0

123-те грехове и отговора на ангелите на кармата

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=icSn8qPQuj8 


Притча за хижаря и партийния секретар

Георги: Приятели, добре дошли! Да благодарим на Всевишния, че ни е събрал и днес, за да бъдем заедно. Обикновено отдавна не съм имал, тей наречената сценична треска, т.е. леко притеснение, ама на предишната беседа в София и на тази, не знам защо, обаче имам нещо, като всеки един артист, когато излиза на сцената, всеки един певец, когато започва концерта. Една минута, докато набере скорост и докато свикне с нещата. И заради това докато свикна и докато си говорим като встъпление ще кажа една хубава случка от социалистическо време и онези, които са колкото мен, помнят социализма. Веднъж в една хубава планина и в една хубава горска хижа отива един партиен, комунистически, социалистически елит да изкара празничните дни заедно с партийния секретар, който тогава е поне говернатор на една област или първи секретар на окръжния комитет на партията със своя антураж. И преди да започне богатата вечеря, те излизат на разходка и за беда точно главния шеф хваща една странична пътека и се губи на 200-300 метра от хижата. Останалите си отиват, него го няма. “Дайте да го потърсим къде е този човек.” и излизат и един-два часа го търсят. Най-сетне го откриват. Той се върти из гората, не може да намери пътеката до хижата. Те го намират и го завеждат. Хижаря е възрастен човек, от село. него не го интересува, че бил такъв голям партиен служител, за хижаря царя и каруцаря са на едно ниво. Те ще сядат на вечеря и хижаря вика: “А бе слушай, мой човек, щъркела има ей такова главе и ей толкова мозък, по-малко от юмрука и оди до Африка и се връща у наше село и точно на гнездото си каца, а ти от тук не можа да намериш пътя на 100 крачки от хижата, а Господ ти е дал ей такава глава.” Оня само като чул Господ – знаете какво беше по време на социализма – и подскочил, и като започнал не стига, че ругал хижаря, ами и неговите хора, карал им се, искал веднага да го уволни, но в крайна сметка застъпили се някой: “Остави човека е от село, добър е, свестен е, така мислел, така ти казал, голяма работа.” И го оставил. 

Много дълбока и много хубава притча, ама е истина. Значи този човек е със его и се е издигнал от нищото в нещо. На него му е дадена власт, ама той няма акъл за тази власт. Той не може да ръководи, не е роден, не е със синя кръв, не е слязъл от горе. И заради това е прав моят приятел Стефан като е казал: “къде е тръгнало това човечество бе? Още не е произвело един човек, истински.” Не да го произведе, Господ ги произвежда, обаче да го възпита и да го научи да стане човек. Говоря за коренното земно население, а не за аватарите, които тук залата е 90% аватари, които слизат отгоре и са 75% човеци – те са повече, ама тука им взимат тези 25%, за да могат да се приспособят, да се адаптират, защото иначе не можеш да живееш – цитирам Учителя, за да не бъда аз груб и неделикатен, цитирам него едно към едно – между хора със полу-скотско съзнание. 

Дойде време да се плаща Всичко

Ще кажа, че мотива и на софийската беседа и на тази е Духът на здравето и със под заглавие: Без морал, нравственост, чистота – няма здраве. Душевна чистота, духовна. Няма здраве, казвам го. Дойде време да се плаща ВСИЧКО. В смисъл – онова, което сме направили в този живот и в предишните животи. Всички грехове дойде време да се плащат кеш. Няма забавяне. Преди това всички видове престъпници, мошеници, хайдуци, бандити и всякакви – бяха добре, беше разрешено – значи сметката ще я плащат на излизане като дойде сервитьора от ресторанта. Да, ама сега иска да се плаща веднага. Какво става? Гледаш малко и хубаво детенце, още бебе, но с някакви неизлечими болести, които докторите хабер си нямат да ги излекуват и не могат, защото гледат само на едно физическо ниво, а те идват от другаде. Защо? Защото трябва да се плаща този кредит. От малко, но вече е време и да се плаща. И наистина, имало е смъртност, детска, разбира се, аз не казвам, че не е имало. Имало е, но тя е била на село и една трета от дечицата са умирали направо от глад. Няма ядене, отслабне, отслабне, отслабне и си замине. Не говоря и за други болести, на които и медицината не е била много напреднала, за да им помага.  Но сега пред един голям процент болести, медицината е безсилна, защото тя продължава да си мисли за физическото тяло и за видимите неща, а фактически невидимия свят взима кормилото на управлението на кораба. Досега кой го е карал? Ами кораба го е карал юнгата. Капитана си седи в каютата, пие си и вика на корабособственика, обажда му се по телефона: 

Юнгата каквото иска това си прави. Кораба ту се удря, ту излиза. Не става, не може да го кара както трябва. Говоря символично. Юнгата означава материята, а капитана е Духа. А над Духа, корабособственикът е Господ, той му казва. И понеже сега вече Господ е казал да се вземе управлението от капитаните, т.е. от духовните хора, а материята продължава да слиза все по-ниско и по-ниско. Аз напоследък виждам истински чудеса, ама наистина чудеса. Само лекуване на енергийно ниво. Преди години как е лекувал Иисус Христос? Ами лекувал е с енергия. С енергиен удар е възкресил Лазар. Вижте колко е просто. Учителя и всички големи адепти, всички големи лечители могат да лекуват енергийно, което е било чудо за тогава. Сега ще стане нормално и след няколко години изобщо няма да е чудо, но за това трябва – какво? Нов Морал! Нова Нравственост! Нови Етични отношения между хората! Казвам го отговорно, казвал съм го и ще продължавам да го казвам хиляда, хиляда и един, и един милион пъти и ще продължавам да го казвам, докато Господ не ми затвори устата, накрая каже: “Стига, синко, стига си говорил едно и също.” Ама няма начин. Едно и също наистина говоря, но от различни ъгли и по различен начин. Водиш го човека и го водиш във хубавото, но той не иска да върви през хубавия път – ами значи ще минете през гора, блата, това, онова, не знам какви планини, долове, пропасти, докато стигне, защото той иска това, неговото съзнание иска това. Не може веднага да разбере, да проумее и да се издигне. На него му трябват мъки, неволи, страдания, изпотяване. Казвал съм го и пак го казвам и съм го написал в една от моите малки книжки, които им казвам, че са визитни картички – на Земята няма щастие. Истинското щастие е страданието. Изворски е ненормален. Да, както си мисли много народ и благодаря им, че мислят така. Да, ненормален съм, ама съм прав, защо? Защото след страданието идва щастието. Не можеш да си щастлив, ако не минеш през страданието, ама дали в този живот или следващия – обаче хората са нетърпеливи и от тази нетърпеливост идват доста бели на главата. Точно защото са нетърпеливи – не могат да си изчакат нещата. Или закъсняват, ако са много лениви и мързеливи, или избързват. Но 99.9% от хората избързват. Търпението не закъснява. Закъснява нетърпението. Това е пак постулат от една от книжките. Понеже говорим за нов морал. Наистина нов морал. Старият морал и старат нравственост наистина трябва да ги забравим. Ще кажа нещо простичко: Новият морал е да слушаш, да служиш на другите, повече от колкото на себе си. Да, дори и до 2000-ната година, даже и 100 години по-рано, докато дойде Учителя да им каже Новото, дори и още от Христа, Иисус им казва в прав текст, че не трябва да бъдат егоисти. Този егоизъм го възприемаме, че е нормален до 2000-ната година. Сега, Небето иска да ни научи на безкористност и на никакъв егоизъм – просто го забравям. И след това като чета греховете, които са диктувани от Господа, само съм ги номерирал така, както съм сметнал за правилно – това е от мен, всичко друго е от Всевишния. Нагласено и написано в една хубава тетрадка, в която съм ги написал на ръка и след малко започвам, защото, когато ги чуете, помислете и всеки ще разбере кой грях му е бил най-близък. Защото досега не е мислил, че това е грях, ама е грях. Да, грях е и някои подвизи, някои героизми са абсолютни грехове, в които лично и аз съм участвал. Когато стигнем до тези грехове, тогава ще говоря точно по същество и ще си изясня защо хубавия героизъм и подвиг е чист и абсолютен егоизъм. 

 

123-те грехове

Ето заглавието: Пловдив, 20.05.2018, Неделя, 11.00. 

Писал съм го, когато съм писал греховете. Те са диктувани и направени тука черно на бяло. 

Нов морал. Нова нравственост. Нова етичност в човешките взаимоотношения. Грехове, погрешки, духовни престъпления и постъпки. Какво е греховно и напълно грешно? 

Започвам от грях номер едно, макар че те не са по тежест. Вие ще ги разберете, някои са по-големи, някои са по-малки, но всичко е грехове и тук таме има някоя по-малка грешка или погрешка, но тя не е много малка. 

1) Грешно е и е греховно да пожелаваш да притежаваш, каквото и да е чуждо. 

2) Грях е да завиждаш на когото и да е, за каквото и да е. 

3) Грях е да желаеш неосвободен или несвободен чужд мъж или несвободна и неосвободена чужда жена. 

4) Грях е да подтикваш човека към греховни и погрешни, нечестни, неморални и безнравствени мисли, чувства, думи и дела. 

