0

Сънищата – произход и значение

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=WV5oxyETQVo 

Георги: Здравейте, приятели, и добре дошли! Слава на Всевишния, че ни е събрал! Сега се счупи горната част на микрофона, защото аз обикновено говоря без микрофон. Това беше един идеален знак, защото тези технически средства са за нетехническите нации, а българската нация е нация – техническа. От тази гледна точка, ама понеже доста сме разпилени, заради това ще използвам този микрофон, макар че и иначе да говоря смятам, че всички ще ме чуят. Мястото е специално и хубаво, на няколко хиляди години, има и духове, които са се събрали да слушат и те са на няколко хиляди години, така че и на тях им казвам добре дошли, а някой са си от тук, така че добре заварили. Преди малко Силвина погледна и вика: “не е пълна залата, така да се каже, под Небето”, ами викам: “този, който трябваше да дойде е тук”, както неведнъж съм казвал: качество, а не количество. Мина времето на количеството отдавна. Щом мина 2012 година, и приближаваме към 2022 година, значи качеството е много по-важно от количеството. Мислих, понеже темата е Сънищата – изключителна, наистина изключителна, много голяма, много дълбока като морето, като океана тема и понеже за всеки е доста различна, защото обикновено и на сън ни обучават индивидуално, тей като всяка една душа е разумна, всеки един човек е уникат. 

Притча: Диамантеното кафе или кафе на Седмото небе

Но мисля за пръв път да кажа любимата ми притча, която се казва Диамантеното кафе или кафе на Седмото небе. Много я обичам. Сега ще разберете защо. Господ вика един велик бял адепт и му казва “Синко, трябва да слезеш на Земята”, адепта вика: “о, за пръв път чувам, има ли нещо такова, каква е тази планета, къде е”, “на края на Вселената, там на най-загубеното място,  ти си нямаш представа какво е, обаче съм те определил да слезеш там”, “добре”. Телепортира се нашият, идва тук, започва да се разхожда и понеже Господ му е наредил да разпространява словото му, нали, хваща този, хваща онзи, почва да им говори нещо – никой не му обръща внимание, изобщо. Той вика: “я гледай ти каква работа стана, никой не приема една дума – и изведнъж вика – ааа, сега разбрах, тези земните жители знаят ли, че всички са с главата надолу, ама всичките, и работите им каквото правят 90% са с главата надолу. Ами те не са нормални. Аз им говоря на краката, как ще ме разберат. Бре”. По едно време среща братовчеда. Знаете кой е нашият братовчед, хубав, дето го рисуват с рога и копита, ама той ги няма, лукавия. Вика: “ама братовчеде, тези хора знаят ли, че са..”, “не знаят, как ще знаят”, “добре де, какво правиш”, “о аз имам чалъм. Ще ме черпиш едно диамантено кафе, понеже всеки ден ти носят на тебе по едно такова кафе от Седмото небе и ти си го пиеш. Искам само едно такова кафе. Ще се откажеш един ден, аз го изпивам и ти казвам разковничето, как стават нещата.” Ден, два минава вече, на зор е нашият, не може, нищо няма на лице. Виждат се пак и вика: “Слушай, добре, прежалвам се, имаш го диамантеното кафе, утре се отказвам сутринта от него, хубавицата, дето ми го носи на мен от Седмото небе, един женски ангел, ще ти го поднесе на тебе, няма никакъв проблем”, “обещаваш ли”, “обещавам, обаче, ако работи шифърът, който ми кажеш”, той вика: “слушай какво правя аз. Виждаш ли ги тези душички, на всеки един на краката връзвам един тежък камък под формата на какво? – страдания, изпитания, тежести, болести, ритници, ужасии, проблеми, кахъри, този камък почва да натежава и той се изправя с главата нагоре и всичко е точно. И затова тук таме невиждаш ли, че има изправени?”, “да, виждам, ама те са толкова малко. Обаче слушай, няма диамантено кафе, Господ ме е изпратил, аз не мога да ползвам тези методи, аз съм бял. Всичко трябва да бъде както трябва. Как. Аз, бой, това-онова, аз съм далече, аз съм деликатна, финна, нежна душа, от най-високото небе” и Лукавия вика: “ами братовчеде, и аз не мога да го измисля, това, което ти казвам е моят опит, обаче до утре, ако се сетя нещо, ще ти кажа, имам ли кафето”, “имаш го”. На другият ден се виждат и той вика: “слушай, светна ми. Знаеш ли какво ще направиш. Цяла нощ съм мислил за това кафе и как да станат нещата. Понеже аз им връзвам камък, ти ще им вържеш по една звездичка. Може да свяляш отгоре звезди. Слагаш им долу на крачетата и те непрекъснато почват да си гледат във краката и постепенно ще започнат да се обръщат обратно, леко, елегантно, финно, звездичката си свети долу, те понеже все ще гледат натам – хоп и се изправят”, “пробвам един-два дена, работи ли, кафето го имаш”. Отива, слага, колкото човека е по-светнат, бързо се обръща. “После щом се обърне и тръгне, взимаш звездата и я връщаш, това е детска игра за тебе”. Така, до тук добре. И вика: “добре, дойде време, утре получаваш диамантеното кафе, обаче защо ти е?”, “виж какво аз съм чул, че който пие диамантено кафе, има диамантен блясък на очите една седмица. Вие си го имате непрекъснато. Ама аз, дето ми е потъмнял погледа тука хиляди години на Земята, искам поне малко да ми светне”, но не напразно се нарича Лукавия. И на другия ден изпива кафето Лукавия и се виждат след 4-5 дена и белият адепт вика: “Братовчеде, какво стана?”, “ще ти кажа всичко е много точно и е прекрасно. Имаше един такъв лек инцидент на Седмото небе”, “а, какво прави ти на Седмото небе, ти си точно обратно, отдолу в подземията”, “О, с диамантеният блясък в очите, първо, второ, трето, навсякъде само ме поглеждат пазачите и ме пускат веднага. Хоп, отивам на седмото небе и влизам в ангелската кръчма, заведение, кафене. Цял живот съм мечтал да вляза вътре. Оня ме поглежда, очите ми светят и хоп вътре – пропуск, и ме пусна. Сядам аз вътре, ангелите тихо си говорят, музика, ама чудесни работи. Ама ми стана така приятно, така мило на душата идеално. И след известно време викам: “Момчета, тука няма алкохол, обаче аз така съм пиян от красота, от хубавина, мога ли да ви изпълня една песен?”, “да, разбира се, може да изпееш”. Изпях им “Пет хубави девици сънувах тази нощ””, белият адепт вика: “хубава песен, поздравил си ги”, “да, обаче като мина известно време, викам “момчета, да ви поздравя с още една песен”, защо ми трябваше да взема да им изпея нашият химн: “котел, катран и огън””, “а, ама пя ли я”, “аз като я заревах със цяло гърло, почна да трепери Седмото небе. Леле, какво стана, веднага ме разконспирираха, хванаха ме ангелите и с шутове ме изритаха, а управителя на заведението вика: вкарайте го този на минус седмия етаж долу, минус седмо небе, обратно в Земата” и сега едвам дойдох на нулевата кота”. Те на нулевата кота се събират. Имайте впредвид, че това е нулевата кота, идеално е мястото. “И какво стана?”, “ами шефа знаеш ли какво викаше като ме гонеше? – “кой е този приятел дето си даде кафето и успяхте да влезете тук?”. Не му казвам, как ще му кажа – o нищо.” “Така ли викаше шефа – о, той не знае с кого си има работа” – обърна се белият адепт – “той не знае ли, че още Иисус като беше на земята казваше: да обичаме враговете си, а Георги Изворски казваше: да обичаме и предателите си. Още утре този човек стана клиент на седмото небе, минус седем само че при тебе и го прави каквото искаш, ако това, което ми каза е истина”. Това е хубавата притча. А поуката каква е? – че е хубаво да ни връзват по една звездичка на краката и да се изправяме. Ама са малко тези, които доброволно се обръщат, гледайки звездата непрекъснато долу и следейки я. Някой изобщо не и обръщат внимание и те незаслужено са я получили. Е тогава какво трябва да им се върже? – едно хубаво обло или грапаво камъче. И ако не искаме доброволно, става доброзорно. Значи звездата е за онези, които доброволно ще тръгнат по пътя на Светлината към Новото небе и Новата земя. А камъкът е за онези, които не искат доброволно, но пак ще се изправят обратно да заемат правилното положение на тази земя. И наистина нещата са обърнати надолу с главата и знам, че дори духовните пирамиди са обърнати обратно и понеже пирамидата не може да стои на върха, трябва разбира се да бъде подпирана с разни колони. Това не беше точно по темата, но всичко попринцип е по темата за Светлината, за Новата култура на Любовта, за всичко, което е прекрасно, чудесно и божествено, което трябва щом сме го възприели да го раздаваме на другите и ние самите да се оправим. Когато се оправи човека, себе си, 100%, чак тогава има право да дава на най-близките по малко акъл, иначе да остави да оправи света Бог.  

И така, сънищата, Силвинка може да говори повече за тях и аз ще я поканя тук да започне и след това аз ще кажа някой работи, които може да ги изпусне, може да допълня подробности. 

Силвинка: Здравейте и от мен! Тук съм, за да ви предам едно красиво послание от съня на сънищата и надявам се тези два-три часа, които ще бъдем заедно да бъдат наистина много приказни, много вълшебни, така, както само в страната на сънищата се случва. И това послание е да видим звездичката, да бъдем добри, да бъдем мили един с друг, така както са децата, въпреки че понякога се карат, но дори и това е толкова мило и красиво. Да виждаме красивото, да объщаме внимание на хубавите неща, които са навсякъде олоко нас и да бъдем човеци. 

Произход на сънищата

Темата за сънищата, много се радвам, че тя се падна точно във Варна на това вълшебно място. Всички бозайници сънуват, включително и човека. Обаче, ако се позовем на Библията, в началото, когато Бог говори с човека, никъде не се споменава за сън, Той говори директно и чак в по-късните страници започват да се появяват съновиденията и сънищата и откровенията, явява се ангел на сън и казва нещо си. Което означава, че наистина в зората на човечеството на Земята, хората не са спали, не са сънували. Всъщност това го казва и Учителят, той казва: “Сънят не е бил предвиден за хората на Земята”. Но се случва нещо, което променя ситуацията. И това нещо е отклоняването на Земната оз в следствие от един удар, от което се променя човешкия мозък. Дясната половина на мозъка, която отговаря за това образно мислене, за връзката с Космоса, която приема посланията от Космоса през астралното тяло, бива пресирана, един вид като подтисната. Този процес се засилва и впоследствие, когато хората минават към месоядството. Което пак Учителя или Георги казва: “месоядството е едно от грехопаденията на хората”. Започва една много силна токсичност в тялото, която променя целият процес, по който работи мозъкът. И така впоследствие тази връзка с Космоса започва да закърнява. Ако се позовем и на това, което се знае и за Атландида и за Лемурия, пак сведенията са, че там хората са имали директна връзка, с отворено трето око, така както се изобразяват лемурийците, но в последствие тази връзка започва да се губи. И точно всъщност сънищата са най-достъпният за хората начин да възстановяват тази връзка. Разбира се, има много други начини, чрез които съществата от Космоса, да кажа така, говорят чрез нас или директно Бог говори. Знаете това са виденията, откровенията, стоиш си в една ежедневна ситуация и изведнъж все едно си изключваш и нещо съвсем друго ти се разиграва като картина, това са тези видения, те се случват, когато човек е в съзнание и изведнъж се получава това нещо. Това са всички екстрасензорни възприятия. Получава се някаква миризма. Примерно преди малко минах през тоалетните, които са били на Римски терми, обиколихме навсякъде и минахме от там, физическа миризма няма, но просто има едно зловоние, което буквално го усещам физически и после прочетох, че там са били тоалетните на термите. Т.е. тези аромати, когато има светли същества, красиви, на теменужка, красиви аромати, и обратното. Това, че понякога чуваме. Това са едни нови сетива, или едно по-особено възприятие, което мозъкът си изключва контрола. 

