0

Любовта – Същност и Проявление

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=C1960r-2UyE&feature=push-u&attr_tag=tnemaw_nvb2UrKIV-6

Мина времето на количеството, дойде времето на качеството!

Георги: Приятели, слава на Всевишния, да му благодарим и да му дадем възхвала, че ни е събрал и може да се видим с най-великото общуване между хората, лице в лице, на живо, всички останали неща са постижения на техниката, всички останали общувания, и благодаря, разбира се от сърце на организаторите, които взеха наистина при сърце нещата и организираха тази среща. Предполедната ми беседа беше в София и Силви вика: “ами това е София, да вземем една голяма зала 300 човека, 300 места” и така стана, обаче оглеждам залата – 40-50 човека, и почваме, след малко сядам и до мен едно приятелче казва “Е, Георги, тази зала я гледай колко голяма я взехте, виж тука, и то София, столицата и беше почивен ден”, викам “нищо бе, ще видим, дошли са най-качествените, най-добрите, най-свестните, които трябва да бъдат тук, включително и мухите, които са тук, значи и те са качествени, за да бъдат вътре и да ми слушат беседата”. Значи, всичко си е точно определено. Какво става после? – минута, две, три, започват да идват хората, прииждат, прииждат, след около половин час, залата беше пълна и балкона започна да се пълни, над 250 човека, 280-300, като долу в залата започнаха да сядат на пода,   не им се качваше горе, за да не изпуснат вече, тей като течеше беседата. Така, заради това мина времето на количеството и дойде времето на качеството. Вече започвате да ме разбирате, че е така. Много по-важно е от количеството, защото нещо, което е качествено, или един качествен човек може да обърне мисленето на много хора и да служи за образец и за пример, иначе и 100 човека да са. Наистина благодаря на Бога, най-напред, благодаря на вас, на приятелите, които организираха всичко и всичко да върви, както казва народа по мед и масло и да бъде нормално и хубаво. На Силвина сега ще дам думата, тя трябва да ми даде думата, защото женският принцип тече от 2012 година и леко жените започват да изпреварват мъжете, така че всичко си е в реда на нещата и е чудесно. 

Силвина: Дай Боже все повече мъже да го осъзнават това, че жените имаме водеща роля. Тук ми прави впечатление, че повече сме жени, нали, сигурно не е случайно, нали има си причини сигурно много за това, но все пак понеже си говорим за Любовта и още нещо, със сигурност ще има и още други неща, нали, няма да е само Любовта, нали се сещате за този хубав български филм “Оркестър без име”, за още много други красиви и добри неща ще си говорим, но все пак Любовта като изява на Бога, което е да кажем, някак си по се възприема като част от женският принцип. Вчера бяхме в манастира Кикос и имахме много силна връзка с Майка Богородица, и вярвам, че тази връзка продължава и днес и е със нас и просто тази енергия на Любовта, наистина да бъде днес тук, но не само днес, разбира се, а всеки един от вас да я усети, наистина да я усети, наистина да я прилага в живота си, защото наистина няма по-важно от това, да прилагаме добрите неща, които чуваме. Вече от всякъде ни залива информация, толкова хубави неща и хубавото, е че.. Георги каза за количеството и качеството, но все повече хора се събуждат, и тази информация, не само че достига до тях, а те започват и да я прилагат в живота си. Понеже сме в Кипър и това е много специално, и наистина всички ние сме много специални, наистина е така, поне аз така го чувствам, и темата, поисках да бъде за Любовта, с Георги досега не сме говорили за любовта, така специално в отделна тема, островът на Любовта, може би аз по-късно ще говоря за това, но ми се иска, понеже много чух за историята на Кипър, иска ми се да направим в началото една кратка медитация, за нас, за Кипър, за живота ни, за обединение на острова, за това Любовта все повече да се проявява тук в живота на хората, и мисля, че ще бъде добро начало и за хармонизиране, така че лекцията след това да протече по най-добрия начин, просто да се свържем с тази енергия на Любовта, тя си е с нас де, но наистина да се свържем с нея. 

Медитация за Любовта и ЕдинЕнието

И така отпуснете се, седнете спокойно на стола, по възможност изправени, затворете очи и вижте себе си сякаш се издигате нагоре, нагоре, виждате и другите хора, които са седнали в тази зала, наши близки, приятели, и още по-нагоре, виждаме този красив град, който ни е приютил, и още по-нагоре виждаме този красив остров – острова на Афродита, на земната проява на Любовта, и още по-нагоре някъде в небесата, виждаме Земята, нашата майка, нашата планета. Розова бяла светлина облива цялата Земя, енергията на Майка Богородица, и Земята е като едно детенце, което майката е гушнала нежно и с любов е обгърнала в ръцете си, с толкова много любов. Виждаме как тази любов достига до все повече души и те просветват, очите им просветват, делата им стават все по-добри, все по-чисти, все по-безкористни. И майка Богородица не спира да ни люлее в прегръдките си, да люлее планетата в прегръдките си. Нежно и с Любов цялата Земя е обгърната от нейната светлина. И ето, че все повече хора на този остров се свързват с тази светлина и все повече хора на този остров и от двете му страни, разбират, че всичко е едно, че всичко е от Бога, че всичко е Бог и че Бог е Любов. Когато повече хора стигнат до това разбиране, всички граници ще паднат няма да има нужда от правителства,  защото това, което ще ръководи хората ще бъде Любовта, правдата, Мъдростта, Справедливостта, и Добротата. И отново се спускаме надолу, отново виждаме острова сякаш сме във самолет, после виждаме този град, залата, със седналите хора, виждаме нашето тяло как седи там отпуснато и се свързваме с него, усещаме как сме седнали, усещаме затопляне. 

Любовта иде! Любовта иде! Любовта иде!
Любовта е тука! Любовта е тука! Любовта е тука!
Любовта е в нас! Любовта е в нас! Любовта е в нас! 

Истинското здраве, истинското приятелство и истинската любов не може да се купят с пари

Георги: Няма нищо във Вселената по-велико, по-чудесно, по-прекрасно, по-великолепно, по-силно, по-могъщо от Любовта, затова казват Бог е любов, чудесно е да говорим и сърцето ми се изпълва с радост, когато само чуя самата дума, но тя хиляди, милиони и милиарди пъти е употребявана на земното кълбо, но без пълнеж, малко се запълва. Ще се изясня. Казват нашите приятели и братя отвъд океана: всичко може да се купи с пари, ако не може с пари, с много пари. Да, ама не, три неща не могат да се купят на каквато и да е цена, с каквито и да са скъпоценности и диаманти, в никакъв случай, абсолютно никакъв случай, в това съм се убедил. Първото нещо не може да си купиш истинско здраве, здраве – да, но истинско здраве – не. Да, може да си направиш операция да ти сложат един бъбрек, черен дроб от друг, някой, който си е заминал, но истинско здраве – не! Второто нещо, не може да си купиш в никакъв случай истинско приятелство. Приятелството обикновено е користолюбиво. Имах един, той е милионер, някой от седящите го познават, сина му стана наркоман, идва при мен, да ми се моли да му помогна, и аз викам ти даваш ли му пари, на 24 години, нищо не работи, не учи, “оня ден му дадох за една седмица 5 хиляди лева”, 5 хиляди лева, това са на 5 баби пенсиите за цяла година, е и какво, “ами след една седмица ги нямаше, той ги раздаде на приятелите си”, кои приятели – наркоманите около него. Приятели са му, както един милионер ми каза: “Георги, когато бях милионер и имах 12 коня, яхта, само в този град имах 3 офиса, и въртях 10-12 милиона долара, когато реших да стана духовен и да остана с дрехите на гърба и започнах да разпилявам, да раздавам богатството, първо жена ми се разведе с мен, децата ме оставиха, защото искам да съм беден, и накрая имах 67  приятели, бях си направил един списък, когато станах като тебе с дрехите на гърба ми останаха само трима, останалите са били фалшиви, менте”. И кое не може да се купи с пари? – истинската любов. Секс, удоволствие – да, има ги, но лично при мен са идвали доста хубави дами, и казват: “живота не ми върви”, тръшкат се, особено една богаташка с джип и със шофьор, и аз викам: “ти нямаш проблеми”, “не, Георги, аз имам проблеми”, “ти нямаш проблеми повтарям втори път, и ще ти задам само един въпрос, искам да ми отговориш да или не, обичаш ли мъжа си”, “ама ние се събрахме по-любов, ние от 25 години сме женени, децата пръснати по чужбина, ние знаеш ли как се разбираме”, викам: “имаш 30 секунди да му отговориш с да и с не, иначе аудиенцията свърши, ти си дошла при мен, не аз при теб, искам да ми кажеш, обичаш ли мъжа си, отговори ми искрено, защото ако можеш да излъжеш Господа, ще излъжеш и мен, тей като сега ме е пратил на Земята, ако не ме беше пратил можеше да ме лъжеш”, тя вика: “не”, “да, но нямаш смелостта да оставиш джипа, апартаментите, богатствата, да останеш с рокличката и тогава ще станеш щастлива, ще си намериш един прекрасен нов мъж и ще има истинска любов. Искаш да му ползваш благата – фалшива любов, да, котенце, писенце, масенце, говориш му – да, но не е любов, това е меркантилност, това е търговия, това е конституционен метод, да. 

Така, продължавам нататък.

Истинското здраве се крепи на природните закони, да се отнасяш към всичко живо според законите на природата и според законите на космоса, трябва да ги познаваш, тогава получаваш истинско здраве. Така, хората казват природо-съобразен начин на живот, но мислят, че като хапнат една био краставица, или един био домат, или еко, ще са здрави. Най-напред трябва да имат морал. Значи, природните закони, както и Божествените се основават на морал, нравственост, толерантност, съгласие, свобода, отношение и обич, разбира се. 

Казвам го твърдо, любов няма на Земята, и обич има тук таме. На земята има харесване, привличане, големи страсти, кълне ми се в любов, много любов – ако има истинска любов, другия човек го оставяш свободен, а не по следния случай, беше в родния град на моите приятели, когато онзи гръмна любимата си и не знам кой, от ревност, любов – не, ако искрено я е обичал, той я оставя да отиде при другия и да се радва, че тя е щастлива, това е любов, друго – не. Добре, харесване, моментна страст, излиташ се, викаш  “ти си единствената, ти си моята принцеса”, или той е принцът, който е дошъл, след медения месец перке квичандо, викат италиянците, защо пищиш, а до сватбата само е кьоравата седмица. Говоря истински неща, искам този човек, който да дойде да ме опровергае. Да, има, като се срещнат тей наречените съвпадащи души, т.е. Нашата космическа половинка е във земно тяло на Земята, за която съм написал такава дебела книга, тя се казва “Великият трепет”, цялото заглавие е Великият интимен трепет на душата, или се казва Андрогинна двойка, да, тогава има обич, но още няма любов, защото те се разбират. В книгата, понеже много ми задаваха въпроси за Любовта, седнах и я написах за един месец, какво знам, за човешката любов, за Ангелската любов и за Божествената любов, и им казах: повече не ми задавайте този въпрос, сядате и прочитате “Великият трепет”, макар че той ще започне да действа след 20 години, той е писан за онова съзнание след 20 години и сега поне трябва го прочетеш 5 пъти, за да го разбереш.

За да получиш истинско приятелство, самият ти трябва да си верен, предан, свободолюбив, чист, доверчив, така да приемеш другия човек, тогава получаваш същото. Значи каквото даваш, това получаваш от отсрещната страна. Това е на Вселенската конституция първия член, той се казва да оставиш всеки един свободен, да не му отнемеш свободата. И в допълнение: каквото дадеш, това ще получиш. Взаимоотдаване, взаимообмен. Цялата конституция се казва Взаимоотдаване, това е Космическата конституция, но аз си позволих преди години, за да бъда по-точен: Взаимообмен, взаимоотдаване на добродетели, за да кажа на хората, че като даваш добро, получаваш добро. Те мислят, че със сила – със сила нищо не се е получило в хилядолетната история на Земята – абсолютно нищо, всичко е било временно, но това временно може да е било 100 години, Римската империя 3 000 години, 1500  години възход, 1 500 години падение, Римска империя е имало 3 000 години, какво са 3 000 години за вечността, не са и три секунди, защото аз знам как тече времето във Вселената, а наистина човешката душа е безсмъртна. 

