0

Кодовете на Спасението

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=C3mNtptsBSE

Силвина: Приятели от Варна и от Вселената, души събрали се тук, на тази прекрасна духовна територия, във Варна. Безкрайно съм щастлива да мога да споделя мислите си и сърцето си с вас, за тези няколко часа. Безкрайна радост е наистина! Още от сутринта я усещам. Явно усещайки сърцето на всеки един от вас, което се радваше, че ще бъдем заедно. И още от изгрева усещах един прилив на красота, на енергия. Наистина, това е най- прекрасното, което може да бъде, когато душите общуват, когато обменят не само знания, защото на нашите лекции няма да придобиете само знания, но тази Любов, която и Георги, и всички ние излъчваме. Благодаря!

Георги: Слава на Всевишния, че ни е събрал. И мога да се обърна със едно старо обръщение, обаче да го изпълниме с ново съдържание: „ Дружина, вярна, сговорна! ” Тази дружина е вече от духовни хора, които вървят неотклонно по пътя към светлината. 

Както неведнъж съм казвал, не е голяма философия. Казвам, за онези, които не са чули: Светлината е Всевишния! Всички вървим натам. Няма друг път, няма друга пътека, няма друга река, която не тече натам. Всички реки текат нагоре към Всевишния. Не надолу, надолу текат на земята. Всички текат към извора. Щото извора ги е дал и те сега се връщат при него. 

Само, че когато вървим такива, отделни индивидуалности и личности, едните вървят с лице и виждат Светлината, която свети горе. Всичко, тя е като един, най-силния и най-мощен магнит. Всичко привлича нагоре! Но другите са обърнати с гръб, но пак вървят нагоре. Няма накъде да отидат! Едната малка, такава прашинка, която е метална, няма ли огромния магнит да я притегли? Ами, ще я притегли. Ама прашинката има лице, ама има и гръб. По-добре с лице да вървиш и да виждаш, отколкото с гръб. Тогава, спъваш се, падаш, ставаш, докато някой не дойде и не ти каже: „ Абе мойто момче или момиче, обърни се бе! Само едно обръщане ти трябва на сто и осемдесет градуса. ” Това е тъй наречената – Промяна на съзнанието! Ново съзнание трябва! Ново нещо! Без тия нови неща не може да направим една крачка! 

Всеки ден виждам хора, които наистина са си променили съзнанието. И хора, които се смятат за духовни, а не са си го променили, нищо, на нито една йота. „ Йота ”, знаете е най-малката мярна единица, еврейска.

Оня ден, със Силвина случайно виждаме, от есента не съм го виждал, на един приятел – братовчеда. Най-обикновен човек, най-обикновен работник, обиколил света и все като работник разбира се, кой ще го вземе там за нещо друго. И вече прехвърлил шестдесетте. Бяхме един единствен път да си пием кафето, миналата година през октомври. И аз съм го забравил, аз и по външен вид, изобще не се и капчица сещам. Хиляди хора минават.

Изведнъж той влиза вътре в ателието на моя приятел и вика: „ Аз съм еди кой си. ” Вика: „ Това е братовчед ми! ” „ А, така ли! Да, сещам се! ” 

Започваме да си говориме най-различни работи и той още продължава със старото съзнание. Не обича тоя политик, не обича оня бизнесмен и така нататък. Не е длъжен да ги обича, аз съм длъжен да ги обичам и да ги понасям, независимо какви са. Обаче, за едно нещо ми хареса. Вика: „ Георги, миналата година като си говорихме, знаеш ли, аз от няколко месеца вече съм вегетарианец! ” „ О, ти ли?! Сутрин, обед, вечер – месце, това онова… ” 

Как този човек с обикновено съзнание за мене, изведнъж се обърна само за няколко месеца? Само от един разговор, само за един час бяхме заедно! И вика: „ Твърдо, не ям никакво месо! И чак сега разбрах, колко леко се чувства човек и че вегетарианството е много по-важно и по-ценно от месоядството! ” 

А има хора, които са много интелектуални, знаят петнадесет езика, много интелигентни или си мислят? Защото интелигентно значи духовност! Но интелект може да е религиозност и суеверие, и атеизъм. Но в никакъв случай ако няма у него малко духовност, не може да се нарече интелигентността – духовност! За това има разлика между интелектуален и интелигентен човек! Интелектуалецът ако е интелигентен е най-добрата комбинация във света. Най-добрата! По-добра – няма! Значи, става кандидат Светия, защото знае нещата – и на практика, и на теория, и всякак. И ги спазва. Спазването е най-важно на законите, които се казват : „Морално етичен кодекс на Вселената”. 

Ще говоря простичко и ясно, и общодостъпно, както винаги съм говорил, за да може да ме разбере всеки един, дори и децата. Вече съм казал на много места, че без морал няма здраве, няма живот, няма бъдеще. Няма нищичко! Свърши времето на неморалността, за която се пише още в Стария завет на Библията. Че ще дойде такава неморалност и тя дойде, и в момента е на върха. Тя седи на един хубав трон и човечеството й ръкопляска, и й се радва. И ни казват, че това е демокрация. Казват, че това е прекрасно. Замазват ни очите с ред милиони глупости. Но това не е според Морално етичния кодекс на Вселената, нито на природата, нито на Всевишния. И лично аз, не мога да се съглася и работя против това. Скоро ме попитаха, седиме пак и си пиеме кафето, една компания пет-шест човека. „ Георги, ти какво мислиш там за новите полове? ” И аз викам: „Момчета, всичко си е наред! Идеално! Мечтата на живота ми е да стана джендър! ” И ме гледат…така. И викам: „ И понеже и Куба разреши еднополовите бракове, аз започвам една прекрасна кампания, за разрешаването вече официално и да се женят вече в църкви, храмове, манастири, синагоги, катедрали. Човек е животно! Значи, дядо Пешо трябва да се ожени за кобилата си. Идеално! “И викам: „ Имам една хубава комшийка Елза, има един дог, ей такъв, много голям. Понеже жената е разведена, ще се ожени за кучето си. Това са прекрасни бракове! “

От цялата група, пет-шест човека, един по-не ме познава. Виждал ме е два-три пъти. Вика: „ Нещо, Георги, да те попитам? Ти сериозно ли говориш това или на майтап? ” Викам: „ Не знам, на тебе как ти се струва?” Толкова, значи, му е промит акъла, че онова което му се казва от горе, той помисли, че аз наистина го казвам наистина! Аз, чисто и просто, за да не кажа по-силна дума, чисто и просто, една дружеска подигравка с онова, което става в света, а това е описано в Новия завет и Исус го е казал:„ Когато виждате неморалността, на мястото, където не трябва да седи, на най – високото място, разберете, че е времето е дошло!” Времето е дошло! Дошло е за абсолютни изменения и вече да се отсява зърното от плявата. Няма начин да не се отсее! 

Продължавам във тоя дух. Тълкувам Евангелието според един приятел, най-добре съм го тълкувал. Не! Има си свещеници, попове, има богослови, може и да го тълкуват по-добре от мене. 

Обикновенно какво очаква човечеството, както е очаквало преди две хиляди години. Хвала тебе Господи! Той като дойде, Исус Христос като месия, всичките евреи смятат, че това е юдейския цар, който чрез чудеса, работи, революции, борби, въстания и тем подобни работи трябва да освободи Юдея и Израел. Тъй като тежи римското иго. Кое им тежи на евреите, след като боготворят златния телец и материята, повече от духа? А се подчиняват на Йехова, един бог който е фризиран, направен от техните първосвещеници по техен модел. Йехова такъв ли е? Нали всеки ден говоря с него. Не е такъв! А е чудесен! Истински! Прекрасен! Добър! Милосърден! Свестен! А не да лежи за материята. И те какво искат? Да си отидат римляните, да се освободят за да не им плащат данъци и да направят законодателството си както те искат. Но те имат законодателство според Мойсей да убиват с камъни, докато римляните все пак са езичници, много богове имат, но много по-висока култура и цивилизованост. Защото не могат току така нито да обесят, нито да разпънат, нито да изпратят човек на ешафота, без присъда и без изслушване на двете страни. Тоя ли, викат двадесет човека, да той е престъпник, веднага камъните и остава там. Без съчувствие, без съжаление, без никаква човещина. Господ преди една година ми вика : „ Синко, това човечество трябва да го научиме на човечност! Нищо, че името му е човечество. ” 