Контрола го държи лявото полукълбо на мозъка, който е доминиращ и там са понятията, там са езиците и примерно има описани ситуации при хора, при които е прекъсната връзката между лявото и дясното полукълбо. И тези хора, зависи от това, примерно, ако едното полукълбо е увредено, по-често се описват случаи на хора с повредено ляво полукълбо, много често при гениите се получава точно това. Тогава те имат достъп до този ресурс, който стои неразкрит на лявото полукълбо, всъщност много малко хора имат наистина достъп до този ресурс. Знаете, наистина, колко малка част от мозъка се използва и то предимно на тази, която е логическата част, където е и контрола. 

Но интересното за езиците, което искам да ви кажа и едно мое прозрение, което беше наскоро, че един човек попита какъв е бил първият език на Земята. Вие питали ли сте се за това какъв е бил този първи език. Някои казват бил е трако-българският, бил е ватанския, бил е някакъв космически език, но ако се позовем на това, че и Щайнер го описва, първите същества, които още не са били свързани със земната енергия, са били призрако-подобни или ангело-подобни, значи те са били почти ангели и езикът на който те са говорили е бил музикален, те са пеели, не са говорили. Това го знам от малка, винаги е било като един шум нали, това говорене, говорене, говорене и даже си спомням като малка си играехме с децата: “хайде сега няма да говорим, само ще пеем” и сега понякога се случва така да карам хората, но нали, не винаги се получава някой ръмжат, други пеят и така, но е забавно. Но защо говоря за това. Защото бъдещият език, който също ще се формира.. Не случайно и народите, които са много чувствени народи като средиземноморските италианци, испанци, гърци, техният език е напевен, има музика, докато немците – твърди, те са хора на логиката, въобще англо-саксонците са с силно доминиращо ляво-полукълбо на мозъка, което е логическото, докато по-чувствените народи не случайно езиците им са толкова напевни, което също може да се види. 

Механизъм на сънуването

Това е много интересна тема, за произхода на сънищата, от къде тръгва всичко всъщност. Може би впоследствие ще говоря по-подробно, защото има различни източници. Сънищата при много малко хора  и в много редки случаи са наистина послания от Небето. В повечето случаи нашето тяло, нашата психика, нашата душа иска нещо да ни каже. Още нещо, което е интересно, Щайнер говори за самият механизъм на сънуването. Той обяснява, че.. Знаете човекът има различни тела, не е само физическото, има етърно тяло, има астрално тяло, ментално тяло и така нататък, всички тези финни тела всъщност са нашето подсъзнание и там във всяко тяло се складира различен тип информация, в астралното понеже за него е думата, за сънищата, то е много важно като говорим за сънищата, там се складират преживяванията, чувствата, радостите и така нататък. И в същото време в науката описват фазите на съня. Да завърша със Щайнер, значи той описва следното нещо, когато човек започва да заспива, астралното тяло, което е заедно със Аз-а на човека, със съзнанието и самосъзнанието на човека, се отделят и се получават така наречените астрални пътешествия. Къде отива, какво прави също човек може да потърси. Затова обикновено след събуждането няма информация човека, може да има само усещане за нещо радостно, за това, че нещо е научил, много рядко се появяват като картини за някакво училище, да кажем, че е бил на училище. Учителят говори за това, че на сън всъщност ние отиваме на училище, астрално училище. Така или иначе това е някакво обучение, и това е също почивка на астралното тяло, което се завръща у дома, така да се каже, в своя свят, в Космоса. 

На Земята, когато човек заспива остават физическото тяло и етерното тяло. Етерното тяло се отделя при смъртта, нали, иначе то си е плътно до физическото. Етерното тяло е като един скулптор, каквото му даде като образ и като преживяване астралното, то го облича в образи. Щайнер казва, че когато астралното тяло напуска, остават физическото и етерното, то напуска първо физическото и започва да напуска и етерното. И точно този момент на напускане на етерното, който продължава известно време, човек сънува. В науката го няма това обяснение, което е езотерично, но те го наричат първа фаза на бавния сън, който е дрямка. В тази дрямка именно се получават най-ясните сънища, които са като съновидения. Понякога те нямат нужда дори от тълкуване, защото са толкова цветни, ярки, последователни, че всичко е ясно, няма някакви странни и необичайни неща в тях. И след това минават другите фази на съня, стига се до дълбокият сън, където няма никакви сънища, тялото е напълно отпуснато, напълно релаксирано и идва моментът на бързата фаза на съня, която учените наричат рен фаза, когато човек докато спи много бързо мърда очите си и затова така е наречена. В тази фаза, мозъкът много бързо започва да работи.  В тази фаза отново има сънища и моето тълкуване защо се получава отново, но тези сънища, те са друг тип сънища, във първата фаза те са съновидения, много ярки, много цветни, тук вече са различните типове сънища, за които ще говорим по-късно. И това нещо се повтаря пет шест пъти през цялата нощ – започва се бавен сън през неговите четири фази, рен фаза, която е с мърдането на очите, през която отново има сън, отново влиза целият цикъл и така върти, като в края на нощта, човек има много малко моменти, където е в дълбок сън, където няма сънища, и има много по-дълги моменти на тези рен-фази, където се появяват сънищата и заради това всъщност понеже там сънят е по-лек и това, което се случва в тази рен-фаза, моето тълкуване е, че астралното тяло отново се завръща. Т.е. какво прави астралното тяло? Това като някаква информация, която може да е хипотеза, просто така се появи като мисли. Астралното тяло приема енергия, информация и слиза, към човека, който спи на няколко пъти през нощта, тогава идват сънищата, то буквално се слива с етерното тяло и се получава като едно припламване в определени зони, където е нужно да се предаде някаква информация. Това едновременно и зарежда човека с много енергия, но наистина и идват послания, които астралното тяло носи като едно настроение, а етерното тяло разшифрира това настроение като образи. И така, това за въведение, може би трябваше още нещо от книгата. 

Това, което говорих за месоядството, в книгата на Нели Лишковска “Липсващият сън”, всъщност тази книга беше вдъхновението да се появи и днешната тема, има една глава за съня, която много лично мен ме впечатли. И тук се разказва за един човек, който има послание от Бог, в случая от Охара, че човешкият вид е единственият, който топли храната си, при което той изкарва три месеца на сурова храна. Установява обаче, че е малко, че чак на шестият месец започват истинските промени в организма, в това число и в мозъка и вече към третата година, ако човек остане на суровата храна, знаете има суровоядци, това са хора, които се хранят само със сурови плодове, сурови зеленчуци, сурови ядки накиснати във вода, сурови семенца покълнали и така нататък, наистина човек, който прави да кажем житен режим или нещо подобно, знае за какво става дума, дори само за тези десет дни. И този антрополог прави този експеримент. 

Другото, което прави е, че точно неговото тълкуване за това ляво-дясно полукълбо, той спира да спи за 11 дни, което се счита за световен рекорд, защото нормално се твърди, че след четвъртия ден човек вече започва да получава халюцинации, ако не спи и така нататък, започват някакви увреждащи процеси за мозъка. Той, обаче, експериментира със себе си, не спи 11 дни и тук описва какво точно се случва при този негов експеримент: 

“Томи Райт беше издържал буден 11 денонощия. За този период твърдеше, че наистина е видял неща, за които преди това само бил чел в книгите. За по-голяма наглдност правиш аналогия с механиката, не е сложно, променяш биохимията, изморяваш рационалното мислене, така че да му отпуснеш контрола и воаля, така получаваш достъп до нещо различно, което не се обяснява, а се преживява по фантастичен творчески начин. 

– Най-интересните преживявания започнаха, когато преминах границата на умората, придобих много способности, една от които беше да следя два разговора едновременно без да се налага да превключвам от единия към другия, изразявах се поетично, напевно, в ритъм. 

– Хомопоетикос е следващото ниво в еволюцията на тази сфера – казва Охара. 

– Знаеш ли, дори започнах да жонглирам 

– Не знаех, че си се занимавал с това

– Не, не съм, но сега вече успявам да следя траекторията на всички топки едновременно. Друго, започнаха да изплуват много ярко детските ми спомени в най-големи подробности, включително със звук, мирис,  усещания за топло и студено, горчиво, сладко, всичко. 

– И драги ми Райт – казва Охара – забелязвам, че вече се изразяваш без мислене, движенията на мисълта ти са повече образи и усещания

– Точно така е, но е много трудно да се определи с думи. Това е някакъв по-съвършен език, който не може да се впише в примитивната форма на човешката реч” 

И така нататък, наистина много интересен експеримент, за който вярвам, че Георги може много повече да разкаже, защото той има опит с това. 

Георги: искам да видя, дали ще ме чувате без микрофон, дразни ме леко, макар че аз избягвам да се раздразвам и да се люшкам като лодка на вълнение, а съм голям кораб, поне така смятам, но преди малко Господ ми показа, че не съм чак толкова голям кораб. “О, синко, така ли, ти за какво се мислиш”, веднага ми наби канчето и всичко си дойде на мястото. 

Какво е сънят?

Какво е сънят? – жизнена необходимост на Земята. Да, така е. Освен това, то е индивидуален, възпитателно-учебен процес за всеки един по определен начин. Този процес тече непрекъснато и непрекъснато ни изпитват и денем и нощем. Аз ще кажа от собствен опит след малко. Няма начин да не ни изпитват, но някой го проумяват, други не. Това е половината от дефиницията за съня. Втората половина каква е? Да, и тя е много важна. Сънят е ежедневна очистителна баня, пречистваща за духа, душата и тялото човешко. Освен това, то е една оздравяваща почивка, защото който не спи може да издържи ден, два, три, седмица, месец без сън. Аз съм барман и сутринта я предрема я не 20 минути, нощен бар – от вечерта до сутринта, понеже искам да натрупам голямо количество парични знаци, особено на морето, работя като идиот. Да, ама не. Извинявам се, защото тези, които са малко.. с разума, не искат да работят нищо – те само се усмихват. Малко съм груб, но съм абсолютно точен. Тогава има съответните последствия за организма. Пречистваща баня има. Има оздравителен сън за тялото, душата, духа, сърцето и ума само, когато то е проведено правилно. А правилното е да си лягаш в 21 или 22 часа като мен, по-късно край – приключваш курса, банята заминава. Първо, най-напред започва да се къпе тялото – край, не е оздравителен процес, от долу нагоре почва, след това стигаме до сърцето, след това по-нагоре се качваме към главата, след това стигаме до душата и накрая до духа, няма никакъв ефект. 

Аз съм крупие, цяла нощ ролетката се върти, шефа е казал: “виж какво, на тези да им вземеш парите” – пускаш джаджата, такава електроника има, че ви е бедна фантазията – спира там, където иска. Отначало се зарибяват и после си тръгваш, включително, че си даваш и хубавия часовник и всичко и даже викат: “Г-не, вие дължите на заведението само още 1000 лева” а си проиграл 50-100-150 хиляди, но винаги му дължиш на заведението. Не знам, сигурно от вас някой са влизали, аз не съм влизал в казино и само ролетка съм гледал по филмите. 

