Георги:
Щом му се яде, да си яде, щом си пие, да си пие.
Този моят приятел скоро прави една кръгла годишнина, аз не можах да му отида на рождения ден, защото бяхме по морето, обаче отивам по-късно, десетина, петнайсет дена по-късно и сега отивам. Близо до нашето село продават едни буренца, а той много обича концентрата. Значи домашна ракия, това му е класиката. Пие всичко, щом човек пие, пие и бира и вино, обаче ракията, домашната и гроздовата я предпочита. Сега аз отивам и гледам едни такива буренца, направени, разни,и викам за едното буре:
– Какво е това?
– Еми – вика – има 5, има 10, има 15, има 20 литра. Това буре е от акация, като сложиш вътре ракията тя леко се оцветява. Акацията, много е издържлива.
Викам:
– Колко е?
– 10 литра.
ДЕСЕТ Е ОКУЛТНО ЧИСЛО, а 5, можех да мина нали и по-евтино. Ама викам
като правиш подарък на човека, го правиш от сърце, точно за да го зарадваш,. В крайна сметка даваш най-доброто от себе си.
Това е истината. Аз му купих едно буре 10 литрово с канела, с работи, със спойка, неразпечатвано, и отивам до нашия съсед, той прави много хубава ракия. В нашето село няма да купувате на центъра като минавате от бабите, нито вино, нито ракия, нищо, абсолютен, химикал. Нищо, че бабата я гледаш и вика “Тя от нашата.”, е не е от тяхната. Това е от Винпрома, където грозде не влиза, а излизат огромни цистерни с алкохол. Това е истината и щом и смокинова ракия продават, то не може. Долу в Ахтопол и в Цареово продават истинска смокинова ракия. Къде ще продават в това село, нищо, че се казва Виноградец. И от съседа му вземах 10 литра, даже малко повече. Той остана доволен, тъй като много му щрака съзнанието и викам:
– Слушай, да знаеш, че бурето ще попие, поне половин, един литър, да знаеш, за да си на далавера, точно десет литра ракия да има.
Знае 12 езика идеално и още поне 10 ги разбира. Той е полигот и от ей такъв, знаеше немски на 10 години. Завърши английската гимназия, после научи, за да слуша, имаше една певица Рита Павоне, за да и слуша песните, научи италиянски език. Знаеше една реч на Фидел Кастро на испански, 4 часова. Той такъв акъл, но не е духовен, какво да го правя. Той е интелект голям, знания много, но духовен не е, вика:
– Тези работи твойте, а не, не ми ги говори.
А сме от деца, аз от както се помня все сме приятели.:
– Не, не виж какво, ако искаш да седиш, да ми гостуваш, кафе ще те черпя, всичко, обаче твойте работи, не ми говори.
Променил се е, защото като влизам в къщата, влизам и вика така:
– А ти благослови ли ми къщата.
– Чакай – викам – ти нали не вярваш, че имам връзка с Господа.
– А не, не, ти я благослови, пък после ще видим.
Значи се е променил. Ето виж, само това доказва промяна на съзнанието, така че не може да не се промени, нали, ама просто не дава външен вид, че е аз го виждам, защото иначе си е чудесен човек.
Приятел:
Те и интелектуалците… Майка ми я гледам литератор, където викаш четат, учат, обаче сякаш не иска да си признае, че има и друго, не е само да учиш, да знаеш езици и каквото ще да е там друго.
Георги:
Доста е трудничко, когато имаш много знания, да признаеш, че имаш пороци. Значи това е, аз утре ще говоря за това. Ауу, една хубава беседа утре ще дръпна, точно поради тази част, защото човек просто усеща, че не е прав някой път, усеща, че има някакви слабости, но в никакъв случай. Ако е по-обикновен човек и няма такова голямо натрупано количество знания, защото знанията го подканват да бъде надменен, а ако по-скромен е човек наистина, той вика: „Аз толкова знам.“ е точно за това ще говоря.
То има ДУХОВНОТО ВИСОКОМЕРИЕ и МАТЕРИАЛНОТО ВИСОКОМЕРИЕ, ЧОВЕШКОТО ВИСОКОМЕРИЕ.
Значи оня, който е богаташ, който ходи така нали разперен, значи, това е вече материално. Обикновено борчетата нали така, имаме много пари, чували, карам BMW, ниско, но духовния човек егото е замаскирано.
Приятел:
Техниката е враг.
Георги:
Абсолютно, наистина, защото човек разчита на нея. Баба ми си ходеше от едното село до другото 7км., но тя беше лека, слаба, като перце си ходеше, викам:
– Бабо, има автобус.
Не чака автобуса, хоп.
– Аз бързам, къде ще чакам автобуса!?
И по мое мнение доста добра беседа излезе. Ми заслужиха тези хора, както и тези в Сливен. В Сливен, да, една жена дойде и ми каза:
– Аз трябваше да ви слушам господин Изворски. Слушам ви беседите, но аз на живо не съм ви виждала и идвам за първи път, но едно изречение ме накара да дойда.
И аз викам:
– Какво е това изречение?
– Една мисъл – вика – едно изречение.
– Коя беше тя?
– Само чух и после как обяснихте – „Живот прахосвай, любов не прахосвай!“, само като чух това и моментално тази вечер дойдох в Сливен. Само – вика – заради това дойдох, заради нищо друго. Аз понеже иначе Ви слушам беседите, сега дойдох да чуя на живо.
Тази сентенция, наистина я свалиха отгоре
Стилиян:
Това, когато Стефчо…
Георги:
Стефчо ме разсейваше.
Стилиян:
Стефчо те върна обратно.
Георги:
Абсолютно!
Стефчо:
Не, не го върнах, просто отбелязах.
Георги:
Бог ти дава точно или малко отгоре повече, обаче като нямаш тази скромност, нали аз миналия път ви казах какво исках, викам:
– Господи да, аз съм скромен, не искам много работи. В крайна сметка, един бял мерцедес последен модел, поръчка, – и му викам – За колко?
Той ми вика:
– Ами ще стане за един месец.
– Ами идеално.
След това какво исках, а яхта. Яхта и летяща чиния, пак поръчка искам, от милион и половина евро нагоре, е сега в крайна сметка за 20, 30 човека е яхтата, и така накрая летяща чиния, петместна.
Вика:
– Летящата чиния малко ще я позабавим, но яхтата за 6 месеца от – до, оставят ти я, докарват ти я, всичко си е точно.
И накрая с какво се сдобих? – Ножче с лъжичка, и ми каза в кой…
-Е, влезни – вика – в това всичко по един лев и си вземи каквото искаше ножче с лъжичка да си го носиш в джоба, нали, влез там и ще го намериш.
И аз влизам там и ето, аз ви го показвах и гледам, наистина ножче с лъжичка, толкова време търся. Това ми се полага от тези работи, дето исках. Значи, вече знаете за какво става въпрос, значи, като искаш от Господа, вика:
– Синко, защо не ми каза, направо ножче с лъжичка, без да си говорим 15 минути тука, веднага щях да ти кажа.
Влизам в първия магазин, в първия нямаше, всичко по един лев и аз вече бях излязъл и между първия и втория говоря с него, и във втория магазин в ляво, вика:
– Я влез тука.
И моментално точно тези ножчета имаше.
Стилиян:
Твоята Воля Господи, не моята! Не това, което искам, а това, което ми е нужно
Георги:
Но открих ТАХАНА, сусамовия тахан.
Ако ядеш по две лъжици супени или три, два три пъти през деня можеш да се храниш от него.
Той има повече протеини и белтъчини и е много по-силен от телешкото месо.
Все едно, че си изял две телешки пържоли с шест лъжици тахан, и тогава преминаването, няма това отслабване и отмаляване в никакъв случай.
Работоспособността ти се запазва. Можеш да работиш, да копаеш, чисто и просто от този тахан, който е випа на тези семена, но вече аз доста по-късно, когато започнаха да ме болят изключително ставите, никакво спане, значи ревматични болки, защото няма място където да не съм чупен.
В крайна сметка, аз съм казвал как отидох на гости при един приятел, те са от Харманли, там, Хасковско, този район, от Странджа, Сакар фактически и майка му на моя приятел ме почерпи с нещо гледам черно такова:
– Сусамов тахан не си ли ял? Ето с, ако искаш захар, ако искаш мед, ако искаш така го опитай.
– Дай да го опитам.
Даже ми е много приятно, вика:
– Хапвай от него.
Той дойде и вика:
– Това, ако имаш язва, гастрит, колит, идеално оправя стомаха.
На моя приятел майка му вика:
– Не бе, не знаеш ли, че той е и за костната система. Всяка една жена над 50 години трябва да го употребява всеки ден.
Защото скелетната система на жената е три пъти по-слаба, отколкото на мъжа, тъй като тя е построена… Значи, дори таза и като се погледне, той не може да я държи тази тежест, значи мъжа може да издържи над 500кг. или тон и половина. Костите на жената не могат да издържат, понеже самото разположение на костната система е такова. И аз викам: „Аа!“ Даде ми жената, тя нямаше повече от един буркан. Изядох го, после питам, слизам в София на „Женския пазар“, питам: “Сусам?” и ми дават сусам. Тя ми каза: „Или сусам като семе.“ И аз сусам взимам, купувам си 1кг. Качвам се пак в планината, и почвам с лъжицата, а бе нещо хруска, нещо хрупа, ама той пълен с пясък. Аз не вярвах, че толкова много пясък има. Слизам след един месец и викам:
– Абе, лельо Йонке, абе ям го вече това, дъвча го, ама то не може да се дъвчи и го гълтам направо.
– Абе – вика – като го гълташ семето не може да се разтвори в стомаха в никакъв случай, изкарваш го цялото, няма никакъв ефект.
– Какво да правя?
– Измии го, но веднага трябва да го изсушиш, защото то много бързо започва да покълва.
