0

Духът на здравето, Озарения по Пътя

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=R-UQXJ3rAnA&t=4981s

Силвина: Приятели, добре дошли! Започваме навреме, ако има закъснели, разбира се ще се настанят. Но понеже времето ни не е твърде много, в тази зала, ни се иска да започнем навреме. Събитието, което е първото за тази година, тази наша лекция, те ще бъдат серия от събития. Следващото събитие ще бъде на двадесети май в Пловдив, пак на подобна тема. Темата е: Духът на здравето, Озарения по Пътя. Защо Духът на здравето? Духът и здравето наистина вървят ръка за ръка и в това много хора са се убедили. Всъщност Духът е здраве и здравето е Дух. И ако хората гледат по един твърде материалистичен начин на тоя въпрос, това е наистина много голяма грешка. 

Ще започнем по един нетрадиционен начин, защото ние хората на Балканите, траките, наследниците на траките, това което ни крепи, което си мисля, наблюдавайки как хората се веселят. Сега бяхме пак на Великден в Сапарева баня, ние българите сме много весели хора, може на чужденците да им изглеждаме тъжни и угрижени, умислени, но всъщност ние носим този Орфеев дух, на веселието или Дионисиев дух, незнам. И този Дух ни държи и здрави в крайна сметка, в някаква степен, доколкото е възможно. Тъй че, поканихме нашия приятел Христо Косашки и с негово изпълнение ще открием и ще започнем днешната среща. Тъй че, добре дошли сме всички! 

Георги: Сърцето най-добре благодари! Слава на Всевишния, че ни е събрал и че сме заедно! Да, знаете ли, сега ми каза нещо и така повдига Духа на човека, когато чуеш Всевишния, че си готов на всякакъв подвиг. Готов си да си дадеш живота на секундата, на мига. Аз нямам думи! Слава тебе, Господи! 

Понеже, Ицо, сигурно знаеше, че една от любимите песни ми е за Охридското езеро. В нея се разказва за една девойка, която кара лодка през езерото. И разбира се, в тая песен великият народен гений какво е дал? Че Духът командва материята! Толкова е просто. Толкова е лесно. Само, че човек трябва просто да се замисли. И рибарите, които карат лодките, да ловят риба, през езерото, когато чуват как пее Лихнида, една хубава девойка, казват: „Ако ти пречим, като гребеме и ти правим вълни, ще спреме и само ще те слушаме, и то с любов“. А тя казва: „Да, не ми правете вълни. Първо да не си уморявам ръцете“. Това е физическата страна, материалната, на нещата. Ето, рибарите са материалните неща, които отиват да ловят риба. Това им е професията в крайна сметка. Но накрая какво казва тя? „ Неискам да укротите греблата, неискам и да ме слушате. Искам едно дивно езеро, душата да си одморам“. Тоест, да я успокоя. Да ми е хубаво, чудесно, прекрасно на душата. 

Велики произведения са народните песни, народните пословици и поговорки. И както веднъж ме попита един кмет: „ Как да командва?“ Казах му: „ Ами, прочети българските народни умотворения, и чрез пословиците и поговорките командвай!“ Това е, защото народа, от сърцето си, от съвестта си, е дал тия неща и ги е мислил хиляди години. Това е великата народна мъдрост! 

Обикновено говоря каквото ми дойде наум, както се казва. Или както се казва в приказките, излязъл човека, до тука му дошло и казал: „ Ще изляза на края на селото и ще тръгна на където ми видят очите.“ Да, ама всичко е определено. Всичко се води. Всичко се знае. Израза е много известен, че няма нищо случайно. Но човек трябва да се убеди в това. А трудно е това убеждение. И онова, което може да го направи, да го направи, другото – да се довери на Великата Светла Сила на Вселенския Разум, който знае, кое е най-добре за него. Дори и да има някои некомфортности, някои болести, някои страдания да му се дават – това всичко са изпитания и е за доброто на човека. Да, аз знам, че след един час залата ще бъде препълнена, не знам защо, такова чувство изпитвам. Но въпреки всичко дойде време на качеството, а не на количеството. И заради това, дори човек да погледне и по външен вид. Аз съм виждал в националната библиотека ей такива книги, дали са атласи, огромни книги, тежки, не можеш да ги повдигнеш. Голяма мъдрост има и в тях, но важното е в една малка книжка да събереш мъдростта на човечеството и още по-добре да дадеш нещо практическо на хората, което да им послужи и да им послужи за добро. Ще ви кажа, че в тия малките книжчици, сега почвам да представям книгите. Това е „Златните песъчинки“. Като отворим на първата страница пише така: „ Сто и единадесет златни песъчинки от скалата на мъдростта“. Като отворим другата книжка, която е по-стара но не съм я представял, тя се казва „Златните стъпала“ – „ Двеста двадесет и две златни стъпала към Светлината“ или към Бога. Книжките с какво са пълни? Тъй наречените духовни постулати или по прост начин казано – мъдрости. Дали са народни, дали са общонародни, дали са човешки, дали са детски, дали са ангелски или божествени, мъдрости са. И всички тия мъдрости тука са премерени и са нагласени, защото са ИЗПИТАНИ. Имах една инструкция от небето, както съм казал, не защото искам да подражавам на най-високо осъзнатите и най-големите адепти, гурувци, духовни учители, духовни наставници, духовни просветители, духовни водачи, не, за да пусне Георги Изворски молитвеник. В никакъв случай! Просто трябваше да го пусна. Защо? Защото е едно практическо ръководство на човека „ Озарения по пътя“. Когато дори и една светкавица те освети пътя, ти виждаш напред един километър, няма да се бутнеш в гората в една безогледно черна нощ. Един мрак и изведнъж една светкавица светва, след малко втора, трета, и ти очертават пътя. Това са „Озаренията по пътя“, които са много важни, човек да върви в правилната посока и да не се спъва, да не пропада, да не се отклонява. Молитви, формули, послания, около петдесет. Инструкцията беше: да бъдат кратки, ясни, конкретни и мощни, да могат да пренесат светове. И затова са от тридесет секунди до една минута, една минута и десет секунди е най-дългата, да се прочете или каже. Прекрасния молитвеник на Учителя, изтъркан е, на петнадесет години е сигурно, може и повече, незнам, нося си го, той затова е и така изтъркан. Вътре има формули, същите неща, ама аз не съм написал нищо по-различно, ама нищо. Само че, съм направил нещо, което трябва да се адаптира. Този молитвеник е писан преди сто години. Сто години не са малко време. Сто години ако ги мерим по двадесет години или за поколения, са пет поколения. Ами това е изменяне на съзнанието. Съзнанието сега не иска много дълго, иска да му е кратко, ясно и да го съзнава. Освен това трябва да е подредено, словата трябва да са великолепно подредени, за да може да ги приеме съзнанието, да минат през сърцето и да стигнат до тялото. Затова е тая подредба, която след като написахме и издадохме, разбира се цял колектив работи, тоя молитвеник, чета го и сам се чудя, не помня да съм го писал. Не помня, толкова ми е различно това, че беше неестествено и изключително. Ами защото Бог ги диктува и ги подрежда словата. Едно пред друго не трябва да бъдат, а точно да се знае кое след кое и как да е. Има разлика точно дори и в това подреждане. Ще ви кажа само простия израз, който небето ми каза: „Да бъде Божията воля!“. Чудесно е! „Да бъде Божията воля!“, това го споменаваше и баба ми, и дядо ми, и всички религиозни хора и духовни хора. Значи небето ми казва така, „да бъде“ е действието нали? А кой върши действието? Подлога, живия човек, живата същност, съзнанието, той върши действието. Следователно, синко, ще вземеш да обърнеш нещата и под всяка молитва, която и да обърна – „Господи, твоята воля да бъде!“. Господ върши нещата, след това неговата воля и след това „да бъде“, след това е действието. Чисто и просто някои корекции са направени, за тия сто години. Тоест, адаптирано е нещо към съвременното мислене. Неможе като дядо поп, аз да отида и да му слушам един час и половина една молитва, два часа. И те са на един език, за младите напълно неразбираем. Слава на Бога, че съм учил старобългарски, черковнославянски и незнам какви си езици, че ми е ясно. Но ако на един човек сега му поднесеш един такъв текст, това е абсурд да го разбере. Преди няколко години, имам мой добър приятел издател, започва да издава на един много високо просветен българин, който е от средата не на миналия, на по-миналия век е живял по средата, хиляда осемстотин и петдесета година, и наистина е посветен, и наистина е имал връзка с небето, много интересни работи пише. Но ги пише, най-напред на такъв език, допотопен може да се каже, че това един нормален българин в никакъв случай не може да го разбере. Аз едвам го разбирам. Все пак аз, нали, ще си погъделичкам егото. И му казвам: „Знаеш ли, не пускай хиляди екземпляра, пусни сто, двеста, триста“. „Ама защо? Тя е много важна книга“. „Да, така е. Важна и е прекрасна“. И какво? Купиха я двадесет човека, които се занимават с лингвистика, българистика и по-специално езотерика. Продаде я на такива любознателни, да не кажа любопитни като мене, още двадесет тридесет книжки. В хранилището му останаха куповете. Идеална книга, дебели корици и скъпа. Не го коря и не го огорчавам, макар че заслужава, като му казвам тия работи и за ред други работи му казвах тогава. Но, това беше моето виждане. Ама е много важно. Важно е, ма как ще стигне до хората? И така. Отбелязал съм, за да придобиете представа, няколко духовни постулата, които може би да ги разтълкуваме, може би не. Те са толкова явни и ясни, че рядко има някой по завоалиран. Ето, обръщам на „Златните песъчинки“ и започвам началото. „Човешката мъдрост е обозрима и временна! Божествената мъдрост е необятна и вечна!“ Да, мъдростта за преди хиляда години е било нещо, преди две хиляди години също е било добро нещо, но не е била точната мъдрост, ако не е божествена. Спомням си от Стария завет един хубав случай, където, няма да цитирам имена, от едно еврейско коляно сина казва: „Тате, ще си търся булка“. „Върви при брат ми (те са се женели за да остава богатството, род в род) и си избери една от неговите десет дъщери“. На брат ми богатството, да дойде зестрата при мене, защо да ходи при друг. Така ли е, така е. И той отива при чичо си и вика: „Чичо, искам Ребека“. „За Ребека ще ми работиш пет години и ти я давам, и зестра ти давам“. „Какво да правя, чичо?“. Вика: „ Виж, ще ми гледаш стадата, лозя, ниви, ливади“. „Добре!“ Всичко е точно. И понеже той знае, че като си тръгне, чичо му освен булката ще му даде и зестра. И какво ще му даде? Да си избере от това, което е. Започва най-елитните животни, които са, овце, крави, кози, да си ги отделя и си прави едно стадо за него. Дяволски, меркантилно и користолюбиво от днешна гледна точка, а от моя – да не говоря. Но има и хора с такова съзнание, да е на далавера, много добре се е сетил. Така казва и баща му, когато се прибира и вика: „ Абе, накрая казах на чичо ми, чичо ми вика, вземи си от стадата и аз си бях направил и хоп“. „Браво мойто момче!“ Ощетил е собствения му брат, обаче ето колко е важно братството и сестринството, ако няма приятелство. Както и да е. Затова казвам, че се изменя тая мъдрост. Едно време това е било, за всички е било така, почти не е имало човек, на един милион имало двама светии, които си казвали „ абе, не е добре“. 

Я да видя сега тука, отбелязал съм, постулат номер едно. Всяка една мъдрост си е наред. „И най-малкото поточе има Велика Мисия – Пълни Морето!“. Няма значение дали си река Дунав или си река Искър, която се влива в Дунава. И едно малко поточе, което изтича от Витоша и се влива в Искъра, Бели или Черни, няма значение, и то стига до морето, и то дава своя дан. Ами тогава, защо да има съперничество, защо да има конкуренция, узнай своето място, аз съм написал по-натам, във Великия Божествен Промисъл, и ще се освободиш от съперничеството и от завистта. Тоя е по-добър от мене, тоя стана професор, боже, ти гледай да вършиш работата перфектно, гледай да я вършиш абсолютно безупречно, и Господ ще те направи тебе светия, нищо че си малко поточе, голямата река ще си остане голяма река. Това е истината и в това съм се убедил. Овчаря, който пасе овцете, обаче е безупречен пред Бога и си гледа работата, е по добрия от кмет, депутат и от президент. Да, Бог не гледа на това, къде си в социалната стълбица и в тая йерархия, той гледа тука какво имаш, в съзнанието какви добродетели имаш. Разбира се и какви пороци и какви грехове, след малко ще говорим, ще дам думата на Силвина за греховете, пък аз после ще говоря. 

Продължаваме по-нататък. Обръщам някъде от книжката, има много интересни неща. Тука съм отбелязал десетина, на тая книжка, а на другата може би съм отбелязал двадесет. А, ето, постулат номер деветнадесет, а така без да ги нареждам са се получили окултни числа на най-мъдрите мисли, които са най-важни постулати. Ето деветнадесет, девет и едно е десет. „Закон е – да ценим повече моралните и нравствени качества на човека, тоест човещината му – отколкото неговите таланти, дарби и способности.“ Ето, това е казано. Без морал няма здраве, няма любов, няма приятелство, и в крайна сметка няма живот. 

