0

Дневници на Справедливостта

Линк на видео беседа: https://www.youtube.com/watch?v=pqiWvkLWKYI

Силвина: 

Слава тебе Господи!
Дай ни от Твоята сила и мощ,
за да можем да изразим най-доброто,
което си вложил в душите ни
за наше и всеобщо най-висше благо. 

Пази и закриляй нас,
и всички живи същества наоколо
в диамантената сфера на Твоята защита. 

Благодарим ти!
Амин!

Георги: 

Слава на Бога, че ни е събрал. Слава на Всевишния и на Вселенския разум. Благодаря ви от сърце на всички.

Силвина: 

Благодарим от сърце и душа, приятели.

Георги: 

Че по този начин не почитате нас, които сме едни обикновени изпълнители или, може да се каже, духовни просветители – думата е голяма, но горе-долу е вярна.
Всеки един човек малко или много просвещава другите, ако не другите, просвещава растенията, с които работи или животинките, та дори и камъните.
Силви, ще изпееш ли нещо?

Силвина: 

Ще започнем по един по-специален начин. Ще ни извините, ако не е съвършен, защото днес за първи ден се срещнах и запознах с тези приятели. И с тях заедно ще изпълним нещо за начало. Надявам се да се получи наистина ангелско, че може и Божествено. 

Ще изпълним две песни на Учителя – „Добър ден“ и „Песента на ангелите“. 

Още една песен, написана от Георги Изворски може да се каже, че е и любима, пели сме я заедно „Небесни влакове“. Защото, приятели, нашите души наистина са като тези небесни влакове, които пътуват към Любовта и Светлината. Влюбени и ту леден дъх, ту огнен вятър минава през нас, но това е еволюцията, това е израстването. И така „Небесни влакове“. 

Георги: 

Сега се сещам за една песен на Учителя, която също ми е любима: „Скитах се по гори и планини“. Хубава песен. 

За всички онези, които са слезли отгоре, живеят на Земята, но трябва да помнят от къде са и съзнанието им да бъде винаги горе. Съзнанието не трябва да им слиза долу. 

Знаете ли, искам да съм толерантен, мил и добродушен, но обстановката ме кара да кажа нещо. По-елементарничкият човек като види някой по-духовно извисен човек или че върви по Пътя, той не го пуска. Той го хваща и иска да го свали при себе си. Защо? За да може да му се кара. За да може да контактува по този елементарен начин с него. А самия той не иска да се издигне. Когато се издигне, тогава става истинското Приятелство и истинската Любов, защото са на един етаж, на една маса и могат да се разберат. Не може този, който е на първия етаж да се мери с оня, който е на десетия. Няма как. Но както и да е. 

Понеже някой ме попита: 

Дали молитвата е гласова или на ум, няма значение, но всеки човек поне сутрин трябва да се подсети за Господа. Поне два пъти – сутрин и вечер. 

Ще ви кажа аз какво казвам сутрин. Вие мислите, че час и половина, два – молитви, формули, мантри. Няма такива работи. Чисто и просто казвам на Великата Светла Сила, на Вселенския Разум: 

И той ми казва: 

И след това си поставям така /напред/ ръцете и казвам: 

Любов и Благодарност,
признателност и слава,
хвала на Вас, Татко и Майко,
на Любовта и  Живота,
на Всемирното Съзнание,
на Божественото Съзнание,
на Христовото Съзнание,
сега, винаги и във вечните векове! 

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен! 

Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!

Ще кажа още нещо за тези, които за пръв път ме слушат – може да са десет, може да са двадесет човека – останалите знаят. Когато посрещам слънцето, казвам така /ръцете напред/, защото енергията му протича и от тук, не само тука. Тя прониква през цялото тяло, разбира се. И казвам: 

Шалааха! Шалаахаатма! Шалаахаатмаатца!
Шалааха! Шалаахаатма! Шалаахаатмаатца!
Шалааха! Шалаахаатма! Шалаахаатмаатца! 

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен! 

Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!

Леко ще разтълкувам това, което казвам. Това са „Амините“. Амин! Аум! Аумен! – човешкия/земния, духовния и Божествения. Харум! Харом! Харим! – също е само Божествен Амин. 

Много от вас са чули: „Хара, хара, хара, кришна, хара, хара, хара, буда“ – чудесно. 

Амин! означава да уравним енергиите в себе си, да направим в синхрон ума със сърцето. Или енергиите Ин и Ян, Ам и Ин. Ам замества Ян, Ин си остава Ин – женската енергия и мъжката енергия. Или двата вида – плюс и минус енергиите. Балансираме и ги изравняваме точно, че казваме земния Амин, който буквално преведен означава: „Дано стане! Дано бъде нашата молитва!“ или след каквото и да е, да кажем “Амин!”. 

Аум! означава светлина и ум. „А“ е винаги светлина. Аум! – да имаме светлина в ума. Това е ангелския или тъй наречения духовен Амин. Ангелите са по-сигурни от нас и казват: „Ще бъде! Ще стане!“. 

Аумен! удължението както го е разтълкувал Учителя, това е „Светлината вече е у мен, аз съм се хармонизирал с Господ“. Така казват съществата от Божествения или елохимния свят, те казват: „Така е!“ Те го заковават, защото наистина са абсолютно сигурни. При тях няма колебание, няма съмнение – „Така е!“. 

Харум! Харом! Харим! 

Харум! – самата дума показва от трако-български – „харен ум“. 

Харом! оммммм, това е знака за хармонията във Вселената – „Ом“. 

И Харим! означава „хар“ и „им“ – имане, имане. Или казано по друг начин –  

Харум е най-висшата Божествена разумност.
Харом е най-висшата Божествена хармония.
И Харим е най-висшето Божествено благо. 

Само Амин! – ите да ги кажете, това действа като една изключителна мантра за повишаване на вибрацията. Повтаряйте си ги – може десет минути, може сто: 

Амин! Аум! Аумен!

или по-добре, но това все пак човек трябва да издържи на вибрацията, която слиза отгоре, когато казва: 

Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!

Ако така казвам няколко минути, може би, половината леко ще задремят, да не кажа ще заспят. Не се шегувам. И особено когато го казваш напевно и удължено, и с една специална нотка в гласа, която те свързва с Божествените светове. 

Това горе-долу беше въведение, но още нещо ще ви кажа. Аз нали съм бивш поет, от време на време имам такива грехове, да пиша нещо – кратко стихче – не съм от най-големите работяги, аз искам на бърза ръка да го напиша. Писател – Господ ме направи да пиша тия дълги и дебели книги. Аз – едно стихче, една епиграма, стига ми. И така, сега ще кажа една Его Еко Притча в стих, много кратка. Пак казвам, Его Еко Притча:

Затвориха пространството в окръжност!
То – чистичко и спретнато – пространство,
попадна в идеални очертания…
То знаеше, че е Голямо Еди колко,
че има радиус, диаметър, дължини…
Забрави, че е простичко пространство,
че има и пространства без черти…
Но гумата – най-скромна бяла гума –
изтри окръжността в единствен миг!
Пространството изчезна…
И се смеси с Нищото и… Мъдрите звезди…!

Продължаваме пак в същия дух – за его и еко. И затова ще ви кажа една народна приказка. Хубава е. Всички приказки крият изключителна мъдрост и аз не знам защо сутринта се сетих за народното творчество. Мога да кажа и още една, и още една, ще видим, и според тях после ще си направим извода – точно според темата, която Силвина казва, че са „Дневници на справедливостта“, аз казвам „Кодове на справедливостта“. 

Зайо Байо и Ежко Бежко били големи приятели. Всеки ден заедно. Един ден се разхождат по една широка, хубава, голяма поляна. И ето, че идва от едната страна Кума Лиса. 

Тя вика: 

За състезание по бягане нищо не им трябва – един старт и един финал, това е. Те викат: 

И тя вика: 

Всички знаят, че заекът е много пъргав, и Кума Лиса знае. Тя казва: 

Кума Лиса вика: 

Застават Зайо Байо и Ежко Бежко, лисицата свирка с лапа. Хукват през тревата, тя висока тревата, поляната дълга, заека свил уши, за да е аеродинамичен, ежко изчезва из тревата. Зайо стига до половината на поляната. Изведнъж Ежко на камъка вика: 

Зайо стига задъхан, запъхтян, а Ежко вика: 

Я, гледай ти! Знам, че много са я чели сигурно приказката. И викат: 

И Кума Лиса вика: 

Ежко вика: 

Зайо вика: 

Втори старт – същото. Трети старт – пак същото. Така, Ежко Бежко печели състезанието. С какво? Народната мъдрост казва: „Господи, искам ум и разум.“ 

Кума Лиса – с его, Зайо Байо – с его, но работят със земния ум, който е само за материя. Ежко Бежко вече има и интелигентност, това е разумност. Какво е направил? Докато Зайо Байо прави старта, той отива и казва набързо на братовчед си, а те са еднакви, едно към едно. Братовчед му седи зад камъка и чака/

Ей така три пъти. Има, разбира се, малка хитрост, но винаги, искам да кажа с тази хубава народна приказка, че
кой командва материята? Духът. Интелигентността командва интелекта. 

Интелектът е само чували със знание, затова трябва на тези, които имат его, его личности, както са представени в приказката и Кума Лиса и Зайо Байо, и Лъва, който отива и поздравява Ежко. Ежко едва движи обаче спечелил състезанието със Зайо. На лъвът не му побира главата, голяма глава с грива, ама не може да му го побере, защото има ум, ама няма разум или разума му е малко. 

Още една, две хубави такива кратки неща, които са много показателни. 

Кума Лиса и Щъркела били приятели. Кума Лиса кани Щъркела на гости и вика: 

Сипва в две чинии, слага едната пред Щъркела, другата пред нея. Тя започва да си ближе, ама тя чинията ето толкова плитка, че щъркела чука с дългия клюн, ама нищо не може да хване – ни мляко, ни зрънце от ориза, нищо. Останал си гладен. 

След няколко дни Щъркела кани Кума Лиса на гости. 

Обаче щъркелът го сложил в едно тясно и дълго гърне, а Кума Лиса пъха до някъде муцуната, но не може да стигне. Гърне на него, гърне на нея. Той пъха си клюна и си взима, а тя – не може.

Това е приказката. „Каквото повикало, това се обадило.“ Това са,  да кажем, нормални отношения. Но не са чак толкова нормални и ще ви кажа още една приказка, и тогава вече тръгваме по темата. 

Следващата приказка е:

Вървят си Зайо Байо и Ежко Бежко, те все са си приятели. По едно време на края на гората виждат едно ябълково дърво. Късна есен е. И горе една голяма ябълка свети. Една единствена на дървото – останала там, узряла, хубава. И Ежко вика:

И Зайо вика: 

Викат Кума Лиса. Кума Лиса идва, поглежда и вика: 

Викат Баба Меца. Идва тя и казва: 

Хваща дървото, хоп – ябълката пада долу в есенната трева и листа. Взимат я и мечката вика: 

Зайо вика: 

А Ежко вика: 

Мечката казала: 

Разделя ябълката точно на четири и всеки остава доволен. 

Това е цялата беседа за справедливостта. Сега мога да си тръгна. Ставам и си заминавам. 

Видяхте ли какво е справедливостта? Справедливостта е като проста народна приказка, кой знае колко стара, обаче абсолютно точна, великолепна. По-ясен пример от тоя, здраве му кажи. Значи,
трябва да взимаш някакъв дял, някакво участие, не да си паразит, не да си безделник, не да си лентяй и да искаш да взимаш от общото благо. 

Ще си направиш благо и ще си взимаш от него. Да, никой не може да ти каже две, но от общото да взимаш, без да си дал нищо, е, да кажем по религиозному, много голям грях и не остава ненаказан, има и кармични причини. 

Сега, още нещо ще кажа, една притча – така по-лесно се възприема от всички, защото ми омръзна да давам директен морал, а няма начин да не си говорим за морал и за морални ценности. 

Ето, казах ви сутрешната ми молитва. После ако трябва да си говорим със Светлата Сила – може да ми говори и час, и два, и три. Питам, казва ми или без да питам ми казва какво да направя. Но вечерно време човек трябва да си направи равносметка и да си каже: „Днес се скарах с Пешо. Я да видим с кой, завлякох го тоя, излъгах го, това не струваше толкова, обаче аз, за да прибера нещо… След това, това, това, това. Освен това на тялото не му беше комфортно, една ракия и една шопска салата ми стигат, аз изпих три гроздови и три шопски салати и станах дърво, и махмурлия, на другия ден не съм полезен.“ Вечерта правиш тая равносметка и казваш: „Господи, виждаш какво съм сбъркал. Аз съм едно човече, което е непостоянно, лукаво, гледа да мине така между капките.“ Но казваш си истината, в крайна сметка говориш като на себе си, и на Господа, никой друг няма, няма да се излагаш. „Господи, моля те, да ми простиш днес какво съм направил.“ Това са духовни и физически деяния и престъпления, които църквата ги нарича грехове. Аз поне така казвам: 

Това ми е вечерната молитва. Но трябва да има молитва или поне да споменеш името на Господа, но да го споменеш в този смисъл, или да му се изповядаш, или за добри неща да Го молиш. А не да Го молиш Той да вземе участие в нещо лошо да се случи на комшията, защото не се разбирате и се карате. 

Живели някога трима братя – най-голям, среден и най-малък. Станали пълнолетни, всичко точно, работели имотите на баща си. Обаче един ден, една сутрин баща им изведнъж се гътва, човека си заминал за десет минути, а те го чакали вече да им разпредели имането, имота. Сега не знаят как да си го разделят. На един баир край селото живеел един адепт в една сламена колиба и те викат: 

Стават тримата, отиват. Мъдрецът казва: 

Обясняват му и той вика: 

Извадил три кожени торбички, еднакви. Нарежда ги и казва: 

Тегли големия, хоп – медната монета. Тегли средния – сребърната монета. Златната останала за най-малкия. 

