Живея в ъгъла на този свят,
където човек се е навел над своята чиния
и дъвче яростно, и отброява часовете
адамовата ябълка на неговата шия.
Така на един мой познат, приятел поет започва едно стихотворение. Не е мое, но бих желал да съм го написал аз, защото изкуството, както културата, медиите и образованието трябва да подкрепят Духовността. Зависи какво изкуство.
А това е прекрасно, което е показал /поета/ – материалния свят на човека, в който живее. Само с два-три реда, не повече. Това е най-елементарничкото, да не кажа, нисшето духовно съществуване – чинията пред тебе да я виждаш, масата, дъвчеш да ти пукат ушите и нищо повече. Естествено, че ще живееш в ъгъла на света, няма да живееш в центъра. Защото знам, че когато си с Бога, винаги си център, тъй като Бог е винаги център и никога периферия. А Бог е във всеки един от нас и просто трябва да Го открием.
Сутринта посрещам изгрева на Гръцкото училище /в Ахтопол/ със седем, осем, десет човека – не знам, имаше и на фара.
Какво ми направи впечатление? Слънцето изгря точно навреме, но беше зад облаците и почти не се виждаше. Кой го видя? Само онези, които отидоха за да го видят, да посрещнат изгрева.
Вижте как вече нещата и живота разделя хората – това са духовните хора. Отиват, търсят и го видяха, то изгря на време и след двайсет минути или двайсет и пет излезе от облачната завеса и тогава го видяха всички материалисти. Тогава светна на всички, но то и преди това светеше на всички, но другите не го виждаха. Това е видимия и невидимия свят. По-добър от този пример, който сутринта ни даде природата, аз не мога да измисля.
Хората мислят, че кой знае къде е Светлата Велика Същност, Слава Тебе, Господи, както го наричаме Бог или Аллах, или Дио, или Теос, или както и ще да го наречем, това е Великият Вселенски разум, който се опира на принципите Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост и Добротворчество. Няма други. И всички, които искаме да видим светлината, и да продължим пътя си, и да намалим несгодите, неволите на живота, изпитанията, и косъм да не падне от главите ни – в това съм абсолютно убеден и ще ви кажа един-два простички примера – трябва да вървим по този път.
Но както виждате не сме много. Вярно – народната поговорка е: „Една лястовица пролет не прави“, но тя е най-смелата и след това, показва, че ще долетят ятата. Няма начин да не долетят, защото пролетта идва.
Искам това да го разбере целия свят и който го разбере по-скоро, и по-ясно, ще му бъде много пъти по-добре и ще живее, и ще съществува много по-добре. Не му трябват помощни средства – бастуни, патерици, инвалидни столове, лекарства. Просто му трябва да спазва Морално-етичния Кодекс на Вселената, за който съм говорил много пъти или да спазва принципите и законите, които не са чак толкова трудни, сложни и незапомнящи се, напротив. И да знае как като ги знае, а всеки един ги знае интуитивно, да ги прилага.
Ще ви кажа един случай. Познавах преди много години един човек по време на социализма, както съм казвал, ние живеехме в един хубав кафез. И то е било, за да запазим душите си. Много добро е било. След като ни извадиха от кафеза, много нездрави неща, много недобри неща нахлуха от целия свят и ние се подадохме на тази американизация и с това сбъркахме.
Ще ви кажа, че имаше един човек – много близък ми беше и добре го познавах. По време на социализма не беше виждал сестра си трийсет, четирийсет години, която живееше в капиталистическа страна.
Който са горе-долу по-възрастни знаят, че по време на комунизма и социализма не пускаха от аквариума, наречен „социалистическа страна“ току така. Пускаха само избрани хора да отидат, да видят или властимащи и така нататък. Обикновен човек – не. И аз съм искал да замина в капиталистическа страна – няма. Най-много бях ходил до нашата северна съседка Румъния и, разбира се, до братска Сърбия, тогава се казваше Югославия.
Този човек беше много по-възрастен от мене. И седим така, и си пием кафето, и той ми казва:
– Георги, знаеш ли, аз съм военен, искам да отида да видя сестра ми, която е напуснала България около 9-ти септември, преди много години.
Това се случва в края на 80-те години. И казва:
– Да, тя ми изпрати покани, работи, печати, подписи, чрез посолство, пари, всичко, само физически да отида на летището да и да седна в самолета. Обаче извикаха ме секретните специални служби и казаха: „Виж, да, имаш всички документи и ще те пуснем, но искаме в кръга на твоята сестра, където е, нейните познати, приятели и така нататък, да ни донесеш за какво става въпрос.“ Ааа, трябва да стана доносник и да ги шпионирам.
Този човек не беше виждам трийсет, четирийсет години сестра си, но не пожела да отиде.
Аз викам:
– Защо? – аз бях млад и наивен – Голяма работа, едно предателство повече и без това сме предатели всички, включително и аз.
Той каза:
– Не, аз не искам да плащам. Хората плащат за всичко, а аз трябва да платя със съвест. Аз не искам да плащам със съвест!
Уважавам го и се покланям пред Духа му. Светъл му път!
А много прежалиха съвестта си и за тях обикновено народа как казва?
– Те са безсъвестни типове.
Това, че са безсъвестни типове не означава, че аз, и такива като мене, не ги обичат, защото Щом Бог ги обича, и аз ги обичам точно такива, каквито са. Но и аз не мога да направя компромис със собствената си съвест. Много неща съм правил, много не съм правил, защото съм питал съвестта си и тя не ми е разрешила.
Ако човек живее по съвест, значи живее в Светлината, той живее в Бога. И ще видите как наистина ще се уреди живота му, но трябва да направи УСИЛИЕ.
Ще ви кажа един прост пример само от преди една-две седмици. Отивам аз в хубавата Юндола – курорт международен, известен и така нататък, излизат от бунгалото всяка сутрин и, разбира се, като всеки ненормалник духовен човек, защото ни смятат най-малко за наивници и ненормалници…
Колкото си по-духовен, толкова си по-ненормален, защото Моцарт е казал: „Свестните у нас считат за луди“. Чудесно, защото е бил гений, нали. А духовните са свестни. И аз излизам всяка сутрин и ходя шест, осем и десет километра. Когато чуят моите приятели от ловно-рибарското дружество и тези от кръчмата, казаха:
– Ама ти сериозно ли ги правиш тези работни? И ставаш толкова рано?
– Да, един час преди изгрева и където ме завари изгрева, там го посрещам по пътя.
– Ама ти, вярно си луд, ама имаш оправдание – пада от небето, удря си главата без каска и освен това, си поет.
– Да, всичко поети са ненормални, писателите също, творците също. Те затова подкрепят Духа, но истинските творци, а не онези, които пишат по поръчка и гледат да вземат големите пари.
Макар че и аз съм… Ще ви кажа, като бях редактор на една многотиражка – вестник, четвърта, пета категория ли, не знам. Идва първи май, идва девети септември – сяда Георги Изворски и понеже няма за момента веднага стихотворение подходящо, а те стихотворенията са написани, но аз искам нещо ново, пиша едно стихотворение с три куплета – „Първи май“ на първата страница с червено заглавие. Отивам при моите трима приятели художници, включително и Димитър Казаков -Нерон /Светъл му път/, Васко Духов и Павел Павлов и викам:
– Момчета, утре сутринта вестника излиза, искам една илюстрация. Ама червени знамена, ама лозунги, всичко – викам – жив комунизъм.
– Готово!
Сяда, една рисунка, една илюстрация я правеше моя приятел Васко Духов, който си замина на 39 години /Светъл ти път, Васко/, много се обичахме – прави я за 30 минути. Ето, на първата страница – знамената, трибуните, махане на властимащите – чудесна работа.
Комунизма си го харесвам по много работи, но и по много работи не беше подходящ, но той беше необходим, за да се запази какво? Нашият морал, за който ще говоря след малко. За късмет. Казвам ви, комунизмът беше жив късмет и беше допуснат само в страни, които заслужаваха Божията благословия. Колкото и да ви изглежда ненормално и нелогично, аз обикновено така говоря и затова ме смятат, че не съм добре.
Казах случая за онази, която пазеше от престъпления сина си.
– Пусни го! Нека стане престъпник, да опита. Нали го обичаш?!
Тя го пусна, след три месеца той се отказа. Ако не го беше пуснала, той щеше да стане един печен бандит. Да! И специалист – в затвора щяха да го научат, а така стана човек. Ааа, значи не точно по тоя път, по който човек си мисли, че трябва да стане. Не стават така нещата. Стават по съвет, защото стотици и хиляди закони /това не значи, че им противореча/ са написани от много хора, които имат по-малко умствен багаж, от този, който ви говори в момента. Е, как ще бъдат великолепни законите? Не могат да бъдат. Те са добри за Земята. Но не може, вчера като слушам, че една бивша комунистическа страна, Куба, приема закона за джендърството и разрешава еднополовите бракове. Господи! Не знам защо, бях много изумен, че човек, когато излиза против природните закони и Божествените, си пати толкова много и ще кажа думи, които обикновено не ги употребявам, но ги казвам с назидателно-възпитателна цел. Човечеството ще преживее не катаклизми, ужасии – казвам ви го. Не искам да съм лош пророк. Казвам ви го и се разписвам с дясната и с лявата ръка. Ако наистина не си промени съзнанието и мисленето и не тръгне по правия път, който непрекъснато му се показва не от мен, от такива като мен, които са пръснати по целия свят, а и най-вече от неговата собствена съвест, която е Бога в човека изразен, както е Бога на Земята в Слънцето. Да, това е най-голямата икона на Бога. Това е Негово произведение, разбира се, Той е всичко видимо и невидимо, разбира се, че е така.