Ето и постулат номер двадесет: „Всички несправедливости на Земята, които изглеждат като такива, са напълно справедливи!!! Това е Кармичният закон!“. И когато, напоследък имаше някаква акция, ние да ги спасим тия невинни хора. Да, невинни са от тая гледна точка, от земната, та дори и от ангелската, но от божествената – не са. Имат да плащат дългове. Когато са ме хванали за нещо или някой ме завлича и ме ощетява, едно време и аз се сърдех, ама сега викам: „Той, Господи, взе ми два лева повече, ама е напълно прав, без да искам съм завлякъл някой“. Или сменили са ми батерията на часовника, един лев струва, излязох и съм забравил да платя на човека. Минавам след една седмица, той вика: „Забравил съм, плати ли, не плати ли“. „Мисля, че не съм платил“. И после, хоп, някой ме завлича я в зеленчуковия магазин, я другаде. Удрят ми една голяма сметка, обаче аз вече викам: „Благодаря Господи, уравни се везната на кармичния закон“. Значи, пак казвам „Всички несправедливости на земята, които изглеждат като такива (с главни букви) са напълно справедливи“, това е кармичния закон. Колкото и за нас да изглежда неестествено, ненормално, ама е напълно естествено и напълно нормално. 

Така, продължаваме нататъка. Я да видим какво съм отбелязал? Гледам да отбележа някои по-оригинални, така да се каже, мисли, защото тука са сто и единадесет. Сега пиша триста тридесет и три златни, едната е песъчинки, другата стъпала, това ще бъде малко духовно, „Триста тридесет и три Златни мига“. Защото мига, не се чува, не се вижда, ама се усеща, защото е теч на времето. Тоест, изменение на нещата. 

Ето тридесет и седми постулат: „Вълкът лесно ще стане вегетарианец.Но агнето бързо ще умре от месоядството!“ В това също съм се уверил. 

Продължаваме нататък. Четиридесет и седми: „Сечта на живите дървета прилича на работа, но всъщност е убийство.“ Ако се погледне, аз съм най-големия убиец на дървета. Леле, с ония хубави машинки, най-напред бяха руски „Дружба“. След това си вземах една „Хускварна“, идеална. След това един „Щил“. Влизаш в една гора и такъв ненормален като мене, един малоумник, и като почне, днеска хиляда дървета, като нищо. Има една бройка, когато ги направи няколко десетки хиляди, фют, една човешка душа заминава летално от този свят, защото сечта на живите дървета наистина е убийство. Макар да изглежда убийство на дребно, а убийство на едро е вече на животните. Там да не говорим. Там мярката е една капка, петстотин капки животинска кръв се равнява на една капка човешка. Някой път не ми е много приятно, но няма как, на земята сме и трябва да си казваме истинските неща. 

Ето и четиридесет и осми постулат: „Новата епоха – епоха на любовта. Новата култура –  култура на любовта. Новата наука – е наука на любовта. Всичко идва от нея, чрез нея и за нея. А това ще рече: От Бога, чрез Бога, за Бога!“. 

Достигнахме един от любимите ми постулати. Шесто „Не убивай!“ Ако искате да ви изброя десетте божи заповеди, за да се стигне до шестата. Първата е: „ Аз съм Господ Бог твой, да нямаш други богове освен мене!“. Втората е: „ Не си прави кумири, никакво изображение на онова що е горе на небето, що е долу на земята, що е на земята и под водата, не им се кланяй и не им служи!“.Трето: „Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог! Името боже!“. Четвърто: „Помни съботния ден за да го светиш. Шест дни в седмицата работи, а седмия е събота, е ден на Господа твоя Бог!“. След това: „Уважавай баща си и майка си за да ти е добре и да живееш дълго на земята!“. И шесто: „Не убивай!“. Седмо: „Не прелюбодействай!“. Осмо: „Не кради!“. Девето: „Не лъжесвидетелствай против ближния си!“. Десето: „Не пожелавай живота на ближния си! Не пожелавай имота на ближния си! Не пожелавай жената му, ни роба, нито робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък. Нищо, което е на ближния ти!“. 

Шесто: „Не убивай!“. „В „цивилизования“ свят обаче, професионалното убийстволов и риболов има и друга форма – спортна?! Каква велика подигравка, с най-великото божествено благо – Животът! Продължавай така да „спортуваш“, „човечество“!!! Войната също е спорт, който напълно заслужаваш!“. 

И веднага следващия постулат, след това ще говоря подробно, петдесет и седми: „Можеш да не убиваш животни, но ако ядеш месото им, то ти си активен съучастник в планетарното престъпление – убийство на живи същества!“. Това човечество още не може да разбере, че грехопадението започва с месоядството. При толкова други неща, да продължаваш да ядеш плът от животни, можеш, яжте. Но е трудно да постигнеш седемдесет и пет процента човечност. Тоест, ще бъдеш обратно, двадесет и пет процента човек, защото си в човешко тяло и от гърлената чакра можеш да говориш и знаеш: „Аз съм Иван Пенев Иванов“.  Но това не те прави човек! В никакъв случай. Казвам го аз. И сега когато сме се запътили към първо човешко измерение, в дебелите книги, какви ли не работи пишат за ангели, за архангели, ще станеме богове. Ще станем, ама кога? Неможе! Месото е от живи същества, което шава, движи, което е като нас, ние сме едно цяло. Трудно могат да го разберат хората и затова някой път ми става безкрайно тъжно. 

Ето и следващия постулат, шестдесет и седми. Запомнете, всички сте тръгнали по духовния път, щом сте тука. Тука сте деветдесет и девет процента аватари, тоест родени от горе. Аз говоря на вас, но ония, които са родени от долу, те трябва да слушат. Няма значение, все някъде ще се срещнем едните с другите. При всички положения! Те не са втора ръка, просто са се родили на земята, ама трябва да се опитват да се издигат духовно нагоре. Трябва да полагат усилия, а то ги мързи. Ето сега, тръгваш по духовния път, ама кога идва духовното съвършенство? Слушайте ме внимателно! „Духовното съвършенство започва тогава, когато човек стане способен да вижда равенството на всички живи същества“. Не само на хората, не само на кучетата, не само на овцете, на козите, не само на птиците, на рибите, всяко едно живо същество има право на живот. И когато питам някой дядо поп, имам много познати, имам и такива, които вървят по пътя, да, даже носят и пентаграми, ама под кръста и да не ги видят. И когато го питам: „Вие четете ли старите пророци?“Защото аз в следващата половинка от беседата ще говоря, ще извадя от адамово време, от девет хиляди кладенци вода, за да разберете защо е дошло това време, защо е сега. Защото времето дойде! И му казвам: „Пророк Исая пише (това го казвам може би за десети път) ако заколиш вол, все едно че колиш човек“. Жертви, изгарят вътрешностите, защото на тях им е забранено и по принцип на изток, да ядът вътрешности, само тук има шкембе чорба. Значи, изгарят вътрешностите на животното и другото може. Ама Бог казва, Исус вика, черно на бяло и то в Новия завет: „Милост искам, а не жертва!“.Той цитира Отца:„Милост искам, а не жертва“. И когато се прави курбан, аз разбира се никога не съм правил за себе си, макар, че съм минавал през зоните на риска и зоните на оная русата хубавица, дето съм си говорил с нея, но не съм го смятал за необходимо. Един ми вика: „Георги, ти последния път като беше една купчина месо, след изпочупването, защо не направиш курбан? Сетих се, че на тоя ден се преби“. Беше минало година, две или три, не си спомням. И аз викам: „Мойто момче, ако Господ искаше да ме прибере, щеше да ме прибере веднага. А той ме излекува по чудотворен начин след като имах гангрена на три от крайниците – на двете ръце и на десния крак“. Кой се лекува от гангрена? Те ги режат. Доктора каза: „Абе, мойто момче, ако не ги отрежем, максимум до четиридесет и осем часа ритваш камбаната“. Викам: „Докторе, идеално! Искам само мойте приятели да ме изнесат от болницата в оня дървения костюм на рамо, да бъде с месингови дръжки, лъскав“. Той ме гледа: „Абе, ти май си удари главата и стана ненормален, мойто момче!“. Викам: „Да бе, синко!“, аз съм на четиридесет и няколко, доктора на шестдесет и пет. Викам: „Докторе, аз съм ходил три пъти догоре, така че чакам с нетърпение да дръпна каишката оттук“. 

Продължаваме нататък. Не ми вярвайте, това е между другото, може и така да е. Седемдесет и седма, това пак се отнася и то е символично: „Ятата не се съмняват и не се колебаят в своя път!“. Значи, духовния човек не трябва да се съмнява и не трябва да се колебае, че върви по пътя на светлината. Сега да видя, дали има още няколко. Има още едно-две.

Сто и пет, то нали е сто и единадесет: „И пороят има своя мисия!“. Помислете си, голям, хубав, мътен порой, всичко влачи дървета, къщи. Виждал съм наистина хубав порой. И след пороя остана, на това провинциално градче, петдесет сантиметра кал, около реката и по улиците, и първите къщи, беше около метър и половина наводнило от двете страни. Сега вече тая река е озаптена и е направен канал през тоя град. 

Я да видя още, има ли накрая. Има още, сто и десети, и сто и единадесети. Сто и десети: „Любовта е най-великият светия. Мъдростта е най-великият учител. Истината е най-великият защитник“. Тоест, за истината съм цитирал Учителя, не точно, защото той казва така: „Кажете истината, тя ще се погрижи за себе си!“. Истината е най-великият защитник, в което съм се убедил. 

Така, я да видя дали има време да представя и от тука, от „Златните стъпала“. Обръщам и попадам на постулат петдесет и едно. Ето какво пише, за да не се учудвате и да знаете, че живота на земята е абсолютно съвършени прекрасен, и чудесен за мене, с всичките работи, които изглеждат ненормални. Да, и с всичките жестокости, но те са заслужени. „Божествения порядък е съвършен, божествения хаос – също!“. На земята ни се струва, че има хаос. В ангелския свят е полухаос, защото ангелите, петдесет процента знаят, ама петдесет процента – незнаят. В божествения свят има само порядък. 

Да видим от тука нещо по-интересно. Няма да чета кой знае колко. Ето сега, седми постулат: „Във вселената съществува само братство по приятелство!“. Помислете си, казвал съм го, Учителя го е казал и аз преди две три години, като ми пуснаха отгоре заданието, да говоря, че роднинството по плът и по кръв ще изчезне. И почва да изчезва, защото не се разбират близките и започват да се противопоставят, както пише в последните страници, на това хубаво Евангелие. Това е Новия завет. Значи, с приятеля си почти не можеш да се скараш, защото сърце със сърце се разбира. Или ако се скарате, пак се сдобрявате. Ако е истинско приятелството, грешка няма. Човек три неща не може да си купи с пари: истинско здраве (не да си купиш бъбрек за петдесет хиляди евро и да ти го сменят или сърце, или черен дроб). Истинско здраве не можеш да го купиш с пари. Само Бог може да ти го даде и само с честен, порядъчен и безпогрешен живот. След това, истинско приятелство. Приятелството е абсолютно дар божи, както и здравето. И накрая, истинската любов. Това е. Това са трите неща. 

Единадесети: „Свободата не е да не страдаш, а да знаеш и разбираш защо страдаш“. Ако знаеш и разбереш защо страдаш, започваш да оправяш грешката си малко или много и започва да ти олеква. Вече знаеш какво си извършил, като на един му казах: „Как няма да се тръшкаш всеки Великден, все болен и все ти е зле. Защо викна „разпни го“? Защо вика и в дворана Пилат в Преторията, защо вика после на кръста?“ Защото сега всички, които са били по онова време, не сто процента ама, лично по мое мнение деветдесет процента са преродени и знаят всички библейски събития, защото са присъствали на тях. И тогава защо вика? Защото искаше да видиш как се мъчи друг човек, защото съзнанието ти беше на преди две хиляди години и ти беше удоволствие когато гледаш мъките и изтезанията на друг човек. И само за това, дори и да е праведен тоя човек, ти продължаваш за да си направиш собственото удоволствие, е това е върха на егоизма. Това са земните жители. Сега горе-долу, слава на Бога, че се е вдигнал процента на по-разумните. А едно време всеки е искал да види, дори и ония, които са викали“Осанна, осанна“, идва Юдейския цар, който ще ни спаси, ще изгони римляните. Защо да ги гони? Ами, за да не плащат данъци. Това им е било в акъла, не им е било толкова тежко положението, имали са всичко. Ей, значи пустата материя ги е била обзела и до сега, щом командва материята, няма здраве, няма приятелство, няма любов, няма живот. Разберете ме. Исус казва, в Евангелието пише: „Който спаси живота си, ще го загуби и който го загуби – ще го спечели!“ Какво е искал да каже? За земния, материалния живот, в тоя смисъл, който изгуби живота си, тоест изгуби материалното съзнание, ако отпадне от него, ще го спечели. А който спечели живота си, тоест остане с това материално съзнание, ще го загуби, земния живот си заминава. И това е самата истина. Аз виждам и после ще говоря за шестте вълни, които няма начин да видят новото измерение, през крив макарон. Няма да го видят! Ще ги говоря тези шест вълни както са ни спуснати отгоре едно към едно. Може да не ми е много леко и приятно ама няма начин, длъжен съм да го кажа. И да кажа много интересни неща, които нито ще ги прочетете, нито ще ги чуете някъде, но ще ви бъдат бонус, защото сте дошли чисто и просто да слушате на живо. 

Още няколко ще прочета и после минаваме на молитвеника, и след това ще дам думата на Силвина. Двадесет и девет: „Най-голямата благодетел във вселената е любовта. Най-малката добродетел е човещината. Но на земята няма по-голяма добродетел от нея, защото истинската, божествена любов е почти непозната на земните жители!“. 

Четиридесет и пети постулат: „Вечното е нелогично! Логично е тленното!“ И заради това когато човек иска да проумее, макар че природните и божествени закони и принципи са много простички, аз съм ги давал неведнъж, десетки, да не кажа стотици пъти. Но когато иначе се случват неща, ето както казвам: „Вечното е нелогично! Логично е тленното!“ Логично е тленното, там нищо не си извършил, нещо лошо, престъпление, нарушение и така нататък, ама ето плащаш за него. И почваш да се тръшкаш и викаш, мъдреца го приема без да гъкне. И заради това се казва следното, ще ви кажа един постулат наизуст: „Най-голямото наказание за престъпника е прошката!“. И най-голямата награда за праведния е незаслуженото наказание. Защото, не някой друг, награда ще ти даде след това лично всевишния. Защото ти си издържал и не си се тръшкал, и не казваш, че е несправедливо. И аз някога виках: „Това е несправедливо! Те ми направиха на мене това.“ Да ама не. Значи аз съм им направил някога нещо за да ми се върне. И то обикновено, връща ти се или малка част, или много голяма част. Зависи колко си го осъзнал. 

