0

Българският Дух – Корен и Криле

Линк към видео беседа: https://youtu.be/crC_y9CVXHA 

Приятел: Здравейте, приятели! Много се радвам, че тази сутрин тук на това великолепно място има толкова много хора. Празниците на тракийските царе събират все повече и повече гости и жители на Казанлък. Освен това събитията, които общината насища тези празници и за които всички ние работим, стават все по-интересни, все по-разнообразни. Много се радваме, че тази сутрин тук сред нас е Георги Изворски. Няма да кажа господин, защото духовните учители имат малко по друго положение в духовната стълбица, така че господин е много обикновено.  По-скоро бих казал Учител. При нас е и Силвина Белопойчева. Георги ще изнесе своята беседа пред вас. Много се радвам, че има такъв интерес. Много се радвам, че все повече духовното започва да възвръща своите територии. То винаги е съществувало, въпросът е до колко ние го допускаме в себе си. 

Георги: Сега вижте и така ще се чуваме. Обикновено говоря без технически средства. И благодаря най-напред на Всевишния, Онази Космическа Сила, която Ръководи Всичко, че е създала тази прекрасна планета, че е създала това човечество. 

Приятел: Извинявай, че те прекъсвам. Извинявайте много. Разбрах, че сте искали първо да направите наричанията

Георги: Да, да. Аз само искам един поздрав. Значи, да поздравя всички, че са дошли тук и фактически да си пожелаем един ползотворен, ясен, мирен, спокоен и здравословен ден. 

Наричане

Антоанета: Да е светлина в душите ни! Да е слънце по пътя ни! Да е чиста вярата ни! Да сме верни на Бога си! Да е вдигнато челото ни! Да тежи думата ни! Да сме верни на другаря си! Да е благословен хлябът наш насъщни! Да е благословен огънят в дома ни! Да е споделена любовта ни! Да пребъдат децата ни! Да бъдат! Благословени всички! Бъдете благословени! В радост, мир, изобилие, хармония и лекота. 

Силвина: Появата на Антоанета винаги е специално и благодарим, че Духа я доведе с нас днес с това хубаво наричане, което е и много по темата. 

Силвина: Най-напред наистина да благодаря на организаторите, на община Казанлък, на кмета на общината, на нашите приятели, които се вдъхновиха, за да сътворят това събитие на това гостоприемно място с този благословен кестен, което наистина е като един символ на Духа. Въпреки че е много интересно, че тази къща е била на чорбаджия, на търговец и наистина е много интересна тази метаморфоза как нещо, което е работило за материята, днес посреща нас и вероятно много често посреща и други такива светли и добри хора, които идват да се радват на представленията на местният театър, който работи тук. Така че наистина е знаково това събитие. За мен е един истински празник. И благодарим за тази възможност. 

Стихотворение “Свято ято”

Искам да започна със едно стихотворение на Георги Изворски, което се нарича “Свято ято”: 

Отиваме си в другата Вселена.
Съдбата си понесли като дъх.
Сърцето ни на всичко бе арена.

Душата ни на всичко стана връх.
Вземи ни с теб сега Велики Боже
на всеки всекиго да бъде брат,
да слави Тебе кой как може,
ний ще се върнем пак на този свят,
тогава пак ще има пролет южна
и в синева, звезди като слънца, 
и пак девойки с поглед – теменужен,
ще ни даряват с ангели – деца,
тогава пак ще бъдем чудно ято,
понесли пак любов и светлина,

и пак ще свети името приятел,
до края на света и след това. 

Благодарим Георги за това наистина красиво стихотворение. И така днешната тема: Българският дух – Корен и Криле. На мен честта като жена се пада да говоря за корена, Георги като човек на Духа ще говори за крилете. Така сме разделили нещата, но те ще се сливат и ще се вливат едно в друго, разбира се, защото в психологията може би, а то всъщност е дълбоко езотеричен знак – дървото на живота, който се възприема като един символ на рода. Корените са нашите предци, ние сме ствола със разклоненията, а нашите деца и всичко, което остава след нас са листата и плодовете. Нашите деца могат да са не само физически деца, но това са нашите дела, всички идеи, които сме осъществили, всички, проекти, които сме сбъднали. Колко ще са сладки тези плодове наистина зависи от нашите дела, но зависи от това какъв е корена ни, така че това е наистина една много цялостна система и ние трябва да се възприемаме в тази цялост, защото това, което сме ние тук и сега, не сме само ние – в кръвта ни тече енергията на предците ни и ние трябва да уважаваме това нещо, да го познаваме, да го зачитаме. Наскоро бяхме при едно вековно дърво, което наистина е много старо. На мен лично ми изглеждаше леко уморено, сякаш казваше: “Колко хубаво би било вече да си отивам и в следващият си живот да се преродя като птичка”. И това е възможно с човека, наистина повече да се обърне към Духа и за това ще говори Георги. 

Древни символи – скарабей, анх, слънчев летящ диск

Подготвяйки мисълта си за тази среща днес, разсъждавах за някой неща, които ми се случиха и ме поведоха към тези разсъждения днес. Едното беше за Египетските символи, знаете за скарабея. Скарабея е този бръмбар, който целият си живот, за да отгледа потомството си, взима едно парченце тор и започва да го бута с крачетата си да го направи по-голямо, за да може там да снесе яйцата си и там поколението му да израсте. Когато всичко това се случи египтяните вярват, че той полита към Слънцето. Изучавайки обаче символите се оказва, че те не са точно египетски, защото скарабея е открит и на българските земи, защото и анх е открит на българските земи, ще поговоря и за това. И се оказва, че всичко, което ние наричаме, че е дошло от някаква там цивилизация, всъщност коренът му е от Тракия, от нашите земи. Да завърша за скарабея. Точно този стремеж към Светлината, към Духа, защото скарабея го свързват със слънчевите мистерии, египтяните. Тоест скарабея е нещо много земно, много нисше, цял живот се занимава с тази тор с идеята нали да остави нещо за поколението, но в крайна сметка духа се устремява към светлината и точно този повик на духовното, на това, което е в нас, изконното в крайна сметка.. не значи, че ние на Земята не трябва да се занимаваме със земни неща, но в крайна сметка този устрем към духа винаги стои. 

Следващото нещо – анхът. Анхът като знак е открит в пещерата Магурата, която знаете е много по-древна от египетските пирамиди и там Анхът представлява жена, която е разтворила ръце като криле. Знаете, анхът е този знак като кръст, който отгоре обаче има един съвършен кръг. И точно на Магурата има множество рисунки на жена, която в множеството стадии на рисунките, ръцете са разтворени и постепенно се събират, събират и накрая очертават един съвършен кръг. Като тази жена има един много интересен колан, който тук стърчи. Вчера като го обсъждахме с Георги казва, че това много вероятно е било пособие за летене, защото никой не може да обясни какво точно е този колан. Какво е това? – отново виждаме материята, която.. да, тя е там, но отново виждаме стремежа към Духа, към единението с Небето, към свързването с Небето. 

Другият свещен знак, който също в открит в България и много се изненадах, когато го открих в Светилището на Богинята Майка на Самотраки е Слънчевият диск, слънчевият летящ диск, сигурно сте го виждали, има го на много изображения, има го на молитвениците и на Петър Дънов, и на почти всички езотерични култури и са възприели този знак, но най-вероятно отново коренът му е Тракия. Има различни тълкувания за този знак. Някои, от които са дори смешни, някои казват това е устата подперка на древен хеликоптер или самолет, нали. Други казват това е изгрева, това е Нибиру или Слънчево затъмнение, нали. Но това за нас е отново този стремеж към Духа, към духовното, към културното, към сакралното, към Бога. И може би едно послание, че спасението на хората е наистина в Слънцето, в Светлината, в Доброто, в добрите неща. Така че това като едно въведение. Наистина давам думата на Георги Изворски. 

Притча за мъдреца и дъбът / дръвчетата и тяхното влияние 

Георги: Приятели, наистина се радвам от сърце, че сме заедно. И като го гледам това хубаво, голямо, вековно дърво ми идва една притча, ще ви я кажа само за половин минута. Един древен философ, мъдрец, какъв е – не се знае, може и елин да е, излиза на разходка из полето. По едно време гледа един огромен дъб, ей такова дърво, дали по-голямо, израснал до пътеката и той спира, оглежда го така и понеже е философ и много надарен със слово, започва да му се кара, вика: “Погледни къде си израснал, на самата пътека, от тук, от там, толкова голям си станал, не могат да те обиколят. Виж, харчиш от нещата, които Бог е дал, вода – колко искаш, въздух, светлина, растеж и не мислиш за другите, ама ти си голям егоист бе, как не те е срам, я се погледни” и почва да се пеняви, да му се кара, да се сърди – 10-15 минути само говори, без да знае, че през това време огромното дърво го е пазило първо от студения северен вятър, защото му прави завет, второ преработвало е въглеродния двуокис в кислород и е дишал, и трето, давало му е сила, защото дъбът е от онези мощни дървета, които се раздават, те дават сила, има дървета, които са неутрални и има дървета, които ти взимат от силата. 