5) Грях е да лишаваш човека от благата му насилствено или със хитрост, измама и подлост. – Ако доброволно има нещо на сърце и ти даде – да. Обаче каквато и мисъл да ти мине, да искаш да го излъжеш, е грях. 

Привързаност към материални блага 

6) Грях е да проявяваш излишна привъзаност към каквито и да са материални блага. – Ей колко много души, които са преминали уж във Вечността, заради материята, която са оставили тук, виждам такива – Слава Тебе Господи, че ми даде възможност да говоря с преминалите отвъд  – виждам, че не може да се отдели, заради големите имоти. Господ му пуска лъча, идва звезда да вземе човешките души. Пуска един светъл лъч, по който го засмукват нагоре, когато мине 40-ят ден, ама има такива, които остават като блуждаещи души в земния периметър, само защото не могат да скъсат с материята и да отидат при Бога и при светлината. Те са недобрите духове, които са от невидимия свят. Не са опасни за всеки един в тялото, но може да те побутват към недобри дела. 

7) Грях е да си алчен във всичко. 

Желанията, амбициите и страстите

8) Грях е да имаш прекомерна жажда за власт. – Тука само ще отворя една скоба и ще кажа нещо. Понеже чух наскоро един колега говореше, че желания не трябва да има и както казва цялата източна философия – никакви желания. Будисти, свами, никакви желания да нямаш. Не е така. Желания трябва да имаш, защото без желания, ние не може да се развиваме. Човек не може да еволюира. Особено на Земята. Кое е опасно? Твоите желания да станат амбиции. Амбицията е горе-долу силно желание, ама изключително амбициозният човек вече превръща желанията си в страсти. Има ли страст – всичко е загубено. Абсолютно пагубно. Тази душа за мен е загубена. Искаш на всяка цена да станеш депутат. И както казва народната поговорка – “и през трупа”. Какви ли не далавери, какви ли не измами, какви ли не подлости правиш, само и само, за да се добереш до политическата власт. И това, ако не е грях. Значи не е грях, когато веднага от желанието може да се откажеш, или Бог те отказва по различни причини. Събирам, събирам, събирам сума време пари, за да си взема една моторетка. Най-проста, най-малка, 50 кубика, беше балканче. И тамън съм събрал сумата и съм си избрал едно втора употреба. И по едно време един приятел идва, чупи ръце, закъсал: “жената ще ме напусне, трябват ми 500 лева” (или 1000 лева каза) и аз го гледам и какво да го правя, викам: “ето парите”. А то седи. Обаждам се на собственика и му казвам:

Да, обаче му обяснявам. Той ме разбра. Викам: 

Чак след една година успях да си купя едно такова за 200-300 лева. Тази история ще я продължа след малко. Но ето тогава Бог не ми разреши чисто и просто да взема тази материална вещ. То нищо не е, все едно едно колело. 

9) Грях е да величаеш непрекъснато своите способности и заслуги, най-вече за увеличаване на материалното си благосъстояние.  – Тука ще направя тази разлика. Когато с меркантилна, комерческа и користна цел се изкарваш по-голям католик от папата – това е грях. Но аз и дядо Пешо се лъжем в кварталната кръчма, вечерта на гроздова ракия и шопска салата. И дядо Пешо вика: 

И аз почвам да му вярвам на дядо Пешо. Сега той без никаква корист, чисто и просто си ме лъже. Значи чисто и просто ние си се омайваме взаимно. И аз му говоря за летящите чинии, че съм летял в 10, а съм летял в 8 да кажем. Ама викам: “а, тези последен модел”. Мига така, прави се, че ми вярва и аз се правя, че му вярвам и всичко е точно. Няма користолюбива цел, няма нищо. Черпи ме – той един път една ракия за мен, една за него. И после аз. Всичко е точно. Това е. 

Трябва да преценяваме нещата и много добре да познаваме. Затова говоря в последните 20 беседи или предпоследните. Дар на различаването  – какъв е човека. Веднага като го погледнеш, да му усетиш душичката. 

10) Да обичаш себе си безгранично. Това е абсолютен егоизъм останал у човека от животинското царство.   – Ще обичаш според трите завета на Господа. Първия е да обичаш Господа повече от себе си. Да обичаш ближния като себе си. Третия да търсиш съвършенството, както казва Учителя. Или както казва Иисус: Бъдете съвършени, какъвто е Отец Ваш. Значи оня, който го виждам само, по-малък или по-голям егоизъм, но и малкия егоизъм е останал от животинското царство и големия егоизъм. Човек трябва да бъде напълно безкористен. Но е много трудно. Това е също като изобщо да премахнеш ревността у човека, но като стигнем до ревността ще кажа. 

11) Грях е да лъжеш и клеветиш, който и да е и за каквото и да е.  

12) Грях е да проповядваш и да привличаш хора към разни особено лъжливи религиозни, духовни, окултно-езотерични  и всякакви философски учения и течения с единствената цел – пълна материална изгода за себе си и за своето обкръжение – Това напоследък, особено като навлезе демокрацията в България, виждам как нахлуха секти, течения, работи, духовни, окултни,  източни, западни – напълни се тука и главата ми бръмна. Добре че изобщо не обърнах внимание на нито едно, макар че ги обиколих. За какво?  – ами да видя. Отивам при тези евангелисти и викам на пастора: 

Ами то имало 50 дестинации, 50 опции само евангелисти. Всички секти обаче ти говорят горе-долу за едно и също. Можеш, ако искаш имаш свободното право да се приобщиш. Значи, сам, ако се чувстваш самотен, има много самотни хора, които отиват в такива организации, дори и секти да са и им е добре. И аз наистина поддържам тази линия – щом ти е добре, значи там ти е мястото. При който режим ми е добре, той е моя режим. Значи, при която партия аз съм добре, член на тази партия, и аз съм много добре – това е моята партия. Друго не ме интересува. 

13) Грешно е да използваш чисто фантазьорство, лъжа, лъже-факти и лъже-информация за собствено облагодетелстване или за облагодетелстване на каквото и да е общество и на какъвто и да е колектив.  – Чисто и просто ползваш мошеничества на корем само и само ти и твоите хора да се издигнат нагоре. Ама какво общество, пратия, ама независимо, даже да е държава. Грешно е, греховно е, грях е. Дори и да работя за държавата и да изкарам съседната наша държава, тя да е в ущърб, тя да има щети, а ние да сме на далавера – българите. Абсурд. Човек трябва да бъде справедлив – дойде това време, принципа на справедливостта слиза отгоре.

14) Грях е чрез пряка или косвена лъжлива информация да лишаваш от благата, когото и да е. 

15) Грях е да клеветиш, хулиш, осмиваш самия себе си, повече отколкото си в действителност, т.е. да се самобичуваш  – много обичах да се самонаказвам, то било грешка, ама от къде да знам. Един път, понеже не можах да си направя мотоциклета, който тежеше 200 килограма, го бутах може да ви изглежда приказка, 37 километра – за наказание. Не се шегувам. Затова такова ми е името, фамилията и затова стоя тук. Кой се е самонаказвал така? Ама това е самобичуване. Било грешка. Ама от къде да знам. Най-малко със 100 лицеви опори се наказвах някой, ако обидех нещо или нещо станеше и аз го проумеех. 

16) Грях е да използваш клевети и лъжи от всякакъв вид, открити и скрити, към когото и да е и за когото и да е, включително и към себе си. Този е подобен на другия, обаче не трябва да лъжеш себе си в никакъв случай! Трябва да си абсолютно честен! Но да знаеш до къде, да не искаш да се надскочиш, защото когато искаш – това са желания, които стават амбиции, накрая страсти и големи грехове. 

17) Грях е да окриваш правдива информация. Краде някой, виждаш, обвиняват го човека. Ти знаеш, обаче не отиваш да кажеш. Грях е. 

18) Грях е да измисляш несъществуващи факти и доказателства. 

19) Грях е да лъжесвидетелстваш към когото и да е и за каквото и да е и както и да е. Това е първата част. Запомнете – да не лъжесвидетелстваш против ближния си – деветата Божия заповед. Продължавам: включително да не злепоставяш и животни, приписвайки им ненаправени лоши постъпки, с цел наказване на животното или отнемане на живота му. Много голям грях. Лъжеш: “твоето куче ме охапа”, само защото то лае, дразни те, не можеш да спиш и искаш оня да го застреля. 