Седемдесет и девети, това също е важно: „Най-трудната наука, без която обаче неможем, е да се научим да се поставяме на мястото на другите!“. Ей, три години ме мъчиха в планината докато ме научат и тогава започнах да оправдавам всичките. Ама така леко и приятно ми стана. Викам: „Я да се поставя аз, тоя жена му изневерила, той ги хванал, гръмнал ги. Това е от ревност. Обаче той да погуби два човешки живота и накрая се гръмнал и той. Нормално ли е ненормално ли е?“По едно време се поставям на неговото място и понеже съм на тренажора, започвам да изпитвам неговите чувства. Ад, ада е нищо. И той решава да прежали собствения си живот но да отмъсти. Нищо друго не вижда, нищо друго не чува, кара колата със сто и четиридесет, сто и петдесет, през населените места. Той бил в командировка. Влиза в апартамента, вади пищова и …го оправдах. Викам: „Да и аз щях да постъпя така“. Излизам от това състояние. Значи човек става тогава не на себе си, неадекватен. И затова се научете да се поставяте на мястото на другия. Аз продавам зарзават, зеленчуци на пазара, обаче нещо не ми върви в къщи, жената, децата, ядове, бащата, майката, комшията, свако, вуйчо. Оня ме лъже със зеленчуците, пробутал ми половината развалени и аз викам: „Сега като минат бабите почвам да продавам и аз“. Тая десет стотинки, оня двадесет стотинки завличам ги, изобщо не ме интересува. От тази страна като съм: „Тоя ме завлече с петдесет стотинки, лелее тоя от десет ябълки ми е сложил три-четири изгнили“, не стават, веднага ги хвърляш. Аз не съм ги видял, хитро ги е направил, от хубавата страна ги слага. Сега вече и от тая страна оправдавам на сергията, и от тая страна ги оправдавам. Трябва да се научим на това. Това е великодушието, благородството и благоразумието. Това са все добродетели, дето ги казвам. 

Продължаваме нататък, дано не ви доскучае, но. Един хубав постулат попаднах тука, мислете, това ви е като домашна работа. „За разумния всичко е сила, дори и слабостта!“. 

Сто и шестнадесети постулат: „За да станеш истински духовен човек (не обикновен човек) твърдо и непоколебимо вярвай, че и дяволът може да дарява прекрасна и чиста любов!“. Тука се сещам за един постулат, който съм го написал в „Триста тридесет и три златни мига“:„И в ада има две чудесни и прекрасни, и много добри неща“. Кои са те? Аз отговарям там разбира се. В ада има две неща, които наистина са чудесни и велики. Велики направо. Аз ще отговоря, а вие ще помислите: „приятелството и огъня“. Приятелството между дяволите, ако си е истинско приятелство не е ли прекрасно нещо? И там има приятелство, мислите че няма? И огъня, който е чудесно нещо. Такива са постулатите в следващата, кога ще излезе незнам, може и цяла година да я пиша, може би догодина. Така, я да видим нататък. 

Сто и деветнадесети: „Три основни неща крепят живота на земята и те не се купуват и продават нито с пари, нито с много пари. Това са истинското здраве, истинското приятелство и истинската любов!“. Има още няколко, едно-две.

„Търпението никога не закъснява, закъснява нетърпението!“. Значи казвам го отговорно, защото съм го наблюдавал. Деветдесет процента, особено от българите, понеже са много светнати, всеки може да бъде началник и поп, и генерал, и министър, и депутат, и президент. Ама всеки. И понеже са много светнати, те са много нетърпеливи. Викат: „Ей, аз да бях назначен тука за кмет щях да направя рай“. Ти само като видиш проблемите там, тоя кмет който е станал в момента и е поел тая голяма отговорност, може би ще си десет пъти по-слаб, по-некадърен, по-няма да можеш да решиш проблемите, ако нямаш достатъчно разум. Следователно, защо завиждаш на кмета? Тоя станал кмет, оня станал депутат. Остави ги. Завистта е от смъртните грехове. 

Сто тридесет и осем: „Вчерашния ден се казва поука (да си научим урока), днешния – дело, утрешния – мечта!“. Прости работи. Идва една рускиня, която живее в България, във Варна беше. Тая книжка и я бях подарил. И вика: „Георги, (има кабинет, незнам лекарка ли е) написала съм си десет-двадесет мъдри мисли от тебе и съм ги накачила по стените, като ми дойдат пациентите да ги четат“. 

Ето сто четиридесет и първи, който също е много важно и трябва да го знаем: „Всяко страдание е разплата за минали погрешки и предупреждение за бъдещи!“. Браво бе Георги, как успя да напишеш толкова ясно, точно и кратко? Да си имаме едно наум. Ама ние трябва да знаем миналите погрешки, тоест да си знаем греховете, и да не ги повтаряме, че веднага им увеличаваме от три, седем и десет пъти силата. Защото като неможем да си научим урока, става недобре. 

Сто и шестдесети: „Нашият морал е нашия пропуск за бъдещето!“. Само, че аз не съм ги писал, сигурно са ми диктували. Казвам направо, аз не съм толкова умен. Нашия морал е нашия пропуск за бъдещето! Морала знам, че е здраве, всичко, а то бил и пропуск за напред. Привършвам вече книжката. 

Сто седемдесет и пети: „Небето не прави нищо без най-голям смисъл и най-съществено значение!“. И ние си мислим, че някои работи са безполезни, безсмислени и така нататък. Ама не е така! Ако си преместя чашата с кафе от тука до тука, знаете ли защо го правим несъзнателно? Ще ви кажа. Защото тука енергията, която тече отгоре надолу или обратно, или някой е седял тука и някой е стъпил тука и аз му взимам настроенията и работите, ако е бил ядосан, ако е бил болен. Хлебаря не трябва да бъде болен, Учителя казва, шивача не трябва да ти шие дрехи ако е болен. Те трябва да бъдат идеално здрави хора, защото всички тия неща се прехвърлят на тебе. И аз затова, кафето от тука до тука си го премествам и ще пийна трета глътка, две пих. Я да видим къде е най-добре. 

Привършваме и тая книжка, какво повече. Представих ви я, нали. Двеста и седми: „Човек може да се спъне и по най-равния път!“. Е, ама аз съм ги избрал точно. Помислете си, ами може да греши. Аз съм си изкарал всичките изпити с изключение на един. От въвеждането в изкушение, „Не ни въвеждай в изкушение!“ това е молитвата, господната, обаче така е нагласена работата, че започва да въвежда в изкушение. И какво става? Изкушенията са най-различни, които съм издържал. Само на едно не успях да издържа, което няма издържал на земното кълбо, освен ако е импотентен и евнух. Вече се досещате, за какво става въпрос. Изпращат ти една зеленоока красавица, която се върти около тебе, русокоса, лелеее. Ти се правиш обаче на мъж. Не! Ти си твърд, никога! Обаче минават ден, два, три, четири, пет, месец, обаче отгоре искат крепостта да бъде превзета. Не ги интересува. И в крайна сметка, крепостите се превземат само отвътре, тоест в крайна сметка ти пада на сърцето и край. И ти ставаш като пластелин, като глина в ръцете, може да те меси както искаш, иначе си твърд, непоколебим, да, светия. И заради това Господ е направил знаете ли какво? Нещо много простичко. Ами, до всеки велик адепт, който е казал, че Буда не е имал жена до себе си, лъже, чисто и просто той не знае, той не иска да го дадат, да изкарат само великия адепт, да изкарат само великия учител, да изкарат само той. Без жена не става. Не става въпрос за такива отношения каквито са на земята, просто за приятелско, човешко и колегиално отношение, и подкрепа. Защото това са съвпадащите сродни души, които трябва да направят едно цяло. И Господ е едно цяло от две половини. Следователно за да вървят нагоре, за да станат нещата. И Исус е имал. Когато кажеш на някой, наистина богослов, който в духовната академия и в семинарията, малко или много леко му промиват умът: „Как Мария Магдалена, ама тя такава, ама …“. Боже, колко сте далече от истината. Нямате си представа. Тя е била един чист и прекрасен, и свестен човек, морален и целомъдрен. А това, че е приютявала разни блудници, защото другите са ги замеряли с камъни и са ги гонили, и понеже тая нейна човещина е била толкова велика и голяма, те й приписали точно тия грехове на нея. Боже! Не, нямам думи! От дете се чудех на тия хора. Изпратен съм тука. Така, ето сега прочитам и тоя, предпоследния или последния: „Когато дойде съвършеното, всичко което не е директно от Бога, а е минало през човешките страсти, желания, изкривяване и други щуротии, ще се прекрати!“.

Така, до тука беше като домашно, за акъл, за отваряне на разумността. А това вече е практическото ръководство, което аз лично бих си го сложил във вътрешния джоб и си го чета, и си го нося със себе си, защото самата му вибрация е специална. И вече има много хора, които вече го имат и наистина, не че съм го писал аз, аз не съм го писал. Честно ви казвам. Така „Озарения по пътя“ – молитви, формули, послания. Ето го пътя, много е хубав. Просто ми харесва дизайна и всичко е направено от специалисти. Ето въведението и то е много хубаво когато си го премисли човек: „Вяра за всеки миг! Сила за всеки ден! Мъдрост за всяка крачка в живота! Надежда за всяко сърце! Истина за всеки дъх! Любов за всяка душа!“. Това е въведението. Молитви, я да видя какви молитви съм отбелязал. Утринната молитва, може да засечете, двадесет, тридесет секунди са много. Почва и завършва точно както ми е дадено, защото тоя край трябва да бъде и това начало, и вътре. Към Господа, можем да се обръщаме, от наше лично отношение към него или колективно. Затова се казва „Господи, Боже мой“ или „Господи, Боже наш“, в молитвите и такива и такива има. „Господи, Боже мой, татко вседържителю, творецо на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. Слава на славата. Сила на силата. Светлина на светлината. Любов на любовта. Благодаря ти, че видях светлината и на този ден. И ако си решил да ми го подариш, то ме води и ме напътствай, за да съм смирен и скромен като ангел. Да съм светъл и разумен като слънцето. Щедър и чист като извор. Господи, твоята воля да бъде! Благодаря ти! Слава тебе! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“ Питам аз Господа: „Тате, защо три пъти трябва да се казва, когато господната молитва един „Амин!“ и минава, бързо и кратко?“ „Ами, синко, ще те светна!“ Учителя, пред който се прекланям БеинсаДуно, казва така: „Три пъти се казва формулата, молитвата и така нататък!“ А татко, вика: „Синко, спестяваш. Вместо да го казваш три пъти, три пъти казваш само завършека, който се забива. Так и всичко е точно! Все едно, че три пъти си казал цялата молитва.“ Знаете, аз съм го казвал, но сега пак ще го повторя, защото някой може би ще го чуят за пръв път, а други и по интернет могат да го слушат. „Амин! Аум! Аумен!“ три пъти го казваш, все едно цялата молитва, дали е по-къса или по-дълга няма никакво значение. Ето, ефекта на новото съзнание. „Амин!“ – дано стане, дано бъде. Това е на човеците амина, пожеланията, вярата и надеждата. „Аум!“ е на ангелите. Ангелите казват „Аум“ – ще стане, ще бъде. Много са по-сигурни от нас, по-верни, по-точни. И „Аумен!“ – е божествения амин. Божествения амин, кове работите. Защото всяко едно божество е чудотворец. Това означава буквално: Така е!С удивителен. Така е! 

Молитва преди започването на каквато и да е работа: „Господи, Боже мой, татко вседържителю! Моля те, дай ми разум и сила, за да бъде успешна работата ми и чрез нея да бъда максимално полезен на тебе, на обществото и на себе си! Твоята воля да бъде! Благодаря ти! Слава тебе! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“ Това са шифри и пароли. Винаги трябва да казваш, волята на Бога е номер едно. Да му благодариш обезателно. Благодариш ли му, следващото нещо става все по-леко и по-леко. И да му отдадеш накрая слава. Всяка една молитва е така, така завършва. 

Я да видим нататък. Молитва преди пътуване, след пътуване, универсална молитва за здраве и живот и тая е хубава и кратка. Молитва за здраве при тежка болест, ако искате нея да я прочета. Кратко и ясно, универсалната молитва за здраве и живот, която наистина е много кратка, но много мощна. Защото има едно допълнение. Много хора казват молитви за здраве и живот, но след като силите, които са у тях негативните излязат, те се въртят тука и ако няма друг приемник, пак се връщат у човека. И на човека по-зле му става. А тука вижте колко просто и ясно е дадено. „В името на Отца и Сина и Светия Дух! В името на божествената любов, на божествената мъдрост и на божествената истина! Да напуснат душата и тялото ми всички недоброжелателни сили и да заминат в своите обиталища във вселената. Господи, твоята воля да бъде! Благодаря ти! Слава тебе! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“ Пращаш ги в техните обиталища, но то трябва да знае. Даже когато ми разрешаваха някога да гоня духове, Господ вика: „Синко, дребните духове ще ги изпратиш в пещерата „Дяволското гърло“, където съм определил за България. А големите, техните началници, от генерал нагоре, ще ги изпращаш на островите, на Бахамските острови, на Карибските острови, около тях трябва да има вода, да не могат да се приберат тука. Това е малко магьосническа тайна, ама ви я казвам сега, защото ми е разрешено. 