И аз като го измих, отдолу на тавата остана един пръст пясък, измих го, отгоре, обрах го, през гевгир го минах, сложих го на слънце да изсъхне, значи като изсъхна хубаво го прибрах и това. После, отивам на кафе в махалата, ме пускат през почивката, казвам на една жена и тя вика:
– О, ама дай да го смелим на машинката за кафе.
И аз като й занесох килото, тя ми го смля, е вече на прах, но няма тази масленост. И тогава вече мина така още един месец и аз от там с една раница в Харманли, то и в Любимец продават на пазара, но аз в Харманли на пазара и го купувах от една баба по 5,6, 8 или 10 буркана, в раницата, големи. Тогава беше черен или бял тахан. Белия беше лющен български, и беше 4лв. Три лева беше буркан, идеален български тахан, оригинал. Това беше преди много години, разбира се. Има десет години сигурно са минали и повече оттогава, и после почнаха да му качват цената. Защо?
Само ние със Силвинка, три години правим акция да го разпространяваме и аз да казвам какво представлява тахана, почти на всяка беседа. Първоначалните беседи говорих за тахан или ей така след като мине беседата, и много хора започнаха и постепенно се разпространи.
Защото онова, което прочетох за СУСАМА КАТО СЕМЕ, от всички тези семена, маково семе, сусамово семе, тези малките, дребните семенца, които са, и ред други семена, които се използват в България,
той прави 13 фигури, значи 13 призми, единствения.
Другите правят значи, примерно те казаха за едни семена, кориандъра прави 8, кориандъра е пак такова семе. То е и билка и подправка, нали, и казаха за всички останали семена и подправки, единствено сусама, затова “Сезам отвори се”, е с 13, даже нямат и другите 12, до 10, 10-11.
Като прочетох, че сусама има 13, което е абсолютно максимума за всяка една хранителна, как да кажа –
Бобовите растения, житните растения, имат фигурални призми, структура. Всяко едно нещо има структура.
С едно изречение, клетъчната структура при сусама от тези семена е най-високата.
По-висока няма. И разбира се,
другата клетъчна структура е на житото, и то от житните растения,
пшеницата и затова направихме толкова много за лимеца, защото лимеца, лимеца, булгура, царевицата е на по-ниско ниво, а ориза на много още по-ниско ниво. Макар че ориза е полезен за човека, разбира се.
Значи, житото е випа.
Учителя дава житото във “Вкусни мисли”, ако сте го прочели, пише така:
“От растенията само житото дава 100% от себе си и се жертва за човека 100%”,
защото всяка една растителност е разумна. И когато аз казах, аз съм го казал, още преди 5 години:
Когато една ябълка я напердашиш, удариш я и я обидиш, тя се свива в себе си и ако я захапеш, ти дава 20% от микроелементите, от витамините си, 20% енергийност, защото не те обича за момента.
Трябва да я оставиш, след 1 час на ябълката ѝ минава. Тя има ново настроение вече, става пак добра и започва да ти дава 70-80%, ако разбере, че си добър, ама ако си я бил, тя усеща, твоята вибрация, че е бита от тоя човек, защото твоя код остава у нея.
ВСИЧКО ОСТАВА СЛЕДИ И ОТПЕЧАТЪК ВЪВ ВСИЧКО.
Аз това съм го пробвал, вижте колко е просто.
От камиона пада диня, а ние караме един камион дини. Аз бях на бригада там, трябваше да чистим само семената на дините иначе яж, хвърляй, каквото знаеш в научния институт „Пушкаров“. И сега, пада една диня, обаче аз като видях една хубава зряла диня, и се разчупи на две и най-интересното е ние вървим бавно, камиона върви бавно, бустана падна. Тя се счупи точно и не се изцапа и аз викам:
– Ей чакай тази диня поне да я опитаме.
Нещо ми е направило впечатление, че е друг цвят, може би, наситена. Имаше и жълти и червени дини и давам половината на моя приятел както върви зад камиона и половината на мен. Веднага вадя ножчето и изрязвам отгоре да опитам, абсолютно блудкав и такъв вкус, нямам думи. Значи не искам да кажа думата отвратително, но беше толкова неприятно и той вика:
– Абе какво е това? – и го хвърли.
Сега разбрахте ли какво е станало? Какво е получила динята както човека? – СТРЕС, а това ми направи такова впечатление, а тогава бях млад и див, ние отиваме на бригада там, но такива моменти ги помня. Силвинка вика:
– Е ти как помниш тези работи?
– Еми – викам – аз помня това, което е трябвало да го запомня.
Стрес получават всички…
Стрес може да получи и камъка. Значи камъка, ако го преместиш може да получи стрес, ако го преместиш на хубаво място, той се радва, че е преместен, защото иначе…
Нали сте чели за тези подвижните камъни, които се местят. Нали знаете този феномен? Има го в книгата на Нели Лишковска “Деветимата непознати”. Тя е описала такива феномени из целия свят, много интересно. Онези дето, в онова кавказко село нали спят по 4,5 денонощия и никой не може да открие. Те отиват екипи, лекари, не могат да разберат защо заспива човека и 4,5 денонощия или една седмица не могат да го събудят по никакъв начин, дълбоко спи. Те викат някаква болест, бактерия и т.н., както и да е. Добре. Интересни работи, но те са верни.
Приятел:
Клетките на динята не престават да съществуват след като е откъсната. Има живот в динята след като е откъсната, дори. Клетките живеят.
Георги:
Живеят, разбира се. Значи и в ябълката има и в ред други работи, живеят дълго време, но мине ли през термична обработка нещо, с изключение на какво. Я сега да видим в какво се запазва разумността?
Значи ябълката я откъсваш, сливата я откъсваш, дори когато е изсушена тя запазва някаква разумност, може да не е 100% разумност, която е дадена.
Примерно на една ябълка е дадена разумност известно количество нали, на сливата друго, на крушата друго. Тази разумност като я откъснеш, тя се запазва, но постепенно намалява и изсушава се и т.н., но въпреки всичко, докато съществува, а не е минала през варене, през печене или през огън, 100 градуса или 300 градуса, се запазва.
Мине ли през огъня, приключва със разумността, затова суровоядците ядат сурово.
Вече ви става ясно за какво става въпрос
Приятел:
Дори да я изсушим, има вода, значи би трябвало във водата да е разумността.
Георги:
Да, във водата да е разумността, точно така, защото водата е носителя, основния, но има и други.
Приятел:
Има един академик, руснак. Той казва точно така, той прави експерименти, в които показва, че да кажем ДНК, някакво, заснима го и има определена структура, маха това нещо, маха клетката, пак го заснима, мястото има същата структура и има строеж.
Георги:
Остава в астрала, да!
Приятел:
Въпросът е такъв, когато го нагрееш това над 41 градуса, както и ние като дигнем температура 42-43 градуса, информацията изчезва, мястото е празно, няма никого, т.е. свариш ли го над 42-43, каквото е имало, изчезва.
Георги:
Значи каквото е имало и полезно и вредно е заминало, обаче обикновено полезното.
Приятел:
Това е от науката.
Георги:
Еми да, всичко е научно, от тези работи, които ги казвам, те научно са доказани вече официално, но единствената…, Учителя пак го пише и пак него го цитирам, защото на мен ми беше много интересно за житото.
Житото е ВИП-а, на разумността, най-обикновената пшеница, житото. Меда също има разумност,
докато в захарта е унищожена, нали тя е минала през преработка и то много преработка.
Значи ЖИТОТО СИ ЗАПАЗВА РАЗУМНОСТТА, макар че я намалява като степен, след каквито и да бъдат обработки, мелиш го на брашно, правиш го на хляб, дори и след изпичане продължава да има разумност, която работи. Значи то работи и се самоконтролира, значи разумност, която е над 21%, за самоконтрол.
Преди повече от 2 000 години, първите, които тръгват по този Път на Светлината и на Духа, това са старите богомили или ЕСЕИТЕ.
И когато отива Иисус, Иисус лично отива да им даде инструкции на есеите, започва да ги учи. Значи първото нещо, което им казва е:
„Вече забравяте местото и рибата и всичко, което е, което шава и се движи. Не го убивате и от нравствено-етична гледна точка и от чистота за тялото.”
Защото поемаш смърт, това е умряло нещо,
ПОЕМАШ СМЪРТ, ПОЛУЧАВАШ СМЪРТ, това е според закона на Вселената за подобното.
Щом се храниш със смърт, няма начин да не умреш, ама просто няма начин, то няма друг път.
И започва да ги чисти, изкарва най-напред един змей, една ламя, изкарва я от един човек, много дълга, а това е чисто и просто една тения, която се е развила, еднометрова и която излиза от устата на човека.
А есеите нелегални, къде църквата ще ги пусне, това е абсолютен абсурд. Това е на Йоан Богослов, той го е описал, пак се казва “Евангелие от Йоан”, но не е както евангелието на Мария Магдалена, всички тези работи са абсолютно скрити, защото показват едни изключителни, чудесни истини. Как ще ги дадат? Това е абсурд да ги дадат, нали трябва да се манипулира това съзнание и аз съм на същото мнение, ако бях тогава шеф също нямаше да го дам.
Само евангелието, което е в Библията на Йоан Богослов е орязано 8 пъти като количество. Осем пъти е намалено, значи на всеки 8 страници 1, на 80 страници остават 10, така че…
Знаете ли коя е много интелигентна и много духовна домакиня? Ето както залях покривката с няколко капки кафе, онази, която се прави, че не вижда, а не онази, която с един хубав смразяващ поглед ме залепва за стената и аз се чудя откъде ми е дошло. По-добре да каже:
– Виж какво направи бе, Георги, ненормалник такъв. Ти не си ли учен бе? Тебе не са ли те учили тука на нещо, как да се държиш на масата? Виж чисто нова покривка сложих заради тебе, виж какво ми я направи, ненормалник.
