Силвина:
Ще изпълним няколко песни с Йорданка Хаджийска, която с флейта, се съгласи заедно да ги изпълним. Ще изпълним: „Пролетна песен”, „Весел ти бъди” и „Добър ден”. Tова са песни на Учителя Петър Дънов и много мой любими песни, особено „Пролетна песен”.

Йорданка:
Съвсем тематична.

(пеят)

Силвина:
И да си пожелаем наистина един ПРЕКРАСЕН ДЕН днес с това, което предстой. Радост е за нас да сме в Пловдив и Благодарим на Приятелите за поканата, за тази възможност и този прекрасен дар наистина. 

Георги:
Най-напред да Благодарим на ВСЕВИШНИЯ, че сме ЗАЕДНО, защото няма нищо по-хубаво от ЖИВИЯ КОНТАКТ! Ами човек, ако има проблеми, да се облегне на рамото на приятеля. Да сложи глава на рамото му и да чуе една утешителна дума. Негов е проблема, приятеля може, ако е за пари, ще му помогне, ама ако е сърдечен проблем, само ГОСПОД може да ти помогне и самият ти.

Аз обикновено ей така си държа ръцете (пръстите на двете ръце, допрени един до друг), но когато си ги държа така (палците в джобовете на дънките), имам и този навик, малко уличен е, да се разхождам, като си пия кафето.. Така и сега се сетих кой виден американски президент съм го виждал, не на живо де, на филм. Документален, ей така обичаше да ходи из огромния кабинет в Белия дом, знаете ли кой беше? Един от най-младите президенти на Щатите, той си замина, разбира се, Джон Кенеди.

Така, прекрасен празник, прекрасен ден, всичко е чудесно и прекрасно. Първото нещо, човек като се събуди сутрин трябва да каже:
– Абе, днес е чудесен ден, ще бъде.
Трябва да бъде весел, трябва да бъде оптимистичен, ако има ОПТИМИЗЪМ, има ВСИЧКО! Няма ли оптимизъм, няма ли надежда, няма нищо. Така са наредени – ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ, но според мен трябва да бъде първа надеждата, вярата и любовта. А вярата нарочно е сложена отпред, защото БЕЗ ВЯРА не може да имаш НАДЕЖДА. Най-напред трябва ДА ВЯРВАШ, ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ и то наистина се оправя, дори и когато за нас изглежда, че никак не е добро. Много е некомфортно, много е нелогично, много, така да се каже, е негативно, но ВИНАГИ МИНАВА, както нощта минава и няма начин да не съмне. Просто няма начин.

Спомням си един такъв случай, бях учител или селски даскал в едно съвсем малко село на 30, 40 км. от София. Млад съм така и там си преподаваш по 5, 6 предмета, колко? Сто деца имаше, обаче имах един колега, който ми правеше впечатление, интелигентен човек, но много мълчалив. Нещо му тежеше на този човек, имаше някакъв проблем, някаква мъка. И веднъж го питам:
– Абе, Кольо, нещо ти тежи, какво има?
– Знаеш ли, преди 4, 5 години загубих жената и детето и от тогава не ми е добре.
Аз викам:
–  Абе ти не си първа младост.
– Момчето беше на 14 години. А жена ми, когато то си отиде, се поболя и замина след него, след една година. Не можа да го прежали.
И всеки ден си се заговаряме ей така с него, той вече беше човек над 50-те, но аз му давах, ВДЪХВАХ МУ НАДЕЖДА ВСЕКИ ДЕН. Отивам, обръщам му внимание, говорим си и т.н., значи гледам да го разтоваря малко. Хубави работи, оптимистични и той така започна леко ДА ЖИВВА. И мина една година и една учителка, много по-млада от него, с 30 години. БОГ така събира и аз не знам, събра ги, ожениха се. Тази жена го ВЪЗДИГНА и едно хубаво момченце и момиченце си роди, пораснаха децата. Всичко това става, той живееше в моята махала през две къщи. (Скоро си замина, защото вече е много възрастен.) И пораснаха децата, ожениха се и Господ даде на момичето две момченца близначета, а на момчето две момичета близначета и той казва, като ме видеше из махалата до скоро, докато беше жив, вика:
– Абе Георги, ТИ БЕШЕ ПРАВ някога, че ВСИЧКО ЩЕ МИНЕ НА ДОБРО и че това, ГОСПОД, което ми е взел, ЩЕ МИ ГО ВЪРНЕ МНОГО ПЪТИ.
– Видя ли, Той ти го върна най-напред с една прекрасна дъщеря и един син.
Много свестни, изключителни, след това в още наследници, това ти бяха внуците и то близначета и от едната и от другата страна. Защо? Защото той ми каза много интересни работи за сина си тогава. А сина му беше спасил предишния ден, от един вир в една река се беше хвърлил и беше извадил две деца, други негови съученици. И на третия ден се беше удавил в същата река. Защото той много добър плувец и спортистче беше, едно яко момченце, обаче течението го отнася и удря в една скала главата и поради тази причина си замина. Обаче той ми каза следните ЧУДЕСА, които тогава понеже баба ми и майка ми бяха много религиозни и аз много, вярвам, каквото ми се каже, той вика:
– Абе аз виждам, че с теб мога да говоря всичко, с останалите как да им кажеш нещо, те те гледат под око.
Разказвай, на мен всичко можеш да разкажеш и аз всичко вярвам, после проверявам евентуално, ако не е станало така, то ще си покаже.
Той казва:
– Когато почина сина, аз отивам на 40-тия ден и забодох една свещица в гроба, седя и се разсърдих на Господ.
Викам:
– Господи, ти ми взема детето.
Сърдя му се и го коря. През нощта сънувам един сън. ЯВИ се момчето ми, застана до леглото, ЦЕЛИЯ В СВЕТЛИНА и вика:
– Тате, ти днес забоде на гроба свещицата, ама тя половината беше горе, половината беше под земята. И като изгоря, изгоря до половината, ама останалата си беше цяла, можеше да гори още много. Е, МОЯ ЖИВОТ НЕ Е СВЪРШИЛ и за да разбереш ще ти покажа тази нощ, че аз съм тук, че съм ЖИВ и ГОСПОД ми даде веднага друг ЖИВОТ. По-голям съм, на друга планета съм и на друга слънчева система, но ще дойда.
– Какво стана? Лягаме си вечерта и понеже беше хладно времето отвънка, късна есен, вече почва да припръсква сняг. Жена ми превъртя, тя не можа да издържи, взима едно одеяло и отива на гробищата, което е на 3 км. да завива сина. Това не го прави за първи път и аз като се събуждам гледам, че я няма в леглото. Скачам веднага и я настигам след 1км. Тя носи това и отива на там и аз и викам:
– То е добре ..
Обяснявам и вече, че е пренесен от там, тя няма какво да завива това тяло, то вече.. И тя спря, разбра ме и седнахме отстрани на пътя, имаше отрязани тополи, дървета. Докато я убеждавам да поседим и после да се приберем към вкъщи обратно. И докато седяхме, изведнъж от НЕБЕТО се спусна една ЗВЕЗДА, която пулсираше, то е било летяща чиния. Голямо СВЕТЕЩО КЪЛБО, което застана толкова близо над нас, няма 100, 200 метра над главите ни и пулсира и стой. И аз и казвам:
– Това е ЗНАК от НЕБЕТО! Нашият син каза..
И й говоря за съня, тръгваме си от там и има още един километър до нас. Над главите ни огненото кълбо или летящата чиния бавно летеше. Влязох в двора, това става, докато ходим този километър, половин час и повече, и най-сетне, когато влязохме в двора и застанахме пред къщата, тя започна да се издига нагоре и изчезна в безкрая.

След няколко нощи сънувах пак сън, сина ми пак дойде и какво ми каза:
– Аз съм пилот на летяща чиния, онзи ден дойдох, защото БОГ ме пусна да ти се покажа.

ЖИВОТЪТ НЕ СВЪРШВА СЪС СМЪРТТА, в това съм се убедил.

А той имаше мерак като завърши 18-19 години да отиде във военно-въздушното училище в Долна Митрополия да учи за пилот.
Ето как, заминал и моментално Бог му дава тази възможност. Защото Бог моментално може да те направи и от 1 година и от 1 месец на 28 години и да те прати на друга планета. И той казал:
– Аз не искам повече да се връщам на Земята.
И аз не знам защо ви го разказвам този случай, но Просто исках да кажа какво е   НАДЕЖДАТА, ВЯРАТА И ЛЮБОВТА И ОПТИМИЗМА.

Хората се събират наистина, за да контактуват, най-живия, най-прекрасния контакт е този – да видиш човека срещу теб. Дали ще седнеш да си изпиеш кафето с него, или чисто и просто безцелно ще се разходите от тук до градската градина. Но ХОРАТА да бъдат ЗАЕДНО. НЕ МОГАТ техническите средства, колкото и да са добри да заменят нещата и ДА ЗАМЕНЯТ ИСТИНСКИТЕ НЕЩА. Това е, както съм го казвал, генерална репетиция.  GSM – те и компютрите, за какво? За наша телекомуникация, т.е. ще се развие Телепатията, където е. И всеки един ще може да говори с който си иска и както си иска. Както сега, разбира се, правят доста голяма част от посветените си говорят телепатично или пък се пренасят в пространството чрез телепортации. Това го виждам на хоризонта, няма, разбира се, да стане след 50 години, но след 150 години вече ще има много наченки на това и много от земните хора ще го могат. Те и сега ще започнат да го могат това все повече и повече, дори и в момента има доста хора.

Така, искам обаче днес да бъде леко разчупена рамката и понеже е и такъв прекрасен ден да бъде на въпроси и на отговори. Нещо, ако имате да ме питате, може да ме питате от А до Я и онова, което мога, не само си заслужава, но и мога да го кажа. Защото има неща, които не могат да се кажат на човешкото съзнание в този момент, може би, ще може да се кажат след 50 години, ще отговоря.

Попитаха ме скоро:
– Защо си написал тази книга – един след като я е чел 3 пъти, посветен, едно приятелче, – „Великият трепет”, когато тази книга САМ КАЗВАШ, че е за СЪЗНАНИЕ след 20, 30 години?

Значи СЪЗНАНИЕТО на Цялото Земно кълбо трябва да се ПОВДИГНЕ с 20, 30 години. Но смятам, че вие, които ме слушате в тази зала, вашето съзнание е повдигнато и като я прочетете може да я разберете. Макар че от едно прочитане и аз не можах да я разбера като я написах. Викам:
– Абе аз ли съм я писал?
Много ми беше чудно. Защо? Защото когато пишеш, ти толкова се вдаваш в нещата, че не знаеш и не помниш, и това е истина. Особено като някоя беседа или някоя лекция ТЕЧЕ само през мен и аз съм само като един ПРОВОДНИК или като един Говорител. После не знам за какво съм говорил, но ако я трансформирам в момента, помня, иначе честно казано не помня или помня малко от това.

Специално това събиране днес тук е за представяне на двете нови книжки. Едната издадена преди няколко месеца, тя е поезия, казва се „ШЕПА СЛЪНЦЕ” и са събрани стихотворения в четири групи. Или за всяко едно съзнание, за всеки един по нещо. Като се започне от духовните, езотерични и окултни стихотворения или духовни в началото. Мине се през любовната, интимната лирика, земната, за душата. Защото първата е Космическата, Небесната любов. Второто е земната любов. Третото вече е наречена „Сянка и пепел”, показва всичко, което е в този свят и е тъй наречената голяма, прекрасна, хубава илюзия, която се казва Мая, разбира се, по източно му, това е, затова казваме – „Сянка и пепел“. „Всичко е по-безплътно от сянка и по-евтино от пепел”. – Това го пише в Библията, в Свещеното писание, черно на бяло. Но там пише и нещо друго: „Има време за всичко, докато сме на Земята“. Независимо дали ще бъдем 50, 100, 150 години или си отидем по-млади. Но ние сме си ИЗПЪЛНИЛИ ПРОГРАМАТА, какво е трябвало да дадем – даваме, какво е трябвало да получим – получаваме и заминаваме. Ако някой си мисли, че има „НЕЩА“, които са „СЛУЧАЙНИ“, той чисто и просто БЪРКА. ВСИЧКО е ГОЛЕМИЯ БОЖИ ПРОМИСЪЛ и ВЕЛИК ПЛАН на ВСЕВИШНИЯ, който всяка сутрин напоследък. Понеже и аз съм едно мрънкало и мрънкам, както детето мрънка на родителите си и аз така мрънкам на НЕБЕТО и те ми казват:
–  Синко, всичко се движи по съвършения план.
– Ама как може?
Може, обаче трябва да виждаш не под носа си, а по далеч. Примерно едно поточе в гората като се препълни, особено сега като имаше повече дъждове и гледам един поток стигнал до един мравуняк. И почва леко да влиза вътре, тогава мравките като ги гледам масово се евакуираха, а то животинки, обаче знаят, до дървото, което е големия дъб, до мравуняка, веднага всички започнаха да се качват нагоре. Той почерня от мравки. Какво си мислят мравките?
– Край, дойде потопът, цялото земно кълбо е под вода.
А водата беше на 4-ри метра. Насам и натам беше сухо до безкрайността. Това е. Ето как ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ Е ОГРАНИЧЕНО, ами ограничено е. То само на тази планета. Ние мислим.
– Ей, какво стана?
НЕ, трябва да го РАЗШИРЯВАМЕ все повече и повече, за ДА ПРИЕМАМЕ НЕЩАТА.