Историята за кучето и гъските:

Така, ще кажа един интересен факт тука. Дано ни стигне времето, моля се Богу. 7-8 ловци от нашата махала отиват на лов – птичи лов, откриват го края на август. Един червен сетер, ирландски птичар, тича и оня го води млад, за пръв път ще го извежда на лов. Оставят си колите до крайната къща на селото и хващат баирите, горички, поляни. Отиват, там има яребици, гургулици, гълъб, пъдпъдъци. Връщат се привечер от ловния излет. И какво откриват? На 8-те коли, които са наредени там – и четирите гуми на всяка една са надупчени и са легнали долу. Надупчени с най-проста селска желязна вила. И трима четирима яки селяни стоят до колите и ги чакат. Какво става? Те казват: “Чие е това червеното куче, където ей там лежи”. А онзи го е пуснал  и той изчезнал и го няма целия ден. Те го търсили, викали го и той казал: “той ще се прибере сигурно до колата, защото е свикнало в кола да се вози, там ще ни чака”. И то вярно чака до колата, ама така далеч. И селянина вика: “Еми елате да видите какво направи.”. Едно стадо гъски – 30-40 големи гъски, за 15 минути, докато излезнат, ги е удушило всичките и цялата поляна е със перушина. И стопанина казва: “взех вилата и понеже не знам точно коя кола е и на кой е кучето – надупчих всички – осемте коли”.  И оня “хък-мък”, ама те пипнали пушките, ще го стрелят. Как ще го застрелят човека. Да, напълно нормално в една нормална земна държава. Какво става по нататък. Това е неделя, неделен излет. Викат приятел – вдигат от масата гумаджията, където е на вулканизатора. Оня стар човек, не иска. “Почваш да ни правиш гумите цяла нощ.” През това време докато чакат – един техен приятел отива, кара гумите, докарва. Пито-платено. Оня вика: “Гъските?”, “Ами какво да ги правиш гъските, ти си ни пукнал гумите – край.” Осъждат кучето на смърт, извеждат го до края на корията и го застрелват. Истински случай. 

20) Грях е да се занимаваш с клюки и одумване и да имаш излишно нездраво любопитство. 

21) Грях е да обсъждаш и преценяваш, когото и да е, за каквото и да е  – уж за негово добро. Можеш да преценяваш човека, нямаш право да оценяваш. Само Господ има право на оценка – за характера на човека, за духа и душата на човека, за оценка, не за преценка. Преценка – гледам го този, имам дара на различаването и викам: този е мошеник, този е егоист, този е хайдук. Преценявам, може и да казвам. Но не му казвам. Ако е за негово добро, може и да му кажа, но поне за себе си мога да направя тази преценка. 

22) Грях е да не удържаш на думата си и на дадените обещания

23) Грях е да лицемериш и двуличничиш 

24) Грях е да се опитваш да се харесваш на всички с цел духовно и материално облагодетелстване 

25) Грях е да защитаваш и да държиш за непристойни неща, и да казваш на бялото – черно и на черното – бяло.

26) Грях е да даваш лъжливи сведения – със или без заплащане. 

27) Грях е да крадеш, каквото и да е имущество. 

28) Грях е да похищаваш човека. 

29) Грях е да използваш невнимателно вещи, предмети, знаци и ритуали, които се използват за магии и чародейства. 

Ще ви кажа, че невнимателно се използват от човека, защото той просто не знае и е невежа. Макар че сега има ръководство за магии. Леле, ако влезеш в интернет, ще станеш един наистина голям магьосник, не мога да кажа маг, макар че има и бели и черни магове. Ще ви кажа, че най-простите неща, семейни, които са, които стоят на масата непрекъснато, един такъв дявол като мен може да ги използва и за магии и за далавери. Да. А какво е това? Най-простата свещ, църковна или нецърковна, запалена. Най-простото огледало – зависи къде седи и как. И най-простата сол. 

30) Грях е да насилваш човека и да го отвеждаш от семейството му без изричното негово съгласие  – уж за негово добро, а ти самият да си воден от користни подбуди. 

За това има толкова много примери. Само мога да спомена, че ти навиваш близък, познат човек: “а бе остави жена си”, защото ти я искаш, обаче тя е женена, не е свободна и затова му казваш така. И той човека почва да си мисли, почва да си внушава, почва да вижда дребни неща и накрая се развеждат. И след един месец оня се жени за жена му. А защо? – Това са задните мисли. 

31) Грях е да отнемаш и присвояваш без разрешение не само материални блага, но и чужди идеи, изобретения, откривателства, творчески замисли, културни и научни достижения и така нататък 

32) Грах е да крадеш и губиш чуждо време. 

Голям грях, но хората не го усещат. Има разлика – виж Господ как е казал – да крадеш и губиш. Краденето е едно. Да крадеш, наистина, когато ощетяваш човека. Иначе му губиш времето, той пак нещо може да направи, може и да не направи. Но краденето на времето е когато той е наистина зает и му е ценно, това е кражба и е грях. 

33) Грях е да не плащаш на човека изработеното. 

34) Грях е да караш персонала си да работи извънредно, дори и да му плащаш за това. 

Грях е. Пред Бога се пише всичко, и най- малкото се пише. 

35) Грях е да се стремиш съзнателно да ощетиш човек. 

Без да искаш може да го завлечеш. Ама съзнателно е абсолютен грях. 

36) Грях е да лишаваш животни и дори растения от полагаемите им се грижи, или от храна, вода, торове и т.н. 

Само с едно изречение ще кажа един случай на моя комшия. Работеше в зологическата градина на София, вече не работи и защо го изгониха. Обаче понеже докарват хубаво и ново месо на лъвовете, а той ги храни и с по 1-2 кила ги ощетява всеки път. Един лъв днес трябва да яде 15 килограма да кажем, той 2-3 килограма, или 5, ако има гости си взима. А животното седи гладно. Най-сетне го хванаха, след една година или две и го изхвърлиха.  Казвам, истински случай. 

37) Грях е да ползваш чужди вещи без разрешение или откраднати такива, особено ако знаеш, че са откраднати. 

38) Грях е да използваш стихиите – земя, вода, въздух, етер, огън, за магьосничество и чародейство. 

Защо Господ е продиктувал този грях? Тей като вече хората,  които останем на Земята, ще бъдем направо чудотворци. Ама чудотворец е едно, а чародеец е друго – един е бял, един е черен. Това може да се каже. Значи, да ползваш стихиите, може само за твоето оздравяване и излекуване, с лечебна цел. Затова ги има в малката ми прекрасна книжка, която е “Озарения по пътя”, за да може да те изцели, да те излекува – чудесно и наистина е показателно и мощно. Но оня, който знае да използва стихиите – не е добре. Голям грях е да използваш стихиите за магьосничество и чародейство, т.е. за недобри неща. 

39) Грях е да слагаме неимоверно високи цени на продаваните стоки и да крием дефектите им, както и да не казваме на клиента негативните страни на предлаганите услуги. 

Всички, които се занимават с производство, работа, бизнес, търговия, да внимават в това и то много да внимават. 

Крадени вещи

40) Грях е да съхраняваш крадени вещи, когато знаеш, че са такива и да окриваш крадеца. 

41) Грях е да не връщаш на човека откраднатата вещ, когато той си я познае, а ти самият дори да си заплатил за нея. 

Имах един комшия, който си позна помпата в другия комшия, но той я е купил от битака. Той е чист човека, не му я е откраднал от двора, обаче понеже има белези и е ремонтирана и той си я позна. Добре, че са съседи и се разбраха. Вместо да даде за нова 300, 400, 500 лева, оня я е вземал за 20,30, 50 лева. Но той си я познава и му я върна. И аз му викам на този: “даваш му я и не искаш нищо” и той вика: “ама как така, аз дадох някакви пари за нея”, “Господ ще ти върне” и все пак оня го беше черпил и му беше дал 10 лева. 

42) Грях е да делиш с крадеца откраднатото. 

Историята за човека, удължавал срока на годност на стоките

43) Грях е да удължаваш измислено срока на годност на стоките.  

А какъв блестящ пример имам за това, идеален, сега ще ви го кажа. Имам едно съседче, Огнянчо, голям автомонтьор и професионален шофьор, кара голям камион. И като закъсам нещо с колата и ми трябва някакъв  уред, инструмент, отивам при него, иначе много блага душа. Работи във цех, склад, някаква голяма фирма и разкарва сладкарски произведения по хранителните магазини. Идва по едно време и ми се оплаква и вика: “а знаеш ли, болят ме венците, почнаха да ми се оголват зъбите, какво да правя”, “слушай, има един лек, идеален. Ти така или иначе си пиеш непрекъснато, ама ти си по твърдите течности. Ще жабуркаш сутрин и вечер устата по 5 минути с домашно червено вино. Понеже има много голямо количество витамин C, заздравява венците.” Това е истина, лек е, знам го от лечителя Димков. Обаче не можа да ги оправи, ходи на зъболекар и продължава. И аз викам: “Ти нещо да не би да се занимаваш с химикали, защото на мен ми се оголеха като бях едно време, нямаше помпи и аз съм смукал бензин с маркуч от резервоара и без да искам ми се напълни някой път устата, плакна се, обаче това са петролни деривати. От нафтата е по-слабо, от бензина е по-лошо”. И той вика: “Ее, а ти знаеш ли какво правим в цеха тези дни. Шефа е докарал един, два, три тира със сладкарски произведения някъде от запада, на които им е изтекъл срока или почти им изтича, те са вкарани. И ние с коресилин (дериват като ацетона) чистим старите цифри и слагаме нови печати, шест месеца още.”. Така ли? Ами Огнянчо след една година вече нямаше зъби, а работи допълнително, той е шофьор, отива там да изкара някой лев. Сега е с ченета, които в нашата кръчма им казват кастанети. Това беше примера за незаконно и мошенически удължаване срока на годност 

44) Грях е да даваш пари за поддържане на пороците – свои и чужди – алкохол, наркотици, цигари, хазарт, проституция и т.н. 

45) Грях е да насилваш длъжника си по какъвто и да е начин и да вземаш лихва за заема, който си му дал. 

