0

Кодове на спасението 2

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=zruqPniJZUY

Силвина: Така започнах, приятели, във Варна, така ще започна и тук. Защото наистина, така чувствам нещата: „Приятели на моето сърце, приятели на нашите сърца, приятели от Бургас, приятели от цялата страна, приятели от Вселената! “ Наскоро един човек ме попита: „ Вие от къде сте? “ Казвам: „ Ние не сме от тука, ние сме от Вселената! “ Трудно е да кажеш наистина от къде си, когато толкова много пътуваш и с толкова много неща си свързан. Да бъде благословено, всичко което ще се случи днес! Да бъдем благословени всички ние! Благослови ни Господи, благослови и това събитие! Да бъде най-доброто за всеки един от нас! Харум! Харом! Харим! Аумин!

Георги: Е, приятели, слава на Всевишния! Слава на Всемогъщия! Слава на Светлата сила, която е вся и всьо, и всичко и всички.  Как да ви кажа, гледам залата колко се напълни и си спомням, че като слязох от планината като партизанин и в София трябваше да изнеса една беседа, и така търсим зала. В крайна сметка, тука, там, нито ме знаят, нито ме познават, някой си. И най-сетне идва при мене едно приятелче и ми казва: „ Георги, знаеш ли, намерих една зала сносна. Една малка, една голяма. И аз запазих голямата зала. То е в един център, който няма много добра репутация. “ Викам: „ Какво значение има, нали е зала. Отиваме там събираме се, който иска идва, казваме къде сме и така нататък. “ И той вика: „ Това е в центъра на Мун.“ „ Ааа, на доктор Мун? Прекрасен човек! “ „ Ама как така? Ами, Мунистите по целия свят, какво говорят за тях!“ „ Това мен не ме интересува и Господ не го интересува. “Викам: „ Има ли зала? Имаме покрив! “ Това беше януари, студ, двадесет и седми или двадесет и осми. Важното е да сме вътре, топло, идеално. Който иска – идва. Ако Господ ме прати, ще изнеса и в ада беседа, пред дяволите! Без да ме интересува! 

Залата се напълни, толкова се препълни по стълбището надолу. И дори на моите двадесетина приятели им казвам: „ Момчета, напускайте, вие ме слушате всеки ден. Изчезвайте, да има за другите хора, които ме виждат за пръв път и ще ме чуят за пръв път. За тях да има места! “ И те бяха достатъчно благоразумни да се изнесат. Пак ви казвам, беше студено, януари. Отвън сняг и лед, столицата беше скована. Но толкова народ, аз не очаквах, че ще дойдат. Аз тогава изобщо не бях известно име. Така! Но Всевишния си знае работата и по-добре да не му се бъркаме. Както е казал оня дядо игумен, който си празнувал стотния рожден ден и един вика: „ Да живееш дядо игумене, сто години! “ „ Не се бъркай в божиите работи! “ Сто години, а той си празнува стотния рожден ден. 

Сега, за да си насочим вниманието към днешната беседа, лекция или както ще да я наречем, после ще се сетя да ви кажа точно какво означават. Съм подготвил един малък увод. Обаче, понеже иначе ще се разпространя – съм го написал. Внимавайте много, както казва Исус, като беше на земята: „ Да внимаваме! Да внимаваме! “ Много да внимаваме, защото тая беседа имам разрешение да е изключителна и да казвам такива неща, каквито до сега, поради деликатност или съзнанието на хората не беше дорасло толкова, да го чуят. Сега ще могат да чуят, като могат да чуят и собствените ми тъй наречени грехове – духовни и морални престъпления на Земята. Ето на мене. Някои могат да ме обикнат повече, някои може да ме разобичат. Това няма никакво значение. Важното е Всевишния да ме обича и на него да сме мили.

 Като гледам тука, разбирам че сега ятото се събира за полет. Ненапразно е казано „ свято ято “. Как добре звучи! Свято ято! Великолепно! Защо е свято? Защото лети само нагоре. Издига се. Това е извисяване на нашето съзнание. Извисим ли си съзнанието, всичко се получава! И всичко става все по-добре и по-добре. Много неща ни държат закотвени долу за земята и за тая гъста материя, която не е толкова гъста и не е толкова твърда. Не че не е материя, всичко както съм казвал и както се знае е Светлината и продукт на Светлината. И така, за да започнем точно към централната точка или към ядрото на днешната беседа, ще ви прочета онова, което съм записал за Бургас – двадесет и осми, десети, две хиляди и осемнадесета: 

„Всичко живо, всяка същност и същество имат съвършена био – радарна, био – локационна система. Тя е най – съвършена и най – добре действаща при човека. Но за разлика от животните, при които тя се командва от набор програми, наречени инстинкти. При човека, нейните органи за управление са: умът, сърцето и волята на човека. И по-точно казано: духът, душата на човека, умствените и емоционално–чувствения му комплекс, и неговата опитност от предишните прераждания. Тоест от непреривния живот.“ Затова ще ви кажа, че аз празнувам космическия рожден ден, земния рожден ден – кога празнувам, кога не празнувам. Но ние имаме един единствен рожден ден, когато сме станали разумни същества. Така, продължаваме нататък. Който е запознат с радио локацията,  сигурно знае ( това ми е една техническа специалност ), радара и вълните, които се излъчват. Радио вълните следват гънките на местността. Радио-локационните вълни се разпространяват само перпендикулярно, само направо към целта. Описват, обхождат обекта и се отразяват, и се връщат от предавателя, който и приема ( приемо предавател ). Когато отиват те са с ясна сила и мощ, описват предмета какъв е и като се отразяват обратно на екрана, те отслабват, а някои дори започват да се губят, когато обектите са далечни или има разни прегради и смущения по пътя. Примерно има хълмове, височини, дървета, сгради и така нататък. Докато при био-локационния апарат на човека, вълните се увеличават при връщането десетки пъти. Изпращаш нещо, накъдето е насочено вниманието, натам е насочена и енергията. Това е! Към този обект. Това е обекта, ние сме субекта или източника на радио вълните, ще се върнат при нас. Няма да отидат при филанкишията и при комшията. В никакъв случай! Всичко на нас! Продължавам натам. „ Когато човек излъчва вълна на доброжелателство, обич, любов, всеопрощение и благословия, тя се връща при него, той е източника, многократно увеличена. Закон при живите организми във Вселената. Когато вълната е на агресия, омраза, ненавист, насилие, негодувание, недоволство, раздразнение, пренебрежение, презрение, високомерие и най-вече яд, тя също се връща многократно увеличена до източника на това. Ако ядът се е превърнал в гняв, а гневът – в ярост, мощта на обратната вълна е десетки пъти увеличена. И рано или късно се превръща в тъй наречената „неизлечима“ болест. “ Не че няма неизлечими болести, има неизлечими хора, които не искат да си променят нито мисленето, нито чувстването, нито деянията. Изобщо не искат да си променят съзнанието и затова болестта се засилва, засилва. А тя му е дадена поради тая причина – да се вразуми! Така. „ Когато даваме добри мисли, чувства и деяния на другите живи същества – печелим енергия. “ Когато си насочим нанякъде енергията, вижте колко е просто и съвършено, и абсолютно. Натам където е насочена енергията, но ние губим от своята собствена енергия. Енергията е два вида: когато е временна и постоянна. Тоест, оная която може да се напълни и оная, която не може, това е неприкосновения запас. Когато насочим вниманието си, започваме да даваме енергия, тоест излъчваме както радио локатора, излъчва, дава енергия. Отиват вълните дотам. Енергията обаче, започва от другото същество, ако нашите мисли и чувства са на омраза и на агресия, и ако е абсолютно праведно същество, ни се връщат сто процента и още сто – многократно увеличен тоя негатив. Ако не е много добро и чисто същество, остават пет до десет процента от нашия негатив у него. И на него му става некомфортно, може болест да го хване някаква, може грип да го хване, може настинка. Но останалата част ни се връща на нас и то многократно увеличена. Тука ще отворя още една скоба. Защо светиите, които отиват в планината стават светии и са добре? Същото можем да го направим и в големия град. Няма значение. Това са Кодовете на спасението, за които и ще говоря. Защо? Защото няма никакъв дразнител, който разбира се да подразни човека и той да започне да излъчва лоши мисли, лоши чувства, лоши думи, лоши дела. И тогава, не губи енергия. Тая енергия започва да се събира все повече и повече. А можеш да увеличиш, можеш да умножиш многократно, когато започваш да благославяш ВСИЧКИ – от терориста и престъпника до оня президента, депутата или светията. За тебе няма никакво значение. Дявола – започваш да го благославяш, жив и здрав да е да си върши работата. Има моята благословия, дано има и благословията на Всевишния. Тогава енергията се увеличава многократно и онова, което си дал ти се връща десет, двадесет, петдесет пъти. Исус е казал: „ Тридесет, шестдесет, сто. “ Зърното, което се посее в земята и попадне на добра почва, дава тридесет, шестдесет и сто пъти повече. Едно зърно! Това е и при житото, пребройте житните зрънца и ще видите. От едно зрънце, колко стават в един клас. Десетки. 

Така, събираш в банката. Десет години съм стоял в планината. Ще ви кажа простия пример: Иванчо от нашата махала, ограничено, обикновено момченце, елементарно съзнание. Обаче решава да отиде в сибирската тайга или в канадската и е секач и сече дървета всеки ден, десет години. И понеже там се храни, там спи, всичко му е наред, две – три хиляди или колкото получава там евро, той ги къта, къта. И след десет години си идва с триста шестдесет и пет хиляди. Като получава така по сто евро надница, триста шестдесет и пет хиляди евро. Иванчо е никой. Обаче влиза, пие си кафето и един вика: „ Абе, Иванчо – говорят си така новините от селски характер или от регионален – тука се продава, един си продава бизнеса. “ „ Какво има? “ „ Ами има една фурна, хлебарница, има магазини, има цех за тия неща. “ „ Колко струват? “ „ Иска триста хиляди евро, човека или шестстотин хиляди лева. “ Иванчо вика: „ Купувам ги. “ Той: „ Ма, ти майтап ли си правиш? “ Веднага да направим един паралел. Тоя паралел е с духовното. Отиваш в планината или ако можеш да се въздържиш и в големия град, и не излъчваш нито една лоша мисъл към никого, ама капка, нито една лоша дума, нито една лоша фраза. Затова трябва да се внимава много. Не излъчваш нито едно лошо чувство и никакво деяние, включително не стъпкваш мравката и комара. ( Сега продължавам да го дочитам това. ) Ти събираш енергия и си здрав, богат и щастлив, другите се чудят защо? Това е тайната! Ето какво пиша по нататък. „ Когато даваме добри мисли, чувства и деяния на другите живи същества, печелим енергия. Когато им поднасяме злини, губим огромни количества от жизнената си енергия. Това е една от основните тайни на живота във Вселената. Правенето на каквото и да е зло се нарича Ефектът на невежеството или Ефектът на неконтролеруемото его. Когато направим каквото и да е зло, малко или голямо, причиним мъка, страдание, страх, стрес, ужас, мъчение, отнемане на живота, на което и да е живо същество, от буболечката до слона и човека, всичко което сме сторили се връща абсолютно точно и абсолютно адекватно върху нас, тоест към източника на злината. Няма компромиси, няма консенсуси, няма договори и споразумения, всичко се плаща до стотинка, грам, йота, милиметър. Дали си светия или дявол няма абсолютно никакво значение, няма привилегии, няма бонуси, помилвания и тем подобни неща. Няма! Плащаме със съответните мъки, страдания, болести, несгоди, лишения, бедност, глад, стрес, страх, некомфортности душевни и физически, докато не изплатим цялата сметка до долароцент, до евроцент, до соматицент, до душецент. Нейно величество Кака Карма е навсякъде, с ангелско – дяволски касов апарат в ръка, обута в лъскави ботушки и в ръка с яко изплетен многожилен бич, и ведра усмивка на лицето. Но щом научим тайната, за да не влезем в нейните списъци, животът става лек и приятен. А тайната са Кодовете на спасението и инструментите им. Този свят е чудесно място за живеене. Само трябва да го ремонтираме, чрез оздравяване на съзнанието на човечеството. “ Това е!

Сега започвам с примерите. Разберете ме. Както съм казал, понеже съм най-близо до себе си, ще започна с мен, а и такива като мен. Внимавайте какво ще опиша, защото онова, което ще го кажа е абсолютно лично и е преживяно от А до Я. И сега имам разрешение да го казвам. Някой път съм казал някои неща в беседите, но този път ще бъда много по-подробен. Пак казвам, всяка жестокост, всяка злина се наказва. И ще видите причината и следствието. Като най-напред ще бъда аз примера. Бях наистина дете, което обичаше животните, птиците, бръмбарите, насекомите. Но когато виждах онова старо съзнание какво прави и когато непрекъснато ми втълпяваха, че трябва да бъда мъж, щом съм се родил мъж. А мъжа значи да върши мъжка работа. Както един влязъл в един двор и те го накарали да донесе вода от чешмата или от кладенеца. А той отива при бабата и вика: „ Бабо, абе няма ли за мене мъжка работа? Свинята да заколям, телето да заколям? “ Това смята, че са мъжките работи, а не да носи вода за жените в кухнята. А по-свята работа от тая и по-мъжка няма. Защото, мъжеството не е агресията, насилието и убиването. Мъжеството е смирението. Мъжеството е всеопрощението, да простиш на всички, включително и на дяволите и да ги обичаш. Да си всетърпелив, да си всемилостив, вселюбещ – това е истинското мъжество на земята. 

Петнадесет, шестнадесет годишен бях и се качваме с още двама юнаци на училището на покрива, пълен с гълъби. Един чувал. Затваряме капандурите. Почват да се блъскат, летят. Тичаме по тавана, който го хванем пъхаме. Но те мърдат, живи са вътре в чувала. Искат да избягат. Викам: „ Момчета, да им късаме главите. “ Щрак, късаш главата, хвърляш я на тавана, гълъба вътре в чувала. Десетки, незнам, чувала беше пълен. Внимавайте, правил съм го! После платих и ще ви кажа как за всяка скъсана глава на гълъб, гургулица, пиле, петле, кокошчица няма никакво значение. 

