Силвина:
Добре дошли в дядовата ръкавичка! Баба Меца не дойде, така че всички се събрахме. Надявам се на всеки да му бъде комфортно.
Днешната беседа и среща е последна за годината и не знам дали заради това, но доста приятели от много далеч са получили импулс да дойдат, което е прекрасно.
Ще започнем малко по-различно, защото с нас е един човек, който най-вероятно повечето не познавате, но сега ще можете да се запознаете. Това е Нели Лишковска, дъщеря на Георги Изворски. Той няколко пъти спомена за нейната книга в предишни беседи, но сега тя е тук с нас, за да сподели Божествените истини, до които е достигнала и които предава чрез писменото слово.
Благодаря Нели, че ти и твоето семейство сте част от нашето семейство!

Нели:
Много благодаря! Казвам се Нели Лишковска и първо искам да благодаря на Силвина за поканата. Трябва да призная, че се двоумих преди да я приема. Причината беше една единствена – романът е писан от октомври 2013 до края на юни-юли 2014 година. Това, което ме спря да приема поканата веднага беше, че аз забравям онова, което пиша. Това е някакъв механизъм на паметта предполагам, за да освободи място за следващата история. Така, че се поколебах, защото наистина не знаех как ще отговарям на вашите въпроси.
Радвам се обаче, че съм тук сега.
Попрехвърлих книгата през последните няколко дни, за да си припомня някои неща.
Най-общо какво мога да кажа – в този роман опитах да представя един по-особен поглед, може би някаква по-особена енциклопедия на време-пространството, еманация на смисъла, в който обитаваме всички ние, някаква квитесенция на Духа.
Това са много отвлечени понятия, но го споменавам, защото вчера имах среща с един познат, който държеше да се видим. Беше прочел книгата и всъщност цитирам него в този момент, това бяха негови думи.
Друго – може би по-ясно ще стане, дори съм го разпечатала – преди известно време получих едно много мило писмо от един приятел, който не познавам лично, но който беше прочел книгата. Той ми изпрати свои впечатления от нея – много синтезирано разбира се. Човекът е пилот и няма нищо общо с литературата. Доколкото разбрах, ние сме си разменили, може би четири-пет писма – по фейсбук, имейли някакви. Мисълта ми е, че на мен лично ми беше много интересно да видя един съвсем страничен поглед на човек, който не е литературен критик, не е литературовед. Заради това го разпечатах и сега Калина ще го прочете, за да добиете все пак по-ясна представа за книгата.

Калина: (чете писмото)
Десетият непознат за пазителката на истините Нели Лишковска и “Деветимата”. Тук – http://lira.bg/?p=103743

Нели:
Някакви въпроси, ако са възникнали?

Станислав:
Откъде да си я вземем?

Нели:
Откъде да си я купите ли имате предвид?

Георги:
Трябва да се прочете!

Нели:
Не знам, в „Хеликон“ предполагам…

Стилиян:
И тук я има.

Нели:
Да, сега тук също има бройки.

Приятел:
Кое Ви вдъхнови да я напишете? Откъде дойде тази идея?

Нели:
За идеята – това е малко притеснителен въпрос, защото нямам представа наистина. Не си спомням кога за първи път чух тази история за Деветимата непознати, но имам едно съмнение… Когато бяхме в Далечния Север, тогава бях в четвърти клас, имах един преподавател по история, който по време на часовете разказваше за всичко останало, но не и за това, което е в учебника. Предполагам, че той е човекът, който е разказал тази история и тя се е запечатала в главата ми. Все пак едно 10-11 годишно дете по някакъв друг начин възприема тези истории.

По-интересно е как с течение на времето, на годините, нещата започваха да се наместват и постепенно тази история придоби някаква обемност и трябваше да я напиша. През последните две-три години ЗНАЕХ, че трябва да напиша тази история.

Силвина:
Малко хора са чели книгата може би…

Георги:
Да, ето кой я е чел, може би повече от веднъж.

Янка:
Аз наистина съм един от прочелите книгата. Тя дойде при мен по много интересен начин – просто я погледнах, видях я тук на масичката, зачетох се в нея. Беше точно време, в което беше необходимо вече да тръгвам и да си хващам автобуса. Понеже нямах достатъчно време, аз така набързо се опитах да зачета нещо. Беше тази глава, която  озаглавих за себе си „Ние летящите хора“. Това е Шестият пазител. Тогава Георги ми я подари и ако искате вярвайте, никога не съм го правила това, защото ми е много трудно да чета в автобус, но докато си пристигна до Раднево, вече бях прочела Шеста глава. Тогава разбрах, че тази книга не може да се чете така като книга, като роман, а е необходимо няколко пъти да се върнеш, защото има неща, които не си забелязал, има неща, които те хващат от първия път.
Бях решила да направя нещо подобно на този анализ сега, но понеже не съм се подготвила, ще ви прочета само малки извадки, които са ми направили впечатление:
“Рогът на еднорога не беше материален, той представляваше лъч, който излизаше от третото му око и то само в определени моменти и този лъч наистина можеше да лекува, можеше да даде живот, или да го отнеме.”
Къде е живата вода – това е моят въпрос, – и защо живата вода е вълшебна? Много приказки имаме за жива вода в българските сакрални приказки, на много места в тях се говори точно за живата вода. Авторката казва:
Живата вода не бива да се пие направо, защото е силно магнетизирана, но от нея може да се сипва по лъжица две в обикновена вода и да се разклаща добре, за да се съединят всички молекули в едно цяло”.
В Новите времена човеците няма да имат нужда от материална физическа храна, от хляб, ще черпят необходимата им енергия направо от Висшата светлина”
И едно нещо, което тя е засегнала съвсем пътьом, а аз бих искала да го доразвия:
1+1 на колко е равно? 1+1 може да бъде равно на 1, но може да бъде равно и на 3
Намерих потвърждение за това, че 1 плюс 1 е равно на 3 в книгата на Спас Мавров за разглеждане на съкралните кодове, които са заложени в българските приказки. Той разглежда приказката “Снежанка и седемте джуджета”, която чрез устната българска традиция е предадена тук. В тази приказка, в нашата българска приказка, има танц на две джуджета – едното се качва върху другото и двете заедно танцуват със Снежанка.
Като всяка сакрална приказка и тази съдържа символи и кодове заложени и в имената на участниците, но и в алхимичните взаимодействия между тях, тъй като Алхимията е колобърско знание за тайните на взаимоотношенията между елементите в материята.
Името Снежанка произхожда от „снежинка“ – душа от небето слизаща в материята, за да твори.
Чевръстко е едно от джуджетата, символ на атома силиций носещ свободен електрон.
§Добродушко е на атома калций, който може да приеме в структурата си нов електрон.
И ето ви – покана за танц – елемент отдаващ един електрон, навлизащ в полето, качва се на раменете на готовия да приеме електрон, става съединение на двата елемента и така двете джуджета стават едно голямо джудже.
В танца си със Снежанка – 1+1 всъщност е 1+2, което е равно на 3.
По повод на същото това уравнение, аз преди време го бях извела по малко по-друг начин. Колкото и парадоксално да звучи знаех, че 1+1 е равно на 3. Винаги съм знаела това, но не можех да го обясня, а в книгата се загатва само тази истина. И в момента, в който го прочетох  на мен ми просветна. Ето какво:
Когато се съединяват двама души, обикновено майка и баща, помежду им стои Любовта. Представете си един триъгълник – от едната страна е майката, от другата е бащата, а на върха се намира детето.
От бащата към детето върви мъжкият принцип – това е Принципът на Истината. От майката към детето върви принципът на Мъдростта. За да стигне до детето си майката преминава през Любовта към бащата – през Истината и стига до детето. Съответно, мъжът обратно – през Любовта към майката, към жената. И нейната Мъдрост достига до детето.
Така 1 (мъжкият принцип) + 1 (женския принцип) е равно на 3, защото детето е носител на трита принципа – Любов, Мъдрост и Истина.
Така, както е казал Учителя Дънов в “Най-малкият опит” от Общия Окултен клас: Вярвайте в това, което не може да се краде. Любовта не може да се краде, Мъдростта не може да се краде и Истината не може да се краде.
Накрая да кажа, защото Деветият пазител е българин и това, което той прави за тази душа, която не го познава само с един поглед той успява да пренесе душата през всички светове и да я върне обратно. Това е посланието според мен на книгата към всички българи.
Тук сме, защото то ни е дадено и ако можем да се приближим възможно най-много до това с един поглед да разходиш човека и да го върнеш пак на неговото си място.
Благодаря ви.

Георги:
Така. Чета аз книжката на Нели и любимият ми приятел Иванчо Иванов – Клатикюшев, пием си кафето с него на центъра, щеше да каже  – абе шефе, ти нормален ли си, правиш реклама на собствената си дъщеря, нали искаш да я издигнеш… Това е неговото нисичко елементарно съзнание.
Никой не знае, даже имената не ни съвпадат. На Нели името е на нашия род от 1450 година, моето е от 1790 година – Изворски, има разлика, нали. Тя го е взела, искала е да бъде от началото, по-старо с няколкостотин години.
И едното е вярно и другото, пък и това, че сме роднини.
Наистина тази книга е изключителна. Не, че е нейна, но щях да я оценя от когото и да беше написана.
Един от тук присъстващите, който я е прочел каза: – Георги тази книга сигурно си я написал ти? – викам, – Не съм я писал аз, но онова, което е написано вътре все едно, че съм го казал аз.
Сега, не става въпрос за препоръчване, но ако човек иска да си скъси пътя – вижте какво казва този човек, който е изключително интелигентен, има и литературни способности, защото върви гладко, може да работи съвсем друго нещо, но важното е, че има литературни способности. Той е написал иделно и точно, подробно, идеално, право в десетката.
Та, ако човек иска да си спести много източни и западни гурувци, учители, духовни наставници и треньори, инструктори, не знам какво си, както и ще да ги наречете според стълбицата, която съм я казвал, може да си спести много работи след като прочете книгата. И трябва да я прочете обаче колко пъти – ами, колкото са пръстите на двете ми ръце. Не се шегувам. Това е многопластово и многопосочно окултно-езотерично знание, така че от едно прочитане ще останат само външните белези. Второто прочитане започва да задълбочава, защото имането е заровено 10 лопати под земята. Докато стигнеш до него – какво прави човекът. Значи оня, който не вярва, копне една лопата и вика – тука няма нищо, нещо може би капачка дава сигнал на уреда. Втори, трети, а не им се отказва. Ама оня, който е упорит и стигне десет прави лопати в земята да забоде, той ще изкара гърнето с жълтиците.
Това беше до тук.
Искам да помоля за извинение този, който е очаквал нещо друго, пък изведнъж му се сервира… Това не е встрани нито от моята беседа, нито от духа на духовността, така че сме си в пътя всички.
Тук някъде беше Евангелието ми. Я сега да видя, къде е „Новия завет“…

Янка:
Аз пропуснах да кажа, че това ми е любимата писателка.

