0

Беседа на “Големият Бял Аз”

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=XNBFZwM9Dno

Онзи ден дадох един тест и сега ви го давам на всички вас да мислите. Понеже казвам “Тате, зная че ти много обичаш смелите, верните и постоянните” Значи смелост, вярност и постоянство са три от най-важните неща във Вселената. – “Да, синко! На кои принципи отговарят едно към едно?” и аз казвам “Как на кои, разбира се на Любов, Мъдрост и Истина”. И ме пита кой на кой отговаря точно и ми задава един тест, без да ми засича време. Ей, писа ми една шестица с три плюса. Първите десет секунди се подведох и аз, обаче не е това, което си мислех нали. Но след това се сетих и мисля – сега идиоти като мен много, те като мен и аз като тях. Е да, но не е така, трябва да обърнеш нещата и ги наредих. Мислете кое срещу кое е. Има смели, такива ненормалници като нас с лопата да ги ринеш, егоисти пълни – да изкачи този връх или да направи нещо, с мотоциклет да прескочи една пропаст – та да му кажат “Ей, този направи подвиг” или еди си какво. Чисто и просто ненормалник. Смел, но смелостта какво е знаете ли? Смелостта е вече знание. Заради това, може да не ми се случи нищо, но още не е станала мъдрост. Разбирате ли, смелостта може да кажем, че ще премине в мъдрост рано или късно, но за момента е знание само на тези, които само този принцип го спазват, само принципа на риска. Рискувал съм не десетки, сигурно повече случаи, стотици и много повече от истината, живота – какво от това! Защото зная, че всичко е по Божията воля. Или ще ме остави или ще “ритна камбаната”, както се казва в нашата кръчма, едно от двете няма да стане нали. Значи ти вече имаш знанието и мъдростта я имаш. Аз съм помъдрял, значи всичко е Божията воля и ще ме държи или няма да ме държи, край. Но ако скочиш от тук без нищо може и да се пребиеш. Това вече е точно смелостта е мъдрост.