Човешката любов

И така човешката любов се основава най-напред на харесването, привличането, и ти е добре с този човек да вървиш, не знаеш какво ще се случи. В теб започва след това да има някаква чувствителност, някаква връзка, свързана постепенно, има и любов от пръв поглед разбира се, но любовта от пръв поглед е доста измамна, и когато се засилят отношенията и чувствата, това е емоционално-чувствения комплекс на човека, тогава се стига и до една по-здрава връзка, тогава се стига и до семейство, продължаване на рода и така нататък, но семействата до сега, това, което аз лично съм забелязал са от тей наречения, доста туземен тип, защо? – защото винаги единия иска да е масло над главата, това не е нито Ангелска, нито Божествена любов, съжалявам, това си е чисто земна любов, или жената, или мъжа иска да командва. Не, ангелската любов, поне , единия ангел мъжкия и женския се разбират точно 50 на 50, има консенсус, има компромис. Много рядко са хармоничните наистина бракове, които са Ангелски. За Божествени да не говорим – значи, когато се стигне до ангелския брак, може да кажем за обич, но никога няма да ревнуваш другия човек, и няма да му отнемаш свободата, отнемеш ли му свободата, това е човешка любов, а обикновено става, мога да го кажа и малко грубо и улично, единия слага вилката като змията на другия да не шава много и почва да командва, или го връзва с верижка и пуска дълъг и къс повод. Веднъж си пием кафето с приятели и аз викам: “момчета, с този акъл дето го имам, ако съм жена ще си въртя всеки един мъж на земното кълбо на мъничкото пръстче, защото знам как, хем ще ме обича, хем ще го командвам, хем ще дава всичко за мен”, защото жените, които са с командирско чувство и самочувствие и малко мъжки искат да подходят към мъжете, винаги губят, както съм казвал неведнъж, бягството е позорно но сигурно, когато някой от моите приятели види такава жена, веднага се изнизва надалеч, защото тя почва да го гони, но те имат опит. И така пак казвам, на свободни съзнания и свободни хора трябва да има, брака се основава първо на абсолютно приятелство. На земята пак казвам, обич има рядко, а за любов да не говорим, има харесване, приятелство и уважение към другия, равноправие, разбиране, номер едно пак ви казвам е свободата. Има жени, наистина, всички знаете, колко примери има, жена, която иска да командва със сила, мъжа все пак има някакво достойнство, как ще го командваш, дори и онзи, който е най-ниско в социалната стълбица, и като човек, като мъж, не кой знае колко хубав, и този, който започнеш да го подтискаш иска да се освободи, защото всяка една жива душичка иска да се освободи. Знаете ли, и мъжа трябва да уважава абсолютно жената, да я пази, да я закриля. Всичко това трябва да почива на взаимно уважение, приятелство, разбирателство, харесване, и тогава ще се стигне и до обич, иначе не мога да кажа, за Земната любов, че е любов. 

Вижте, гледам животните, защото ще започна от животинската любов и обич, даже не за съществата от животинското царство, за съществата от растителното царство ще започна, даже от минералното мога да започна, даже от камъните как се обичат. Но ще започна да казвам как се обичат дърветата.

.. и когато има свобода, разбирателство между едната и другата страна всичко е точно. Мъжа трябва наистина да обича и уважава жена си, а тя трябва да бъде достатъчно мъдра, умна, да поддържа семейството. Казано е в една народна поговорка: мъжа прави къща, жената прави къщата дом, има уют, има топлина, но без двамата нито едното ще има, нито другото ще го има. Наистина е трудничко да се разбере, но виждам, че все повече и повече хора започват да достигат до някаква хармония в отношенията си. Не напразно, сега ще ви кажа, че се казва съпруг и съпруга, и думата брак, наистина е много точна, защото наистина хората се бракуват, а не бракосъчетават, както е казано. Аз, мога да цитирам, а може и да помоля някой от тук стоящите мои приятели да каже, че минава венчавката, мъж и жена, които много се обичат, много, там са бащата и майката на едните, целия род на другите и така нататък. Младоженеца влиза, булката щастлива, розова, направена, нагласена. И този мой приятел ми каза: “виж, минаха през съвета, подписаха, минаха после на венчавка в църквата, когато излизат този човек беше жизнерадостен, светъл, очите му светеха, прекрасен, нещо помръкна младоженеца и ходи така”, знаете ли, аз съм твърдо против подписването и нанасянето на подписи. Приятелството не се нуждае от декларация и от документ. Първата двойка на Земното кълбо преди 2000 години, които са живели без да се разпишат, без благословията на дядо поп от църквата, говоря за евреите, фарисей и свещеници, знаете кои са били черно на бяло, макар че църквата се опитва да скрие тези неща всячески – Иисус, син Божии, със Космическо име Христос, земното му име е Иисус, тук е слязъл точно в човешко тяло като нас, и Мария Магдалена. За Мария Магдалена църквата описва една чудесна версия, легенда, която няма абсолютно нищо общо с истината, подписвам се, защото знам и моята информация е другаде. А каква е тя? – тя е била прекрасен човек, чист и свестен, но понеже в нейния дом е приемала изгонените от вкъщи или прегрешили жени, които се казва, че са леки жени, или уличници, или блудници, и ги е приемала, и ги е пазила, и ги е закриляла, и нея са я изкарали такава, защото е била каква? – нестандартна. 

Думите

Когато се качих в бунгалото с брада до тука и с коса до тука, всички казаха от цялата махала, цялото градче, моето: “Георги Изворски полудя и хвана горите, той е ненормален бе”. Да, ненормален, но прав, щастлив и здрав. Значи, богат, здрав и щастлив. Богат с друго, не със земни работи, не съм имал нищо едно бунгало и то не беше мое, ама живях там. А вие като сте какво имате? – е замъци, материя имате, ама нито сте здрави, нито сте богати и истински нито сте щастливи. Щастието е най-голямото богатство, а любовта още по-голямо богатство. И така, говорим си за най-свещеното нещо, защото всички думи, които ги казваме на добродетели, на хубави неща са думи на любовта, а Бог е Любов, когато казваме Любов, все едно, че казваме Бог. Дай Боже, всички, не само тази зала, а и отвън и във света, да казват тези думи както ги казвам аз, поне аз, ако има някой по-голям духовник от мен, по-голям светия, значи може да ги казват по-пълно от мен, ама поне колкото мен, да влагат такава мощ, сила и съдържание, тогава човека ще види как наистина живота ще го промени добре, защото се отнася наистина сериозно към нещата. 

Когато кажеш Любов, Мир, Хармония, Благодат, Милосърдие, Щедрост, Смелост, Вярност, Жертвоготовност, трябва тези думи да ги изпълниш със съдържание, все едно, че казваш Бог, десет думи казвам, десет пъти съм споменал името на Бога. 

Вината преставаме да я търсим у другите

 Писано е: не споменавай напразно името Божие, но поне сутрин и вечер трябва да му кажеш: “Господи, добро утро”, “Господи, лека нощ”, това е моята молитва. Това не е напразно, сутрин се събуждаш гледаш белия ден, подарил ти е този ден, продължаваш да си жив, на Земята, е каква по-голяма благодарност от това да споменеш именно Бога, това случайно ли е, напразно ли е? – не е, деня е минал, как е минал зависи все пак от нас повече, има и странични събития, но това е 25%, запомнете, 25% е от обкръжението, 25% от нашия ангел, който ни води в еволюцията, направлява съдбата ни, и 50% от нас. И понеже ние бъркаме и непрекъснато обвиняваме някой си, той бил лукавия, или с рогата, с опашката и не знам какви, обвиняваме всички, само не себе си. Пак казвам, вината преставаме да я търсим у другите или в нещо друго, убедил съм се пак много години, не стотици, хиляди пъти, че нашето отношение към нещата прави нещата. 

Пример за проява на Любовта

Сега ще ти кажа един хубав случай. Отива една моя позната, млада, хубава дама, неомъжена, или омъжена ли беше, разведена, не си спомням, няма значение, с 500 долара на времето в една друга държава и понеже знае 2-3 езика, оправна е на компютъра, в една фирма я назначават – “свиркам си, отивам, голяма заплата, работя всичко, шефа е там, разраства се работата и той назначава още едно момиче, като мен е пак, пак българка, всичко е точно, обаче мина така около една година и изведнъж шефа вика: вижте какво, една от двете ви аз трябва да я съкратя; и аз знам, че и другата не е женена, работи така, кротко, тихо, мълчаливо, не казва дума, колежки сме уж, виждаме се, обаче аз съм много напориста, голям командир, само ми дай враг да почна да се боря, аз искам война, и сега шефа като каза, че ще остави една от двете викам: а бедна и е фантазията аз какво ще направя, аз почвам да работя, отивам един час по-рано, оставам един час след работа, по шефа като сянка и викам: онази е некадърна, онази .. и точно я плюя, както се казва на уличен език. И шефа казва: имате тука една две седмици, ще видя коя ще остане. Минава определеното време и на следващия ден той ще определи кой, аз наистина съм по-стара служителка, може би и малко да съм била по-добра. И аз срещам точно от този град, от където е това момиче една българка, сядаме и почваме да си говорим. И тя вика: как е, работи ли твоята колежка. Ами да. О – вика – знаеш ли, какво е положението на нея. Тя има един брат, който е на 15-16 години, момчето е бавно-развиващо се, ненормално, майка и има само малка пенсия, грижи се за баща и, който е болен, и той има малка пенсия, и не знам още за какво, и работи и всички пари си изпраща там, тук се храни съвсем малко, непрекъснато гладува, за да може да ги издържа. Аз – викам – бях като ударена, шашната, аз съм млада хубава щастлива, тука, там, гледам, цялата заплата по мен, тя цялата си заплата оставя, остава съвсем малко да си плати наема и едвам кара и гладува денонощно. Плаках цяла нощ. На другия ден отиваме при шефа и шефа вика на мен: ти оставаш, тя си тръгва. Викам: шефе, сакън, аз си отивам, момичето ще се научи, ще стане добро, искам то да остане, никой друг няма да назначаваш. И понеже се разбирахме много с него, ми вика защо. Аз си тръгвам, искам то да остане да работи. Това доближава до любовта, само този пример. 

Проява на Любов при растенията и животните

Продължаваме нататък. Примера за любов започваме от растенията. Чета случайно един човек отгледал една тиква 68 килограма. Отиват журналистите, тиква, 68 килограма, сам човек не може да я вдигне. И отива една журналистка и го пита как така успя да я отгледаш, това онова.. с поливане, какви тонове, журналистката говори, но не вмества нещо друго – Духа. Съзнанието командва материята. Духовността командва материята. А не материята. Съзнанието, както ни учеше Владимир Илич Ленин, и аз съм държал изпити по политика някога, и той казва: Битието определя съзнанието, т.е. Кютука, материята, масата ще ми бъде шефа, богатството ще ми бъде шефа, е не може да ми бъде шефа, аз съм мислещо същество, ще ми бъде шеф следващия път, но на много им е шеф, аз да си запазя работата, аз това, аз онова, човешкото достойнство му заминава и така нататък. И той казва така: “аз всяка сутрин ходих, галех я и и говорих нежни думи”, о я гледай ти, ами от нежните думи, от галенето е пораснала толкова, не от водата, не от торовете, и не от ред други неща. 

Това е първият случай, втори случай, кравата шампионка не знам на Европа, знаете ли, в едно загубено българско село из Добруджа, някъде Русенско ли беше, ставам една сутрин и викам чакай да чуя по радиото..аз не слушам радио, не гледам телевизия, не чета вестници, нищо не ме интересува, обаче слушам прогнозата за времето, понеже съм много летял, и викам я да видя става за летене, ама най-напред гледам и после чувам, и пускам и казват в това село има една крава, ама не запомних 73 или 93 литра мляко на ден. И питат стопанина и той казва така: ами аз я гледам като човек с любов, аз и говоря и тя ми е като приятел, иначе от тази порода кравите давали 50 литра, останалите 20-30, тази порода 50, ама той почти двойно 93 мисля, че беше, или 73. Това се основава на добрите чувства и на любовта.