Сънища според степента на развитие на съзнанието

Така, обучават ни наистина според нашата степен на развитие и ни дават точно такива сънища каквито трябва. Има си отговорници за тази работа. Когато се казва всецяло “Бог ми дава такъв сън” – да, понеже от него всичко произлиза, той е главната причина за всичко в света, но той си има посредници и те са десетки, а по някой път и стотици, докато всичко това стане до нас. Ангелът хранител знае къде сънуваме, какво, що. Има и още по-голям учител и още по-голям учител, всичко си е точно. Индивидуалното е това, че докъдето сме пораснали в духа и както вървим, така започват да ни дават сънищата. Онези, които са с по-елементарничко съзнание, по-посредствено, стигат до долните етажи на астрала. Не могат да се качат нагоре, какво да се прави. И от там черпят сънища. И тези сънища, ако почнем да ги наредим какви са – те са обикновени, земни сънища и са едно към едно със видимото – това е подиум, трибуна, тухла, зид, камък, микрофон, кокошката е кокошка, магарето е магаре и глупакът си е глупак, едно към едно. Обаче, докато се стигне до най-високо символичните сънища, до които лично аз смятам, че съм стигнал. Да, ама оня ден ми направиха изпит, защото ме изпитват и денем и нощем. И вече казвам от собствен опит нещата. Следващата степен на съня е малко по-висока и ти дават леко нещо метафорично или символично. Символ някакъв, да започнеш да мислиш, да започнеш да мислиш, не със логическия, най-ниският земен ум, а как се казва този ум? – абстрактен. Едно виждаш, ама друго казваш. След малко точно ще ви дам един идеален пример. И така, още на по-високо ниво вече се качваш в духовността, съзнанието ти расте, отворено е, вече си станал по-голям дявол от дявола. Тука вече почват да ти дават само символи. Къща виждаш, ама това не е къща, това е панделата, за душата е клетка, как ще е къща, аз не влизам в тази къща, докато обикновения човек казва: “я къщето какво е хубаво, пет стай, два етажа и така нататък”, той така разсъждава и така тълкува. 

Сънищата се тълкуват по три начина според троичният код на Вселената. Най-нисше човешко тълкуване, ангелското тълкуване и божественото тълкуване – най-висшето. Всеки един сън може да бъде изтълкуван така. На дядо Пешо от село Чуковезер, Драгоманско, който ми е любим приятел, дядо Пешо вика: “да бе, кобилата не съм я нахранил”, “дядо Пешо, кобилата е душата ти, защото е живо същество и ти душата си не храниш, моето момче, понеже аз пия кафе, ти пиеш гроздова” – а, така се тълкуват сънищата, не по-друг начин. 

Значи, кой докъдето е израсъл на степен, на трансформация на духа, до там е, и такива сънища му дават. А сънищата, ако са цветни, наистина излизат горе от високите астрали, ако са черно-бели или простички, или нещо мъгла, или са разбити, това вече са от ниските нива на астрала. 

Няма да казвам за собствените си астрални посещения, защото може да мине нощта, много са интересни, изключително. Значи, отделянето на астралното тяло, етерното остава да извършва някаква функция, но астрала се отделя и първоначално, когато не си се научил още и нямаш учител, отива където си ще, изхвърчи нагоре и край, не знаеш къде си и какво правиш, после се научаваш да го командваш накрая с мисъл и всичко е идеално, точно. 

Съня е нещо подобно, защото наистина се отделя астралното тяло, но не по-този начин и толкова много проценти – да ти останат само 5 процента за командване на механичните, физиологични процеси, останалото всичко да дръпне каишката нагоре, ами 10-15 процента ти отива душата в астрала, ами тя нито може да запомни, че минава през тунела, светлинен, нито нищо, ама нищо не може, запомня някой откъснати картини, и когато се върне също с голяма скорост – моментално картините стават карикатури и се изкривяват. Да не говорим, че според това какво ни е съзнанието.. значи, ако си мразя комшията, мразя еди кой си, излъчвам негативизъм, мразя собствената си жена, ама не и казвам, а това е, нали, часове на тихата омраза, аз сънувам нощно време кошмари, чудовища и ужасии, ама това е от мене, не е от някой друг, защото аз съм източника, естествено, че ще се върне при мен. Това искат да ме подсетят отгоре. И така, сънищата, ако са изпълнени правилно са великолепно нещо. Значи, според това на кое астрално ниво ще отидеш, наистина зависи от твоето отваряне към духа и твоето духовно извисяване. Ниските нива са долу – престъпници, измамници, мошеници, с най-елементарното мислене. Почваш да се качваш нагоре и тогава получаваш вече сведения от по-висшите етажи и много по-интелигентни неща, но това  от какво зависи номер едно? – от моралността, нравствеността и етичността на човека. Само това гледат горе. Ама колко е дебел, колко е нисък, колко е висок, дали е рус, дали е член на тази партиина организация, или на другата, ама каква му е професията, изобщо не ги интересува. Моралът, нравствеността и човещината, отношението към другите. Според това, егоистите сънуват най-много лични сънища, макар че и най-високо извисените в духа пак сънуват лични сънища. 

Видове сънища

Сънищата са лични, колективни, за един колектив, колектива може да е цяла Варна, аз съм в този колектив, мога да сънувам нещо, какво е станало или ще стане, след това има планетарни за планетата и след това са космическите сънища, където започваш вече звездни пътувания: “скитникът между звездите” на Джек Лондон, звездните пътувания като ги започнеш вече може да започнеш в галактиката, изобщо в Космоса, но не в Космоса, а само в тази нашата материална вселена. 

Сънищата са още пророчески и сънища, в които ние сме героите, взимаме участие, и сънища, в които сме наблюдатели и съзерцатели. А и тей наречените неутрални сънища, сънуваш нещо, ама нито си герой вътре в нещата, нито не си – гледаш го, усещаш нещо, тези, тей наречени неутрални сънища са за да ти чистят някакви стари програми от теб. Това винаги са едни оздравителни сънища и при изчистване на тези програми, ти олеква душата, тялото, чисти се, виждаш този, виждаш онзи и понеже не си могъл да вземеш някой заминал горе във Вечността, в другото измерение, на оня свят, така да се каже и не може да си вземеш от него прошка, Господ ти дава великолепната възможност. 

Срещата на Георги с Тодор Живков

Аз ще ви кажа, не искам да ми вярва нито един от вас, но аз ще го кажа, защото след 10-15 години, всички ще имате тази възможност да го проверите, или след 20 или след 30, всички растете в Духа и ще ме задминете по способности. Понеже много критикувах бившият държавен и партиен ръководител на Народна Република България, съкратено с любов наречен от народа Тато, една нощ, вече съм посветен, а той си беше заминал преди 3-4 години, идва един изискан господин, влиза и вика “Моето момче, Господ ме праща при тебе”, а аз съм в стъклената пещера в бунгалото и си спа на хубавият сандък на твърдо по гръб, вече уча за адепт, кандидат светия, две-три години. Не се изненадвам, ангел, обаче е материализиран. Викам “добре, какво става”, имах тогава още учители – година и половина първият, година и половина вторият, но не ме беше вземал Господ на пряко да ме действа от горе, да ме управлява. Вика: “знаеш ли, ти много негативно отношение имаше към Другаря Тодор Живков и затова Господ ме изпрати  и ти прави среща с него тази нощ. Много го критикуваше ти за най-различни работи, заедно с твоите приятели, нали така беше, и ти да не останеш по-назад?” Сега вече не. На Земята има 10 милиарда жители, те са на едно мнение за един, примерно за ръководителя на Америка и за ръководителя на .. и двамата са ми любимци. Не се шегувам, прекрасни са и са точно на мястото си, ако ще да има митинги, работи, да крещят, кучетата си лаят, кервана си върви. Защото винаги гледам от друга гледна точка. Ама докато ме научат, Небето се съдра, 5 години мъчих, ритаха ме, от тук от там, ама не искам доброволно, не искам, само с бой, като едно животинче, което е научено с камшик да го вкарват в кошарата, не му тежи камшика, камшик и вътре в кошарата, а другите си влизат сами, няма да го оставят отвънка да го изядат вълците, по същият начин ме вкарват и мен. Ставам и заминавам там където е Матей, наистина една хубава бяла къщичка, двуетажна с чердак като старите български къщи, обаче някак друго излъчване имаше и на двора и на всичко. И горе на чердака, аз качвам се, шефа, който ме закара до там, вика: “аз изчезвам, когато Бог нареди, ще дойда да те взема”, “добре, всичко е точно, трябва да имам водач”, и викам: “Другарю Живков, как да се обръщам, Г-н Живков, Другарю Живков”, “о, моето момче, ела тук малко да си поговорим”. Влизаме в една скромна стаичка, той седна на един диван и аз сядам срещу него на едно кресло. Вика: “Моето момче, искам да ти кажа, че разбрах за тебе чак като дойдох тук. Ако знаех на Земята, ти беше тръгнал да правиш политическа кариера”, викам: “да, комсомолски секретар на общината бях и бях тръгнал нагоре, после щяха да ме изтеглят в окръжен комитет на партията и така нататък, обаче Слава на Бога, че собствената ми жена не даде, просто не даде, запъна се и вика развеждаме се и аз семейството, децата и няма как”, вика: “щях да те направя тогава съветник, ти естествено си много умен, много си светнат по много работи”, и аз викам “ами какъв”, “щеше да станеш съветник по вероизповедание” – точно като за мен, да давам акъл и никаква работа, вероизповедания, от тази по-лека има ли, по-мързелива работа няма от това, все едно като поп, даже по-добре щях да бъда, защото щях да  бъда някакъв началник, нали, дядо поп е нищо – началник на една църква и на десет баби, ама има и големи попове. Така, и започваме да си говорим, и той казва: “моето момче, ако беше на моето място” – и започва да ми описва нещата как стоят – дългата ръка на Москва, всеки втори или трети се обажда и те знаят за какво става въпрос, ами аз ако бях изместил малко линията, щях да забравя да дишам. Понеже тези работи са отдавна отминали затова ги казвам, иначе никога няма да ги кажа пред камера. Много години минаха от тогава и имам право, щом Господ не ме хвана за пета чакра. И си говорим и вика: “ами някой друг по-добре ли щеше да се справи от мен, виж как балансирах нещата. Със Западна Германия, знам, че обичаш Германия”„ “да – викам – Германия ми е любима, и Русия ми е любима”, вика “имаш и други любимци, ама не ми ги казваш. Видя ли, колко сме близки.” Да, през цялото време беше така. Това е истината. Освен това бяхме добре и със Великият Съветски съюз. Значи, за да седи 45 години.. Тогава такива неща научих, че свалих шапка и викам, това е един от най-великите държавни, политически, икономически и каквито и ще да е ръководители на света. Сега никой не може да ми измени мнението, та ако ще 10 милиарда да викат “беше такъв, беше тоталирист, беше такъв”, ще съм единственият на друго мнение. Той ми го каза това, то не е сън, ама беше през нощта. Прибрах се, както и да е. Но това ми беше показано, че няма нищо невъзможно за Бога. Убедете се в това, повярвайте в това и всичко ще бъде точно. Ама аз пак ви казвам 11 години ме обучаваха, 3999 дена, 4000 без 1 докато ми дадат диплома. Не е току така, как, Небето ще ти дава, да изкараш 11 месеца и веднага висше образование и диплома – няма такива работи. Докато не си изкараш всичките изпити, а обикновено могат да те пуснат и с тройка за обикновения човек. Аз, изпитите съм си ги изкарвал най-малко със шест минус, пишеха ми шестица с един плюс и до шестица с три плюса. Ей как се хваля, ама ми е много приятно. Какво ти его, не е его. Сега имам право да се похваля, ама иначе в обикновен разговор нямам право да говоря за себе си изобщo.  Така, казвам ви някой тайни такива, адептски. 