След това какво е верността? Аз зная, че Господ е Истината и вярвам, обаче вярвам на теория. Разберете ме, верността е Истината. Аз зная, че Господ е над всичко – Истината и съм убеден в това – но не го прилагам. Да, зная го на теория и всичко си е точно, но какво иска Бог – онова, което го знаеш, да го приложиш. Само постоянството е истинска Любов и когато давам примера с Ангел от нашата махала, който не е от нашата махала, а от Дружба, а идваше в западна София да гледа онази баба, която абсолютно не му е никаква и ходеше приведена на “Г” с два бастуна. Синът и́ живе на горния етаж, тя на долния, шест години без да я погледне, не дава и на децата си да отидат. Е добре де, а неговата любима замина за Гърция, ожени се за един богат грък и остана там. Значи той трябваше да намрази целия и́ род, включително и майка и́. Е защо този човек я гледа пет-шест години и повече, докато бях там виждах какво прави за тази баба. Отначало всеки ден, през ден идваше, носи и работи и т.н., шест години. Това е постоянството, това иска Бог от нас. Аз ще ви кажа, че не съм бил никога постоянен в нищо и да ме вържат, сигурно ще умра на струга. Ако ме вържат с едно въже и ме карат по осем часа да работя – как, когато не искам да работя! Искам да си жертвам живота на летяща чиния и на скокове, но няма да се занимавам така да седя по осем часа, ами не мога, това ще ме побърка. И въпреки всичко, сега вече ще го направя, защото Господ ми даде този изпит и ме накара една от най-нелюбимите ми работи да върша, работа, която смятах за толкова нисша, толкова долна и как ли не обиждах тези, които я работеха. От година и половина докато не я приех със сърце, докато не я започнах ама от А до Я, точно като най-големия счетоводител всичко да правя, е не ме освободи. Но понеже аз веднага бях светнах и си казах, че всичко трябва да го направя безупречно, перфектно и без да оставя никакъв негатив. Дори на опашки като чаках да изкарам там разни документи за фирмата, аз такава работа не мога да понасям, дори една молба, една декларация не мога да подам, да искам, не че не мога. Бях станах специалист, давах акъл на нотариуса, давах акъл на адвоката и той казва “Е ти ни взе хляба”. Как не, тук трябва малко да имаш акъл, сиво вещество и всякакъв мога да стана, но да искам. Така е, по същия начин научих и паневритмията за кратко време, защото нямах желание, но Господ ми каза. Беше на 31-ви март преди много години и седя, чакаме да свърши и да отиваме да си пием кафето в белия дом, т.е. при Бялото братство и на 31-ви март Господ ми казва “Синко, утре те искам там да играеш вътре в редиците”. Аз как, не, чакам си приятелите да си пия кафето с тях. Втори път “Чуваш ли какво ти казвам, утре те искам там”. Аз не, абсурд, не ми трябва този танц, изобщо не ми се занимава с тази работа, аз седя и ги гледам, но чакам Силвина, не за нещо друго. И Той третия път ми казва “Синко, утре те искам там и Силвина ще те учи, докато те научи”. И аз вече няма на къде, добре. И на 1-ви април станахме всички сутринта рано и пресичаме парка пеша горе където е на “Гео Милев” до зад телевизионната кула, там играят паневритмия. И сега тръгваме през парка и казвам “Абе Силви, знаеш ли какво, имам такова голямо и горещо желание да се науча на тази паневритмия, ей тук ме свива сърцето, ако не вземеш да ми покажеш днес, сигурно ще умра! Искам веднага да започна да уча паневритмия”. Тя не повярва на ушите си и казва подозрително “Днес е 1-ви април, ами ти искаш да играеш паневритмия?” И я питам дали е обещала на някой да играе с него паневритмия, защото играеше там с разни колеги от Бялото братство. Тя отговори, че не си спомня да е обещавала. Казах и́, че искам тя да ме учи. Какво става сега по-нататък, понеже аз съм го казвал един-два пъти този случай. И аз почвам да играя и понеже зная, че възрастните хубави дами, които са много добре запознати с паневритмията, обикновето когато дойде новобранец му правят една полу-приятелска забележка “Я гледай, бъркаш такта…” Обаче какво направихме ние, следния номер: събираме се три-четири двойки и сме накуп и в най-вътрешната част по средата между нас, като гледам, че някой се свива мъж или жена и не смее да влезе, а му се играе – аз му чета мислите – му казвам “Слушай, заповядай при нас тук да играем”. И той нищо няма да каже, защото знае, че му се карат, а като е в нашата група никой не смее да гъкне. И го пазим отпред и отзад. По същия начин викам сега “А смее някой да ми направи забележка”, защото те ще бъдат дами хубави с бели дрехи, така че ще падне и така ще си вирне краката нагоре… И си казвам, че искам това да стане и няма начин да не стане, само една дума да ми каже “Господин Изворски или Георги, ти бъркаш”. Така ли, аз бъркам? Гледам си аз Силвина, но гледам и пред мен Митака, моя приятел философа стои и му казвам “Слушай, ти играй внимателно и не бъркай, защото теб те гледам и със Силвина да бъда в синхрон”. В синхрон както си – в две посоки натам и тук – и ти се раздвоява вниманието, няма начин да не сбъркаш нещо. Особено когато се стигаше до “… колко сме доволни, че в света живеем като птички волни…” и там нали има по-бърз такт, е този такт не мога да го хвана от първия път и бъркам. Ще си счупя краката, бутам се в Митака, той гледа така, но си мълчи. Докато най-трудно научих това, всичко останало за нула време, аз съм гледал толкова много, но не ми се е играело, отвътре не ме подкарва да го играя. Пет-шест месеца, докато най-сетне влезнах в музиката, в такта и започнах да играя така