Германците направили в един научен институт следния опит – два храста имало от двете страни на входа, където идват в научния институт, а германците измислили една джаджа, която може да измерва аурата на работите и техния емоционално-чувствен комплекс на растенията. Така, сложили на двете растения и дали следната задача на научните сътрудници, като минават сутрин всеки един дърпа храста за листата и вика некадърник такъв, рита го, обижда го, пляска го и заминава, а следващия път отива при другия храст и вика хубаво, мило, нежно храстче, ти си най-прекрасното във Вселената, ти си най-доброто и така нататък. Веднага почват да измерват. Минава една седмица и след една седмица едните, които от тук минават, лошите и правят неща, когато се приближи лошия човек, храста почва да трепери, без оня да говори нищо, когато си отива другия, който говори нежни думи, храста се разтваря и си повишава вибрацията, почва да свети, това не е случайно, е материята ли командваше, че го пръскат и го плюят и този и оня, не. 

Продължаваме нататък, минаваме към животинския свят, не говоря за делфините, където съм казал 50 пъти как се измъкнали двамата рибари японски от морето, които са вътре на 30-40 километра, лодката им се обръща при буря, те с елечета седят 24 часа, 48, трети ден, един рибар вика, ще почвам да заспивам, щом заспивам, дава се, и почвам да се разделям с жена ми, с децата, с близки, с приятели, по едно време дойде една огромна риба, то делфин, бутна ме отдолу и все едно каза качи се на мене, качих се, на един мой приятел, дойде един друг делфин, след 30 минути бяхме на брега, и аз най-случайно, не гледам телевизия, но бях при един мой приятел на гости, той включил сутринта телевизора, и както излизат на брега, вече делфините ги няма, идва една журналистка на чудото и ги пита, той плаче и вика: едно животно ме научи на обич, повече няма да убия делфин, а делфините са разрешени в братска Япония за убиване, затова им се случиха някакви неудачи, понеже природата винаги гледа да уравни нещата. И така много случай, но аз ще кажа още един два случаи. Обаче сега ще кажа случаи от страна на ненавист от страна на животните, нямат ли чувства, нямат ли душа, и на любов. Един ловец от северна България, аз също тогава бях такъв, ама съм запомнил случая. Седим и си пием кафето, аз кафе не знам тогава дали съм пил, ама пил съм нещо, или безалкохолно. И той почва да ми говори, вика: знаеш ли за този случай, където стана в нашето село, магарето, дето си уби стопанина и го разкъса и почти го беше изял, неможаха да го познаят, дойде съдебна медицина, разхвърлян по цялата поляна. Ами викам: не знам, как стана. Ами ще ти кажа с няколко думи. И аз ще го кажа на вас сега. Вика: той е най-жестокият човек в селото, той го е биел непрекъснато за щяло и нещяло, с камшици, с тояга, пълен тормоз това животно. Коня не отмъщава, защото е интелигентен и е от Божествения свят, магарето – не, магарето е минало земната еволюция, проклето, отмъстително, магарето като те хвърли, гледа да те стъпчи, коня като те хвърли те прескача, лично кон ме е прескачал като бях такъв, значи като се беше засилил и скача от един ъгъл и аз съм точно пред него, щеше да ме омете, прескочи ме, 5-6 годишен, и продължи да си бяга. И магарето вече оня го гледа 10-15 години и повече, пълен тормоз, и един път забива го на поляната край селото, магарето вързано със синджир и със кол, обаче имал благоразумието от стопанина му, синджира му дълъг 10-15 метра, без да иска ляга в обсега на синджира и заспива, магарето отива, скача върху него, не само го убил, а го и разкъсал, все едно, че лъв и вълци са го разкъсали, няма здрава кост, ей на такива пърчета, оня каза: беше пръснат по поляната навсякъде. Не е лицеприятно, но е вярно. Дойде съдебната медицина, разследва го: магарето убило стопанина си, няма друг, никой не го е виждал да го убива, тези останки са от него. Пак казвам, Силвина не може да издържа на тези истории, защото и се сваля вибрацията. И вика: аз и кмета го осъдихме на смърт. А иначе магарето се подчини, тръгна с мене, то цялото кърваво, то си личи, заведох го в къщата, онзи си живееше сам, беше вдовец, жена му заминала и на другия ден пи само вода, не иска храна. И на другия ден кмета вика: то убило човек, осъждаме го на смърт. И аз като ловец пълня пушката и отиваме край гората извън селото и го разстрелвам, връзвам го за едно дърво, ама нищо, магарето ходи кротко, не шава. Вързах го за едно дърво късо на два метра и се отдалечих да изпушим една цигара с кмета, почвам да пълня пушката и по едно време се обръщаме и гледаме магарето гледа право в нас и плаче. Това е един обикновен селянин там, ловец, който изобщо си няма хабер от чувства. Вика: магарето плаче, мен почна да ме свива под лъжичката, сърцето ме заболя. Викам: а бе кмете, гледай, това животно разбра, че е осъдено на смърт и плаче.  Кмета вика: трябва да го гръмнем. Гръмна го два пъти от един метър и това е историята за магарето. 

Сега ще кажа исторята за кучето. Бил съм доста години учител и журналист, това са ми основните професии всички ги знаят. Имах една колежка разведена с едно 10-11 годишно момиченце, и тя отиде и си взе едно куче женско – немска овчарка, на МВР от развъдника, от кучкарника, и брои за него 5 000 лева, то беше на месец, два или три. 5 хиляди лева за едно кутре. Внимавайте в историята, затова я разказвам подробно. Казваше се Мая, аз ходих у тях на гости да си пием кафето, колежка ми беше, заедно работим в едно училище. И и викам: ама защо я вземах тук в апартамента. Баща и майка и вкъщи, на село, там имоти имат, животни имат. Ами вика: някой път може да го водим на село, ама тук да ни пази с дъщеря ми, защото много се заканва моя мъж. Бившия и мъж, дето се е развела. И вика: затова съм си вземала куче. Ама бившия и мъж се ожени за друга жена по-млада, на другия край на България и се умири, докато това куче беше взето, расте, и минаха 2-3 години или 4, и по едно време аз отивам и викам: ами вече няма страшно, нали, мъжа се е оженил и всичко, къде е Мая. Ами – вика- Мая е на село. А на нея брат и ми беше много близък приятел, сега е в Испания 20 години тираджия. И му отивам на гости в същото село, лятото, и влезнах майка му, баща му, там, поканиха ме на гости. И аз викам: къде е Майчето бе, гледам те тогава две кучета имаха, пак такава вълча порода, ама тази немска овчарка. А – Мая – загина, блъсна я един тир. Ами – вика – моята дъщеря и нейната братовчедка отиват до центъра на селото и вървят път, широк през селото, по който фучат коли непрекъснато, и те преминават за ферибота Дунавския, защото те минават през това село, и казва: както вървят двете момичета и кучето ходи след тях и изведнъж кучето скача и едното момиче ходи доста страни в пътя, а неговата племенница, или дъщерята ходи в края на асфалта, кучето скача бута в канавката детето, не може да отскочи, тира минава и го убива на място, кучето – правя ви съпоствка между онова чудесно животно магарето и чудесното животно кучето, защото точно Иво каза така, този мъж, брата: когато бях малък ми взеха едно магаренце и го кръстихме Катюша, женско, сега той зрял мъж, женен, деца има, голям, магарето беше още живо и аз го познавам, магарето живя 32 години, което е връх да живее едно животно, 32 години, но те след като стана на 20 години , баща ми повече не го впрегна и го гледа още 12 години и всеки един мургав или светъл от селото му вика: А бе бай Георги, защо не го заколиш, защо не го изхвърлиш, защо не го дадеш, как ще гледаш едно животно. Така трябва да се гледат животните като хората. 

Вегетарианство и здраве

Учителя пише така, Беинса Дуно, Петър Дънов: Човечеството няма начин да не спре да консумира месо, няма начин да не спре да убива животни, защото питам един поп, ти чел ли си пророк Исая, където пише, ако убиеш един вол, козел, убиваш човек. А така ли, защо тази част поповете не я четат в духовната академия, убиваш човек, значи месо не трябва да консумира, човек не е създаден за месото в никакъв случай, това са остатъци от лемурийците и от атлантите, и от онези хора, които са искали да оцелеят през ледниковия период, защото не е имало нищо друго. Разрешава се сега само месо, на кого? – на ескимосите, защото трябва да ядат сняг и лед, а те ядат тюлени и моржове, бели мечки, ако има кучета, и ако има елени. Само месо. Друго нищо не става във вечните ледове и студове, значи те са оправдани да ходят на лов. Но аз също съм бил и пишех: спортен риболов, спортен лов. Да убиваш живи същества, дали са на сушата, или във водата, да ги убиваш, да ги лишаваш от живот и да казваш, че това е вид спорт, по-голяма наглост на земното кълбо от това няма, макар че много хора на земното кълбо се избиват, но аз вярвам, както вярвам, че стоя сега тук, дали след 100, след 200, след 300 години, няма да има лов, но ще има хубавите големи катаклизми до тогава, докато не се отключи човечеството, че не трябва да убива по-малките си братя, и да ги яде, а и докато не се научи на приятелство и обич, може би тогава вече ще има приятелство и любов. 

Да, трудно е, но не е невъзможно. За пример не съм аз, но водя и моите приятели, ние живеем в четвъртото измерение, а нашият ум е в петото, както казват по хубавите дебели книги, но човек още не е минал в четвъртото, което  е първото човешко измерение, сега живеем в третото, което е животинско. Пак го казвам, не съм го казал само аз, казва го Учителя, аз просто го потвърждавам. Думите може да са силни, но понеже са верни и казвам, някой може да ми се разсърди, както отивам в моето ловно-рибарско дружество, хапвам, пийвам, мухабет, всичко, казвам го може би за 3-4-ти път, и съм го написал в книжката. Викам: момчета, да ви е сладко. Този шефа на дружеството ми е приятел и той Георги се казва и вика: Георги какво ще пиеш? Викам: адаш, един чай. “Само чай?”, януари, февруари беше, зимата, тогава бият дивите прасета. Пия чая и момчетата викат: “е, всички не може да бъдем с бради като тебе, всички не може да бъдем духовни” и почнаха да ме закачат, нали съм израснал заедно с тях и викам: “момчета, искам нещо да ви попитам, защо пих само чая, да ви е сладка трапезата, обаче колко от вас ви боли левия или десния палец на крака, да си вдигнат ръката”, 4-ри човека от 15 ги боли, викам: “нали знаете, че това се казва подагра, знаете ли как ще ви мине: три години спирате месото и алкохола, забравяте, че съществуват на земното кълбо и ще станете здрави като мен”, “ама как, ние без месо”, “казвам ви момчета, а кой не пие от вас лекарства” и само един вика аз, питам Мишо, с него сме израснали: “ами аз пия 7 хапчета, които трябва да ги пия до края на живота си, доктора така каза”, “а другия вика, онзи, който е 15 години по-млад от мене “ами аз не пия, пия само 2, за висока захар, за диабет само едно и другото за високо кръвно”, “ами – викам – ти си сладур бе, ти си напълно здрав бе моето момче, само две хапчета, ти колко пъти ходиш в годината на лекар”, “а всеки месец, даже по-често”, “е виж ме, 30 години не съм стъпил на лекар, виж ме бе, разбрахте ли сега защо пия чай, да ви е сладко” и си тръгнах. Това е истински случай, но преди това те ми казаха: “Георги, чудим се с какво да те гръмнем, как може да говориш да не се убиват животни”, понеже аз казвам, това беше преди години, в началото, викам: “аз започвам борба против лова и риболова на земното кълбо, просто да не се убива нищо”, не че не съм избил много, о животни, птици, риби, но съм платил тежко и знам как плащат и не пожелавам такова плащане на никого. Всичко се плаща. 