Продължаваме нататък и достигаме до… Сега ще ви прочета една молитва, която аз разбира се я знам наизуст и я казвам, защото е собствената ми, лична, космическа молитва, която е дадена на мене, но сърдечно вече я предоставям на всички, но на нея пише така. Има молитва на аватара, която е за вас всичките. Но огнената молитва, съм написал отдолу, не пише че е мойта, пиша: „Само за високоосъзнати души!“. Защото, човек, който тръгва сега по пътя на светлината, сега ще чуете текста и ще разберете защо, когато я казва повече един, два, три или пет или десет пъти, а още не е влязъл в нещата, тая енергия, която е много силна. Аз едва я издържам, честно казано. И трудно ще я издържи човек. Но съм я дал и по това може да се откривате, ако ви стане зле нещо, знаете че сами сте си виновни, защото вместо да изядете две супени лъжици мед, сте изяли петнадесет супени лъжици мед или двадесет. Е, ще ви стане лошо. А меда е прекрасно нещо, нали? И тая молитва си е хубаво нещо. Огнената молитва се казва, защото наближаваме огнения свят. „Господи, Боже мой, татко вседържителю! Творецо на небето и земята, на всичко видимо и невидимо! Слава на славата! Сила на силата! Светлина на светлината! Благодат на благодатта! Чистота на чистотата! Живот на живота! Мъдрост на мъдростта! Святост на святостта! Истина на истината! Любов на любовта! Моля те, дари ме с могъщо здраве и могъщ живот, с могъща надежда и могъща справедливост, с непреклонна воля, с непоколебима вяра, с непоклатима мъдрост, със саможертвена любов. За да издържа огнената ти прегръдка, която ме прави винаги по-добър, по-разумен, по-силен, по-всеобичащ. Господи, нека бъда твоя поток, чрез който текат твоите слова, твоите блага и твоите чудеса на земята. За да може и това човечество да стане достоен член на най-разумното всемирно общество. Господи, Бог мой и Татко мой! Дух мой и дъх мой! Твоята воля да пребъде! Благодаря ти от дух, душа, ум, сърце и воля! Слава тебе! Харум! Харом! Харим! Харум! Харом! Харим! Харум! Харом! Харим!“ Нещо ще обясня. Понеже ще се запитат, три пъти казвам „Харум! Харом! Харим!“, това е абсолютния космически „Амин!“. И то не амин. То е едно пожелание, благопожелание. Там са събрани вярата, любовта, мъдростта, хармонията, мирът, всичко, което е. Точно ще го преведа. Какво означава „Харум!“? Най-висшата космическа разумност. Божествената разумност. „Харом!“ – най-висшата космическа хармония. Божествената хармония. И „Харим!“ – най-висшата космическа благодат. Божествената благодат. Значи имаме разумност, хармония и благодат. Това са най-висшите добродетели, дори в божествения свят. Учителя казва: „Няма по-точен език за преподаване на божието слово от българския или от тракобългарския“, още от тракийските времена. И заради това „Харум!“ , ………………… на ума, ама ………………………. на ума е разумността. Защото „Господи, надари ме с ум и разум!“. Ума е за да можем да живеем, ума е за да можем да пием вода, за да мога да си направя стол, да си направя една манджа, ама това е логичния ум, земния, който всички го имат. То и животните имат наченки на ум. Разумността, вече сте духовни, тоя ум е стигнал предела, земния, сетивния, вече почвате да молите Господа за разум. Тоест за интелигентност, за духовност. „Харом!“, „Ом“ е звука на хармонията във вселената. И „Харим!“ , дори само тая сричка „Им“ е пак свързано, имане. Имане, богатство. Виждате ли, това е благодат. Нищо случайно няма. Божествените неща са наистина много прости, много съвършени и както казваме „На една ръка разстояние!“, те са тук, не са другаде. Само да можем да ги разтълкуваме правилно. 

Молитвата на аватара, понеже всички сте аватари тука, може и да ви я кажа. Тая вече може да си я казвате всеки ден. Но оная, трябва човек да мисли дали е узрял за нея. Ето я молитвата на аватара: „Господи, Боже мой, татко вседържителю, творецо на небето и земята, на всичко видимо и невидимо! Слава на славата! Сила на силата! Светлина на светлината! Живот на живота! Мъдрост на мъдростта! Истина на истината! Любов на любовта! Моля те, с духа си, с душата си, с ума, сърцето и волята си, да ме водиш и напътстваш в пътя на твоята ослепителна виделина. За да разнасям самоотвержено и непоколебимо, твоето живо слово и твоята чиста светлина. За да се приближи съзнанието на земните жители до твоето велико любещо съзнание. За ти служат и те вярно и предано, винаги и навсякъде. Господи, твоята воля да бъде! Благодаря ти, татко мой! Слава тебе! Харум! Харом! Харим! Харум! Харом! Харим! Харум! Харом! Харим!“ В началото на молитвата, тука има седем, изброяване на седем мощни добродетелства, природната молитва са десет. Иначе са три, четири, до пет, в другите. 

Ще прочета една формула. Има тука формула за успокояване и хармонизиране. Формула за свещенослужене. Тя е подобна, само че е по-кратка от молитвата на аватара. „Господи, Боже мой, татко вседържителю! Да се единят любовта, мъдростта и истината с цялата си мощ в моята душа и твоят свещен дух да ме води и закриля, за да изпълня напълно и докрай твоята воля на земята! Господи, твоята воля да пребъде! Благодаря ти! Слава тебе! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“ 

Ще прочета и само посланието към петте стихии, но ще прочета само първото. Те са еднакви, само че се казват към великите духове на водата, въздуха, етера, земя, огън. Послание към духа на земята: „В името на Отца и Сина и Светия Дух, призовавам духът на земята! О, велики дух на твърдта, изпрати стихията си, поносима за мен, за да прогони всяка тъмнина, слабост и болка, подчинени на тебе, от душата и тялото ми! Подкрепяй ме, за да успея в божествената любов, мъдрост и истина! Господи, твоята воля да бъде! Благодаря ти! Слава тебе! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“ Какво съм забелязал практически? Много е важно. Искаш, обаче. Разбира се духа няма да те убие, ама като казваш огнената молитва или искаш да бъдеш мощен и силен като слънцето, или като светкавицата, или като не знам какво си, започва да ти се дава все повече и повече. Ама ти не си казал колко. И от това ти става зле, болести и разни некомфортности. Затова вижте колко е точно и как е подредено идеално. Съвършено. Ето: „Призовавам, о, велики дух на твърдта, изпрати стихията си, поносима за мен“. Ама специално за тебе, колкото трябва, дали един ярд или шестдесет ярда, ще ти даде сила. „Изпрати стихията си, поносима за мен, за да прогони всяка тъмнина, слабост и болка, подчинени на тебе, от душата и тялото ми!“ Е, по-просто, по-ясно, по-точно и по-мощно не може да се каже. Това е към всичките стихии. Ако усещате, че нещо ви липсва, молиш се на земята, след това се молиш на водата, на въздуха, на края на огъня. 

Сега, послание към духа на божествената красота, божествената свобода, божествения мир, божественото съзидание, божествената мъдрост, справедливост, истина и накрая към любовта. Послание към духа на божествената красота: „О, велики дух на божествената красота, внеси своето  великолепие, вълшебство, изящност и жизнерадост във всички разумни души във вселената! Божията воля да пребъде! Господи, благодарим ти! Слава тебе! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“ 

Ето това е по-интересно. Те са различни тука. Послание към духа на божествената мъдрост и послание към духа на божествената любов, и с това представянето на тази книжка, мисля да завърши. Послание към духа на божествената мъдрост: „О, велики дух на божествената мъдрост! Ти, който винаги и навсякъде даряваш истинското знание, осветли умовете, стопли сърцата, укрепи волята на всички разумни души във вселената, за да превърнат твоето знание в чистосърдечна мъдрост и да станат достойни граждани на вечността! Божията воля да пребъде! Господи, благодарим ти! Слава тебе! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“ 

И послание към духа на божествената любов: „О, велики дух на божествената любов, ти, който винаги и навсякъде одухотворяваш всичко, оживяваш всичко и носиш на всичко божествената виделина, мир, хармония и безсмъртие, разпали своя всевечен и всемогъщ огън във всяка разумна душа във вселената, за да може тя да се превърне в извор на обич и светлина!!! Божията воля да пребъде! Господи, благодарим ти! Слава тебе! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен! Амин! Аум! Аумен!“ 

Попитаха мъдреца: „Кой си ти?“ Той рече: „Един от този свят… Но не от него?! Един от вас… Но много по-различен?! Един от смъртните… Но винаги безсмъртен…!“ 

Дойде един юнак. Викам: „Слушай, понеже, ти ако ми платиш книжката, ще я прочетеш. За да си на далавера.“ Обаче, седим и си пием кафето, „Обаче, ако не ми я платиш и аз ти я подаря, аз мога да ти я подаря, мога да си позволя и тая книжка и сто и хиляда, обаче искам ти да ми я платиш.“ „Ма, как? Ма, толкова?“ Викам: „Синко, давам ти петдесет бисера срещу една кутия цигари!“ Толкова е цената, осем лева. Аз не пуша и незнам, но смятам че има цигари по осем и по десет лева, сигурно. Викам: „Пушиш, такива книжки си изпушил тридесет за един месец, всеки ден, а някой път си купуваш и по две кутии цигари, мойто момче. Искам да ми я платиш! Да извадиш нещо и да ми я платиш. Може да не е осем лева, дай пет лева. Ще го смъкна, защото си пием с тебе кафето. Пак ще си на далавера.“ „Абе, Георги, имам два по два.“ „Добре, четири лева. Аз ще съм пак на далавера.“ „Ще я прегледам.“ „Абе, искам да я прочетеш бе, мойто момче!“ Това между другото, обаче това са нещата от живота, какво правим. 

Така, сега давам думата, единадесет е, имаме още един час, час и нещо максимум. Давам думата на Силвина, тя има много интересни работи да казва и след това аз на бърза ръка ще говоря за всяка една от шестте вълни. Много народ ще ми се разсърди сигурно, но няма как. Заповядай Силвинке.

Силвина: Приятели, сигурно има хора, които си мислят: „На Георги и Силвина колко им е лесно. Изправят се отпред, говорят си. Кой чул, кой нечул.“ Истината е, че за много неща, за да стигнем до тях, трябва да преминат през нас и през нашата опитност, за да станат част от съществото му, за да го разберем. И един пример: имаше един случай, който Георги разказва, който аз лично съм присъствала на практика на всички негови беседи, откакто се провеждат последните седем или осем години, съм го чувала не десетки, може би вече над сто пъти съм го чувала това нещо. И се оказа, че всъщност не съм го чула. Незнам доколко чухте това, което той правеше, защото той се молеше за всички нас. Доколко и как стигна до душата и до сърцата ни. Стига, винаги стига една частица, това са едни семенца, които Господ по някакъв начин посява в душите и когато дойдат условията тези души да осъзнаят, разберат и приложат, тогава това семенце започва да прораства. Примера беше много интересен, за прошката. Той разказва за една жена, която много недоволства, много се възмущавала, за един добре облечен господин, който си паркирал колата не много добре, така че госпожата се възмутила и почнала да го проклетисва и да говори срещу него. И нещеш ли, тя взела тухлите, неговия товар взела върху себе си. Това винаги съм се чудела, как така ще вземем товара? Имам една приятелка, с която когато общуваме, аз винаги взимам нейния товар. Тя не усеща нищо. Аз също имам товар, общувам с хора, лекувам много тежки случаи напоследък вече и поемам част от този товар. Но тя не усеща нищо. Защо е така? И аз за първи път разбрах, всъщност Георги какво е имал предвид. И се помолих за прошка на тази душа. И нещеш ли, енергиите тръгнаха в двете посоки. Така както трябва да бъде енергообмена между двамата човека, да върви нормално и в двете посоки. Защото ние двамата сме човешки същества, имаме душа и сърце, и така както аз се чувствам и разбирам би трябвало и другия да се чувства и разбира. Но когато ние имаме неуравновесени отношения, неговоря задължително за някаква карма. Ето в този живот среща за първи път някой, обаче имаш нещо към него, не си напълно доброжелателен към този човек, имаш някакви претенции, някакви изисквания. Когато ти поискаш прошка, от това, енергията се уравновесява. И така разбрах всъщност тази история за тухлите, и за нашите политици, какво се случва. Когато ги благославяме и когато говорим срещу тях, всъщност истината е, че ние не само, че не помагаме на себе си когато сме недоволни от нещата, но дори поемаме товара на хората, към които изразяваме това недоволство. И тоя товар понякога може да е много тежък. Това е като едно въведение. 

