0

Бъдещето и Новото съзнание

Линк към видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=ZWEeLJWaE_0

Георги: Благодарихме на Всевишния и сега искам да благодаря на всички и да им кажа, денят е прекрасен! Всеки, който е дошъл от далече и е прекосил стотици километри, е направил един малък подвиг. Всичко това се пише. Пише се плюс. Защото идваш на среща, не с Георги Изворски. Георги Изворски е един най-обикновен човек, като седи в кварталната кръчма и си пие – да, но като говори – не е точно така. Особено като говори пред една зала. И то всички са дошли тука с желание. Значи не говори той, но си е пак той. Това е разликата. Няма друга разлика. Никаква. 

И понеже искам да ви поздравя. Всички ви поздравявам с добре дошли! Онези, които идват от далече, да може би имат една йота поздрав по-голям, защото те са си го заслужили. А как са го заслужили? С морал, с нравственост, с толерантност, с добродетели, с хубави неща. Така се заслужават нещата, иначе не става. 

Ще ви дам един простичък пример за морал, толкова прост. Каквото и да кажем за бъдещето, бъдещето е морал, нов морал и нова нравственост. Нови отношения между хората, това са отношенията на истинската любов. Старата любов е малко егоистична. Старата истина – също. Старата мъдрост – също. Старата справедливост. Но новата е различна! 

Ето един, ама толкова простичък пример от онзи ден. Пътуваме в една хубава кола. Приятеля ми кара колата, аз седя до него, отзад седи жена му. Давам по една ябълка. Изяждаме ябълката и аз викам на моя приятел : „ Я отбий колата плътно, да хвърля огризката по-далече, в храстите и в тревата. ” Отварям прозореца и я хвърлям. И жена му казва: „ Ама на мен нищо не дава да хвърлям, а на теб как така дава? ” Ами викам: „ Мойто момиче, знаеш ли, ако хвърлиш залък хляб, парче вафла, ако хвърлиш огризка от ябълка, дори една костилка да хвърлиш от слива – това са разграждащи се еко неща. А ти какво хвърляш? ” „ Ами, чашка за кафе. ” „ Ааа, чашката за кафе, пластмаса, идеално! Какво друго? ” „ Обвивката на вафлата. ” „ А още по-добре! ” „ Знаеш ли, мойто момиче, какви боклуци съм събирал на тия седем – осем километра между Юндола и Белмекен, от двете страни като правя уборка? Защото сутрин като се разхождам тия осем и осем – шестнадесет километра, като съм там, да ми е приятно, а и не само на мен. И един-единствен човек спря и вика: „ Гледам те, ти вчера и днес чистиш с разни чували боклук? ” „ Да! Не ми тежи. ” Но най-много какво имаше – пластмаси и опаковки от лекарства. Ааа, пият хапчета и хвърлят навънка. Ми защо този, който събира боклука не е пил хапчета четиридесет години? Интересно! Обаче е факт! 

И така, говорим за пластмасата. Пластмасата наистина трудно се разгражда, тя не може току-така да се разгради. И понеже не е нещо полезно от една страна, лесно и приятно за производство, понеже е направено от петрол, от нефт. Ще ви кажа един, не знам дали е факт: обаче някой беше писал по интернет, че в Световния океан има един континент, който е един милион и осемстотин хиляди квадратни километра, който е направен от пластмаси. Тоест наблъскана, цялата пластмаса се е събирала, събирала. Някаква магнетична сила ги събира и станала една площ, един остров. То не е остров, а континент – един милион и осемстотин хиляди квадратни километра, като знаете, че България е сто и единадесет хиляди. Европа е единадесет милиона квадратни километра. Австралия и Океания са – девет милиона километра. Азия е – четиридесет и един милиона квадратни километра, горе долу, аз не съм толкова прецизен. Значи петнадест-шестнадесет Българии, виждате ли ги, наредени и всичко това е боклук и е пластмаса, която трудно се разгражда. За това много хора знаят.  Сега ще ви кажа нещо, което почти никой не го знае, а само такива като мен, искам да се похваля разбира се. Може някой да го знае, има много начетени хора. През петнадесети или шестнадесети век, точно не помня, едни рибари или по-точно такива които се спускат за рапани и миди, намират една тръба някаква. Тръбата е мека, свива се, огъва се. То било маркуч. Ама тогава пластмасата не е известна и маркучите не са известни. Намират – светла, бяла. Като я изваждат, почват да се чудят – какво е? И в крайна сметка отиват при местния свещеник. Той гледа и вика: „ Ще го занесем във Ватикана. Това е нещо специално сигурно, не е току така. Това е чудо!” И така, занасят го във Ватикана. А това е било просто гофриран маркуч, за въздух на водолазен костюм – акваланг. Три, четири века преди да се измисли пластмасата. Отиват и умните глави, колегите от Ватикана, един кардинал казал: „ Момчета, сетих се какво е това! Това е „оная” работа на един светия. Знаете ли, само че модифициран.” Оная работа, точно. И така е записано във ватиканските хроники. Не казвам името на светията, та колегата да не се обиди. Ще каже, Георги ти уж просветен, уж това, уж онова, а говориш глупости. Но който го прочете, ще научи името на светията. Хрониките във Ватикана от петнадесети или шестнадесети век- не знам точно. И съвременната наука, какво установява? Маркуча му правят изследване и установяват, че е на няколко хиляди години. Я гледай! Пластмасов маркуч, гофриран, който е дихателна тръба от водолазен костюм, лежал си в океанското дъно, при солта – няколко хиляди години.

Така. Понеже започнахме за морала, искам да кажа, че когато хвърлиш нещо през прозореца на колата, природата има хиляди очи и уши. „ Георги изхвърли една пластмасова кутия, бутилка, изпи я и я изхвърли през прозореца.”  Аз не съм тогава приятел на природата, защото тя е разумна и водена от всеки един от нас. И понеже не съм приятел, тя няма да ме пази и защитава. Защото излизам против нея. Щом излизаш против природата, значи излизаш против Бога. Бог е създал тази природа и тя е най-голямото му творение. Но човека е разумното му творение. И природата смята, че като си разумен, трябва да спазваш природните и божествените закони. И какво става? Тогава когато аз хвърлям само огризка от ябълка и внимавам къде стъпвам, не късам току-така клонче, не убивам муха, нищо – тя става приятел с мене. И тогава когато ми е приятел, тя ме пази, закриля, забавя. Дори ако тука започне да вали градушка или ако студ стане, а аз не съм добре облечен, ще ме изчака да стигна до колата и тогава изведнъж ще мине студената вълна. Просто ме чака, защото ми е приятел, а не защото аз я командвам. Ще започна да я командвам, когато стана Светия. Тогава каквото кажеш на природата, както Исус е казал на езерото, което се е вълнувало. Той спи, а лодката започва да се пълни с вода и апостолите казват: „Господи, не те ли е еня, че потъваме? ” Той се буди: „ Спри! Утихни! ” Веднага – абсолютен покой, като затишие пред буря. Ааа, защо е командвал? – защото е по-висш от светия. Тогава те слуша природата. Но докато не станеш светия, трябва да бъдеш неин – ПРИЯТЕЛ. Да уважаваш и внимаваш абсолютно много. 