Ами ти не си банка. Макар че имам един такъв случай, един мой познат, който плаща с лихва, онова, което е взел от един негов човек. 

Богатите и бедните

46) Грях е да крадеш имущество, за да го раздадеш на бедните.
Досега не се смяташе за грях, защото познавам и съм гледал още като дете, два филма имаше за едни много благородни западни войводи, разбойнически или хайдушки, или революционери да ги наречем – Вилхелм Тел и Робин Худ. Взимаме от богатите и раздаваме на бедните. Ама това не е твое. Независимо по какъв начин е забогатял богатия – не те интересува, само Бог може да му го вземе. Щом му е дал, значи има защо. А бедния значи трябва да си бъде беден, болен и нещастен обикновено. Ами да, трябва да плаща, трябва да се осъзнае и ред други работи. Този живот му е даден такъв, защо аз ще променям съдбата. Съдбата е еволюционната програма на Господа за този и за онзи. Да, може да помогнеш на човека, не че не може да му помогнеш, но разумно. Не може един бедняк да го изкараш и да го направиш богат мъж, защото и тебе ще те завлече в бедността. 

Кражба

47) Грях е да крадеш имущество и да го унищожаваш по какъвто и да е начин, с изгаряне, разрушаване и други, с цел наказание. 

48) Грях е да крадеш обратно своята открадната вещ, дори и да е от крадеца. 

Щом крадеца я е откраднал. Имах една много хубава въдица. Имаше белези по въдицата и аз обикалям язовира. И викам на оня: “Людмиле, на тази въдица, точно на снадката ми има изписани инициалите” , “айде де, то много въдици, аз съм си я купил”, “как бе, струва 1000 лева, как ще дадеш, знам, че нямаш пари”, изважда я и вижда: Г.К.И. – “пише ли?”, пише, ама то вътре на снадката и не се вижда. Както и да е, щастлива развръзка, защото ми я върна. А той си попипва. 

49) Грях е да правиш магии, заклинания, чародейства върху чужди вещи или върху такива, които мислиш да продадеш или подариш. 

Това е изключително голям грях и той се връща. Прави един кръг и се връща при този, който се занимава с това и не искам да съм на неговото място. 

50) Грях е да се преструваш на беден, болен и нещастен, за да се добреш до материални блага. 

А много клошари ли са, просяци ли са, се преструват. 

51) Грях е да съставяш хитри договори със цел измамване на другата страна. 

52) Грях е да правиш опити да извадиш човека от неговото материално благосъстояние 

53) Грях е да си избираш приятели само с меркантилна и користна цел. 

Ами мога да кажа смело, че ако не 100, не 90, не 80, ами 60% така контактуват. 

54) Грях е да имаш прекомерното желание само да взимаш блага и никога да не даваш. 

55) Грях е да правиш съзнателно аборт, ако си бременна жена, независимо по какви съображения. 

56) Грях е да съветваш или караш жена да прекрати бременността си по “естествен” или изкуствен начин. 

57) Грях е да лекуваш болен човек само за пари, дори и да не си сигурен в диагнозата и в самото лечение 

58) Грях е да имаш студено и безсърдечно отношение, ако си лекар, лечител, знахар към който и да е и какъвто и да е пациент. 

59) Грях е да откраднеш съзнанието, т.е. да си причина за отнемане разумността на някого, независимо по какъв начин. Това е най-големият и абсолютно непростим грях, който се казва Откраднат Живот. 

Прошка няма. Този, който се занимава и прави това – отива на старта. Не става това, на което съм стъпил, това е дърво – по-висша материя. Отива до камъчето и още по-ниско, до кал (затова казват, че човека е направен от кал). Остава като разумна клетка. Започва нова еволюция – милиарди и милиони години. 

Само ще ви кажа нещо, за да знаете. От пеперуда и насекомо докато станеш човек има 15 милиона земни години. Подписвам се като го казвам. 

60) Грях е да бъркаш в душата на човека със зли, пошли, жестоки мисли, чувства, думи и дела. 

61) Грях е да разделиш насилствено или чрез измама съпрузи. 

62) Грях е да се жениш и омъжваш само по сметка без капка харесване и обич. 

63) Грях е да водиш разгулен и празен живот. 

64) Грях е да флиртуваш непрекъснато, с когото и да е, за да се харесаш на всички, с крайна цел облагодетелстване. 

65) Грях е да имаш прелюбодейни, развратни, блудни,  еротически мисли, чувства, думи и дела. 

66) Грях е да водиш безполезен, несмислен живот, изпълнен с вечно недоволство, ругатни, псувни и пошли думи. 

Така е казано, така съм го написал.

67) Грях е да се отнасяш с пренебрежение, насмешка и неуважение към Бога и природата. 

И междудругото, сега нямам такива близки хора, но познавах такива хора, на които не им върви и на рода им имаше доста тежка карма. 

68) Грях е да изневеряваш, по какъвто и да е начин и по каквито и да е съображения. 

69) Грях е да осъществяваш сексуална връзка с човек от същия пол, сексуални връзки с животни, да си в еднополов брак, да го одобряваш или да участваш в осъществяването му. 

Миналия път бях доста подробен. Всичко това са содомски грехове, содомия или римски, както ги наричате. 

70) Грях е да пропагандираш, поддържаш или озаконяваш, ако си властимащ безсъвестни, противоприродни, противоестествени и небогуугодни действия, постановки, постановления и прочие. 

71) Грях е да склоняваш момичета и жени към проституция. 

72) Грях е да имаш необуздана ревност. 

Само за последните два-три месеца, ама най-случайно казвам, чух поне три случая има, може да ги проверите във полицията, гръмната любимата и оня се гръмнал или се застрелял. Може би преди седмица или две – пак чух, ама не обърнах внимание къде, какво и как. Жената беше спасена случайно, а и мъжа беше се прострелял, ама беше в кома, дали се е оправил, не знам. Необуздана ревност. Няма начин човек да не ревнува малко или много – така е. Господ прави хиляди години опити да премахне, това е порок, това е нисша страст. Дори животните имат ревност, миналия път говорих в София. Следователно, няма съществени резултати. Тук-таме някой вече е излязал от положението, след като е изпитал много големи страдания и е разбрал, че наистина трябва да стане свестен човек и да не ревнува, но те са на стотици – хиляди – един. 

73) Грях е да прелюбодействаш чрез кръвосмешение. 

Това са пак содомски грехове. Това е със всички, които имаш родствена връзка – като се почне брат със сестра, баща с дъщеря, майка със син, а бе каквото се сетиш, дори първи, втори, трети братовчеди – кръвна връзка като имате – е грях. 

74) Грях е да се присвоява правото на Бога върху живота по какъвто и да е начин. 

75) Грях е да се посяга на живота на човека, каквото и да е извършил. Всевишния дава живота, Той го и отнема. 

76) Грях е да се убива човек, дори и по негова молба и дори и медикаментозно. 

Никакво участие в това 

77) Грях е да се прекъсва живота на  човека, дори когато е в кома. 

78) Грях е да упражняваш пороците си, когато си бременна жена. 

Ами той плода може и да си замине от това 

79) Грях е да не се грижиш за детето си. 

80) Грях е да възпитаваш детето си в ненавист към когото и да е и за когото и да е, както и в груб атеизъм 

81) Грях е да притесняваш, когото и да е и по какъвто и да е начин, особено по-слабите. 

По-силния може и да се защити, ама по-слабите… Макар че по-слабите, когато  ги притесняваш и слабия издържи на притеснението, Господ идва и дава всекиму според заслугите. На него бонус – хубав. На притеснителя – да не съм на негово място. 

82) Грях е да тровиш душата на дете или възрастен човек по какъвто и да е начин. 

Филми, книги, работи, слухове и така нататък 

83) Грях е да доведеш човека до убийство или самоубийство

84) Грях е да съкращаваш живота на човека чрез непрекъснат тормоз. 

85) Грях е да използваш електронни, психотронни, механични и всякакви технически средства за психо-атаки и въздействия върху съзнанието на човека, независимо по какви съображения. 

Дори и по научни. Науката иска жертви – после ще стигна до това и ще говоря какво иска науката и какво не иска. 

Ето и едно, което е повечето погрешка, отколкото грях, ама аз съм го писал тука: 

86) Грях е да се преуморяваш от работа. 

Еми преуморения човек не може да мисли – той не е човек, той е машина, той е робот. 

87) Грях е да си жесток не само към хората, ами и към животните. 

88) Грях е да си жесток началник и ръководител 

89) Грях е да унижаваш и се гавриш с човека, който и да е той, какъвто и да е той и каквото и да  е извършил. 