Георги:
Така ли? Тя има много книги – има 4-5 романа, 4-5 книги с разкази. На мен любимата ми книга с разкази е “Стъпки по ръба на месечината”. Там имам още един любим разказ – “Накрай океана”.  Така, че и аз си имам любими неща.
Днес се чудих точно за какво да говоря и Татко ми вика – да започнем от простите неща, те правят нещата.
Разберете, наглед простите, тривиални, обикновени неща имат много дълбок скрит смисъл. Дори и по-рано, когато Силвинка се пошегува за дядовата ръкавичка, сега ще ви кажа какъв дълбок смисъл има.
Не знам дали е от Ангел Каралийчев, от кой беше, но беше приказка в стихове по народни мотиви:
„Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна малка мишчица Гризана…“
Видяла я там на пътя малката мишчица, настанила се вътре.
След това дошъл Зайо Байо – и той се настанил.
После минала Кума Лиса – и тя се настанила. Не знам още кого, а накрая вълкът минава и той се настанява.
Било им добре вътре на всичките. Живеят си, топло им е, хубаво им е, идеално. Обаче по едно време дошла Баба Меца. Видяла, че нещо там шава – я да видя кой живее в тази ръкавица, какво що тука…
Опитала се да влезе. Тогава цялата ръкавица – една такава хубава, кожена, мека – се пръснала.
Какво иска да ни каже – за видовете съзнание.
Вижте колко е просто. Значи, започваме от съзнанията, обаче най-едрото и голямо животно има най-нисше, елементарно и посредствено съзнание – Баба Меца е с елементарното съзнание. Когато се напъха, всичко ще повреди, защото не е дошъл моментът.
Дори в тази зала да има хора с такова съзнание, тъй като аз няма да говоря онова, което би следвало да кажа на духовните хора, защото трябва да се съобразя с него, а ако пък го кажа, те ще им изпушат главите – не могат да го издържат.
Следователно, истини не могат да стигнат до тях!
Когато се напъха, където не му е мястото елементарното съзнание  обикновено поврежда, разваля нещата. Мястото му е да си седи в кварталната кръчма, да бистри политиката и да казва този депутат – да, оня депутат – не, този става за кмет, оня не става за кмет, този става за съветник в местния парламент, този не става.
Да майсторе, дай да видим как ще направим виното тази година, тя е лозарска година, идеална е. Как го правиш ти виното – така, как измисляш делото – така.
Това може да си говори Баба Меца с мечока. Останалите работи духовните, когато дораснат до духовното и започнат да го разбират, тогава ще започнат да се занимават…
Най-много могат да се занимават до духовност – не, до религиозност – с брадата на дядо поп – как я е подстригал.
Това е. Кръчмата и брадата на дядо поп да бъде коментар и това е.
Прекрасно и чудесно.
Нито един не е случайно тук. Нали ви казах – не искам да говоря неща, които ме изкарват, че съм… Да, аз и без това не се смятам за нормален щом съм на Земята, но когато кажа, че много лошите работи са много хубави – примерно като обгазяването едно време на Русе.
Много го обгазяваха. Русенци да знаят, че това е бонус за тях – мога да ги убедя. Не мога обаче да кажа в градския салон веднага, защото те ще започнат да ме бият още като кажа, че обгазяването е хубаво и няма да имам възможност да им обясня защо аджеба това обгазяване е за добро.
Всичко е за добро, в това съм убеден, както съм убеден, че седя тук. Затова е народната българска поговорка „Всяко зло за добро“.
„Да изпуснем зло, всичко е за добро“ и „Колкото по-зле, толкова по-добре“.
В крайна сметка, колкото по-зле става, вече стигаме до дъното, значи нашето изпитание, нашето страдание, нашата болест е свършила, защото преди да изгрее слънцето е най-тъмно.
Заради това, когато достигаме до точката най-много да ни е тежко, най-много да сме замаяни, дали душевно или физически, знайте, че отрязъка от пътя на мъките е свършен. Защо? Защото само щастието и радостта и живота са безкрайни, а другото винаги е отрязък от Пътя – има начало, има край дори и най-голямото страдание.
В този ред на мисли стигаме дo страница 124-та. Отбелязал съм си я, за да може да не бъда голословен, а да кажа какво е писал евангелистът Лука след като е цитирал Спасителя.
Само едно, две изречения ще прочета:
И, когато слушаха всички люде, Той рече на учениците си: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синегогите и първите места по угощение, които изпохождат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви, те ще получат по-голямо осъждане“.
Той го е казал и за духовния егоизъм – по външен вид има много менте духовни хора, които външно го показват само, защото е модерно да бъдеш духовен вече. Това е междудругото.
Истинските духовници, които са тук, казвам – те са чиновници, които са на духовни места. Те точно това правят и в момента. Значи за 2000 години нищо не се е променило.
Учителят Беинса Дуно казва на някои от учениците си: “Вижте какво, вие сте останали с това съзнание, от преди 2000 години”, защо им го казва? Защото един ученик му казва: “Учителю, знаете ли, вие препоръчвате да бъдем мили, добри към всеки един, доброжелателни, да се обичаме и т.н. Ние тук слушаме и аз се съгласих, обаче прибирам се вкъщи – а той богат, богаташ – ами слугинята не ме слуша, направила е сума бели, Жена ми – еди-какво си, еми трябваше да ги опердаша, да ги опляскам, а вие казвате да не пипам никого с пръст”.
Значи, той ги набил. Учителят тогава му казва така: “Виж моето момче, закъснял си. Това отношение е преди 2000 години, а сега ти си дошъл при мен, ученик си ми станал. Казва, когато се прибрал каква мисъл му е минала на този човек през главата. Какво казва оня ученик – абе, това не е за нас, Учителят говори за след 1000 години, та затова той е решил да раздава правосъдие. Мина времето на това правосъдие!
Продължаваме по-нататък:
„… И Иисус като повдигна очи, видя богаташите, че пускаха даровете си в съкровищницата и видя една бедна вдовица, че пускаше там две летви и рече – “истина ви казвам, че тази бедна вдовица пусна повече от всички”, защото всички тези пуснаха в даровете за Бога от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия си имот що имаше”.
И, когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, Той рече – оттук започва вече същността, – Ще дойдат дни, когато това що гледате няма да остане тук. Камък върху камък, който да не се срине” и попитаха Го казвайки: “Учителю, а кога ще бъде това?”
Той говори символично камък върху камък не само на физическо ниво, не и толкова на физическо ниво – че ще бъдат големи катаклизмите, камък върху камък в човешката душа, всичко старо ще се срине, включително и всички стари добродетели, за които казвам, че един няма да остане – уж са хубави, но не чак толкова.
Какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?” – а Той каза:Внимавайте да не ви заблудят, защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват, аз съм помазаникът. И времето е наближило, да не отидете подир тях. И, когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите, защото тези неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът. Народ ще се повдигне против народ и царство против царство и ще има големи трусове и в разни места глад и мор, ще има и ужаси и големи знамения от Небето. А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви гонят като ви предадат на синегоги и тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители, поради Моето име. Това ще ви служи за свидетелство.
И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да говорите, защото Аз ще ви дам пример да говорите. Защото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
И ще бъдете предадени, даже от родители и братя, от роднини и приятели и ще умъртвят някои от вас”
Сега е времето, не тогава. Тогава е имало в много по-ниска степен.
“и ще бъдете мразени от всички, поради Моето име, но и косъм от главите ви няма да загине, чрез твърдостта си ще придобиете душите си”.
Често говоря за оня пример – къщата, която е останала и на моя приятел единствената кола на паркинга, където като завинтена. А тя е лека – „Опел корсичка“. Големите джипове на богаташите и големите коли – всичко в морето. Хубавата вълна ги е отнесла.
Защо неговата е останала? Защото е един от нас – чисто и просто един праведен човек. Той чисто мисли, чисто говори, чисто действа.
Това са основни неща – да бъдем праведни пред Небето не пред хората.
Да, ето сядат на първите места в синагогите, когато постят стават омърлушени, та да се види, че постят в името на Небето – за книжниците и за фарисеите става въпрос.
Още малко чета, още едно-две изречения, за да може да го тълкуваме:
А когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски, тогава да знаете, че е наближило запустяването…
Всички мислят, че това е Йерусалим, някакво градче в Юдея. Това е най-елементарното мислене.
Йерусалим е нещо съвсем друго, което след малко ще кажа. Йерусалим е във всеки един от вас, всеки един от нас е Йерусалим. Това е мястото на Бога.
По-нататък:
Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините и които са сред града, нека излязат вън, а които са в околностите да не влизат в него”
Какво иска да каже с това “нека бягат в планините” – планината е високото място, трябва да търсиш подслон само в Духа и в Името Божие. А, Господ знае, когато вярваш и Му се оставиш на Него къде да те предпази.
Тълкувам ви Библията едно към едно. Не знам по-добро тълкуване, дали и дядо поп в църквата ще я изтълкува изобщо… Той просто ще го чете, но няма да може да го тълкува, в това съм убеден. Тълкуват я истински духовните хора, които са на ниво. С това не искам да се хваля.
Продължавам:
…И които са сред града, нека излязат вън сред града…“
Значи онези, които са в нисшата материя. Те трябва да излязат от нея, да се освободят от нея. Това е градът, който ги подтиска, това е ежедневието и ред други работи. Всичко е символ в тази книга и в цялата Библия. Символи има разбира се в Стария завет, разни истории, които са верни, но това е история, другото е символ.
Така:
…И, които са в околностите, да не влизат в него
Значи, които вече са тръгнали по пътя на Духа да не се връщат обратно, да не се връщат в гъстата материя, да не се връщат в техните стари програми, в техния стар характер и техния стар стереотип на живот, на мислене, на чувстване. Не. Върнат ли се, състоянието се влошава и Божията десница се отмества от тях. Заради това, ако колата е на паркинга и дойде вълната, твоята кола ще я отнесе, а на праведния няма да я отнесе.
Така:
…И ще станат знамения в слънцето, в луната и звездите, а по Земята бедствия на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще преминат от страх и очакване, онова, което ще постигне Вселената, защото небесните сили ще се разклатят
Има още доста време дотогава, но натам отиваме. Само че от нашето съзнание гледа, затова е нашата работа тук, затова се събираме все повече и повече и този колектив, това семейство става все повече и повече и по-голямо и това ме радва. Съзнанието започва да расте, тогава ще минем. Не, че няма да минем, ще минем, но ще минем по-леко.
Едно е да притичаш през един огън гол, друго е да си намокриш дрехите, да се облечеш с дебели дрехи. Затова в пещите, където се прави ремонт и са още горещи се влиза само като със скафандър – намокряш си дрехите – так, и минаваш през огъня. Защото знаеш, духовния човек ще знае, недуховния ще мине гол и ще се изгори доста.
Така:
…И тогава ще видя Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава”
Това е Христовото съзнание, което вече ще се види, Светлината ще озари всяко едно съзнание – който, разбира се, остане на земното кълбо.
…а когато започне да става това, изправете се и повдигнете си главите, защото изкуплението ви наближава”
Той говори това на учениците Си, които са с много по-висше съзнание от всички останали, тъй като са с Него и много дълго време ги е обучавал и много по-лесно на тях им светва отколкото на другите хора.
Представяте ли си преди 2000 години да им говори така, както аз сега ви говоря на вас – нито един няма да може да разбере. Той затова им е говорил с притчи – „който има уши да слуша, който има очи да види – значи, който има малко по-извисено съзнание и се е родил малко по-духовен, по-интелигентен, той е започнал да се досеща, останалите не.
Ето:
…И каза им притча погледнете смоковницата и всичките дървета, когато вече прокарат, вие сами знаете, че лятото вече е близо.
Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство, истина ви казвам, че това поколение, няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.
Какво казва с думите, че това поколение, няма да премине“, как мислите, не мисли за поколение от 20 години?