Така, мога да кажа бука, дъба, дори ореха, ореховата сянка е дебела, те дават, ето и този прекрасен кестен и той дава, но неутрално дърво е брезата, а онова, което ти взима е трепетликата. Това е само като факти, не искам да се задълбочавам, знаете, че аз не съм много по подробностите. 

Българският Дух

И така, корените, Силвина доста добре говори, после все пак ще и дам думата да поговори пак за корените, но от там ще тръгна с няколко думи. Траките и българите са едно и също нещо и затова им казвам трако-българи. Някъде им казват прото-българи, пра-българи и така нататък. Но траките наистина са основен народ, не е случаен и то може да се каже, че не са етнос и народ, а са избраници Божии. Ще се обоснова и ще се подкрепя, може би не със толкова арте-факти, на които разбира се учените от БАН, знаят или не знаят, но ще се подкрепя с факти, половината, от които все още не са доказани, но аз знам и вярвам, както вярвам, че стоя тук, че рано или късно, абсолютно ще се докажат. И така, трако-българските земи, които са тук и ние имаме честа да бъдем родени на това място на светлината, на този фокус и пламък на огъня и сме наистина големи късметлии, защото човек все пак трябва да знае от къде му е корена, но иначе да се чувства гражданин на Вселената, не по-малко, не даже гражданин на планетата, не на слънчевата вселена, не на галактиката, гражданин на вселената, защото наистина всеки един от нас е такъв дух, всеки има една божествена субстанция у себе си, или поне аз така се чувствам, но много се радвам, че все пак Всевишния ме е изпратил тук. 

Така, казвал съм го неведнъж, Черно море и всичко около морето, това е Райската долина, където е било концентрирано всичко – видимо и невидимо. Тракия какво означава? Няколко неща: път на светлината, камбана на светлината.. и на мен много ми хареса, онзи ден го научих, защото информацията слезе от горе, че се казва: Земя на озарените сърца. Значи, нашият ум е озарен, обаче нашето сърце също трябва да се озари, за да направи тази хармония, това равновесие и този баланс, този синхрон между ума и сърцето и чак тогава получаваме крилете като скарабея, който тръгва и излита към Слънцето, чак тогава ние може да излетим вече в сферата на духа. Кой лети? – който има небе. Не може да си в една клетка, не може да си в едно затворено пространство и да се научиш да летиш – не. Трябва ти Небе, за да полетиш. Небето това е Духа. Материята ни държи винаги в някаква клетка, тя ни държи с разни връзки, вериги, ако ще да са златни, но златната верига е верига, тя те държи, нищо, че е златна, и ти не можеш да излетиш в безкрая, в светлината, в свободата, която ти се полага по принцип. 

Всичко това още преди 2 000 години, когато Бог ходеше по Земята, Иисус Христос, той го казваше в прав текст: “Ще има Ново Небе и Нова Земя”. Новата Земя е новата материална реалност, която трябва да се съгласи да пусне Духа в Новото Небе. И това време дойде, защото от числото 7, което е било до сега, около 2000-ната година, хиляди години след това преминаваме към числото 8, което е много по-хармонично, защото е от два кръга. Новото Небе и Новата Земя като го обърнем става безкрайността. Преди да обясня числото 7, ще кажа, че преди около 12-13 хиляди години става хубавият потоп и Райската долина се пълни с вода и разбира се, остава това прекрасно кътче от Рая и когато казват, че българите живеят в Рая и Господ е българин, това за мен е абсолютна истина, имам факти и доказателства, които разбира се, не може веднага да се докажат, но аз вярвам, че е така. Сега ще кажа само някои работи от тях. 

Първо, какво значи “бълг” от българин, “бълг” означава буквално жрец, шаман, духовен човек. “Бал” е сила, и досега деветия бал, един-два бала вълнението на морето, сила, мощ, а често са казвали, като се разместят буквите Благария или благ, благите хора, благите арийци. Ариец – това е бялата раса. 

Ако направя един така по-голям обход на нещата, мога да кажа няколко интересни думи за това. Лемурия е била прекрасен, цветущ континент, който, разбира се, Бог решава да го потопи в световния океан и го потопява. После ще ви кажа защо. Следващия хубав, прекрасен, цветущ континент е Атлантида, който също Бог решава да го потопи и го потопява. Лемурийците са били доста тъмни, черни направо хора, докато атлантите са били по-светли, бронзови може да се каже, червеникави и синкави. Расите, които не са от бялата раса, произлизат от тях. Ще ви кажа, тези цветущи континенти защо си отиват и защо Нашият Всеславен Всемогъщ Баща Небесен е направил така, т.е. Висшият Вселенски Разум. Защото са прекъснали връзката си с Него, т.е. техният егоизъм е взел връх и те са се смятали нещо повече, защото са имали.. В Лемурия всички шамани, които са тъмните магьосници, разбира се, от там е останала и вуду магията и целият черен континент, който е наречен, са се усетили много силни и поради тази причина прекъсват връзките си с Небето. Атлантите горе долу по същия начин прекъсват връзките си с Небето, а щом нямаш връзка с Небето нищо не може да те задържи, ти нямаш жизнена сила. Това е един прост пример, все едно, че когато си с парашут да се скъсат въжетата на парашута, какво ще те държи в Небето. Имам един приятел, който е видял един такъв инцидент с очите си: “значи какво последва на един наш колега, който лети.. Късат се въжетата във въздуха на хиляда метра и аз разбрах какво ще се случи, когато полетя към земята”. От тогава моят приятел е спрял да лети. Значи, скъсаме ли въжетата, ние трябва да се освобождаваме от много връзки с материята, но с Духа не може да скъсаме връзката. Расите, които са останали тук, те леко са инволюирали, от там вече остава червената раса, жълтата раса, мургавата раса, която е под едно общо название, нали, черната раса, и имало една синя или синкава, която почти е изчезнала и има някакви дребни остатъци тук таме по земното кълбо. Но защо се е случило това? Защото всяко ново нещо, трябва да се започне на нова основа. Старият строеж се бута, изчиства се, прави се новата строителна площадка, а новата строителна площадка Небето я е подготвило за кого? – за бялата раса, тей наречената арийска раса.

Аз искам да бъда точен, честен и казвам истината и мога да се подкрепя, разбира се. Напротив викам, моите момчета, аз два пъти повече от вас обичам всички раси, всички народи, всички религии на земното кълбо, но това не ми пречи да кажа истината. Значи, душата трябва да премине през всички раси, докато стигне до бялата раса, където е заслужила. 

А знаете ли къде е фокусът, къде е мястото, къде е земята на озарените сърца, от къде се пръква, тази хубава дума, значи тръгва да се разпространява бялата арийска раса, и как се казва това хубаво място? – Черно море или Тракия, от Тракия. Затова тракийците са прекрасни, и жените и мъжете, те са оставили тука най-силният първият ген. Значи, първо трако-българите са избрани от най-добрите колена на Ной, няма да изпадам много в библейски откровения, събират най-умните, най-достойните, това е като в едно училище за таланти, най-добрите, за да ги направят какво? – ами духовници, свещенослужители на Господа, затова ги събират, защото този има талант да прави каруци – да, онзи има талант да гледа коне, третият има талант да бъде добър грънчар, един трябва да бъде медникар, един трябва да бъде хлебар, обаче за да бъдеш духовник и жрец, ти трябва да обединиш всичко, и да знаеш много неща и да бъдеш по дух и по сърце близо до Небето, да не си като другите. Следователно трако-българите са това и когато ми кажат, че са етнос и така нататък – не, да си българин, това е служба, това е длъжност, това е чин, това е отговорност, макар че българите се разделят – българи по плът и българи по дух. Българите по плът са прекрасни, но те работят с материята. А българите по дух са истинските свещенослужители, които са, както ще да ги наречем шамани, жреци, където заминават след това по целият свят – няма човек, който се занимава с дух и да не е българин, независимо сега на коя точка на земята е роден. И с отговорност казвам, не само нашият патриарх, не само вселенският патриарх, ами и папата са българи, един католически свещеник пак е българин и дядо поп от нашето село е българин – български дух, за това става въпрос, щом се занимаваш с духовност, щом Бога е най-висшата степен на твоята вяра, значи си българин, не си никакъв друг. 

Ще се обоснова, на тракийските земи, трако-българските земи тука, продължавам, бърз преглед ще направя така на корените и на историята, няма да влизам в подробности. Значи, преди около 12-13 хиляди години, синовете Божии слизат и идват във Тракия и тогава започва кръстоската и арийската раса, бялата, от тука тръгва. Всички други са били цветнокожи, после се пръскат насам натам по Земята на определени места. 

