БОЖЕСТВЕНИЯТ МИР

 

 

СИЛВИНА:
Ех, красиво множество се е събрало. Най-красивото в България, най-прекрасните души, любими от цялата страна, дошли от целия свят. Благодарим ви, че ни почетохте от все сърце. 

ГЕОРГИ:
Добре дошли на този Духовен Форум, на това прекрасно сакрално събитие, както ни е събрал БОГА.

СИЛВИНА:
В името наистина на нещо много висше, много важно, може би най-важното след Живота е Мирът и вътрешния, и между отделните хора, и между държавите, и на цялата планета.

УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ е казал, че ако един праведен и добър човек работи и се моли за Мир, а и за просперитет на една държава, все едно се молят 1000 човека, които са неправедни. Тоест, неговата сила се равнява на силата на 1000 недобри човека. Ако се молят двама на 10 000 недобри човека. 

Много хора са ни казвали, вие, примерно, не идвате на протести. Повярвайте ми, за да се случи един протест, който има полза за един народ, наистина донесе полза и добро, в крайна сметка има и такива неща. Мирния протест е допустим, но за да се случи това, някой се моли. И ние с години наред вече се молим за България и не само за България. 

И днешното събитие като един венец на всичко това, на един наистина прекрасен празник, Рождество Богородично. Празник, на който ще създаде, убедена съм, едно пространство в нас на истинския БОЖЕСТВЕН МИР, на Хармонията, на Спокойствието, на Веселието. Мирът и Веселието, и Хармонията вървят заедно. 

Неслучайно точно за днешния ден създадохме знака на БОЖЕСТВЕНАТА ХАРМОНИЯ, който е известен като знак Ом, но той е малко по-различен. Вчера, между другото, докато подреждахме залата, си го залепих на отхапаната ябълка на Apple на моя телефон и всички така, които ме видяха от приятелите, нали, последваха това. Съветвам ви това нещо. Ябълката е прекрасен плод, но в митологията тя е и плод на раздора, и някак си, понеже сме в Новотела, значи за нови тела, за нова връзка с БОГА и със СВЕТЛАТА СИЛА, а нашият телефон символизира точно това, връзката, както и интернета ни, и така нататък. 

Малко се отплеснах. С една дума исках да кажа, да благословя днешния ден и всеки един от вас, и нека бъде най-ползотворен, най-благотворен и да донесе на всички ни Мир, Благодат и Хармония.

Благодаря.

ГЕОРГИ:
Ще кажа една много кратка МОЛИТВА, за да ни въведе, за да благослови ГОСПОД това събитие. 

ГОСПОДИ, БОЖЕ наш ВСЕЛЮБЯЩИЙ, 

Благослови и освети този Духовен Форум.
Благослови и освети неговите
организатори и изпълнители.
Благослови и освети всички участници в него.
ГОСПОДИ, дари им Здраве, Вяра, Надежда и Любов.

Молим ТЕ, води ни и ни напътствай,
за да вършим още по-съвършено ТВОЯТА ВОЛЯ
според ТВОЯТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, МЪДРОСТ,
ИСТИНА, СПРАВЕДЛИВОСТ и ДОБРОТА.

ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ!
СЛАВА ТЕБЕ! СЛАВА ТЕБЕ! СЛАВА ТЕБЕ!

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен! 

Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим! 

СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ!
ПОКЛОН! 

Може да започваме вече с Мирът. 

Знаете ли, Мирът е едно Специфично, Велико и Хармонично състояние на човека, който е субстанция на Дух, Душа, Ум и Разум, Сърце и Воля. 

Другото име, с което ще се подкрепя с примери, на Мирът, който у човека се казва СЪВЕСТ. Интересно е, но това е другото име на Мира, защото до БОЖЕСТВЕНИЯ МИР се стига само от вътрешния собствен Мир на човека. 

Имам безбройни примери за това, но ще ви кажа една кратка при притча, която се казва „Откраднатия вол“. Не се измествам от темата на милиметри, през цялото време ще говорим само за това. 

„Едно време живеел един човек с двама сина. Двамата му сина вече възмъжали, усетили се силни и трябвало да извършат някакво геройство, някакво юначество. И според тях някакво, така да се каже, голямо събитие, голяма работа, смелост там трябва да се прояви. 

И казват един ден на баща си: „Тате, нашият съсед има един млад вол. С брат ми сме решили, малкия вика, с батко, той го пасе, из полето, из гората го пуска сам, да вземем, да го хванем, да го заколим в гората“. Тоест, крадат, убиват го и вика: „Ще донесем месото и ще хапваме от него.“ Това се смята също, че смелост трябва, юначество те мислят на тая възраст. 

И бащата казал, искал да им даде урок, и казал: „Добре, синове мои, направете това което сте не мислили“. 

И така, какво прави обаче човекът? Те отиват в гората, търсят, вечерта колят, хвърлят рогата, копитата, взимат месото, прибират го. А той отива, казва на съседа си, който му е бил и познат, и приятел, и му казал: „Така и така са решили моите синове, обаче трябва да им дадем един акъл. Ще ти платя вола, който е млад, ще си купиш друг. Колкото трябва, взимаме го. Обаче те трябва да си научат урока за цял живот“. 

И преди да седнат на трапезата, вече печено телешко, волско месо, той казва: 

„Абе, синове мои, отвън имаме един кантар, където мерим пшеницата. Елате да се премерим, да видим каква сила ще ни дойде, колко ще напълнеем от това, че ще изядем един цял вол“. 

Отиват, мерят се всичките. Той си хапва спокойно, обаче те гледат през прозореца. По едно време идва комшията и те викат: “Разбрал е по някакъв начин, бе“. Викат: „Тате, излез, ние се скриваме в мазето“. Скриват се в мазето.

Той излиза и вика: „Абе, дойде да ми иска едно гребло, защото дошли му роднините там събират сеното, да го съберат по-бързо“. 

След няколко дена, те хапват от месото, ама все на страх. Гледат през прозореца. По едно време влиза в двора стражара, който е от кметството, служител там. Двама стражари има всяко село. Те викат: „Еййй“. Стражарът обаче може да ги арестува. „Тате, ние ще се крием“. Скрили се тоя път на тавана. 

Излиза и след малко баща им се прибира. Вика: „Слезте бе, спокойно, идва за друго.“ „За какво бе тате?“ „Еми, утре кметът ни вика, ще правят нов дървен мост, понеже стария е изгнил вече и е опасно на реката, и ни вика на бригада там да работим, да правим моста“. 

Така минало през цялото време, докато те непрекъснато на щрек били, гледали и се плашили. Когато изяли след няколко седмици вола и бащата казал: „Дайте сега да се премерим, бе, моите синове.“ И те двамата били отслабнали, ама много. Те едва ходили вече. От тоя непрекъснат постоянен страх, страхът е голяма работа. И под това напрежение, и тая гузна съвест така и не могли. Ядат, ама нищо не се усеща. Те отслабнали много, баща им същият, малко напълнял, вика: „Сега искам да ви кажа нещо. Вижте, като го ядохме през цялото време, аз се храних спокойно, защото волът беше платен, а вие не знаехте и затова не ви го казах. Значи, виждате ли, синове мои, че с кражба, с мошеничество нито можеш да забогатееш, нито можеш да напълнееш“. 

Така. Това е. Нямаш ли Мир, нямаш спокойствие. 

Ще кажа поговорката, която е записана и в „Златните завети“. „Грешният никога няма спокойствие. Спокоен е праведния“. 

Сега ще ви кажа още един-два случая, ама с мене са се случили, в смисъл отблизо съм ги гледал. 

Преди много години, в края на Социализма точно, работех в Западен Сибир. Когато се каже Сибир, всички знаят Източен Сибир, на заточение. Той е Западен. Какво няма? Има Източен Сибир, Централен Сибир и Западен Сибир. Много българи са отишли в тази автономна Съветска Република, Коми, да работят. Там само че няма усурийски тигри и няма сибирски кедри. Всичко останало го има. Студ, работи, тайга, птици, летящи катерички, не искам да говоря, рисове. 

И така, най-случайно, където живея, най-напред трябва да се знае човек по какъв повод отива. Много хора съм ги питал и той каза, женен: „Жената ме спира, не мога да пия“. Той вече е станал алкохолик и пияница, и отива там да си отпие човека. Да, водка, ама на корем. След това аз отидох, защото се налагаше да отида, тъй като синът ми още от бебе започна да боледува от бронхопневмония. Седмица болен, седмица здрав, седмица. Окръжната болница, която сега е Св. Анна“, ми стана като квартална болница. Аз съм от другия край на София, западния, тя е на източния. Сега вече може да отидеш във всички поликлиники. В Пирогов може винаги да отидеш. 

И така, и сега най-случайно един лекар уши нос гърло, който е на майка ми братовчед каза: „Абе да знаеш, трябва да смените, вика, на 1000 км трябва да се смени климата“, защото много лекари ми казват: „Смени климата“. Бабите му го водят два-три месеца на Сандански, два-три месеца на Варна, на море и на Сандански, където топъл климат има. Не става на 500 км, трябва 1000 2, 3, 5. Но по време на Социализма не могат току-така да те пуснат в света. Нямаш паспорт, нямаш нищо. След като направих проверка, реших, че най-бързо може да се отиде и в другите соцстрани, които бяха тогава, нали, Румъния, Унгария, Чехия и така нататък. Най-близката е и го знам езика, Съветския Съюз. И къде? Ами там. След две седмици бях там със самолет. 

Вярно, това беше причината. След пет-шест месеца дойде семейството. Само една година седя сина ми и му мина абсолютно всичко. На 5000 км от България. 

Така. Това е поводът, по който отидох. Обаче съм в една стая, спим с още един, Евстати. Той беше някъде от юг или от Благоевград, или от Петрич, не мога да се сетя, или от Сандански. Това беше преди колко години, вече в края на Социализма, ама отдавна е било. 

И говорим си ей така, и той по едно време каза. Викам: „Абе, защо си тука?“ Питаме се защо си дошъл тука, да печелиш нещо? Да, дават пари наистина, ама не са малко така неудачите, нали, некомфортностите. Човекът е свикнал все пак с удобства, ама там ги няма чак такива големи, иначе има условия за живот. 

И той казва: „Абе, аз съм по специален случай тука. Избягах“. „Как избяга, бе?“ „Ами, вика, ходя с жената на полицейския началник“. То всичко се знае от полицията. И вика, в крайна сметка, тогава беше милиция наречена, ама казвам полиция за по-ясно. И вика: „Той ме среща един ден на улицата и вика: „Евстати, ако продължаваш да ходиш с жена ми, чисто и просто ще те застрелям без следи. Не остава нищо. Не могат да открият убийството. Неизвестен извършител“. И си замина. Ей, вика, бях шофьор, отказах се, само в двора седя. Не смея да изляза никъде. Не смея да отида, не смея по тъмно. Вика, седя и най-сетне един ме светна и вика: „Абе, върви там на оня край, бе, в Коми, там не може да те стигне.“ 

Той млад, беше побелял, беше на 30 години. С къдрава, хубава коса, хубав мъж такъв. Викам: „Абе, що ти е бяла косата, бе?“ И той вика: „Ами, побеля ми за една-две години“. Значи, от тоя постоянен страх, от това неспокойствие у човека. Той отива там и седи, и вика: „Ще седя 5, 10 години тука, няма да се прибирам.“ 

Следващият пример е още по-фрапиращ. Това се случи в нашата махала и много добре знам как стоят нещата. Не са лицеприятни тия истории, но са точно за Мирът и то не за кой и да е, а за спокойствието. Тоя вътрешен покой, който трябва да има честния и почтения човек. 

Разберете ме. И престъпникът има съвест. И когато му я събудиш, когато му я запалиш, тогава вече той се обръща на 180 градуса. 

В нашата махала имаше един и аз му викам, беше ми съсед, и беше ми съученик. Викам: „Абе, Петьо, що не се хванеш на работа, бе?“ „О, аз отивам“. Той играеше на хазар. Вика: „Има такива като мене. Отивам, в клуба на пенсионерите и им взимам по някой лев или в кръчмата, и играем на хазарт“. Вика: „Дали на карти, дали на барбут, не знам на какви игри, обаче, вика, на залагане и изкарвам всеки ден много. Изкарам пет пъти повече от заплатата на нашия приятел Мишо, който е стругар във военния завод. Хвърлям заровете и край“. Значи има нещо. 

И така, един случай ми казват от неговата компания, ние сме горе-долу една, заедно сме израсли там от махалата. Едни станаха инженери, едни учители, най-различни имаше професии, доктори. Обаче някои си станаха престъпници, разбойници чисто и просто. 

И казват ми един случай с него, а той беше такъв, побойник, голям побойник, за най-дребното налита да се бие и така нататък, и пияница беше. И един казва: „Спираме в едно градче да си вземем кафе и точно до градинката. И в градинката сечат клони и я чистят няколко жени и мъже. И една резачка, вика, Хускварна сложена така на алеята, навътре на 10 м от колата ни, а ние си взимаме кафето и се качваме. И той вика: „Я гледай“. Погледна хората улисани в работа. Идва, вика, трактор и го товарят, тия отпадъците, клоните и всичките увлечени. Той отиде, взема машинката, качи си, вика: „Карай“. Излизам от града вече и вика: „Как лесно спечелихме 1000 лв. Виждате ли, момчета, как се работи?“ Той шофьорът ми вика, ние сме трима-четирима в колата“. 

Това е само прелюдията. Продължавам нататък. 2 часа след полунощ имаше едно денонощно заведение в махалата и един човек от новия квартал, беше някъде от Пиринска Македония. Там почти всички преселници са там, цял квартал на Божурище има, може да се каже, че е от Пиринския край. Кметовете станаха от тях. Викаме му „Македонския квартал“ там. 

И така. И човекът отива да си купи в един и половина цигари, и точно на градинката излиза тоя същия Петьо с още един. И започват да го бият без никакъв повод, просто да им излязат нервите. Защото ние, казват, затваряме заведението и те ядосани, ама няма какво да направят вътре на сервитьорите. Почват да бият така жестоко човека, че ония изкачат отвътре, добре, че са го отървали и отива в Пирогов, и лежи две седмици. 

Идват следователи, обаче мъжът казва: „Не, паднах, вика, на стълбите на заведението, окървавих се и нищо ми няма. Никой не ме е пипнал с пръст и с ръка“. И няма жалба, няма нищо. Следователите: „Сервитьорите викат, че са ви били някакви хора“. „Никой не ме е бил“. 

Излиза той от това, обаче където седне, където стане, казва: „Тоя човек Петър, аз ще го убия. Искам просто да го убия.“ 

Баща му научава това, на Петьо. Отива в новия квартал, намира го и вика: „Абе така и така, какво искаш?“ Оня прави къща. „Ще ти обзаведа цялата къща отвътре. Всичко каквото е, остави го намира“. „Не бе, аз не искам никакво правосъдие. Аз искам да го убия и рано или късно ще го направя безпогрешно, ювелирно убийство. Качвам се на тира и си заминавам. Освен това ние не се познаваме. Аз и досега не съм го виждал, но го знам. (Той е научил точно кой е, къде е и какво е), но когато не сме се карали, няма да има свидетели, няма да има нищо. Искам да го убия“. 

Баща му пак казва: „Ще ти дам, колко пари искаш?“. „Не ми трябват пари“. 

Е, мислите ли, че този Петьо вече има живот? Той през две улици живееше от нас. Тоя човек не смееше да замръкне, не смееше да отиде, оглеждаше се по улиците, винаги с кола. Аз виждам как беше бабaит един такъв, но всеки в крайна сметка си намира майстора. Демек чака момента. 

Минаха шест-осем месеца, не месеци, години. Осем години. Аз се прибирам, вече не съм там в родното си градче. Оп, на таблото до църквата нашият човек седи там. Ама кой? Не оня бития, а тоя, който го е бил. Значи толкова се е плашил, че в крайна сметка се е стопил. И питам един, вика: „Угасна нещо, ама рак ли беше, какво беше, не знам. Полека и си замина“. 

Да. Това е съдбата на тия хора. Разберете ме. Няма начин да имаш спокойствие и мир, какъвто и ще бабаит да се пишеш на Земното кълбо. Разберете. Половината от престъпленията са от страх. Страх, че ще обеднее.

Знаете ли? Заек ме е хапал. Гледаш го зайче мило, хубаво такова. Като го изтормозиш, то иска да се защити. Мишката хапе. Разберете всичко хапе.

Гледам на едно място, спирам да купувам едни надупчени камъни. Те са, взимат ги от пещерата „Очите на БОГА“. Наоколо са такива скали. Спирам с колата и зет ми казва: „А бе, да сложим от тия камъни. Вика, ти като пътуваш до Северна България, спри там“. Те ги продават на едно село, но са от Карлуково, демек, където е пещерата, оттам ги вади. 

Гледам един циганин продава камъни. Спирам: „Колко?“ Тоя 15 лв., тоя 10, тоя така. Обаче като го гледам, той по един потник такъв, ама целият със синини. И понеже съм любопитна Гана, го питам. Викам: „От какво са ти сините бе? Бият ли те всеки ден?“ „Не, вика, зад всеки камък, като го вадя, има или пепелянка, но тя е плашлива. Избягва и заминава, вика, не ме е страх от пепелянките, и да те клъвне не е толкова силна отровата. Пия малко ракия и минава. Обаче смоците са много… смок. И вика, като го пипнеш в жилището му, той излиза от леговището си и те напада. Стиска толкова силно, че виж какво са ме направили с устата. Няма зъби, само с устата. Погледни. И боли. Много боли. И целите му ръце, където пипам. Аз го хвърлям, той пак идва, вика, и пак ме хапе. 10, 20, 50 пъти“. 

Значи, нарушили сте спокойствието и животните искат спокойствие. Знаете ли, че кравите? Ако са една шумна чалгаджийска музика и вътре да ги тормозят, свиват се и дават много по-малко мляко. Затова им се пуска каква? Еми, класическа музика, тиха, спокойна и трябва да има едни меки цветове, както за човека, светло-синьо, резеда, топли или топли цветове. Така. И те в крайна сметка много животни не могат да различават цветовете. Те са далтонисти, но има и които ги различават. 

Сега ще направя другата крайност. Това е със собствения ми бащa. Имам един спомен, за да знаете защо баща ми беше такава изключителна личност, защо го обичаха много и защо около него имаше Мир и спокойствие. Ама само да седиш пет минути до него, само излъчването му е някакво спокойствие. Като започне да говори, той говори така леко, шеговито, насмешливо, но без емоция, плавно и само като го слушаш се успокояваш. 

Минаваше един мой приятел всяка сутрин и вика: „Абе, искам да видя чичо Крум тука и да ми върви целия ден добре“. Като се връщаше пак: „Ех, защо нямах баща като твоя?“ Защото баща им, техният баща много ги е бил с брат му. Той си каза: „И майка ни биеше, и нас ни биеше като деца“. 

И така, и сега сме, чакаме в градинката пред ЦУМ. Майка ми отиде да види леля ми и чакаме. Беше 10:30 сутринта 11. И на съседната пейка една циганка с едно момченце на моята възраст. Аз съм точно предучилище, есента ще тръгвам. Това е лятото. Значи съм бил на 6 години и половина или там някъде. И баща ми по едно време се заговори с циганката. А отрсеща идва един с количките от сладолед, тогава ги бутаха, вади и почва с ей тия фунийки. И баща ми вика: „Абе, ще ти взема. Какъв сладолед искаш?.“ И аз викам: „Лилав“ по цвят. И пита циганката: „Може ли да взема на тоя юнак, бе?“ А то цигането такова едно, седи до майка си, ама кротко. Викам: „Да взема един сладолед?“ Тя вика: „Ами, щом искате, вземете му.“ Тогава бяха на „другарю“. А вътре ще ми купуват на мене подарък от ЦУМ. Централно универсален магазин. Голяма работа. Сега все едно, че е МОЛ. И така, и баща ми отиде, взема два сладоледа, и носи, и ми дава моя. Отива дава го на него и сега майката вика: „Благодари на тоя добър чичко.“ И то детето вика: „Благодаря“. А баща ми вика: „А ще получа ли целувка?“ И аз го гледам. 