Тръгват си те към селото и големия вика: 

Най-малкия брат по едно време казал: 

Подскача, радва се големия брат. Тогава средния вика: 

Малкия вика: 

Да, ама магарето си е магаре – и едното има характер, и другото има характер. Младият заминал. Обаче средният продължава да негодува. Големият вика: 

И започват братята един срещу друг. Вдигат между къщите зидове, стени и след една година вече са врагове, не могат да се гледат. Най-малкият брат върви с тоягата от това село на онова село, хваща се тука ратай, там нещо да поработи. Обаче през това време трупа опит, знания, мъдрост и най-сетне стига до едно село и започва да работи при един чорбаджия, най-големия чорбаджия в селото, най-богатия. Обаче чорбаджията имал една щерка, точно за женене и разни богаташки синове вече идвали на сгледа. Обаче тя гледа момчето, дето им работи и се влюбила в него. И вика на баща си: 

Тя се тръшка. Една нощ нашето момче сънува. Идва Свети Георги и той с една тояга, влиза при него в стаичката, дето живее и му вика: “Мойто момче, знаеш ли, старите работи, старите програми, старите неща те задържат и затова не ти върви. Да вземеш да счупиш утре сутринта тоягата на баща си. Взимаш брадвата и я сечеш, правиш я на трески и край. Това е. И забравяш.“ 

Събужда се сутринта момчето, гледа тоягата стои в ъгъла зад вратата –  бащината му тояга – вика: „В крайна сметка за какво ми е? Спомен от баща ми – той си замина отдавна.“ Изкарва я вънка на дръвника, взима брадвата и пуф. И от нея започват да се сипят… от край до край пълна с жълтици. Един ей такъв куп. 

Значи, взима веднага каквото иска – имоти, ливади, ниви, къща. И тогава идва чорбаджията и вика: 

Младите се оженили и както завършва всяка една хубава приказка: Живели щастливо до дълбоки старини. 

Леко ще разтълкувам тази притча, която е наистина хубава и която показва човешките съзнания на какво ниво са. Всеки един вътре от героите има едно определено човешко съзнание. Започваме. 

Първо, винаги човек, макар че винаги му помага Светлата Разумна Сила, някой път го оставя и той се чувства изоставен от Всевишния и Всемогъщия. И вика: “Ей, какво става бе, край. Аз вярвах толкова!” – а това е, тъй нареченото, изпитание. Дали ще издържиш и какво решение ще вземеш да продължиш живота си? Защото всеки сам трябва да мине през гората на съмнението и на колебанието. И затова казват: трябва да имаш непоколебима вяра, че от другата страна има Светлина, че зад гората има поле, че зад облаците слънцето свети – няма начин. 

Ето, синовете, изведнъж изоставени от бащата, викат: „Еййй!“ – не са самостоятелни, не знаят какво да направят. Отиват обаче при мъдреца, тоест при разумната интелигентност, който е там – седи в една сламена колиба, гледа изгрева, обаче дава акъл… 

/Жена, стояща в залата припада/

Силвина: 

Жената ще се оправи до три минути. Силничка е енергията, трябва да ви кажа, че наистина в момента имаме присъствие на абсолютно всички йерархии от ангелския и Божествения свят, което досега не се е случвало на беседа. Просто много силна енергия има и при хора, на които им е малко по-слаба вибрацията – случвало се е и друг път по време на молитви някой да припадне и така нататък. Но жената е първия човек, който получава лечение днес. Просто се помолихме за нея и тя ще се оправи до няколко минутки. 

Георги: 

Пълно е наистина с ангели и с духове от висшите йерархии, защото вече вибрацията толкова се вдигна на Земята и от Космоса, че те могат да присъстват тука. Ще ви кажа този прост пример. В селската кръчма може да влезе един редник. Влиза, удря една ракия и се измъква. Едно време всички служехме войници. Обаче, един генерал не може да влезе, не е за него там. Сега вече генералите са слезли и влизат във всички кръчми. Защото кръчмите вече не са кръчми, ами чистички, хубави заведения. Значи, съзнанието на Земята се повдига от вибрацията на земята и от вибрацията на Космоса, които се събират. И тогава самата Земя – тя е съзнание, разбира се, с тази висока вибрация, позволява на Великите Духове от Висшите светове да слизат тука. От нисшите могат, но от Висшите не могат. Както имам една притча, която съм я кръстил „Десетия етаж“, която ще я преразкажа и е в книгата „Диамантената десятка“. 

Един човек бил много вярващ, молел се на Господа, тръшкал се, викал:

И тогава Господ един ден му казва: 

Какво иска да каже тази притча? 

Онова, което трябва и зависи от нас, ние сме длъжни да го направим, да се изкачим до десетия етаж. Но грешни хора, неправедни хора не могат да се изкачат, те си стоят на първия етаж, втори или третия, или петия. Но не и десетия. 

Това е центъра, тоест квинтесенцията на тая беседа за Справедливостта – че човек трябва да бъде справедлив към всички, включително и към себе си, и да работи с добродетелите, а не с пороците, не с греховете. Тия добродетели ще го изведат до десетия етаж. Защо? Защото наистина човек се чувства здрав и добре, когато започва да се отказва от някои вредни навици. Казвам “навици”, за да не ги нарека пороци, защото порокът вече е доста силна дума и направо означава „тежък грях“, а църквата го е нарекла „непростим грях“. 

Значи, от нас зависи до десетия етаж да стигнем, а от там нагоре всичко е от Господ. Макар, че това от долу пак е от Него, но Той ни дава тази възможност, това е нашият избор.

 Онзи ден си пия кафето с един юнак и той вика: 

И аз викам: 

И той ми вика /хаджията/: 

Викам: 

Ама аз му го казах на шега. Аз изобщо не съм помислил, че Пепи може да го направи това, защото той е водопроводчик. Всичко знае за водопроводите, обаче нещо да го питаш духовно или така…, а виж, той го направил. Хаджията вика: 

Викам: 

Някой път егото и положително работи, не само отрицателно. Значи, в този случай е прекрасно. Викам: 

Викам:

Викам: 

Това са нещата от живота. Ако искате да продължа още малко по притчата, тъй като то е вече ясно за какво става въпрос. Говорим си по темата, ние не сме се отклонили от първата секунда до сега от темата. Това са Кодовете на Справедливостта или дневници. Силвина има да ви говори с много подробности, но аз ей така, уж по-бегло, но по-на едро. 

И така, за тримата братя – има съдба и карма. Разбирате ли? Съдба и карма. 

Съдбата е това, което е програмата на Всевишния и Всемогъщия за нашето еволюционно развитие към Него. Съдбата и кармата уж са сестри, ама са много различни, даже са по-различни от доброто и лошото ченге. 

Лошото ченге е кармата, разбира се, доброто си е нашата съдба. 

Кога влизаме в списъците на кармата? Като не си изпълняваме съдбата.

Големият брат е повредил не само себе си, а и средния си брат със своята алчност. И понеже на него не му е било писано да вземе, тъй като е бил много алчен, много завистлив, пороците са били много в него. И ето Светлата Сила решава – тръгва с тоягата от А, да се научи от А до Я, да извърви целия път с несгоди, лишения, работи и с труд да постигне нещо. Единствената му черта е, че е бил трудолюбив, спор няма. Той затова е искал имот, затова е бил алчен. 

Средният брат също не иска да приеме нещата. Той отначало ги е приел, да. Вика: „Справедливо е, на големия му се пада тоягата, на мен едната трета от имота, две трети на брат ми.“ Да, това е вече човешко отношение и то истински морално отношение, приемаш нещата такива, каквито са. И то не кой да е ги дава, а Всевишния. Обаче вместо да си остане с това приемане и с това съгласяване, да продължи да спазва Принципа на Справедливостта, той започва да мрънка, да негодува, да недоволства, което Небето не може да го търпи. 

Е, и аз съм мрънкал, две мнения няма, но мрънкам за дребни работи и знам докъде. И после кармата идва и вика: „Ооо, Георги, такива искам като тебе, тия дребните ми омръзнаха.“ 

Тогава какво става? Двамата братя започват да изкупуват вече карма, защото те отключват кармичните отношения. Няма начин толкова явно противоречие да не ги отключи. Няма начин. 

Единствено малкият брат какво е проявил? Знаете ли, че Справедливостта е абсолютно свързана, като сиамски близнаци /сиамските близнаци са били гръб в гръб свързани и така са живели много години/ 

Справедливостта е свързана с жертвеготовността. Да жертваш нещо или в крайна сметка да се самопожертваш. 

Знаете ли, ще ви кажа една скромна тайна. За да влезете в Божествения свят, все някога ще влезем, когато човек се научи на всички останали Добродетели, които са много, и последния е самопожертвувателността. Когато се научи, отварят му не райските порти тука у нашата махала, защото тука около Земята има рай също, има и духовен рай, има и Божествен рай. Отварят вратите на Божествения рай и викат: „Моето момче или момиче, заповядай!“ 

Вижте, как се отказва от толкова голямо богатство? Можел е да го продаде, ама той не е нисше съзнание. Най-нисшето съзнание е големия брат. Малко по-висше съзнание е средния. И най-малкия брат, нищо че е най-малък по физическа възраст, но той по съзнание, по интелигентност, по духовност е най-голям. Защото онова, което го има като съвест, той го прилага. 

И заради това, в крайна сметка – да, обикаля, мизерства и така нататък, но минават тия несгоди и той получава най-големия бонус. Какъв е бил? Безусловната любов е чорбаджийската дъщеря. Тя вика: „Тате, живота ще си дам, но не ги искам тия богаташите, искам тоя. Или него, или никой.“ Това е вече непоколебимостта – да виждаш. А кое вижда? Вижда у този човек духовността, вижда Божествеността, вижда саможертвата, вижда тия работи. Докато чорбаджията не ги вижда. Той вижда само външното. И когато зет му забогатява, отива, прегръща го. Това е вече користолюбието. 

Имам един познат, близък ми е, може да се каже, че ми е приятел. Вика: 

Викам: 

Защо? Защото те от меркантилност и користолюбие стават приятели. Защо? Защото са материя, те не са дух. Нито един от тях не е останал, значи нито един няма духовност, няма интелигентност. Имат богатство всичките, интелект имат, да. Някои са научни сътрудници, професори, разполагат със средства, всичко е точно. Обаче нямат, кое нямат? Нямат тая мая на духовността и най-вече тая отдаденост на невидимото или поне да имаш чувство на саможертва. Защото и саможертвата е вписана в списъка на добродетелите. 

Тоя списък се съдържа у нас и се казва съвест. Съвест, можем да приемем, че е и съвет, (ама от кого?) и вест от най-Великия и най-Всемогъщия. С вестта са бъдем, отгоре дето слиза. Като сме с нея, сме здрави, богати и щастливи. Когато сме без нея и не се подчиняваме, идва кака карма и от най-богатите, най-здравите и най-щастливите, ще ни направи най-бедни, най-болни и най-нещастни. 

Не пожелавам на никому, даже не ми е много приятно да употребявам такива думи, ама се налага, защото това е живота и това е, така да се каже, съвременната човешка житейска и здравно осигурителна картина. Силвина ще говори, тя има такива случки, такива неща, толкова болести, които излизат, толкова неща, които трябва да се изчистят. Защото много не са си платили старите кармични сметки и отношения. 

Вижте, и въпреки всичко Светлата Сила е най-хуманна, най-любвеобилна –  нямам думи. Искам само да ви кажа, не че се правя на нещо, ама поне като мене да почнете да виждате нещата, да усещате нещата, и да се отнасяте към тях, ами утре сутринта България ще бъде първия истински рай, а след една седмица цялото земно кълбо. Това е. Но трябва да се премине “през иглено ухо”, както е писано в Библията –  “По-лесно камила ще мине през иглено ухо, отколкото богатия да влезе в рая”. Макар, че сега нещо ме радва. Много от богатите, заможни хора, виждам как се обръщат. 

Скоро един ми казваше: 

Викам: 

И за това се моля, за това работя. И за това работят такива като мене стотици хиляди, натам отиваме. Просто да му светне на човека нещо, лампата, че наистина трябва да бъде добър.Да, добър, но пред егоиста трябва да бъдеш твърд. 

Нали знаете какво е казал Шекспир, това е любимата ми фраза: „Простакът е непобедим.“ Точно простачето иска да те вкара при него, долу, затова не слизай при елементарното съзнание, стой си горе. Иска, че да може да те обработва. И ако имаш неблагоразумието да му се хванеш на въдицата, тоест ако имаш тоя гняв у себе си, тая ярост – да не му простиш веднага, да не го виждаш какъв е и да не му отмъщаваш. 

Затова без смирение, без всеопрощение и без търпение не ни карат по Пътя към Духовното. Трябва наистина тия изпити да си ги вземем. 

Горе няма взет изпит с по-малко от шест, казвам ви. И на мен са ми казвали: 

Втори, трети, пети, десети път, докато не го вземеш. Обаче, какви бонуси има? 

Сега с лека професионална завист ще ви кажа, че Силвина има повече бонуси от мене, тъй като Татко на мене ми е писал шестица с четири плюса. Това е максимум, защото светнат съм бил. Значи с шест трябва да си вземеш изпита, а после вече те надграждат и ти пишат един плюс, два плюса, три плюса. Аз имам и шестица с минус. Питам: 

Ако ми вземеш нещо по-мога да свърша работа, защото ще гледам, че е малко, да го допълня. А ако има повече – не, в никакъв случай. 

Сега ще й дам думата на нея, защото това, което говоря не го говоря току така. То ще ви остане, после ще си мислите за нещата от живота, защото те са такива, но тя ще каже интересни и много подробни работи.                                    

Силвина: 

Приятели, имам много неща да ви разкажа, много наистина. Толкова много неща се случиха през тези шест месеца. През април се срещнахме с част от вас в Пазарджик, но там нямах все още позволение да разкажа какво се случва. Донякъде загатвам във Фейсбук, но сега ще ви разкажа наистина много интересни неща. Но преди това искам да започна с нещо, с което има доста неясноти. И това е: 

Как е устроен Божественият свят? 

Защото много посветени са писали, но те са описали ангелските йерархии. Божественият свят не е описан. Има хора, които имат връзка с него, с някои от йерархиите, говорят за тях, но цялостна картина няма. 

Миналата или по-миналата година говорихме тук за това, за небесните йерархии, но отново за Божествения свят сякаш не стана тази пълна картина, която сега ми се иска да дам. А тя е много важна, за да разберем как работят съществата от ангелските и Божествените йерархии. Ние първо трябва да ги познаваме. 

И така, Божествения свят, ще започна от
най-високото ниво, което е Всемирното Съзнание. Наречено е още  Абсолюта. Това е Бог Творец. 

Там, където се създават душите, там, където протича творческия процес. 

