ, но ако започне да търси помощ от другаде всеки един ден, или да отиде.. аз, напротив, държа на медицината, тя е добра и има успехи и е напредничава, тази, която е напредничева, другата, която е изостанала, традиционната медицина трябва много да върви напред за да стигне и да започне да работи с невидимите тела на човека, не започне ли да работи с невидимото, с виртуалното, няма да може да се развива напред, само ако мисли да минава с капсули, с хапченца, с инжекции и т.н., добри са и тези неща, без тях също не може, до където е стигнала, но трябва да върви напред. 

Вибрация не е най-точната дума, нещо, което вибрира, ще ви кажа, че нехармоничното трептене се казва вибрация. Хармоничното трептене се казва честота, то е много просто, тази честота е на пулсации, на вълни, има работа, има малка почивка, има работа, има почивка, има работа, има почивка и  това е. Чалъмите, не са кой знае какви, за да си повдигнем обаче вибрацията, пороците не могат да ни повдигнат вибрацията, нито алчността, нито завистта, нито ненавистта, нито омразата, да не говоря за ревността, която е абсолютното нещо, което те вкарва в най-тъмните дълбини долу, направо в Ада, живееш уж на Земята, ти живееш в Ада, да не говорим и за тези по-дребните, айде мързела, чревоугодничеството и т.н., но всичко това са пороци, дори един хазарт също е порок, защото пороците те привързват към себе си много яко и много силно, а човек трябва да бъде привързан не към пороците, да бъде привързан към добродетелите и да стане едно цяло, едно монолитно цяло с тях, значи добродетелите, като се започне – благородство, великодушие, благоразумие, смелост, вярност, щедрост, милосърдие, еми такива трябва да бъдем, и жертвоготовност. 

Ще ви кажа какво съм забелязъл, това, може би, съм го казвал, но ще го кажа пак, човек трябва да си обича началника, шефа, ръководителя, да го уважава и да го обича, и роба дори трябва да си обича господаря, ако роба си обича господаря, той ще засее картофите, както ги засявам аз, гали, слага, ако не си обича, а по робски работи, ще ги набута вътре с крак, ще ги натъпче и господаря му като попита “Иванчо, ти зася ли ми картофите”, “да шефе, всичко е точно”, да, ама не. Значи, когато започваш да обичаш един човек, а обезателно подчинен ли си, за да бъде блестящ, трябва да си обича ръководителите, но за да го обича, ръководителя какъв трябва да бъде? – също има изисквания, аз ще ви кажа, ръководителя трябва да бъде пожертвователен човек и да може за всеки един член на колектива да е способен да жертва живота си, ето това са светиите, но ръководител, който е такъв, свалям му шапка, и наистина той е обичан, затова великите военачалници като се почне от Авитохол, Атила, Александър Македонски и Наполеон са били обичани, защо? – защото са били на тази висота, пълководци големи, но те са слизали долу, до най-обикновения войник и са го уважавали и са го обичали. Когато хваща чумата на Александър Македонски войниците и 50 хил. умират от 150 хил. армия, той отива и изпраща всеки един и му вдъхва доверие, те мрат като мухи. Наполеон с далекогледа стой и върви прав, отсреща го стрелят, прав е, другите са в окопите, коршумите само му свирят от тук и от тук, такава смелост, която да покажеш на подчинените. Много случки има, които съм ги гледал и една има, аз преди много години я разказвах за един началник на пожарна, Софийската, случило се е още по времето на социализма и едно от момчетата, който е било свидетел ми го разказва, вика “правим Резиденция Бояна и долу пламва пожар, долу са кабели, пластмаси, всичко, черен гъст, задушлив дим и ние всички се юрнахме и бягаме навън, избягахме, но някой се обадил и пожарните идват след 5 минути, едната пожарна идва и със втората идва началника на пожарната лично, там, все пак е резиденция, скача  и вика “има ли вътре”, един от колегите, момчето, дето е служило там вика “има, остана във втората стая в дясно в дима, не можахме да го изкараме, защото пламъци имаше и много гъст дим, щяхме да се задушим, остана май едно момче” – май – нищо не казва, маркучите вода бият, той си намокри кърпичката, върза си я и влезна вътре, след няколко минути изтегли навън един як такъв бабаит, който е от работниците и го изтегли, остави го на поляната и почна да му прави изкуствено дишане уста в уста и оня започна да диша, след това го качи на една, не пожарна, а към пожарните една лека кола с пожарните дойде, качи го на джипа и вика “закарайте го в Пирогов”, а то момчето започна да се свестява и после разбрахме, че е добре и е наред, но е бил обгазен – виждате ли – отвън излизат и началниците на тези момчета – той вика – аз бях трудова там – в трудови войски и е работил – имахме, нашия капитан беше там, други, повече от половината видяха, че единия остава вътре, обаче никой не взе мерки, дойде началника на пожарната и влезе, така смело, аз гледах, а отвътре облаци черен дим, нищо не се вижда, само му казахме във втората стая в дясно, някой му каза”, това е достоен ръководител и достоен началник. Разбрахте ли сега разликата между ангелите, божествата и обикновените хора, когато слезе на Земята един ангел, той е готов да си даде живота за всяко човешко същество без да се замисля, така стават светиите, Иисус дойде, той си имаше мисия и го даде за всички, пак един, но сина Божии, а от ангелите колко много са си дали живота, мога да говоря, примери много и все верни. Когато говоря за приятелството и за саможертвата, аз съм го казвал този случай, който някъде може и да е описан, хващат един от приятелите, който извършил престъпление и го осъждат на смърт, откарват да го бесят, а неговият приятел, поради тази причина се скарват, неговия приятел казва “а бе прости ми, прощавай, аз не знам защо да се караме и искам да си останем приятели”, престъпника мълчи, вика “не, не, махай се от тук, мен са ме осъдили вече, ти не дойде”, а то понеже не е искал да отиде да свърши с него престъплението, двамата да участват, оня не иска и вика “не, не, ти не дойде, изостави ме, предаде ме, предател” и т.н., вървят заедно  и продължават, вече отиват към ешафода, и престъпника казва “ако си ми истински приятел, ето ти вместо мен ще отидеш на въжето”, той казва “добре, съгласен съм” и отива при съдията и казва “мога ли да го заместя, ето той ми е приятел и вместо неговия живот, моя да го дам”, съдията вика “да, за нас няма значение кой е, ние трябва да обесим престъпника”, освобождават го него, хващат го и обесват невинния. Това е притчата за приятелството и си помислете за саможертвата, един от двамата е бил ангел нали, но кой?