Като говоря за морал…, а без морал нищо няма да стане, абсурд! Каквото и да говорим, колкото и лекции да ви изкарвам. Няма ли у човека, тоя вътрешен морал, да е честен, да е свестен, дори и да губи – нещата няма да вървят. Просто няма да му върви. Връщал съм се от сто километра, казвал съм му: „ Два лева ми върна повече!”, на продавача. Аз с колата съм минал сто километра. Връщам се обратно. Кой разумен човек, от земно естество, средностатистически гражданин на планетата, ще го направи? Чисто и просто ще си каже: „ Айде, бълха ще го ухапе, завлякъл съм го с два лева!” Върнах се. Но след това, Бог ми дава бонуси и дивиденти, такива че наистина човек трудно може да повярва. Защо? Направил съм усилие, направил съм в името на справедливостта, на честта нещо, за моето човешко достойнство и за това, че макар че съм деветдесет и пет процента човек, а хората почват на земята от двадесет и пет процента човешко съзнание и седемдесет и пет процента – животинско. Учителя го казва черно на бяло: „ Полускотско съзнание”. Значи, седемдесет и пет процента е бялата раса, и пак двадесет и пет процента командва, кого? Онова съзнание, което се е натрупало през многото прераждания на земята. Внимавайте сега, като говоря за морал – стар, нов и за бъдещето. Бъдещето е само на новия, истински морал. Ти да бъдеш ощетения, оплютия, охуления. Какво казва Деветото блаженство? „ Блаженни сте вие, когато обидят и охулят и кажат против вас каквато и да е лъжовна дума заради мен.“ Това съм го изпитал! Оставям, ами да ме обругаят, да ме ощетят. Виждам, че оня ме лъже, но оставям да ме излъже. Сметката е двадесет лева, той ме лъже с пет. Но го оставям да ме излъже. Той мисли, че може да ме излъже мене. Не може да ме излъже! Нали го чета за половин минута какъв е. И мога да му кажа по майчина и бащина линия какъв е. Напротив, оставям го точно това да го направи. Защото след това, за тия пет лева, той ще изгуби пет стотин или пет хиляди. Идват от ХЕИ – един хубав голям акт. И той трябва да го плаща, без да знае обаче за какво. Ако той ме слуша, вече ще знае за какво.

Давам ви още една случка и после преминавам назад и напред, но всичко е сега. Имам един приятел Мишо и с него си купуваме чисто бели шлифери, много хубави, скъпи. И тръгваме из столицата на разходка. А то едно кишаво време, в началото на март. Още има един кафяв сняг, улиците кални. И пресичаме „ Възраждане “ и гледаме едно момче и едно момиче се водят за ръка и тичат. И момчето се спъва. И пада в локвите, то кално такова, кал и сняг, и дъжд. Изцапа се, обаче така интересно падна, че ние почнахме да се смеем. И се смяхме от сърце. Ние сме зад тях, а момичето се опитва да му помогне. Продължаваме по-нататък, наближаваме „ Петте кьошета“. По „ Христо Ботев “ вървим. И светофара свети зелено. И един камикадзе идва от там. И ние сме застанали до една локва, два метра. И тя също кална и мръсна. И оня като мина през локвата, с чисто новите бели шлифери и двамата от горе до долу не можем да се познаем. Моя приятел почна, ама … оня сигурно го е сърбяло една седмица. Значи, такива ругатни. Обаче аз изведнъж се сетих, тогава не бях светнат и съм бил на двадесет години, но въпреки всичко ми мина една мисъл: „ Ние много се смяхме на онова момче и ни постигна същото. “ Тогава нямаше такива препарати, шлифера го изпрах и после го подарих на един мургав наш събрат да се радва. Имаше петна по него, но оня беше много радостен. Ето радост да дадеш на човека. 

Значи, всеки знае като направи и върне лентата назад. Погрешките не се изправят от животните и то човек с елементарно съзнание. В Ахтопол съм, една седмица. Купувам от една сергия дини и пъпеши повече и бабата дето е на сергията сбъркала. Тежки много, а тя ми вземала по-малко. Толкова пъпеши, толкова дини, правя сметка у нас и дванадесет, тринадесет лева ми е взела по-малко. Отсреща е магазина, отивам и ги тегля на магазина, изчислявам. Ставам и отивам. Тя се прибрала вечерта, сина й на сергията, познават ме, виждали сме се там. Викам: „ Майка ти къде е? “  „ Тя се прибра. “ „ Знаеш ли, че тя сбъркала в сметката, дали е набрала на машинката, наум или на ръка, но дванадесет или тринадесет лева ми е дала повече. Може да сбърка човек. Ето заповядай! “ Той ме гледа като, че ли съм извънземен и вика: „ Знаеш ли, кой ще дойде, особено за толкова много пари? “ Викам: „ Искам да спя спокойно тая вечер.“ Зад сергията – къщата. „ Щях у вас да ви звъня у десет, единадесет часа, добре че го видях в осем часа. “  

Така. Грешките трябва да се изправят и колкото по-бързо, толкова по-добре. Малка, голяма, във Вселената  няма или ти пише плюс или ти пише минус. 

Сега, като говорим за морал искам да направя една съпоставка с древен морал, който е бил още по зле. Тъй като хората са обичали да отиват да гледат мъките, неволите на тия дето ги бесят, разпъват или изгарят на клада, или на ешафода, на дръвника. 

Все пак имах способности от малък и бях медиум и правих спиритически сеанси с още едни. Събираме се такива, двадесет и няколко годишни, цяла компания и викаме духове. Правеха се разни джаджи със стрелки и така нататък, ама става бавно. И по едно време какво открих? Че мога да говоря мислено с духа. Еди кой си дух извикваме, слиза и почваме да си говорим както ние тук си говорим. И веднъж, няма да казвам какъв дух извикахме, духа слиза в стаята, започваме да си говорим и той вика: „ Няма да кажа нищо, докато ей тая жена с дългата коса не напусне стаята. Трябва да я изгоните. “  Ние сме петнадесет човека, момчета и момичета. И аз го питам: „ Защо? “ И той казва: „ Ще ти кажа защо. Много ми прилича на една героиня от Старогръцки легенди и митове. И ме смущава тая жена. Ако искаш да знаеш точно, в твоята библиотека е книгата Старогръцки легенди и митове и ми казва точно страницата.“ Дали беше триста петдесет и седма или петстотин петдесет и седма? Но който иска да прочете книгата и онова, което казвам, без имена разбира се, защото уважавам. Но ще разкажа случката. И аз на другия ден прочитам. Говорим си, той казва други работи, питаме го каквото искаме. Освободихме го и си замина. Всеки, който е водил такива сеанси спиритически, сигурно знае как става това. Между другото ще кажа, че и Учителя се е занимавал, но и на мене ми забраниха и то много яко ми забраниха. О, по такъв категоричен начин Господ ми забрани, че после не се сетих да гледам и на кафе. И каква е легендата: „ Един тракийски цар се жени, хубава булка има, всичко е точно. Живеят с нея няколко години, обаче царицата има една хубава сестра. Засукана такава, балдъзата и царя ще умре за нея, ама женен за сестра й, няма как. Имат едно дете. Детето започва да расте, минават още няколко години и той прави един план. И в крайна сметка, отвличат с верни хора балдъзата, слага я на един остров в Мраморно море. Тракийския цар е бил на самия бряг. Бяло, Мраморно море е там. Тракия е, нищо че са Старогръцки митове и легенди, свалям им шапка, че казват еди кой си тракийски цар и описват легендата. И той отива на острова, оставя я там и отива на една – две седмици да се удоволства. Обаче, онова което сега е абсурд може би да го направят. Но той решава за да не се обажда много и да не говори дори и със слугите, казва на палача, вика го един ден и реже езика й. И тя изкарва няколко години там. Обаче, в крайна сметка успява да подкупи един от охраната и оня една нощ качва я на лодката, прекарва я, завежда я в двореца. И сестра й я вижда. Тя не може да говори, но може да пише. И тя описва случката, какво прави нейния мъж. И двете решават вече да му отмъстят. Тракийския цар имал от жена си десет годишен син, който много го е обичал. Едно хубаво създание, едно десет годишно момче. Крият балдъзата, да не се знае къде е , да не я види, доста дълго време. И един ден царя отива на лов. Тогава двете заговорнички убиват детето и го опичат на пещ, нареждат трапезата, наливат му вино и чакат. Идва той, сяда огладнял, нахранва се хубаво и вика: „ Къде е момчето? Извикайте го тука да го видя! “ И сега, влиза балдъзата, нали не може да говори, сестра й казва: „ Ти току що го изяде! “ „ Така ли? “ Скача, вади меча си и ги подгонва за да ги съсече. Прозореца бил отворен, те се превръщат на две кукувици и излитат през прозореца. “ Така пише, прочетете го и после ми се обадете ако не съм прав. Затова кукувицата, не че е легенда, просто кукувицата няма право да бъде майка. Една майка може ли да го направи? Каквато и ще да е. Освен ако не е наркоманка и не е изпаднала в делириум, да не е на себе си. Обратните случаи ги има. Има деца, които убиват баща си и майка си. Така. Ето какъв бил морала преди няколко хиляди години. Това е легенда разбира се. Кукувицата снася яйца в чужди гнезда, минава само за няколко секунди, като гледа преди това, оставя и заминава. И затова викат: „ Сам или сама като кукувица. “ Защо? Защото само през размножителния период се събират кукувиците и след това веднага се разделят. Който е гледал гълъби, аз съм бил гълъбар, те се чифтосват, мъжки и женски. Обичат се много. Когато женската остави яйцата, мъжкия ляга да ги мъти. И мъжкия и женската носят храна да хранят малките гълъбчета. Докато единия не умре, не се разделят. Те са толкова верни. Това е единобрачие. Ами така е навсякъде в природата. Да погледнем и щъркелите. Отлитат, долитат, те са си чифт. Животните също. Вълчицата има един вълк, само с него. Не говоря за кучетата, които уж са по-цивилизовани. 