Значи, не вярвах, че това баща ми може да го направи, но виждам го тогава. Значи това не всеки човек може да го направи. Това е човек, който е с такова широко сърце беше, че нямам думи. Беше обичан навсякъде. И не че ми е баща, и го хваля толкова много, но Светъл му път във Вечността. И цигането се качи на пейката, стъпи отгоре, нали, да се изправи, и той се наведе, и вика: „Чакай и аз да те целуна.“ Целува го по бузите. И така, и вика: „Какъв юнак ще станеш, нали?“ И аз гледам цигане да целува. Направо се учудих, защото аз нямах никакво отношение. Обаче, като отивам на село при баба ми, имаше там една циганска махала и те не ги обичаха много, защото отиват, вършат разни недобри неща и така нататък. Но имаха лоша репутация в крайна сметка. И от тая гледна точка. И когато завърши това, баща ми, разбрах, че него хората го обичаха, защото той обичаше всички. Така се радваше, както се радваше на мене, на това непознато цигане. Да. Ако кажеш на някой, ще се учуди. Самият аз тогава бях учуден. После разбрах, че това е естествено състояние на той. 

Когато в авиогарнизона беше военен летец, ако не знаете, имаше един полковник, който имаше такава слава на строг, много строг. И когато офицерите искаха нещо, знаят, че той винаги, даже пращаше и не само войниците в ареста, а старшините и офицерите ги пращаше в ареста за едно денонощие. Имаше право да наказва и като искат нещо, някакво събитие, нещо да го умилостивят, изпращаха баща ми. След 5 минути командирът ставаше агънце. Както иска може да си го месиш. Значи, само влиза вътре и край. 

Значи, това е отношението. Трябва да имаш ВЪТРЕШЕН МИР. Той се излъчва навън. Нищо друго няма. Вътрешният мир, като ти е мирна съвестта, всичко е идеално. И ненапразно съм казал в едно стихотворение в „Шепа слънце“: „Прекрасно е да сядаш на софрата с чиста съвест и праведник да бъде твоят сън“. 

Това е. Оттам тръгва към БОЖЕСТВЕНИЯ МИР. Всичко друго е прах, мъгла и пепел. А това е Мирът. Тоест, да… На практика да дадеш ЛЮБОВ. И когато дадеш, ти самия излъчваш тая ЛЮБОВ, защото имаш тоя Мир в себе си и можеш да го раздадеш на останалите. 

Това е Мирът. Това е Специалното, Велико, Хармонично състояние на Духа, на душата и на тялото, на физическото тяло и на духовните тела. Това е тоя синхрон. Като го постигнеш, ставаш Светия. Иначе, неведнъж съм казал, двете полукълба на човека имат различна вибрация, а човек се смята, че е нормален. Ми, аз досега не съм виждал нормален. Хората стават все по-неадекватни и неадекватни. Питат един немски професор: „Кажете ни за нормалност каква е дефиницията“. И той вик: „Ами, аз съм 50 години професор, занимавам се неврохирург, не знам какъв доктор на науките и така нататък. Аз вика, досега нормален човек не съм виждал, включително и аз не съм такъв“. Той казва за себе си и аз казвам за себе си. 

Да. Но когато осъзнаваш, веднъж, аз съм го казвал тоя пример четири-пет пъти. Седя, пиех много кафе тогава, на една опашка за кафе и викам: „Едно нормално кафе на един ненормален човек като мене“ И един от опашката възрастен човек вика :“Ти понеже съзнаваш, че си ненормален, ти си само нормалният от нас и си го казваш.“ 

Добре, дойде време за Молитвата.

СИЛВИНА:
Приятели, как се чувствате? Наближава 12 часа и ако всички се чувстваме добре, нека да отправим нашата Молитва за Мир на Планетата, която знаете е Колективна Молитва. Много други хора ще се включат в този час от всички точки на света. З

ГЕОРГИ:
Знаеш ли още какво ще се случи? Тука е пълно с ангели. 
Като амфитеатър е станало отстрани. Но някои може би и да го видят. 

СИЛВИНА:
Без тях Молитвите, нали, без това СВЕТЛО ПРИСЪСТВИЕ Молитвите, нали, няма как да имат тази сила, когато няма кой да ги чуе. Но нашите Молитви съм сигурна, че се чуват и както, и преди малко казах, когато двама добри и праведни човека се съберат, това е една Невероятна Сила и ХРИСТОС е казал: „КОГАТО ДВАМА СЕ СЪБЕРАТ В МОЕ ИМЕ, ТАМ СЪМ И АЗ“. Така че СВЕТЛАТА СИЛА е тук, за да ни помага и съдейства, и това го усещаме от сутринта. Просто един изключително хармоничен ден. 

И така, Молитва за Мир на Планетата. От книжката „Озарения“ казваме:

ГОСПОДИ, БЛАГОДАРИМ ТИ! 

ГОСПОДИ на МИРА,
БОЖЕ на ЛЮБОВТА,
ТАТКО ВСЕДЪРЖИТЕЛЮ,
ТВОРЕЦО на Небето и Земята,
на всичко видимо и невидимо! 

Молим ТЕ,
благослови нас и всички хора,
които живеят на Земята! 

Укрепвай във всички Доброто и Човечността,
Вярата, Надеждата и Любовта,
за да се установи Мир на Земята
и в сърцата на хората! 

Молим ТЕ,
води ни и ни подкрепяй,
за да осъзнаем всички,
че сме Едно, че Земята е един
Божествен Организъм! 

Молим ТЕ,
дай на всички нас
Светлина и сърдечност, ум и разум,
за да се научим на Истинска Любов,
Взаимопомощ и Всеопрощение!
За да изчезнат завинаги
войната и враждата на Земята!
Отчаянието и агресията да се превърнат
в Надежда, Мир, Радост и Обич!
Световните лидери да бъдат
все по-често – просветлени хора,
които истински се грижат за Човечеството. 

ГОСПОДИ на МИРА,
БОЖЕ на ЛЮБОВТА!
Да дойде ТВОЕТО ЦАРСТВО на Земята,
което е изпълнено с МИР, ХАРМОНИЯ, ЛЮБОВ,
МЪДРОСТ, ИСТИНА, СПРАВЕДЛИВОСТ И ДОБРОТА! 

Нека ТВОЯТА ОСЛЕПИТЕЛНА ВИДЕЛИНА освети тая планета,
за да може и тя да съществува
пълноценно и вечно в Семейството на Райските Планети! 

ГОСПОДИ, да пребъде Великият ТИ Благ Промисъл! 

ТВОЯТА ВОЛЯ ДА БЪДЕ!
БЛАГОДАРИМ ТИ от Дух и душа, ум и разум, сърце и воля.!!!
СЛАВА ТЕБЕ! 

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен! 

Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим! 

Добре, благодарим ви! 

ГЕОРГИ:
Това е Молитва – медитация. Виждате ли, когато е истински е прекрасна Молитвата. СЛАВА ТЕБЕ, ГОСПОДИ! БЛАГОДАРИМ ТИ!

СИЛВИНА:
Казвали сме я по морските носове, по планинските върхове. Имаше един период къде ли не ходихме, за да казваме тази Молитва и за България, и тази, основни, много важни. И ако това не беше, кой знае, кой знае какво можеше още да се случи, което СЛАВА БОГУ не се случи. 

ГЕОРГИ:
Сега още малко ще поговоря за нещата. И сега аз, за сегашния момент в света… Аз избягвам да се занимавам с политика, но животът вътре сега, засега включва и политиката. Животът в основата наистина е Свободата, демокрацията, цивилизацията и културата. Но не менте, не лъже, менте демокрация, менте цивилизация, менте култура или лъже култура. А така искат да ни внушат много известни ръководители на различни страни в света. Да. И това, разбира се, се разрешава от Небето, защото ако не се разреши от ВСЕВИШНИЯ, ВСЕЛЕНСКИЯ РАЗУМ, няма да стане. Но ВСЕЛЮБЯЩИЯ бди над всичко и над всички, и оставя да се развиват нещата, като от време на време ги коригира. 

И така всичко става за добро. Независимо какво се случва на Земното кълбо и каквото изглежда. ЧОВЕЩИНАТА и ЧОВЕЧНОСТТА са НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ на Земното кълбо, по-велики от тях са, разбира се, ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА, ИСТИНАТА и основните Принципи на Вселената. 

Обаче на Земята просто трябва да бъдеш човек и да не го забравяш. Един съвестен, един справедлив, един истински човек, за да заслужаваш това име. Иначе, ако си с полускотското съзнание, а обикновено пророците са останали от животинското съзнание, което е прераснало в човешко и много ги е изкривило. Тоест, така да се каже, „извратило“ е по-точната дума, но и по-силна, но не е приятна. 

И заради това ще цитирам малко ЕВАНГЕЛИЕТО, СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ, където има, примерно казват: „По-добре сух хляб с мир, отколкото печено агне с кавга“ – Пише в Стария Завет, но Новия Завет ще го използвам. Ще използвам и времето, което е дошло. Това са последните три-четири страници от „Откровението на Йоан“. Това е от пасаж или цикъла, където е вътре, 15-ти до 22-ри. На 22-ри свършва, всичко приключва, но от 15-ти пасаж това е края.

Говорено е много, затова и вие всички сигурно добре познавате ЕВАНГЕЛИЕТО. СИЛВИНА даже е говорила заради това. Аз искам само да кажа тая част от него, където са дошли, защото започват седемте ангела, които излизат от олтара на БОГА и носят седем златни чаши, пълни с язви. Язвите. Какви са? Язвите, това е БОЖИЯТ гняв, който е, цитирам всичко по Йоан Богослов. И ще се опитам да го предам и с евангелските слова, точно където е вътре. Един ангел им раздава златните чаши с БОЖИЯ гняв вътре и казва. И тогава се чува глас от олтара, от престола. „Вървете, синове мои, и ги изсипете на Земята“. Първият ангел изсипва чашата си на Земята и се появява една лоша, люта и болезнена рана на всички, които имат на челото си белега на звяра и на ръката си. Така. Има един змей и един звяр, за който пише в последните страници на ЕВАНГЕЛИЕТО и ще кажа няколко думи за тях, но звяра е заедно с лъжепророка и мами народите. Така. Това му е работата в крайна сметка. А хората похулиха БОГА от тая гледна точка, че получават такива язви и рани, и не се покаяха. 

Вторият ангел изля чашата си в морето и веднага морето стана като кръв на мъртвец. Буквално цитирам. И всяка жива твар в него умря. 

Ще направя една скоба, защото те трябва да се тълкуват. Морето вече става океана Mъртво море. Един морски капитан, който ми е близък, така и ми е приятел, казва: „Кажи им да не се хранят с океанска риба. Океанската риба се храни с пластмаса и живее. Тя е свикнала вече с тая пластмаса, с която е пълен световният океан.“ И аз, когато говоря за Рибения мор, още преди 15 години, това не е шега, защото казвам, че ще стане всичко, което са тъй наречените прекрасни морски дарове няма да станат за храна и те наистина не стават, и убиват имунната система на човека. Но понеже това става много бавно, много незабележимо, хората не искат да го проумеят и да спрат чисто и просто. Нaшето море още е чисто горе-долу. Не е чисто каквото го помня преди 50 години, когато бях съвсем млад и се къпех в него, и излизах без да са ми мазни ръцете от мазут, и гледах вътре. Сега не смея да погледна. Къпя се само отгоре, защото го помня онова прекрасно, чисто море. 

Ще ви кажа още нещо. За всичко е виновен най-висшият разум, когото наричаме човек. Защото на каквото си постелеш, на това ще легнеш. Каквото посееш, това и ще пожънеш. Човечеството така сее, унищожавайки природата, разкопавайки органите на Майката Земя и казва: „Полезни, изкопаеми са“, без да се спре. Разбира се, вече има така едни съзнателни, отговорни гласове се чуват навсякъде, където трябва да се оправят нещата. Природата се оправя. Затова има катаклизми и някои тъй наречени природни бедствия, защото те са направени от човешкото съзнание. Човешкото съзнание ги прави. Да, с лошите си мисли, лошите си чувства, лошите си емоции и накрая с неразумните си лоши дела. Да не говори за Словото, което и аз внимавам да е чисто, да не замърсявам поне и аз. И ако говоря някоя дума, която не е толкова с добра вибрация, висока, й слагам една опашка, за да се разсее във Вселената. Иначе знаете, че тя отива на едно място, където се прави една хубава голяма комета, която ще се изтърси в световния океан и тогава ще станат цунами по 4-500м големи. Защото една такава цунами само преди 15 години, не знам дали има 12 години оттогава, в Индонезия, загинали и безследно изчезнали 400 000 човека, 2 метра и половина. Обаче се движи със скоростта на самолет, 8-900 км/ч и удря брега. Това беше всеизвестно. Но защо го удари? Защото там Моралът е много нисък. Аз питах тогава Небето. „Еми, казват, те самите индонезийци си предлагат на западняците, които имат извратено мислене и са педофили, да отиват там и да си взимат дечица, 12-годишни, 11-годишни. Те ги продават на тях, в смисъл дават ги. Е, как няма да ги удари такава вълна? Как природата няма да отвърне на това? Не говоря приказки от „Хиляда и една нощ“. Не искам да ми вярвате. Казвам ви истините как стоят и как са подредени нещата в света. И наистина човек, ако е един чист, прекрасен, отговорен, светъл човек, той се среща само с такива. 

Скоро у нас идват двама души, мъж и жена. И мъжът вика, и говоря това на тях, което сега ви говоря. И той вика: „Ама аз все попадам на такива едни заспали хора, никакви и така нататък“ и ги ругае. Викам: „Спри, вината е у тебе. Ако ти излъчваш само Благословия към хората, една Любов, независимо, не те интересуват какви са, дали са ангели или дяволи. Ти трябва да имаш едно и също прекрасно отношение към тях. Това е. Пък има кой да ги оправи. Ама виж, даваш емоция, ядосваш се на тоя, на оня, на трети, на пети. Много е трудно да се въздържиш, ама ако не се въздържиш, не можеш да бъдеш човек. Няма спокойствие, няма мир. Гневът е най-опасното нещо. И ще ви кажа още нещо. УЧИТЕЛЯ пише: „Ядосвайте се, но нормално. Не се гневете, защото гневният човек никога не е прав. Който изпадне в ярост и в гняв, никога не е прав“. Това е закон. 

И така, стигнахме до третия ангел, който изля чашата си в реките и водните извори, и те станаха като кръв. И тогава се чу от амвона глас, така: „Праведен си, ТИ, ГОСПОДИ наш, защото те убиваха твоите апостоли, твоите служители, твоите посланици, които изпращаше на земята и праведните ги убиваха, и ето сега нека пият кръв.“ 

Следващият ангел изля чашата си на слънцето и на слънцето се разреши да пече толкова силно, че да изтормози земните жители. И когато хората се опекоха, отнася се само за неправедните, праведният няма да го жари слънцето. Значи и когато се опекоха, те похулиха БОГА и не се покаяха. Така. Това беше четвъртия. 

Петият ангел изля чашата си върху образа на звяра. И тогава наистина на хората една незадравяваща рана се яви, от която много се мъчеха. Те пак похулиха БОГА и разбира се, и не се покаяха. 

Шестият ангел изля чашата си в голямата река Ефрат. Ефрат означава река, която е на Живота и на точността, на Справедливостта, мога да го кажа. И горе-долу някъде на Възмездието може. И сега, и тя пресъхна, за да отвори пътя на царете, които идват от Изток, цитирам буквално ЕВАНГЕЛИЕТО. Царете, които идват от Изток, ще оправят света. Не царете, които са в близкия и далечния запад. Няма да го оправят те. Или някои ще се обърнат към Истината и ще започнат да помагат. То в ЕВАНГЕЛИЕТО точно пишеше, ама не искам да удължавам беседата и заради това точно няма. 

Но стигаме до последния. И седмият ангел изля чашата си във въздуха. И ето, че от престола се чу като от много води, той пише подробно, много гласове, много така множества, се чу: „Сбъдна се!“ И тогава настъпи такъв трус, толкова силен и голям, който не е имало откакто съществува човечеството на Земята. Йоан Богослов го пише така. От тоя трус слънцето потъмня, звездите изпопадаха, островите избягаха и планините не се намериха. Толкова силен, толкова голям беше тоя трус. 

Така, за горе-долу успокоение на, не само на вас, а и на човечеството, ще кажа, че има истина в това, и наистина много работи ще се случат. Ще изплува и новия континент. Но истината е повечето не във физическите неща, където ще се случат и Англия ще потъне като остров, и Австралия в крайна сметка. Така пише. Но може БОГ да се смили и да ги остави. Всяка заповед е предпоследна, както казват в казармата, нали? 

И така, следователно, но ще бъде изменено в мисловното пространство на човечеството и на света. Само преди година или колко беше, отгоре ми казват, казвал съм го неведнъж, казвам го за пети или шести път. „Синко, този свят след 10 години ще бъде неузнаваем“. 

Какво означава неузнаваем? Нищо няма да бъде същото. Нито икономиката, нито индустрията, нито политиката, нито банките, нито научно-техническата революция, която е достигнала донякъде, защото така и може да си замине. До тука, това е върхът, докъдето може да стигне човечеството в тая насока, защото той започва да се меси много в самата биология, в центъра на нещата, в клетката, където пипа, а там не му е работа. И понеже върши толкова много нарушения, следователно и му се струпват на главата толкова несгоди, такива събития. Значи, виждам как почва да се променя толкова бързо света. Времето още повече се сгъсти и наближава вече 13 часа и 14 часа от онези хубави 24 часа, които бяха преди 20, 30, 40, 50 години. Изгрее слънцето, до вечерта „ден-година“, както викаше баба ми. Ама няма, той не минава. Все светло, все хубаво. Сега изгрее, залезе, изгрее, залезе. Това е от напрежението, което има, няма тоя мир и спокойствие. Той се създава и на самата природа, на самата атмосфера, дали е физическа или парапсихологическа атмосфера, невидима, виртуална, няма значение. Дава отражение на това. Хората просто не са спокойни за утрешния ден. А това неспокойствие идва пак от страха. 

Ако имат Мир, ще наредят и собствения си живот, и живота на своите близки. Човек, който има Вътрешния Мир и с него върви навсякъде, и го излъчва, той няма да остане нито гладен, нито жаден, нито без покрив, нито необлечен.

Както съм казвал неведнъж: „БОГ пази Праведните“. В ЕВАНГЕЛИЕТО е написано и го цитирам. „Тисящи ще паднат от лявата ти страна и 10 тисящи от дясната ти. Но ти само с очите си ще гледаш въздаянието на безчест…“ Да, на нечестивците. 

Така. Това е. Аз съм казал и съм бил свидетел на такива случаи, където са праведници или праведник човек, както казах. Най-вече на наводнението, как отнесе всички коли в морето, само на моя приятел доктор остана колата, само и е суха. А минава 3-4 м вълна, която носи боклуци, по цялото дре каквото е обрала. Е, да, не го казвам за пръв път. Това е фрапиращ случай. 

Последният беше пак и на предишната беседа го казах, тогава тъкмо беше катастрофирал самолета. В Индия ли беше, не знам къде. И само един англичанин се спасил. 242-ма души на борда на самолета с екипажа и 30-40 човека загинали в медицинското общежитие, където паднал. Значи нито един случайно не е загинал, но един е трябвало да се спаси. Един е бил праведен от целия самолет. Казвал съм го как се е спасил. Ми, най-напред си купува билет до люка на самолета, който е резервният люк за излизане, за спасение. И после БОГ вика, просто му внушиха, че друг е до него. Видя го, излезе и след това машината каза „бау“. Пожари, работи, край. 