Значи така ще ми стане много приятно, обаче да ме изгледа с един убийствен поглед, а жената може да гледа 7 пъти. Значи, когато един човек ми удари един шамар, с един поглед все едно, че жената ми е ударила седем шамара с един поглед и аз се чудя. То шамара удря ме, пляс и аз забравям, обаче само един поглед женски, главата почна да ми се върти до обяд и аз викам какво стана бе, нещо напих ли се, нещо не съм добре, а нищо няма физическо.
Не се шегувам, затова шега с другия пол, който се нарича слаб пол. Боже слаб пол, кой го измисли това бе. Те са ненормални мъжете дето ти викат слаб пол.
Приятел:
Това е маска.
Георги:
А да, това е маска, те са го измислили, те не са само блондинки под прикритие.
Приятел:
Когато са ги погнали да ги горят по кладите и да ги убиват и тогава те са минавали под прикритие. Минават в нелегалност.
Георги:
И вика правят се на финни, нежни, това-онова, и докато както вика дъщеря и оня още не си е събул след сватбата лачените обувките и вече вилката му е на врата и той мисли, че е шефа. К‘ъв шеф си ти бе, а оная преди това се прави хрисима, девица, ама девица, едно момиченце от село просто, нищо не знае и изведнъж щом мине през църквата и подписа, то направо е загубен този човек.
Така и продължаваме с Евангелието на Есеите, което първа и втора част, добре е да го прочетете. Моят приятел Стефан Калайджиев, издателя, беше го издал в едни много тънки книжцици, много приятни, аз го имах някъде, изчезнаха, разбира се, но важното е, че съдържанието го помня.
И така, отива Иисус при есеите и започва да ги учи. Почва да им гони паразитите, и казва така:
„Седем дни пиете вода – реката е чиста, до която живеят – и повръщате, седем дни непрекъснато – за да си изчистят телата – Няма да се храните с нищо.”
И така, след това им казва на ония, които са много замърсени, за пръв път им дава клизмата като средство за прочистване, с тиквата качена горе вързана и с една тръстикова цепка, нали. Не е било като сега, тези модерните работи, обаче още преди 2000 години е имало клизма.
След това им казва така:
“Ще печете хляб, след като счукате лимеца, направите питката и на една нагорещена скала, сутрин го слагате, четири часа от едната страна стои, след това четири часа от другата.”
Ами как, от изгрева на слънцето, значи едно хранене вече, като аз бях в планината. Бях по същата схема. Тя не се е изменила много за 2 000 години. Едно хранене между 12 и 4 часа. Значи този хляб, които е,
това е ЖИВИЯ ХЛЯБ, само е бил счукан в дървено хаванче с дървено чукало, нали, вода и става на хляб.
Така, друго, което казва:
„Ще се храните с животински продукти, от животински произход, само месеците декември, януари и февруари.”
Значи тогава им е дал възможност, сега вече може и тези месеци да бъдеш пълен веганец, защото
вегетарианеца не яде месо, а всичко друго си яде, а веганеца не яде и нищо от животински произход.
Макар че лично аз смятам и може да се допусне веднъж в седмицата или максимум два пъти, може да се храниш с две, три лъжички чисто краве масло, обаче ти да си си го направил, от мляко и да се види. Десет килограма мляко, взимаш, с каймак, хубаво, и от него се прави чрез биене масло, от това масло може да употребяваш, в никакъв случай масло от магазина, та дори и да е хубавото немско масло. Няма начин да няма някакъв стабилизатор вътре.
За Доброглед, ще ви кажа, че съм се качвал на връх Доброглед в България, това е последната висока точка на Стара планина от наша страна, преди да мине в Сърбия.
Приятел:
Това при Кулата?
Георги:
Не, над Годеч.
Приятел:
Защото Стара планина отива нататък.
Георги:
Разбира се, и тя леко прави завой, нали знаеш. Но този връх е точно над Годеч, Той не е висок. Той е 1500-1600 метра.
ПРАНАТА какво е?
Праната е светло син хелий, хелиев гас, ама хелиев гас, който идва от Космоса само и през нощта, преминавайки през земната атмосфера.
Значи той се материализира и се вкарва точно в такива малки балончета, колкото капка, прозрачни. Те се виждат с просто око, разбира се, ама където ги има, сега ги има да кажа 2 500 метра, тук не.
Значи един час преди изгрева, до един час максимум след изгрева праната остава долу и на най-ниското ниво.
След това започва леко да се вдига и постепенно, след около 2,3 часа вече е вдигната над 1 000 метра, и от обяд нататък е над 1 500-600 метра, 1 700, но
над 2 000 метра тя си стои целия ден и цялата нощ. Тя непрекъснато е там.
Това е, тъй като хелият е лек гас. С хелий пълнят балоните и поради тази причина, но някъде има, където нещо я задържа, дали е на 500 метра.
Аз сега съм я открил само на моето място, където бях много години на 550 метра надморска височина, че стои целия ден. Другаде не съм видял. Ето и тук продължавам да гледам, да видя, но не мога да видя. Трябва човек да легне, да се съсредоточи и тогава започва да се вижда. Те леко блестят тези леки балончета, няма начин да не може да ги видиш.
Постарайте се като се качите на височина над 1 500 – 2 000 метра, на някой връх, просто няма начин да не виждате целия ден, но трябва да се съсредоточи човек и да види, въздуха да го види и да го огледа, защото във въздуха има толкова много интересни работи.
Така може да се развиеш чрез външното зрение, може да си развиеш и вътрешното.
Започваш да виждаш отначало, когато ти се повдигне вибрацията, първо нещо, което видях в планината бяха много светли точки, после вече светлите сфери, след това вече ангелите, които започват да идват, след това други цветове, които бяха извънземни тогава. Сега вече почва да ги има на Земята, тогава ги нямаше, сега вече може да ги изкараш на компютъра, защото то има хиляди разцветки, тогава ги нямаше, когато казвам така на моите приятели:
– Абе знаеш ли какъв цвят, не мога да го опиша, има една резида, ама я няма на Земята тази резида, този резидав цвят.
Той вика:
– Каква?
– Ами – викам – специална резида.
Защото всеки един цвят има излъчване. Той има съответната температура, топлина, има звук, има музикална нота.
Значи това е някаква мелодия, излъчване, някаква картина, защото този цвят, тази форма, този цвят си я изменя, и ред други работи.
Значи всяка една форма във Вселената, какво има?
Има седем неща. Първото и основно нещо, което трябва да има, какво е то?
Стилиян:
Форма.
Георги:
Да, добре, почна отдолу. Отгоре трябва да започваме, трябва да има разум.
Без разум, може ли без душа нещо да съществува питам аз?
Душа има и камъка, е без душа не може да съществува, нищо.
Ама кой слага душата?
Ами нашия Създател. Той вика: “На това нещо слагам душа, същестува цветенцето. Не слагам душа, не съществува!”
Но както и да е, отдолу най-напред трябва да има форма. Това е така. Формата е онова, как да кажа, конструкцията.
Вътре какво има в тази форма?
Съдържание, и започваме, съдържанието е различен вид, а в това съдържание може да има много компоненти. От тези компоненти, обезателно има цвят, аромат, цифрена стойност, примерно 520, след това има фигура, няма начин да няма фигура, ама тя може да бъде ъгъл, кръг, триъгълник, тетраедър, октаедър, хексаедър, абе каквото ще да е, вътре една форма, кютюк да е вътре, ама да има форма, но забележете, кое изпускат колегите, че всичко това е в СФЕРА, абсолютно.
Който казва, че един многоъгълник, хексаедър или тетраедър, с 10 ъгли и не е в сфера, просто се заблуждава, няма начин. Макар че сферата е видима или невидима. Значи има аромат, звук, затова когато слезат ангелите от различни нива, почва да мирише на теменуги, на перуника, на латинка, и разбира се, когато слезат от още по-висши нива, започва да мирише на роза и над розата е само мирото и най-интересното е, че в планината, където бях идва пак един посветен и вика:
– Георги, цялото бунгало мирише на миро, ти нещо?
Не, има чисто и просто ангели, които миришат на миро. Това са елохимите, които идват от Божествения свят, имат този аромат.
Съдържанието е цяло музикално произведение, може да е една оратория, може да е нещо друго, но няма начин да няма специална музикалност, защото колкото е по-малко по форма и съдържание, примерно глухарчето има тон “ла”, ама само един тон. То го изпуска непрекъснато в различни варианти може, зависи дали е сутринта, следобяд, днес, утре, в момента какво е настроението на цветето. Ами и онова, за което говорим вътре има и настроение, моментно.
Сега събрали сме се тук, ако стъпчем цветето, едно само от тях, всички цветя по ливадата почват да пищят: „Ей, айде, братчето, сестричето това приятелче, дето беше най-горе, замина.“, не че не е предвидено да ги стъпчем, ама по-добре, когато ги виждаш да ги заобиколиш. Така правят светиите, защото те усещат, те имат зрение. Така, айде няма да ви говоря за тънкостите на невидимия свят, защото може да ги прочетете навсякъде, натискате в интернет, няма начин да не е написано, ама няма начин,
а след РАЗУМНОСТТА, само искам да кажа от горе надолу се влага ИДЕЯ, идея в съдържанието.
Стига толкова, защото това е беседа за 4,5, 6 часа минимум, ако дори по най-общодостъпния и простичък начин да го дам, както сега за 10 минути ви дадох една форма, едно съдържание и така да се каже една структура на Вселената.
Една субстанция, съдържа всичко,
и заради това не бива да се учудваме, когато играем паневритмия някой път доктора вика “Абе, ти усети ли, че мирише този път на теменуги?” Обикновено
идват съзнания от Духовния Свят и най-много мирише на теменужки.
Това ми е направило впечатление. Така че, има и ред други аромати, но това е най-силното, може и на маргарити да мирише, може и на глухарче да мирише, защото то
всяко едно цвете си има отделен аромат, то това е неговата длъжност, да излъчва този аромат, а ТОВА Е НЕГОВАТА ЛЮБОВ КЪМ ВСЕЛЕНАТА.