Закона на даването

Ще кажа още няколко думи само за даването, за закона на даването, после ще дам думата на Силвина, която има доста работи да ви каже. Без даване няма път нагоре, получаването е чудесно нещо, получаването е доволство, даването е щастие, пак повтарям, получаването е доволство, даването е щастие, убедил съм се съвсем, хиляди пъти, аз се чувствам по-щастлив, от на дарения. Вчера следобяд в 4 часа точно така се почувствах, ще ви кажа случая, понеже съм най-близо, да ви го кажа ли, за себе си, експеримент, имам един братовчед, с който сме близки, като братя, той ми е останал от родата, така да се каже, и му отивам на гости да си честитим след новата година, не можах да отида нито на Йордановден, нито там по празниците, занесох му нещо, орехи ли какво, ядки, дребни такива, обаче гледам го, той пенсионер човека, седи, прие ме, вика “ей тука, ако искаш ще спиш при мен и така нататък, да не си ходиш”, викам “не, благодаря, трябва да се прибирам”, бях си купил винетка за новата 2016 година, която колко струва? – 97лв., тя ми е в джоба, по едно време си помислих защо да не му я подаря, този човек беше неизказано доволен, а сигурно и щастлив, но моето щастие беше по-голямо като го зарадвах, той вика “аз не мога да си купя винетка за цялата година, аз си купувам, ако излизам, ама иначе само карам из града”, “пътувай където искаш и както искаш”, такова щастие ме заля, това беше точно преди да си тръгна, извадих винетката и му я дадох. Говоря за даването, но тук ще направя една лека скоба, наистина аз съм го казвал не веднъж, когато преди много години в планината ми казаха формулата за издигане да станеш светия – Даване! Даване! Даване! Служене! Служене! Служене! Така е, но не и безразборното даване, значи трябва да определим, да даваме мъдро, трябва да влагаме мъдрост в даването, не, както един приятел от студентските години, на който един му иска непрекъснато пари и той му дава, а  той ги изиграва на рулетка и когато последния път не могъл да плати на рулетката, отива и пак му иска сумата, която не е малка, 800лв. или 1000, и казва “ако не ги платя на казиното до една седмица. ще изпратят биячите си да ме пребият”, лично аз, колкото и да съм милосърден и да обичам човека, щях да го оставя да го опляскат, за 1000лв. нямаше да го убият, те са взимали много повече от него, но щеше да му бъде хубав урок, защото Небето иска да му даде урок, а аз излизам против волята Божия, аз му давам пари и за сетен път го отървавам, а той нищо не върши, само играе на рулетка, на хазарт, хазарта е хубаво нещо, аз това му го казах на моя приятел, защото наистина ми е приятел от студентските години, “еми, имаш пари, давай му, но лично аз не бих го направил, защото почвам да бъркам програмата на Небето, този човек един път иска, втори, трети, четвърти път, ти му даваш” и когато последния път пак го питал за какво и той тогава му казал за какво, иначе “ще ти ги върна”, ама не му ги връща, викам “човек щом още първия път, ако не ти върне парите, даваш му втори път, повече не,но след третия път – абсурд, ако го видиш, ако иска да умре от глад, ако имаш хляб му даваш, ако не, не му даваш нищо, оставяш го да си научи урока, има си програма, ти се бъркаш в Божията воля”, затова когато даваме, да се дава с разум, дава се наистина на онзи, който има нужда, а не на онзи, който няма нужда и за глупости ще пропилее средствата, на такъв не се дава, лично на мен ми беше направена забележка преди 20 или 30 години от Небето да не давам току-така и да не помагам на хора, които нямат нужда от помощ. Значи, без даване не може, когато човек се смири и започва да дава мъдро, умно, по този начин той дава своя десятък на този, който наистина вижда, че върви напред и има ефект, на онзи, който не и не иска да се развива по абсолютно никакъв начин, на него не, оставяш го да се изпълни Божествената програма за него. И така, само това исках да вметна, защото аз съм написал цяла книжка, “Закона за даването” се казва, даването е проявата на щедрост, която ни издига във високите нива. Значи, пак казвам, има едно божество, което казва “Блажени тези, които получават, но дваж по-блажени тези, които дават. Блажени тези, които са обичани, но дваж по-блажени тези, които обичат”.Значи, вижте, Бог трябва да се убеди, че ние сме достойни източници на неговите блага, на неговите принципи, на неговите закони, на неговите добродетели, тогава вече започва да ни гледа с друго око, иначе сме в онези, които трябва да се възпитават, трябва дали с добро, или недобро, дали доброволно, или доброзорно, но когато наистина започнеш да вървиш по Божия път и да работиш само с добродетелите, ти наистина ставаш много по-мил на Бога, защото последното от тези блаженства гласи “Блажени тези, които любят Бога, но дваж по-блажени тези, които Бог люби”. Сега има думата Силвинка. 