Още нещо ще кажа и може би малко ще разсърдя, ще почна да цитирам. Аз съм бил фанатично или полу фанатично религиозен. Знам и Стария завет и Новия, може да ме бутнете всякъде. Когато още на петнадесет години четох за пръв път Библията, три пъти съм я чел до сега. Като бях студент на двадесет и и три, четири години – втория път. И сега като бях отшелник в планината – трети път. Но Стария завет не ми допада. И там има много малко истини и много малко морал. Соломон, който казва такива хубави неща разбира се. Защо гениалния Ботев казва за Соломон, в едно свое стихотворение: „ Соломон той е тиран развратен, отдавна нейде в рая запратен. “ В рая, ама захвърлен. Защото имал една жена, но и много наложници. Тоест любовниците, на които налага своята воля, двадесет, тридесет, петдесет. Я гледай ти. Защо не е само с жена си? Какъв е тоя морал? И нали на арабите е разрешено. Господ ги пита: „ Виното ли искате или жените? “ И после измислят ракията! И там са на далавера с ракията. Избрали жените. Ще се откажем от алкохола, ама жени много на корем. 

В Стария завет, който е пълен с убийства, кръв, насилие, не ми се говори. Да ми прости Господ, обаче и той е на същото мнение. Може ли да си представи едно нормално човешко същество, което е създало нещо, майка или баща, и Аврам да отиде, да принесе в жертва , да заколи сина си като агне, за да покаже, че е верен на Господа. За мене са пълни, някой може да го обидя на религиозна гледна точка, но това са пълни дивотии, пълни лудории и пълни глупости. Който има връзка с небето, ще разбере, че съм прав. Ще пита Господ. Господ вика: „ Ами аз ви водя към щастие, към любов, към здраве, към ново време, нова земя, всичките да бъдете, да живеете в рая, вие продължавате да ме изписвате полумъртъв на кръста и тоя кръст да ми го навирате в очите, където бях разпънат като един от мъчениците. Докога? Разреших ви две хиляди години, стига толкова! И така. Може ли да си представим, това е на старите еврейски проповедници, книжници, фарисеи и садукеи, които са изкривили нещата по тех. Значи толкова вярни трябва да им бъде стадото, което е от техните вярващи, толкова вярно трябва да бъде, защото те са представители на Бог. Главата ми никога не е могла да го приеме. И като я четях още на петнадесет години казвам, че ненормалници са писали това. И то е така! Или малоумници. Ето, Георги Изворски го казва и се подписвам с едната и с другата ръка. Как един съвременен нов човек с нов морал може да си помисли? Аз съм против всякакъв курбан! Как може да се коли животно, защото ти си оцелял? Господ ми направи такива дарения на мене, щяха да ми режат единия крак, после трите крайници, от гангрена. Но аз викам: „ Да, заминавам! Но искам цяла година. “ „ Не искаш ли да живееш? “ – пита доктора във военноморската болница. „ Неискам, докторе!  Аз съм бил горе три пъти, нищо че съм двадесет години по-млад от тебе. И е много приятно и не ти се връща тука. 

Както съм написал, попитали едно улично куче: „ Как си? “  И то вика: „  Не съм добре, тежи ми миризмата на омраза. “ Все още на тая планета омразата надделява над любовта, а ние вече носим тая любов. И в нейно име трябва да направим всички добродетелни неща. А не да има пороци. Ще ви кажа, за успокоение, просто питам свещениците, те като че ли го изпускат това и не ми казват. Викам: „ Вие чели ли сте Пророк Исая, който пише ако убиеш вол или каквото и да е жертвено животно, убиваш човек? “ Животното каквото и да е, в крайна сметка ще стане човек. Душата се интернира само в тяло. И вие пренасяте жертви. Ама, Бог вика така: „ Неискам повече жертвоприношения! Милост искам, а не жертва! “ А е пълен с кръв, Стария завет особено. Новия завет е по-морален, но тук таме пак евангелистите са си прокарали своята линия, за да бъдат така горе долу, не съвсем отхвърлени от порядките, каноните и ритуалите на еврейското общество. И те не са точни. Разбира се мога да кажа точно къде, какво те казват и какво слагат в устата на Исус Христос. Слава тебе Господи! „ Синко, аз мога ли да ги кажа тия работи!? “ И викам: „ До колкото те познавам – не! “  „ Ами тогава? “ Значи те са ги казали. Значи и в Стария завет пише, ще ви цитирам още едно място и можете да го проверите или който е толкова добре запознат, ще ме подкрепи веднага. Че не трябва да се консумира месо. Още при Пророк Даниил, който с тримата негови другари, това е когато евреите са били под египетско робство. И понеже той се прочува като ясновидец и пророк и го вика фараона и той му разтълкува един сън. И фараона казва: „ От днеска, ти ако искаш сам. “ „ Мога ли да си взема и тримата ми приятели? “ „ Може. “ „ Живеете в двореца и ще се храните от царската кухня. “  Викат шефа на охраната, който е евнух и царя му нарежда: „ Носиш, ей тия искам да бъдат хубави, червени, здрави. “  Обаче Даниил отива при шефа на охраната и казва: „ Може ли да направим с тебе едно споразумение? От царската кухня ще идва прекрасна храна, давай я ти на охраната, на караула, на войниците. Раздавай тая храна, а на нас ще ни донасяш само плодове, зеленчуци и ядки. Нищо друго! “ Не вегетарианска, веганска храна. Фараона наредил: „ След три месеца искам да ги видя! “ След сто дни. След сто дни отиват и той ги вижда ама здрави, яки, прекрасни, в час, всичко им е точно. А неговото обкръжение, които седели на царската трапеза, били не чак толкова здрави, а болнави. Ами подаграта от какво е? Свинско и винско. Няма начин да нямат подагра. Просто няма начин! Защото има една народна поговорка, много хубава, която казва: „ Ако искаш богатството на богатия, трябва да приемеш и болестите му. “ Иначе не можеш да бъдеш на далавера. Значи да си като всичко на богатия и така леко и приятно да ти тече живота, здрав, богат и щастлив. Само духовния човек може да бъде здрав, богат и щастлив. Ама той отдавна не се храни с месо и прилага добродетелите, не пороците. Всичките ги знаете седемте смъртни гряха, няма да се спирам на тях. А и тия грехове са си духовни престъпления и деяния, които са от тях. Не е нещо друго. 