Ставам емоционален, но ще ви кажа един-два примера. Който се съобразява наистина с природните Закони е далече от кармата, и принципите също. Той върви по пътя към Светлината.
Снощи между другото казах: какво са трите М?
Има на физическо ниво една успокоителна комбинация от билки, която се казва мащерка, мента и маточина – даже и тия капки ги продават в аптеката. Пиеш по десет капки от всичко, по трийсет капки вечерно време и спиш. Е да, ама аз съм пил и не мога да заспя. Не знам защо, а съм пил, защото съм експериментирал. Между другото ще ви кажа, че щях да „ритна камбаната“ един път от билки, които са много отровни, но аз ги пробвах на себе си, когато съм бил билкар. Как да ги дам на хората?
Трите „М“ за които говоря духовни. Първите са материални, вторите са духовни. Първото е МОРАЛ, второто е МОЛИТВА и третото е МЕДИТАЦИЯ. Сега ще се доизясня, защото мнозина, които практикуват източни и западни окултни науки и са чели дебели книги колкото главата ми – аз съм мързелив и не чета, казвам го в прав текст. Всичко научавам, Татко ми го дава отгоре, ако не искам да Го слушам, ме бие. Ошамари ме и аз викам:
– Да, чувам. – иначе не.
Но дебела книга да прочета, аз не искам. Добре тогава, ошамари ме. Само че ми ги дава в прав текст.
Значи, МОРАЛ, но пред него ще сложим едно new /нов/ – НОВ МОРАЛ. МОЛИТВА – пред нея също едно ново – НОВА МОЛИТВА или молене по нов начин, защото моите уважения към църквата, която е изпълнила ролята си, но след 2012 година значението й пада на кота нула. Все още ходят хора и който влиза с вяра – да, на него има отговор, но на мен като ме посветиха ми забраниха да влизам в църкви, да паля свещи и да се кръстя.
– Синко, ти си кръста, ти си запалената свещ, защото съвестта ти гори, а твоята душа е дяда поп, който си говори молитвите и проповедите под носа, ама твоята душа не ги говори под носа, тя ти ги казва директно в ей тая глава, тая кратуна и ти ги казва с ясен и силен глас, а дяда поп я го чуеш, я не. Следователно няма повече да влизаш!
Аз ли не бях религиозен, аз ли не съм целувал и двете ръце на дяда поп стотици хиляди пъти, аз ли се съм палил свещи, аз ли не съм се изповядвал. Е, поповете, които са завършили семинарията и Духовната академия нищо не знаят за това как съм възпитан религиозно и съм изпълнявал такива работи. Аз сам се чудя, аз съм бил ненормален. Станал съм на 45 – 50 години и продължавам на попчето, което като го гледам, че едното е иманяр, а другото бизнесмен и третото е мошеник и измамник да им целувам ръка. Аз им целувам! Аз целувам Господа по този начин и как, погледни го този!
– Няма да ходиш вече! Край.
2012 година е водоразделната. Кръстът до тогава имаше сила. Сега ако искате, носете кръста, но поне му сложете един кръг, като на пентаграма. Моля ви, един кръг само му сложете, за да може още пет или десет години да го носите спокойно и да ви влияе на вас по някакъв добър начин. Иначе го оставяте.
Навеждам се да купувам едно кандило, на някакви приятели да го нося. Кандило, за да си светят вътре, искат кандило. Вижда ме женицата през гишето дето продава свещи и вика:
– Господине, да махнете тоя сатанински знак.
Викам:
– Тоя ли? /сочи пентаграма на врата си/
Тя вика:
– Да.
Да, и братовчедите го носят, само че ще ви кажа разликата – там е обърната петолъчна звезда, но без кръг, без трите черти и е надолу с върха. Значи слизане в гъстата материя и те са прави. Те работят за материята, аз работя за Духа. И аз викам:
– Госпожо, аз нося кръста. Тука го има по средата.
– Как? По средата има три черти?
– Ами как? Тия черти отстрани са паднали, ей, не съм видял. Една права и двете бяха хоризонтални, но чрез чудо са станали и трите успоредни.
Да, какво е това чудо? Ето го кръста /сочи пентаграма/ , така е? Ама този е разградения кръст, защото когато е кръста така /хоризонтално/, той е бариера за всички неща, които идват отгоре или отдолу. А така има два пътя – или към Светлината, или надолу. Ориентирай се.
Значи, или ще станеш жито, зърно, или ще станеш плява. Така е писано в Евангелието – да се разделя едното от другото.
Какво означава новият Морал? Ще говоря и за молитвата и за медитацията.
Новият морал означава онова, което донесе Исус Христос, а всички преди Него не са били толкова прави, включително и Мойсей, който е донесъл десетте Божи заповеди на скрижалите на евреите, само ве евреите са ги тълкували по собствен начин. Така. Еврейска е поговорката „Око за око, зъб за зъб“, даже евреите са я увеличили и казали „Глава за око“ – вадиш на някого окото при битката, взимат ти главата. Ау, ами от тази по-грандоманска материя аз не виждам. Значи, затова горе-.долу може да се съчетае по Закона за равновесните сили – ритнат те по десния крак, риташ по левия или по десния да си го върнеш. Аз съм бил спортист и съм си връщал. Играл съм баскетбол. Някой като ме удари и блъсне, край, играта свършва за мене, искам да му отмъстя до края на полувремето, да го ударя по някакъв начин, да отлети и аз да съм много доволен. Така ли? Изобщо не ме интересува вече топката, дали ще паднем, или не. Егото ми е взело връх. Аз съм подивял от ярост и си викам: „а тоя такъв лакът ми удари като скачаме за топката“. Аз имах много висок отскок и бях много пъргав. Така ли? Да. И аз имам грехове, само че съм си ги платил кеш.
Така. Новият морал го донесе Исус. Той им казваше:
– Ако крадецът ти вземе ризата, дай му и връхната си дреха да му задоволиш алчността. Само по този начин може да спреш злото.
Ако ти ударят плесница от едната страна, обърни и другата. Оня може да се откаже, може и да те удари, негова воля, но ти си длъжен да я изтърпиш.
Така. И „да обичаме ближния си“! Да, всички светии са го казвали, всички посветени го казват на всички времена. „Да обичаме ближния като себе си“, а Исус кама: „Да обичаме враговете като ближните си“ и накрая каза: „Много обичам Юда! Да обичаме и предателите си!“ Но го беше казал само на светиите си, на никого друг и затова Георги Изворски беше длъжен да го напише в книгите си.
Да обичаме ближния си,
Да обичаме враговете си,
Да обичаме предателите си!
Черно на бяло. И тогава живота става прекрасен, защото наистина… Снощи казах, познавах един човек, който не получи хреми и грип през целия си живот, защото, чисто и просто, изпълняваше това – обичаше ближния си, обичаше враговете си, обичаше предателите си, обичаше всички! И всички жива същества! Запомнете, нямаше тази жестокост не само към хората, а и към животните, и към растенията. Да, беше изключителен човек и затова Светлата сила го държеше здрав, защото без да иска изпълняваше законите на Вселената.
Това е новия морал, разберете. Всичко останало… Спрете изобщо да се гневите. Спрете да се разправяте. Излъчвайте, ако не можете обич и любов както е на всеки високо посветен, на него му е даден код да излъчва. Аз ви казвам какво правих още като учех. Сега го виждам оня още като идва и няма 30 секунди, за десет секунди съм му прочел десет пъти биографията и го знам точно каква душичка е, ама точно, едно към едно. И следователно всеки друг:
– Ама тоя ли? Ама тоя ти го поздравяваш, ти го уважаваш, ти го почиташ тоя човек и си пиете заедно кафето? Ама той е гад, прости ми, Господи, за силните думи, никой не може да го понася, целия град.
Само аз. Ааа! От един град колкото е вашия град беше, 15 – 20 хиляди души. Единствения! Защо? Защото наистина прави такива неща, които не са чак толкова добри. Нямаше човек, от който да не е искал пари и да не го е завлякъл по някакъв начин, оня като му се е доверил. И с мен също много пъти, но това е Всеопрощението, да му простиш и да му простиш искрено, и чисто, и от Душа.
И заради това като не можете да ги обичате поне не мразете, не таете ненавист и поне да имате неутрално отношение. Ако може поне имайте добро отношение, защото виждам много посветени, които са по-емоционални от мене и знаят за какво става въпрос и казват: „живи и здрави да са“ – значи ги благославят. Не могат да им излъчват обич както аз мога да излъча от сърцето си тъй наречената „меркаба“ и е такава мощна силата, че има един такъв клип с оня, който идваше да се разправя толкова разгневен, че го спрях. Вълната на любов го спря. И когато дойде след една минута, беше спокоен и с най-кроткия глас, който беше чувала братовчедка му през живота си каза:
– Ами видяхте ли какво сте направили, минали сте през нивата.
Ааааа. Викам:
– Добре, ще платим щетите.
– Не бе, аз само да ви кажа.
Качи се на големия хубав джип с военните дрехи, с пушката на задната седалка, защото мислеше, че това е силата. Не това е силата. Съзнанието е силата, ето тука /сочи главата си/, обичта е силата.