Видение за спасителните лодки

Силвина: Искам да разкажа първо моето видение за спасителните лодки, което дойде края на миналата година. Не знам, някъде юли, когато настъпи и на беседата на Виноградец в Наш Дом казах, така, спусна се информацията, че всъщност Земята навлиза в глобалното чистилище и законът за кармата вече работи, няма отлагане, просто почти на секундата нещата се случват, изчистват и наистина тогава при доста хора го наблюдавах, здравословни проблеми, много хора с рак, много хора с различни пороци, неща, които изплуват на повърхността и не могат да ги овладеят, просто не го осъзнават, че трябва да го направят, може би. Тази година, така, както започна, има една почивка, значи не е това постоянно.. постоянен приток на енергия към теб, така че ти да се променяш, а сякаш е на едни вълни, като чели почивката е по-дълга на тези остри фази на неща, които изплуват у теб и това става толкова бързо понякога, че човек не може да отреагира и отработи, дори съзнателно да се стреми да работи по този процес. Видението беше следното: Георги е казвал за хора, които се влияят по различни духовни течения, религии, че всеки е капитан, в крайна сметка на собствената си лодка и че от него зависи накъде я води, как я управлява, и така всъщност видях, че всички ние, всеки на неговата лодка си я кара на някъде в едно море, което е спокойно, хубаво, обаче забелязах, че във всички лодки има една малка пукнатинка и от тази пукнатинка влиза малко вода и хората имаха различен начин да реагират на това нещо, някой тотално го игнорираха и просто казаха, че всичко е наред, някой дори си бяха направили лодките цели титаници такива, кораби и въобще не обръщаха внимание какво се случва в трюма на лодката, а се вихриха горе на палубите в купони, в забавления и така живота си върви. Обаче в един момент вълните станаха по-големи, смрачи се и тогава тези цепнатинки започнаха при всички да стават все по-големи, тогава някой от хората продължиха да игнорират това нещо, останаха си горе в танциите и на купона и просто си потънаха, а тези, които стигнаха до осъзнаването, че нещо трябва да променят, че има нещо, което не е наред в крайна сметка и това нещо, което не е наред, са самите тях, опитаха се да вземат някой мерки, някой не взеха правилните мерки и започнаха да изпомпват вода, ама то изпомпваш вода, ама си седиш на същото място, а цепнатината продължава да се увеличава, това са обикновено хора, който малко от пусто в празно, просто се занимават с неща, които са несъществени. Тези, които се сетиха и запушиха пропойната с някакви подръчни средства за тях имаше шанс със спасителните лодки, които имаха да стигнат към спасителния бряг, но тук отново се появи и съмнението, появи се и човешкото его, някой решиха, че понеже те са капитаните на собствената си лодка, те знаят, обаче това знание идваше от ума, не от сърцето и те поеха, ама точно в погрешната посока на тази, където е спасителния бряг, други се подведоха и имаше хора с много голямо его, които казваха аз знам, аз ще ви поведа, аз знам на къде е посоката, но те никога не са били на този спасителен бряг  и това тяхно познание не идваше от тяхната същност и от духа, а от тяхното его, хората, които тръгнаха след тях също тръгнаха в погрешната посока, не знам какво значи погрешна посока, но така или иначе не тръгнаха към спасителния бряг, тогава от спасителния бряг се появиха хора, които също са минали по пътя, защото всеки един от нас е минал по този път, всеки е имал една малка пукнатинка някъде в неговото същество, която е трябвало да обработи да стигне до спасителния бряг, да си ремонтира лодката и вече стигайки до съзнанието, че това знание, изминавайки този път, то не е само за него, а то е наистина и за другите, които идват след него и така всъщност от към спасителния бряг тръгна цяла голяма група от хора, които знаеха верния път, но интересното, после си помислих, че никой не подкара лодката на другия, те просто им посочиха посоката и ги оставиха вече на тяхната вяра, защото при някой от тях съмнението отново се появи и казаха “а тоз пък сега на мен ще ми каже, аз съм прочел толкова книги, толкова неща знам, този кой е, че на мен ще ми каже” и точно това съмнение отново ги отклони, част от хората, които все пак бяха стиганали до този момент да имат посоката и то вярната посока, други тръгнаха обаче някъде по средата си казаха “а бе чакай малко сега, дали това е така, този човек ни води, ама кой е този човек, аз не го познавам” и се върнаха, след като вече бяха минали този път, те никога нямаше да тръгнат по този път, защото вече смятаха, че това е погрешния път. Тези, които стигнаха, си ремонтираха лодките и вече бяха готови да помагат на следващите. Но после се питах, но какви са тези лодки, това море, този бряг, това физическо място, разбира се, че не е физическо, значи пукнатините са тези наши малки пороци, които всеки един от нас има, а спасителния  бряг са добродетелите, това наистина е така и така това време абсолютно е дошло, всеки да се ориентира на къде да поеме и да се определи, защото когато в нас има и дозата колебание и съмнение, винаги отстрани има и други хора, които ни провокират, най-близките ни обикновено са това, докато все още не сме се определили в пътя си и си кажем “да това е моят път, аз съм това, което съм, това е моят път, независимо кой какво мисли, кой какво говори за мен, няма нещо, което да ме извади от този път”, това е да се определиш, когато го направиш, тези хора, дето те критикуват или се опитват да те отклонят, те буквално изчезват от живота ти, а дори да останат, те се променят, те всъщност започват да ти помагат в един момент и тогава, разбира се, съмнението продължава да работи в теб, то е една функция на ума, сърцето винаги знае правилната посока, но тази функция на ума,както Георги каза тя може да е градивна, може и да е разрушителна, когато се използва правилната посока. И така, това беше края на миналата година, това видение. 

Друго, за миналата година ми се иска така една като равносметка, специално аз съм много щастлива, защото нашия център започна работа, това е нещо, в което просто влагам много енергия и вярвам безпрекословно, че това е едно бъдеще и ще бъде много полезно. Също започнах да се занимавам с лечителство, което винаги съм го знаела и съм го можела, но ме спираха, не съм била готова, сега нещата напредват.  

Техники за пречистване на тялото 

А и ми се иска да споделя с вас три, четири нещица, които са много полезни на чисто физическо ниво как човек може да работи, за да се пречиства, неща, които лично достигнах до тях, защото както казах всеки си има неговата цепнатинка, при мен беше горделивостта и на морето като беше нашия семинар, работехме точно, за да се отработват пороците, така че този порок, който всеки го има ни свързва с ниската честота, която ние излъчваме, с ниски честоти, които се явяват в тялото ни под формата на различни вируси и бактерии и това е  една армия от същества, която в един момент дори може да вземе превес, тогава се получава рак, може да вземе превес, защото те също си имат тяхно съзнание, да вземе превес на нашето съзнание, на нашите клетки, които са, нашите съработници. 

Така че първото и най-важно, за да се справи човек с това, трябва да работи с порока си, там е проблема, как да работи, бяхме говорили за това и Георги достатъчно каза, разбира се, всички медитации, всички неща, които правим. Накрая ако има време ще направим една нова медитация, която е за активиране на чакрите, за зареждане с енергията на златния спусък или златния лъч, на Георги скоро му беше дадено това нещо. Много неща правят хората, които са пълна залъгалка, скоро четох за 10-те най-големи медицински открития, миналата година, едно от тях беше едно устройство, дето разширява кръвоносните съдове, така че те да са винаги разширени, което е пълна щуротия, организма си има неговите механизми и това ние да се намесим там, вместо да му помогнем той да не го прави, защото организма свива съдовете, когато там има отрови, ние трябва да изчистим тези отрови и тогава всичко е наред, наскоро четох също, че някакъв човек цепел мишките и когато на възрастни мишки се влива кръв от млади мишки, те се подмладявали, каква е тази кръв? – ами просто е чиста, Учителя казва, че най-голямата задача на хората е наистина да изчистят, да се справят с тези микропаразити и същества, които са в тях, а за да се справят наистина не е само на физическо ниво, за лекарства, за билки само и единствено, а едно комплексно нещо, защото ние не сме само физическото тяло. 