Йоан в „Откровения“ го описва много добре /ще се спрем на него, когато говоря за „Откровения“/. Той казва, че “има Един, който седи на престола”, а в друг превод казва: „Има Някой, който седеше на престола“. Този Някой няма образ, както Йоан не го вижда. Йоан е бил абсолютен ясновидец. Той е виждал съществата от всички йерархии, както се вижда и от „Откровението“. За да се опишат нещата по този начин, той наистина е виждал, той е бил абсолютен ясновидец. Това му е била дарбата, неслучайно любимец на Христос, ученик на Любовта. Много го обичам, Йоан е наистина специален. 

И така,
Абсолюта, Той няма образ, Той няма персоналност. Това е една енергия. Той я описва като една Разумност

Описва я като Светлина, червена светлина, като яспис, смарагт, червена светлина. Казва” “има седем духа, седем светила огнени”. Тези седем светила са /те са седем по дванадесет, дефакто – все още не съм ги опознала всички/, но това са Духове на Сътворението. 

Дванадесет, защо са дванадесет? 

Защото човешкото тяло и всичко във Вселената се подчинява на Дванадесетте Принципа. И съответно, да вземем човека, той също е изграден от дванадесет нива, започвайки от квантово и стигайки до Организъм, което е най-повърхностното ниво. 

Има дванадесет Духа на Сътворението. Има Дух на Сътворението на квантово ниво, Дух на Сътворението на молекулярно, атомно и така нататък, Дух на Сътворението на ниво Организъм. Това са първите от седемте. 

Има Духове на Проявлението, има Духове на Обновлението, на всяко едно от нивата работи всеки един от тях. Те са седем по дванадесет. 

Тези на Обновлението са ми много интересни, защото те напоследък работят с нас и Георги казва: “Съществата от Божествените йерархии, които като Духове са слезнали и въплътили на земята. /Те са много и голяма част от хората в залата са точно такива. И голяма част от хората, с които работя всеки ден са наистина точно такива./ Те са на двадесет и осем години”. 

Всъщност тези Духове на Обновлението точно това правят. Те, когато работят с човек, той започва да се подмладява. Шегувах се за една снимка скоро, казвах: „Тук съм на малко повече години, но скоро ще стана на двадесет и осем“. Тоест, на всяко едно ниво те работят за младостта, за обновлението на организма. Толкова за седемте светила. 

Има двадесет и четири старци. Това е една тема, която ми се иска да спомена и за нея нещо, което смятам, че е важно и не е добре разбрано. Двадесет и четирите старци са същества, те са Духове, същества на Духове, велики Духове, които управляват Акаша. Те държат всички отдели на Космическата библиотека. Тоест, цялата опитност на всяко едно съзнание, което е някъде, преживяло нещо, научило нещо, е записана там. Това е Акаш. Като 

Акаша се разделя на двадесет и четири области. 

Акаша не може да има двадесет и пет области, защото, как да ви кажа. Проявлението там е отгоре на долу, тоест няма как същество, да кажем от Христово съзнание да стане Старец. Те са си толкова и толкова ще бъдат, защото така са ситуирани нещата. 

Човек, за да има достъп до Акаша, всъщност този достъп се получава, когато имаме отворен канал за връзка на нашето Божествено тяло, което е дванадесетото тяло на човека. Когато този канал е отворен и когато всеки един от Старците ни е дал позволение за достъп до тази сфера, за която той отговаря, ние можем да черпим от това знание. 

Примерно, Георги има достъп до /скоро проверявах къде му е най-големия достъп/ изкуствата. Той не случайно е толкова артистичен, поезия пише. Разбира се и другите сфери се отварят и развиват, но тази е била първата, която му е била позволена за достъп. При мен е медицината, лечителството, това е първата, която започна да се отваря и да се разкрива. Това е Всемирното Съзнание. 

След това имаме четирите същества, това всъщност са четирите елементи, от които се изгражда всичко, както ги описва Йоан в „Откровение“. Те не са Духове, това са четирите елементи, просто той ги описва по този начин, като четири животни. 

След това, когато споменавам тези неща, тази енергия слиза. Просто енергията, колкото повече си говорим, ще се засилва все повече и повече. И това е прекрасно, че сме заедно и можем да работим по тоя начин. 

Божественото съзнание на Отца – там се създават Принципите и законите. И там има Дванадесет духа, които аз съм ги нарекла Духовете на Отца, така ми е най-лесно. Това са духовете, които дават дарбите на човека, когато той е заслужил, отключват дарбите. 

Ще спомена две от тях. Аз за много от тях съм писала във Фейсбук, за по-нисшите дарби. За най-висшите все още не съм писала, защото аз самата още ги изучавам. Но за ясновидската дарба искам да разкажа нещо, което е интересно. 

Ясновидството повечето хора го свързваме с третото око и смятаме, че това е ясновидството. Но това е само един от елементите на ясновидството. Всъщност, всеки един от нашите центрове, които са дванадесет  – дванадесет чакри, дванадесет тела – физическо тяло, етерно тяло /което е енергийно тяло, чакра, меридиани, което захранва с енергия физическото тяло/ и още десет фини тела, които изграждат аурата. И всеки един от тези центрове има канал за връзка със съответна йерархия. И сега ще ги изброя накратко. 

Чрез първо тяло, чрез физическото тяло, ние правим връзка с нисшия астрал. Това не е много приятно, човек да има тази ясновидска дарба. Защото той вижда демоните, дяволите, честно казано аз съчувствам на хората, които я имат. Въпреки, че в някакъв момент и аз ще я имам, но за това трябва да имаш наистина много силна воля и сила в себе си – да виждаш тези същества. Не, че нещо…, те също са Божи създания в крайна сметка и си вършат работата, както по-нататък ще стане дума. Това са първото и второто небе, нисшият астрал е тук. 

Втората чакра, когато е отворена, човек вижда същества от третото небе. Това са душите на починалите. Това са ясновидци като Ванга, които общуват с тях. Когато имат и телепатична връзка, те ги и чуват, не само ги виждат. Което също не бих казала, че е лесно да го имаш и това. 

Третото тяло, което всъщност е свързано с волята, трета чакра – чрез нея ние правим връзка с Вселенската енергия. Ние се захранваме от там. Хората, които са слънцеяди, на тях този канал е изцяло прочистен и активиран, и те наистина, понеже имат пълно захранване, така да кажа, те се хранят със светлина – само и единствено. 

Четвъртата е анахата. Чрез нея ние правим връзка с душите и когато имаме тази връзка, ние ги усещаме, разбираме, можем дори да ги лекуваме, ако имаме тази лечителска дарба. 

Пета чакра правим връзка с елементалите. Това са природните духове – виждаме ги, те са големи симпатяги. Малко са немирни и трябва да си доста строг понякога с тях. Но когато Бог им нареди, изпълняват всичко абсолютно точно. Всъщност те обличат в материя нещата. На такива материални планети всичко е изградено от тях. Примерно  джуджетата – те изграждат кристалите. Елфите се грижат за цветята, за растенията. И когато имаш връзка с някоя от тези йерархии /тук са и духовете на стихиите/, когато имаш връзка с тях, природата ти се подчинява. Това е една от сидхите, от дарбите – да владееш природните духове и стихии. 

Шеста, седма и осма виждаме ангелските йерархии. Виждаме ангелите, ангелските йерархии. 

Девета, което е тялото на Любовта, Мъдростта и Истината – виждаме същества от Христово съзнание. 

И последното, дванадесетото тяло, Божественото тяло, ние виждаме същества от Всемирното съзнание. Не бих казала даже и същества, защото хора, които имат тази дарба, както съм виждала има един човек Бай Мильо, той има отворен този канал. Той не вижда духове, не вижда ангели, архангели, той вижда само енергия. Защото там, на това ниво, на Абсолюта, основно се вижда енергия. 

Защо се отплеснах за сидхите? Защото всъщност ясновидската дарба я дава един от духовете на Отца. 

И още една ще спомена, лечителската дарба. Много хора казват: “Енергията ме излекува”. Добре, ама тази енергия… има универсална енергия, рейки енергия, каква е тая енергия? 

Трябва да ви кажа, че
зад всяко едно събитие и случка, което се случва във физическия свят, стои разумност. И тази разумност е тази, която дава тази енергия. 

Примерно, хората, които работят с рейки, те канализират енергия от един от архангелите от Божествения свят. Този архангел всъщност лекува чрез ръцете им, той канализира енергията. Това е един от начините на лечителство. 

Вторият начин е чрез молитва, както аз работя, както Исус е работел. Това е нещо наистина изключително, Божествено. Защото ти просто казваш, а кой ще дойде, какво ще се случи – Божа работа. Бог си знае точно същества от кои йерархии да изпрати, с които ти трябва да имаш връзка като лечител, иначе те няма как да се появят. И съответно протича лечение. 

Другото, което е много силно, това е присъствие на Дух. Когато Христос е лекувал, той е имал присъствие на Отца. Отца е лекувал всъщност чрез Него. Понеже връзката Му е била много силна, Той е правил мигновени изцеления, на секундата. Идват слепи, тръгват си прогледнали. Това е много силната връзка с Отца. Това е лекуване чрез присъствие на Мощна Сила. И голяма част от лечителите, при които има видим ефект, те лекуват по този начин и чрез молитва. Защото с молитвата, тя задвижва тази Сила да работи. 

Има и още един начин, четвърти – това е вибрацията на Божието слово, което може да е като песен, може да е като говор, може да е като написана книга. Вибрацията е там, тя също е лечебна. Като казвам вибрации, пак не е много точно. Това пак е присъствие на разумни същества. 

Примерно, проверявала съм, когато аз пея слизат ангели от Божествения свят. И затова на хората им става приятно, спокойно, усеща се тази много нежна енергия тяхна. 

Толкова за Божественото съзнание, което всъщност е Отца. Там, казахме се създават Принципите и законите.

Христовото съзнание, начело на което е Исус Христос, е тази Сила, чрез която всичко се… /как да кажа, то е като изпълнителната власт/ – всичко, което горе е закони, енергии, принципи, тука вече се оперира, действа се, ръководи се Вселената. Проявеното и непроявеното битие – те се ръководят от Христовото съзнание. 

Тук също има йерархии както в ангелския свят. 

Започвайки от ангелите – същества, свързани с изкуствата най-често, същества, които обикновено, когато съм ги изучавала, те се учат на воля. Ангелите нямат воля. И когато слезе някой ангел на Земята и се въплъти или работя с човешка душа, която духовния й водач е такъв ангел, тя учи при него, тази душа обикновено няма изявена воля и се учи, и нарушава Принципа на Умереността, чрез алкохолизъм, всякакви такива зависимости. Но тези хора са винаги много артистични, имат някаква такава артистична заложба. 

В Божествения свят също има ангели, както в Ангелския, също има и светии. 

Кои са светиите в Божествения свят? 

Това са дванадесетте апостола на Исус, включително Юда. Дето казва църквата “Юда това и онова”, обаче той е горе. Той е един от камъните на небесния град. Ще стане дума и за него. И това е хубаво да се каже. Всеки един от дванадесетте Апостола е ученик на един от дванадесетте Принципа, аз ще говоря за Принципите. 

Йоан – ученик на Принципа на Любовта.
Филип – ученик на Принципа на Мъдростта.
Тома – ученик на Принципа на Истината. Не случайно казват „Тома неверни“.
Яков Алфеев – ученик на Принципа на Справедливостта.
Юда Яковов – ученик на Принципа на Доброто, на Добродетелността. 

И така нататък… Вартоломей, Петър, Павел, Яков Зеведеев, Андрей, Юда и Матей бирника. 

Това са всъщност дванадесетте светии в Божествения свят. 

И всеки, когато е било времето на Исус, е изпълнил неговата програма, това за което той отговаря. Както Юда, който е свързан с единадесетия Принцип на Благородството. Тук хората, които нарушават този Принцип на Благородството и Духовността проявяват материализъм. Както той е проявил материализъм. Но той така е трябвало да направи. Това е бил неговия изпит, неговия урок тук на Земята. Въпреки, че има спорове дали наистина е взел парите и какво и как, но че отговаря за този Принцип и че е негов ученик е така. Това са светиите. 

След това имаме архангели

Архангелите от Божествения свят управляват звездите.

За всяка една звезда, за всяка една планета, за всеки един астероид, за всяка една тревичка дори има същество, което се грижи за нея. Нищо не съществува просто ей така.

И звездите – примерно, архангел Авраил, той управлява слънцето. Той е архангела, който отговаря за слънцето. Не случайно е свързан с дванадесетия Принцип на Съзидателността и Стремежа към Съвършенство. И когато човек има връзка с него, това което казах за слънцеядите, всъщност става точно чрез тази връзка с Авраил. 

Архангелите от Божествения свят са много по-силни от архангелите от Ангелския свят, които ние познаваме – Михаил, Гавраил и така нататък. Това са много по-мощни духове, но пак са на подобен принцип. Всичко е по дванадесет. 

След това имаме Начала, Власти, Сили, както и в Ангелския свят имаме тези йерархии. 

Началата – където се появи начало, там имаме творчество, имаме иновативност, има нещо ново, което се създава. Примерно хора, които съм откривала че те са Дух на начало или душа, която учи при Начало, те винаги са свързани с нещо творческо, което те са го започнали, на тях им е дошла идеята. Просто, защото те са свързани с дванадесетия елохим Васена, който отговаря за Принципа на Стремеж към Съвършенство и Съзидателност. И примерно, съм откривала такива хора, художници, свръх иновативни личности. Щайнер казва за тях: архаи още се наричат, свързани са с времето и състоянието, което пак отговаря на това, което казах. За да отговаря за състоянието, тоест за изменението на състоянието във времето, тоест за съвършенството, това състояние да придобие едно съвършенство. 

Това са доста конкретни неща, надявам се да са полезни, може би когато си чуете отново и отново беседата, тези неща ще ви бъдат по-полезни. Сега ги споменавам и може би не всичко е толкова разбираемо. 

След това имаме Власти. Не случайно това им е името. Хора, които съм откривала с това нещо, винаги са били във властта. Примерно, Доналд Тръмп е дух на власт. Ще говоря след малко за духовете, за аватарите как се въплъщават. Но повярвайте ми: няма изявена личност в историята на човечеството, която да е била обикновена човешка душа. Това всичко са духове, изпратени от Бога с мисия. Включително и Наполеон, и всички други такива “негативни” в кавички образи, за които се сетим. Просто всеки си изпълнява неговата програма. 

Властите, неслучайно, казах им е името. Те отговарят за формата, Духове на Формата и Справедливостта. 