Така, за стихосбирката казах, последната от разделите се казва – „Пъпна връв” и тази „Пъпна връв”е хубава с нещо. С какво? Това са родолюбиви, социално-патриотично стихотворения, от които повече от половината на военна тематика. Защото какво да правя, аз съм военен човек, бивш, сега вече даже не употребявам любимите ми военни термини, много ги обичах. Даже на ключовете на жигулата си имах един куршум. Патрона е целия, гилзата и куршума отпред се казва патрон. Патрона се състой от две части – гилза и куршум, нали, има капсула, има ред други работи. Обаче казах, който беше изстрелян и го намерих на едно стрелбище, военно, разбира се, че познавам патроните, беше от калашник. Калашников куршум, който беше така сплескан, оригинално, че го взех, запоих му една гривничка и си го закачих на ключовете на хубавата зелена жигула, която имах някога. Символ ли беше, куршумчето, но изстреляно вече.

Иначе имах много патрони и да не говоря, защото бях и капитан на отбора по спортна стрелба и ред други..  Ние си мислим, че с това ще покажем мъжество. С кое? С тежко атлетика, с борбата, с бокса, да не говоря за бойните изкуства. НЕ, МЪЖЕСТВОТО се СЪСТОЙ В ДРУГО – ДА СЕ СМИРИШ и ДА ПРОСТИШ, а НЕ в грубата сила. НАПРОТИВ, СИЛАТА, която командва нещата е СЪЗНАНИЕТО и ВЕЛИКАТА ДУХОВНА СИЛА, каквито и бабаити да излизат, САМО като ги ПОГЛЕДНЕШ, ще ги вкамениш, в това съм убеден.

Веднъж Учителя на Изгрева изнася една беседа, толкова била голяма залата и с толкова хора, 50, 60 човека и идва един военен, влиза вътре и вика:
– Г-н Дънов, ако продължава жена ми да идва на вашите беседи, ще ви застрелям.
Вади пистолета и отива. Той седи така до катедрата Учителя, вади и насочва пистолета срещу него, заплашва го, разбира се. Обаче изведнъж какво става? – РЪКАТА МУ СЕ ВКАМЕНЯВА и Учителя казва:
– Да, пистолетът е пълен, натисни спусъка да видим, дали ще гръмне.
Оня стой така и вика:
– Ама какво стана?
– Ами нищо. Така ще поседиш сега 15 минути, за да разбереш, че аз не карам жена ти на сила да идва тук. Тя идва по собствена воля, идва и слуша, никой не съм го накарал на сила. Ти много пъти си и забранявал, но тя продължава да идва и мислиш, че аз съм причината. Сега ще поседиш така, за да видиш какво се казва СИЛА и то БОЖИЯТА СИЛА.

Така, освобождава го и вече този военен започва да пуска жена си да ходи съзнателно. Често е правил Учителя такива експерименти. И друг случай, това го пише в „ЧУДЕСАТА на Учителя“, една книжка такава дебела. ТОЙ е правил чудеса като Исус Христос, разбира се. ВЪЗКРЕСЯВАЛ Е, но това не му е била работата, да прави чудеса. На ХРИСТОС ДА, ДА ПРАВИ ЧУДЕСА и ДА Разнася СЛОВОТО. На Учителя номер едно е да Разнася СЛОВОТО, а после са чудесата.

На първия ред седи една хубава дама, софийска, много известна, на един известен, не знам дали е бизнесмен или министър мъжа й. И Учителя отпред на катедрата говори половин час, по едно време изведнъж дамата се отделя от стола на 50, 60 см. във въздуха и стой така, и отзад почват да викат:
– Седни, седни.
Те мислят, че тя е станала права, защото не се вижда, а тя седи във въздуха и тя започва да вика:
– Ама какво стана?
И Учителя вика:
– Виж какво, мойто момиче, говоря половин час тук на цялата аудитория, обаче ТИ НЕ МИ ПОВЯРВА на НИТО ЕДНА ДУМА. Затова сега ще стоиш 15 минути във въздуха, за да ВИДИШ КАКВО Е БОЖЕСТВЕНА СИЛА. Не че за да повярваш, ти не искаш да повярваш на нито една дума. Много не повярваха в половината слово, едни в една четвърт. Но ти понеже не повярва на нито една, затова ще останеш така известно време.

ТОЙ ги е държал по 15 минути. Това е правил и със учениците си, когато нещо, някой от учениците му нещо сбърка или го ядоса. Вдига го на една педя във въздуха и стой във въздуха, не може да шавне никъде. Значи ученика трябва да си направи сметка, че нещо е направил не много редно.Разбира се, това е правил на най-близките си ученици, иначе е избягвал, така да се каже, да прави тези неща.

Ще ви кажа нещо, когато дойде.. знаете, че ТРИТЕ ОСНОВНИ ПРИНЦИПА НА ВСЕЛЕНАТА, на които се КРЕПЯТ нещата са ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА. Така са подредени, така са подредени и на моя ПЕНТАГРАМ. ЛЮБОВТА е по средата най-голямата, МЪДРОСТТА и ИСТИНАТА са от двете страни. От СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА на ВСЕЛЕНАТА, ПЕТТЕ са ПЕТТЕ ЛЪЧИ на ПЕНТАГРАМА – ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, (от двете страни), Отдолу са ДОБРОТВОРЧЕСТВО и СПРАВЕДЛИВОСТ! Или ДОБРОДЕТЕЛНОСТ и ПРАВДА, според старата терминология..

ИСУС, когато дойде, самия СИН БОЖИЙ, ТОЙ беше
ЛЮБОВТА – н
омер едно, трябваше да РАЗНАСЯ СЛОВОТО БОЖИЕ.
МЪДРОСТТА – номер две.
ИСТИНАТА – ДА СЕ ЖЕРТВА на КРЪСТА, за да остане за поколението.

Следващият ГОЛЯМ, който дойде, и по-голям от него е САМО ИСУС, е ВСЕМИРОВИЯТ Учител БЕИНСА ДУНО. По-голям НЯМА, нито на Изток, нито на Запад, нито преди ИСУС, нито след него. Друг освен Учителя, който също е ГОСПОД БОГ, само че е СИН на ИСУС – ЕЛОХИМА ЕЛОХИЛ –  идва тук. Какво беше ТОЙ и защо избра Рила?

Най-напред ТОЙ беше СЛОВОТО на БОГА. Да научи на МЪДРОСТИ. Най-напред беше МЪДРОСТА – да ни ДАДЕ ЗНАНИЯ, ПОЗНАНИЯ. Да повиши, а и онова, което, всичко е изтрито от СЛОВОТО на ХРИСТА, ТОЙ трябваше да го ВЪЗСТАНОВИ.

Ами не са малко 7 500 БЕСЕДИ и да пишеш абсолютно за всичко, НЕ ТИ ТРЯБВА ДРУГО ЗНАНИЕ. Изчети само на Учителя всичко и не знам дали ще се изравниш с него, но ще бъдеш по напред от сегашните адепти и учители на Земното кълбо. Поне с едни гърди. Ето аз го казвам отговорно. Георги Изворски го казва. Да не говоря, че аз ще остана някъде далече назад като каруца, а човек ще бъде някъде далеч напред като ракета, който изчете това. Но не само го изчете, започне и ДА ГО ПРИЛАГА, защото Приложеното ЗНАНИЕ се казва МЪДРОСТ. Неприложното Знание се казва едно хубаво голямо НИЩО. То чували знание, ама то е нищо, то е въздух.

Аз съм написал накрая какво е нищо. Говоря шеговито. Сянката не е нищо, нищо, че казваме: „Пепел и сянка“. Пепелта е горяло нещо, пепелта е прекрасно нещо, било е. Дало е енергия, дало е любов, дало е светлина и топлина. Да, аз уважавам пепелта, сянката също я уважавам. Защо? Защото е едно огромно дърво, нещо, което има сянка, значи има нещо, за да има сянка. Това е колос, това е титан. ТИ си НЕЩО и СЯНКАТА е НЕЩО. Но НИЩО, знаете ли кое е? СЯНКАТА на СЯНКАТА, написал съм го в последните книги.

Така, значи Учителя дойде тук да разпространява СЛОВОТО, т.е. МЪДРОСТТА. Да учи и понеже Рила е подходяща планина и беше определена за това, тъй като ЕЗЕРАТА съдържат огромно количество ИНФОРМАЦИЯ. Приемат и Отдават, затова водеше учениците си и затова беше там. ТОЙ беше МЪДРОСТТА, винаги се ръководеше от ИСТИНАТА, втория принцип и чак третия принцип при него – ЛЮБОВТА. И Любовта я показваше, разбира се, винаги Всички Учители Я ПОКАЗВАТ.

ТРЕТИЯ, който ИДВА. Дошъл ли е или ще дойде, не знам, ще бъде синтез на какво? ПЪРВОТО нещо при него вече е ИСТИНАТА. В евангелието пише, за да не го цитирам цялото, във видението на Свети Йоан Богослов, който казва така:
– И ето НЕБЕТО беше ОТВОРЕНО и видях БЯЛ КОН И ОНЗИ, който яздеше на НЕГО, се наричаше ВЕРЕН и ИСТИНЕН. И СЪДИ и ВОЮВА ПРАВО. Очите му бяха ОГНЕН ПЛАМЪК. На Главата си имаше много КОРОНИ и носеше ИМЕ, което никой не знаеше, а само той. И беше облечен в дреха, опръскана с кръв и ИМЕТО МУ беше БОЖИЕ СЛОВО. И НЕБЕСНИТЕ ВОЙСКИ, облечени в БЯЛ и ЧИСТ визон, следваха подире му на БЕЛИ КОНЕ. От УСТАТА му излизаше ОСТЪР МЕЧ, с който ще ПОРАЗИ НАРОДИТЕ и ще ГИ КОМАНДВА с ЖЕЛЕЗЕН ЖЕЗЪЛ. На дрехата и на бедрото му пишеше – ЦАР на ЦАРЕТЕ и ГОСПОДАР на ГОСПОДАРИТЕ!

„ВЕРЕН и ИСТИНЕН“. Значи СЕГА ДОЙДЕ ВРЕМЕТО за АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА. ИСТИНА! ВРЕМЕТО и ИСТИНАТА, след това вече е БОЖИЕТО СЛОВО и след това е ЛЮБОВТА. Но според мен е ИСТИНАТА, поднесена чрез ЛЮБОВ и накрая е ЗНАНИЕТО. Тъй като СЕГА, съвременната Степен на СЪЗНАНИЕТО толкова е ПОРАСНАЛО, че хората вече разбират от половин дума. И през последните 100 години на окултизма, на езотериката и по принцип, дали е всякаква мистика, изключително много завладя света. Това, така да се каже ДОЙДЕ ВРЕМЕТО. Не е мания и не е нещо модерно, не е и хоби.
Сега да кажа няколко думи и за тази книжка – „Аз и Пикасо”.

Силвина:
А, дали искаш преди това Калин да ни изненада с нещо?

Георги:
Да, мислих като междучасие да бъде, щях да кажа няколко думи, но нека, сега е подходящо, добре.

Силвина:
Ще изпълним „Шалааха”, мантрата на Георги, който ни я даде на нас, а Калин написа музиката с Божието вдъхновение.

(пеят)

Калин:
Сега се чудя, едната песен, е не съвсем завършена, другата е завършена, изцяло изненада.

Силвина:
Написал е песен, по някое от стиховете от стихосбирката „Шепа слънце”.