Съдба и Карма / Предупреждения

Аз имам една беседа съдба и карма, за да знаете, че не е едно и също в никакъв случай, по-добре да я чуете. Съдба и карма. Съдбата е нашата програма, хубава, тя няма добра или лоша, или жестока. Но кармата щом сбъркаш законите, те бие, излезеш от пътя настрани, има ли кола, която ако изскочи от асфалта и мине през канавката, или там през деретата и падне, да не катастрофира, това е с нас, излизаме от пътя, правим катастрофа и пищим за някой друг, ами ние сме излезли от пътя, и ние не искаме да се съобразим и да влезем сами, защото ние винаги сме предупредени, предупреждават ни, докато започнат да ни бият 6 пъти, седмия, осмия и деветия вече по-силно, а да не говоря за 10-ти, 11-ти и 12-ти, вече там са най-тежките болести и страдания, това е у нас, първо ни предупреждават приятелски, кармата вика, аз и викам кака Карма: “моето момче, знаеш ли бе, ти настъпи бялата линия, ще излезеш от пътя бе, ще заспиш, ще катастрофираш”, втори път ме предупреждават или на сън, или чрез приятели – не, трети път. За да знаете как стоят нещата. Първи, втори и трети път – кротко така. Четвърти, петия и шестия почваш да губиш материя – портфейла си загубиш, вътре хиляда лева, няма ги, удряш си колата – 2000 лева ремонт, ама искат да те предупредят за това, защо онези, които са праведни, както моят приятел доктора – само неговата кола остана при пороя, всички останали коли се набутаха в морето на плажа, 30-40 коли на един паркинг, идва вълната в Аспарухово, където отнесе 4-5 къщи, и ги вкарва всички вътре в морето, само неговата кола остава като завинтена, като занитена, като залепена на паркинга, а той вика: “вълната е два метра и половина много мощна, нищо, нито е ударена, нито е изместена, останалите, вълната ги залива до морето, онези си скубят косите, като излезнахме от магазина, там има един мол и отивам, не си намокрих и маратонките, отварям колата, викам вътре ще е мокра, няма да запали – напълно суха, качвам се, паля, бях единствения, който излезе, всички долу, колите 3 тона, на богаташите джипове, всичко вкарано вътре, една опел корса, тежи 800 кила, и водата не я е вкарала и идва при мен и пита: “Георги, защо се случи това чудо” и викам: “Рафчо, защото си праведен пред Господа. Преди да стане наводнението, Господ изпраща един ангел, ангела седни клекнал над колата, твоята, като идва вълната, тя е разумна, всичко е разумно, няма нещо, което да не е разумно във Вселената и вика: “я от тука и от тука, тази кола няма да я поместваш един сантиметър, защото знаеш ли, заобикаля и я оставя”. Това са чудеса. Чудеса са всеки ден, но ние не искаме да ги видим, а и освен това ни затварят очите, за да не ги гледаме. Когато започваш тука да ти просветва съзнанието и да ставаш все по-човек и по-човек, пак казвам човещината е номер едно, човечността. Трудно ще стигнем, нали пак казвам до обичта и до любовта, много трудно, но не и невъзможно, и заради това към всяка една форма на живот трябва да се отнасяме с уважение и обич, макар че има примерно тези паразитите, те ще бъдат унищожени и те ще изчезнат от планетата, всички хищници, всички паразити, всички, които са с нисша вибрация изчезват, остават всичките свестни неща, които са от Бога, останалите ги няма. Но ми правеше впечатление един селянин от село, ей такава брада имаше, колкото моята сега, и понеже беше овчар, това е в моята планина, където карах единочеството там и самотата и аз ходя по баирите насам натам и минавам и си говорим, там имаше много кърлежи, но за 6-7 години само две попаднаха на моето тяло, само два, а при него непрекъснато, козите овцете и самият той, и гледам два кърлежа на самата му гърда забити отдолу, и аз викам: “махни ги поне, виж ти имаш кърлежи”, “а може би имам още един два по тялото, нека се напият животинките, той като се напие, той се откача сам”, е не бях видял такова нещо до сега, защото колкото и да съм милостив и аз, нали муха не убивам, пчела не убивам, стършели ей такива, ловя ги с един буркан и ги пускам всичките навънка, един направо се учуди, вика: “що ги пускаш, трепи ги вътре, какво ще ги правим, те като ужилят..”, а те са със шест жила отдолу, не са като пчелата, от тези жълтите, големите, шест жила, все едно, че те е ухапала пепелянка, като те жилне, викам: “лежа си, бръмчат ми на главата, хващам ги, пускам ги, живеем в мирно, съвместно същество, нито един не беше и агресивен, като отворя вратата и ако не могат да излязат или през прозореца, тогава ги хващам в буркан, и ги пускам навън, това е техническата страна на въпроса, но трябва да се отнасяме, както в тези примери, досега дето казвам. 

Има една сила, която ако вярваш, никога няма да те изостави

А аз съм написал във Великият трепет един, два примера за истинска, голяма любов наистина, където в един мътен порой, който отнася 15 бригадири, студенти, които са на едно скеле, дето е в едно дере във водата и на една от студентките, момчето е отвънка, не е вътре, не го е отнесло, а той във калните каши и във пороя сам скача, за да спаси любимата си, и той заминава, защото не може, а онзи вика “недей”, не, дъжд, гръмотевици, пороя тече, не. Е, вече това е любов, доказано е. Значи, вижте, Бог ни пише шестица веднага и понеже аз знам, че няма живи и мъртви за него, всички са живи, и понеже знам, че човек се плаши от смъртта и това му е най-голямата грешка – аз съм прекрасния пример как Господ като иска може да те излекува след като имаш гангрена, и да ти режат ръцете и краката, ама аз не дадох. Доктора вика от 24 часа до 48 или максимум 70 часа си пътник: Да, докторе, с нетърпение очаквам да гърна каишката, ритна камбаната, гушвам букетчето и ме няма от тази планета, защото докторе – викам – синко – аз съм на 40, той е на 65 години – синко, ти не си ходил, аз съм ходил три пъти до там. “До къде бе, а бе ти си откачен, ти си си луд” и излезна. На другия ден вече си дойде лекаря, който ме разпъна със железа и всичко е точно. Кой ми го прави това? Значи, има една сила, която ако вярваш, никога няма да те изостави, ама абсолютно никога, в нито едно положение и може да те спаси в последния момент. Ако падаш и парашута не ти се отвори, както на един от моите колеги, само вика: “господи, какво стана; единствено дърво имаше огромно, паднах – той от ниско все пак пада – бухнах се точно в дървото, омекоти, малко се поиздрах, малко натъртен, абсолютно жив, от 750 метра височина”, и това, ако не е чудо, моят приятел делтапланерист и парапланерист. А от цялото поле, един блок на ТКЗС-то, 10 хиляди дка, едно единствено дърво по средата “и аз – вика – от далече ми се случва това, и аз искам да си отворя запасния парашут, защото се откачих от главния, и той не иска, защото гледам под мене земя, ама падам с краката, накрая нищо няма да остане, точно в средата на дървото се забих като пирон”. Това е като с колата, нали ме разбрахте сега, чудеса. Ако сме заслужили и сме праведни. Ако не сме праведни като онези 40 коли на паркинга, сяда един праведен мъж и 39 грешни, какво? – първо да им отворят хубавите двигатели на мерцедесите, на останалите коли, да берат ядове, да ги изтегли най-напред трактор или влекач на сухо, да се оттече водата, после ги карат да разглобят целият двигател, да го продухат, да сменят електрониката, не мислете, че е току така, когато водата е влязла, не е така – ядове, но те заслужават, значи обикновения човек заслужава ядове, а пък доктора – не заслужава, ама на 40 – 1, и то случайно там, защото на 100 , един праведен, или на хиляда, или на 1 милион, знаете, в България може да се каже, че сме повече, ама може да има и навсякъде по света повече праведни, от къде да знам, ама поне така са ми казвали на мен.

Животните имат три вида съзнание/ Прояви на Любовта при животните

Всеки от вас има за пример и може да каже примери за любов. Аз ще ви кажа пак за животинките – гледаш го животинка с толкова мозък, обаче петела като намери едно зърно, не го кълве, вика ко-ко-ко и вика кокошките, и първата кокошка, която дойде го клъвва, ама това е мъже как уважават дамите, вижте, петел бе, толкова му е акъла, колко мислите, че е в тази главица, е да, ама точно. И не само това, много примери съм гледал, аз съм се учил от природата много, нали, и щети съм и нанесъл, разбира се, но много и поучително го виждам за какво става въпрос, така че животните имат три вида съзнания, едното е нисшето, най-животинското, второто е средното – ангелското и третото е Божественото, когато работят те със Божественото съзнание започват да правят разумни дела, както една глутница вълци вместо да изяде един, който припада вече далече от селището измръзнал. Струпват се вълците отгоре и го стоплят и той става, съживява се. С телата си го топлят, час, два, колкото да се свести и тръгват да го изпращат след него до селото, той влиза там и викат: “ама тези глутницата вълци гладни там, и те оставиха жив”, ами значи е бил какъв? – праведен, защото те са изяли от селото поне 5 човека, тази глутница вълци, онези няма къде, това е било преди много години, където са ходили, сняг до тука, селото се вика Вукал, Вук, на местния диалект е вълк, близо до сръбската граница, значи е бил праведен, значи Господ му изпраща, да, спасява го чрез животните, защото хора няма да го спасят. Това всичко са прояви на любов, не на нещо друго, но на тази любов, която ние трябва да се стремим и като и кажеш думата да знаеш, че тя е пълна с такива неща. Това е любовта, като онзи, дето е скочил в калния потоп. 

Аз съм описал и този случай в книгата, великият богомил Василий Врач го изгарят в Цариград на кладата и една млада жена скача в огъня и заминава с него, изгаря с него, е коя е била тя? – еми любимата му,  кой друг има смелостта да скочи, няма да скочи комшийката. Това вече е любов и го доказваш със живота си. 

И този пример ми прави впечатление, преди 20-30 години още не бях посветен, обаче го чувам, най-случайно пак по телевизията, по новините, хората не обръщат внимания, но аз обръщам и ги помня, 1000 години може да ги помня. В Холивуд, един артист, обаче средна ръка, нито от много известните, аз и името не му знам, нито от неизвестните, но богат, хубав, една къща, там на високото, Бевърли Хилс ли се казва мястото, но богаташка, всичките работи си имал, пари, хубава любима си има някаква, но неженен се води. И веднъж се прибира точно на обяд и гледа пуши и пожарната там, къщата му гори, запалила се – гори,  пластмаси, работи, не знам какви дървени, инсталацията и пожарникарите там и я гасят отвънка, а отвътре излиза един черен дим и още пламъци, и той се засилва и го хваща шефа на пожарната и вика: “няма вътре хора, няма никой, не невлизай”, и той само казал “котарака ми е вътре”, бум вътре и къщата пада, а той понеже котарака си го е държал в едно затворено пространство и животното не е могло, онези влезнали, видя ли че няма човек и излезнали, оставили живото същество, това е любов, това вече се казва любов, хвърлил се е за да си спаси любимото същество, домашен любимец, ама колко от нас ще го направят, сигурно и аз няма да го направя, едно животинче там, но той – не, свалям му шапка и му се покланям

Силвинке, искаш ли прочетеш нещо и да кажеш. А вие мислете за въпрси, защото няма кой знае колко дълга беседа да изнасям тука, тей като сме за пръв път и искам да чуя вашето мнение, за да стане беседа, дискусия, иначе лекция, аз лекции си имам стотици

Приятел: може ли да питам

Георги: да, сега или после

Приятел: след малко ще питам

Георги: добре, запомни си 

Приятел: помня всичко

Георги: много добре, че помниш

Силвина: Георги ме беше помолил да прочета за пентаграма

Георги: за пентаграма, за да имате знания

Силвина: защото някой хора си взеха пентаграми, а може би, понеже и повечето си взеха и книги, също ще прочетат предполагам, да не чета сега за пентаграма, има я в книгата информацията, така че който се интересува ще прочете 

Георги: Добре, щом усещаш 

Силвина споделя за Истинската Любов

Силвина: истинската любов, два пъти през живота си съм се докосвала до нея, единия беше много скоро, но първия път беше при посвещението, което ми направи Георги преди 5 или 6 години, когато каза “Татко – имайки впредвид Бог – иска да говори с теб”, защото тогава бях доста така кривнала от пътя и се бях пообъркала, на всеки се случва, защото когато трябва да се определиш и да вземеш много важен избор в живота си наистина има много сили, които да те отклонят и това е за да се изпита твоята воля и твоята сила, доколко тази стъпка в една съвсем неизвестна посока ти наистина си достоен, за това, което ти предстои. Вече 7 години сме с Георги, вървим по този път, но това беше в началото. И отидохме на залез Слънце на един хълм и той ме хвана за краката, така и него са го посветили, един лечител преди много години и просто изпаднах не знам къде, нямах видения, нямах нещо, което да мога да разкажа, но чувството на любов беше толкова невероятно, че цяла нощ плаках всъщност и след това три дни изпитвах само любов към всички, просто толкова светло, толкова чисто, толкова добре се чувствах. Преди няма и месец се повтори пак тази ситуация, но този път вече не беше замесен Георги. От малка имам един проблем, че се чувствам пренебрегната и явно сега се чистят много дълбинни неща в душите на хората, защото точно това, което е най-дълбокото, най така нещо, което винаги ме е тормозило, точно неговия ред дойде да излезне и някаква реплика на Георги като на майтап, но аз го приех като..като все едно ме е пренебрегнал нали, и нищо не казах, оттеглих се. И тогава дойде мисълта отгоре и приех, че е от Господ, че всичко това, което преживяваме са едни наистина декори, една наистина илюзия, и каза: “Аз никого не пренебрегвам, защото всички ви обичам еднакво и всичко, което преживяваш е абсолютно нереално, защото истинската реалност е Любовта” и отново се потопих в това, което само те разплаква, просто няма какво друго да преживееш в тази любов. И отново дни след това бях като окрилена. И Учителя казва: “Бог само да ви погледне, само да си насочи погледа към вас, това е велико щастие.” Мисля, че два пъти съм преживяла това велико щастие. Няма как да го задържим наистина дълго на Земята поне в това състояние на нещата, които са тук. Но Георги говори нали за много други прояви на Любовта, които могат да бъдат.