Така. Сега, СИЛВИНА ще говори подробно и ще казва само хубави неща за мира. Моите не са… себестойността е същата, цената е същата. Разбирате ли? Дали на някой му продават трици или му продават бяло брашно, оня, който купи триците, може да е по-доволен, защото вече всички знаят, че триците са по-полезни от чистото бяло брашно. Ама сега го знаят. Ами аз като бях дете, не знаех. Най-скъпият хляб беше бял хляб 32 стотинки. Добружата беше 26. А обикновения, типовия, който го взимаха в нашата махала, селяните си хранят кокошките, беше 15 стотинки. А той бил най-хубавия, черен. И на мене ми беше приятно, и баща ми си го ядеше. Иначе ония купуват от по-скъпия хляб, за да се разбере, че те са нещо нали, уж по-богати. А то е било точно обратното. Сега истинските богаташи или богати хора, ние не бива да им казваме богаташи, знаят вече и се хранят. 60% са вегетарианци, веганци и внимават във всичко, включително и в отношението си към живота и към нещата. 

Имаш думата. 

СИЛВИНА:
Благодаря! 

ГЕОРГИ:
Така. Ами, да ви кажа, ако има нещо, ще допълним след това. Не знам дали ще има въпроси или ще има време за въпроси? 

СИЛВИНА:
Ами, май, ще видим как ще се развият нещата. 

ГЕОРГИ:
Добре. 

СИЛВИНА:
Благодарим ти! 

ГЕОРГИ:
Е, сега това е положението и ви го казах най-искрено от сърце. Недейте да се чудите какво прави Тръмп и Путин. Отгоре им го внушават. 

СИЛВИНА:
О, да. 

ГЕОРГИ:
Не се учудвайте на нищо, а и на останалите. 

СИЛВИНА:
Между другото, скоро така ми дадоха да влезна в техния разговор и беше интересно какво си говореха, нали, на четири очи, разбира се. Ама то нали знаете, че и стените имат уши. 

ГЕОРГИ:
Всичко е… програмата е направена занапред. 

СИЛВИНА:
Общо взето се договориха, нали, „ти си действай там в Украйна, а пък като се оправят нещата, ще правим заедно бизнес“. И така, и виждате как след това нещата така, просто Русия малко по-решително започна да действа, така меко казано, но това са реалностите в момента. 

Така. Преди два дена за първи път писах приказки. Досега никога не съм писала точно приказки. И може би ще разкажа няколко от тях. Те са съвсем кратки като басни. Много голямо вдъхновение, защото едновременно чувах и виждах картинките. Така, надявам се да ги оцените. 

Първата се казва, те са за Мира, разбира се: „Петелът и детето“. 

„Един петел, както си му е реда и както си му е вродено, ставал най-рано от всички, изправял се високо на стобора и започвал да кукурига. Кукуригал и казвал: „Събудете се, новият ден започна. Ставайте, хора, вече е светло, вече е видело.“ Но всички дълбоко спяли в този ранен час. 

Само едно малко момиченце се събудило, погледнало своята кукличка и се усмихнало“. 

ГЕОРГИ:
Да го разтълкуваме ли? 

СИЛВИНА:
Ми, добре. 

ГЕОРГИ:
Ами, това е Новото Съзнание. Това е новото. 

СИЛВИНА:
Разбира се. 

ГЕОРГИ:
Значи, кой се пробужда? Останалите хора спят. 

СИЛВИНА:
Те са пробудените, с чистите, с невинните, нали? Те са… те имат пробуждане, имат просветление, нали, в някакъв момент и така нататък. 

Следващата е за „Вестителят, който носил добри вести“. 

„В един град имало един човек, който виждал картини от бъдещето и те били все хубави. И ги разказвал на хората, но никой не му вярвал. Той се натъжавал всеки път, когато разказвал на някой, а човекът не му повярвал. 

И така продължавал до години, докато един ден в града не дошъл още един вестоносец. Но този вестоносец… Преди да се появи, този нашия първия вестоносец, виждал, че не че хората само не му вярват, ами дори всъщност говорят само лоши неща, коментират другите и въобще са си заети с техните хорски неща. 

И така дошъл, значи съвсем закономерно другият вестоносец, който започнал да им пророкува, че вижда в живота им само недобри неща. И те много се озадачили и се сетили за първия вестоносец, който им казал само добри неща и го потърсили, и го попитали: „Добре де, къде е истината? Ти ни казваше едни хубави неща. Ето дойде този другия и какви лоши неща ни пророкува“. 

И мъдрия, светъл вестоносец им казал: „Истината е изменчива. Тя е огледалото на вашия живот“. 

Притча за Мира, която според мен казва всичко. Ако човек наистина иска да има Мир. Ето тука даже може да цитирам малко. „Мир, Любов в отношенията с близки и далечни“. Това е Втората степен на Мира. Първата е към себе си, в себе си, Вътрешния Мир. След това в отношенията и след това между държавите. 

Ето какво казва УЧИТЕЛЯ. „В чужди работи не се бъркай. На хорски думи внимание не обръщай. Всеки да контролира себе си и да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Някой е казал нещо лошо по ваш адрес. Не се тревожете. Вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка. 

Ей това за мене е най-големият урок. Толкова години и аз се уча на него, и всички се учим на него с многобройните ситуации, които ни се създаваха, за да се научим на тоя самоконтрол, на тая съзнателност, да използваме съзнателно Словото, мислите дори. И нали йогите казват да овладеем ума. Значи ти хубаво искаш да медитираш и да овладееш ума. Ама докато не овладееш себе си, постъпките си, това с какво се храниш, как се отнасяш към другите, колкото и да медитираш и да се опитваш да овладееш ума. Всъщност умът, мислите, които препускат, те не са на човека, те са посланици на същества, с които човек има връзка и той се свързва със светлите ако прави добри дела. Знаете, ако прави недобри дела, около него са тъмните същества и те му изпращат всъщност тези мисли. Значи как ще го овладееш ума, ако ти не си овладял наистина постъпките, делата си и всичко. Така че това за тази притча, за добрия вестител. 

Аз себе си толкова години така се осъзнавам като един добър вестител и не е случайно. Но странно, че в човешката история добрите вестители, нали, които са опитвали да предупредят… Ето и в Троянската война там е била пророчицата Касандра. Тя се опитвала да предупреди троянците, но никой не я чувал. СЛАВА БОГУ, нас все повече хора ни чуват, нали, и се коригират и се стремят към Доброто, защото в това е КЛЮЧЪТ към Вътрешния Мир и към Мира с всичко и всички, с които сме свързани. 

Но това, че говорим добрите неща и аз постоянно се стремя на това, това са неща, които са абсолютна истина. Аз това съм го казвала много пъти. ГЕОРГИ неведнъж ми е казвал, когато Светъл Дух греши, той дори тогава е прав. Защото всъщност се казва „ЩЕ БЪДЕ“, но кога ще бъде, нали, това може и да не е толкова точно. Но, че това, което е казано от един добър човек се случва и ще се случи в това няма никакво съмнение. Така че, тия добри вести да се обръщаме към тях и някак си… Ето и новините, ето и всичко, което е, просто трябва да се сменя в тая посока и ще се смени. Неслучайно разказвам тая приказка. Рано или късно хората ще се обърнат към Доброто, към добрите послания, добрите картини, доброто бъдеще. Просто иначе няма как да се случат нещата на Земята. Иначе ги очакват, разбира се, лошите неща, които другия им казвал. 

Така. „Веселата катеричка“. Много сладка притча. 

„Една катеричка била толкова доволна от всеки жълъд, който намирала в гората, че постоянно се усмихвала, радвала и веселяла. 

Това смутило мишокът и като я срещнал веднъж, я попитал: „Ама ти защо си толкова весела?““

Между другото, много пъти, когато сме се смеели малко по-шумно, съм виждала смущение у хората: „Ама защо сте толкова весели, бе хора?“ 

Та така и мишокът. „Ама ти защо си толкова весела? Защо, животът, казва, е толкова труден, толкова отговорен, а пък ти се радваш?“ 

„Весела съм, защото всичките жълъдчета, които намирам и занасям вкъщи, по един вълшебен начин се превръщат в жълтици“. 

„Ей, как така?“ ококорил очи мишока. 

„Ами, гората ми каза, че всичко, към което изпитваме ЛЮБОВ, рано или късно се превръща в злато“ отговорила весело катеричката“. Прекрасна, прекрасна е!

ГЕОРГИ:
Аз живея в, това нашето селище се казва Божурище. „Ур“ значи злато, блясък, слънчев. „Ор“ е слънце. Оттам идва „Орф“ е управителя на слънцето. И Бож ур. „Божествено злато“ е Божурище. Оттам идва, защото е имало много божури някога и сега има, ама са малко, рядко са, диви. 

СИЛВИНА:
Това, в което съм убедена, че когато човек е доволен, когато е благодарен, когато дори в най такива ситуации намира доброто и дори се е веселил. Между другото, на мен напоследък ми е доста весело. Следващата тема имаше опция да бъде „Божественото веселие“, но я отменихме и ще се казва по друг начин. Ще го съобщим по-късно. Когато е такъв, рано или късно земните блага, земните блага идват при него и всичко в живота му става злато. Дори самият той става злато. 

Това е следващата притча, с която искам да поздравя моята скъпа майчица. Ох, така. Тука си знаех, че така ще ми се случи, но ето я. „Умната дъщеря“.

„Една дъщеря неуморно се грижила за своята възрастна майка. 

Един ден брат ѝ казал: „Сестро, ама ти защо толкова много напъваш и се грижиш за нашата майка? Да не би да заради имотите?“ 

„О, не, отговорила тя. Всяко мое добро дело към нея е капчица любов в сърцето ми, което става златно. Капчица мир в живота ми, който става по-хубав и капчица светлина в ума ми, който става по-мъдър“. 

Така. Това послание е за нас и за това как да се държим към близките си, не само към майката, но към близките, защото наистина доброто има тази сила.

ГЕОРГИ, извинявам се, малко ще почина. Да, прощавайте, след малко ще продължа. 

ГЕОРГИ:
Ами, ще ви кажа, скоро, преди няколко седмици, съм на морето и оттам решаваме една група да отидем на едно хубаво сакрално място, което се казва „Омагьосаната гора“. Един хилядолетен дъб, едно село и на селото е специално името и така нататък. Това е в Странджа някъде, едно глухо и пусто място, наоколо селата са празни. Точно в това село, където отидохме, той не живее никой. Само лятото отиват някои, дето им викат виладжии. 

Така. И както пътуваме, по едно време изчезна сигнала. Не знам дали изчезна, ама спираме на едно място, правят пътя. Пътните работници са там, полагат някакъв асфалт, чистят, подреждат. 

Спряхме сега и ще питаме. Дойде до колата така един човек, той отвори моя приятел, където е стъклото и вика: „Абе, тука има един път страничен за едно село“, казва му името на селото и вика: „От къде е?“ „А, вика, ей тука, вие сте дошли почти до него. Ей тука е, ама ние сме наслагали пикети там да се отмерват“. Трябва да не минем през тях, където е. Поглежда вътре и вика: „О, аз тебе те гледам по телевизията и те слушам“. И аз викам: „Позна ме на края на света“. 

По едно време идва един друг, поглежда и той: „Тука ни е дошъл на гости един, вика, много голям човек“. Той: „О, ама и аз те слушам“. Събраха се няколко. Идва един друг вика: „Хайде, момчета, що спряхте работата?“ „Спокойно, имаме гост. Чакайте момент“. 

И аз слизам вече от колата. „Може ли да се снимаме?“ Викам: „Момчета, може“. 

И така, застанахме, и се снимахме. Обърнах им там 10, 15 минути. В крайна сметка беше следобяд и работно време. Така и разбрахме къде е пътят. 

Но мисълта ми е, че всички казаха, че разбират онова, което говоря. И разбира се и СИЛВИНА. Сега разбрахте ли кои са петлетата, кой пее и кой трябва да се събуди, нали? Ето на стобора и аз, и тя пеем. И това е за да може човешкото съзнание да тръгне точно по правия път, ама трябва да му се помогне малко, някаква подкрепа трябва. БОГ помага на всички. Това е истината. Обаче много хора не могат да МУ чуят гласа, защото толкова са се отдалечили, че са зад хоризонта. Като извикам тука, докъдето се вижда, може да ме чуят, ама ако е по-далече, не може да ме чуят. И заради това, пак казах в началото, много ме радва точно това, което е, че най-обикновени хора, ама те са от съседните села, хора, най-обикновени работници на пътя. Никога нямаше да се сетя, че там някой може да ме познае. 

Отивам в един прехвален петзвезден хотел за една седмица, седим пет дена със СИЛВИ. Един човек само дойде, едно момиче. 

Отивам на улицата в Царево. Пет човека минаха за пет минути и петте викат: „О, ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ е тука в Царево. Да не би да имате нещо беседа?“ В градчето, където е. И те не бяха от летуващите, а бяха там местни жители.

СИЛВИНА:
Тъй. Благодаря, ГЕОРГИ. И петата приказка е само едно изречение и се казва „Вечният живот“. 

„Едно дете било загубило родителите си, но те го намерили и му дали Вечния Живот“. 

Знаете ли, че отношението към родителите ни пряко се отнася на връзката ни с а нашия ОТЕЦ НЕБЕСЕН? Има пряка връзка. Затова, нали, това е една от БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ важна, защото просто има един паралел на нещата. Така че, всички ние, които сме се пуснали от ръцете на БОГА, рано или късно ТОЙ ни намира, хваща ни за ръка и ни въвежда в ПРАВИЯ ПЪТ и ни дава СВОЯ МИР. ИСТИНСКИЯТ МИР МОЖЕ ДА ГО ДАДЕ САМО ТОЙ. 

Сега, какво е БОЖЕСТВЕНИЯТ Мир? ИСТИНСКИ МИР БОЖЕСТВЕН може да има там, където има ЛЮБОВ, написана с пет главни букви. Но това нещо, за да се постигне е наистина доста, доста, доста години работа, съзнателна работа.

БОЖЕСТВЕНИЯТ МИР е пространство на смирените, на праведните, на абсолютно чистите. 

В това пространство на БОЖЕСТВЕНИЯ МИР има дълбоко приемане, съзнателност, разбиране, вникване в БОЖЕСТВЕНИТЕ ИСТИНИ, което на Запад, да кажем, наричат просветление или нирвана, това вникване в същността на нещата. Пълно освобождаване от илюзии и емоции. Пълно освобождаване от тези паразитни връзки, които са към ума на човек, така че той истински се успокоява и тези мисли тревожни, и всякакви напълно изчезват. 

СПОКОЕН УМ, СПОКОЙНО СЪРЦЕ, СПОКОЙНИ ДЕЛА. Тогава човек става вътре, това езеро, което всъщност съществува във всяко едно сърце. Това пространство на БОЖЕСТВЕНИЯ МИР, който когато човек го има, той го носи и на другите. Той става истински Мироносец, истински Миротворец. Каквото и да се, който и да се доближи до него, този човек получава успокоение, получава надежда, получава частица от този мир. Затова и ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС е казвал последната вечер всъщност, преди да се раздели, когато се разделял вече с апостолите и казал: „МОЯТ МИР ВИ ДАВАМ, МИР ВАМ. НЕКА МОЯТ МИР БЪДЕ С ВАС“. 

Всъщност в този ден ТОЙ им е дал ВСЕОПРОЩЕНИЕТО. Така че, наистина, когато човек има ВСЕОПРОЩЕНИЕТО, той може да има ИСТИНСКИ БОЖЕСТВЕН МИР. 

Как се постига? С ТРУД, СМИРЕНИЕ, ВЕЛИКО СМИРЕНИЕ, ОВЛАДЯВАНЕ НА ЕГОТО, ПОСТОЯНСТВО, ТЪРПЕНИЕ, с МНОГО МОЛИТВИ, СЛУЖЕНЕ, САМОЖЕРТВА. Говоря за БОЖЕСТВЕНИЯ МИР. С ДОБРОДЕТЕЛНОСТ, с БЕЗБРОЙ ДОБРИ ДЕЛА, с УРЕДЕНИ ОТНОШЕНИЯ с всичко и всички, и най-вече с БОГА. 

Но всъщност отношенията с БОГА ние си ги уреждаме и когато работим съзнателно с близки и далечни. 

Има ТРИ СТЕПЕНИ на МИРА: човешки, ангелски и БОЖЕСТВЕН. 

Знаете, че материалната вселена, каквато я познаваме, не знам всъщност колко от вас това са го чували, на моите Обучения говоря основно за това, че има 13 измерения. Това всъщност са йерархиите на 13-те БОЖЕСТВЕНИ ПРИНЦИПИ, които работят. Съответно това са 13 измерения. В ангелския свят също има 13 измерения. Тоест има същества, които работят за тези 13 БОЖЕСТВЕНИ ПРИНЦИПИ. По същия начин има и в БОЖЕСТВЕНИЯ свят.

Когато един човек си уреди отношенията с всички животни, с всички хора, човешки души, с всички природни духове и с всички национални духове и нагоре, ако НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ, има и по-големи карми като континентална, планетарна, нали има такива хора на Земята, аз съм казала това, които сега нали на високите етажи на властта са и работят доста деструктивно. СЛАВА БОГУ, нещата нали се овладяха. Не знам дали си давате сметка с тая среща на Путин и Тръмп всъщност се овладя тая ситуация, която наистина можеше да доведе до много по-сериозни неща за цялата планета, поради тези неразумни действия на тези хора. 

Та, когато на човек му се простят тези четири неща и планетарна карма в това число, което е наистина сериозна, много сериозна, напълно, той стига 13-то измерение на материалната вселена. И винаги на 13-то измерение се дават БЛАГАТА. Най-голямото БЛАГО там, което може да се даде е БЕЗСМЪРТИЕТО и МИРА. 

Какво значи това, БЕЗСМЪРТИЕТО? Че ти вече нямаш погрешки към нито едно същество от тези, които изброих: човешки души, животни, растения, нали, 13-те Природни Царства, които са природни духове. Това е една много голяма йерархия, които ГЕОРГИ нарича Земни Аватари. И към планетарните духове. Тогава получаваш БЕЗСМЪРТИЕТО, влива се етера в теб, влива се живота, ставаш по-жизнен, отварят се чакрите. 

Между другото чакрите, които отговарят за тези неща, също са много интересни. Защото, да кажем, затова никъде не съм, мисля, говорила, когато човек си оправи отношенията с 13-те Природни Царства, започвайки от най-нисшите същества, които са, да кажем, едноклетъчни до висшите бозайници, 13-то Природно Царство, тогава се отварят онези микро чакри в него, които отговарят за така наречените КАЧЕСТВА. 

Качествата това са неща от рода на издържливост на мускулите. Да кажем, съм виждала камила, която ми дава и ми казва: „Ето, мускулите ти след днешния ден ще станат издръжливи“. Или пък лъв, който казва: „След днешния ден мускулите ти ще станат много силни“. Сила на мускулите и подобни неща. За това отговарят духовете на животните и това е също една от причините, за която човек трябва изключително много да внимава с тези наши най-малки братя, както ги наричаме. 

Между другото, другите неща като се опрощаваха, вървяха малко по-бързо, обаче на тези най-нисши, най-малките, най-невинните, е там наистина беше най-трудно в началото, първите години бяхме там. Когато това се прости, се отварят тези микрочакри, които всъщност на човек се дават тези качества.

Когато се опростят грешките към човешките души, техните духове, които ги управляват, дават на човека СПОСОБНОСТИТЕ. Способностите са неща от рода на: да мога да готвя добре, да ремонтирам добре, да карам, да шофирам добре. Това всичко са, да кажем, нещо като технически такива дарове или способности. Тогава се отварят също част от микрочакрите. Те са като едни малки клетчици в енергийното тяло, разположени по цялата повърхност на тялото. 

Когато се опрости на човек грешката към природните духове, следващата голяма йерархия, такива има много, включително и в животински тела. И заради това трябва много да се внимава с месоядството, защото често, казва УЧИТЕЛЯ, там има ангел. Ангел, да ви кажа, не съм виждала, но съм виждала множество природни духове, които са като животни в момента преродени. И когато и това се опрости на човека, грешките към такива същества, тогава се дават СЕТИВАТА. 13-те сетива. 

Те наистина са 13. В едно от Обученията говоря за тях, започвайки от най-висшето, което е зрението, 13-то сетиво. Това също са микрочакрички, които се отварят. 