Калин:
Едната песен е лесна, весела, така за всички нас, ще я пеем, много бързо ще я запомним. Другата е по така, Силве, отвори си на 36 страница, ако обичаш.

(песен)

Калин:
Другата обаче е много тиха, не знам въобще дали ще ме чувате. Георги ще ме чуе със сигурност, на 50 стр., тя е със съвсем друг характер.

(песен)

„Шепа слънце”

Георги:
Разчувства ме, но няма да казвам историята на тази песен, защото и аз съм бил много влюбен. Ей, направо учудващо, но е факт, е разбира се, тя любовта не беше ответна, нали. Така, другото стихотворение, което сега по този повод, понеже започнахме със стиховете, ще обърнем и малко внимание на поезията, не колкото на прозата, разбира се. Другото, което е кратко, аз такива обичам да пиша, имаше повод, разбира се, бях се влюбил в едно женско същество, ама нямаше отглас. Няма, то женено, с деца, то изобщо няма хабер. Както Беатриче не е имала хабер, че я обича такъв голям поет като Данте Алигиери. Ще ви кажа, че чисто и просто с Данте сме родени на една дата – 12 май, само че с 500 години разлика, така, но стихотворението е това:

ЗАДУШАВА МЕ ТАЯ НЕОБЯТНА ЛЮБОВ

Невъзможна любов.
Неизбежна…
Ти –  в отвъдната нощ.
Аз – в отсамната нощ.
И – умиращи дни – по между ни.

Ако нямах дефект в говора, щях да стана артист някога, аз завърших българска филология, вместо ВИТИЗ или НАТФИЗ.

Сега ще дам на един да обърне книжката, което стихотворение се падне. На последния ред се полага, последните ще бъдат първи. Заповядай, тези стихотворения, ще ги кажеш, обърни така и каквото се падне, на късмет. Добре, ще прочетем „Единак”. „Единак” също е за Любов, да, на вълците единаци, когато.. Кой вълк става единак? Аз като бивш ловец и риболовец ще поясня, даже ако ми дадете следа пак мога да различа между кучешката и вълчата. Но сега не се занимавам, понеже не пипам и муха и комар не се убиват.

Така, когато има много люта зима и няма храна, глутницата си набелязва най-слабия вълк и разбира се, водача на глутницата скача, хваща го за гърлото, всички го разкъсват и се нахранват. Примерно един месец, вълка може да изкара от 2 седмици до 4 без храна. Когато обаче вълка, единака.. водача започва, той е най-силния, разбира се, един по един си унищожава глутницата и тогава остава единак. Сам, огромен като магаре, лапата му е като ръката ми, виждал съм я по следите. Така, това беше просто за въвеждане, за да се знае какво е единак.

Силвина:
Има ли хора единаци?

Георги:
Има, разбира се, Хората единаци, които всичко изяждат около себе си, не във физическия смисъл, а в ДУХОВЕН Смисъл. Той изяжда приятелството, изяжда братството, изяжда любовта, изяжда всички добри отношения и става единак и МИСЛИ ВИНАГИ, ЧЕ Е ПРАВ. Това е ЕДИНАКА.Дали е в мъжко или женско тяло, няма никакво значение, значението е тук (главата) и тука (сърцето) и какъв синхрон имат, за да може тялото след това да действа – УМ, СЪРЦЕ И ВОЛЯ, казват всички Духовни наставници.

ЕДИНАК
Сам – сред свирепата пустиня.
А подивелите ми спомени
наоколо, зловещо тракат зъби.
Къде е глутницата ми?
В безкрая на изцъклените нощи
разкъсвах я жестоко – луд от глад.
Остана само младата вълчица,
която някакъв незнаен Бог в кръвта ми
закриляше –
предизвикателно и дълго.

Но щом пропяха южните баири
и луковиците усетиха пръстта,
избяга тя,
отнасяйки страстта ни…

Сега
кръстосвам своята обреченост.
Горчи ми въздухът и не усещам,
че вятъра мек тревогата ми ближе.

В безбрежната гора на самотата
леговище за мъката ми
няма…

Сега още едно мога да ви кажа. Искате ли още едно да ви кажа, ако искате, дай да видим сега тук от средата на някой се полага, нали. Я разгърни да видим сега дали ще се падне друго. Това ли искаш? Добре, то е късичко и малко. „О, колко е зелена тази привечер”. Сега си спомням даже къде го писах, може би, на Арбанаси или там на Преображенския манастир и тогава съм бил влюбен. „Поетът трябва да е влюбен. Съпругата да му прости, как иначе след проза груба, поникнал би лиричен стих”. Това не е от мен, това е от жената на Дамян Дамянов – поета, която се казва Надежда, ето сега:

О, КОЛКО Е ЗЕЛЕНА ТАЯ ПРИВЕЧЕР
нощта ще е зелена,
защото погледът ти е зелен!
в очите ти празнуват своя миг
на залеза бенгалските огньове
и аз те пожелавам като Мир
след стогодишната война.

И се полага, разбира се, на някой от първите тук, да обърне още веднъж. „Иманяри”. О и аз съм бил иманяр, ама нямаше уреди тогава, ами ходих ей така от любопитство и от авантюризъм в гората. С даскала по история, в това село, където и аз бях учител селски в Добруджа. Археолога, така да се каже ме водеше, вика:
– Георги, ти си як и силен.
Той беше слабичък такъв и не можеше да вдига копача и вика:
– Ела да отидем сега да видиш в гората.
Обаче беше безпогрешен и какъв нюх имаше този човек, вика:
– Това тук е тракийски гроб.
– Какво? Аз за първи път.
Вика:
– Отначало почваме да копаем пръст, обикновена, само че тя леко е почерняла като горена. След това почваме да измъкваме едни камънаци. Още два метра надолу и долу ще видим, ако има нещо надолу, има, ако няма, това е.

Бре нищо не можахме да изкараме освен счупени гърнета, разбира се, и брадви. Така, та с Цанко, се казваше, светла му памет, миналата година май си отиде, ето сега, аз съм описал горе-долу една случка.

ИМАНЯРИ

В самия край на матовата нощ
все още умопомрачително копаехме.
Душата си разтваряха щурците
в съня на утаеното поле,
искряха в мрака тънички светулки
и звездни бързеи отнасяха зениците.

Но ние нищичко не забелязвахме.
Въртяхме с ярост тежките копачи,
подобно нищият, освирепял от глад.

А никой никога не бе заспивал гладен!
Най-сетне екна някаква лопата,
заблъскахме се – с рамена и лакти –
задъхани,
опръскани с грабеж,
забравили мазолестата нощ.

Измъкнахме овалната находка.
В ръцете ни
лъщеше тежък череп…
И
от претъпканите алчно кухини
се сипеше полека
черна пръст…

Това е от “Сянка и пепел” и тогава разбрах, че по този начин не ни е писано, аз и не съм искал нищо да спечеля. И тоя моят приятел и колега, учителя по история, археолога ми казваше така:
Георги, само с теб ми е спокойно да ходим да копаем.
– Защо?
– Защото ти не си алчен и няма да ме убиеш с лопатата.
Аз имах един мотоциклет тогава и със него си ходихме двамата, вика:
Другите всички, а извадихме нещо, те си губят разсъдъка и край, а ти не. Защо? –  Викам:
– Аз не ходя, аз ходя от авантюризъм, ей така да се случи нещо, а не че обезателно ще извадим нещо.

Имах един случай, щеше да получи удар, един от нашите колеги. Отиваме при една баба и аз гледам едно гърне, ей такова, ама много старо, може би, на двеста години. Бабичката каза, че дядо и й е оставил, и аз викам:
– Дай ми го, бе бабо, за какво ти е?
Вика:
– Вземи го, то така си седи в двора.
И аз го взимам и какво правим със същия. От капачки, лъскави, изрязваме едни кръгли, хубави неща. Пълним ги вътре и копаеха едни канал от училищния двор до там имаше една здравна служба. Дълбок канал, а понеже всичко наоколо са могили, селото се казва Пет могили. И още три могили извън него и една огромна поляна, по която като ходиш по едно време може да намериш някоя монета. Там съм намерил 7 монети, от които 4 сребърни и 3, 4 бронзови, аз лично. Без нищо, ей така, отгоре, просто излизат и понеже всички бяха иманяри, 100%. И ние казваме на един колега, друг учител по математика, който е от нашата група и му викам:
– Абе я да видим тук, случайно, където копае трактора, може да е изкопал нещо и така го направихме, че само 2 пръста е изкарано гърнето. Минава отгоре багера, как копае и бавно, спокойно, ние сме се наговорили. Търсим от тук, от там, носим едни джаджи, то вече привечер, така се стъмва. И тази част около училището, далеч са къщите, огромен двор, 10 дка. И вътре, а то дълбоко, изкопа е такъв и започваме тук-таме. Оставяме го той да открие находката, разбира се, на него дъха му спря като видя, че нещо има. Започна да копае, този човек наистина щеше да получи удар, особено то се стъмни като минаваме и тези работи като ги извади.
– Не, не, не! Да го носим другаде.
– Добре, другаде ще го носим.
– У нас. Там да го чупим.
То понеже ние сме го запечатали с парцал, с восък и вързано така, а бе беше направено така както се вадят тези остарелите неща. И като отидохме, той няма време да вземе да го отворим, прас един камък, у тях като влезнахме. И те като лъснаха тези работи.. обаче той като ги пипна и разбра, че са леки. Иначе щеше да умре този човек, ние се хванахме за главата.

Значи, има шега има и шега, има майтап, има и майтап. Затова е българската народна поговорка, няма да я цитирам, за майтапа. Обаче човек трябва да внимава и с шегите наистина. Има такива случай, когато на човек му се случват негативи от тази гледна точка.

Така, сега, ако искате само за лека почивка да ми задавате въпроси, аз да отговарям и после минаваме към прозата, т.е. към “Аз и Пикасо”. Ако някой има въпрос или каквото и ще да е, ще гледам по-късо да отговарям, защото аз един въпрос като ми се зададе. Отговарям на още пет покрай него. Просто без да искам.

Силвина:
Сетих се тук за изброените професии и гледам, дали има иманяр, ама няма.

Георги:
А иманяр не е професия, иманяр е хоби.

Силвина:
Хоби, да, не е написано, иначе те са към 30 някъде.

Георги:
Професиите ми са тези, но хобитата ми са мотоциклетизъм, нали, делтапланеризъм и парапланеризъм, лов и риболов. Това вече си спада точно към хобито. Но познавах единствения ловец, който като професионален ловец се беше пенсионирал в България. Няма такива, защо? Защото лежал в руски съветски затвор някога в далечния север при едно такова племе. При ескимосите, понеже бил в специалните служби преди 9 септември. Идват комунистите, осъждат го и от тук го изпращат в Москва и от Москва го изпращат на заточение отвъд полярния кръг – 18 години. Той като по чудо, изключително интересна му е историята, но няма смисъл да я разказвам цялата. Връща се в България след 20 години точно. Изчезва, те го взимат от вкъщи, излиза и повече не се връща 20 години. Този човек му признават, те нищо друго не може да прави, те тюлени, вика:
– Хранихме се само с риба и с тюлени.
Но оцелява, той е единствения признат ловец тук, та затова казвам между хобитата. Дали ще събираш пощенски марки, нали, или както сега моя внук Дими събира ключове. Катинари не. Те катинарите големи, вика:
– Аз искам ключовете само от катинара.
– Ама катинара, дай да вземем и катинара.
Те знаят и непрекъснато моите приятели му подаряват такива вече ключове за изхвърляне. Вика:
– Ето два ключа, ето на детето да ги носиш.
Той е събрал, не знам, стотици ключове сигурно и ги носи в училището и скоро ми се обажда и вика:
– Ами тук изгубих 2 жълти ключа.
Викам:
– Ще намерим два жълти ключа.

От неговата колекция, разбира се. Ето това е хоби. Така, е има хоби на село, тъй наречената гореща информация, която ние също споделяме с моите приятели като седнем на кафе. Другото име на горещата информация как се казва? Клюки. Ами в махалата баба Пенка, баба Ленка нали излезнат пред къщите и седят така бабичките. Обаче знаете ли защо така седят и си обменят информация, като си обменят информация, за да не си влияят седят с кръстосани ръце. Това е заключване, може и да си кръстосаш ей така краката, не се шегувам.

Така, добре, аз чакам въпроси, това е междучасие.