Знаете, нашия духовен център се нарича „Наш дом“. Незнам колко от вас са гледали филма „Наш дом“? Който е доста интересен филм. И понеже темата, за която сега ще говоря тя е за греховете и за болестите, само ще го маркирам. В този филм се разказва за един доктор. Знаете това са прослойката от хора, които по някакъв начин понеже ти боравиш с живота на хората, в един момент е много вероятно да си помислиш, че си нещо повече от тях. И тези хора много често си мислят, че много знаят. Та така и във филма този доктор е доста горделив човек, няма добри отношения със семейството си, посветен на работата си. И тази гордост обаче, всичко това го разболява и той си отива. Отива в чистилището и там вижда душите, които се мъчат, плачат, стенат, невероятни страдания и неща, които и той започва да изпитва. Вижда, че някои от душите обаче започват, след като това страдание стане твърде голямо и те не могат повече да устояват, започват да се молят. Стигат до идеята за Бог и започват да се молят. Тогава се появяват две светли същества в светлина, които поемат тази душа и тя отива нанякъде в светлината. И така идва и неговия момент, той също започва да се моли за прошка и тогава идват тези две ангелоподобни същества, и го отвеждат в „Наш дом“. Наш дом е един град на, не бих казала ангели, на достатъчно осъзнати човешки същества, където попада в лечебницата. И през всички преживявани неща, които има и осъзнавания, в крайна сметка стига до това, да бъде наистина достоен жител на наш дом и служител. Последната зима всъщност, нещо подобно се случва при нас, затова го и разказах този филм. И си казах, че явно неслучайно нашия център така се казва „Наш дом“. Множество души, които след молитва се дава възможност за работа с тях, за лечение. Какво се случва? Тук може би има и лечители и е важно това да се знае. Много лечители казват: „Първо трябва да попиташ сега ли е момента и трябва ли да помогна на този човек?“ И това го изпитах на гърба си, какво означава на практика да обмениш карма с някой. Защо обменяш карма обаче, защо има хора за които сякаш има като един кармичен капан, в който тези души са попаднали, защото това чистилище, за което се говори във филма „Наш дом“, всъщност е на земята. Както и Учителя казва: „Земята е мястото, единствената планета в слънчевата система, където душите изправят греховете си“, където я има тая възможност да си отработим нещата. И съответно и тук правим грехове. Се оказва, че хора, които имат тежък кармичен грях, който носят от преден живот, за тях няма разрешение за лечение. И ако лечителя направи намеса, той поема тази карма, поема кармични дългове. И така, аз под формата леко на игра дори го научих и разбрах. Както и разбрах, че в основата на болестта на хората са греховете. Какво представлява грехът? Идваме да кажем от преден живот с тежък грях, най-често срещания грях, който откривам, това е жестокост. Понякога жестокост към хора, понякога жестокост към животни. Но това е най-често срещаното и не случайно Георги говори за жестокостта, когато разпъват Исус, хляба и зрелищата, които дават на тези хора. Просто си представете всичките тия векове през какво са минали хората и защо би трябвало при това положение да се учудваме какво се случва днес с човечеството. Просто всичко е една абсолютна подредена, съвършена кармична ситуация, в която всички ние участваме. 

И така. Идваме ние с това преживяване, което е една възможност да си го отработим, великото училище на живота на земята. Идваме за да си помогнем за това нещо, обаче нещеш ли пак ни се дава ситуация, ние отново проявяваме някаква негативна своя черта. Донякъде успяваме, донякъде неуспяваме. Зависи греха преди колко прераждания е. Когато човек има тежък грях като убийство, самоубийство, жестокост, изнасилване и така нататък, когато е накърнил силно човешки същества, когато е отнел собствения си живот, още в следващия живот той има тежка болест, тежко страдание, наистина много тежко. Виждам го при деца, много е трудно да се работи с деца да ви кажа, защото те няма как да се помолят за прошка. И тогава карам родителите да се молят за прошка и донякъде кармичния капан се отваря за тези души, но не напълно. Все пак се дава една възможност за облекчение на нещата. Следващия живот, казах, задължително има страдания. Много хора така се раждат и се чудим защо има толкова болести още при раждането. Ами това са души, които са преживели, проявили са тежки грехове. Изглежда едно невинно дете, гледаш го на снимката или то е около теб, но се оказва, че тази душа си има товар, който носи. И това е абсолютно така. Божествената справедливост е абсолютна. В по-следващ живот тази душа идва и много често се случва, че тя вече става праведна. Виждам го, проверявам, носи все още кармичния грях, който в някаква степен е изплатен, защото един от начините ние да изкупим греховете, това е страданието. Категорично, това е наистина начина на земята, в чистилището, както го нарекохме, да изкупим греховете. И така, когато душата мине през тази опитност на чистилището и отново дойдем на земята, тогава тя е праведна душа. Значи виждам само този кармичен грях от по-преден и още по-преден живот, но в сегашния тази душа няма никакъв грях. Абсолютно изрядна. И за тези хора идва възможност, много често те нямат и болести. Просто те носят един далечен спомен от това нещо, което се явява като странни преживявания, емоции, сънища, необясними неща, които човек си казва: „Това от къде идва, аз ли съм това?“ И тогава идва възможност за тези хора, чрез хора като нас и чрез много други сигурно, които им показват и казват: „Знаеш ли, ето ти…“ Те дори нямат и болести в този живот, работила съм поне с пет-шест такива случая, които са стигнали до тая праведност и обикновено нещо не им върви, да кажем нещо в работата, те са все още на кантар. Какъв е механизма? Когато човек идва с грехът или го проявява в този живот, получават като едни черни точки в аурата. Когато има тези черни енергии, не точно черни, но тази негативна енергия, тогава тя привлича събития и хора, които да ни помогнат ние да изчистим това нещо и да го преодолеем. Идват тези ситуации, обаче ние, все още неосъзнатите души и неразумните души, реагираме по стария и отработен начин от предните прераждания. При което от подсъзнанието ни изплуват старите емоции, свързваме се с ментални същности, пораждат се негативни мисли и всичко това създава различни структури в аурата на човека. Най-леките варианти, може би сте виждали на аурокамери или който вижда, това са едни леки прещипвания в аурата, като едни прорезчета. Това е най-лекия вариант. Но, в повечето случаисе получава нещо по-сериозно, това са едни енергийни въртопи, които въртят едни вихри, енергийнивихри, които поразяват най-често емоционалното или астралното, менталното и душевното тяло. И човек си казва: „Аз съм здрав, обаче защо така нещо нямам енергия, нямам сила? Какво се случва?“. Има три или четири емоции, които са абсолютно разрушителни. 

Първата и основна е гневът. Лекувала съм хора с рак и мускулна атрофия с гняв, който буквално е разрушил, половината им аура я няма, нагоре няма нищо. Половин човек гледаш. Гледаш го в тяло целия, обаче всъщност половината човек го няма. Имаше един човек с мускулна атрофия, с точно това нещо. Какво се случва? Във фините тела, казах, се образува една такава структура, обаче когато емоцията е твърде силна, това нещо вече слиза надолу във физическото тяло. И там прави поражения. Все едно става накъсо. Отделни органи и системи, просто все едно излизат от строя. При рака, категорично има структури енергийни, които обхващат множество физиологични системи, една от които задължително е имунната система. И когато тя излезе от строя, раковите клетки, просто това са дефектни клетки. Те, вече няма кой да ги спре, те се размножават. Гъбичките и нещата, те също продължават да се размножават. Задължително при раково болните имаме кандиди. Организма, в стремежа си да се справи с това, има нужда от витамин Ц, за да се опита да подсили тая система. Тия хора категорично имат огромен дефицит на витамин Ц и витаминотерапията е нещо много полезно. Но грешката на медицината и на много от алтернативните лечители е, че те лекуват само на физическо ниво. Няма вариант такава тежка болест с толкова мощни енергийни структури, която половината дефакто твоя същност я няма, ти да го излекуваш с билки, с витамини и с каквото и да било. Аз съм администратор и създател на форум „Здраве“. Там, да ви кажа, повечето хора публикуват неща, които са на физическо ниво, за тая билка, за оная билка. Да, има ги тия неща и са работели. Знаете лечителя Димков, защото все пак това са вибрации, които подсилват липсващите енергии в човешкия организъм. Но във време кармично живеем, повярвайте ми, болестите вече са толкова явни, толкова бързо се развива всичко в организмите, че няма как една билка да спре този процес. И се оказва, че в основата на всичко е греха. Когато се стигне до този пласт на душата, много лесно и бързо нещата вече започват да се променят. 

Другата много силна разрушаваща емоция, това е мъката. Мъката и душевната болка. Загуба на близки хора, сигурно повечето сме изпитвали, но не всеки получава такава енергийна структура, просто защото това е кармично предопределено, ние да преминем и да изпитаме мъката или някаква друга емоция. 

И третата разрушителна емоция е страхът. Страхът, освен бъбреците, както всички знаете, поразява мозъка. Лекувала съм деца с епилепсия, които още в пренаталното развитие, майката преживява нещо и те изпитват страх, силен страх. Този страх, разбира се те носят от преден живот, най-често това са души на самоубийци. Поне до тук така излизат. Този страх, който тези души носят, прави едни такива структури и във фините тела, и във физическото тяло. Какво откривам във физическото тяло? Има лошо кръвоснабдяване, тромби, много тромби, особено хората с мускулна атрофия, тази нелечима болест, на практика мускулите спират да се хранят просто защото няма кръв към тях. Всичко е задръстено, блокирано. И съответно лимфната система, която е другата много важна система в организма, която се поразява, когато имаме такива ситуации. Какво изпуснах тук? Аз трябваше да почна от по-далече. Директно ви въведох в нещата. Идеята ми беше да ви кажа, че ние не сме материя, хора, ние не сме това тяло физическо. То е малка частица. И докато нещата се разглеждат по тоя материален начин, няма шанс за лечение, за промяна, за въздействие, за каквото и да било. И другото много важно нещо, което на мен поне в моята работа ми е понякога трудно с някои хора да го преодолея. Е идеята за преражданията. Защото тя е фундаментална идея. И църквата, с това което е орязала от Евангелието и от Словото, е направила доста голямо поражение. Защото, Георги има едно прекрасно стихотворение „Вече зная душата пътува в безкрая и неможеш да я вържеш със златно въже“. Наистина душата пътува, преживява, опитва и идеята, че ние идваме един единствен път, е толкова нелогична. Но въпреки това е трудно на хората, понеже това е един егрегор, който е вкоренен в съзнанията. Хората някак си са го приели, че е така и трябва доста време и енергия да вложиш, за да обясниш, че имаш грях от преден живот и заради това на теб не ти върви, заради това си болен. И когато обаче го приемат и кажат молитва за прошка, която между другото отвън я има и не е включена в книгата с молитвите на Георги. Понеже в по-късен момент я написахме. Понеже наистина ми трябваше в моята работа, защото първоначално карах хората да сами: „Кажи с твои думи“. Да има ефект. Обаче има хора, които казват: „Абе, незнам какви думи да кажа, никакви думи не ми идват“. И така помолих Георги да напишем и молитвата за всеопрощение. Изключително важна. Тъй, че ви препоръчвам да си я вземете. Сега, тук конкретно няма да знаем какви грехове имаме, въпреки че човек не е трудно да се досети, да ви кажа, ако малко си помисли за живота. Айде кармичните може и да не се сети, но за този живот, ако малко така както Георги казва: „Я да върнем сега лентата назад“, какво идва към нас? Това, което идва към нас, то са нашите грешки. Няма начин, примерно теб да те обират, се случват все едни такива неблагополучия, и то да идва отвън. То идва от тебе, ти си го излъчил и съответно то се връща. Тъй че, не е много трудно човек да се досети какви са греховете му и да се помолим. Дори да не се сети, просто покаяние и разкаяние за греховете. 

Много лечители, много хора обръщат внимание на външните влияния. Значи аз ви казах, сърцевината е греха. След това се формират енергийните структури на нашите мисли и емоции. И след това, това е като една рана в душата, аурата вече е отворена, вратата е отворена, крепостта е паднала. И тогава идват външните влияния. Много лечители казват: „Абе, магия ще ти изчистя, абе, обсебване имаш, абе, незнам какво“. Аз също тръгнах оттам. Защото повечето радиестезисти работят на практика само с това. За греха, не съм чувала някой радиестезист да работи с греховете. Понеже аз оттам тръгнах преди една година. Но това са външни влияния. Те обаче вече са много силни. Когато има обсебване, ако нормално сумарно всички тела, когато човек е идеално здрав във всичките си тела е сто процента, при хората с обсебвания, срещала съм хора с над петнадесет духа примерно, които са попаднали в неговото поле. Тогава енергията пада на, примерно на шестдесет процента, което е наистина доста. Тези хора буквално не са на себе си, те са те. Много важно нещо, какво привличаме? Ако ние носим в себе си жестокост от преден живот и проявим енергията и емоцията на гнева в този живот, ние се разболяваме. Обаче ние привличаме и гневни духове. И тогава вече става мазало, наистина. Става трудничко. Обаче се оказва, че само казвайки молитвата за всеопрощение, тези духове отиват, те си отиват. Разбирате ли? А иначе да ги гониш с различни сеанси спиритични и какво ли не, ако сърцевината, ако душата не е преживяла този катарзис, те пак ще се върнат, както казва и Спасителя, че даже и два пъти повече ще дойдат. Защото сърцевината не е почистена. 

И така, това ми е опита от последната една година. Наистина е доста интересен, доста динамично е всичко, което преминава и се случва. С едно водачество разбира се, защото няма как иначе да стане. Аз лично нямам време да чета, да се занимавам просто. С едно водачество, като разбира се основата на която е многомерната медицина на Людмила Пучко и оттам си се надградиха и другите неща за греховете и така нататък. 

Нещо друго ако се сетя може и после да добавя. 

Георги: В „Диамантенатадесятка“ има на всеки грях антигрях. Тоест, противопоставяне на греха, който е като порок на добродетел. Например, на скъперничеството ясно е че е щедростта. На всеки един, те са повече от седем смъртни гряха, в смисъл наистина грехове, които ни повлияват и които аз ще ги кажа подробно. 

Силвина: Аз мисля, че бях много кратка, защото искам максимално сгъстено да кажа нещата. Иначе как? Да, чрез работа върху себе си, тоест на това, което ти проявяваш да се опитваш да изявиш обратното. Както Георги ги е описал, както и Учителя ги е описал, да проявиш обратното, ако си гневен да проявяваш търпение, разбиране, толерантност и така нататък. Най-много изкупува обаче страданието. Работих с една жена, това вече е зрялата карма, когато даден човек е в първо прераждане след тежък грях, и това наистина е тежък грях, там имаше три тежки гряха при нея. Каквото и да прави лечителя, не един лечител, най-добрите лечители на България, този човек е в зряла карма и на него му е писано да си отиде чрез страдание. И интересното беше, че когато към края на този човек, малко преди да си замине, проверявах какво се случва, греховете ги нямаше. Всичките грехове бяха изчистени, на сто процента. Наистина страданието чисти. И най-много чисти любовта. Но докато стигнем до нея, не е лесно. Най-често при тежките болести, това е комбинация: мъка, гняв и страх. Когато ги има тези три силни емоции, тези три силни структури, това създава наистина рака. Това създава нещо абсолютно разрушително. И се надявам някак това нещо да стигне, защото толкова тежки случаи напоследък, на деца, които абсолютно лекарско невежество, абсолютно родителско невежество. И толкова бих искала това знание да може да стигне до хората. Много може да се говори, ако имате въпроси, след това можем да си говорим. 