Когато се прости грешката към планетарни духове, към национални духове, тоест към държава, които си допускал, бил си някъде владетел, ама си направил погрешки. Е, тия погрешки са сериозни погрешки, трябва да ви кажа, и сериозни грехове, защото те касаят много, много хора. С нашата приятелка мама Дани често ходим на Македония да пазаруваме. Тя е била един от тези владетели. В много прераждания е била владетел, даже на България била от известните владетели. И понеже е направила добро на цели народи, просто ми прави впечатление, където и да отидем с нея, всички се усмихват, всички врати се отварят. Казвам: „ГОСПОДИ, защо така?“ Казва: „Това е нейното племе от еди кой си народ тогава, еди когато си е била владетел на този народ. Сега те откликват, те отварят всички врати“. Просто това е нещо невероятно. Какво нещо е разумният владетел. Каква дхарма вече положителна всъщност, какъв капитал трупа и какъв позитив. И съответно обратното. 

И значи, когато се опростят тези грешки, се отварят задните чакри. В беседата „Божествена сила“ говорих за това, че всъщност Кабала, дървото на живота със сефиротите, всъщност това са човешките центрове, най-висшите, централния и двата, преден и заден. Задните вече зависи каква е еволюцията на човек и колко отворени има, но поне един-два има. Тогава те се отварят и това какво ти дава? 

Това ти дава достъп до националните блага. Това е много голямо нещо. Това какво означава? Да кажем, ако аз съм се молила за България, което не само съм се молила, но какво ли друго не съм направила за България, какво се случва? Розите ми помагат, златото, подземното ми помага, дава ми защита, дава много, много. И много, много примери, нали, може да се кажат тук. И не само това, но и БЛАГОДАТТА идва в живота ти рано или късно. Духовно богатият човек е богат и в материята. Няма, няма вариант ти да си натрупал блага в духа и в един момент да не се отвори… Днес, между другото, едно от нещата, които нося е един ключ, който Духът на Благодатта Ивайла ми е подарила, златен ключ и се надявам след днешния ден и със земните блага при всички ни малко да потръгне. 

Та така. Значи това са тези чакри, които са отзад. Те дават достъп до благата, може да са планетарни, може да са вселенски. Ако ти си направил за Вселената неща, цялата Вселена и всичко, което тя може и дава… Да кажем, когато аз се моля за пренасочване на негатив, не участва само Луната, която е основен трансформатор на негативи и пренасочва негативите, и негативните енергии, които идват космически към Земята, да кажем, има такива лъчения. Но тя има едни огледала, една система от огледала, които ние виждаме като кратери, лунни кратери, които всъщност работят за това да пренасочват негатива въобще да не отива към Земята. Но там има и други огледала, които пък правят фокуси към определени зони. Така че, там примерно, ако хората там са неправедни и са извършили много тежки злодеяния, да се случат определени неща. 

Наскоро ми показаха, аз май го казах в една лекция, защо, да кажем, на остров Санторини има вулкан? И ми показаха една жена лечителка, която е била природен дух, някаква, може би, не знам точно, самодива или какво, природен дух, която хората, понеже нали знаете как се държат хората към хора като нас. Нещо им попречила, въпреки че тя ги лекувала и в крайна сметка нещата не свършили добре за нея, и поради това днес на остров Санторини се е появил вулкан. 

Наистина природата и всичко откликват на човешките деяния и към колкото по-висши същества се случват недобри неща, толкова по-трудно е на тая страна. Да кажем на България защо? Аз съм казвала, просто тук са живели много висши духове, много. И за съжаление всички те са пострадали. Но това е съдбата на силните, да ви кажа. Просто това е съдбата на силните. България е силна, има потенциала и като даденост природна, и като хора, които живеят тук, да се справи. Както навремето се притеснявах за Русия, като виждах войната, която започва и БОГ ми казваше: „Не се притеснявай, Русия ще издържи, но останалата част от света няма да издържи на това, което всъщност сътворяват“, в началото сътвориха като негатив към руския народ. И така и стана между другото, виждаме го тоя подем там. Наистина около Изток вече се заформя един така много силен център на силата, на богатството. Между другото като казвам богатството, имах един приятел казва: „Ами, тя Русия какво е? Ами, тя има само суровини, докато цялата технология ноухау, големите открития и така нататък са на Запад“. „Ами, казвам, чакай малко, прекрасни са тия технологии, обаче ако ги няма суровините, какво става, нали?“ Закъде са технологиите, да кажем, как ще произвеждат мобилни телефони, ако ги няма редкоземните метали, които ги има в Русия, в Украйна, в Китай. Как ще се случват тези технологии? Въпрос на не много време е Западът това да го промее, че без суровини няма как да станат нещата. И да си подадат Изтока и Запада ръка. И неслучайно тази зала всъщност е обединената зала на зала Москва и зала Париж, в която не случайно в Новотела, така си го наричам аз, просто ми харесва това име, се случва днешното събитие. Много символично, защото наистина това е бъдещето, единственото възможно на планетата. УЧИТЕЛЯ е говорил за това, че Германия и Русия ще намерят общ път. Защото аз съм убедена, че да кажем, съдбата на Германия ще бъде малко по-смекчена, въпреки войната, която е произвела в миналото. Просто защото това е БОЖИЯ ПЛАН. Докато да кажем една Франция, може би защото тя е била и силно колониална държава, не знам. 

Знаете ли, доскоро нямах разрешение да пътувам извън България. И като пътувахме се с мама Дани, то само в Македония последните пет години съм ходила и наскоро разбрах защо е така. И може би при много от вас така се случва, че абе искам да отида някъде, ама нещо. Ето, Мими е свидетел, нали, как не се получиха нещата. През цялото време ми казват, защитата, защитата ви трябва да се подсили напълно. Просто да няма една дупчица в аурата, нали, защото на тия места вече енергиите са съвсем други. 

България, просто тука още в самото начало, преди десетина години, беше създадена една много голяма защита. 

Последният континент, на който ми разрешиха да ходя е Северна Америка. Просто там нещата са най-тегави, нали, меко казано, като енергия, като енергийност. Преди това Австралия и преди това Великобритания. Просто това нещо си го има. 

Та когато човек постигне тая АБСОЛЮТНА ПРАВЕДНОСТ към тези четири йерархии, това са всъщност, това е материалната Вселена, всичко това съставлява материалната Вселена. Към планетата, към съществата на нея, които са местните, нали, земните аватари, животните и така нататък към човешките души, тогава той достига 13-то измерение на материалната Вселена. На това ниво му се дава Земния Мир или Човешкия Мир, можем да го наречем и му се дава, и БЕЗСМЪРТИЕТО, нали. 

При същества, които са от ангели надолу, еволюцията свършва дотук, на тоя етап. Просто един природен дух, да кажем, моите котета са такива. Най-вероятно след безброй саможертви, които са направили заради нас, в крайна сметка на тях се дава достъп до това 13-то измерение, което е на материалната Вселена. Всъщност измеренията на материалната Вселена олицетворяват нашите дела и действия, и грешки, и добри дела съответно в материалната Вселена и съществата, които я населяват. 

Съществата от аватарите, които са вече небесните аватари, това са ангели, преродени тук, небесни аватари. На тях, ако постигнат тая Абсолютна Праведност и може би наистина тоя момент, може да е днес, може да не е, ще видим, се дава АНГЕЛСКИЯ МИР, което е достъп до 13-то, най-висшето 13-то измерение на БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ или на АНГЕЛСКАТА ЛЮБОВ. В случая АНГЕЛСКАТА ЛЮБОВ и АНГЕЛСКИЯ МИР и безсмъртия към ангелите.

Чакрите, които отговарят за отношенията ни с ангелите, са тези, които са извън тялото отпред. Общо взето чакрите изглеждат горе-долу, както е, нали, на нашите кръгове на хармонията и на пентаграмите. Тези три черти реално това са трите централни такива енергийни потоци в организма. 

Какво дават ангелите? Дават ТАЛАНТИТЕ. Духовете, когато ти си праведен към съществата, за които те отговарят, те ти дават талантите, да рисуваш, да се занимаваш с музика, да пееш. Всичко това са таланти, когато напълно се отворят тези чакри отпред. Съществата, които са ангели на Земята, това са нали, голяма част от вас са такива, смятам. Нали това е всъщност максималната еволюция, която се позволява, защото повярвайте ми, измеренията, които са БОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ, звучи като много приятно: „О, аз съм в БОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ“. Обаче там се работи вече с грешката, грешките към най-висшите същества, които са били Богове на Земята или Христови Духове, както ги наричам, като ХРИСТОС, Орфей, Дионисий, Залмоксис, Заратустра, Заринус и така нататък. Когато се преодолее и това, се отварят централните чакри. 

Значи, да ви кажа, отворих си чакрите, помедитирах малко и хоп, отвори ми се чакрата. Аз съм убедена, че това може да се случи, но преди това ти много си работил. Много си работил. Не става с 5, 6, 10 медитации. Просто наистина е работа. Тогава се отварят и тези централни чакри. Издигане до 13-то измерение, където се дават благата, вече наистина НАЙ-ВИСШИТЕ БЛАГА и се дава БОЖЕСТВЕНИЯ МИР. БОЖЕСТВЕНИЯ МИР на Изток го наричат и нирвана, и може би това, което те описват като нирвана, донякъде описва това най-висше състояние, което има 13 степени. Понеже ги минах, до 12 ги минах, за 13-тата не знам още. 

Така. Какво се случва? Първото нямаш Мира. Постоянно те търсят хора за какво ли не. Ето и майка ми е свидетел, и моите близки. В един момент ти дават почивка и това е Първата степен на Мира. Отдъхваш си. Имаш дни, в които никой не те търси. Или ти отиваш някъде на почивка, скриваш се някъде, имаш право на почивка. Когато си Висш Дух и отговаряш за много неща, да ти дадат почивка не е никак малко, макар че ние, когато почиваме, пак работим, но поне така да кажем, е по-спокойно. 

Втората степен – релаксация. Това е като си полегнеш така да може да се поотпуснеш, нали? Втора степен на Мира. 

Трета степен – успокоение. Не само физически да се отпуснеш, ами да ти се успокои емоциите. Примерно, кипнал си нещо, лягаш, успокояваш се, уталожват се емоциите, успокояват се мислите, успокояваш се. Трета степен.

Четвърта – спокойствие. Спокойствието е по-висше, защото то е едно състояние почти перманентно, нали? Между другото, растението, което отговаря за спокойствие е липата. Винаги като я поливам, казвам: „Айде да ни расте спокойствието“ и тя работи за това. Така че, пийте чай от липа, когато ви е неспокойно. Наистина това растение носи тази голяма сила. И значи като цяло ти е вече спокойно. Каквото и да правят хората, абе трудно е да ти се разбълбука Вътрешния Мир, нали? Ето им Вътрешния Мир. Как двете думи са толкова еднакви като Свят и като Мир. 

След това е покоя. Петата степен. Това как да го обясня? Не знам. Покой. Това е вече едно доста голямо изравняване на мозъчните полукълба и човек почва вече наистина и много философски да приема всичко, нали? Изпитали сте го това със сигурност. 

След това е съзерцание. Постигаш предишните степени. Напълно си релаксирал, напълно си се успокоил, имаш покой и тогава започваш да медираш истински или да съзерцаваш. Както казва УЧИТЕЛЯ, не казва медитация, казва съзерцание, прекрасна българска дума. Почваш да виждаш, да прозираш неща, да виждаш просто същността на много неща. 

Следващата е Свободния ум. Затова споменах преди малко. Седмата. Между другото, пак вървят по Принципите. Седмо е Справедливостта. Това е седма чакра, нали, която е свързана с ума. И ето седмо спокоен ум, свободен ум.

Осмо балансирани емоции. 

Девето проницание. Тука не е просто да съзерцаваш и да виждаш нещичко. Това е проницание. Ти наистина виждаш същността на нещата. Почваш да разбираш защо се случват всички тия неща, защо ти показват точно това нещо, какво означава. 

Десето, което е ЛЮБОВТА? Знаете в Принципите. Десетия Принцип на Любовта. Сливане. Тук имаме сливане. Неслучайно. Тука вече започва, енергийните връзки, които имаме със съществата, да се изпълват с Любов и когато това се случи напълно с определени същества, се получава това чувство за сливане с нещата, със съществата, с хората. 

Единадесето – ВНИКВАНЕ В БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА И СЪЩНОСТТА НА ТВОРЕНИЕТО. БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА, да ви кажа, аз съм чувала много да се говори за това, ама наскоро го изпитах. Значи има истини, които просто не смея дори да ги кажа, неща, които… Примерно наскоро в нашата зала има една картина на ГЕОРГИ и там установих, че има много силна връзка и чрез картината ми говори БОГ. И когато имам въпрос или когато ме привикат, сядам пред картината и започвам да си говоря с НЕГО. И наскоро ми каза всъщност точно как е внушил на ИСУС ХРИСТОС, за да се случи това, което се е случило. Значи това просто, това не може да го приеме човек. Защо в крайна сметка наистина е бил такъв сценария и то неведнъж, нали, с толкова Висши Духове това се е случвало? Защо е било така? 

Но това е БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА, която е над отделната човешка еволюция. Тя обхваща планети, тя обхваща Вселената, тя обхваща много, много неща, които ние не разбираме и не знаем. И поради това, нали, се случват определени неща. Но БОЖЕСТВЕНАТА ИСТИНА ни позволява да виждаме истината за боговете, нали, Абсолютната Истина за тях, точно как се е случило, какво се е случило и да виждаме СЪЩНОСТТА НА ТВОРЕНИЕТО. Това какво означава? Този човек какво… 

Ето аз примерно за огледалцата на Ивайла, които наскоро направихме заедно. Това е едно от нещата, за които те работят, да виждаш Същността на Творението. Какъв е този човек, за какво работи, с какво може да е полезен, какъв дух е, какъв дух се изявява чрез него, за какво работи този дух. Това са много, много важни неща, за да си ориентиран, абсолютно ориентиран. И това е значи 11-то – Принцип на Истината, вникване в Истината и Същността на Творението. 

12-то свързано с всичко и всички, и съвършен баланс. Тука вече ти дават наистина това изравняване на ляво и дясно, на двете полукълба на мозъка, на на двата Принципа, Мъжкия и Женския Принцип в организма. Всичко това е част от БОЖЕСТВЕНИЯ МИР. ГЕОРГИ в началото тръгна с това, че нали колко са нормални, колко са ненормални. Ако ти нямаш това изравняване, ами има ситуации, в които не реагираш нормално. Всички сме нормални, обаче в някои ситуации си казвам: „Абе, как пък сега, пак не можах, как не прецених, как не казах, не използвах точните думи.“ Но когато човек постигне този баланс и свързаност с всичко и всички… 

Сега, какво значи тая свързаност с всичко и всички, говорим за БОЖЕСТВЕНИЯ МИР. Това се дава на боговете наистина с цялата Вселена и с всички същества, които я населяват, включително и висшите, нали, същества от ангелския свят. Tова е истинското вече сливане, което нали го описват като нирвана. Тая сутрин даже ми го показаха така, защото 12-то измерение са диамантените отношения и ми казват: „Представи си, че ти си в твоя диамантен дворец там някъде високо в 12-то измерение и има хора на по-ниските, на осмо, девето, десето, все едно като един жилищен блок“. Има хора живеят на осмия, деветия, десетия, единадесетия, дванадесетия, тринадесетия етаж. Има други, живеят в ангелски блокове. Има и хора, които живеят божествените блокове. И един човек долу се опитва нещо да ги обижда, да ги засяга, да ги вкарва в ситуации, изпитания. В нашия диамантен или златен дворец, вече в 13-то измерение златния дворец. За да останем горе, ние не трябва да слизаме долу. Да, ще го чуем човека апелира за нещо, има претенции за нещо, но не бива да слизаме долу в ниското, защото това слизане, да ви кажа, ей днеска ми ме подсещат, внимавай, защото горе нали знаеш от високото как… Просто колкото си по-високо, повече трябва да внимаваш. Така че, това нещо е абсолютно свързано с Мира. Да не позволяваме на ниските, дори да не е човек, а емоции, чувства, мисли, да им позволим да ни свалят в някакво по-нисше състояние. Но тая свързаност с всичко и всички е много важна. 

Днеска ми обясняваха още едно нещо, което не го знаех и то е за това какво е короната. Короната е точно властта, нали? Това е точно тая свързаност, с колко същества имаш връзки на Любов. Колкото повече са, толкова е по-голяма короната ти. Тоест върху повече същества ти имаш въздействие. Няма да го казваме власт, нали? Защото ние въздействаме чрез Любовта. Това не е власт, но е факт, че съм имала безброй ситуации, в които аз казвам „а“ и моментално до мен се появява човек, който казва „б“. Веднага идва съдействие. Веднага, просто това е, защото аз не го търся. Просто аз съм, години наред съм работила за тези хора. Не ги и познавам даже. И е нормално тия души да откликнат в един момент и да ти помагат. И всъщност това е короната. Това е връзката, която е, ето и като коса. Днеска, докато Оги ми правеше косата, казвам: „Ти в момента ми заглаждаш короната.“ Да. 

Жезъла, това са чакрите, за които говорих и центровете, които са на съответно дарбите. Има такива и в мозъка, в сърцето, в тимуса, в жлезите с вътрешна секреция. Не са само енергийните центрове. Така че, това жезъла. 

Пръстена. Това е Свободата, Правото. Това е правото реално пръстена, да използваш силата си. Много важно нещо. Това са така наречените вълшебни атрибути, които никак не са случайни. Така че, това да имаш свързаност с всичко и всички, за мен е най-голямата сила. Затова и Кубрат, който всъщност е Духът на Единението, нали, е останала оная басня, която съм убедена, че не е измислена, към неговите синове, което е едно послание въобще към българите да са единни, да са заедно. Ще дойде и този момент да го видим. Просто все още всички ние сме малко така в сянка, това е причината, нали, дълги години. Но нещата ще почнат да излизат наяве и все повече хора ще започнат да се вслушват в това, за което хора като нас говорят и всеки един от вас, който говори. Така че, всички ние сме като едни такива Центрове на Мира, на Единението и въздействаме, в това няма никакво съмнение, с всяка една наша дума. 

Тая сутрин или беше снощи, сега съм отседнала у Васи, наблюдавах кученцата Рон и Дейзи как реагират на Словото. Казвам си: „ГОСПОДИ, те имат сетива за Словото.“ А хората… Казвам една дума, те моментално реагират по някакъв много особен начин. Друга дума, съвсем друг начин. Това е просто невероятно. И наистина всяка една наша дума поражда, зависи от силата ни, но може да породи огромни огромни промени на Земята и най-малкото у нашите близки. 

И 13-та степен се нарича Сливане с БОГА или Блаженство. Това е най-висшата степен на БОЖЕСТВЕНИЯ МИР. Ето сега сърцето ми почна, направо се разтуптя. ГЕОРГИ, малко ще почина. 

ГЕОРГИ:
Почини. 

СИЛВИНА:
Интересно ли беше? Аз все подробности. ГЕОРГИ вика: „Ти все подробности говориш?“ „Ми, казвам, не знам. Така ми идва“. 

ГЕОРГИ:
Така. Искам да ви кажа, като бях ученик, как хората, у които е БОЖЕСТВЕНИЯ МИР, как ги усещах и за пръв път, когато много явно го усетих някак това. Учех в най-елитната гимназия в София, 18-та, разбира се, аз съм коте от сой в крайна сметка, нали. Който иска може да прочете в книгата „Аз и Пикасо“ от какъв род съм и съм законният български княз. Казвам го официално. Ааа… Защо едно време моите приятели журналисти викаха: „княже, княже“ и те мислеха на прякор. Е, да, ама не. Ако прочетете внимателно, само с две изречения ще кажа. Аз съм наследник на Радивоя Изворски, който е ръководител на Знеполското въстание, тъй наречената Трънска буна от 1830 г. Пра пра пра дядо ми е, три пъти „пра“. Неговият син се казва Георги и винаги през поколение има по един Георги, като мене и дядо ми беше Георги, нали? Той е вече от внуците на тоя Георги. 