Отварям скоба, ще ви кажа една случка. През време на Великата френска революция, Марат (ръководител на масите) лежи болен. Изведнъж една хубава дама с един голям букет иска да влезе при него. А против него е направен заговор. Влиза с букета, бодигардовете проверяват отвънка за оръжие – няма – пускат я вътре. Тя вади от букета една кама и я забива в сърцето на Марат, който през това време я гледа и и вика: “Добре дошла”. Това е хубавицата Шарлот Корде. Естествено, че на другия ден я осъждат на смърт и отива на гилотината. Гилот е вече измислил гилотината, няма да се мъчи палача. Гилотината пада от високо – 300 кила нож, долу реже, една кошница. Палача си изпълнява работата. Както е с маската, отива, хваща за косите главата, която вече е паднала в кошницата и и удря един шамар. Съдът веднага го осъжда да се лиши от длъжността да бъде палач, гони го. Защото казват: “честно е, плаща за това, че е извършила престъплението, но не може да унижаваш и да се гавриш с човека, защото той има една субстанция от себе си от Бога”, у кого повече, у кого по-малко. Самия Господ ми каза: “Синко, когато обиждаш някого, гавриш се, унижаваш го – всичко това  ме огорчава мен, защото това е насочено към мен”, затова към нито един човек нямам право да кажа, че е лош, мога да изброя какво е направил – лоши постъпки, ето като хубавицата Шарлот, лоши мисли, лоши чувства, лоши думи и дела, но да кажа, че е лош, аз не си позволявам – няма лош човек, защото е направен по образ и подобие Божие. А иначе може да е жесток, може да е всякакъв, може геноцид да прави  – какво, не ме интересува. И пак ще ви кажа още нещо, всичко е Божията воля – първата, втората, третата. 

Гроизъм и егоизъм

90) Грях е да спортуваш или участваш в опасни спортове или игри, където има много голям риск и голям процент смъртност и осакатяване. 

Сега ще ви кажа защо е грях. И аз не съм го знаел. И аз съм участвал в това, защото първите летателни апарати бяха 3-4 тръги и едно платно и бяха толкова некадърно направени и съм си рискувал живота, но тогава можеше – до 2000-ната година. Ще обясня след малко защо е могло. Да, аз съм авантюрист, много обичам авантюристите, много обичам онези, които рискуват, много обичам  смелите, обаче не и егоистите. А 90% са абсолютни егоисти, които искат да направят подвиг, героизъм и да останат за поколенията. И защо? За какво? След като ти си тръгнал и може да си пожертваш живота, когато е само за твоя живот. Аз се връзвам за делтапланера. Нямам място, където да не съм чупен. А ще ви кажа, че преди години, когато направихме първото преброяване в България, аз бях между първите 10, даже между първите 5 – 111 бяхме, точно след 10 години, откакто делтапланеризма се развиваше, от които една трета загинаха, по различни начини, от които две-трети бяха изпочупени, нямаше човек без травма. Аз лично съм карал до института за бърза медицинска помощ не веднъж и двaж колеги, най-малко да си счупиш ръката, или ако се счупят и двете ръце, се чупят и двата крака, по-малко няма. Лично на мен двете ръце и единия крак, понеже съм по-голям дявол от другите. Значи, това е руска рулетка. Играеш на руска рулетка – завърташ барабана на револвера и буф. Ами всеки полет за мен беше руска рулетка с онези първобитни неща. Сега искам да ви кажа, осъвременени, направени парапланерите, делтапланерите – всичко е точно. Има десетки, хиляди спортисти в целия свят – тук таме има някой смъртен случай, броят се на пръсти и да не говоря,  има ли осакатявания или счупвания – малко са, процента е много малък. Даже с катастрофите е много по-голям. Да, нека си летят. Но не можеш само заради изкачване на един връх, да те пишат, че е подвиг или героизъм. Уважавам смелостта и авантюризма, но когато Господ ти дава сигнали, трябва да се съобразиш с тях. Но това е пълен егоизъм – да отидат, десетки хора да те търсят – спасители, които си рискуват живота  по въздух и по суша. Ами десетки, стотици пъти шерпите са изкачвали всички върхове и никой не каза, че са велики, че са направили подвиг и героизъм. Да, някой си изкачил върха. Тази сутрин за късмет , транзистора само го пускам в 8 и чувам от втората наша експедиция за изкачване на Еверест, чувам един, който честно каза, и аз тогава го разбрах момчето. Пита го журналистката: “Ами как, нали ти си победителя, ти какво изпитваш” , каза: “еми нищо, абсолютно нищо, нямам и спомени вече, нямам нищо. Аз накрая като се качих, не се качих, аз допълзях, нямах мисъл, нямах чувства, нямах нищо и след 10 минути тръгнах да слизам надолу”. Благодаря на този мъж и ще му стисна ръката за честността – това е. И от тримата – единия остава горе, естествено, и още едно момиче от тази втората експедиция през 2004-та година, остава малко по-ниско. Пак се разделя със живота си. Всеки един спасител е много по-велик от всеки един спасен. Казва го Георги Изворски и се подписвам и с двете ръце и с двата крака. Това ли е героизма. Аз ще ви кажа какво е равно на героизма и то на истинския и какво е истински подвиг. Бог обича смелите, верните и постоянните! Прекрасно! Ти си смел, обаче ти на какво си верен?  – на егоизма си, защо не си верен на Господа, защо не си верен на обществото, защо не си верен на една голяма идея или в името на някаква голяма кауза. Постоянството  – постоянен си, че искаш твоят егоизъм да излезе на повърхността на водата. Ще ви кажа, че имаше в това село, в което и аз бях прост селски даскал, една женица, която се пенсионира – 40 години тя учеше в нашето училище, не съм бил тогава там – децита от 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми клас, прогимназията и за 40 години изкарва 10 набора и те бяха 2 паралелки по около 20, 30, 40, 50 човека максимум да са били. Тихо и мирно ходи и със истинска любов преподава на тези деца. Бях свидетел. Тази жена е направила подвиг, защото е постоянствала. Значи е била вярна и е имала смелостта да издържи, аз нямах. Значи смелостта – ще тичам срещу картечницата, обаче толкова време да върша едно и също е абсурд. Но аз точно заради това на нея и свалям шапка. И никой не написа за нея един ред – никъде. За един, който е бил като мене, защото и аз щях да бъда същия сега, и да кажа неразумник, за да не кажа малоумник, защото това е правилната дума. Отивам, рискувам и с мен са ангажирани толкова много хора, които после да ме обгрижват. О, по-голям егоизъм от този не виждам, не виждам. Искам да ви разчупя черупката на съзнанието и да погледнете от друг ъгъл, не от собствения си, а от горе, от вънка поне. Да, има хора, които няма да ме обичат, както и миналия път казах големи истини и сега пак казвам. Не мислете, че аз не уважавам, не харесвам и не обичам тези хора, но човек трябва да има премерен риск и да знае много работи, а сега ще ви обясня защо. 

Значи, до 2000-ната година, географските открития, всичко трябваше да се върши с много мъки, много изследвания и много жертви. Колко летци са се опитвали тогава а прелетят океана от Америка до Европа но Линдберг успя да го прелети за 36 часа и стана герой на Америка, много други са си платили с живота. Тогава е било разрешено да се жертваш и да правиш такива големи рискове, защото човечеството още е било по изследователския път. Сега е много по-просто, след като материята заминава, т.е. става по-ниско от Духа. Духа се дава на човека заради това. Мислите ли, че един адепт, който си седи тука сега до мен и си пием кафето и аз му казвам: “Какво е времето на Еверест?” След три секунди е там. Седи си до мен, обаче замълчава, само си затваря очите и ми вика: “от горе минават облаци, мъгла е”. Ами отиде и го видя. Ами защо трябва да се качваме, за да доказваме нещо – има технически средства, защо трябва да измислям, защо трябва да продължавам. Ама силата на човешкия дух. Силата на човешкия дух е да бъдеш духовен. Затова се казва дух. А не да бъдеш материален и сега, когато е дадено, Господ ти отваря третото око, а след време ще започне всеки един от нас да има и способността да се телепортира. Ако сте чели достатъчно източната окултна литература ще видите, че там се виждат на непристъпни върхове – хора. Как са отишли? – телепортация. И понеже натам отиваме, вече виждам аз, че изобщо не е необходимо да проявяваме такива героизми. Да, има още такива хора, които разбира се тези личности ще бъдат светли примери за тях, но за мен  – вече не. Преди 30-40 години – да. И на мен ми харесваше това, да си рискувам десетки и стотици пъти живота. Слава на Бога, че няма място, където да не съм чупен и още не знам си и какви работи, обаче ме остави жив, защото сигурно му трябвам. Онези ги прибира. 

Исках тук да ви кажа и една случка много интересна имам. Един близък голям планинар, не е алпинист, ама е от тези запалените планинари – по върховете ходи. Вика: “Една късна есен, долу е добре, ама горе е виелица. Хвана ме точно на върха. Мъгла и виелица и не се вижда нищо. От всички страни са пропасти, само където се спускам така надолу, обаче не виждам, беше затрупано със сняг. И аз си помислих тука ще остана. Край. Не мога. Не смея да мръдна вляво, в дясно. Чакам. А долу ми е палатката на равното. Обаче как да стигна до нея като не се вижда нищо. И изведнъж от нищото пред мен се яви един човек -маратонки, дънки и едно леко  лятно яке. Аз съм с качулка и яке. Той само ме погледна така и вика: “охо, доста си закъсал, върви след мен”. Тръгва и аз след него. Спря пред палатката ми и вика: “ето ти палатката, няма да излизаш, докато не съмне, ще има виелица, ето ти и една ябълка.”, даде ми една ябълка и вика: “най-напред трябва да опознаеш собствената си планина като собствения си дом и тогава почваш да се катериш по чуждите планини”” а това не е чужда планина, тя е в България, ама неговата е Средна гора, един баир, един хълм. Вика: “съмва, прибирам. В палатката има хранителни продукти и термос и газово котлонче.  Тръгвам за хижата надолу. Времето се оправи. Беше понатрупало сняг. Слизам долу и хижаря вика: “о, аз мислих, че си си заминал още оня ден”, и аз викам: “как оня ден”, “неделя нали се качи, ами днеска е сряда, как изкара ти”, “не знам, като упоен, изядох само ябълката, той ми каза нищо друго не яж”.  Когато няма кой, Господ изпраща един ангел да те прибере, но той е заслужил човека. 

