0

Сферите на Духа

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=7ZP19gHvL1c

Силвина:..на Свети Тодор, ще изпеем с нашите приятели “Полегнала е Тодора”, само първия куплет, току що го изрепетирахме

Приятел: приканвам в 30-те секунди да се включите

(пеят)

Георги: импровизирано добре излезе. Ами искам след този прекрасен песенен увод само към един наш близък, който ми е и приятел и брат и роднина на всички нас и другар и на някой син, на други може да се падне и внук, според земното времеизмерване. Аз ще изразя вашето отношение, вашата молба, вашето желание, вашата добронамерност с няколко мой думи. Да се помолим за тази наша близка сродна душа. Аз ще помоля Всевишния, а вие просто ще ме подкрепяте, знаете, че просто енергията трябва в крайна сметка да я превърнем в лазер и окото на лазера трябва да бъде един лъч. А, може и седнали, ама ако искате може да станете, защото когато човек е прав (няма да изнасям беседата), енергията е по-мощна, тей като се концентрира в един лъч по-широк, иначе се разпределя като седнеш на три лъча, ама за това ще говоря някой друг път, сега няма просто, защото имаме сериозна работа като молитвата и духовността е най-сериозното нещо във Вселената, не само на планетата Земя.

Господи, Боже Наш, Татко вседържителю, Творецо на Небето и Земята, на всички видимо и невидимо, Слава на славата, Сила на Силата, Светлина на Светлината, Любов на любовта, приеми нашата любов и благодарност, приеми нашата любов и благодарност, приеми нашата любов и благодарност. Господи, Боже Наш, Татко Вседържителю, Творецо на Небето и Земята, на всички видимо и невидимо, Слава на славата, Сила на Силата, Светлина на Светлината, Любов на любовта, Господи, молим те от сърце и душа да поставиш всемогъщата си и всемилостива ръка над твоя син Тодор. Господи, дари го със здраве, вяра, надежда и любов, дай му душевно и физическо здраве, за да може да изпълнява още по-добре твоята воля, да върви по твоят път, да разпръсква твоята светлина и твоето слово и да работи, Господи, за твоята слава. Слава тебе Господи, любов, признателност, благодарност и възхвала, молим те да чуеш горещата ни и сърдечна молба. Амин. Аум. Аумен. Амин. Аум. Аумен. Амин. Аум. Аумен.

Благодарим ти Господи, че чу молбата ни.

Едно златно сияние обсипа всичко, ще изчакате една минута да дойда на себе си. 

Физическия ум, интелекта и интелигентността 

И така, Силвина писала за днес едно хубаво заглавие – “Сферите на духа” – чудесно, великолепно, превъзходно, обаче да говоря стотици часове не мога да обхвана и една милиардна от сферите на духа, но въпреки всичко можем да говорим, поне за първото нещо – за тази сфера, в която сме ние  и може да закачим още няколко. Хората, ще ви кажа, че, са доста неосведомени, макар че си мислят, че са много израстнали в знанието, познанието, мъдростта и в ред други добродетели, мислят се наистина за изключително мъдри, тактични, умни и разумни, това е чудесно, че го мислят, но колко е вярно знаят много малко от тях. 

Ще ви кажа, че обикновено в тази сфера, когато изпратят една душа да се ражда, преражда или тя е от коренното земно население, но въпреки всичко винаги е свързана с една космическа небесна монада, към която се стреми да израстне. Едните души, това са 99%, вървят от долу на горе, и 1% слизат от горе на долу, душите обикновено на аватарите. 