Така. Значи, когато се провъзгласява Княжество България, какво да правят? Той е бил войвода на хайдушка чета, която обикаля там някъде около Босилеград и покрай границата, разбира се, това са Знеполе, Трънско, където е там и така нататък в тоя район. И войводата Дели Радивоя Изворски, разбира се, е провъзгласен за княз от народа. Значи на тоя род, аз съм от княжески род. Народът, нали, каквато е волята на народа, така е „Глас народен – глас Божи“. Това е истината. 

Така и той получава „дели“ затова го отървава, защото в книгата съм написал подробно как първите, които ги ловят, първенците, които са трънските, стават при временното правителство. И когато отива редовната турска войска, той казва: „Не може да се бием с нея. Ние един месец държим републиката, така да се каже, властта. Бием се с тия, които са бандите, които са турските, които правят там, башибозук. Башибозук, точно това е. Обаче като идва редовната войска, тя е… абсурд да се изправиш против нея. И командирът, където идва, лови първите няколко участници и ги обесва в центъра на това село. То се казва Извор. Сега е Студен извор, Трънско. Скоро ходихме с двама мои приятели там и има паметна плоча. Всичко си е както черно на бяло. Имаме там и една стара къща на няколкостотин години, която е паднала, разбира се.

Той получава на 15 години награда от… Значи, има правителствена Награда за Смелост от Цариград. Баща му и чичо му са били в турската войска. В обоза са служили, защото нямат право да служат като редовни войници. Но помощен персонал, да. Но са имали много привилегии с това. Могли са да яздат кон, да минават навсякъде, с оръжие и така нататък. Имат привилегии. Ввзели са го на 15 години, когато се пали един кервансарай, войската минава оттам и конете остават затворени. Само той има смелостта да мине през огъня и да отвори портите на конете. Колко е обгорел, не се знае, но е оцелял. Нищо му няма на на момчето. И турците почват да викат „дели“, „дели“, „дели“, тоест „луд“. За да влезе между горящите първите врати и вторите, както описва историята. Има точно за Знеполското въстание и за нашия род, във Военната история има цяла книга от Вера Мутафчиева, която е исторически писател. 

Тогава получава правителствена награди и той казва когато отива и се предава сам, защото ръководителят казва, до залез слънце, ако не се предадат ръководителите, те са трима на въстанието, той и още двама. И казва: „Избивам всичките и селото го паля“, родното му село. И той отива, и се предава. Те са се скрили. И така, и те искат веднага, бесилките си седят, три бесилки на мегдана на село, да ги обесят. Обаче той казва: „Аз имам правителствена награда. Това е политическо събитие. Не може да ме обесите като един разбойник, като един кърджалия. (Кърджалия е полския разбойник. Даалиите са планински разбойници на турски), не може“. 

И тогава вече ги водят на съд София. Казва: „Не, искам в Цариград“. И в Цариград е направил една блестяща реч пред съдиите и го осъждат на вечно заточение в Диарбекир. Откъдето един се връща от неговите ръководители. Той е бил малолетен, разбира се, и му дават 10 години на заточение и изтичат 10-те години, и се прибира. И казва, че всяка година е правил опит да бяга по най-различни начини. Най-сетне да тръгва през бурното море и оттогава изчезва. Така е. Пра пра пра дядо ми така е загинал. 

СИЛВИНА:
Сега, като каза „разбойници“, така ми минава мисъл за една нова приказка да ви разкажа.
„Една държава се управлявала от много разбойници“. 

ГЕОРГИ:
Разказвай я спокойно. Да. Ние не се досещаме. Казват ми приказка и то българска. 

СИЛВИНА:
„Обаче, те почнали да си завиждат помежду си, че единият има повече, че другият управлява повече, че трети има повече връзки в другата голяма държава и така нататък. А пък и единия го подгонили едни чичковци от Далечния океан и за да се така опазят, почнали един друг, почнали един друг да се, така… Всеки искал да има повече, нали така? 

И така, дошла една есен, в която разбойниците почнали да се карат помежду си кой да вземе повече. И в крайна сметка държавата се освободила от всички тях и народът спечелил“. 

ГЕОРГИ:
Да. Ами, знаете ли, че… какво сега ще кажа. Кой ще бутне тия, които са в момента управляващите? Ще ви кажа, пак цитирам ЕВАНГЕЛИЕТО. 

Бях в планината и питам Небето: „Защо точно пък на българите се даде тая духовност и защо мене ме избрахте?“ „Ами защото, вика, българите се правят на несветнати, ама иначе се сещат за всичко. Защото на който и чужденец да кажеш: „Казвам ти дъще, сещай се снахо“ има да гледат. Трябва да му го кажеш в прав текст. Само българите и тука, и балканците се сещат, че се отнася за него, нали, това е простото. 

Великата блудница, голямата блудница, това е материята, която седи и почива на много страни и народи, води и народи, както е видял Йоан Богослов. Тая блудница това е материалното съзнание, което е завзело всичко и както казваме западен синдром или американски, впряга се коня зад каруцата. Каруцата се впряга преди коня. Това не става така, защото ДУХЪТ КОМАНДВА МАТЕРИЯТА. Тая блудница, това ми направи впечатление, сега го разтълкувам, че звяра, който излиза от океана, от морето, е със седем глави и десет рога. И сега, Йоан обаче не знае за какво става въпрос, звярът е тъмната сила, нали? Обаче един ангел му обяснява, седемте глави, казва, са едни седем големи царе. И това са седем хълма, на които седи голямата блудница. Хълмът е друго. Хълмът означава богатство. Равнината е едно, ама хълм е натрупване на богатства, когато се вижда планина и така нататък. Значи тя е богата, защото нейният девиз е бил такъв: „Аз съм царица, не съм вдовица. Богата съм и скръб няма да видя“. Цитирам буквално ЕВАНГЕЛИЕТО. И тия седемте големи царе, обаче десетте рога са 10 по-малки царе, които си дават силата на звяра и големите, и стават единомислени. Единомислени, така казва, не единомислещи, както сега ще го кажем, единомислени. 

И тогава БОГ им внушава да отидат и те сами да унищожат голямата блудница. А и какво става? „Направиха я гола и пуста“. Цитирам го пак точно какво? Изядоха месата ѝ и я изпекоха на клада, тоест на огън пише там, на жупел, ама аз го казвам, че е на клада. Значи, ето пак как точно тая сила, която след това, разбира се, тия, които са свършили това, те са били от тъмната страна. 

СИЛВИНА:
Това го наблюдаваме, между другото. 

ГЕОРГИ:
Точно сега става. Точно сега става и да, ние не се досещаме. Света се досеща, ама българите викат: „Ей, какво стана бе?“ Аз пак това го казвам, защото искат просто българина да го оставиш на спокойствие и най-обикновеният човек се досеща къде е правото, къде не е правото, къде се бърка, как се нарушават БОЖЕСТВЕНИТЕ Принципи, Закони, природните и така нататък, и иска да кажа, че това е демокрация. 

Да, хубаво е, но аз ще ви кажа нещо, което много добре го знам. Кой център е повреден на полуизвратените? Защо са такива? И сега ще цитирам пак нещо, което съм го казвал може би един-два пъти. Защо са такива? И тогава се поставям, понеже ме научиха в планината да се поставям на мястото на всеки. Аз се поставям на един такъв и както аз бях, когато бях млад и буен, разбира се, ама като видех някоя красавица, леле, нищо не е един жребец. Да, почти на шега и на улично казано. Ама така, ей, ама харесвам, ще полудея, бе. Ще полудея от страст, от любов и от това. Направо луд. 

Когато се поставих на тяхно място, усетих каква мощ трябва, за да се въздържаш, към собствения си пол изпитваш точно същото. „А, викам, това не може да бъде. Това заболяване, това е болест“. Болест, казва го ГЕОРГИ ИЗВОРСКИ и се разписвам с дясната, и с лявата ръка, и с десния, и с левия крак. Тия хора мислят, че са здрави, но не са. И ние трябва да се отнасяме към тях като болни. А те гей паради, това онова, викат, ние сме, да, демокрация, свобода. 

Кого заблуждават? Света. Светът не може да бъде заблуден. И истинските страни не признават еднополовите бракове. Дори нашият приятел Тръмп, който е отвъд океана, каза: „Има само мъже и жени в Съединените американски щати, затова искам да направя Америка отново велика“. Що не призна, както Байдън ги призна? Пак не искам да се меша в политиката. Аз казвам само факти. Това е истината. И знам точно кой център ми го посочиха. Ето тук. И какво? Иска се много силна воля, много силна мощ. ГОСПОД вика: „Синко, исках само в тоя един живот, за да си изправят живота от Содом и Гомор“. Където са били изгорени живи двата града от тая разпуснатост абсолютна, защото вече започнали са да имат сношения не само човек с човек, ами с животни. И това е било масово, и това е извръщение, затова се казва содомия. И това извращение не може Небето да го приеме, и да го прости. И досега още си плащат греховете. И как ги плащат? 

Идва един при мене и вика: „ГЕОРГИ, ама ти май знаеш какъв съм.“ „Знам, бе, моето момче, знам“ „Искам помощ“. „Ама, добре де, приложи воля бе, в тоя живот. Отиди, скрий се в горите тилилейски. Само, викам, бъди обграден само с жени“. Ти да си единственият мъж, поне да има обратната страна на харемите, нали, не един мъж с 100 жени. Крал Давид имаше 400 жени и 800 сина. Да, проверете да видите, прочетете го или ако помня добре. 

И така, следователно се иска, чисто и просто, от тия хора да видят истината, да се обърнат към БОЖЕСТВЕНИТЕ Принципи и Закони, и да успеят да замразят това в себе си. Е, точно това им пиша в тая малка книжка на джендърите. Точно това съм им го написал. Да издържат, защото иначе се знае къде отиват. Нямам нищо против, те са човешки същества, обаче отиват за претопяване. Хайде в огнената геена, там където гори, казват, огън и жупел.

СИЛВИНА:
Аз, малко да успокоим нещата, темата е Мира, ГЕОРГИ. Темата е за Мира, да говорим за Мира. А това между другото е част от Мира на планетата, защото планетата нали с това човечество, за да се успокои, умиротвори, трябва всички отделни хора и групи хора някак си да се променят. Така че и това има връзка с Мира, най-вероятно има и 100% има. 

ГЕОРГИ:
За Мира точно сега ще кажа. Как разбрах първия път каква е силата на човека, който излъчва Мир. Направо бях удивен, после го осъзнах след години. Нашето училище беше на аптеката до Министерството, дето е на образованието сега, отсреща е църквата „Света Неделя“. Оттам идва „Цариградското“ и преминава по „Стамболийски“. И идва Юрий Алексеевич Гагарин, на 12 април излетя, за 24 май идва в България. И са ни наредили там учениците, и гледаме, идва той. Кортежа както е първата кола, той беше от дясната страна, от лявата – другаря Тодор Живков. Една открита, беше пак съветска „ЗИМ“, някаква много голяма, дълга, черна с бели гуми, много добре си спомням и едни бели кантове такива широки. То може би по старите филми ги има, по кадрите на телевизията. 

И сега, идва, и го виждаме. И той беше с военна униформа, но беше си свалил шапката така и на съветски той беше полковник. Излетя майор, слезе полковник. Майор, те два чина му качиха, докато се качва горе. И така, и направи една обиколка, тогава беше, първият космонавт се води и затова 12 април е Ден на Космонавтиката. И аз го виждах каква усмивка тоя човек, много… ей така, както е червените въжета, тука полицаи през 10 м., ние седим тука и аз до въжето седя, и минава. Колата беше отрупана с цветя. Даже написах, аз две стихотворения имам, защото тоя човек ми взема така много го заобичах тогава, че му написах две стихотворения и едното ще го кажа. То е само 3-4 реда. 

Посрещане на Юрий Алексеевич Гагарин.
И ето го в откритата кола
с усмивката така чистосърдечна,
и с поглед, в който руската душа
трепти като зора в степта далечна.
Цветя, усмивки, погледи щастливи,
ръце протегнати като за благослов
и даже с панделка небесно синя
едно дете му махаше с любов. 

Тоя човек чрез усмивката си такъв Мир. И после го написах второто: „Гагарин с белия гълъб“. Ей тука на гърдите един разперен бял гълъб държеше и тая снимка аз я имах много години вкъщи и написах, и „Гагарин с белия гълъб“. Още едно стихотвение точно по същия начин… „В очите синьо, в душата мир“. Ама такова излъчване имаше на Мир. 

Още нещо ще ви кажа, което малко хора го знаят. Прочел съм цялата книга за него, но защо той искаше да лети след това. Беше, разбира се, военен летец-изтребител и стана космонавт. Летец-космонавт, така се водеха тогава. И след няколко години загина. Загина. Ще кажа, че не е загинал де, защото баба Ванга какво каза… Но си замина от тоя свят, тъй като неговият костюм не е бил скафандъра, който е космическия, не е бил съвършен и е пропускал космическата радиация и специално е бил, мисля, че облъчен се казва с тоя тежък елемент със Стронций. Стронция започва да топи костната система на човека, а той иска да лети. И винаги затова са го пускали с още един пилот. Ако прочетете, ще видите, че двамата падат на един остров там в Японско море, където има 3000 острова и в крайна сметка викат баба Ванга. Сега, казват, че не е там, нали? Викат баба Ванга. Те не могат, две седмици търсят, не могат да открият самолет, никакви останки никъде. И тя отива на картата, карат я тогава със самолет до Москва, без да вижда, и пипа: „На тоз остров“. След четири часа откриват самолета. Другият пилот е там. На седалката на Гагарин има само горе на скафандара това, където е тука, нали, каската и часовника му. Него го няма. И питат баба Ванга и тя вика: „Ама вземаха си го“ „Ама кои?“ „Няма го нито при живите, нито при мъртвите, дето имам връзка. Някъде е във Вселената“. Аха. Затова е слязъл. Велик дух слиза, прави това на човечеството, това добро. Не искам сега да говоря за… Да им кажа ли, че сега правя, правим връзката. Това няма откъде да го научите и прочтете, освен ако и друг не прави връзка. 

СИЛВИНА:
Добре, да разкажа една хубава. Има и три такива от интернет, нали, приказки, които много ми харесаха и ми се иска, ако така да ги разкажа доколкото мога. Едната се казва: „Една празна лодка“. 

„Когато бях млад, разказвал един мъдрец, ми харесваше да плавам с лодка“.

Тука отварям една скоба. Преди години бяхме ходили на Охридското езеро и след това ми казаха, че това е… Знаете ли реките, езерата, планините, всичко това са неща, които ги има в човешкото тяло. И именно Охридското езеро е това пространство на мира, за което говорим, нали, което го има като едно езеро, в което се стичат безброй извори. Това е най-вероятно мястото, където, ние тая година щяхме да ходим с ГЕОРГИ по изворите на реки. Отидохме на извора на Искър, което е Езерото на Чистотата и оттам насетне като отидохме на Охридското езеро, ами то там има сигурно… нали, Билянините извори, за романтична разходка е най-прекрасното място, между другото. Но всъщност ми казаха, че това е всъщност пространството, нали, като физически феномен, което е на Земята създадено. Така са и реките, да кажем за река Марица са ми казвали, че това е едно енергийно течение в матката на жената, което е една много голяма сила, ако жената нали овладее този енергиен поток. Река Дунав е пък едно течение енергийно в мозъка на човека и нервната система, и така нататък. 

Та нали, просто се сетих за Охридското езеро, защото за мен това е абсолютно свързано с Мира и спокойствието място. Човек, съзерцавайки подобни места, истински може да се свърже с тези висши идеи, които съществата са вложили в природата. Наистина. 

Та, така започва и тази приказка. 

„Като бях млад, ми харесваше да плавам с лодка. Имах една малка лодка, на която с часове седях, носех се в езерото. 

И така един ден отново бях там със затворени очи и медитирах. Изведнъж една друга лодка удари моята. Бях ядосан. Отворих очи и се канех да наругая този, който ме обезпокои. Но видях, че лодката е празна. Нямаше върху кого да излея гнева си. Какво можех да направя? Нямах друг избор, освен отново да затворя очи и да намеря вътрешния си мир. 

И така стигнах до центъра вътре в себе си и празната лодка стана моят учител. Оттогава, ако някой се опитваше да ме обиди, аз просто си казвах: „И тази лодка също е празна.““ 

В другата се преплита Любовта и Мира по един много приказен начин. На пръв поглед ще кажете: „Ами приказка, нали, хубава приказка, но как“. Наистина в приказките е заложено всичко. Ама Любовта е тази, която носи Мир. И неслучайно ето българските владетели, а и въобще владетелите в древността, да, били са династични бракове, може би не е било толкова добре, но в крайна сметка това е бил един от начините да се постигне мир между държавите, именно чрез любовта. Женят, нали, принца от едното царство, за принцесата от другото и тези две царства вече са сродни, близки, подкрепящи се и така. И всъщност точно любовта е тази, която ги свързва. И така, и в тази приказка, която се казва „Принцесата и мечокът“. 

„Имало едно царство, господарство и във величествения замък, в който живеели царят и царицата им се родила принцеса. Тя станала на 14 години и тогава това царство, което нямало особено мирни отношения със съседното, решили да сключат договор, да оженят тяхната дъщеря, когато порасне, за сина на царя от съседното царство. Расло момиченцето като едно наистина много светло и добро създание. Дори й дали името Оливия“. 

„Олива“ на гръцки, нали, или“елия“ по-точно, но „олива“ е името на маслината, също много силно свързана като символ на Мира, както и гълъба. Между другото днес ни подариха бели гълъби. Не знам дали ги виждате. Много, много приличат на истински. Така че, гълъба присъства тук. Също ми е и на роклята, гълъб, държащ маслинова клонка. 

И така, значи, „Оливия растяла, но в царството било забранено да се говори за договора на царя и царицата. Така че, тя пораснала без да знае за това нещо. Тя била изключително добра. Много добре се държала с всички същества и с животните, в това число. Галила гепардите, леопардите. 

Имало и един мечок, който живеел в една клетка и Оливия много често ходела при него, за да си говори с него, да го гали. Неговите очи обаче оставали тъжни, каквото и да правила тя. И в един ден тя разбрала, че всъщност мечокът е тъжен, защото не е свободен. 

И тайно от своите родители, и от всички решила да го освободи. Пуснала го от клетката. Той тръгнал доволен, нали, вече към гората, но преди да тръгне, се обърнал към нея, погледнал я с безкрайна благодарност и я близнал по ръката. Близнал ръчичката на Оливия и после, без да се отглежда, хукнал към гората. 

Като разбрали родителите, казали: „Как, защо“ и така нататък. Възмутили се, но тя само се усмихнала и била много щастлива от това, което е направила, защото видяла усмивката в очите на мечока и това, че той бил вече доволен и свободен. 

Когато дошъл денят обаче, натоварили в една карета много дарове. Облекли в красиви копринени дрехи принцесата, натоварили една карета, казали й, че отива на гости на леля си. А всъщност изпълнявали плана да я изпратят в съседното царство, за да се ожени за този човек, който тя не познавала. 

Обаче по пътя принцесата усетила, че има нещо, което не е както трябва с това нейно пътуване и почнала да разпитва кочияша, слугата какво точно се случва. И той, понеже я бил отгледал, и много я обичал, понеже тя била толкова мила и добра, й разказал истината. 

И когато спрели отново, за да си починат конете, тя намерила начин, незабелязано от всички, избягала в гората. Започнала да броди из гората, тука там, стъмнило се. 

В един момент се чуло „пук“ от съчки. Тя се изплашила и нещо започнало да я ближе по ръката. 

И тя си казала, „Ето това е края.“ Обаче видяла, че всъщност това е мечокът, който тя спасила. И така тя останала в гората три дни и три нощи, като той й помагал. Намирали храна, плодове, коренчета. Като й било студено, се гушкала в него и той я топлил в гъстата си козина. 

Обаче изневиделица един ден, както си били тъй, пред тях изскочил един момък в златни одежди, държащ лък, за да спаси момичето в гората. Казал: „Стой настрани да стрелям“. Тя обаче застанала между лъка и мечока. Казала: „Не, това е мой приятел. Той е добър. Той е много мил и е истински приятел.“ И по този начин не позволила мечокът да бъде убит. 