Спомням си един случай, който не е лицеприятен, но ще го кажа. Бях в Добруджа учител в едно село. Има сватба. На сватбата обаче един стар, вандалски, варварски и не знам какъв обичай, да има петел и кума да му скъса главата. За да може булката да се подчинява на младоженеца. Има го и го е имало в България тази абсурдна жестокост и варварство към живо същество. Но сега съм с тоя акъл. Случайно бях там, тъй като се женеше една колежка от учителките. Аз бях учител в това село. Поканен съм, стоя и гледам. Кума обаче не иска нищо да направи: „ А, къде на животно ще му късам главата? “ И на баща й, на булката, един негов приятел вика: „ Дай бе, аз ще свърша тая работа. “ Взима и скъсва главата на петела. Обаче го пуска. Петелът почва да кръжи и хвърля на три-четири метра кръв като фонтан. И наоколо, на гостите които бяха, кума и централните гости, всички дрехи и на мъжете, и на жените бяха опръскани абсолютно с кръв, като от душ. Ще ви каза, че този човек, който скъса главата, беше моя хазяин, при който бях на квартира. Те го отлъчиха веднага, изгониха го от сватбата. Стана една неописуема картина и катастрофа може да се каже, макар че е битова катастрофа. Това е самата истина. Аз ще ви кажа, че когато се пребих и си погледнах ръцете, които бяха изхвръкнали кокалите, от двете ми страни фонтана по три-четири метра пръскаше кръв от налягането на сърцето. И първия, който дойде, слава тебе Господи, че го изпрати и стигна бързо! Свали ризата си, скъса я на две и вика: „ Ако не спрем кръвта, докато те закараме до болницата, ще заминеш. “ Уви ми едната ръка, уви и другата и ги стегна. Започнаха да се пълнят с кръв, но кръвта беше овладяна за момента. Минаха години и за всяка една скъсана глава, започна да ме боли главата толкова силно, че исках да умра. Който само е имал такова силно главоболие, не най-обикновена мигрена, може да разбере за какво става въпрос. 

Стреляме зайци на фарове. Едно огромно поле, напълно равно. Беше блок на ТКЗС-то, обработен есента. Кара колата, аз с нацефката стрелям от отворения прозорец, на задната седалка е пълно с патрони. Един много хубав заек тича пред колата. Гръмвам го два пъти, той продължава да тича и се скри в тъмнината. Шофьора го следи на фаровете. Той тича на зиг-заг. Взимам зареждам втори път. Според Морално етичния кодекс дори и на земята, на човечността, затова ловните карабини са с един куршум и истинските ловци, които са и морални, макар че са ловци, ми казват: „Един куршум, ако не улуча, не повтарям! Край! “ Подаряват живота. А аз взимам, втори път зареждам гърмя. Заека продължава да тича, той продължава да го следи. Ето това е егото, което ти се качва и адреналина. Пълня трети път пушката. Стрелям трети път – шест. Стрелям четвърти път – осем. И животното падна. Сачмите в него бяха неизброими. Лежа, разпънат с железа във военно-морската болница и разбрах защо е било разпъването на кръста и ред други работи, които сега ще ви ги кажа. 

Понеже човечеството дълго време се е мушкало с остри предмети, стрела, копие, меч, ножове всички видове, харпуни и незнам какви други работи. Не му ли се е полагало от време на време да го заковат и да не може да шава? И понеже много дни и нощи не съм мигнал и бях разпънат с железа и всяко движение беше болка, започнах да си припомням нещата от живота. Но ще ви кажа, че след упойката два-три дена, двама яки мъжаги ме хванаха и ме изнесоха от етажа в двора на една пейка. Само левия ми крак беше здрав. Какво видях? Чисто нов свят. Вече по друг начин, значи бях пробуден. По друг начин виждах тревата, облаците, буболечките, слънцето. Нищо не беше така, както от преди въздушния инцидент, нищичко, след операцията и след това. Ааа, я гледай ти! Да започнеш да виждаш дребните неща. Те не са дребни, те са основата на живота и без тях няма нищо! Идва при мене една хубава дама, нахъсана, бизнес дама, хубава, няма още четиридесет години и вика: „Георги, аз това правя, това, това… на никого нищо лошо, само бизнес и пак не съм добре. “  Пак има един милион болести. Така ли? Ти спиш! Ти спиш в материята. Тука ще кажа, че колкото повече се облекчава живота на човека, чрез различни дребни джаджи, включително да готви по-бързо, да пере по-бързо, да оре по-бързо дори. Това време, което се освобождава от тая трудоемка и дълговременна работа, трябва да го използваш за духовност. Иначе е безпредметно. Американците са направили, незнам дали те, четка с двигателче, не знам какви работи за почистване. Толкова малко време може да отделиш за домакинство, за миене. Останалото време ти вместо наистина да се занимаваш с духовност и да се приближаваш към Светлата сила, ти продължаваш да работиш за материята, за да вземеш нещо повече. И това ако не е духовно престъпление и морален грях? Здраве му кажете. И така. И както си лежах денонощно, десетки дни, мога да ви кажа и точна дата – седемдесет и две денонощия. И след това ми извадиха на едната ръка железата, после на другата, на крака и така нататък. Много време за мислене. Идеално, прекрасно, чудесно. И аз се подсетих като рибар, колко червея съм нанизвал на кукичката, откъм главата се нанизват, всички специалисти знаят. А това на живо същество е абсолютен страх, стрес, страдание и мъчение. Да, много голяма мъка. Бавно умира и продължава да шава, за да привлече рибата. Другото същество на което му причиняваш злина и трябва да се плаща е рибата. Закачаш кукичката и я вдигаш във въздуха на цялата й тежест, само в устата. Лов на толстолоби, големи бяха, на един язовир. Ятото върти из целия язовир тридесет, петдесет, сто, като прасета. С яки въдици чакаме на брега. Всяка една въдица има пет-шест куки, а някои по десет, които са кука тройка, като котва. Изпускане – няма! И когато ятото минава близо до брега, замяташ с голямата тежест, пада и в една жертва хубава се забиват всичките куки, няма изпускане, в тялото на това живо същество. То се опъва и започваш вече да навиваш. Отпускаш, приближаваш, отпускаш, приближаваш, докато то се съгласи със смъртта. Няма изпускане, защото освен куката тройка, има и обратен зъб, и няма изваждане. Не може да се освободи. Както си лежах, изведнъж усетих и започнах да преживявам на мястото на всяка една живинка. Един великан ако дойде, десет, двадесет метра и те хване като пиле от едната страна и за тънката шийка те държи, и след по-малко от секунда – няма глава. Прости ми, Господи, но ми разреши да го казвам в пряк текст. Тогава се поставих на мястото на червея да те нанизват през главата, на шиш огнен. Тогава разбрах, какво е мъка и затова сега не убивам и комар, муха, оса, пчела, нищичко. Мравка, гледам, случайно може, но съзнателно – не. Няма начин да не платя! И тогава, на мястото на рибата, която си закачен на голямата кука, която няма изпускане и те вдигат във въздуха на цялото тяло. Всичко премина през мен. И затова имам право да седя тука и да говоря не на вас, а на целия свят. Нямам его и не ме интересува. Но човек трябва да смачка егото си напълно. Егото е най-прекрасното нещо на Земята – ставаш личност. И най-пагубното нещо на Земята, защото никога, ако не се освободиш от него и не го контролираш, не можеш да излетиш в божествените предели. Не стотици, не хиляди пъти ще се прераждаш, а милиони и ще се въртиш или на тая планета или на някоя друга. Тогава усетих как куките тройки се впиха в тялото ми, както на оня толстолоб. Как започват да се впиват и да ме теглят. Тогава ме научиха да се поставя на мястото на всяко едно живо същество под слънцето. Гъсеница – нека живее. Когато извисим съзнанието си и то стане чисто, няма да има хищници, няма да има паразити. Те са направени от низшето човешко съзнание на егото, тъй наречения Аз или Централната точка. Да, егото е направено за оцеляване и за живот, така е. И за индивидуалността да израсте на човека, защото всички изглеждаме едни и същи, но всеки един е абсолютен уникат. Всеки един е различен от другия. И всеки има субстанция дух, душа, тяло. Когато виждам толкова страдание и толкова хора с недъзи или неравностойно положение и така нататък, аз знам – те плащат!  И както казах преди малко в увода, няма начин да не се плати всичко, първо от всекиго, после от група хора, след това от региона, след това от държавата, от континента и от човечеството. И на места, където има вулкани, пожари, наводнения, земетресения, цунами, не мислете, че са случайни. Ако нашето съзнание е на малкия ми пръст, ще има един лек, приятен ветрец. Времето ще бъде като сега целогодишно на цялото земно кълбо. Няма да има полюси, няма да има студ, няма да има и жеги, няма да има и джунгла, няма да има пустиня. Всичко ще бъдат едни прекрасни гори. Това не са мечти! И аз съм си го измислил! А съм убеден, че ще бъде така ако съзнанието се извиси на хората. И онова, което го говоря, те да го възприемат и да започнат да живеят по тоя модел. Но, старите дългове трябва да се плащат. Самия Христос когато беше в тялото на Исус на Земята, си плати. Не че нямаше програма за разпъване. Да. Изгони търговците от храма с бича, после го биха с бич. След това три дена не пи вода, защото няма откъде, окачиха го на кръста сух, защото изсуши смокиновото дърво. Господ Бог ама върши тия нарушения. И аз слизам от горе, обаче трябваше да се извършат, за да ти се промени съзнанието. Иначе го променят, само в един живот разбира се, в тоя. А на другите го променят бавно и постепенно, от живот в живот. Разберете ме, затова казват, че няма праведни хора. И затова баба ми, светъл й път, казваше: „ Що говорим, все грешим! “ Да! Каквото и да кажеш, ти можеш да вложиш в него малко негатив. Всеки един негатив се записва. Наскоро един млад мъж ми казва: „ Георги, знаеш ли, събуждам се една сутрин и още със затворени очи, изведнъж си виждам целия живот, като на лента. И мисля, че съм преминал в отвъдното. “ Защото като отидеш там ти прожектират целия ти живот с всички подробности: какви мошеничества, какви кражби, какви злепоставения, какви подлости си извършил. Наглед гледаш хубав, нормален човек, всичко му е точно, интелигентен, културен. Но каква черна биография има отзад, ви е бедна фантазията. Хубава дама, но дамата когато погледна зад нея, дъха ми спира. А иначе хората я възприемат в тая фасада. Но Великата светла сила над нас, Вселенският разум гледа намерението и онова, което правиш. 

Идва при мене пак един юнак, горе-долу на средна възраст, познаваме се много години. И ми казва: „ Георги, нали знаеш, че бях щастлив човек? “ „ Защо – казвам – „ бях“? Имаш семейство, две деца, прекрасна жена, разбираш се с вашите, имаш прекрасен бизнес, имаш цехове, не помня за какво бяха. “ „ О, сега нищо нямам, само дрехите на гърба! Нямам бизнес, нямам пари, нямам семейство, нямам нищо. “ „ Как така, бе мойто момче?“ „ Ами, така! “  „ Защо? “ Казвам: „ След пет минути или десет, ще направим проверка където трябва – понеже ми е приятел отдавна – и ще видим защо са тия работи. Това е най-лесно. “  Той ме гледа под око: „ Ама сериозно ли? “ „ Сериозно! “ Вика: „ Ти знаеш колко време бях при Учителя там, как слушах беседите, лекциите, всичко. “ „ Е, като слуша, какво направи? Защо не живя точно по неговите инструкции? “ „ О, живял съм. Опитвал съм се. “ „ Ще видим, спокойно! “ Отиваме при Кака Карма и викам: „ Я, дай тефтера тука, какво е записано.“ Както оня мъж каза: „ Гледам си целия живот. Да отида да се хвърля от петнадесетия етаж. Като си видях живота, моментално исках да се самоубия! Ама видях, че съм се събудил и реших да ти се обадя. “ Викам: „ Спокойно, много си по-праведен от ред други. От други, които си живеят спокойно, защото не им е прожектиран този филм.“ И така, ще продължа с приятелчето ми, бившия бизнесмен и бившия човек. Човек си е, не го обиждам. Но получовек, защото почти не съм виждал чист човек. И аз съм деветдесет и пет процента, иначе сме седемдесет и пет процента. Не съм виждал сто, но първо човешко измерение ни очаква. И той вика: „ Гледах да бъда позитивен към всичко. “ Има дебели книги, написани от източни и западни адепти, позитивното мислене е прекрасно, позитивното мислене това, позитивното мислене онова. Глупости!!! Казва Георги Изворски и се подписва. Ще ви кажа защо. Позитивно мислене, да. Ама когато е подплатено с абсолютен егоизъм и его, и да си на далавера, да си на печалба – НЕ СТАВА! Защото, когато казах на един: „ Благославяй тоя, оня, трети, пети. Благословията ще се върне. “ Отиваме с него на неговата вила. Той си е насадил овошки, ама такива южни. Имаше нарове, райски ябълки, смокини, обича ги тия работи, круши разни. Доста, в двора около новата си вила. Обаче някой влязъл. Понеже хубави, млади фиданки, изважда половината, от двадесет – десет. И си заминава. Там няма никой. Той като видя и като почна да се тръшка и почна да го кълне. И го ругае. И аз му викам: „Коленце, мойто момче, моля те от сърце да спреш с ругатните, защото си тръгвам. “ „ Ма, как? Гледай какво са направили? Тия един ли двама ли, с лопата…“ и продължава. Викам: „ Много добре знаеш, чел си ей такъв куп книги на Учителя. Аз не съм чел толкова. Чел съм само една. Чел си, идваш и не слушаш. Толкова години сме близки, колеги заедно работихме на едно място в един институт. И ти пак правиш същото. Аз ти казвам, благославяй хората, ще ти се върне благословията. “ И той вика: „ Ей, да бе. Прощавам му на тоя човек или на тия хора и ги благославям, тяхната аааа ръцете да им изсъхнат! “ Божееее, половината благословия, половината проклятие. „ Коленце, ти нормален ли си? Ей сега ти казвам, в момента. “ Представяте ли си какво е човешкото съзнание ниско, как да го извисявам? Като самия човек не иска. И викам: „ Разбери ме, моето момче, всичко се пише, свят ще ти се завие. “ И наистина след някоя и друга година чупи ръка, чупи крак. Аз му отивам на свиждане. Сега са го наловили неизлечими болести: подагри, диабети, не знам какви. Ами, това е положението! Гледа се намерението и затова позитивните мисли са идеални, прекрасни, чудесни. Благословията да я дадеш ама с меркантилна цел, с комерческа цел – няма такива работи! Всевишния гледа намерението! Намерението трябва да ти бъде абсолютно чисто. Иначе по-добре карай както си знаеш, да ти е спокойно на душата: искаш да си псуваш комшията – псувай, ако искаш да удариш два шамара на един – отиваш удряш го. Но после няма да пищиш като ти се върнат от двата шамара – двадесет или двеста, плюс ритниците. Ма как? Евала точно на тия духове. Бил съм един от тях. Бият те, ритат те, обаче ината не си даваш, ти ще го свършиш, ако ще да си платиш с живота: пребиване, работи, до дупка. И така щях да продължавам, ако все пак Всевишния не ми беше изтеглил ушетата. И тогава вече, мирнах. Затова, когато казвам, всесмирение, не изобщо смирение. Да, за момента се смири като му казах на тоя мъж. Викам му: „ Пий една студена вода. Дъщеря ти е милионерка, дава ти пари, купуваш нови. Засаждаш ги, само едно усилие. “ Ма той и усилие не иска. Значи, ето това е човек. Това его което иска той винаги да е пръв, независимо от мнението на другите. Тука искам да вмъкна нещо и да кажа. Какво трябва да се възпитава и да се учи у човека? От най-малките до най-големите, всички имаме абсолютно равни права. Абсолютно равни! Тогава вече егото ти е под петдесетте процента и го държиш, колкото да живееш на Земята. Когато даваш правото на другите най- напред. Като отиваш на паркинга гледаш, че празни места има. Точно пред вратата на супермаркета и ти ще излезеш натоварен с пакетите, обаче ще спреш на тия дето не могат да ходят. Той ще спре там за да не носи. Ти ще спреш на сто метра и ще ги носиш двеста метра, ще положиш усилия. Но човешкото съзнание не е устроено така. Аз ще се инсталирам така, че като изляза от супермаркета да се бутна у хубавия, огромен джип. Той свикнал, точно пред входа. Здрав, прав, млад човек. Не го укорявам. Не мислете, че го укорявам, казвам го като пример. Човешкото съзнание от него с джипа до жигулата, всички трябва да направят сметка, как са те и да мислят за другите. Ако нямаме съзнание да мислим за другите, ние сме изостанали две хиляди години назад, че и повече. 