Любовта, Мъдростта – знанието, когато го прилагаш става мъдрост. Не става иначе. Чували знания… Видял съм такива колеги като мене, които ще ви замаят главата от знания и аз питам един:
– Добре де, при това, което знаеш защо сега си болен и имаш толкова много болести?
– Не знам.
– Прилагай го!
Не може да го приложи на себе си.
Така, МОРАЛ – номер едно. Това е било дисциплината, казвал съм го за пети път в беседа, че когато намерих на баща ми, той е военен пилот, обаче от първото артилерийско училище на Негово величество му намирам дипломата, там пише специалностите. Първо „Морална подготовка“, второ – „Физическа подготовка, трето „Огнева подготовка“ и надолу другите работи. Аха! Знаели са го преди 80-90 години, тоест по времето на Учителя. Това става десет години преди Втората световна война. Така.
Молитвата! Колко е важна молитвата е бедна човешката фантазия. Те не знаят, че за истинската молитва става въпрос, а не аз да седя и да бъбря, а делата ми да са черни и тъмни. За да защитиш молитвата си, трябва да направиш и най-малкото, но добро дело. Нахрани едно врабче, нахрани едно улично куче или не го гони. Направи нещо добро. Помогни там на една жена, която не смее да пресече в София булеварда, защото е натоварен. Викам:
– Бабо, я дай чантата. – тя мисли, че ще я обера – няма да те обера, не ми трябват твоите зеленчуци, за какво да те обера? Хвани се за мене и сега ще пресечем.
Ето това неверие, което го има. Тя ме гледа така подозрително, но с голяма брада бях и така, може би, й вдъхнах известно доверие.
Така. Сега ще кажа няколко случаи за молитвата – простички, толкова прости и естествени, че нямам думи, два – три случая кратки.
Първият случай – някога като летях, бяхме на международно състезание по парапланеризъм. Яви се един облак, който се казва CB кумулус лимбус, тоест е опасен за пилотите, дори и за големите самолети – светкавици, гръмотевици, градушки, не знам какво. Иде. Когато го видиш, не се доближаваш на пет километра до него, направо изчезвай. И аз веднага кацнах. Където ми падне, не ме интересува. Обаче във въздуха останаха една чехкиня и един скандинавец, какъв беше ве знам. Дали беше норвежец, швейцарец, не знам. Не знам и английски и не съм говорил с него. И така. Облакът, когато идва има тоя навик – отначало бута въздушната маса, който е учил метеорология, знае, я когато приближи, започва да засмуква. Всичко, което е пред него, той се стреми да го засмуче. Затова отначало, когато е нисък фронта, усещаш една студена вълна, че идва, а след това не усещаш нищо. Какво има? Тишина пред буря, точно когато се сменя бутането със засмукването. И да не си на голяма височина. Тоя облак беше на около три хиляди метра, може би, между две и три. Засмуква ги двата парапланера вътре и се издига на десет хиляди метра и те стават ледени, с ледени скафандри като космонавти, абсолютна ледена обвивка няколко сантиметра. Това се казва обледяване и горе температурата е около минус трийсет или трийсет и пет градуса, а долу беше плюс двайсет и пет, плюс трийсет градуса и аз летях без летателен костюм, а по една ризка лека, защото от две хиляди метра няма да се вдигам повече. Знае се на всеки сто метра с колко пада температурата. Какво става? Намираме ги след няколко часа, чехкинята е жива, леко поизмръзнала, оня вече е „сдал багажа“. Заедно са били. Облакът спира, отваря се и те тръгват към земята, парашутите са се отворили. И тя вика:
– Аз се свестих на около петстотин метра над земята и виждам /тя е изпаднала в безсъзнание/, виждам и успях да кацна, а вече съм се разтопила.
Докато другия слиза и си е още с ледената обвивка. И аз я питам:
– Как? Той? Нали заедно всичко?
И тя вика:
– Аз съм католичка и през цялото време се молих на Бога, докато бях в съзнание.
И оцеля. Онзи не се е сетил да се помоли скандинавеца, той не се е сетил, че има една Светла Сила, която може да му помогне като имаш молитва от сърце. И колкото е по-опасна ситуацията, и аз съм квичал, и аз съм се молил. Като видя дебелия край на тоягата и „Ааааа“. Край. Всичко се оправя за нула време. Рискувал съм не десетки пъти, стотици пъти живота си, защото съм бил горе три пъти, а да не говоря, че след като съм имал въздушни инциденти, са искали – гангрени, работи, да ми резнат ръчичките, крачетата, това – онова.
– Докторе, не!
– Къде?
– Дърпам каишката. Мен не ме интересува, искам да се измъкна от тука, от тоя свят.
Нещо сега започнах да го понасям, ама не го понасях някога и затова тия екстремни спортове са били, защото не го понасяш. Голяма работа, живота ще го загубиш, после ще ти дадат нов. Но човек се е хванал за тоя живот и го стиска, и на всяка цена иска да оцелее. Е, Господ уважава само оцелелите честно, по мошенически път не може. А мошеничество е и месоядството. Разберете ме, грехопадението започва с месоядството. Има три грехопадения, това е първото.
Сега ще поговорим малко за месото. Не искам никого да направя ни вегетарианец, ни веганец. Хапвайте, пийте на корем всичко, да ви е сладко обаче…!
Да завърша тия двата случая.
Има една евангелистка, с която си пия кафето в градчето, което е под стъклената пещера и ходя един – два пъти в седмицата при нея. Предишния ден виждам един черен огромен облак идва и знам, че е градушка, и виждам как мина покрай моето бунгало, удариха няколко парчета, колкото бобени зърна градушка, ама и да падне, аз нямам нищо, нищо не съм засял. Най-много да обрули джанката, която имах /тъкмо беше узряла, жълта/, да й обрули листата и плодовете, те бяха поприключили вече. Видях как се изля над града. Ей, отгоре се вижда надолу хубаво, градът е в котловината. На другия ден слизам да си пия кафето и я питам:
– Какво стана?
И тя вика:
– О, мина. Шума не остави по дърветата, плодовете и всичко унищожи и каквото бяхме засели с мъжа ми, всичко. Обаче – вика – стана едно чудо, Георги. Ти ще ми повярваш, защото другите не вярват.
Тя е евангелиста и ходи в Евангелистката църква, жената е вярваща. Важното е независимо в коя секта и религия си, просто да вярваш от сърце, а не там да си заради някакви други облаги.
И казва:
– Моят мъж беше засял двеста корени домати, да има за децата, за внуците /тя възрастна жена/ и за всички.
Семейството на сина, семейството на дъщерята, да има. Двеста корена домати, ще изкарат един тон.
– Обаче – вика – съседката ми даде само десет корена домати, които са били специални и аз като ги насадих до тия другите домати, на една педя от тях и казах: Господи, аз ги насадих, сега ти ги гледай, поддържай, напоявай докато станат. И ги оставих на Господа.
Тя е религиозна жена, не е духовна, но религиозна, вярваща. Вика:
– Всичките корени на мъжа ми бяха смачкани, избити, кал. Само десетте корена, нито едно зърно градушка не удари по тях.
Аааа, Брей! Георги Изворски разказва приказки от “Хиляда и една нощ“, ама Силвина е тук.
Когато ни завари преди три-четири години хубавата голяма градушка в София и започнаха да падат орехи, яйчица, на моите приятели, заможните, богаташите… Един таман си беше купил един японски ван, ама слънце, и взел та му направил пълно Каско. Обаче вижте как действа Светлата сила. И той сега смята, че е защитен, с пълното Каско всичко е добре, а градушката пада, беше му станала ламарината отгоре на панички, а всички стъкла – отзад, отпред – нищо здраво. И той спокоен, вика:
– Три-четири хиляди лева ще взема, ще го оправим.
Тогава се струпаха такива опашки в застрахователните дружества, че нямам думи. Обаче какво става на другия ден? Идва при мене и вика:
– Абе, Георги, знаеш ли, че няма да ми дадат ни един лев от застрахователното дружество. Вчера съм чакал шест часа на опашката да ми дойде реда.
– Как ни един лев? Ти нали всичко направи точно, Божи човек, религиозен, това-онова, завършил Богословие, Господ е с тебе нали, не е с мене?!
Че е с мене, е с мене. И той вика:
– Знаеш ли, когато съм правил договора, онази жена, дето го е правила, само две думи написала и сега не ми го признават.
– Аааа, така ли? – започнах да злорадствам, много ми дойде добре. – Я, гледай ти, ама как така стана? Ти имаш пари да си оправиш колата, нали си богаташ, но искаш застрахователното дружество да ти плати. Плати ги тия пари ти.
– Защо?
– Аз – викам – и да имам кола за петдесет и за сто хиляди евро, няма да я застраховам, няма Каско пълно, само необходимата Гражданска застраховка. Оставям два ангела да я пазят и няма да има драскотина, няма да има човек с пирон да мине и да я надраска като на един… Дойде един с един скъп джип, вика:
– Ей, на баща ми тоя скъп джип.
– Какво стана?
– Ами ей тук с пирон са го надраскали.
Това са нещата от живота, които ви говоря, ама са истински, както този пример, които беше великолепен при пороя на моя приятел Рафи, д-р Рафаел Таджикян, колата остана на паркинга, другите долу и вълните ги заливат. Това съм го казвал сто пъти и ще продължавам да го казвам. Той вика:
– Суха е отвътре, пали си. Защо, Георги?