И какво станало? Двамата млади, които имали подобна съдба явно, мечокът започнал да пази и момчето, докато дошъл моментът, в който те двамата се влюбили. И какво правил принцът или младежът все още? Целувал всяко пръстче на принцесата, съчинявал й сонети, свирил й на флейта, а тя пеела и танцувала на горската полянка. 

Обаче един ден доближили замъка на царството на нейните родители и тя тогава му разказала защо всъщност тя е в гората и коя е тя“. 

Това е една Велика Истина, между другото, да разберат хората коя е, кой е. Да. „И тя разказала коя всъщност е тя, че тя всъщност е една принцеса, която ето, видиш ли, нейните родители така и така. Той подскочил от радост, вдигнал я на ръце и тя се зачудила: „Защо се смееш?“ Той се залива от радост и тя го пита: „Защо се смееш?“ „Ама, ти си същата принцеса, за която искаха да ме оженят родителите ми против волята, за да се помирят двете кралства, а пък аз съм този принц, за когото искаха да омъжат против волята му. И така ние избягахме от нашето щастие. Избягахме, но то ни застигна“. 

И така, докато се радвали младите, се появила стражата от едното царство. Обаче те изобщо не се съпротивлявали, защото вече искали да са заедно, да продължат живота си заедно, да се оженят. И се вдигнала сватба, и всички пирували и били щастливи. И родителите на Оливия пускали по някоя сълза, любувайки се на децата си. Така се помирили двете враждуващи кралства“.

Интересна е. Аз харесвам късичките неща, но и тези дългите са хубави. А другата е на Паулу Коелю, „Силата на Мира“, също е много хубава. 

„Имало е един цар, в царството на който всички живеели щастливо, мирно, спокойно в течение на много, много години. Никой не воювал с никой. 

Един ден царят повикал своя съветник и го попитал: „А защо според теб само в нашата страна има Мир?“ „Защото хората са доволни“, отговорил съветникът. „А защо са доволни?“, поискал да разбере царят. „Защото обичат това, което вършат, като катеричката“. Така, обичат това, което вършат. Царят си казал: „Ние сме си добре, нали, при нас има Мир, обаче съседните царства там е война. Какво да направя, за да им помогна и на тях, и при тях да има Мир? Да спрат да воюват помежду си? Как да ги научим колко важен е Мирът?“ 

И докато седял на едно езеро, пак езеро неслучайно, загледан във водите му, покрай него минал един лодкар. „Знаеш ли как да научим народите си да не воюват?“, съседните народи. Лодкаря казал: „Ми, те всички говорят различни езици. Трябва нещо да направим, което всички да го разберат“. „Прав бил лодкаря“, си казал царя. Помислил още малко, докато съзерцавал езерото и бил осенен от една идея. 

И на следващия ден свикал всичките си поданици и обявил, че обявява една награда за всички, които ще спечелят 10 жълтици, ако нарисуват картина, която според тях най-добре илюстрира Мира. 

И хората се заели със задачата, който можел, разбира се. До края на годината всеки изпратил картина с надеждата да спечели десетте жълтици. И нарисували най-различни неща. Картините били наистина много. Царят се затруднявал да определи коя най-добре илюстрира силата на мира. 

И след време обаче решил, взел решение, свикал поданиците си, за да им обяви своето решение и да даде наградата. Казал им, че според него има две картини, които са достойни за тази първа награда и двете са прекрасни, но все пак едната ще получи втора награда. И ето я картината. 

На нея е нарисувана природата, силата на планините, енергията на слънцето, сигурността на дома, удоволствието от храната, спокойствието на езерото, сянката на гората, радостта на птиците и невинността на децата. Всичко това имало на тази картина. 

Царят казал: „Великолепна е наистина и със сигурност щях да я обявя за победител, ако не беше другата картина, която според мен изобразява Мира най-добре“. И я показал на хората. 

Хората били възмутени, изненадани, шокирани, започнали да коментират: „Бе, нашия цар нещо май сошол с ума, какво стана? Защо е решил, че тая картина илюстрира Мира, при положение, че на нея е изобразена една буря в гората?“

„Навярно си мислите, че не разбирам от изкуство и не схващам силата на мира, казал той. Когато за първи път видях тази картина и аз се ужасих. Природата изглеждаше разгневена. Но ако се вгледате в дърветата, огънати от вятъра, ще забележите точно като мен, че на клона на едно от дърветата има гнездо. В гнездото птиче и то се усмихва, защото майка му му носи храна. 

Това за мен е Силата на Мира. Независимо от бурите наоколо, има ли Мир, ти си способен да се радваш, да създаваш семейство и да се бориш за него“.

Картината пътувала до много други царства. Лека-полека те осъзнали посланието, което тя носи и Мирът изпълнил сърцата им и живота им“. 

Това е Паулу Куелю за Мира. 

Така, време е за медитацията. Тази медитация за Мира е едно съзерцание, което ще направим. Оставаме си седнали, ще кажем заедно една Формула, която е Формула от УЧИТЕЛЯ. 

„БОЖИЯТ МИР и БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ заливат цялата земя“. 

Опитайте се да се пренесете през това време наистина на някое спокойно място, някое от красивите езера. Наистина водата и езерата специално, имат изключително благотворна, такава умиротворяваща сила и ще кажем тази Формула заедно и след това ще се отпуснем. Всеки ще си види неговите неща. Но обикновено на тези медитации, които аз наричам медитации, защото така е популярно, но това е момента, в който Духът, който е наистина в залата, СВЕТЛОТО ПРИСЪСТВИЕ, работи най-силно с всеки, за различни неща, завършващи, хубави неща. Така че, наблюдавайте процеса. 

Наскоро имаше едно събитие на Шри Шри Рави Шанкар. То беше също посветено на мира. Казваше се „Мир сред хаоса“, нали. Не съм проследила и не знам. Не ми е точно любимо това нещо като традиция, нали, йогите. Но подобно е на това, което разказа приказката на Паулу Коелю за птичето. 

Преди време, когато Богинята на Мира, както аз я наричам, която наистина е имала прераждане като Ирина, гръцката Богиня на Мира, за първи път дойде при нас в Центъра, тя ми подари водно конче. И тогава наистина се учих точно на това, да съм над, нали, отдолу водите на живота бушуват, както и на тази картина на Паулу Коелю, на приказката. 

Но водното конче е едно същество ефирно, нежно, което е над водите, над нещата, над бурните емоции, над хорските вълнения. Така че, това е също една картина на Мира. 

Общо взето днес сме като едни художници, рисуваме картини на Мира с всички слова и неща, за които си говорим.

 Мир всем. 

БОЖИЯТ МИР и БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ
заливат цялата земя! 

БОЖИЯТ МИР и БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ
заливат цялата земя! 

БОЖИЯТ МИР и БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ
заливат цялата земя! 

Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен!
Амин! Аум! Аумен! 

Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим!
Харум! Харом! Харим! 

Всъщност след Любовта може би това е нещо, което най-много липсва на хората и е велико, велико да имаш Мир. За първи път имам не видение, а чувение или как се казва, когато чуваш нещо такова: Ом Ом, ама като много голям Ом. Вселената пее Ом. 

Също, част от Мира, да не казвам най-важната, е човек да има БОЖЕСТВЕНА НАВИГАЦИЯ. И когато си праведен, тъмните същества, които за съжаление управляват, по-често управляват неправедните хора, се отстраняват, и им се изпращат ангели, светли духове, които стават неговите водачи на този човек. И това е АНГЕЛСКА НАВИГАЦИЯ или БОЖЕСТВЕНА НАВИГАЦИЯ. Когато човек има такава Връзка и затова казах нов телефон, новотел. Работим днес за Връзката. Когато имаш такава СВЕТЛА ВРЪЗКА, няма как и да сбъркаш. Човек губи Мира си, когато бърка, когато греши. Когато си в БОЖИЯ ПЪТ и изпълняваш ВОЛЯТА НА БОГ, няма как да сбъркаш и съответно по тоя начин си запазваш и Мира. 

Та аз видях два ангела сега, как ми застанаха отляво и отдясно. Ми, това беше посланието, че ми дават два нови ангела. Светлички, големи, хубави. 

Тук ще прочета нещо от Ивайла. Ще я цитирам. Ха, ама е хубаво. 

„Природата, това НАЙ – ВЕЛИКО ТВОРЕНИЕ НА БОГА ни учи всеки миг на Мир. Милиони са растителните видове. В Растителното Царство няма конкуренция и съперничество. Всеки си знае мястото и живее с благодарност и отдава Любов. Нито една тревичка, нито една билка, не се мисли за по-велика от другите. Нито едно цветенце не се има за по-красиво от другите. Нито една елхичка не казва, „Аз съм по-зелена и по-млада от вас.“ Нито една ябълка не иска да е дъб. Щастлива е и е благодарна за живота, който ѝ е даден. Цъфти и дава плод. Живеят в мир и имат всичко“. 

Това е Мира, на който ни учи природата. Мирът включва и това да няма война с природата. Това, за което ГЕОРГИ говори за природните бедствия и катаклизми, всъщност е войната, която природата вече води с хората. В тая битка или война човек не може да излезе победител. Просто природните сили са наистина гигантски, велики и така, ще минат години, в крайна сметка хората ще се научат истински да ценят и уважават природата след всички преживявания. 

Мирът между държавите е много важна тема. Аз съм говорила за това, че всъщност всичко започва от нашия Вътрешен Мир. Той се предава като едни по-качествени отношения с хората около нас, мирни, спокойни, балансирани, добри отношения. И всичко това влияе на държавата, в която живеем. И един от начините всъщност да постигнем Мир между държавите не е само да се молим за Мир или да ходим на протести, а да изправим вътрешния си свят, да изправим първо отношенията си. Това веднага рефлектира върху нашия Вътрешен Мир и всичко това нещо се отразява и на държавата, и на обществото и народа, сред който живеем по един абсолютен начин. Наистина абсолютен. В това съм се убеждавала. Така че, това е част от пътя. 

ГЕОРГИ спомена нещо за Русия. УЧИТЕЛЯ е казал, че бялото братство всъщност ще се прероди в Русия и оттам ще тръгнат положителните неща. Той го нарича Бяло братство, ние го наричаме Аватари. Няма разлика, но е факт, че всички политици в момента и на всички възможни ръководни длъжности в Русия са аватари или същества от нали светли духове, които са вселени или въплътени именно там. Убедена съм, че и с България ще стане така. И с всички славянски страни, просто е въпрос на време. Но България има една невидима функция и това е добре, защото тя е малка. Всъщност от България се управляват нещата, които Русия прави. И не само Русия, целия свят. Всичко, което се случва в света, се управлява наистина от България. Тук е пулта на управление. Светилищата, нещата са тук. Ако имаш силата да ги владееш, може да въздействаш на нещата по цялата земя. 

Мирните отношения, това, което има като примери в нашата история, да кажем, тука Мими ме подсети за това да го разкажа за цар Петър, който в историите е останал едва ли не като мекушав. След силния и мощен Симеон идва цар, неговият син, цар Петър, който обаче управлявал, най-дълго в българската история управлявалия цар – 42 години, забележете, неслучайно е именно той. Той има политика мирна, нали, казват мекушав е, загубил е може би територии. Ами, то след всички войни преди това държавата е имала нужда от почивка. Била е, нали, просто загубил е територии, но е опазил държавността, опазил е държавата. Всъщност той е водил една балансирана политика, мирна политика, така че в крайна сметка мисля, че дори успява да върне тези територии. Мими, така ли беше? Успява да ги върне. Може би първоначално действително се губят, но след това успява да ги върне и то не чрез войни, а чрез ето такива, чрез Любов, чрез най-различни такива дипломатически неща, които е използвал и лостове на властта тук и там. Така че, това е един абсолютен пример, неоспорим за това как е най-разумно да се управлява наистина една държава. И хубаво, че го има тоя светъл пример, защото нещо, което го е имало, пак ще го има. Това си е един закон в еволюцията. Просто това са едни еволюционни цикли, които, следват едни периоди, после други, после пак се повтарят първите и така вървят нещата.

Това като го записвахме на рекламката за събитието, на няколко пъти се разплаках и не можех да го запиша, но винаги, когато се спомене ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС, самото му име някак си ми действа изключително емоционално. Така е поздравявал ТОЙ: „Мир вам“. И аз казах какво означава това. ТОЙ е опрощавал греховете. Имал е тази СИЛА. Кой има такава сила? Само абсолютно праведният, който има абсолютно връзка на Любов с всичко и всички, БОГ му дава тази сила да опрощава грехове. Мир вам. И това е останало в арабския свят и при евреите, те казват „шалом“, което е Мир. Нали, когато дойде гост или когато се срещне с някой, това е един от поздравите: „Мир, шалом“. Така че това са нещата. 

Сега, минаваме към благата. Когато човек постигне Мира, когато казахме стигне до тези най-високи измерения и нива на съзнанието… Сега, тука съм писала за военнолюбците, какво ги чака и така нататък. Мисля, че ГЕОРГИ говори за това. Наистина в Библията е описано, че земните царе не можеха да си намерят място, къде да се скрият от БОЖИЯ гняв и така нататък. Но поне още може би четири или пет години, може би четири, ще наблюдаваме… Ето сега започва ново нещо във Венецуела. 

Аз в едно видео казах, че Тръмп е най-разрушителната сила, която може да съществува. Той е аватар, но не е светъл. И неговата задача е да… Нали реално той ГЕОРГИ го цитира точно това нещо от Библията, как всъщност определена сила, която там се нарича по определен начин, почва да прави така, че другите царе почват да губят. Точно това го виждаме, нали? Той почна да им налага санкции, глоби, мита и какво ли не, и тепърва още други, да води войни тук и там. Не, че съм съгласна с това, не съм, но просто този дух си има тази задача, защото там, където се водят войни, всъщност са места, където най-много са страдали висши духове: Израел, Пакистан, Индия, нали. България, СЛАВА БОГУ, се размина без войни и без неща, Русия и така нататък. Русия е страната, която е водила най-много войни и неслучайно. Просто руснаците имат да оправят едно нещо и това е отношението към духовните хора. Там религиозността е твърде силна. Там всичко друго, което не е религиозност, не се признава. И това така ще го пращаме като мисъл на президентът Путин да го коригира, нали, защото там това, което всъщност е останало от руските веди, това е останало от един много велик дух, много велик дух. И не би трябвало това нещо да се преследва. Напротив, това е още една опция на духа, която Путин много често говори за това, че тя, в Русия има толкова много опции, толкова много религии, нали, които се толерират, които живеят в мир помежду си. Това наистина е уникално само по себе си и е наистина постигнато, и абсолютен факт. Но и старата вяра, така наречена, която всъщност те наричат езичество, но това не е езичество, това е древно знание, нали. Така че, оттам е коренът на войните, които води Русия и това нещо трябва да се коригира. Въобще хората трябва да си коригират поведението към хора като нас. 

МИРЪТ НОСИ СВОБОДА и ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗЯВА на НАЙ-ВИСШИТЕ ДАРОВЕ на БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ. 

Наистина в 13-то измерение, казах, се дават тези дарове. Преди това да дават се някои дарове. Животът, да кажем, се пооправя, нещо, което не ти е вървяло, потръгва и така нататък. Но вече висшите дарове се дават наистина на тия най-високи нива на 13-то ниво. Ще мина пак на него, когато говорим за томболата след малко. 

Сега, в Молитвите, в „Озаренията по пътя“ си направих един труд да видя какво споменаваме за Мира и ще ги изчета във всички Молитви. Просто Мир има реално във всяка наша Молитва. Във всяка. Ето ги: 

„Дари ни ТВОЯ СЪВЪРШЕН Мир, Хармония и Благодат. Помогни на всички нас да пребъдваме в Дълбок Мир, в Приемане,Разбирателство и Любов. Внедри дух на Кротост и на Любов в сърцата ни. Умножавай дълготърпението ни. Укротявай, в благост превръщай нашите раздори и гнева ни. Молим ТЕ, нека ТВОЯ Мир и ТВОЯТА Любов ни обгърнат и изпълнят. Дарувай ни ТВОИТЕ ВЕЛИКИ БЛАГА, носещи радост и живот, за да пребъдем в ТВОЯ Мир и в ТВОЯТА Хармония, за да пребъдваме всички в Мир и Хармония, в Приятелство и Човечност, в Любов и Състрадание. Благослови и озари съзнанието ни, за да пребивава винаги в блаженство и в БОЖЕСТВЕН Мир. Нека в Мир пребъдва душата ТИ. Ти внасяш в нас Чистота и Мекота, Мир и Спокойствие. Това е към водата. Благодаря му и нека остане в мен. Това е за гнева. Благодаря му и нека остане в мен, трансформиран в чиста Любов, Мир, Хармония, Смелост и Сила, които извират от Могъществото на Любовта и единението с БОГА. Чистотата на моето съзнание ми носи Мир и Спокойствие. Лъчите на слънцето танцуват в сърцето ми и вплитат в него АБСОЛЮТНИЯ БОЖЕСТВЕН Мир. О, Велики Дух на БОЖЕСТВЕНИЯ Мир, внеси Покой и Хармония, Просветление и Радост в нас, и във всички разумни души във Вселената“. 

Още едно нещо ще изчета от УЧИТЕЛЯ. „Нека всички дадем път на БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО в себе си. Мощна е мисълта на добрия човек“. Аз с това започнах всъщност. „Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на 1000 лоши хора. Мисълта на двама добри е равна на 10 000 лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Всички искаме светът да се оправи отвън. Светът вътре в нас трябва да се оправи. И когато станете господари, ще се въдвори мир. Тогава ще дойде Мирът“. 

Кога ще дойде Мирът на Земята? Казах, войните след четири-пет години ще почнат да стихват. Но за Мирът ще минат още години, може би седем, осем години, ако броим отсега. Просто си е един процес на пречистване на човечеството и Вселената, и разплащане на сметки, което е за добро, защото като си платиш сметка, след това ти е по-леко. А особено ако си осъзнал, то това е цялата работа, да осъзнаеш. 

Ради, искаш ли да анонсираш следващото събитие, нещо ако имаш да споделиш, защото ти доста си свързана с нещата с Мира, войната, Любовта.

Радина: 

Ами, какво бих могла да кажа? Вие толкова много неща казахте, абсолютно изчерпателно. Бих могла да наблегна на това, че наистина Мира, той, всичко тръгва от нас самите. Мира започва първо от нас и как можем ние да бъдем в Мир, в Хармония, в Покой. Това можем да го направим, когато работим с ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, когато живеем с ДОБРОДЕТЕЛИТЕ и сме обърнати към БОГ. Това ще ни помогне да създадем хармонични отношения с нас самите и с всички около нас, с този кръг от хора, които са около нас, а въобще и с всички същества, които срещаме. И по този начин се въдворява един Мир, една Хармония, едно Разбирателство в отношенията. За мен изключително важно нещо е, изключително важно нещо за Мира е именно разбирателството. Виждаме някой човек, първоначално, нали, не го разбираме, ама той защо така прави, нали? Ами, колкото повече се опитваме да го разберем, а може би да се опитаме да се поставим на негово място, да влезем в неговите обувки. Някак си по този начин, когато успеем да го разберем, можем да му изявим съчувствие и ако е нужно да му помогнем с нещо. Но когато го разберем, просто по този начин, ние по един невидим начин му помагаме, защото дори да не му излъчим Любов, ние му излъчваме Разбирателство. И всъщност този Мир в отношенията, в хармонията наистина е възможен чрез Любовта. Колкото повече излъчваме Любов към другите, нали, ГЕОРГИ неведнъж е казал: „Ами, първоначално може така да се понапъним малко, да излъчим Любов, нещо хубаво, но после то ни става навик и виждаме, че наистина колкото повече даваме ние, толкова повече получаваме, защото всичко, което даваме, то се връща първо на нас“. 

И сега ще цитирам ГЕОРГИ. Той казва, има един такъв постулат, мисля, че го има и в „Златните завети“. „Всяка щедрост поражда още по-голяма щедрост“. 

И така този Мир, тази Хармония в отношенията и Любовта, те ни носят Свобода. И тази Свобода е пряко свързана с чистата съвест. А чистата съвест е свързана с ДОБРОДЕТЕИТЕ. Колкото повече ние сме чисти, истинни, искрени и излъчваме хубави неща на хората около нас, опитваме се да ги разберем, поставяме се на тяхното място, наистина това ни носи Свобода. 