Силвина:
Тази раса…

Георги:
Раса! Браво! Ето Новото мислене, веднага се сети. Няма да премине Петата и Шестата раса докато това не стане.
Така, ами:
…Небето и Земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат
Всичко е определено. Пак ви казвам – нашият замисъл, великият замисъл на Всемогъщия, на Отца се предава на Христовото съзнание, което вече прави програма. В тази програма, Христовият план е абсолютно съвършен и съвършено се изпълнява от най-дребното до най-едрото. Нито една мравка не загива без Божията воля и един косъм не пада от главите ни също.
Да, Той казва: “и космите на главата ви са преброени”.
Така:
“…Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и да постигне оня внезапно като примка, защото това ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя, но бдете всякога и молете се, за да сполучите, да избегнете всичко, що предстои да настане и да стоите чак тогава пред Човешкия Син”.
Какво иска да каже тук – да не бъдем с онова материално, елементарно и физическо съзнание – житейските грижи, пиянство и преяждане.
Ние, които сме така да се каже в материята, не може без материя, но материята винаги трябва да я уравняваме с Духа, а вече след 2012 година да даваме един превес на Духа – една йота, един милиметър, но повече да има Дух.
Значи, ако наистина толкова се вдаваме в материята, защото имам близки и познати, които отидоха и се пръснаха на Запад само, за да имат два апартамента, да ги дадат под наем, да си вземе вила някъде, да си вземе хубав автомобил – лъскав, да изкара пенсия – западна, да си сложи пари в банката. И смята, че той е сполучил в живота. Иначе си е останал на онова обикновено, скотско съзнание. Скотско съзнание – казвам го съвсем отговорно. Той има 25% човешко съзнание и 75% животинско.
Той не може да ме слуша и аз няма да му говоря, защото виждам, че той слага приоритетите така: материя: номер едно; материя: номер 2; материя: номер 3 и чак четвъртото е духовност и религиозност. Чак на четвърто място той слага Бога.
Господи, като че ли не е всичко на Бога… Като че ли не сме всички Негови…
Нито здравето, нито животът е наш, нито имането, нито децата Нищо не е наше! Наше е това сега като ме слушате, колко ще ви остане в главата, вашата опитност, остава каквото запомните. Само това е ваше.
Ваше е като ядете този мед, а той има такъв вкус, ядете другия, а другият е липов, този – акациев… Това съм го казал – кафе, чай, тези вкусове, тези неща са ваши, т.е. наши. Всичко останало – нищо не е наше!
Времето, ето го къде е, прекрасно е. Това е Божията работа – да свети слънце. Ако искаше, щеше да вали дъжд, а Природата е най-голямото, така да се каже изобретение и майсторлък на Господа. Затова ние трябва да я слушаме. Ако станем светии Природата започва да ни слуша, защото може да изменяме нещата.
В тези неща вече ние сме абсолютни участници, не сме само съзерцатели, наблюдатели. Ние сме живи участници в този процес.
Земята пътува през фотонния пояс, пътува по екваториалната плоскост на Галактиката, цялата Слънчева система, разбира се се пързаля, обаче ние щракаме с пръсти и си викаме  – а, това няма да стане – ще стане и то се вижда с всеки изминат ден.
Всеки ден ми се обаждат минимум по един или двама души, които леко или казано малко по-грубо имат психически проблеми, да не кажа психясват. Народът става все по-неадекватен и неадекватен. Още преди десет години съм го казал – това време като дойде – масова неадекватност – неадекватност е най-точната дума, защото човек усеща, че нещо не е наред, но не може да разбере точно какво е и най-вече започва да се засяга главата.
Защо? Казвам пак – преди 50 години беше раят за елементарните и посредствените съзнания. Защо? Защото те имаха имунитет – каквото пият, каквото ядат, каквото живеят – няма болести, няма нищо. Тогава се явява един свит, беден, бледен такъв духовен, интелигентен човек и него всички грипове го ловят, всички болести го ловят, абе аджеба, всичко върху този човек. И той вика – не съм добре, все не съм добре. Гледаш го чисто бял, интелигентен, нежен, фин един такъв.
А ония – яки мъжаги такива, на тях нищо им няма – пият четири гроздови, ядат пет шопски салати, вино и бира на корем, да.
Няма нищо лошо в това, обаче съзнанието…
Сега вече е точно обратното. Гледаш го духовен – слаб, бледен такъв, но абсолютно здрав, защото дойде това време на висшата вибрация.
Останалите не могат да издържат. Гледам яки мъжаги някога, когато са били, сега се скапват. Няма такъв, който да не е болен. Не се шегувам, казвам истината – пирамидата се обърна.
Заради това искат да ни направят по-духовни, заради това искат ние да слушаме и да се качваме и да започнем да внимаваме, в какво? Ами какво мислим!
Едно време по е могло да минем така – и лоша мисъл, лоша дума или лошо действие, да биеш комшията, само защото те е ругал оня ден, ти помниш, напиваш се, две ракии, излизаш навън, хващаш го, защото ти е комшия и го биеш. Това е лошо действие.
Искат да ни научат на ново отношение към нещата, абсолютно към всичко. Напълно Ново отношение!
За 90% от човечеството обаче все още важи Мойсеевия закон “Око за око, зъб за зъб”. Разсъждават така: „За едно око, аз че му извадим десет очи, за един зъб, аз че му избием десет зъба“.
В кръчмата съм чувал следните изрази нали, казва: ама те ме пребиха трима души. Ами като са те пребили, значи е имало за нещо да те бият, не знам защо, но прощаваш. – Ама аз съм пребит – пребит си, пито-платено, ако не Господ щеше да те предпази.
Като леката кола на паркинга – аз нея я имам вече за хубав пример. Значи излизаш, всички пияни, това-онова, обаче те нямаше да те видят. Искат да те бият за нещо, ама няма да те видят, ти ставаш, минаваш за нещо, на другия ден ще им мине, след една седмица ще го забравят. Значи не е заслужавало и оня Дух, който е с теб, а вече са много, не е само твоят ангел-хранител, ами Той ще те запази. Значи, ако се е случило това, то е трябвало да се случи. Приеми Божията воля, това е истината!
“Ама как на мен точно ми се случи, защо ми се случи” – има повод, има нещо, има дълбока причина, но ти не я знаеш. Върви при някой екстрасенс, при някоя баба ясновидка, при някоя врачка селска, тя може и да ти каже, може и да не ти каже.
Ако върнеш лентата назад и си достатъчно духовен човек, ще кажеш – ей, вярно, нещо съм направил, я да видя какво. И установяваш, че някъде не си бил прав – или в мислите, защото мисълта е силна, или в чувствата или в словото, говорене – нещо си говорил по адрес на този, на оня, на трети на пети, оплюл си ги, обиждал си ги, охулил си ги – ами на теб ще се върне, не може да се върне на филанкишията, защото филанкишията там няма работа, ти си източникът.
Всеки един човек е радиолокатор, радар се казва.
Знаете ли когато са изобретили радара какво са направили – радиовълните, които излизат, те са малко по-специални на локаторите отколкото радиовълните, които пренасят музика. Телевизионните вълни са подобни – вълната отива и върви само по права линия. Радиовълните вървят по местността – нагоре-надолу. Може да се чуе. Ако има една преграда, радарната вълна върви, удря се в нея и се връща, няма да достигне на един километър, десет километра по-голяма планина. Ако тук е по-високо тя винаги се разпространява правилно. Като удари тя се връща обратно – точно, откъдето е излязла.
Ако имаме пет станции, всяка радарна станция пуска тази вълна и тя се връща точно на тази радиолокаторна станция, не на другата, другата си пуска за нея.
Така са и хората. Ние пускаме непрекъснато такива вълни чрез мисъл, чрез слово. Сърцето излъчва най-мощните вълни.
Умът трябва да се качи на колата, на сърцето или на самолета, на летящата чиния, че да стигне до някъде иначе не става. Значи – трябва да направят комбинация, синхрон, а още по-добре и телесният ум ако вземе тези трите, Троичният код на Вселената вече върви и става лазер, вече е много мощно. И тогава стават чудесата.
Следователно, при това положение само може да вървим напред. С нов стереотип на мислене, на чувстване, на говорене – да не употребяваме тези паразитни думи “ужас, жестокост” и т.н., нагоре. Аз ги употребявам учебно сега. Да не говоря за “страхотно”. По цялото земно кълбо, не знам как е на английски, ама на български ни промива мозъците. Кажи: прекрасно, чудесно. Веднъж изброих 14 прекрасни прилагателни и епитети за „страхотно“, понеже е изключително.
Ето изключително, когато е изключително е изключително може да кажеш „странно“ – значи нещо, което е нетривиално, необикновено, но ако е хубаво нещо кажи „превъзходно“, „великолепно“, „прекрасно“, „красиво“ – има един милион думи. “Ей, страхотно…” – да ми прости Господ!
Думата “страх” нито трябва да я употребявате, нито да я чувате, нито да я имате у себе си. Номер Едно е тази дума за повреждане на човека. А за 99.9% от причината за болестите е страхът по някакъв начин – дали под формата на стрес. Страхът предизвиква срив у човек.
Така. Сега ще кажа, понеже сутринта Небето ме подсети една хубава приказка, легенда, случка, която в основата си е истинска и ми беше много приятно. Само ме подсетиха, аз съм я чул отдавна, но сега ще взема да ви я разкажа като приказка. Разбира се, ще си направим едно тълкуване на нея, защото във всяко едно нещо е живият живот.

Какво е, що е медитация?

 Животът е най-голямата медитация. Няма друга.
Това, че дишаме е медитация. Има обаче съществена разлика. Когато съзнателно живеем този живот е медитация, когато несъзнателно го живеем е биология.
Като дишаш трябва да знаеш – да, дишам, тука по-хубаво ще дишам, защото съм сред природата, обръщаш внимание. Когато внимаваш в нещата това е отделно.
Когато внимаваме се разделя на две – субективна медитация и обективна медитация, т.е. внимаваме за нашето състояние и внимаваме за нещата около нас. Няма други медитации.
На Изток са ги разделили – 50 ли, 60 ли, 70… Чел съм ги и съм го учил, но всичко това, което ви казах за една минута сега, всичко това е медитация.
Това, че седиш и гледаш в една точка и мислиш, че медитираш, това чисто и просто не е медитация и няма смисъл.
Чесно казано белият човек, аватарът, духовният човек да си губи времето – да.
На ден е определено, както ви казвам „Ритуалът на озарението“ колко е – 10 минути, 11 минути, 15 минути. Ако имаш повече време – отделяй повече. Но е това.
От хиляди години насам на най-духовните хора са дадени 10 минути да се съсредоточат. 1440 минути е едно денонощие от 24 часа. Само 10 минути са дадени да медитираш съзнателно и това те води. Като го направиш 144 пъти последователно без да изпускаш нито един ден може да станат и чудеса. Не на всеки, но обикновено стават – по-малки или по-големи премии, бонуси, награди Небето ти дава за тази упоритост, за тази последователност.
Небето не иска много неща и накуп, а бавно, постепенно, с постоянство, търпение и малко всеки ден.
Това е. За това е пригоден и нашият организъм.