При траките, една жена гледам онзи ден носи Розетката от Плиска – седем лъча, хубаво, питам я. Ама отивам в едно най-обикновено българско семейство, сядам, даже мъжа изобщо не го интересува, нищо, обаче тя носи розетката и викам: “а бе знаеш ли какво носиш на врата си”, вика: “да, знам, това е розетката от Плиска”, викам: “о, ти си доста посветена, знаеш. А знаеш ли каква е историята на Розетката?”, “не”, “добре, аз ще ти кажа”. Много неща има написани за великото преселение на народите, а за великото разселване на народите – няма, или ако е написано, толкова дълбоко са скрити тези неща, но хората не ги знаят, и най-интересното, че ги знаят кои? – много високо посветени хора поназнайват. Ще ви кажа, че когато Бог решава да напълни Райската долина естествено, че казва на тракийските жреци, шамани и духовници, че трябва да се спасяват. Тогава трако-българите тръгват на седем лъча и се разселват по земното кълбо, на онези места, където са знаели, че трябва да отидат. Ако ви кажа, че един лъч стига до Америка и културата на маите, на инките е трако-българска, не искам да ми вярвате, само го споменават и че именно трако-българите, 10-11 хиляди години преди Колумб, Америко Веспучи, който е дал името на Америка, и на Магелан, които се смята, че са открили Америка.. Трако-българите са я открили много много много преди това. Цялата тази история започва да излиза вече на яве. Другите лъчи се разпространяват, като някои остават на близо по планините и оцеляват, но това са тракийските племена.  Тракийските племена, след потопа минават няколко хиляди години, и започват да им казват славяни. Ами всички славяни са траки. И албанците включително са траки, и всички наоколо са траки. Минават доста хиляди години и когато започва великото преселение обратно.. От тези седем лъча, това е Розетката от Плиска и на всеки един от лъчите има някакви знаци. Тези знаци са окултно-езотерични, еквилибристични знаци, мистични може да кажем, къде трябва да отиде всеки един клон и каква горе-долу ще бъде съдбата му и неговата задача от Небето. Няма да говоря за това, а ще говоря за обратния път. Обратния път е на пет лъча, затова има петолъчка, която е в кръг, петолъчката в кръг се казва пентаграм. Значи, фигурата пентаграм, която и аз я нося сега, защото това е знака на 21-ви век или на третото хилядолетие, останалите знаци постепенно отмират, стават история и си заминават. Това е много силен и много мощен окултно-езотеричен знак. Казва се пентаграм. Това са петте лъча, с които след това се прибират всички кой от където е дошъл на собствената си земя, тука, която е останала на тракийските земи, освен това всички страни, които са около Черно море в близост, все пак малко или много живеят или усещат влиянието и атмосферата на Рая. И така, вие мислите, че Аспарух е единственият лъч – не. Лъчът, който е останал тук и се е разселил на близо от трако-българските племена, този го водя, лично аз, това е моето деление, не знам на другите може да е друго, но че са пет лъча съм сигурен. Е тези, които остават на близо.. Не може толкова многоброен народ като траките, най-многобройните народи тогава са били индийският и тракийският, и изведнъж да изчезне от лицето на Земята, чисто и просто те са получили други имена, както славяните. Много славяни – славянското море, било е тук, един лъч остава тук. Другите лъчи са стигнали чак до китайската стена, и едните както казах са отишли при Америка. Това е при разселването. При обратното връщане, един лъч остава тук, то е лъч наистина, защото това е фокус Тракия, другите започват да се прибират насам. Онези, които са отишли много на изток – хазарите, хуните и така нататък се обединяват с останалите племена, има нещо, но продължават да носят този тракийски ген, арийски ген. Много от китайските императори са били чисти българи. Да не говоря, че от времето на Египет, всички жреци и шамани са били български духове, а дори и голяма част от фараоните им. И така, тръгват обратно да се прибират, някой по-рано, други по-късно,  с разлика от хиляда, две хиляди години, или няколко стотин години. И единият лъч, който минава, стига до Месопотамия, това е между реките Тигър и Ефрат, там където са халдейците и персийците. На халдейците, ако четете, им е дадено магьосничеството, звездобройството, ами значи са духове, които са свещеници, жреци и шамани, много е просто. Ако гледате един истински персиец, аз съм виждал, иранци, не Ирак, Ирак спада към мургавата раса, Иран – високи, синеоки, зеленооки, бели, чудесни. Там е открит Мадарският конник, както и в Афганистан. Аспарух е третият лъч, който идва насам, пристига и един, който е отишъл да цивилизова Европа, защото Духът  цивилизова нещата, Духът прави материята, затова я води. И не материята, както съм казвал неведнъж, когато някой държи повече за материята, значи държи за каруцата, не за коня и впряга каруцата пред коня. Кон може да направи само Бог, живо същество, слага го и тегли, каруца всеки един от нас може да направи, един ще я направи по-лошо, друг ще я направи по-добре, но може да сложи четири колелета и отгоре една тарга отгоре да се търкаля, всеки един на земното кълбо, но кон не може да направи никой, той не може да направи една муха, нищо, че учените казват, учените не могат да направят живот, само Светлата сила от горе може да го направи и може да вдъхне живот. Да, много напредна научно-техническата мисъл, медицината, биологията и така нататък, много работи, но правят от нещо готово – друго нещо, помислете си и ще видите, че е така. 

Криле – духовно израстване 

Добре, сега вече може да минем към темата, това беше само прелюдия, да говоря за нещата защо трябва да имаме крила? – за да може да летим в необятния простор и да получим свобода. Да станем наистина свободни духове, каквито сме във Вселената и каквито сме се родили. Как може да си направим крила? Ще го кажа доста поетично и доста така материално. Всяко едно добро дело прави едно перце от нашите крила. Трябва да си направим едно крило и после да си направим второто крило. Но моят приятел от Древността Диоген е казал така за тогава: “Човек е ангел с едно крило, трябва да се прегърнем, за да полетим.” Значи, когато се прегърнем, ние вече ставаме едно цяло, едно общо нещо и получаваме крила да летим, тогава излитаме нагоре, а това той го е казал символично – да направим колектив, да започнем чисто и просто да се обичаме, това е. Любовта няма по-висша субстанция, не на Земята, във Вселената, тя е най-мощното нещо, което винаги побеждава, в това също съм се убедил. Не с омраза, не с насилие, не с копия, лък, стрели, картечници, атомни бомби, това е временна победа. Истинската победа е с Любов. Човек, за да получи крила, за да израства в духа, някои си мислят, че кой знае, трябва да бъдат като Майка Тереза, като Махатма Ганди или кой знае какъв велик учител, философ, за да може да работят за спасяване на човечеството и на планетата. Не, и най-дребната работа извършена с любов и със сърце те издига нагоре. Да, и най-дребното нещо, защото колкото повече добрини и такива неща правиш, толкова повече пера ти израстват и крилете ти стават по-големи. Често идват при мен хора и ми казват: “Георги, каква е моята мисия. Имам аз мисия, започнах да виждам разни видения, денем, нощем” Да, виждам, че на човека му се отваря третото око, ама казвам: “ти какво работиш?”, “еми имам фирма”, “за какво ти е фирмата?”, “ами произвеждам електрони устройства”, “да, хубаво е, “ама имам и цех за колбаси”, “о, не е хубаво”, той ме гледа и вика: “ама как така не е хубаво?”, ами викам: “знаеш ли, не знам как е за тебе, но аз много години не ям месо и за мен така да се убиват животните, не е много морално, и ако искаш наистина да бъдеш угоден на Бога, трябва нещо да даваш добро на хората. Примерно аз никога няма да взема да им произвеждам цигари, алкохол, наркотици, оръжие, няма да давам. Но и това, което им даваш, аз много работи знам за месото, което е силно токсично и може би не бива да им даваш и това”, поне ти да не участваш, хората може би още стотици години ще се хранят с месо, защото от хилядолетия насам, от ледниковия период са свикнали, нека, но вече осъзнатия, пробудения човек, по-добре да не се занимава с това, ако може и да го откаже, най-малкото заради собственото си здраве, а след това за морала, за да не се убиват толкова много животни, защото и Бог казва: Не убивай.” 