И така! Идват при Исус, преди две хиляди години, прочул се вече, лекува, всичко е точно. И, кои идват? Еврейските революционери, наречени зилоти. Един от шефовете им е бащата на Юда – Симон. Нищо лошо! Юда е прекрасен и аз си го обичам и харесвам, и си е изпълнил мисията от А до Я. Има някои тънкости, но няма да ви ги казвам. За мене не е предател. За едно дете. Нали все някой е трябвало да го предаде! Ще попаднем на най-умния, най-свестния, най-интелигентния, най-смелия, който ще го направи. И така. Идват зилотите и предлагат на Исус да се присъедини към тяхното движение, народоосвободително движение, партизани, незнам какви си. Не ме интересува. Терористи ли са, какви са. Да се присъедини и да се бори заедно с тях за премахването на римското владичество. Исус им отказва. И те веднага: „ Родоотстъпник, страхливец, подлец и предател! ” Мога да кажа същото за себе си, че съм точно такъв. Родоотстъпник, предател, страхливец и подлец. Казаха ми го. Защото ме канеха, ела да се занимаваш с политика, ела във тая бизнес корпорация, но вече като станах известен. Ела еди къде си да помогнеш. Но това не е морал! Аз правя новия морал и искам всички да го направят, за да бъдат здрави, богати и щастливи, и да вървим към Светлината. Те ме карат нещо да правя, което е остаряло с хиляди, милиони години. Борба, протести, аз да викам, плакати да си накачвам. За мене това е детско заиграване, да не кажа много по-силни думи за всички протести, по всякакъв начин. Протестирай чрез нещо хубаво, което можеш да го направиш! Знаете ли, ако не бях вегетарианец от двадесет години, щях да протестирам против избиването на животни, които много ги обичам, особено козлетата. Аз съм плакал за една от козите на баба ми. Толкова много я обичах, че когато я заклаха пред очите ми и аз трябваше да я държа, щях да умра от мъка. Със усилие на волята издържах. Плаках през цялото време, докато касапина пререже гърлото на козата, която ме гледаше в очите със сълзи и мислеше, че ще й помогна, защото ние бяхме години приятели със нея. И тя ходеше след мене като куче по цялото поле. Не може да прегръщаш и целуваш животното и след това петдесет или сто ярета за Гергьовден или Великден да ги изколят и да ги продаваш. Печелиш, от смърт печелиш, не от живота! Проглушиха света с баба ми Дора. Тя женицата, аз не й се сърдя, аз я обичам, такова съзнание има. Нейното съзнание е на десет хиляди години. Моето е на милиард и половина. Има значение! Нали? Десет хиляди години. Защо да се сърдя? Да, емоционална, чувствена, хубава, прекрасна, разбирам я. Но не искам да й помогна. И не казвам, че съжалявам. Имам съчувствие, но не – съжаление! 

Смятат, че такива като мен, хайде да отидем и да оправим света! И всеки иска друг да оправи света. Беше просто, това исках да кажа. Когато видя има ли, няма ли, не ме интересува, но нещо става, Господи аз ще направя една жертва! „ Каква бе, сине? ” До сега съм ял месо, от сега, понеже избиват невинни животни, колят ги и аз ги обичам, спирам да ям месо до свършека на света. Хиляда души да го бяха направили, сто, десет. Това е истината! Няма друга истина! Това е най-великият протест – Тишина, Мир, Спокойствие. И още по великия е – Любов. Да им излъчиш добронамереност, доброжелателност и любов на всички, които вършат такива неправомерни действия против природата и човека, защото те чисто и просто не знаят. И понеже не знаят, за това сме ние, за горе-долу да ги осветим. И когато отказах да се занимавам с политика, е бях един-два пъти пред политици и да им говоря простичко и ясно. Те говореха как ще премахнат партиите, какви групи трябва да се направят, как народа трябва да вземе властта. Прекрасни работи. Чист популизъм! Чисто и просто имаха его да станат политически началници. Никакви началници, защото всеки българин иска да е началник, защото има пипе разбира се, но трябва да си притиска егото. Силвина ще говори за егото и ще ви каже, че егото е най-чудесно нещо на земята и най-пагубното нещо на земята и във вселената. Без него не можеш да станеш личност! Дали ще станеш олигофрен, идиот или професор… само със его, иначе не става. И лудия има его и си държи за своите работи. Така е! Значи от вид – ставаш човешки индивид, след това ставаш индивидуалност, след това ставаш персоналност, след това ставаш личност и накрая Висш Аз – Монада. Да и за това трябва его. Но щом станеш по-висше от индивидуалност и персоналност – а личност, егото направо го хващаш за ушите и го слагаш от долу за изтривалка. И казваш: „ Мойто момче, тука, защото със тебе… ” Който се направи на изтривалка, става Светия. Значи, да си смириш егото. Не се иска на нула, а поне на, както съм казал не веднъж, на тридесет и три процента. Защото егото на земята е слепващият материал на нашите тела. Ако аз сега, в момента, пред вас си го смъкна под тридесет и три процента, Георги Изворски ще стане невидим. Да. Това не е толкова трудно. След петдесет години или петстотин всички ще могат да го правят. Всички, които останат нали на тази прекрасна и хубава планета, която гледаме да я спасим. Това са Кодовете на спасението и от тука почва, нататък. 

Отказвам и веднага ми казват: „ Абе, ти не си никакъв патриот бе, какво им говориш на тях бе? ” Ама аз съм гражданин на вселената. Да, обичам България, обичам Албания, обичам и африканската република Джибути – по един и същи начин. А го направете като мене! Направете го бе! Ако всички го направите или повече от половината човечество, останалата половина ще го приеме. Значи, ще дойде рая на земята. 

Разберете, всеки човек е и ад, и рай! Колкото повече рая има, тоест оправиш се, станеш един честен, почтен, доблестен, айде според църквата един праведен човек. Това стават все по-големи егрегори, все по-голяма общност. И автоматически, без пушка да гръмне, без дума да каже, без аз да протестирам пред парламента, всичко ще стане! Тоест когато съзнанието натисне нашите прекрасни душички депутати, министри и ръководители, които наистина ги обичам много, защото те наистина са чудесни. И това бреме, не от всеки може да се носи и не е леко, нищо че гледаме от страни. Дядо Пешо вика, от селската кръчма, от село Чуковезен: „ И аз можем да станем министър на транспорто, бе! Абе, вие какво знаете за мене бе? ” – на три гроздови ракии. Да. Може да стане и капитан на космически кораб, само че на пет. На три – иска на земята да работи. На пет – вече иска във вселената. 

Емоционален съм, но свърши с моята деликатност или поне гледам да, понамалил съм я, но не искам да бъда груб и толкова лош колкото мога да бъда, когато седя в моряшката кръчма и си пия узо пломари със кафе. Е, правя реклама на узото и на кафето. Това е истинския човек! Може да се държи и така, и така. Но това не значи, че неговия морал не е на висота. И наистина съм виждал такива хора, ама изключителен морал, до най – дребното е безупречен. Иначе се държи като бродяга, като клошар, като уличник. Да, направо гледаш и разбойническа физиономия, на една светла и прекрасна душа. За това се казва в Евангелието: „ Господ не гледа на лице, а на сърце! ” Свети Апостол и Павел, цитирам. 

И така! Нов морал, нова нравственост, нова етичност у всеки един от нас. Нищо не ни интересува. Другото всичко се ръководи и това което се ръководи, се ръководи от най-висше място, както съм казал в една беседа. Вие мислите, че милиардерите командват, тия във физическите тела командват, световното правителство, подправителство, надписи, подземни, надземни. Глупости! Всичко командва оная светла сила над нас, Всевишна, която знае във всеки един момент какво и как да направи със всички тия неща по света, които ни се струват нередни и нелогични. Но ги е оставила, за да можем да си научим урока! Сега ще ви кажа как стоят нещата. Човечеството е трупало последните хилядолетия карма, която не е изчистена. Чисти се до някъде, но не може да се изчисти напълно. Тоест когато има една площадка, да се строи някакъв нов блок, сграда, кула, заводски комин, трябва идеално да се направи, на ниво кота нула, изчистено всичко. Един камък да остане и да започнат настрани да се слагат панелите, ще падне на една страна. Не става. Всичко се изчиства до долу. Каква е тази чистка, която сега протича? Цялата карма индивидуална, колективна и планетарна трябва да се изчисти! И когато се изчисти, тогава почва всичко на ново и става добре. За това ще има катаклизми. Не искам да съм лош пророк, защото лошите пророци винаги са ги убивали. Особено из Палестина и ония земи, с камъни. Да. Ако беше преди две хиляди години сигурно щяха да ми видят сметката, когато започвам така да им говоря. Исус казва: „ Ако ви говорех по земному щяхте да ме приемете, но аз ви говоря по небесному. ” Малко могат да разберат като се говори по небесному. 