91)  1.10.54

Това е грях, да си злопаметен, обидчив, горделив, избухлив, отмъстителен, клеветник, злобен, гневлив, проклинащ. Грях е да изоставиш човека в трудна ситуация опасна за живота и здравето му. Грях е да издаваш смъртна присъда на затворник ако си съдия и да искаш такава ако си прокурор. Грях е да отвличаш деца и хора за откуп или за наказание. Грях е да отнемаш живота без причина на каквото и да е животно, освен ако е животоспасяваща друг човек или при собствена защита. Грях е да не почиташ, уважаваш, и да се грижиш за родителите си. Но питам Господа за това, викам: „Тате, грях е, ама те като не искат да те виждат?“  „Добре, синко, пиши, това е добавено от мене, редактирах го: Грях е да не почиташ, уважаваш и да се грижиш за родителите си, освен те самите ако не искат да прекратят отношенията си с теб по различни причини“. Това съм го добавил аз. Грях е да не уважаваш и да не помагаш на възрастните хора. Грях е да не уважаваш братята и сестрите си, освен те ако не искат да прекъснат връзките с теб. Грях номер сто: да си мислиш, че родителите ти са длъжни да се грижат за теб, когато вече си пълнолетен. Да, грях е. Грях е да не се грижиш и да не мислиш за подрастващото поколение. Грях е да не си милосърден. Грях е да мързелуваш, лентяйстваш и да живееш на гърба на другите. Тоест, по паразитен начин. Грях е да не даряваш материални блага и да не проявяваш благотворителност, когато имаш тази възможност. Ако нямаш, да, но ако имаш. Грях е да не си благодарен. Грях е да си мислиш, че всичко е даденост и без труд, работа и усилие можеш да ползваш насъщния. Грях номер сто и седем: грях е да не уважаваш и почиташ съботния ден, като ден на вселенския разум, ден на добродетелите. Не ден като деня, почита се Господа чрез тоя ден и доброто, което е в света. Тоест, добродетелите. Той затова е даден, един ден просто да мислиш и този ден е най-подходящия, събота. Да мислиш за добрите неща и да се опитваш да ги правиш. Грях е да си мислиш и почиташ земните, религиозните, духовните, светските и властимащите институции, органи, организации повече от живата природа и от самого Бога. Грях е да не познаваш, да нарушаваш и да забравяш десетте божи заповеди и трите божествени завета. Одеве ви ги казах. Обичай Господа повече от себе си. Обичай ближния като себе си. И търси съвършенството. Обаче един е, който ги обединява: Търсете първом царството божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се предаде. Цитирам Евангелието и то обобщава. Грях е да се кълнеш, особено в лъжа. Грях е да се молиш на Бога и да обещаваш, че ще направиш нещо добро, а когато той изпълни желанието ти, забравяш всичко и не изпълняваш нищо. Грях е да призоваваш Господа Бога за свидетел и помощник в порочни, тъмни и безобразни дела. Грях е да споменаваш непрекъснато името му, с меркантилна и користна цел, за издигане, в каквато и да е духовна, религиозна или светска йерархия. Грях е да проклинаш някого и да използваш божието име. Грях е да обсъждаш, осъждаш, преценяваш и оценяваш божествените дела и божествената воля. Грях е да молиш и искаш нещо от небето, без да си го заслужил с чистота на мислите, на чувствата, на думите и на делата. Чисти дела. Правиш нещо и викаш: „Господи, ето това аз направих!“ Откраднеш нещо, продадеш го, вземеш парите и ги носиш на църквата. И викаш: „Ето“. Грях е да се изкарваш по-праведен, по-вярващ и по-свят отколкото си в действителност. Грях е да не обичаш, да не уважаваш, и да не благодариш на Всевишния за всички блага, духовни и материални, които непрекъснато ни дава. Грях е да не си признателен на твореца и да не му отдаваш славата и възхвалата, които той заслужава. Грях е да се покланяш и цениш идоли, изображения, икони и каквато и да е вещ, религиозна, духовна, окултна и прочие, повече от живите неща, направени от природата и от твореца. Грях сто двадесет и едно: грях е да обожествяваш когото и да е или каквото и да е, повече от Господа Бога Вседържителя. Да, по време на социализма, всички партийни секретари бяха светии. А Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Илич Ленин бяха богове,Светата Троица. Така беше. Затова комунизма си отиде и социализма тоже. Грях е да се молиш и контактуваш със сили, които не познаваш. И грях сто двадесет и три – точно толкова са сто двадесет и три – грях е да нямаш истинска, жива, непоколебима и вечна вяра в единния, всеславния и всемогъщия Господ Бог, създателя на всичко видимо и невидимо. Сто двадесет и три неща ви прочетох, ако ги правите, няма здраве. Няма! Който и да е от тях. Има още много и по-дребни, но дребните са погрешки, които могат да се изправят. Сега ще дам думата на Силви, тя може да ви каже един чудесен пример точно за греховете. Няма да представям книгите, те ще се представят сами. 