Силите –  Йоан ги описва в „Откровение“ на едно място. Скоро имаше една жена при мене, казва: 

Тя беше Дух на Сила. Това са хора с много енергия и тя каза, че в една медитация са й казали: „Ти отговаряш за вселенската вода“. Наистина има духове на сили, които отговарят за атмосферите, за вселенския въздух да кажем. Където има атмосфера на някоя планета, значи там има някаква разумност, има разумна сила, която се грижи за това нещо да съществува и да се случват нещата там, както трябва да се случват. И тая жена, понеже тя отговаря за вселенската вода, тя има много силна връзка. Когато тя дава лекарство на някой и казва молитвичка, тоест, човек да оздравее, тя всъщност структурира това лекарство и то наистина лекува. Казах: 

Силите – много мощни духове, отговарят за движение и растеж, така казва Щайнер. 

След това идва една йерархия, седмата йерархия в Божествения свят. Такава йерархия в Ангелския свят няма. Това са духовете на Михаилите, или Михаелите. Това са духове-ликвидатори. Те се появяват там, където има нарушен Принцип на Справедливостта. За да коригират, да изчистят, да разчистят, което е нечисто да го ликвидират. 

Примерно, за Содом и Гомор – описва се, че слизат два ангела, единият ангел е бил един от Михаилите, който се въплъщава и след това той почва преражданията си на земята. Вторият е бил архангел от Божествения свят, известен като Самюел, това е също дух ликвидатор, също неговите прераждания продължават. Интересното е, че този михаил, който тогава се въплъщава и продължават преражданията му, в по-късен момент той е войника, който пробожда с копието си Исус, а в по-късно време – Наполеон. Това е един човек, с който също работя и е много интересна личност. Михаилите – това е ударната сила. Където трябва нещо да се прочисти, Бог ги изпраща. Където има тъмнина, те работят и разчистват. Интересно е, че те са и добри лечители. Когато аз се моля за стопяване на тумори или за прочистване на тромби, кисти, те са, които всъщност работят с човека, за да ликвидират тая нездрава тъкан, която е в него. 

Стигнахме до нещо, което е абсолютно неразбираемо. Това е една йерархия, предпоследната йерархия в Божествения свят, на Сатанаилите. Тук може би ще ми е нужна подкрепа от Георги. Много висока йерархия. Нищо не е произволно и нищо не е… Казваме: “Тия демони и дяволи какви лоши същества са”, но голяма част от тях също са инструменти на Божествената справедливост. Има и наистина такива, които малко са излезли от строя /ще говоря и за тях/, но огромната част са инструменти на Божествената справедливост и всъщност сатанаилите ги управляват. Те управляват така наречената тъмна страна на силата. 

Тоест, оказва се, че в Божествения свят има същества, които са наистина светли същества, които управляват така наречената тъмна страна. И те работят с Принципа на Справедливостта. 

И най-високата йерархия – на елохимите. Елохимите са десет и са свързани всъщност с тези дванадесет принципа, на които просто цялото битие е стъпило, наистина основополагащи принципи. И Христос, и Светия дух, които са другите два Духа, които отговарят. Така, че Принципите стават дванадесет.

Учителят Петър Дънов е бил елохимът Теофил, който е елохимът на Мъдростта. 

Когато той е работил…  разбира се, с подкрепата на много йерархии. Когато такъв Дух слезне, той има огромна подкрепа. Той сам в едно човешко тяло няма как да се справи, нали. Огромна е подкрепа от Небето. И чрез него, разбира се, са работили и другите Принципи, защото другите елохими говорят чрез него, те се изявяват чрез него. Но основния Принцип, за който той е работил е Мъдростта. И не случайно е работил и на Рила – планината на Мъдростта. И казва, когато си заминава: „Свърших една малка работа за Бога“. Много скромно. 

Не бих казала, че е била малка работа. Защото, това, което той прави… ако Христос всъщност отваря страницата, така че душите, които са били до тоя момент на ниво Ангелско съзнание започват да порастват и вече минават на следващото ниво – Божествено съзнание, то Учителя, чрез множество хора, на които помага и освобождава кармата им /повярвайте ми, когато такъв дух слезе, се случва и това/ той им помага и тези души с освободена карма се прераждат. И ние казваме: „А, нова раса – кристални деца, чисти деца“ започнаха да се появяват, ама от къде се появяват тия деца – индигови, всякакви, златни? Това са души, които не са дошли от някакво друго място, те са души, които са еволюирали тук, на Земята, преминали са през всички уроци. И Учителят е първият, чрез чиято поява те да се изчистят от кармата и да минат като нова раса. 

Новата раса, това са души, чийто духовен водач е Христос и те идват тук да проявяват Принципа на Любовта. Не да го изучават, а да го проявяват.  И това е бъдещето на Земята – проявлението на Любовта – да се грижиш за всяка тревичка, за всяко цветенце, да го обичаш, да можеш да се поставиш на мястото му и да не позволяваш на някой да му направи нещо лошо. Те идват за това – да излекуват планетата. 

Казват, че Учители слизали рядко на земята. Така е, в предишните хилядолетия са слизали рядко. Но сега, когато живеем в свръх ускорено време, това вече не е точно така. Просто буквално се застъпват. И елохимът, който работи, който сега е въплътен на земята, всъщност е елохимът на Справедливостта и това е днешната ни тема. Ще говоря за него по-късно. 

Следващия елохим, който ще се появи е елохимът на Доброто. И също няма да го чакаме дълго, нещо ще се случи скоро. Елохимите – един от тях е Учителя. Учителят е син на Христос. Той не е Отца, повярвайте ми. Той е син на Христос, той е роден от Христос. Елохимите са първите същества, които се раждат, които се проявяват. И затова много хора казват: ние сме равни, всички сме души. Ние всички сме души, обаче има хора, които имат милиони години еволюция като духове, а има и хора, които са с хиляди години еволюция. Тоест са минали през по-малко уроци. Има някаква разлика. Тоест, това е еволюцията. И съответно, по-големите както в спомагателното училище, помагат на по-малките, които тепърва растат. И за това всъщност идват и духовете или аватарите, както ги наричаме. 

В „Откровение“ Йоан говори за сто четиридесет и четири хиляди. Това са точно тези духове от всички йерархии на Христовото съзнание, за които стана дума. По принцип, за да слезе такъв дух на земята, той минава през слънцето, минава през доста трансформации, за да може в тази гъста материя на четвърто измерение да се въплъти, да се смали. Това са сто четиридесет и четири хиляди. Голяма част от хората в залата са точно такива – проверявала съм някои лично и знам, и всеки е в неговия профил и си върши неговата специфична работа. 

Как еволюират душите? 

Аз споменах за новата раса. Всъщност една душа, когато започне своя еволюционен път, ние казваме, че идва от материално съзнание. Хората, които са от материално съзнание – техните духовни водачи са елементали, саламандри и така нататък, елементали или духове. Когато човек мине, надрасте материалното съзнание, духовен учител му става ангел. Той вече е в първи клас на ангелското училище. При този ангел той учи уроци – зависи за какво отговаря ангелът. Зависи с кой Принцип е свързан този ангел, защото всичко е подредено по Принципите, по дванадесетте Принципа. И съответно тази човешка душа с този духовен водач, който е нейният ангел-хранител, основният, започва да учи. Когато мине определен брой уроци, и се смири и разбере, и стигне до волята, защото най-често липсва воля, премине през наркомания, алкохолизми, всякакви зависимости, и в крайна сметка разбере, че той е Бог в развитие и започне да проявява това нещо, Бог му помага, кармата му се освобождава и той минава на следващ цикъл. 

Следващият цикъл – това е Дух от следващата йерархия, някой от светиите от Ангелския свят, те са доста. Учи там каквото учи, освобождава му се кармата, минава следващо ниво, в следващия клас. Взима си отново матурите, уроците, минава всичко, и така се движи, стига Божествените йерархии. 

Христос помага на душите от това ангелско ниво да преминат вече към Божествените нива. И там започва пак – с ангелите, със светиите, но повярвайте ми, на всяко ниво се освобождава карма. Ако това нещо го няма, душите ще експлодират. Има едно от небесата на земята, това са телата на земята /както при човека има дванадесет тела, така и при земята и всяко живо нещо има дванадесет тела/ на едно от тия тела или небеса е мястото, където се освобождава кармата и след това душите слизат чисти и започват новия учебен цикъл. 

Иначе при тия хиляди прераждания – сега като наблюдавам хора с пет-десет прераждания в съответния цикъл колко е тежко понякога, просто душите не биха издържали това нещо. Това са тежести, тежести, товари, товари, които по този начин им се освобождават. Все едно взимаш си изпитите, дават ти бонус и продължаваш в следващия клас. Нещо такова е. Това е еволюцията. 

Когато една душа мине и през последното стъпало, което е Христос, с духовен водач Христос /това, което са децата на Новата раса/, те самите вече стават монади, стават Духове, стават същества, които се грижат вече за другите. Стават вече част от тези йерархии в Ангелския или Божествения свят. И може като Малкия принц да се грижи за едно цветенце, на един астероид, но ти вече имаш грижата, отговаряш за други души. Това е еволюцията на кратко. 

„Откровение“ на Йоан – никак не ми е лесна задачата, да ви кажа честно, да се опитам да представя Откровението по един позитивен начин, защото аз съм убедена, че това е точно такова нещо. Всъщност Йоан описва основно работата на Елохимът на Справедливостта на Земята – това е точно това време, в което сме ние и това време си върви, ние сме в него и го преживяваме. И отчасти описва и работата на Елохима на Доброто, който хваща с една верига и оковава сатана, в недрата на земята се случва това, за хиляда години. Наистина само Адонай – това е Елохима на Доброто, е този, който би могъл да свърши това. Това си му е специалността, така да кажем. 

Справедливостта – Георги загатна с притчите – но хората, които нарушават тоя принцип, проявяват основно гордост и егоизъм. Това са двата основни уроци тук на хората. Принципът на Справедливостта всъщност може да се нарече и карма. Въпреки, че има неразбиране, какво точно е кармата. 

Скоро писахме и за родова карма – какво точно е родовата карма, как точно се проявява? Карма най-общо можем да кажем, че е когато човек проявява някакъв негатив като мисъл, чувство, действие, той привлича същност, дух, демон, дявол или някаква друга такава негативна проява. Те са три категории. 

Наричам ги кармични причини, които ние привличаме с нашите нечисти дела. „Нечисти дела“ би казал някой от поповете в църквата, но всичко е опитност, всичко са уроци, които ние минаваме на това ниво. Поне така е било на земята досега. За в бъдеще това няма да е така. Тоест, греховете, пороците, няма да ги има. Но засега ние все още учим по този начин. 

Първата категория негативи, които ние привличаме са създадени от човека и човешкото съзнание. Тук са магии, проклятия, уроки, всякакви такива програми, много са. Тук са най-много. Най-голямата категория я поражда човека с неговите негативи. 

Втората категория, която привличаме са духове, свързани с еволюцията на земята и другите планети от слънчевата система. Това са духове на атланти, лемурийци, марсианци, всичко е свързано. Примерно, няма как да ни повлияе дух от някаква съседна слънчева система, но тук в слънчевата система всичко е едно цяло. Имаме дванадесет планети, слънцето, дванадесетте Принципа, които работят. Това е втората категория, която можем да кажем карма или причини, които ние привличаме, когато излъчваме негатив – това са духове, свързани със земята и другите планети в слънчевата система. 

И в третата категория са същества от нисшия астрал: демони, дяволи и демоничните егрегори, които са, бих казала, обхванали планетата доста силно. 

Всичко, което ние привличаме с нашите негативи, можем да наречем карма. Това е товара, който ние носим прераждане след прераждане. 

И слава Богу, че го има този целебен механизъм като си вземем даден урок. 

Как става, как се освобождава карма

Това може да бъде чрез много тежко страдание. Човек изкупува собствена карма, прехвърлят му се и всички товари на негови предци. Тоест, той помага за освобождаването на души, които души след това се прераждат в нов цикъл, чисти. Това, за което стана дума преди малко. Тоест – чрез тежко страдание. Става и чрез осъзнаване. Ако аз в този живот осъзная, че това, това, това не е добре и стигна до тези неща, за които ние си говорим сега. 

Обаче в днешно време, още в този живот му се помага, да ви кажа, защото вече няма за къде да се изчаква за следващо прераждане и така нататък. До сега е било така: в следващо прераждане този човек вече се ражда без карма. Толкова за кармата. 

Родовата карма е това – всичките товари на нашите предци. Това не са гени, не са нещо такова физическо. Повечето хора го асоциират с родово проклятие. Родовото проклятие е само един от товарите, които един род може да носи. Това са много подробности, в които може би не трябва да влизам.

В „Откровение“ Йоан описва работата на Принципа на Справедливостта на Земята и това второ пришествие, което всъщност е идването на тези сто четиридесет и четири духа на земята и тяхната работа, за нейното повдигане, прочистване и продължаване по-нататък като райска планета. Но не само на Земята, всъщност на три слънчеви системи в момента се работи по подобен начин. Три слънчеви системи са, които ще влезнат в Новото, как да кажа, на едно ново ниво на съзнание ще бъдат вече съществата на тях. Но все пак ще си говорим за земята. 

„Откровение“ на Йоан – в глава дванадесета той говори за посланието на агнето /на Христос/ до религиите. Той казва “църквите”. Но това не са църквите, това са петте от основните религии плюс още две категории хора: хората на духовността и хората на материализма. Защото това би могло да се каже, че са като религии – духовността и материализма. 

Първата – казва – посланието на Исус до Ефеската църква. Това е символ на християнската религия. И какво им казва на тях? „Ти си оставил първата си любов“. Това е забележката. Какво означава това? Значи: „Вие малко сте поизменили нещата, не са така, както Исус ги е оставил. Малко са попроменени“. „Оставил си първата си любов“ – това е забележката към християнската религия и религиозните хора. 

После, второто послание до Смирненската църква – това е юдейската религия. И казва: „Някои от вас са в тъмнина и ще бъдете под изпитание“. И знаем какво се случва с евреите. Може би, защото са твърде свързани с материалното. 