Кодовете са тия. Разберете никакво его и подчинение на егото, което непрекъснато ни кара да гледаме само за себе си, а другите да ги елиминираме. Егото е съкратено от егоизъм. Егото е добро тогава, когато ти служи за оцеляване, да те пази. Тръгваш с колата и викаш: „ Да Господи, пази ме! “ Имаш една молитва да отправиш към Господа за себе си. Да. Това не е его. Но его е когато искаш винаги да си на далавера. Продължавам историята с бизнесмена и след това ще дам думата на Силвина, която има много интересни работи да ви казва. И тоя бизнесмен, му казвам: „ Я, сега да върнем лентата назад и да огледаме твоя живот през последните десет години, не повече. Ти отначало започна една работа и започна да даваш добра продукция на хората. Така ли беше? “ „ Да, така беше. “  „ Ами защо след като си направи име след една-две години, започна да блъскаш вътре различни боклуци? Това са хранителни продукти и вместо да даваш здраве на хората, с многото Е-та и работи изкуствени и химикали, започна да им даваш болест. Значи ти си болестотворен микроб. Един голям, разумен микроб, бацил и бактерия в човешко тяло. “ Той ме гледа така. „ Сериозно, мойто момче, това ти го казвам с обич и добри намерения. Нищо че те сравнявам, но ти си бацил. Край. Две мнения няма. Започна да им даваш тия работи. Е, мислиш ли, че природата, кармата и Светлата сила над нас ще те остави безкрайно, след като си тръгнал по духовния път ще те предупреди тебе повече от другия. Ако дядо Пешо и той има същия цех, но си е с низшето съзнание и не чете Учителя, не е ходил на беседи в Бялото братство, не е играл паневритмия, нищо не е правил, наказанието му е малко. Подсещат го от време на време, но накрая ще му се струпат и на него. И той ще плаща до цент, до стотинка, до половин стотинка. Всичко докато не се изплати, няма да дойде доброто. И му казвам така. И нормално е вече. „ Аз направих, банките, кредити, дойдоха взеха си всичко, жената ме напусна, взема си и децата и отиде при майка си и баща си, там да ги гледа, и така нататък. “ Да, полага ти се и даже е малко! Той ме гледа: „ Сериозно ли? “ Ми, сериозно! Ето ти си млад, все още здрав и жив. А ако болестите бяха дошли? Но ти дават тоя бонус, тая отсрочка, за да почнеш да работиш и да си изплащаш дълговете. Нали знаете, че на човек, който дължи на някой друг, богаташа дава някаква работа на бедния да му се изплати. С работа, като не може да му върне хилядата лева. Това ще свършиш тука, оградата, тука копане, тука това, тука онова. И заради това викам: „Недей да виеш.“ И след като му казах с подробности нещата, как се е отнасял към всички и към всичко, и към подчинените си и към семейството си, и към баща си, и към майка си. Викам, всеки един негатив, ей толкова да е. „ Ама те възпитават децата по стария метод. “  Стария метод, но децата ти ще различат старите методи и новите методи. Защото старите ги научават наистина на егоизъм, новите методи – всички имат равни права. Значи, ако в детската градина има десет момченца и има само едно камионче, всеки трябва да играе с него по пет или десет минути, докато всеки поиграе. А не едно да си го приграби и понеже е най-силно, гони, дърпа, със зъби и с нокти. И от там се ражда след това абсолютния егоист. Но той никога няма да бъде достатъчно здрав и достатъчно щастлив. Може евентуално да стане богат, но това богатство е за момента. Както насилието и агресията са временни победи! След това, гледам и слушам, случайно като пусна радиото. Пускам го за да чуя прогнозата за времето, дали съвпада с моята. Протести, протести, протести… Те не знаят с тия протести какво правят на себе си и на близките си. Как утежняват все повече и повече, и повече нещата. Вместо тия протести, казвал съм го и пак го казвам, ако един човек спре, казва: „ Няма да ям месо! “ Сто човека като спрат да не ядат, тогава един депутат според Закона за стоте маймуни, ще се сети и ще стане по-човечен. Ако хиляда души – десет депутата. Ами ако десет хиляди, ако сто хиляди? Така се изменя съзнанието на власт имащите и на всичко около нас. Чрез изменение на нашето собствено съзнание и ние да участваме в тоя процес. Ето това са Кодовете на спасението! Да внимавате, нито една лоша мисъл, за това съм казал още в първите беседи. Чисти мисли, чисти чувства, чисти думи, чисти дела. И чак след това е чистия въздух, чистата вода и чистата храна, които са на втора позиция, защото са материя. Духът е изключително важен. И духът вече започва да командва материята. Винаги е командвал, но тогава е изоставал. Значи, научно-техническата революция на човечеството изпревари много морала на човечеството, нравствеността. И поради тая причина е тоя огромен дисбаланс и тая привързаност към материята. Човек просто трябва да внимава, пак казвам. Всички мисли, както един приятел каза: „ Ей, Георги, започнах да мисля обло. “ Да, никаква острота, никакво набождане на никого и на никакво живо същество. Силвина ще ви говори по-подробно за Кодовете. Това е, това са Кодовете. Но кои са инструментите? Пак казвам: ум, сърце и воля. Или нашият дух, душата и опитността на човека, това са инструментите, които трябва да прилагаме. Имаш опит, парен си, знаеш че огъня пари. Знаеш, че с водата можеш да се измиеш. Има още много неща да си казваме, но смятам че за сега е достатъчно. Ще дам думата на Силвина, която има да ви говори също толкова интересни неща, даже по-интересни от мене, защото те се касаят много по-конкретно за здравето и живота на човека на Земята. И след това, ще имате възможност за въпроси. Наистина това ще бъде беседа, не лекция. И моите не са беседи и лекции, не са и проповеди като на дядо поп. Това, което ви казвам е ИЗПОВЕД, не е проповед. Всички тези беседи и лекции са изповеди. И не забравяйте, че когато Исус е казал на оня богат момък, който отишъл при него: „ Какво още не ми достига за да влезна в небесното царство? “ И Исус казва: „ Върви, продай всичко, раздай го на бедните и върви след мене. “ Но той си отиде много натъжен, защото имаше много имоти и много богатства. И Исус рече: „ По-лесно камиона ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в рая, в царството небесно. “  Той е искал да каже, материята не може да влезе, само духа. Защото ………….. е тук една вода иска и една храна, но иначе е духовна. Заповядай Силви! 

Силвина: Приятели, когато преди години излезнах за да говоря за първи път, бяхме заедно с Георги в Стара Загора и първото нещо, което тогава споделих и в което искрено вярвам и продължавам да вярвам е тази идея, за тази колективност, за тази споделеност, за този неегоизъм. Тогава го илюстрирах с тази всепозната за нас картина, с това ято от гъски, което лети. И сега искам отново да ви припомня това нещо, за да навлезнем в темата. Защото и ние сме едно такова ято. Всички ние поне се опитваме и натам вървят нещата. Това колективно съзнание, което трябва да отработим потискайки егоизма си. Представете си идеалния вариант, както е в природата: лети ятото, сменят се птиците една след друга, заемайки челна позиция, летят бързо, няма ветрове, няма неща, всичко около тях е спокойно. И те летят към топлите страни. И представете си едно човешко ято, което също се опитва да лети, обаче птиците се боричкат, искат едната да е начело. Която е начело, другите искат да я преборят, да станат те начело. И тогава се влошават условията. Започват да духат ветрове и нещата стават все по-трудни и все по-сложни. Това, на което също искам да обърна внимание е, че много хора се приемат като материя, като аз тази птица, аз този човек. Но така както птицата е потопена във въздуха, така и ние сме потопени в духа. И не само сме потопени, той е част от нас и той ни ръководи всячески. Идеята, че ние ръководим каквото и да било и че ние сме птицата, която лети нанякъде, търсейки, постигайки някакви нейни цели – това е една абсолютна илюзия. Ние сме потопени в този въздух, в този дух и той всячески се опитва да ни помогне да бъдем не егоистична птица, която е съпричастна към това което се случва, която е будна, която всячески, всячески. Идеята, че кармата ни наказва по някакъв начин също е една илюзия. Аз съм убедена, че Светлата Сила, Духа по абсолютно всички възможни начини се опитва да ни помогне да се събудим, да се осъзнаем. Тези начини могат да изглеждат за някои трудни, тежки, като болести, като страдания, като неудачи, като спирачки в живота. Но това са инструментите на кармата. И сега искам да обърна внимание точно върху това. Защото много хора обвиняват нещата: „вятъра духа, нали и ние не можем да летим“ или незнам какво си, пречат ни другите птици, не ни е комфортно с тях искаме да сме сами или искаме да сме хармонични, искаме… И обвиняват нещо друго, което е извън тях. Но причината е, както Георги въведе тоя принцип, винаги в нас, ние сме излъчватели, това което се връща ако не в този живот, то в предни животи ние сме го излъчили. Това е сигурно. Така. Как работи кармата и кои са инструментите й? Едните инструменти са неща, които, понеже ние сме влошили отношенията си с други живи същества, хора, животни, се връщат при нас под формата на, сега ще ги изброя и леко ще ги обясня: Магии – много хора смятат, че нещо в живота им не е наред, защото някой им е направил магия, което също е илюзия. Не са толкова много хората, на които е правена магия, моя опит това го показва, наистина е така. Но има хора, които са се отворили, които са излъчили зло и негативни програми, мисъл форми са навлезнали в тях. И много от екстрасенсите тези програми ги наричат „магии“. Но разбира се го има и като факт, но за да ти се случи, ти си го излъчил в преден живот или някога. 

Проклятия – идва ли при теб това нещо, ти си го излъчил, ти си го направил в преден живот или този. Учудващо е за мен, че дори мъже в днешно време кълнат. Едно време да кажем е било по-често, но се оказа че и днес е така.

Казах тези мисъл форми: програми, които излъчваме и които се връщат при нас под формата на мисъл форми. И ред други неща, които всъщност идват като ответна реакция на нехармоничните ни отношения с другите живи същества, вече под формата на физически страдания и така нататък, те се изявяват, зависи от степента на негатива, който ние сме излъчили. Но по-силните неща, които идват при нас, защото както казах ние сме потопени в духа и той е който отговаря, чрез живите същества, които са около нас, но и чрез съществата от духовния свят, които се включват като инструмент на кармата. Те са нейни служители. Тук трябва да кажа, при живите същества – това са духове, на починали животни и хора. Когато ние сме участвали по някакъв начин в тяхното страдание в преден живот или в този. Тези духове се връщат при нас и навлизат в аурата ни, навлизат във физическите ни тела и това ни разболява. Много хора, които имат страх, паник атаки, това, което откривам при работата си, че тези хора имат тежки обсебвания, дори прониквания във физическите тела, на такива духове, които те са наранили, много често в преден живот. Интересното е, че в предишните времена, кармата три-четири живота назад се е разсрочвало страданието. И това, което ти си излъчил като негатив в три-четири живота назад, то и в този живот е при теб. Но сега… В началото питах: „ Има ли грях този човек? “ И ми казва: „ Не, от този живот. “ Бре, какви светли, безгрешни хора, много интересно. Обаче после разбрах, че всъщност тези хора, той е изплатен греха. С всички страдания и неща, които са му се случили, неговия грях вече е изплатен. И фактически той няма грях, но си плаща за този грях. Та исках да кажа, че в днешно време кармата е много бърза. Тоест нещо, което си направил вчера, на сто процента утре е при теб. Няма да се чака за няколко живота да ти се разсрочи. Но просто се ликвидира кармата в тази наша инкарнация, която сме всички ние, за всички стари погрешки, не само в този живот. 

Как работи духовния свят? Когато човек извърши тежък грях. Ще говоря за това по подробно. Освен тези сили, които произхода им е земен, се включват вече сили и от духовния свят. Това са демони, духовни егрегори, демонични егрегори. Най-силен от тях е демоничния егрегор. Навлезнат ли тези сили в човека, наистина е много трудно той да се справи сам със ситуацията. Ще говорим и за методите, как човек да работи за тия неща. Но винаги когато има грях, аз съм отделила това са десет гряха, при които човек излъчил ли го е това нещо и не си ли го е изплатил, при него има демони. Когато хората масово правят тежки грехове, тогава се включват демоничните егрегори. Такива демонични егрегори са Луцифер, Ариман, Антихриста. Това са много мощни вече сили, които са се задействали от негативните жестокости на много хора, на голяма маса хора. И духовни егрегори – те се появяват, това са същества от астрала, от нисшия астрал, които идват при човека, когато той има престъпление. Човек трябва да бъде много внимателен, защото много хора се страхуват от дявола и от тези същества. Наскоро имах един много лек допир до тях, за да разбера какво става дума и че ние по никакъв начин не трябва да излъчваме страх и негатив към тези същества. Защото и те както всички светли същества, работят за човека. Слушах една лекция на Щайнер, не негова точно, а на негов последовател, а там, знаете много се говори за Ариман, Луцифер. И си спомних, че аз като по-малка, също се страхувах от тия неща и си казвах: „ Леле, колко страшно!“ И някакъв негатив може би съм излъчила и тогава ми се даде да се докосна до това нещо, до тази същност, какво е, каква сила е това. И така разбрах, че ние към духовете, не само към хората, дето Георги говореше, към живите същества, дори към дяволите не трябва да излъчваме негатив. Защото там става много сложно, ако ти почнеш да им се съпротивляваш, да воюваш с тях и така нататък. Просто духовния свят е много по-силен от човешкото съзнание и егото. И рано или късно човек стига до смирението. Просто няма как да се изкарваш бабаит и да си нещо повече от това, което всъщност е Бог. И може би всички ние се учим на това, да престанем с този нашия бабаитлък и да се смирим. Сега ще изброя греховете. Всъщност греховете са нарушени Божествени Принципи. Това е греха! 