Прояви на Любовта: планетата Венера

Искам да кажа нещо за Афродита Венера, защото мисля, че е важно също, това нали е така мое дълбоко съзнаване. Знаете тя се появява на Небето сутрин рано по изгрев Слънце, или по Зорница, и вечер наричат я Вечерница, през другото време изчезва. Много интересно също, че тя чертае един пентаграм при движението си, което може да се види, който се интересува, много е специална тя – планетата Венера имам впредвид. И какво е това нещо? – това също пак са прояви на Любовта. Значи, когато сме млади, ние сме невинни, наивни, готови сме на всякакви грешки, опитваме всякакви неща, има един мит за Персефона, всъщност това илюстрира това изчезване на Богинята, която първоначално е една млада девойка, която всъщност пак е аспект на Афродита, нали мит, който отново е свързан с планетата на Любовта, и става така, че това влюбване, което е в първоначалните ни връзки когато сме още малки и млади, след това в живота ни идват много изпитания, много трудности, ние стигаме, много често до дъното, преживяваме го най-често заедно с партньора си, много често следват разводи, но и много често може да се случи човек да преживее един много дълбок катарзис, вследствие на тези много силни преживявания, един вид егото на човек умира, когато егото на човека се намали в толкова голяма степен, тогава той наистина може да каже, че се докосва вече до Любовта, защото в крайна сметка едно от основните неща на Любовта е, че тя е безкористна. Учителя казва, че най-близко на Земята до Любовта е майчината любов, но пък Георги често е говорил, че майките, да, наистина, те много обичат и наистина е така, но има и една корист в майчината любов, защото майките, най-вече обичат децата си, нали така, не другите деца на улицата, нали и те са деца. И когато човек този егоизъм го намалява и намалява и намалява и много често това става със страдание, всъщност може да стане единствено със страдание поне на този етап. При всеки е различно разбира се, но мисля, че всеки в живота си може да се сети за нещо, след което се е чувствал много пречистен и променен. И след това вече Богинята отново се появява, наричат я царица на Небесата – Вечерницата. Тя е вече мъдра, и Любовта, която.. тя пак е земна любов, пак не е Божествената любов, за която говорих в началото, но тя вече не е егоистична, тя е мъдра, тя дава, тя..нещо да кажем като Майка Тереза, или някакъв друг такъв пример, ако можем да се сетим, има много такива примери все пак. 

Жената и Любовта

Понеже тук сме повече жени и ми се иска да кажа и още нещо, че жената чрез любовта и мекотата може да променя мъжа, да му влияе, защото всъщност Любовта е, което променя, не жената, Любовта, която е в тази жена променя, а жената има благославяща функция, такъв, какъвто е мъжът в мислите и, в начина, по които се отнася към него, той така се проявява. Не знам, това мисля, че е много важно. Примерно в моя род жените бяха много такива мъжемразки, баба ми кълнеше дядо, просто това докато го преодолея и разбера, че ако ти се отнасяш по този начин, ти привличаш само такива мъже, които да те тормозят, и така нататък, да се проявяват зле, но колкото повече помъдряваш, разбираш, че наистина всичко е едно огледало и така както ти се отнасяш, това и идва съответно. И с мекота и любов. Каквото и да прави, каквото и да се случва, може да не изпитваме любов, много е трудно да проявим любовта наистина, но да благословим, каквото и да ни правят, каквото и да видим, да благословим, да се случва нещо добро на този човек. Ама, че се случило нещо преди години в Кипър и дайте сега всички да се мразим и децата ни да мразят децата в северната част, защото те са децата на онези, които са направили нещо. Това ми го каза едно детенце на нашите приятели, които ни поканиха тук и много много ми хареса, че децата имат вече това осъзнаване за истината. 

И така, Георги, нещо, ако имаш да допълниш

Примери за прошката

Георги: Някога аз съм работил в Коми, имах един колега, който казваше така: “моят дядо е бил горски стажант, лесничар – и вика – на един от моите съученици дядо му е бил партизанин – и се познават, от едно и също село са, и партизанина среща горския и го убива за един хляб, партизанин е, негова работа, и казва – той като слиза вече, онзи живия, става кмет, той горски стажант, ама честен и чист човек, свестен, много са го обичали всичките, но това му била работата, лесниче, и казва: баща ми, и на онова другото момче баща му много се мразиха, но по едно време моят съученик дойде и вика: виж, истина е, че моят дядо е убил твоя дядо, ама стига толкова, дай да си станем ние приятели, те и бащите ни не се обичат, и да  забравим какво е било, такова е било времето, така е станало; – вика – аз дълго време мислех, защото на мен целият род вика така така така, и – вика – когато и ние се сдобрихме, постепенно и нашите бащи се сдобриха и си простиха”. Прошката е първото чудо във Вселената. Искате да станете чудотворци, веднага може да станете, моментално, да простиш обаче от сърце, а не само с поглед и  уста. 

Пак казвам, в една църква сме със Силвина, Силвина е отвънка стои на едно енергийно място а вътре младо попче, рапърче, шапката на една страна, дънки и брадичка по-малка от моята, аз бях с по-голяма брада тогава. И с един приятел влизаме в църквата, то църква много голяма, храм някакъв, край Елинград и момчето, влизаме вътре, то седи така, гледа ни, оня вика: “да вземем по една свещ”, аз не влизам в църквата, па и не ми трябва, едно време бях много религиозен, надали от тази зала има някой по религиозен фанатик от мен да е бил, в никакъв случай, целите пости, книгата няколко пъти прочетена, знам Новия завет на изуст, как се държи, каква култура, светии, всичко, къде да застанеш, колко пъти съм се изповядвал, всичко, примирение, три дена без храна и вода. Така, и както влизаме вътре и заставаме така далече и аз викам: “а бе запали ги двете свещи за мен и теб, аз ще седя тук.”, отчето се върти нещо, и по едно време към Силвинка: “Госпожице, къде отвънка търсите Бога, той е тука в църквата, трябва тука да влезете и да се помолите, защо стоите там на онова място, нищо няма на поляната”, а мястото е енергийно, казва се костенурката и е за женски болести, защото те ме изпитаха, заставам  и усещам как почва тука енергията да се върти, макар че е добре, идеално. Значи, може там като поседиш седем дни, ако нямаш деца, може и да проимаш, значи е полезно и Силвина влиза вътре и си мълчи. Това беше достатъчно да и направи на нея забележка, на мен каквото и да ми беше казал, нямаше.. И аз викам: “моето момче само искам да те попитам, понеже Бог, аз не знам и не съм го виждал, а ти сигурно говориш с него, виждаш го, той тука във храма ли е, само в църквата, значи отвънка го няма. Добре, кой създава тези хубави работи, дърветата отвънка. Не знам, баба ми – викам – Бог да я прости, викаше всичко Господ е създал, сигурно не е била права, тя страдаше  – той гледа така – и най-напред моето момче не се седи със шапка, ако си с калимавка в църквата да, ама тази шапка с голяма козирка и на една страна, нали тук като влезеш в този храм, нали е храм Божии трябва да си свалиш шапката. И дънки – какъв поп си ти. Нито си облечен, шапката на една страна, ръцете в джобовете и седиш пред иконите. Аз като влезнах поне си сложих ръцете на гърдите. Не се кръстя, аз не се кръстя, защото кръста е символ на смърт и страдание, не го искам и Бог ми е казал: Синко, ако те бия с един камшик и ти ми го показваш всеки ден, ами аз камшика ли да обичам.” Той ме гледа така и само мига, понеже ми вдигна кръвното, за мен не, за Силвина. Викам сега ще те науча, ти не знаеш кой е влезнал в тази църква. Другия приятел седи само и мълчи. И Викам: “така моето момче да знаеш, трябва да имаме държание в църквата, нали точно това казваше преди малко”,  това, че тя не знае църковните канони, правила и не знае как да се държи в църквата – той на нея това и казваше, млъкна и седи така и аз викам: “мойто момче, ако нещо съм те докоснал, искам прошка, да ми простиш, поклон. Нали това ни учи Иисус Христос, Господ, ти си го учил, в санитарията, в духовната академия, да си простим.” И той вика: “прощавам ти” (шепнешком), “не искам така, искам с пълен глас и от сърце и Господ да чуе, аз не мога да чуя и моят приятел не може да чуе, че ми прощаваш, ако съм те засегнал нещо.”. Той вика: “Да, да ти е простено”, викам: “а така, благодаря ти и благодаря на Господа, чао”. Така, значи свещенослужител, ама далече, той е чиновник. 

Отивам на работа аз, значи ако съм сервитьор, ако съм барман и по-добре си гледам работата, оня свещеник, като това момче, няма нищо общо с мен, аз съм 10 пъти по голям свещеник на Господа от мен, 10 пъти, учтив, толерантно, а без да влизам в църквата, без да запаля нито една свещ, без да кажа нито една молитва, 1000 пъти съм по-голям свещеник от него, това е истината. Какво иска Бога? – човечност, да сме човеци, хора, човещина, добри, свестни, независимо какво правиш, нали, какво като е свещеник, познавам двама, на единия викат иманяра, на другия викат бизнесмена, е, ясно какви са, нали, това съм им прякорите, двамата със сърфове и на морето, три месеца ги няма във църквите, това не значи, че не уважавам българската църква, православната попринцип, която е точно на мястото си, трима купили си нещо като яхта, ходят си на сърф и на морето три месеца. А жените им и децата им във къщи, попадииките, и единия викам: “а бе я ми кажи вие като се връщате на края на лятото, две изповеди има и то пред дядо Владика, не знам дали знаете тези подробности, но както и да е, едните на есен, едните на пролет и там срещу големите празници, да кажем Коледа, Великден и викам: “като свърши сезона нали ходиш на изповед при дядо Владика”, ходя, единия ми е приятел, аз си имам и приятели много попове, е викам: “какво каза, нали грехове нещо”, “ами – вика – аз съм бил с 4-ри 5 жени, ама признах за една – а бе дядо попе, изневерих на жената”, “а изневери ли моето момче бе, за три месеца, е простено ти е”. Мислите, че се шегувам, и не искам да ми вярвате, най-добре: “Георги Изворски е голям магьосник, голям омайник” така съм се прочул на всички континенти. И на мен няма да ми вярвате, само ще вярвате на себе си. “Я да видя аз какво Георги ми говори, ще си помисля довечера, нали, утре”, но трябва да си помислите. Но аз не ви карам да ми вярвате. Ето събрали сме се един приятелски колектив и си обменяме мисли, аз така обичам и на фурашката като седя, цялата маса е пълна, “кажи нещо”, какво да кажа, аз казвам вицове там, да им говоря тези работи като на вас, ама това е абсурд, те ще ме изхвърлят с ритници, “я стига бе, стига тези работи духовни, ние не сме такива, ще пиеш или няма да пиеш, ще си говорим за ред други неща, но въпреки всичко за човешки неща” и тогава почвам да чувам от тях разни чудеса, които са се случили, викам “вижте какво момчета, аз много обичам чудеса, някой ако има да каже едно чудо, излекуван, видял нещо, станало нещо, видял летяща чиния, видял ангел, да, вярно, има всичко, и аз мога да ви кажа такива много случаи, и вие да ми кажете такива”. 

