0

Съветите на Духа

Водещ:
Георги здравей! Изминаха много светли, много уютни Коледни празници. Как си ти, как се чувстваш?

Георги:
Великолепно. Както съм казвал, като космонавт преди полет. Животът е един непрекъснат полет и човек така трябва да бъде подготвен. Защото, ако има и най-малкото неразположение, няма  да го пуснат в Големия Космос.
Спомням си, като бях журналист в един малък вестник, ме изпратиха да искам интервю от един човек, който беше много добър в професията.
Преди да започна, го питам:
– Имаш ли настроение и нагласа за интервю или най-напред да си пийнем кафето, чайчето, да си поговорим, пък после ще говорим?
А той ми каза:
– Ти не си първият журналист дето идваш за интервю, но друг никой не ме е питал дали имам настроение, или нямам настроение за интервю. Направо започват да ми задават въпроси.
Казвам му:
– Човекът трябва да се уважава, дори по този естествен и простичък начин.

Та мисля, най-напред да започнем с една притча дето съм приговил, която се казва „Кралят и неговият войник“. И, за да бъда по-точен, мисля да я прочета:

Един френски крал превзел с военна сила двете богати област Елзас и Лотарингия, които били под немско управление, с оправданието, че френско говорящото население там е много повече от  немскоезичното. Тъкмо се канел да отпразнува победата с царски пир, както си му е редът, при него дошъл първият царедворец и казал:
– Ваше величество, един местен селянин иска лично да Ви види и да Ви каже нещо важно.
Кралят бил в добро разположение на Духа и ведро настроение, и наредил да доведат селянина.
– Какво важно нещо имаш да ми съобщиш добри човече? – подканил го той.
– Ваше величество – рекъл селяннинът, – идвам да се оплача от един Ваш войник, който отмъкна две кокошки от двора ми без да ги платти. Освен това ме заплаши с оръжието си. Моля Ви да въздадете справедливост, да го накажете и да го принудите да ми плати птиците.
– Добре – рекъл кралят, – ще проверим веднага това. И наредил светкавично разследване на случая.
Довели злосторнника – един от кралските гренадири.
– Ти си извършил престъпление – рекъл кралят, – и не само си крадец, защото крадецът краде тайно, но си и разбойник, който използва оръжието си за грабежи. Имаш ли някакво оправдание за деянието си?
– Да Ваше еличество, имам. Оправданието ми ще бъде като кажа цялата истина. Вярно, взех от двора на този човек две кокошки и то насила. И Вие Ваше величество, ми казвате, че съм крадец и съм разбойник и ми търсите сметка и отговорност. Но, Вие Ваше величество, превзехте насила две чужди области и никой не Ви държи отговорен за това.
– Знаеш ли, че само за тези дръзки думи мога веднага да те обеся? – рекъл краля.
– Знам това добре, Ваше величество, но още не съм казал цялата истина. Този селянин е алчен, ненаситен човек и невиждан скъпреник. Защо не Ви е казал, че отначало поисках да му платя кокошките. Той като видя, че съм Ваш гренадир поиска за тях два златни луидора, с които веднага може да се купи хубав кон заедно с юздата и седлото. Заради голямата му алчност реших да го накажа и със силата на оръжието взех двете птици. Ваше величество, ако ми простите това деяние, аз ще стана още по-предан, по-смел и по-верен Ваш войник. Ако ме обесите, ще си спечелите още един враг, който макар и в отвъдното, никак няма да е безобиден.
Кралят бил не само впечатлен, а направо поразен от смелостта, искреността и непоклатимата мъдра логика на своя гренадир. Той бил умен владетел и отсъдил по соломоновски – дал два златни луидора на селянина и казал:
– Ето, скъпернико, сметката е платена.
После наредил да бъдат ударени 25 камшика на голо на алчния селяннин, за да го подсещат дълго време, че алчността, лакомията и чрезмерната ненаситност се плащат скъпо. Като разумен и далновиден владетел той направил своя гренадир благородник, а след това – пръв кралски съветник.
Благодарение на верните житейски напътствия, навременните и уместни политически съвети на своя верен съветник, кралят управлявал дълго своето царство и бил обичан и уважаван владател от своя народ.