За да съществува човек на тази планета в тази сфера от най-гъстата материя, която е, в това измерение още се казва, но това измерение е сфера, той трябва да има следните три умове, с които да разполага. Единият е чисто физически ум, който е механичната част и командва нашето тяло, нашите функции, какво командва? – всички процеси, метаболизми или не знам какви болизми, които стават в нашето тяло ги командва автоматично като автопилота на самолета, всички системи, всички неща, всички органи на нашето тяло, колко от съзнанието на човека? – 5%. След това имаме тей наречения ум на интелекта, първото е физическия ум, технологията. Ум на интелекта. Ума на интелекта е също 5%, така е наредил Господ и аз нищо не мога да направя, той е твореца, той е на всички ни и бащата и отца и духа. И интелигентния ум, т.е. ума на духа е най-висшия, който трябва да се справя също с тази обстановка и от него на всички е дал 5%. Следователно, ние мислим, че сме много умни, много интелигентни, много интелектуални, много знаем за физическото тяло и добре го командваме, но фактически имаме само 15% капацитет, 15% и казвам отговорно, мнозина на земното кълбо не знаят, че работят с 15%, не от цялата монада, не говоря за нея, а от онова, което е необходимо, мислейки, че те имат 100%. Така, когато човек има 15%, той може да си върши ежедневните работи, може да приема знания, да ги слага и може да стане професор, доктор на науките, академик и още по-голям учен, с тези 15%, той развива тези 5% интелект, като трупа вътре знание и опит, то те си остават в този склад, склада е толкова – 100кв.метра,ама на някой е празен, на други е пълен. Аз, какъвто съм бил амбулантен търговец, т.е. по пазарите ходех да продавам различни неща, този склад ми е подреден 10кв.м., почвам да се издигам интелектуално, т.е. завършвам едно висше образование, второ висше образование, трето висше образование, почвам да трупам знания по физика, по химия, по различни работи и почвам да го пълня, това е 5%, няма повече, какъвто и да стана, колкото и ще да стана, 5% и 5% командване на тялото, не мога да направя 1% интелект повече, ако не се издигна в духовността, в интелигентността, затова Господ обаче дава на природноинтелигентните, вместо тези 5%, които са определени за всички по интелигентност, им дава още 5 и започват с един кредит от 10%, 10% духовност, тогава за този човек се казва “той е природноинтелигентен”, защо? – защото тия 5%, които му е дал Господ още в началото, му дава възможност да изпълнява божествените закони, да ги вижда и да започва да ги прилага или да се опитва да ги прилага, да се опитва да ги прилага, защото и с 10% интелигентност е трудничко, но все пак започваш да вървиш по пътя на духа. Какви са духовните трансформации? Когато започва духовната трансформация да расте, а това вече е нашето собствено желание да вървим по пътя на духа, нашата интелигентност започва да расте, но тя ни се дава отгоре – отварят кранчето повече, става 5,10,15,20 процента и тогава общото количество започва да расте. Значи пак с 5% ни се командва тялото, но вече тези 5% стават по-разумни, по-умни и вместо аз да ям пържоли, да пия 2 гроздови и шопските салати, почвам да разбирам, защото интелигентността започва да командва, тези 5% и почвам да давам почивка на тялото, почвам да го прочиствам, на него му става леко, почва да се подмладява и т.н.. Иначе пак имам 5%, защото те са предостатъчни, за да го командва. Интелекта също започва да расте, т.е. склада започва да става по-голям и ти можеш да приемеш по-голямо количество знание, познание, за това ще  говоря, да ги превръщаш в мъдрост и да започваш да ги прилагаш, но това зависи единствено да ти се увеличава интелигентността, т.е. разумността, да ти се разширява съзнанието, затова всички адепти, учители, всички духовни наставници говорят за разширяване на съзнанието, ама това разширяване номер едно какво включва? – включва само духовността и интелигентността, а тя води вече всичко останало към разширяване. Ако си останеш на онова ниво на 5-те процента на интелигентност – нищичко не те грее, можеш да станеш конструктор на космически кораби и въпреки всичко да не знаеш да спазваш природните и божествени закони. Ще ви кажа нещо, един мой познат отива да се лекува при най-големият лекар, доктор, хирург на всички премена в Петербург, руснак, който е толкова световно-известен, че нямам думи и присажда стволови клетки, добре, великолепно, идеално, но какво ми каза той в прав текст? – този човек не вярва в Бога, така ли, значи той няма духовност, няма интелигентност, няма човек, който да не вярва в Бога, но той не иска да повярва и не иска да разтвори съзнанието си и следователно той е напълнил целия склад със знания, но той има 15% от същността си, повече 1% не може да стане. Когато човек започне да израства в духовните трансформации, на него почват да му дават 5,10,15, 25, 30, 35, 40 процента, когато стигне вече средата 50 процента, той може да се нарече, че наистина е духовен човек, не религиозен, абсурд, духовен човек, започва да се нарича и защото познава и спазва природните, божествените закони, а и човешките ги спазва и се отнася към всичко с човещина. За да стане обаче човек светия трябва да прехвърли колко процента? 66-те процента, които са две трети, 70,75,80 и вече нагоре е светия, макар че на никой не му се дават 100%, това е абсурд, 100% има само Всевишния, слава тебе Господи, това е, иначе може да растем много и ще продължаваме да растем в духа, но духът ръководи всичко, духът командва материята, аз след това ще говоря и за това, ако се досетя, разбира се. И така, започват да ни се дават и когато един ясновиждащ погледне аурата на един човек и вика “да този е на 15%”, на аурата се виждат празнини, има цветове, обаче се виждат тези празнини, не на интелекта, на интелектуалността, а на интелигентността. И този човек почва и се опитва да работи и тогава, когато става достоен, му дават още 5%, 10% значи интелигентност, 15, 20, дух, но той трябва да има желанието да разширява съзнанието си сам, никой не може да го накара да се промени, ако самият той не иска да се промени, както току що казах за оня голям учен, доктор и т.н. всички титли, на 10 академии по света е член и въпреки всичко, какво помогна на моя познат и близък? След като му пресъди за хиляди евро стволови клетки, той каза “Аз бях добре две седмици, след това сривът си продължи надолу” от една за лекарите нелечима болест, но не и за такива духовни хора и такива като мен – няма неизлечими болести, има неизлечими хора, и той е един от тях, защото продължава да слага материята над духа. Как? – значи впряга каруцата пред коня и иска каруцата да тегли коня, каруцата не е живо същество, коня е живото същество, той е духа, впрягаме го и той започва да тегли каруцата. Дойде това време.. когато някога каруцата можеше да върви по този начин, да я бутат робите, да я бутат конете, животните и т.н., това беше до 21-ви век, началото на века, беше вододела 2012 година, до тогава можеше материята що годе да служи за двигател и да тегли, духа се правеше, че спи, лежи под сенките и гледа сеира на материята, но пак ви казвам – всеки един, който не си промени стериотипа на мислене, на чувстване, на говорене, на изпълнение на едни чудесни дела, т.е. да ги прилага божествените и природните закони, той не може да направи и една стъпка в новото измерение или в другата сфера, макар че ще мине по милостта Божия, то се казва преминаване по благодат, в другото измерение. Преминава в другото измерение обаче си остава там или не, връща се обратно, но понеже тука няма да има вече тази сфера в същия вид, тя ще стане 4-та, няма да е 3-та, душата му ще замине там, където му е определено. 

Значи първото нещо, казвам ви чистосърдечно, казвам ви нещо от практиката и заради това съм тука, ако може да сменя калъпа, да сменя стериотипа на мислене най-напред на хората, на чувстване, на говорене и на действие. Моля ви от сърце, Господ съм го чул лично да моли хората, ама лично да ги моли “стига ме изобразявайте полумъртъв на кръста, кръста е символ на смърт и страдание, аз ви давам радост, живот вече и тегля напред, вие продължавате да почитате този кръст и освен това да ме изобразявате такъв. Такъв ли съм?” – вие не сте го виждали, ама аз съм го виждал чудесен и съм го виждал и в такова тяло, каквото е бил на земята като Иисус, мускули, красавец, на 34-35 години, слънце, направо слънце. Продължавам това наистина е хубава програма, нагласена, направена, за да влезе в човешкото съзнание, да го промени и да го промени в насока на духа, не на нещо друго. 

И така, първото нещо, което е, денем и нощем трябва да слагаме най-отгоре духовността, Бога, и заради това казват така – “ама който не сложи Бог най-отгоре”, Бог, има нещо, което е, ама то е всичко, макар че ще ви кажа, след това вече надолу започваме да си нареждаме нещата, както и да наредим надолу пирамидата вече ние сме чисти, под шапката на Всемогъщия, не се надценяваме, не се подценяваме, кое където може да се нареди, но това ще разберем по собствения си живот. Значи докато човек поставя материята, както братята отвъд океана и както много мой познати, които имат тей наречения западен синдром или американски синдром, това е синдрома на материята, слагат материята пред духа, край, те са приключили курса. Макар че аз ви казвам, продължавам да казвам за този човек, който ми е близък и познат, лично съм го видял как прави 28 дни само на топла водичка, защо не му се изчисти тялото и защо го натисна тази неизлечима болест, питам аз, защо, нали много чисто, ама вие си нямате представа, храни, това, което е бедна човешката фантазия, аз не мога да  направя този режим, който го прави той на прочистване на тялото и ред други работи и въпреки всичко това дойде точно на него. И аз съм виждал, човек, който ми беше близък, т.е. собственият ми земен баща, беше светия и аватар, дори месо си хапваше, вика “Аз като малък съм си изпостил”, “ама тате, знам, че това, където е, това е грях”, “това е грях за вас, аз съм с такова високо ниво, че не искам, нека си е грешно”, ракииката, но всичко умерено и най-важното у него беше не обикновена човечност, а велика човещина, велика човещина, това означава, че слагаш Бога над всичко и най-вече беше всеотдаен за цялото, за другите, себе си поставяше на последно място. 