Георги: Наистина, както пише в Евангелието: „Жътвата е богата, а работниците малко“. Тоест, много има за жънене, за знание, а ние по принцип сме малко жътварите. Ето това е. Сега за това ще говоря и ще цитирам, ще започна доста отдалече, но ще гледам да се вместя във времето, защото то леко ни притиска. Започвам да цитирам Марко, глава тринадесета, стих четиринадести. Аз го знам буквално наизуст, разбира се. И после от материя, глава двадесет и четвърта, стих петнадесети. Ето какво казва Исус и на едното и на другото място: „Когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, на мястото, което не и подобава, (само това е разликата, при Марко пише „на мястото, което не й подобава“, а пък Матея пише „на светото място“), да знаете, че времето е дошло. Онези, които са в Юдея  да бягат в планините. Който е на къщния покрив, да не слиза от него. А който е на нивата, да не се връща у дома си да вземе дрехата си“. Цитат едно към едно. Обаче, аз ще си позволя да го разтълкувам, защото, може и да има хора, които ще го разтълкуват, незнам, не казвам, че съм единствения. Но сега съм единствения, който седи пред вас. И е много трудно за тълкуване. Ето какво означава това. Значи, той казва: „Когато видите мерзостта, която докарва запустение, да седи на святото място или на място, което не й подобава на нея, да знаете, че времето е дошло“. Какво е мерзостта? Мерзостта е най-низшето, най-долното, най-материалното, материализирано съзнание, което няма никаква светлина у себе си. Докъде се изкачва? Кое е святото място? Ако кажа на един поп „святото място“, ще каже: „А, дядо владика, дядо патриарх и дядо папа“. Е да, ама не. Не е нито във Ватикана, нито в Йерусалим. Святото място, оттам идва и думата „свят“. Святото място е на всички ръководители, които са светски ръководители, които управляват дали държава, дали континент, дали света,(има световно правителство), дали едно кметство, дали едно село или един град. И когато видите, че мерзостта е достигнала дотам и пише пророк Даниил „когато безакониците достигнат върха на беззаконието си“. О и всички мислят, това са земните закони, нямат нищо общо. Земните закони се правят от значително по-прости от мен. В прав текст го казвам. Ма земните закони не ни интересуват. Беззакониците са тези, които не изпълняват природните, естествените закони и божествените закони. А сега е достигнало върха на беззаконието. Достигнало е. След това ще говоря в шестте вълни. Мерзостта когато е за егоистични цели на една държава, на един град или на нещо, пълния егоизъм, който е завладял колективния егоизъм, тази планета, това вече е мерзост. Както и мерзост за мене специално, когато природните закони се нарушават в половонестандартните, кмета на града да жени десет еднополови двойки. Кмета на града! Ами тя е светската власт. Значи мерзостта е на святото място. Значи времето е дошло. Наистина е дошло. Ще кажа и за шестте вълни. Продължавам нататък. Цитата: „Когато видите мерзостта, която докарва запустение, да стои на святото място, (според пророк Даниил, както казва за нея), тогава да знаете, че времето е дошло. Онези, които са в Юдея да бягат в планините. Онзи, който е на къщния покрив, да не слиза от него. И онзи, който е на нивата, да не се връща да вземе дрехата си“. Е това, който и да го взема, религиозен, па и духовен човек, не може да ми го разтълкува. Но аз ще го разтълкувам, защото няма нещо, което да не може Господ. И понеже си приписвам неговата слава на мене, а аз работя за неговата слава, казват: „Георги Изворски знае и е много умен и разумен“. Да, така е, защото като незнам, ето какво казва. Какво е Юдея? Юд – означава чистилище, малко по-поносим ад. Юдея, ако поставим едно Л отпред, става Людея, и Я го махнем, „ЛЮДЕ“. Първите хора се казват люде, защото са били в най-гъстата материя, те са били в най-ниската степен на чистилище, люде. Следващите хора се казват человеци. А, вече имат някаква разумност, защото челото им става по-високо. Чело-век. Челото е израз на съзнанието на човека. Не всеки има чело седем сантиметра и половина, за да е много, много духовен. Ама има и професори и гении със седем сантиметра, и по-ниско да е, ама вътре пипето да ти е добре. И така, след това става човек. От человек става човек. Това вече е съкратената форма и при човек е наистина по, вече се създава една персонална индивидуалност. След човек, човек става личност. След личността трябва да получи съзнание на светия. И след това вече висш аз, самия той, манада. Качва се във висшите ангелски светове и оттам в божествените. Това е между другото. Мога да говоря много. Тука мога да спомена какво означава Юдея. „Юдея е най-материалното, най-низшето съзнание“. Няколко области има, разбира се. Самария – да носиш достойно тежестта на живота, тоест своя самар. Значи, товарното животно има един самар на гърба си. Ненапразно казват „добрия самарянин“, „самарянката“, това са хора, които малко повече са осъзнати от юдеите, които имат най-низши, най-користолюбиви, най-материално съзнание. Израел какво означава? Израел означава излизане от рая и навлизащите в гъстата материя, където има пари, власт и …………….. Обаче какво означава Галилея? И защо Исус е роден в Галилея? „Гал“ – галя, а „галя“ на …………… диалект е „обичам“. Юде-ин е гъстата материя, в която се слиза. Ама галилеянин как завършва? На две срички „ян“ и „ин“, вече хармонизиран. От галилеянин са излезли есеите. Иначе има фарисеи, садукеи и есеи. Три вида свещеници, така да кажем, религиозни и духовни хора. Фарисеите и садукеите са си разделяли властта и светската и духовната, сменят се, въртят се. Консерватори и либерали например, примерно да кажем. А есеите са живели в планините. Това е първообраза на богомилите. Есеите са богомилите. А галилеяните откъде са дошли? Ами от Тракия. Те са трако-българи. А, неможе да бъде! Може да бъде! И затова когато казват нашите западни съседи: „Господ е булгарин!“, са абсолютно прави. Галилеянин да си. 

Тука, продължавам нататък, за Юдея. Когато се казва, че онези които са в Юдея, значи които са в най-низшето съзнание. Къде трябва да отидат? Трябва да бягат по планините. Кой е планината? Разберете ме, обърнете всичко с метафора и символ, и съзнанието ви ще стане по-висше от мойто. Които са в Юдея, които са в най-низшето съзнание, да бягат в планината. А планината кой е? Ами, планината са духовно извисените. Да отиват при духовно извисените, да гледат какво правят те. Ето това е, черно на бяло го пише. Може би и аз не съм се сетил за това, за нещо се сетих, за нещо ми допълни Татко. „Който е на покрива“, който е на покрива е по-висш от другите. Покрива е най-високата част на къщата. Следователно най-високата част на материалното съзнание и който е на покрива е израснал донякъде в духа. Да седи там, да не слиза, защото слезе ще стане неправеден. Ако седи на това съзнание, може да се спаси. Ето, за да се спасите, това правете. И „онзи, който е на нивата“, тоест, онзи, който е привързан към материалното, да се откаже от него, ако иска да се спаси. Тоест, да не ходи до дома си, където му е живата материя, да вземе дрехата си. Разтълкувах го, ама мога наистина да си припиша заслугата, като Кольо Фичето. „Уста Кольо, можеш ли да вдигнеш един дворец?“„Ами, мога.“ А някой вика, аз ще вдигна замък, ще направя сграда, нищо не е направил, една дървена барака. 

Така, сега продължаваме нататък. Защото виждаме, че времето наистина е дошло. Мога да ви говоря, мислите ли, че не мога да ви говоря, като се започне от кофецианството, будизма, окултизма, кубизма, херметизма и незнам си още какви философии, със схеми, с диаграми, и какво? Затова казваме най-простичко и най-лесно. Сега ще ви кажа шестте вълни. Шестте вълни, които ако наистина не се вземат в ръце, и тия хора не оправят съзнанието си, аз лично не ги виждам, защото те чисто и просто ще си заминат. Две мнения няма! После ще говоря подробно, по няколко минути за всяка една вълна. 

Първата вълна – злоупотребяващите с алкохол, върлите любители на всички видове спиртни напитки, замайващи питиета и така нататък. 

Втората вълна – наркомани, пушачи, дишащи омайващи газове и дим, и други. 

Трета вълна –месоядците.

Четвърта вълна – са така наречените полово нестандартните, меко казано. Обаче, когато слизам от планината, точно преди десет години, 2008, сега е 2018, питам: „Тате, от кой да се пазя като сляза, от групи, работи? Къде да не се пъхам? Къде не ми е мястото?“ И той каза: „Синко, ще се пазиш от полово извратените и от фанатиците. С всички останали може да контактуваш“. „Ама защо?“ „Аз ти казвам.“ После разбрах защо. Четвърта вълна са полово извратените и нестандартните сексуални маниаци, сексомани, нимфоманки и такдале, както казват руснаците.

Петата вълна – са всички видове насилници, семейни, обществени, държавни, цивилни или военни, континентални, планетарни, побойници, войнолюбци, ловци, рибари, касапи, гледачи на животни за месо и така нататък. Всичко това са агресори и насилници. И ред други. Дори и тези, които упражняват бойни изкуства. Много съм доволен на Господа, че изпрати при мене един човек, който каза: „Георги, като ти слушах една година беседите станах, първо вегетарианец, и второ, аз съм ловец и рибар, ама много години. И се отказах сам“. От всички бивши колеги, Бивши с главно Б, значи. Аз не съм се отказал доброволно. Небето ме би, толкова колкото си иска, за да се откажа от всички тия хубави, според мене тогава, и от тоя спорт. Да, признавам си го, защо не. Но ето, тоя човек ми падна на сърцето. Той каза: „Доброволно се отказах“. Доброволно. Знаете ли какво е да имаш една хубава нацевка, двуцевка, една ловна карабина с един прекрасен далекоглед на нея, с една оптика. Която е лъскава, спусъка те кани и вика: „Мойто момче, сложи ръка тука и гръмни. Я, гледай това животно, тоя благороден хубав елен, я го застреляй да видим дали може с един куршум“. Боже, и аз съм бил идиот, малоумник и незнам какъв. Прости ми, Тате! И това не е хубаво много да се оплюваш. Може да се покайваш и разкайваш, но не прекалено. Защото всяка прекаленост се наказва. 

И последната, шестата вълна – това са вече неосъзнаващите, най-низшите духом, но не по тоя начин както казват, „Блажени са низшите духом, защото тяхно е царството небесно“. Не точно за тия. Казва се за ония, които са лентяи, мързеливци, не искат да положат усилие, за което каза Силвинка, нещо да направят, дори и за себе си. Пълен мрак. Ей тия немогат да останат на земното кълбо.

Така, сега, за да си подкрепя, онова, което казах, за святото място, че там са беззакониците, които са го завзели. Ето какво ще ви прочета. „Демокрацията (цитирам, накрая ще кажа от кой е) при която управлението на държавата е в ръцете на хора, неосветени по кръв и (разбирай без истински благороден произход), а доведени на власт чрез масово изборно начало, е проститутка, развратница, пиявица и безплътна блудница, от която неможе да се очаква нищо истинско и значимо. Тя е оскърбление към Бога и затова ще има жестоки наказания за ония, които дръзват да я осъществят и поддържат“ Мишел дьо Нострадамус. Измивам си ръцете, не е от мен. Да, бате Мишел го е казал. Ама е точно в десятката за сега. Немога аз да бъда депутат, немога да бъда държавник, немога да бъда президент и да казвам, тази лъжедемокрация ми дойде до тука. Тоя свят, та даже и ние България, не сме дорасли до никаква демокрация, казва го Георги Изворски и се разписвам с дясната, с лявата ръка, с десния крак, и с левия крак ще се разпиша. Каква демокрация при това съзнание, питам аз. Как може да вземе една еднополова двойка, дете и да го възпитава? Това е демокрация, казват, защото те са мили. Да, мили са. Мога да ви кажа един случай. Макар, че това е четвъртата вълна. Пращат ме, аз съм военен, в командировка. Те изнесени на позиция, в палатки дървени такива, бунгала живеят. Обаче отивам вечерта, млад деветнадесет, двадесет годишен, глад. Столовата затворена, готвача го няма. Всичко заключено. Мотам се вънка. По едно време идва един, така с плавни движения и вика: „А, ти сега дойде нали?“ Викам: „Да, от утре съм командирован, ама пристигнах тази вечер. Не съм зачислен.“ Той вика: „Заповядай при мен в моето бунгало, там има за хапване.“ И аз млад, отивам, хапваме, пийваме. Той вика: „Остани ако искаш тука да спиш.“ Гледам само едно широко легло. Викам: „Не, бе, аз имам място, знам къде е.“ Дежурния на портала ми каза, еди къде си има свободни места, кеф ти в палатка, кеф ти в дървена барака. Сам да ми е широко. На другата сутрин, отивам и готвача ми вика: „Е, снощи прави ли секс?“ И аз викам: „Тука жени няма! Ние сме само мъже, какъв секс?“ Той вика: „Значи, снощи поканили те някой?“  „Да, тука един сержант ме покани Дамянчо или Димчо, забравил съм името му. Човека е много свестен. Нахрани ме, сирене, кашкавал, даже ме покани там да спя.“ „А не, не, добре, че не си спал. Щеше да му платиш.“ „Как щях да му платя?“ „Ами той такава и такава слава има.“ „А, така ли?“ „Той е имал задни мисли към тебе.“ Ами, викам, да бе, защото една хубава дама много години по-късно, вика: „Георги, ти да нямаш задни мисли към мен?“ Викам: „Не, имам само предни.“ Само предни, задни – не. И тогава разбрах, той не го е направил от човещина, направил го е от някакво користолюбие. Евентуално ако клъвна. Това беше примера. 