– Защото си праведен!
Ааа, да изпълняваш и да внимаваш за Природните и обществени закони. Това е моралът. Но силата на молитвата е тая и в това съм се убедил.
Не че е книжката моя… /за молитвеника/ Сега аз съм го казвал и в предишните беседи, инструкцията беше такава, Татко вика:
– Синко, ще направиш от половин минута, да минута, минута и половина всяка молитва мощна, силна, да пренесе светове, защото няма време, живота е много интензивен. Сега няма време.
Ако погледнете молитвите от молитвеника на дяда поп – час и половина, два, три. Имало е време преди сто, двеста, триста, петстотин, хиляда години времето е текло бавно, псалмите се казват, четат се, всичко си е наред. Сега животът стана изключително интензивен и като положиш ръце сега /прострени напред и леко встрани/, енергията ще слезе до десет секунди. Прострете си ръцете напред, за да видите кой може да я усети. Аз не се шегувам. Ръцете ми сега в момента трептят и ще изгорят. Целите са като че лазят по тях мравки, ето така дланите /нагоре/, защото точно през дланите минава Висшата енергия, ето от тук /центъра на дланите/. Да, вижте! В момента слиза толкова мощно, че се събраха поне сто ангели и се чудят какво става. Те ходят след енергията, защото се хранят със светлинна, хубава енергия, а братовчедчетата отдолу се хранят с крамоли, да гръмне пиратка, те отиват да се хранят в хубавата дискотека с тая музика, която ще ти продъни ушите – десет, двайсет, трийсет децибела и те отиват там, наоколо един ангел няма, едно светло същество, всичките са избягали на километри, да не чуват, защото те се хранят само с хубави неща.
Нов начин за молитва и за молене, нов морал и нова медитация.
Учил съм педесетте вида медитация – от лекото унасяне медитация, до сомати медитация, пълна медитация, тялото се втвърдява и, разбира се, може да стоиш в сомати медитация сто, двеста, триста, петстотин, хиляда години, душата се върти обаче отгоре. Пълна медитация.
Така, знаете, че Ернст Мулдашев, доктор офталмолог, е ходил в Тибет и, разбира се, е видял тия работи и ги е учил и след двеста, триста, петстотин години, излиза някой от там, от пещерите, които са сомати пещерите, където е заложен генофонда на човечеството, възкресяват го, излиза и той е с тяло и душа, но този човек иска да стои много дълго време на земята. Лично за мене, аз не предпочитам, защото съм видял много по-хубави светове.
Така, медитацията наистина укрепва нещата, оздравява човека доста и ред други работи прави добри, но не можеш да се качваш по стълбата на светлината нагоре в никакъв случай ако не си в колектив и не работиш за някой колектив или за някое добро дело, за една световна, вселенска, планетарна, космическа или галактическа кауза.
Оставаш си един духовен егоист, меко казано. Едно духовно егоистче, което си медитира:
– Ама аз изпадам в такива състояния, обикалям …
– Да, дават ти се, не че не ти се дават. Може да левитираш, може да се телепортираш, да се свързваш с телепатия, много работи ти се дават, то е истината, но ако не работи за колектива, за Светлината, а работиш само за собственото си продължение на гърба, не става.
Новото – казах и снощи, четвърто измерение, пето /телата минават в четвърто, ние минаваме пето (сочи ума) / – през крив макарон. Не може да минеш, няма начин да минеш, колкото и да си извисен и да правиш такива фарикски трикове. Това са трикове, но нямат връзка. Имат връзка до някъде с астрала, но да направят връзка с Висшите духовни светове, това е просто абсурд. И това го казвам отговорно.
Какво е медитацията? Истинската медитация е всеки ден да си даваме равносметка. Затова Исус казва: „Да внимаваме, да внимаваме“ – рече Исус на юдеите, които бяха дошли при него. Просто да внимаваме как живеем, дали спазваме природните и Божествени закони, това е. И да си даваме сметка. Светиите си дават сметка за всяка една минута от живота. Прави си равносметка: как минах тая минута? Такива кота мене, да кажа, за един час или за един ден. Обаче най-добре е за едно денонощие, като си легнеш и да си кажеш:
– Абе, днеска с кой се скарах, какво излъчих като негатив, какво направих?
Това е най-истинската медитация, защото целият живот е една непреривна медитация. Храненето е медитация, пиенето е медитация, контактуването. Кафето си пия и пак е медитация. Всичко е медитация. В момента вие медитирате, вие с мен и аз с вас. Това е абсолютната истина и толкова виждам ви се повишава честотата на всички ви тука, че тя дълго време ще ви държи, но после ви поемат грижите и лека полека, като камбанен звън започва да заглъхва. И заради това е добре медитацията, може да си я правиш веднъж на седмицата. Ако живееш в единочество като отшелник, както съм живял доста години, да, може даже и веднъж в месеца. Не съм слизал от планината. Е, какво? С птиците ли? И въпреки всичко дали съм стъпил на някой мравуняк, дали съм ритнал някое животно или нещо. И когато веднъж, понеже стъклената пещера е остъклена от двете страни, изведнъж се удари един горски кос с такава сила, не можа да счупи прозорците, обаче като излизам, кръв от човката му, след пет минути умря. И викам:
– Ей, дори и това не е добре, защото е на ъгъл.
Ама дори и да беше кръгло, вероятно пак щеше да се удари птичката, душичката. Няколко пъти са се удряли, но някой път по-леко. Полежи малко, излети и си замине. Но въпреки тома, разбира се и за насекоми… Имах един хубав буркан, ловя ги и ги пускам – пчели, оси, стършели. Стършелът има шест жила. Пчелата и осата имат по едно, но на стършела тия шест жила са по две отдолу ако ги пусне всичките и те ужили, все едно, че те е клъвнала от хубавите наши колежки, които пълзят по земята и съскат, и то от отровните, или пепелянка, или усойница. Същото е. Отровата е толкова много и толкова силна. Това е така, казано между нас, но важното е , че нито един /ловя ги, пускам ги/нито един не беше агресивен към мен. Нито един. Иначе можеше да ме ужили като се завърти покрай мене. Ами защото с добро чувство го лова и викам:
– Хайде на свобода навънка.
Защото тука бунгалото взе да става 50, 60 /градуса/ – сауна. Ако за няколко дни сляза някъде или се прибера в София и като се върна, които са останали вътре насекоми са по пода. Те са „сдали багажа“ или зимата от студ, или лятото от топлина.
Така. Значи медитацията какво е?
Да се концентрираме за себе си и да внимаваме в какво?
Първото нещо, което е – чисти мисли. Мисълта наистина е много силно нещо. Ако е подплатена с чувство и с воля – това са трите неща.
Значи: Чиста мисъл, чисто чувство, което излиза от сърцето, чисти думи, тоест чисти слова и чисти дела. Нашето тяло изразява нашата воля.
Не може както, аз съм го казвал този случай, защото е много фрапиращ. Собственият ми пръв братовчед ми е като брат и когато го видях, че крака му е счупен, викам:
– Какво стана?
– Ами – вика – ударих се в количката.
– Ама не е количката виновна. С кой крак риташе кучетата?
Бездомни кучета. Кучето си лежи там на тротоара. Тротоарът широк. От тук минаваме двама, а кучето там и той отива, „прас“ един шут и си заминава. И те понеже уличните кучета са кротки. Кои са зли? Зли са кучетата, които са като господарите, които са вързани на синджир вътре и господаря му е казал. Той си пази имуществото, човек ще убие, кучето също. Точно има нрава на господаря си. Всички животинки, които ги държиш, може да се каже, че и птици, и риби и мат нрава на господаря си.
Добре, сега ще дам думата на Силвина. В общи линии, което имах да го казвам, го казах, а другото съм го написал по книгите ясно, кратко и общодостъпно. Единственото нещо е да живеем по съвест. Новият морал да не го забравяме, да прощаваме на всички.
Първо: да сме смирени. Това смирение как? Човек дори и да проявява смирение, да прощаваме на всичките и след това да сме търпеливи, ето, това е. Това не значи, че човек да е мърда, да няма достойнство и да се оставя да го тъпчат. Не. Когато е необходимо и когато защитава истинските и хубави неща, в които е убеден, тогава да държи на тях с твърдостта на диамант. Когато трябва, да стане мек като памук. Това съм го казвал със стъклото. Стъклото ако искаш да го забършеш, ще го забършеш с мека кърпа, но ако искаш да го срежеш и да го сложиш, трябва да си диамант. Значи към онези хора, които трябва да си научат урока и ти им се бъркаш в съдбата, защото Господ им е казал той да бъде клошар, а не аз да извадя и викам:
– Абе, моето момче, аз съм богаташ, върви ми, ето ти 5000 лв.
На клошаря?! Аз го осъждам на смърт тоя човек. Той е пияница, всякакъв, ще отиде, ще се напие и ще замръзне ако е отвънка, падне в пряспата и го затрупа снега. Значи аз добро ли му правя? Не! Той не може да си научи урока. Господ му е дал да бъде клошар. Може максимум един хляб да му дам. Това е. Ако ядеш месо, дай му месо, но ако не ядеш месо, не му давай месо. Това съм го казал. Аз съм вегетарианец. Давам на много хора и хлапета съм купувал вафли, банички, боза и т.н., където съм живял, но викам:
– Това ще ви взема.