Сега, ще ви кажа още нещо, я го знаят някой, я не. Не, няма начин да не го знаят, такива като мен знаят повече и от мен. За съня са изписани ей такива дебели, ама сигурно милиони страници по целият свят. Обаче има нещо.. Докторите лекуват много болести, вярно е, свалям им шапка на традиционната медицина, ама не знаят причината. И като дойде някой да ме пита, обикновено казвам. От 100, 90 болести – причината мога да я кажа, гаранция. Не се хваля, Колю Фичето не се хвали, може да направи един кокушарник, може да направи и една църква, един мост, какво да се хвали. И така, искам нещо да ви кажа. 

Върти се Земята по хубавия зодиак, и се въртят планетите, слънчевата система обикаля и галактиката има такъв зодиак и вселената. Колко са знаците на зодиака? – 12, нали така. Човек ще получи 12 тела, които ще умее да ги управлява при седмата коренна раса. Има 12 чакри, които трябва да заработят все някога 100%. 

Ледниковия период и грехопадението на атлантите

Лемурия си отива поради черното магьосничество, на Господ му идва до тука, потопява я. Вика им: “Момчета, недейте бе, Синове”, в прав текст, и денем и нощем, защото както Силвина казва, те не спят и могат да го чуят директно, както аз го чувам. А е бил цветущ континент, красоти, райски градини – под водата. Атлантида – хиляди години минават. Потопа е от преди между 12 хиляди и 500 и 13 хиляди години, отчетени по някакви календари и по астрономията, защото винаги има някакво движение във времето, както кога се е родил Иисус до сега. 

Какво става? Ледниковият период идва и атлантите, разумните от тях изчезват, останалите, за да си спасят физическите тела стават месоядци, защото вече няма и шума по дърветата. Има две алтернативи – избор могат да направят, не съдба, съдбата е план на Бога, да изчисти всичко предишно, за да дойдат кои  и коя раса да дойде? – бялата арийска раса, нещо ново, кой остане от старите – остане, кой не остане – не остане. И те какво предпочитат, вместо да умреш достойно, т.е. не да умреш, да направиш една духовна трансформация в отвъдното, те започват да ядат месо. Много, вярно, са измрели от месоядството, защото до тогава не са го яли, но има много твърди, които са оцелели, тогава започва инволюцията и това е първото грехопадение. Това на Адам и Ева, то е трето, чак четвърто, това е вече егоизъм. Егоизма на Ева, това е грехопадението. Не трябва да ви ги казвам някой неща, по-добре да не ги знаете. Три грехопадения има – големи. Сега говорим за месоядството, почват да консумират месо, да не говоря, че са стигнали и до какво да хапваш.. нали да обичаме ближния като себе си, обичаме го като себе си, обаче той ще ни послужи за вечеря. Аха, ще го хапваме за вечеря. Добре, е вече това Татко не може да го издържи, Слава Тебе, прощавай, че говоря така. Значи, като вижда това, напълно връзката се къса и денем и нощем, имат някаква връзка с Бога, какво става? – ликвидация. Така ли е или не е така? Какво ще направите вие от горе. Едни ненужни, долу шаващи, някакви животинки такива, които по-добре да започнат от ново. Дава им се нова възможност и нов шанс, а те са изпуснали този шанс и какво става? – после почват да инволюират и от тях започват да се пръкват всички светли раси. Значи, сега на земното кълбо освен шеста коренна раса и шеста подраса на пета коренна раса, се раждат със съзнание в сегашния момент трета коренна раса, четвърта и пета коренна раса със всички подраси, като трета и четвърта им остават старите хубави антидобродетели, казано с други думи – пороци. Какви са те? – обичаме месото и нито едно убийство не го смятаме за несправедливо, трепане до дупка. Така ли е? А “Не Убивай” – морално-етичният кодекс на Спасителя, Слава Тебе Господи, беше донесен преди 2000 години само, за да подсети хората, а 10-те Божи заповеди са донесени и са написани черно на бяло на скрижалите на Мойсей. А не ги знаят. А защо са ги забравили? Защо евреите не ги дадоха на света? 

И заради това сега, когато говоря, Учителя слезе тука, а разбира се, че и Господ се е родил тук на тракийските земи, то не е скрито покрито. Защо? – защото това учение е за Любовта, Новата култура на Любовта, да се обичаме всичките, малко или много, или поне да сме доброжелателни, добронамерни към всичко живо, трябва да вземе връх. Аз го гледам и имам някаква надежда, защото наистина започва да върви нагоре. Едно малко слабо зелено стръкче, само да не го стъпчем, но от такива като нас зависи това. И аз мислих, че не зависи от мен и се дърпах сума време да си взема службата. Татко вика: “А бе Синко, аз съм те пратил толкова време, тук 55 години седиш, натрупал опит, кой да пращам 55 години да го чакам, за кога? Мислиш ли, че по-бързо ще го обучим”, ама 10 милиарда са на земното кълбо, те не са седем, те не могат да ги преброят из джунглата там, и из руските сибирски места, къде ще го преброят, не могат, а и не могат да преброят населението нито на Индия, нито на Индонезия, на Китай, там по островите са хиляди, десетки хиляди. 10 милиарда и от горе и за всички има храна, обаче до някъде съм съгласен с това, с братовчедите, които са силите на задържането, защото има някакъв изключителен национализъм и не мога да правя коментар, защото ще разсърдя и Татко ще каже “Синко, защо ме огорчаваш и ти бе, другите не знаят кой ме е огорчил, те на нищо не правят, обаче ти поне като знаеш, една дума не казвай такава”. 