След това – послание до Пергамската църква, това всъщност е мюсюлманската религия. И казва: „Там престолът ви е на Сатана“. Какво е това нещо? Има такава сила. Аз, честно да ви кажа, до скоро не вярвах. Смятах, че всичко, някак си, Бог го ръководи, Бог го управлява. Но после разбрах, че това пак е Бог, пак е до Божие допущение, това нещо се е позволило. Една от силите на ангелските йерархии е този Дух, който църквата нарича Сатана, който се е отклонил. Неговият престол е на Марс. Но преди около две седмици той беше свален от Михаилите и вече не е на Марс. Той вече е на Земята. И това нещо се усети. Особено в последно време имаше доста атаки от него. Какво е това нещо? Казах: в началото е тази сила, но тази сила вече е направила егрегор, аз съм го нарекла демоничен егрегор на злото. Йоан го описва малко по-натам. Казва: “Пестолът ви /на мюсюлманската религия/ е на Сатана”. Престолът е на Марс. Марс е войната. Значи, забележката му към мюсюлманите е това, че те работят чрез войната, чрез Джихада. 

След това – хиндуизма. Забележката му е за идолопоклонничество, което се символизира от жената Изабел. 

След това забележката към Сардикийската църква, която е Будизма. И казва: „Защото не намерих някои от твоите съвършени пред моя Бог“. Много от хората, които се наричат гурувци и които имат сидхи, дарби, имат малко по-различно отношение към Христа. И съответно от някои неща са лишени. За съвършените толкова. 

Филаделфийската църква – това са хората на духовността. И казва, че „Вие имайки само малка сила, сте опазили моето слово и не сте се отрекли от Името Ми“. И те съответно имат пълната подкрепа на Бога. Разбира се, говорим за истински духовни хора. 

И материализма, Лаодикийската църква – последната. Казва: „Ти не си нито топъл, нито студен и казваш: “Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо”, а не знаеш, че ти си окаяния, нещастния, сиромахия, голия и слепия“. Това е материализма, който по-нататък той описва като великата блудница. Това са хората на материализма, на които Мамона е Бога. За тях друго нищо не съществува, има само гени, има само материя, всичко друго е вятър и фантазии. И съответно – трупане на материя. Към тях е най-голямата му забележка. Казва: „Ти не си нито топъл, нито студен, затова те повръщам от устата си“. Другите се опитват, правят неща, кой колкото може и според разбиранията и нивото, което е стигнал. Но това нещо, Бог не го приема – материализма. И това е основният проблем, с който тук на Земята имаме да се справим. 

След това имаме описание на Всемирното съзнание – аз вече говорих за него. Абсолюта, с двадесет и четирите старци, със седемте духове Божи и четирите животни, които имат шест крила, защото имаме шест състояния на елементите. 

Ние знаем за водата колко състояния има. Те са шест при всеки един от елементите. И за това са шест крила. И след това казва, че имаме появата на Агнето – Христовото съзнание или Христос, който олицетворява всички тези духове, които като колективно съзнание са тук, за да работят. Но той е все пак главата, така че Агнето можем да приемем, че е Христос. 

Преди това Абсолюта държи книга, написана отвътре и запечатана със седем печата. И се чудят, кой е тоя, който ще може да свърши работата на Земята и да отвори печатите. Или може би не на Земята, нали. И се явява Агнето, и всички много се радват. И той казва: „Имаше седем рога и седем очи агнето“. Това всъщност означава, че Христос има подкрепата на седемте духове Божи. С тяхна подкрепа прави всичко. И съответно четирите живи същества и двадесет и четирите старци на Абсолюта паднаха пред Агнето. Как да си представим толкова висши духове да паднат пред малко по-низше стоящ? Това са даровете, които те му дават. 

Христос е имал пълен достъп до космическата библиотека и е имал дарбата да владее всички стихии, и всички възможни други дарби на максимум, които са дванадесетте сидхи. 

Отварянето на печатите – ето това е времето, в което живеем

Всичко друго се е случило вече в духовния свят, в момента се отварят печатите. И пет от тях вече са отворени. Предстои отварянето на шестия. Какви са тези печати? Агнето започва да отваря печатите. 

И когато отваря първия, се явява белия конник, прословутия бял конник, който го има във всички възможни религии, наречен Калки аватар. Религията смята, че това е Христос. Но всъщност дали е така? Който държи лък и корони. Белият конник всъщност е представител на елохимния свят, от който е и Христос. Но физически Христос не е на Земята сега. Той няма да се въплъти, поне не смятам, че това ще стане отново да дойде на Земята. Но елохимите, неговите синове, те слизат. Белият конник е представител на елохимния свят, който с подкрепата на всички други елохими работи. 

Вторият печат се явява червен конник. Червеният конник – това са михаилите. Съответно има и такъв дух – те всички са от мъжки и женски принцип, двама са. Рядко е, това, което Георги пише за андрогинните двойки, много рядко е двете половинки да са заедно на Земята, особено когато става въпрос за дух, за аватар. Обикновено другият е горе и помага, той ти е ангела-хранител, от който ти идва информацията и всичко, цялата помощ. Но това е много ключов момент и заради това белият конник също са двама човека – мъж и жена, в смисъл, че има физическо въплъщение на Земята, разбирате ли? Червеният конник също – това са михаили – мъж и жена, които работят – войните на Справедливостта. 

Третият печат се отваря и излиза черен конник. Това са сатанаилите. И те държат везни в ръката си. Това са двама сатанаили. 

И бледият конник – неговото име беше Смърт. Това са два духа, които са духовете на планетата Плутон, Принципа на Смъртта като дух там работи. И това са си точно, аз ги наричам плутонианци. Те не са сами обаче. Йоан говори за само сто четиридесет и четири хиляди. Но към всеки един от конниците има толкова. Това са преродени души или духове на съответната йерархия, които са въплътени на Земята. 

И когато пада печатът, петият – това са оглашените. Това са хора, които са повече в периферията, имат идея за духовността, подкрепят и така нататък – оглашените. 

Целият брой на цялата тази, как да кажа, на това небесно присъствие на Земята е двеста милиона човека. Като той обаче се допълва. Това е основната група. Тази група се допълва. Това са съществата, на които цялото небе /разчита/, които са въплътени и Георги както казва: „Ние теглим каиша сега долу“. Горе – не бих казала, че там е лесно. Това са войните на Христа, ако трябва да ги наречем войни. 

“Когато пада шестия печат стана голям трус”. Първо мислих, че това е земетресение, много голямо земетресение. Обаче, после разбрах, че това е финансова криза, нещо, което ще се случи с банки, финанси. Което ще бъде доста, доста голямо и при което „земните царе, големците и хилядниците, и звездите изпадаха“. Всички богати хора в един момент може да останат без нищо. 

След това описва точно тези сто четиридесет и четири хиляди: „видях четири ангела, които са ангели на престоли, които държат четирите стихии, четирите земни ветрове“. И след това друг ангел, това е този елохим на Доброто, който ще се яви: „Да се издига от изток“ – в момента Адонай, елохимът на Доброто е на слънцето и предстои прераждане на Земята. И този друг ангел “издигащ се от изток, у когото беше печата на живия Бог”. И той казва на духовете на стихиите: „Изчакайте малко преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог“ – на всички тези двеста милиона. И след това ги описва като казва, че това са племена. Това не са племена, това са съответните йерархии от Ангелския и Божествения свят. Имаме три йерархии от Ангелския и девет йерархии от Христовото съзнание. Без елохимите, всички други са въплътени и присъстват, и съответно той ги описва като някои от племената юдейските. Тук може да се каже, че това са и дванадесетте чакри, и така нататък, има и такова тълкуване, което е дал Георги. 

И когато се отваря седмият печат, се появяват седем ангела. Това са седемте михаили ликвидатори, които свирят на седем тръби. И след това „друг ангел дойде“ – това е Архангел Самаил ликвидатора, който много хора смятат, че той е сатаната. Не, той прочиства нечистотиите, които са създадени. „И нему се даде много тамян“ – защо точно тамян? Защото точно това му е работата, да ликвидира и да прочиства. 

“И когато затръби първият ангел – от тези с тръбите – се появи град и огън”. Това нещо още не сме го преживяли. Но това е физическо събитие. Огнена, мощна енергия, слънцето си засилва все повече и повече греенето. И доста пророци казват, че ще има суша, голяма суша и градушки, които ще стават все по-силни. Това е физическо явление. 

Когато затръби вторият ангел, нещо като голяма планина пламнала в огън се хвърли в морето“. Тази голяма планина е елохимът Адонай, който се хвърля в морето. Морето символизира астрала. Тоест, Адонай се хвърля и пречиства астрала на Земята от тези същества, които малко са излезли от релсите, тоест леко са се отклонили от Божествената воля. Това не е физическо явление. „Хвърли тази планина в морето и морето стана кръв“. В Библията нищо не трябва да се тълкува буквално, всичко са символи. 

„И след това затръби третият ангел и падна голяма звезда“. Това е вулкан, който ще има. Ще има голям вулкан. „И падна върху третата част на реките и водните извори, и те се вгорчиха“. 

„И когато затръби четвъртия ангел – това пак е физическо явление – се затъмниха светилата“. Това е вследствие на тази вулканична прах, която ще се увеличава. 

Петият ангел – „Една звезда падна на Земята и на която се даде ключа на бездънната пропаст“. Този ангел, един от сатанаилите, който управлява така наречената тъмна част на силата. И след това той казва, че се появяват скакалци. Какви са тия скакалци? Това са точно демоните, дяволите и всички тези негативни същности, които човек си е привлякъл с неговата карма. Които започват да се проявяват и физически, и ментално, и като болести, и като психични разстройства, и дори физически. 

Скоро имах случай с едно дете, на което баща му когато се обади и каза: „Какво става? От където мине това дете, всичко гори. Стават пожари“. И те са постоянно в стрес, че трябва да гасят. И се оказа, че то е подпалвач, това му е кармата. И съответно е привлякъл такъв демон и този демон прави пожарите. Говорим вече за физическо проявление на нещо, което не е точно физическо. И “когато се появяват тия скакалци, много хора ще предпочетат смъртта”. Ако говорим за негатив, това за мен е най-тежкото, което очаква неправилните хора. Другите неща – да кажем земетресения, вулкани… обаче това вътрешно проявление на кармата, то е най-силно. И аз го виждам с хората, с които работя. Един пласт кармичен само освобождавам, а те какви неща преживяват и колко им е тежко. А тук говорим за отключване на кармата, за проявления на кармата. Това е петият ангел и този Сатанаил, който отключва кармата. 

Шестият ангел развързва четирите ангела. Това са четирите конника. Какво значи това развързване? Това са дарбите. Това са дарбите на тези хора, на които е освободена кармата, помогнато им е, активирани са и следващото нещо, което се случва с тях е активиране на дарбите. Това нещо вече започна и много от хората това нещо може да го усещат като главоболие, защото за да се активират дарбите, се активира съответен мозъчен център. И понякога, обикновено това е нощно време и не се усеща толкова, е свързано с главоболие. Духовете имат доста дарби. И казва: „Числото на воюващите беше двеста милиона“.

 „И след това видях друг силен ангел, който държеше в ръката си разгърната книжка“. Това символизира ясновидската дарба. Този ангел, пак е един от сатанаилите – проверявах – той дава дарбата, той помага на двамата свидетели на Исус, както по-натам ги описва вече. Той им помага, за да бъдат активирани техните дарби и способности. Тоест, нещо подобно на това, което се е случило с Исус и Йоан Кръстител. Значи има наистина такъв физически човек, който е съществувал и е помогнал на двамата свидетели да започнат да се проявяват. И им дава ясновидската дарба, и да пророкуват. След това се описват тези двама свидетели. Как първо четири години обикалят и проповядват, и пророкуват неща, които са видели и знаят отгоре. След това казва „Звярът, Антихриста воюва срещу тях и успя да ги победи“ и те са като мъртви за три години и половина. Но има хора, които не се отричат от тях. И след това „в тях влезе жизнено дишане и те се изправиха“. Това изправяне и жизненото дишане са вече дарбите, вливането на дух от всички възможни йерархии. Тези двама свидетеля, всъщност са представителите на елохимния свят, които са да кажем като белия конник, както е изобразен. Активирането на белия конник имаме тук под форма на двама свидетели. 

„И след това затръби седмия ангел и световното царство /Земята/ стана царство на нашия Бог“. Тоест, превес на силите вече има. След активирането на белия конник, нещата вече са променени. Защото, за в момента тъмните егрегори са доста по-силни. Тоест те са превзели повече хора, не че са по-силни. Бог е най-силен. 

След това описва жена, която ражда. Духът, който тя ражда всъщност е бъдещият елохим, който ще се роди. И цялата ситуация със змея, който е свален от Марс, преди малко споменах. „Биде свален големия змей, наречен Сатана“ от михаилите излизат с Михаил и неговите ангели да воюват със змея и го свалят от небето. И той идва на Земята. Това нещо вече е факт. И даже имаше доста атаки точно от тази същност, от този егрегор. 

След това той преследва жената, която е родила, опитва се да вземе сина й, не успява, защото той се качва горе. И в крайна сметка нещата завършват. 

След това имаме описание на демоничните егрегори: „Звяр, който излизаше от небето, имаше десет рога и седем глави“. Това е демоничния егрегор на Антихриста. Всички хора, които нарушават Принципа на Любовта, обявяват се срещу хора, които са Божи служители, тръгват срещу любимия си, който им е бил любим, а вече им е враг, нарушават Принципа на Любовта. Съзнанието им е вече подвластно на този егрегор. Със седем глави е, защото владее седемте групи хора, за които стана дума в началото – седемте църкви, които са всъщност петте основни религии плюс духовните хора и материалните хора. 

За който по-късно казваме, че има рана, която е оздравяла. Тази рана е точно това нещо – излизане от този егрегор на духовните хора, на които е помогнато. Те вече не са подвластни на това нещо. Тоест, една от главите му, да кажем е наранена, тоест, той вече не владее тези хора. 

Другият звяр, който излиза има два рога. Тези два рога са другите два егрегора – на Ариман и Луцифер, които също работят и помагат на Антихриста. 

Тука дават числото шестстотин шестдесет и шест. Това е нещото, с което небесната войска има да се справи и за което всички работим по един или друг начин: за осъзнаване на все повече хора, за освобождаване на все повече хора от това влияние. 

И след това – описание на Агнето и сто четиридесет и четирите хиляди аватара, които са с Него. Които, като че ли пеят нова песен, това вече е Новото Съзнание, проявено в тях. 