Първия, най-важния е нарушен Принцип на любовта. Този грях, това са престъпления срещу Бога и любовта. Проявленията му какви са? Когато човек няма живата вяра в живия Бог, когато отрича творението и правото на съществуване на всички живи същества от трите вселени: материална, духовна, божествена, когато недоволства, възмущава се, не приема, спори и се несъгласява с Божията воля. Тук бих добавила, дори когато се страхува, когато се притеснява. Ако ти си с Бог, няма сила, няма нещо от което ти да се притесняваш, да се страхуваш. Но наистина да си с Него! 

Престъпни действия, значи аз така съм ги разделила, защото има значение това нещо. Значи едното е самия грях, това е нарушен принцип, погрешките, начина по който ние го изявяваме и престъпните действия, това са си престъпления. Какви са престъпленията тук? Престъпления срещу божи служители на Земята, отхвърляне, осъждане, гонение, насилие, фанатизъм. Хората, които излъчват негатив към духовни хора, трябва наистина много да внимават! Защото тези хора си имат тяхната мисия, те са служители божи. Това го казвам дори от личен опит. Знам за какво говоря! Просто трябва с едно огромно уважение към всички хора на Духа да се отнасяме. Защото Бог ги е поставил там! 

Втория нарушен Принцип на мъдростта. Това са престъпления срещу живота. Винаги когато ние поставим материята пред живота, ние влизаме в сферата на този грях. И тогава какви са проявленията и престъпленията: убийство, самоубийство, обсебване на друг човек, обсебваме живота му, обсебваме същността му. 

Третия, на истината. Не случайно всички казват, че лъжата е много опасно нещо! Тя е третия по редност в тая йерархия грях. Това са престъпленията срещу истината и нарушен Принцип на истината. Престъпленията са: лъжи и измами, неблагодарност, хазарт, премълчаване на истината, скатаване. Тука имам мой пример. Като малка бях оскубала разсада на баба и пострада мой братовчед, затова, че аз съм извършила това нещо, не си признах, скатах се. И това беше моето престъпление. Но то наистина е престъпление! 

Следващия, нарушен Принцип на справедливостта. Тука идва най-трудния за преодоляване грях – на горделивостта и егоизма. Имам личен опит с него. Наистина е труден! Проявлението му: духовна горделивост и егоизъм, обиждане, засягане, да си мислиш, че си правият, да си мислиш, че си повече от другите и от това, което си, стремеж да си нещо повече от това, което си, високомерие, корист, да си преписваш чужди заслуги. Примерно някой нещо казал, ти не стига, че го изплагиатстваш ами казваш: аз, мое е. Или някой се издигнал, а ти кажеш: „ Абе аз го издигнах тоя човек! Аз съм причината той да е това, което е! “ Други проявления: оригиналничене, важничене, че това, което правиш е много важно и другите ти пречат, ти си толкова зает и правиш важна задача, пък другите ти пречат. Тук съм сложила дори сценичната треска, защото съм страдала от това и може би все още донякъде страдам. Тоест егото се страхува, да не се изложи, как ще прозвучи, ще го харесат ли, няма ли да го харесат. 

Абсолютно проявление на горделивост. Какви са духовните престъпления, свързани с горделивост? Изолиране, наказване на другите. Например: да не им говориш. Това съм го правила, този не го харесвам, той ми направи това и това, повече няма, не искам да го виждам, няма да му говоря. Друго действие – контрол, да контролираш другите хора. Друго действие – да се капсулираш. Принцесата в кулата, аз и моите страдания, преживявания, духовни и всичко друго. Капсулиране. Друго действие – да унижаваш другите, да ги злепоставяш, всичко това са престъпни действия на греха горделивост. Наистина е най-трудния. Другите неща човек, нали е по-лесно да преодолее, но горделивостта…

Следващия принцип, ако забелязахте до тук бяха петте Божествени Принципа: любов, мъдрост, истина, справедливост. Петия е нарушен Принцип на доброто. Нарушения Принцип на доброто, грехът се нарича зло. Проявленията са му: да отлъчваш, да обвиняваш, да си негативен, да съдиш. И престъпленията, свързани с това – да отхвърляш, да изоставяш, да блокираш във фейсбук други хора. Накрая за това ще поговоря за блокирането, това ми беше едно от последните осъзнавания. Греха зло, проклинане на отделни хора, на групи хора, на същества и духове, правораздаване. Няма как ние да правораздаваме, Бог е който правораздава! Не можем да съдим, не можем и да правораздаваме. Това бяха първите пет основни принципа. 

Другите: нарушен Принцип на благоразумието. Когато човек е нарушил Принципа на благоразумието, това го води до греха – алчност. Когато човек има алчност, той проявява насилие. И проявленията на престъпните действия свързани с насилие: изнасилване, ограбване, палежи, налагане, манипулация, фалшификация, плагиатство. 

Следващия, нарушен Принцип на приемането и съгласяването. Грехът се казва гняв. Проявлението му е: жестокост към хора, животни, растения, нетърпение. И престъпните проявления са проявите на жестокост: садизъм, мазохизъм, гавра и така нататък, не искам да ги изброявам. 

Следващия проявен Принцип на състраданието. Грехът се казва завист. Нали, представете си го, кой завижда? Който не може да се постави в положението на другите хора. Той завижда. Тоест той няма състрадание в себе си, не го е изработил поне. Всички ние ги имаме тези принципи, те са заложени в нас. Но всичко е като един потенциал. Дето Георги казва на една лекция: „ Зависи, значи има ги и в средите с лъскавите неща, има ги и със семплите неща. Има го заложен и греха или както се казва в Библията: „ Дървото на доброто и злото “. Към кой плод ще посегнем, ние посягаме към злото за да се учим разбира се, не бива по никакъв начин да се самоосъждаме или да съдим други хора, а просто да се стремим да се коригираме. Завист, проявите на завист, проявленията: ревност, омраза, отмъстителност. Престъпното действие се нарича: отмъщение. 

Деветия нарушен Принцип е много интересен също. Докато търсех кои са точно принципите, как точно се наричат, да мога да структурирам нещата просто да са ясни, не можех да го открия какъв е точно принципа, който е нарушен при този грях. Той се нарича пренебрегване на духовната ни същност и природа. И греха се нарича – похот, похотливост. Това е стремежа на човека, да си доставя плътски удоволствия. По този начин всъщност, когато това е в една прекаленост нали, няма да ставаме аскети, абсолютните аскети. Но когато човек стигне до прекаленост в това, това вече е грях. Проявлението му: злоупотреба със сексуалната енергия и проявленията, които са всъщност духовни престъпления: блудство, прелюбодеяние, содомски грехове, проституция, кръвосмешение, мастурбиране. 

И последно да завърша, на умереността. Когато ние нарушим Принципа на умереността, грехът, който се проявява се нарича – чревоугодие, алкохолизъм. И се проявява под формата на лакомия, която може да е и духовна лакомия. В една друга лекция говорех за духовните аспекти на всеки един от греховете. Проявленията са: преяждане, препиване. Ако погледнем във всички хотели какво става с тези ол инклузив, масово всички преяждат и препиват. 

Искам да ви кажа този пример, защото може би за да го разберем. Какво се случва когато ние блокираме някой човек във фейсбук? Наскоро отблокирах всичките хора, дето бях блокирала, защото го разбрах това нещо. Отхвърлила съм живо същество. Значи сме нарушили Принципа на любовта, нарушили сме Принципа на справедливостта, нарушили сме Принципа на доброто, на благоразумието, на приемането и съгласяването, на състраданието. Тоест сме нарушили общо шест или седем принципа, само с едно действие. Същото е и с протестите. Колко Принципа Божествени нарушават хората, когато негодуват, когато ходят да протестират, да се възмущават, да налагат, смятайки, че те са правите? Кой е прав наистина знае само Бог! Така, че тези престъпни действия, които изброих, те повечето са комплексни, те обикновено включват няколко гряха, няколко неща. Винаги когато има такъв грях, има демон в този човек, мога да ви убедя в това нещо. В един от тези десет присъства демон. Когато много хора проявяват това нещо се пробуждат вече демонични егрегории. Какво трябва да правим с тях? Просто да сме съзнателни. Слушах за Луцифер и Ариман и техните проявления, с технологиите специално и споделих с няколко приятели за това. Да, Ариман завладява технологиите и се случват много неща в тая посока. Ваксини, които са на основа на генно инженерство, промяна на генотипа на човека. Има дори идеята да се вкара съзнанието на човека в машина, така че тя да е вечна. И от тоя род неща. Какво можем да правим ние? Имаше дори за безкешовите разплащания, какви сили работят за това нещо и какво се случва всъщност. Просто трябва да сме съзнателни за всяко едно нещо. Ние няма как да се преборим с всичко което е, което се случва с хората и с другите хората. Но да бъдем съзнателни, да разбираме процеса. И каквото зависи от нас – да променим в нас.

Какво казва Учителя за греховете, което е много хубаво, защото трудно е човек да почне да се наблюдава, да се следи, кой грях има, какво има. В един момент може мания да развие дори, не е хубаво това. Но забележиш ли, че имаш някъде нещо, което не е както трябва, прави обратното. Той казва примера: отива една жена при него и му казва: „ Учителю, много съм грешна и за това толкова не ми върви. Казала съм много лоши думи. “ Той казва: „За да се изчисти греха – благославяй!“ И това важи за всяко едно нещо. Ако си горделив – стреми се всячески да служиш, да помагаш, да раздаваш това, което си ти, на другите. Ако си проявил някога жестокост и си го спомняш в този живот, милост, милост, на мравката път, на всяка жива живинка. И така нататък. Това е нещото, което можем да правим и наистина греховете си отиват. Ако не в тоя живот, в следващия със сигурност на човек ще му бъде много, много по-леко. Аз ще правя едно обучение в София, във връзка с тия неща, защото те са много подробни, тук казвам така много накратко всичко. Но инструментите да се справим с всички тия неща, които си носим като товар в нас, какви са? Прошка, благословия, всеобичане, всеприемане, всесмирение, много молитви. Без молитва, без Бог – човек нищо не може да постигне! Ще имаме много време за въпроси, за да можем наистина да разберем нещата. Много хора идват при нас с идеята да им помогнем. Помагаме колкото можем, търсейки къде е причината, защо не ти върви, какво да коригираш в себе си. Но истината е, че това е само един пътеводен знак, който даваш. От там нататък всеки трябва да извърви пътя си. Ако имате въпроси във връзка с това? 

„Вие казвате, че кармата действа много по-бързо в момента. Означава ли това, че много хора от това поколение ще имат шанса да изкупят кармата си още в този живот и да не натрупат нова карма, така, че за тях да бъде последна интернация? “  

Означава, да. Затова се раждат толкова много хора с увреждания, толкова болести, реално точно това означава. Просто се чисти кармата на Земята и на всички същества, които са на нея.

Въпрос от публиката

Всеки си има неговата скорост. Ние не можем да им се сърдим, че те се движат с по-малка скорост, с по-бавна скорост. Че нещо, което ние сме разбрали, те още не са стигнали до него, не са се пробудили. Какво се случва обаче с тези души, това ли е въпроса? Георги го каза, за ефекта на стоте маймуни и депутата, който се променя в следствие на това. Това е абсолютно така! Ти своя личен пример, хората около теб с техния личен пример, всички ние с нашия личен пример, можем да променим и да помогнем на другите. Чрез молитва разбира се, да се молим за тях. Обаче при моленето има една специфика да ви кажа. Идвали са майки, чиито деца са болни, дори понякога децата са бебета. Оказва се, че когато човек се моли за болен свой близък, той поема част от негатива му. Защото този негатив трябва да отиде някъде, разбирате ли? Трябва някой, по някакъв начин да плати. Как обаче могат да платят родителите за децата си? Като се откажат от свой порок. По този начин те вече плащат негатива и тези духове, демони и всякакви други същности, които са в тези техни деца, няма да се прехвърлят при родителя. Но родителя трябва да се откаже от порок и то порок, който е труден, нещо към което е силно пристрастен, което много обича. Ако той го направи, тогава за детето му се разрешава помощ, без да има последствия за родителя. 

„ А обратното ? От син или дъщеря към родител? “ 

Важи за всички хора по принцип. Това не значи да не се молим за близките си. Но ако молитвата е много конкретна, както аз ги давам на хората. Когато е обща молитва, тя има ефект някакъв, но не е толкова силен. Но когато молитвата е много конкретна: „ Господи, прости еди кой си грях на моя син! “ Това означава, че всичко свързано с тоя грях трябва да отиде някъде. Говоря за този тип молитви. А иначе общите молитви: „ Господи, дай му здраве и така. “ Там няма последствия, това е помощ, това е съпричастност, която изразяваш. В духовния свят има невероятни правила. 

Георги: И сега, слушахте Силвина, знаете подробности и техническите характеристики на нещата вече. И трябва горе-долу тия неща да са ни ясни. И тя по-точно каза за Кодовете, как можем да бъдем здрави, богати и щастливи, отколкото бедни, болни и нещастни. Но пак искам да кажа. Докато цялото човечество не си плати сметката, аз изброих колко евроцента, долароценти, душеценти и сомати и тялоценти. Значи, физически и душевно докато не си плати цялата сметка, няма да престанат катаклизмите по хубавото земно кълбо. И сега, и тая сутрин земетресение, чудесно. Пет и половина по Рихтер, планината Вранча. Оня ден гледам по телевизията или джиесема, Силвина ми показва, едно наводнение тука в Краснодарския край, горе долу го знам къде е. Вие знаете ли, че там имаше агресия няколко години преди това? Където са невралгичните огневи точки на Земята, където има противопоставяне от най беглия прост протест: „ Ние протестираме, защото покачват горивата! “ Ами покачват, ще ги покачват. Тяхна воля! Защо не се съгласим? Ами няма да караш колата, ще ходиш с градския автобус, ама трябва усилие. Качваш се, кормилцето и оп пред службата. Е, колко е готино! Готино е, ама не е в съответствие с онези Закони. Следователно, тука сме за да полагаме усилие! Единствения, който се качваше до дванадесетия етаж, където живеехме със Силвина в София, по стълбите, нагоре и надолу, рядко използвах асансьора – беше Георги Изворски. От втория етаж нагоре стълбите не бяха почистени никъде. До втория излъскано, дванадесетия и тринадесетия етаж също излъскани, да се види че жената чисти. Между тях – нищо! Прах, пепел един пръст. Единствения! А всички трябва да станат като мене! Защо? Ами намалете електрозахранването, електрическата енергия, направете икономии. А освен това за вас ще бъде много по-добре да се качвате по стълбите. Много по-добре, хиляди пъти. Да си поддържате поне теглото.