Може да го разсърдим, може да го настъпим, след малко то се самовъзстановява, когато е жива същност, и продължава да си върши работата, докато човек, ако го опердаша, той ми се разсърдва и вика: “На Георги Изворски аз няма да му свърша тази работа.” Не заради мен бе, ти вършиш делото, на Господа, ти вършиш мисията, кой съм аз, аз че съм те обидил: “Ама Георги Изворски снощи се напи.”, ами напих се, приеми ме такъв, че съм се напил. Приеми ме, ама ти върши мисията, защото чрез мен я вършиш. Аз съм сега до теб и гледай ти да си свършиш работата, а това какво е направил шефа, има кой да го наказва отгоре. Това е между другото.
Много е хубаво и наистина спал съм в такива шатри и юрти. Беше март и беше много студено. Нямах нищо, дрехите, легнах така на пода, дървения под, където не се лежи по гръб, защото може да изстинеш, лежи се по корем. Легнах по корем и си изкарах нощта. Вътре си вееше, но започна по едно време една температура да се вдига вътре и стана топло, не беше много топло отвън. Значи тази форма, първо обменя енергиите вътре и то понеже няма кьоше, няма ъгъл.
Те кьошетата са много опасни, ако сложош едно цвете в един ъгъл, може да си замине, ще увехне, значи в ъглите се слагат само плевелни цветя,
т.е. цветя, които издържат, които са твърди, дебелокожи, дебелооки и не са нежни и финни. Слагаш го, то държи. Ако сложиш едно много финно цветенце в ъгъла, примерно цветето, което се казва сълзата на поета, абсурд да издържи. Ще замине, така че затова
ъглите вече отпадат, тъй като ъгъла е символ на насилие, на агресия, и на горделивост, на егоизъм.
КРЪГА, ето тук, енергиите се обменят в кръг, не само физическия въздух, че се върти вътре през тоното, ами върти се и самата енергия, вътре е по-друга и е на нива.
Освен това, има значение, заради това не са били никак прости нашите деди и прадеди, трако-българите. Това не е монголска юрта, то е трако-българско, но монголците са взели понеже живеят този номадски живот, при тях се е запазила.
Разликата е, че между един молитвен дом, който е изток-запад ориентиран, правят го ориентиран по същия начин, само че отвора е на юг, вратата, иначе, знаете, че е на запад. На изток пак трябва да има поне прозорец.
Сега, жените са спали в лявата страна, мъжете са спали в източната. Как е било производството на поколение? Да ви кажа ли някои тънкости, чалъми? Отгоре тоното е отвор, който се вижда звезна дъга, ама тогава не са имали компютър, тогава не са знаели как ще бъде, освен жреца.
Жрецът е посветен и винаги е бил български дух,
защото като е даден духа на българите, а пък материята и парите на евреите, всичко, Господ си е знаел да го разпредели, ама независимо кой къде се е родил. Значи може да си се родил във Владивосток и да си български дух, защото отиваш и ставаш поп. Може да си се родил в Ню Йорк и пак да си български дух и да станеш поп. Това че имаш временно жителство в тази нация, затова ние трябва да почитаме и да обичаме всички народи и всички нации, няма никакво значение.
Всеки народ е Божествен.
Това че сега си се родил тук, значи тук те е изпратил Господ.
Следователно отиват при жреца, младото семейство, и викат:
– Така и така, абе искаме дете.
То не може току-така да си правят кефа. Жреца вика:
– Вижте, най-напред току-така не става. Първо един месец или два няма да се пипате.
Те не пищят тогава, защото са били много по-интелигентни от нас. Каквото каже жреца са го приемали, докато сега на две млади души, които много се искат и изгарят, леле, вътре фърчат. Да не казвам, не могат да издържат – „О, не, обезателно ние ще консумираме нещата.“ Е консумирате го, ама ядец, няма да се получи това, което искате. Жреца знае, откога да почне:
– Да може милувки, целувки, може да си спите заедно, но не! – и казва така – Вижте – начертава на пясъка – когато звездите отгоре дойдат и ги броите 8 звезди и са в тази фигура почвате и каквото искате, дали момче, дали момиче, дали русо, дали чернокосо.
Всичко става точко както казва той. Ей затова било звездната карта на посветените, знаете го от тази гледна точка, знаете, не от някаква друга и заради това се допитват, разбира се
през всички времена, векове, хилядолетия и милиони години, а и В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА ДУХА КОМАНДВА МАТЕРИЯТА. Съзнанието командва битието.
Чичо Ленин, когото го уважавам и свърши добра работа на Господ, чрез Великата октомврийска социалистическа революция – Владимир Илич Ленин, който също ми е любимец. Вече се откри с колко вагона е отишъл да прави революцията, всичко това. Той казваше, и аз съм учил политика някога като студент, без да знам, че наистина ще ми потрябва: “Битието определя съзнанието.” На кого? – На нисшия, елементала, на масовия гражданин на тази планета. Какво иска той? Иска казионни ботуши, иска една рубашка и иска на големия хубав казан, като си извади канчето, да му се напълни догоре с манджа. Дава му се половин войнишки хляб, сяда хапва и вика: „Ура!“ и каквото му каже атамана и той го слуша. Да, така е, ама има нации, които са над това. Те не искат това, защото всеки един от тях иска да бъде, както българската, командир, началник. Защо?
Казвал съм тази притча как е даден акъл. Господ е раздавал и на българите, какво става, защо всеки се мисли за началник? Защото мисли, че е вземал акъла на началника.
Господ като ги видял какви са, изтърсил в реката чувала и всеки лови по един акъл: “Ама виждам, че не е моя, ама сигурно е на шефа.” Бум у главата и затова те не си вършат работата. 99% ще ти дадат акъл, той не си е на мястото. Той гледа на другия, на всеки дава акъл и не е на мястото. Защо? Защото не знае. На 100 човека един си е на мястото и един си е с акъл.
Влиза един депутат, който търси някакъв министър, едно време е било така. Влиза в селската кръчма 100 човека си пият ракията, един пие вода, аватара, и той вика:
– Слушайте момчета, трябва ми един човек за министър.
Скачат 99 желаещи: “Аз, аз, аз…”, без да знаят, ама на кое министерство, какво ще прави, нищо не го интересува, иска да стане министър. Само оня си седи, не става и не иска, само той е в час. Той си е с неговия собствен акъл, останалите мислят, че са с акъла на началника, и затова скачат, и искат да станат министри и депутати. Това е общата картина в България.
А преди това баба ми я разказваше тази притча, че когато Господ те иска застава на един мост. Отива в селото, мъжете ги няма, жените само и децата и пита:
– Къде са?
– А те са на учение.
Българите са най-добрите бойци в света, което е и вярно, още от хуните, Атила е българин, Авитохол български кан и е водил хуните, ама тази част от хуните, които са станали като българите, след това, и викат:
– Те до обяд, отиват, правят учението, това онова, за да са войни, следобед отиват и бачкат, орат нивата.
– А, така ли?
Господ застава на моста, вече обяд и вика:
– Е, сега няма начин да не дойдат.
Идват българите, спира командира и вика:
– Момчета, тежко в учението, леко в боя. По този мост сме минавали хиляда пъти, сега ще форсираме реката и тогава ще се приберем у селото, така. Атака!
– Леле тези са ненормални и аз ги чакам тук на всеки да му давам акъл.
Хваща чувала и го изтърсва в реката и плува акъл и всеки почва, взима от тук, вече разбира за какво, не е неговия, бух, а вика:
– Този е на шефа. Аа, аз да му го дам на него, абсурд! Този акъл остава за мен.
Деветдесет и девет взимат чуждия акъл, един попада, пише тука: “Иванчо, да.” Този акъл за мен, Иванчо Иванов, взима си го и си го слага
Така, това беше притчата, сега я казвам за трети път.
И така, има значение времето, мястото, къде, как да разположени нещата вътре в юртата, изтока, запада. Къде е било огнището по средата, за да излиза нагоре, всичко да нагрява и така, но това са подробности и може да ги прочетете. Сега няма да ви говоря за тях.
Ами да си удоволстваме, да разгледаме и после да си поседим спокойно и вие да казвате мисли, да обменяте, а не само да ме слушате мен, защото аз мога да омайвам по 24 часа и това ми харесва и това ми е професията
Приятели:
Няма лошо.
Георги:
Няма лошо, да. Професия омайник, като пишат някъде каква ти е професията…
Минаваме границата, където бият червените печати в паспорта, връщаме се в арабския свят.
Янка:
А мога ли да прекъсна омайника?
Георги:
Да, кажи.
Янка:
Ами значи имаме малко делова работа. Искам да призова доброволци за приготвянето на обяда. Кой се явява доброволец? Има да се режат продукти.
Приятел:
Аз. Идвам.
Георги:
Добре.
Гледа ме така и ме пита:
– Абе, Георги, ти какво работиш? – митничаря.
Ама аз се прибирам в България и това е на аерогарата, и аз викам:
– Ами да ти кажа честно нищо не работя.
– Ама тука на компютъра пише, че не си пенсионер.
– Ами не съм пенсионер.
– Ами?
– Ще ти кажа какво, писател съм.
– Аха, вярно, пишеш книги.
Знае всичко, тайните служби няма начин да не знаят, защото той гледа на компютъра и ми държи червения паспорт, защото ние се прибирахме не от европейска страна и вика:
– А, добре, прибрал си се в България.
Щрак, подпечата и ме пусна, ама беше симпатяга.
Та, по принцип съм писател, ама всички писатели и поети, композитори, певци, художници, творци на изкуството, са омайници. Те това им е работата, да омайват, не да манипулират. Изкуството не манипулира. Политиката манипулира, изкуството омайва.