Искам нещо да ви кажа още, когато човек работи за Цялото, за другите, той обезателно става мил на Господа, ама няма начин да не стане мил, понеже Цялото, това е Бога, който е пръснат на много части, ето и тогава ти обезателно работиш за духа, обезателно работиш за Господа, обезателно работиш за светлата разумна сила. И когато работиш за Бога, вършиш някаква негова работа, той те изпраща на експедиция на южния полюс, трябва да отидеш, обаче да свършиш работата, както трябва, метеоролог ли си, какви мерки ще взимаш, какви теглилки, няма значение, но след като свършиш тази работа за Бога, ти работиш и за Цялото, защото твоята дейност ще я използват стотици, хиляди, а може и милиони хора, следователно Господ е доволен и се поглежда и вика той нищо не свърши, как да не свърши, той върши работата на Бога. Значи, когато работиш за Цялото работиш за Бога, когато работиш за Бога, работиш за Цялото, следователно работиш обезателно и за себе си, защото няма начин божествената ръка като асансьор да не те повдига нагоре, да те държи здрав, богат и щастлив, ама защо?  – защото ти вече нямаш личен живот, ти си се отдал всецяло на него или поне 90% на него, хайде 10% може да бъдеш егоист, но не да бъдеш егоист, аз пак казвам, няма да прехвърляте, егото няма нищо лошо, повече от 33 %, по-малко като са, даже под 33% ние даже не може да съществуваме, светиите защо са светии и адептите защо са адепти, които могат да си разграждат телата? – защото егото им е под тези 30%, точно реално под 28%, под 28%, те са уж в човешко тяло, но то е толкова ефирно, че само като си помислят разграждат материята и където се телепортират на друго място пак я съграждат. Tова е всичко въпрос на вибрация, нашите тела са много плътни и не могат така лесно да се разградят и да се съберат, но вече отивайки натам спокойно, след 100,200 или 300 години, всеки един, който стане земен жител на земята, а може и след 500, 1000 ходини, ще може да се телепортира, това за него ще е детска играчка, защото гравитацията намалява, олекотява се тялото, тялото става с чисти кристални клетки вътре и това става много леко и много бързо. Така, до тук, исках просто да разберете никога в никакъв случай няма да слагате материята по-високо от духовността! Казвал съм случая, който ми беше даден преди много години в планината, че живота на една пчела е по-ценен от целия огромен дворец, който струваше сигурно десетки тонове злато, където го видях като се разхождах из него и аз тогава си издържах изпита. Не самата пчела като същност, самата пчела като вид, биологичен вид, а живота, живота е най-ценен, живота това е любовта, живота това e Бога, живота това е светлината, ами по-висши компоненти няма от тях и аз какво да предпочета колони, мрамори, дворец, злато, огледала, вътре като влязох, аз не бях и влизал в такъв дворец, разбира се, влязох така да се каже учебно, ама го видях, коридори, стай, ще се загубиш, сигурно стотици на един етаж, а може би и хиляди, от къде да знам колко са били. Така, заради това искам да научат и на Изток, и на Запад, и на Север, и на Юг, този синдром, който е, като отидем да спечелим нещо на запад и да се държим като удавник за сламка за материята. Губиш апартамента, голяма работа, всяко зло за добро, значи той ти тежи на гърба, значи има нещо в този апартамент. Нещо ще ви кажа, за да знаете, че всяко зло е за добро и колкото по-зле, толкова по-добре. Подкрепям го с пример, идва при мен един приятел, от млади, от деца сме приятели “слушай, Георги, искам да си продам апартамента в София и да си купя някакъв от твойто родно градче”, викам “защо”, вика “знаеш ли, в нашия вход измряха всички млади и стари, в съседния вход почнаха да мрат и по натам”, и той си продаде апартамента, не знам какво направи, дойде и си купи един апартамент стар в нашата махала, оня беше в нов блок, а то какво е била причината, след като аз направих една дребна проверка? – вместо да е отвън трафопоста, той е залепен на първия етаж, трафопоста е залепен за блока и целия първи вход, вибрацията, която е от това, бие ги всичките и понеже само светия може да живее при тази вибрация и да остане жив, а другите не са светии, вътре няма светии, всички почнали да мрат и най-напред младите, старите по-издържали, които сe били заселили. Е, искам да кажа аз, 4-ри етажа по три апартамента, 12 апартамента и примерно аз имам апартамент, обаче отивам, по едно време беше много нашумяла практиката чрез мошенически нотариални актове да ти взимат собствеността, недвижимата, спомняте ли си този случай, значи имаше някой продадени по три пъти апартаменти от някакви мошеници и бяха прибрали сумата, аз отивам, моя апартамент продаден, край, вземали го, ЕГН, всичко, продаден, документи, това онова, почвам да се тръшкам, отивам веднага в съда, ритам вратите на съда, влизам при съдиите, пиша жалби, това онова, обаче, да, ама не, аз съм духовен човек, викам “Господи, благодаря ти, че се отървах само с един апартамент”, този апартамент е там, отивам аз със хубавото си семейство и какво – и почват да мрат, най-напред най-малките, о, почвам да си скубя косите, не е ли това е едно прекрасно добро, което ми прави Господ, че съм загубил апартамента, но аз понеже съм духовен, аз не се боря, аз знам, че това е Божията воля, знам, свалям си шапката и си заминавам, викам Благодаря Господи, ще пия една студена вода, затова казва народната поговорка като загубиш нещо какво правиш вместо да се ядосваш пиеш една чаша студена вода, ако пък не може, както стана с един наш приятел, отива, гумите на мерцедеса ги няма, 2000 лева, и викам “какво направи след като чу”, “ами – вика – аз знаех, че трябваше да изпия една чаша студена вода, обаче аз изпих 10 чаши алкохол и се напих и ми мина мъката, а пък ще ги обработя тези пари”, крушката си има опашка, защо му дигнаха, но това е друг начин, значи човек може да се напие и тогава му прощава. Виждате ли сега прекрасната народна поговорка, която беше девиз на дядо ми и на баща ми, тези двете – всяко зло за добро, ама там грешка няма, там е шестица, обаче това може да го направи само разумния. Казвам го този случай за пети или десети път, Силвина беше свидетелка, когато както си пия кафето, една жена духовна на едно духовно място от една духовна организация ми казва “Георги, знаеш ли, че преди 4-5 години ми изгоря къщата – казва го най-спокойно, понеже аз говорих подобни работи, тя казва – остана ми лятната кухня и с мъжа ми сме пенсионери, децата по чужбина и се пренесохме там и аз сега чистя една кухня и стаичката, където живеем, направихме си, залепихме една баня и тоалетна и е идеално, къщата ми запалена, изгоря всичко, вътре документи, това онова, изгоря – а тя била стара и вика – и падна, ние се прибираме от някъде, тлее, пожарникарите тамън я бяха загасили, нищо, спокойно – обаче ето какво води – стана много по-добре, разчистихме, направихме си дворчето, почнахме да си садим домати, чушки и картофки”, ауу, разшири им се двора, идеално и след една година, вика “ние не се карахме”, защото те са духовни, интелигентни хора, но съседа им  не може да ги понася и им се кара, обаче според закона за противовеса, за противодействие на силите, когато едната сила се отдръпне и другата се отдръпва и те са се отдръпнали, иначе ако продължаваш да напъваш там, ей, колкото повече напъваш и от тука, толкова повече и от другата страна напъва и затова интелигентния веднага отстъпва, следователно след една година идва съседа и казва “аз ви запалих къщата с две туби бензин, вие бяхте заминали някъде, влезнах и я запалих”, тя вика “здраве да е, сега даже ни е по-леко и си подобрихме отношенията” и те викат “ама нищо ли няма да вземеш, някакви мерки”, “ми ти нали каза, нищо, да го забравим”, видяхте ли какво всеопрощението, “да го забравим”, край и на тази жена вече аз и гледам, тя беше възрастна, изглеждаше, няма да и дадеш 45 години, това е човещината, човещината те крепи във всяко едно нещо, духът те крепи, иначе може да си на 30 години, аз съм видял един човек, който беше на 30 години, но имаше голямо престъпление на границата, беше застрелял невинни напълно, за да види какво е да убиваш, този човек на 30 години изглеждаше на 90, значи такова състаряване не съм виждал на тялото и толкова отпуснато ходеше, плати със сина си, който беше на 14-15 години момче, който загина от удар от жицата, удари го по една нишка такава метална на риболов и на място, това е прекрасен разказ, който е описан в една от книжките на Нели Лишковска, “Зеницата на Бога” се казва, за всяко има възмездие, абсолютно, там е описано за всички случаи, които обществото не може или някой да те овъзмъзди, кармата и божествения разум какво дават. 