Това е притчата, за която можем да кажем няколко думи. Но, понеже съм си записал още нещо, ще го прочета и него, защото това е един духовен постулат, който не е включен в книгата „Златните завети“.

„МНОГО ЧЕСТО ВЪПРОСИТЕ СА ПО-ВАЖНИ ОТ ОТГОВОРИТЕ.
Защо?! Защото ВЪПРОСИТЕ ДВИЖАТ СВЕТА НАПРЕД И НАПРАВЛЯВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА.

Въпросите са неуморно работещ, Вечен двигател.
Отговорите са също добър двигател, но той може да работи, може и да е спрял.
Или казано образно:
Въпросът има 90 процента злато и 10 процента сребро.
Отговорът е с 90 процента сребро и 10 процента злато.
Защо?! Защо цената е така неравностойна?!
Защото, познатите ни, видими неща, които са около нас, струват много по-евтино от непознатите, неподозираните и невидимите тайни.
Отговорът – той е познат, известен и предсказуем.
Въпросът – обратното – той е непознат, неизвестен и непредсказуем.
Затова няма цена!“

Тук има два казуса за размисъл. Първият е за краля и неговият войник, който става пръв кралски съветник. Което пък, е много рядко в историята – да се издигне един човек, да стане благородник, рицар и пръв съветник на краля. Но се случват такива неща.

Защо?! Думата ми е по принцип за съветниците – всеки един ръководител, независимо дали е пълководец, император, цар, крал, какъвто и да е управник и владетел, трябва да има абсолютно подходящи, ценни, верни, умни, мъдри и така да се каже – морални съветници. А не да бъде обграден със съветници алчни, ненаситни и материалисти.

БЕЗ ИСТИНСКИ ДУХОВЕН СЪВЕТНИК, НИТО ЕДИН ВЛАСТИМАЩ НЕ МОЖЕ ДА УПРАВЛЯВА ВЯРНО И ТОЧНО, БЛАГОРАЗУМНО И ДАЛНОВИДНО и не може да командва армията си.

През всички изминали векове, съветниците са били истински духовни хора. Дори и при траките, където жреците са били съветници на тракийските вождове и царе, при прабългарските владатели, също колобрите (тогава жреците са се преименували на колобри), са били съветници на всеки един ръководител. Думата „КОЛОБЪР“ е тракийска, но остава в прабългарския език, след това се замества в тракийския с думата „жрец“. Така остава и при славянните.

Какво е основното обаче?!
Съветникът на краля, на царя, на владетеля, трябва да има връзка с Небето. Няма ли връзка с Небето, той не може да дава правилните съвети на владетеля в никакъв случай. Той може да го подкарва към материални изгоди, да му дава някакъв акъл, но тоя ум в никакъв случай няма да е истински.
Заради това се получават толкова много неразбории – и в политиката, и в социалния живот, и в каквото и ще да е направление в някоя държава, тъй като отгоре на ръководната пирамида стоят ръководители, които не се вслушват в мъдрите напътствия на духовни хора. Те са обградени само от меркантилни, неморални, може да се каже и твърде егоистични и материалистични личности, които гледат интересите си.
В сегашния съвременен свят, това е 99.999 процента. Виждаме как стоят нещата – тук-таме има някой ръководител, който наистина управлява мъдро, чрез Небето.

Небето най-добре води и казва нещата.

Какво означава КОЛОБЪР?
За „жрец“ съм казвал някъде в моите беседи какво значи. Той е пак избраник, който е духовен наставник на владетеля и държи линията на Духа. Такъв е и шаманът – както ще да го наречем – духовник или свещеник.

„Шаман“ от „шам“ – от пратракийски. Или „шем“. Означава „глава“. „Ман“ означава „мъж“, човек, който е свързан /главата разбира се, е духовното, Духовността, Небето/, човек, който е свързан с Небето. И Знае как стават нещата.

Ако вземем думата „свещеник“ – тя идва от „свещен“. Докато „свещник“ идва от „свещ“, което е „огън“. Свещеникът изпълнява ролята също на един духовен наставник на ръководителя, но може да има и по-старо тълкуване – който води поданиците на царя и своето паство по пътя към Бога, към Светлината, към Любовта, към Мъдростта и към Истината.