Почват да навлизат вече компютрите масово и след една две години аз викам на един мой приятел:
– Искам да дадеш следната обява по интернет в целия свят: Георги Изворски се продава за един милион евро – тъкмо тогава беше навлязло еврото – на хубава богата възрастна дама от Германия. – викам – Не искам друга, искам Германия.
Ставам роб,напълно. Може да разполага както иска с мен, привежда ми в сметката един милион евро, аз знам какво да я направя, отивам при нея и викам:
– Госпожо (Frau), аз от днес съм ваш.
И тя вика:
– Добре Георг, добре, сега ще си ми шофьор.
Ще карам автомобила, ще се грижа за градинката, но богата възрастна дама. Не казах точно годините, но се разбира, че е над 80-90 години, за което аз щях да и се сторя младо агне.
Записахте ли го това бе? Не го записвайте, аз се шегувам и си говоря тук, и глупости, вие ме слушате.
Приятел:
В края на крайщата имаше ли обява?
Георги:
А не, как, абсурд да я пусне, вика:
– Ти нормален ли си, как ще я пускам?
Нямаше обява, аз такива идеи съм давал неведнъж.
Сега, сина ми е дал фолксваген Полу, най-проста кола, ама аз си я харесвам и си я карам и по едно време, моят приятел Краси от Стара Загора:
– Георги, абе ти или на Силвина аз искам да купя кола, от познат човек – ама той стара лисица – Искам да купя кола това-онова. За колко?
Викам:
– Слушай Краси, само на теб за 2000 лв. ще ти я дам.
Силвина вика:
– Как 2 000лв.?
– Ами – викам – на Краси.
Той понеже е автоджамбазин, ама сега остава без автомобил, аз знам, че после ще я препродаде, вика:
– Ама Георги, не може ли там нещо, няма ли да смъкнеш като за мен?
– Ама – викам – аз от 2 500 съм смъкнал на 2 заради теб. Какво искаш повече?
И сина седи сега до мен, а той фактически е приятел на сина, не толкова на мен, защото млад човек и аз викам:
– Краси, последно 1 800лв., ако искаш взимаш, ако не искаш не.
– Добре, ще си помисля.
Обаче Силвина вика:
– Абе кажи, че това е колата на Георги Изворски.
– Е – викам – как ще кажа, аз викам на моя приятел.
Той после си е купил на другия ден една кола подобна, и ми се обажда и вика:
– Коя година е твойта?
Викам:
– Деветдесет и девета.
– Аз си купих кола 2004 година, еди каква си – немска там или опел или фолцваген – само за 2000 лв., толкова по-нова, с пет години. Един човек я е карал и няма 100 хил. км.
Викам:
– Идеално Краси. Благодаря ти, че ми остави автомобила, защото аз само на теб го давах, на друг просто няма да го продам, а ще си го карам. Понеже ти запищя, че нямаше автомобил просто да ти направя един жест.
Посвещават те и аз отивам, аз никога през живота си не съм се пазарил по принцип.
ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК НЕ СЕ ПАЗАРИ!
Отива, искаш да получиш една стока, оня може да я е качил пет пъти повече.
Плащаш си, теб не те интересува. Бог ще ти компенсира, но нямаш право да се пазариш.
Когато не се пазариш, има кой да отстъпи.
Със Силвина отиваме да купуваме къщата и 40 хил. лева и тя вика:
– Виж този покрив, ламарини, не е сменен. Да дръпнем продавачите.
Тя една жена и един мъж бивши военни от щаба на сухопътните войски, пенсионери и са я направили нова и вътре не живеят. Те са идвали през лятото по десет, петнайсет дена две, три години или пет.
Пътуваме заедно от София в едно купе и си говорим и Силвинка:
– Абе 2 000лв. да смъкнат, поне да оправим това (покрива)
Нали винаги се качва от търговеца нагоре една цена, малко по-висока и после започва да смъква. Както виждате по витрините -50%, ама те са сложили 100 % и естествено, че ще смъкнат 50%. Това е този хубавия номер на братята евреи. Ние седим и продължаваме да си говорим и аз викам:
– Шшт, на нас ни е забранено като на духовни хора да се пазарим. Ема дума няма да кажа, толкова, това е сумата.
Пътуваме, слизаме и отиваме към нотариуса, и жената вика, нали жените са водещи в крайна сметка за сметките и се оправят с финансите и вика на мъжа си:
– Абе аз смятам на Георги и на Силвина къщата да им я дадем за 35 хиляди и да се оправят.
Не 2, когато не си търсиш правата чрез пазарлък, тогава смъкна моментално с пет, и аз на Силвина, това беше и за нея урок:
– Видя ли, когато оставиш работата на Бога?
Обаче, когато видиш, че някой човек идва и се пазари при теб, минава един път покрай сергията и вика:
– Това фенерче, това ножче за колко е.
И ти му викаш:
– Два лева.
Това е еврейски номер и съм го научил от моите приятели евреи и в момента си имам много близък приятел евреин. Отива, връща се, той знае, че го е харесал и вика:
– Абе това ножче няма ли да го смъкнеш, гледай какво е, лев и 50. Колко струва?
– Пет лева.
Третия път му викаш 12 лева, и четвъртия път, ако те пита:
– Слушай, ще ти го дам, от мен да мине за 20 лв.
Сега направете си извод за логичната нелогичност. И това е така!
И тогава всички посланици, които са на другата, враждебната територия, на другата страна, да са спокойни, че няма да бъдат отровени със стакан, защото те със стакана може да бъдат белязани, а то се поднасят общо стаканите и всеки си взима. След това за още по-сигурно се удрят с товар.
Отначало на всеки са слагали стакан и така много посланици са си заминали, но след това са ги носили на поднос или ги оставят тука, празни са всичките и си наливат и всеки се пресяга и си взима, но още да е по-сигурно е било така, защото и тогава е имало отрови.
Имало е билка, която те трови, но и билка, която те оздравява, както и аз съм оздравяван по най-прост и елементарен начин от Света Марина, това е небесната знахарка и лечителка. Когато аз почнах да вия вече, направо си се отрових и легнах, ритам имах спазми и болки в стомаха, защото от една билка направих чай три пъти в по-голяма доза, тя е изключително отровна и лекува разбира се, рак,но тя трябва да бъде сушена и примерно в първа фаланга на пръста, втора фаланга, трета фаланга според килограмите, възрастта и така нататък. Така е мярката на народните лечители, на бабите и на билкарите. Това са тънкости и технологии, и следобяд в 4 часа викам има още много време, 4,5 часа до залез слънце, на другия ден в 6 часа сутринта ме вдига татко и вика:
– Синко, върви горе, където продават до моста мляко селските стопани, купи едно шише прясно мляко. Свари го?
Аз мляко не консумирам, нали, особено толкова строго, а сега съм слязъл в града и в 8 часа дойде кризата, от 4 часа предишния ден до 8 часа, тогава започна да ми се отравя организма и като преритах. Той не ми каза какво да направя, обаче вика:
– Извикай Света Марина.
И аз още съм в час, викам Светицата, тя слезна, тя вика:
– Виж какво, купи мляко,нали? Взимаш само една коричка на хляба, половин чаша мляко и коричката с хляб.
Не съм парализиран още. Тя отровата почва да те парализира, като най-напред крайниците, езика като най-накрая стига до сърцето, докато змийската отрова удря първо в сърцето, так и приключваш курса. Затова трябва да ти се пусне сърцето, а тя не те трови самата отрова, трови те парализата, която спира сърдечния мускул да действа. Докторите го знаят, сега няма да ви изнасям цяла беседа.
Ето Силвинка ме подсеща, че трябва да си говорим за еко-селищата и на бърза ръка да ви кажа след половин час бях жив и здрав. Това е. Това иска да каже тя. Ще си говорим за еко-селищата, а не аз да разказвам спомени как съм се тровил три пъти от билки, щял съм да ритна камбаната, нали да вдигнат църковните гълъби от църковната……
Приятел:
А това мляко с тази коричка за всички отрови ли е?
Георги:
А само за тази тревка, за други не знам дали важи. Повече не, повече експерименти татко не ми даде, той един два пъти ми даде, за да ме научи на какво?
На дисциплина, да го слушкам, а не да си карам по собствения акъл.
– Още да бъдеш лечител и билкар, приключи с билките.
– Ама татко аз 10 години с това си изкарвам хляба.
– Ама сега аз мисля за теб, защо ще мислиш ти?
Това е.
Сега, започваме да си говорим за ЕКО-СЕЛИЩАТА.
Най-новото, което е и което не го знаят много колеги, които тръгват да правят подобни неща, обикаляйки ашрамите из братска Индия, или из братския Запад – Франция, Германия, Италия, Испания, не знам къде, всички духовни центрове на „Шри, Шри…“ не искам да ги цитирам, не знаят едно основно нещо, което ви го казвам, това е, че
НИЕ ПРАВИМ ЧИСТО НОВО НЕБЕ И ЧИСТО НОВА ЗЕМЯ.
Всичко е стара форма, толкова остаряла и архаична, че просто не искам да им го казвам, защото ще ми се разсърдят.
И така, като правим Ново небе и Нова земя,
ние правим и НОВ ДУХОВЕН ЦЕНТЪР.
Този Духовен център няма абсолютно нищо от старото.
Този Духовен център е за Новите Съзнания!
Който и да дойде със старо съзнание, то трябва да се включи и да го преобразува. Следователно това е номер едно и няма къде да ходим за акъл,
защото българският модел е единствения и уникален модел в света,
защото още го няма. Няма и на земното кълбо и аз не го знам какъв е, ама горе-долу го поназнайвам. Само горе-долу, защото знам, че като смъкне човек космическите принципи и закони и се съобразява с природата, що-годе може да направи нещо, а след това започваме да експериментираме според коя формула? – Проба-грешка, проба-грешка, проба-грешка, отличен резултат. Това е експеримента.