Мъдростта

Сега, преминаваме.. вече, дай Боже, да ви е ставало ясно за духа и интелигентността, че води всичко след себе си и го разширява и го прави по-ефективно, по-полезно и по-съвършенно, не води ли духа, нищо не може да постигнеш, постигаш до една степен, но духа трябва да води, духа води към безкрайността, докато иначе интелекта те води до определена граница, може да направиш космически кораб, обаче този космически кораб, ако наистина няма човек, който е свързан с духовността.. точно, защото, ще ви кажа, на двете големи сили и държави и в единия космически център и в другия космически център, работят минимум по 30 същества, които са  в такива тела като нашите, ама не са точно като нас, конструктори, инжинери, които са внедрени там и обикновено са безсмъртни, като си свърши мисията изчезва, няма го, така, но всички те дават акъл на земните жители, това дали го знаят, или не го знаят, не ме интересува, аз знам, че е така, това е баланса, всичко е Божията воля, първата, втората или третата воля на Бога, но какво е необходимо специално на практика да направим ние? Все едно и също си говоря винаги, ама това е от различни ъгли и все горе се катеря към върха и искам всичките да тръгнем, да се катерят нагоре, не да вървят само около хълма, да почнат да го катерят нагоре, стъпка по стъпка, малко по малко, ама да се изкачват, нали и говоря сега, защото всички си мислим, че трупането на знания е изключително важно, важно е, но не е изключително важно и дори според мен не е и кой знае колко важно. Трупането на човещина у нас при разширяването на съзнанието е важно, да станем по-великодушни, по-благородни, по-милосърдни, по-щедри, по-смели, по-истинни и накрая върха на всичко това е по-жертвоготови. Господ по това най-вече съди. Eдин ръководител трябва да е готов, капитана на кораба да жертва живота си за всеки един моряк от юнгата, до помощник-капитана, затова е капитан, затова е и това е истински ръководител, не да се крие зад другите и вика “Момчета, напред, атака, давайте, дерзайте”, тогава той е обичан от колектива, той обича колектива и колектива го обича. Значи аз може да съм роб и съм го казвал неведнъж, роба трябва да си обича господаря. Нищо, че е роб, тогава няма да върши работата по робски, а ще я върши като приятел на господаря, незавсимо какъв е господаря и в крайна сметка колкото и да е лош, зъл и жесток, господаря, защото той е господар робовладелец, той започва да омеква и започва да става приятел точно на този роб. Аз съм гледал веднъж един филм, където капитана на кораб, и не капитана на кораба, а шефа, който караше затворници и много от тях бяха заковани като гребци, за да може нарочно направени, за да може да стигне кораба от еди къде си за еди къде си, караха ги за Рим, фактически там да ги съдят,  а те осъдени на каторга, на смърт и т.н., обаче имаше един между тях с много висока интелигентност и той като минаваше този, някакъв римски военачалник, около него имаше войници, които ги пази тези, имаше много роби в трюмовете, но тези бяха на галерата и бяха по-добре защо? – първо ги хранеха добре и второ бяха на чист въздух, а онея в трумовете, всеки ден изхвърляха по няколко вече, те долу задушени, кой ял, кой не ял и ги изхвърляха в морето, не искам да си припомям недобрата част на филма. И така и той като върви и говори със всеки един отделно, защото той си е роден човечен, той си е роден милосърден, с по-отворено съзнание от другите, да кажа римски военоначалници, запечатани, така нататък, широко  скроен, значи има какво повече? – интелигентност, римски военоначалник и най-сетне един му направи впечатление от тях, говори си с него и си говорят работи, които не са като другите, той видя, че тука има не само интелект, ами интелигентност у тоя и вика “защо си тука” и той казва “ами направих въстание против вас, и участвах в това въстание и ме осъдиха и сега ме карат в Рим да ме осъждат и там ще видя какво, дали ще ме разпъват на кръст, дали ще ме бесят, дали ще ме пратят другаде, на каторга или ще ме продадат, както сега в момента съм роб”, нали той е затворник фактически, а те сменят гребците, защото се уморяват и той по едно време казва “виж мога да те освободя и да те вкарам долу, но долу не ги хранят и т.н.”, той вика “не, аз тук съм добре, ще греба”, “ами – вика – ако ти сваля веригите да не ти тежат, обещаваш ли да не избягаш”, значи виж какво доверие, духовния с духовния, сигурно са били от една духовна верига и той казва “аз съм човек, който си държи на думата, няма да скоча през борда”, а отзад какво има след кораба – едни хубави големи такива същества, които чакат каквото падне от кораба да го хапнат, това е Средиземно море, едни хубави същества, но не са делфини, така, с хубави, големи, зъбки, и ясно, че той знае, че на храна отива и той вика да го разковат, защото там всичко е заковано, направено това онова и дойде ковача, там цепи, пали халките и той стана свободен и му е леко и вика “благодаря ти много, че ме освободи, защото сега може и повече да греба и всичко е точно”, защото му е по-леко. И вече наближават някакъв остров беше и се яви буря и започна да люшка кораба и го блъска в скалите, бурята много силна и много мощна, разцепи се и всички гребци потънаха с кораба, защото те не могат и да избягат, те иначе сигурно са могли да плуват,  които са роби, това онова, потънаха, а той беше свободен и той скочи във водата и във водата видя, че военноначалника и той изпада, всички изпопадаха от там и видя, че е замаян, тей като се е одарил някъде, или в гредите или в скалата и той отиде, хвана го, дигна го и на една дъска от кораба го положи така и почна да гребе с ръце и вълните ги изкараха на брега. Само той и военноначалника се спасиха, никой друг, всичко онова, кой спасява Господ питам аз? – дори и да е филм, духовните своите хора ще спаси номер едно, за другите, ако може и така По натам си спомням, че той вика “а защо ме спаси, можеше да ме оставиш, излизаш на този бряг, казваш аз съм един от корабокрушенците, никой не знае, че си участвал във въстание това онова, щеше да станеш свободен човек и от там тръгваш на където искаш, никой не знае какво е на кораба” и той каза “не, спасих те, защото ти беше човечен към мен, разкова ме, това онова” и той казва – “виж, аз нямам синове, искаш ли да те осиновя”, големия римски военоначалник, до тук разказвам филма. Така, доброто дело е винаги заплатено, винаги Богoугодно, дори да нямаме веднага плодове. 