Някъде, някога в някакво планинско високо село живеели двама  бъчвари. Тогава са били много разпространени занаятите грънчарство, коларство, обущарство – всички занаяти. Имало двама бъчвари, правили бъчви големи, малки, бурета, буренца.
Единият обаче, ги правел по една стара технология, която е била от времето на дядо му и прадядо му. То е имало тогава желязо, но той ги правел от хубаво дъбово дърво. Вечна е дъбовата каца, дъбовата бъчва, обаче обръчите ги правел от леска, плетена от няколко клони. Всички обръчи били направени лескови здраво, яко, идеално. Обвързвал и с лико и били великолепни.
Другият правел бъчвите с обикновени шини, занитвал ги, но бъчвите иначе били от хубаво дъбово дърво.
Единият бъчвар слагал железни шини, а другият ги правел от дърво, но и едните и другите произведения се купували.
Онези, които били с метални шини се купували повече, защото имали по-хубав вид.
Веднъж си пиели ракията в кръчмата, дядо поп също бил там. Той бил техен приятел.
Както и да е, един ден, както си пиели ракията започнал спор коя бъчва е по-добра и дядо поп казал:
– Вижте момчета, хайде да ги пробваме. Дайте по една бъчва у нас, аз ще ги сложа в двора вътре и да видим колко ще изкара на атмосферата, на въздуха, колко години едната и другата ще издържи. Нека си стоят там, не искат хляб, не искат вода, да ги пече слънцето, да ги вали дъжда, да се види аджеба за какво става въпрос.
Речено сторено. Правят двамата по една бъчва, голяма, малка, не знам, а в огромния двор на дядо поп нареждат хубави камъни като пиедестал, като паметник. Единият бъчвар сложил на този пиедестал своята бъчва, другият също слага своята и отиват да си гледат останалата работа.
Минало време и се забравила тази история.
Дядо поп като излизал все ги гледал. Минали години, обаче бъчвата дето била с металните обръчи, те започнали да ръждясват.
Ръждясват-ръждясват и накрая, в един хубав ден един обръч се скъсал. После се скъсал втори, трети. Пет-шест обръча заминали и бъчвата се разпаднала. 10 години ли издържала, 15 години ли – не знам.
Другата бъчва, която била с плетените обръчи не мръднала, защото е дъбова колкото повече вали, толкова повече се затягат обръчите са направени от леска. С нея е същото дървени и затягат още по-добре. Не мръднала тази бъчва.
Обаче, заминали си бъчварите, техните синове работели.
Отива дядо поп при тях и им казва, така и така едната бъчва си седи, ама другата я няма.
Синът направил същата такава нова бъчва, с метални обръчи, пак я сложил там. Те не знаели какъв е ритуалът, защото и дядо поп межувременно си заминал. Останали неговите внуци, правнуци. Те все учели за попове. Бъчварството пък се предавало от година на година, от поколение на поколение.
Минали 2030, 50, 100 години. Бъчвите с шините от метал се сменявали една след друга, защото изгнивали. Другата си стояла все същата.
Вече цялото село било забравило защо аджеба, в двора на дядо поп от едно време седят тези бъчви и никой не ги закача.
Дошло по-новото време. Бъчвите с дървени обръчи от леска, спрели да ги правят – ония хванали друг занаят, заминали, няма кой да ги прави.
Другият обаче започнал да им слага обръчи от неръждавейка.
Вика е, това вече е вечно.
Единият от пра-правнуците на оня бъчвар, направил една такава бъчва хубава, дъбова, сложил обръчи от неръждавейка и я тръснал там на пиедестала в двора на дядо поп. Мислел, че това е някакъв много космически, божествен ритуал.
Тя седяла 10,20, 30 години. И ддвете бъчви седят на пиедестала в крайна сметка..
В къщата на дядо поп дошъл внук, който вече не е поп и не е духовник. Започнал да разчиства чисти, изхвърля старо, прави ремонти, всичко чисто ново. Видял, че две бъчви му загрозяват гледката те си стоели до кладенеца 200 години сигурно. Рекъл си: – К`ви са тези работи, я да ги изхвърля аз в дерето.
Там минавала река стръмна, планинска река, такава с много водопадчета, прагове, камънак, планина, високо в планината това става. Жена му казала:
– Нацепи тези бъчви, поне нещо да изгорим, тя по-разумна такава, камина ще правим.
– Не, не, не, оня бил бързак.
Разядосан, отива, хванал първата бъчва с метал прас, хвърлил я в реката. Хванал – хвърля онази след нея.
Двете се търколили надолу, буйната бърза и стръмна планинска река ги влачи надолу, тук се ударят, там се ударят, камъни
По едно време обаче бъчвата, дето била с металните обръчи, уж те вечни нали и не изгнивали от слънцето много години, не ръждясвали ударена тук-там в скалите, започнали да подават обръчите. Паднал тук един обръч, друг там. Останали само дъгите. Удрят се по реката и така заминали.
Другата бъчва се удряла тук-там, обаче държала. От тази река отишла в по-голямата река. Пътувала си другата бъчва здрава, нищо й няма. От голямата река отишла в още по-голямата река. Така стигнала до морето...

Това е хубавата история за бъчвите. Сега ще я разтълкувам, защото всяка една притча, легенда и приказка все пак трябва да се разтълкува. Помислете си, както аз мисля – всеки от вас ще започне да мисли така. Троичният код на Вселената е да започваме да мислим от най-щуравата мисъл, щуравата идея, която ни идва – абе тези бъчви за какво са… Най-напред тези двамата майстори какви са… След това – кой е дядо поп и защо в двора на дядо поп ще ги сложат тези бъчви, пък ще им направят и пиедестал… Я гледай ти… Така… Значи има някакво споразумение между тях, някакъв бас, някакъв договор… Техните внуци идват, сменят се поколения и т.н..
Тази приказка е чудесна и е точна за нашето време. Абсолютно едно към едно. Нищо, че се говори за стари неща.
Ще ви кажа, че нещата вече трябва да ги гледаме, преди малко споменах и от тази книга – тленни и нетленни. Онова, което е вечно, непреходно и преходно.

Преходни са обикновените човешки неща. Непреходното е Духът, духовността, душевността и Божественото. Божественото, космическото е вечно. Човешките неща са временни.

Ето, където има човешка намеса – това е иначе истински случай, значи единият бъчвар е правил обръчите от леска или от друга дървесина, но аз знам, че е от леска. Те се оплитат от няколко и става отстрани дебело и широко. Заради това тази бъчва при падането от скалите се удря, но те са били като амортисьор – също както, когато приближава лодката до брега се чука в едни гуми и не се удря директно в пристана. По същия начин онази бъчва е оцеляла, защото всичко е от по-груб на външен вид материал, т.е. по нестандартен вид. Това е духовното.
Другото е човешкото и материалното. Значи на човек му е по-лесно, хоп, влага нещо от себе си – в случая метален обръч. Първото и най-нисшето съзнание, металните обръчи ръждясват, заминали са си.
Елементарното съзнание започва да се приобщава, т.е. нисшото материално съзнание. То започва да модернизира нещата. Като ги модернизира обаче, то пак не ги прави вечни, а само ги отлага за по-дълго действие техния живот. Нещата пак имат край, само дето е по-дълъг. Това е. Но то остава да е нисше съзнание.
Едното е нисшето съзнание, другото е висшето.

При висшето съзнание всичко е естествено. Значи при бъчвата с обръчите от дървото, човешката намеса е тази, че използва материали от Бога. Направени са лескови обръчи, хубави дъги, дъбови, отгоре и отдолу две дъна. И ги слага така на пиедестал не къде да е, а в двора на дядо поп. Дядо поп тук характеризира, че трябва да има основа, нищо, че е религиозна основата. Това е все пак духовна основа, не е двора на кмета или на местния чорбаджия в двора.

Всяка една бъчва има две дъна – горно и долно. Какво ще рече това –  това е висшето и нисшето, черното и бялото, нощта и деня, доброто и недоброто, злото. Защо – ами, ако я обърнем? Пак е абсолютно същото. Тези две неща, това е дуалният свят в тази приказка – двете дъна.

Между дуалния свят обаче има много дъги. Тези дъги, това у нас са най-различни неща, които може да кажем са на характера. Дъгите, които свързват едното с другото, те трябва да бъдат здрави, хубави, стабилни.

При преходното и тленното виждате, че те се разпукват, разпадат се, няма вяра, няма какво да ги държи. При естествените неща, значи духовното, което е направено, то е вечно, то е непреходно.
Това е най-простото обяснение.
В тази обикновена, елементарна притча или приказка, можем да извадим целия смисъл за живота във Вселената – кое е вечно и непреходно и кое е преходно.
Горе-долу ви става ясно и аз няма да се разпространявам в това, но ще ви кажа, че в Евангелието на Мария Магдалина, което разбира се е апокрифно, т.е. тайно, скрито и от което липсват няколко страници, казвал съм го, но ще го кажа пак – Петър питал:
– Марийо кажи, ти беше най-близка с Учителя, с Господа Иисуса Христа, какво Той ти е казал, а не го е казал на нас?
Тя му отговаря:
– Братко Петре, Господ ми каза преди да си замине, че всичко, което не е от Бога и не е естествено, ще изчезне от лицето на Земята.