Следователно, цялата карма трябва да се материализира! С тероризъм ли, с ислямска държава ли, със каквито и дивотии да е, лошотии и каквито и да е според нас жестокости, а ние сме си ги направили сами през последните хилядолетия. Трябва да се материализира. Но и за това има лек и ще ви го кажа. Кодовете на спасението са поради тази причина. Така. Материализира се всичко и стават катаклизми. Тука вулканче, там пожарче, тука едно хубаво цунами, там едно прекрасно земетресение. Всичко си е точно! Обаче! Има нещо което са дали, шанс. Тези неща ще се случат, но човек може да си спаси живота и здравето. А, така ли? Да, така! Може да не бъде на това място. Ще се случи, но той може да не бъде там. Защо? Когато човек си промени собствения модел на поведение и съзнание на мислене, когато не тъпче тревичката и мравката току така, когато се отнася със уважение, още в първата книга съм го написал. Към едно камъче, тревичка, рибка, птица до човек и от там до Бог, който е цялото. Значи такова отношение имаш към вселената. Не трябва като гледаш звездата да я обидиш и да кажеш тая звезда свети по-слабо от оная. Всяка свети толкова колкото й е дал Всевишния. И това е обида! Знаете ли, когато в Пловдив говорих за сто двадесет и трите гряха, един идва: „ Ма аз, Георги не знаех, че това е грях! ”  Ма много силен грях бе, ма ти преуморяваш ли се от работа е грях. Караш ли твоите работници да работят извънредно, събота, неделя, празник. Плащаш им три пъти, пет пъти повече – е грях. Трябва да се спазват идеално природните и божествени закони, постановки и принципи. Безупречно! И тогава стават нещата. Иначе не стават! В това съм се убедил стотици, хиляди пъти. Не хиляди, а стотици хиляди, да не кажа милиони. За всеки е отделно. И тогава човек трябва да си изправи моментално поведението. Говоря с една жена. Крупие. Къде? В казино. Жена, по цяла нощ?! Господ е казал така: „ Като е тъмно спиш, като е светло – работиш! ” Като дойде почивния ден – почиваш. Може да работиш и на две работи, но без да се преуморяваш. Но третата или работиш безплатно или не хващаш. Прости закони! Те са на земята, те са тука. Те у всеки са написани и се казват Съвест. Значи ако всичко правиш по съвест, то е просто, поне тази дефиниция ще я запомните. Това което не искаш да се случва на любимите ти  същества, не на себе си, ти може да мразиш себе си. Имаше един Иванчо пияницата от нашата махала, вика: „ Мразя човечеството, мразя света, мразя планетата, мразя и себе си! ” Да, но любимите ти същества? Няма човешко същество, което да няма любими същества, както и всяка една животинка. Както обичаш децата, внуците си и любимите си същества и любимата, и не искаш и косъм да падне от главите ви и от горе камъче, така трябва да се отнасяш към всички видове живи същества. Ако не можеш, поне към хората. Най-напред отношението към хората, след това отношението към животните. Как ще заколиш, как ще ядеш животно? Ти ядеш смърт! Ти участваш в планетарното престъпление – убийство. Аз не искам никой да направя вегетарианец, хапвайте си. Ако сте наистина прекрасни, чисти, ама безупречни във всичко и ядете само месо като ви го поднесат, не убиваш, не колиш. Яжте си. Видял съм един такъв светия. Не боледуваше през целия си живот от нищо, прекрасен човек, чист, идеален. Отиде си с диамантената смърт, а ядеше месо до последно. Но човек, който обичаше всички, включително селяните убийци и терористите, както обичаше приятелите си. Можете ли да го направите? Ако можете – да, яжте месо. Ако не можете – го спрете, защото то ви кара на насилнически действия, на насилие и агресия. 

Когато човек оправи себе си, има една сила, която започва да го пази. Ще отида в центъра на урагана, там в окото поне е тихо. Където и да отида, ако трябва да се махна от там ще ме предупредят, ще ме извикат по телефона, ще се изместя. Тогава ще се гръмнат или ще дойде вълната. Да. Искате ли да бъдете предупредени? Искате ли косъм да не падне от главите на вас и на вашите близки? Трябва да живеете безупречно! Трябва да спазваш новия морал, новата етичност, новото отношение между живите същества. Защото това е отношение на любов и на приятелство, и на доброжелателност. Поне нашето отношение е такова. Отношението на другите към нас, не ни интересува. Рано или късно то ще се промени. Да. Няма начин да не се промени! Но ние трябва да вложиме. И учителя казва: „ Старата любов ще си отиде, добродетелите са прекрасни – любов, мъдрост, истина, благородство, благоразумие, милосърдие, щедрост. Но винаги има егоистичен елемент във тях! ” Имало е и сега в момента има. Толкова малко, но има егоизъм. Егоизмът трябва да го изхвърлим абсолютно. Новият морал е без егоизъм! Новата нравственост е без егоизъм! Новата любов, новата мъдрост, новата истина, новата справедливост, новата човечност е без егоизъм! Тоест небето иска да ни научи, първата отгоре, първия духовен постоват или постановка, която слиза, да ни научи на безкористно отношение. Корестолюбието е рожба на егоизма. 

Може би си мислят много хора, че това което говоря не е така. Опитайте! Аз не искам нито един да ми вярва без да опита. Опитайте! Онзи човек казва: „ Пет, шест месеца не ям месо и почнах да оставям хапчетата. Чувствам се здрав, приятно ми е, на шестдесет и пет години усещам че младея. ” Само месото е спрял, не е спрял алкохола. Не пуши. А и друго. „ Спрях да ходя на толкова много места да работя, намалих работата. ” Ааа и работата намалил. Значи преумора. А не да се юрваш и да работиш. За какво? Да цитирам Евангелието, в което пише: „ За гнусна печалба! ” Повече от онова, което искаш и което ти задоволява нуждите, и десет процента отгоре, вече го водят „гнусна печалба”. Ако наистина не го раздадеш като благотворителност. Пише го черно на бяло и го цитирам. На мене не ми е много приятна тая дума! Ама я казвам, защото го цитирам. Иначе избягвам такива думи, поне аз да не замърсявам всемирното, истинско,вип пространство. 

Ще ви кажа, че … сега вече Кодовете на спасението, главния код е тоя – да си обърнем мисленето. Чисто и просто да работиме по съвест и както обичаме нашите дечица и внуци, и се отнасяме към тях, такова трябва да ни бъде отношението към всички. Дали го проявяваме или не, няма значение, но такова трябва да бъде! Трудно е, но не е невъзможно! Запомнете! И хората всички ако не станат такива, каквито казвам, това е идеалния вариант, рая няма да слезе на земното кълбо. 

Кои са инструментите? Прости са! Те са у нас, няма къде да са другаде. Ама да отида да търся под вола теле, ама да отида при чичо Иван и да викам: „ Абе, чичо Иване, я кажи как нещо така да бъда здрав, богат, щастлив и да съм на далавера? ” Не може! Трябва най-напред да не си на далавера и като свикнеш с това състояние и ти стане навик, тогава изведнъж те правят Здрав, Богат и Щастлив. Сетих се за една притча и ще ви я кажа след малко. Но да кажа инструментите. Инструментите са трите „ В ”. А, Б, В – третата буква. Азбуката започва от „ Б ”, защото „ А” е винаги Светлина. „ Б ” е Бог. „ В ” – това е бъдещето! Вижте В като го погледнеш е бременно и горе и долу. Ааа, материята е бременна отдолу, духът е бременен отгоре. Какво ще родят? Любов и горе и долу! Ако не родят любов и горе и долу, а материята роди корестолюбие и ниски пороци: алчност, гняв, завист, горделивост, ревност, чревоугодничество, мързел, лентяйство и не знам какви си работи. Материята като ражда тия работи, тя е бременна пак. Новото е „ А ”, „ Б ”, „ В ”. Трите „ В ” са: „ Внимание ” всеки миг, всяка минута. Внимаваш, абе  дали аз се държа така както бих се държал поне към родата, към свако си, към вуйчо си, към чичя си, към далечните познати. Да не говоря към най-близките и пантерата си храни малките, и ги пази, и ги гали или ги ближе. Най-кръвожадното животно в света. Значи, аз имам ли такова отношение или не? Напълно и винаги нащрек. Все едно, че аз в сандала си имам габърче или остро камъче и като ходя то ме подсеща: „ Георги, внимаваш ли? Георги, внимаваш ли? ”  Да бе, внимавам! „ Ааа, като си научиш урока и като ти стане навик ще ме изхвърлиш – казва камъчето. Иначе ще ти стоя в обувката докато си жив! ” Да ме подсеща, нащрек, да съм буден. Това е разликата между спящия и пробудения! Спящия ако спи наистина много дълбоко той няма и да го усети. Той ходи като на сън. Внимание! Исус казваше: „ Да вимаваме! Да внимаваме! ” – по два пъти. И Истина! Истина! – ви казвам по два пъти. Избягвам да казвам по два пъти. „ Внимание ” може да им кажа, но „ Истина, Истина ” ви казвам. Да, казвам я. Обаче, кой ще я приеме и кой ще я разбере? За това избягвам да я казвам. За това всеки да си прицини: истина ли е или не е истина. 