И така, ще кажа само три неща, може би четири, които много добре действат на физическо ниво. Едното е леко-подсолената вода. Наскоро четох от Михаил Иванов, едно нещо, което той казва за здравето, той казва, че баните с морска вода са нещо вълшебно, даже е искал да носи в ашрама, който той създава на Лазурния бряг цистерни с морска вода, същото е, ако пием вода, неслучайно на времето солта е било най-скъпото нещо, защото морската сол, не хималайската, която продават толкова скъпо, а морската сол от нашето море съдържа над 80 микроелемента, всъщност хората са болни, защото са абсолютно обезводнени на първо място и после има недостиг на микроелементи, които те губят, когато ние пием вода, достатъчно, когато набавяме тези микроелементи. Другото интересно е, че в морската вода няма бактерии, тя е стерилна, просто в солта не вирее нищо и наистина на много хора помогнах със само и единствено леко подсолена вода. Значи на един литър се слага грам и половина морска сол, т.е. за около 50-60 килограмов човек е необходимо около половин супена лъжичка сол за деня и особено при децата просто много бързо се изчистват нещата само с това нещо. 

Другото е една тинктурка, която сигурно знаете за Хулда Кларк (троичатка) и това, което тя дава, тинктурата, която е пелин, карамфил и орех, която неутрализира над 100 микропаразити и бактерии, но за съжаление Хулда Кларк не обръща внимание на духовния аспект – това, което руснаците правят, примерно те също работят с честотите, нали както и тя, но те установяват, че божествената честота, когато човек се настрой и се моли, заради това първото, което давам е молитва, молитва е. Георги го казва, първо към Господа, в началото с моите болежки бях тръгнала без молитва, с моето его, нали, телешко, викам си “а, аз както със всичко се справям, сега и с това”, давай сега, удряй му билки, неща, 100 хиляди неща пробваме това онова да видим и в един момент стигнах до едно критично положение, в което се сещам за молитвата и в момента, в който направих тази молитва буквално всичките тези ефекти, които се усещаха в главата и така, изчезнаха и си казвам ех защо трябва първо през болката да преминем, за да се научим да използваме онова, което си го знаем, но някак си от мързел ли, от забързаност привидна и инерция, илюзия, не знам, но някак си не ги използваме тези инструменти. 

Другото, което наскоро така открих, че е изключително и е от нашите земи, защото много ни продават разни скъпи водорасли, билки от къде ли не, от коя част на света, но истината е, че тук е райската земя и това, което онзи ден с майстора си говорихме “ти  – вика – знаеш ли, че дедовицата и бабицата..”, “какви са тези дедовица и бабица”, “това са едни трънки, които ако знаеш какви ефекти имат като се направят на чай”. Всъщност маслото от магарешки бодил е нещото, което е абсолютния антиоксидант и буквално изчиства кръвта за броени дни, има го в България, така че за едно пречистване, за което е дошло време. 

Другото, което препоръчвам е, разбира се, житния режим с лимеца, защото това е нещото, което първо изчиства дебелото черво, дава толкова много енергия, толкова много микроелементи, протеини, буквално човек може да се храни само с това. Правилния подход към болестта е не да унищожим това, което е в нас, защото то в крайна сметка е част от нас, а така да се почистим, така да си повдигнем вибрациите и съзнанието, че просто да не му дадем възможност то да се развива и всъщност лимеца носи тази висока божествена вибрация, която ни помага, той започва наскоро житния режим, за които не знаят, има дата и за януари, но голямата група ще бъде на 24 февруари, така че сме подготвили лимец, този път лимеца е от Розовата долина, който нашият приятел е донесъл и така с много любов и чистота са нещата, така че който иска може да си вземе за поста и така, толкова от мен.