Значи – там, където има човешка намеса!
Заради това аз съм много спокоен – ГМО – идеално, че има ГМО. Защо не ям царевица американска – тя е ГМО. Хапвам само българска. Ама били криви зърната малко – няма никакво значение, ама били малки кочаните – няма никакво значение, ама не била толкова сладка като американската и че стояла американската царевица – да, ама е ГМО.
Значи, ГМО-то заминава. Създали са се институти в целия свят по разни био-шмекерии. Тези био-шмекерии, които ги правят цял научен институт се мъчи да направи нещо. Една от последните новини, които случайно чух по телевизията беше така.
Вярно, няма работа, ама човекът продължава и Господ му дава да експериментира. Няма нищо лошо.
Един руски учен слага две заплодени яйца – едно гъше яйце, такова голямо, а до него кокоше и насочва много силен лъч. Лъчът не е лазарен, защото ще повреди вътре плода в яйцата, а те ще се слагат да се мътят – дали в инкубатор или под квачка не знам. Прокарва лъча, който минава най-напред през яйцето на гъската и след това стига до кокошето яйце. Слагат ги под животинките да ги измътят. Патето си се ражда пате, обаче пиленцето се ражда пиле с ципи на краката и с човка на пате, но с белези на пиле.
Това е намесата на човека. Казвам една шмекерия нали.
Но, щом Бог е разрешил, човекът нека да продължава. Аз знам, че когато дойде Седмата раса, до тогава е таванът на научно-техническите и прочие изобретения на човека.
Човечеството нищо не може да направи само, ако не му е дадено от Горе и не му е спусната идеята.
Този бил изобретател, оня бил откривател. Да, ама нещо му е светнато, пуснат му е един лъч, дали през деня, дали през нощта, дали е сънувал…
Ще ви кажа за изобретателя на дизеловият мотор – Дизел, който се и казва така, отива с жена си на опера. През миналия и по-миналия век много се е ходило на опера. Тогава той разработва идеята и след бензиновите тръгнали и дизеловите двигатели.
Отива на опера и започва да слуша там, обаче съзнанието му продължава да работи за този двигател. Той непрекъснато прави двигателя и все не става и не става тази нафта, не се гори.
Обаче изведнъж му светва там в операта, че трябва да направи такава система, да увеличи много атмосферите, налягането, т.е. тази гориво-нагревателна помпа, всички знаят дизеловия двигател какъв е, че не е като бензина, ако увеличи налягането, ще се увеличи и температурата и може да се пали лесно и вече да работи двигателя.
Той скача веднага и жена му вика – чакай, къде бе, до тоалетната ли, не, сакън…
Зарязва по средата операта и се прибира вкъщи. Взима и започва да изчислява колко атмосфери трябват, за да се загрее и вече дизеловият двигател станал истински двигател.

Така. Ами това беше.
Сега минаваме на споделяне, въпроси, отговори. Къде отиде шефката? Няма го началника да каже как ще процедираме. Да, така е, вижте и аз си имам началник… А, разгеле, дойде Силвинка.
Виждате ли, прости примерчета, обаче за размишляване, защото от простото се тръгва към сложното.
Това казах, завърших с другаря Дизел, той е немец – ама, какъв другар преди 150 години…

Към Силвина:
Добре, ами ако има нещо да кажеш, но фактически сега аудиторията може да споделя, въпроси да задава и изобщо може да разказва чудеса – каквото искате. Аз много обичам чудеса, да слушам за чудеса.

Силвина:
Ако все още имате търпение, понеже наистина стана топло тук, но може би, защото скоро няма да се видим така, както сме, да имаме още малко търпение, още мъничко. Ще насоча вниманието към една тема, която е темата на служенето. Георги има един постулат:

“Даване! Даване! Даване! Служене! Служене! Служене!”

В последно време много мисля и работя върху собствения си егоизъм, като съм убедена, че през това трябва да премине всеки един – ако иска наистина да напредне, да работи с недостатъците си, да се вгледа в себе си, да започне едно по едно неговите си демончета да ги изважда на светло.
Даването и служенето са абсолютните пътеки, които могат да ни помогнат за това. От едната страна е егоизмът, от другата страна е даването и служенето. Хубави думички са, но въпросът е как да го правим. Георги има цяла книга “Законът за даването”. Там няма какво да говоря. За служенето, самата аз продължавам да се уча, защото някак си това в мен е като една червена нишка, която преминава през всяко същество.

Аз съм създадена за това да служа на Земята. Така съм се възприемала винаги, още от малка съм искала да съм в помощ на другите. Но как – това е въпросът.
Преди няколко дни с Георги си говорихме за това и тогава той каза:  „За да служиш трябва да обикнеш нещото, това е номер Едно”.
Майката как служи на детето си – първо тя трябва да го опознае и с това, че го обича истински, тогава тя може да служи, но давайки му не това, което тя смята, че е правилното, а това, което тя усеща, че всъщност е доброто за него.
Да кажем, идват тук приятели, ето и вчера имахме за това лек спор. Знаят примерно, че ние не се храним с определен тип храни и ни носят точно този тип храни. Ще кажете – да, това е изпитание за вас, за вашата воля. Да и това е така, но ако човек истински иска да служи, да помага в нещо, в някакво общо дело да кажем, той трябва да усети обстановката, да усети другите. Тогава той не отива с егото си, за да изпъкне и да каже – ето аз какво съм донесъл, какво съм направил и да го направи по неговия стил, начин и разбирания, а да се включи. Да се включи, за да бъде в полза на тези хора, на които иска да им помогне, не да им наложи неговото си нещо, в което вярва. А усещайки ги тях, разбирайки ги тях и обичайки ги тях, наистина да им даде това, което ще им е в полза точно в този момент.
Това е много просто нещо, но правим ли го… Дори майката не го прави към детето си, въпреки че да кажем, тя го познава и със сигурност го обича. Въпреки това майката налага на детето си нейните стереотипи. Тя реално, дори и в тази най-съвършена форма на Любовта на Земята е майчината любов, дори в тази съвършена форма се оказва, че служенето не е това чисто нещо, което трябва да бъде.

Всеки може да каже нещо и по тази тема и по другите неща, за които Георги говори, всеки има някаква своя опитност.
Не знам, аз казах за 28-ми, за тези възнесения и т.н., наистина вибрациите стават все по-силни. Наистина нашите негативи, които са ниска вибрация, всъщност стават все по-видими, все по-явни. Сигурно всеки един от нас може да потвърди, че се е сблъскал в този период или е влязъл във взаимоотношения, които са малко по-трудни – дали с негови близки или с неща, които са му се случили и са изкарали демончетата у него. Всичко това е за добро, защото наистина това е един процес на осветляване и изчистване. Трябва да имаме волята да преминем през него.
Не знам дали ще направим Ритуалът на Озарението. Аз съм правила тази медитация, за да мога да я представя и на вас – някак си не съм влязла в нейната дълбочина. Това се случи наскоро, за първи път го усетих като я правих за себе си и си казах – я да видя как е всъщност, а не за другите.

Всяко нещо трябва да има баланс. Да служиш нали – о`кей, но в едни рамки, които са здравословни. И до там, където усещаш, че Любовта е в теб. Ако правиш неща, които ти носят дискомфорт, към които имаш някаква съпротива, по-добре не го прави, защото със сигурност няма да донесе полза нито за твоето издигане, нито за другия човек, на който уж помагаш. Ти дори може да му навредиш по този начин, защото го правиш с неприятна, с не толкова светла енергия.
Дори малко да са нещата, които правим, но да са ако не с любов, то с хубаво чувство.
В тоя ред на мисли, много хора с кариери и с всички тези неща, с които са се захванали, със сума ти дини под мишницата и се опитват да бъдат всичко – ами, няма как да сме всичко, просто това е човек да си направи приоритетите, да види къде е най-силен, къде е неговото място.
Междудругото служенето има различни форми.
Ето, Нели да кажем е много силен писател, писменото слово й е дадено и тя служи по този начин.
На Георги му е дадено устното слово. По този  начин и не само, но да кажем служи.
Аз мога да пея – това е моят начин. И ред други неща.
Нека всеки да си види неговата сила, неговият талант, това е непосредственото нещо, което му е дадено – не, за да си подхранва егото, а за да служи на другите, да донесе онова малко парченце от пъзела и да го сложи, за да се изгради големият общ пъзел.

Приятел:
Мога ли да попитам каква е разликата между служенето и слугуването?

Силвина:
Слугуването е точно това, че ти имаш съпротива към това нещо, то ти е наложено, то е насилие над теб..

Приятел:
И как виждате българската психика?

Силвина:
Българинът трудно може да служи, защото той е много силен индивидуалист и това е един от големите му уроци.

Другият въпрос е как да го правим.
В едно интервю казах – вместо да ходите в ашрамите в Индия, да давате хиляди евра, за да се учите да служите, огледайте се около вас. Ние трябва да се научим да служим в най-тесния си кръг, сред най-близките си хора първо и след това да поемем великите мисии и каузи, защото се отдалечаваме по този начин от близките си.
Много жени, аз също съм пример за това, тръгват преди съпрузите си по духовния път. Много от жените пазят тайна за това или го споделят с мъжете си, но не с любов, не както майката към детето си, за да му помогне и да го повдигне.
Аз го правех с доза на лека надменност – видиш ли, аз играх паневритмия, бях еди-къде си пък ти ходиш на работа в това посолство и така нататък…
Какво се получава – идва един момент, в който жената казва  – не мога повече с този мъж, той е толкова по-ниско от мен.
Много са примерите, хиляди.

Георги:
Толкова ограничен…

Силвина:
“… и какво да правя Георги сега, да се разделям ли с него, как, какво…”. Късно е. Може и да не е късно, може да се подобрят нещата и отново така да стане, че този човек с по-големи крачки да напредне, но в повечето случаи се оказва късно.
Ролята на жената е още в самото начало, защото жената е водещата фигура в Духа, женският принцип води Духа. Да поведе близките си, мъжа си, децата си в това, което тя усеща и разбира, а не така-така и в един момент да се стигне до пропастта.
Другото е споделянето – да споделя човек е най-прекрасното нещо. Слава Богу, че има фейсбук!

Нели:
Само по фейсбук се споделя, да (смее се)

Силвина:
Хубав начин, все пак се учим, учим се.
Когато примерно организираме събитие и пускаме информация, пускаме да кажем видео на Георги, гледат го хиляди хора, десетки хиляди даже вече. От тези десетки хиляди го споделят 4-5. От друга страна пускам някаква информация, която е за някаква пълна щуротия, но гледаш как изведнъж всички започват да споделят, особено ако има нещо негативно там, става дори хит в мрежата.
Значи, като споделяме – какво споделяме, как да го правим, всичко това си е изкуство. Трябва да го правим в крайна сметка, защото ние, които се интересуваме от тези неща, не говоря, че сме много напреднали, но в крайна сметка ние сме примерът, ние имаме един кръг с хора, с които работим и дори може ние да не си даваме сметка,  но ние водим тези хора. По някакъв начин информацията трябва да стигне до тях – дали чрез фейсбук, дали чрез нещо друго, просто да го правим. Това е също чудесен начин да служим.

Стефчо:
По въпроса за слугуването и служенето. Дойде ми една мисъл преди малко и да кажа как аз възприемам кое е служене и кое слугуване. Има една граница може би, която трябва да поставим. Ако я прекрачим влизаме в слугуването и преставаме да служим. При слугуването коя е границата.
Служенето е да бъдеш някъде за някого, когато на него му е нужно да си там, а слугуването – да продължаваш да искаш да дадеш нещо на някой, когато той няма нужда или не иска.
Например, аз съм постояно на линия, наличен за всички мои приятели. Който, когато иска да ми се обади, да ме пита нещо, да отида да му помогна, който не е поискал нещо на него не съм помогнал.
Ако обаче не спра до там и не почакам дадения човек да поиска нещо от мен, а отида и започна да му се навирам в очите и да му кажа – ей сега тука ще ти дам това, ще ти помогна за онова.
Или пък да кажем в семейството. Всеки ден да спирам хората от моето семейство да правят нещо вкъщи – примерно жена ми трябва да измие чиниите – чакай сега, стой тук, аз ще ги измия. Или пък, недей да чистиш, аз ще оправя. Ама това да го правя всеки ден примерно и да не оставям другия да изяви себе си, да не му позволявам да бъде себе си, да искам все аз да съм, аз да му помагам, все да съм полезен някъде, това вече е мое желание, мое его, аз прекрачвам тази граница. Тогава може би, влизам в слугуването.
До момента, в който бъда себе си и съм там за хората, когато им е нужно наистина – аз съм в служене. Това е моят начин на разбиране. Ако на някой му резонира – добре.