Приятел:
Връщам се в началото на разказа за човека, който е загубил сина си и тяхната среща и това, че сина му казва: „Аз повече никога няма да се върна на Земята“ Какъв е шанса на избор на една душа на следващото превъплъщение?

Георги:
Ами сега, ще гледам да се придържам максимално до ИСТИНАТА на отговора. Значи, НЯМАМЕ СВОБОДНА ВОЛЯ на Земята щом сме по принцип. От СВЕТИЯ нагоре има свободна воля, но ИМАМЕ СВОБОДЕН ИЗБОР. Избора е този – когато станеш отличник на Земята. ПРАВЕДНИК, това е, имаш Последното Прераждане и живееш абсолютно по Божествените и по Природните закони. Един живот, ПОСЛЕДНИЯ. Тогава като се качиш ГОРЕ, ти се ДАВА ПРАВО ДА ИЗБИРАШ на Земята, ако имаш още едно прераждане къде В КОЕ СЕМЕЙСТВО да отидеш и как, и каква ПРОФЕСИЯ искаш, това ти дават. Онова, което пишат по хубавите дебели книги, западните автори, па и източните, че имаш свободна воля и ти казват: „Абе ела тук Иванчо сега”. А Иванчо в първи клас и в детската градина, не може да се самообслужи. Лелките го обслужват и викат: „Ела тук Иванчо да кажеш къде да отидеш при тези 5 или 10 семейства”. НЯМА ТАКИВА РАБОТИ. Изритват те, те ти посочват семейство. Отиваш и се раждаш там, ама избора на душата, няма избор, и избор няма, не само свободна воля.

Но когато както това момче е било НАПЪЛНО ПРАВЕДНО, то трябва да дойде, то има Договор с ГОСПОД и то точно за 14 години. Няма повече, евентуално може да го остави Бог повече, защото Датата на РАЖДАНЕТО е СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНА, даже до секундата, макар че може да бъде леко варираща, но малко, ден-два или час-два. Но Датата на ЗАМИНАВАНЕТО от тази планета е много ПЛАВАЩА. Значи Господ може да УДЪЛЖИ на някой ЖИВОТА, даден му е до 50 години, да си отиде на 90, още 40, НЕ СИ Е НАУЧИЛ УРОКА и НЕ СИ Е ИЗПЪЛНИЛ ПРОГРАМАТА. Но някой катоВИЖДА, че си е ИЗУЧИЛ, НАПРАВИЛ ВСИЧКО и трябва да живее 70 години, взима го на 25. Ама как? Ами на 25, той е станал ПРАВЕДНИК, той е станал СВЕТИЯ, за какво да седи още 50 години.

Това го имам аз в моята практика като човек и като всякакъв. Молих лично Бог да удължи живота на най-добрия приятел на сина ми като гледам сина ми се разкъсва, мъчи се. Момчето си отиде на 29 години, СВЕТЛАТА СИЛА каза:
– Синко, искаш ли да му дам още 50 години живот, нали знаеш, че мога, веднага да го излекувам.
Рак, мъчил съм се няколко месеца да излекувам това същество и накрая помолих Бога и ТОЙ каза:
–  Защо ДА СЕ МЪЧИ още 50 години, АЗ ще го ПРИБЕРА И ВЕДНАГА МУ ДАВАМ ДРУГ ЖИВОТ.

След това, (това беше преди 7, 8 години), докато на моя син му мине мъката. ТРИ години много често правих СЕАНСИ с това момче, за да може да си говорят двамата чрез мен, разбира се. Това го казвам между другото.

Значи, ЧОВЕК ИМА ПРОГРАМА, която трябва да ИЗПЪЛНИ! Едната е ЛИЧНАТА НЕГОВА ПРОГРАМА, това е за Елементарните, Обикновените същества. Личната програма само да си изпълнят. Значи каруцаря дядо Пешо ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИ ТУК на някои ДОБРОДЕТЕЛИ. Той си пие, обаче в предишните животи е натрупал МНОГО ГРЕХОВЕ, грешки и сега трябва поне противоположното. Бил е алчен, бил е завистлив, сега трябва да бъде ЩЕДРА ДУША. Да закара с каруцата някой, дори да не му вземе 5 лв. за курса, значи това е неговата програма, но ТОЙ НЯМА ДРУГА ПРОГРАМА. На ДУХОВНИТЕ ХОРА, каквито сме всички събрани тук – ИМАМЕ ДВЕ ПРОГРАМИ.Едната е нашата ЛИЧНА ПРОГРАМА –  да си Научим УРОКА по ДОБРОДЕТЕЛИ и ВТОРАТА Е ДА СВЪРШИМ някаква РАБОТА на ГОСПОД.

Сега, не знам дали точно отговарям по въпроса, но това, което казвам, ТОВА Е ИСТИНАТА, поне за мен. Всички дебели книги, които са написани, са хубави, те са добре, но това са знания. Аз говоря за нещата от първа ръка, защото че звучи леко хвалебствено, но Не съм учил на Земята. На Земята съм учил както другите учители, разбира се, което е нормално. Аз съм учил там, където ти дават от изречението. От начало първи курс – изречението се състой от 100 думи, в първи курс ти дават 90 думи, трябва да се сетиш за 10. Когато станеш 4-ти курс ти дават 50 думи, трябва да се сетиш за останалите 50. Когато станеш последен курс, ти дават 10 думи и трябва да се сетиш за всички останали 90. Схващате ли ми мисълта, това е същото вече, когато го казах и предишния път на предишната лекция. ИСТИНСКИЯ Учител какво прави? От 10 Ученика, прави 100 СВЕТИИ.Обикновения учител прави от 100 ученика – 10 светии, пак си помислете за това. Така че, ако не те задоволява отговора мога да дообясня.

Приятел:
Може ли в такъв ред на мисли да попитам по какъв начин можем да разберем, че сме на пътеката за изпълнение на тази програма, на тази мисия за която сме дошли на Земята?

Георги:
Така, значи, миналия път прочетохме в София – „366 БОЖИИ НАПЪТСТВИЯ” има една книжка, другото име е, на Айлин Кади, казва се: „ОТВОРИ ВРАТИТЕ НА СЪРЦЕТО СИ”. Там пише така:
– Бъди това, което си, и не се старай да подражаваш на никого и на нищо!
Но обикновено човек иска да прилича на този или на оня, завижда за професията, за службата на този или на оня. А ВСЕКИ един от нас Е на ПРАВИЛНОТО МЯСТО, ако се ОСТАВИ на СВЕТЛАТА СИЛА в първото време и ВЪРШИ ПРАВИЛНОТО НЕЩО. Но той НЕ ИСКА! Защо? Защото най-малкото е неговото ЧОВЕШКО НЕДОВОЛСТВО. Обикновеното човешко недоволство, никога човек не е доволен. А напротив, Човек ТРЯБВА ВИНАГИ ДА Е ДОБОЛЕН и когато ГОСПОД РЕШИ, ТОЙ те мести от тази професия на другата. ТОЙТЕ ИЗМЕСТВА във времето и в пространството, а и в КОНТАКТИТЕ.

Живееш с един мъж, ама той е нелюбим, да кажа или с една жена, не е за теб и ти само се мъчиш, само МЪЧИШ И СЕБЕ СИ И НЕГО И ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ, включително И ДЕЦАТА и когато кажат:
– Ама семейството да не се разпадне.
Какво е казало едно 7-годишно дете на майка си сутринта преди да отиде на училище, аз съм го казвал този случай, вика:
– С баща му се караме и сутрин и вечер, обаче гледаме пред него никога и гледаме и се правим на влюбени. Обаче тази сутрин се караме в 6 часа, то става в 7, в 8 тръгва на училище. Закусваме тримата и си мълчим и то както си остави чантата, преди да си я вземе каза така, погледна мен, погледна баща си и вика: „Майко и татко, вие не се обичате, по-добре да се разведете, защото ме мъчите“. Взе си чантата и замина на училище.

Ние, ако си мислим, че може да заблудим младото поколение, ами колкото можеш да заблудиш Господ. Младото поколение, говоря за ШЕСТАТА раса, които са с ОТВОРЕНО СЪЗНАНИЕ. Не за онези дечица, които се раждат все още трета, четвърта и пета коренна раса. Те са с друго съзнание, съжалявам, но има такива и такива се раждат много. Дойде време не на количеството, а на качеството и съм го описал – сега ЕДНО дете от Шестата раса замества СТО от трета, четвърта и пета. Само СЛЕД СТО години, ЕДНО дете от Шестата раса ще замества ХИЛЯДА от трета, четвърта и пета. Е, пак седя пред вас и както съм сигурен в това, което ви говоря, както съм сигурен, че ви говоря и съм тук, не съм някъде другаде.

Звучи като приказки, обаче ЗНАЙТЕ, че всички нелогични неща, всички непоследователни, всички ненормални от наша гледна точка, даже глупави неща. ТЕ също са БОЖЕСТВЕНИ. Даже и Най-Големите Жестокости БОГ защо ги допуска? ДА СИ НАУЧИМ УРОКА, ако не иска, няма да ги допусне. Знаете ли колко случки е ИМАЛО, когато трябва да се взриви тази планета и ТЯ НЕ Е ГРЪМНАЛА. Поне аз знам такива 10, 20 или 50 или НЕ се е случвало нещо много голямо, защото СВЕТЛАТА СИЛА БДИ! Така, заради това НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО и ние не бива да напъваме.

А как ще разберем точно каква е нашата програма? Когато започнем да си ИЗПЪЛНЯВАМЕ онова, което е в момента и ДА СЕ СТРЕМИМ, дори и на нас да ни се струва, че..

Отиваш с мъка на работа, ако толкова ти е мъка, сменяш работата, значи БОГ ЯВНО ТИ ДАВА този СИГНАЛ. Натежава ти нещо, НЕ МОЖЕШ ПОВЕЧЕ там да дишаш, не можеш никой да гледаш,обаче те е страх, че ще загубиш заплатата от 2 000 лв. и че ще останеш беден, бос, гол, без покрив. Леле, ОСТАВИ ТЕЗИ РАБОТИ НА БОГА. Ставаш и зарязваш всичко, дори НЯМА да си вземешхимикалката от бюрото. НИЩО! Палтото няма да си го взема аз. ИЗЛИЗАМ без палто, СТАВАМ И ЗАМИНАВАМ! ТОВА Е СВОБОДАТА НА ДУХА! Онова всичко.. чакай, ама платънцето, това-онова. ОТВЪНКА ЩЕ МЕ СРЕЩНЕ ЕДИН ЧОВЕК И ПОНЕЖЕ Е БОЖИЯТА ВОЛЯ ще си свали якето и ще ми го даде на мен. Това съм го виждал черно на бяло. ВИЖДАЛ СЪМ ГО. Защо? ЗАЩОТО ТИ ИМАШ ТАЗИ СМЕЛОСТ ДА ГО НАПРАВИШ. ДА РИСКУВАШ!

Така, когато нещата СТАВАТ ГЛАДКО, значи както казвам БОГ върви пред теб като снегорин и РАЗЧИСТВА. До тук е снега (до гърдите), трудно се върви, вървял съм из такъв сняг до пояса, обаче като изчисти снегорина си вървиш спокойно. Но къде? ХОДИШ САМО ТАМ КЪДЕТО Е ЧИСТИЛ, ТОВА Е ПЪТЯ! Значи тогава гладко се нареждат нещата, разбира се, ОТНАЧАЛО БОГ може да ти даде няколко препятствия, за да се види, но ТИ КАТО СИ УБЕДЕН, че ТОВА Е ПЪТЯ и ИСКАШ ДА ГО НАПРАВИШ, гледаш ДА ГИ ПРЕОДОЛЕЕШ. И КАТО ГИ ПРЕОДОЛЕЕШ ТРИ, ако има четвърто, значи това е твоя път, но НЕ Е Избора на БОГА. ИМА ли повече препятствия от ТРИ, но Господ ти дава до три. Всичко до три, ТОГАВА ВЕЧЕ ТИ ОЧИСТВА и вижда, че ти си ги преодолял, а не да напъваш – 10, 12, 15 пъти.

Знаете ли, че когато имах онзи въздушен инцидент с парапланер, нито един от колегите не иска да литне, неподходящ вятър. Обаче вижте ме, СЕГА ВЕЧЕ РАЗБИРАМ И ОТ ТОЛКОВА, но тогава НЕ МОЖЕХ ДА ЧЕТА ЗНАЦИТЕ. Аз ли, правя опити повече от 10 пъти да излетя от тази височина, от този хълм, от този връх. ПОВЕЧЕ от 10 пъти, не знам дали на 12-тият, 13-тият или 14-тият път излетях. След 10 минути вече бях купчина месо. ТО БЕШЕ ЗАПЛАНУВАНО, разбира се, но мисълта ми е, че нещо те подкарва.