Последствието от това да тръгнеш по Пътя на Духа и да се върнеш обратно

Георги: Да ви кажа нещо сега, което е също много важно, изключително важно, особенно за онези, които тръгнат по пътя и вземат, че се отказват, е това наистина се казва духовно дезертьорство, много си е хубава думата, примерно аз съм духовен клошар да кажа, ето какво става с духовните дезертьори, тръгват духовни, щастливи, викат “е по пътя на светлината, дали около мен или около друг някой духовен наставник няма значение обаче те хващат и тръгват с голям ентусиазъм и въодушевление, обаче минава месец, два, три, те се опитват нещо да правят, но в крайна сметка почват да се съмняват, отначало нямат никакво съмнение, или съмнението е било позитивно, но след това съмнението се обръща в негативно, понеже им се случват разни, така да се каже недобри неща, ще ви кажа защо, сега ще го обясня. Има на Земята като дуална същност, има два егрегора, единият егрегор е на земните неща, които са на нисшето съзнание и другия егрегор е на висшето съзнание, т.е. на божественото, значи небесни и земни, двата егрегора непрекъснато работят. Ние сме, всичките сме в егрегора на нисшето съзнание, пак казвам да минеш още в първо човешко измерение, сега ще минем, още не сме минали, сега ни е прехода вече, като мине ще ви кажа, но дотогава има време. Значи това съзнание, което е, ние тръгваме вече към другия егрегор, който е до нас. Една сфера е тук и една сфера е тук, по най-обикновения начин ще кажа, тук е нисшето, тук е висшето съзнание и искаме да тръгнем от тази сфера в другата сфера, при това преминаване ние трябва да започнем да работим повечето с добродетелите, хванали сме светлия път, тръгваме да се измъкваме от тази сфера, когато започваме да се измъкваме от сферата на нисшето съзнание, сферата на нисшето съзнание не ни пуска, защото черпи енергията, ние сме един работник, тя ни експлотира и заради това не пуска току-така, ние тръгваме да напъваме, сферата е да кажа едно балонче, вътре в балончето, ако си туриш пръстта и напънеш, ще видиш, че то започва да се разширява, ние правим опит, ама балончето си ни държи вътре, тегли ни, ако имаме достатъчно без съмнение, вяра, да вървим напред, вяра, надежда, любов, мъдрост, истина, ние в крайна сметка пукваме балончето и скачаме от тази сфера, те са долепени, в другата сфера, минем ли в другата сфера там вече никой не ни изпитва, не ни тегли обратно,няма. Значи аз съм погледнал, мога да цитирам и себе си, мога да цитирам и Учителя – всеки човек, който тръгва по пътя на светлината, който иска да се отдели от пороците, да стане чист, свестен и светъл човек, обезателно няколко месеца има пълен тормоз от егрегора на нисшето съзнание, в това съм се убедил много пъти, цитирам и Учителя, цитирам и себе си. И така тръгваш, но това почва да те дърпа, в крайна сметка, колкото си по-упорит, ти правиш по дълго патронче, което е от гуменото от балончето, но в крайна сметка не можеш да пробиеш, не ти достига, какво не ти достига – вяра, не ти достига любов, не ти достига надежда и съмнението ти става вместо позитивно – “да, има нещо, което ме държи, ама аз вярвам”, те връща обратно и връщането обратно, то е като разтеглен ластик, това балонче ще те вкара много навътре, колкото насам си напънал, толкова ще те вкара и навътре, иначе си бил в края на сферата, защото малко си по-просветен, искаш да се измъкнеш от нисшето съзнание, вече от центъра, където са най-елементарните души, си стигнал до края, обаче този път ще те върне много навътре и като те върне навътре, ако искаш да тръгнеш пак по пътя, тогава той ще бъде, в Библията пише 7 пъти, аз ще ви кажа простичко – 10 пъти ще ви струва повече. Един прост пример, има две точки от един град до друг, те са на 100км., автобуса седи тук, накачили са се всички апостоли на него и те канят “Мите, ще се качиш ли”, Митко вика “не, бе, няма, вървете, където искате, разбрах, че всичко е бошлаф, това дето ми го пеете, дето ми го разправяте, няма такива работи” и се връща обратно, не се качва на автобуса, насила не можеш да го накараш, автобуса от тук заминава в другия град, всичките сме платили по 10лв., от него няма повече, всичко си е наред. Обаче остава Митко, върти се ден, два, изчезнали са му приятелите, изчезнало е хубавото, светлината около него, почва да го притиска третото измерение, тоя го ругае, оня, той вижда се у чудо, защото е видял и хубавата страна, макар и малко, още не е преминал оттатък. Отива при таксито и пита ”колко ще ми вземеш”, той вика “100лв.”, с 10лв. щеше да се качи в автобуса, сега таксито вика 100лв.,”ее, 100лв. как може, това онова” и пак и за таксито не дава, не му се дава, минават обаче още два дена, на него му става още по зле в това измерение, защото нито е тук, нито е там, а вече е бил тръгнал по пътя и на такива хора наистина става много зле, те чувстват една неадекватност, и групата не може да я стигне вече нито с такси, нито с влак, нито с автобус, трябва със самолет, с хеликоптер, отива и пита “колко ще ми вземеш, тук на 100км. е групата, знам къде са точно”, “еми 1500лв.”, вижте как се качва цената на плащането на оня, който се отказва, тръгнал по пътя на светлината, а се връща, значи може да платиш, аз казвам физически, но ти можеш да платиш с направо телесни неудобства, както Силвина каза, с едни некомфортности на физическото тяло, болести и страдание поради тази причина, че си вкаран обратно навътре и положението ти става много по-тежко, отколкото на ония, които изобщо не са тръгнали по пътя, той си седи, пие си гроздовата, яде шопската салата и пържолата и не го интересува нищо, гледа си телевизия по 24 часа и вика на мен ми е добре, този човек е добре, оня, който е тръгнал по пътя и се връща, за него става доста по-зле, или тръгваш безкомпромисно по пътя или си седиш при другите, за да ти бъде мирна главата, така да се каже. Значи, заради това напоследък на десет беседи съм го казал, трябва да имаме непоколебима вяра, непоколебима надежда и непоколибима любов. Поне да имаме надежда, значи да изхвърмим съмнението, но сами трябва да минем.. съмнението е една гора, когато минеш през съмнението, ако успееш, след това и позитивното съмнение, да се разделиш с него, значи без никакво съмнение ставаш светия, край, при всички положения, никакво съмнение, ако нямаш. Ще кажа за този случай, когато се вълнува езерото и Иисус казва на учениците си “вървете вие с лодката през езерото, аз ще дойда” и те са вече посредата, почват едни големи вълни такива ветровити, люшка се и виждат някой ходи отгоре по повърхността, какво виждат? – Иисус, идва по водата и Петър го вижда и като наближава   лодката вика “Господи, мога ли да дойда при теб”, той вика “Да, Петре, ела”, Петър слиза и тръгва, обаче като минава растоянието, по-голяма част и се приближава към Иисус и изведнъж тръгва да потъва и вика “Господи, спаси ме”, Иисус го хваща, изважда го и вика “Защо се усъмни маловерецо”, защо се усъмни, ето го съмнението, съмнението е най-голямата пречка по пътя на духовността, дори и позитивното, макар че с него пак ще вървим напред, но негативното е абсолютно разрушително и ни вкарва много обратно, там няма никакъв напредък, човек не може да напредне, но с позитивното да. И така, много от хората, които са тръгнали, а направят някаква грешка по духовния път, Небето понеже ги гледа и наистина може да се каже, леко грубичко звучи, ги наказва малко повече, от колкото обикновените хора, това е така, защото съзнанието вече е издигнато, колкото по е издигнато, толкова знаете, че е по-голямо и наказанието. Значи, ако направи войника една и съща грешка и се напие, на него ще има два дена арест, обаче ако го направи неговия началник, взводния ще му падне една звездичка, има учение и той да вземе да се напие, а пък да не говоря, ако е по-нагоре, ще го разжалват, генерала, или изобщо може да го уволнят, за несвършване на работата. Значи, колкото си на по-висока степен, толкова повече наказанията са по-големи, но ги изискват, защото и отговорностите са по-големи, само това исках да предупредя и да не се чудите, когато на човек му се случват негативи, трябва да ги издържи. Забелязал съм, че негативите са, пред очите ми е ставало, тръгва по духовния път и казва “а бе досега нищо нямаше, сега изведнъж започнаха да стават някакви чудатости, нещо не е у ред, това щеше да се случи, онова щеше да се случи, детето заболя, жената заболя, аз не съм добре само защото вървим”, три месеца, четири, пет, максимум една година, ако издържи вече, стария егрегор те оставя, нисшето съзнание, висшето те поема и от там насетне всичко върви леко, приятно и бързо, Господ върви пред теб, както казвам, като снегорин и ти разчиства пътя, вървиш си спокойно отзад. Значи, боледуването може да мине съвсем леко, съвсем приятно, ама всичко ти е наредено, ти отиваш като чели са те чакали там, всичко става леко, но трябва да мине този период на тази криза и заради това много обаче не могат да издържат, особенно ако кризата, ако продължи случайно, а това е поради тяхното съмнение, не поради моето, повече от една година,виждал съм хора, които две години вървят правилно, точно и изведнъж след втората година, третата се връщат не до изходната точка, още по назад. Това обикновено се случва, когато човека у себе си има висока доза религиозност, значи религията е полезно нещо и добро стъпала към Бога, но до някъде, когато вече съзнанието на човека доста порасне, той трябва да остави религията, защото тя е капан и кафез, по-голям, разбира се, от малкия личен кафез, от егоизма на човека, самия, но тя е също един колективен егоизъм, не е индивидуален егоизъм, кафеза на религията човек също трябва да го остави, ако не го остави, вътре винаги има едно съмнение, значи трябва да излезе над това и тогава съмнението спира и изчезва, край, трябва да излезе в свободното небе да лети, а не да бъде непрекъснато в някаква клетка, значи трябва да се научим да елиминираме, да подтискаме съмнението и накрая да го изчистим и ще видите, че ще започват да стават чудеса непрекъснато около нас, те и сега стават, но още повече стават, когато човек не се усъмни в нищо. Значи, трябва да вярва, че светлата сила го пази отгоре, независимо в какви ситуации ще попадне, вярва ли наистина, наистина го пази.