Приятел:
Моето изказване ще бъде по повод на чудесата, за които Георги много обича да си говорим и по повод на някой други мои размишления, защото ми се случиха някои интересни неща напоследък тук в близките  2-3 седмици.
Първо, аз направих един подарък, нематериален, а духовен подарък на една жена. Само след около един час, когато бръкнах в дамската си чанта така на посоки, кърпичка ли, какво търсих там, но напипах нещо необикновено. Извадих една банкнота, чисто нова от 100 лева. Нямах никакво обяснение защо е в чанатата ми. В чантата ми нямаше такава банкнота, нито пък така да бръкна и да я извадя…
Благодарих, но чудно ми беше разбира се много. И преди съм имала случаи нещо да се дематериализира и след час да се материализира, така че не ми беше съвсем непонятно това.
Мина известно време и в тези последните дни, аз постоянно шаря с велосипеда си из Пловдив и без него, почти съм сраснала с него, не мога без него, обаче напоследък, така си правих експерименти. Вляза в някакъв магазин, оставя го там незаключен, уж го гледам, уж така, обаче този път експериментът ми беше друг…
Велосипедът ми с раницата, с портмонето, с всичките ми документи вътре, с портмонето и с 300 лева в него, оставям го пред една книжна борса, ама точно пред стъклената врата. Влизам вътре, уж само за минута да погледна нещо, но ме заинтригува някаква книга и започвам да се чудя дали да я взема. Уж поглеждам колелото през една-две минути, последните две-три минути като поглеждам, то вече го нямаше.
В първия момент естествено изпаднах в паника и хукнах по най-бързия начин да стигна до банката да си блокирам дебитната карта. Веднага се обаждам на моя приятелка от Русе, с която сме много тясно свързани и която се самообучава там по един метод Курсът на чудесата и е много напреднала, явно тя ми помогна.
Тук е вече взаимопомощта, първият урок. Никога не ми се е случвало такова нещо за минути да се успокоя и да кажа „Да бъде волята Божия! Каквото е – това е!“
Стигнах до там, блокирах картата, в следващия момент отивам в полицейското управление. Писахме каквото писахме. Беше внимателен служителят, не ме навика. Каза да се успокоя, погрижи се за мен, защото то вече се е случило.
Това беше добър извод, че и там съществуват хора, които имат добри души и така нататък.
Излизам от там, а той ми звъни след това и казва: “Госпожо Михайлова елате, защото районът, където ни казахте, че са ви откраднати вещите не е нашият, трябва да отидете другаде”.
В този момент аз излизам, времето минава.
Излизам, а нямам никакви пари – нито за такси, нито за автобус. Казвам си – защо не срещна някого и в следващата минута виждам човек, който познавам.
Викам му:
– Дай ми моля те, някакви пари.
Жената казва:
– Това са последните ми 50 лева, давам ти ги, нямам други.
Викам й:
– Не се притеснявай, най-късно утре сутринта ще ги имаш, само ми ги дай сега.
Набързо й казвам какво са ми откраднали и тръгвам. Тя, вече зад гърба ми: – Аз ли да те уча какво да правиш…
Бях осем години в учението на Бруно Грьонинг и казва: „Да Бруно, давам ти го това на теб, не го искам“.
Хващам такси, отивам до следващото полицейско управление, където много добре ме нахокват: “Вие, как така не сте си заключили…“ Навеждам глава: “Да, така е, виновна съм, но идвам все пак да ви кажа какво се е случило!” Добре. Писахме. А още на портала ми казаха, че „това е невъзвратимо”. Аз отвърнах: “Да, ясно ми е”.
Връщам се вкъщи и започвам: “Господи, нека този човек, който ми е откраднал тези неща, дано да му послужат, да бъде благословен, аз му прощавам!” Опитах искрено да го направя. Каквото станало –  станало, в крайна сметка на света не е само това. И се успокоих и го прежалих.
Оня ден обаче, пътувам от Стара Загора, бях си изключила телефона и по едно време гледам – имам три обаждания от един и същи телефонен номер. Мина ми през главата, че може би ме търси човекът, с който контактувах – един млад симпатичен полицай. Интуиция. Отивам веднага до полицейското управление. Вика: – Ти този телефон, който си ми дала, защо не се обаждаш? Казвам: – Така се случе. Вика ми: – Аз исках да те питам какво си сънувала снощи?
В същото време ми отваря вратата и ми показва първо велосипеда. Той непокътнат, с всичко по него, а имаше доста неща, които върху цената му слагаха още 50 лева. В следващия момент: “Ела сега да се качим горе до кабинета”.
Беше като някакъв магьосник, защото и на него му беше удоволствие.
Извади портмонето ми, а на мен очите ще ми изхвръкнат. Викам: – Много Ви благодаря! Как го постигнахте това нещо?
Оказа се, че имало камера там. Те отворили камерата. Каза: – Парите, този циганин наркоман, първо колелото ти го беше продал за 8 лева. Второ – беше от горе до долу добре облечен – нови дънки, ново яке, всичко ново… Казвам: – Халал да му е, щом като се е облякал – добре, доволна съм, щастлива съм.
Така завърши тази история.
За мен изводът какъв беше. Четем, слушаме Георги, който много пъти ни казва, че всичко трябва да го приемем, да простим, да благодарим. Слава Богу, аз успях да простя. Може би това беше изпитание дали мога да простя и да благодаря. В крайна сметка само документите да се бяха върнали – благодаря, защото вътре имаше карта за ЖП-то, която току-що съм подновила срещу 50 лева, дебитна карта, лична карта и какво ли още не имаше вътре.
В крайна сметка това завърши много щастливо.

Георги:
Много хубаво! Споделяйте, споделете…

Приятел:
Бъдете смели и споделяйте, смелостта краси човека.

Приятел:
Може ли и аз да кажа няколко думи?

Георги:
Да, кажи.

Приятел:
Нещо, което днес не го споменахме, но Учителя и Георги много пъти го е казвал – за Любовта и за силата на мисълта.
Много хора ме запитват, нали говорим непрекъснато за безусловното. В общи линии всеки има някаква представа какво е това Безусловна Любов. Но, това чувство, това усещане, което е лично, всеки го носи за себе си и го изпитва по своя си начин.
Как човек може да достигне до Безусловната Любов. Според мен и моят скромен опит това може да стане именно със силата на мисълта или със съчетанието на силата на мисълта на древните медитативни практики, на движение и постепенно човек, взирайки се във себе си, през себе си може да стигне до Безусловната Любов.
Това, трябва да ви кажа, е върхът в нашата духовна дейност, защото достигнем ли до Безусловната Любов, усетим ли я веднъж в сърцето си, ние сме вече в духовното.

Янка:
По този повод бих искала и аз да кажа, че до Безусловната Любов малко по-трудно стигаме чрез силата на мисълта. Най-бързо и най-лесно се стига чрез прошката.
В този ред на мисли, преди да простим на другия човек, който е нашето огледало, но когато по някакъв начин ни дразни и показва какви сме, е редно да простим на себе си. Ако не можеш да простиш на себе си, ако не обичаш себе си, няма как да достигнеш до Безусловната Любов и да простиш на другия човек срещу теб. Защото ти си този човек там. Той си ти, но неговият огледален образ.

Георги:
Написах един идеален пример. Мога и да ви го кажа, защото той ми се случи и е истински.
Имам една добра позната, с която си пием кафето на едно място. Пием кафенце с нея и тя започна да ми се оплаква:
– Знаеш ли Георги какви неща ми се случиха – там, в едно загубено село продавам бащината къща. Отивам да поизчистя, да поизмия. Не стига, че евтино я обявих – 25 хиляди лева за здрава тухлена къща с голям двор, но докато мия и чистя паднах от стълбата. Ама така зле си изкривих глезена, скъсани мускулни влакна, менискус… Ударих си бъбреците, единият бъбрек започна да пуска кръв, пишкам, ходя по доктори… Още куцам, не е за разправяне…
– Така ли? Как се е случило това?
– От нищо стана нещо…
И продължава да реди. С нея често се виждаме, от години.
Викам:
– Ти нали знаеш, че както си пием кафето, аз имам така някаква дребна способност и мога да ти кажа причината, за какво е…
– А…
– Какво ти е мнението за мен – питам я.
– Абе, – вика – да ти кажа честно, повечето хора мислят, че си един брадат ненормалник и моето е горе-долу такова.
Понеже ми е близка и има право да ми го каже нали, ако беше далечна, нямаше да смее да ми го каже.
Викам:
– Точно такъв съм, да знаеш. Това ми харесва, идеално ми е, ама знаеш ли колко ми е добре. Седим си тук – викам, – Ти нали ходиш на наряди, четеш не кой да е. Освен това всичко спазваш – да, идеално. А, – викам – знаеш ли, че преди 2-3 години имаше една случка, ама ми е чудно Господ защо толкова забави нещата, та чак сега да ти направи тази приятелска физическа забележка… И не само физическа и духовна… Това само ми е чудно, иначе нищо друго не ми е чудно на мен.
Тя пита:
– За какво става въпрос?
– Слушай – казвам, – като тръгна твоята съседка, близка, комшийка преди 3-4 години на Запад да печели и да гледа възрастни хора. Хубаво – викам, – нямаше пари жената. Тогава те помоли, а ти си материално доста добре подплатена – наистина не е за оплакване тази дама – те помоли за 500 евро. И понеже ти е близка и ти знаеш, че там ще спечели пари и ще ти ги върне, ти извади и даде. Да, добре, че й даде.
Тя казала тогава, че след няколко месеца, като се установи ще ги върне. Минали няколко месеца, минали и повече, тя се установила, идва си след една година. Тя отишла и й казва: “Ти беше обеща, че ще ми върнеш парите”, – а, другата казала: “Нямам възможност сега, защото помагах на дъщерята, на сина, но ще ти ги върна”.
Не ги връща. Минава втора година – пак не ги връща.
Викам й:
– Тогава като си пихме два пъти кафето ти спомняш ли си какво каза за тази жена?
Тя ме гледа и вика:
– Да, спомням си случая. Тази ненормалница, тя е престъпница за мене… Тогава ти ме спря, аз щях да я дам на съд…
– Да, ама няма свидетели, нямало е никой когато си й дала парите.
Тя започна да нарежда:
– Тази уличница, тая кучка, иде ми да я накълцам на ситно, иде ми да я направя на кайма…
Ау, главата ми забуча. Опитах се да я спра.
Викам:
– Спокойно, ти в крайна сметка нали си духовен човек, бял човек, дай ще се разберем – за 500 евро не си дори тези пари да са ти последните. Тя не ти ги връща, но ти продълаваш да нагнетяваш с негативизъм. Според моето мнение тя няма да ти ги върне повече.
Така и стана. Минава още една година, онази си продава апартамента, който е до нейния и дори е на същата стълбищна площадка и пак не й връща парите.
Тогава й казах:
– Тогава ти споменах да й ги опростиш, ама ти не си ме чула, защото ти заслепена от ярост и от гняв, продължаваше да я ругаеш и ми вгорчи кафето. Сега дойде време за разплата. Понеже Господ ти направи физически забележки, такива материални, но ти не Го чу, сега започна да ти прави забележки на физическото тяло, чрез едно хубаво и прекрасно страдание и ти продължаваш да не Му благодариш – казвам й, – Знаеш ли какво казва Учителя – ще го цитирам едно към едно – когато дадеш, дори на заем на един човек 1000 лева, (500 евро са точно 1000 лева) и той не може да ти ги върне една година и прехвърли годината, тогава отиваш при този човек, може да го питаш, може да не го питаш, даваш му още 1000 лева и му прощаваш и първите. Тогава Господ е доволен. Иначе, в никакъв случай не е доволен.
Дори да простиш парите, трябва да дадеш още 1000 лева, защото една година ти си излъчвал негатив към него под формата на мисли, на чувства, а и на дела. И само това, където си разпространявал дивашките слова по негов адрес. Това е за изчистване на кармата.
Тя продължава да ме слуша. Последният път седи, ама вярно – куца, но викам й:
– Сега разбра ли, ако беше направила това, което още тогава ти споменах, да й опростиш веднага дълга, защото е минало малко повече от една година, ти – не. Направи я на нищо. Като палач. А, даже не ме остави аз да ти кажа някоя друга дума и тогава млъкнах. – И викам, – сега понеже ти казвам истината, може да ме черпиш една минерална вода затова, че съм като селска врачка, е не може безплатно да ти давам съвети.
– Какво да направя? – пита ме.
– Сега със закъснение, намираш жената и й даваш парите. Ако беше направила тогава това, знаеш ли какво щеше да стане – щеше къщата да я продадеш за 45 хиляди лева – казвам.
Значи тези 2000 лева, тези 500 евро и още 500, 1000 са 2000 лева – значи, тези 2000 лева лично аз ти казвам и се подписвам по следния начин. Дай ми една карфица – викам й, – убождам си палеца на лявата ръка и капката, която излезе, не знам какъв цвят ще е – дали син или червен, топвам и се разписвам под това, което ти казвам, че къщата щеше да я продадеш за 45 хиляди лева, не за 25, а тези 2000 лева, щяха да станат 20 хиляди лева – казвам.
Ама, това е за добро, трябваше да го направиш, нали си духовен човек, нали четеш дебели книги, ходиш, слушаш молитви, не знам какво, пееш песни, духовни, братски, на Учителя, нали такава си… Защо не изпълняваш тези работи на Учителя, а неговите песнички, той не е доволен от това, че му изпълняваш песничките. Учителя щеше да бъде доволен да не му изпълниш нито един наряд, нито една песен, ама нищо – да не прочетеш и един ред, дори да кажеш – това не е Учител, не, не е – за Мировият учител Беинса Дуно, това е никакъв… Но, да изпълниш онова, което ти казвам, да отидеш и да го направиш и да отидеш и да  й кажеш – прости ми, аз те тормозих много. И излизаш с гордо вдигната глава. Господ след това щеше да намести нещата.