Силвина: Да, за съжаление, времето наистина пак не ни е много. Надявахме се на малко повече, но. Така, тази сутрин четях, търсех нещо, което да ме вдъхнови. Защото когато ще говориш, много е важно това, да имаш вдъхновение. И това, което се появи беше едно нещо, което казва Учителя Петър Дънов за греха и за злото. Той казва: „То е като циментова каша в която ти стъпваш или не стъпваш. Ако имаш дара на различаване, не стъпваш.“ Ето, знаем сега за всички тия неща, които Георги ги изброи. Знаем нещата, между другото когато човек знае, тогава грехът е много по-голям. Това го виждам от опит в работата ми. Хора, на които помагам, които се молят за да им се прости даден грях, заради който всъщност е дошла и болестта. И след като небето е положило усилие, след като аз съм работила, след като се правят ред неща на този човек да му бъде помогнато, той отново прави същото. Аз на това му викам „рецидив“ на грях. Значи, толкова явно се вижда как се случват нещата. Наскоро имаше един човек, който имаше грехът мързел. И помогнахме му, нещата се подобриха, каквото имаше там със здравето. Проблем беше белия дроб. След няма и две седмици, отново се свързват с мен тези хора и какво откривам? В белия дроб, астрално същество, което когато е проникнало, толкова силно е ударило белия дроб, че се получава пропадане на органа. И тогава лекарите, има една диагноза, която за да се намести се прави специална операция и така нататък. Той дори казва: „Аз го усетих как стана. Просто изведнъж както си лежах, нещо ме удари и от там нататък не мога да дишам“. Просто много явен пример. Много други примери има, за съжаление за това. Та значи, от нас зависи, особено когато знаем. Това сега не знам, някой може да се е разсеял някъде, да си каже: „А, това не ме касае“. Но ние вече сме го чули, значи, вече знаем. Вече знаем, че това нещо го има. Вече знаем, че цимента, който е кашата на цимента, е тук и ако ние стъпнем, тогава плащаме малко повече отколкото ако не знаем. Това са си вече мои разсъждения, какви варианти. Учителя просто споменава тази картина и това много ми хареса. Човек може да стъпне, да се осъзнае бързо и скоро, да излезе, да се поизмие, и продължава в следващи опитности. Защото нещата са безкрайни. Минаваш един урок, веднага се дава следващ урок, още по труден. Някой ще попита: „Докога така?“ Докато се доближим до божественото съзнание. Но има хора и това са хората с кармични грехове, които стъпват и там си остават. И тогава трябва да дойде някой с, как се казват тия машини дето разбиват бетон, за да ги извади от там. С канго. И тогава нещата са доста по-трудни, защото минава и време, и отговора на духовния свят идва и той е много явен. Защото болестта всъщност е когато ние прекъснем връзката с Бог, когато стъпим в греха по един или друг начин. Това исках да ви кажа и това е много важно. Всъщност как работят ангелите на кармата за да ни направляват да станем по-разумни и по-добри? Те работят не само със здравето на човека, а по всички направления. Истината е, че всеки, всяко едно същество, създава енергийна нишка с нещата, за които мисли, с хората, с които общува, с хората, за които мисли. Наскоро разбрах за един пациент, че всъщност само когато той си мисли за мен и аз мисля за него, тая нишка се възобновява и аз усещам неговите симптоми. Това много лечители не го знаят най-вероятно, че тази нишка трябва задължително да се прекъсва след работа с хора. Защото се чудиш какво е и защо е. Та всяко едно същество, всяко едно разумно същество създава такива енергийни нишки дори с виртуални неща, аз и моята работа, аз и моя бизнес, аз и моето куче, аз и каквото се сетим виртуално, било то някаква идея, нещо за което ние сме насочили мисълта си. И съответно и това нещо връща към нас някаква енергия, този човек или тази идея, или този егрегор дори връща към нас. Това са прави и обратни канали. И точно на тези прави и обратни канали, ангелите на кармата поставят едни енергийни тапи. Които са три вида. Едната тапа, тя е най-силна. Това са астрални същества, които различни видове са, които по някакъв начин пречат отношенията ти примерно с някой човек са много обострени, много натегнати. Откривала съм, най-силното такова същество, то се нарича Луцифер. Просто е на практика невъзможно тия двама човека да се разберат, те само се карат. Другия вариант е да се привлече програма, която е чужда, на завист най-често и на скарване откривам. Някой си мисли за теб нещо и ангелите допускат тази енергия да дойде към теб и да застане точно на тоя канал, който те свързва с това нещо. Примерно ти и бизнеса ти, някой ти завижда, ангелите вземат тази енергия и я слагат на единия от двата канала. И тогава, да се съдереш просто бизнеса не върви. В момента, в който, се открият нещата и най-важното, момента когато човек се промени. Защото нищо не идва ей така даром. Виждам как с някои хора трябва много време да мине за да дойде времето за помощ и за намеса. Явно през това време те си преживяват нещо, нещо се случва, и идва момента, в който помощта може да дойде. И третото се нарича, то си е точно енергийна тапа, една структура енергийна, която също, просто нещата зациклят, няма енергия в това което е, нямаш хъс, да кажем ако е за работа или за нещо. Това си е вече по-слабата енергийна тапа. Като същите тези структури, тези три основно, но и много други има, всъщност проникват в тялото на човека. Първо проникват в енергийното му тяло. Но след позволение на светлата сила, след като си си го заслужил. То ти е като един урок. То няма ей така да дойде, да те обсеби нещо, да се случи каквото и да било, ако ти нямаш погрешка. Не винаги става въпрос за грях обаче. Много често има и кармични отношения, които не са уравновесени между двама човека да кажем, и тогава, единия от тях, по-често и двамата, си получават някакви такива неудачи, които пак са за някакъв урок. Въпреки, че те самите по себе си и двамата човека са чисти, нямат грехове. И такива съм откривала. Наистина са доста рядко обаче. Тук ще се подкрепя, защото това, което наистина разболява е точно това проникване вече във физическото тяло. Значи първоначално е в енергийното, човек се чувства леко замаян, световъртежи, главоболие, неадекватни моменти и така нататък, много изморен, губи концентрация. Ред симптоми има, които показват, че нещо в аурата, че вече има някакъв пробив. Но когато този пробив вече навлезе във физическото тяло, тогава вече започват същинските болести. И ще се подкрепя с нещо, което си припомних онзи ден от Учителя, за това навлизане на духовете във физическото тяло на човека. Така, кратък цитат е това: „Духовете ни завземат чрез прозявката и гнева“. Георги не каза за греха гняв, за мен този грях, понеже го виждам в много, много хора, какви поражения оставя. Наистина това е най-разрушителната енергия, която просто ние я излъчваме, съответно привличаме астрални същества свързани с енергията на гнева, било то духове гневни или други. Поставят се енергийните тапи на различни места в тялото и структури, и човека е болен. И защо, и кой ми е виновен нали? Но това е абсолютен грях гнева, не е само емоция, за мене е грях. „Духовете влизат чрез прозявката и гнева. Първите не са толкова опасни. Това са етерните същности. Но все пак затуляйте си устата когато се прозявате. Но при гневно състояние, когато разсъдъка спре да действа, духът се изтласква вън, тялото става празно. И в такъв момент може друг дух да се загнезди в кръвта, което мъчно после се изгонва. Лошите духове, които са те обсебили могат да излязат с пост и молитва, сила и знание. Пост и молитва. Сила и знание.“ Наистина със сила и знание, с пост и молитва доста трудно, човек трябва наистина много да постоянства, за да може да стигне особено в дълбочина.Защото когато болестта проникне вече във физическото тяло, тези астрални същества проникнат в органите, а недай си боже вече в тъканите и на още по вътрешно ниво на клетъчно, молекулярно и така нататък, там е много много трудно. Наистина е много трудно да се извадят. И поста и молитвата да помагат, но човек трябва да постоянства, сила и знание. Сила и знание за тия неща. Сила използва основно словото и правилното привличане на стихии и правилното назоваване на нещата. Много важно. „След като попаднат в кръвта, казва Учителя, през устата стигат до сърцето и то чрез вените, не чрез артериите. И ако настъпи кихане то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа през устата.“ Тези духове, за които Учителя говори, те са малки астрални същества, тук не говорим за духове на заминали хора, които са нещо съвсем друго. Те по-често само в аурата правят пораженията. И всъщност наистина могат да се разнесат тия неща, да попаднат съответно в органа, който, как да кажа, разхлабена е връзката ни с духа. И където има разхлабване такова или прекъсване на тая връзка, примерно белия дроб, този човек е изпитвал най-вероятно силна омраза, бил е несправедлив човек. И просто съществата от духовния свят, Георги имаше лекция миналата година в София за това, за всеки един орган какви същества отговарят, как се поддържат енергийно нещата и така нататък. И когато ние чрез нашите погрешки и грехове прекъснем, съществата се оттеглят от нас и вече не ни помагат, тогава всъщност се допуска и ангелите на кармата влизат във владение и започват да работят по техния си начин с човека. Разрухи на бизнеси, които какво да ви кажа, на империи, при нас идват и такива хора. И се чудят откъде? И откриваме примерно грях магьосничество, кармичен разбира се, е ми няма начин. Живеем в това време кармично, когато всичко, всичко се плаща. Да не говорим за болестите и така нататък. Много важно. Болестта си отива когато човек започва да се моли. Значи хората очакват, че лечителя е човек, който трябва да ги спаси или лекаря. А истината е, че спасението е във всеки един от нас. И когато ние се помолим от сърце, но да знаем точно как да се помолим, и точно за какво да се помолим, защото е казано: „Не споменавайте напразно божието име“. Защото когато ти незнаеш и се молиш за неща, които или не ти се полагат, или не са точно назовани, то е напразно. То просто няма никакъв ефект. Молитвата всъщност, тогава се възстановява връзката с Бога и съответно със съществата, които подържат енергийно човека да съществува на земята. И тогава, по един или друг начин идва помощта, на физическо ниво вече. Чуваш, ето например на предната беседа, се появиха хора, които явно беше дошъл момента да се работи с тези хора. Наскоро един човек, който е с мускулна атрофия, жена му разказа, че е изследвала всички хора, които са оцелели от тази тежка, смятана за неизлечима болест, са хора вярвали в Бога. Колкото и абстрактно да звучи това, но това е факт. Тя разказа ред случаи на такива, единия бил пастор, другия бил незнам какъв си. Броят се сигурно на пръстите на ръката, но разбира се за това никъде няма информация. Тоест има я, но не е публична. Иначе в днешно време всичко е достъпно, стига човек да знае да търси. 

Сега, тук Георги ни каза, „Грях има само в човешкото царство“, казва Учителя. Защото се чудех, примерноаз никога не съм си представяла, че мога по какъвто и да е начин, да проявя жестокост към каквото и да било същество. За мен като дете, убийството на мухи беше кошмар. Нещо отекваше в душата ми, което просто не можех да си обясня и пищях, и плачех. И наскоро коментирахме това с Георги и че всъщност хората които са, аватарите, които не са от земната еволюция, а са слезнали тук по една или друга причина, обикновено да помагат или може би някакъв урок да научат, при тях тия тежките грехове просто ги няма. Няма жестокост, няма убийство, няма. Те също грешат обаче. Почти е трудно да се намери напълно безгрешен човек, казах ви. Ако не в този живот, то в някакви по попо предни ще се намери нещо, което този човек е сбъркал. И това е много прекрасно. Между другото, Учителя казва, че греши силния човек, но трябва да си два пъти по-силен за да си поправиш погрешката и да го направиш, разбира се, навреме. Много е важно това, защото колкото минава времето, тези енергийни структури от аурата, проникват все по-надълбоко и все по-надълбоко. И лекарите търсят бактерии, търсят нещо, което то го няма просто това нещо, защото то е енергийно, то е невидимо. Тука Учителя дава и доста добри методи как да се очистим, какви медитации да си правим, обливане с душове, със синята краска, синя лента, дълбокото дишане. Защото основно, казахме, през устата навлизат тия същества и всъщност казва, седалището на душата е в белия дроб и сърцето, така че всъщност дълбокото дишане не позволява. Не само това, казахме колко много други важни неща има за да те пазят ангелите и да не се допусне такова проникване. Музиката, цветята, животните, спасяват човека от греха. Затова спирайте вниманието си върху тях. Нашите котараци, много им се радваме, не че имаме грехове, но защото много разтоварва общуването с природата. 