Думата ми беше за „колобър“. Самата дума обяснява какъв трябва да бъде духовникът, свещеникът, шаманът. „Колобър“ идва от „кол“ ако го разчленим на срички, което е Център на кръга – кол. Значи, от там идва и Коледа – когато е най-малкият ден и най-голямата нощ и Iветлината започва да се увеличава. Това е Начална точка, която е много важна. Централна точка – затова е кол. Имаме „колело“. Колелото има ос, център и кръг. Когато кажем „колело“, разбираме, че има ос, има и център. Но, ако кажем само „окръжност“ – тя пак има център, но трябва допълнително да кажем, че има център, или че центърът на кръга е в окръжността. А, когато кажеш „кол“, „колело“ или каквото ще да е, се знае, че това е една централна точка, която е изключително важна. След „кол“ идва „об“ – това е „обвивам“, или „обземам“. И накрая сричката, която е наставка, окончание, която сме приели – „ер“. Ако поставим отпред само „О“, както е било в старотракийския език – „околобер“ е била думата, моментално става също едно много висше и много по-точно обяснение и тълкуване на термина „колобър“ – пръв духовен съветник на хана.
О – око – окото е всевиждащо. Това показва ясновидските способности на човека, който го носи.
ЛОБ – това е чело. Значи, Мъдростта, която е Небето. Всевижда, Мъдрост.
ЕР – последната сричка – това е извисяване, издигане, изправяне, израстване.
И досега има езици, където „ер“ е оставено – ерудиция. Но е и медицински термин, който е абсолютно точен. Значи нещо, което се изправя да стане, ерекция.
Следователно, цялата дума е изпълнена с такова мощно съдържание и с такава вибрация, че когато се каже на един човек, който има някакви способности, но му се даде званието и титлата Колобър, той знайно или незнайно, иска или не иска, започва да се въздига в Духа. Т.е. НЕБЕТО ГО ПОВДИГА.

Небето го е определило!

Но, когато се каже за един човек от сегашното време, че е духовник, аз подразбирам, че тоя човек може да е истински духовник, да се занимава с духовното, но може да е и чиновник. Просто той ходи на работа, а храмът, както още от еврейско време, храмът е бил в много малка степен истински Божи дом.
Защо?! Евреите казват, че Йехова им е говорел и им е оправдавал всички престъпления. Според историята. Това коляно, тоя род, тая общност, това племе отива и избива мъжете, взима богатствата, които са материални, жените и децата продава в робство, после казват, че това е по Божията воля, Йехова наредил…
В Стария завет, какво прочитам там: „Вървете синове мои да си измиете мечовете и щитовете от кръвта на жертвите, които заграбихте и които убихте, и ви прощавам всичко“. Боже, колко наивно, колко детски описано… Нямам думи. То не и детски. Всяко дете ще разбере кое е Истина и кое не е истина.

Когато четем Писанията много трябва да внимаваме и да се държим за истинския Дух, за истинските ценности, които са ни дадени от Небето. Не за фалшивите, не за ментетата и не за неща, които няма да ни свършат никаква работа.

Защото, няма ли духовност в нещо, аз съм го казвал преди, няма нищо. Това е един, само един празен съд, който кънти.

Свети апостол Павел казва: “Ако ще да имам всички знания на света и всички богатства, Любов нямам ли, аз съм нищо. И нищо не ме ползва. Дори да раздам цялото си богатство, пак не ме ползва“. 

ЛЮБОВ НЯМАМ ЛИ, АКО ЩЕ ДА ИМАМ МНОГО СИЛНА ВЯРА, НЯМАМ ЛИ ЛЮБОВ, НЕ МЕ ПОЛЗВА.

Както съм казвал, ВСЯКО ЕДНО СЪБИТИЕ или всяко едно заседание – дали на икономически съветници или каквото ще да е в света събитие, казвам го най-откровено, ето и Всевишния слуша в момента, трябва ДА ЗАПОЧВА С МОЛИТВА.