Внимание, Воля и Вяра! Волята изисква усилие. Човек по принцип се ражда мързелив. Или обратното – раждаш се трудолюбиво детето и иска да свърши нещо. Непрекъснато го праскат през пръстите И не му дават. Абе, дайте му бе! И кадърно или некадърно да е, да действа. Казвам за стотен път. Гьобелс, Хитлер го пита: „ Абе добре ли нападнахме изтока, там руснаците, Русия, тя е непревземаема? ” Гьобелс му вика: „ Май фюрер да действаме, дори и погрешно да е! Нищо, важното е да действаме! ” Това също е космически закон. И грешките те учат. И те учат по перфектно, отколкото добрите неща. Ако някоя хубава дама ме целуне, я запомня, я не запомня. Ама ако дойде някоя разядосана, пуф два шамара, боклук, мъж си бил. И стане и замине. Еми, няма ли да я запомня аз ако не за цял, поне за половин живот? Защото горчивия опит по-добре те учи от сладкия. Това пак го казвам за стотен път. Значи, Внимание, Воля и Вяра! 

Така, миналия път казах Смелост, Вярност и Постоянство. Това са инструментите на любовта! Смелост, Вярност и Постоянство! Но и това са нейни инструменти, защото отиват към нея. Внимание – номер едно! Воля за да направиме усилие. До сега сме били мърди, да не казвам по-силна дума, лентяи, мързеливци. Защо? Защото това, което е и духовно, то иска още по-голямо усилие, отколкото аз да донеса от извора или чешмата две туби вода. Отивам пълня ги, почивам, нося ги, ама си мисля за други работи. Това е физическа нагласа. А психическата нагласа и нащрек да ни държи. Вниманието и волята, усилието и на края вярата. Онова, което искаме да стане, трябва да вярваме, че ще стане! Да. Цитирам пак фюрера, който казва, че от малък е знаел, че ще стане велик човек. Независимо от черната страна или бялата, за Господа няма. Изпълнил ли си му волята, дали си от страната тая или тая, те приема горе. И вика: „ Я да видиме, как изпълни задачата? ”  Да. И това е вярата. Да вярваш непреклонно, неотклонно и да вървиш точно напред. Това са тия работи прости. Внимание, Воля и Вяра! Нищо друго. И тогава вече когато влизаш, от там израстват и се развиват, иначе са само семена на смелостта, верността и постоянството. В това трябва да постоянстваме. Любовта се показва чрез постоянство, не само чрез смелост. Смелостта е кратка, може да е няколко секунди: да скочиш с парашут, да влезеш в горяща къща и да измъкнеш нещо. Да, тя е кратка. Постоянството е дълго и наистина е атрибут на светиите и верността. Сега да ви разкажа, тая хубава притча. И ще дам думата на Силвина.                

Здраве, богатство и щастие

Някога живели три момчета от една махала. Връстници, заедно учат, приятели от една махала. Всичко е точно! 

Израствали, двадесет и няколко годишни станали. Решили да почнат да си търсят късмета. Щото тяхните родители, баби и дядовци все: „ Върви да си търсиш късмета! ” И най-сетне, чуват го това всеки ден. И вече порастнали големи, пълнолетни и казват: „ Абе ,дай да ходим да си търсим късмета!” 

И един старец им казал: „ Виж какво, там на морския бряг в една дървена колиба живее един мъдрец. Той ще ви каже къде е късмета. 

Тръгват, вървят три дена. Морето хубаво, виждат го, тихо, спокойно и една дървена колиба покрита със камъш отгоре и пред нея седи един с една дълга бяла брада до коленете. Седи и гледа във хоризонта. Изобщо нищо! Седи и гледа. Коса бяла, дълга, бяла брада. „ Добър ден, дядо! ”– вика първия. „ Добър ден, дядо! ” – вика втория. „ Добър ден, дядо! ” – третия. И като третия казал, той ги погледнал и казал: „ Момчета, сядайте! За какво идвате при мен? ” „ Ами, дядо, така и така ни казаха. Мъдър човек си, можеш ли да ни дадеш акъл, как да си намериме късмета? ” „ И какво искате вие? Какво смятате, че е късмета?” „ Какво смятаме? ” И те, вече си знаят какво е, имат някаква цел. „ Ами, здраве, богатство и щастие! Това е късмета! ”  „ А, това ли искате? И то е най-простото. Може да го получите. Рано или късно ще го получите. Но аз ще ви дам плана какво да направите. Всички тия работи, си ги изписвате „Здраве”, „Богатство”, „Щастие” и чакате да се случат. Трябва да ги напишете някъде и на нещо, но да е по-стабилно. ”

Тръгват си от там. Вървят покрай морския бряг и най-нетърпеливия вика: „ Абе, къде ще чакаме? Я тука камъни, пясък, хубаво, равно, по-далече от морето, вълните са ей там. Взимаме едни камъни, едни такива колкото човешка длан, нареждам и пиша: „ Здраве ”, „ Богатство ”, „ Щастие ”.” Наредил ги и чакат. Изписал надписа, сложил го там, тръгват. 

Вървят, вървят, на ден път, връщат се обратно. И по едно време минават през една огромна гора, дъбове, букове, ей такива. И втория казал: „ Абе, момчета, знаете ли какво? Не ме чакайте, прибирайте се. Аз тука на тия дъбици хубави ще взема да изпиша с един нож дълбоко. Има да расте стотици години. Ще изпиша „ Здраве ”, „ Богатство ”, „ Щастие ”. Оставили го там да пише. Ден, два дълбае. 

Прибират се и третия от приятелите вика: „ Тия изписаха, дойде време и аз да почна да пиша. ” И обикаля из гората момчето, всяка сутрин ходи посреща слънцето, върти се насам натам. И по едно време гледа една равна, хубава скала. Ама толкова здрава, че от нея правели хромени и воденичните камъни за мелене. Кой знае колко време трябва да чука с едно длето. Взима длето и чуква… не става. И почва да пише обаче на скалата. Трябва да изпише „ Здраве ”, „ Богатство ”, „ Щастие ”. И „ Здраве” понеже се състои от шест букви, шест години по една буква на година. Той бил на двадесет и четири години. Когато изписал „ Здраве ” гледа, шест години минали, той станал на тридесет. Обаче не само получил здраве, но започнал да усеща на хората какви са им проблемите и почнал да ги лекува. Бре народ започнал да се стича. Млад човек обаче помага. Лечител станал.  

Вика: „ Аз сега трябва да изпиша „ Богатство ”. Обаче като идват всеки ден хора, той няма толкова време. Почва да изписва „ Богатство ”. Обаче, докато изпише на скалата, една буква я пише две години. „ Богатство”-  докато стигне до края, девет букви – осемнадесет години. Станал на четиридесет и осем години. И верно, потекло богатство много. Той започва да се чуди, какво да прави? Защо? Защото им дава акъл не само как да бъдат здрави, а как да бъдат и богати. 

И останало още една дума да изпише – „ Щастие”. От колко букви е „ Щастие ” ? От шест. Започнал той полека, обаче понеже от сутрин до вечер народ, не е имал време да вдигне глава. Я хапне, я спи. Народа приижда от всякъде наоколо. И той една буква я изписвал десет години. Шест букви ги изписал за шестдесет години „ Щастие ”. Когато завършил и последната буква, изведнъж Господ го направил Светия. Прочул се, чудотворец, всичко е точно. 

На колко години бил вече? На сто и осем. На сто и осем години бил мъдрец, чудотворец и светия. 

И идват и почват да го питат: „ Как стана Светия ти бе? Нали беше лечител и така изведнъж стана Светия.”

„ Ами – вика – докато проумея какво е „ Щастие ” и когато го проумях и го написах, Господ ме направи Светия.”