Георги: еми сега, ако има време или за медитацията или въпроси

Силвина: тя е кратка, тя е за пет минути 

Георги: помислете, имаме още половин час

Силвина: Бях предвидила за днес да ви казвам и една, да го кажа пак медитация, за зареждане на вода, която се вдъхнових като една приятелка ми прати за светлинните лекарства хаторите, обаче то е дефакно същото, което сме го правили в медитацията за златната сфера и лечебния код, просто абсолютно същата активация е, само разликата е, че все пак съзнанието ни е към това, че в дланите ни има вода. Наскоро беше и Йордановден, знаете тамошния ритуал, една приятелка пък в Лос Анджелис ми писа “а бе Силвинка, а бе не ми ли мина времето на тези ритуали, много странно, отидохме с моя приятел в гората, сложихме нашата мълчана вода на сутринта отиваме, тя изчезнала, как така изчезнала, няма кой да я вземе и просто разбрах, че една простичка молитва върши същата работа”, въпроса е да се сещаме да го правим наистина, тей че взимаме си туба вода от магазина или от някой извор  и хубаво е наистина да насочим светлина, любов, някакво пожелание към водата, да се сещаме за това нещо, може да е, разбира се, нещо конкретно, което искаме да се подобри с нас, а тя знае как да се структурира, как да се наредят кристалчетата, така че наистина да ни помогне, така че другия път през февруари, когато пак ще се видим просто, ако се сетите си вземете една бутилчица с вода, може да го пробваме заедно, защото сега сигурно не всеки има водичка. 

А пък, Георги, за златния лъч искаш ли да кажеш 

Георги: не, не, ти кажи, то е просто

Силвина: защото на теб ти го дадоха

Георги: е няма значение, аз пък ти го дадох на теб (смее се)

Силвина: ами да го обясним първо, малко е странно обаче да кажа, но пък е много ефективно и силно, особенно края за мен беше доста странен. Значи, знаете ние не сме само тези седем чакри, които са само на физическото ни тяло, има и други центрове над глвата има още два, до колкото аз знам, три ли са

Георги: осма, девета и десета

Силвина: така, тези чакри, които са подредени отгоре, там е като един отвор и всъщност от там се спуска космическата енергия и когато вниманието ни е натам, както и в медитацията за златната сфера, нали от там слиза тази висша божествена енергия, в случая обаче не си представяме сфера, а поток от светлина, като светлинен спусък, представяме си, че, ние сме със затворени очи, но все едно, че са ни отворени и наблюдаваме това спускане на светлина като част от него влиза и през очите ни, а друга част се спуска надолу, то като един стълб и продължава към гръбнака, минава целия гръбнах, това го наблюдавах сутринта, става едно много силно завихряне на чакрите, и от опашната кост преминава през вътрешната част на бедрата, след това по пръстите, през външната част на краката, стига до ямките на седалището и след това се движи нагоре покрай гъбнака на два три сантиметра, минава през врата и излиза през ушите. Защо излиза през ушите не знам, Георги знае

Георги: е пак си влиза в канала 

Силвина: да си подобрим слуха да кажем, аз установих, че тя си има свой път, значи това е пътя на Георги, аз се опитвам да я вкарам в този път, ми не, моята не иска да излезе от там точно, не иска да излезе през ушите, излиза от другаде 

Георги: да, има такива, да не се очудва човек, това е индивидуално

Силвина: зависи човек къде има някакво отпушване, където е необходимо да мине енергията, тей че наистина, аз винаги съм била против правилата, те нали могат да ти посочат пътя, ама от там нататък си експериментираш, да видиш своята истина и да видиш точно как е най-полезно, но сега може да го пробваме, за да го видите, след това всеки ще си го експериментира. Не знам дали разбрахте, това с краката е малко.. значи минава през вътрешната част на краката, покрай пръстите, така нагоре и от тук стига до ямките и след това нагоре по гръбнаха и излиза 

Георги: най-напред си го начертавате като схема светеща и после тя енергията почва да си тече вече 

Силвина: този въпрос и аз го зададох, викам добре Георги, тя от там влиза, от където излиза, така ли, как така, не се ли влияят двата потока, сега същия въпрос

Георги: тя мисли, че като вода, дори така да е, едната тръба е външна, другата е вътрешна, по другата може да излиза около нея пък, обратно 

Силвина: светлината има съвсем други функции от тези физическите закони, тя не ги познава, тя просто прониква навсякъде 

Георги: освен това има и разумност и само като и зададеш началото и казваш 5 минути, сече мига, не секундата и спира

Стилиян: важното е без съмнение

Георги: това е без съмнение, абсолютно, само и даваш разрешение отгоре като тръгне, но преди това не знам какво ми беше, мрънках нещо на Небето, както си е редно, нали, да се оплаквам, не ви съветвам да се оплаквате, и ми казаха “а, ей сега ще ти се оправи настроението, всичко, ей сега 5 минути”, викам 5 минути ще ги прежаля от 24 часа, ама за повече, така, значи от горе направих си схемата и тя, тялото ми почна да свети и да вибрира и то точно като светещи линии, като схема направена така на компютър, една светеща схема, от къде мина, значи от тук, но най-голямото количество беше през очите, от тук, тук се спря, на тази чакра ми направи кълбо, такова светещо, после продължава надолу, отзад по гръбначния стълб, то тече вътре и от двете страни по гръбначния стълб, мина от вътрешната страна, от тук и стигна до палците, на палците мина през всичките пръсти отстрани и като кантове отстрани, генералски,почна да тече, пак тука се събра някъде, може би, на трета чакра,  отвътре почна пак по гръбначния стълб да тече до горе и тук мина обезателно през плексата, аа, ама те ме боляха бе, аз се чудех защо ми беше дадено