В Евангелието пише, че Отец изпраща на земята своя син, който пречупена тръстика няма да настъпи и замъждял фенер няма да угаси. Замъждяния фенер, вече му свършва вътре маслото, тогава сигурно е било с олио или със зехтин, и фитил и така е светел. Свършва маслото и той вижда, но няма да го угаси, оставя го по естествен начин. Ми за това е бил Учител и Господ. Как иначе. И пречупената тръстика няма да я настъпи. Значи такова особено внимание. Огъня е божествен и за това се казва, че божествените работи, аз ви го разтълкувам в момента, защото който и поп да попитате, който и да е свещеник, безкрайното ми уважение към църквата, която е запазила много неща, но той не може да го разтълкува. Защото не знае. Просто не е учен. Нищо че е изкарал и Семинарията и Академията. Замъждения фенер е божественото, да не се бъркаш в божественото. А тръстиката какво е? Природа. Значи да спазваш природните и божествените закони. Не ги ли спазваш, лошо ти се пише. А те са какво? Да не нараняваш нито едно живо същество, стрес, страх, ужас, мъка. Вие мислите… Оня ден слушам, най-случайно включвам радиото и изведнъж еколозите казват, че са спасили четиридесет и осем патици, във един водоем, където им били изпочупени крилата, а някои вързани за краката. И понеже, не веднъж съм лежал в гюме и знам за какво става въпрос, има патици, точно като дивите бърнета дето се казват, само че са питомни, същата окраска. Те са опитомени. Когато аз бях по-млад, тогава е имало изглежда по-як морал, защото сега какво правят? Жива патица, чупят й крилата, пускат я във водоема за да примамва летящите патици отгоре. Една, две, три, пет. Четиридесет и осем патици със счупени крила, а незнам колко били вързани. Понеже ако искаш да не се издави, вържеш я за двата крака, и пробиваш колче във водата. И обикновено, дали са язовирчета, блата, езерца, където кацат не са дълбоки, за да могат да се хранят там. Патиците такива неща избират и гъските диви. Е, вие мислите ли, и аз казах, както когато бях възпитател и децата гледаха в кафезите птичета, обикновено не канарчета, имаше щиглеци, тоест синигери, аз ги изкупих и ги пуснах всичките на свобода. И казвам на този, който ги ловеше с мрежи по тръните. Казват им още кадънки, имат червено, синичко, жълто, прекрасни птичета и пеят много хубаво: „ Знаеш ли, аз съм възпитател в дом за деца и юноши. Сега ще те затворя в тая стая, там ще ти носят храната и една седмица няма да си показваш носа. “ Ключ и това е. Да видиш дали е добре. Значи, човек трябва да го провери дали е добре. Ще кажа няколко спомени от детството си, в кланицата край нашето градче, тогава не беше още град, в покрайнините на София. Ако причиниш мъка, страдание, страх, стрес на каквото и да е живо същество, ще си го получиш на сто процента в тоя живот, в следващия, в по-следващия. Сега знаете ли, че се плаща, Силвина ще ви говори, петнадесет живота назад, десет живота, три живота минимум. Жестокост към животни, жестокост към хора – плаща се. Всичко се плаща! Абе защо има толкова болести, защо хората са неадекватни? Точно поради тази причина. Защо са обсебени от духове? Духовете при чистия човек нямат работа, те няма да отидат просто. Отиват при онзи с престъпленията. Тоест с греховете, казано на кратко. Това е истината! Затова, този морал, искам да ви кажа. От най-дребното нещо започвате, до най-едрото. Трябва просто да се внимава всяка минута, за да останеш един чист човек. Чисти мисли, чисти думи, чисти чувства, чисти дела, ама чисти по съвест. И затова се казва за някой: „ Той е безсъвестен! “ Безсъвестен защото върви напред само с греховете, с пороците. Егоист, алчен, завистлив, ревнив, похотлив, чревоугодник, лош. Винаги да е на далавера. Е, не става така! Просто не става! Мина това време. Беше до две хиляди и дванадесета година. Всички си живееха и тогава пороците командваха, а добродетелите им слугуваха. Пирамидата се обърна вече, истински. Иначе пирамидата беше надолу с върха и понеже не можеше така да стои, я крепяха различни колони наоколо. Подпират я да стои с върха надолу. Тия колони ще изчезнат. И започнаха да изчезват. И тогава пирамидата пада на една страна сега и после ще се изправи и върха е любовта. Всичко трябва да се прави с абсолютна любов и добро! 

Представете си, аз ще ви кажа тоя детски спомен. Баба ми имаше две козлета. И от време на време, с още двама-трима юнака от махалата, отивах да ги паса край селището. Накрая на селището, до реката, както и по всички кланици, имаше кланица, наречена тогава скотобойна. Бият скотове. Вътре съм видял как наистина убиват кон, бик, за прасета да не говоря, а колко кози и овце са изклали… не знам. Вратата през лятото беше отворена и се вижда. Вътре два яки железни кола и вкарват веднъж един бик, а той мучи, че се чува на километри. Такова жално мучене, аз съм дете на дванадесет-тринадесет години, чувствам че сърцето ми спира и чувства, че това животно най-напред ще умре от мъка. Вързаха го със синджири на коловете и тогава дойде главния колач и му заби, не нож, едно шило в главата. Тогава му се отнемат двигателните реакции. Бика падна на колене. И тогава вече го довършиха. Тъжно ми е, но искам да спра лова. Как може, лова може да остане само при ескимосите. Защото трябва да ядът лед. Нека. Ама всички ескимоси ще изчезнат. Аз не искам да съм лош пророк, но няма да остане нито един, дали след сто или след хиляда години. Ако не станах вегетарианци. А и по принцип така е запланувано на земното кълбо. Искам още нещо, без да ви плаша, само ще ви кажа. Понеже знам, ако искате ми вярвайте, ако не … здраве, е разказвам приказки. И без това ми викат: „ Георги някой път говори вярно, друг път си разказва приказки. “  Ми, идеално и така да е. Наистина Земята я очакват много недобри времена, да не кажа ужасии и катаклизми, ако не се разпространи този морал на любовта, който в момента говоря и нов морал. Пак казвам, стария морал не е морал. Морал ли е някой да си помисли, че двете сестри трябва да отмъстят по тоя начин на царя? Морал ли е да пренесеш за Бога, който е една безусловна любов, ама абсолютна любов и да иска да си убиеш собственото дете? Боже! Не съм на себе си, а и като гледам какво се случва, ама като са ме пратили тука, трябва да живея и аз. Животните, още са ми останали техните писъци и стонове. И аз после съм се избил цивилизовано, викам от далече, снайпер, пушка, пуф. Чиста работа, ама е убийство! На много риби съм вземал живота. И един вика: „ Абе, слушай, рибите ние не ги убиваме. Ние ги изкарваме само на сушата. “ Тогава не се сетих да му кажа: „ Виж какво, много е добре. Както изкарваме рибата на сушата, ама я изкарваме със забити толкова много куки по нея, на тебе също ще ти забием няколко куки и ще ти сложим един воденичен камък, и ще те пуснем във водата. То е същото, нали? И ще си умреш от естествена смърт. Да от естествена смърт. “ Минал съм през тия мъки на животните, когато лежах разпънат с железа много месеци и за това имам право сега да говоря за морал. Не ви давам много морал. Подплатявам го с примери. Ето това е, което мога да кажа. Бъдещето е новия морал! А в новия морал, номер едно е любовта. Ще ви кажа, че където съм бил учител петнадесет години или възпитател, не съм бил в никакъв случай като другите даскали. Ама в никакъв случай! Аз нямах даскалско съзнание и даскалски стереотип на мислене. Уважавах всичките колеги, прекрасни са, обичахме се, но не бях като тях. Още тогава, извеждах децата, защото знаех, че контакта им с природата е изключителен. Когато пусках пойните птици, след двадесет години една моя ученичка каза: „ Само това запомних и те запомних тебе като учител, имала съм петдесет учители. Защото направи такъв жест, плати кафеза и птицата, излезе навънка, пусна птицата и смачка кафеза в училищния двор. “  

Силвина:  Това доста напомня на Исус, пред храма, как освобождава птиците. 