„ Здраве ”, „ Богатство ”, „ Щастие ”. Щастието най-трудно се постига и се проумява с изключителна всеотдайност за другите. Той това им е казал: „ Работите за другите, безкористно. Не какво ще спечелите, а наистина да помогнете от дух, душа, сърце и воля на човек. Тогава ви се дават най-висшите неща. Иначе – нищо! Шест години писах първия надпис, осемнадесет – втория и шестдесет години третия. ” 

Това беше притчата. Ще ви оставя за домашно да направите тълкуването, защото не мога да сдъвча нещата и да ви ги дам веднага. Помислете си за нея, прекрасна притча.

Големите вълни зимата като дошли, камъните ги разбутали и ги завлекли след една година. Една година той бил здрав, богат и щастлив – първия. След една година спряло да му върви и станал обикновен човек: семейство, ядове, дечица… Оня другия, последния нямал време ни да се жени, ни да се занимава със светски работи. Само помагал на хората и дълбаел надписи. 

Втория – понеже дъбът бил малко извън гората, минали няколко години и една хубава буря, смерч, торнадо, изкубва го, пада. Идват хората, нарязват го и го изгарят. Няколко години бил здрав, богат и щастлив, но след няколко години – нищо! Пак станал обикновен човек. 

На онзи, надписа на скалата – отива във вечността!

Това е тълкуването на притчата, сега вече се досещате. Ами, кратко, ясно и мощно като молитва. Добре, вместо вас, аз ще кажа Молитвата за човечеството и планетата Земя, Молитвата за България и Молитвата на аватарите, защото гледам, че всички тука сте такива. Съгласни ли сте да кажем молитвите? Вие ги знаете, аз съм ги написал във Молитвеника. Или да кажа само Огнената молитва? Кармичната ми молитва, но вече съм я дал на обществото. Добре. Само нея ще кажа. Сутринта на изгрева казахме молитвите, тези които ви казах трите. Написани са във книжката, всеки може да си ги прочете. 

Силвина: Много е прекрасно след такава молитва човек, след това прекрасно сътворено свещенно пространство, което се създаде тук, да продължи, но и доста трудно. Но със божията сила и помощ, всичко е възможно! В това съм се убедила не веднъж, във работата си напоследък. За днес моята задача е да поговоря за гнева. Защото във работат си, ежедневно идват хора, при които откривам, че това е основното нещо. Това е преживяване, което те са имали сега и във всички предишни животи, което води до болестите. И понеже, както Георги каза: „ Живеем във време кармично! ”. Сега се плаща карма и всичко се материализира от предишните ни прераждания, което носим в душите си. Това е изключително важно! Скоро слушах и Лазарев, който говори, той казва за една година. Да, две и двайста –  агресията ще ескалира все повече и повече. И аз го виждам, че това вече е започнало. Това не е от вчера този процес. Защото гнева води до агресия, агресията води до жестокост и престъпление. И хората все по-трудно, дори хората, които се наричат духовни, овладяват гнева и агресията в себе си. А Учителя казва, че първото, което ние трябва да овладеем, ако искаме да продължим натам, във развитието си е – гнева. Най-разрушителната сила, най-разрушителната енергия. И поради това, моите изследвания и всичко, което се случва около мен, явно Господ ми дава тоя урок и тези кодове, тези ключове. За да мога аз да науча и хората, които идват при мен аз да им помогна, но да мога и да разкажа. Защото нещо, което си преживял ти можеш да го разкажеш, нещо, което го виждаш всеки ден ти вече го разбираш все повече и повече. И със всеки един случай на хора, които идват, аз виждам различните проявления, как работят нещата. Така. 

Гневът е като една бомба със закъснител, която ние носим прераждане след прераждане, прераждане след прераждане, живот след живот. И нашата душа с един велик трепет очаква ние да намерим начина, да обезвредим бомбата. За да се събуди твореца във нас и този творец, от това, което сме ние, от останките на нашите грехове и от добродетелите, които в някакво семенце е заложено в душата ни, да извае най-прекрасната статуя. Значи, представете си двата варианта, бомбата, която избухва със закъснител. Но рано или късно когато това е в подсъзнанието ни, когато тази енергия не е отработена, тя избухва. Няма начин! И да я контролираш, няма как да стане! С контрол нещата не се случват, убедила съм се в това, защото работя с много тежко болни хора и казвам: „ Проблема е гнева! Ти си го потискал, ти си го изразявал. Независимо дали си го потискал или изразявал, той работи, той е в теб. Това е една бомба, която в момента в който тя излезе избухва, руши тялото, руши тъканите. Трябва да го овладееш! ” И повтарям на хората: „ Трябва да го овладееш! ” Обаче виждам, че не го овладяват. Че отново идва нещо, някаква ситуация и те не успяват да се справят с нея. Виждам и какво се случва след това. В много хора се включва тази програма на самоунищожение. Защото причината за рака е основно гневът. Силен гняв. Това разбира се е кармично нали, нещо друго, което носи този човек. Но гневът е нещото, което отключва рака, тази програма на самоунищожение. Особено когато човек знае, когато му е казано, но въпреки това той не положи усилие, не го направи. Въпросът беше, за да го открия и аз и да мога го споделя: „ Във каква посока да положим това усилие? Как да го овладеем? Как да овладеем тая енергия? Така, че да станем един творец, вместо да избухват в него бомби, да станем един скулптор, който със търпение, със постоянство, изработва най-съвършената статуя на своята душа, работейки чрез добродетели. Опит след опит. Много е важно. Георги казва смирение, търпение. Търпението е ключа. Постоянството е ключа. Това, че ти си се провалил и отново се е случила тази ситуация и ти отново не си успял да се справиш, но го осъзнаваш, че аджеба ето виждаш го, проблема стои, но ти вече осъзнаваш твоя проблем. Защото повечето хора казва: „ Еми, аз си се гневя! Голяма работа, нали. ” Ама не е така! Всяко едно наше преживяване оставя следа не само в аурата ни, но и в телата ни. Защото това, което излъчваме, него и привличаме! Аз излъчвам гняв. Нека да ви кажа степените, какво привличам? Слаб гняв, раздразнение – привличаме същности от астрала, наречени аурни същности, които известно време може да стоят в аурата ни, но много скоро след това влизат във съответен орган, който отслабва енергийно и там започват да се трупат токсини и шлаки. Започват да се развиват бактерии. Този орган започва да развива някаква болест. И колкото ние следващи пъти се гневим и гневим, тези същности на гнева, те се наричат същности, защото все още нямат толкова развито съзнание, тези същности навлизат все по-дълбоко, все по-дълбоко в тъканите, все по-дълбоко в клетките. И човек се разболява и се чуди, защо? И ходи да го спасява някой друг, а спасението е в него самия. 

Когато ние изразим силен гняв, освен тези същности, ние привличаме и духове на починали хора, които навлизат и завладяват аурата. А когато имаме и тежка карма от предишен живот, те не само завладяват аурата, но те навлизат и във центровете на съзнание и във висшия Аз на човека. И този човек, казвате: „Загуби си ума! Как стана, какво му се случи изведнъж? ”  В много случаи имаме, деца на по двадесет години, изведнъж здраво, право, всичко му нормално и изведнъж си загуби ума. Какво стана с това дете? И майката се чуди и идва при нас за помощ. И аз установявам, че освен в аурата, тези духове на гневни хора, които са, дали са лемурийски духове, дали какви са, дали са същества, които този човек е наранил, убил, изнасилил в предния си живот и сега те са със него. Учителя категорично казва, че когато ние проявим престъпление в предишен живот, съществата, които ние сме наранили ни съпровождат. И то не един живот, няколко живота след това те са със нас. Именно по този начин.

Когато изпаднем в ярост – привличаме демони. Демоните са служебни същества на земята. Те не са от човешка еволюция. И са тук именно за такива хора, за да ги учат. Нали? По доброзорния начин да ги учат. Тогава този човек буквално си губи ума. Казваш: „ Той беше съвсем друг, какво му стана? ” И винаги всичко следва след много силен гняв. Все повече хора са загубили ума си ще срещаме. Все повече агресивни хора. И миналата лекция говорих за това. Как да реагираме спрямо тия хора. 