Силвина: Георги каза за енергия, която се връща при нас, когато благославяме излъчваме добро. Значи тази енергия може да бъде под формата на здраве, тоест чувстваме се добре. Може да бъде под формата на благополучие. Тоест ние не сме се нагнетили, че бензина е скъп и дайте сега да протестираме. Приели сме го спокойно, добре Господи. И на другия ден – хоп – идва бонус от работата. Шефа ни повишава или нещо друго и се оказва, че ние имаме пари да си го платим тоя бензин. 

Георги: Всичко е взаимосвързано и пак ви казвам, Светлата Сила е един любещ баща и една любеща майка. Която ни гледа и ние мрънкаме за шоколад, сладолед, а фактически вече го има в стаята. Ама ние понеже ревем и се тръшкаме, и сме си затворили очите, ние не виждаме, че на масата го има. Когато се успокоиш, когато разбереш и проумееш нещата, спираш да плачеш и … ааа ама то било тука, на една ръка разстояние. Всичко е на една ръка разстояние! Просто трябва да внимаваме, затова Исус казваше по два пъти „ Да внимаваме!“ и  „Истина, Истина ви казвам“. Разберете, една капка мошеничество, измама, лъжа, под каквато и да е форма и където и когато и да е, няма начин да не я платим и да не се върне върху нас. Просто няма начин! Докато само на това ме научат, ей много години отне на небето, много, много. Докато разбера, че където ходя да внимавам, и по камъните като стъпвам да внимавам. Защото всичко е съзнание! Ако камъка и така наречената нежива материя е съзнание, което е в латентно състояние, другото съзнание, което се движи е кинетично. А да не говорим, че на човека наистина не е дадено да се храни с месо, но който иска да продължава да си хапва. Казвал съм го и пак го повтарям. Първите пет години казвам: „ Не ям месо, за да бъда здрав.“ След това започвам да казвам: „ Ами от морална гледна точка, не искам да участвам в престъплението убийство на живи същества“. А рано или късно и мравката ще стане, като премине през цялата еволюция, ще стане и слон, а от там и човек. Няма начин да не стане! Значи, какво, убиваме себеподобните си и братята си. Разбира се по-нишите същества, водят ти сметка, може да е по-малко, но това не значи, че не ти пишат минус, ако ликвидираш някаква гадинка, животинка, макар и най-дребната. И заради това, имало е винаги хора, които се съобразяват с тия работи и гледат най-малко да внесат изменения в природата. Защото всяко едно изменение се отразява и на региона, и на всичко, и хората знайно или незнайно плащат. Човечеството плаща! Най-висшата разумност плаща! Значи, извършил някакво нарушение вътре, вдигнал нещо, откраднал и така нататък, прави комбинация портиера на входа с разни други. Измъкват от предприятието, ама предприятието си има един ръководител, управител, обаче той не е собственик. Идва собственика и вика: „ Абе, Иванчо, знаеш ли, донесоха ми, че твоите работници крадат бе. “ „ Ма, как? Аз не знам.“ „ Я да видим колко са останали? Десет хиляди лева  „ Иванчо, твоята заплата е голяма, ти си управител, аз ги удържам от тебе. “ Ами от шефа се удържа, от най-висшата разумност. От хората ще удържат, каквото и да направят животните, те по принцип с това съзнание, са оправдани. Макар, че някой път не са оправдани. Когато животното е нахранено, както лъва, е доволен. Зебрите, газелите си пасат край него на една ръка разстояние., той ги вижда, но не ги закача и лежи. Обаче има и кръвожадни хищници, които чисто и просто искат докато шава и има животни да ги унищожат. Както скоро една баба се оплака, пор натръшкал всичките кокошки. Един комшия я слушал и вика: „ На мен само една кокошка, значи не е пор.“ Или е умряла от естествена смърт или кой знае от какво, но не е, пора като влезе и всичко, което шава го унищожава. Само стиска за гърлото и му остават зъбите, просто удоволствие да убие, сега му е паднало. Значи, ето има и животни с низше съзнание. Иначе влиза лисицата, пипва една кокошка или я изяжда или си я занася и си я хапва. Но няма да удуши в никакъв случай и другите. Да, и лисицата е хищник. 

Сега следват въпроси, час и половина имаме за въпроси към Силвина и към мене. Колкото може ще ви отговаряме, ако аз нещо не знам, тя. 

Силвина: Ако може който задава въпрос да се изправя.

 „Въпроса ми е следния, свързан с примера, който беше за овошките, как човека се е ядосал, че са му взели десет овошки. Вие казахте, благослови човека. Да речем, че знаем формулата, ще преброим до десет, ще благословим човека, обаче ние вътрешно пак сме ядосани. Това ще има ли пак ефект?“

Георги: Това като го направиш сто пъти и после хиляда, вътрешно си ядосана, в крайна сметка няма да се ядосваш. сега ще ти кажа, този човек загуби десет овошки, аз познавам човек, ще го доведа тук, на който апартамента му е продаден по мошенически начин, даже не знае, че е продаден. Отива, натиска, излизат баба и дядо. И той вика: „ Така ли, ами живейте си.“ Отива в къщи, пие една чаша студена вода, не топла, не чай, не алкохол, за да му убие мъката. И на другия ден казва на жена си и тя се развежда след една седмица с него, а той продължава да е жив, здрав и щастлив. Прежалвайки целия апартамент за петдесет –шестдесет хиляди евро. Разбираш ли, значи как можа този човек да се въздържи и не само той, имам и други примери. Прибират се мъжа и жената, къщата където живеят – изгоряла, останала само лятната кухня. И жената: „ По-леко стана, сега няма да чистя цялата къща.“ И си пием с нея кафето и аз виждам, че тя го прави от сърце. Значи тя хиляда пъти, десет хиляди пъти, сто хиляди пъти преди това се е ядосвала, обаче е разбрала, че ефекта се връща под формата на страдание към нея. 

Силвина: Нека да допълня още. Ние, нашия гняв трябва да го приемаме и изучаваме. Както боеца преди да излезе срещу своя противник, го изучава. Разбирате ли? Това е като един наш противник, това е нашето его. Неговото проявление в случая е гняв. Ние трябва да го изучаваме, неговите проявления, да видим как реагира в различните ситуации – това е първата стъпка. Да го опознаем. Втората стъпка е да го разпознаем в момента, в който се проявява, вече се надига. И всеки следващ път да намаляваме времето, в което идва реакцията. Защото наистина човек е трудно да се овладее. В момента, който се надига това, ти го разпознаеш. Казваш: „ Познавам те теб, мой приятелю. Този урок си го научих. Вече тази ситуация, не е моя урок. Не е моята ситуация. “ 

Георги: Знаете ли, всичко, което е материално, ама абсолютно всичко, не е по-ценно от живота! Абсолютно! В това съм се убедил! И докато и мене ме научат, трудно ми е, аз съм го казвал веднъж на една беседа тоя пример. И досега още ни изпитват. Ето как земното ми его как работи. Но когато се отнася за духовни неща, за нещата от живота, тогава наистина човек може да ги преживее. Не става въпрос да не ги преживее. Това не е егото. Неговото сърце, неговия дух и душа, обича примерно някой, когато казват на Исус: „ Лазар почина! Умря твоя приятел.“ Тоест шурея му, на Мария Магдалена брат й. И на него му станало тъжно така и вика: „ Не е умрял, той е заспал! Да отидем да го събудим! “ Те почват да му се присмиват: „ Ама четири дни е в гроба“  „ Не!“ Значи ето и на него, на Господа му е станало тъжно на земята поради това събитие. Ами по-лесно ли щеше да му е ако някой беше убил Лазар? И той е против убийците, щеше да се ядоса. Същия пример го имам едно към едно или подобен, скоро го казвах. Беше преди пет-шест месеца, дават ми насън и то два пъти, за да видят дали верно съм си потушил егото. И първия и втория път от моето обкръжение, най-близки хора, за които съм готов веднага да си дам живота, не че и заради другите няма да го дам. Обаче от близки хора, които познавам, с които съм израснал, пристигат там където бяхме, насядали така и казва: „ Георги, еди кой си, един мургав го уби с нож, закла го като пиле ей тука на улицата.“ В първия момент, аз, казвам аз, защото ми е променено доста съзнанието. „ Къде е?“ „Върви, седи отвънка на улицата.“ „ Убиеца?“ „ Да!“ Върви и му кажи: „ Георги Изворски каза, че ще те окачи на ченгел, долу за пищяла, както се окачва едно животно и ще те одере с тъп нож жив“ И тръгвам. Има един милион начини да го лиша от живота, и от силата, и да го парализирам веднага ей така да замръзне. Излизам навън и го гледам той седи на средата на площадчето. И изведнъж няколко деца от махалата, там където е на мургавите, тичат към него. Той с едни мустаци такива. Касапин, една кръвнишка физиономия. Дойдоха две-три дечица около него и се хванаха за него. И едно момиченце дойде на година и половина-две и той го взема и го прегърна, и детето го целуна по небръснатата буза. И аз както вървях, изведнъж една обич слезе и ме заля една топла вълна. Стигнах до него и му казвам: „ Прощавам ти! Каквото си извършил си извършил, то е за тебе. Но аз лично ти прощавам! “ Това ми беше изпита! В първоначалния момент виждате ли земното его какво прави? Да отвърнем на удара с удар, за една глава – сто глави, за едно око – две очи, за един зъб – десет зъба, това е по Мойсей. Но Исус казва: „ Ако ти ударят плесница от едната страна, обърни и другата! “ Ако насилника, крадеца ти вземе ризата, ще му дадеш и връхната си дреха без да я иска. За да му задоволиш алчността. И той да си помисли, че ти не си като другите. А не че искаш веднага да си я вземеш обратно, да го пребиеш и така нататък, а да види твоето безкрайно великодушие, безкрайно благородство, безкрайно благоразумие. С тия неща се работи. Идеален въпрос, може би отговарям на още двадесет човека или петдесет. 

„Ако първите десет секунди или петнадесет този човек ти беше пред очите и не си видял децата, ти с твоето извисено съзнание извършиш някаква агресия към този човек дали да го убиеш или нещо друго. Тогава какъв е резултата в духовния свят? “ 

Силвина: Ефекта е същия все едно се е случило наяве, в това мога да ви убедя. Имам доста примери, не искам да ги казвам сега, с хора, които са сънували как убиват, как правят неща и когато проверя, се оказва, че те вече имат тоя грях и съответните духовни същности, които работят по тоя грях. Дали наяве или насън, съзнанието, то просто няма значение. Идеята е от дълбините на подсъзнанието си, затова ни се дават тия сънища, от дълбините на подсъзнанието си да можем да се осъзнаем и да се променим. Защото наяве, някак си се контролираш, повтаряш сто пъти „Благославям те“, нали, някак си се овладяваш. Но тия изпити се дават не на всеки. Толкова тежки изпити в съня, не се дават на всеки.

„Имах предвид, той с извисеното си съзнание, ако не успее да се изконтролира през тия десет секунди и извърши някаква глупост. Тези десет секунди как да овладее човек? “ 

Георги: Точно за три секунди вече съм научен да се овладявам. Докато се изправя и докато тръгна, аз вече съм със съвсем друго мислене. Разбираш ли? Значи, това съм го казвал неведнъж, че обикновено човек каквото са му направили, той го помни с дни, със седмици. Ще се научиш да намаляваш времето, на тая ярост, която те изпълва, докато стане на минути или на секунди, затова, когато се казва „ Утрото е по-мъдро от вечерта“. Бях буен и когато биха десет годишно момче на моя приятел, викам му: „ Дай сега ще прескочим оградата на комшията, беше го бил, и ще го ступаме “ Той вика: „ Не! Вечерта е тъмно, не! Утре сутринта. “  И на другия ден сутринта ми вика: „Абе, знаеш ли, видях, че не е без повод, били са защото си е заслужил моя син. Я да го извикаме тука. “ Значи, винаги когато са недобри нещата, трябва да ги отлагаш! Когато е за добро, скачаш веднага и го вадиш от мътната вода и от пороя човека, ама в момента. Значи, доброто се прави на момента. Ако ти минаваш и има катастрофа, значи ти си изпратен там да помогнеш на тия хора. Ако вече има десет автомобила там и помагат, може да си отминеш. Това е положението! Никой не ти маха, значи те са направили нещата. Но когато минаваш и се нуждаят. Единствената шест минус ми писаха, но и трите плюса, когато видях в двореца, под стъкления глобус една пчела. И разбрах, че живота на пчелата, от целия този дворец, който струваше тонове злато или диаманти, е по-ценен от всичко, което е материално. Тогава изпитваха ме в планината на тренажор. Както съм в съзнание седя, а съзнанието ти го отнемат, да видят как ще направиш с подсъзнанието. Но това не е сън. През деня на тренажора, вкарват те вътре и играеш сякаш си артист. Друг път на кино ти дават, на екран. Син екран много хубав, и аз викам: „ Искам и бели облачета по него“ И ми даваха син екран с бели облачета, така почваше. Това, което казвам е така. Обучението е това! И аз ето какво съм се забавил. Викам: „ Ще влезна вътре най-напред да изпълня мисията“ Това ми е било единствената грешка от всичко. И тогава, като намеря ковчежето, там където е джаджата, ще изляза. То стотици стаи, на всички етажи и само използвам третото око енергията да видя точно в коя стая е. Мислех, че това е целта на занятието. Ама не е била това! Това е било заблуждаващата. Значи ми казват в тоя дворец огромен, лъскав, огледала, фонтани отвънка и жива душа няма. Градини, цветя, прекрасно. И само на входа, огромно стълбище мраморно, един глобус прозрачен от едната страна и от другата, на колоните. И гледам в левия една пчела влезнала. Как е попаднала вътре? Обаче бръмчи, жужи вътре. Викам: „Трябва да намеря начин да пусна животинката!“ Обаче най-напред да влезна основната работа. Мислейки, че като намеря ковчежето, ще ме изпитат отварянето на третото око или разни други работи. И аз първия етаж, сто стаи сигурно, само вървя така с едната ръка, тука да усетя. Втория етаж. Чак на третия етаж по средата някъде, так. А тука, влезнах и в един скрин откривам джаджата, взимам я и пердаша навънка веднага. Не знам дали не ми засичат, защото на някои тестове ти засичат времето. Излизам и гледам, пчелата вече паднала по гръб, свършил въздуха вътре. Толкова да не прониква въздух, херметически. Почвам, цяла сфера, чудя се откъде да влезна. Виждам една плочка до фонтана, викам: „ Толкова са богати, нова сфера ще си направят, нови плочи“ Вдигам плочката, отивам и прас. Счупи се едно парче от глобуса, бъркам хващам пчелата. Като я изнесох навънка тя се съживи от въздуха и литна. Викам: „ А, разгеле. Свърших работата“ Хоп и ме изкарват от състоянието. „ Браво синко, обаче трябваше пчелата да освободиш навлизане“ „ Ама аз нали бързам?“ „ Ааа, бързаш, ама онова е неживо нещо. Значи, живота на първо място. Преди живота е любовта. Защото от любовта се ражда живота, аз ви казвам как са по стъпала и йерархии. Бог е любов! Значи любовта на първо място. На второ е живота. Докато стигнем до любов и живот да се занимаваме с тия работи, ние ще бъдем архангели и по-високи от архангели. Сега на Земята живот и духовността. Тя вече е по-важна. Духовността значи морал! Морала е над всичко! Ако нямаме морал нямаме нищо, няма нито здраве, нито живот, казвам ви го. Казвал съм го сто пъти, сега го казвам за сто и първи път. 