И след това идват предупрежденията. Доста от хората ще видят много неща и ще продължават да си казват: “Не, всичко си е по старо му, няма такова нещо, няма такова животно”. Тука отново имаме предупреждения от различни духове – ангел, който е Бог Хермес – „който имаше вечното благовестие“, след това Бог Зевс – изброени са всички. Накрая отново имаме предупреждение, че ще има масова смърт, че „Земята е била пожъната и обрано земното лозе“, което символизира суша и глад. Това са все предупреждения, които се дават. И тези предупреждения са към хората, които не се променят, разбира се. 

Хората, които са на пътя и се променят, на тях пътеката тръгва по съвсем друг начин и Бог ги пази, и се грижи всячески за тях. 

И след това – седемте ангела, които държат седемте чаши. Тук се описва как всъщност се проявява кармата. Това не са физически неща, просто се описва при всяко едно от телата на човека какво се случва. Примерно: „изля шестия върху голямата река Ефрат и пресъхна водата й“. Това е астралът, астралът на Земята ще бъде прочистен. Но това е и астралното тяло на човека – там започват да се изявяват кармичните причини. Това е в шестнадесета глава. 

След това е описан Армагедон и голям трус. Това вече е наистина земетресение, „от което великият град се раздели на три части“. Това, което ми е казано е, че това е Северна Америка. Континентът Северна Америка ще бъде разделен на три. „И всеки остров побягна“ – много острови ще потънат. Това също не е нещо, от което човек би се изненадал, като виждаме какво се случва с топенето на ледовете. 

После описва голямата блудница, която символизира материализма и земните царе, които й се кланят. Тези седем царе всъщност са седемте порока. 

Тази материя е трудна, но ние го живеем това нещо и трябва да имаме разбиране какво се случва. 

И след това, какво описва? „Един ангел, който взе камък, като воденичен, и го хвърли в морето“ – отново описваме прочистването на астрала. Морето символизира астрала. Този ангел е елохима на Духовността, който в противовес на материализма работи също. 

След това имаме сватбата на Агнето и Неговата невеста. Неговата невеста не е някаква жена или нещо такова, което човек би си помислил, това е слънчевата система. Както и града, който описва по-нататък – това е слънчевата система – така, както тя ще изглежда, когато премине в райското измерение. Тоест Новата земя – свързано е с материя все пак. 

След това има много точно описание на Белия конник – как изглежда. Това, че носи всички корони, много корони – това са дарбите му. Тоест, той има всички дарби, от тези, които дава Отца. „Цар на царете, господар на господарите, който съди и воюва праведно“. Това е елохима на Справедливостта, който съди и воюва праведно. 

И след това: хващането на звяра заедно с лъжепророка, които отиват за претопяване. Какво е това място, където става това претопяване? Това също е в Абсолюта, в съзнанието на Абсолюта, във Всемирното съзнание. Там освен, че имаме реката на живота, имаме и място, където души, които са преминали вече към абсолютното зло, към абсолютния порок, Бог ги връща там. Абсолютните грешници се връщат там, там всичко се занулява. И всъщност там е изпратен Антихриста и Лъжепророка. Лъжепророкът е същество, което живее на Земята и се подготвя да владее света. Но сметките му най-вероятно няма да са съвсем точни.

„След това видях ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната“. Това е Бог Адонай, Богът на Доброто, „който улови змея Сатана и го върза за хиляда години“. Какви са тия хиляда години? През тия хиляда години, които ще започнат за човечеството – това е новата раса, която ще живее през тези хиляда години, които ще минат през първото възкресение. Казва: “Това са спасените души, които продължават да се прераждат на Земята”. Докато другите мъртви не се прераждат през тези хиляда години. Това са грешните души. На грешните души просто им е взето правото да се прераждат за хиляда години. 

И когато минават тия хиляда години, Сатана е пуснат отново и отново тези души им се позволява прераждане. Тоест, дава им се още един шанс те да проявят доброто, да стигнат до Божественото, до Новото Съзнание, с което ще бъдат заобиколени тогава. Защото тогава светът ще бъде доста по-различен. 

И в крайна сметка и Сатана е победен: „изхвърлен е в огненото жупелно езеро“. Интересното е, че „Смъртта и Шеол бидоха хвърлени също в огненото езеро“. Какво е това? Това означава, че душите, които ще живеят на Земята ще бъдат като безсмъртни. А Шеол това е бог Арес. Тоест, това означава,
че няма да има войни. Няма да има агресия вече на Земята, няма да има грехове. Те всъщност са изгорени. 

И след това – небесният град. Новото съзнание, Новото Небе и Новата Земя, с дванадесетте Порти, дванадесетте Камъка, които са дванадесетте Принципа, в Божествена симетрия. И казва: „Нощ не ще има там“. 

Тоест няма да има грехове, хората ще живеят чисто и праведно, прилагайки нещата вече, не просто мечтаейки си за тях, но прилагайки ги. 

След това: реката на живота в Божествения свят. И така общо взето завършва това „Откровение“, което е доста тежко нещо и са му давани доста тълкувания. 

Щайнер е казал, че това са епохи от еволюцията на съзнанието. Но както Георги казва: „Едно нещо може да се тълкува по много начини, да има доста тълкувания“. 

Дано не съм била досадна. Трудни неща са, но ние ги живеем и трябва да ги знаем. 

Сега малко ще ви разкажа какво се случи през тези шест месеца. Някъде от юни миналата година започнах да работя със себе си за освобождаване на моята карма. И това ми отне някъде около шест месеца. През което време научих изключителни неща. Нещата, които говоря – те са от опит. Нямам време да чета, наистина, защото сме постоянно от много хора заобиколени. И когато завърши този процес, си отдъхнах. И с Георги също работех, защото и той за едно прераждане, което има, все пак има опитност. 

Един дух, когато слиза той има повече опитност и повече изпити, отколкото една човешка душа. Обаче процесът продължи. Казвам: „Брей аз трябва да съм най-грешния човек на Земята, как е възможно?“ Продължавам да работя с молитви, да се моля за себе си, да ми се прости това, това и това. И така всеки ден, почти по цял ден. В един момент нещата започнаха да се повтарят. Казвам: „Е, добре де, аз за този грях се молих, защо продължавам отново да го казвам“. И тогава мисълта, която дойде беше, че аз всъщност вече работя за други хора. И тия хора са двадесет човека. И завърши работата с тези двадесет човека. И аз си казах: „Добре, това беше ядрото, това са най-важните хора, на които трябваше да бъде помогнато“. Някои от тях, повечето даже, не ги познавам. Но нищо – да са живи и здрави, поработихме и за тях. Обаче продължават да се прехвърлят негативи и аз ги усещам доста тежко. Това да ти се прехвърли карма е доста тежко нещо. И мисълта, която идва: “това са хиляда четиристотин и четиридесет човека” – по-широкият кръг хора, с които отново продължи този процес. Аз се моля в първо лице, единствено число „Господи, прости ми!“ Всъщност се освобождаваше кармата от тези хора. И след това, знаейки числото сто четиридесет и четири хиляди, разбрах, че това е „Откровението“ на Йоан, че работя по него, че това, което се случва в момента е точно по него, че работя с Белия конник и с неговата войска. Викам: „Откъде тази сила, сто четиридесет и четири хиляди? Ама ще работим. За това сме пратени, ще работим. 

И когато и това приключи, си казах: „Това беше!“. Но изведнъж се появиха отново сто четиридесет и четири човека. И отново, и отново. Четири пъти. Това беше всъщност четири пъти по сто четиридесет и четири човека, за които трябваше да се моля и да помагам. След това продължи процесът. И се чудех какви са пък тези сега, с които работя? Доста труден процес, повярвайте ми, наистина. Денонощно си нащрек и денонощно в молитви. И затова и събития нямахме, защото малко трудни неща се случваха. И след това разбрах, че това са тези двеста милиона, за които говори Йоан. И горе-долу това беше по време на беседата ни в Пазарджик, когато завърши този процес и си казах: „Ох, приключи се. От тук нататък само ще растат нещата“. 

Обаче продължи процесът. И много от нас го усещаха, че нещо става. Не само аз, защото аз се моля и горе долу знам какво се случва. Но много от нас са го усещали като нещо, което е дискомфортност у тях, обаче не знаят защо е. И това, което стана след това е, че се прехвърли родова карма на всички тези духове, които са тези сто четиридесет и четири хиляди духа. Примерно, при мен беше прехвърлена родова карма на четиридесет и няколко човека, повечето от които в отвъдното души, на които се освобождава товара и се прехвърля. То се прехвърля обикновено във фините тела и ти го усещаш като едно напрежение. По-рядко е във физическото тяло, тогава от това следва болест, по принцип. Това беше родовата карма и няма дух от тези аватари, на който да не е прехвърлена родова карма, в по-малка или по-голяма степен, зависимост от нивото му. Просто това са души, на които се помага да се преродят вече като нова раса. 

След това се прехвърли карма от души, на които съм кармичен длъжник или всеки един от аватарите е бил кармичен длъжник. 

След това, върху всички нас се прехвърли карма от души, на които сме помагали неправомерно. Значи, аз съм била лечител в доста прераждания. И съм помагала по начин, който съм знаела тогава. Сега вече знам, че Божественото лечение, така както е работел Исус започва с това да се помогне за греховете на човека, както Той е правил. Да се помолиш да се освободят бесовете или кармата – така, както Той е правил. Чак след това да молиш за лечение – така, както Той е правил. 

Много интересно, че този пример го има в Библията, всички сме я чели или сме дочули, и никой от лечителите, може би, не си е дал сметка за това. Лечителите, които се молят по този начин за оздравяване на друг човек, те си прехвърлят част от товара му. Както много от нас са помагали на такива хора. 

Защото, примерно, духовете, които са към Белия конник, те всички са лечители. Няма един от тях, който да не е имал прераждане като лечител. Това беше доста скоро. 

И последното, което беше съвсем скоро – карма на души, за които отговаряме. Споменах, че всеки един аватар и дух, когато е горе, той отговаря за душите, които са в неговия клас. Все едно той е като Майстора, като Учителя, а те са в неговия клас и той се грижи за тях, той е техния духовен водач. 

Но когато той се въплъти на Земята, той идва да се погрижи точно за тези души, за които отговаря. Той идва да помага, той идва донякъде да учи, да изпита някои неща, трупа и той някаква карма. Но основното, за което идват аватарите е, те да помагат. 

И всъщност, по този начин, отново стана още едно силно пречистване и процесът завърши на двадесет и пети – целия този много дълъг процес – повече от година. И много хора го усещаха като световъртежи, като много странни преживявания, които няма обяснение какво точно се случва. 

И много хора, аз самата също си казах: „Ох, отдъхвам си, приключи се“. Обаче, казвам и на хората: „Да, приключи, завършихме лечението, завърши процеса“. Обаче след това се прехвърля кармата от другите пластове и така малко се удължи повечко. И затова Йоан казва: “тези двеста милиона, които са спасените” и казва: „Докога, Господи, ще ни държиш?“ Наистина един труден процес беше това пречистване. 

Какво се очаква от нас? 

Това е под диктовка, много важни неща са, в една дума казани.

Първото, най-важно нещо е Непоколебимост. Идват трудни времена. Непоколебимост, безупречност. Постоянно говорим за това, особено на хора, на които е помогнато, им е освободена кармата, ги гледат вече абсолютно под лупа. За най-малкото нещо има ответна реакция. Скоро ми казват: „Ще ядеш вече само по едно парченце шоколад на ден“. Мъничко, защото преди беше по-голямо. И аз казвам: „Ами, добре“. На следващия ден на закуска, хоп – две парченца малки. И се закашлям, ама така силно, викам: „Господи, добре, вече съм само с едно. Слушам“. Тоест, водачеството ти вече е много силно и за най-малката грешка има ответна реакция. И затова безупречност

Това е и защитата ни срещу каквото и да се случва, когато ти си безупречен, нищо не може да те достигне. Ти си чист, помогнато ти е да си чист, но когато и се стремиш и правиш всичко и си безупречен. 

При много от аватарите сега завърши процесът скоро, но има забележки. Има хора, които продължават да правят нещо, което са правили в много прераждания, помогнато им е и въпреки това те си продължават с това нещо. И съответно все още не са излезнали от процеса. Това е причината. 

Второто нещо – Истинност. Да сме в истината. Това е основно. Добродетелност. Съгласие. Каквото и да става , го приемаме – в крайна сметка – за добро е. Състрадание, но не жалене. Наши близки с болести се множат, много неща ще се случват с хората, ние трябва да изпитваме състрадание, но не жалене. Това е много важно. Една от моите учителки, когато започнах да се занимавам с лечение ми каза това: „Ти жалиш хората. Не трябва да ги жалиш“. Всеки си заслужава съдбата. Трябва да изпитваш състрадание, трябва да се стремиш да му помогнеш, но не и да го жалиш. 

Справедливостта е точна, повярвайте ми. Не случайно като Темида я изобразяват Божествената справедливост. Там няма грешка. Кой каквото си е заслужил, кой каквото си е надробил, това си заслужава. 

Значи ние няма да го жалим, но ще бъдем състрадателни и ще се опитваме, ако можем да помогнем. 

Умереност към всичко, включително и към храната – трябва да я понамаляваме. 

Благородство или духовност, което е обратното на материализма. И да прощаваме на хората, които са материални. 

И най-важното с пет главни букви написано: ЛЮБОВ

Другото важно нещо – защита всеки ден. Това го писах, защото вече на Земята съществува фактор, който е доста силен и просто защитата трябва да се увеличи. И с безупречност, но и с молитва. 

И още една молитва, с която започнах: 

Господи, дай ми от Твоята сила и мощ,
за да мога да съм полезен и през този ден,
най-много за всеобщото и моето най-висше благо.

Всеки ден да се казва молитвичката. “От Твоята сила и мощ, за да съм полезен” – защото ние сме тук за това. 

И будност – да не забравяме никога, че всичко е за добро, да сме благодарни, че участваме в този наистина грандиозен, величествен процес, при който в момента Земята се пречиства и ние участваме в това нещо с нашата сила и способности. 

Това е времето на отсяването, времето на второто пришествие, в който духовният елит на Христовото съзнание в момента работи на Земята. Това всъщност е Второто пришествие на духове от Христовото съзнание

Дали беше много страшно, това което казах, не знам. Трябваше да си го кажем.

Въпрос от залата относно Стратегията за детето.