Сега, ще си позволя да чета, след това ще чета и от моя бележник, за да направим съпоставка. „Деветимата непознати“ на Нели Лишковска. Отварям на сто петдесет и пета страница, това са за греховете, ето какво пише и тя: „Хората си въобразяваха всякакви неща, живееха в мъгла. Съществуването им беше пълно със заблуди, коя от коя по-големи. И така хилядолетия наред. Те смятаха например, че малкото добро не носи полза, затова не желаеха да правят добро. Освен това им се струваше, че малкото зло не вреди. Ето защо не се поправяха, когато разберяха, че са сгрешили.“ Тук отварям скоба. Между интелигентния, духовния човек и религиозния или между духовния човек и обикновения, разликата е тая: духовния винаги си поправя грешката, от най-малката до най-голямата. Другите викат: „Абе, бълха ще ухапе тоя богаташ, че съм го завлякъл с пет лева“. Така. „Ако доброто не се натрупва малко по малко, човек неможе да получи великата сила. Ако човек не се въздържа от малкото зло, той със сигурност ще извърши голямо зло и голямо престъпление. Но всичко това беше известно само на онези, които са живели на небето. Човек, който живее или е живял там има велика и светла душа. И при най-големите трудности и страдания той остава тих и спокоен. Благодари на Бог за всичко, което му е дадено. Той познава бога и не се съмнява в него. И така. Човеците боледуват. Те всъщност има да плащат дълг на някое същество или на нещо, не само в техния най-нисш материален физически свят. И когато бяха болни, те му се издължаваха. Ако болния се обърнеше към Бога с искрено покаяние и вяра, Бог веднага идваше и плащаше сметката му. Освобождаваше го, човека оздравяваше. Преди много време (говори се за героинята) тя си състави списък с най-опасните неосъзнати болести, които беше срещала сред земните индивиди.“ Тия всичките болести се равняват, разбира се, на грехове. „Непостоянство в емоциите, ту се радваш, ту се гневиш. Забравяйки дълга да се стремиш към изгода. От ненавист да желаеш нечия смърт. Да не забелязваш, че заради алчност правиш непрекъснато грешки. Да хулиш другите, а да хвалиш себе си. Да се радваш, като преследваш сгрешилия.Гордеейки се със знания, да презираш другите. Използвайки властта си да вършиш произвол. Да смяташ хората за грешни, а себе си винаги за прав. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните. Да не обичаш хората, само себе си. Да се гордееш със себе си. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър. Да се изтъкваш при всеки удобен случай. Да се радваш на чуждите грешки. Да се гордееш със своето богатство. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение. Да нарушаваш справедливостта. От любов към себе си, да не виждаш великия смисъл. Да опазиш своята безопасност за сметка на другите. Да си ревнив. Много да ненавиждаш и малко да обичаш. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое е лъжа. Да прехвърляш отговорността на другите. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното. Да помагаш на хората надявайки се на награда. С енергийни параспособности и методи да нанесеш някому вреда. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат. (Това е завист.) Да нямаш хармония в сърцето. Винаги да помниш старите обиди. Да не възприемаш увещания и критики. Да спориш с глупак. Да постъпваш лекомислено. Да подстрекаваш към беззаконие. Много да се съмняваш и малко да вярваш. Да се надсмиваш над лудите и болните. Да бълваш грозни слова и зли думи. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата. Да си непостоянен в мисли и действия, хитрост и ласкателство. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания. Да учиш хората да вършат зло. Да променяш отношението си към изпадналия в беда, дори и като ти е приятел. Да харесваш нещо и да пожелаеш да го заграбиш. Насила да отнемаш вещите на хората. Да действаш от користни подбуди. Да нямаш собствено мнение. Господи, всички тук бяха болни. В тази сфера нямаше нито един здрав.“

Чета вече, аз как съм си записал, в моя хубав бележник, греховете, черно на бяло. „Да нямаш живата вяра в живия Бог.“ Живата вяра в живия Бог! След това: „Убийство, самоубийство, прелюбодействие, блудство, содомски грехове и содомия, сводничество, проституция, злоупотреба със сексуалността.“ Само за тука са седем. Значи, това е един от най-тежките грехове и аз после ще обясня. „Грабежи и палежи, изнасилване, неизпълнение на обещания, невръщане на дългове, непочитане на родители, мързел, леност, невежество, скъперничество, жестокост към хора, животни, растения и прочие.“ Всичко, дори камъните не трябва току така да ги риташ. „Клевета, злословие, лицемерие, гняв, раздразнение, лъжа, лъжесвидетелство, измама, подлост, користолюбие, алчност, завист, ревност, злопаметство, наркомания, алкохолизъм, хазарт, чревоугодничество, суетност, пристрастие към пари и лукс, проклинане на близки, врагове, живи същества, чародейство, магьосничество, магии, изневяра, едновременно сексуално партньорство, горделивост, прекаленост, каквато и да е, незачитане на човещината, пълно неспазване на природните и божествени закони и принципи.“ Има ли праведен? Не ми е добре, но трябва да говоря, не ми е приятно в смисъл. Значи, забелязах и в нашата махала, казал съм го, още когато живеех там, понеже там са военни, старшини, то е военно селище. И един вика: „Водех в нашата кръчма статистика, понеже продаваха менте, за две години умряха четиридесет и пет пияници.“ За две години – четиридесет и пет ритнаха камбаната, между четиридесет и шестдесет години. Не минава ли огнената метла, която се казва огнената прахосмукачка? Минава! И не гледа годините, гледа съзнанието. Човек може да е на сто години и да е абсолютно здрав. Познавам двама старци на по деветдесет и пет, пчелари. Лелеее, хвърчат целия ден, единия вика: „ Аз ядох няколко ябълки“. Другия вика: „Пия вода с мед и малко плодове.“ Ми, безсмъртни. Това е. А и светнати, сигурно повече и от мене. И живеят в планината. Питам ги за разни работи, отговарят ми точно. Както сега ми отговаря едно пет-шест годишно дете последен модел от новата раса. 

То е ясно за наркоманите. Всички тия, които прекаляват в това отношение, леко се изнасят. И дали транквиланти употребяват естествени или изкуствени, абсолютно няма никакво значение. Това им е дадено, разберете, и на наркоманите, и на алкохолиците, и на хазартаджиите. Това им е дадено като изпитание. Като стигна до четвъртата вълна ще говоря повече. 

Третата вълна са месоядците. Тука си записах няколко работи. Само напоследък слушам времето по радиото, имам един транзистор ей такъв. Иначе не слушам нищо, не гледам телевизия, не чета вестници. При месоядците Господ даде толкова явни сигнали, през последните двадесет години или повече, че лично аз се учудвам как човечеството не ги вижда. Най-напред с болести по животните, като се почна от любимата ни Англия, луда крава се появи там. О, защо на Британския остров? Хубава болест. След лудата крава дойде птичия грип. Скоро чух, преди няколко седмици, пак така случайно, ви казвам, някъде в Генерал Тошево, сто и петдесет хиляди пилета, хоп, ги изгорили. А преди това пък колко изгориха, когато тоя птичи грип дойде, пренасян от птиците. Свинския грип, прекрасно нещо. Не говоря за трихинелозата. Но ето, тая година, който се занимава с лов сигурно знае, че е разрешено да се убиват едър дивеч, дивите свине, защото те са приносители на така наречената африканска чума. Тоест, специален щам, модел, свински грип, последен модел. Идеално! О, много бързо се мре от него. Сега ще ви кажа още една чума, която ще дойде, рибната чума. И риба не може да ядете. Лично аз няма да ям, както не съм ял толкова години, повече от осемнадесет години съм вегетарианец. Силвина сигурно повече от мене. Обаче, хапвайте и да ви е сладко. Не ме слушайте! Аз много уважавам тия хора. На много съм казвал: „Спри да ядеш месо или алкохол, подаграта ще мине!“.  „А, не!“ Уважавам го. И тоя човек, или ако е от рак, защото рака се храни най-много точно с тия работи, месото и ред други работи. Казвам му, давам му акъл. Той не иска. Ритва камбаната след три месеца или три години, негов проблем. Датата на раждането е точно определена, но на смъртта е плаваща. 

Силвина: Мога ли да допълня само? Освен месоядството, говорим за жестокостта към животните. Много важна тема, която напоследък, видими прояви доби с различни случаи, които се появяват и добиват публичност. Два случая от моята практика ще ви кажа. Единия, жена, която в преден живот е жестока към животни, по някакъв начин. И в този живот всички животни я преследват, особено кучетата. Където я видят, лай, нападения, нещо страшно. И тази жена губи гласа си и никой лекар не може да й каже, защо тя няма глас. И се оказва това нещо, тоя грях. Съответно този страх, който се поражда. Но исках да наблегна на отговора на животинския свят. Много случаи на хора с какви ли не болести, които откривам, бактерии, вируси, които са свръх агресивни. Паразити, които са свръх агресивни, който са изявили в предни животи жестокост към животни. Тоест, имаме един много явен отговор на природата и по-специално на животинския свят, чрез появяване на много нови бактерии, много щамове, много видове, много неща, които атакуват точно определени хора обаче. Това дето, с биорезонанса понеже се занимавах може би година, разбрах, че това е една пълна илюзия. Много малко хора, да ви кажа, имат паразити. Много малко хора! Масово хората имат енергийни поражения в аурите, но паразитите са малко. Те също, между другото, много лесно си заминават. Просто има едни енергийни същества, те са също като паразитчета приличат между другото, едни същности, които когато се изчисти цялата енергийна структура, те са част от нея, физическите паразити, бактериите и нещата, просто напускат тялото. Защото те просто нямат енергийната среда да живеят. Много е важно това, отговора на животинския свят как се изявява? Защото всички ние сме свързани. Всичко е едно цяло. Днес убиваш едно прасе, утре си болен от грип и няма лечение. Ма няма лечение, какви ли не антибиотици, какви са тия грипове? 

Георги: Силви говори точно за това, всички агресори, насилници, убийци и така нататък. Сега ще говоря за четвъртата вълна малко по-подробно. Ще кажа някои неща, които не са ясни дори и на самите тези, които са участници в това. Това е за полово нестандартните, меко казано. Мъжете са така да се каже хомосексуални общества и хетеросексуални общества на жените. Ако трябваше да бъда уличник и използвам части на автомобилите, знаете как наричат някои части, щях да кажа следното нещо. Какви общества има? Значи, има педал общества и ауспухо общества. От къде излизат изгорелите газове. Едните са такива, едните са такива. Значи, тези общества искат да ги вклинят в обществото и да ги признаем. Не че не е имало тия грехове, от Содом и Гомор, затова те са били изпепелени, поради тая причина. Значи, искат да ни накарат властимащите чрез една мнима демокрация и едно мнимо милосърдие, което е абсолютно, да ги признаем. Знаете ли защо им е дадено това? Дадено им е за изпитание. Значи, дадено е и на алкохолиците, на хазартниците. Предлагаш и един млад, здрав човек, който е нормален, и вижда една прекрасна дама, в която е влюбен и я иска, каквото ще, той е кон с капаци, нищо не го интересува друго, само я гледа нея. По същия начин аз разбирам, поставяйки се на мястото на еднополовите, мъж желае такъв мъж и жена желае такава жена. И те викат: „Ние сме повредени, ние сме болни, незнам какви сме, джендъри, трети, четвърти, пети, шести пол“. Глупости! Това е дадено поне един живот. Понеже си грешил преди това, ще кажа откъде идва и как идва. Господ ти дава това изпитание, един живот да се въздържаш от това голямо плътско удоволствие, което ще получиш. Чрез съзнание и прилагане на хубавия инструмент ВО-ЛЯ. Воля! Един живот, а само ако се въздържаш. Един живот. Всичко се изчиства, всичко се оправя. Дори в същия живот може да се оправи и човек да стане нормален. Защо? Ами поради тая причина, че е издържал изпита си. И още нещо ще ви кажа, което почти никой не го знае, освен свръх посветените. Силвина не ми даваше да казвам тия примери, но содомските грехове, специално содомията, ще ги изброя какви са, прелюбодеянието, блудството, кръвосмешението. Специално содомията е човек с животно, дали е жена с мъжко животно или мъж с женско животно. Има примери и сега ще кажа само един-два. Содомските грехове другите са, както римските грехове. Защо е пропаднал Рим, защото няма морал. Където няма морал, няма нищо и властта не може да се задържи. А тоя морал който е, защото кръвосмешението или блудството, или най-вече похотливостта и прелюбодеянието. Колко много термини има за това. Е както в Рим, така и в Содом и Гомор не са правили впечатление, а и значение, дали сестра с брат, син с майка, баща с дъщеря, пълно кръвосмешение. Ама пълно и абсолютно. Нестига това, ами еднополовите връзки са били, така да се каже в Содом и Гомор, узаконени толкова много, че целия град е бил такъв. И когато при праведния Лот идват двама ангели и влизат, той не знае, някви старци. Той седи накрая на града, аз дори не съм описал цялата притча с обяснение, и му казват: „Може ли някъде да пренощуваме?“ Той им казва: „ Заповядайте в нас!“ „Не бе, ние ще спим на полето.“ „Не!“ „Или на площада.“ „Не,заповядайте!“ Прибира ги в къщата си. Обаче, наоколо научават хората. Отиват, струпват се много мъже на площада пред къщата на Лот и викат: „Изведи ги, за да ги познаем“. Който е чел внимателно Библията и я е тълкувал, и може като мене, и казва: „Исак не позна жена си Сара“. Докато я познае. Разбрахте ли сега какъв е терминът „да ги познаят“? Чисто и просто да ги изнасилят. Това е. Обаче какво прави Лот? Изкарва двете си дъщери, които имат кандидат женихи, които са в града. И вика: „Ето ми двете дъщери. Вземете ги и правете с тях каквото искате.“ Това е горе-долу по-нормално. Представете си какво бащино сърце е да изведе дъщерите си. Но те не ги искат. И тогава ангелите ослепяват всичките на площада и те почват да се бутат, и немогат да намерят къщата на Лот. Четете подробно тая притча. 