Продължаваме нататък с това, че огромното количество знания, да напълним тази стая, ако нямаме дух, ще си стой тука знаниицето, ще го прилагаме до някъде, а може и да не го прилагаме, но всичко е външно, знанието, което го трупаме е външното познаване на нещата, казвам го аз, външното познаване на нещата се казва знание. За да започнем нещата да ги познаваме и от вътре, вътрешното знание се казва познание. Значи става тази сфера от две половини, когато имаме знание и познание. Тогава сферата си седи тук, хубаво, ама ние тази сфера не може да я използваме за нищо, знание и познание, ако това знание и познание не го приложим. Приложеното знание и познание, после ще кажа какво е, се казва мъдрост. Обаче, знанието и познанието е едно, но ние не може да го командваме. Може да го командваме само по един единствен начин и аз ще ви кажа кой. Значи, знанието е един вид духовност, познанието го допълва като по-висша степен духовност, още по-висшата степен духовност е себепознанието. Значи, това знание и познание, само когато себепознанието, ние познаваме себе си, може да започнем да го прилагаме правилно. Ако нямаме себепознание, това знание и познание, знаем и от вътре и от вънка нещата, ние не го прилагаме правилно. И някой неща може да ги вършим много по-зле и тогава нещата се обръщат против нас, много духовни хора точно това правят. Ние сме много духовни, имаме знание, имаме източни и западни окултни техники, езотерични, не знам какви мистици сме станали големи, работим с различни видове енергии, да, ама не, тогава какво правя, точно при тази работа, понеже нямат абсолютното необходимо себепознание, а това е като имаш себепознание ти вече познаваш човека, чрез себе си опознаваш другите и чрез другите опознаваш себе си. Значи, ако искаш да опознаеш Вселената, опознай себе си, това е номер едно и постепено започва да се разширява, от единичното натам, почваме от простото към по-сложното, от близкото към далечното, нали, от несъвършенното към съвършенното, това е закон на Вселената. Значи, знание, познание, себепознаване и когато се опознаем добре, за да може да работим със знанието и познанието, т.е. с тази сила, която е вътре в тази сфера, тези сили, а те са четири основни сили, хоп, вкарваме ги в практиката и вече приложеното знание, познание, себепознание прави мъдростта. Няма мъдрост вече, значи мъдреците за това са мъдри, защото са минали през тези три степени, много хора са още в началото на знанието – “ей, много работи научих”, какво си научил, голяма работа, че си ходил на 50 курса по нещо, по някаква окултна практика, дал си 5 или 10 хил. лева или евро да отидеш в Индия и какво, когато не го прилагаш, когато не ти е ясно точно, ама от дъното до върха и от върха до дъното, виле дуно и дуно виле, виле е върха, дуно е дъно на ватански. Значи, ако не го познаваш, не можеш да го практикуваш правилно и тогава много неща се обръщат в самия теб и има задръжка, мислиш, че вървиш в духовността, а ти си зациклил на едно място. И така, мъдростта обаче.. вече като сме помъдрели, само чрез мъдростта ние можем да стигнем до истината и да раберем, че това е истината, само мъдростта ни прави този изключително, този дар на различаването съвършен, преди да си помъдрял, този дар на различаването, усещаш нещо, нещо не усещаш, но трябва да имаш мъдрост, за да ти е развит дара на различаването, да видиш кое е менте и кое е истина. В много лекции съм казвал за този дар на различаването, тогава вече мъдростта ни води към истината и никой не може да те заблуди. Писал съм в последната си книга един духовен постулат, една духовна сентенция, една мъдрост, която казва така – благословен е онзи, който вижда истината с духа си преди да я види с очите си. Това е абсолютен дар на различаването. 

Значи идва при мен едно момче и ми вика “не знам защо Г-н Изворски, ама на вас ви вярвам, аз съм ходил много, обиколил съм”, като почна, само е ходил при 50 индийски гурувци, учители и вика “до тука ми дойде от тях, всички едно и също, аз не можах да разбера същината” и ме среща на Витоша и ме пита, вика “искам три месеца да ви срещна точно вас, само един въпрос да задам” и аз викам “мойто момче, не ти трябват никакви гурувци, включително и аз, ти си капитана на лодката, караш я, цепиш направо, всички грешки вече, опита ще те научи”, “ама как бе, аз дебели книги, на изток, на запад, 15 години обикалям”, слава Богу, че Буда е обикалял само 3 години, докато хване истината – закона на равновесните сили, това е, някой да му го е казал за една минута сега, ама тогава три години, а този 15 години и не могъл да стигне, сега идва при мене де, слуша и вика “ей, ти ми отвори очите”, защото аз му казах “няма гурувци, не те интересува никой, това са само купчини знание, които само те затрупват”  и вика “главата ми е хаос”  и той така гледа, разнопосочно гледа, той има жена, дете, вика “ама жената иска да се разведем, защото аз съм ненормален”, и вярно, той е станал ненормален да гони какво? – ами той гони един дух, един таласъм, ефимерно нещо, ами това е абсурд, някаква имагинерност, която не може да му свърши никаква работа, пак казвам знанието с чували не ни върши работа, Учителя казва “малко знание, но да го приложом”, той е имал впредвид знанието, познанието, себепознаването, мъдростта и тогава тръгваме натам, от мъдростта към истината, когато стигнеш до истината тя те прави непоколебим, значи който има дар на различаването или е стигнал до истината вече какво става? – има непоколебима вяра, непоколебима надежда, и непоколебима любов.  Само до истината и какво става? Тази непоколебима вяра, надежда и любов правят голямата любов, защото мъдростта и истината ни водят при истинската любов, няма друго, не можеш по друг начин, не можеш да заобиколиш и мъдростта и истината, ама да ги прескочиш, “аз отивам при голямата любов, аз съм много набожен, аз съм много вярващ, аз съм много духовен”, аз обикновено не споря, викам “да, точно такъв си”, “ама добре, защо не ми върви”, “не знам”, “ама защо това”, “ами не знам”, защото не е изкачил стъпалата, а иска от първото на петото, ама не може, той седи на първото и половина и вика “аз стигнах до десетото стъпало, ей голяма работа съм”. Така, горе-долу и до тука ме разбрахте, или поне смятам, че ме разбирате. 