И някак си тая Свобода на мен в момента ми е тема. Аз я усещам и като една лекота, като едно такова пространство, което е около мен, между мен, да кажем, и някой, с който общувам. И просто всичко става с лекота. И в тази лекота наистина няма, няма го това, как да употребя… В смисъл, че всеки е свободен да се изрази, той усеща същевременно, че ще бъде разбран и няма наистина нещо, което да се прави насила. Това мога да кажа. И да бъде Мир, да бъде Любов. БОЖИЯТ МИР носи, нали мога да кажа другата Формула от УЧИТЕЛЯ. „Нека БОЖИЯТ МИР, БОЖИЕТО ВЕСЕЛИЕ и БОЖИЯТА РАДОСТ да залеят цялата Земя“ и всички вас, всички нас. 

И сега, нали, ние много пъти казахме и повторихме, че това ще е последната беседа за тази година, но ще има още една много ключова беседа. Тя ще се проведе в Стара Загора на 1 ноември, Деня на Народните Будители. Събота е от 11 часа в хотел „Мериан Палас“. И сега каква е темата? Значи, темата е „ЖЕНСКО ЦАРСТВО“. 

СИЛВИНА:
Отгоре като ми го казаха, че ще бъде следващата. Първо трябваше да е Веселието. Е, казвам, ще изкарам Марон и Дейзи да пея заедно с Лими, и други подобни хубави неща, ще бъде ден на веселие, на радост, но осъзнах, че Мирът и Веселието наистина вървят заедно. Днес все едно сме направили тема за веселието, макар че можеше и повече да се посмеем, но се надявам все повече да се усмихваме. 

Но когато разбрах, че всъщност „Женско царство“ ще бъде следващата лекция, много се зарадвах, защото знаете, УЧИТЕЛЯ е казал: „Новата Ева ще спаси света.“ Наистина Женският Принцип, когато вземе пълен превес и заработи в цялата си сила, всъщност това е Женското Царство. Още не знам точно какво ще е. Знам, че ще избера няколко приятелки, които ще казват интересни неща и така ще бъде интересно. Но и мъжете са добре дошли, но с Женски Принцип. Знаеш ли колко приятели има, готвят, правят неща, справят си се. 

Радина:
Това между другото е перфектен начин да бъде съблазнена една жена все пак, нали, когато ѝ помагаш във всичките дейности. 

СИЛВИНА:
Много е важно. 

Радина:
Ами, приятели, очакваме ви. Благодарим ви наистина, че сте тук. Определено аз много се радвам като виждам тази пълна зала и следващата беседа ще бъде много интересна. Благодаря за вниманието. 

СИЛВИНА:
Благодарим Ради!

„Да пребъде БОЖИЯТ МИР, да изгрее БОЖИЯТА РАДОСТ и БОЖИЕТО ВЕСЕЛИЕ в нашите сърца. БОЖИЯТ МИР и БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ заливат цялата Земя. Мирът иде от БОГА. Най-великото нещо в душата на ученика, това е неговият Мир. Мирът е от БОГА и е благословен. Моят Мир да бъде с вас. Мир на всички, които уповават на него. Там, гдето ДУХЪТ БОЖИЙ живее и действа, има Мир и Радост“. 

Това са неща от УЧИТЕЛЯ. И още едно последно. 

Радина, между другото много ми беше важно това, че акцентира на свободата, обаче освен свобода Мирът дава много други неща. И ето ги, какво дава той.

Дава ни здраве. Тука мога много да говоря на тая тема, но не знам дали да говоря. Но знаете ли, ако човек няма здраве, не може да има Мир. Истинското здраве е едно от условията човек да постигне Мир, защото съм била свидетел наистина на ситуации, в които… За какъв Мир да говорим, изведнъж тялото ти реагира по някакъв начин, ти скачаш посред нощ, правиш неща. Просто здравето е Мир и Мирът е здраве. Много са свързани. 

Мирът, когато се постигне, тогава на човек се дава силата. Казахме, за да имаш Мир, имаш чистота. Когато имаш чистота, ти дава и силата. Дава ти се и свобода да използваш силата си, да общуваш свободно. Ти вече си овладял тая сила. Тогава ти дават свободата, когато Отгоре се убедят, че ти напълно си овладял себе си, да станеш господар на себе си, да овладееш силата си, мислите си, чувствата си, словата си. Много важно. 

Мирът носи богатство. Също много истории в българската история и не само в нашата. В мирни времена се трупа богатство. По време на война богатство, богатство, ама като толкова голям процент от благата отиват, за да се води война, нали. Така че на всеки един план личен и национален Мира носи просперитет и богатство. 

Мирът дава защита. Много важно. Ми ако няма защита, къде ще ходиш, каква свобода, какви неща, как ще общуваш с хората? И тук съм преживяла много, нали, просто много е важно нещо защитата. Безопасно общуване, дава Любов, дава щастие. Така че това са нещата. ГЕОРГИ, ти имаш ли още нещо да си се сетил? 

ГЕОРГИ:
Ами, ако ми дадеш думата. Това, пак казвам, това е едно състояние, да го излъчваш от себе си и тоя Мир, който е вътрешното състояние на човека, се излъчва навън. И понеже все пак, не дай БОЖЕ никому, съм страдал доста. Не казвам кой знае колко, ама не е било малко. И така знаех, че малкото страдание като ти се даде, счупен пръст имам. Е, счупен малко. Ако си счупиш ръката, вече почваш да мрънкаш и да недоволстваш, и светът ти е крив. Така. Обаче като се изпочупиш целия и лежиш, и викаш, както бай Иван дето викаше: „Колко добре си бях, Георги, със счупена една ръка, а сега и двете ръце, и двете крачета“. А, значи има и тежко страдание. 

Сега, страданието обаче те води и извисява духа нагоре и можеш да разбереш живота. Без страдание не може да се стигне и не може да се премине през тъй наречения Духовен Рубикон. Или пък самият ти може да си напълно здрав, както баща ми беше. Земния ми баща. Цял живот не се оплака абсолютно от нищо, нищичко. Но това, ви казвам, защото обичаше всички и поради тая причина, но състрадаваше на хората и им помагаше. Значи, говори с някой човек и оня му се оплаква, но не му иска нищо, нали. И баща ми, ако има възможност, му помага, разбираш ли? И така, и вика: „Абе, на тоя човек трябва да се помогне малко, вика, така да се побутне, на друг еди какво си.“ 

Значи, затова у нас беше Аврамов дом. Всички, така да се каже, които цялото селище ги смяташе „изхвърляци на обществото“, значи клошари и тем подобни или леко така чалнати, груба е думата. Майка им викаше: „Абе с нервите не са добре тия“, нали? Тя като медицински работник: „с нервите не са добре.“ Аз викам: „Абе, на Пламен му викат Пацо лудия. Викат на Пламен така, пък не е добре с нервите и заради това“. Но точно тия хора много обичаха баща ми и той ги приемаше, и у нас идваше. И у нас, затова казвам, беше Аврамов дом. А иначе, тия хора бяха, как да кажа, имаше от тях, които директно в прав текст казваха на човека по улицата какъв е. 

Имаше една пак така, Драга ѝ викаха и тя не беше много в час, нали, жената. Обаче, аз съм дете и сега баба ми имаше две кози, и вика: „Изкарай ги“, вече седем-осем годишен съм. И една възрастна жена до мене върви и тя има една коза. Ще отидеме покрай реката да ги пасем и ми е съседка. И сега, няма как, двамата ходим. И сега, Драга излезнала пред къщата си, седи и си говори нещо сама. И като я видя, вика: „Абе, ти си много зла жена, бе. Абе, ти, вика, много си черна, бе, ама виж какво излъчваш, бе. Вика, да не вземеш да говориш глупости на това момче. Много си лоша. Ти си много лоша. Не съм виждала по-лош човек от тебе“. А тя някак вижда астрално и затова я мислят за ненормална. Обаче това в прав текст го казва. Имаше, нали, някакви психически разсторойства, говореха, че мъжът й много я бил едно време и я бил все в главата. И така, и оная така се обиди жената, като се разпуфтя, и вика: „Ти, затова ти викат, че…“, нали и така нататък разправия. Не искам да влизам в подробности. 

Обаче, значи виждам как точно такива хора при баща ми ставаха напълно нормални. Аз направо се учудвах как, тоест те се смиряваха, всичко беше точно. Дори да са били обсебени от духове, тия духове не могат да издържат на БОЖЕСТВЕНИЯ МИР. Не могат да издържат на това спокойствие и затова кротват. Няма, няма как, нали? 

СИЛВИНА:
Аз съм се убедила, че хората са като деца понякога, защото и при мен са идвали лудички хора, нали, които нормално си буйстват. И си казвам: „БОЖЕ, аз с каква психика съм?“ Стоя сама, ама те не стига, че сина, ами майката и бащата, дето го водят на лечение и те, нали, в тая категория. Но някак си наистина тая сила да умиротворяваш е много, много велика сила. 

ГЕОРГИ:
Ще да кажа един случай весел, такъв пак. Имаше една, мир на душа й, ние със СИЛВИНА ходихме едно време вярно в бялото братство и аз ходех, имах приятели и така нататък. После не ми даваха да ходя, ходех даже играех и паневритмия. Тя седи сега отстрани, обаче понеже беше така малко и никой не иска да играе с нея. И тя идва при мене и вика: „Абе, все ти забравям името, как се казваш?“ Викам: „ГЕОРГИ се казвам“ „ГЕОРГИ, искаш ли да играем заедно?“ „Искам, но няма да се караш и да се разправяш“ Защото тя посочва грешките на другите, а те много се палеха такива все пак, нали. Смятат се, че са духовни някакви с бели дрехи облечени и така нататък. И викам: „Няма на никого да правиш забележка и ще играеш с мене“. Почваме да играем и тя гледа, и вика: „ГЕОРГИ, много хубави очи имаш, бе. Майка имаше такива очи преди да умре“. 

Сега, на рожден ден сме със СИЛВИНА, на Витоша го празнуваме. И тя дойде с тая група, където сме там. И сега, рожденичката черпи. 

СИЛВИНА:
Веселието дойде. Знаех си, че ще дойде и веселието. 

ГЕОРГИ:
Кажи с каква песен тя я поздрави.  

СИЛВИНА:
Е, кажи ти. 

ГЕОРГИ:
Сега, изпя една много тъжна песен как едната сестра умряла и другата как я жалела. Значи, ама на мене хем ми е смешно, нали, тя жената пее и поздравява рожденичката с тая песен, а ние сме на рожден ден. Песента се разказва за две сестри, такава дълга песен, хубава, не народна, нали, а и тя пееше хубаво наистина. Как едната сестра умряла, как я жалела. Значи то беше наистина така като комедия, ама трагикомедия беше малко. Та, това е за разхлабване малко на обстановката. 

СИЛВИНА:
Това между другото, ако човек почне да вижда наистина на всичко ей така леко весело, значи в него има Мир. Да знаете. Ама, някой нещо ти разказва тъжно, нещо се тръшка. Една част от мене е спокойна, друга част от мене се опитва да вникне какво е. Една част от мене обаче някак си й е весело през цялото това време. И това е малко странно, че ви го признавам, ще кажете, ама какъв такъв човек си, не си ли състрадателна? Ама, някак си много от нещата просто ми звучат като много бели кахъри. Много от нещата и не знам. Това веселие някак си те спасява просто да не потънеш в чуждата мъка, явно, не знам.

ГЕОРГИ:
Ами да. 

СИЛВИНА:
Та така де. 

ГЕОРГИ:
Хубаво е сутрин като ставаш… Знаете ли, искам нещо да ви кажа. По какво ще познавате хората? Хората обикновено, който поглежда често небето и баща ми имаше навик, излезе сутрин, моментално погледне небето. И аз имам навик гледам го, ама тогава разбирах, че той го гледа дали днеска е хубав ден за полети. Авиометеорология учил и аз съм я учил. Тя е същата като другата, ама малко по-различна. Тя се отнася за апаратите, които са във въздуха. Дали е подходящо времето? Значи, човек, който често поглежда небето и хубаво е, ако човек има някакви проблеми, независимо какви, да гледа по една, две, три минути небето или ляга по гръб, ако си в койка, в стол и така да го гледа. Това е изключително нещо, успокоява. 

Имаше един, вика ме човек, неговият племенник не беше много пак така момчето с нервите и вика: „Абе, гледай ГЕОРГИ, сутринта става, много е нервен такъв.“ Викам: „Ела, момче, една минута само гледаш точно горе в зенита, една точка си избираш на небето. Дали е денем, дали е нощем, няма значение. Гледаш една до три минути“ И наистина човек започва да се успокоява, дори и човек, който има психични проблеми. Значи, колкото повече излизаш и гледаш небето, то небето ти излъчва един Мир и едно спокойствие. Нищо, че сега няма Мир по небето, а само военни самолети щъкат насам-натам. Те и цивилните са много, ама. 

СИЛВИНА:
Има си Мир. Как? Има си хубави неща в небето. 

ГЕОРГИ:
Мира е хубав, защото и от космоса излъчва Мир. Звездите като ги гледаш вечерно време е прекрасно нещо. Значи, много обичам да ходя на обсерватория, небесният купол е чудесен, да ги гледаш звездите. Да, може би от любознателност, от любопитство, но просто отиваш така, защото някак се свързваш с Вселената, някак се отваряш, съзнанието ти се отваря и наистина започваш да получаваш благата Отгоре. 

А първото благо Отгоре, когато се свържеш с Вселената, е Омиротворяването. Едно спокойствие, един покой, в който не може да те разбута нищо. И най-голямата вълна не е голяма за тия големите презокеанските кораби. Те едва я усещат, ама ако една лодка… 

СИЛВИНА:
Затова трябва да пораснем, от лодки и да станем на кораби. 

ГЕОРГИ:
Значи, да станеш винаги едно тихо море. Не да си бурно море. Ядосаният човек това е вълната. Той действа, бушува. Да. Бъди такъв, ама бъди такъв в други направления. Бъди такъв в работата си. Затова викат: „трябва да гориш“. Трябва да да бучиш, трябва да си като сила, като гейзер да си, като вулкан. Да, има такива работи. Трябва да работиш, да си мощен, силен. Това е за работата. 

Но общо, в отношението си, в нещата, които се държиш с хората, ти трябва да излъчваш тоя Мир, това Спокойствие, което го излъчват Светиите. Той идва и си мълчи. Обаче мълчанието му говори. Гледа те мило, но с укор, казва: „Ти грешен ли си или не си? Направи ли си равносметка?“ 

СИЛВИНА:
Ако си послушен, може и да ти се усмихне. 

ГЕОРГИ:
Да, може. И когато някой ме сънува и не съм му говорил, да знае. Две жени ми казват: „ГЕОРГИ, ама ти ме срещна, нищо не ми каза.“ Ми не съм доволен от теб, затова не съм ти казал нищо, нали. Иначе като ме сънуват, обикновено отивам да давам акъл. 

А един път една вика: „ГЕОРГИ, май не беше ти, бе, ама някой ти беше вземал образа, защото, гледам имаше някакво студено излъчване“. „Да, не съм бил аз. Някой ми е ползвал физиономията, ама е бил от батовчедите и той отишъл да те изпита, защото ГОСПОД му е разрешил, а не той, викам, на своя глава“.

Никой дух няма да дойде при един честен, чист и свесен човек. Не, без разрешение. Значи, когато човек направи едно хубаво, добро дело, моментално братовчедите, тъмните сили, малки, големи, отиват на 150 м, нямат право да се доближават до тебе. Иначе, ако си грешен, около тебе имаш една свита от тъмни същества, които непрекъснато те тормозят. Е, тогава какъв мир, какво спокойствие ще имаш? Затова е казано, съвестта, да сънуваш кошмари и не може да седнеш да се нахраниш като човек. А за какво му е богатството? 

СИЛВИНА:
ГЕОРГИ, ти много обичаше гълъби. 

ГЕОРГИ:
Много, гълъби, да. 

СИЛВИНА:
Тука имаме. 

ГЕОРГИ:
Много е хубаво. Това е много естествено. Хубаво е направено. 

СИЛВИНА:
Виж как истински някой го е направил. От кой е подаръка? А, от Ели – Богинята на Съвестта. Добре, много благодарим. Ами, да минем към томболата, предлагам. 

ГЕОРГИ:
А, да. 

СИЛВИНА:
Защото и тук може би ще има малко… 

ГЕОРГИ:
Абе, кажи откъде щях да си купя билет, бе. 

СИЛВИНА:
Е, Ради, дай му един билет. Ама, не, не, нека да има за хората са подаръците все пак, ти ги имаш тия неща. 

ГЕОРГИ:
Ще ви кажа нещо интересно. Баща ми как будеше внуците си: „Ставайте, няма да видите бялото пиле“. И сега, и те: „Дядо, какво е това бяло пиле, бе?“ А той вика: „Абе, ставайте, бе. Кой види?“ „Е, добре бе, като го видим какво ще стане?“ „Ще спечелите бе, или от държавната лотария, или от Тотото, или от томбола. Ще спечелите нещо, ако видите бялото пиле“. Я. А то бялото пиле, за да го видиш, това било утрото, да станеш преди изгрева на слънцето. Слънцето не трябва да те заварва в постелята. Това е. Това исках да кажа за бялото пиле и за печалбите от тотото, от лотарията. Той по тоя начин ги вдигаше внуците. 

СИЛВИНА:
Ти в пликче ли си ги сложила? 

Радина:
Ами, всичко е отделно. Значи това е пръчицата. Обаче Омчетата не съм.

СИЛВИНА:
Ама аз искам и да ги показвам. 

Радина:
Добре. 

СИЛВИНА:
От пръчицата ли започваме? 

Радина:
Ами, както кажеш. Може да. 

СИЛВИНА:
Ами нея хванах първо. Първо хванах вълшебната пръчица на Андрогинната Любов, която Радина е изработила. Нещо наистина безценно и един знак Ом, който е… Андрогинната Любов, последната лекция беше за нея. Така че, това не е непозната тема. Тя е с две сърца, които са нещо като Юпитер, както са така около тях. 

Радина:
Планета. 

СИЛВИНА:
Планета ли е това? Планета с две сърца и от тая страна сърце и сърце.

Радина:
Ами да, тя се казва Звезда Любов. Това е специално човек да си намери неговата половинка или Космическата Любов да дойде във връзката му, Звездната Любов. 

СИЛВИНА:
Добре. Нали билетчетата си ги пазите, на удобно място, знаете си номерчето. Погледнете си номерчето да видите кое е вашето номерче. И сега, Звездната Андрогинна Любов отива при номер 11. Заповядай! 

ГЕОРГИ:
О, късметия. 

СИЛВИНА:
Заповядай! 

Участник:
Благодаря! 

ГЕОРГИ:
Е, имаш си късмет. 

Участник:
Благодаря! Вие сте ми кръстници. 

Радина:
Може тука да си ги прибереш. 

Участник:
Благодаря много! Ето, нали, ако трябва да го покажа. 

СИЛВИНА:
Как се казваш ти? 

Участник:
Мария. 

СИЛВИНА:
В живота ти как са нещата с партньора? 

Мария:
Ами, не, не съм го срещнала още. 

СИЛВИНА:
Пожелаваме ти наистина да го срещнеш. 

ГЕОРГИ:
Няма начин да не го срещнеш. Много доволна ще останеш. То съвсем е наближило времето, като казвам това, значи, че е така. 

СИЛВИНА:
Добре. Я да видим сега какво друго имаме. 

Радина:
Може следващата пръчка. Имаме лимец. 

ГЕОРГИ:
Ако някой не ме е сънувал оттука, може и това да направя, да ме сънувате без медитация. Обикновено правех мълчаливите медитации, нали, но сега СИЛВИНА ги прави добре. Много добре. 