Знаете ли, колко е трудно да се качиш на Камен дял с един делтапланер, дълъг шест метра, или шест метра без 20 см., те са 5,80 и шест метра. Така, хвърчилото моето, спортно-състезателното беше 32 килограма, учебния делтапланер ми беше 26 килограма, да се качваш по пътеката нагоре и да го носиш, дълъг, 32 килограма, около 35 кг. Качваш се горе, изведнъж разбираш, че вятъра е неподходящ, че ако излетиш, ще се пребиеш, както съм имал случаи и при падането си чупиш двете ръце и двата крака. По-малко няма, по едно не минава, всички мой колеги го знаеха. Така и пак надолу трябва да сваляш това, един човек не искаше да свали и след това го закарахме в Пирогов, защото той инструктор, той си мисли, че е много нещо и аз така съм се помислил за момента.

Значи, ТРЯБВА ДА УСЕЩАМЕ ВСЯКА ЕДНА ИНДИКАЦИЯ, ВСЕКИ ЕДИН ЗНАК, който ни се праща. То има и толкова дребен знак, че ви казвам, една сутрин, аз не трябва да се храня с такива работи, аз и обикновено не ги ям. Една сутрин, където сме в хотела има чисто и просто юфка, която прилича на домашна. Да, хубава домашна юфка. Аз пия само сутрин чай, обаче гледам около мен, тези си донасят, викам абе и аз ще хапна малко юфка и ми донасят в чинийката малко, колкото сложили. Пипвам с лъжицата и в момента виждам един косъм по това, моментално Разбрах, че аз не трябва да я ям тази юфка. Аз по принцип не трябва да я ям. Защо? Не от това, което хората казват гнус, аз не съм гнуслив, о, пада на Земята, значи като животинче съм. Само че не съм като овцата, а като козата, козата като подуши, ако не е чисто, не го яде. Това е абсолютно чисто животно. Баба ми имаше и съм ги гледал, докато овцата може и да пасе и на поляната, където тревата е радиоактивна, тя няма да усети, но козата ще я усети. Това е междудругото, защо ли ви разказвам тези работи, ама нали това е приятелски разговор в крайна сметка.

НИЩО СЛУЧАЙНО НЯМА, да, заради това просто бих ви помолил ДА ВНИМАВАТА МНОГО и ВСЕКИ СИ Е НА ТОЧНОТО МЯСТО и да си работи. Но ако наистина, ако повече НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗДЪРЖА. Както в Бургас беше онази жена, 20 години е търпяла мъжа, който я е бил сутрин, обед и вечер и я е събуждал в полунощ да не забрави случайно, че е бита. Двадесет години я е бил, тя вика:
– Насинена ходих всеки ден на работа и се чудих, понеже крия непрекъснато от колежките какво ми е и как ми е – а то – ами аз – вика – карма изплащам.
– Момиче, ти си изплатила кармата само за 1 година. Деветнадесет години си го търпяла. Карма сте имали 1 година.
И когато сина и става на 17, 18 години казва:
– Майко разведи се с този човек бе – и той заминава в чужбина, вика – аз не мога да го гледам този звяр, разведи се бе! Защо не си се развела до сега?
Значи може да вземе детето на една година и се разкарва, но тя беше толкова великодушна, че когато дойде при мен и каза:
– Ами сега от 5, 6 години сме разведени, ама няма кой да го гледа, той става болен, зле му е.
Ами Той ТРЯБВА ДА СИ НАУЧИ УРОКА, ние веднага ще се НАМЕСИМ В СЪДБАТА МУ.
– Аз дали да отида да го гледам?
Викам:
– Ако се върнеш при него ще бъде добър 3 дни, 3 седмици, 3 месеца са много, на 91 ден ще почне да те бие пак както те е бил някога, а сега си живееш с приятелките спокойна. Добре ли ти е?
– Добре ми е.
– Ами тогава?
Така, та такива работи. Това са нещата от живота.

Приятел:
Може ли още мъничко да продължа в същия ред на мисли? Нашите избори как влияят върху програмата, която имаме?

Георги:
НАШИЯТ ИЗБОР ВЛИЯЕ 25%. Нашите МИСЛИ, нашите ЧУВСТВА и нашите ДЕЛА, значи наистина могат да изменят, но ИЗМЕНЯТ МАЛКИТЕ неща от ПРОГРАМАТА или МИНАВАМЕ ПО-ЛЕКО и ПО-ЛЕСНО. ГОЛЕМИТЕ НЕЩА – ТЕ СА ПОСОЧЕНИ.

Гледай сега, идва ми този пример, огромната магистрала, от тук 5 платна, аутобан и от там 5 платна, сега, как да кажа, и отстрани има място. Значи ние може да минем, ако вървим много близо до магистралата, ами ние много може да се надишаме с олово и с радио-активност, толкова, колкото искаме. Значи ТУК НИ Е ОПРЕДЕЛЕНО ДА ВЪРВИМ, но ако сме БЛАГОРОДНИ, ако РАБОТИМ С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. Имаме чисти мисли, чисти чувства и чисти дела, Бог ни пуска да ходим на 100метра от магистралата, пак покрай нея, две мнения няма. Но вече тук има пояс, там има тревичка, не дишаме този замърсен въздух. Не знам дали ме разбрахте, но искам да кажа – ПАК ЩЕ МИНЕМ ПО ТОЗИ ПЪТ, но много вече ЩЕ НИ ОБЛЕКЧИ и ТОВАРА ще ни се СВАЛИ. Ако носим 25 кг. раница, тя ще стане 10, 12, 15 кг. и е по-леко да носиш, от колкото 25 кг. Носил  съм всякакви раници.

Така, значи, САМО ТОВА МОЖЕ ДА НАПРАВИ, НИЩО ДРУГО! И това се води тези 25%. ВСИЧКИТЕ 75%, това са ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ, но ако НИЕ НЯМАМЕ тази достатъчна РАЗУМНОСТ, да бъдем Толерантни, Добри, с Чисти Мисли, Чисти Чувства, Чисти Сърца. Да бъдем Справедливи към Всичко, т.е. да РАБОТИМ С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. Ако НЕ СМЕ, тогава 100% ни мъчат, 100% ще ни е тежестта. Значи тези 25, 30 кг., които са ни на гърба тежест, ще си го носим от раждането до края. Докато ритнем камбаната, казано на жаргон, до тогава. Но ако сме умни, поне с 25% можем.

А има и нещо друго, БОГ МОЖЕ ДА НИ ОБЛЕКЧИ НЕЩАТА, ако всеотдайно се обърнем. Голямата ПРОГРАМА е 50%, тя е 51%, значи още колко процента до 49, значи от 25, 24% още ЩЕ НИ ОБЛЕКЧИ и ние ще видим как леко и приятно ще ни стане и фактически. Как всичко останало се елиминира, ВСИЧКО СТАВА ЛЕКО, ПРИЯТНО И БЪРЗО. НОСИМ СИ ТОВАРА. Да ще си ходим на работа, ще работим, ДВЕ МНЕНИЯ НЯМА! Кой в офиса, кой ще отиде да работи на струг, кой ще отиде да продава в магазина, това е така, но вече е МНОГО ПО-ЛЕКО и ПО-ДОБРЕ, защото това са ПРОГРАМИТЕ, които са ОТГОРЕ. Това, че свободна воля нямаме, но имаме..

Виж, гледай сега това е пътеката пред мен, аз съм го казвал. ОТ ЕДНАТА СТРАНА са един ред сергии, това е като на пазара, ОТ ДРУГАТА – другия ред. Лявата страна на сериите са ЛЪСКАВИТЕ ОПАКОВКИ, хубави, шарени, о, като погледнеш чудо. От дясната са едни СИВИЧКИ, такива не ловят окото, нищо и никакви. Заставаш ТУК като се родиш, обаче АКО ИМАШ ОПИТ на Земята. Ако НЯМАШ ОПИТ, като дете отиваш и се ЛОВИШ за първото ЛЪСКАВО нещо. Това са играчките от тази страна, но всичките играчки са опасни и за всички играчки ТРЯБВА ДА ПЛАТИШ. Това ти е избора. Но аз съм се раждал 150, 200, 500 пъти, 900 пъти някой, заставам тука. МЪЧИЛ СЪМ СЕ и нещо ми щраква, викам дай да видим тука, сивичко това, ама АЗ съм ВЕЧЕ станал СКРОМЕН ЧОВЕК. Успял съм да стана скромен, викам дай да видя сега тази сивичка опаковка. ПЪРВО – ЗА НЕЯ НЕ СЕ ПЛАЩА и ВТОРО – ТЯ била ЕЛИКСИР и почвам от тази страна и ЛЕКО МИНАВАМ до ДРУГИЯ КРАЙ като ВЗЕМАМ САМО ОТ ТАМ. НИЩО НЕ ПЛАЩАМ, защото ТОВА са БОЖЕСТВЕНИТЕ Неща. От другата СЕ ПЛАЩА! Другата сергия Е на онази СИЛА, дето и казваме, че е с рога и копита. Друга беседа ще имам за нея, защото аз имам друго мнение, но тази е Божествената Сила. Това е. Заради това ТРЯБВА ДА РАЗЛИЧАВАМЕ НЕЩАТА и този дар се вика – ДАР на РАЗЛИЧАВАНЕТО, което е ПЪРВОТО нещо, ние трябва да го усъвършенстваме. Усъвършенстването става като то ни е дадено като основа, като конструкция, а ние трябва вече да напълним, вече да го изградим.

Приятел:
Може ли и от мен един въпрос? Няколко пъти става въпрос за свободната воля, дори така да погледнем, че свободната воля да е Божия. И да се насочим към това, да поискаме волята на Небето, както се изразяваш, нали пак ще бъде добре, ако осъзнаеш, че тази воля ви е дадена. За да кажеш – Да бъде волята ви, да бъде царството ви, нали, да дойде и това, което е най-добро за мен. Да избереш най-добрия план, варианти има, но ти да поискаш най-добрия план. Може би, затова много от хората на Земята им е трудно още и настояват непременно да имат свободна воля, като разбира се. Тази свободна воля те я разбират в това да искаш да бъде това, което на теб е приятно. Това, което за теб е добро, но то може да бъде най-лошото за тези, които са около теб и затова е толкова трудно на много от хората да останат в един момент насаме без видимо обкръжение, само с тези, които са невидими и тогава да кажат – отричам се от тази воля, нека да бъде тази, която е отредена за най-доброто, за общото благо на всички.

Георги:
Това е АБСОЛЮТНИЯТ ПЪТ на всеки един от нас и затова на ПЕНТАГРАМА на Учителя е написано: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША“!

А значи улучихте десятката точно по този начин, ПРАВЕДНИТЕ, СЪВЪРШЕНИТЕ и СВЕТИИТЕ Нямат Свободна Воля! ВОЛАТА на БОГА! Гледате ме пред вас, но утре, ако някой ме покани на рожден или на имен ден, аз НЕ МОГА ДА ОТИДА. И последните няколко години НЕ обещавам нищо, защото само след един час Небето може да ми каже, като свърша в 3 часа тук, пуснало ме е и казва:
– Синко, абе я да си свалиш хубавите бели маратонки и по чорапки излизаш на магистралата и тръгваш бос. Пеша към столицата, от ляво или от дясно на магистралата ти си избери, след 1 час.

Значи за 1 час трябва да стигна до магистралата и от там да тръгна, ами аз не след 1 час, ще тръгна след половин час или след 10 минути и тръгвам. НЯМАМ СВОБОДНА ВОЛЯ. Казвам го в прав текст, аз НЯМАМ СОБСТВЕНА Воля и когато ми се сърдят, че не отивам на рожден, имен ден или погребение, просто НЕ МЕ ПУСКАТ ОТГОРЕ. ТОВА Е! Замина си любимия ми племенник, заедно ходихме на лов и риболов. Шест дни, имам свидетел, не можех да стана.
– Ще те вземем с кола да те караме.