Енергийните тела

Мога да кажа сега някои такива за нашата баба от махалата, баба Мара, която иска разни точно, вика я да видим този колко е висок, тя знае биографиите на цялата махала и ги споделя с другите баби и си говорят и един път едно приятелче вика “Георги, ако не знаеш нещо от биографията си, изпуснал си през годините отиваш при баба Мара, тя ще ти го напомни – ама бабо Маро, аз 77-ма година какво правих?  – “така ли бе мойто момче, ами беше студент”, така ли бе бабо Маро, виж как помни тя, аз съм забравил коя година съм бил студент, обаче баба Мара, всичко точно и тя е като вечна, застинала, не знаеш вече на колко е години, дали е на 100, дали е на 50 или на 130 години, тя е безсмъртна, защото тези подробности, абсолютно, това е, и баба Мара си има фенове, мъже и жени, по някой път мъжете са повече по горещата информация и си споделят с нея, там, всяка сутрин, всяка вечер, всеки обед, гореща информация.”. 

Така, сега ще кажа нещо, което съм го казвал до някъде, но това е за нашите енергиини тела, които ни държат в тази хубава сфера. Сега при шеста коренна раса, те си идват със седемте изградени тела, осмата чакра или осмото тяло, аз ги идентифицирам до някъде, макар че не се припокриват напълно чакра с енергийно тяло, ама най-нагледно е така, понеже е най-нагледно така го казвам. Значи в крайна сметка на нас са разрешени в този материален свят, в тази сфера, на шестата и седмата раса да работим с 12 енергиини тела, до края на 2 000-ната година бяха седем, за това имаше седем тона, седем дни, седем, седмицата беше наистина число, което е благословено, направено, нагласено, седмицата казват е еврейско число, защото на седем много ти върви и на метерията, седмицата е числото на материята. Осмицата е числото на привличане между духа и материята и деветката вече си е дух, нагоре деветка десетка и т.н., това е дух, и така, стигнахмe вече до преходния период. Както съм казвал, на Земята има съзнания които имат духовни трансформации 6,8,10,12,14,16, духовни трансформации. Значи може да се каже, че всяка чакра има по три духовни трансформации, първа – 3, втора – 3, 7 по 3, 21 духовни трансформации, идеално, нали. Значи така се дава, всяка една от тези раси, от шесте нагоре, може да изкачва в духа и може да се учи на интелигентност, на духовност, може, независимо какъв цвят на кожата, на къде си се родил, на кой континент, и т.н., може, всичко е възможно и всичко е точно и това Бог го прави, обаче на бялата раса, на арийците, които са, те имат 16 духовни трансформации, дава им се с раждането, и си длъжен да ги направиш до 21, това е разршено, а аватарите, които слизат от горе, включително голяма част от българите, са аватари, най-духовни, се раждат с 21, Господ слиза на Земята и той вика “Синко, я ела бе, слушай, ето ти една диплома тука”, “какво има бе тате”, “ами имаш 21 духовни трансформации”, “ами чакай, от раз”. “Ами да, толкова капитал имаш от банката, е трябва да растеш нагоре, 21,22,23,24”, обаче аз идвам тука, харесва ми земния живот, зациклям и от 21, както и ариеца може от 16 да ги смъкне надолу, почва да работи с пороците и става 14, тази раса е изчезнала, макар че тук таме е останала част от нея, 12, 10, може да стигнат до 6-те, ей толкова много се смъкна, иначе го гледаш, че е такъв, ама той не е такъв, вътрешно не е такъв, по дух. Така, на Земята, за да може да съществуваш до сега, когато гравитацията беше в този вид, по тежък, 28 това е, значи светиите правят 22, 23,24, 25 духовни трансформации, им се дават до 28. Значи, с тези духовни трансформации,както е слязал Учителя, значи Иисус си слиза с 28-те, обаче го връщат на 21 и само, когато го посвещават на 20 години, до 30 години ги прави останалите, хоп, бързо с асансьор, Учителя също, Учителя се ражда, на него му ги дават на 33 години, мисля, да, март 1897-ма година, той е роден 64-та, точно на 33 години го посвещават, Иисус е посветен на 12, аз над 55 години, ето казвам го, зависи, когато Господ реши, така, и тогава почва духовната трансформация, но под 28 са имали Учителя и Спасителя, има и други адепти, които са достигали до много високо, тогава те са чудотворци, значи владеят тей наречените осем сили –  владеят химичните процеси, телепортацията, телекомуникацията и всичко онова, което сте чули. Това е, сега, понеже автоматично земното човечество стига и всички, които остават на тази Земя трябва вече да дръпнат над 21. 21 е половината на 42, което казвам е числото на живота и на вечността, 21 е половината, 21 е окултно число, винаги го срещате на Изток, на Запад и на много места, 2 и 1 е 3, значи има и единица, има и двойка, има и тройка. Така, сега обаче шестата коренна раса си идва не с 21, ами у нея са закодирани тези 28 духовни тела, които ги има и почва от осма чакра нагоре, осма чакра е от 21 нагоре, вече се отваря, даже от 28 вече се отваря нагоре и почва и ми се обажда един мъж и вика “Георги, а бе ти като говориш – един път ме е чул – че новата раса, шестата раса, ще и бъде разрешено да има до 36-та духовна трансформация, значи от 28 до 36-та, максимум, а може да започне и от 21-ва, знаеш ли, аз познавам сега две мъничета, малки дечица, които имат според мен, аз съм ги преценил, аз съм им направил едно изследване, 33-та, 32-ра, па може би и 34-та духовна трансформация”, да, това е според количеството любов, което съдържаш у себе си, мъдрост, истина, справедливост и добротворчество, това е духовната трансформация, значи те се раждат тези както кристалните деца, огнените деца, не знам индиговите и т.