Силвина

Моята прогноза е че ще има доста промени във властта и правителството. Тия неща няма как да минат в България. Няма как да се случи това нещо, аз го нарекох „новото еничарство“. Това е точно това. Няма как българите да позволят това. Българският лъв малко е позаспал, но българинът е дух, значи няма как това да се случи. Ще се случат наболели неща, които просто ще го събудят. Но това няма да е свързано с протести и революции, просто човечеството навлиза генерално в криза, не само България. Много неща ще се променят – финансовата криза, която започва и всичко. Просто много неща ще се променят. Това ще бъде едно от нещата, които ще се променят и няма да се допусне да се случат. За мен протестите са функция на Михаилите така, както ние сме представители на елохимите – трябва да се молим и чрез молитва да лекуваме съзнанията, така Михаилите трябва да протестират. Това им е задачата в крайна сметка. Но това просто не е нашето. Всеки си има профил и в него си работи. 

Георги: 

Ще ви кажа една от големите тайни, тайна на тайните – всичко Божествено е много просто, много съвършено и много близо до нас. 

Ако забележите, но не че сега вали дъжд, а има един град, когато го обгазяват, от съвсем чистото небе след четири часа започва да вали дъжд, всеки път. От хиляда пъти – хиляда пъти вали. Същото се отнася и за това, което сега ще ви кажа. 

Аз съм против всякаква форма на насилие, дори и един мирен протест: искаме, стоим – мълчалив и така нататък. Да, тия протести обединяват хората и леко им отварят съзнанието, и са полезни за една част от обществото, на които съзнанието им още не е надскочило техния ръст, до тук е, запечатано е, тъй нареченото „черупково съзнание“. Когато след време изскочи от тук натам, то се вижда всяка една безполезност на всяко едно противоречие. 

Ще цитирам буквално: „Всяка една победа, постигната с каквото и да е насилие, в името на каквато и да е кауза или идея, в името на каквато и да е организация или уж за благото на земното кълбо, винаги е загуба.“ Това е абсолютен кармичен закон. И гледам да го спазвам, в смисъл – нищо против нищо. 

Ще ви кажа простия и любим виц от социалистическо време за един милиционер /казвал съм го сигурно десет пъти/, но ще ви го напомня. „Веднъж един милиционер или държавен служител, полицай, се провинил. Вика го неговия шеф и казва: 

Отива Иванов, гледа стената – прас един път, в крайна сметка по-добре да се удари, отколкото пари да му взимат, с български дух е. Втори път удря и като удря трети път, стената пада. И той вика: 

Запомнете го. И ще ви кажа: 

“Мъдрото отстъпление е по-добро от най-силната атака”. 

Аз бях много за атаките – тая атака е нищо, нищичко. Казвам ви, затова сега стоя тука, защото и мен ме обърнаха като Свети Апостол Павел. Сега разбрах абсолютната истина, че няма по-голяма мощ и сила от това – на злото да отвърнеш с добро, на насилието – с мир и с опрощение. Веднага нещата се обръщат, защото кармата ти сваля шапка и започва да работи за тебе, не за друг. И затова много хора, които са ме послушали и са се отказали да водят дела и ред други работи, да отидат да се карат, да се разправят, противоречия да имат, само са спечелили винаги. Това е печалбата. Значи не насилието, аз съм твърдо против всякакъв вид и форма на насилие. Махатма Ганди казва: „За много неща бих дал живота си, но за нищо на света не мога да отнемам живот.“ 

Силвина: 

Той е човекът, който променя Индия, в смисъл, с мирните протести. Защото в това да изразяваш позицията си няма лошо…

Георги: 

Значи, вижте каква е тайната, наистина е просто. Аз съм го правил и тези, които отдавна са с мен, са виждали как, когато излъча само един облак на Любов, как моментално другата страна капитулира, ама буквално. Какъвто и ще да е агресор, колкото и ще да е насилник, каквато и слава да има в това, той става агънце, котенце и мишленце. Да, не се шегувам. Дори това трудно ми е разрешено, но разберете ме –  най-голямата сила и мощ е не да протестираме и да ходим на коя баба беше да й пазим стадото, а тя ни коли една козичка и я хапваме ние, и викаме: „Ние сме много добри защитници.“ Какво защитаваш? 

Ако защитаваш живота, няма да ядеш една седмица. Отиваш в това село и една седмица само на водичка, само на тревичка. И беше лятото, и там каквито има – плодове, диви джанки. Да, ще караш с тях. Нали ти си истината, ти си непоколебимия. А не да отидеш само… защо? 

Деветдесет процента от тези, които протестират трябва да си изкарат собствените ядове, собствените дивотии, собствените щуротии против някого. Това е като на стадиона – не че е толкова фен – вика, за да се разтовари. Чудесно е, да, но от там произлизат негативни неща. 

По-добре десет човека да се съберем и да кажем – българите не си обичат богаташите, не си обичат политиците, не си обичат бизнесмените, това е факт – но „Аз ги обичам.“ И вече има хора точно като мене, които казват: „Това са хора.“ Викам: „Гледай човешката субстанция! Какво е направил не те интересува.“ Той е творение на Всемогъщия и аз към него изпитвам само Любов. Вие ако не можете Любов, поне обич. Ако не можете обич, поне харесване. 

Защото оня, който върши /тия недобри неща/ има смелостта, дори терориста – да отиде да се гръмне. Ами ако е Божията воля да не стане, няма да стане нито един терористичен акт. Но понеже те уравновесяват везната, според Закона за Равновесните сили и Закона за Кармата, това е. Но винаги са заслужили тези, където гърмят адските машини. С какво? С нещо. 

И когато питам Господа, защо става и той вика: 

Искам просто тоя свят да се научи на доброта.

Това са го знаели малко, само апостолите. Убиват Свети Апостол Стефан с камъни и той преди да го удари последния голям камък в главата казва: „Господи, прости им този грях. Те убиват мене, не правят друго престъпление.“ 

Значи, вижте колко се е смалил, колко се е изравнил – никакво его няма, голяма работа, че го убиват него. Да им прости, защото това е смъртен грях. 

Трябва да се молим и да обичаме и враговете, и предателите си. 

Аз знам, че няма да може всички да започнат да ги обичат като мен, но поне да не ги мразят и да нямат тая ненавист. И когато се съберем един колектив от десет, от двадесет човека, и когато започнем да излъчваме за някой, който се е провинил /дали е политик, какъвто ще да е/ и да казваме: „Вижте какво, хайде да се помолим за душата на този човек.“ Той откраднал от държавата сто милиона лева, двеста, петстотин, ама има кой да го съди. Тия съдилища, които сега съдят, съдилища ли са? Да, инстанция, всичко е точно, трябва да ги има, аз не съм против тях. Аз не съм против нито една земна институция, но знам, че те една по една ще си заминат, рано или късно, но времето е наближило съвсем. 

И тогава нашето излъчване – колкото станем повече такива хора по-свестни, просто се очовечаваме ние все повече,
тогава започва да се променя и съзнанието, защото ние правим тоя егрегор. На какво? На Доброто, на Вярата, на Надеждата, на Любовта. 

Има ли нещо по-мощно от любовта? Аз съм се убедил, че няма. 

Само, че ние веднага не можем да го видим. А победата с насилие е бърза, но в никакъв случай /ако проследите цялата земна история/, не може нищо да се задържи и нищо да остане вечно, защото и материята е временна, и банките са временни, и политиката е временна. Едно от вечните неща, големите е изкуството. Може би не е най-вечното, но е пак във вечността, защото учи на добро, говоря за доброто изкуство. 

Когато говоря, говоря за истинския морал, говоря за истинската законност, говоря за истинските Принципи, а не фактически, току-така за измислените човешки принципи. 

Вчера какво ми се случва? И то точно с мене, хем знам. Нашият котарак тича насам-натам, гони котките и аз решавам да го обидя. И викам: 

Точно след една минута идва една оса от някъде, ужили ме тука по ръката и си замина. И аз викам: 

Край! Приключи. Словото е толкова силно и мощно. 

И вашето ще стане, разбира с,е рано или късно, дори и сега. 

И затова човек, когато употребява негативи, а има тая вътрешна сила и мощ, тия негативи се пукат тук таме като ракети, като пиратки. И ако не направят някаква друга беля, поне разгонват ангелите, защото като гръмва тука една пиратка, всички светли същества заминават на сто и петдесет метра надалече. И тогава какво идват? Идват съществата от астрала, които се хранят с какво? С омраза, със завист, със злоба, с гърмежи, с пукане, с бойни изкуства. “Дай да пребием тоя”, “Дай да се напием” и така нататък – тоест, с пороците и с низшите неща. 

Просто всеки един от нас трябва да излъчва тази Добронамереност или Доброжелателство – поне тия две неща, за Обич и Любов да не говорим. 

Не ти е симпатичен тоя дори по външен вид, гледаш го, не ти допада. Ами – да, един ти допада, един не ти допада, но това не значи да имаш негативно отношение към тоя човек. Трябва да гледаш през него /което е външното/ душата му. 

В душата всеки един от нас има сто клетки най-разумни, които са от Бога и които се казват театони. Най-висши клетки сто, а Господ е само от театони – Едно прекрасно същество. То не е и същество, то е всичко всичко видимо и невидимо, Това е една Светла Разумна Сила, това е Великото Всемирно Вселенско съзнание, Вселенският разум. Но ние го наричаме накратко Бог, Аллах – както и ще да го наречем, това е абсолютно едно и също нещо – Великата светла сила. 

А надолу си има йерархии – Силвина доста добре ги каза. Тълкуването беше вярно, слушах го и знам, че е така. Е, някои подробности човек може да ги изпусне. 

Сега ще ви кажа нещо. Познавам един човек, на земното кълбо са четирима. Има такива ангели-ликвидатори се казват и той е същия. Най-обикновен човек, има образование шести, седми клас, даже и книжка няма. Обаче е духовен и интелигентен, и мощен. Да. За какво му е образование, за какво са му титли, когато има връзка с Вселената и с Всемира. Не му трябват. 

Земното кълбо е разделено на четири зони, знаете – източно и западно, северно и южно. Източното – на две половини, има югоизточно и североизточно земно кълбо. Той отговаря за североизточното земно кълбо, което е от Екватора до полюса, обаче в източната страна. От Екватора до другия полюс отговаря друг. 

И так,а има четири душички, четири в човешки тела служители Божии и аз познавам единия. Каква му е работата? Аз съм казвал – каквато е работата на аватарите, които са чистачи в едно село: Отдел “Чистота”. Ама какво чисти? Чисти глупостите, които са направили енергийно хората в селото, а не каквото са направили материално – че тоя откраднал нещо от там, оня откраднал друго, трети еди какво си направил в материята. Не. Те чистят техните зли, лоши, непоносими мисли, думи, делата – има кой. Но те ще отговарят за делата си. Но другите работи, които замърсяват много егрегора на селото… /обикновено селото има винаги, както съм казвал, един аватар, който чисти и един луд/. Но няма село без такива двама. Е, има и един пияница. Без пияница също няма село, ама те са малко – селото е хиляда човека. В града май са повече, на глава от населението говоря. Та тоя човек, когато влезе едно космическо тяло и има опасност да удари населено място – дали е метеор, дали е комета, трябва да го унищожи. 

Силвина: 

Той е много силен ликвидатор, има дарбата ликвидиране. Той вижда метеоритите.

Георги: 

Вижда ги като на екран, като на една радиолокационна станция или като на телевизор, и ги елиминира с мисъл, като факли. 

Знаете ли, че космическата наука, техника, не е могла да разбере, че телата, които са материални излизат под един ъгъл и под такъв ъгъл трябва да влязат обратно в атмосферата. Ако се измени тоя ъгъл, те стават факли и заминават или ако не са факли, живата същност вътре умира. Точно по такъв начин!

Аз си спомням /все пак въздушна специалност имам/ трима съветски космонавти кацнаха долу, меко кацане, но те – бездиханни. На седмата секунда американска хубава ракета с една жена беше вътре, доколкото си спомням, гръмна като стара факла и изгоря. И те казват: „Там имало чуждо тяло, блъснала се е в нещо.“ В какво се е блъснала? В радиуса на хоризонта се е блъснала – леко изменя ракетата ъгъла, край. Трябва да влезе и да излезе по тъй наречения ъгъл тридесет градуса спрямо повърхността на земното кълбо. Да, тридесет градуса. И заради това много екипажи заминаха, докато разберат, че точно излиза и влиза. 

И заради това, дори и ръчно, когато стана качването, българския космонавт включи управлението, понеже по друг ъгъл вижда, че влиза, кораба се приземява на съветския космодрум, ама няма да се приземи, ще пламне като факла. И тогава другият космонавт, неговия колега, припада. За какво припада? Еми от страх. Той е човек, той знае, изгърмели са вече. 

Нашият остава /в съзнание/ – все пак българинът има твърд дух, включва на ръчно, измерва го и като самолет – хоп в атмосферата и приземява хубавата космическа машина. Това не е тайна, това се знае, прочетете го. 

Сега ще ви кажа моите три молитви, които ги казвам всяка сутрин в три часа астрономическо време, моля се и пак си лягам. Е, да кажа един месец, един път може да изпусна случайно, може и да не изпусна. Сега са в четири часа, имаме един час напред. Хубаво е сега да ги кажем, защото те са чудесни. Има ги в книжката „Озарения по пътя“. Едната молитва я казвам за Човечеството и Планетата Земя. Втората молитва е за България и третата молитва е личната ми, Огнената молитва, която вече съм я дал за масово ползване, защото отгоре ми разрешиха. Тя ми е спусната, така да се каже. Аз не се хваля, че имам собствена молитва, голяма работа. И с молитва и без молитва, важното е сърцето ти да е отворено. Когато човек е вече прескочил бариерата или така да се каже минал е в духовния рубикон, значи като го е прескочил самото му излъчване започва да благославя всичко и да оправя всичко, дори храната пред него да не е толкова подходяща, щом седне след една минута тя става подходяща и за него, и става подходяща за всички около него. 

Един човек ми каза: 

Викам: 

Да, това е факт. Ако искате да кажем тия молитви. Аз ще ги кажа, а вие сте съпричастни с мене и сте участници в това дори само като ме слушате. Особено като слушате с внимание. 

МОЛИТВА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Господи, Боже наш, Татко Вседържителю,
Творецо на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо! 

Слава на Славата!
Сила на Силата!
Светлина на Светлината!
Любов на Любовта! 

Молим те, укрепвай Доброто, Вярата, Надеждата и Любовта
на твоите деца – жители на планетата Земя!
Дай им сила да преодоляват трудностите,
изпитанията и несгодите на живота,
за да постигнат по-скоро
своето пълно очовечаване! 