Носега искам за нещо друго да поговорим. Така. Кога се гневим? Животните, дори при тях не е точно гняв, някаква агресия изявяват и тя е за да се самозащитят. Между другото и при човека е същия механизъм. Първо ние се гневим когато имаме дефицит на енергия. Какво обаче значи това? Когато ние сме в града, когато сме заобиколени от негативни хора ние имаме дефицит на енергия. Да, така е! Обаче това не е толкова важното. Защото ние има как да си я възстановим тази енергия, която губим, да кажем когато сме в една неблагоприятна среда. Ако отидем на изгрева, ако се помолим, ако вечерта излезем с приятели и си кажем няколко хубави неща, смеем се. Всичко това, нали, отива. Обаче, това което истински изразходва нашата енергия са нашите емоции, нашата нагласа, нашето отношение към нещата, това как реагираме, дали се ядосваме, дали не се ядосваме, дали сме смирени, дали приемаме, дали отхвърляме. Всичко това смъква енергията ни! Но всъщност това, което най-много смъква енергията на човека е именно… Защото ние колкото повече се ядосваме и изразяваме негативното и сме във порока, всъщност ние се отдалечаваме от Бога. И именно това е причината, човек да няма енергия! Защото се е отдалечил от тази същност, която винаги, това между другото е причината за енергийните вампири. Енергийните вампири са хора, на които тотално е прекъсната връзката със тази сила и със положителната енергия на космоса и със Господа. И понеже те това не го знаят, това е винаги някакъв тежък грях от преди и те не го знаят, те търсят да се захранят с енергия от други хора. Понеже те отгоре не ги захранва. Та всички ние в една или малка степен тази връзка е малко позакърняла, прекъсната. Това скоро във Фейсбук го писах. Представете си слънцето, ако това е източника, ако това е Бог и всички планети, всяка е разположена на различно разстояние от източника, от слънцето. Така сме и ние хората. Колкото повече се отдалечаваме от Бог, от доброто, толкова по-малко енергия получаваме и толкова повече неблагоприятни неща ни се струпват на главата, повече изпитания. Става тъмно, студено и човек почва да се оплаква и да казва: „ Абе защо така, нали? ”  А всъщност това е причината. 

Загубата на енергия и отделянето е нещото което е коренът на гнева. Това, което изразходва енергията ни – нечистотата и прекалеността. 

Защо се гневим? Това го разбрах много наскоро и всъщност когато го разбрах написах и тази Формула на спасението, която всеки един от вас ако желае може да си вземе. Защото и за мен се оказа ключът, не само съзнателно, когато съм в будното си съзнание аз да мога да се справям с тази енергия на раздразнението и гнева, но и в подсъзнанието. Нека да ви кажа в скоби едно нещо. Георги много пъти е казвал, че ни изпитват и на яве и на сън. И аз наистина го потвърдих това на скоро, че наистина е така. Значи, аз си казвам: „ Ок, аз вече съм смирена, търпелива, обичам хората. ” Докато не съм в спящо състояние се справям. Наистина се справям. И съответно виждаш и плодовете от това нещо, защото енергията започва да ти расте, хората реагират по друг начин спрямо теб, всичко се променя. Обаче, се оказва, че трябва и на сън. Трябва и в подсъзнанието това нещо да се случи, тази промяна, тази трансформация. И ме изпитва по някакъв начин, с нещо което аз не обичам, винаги ме е дразнело: това е да е чисто. Аз много обичам да е чистои подредено И попадам в ситуация, в която не е така. И съответно има някакво насилие спрямо теб, нали? Ти искаш едно нещо, а то не е така. И съответно на сън се разядосах. И си казах: „ Аха, ето какво е нещото! ” Значи и на сън ни изпитват! Тоест целта е до дъно, до дъно да освободим пороците и най-вече гнева. 

Най-важното, което исках да кажа, на какво се дължи гнева? Учителя много хубаво го обяснява, казва, че това е едно желание. Също и други учители, Ошо много говори за също. Това е едно желание, един стремеж, който ние имаме. Но понеже то не става, по една или друга причина, ние се ядосваме. Да, обаче от къде идва това желание? Защо ние имаме тези желания? Ето сега, примерно, много скоро имаше, за всички нас, много хубав урок, които бяхме там, от където идваме в момента, от този хотел. Много хубав урок за това какво правят желанията. Представете си един човек, чието желание, понеже е самотен, чувства се самотен, иска да има жена. Обаче, понеже много го иска и напъва, жените това го усещат и казват: „ А, чакай малко, тука нещо има насилие, нещо се опитва нали“ и всички бягат. И това нещо го наблюдаваме от много години при този човек. Това огромно желание да има жена и всички жени прекрасни, той ги харесва, а те бягат от него. Когато ние много пъти се гневим, той желае нещо, гневи се, че не е така. Гневи се дори на жените, които му отказват. Те са виновните, те са лошите нали. Започва да ги обвинява, да ги ругае. И се гневи. И колкото повече се засилва това нещо, то започва да привлича тези същности, духове, демони и така нататък. И тогава това желание става страст. И колкото повече, това перпето мобиле, продължава да се случва в този човек, амбиция, страст и така, това нещо става пагубно. Но в основата на това желание се крие един страх. В основата на гнева се крие желание, но в основата на желанията ни е страха. Какъв е този страх? Страхът, че съм отделен, отхвърлен, недооценен, недоразбран, недообичан. Какво поражда този страх? Именно егото, което се отделя от цялото, от Бога, за да получи самосъзнание и осъзнаване, опитвайки плодовете на доброто и злото във себе си. Това отделяне е наречено Първороден грях, който е основа и причина за всички пороци и добродетели.  

Учителя говори за това, че има две сили в нас. Едната е нашето его, той не го нарича его, а „ лични качества “. Когато личните качества – казва – вземат връх в човека над моралните, това поражда гнева. Когато его съзнанието надделява над морала, това води до пороци. Ако гледаме и работим за благото на цялото, няма вариант, този гняв във нас ще се стопява, стопява. Те са две сили, Учителя много хубаво ги рисува. Те са две сили. Колкото едната е по-силна, колкото нашето его е по-силно, толкова нашите морални качества са по-слаби. И обратното – колкото ние повече се раздаваме, правим, работим за другите, помагаме, изразяваме доброто, правим добро, нашите морални качества растат и егото ни започва да се смалява. Дето казва Георги: „ Да го сложим долу като изтривалка. “ 

 И пак Учителя цитирам: „ Его съзнанието, което живее в илюзията, че е отделено, поражда страха. Страха поражда желанието, а желанието поражда гнева. “ И Учителя го обяснява така: „ Гневът е излишна енергия. Всяко желание, което среща препятствие се пречупва. И тази излишна енергия отива към мозъка като топлина и избухва там като бомба “. 

Най-важният въпрос – как да го овладеем това нещо? Защото наистина е разрушително. В последната ни беседа, в Ахтопол, там го споменах. Искам пак да го кажа, защото е много важно. Имаше на една от предишните лекции едно детенце. И водещата попита: „ Когато има неблагоприятна ситуация, когато обикновено се ядосвате, как се справяте? Какво правите? “ И детето отговори, много спонтанно: „ Първо се успокоявам. После почвам да мисля, защо се е случило това нещо? Какво идва да ми каже тази ситуация? И след това – действам. “ Докато ние правим обратното. Първо реагираме с гняв, с някаква реакция такава негативна. После си казвам: „ Леле какво направих? Не трябваше така. Трябва да се успокоя! “ Почваме да дишаме, да правим практики, да ходим не знам къде, разказваме на приятелки да ни мине. И след това някои от хората може да си кажат: „ Абе, това защо ми се случи на мен? Какво идва да ми каже? Няма случайни неща! “ 

Има школа в психологията, от Аристотел е тръгнала. Нарича се „ Катарзис “, което на гръцки значи „пречистване“. Тази школа, която следва и Фройд, казва, че ние трябва да изразяваме гнева. Защото ако остане в нас, той ни руши. И заради това трябва, когато има нещо в нас, да го изразим. Обаче, повярвайте ми, това изобщо не е така! Това изобщо не е така! Това е разрушителна енергия. 

Ошо говори за това, че ние трябва тези наши желания, защото казва – „ Ние с гнева не можем да се справим, но можем да се справим с причината, с желанията!“ И ние просто не трябва да се взимаме на сериозно. И това ми е на мен големия урок от Георги. Той нищо не взима на сериозно! Всичко е шега. Всичко е леко. Няма го това да забиеш, да почнеш да мислиш, да си трошиш главата – защо така стана, защо иначе става. Приемаш както децата, при тях всичко минава леко и бързо. И така Ошо е съветвал неговите ученици. Просто една игривост, една лекота, да не се стремим да спечелим. Както Георги, обаждат му се от една лотария по телефона и казват: „ Искате ли да спечелите нещо си? “ Той казва: „Не! Аз искам да загубя!“ и тряс телефона. 