Болести и лечение

Онзи ден си седя на кафе във съседното село с един приятел, и отсреща гледам един на една сергия работи човек, продава нещо, обаче десният крак и дясната ръка си ги замята така, едвам ги движи. По едно време видя, че не сме от селото, дойде и вика: “Момчета, мога ли да седна до вас, да си изпия кафето”. Викам: “седни”. Той седна и започнахме да си говорим и аз викам: “слушай, така като те гледам – той не знае кой съм – или инсулт или инфаркт, ама по-добре инсулт си преживял”, “да, и затова ми се парализира десният крак и дясната ръка”, “аха, слушай, така като те гледам, мога да ти кажа още нещо за тебе – то лицето му ярко червено, значи обича виното, обича алкохола, викам – пиеш много алкохол и ядеш много месо”, “ами да – сутрин, обед и вечер – месо, алкохол – да, разбира се, всяка вечер”, “сега, моето момче, искаш ли да ти кажа как може да ти мине това”, вика: “о, какви боклуци, какви работи съм пил, с какво ли не съм се мъчил, не ставам при кои доктори не съм ходил”, “сега, слушай ме мен – викам – най-съвършените лекове са най-леки, около нас и само на една ръка разстояние и са толкова прости, но ти трябват два инструмента за тях. Аз ще ти кажа диагнозата и лекарствата. Диагнозата е, че много си си замърсявал и ума, и сърцето и тялото. А лекарствата са воля и вяра. Воля и вяра. Само това ти трябва. Никакво друго лекарство. Аз ще ти кажа какво ще направиш и ще видиш, че ще бъдеш по-здрав от мен.”, той гледа и слуша, викам: “как се казваш?”, “Любомир”, “прекрасно име – любов и мир. Добре, Любо. Казвам ти сега какво ще направиш. Ако искаш от днес, ако искаш от утре сутринта – забравяш, че на земното кълбо съществуват две неща, които до сега са ти били любими – месото и алкохола. За тебе няма – риба, пиене, пържоли, независимо какво месо, всичко, което шава не е за тебе, и червеи няма да ядеш. Забравяш за месото. Месо и алкохол никакъв.” Ей като чели го убодох, той подскочи на стола и вика: “как може, аз без месо не мога да живея”.  “Аз виж ме, срещу тебе съм, 17-18 не знам колко години не съм ял месо, а алкохол – сега пия по чаша червено домашно вино, но смятам, че това не е алкохол и заради това си пия, но докато не станеш здрав, няма да си позволиш тези неща. Но ще ти кажа кога ще започне да ти олекне, след една година – 365 дни, тогава ще усетиш, че ти е по-добре. Човек иска да оздравее за три дни, за три часа, за три месеца, за три секунди – няма такива работи. На колко години си?”, “на 65”, “30,40, 50 години си замърсявал тялото, мислите и чувствата”, не е бил свестен човек и изведнъж иска за три часа да му мине или за три дни – няма да стане, три години му дадох срок, викам: “една година, 365 дни ще се почувстваш добре, по-леко ще ти е и ще усетиш, че започваш да се възстановяваш, след три години, това са 1095 дни, ще дойдеш и ако не съм прав и не си здрав като мене ще ме заплюеш, ще кажеш: Георги Изворски, нищо не познава, никакъв доктор не е, изобщо каквото искаш може да ме наречеш, аз ще го приема, дори ще го приема с радост.”, и той вика: “а не, това не може да стане” и аз спрях да му говоря, защото Иисус още е казал: “Не хвърляйте бисерите си на прасенцата.” Онова, което му казвам, всяка една дума, всяко едно изречение е абсолютно истина и е бисер, но той не можа да ги разбере. Това беше едно отклонение, но пак се вмества в темата, защото искаме да получим някакви криле, еми ще се откажем от някакви пороци, защото за мен и месоядството честно казано, никой не искам да е на моето мнение, но честно казано е порок. Защото човек не се е родил месоядец, той е ял семена, ядки, в Библията го пише още на първите страници, и всичко растително. И наистина съм виждал, и Силвина е виждала, културист, едно момче, по-красиви мускули като Аполон, и вика: “аз съм суровоядец и ям само ядки”, на 28 години беше слънце. 

Дух и материя 

Така, продължавам. Ще ви кажа, че човек, за да получи криле, трябва да има висок идеал! Не да си купя мотоциклет, и аз съм бил рокер, мотоциклетист, и Харлей Дейвидсън и аз съм имал мерак да имам, ама съм имал все ижета, руски мотоциклети, най-големия ми беше емзетка някога, сега вече има ямаха, кавазаки, наистина прекрасни мотори. Но искал съм да имам нещо материално, защо да си кривя душата, но не там е истината. Можеш да искаш нещо материално, аз не съм против удобствата и против лукса. Против големия лукс съм. Но иначе човек да си направи удобства и да има една хубава кола, да има едно хубаво жилище, да има нещо, което е – да, съгласен съм. Но не това да му стане абсолютна самоцел в живота и материята да му е самоцел. Не! Материята я оставяме на втори план – каруцата. Каруцата може да е дървена, може да е желязна, може да е алуминиева, може да е направена от глина, но е каруца. Ние гледаме коня. Коня трябва да бъде расов, хубав, да ни върши работа, и як, да не бъде някоя кранта. Значи – Духа. А когато работим за Духа, разберете ме, че трябва да има човек, тей наречения един висок идеал. Да работи за една кауза. Макар и да е най-обикновен готвач, обаче да си върши работата перфектно, защото да си готвач не е леко и не е малка отговорност, трябва да влагаш в храната любов, за да може тези, които се нахранят да разпространяват тази светлина и тази любов от себе си, каквато и ще да е професия, да я вършиш с любов, но тя да е в името на човека. Значи, всеки един трябва да има у себе си този висок идеал. Още на времето много добре го е казал Наполеон, който ми е един от любимците. Наполеон е казал: “Всеки един редник – редник, т.е. най-ниската степен на войника – трябва да носи маршалски жезъл в раницата си”, т.е. да е готов да започне да командва армията като маршал, маршалът е по-висок от генерала. Значи, още тогава е знаел, че Духът командва нещата, а не материята. С материя много работи може да постигнеш, много хора може да подкупиш, нали, много злато може да раздадеш, но това не е живот. 

Вижте колко е просто, сега ще ви кажа. Когато човек има силен дух, нищо не го лови. През Първата световна война умират повече от холера на позициите, тя се води позиционна война, тука са окопите на едните, от другата страна са окопите на другите. Пламва холерата и много войници си заминават от болестта, а не от това, че се стрелят. Значи, два пъти повече си отиват от болест, от колкото от самата война. Небето показва, че противоречието, войната не е добра. Трябва вече да има примирие, да се приключва. Също Александър Македонски, той е бил достатъчно вътре в Духа и е бил доста светнат като духовен езотеричен, човек на мистиката, защото много е вярвал и е бил обграден с ясновидци. Неговата войска я хваща чумата и една трета от 150 хил. му армия измира от чума, като той през това време до всеки агонизиращ войник, до всеки умиращ е бил. Защо не го е прихванало, когато чумата може да те прихване от 1 километър от въздуха, от там вятъра донася, вдишвам и край. Попитайте лекарите и те ще ви кажат колко е заразна. Това го е подсетило вече да спре нападателните войни, прибира се към Александрия и там заминава, но не от чума. Започва да отделя здравите от болните. 

Не искам да говоря какво съм чул, още от Първата световна война от дядо ми, как полуживи, вече болни са ги вкарвали в ямите, с вар ги ръсят и ги затрупват, още не съвсем да са си заминали, за да могат да спрат болестта. Сега да си кажем по-хубави работи, но тези работи на нас трябва да са ни ясни, за да може да вървим напред. Войната не е голяма кауза. Значи, ако проследим цялата човешка история, с войни се печелят дребни и временни победи. А с мир, с разбирателство и най-вече с Любов се печелят всички истински победи на земното кълбо. 

Пак казвам, може да съм най-обикновен хлебар, обаче аз трябва да изпипам и да направя най-хубавият хляб, значи прекрасен хляб трябва да направя. Като отида тази сутрин разпалвам пещта, изчиствам я, хигиената трябва да бъде на ниво. Това са дребни неща, но всяко едно от тези дребни неща, ако го направя безупречно, прекрасно и съвършено, си лепя по едно перце тук таме, и вие не ги виждате, но имам крила. На шега го казвам. Но ще ги получим рано или късно тези крила и ще се издигнем нагоре, ако си вършим така с любов работата. Това е голямата кауза. Така да се каже, президента, който влиза в президентството и метача, който мете отвънка – ако метача си свърши по-прецизно работата, Бог му пише плюсове, а на президента, ако не си гледа работата, ще му напише минуси. А ние викаме по външни белези кой какъв е. НЕ! Отгоре ни гледат само за Духа! 

Поколенията се учат от нас, защото народната поговорка: “С какъв ходиш, такъв ставаш”, или с кого живееш, получаваш неговите навици. Но ще ги получиш, ако той е по-силен. Затова другата народна поговорка е следната: когато изпратиш един разбойник при светиите, той след 50 години става светия; когато изпратиш един светия при разбойниците, той след 100 години става разбойник. Това е ангелска поговорка, но е вярна. Виждате ли. Така, това е полу на шега, полу на истина. 