Силвина: Още едно нещо да допълня. Молитва! Защо мислите, че голяма част от мъдрите хора мълчат? Те не мълчат, това е един постоянен вътрешен диалог. И този диалог всъщност е молитва. Това е едно постоянно самонаблюдение. И в момента, в който усещаш, че нещо в теб се надига, ти почваш да се молиш. Казваш на Господа: „ Прости ми това, това и това.“ Тоест да се самонаблюдаваме е много, много важно. И когато видим проява на някаква негативност в себе си, моментално Светлата Сила: „ Господи, прости ми, че това излъчих! “ И нещата веднага се отдръпват, отслабват. И силата на това, което е, ако е гняв той почти изчезва. Просто трябва да се сетиш навреме, че имаш най-силното оръжие. Кое е най-силното оръжие? Любовта и Бог! „ Господи, прости ми!“ и не само „прости ми“, но „ Господи, освободи всички последствия от мене, които са затова, че аз се ядосах“ Защото тия последствия са вече тия духовни неща. Да поискаш прошка е едно, но друго е да поискаш освобождение от това, което си направил. И това освобождение е под формата на здраве и така нататък.

„Може ли да се вслушаме, тъй като нашия език е много стар, в думите. Да кажем Господ. Това беше единия от въпросите, аз съм си отговорил, но все пак да го потвърдя от вас. Това означава, че абсолютново разума е над него, а Господ е да кажем Буда, Мухамед, Христос и така нататък божествена йерархия. И може ли да се учим от нашия език, тъй като той е стар, „Господ е един“, много такива думи има.“

Георги: Човека иска да види нещо, не му трябват нито икони, нито църкви, нито попове, нито видове религии. Нищичко! Аз съм храма, душата и духа са Господа у мене! Всичко е точно! Дядо поп е съвестта ми, която ми говори. Значи, има една сила съзидателна, която е създала всичко и се казва Всемирно Съзнание или Божествено Съзнание. Всемирното Съзнание е по-голямо от Божественото и винаги в покой и равновесие. Обаче е съзнание! Или се казва Вселенски Разум. Така. Според различните религии, различните секти и така нататък, ние можем да се обръщаме и е разрешено с различни думи към него. То е Съзнание на любов. Това е! Не е отделна личност, дядо Господ седи или Алах на облак, пуши наргиле и си пие турското кафе. Няма такива работи! Ние си мислим така. И така са ни внушили. Внушили са ни, че има един, както при евреите, Господ Йехова, той съществува разбира се. И за добрите е много добър и ги награждава, а лошите – ги наказва. Няма такива работи! Ние се самонаказваме, а изпълнителката на тия работи е нейно величество Кака Карма. Това е принцип. Това е абсолютен егрегор. Това не е нещо друго. Така. Следователно трябва да си разшириме съзнанието и ако може да мислите като мене, ще ме разберете. Значи, Татко, Отец, Саваот, Авва, Йехова, Бог, Господ, Тао, Дио, Аллах, Христос, Мохамед, към който и да се обърнем е едно и също. Просто призоваваме с една парола Божественото Съзнание. Това е! Това е кода! И към себе си да се обърна, обаче мислейки за безкрайното, божествено, космическо съзнание, което е Всемирното Съзнание, ми само да си насоча мисълта, ми аз съм там, аз съм част от него. Аз не съм филанкешията. Няма нещо, което да не е негово и  да не е изпълнено с него вътрешно и външно. Всичко това е видимо и невидимо. И затова толкова бързо се получават нещата. Затова Исус като е казал: „ Да, искам да си здрав, вярваш ли? “ „ Вярвам! “ „ Според вярата ти да бъде! “ И който вярва сто процента, сто процента става и ходи. Който вярва петдесет процента, се излекува петдесет процента. Защото той не се е отворил за Божественото Съзнание да влезе у него и тая Божествена Енергия, която тече, която знам и която съм усетил, и която съм видял. Аз наистина съм видял за какво става въпрос. Че това съзнание, тая любов, която е, изпълва целия всемир, възкреси човек и животно. Иначе аз не исках да си поема службата. Не исках! Беше ми добре, обикновен човек, с всички работи и перипетии. Търпя, ама ми е добре. Разбойник, мошеник, убиец на живи същества, не на хора, разбира се. Недай Боже! Макар, че и такава случка имам. Няма разлика между Бог и Господ. Няма никаква разлика! Момент, има разлика. Когато се обръщаме към висшите същества, които са цялото тъй нареченото Христово Съзнание, което може да се каже е хем вътре в Космическото Съзнание, хем е във Вселената. Значи има едно Космическо Безкрайно Съзнание, което не може да го проумее човешкия ум. То е от край до край и е във всичко. Обаче, когато това съзнание е излязло. Божественото Съзнание излиза от Всемирното Съзнание след един взрив. Тогава прави вселените, прави едни сфери разумни, вселени, които непрекъснато се разширяват. Значи, ако казвам на Духа, Светия Дух, аз разбирам тоя дух, който е в тия вселени, божествената, ангелската, духовната и човешката. Когато казвам Аберум, може и „Х“ отпред Хаберум, аз имам Великия Дух, който изпълва още по-голям. И когато казвам, че има, на всички пророци, които са всички светии това са индивидуалности вече от голямото съзнание, които са посланици между нас и това съзнание. Но ако твоето съзнание се е извисило толкова и ти знаеш, че нямаш нужда от посредници, моментално се обръщаш и казваш към Божественото Съзнание. Но аз се обръщам към Татко, Исус Христос, понеже го познавам, говоря с него и така нататък. Не че не съм едно цяло с него, мога да се обърна и към Съзнанието веднага и пак да получа. Не ми трябват посредници, разберете ме. Но за по-добра употреба на нещата и за човешките религиозни нагласи и духовни, са дадени, значи, когато казвам Савот Бог – биологичен обединителен ген. Я гледайте какво е Бог! Нали искате да ви го превеждам. Авва – абсолюта. Значи като кажем Саваот е същото. Аллах – „Ал“ божествената частица и „Лах“ – лахир – безкрайност. Божественост в безкрайността. Когато казваме тия неща, ние се обръщаме към Всемирния Разум. Но най-добре да го наричаме Всемирен Разум или Божествено и Всемирно Съзнание. Всички останали надолу са индивидуалности, много от които са били на Земята – Христос като Исус, Мохамед също на Земята е бил и ред други, които са вече в Божественото Съзнание и можем да контактуваме с тях. Като посредници. Но те вече са индивидуалност, докато другото не е индивидуалност. Другото е абсолютен, не и колектив, няма как да го определя. Една безкрайна разумност, която е любеща интелигентност и интелигентна любов. Интелигентност значи духовност. Да, разликата между религиозност и духовност е както, религиозността е Луната, а духовността е Слънцето. Това е, аз съм религиозен човек и съм вярващ. И му викам, да, ти си Луната. Охоо докато станеш Слънце има много. Защото всички искат да станем слънца.

„Започнах Ритуал на Озарение, който бе показан от вас. След една седмица Света Богородица дойде над мене, скара ми се и си тръгна.“ 

Георги: Е ми, да. Значи виж сега. Напълно е права, защо? Ти трябва да си изчистиш съзнанието, разбери ме, за да направиш моментална връзка с Божественото Съзнание, със всесилния и всемогъщия както го казваме още. Ти трябва да бъдеш абсолютно чист човек. Абсолютно чист, да нямаш никакви затлачвания. Човек иска да направи една манджа, много правих забележка на един мой приятел, едно време бяхме заедно билкари и гъбари. Той мръсен, всичко каквото е пипал и после отива и прави манджата с тия ръце без да си ги измие. Абсурд! Побеснявах. Значи, ето, и му правих забележка тогава. Значи същото е, ако в един съд ако е мръсен, една тенджера не е измита и като сипеш вода ще стане помия. Нали трябва да е идеално измита. Човека е съд, духовен и физически. Идеално се изчиства и тогава продължава, и прави нещата, и нещата му се случват. И тогава му се дават космически дарби, способности, чудеса и така нататък. 

„Има един вид, аз им казвам, „вметнати думи или мисли“. Значи, както съм си аз така и вървя с добро разположение, вътрешни пожелания, добри благословения към хората и хоп, едно вмятане на негативна, лоша мисъл, която не е моя. Ама въобще не е моя и аз съм на сто процента. Тя може да речем пет или шест дена да си върви така и по някое време се мята в съзнанието и ти знаеш, че не е твоя. Това какво е?“ 

Георги: Правят ти абсолютна проверка, колко ще издържиш на огъня. Значи, гърнето ако искаш да свариш боб колко е, триста градуса, за да топиш метал – хиляда и триста градуса, ако искаш да е ваза, даже и не го печеш. И затова различните гърнета кой което може да издържи се пече. Това е изпитанието. Ето Силвина ще каже от опит. Силвина ще каже точно кой пуска тези работи. 

Силвина: Първо са програмите. Значи, аз не говорих за родовата карма, което беше тема също днес. И сега може би да използвам момента да кажа няколко думи. Как става така, че хората имат генетично, тоест, че гените на детето и на майката се подреждат така, че детето да има същите болести като бабите си, майките си и така. Всъщност всичко се проектира от човешката мисъл. Бабата, майката са настроени на определена вълна и те имат мисли, които излъчват. Тези мисли се наричат програми, тези мисъл форми, мисли. Примерно бабата е работохоличка и тя излъчва мисъл форма, която се нарича роботизация. Тогава това дете още с появата му, че и преди това, то поема тези мисъл форми и те отиват на различни места в организма му. Най-интересното е, че едно от първите места, където отиват тези мисъл форми са епифиза и хипофиза. И така, когато детето се наслои с мисъл форми от своите родители, в един момент то губи връзката си с духовния свят. Това е моя хипотеза. Но предполагам, че е така, защото наистина когато съм работила с хора и понеже нещата излизат по хронологичен ред и последните, които излизат са точно тези увреждания на хипофиза и епифиза. И от там излизат точно такива родови програми. И това е всъщност причината, тези мисъл форми, които вече програмират гените и се появяват болести. Теб те боли коляното, баба ти я боли коляното, всички нали, точно на това местенце. Но истината е, че това дете, за да се роди в тоя род и да бъде подложено точно на това нещо, тази програма то си я носи в него си. Това си е негова, неотработена програма. Примерно, то трябва да се научи да не работи толкова много и поради това е в род, където всички са работохолици. То се наслоява с тая програма, почва да се разболява от нея. „ От работа се гърбавее, не се хубавее“ – е абсолютно реално. Наистина е реално. И всъщност тези програми, които са навсякъде: в съзнанието ни, във Висшия Аз, в телата ни, в седемте тела и  така нататък, те се появяват като едни мисли, те се включват като един втори разум. Другото нещо вече са духовете. Това са допълнителните наши добавки, които сме си спечелили в нашите стари животи или може би в този, не знам. Шегувам се малко, не трябва да се шегува човек с тези неща, но пак е за да те изпитат. Да проверят ти наистина ли си на тая вълна или все още се поддаваш. Дето казват „ Не ни въвеждай в изкушение“, точно това е. И просто те въвеждат в изкушение докато ти абсолютно, особено за гордостта, докато ти абсолютно, абсолютно не докажеш всячески, че в теб няма вече гордост. Не трябва да гледаме на нещата като на някакво наказание, аз все повече виждам, че то е като един филм, като една игра. Понякога дори е забавно, нали? В смисъл, така ако по-отвисоко го погледнеш хората се тръшкат. Имахме такъв случай в един град, където двама приятели ни повикаха за да бъдем нещо като арбитър с Георги. Мъж и жена, които се карат, не могат да се разберат. Караха се, караха се пред нас. Ние отстрани само се смеехме, то е една абсолютна игра, но когато си потопен в нея изглежда много реално. 

„Когато отправяме молитва към Бог, хубаво е да казваме думата „Моля“ и „Благодаря“ Каква е границата между двете думи? Аз лично не мога да я усетя. Дали трябва да казвам думата „моля“ или „благодаря“?“

Силвина: Вчера с Георги се бяхме сетили за тази детска песничка: „Моля, извини, благодаря ти, думи по-прекрасни от лек. Щом отрониш словото крилато, просто ставаш истински човек“ Пеехме си вчера в Ахтопол тази песничка. Точно това са трите вълшебни думи в комбинация: моля, извини, тоест прошката и благодаря ти. 