СИЛВИНА:
Така, следващият подарък е килограм брашно от лимец от Любо и Оги, които го произвеждат. Много ви благодарим за това, че се включихте в томболата. Знакът на хармонията, който наистина може да се залепи, понеже е на прозрачен стикер. Може на колата, на телефона, на хладилника, на където се сетите, за да си хармонизирате това пространство или този предмет. Знакът на хармонията е като едно усмихнато сърце, така ми прилича, както Радинка го изработи. Килограм лимец, стикера и една от гривничките на моята майка, които тя изработва, които са за защита, затова са и с червен конец, да пазят от недобри погледи. Това е, какво има тук? Цветенце. 

Участник:
Това е маргаритка с листенце. 

СИЛВИНА:
Маргаритка с калинка червена кацнала на маргаритката. Сега, моята майка работи за нещата с природата, с плодородието, с природното изобилие и нейните предмети със сигурност помагат затова човек да постигне по-добра връзка с природата и хармония, и да се ползва от благата на природата. Така че, това са трите подаръка. Сега да видя кой е номера. В момента тегля Тото, нали? Просто числата да ги видя. 22. Заповядай. Как се казваш? 

Участник:
Силвия. 

СИЛВИНА:
Е, Силвия, радвам се, че са при теб тези хубави неща, да си ги ползваш, да ти носят здраве, защита, късмет. 

Силвия:
Много благодаря. 

СИЛВИНА:
И все по-силна връзка с природата. Силви е природен дух, това, което видях. просто то си личи на физиономията. И мисля, че отговаря за неща, свързани с езера, процеси, свързани с езера. 

ГЕОРГИ:
Знаете ли какво Тото ще си пусна? Сега, първите шест номера, 6 от 49 или 5 от 35, не знам, си ги записвам, които се падат и почвам да ги пускам. Има нещо, което е възможно и да улучиш. Виждате ли как се събират, числа как се събират и как се измислят. Взимаш ги нещата от живота и си ги пишеш.

СИЛВИНА:
Добре. Следващото е компас, който Ивайла, заедно с нея, по нейна идея, нали, с моята идея да сложим именно тоя знак, който сме създали, с моята благословия, разбира се, за да стане това наистина вълшебен атрибут и знакът Ом. Това е компас, който скоро някой каза: „Абе, дали точно показва посоките?“ Най-важните са вътрешните посоки, нали, и връзката с БОГА. Това е всъщност истинският компас, връзката със съвестта ни и връзката със СВЕТЛАТА СИЛА. Това е компасът, който човек има и този атрибут помага именно за това. Чувствам се като момиче на късмета или нещо подобно. Добре, чакай да видим при кой номер отива. 40 и 8. 

ГЕОРГИ:
11, 22, 48. 

СИЛВИНА:
Ама, нещо вие там все късметлии сте седнали в тоя фланг. Какво е това. Гледай значи една до друга седнали. Здравей. С безкрайна Любов. Как се казваше ти? 

Участник:
Даниела съм. 

СИЛВИНА:
Дани да, толкова често сме се виждали с тебе но ето че получаваш своя днес специален подарък. Компасчето си има и калъфче, ако искаш да си имаш и него. 

Даниела:
Благодаря безкрайно! 

СИЛВИНА:
Ключодържател и стикерче. Това е, от по-отдавна го има, ключодържател. Тука Ивайла много можеше да разкаже, нали, но може би не е нужно. Отново, така нали, се съветва с мен, за да го изработим. Така че, моята енергия си е в него, със знака на безкрайността, на безкрайните потенциали. От едната страна „Елма Ива Дари“, което значи БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ ни дарява благата си и едно сандъче. Избрахме тая картинка хубава, наистина да се отвори вратата на благодатта, изобилието и на земните блага, нали финансови, в това число, работи реално този атрибут. На който може да се сложат и на различни ключове, съответно да помага за отключване на, да кажем, силата на колата, ако е на колата или на офиса, да работи за благоденствие на офиса, на дома и така нататък, със знака на хармонията. Много се радвам, че го давам това на някой, защото БОГ, ДАЙ БОЖЕ, да го даде на всички нас, финансовите блага. Финансовия поток, както казва ГЕОРГИ, да потече малко по-щедро към нас. Номера към кой отива? А всички ли доброволци имат, всички ли доброволци имат също билетче или? Не всички. Значи, да знаете, че към вас, които ни помагате, всичко това, за което го даваме, при вас ще го има. Все едно сте го получили и безкрайно ви благодаря за подкрепата толкова години. 

59. Има ли? Кой ще стане най-богат сега в тая зала? 59. Да не си е тръгнал? А, ето. Здравей. На това благо май всички най-много се зарадваха, като гледам как… Заповядай! Да ти носи наистина преизобилни земни блага и хармония във всичко. Да. И да използваме благата мъдро. Мъдро и в полза на всички, на другите. Ох, много е приятна тая част. Харесва ли ви? 

Награди ще има. Този атрибут се нарича Сфера Златното Око или Златното Око, защото когато Мими го беше снимала наистина там излизаше едно златно око на снимката и точно в тоя ден сутринта ми казаха, че тази нощ малкият проблем, който имах на едното око е излекуван. И след това видях публикацията на Мими със Златното Око. И наистина това е една сферичка с малка златна поставчица и прозрачна сфера. Сега, тука е опакована, но не знам, на щанда има ли още от тях. Няма ли вече? Е, но това нещо работи за лечение на очите. Наистина ясновидството, зрението физическото, помага за това нещо. Разбира се, без хармонизиране ясновидството няма как да го дадат на някой. Така че, знакът на хармонията е много важно. Да не губим хармонията в себе си, за да виждаме от този свят наистина само красивите неща. Добре, това отива, къде? Ама ние сме до 500. Ехе, и големите числа трябва да ги уважим. 500 човека сме днес в залата. 333. Очакваше го. Не, неочаквано. Хубаво нещо са изненадите. 

Участник:
Да, благодаря. 

СИЛВИНА:
Ти наистина си от ясновидците. Виждаш ли? 

Участник:
Да. 

СИЛВИНА:
Виждаш, нали? Ще се засили това нещо. Ама няма да виждаш само… Аз затова казах само хубави неща. 

Участник:
Добре, това беше важно, защото досега… 

СИЛВИНА:
Да, не е много приятно, когато нали така… Само приятни, светли, красиви неща да виждаш и да ти носят Мир и Хармония. 

Участник:
Благодаря много! И не знам, атрибута ще работи и в дома ти. Ако случайно някой има проблем със зрението, може просто сутрин да го държи или да… Така. Заповядай! 

Участник:
Благодаря много. 

СИЛВИНА:
Как се казваш? 

Участник:
Веселина. 

СИЛВИНА:
Веси. Радвам се, че… Така. Обменихме нещо хубаво.
Ама, то много красиво. 

Радина:
То е на Изобилието май. 

СИЛВИНА:
През годините така изучавах предметите, кой предмет за какво работи и едно от нещата, което разбрах, че женският колан, ако се сещате с пафтите, както е нали, да пази и така, не са само пафтите. Неговата функция не е само да пази. Всъщност женският колан наистина работи за това да обединява хората около носителя на този колан, около идеи, около каузи, в името на мира в семейството. И това наистина е функция на жената. Ако се сещате в „Гераците“, след като жената си отива, нали, настават конфликтите, нещата. Жената има една сила, която е наистина да обединява благодарение на Целомъдрието, което носи. Така че коланите на Мими, която между другото е Дух на Силата, работи за Целомъдрието, неслучайно я помолих тя да направи такива атрибути, които са коланчета. Така че, ето един от тях и той ще отиде при някой много целомъдрен човек. Сега ще видим при кой. 

Участник:
Мен ми се видя, че има и гривничка. 

СИЛВИНА:
Не, не, коланче е, то си има, нали, просто си има дължина, за да се… Това е отпред. Вижте като пафта е. Хубаво е много. Да, на мамите им харесват такива неща, нали? 

Участник:
Ако се случи на мъж. 

СИЛВИНА:
Не, няма на мъж. Чакай сега. Може пък и на мъж, ама ще го подари на жена си. Не знам. Така. И знакът на Хармонията. Просто много е важно жената да не губи своето целомъдрие, да е вярна на мъжа си, за да има Мир и Хармония в семейството. 258. Ето. Майка ми. Ох, уникално. Майка ми каквото каже, всичко става просто на секундата. Здравей. 

Участник:
Аз съм Евгени. 

СИЛВИНА:
Евгени, здравей. Забавно, нали има на кой да го подариш? 

Евгени:
Жена ми се занимава с народни танци и ще бъде интересно. 

СИЛВИНА:
Прекрасно, прекрасно. Много се радвам. Тя тук ли е? 

Евгени:
Не. 

СИЛВИНА:
Ами, ще я изненадаш. Наистина благословия във вашето семейство, да има Дух на Единение и Сплотеност. 

Евгени:
Благодаря! А ето от Русия малко сладки неща да си почерпи. Ти си Евгений.

Евгени:
Аз съм Евгени. Да. 

СИЛВИНА:
Много ти благодаря! Евгени все ходи в Русия и аз все му пиша, кога ли ще ни се отвори на нас път натам. Е, вече имаме и връзка, контакт пряк с шоколади от Русия. Сладки неща. Е, много хубаво. Много благодаря! Много ти благодаря! Добре, много приятно. Това може би е и някакъв лъч на единение с Русия. Кой знае, кой знае, защото той има някаква много особена връзка там, съм го разбрала. 

Васи и Мими изработват за всеки един от Принципите вълшебна пръчица. Тази е на Милостта и Състраданието, защото месец септември е именно такъв месец. Между другото, това ме подсеща, че предстои да работим по новия календар. Надявам се този път да го пуснем преди новата година, но от предишния все още текат нещата и днеска го подаряваме. Така че, ако някой го няма, може да го потърси. При книгите може би има и отвън, ако е останало още. 

Вълшебната причица на Милостта, на БОЖЕСТВЕНАТА Милост, на която има пеперуда. Това какво е? Котенце ли? 

Участник:
Не знам. Трябва да видя. Да има котенце. 

СИЛВИНА:
Коте. Много интересно. Има един ангел. Рози. Коте. Весело коте обаче такова едно с шапка. Коте с шапка. Интересно. Но за мен Милостта е един от най-ключовите Принципи, защото когато имаш връзка с тия същества, можеш да умилостивяваш нещата, да смекчаваш кармични ситуации, които понякога не са леки. Аз съм говорила много за това. Така че, това е тази вълшебна пръчица, която една от силата, които тя дава, е работа със Словото. Защото когато човек овладее тоя Принцип на Състраданието, нали, което е вече нали гърлената чакра, му се дава да работи със Словото, така че това може да е някой бъдещ писател или кой знае. И знака на Хармонията. И отива при… с какъв камък е? Тюркоаз има отгоре на връхчето. 229. Това е наистина число на Милостта, което го казвам, не го казвам случайно. 2, 2 и 9 винаги е завършек, финал на процеси. Я да видим. Здравей! 

Участник:
Здравейте! 

СИЛВИНА:
Как си? 

Участник:
Благодаря, добре. 

СИЛВИНА:
С теб не сме се виждали май. Поне аз не си спомням. Ти с какво се занимаваш? Не се притеснявай. 

Участник:
Работя за другите. Ами, може би това, което казах за писателството или може би ще пропишеш, не знам за какво ще ти помогне, но ще ти помогне. Може и да решиш да я дадеш на някой, ако така го решиш, не знам, но мисля, че е за теб. Заповядай! 

Участник:
Благодаря! 

СИЛВИНА:
Хм. Много интересно. Това няма да ви го споделям, но така. Добре. 

Огледалце, огледалце, я кажи… Огледало със знака на Хармонията. Мисля, че е лазерно направено. То работи наистина за Дара на Различаване, за това да виждаме същността на нещата, да ги разпознаваме, да сме винаги в час, да разпознаваме истината, разбира се, и да си го ползваме за така, за да ставаме все по-красиви. Има и в жълто злато, това е в розово. Къде отива огледалото на Дара на различаване? 111 има ли? Охо, Варя. Наистина. Ех, че се радвам. Това е едно от хубавите неща да не си доброволец, получаваш подаръци, защото тя обикновено е, ама днеска… Заповядай с безкрайна благодарност за твоя принос през всичките тия години. 

Участник:
Слава на БОГА! Благодаря! 

СИЛВИНА:
Благодаря ти. Аз съм сигурна, че тя това нещо ще го развие. Тя и без това си го има. Понякога като те погледне така и си казваш: „Ох, какво ли вижда?“ 

Така. Добре. И останаха още… 

Радина:
Виделейка, часовник, книгата. 

СИЛВИНА:
Виделейката. 

Радина:
Тя е много красива. 

СИЛВИНА:
Сега, това е ръчна изработка на Галето. Галя, къде си? Малка виделейчица, както я казва тя. Гале, прекрасна е тая нова виделейчица която си направила със сърчица, с рози, звездички, знака на хармонията вътре, нали, с 13-те, тоест 12 ли са лъчите? Въобще всичко е изработено много прецизно, спазвайки нещата, с много мисъл и сърце вложени. 

И така, тази виделейчица, за какво работи по принцип купола? Който ето, нали, работим и по проекта за големия купол, Тяна вече го завършваш, нали? Вече си накрая. Много се радвам, тая година ще имаме финал за това нещо. 

Но Галето се захвана с малките куполчета, които са като едни хармонизатори. Всъщност те олицетворяват това Единство на Дух, Душа и Съзнание, което алхимиците наричат философски камък, което е абсолютната Светая Светих, най-висшата част на човека. Когато там се постигне Мир и Хармония, ами то това е всичко. То между другото така и изглежда. Представете си както е, да кажем, сърчицето, там има една подобна структурка. Тя изглежда точно по този подобен начин и това работи точно за това, за хармония в човека, за тая абсолютна най-висша свързаност в него, за хармонизиране на пространството, където е и така нататък. И тя отива, само и едно стикерче ще взема и капачето, при 115, има ли? Много, много прекрасно момиченце. Заповядай. Прекрасна. Просто какво да кажа. На колко години си? 

Участник:
На 11. 

СИЛВИНА:
На 11. 

Участник:
Да. 

СИЛВИНА:
Как се казваш? 

Участник:
Цветина. 

СИЛВИНА:
Цветина. Не се притеснявай. Просто когато имаш тази вътрешна сила, няма за нищо да се притесняваш. Ще се чувстваш абсолютно уверена, абсолютно спокойна и ще създаваш много хубави форми. Ти си артистична натура. Какво ти върви най-много?

Цветина:
Математиката. 

СИЛВИНА:
Математиката. О, ми интересно. Може би пък нещо с числата ще създаваш или някакви форми. Може би архитект, не знам. Нещо такова е. Ами, да ти носи всичко най-добро и на теб, и на дома ти. 

Цветина:
Благодаря! 

СИЛВИНА:
Всичко хубаво. Добре. И едно детенце наградихме. Много се радвам. 

Това е наистина нещо много, много красиво, бих казала безценно, нали? Защото на него пише БОЖЕСТВЕН ПОРЯДЪК със знака на Хармонията. Догодина ще бъде годината на БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК. Новият календар ще бъде БОЖЕСТВЕН ПОРЯДЪК и се появи вече, и часовника, което за какво работи. Общо взето да влезем в час. Кой където му куца да се научи, да си го коригира и просто да е в ритъм, в БОЖЕСТВЕНИЯ ПУЛС, БОЖЕСТВЕНИЯ РИТЪМ, така че, нещата да му вървят като по часовник. Така. 321 има ли? Здравей. 

Участник:
София съм. 

СИЛВИНА:
София, виждали сме се с теб. Спомням си, че сме разговаряли. Ами, радвам се. Това е наистина специално нещо, да донесе Мир и Порядък в дома ти, и връзка с природните същества. И така, всичко най-добро. 

И останаха още два подаръка. Книжката „Озарения по пътя“ с Молитви, с нашите Молитви сигурно повечето я имате, но все пак решихме, че е хубаво да бъде в томболата. Книгите на ГЕОРГИ един ден ще станат 13, но тази книгата на БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП, на БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, най-силната книга и тя наистина най-много е помогнала на много, много, много хора. 

И така книгата на БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ със знака на БОЖЕСТВЕНАТА Хармония отива при 88. Да, познаваме се. Как си? 

Участник:
Добре съм. 

СИЛВИНА:
Все по-добре. 

Участник:
Да, определено. 

СИЛВИНА:
Определено. Радвам се. Ти имаш книжката. 

Участник:
Имам, да. 

СИЛВИНА:
Има ли на кой да я подариш? 

Участник:
Всеки ден я използвам. 

СИЛВИНА:
Всеки ден я използваш. 

Участник:
Има, да. 

СИЛВИНА:
Ще я подариш на някой? Добре. Ами, заповядай. Просто да си в Пътя, в Истината и в Живота. 

Участник:
Благодаря много! Благодаря наистина много! Изключително много благодаря!

СИЛВИНА:
Радвам се. Тъй. Това е. И последно един сребърен кадуцей, нали, бижу като колие, който носим и стикера на Хармонията. Първоначално, знаете, нарекох това нещо, Пръчката на Обучението, нали, но после всъщност като изследвах древния Кадуцей, всъщност установих, че това е съвременният Кадуцей. Знакът на СИЛАТА на ХРИСТОВИТЕ ДУХОВЕ. Просто огромна, огромна сила носи това нещо. Явно неслучайно последно го вадя. 388. Добре. 

Участник:
Oбичам среброто. 

СИЛВИНА:
Така ли, обичаш среброто? 

Участник:
Да, обичам среброто. 

СИЛВИНА:
Как се казваш? 

Участник:
Велика. 

СИЛВИНА:
Велика. 

Участнк:
Да. 

СИЛВИНА:
Да си наистина велика. 

Велика:
Много благодаря! Много благодаря и вие бъдете благословена. Невероятна сте. 

СИЛВИНА:
Благодаря от сърце! 

Велика:
Обичам ви! 

СИЛВИНА:
Благодаря ти, Велика, наистина, да ти дава сила, неизчерпаема сила. 

Велика:
Да бъде и ще бъде! Много ви благодаря! 

СИЛВИНА:
Ех, че хубаво. Просто толкова се заредих от това нещо. Толкова беше хубаво. Да доставяш радост на хората е наистина велико нещо. 

ГЕОРГИ, ами да се ориентираме към финал, защото сме, така горе-долу е време. Само за финал прочитам нещо от УЧИТЕЛЯ. 

„Дайте място на бащата Любовта и на майката Радостта, и на чадото Мира, за да сте във връзка с БОГА. Дайте място на бащата Дълготърпението и на майката Благодатта, и на детето им Милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на бащата Вярата и на майката Кротостта и на чадото им Въздържанието, за да сте във връзка с добрите хора по лицето на земята и с любещите вас, ваши напреднали братя и сестри в Царството на Мира“. 

Да бъде, да бъде, да бъде! Мир за всички ни и за България, и за всички наши любими страни, на които помагаме, и на нашите любими хора. 

ГЕОРГИ:
СЛАВА НА ВСЕВИШНИЯ, на ВСЕМЪДРИЯ, ВСЕЛЮБЯЩИЯ, който ни е събрал.

Знаете ли колко са прости нещата? Просто МУ се обаждайте, ГО споменавайте всеки ден. Това иска и тогава Връзката се заздравява и тогава ще усетите един подем, който постепенно с всеки изминат ден ще става все по-голям и по-голям. Толкова е простичко, толкова е лесно, толкова е естествено, но ГОСПОД иска Постоянство, Вяра, да му имаш Доверие и усилия да продължава дълго. Така че, ви пожелаваме от сърце: Здраве, Вяра, Надежда, Любов, Мир, Благодат, Хармония. Всичко това се казва, съдържа БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ. 

СИЛВИНА:
Благодарим! Поклон! 

ГЕОРГИ:
Поклон! 

СИЛВИНА:
Поклон и Мир. Мир, Мир за всички ни! 

ГЕОРГИ:
Заслужавате го. Всички вие сте Свещенослужители на БОГА. Така трябва да се обръщат и да знаете, че сте такива и така да се държите. Не онези, които са със специалните одежди, а ето обикновеният човек, когато е просто Човечен, той е Свещенослужител на БОГА. Това е, той е Космически, Небесен свещеник. Благодаря ви още веднъж от сърце! Хубави, прекрасни и благословени всички дни напред!