Всеки е капитан на своя кораб / Седемте смъртни гряха

Вече горе долу ви се изяснява положението, че народните поговорки са великолепни. Аз ако стана президент, стана папа, стана патриарх, не знам, Господ знае, може и да ме направи, от къде да знам, като Доналд Тръмп е знаел, че ще стане президент, защото аз питах Господа три месеца преди това и той каза “ще го направя Доналд Тръмп президент”, още преди изборната компания, със Силвинка спорихме, тя вика “той няма шансове”, викам и “виж, Господ кажа, че ще го направи и ще го направи, е не може ли думата на Господ да стане”. Значи, ще командвам само с народните мъдрости, български народни пословици и поговорки, 12 тома, нали съм завършил литература, па и съм завършил диактология специално, и там пише така: “каквото повикало, това се обадило”, на каквото си постелиш, на това ще легнеш, каквото си надробиш, това ще хапнеш. А, това как се казва с други думи?- взаимообмен, взаимоотдаване. Аз ако си сложа отрова, ами отрова ще хапна, нали, ако си сложа попара с мляко, попара с мляко ще хапна, ако си постеля тръни, на тръни ще легна, ако си постеля хубаво бяло чершафче на меко, не се шегувам, 99% зависи от нас, и има 1%, който се казва златния процент, от кой е той? – от Всевишния, картината е пълна. Пак казвам помислете добре, всеки един от вас е капитан на своя кораб и нито аз мога да го водя, аз само мога да ви облекча товара, всички се изкачваме по планината, всички с по една раница и вътре са наблъскани тухли, тухлите тежат много, пътеките са един до друг, всяка пътека на всеки е определена, а Господ на мен ми дава правото като върви тя по пътеката Мариана, и аз викам “тате, дай на тази нещо да и кажа”, “добре, прави една друга пътека точно до нейната, ама аз не мога да мина нито на неината пътека, нито да взема неиния товар, само вървя до нея и викам “Марианке, това да не го правиш, това да го правиш”, ако ме послуша облекчава си товара, сваля няколко тухли, и и е по-леко, ако не ме послуша остава за неина сметка, има да го тегли и да върви по нанагорнището и да се мъчи, това всеки един поп, но и тя трябва да иска, я ми кажи нещо, ако не иска, ходя до нея и си мълча, значи неправете непоискано добро, това също е закон. Лично съм го правил много пъти непоисканото добро и моментално съм получавал така поне по гърба плясканици, да не кажа нещо по.. Неприятни усещания, некомфортности, обикновено на тялото. И заради това Иисус е казал Да внимаваме! Да внимаваме! – рече Иисус на юдеите, които бяха дошли при него. И второ какво е казал по два пъти?- Истина, истина ви казвам! Когато говоря това за мен са истини проверени, всичко е точно, но не ви карам вас, ако не минат през вас и не си проверите и да си изработите една ваша истина, един ваш приоритет на живот. Но аз сега ще кажа, ако човечеството не си смени стереотипа на мислене към друго, да проумее, да почне да прилага природните и божествени принципи и закони, ако не си смени стереотипа на чувстване, на добро, да излъчва от себе си доброжелателство, добронамерност, обич и към всяко едно живо същество, и ако не си смени начина на поведение, да спре всички неща, които се смятат за пороци. Защото сега..ама казината не са голям порок бе, нали играят сума хора. Така ли? – изключително голям порок. Ами пороците са..ако искате да ви изброя седемте смъртни гряха и после ще говорим, ами те са лесни и прости и църквата ги е номерирала. Първият е горделивостта, ама това се казва егоизъм. От егоизма произтичат всички останали пороци надолу. Значи, горделивост/егоизъм, завист, алчност, гняв, тук имаме похотливост/блудство, чревоугодничество и мързел, мързела аз го разбирам под формата на невежество, не искаш да си научиш урока, значи имам мързел, аз цял ден мога да седя в кафенето и да си пия кафето, ама аз мисля, на другия ден ще седна да пиша книга, викат: “е Георги, толкова па мързелив човек, толкова ленив не сме видели, цял ден изкара вътре в едно кафе”, да, ама мисля, значи работя, а не онзи, като копае отвънка, че повече работи от мене, и аз трябва да излезна да покопая малко да се раздвижа физически, но не това ми е основната работа, онзи, обаче не може да пише книги, ама аз мога, нали, това е разликата. Водопроводчика си прави водопроводите, да, евала, мога да отида и аз да направя един водопровод и съм правил, нали, пипвам тук там. С старите коли си правих всичко, ама сега тези новите много електроника и много други неща значи са за сервиз, но ето това говорим, ама не всички автомонтьори може да бъдат писатели. Значи на хората са дадени способности и таланти, всеки трябва да си ги намери и това да му бъде основното , тогава ще е добре. Пак казвам капитаните на корабите, водите си ги, обаче няма да слушате никого освен себе си, ако имате доверие на някого, го слушайте, но ако нямате доверие, ако направите грешка и бутнете кораба у скалите, и той има пробойни и после трябва да го правиш и да го ремонтираш, казваш: “ами аз съм си виновен”, това съм го опитал всичко, опитал съм да се водя по чужд акъл, опитал съм по мой, и разбрах, че моя акъл е 90 пъти по-добре от чуждия, 90 пъти, а не да живеем по чужди канони, по чужди закони. Значи, аз смятам това е право, това не е право и чрез живота си го доказвам. Пак казвам, ако човек не си смени стереотипа на мислене, на чувстване, и на дела, няма оцеляване, не искам да съм лош пророк. Природата ще ни откаже. Казвам го за десети път – един мой приятел преди 3-4-ри месеца си направи операция, ядеше сутрин, обед и вечер месо, пиене на корем алкохол цял ден и по две кутии цигари, 4-ри месеца и половина, вече 5, след операцията на рак на стомаха. Викам “как е”, “о, не съм близвал капка алкохол”, “нали аз ти казах, гледай от мен, няма цигари, няма алкохол, няма месо”, той вика: “оо, не”, и сега викам: “може ли така да се живее без цигари, без алкохол, нали и без месо”, “може”, кой го отказа? – природата. С него сме приятели 55 години , от деца, израсли сме, с още един, онзи стана преди 10 години вегетарианец и сега е здрав, прав и замина за Австралия, купи си къща и остана там, трима души, които сме израсли от такива, от както се помня, той е третия, природата обаче го отказа и го направи като мен, ама на сила, а аз исках да му кажа доброволно, за да може да стане здрав, но той не иска, значи всеки един от нас – ще ни научат или доброволно или доброзорно, друг път няма, или камбаните, така, не искам да съм лош пророк, но го казвам в прав текст, защото вече няма време, тече 17-та година, 17-та, от новия век, от третото хилядолетие, от 21-ви век, 17 години минаха и човешкото съзнание продължава да не се променя, продължават да изсичат горите и да избиват животните поголовно, продължават да замърсяват планетата, да, защо?  – и аз разбрах, че има и някакъв смисъл и от това. Народната поговорка казва колкото по-зле, толкова по-добре, нали. Всяко зло за добро. Идеално. Караме с един тир и въртим на една бензиностанция, идва момчето и почва да ми говори на английски и аз се въртя, викам какво иска този, като ме гледа с брада, Силвина излезна, по едно време: “а бе иска да ти каже, че едната гума ни е спаднала”, а викам добре, отбих настрани, докато извадя резервната, 5 минути, качваме, гас, тръгваме, тирът обърнат на една страна и затворил едната цялата страна на магистралата , карахме след него, можеше и катастрофа да има, значи Господ, затова че се забавихме с гумата, а и затова като стане нещо зло, викам “слава тебе Господи, много ти благодаря”, защото този случай съм го казвал с Иванчо, когато e така. Значи, моли се на Бога и за добрите, а от наша гледна точка, че ако си счупя ръката е зле, ама не е зле, точно навреме си е, и точно на място и Господ вече е почнал, 6 пъти ме е предупреждавал и на 7-мия, 8-мия и на 9-тия път чак ще ми счупи ръката, “айде бе синко, ти що не слушаш бе, карма те гони, колко пъти ти казах”, хоп, плащах, давах, това онова, нали материални неща губиш три пъти и чак тогава. Три пъти приятелска забележка, три пъти по-силно те предупреждават, следващите три пъти вече само те бият в кесията, и след това почват да те бият от 10-ят път нагоре във здравето, от начало леко грипче, ама не може да станеш, хрема те хваща, кашлица те хваща, кашляш година и половина, ръчичка счупена, това онова, и накрая ракче, от тези болести, дето рак и спин, ама накрая вече ама накрая вече, защото Господ вика: “този продължава да не се оправя, продължава да не влиза в правия път, все си седи извън магистралата, кара, все там, все отвън, защо не влезе на асфалта”, това не са приказки от 1001 нощ, това са верни неща, които не само аз, а много хора са ги проверили вече. И като се оправи, всичко е точно. И затова казвам колкото по-зле, толкова по-добре. Никой не ме е накарал на сила да влезна във супермаркета и да взимам Е-тата, които са отровни 90%, отрови, аз се тровя, тровя си организма, от там ми отслабва имунната система и после само чакам, вирусите, микробите, които хвърчат навсякъде, само чакат да ми отслабне имунната система, с въздуха ли ще ги приемеш, с водата ли, с храната ли, няма никакво значение. Да, нали ви казвам, крив няма. Този моят приятел, дето месоядеца, сега се е оправил лежи от грип, този случай беше много показателен. Аз отивам да го видя, преди много години беше. И “не, не, стой на вратата не дишай, той е тежък грип, 40 градуса температура, тече ми всичко, това онова, ще те хване”, аз отидох и му седнах до леглото и гледам в една чаша чай изпита половината, викам “този чай е за теб, нали, ти си го изпил половината, нали, сега ще глътна точно толкова”, так и го изпивам , викам “от коя страна пи, за да пием от една и съща страна”, случайно да няма грешка, нали, “ама ти нормален ли си бе, ти си идиот бе, всички казват, че си луд, ти вярно си бил луд”, аз още бях в планината и викам: “слушай бе, грип  не ме е ловил последните 25-30-40 години, от къде да знам колко, утре пак ще дойда”, отивам на другия ден, той вика “как си”, викам “великолепно”, “я гледай ти”, викам “погледни се, ако спреш цигарите, алкохола и месото, ще бъдеш като мен, ще пиеш ей така, по 2-3, по 5 милиона грипни бацили и няма да те лови”. 

Добре, трябва да е останало време за въпроси. Силви, имаш ли нещо да кажеш?

Силвина: Не, но може да прочета от Великият трепет за нещо

Георги: Прочети го и няма ли да изпееш нещо. Една песен духовна, може и религиозна хубава песен, замества 100 молитви. 

Силвина: 

Откъс от “Великият трепет” – Да вървим съзнателно по пътя на Любовта

Нашият татко Творецът и Създателят на всичко иска от нас само едно: да вървим съзнателно по пътя. Този път се казва Любов, друг няма. Където седнем и където станем, денем или нощем, сити или не, в мир и съгласие или в тревоги или грижи, винаги да помним и прилагаме обичта, да се обичаме. Обич към хората, животните, дърветата, цветята, дори към камъчетата, които блестят в бързея. Обич от сърце и от дън душа придружена от делата и от сърцето. Всичко да ни води към Любовта, защото новата епоха е Епоха на Любовта, новата култура е Културата на Любовта, защото всичко идва от Нея, чрез Нея и за Нея, а това значи от Бога, чрез Бога и за Бога. 

Вчера се случи нещо много странно в този манастир, няма да разказвам цялото, защото може би не е нужно 

Георги: Кръстен съм православен и какво от това, това е на документ, иначе да си със Бога, а Бог е винаги всичко на едно

Силвинка пее Аве Мария 

Слава Тебе, Господи, Слава Тебе
Любов, Любов, Любов, и Благодарност!
Любов, Любов, Любов, и Благодарност!
Любов, Любов, Любов, и Благодарност!

Георги: Ще кажа една молитва, която ми беше спусната преди 5-6 години или повече край огъня, със Силвина бяхме и с няколко момчета. Тя е изключително силна и точна, сега ще я чуете, писал съм я някъде, казвам я от ваше и от мое има на Всемогъщия, слава Тебе, Господи. 

АРИЙСКА МОЛИТВА

ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ,
ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо!

Слава на Славата!
Сила на Силата!
Светлина на Светлината!
Любов на Любовта!
Приеми нашата обич и благодарност
и ни дари твоя съвършен мир, хармония и благодат!

Господи, води ни и ни напътствай,
за да вършим съвършено волята ти на Земята
според Твоята Велика Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост и Доброта!