н., с различна, но тяхната трансформация вече е към последните – 26,27,28 и продължава нагоре, те не се спират, 30,31,32,33, така, но това вече започва осма, девета, десета чакра, тука вече са по три четири, трансформации на всяка чакра, но личното мое мнение, така ми е казано, шестата раса се развива до 36 но евентуално може да и бъде разрешен и 42 духовни трансформации. Това е по скалата, по която аз съм учил, не го взимайте за абсолютна статична истина, ще ви кажа защо, защото при мен идва един и вика “72-ра духовна трансформация”, да, на него са увеличени двойно може, и вика, един някакъв от планината беше човека и вика “знаеш ли, аз си мисля, на мен така ми е спускано” и той има връзка, контактьор, само че на него му е дадена схемата с някакви по-големи и вика “знам, чул съм, че шестата, седмата раса – над 100”, така е мойто момче, аз не казвам, че не е, аз ти казвам моята схема коя е, която наистина е приета от много адепти и е спусната на много посветени на земното кълбо, ето това е моята схема. И пак казвам, значи всяка една чакра, развиваме я и я правим. Сега говоря за енергиините тела, дадени са ни 12 по принцип, но те не са изградени, на мнозина, значи изградени са първите тела. Значи на нас, на ариеца, физическото тяло е най-добре изградено, то е завършено, етерното тяло е завършено, астралното тяло, нисш, висш астрал, след това имаме ментално тяло, ментално тяло имаме нисше, средно и висше ментално тяло, след това имаме будическо тяло нали и нататък продължаваме с висшите тела на нашите духове – тяло на волята и накрая тялото на духа, тялото на вечната светлина, атамид абха се казва на санскритски, вечна светлина, абха е светлина, от там идва Aбхазия, абхазци и т.н. Така, осмото тяло сега ние си го изграждаме, затова почваме да работим с осмата чакра, от там изкарваме златната сфера, през нея пропускаме златния лъч, който е златист и е хубав, но ще работим по-нататък като минем тези 28, може и по-рано да ни се даде да започнем да работим с диамантената. Така, аз скоро видях розовия лъч, който наистина се спуска и който сега започва да работи от 21 нагоре духовна трансформация, винаги, започва да става по-розово и по-розово нещо, но обикновено имаме и лилавия, този виолетовия лъч, зеления лъч, синия и т.н., те са описани някъде, не само от Учителя в “Цветните лъчи на светлината”, но са описани от много контактьори, само че винаги има една така да се каже известна разлика, известен луфт, насам и натам, това е широтата, която е дадена за избор на човешкото съзнание, но не за свободна воля. И така, човек трябва да се стреми към това, но ако не му е дадено отгоре, духовната трансформация не може да я направи, а те отгоре само го виждат, че има голямо желание, активен е и го подкрепят, макар че има и хора, аз съм видял, които прекаляват с тази активност, тогава зацикля, толкова активен, вика  “аз правих толкова медитации, нищо не видях”, той не видял даже тези жизнените точки, които са на природата, които първи се виждат, като започне да ти се отваря съзнанието, да не говоря за сферите, светещите и да ги чуеш, щом това, не, ама викам “добре, ти 10 години медитации, работи, тичане насам натам, абе нищо ли”, “ами –  вика – уж нещо, ама нищо”, защо? – защото той не остави на духа да го води, а той напъва, всяко едно напъване, да знаете, ако напъна тази брава и ключалка ще взема да я изкъртя, аз трябва да и гледам да видя устройството леко и да я отворя. Един хубав пример, в един хотел сме със Силвинка, Силвинка пие нещо, аз отивам, вратата гледам, че двете страни са изкъртени и дръжката ми остана в ръката, а, а другата част падна оттатък и вътре квадрата го няма и врататa щрак, вътре сме затворени, освен това е точно обяд, на рецепцията няма никой, не може да се обадим, заключени сме вътре и аз като почнах, наистина леко се нервирах, аз не мога кой знае колко да се нервирам, викам “ей сега, какво стана”, тука почнах да се развъртам, чудя се, така, обаче съм притеснен, Силвина спокойно си седи там, ядеше ли нещо, пиеше ли, “спокойно де, ще се оправим”, не, аз веднага тука, чувствам се в затворено пространство, не може, то е една малко хотелска стая така и ми се вдига кръвното, а то врата не е онази външната, а на коридора и там остава банята и тоалетната, ние вътрешната врата, се заключихме и аз вече тръшкам се и нали съм мрънкало голямо, седнах на леглото и викам “тате, закъсахме го много, край, заключени сме, ще взема да скоча”, а отивам и гледам прозореца, на прозореца има един покрив такъв, а не мога да мина в съседните стай, защото ще изплаша някоя гола жена, това онова, през друга стая да излезна, те прозорците затворени сигурно, а и то нямаше, в хотела нямаше хора, само ние и татко вика “синко, нали имаш ножчета бе, ти обичаш ножчета и имаш поне 3,4 ножчета из багажа и  у тебе”, аз и в момента имам едно в джоба, и викам “да и какво”, “ами – вика – ти не разгадали вратата, тате”, викам “не”, “я я разгледай хубаво”, ама викам “вътре езичето щракна и край”, щрак и вече няма, и аз отивам най-напред, намерих три ножчета, вкарвам едното и се опитвам като четиригран да го завъртя вътре, ама то много неудобно, за да вкарам езичето, по едно време пак вика “а бе синко, а бе погледни, че някой друг е закъсал и точно срещу езичето има една дупка, ама ей така широка, 3-4мм., нямаш ли по тънко ножче”, викам “имам”, “еми с едното въртиш така, другото го пъхни в отвора и натисни езика”, и аз добре, отивам, завъртам, натискам езика и се сещам, то вече езика влезна, обаче аз не мога да го изтегля към мене, Силвина дойде хвана врата така, дръпна я и тя се отвори, това е цялата философия, обаче най-интересното беше какво? – аз вече почвам да търся чарковете и минавам оттатък в коридора, то нали е около  8-10см това, квадрата на бравата, а той паднал от вътрешната страна към нашата, значи аз ако знаех, че е квадрата, вкарваш го вътре квадрата, взимаш две ножчета или две лъжички такива за да има упор, хващаш ги, щрак и го отваряш, това е цялата философия, дори и брава да няма, обаче това е значи човек никога да не изпада в паника, аз за големи работи нали няма да изпадна в паника, в никакъв случай, оглеждам нещата, ама за такива дреболии, просто дребно нещо, ама ми вдига кръвното. 