Обикновен цветен сън на Георги

Казвам ви и този хубав сън, чудесен, преди три дена, той беше специално за тази беседа и аз понеже виря нос и викам: “Тате, всичко знам за сънищата, обикаляне, видове, работи, това-онова, ще им взема акъла”, предишната вечер си говорим семейно, както си говорим с вас. И точно призори сънувам следният прост обикновен само че цветен сън. Не съм сънувал сигурно 30 години такъв сън, аз и малко такива сънища, т.е. най-обикновен, най-елементарен, ама толкова елементарен, че нямам думи. Сънувам сън, сън, не е съновидение – съновидение съм в час, не може да ме свалят до подсъзнанието в никакъв случай, обаче на сън само подсъзнанието работи. Сънувам, че вървя по един хубав горски път, бос, и някъде съм си изгубил маратонките и се сещам, че питах двама, трима души, познати, все, обаче викам трябва да свърша една работа, поръчка от Небето, в дясната ръка нося няколко габърчета и малки пирончета такива, цяла шепа, в лявата нося по-големи пирони такива, 17-18 сантиметрови, ама огромни. Трябва да ги занеса при един много голям майстор, знам къде и гората свършва, след това почва поле, пресичам, бос, топло времето, слънчево, така. Отивам при този мъж и знам, че той фактически е обущар, това му е основната професия, но се занимава с ред други работи или както българският народ казва: пенкилер: водопровод, канализация, ама няма нещо, с което да не се занимава, ако искаш вино ще ти направи, каци, работи, всичко, голям майстор. И вървя, по-едно време гледам едно блато. Обаче тука понеже малки пирончетата и габърчетата и ми набодаха цялата ръка, и аз викам, що съм такъв дивак, тези ще свършат работа, големите могат и за малко и за голямо, нали, а тези малките за какво са ми, за нищо не мога да ги използвам, габърите са за хартия, не са за подметки, едно време нали имаше габъри отдолу на подметките, пирончетата и те са малки – я у блатото да ги хвърля, те ще ръждясат, в блато кой влиза – буф вътре на няколко метра ги хвърлих, те се пръснаха, освободих си едната ръка, добре, разделих си от тази, защото ми беше много. Вървя си спокойно и само след няма 50 метра, гледам две хлапета, които не бяха много светли, мургави, както е блатото – кално, то е за прасенцата и изведнъж се набутаха в блатото, ама от другата страна, не от тази страна, където бях хвърлил тези неща. И аз викам: “е, ако знаех, никога нямаше да хвърлям, че и хлапета малки, те могат да се убодат, ако минат от другата страна на блатото”, ама къде ще ги търсиш, край, приключено, хвърлено е. И мислих да им кажа оттатък да не минават, ама те не ми обръщат внимание, аз съм прозрачен, те не ме виждат. Викам им нещо – не. Втора коренна раса. Аз съм шеста и малко отгоре, разликата е голяма, къде ще ме чуят, в никакъв случай. Мина ми нещо такава мисъл през главата, викам ама те нещо не ме чуват, не ме виждат, ние сме сигурно на различни етажи, аз ги виждам, защото съм от горе, ама те в никакъв случай не могат да се качат нагоре, знаете много добре, че е така, а тези всички ангели от горе могат да слезнат до където искат, а тези от долу само с разрешение или с водач. Продължавам по пътя, стигам и гледам така едно като виделейка, кръгло, остъклено много, работилницата и вътре на един стол от тези компютърните, седи майстора, един едър, красив мъжага, русокос, дълга коса, светлоок. Вика: “Георги, дойде ли, носиш ли ги”, викам: “да, всичко е точно, наредено е, донесох ти ги”, не му казвам, че съм хвърлил тези малките,  и той вика: “ама те не са за мен, трябва да ги занесем двамата до едно място, трябва да отидем с теб”, викам: “на мен ми омръзна да ги нося”, “ще ги носиш” и събува си, той е с едни такива високи като кубинки, обувките и гледам, 46,47,45 като моите и слага едни маратонки леки и аз викам: “а бе майсторе, а бе гледам, че ние носим едни и също номера, дай ми някакви стари тука обувки, ама какво имаш, маратонки, дори едни такива обувки, гледам, че ти свали планинските обувки”, той не казва нищо и не ми дава, и не ми казва, че трябва да отида бос, обаче не ми дава. Прибра си другите всички работи и вика “да тръгваме” и аз викам пак: “а бе няма ли някакви обувки” и излезна, все едно, че не чува, ушите запушени, аз моля го, нали и най-интелигентно, не. И тръгва по пътя и аз трябва да го настигна. Тръгваме и на хоризонта се видя вече нещо като град, ама много светъл, блестящ. И за това ще кажа няколко думи, хайде още един бонус на Варна, тук за пръв път ще го кажа. И само като го видя той и вика: “Готово, аз съм до тук, продължавай напред” и аз се събуждам. В последните две, три години, два-три съня само са ми се опрели, всичко останало го тълкувам и смятам, че го тълкувам 100% на познати, на непознати, на случайни хора, не говоря собствените си – грешка нямам, имам усет, вече ми е дадена тази способност. Обаче този сън – пирони нося, това-онова и Татко ме пита “Синко, нещо да го тълкуваме” викам “да, тате, ето пирони нося и толкова съм въодушевлен от задачата, че праскам бос. Няма това-онова, трябва да я изпълня. Питах майстора – ама майстора се направи на глух”, “аха добре, що хвърли тези работи бе”, викам “набодоха ми ръката и хайде у блатото, жива душа не влиза и по едно време гледам две дечица са влезнали, не прасета, не нещо друго, нали животно, хора. И стана ми съвестно, отидох да ги предупредя – не, не стана”, вика: “занесе ли ги”, “да, града се очерта, свети”, вика: “значи си изпълнил мисията”, викам: “смятам, че съм я изпълнил”, “нещо друго, нещо така, ти много тривиално, много обикновено ми го тълкуваш този сън”, викам “Тате, какво – пирони, гвоздеи” и той вика: “ами нещо от тези пирони, нали възстановяване, нали на някакъв строеж”, веднага разбрах, че е уловка и викам “о, на строеж – в никакъв случай, те може да са някакви астрални пирони, духовни, нематериални – може, нещо подобие, да се кове с тях аура”, той вика: “вървиш така към реалното тълкуване на съня, към истината, обаче нещо друго”, пълно зацепване, викам “не знам, ремонт, тези пирони са някакъв ремонт”, вика “сега, синко, не можа да си изкараш изпита”. Аз неведнъж не съм го изкарвал и неведнъж съм го изкарвал. Като станах вегетарианц, т.е. спрях месото, през вече ми даваха  следното печени прасета, телешко, пържоли, аромати ама абсолютно истинско и тръгвам, посягам, викам: “ама аз вече съм спрял месото”, някой път даже съм го лапвал и съм се сещал да го изплюя, значи много бързо ми слезна това в подсъзнанието и когато напоследък почна да не ми прави впечатление нищо, тогава ми спряха изпитите, това е междудругото. И Татко вика “Синко, видя ли колко си велик, тълкуваш сънищата напоследък, какво толкова, видя ли се сега какъв си, един сън не може да разтълкуваш тук”, викам: “аз знам – почвам да го тълкувам, викам – виждам блатото, блатото е нещо старо съзнание, това онова, гората е хубаво нещо”, опитвам се със символи да казвам нещата, Той вика: “слабичко, не става”, викам “добре, Тате, предавам се” и Той вика “Синко, сега слушай ме внимателно, защото това е един толкова важен сън, толкова основополагащ, че наистина ти е бедна фантазията, както обичаш да казваш. И така, бос ли тръгна? Добре, че не се върна, по пътя питаш за маратонките, ама не се забави, това е добре, че си отговорен и ще изпълниш задачата.” Как се ходи при Бога или при някой велик адепт, за да му благодариш? – бос, сваляш, каквото носиш, то адептите, където седят и живеят нали в колиби или само седи на върха на някой хълм, му плащаш с това, да отидеш бос до него, нищо друго не приема, това е уважение, като се събуваш под хълма, това да го знаете, сигурно го знаете. И така вика: “Това е добре, този, при който отиде, той е високопосветена личност. Обущар защо? – защото коя е основата, която той дава като адепт? – значи словото, което съм му дал да говори на него, е за най-нисшите съзнания да започне да ги обучава, т.е. да им обува обувки, в този живот да не се набождат по тръните, горе-долу да знаят”, никога нямаше да се сетя, някой от вас да се сети, ако се сети ще му отстъпя мястото да говори тук веднага, крушката си има опашка. “Нали те бодяха тука?”, “много ме бодяха”, “Знаеш ли какво са габърите, пирончетата и големите пирони”, викам “Тате, не мога да се сетя”, “това е моето слово, това са думи, слова. Бодат те нали, защото на теб ти е дадено този дар словото и понеже те бодат ти искаше да ги изразходваш по някакъв начин, защото много енергия и ги хвърли в блатото. Ами там на никой са ненужни, защо хвърляш така бисерите?” Всяка една дума каква е? Сега ще ви кажа. Колко внимателни, колко отговорни трябва да бъдем към словото, а пък да не говоря и за Словото Божие, а изобщо и за нашето Слово и изобщо към Словото. Трябва да бъдем изключително отговорни. Трябва наистина да употребяваме финни, меки, думи и никога “ужасно, жестоко, страхотно и ред други работи, убийствено” или не искам да говоря, всички са с такава вибрация, сега ги пръскам горе, защото ги казвам учебно. Значи, внимателно, защо? Всяко едно слово, всяка една дума, която има смисъл. Не, примерно “и”, “и” пак има смисъл, това е служител на Бога, който служи в материята, а “й”, който служи в духа. Но казвам едно слово “Небе, птица, облак”, това е една Вселена, словесна. Всяка една изказана дума веднага се материализира в пространството тука над нас и какво получаваме? – освен съдържание, което го има вътре, формата, която я има под формата на букви, изказа, който го има, ако го изкажем вербално, получава цвят и музикален звук и ред други неща получава и започва да живее свой самостоятелен живот, но въпреки всичко е свързана с нас. Словото за това е такава мощна сила, която наистина вярвам, че си нямате представа за нея, а и моята представа е бедна, бегла. Защото ако умеем да боравим със словото, ние всичките ще бъдем веднага чудотворци, ясновидци, и всякакви адепти и пророци, каквито ви дойде на ум, всякакви. Но трябва да се изпълни словото. Когато го кажеш ей така, както аз хвърлих гвоздеите, вика: “добре, че и ги хвърли без всякаква умисъл”, аз ги хвърлям, правя слова и картини, но те спират да действат, защото нямат този заряд и тази енергия в тях, но въпреки всичко те са у тебе и са много по-мощни, от колкото пак цитирам дядо Пешо, изказаните думи когато се кара или радва на животното на кобилата си, има един кон. Значи, колкото си по-високо в Духа, трябва толкова да бъдеш по-отговорен в словото, ама много отговорен, защото твоята дума става закон и около тебе има ангели, които ти прислужват. Те са длъжни да започнат да изпълняват тази дума. Това тей наречените тъмни магьосници са го открили и умеят да боравят със словата, умеят да боравят със ритуалите, умеят да боравят с разни формули и с такива знаци. Шаманите, те са светнати хора, шамани, жреци и така нататък, независимо от коя страна са на монетата, от ляво или от дясно. И така, значи, “мощните думи, ти си ги запази, големите гвоздеи. Но виж, това е гвоздей, гвоздеят или пирона е нещо да го занити, да го закове, това е много силна дума, представяте ли си от тези думи, които коват една греда, която е от 10-15-18-20 сантиметра, пирона трябва да пробие тази и още да влезе в другата. Това е словото.” Този сън нищо не можах да разтълкувам от него за себе си. Иначе е най-обикновен сън. Силви, имаш ли да кажеш нещо, ела и после, има доста време. 

Хигиена на съня

Силвина: имам да допълня, защото това е наистина много голяма тема

Георги: много голяма, после може, който има да разкаже нещо 

Силвина: може и ти да тълкуваш нещата, които ще говоря. Едното е така наречената хигиена на съня, както си го нарекох. Това са някой правилца, които е хубаво да спазваме, ако искаме нашите сънища да са смислени, да са от по-високи етажи, както Георги каза и така. Някои от тях дава Учителя Петър Дънов, разбира се, други има от Михаил Иванов. Първото нещо, Георги каза, да лягаме рано. Това наистина е най-важното. Учителя го казва: да не изпуснеш влака, има един влак в 8, после един в 10 и последния в 12, легнеш ли след 12, ти попадаш в нисшите астрални светове, т.е. астралното ти тяло попада там, където вероятността да сънуваш кошмари наистина е много висока, астралното ти тяло няма да се зареди, няма да се научи, ще се върне изморено, няма да предаде позитивни послания. В резултат на която ти се чудиш защо съм все така изморен, защо съм все така нервен, защо сънувам кошмари и т.н.. Много важно нещо, всъщност с това осветление, което е изкуственото, хората са се научили да лягат късно. Преди хората не са си лягали толкова късно, всички са си лягали, както си лягат животинките, стъмни ли се. 

Друго нещо, важно, което Учителя казва да не спим през деня. Значи да си вземем сиестата, хапнахме си добре на обяд, да си полегнем и сладки сънища. Обаче това не е толкова здравословно. Друго нещо, главата ни да е на Изток или на Север, защото тогава се ползваме от магнитните течения на Земята, това е една енергия, която постоянно ни захранва, т.е. тя тече правилно към нас. На запад се погребват мъртъвците, с глава на запад. Правилният начин е главата да ни е на Изток или на Север. И това е хубаво строителите и архитектите да помислят за това, защото почти всички сгради, ако сте обикаляли да гледате да си купувате апартамент се оказва, че така са направени, че то просто няма как спалнята да си я сложиш, така че главата ти да е на Изток или на Север. Друго нещо, което Древните също много добре са знаели – къде да легнем, къде е местенцето, където ще е най-добре, както котката, кучето, животинките знаят къде да легнат да спят, така и човекът е имал това знание. Нашите радиестизисти откриват зони, където е абсолютно нездравословно и противопоказно човек да спи върху това място. Хубаво е също да обърнем внимание и на това нещо. Дали няма подземна водя, която тече отдолу под леглото ни, дали няма пресичаща се точка и така нататък. Също важно нещо, иначе пак идват нисши сънища, нисши вибрации при нас и буквално астралното тяло може да изпадне като в някакъв капан. Друго важно нещо, молитва преди сън – изключително важно, защото молитвата пречиства енергийните ни тела, които през целият ден в следствие на различни впечатления и взаимоотношенията ни с другите хора, се пълнят със всякакви паразитни думи, впечатления, неща, които не са толкова позитивни, дори понякога. Знаете, живеем много на гъсто и имаме много различни взаимоотношения с много хора. Когато човек се помоли преди да заспи, това нещо се изчиства. Това е и един вид защита, това го говори Михаил Иванов: когато човек заспива, хубаво е да си направи една защита, всъщност това и Учителя го казва, една молитва за защита, защото наистина има много обсебвания, които с вследствие на това, че човек заспива и нисши същности през това време, докато астралното тяло пътува, се включват в неговото съзнание и заради това молитва и ограждане преди заспиване. Мисля, че това бяха основните неща за хигиена на съня. Също, хубаво е на дясно да се спи, на дясната страна, така че гръбнака да не се притиска. Много хора казват “много е хубаво на гръб, гърба ми е изправен, енергията тече”, да, обаче може нещо да опира, нещо да не е както трябва, препоръчва се да е на дясно. 

Енергийните ни тела / чакри  

Георги: Сега ще ви кажа нещо интересно. Бях започнал да говоря за зодиака. Знаете ли, че не може една душа, ако не е абсолютно аватарска и слязла от горе, да направи една обиколка през нощта на астрала на зодиака. Прави 6, а останалите 6 са напълно запечатани, т.е. Ако го обърнем в чакри, ще се разбере, че сега тепърва започваме да работим, или до някъде сме работили със шестата чакра, т.е. открива се шестата чакра, която е интуицията. Започва и  седмата чакра да се отваря, да се работи със седмата чакра, която освен интуицията, това вече е телепатията – по-висшата чакра. А осмата чакра е левитацията. Пренасяне на тялото в пространството и преодоляване на гравитацията. Дечицата от шестата раса, които още не са набрали обороти да работят 100%, идват и шестата чакра им е готова, седмата чакра и сега започват с осмата чакра. Значи, седма, осма и девета чакра на тях се отварят. Или ще бъдат подготвени енергийните тела – седмо, осмо и девето. На бялата раса – до шесто енергийно тяло. При всяко отваряне на чакра и изработване на тялото на съзнанието у човека, ни пускат в още един кръг на зодиака. И така, когато дойде седмата раса, ще бъдат на ниво – десета, 11-та и 12-та чакра. Край, до там, по натам и аз не знам, до там е решено за земята, след около 300-350 хиляди години, Земята ще съществува, макар че малко по-рано ще дойде седмата раса на Земята. На седмата раса не и трябва съня, тя вече ще започне да има директна връзка, както първите раси, но на много по-високо интелигентно, морално, нравствено и духовно ниво. Значи, тогава вече ще бъде отворен целият зодиак и тогава те и без това ще си правят разходки из Вселената, когато и както искат – астрални пътешествия и ще го обикалят целият. 