– Ама аз искам месо.
– Месо аз не ям, месо няма.
За месоядството.
Не веднъж съм го писал, че … ядеш месо, но не убиваш – ти си съучастник в планетарното престъпление убиване на живи същества, които рано или късно ще станат хора.
В стария Завет пише, пророк Исая казва: „Ако убиеш вол, все едно убиваш човек“. Черно на бяло го пише, защо не го четат поповете, нали изучават и Стария, и Новия завет. Нито един не ми каза. Един поп вика:
– Ами, те са създадени.. Щом Господ е решил
– Господ е казал така на Мойсей, а Исус като идва и те Го питат: „Ама Мойсей ни разрешава да ядем месо и Той казва: „Поради вашата жестокост“. Той е мислел, че като убивате животни, няма да си убивате помежду си, а вие станахте двойно по-жестоки и вместо да убивате чуждите, вие почнахте да убивате своите. Нали това коляно е Аврамово и другото? Това коляно отива и ги избива една нощ мъжете, взима богатството и го носи. Заради какво? Заради материални блага.
Ааа! Старият завет е пълен с такива примери.
Но месоядството те кара да си, как да кажа, агресивен, да бъдеш насилник, да бъдеш, с една дума, лош.
Свалям шапка на един мой приятел вече, който дойде и каза:
– Георги, слушам вече една година беседите ти, спрях месото и се отказах от лова и риболова доброволно.
За първи път виждам от 160 или 200 хиляди ловци в България и половин милион риболовци човек да се откаже доброволно от това прекрасно хоби, от което мене ме отказаха с ритници и много бой.
Доброволно! Избил съм риби, птици, животни… да си опиташ пушката, да си опиташ въдицата. Ааа! Сега косата ми настръхва като си помисля. Хм. Сега комара пие /посочва си ръката/ и аз го духам. Силвина вика:
– Смачкай го.
– Да, имаш право, той е паразит.
Имаш право и няма да те съдят. Ако смачкаш мравка ти се пише минус, но комара нищо, нула, защото го е произвела природата за лошите хора, не за добрите. Разберете, има тънкости, но тия тънкости… Най-напред прочетете едрите работи – как да се отнасяте към Природата, към света, към ближния, към враговете и към предателите и после вече ще разберете и дребните неща. Макар че мен са ме учили и са ми казали: „Живота на едно насекомо е по-ценен от един дворец“. Животът! Дворецът е материя, всеки един живот е по-ценен. На нещо което шава, мърда дали е червей, дали е гъсеница, дали е птица, дали е риба е по-ценен от всички материални блага на Рокфелер и на Форд – от заводи, замъци, от всичко. Ааа!-
– Сериозно ли?
– Сериозно! Животът на една мравка, на една пчела е по-ценен от огромните заводи, които произвеждат автомобили и каквото ви дойде наум.
Аааа, това са ценностите! И на говоря „Приказки от хиляда и една нощ“, говоря абсолютни истини, които сега слизат от Небето и човешкото съзнание ако не се промени да мисли така… А не оня ден /това е съвсем пресен случай/ на бензиностанцията и понеже бензинджията е художник и ми е приятел, като си заредя колата, отивам при него, вътре ме кани като свой човек и си пием кафето. Коли идват, зареди ги и пак идва. По едно време влиза една оса и ми се заплита в хубавата дълга коса. И той вика:
– Бръмчи ти.
И аз викам
– Нищо, че бръмчи, няма да ме ужили.
– Ама как така? Това е оса!
И аз се навеждам и я тръскам и като я тръсвам, осата пада на пода. Той я настъпи отгоре с цел да я убие. Викам:
– Не, не, не, сакън!
Той си вдигна крака. Осата започна да лази и бръмчи. Викам:
– Слушай, тя е зашеметена, добре, че не я уби.
Отвори вратата и аз леко я избутах с ръка извън стаята, където бяхме. Той ме гледа така:
– Ама чакай бе, това жили.
– Толкова време сме приятели и не ми слушаш всичките беседи, разбира се, ама поне си говорим духовни работи, не разбра ли, че това е живо същество и не е направило нищо, но и да беше направило, аз нямаше да го убия, щях да го оставя да си замине.
Така. Видиш змия и искаш да я смачкаш. Тя може да е смок. Те са полезни. Животните са създадени не за да се храним. А има млади хора, които казват:
– Да, те са създадени за месо, да ги убиваме и да ги ядем.
– Боже мили! – викам на една млада, двадесет и четири годишна дама. – Ти с акъла ли си? Как животните ще са създадени… прекрасните животни са създадени за това?
Те са създадени за еко равновесие и да ни помагат и много по-.. да ни побутват по-бързо да отидем в рая. Тая планета да стане райска планета. Все някога ще стане това, аз съм убеден, но не мога да предвидя, защото много хора има, които не искат да си променят съзнанието. Остава за тяхна сметка. Силви, ти имаш думата. Мислех една молитва да кажа, но и ти можеш. Има молитва за опрощаване на греховете и скоро я казах на един как и вярно, че му се опростиха, защото доста тежък беше, но му се опрости за няколко минути, защото направи онова и ме послуша. Защото няма как да не ме послуша, за да му бъде добре. Иначе го бяха предупредили същата нощ с некомфортни неща на физическо ниво. Като му казах вечерта какво да направи, на другия ден каза: „Ей, цяла нощ не съм спал, беше ми много зле“. Викам: „Направи така и ще ти мине“.
Силвина:
Да, ние много често обръщаме внимание на последствията, без да си даваме сметка, че всъщност те са последствия на нещо, което ние сме създали и когато се молим, ние се молим за последствията. „Господи, моля те дай ми здраве, защото нямам здраве“, но всъщност малко хора се замислят защо нямат здраве и къде е дълбоката причина. Дали е извън тях или е в тях. Винаги е в нас. Винаги е вътре в нас. И това е едно от много важните неща за молитвата. Ако ти се молиш да се махнат последствията от това, което ти си създал, без да си го осъзнал, без да си поискал прошка за това нещо, което ти си създал, без да си се помолил за него да ти се опрости, няма как да ти се даде, няма как да ти се даде. Първо е промяната в нас и след това е промяната… тоест първото е промяната в осъзнаванията ни и след това е промяната в материята. Винаги е така. Когато се промени нещо в духовния свят като осъзнаване, то вече е фект. Както Георги казва как Боговете се молят, те казват „Така е!“. Ние казваме „Дано бъде, дано стане“.
Георги:
Ангелите казват „Ще бъде, ще стане“
Силвина:
А в Божествения свят „Така е!“.
Когато нещо в съзнанието е така материята го последва и то в не много далечното бъдеще.
Провокираха ме тези дни хора, въобще всичко, което се случва провокира в мен наистина много емоции. Последната емоция е едно наистина много дълбоко състрадание към всички същества, които страдат, независимо от причината. В крайна сметка ние имаме сърца и с тези сърца усещаме нещата. Умът казва: „Да, този човек е сгрешил, това е направил, това е направил“, но когато виждаш всичко това е наистина малко трудно, поне за една жена, наистина аз съм по-чувствителна. Понеже това е една актуална тема, исках да обърна внимание на това, защото е факт, че влизаме в катарзис, в трансформация, в криза. Някъде бях написала: „Съзнанието трябва да бъде шокирано вече, за да се промени“. Тоест на ход вече не са на ход ангелските методи, които ние изповядваме, за една част от хората вече влиза доброзорния принцип на силата. Какво обаче можем да направим ние, когато виждаме, че всичко това се случва, а то ще се случва, както каза и Георги с все по-голяма сила. Много хора казват „Лозето не иска молитва, иска мотика“. Това е материалистичното виждане, че видите ли, вие духовните хора нищо не правите, само се молите, а пък ние, дето сме хората на действието правим протести, променяме неща, правим нещата. Георги много ясно говори, неслучайно, разбира се, на фона на всичко което предстои да се случи за това как е заложено винаги по позитивния начин, винаги не с протест, не с насилия, не с агресия, с добро, с приемане. Трудно е обаче когато нещо се случи непосредствено в теб, в най-близкото ти обкръжение се случва насилие, ти да потърсиш причината и да си кажеш: „Защо, защо така се случва?“.
Затова си мисля, че все пак роля на духовните хора е не само за себе си, работейки с позитивното, но и да посочат проблема. Както Георги казва: някои се опитва да стъпче пчелата, която е паднала от косата му и той му казва:
– Не го прави, това е насилия, това е убийство. Не го прави, това ти се пише!
Все пак ние трябва и това да казваме на хората. Наистина трябва да се казва, така вярвам аз и така действам. Но разбира се, с едно дълбоко разбиране, без осъждане, без агресия и каквото и да било негативно чувство към която и страните… Едната може да изглежда потърпевша, но точно как са нещата в духовния свят ние не знаем, защото за да си потърпевш на нещо, очевидно, че ти си го излъчил. За да ти убиват животните, най-вероятно ти си убивал. Няма начин да не си убивал. И това е факт. Всички тия хора – животновъди, които твърдят, че много ги обичат тези животни и аз самата като малка знам моите баба ми и дядо ми и вуйчо ми, които бяха животновъди, всичките ни животинки си имаха имена, всички много ги обичахме, но само аз страдах детенцето, когато нещо се случваше на Великден с тези същества. Но така е егрегорът, който е създаден на Земята, откакто Кайн и Авел и откакто историята започва човека да се занимава с животновъдство и това вярване, че те са, за да ги ядем. Това не е така и това нещо някакси хората трябва да го разберат. И може би затова се случва всички тези… може би напоследък такова огромно насилие над животни виждам навсякъде. И си казвам: „аз ли попадам на това, защото има тънка струна в мен на тази тема или това наистина е факт“.