Значи много обичам хората, които правят опити, които експериментират, и които не ги е страх, рискуват. Ама това ще гръмне, ами може да гръмне, може и да не гръмне, нали сега тази смес, която я правим, много пъти тези смеси са гърмели. Няма да се отклонявам, защото такива интересни случки мога да ви кажа от земното кълбо. Как са гърмени по 100 хил. тона водоизместимост кораби като тази чаша, само от това, защото хората не са имали съответните познания.
Така, продължаваме нататък с така наречените Духовни центрове. Значи, имаше цял вестник “Родово имение” но родовото имение е руски образец. За руското класическо съзнание, това е чудесно и прекрасно нещо. Руснаците са много по-колективни хора от нас. Обичат да живеят и си слушат командира. Понеже от българите пак казвам от 100 човека 99 са командири, началници, управители, шефове и всичко останало, и само един е подчинен. Еее, я гледай ти, значи на 100 човека един е редник, всички останали офицери и нагоре, всеки шеф.
Значи затова тук е най-трудно да направиш такъв модел, в Русия е много, значи цели села има с родови имения, т.е. отделени, направени, чели сте във вестниците, в интернет натиснете, прекрасен модел, ама е за тях. В тайгата отиват разработват, втурват се, сядат всички на трапезата, ами идеален колектив.
Българина по принцип, чак сега започваме да се обединяваме и то само Духовните хора, защото иначе в една кръчма не може да ги обединиш в никакъв случай. Минималното, което е, като им кажа нещо, да ме заритат и да ме изхвърлят от стълбището навън, и да си седнат пак доволно. Това е нещо естествено, нали, и аз няма и да се учудя, че е така. Защо?
Защото всичките са на различен акъл, обаче когато трябва да изхвърлят някой, за да направят едно действие, особенно когато не е много лицеприятно, всичките са на един акъл.Значи, българите се обединяват или в нещо изключително, чудесно и хубаво, което трябва да направят, или хуманно.
Значи наистина някой, ако пострада, нашите първи се притичват на помощ, или едни от първите в Света. Изпращат помощ, хуманитарни и т.н., защото това благродство и благоразумие им е в кръвта и щедростта им е в кръвта. Да, ама те не я слушат и особенно като да направят някоя беля, грешка няма. Ще измислим точно, много нации даже не може и да им дойде, там на един швед или скандинавец, аджеба каква беля да направя, ама нашите могат.
Българска е поговорката на другаря Вуте, наш приятел, който казва така:
– И аз че си запалим къщата, да изгори на Нане плевнико.
Значи къщата, няма къде да живее, обаче кеф му е на Нане да изгори плевника, където си е сложил сламата. Обаче само и само да направи нещо нетривиално, нещо необикновено, нещо така оригинално и освен това да гледа, а Нане му вика:
– И аз не сакам да съм добре, и аз сакам Вуте да е зле.
Това са прекрасни народни поговорки за българския нрав, но те са верни. Следователно когато живееш между такъв народ, ето аз седя тук, уж съм българин, ама аз съм гражданин на Вселената. Пуснали са ме тук и сам викам:
– Абе тези нормални ли са, не са ли нормални, откъде да знам – на много хора им викам – Абе вие нормални ли сте?
– Ами да, защо?
– Защото всички се смятаме за нормални,обаче не сме. Всички имаме изкривено съзнание на Земята, само защото е изкривена оста на Земята и сърцето ни е изместено и двете полукълба на мозъка имат различна вибрация. Само на светиите вибрацията на лявото полукълбо, ако е с честота 3 000 и ня дясното е 3 000, а иначе, ако на лявото е примерно 3 000, на дясното е 1000 или е 500. Леле каква огромна разлика има и ние искаме да бъдем точни и да бъдем в час, ами не сме нормални. Как ще сме нормални? Добре, това е като предисловие.
Достигаме до Духовните центрове. Духовният център трябва да отговаря при българите на много условия. Това не е само материалната част. Първото нещо, което е, да може да се приобщи съзнанието и да направим този консенсус на съзнанието, т.е. това е СЪГЛАСИЕ.
Значи, най-напред трябва да има едно ядро от пет или десет човека, които да бъдат на един акъл.
Това ядро да започне да приобщава според закона на Привличането, „Подобното привлича подобно“, да се разширява, все повече и повече и все повече и повече да идват симпатизанти, но които се съгласяват с морално-етичния кодекс на Вселената, с тези принципи.
Значи да се съгласяват доброволно, а не ние да ги караме на сила, защото във всички сегашни общества по цялото земно кълбо, ашрами и Духовни центрове, и родови имения, там има задължителен правилник, който трябва да се изпълнява.
Отиваш там, но това го чувстваш като едно задължение, като една форма отгоре на натиск, на притискване, и ти не си съгласен, но продължаваш да стоиш там.
Самата твоя същност, понеже не е съгласна с това, но седиш поне от меркантилност, ако си духовен, или физически клошар, седиш там, защото те хранят. Обаче ден, два, три, след това самия егрегор на мястото, на Духовния център, ще те изхвърли от центробежната сила, защото ти не може там да продължаваш да съществуваш като паразит. Или работиш, или не работиш нищо, а паразитираш. Няма място за паразити,
то по принцип няма да има място за паразити на планетата.
Така и сега,
с общи усилия и само с колективни усилия и колективен ум и разум може да се направи един такъв Духовен център.
Когато хората отиват там, наистина трябва да дават доброволен, разумен труд, а не да дава доброволен, но неразумен, защото много им се казва: “Вижте какво, дайте да отидем и да вземем да засеем 1 000 дръвчета. Много добре ще направим.”, но те не отиват там да влагат този разум и тази любов към дръвчетата, защото никога не са имали отношение към дръвчетата. Имали са отношение към ред други лъскави неща, но не и към дръвчетата, което е живо същество и той го сади както все едно, че си засажда компютъра у пръстта. Така сади дърво. Това му е акъла, Не искаме такива хора.
Когато се каже дърво, взимаш дървото внимателно, носиш го. Дупката се копае с ЛЮБОВ, нищо, че е дупка в земята. Земята усеща тази любов, тя я връща.
Дървото се сади с ЛЮБОВ.
Централният му корен, когато има кривина, тя се насочва винаги на юг, ако не е белязано как е расло, там откъдето е измъкнато.
Умните лесоинжинери знаят, че както го извадиш дървото, бележиш изтока и по същия начин го слагаш. Тогава има възможност да се хване, десетки проценти, по което и време да го засадиш в годината, не само пролет и есен, то ще се хване.
Еми да, лично аз съм правил този експеримент, по средата на лятото, дърво голямо, два метра и половина три, защото колкото е по-малко дръвчето, толкова по-лесно се хваща, нали дървото се превива, докато е младо.
Сега, понеже и аз не знам
този Духовен център, който започва да се прави, сега е сътворен в менталния свят, т.е. в Божествения свят модела е готов.
Ама не съм се качвал там, па и не знам, дали ще ме пуснат, да отида да го видя, как действа.
Сега е свален в духовния свят, т.е. при ангелите.
Ангелите знаят, и когато ние започнем да правим, досега всеки един духовен център сигурно не е поканил ангелите.
Да, ама лично аз казвам на онези, с които ще правим центъра, че трябва да поканим ангелите. Ангелите знаят по-добре, и тогава те започват да ни ръководят.
Аз казвам сега само принципните насоки.
Първото нещо е КОНСЕНСУС, т.е. приемаме нещата, това съгласие го имаме всички, да извършим едно нещо, а това е с желание, с мерак, с любов, да започнем да го правим.
Силвина:
Понеже съм го проучвала, няма Духовен център, който да не е започнат чрез Духа, т.е. да няма един посветен там, който да има връзка и да сведе този модел, който е отгоре направен, нали в Божествения свят е направен, той да го свали, така че да може да стане и на земен план.
Ако няма такова нещо, само от ентусиазма на групата и консенсуса, според мен трудно може да се получи.
Богомилите са имали старейшина, индийските ашрами имат техните гурувци, просто няма такова място.
Другото са ефимерни истории, които днес започват и утре вече ги няма или пък се държат нещата с една сила и един страх, който не е начина.
Това просто е едно човешко място, пак със същите човешки неща, които са и в нашето общество, в никакъв случай не е един модел на бъдещето.
Георги:
Да, благодаря ти.
Сега, аз току-що се сетих нещо, тъй като спомена богомилите, все едно, че съм бил в богомилска общност, а не съм бил, ама знам за какво става въпрос.
Богомиската общност, ако се погледне, ние може да се наречеме, че правим нова богомилска общност, защото тя е най-близко до онова, но каква е съществената разлика, сега ще ви я кажа.
Когато допускат всички Духовни центрове тази грешка, от ашрама до западния Духовен център, който е в западна цивилизована Европа. Това е нещото, че те не предвиждат тази универсалност и божественост, която ние ще направим. Тук е разковничето, внимавайте много.
При богомилите е било следното. Всяка една религия, официална, рано или късно се явява едно успоредно на нея движение, което иска да я коригира, което го наричат ерес.
ЕРЕС означава да бъдем с истината, да изправим нещата, да ги направим според истината.
Ер-ест, ес или ест е Истина.
Ер е Стани, Направи, точно да стане.
Оня ден го казах. Значи тази ерес, е хиляди пъти по-права от българската или която и ще да е православна църква, хиляди пъти е по-права от католицизма, хиляди пъти е по-права от будизма, конфуцианството, исляма и както и ще да я наречем.
Значи и на исляма и на източните е даден СУФИЗМА.
СУФИЗМА Е БОГОМИЛСТВО.
Суфите са богомили. Дервишите са богомили, есеите са богомили.
Няма нещо, което да не са богомили, а богомилството е наречено просто в България. Казано е на поп Богомил, ама трябваше да им се каже василисти, защото Василий Врач е бил по-голям и по-велик богомил от поп Богомил, който е бил да кажем редови богомил, но все пак се е жертвал за богомилството.