Георги:  И така. И когато веднъж в главната книга, а и в дневника си записах „ Литературна разходка“, вика ме директорката. Вика: „ Абе, Георги, ти нормален ли си бе? Каква е тая литературна разходка? “ Викам: „ Ами , говорим си за поетите, за Яворов и Вапцаров като ходим до отсреща, до един хълм “ И аз, целия клас, два часа имаме. Тия два часа са дадени за писмени упражнения, който е учител знае. Но аз, два часа и междучасието, отиваме до там, не е далече, вървя с тях, говорехме си. И много повече знаеха и да не казвам голяма дума, но от другите класове ако тридесет човека – трима са станали хора, от моя клас, от тридесет са станали шест. Не хора, Човеци! С главно Ч. 

Знаете ли, някой път човек прави глупости от любов и от прекалена обич. Една майка и дъщеря живеят сами, бащата си отиде и ми беше много близък приятел, млад на тридесет и нещо си отиде. Да ги видя и гледам в двора една клетка висока и вътре една кавказка овчарка. Седи овчарката и аз приближавам до нея. Не й знам името, гледам така, най-напред за всеки скучай си поднасям ръкава да ме подуши. Имам опит и вече като ми познава миризмата, и я гледам и почвам да й говоря мило. Те излизат и викам: „ Какво прави това куче тука? “ „Ами, взехме го, защото живеем двете в тука, имаме голям двор, вечерно време го пускаме да ни пази. Ние го храним по един чувал, кучешка храна, много го обичаме. “ И момичето, още не беше женено, извежда го насам натам. Обаче то се ожени след една година и кучето продължава да седи в този затворен четириъгълник. Един ден отивам и викам на майката: „ Абе, пусни това животно, то ме познава. Пусни го с мене.“ Хващам го и като излязохме на полето, го пуснах. Значи, тогава видях истинска благодарност. Истинска благодарност от едно животно. Вие мислите, че животните не са разумни? Не е вярно. Някой път проявяват божествен разум, по-висш от човешкия. На осем, девет години умря от рак. Но то никога не позна любовта. И когато беше размножителния сезон, го чувах от съседната махала как вие. Вие, вие, като вълк. Мъка! Мъка! Мъка! Е добре де, ние го обичаме, защо не го пуснем поне да опита, един път, два пъти, тя е направена да пази стадото в планината. Две овчарки подгонват мечка. Мечката бяга. Спи в снега, къпе се зимата, а ние го държим лайката или хъскито на плюс двадесет и шест градуса в апартамента и казваме, че много го обичаме кученцето със сините очи. А то спи под снега и е свикнало на минус петдесет градуса. Каква е тая любов? Какъв е тоя аквариум с рибки? Рибките са докарани от южните морета. Взимаме и ги слагаме вътре, и много им се радваме. Ми те са души. И те са в затвора. Няма начин някога да не ни пъхнат в затвор. Ако не ни пъхнат в затвор, ще ни пъхнат в болнична стая и ще лежим на памперси. Същото е нали? Нямам думи! Разберете ме, от смачканата тревичка трябва да се внимава. Когато изчистиш едно местенце  природата, Силвина е свидетелка. Защо? Защото природата е приятел, като ти е приятел ще задържи всичко и няма да стане студено. На петнадесети май, след Гергьовден ли е било, в планината стана минус двадесет и четири градуса и тия с леките облекла, далеч от хижата, половината не можаха да стигнат до нея и измряха като мухи. Защо? Един да имаше като мене, да не казвам голяма дума, точно като мене, студа щеше да дойде след четири часа, когато всички стигнеха до хижата. Мислите, че се шегувам. Със Силвина сме на Шуменското плато. Кажи им за бурята, как ни дочака. Пътеката е тука доста широка, отстрани вилнееше. Само падат сухи шишарки, ей такива дървета чупеше, сухи клони отстрани на десет метра от пътеката насам и насам. На пътеката тихо, от време на време падне нещо. Отстрани град и дъжд, и бурята вилнее. Сигурно със сто и петдесет или двеста километра е бил вятъра, не знам. Когато излязохме на пътя и се качихме в колата, изведнъж рукна толкова силен дъжд, че шофьора запали, искаше да тръгне, но вика: „ Но то нищо не се вижда! “ Викам: „ Изчакай десет минути и бурята ще отмине. “ Нали ни изчака да се качим в колата. Не са приказки. Сигурно се е случвало и на вас, разни чудеса. Възможно е да се случи, за да знаете, че когато си приятел с природата, природата те закриля, защитава, пази и ти показва богатствата къде са. Минавам си тука и викам: „Къде са гъбите?“  Когато бях отшелник в планината, имаше едни гъби много скъпи. Майска гъба, а те й викаха орешки там, мирише на ванилия. Само по аромата я познавах, иначе те ми я показаха. Идват мургавите и те да изкарат някой лев. И викат: „ Абе, бате Георги, къде са , ти цял ден обикаляш планината? “ Аз я знаех наистина наизуст планината. Викам: „ Момчета там, там и там , и да наберете нещо, на мен не ми трябват или ще хапна малко. “ След една година абсурд, и сега не ям гъби, не защото ме е страх, защото гъбите са много нисша храна. Те са също както и мидите пречистват. Мидите – морето, гъбите – пречистват сушата по същия начин абсолютно. Има разни токсини, които не са за нас. Има някои полезни вещества, но няма да изнасям беседа за това. 

Сега. Ще обобщя още веднъж, за да ме разберете ясно и точно, и ненапразно Исус е казвал два пъти: „ Да внимаваме! Да внимаваме!“ В какво? Как се отнасяме към тоя видим и невидим свят. И понеже мислиме, че никой не ни вижда, ама ни вижда. Аз ако направя някъде, сека гора или каквото и да правя, действие, което не е необходимо да го направя, нали. Природата казва от там да отида на другата планина, там ме преследва. Защото духа е един и същ, и всичко се знае. Не мислете, че нещо, което сте направили по тъмно и никой не е видял. Напротив! Всичко е записано и се знае. Затова, когато човек се отнася морално към природата, с любов, обич – чудесата стават, а и той самия е здрав. И на това, трябва да почнем да учим младото поколение и специално децата. Да почистват някъде, да усещат, те трябва да работят. Когато засеят нещо, едно дръвченце или едно семенце, вижда как пониква. Чудото на природата какво е? От едно зърно, което е пшеничено, може да стане един клас със сто зърна. Значи, това е чудото на природата и колко блага дава, но ние трябва да я пазим, за да може и тя да ни е приятел и да ни пази нас. Иначе по закона: „ Каквото повикало, това се обадило.“ 

Тия примери, които дадох, защото аз обичам примери, а не лекцията да бъде морализаторска. Уж морал, казвам ви бъдете дисциплинирани, бъдете смели, бъдете верни, не бъдете егоисти, но няма ли пример – не става. А примера е точно това, на сто километра, на двеста, на петстотин.