Така, енергиините тела от осмо, сега изграждаме осмото прекрасно енергиино тяло, това енергиино тяло свети розово, затова имаме тази розова светлина. След това започваме да изграждаме, когато осмото вече е изградено, деветото, десетото, 11-то и 12-то, това сигурно е чак на седмата коренна раса, обаче искам да ви кажа какво ни е дадено. Дадено ни е, както съм казвал, един корпус, или едно шаси, така да се каже, на него трябва да слагаме всички останали неща, значи основното е дадено, корпуса е даден, обаче той е примерно корпуса на една лодка, там седят само едни ребра такива, на лодката, само десетина 15 ребра от едната страна, от другата и има отпред така едно дърво до отзад и ребрата, нищо друго няма, ами трябва от вътре, от вънка, дъски, да се калапати, т.е. да се мушка вътре, да се запълни, за да може след това с калчища, калчища вътре, лакове, бой, така нататък, казвам технологията на старите лодки как се правят, сега са пластмасови, метални, алуминиеви, и т.н., но е много голяма играчка, това ни е дадено на нас, значи корпуса, корпуса на осма чакра, вече започваме да го пълним, 9-та, 10-та, 11-та и 12-та или другите думи са на енергийните тела, 9-тото, 10-тото, 11-тото и 12-тото. Когато един светия слиза тука, първоначално всичките тела са му изградени, както на Учителя, слиза тука, телата са му изградени, обаче те прекъсват и му дават да работи примерно до шесто или до седмо, по нататък, не, седмото вече е върха и ни води нагоре, това е трамплина за божествения свят, обаче започва от петото тяло, петото тяло е връзката между сърцето и ума и заради това се казва, че тази връзка, между сърцето и ума, значи половината е към астрала, към сърцето, половината е към ментала, към  висшия ум на духа, това е пета чакра, затова е даден и говора, това е словото, от тука излиза. Шеста чакра беше епифизата, но това не е точно така, защото епифизата е външния вид, но фактически има много по-вътрешно друго съдържание и хипофизата е седма. Така, в момента, знаете ли над хипофизата има още една чакра, на осмата чакра как се казва физата? – хиперфиза, значи това ако е хипофиза, вече ние изграждаме хиперфиза, това е като хипермаркет, супермаркет, хиперфиза, това са все физи. 

Така, ами това е до тук, сега исках да ви кажа хубавия пример за щъркелчето. Значи, духовността прилича на какво? Аз съм наблюдавал едно щъркелово гнездо, наблизо живех. Значи, пролетта идва щъркела и щъркелицата, въртят се, почват да носят клечки, правят си гнездото, щъркелицата ляга, две, три или четири яйца снася и почва да мъти, щъркела от време на време я замества, той мъти,а пък тя отива да се храни там на реката. Излюпват се щъркелчетата и щъркелчетата, това е значи човек, когато е излюпен, той започва да се пробужда духовно, не е вече запечатан в яйце, не е черупково съзнание, щом се излюпи, обаче още не е оперен. Почва най-напред едно оперване и тогава щъркелчето си лежи в гнездото кротко, тихо и мирно с братчетата си, примерно 2 или 3 щъркелчета, когато започва да се опери, те постепенно порастват, през това време колкото става по-големи, майката и бащата отиват и кацат на къщата, ако е на дърво или е на стълб гнездото и там вече им става тясно, малките порастват и първоначално какво правят, първоначално само махат с крила, ако наблюдавате ще видите, те махат даже с часове, обаче се сменят, или едно срещу друго от двете страни на гнездото махат или едното маха след това второто, третото, те се въртят, тренират да им заякват крилата. Само направете един паралел с израстването в духовността на човека, затова ви давам този прекрасен пример. Щъркелчето след като започне да маха с крила, идва време, когато позаякнат, аз съм гледал, махне няколко пъти и се отдели само на 4 пръста или на една педя от гнездото, вдигне се и кацне, продължава да тренира и така минава още една седмица, тренировка, всяко едно от тях, след това литва и за пръв път през няколко метра, кацне веднага на къщата, от гнездото отива и каца на покрива или на комина. Така, след това, когато пак се връща до гнездото, щъркелчетата спят в гнездото, майка им и баща им спят на къщата на покрива, след няколко опита, полета е от тука до вратата, не повече и след това започва да ги води баща им, двете или трите хоп на реката, почват тези полети, излитане, кацане на земята, ровичкане там, ходене, излитат и се връщат обратно. Продължаваме нататък, така израстваме в духа. Когато мине още време и заякнат съвсем, значи има специално възрастни щъркели и започват да се събират на ята, всички са, децата им станали на тази възраст, щъркелчето какво има? – младите щъркели се отличават от старите, защото краката и клюновете са им тъмно сиви и почти черни, на всички стари щъркели те са един хубав червен цвят, значи червен хубав такъв сигнален цвят са им краката и клюновете, иначе са с черни крила и бяло оперение, младите са със сиви още крака и сиви клюнове, по това се различават. Започват да се дигат на ята и започват да се въртят и се учат на летене, летенето е в кръг над селището там и над полето, какво се учат? – учат се да владеят теченията с най-малко усилие, водят ги няколко стари щъркела цялото ято, останалите ходят, другите аз съм виждал, другите стари щъркели, ятата, ходят по нивите, край язовирите, край реките, но няколко ги водят, това са инструктори, без инструктор не става, дига ги, сега как да използва вятъра, как да се вдига срещу вятъра, с малко махане и с малко енергия да се държи дълго във въздуха и да използва термичните, топлите течения, за да се вдига на височина, след това как да летят в ято, кой да цепи въздуха, как да се сменят и така. Значи това е в нашата сфера и в нашето измерение, докато се научим да летим, ама толкова стабилно, че когато се съберат летата, да може да издържат до другото измерение, до другата сфера, дългия няколко хиляди километра път. Младите щъркелчета, следващата година, когато дойдат вече клюновете им са червени, ярко червени и краката са им ярко червени, а на много възрастните щъркали клюна почва да избелява и леко да избледнява, значи от червен почва да става един по-бледен червен, даже розов цвят, и накрая, когато побелее съвсем, това показва, че щъркела си е изпълнил мисията и си заминава скоро. Значи, този пример какво показва? За да прелетим в другото измерение, ние трябва да бъдем абсолютно подготвени, а ние какво, аз съдейки по себе си, понаучаваме се само да подхвъркваме, нали, от гнездото се вдигнем и викаме е ние сме голямата работа, ние сме толкова много духвни, нищо друго не ни интересува, ние ще си летим от тук, а фактически летиш от там до покрива, който е на 10 метра и викаш ей наистина съм голяма работа, ей колко работи видях, а пък като отидеш до реката викаш, ей много работа, ама ти още не си се вдигнал, защото колкото се по-вдигаш нагоре, толкова повече се разширява кръгозора, на всеки 100 метра с един километър, 100 метра височина, ама един километър се разширява хоризонта, значи като се дигнеш на 1000 метра, 10км. На 2 хиляди метра, 20, на 3 хиляди – 30, на 4-ри – 40, 50, 60, 10км. виждаш наоколо, ако си на 10 хил. метра височина, това е. 

Така, това беше един чудесен пример, за завършек, не знам, дали съм казал нещо ново и дали сте научили, но аз не искам новите, а да прилагаме тези малко неща и знания. Сега, имаме от книжките за “златните стъпала”, за всички участници имаме по една безплатна книжка, а и ще ви кажа, всеки,който посети нашия ашрам, така да го кажа, т.е. духовен център винаги получава по една книжка от “Златните стъпала” бонус, заради това, че си е направил труда да ни дойде на крака, и заради това тя е направена малка, значи с такива духовни постулати, сентенции и е чудесна книжка, за която благодаря на нашия приятел, който е тука професора, защото свърши цялата работа, благодаря ти професоре. Поклон, слава на Бога. 

Cart Overview