В богомилския център, няма да говорят съвършени, оглашени и така нататък още, и най-големите старейшини, който се е казвал Дедец.
ДЕДЕЦЪТ винаги е имал връзка директна с Бог.
Бог му е говорил както си говорим помежду си. Някой път ги оставя сами да наместват каруцата, но обикновено им говори.
На всяко едно от тези движения, а ние вече пак казах правим чисто Ново небе и чисто Нова земя, на всички тези движения единствената грешка е, че се обединяват и работят против нещо, т.е. искат да изправят една религия. Ние няма да изправим религията.
НИЕ ЩЕ ИЗПРАВИМ ДУХОВНОСТТА НА ЗЕМНОТО КЪЛБО,
досега ако е била изкривена. По-малко не, а може би и духовността и на Слънчевата система. Не искам да се качвам по-нагоре, за Галактиката и Вселената, но и до там ще стигнем.
Духовността на Земното кълбо зависи от нашите Духовни центрове!
Как така?
Ами така. Ето виж, тук сме се събрали ние и ние решаваме съдбината на това човечество и аз не се шегувам и го казвам отговорно и смело и чудесно.
Разберете, всеки един от вас е един абсолютен жив апостол на стотици и хиляди нива повече от всички Христови апостоли взети заедно.
Думата е силна, да ми прости Господа, татко, който в момента ме слуша и е у мен, усещам напълно, защото ми спира дъха, но ми дава да говоря. Щом ми дава да говоря, аз ще продължавам да говоря. Така, защото казвам абсолютни Космически, Вселенски, Божествени и всякакви други истини.
Значи новото, което ще направи, е това,
Богомилите са се явили, не признават кръста.
Защо?
Защото той е символ на смърт и страдание, и когато тръгва жената да се кръсти и да благослови трапезата пред Василий Врач той и вика: “Шшт, спокойно стопанке, няма да благославяш по този начин с кръст хляба. Аз не почитам кръста и не го уважавам, защото Господ знам, че не почита кръста и не го уважава,а ние му напомняме за това.”
Все едно всеки ден, когато те бият с бич, с камшик или с тояга, да ти показват тояшката и да викат я целуни сега ти това нещо, камшичето и ние ще ти ударим 50 камшика на голо и да уважаваш и да обичаш камшика.
Да, обаче виждате ли какво е великодушието и милосърдието на Господа Бога, нашия Бог Иисус Христос.
Остави кръста да бъде 2 000 години символ и сила на вярата само заради човешкото невежество и човешката глупост.
Казвам 30 години след заминаването на Господа, линията си изкривиха най-напред неговите апостоли и го казвам отговорно и точно колкото и да звучи еретично. Еретик да ме направят, от това по-хубаво няма.
Богомилите излизат против църквата и казват: „Църквата е калъп, църквата за нас е окови и т.н.“
Не признават кръста, не признават патриарха, не признават ред други неща. Не признават каноните на църквата и те са били прави. Те са искали да изправят тогава, затова е ерес, както софистите са искали да изправят на Изтока, и ред други успоредни учения, религиозни и философски и т.н.
Ние искаме да обединим нещата, и не излизаме против нищо, а напротив искаме да обединим нещата в името на самого Бога и на Духа му.
Това е огромната разлика на новия ашрам или Духовен център или както и ще да го наречем, от всички останали на земното кълбо.
И оня, който търси под вола теле, и оня, който иска да вземе откъдето и да е някакъв опит или нещо, може да вземе само формата, може да вземе само мястото, може да вземе градинките, как са направени цветенцата, друго нищичко.
Синьото небе е над нас, то е купола,
значи СГРАДИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ КУПОЛНИ.
Всяка една църква, пагода, всяка една джамия има купол. Това е, но купола е малка част, нарочно е направен малка.
СЕГА ТРЯБВА ВСИЧКО ДА БЪДЕ ОБЛО.
Всичко да бъде мило, нежно, финно, всичко да бъде съобразено с природата.
Най-малко дървета да се отсекат. Богомилите това са го спазвали. Най-малко да изчукаме скалата с няколко стъпала да се изкачим по нея.
Най-близо до природата и не голямо вмешателство в природата, това се иска от нас. Това е, да се съобразяваме с Природните и с Божествените закони.
Kазах ви основните неща, на новия Духовен център, който никой и никъде, нито ги е написал, нито ги е казал.
Да, ама пишат много, ние ще направиме това, ние ще съберем тези.
Защо досега не върви и на кака ни Татяна Микушина? Еми няма да върви, защото е пак по някакъв стар образец и модел. Хубав е, може би е техен, може би така им е спуснато отгоре, но сега както ми го спускат на мен отгоре, така ви го казвам и съм убеден в това, което ви казвам, защото съм сигурен.
Когато теглим чергата, я теглим към човечеството.
Когато работим, работим за целия Дух на човечеството,
а не за духа на тази секта.
Евангелската църква има само 50 опции, дали са секти или не, няма никакво значение. Петдесет профила, обиколил съм ги повечето да слушам техните пастири. Разбира се, не съм се залепил към никоя, а всички са искали да ме привлекат: “Само в нашата църква ще те заведем до Бога.” Те не знаеха с кого си имат работа. Да, нахален съм безочлив съм, нескромен съм, но съм прав.
Така говорех и на един пастор и му казвам за какво става дума. Той ме гледа, гледа, гледа и накрая човека нищо не можа да каже. Защо? Защото беше шашардисан, от онова, което му казвам, защото то е истина, а не е неговата истина – само в неговата църква, само на този стол, дето седнах и аз дето си го платих 150лв за един месец, седиш, имаш си трон, ама този трон, да, той Господ ще дойде на този трон да ми говори. Той ако не ми говори другаде, ще ми говори там.
А Силвинка как ме ядоса. Едно свещениче като и прави забележка: “Не е там Господа бе, ти какво правиш там.” Тя отиде на едно място, където е енергийно и където ме изпитваха моите приятели. Завеждат ме, стъпвам отгоре и аз усещам за какво е енергията. Казах ѝ, тя отиде и вика: “Може би някой се моли.”
Има една църква в двора, той е голям горе-долу, колкото този и така. Ние влизаме с моя приятел вътре в църквата, аз нито се кръстя, защото
АЗ СЪМ КРЪСТА, ОГЪНЯТ Е У МЕН, моята съвест, моята душа и моят дух са дядо поп.
Те ми говорят на мен, защо аз да целувам ръка на дядо поп, когато у мен, има по-голям поп и свещеник от него и това ми е Душата.
Огънят съм аз, защото вече съм запален и съм пробуден.
Ако си оставя ръцете така и си свия краката съм кръста, като си отворя краката съм пентаграма, аха. Освен това трите черти са у мен, защото това са трите течения, не говоря и за ред други работи, които се въртят от Вселената.
Централното е Божественото, двете странични – едното е Човешко, едното е Ангелско, и се върти. Това са трите черти.
Така, но попчето, на което мозъка му е влязъл и е изучил най-напред духовната семинария, после духовната академия. Говоря мило за него и с любов, то толкова му беше акъла, шапката рапърска назад, с дънки, това-онова, аз викам:
– Най-напред си свали шапката, защото си в храм Божий. Нали това е твоята църква, защо ходиш с шапка? С калимявка може да ходиш вътре, но ти не си с калимявка. Ти си цивилно облечен и рапърската шапка. Като се влиза в църква, се сваля шапката!
Той ме премигва, никой не го е учил на прости, елементарни неща, да не говорим за големите неща, че са му казали, че Господ е само в църквата вътре. Боже, и само от иконите.
Да, иконите ги освещават хората, които ги гледат, и вярващите, които ги гледат, иначе иконата не е осветена.
Какво, дядо поп да я освети, абдурд!? Дядо поп му викат на един бизнесмена, познавам, на един – иманяра, заедно ходим, и как той ще ми освещава иконите на мен, ако Господ не ги освети. Такива хубави прякори имат някой от свещениците в България, че само като му чуеш името, това е визитката на човека, както казвам на онзи хубав и лъскав плик. Не знаеш какво е съдържанието, но като прочетеш името вече ти става ясно.
И така, казах ви основното, пък после ще видим подробностите. Те ще започнат като започнем експеримента, да изграждаме този център. Ние сме го започнали със Силвина, защото е отгоре. Той се казва „ФОКУС НА СВЕТЛИНАТА“ Не се казва център вече, не се казва, ашрам, източен, западен, родови имение, не знам какво си имение. Сега е Фокус на СВЕТЛИНАТА. Това е новото име, както е казано, не е бяло братство, не е бяло ято и така нататък, хубаво, СЕМЕЙСТВО НА СВЕТЛИНАТА.
Ако спазваш Божествените и Природни закони, ти си член автоматично на това Семейство на Светлината
и не ти трябват нито бели дрехи, нито бяла карта, нито златен пояс, нито златна шапка. Нищо не ти трябва.
Ти чисто и просто си един чист човек и ставаш автоматично член на това семейство и никой не може да те изхвърля от него, освен ако не се провалиш, започнеш да работиш с пороците, а не с добродетелите.
Така и затова никой не е тук, като всяка една друга организация,която е духовна, където те приемат, правят ти второ светокръщение, както при мормоните или както при евангелистите, бели дрехи, тупат те целия. Всички те поздравяват, радват ти се, прекрасно е.
Един човек ми каза, който беше 10-15 години в Германия и казва така.
Православен съм се родил, обаче отивам там и понеже общността, в която ходих, една евангелистка църква, така ми хареса, а там бяха половината евангелисти от Америка, чудесни, светли, чисти хора. Аз отивам и викат: „Ще станеш ли?“ – „Ще стана, да, доброволно евангелист.” И той ми каза точно ритуала, как става, какво и досега продължава да си има връзки и приятели.