„Кое или кой определя или според какво се определя дадена божествена частица, наречена душа, във следващата инкарнация в какво тяло ще се инкарнира, дали на бял човек, дали на черен човек, дали на циганин, дали на магаре. Според ниво на честотна вибрация ли, какво? Кое е определящо? “ 

Георги: След като разумната клетка се отдели от Всемирния Разум, тя тръгва да става индивидуалност. За това го пише, но трябва да се тълкува. В източната библия на будистите пише, че душата се преражда и се инкарнира според, не цитирам небето, цитирам земни източници, осем милиона и четиристотин хиляди пъти в различни видове тела. Осем милиона и четиристотин хиляди тела докато стигнеш до човека. Като започваш от мета атом и мета молекула, тоест от клетка, след това едноклетъчно, двуклетъчно, след това амеба, какво беше там, зелена еуглена както сме учили и разни такива, които започват да растат. Биолозите, зоолозите и тия ози дето са, те точно ще го кажат. А има толкова много писмени източници. Следователно когато мине еволюционния път на червейчето, минава през тези плъзгащите се студенокръвни – става гущерче. Гущера е по-висока степен от змийчето, от смока, защото има четири крака. И така, започват еволюцията. Еволюцията има тоя абсолютно съвършен разум и е направил точната програма как да се раждат, как да се размножават. Както от клетката става и перушина, става и кожа, става и всичко. А в основата си клетките са едни и същи. Виждате ли, но програмата е различна. Тоест имаш една машина, която може да работи и с дърво и с желязо. Един струг може да върти дърво, може да върти желязо, може да върти мед, злато и така нататък, всичко да прави. Тази машина това е клетката. Значи програмата се изпълнява докато се стигне на ниво, няма да се разпростирам много, най-напред си хищник, значи убиваш жертвата, след това ставаш жертва, да видиш дали е било добре като си бил хищник. И да простиш на хищника, който е с по-низше съзнание. И след това докато се стигне до висшите бозайници топлокръвни, като кон, камила, благороден елен, крава. Най-вече кравата, че кравата е свещена, а и много добро същество. И вече от животинско се преминава към човешко тяло. Расите са поставени като стъпала. За мене са пълноценни хора, но на тоя етап от развитието. Значи, не може веднага тялото, когато вече получиш тая разумност, идентичност, самосъзнание. Всички иначе същества имат три вида съзнание: подсъзнание, съзнание и свръх съзнание. Но нямат самосъзнание. Самосъзнание има човека. Той се казва Иванчо. На кравата викат, че е Петка, ама тя не знае. Ама вече като стане в женско тяло и почнат да й викат, вече знае. Дава й се говор, мисълта става, не че нямат наченки на мисъл животните, и се преминава от расите нагоре и се качваш. Черната раса, мургавата раса, жълтата раса, червената раса, имало една синя раса и незнам какви. Значи, когато се стигне до най-великата разумна същност – човека, тогава на него се оставя свободния избор. Значи, човека го пращат на Земното кълбо, на Земя номер две, на Марс, всичко е населено с разумни същества, доста подобни на нас, но има и не толкова подобни. И тогава, вече на него е даден свободния избор, а когато премине свободния избор и стане светия праведен ти се дава свободна воля, чак тогава. Значи, воля нямаме. Ако бях светия и искат да ме изпратят на Земята… „ Неискам на Земята“, аз съм в командировка де, тука. Но съм служител на Господа и като ми казва: „Синко, заминавай на Земята!“ , на Земята отивам, къде да отида другаде? Но имаш право да избираш, но от светия нагоре, от архангел нагоре. Тогава това е свободната воля. Иначе имаме избор тука, дали с пороците или с добродетелите. Пак ви казвам: благородство, благоразумие, щедрост, милосърдие, жертвоготовност, всички добродетели. Или да бъдем: алчни, злобни, заядливи, гневливи, похотливи, мързеливи. Да, избираш! И това вече те издига нагоре. От човешкото съзнание зависи дали сто пъти ще се прераждаш на Земята или хиляда пъти или сто хиляди пъти. Да, щом не си си научил урока, време има, върти се, това колело се казва самсара на санскритски. Сега, душата и духа какво са? Те са едно цяло когато излизат от Господ. Обаче душата, пак казвам този пример с електромотора, виж колко е прост. Статора е духа, ротора, който се върти е душата. Душата трябва да се научи, да получи опитност. Тогава духа е произлязъл от Бога, той е абсолютно съвършен. Душата по принцип е чиста, защото е от него. Но тя се каля, омърсява, прави боклуци, полепва се, прави всички видове престъпления, които могат да ти дойдат на ум, за всички видове прераждания. От метача, от серийния убиец, докато стигне до един праведник, и един светия. И когато станеш праведен, повече нямаш работа на Земята и заминаваш нагоре. Това вече е избора на човека. Това е! И когато станат душата се изравни с духа почти, се събират. Значи, слизат от горе разделени, слизат до най-последното дъно и на дъното вече душата става праведна, лепи се с духа и се качват вече заедно при Всевишния, в Божественото Съзнание, където ги приемат с овации. Това е, друго няма! Духове, работи това са подробности, в които не искам да влизам, а и няма смисъл. Аз не съм дошъл тука да казвам стари неща или където човек може да научи от интернет, милиони работи, милиони подробности. Давам генералната перспектива и желоните по пътя, който иска върви по тоя път, който – не – минава през джунглата, друг – през пустинята. Негова си работа. 

„Чувал съм в друга беседа, че ако човек не изпълнява програмата си и е извършил грехове, може да се прероди в по-низше създание “  

Георги: Могат да го смъкнат доста. Това е другата страна. 

Силвина: Нека да добавя тука. Защото има един грях, проследявала съм такива родове. Това са родове на хора, които са викали „разпни го“. Тези души са били там, тези души са върнати до влечуги в следващия живот. Това е напълно реално. За много тежки грехове, това е възможно най-тежкия грях – срещу божия син да се опълчиш. Това са хора с най-големите трудности, които са изпитвали прераждане след прераждане. 

Георги: Маймуните защо са наказани да са маймуни? Те са произлезли от човека. Човека в никакъв случай не е произлязъл от маймуната! Това са, така да се каже маймунски мисления, но не човешки. Маймуната е наказана по този начин и още я държат. Знаете ли защо я държат? Знаете ли кога ще изчезне тя като вид? Когато нито един човек на Земното кълбо не консумира месце. Маймуните изчезват. Маймуните са наказани, поради това, грехопадението започва с месоядството. Имало е три големи грехопадения. Сега тече третото. Промиване на човешкия мозък. Тоест зомбиране на човека. Поробване духовно и физически. Физически те карат сам да поискаш да работиш като роб, независимо отсам или отвъд океана. Всичко ти дават, кредити, това онова и бачкаш там като животно. Да! Човек трябва да работи малко, а да мисли повече. Да е в духа. И може да го направи. Зомбирането, промиването абсолютно от всички видове медии, такава информация, която за мене, каквато и ще да е, аз не гледам телевизия, радио включвам да слушам само времето, или като отида на гости гледам по телевизията някои работи. Но сам аз да тръгна и да се занимавам, да си купувам вестници, в никакъв случай. И не ме интересува. Като включа радиото по-рано казват новините и чувам този протест, онзи протест, за една минута. Но не искам изобщо да губя енергия като се замислям за това. Тоя свят за мене е абсолютно съвършен! Да, случайно чух когато са гърмяли в Питсбърг по синагогата. Да, гърмели са. Защо им е на американците война? Изчистиха една цяла раса, вземаха роби и ги карат през целия океан преди двеста, триста години и ги карат да им работят. Абсолютно поробване. Е как, ами трябва да плащат! Кой ще плаща, няма да плащат други. Там се плаща! Всеки ден се гърмят. Автоматично оръжие на корем, продават, има. Искаш да си направиш удоволствието, отиваш сто, двеста, триста, колкото можеш гръмваш, накрая се гръмваш сам. И ето, и си доволен. Душата е безсмъртна вярно е. Обаче, докато на маймуните си е слязла душата до маймуна и нито една маймуна сега вече и да умре от глад, не яде месо. Не можеш да я научиш. Но можеш да научиш оня елен, който съм казал за пример, яде от месото и от мръвките на кучето. И му доволно. Но само една година живот. Толкова! Умрял, от какво? От отравяне, токсини, вредно, защото е тревопасно, а яде месо. Имах един приятел гледаше зайци и им даваше кайма. Учудващо, но факт! Кюфтета, може ли заек да яде кюфте? Може, обаче маймуната предпочита вече да умре. Защо? Защото при грехопадението хората, които са били тогава и са станали след това маймуни надолу, са предпочели да ядат себеподобните си, които са мрели, тъй като е ледниковия период. Лед, вода, няма трева, нищо, абсолютно. Остава само какво? Живите същества и то най-напред тия дето умрели около тях. Те ги хапват. После разбират, че може да се убиват животни и да се хапват. Така ли? Грехопадението започва с месоядството. И сега са наказани, цялата тая плява, раса или незнам какво, до маймуна. И продължават значи маймуните като вид, за да може да ни напомнят какво не трябва да правим при следващия ледников период. Оставяш се чисто и просто да умреш от глад. Смъртта е прекрасно нещо! Не се шегувам. Тоя страх си го изхвърлете! Минаваш от една трансформация в друга. Минаваш във Вечната Светлина. Но поне малко да си праведен. Иначе оставаш тука да се въртиш около Земята като грешна душа и чакаш ново прераждане. Това е цялата философия. 

„Някои казват, че на първо място е действието, после са мислите, след това са думите и накрая храната“ 

Георги: Храната по принцип е накрая. Така е. Но най-напред е наистина мисълта в съюз с чувството. Действието на Земята е видима изява на твоя емоционално, умствено, духовен комплекс. Но ако си го направил във ума си вече, ти си направил една програма, която ако не ти. Искаш да утрепеш комшията и го мразиш много. Няма начин да не стане! Но не ти, ти не можеш да издебнеш, петдесет години живеете заедно, дебнеш го, не става. Остава като програма на твоя род. Или синът ти или внука ти ще утрепе неговия внук или правнук. Гаранция това, което го казвам! Не се шегувам. Значи, мисълта, понеже мисълта на човека е много градивна, много мощна и много силна, и колкото си по-чист, толкова е по-силна мисълта. Слава на Бога, има хора, които са мощни откъм тъмната страна, бивши магьосници или сегашни, които знаят как да управляват, имат тая много силна енергия, защото имат много силна воля. Ето това е, евала! Значи, тая силна воля се изразява примерно, оня гледаш го магьосник яде месо, обаче не пие алкохол. Капка не е пробвал, не знае вкуса на алкохола. Това е силна воля. Тогава му се дава енергия. Силна, той може да върши чудеса, макар че с обратен знак. Защото някой път и не злото работи за доброто. Обикновено винаги работи за доброто. „  Всяко зло за добро! “ Но ние не можем да го видиме веднага. Виждаме го в последствие. Значи, те са си на мястото. Но един бял адепт, който е натрупал огромно количество енергия с това, че той си пази енергията, която всеки ден получава от невидимия сват, той затова върши чудеса. Иначе как? Тая енергия я използва, както оня дето идва след десет години и купува, преди това е имал само дрехите на гърба. Значи той е пестил. Говоря като символ във физическия свят. И в духовния как може да пестиш и наистина да се издигнеш и да разбереш, че започваш да материализираш нещата и да стават всички неща много бързо и леко. Но без отсенка на негатив. Не! И да приемаш нещата такива каквито са. Днеска отиваш, гледаш опашка от сто човека, там където да се наредиш. Значи, не трябва! Ще отидеш или следобед, или на другия ден, или след два дена ще отидеш. Но ако трябва само тоя ден, ще се наредиш на опашката. Ако си достатъчно разумен една седмица по-рано или един месец, ще вземеш дърва. Зимата идва. Евреите купуват зимни дрехи през лятото и летни дрехи през зимата. 

Силвина: Да допълня за входовете на енергия. От къде постъпва енергия в човешкото тяло? Дали само от храната? С храната постъпват може би някакви десет процента сигурно, не знам точната цифра, но е много малка. Светлинна енергия, която постъпва през очите, звукова енергия, която през ушите, космическа енергия, която постъпва през централния канал, през активните точки. Земна енергия, която  постъпва през стъпалата. Ние сме едно същество, което е потопено в Духа и тоя дух ни храни, всячески ни помага, нали. Идеята, че ние сме нещо отделно от него и, че храната, която ни храни, че нещо физическо ни поддържа и храни, това е абсурд! Аз преди много обръщах внимание как се храня, с какво, сега вече много малко внимание обръщам на това. Гледам на други неща да обръщам повече внимание. 

„Един здрав човек как да избере периода, който е подходящ за постене? Защото Учителя пише, че последния петък от месеца е най-добрия ден за постно. Но в различните беседи е описано различни часове. Примерно четвъртък от обяда до другия.“ 

Силвина: Това е трудно да се каже правило. Когато ти го усетиш, когато има добрите условия около теб, когато се чувстваш добре.

Георги: Когато човек е преминал духовния радиком нищо земно не му влияе, нито луната, просто не го интересува. Сее в земята – хваща се. Нощно време в дванадесет часа, на асфалта да сложи семето – ще се хване! Ама е преминал духовния радиком, вече се е изчистил. Чистите мисли, чистите чувства, чистите дела, чистите слова – това е! и заради това вече нищо не го бърка. Не го интересуват онези хиляди страници, които са написани, това да правиш, на това да се покланяш, на изток да се обръщаш, духовен човек, където и да се обърне– там е изток. Дори сега мога да ви направя опит, в момента тука, как се обръщат енергиите. Където е лицето на духовния човек, там е изтока. Накъдето съм обърнат аз, там е изтока! Не ме интересува на коя страна ще спя. Силвина гледа, на изток и на север да спим. Не! Надолу с главата да спя, пак ще спим. Казвам истината! Нямам его. Не искам да се занимавам с това. То е за другите, не е за мене. За какво ми е его, когато имам божествената поддръжка и непрекъсната връзка с Господа. За какво ми е его? 

Силвина: Да, но докато достигне човек дотам има, всячески духовния свят ти подсказва кога какво да направиш, как да го направиш. Постоянно идват подсказки. Ако човек успее да изключи егото и наблюдава, наистина вижда света с едни съвсем други очи. Просто вижда толкова неща, къде бях аз… 

Георги: Вече е събуден, наистина. 

Силвина: Съобразяваш се с това, което ти се подава и го правиш по този начин. Това, че някой го казал така да е…не знам.

Георги: Той го е казал за една група хора, обаче ти си индивидуалност. В крайна сметка, ти и връзката с Всевишния. Това е! И когато ти напълно се оставиш на него, грешка няма. Не значи, че ще го чуеш веднага. Не! Той те командва чрез внушения и ти почваш да виждаш, че има нещо, не си сам. Ти никога и не си бил сам! Ама не си го усещал така. И когато започваш да обръщаш внимание, няма да късаш цветенцето, да си седи там докато му е писано. И ред други работи, които наглед изглеждат дребни, но не са дребни. Затова е народната поговорка: „ И малкото камъче обръща колата!“ 

Силвина: Значи важното е да не нарушаваме Космическите принципи. А тия правила, нали, има си ги, донякъде ги спазваме и ги следваме. Но в един момент наистина, кармата разхлабва хватката около теб и започваш да правиш малко по-различни неща. Най-малкото за да опиташ, да видиш аджеба как ли е ако аз не спя на изток, а спя на север. 

Георги: А може и да го направиш нарочно, да видиш как ще ти се отрази, нали. 

Силвина: Изпитвайте нещата! Върху нас лично, как влияят нещата. 