Искам да говоря един пример. И Силвина има неприятни неща, когато човек веднага не си направи погрешката, не си я оправи веднага. Дядо Пешо от село Чуковезене ако излъже някой с един лев, на другия ден или след една седмица Кака Карма, нейно величество, ще му вземе сто лева. Обаче аз ако излъжа, малко са хиляда лева, ще ми вземе още повече. Защото знам, а го правя. А той го е направил с елементарното съзнание: „ Голяма работа и така може да мине. “ Не може да мине нищо, разберете ме. Ни-щи-чко! Всичко се плаща! И когато не ви върви, само ще се обърнете към себе си и не към филанкешията, не към комшията, не към Бога, не към оня, който го рисуват с рога и копита, не към дявола, защото той не е виновен, той е прекрасен божи служител. Това го казвам аз. Така. А към себе си, защото ние сме и дяволите, и божествата. Всеки един е у нас, само че от начало трябва да натрупа опит като дявол и после вече преминава нагоре като човек. Още не сме в човешкото измерение. Това е така. След това като човек, след това като ангел и след това като божество. Това е пътя на еволюцията, друг няма! Кой скоро ме попита: „ Какво става около Земята? “ Викам: „ Ти знаеш ли колко чакри имаш? “ Той вика: „ Знам, дванадесет. “ Много добре. Това са пълния комплект. „ Колко чакри досега са работили? “ „ Седем. “  Сега вече осмата, защото ме е слушал. Викам: „ Около Земята има същите сферични, както чакрите, както са дванадесет тела на човека, така и Земята има дванадесет тела. Земята има дванадесет тела, дванадесет измерения. Само, че в момента работят седем. А има точно около Земята пръстени, една обвивка, която е най-близката, обвивката е направена не от добрите думи, не от добрите дела, добрите чувства на човека, добрите мисли, а от всички лоши неща. Това е едно сиво-черно, една гел и едно полепва по тебе. Ако минаваш, не можеш да минеш дори с астралното тяло. Не можеш да минеш, ако не те въведе някой архангел от там или ако не ти отворят пътя. Космическите кораби минават, те са материал. Обаче, когато станеш дух, чак тогава виждаш тоя слой, който покрива. Тоя слой прави слънцето да е толкова парещо и толкова горещо. Точно този слой поврежда нещата, а не че озоновия слой си заминава. Това го знаят учените. Но учените още нещо не знаят. Ще го кажа обаче на вас. Човешката температура е тридесет и шест градуса и шест десети или тридесет и седем – на по-горещите. Най-ниската. Има една висока температура, която е дадена на човека като мислещо, разумно същество. Тя е тридесет и шест хиляди градуса. Я гледай ти! Човека може ли да издържи? Може! Но само разумния, свестния и честния добродетелен човек. Сега ще ви кажа каква е тайната. Учените няма да го открият кой знае до кога. Но аз го знам. И ако говори някой такъв като мене и той ще потвърди моите думи. Това е високата температура и ниската. Когато си с чисто съзнание издържаш на тридесет и шест хиляди градуса, защото огъня, който се дава на тебе идва студено. Всички сте го видели. Огъня, който слиза от небето в Йерусалим е студен. Първоначално, след няколко минути става горещ. Защо? Защото изкривеното човешко съзнание, слиза тука чист и ако всичките сте светии той ще продължава да е студен. Но той става огън и горещ, защото не сте всичките праведни. Мога да ви говоря час, два, три, пет, но има ли смисъл? Онова, което съм го казал, просто: „ Да внимаваме! Да внимаваме! “ Да внимаваме в отношенията с всички и никаква зла мисъл, никакво лошо чувство. Как да кажа? Никаква дума, която е с ниска вибрация. А ние без да искаме, ние просто не се следиме. Първото нещо е самоконтрола. Уважавам много бойните изкуства, но когато човек се научи да се самоконтролира – за-бра-вя ги! Забравя ги. Те ни учат точно на тези морални качества наистина, но все пак се казва „ Бойно изкуство “. Значи бой, значи агресия, значи насилие. Свърши времето на насилието! Насилие ще има може би още сто, сто и петдесет години, двеста, триста, но свърши времето на насилието. След две хилядната година слиза отгоре Принципа на ненасилието и аз съм един от точно тези радетели, тия служители, тия апостоли на ненасилието, във всяка една насока. 

Още нещо само ще кажа и след това ще дам думата на Силвина. А какво е то? Понеже, непрекъснато ме критикуват, че не съм патриот, не говоря за неонацист. Обаче ми казват: „ Георги, ти само говориш за света. За тая България няма ли нещо да направиш? “ Викам: „ Защо съм в България? “ Питате ли: „ Защо Учителя дойде в България? “ Аз съм тука и искам да ви направя съзнанието планетарно. Да обичате всички и всичко. И когато, ще се подкрепя с примери пак от Исус Христос, който в момента слуша разбира се беседата. И не само той, тука е пълно с невидими същества, които са дошли и слушат и те, както и вие. Аз съм казвал този пример за освещаването на бойните знамена, но това беше преди няколко години. И младото момче вика: „ Да ще отида, щом е дядо владика, тоест архиепископа.“ Викам: „ Аз няма да отида. Ти служиш на Бога, Светия синод те е ръкоположил, и аз служа на Бога и съм ръкоположен от генералния щаб. Това е разликата. “  Но аз, когато бях на неговата възраст двадесет и пет години, също си мислех, че трябва да отивам с гърдите си, да гърмя по враговете. Врагове няма! Истинския враг е егото на човека, който не може да се контролира. На това трябва да се научим. Когато се научим ние, тоя егрегор се разпространява като звезден код и ще започнат и политиците да се съобразяват. Защото, когато отивам на фронта, аз лежа с автомата от тая страна, от другата страна също лежи един точно същия като мен. Аз искам да бъда здрав, щастлив, да живея заможно, колкото се може. Той има същите изисквания. Искам да имам семейство, искам да имам дечица. Значи аз да застрелям себе си. Умирам, когато го убивам него. Докато на Земното кълбо хората не започнат да живеят с това съзнание, ще има врагове, ще има партии, ще има фен клубове. Това е агресия и в спорта и там съм разбрал, че има агресия. Защото бях спортист и ми вика треньора: „ Георги, голям отскок имаш“ –  играя баскетбол. „ Няма да им се даваш! “ И аз – прас, прас, прас. Защо? Ами защото, викат, трябва да имаш спортен хъс, спортна злоба. Божеее! Когато бях капитан на отбора по спортна стрелба и когато виждам, че ония ще се зарадват… Трима души сме и аз стрелям и измествам, не че немога да улуча десетка или деветка. „ Еееее, ние не сме в десетката даже! “ Но когато получават награда ония, които не са получавали дотогава награди, тая радост, която имат, толкова ми беше приятно, толкова ме въздигаше, че нямам думи. Да донесеш радост на другия, доволство на другия, да работиш за другия – това е новото време. И да обичаш абсолютно всички разумни същества. Хайде, а да не говорим, че и животните трябва да ги обичаме. Как няма да обичаме едно животно? Не че не съм ял месо, много години съм ял месо, но вече деветнадесет – двадесет години става, изобщо. Спрял съм, защото знам за какво става въпрос и какъв ужас, и какъв стрес. Оня ден отиваме на Ивановден. Не съм влизал в църква, аз и не влизам, защото Господ вика: „ Синко, храма е това тяло, което съм ти дал. Душата ти е дядо поп, а твоята съвест е свещта, която ще запалиш. “ Влизаме с един приятел в една църква, селска. Вътре седем – осем мъже и десетина максимум жени. Църквата направена, хубава, изографисана преди сто и петдесет, двеста години. Добре, всичко е точно. Обаче витае нещо, което ми спира дишането, нещо не съм добре. И какво да видим? Ами правят курбан и усещам как над цялото село, всички души на агнета, на шилета, на незнам какво, се въртят. И усещам тяхната болка, скръб, страдание и мъка. Баба Ванга затова казва: „ О, не искайте да станете ясновидци, не можете да го издържите, просто не можете да издържите на мъката.“ И затова трябва да бъдете опечени на огън, да минете и като ви опекат много, тогава могат да ви отворят, за да видите за какво става въпрос. Иначе сърцето, непрекъснато ви бие в гърлото и непрекъснато ви е мъка, както уличното куче казало: „ Тежи ми миризмата на омраза! “ Аз съм до тук! Давам думата сега на Силвинка, тя ще продължи нататък. Мислете за душата си повече тогава и тялото ще е здраво! А какво съм бил, не искам да говоря. И сега когато идват хора в много тежко положение, ама много тежко. Няма неизлечима болест! Има неизлечими хора! Да, всичко си е наред! Заповядай Силве! Кажи си думата. Имаш много повече работи да кажеш и по-точни от мене, аз само давам насоки. 