Аз съм затова, за приятелството, ако ме поканят в ада, с бели дрешки и там се кръстя, с всички дяволи ще бъда приятел. Георги Изворски е приятел на всички дяволи, и открито го казвам, смело и съм спокоен и те ще ми се радват и аз ще им се радвам. Те са ми верни приятели и аз съм им верен приятел. Виждате ли, а това, дето са ни промивали мозъците, това са суеверия, бабини деветини и ред други дивотии, които трябва да ги изхвърлим от нас и никого да не слушате, та дори и мен.
Ще слушате собствената си съвест и оня глас, който идва отгоре, а това е на нашия Велик и Славен Баща.
Слава тебе, Тате! Да, Тате, благодаря!
Писа ми шестица, е плюс не. Плюс после, да мога да се боря за плюс. Разбрахте ли сега защо е плюса?
Силвина:
Един от първите Духовни центрове в света се изгражда в България, сигурно знаете за изгрева на Учителя. Там той е дал българския модел, абсолютно категорично, може би, някой неща могат да се променят, но това е БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕЛ.
Значи, има един салон, едно място общо, в което хората се събират. Всеки си има неговата обособена територия, защото българина е индивидуалист и той не може да живее в общежитие с много хора, може, но за кратко време, т.е. всеки си има неговата къщичка.
Да, това го развиват много центрове в света, работят с изкуството и така, както да кажем някои много почитат изкуството, но те много почитат и материалното. Там, за да отидеш, просто трябва да платиш една изключително висока такса, и това се шири в света в момента. Повечето центрове са доста скъпи за посещение, тъй че модела си е тук, просто трябва да се явят хората, които да го изпълнят.
Георги:
Любов, Еволюция, Единение, Святост са първите четири неща.
И ще ви кажа, че тя Силвина каза хубавите неща за Изгрева, но аз ще ви кажа недобрите, след като си заминава Учителя, какво моментално става. Разграбват касата на Изгрева. Делят си я уж да я скрият, после се покриват.
Значи трябва ЧЕСТНОСТ!
Следователно, след това веднага почват да дърпат, всеки чергата към себе си, моментално се разделят на какви? – На дъновисти и михайловисти. Моментално, не се шегувам, ами като запазиш тези завети на Учителя, ето това е раликата между новия център на духовност и Изгрева. Изгрева е нов модел, да, аз не го казвам и все пак е направен преди 100 години. Там са прекрасни нещата и въпреки всичко, ние трябва да ги направим по-прекрасни и най-прекрасни.
Силвина:
Аз това го казах като принципи, защото принципите, които са, те са там, те са сведени, направени. Друг е въпросът, че съзнанието е било ниско и наистина най-важното нещо на един център са хората. Значи освен, че трябва да има един посветен, хората, които са трябва да имат това достатъчно високо съзнание, да са отработили пороците, и т.н., за да могат да живеят заедно.
Георги:
А и да бъдат непоколебими в това, не да ги съблазни. Значи преди 100 години или когато си е отишъл Учителя преди 70-80 години, те са се съблазнили веднага от какво? – Ами от материалните благодетелства на оня център.
Значи съзнанието трябва да бъде абсолютно чисто и непоклатимо. Дали си отива духовния водач или не, няма никакво значение, ти си оставаш там. Ти си духовен водач на себе си, трябва да бъдеш чист, честен и почтен, не пред този духовен водач, а пред Небето.
ПРЕД ГОСПОДА НЕ МОЖЕ ДА ШИКАЛКАВИШ, НЕ МОЖЕ ДА ЛЪЖЕШ!
Аз ще ви кажа, че повечето от тях, той моментално ги е наказал с летален изход. Особено един взима парите и отива по чужбина, в Гърция ли, къде ходи, случая може и да е описан някъде, ама аз ви го казвам, защото го знам. Джиджи-биджи, парите са били, колкото за една къща. Защо не ги върна на братството? Защо ги похарчи? След 6 месеца вече спира да диша. Не ви плаша, само казвам факти. Неговите най-близки ученици, а и оня, който е прочел седемте хиляди и петстотин беседи на Учителя, няма начин да не е срещнал този хубав епизод.
Добре, в общи линии сте тук, за да ме слушате и аз да ви слушам, а като ме слушате трябва да разберете и да попивате, че няма шега.
Значи КОГАТО РАБОТИТЕ С ДУХА ТИ ВЕЧЕ СИ ДАЛ ТОЗИ ОБЕТ, макар че не си го дал официално, но като работиш ти вече си започнал.
Силвина:
Другото важно е, че
не е нужно тези хора физически да са някъде заедно постоянно. Тези фокуси на Светлината те се формират.
Ето както сме ние, с нашите приятели, с едно нещо заедно, което правим, дали ще сеем заедно лимец.
Всички тези неща, които заедно правим, те някакси ни… Първо, че по този начин, ние по-бързо си ошлайфаме недостатъците, защото почитаме другия, той е огледало, и ти се оглеждаш и много по-бързо се работи, т.е. навсякъде, където групите на Светлината работят това е фокус. Не е нужно те да са в някакво селище, т.е. поне не на първи етап.
Приятел:
На първи етап даже не е нужно да се събират да живеят заедно. Аз така мисля, че ще се получи евентуално с времето. Първоначално е нужно да има ей такива центрове, където да се събират хората.
Георги:
Именно, докато се стиковат, синхронизират.
Приятел:
И в края на крайщата ще бъдат и заплатени тези услуги. Като отиваш в такъв център, някой го е направил, естествено, че ще се наложи да си платиш за пребиваването поне някаква символична сума.
Георги:
Това е така. Това беше, аз си довършвам обяда. Аз си свърших работата, писаха ми шестица на мен, вие да му мислите, обаче аз ви ги пиша оценките. Спокойно, който ме подкупи добре с едно кафе, веднага може да му пиша 6 минус, нали. Минус му трябва на него, как, шестицата е за мен.
На велинградския събор, татко на всички пише шест, шест плюс това-онова и на мен, шест минус. Останах много…, ето Стефчо беше там и Силвина и шест минус. Е, на мен шест минус и аз нали все пак някакво его и викам:
– Тате, абе сега искам нещо. Това справедливо ли е? Нима аз не тичах като вол и като кон, даже и като катър? Нима не свърших много работа? Нима не казах на Силвинка, обикаляме Родопите, обикаляме и най-сетне ти като каза, че е там мястото Велинград, аз също казах, че е Велинград. Край, няма къде другаде да се ходи, значи аз съм свършил работа, защото точно съм предал всичко, Твоята Воля, смятам е едно към едно. Нещо, ако съм сбъркал, да, обаче…
И той вика:
– Синко, я се погледни бе навътре.
– Какво да се гледам, Тате, аз се познавам!?
– Е да, ама аз те познавам по-добре.
– Да, така е.
Вика:
– Слушай, аз на другите им писах шест, шест плюс, зависи и т.н., за да може малко да ги импулсирам. Аз на теб, ако ти пиша шест плюс, ама ти моментално ще станеш и ще отидеш отзад да си пиеш кафето. Оо, и лежиш, то няма за какво повече, ако ти пиша минус, за този минус, понеже знам, че си амбициозен. Ти за минуса тук ще изореш, значи от минуса да стане на шестица, ако ти кажа, че и плюс след това ще ти пиша, това всичкото тук ще го направиш на нива, целият градски площад, ще махнеш плочките и ще ги изореш, лично.
Викам:
– Да, тате, виж, че ме познаваш.
– Е – вика – видя ли, че те познавам по-добре и заради това ти писах един минус, за да не ходиш отсреща.
А аз въпреки всичко станах и отидох отсреща, седнах и почнах да си пия кафето. Викам:
– Тате, ето ти ми каза, пресякох улицата и сядам там да си пия кафето, за този минус.
И през това време идва една жена. Сяда до мен и вика:
– Георги, мога ли да седна до теб?
– Може!
Тя седна до мен:
– Кафе пиеш. Какво искаш да те черпя?
Викам:
– Една вода.
Тя вика:
– Знаеш ли каква е моята мисия на земното кълбо?
Викам:
– Не знам.
Казва:
– Аз съм майчиния принцип на земното кълбо в земно тяло.
Викам:
– Идеално, много хубаво, продължавай.
Тя започна да говори:
– От мен зависят всички жени на земното кълбо. Аз ги командвам! Аз им давам наставления, през мен тече цялата информация!
Както и да е, вгорчи ми кафето и аз три пъти го взимам в ръка да изхвърля негатива, защото той отива в кафето и аз, държа го така. Тя не знае защо го държа. Пия една глътка, изчиства се. След малко тя продължава, е те такова върховно его. Аз знам от къде е, каква е и що е тя, на мен ми говори. Значи тя на най-стария краставичар, който всички видове краставици е видял криви, прави, малки и големи, почна да ми продава на мен краставици. Божее, ето имам его и аз, нали, как ще ми продава краставици. Аз продължавам. Втори път, тя продължава да говори, аз втори път ще чистя кафето, пия по една глътка, обаче кафето продължава да става все по-негативно и по-негативно и някрая вземах и го оставих. Остана ей толкова, колкото ми е водата. Е край, викам тази е по-мощна и по-мъжкарана от мен. Добре, съгласих се и викам:
– Разказвай всичко.
Обаче тя като започна големи подробности, спрях да я слушам. Това ми беше така, имам един навик, спирам да слушам, за да не поемам нищо. В крайна сметка, тя, мина един час, дава ми акъл, говори, всичко, изтъква се, викам:
– Всичко си е точно. Ти си прекрасен човек, върви и действай. Точно такава си!
Силвина:
И си остана без кафе пак Георги. Засега едни картофи не можеш да изядеш два часа.
Георги:
Не мога, защото отвличате ми вниманието с Космически неща и аз ща-не ща.
Силвина:
Поне не ти вгорчаваме картофите.
Георги:
Е, ами за тази шестица толкова време се борих напоследък. Добре, че картофките са великолепни. Сега вече имате думата вие и разбира се, се приемат различни предложения за Фокуса на Светлината.