Няколко неща, които казва Учителя за гнева: „ Ако използваме правилно гневът, той ще се превърне в енергия на волята, в смелост. ( това е от една беседа „ Гняв и страх“. Много хубава беседа! ) А страхът ще се превърне в благоразумие. Гневливият щом почне да разсъждава, става смел. Страхливият става благоразумен, да разсъждава. Когато гневът изчезне, оставя след себе си невероятно много енергия на милосърдие, любов и приятелство. “ И какви методи дава той? „ Почнеш ли да се гневиш, хващаш лопатата и почваш да работиш градината. “ Защото земята наистина, тя изтегля. Първо, самата земя така е създадена, излъчването, което има ни зарежда, това е доказано и науката го доказала за серотонина. Когато ние работим в градината, се сработва този механизъм и тялото започва да произвежда серотонин, хормона на щастието и човек много лесно да се успокои. От друга страна, полагането на физическо усилие, изразходването на енергията. Просто ти изразходваш тази неотработена енергия на гнева, която вместо да избухне в главата, ти я влагаш в мотиката. И аз навремето, в градината много работех! Градината стана прекрасна благодарение на тези мои раздразнения, които тогава се опитвах да се справя с тях. 

Какво друго? Учителя казва: „ Хвани ухото си да мине гнева! “ Също, понеже казва, че в скулите има един център на човека, който е свързан с гнева, когато се разгневим да си намокрим скулите с малко вода. Също, понеже гнева е свързан с раджес енергията. Всичко, което знаем за раджес енергията – да избягваме много солено, много люто, нещата, които са стимулират тази енергия в нас. 

Също казва: „ Дясна ръка слагате на слънчевия сплит и броите до десет. “  Ако не помогне до десет, броим до сто. Ако не помогне до сто, продължаваме да броим. После казва: „ Представяме си десет красиви, ако е жена си представя десет красиви момци, които минават покрай нея. Ама те са много красиви момци, като ангели. Ако е мъж – си представя десет красиви моми, които минават покрай него. И всъщност, с идеята, че красивото, чистото, ако успееш да си го визуализираш. Най-важното е да внимаваш, да си нащрек, просто да хванеш момента. Защото то тръгне ли да се развива, колкото и да си представяш малко по-трудно вече. Но в началото когато човек се усети: „ Аха ситуация! Я да видим сега аз тука научил ли съм си урока? “ 

Много просто нещо, помоли се в момента, в който тръгне тая енергия да набира скорост. Помоли се Бог да ти даде успокоение. Така и аз снощи много се молих за един човек да се успокои. 

Също дава работа с цветовете. Казва, че гнева е червен цвят и заради това трябва да си представим розов или светло син цвят. Това са цветовете на Христос, на любовта. Представяме си душове или се обливаме с тях, или по някакъв начин тоя цвят, тази краска да работи с нас. Съответно за страха – дава жълтия цвят, който е цвета на мъдростта, на разумността. 

Какво друго, нали, това вече от моя опит. Така съветвам и хората, които идват. Да внесем осъзнатост. Защото ние имаме три инструмента: ум, сърце и воля. Ума – за да разберем как стоят нещата. Волята – да станем тоя скулптор, който ден след ден с малкото длетце вае статуята на душата си, на добродетелите си в себе си. И съответно сърцето, когато има ситуация, не само, въобще винаги, човек да се стреми да излъчва, това за което Георги говори, да излъчваме добронамереност и любов към всичко, към всяка жива душа. Но да внесем осъзнатост, списък на хора и ситуации, които ни гневят. Защото те не са много, обикновено са един – двама човека нали, най-често са близките, защото там е кармата. Приятелите ни са някаква нова връзка, която сега създаваме и благодарение на нея ние вървим напред, но близките ни най-често това са кармични отношения. И значи, сещаме се за тези хора, правим си един списък и работим с прошката. И когато този човек отново ни провокира, има пак някаква ситуация когато той ни провокира, какво можем да си казваме? „ Аз го обичам, той е ангел. Или той е детенце, той толкова може, аз съм състрадателен и го разбирам. Аз го благославям! Господи, благослови го и ти! “ И от този род неща. 

За да не се стига до тези ситуации, човек не трябва да допуска тази енергия да се разраства в такава степен, че дори да избухне в някой момент. Причината за това са потиснатите неща във човека. Заради това ние трябва да сме по – искрени хора. Както децата, искрено си казват – това искам, това не ми харесва. А ние се потискаме. Колкото повече потискаме, ние задържаме, задържаме, задържаме тази енергия и в един момент може да стане разрушителна за нас. Така че да не премълчаваме и спокойно да изразяваме мнение, да отказваме ако трябва, да не се стремим да контролираме, да бъдем снизходителни, разбиращи, да приемаме недостатъците на другите.

И последно, последния Код на спасението от гнева, е тази Формула на спасението, така я нарекохме, която би могла малко да се промени, да не бъде само за гнева. Но понеже сега фокуса ми е там, искам да я прочета. Тази молитва или формула, може да си я казва човек всеки ден, сутрин един или три пъти, вечер. И наистина има много силен ефект:

ФОРМУЛА НА СПАСЕНИЕТО
(за справяне с гнева)

Аз приемам и обичам моя гняв.
Осъзнавам напълно, че в основата му е егото ми и чувството на страх, че не съм обичан, че съм отделен и сам.

Но това не е вярно, защото Бог живее в мен и аз живея в него.
Защото Бог живее във всяка душа и я обича.
Чрез него аз съм свързан и обичан от всички. Защото Бог е любов!
Страхът, че съм самотен, отделен, отхвърлен, недоразбран, недооценен е една голяма илюзия.
Защото аз съм любов и всичко е любов.
Живея в съзнанието на единение и свързаност с цялото и го обичам. И то ме обича.
Благодаря на моя гняв, че беше мой учител по пътя ми към божественото съзнание, което ме учи на смирение и всеопрощение.
Благодаря му и нека остане с мен трансформиран в чиста любов, мир, хармония, смелост и сила, могъществото на любовта и единението с Бога.

ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ !
БЛАГОДАРИМ ТИ !
СЛАВА ТЕБЕ !

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

Искам да обърна внимание още на едно нещо, което наскоро. Има един човек Христо Буковски. Бях в Ахтопол и той беше част от групата, но не беше лектор тогава. И каза: „ Някой ако се интересува, мога да му покажа и други неща, извън тези, които традиционно водят хората. И аз: „ Да, ОК. Аз съм твоята публика. С теб съм. Ще слушам всичко, което говориш. Много ми е интересно.“ Защото има хора, които имат нужда да бъдат слушани. И той каза: „ Виждате ли там, тези трите черти? “ Казвам: „ Виждам ги. Аз много добре ги познавам тези трите черти. “ Каза: „ Знаете ли, че ги има във всички светилища на България? “ Казвам: „ Не! Това не го знам. Обикаляме из светилищата, но не съм забелязала това. “ Трите черти от пентаграма на Георги Изворски. Понеже си говорехме за дефицита на енергия. Дълго това лято спях, почти месец, под купола на нашия център. И там енергията наистина е много силна. Обаче се наложи да се преместя, понеже дойдоха гости. Сложих си трите черти под главата и под краката. И енергията беше същата, все едно съм в купола. Казах: „ Ахааа! “ Но как всъщност стана всичко? Връщам се аз от екскурзията от Бегликташ с Христо Буковски и викам: „ Георги, ти знаеш ли, че във всички храмове и светилища ги има тези три черти, които ти си сложил на пентаграма? Те обикновено са три слепени камъка един до друг или буквално са издялани в скалите тези три черти. “ И той казва: „ Да, това го знам. Да така е. “ Казвам: „ В това място, където живеем не се чувствам добре. Какво можем да направим?“ Сложила съм неутрализатор от тези радиестезичните, които имам, геопатогенни зони, неща. Обаче има нещо, негативна енергия има в това пространство. Той казва: „ Много е просто! Рисуваш три черти на четири листчета. “  Той ги нарисува, сложи ги в четирите ъгъла. След което аз проверявам с махалото и се оказва, че вече енергията не е отрицателна, а неутрална, към положителна. И това е историята. Може да си вземете, който реши може да остави някакво дарение също, не е задължително. Под чашката, под, където отивате в ресторанта си слагате, защото не знаем човека, който е сготвил храната в какво настроение е бил и какво се е случило с него. Или където сме да хармонизира пространството. Защото се оказва, че в пространството, където живеехме тогава, сградата беше изградена от итонг и съответно тази радиоактивност, неутрализатора не може да се справи с това нещо. Докато това нещо се справя със всичко, защото е божествено! Така, благодаря ви! Може би ще имаме време и за въпроси? 

Георги: Ако някой наистина има абсолютно специален въпрос? Нещо, не знам, на всеки, на някой му става нещо ясно, на друг – не. Но важното е онова, което е получил тука да го приложи. Малко, толкова знае, толкова го прилага. Не, имам два чувала знания, от тях хващам за ушите и толкова прилагам. Нищо, тези чували само ми тежат. 