Георги: Наистина, казвам пак аз, на всяка беседа го казвам. Не ми вярвайте, проверете! Който го провери вижда как действат нещата. Който не го провери, пак е добре, но поне е слушал нещо и го знае на теория. А кога ще стане на практика, когато има Морално етичния кодекс на Вселената. Това разбира се е една разумна сила, на която е служител и кармата. Той ще научи всичките. Аз знам, че природата или Светлата Сила, няма начин да не научи цялото човечество да станат вегетарианци и веганци. Абсолютно съм убеден в това! Иначе, уважавам и тия хора. Яде и пие до последно, гледам го с две патерици, обаче червеното вино и пържолата. И му викам, как може да му мине парализата. А той: „ Ааа, не може да ми мине! Е, па иначе другото живот ли е? “ Той е със съзнанието, че не може да му мине. Вика: „ Ръката ми трепери, знаеш ли, колко ме боли като разливам до чашката ракията? “  Той като сипва не може да улучи чашата и вика: „ Кажи нещо за успокоение. “ Ами викам: „ Слушай сега, спира ли ти ръката? “ „ Да, след първата ракия. “  „ Дай, аз ще ти я налея! “  Щрак и веднага се успокоява. Ааа, имало успокоение. Но през ум не му минава да спре ракията и месото, и като отида се чуди какво да ми сложи, а ми е близък приятел от детинство. Обаче, това не означава, че не го обичам, не го харесвам и не му нося ракия. Питам аз, какво друго удоволствие му е в живота, той се е прежалил вече. Така и иначе и аз да го лиша от това удоволствие, нека си кара така докрай. Тогава поне той ще е мил на мене и аз на него. Виждате ли, по някой път и това, което е. А има някои, които са, това е прекалеността на един адепт, на един който е малко така с „капаци“ и не е толкова широко скроена личност: „ Не! Месо, не! Това не, онова не! “ Яжте и пийте спокойно на корем, обаче като дойде да плащате няма да пищите. Защото, аз не съм пищял. Мрънках, но не пищях. А мрънкам. Викам: „ Господи!“ Еми, заслужено си е всичко. Да, абсолютно заслужено от А до Я. плащаш цялата сметка, после ако искаш пак продължаваш да грешиш. Ама вече ти държи влага на гърба. И няма начин, казвам ви го от опит. Който иска да го пробва бе. Аз искам по някакъв начин да, само мога, знаете ли какво, на никой не мога да взема товара, на никой не мога да тръгна по пътеката. Всички пътеки водят към Всевишния, две мнения няма. Аз съм казал, едни вървят с гръб, спъват се, падат, защото не виждат, няма светлина, нищо. Важното е да ги обърнем и аз и вие и такива като нас, да им кажем: „ Я се обърни на сто и осемдесет градуса “. Полека лека с лице, все пак. Да му дадеш някакъв акъл, ако той иска акъл. Ако не иска – не говори за това. Това е! Говориш за баба Мара подробната и за последните новини от маалата, но за такива работи – не. Значи за тая манджа, за това вино станало ли е, не е ли станало, ей такива работи си говорете. Но живота е едновременно прост и сложен. 

„Престъпниците, защо правят престъпления? Защото нямат вяра в Бога ли?“  

Георги: Сега, престъпниците са една необходима част, все още, от съзнанието на човечеството. Както са необходима част: отровните животни, паразитните насекоми и растения, и така нататък. Те имат тая задача, да бъдат коректив. Ще дам един прост пример, който някъде съм го писал в книгите, от нашата махала. Точно срещу нас на ъгъла има едно заведение, хубаво. И от време на време там ходя да си пия кафето. Гледам веднъж двама от моите приятели съученици, майстори, правят оградата на шефа на заведението. Вдигат зидана ограда, ще я измазват, ще я правят, това онова. Викам: „ Момчета, какво правите? “ „ Работим. “ Добре. Минава една седмица, правят оградата. Виждам единия, а те обикновено седят вътре в заведението, а сега го няма. И му викам: „ Абе, Боби, мойто момче, що не те виждам в заведението? “ „ А, сърдит съм. Завлече ни със шестстотин лева. Не ни плати. Триста на мене и триста на другото момче. Завлече ни! И повече не стъпваме там. Той си е такъв! Хем го знам, че е стиснат и знам, че ще ни завлече, и затова какво да му обръщам внимание. “ С едно чувство на опрощаване. Викам му: „ Ела, ще те черпя! Да пием по нещо да ни минат ядовете. “ Той вика: „ Какви ядове? Другаде ще изработя нещо. “ Така. Точно след три дни, посред обяд, вътре в заведението си седиме и по едно време той мръдна някъде. Две служителки има там да шетат. След малко идва, звъни по телефона, идва полицията. „ Какво стана? “ А  нашата махала и нашето градче е много известно с едни много големи престъпници, ама сладури, те са съвършени. Видял съм чисто нов джип мерцедес, как оня каза: „ Ей сега джипа ще тръгне!“, а ключовете са у тоя същия собственик у джоба му. Мерцедеса тръгва, а той: „ Откраднаха ми колата! “ Газ, въртяха се петнадесет минути из махалата. Оня спря, слезна, седна на мястото си и седи. Оня идва, полицията дойде и вика: „ Какво става тука? Има сигнал за откраднат джип. Ето ти го джипа.“ „ А, вие не знаете, той го открадна, Ники! “ Цялото заведение викат: „ Ники не е ставал от мястото! “ Лъжат, а аз си мълча. Обаче им е кеф, че отмъкна джипа на тоз. Той самия каза: „ Ей сега ще видите“. Той е най-големият автокрадец на Северозападна България и комшия. Това е, между другото ви казвам. И какво, вдигнали на тоя същия юнак хиляда и пет-шестстотин лева, компютър, златни работи и така нататък. Влязъл някой, от тия майсторите – хайдуци, не писка алармата, нищо, измъкнал парите и си заминал по пътя. Значи какво? Светлата Сила какво направи? Беше завлякъл с шестстотин лева, едно към три. Идеално! Затова, няма да се сърдите, когато нещо ви изчезне, нещо изгубите и така нататък. Да знаете, че вие сте абсолютната причина за това и много трябва да се радвате когато нещо ви ударят в материалното, но не във физическото или духовното тяло. Просто е абсолютен бонус, че сте загубили нещо материално: къща, кола, апартамент, вила, независимо какво. „ Слава, тебе Господи! Решил си, вземал си! “ Да! Защото е абсолютно заслужено! И затова, в една малка от сините ми книжки, където ги водя визитни картички, пише така: „ Всяка несправедливост на земята, която изглежда като такава, е напълно справедлива! Това е Кармичният Закон! “ Затова са престъпниците, да правят коректив! Затова вместо война на Щатите, те ги гърмят всеки ден. 

Силвина: Но освен за това, освен за коректив, те също си учат техния урок. Ти пита: „ Дали се учат да вярват? Дали трябва да се научат да вярват повече в Бог? “ Да и това. Но той трябва да научи този принцип, който е нарушил, чрез това престъпление. Примерно, ако е убил, трябва да се научи на Принципа на Мъдростта. Защото той сега е убил, обаче в следващия живот тежко му се пише, да ви кажа. Даже още в тоя. Както казах, кармата вече не чака за следващия, още в тоя, започва да се случват неща с този човек. И това е идеята. Наистина много съм мислила, защо на земята, защо трябва да мине човешката душа през престъпленията, за да се научи на доброто, на добродетелите? Но това е урока на всички същества. Георги каза, независимо дали си светия, дявол или какъв си, всеки в малка или по-голяма степен минава през тези неща на земята. За да затвърди, това, което тая душа може би знае от горе, незнам. Тука Георги ще може повече да каже, защо душата трябва да мине през престъпленията на земята?

Георги: Обезателно. Как! Значи, минаваш през престъпленията, за да можеш да се научиш точно на добродетелите от другата страна. Егото те кара на престъпления, а егото не е добро, когато си обиден, морална сила се иска, обиден, онеправдан или даже и физически бит, което се е случвало лично с мене.  Това е било нормално, защото аз съм бил агресивен и съм бил другите, значи полага ми се. Обаче, от къде да знам, тогава! И аз веднага решавам, трябва да се върне, трябва да се отмъсти. Забравяте думата мъст и отмъщение! Дори възмездие и разплата. Всичко това е на Светлата Сила над нас. Когато човек започне тъй наречената саморазправа, става значително по-лошо. Ама много по-лошо! Тогава вече, ти се изключваш от Божествения Разум и започваш да работиш на автопилот. Автопилота те кара към много престъпления, но те се пишат и след това трябва да плащаш за тях. Ако успееш да се въздържиш, както току що казах примера с Боби дето вика: „ Абе остави го, аз знаех, че няма да ни плати. “ Значи, веднага има коректив, но ако той беше казал: „ Той е идиот, той е скъперник, стиснат“ и така нататък един милион ругатни, не искам да замърсявам пространството. Пито – платено. Само тия ругатни щяха да изчистят и оня щеше да си върти собственика и нямаше да бъде обран. Просто нямаше да бъде обран, защото Светлата Сила щеше да го пази: „ Ей толкова много го ругаха и плюха, че заслужава повече да не му се случва нищо.“ Това е Закона за Равновесните Сили! Закона за Причината и Следствието! Закона за Бумеранга, както ще да го наречеме, Закона на Махалото. Винаги махалото ще спре в долно положение, където е тежестта. Това е Космически закон! И като ги научиш, а престъпниците са точно затова. Той е имал склонност към това престъпление и в крайна сметка той си го е изработил, щом го иска – той го получава. Както на оная жена, дето съм казал, сина й искаше да стане автокрадец, той не искаше да стане инженер, компютърен специалист, искаше автохайдук. Нищо друго! И викам: „ Дай му, дай му тази възможност да стане автокрадец! Защо го възпираш? “ Седя само три месеца и се отказа. Ако беше го задържала, щеше да го хванат, в затвора, щеше да стане автокрадец до края на живота си. Ту вътре в кафеза, ту вънка. Това е! има престъпници, които са авантюристи. Има престъпници, които са наистина искат богатство и его, но има такива, които са за чест и аз ги уважавам. Тия за честта – да! Те не убиват току така. Което пак не е правилно, но има някакво оправдание, което е духовно, това не е материално. 

„Случва се сега, че народа стана по-беден, пък богатите станаха по-богати. Това случайно ли е?“

Георги: Това е прекрасно! Това е идеално и съвършено! По-хубаво не може да бъде! Народа трябва да продължава да става все по-беден и по-беден, и бедна им е фантазията ако аз съм властимащ! Пет пъти ще им е по-тежко положението на хората. Защо? Ами колкото им е по-тежко положението, толкова стават по-духовни. Колкото имат повече материя, толкова се бутат в материята и нямат време за духовност. О, това ли било? Ами да! Имаш една стая, едно легло, една маса, един стол, една мивка, за това да се грижиш. Иначе, излизаш, изчистиш, измиеш, петнадесет минути, въртиш си синджира, отиваш в кафенето, приятели, лафове, разхождаш се, бижу. Поработваш толкова, колкото да не си гладен, ама плодове, зеленчуци, ядки, трева отвънка, листа има и ред други работи, които всичко става за ядене, не се шегувам. Защо ми е заплата хиляда, две хиляди лева, на свещ карам вечерно време, и една печка, събирам дръвца тука край морето излизат. И това е! Живот – песен! Мислите, че не съм го живял? Точно така съм живял! И човек е здрав, богат и щастлив! Нищо не му трябва, за какво се бута, за какво гледа останалите? 

Силвина: Кажи за онзи случай, дето си се качил в колата при един богат на стоп.

Георги: Аз съм го написал в една книжка. Чакам на края на Ябланица за Тетевен, повечето сте ходили на Стъклената пещера, искам разрешение – да. И се облизвам, имаше хубави лучници, то е с тесто, но от време на време ми разрешаваха. Иначе тестени изделия, сладкарски, такива – не. И какво да пия? Един фреш. И с такива хубави мечти чакам на автостоп. Обикновено не съм чакал повече от десет минути. И ако чакам повече от тридесет минути се прибирам, значи Светлата Сила уж ме пуска, ама не ме пуска. Нали ме разбирате? Защото имам мерак, ставай и заминавай синко, обаче като чакам .. ааа обаче аз вече взех да различавам тия работи. Станах стрелян заек или стара лисица. И както си седя, по едно време гледам един чисто нов пикап идва от там. И аз седя и си викам: „ Тоя богаташ няма да ме качи. “ Седя така, ама съм с дълга брада, с дълга коса. И по едно време той спира до мен и ми отваря вратата. И ми вика: „ Качвай се! “ И аз викам: „ Ама за мене ли спря? “ „ За тебе.“ Качвам се и тръгваме. И вика: „ Гледай ти, тя трудна за поддържане тая брада. На колко години е? “ Викам: „На много.“ Почваме да си говорим. Викам, отивам до града, после ще се върна, тука живея в Ябланица. „ И аз имам там една бизнес среща, имам един цех за сапуни. Правя за Слънчев Бряг много хотели – пет, шест или десет и за Златните пясъци за хотелите, сапуни с емблемата на хотела. Аз, сина ми и имам няколко работника, еди къде си е цеха. Работим много, но и много печалба. Тая кола съм я купил, няма и месец още.“ „ Иначе как живееш?“ „Всяка вечер на заведение. Снощи с моя приятел изхарчихме триста лева.“ Двамата, у еди кое си заведение били, най-скъпото било. Продължаваме да си говорим. Той мисли, че когато ти подадат, че почва той да се изтъква какви земни богатства има, деветстотин деветдесет и девет, и деветдесет и девет души, значи от десет хиляди само един няма да се похвали, казва и той какво има. Ами аз имам къща, имам това, имам онова, нали да отвърна на удара съответно. И аз викам: „Триста лева, знаеш ли, приятелю, че аз с тия триста лева, ще живея десет години, като всичко плащам? “ Той ме поглежда: „ Ааа, ама сериозно ли? “ Викам: „ Сериозно! Десет години ще живея с тия триста лева! Знаеш ли колко ми е на месец разхода? Три лева. Три лева суха пара, струвам на държавата и на себе си. Тридесет и шест лева на година. Обикновено карам с един килограм жито, тогава нямаше лимец, по тридесет грама, деветстотин грама, даже ми остават сто, малко сухи плодове, това онова. Живея ей там в едно бунгало, зиме и лете. Малко съчки, ако стане под минус четири градуса, си паля печката. Под минус четири ми даваха да я запаля, трябва да живееш така. „ И добре изглеждаш! “ „ Ами не си спомням да съм пил последните четиридесет, четиридесет и пет години лекарства, не знам за какво става въпрос. “ „ Аааа! “ Викам: „ Ти пиеш ли? “ „ Пия, две-три хапчета така, ама нищо и от скоро, от пет години насам.“  „И ще ги пиеш до края на живота си?“ „ Ами така казва доктора.“ Е, сладур. Жив и здрав да си! Чудесен човек си!  Повече не отвори дума и вика като слизам: „След два часа ако искаш тука. “Викам: „Не, аз ще си намеря превоз. Да не те ангажирам за нищо.“ Спря повече да се хвали, само по тоя начин можеш да спреш, както злото се спира с добро!

Cart Overview