Както Милка току-що каза – това е блестящ пример.
Понеже ти не си си научила урока и продължаваш колкото пъти се видим – този път нарочно, съзнателно я подсетих, иначе, преди това я виждам един-два пъти, пием си кафето, ама не я подсещам какво е станало, защото това вече е отминало.
Поне не отиде да я съди, защото й казах. Сигурно е търсила адвокат, обаче и адвокатът казва – няма писмен договор, няма нищо, нито някой е видял, парите са дадени на вратата. Казах и аз – да остави, поне по съдилища да не си харчи парите. Иначе и там щеше да се юрне.
– Защо – викам, – след като знам, че си добре финансово подплатена, защо не даде на две женици по 100 лева да изчистят къщата, да я оправят, да върнеш оня дълг, не само да върнеш, да дадеш повече, да дадеш на тези жени, да вземат някой лев, да изчистят, а не ти да се катериш. Нищо. Ето какво направи твоята стиснатост сега. И какво – кръстчето. Ами естествено, кръстчето, защото си се натоварила. Защо кръста е пострадал? Защо кракът, кой крак?
– Ами кракът на добротворчеството, на благородното – десният крак. Левият крак е на справедливостта – не си справедлив вярно е, обаче ти не си направила това добро, което би следвало да направиш.
Така, това е една прекрасна, истинска, абсолютно жива история.
И тя остана.
Викам:
– Виж, няма да се подписвам, – не си надупчих палеца разбира се. А тя гледа:
– Е, ама всичко заради това ли е? – пита.
– Заради това е! – казвам, а тя ми отвръща:
– Ще те черпя една вода.
Викам:
– Виж какво, ако ме черпиш, с тази злоба дето още имаш и ярост, водата ще е отровна, ще ме отровиш и аз няма да я пия. Ако я донесеш от сърце и от благодарност за това, че съм ти казал истината – да, иначе по-добре не ми я слагай тук.
Така, добре.
Споделяйте. Това сега аз го споделям, ама и вие трябва да споделяте.

Приятел:
Да питам Нели Лишковска?

Нели:
Да

Приятел:
Понеже чета книгата и ми направи впечатление – така математически погледнато, дали имате влечение към това?
И още два въпроса имам – след това за Леева, която е една от Пазителките, направи ми впечатление, че има определен ден, през който Земята се обновява?

Нели:
За живата вода – да.

Приятел:
Дали тази дата е нещо тайно? И третият въпрос – прочетох мнението, че ако човек има едно дете, то може да се отгледа добро, ако има второ – ще мине през изпитание след това ако намери верния път, след това ще премине пак да избере сам волята си и ако има три деца, вече отива към тъмните сили. Нещо повече да кажеш?

Нели:
Ще започна отзад напред. В книгата съм се опитала да дам всички възможни гледни точки, както и да звучи това. Събирала съм материали не само от писмени източници, но и съм разговаряла с хора, които се занимават много по-дълбоко, по-сериозно с определената тема, която мен ме е интересувала в определения момент. Ето например за математиката – имам приятел, той много години е в Канада, физик, с него сме си кореспондирали. Беше преди две години, точно, когато писах тази Глава – мисля, че беше третата за числата. От него имам тази информация.
За всеки един от Пазителите, когато е идвал моментът да пиша, винаги така са се подреждали нещата, че или ми е попадал някакъв писмен материал – книга или статия, или пък съм срещала човек, който ми е разказвал в по-големи подробности за това нещо.
По третия въпрос, който ми зададохте – също беше в резултат на един разговор с жена, която беше абсолютно убедена, че това е истината за семейството и потомството. Оттам вече… Първо дете, второ дете, трето дете, какво носят те като смисъл и като енергия. Затова го написах, защото ми се видя много интересна теория.
В интерес на истината, някои от нещата са и в резултат на, да кажем сънища.
Вторият въпрос беше за живата вода. Аз знам тази дата, но как да кажа – “споразумението” беше да разкажа историята без да давам конкретната дата. Просто не може все още да се обнародва, да стане публично известна тази дата. Действително – през зимата е, още малко ще я издам. Има действително един такъв ден, в който от 12 часа през нощта до 6 часа сутринта се обновява цялата екосистема или както и да го наречем, вливат се нови сили. Точно в този период, когато се напълни в едно шише вода от някой извор – естествен източник, тя е лековита.
И много други интересни неща, които в процеса на писане ми се даваха на момента, в точния момент. Дори, когато бях там, как беше тази дума – въздушни – всички сме въздушни хора.

Стилиян:
Летящите хора

Нели:
Летящите хора. В момента се сещам, че започнах да пиша тази глава и нямах име за героинята – Шестият пазител мисля беше, тя е жена. Нямах име за нея и най-случайно, когато преписвах свои архиви преди много години от една тетрадка, изпадна листче, на което пишеше само едно име – Нидра. Нямах никаква идея какво е това нещо „нидра“ и защо съм го записала, но знам, че е било важно, затова съм го оставила в тази тетрадка. Малко след това продължавах да пиша тази Шеста глава без име на главната героиня.
Не гледам телевизия, но така се случи, че децата бяха включили телевизора в кухнята и с влизането си там чувам от екрана „нидра“. Заслушах се естествено за какво става въпрос – имаше интервю с една госпожа, която много години била в някакъв индийски щат и обясняваше за всички свои преживявания. Говореше, че санскритското название за сън е нидра. Обясняваше същността на съня според източните учения.
След това разбрах, че името „Нидра“, което беше написано от мен на листчето, защото това беше моят почерк, трябва да бъде името на героинята ми.
Затова героинята ми в Шеста глава се казва Нидра.
Изобщо, много интересни, как да кажа – не съвпадения, защото случайности няма, то е ясно. Това е вече синхронизиране – и на темпорални и на пространствени пластове, вече се наместват едно в друго и се получава цялата картинка. Така се изяснява целият пъзел. Получава се в цялата си същност.

Георги:
Само ще добавя нещо набързо. И Учителя го пише мисля, че във Второто Пришествие: „В Новата епоха на хората ще бъде разрешено да имат две деца – едно момче и едно момиче“. Пише го черно на бяло, прочетете го и ще видите. Не го казвам от себе си, цитирам Всемировия Учител – две деца – момче и момиче. Повече деца – не.
Както виждате, овчиците и козичките раждат по едно, по две, максимум някой път са три, което е изключително рядко.

Янка:
Може ли и аз да добавя нещо във връзка с това – чела съм в Неделните беседи на Учителя, който казва там, че хората трябва да имат по едно дете, тъй като Господ Иисус Христос е бил едно дете.

Георги:
Между другото да знаете, че мина времето на количеството, остана времето на качеството – това го казва Георги Изворски. Едно дете от Шестата раса отговаря за 100 деца от Трета, Четвърта и Пета коренни раси. Едно към сто! И се подписвам. Едно към сто – не се шегувам. Мина времето на количеството.
Вие тук може да сте 60 човека, отговаряте за 60 хиляди – едно към хиляда. Някой от вас е със съзнание 1 към 100 000, не се шегувам като го казвам, но от това не бива да ви порастват ушите и да спирате – ей, аз съм се изкачил вече в Духа, замествам 100 хиляди човека, е акъл имам за 100 хиляди души… Да, ама някои имат и за един милион.

Силвина:
Това означава, че 100 хиляди души в този момент са вложени в тебе и са ти дали шанс на Земята да слезнеш ти, за да се изявиш. Тоест – ти, чрез своето съществуване да изявиш и аспект от всеки един от тях…

Георги:
И да им върнеш с лихва. Това е.

Приятел:
Може ли и аз да вметна нещо във връзка със сънищата?
Искам да знам дали всеки един сън иска да ни покаже нещо, което трябва да свършим в действителност и оттам – какъв е най-правилният начин да го разтълкуваме? Защото, сънят по принцип е с упойка, както е в Библията. Не винаги успяваме да го разтълкуваме правилно това нещо и да получим правилни уроци, за да вървим напред по правилния път?