Силвина: и му бяха заглъхнали ушите също

Георги: да, и ушите, и от тук и през ушите и после се събра отгоре на около 40-50см. над главата и замина и аз като си видях схемата веднъж си я запечатах в съзнанието, запечатваш си схемата и после само я изкарваш, точно като на компютъра, тази схема, номер еди кой си, изкарваш я и почва да тече пет минути и това е, но изключително ефикасна, без масаж, без нищо, аз викам тука кой знае, ама бях схванат много, значи целия гръб ме болеше и аз викам а плексите, заради това е, след пет минути, няма болка, няма, все едно, че съм бил в тези зали да тренирам, да правя плуване, разтривки, на масажист съм ходил и т.н., няма такива работи, след 5 минути всичко си беше наред, хем на физическото тяло даде отражение, после викам чакай да я кажа на Силвинка, тя е лесна и бърза, за 5 минути нали, обаче много ефикасна, специално за мен беше така и аз ви казвам технологията, която си бях направил, минава най-напред, правя схемата, сега само си затварям очите и я пускам, снощи даже пак, ама аз не се сещам всеки ден, само като ме заболи нещо, тогава

Силвина: аз тази сутрин я пробвах, защото си казах леле колко много хора, дали ще имам енергия и така и разбира се, като направих тази медитация се появи ентусиазма ми, което при мен е индикация, че нещата са много добре

Георги: и повдига настроението, значи, на всякакво ниво действа, не само на физическото ниво, оправя ти настроението, наистина за 5 минути те подобрява 

Силвина: и още нещо забравих да кажа, вчера, пристигайки в София, много ги забелязвам тези неща, аз просто знаците ми говорят и това ми каза – ех ще бъде всичко много прекрасно, стигаме до апартамента, където сме и едно детенце върви пред нас с ключове, значи този апартамент, за да стигнеш до него минаваш през 4 врати, всичките са заключени, отключи детето първата врата, втората врата, третата врата, а това не може да бъде да отива у нас, четвъртата едва ли ще я отключи, но така беше много хубаво. Добре, ами да си се облегнем на столчетата, гръбнака изправен

Приятел: може ли прави да я правим?

Георги: да, може и легнали даже 

Силвина: легнали, прави, някой ако иска, ей тук има място, може да легне

Георги: знаете, ангелите са три вида, какви ангели слизат, прави, седнали и легнали (смее се), нали викат паднали били, не са били паднали

Силвина: ако ви е по-удобно може ръцете ви да са в това, което го наричахме мудра на хармонията, обикновено при медитация това много помага, ако се събира енергията, насочва.

Молим те Господи, изпрати Божествената Енергия, за да зареди и активира телата ни, да зареди душите ни с Радост и Хармония, Любов и Светлина.

Вниманието ни е на няколко сантиметра над главата.. като лазарен лъч, тук, светлинното тук се явява там, светлина, която прониква надолу към нас, движи се доста бързо, но ние ще го наблюдаваме на сегменти, спира на епифизата, центъра на главата, наблюдаваме как там се завихря, завърта, активира. От към врата надолу, вихър в синьо, към сърцето, по гръбначния стълб надолу, там където е сърдечната чакра, към кръстта, към слънчевия сплит, наблюдаваме и там как се завихря центъра, към малкия таз и опашната кост, след това се разделя на две, минава по вътрешната част на краката. Ние го наблюдаваме бавно, иначе то се движи доста бързо. По вътрешната част на краката, надолу, към палеца, през другите пръсти, през външната част на ходилото, към глезена, към външната част на краката, към коляното, стига до ямката на седалището, вниманието ни се задържа, и обратно на няколко сантиметра от двете страни на гръбнака, нагоре до плексите, по врата нагоре към главата, там се освобождава, прокарайте го от там от където имате нужда. Отново наблюдаваме сега на сегменти, вниманието ни е там, където имаме болежки, кръстта, наблюдаваме потока светлина там, светлинния вихър, тази чакра, която става все по-активна, или врата или там, където имаме болка, вниманието ни е в тази зона на тялото. Да се опитаме да го видим в неговата цялост, скорост, като един водовъртеж от светлина. Да си помислим, че са ни отворени очите, че през тях преминава огромно количество светлина, която се включва през епифизата към общия поток. Необходимо е просто да се разсеем, да спрем вниманието си към това и светлината спира, процеса се преустановява. Отпускаме се и наблюдаваме как са ходилата, има ли пулсации, има ли затопляне, има ли я болката там, където я е имало, как бие сърцето ни, дали е по-участено

Силвина: някой, ако иска нещо да сподели, не само за медитацията, чудеса, сънища, ние най-много обичаме да си говорим за чудеса и сънища. Усетихте ли я тази медитация, странна е, обаче е доста силна, 

Георги: вчера на обяд, си пием кафето в родния град и идват две дами и едната ми казва “а бе, Георги, ти нали си по тези чудесии, дивотии”, викам “точно по това съм, разказвай сега” и тя вика “някъде долу от кое градче каза в Южна България, от Македонско, баща ми го вземах при мен, защото майка почина преди 2 години и го взех тук – те живеят в голяма къща – и го гледам, той иска да си ходи вече долу, долу имаме лозе, имаме работи, имаме къща, всичко, обаче не иска, той на другия ден, баща ми ми разказва как се е заключил без да има ключ на вратата, много интересно и тогава той понеже не вярваше в нищо, сега вече почна да вярва във всичко, ни ходи на църква, ни пали свещи – тази женица все пак е религиозна и казва – а сънувам, че майка ми, т.е. жена му с две други жени, влизат при него вътре в тази стая и тя казва “хайде Петре, знаеш ли колко време те търся долу – долу в смисъл, където им е родната къща – тебе те няма и ето аз водя сега тук две приятелки, за да може да се съгласиш да си ходиш долу, там да живееш, аз там идвам често на посещение по ми е удобно да те видя, а не тук да идваш да седиш далече” и той казва “а, не, аз нямам намерение долу да се прибирам, тук ще остана при дъщеря ми и при зет ми, тук са ми дали хубава стая, удобство, къде там на село не искам”, тя втори път казва “Петре, върви, казвам ти долу да си отидеш, а тук не мога да идвам и не искам”, “не, не, не в никакъв случай”, когато трети път му казала, тя толкова се ядосала, тръгнала и блъснала вратата и човека се събужда и излиза от това, вратата вярно трясната, отива и бута, вратата няма ключ на нея, заключена, той не може да излезе, нито да влезе, това става в два часа след полунощ, започва да блъска по вратата, рита, блъска, не, ставаме – така викаше жената – с мъжа ми и той вика “какво е станало, тука тази врата няма заключване”, “то вратата е заключена  и затворена, аз се събудих, беше се тряснала” и каза от кого е и ние гледаме, тя е умряла преди 2 години, тя да блъсне вратата, жена му и мъжа ми взема, сряза тези работи, тя се е самозаключила, езичетата, всичко,освободи го и го пусна и той тогава ни разказа какво е и каза “вече вярвам, че има задгробен живот, аз досега не знаех, че мъртвите могат да бъдат и живи”, та всеки има чудеса, видения и сънища и може да сподели кой каквото иска, даже ще му дадем и микрофона.