Не с шарен ритуал, какъвто правят сегашните духовници. Независимо от каква религия са. На Бог му е дошло до тука от тия шарени, фалшиви ритуали. Просто да се каже една проста, истинска, сърдечна молитва и всички, които са в залата, да я почувстват.

Знаете ли, че в българската армия винаги е имало по един свещеник във всеки полк. Имало е и лекар или фелдшер, не говоря за санитарите. И не е започвало нещо в армията, а може би и навсякъде по царско време без молитва. В армията всяко едно нещо е започвало с молитва и с водосвет. Значи, прави се учение, голямо учение – маневри военни и други, строява се целият личен състав, чете се молитва, попът ръси за здраве, отиват и започват учението.

Сега мислят, че този ритуал е излишен. Напротив – той е в основата на нещата! Той е основата на основите! То е фундамента! Всичко останало, което се прави – не върви.

Аз не казвам този ритуал да бъде направен така – между другото, без сърце, без душа, без дух, да бъде като една програма, която е чисто чиновническа – защото е задължителна и трябва да се прави. Някога в казармата, преди войниците да седнат да се хранят, изпълняват издадена заповед – да се свали кепето, да се сложи на колана и после да се започне с храненето. Всичко е по заповед. Но, по царско време, преди хранене винаги се е казвала молитвата „Отче наш“, а след хранене – молитвата „Благодарим Ти Господи, че ни нахрани с Твоите земни блага“. Винаги! Сутрин, обед и вечер! Не е имало войник, който да не знае тия молитви.

Учуди ме на едно място при едни приятели, когато най-малкото дете каза молитва. Каза молитвата преди хранене, а след това – молитвата след хранене. Останах толкова много доволен… И то я каза искрено! Може би 6-7-годишно дете, но ги знаеше! Питам го и ми казва:
– О, знам много други молитви. Половината – вика – от твоите молитви в „Озарения по Пътя“ ги знам.
Детето има добра памет и ги помни.

Не е важно колко молитви знаеш. Не е важно количеството, важно е качеството – как ще се помолиш, как ще поднесеш тия работи.

Затова говоря – когато има един наистина мъдър, духовен съветник, който си гледа със сърце работата и обича своя ръководител, обезателно трябва да го обича. Тогава нещата се подреждат. Небето помага сто процента. И вървят напред. Иначе – не.

Казвал съм го и пак го казвам – един роб ако има зъл господар, но той обича господаря си точно такъв, служи му от сърце, не претупва работата по робски, в крайна сметка той ще получи свобода от своя господар. Няма друг начин. Това го е казал Езоп. И той самият получава свобода от своя господар. Защото е бил много умен, много мъдър и се е отнасял точно така – с обич, с уважение, с преклонение и колкото може да бъде в помощ на господаря си. Затова е получил свободата си.

Водещ:
Аз си мисля за това, което говориш – че управниците имат нужда да се допитват до съветници, които духовната Мъдрост и духовната Истина да приложат в делничните неща – в политиката, в битовизма, в трудните решения, които трябва да вземат. Но си мисля и за обикновения човек – ако управителят има нужда от съветници, то обикновеният човек има ли нужда да се допитва, да търси съвети, къде да ги намира?

Георги:
Великолепен въпрос. Всеки човек има у себе си закодирани – според троичния код на Вселената – Дух от нашия Вселенски Баща, от нашата Вселенска Майка – това е Богът, който е едно цяло от две половини – и от Сина. Най-доброто от Бога Майка и Бога Баща, това е Синът. От тия трите Велики Духовни Субстанции или Велики Създания, което е най-точното, има у всеки един човек. И то по равно.

Обаче, каква е еманацията им?! Те са изявени у нас като Разум, не като ум. Изявени са като сърце, сърдечност. И третото – когато е направена връзката между разума и сърцето и има синхрон, веднага се отключва, запалва се съвестта. Това са трите неща.
Разумът е Бащата. Защото умът ни е даден да се оправяме в материята, а разумът – в Духа. Духът е разума. Това е Висшето съзнание.
Сърцето е Майката.
Душата и съвестта
е тяхната еманация – Синът, която е най-Доброто. Тя е изявената Любов в пълна степен!