Аз не мога да стоя седнал, само легнал в едно бездиханно положение, не мога да си вдигна ръката. Знаете ли какво е пълна отмалялост, да нямаш абсолютно никаква сила. Шест дни Господ ме държа без сила. Защо? Ами защото иначе щях да стана и да отида. Ама той си знае, три дена преди да почине момчето ме свали на леглото. Аз се чудя какво стана, има някакво фазово преобразуване, не мога да стана, да отида пет крачки. Не мога да стана от леглото, а как ще стоя аз със часове на другия край на България, абсурд, само легнал, само в хоризонтално положение. Това е истината, която казвам.

Значи искат да ми докажат за сетен път и аз затова сега много слушкам, но човек трябва да стане.. СВЕТИЯТА уж има от една страна най-голяма свобода на волята, но той има защото ЗНАЕ да ИЗПЪЛНЯВА БОЖЕСТВЕНИТЕ, ПРИРОДНИТЕ и ЧОВЕШКИТЕ ЗАКОНИ. Заради това има най-голяма свобода от тази гледна точка. И ТОЙ затова е и ЧУДОТВОРЕЦ, но иначе изпълнява волята Божия.

В моето бунгало, тъй наречена стъклена пещера в планината на стената си бях написал със златни букви, бронзови, разбира се, със златна художническа боя – „ГОСПОДИ, ТВОЯТА ВОЛЯ ГОСПОДИ, НЕ МОЯТА ВОЛЯ“! Обаче едно младо момче и едно момиче нощуваха един път в моето бунгало. Аз съм бил на другия край някъде, защото знаят къде е ключа и аз се прибирам и гледам една бележка пъхната, залепена точно накрая на надписа. Казвал съм го това. Силвина е свидетел, отварям този лист хартия и на него пише допълнение на това: “Господи, твоята воля Господи, не моята воля, защото на моята сърбах вече попарата”. Това беше допълнението от тази моя приятелка, много оригинално, този лист и до сега си седи в моето бунгало. Ето виждате ли, така е, човек, който си мисли, че има собствена воля..

 

Така, сега да минем към книжката, все пак да я представя, тя е чудесна, прекрасна и е хубаво човек да я прочете, защото две неща се преливат тук. КУЛТУРАТА, която е, тези изкуства, като се започне живопис, скулптура, поезия, музика. ВСИЧКИ ИЗКУСТВА, театър, изкуството на СЛОВОТО, изкуството на образите, изкуството на звуците, трябва да се прелее. Всички тези неща трябва да станат ДУХОВНИ и всички духовни неща трябва да станат такива, ТОВА Е ЦЕЛТА и Едното започва ДА ПРЕЛИВА В Другото.

Защото досега тези неща, лично моето впечатление е, че има хора, които наистина са много добри, художници, музиканти, поети и писатели, но нямат духовност. Имам един приятел, той много езици, 10 ли, 15 ли, не знам. Инженер е, прекрасен човек е, но при него – той е РЕЛИГИОЗЕН, но не е ДУХОВЕН, разликата, знаете, че е ОГРОМНА.

Така и заради това, обаче Димитър Казаков Нерон, големия български художник, който влезе в листата на големите художници, беше наистина една колоритна, една изключителна личност, една нежна и лирична душа, но се държеше грубо и често арогантно и с един много цветист такъв език. И смело употребяваше доста груби думи, за да се предпази от света.

Знаете ли, едно яйце, за да не го счупиш трябва да го сложиш в някакъв друг съд, по-твърд, примерно буркан и да го пренесеш или яйца може да ги пренасят в пластмасови шишета, затваряш ги и ги пренасяш. Също, значи трябва да се предпази с нещо, това е един вид броня.

Ще ви прочета няколко работи от тук, по десетина реда, защото наистина времето напредва много. Искам да кажа, че Божурище е тъй нареченият агломерат – там са заселени хора. Понеже дядо ми е един от първите заселници в началото на миналия век, купил е място и е построил къща, тъй като той е работил в държавния конезавод. Тогава са се произвеждали коне за българската армия, тъй като не е имало толкова камиони да теглят оръдията, ами коне. Те са били за каруците, за всичко. В конезавода чисто и просто той е бил майстор, там е работил, той е бил военен конезавод, обаче баща ми, когато става на 15 години идва и започва работа в конезавода. А на 17, 18 годишна възраст отива и изкарва първото му военно образование. Артилерийското училище на негово величество цар Борис, след това кара авио колата в Казанлък и става военен летец. Божурище по принцип е военен гарнизон, аз така го помня, имаше 1 военен завод, една военна работилница, фабрика, където правиха ремонт. Разбира се на оръдия и военни автомобили и около 30 или повече военни поделения. Отбраната на София е отдолу, бункера, един такъв специален и т.н.. Но започва да се заселва, идват най-напред хора, които работят в конезавода и на летището. ТОВА Е ПЪРВОТО ЛЕТИЩЕ У НАС И НА БАЛКАНИТЕ и баща ми там става пилот и ТАМ ИМА КОНЦЕНТРАЦИЯ от ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ. Само това ще прочета:

„Около нас сновяха над 40 творци на изкуството, художници и скулптори, от които половината с академично образование. Двойно повече бяха поетите, писателите, журналистите, музикантите, без да смятам гъстото присъствие на учители и различни чиновници, военни и ченгета с подчертана интелигентност. На педя земя бе наблъскан огромен ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ЕЛИТ“.

Стотици, в едно селище, което е 5000 жители, сега е 20, тогава беше 5, и там да има стотици писатели, поети, художници, музиканти, не е току-така, нали. Еми и затова съм писал. Писах за родната ми къща, която тогава беше направо като един клуб на интелектуалците, на художествено-творческата интелигенция.

„Именно през тези години в махалата ми се засели Димитър Казаков. Не си спомням кога за пръв път го видях, а когато ми обърнаха внимание, че това е той. Живееше съвсем близо до нас. Запаметявам физиономии, но не можех да свържа факта, че този невзрачен, опърпан човечец е великия прочут художник. В интелектуалните кръгове, като чуеха, че съм от Божурище, не пропускаха да се осведомят: “Какво прави вашият Казаков-Нерон“? Вдигах рамене, не го познавах лично, а и не ме интересуваше“.

Така, сега ще кажа какво впечатление ми направи първата негова изложба в Божурище, на която отидох:

„Един ден жена ми каза, че културните среди в селището откриват изложба. Отидох от любопитство. В предверието и в големия салон на казиното събираха овации платната на местните творци“.

Казиното беше пилотското казино и старите божурчени му викаха казиното, иначе то е Дом на културата.

„От най-младото поколение до най-старата генерация.
Не си кривя душата –  впечатлиха ме четирите платна на Нерон и малките пластики на брат му – Никола Казаков. Впечатли ме поднасянето на изображението – нещо оригинално, непознато, мощно извираше от платната. В цветовете се усещаше заряд на мирова скръб, някаква особена лудост, приглушена, опитваща се да се скрие, но напираща отвсякъде – навън към свободата… Някаква лудост, каквато – малко или много – има у всекиго от нас и която някой признават, други не. Но тя съществува..!
Усетих дълбоко, невероятно сродство с този човек, едновременно признаван и отхвърлян от обществото. Безкрайно сам сред човешката гмеж. Попаднал там случайно, Гигант на Духа и трудолюбието, на когото разумните се присмиваха и наричаха „шемет“, а останалите просто не го забелязваха.
Един от шеметите на селището бях и аз. Тълпата ме смяташе за такъв по три причини – защото съм поет, делтапланерист и идеалист. С две думи – непрактичен и отнесен елемент. Когато започнаха да ни виждат често заедно, един приятел подхвърли:
„Най-сетне и ти успя да се вредиш между седемте велики шемета на Божурище!”

Така, следващото съм писал – визията на Нерон за селския, така да се каже, домашен туризъм. Още преди толкова години, той искаше с баща ми, на едно място, имаме в Златуша, това е в Люлин планина. Селото се казва Златуша, да прави едно селище за селски туризъм, какъвто никой не беше направил в България. Когато пиша това е 87-ма година, а сега след като дойде демокрацията, разбира се, 92-ра, 93-та, тогава започнаха да правят, но ето той какво пише, десетина реда само ще прочета.

„Слушай сега, правим десетина къщички кацнали на баира, типично български модел, 18-ти век. Плетени с прът и измазани с глина, с огнища вътре и вън. В края на селището овчарник, до него мандра – стар образец. И маслото, и сиренето, и кашкавала се правят, както някога. Изба – пак типично нашенска, а бъчви с вино вън под навеса. Вечер народна музика, нестинарски танци, национални обичай и традиции – визуално и автентично представени. Абе всичко направено така, както в едно старовремско селище и най-важното никакъв лукс за гостите. Ако ще да спят по рогозки и бодливи черги, както съм спал аз. Е, малко удобства – да, но лукс – никакъв. Цени – космически, с предварителна заявка. На гостите е разрешено всичко – да доят овце и кози, да колят и да си приготвят сами агнето. Кеф им да опитат работата в мандрата, ако искат хляб да месят или грънци да ваят. Ще има и такива работилнички за всички приложни занаяти. Пиенето – на корем. Свирня на всички видове народни инструменти, ако гостът пожелае да свири. Всеки ден разходки из околните местности, с маршрут или без такъв, с водач или без, тяхна воля. Разрешава се всичко и цървули да си правят от щавена кожа. При заминаването един красив художествен подарък от фирмата по техен избор  – юзда, копаня, гърне за боб, медна кана, стомна, бъклица и други“.

Такава визия имаше и така стигаше до същината на нещата, беше ми един прекрасен учител. А така ме обиждаше, че косата и сега като си помисля, ми настръхва, но и аз трябваше да си изкарам изпита, защото и аз бях леко докачлив. Сега разбрах ИСТИНСКИ ДУХОВНИЯ ЧОВЕК НЕ СЕ ОБИЖДА и НЕ СЕ СЪРДИ и не се докача, защото това не се отнася до неговия ДУХ. Това се донася до неговия външен вид, до неговата дреха. Аз си закачам якето на закачалката и отива до мен комшията и понеже мен ме мрази, почва да ругае якето. Дали съм в него или не, няма никакво значение. Той ругае какво?  Мен, това, което ми е дадено сега в този живот. Моят ДУХ той НЕ МОЖЕ да ругае, защото все едно, че ругае ВСЕВИШНИЯ.

Разбрахте ли ме и ако се задълбочи в ругателството, ако Е МНОГО ГОЛЯМО ОХУЛВАНЕТО, Исус казва:
– Може да ме хулите, колкото си искате, мен тука, но който охули СВЕТИЯ ДУХ, НЯМА ПРОШКА.
И при Учителя, който е хулил чрез Учителя Светия Дух, винаги възмездието е Смърт, по-малко от Смърт НЯМА. Така:
„Творецът трябва да експериментира и да бъде винаги той, винаги оригинален“.

Така, ето сега тук една дребна случка, такава. Той ходеше на почивка на Момин проход и ме кара един път, имах един зелен москвич – зелената жигула е после. И ме кара да го закарам до там, викам:
– Добре, Мите, утре тръгваме в 7 часа сутринта.
Вика:
– Да, добре. Да не изпускам процедурите през деня.
Ходеше там на бани, тръгваме и стигаме до чешмата, той вика спри тук до чешмата, да прочетем какво пише на минералната вода и аз слизам, той седи, чете, гледа, опитва я и сега:
„Влязохме в курорта и спряхме до чешмата с минерална вода, Нерон дълго чете надписите, които разгласяваха състава на водата и какво лекува. Пъхна ми в ръката десетолевка.
– Върви отсреща в магазина и купи една туба.
– Каква туба?
– Туба, бе, туба, пластмасова, обикновена, от 20 литра.
– За какво? – Упорствах полуолигофренски аз.
– Виждаш ми се интелигентно момче, Гого – вече с една октава по-високо отговори той. – Защо ми тровиш нервите? Ще напълним тубата с вода, ще я закараш у вас и ще пиете. Лековита е, а като дойдеш да ме вземеш пак ще напълним и аз ще пия от нея.
– Аха, схванах.
А Нерон отдавна мислеше за нещо друго.
– Гледай в България какво богатство има – 90% от изворите у нас са минерални, но това съкровище малко се използва, малко.
Купих туба за 7лв., напълнихме я с безценната течност и потеглих. Утрото бе хладно, стъклата се запотиха, Казака изтри с ръка страничното, наблюдаваше замислено горите отстрани.
– Тази вода и за друго става, щом съдържа толкова минерали, соли, ти прочете ли състава и?
– Ами не – признах чистосърдечно – съдържа дивотии, да я пият болните, на мен всичко ми е топ.
– Трябва да опитаме – продължи той, без да ме чува – може да има някакъв ефект.
– За какво? За лек и за миене сигурно става, напояване, ако растенията не изсъхват. За развъждане на риба е добре, топла е и на шарана ще му действа екстра на растежа.
– Ти си абориген – заключи Нерон – не се ли сещаш, за нашата работа бе диване. Постните бой ще ги бъркаме с тази вода, ще опитваме, за синтетично боядисване. Ще варим боите докато се сгъстят, може да излезе нещо.
– Кои бои? Ония, дето ги взехме миналата седмица? Боите за прежда. – изумено завъртях очи.
– Тези я, трябва да се опитва туземец такъв, опитите движат света напред. Едно време майсторите сами са си правили боите. Големият майстор е бил длъжен да има своя технология, свои материали, свои чалъми и всичко там. Да се опитва непрекъснато, винаги, навсякъде, от де да знаеш от коя трънка ще изскочи заека.