Силвина: ами да кажа, значи третата събота на февруари ще бъде следващата среща, забравих коя дата е, тук, а през март ще направим едно събитие на Юндола, там, събитията сме си ги кръстили приказка и те наистина са точно така, приказка, ще бъде посветено на пеенето, ще поканим няколко човека, които ще споделят и учат и ще се нарича приказка на песента, ще има орфическо пеене, окултно пеене, така, който се интересува може, през април имаме една покана да посетим Родопите, вероятно ще го съчетаем с ритуала на върховете, който правим, най-напред Родопите ще изкачим и въобще годината започна много хубаво

Георги: Трябва да благодарим най-напред на Всевишния, след това да благодарим на близки, познати, приятели, роднини и съседи и накрая на себе си. И знаете ли, наистина хубаво е човек да си направи навик да започва деня с молитва, да го завършва с молитва, може и съвсем кратка да е, ама абсолючно кратка. Пътуваме за Велико Търново и на Силвинка изгасна колата на варненската магистрала и край, до там, стоп, слънцето грее, обаче много леден вятър, стана да ходи да гледа къде сме закъсали това-онова, и аз сложих си ръцете на капака и викам “Господи, тате, запали този автомобил”, натиснах, той запали и си тръгнахме, досега нямаме ядове, но това е.. може нещо също да те забави и затова няма да се възпротивиш, ако не иска да ти запали колата веднага, изчакваш, да видим защо, значи Бог иска, прави ти предупреждение, прави ти забележка някаква и те задържа за 10 минути, 15 минути, 30 минути, нещо, значи, като приемеш малкото зло, голямото зло не идва, това, че е зло, викаш отвънка е студено, това онова и колата не иска да запали, ами изчакваш без да се притесняваш и без да се съмняваш толкова в Божията воля, но пак казвам, всяка една работа, дори да сади човек картофи, я почва с молитва, дори да мете стълбището от снега оня ден, той замръзнал, аз тръгвам да го мета, замалко да се хлъзна, викам “ей Господи, забравих, че трябваше да ти се обадя най-напред на теб пък после да го мета”, да, значи и най-дребната работа я почваш сутрин с молитва, “Господи, закриляй ме този ден, направи го благодатен, да бъде по твоята воля, да го изживея, да бъде добре и за мен”, това е, независимо, какъвто и ще да е и свободен текст, но се споменава името Божие, не напразно, сутрин и вечер може да го споменаваш спокойно, “Господи, благодаря ти за този ден, че премина, дано съм го изживял угодно за теб и за мен да бъде благополучен ден, който ми е дал знание, мъдрост, истина и любов”. Това е, работите наглед изглеждат знаете ли колко простички, а колко са ефикасни, изключително. 

Значи, този пост, който го правим, той не е случаен, но има един тей наречения мълчалив пост, да мълчиш три дена или 24 часа, или една седмица. Значи примерно, или пък една седмица да не казваш убидни думи, остри думи, да не излъчваш никакви негативни мисли, ако човек успее да удържи само една седмица, да не излъчва никакви негативни мисли, чувства, думи, да внимава, нито една лоша дума да не каже и никакво дело, просто да внимава да не смачка мравка, не можеш, разбира се, и въпреки всичко да се стреми към това, значи само след тази седмица ще видите как живота ще ви се промени към по-добро, ама наистина и то видимо, говоря дори и за 3 дена може, но една седмица е минималния срок, 7 дни, след това, ако човек иска нещо голямо да постигне, той трябва да направи някаква жертва към Бога по този начин, 30 дена, примерно, да работи само с добродетелите, да забрави, ама каквото ще да е, загубил едно голямо имане, къщата да му вземат, ами Божията воля, това е. Значи, обикновено, така казвам, наистина, за да се спре негатива, който е остър, трябва против него да се постави само нещо, което е добро, което е великодушно, което е благородно и благоразумно, значи да сложим благоразумие, ако няма разум няма нищо и много хора мислят, че ще спечелят, когато влизат, идват при мен много и викат “аз искам да се съдя с брат ми”. “защо ще се съдиш с брат си, не може ли да се разберете”, “не, не може, той иска по-голяма част от наследството”, “дай му”, “ама как аз ще му го дам, аз как ще му дам 10дка повече от земята”, викам “100дка, той иска да вземе 60, ти да вземеш 40, не 40, ще му дадеш още 10, ще си оставиш тези 30 дка”, “ама как”, “а бе дай му още и после ще ти кажа как после ще станеш 10 пъти по-богат от него, ама остави му ги и ги забрави, от сърце, в крайна сметка ти е брат”, е има ли братство, има ли роднинство по плът и по кръв? – не, има приятелство. И така, значи, преди всичко трябва наистина да се отнасяме към всичко с любов, това е номер едно, ако не може с любов, трябва поне да го обичаме, ако не може да обичаме някого или нещо, поне да го харесваме, ако не може да го харесваме, поне да го търпим. Да, благодаря ви от сърце, че бяхме заедно и наистина така да продължаваме до свършека на века и до свършека на времената да сме заедно, защото аз знам, че сме заедно и така ще бъдем винаги и навсякъде. Слава на Бога и благодаря ви от сърце, поклон.

Силвина: няма да казвам благодария, че ни изтърпяхте, но благодаря ви за любовта, която споделихте с нас, така усетих от толкова много сърца и разбира се, и ние излъчихме, особенно Георги

Георги: полага ви се, тази любов се полага на хората, които работят за Светлината

Cart Overview