ИСТИНСКА ЛЮБОВ, ИСТИНСКА МЪДРОСТ, ИСТИНСКА ИСТИНА, ИСТИНСКА СПРАВЕДЛИВОСТ. Не фалшиви, не лицемерни. Това са нашите три великолепни съветника, които имаме.
Единствената наша задача е не само за ума си да отворим нашето съзнание, а да го отворим за разумността, за Небето, което слиза отгоре, за Светлината.
Второ. Да отворим вратите на сърцето си – към всичко да подхождаме със сърдечност и с разумност.
И тогава, когато се уеднаквят вибрациите, т.е. когато умът и сърцето направят синхрон, веднага се пали свещицата на съвестта, която е у нас. Ведната съвестта започва да работи.
И тя става първият наш съветник.

Какво е „съветник“ – съ-вет-ник – да създава „вет“ – знания.
Вестта е съ-вест – да бъдем винаги с вестта. Тя винаги слиза от Горе. Защото чрез разума и чрез сърцето, няма начин тя да не стигне до нас.
Това са нашите най-добри съветници. Затова се казва – този е съвестен човек, онзи е безсъвестен човек. Вижте колко просто го е казал народа. Когато си с Духа и Душата – Духът е това висшето, духовното съзнание. Душата е сърдечността – душевното съзнание. Важно е за един човек да бъде сърдечен и съзнателен.

Две неща трябват на човека да се получи третото – разумност и сърдечност. Тия трима съветници, събрани в едно, ги наричаме Съвест.

Когато човек ги открие у себе си, тогава вече започва да ги слуша и да изпълнява, защото те непрекъснато контактуват с него, с неговото съзнание. Но все още нисшето съзнание много трудно може да възприеме нещата. В крайна сметка, ако ги слуша ще се издигне и ще започне да ги разбира.
Освен това, когато той открие тия свои съветници и се обърне за да разбере, а не да прикрива собствените си грешки, когато започне да осъзнава и се опитва да започне да изправя живота си, тогава при всички положения човек ще намери и своя учител извън себе си. Това са субективните учители – неговите. Един обективен учител, който е отвън и ще започне да го води, духовен наставник, който е истински. Той може да бъде в лицето на приятел, близък, роднина, или далечен и непознат човек, с който се свързваш, но с който започваш да контактуваш. Може да бъде и съсед. При всички положения, когато човек открие своите духовни съветници, той няма начин да не получи и един истински, от плът и кръв духовен съветник, наставник и ръководител. Такъв, какъвто самият той заслужава.

Водещ:
Понеже знам, че при теб Словото работи така, че това което кажеш се материализира, затова правилно ли мисля, че когато ти говориш, че вече е време духовните наставници да се изявяват и да бъдат слушани? Т.е. вече е време Духовността да навлезе и в политиката, и в управлението на България, дошъл ли е този момент?

Георги:
Да. Това сега е началото.
Още са слаби и много рехави кълнчета, но това някак ме успокоява. Имам надежда, усилва ми се вярата, че не само аз, а такива духовни наставници из целия свят ще получат някакво удовлетворение от това, че нещо става благодарение на тяхната работа.

Аз знам, че Великият Вселенски Разум, който е Всемирното Съзнание и Божественото Съзнание се грижат за човечеството, изпращат тук много невидими наставници, но и във видимите тела наставниците си вършат своята работа. И заради това започна да се повдига някак съзнанието. Разбира се много слабо, много бавно, но върви нагоре.

Ще дам един блестящ пример, който може да се пренесе в сегашното време. Случката е от времето на големите руски писатели и поети – Пушкин и Гогол. Те били приятели. След като си пиели заедно чаят или водката, Пушкин му казва, че има великолепна идея. Но, понеже трябвало да напише много голяма книга, а на него като поет не му се пишели дебели книги, дал на Гогол сюжет. И му дава идеята за „Мъртви души“. Гогол написва един великолепен роман.