Иначе има една латинска поговорка, която звучи така „Ора е Ла бора“, което преведено значи „Моли се и работи“. И къде точно да работим. И тази мотика в българската поговорка, че „Гроздето не искало молитва, а мотика“.
Георги:
Иска и молитва, и мотика!
Силвина:
Иска и молитва, и мотика, защото Дух и материя трябва заедно да работят и това работене, което всички си мислим, че трябва навън… Да, и навън трябва да творим, трябва да създаваме, аз трябва да пея, някой друг трябва да прави красивите неща, които прави, Бисерка трябва да организира този фестивал, всеки си има неговото нещо, което да създава и да прави – това е външния израз на това „да работим“, но вътрешното е по-важното – как да работим? Защото там е … Заради него ние сме слезли на Земята. Не сме слезли, за да … И двете неща са важни, но нашето развитие, усъвършенстване е основното, за което сме тук. И, разбира се, час от нас имат и мисията да помагат и на другите, но това нещо се случва от един момент нататък. Когато човек, преди да е дошъл моментът, се напъне да помага, да лекува, в който и аспект да е да работи с хората в духовната сфера, разбира се, понякога той самия страда, защото все още няма тази сила, тази енергия, тази връзка с духовния свят, Бог да го подкрепя и да му дава тази енергия.
Затова работене исках да поговоря за тези седем смъртни гряха, наречени от църквата.
Първо: защо са седем, след като има толкова много други грехове?
Всъщност всички останали грехове са комбинация от тези седем. Примерно, грехът „жестокост“ включва гняв, включва егоизъм, включва горделивост и може би алчност. Георги казва за ревността – тя включва почти всички смъртни грехове, тоест те са вече комбинирани. Но тези седем, те са основата , те са най-важните и съответно добродетелите, които са на всяко едно нещо. Всъщност нашата работа е първо да осъзнаем грешката, да осъзнаем къде точно имаме да работим, по кой грях, къде сме проявили слабост и как да го направим така че да трансформираме тази наша слабост, този наш товар от миналите животи към положителното, към добродетелите. Това е същинското нещо на духовния път и най-важното.
Така. Алчността. Тя се противопоставя на основната добродетел, която е основополагащата, на Благоразумието. Тук е интересно да го видим не само като алчност за материя, но и като алчност за Дух. Има много хора, понеже сме в този път, които просто имат едно … Натрупали са някакво знание, натрупали са някакъв опит, но го държат за себе си, смятат, че това е тяхно, по никакъв начин не го споделят или ако го споделят то е винаги платено и то понякога много скъпо. Тъй че да се наблюдаваме в тази посока. Интересно е, че на всяко едно съответства сетиво, с което трябва да работим, за да се справим с този порок, с този грях. Какъв е начинът да се справим с алчността? Да споделяме! Това е, няма друг начин. Да споделяме това, което сме научили, без да се страхуваме, че някой ще ни го вземе, защото то не е наше. Няма нищо наше. Наш е опитът, знанията донякъде, които натрупваме и които взимаме със себе си след това като опитност. За да смирим алчността се дава един метод, който е „мълчаливият пост“ – с мълчание. Спомняте си преди години, когато правихме и заедно постовете, сухия пост, много често го комбинирахме с мълчание, защото думите и словата, които изричаме просто наистина… първо, че привличат много същности, много неща, изразходва се много енергия. И така: мълчанието може да смири алчността.
Втори грях – мързела. Мързелът съответства на смелостта, на това да се изразиш, да направиш, да изградиш тази сила в себе си да сътворяваш, да правиш. Тук също влизат при мързела в духовен аспект безразличието, бездушието, бездействието, това да смяташ, че ти си достигнал вече много неща, направил си много неща и оттук нататък Господ те поема, Той прави всичко. Георги говори за това, разбира се и то е така, но трябва да изминеш, да стигнеш до десетия етаж и тогава наистина ти се помага и то много, но до там човек не трябва да спира стъпало след стъпало да продължава натам и да не се оставя на мързела и да си казва „Аз съм вече спокоен, всичко ми е наред, постигнал съм много неща“ – Не, това е един безкраен процес и всъщност мързела спира нашето развитие. Интересно, че тук като метод да се справим с мързела е дадено Бодърстването. Какво значи това? Да бодърстваме – това е всъщност нощната работа на духовните хора, които много хора са ни споделяли – в три, в четири часа ни будят, за да се молим. Защото тогава наистина молитвата е най-силна.
Следващото е едни много, много опасен грях и това е похотта. Не случайно говорим толкова много за джендърството и за цялото това изкривяване на сексуалността, защото това е наистина нещо много опасно. Тези хора, които имат похот, те не признават дълбоко в себе си Висшето право на Твореца да ръководи живота им. Те смятат, че те са правите. Тоест то е подкрепено с едно особено самочувствие и в същото време тези хора търсят да задоволят сетивата си всячески. Дали са в духовни практики, в светски. Те търсят духовни практики от рода на Тантра и не знам какви си, където да намерят всъщност оправдания за похот. Как се смиря това? Чрез пост, чрез въздържание. Ама не да си го забраниш, а една осъзнатост, просто е нужна осъзнатост. Когато правиш секс, да кажем, каква част от теб участва? Каква част теб участва? Каква част от съществото ти участва? На какво ниво се свързва с другия човек? Ако нивото е ниско, да ви кажа, наистина, така е изграден света наистина и цялата порнография на това ниво подкрепя това нещо, но така… човек трябва да осъзнава нещата.
Чревоугодие! Чревоугодието е причина за масовите болести, които откривам при много хора, свързани с подагра. При почти всички хора с подагра, откривам греха чревоугодие. Тука е пиянството също така – алкохолизма, чревоугодието вървят заедно. Добродетелта е умереност и начинът да смирим това нещо в себе си е да се уединим, да се дръпнем в себе си. Независимо, човек може да отиде една седмица някъде да бъде сам, да бъде с природата, да бъде с Бог, но това може да го постигне и всяка вечер, когато медитира, когато се моли. Тоест единочеството не е задължително в днешно време човек да бъде отшелник. Въпреки че все пак за известен период от време ако искате да се развивате е добре да се направи. Човек да се отдели, дори от най-близките си.
Тук духовния аспект – това са хора, които искат да поглъщат знания, всякакви знания. Те ходят на всички видове духовни събирания, на всички видове духовни събития. Георги казва, това е просто един хаос, които настъпва в крайна сметка в следствие на това духовно чревоугодие.
Така. Завистта. Обратното на завистта е състраданието, милосърдието, това не да завидиш на другия, че има нещо, а когато видиш, че нещо го Боли да му влезеш в душата, да го усетиш, да си състрадателен. Интересното е, че тук трябва да работим с речта, за да смирим този грях. Как да работим с речта? Или със слуха? Като направи дин филтър. Тука Беше Мика с купите кристалните. Всички ние имаме любима музика. Просто трябва да има един филтър. Наистина е трудно, когато информацията приижда отвсякъде, от телефони, от компютър, от телевизори, но ако човек иска да се справи с това нещо, трябва да сложи филтър по някакъв начин, трябва да има филтър.
Горделивостта, която се счита за един от много, много големите пороци и на много хора духовното им развитие просто спира, благодарение на това, че те го носят от преден живот и сега го проявяват в някаква степен. Обратното е смирението. Тези хора, горделивците в духовния свят, в нашите среди, да кажем, от тях ще чуете много често, че те са преродения Давид или преродената Клеопатра или не знам кой си преродения. Аз в моята работа съм откривала хора с грехове. Тоест искам да кажа, че това какъв си бил като дреха не е чак толкова важно, а е важно какво си проявил. Ти може да си бил… Имах един такъв човек, болен от рак и аз му казах: „Ти имаш греха жестокост от преден живот и поради това имаш тази жестокост“. И той казва: „Ама как жестокост? Аз съм бил посланик на френския двор!“
Георги:
Най-после си призна.
Силвина:
Ама чакай малко, ти си бил посланик. И днешните политици са били политици, но какво стои зад тази дреха, какво стои зад тази опаковка е друг въпрос.
Така. Други: Имаме много големи способности. И това, между другото, духовния свят много тънко го изкушава и налива леко масло в огъня. Примерно, тези хора имат някакви много невероятни сънища. В тези сънища им се дават способности, виждат невероятни неща, но с тази горделивост леко ти казват: „Ти си някой много важен“ дори в съня ти. И ти започваш да вярваш и да казваш: „Леле, аз колко съм извисен, колко съм напреднал“, а всъщност в живота ти нещата стоят по друг начин, имаш ред спирачки, ред неща не се случват и затова има причина. И тази причина са всъщност тези грехове.
И последния грях – гнева.
Говорила съм в предните беседи, че гнева е основната причина за болестите, за най-тежките болести, най-разрушителната енергия. Когато го проявяваме, ние привличаме същества от астрала и те навлизат в тялото, атакуват различни органи, в зависимост от това към кой и как точно проявяваме този гняв. Този орган отслабва енергийно понеже там вече има някакво духче, което отслабва енергетиката и тогава вече идват бактерии, идват други физически неща, които започват да увреждат органа и човек си казва: „Аз толкова съм добър човек“.