Така, нещо също много важно, за енергийния двойник, което наскоро го открих. И почти няма човек, който да няма такова изместване на двойника. Учителя какво казва по въпроса? „Двойникът не трябва да излиза на повече от един сантиметър, даже половин сантиметър извън тялото. Защото средата, в която живеем е груба. На какво се дължи нетърпението? На излизане на двойника. Често двойника излиза един-два сантиметра навън, понякога и повече. Щом излезе повече отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи той трябва много да се старае и да се бронира. Мекотата е бронята за човека.“Кога се размества двойника? Когато човек е претърпял физическа травма, пропадания, падания, удари. Когато е преживял нещо много драматично и силно, когато има проникване на астрални същества, казах ви за човека с белия дроб. То буквално влиза с такава скорост и сила, че чак те удря нещо, заболява. И всички тия неща изместват двойника и тогава един от симптомите, казахме е нетърпението, както Учителя казва. Но и ред други неща в тялото се променят, губи се координацията между органите, и тялото просто вече не е тази съвършена система, така както е създадено. А то наистина е такова. Значи, когато се махнат абсолютно всички тези тапи и неща, след като човек се осъзнае разбира се, то се самолекува. Сега работя с един човек с рак, след като махнахме всички тапи, аз си мислех, че и с раковите клетки трябва да работя, но не. Просто тялото вече потенциално се отваря и то започва да работи, да чисти каквото е излишно. Но трябва да му се помогне. И тази помощ тръгва от човека. Заради това казват, лечителя и лекувания заедно, просто няма как само единия нещо да прави, а другия само да чака. Така, още нещо. За прошката. Много важно нещо, което на всеки един, който идва при нас го казваме, сега ще го кажем на всички, които сме тук. Прошката къса кармична верига. Тоест, позволява тези енергийни тапи, които са сложени, направили обратен канал, който имаш с дадения човек, да кажем, да се изчисти. И тогава нещата в отношенията ви просто драстично се подобряват. Това, което Георги съветва е да се случва насън. И така казваме и на всички. Три нощи, ако има хора, с които някога сте се карали, които някога са ви накърнявали по един или друг начин, сещайте се за тези хора. Аз още се сещам за някои от детската градина. Примерно, имаше едно момче нещо ме скубеше. Викам, сигурно има защо, чакай сега от Иванчо да поискам прошка. Знам ли, може в преден живот аз да съм била агресора. И така, това е едно упражнение. Просто преди да заспим: „Господи, свържи ме с душата на Иванчо, за да поискам и да дам прошка“. Много неща насън могат да се случат. Защото преди да заспи човек си задава такива програми и за лечение, и за самолечение, и за много, много неща. Всъщност това е най-подходящото. Казват да се молим сутрин, да тогава наистина енергията е много силна. Но насън всъщност когато душите отиват горе, а Георги казва: „Всички души са приятели“. Тук на земята може да има много роли, да се караме, да се бием, но когато сме горе и това е в съня, те са приятели. И е много лесно, нали, Господи ви среща в съня и се позволява опрощението. Тъй че, това е много важно. Сега, за молитвата за опрощение, дето я даваме, миналия път я раздадохме на всички хора в София. Дали за прошката казах всичко, което е? Много важно нещо за прошката още. Имаше един човек, с който имах много трудни отношения. И преди известни месеци се сетих и викам: „Абе ние на толкова хора казваме как да прощават, какво да правят, чакай малко, аз с тоя човек не съм направила нищо“. И се помолих за прошка. Тежка карма в Египет когато съм била, някакви събития са се случили, и така, и съответно, ответна реакция в този живот, неща, които се случиха с нас. И поисках прошка. След това си измервам да видя до каква степен има ефект, това което съм направила. И ми дава осемдесет процента. Осемдесет процента изчистени кармични отношения. Казвам: „Добре, още какво трябва да направя? Още ли да се моля?“ „Не. Трябват дела“. Това е изключително важно. Значи хората, на пръв поглед човек си казва, той е виновен, той ме накърнява, ето аз съм толкова добър, толкова праведен, всичко правя точно, а той защо така ме тормози тоя човек? Обаче, сигурно има защо. И заради това когато има такива отношения, освен прошката да поискаме от него и да дадем съответно, трябва и нещо да направим за този човек, ако той иска разбира се. В моя случай този човек не искаше, аз обаче опитах да се доближа до него, да му разкажа, да споделя как са нещата съвсем чистосърдечно, че мога да му помогна с един какво си. Той отказа. След това проверих, на сто процента изчистено. Разбира се това е човек, който не срещам често, беше лесно. Но за хората, които са до нас всеки ден, е малко по-трудно. Постоянно да извикваш в себе си доброто, за да правиш добро на този човек при положение, че той. Въпреки че след прошката доста олекват нещата. Тука имаме доста примери. Георги може да разкаже доста примери. Другото е за молитвата. Тази молитва за опрощение, дето я раздадохме в София, тя наистина е изключителна. Тя развързва и такива кармични отношения също. Но се оказа, че специално за греха, той трябва да бъде точно назован. Нещата трябва да бъдат точно назовавани в молитвите. Иначе тези дълги молитви с много думи, съществата горе се чудят: „Той какво иска всъщност? Думи, думи, думи, пет страници, какво иска от мен този?“ Когато точно се назове греха, тогава се опрощават и на този човек започват да му тръгват нещата в една друга посока. Два примера ще ви кажа, защото човек си мисли, че молитвата трябва да е нещо изключително. Единия, с едно момченце, което не живее в България и знае слабо Български. И когато майка му го кара да повтаря молитвата след нея на български, то дори не разбира какво всъщност казва. Но все пак го прави. Оказа се, че да, опростено е и съответно имаше разрешение за помощ. Другия, е един човек, който мускулната атрофия беше толкова напреднала, че той вече не можеше да говори. И той мислено си каза молитвата. И отново имаше ефект. Тоест, идеята не е толкова, важни са и думите, важно е, но то е като намерение. Все едно даваш едно намерение и съответно светлата сила ти помага. Не е нужно да е нещо толкова съвършено казано и написано. Много хора казват: „Как е по-правилно, да са научени молитви или в момента идват?“ За мене е така, което в момента идва е много по-точно. Защото това е езика на твоята душа. Той е абсолютно уникален. И така, това е, което имах да кажа за днес. Не знам дали ще има време за въпроси. Има толкова много интересни случаи и неща, но малко ни е времето.

Георги: Само да ви кажа, от къде произлиза народната поговорка „Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода и трети път стомната се счупи“. Имало едно време, живеело едно семейство един мъж и една жена. Мъжа ходел в гората бил секач, дървар. Жената шетала из къщи, гледа децата, прави всичко. Тя сутрин отива с менците там на извор или на чешмата за вода. Обаче вечерта, имали две големи стомни, като дойде мъжа от работа и тя вика: „Ходи ги напълни виж празни са“. Тоя човек работил цял ден, ама взима и отива. Но той имал един хубав навик. Точно преди да влезе в къщи, горе при жена си, слизал долу в мазата и до бъчвата с винцето имало един пахан. Пахан е глинена паница, един литър или половин, не знам. Пуска, след работа, полага му се на човека, пие една паница и после отива. Обаче когато е по-изморен, пие по две. И отива при жена си, взима стомните, отива, прибира се. Така. Един ден ходел и се връщал, или една паница или две пиел. Ама като пиел две, викал: „Леле, жено, за малко да счупя стомните. Да знаеш как се подхлъзнах там, много вода има около чешмата, кал. Или тука по нанагорното като вървях“. Един ден слиза в мазето, една паница вино, втора паница, вика: „Я, чакай да изпия още една. Нищо ми няма“. Пие третата, взима стомните пак за вода, отива. Връща се без тях и вика: „Жена, счупиха се“. Защо, казвам аз. Същото с бетона. Бетона почва да стяга. Подобно е. Първия път, една паница. Да, горе долу е простимо. Дори не му се замайва главата, върви човека, свършва работата. Две паници. И третия път вече е три паници. Тоя грях, значи, като си стъпил първия път, си се усетил, втория път. Третия път вече като стъпиш, бетона може да те стегне. Значи, виждал съм неведнъж и на мене ми е дадено, ще ви кажа как един път се пребих и се изпочупих. Всички се отказаха, да излетиш с гъбен вятър, това е направо смърт. Обаче съм го правил. Значи, верно не съм бил добре. И веднъж, всички се отказаха, три пъти ако не можеш да излетиш, вятъра не е подходящ, се отказваш. Един път, два пъти, три пъти. Викам: „Аз ще си сляза с парапланера до долу, няма пак да го връщам, раницата и по пътеката надолу. Там на една височина сме, един връх, не много висок, ама подходящ. И викам: „Няма!“ Ето какво е егоизма. Ето какво е мързела. Ето какво е лентяйството и всички останали изброени пороци. И ония викат: „Не бе, това как, о“. Делтапланера, който е дълъг шест метра и тежи около тридесет и два килограма на гръб или по двама или по един, по пътеката съм го качвал и съм го свалял. Но съм бил тогава разумен на моменти. Неподходящо горе времето не може, не се лети. И така. И на дванадесетия или тринадесетия път, не знам, обаче беше повече от десет, излетях и след десет минути вече бях между скалите. Това само искам да кажа. Да внимаваме. Премерен риск. Аз съм наистина за смелостта, за верността, за постоянството, за хубавите неща. Но в крайна сметка наистина трябва да мислим. Защото Бог ни дава сигнали, няма начин, малки или големи. И отначало малко нещо дава, винаги с някакви предмети или някой ти каже нещо, или изгубиш предмет или пари, те предупреждава. И накрая почва да те бие вече по самото тяло и идват страданията.

Cart Overview