За да направиш музикален инструмент от дърво, трябва сам да избереш дървото. Да знаеш къде е расло, на слънчево или на сенчесто място. На хълм или в долина, до река, море или в пустош. От коя част на ствола да го вземеш – от горе, от долу, по средата, напречно ли, надлъжно ли да го цепиш. Как да го сушиш, на слънце или на сянка, на светло или на тъмно. Как да го обработваш, без машини, всичко ръчичката да пипне. Инструментите може да не бъдат стоманени, а от кост, камък, мед, бронз, сребро. Това е вечното, момче, това дава автентичност, красота, съвършенство и безсмъртие.”

Така, ще си го прочетете, по нататък е пак интересно какви бои, какво прави. Ето какво ми казва, тук има – твореца има три периода, това няма да го чета, ама:

“Знаеш ли какво ще направим с теб? Виждам, художник не ти се става, а може тогава да ти издадем стиховете – аз и като художник не съм зле – аз ще ги илюстрирам, Един стих –  една илюстрация! Но няма да издаваме, както другите поетчета мижитурки – книжка стихове в хиля броя. Трябва да бъде единствено! Оригинално! Неповторимо! Супер автентично, ще изработим букви наш си шрифт. Ще печатаме, ама не на хартия, на пергамент, на кожа. На тънки медни листове, на дървени плоскости, ако щеш. Всеки стих, всеки лист – шедьовър. Стих – илюстрация! Единствени. Защо са ти тези хиляда екземпляра по 0.20 стотинки. Направи сто по сто лева.
– Сто лева, Мите, са много пари, една моя заплата.
– Какво от това, бе. Не ми противоречи, ще се намерят 100 души да ги купят. Има хора с пари и с друго мислене пък и от избиване на комплекси, или от снобизъм. Човекът иска да го погъделичкаш, да притежава нещо, което да бъде единствено, или в малко количество като марките на филателистите. Пуснати някога десет екземпляра или сто и сега струват милиони.

Даже мисля, всяка отделна стихосбирка трябва да се отличава по нещо от другата. По шрифта, по начина на поднасяне на илюстрациите, подреждането на материала, или нещо друго. Всичко изработено ръчно, внимателно, красиво, художествено и оригинално. Във всичко да прозира някаква вътрешна убеденост, подтекст, идея, неповторимост. Нали човек трябва да знае за какво си дава парите, а и твореца, тогава ще стане по-популярен и по-прочут. Инак трудно ще те забележат, та ако ще стиховете ти да са като на Ботев.”

Така сега, Казака директно си казваше и обиждаше комунистите, не можеше да ги понася, ама знаете ли защо? Защото в онова село, в което е бил в далечната северна България. Тогава е имало ТКЗС, баща му и майка му като роби работят в ТКЗС-то и управниците, като се почне от предателя, партийния секретар, кмета. Управниците на селището всеки стискат за гърлото и го карат да става трактористче, комбайнерче. Да отиде да работи на полето.

ТОЙ е УСПЯЛ да се ИЗМЪКНЕ от там, само защото един човек, който е нашият културен представител във Франция, минава случайно през това село и вижда – Той е бил 12-13 годишен и пасе – това не съм го описал – но пасе животинките край реката. А той спира през това време човека да почине, спира с една луксозна кола. Шофьора слиза, обикаля наоколо и гледа едно дете долу нещо си прави от глина. Слиза долу и ВИЖДА СКЛУПТОР. ВИЖДА ТАЛАНТ. Вижда нещо друго и казва:
– Кой си ти, какво си..?
Изисква го от майка му и баща му, а той учи още в селското училище – шести, седми или осми клас, не знам и вика:
– ВЗЕ ВСИЧКО. Взе ми квартира в София, най-напред живеех при него и почна да ме издига. Той вижда един БЪДЕЩ ТАЛАНТ. След осми клас в художественото училище изкарвам. После в художествената академия, всичко този човек. Той БДЕШЕ над мен и аз като се връщах на село гледах с каква черна завист ме гледаха комунистическите лидери, само защото вече не съм под тяхна опека. Само защото съм един СВОБОДЕН ЧОВЕК.

Ей това тук точно го е написал, аз съм го писал, само защото НЕ могат да го манипулират вече. Край, той е избягал от тяхната примка. Иначе ето какво пише.

И аз съм бил член на БКП 15 години, а баща ми не можеше да бъде командир на поделение, военен летец с чин майор, ако не беше партиен член. Факт- Че ни правеха така, да не би аз да съм станал по желание и секретар на комсомола. Не съм бил партиен секретар, секретар на комсомола.

Така, имаше една голяма бронзова триметрова статуя – символ на Божурище. Девойката с божура и понеже я докараха пред нас, баща ми я шлайфаше и трябваше да я дооформи, Казаков направи калъпа, всичко и т.н. И баща ми с една бор машина я четка, шлайфа, изпилва и я нагласяваше. Аз си правих колата вътре в двора, така просто описвам предварително случката.

„Баща ми включил с дълъг кабел бор машината, на която бе прикрепена четка с бронз, съсредоточено работеше. До него стоеше Бисера, по-голямата дъщеря на Казаков, а малката летеше с колелото из училищния двор. От време на време татко спираше машината и оглеждаше критично работата си. През тези чести паузи с Бисера обменяха мисли. По едно време до тях спря познато младо момче от махалата, за което знаех, че е новоизбраният партиен секретар на обновената БКП, която се беше превърнала в БСП – Българска социалистическа партия.
– Чичо Круме, трябва да си платиш членския внос. – каза момчето.
– Колкото кажеш?
– За три месеца, ти си пенсионер, минимума, но ако искаш може и повече.
Баща ми извади няколко банкноти и секретарят си отиде.
– Ти, дядо Круме, да не си комунист? – Подозрително попита Бисера.
– Такъв съм. – Потвърди баща ми.
– Странно – Замисли се момичето – Татко толкова много мрази комунистите, а сте все заедно.
От ъгъла на улицата се зададе с колелото си Казаков, спря при тях.
– Свършваш ли вече бай Круме? Да я подпиша, че днес ще идва мотокара да я вдигне.
– Готова е, само да ти изпиша името отзад. Отпред годините са си отлети 1900 – 1990.
– Татко, знаеш ли, че дядо Крум е комунист – не се стърпя Бисера – защо си му приятел, нали ги мразиш?
Казака бързо се обърна към нея.
– Слушай Бисера, ако всички комунисти по света бяха като дядо ти Крум, ей сега, в тоя момент, без отлагане, отивам и се записвам в комунистическата партия. Веднага и ще се бия в гърдите, че съм комунист. Но хора, както и да се наричат, които вървят ПРОТИВ БОГА, ПРОТИВ ПРИРОДАТА и ПРОТИВ ЧОВЕКА – не мога да търпя. Боклуци, простаци, всичко опропастиха, всичко изкривиха, със всичко се погавриха.“

Това беше мнението му. Защо беше приятел на мен и на семейството ми, нали всички сме червени уж, комунисти? Не е това, тук съм описал доста интересни случки.

Ателието на Казаков. Ателието му приличаше на летяща чиния, кръгло, накрая мисля, че му има снимката, снимките са черно-бели. Да, има го тук, но няма да го чета това.

Така, ето това е един дребен факт, тук като ме пита. Няма ме събота и неделя, аз, може би, за цяла седмица съм отишъл да летя и той като попитал баща ми и татко казал:
– Ами отиде да лети.
– И той ми вика:
– Летящо магаре, като колко такива идиоти има в България, дето се качват на дърво без корен?
Беше така, наистина много оригинален.

„Помня пионерите, аз се бутам в тоя спорт от самото начало, още когато Емо Кърлев правеше…. Второто хвърчило на мен го даде, засега сме 70, 80 човека от цяла България”.

Това е истината и Емо Кърлев си отиде, изпитваше един нов делтапланер и загина в един полет, той е един от първите. Много платиха със живота си, аз вярно съм бил много изпочупен, но слава на Бога сега стоя пред вас и това е Божията воля.

Сега, трябваше да закарам един багаж, защото ателието му е на 3 км. от центъра на Божурище, в края една махала и закарах багажа до ателието му:

Казака само даваше нареждания, аз послушно изпълнявах, привържехме и се разположихме на сенчестата пейка. Овошките нацъфтели, заливаха всичко наоколо със животворен аромат и свежест – беше пролетта.
– Искаш ли да изкараш някой лев? – Попита той веднага.
Погледнах го учудено.
– Какво ме зяпаш, зная, че все нямаш пари.
– Така е, но ми е добре, празен джоб, чиста съвест.
– Глупости, идиотщини, празен ти е джоба, защото си мързел, боклук и палячо. Да вземе човек една сопа. Сега грабваш правата лопата и прекопаваш градината.

Той влезе в ателието, взех лопатата неохотно, пръстта дишаше рохкава и лесна за обработка, но нямах настроение, никак не ми се бачкаше. По едно време Нерон подаде глава отвътре.
– Не се туткай, баба такава, по-бодро, с въодушевление, мъжки, удряй яко земята.
Ругаеше страшно пипкавите хора, взе веднъж майстор за просто боядисване на стаите, човекът бе добър майстор, но бавно работеше. Казака едва го изтърпя до обяд, плати му двойна надница и го изгони.

Измъчих около 2 часа, обърнах мястото за зеленчуците.
– Стига, тръгваме си, стана 3 часа, докато се мотаеш, хайде.
Даде ми 100 лева, половин моя заплата за два часа.
– Не съм копал за пари.
– Нима, да не би за черните ми очи. Взимай и не философствай, сипи бензин, купи нещо на децата.
Прибрах банкнотите, познавах го добре, никога не даваше пари даром. Може да свършиш за 1 лев работа, ще ти даде 20, но никога просто така“.

Това е обикновена случка, но.. Как твореше Нерон? Да ви прочета ли това?

„Обикновено работеше на един нисък дървен плот върху две подобия на магарета. Внасях всичко и го инсталирах на около метър около прозореца.
– Ще рисуваш, както ти падне или имаш мерак, но ще оценяваш картините само на дневна светлина. Разбра ли?
– Да. – Послушно отговарях.
Той слагаше отгоре платното, а дори две или три платна заедно и започваше. Често се прехвърляше от едно на друго, понякога се застояваше с часове. Работеше само върху едното, действаше винаги със замах и устрем, с точна нетрепваща ръка. Ако нещо сбъркваше и не му харесваше, поправяше го на часа. Предпочиташе най-много пръстите си и да търка най-много с парче плат, гъба или киче. Мацаше още с някакви пластмасови парчета, различни по твърдост и за всичко, което му попадаше под ръка. Веднъж у нас си хареса стара ръждясала вилица, захвърлена в работилницата. После донесе две чисто нови и ги даде на майка ми, въпреки уверенията й, че онази му я подарява безвъзмездно. Не твърдя, че не рисуваше и с четки, имаше най-много френски“.

Това е от кухнята, тези неща, много книги вече са издадени за Димитър Казаков Нерон, най-малко 5, 6, но Тази е ПЪРВАТА и не говори за неговите изложби, за неговите работи, давам го като ЧОВЕК и НАШАТА ДРУЖБА, НАШЕТО ПРИЯТЕЛСТВО. Как сестра му беше намерила книжката, беше я прочела и дойде при мен да ми благодари и да ми казва:
– Как ТОЧНО си описал брат ми, от А до Я.