– Да, ти си толкова добър човек, но може веднъж да се е случило, но ти си проявил този гняв и има последствия.
Просто ангелите на кармата наистина не спят и всичко се пише. В духовния свят, в нашите среди тези хора са склонни да смятат, че те винаги са прави. Когато нещо са… На мен ми се е случвало такъв човек да идва за помощ. И аз се опитвам да му помогна като му кажа къде греши, нали това ми е работата. Значи ти за да помогнеш, първо трябва да направиш диагнозата, да видиш какво точно е и след това да кажеш как могат да се подобрят нещата. И аз казвам едикакво си, ти имаш този проблем, при което той тръгва да ме атакува, нали.
– Ама чакай – казвам – аз не съм тук, за да ти изтъкна, че ти си много лош човек, аз се опитвам да ти помогна, да ти кажа къде ти е грешката, ти ако искаш я приеми, ако искаш недей, но това е за твое добро.
Типичен пример беше това на човек с гняв, който директно тръгва да те контрира, да те атакува и не само към хора, които, може би, го дразнят, защото изглежда, че знаят малко повече от него, но е много недоволен и атакува и хората, които смята за много нисши. Това вече е проявата на горделивостта, разбира се.
Георги, което за медитацията – много е важно всеки ден не просто да си направим една равносметка как е минал деня ни, къде сме сгрешили, към кой човек сме проявили нещо недобро, но и да се покаем и да се помолим за прошка. Защото това е начина стъпчица след стъпчица да стигнем до тези добри същества, които сме ние всъщност в своята същност и основа.
Тук за гнева искам да обърна внимание: как всъщност да заменим енергията. Всички говорим обаче дава се ситуация, те се дават, когато ти влезеш в духовния път, когато започваш да напредваш по стъпалцата се засилват, стават все по-чести тези ситуации, в които духовния свят ти дава възможност ти да се справиш с това, което носиш като товар. Първо – да сме нащрек.
Вчера имаше едно детенце, което каза как то се справя, когато има някаква ситуация, в която се случва нещо и то не му харесва. То каза:
– Първо се успокоявам. После почвам да мисля, защо е. И после правя нещо.
А ние какво правим?
Първо правим нещо. После се опитваме да се успокоим. И след това, евентуално, може и да помислим, да кажем: „Защо стана това?“
Така, значи да бъдем нащрек. Изпитите ще стават наистина все по-сериозни за всички нас. И затова трябва да сме постоянно нащрек. Появи ли се, това надигащо чувство в теб на недоволство и гняв – дишане, дълбоко дишане. И аз лично това правя: „Благославям те, благославям те, благославям те… Обичам те, обичам те, обичам те…“ Просто една мантра, която върви в главата ми, докато не усетя, че …няма го, няма го, няма го. Когато това го постигнеш – един, два, три пъти, то изчезва. Изчезва. Имаш вече друг урок, друго имаш да учиш, да прилагаш, но урока с гнева си го минал. Разбрал си го, приложил си го. С благословия и разбиране към другия.
Влез му в положението, не съди, прощавай. Нещо много важно – не премълчавай и не се потискай, а се научи спокойно да изкажеш мнение и да отказваш. Но спокойно. Откажи се ти да си контролиращия, да контролираш. Бъди снизходителен към хората и спокойно приемай собствените си недостатъци и неуспехи. Не се обвинявай.
Георги:
Да ви кажа още няколко интересни неща. Човек, когато иска /нещо/, трябва да даде. Но единствено трябва да искаш, от всички неща, материални и морални, трябва да искаш прошка. Най-напред искаш прошка от другата душа, нещо ако си я накърнил, обидил и така нататък. И тогава ти да й дадеш прошка. Защото иначе, ако ти и даваш, това е жив егоизъм. Ти имаш его. Все едно казваш:
– Аз съм великодушен, аз съм благороден, аз ти давам прошка.
– Кой си ти?
– Аз съм патриция, ти си плебея.
Когато ме посветиха, от всички души, които ми бяха нещо направили на мене /от земен ъгъл на зрение/ трябваше да поискам прошка. Тоя ме беше бил, оня ме беше завлякъл. Не един, трима души ме опукаха, но напълно справедливо, разбира се, защото и аз бях побойник.
Щом си побойник, получаваш в крайна сметка същото и те бият, нали.
И така. Един ме завлече с пари, трети – с части, четвърти – дадох му нещо, той плати половината, един-два пъти съм искал, после му ги оставих. От земен ъгъл. После трябваше, след много години, да отида и от всеки един аз да искам прошка. Аз, който се смятах, че съм праведен. Това е Истината.
Най-напред искаш прошка от всеки, с който си имал някакви отношения. И ако те са били в твой ущърб, значи ти си виновен. При всички положения.
Или в този живот, или в предишния имаш да плащаш. И като си виновен, трябва да уравновесиш везната.
Единствено, за духовния човек се отнася, той поправя грешките си. Аз съм се връщал от един квартал на София в другия. Купувам няколко дини, обаче не гледам парите, изсипвам ги така в колата на седалката. Гледам, той десет, двадесет или тридесет стотинки ми върнал повече. Завъртях колата и след половин час спирам пред сергията с дини. И човека ме гледа такъв. Запомнил ме е. Аз съм с бяла брада, запомнящ се все пак. Слизам и викам:
– Извинявай, мойто момче, тука има нещо грешка. Тия стотинки си ми дал в повече.
Той ме гледа като че ли аз съм извънземен. Аз верно съм извънземен, ама не знае. Викам:
– Дал си ми повече стотинки, сега проверих като свалях дините, ти ги връщам.
Той вика:
– За тридесет стотинки?
Викам:
– Да, от Младост до Люлин се върнах.
– Не може да бъде!
Човекът беше шашнат. Аз и за по-големи суми, Господ ме е изпитвал, и се връщах. Значи, трябва да коригираш грешката си. Ако си обидил, наранил с нещо друго същество, ако си ощетил, трябва да поправиш грешката си.
Изсъхнало дръвче, напълно – канадски дъб, червен. Две са посадени, едното изсъхва. Викам:
– Моето момче, аз ще те спася!
И му обещах всяка вечер да му наливам по три кофи вода. Обаче една вечер се връщам, ама толкова уморен, едва гледам и му налях две. На другата сутрин ставам и викам:
– Аз вчера не изпълних обещанието към това дръвче.
Трябва да си изпълняваш обещанията!
Лелеее! Това е абсолютно! А деветдесет процента от хората са безотговорни и каквото обещаят, не го изпълняват. Това е изключително голям грях. Ама изключително голям, казвам ви го в прав текст. И затова на деветдесет и девет, и деветдесет и девет процента от хората не им върви. Чисто и просто не си държи на думата. Ще си държиш на думата минимум като император или цар. Да не говоря като светия. А има и над светия, като архангел, а там шест-пет няма. Опитвай се така да си държиш на думата и ще видиш – животът става прекрасен.
На другия ден му сипах повече, за благодарност. Така, и то се раззелени. И сега върви много добре. Беше изсъхнало напълно.
Майка й се занимава с градината, полива и каза:
– Тази смокиня изсъхнала.
– Не е изсъхнала, да я поливаме всеки ден.
На другата година от корените й излязоха нови клони. Вика:
– Как така? Беше изсъхнала съвсем!
– Видя ли какво е вярата? Ама се и полага усилие.
Без усилие не става нищо.
Сега ще ви кажа тайната. Изключителна тайна. Простичка, опитайте и ще видите ефекта.
Когато искаш нещо от Господа, каквато и да е молитва, трябва да е подплатена с дело и трябва да направиш жертва, или най-малкото, усилие.
На Юндола съм, ставам сутрин и от бунгалото ходя шест, седем, осем километра до… Значи, от Белмекен до Юндола са деветнадесет километра. Ходя от деветнадесетия километър до единадесетия обикновено и се връщам. Или до дванадесетия или до тринадесетия, като нямам време. Но обикновено ходя осем натам и осем обратно. Шестнадесет километра, нищо не са за мен. И както вървя по пътя, гледам от двете страни изхвърлени чашки, шишета, пластмаси, работи, боклуци. Ден, два, три. И на третия ден решавам: „Ще ги изчистя, няма начин!“. Взимам един хубав чувал. Ако имаше още един човек, по-бързо щеше да стане, защото с колата щеше да кара, ама аз пеша. Натам отивам и на обратно е лек наклон, от Юндола надолу. Има една писта учебна и се казва „Старина“. То е комплекс там. До „Старина“ отивам, осем километра са от центъра на Юндола и там са кофите за боклук, контейнерите, и трябва да се върна.
Взимам един чувал, отивам до там с чувала под мишница и на връщане започвам от едната страна да събирам. Боклуци, боклуци, чувалът започва да се пълни. Какво ли не са изхвърлили. Значи, за хартиите не говорим, за чашите от кафе не говорим, пластмасови бутилки, накрая някой като не харесва – поп певица на картинката, мен не ме интересува как й е името, направо с диска. Някой се ядосал и диска: щрак! През прозореца. Изхвърлят, изхвърлят, изхвърлят. Всичко е точно!