Силвина: още едно нещо, което се сетих за хигиена на съня. Пускаме си хубава музика докато спим. Установено е, че хора, които имат обсебване от духове, когато слушат хубава музика, говорим поне за класика, някаква окултна музика, тука Калин може много да ни каже за окултната музика, която той е извадил от беседите на Учителя, цяла книга има описана от това. Спала съм на музика и разликата е много много голяма, дори да нямаш обсебване, а просто да го правиш, ще видите сънищата колко по-цветни са, колко по-хармонично е всичко. 

Още едно нещо последно, има едно нещо, което е описано в медицината и то се нарича сънна парализа. Това са хора, които са имали ужасяващо обикновено преживяване по време на сън в следствие на среща с някакво демонично или същество от нисшия астрал, при което мозъкът има един заключващ механизъм, при което блокира двигателните функции по време на съня, което е защитен механизъм. И когато се получи такъв много силен кошмар, този човек, мозъкът му несъумява да реагира и да отключи този блокиращ механизъм и този човек просто денонощно, тялото му е блокирано, като парализа, но съзнанието му е будно или частично будно. И това междудругото се оказва, че е доста често срещано. 

Токсичността на тялото и влиянието и върху сънищата / Сънищата като предупреждение 

Т.е. тази хигиена на съня наистина е много важна, човек да обърне внимание, защото една трета от живота му минава в сън и за мен това е може би по-важно и от храненето. Това е нашата духовна връзка, духовна храна. Нещо, което естествено Бог е предвидил да го имаме, за да захранва всичките ни тела. 

Сънищата имат различен произход, нали Георги започна. Има сънища, които са вследствие на липса на тази хигиена, само че в случая на тялото. Не случайно при децата, сънищата са толкова ярки, цветни, приказни, но с течение на времето ние се замърсяваме с негативни впечатления, преживявания, но в това число се замърсяваме и с токсичност, неслучайно говорихме и за месото преди малко. Тази токсичност прониква в мозъка през нощта, защото по този начин работи лимфната система, че през нощта всичко се пренася нагоре към главата и дава едни изключително разпокъсани сънища, понякога кошмарни, просто много много ниско качество на сънуването. Тази токсичност може да е вследствие и на някакви субстанции – наркотици, лекарства, дори един обикновен аналгин може да се окаже, че предизвиква сънища, които не са точните за човека, има някакво изкривяване – алкохол, цигари, да не говорим за отровите от храните, които влизат в тялото. Всичко това дава ниско качество на съня и съответно сънища от много нисшите нива. Плътските сънища са когато има нещо, което не е наред с тялото ни. Това може да е по време на самият сън, както Георги каза сънувах се бос, може точно в този момент краката да му са отвити и да му е студено на краката да кажем. И вследствие на това, понеже са изключени сетивата ни, за това, че ни е студено, но все пак мозъкът се опитва по някакъв начин да стигне информацията, в случая ходиш бос. Тези плътски сънища, телесни сънища може да са и когато предстои и започва да се развива някаква болест в теб, на фините нива вече я има, тя може още да не е проявена на физическото тяло, но на фините нива я има като запис и мозъкът възприема тази информация и дава като предупреждение под формата на сън. Примерно предстой ухото ти да се разболее и ти сънуваш някакво същество с много големи уши, ама толкова големи уши, че си викаш: “бре какъв беше този слон, какво беше това същество” а всъщност това е като предупреждение за нещо, което предстой да се случи. В тази връзка, ми е интересно Георги да разкаже за един изцеляващ сън, то е като съновидение по-скоро, не е сън, защото това е едно от основните неща, които се случва по време на сън, както Георги го нарича: баня, това е една очистваща баня. 

Очистващите сънища не е нужно да се тълкуват

Понякога не е нужно дори и да го тълкуваме. Значи, има сънища, които е добре да се тълкуват, това са съновиденията, както Георги разказва, това са ясните сънища, в които определено има някакви послания. Но за всички останали, те са доста категории, просто е нужно да разпознаем каква е категорията, какво е посланието и когато ние забием в това да ги тълкуваме и да ходим по психоаналитици да ни обясняват какво означава нашият сън, ние понякога се връщъме към корена на проблема, т.е. от една страна сънят ни дава очистване, от друга страна ние си казваме “чакай сега, къде е проблема, какво е това очистване” – ами ти вече си се очистил, не е нужно да задълбаваш в това нещо, отново и отново, просто тялото ти работи и се чисти и това е една от функциите на съня – да разтоварва всякакви проблеми, дали са минали животи като някакви преживявания да се изчистват, дали са от самият ден, който е минал, случили са се определени неща, скарал си се с жена си и в самият сън ти виждаш как със жена ти имате едни  прекрасни отношения, милвате се, радвате се един на друг и всъщност по този начин съня те лекува. Понеже мозъка не може да различи дали е сън или съзнанието е будно, за него е едно и също, това е едно изцеляващо изживяване и ако ти кажеш “а, ама чакай сега, причината е, че се скарахме с жена ми” и фокуса ти се върне на това как сте се скарали, ти отново отиваш към отрицателното. В изцеляващите сънища може да ти се яви светия. Духа приема различни образи на хора, които са авторитет за нас. Това също е много интересна тема. Може Георги да разкаже за случката с дете и учителя, който го лекува 

Георги: Да. Искам още нещо да ви кажа за чакрите, само това, което е интересно. Понеже във спектъра на физическото тяло са седем чакри, нали така? Осмата е отгоре, деветата и десетата са в астрала, т.е. около нас в аурата, но не са във физическото и в етерното тяло. Преди около 18 хиляди години, идва седмицата на седмото кълбо и тогава се дава програма: седем: седем цвята, седем тона, седем дни в седмицата, седем – ей такава дебела книга, когато беше скъпо и имах неблагоразумието да пиша по интернет и да ми я донесат. Струваше 500 лева. То и сега струва много пари, ама тогава все едно че струваше 5000лева. “Тайната на мадам” се казваше, червена такава, някой може от вас също да я е взел. И вътре всичко, което е за седмицата. Като седмицата казват, че е еврейско число, тей като еврейте са си я присвоили и седем, седем, седем по много и как борави тя и как е просперирала в материалния свят. Прочетох я, дадох я на един приятел и изчезна.  Викам “четете я, ползвайте се, аз не искам да ставам богатаж, милионер, изобщо не ме интересува”. Прочетох я от чиста любознателност и любопитство. Сега обаче край, седмицата приключи, още известно време. Тя прилича на единицата, следователно има агресия и насилие – мерси. 

Новите цветове

След 2012 година всяка една интелигентност, всяка една висша разумност изхвърля тотално насилието и агресията, край, не работи с насилие. Дойде хубавата осмица – осма чакра, вече новото поколение ще работи с нея – осма и девета. Седма ще я използват още известно време, но на Земята вече се спуска и осмият цвят, осмата нота, осмият ден, осмото всичко. Приключи седмицата. И ще ви кажа един малък бонус. Кой е осмият цвят? И аз не го знаех, разбира се, че ми го казаха. И деветият ми казаха, и него ще ви го кажа, щом ми разрешават. Кой е осмият цвят? Аз ще ви го кажа. Става основен, но не като този, който е бил досега. Златният! Ама не точно златният, защото златото до сега е хубав метал, но с нисша вибрация, не интелигентен – дядо Пешо, а не някой от моите приятели. Значи, новото органично злато или онова аз, което съм го виждал, какъвто е ореола, халото на планините, това е едно златисто изключително сияние, жълто почти няма в него, оранжево няма, а е златисто, то става основният цвят. Сигурно някой от вас са го виждали, защото една дами ми каза: “изведнъж се събуждам посреднощ, ръцете ми и цялото тяло блести в една златна светлина – изключително”, така идват, може би някой от вас ме е сънувал, когато през нощта идвам в астралното тяло, то е светещо, може би не – тука няма такъв човек. Но има и те са десетки. Или ако сънувате светия е същото. А сега ще ви кажа и бонус деветият цвят, защото го знам, без да иска Небето се изпусна, та ми го каза и освен това ме подсетиха кой от светиите и апостолите на света го е виждал, не можах да се сетя на момента, ама после викат “кой беше на еди кое си небе качен и какво видя там?”, Йоан Богослов и какво видя: “и тогава видях нещо като стъклено море” – кристалният цвят е деветият цвят, ама не пак такъв като стъкло прозрачно и така нататък, той пак е един специален кристален. Затова мислите ли, че няма никаква връзка като казват, че ще идват на Земята кристалните деца и са започнали да идват – има връзка. Този кристален цвят – то е цвят, наистина е цвят, но той почва да променя и тези цветове, които са, и тогава ще станат извънземни цветовете и на Земята, каквито преди повече от 20 години като пътувах някъде около Земята или из тази Вселена, из нашата Галактика, хайде да не бъда чак толкова нескромен. Там съм виждал такива цветове и им казвам какви цветове има, само че те не могат да се изразят. Сега започвам да виждам такива цветове. Веднъж 60 човека бяхме преди няколко години на Рила, от среща където е над езерата, те му викат великана или великанката, целият великан от край до край беше абсолютно лилав, а Слънцето беше на залез. И аз викам: този цвят съм го виждал не на Земята, сега за пръв път го виждам на Земята. Отвън сме така пред новата хижа, ама доста народ насядали на масата, викам: “вижте го вижте този цвят, скоро я го видите, я не” и то беше преди 20 години. 