Връзката с рода (Корена) 

И заради това поколението, на което ние наистина трябва да оставим нещата е следното. Човек трябва да знае от къде идва, за да знае къде отива – това са корените. От корените – жизнена сила, която черпи, да си знаем рода, мястото и така нататък. А българите, питам го някой, максимум знае до дядо си, на 10-20 или 50 човека, знае прадядо си. Но изключително рядко хора, знаят целият си род. Понеже съм най-близко до себе си, ще се дам за пример. Макар че не отделям толкова енергия на миналото, защото трябва да гледаме сегашното и бъдещето: “Днешният ден е най-хубавият ден” както казва Майка Тереза. Горе долу съм си проучил рода и установих, че от 1450 година, горе-долу си го знам, като писмени сведения има от 1790-1800-ната година насам. Имам една книга, която се казва “Аз и Пикасо” за един български художник, там съм написал горе-долу собствената си биография между другото. Написал съм тази книга за Димитър Казаков Нерон, един прекрасен голям български художник, който беше приятел на баща ми, разбира се и мой приятел. Този човек ми беше дълго време като учител и той казваше така: “Трябва наистина да знаеш рода си, да го уважаваш и със собствените си дела, ти може да оправиш не само бъдещето, но и миналото.” Викам: “А, Мите, ти сега ми говориш приказки от 1001 нощ, какво ме заблуждаваш бе”, “Ако щеш вярвай. Назад 9 поколения по майчина и 9 поколения по бащина линия, ако е имало нещо изкривяване, то дава отражение на следващите, ще даде и на децата ти, и на внуците ти”, викам: “не”. Аз не можех тогава да го асимилирам, защото бях млад и луд, и не можех да включа, че той е прав. Сега вече знам, че хиляда пъти е бил прав. И той казва: “ти можеш”, значи като го коригираш, вече от теб нататък пътя ще тръгне прав, до тогава може да е имало пътечки, но след това се изправя. Може и по този начин като погледнеш, да изправиш миналото. Но миналото тогава да работи за бъдещето. 

Ами Силви, ще ме отмениш ли малко, да кажеш и ти нещо, защото да не прекаляваме с много информация. 

Силвина: Ще продължа за корена, което Георги захвана. Но преди това, той спомена за великото разселване на народите, което е било. Даваме ли си сметка, че то и днес върви. Може да не е толкова велико, да го наречем велико, но духовният елит на България в момента е в чужбина с мисия. Може да има и хора, които в момента са там, за да спечелят нещо, в това няма нищо лошо. Но факт е, че Балканите, не говоря само за нас, които днес се наричаме българи, но наистина Балканите са това място, където са живеели траките и които и днес живеят тук, разделяйки се на различни нации, неслучайно са ни разделили някои сили, но това е друга тема. Духовният елит на България е в чужбина, за да разнесе духа, гена, силата на българина след тези народи. Защото  това, което предстои.. Да, има много информация, че ще има много промени в света и може би неслучайно сега към края на времената на нашата раса се случва точно това. Предсказано е, че много от тези българи ще се завърнат, определени от тях. Слава Севрюкова казва: до 2022 е срокът, в който духовните българи трябва да се завърнат, защото след това те ще станат част от кармата на народа, в който сега живеят. Само исках да вметна това, защото се сетих Георги докато говореше. 

Връзката с рода

От къде да започна. Може би от това какво е корена в крайна сметка? – корена е рода, за това ще говорим, Георги започна. Корена е мястото, където сме родени. Там той действа най-силно. Там енергията на рода ни, ни захранва най-силно с енергия. Може да ни захранва, може да ни утежнява – зависи каква е задачата ни. Много често в родове, в които има утежнения, има самоубийства, има убийства, има неродени деца, аборти – тези родове са с тежка утежнена карма. Факт е, че на земята, в която живеем ние българите, са се случвали много много драматични събития и кармата на България е утежнена. Учителят казва, че България е черният дроб. Ами не случайно е черният дроб на планетата, защото хората, които сме тук имаме силата да пречистим това, което е било, за да може да продължи това, което идва. И така черният дроб с тази тежка.. знаете колко въстания, убийства, глад, всичко това дава отражение. Защото ние като си говорим за рода, Георги казва 9 поколения назад, ако ги знаем, но рода е нещо много по-голямо. Този корен е нещо много по-разклонено. Всъщност на Земята няма толкова много родове. Знаете, в Библията тръгва се от синовете на Ной и разклоненията. Но тези души, които тогава са живели, нямаме чак такова отношение. Докато 9 поколения назад, това, което нашите предци са чувствали, най-вече като чувства, това, което са изричали дава отражение, защото словото е това, което най-много може да унищожи, но най-много може и да съгради, да промени. Едно проклятие е нещо, което поколение напред хората страдат от това без да си дават сметка, защо им се случват определени неща, защо нямат деца, масово сега, виждате колко хора имат проблем с това, защо не им върви в определено нещо, защо зациклят, правят едно нещо, повтарят го отново и отново и отново и не могат да продължат напред, да изнесат нещата. 

Словото обаче може и да съгражда. Знаете за силата на майчината благословия, защото жената е жрицата на рода, тя е пазителката на рода, тя има благославящата функция. Майчината благословия за съществата, които я имат, те наистина са благословени да творят напред. Аз лично съм решила, моята майка, която Слава Богу, още е жива, да и напиша един текст, да вземе да го научи, в който да има благословия. Защото ние българите най-много от това страдаме. Още от малки все ни корят, забрани: “ама не така”, “така не прави, онова не прави”, “това не е правилно”. Пораснат малко децата, пак им подрежем крилцата: “ама не трябва така, ти.. Знаеш ли какво почваш.. А бе троши си главата”, ей това троши си главата буквално се материализира особено като го изрича майката или бащата, защото думите имат сила, този родител ти прави една програма и буквално виждаш как този човек започва да има.. Примерно Георги ми е казвал за себе си, че неговият баща така му е казвал: “а бе троши си главата”, един вид като “свободен си, прави каквото искаш”, той това е искал да изрази, но го е изразил с неправилните думи. Вследствие на което Георги пада от мотоциклета, от парапланера и така нататък. Нали, това е малко лична история, ама се сетих и за това. Коя е правилната позиция на родителя? – “Чедо мое, аз стоя до теб, зад теб, в твоите избори, ако сгрешиш да знаеш, че аз съм зад гърба ти и те подкрепям”, и тогава и грешката вероятно няма да е толкова голяма, опита, който детето ще предприеме вероятно ще е по краткотраен и то много по-бързо ще се научи. 

Докато в обратния вариант и то много често го виждам това, ние сме духовните, ние разбираме, нашите родители нищо не разбират, ние се извисяваме, отделяме се от тях, те са нещо друго, ние сме нещо съвсем различно. Да, обаче не е така. Тази енергия продължава да стои и по някакъв начин да влияе на живота ни. Заради това правилното отношение на децата е да потърсят прошката. Ако родителите са заминали, да се опитат да се свържат в молитва, или в медитация с тях, да поискат прошка, да поискат благословия, да се изпълнят с едно дълбоко разбиране защо родителите им са били точно такива. Ами такива са били, толкова са знаели хората, не са могли повече да направят в онзи етап на тяхното развитие, еволюционно. И ако човек по този начин погледне на нещата, без обвинение, без “тя майка ми така ми направи, иначе ми каза”, нали, нещата олекват и олекват и олекват. 

В миналото, знаете, първоначалната култура на Земята е била на матриархата. Защо е така? Богинята Майка, или Гея – Земята, Женският принцип.. Било е необходимо, душите, които слизат, защото ние всички имаме Небесен произход, всичко е така. Теорията на Дарвин е нещо наистина доста ограничено, нали, че ние сме произлезнали от маймуните, нали, просто това е пълен смях. Значи, за да се свържат душите, които идват на Земята, за да получат материя, те трябвало да имат връзка с тази земя. На гръцки, когато бях в светилището на Кабирите в Самотраки, още там го свързах: Кабиле, Кибела – ами значи няма никакви Кабири, където гърците са измислили, това е Кибела – Богинята Майка. Точно там видях този много древен, може би на десетки хиляди години каменен знак на слънчевият диск с криле. И там прозрението, което видях като видение, като песен беше Мати-Йера, на гръцки митера, аз говоря гръцки. Митера значи майка. Мати Йера значи Свещена Материя. Не случайно всички мистерии, които са провеждани, са били с това, знаете всички траки тук по нашите земи, има го и на Бузовград, са възпроизвеждали този момент, в който слънчевият лъч, точно в определен момент на годината прониква на мястото, което е свещената материя и я одухотворява. Всъщност това е и трябвало да стане. Да, ние сме материя, но преди всичко ние сме свещена материя, защото Духът прави материята свещена. Толкова за Богинята Майка, в последствие се появяват и другите богове, слънчевите богове и така нататък, но от там започва всичко и това не трябва да го забравяме. 

Изчистване на родова карма

За рода, отново да се върна. Освен по кръвно робство, има и при внесени.. Да кажем женим се за някой и се сродяваме, ставаме един род, т.е. то е нещо много голямо. Кога и как може да се изчисти родовата карма, защото в крайна сметка това е, което най-много ни вълнува всички нас. 

Когато слиза Учител на Земята, велик Дух, и той се въплъщава в един род, това съвсем не е случайно. Първо, той чисти кармата на целият род, ама не до 9-то коляно, ами не знам до колко колена назад. Второ, той се свързва с определени хора, които не са случайни хора, ние ги наричаме аватари. Тези аватари имат силата да променят, да чистят кармата на рода, и не само на рода, да променят реалността, но не са активирани. Когато те се срещнат с този учител, започва и при тях този процес. И ако си помислите, всъщност това е една огромна прогресия, която се развива. Мисля, че вече върви, случвало се, нали, много пъти се е случвало. Наблюдавала съм родове, примерно нашата приятелка Радинка, тя е от рода на Михаил Иванов, тя е негов потомък. В този род нещата вървят с една невероятна лекота, значи този човек е слезнал в този род и всички негови потомци след това, всички, които идват в рода след това, нещата им вървят леко, няма я тази тежка карма, няма го това нещо. 