Така, искам да кажа, Содом и Гомор са изгорели заради това. Копаем един кладенец и един близък, аз му говоря религиозни работи, божествени. И той вика: „Слушай, не ми говори! Не искам да чувам!“. При мен имаше един свинегледач, който ходеше редовно на евангелийска църква, говори ми за Господ и аз го слушах, ангели, архангели. И вика: „Този човек беше мек, фин, ще ти помогне. Прекрасен!“ Докато един ден, вика, в това стопанство и в тази ферма, където бях главен зоотехник, отивам, беше празник. Имам ключове отвсякъде. Той там живееше, докато другите гледачи си отиваха. И понеже е празник, той ги наглежда там животните. Имаше много животни за клане, майки свине и така нататък. И както обикалям, гледам му стаичката, няма го никъде. И почвам да минавам от бокс на бокс, където са животните. По едно време, той с гръб и не ме вижда. Какво виждам! Една свиня седи и той прави секс с нея. Не можех да го повярвам, но с очите си аз го виждам, вика. Оттеглих се. Всичко ми се обърна. Толкова зле ми беше. С този човек после неможех да говоря една седмица. Той идва, усмихва се. Край! Не ми говори за това. Защото народната поговорка е прекрасна: „По наш Илия, за различни Свети Илия“. А светията е прекрасен човек! Животните не са виновни. Хората ги насилват. Още един случай ще кажа, обратния. Тука е мъж със свиня, там е жена с куче. Силвина не даваше да ги казвам тия примери, ама аз ще ги кажа. Защото преди години, в наш вестник пише, че във Франция, един хубав домашен любимец немска овчарка, мъжко куче, прекрасен. Който си го води стопанката непрекъснато из градинката, излиза всеки ден. Се нахвърля на стопанката си и петдесет, шестдесет шева после й направили. Искал да я разкъса. Значи, кучето искало да я разкъса. Как домашния любимец ще те разкъса? И психолози събират се там, незнам какви. Защо не попитаха Георги Изворски да им кажа? Че е от ревност. Какво става? Тя си спи с кучето. Кучето я смята за негова законна съпруга. Обаче, тя в парка среща от време на време някакъв човек, към който тя започва да излъчва някакви такива чувства и амбиции. Само предни намерения. И какво става? Кучето разбира, но то не напада съперника, защото ако беше с друго куче, щеше да се бие до смърт. Едното щеше да умре, когато се бият за женска. Обаче, не. Кучето напада виновницата, която му изневерила, неговата съпруга. От ревност започва да я разкъсва. Добре, че се събрали хора в парка и я спасили. И това го пише във френски вестник и аз го чета в български. Най-случайно ми идва на ум. Направих една проверка и разбрах защо. Животното наказва точно, който трябва да бъде наказан. Освен това ще ви кажа, че насила се прави кръстоска между мъжко магаре и кобила и между жребец и магарица. Какво се получава? Между жребец и магарица се получава муле. Между магаре и кобила се получава катър. Имат ли поколения катърите и мулетата? Който е запознат, много добре знае, че нямат. Но хората насила ги сношават. Животните неискат. Как едно пуснато свободно животно ще отиде и ще направи, така да се каже нестандартен секс или извращение. Значи, всички, които някога са били или от Содом или от Гомор души, те са правили и сега са на другия бряг, неискам да бъда уличник, да кажа. Но са от тия общества, най-меко казано хомосексуалните общества и хетеросексуалните общества. Са правили секс, който е вътре в тялото, с животинка. И те са били виновни. Е, нямат ли право сега един живот, отгоре да им се сложи един чип невидим, да искат собствения си пол, за да може само по този начин да изчистят този абсолютен и голям грях. Защото знаете, няма да разказвам цялата притча, как двамата ангели изгарят на другия ден като с лазер, двата града. И когато Мойсей, оттатък хълмовете, Господ вика: „Мойсей, качи се на този хълм за да видиш какво е останало от Содом и Гомор, които тази нощ изгорих“. Качва се Мойсейчо и гледа нищо. От двата цветущи града, ама нищо. Само прах черна, която вятъра сутринта я разнася. Все едно нищо, никога, не е имало там. Това е завършека. 

Така, пак казвам, и самите те незнаят, за какво им е дадено. Дадено им е да се изплатят с това изпитание. И фактически те са извън списъка на Бога. Книгата на живота е тука, всички тия са писани отстрани. Ако го изпълнят, преминават тука. Ако не, остава за тяхна сметка и ги връщат на старта. Понеже Бог е създал от неразумното разумното, някаква клетка. Той не може да я върне в неразумния космос. Това е което аз знам, което съм учил. 

Следващата вълна вече е на насилниците. Толкова много има и всички знаете. Няма да остане нито един насилник, защото принципа на ненасилието след две хиляди и дванадесета година слиза от горе и завзема всичко. Със насилие се разбра, че досега нищо не може да бъде спечелено. Всичко може да бъде само една абсолютно временна победа. Временна. Може да е за един час. Може да е за един ден. Може да е за една година. Всичко се получава с мир и съгласие. Осама Бен Ладен ми беше любимец. Защото знам кой е, откъде е, за какво беше отишъл. За да се постави на американците. Слушал съм една негова реч, беше преведена на български, и той казваше: „Защо не седнем, наистина като разумни човешки същества, на масата за преговори и те да ни попитат ние какво искаме, и ние да кажем. И те какво искат.“ Защо не седнем? Веднага сила. Тая сила е до време и понеже злото колкото повече се натрупва, се саморазрушава. Бау! И аз се радвам, защото народната поговорка казва: „Всяко зло, за добро и колкото по-зле, толкова по-добре!“ Ами сега почва война. Да. Малко съм груб и може да ме помислите че не съм в свяст, тоест съм неадекватен, но съм прав. Защото по-бързо всичко ще стане и ще види света. Тепърва, не искам да съм лош пророк, ще кажа само, почват големите катаклизми. На всичките държави участници агресори, ще видите какво ще стане. Понеже го знам, но не искам да го казвам. Нещо става, нещо нестава, и няма да ме изкара толкова добър пророк, колкото съм. Да, но ще има. И ненапразно, когато истинския духовен човек, аватара плаща предварително. Не вчера, оня ден стана нещо, на магистрала, един трагичен инцидент, верно е така. С това България плати. Да! Плати мира и спокойствието. Вие как мислите? Тези, които ги прибра Бог той знае, кой какво. Нито един вътре е невинен, целия автобус пътува, всички имат по малко нещо. Но тия, които ги прибра, ги прибра точно, те са записани. Но които останат, както и Чернобил гръмна, Фукушима, не знам още какви катаклизми ще дойдат, но този район е запазен периметър. И който е достатъчно умен и духовен човек от българите ще се прибере насам и не само българите, и ред други знаят, че тука е спокойствие и сега ще започнат, ей така ще стане. Да, не сме богати като Запада, Скандинавските страни, Германия или Франция, където отиват бежанците натам. И добре, че натам отиват. Но имаме достатъчно. Никой не е гладен, никой не е необлечен. И всички имат покрив, само ония които искат да бъдат клошари, са клошари. Защото това е желанието им. 

И последната вълна са, тия които не могат да разберат, за какво са. Често превеждам пример с моя приятел дядо Пешо от село ЧуковезенеДрагоманско, дето си пие вечерно време ракиите. Ама и той има известна интелигентност, знае за летящите чинии. Дядо Пешо не знае за какво е, той мисли, че се е родил на земята за да впряга сутрин кобилата, каруцата, отива разкарва дърва от топливото, вечерта пие ракиите с шопските салати, гроздова ракия пие само. И на другия ден прави пак същото. Той не може да си повиши вибрацията за да оцелее. Всички тия групи, които ги изброих, тия вълни, те също не могат. Те остават на това ниско ниво. А огнената прахосмукачка вече е във действие. 

Сега, ще ви кажа притчата, за две минути само. „Мост от светлина“ се казва. Живели двама братя в едно село. И баща им бил мъдър човек, и само им казвал непрекъснато: „Момчета търсете истината и ще бъдете здрави, богати и щастливи.“ Обаче не им казвал подробности. Заминал си, изпратили го. И още на другия ден, нарамили по една торбичка хляб, тръгват двамата братя. Тук таме почват да питат и по едно време стигат в едно село. И им викат: „Ей там на тоя хълм над селото, има една колиба. Там живее един мъдрец. Ще отидете при него и ще питате тоя въпрос за истината“. Отиват двамата братя при мъдреца. Мъдреца посреща ги и вика: „Знам защо сте дошли. Ще ви кажа веднага отговора. Човешката истина лежи на пътя. Ангелската истина е между небето и земята. Божествената истина е твоя дъх.“ Стават братята, тръгват. Стигат до един разклон и големия брат казва: „Братко, по-добре двамата да търсиме истината. Той каза нещо, насочи ни, ама, не точно. Ти тръгни на едната страна, а аз на другата и да я търсиме. Дано я намерим.“ И така, тръгват. Единия брат на едната страна, другия – на другата. Големия брат разсъждава: „Човешката истина щом лежи на пътя, значи тя е в много обикаляне, ходене и така нататък. Ще обикалям много по света, градове, села, паланки и дано я намеря. Може и да я открия. Ангелската истина е между небето и земята, какво е това? А, ангелската истина, ангелите правят благата, значи аз трябва да ползвам всички блага където ги видя, където ги намеря. Благата на земята и на небето трябва да ги ползвам. А божествената истина е моя дъх. А, значи трябва да се грижа за себе си. Аз трябва да се самоусъвършенствам, и то в духа. Значи трябва да ходя по разни духовни общества, духовни практики и така нататък.“ Така и направил. Ето: „Обиколил много страни, градове, пътища. Ползвал всички блага, до които могъл да се добере. И учил най-различни окултно-езотерични практики, докато постигнал много голямо лично усъвършенстване, защото можел да ползва енергията кундалини, левитирал и владеел телепатията.“ Малкия брат, обаче, като се разделили, вървял и разсъждавал така: „Мъдреца ми каза, човешката истина лежи на пътя. Ами, значи тя е видима, прозрачна, нещо което трябва да е. Аз ще започна да питам човеците, щом е човешката, ще ги питам за проблемите, за работата, за нещата, и мога да стигна до нея. Щом ангелската истина е между небето и земята, това са блага, които се дават. Ама тия блага и аз трябва да се погрижа. Трябва да работя за тия блага. Не мога току така да ги използвам. Трябва да дам нещо, да се грижа за природата и да живея природо-съобразен начин на живот. А каква е, божествената истина е моя дъх. Щом божествената истина е моя дъх, мен са ме учили старите хора, така мислел той, да спазвам природните закони и божествените заповеди и наредби. Значи да спазвам десетте божи заповеди.“ Така мислел малкия: „Да спазва божиите заповеди и повеления, и да се грижи за всичко и за всички.“ Той отишъл и се заселил в едно село, край една река. От другия бряг на реката имало едно друго село, което враждувало с това. Още като стигнал първия път, гледа жените перат нещо, чистят, реката голяма, помолил мъжете с лодка да ме прекарате оттатък.А мъжете му казали: „А, не. Като се стъмни. Ние враждуваме, те ще ни пребият с камъни, ще стрелят по нас, по светло ако отидем.“ А тия двете села враждували и селяните от двете села си правели непрекъснато пакости, като пресичали реката с лодки и грабили, палили, и дори понякога се убивали едни други. Младия брат започнал да ги учи на приятелство, обич и мир. Много години живял там, като ходел ту в едното село да живее по една година, ту в другото. И най-накрая младите жители на селата се помирили, старите си отишли. А младите направили хубав мост между двете села и заживели в сговор, мир и любов. Седмото блаженство гласи: „Блаженни миротворците, защото те ще се нарекат синове божи“. Дошло време двамата братя да заминават в отвъдното. Духът ги взел в един и същи ден, и в един и същи час. Ангелите хранители ги завели до границата на земния и небесния свят, а границата била една голяма, бездънна пропаст. Започнали да чакат да дойдат определените божи пратеници, за да ги вземат и да ги преведат оттатък. Дошли двама велики духове, които светели като слънцето. Духът на големия брат казал: „Синко, ти не можеш да минеш в райските селения, колкото и да си се самоусъвършенствал на земята и както и добре да живя. Защото цял живот поставяше себе си на първо място и веднъж не се погрижи за някого или за нещо. Но ще ти позволя да видиш как брат ти ще мине по моста от светлина, през пропастта.“ Духът на малкия брат го хванал за ръката и казал: „Понеже се грижеше винаги за хората, ти построи своя мост от светлина, и по него сега отиваш направо при Бога.“ И ето че през пропастта се прехвърлил един огромен блестящ мост от бяла, диамантена светлина. И малкия брат преминал в рая. Големия брат останал още седем прераждания на земята, докато построи своя мост от светлина, и преминал едва тогава в райските селения. При всяка инкарнация, тоест прераждане, от седемте, му изтривали спомените от предишната, но му оставяли един единствен спомен, като сън. Да види как брат му преминава по моста от светлина към рая. 

Благодаря! 

Cart Overview