Историята как Учителя спасил дядо Игумен 

Така, сега искаш да кажа дядо Игумен как го е спасил Учителя Беинса Дуно или Петър Дънов. Между 50-те и 60-те години на миналият век, аз отивам с един приятел, влизам в един манастир Свети Спас и вътре народ, някакъв празник. Дядо Игумен ме вижда, ама аз съм с голямата брада и голямата коса, какъвто ходих по планината, екземпляр, изкаран от зоологическата, вижда ме и направо при мен. Здрависва се с другият човек, той го познава, здрависва се с мен и вика: “как се казваш?”, викам “Георги Изворски”, “а, Георги, ела тука в църквата нещо да ти разкажа”, веднага в десятката и този моят приятел вика: “върви”, а той му вика “ела и ти”, влизаме вътре двамата, а отвънка народ, курбани, не знам какви работи, шетат в манастира. И той вика: “Слушай, като те гледам, много приличаш на Учителя, ама толкова много. Само малко да ти е по-къса брадата и по-къса косата”, и аз викам: “ами външно ако приличам, може да имам и нещо вътрешно”, той не знае, че съм му последовател, че съм продължител на делото му и така нататък, нищо не знае. По едно време погледна, ясновиждащ, и гледа един триъгълен ореол над мен. Вика: “за пръв път виждам човек на Земята, който го пази не Иисус Христос, а Отца. Това е ореола на Отца”. Аз си мълча. Вярно, само един път съм говорил директно с Отца. С Отца само веднъж, за толкова години дето съм посветен – един път. Нищо не можах да разбера, защото такава мощна беше енергията, само запомних накрая, където каза “Дерзай, Синко”, нищо друго, половин час си говорим, аз като чели ме няма, аз съм се изпарил, нямам съзнание, нямам нищо, как може да запомниш нещо, ама ясно, че ми говореше. Това излезе като хвалба, ама аз не искам да ми вярвате, проверете го, след 10-20-30 години като го можете ще видите, че е така. И вика: “виж, аз съм голям, така да се каже, фен на Учителя, чета неговите работи, знам и т.н., но не смея да кажа официално, защото моментално ще ме изритат, светия синод ще ме уволни, ще ме анатемоса, как ще кажа”, викам “да, абсолютно си прав”, “но ще ти кажа как станах поп. Аз съм граничен офицер, старши лейтенант на границата, командир, имам 50-60 човека граничари, които пазят границата долу на изток, всичко ми е точно. Обаче един ден яздя и обхождам границата да проверявам патрулните двойки на кон. А там едни дерета нагоре надолу. По едно време нещо измуча долу в един дол и коня като се подплаши и аз паднах от него, обаче единият ми крак остана в стремето, а другия почва да се удря, то е една камениста пътека, обаче животното подплашено тича, по едно време успях да си отскубя другия крак, падам и гледам двата ми крака – счупени, нито мога да стана, нито нищо. Обаче до пътеката съм близо, къде минавам, след 10-15 минути минава наряда, защото те видели, че коня няма ездач. Идват, дигнаха ме, закараха ме и от там вместо да дойде хеликоптер да ме вземе или самолет, те от Ямбол ме товарят и отиваме във военно-медицинска академия в София, втори, ден, трети ден и на четвъртия ден, както на мен, една прекрасна, хубава гангрена. Краката са ми се удебелили  и вече стават черно-сини – знам какво е, имал съм и на двата крака гангрена и на двете ръце, Слава Тебе Тати, Благодаря ти от сърце – и докторите идват и викат: “момче, тука до 24 часа трябва да ти отрежем краката, утре си на операционната до колената, защото след това минели над коляното, вече горе над бедрата ще трябва да ги режем” и аз военен като шашнат такъв, все едно че съм под упойка, а те и с обезболяващи и викам добре, съгласил съм се, какво да правя. На другия ден вече събираме екип 5-6 човека, защото това е сложна операция. И аз лежа и през нощта къде мога да задрема, така леко съм си затворил очите, обаче страх и по едно време стаята светна цялата, а съм сам. И свети като слънце, като ден, а е малко след полунощ. А гледам до леглото един старец – бяла брада, бяла коса, обаче свети целият, даже не може да се гледа в лицето, но го видях. И той застана така, почна да ме гали по крачетата и вика: “а, утре няма да им дам тези крачета да бъдат одрязани, ще оздравеят мойто момче, ама после искам нещо от тебе да свършиш” и изчезна, светлината свърши, мигам, викам а бе заспал съм сигурно за една две минути. А аз партиен член, това, дето да ми говорят за Господа, за Бога, за това-онова – не. Знам, че е имало Бог и дявол, ад и рай, нищо друго, ама една друга дума”, защото аз съм социалистическа издънка, кой тогава ще ти казва нещо – никой, нищо, а и при него не е както при мен баба ми и майка ми бяха религиозни, повече знаеха от дядо поп, от ей такъв – колко свещи съм палил, молитви, целуване на попски ръце, нямам думи, поповете у семинарията не са учили толкова, колкото знам. Един ми вика: “Георги, ти нямаш църковна култура”, “да – викам – вярно и не знам Евангелието”, а съм го прочел стотици пъти. Така, вика: “на другия ден ще ме връзват вече на операционната, сложили са ме, 7-8 човека екип идва, събират се, всички хирурзи, специалисти. По едно време, едно момченце, току що завършило стаж, най-младото докторче, отвили ме, съблекли ме, и вика: “колеги, колеги – казва там името на главния лекар и вика – ние ще отрежем здрави крака, те са започнали да минават, я гледайте имат розова кожичка и са се възстановили без нищо” – защото те при надути крака не могат да направят гипс, защото кръвта почва да се разширява и вие си нямате идея за какво става въпрос, целият бях син от горе до долу от съсирената кръв, тя се разнесе от крайниците ми на всякъде, такава гледка и не го пожелавам никого, докато ме разпънат – доктора идва главния и вика “да, да изчакаме колеги, ние не бързаме” и на третия ден бях чисто здрав, а толкова ми бяха изпочупени краката, че няма думи, чисто здрав. И сега, идва главния лекар и ми вика “другарю, старши лейтенант, ние, целият екип имам една много голяма молба към теб. Утре ще те изпишем, ама искаш ли да то дадем два месеца отпуск, взимаш жена си, отиваш на село някъде да се възстановяваш. А как сме ти оздравили краката, никой не знае. Знаеш ли, че ако кажем, че това е чудо, по време на социализма – какво щеше да стане? – сигурно знаете, главният доктор, целият екип, изхвърлен на улицата, а те все военни, пълковници, подпълковници нагоре, край, вече никъде, не могат да си намерят работа като обикновени доктори в най-загубеното село, който е живял по време на социализма толкова, колкото аз съм живял, знае много добре, край, ти си личност, която не може да си намериш работа, защото досието върви с тебе – и те ме молят от сърце и душа. И аз викам да: как сте ме оздравили, няма да се мяркам сума време, болнични и изчезвам. И си удържах на думата. Веднага ме направиха предсрочно, от старши-лейтенант, капитан, вече аз нали, това е геройство, да си счупиш краката на границата, дълг, не знам какво и така нататък, войнство, доста работи имаше по време на социализма и всичко е точно. И така, точно след 6 месеца, пак сънувам идва и вика, аз пак си служа вече, “мойто момче, аз изпълних моята част от договора, сега от теб искам да станеш поп, свещеник” и аз му викам “ама как ще стана, аз съм граничен офицер, член на БКП какъв поп, какъв свещеник, това не може да стане”, нищо, так и замина, викам три дена и забравям. Точно след 6 месеца пак идва и ми вика: “моето момче, да не ставам лош, искам да се уволниш от армията и да станеш свещеник, поп, не ме интересува” и аз рапорт след рапорт, казвам, че ще започна да нарушавам устава и така нататък, разгеле след един месец се отървах, обаче отиваме си на село с жената и от ТКЗС-то не ме взимат на работа, досието върви след мене, изключиха ме от БКП, Българската комунистическа партия и край. Обаче той ми каза “отиваш в светия синод” и аз отивам в светия синод, те ми викат “какво има бе момче”, аз съм на 30 и няколко години, викам “ами искам да уча за поп”, секретаря вика “чакай бе, ти колко годишен си”, толкова и толкова, “ама ти ни за духовната академия ни за семинарията не си, за никъде не си” – обаче виж Бог как работи – и вика: “подай тука, напиши нещо молба, остави си автобиографията, документите и си заминавай”, след един месец ме викат и казват “ние направихме един тримесечен курс за попове”, събрали 7-8 човека от цяла България и “в този бърз курс си назначен”, след три месеца бях поп”, познавам още един поп и знам и селото в Добруджа, който е завършил абсолютно същия курс и аз бях даскал в Добруджа в едно село и онзи каза как за направили за 7-8 човека курс и като съпоставих данните – едно към едно. И вика: “чак след това, мина месец или година, не знам, в селото, където ме назначиха за поп, там в църквата, един симпатяга, така духовен човек ме вика и с него си говорим и като отивам у тях и гледам хоп на стената – моят светия, викам кой е този, вика “ти не знаеш ли кой е?, това е Учителят Петър Дънов, Беинса Дуно”, “а ти знаеш ли каква история имам”, аз не я бях казвал на никой, “той ми спаси краката и той ми нареди сега да стана свещеник и поп и затова съм във вашето село” и после му го разказах”. Това е цялата история с подробности. 

Силвина: Това е един пример за изцеляващ сън, който показва и нещо интересно. Значи, в повечето психолози твърдят, че в съня виждаме само неща, които сме срещали като информация, като образ, познати неща, които ума съчетава по някакъв приказен образ. Но тук се вижда, че това не е точно така и това важи за пророческите сънища, където наистина виждаме неща, които просто не сме ги срещали, няма къде да сме ги срещали. 

Понеже времето доста напредна и тук хората помолиха след около половин час да сме се подготвили да напусним и заради това да попитам какво предпочитате, как да продължим, дали с медитация, дали с въпроси? Иначе доста още може да се каже наистина за сънищата. 

Лечебни сънища, те може да лекуват от зависимост, просто когато дойде времето този човек да бъде излекуван чрез сън, чрез присъствие на дух, който приема форма на някой учител, най-често. Стотици са хората, които писаха, че са сънували Георги по най-интересен начин, а истината е, че Георги не пътува астрално при всички хора, за да им внушава определени сънища, а просто това е една проекция, духа приема тази форма, понеже този човек е най-подходящ, посланието ще стигне най-добре и точно при него, понеже той възприема като авторитет този образ. Но разбира се има и случаи на астрални такива посещения

Георги: така е, като обещая при някой, отивам лично, това е другата страна. Но иначе не мога да се разделя всяка нощ на 150-200 места да бъда, това са проекции. 

Силвина: Има сънища, които ни лекуват от наши желания и страсти. Примерно еротичните сънища, което пак е начин душата да преживее, което наяве не може да го преживее, дали е подтисната или човекът е стресиран, само напрежение. 

Във висшите астрални нива, на сън може да станат чудеса

Георги: Сега нещо важно ще ви кажа. Значи, обучението, което всички преминаваме при сънищата. Когато съзнанието е наистина обикновено посредствено съзнание, там не могат да станат чудеса. Но когато започнеш да се издигаш по високите етажи, там се чувстваш насън чудотворец. Значи, може да преминаваш през стени, може да направиш нещо, което е чудо, или да спре едно животно или някой други работи или да спреш една армия. Армията идва и иска да завладее този град  и ти само с мисъл я спираш, излизаш, един жезъл, нищо, “стоп” – спира. Това са чудеса, които стават, но това са във висшите астрални нива, обикновено другите не могат да преживеят такива. Значи, почваш ли да правиш чудеса насън или да можеш да имаш такива чудотворни способности, да летиш донякъде и да го усещаш много ясен, много явен и цветен сън, това показва, че ти си във висшите астрални нива на обучение. Това само исках да ви кажа. 

Пророчески сънища и предупреждения

Силвина: Общо взето хубаво е човек да разпознае какъв точно сън е неговият. И след това евентуално да тръгне да тълкува. Хубаво е когато имаме пророчески сън да го разкажем на човека, който това го касае, защото той затова ни е даден. Духа е приел, че ние сме най-добрият посланник за този човек, най-ясно ще приемем посланието, най-точно ще го предадем и ние просто трябва да си изпълним ролята на посланика, когато има пророчески сън. Знаете за Едгар Кеиси, спящият пророк, когато при него идва човек с даден проблем, той насън е виждал точно разрешението на проблема на човека и му го е предавал съответно, за да се оправят нещата. 

Но може да се говори и за тълкуването, за това как да се настроим, така че да можем дори да управляваме съня, има тук доста предписания, които може да се кажат. Може да продължим на Писател да си говорим за тези неща. 