Другото, което са Цезаровите сечения, също интересна тема, счита се, че когато детето не мине през родовия канал, то не носи кармата на предците си, т.е. прекъсва се тази енергия, но то прекъсва и енергията с корена. Да, наистина, то не носи карма, по-леко му е, но от друга страна, то няма енергия, то не е захранено с енергия, защото всъщност това е една мощна духовна подкрепа, която човек има. Значи, това са хора, които са били на Земята, преживели са някой неща и са заминали, но от невидимият свят, те продължават подкрепата, т.е. енергията продължава да върви към нас. 

Когато човек започне осъзнато да работи с това. Какъв е начинът? Георги каза, с любов да правим нещата, добри дела да правим, колкото повече правим това, толкова повече ни олеква на нас самите, но повярвайте олеква и на хората около нас, когато ние се променяме. Нали, има пример с майка ми и с други хора. Примерно, аз се променям, някой неща в себе си ги коригирам и изведнъж страховете на майка ми изчезват. А как стана тази работа така изведнъж нали, много странно. Изведнъж тя става вегетарианка, без нищо, без да я съветвам, аз съм оставила нещата, защото не е правилно детето да съветва родителя си. Енергията тече от корена към дървото, в правилната посока нали. Значи, те нас ни захранват с енергия. Ако ние почнем да ги укоряваме, да ги съветваме: “а бе така живей, а бе иначе живей”. Не! “Майко, благодаря за това, което си ми дала. Благодаря за това, което имам като таланти, като вдъхновение от теб, но аз не искам да те променям.” Но когато аз съм това, което съм, се променя всичко, всичко се пренарежда. Иначе човек може да работи и съзнателно, разбира се, има дори техники. Сега се сещам за нашият ритуал, който е “Бог да прости”, прави се за починалите, раздава се храна, като се счита, че ние един вид храним и починалите с тази храна, което има своята много дълбока символика. Дори четох за един руски ритуал, който се прави осмата неделя преди Великден, на Сирни Заговезни, прави се едно нещо с купички ориз, едната купичка се слага пред иконата на Бога, другата купичка: каним предците си да се нахранят. И се счита, че тази руска практика изчиства кармата на рода, което го имаме и ние в България по този начин. 

Просто няма по-силно оръжие от Любовта и Прошката. Това са двете неща, които човек, ако наистина съзнателно работи, няма непостижими неща, каквото и да е станало, каквото и да е станало в семейството. Много често обвиняваме.. Аз в една семейна констелация бях видяла майка ми, ами тя не е имала силата, може би аз имам вече силата да променя нещата, но тя просто не е имала тази сила, защото седем поколения назад бабите са и влияели по определен начин, с проклятия. Моята баба много кълнеше и това кълнене, днес чак разбрах, че това е една енергия на отделянето. Все едно като едно проклятие, което те отделя от хората, ти самият си склонен да отделяш хора от себе си, да кажеш: “ти не си ми син, ти не си ми брат, ти не си ми майка, ти не си ми приятел, защото така и така направи с мен”. Всичко това идва от някоя пра-пра-пра-пра баба, която някъде там. Ами обръщаме се към нея мислено, за Бог няма невъзможни неща, обръщаме се, благодарим, с разбиране, с любов, най-вече с благодарност, благославяме, благославяме я, благославяме и себе си, мислено искаме благословията от нея и от целият род към нас, благословията. Може да се пробва в медитация това нещо да се прави, в молитва и така нататък. Изповядването, ами в църквата не случайно го има. Това да стигнеш до един проблем, защото повечето не си даваме сметка: “аз съм. Аз какво правя. Там отзад какво било много важно, не ме интересува”, а бе не те интересува, ама то е част от теб, то е в кръвта ти, то ти е и задача всъщност. 

Наистина наша задача, защото Учителя казва преди 100 години, Петър Дънов, че кармата вече се ликвидира. Ами ликвидира се, ето Георги говори за тези 144 хиляди аватари, това са светли същества, които не са от земен произход, просто са от по-висока еволюция, нещо като духовни учители или посветени, които идват на Земята, от тях 8 хиляди са в България. Тези хора имат потенциала да се родят точно сега в края на времената, когато се сменят расите, за да изчистят. Много често с тях  рода завършва, с тези хора. Просто кармата се ликвидира и този грозд от души, който е свързан този род, вече се преражда, може пак заедно да са, в друг род да се прехвърлят, но кармата и всичко олеква и нещата стават несравнимо по-добре. И за мен това е час от това да си направим перцето, да осъзнаем кои сме. Защото ние не сме само това, което вижаме: “Аз Силвина, с моите амбиции и желания” – не, нали. И след това просто съзнателно да работим в тази посока. Да се поразровим, да потърсим, да отидем на някое родово събиране. Това е била много хубава традиция. Защо не? На хората, които са живи от този род, да им обърнем внимание, да си поговорим с тях, да разберем някой неща, може би и на нас ще ни светне по този начин нещо. 

Поява на определен човек в пространството 

Приятел: Аз искам да ви попитам, понеже нали наскоро дойде Лейлия Пагучова, това има връзка сигурно с нашето време, вие какво знаете тези плочици какво пише за нас, това, което го връща сигурно е повече от ценно и важно, или още не знаем нататъка какво се случва 

Силвина: със сигурност е важно, появата на никой човек в едно пространство, особено, когато нали той е с претенция, че носи определена енергия и това сигурно е така, не е случайно. Ето днес се появи Антоанета, естествено, че ще дадем възможност тази енергия да се въплъти в нещо с тази благословия, която направи. Тази жена, наследницата на княгиня Олга, за нея ли става дума, да, и на рода Дуло. Ние някак си много се подценяваме, за мен това е начин част от хората.. определени хора ще научат за това, може би това е начин да се възроди в тях.. Никога не трябва да възприемаме нещата като личноста, която го носи, защото ако така го възприемаме, т.е. каква е мисията на този човек, защо се появява, тя може да е определена личност, която носи някакви качества, и да кажем аз забелязвам някакви неща, които може би не ми харесват, лично на мен в този човек, но той не се появява случайно, вероятно ще разберем какво ще се случи натам. Това е един процес, постоянно излизат разкрития за ролята на българите, която е била. 

Георги: Е, приятели, започнах с една притча, сега ще ви кажа една случка. Имам едно приятелче, което е доктор на космическите науки, така академик и т.н., но няма да казвам на коя академия, в коя занзибарска страна. Седим и си пием кафето, и той сега започва така да ме поднася, защото нали с него сме израснали: “Георги, ти нали всичко знаеш?”, “Да, бе, всичко знам моито момче, питай, аз съм тука за даване на акъл. Питай! Преди да ме попиташ, аз ще ти кажа нещо. Знам, че даде за докторската титла 5 хиляди евро, а за да станеш академик 10 хиляди евро”, “а, само жената знае, кой ти кажа. Ти си изнудил жена ми”, почна да подскача, “нищо бе мойто момче, нали имаш диплома, висше образование, това-онова, по-кротко, ето исках да потвърдя, че всичко знам”, “тя ли ти каза”, викам: “недей да обвиняваш жена си, и няма да и се караш и няма да я биеш евентуално, стига глупости. Аз случайно казах тези цифри”, “не, те са точни”, “е нали всичко знам, само преди една минута каза, че всичко знам, сега защо не искаш да повярваш”. Викам: “сега още нещо ще ти кажа, това е 15 хиляди евро, аз съм скромен човек, умножаваме ги по 10, даваш ми сумата е един чувал, плик и ще научиш такива работи, и след това ще те поканят да им изнасяш лекции в харвард. Казвам ти го и се подписвам с двете си ръце, знаеш ми името”, той мига, викам: “ти нали си на космическите науки, слушай ме сега”. 

Летящият колан

Понеже Силвина зачекна този въпрос, само това го казвам на вас, но винаги половината, защото с едно крило не може да се лети, няма да ви казвам цялата истина. Това е летящият колан. Обикновено летящият колан се е давал на жените, той неутрализира геомагнитното поле и с него може да правиш скокове, т.е. намалява ти теглото, обаче силата ти остава и аз ако съм 50-60-70 кила, само като се отблъсна от тука, през оградата и кацам ей на тази къща на плочата, чиста работа, нося си го тука, толкова широк е и затова когато е разперен изглежда като криле. Този колан, даже ще ви кажа от какво е, айде един бонус ще ви направя, той е от едни специални плочки от два метала,  всичко това съм го изследвал, да не кажете, че не съм. 12 са едните и 12 другите – 24 плочки. Тези плочки са направени от две чисти вещества метали на земното кълбо, където те не могат да бъдат направени тука при земни условия, а само в Космоса – едното е чисто сребро, другото е чист никел, по една плочица. Шестоъгълни са плочките и са зашити вътре в колана и този колан се слага тука. Най-интересното е, че след като ми намали теглото от 50 килограма на 5, или от 70 на 7, а силата ми остава, с тези 7 килограма не мога ли като се отблъсна и да отида до там? – мога. И знаете ли с какво се командва? – кой ще се сети – мисъл. Това исках просто да ви кажа междудругото, повече няма. Та този колан на тази хубава аватарка, която е слязла от горе е летящият колан. Наистина повече са ги носили жените. Мъжете, които са космонавти са слизали тука. Тогава е имало много летящи обекти, както и сега, обаче слава Богу, че не се показват на всички и често. 