А това за трите черти. Най-напред когато ми го казаха, случайно съм на гости и момчето не беше в ред. И вуйчо му чака да дойде кола от психиатрията да го прибере. Очите му се въртят. Всеки един лекар знае като погледне. Психиатрите, невролозите поглеждат човека в очите. Очите не лъжат! Имат една вибрация, човек е неадекватен, да не кажа луд, ненормален. Дори той самия да не изглежда така. Аз съм виждал човек да се връща от пустинята, седял е там година, две, три или четири, без да си идва в България. И по тия ширини или някъде от другаде, където направо си е ненормален. Доктора вика, този човек трябва да се лекува тука един месец, за да свикне. Иначе той се държи нормално, адекватно. Да, ама вика не е добре. И му дадох, на едно листче направих три черти на това момченце, то към седемнадесет – осемнадесет годишно. И му викам: „ Слушай, дръж четиридесет и пет минути в дясната ръка. “ По едно време идва бързата помощ с решетките, влизат двама, на които им се плащат тридесет процента опасни, носят усмирителни ризи под мишница. И влиза един доктор, мъничък, ония двете горили до него. Санитарите си изпълняват службата, бодигардове и всякакви. Няма това онова. Влезнаха, да. Момченцето си седи кротко, ние си пием с вуйчо му чай. И те викат: „ Къде е? “ То седи и си мълчи. И на него сме му сложили чай. И викат: „ Да видим кой е, името, трите имена, съседите са се оплакали, има оплакване, трябва да го приберем. “ Всичко е точно. Според законите нали, не според Законите на човечността. И вуйчо му вика: „ Тоя юнак е! “ И доктора отива и почва да го гледа. Аз викам: „ Докторе, виж го момчето, прегледай го, изглежда ли ти, че от тука трябва да ходи в психичното заведение и там да стои една седмица или десет дена за ремонт, както вие обикновено прибирате хората? “  Това аз го знам и по двадесет дена са седели мои приятели. Ама нарочно, не искат да се изкарват нормални, задължени са да бъдат луди. Това е много интересна тема, но не мога да я кажа. Защо? Защото всички, които са вършели тази работа полудяват, а ония които са останали нормални, трябва да се направят на луди. Че психически, когато са виждали извънземните явления те са откачали, нали. Защото ако не са откачали, ами и аз да вляза и аз трябва да се направя на луд. Иначе хептен на луд ще ме сметнат, че всички полудяха, само тоя е нормален, значи тоя е ненормален. 

Така, ще ви кажа още една дребна тайничка. Така или иначе да направя няколко подаръчета на Варна. Знаете ли, преди да получите нещо, казвате на Великата Светла Сила, слава тебе. Ако искате. И моментално преди това благодарите и след това благодарите. В десятката е! Не се шегувам. „ Благодаря ти Господи! Искам да имам ново БМВ. Благодаря тате! “ Минава един месец. Един милионер отвъд Америка, вика: „ Георги, слушам ти беседите и се чудя какво да си направя парите? Абе, верно ли обичаш такива германски коли? БМВ ти карам тука, ама какъв цвят не можах да разбера, не исках да те питам, исках да е изненада.“ Казвам теоретично, нали. Но ако го поискам, мислите ли, че няма да го получа? Лично аз вярвам хиляда на сто, че точно така ще стане. Не се шегувам. Видяхте ли какво е: Внимание, Воля и Вяра. Наистина не се шегувам! Но не искам никой току така, гола вяра да хване. Не! Благодарете преди молитва и след молитва: „ Господи, благодаря ти! “ с отварянето на очите. Е аз му викам: „ Добро утро, татко! “ Той вика: „ Добро утро, синко! “ „ Благодаря! “ И после ми се кара, е и да ме бие, ако съм сбъркал нещо предишния ден или на сън. Така е, това са си семейни отношения. Всеки си има семейни отношения с Господа и аз сега не искам да ги разказвам тука пред толкова народ. Ще кажат, я гледай ти Георги какво прави и какъв е. И аз съм непослушен. В крайна сметка, това е истината. Единствено като те осени Духа, вече си Дух. Иначе си най – обикновен човек. Отивам пия си кафето, виждам един приятел: „ Здрасти! Дай два лева. “ Ако имам ще му дам, ако нямам, няма да му дам. Но ако му имам доверие ще му дам, иначе ще кажа: „ Дай да те почерпя една минерална вода “ и това е. Ако ги изхарчи за глупости. 

Значи, трябва да продължаваме да внимаваме и то изключително много и то във всяко едно наше действие. Защото на Земята се гледат действията. А нашите чувства и нашите мисли не се виждат, ама те са толкова важни колкото и действията. Защото дори и да не си направил нещо тука, но със мисъл си го направил и с чувство. И когато мисълта и чувството са събрани в едно, няма начин да не се материализира някъде във вселената. Просто няма начин! 

Казах едно време на един писател: „ Абе, стига, във всяка една сцена – убит по един. Ма ти си убиец бе!“ „ Как бе, аз всичко пиша, това е измислица! “ „ Нищо не измисляш! Всичко става и се материализира някъде другаде. Ако не на Земята, то на друга планета като нашата. “  Там е напълнил едно гробище с мъртъвци. Викам: „ Как пишеш така? Ще пишеш в името на Светлината, на живота, на хубавите работи. Стига до тука ми дойде. Само преглеждам, аз не ти чета произведенията. Как? “ Така е! Значи, за това трябва да внимаваме във мислите. Исус е казал на апостолите си, гледат хубави мацки, минават жени, те млади мъже: „ Само да си помислите със някоя жена, да си пожелавате – вече сте били с нея. И Господ ви пише грях. “ Това е! Веднага! Край! Само мисъл, да не говоря за чувства да отдадеш или да направиш някое действие. Мисълта е изключително силна, особено когато човек е в човешко тяло. Но ако знае как да я овладее и как да я направи лазерен лъч чрез сърцето и волята си и тогава става Чудотворец. Силвина е вече горе-долу чудотворка. Не се шегувам! Аз виждам, последните две години, от небето се дават тези способности и лека полека вървиш натам, с една молитва и то с енергия – стават нещата. Едно е, правиш масаж на човека, можеш да му направиш същото оздравяване само с мисъл. И това вече е съвсем реално за повечето хора. Едно време е имало хора, които рядко са лекували, но вече много хора започват да го могат това. А има напоследък един-двама души, които ми казаха: „ Ми аз почнах да материализирам! Нещо, което не ми трябва, викам „Това не ми трябва“ и то изчезва от къщи, край, повече го няма. Не го изнасям да го хвърлям в кофата за боклук. Някой път нещо като ми потрябва, започвам да си мисля два, три дена и на четвъртия някъде из къщи намирам. Кой го е донесъл, питам домашните? Никой не знае, всички вдигат рамене, а го има. Аз три дена си мисля, че е добре да го имам и изведнъж се появява. “ Значи има по-големи чудотворци от мене! Това е самата истина. Но те не се показват пред никого за нищо. Тихо и скромно си живеят и просто ме питат. И аз им казвам: „ Да, това се материализира. “ Нашите желания, нашите мисли, колкото повече Земята пътува, слънчевата система пътува, галактиката пътува към центъра на вселената, толкова повече тия неща ще стават ежедневие. Защото има на места, където са в планините или … някъде има места такива, където наистина като стъпиш на мястото и си помислиш нещо, веднага нещата се материализират. Но те са обикновено в глухи, недостъпни места. А има и такива места, точно, съвсем близо до Кайлас – свещената планина. Където, един мой приятел каза: „ Материализирах камъни! “, защото камъни ми трябваше да наредя. Камъни – с мисъл! 

– Може ли по този повод да споделя нещо? 

– Да, може! 

– Чест и почитания за вас! Имам честта да ви познавам точно от една книга, от „ Сферата на Светлината“. Присъствах на една ваша беседа. Ако си спомняте във Велинград, във Юндола се срещнахме, с една моя приятелка. Беше интересно, цяла вечер й разказвах, на терасата на едно заведение, за вас. И помолих я да отидем на Юндола, за да й покажа самата местност, тя живее в Германия. И когато отидохме на Юндола, вие бяхте до един мъж там и аз й казвам: „ Ето това е Георги Изворски! “ Вие ни отделихте три часа и беседвахме заедно. Това беше изключително! По повод силата на мисълта исках да кажа. Вечерта говорих за вас и сутринта вие бяхте на Юндола. Нито сме се чували, нито имам телефона ви. Изключително благодарна!

Cart Overview