Георги: Значи, неведнъж са ме спасявали, но понякога съм имал глупостта да не изпълня онова.. Примерно един път леля ми каза да не карам колата за един месец, вика “няма да караш на 10-ти май и на 30-ти май автомобила”, на 10-ти помня, ама на 30-ти май забравих, колата не иска да запали. Друг път пък баба ми се яви, и вика: “Георги ти мислиш с този, този, този там да ходите да летите, няма да ходиш да летиш”, викам “бабо, как няма, аз съм си приготвил работата, колата ми е готова, делтапланера е качен отгоре, само изкарвам от гаража и пердашим горе”, така се развали времето и почна да духа гръбен вятър, че никой не можа да излети, а сутринта времето чудно, понеже съм учил агрометеролозия, викам времето днес ще е хубаво, на обяд – край. Приключи курса, тогава значи, когато ти не искаш, но не ти е писано да се пребиеш, но обикновено могат да ти дадат така доста неприятни усещания, нали, ако не слушкаш.

Силвина: а в сънищата има и предупреждение и е добре да го разпознаем. Това не е просто някакъв кошмар или нещо, това си е типично предупреждение за нещо, което трябва да променим, да предприемем, ако касае само нас, ако касае други хора, да им го кажем. Класически пример за това е фараона, който сънувал глада в Египет с кравите в Библията и той съответно предприема мерки, за да не умрат хората на Египет от глад. Има сънища, които ти дават мисията буквално. Виждаш се в много сънища, това е другото, когато се повтарят, значи това е много категорично послание вече, трябва да му се обърне внимание. Вижда се как ти говориш пред хората – “бре, мен ме е страх да говоря пред хора, не мога, фобия, това си е невъзможна работа”, обаче ти се дава отново, отново и отново. Много вероятно това да е точно това, за което си определен да бъдеш. Или пък си купуваш билет за някъде насън, това също е насока за някаква промяна в живота ти, че той трябва да поеме в някаква различна насока, нова посока. Много различни неща са, но най-важното е, че езикът на сънищата е символен и той е конкретно за човека, който сънува. Попринцип тези общи тълкувания в съновниците дават някаква ориентировка, но е добре човек сам да визи като сънува змия какво значи тя за него, какво идва да му каже по този начин, даже може да напише много неща, примерно сънува змия, те означава това, това, това за мен и едно от нещата, от значенията е посланието, което идва със съня. 

Георги: сънувал съм този сън за вълците, дето беше толкова оригинален и толкова истински, където няколко дойдоха да ме нападат, уж приятелски, приятелски и после хоп, добре че намерих една гега яка и точно в муцуната, всеки един и ги пратих на местата им веднага. И викам: “а умирихте ли се сега”, а то това показа, че имаше един спретнат колектив, който работеше против собствената ми личност. Така ли? Татко ми даде тази тояшка, защото нямах нищо и изведнъж гледам една тояшка до мен. Значи, инструмент, да ги сложа всички на местата си и тогава кротнаха. Нищо, напротив, аз винаги съм доброжелателен, мил, деликатен и т.н.. Ако иска някой да стане гуру, да стане адепт, да стане духовен просветител, нямам нищо напротив, напротив много са дошли около мен, учат се, стават и заминават, и ми се обаждат, питат ме, да, идеално. Но когато започне да работи завистта, тя не е добра, може да им го простиш, но отгоре, Бог прощава, но кака карма не прощава, а на нея и е дадено властта, само Бог трябва да и каже лично “няма да пипаш това момче, той е влезнал в правия път”, а иначе си мълчи и тогава трябва да си изкараш, така да се каже, наказанието от А до Я, защото природата и кармата ти дава винаги точно каквото си извършил, нарушение спрямо природните и божествени закони, толкова присъда, колкото ти се полага, нито ще ти даде повече, нито ще ти даде по-малко. Но ако виждаш, че през това време човек, както в затвора започва да се оправя, осъден за 12 години, пускат го за 10, същото е и Бог вика на кармата: “дъще, момчето тръгна по правия път, стига му толкова, спирай” и хоп изведнъж става чудотворно оздравяване, защото си видял иконата, а то не е иконата, ти си се поправил. Е, “ама една чаша изпих от еди кой си извор и ми мина”, ама нито е чашата, нито е водата, нито е от нещо земно. Това е волята на Всевишния, волята на оня дух разумен, който всичко командва, ясно, че на неговото. Но ние започваме да свеждаме нещата до материални неща. Съня е нематериален, това е истината. Той е най-добрият учител. Изпитват ни, както казах, и денем и нощем и под някаква форма ще дойдат. Когато ние не може да чуем, насън идва човек, наш приятел и случайно някой те среща, както нашият посланник едно време в Индия, детето му заболява от черна жълтеница и той решава да го изпрати в Москва, тогава бяхме близки с Москва по време на социализма и както си върви по улицата, изведнъж го спира един индиец и на чист български език му вика: “Г-не, не изпращайте детето в Москва, защото няма да се прибере от там, аз ще ви кажа къде да го изпратите. Има един адепт, който живее на един хълм, завеждаш го и му оставяш детето и той ще го излекува. Единственото, което е, то и ти да се събуете и да се изкачите по хълма” и той казва: “да, така направих, но вяра трябва да имаш”, като отидох и адепта вика: “оставяш ми го за две седмици, детето е на 12 години, и няма да се интересуваш за тези две седмици”, “след две седмици отивам, събувам се, качвам се, взимам си го, напълно здраво, само леко бледо и викам “как те лекува”, “държа ме в тъмната стаичка отзад в колибата, той беше отпред на светлината и не знам колко време беше, сигурно един-два дена””, а 12 дена са минали, видяхте ли какво е направил – абсолютно истински светия. Значи, среща те на улицата и ти казва “недей да летиш, смени си смяната за самолета” на един мой приятел, пилот, вика “аз като се смених – самолета не падна, иначе щеше да падне с мен. Една възрастна жена ми каза на центъра на София, обаче я послушах”, така че човек трябва да гледа белезите

Силвина: Много често сънищата, които са на наши желания и страсти са така облечени, че един вид някой много важен човек ни казва нещо и ние си казваме “е това е пророчески сън, авторитет ни го казва, значи така е”, обаче като човек се вгледа, този сън всъщност е плод на наши мераци, така да се каже и това, че някой авторитет в съня ни се е появил и е казал “а бе направи това, това и това”

Георги: ако не е добро. Значи, преценяваш, заради това трябва да имаш дар на различаването

Силвина: или то е много относително добро – зло, или нещо да направиш, което не е характерно за твоят морал и твоите вярвания. Друго, последно, може би, за съня, че вследствие на сънища, много от изобретенията са направени, много музикални произведения са написани, много красиви стихове, въобще човечеството има един огромен напредък вследствие на това, че получава тази инспирация от сънищата си

Георги: още няколко минути и трябва да напускаме прекрасния район. Ето го Небето, по-добър манастир, по-добра църква от тука няма, ако знаете колко същества ни слушат 

Ако не можем да си спомним съня – инструменти 

Приятел: какво правим, ако не можем да си спомним 

Силвина: ако не можем да си спомним, има техники. Значи, това е като едно опъване с лък. Представете си един човек, който опъва лъка. Първо, трябва да имаш цел като опъваш лък. Искам това, искам ясен сън, искам да си го спомням. И второ, намерението, което опъва лъка трябва да е подплатено с цялата ти душа, с цялото ти същество, да изяви това желание. Нали това е може да се каже всички видове намерение, възнамерявам нещо. Да, ама възнамеряваш, сетиш се веднъж. Примерно, казано ти е, че трябва да казваш молитва всяка вечер или да казваш определени неща всяка вечер или всяка сутрин, но ти не го правиш, или пък ако го кажеш така от няма и къде, искам еди какво си, а пък истината е, че трябва да вложиш съществото си в това намерение. Другото е да бъде достатъчно продължително, има една йогийска практика, която закодираш водата, която пиеш преди сън, отпиваш от тази вода и всяка вечер ти казваш на водата или казваш на себе си, но водата приема информацията, след което отпиваш от нея: “Аз искам да имам ясен сън.Искам да имам пророчески сън. Искам в сън да ми се даде отговор на даден въпрос.” Това нещо го казваш и когато се случи достатъчно пъти и съзнанието ти е готово да приеме посланието или е кармично разрешено ти да имаш определения отговор, тогава идва информацията.

Георги: за всичко има два хубави инструмента, които трябва да ги прилагаш. Те са вяра и воля. Непоколебима вяра и непреклонна воля! Така действат, че грешка няма. Утре, ако искам ще имам най-новото БМВ-е или ферари. Утре. Ще дойде един милионер  и ще каже “а бе Георги, чудя се какво да ти подаря една година, кажи какво искаш най-сетне”, ама после знаеш ли колко има да ме бият. Само ще се кача да се снимам у него и край, толкова, или едно кафе, отварям вратата, бяло, лъскаво, позирам и край, повече ни ферари нищо няма да се види, не че няма да ми го изпълнят. Значи, човек трябва да внимава какво си пожелава и на яве и на сън. Значи, има едно будно състояние на сън, когато знаеш, че спиш или дремеш, постигнеш ли това. Много често в планината като бях карах със седмици, не можех да се отпусна да спя, винаги знам. Ето това е, после вече като слязох тук в тей наречената цивилизация, трябваше ми сън да спя и да си почина, защото съня наистина е едно отпочиващо, това е наистина една реална почивка, отпуска се всичко, иначе клетките са непрекъснато под напрежение и трябва наистина да си на нивото на някой от великите адепти, за да не се състаряват и толкова да си чист като него, иначе няма начин, щом се храни с Е-та или нещата от супермаркетам, ясно е, че не може да бъдем такива

Силвина: значи, доказано е, че хора, като Георги, те не изпадат в дълбоката фаза на съня, понеже тя е най-възстановяваща от тялото, но когато съзнанието е чисто, организма няма нужда от това, просто те спят за кратко с видения, почти винаги с пророчески сънища 

Георги: и в почти будно състояние. Един беше изкарал 13 дена или 12 без сън

Силвина: Тони Райт – 11 дни без сън 

Георги: но това вече е при екстремна ситуация, като те набучат със железа – няма денем, няма нощем, всяко шаване – болка, е как ще заспиш – няма да заспиш. 80 денонощия и след това още около един месец, след като ми извадиха железата и почнах да се възстановявам пак няма сън, защото то инерцията е много голяма и чак тогава започнах.. кое ми направи впечатление? – започнах леко да задрямам на обяд между 2 или 3 часа. Силвина вика, да, не е добре, не е добре за другите, на мен тогава ми идва една лека дрямка и се отпускам, година и половина всяка сутрин съм си отварял клепачите с пръсти, недай Боже никому, с пръсти така ми тежат, буден съм, аз не мога да си отворя с мускулите на очите клепачите, не е шега и година и половина не можех да си отспя като започнах да спя. Значи, най-напред започнах между 2 и 3 часа лека дрямка през деня,  минаваща може би 2-3 седмици и почнах по същото време през нощта между 2 и 3 и после може би още 2-3 седмици, докато почна да се възстановява. Вече като спах 2 часа викам ура, 2 часа – голяма работа, а 3, 4, 5, 6 и вече нормално. Но наистина на един адепт му трябва да спи 4 часа и повече той и да иска не може да спи

Силвина: ами да си пожелаем да имаме красиви детски сънища, които имахме в детството. Няма да имаме време за медитация, която е много красива, може би да я направим след някой изгрев на морето, сега сме на Писател за още 2-3ри дни и да си благодарим от сърце и душа с много любов

Георги: благодаря ви, че бяхме заедно, слава на Всевишния. Всичко започвайте с Бога и завършвайте с Него, сега ще ви кажа епиграмата, дето е написана у нашата кръчма, тя е полуморяшка, там пише така “С Господа напред, всичко е напред. Без небесни татко и небесна мама, казано накратко, всичко е измама!” Благодаря ви!

Cart Overview