Любов и Благодарност; Воля и Вяра 

Така, сега ще привърша като искам да отправя една благодарност, защото разберете две неща трябват на човека. Учителят Беинса Дуно, земното му име, което е  Петър Дънов и който също за късмет се е родил в този фокус на светлината тук в България, а той е Мирови учител, казва така: “Непрекъснато се молете и непрестанно благодарете”. Значи, молитвата е това, което е нашето желание, и наистина то ако е подобаващо и чисто и благодарим предварително, Светлата Сила го материализира. Значи, молитвата е вид Любов, защото се обръщаш към Всевишния, значи излъчваш любов и другото е благодарност. Тоест две неща ни трябват: Любов и Благодарност. А инструментите към тях са Воля и Вяра. Воля и вяра трябва ние да имаме наистина непреклонна, непоколебима. И да благодарим за всичко, поне с това може да се отплатим, това е нашият десятък, който ние може да го дадем. Аз имам една книга, първата ми книжка беше за десятъка или за закона за даването, защото колкото повече даваш, толкова повече получаваш, а тези всички блага, които са ни дали: ето този лекият полъх на вятъра, този въздух, тази светлина, тази красота. Всичко, което ни е дал Творецът – живот, здраве, и благата, които си ги изсипа, по някакъв начин ние трябва да се отблагодарим. Ако се отблагодаряваме, благодарим, и обичаме, тогава живота се нарежда добре. Разберете ме, опитайте го, защото човек като се опита да прилага тези неща, вижда резултат, обаче трябва да ги прилага дълго, както казах на онзи Любов за колко време ще се излекува, но има и по-кратко нещо. Както едно момченце идва и вика: “Георги, а бе знаеш ли, реших това, което казваш, да не излъчвам нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, да не казвам нито една лоша дума, и да не употребявам остри предмети, остри думи изобщо остри работи, една седмица. Много трудно ми беше, но на осмият ден започнаха чудесата”. Седем дена, защото аз казах: “ами издръжте седем дена.” Седем дена може нещо, примерно да не мразиш комшията, като го видиш, не може да се гледате с него, ама му казваш на ум: Обичам те. Ама ако ще да е недобър човек, но му казваш тези думи. Това са мили думи и са като благословия. Тази благословия излизайки от нас, се връща при нас. Когато се молим, ама независимо за кой се молим, ние се молим номер едно за себе си, после за него. 

Традициите и обичаите 

Ако има някой някакъв фундаментален въпрос може да го зададе, защото тук може да отделим още 5-10 минути, но бих отговорил, разбира се. 

Приятел: Аз бих искала да попитам, старите български обичаи и традиции как се вписват в Новото време и новите енергии 

Георги: великолепен въпрос. Мога да ти кажа да прочетеш книгата: “Стопанката на Господа” 

Приятел: чела съм я 

Георги: а така, сега. Не си мисли, че всичко 100% е точно така. Пак казвам, от миналото взимаме само бисерите, другите камъчета – не, желязлото – не, само благородните метали, като се почне може да вземем, разбира се, платина, злато, сребро, може да вземем кадмии, тези редките метали, те са скъпи, но желязлото не ни трябва, значи желязлото е пълнеж. Както и от старите традиции онова ще вземем квинт есенцията. От един пръстен гледам го направен от бронз, обаче има скъпоценен камък, бронзовият пръстен не ми трябва, обаче ми трябва скъпоценният камък. Значи, вписва се само онова, което ни води към Новото. Онова, което ни дърпа към старото, просто го елиминираме. А за това трябва да имаме тей нареченият дар на различаването, да разберем кое ще ни върши работа и кое няма да ни върши работа. 

Както съм казвал десетки пъти, желязлото си отива от тази планета – 100, 200, 300, 500 години, желязло не остава, както и желязлото в нашият организъм масово си отива. И няма нищо страшно. Викат: анемия. Няма да имаш анемия, ти чисто и просто ще свикнеш с по-малка единица вътре желязло, което ти е в кръвта. Да, и много хора живеят сега не с 10,12,14 или 120,130, 140, за жените е по-малко, за мъжете е повече, тука може би има медицински лица,  а живеят с много по-малко, на половината. Една жена дойде и вика: “Ами Георги, аз имам три и половина”, три пъти още и трябва за нормата, три пъти ама си живее, “как си”, “ами добре съм и съм здрава”, “лекарите не те интересуват, няма да пиеш нищо, което ти дават, ти нали свикна с това”. Ето, гледате ме и мен тука, ако ви кажа колко е, няма просто да ми повярвате.  Ами нямам желязло, всички останали метали ги имам, ама нямам желязло. И лекарят като ми гледа изследването, щеше да падне, вика: “Ама Георги, ти не си човек”, “не бе човек съм, и ти ще станеш като мене, ама сигурно след 50 години, няма сега”. Затова, което ни трябва, го взимаме, но трябва да разберем кое ще ни върши работа за бъдещето, т.е. кое наистина ни води към Любовта, води ни към Светлината, води ни към Всевишния – взимаме го. Останалото е опаковка, останалото е амбалаж и не ни трябва. 

Чипизация

Приятел: и аз имам един въпрос, трябва ли да се страхуваме от чипизацията, която предстои 

Георги: какво е това

Приятел: чиповете, които ще ги слагат на документи 

Георги: спокойно, всичко е предвидено. Така, сега, нещо ще ти кажа. Виж, аз не се страхувам от нищо, чип и насила да ми сложат, той няма да ми повлияе на мен, защото като имаш воля и вяра, не те интересува нищо. Всичко е техническо. Всеки един тук (посочва главата), когато има тази мощ на волята и вярата, нищо, което е на Земното кълбо от материален произход не му влияе. Ти много добре го знаеш, обаче ме питаш сега, може би, другите трябва да го чуят. Казвал съм неведнъж, закарайте ме при един болен човек, който има грип, пием от една чаша, ядем с една лъжица, дали ще ме хване мен, аз знам, че не. 

Традиции 

Силвина: Малко да допълня за традициите. Има хора, които са пазители на традициите. Да, те трябва да ги познават, да ги спазват, да ги прилагат. Има хора, които са изопачители на традициите, по някаква причина това е допуснато. Примерно в тази книга, традицията, която се описва за Еньовден се прави в 12 часа през нощта, това не е българска традиция. Ние сме слънчева раса, ние нямаме лунни ритуали в България. 

Георги: не е за бялата раса, така е 

Силвина: Всичко, което е описано през нощта, било то като посвещения, това е друга история. Затова човек много добре трябва да различава нещата. Има пазители, има изопачители, има хора, които следват, които нямат собствена енергия и те просто са приели това, което е отзад и го следват, има хора, които се опитват да разберат: “абе това за мен ли е, или не е за мен, ако не е за мен, уважавам го, то има своето място, но просто аз искам да правя нещо друго”

Георги: много добре отговори. Значи, това са сили, които изпълняват своята роля. Не мислете, че не съм за тях. Те се казват силите на задържането. Значи, има хора, които наистина трябва да се задържат. Сега ще ви кажа една бърза притча от Учителя, не е моя. Един грънчар имал два коня, един стар и един млад. Отива на пазар и имало една стръмнина. Той като впрягал стария кон, младия кон гледа и вижда, че старият кон бавно слиза надолу по улицата полека полека отива на пазара и като се връща той вика: “а бе какво толкова, не можеш ли да тичаш, я колко закъсняхте, отидохте на пазара и т.н.”, старият вика: “а бе ще разбереш”, обаче младият не разбира. Минало време, остарял стария кон и стопанина впряга младия кон за пръв път с него да закара каруцата на пазара. И младият кон се юрва надолу, като отиват на пазара, отварят пакетите и нито едно грънчарско произведение не е здраво. Значи, това беше във връзка с това, което говорихме. Значи, за някои съзнания трябва да се задържат, а други чисто и просто трябва да вървят с новото. Значи, и това си има своята нисша и своето значение, и другото има. 