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Онези, които не са ми слушали често беседите, за тях ще кажа, имам няколко приятели богослови, учат богословие и вече са завършили в Софийския университет и един ме пита: “Георги, стига с това бе какво казваш Амин, Аум, Аумен, това не са ли там йогийски работи, източни и такива”, не, йогите на изтока са били по-светли и от вас поповете, вие казвате само един амин, ама ние вече сме се запътили към Ангелския свят и към Божествения, човекът е Бог в развитие, по начало животинче, после човек, после ще стане ангел и накрая ще стане божество, тей като амин, вие го казвате поповете навсякъде, ама той е земния амин, т.е. Казвате така “дано стане, дано бъде Господи, Амин”, Аум е ангелския Амин, Ангелите са много по-вярващи от нас, много по-точни, много по праведни и казват Аум, Аум означава, те са сигурни: “ще стане, ще бъде”, имат силна вяра, а Боговете какво казват? – Аумен, означава, щом са Богове, всички са чудотворци, “така е”, отсичат, така е, това е така, няма начин да не стане, и затова аз за да се подсигуря, понеже съм стара лисица, хитър съм, и казвам Амин. Аум. Аумен. А кой чуе от трите свята, Божествения, Духовния и Човешкия. Все съм на далавера. А вие казвате Амин. Господ я ви чуе, я някой ангел ви чуе, дядо Владика ще ви чуе, ако е вътре у храма, иначе никой няма да ви чуе с този Амин, той е остаряла форма. Но ще ви кажа, че и трите Амина се заключават в онова индийско-будистко, което е Ом. Ако не искаш да кажеш и трите Амина, сега и да вдигнеш ръка, казваш Ом. Ето, вижте, научихте нещо, което може да ви бъде от полза

Силвина: Аумен означава още и Светлината в мен

Георги: Така е. Ако пеете Ом, ще видите една вибрация специална и си повдигате вибрацията само с това пеене на Ом, обаче но трябва поне 5 минути, 10 минути, 15 минути, колкото по-дълго е, по-добре и на различна тоналност. Междудругото всеки как приема..който приема сериозно нещата му се случват сериозно и му върви. Сега сме в Белия дом и си пием кафето с няколко мои приятели, не в Американския, в Софийския, Белият дом това е къщата на Бялото братство, дето мислят, че аз съм от Бялото братство, аз не съм, не съм член, но ходя там, имам приятели, знам да играя паневритмия великолепно, Силвина ме е учила, но пия си кафето там и сега с моя приятел доктора, философа и още двама и викат “кой колко може да издържи като поеме дъх на Ом”, поемаш дъх и викаш Оммм, от там и гледаме часовника, и ние пием си кафето, ама си омкаме на масата, по едно време дойде един друг, седна така близо до нас и ние така 15-20 минути Ом, всичките се изредихме  и накрая: “айде пием по още нещо и си тръгваме” и той вика: “момчета, намучахте ли се”, викам “Да, намучахме се, ама всички сега ще си отидем радостни доволни, не защото сме си пили кафето, а защото мучахме”, вдигнахме си вибрацията, Ом вдига вибрацията, ама той не е светнат, а и той е от там, играе паневритмия. 

Благодаря още веднъж на Всевишния, слава Нему, и благодаря на всеки един от вас, прегръщам го поотделно, и му пожелавам здраве, вяра, надежда, любов, и благоденствие. Благодаря ви от сърце, поклон! 

Силвина: и аз благодаря, нека светлината и любовта бъдат с вас

Какво означава да простиш на някого?

Приятел: И аз искам да попитам нещо. Говорихте за прошката, че трябва да се научим да прощаваме, какво означава да простиш и какво означава прошката? 

Георги: Какво означава да простиш на някого? Мога да ти отговоря с едно изречение, мога да говоря 24 часа. Сега ще ти кажа. Значи, от земна гледна точка едно е гледането, от ангелска и от божествена е друго. Понеже съм най-близо до себе си, се привеждам за пример. Какво става? – посвещават ме и ми казват с кой съм се бил, карал и така нататък, но аз избягвам, аз гледам на някой ако ме е завлякал..само два примера мога да дам, единия ме завлича с една заплата, аз му изкарах пълномощно да ми вземе заплатата, той я взима и я пропива и я няма. Кой е прав? – аз или той. Аз съм на морето през това време и като се връщам викам “къде ми е заплатата”, защото той отива от касиерката и я взима, аз съм му дал пълномощно, имам му доверие, той вика: “парите ги няма”. От земна гледна точка аз съм ощетен, така ли е? – да, аз съм ощетения и трябва да го гоня до дупка и да си искам парите. Да, ама не, минават 30 години и ме посвещават свише и Господа вика: “Синко, трябва да вървиш и от този, този..”, “тате, тези трима ме пребиха, оня ме завлече, третия не знам какво ми направи, всички на мен, аз съм ощетения, огорчения, бития, тормозения до дупка”, “да, синко, точно така е, ама от земна гледна точка, сега искаш им прошка и им прощаваш на всички, защото ти помниш като слон”, “да – викам – помня”, да, ама да ми паднат – никакво отмъщение, “отмъщението, възмездието и въздеянието” е мое казва Господа, “добре, че не си им отмъстил до сега”, мислил съм си, ама не съм, нали на практика, но сега вика “искам от тебе да отидеш да им искаш прошка, да им дадеш прошка пълна и знаеш ли кое е пълното опрощение – да забравиш”, каквото и да ти е направил и сега ще ти кажа защо ме накара да го направя това, за да си науча урока, то затова се казва дара на различаването, моите книги са пълни, имам 10 беседи за това. Дара на различаването, аз работя с този колега моя, една година в строителството, не мога да разбера, че той е търчи-лъжи, мошеник, значи на мен ми се е полагало напълно да ме излъже, даже сега се радвам, че ме е завлякъл с една заплата, добре че не ме е завлякъл с пет, значи трябваше да ме завлече, ама абсолютно, идеално и понеже на млади години не можеше един да се справи с мен, онези тримата ме опухаха идеално да ме научат, че колектива е по-силен от единицата, дали са ми опит, виждате ли, значи всичко си е точно и фактически аз съм виновния, а не те, сега вече горе-долу разбрахте понеже ние мислим от човешка гледна точка, пет години отне на небето да ме научи да мисля от Ангелска и от Божествена гледна точка, от горе на долу да гледам на нещата, а не само от егоистичната земна гледна точка, този ме завлече, ето аз съм си купил нова бира с тройка кебапчета, отивам до тоалетната, връщам се след 10 минути и няма, къде е това бе? – “ами Иванчо ги хапна”, “как ще ги хапна бе”, “ами каза че е гладен, изпи ти бирата, и изяде кебапчетата” 

Приятел: ама всеки път ли трябва да прощаваш? Вие за пръв път ли идвате в Кипър 

Георги: знаеш ли, точно ме карат от Канада до Австралия и от 10 страни от Европа и се съгласих само тук (остров Кипър) да дойда не знам защо, не, аз знам защо

Приятел: така е трябвало, тука нямаш право да мислиш, тук работиш  

Георги: така е трябвало, значи Бог така иска. Силвина знае, в Америка, в Канада два пъти ме каниха, Франция, Испания, Италия, Германия, имам там две много добри приятелки и т.н., никъде, аз последните две години..преди две години ходихме със Силвина до Лондон, а в Лондон много пъти ме канят и в момента, викам не, не, не искам никъде да ходя и изведнъж тя само каза: “а бе канят ни в Кипър”, и викам: “а, що да не, ей къде е, ей тука със самолета”, нали, значи Кипър, би следвало и мястото и хората да са специални, не е току така, значи отказвам на десетки места други, значи има нещо, не е случайно, понеже който мисли, че има случайности в природата, дълбоко се лъже. 

Приятел: прошката я приемаш, забравяш, примиряваш се, да

Георги: защото това е Божията воля

Приятел: но от тук нататък  какво правиш за човека, примерно той продължава да е в твоя живот този човек, на който си простил, но от тук нататък какво трябва да направиш

Георги: започваш да правиш чудеса, идва при мен една дама, която ми е някаква роднина и вика: “работим в счетоводството 12 счетоводителки и шефа и шефката ме гони мене като импералист, а сме били състудентки в икономическия институт”, ами викам: “знаеш ли защо, защото гледа твоето излъчване, ти я мразиш”, “ами да, аз не я обичам, ненавиждам я, и тя ме оставя след работа, не ме пуска два часа на зъболекар и гонка до дупка” и аз викам: “слушай, искам нещо, ама ако го изпълниш, ама го изпълниш стриктно колкото и да ти е тежко, 30 дни, само 30 дни искам къде я срещнеш по коридора, и къде я видиш, тя отделно в кабинет си има, главната счетоводителка, колкото пъти, да кажеш обичам те, на ум, обичам те, ти си прекрасна чудесна, ти си истински ръководител и човек, само това, друго нищо, всеки ден, 5 пъти ако я видиш 5 пъти ще и кажеш, 10 пъти ако я видиш, 10 пъти ще и кажеш, всичко на ум, и каквото те накарат почваш да изпълняваш стриктно, децата ти големи, имаш внуци, разпръснали се, сама с мъжа си, може да не му приготвяш манджа като се прибереш, седиш 2-3 часа след работа, сутрин отиваш първа на работа и всичко изпълняваш и нито една дума, забранявам ти да говориш с нея, защото тя като каже и почва да се кара, защото те се смятат по-близки”, точно се обажда след 3 седмици и вика: “аз не вярвах, че ще стане чудо, шефката идва сега и ме взима от вкъщи с нейната кола, за да ходим на работа, и сме толкова близки, всички мислят, че сме приятелки”. Нашето отношение към нещата прави нещата, колкото и да те мъчат, колкото и да те мачкат, ако можеш да издържиш и да казваш на този човек, че продължаваш да си добра към него и да го обичаш, да, ако не, ставаш и изчезваш, бягството е позорно, но сигурно, ако видиш, че той вече не може да се оправя, няма, това е положението, друго няма, Бог не иска насила да стоим при никого. Ама аз стоя заради децата, аз стоя, заради майка ми и баща ми, защото не дава да се разделим, ама раздели се бе, оня те бие 20 години сутрин, обед и вечер и нощно време те събужда пак да те опляска, да не забрави случайно през деня, биете като дърво,  а ти продължаваш да му слугуваш и да седиш там като жена, как, уважавай себе си, имаш ли достойнство, нямаш смелост, “ама аз, какво ще стане”, дали ще имам за ядене, за пиене, истинския духовен човек рискува, нищо не го интересува. Една жена, която мъжа и я бил, даже тука беше направил, морски капитан, рана с нож, беше си вземала двете деца, беше ми колежка, учителка, беше дошла на другия край на България в едно загубено село, където съм бил даскал, и ги изгледа от нищо, мъчеше се, работеше с големи мъки на три места, вика: “оставих го”, значи е имала смелостта да го напусне и с двете дечица, вика: “хранила съм ги само с хляб и със захар, захар от кафетата, тези, дето са останали и им изстръсвам със сладка вода, с това съм ги хранила”, но иска да е свободна, иска да е Човек, а не да е животно, даже и животното не се бие, как, вие видяхте случая с магарето. Питам: “що не ходиш в джамията”, ами вика: “ходжата си бие магарето, а нали магарето е жива душа, а ми говори за любов, за братство, за мир, бие си всеки ден магарето  по пет пъти, а аз съм му съсед, как ще ходя. Ходя на съседното село, на 10 километра пеша в другата джамия”, имам и такива приятели, а за мен религията няма никакво значение, дали е евреин, дали е будист, дали е евангелист, важното е да е човек. 

Силвина: Да разкажа още един случай за обезщетение, защото вчера се бях сетила за него и ми се струва, че ще ви е полезно. Значи, един човек идва при нас, в нашия център, и казва, че преди 30 години се блъска с друг човек и застрахователната компания до ден днешен я съди, за да получи много милиони, не знам колко милиони щял да получи и какви добри дела щял да направи с тях, но през тези 30 години този човек не може да ходи, пълен с болести, той не може да се движи, като го прави за да.. Доказателство, което е за тази катастрофа, за да вземе застраховката държи това доказателство, а това доказателство са едни железа, които са в крака му. Значи, представете си за какви неща става въпрос, вместо да прости, вместо да изчисти, сега не се знае каква карма има, защо се е случило, какво, вместо да го прости и да приключи с тази карма, той си усложнява още повече живота, представете си на какво нещо се подлага в този живот този човек, на какво унижение, буквално, нали, като някое животно се превръща, само и само, за да вземе някакъв милион и само и само да възтържествува според него справедливостта  

Изчистване на карма?