Силвина: Когато го попитали преди години: „ Учителю, каква ще е тази година? “ И той казал: „ Каква, като всички останали! На добрите ще донесе добри неща, а на лошите – не толкоз добри. “ Сто години по време на Исус Христос, сега се равнява на десет години, дори вече на една година. И това го усещаме и всички ние, колко бързо тече времето, колко бързо се случват нещата около нас, най-различни събития, различни хора, къде ни ударят шамарче, къде ни погалят. И точно това се случва. Това ускоряване, аз го наричам Бърза карма. И имам безкрайно много примери. Вече съм работила с над петстотин човека, които изследвам, работя, помагам колкото мога. Защото над деветдесет процента от болестите са кармически. И дори в този си живот да сме направили нещо, то пак корена му е нещо посято, нещо което сме извършили в преден живот, което отново по инерция ние продължаваме тази линия. И тук има много примери. Ще ви дам един пример с едно момче, на което открих, че в предни животи има жестокост към животните, не просто жестокост, а садизъм. В какво се изразявал този садизъм? Той режел опашките на гущери. В този живот това момче, някъде на около петнадесет години, пострадва, така че му се прекъсва гръбнака и той, долната му половина, въпреки, че прави операция неуспешна, долната част на тялото продължава да бъде неличима. Кармата връща нещата по различен начин. Тоест последствията ние ги усещаме по различен начин. Най-често е здравословно. Тоест ако ние сме излъчили жестокост към живо същество, ние сме привлекли демони. Тези демони отиват къде? Нищо не се губи, повярвайте ми! Петдесет, сто прераждания назад, всичко, което ние сме привлякли, то е с нас. То няма къде да отиде. Дори да сме си платили, просто то е в някаква част от нас, което ние не усещаме. Например в някое от фините тела. Там са тези същества. Когато човек се ражда, всичко което ние сме привлякли в предни животи, то ни чака и още от деца то е с нас, затова има и толкова детски болести. Има хора, на които не им върви с любовта. Какво се случва? Проверявам и се оказва, че в преден живот той е изоставил любимия или по някакъв начин го е наранил. Много хора, които нямат деца, проверявам, оказва се, че в предишни животи те са имали злоупотреби с децата си, изоставяли са ги. Лично при мен което съм проверявала, значи аристократите не са гледали децата си. Те са имали дойки, които са се грижели за тях. И аристократа се е занимавал с музика, други хубави неща, но не се е грижел за децата си на практика. Всичко това дава отражение. И няма къде другаде да отиде и идва при нас. И ние в много ускорен формат виждаме последствията. И тази година ще продължим да ги виждаме, за сега все още единично. Тоест хората усещат, да кажем бизнесът им, изведнъж както всичко върви идеално, правят някаква погрешна инвестиция, правят погрешна стъпка или ги уволняват или нещо се случва, и нещата се променят. И когато проверя кармически този човек, какъв е бил, какво е правил и защо. И се оказва, че точно там е урока му, точно там той има да учи и съответно там са и последствията. Тоест кармичните последствия може да са във физическото тяло, може да са в другите тела, може да са в различни канали, които ни свързват с други хора, канал на неуспеха, канал на любовта, канал на парите. Много хора казват нямам пари, каквото и да направя все ги губя, все нямам успех с това. Имаше един пример с подобна ситуация. Човека откраднал, скрил ги, оставил ги за себе си, и в този живот: „ Защо нямам? “  Ясно е, че няма как да имаш, всичко се плаща. 

И така тази година продължава, но новото, което ще се случи е, че вече групи хора ще почнат да усещат последствията. Мисля, че Учителя казва: „ Хората с материално съзнание, те няма да усетят, те просто ще си заминат от земята, чрез болести, чрез смърт. Но духовните хора ще плащат. Защото те трябва да се научат. Защото те са дошли тука да се учат. Заради това, първите които усещат различни такива вътрешни катаклизми са хората на духа. Разбира се ние имаме силата да преодоляваме и така нататък, но ние сме първите. Обаче няма да сме последните. Тоест тепърва все повече хора ще усещат неблагополучни неща и ще се чудят от къде идват, включително деца. И казах: „Добре, Господи, трудни години идват, но всички ние, които се стремим да прилагаме новото, какво е нашето място? Които се стремим да живеем чисто. Моля те, дай ми картина за да видя какво предстои. “ И това, което дойде като видение беше едно бебе, което лази по пода и родителите му го подканят, за да му помогнат да проходи и най-накрая то става и прави първите неуверени крачки. Това нещо ще се случи тази година. Какво е това дете, което вече прохожда? Много отдавна четем в езотериката и къде ли не, че се формира ново съзнание, че идва новото, че идва епохата на любовта, където хората ще живеят братски, но света около нас не е точно така. Чакаме този момент, предсказвано е, казвано е от много пророци. Този момент вече идва! Тоест това дете, което досега е лазело, започва вече да прохожда, прави своите първи стъпки. Около него видях хаос и Георги каза страшни неща, но това, което всички трябва да правим е да гледаме просто напред, да не си даваме енергията в тези деструктивни, агресивни ситуации, които са навсякъде около нас. Буквално навсякъде, като се почне от телевизия, от взаимоотношенията ни с хората, от това, че все повече хора си губят разсъдъка, все повече паник атаки. От къде идват паник атаките? С доста такива хора съм работила, това са хора, които са убили животно по жесток начин или са му причинили тежко страдание. Душата на това животно в този живот е с него и този човек изпитва страха на животното, изпитва неговото състояние каквото е било и от там масово. Това е един от най-честите грехове, които откривам: жестокост към животните. 

Но ми се искаше фокусът ни да бъде не толкова, Георги красноречиво говори за примерите от миналото, старото съзнание как е реагирало. Като говорим за старото съзнание, всички ние сме минали през тази опитност. Тоест това, което е било, което е преживяло човечеството, ние сме били там, всички ние сме били там. Сега сме тука, ама си идвал още много пъти. На по-възрастните хора е трудно да обясня, че има прераждания, че душата се движи. 