Защо Орфей идва в Тракия

Приятел: имам един въпрос, защо Орфей идва в Тракия? 
Георги: ами виж сега, обикновено Учителя е казва: на 2000 години идва един учител, обаче сега е сгъстена работата. Първо, идват двама Орфей, единият идва 3 000 години преди другият, другият идва 1300 години преди Христа, повече се говори за втория, ама първият е оставил Орфеизма, първият започва да пръска нещата и след това на подготвената почва идва вторият. Нали разбираш. А защо идва в Тракия? Къде да отиде? Нали трябва да отидеш там, където е огнището, за да вземеш огън. Значи, тук има една купчина жар, аз не мога да отида там от пръстта да взема и да запаля огън. Идвам, взимам една жива жарава, където е пламък значи всички страни, всички народи, всички съзнания са свещ, ама тук, Тракия е запалената свещ, значи от тук Духа се взима и тази запалена свещ може да запали 100 свещи и нищо няма да и стане. Нали сега разбрахте как е Духа и защо се разпръсква и защо наистина двата народа, които наистина са на дланта на Бога, цитирам пак Мировия учител, са еврейският и българският. На еврейският е дадено материя, власт и командата до 2000-ната година, на българският е даден Духа, т.е. след 2000-ната година той ще вземе достойното си място. Всичко онова, което ви казвам, 50,60 или 70% не е доказано още, не се знае, но това не значи, че не съществува и не е така. Баба Ванга казва: “историята изобщо не е вярна, тя ще се измени” и Учителя го казва черно на бяло. Всичко ще се промени и ще се обърне надолу с главата. Поради тази причина Орфей идва тук, за да поддържа този пламък, защото хората, които слизат, дори и българите, дори и трако-българите, трябва някой да ги подсеща за мисията им, защото ако го изоставиш, материята е много силна и много груба и започва да ги тегли надолу. За да си възвърнат тази духовност, трябва някой да дойде и да ги подсеща. Като идва тука, значи вторият Орфей защо го гонят бесите, бесите са жреците, шаманите, обаче те му правят заговор, заговор против Орфей. Орфей вижда, че тука няма да стане работата и къде отива? – в Гърция, ама гърците, елините са по-светнати, виждат, че от тази трънка ще изскочи заек и то не какъв да е, а материален, значи чрез Духа. Те са по-светнати от нас и по-бързо се приспособяват. Те един камък ще ти го направят исторически, на този камък си е сложил Ахилес петата и показват един камък, викам: “а бе момчета какъв е този камък, камъни колкото искате”, “не, на този камък е Ахилесовата пета”, значи вижте веднага им щрака тука. Какво прави там? – театъра, новото, културата, всичко е Орфей, това е Орфеизмът, какво прави още? – светилища, не само Светилището на Делфи, а много други светилища, на Оракулите. Всичко това Орфей го прави. Значи, това е като днешните читалища, пръска знание, пръскат мъдрост. Това е. За това идва. Но перманентно идва по един такъв духовен учител, за да може да държи съзнанието будно. На кого? – ами на трако-българите. Защото защо да държим съзнанието будно на ескимосите? Ескимосите ще си говорят с белите мечки, с моржовете и с тюлените, ами къде е светлината? – тука е. Като е тука, значи тук ще го изпрати Господ, няма да го изпрати там, нали? Ледове, студове и бели мечки, да дава акъл на белите мечки, те си знаят. Така, друг въпрос, някой? 

Предпазване

Приятел: възможно ли е човек да се предпази от влиянието на тълпата? Последна година съм в училище и 26 човека в стая, глупостта ме смазва 

Георги: знам, може, сега ще ти кажа, това, което аз вече, без да го казвам, си го имам. Ето, казвам ти една тайна. Значи, това е много просто и много ясно. Преди да влезнеш някъде.. Понеже твоят дух и душа като отиваш някъде, те предварително отиват, значи аз ако искам да отида в онази къща, аз вече съм там, ама при всичко положения 1000 на 100, един милион на 100 аз съм там, нищо, че физически седя тук и викаш: “ама Георги Изворски е тука”, не, там съм, в двора съм на тази къща. Значи, предварително преди да влезеш някъде, където има много хора и където смяташ, че ще има негативно влияние за твоята крехка личност, дух и тяло, винаги се споменава Всевишния. Знаете, че третата заповед е “Не споменавай напразно името Господно”, да, ама когато ти е такова състоянието може да кажеш и пет пъти името му и казваш: “Господи, обгради ме с диамантената сфера на твоята защита. Благодаря ти! Слава на Тебе! Амин! Аум! Аумен!” – трите амина, замният, ангелския и божественият. Значи пак казвам: “Господи, обгради ме с диамантената сфера на твоята защита”, когато се обърнеш директно няма начин да не усетиш, че след това където и да влезеш или съвсем ще бъде намалено това или изобщо, няма да има никакво влияние, това спокойствие остава в тебе, но трябва да дадеш разрешение на Всевишния. Ще ви кажа защо. Защото на Космическата конституция, която от сърце искам да я предложа да се изучава на Земята, аз съм я изучавал, разбира се, член номер едно е да не обсебваш свободата никому, нито физическата, нито духовната. Значи, щом Господ е дал първото, той дори да е Бог, помага ти, но ти помага някак елегантно, но когато му поискаш директно помощ, ясно че ще се обърне към тебе. Ние просто не знаем да се молим, не знаем да искаме, така да се каже от Небето, и понеже и аз се включвам, че не знам де, макар че аз знам, горе-долу, и Господ почти нищо до сега не ми е отказал, ако е умно де, ако не е умно – сега за глупости, сега да искам Харлей Дейвидсон, като мога да си карам една моторетка малко няма да стане, няма да ми даде, но летяща чиния ще ми даде, 2022-година вика: “синко, ще ти дам летяща чиния”, така че ще се возя лично аз 22-ра година на летяща чиния. Не искам мотоциклет, искам летяща чиния и той ми вика: “добре бе, готово”. Така, виж колко e просто, но не забравяй да си го казваш. Може още сутринта като станеш с изгрева на Слънцето 

Силвина: Тука да вметна. Примерно този кестен, дали му пречи, че има там едно храстче, има красиви други дръвчета малки, дали му пречи на кестена? 

Георги: че тук седим много хора, напротив щастлив е! Не му пречи, той е щастлив в момента и ни дава сила и своята благословия, защото ние сме разумните същества 

Силвина: друго искам да кажа, когато човек заякне, когато се превърне в едно силно дърво, каквото и да има наоколо просто не му влияе, наистина е така. Но това означава и корена ни да е здрав и ние да сме здрави. Това, което създаваме да е здраво, да е красиво и тогава просто ние влияем, на нас нищо не ни влияе, ние влияем

Георги: така е, по-висшето съзнание влияе на другите съзнания. Винаги по-висшето дава. Богатия дава. Не може да отидеш при бедния и на гладния в торбата да търсиш хляб, на босия цървулите не може да му вземеш, обувки няма, той си е бос. Значи, онзи, който има, богатия дава. И богатия не само с материални блага, той може да бъде богат и по дух и да раздава този дух. Българите това им е мисията – да раздават дух. Учителя го е написал това черно на бяло, ще го повторя за стотен път: “Аз ви давам на Вас, моите ученици, културата на Любовта, изкуството на да живеем, вие сте длъжни да го предадете на българският народ, а българският народ да го предаде на останалите народи. Ако аз не ви го предам, ще отговарям пред Бога. И вие, ако не го предадете, ще отговаряте пред Бога. И българският народ ще отговаря пред Бога.” Ето, казал го е, сигурно 90% от вас са го чели. 

Приятел: да, ама българина е дебела глава и като вземеш да му говориш, той е като стена 

Георги: така е, но това е и добро и не чак толкова добро, защото за това е издържал през вековете, това е твърдост при него. Така че винаги всяко едно нещо има две страни, като монета. 

Ами приятели, Слава на Небето, вижте и тук стана сянка, приятна е, хубаво е, дървото ни пази, дава ни, наистина дава енергия. А сега, гледам го този питомния кестен и говоря веднъж с един агроном, пак си пием кафето, аз имам най-различни приятели, ама всякакви, викам му: “слушай бе, аз едно такова кестенче съм засял питомно, 10-12-15 години стана, няма плод”, “о, ти не знаеш ли, един кестен започва да плододава след 20 до 25-тата година”. Най-дълъг срок на плододаване има кестена. Значи, на израстване, на възмъжаване, следователно сигурно най-много години може и да живее. Аз лично не знаех, агронома ми го каза. Вика: “Кестена няма да чакаш, ако заседиш един орех, на седмата година дава. Другите зависи. На третата година – лозето. И т.н.” Но ето сега се подсетих специално той каза за кестена. За пръв път виждам такъв голям кестен, но е хубав. 

Е приятели, Слава на Всевишния, че ни е събрал! Да не забравяме Воля, Вяра, Любов и Благодарност! От сърце ви пожелавам да ги изричате и да ги напълните със съдържание от сърцето си. 

Силвина: Благословете децата си, благословени да сме и ние, които сме заедно. Да кажа още нещо, следващата лекция ще бъде във Варна, на 10-ти септември в Римски Терми, пак ще бъдем на открито. 

Георги: Благодаря ви от сърце, поклон на Бога и на вас! 

Cart Overview