за удоволствие, оставяйки се както по течението. Казвам ви от сърце всички тези работи. Нали все пак не сте случайни тук, които сте дошли. Все сте аватари, все сте апостоли, все сте служители на Светлината съзнателно или несъзнателно, знайно или незнайно, можете да бъдете сигурни. Може да има двама-трима, които сега идват тук и още не са им ясни нещата, но и на тях ще им се изясни. И така се научих да играя паневритмия и играх много. Докато 2014-та година лятото Татко ми забрани като ми каза, че повече не иска да ме види в лагера на Бялото братство. Мога да ходя да си пия кафето с тях, ходя и миналата неделя бях там при варненското Бяло братство и всичко е точно, прекрасно, разделихме се приятелски, всичко си е наред. Но с Рила край, приключихме. И казвам “Е как, сега не ме ли пускаш на 19-ти”. Качвах се често на Рила, но Той не ми даваше да играя, а то на 18-ти е като генерална репетиция август, на 19-ти е точно, още 20-ти се играе и на 21-ви вече се разтуря лагера и си заминаваме. Но съм минал и през тази опитност да знаете. Сега пак някъде като се съберем и като има къде да играем някъде, както сме сега, например утре сутринта може да си играем паневритмия, Силвина може да я изпее цялата, може да я пуснем и на диск, но устройство нямаме. Затова трябва от колата да слушаме и си играем паневритмия, защо не. На розобер сме и играем паневритмия, но да отида официално там повече лично на мен не ми дават, както ме накараха, сега така и ме дръпнаха. Дори и кракът ме боля четиридесет и пет дни, защото мислех да отида да играя, нищо че ми бе забранено. Това е между другото от така, моето собствено житие и биография, което ви казвам, но това е истината за мен и е така. Но паневритмията е чудесно нещо и играйте, тя ви извисява в духа. И сами ще разберете когато вече сте се качили на ново стъпало, на нова стълбищна площадка, защото тя ще ви изведе от едната стълбищна площадка на друга, че повече не ви и трябва ама не ви трябва. Същото, както сега сме се събрали. Това бе на първия наш събор на Белинташ и бе точно на обяд както е сега времето дванадесет и нещо, към дванадесет пристигнахме “Слава на Бога!”, точно на обяд. И им казвам, че небето сега е отворено. И на скалата, където сме там, да си пожелават. След много години една жена ми казва “Георги, не ми вървеше нещо с мъжете и там си пожелах, сега съм женена в чужбина за един богат човек и имам две деца”. Пет-шест-седем или осем години бяха минали и казва, че всичко и́ се е наредило точно както тя си го е пожелала. Помислила си е за мен, че Георги може да е някой омайник, някой Шехерезада, дай тя да си пожелае каквото и́ трябва на нея. Но си го е пожелала с вяра. Тогава е била вече на около тридесет години, когато си го е пожелала и сега казва, че всичко и́ е наред и просто не може да повярва, че е станало така и че живота и́ се е преобърнал още от следващия ден на сто и осемдесет градуса. Така е. И когато се посещават такива места, те са за духовна трансформация на всеки един от присъстващите. Защото имаше хора, които като видяха какво е времето в София, каквото видяха и че е в близкото Етрополе, което е зад онзи баир, че тук има буря, кърши клони, тук вали и т.н., няма да идват. Добре, щом нямаш достатъчно вяра не идвай. Но когато правехме кръговете на носовете, на последния нос до единадесет часа вали из цяла България и се отказали софианци, отказали се незнам кои, но пристигнаха две коли. Аз излизам в единадесет часа и времето беше както одеве тук. Аз заставам на плажа така, а във фургона, където сме се събрали – пазача на къмпинга и пазача на плажа и казват, че днес няма никой да дойде, няма да има жива душа, а е събота. Къде ти ще дойде тук някой, това е на Силистар, чували сте го Силистар – между Синеморец и Резово. И аз влязох с колата, но я държа преди къмпинга и ме питат защо там, аз отговарям че да не плащам. Казаха ми да я вкарам вътре, че то нямало да има жива душа. Почерпихме се по едно кафе, дъжда си ръми, седем часа мина, а аз не бях ходил на носа, да видя къде ще бъде мястото и се връщам. За един час отидох и се върнах. И си казвам сега малко да се поизсуша тук, а те ме питат защо съм ходил, че времето не било хубаво. Става единадесет часа, а Господ е обещал, че ще спре дъжда. Ако има някой от Бургас тук, тогава в групата беше на Диана. Става единадесет и петнадесет някъде. Всичко е наред, но на плажа, за да не ме гледат, защото заведението работеше и онези двамата от фургона да не ме гледат какво правя, а аз стоя близо до плажа така в молитвена поза и казвам “Господи, Татко мой, Ти обеща хубаво време, всичко да е точно и т.н., то още вали и е мрачно”. И Той отговаря “Синко, я погледни на югозапад”. Аз поглеждам на югозапад и една синя ивица се явява на хоризонта, след петнадесет минути стана ето така, след още петнадесет минути слънцето стана съвсем ясно, всички облаци се разкараха и отидоха в морето. В дванадесет и половина земята беше абсолютно суха и седнахме всичките, а цяла нощ беше валяло в петък. И групата, която дойде казва “Е по-голямо чудо от това не ни трябва”. Нали направихме ритуала, кръга на Любовта, постлахме една покривка, имаше питка, вода, вино, те бяха донесли свещи и казах, че със свещи или без, ние сме горящата свещ. Щом си жив човек, пак казвам – животът е огън и огънят е живот, най-висшата форма. Разберете го, щом има огън, няма начин да не стане живот. Той изгаря нещо, но огънят се преобразува в живот най-бързо, защото това е светлина, която остава. И така е.

Cart Overview