Събирам, слагам, събирам, слагам. Колите минават, отиват за Белмекен, бръм, бръм, бръм. Беше точно събота и неделя, двата дни. Как ме гледат, не ме интересува отстрани. И чувала премествам – дай, дай, дай, колко часа съм ходил, не знам. Обаче накрая, почна много да ми натежава, викам: „Ще издържа!“. И вече, когато остана около километър и половина до града, чувалът много натежа. Оставих чувала отстрани, после ще дойда с колата да го взема. Обаче на другия ден взех още един и ги свалих до долу и двата чувала, до контейнерите.
На следващия ден, отивам от другата страна да събирам. Значи, колкото повече се приближавам към населеното място, боклукът става по-голям. Най-интересното е, че имаше много опаковки от лекарства. Ааа, онези с ниското съзнание като отворят прозореца и хвърлят опаковката.
Този, който събираше не боледува. Той е здрав. Ония все боледуват. Защо?
Защото им е низше съзнанието, естествено че ще боледуват. Толкова опаковки събрах от лекарства, най-различни. Аха, значи боледуваме, а? И така.
Втория дент, по средата съм вече на пътя, чувалът вече се напълни, от другата страна имаше повече боклук. И съм застанал така, изведнъж спира един автобус. Не много голям, тридесет-четиридесет местен. Шофьорът държи нещо в ръката и аз мисля, сигурно държи някакъв боклук и мисли, че аз съм от чистотата и да ми го даде да го пусна в чувала. Отваря вратите и вика да мина от другата страна към него. Аз слизам надолу от лявата страна, той се качва нагоре. Минавам от другата страна и викам:
– Дай боклука!
И нося чувала. Той вика:
– А, не. Искам само да ти кажа, абе ти не си като другите хора. Какъв си?
Викам:
– Нищо, най-обикновен съм, просто искам да ми е чисто, където ходя сутрин.
Вика:
– И вчера те гледах. И оня ден те гледам, че вървиш по маршрута.
А той пътува между Юндола и Белмекен, кара туристи ли, работници ли, служители ли, не знам. И вика:
– Гледам те. – и ми дава ей такъв голям свитък от чували за боклук, черни. – Видях, че този чувал вече е пълен, ето ти чували. Ето да имаш.
И аз викам:
– Благодаря ти!
И той вика:
– Знаеш ли, ние май само двамата с тебе сме в тоя район, хора.
Викам:
– Човеци! Хората са много.
Вика:
– Да. Аз на всички чешми, обикновено ходя и правя оборка, чистя. Освен това на чешмите бях поставил по един варел, железен, след две седмици нито един варел нямаше. Те ги вдигнали за вторични суровини.
– Ами – викам – сега ще вземеш да сложиш, ако имаш възможност, ако не, двамата ще го направим, по един бидон. Обаче бидона да не може да се затваря отгоре, ще го отрежем четири пръста, да е остро. Ако не го отрежем, ония ще вземат бидона, дори и без капак. А така като е остро и е рязан, става само за боклук.
И той вика:
– Някой път, качвам ги и ги карам до контейнера.
Така, разбрахме се, свестен човек.
– И съм наслагал табелки навсякъде „Моля, пазете чистота!“.
Не са негови чешмите, не са и мои. Както и да е.
И точно привършвам вече последния чувал и на двадесет метра от контейнера съм, вече съм влязъл долу в Юндола, и един човек излиза от една хубава вила. Не го унизявам и не го укорявам, казвам го само като пример. Вътре – чистота, направено. Окосена тревата, виличката хубава. Той заключва портата си. И сега, от двете страни на портата са, буквално на по една педя, по едно пластмасово шише. А тука е пътя. Значи, има едно мостче през канавката и от другата страна, само преминава и е пътя. Някой от пътя са го хвърлили, изпиват сока и го хвърлят и много картонени опаковки имаше. И той, вътре е идеална чистота, тия две шишета не ги взе и не ги хвърли в контейнера или вътре има кофи за боклук, или в кофите.
И аз отивам, той заключва. Влача чувала. Той ме гледа така, не знам просто с какъв поглед, неосъзнат. Взимам другата бутилка и продължавам надолу. Все едно, че не му обръщам внимание. Все едно не го виждам и аз. Слизам на десет метра от контейнера, пак виждам ботилки, викам:
– Дразни ме, ще ги събера и тия.
И точно ги събирам, и изведнъж спира един лъскав, чисто нов бял джип с чуждестранен номер. Спира до мене и викам, тия ще ме питат на някакъв език, на английски ще им кажа:
– Но ъндерстанд инглиш, момчета! Не знам!
Сигурно ще пътуват, нали. По едно време, слизат двама познатии викат:
– Георги, ако не бяхме видели, че Георги Изворски събира боклук по пътя, тука и го хвърля в контейнера, нямаше да повярваме!
– Ами – викам – сега разбрахте ли, защото аз съм учил единадесет години за светия, другите, не са! Това е разликата, няма друга разлика.
Продължавам нататък. След като чистих два дена и изчистих осем километра от двете страни, и изхвърлих няколко чувала с боклук, с полагане на много усилия, отивам при моята кафеджийка на центъра, която ми е приятелка и никога не ми е взимала стотинки за кафе, защото слуша от мене всеки ден беседи. По половин, един час, докато си пия кафето, тя ме пита всички въпроси на Вселената. Аз, чисто и просто, й плащам с акъл, и й казвам Истината, и как да постъпи по някой път. Отивам да си пия кафето и викам:
– Слушай сега, искам нещо да ти кажа, всеки ден вали тука дъжд нали?
Това бяха точно дъждовния период и всеки ден валеше дъжд. Но там валеше след дванадесет часа. Отначало ясно на обяд, до обяд излизам на разходка, насам-натам, следобяд се проваля от дъжд. И цяла нощ пак вали дъжд. Сутринта пак горе-долу грейва слънцето, излизам да го посрещам, и после пак. И викам:
– Сега искам нещо да ти кажа. Искаш ли три дена да не вали капка дъжд?
И тя вика:
– Как няма да вали, бе? Пак ще завали.
Казвам:
– Три дена няма да вали дъжд, защото платих една такса на Господа и сега ще го помоля пред тебе. Господи, може ли три дена да не вали капка дъжд на Юндола?
Двамата седим, вътре нямаше клиенти, следобед към един-два часа си пием кафето. А облаците почнаха да се събират. Викам:
– Днеска, утре и другиден няма да капне капка дъжд!
Смятате, че не стана така ли? Стана. И тя вика:
– Ама ти откъде знаеше?
– Не знаех, но направих усилие!
И тогава й казах:
– Събрах боклука.
– Как така? Ти го събра там по пътя? От тия всичките дето ги хвърлят, тия ненормалници. Ама след три дена пак ще има боклук.
– Няма значение. Няма да е след три дена, ще е след три седмици или след три месеца. Това са го правили кой знае от кога, от пролетта или от години и никой не го чисти.
Наближил съм и влизам в Юндола вече, и двама мъже на средна възраст с раници и две жени се качват покрай пътя нагоре. И минават покрай мене. И ме виждат с това, мислят че съм от „Чистотата“. И вика:
– О, майсторе, каква е хавата тука? Гледам чистиш нещо пътя.
Викам:
– Да.
И така се изправих да си поговорим:
– Вие на къде?
И той:
– Почнаха да зреят тука боровинките.
Викам :
– Има ги, ама понеже вали често дъжд и още е влажно, и затова аз си правя разходка край пътя, и ако ви кажа, че безплатно чистя, сигурно няма да ми повярвате.
– Кой е луд да чисти безплатно? – вика единия.
А жените им тръгнаха напред, с раниците, а те седят и си говорят с мене. Викам:
– Така е. Човек трябва да е идиот, ненормален да чисти тука. Нищо че съм с брада, все пак имам някакъв акъл. И заради това кмета ми плаща и то много пари. Е, тука няколко километра да очистя, едната страна чистя за един ден и другата за един ден, два дена. И двадесет и осем дена почивам.
А те ме гледат така, ама аз продължавам.
– Това е от април, като се стопли времето, иначе има сняг, до октомври, ноември. И ми плаща по хиляда лева на месец.
– А, хиляда лева?
Викам:
– Да, бе хиляда лева за два дена работа. Петстотин лева надница. Кой в България взима такава? Но аз я взимам.
– Абе кмета да не ти е роднина или да ти е приятел?
Викам:
– Има нещо такова.
– Е, заради това. Как иначе ще те уреди така.
Видяхте ли земното човешко съзнание! Като лъжеш в прав текст човека, той ти вярва. Когато му казваш истината, че нещо го вършиш безкористно, е няма да ти повярва каквото ще да става. Сто пъти да му го кажеш: „Айде, стига глупости, я не ми говори бе, не ме занимавай с това“. Така ли е или не е така? Така е.
Това са нещата от живота, за които ви обещах снощи, че днеска ще говоря. Благодаря на Господа, че бяхме заедно.
Разберете ме, платете такса – малка или голяма, направете някаква добрина, природата веднага ще оцени.
Около една чешма да почистите, пред улицата да изчистите отпред малко. Не мети само вътре, измети сто квадратни метра, десет на десет пред двора. Изчисти го и ще видите, че ще стане по-светло с няколко лукса, и по-тихо с няколко децибела. Защото идват светлите същества около нас. И Вселенският Разум, Нашият Татко, който е разбира се и Нашата Майка, и Любовта, и Живота са доволни.
Благодаря ви от сърце!