Приятел: а карма може ли да се изчисти 

Георги: може, кармата се чисти, да

Приятел: след колко време, защото аз я чистя доста дълго вече 

Георги: за един род кармата се чисти най-малко за 15 години, на целият род, 15 години най-малко, но на отделен човек може да я изчистиш и по-бързо, година, две, три, четири, може да се изчисти и светкавично, ако толкова станеш, пречупиш се, смениш си стереотипа на мислене, на живот и станеш добър като светия

Приятел: ама то, докато чистиш едната, ти правиш други 

Георги: да, не трябва да правиш други карми. Но кармата, това са нашите грешки, излизайки от пътя. Виж, кармата са полицаите, съдебната система, затворите, това е карма, аз ако съм честен гражданин на една страна, спазвам абсолютно законите, не съм  мошеник, не съм престъпник, край, никой няма да ме пипне, няма да знам, че има правосъдна система и репресивни органи, органи на силата, няма да знам, защо?- защото съм честен и почтен и изпълнявам законите, но щом престъпвам законите, това е кармата, съдбата е програмата, законите и наредбите в една страна са съдбата, а престъпленията са кармата. Кармата е като съдбата, само че тя седи отвънка, тя не влиза, на нея и е забранено на честните хора и на почтените да се намесва в живота, не, ви никакъв случай. “Ама това ми е кармично”, не, не ти е кармично бе, ако ти е кармично от миналия живот, живееш праведно и то за много кратко време може да се изчисти, а може и някой друг да ти я изчисти. Една жена идва при мен и вика: “Георги, пет години живея от праведно  по праведно, обаче виж имам редица болести, не съм в ред, не ми върви в живота, не мога да си намеря сега другар и ред други неща” и аз правя една проверка сега на бърза ръка и викам: “Слушай ме, моето момиче, ще ти кажа защо. Ти сега в момента, своята карма си я изчистила още преди 3-4-ри години, край, след това чистиш на братовчедите, на вуйчовците, на чичовците, на калеко, на филанкишията, на комшията, на селото, защото си най-праведна, най-праведна си и на теб Господ ти каза да започнеш да чистиш кармата и ти я чистиш, и чистиш техните грехове и минават през теб като болести, ама Господ няма да ти вземе душата, няма да ти вземе здравето, толкова много, но трябва да се премъчиш, за да им я изчистиш на тях, защото у тях няма нито един праведен, нито един със човешко съзнание, всичките са със животинско съзнание останалите, чичовци, вуйчовци, животинче, той не може да пресметне, само трябва да си като човек, нищо, че са в човешки тела, колко процента имаш човешко вътре се гледа, дали е 50%, дали е 10%, или е 90%”, и тя е с 90% и тя трябва да чисти на другите, тя трябва да дава, който има, той дава, тя има праведност и светлина и дава на целия род, за да изчисти на всичките, да се уравновесят, горе-долу да станат хора, това е кармата, няма нещо друго, и заради това, когато идва и ми се оплаква и тя вика: “ами значи да си я нося”, да, носиш си кръста както е казал Иисус, няма начин, но викам “още малко и е изчистиш на рода”. Едно момче сега, аватар отгоре, 15 години чисти на един род, където престъпници, убийци, 9 поколения назад по майчина линия и 9 поколения назад по бащина линия и от тях няма нито един с висше съзнание, всичките са с нисше съзнание, той отива там и за 15 години ги изчиства, той нито пие, нито пуши, нито яде месо, никакви работи, в целия род мухабети, а едно време са вършили престъпления по време на турското робство, избили са много народ, а не за нещо: той отвлякъл ми жената, ясно, че ще отида при бея и ще му видя сметката, а за пари, за жълтици, което е най-голямото престъпление, за някаква материя, Бог най не обича това, как да отидеш да извършиш някакво престъпление, за което ще ти платят. Един приятел имам и ми вика: “бях при един ходжа да ми развали магията и вярно я развали, обаче както седя отвънка идва един с едно БМВ, скача, ама пререди цялата опашка, влиза, пада, на колене, аз виждам вратата, защото съм втори или трети, опашка голяма, има 50 човека, той пада и вика: ходжа, отърви ме, повече не мога да живея, ще умра и почна да си къса дрехите, цяла нощ сънувам кървини и убийства; а ходжата му вика: синко, нали ти казах да не приемаш мокри поръчки, за два чувала пари,  за това БМВ и за тези златни гердани, Бог не иска да ти помогна, край, колко невинни души си вземал за пари, ставай и си заминавай. Оня вика: колкото искаш един милион ще ти дам, златото – и си къса тука герданите и се дере сам. И вика: не мога да ти помогна. И оня излезна, запали БМВ-то, дръпна и замина.” Магий, неволи, такъв врат, така, и иска два чувала пари, как? – отиваш гръмваш един, един чувал, гръмваш втори – втори чувал. Да, такъв е живота. Важното е да удържиш – сух хляб, в Евангелието пише черно на бяло, цитирам Библията: По добре сух хляб с мир, от колкото печен хляб без кавга. И най-лошият мир е по-добър от най-добрата война. Там го пише, само го цитирам. И ред други работи, които ние си мислим, че ние сме праведни и че света е прав. Не е прав. Значи, докато ме научат казаха така: Синко, като дойде някой при теб и се оплаква, ще обърнеш нещата веднага на 180 градуса и ще видиш, че обратно като се обърнат и са по-точни от колкото оня, както ти ги е изказал. 

Идва едно момченце, този пример и приключваме, само да ви го кажа, и аз му казах да прости. Заедно  играем паневритмия, още играех преди няколко години, идва едно момченце, ама вече сме свършили паневритмията и вика: “а бе Георги, искам нещо да те попитам, осем години имам любов – а той към 30 години такъв – с едно младо хубаво момиче, ти си ни виждал неразделни, голяма и силна любов. Какво стана – живеем в един апартамент, нашите имат втори и имам още един апартамент, който мислих да го давам под наем и съм му направил ремонт.” Той е таксиметров шофьор. Вика: “Тя изкара висше образование и някаква специалност, иска да си направи кабинет частен, за тези модерните дисциплини, тези окултните, дали масаж, дали йога, не знам, и тя си направи фирма и ми каза прехвърли го на фирмата този апартамент, за да знам, да си нанеса кабинета там и да съм спокойна. И точно една седмица след това стана една сутрин, взима си сака с дрехите, приготвила ги вечерта и вика: Пепи, до тук бяхме , не мога да те гледам, мразя те, нямаме нищо общо помежду си с тебе, ставам, заминавам и излизам. Нямаме брак, нямаме деца, защо го направи? Вижда ме след 2 месеца на Седемте рилски езера, отидох да я поздравя човешки, тя вика: махай се от тука, дявол, не искам да те виждам, да не ми се мяркаш пред очите. А преди това такава голяма любов, такава обич, 8 години, мило, кротко, гълъбче, не знам какво. Защо така изведнъж стана?”, искате ли да знаете защо, викам: “моето момче утре като дойдеш сутринта, ще питам тази нощ Небето и утре ще кажа, иначе не мога да ти дам сега отговор, трябва да питам”, разучавам аз цялата история и на другата сутрин, след Паневритмия, сядаме на мястото на Учителя на една пейка, идва Пепи и вика: “Георги казвай сега”, и аз викам: “Пепи, слушай моето момче, ти се отърва само с един апартамент, моли Бога, радвай се, банкети давай, само един апартамент за това, което си направил”, “но какво съм направил”, “ти не помниш, това е било в предишен живот, аз ще ти обясня какво си направил. Само с един апартамент, ти направо си щастливец, прощаваш и забравяш. Пиеш една чаша студена вода и прощаваш, 50 хиляди евро апартамент, перфектно”, той вика: “ама сериозно ли”, “нали ти знаеш, че аз съм много умен, много мъдър, давам акъл и затова дойде да ме питаш, сега ще ти кажа защо. В предишния живот ти беше един хубав и голям богаташ, на един край на Земята. Имаше едно имение на един хълм, горите, всичко наоколо беше твое. Обаче една бедна жена с две деца, момче и момиче, близначета, на пет години, мъжа и почина, имаше къща долу  в ниското, и ти и предлагаше да и купиш къщата и двора, защото са няколко декара, за да си закръглиш имението и нея да я няма, обаче и даваше съвсем дребни суми там и да я разкараш. И ти какво направи? – подкупи съдиите, подкупи нотариусите, подкупи всичките, защото имаш власт и пари и в крайна сметка и взема имота като каза, че той е твой наследствен имот с фалшиви свидетели и го прибра и я изхвърли на улицата и тази жена беше длъжна, докато децата пораснат, да проституира, заради тебе, за да може да ги отгледа и живееше тук таме по колибите, насам натам, докато израсне. Е лесно ли и е било на нея десетки години, а ти се отърва с едно апартаментче, което ти е и повече, ти имаш апартамент, и баща ти и майка ти, той е излишен бил този апартамент, той е бил определен за нея. Разбра ли сега, прощаваш от А до Я и забравяш. Млад си, хубав си, имаш си хубава професия, таксиметров шофьор на 29-30 години, ще си намериш.” Я погледни, разбра ли сега точно като е изчистена кармата за една седмица и изведнъж Господ прекъсва програмата и вече не се обичат, защото не са андрогинна половинка. 

Приятел: значи може да изкупваме чужди грешки

Георги: може да, ако оня не може да ги изкупи, а сте близки, на теб се пада честа да ги изкупиш и да плащаш. Значи, влизаме с приятели и с братовчед ми и с родата в кръчмата, пиеме хапваме, сметката е 20 лева, оня, обаче няма пари, нали сме заедно, един колектив, една общност, нали сме приятели. Същото е, не е друго. Плащаш по някакъв начин, или с мъки и неволи и страдания, или кеш или с ред други работи, както това моето младото приятелче плати с апартаментчето и аз затова казвам: “ти си щастлив бе, по-добре ли щеше да бъде Пепи, на тази възраст 29 години, рак със разсейки, злокачествен, СПИН да те хване изведнъж от някаква хубава невеста и мъки. По ли добре щеше да ти бъде, живота нали е по-ценен от тези 50 хиляди евро, а”, той мига един такъв. Значи, човек трябва да гледа от много посоки и тогава да се кара, да се сърди, да се гневи и да вие. Смятам, че ме разбрахте, затова сте тук, нали. А много стотици хиляди и милиони хора няма да може да достигнат до онова, което вие научихте само за два часа, на тях ще им трябват 2 или 20 години, да, но трябва да започне да се прилага. Значи, знанието, което го има, човек, ако го приложи става мъдрост, ако не го приложи, нищо не го ползва. 

Добре, достатъчно говорих, стига ми толкова, защото и аз вече имам лимит, отивам, към първите години в Стара Загора и 20-30 жени, от 7 часа почваме, по едно време гледам си часовника, 12 и половина, 1 часа станал, от 7 часа вечерта. Викам: “а бе момичета, вие нямате ли семейство, мъже нямате  ли”, кога стана 1 часа, в 2 часа си тръгнахме, а аз през това време цялото говоря, аз не усещам как времето тече и те викат “ама и ние не разбрахме кога стана 12 часа”, викам тръгвайте си, сега кой от къде е, защото Стара Загора все пак е голям град, вие сте виновни, не аз, аз мога да ви говоря 24 часа, 36 часа, ама колко може да приемете 

Приятел: аз може ли един последен въпрос да задам. Бяхте ли в църквата тук на Света Анна

Силвина: бяхме 

Приятел: хареса ли ви, какво ви е мнението за нея 

Георги: ами аз съм го казал там

Приятел: да де, ама ние като не сме били там с вас и не сме го чули

Георги: ще го научите, църквата е добра, това е преходна църква между старото и новото време и има много нови елементи в нея, една единствена църква в България е направена, църквите трябва да бъдат като домовете, кръгли, куполовидни, всяка една църква и много остъклени, тази църква беше доста тъмна вътре, ама другите параклисчетата, където минахме, даже един от параклисите е по-силен от самата църква. Така е и там има и специално излъчване на мястото, но постепенно се минава към новото, знака още като го видях долу, който е. Аз съм го обяснил за какво става въпрос. Всичко е знаци, ритуали, неща. Добре, но стига ви толкова. Благодаря ви още веднъж от сърце. 

Cart Overview