Накратко, там се разказва за един дребен помещчик, малко мошеник – Чичиков, който се изхитря и започва да купува мъртви души от различни други помещчици. Той ги записвал като негови подвластни и живи. По тоя начин започва да израства като дворянин и помещчик. Чрез тях. Забогатява. От нищо – нещо. В крайна сметка всичко се разбира в губернията, в която живее. Измамата е явна, хваща го полицията и го завежда при губернатора.
Губернаторът познава Чичиков, който пада на колене, лази, целува му краката и му се моли да му прости, защото знае, че губернатора ще го изпрати на заточение в Сибир докато е жив.
Едно време до Сибир се е пътувало около пет години и тези, които са били наказани за десет години, ги изпращали в по-близките затвори или в каторга, не в затвор. Защото само пет години е пътят до Сибир. Там ако седят 10, 20, 30 години – доживот са там.
Благодарение обаче на този случай с Чичиков, губернаторът започва да прави разследване на злоупотребите, далаверите, корупцията в чиновническия състав на своята администрация. Какво му донасят тайните служби? Той се хваща за главата. Толкова много злоупотреби, кражби, измами, толкова пропаднала и неморална администрация, че тоя свестен, чист и истински морален ръководител, наистина се хванал за главата. Трябвало от раз, всички, да вземе цялата администрация, да арестува всички и веднага да ги изпрати на заточение. Всички. Хиляди чиновници. От най-малкия до най-големия.
Гогол го е описал великолепно.
Дал им срок, но мисли през това време и се чуди какво да направи. В крайна сметка получава прозрение. Значи, той е бил не само ръководител, който е бил материален, икономически, но у него е имало и Дух. Бил е и морален човек, вършел и двете работи едновременно – на цар и на жрец.
Той предприема мъдро решение. Мисли – ако всички сега ги събере и ги качи да заминат, ще остане без администрация. Докато се обучават новите, ще отнеме много време.
Какво прави накрая – прощава на всички и ги оставя. С всичките им мошеничества, измами, корупции и каквото му дойде на човека на ум за такава материална и морална деградация. Обаче им казва, че който се провини оттук насетне, заминава за Сибир. Изключително мъдро решение.
Това е едно всеопрощение на този прекрасен ръководител. Защото, когато останат да работят, ако назначи нова администрация, първо трябва да я обучи. После – тя ще стане същата корумпирана, защото цялото общество е такова и не е дошло времето на Истината.

Когато дойде времето на Истината, тогава вече обществото изменя всичко, всичко се променя.

От тази гледна точка, той решава по изключително мъдър начин нещата. Каквото са ограбили, каквото са направили – прощава им, но знае, че вече те ще започнат да работят винаги с едно наум. Това едно наум винаги може да си платят със земния живот.
Човек, който се държи за материята, той е страхлив, той е уплашен човек. Само духовният човек смело посреща онази кака хубавица, която идва и му казва: „Дойде време, свърши на Земята определеното ти време, тръгвай с мене“.

Това е и сегашната картина. Значи, малко са сега тези мъдри ръководители, като този губернатор. Поне това е моето мнение. Разбирам. Не че ги няма, има ги. Но има доста време докато Духът вземе превес.

ДУХЪТ ВИНАГИ Е КОМАНДВАЛ МАТЕРИЯТА.

Това искам да ме разбере всеки един. Обратното никога не е било.
Както казва Учителя, който живее почти до началото на ХХ век: „Досега, Злото е командвало, Доброто му е служило. Скоро време ще дойде, а това време вече настъпва, Злото да започне да служи на Доброто“.
Това вече са подстъпите към Новото време, Новото небе и Новата земя. Т.е. БЕЗ ДУХ ВЕЧЕ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ.

Ако не се вложи духовност навсякъде, няма просперитет. Ще има едно зацикляне, едно връщане, една инволюция. Дали е държава, дали е цялата планета, дали отделен континет, отделен народ, общност – няма никакво значение. ВСИЧКИ ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖАТ ЗА ДУХА.

Онези страни и народи, които наистина са по-духовни и по-рано са тръгнали по тоя път, няма от какво да се страхуват. За тях няма да има никакви бедствия, катаклизмии, пандемии, чуми. Няма. Поради тази причина. И това е техния бонус – че са тръгнали малко по-рано от останалите.

Водещ:
Благодаря ти!

Георги:
И аз Благодаря от сърце!
Поклон на аудиторията!

bg_BG
Cart Overview