За да дойде Твоето царство на Земята,
което е изпълнено с Мир, Хармония, Любов,
Мъдрост, Истина, Справедливост и Доброта! 

Господи, нека Твоята ослепителна Виделина
освети тази Планета, за да може
и тя да съществува пълноценно и вечно
в семейството на Райските планети! 

Господи, Твоята Воля да бъде!
Благодарим Ти!
Слава Тебе! 

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Господи! Пази и закриляй България!
Благослови душата и духът на българите!
Благослови ни да бъдем полезни и доблестни хора,
достойни за своя славен род! 

Влей повече Светлина в умовете ни,
влей повече Топлина в сърцата ни,
укрепи волята ни! 

Като Божии Хора, Българи по Дух, да пребъдем
във Вярата, Надеждата и Любовта!
За да бъдем достойни служители и апостоли
на Твоята Светлина и на Твоето Слово! 

За да вършим по-съвършено волята ти на Земята,
според твоята велика Любов, Мъдрост, Истина,
Справедливост и Доброта! 

Господи! Да пребъде
великият ти замисъл за България и за света!
Да пребъде благият дух,
България да се превърне в Блага Ария!
И душите по цялата земя
да запеят тази Велика Песен! 

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!

ОГНЕНАТА МОЛИТВА

Господи, Боже наш, татко Вседържителю,
Творецо на Небето и Земята, 

на всичко видимо и невидимо! 

Слава на Славата!
Сила на Силата!
Светлина на Светлината!
Благодат на Благодатта!
Чистота на Чистотата!
Живот на Живота!
Мъдрост на Мъдростта!
Святост на Святостта!
Истина на Истината!
Любов на Любовта! 

Моля те, дари ме с могъщо Здраве и могъщ Живот,
с могъща Надежда и могъща Справедливост,
с непреклонна Воля, с непоколебима Вяра,
с непоклатима Мъдрост, със саможертвена Любов,

за да издържа Огнената ти Прегръдка,
която ме прави винаги по-добър, 
по-разумен, по-силен, по-всеобичащ! 

Господи, нека бъда Твоят поток,
чрез който текат Твоите слова,

Твоите блага и Твоите чудеса на Земята, 
за да може и това човечество
да стане достоен член

на най-Разумното Всемирно общество. 

Господи, Бог мой и Татко мой,
Дух мой и Дъх мой,
Твоята воля да пребъде!
Благодаря Ти от Дух, Душа, ум, сърце и воля!
Слава Тебе! 

Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!

Силвина: 

Ще използвам тази силна енергия, за да направим лечебния сеанс, за който стана дума.

Господи, прости на всички в тази зала
всички грехове, погрешки и престъпни действия.
Освободи всички дълбоки причини и патологии, свързани с тях.
Прекъсни всички нишки, свързващи ги
с демонични управители и други като тях. 

Възстанови съвършения им Мир, Хармония и Здраве.
Помогни им да проявят най-доброто,
което си вложил в душите им
и нека силата, която си им дал,
да се прояви за тяхно и всеобщо най-висше благо.

Господи, чрез Твоето присъствие и Твоята сила,
оздрави тези хора, освободи всички патологии от организмите им. 

Амин! Аум! Аумен!
Харум! Харом! Харим!
Амин! Аум! Аумен!
Харум! Харом! Харим!
Амин! Аум! Аумен!
Харум! Харом! Харим! 

Слава Тебе!
Твоята Воля да бъде, Господи!
Слава Тебе!

Нека да кажа нещо за лечението. Енергията на Отца работи за лечение, мисля, че още малко ще продължи при всички вас през следващите дни. Има десет човека в залата, на които няма да бъде помогнато. Просто те или не вярват, или имат някаква съпротива, или просто не е дошъл момента за тях. Като дори хората, които са с тежка болест, до петнадесет дни ще усетят доста големи промени. Първите неща, които ще усетите са едно затопляне. Голяма част от аватарите може да не го усетят, които са тук, защото при тях този процес отдавна върви. Но хората, за които сега беше първа среща с нас, ще има едно затопляне, което е свързано с изгаряне на токсини, на патогени в тялото. Просто се повишава температурата на тялото, за да се случи това прочистване. И от там нататък – леки болчици на проблемните места, най-много още петнадесет дни. Явно няма тежко болни хора в залата, тъй че няма да бъде твърде дълъг процес. 

Георги: 

Сега в заключение ще ви дам един искрен, може би непоискан от вас, приятелски съвет, обаче ако го запомните – много добре, ако не го запомните – пак добре. Аз съм го изпитвал на гърба си и знам, че е безпогрешен. Докато се науча… сега вече ми е лесно. 

Винаги в живота на всеки един човек, той трябва да мине през такива перипетии, се казват, като парапети – да ги прескочим. Перипетиите, това са трудности, изпитания, несгоди и трябва да минеш сам. Върви се към върха, ама трябва да минеш през един дол със стръмни брегове, като Джендема и после вече тръгваш нагоре. Но надолу трябва да слезеш сам, а нагоре идва такъв някой като мене. 

Разликата каква е между мен и другите хора? Че аз мога да си местя пътеката – има сто пътеки към върха или хиляда към Господа. Вървим всички заедно. Ама като виждам, че на някой му е тежко, аз не мога да му взема нито товара, нито да тръгна по неговата пътека. Абсурд! Аз мога само с думи да му кажа нещо. Докато другите не могат да си преместят пътеката. То е като кубчето на Рубик – има една част дето се движи, а другите не. Взимам си пътеката и отивам до тоя юнак или юначка, слагам я и заедно почваме да вървим нагоре. И аз викам: 

Той вика: 

Искам да кажа за слизането, което е също толкова важно колкото и изкачването – всички планинари го знаят. Обаче един простичък пример. Дълбока е пропастта, стръмни брегове, като Джендема. И за един час обаче на мен ми е определено, според съдбата, имам си програма относно еволюцията. Еволюцията е и надолу и нагоре. И ми казват: 

Има една стръмна пътека, тук-таме леко, внимателно, те са изчислили, че аз мога да сляза за един час до долу. Всичко е точно. Духът не бърка. Обаче аз се помайвам, не ми се слиза, почесвам се, опъвам се, мрънкам, негодувам и така нататък – недоволствам, всичките работи, пълния комплекс. Слезнал съм на пет минути надолу. Обаче Кака Карма седи зад мене – ама аз не я виждам – с лъскави ботушки, бич, това онова, сложила една кожена шапчица и само ме чака, и ме дебне. И остават пет минути, ама аз – абсурд, не мога да слезна така. И тя като почне – ритници, бой и надолу ей така, като кълбо по стръмнината, ама че имало камъни, храсти Кака Карма не я интересува. И точно на минутата – долу, дали съм прав или не. 

Ако бях слязъл доброволно, а не доброзорно, щях все пак да бъда оцелял без синини, верно в ниското съм, кофти ми е, мрачно, тъмно, глад, ама аз съм си по-добре. Защо? Защото доброволно съм слязъл, а доброзорно е на Каката Нейно Величество, дето е зад мене. И тя: 

И затова ви казвам: когато идват несгоди, неприятности, негативи, не знам какви, има един закон на Вселената, Принцип на Приемането и Съгласяването, от това по-добро няма. Приемаш, съгласяваш се, нещата се оправят и то много по-бързо, защото е доброволно. 

Като си нарушил, не да ходиш и да подаваш, за да минеш по-леко акта, ако стане нещо. А ми акта колко ти го пишат, толкова. Отиваш, не се разправяш. Така е. 

Трябва да се плащат тия работи и пак казвам: запомнете случая със слизането и после се изкачваш от там. Ама когато си останал по-здрав, по-леко се качваш, а не със синини, да те боли, да пъшкаш по нанагорнището. 

Затова пак казвам: ако ние не искаме доброволно /другата прекрасна дума/, ще ни накарат доброзорно. И заради това – обаждат ми се всеки ден хора: 

Ето това е, което мога да кажа в заключение. 

И благодаря още веднъж на Всевишния. Колкото пъти да Му благодарим, все ще е малко. Не забравяйте, че когато има нещо, Той лично на мен ми е казал: 

И аз затова съм също голямо мрънкало – видя ли дебелия край на тоягата, веднага започвам да мрънкам. И ако толкова има да съм прав, веднага ми облекчават товара. Ако не – седи хубавата Кака, ходи с бича и с ботушките, така пляска и се върти около мене, и само чака да сбъркам. Ама на нея това й е работата. Само чака и гледа всеки един какво и всичко черно на бяло, апарат има и се пише. 

Ние мислим, че ще минем, не можем да минем. Правиш ли грехове, имаш ли пороци – няма начин. Както казва народната поговорка /”Забавя, но не забравя”/, ама вече и не се забавя. Като осичката, която прати животинския свят и животинското царство заради котарака. Осата не е никаква на котарака, но дойде и изпълни нареждането. 

Ще ви кажа, че някога работех на едни бивши овчарници, ТКЗС или нещо друго. Работи се много черна работа, разваляхме сградите. Отгоре керемидите бяха някъде около дванадесет хиляди. Понеже съм най-лек и не ме е страх от височината, аз съм отгоре, вадя ги и ги пускам по един улей надолу. На четири, пет керемиди, имаше под всяка една отдолу осило – стотици оси литват. Работехме един месец и повече и нито една не кацна и не ме ужили. Нито една, а им развалям гнездата! Аз вадя керемидата, пускам, пускам и тая, само че гледах да пусна не на осилото както е, а на обратната страна, поне да остане цяло, за да могат да излетят – това ми е била единствената мисъл. Другите керемиди не гледах как ще ги пусна по улея, така или така, обаче имат ли живи същества, нещо ми подсказваше /макар, че беше много години преди да ме посветят/ – нещо ми подсказваше да ги оставя и да ги плъзгам надолу. Във всяко едно осило имаше млада осичка, а имаше някои, които вече можеха да летят. Но пак казвам, за месец и нещо, нито една /не ме ужили/. 

Ония долу, дето събираха и ги товареха, и ги нареждаха, пищяха вечерта, един вика: „Четири ме ужилиха.“, друг: „Дванадесет.“ и така нататък. А тука, щом нарушиш Принцип, това са примери от живота, обаче човек не ги забелязва. Трябва да забелязва и дребните неща. 

Ще ви кажа, животът на калинката и животът на слона – калинката е един грам, слонът е най-малко един тон или повече, са абсолютно еднакви и абсолютно еднакво струват. Животът на калинката и животът на слона. И така трябва да се научим – това е духовният, истинският, интелигентен, прекрасен, нов човек, Ново Съзнание. Това е истинското Христово съзнание. 

Аз уважавам църквата за добрата част, а за недобрата част – дето е освещавала бойните знамена и е карала кръстоносците да ходят на походи, за да може да вземат големите богатства. Ами, не убивай! Муха не трябва да убиваш, калинка не трябва да убиваш, да не говоря за ред други работи. 

Но вижте, този случай скоро ме подсетиха и го казвам два пъти, сега ще го кажа и на вас – за слона. Лично съм го чел, американците са го открили защо. В началото на миналия век един /германец ли – какъв е бил/ отива на сафари в Африка и трепе слон. Прибира се човекът, всичко точно. След петдесет, шестдесет години отива неговият внук. Не сина му, внука – пак на сафари и той ловец. Спят в една палатка пет, шест човека. Изведнъж вратата се отваря, една слонска муцуна се подава и хоботът на слона. И от тия, които лежали пет, шест човека, точно внукът на тоя, който застрелял слона, го увива с хобота, измъква го навънка, смачква го и си заминава. Истински случай, не се шегувам. И започват да се чудят как? До вратата имало други, много по-удобни, ако иска да си начеше крастата, да утрепе някой човек слонът. Защо точно него? И какво се установява. Установява се, че
вибрацията се предава, информацията се предава и на доброто, и на лошото. 

От тоя същия род, дядо му, баща му, сега идва внука, внукът е убит. Обаче и слонът не е същия, или сина му, или внука, идва и трепе оня. 

Силвина: 

Това е пример за родова карма. 

Георги: 

Да, уравновесяване на везната, Законът за Равновесните Сили, Законът за Махалото, Законът за причинно-следствената връзка и каквото и ще да го кажем. Както и ще да го кажем, това е факт. 

Вижте, ние всички сме свързани, всичко ти се пише. Две мнения няма за това. Да не говорим и по-дребни работи – както обидата. Едно време обиждах нашия котарак, предишния, беше преди много години, нищо не ми се случваше. Ама аз бях с по-нисше съзнание, сега вече, колкото ти е по-висше съзнанието, толкова по-бързо те подсещат чрез разни наказателни мерки, че ти вече си духовен човек, че ти не си като другите. 

Още веднъж ви благодаря от сърце и ако има нещо Силви да каже.

Силвина: 

Да кажа за нещата, които предстоят. За качването на връх Сюткя, който е много специално място. Трябва обаче хората, които дойдат, наистина да имат добра подготовка. Това е връх в Родопите, на който е бил оракула на Дионисий, който е бил най-древния оракул в света, много по-древен от Делфи. И е наистина специално място, там работи елохимът Коафие. 

Интересно е, между другото, че по земното кълбо има точки, които са активирани от духове от йерархиите. Примерно, проверявах скоро, чрез колко места на земята работи Христос. В Европа има три такива места, едното е в България и то е язовир Белмекен. Преди е бил на Рилските езера. Преди мястото е било на Скакавците, тоест менят се местата взависимост от това къде има силно духовно присъствие на хора, които работят на това място и го посещават и така нататък. Сега това е язовир Белмекен. Другото място е в Германия, пак мисля, че е едно езеро високопланинско. 

Тоест, посещенията на тия места не е просто разходка в планината. Правим молитви на тях. Принципът на Коафие, това е елохимът, който работи на Сюткя и той работи с петия принцип. Там ще бъде като посвещение от този елохим. Това предстои през юли. 

Също ще правя обучение, за да предам това, което знам и което мога, и което правя, в Стара Загора. През август ще отидем най-вероятно на Езерото на Чистотата, ще видим датата коя ще бъде, близо до Рилските езера, също много специално място, защото то захранва всъщност язовир Искър, а язовир Искър е водата на София. Тоест, молитва на това място, където работи Духът на Истината е много важна. 

Много хора питат: „Кога ще има беседа?“ Надявам се септември да има във Варна, октомври в Бургас. Предстоят ни пътувания в чужбина тая година доста. С Божията сила работим. 

Бъдете благословени и нека Бог работи чрез вас и за вас.

Cart Overview