Новото съзнание е колективно, ангелско, божествено съзнание. Учителя казва, че преди е имало колективно човешко съзнание, но то е било подсъзнание. Тоест на подсъзнателно ниво, както и днес го виждаме, много хора, които днес отиват да протестират, това при гърците го наблюдаваме, изключително мощно и силно проявено. Заедно, като един се юрват. Това е старо съзнание, дефакто на базата на подсъзнанието. На базата на животинското съзнание се случва, а не на съзнанието човешко. Сега вече ще се развива човешкото колективно съзнание. А в новата раса, това ще бъде колективно, ангелско или божествено съзнание. За да разберете разликата между трите, ще ви покажа математиката според човешкото, ангелското и божественото разбиране. Според човешката математика, когато се учим да събираме, първото е: „ Колко е едно плюс едно? “ „ Две. “ Това е човешкото съзнание. Едно плюс едно е две, така са ни учили, така си знаем. То си е така, нали? От човешка гледна точка. Обаче от ангелска гледна точка, какво се случва? Един ангел работи по някакъв проект, има друг ангел, който казва: „ Аз трябва да му помогна, да бъда до него, да го подкрепя. “ И тогава според ангела: едно плюс едно е едно, те са заедно и правят нещо добро. Това е ангелската. Божествената математика, Господ казва: „ Където двама са се събрали в мое име, там съм и аз! “       

 

Медитация за активиране на 144 000 миничакри

Сядаме удобно, по възможност гръбнакът е изправен, стъпалата са здраво стъпили на земята.

Сега ще си направим едно пътешествие до Божествения свят, до Центъра на Земята, но нека първо си представим, че лежим на едно хубаво място. Може да е скалата на Белинтаж. Който не е ходил там нека си представи, че лежи на една полянка сред гората. Навън е нощ, топла, лятна нощ. Тихо е. Спокойно е. Усещаме топлата зеля или топлата скала под нас, която ни дава от своята енергия. Чуваме леко разсеяният шум от работата на щурците. Усещаме полъха на вятъра. Поглеждаме нагоре и виждаме звездното небе така, както сме го виждали на най-чистите места в планината. Прекрасното звездно небе сякаш ни зове. Вика ни. И се свързваме с този зов на душата си по пътя към Божественото, към Доброто.

И сега нека си представим как наоколо педя над главата ни, някъде до осма чакра една звездичка, която е толкова близо до нас, която започва да расте и да расте. И става като едно слънчице, което ни се радва, усмихва ни се, благославя ни. Ние виждаме златната сфера, която вече е с нас и която ще бъде нашият посланик от Божествения свят, ще бъде и нашият небесен учител. 

И нека си представим как тя тръгва надолу, пулсирайки и минавайки всички центрове на тялото ни, всички чакри. И продължава надолу към краката, стига до стъпалата и от там преминава към земята, насочена към земното ядро, за да събере за нас земна енергия. След това отново се връща назад, преминава през ходилата и виждаме двете чакри, които са в центъра на ходилото как греят като пламъци. Активирани са от нейната Светлина. Усещаме пулсацията там. След това се плъзгаме нагоре, преминава през коленете, през бедрата и стигаме до първа чакра, която сякаш осветене засиява в още по-червена светлина, ярко червена Светлина. И после към втора, която засиява в още по-ярко оранжева светлина. И трета, която заискрява в жълто-златиста Светлина, активирана от енергията на Златната сфера. Продължава към сърдечната чакра, която се разтваря в ярко зелена Светлина. Минава през Тимуса – много важен център, Центъра на Щастието, който също се активира от тази земна енергия, съчетана с Божествената енергия на Златната сфера. Нагоре към гърлената чакра и я виждаме да сияе в ярка светло синя Светлина. На това място тя се задържа повече. И нагора към центъра на главата, където е хипофизата, виждаме този център в тъмносиня или виолетова Светлина, обгърнат от Златната сфера. Усещаме пулсацията му е тази нежна активация.И отново нагоре към седма чакра, която виждаме като едно изгряващо слънце, което изпраща лъчите си навсякъде около нас. След това преминава нагоре през нашите небесни космически чакри , през осма, девета, десета, единадесета, дванадесета. И тези центрове също започват да блестят като слънца. 

И после поглеждаме надолу и виждаме един стълб от Светлина на нашето същество, на нашата енергия, която е толкова голяма, като една разноцветна дъга. 

И ето вече е време да започнем космическото си пътешествие със Златната сфера. И даваме намерения тя да отиде в Божествения свят. Тя тръгна нагоре, минавайки през светове с различни плътности, различни цветове.

Накая навлиза в едно пространство от ослепително бяла диамантена Светлина и това, което тя ни придава като усещане е Любов., Спокойствие, Мир.

Навлизаме навътре в това пространство със ЗЛатната сфера към неговия център и там казваме нашата молитва

Господи, прости престъпленията, погрешките и греховете ми. И освободи от мен всички товари от миналото, цялата карма от всички прераждания. Освободи цялата привлечена и създадена от мен нехармонична нечиста енергия, която

Господи , активирай 144 00 миничакри в моя организъм. Дай ми съвършено здраве, и хармонизирай всичките ми тела.

Господи, пази ме и ме заклимяй – мен и всички хора около мен, всичките ми близки в Диамантената сфера на Твоята защита винаги и навсякъде!

Господи, помогни ми да проявя доброто, което Си вложил в мен.

И започва нашето обратно пътешествие надолу към Светлините и виждаме Земята. Приближаваме към нея все повече и повече и виждаме, че цялата Земя, по всички места има светещи точки, свързани с нишки помежду си от най-различни светлини и разбираме, че ние сме една от тези точки, едно от тези съзнания. 

И приближаваме все повече към стълба ни от Светлина. Златната Сфера преминава през горните чакри, стига до седма чакра и навлиза във физическото тяло. Наблудаваме процеса. Наблюдаваме лечението. Движението на Златната сфера в тялото ни. Чувстваме затопляне, пулсация, активация. Наблюдаваме има ли част от нашето тяло, което сякаш изпъква повече в нашето тяло. ЍТова е местенцето, което започва да се активира със своите миничакри. Сякаш то олеква, става по-леко. Виждаме чакрите като светлини, като мини сфери, които са свързани помежду си в диамантена Светлина. 

Поглеждаме Златна сфера къде е в момента, в кой наш орган. И молбата ни е тя да се разшири, да става все по-голяма и по-голяма. Накрая обхваща цялото ни тяло. То я в една сфера от Златна светлина. Имаме усещане за безметежност. Цялата ни тревога и всичките ни грижи са останали някъде далече. Ние се реем. 

После Златната сфера отново се смаля, става като футболна топка и тръгва през всичките ни центрове към Земята като повлича със себе си цябата нехармони„чна енергия, която е у нас и я повлича със себе си. И в същото време виждаме как нагоре, към Космоса се излъчва стълб от Светлина, в който сме ние и нехармоничната енергия, която е предвидена да отиде нагоре, да се пречисти, да се освободи. 

И така Златната сфера се насочва към центъра на Земята и после бавно се връща, преминава през всички центрове и стига до осма чакра, и отново виждаме този център на една педя над главата ни като едно Слънце, което ни се радва. Която започва да се смалява, да става като една звездичка, намираща се така близо до на. И ето че отново лежим на хубавото място сред природата и усещаме топлата Земя и топлата скала под тялото си., усещаме топлия вятър. После се завръщаме във физическото си тяло, усещаме стъпалата, които са стъпили на Земята, гърба, който е изправен, как сме седнали. И изпитваме едно чувство на лекота и на благодарност. Нека да кажем молитвичка на Благодарност.

Благодарим ти Господи, че ни водиш, че ни пазиш, че ни закриляш, че ни лекуваш и че всичко, което сме ние, си ти Господи!

Cart Overview