Георги:
Аз ли да отговоря? Добре.
Според онова, което виси на гърдите ми, трите черти – това е Троичният код на Вселената. Ако се научите да боравите с Троичния код на Вселената нищо друго не ви трябва. И заминавате нагоре в Ангелския свят.
Кое е истина – едни от сънищата са на човешко ниво, физическо, материя. Други са на ангелско, духовно ниво. Третите сънища са от Божествения свят.
Най-истински са сънищата от Божествения свят. Те са абсолютно верни и няма начин да не станат.
От духовния свят са 50 на 50 – казвам го направо – може да станат, може да не станат.
От човешкия свят са почти винаги менте – те са за почивка на физическото тяло, за разтоварване. Каквито и глупости да сънуваме, каквито и дивотии, каквито и кошмари, полу-кошмари и красиви райски градини, този сън е за отпускане на физическото тяло.
Освен това, на другите тела той е чисто и просто един хубав филм, декорация, проекция. Гледаш го и това е.
Това са трите вида сънища. Чисто и просто трябва да се научим да  различаваме кой сън какъв е – а сега, този сън е филмче тук, някакво интересно, гледам го, успокоил съм се, наспал съм се.
Следващият, който е на ангелско ниво, той ни е програма. Дават ни го. Дават ни 50 %, но останалите 50% ние трябва да направим, няма начин – трябва да положим усилия, да изберем, да видим правилния път, леко ни напътстват.
Когато е Божественият сън – няма начин да не стане едно към едно. Този сън, който е абсолютно пророчески, абсолютно ясновидски, се дава на малко хора едно към едно. Трябва да си много израснал в Духа, за да започнеш да сънуваш такива сънища.
Иначе сънищата са в тези два вида.

Приятел:
Как да ги различим?

Георги:
Ще се научите, трябва да имате Дарът на Различаването. Е, сега искате да си дам занаята – няма да стане (смее се), веднага занаята – без мъки, без усилие, изведнъж наготово. Наготово не става. Наготово – ще направя курс за магьосници.

Приятел:
Трябва да израснеш в Духа и тогава…

Георги:
Именно. Ако не – курсът за магьосници. Десет дена – 10 хиляди евро. Шегувам се разбира се, кой ще ми даде…
Мислете, споделяйте, ето вижте какви чудеса. И получудеса да са, също вървят.

Янка:
Някои от нещата, които са написани в книгата на Нели, на пръв поглед изглеждат като фантастика и биха могли да се вземат като такива, ако ние не бяхме съвременници на това същото време. Едно от нещата, които също ми направиха впечатление и пропуснах да кажа, но сега дойде със съня. Преди време бях намерила една информация, ставаше въпрос за това място в Русия…

Георги:
Кавказ…

Янка:
Да. Там от малки до големи спят непробудно и никой не може да ги събуди – изследват разни причини, но в края на краищата не се получава. Тази информация я бях намерила в руски сайт и я превеждах и разпространявах между познатите, сега изведнъж я срещам в книгата.
По-интересното е не това, че информацията е позната, а защо се получава сънят. Защото при мен информацията идва след като вече нещо се е случило или съм го изпитала, а това бяха временните заспивания – стоиш си така, пет минути главата си не можеш да вдигнеш, случвало ми се е на работа, мъча се, мъча се и накрая сложа ръката на компютъра, върху клавиатурата и докато не минат десетте минути няма спокойствие. Затова реших да не се съпротивлявам и да правя усилия да се държа будна, когато цялата ми душа спи.
Какво е всъщност промяната, изместването на оста на Земята води до такива аномалии и там, където хората са по-близо, за да могат, както Георги казва – всички лоши неща се случват, за да можем ние да станем устойчиви, там най-бързо и най-лесно се получава това със съня.

Нели:
Чрез съня…

Янка:
Да, чрез заспиването. Защото, когато човек заспи всичките му тела са в покой и много лесно се получават тези нагласи и така лекото завиване на винтчетата.

Нели:
Преструктуриране на ДНК.

Янка:
Да, това се получава всъщност.

Силвина:
Сега около 28-ми ние пак много спахме. Както и декември 2012-та беше голямото спане.

Милка:
Също и аз още нещо искам да споделя, което наблюдавам напоследък. При нас, особено духовните хора се казва, че болежки, които сме имали или в момента имаме, или пък стари някакви излизат на преден план, активират се, за да бъдат излекувани.
Имахме такъв случай и аз и познати духовни в Пловдив, една жена,  събираме се при нея да си правим разни духовни упражнения напоследък – тази жена имала нещо като бучка на гърдата, кистозна,  която през годините си я носила. Изведнъж се активира.
Бяхме ходили на едно тракийско светилище и точно там тя ме помоли, вика – Милке, може ли нещо да направиш, много ме боли това нещо.
Имаше и други рейкисти в групата, с които направихме колективен сеанс. Тя каза, че първо болката се усилила после намаляла.
Решихме вечерта пак да й изпратим в 10 часа.
Сутринта се обади и ми благодари. Каза, че се чувства чудесно.
Решихме, че следващата вечер пак ще направим сеанс. Тя се обади после и каза, че много се засилила болката. Аз нищо не казах.
Каза ми, че ще ходи на лекар да провери какво се случва.
Тя не е човек, който ще ни обвини в нещо, а просто отива да провери  какво се случва.
Лекуващият лекар я гледал на ехограф или на каквото там я е гледал и казал: „Господи, другите лекари да дойдат да видят, че тази гърда е по-добре отколкото другата, която не те боли”. Ето как завърши този случай.

Нели:
Вече организмът сам се лекува.

Георги:
Катализира го…

Милка:
Да. Това се е изострило, защото трябва… Само да добавя още нещо.  Тогава аз се плеснах по челото, защото тогава си обясних какво на мен ми се случи преди 2-3 месеца. Отиваме на Велики Преслав – с Дамян бяхме. И д-р Румен Стоилов присъстваше в групата.
Изведнъж, към 8-9 часа вечерта ли беше в събота, при мен започва един процес, все едно цистит – обострен. Изведнъж започна. Както нищо ми нямаше, изведнъж.
Чудех се какво да правя, защото няма аптека наблизо, как ще прекарам нощта, ами на другия ден какво ще стане – това ме побъркваше.
Питам Румен за лекарства – няма. Казва: “Два дена пиеш таблетки от еди-кое си лекарство, – и понеже е духовен – след това си купуваш – казва, – една добавка и това е”. Прати ме при собственика на хотела нещо има ли.
Отивам и питам, собственикът каза, че има лекарство за цистит и ми цитира същото, което Румен ми каза. Отряза ми едно добро количество от тези хапчета. Пия аз първите две – успокоявам се и след това се върнах, взех си и добавката.
Много бързо това окончателно премина, но за мен остана загадка.
Имала съм цистит преди 20-25 години, това не се е повтаряло никога и изведнъж се случва сега.
И, когато Ваня отиде на лекар и разбра какво се е случило, аз тогава се плеснах по челото и си казах – ами имало е нещо, което е трябвало да се изчисти и то се е появило изведнъж. Само дето не се сещам.

Георги:
Да се доизчисти от всички стари програми и от стари неща.
Виж какво, може и да го няма на физическо ниво, то е на астрално и ментално, значи в енергийните тела като остане, пак с болка във физическото тяло минава. Нали ме разбираш…

Милка:
Не трябва да обръщаме внимание на всичко, което се появява на физическо ниво и да си мислим едва ли не си отиваме вече.

Силвина:
Знаете ли, тези високи вибрации, които се засилват все повече – вирусите, бактериите, паразитите, гъбичките имат ниска вибрация и тези засилващи се все по-интензивни, все по-чести, все по-високочестотни, тези същества вече разбират, че си заминават.
Георги казва те имат още не повече от 50 години живот на Земята. Разбира се ние трябва да благодарим за това нещо, но истината е и на това ниво, на чисто физическо – просто се наблюдава повсеместно при всеки обостряне на неговото си нещо, което е имал някога и което сега се появява. Казвам го, защото на ден по двама, по трима човека вече ги изследвам и виждам за какво става дума, какви неща се появяват на физическо ниво.
Не всичко обаче е на физическо ниво. Примерно, наскоро гледах жена, която е с рак на бъбрека. На физическо ниво няма нищо – няма бактерия, няма вирус, най-често ракът се причинява от вирус. Няма вирус.
Гледа я и Георги и й казва, че около бъбрека има една енергиина капсула, която тя сама си я е направила. Моят апарат няма как да го отчете. И казва, тази жена е имала ненавист в миналото към някаква определена група хора. Питаме и тя казва – да, аз мразя мъжете, мразя мъжете. Съответно, явява се това нещо.
Това е малко встрани, няма какво да се притесняваме от тези неща  – както Милка каза – няма какво да се притеснявате от тези неща, това е начинът да се справим.

Приятел:
Като ме наболи нещо, преди да го прегледа доктора си казвам – чакай 24 часа.

Милка:
И се обади на приятел. Той може да ти даде рецептата.

Силвина:
Наскоро слушах интервю с една лекарка, която гостуваше в едно предаване и е интервюирала известен човек, който е написал книга. Прекрасна жена, много ми хареса. Всъщност този лекар казва, че една трета от заболяванията са в резултат на това, че ние отиваме при лекар, правим си някакъв вид изследване, отиваме за една болежка, обаче лекаря ни изследва и ни открива някакви други неща. Ние като научаваме за тези неща, започваме да мислим в тази посока и съответно това нещо се явява като реална болест, което започва да се изявява и на физическо ниво.
Тъй че, да не ходим много по лекари и на много изследвания, въпреки че аз самата се занимавам с такива изследвания. Но, човек просто да се отдръпне, да бъде като наблюдател. Това е начинът да се излекуваме. Не да се вманиечиш в тази болест, да кажеш, хайде сега, тук ще ходя, там ще ходя, това, онова, хиляди опити, начини и все там в тази болест да мислиш. Вместо това да се отдръпнеш, все едно не те касае.
Наскоро гледах такъв мъж и жена – мъжът болен от рак, жената се побърка. Викам – бе жена, ти ще го изпревариш. Той е спокоен, шегува се, все едно нищо не е, все едно не се отнася за него.
Това наистина е печелившата страна – все едно не се отнася за нас. И така.
Може би да кажа за финал, че другата събота и неделя ако времето е хубаво ще изкачим връх Богдан. Това е част от Ритуала на върховете. Една хубава молитва ще направим там може би, като последна обиколка за тази година.
Евентуално и в София ще има една беседа до края на годината. Ще видим как ще стане.
Георги се оттегля да пише книга. Нещата продължават тук и в Центъра разбира се. Предстои да строим нови неща, да правим нови неща – поне аз де, с хората, които тук помагат.
И така. За който се интересува от тези неща.
Продължават и индивидуалните срещи. Просто трябва да се свържете с нас и просто да се разберем за ден, който когато има нужда и желание да ни посети, за да поговорим, евентуално да се направи някакво лечение и така нататък.

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
Cart Overview