Историческо-човешките познания на Нерон и нещо за моралът, но няма да чета тук, че тогава когато му разказах историята на моя род от 1450 година насам. И най-вече от 1830 година от Знеполското въстание, тъй наречената Трънска буна, на която пра-пра-пра дядо ми е ръководител на въстанието. Тук съм описал доста, макар че има много, особено във Военно-историческия музей за Трънската буна. Много подробности има, има и книга, която се казва „Трънската буна“ от Вера Мутафчиева и още две книги са написани. Това е за пра-пра дядо ми Радивой. Но ето тук да чуете неговия език, как говори:
„ – Ето това, Мите, е родова памет.
Гого! Ти си загубено момче! Хаймана! Нехранимайко! Дърводелец! Дарба имаш на творец, защо при такъв наистина виден, знатен род, не си направил досега родословно дърво? Не си записал нищо! Та вашия род сигурно е болярски, аристократичен, па може и да е княжески, от де да знам. Много неща говорят за това.
Ти какво мислиш, че току-така някой свинар, говедар, Сульо и Пульо, овчарчето Калитко ще поведе народа, ще стане водач на въстание. Ще спечели доверието на масите! Не! Не! Това са БЕЛЯЗАНИ от БОГА мъже, те са хората със синя кръв, с потекло, с традиции. И защо е така? Ще ти кажа, защото Господ е НАРЕДИЛ така СВЕТА, обаче комунистите и болшевиките обърнаха пирамидата. Ама тя НЕ може да стой обратно, ПРОТИВ ЗАКОНИТЕ на ПРИРОДАТА и на ЧОВЕКА. Това Е.
Ще ми говорят те, че Ивайло бил свинар!? Сънувал и повел народа! Глупости! Дивотии! Дрънканици на болни мозъци, които искат да се изкарат велики, а са най-обикновени простаци, говедари и дървари. Ивайло е от знатен, болярски род. Може да се е правил нарочно на по-прост, но това е бил умен, стратегически, ход. Пълководски ход, за да го приемат масите, за да му се ДОВЕРЯТ. И Александър Велики и Наполеон са се ДЪРЖАЛИ като ОБИКНОВЕНИ войници, НАРАВНО в НЕСГОДИТЕ. Наравно в боя, но това не им е пречило ДА БЪДАТ ВЕЛИКИ ПЪЛКОВОДЦИ. Ивайло е завършил висша военна школа във Византия, познавал е всички тънкости на бойното изкуство.
Ами Спартак? Бил роб?! Няма значения, той е син на тракийски вожд.
Знаеш ли защо комунистите взеха властта? Могат ли едни кокошкари,  шумкари да поведат държавата? НЕ, хиляди пъти не, ако не беше трети украински фронт, ако не беше тавариш Толбухин, щяха да видят власт през крив макарон. Но хора, родени боляри, хора първа ръка повеждат другите, защото ИМАТ ДЪРЖАВНИЧЕСКО МИСЛЕНЕ. ДРЕБНАТА ДУШИЦА МИСЛИ САМО ЗА СЕБЕ СИ, за гнезденцето си, за яйчицата си. Да направиш бунт и въстание без чужда помощ е велико нещо. Левски бил от народа, от де да знам, ами ако е от царски, княжески род.
Асен и Петър вдигнаха въстание, освободиха България от византийците и обявиха Второто българско царство сами.
Ето, прадядо ти Радивой Изворски, без чужда помощ, организатор, водач, само един МАЩАБНО МИСЛЕЩ ЧОВЕК, РОДЕН ЛИДЕР е ОТДАДЕН НА ОБЩЕСТВОТО И МОЖЕ ДА СТАНЕ ВОДАЧ.
Сега водачите ги спускат с парашути и те повеждат стадото, ама са некадърни, защото НЕ СА Белязани. НЕ СА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ТОВА, не са синята кръв, която е по-малко, но по-качествена и тази кръв е на първенците, болярите, императорите. Аристократът си е аристократ, той е роден НЕ САМО МИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ. Дори и обеднял, дори и роб МИСЛИ ЗА ОСТАНАЛИТЕ, МИСЛИ ЗА ОБЩЕСТВОТО“.

Май стига. Я да видя какво пише тук – Изложбата на Казаков на Раковски 127, ще си я прочетете за ябълката много е интересно, но е доста дълго.

Моята кариера на художник. Е, сега няма да ви кажа, че Казака като ме буташе, най-сетне вземах 10 платна и сега тези 10 платна, на тавана, нелегално почвам, той викаше:
– Излизаш с мен, двамата правим изложба, пиша моето име, аз съм известен, твоето до моето, да се издигнеш покрай мен.
„Най-сетне непрекъснатото подмятане на Нерон, че от мен ще се пръкне прочут художник, настоятелните подкани и навивки, че ще излагаме заедно, дадоха резултат. Купих 12 готови рамки с добро опънато платно френски и италиански стандарт. Взех и два пълни комплекта маслени бой плюс темпер и акварел. Купих и дузина четки, български и китайски. Оставаше само да реализирам кариерата си на художник.
Започнах, тайно все пак на тавана. Тайната бе почти, защото домашните отдавна знаеха. Синчето ми каза:
– Тате, остави глупостите, нека си рисува чичо Митко, ти си сериозен човек, делтапланерист.
Смях се дълго и от сърце, но не казах на Нерон, че неговия приятел Круми смята рисуването за неособено сериозно занимание.
Бързоръкият и неспокоен Казак щеше да нашарка моята дузина платна най-много за ден, два, но аз се тутках с тях повече от месец. Един ден тъкмо се хванех да доизпивам нещо от последните и на тавана пръкнаха внезапно татко и Митко, изглежда търсиха нещо важно. Босът ме завари на статива и противно на очакванията ми за присмехулство и напълно заслужена аругателна критика, той взе всичко по-сериозно от мен самия и рече:
– Гого, пак си изпростял! Пак си започнал всичко на своя глава, магаре с магаре, дърводелец такъв, че попитай бе, сливи ли имаш в устата. Първо взел си от онези мошеници готови подрамки с платно. Добре, но не виждаш ли, че тези диваци пестят платното, не покрива и не опъва отзад рамката, хванато е на магия с тоя телбод. Второ, драскал си направо на техния скапан грунд. Казвал съм ти големият творец сам си прави и изпипва всичко, та ако ще да пикае на картината, за да я окисли. Освен това, не рисувай на статив, а на равен плот или маса като мен. Сто пъти си видял, че правя така, това не е без да искам бе теле такова, а нарочно. Има пре-голямо значение, но недоносчетата не го знаят, поне дай да видя дали са ти добри работите или продължаваш като Буков“.

Имахме Буков и Павел Павлов, други двама художници от махалата и ни бяха много близки, особено Васката Буков ми беше най-близкия приятел.

„Платната бяха наредени в ъгъла на стаята с лицевата страна към стената. Той почна да граби бързо едно по едно, да ги оглежда до прозореца и като ги въртеше около стаята. За няколко минути прехвърли всичките като коментираше в движение. После на ново ги огледа и отдели половината, другите нехайно бутна на пода.
– Тези не стават за нищо, изчисти ги и ще почнеш от начало всичко, личи си, че си ги правил на сила. Я по-добре изхвърли платното, ще опънем чисто ново, знаеш у дома има достатъчно, аз ще ти ги грундирам.
– Няма да стане. – Опъвах се аз, картинките на мен ми харесват! Добри са си, може малко да ги пооправя и туй то.
– Не ме учи бояджия, кютюк, шоп. Ей тези са добри, има идея, смисъл, добро цветосъчетание. Усеща се нещо голямо, пълно. А в тия – ритна купчината на пода – няма нищо, нищичко. Детски матцаници и какъвто си бездействен и безкомпромисен. Грабна нож от перваза на прозореца и започна да вади платната.
– Мите, ти нямаш акъл, аз си съдрах задника да си играя с тях, ти им разгони фамилията. Неща да правя като тебе, щом нещо не ти харесва, ако не можеш да го оправиш на момента го хвърляш, оправено, недоправено, клан – недоклан.
– Какво виеш? Слагаме после ново платно и пердашиш“.

И няма да чета нататък как ги изхвърли платната и това е. Това е само междудругото, има и още съвсем малко.

Така – Приятелството между Нерон и баща ми. Това са само десет реда. Така, Нерон награби 8 или 10 платна и искаше да ги подари на баща ми, това ви го разказвам, вика:

„ – Абе бай Круме, ние толкова години сме приятели с тебе, ти не си поискал едно платно“.

Той на мен ми донасяше или за Гергьовден, или за рождения ден по някое платно и той като си отиде, аз тогава започвам и ги разпродавам. Иначе ми беше неудобно. И за какво? Да си купя чаркове за подвижната ламарина, за подвижната консервена кутия, затова продавах картините. А после те ги препродаваха на десетки по-високи цени, разбира се, на тези акули в изкуството. Така:

„Вървяхме към вкъщи, мислих си за Казака и за баща ми и за тяхното приятелство. Какво ги свързваше? Всеки от тях бе забележителен по свое му. Нерон – знаменит творец! Баща ми – обикновен, благороден човек! Бяха заедно. Мълчаливо се разбираха. Тихо, незабележимо другарство, но можеха да направят много неща един за друг, без да парадират. При баща ми намираха успокоение и пристанище за душите си всички шемети, всички изхвърлеци на обществото от нашето селище. И той имаше сърце, разбиране и топлина за всеки един от тях.
Една вечер, Митко сподели с татко, Бончо и с мен:
– Здравето ми хич го няма, сигурно ще ви преваря, искам да ме изпратите само вие тримата, никой друг. Хвърлете ме в два, три метра и това е. Пък после ако искате може да казвате и пишете истината какъв съм, що съм. Не ме жалете“!

Направихме на книгата един бърз, редакторски преглед.
Когато някога бях журналист и редактор, така четях. Знаете ли кое четях? Първата страница и последната и където обърна. Това се казва четене по диагонал. Колегите го знаят.

Така, това е представянето, има отзад някакви биографични данни, а вътре има още много за мен и за Казака, разбира се. Защото тази книга е биографична за него и автобиографична за мен. Така че добра книга е и се радвам, че излезе. Тъй като много зор ми даваше самия издател. Той ми се обади още когато я прочете на стотната страница, вечерта късно, вика:
–  Ама тази книга е чудесна.
– Брат ти искаше още преди 10 години да я купи, да и вземе правата. Ама брат ти я прочете, ти не иска да я прочетеш.
Иначе от двамата братя този ми е по-близък, викам:
– Чак сега я прочете.
Книгата е 215 страници. Така, сега да се ориентираме към приключване. Силвина, ако искаш ела, изпей нещо, защото наистина аз се поуморих малко. Емоция, емоция, не знам, важното е всички да останат доволни.

Силвина:
Да изпеем ли нещо?

Георги:
Изпей, с песен се почва и с песен се свършва.

Силвина:
Ами, може би, преди това да кажа, понеже това е силна медитативна песен. Да кажа, все пак да знаете, за книгата, който иска да си вземе, цената и е 10 лв. Стихосбирката е 5 лв., а целият комплект с книги на Георги Изворски е с отстъпка за 30лв.

Георги:
Те са пет, нали.

Силвина:
Петте книжки, да. Аз съм леко зашеметена, лично аз, не знам за всички други, но дано да се справим с песните. Все пак това е друго настроение. Тук бях приготвила да изпея – “Гори, гори моя звезда”

Георги:
Изпей я, на руски или на български?

Силвина:
Обаче днес разбрах, че ще я изпея на български, сутринта Георги написа текста.

Георги:
Ама аз я преведох, нали съм бил редактор в Русия, така че съм превеждал от единия език на другия и обратно.

Силвина:
Една вечна истина, която е Бог на Любовта – се казва песента от Учителя Петър Дънов

(пее)

Силвина:
Вероятно сме ви изненадали, защото това не е точно начина по който хората са свикнали. Досега сме чували много от Георги Изворски. Сега чухме малко и за него. Наистина с тази книга ни се позволява да погледнем в творческата работилница на живия живот.

Георги:
Аз ви БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ И ДУША! Поздравявам и сърцето и душата на всеки, а волята, ще бъде Волята на ВСЕВИШНИЯ. Благодаря ви, че уважихте, не толкова мен, АЗ НЕ РАБОТА за МОЯ СЛАВА и ЧЕСТ. НИЕ ВСИЧКИ РАБОТИМ за онази СВЕТЛА СИЛА над нас, наречена ВСЕЛЕНСКИ, КОСМИЧЕСКИ РАЗУМ!

Ако някой иска да му дам евентуално автограф. Аз не съм много по автографите, но може да му напиша една думичка.

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
EN Flag
Cart Overview