The Pentagram

The Pentagram is a symbol of the person in motion, immersed in the Divine harmony, the person is dedicated to serve the Whole, The Good. This is also how it is depicted by Leonardo da Vinci.
The Pentagram is the occult sign of the New age. The five-pointed star representing the 5 virtues: Love, Wisdom, Truth, Justice, Good Deeds. The three lines in the center depict the three Universes – Divine (of the Gods) , Spiritual (of the Angels) and Human (of men and women), and they symbolize the Holy-Trinity, and the Trinity code of the Universe.

 

The Pentagram is not an ornament – it is a powerful way for one’s protection. Powerful vibrations come out of the Pentagram that surround with protection from bad influences, but only the person who respects Natural and Divine Laws. Otherwise, this symbol may become dangerous for its owner, because the Pentagram multiplies tenfold the good, but also the negative.
The Pentagram is a sign of dedication to serve God and accelerates the clearing of the negatives in the person and speeds up his evolution on the Path of the Spirit.
Wear the Pentagram with Realization, with Love, Wisdom and Truth!

 

External Diameter:
19 mm – 25 lev
28 mm – 35 lev
31,4 mm – 70 lev

 

Georgi Izvorski explains the importance of the pentagram, as a symbol of energy, and the three lines in the middle.
“Recently I was asked, what are the symbols given to mankind in its millennial history. The answer is in one word: Strength! Strength we also call energy. The types of energies in the Universe are billions upon billions! But there is some order, claсsification, hierarchy, because every energy comes from one source-The Creator, and every energy is intelligent, but with varying degrees of intelligence, efficiency, power, frequency, and substantivity.

The person does not need to know many types of energies there are in their different strengths and qualities. What is important is to know how to manage them through their commanders. The symbols and signs are commanders of the energies, but the initiate must know their hierarchy, and not only that, but to know what orders to give to the commander (the symbol). The figure – a symbol of power, usually means the projection of the path of energy. For example the symbol ” An Angels wings ” according to ” Seikim ” shows two interconnected spirals (left and right) and shows the path of the turbulence of this spiritual energy in space.

 

The message of the Pentagram – the recently revived Symbol of Symbols. The message is valid when it is not worn as an ornament, but consciously and with dignity. The Pentagram with the addition of three Rays – a sign – a symbol of the twenty-first century and the third already enlightened Earth Millennium: “I am the Apostle of Light, servant of God. I strive to do HIS WILL always perfectly, everywhere. I am immersed in HIS boundless LOVE, WISDOM, TRUTH, JUSTICE and GOODNESS, I draw from HIS POWER and STRENGTH and I have ever HIS GREAT PROTECTION!”

The Pentagram, as it was given by the Universal Master BEINSA DOUNO ( Peter Deunov ) inside the five-pointed star is not filled. With HIS SUCCESSOR – a new projection of the Pentagram of the twenty-first century and the third millennium is given, as I already said, that space is now filled and in the middle part Three bidirectional parallel Rays are inscribed.

The middle ray is the longest, and the other two on both sides are smaller, equal to each other and spaced the same distance from the one in the middle. If we project a pentagon that outlines the Pentagram, the star in the middle, in which the Golden Ration (Fibonacci number) is active, we will see what looks like a funnel, with the wide part up. Through this ” funnel ” Light beings, so to speak, ” give us mind and intelligence ” which lead us to the knowledge and experience . . .

But speaking from our angle of view, that is. . .A CUP, THE CUP of the consciousness which is filled with the Holy oil of the highest virtues – true FRIENDSHIP , true BROTHERHOOD and true LOVE. Only now we step on the the road of THE GREAT HARMONY – THE NEW HEAVEN and THE NEW EARTH.
The Pentagram has been known since time immemorial. It is known as an outstanding symbol also of the Sunny Orpheus, roaming the Thracian lands as a Great Master more than thirteen centuries ago. . .

There are two symbols of the Pentagram in an Orthodox Christian church and probably their age is more than half a millennium.
THE CROSS as a religious, ritual, and esoteric sign and symbol of religion and religious spirituality in the last two thousand years, I think, fulfilled its role with honor, duty and responsibility, and I still think, that if henceforth the cross is not placed always in a circle (that require The New Heaven and The New Earth), it will have minimum powers.

By the way, in other churches, built a century and even more ago, in many places on the walls, clearly are seen evenly lined crosses depicted in circles by the master of the church.
In this writing I will not give too many details about pentagrams, I will list just a few of the meanings of the three Rays – especially their occult – esoteric symbolism :
-First: This is the TRINITARIAN CODE OF THE UNIVERSE – quintessence known to us as FATHER, SON and SPIRIT – THE HOLY TRINITY, which is always in EVERYTHING and contains everything… visible and invisible…

-Second: This is a symbol of THE THREE FUNDAMENTAL UNIVERSES – The Divine, The Spiritual (Angelic) and Human. They are the contents of the Universe, called also Holy Universe.
-Third: This is The Symbol of the supreme Harmony embodied in THE THREE BASIC PRINCIPLES of the Universe – LOVE, WISDOM and TRUTH. Of course, the basic are seven in number. Five Rays of Star, the Pentagram express five of them, namely: LOVE, WISDOM, TRUTH, JUSTICE and GOOD DEEDS. The circle represents the sixth principle of PERFECTION or the striving for perfection, whose basis are HARMONY and BEAUTY. The Seventh Principle is CREATIVITY – in everything. It is the basis of evolution. . .

– Fourth: That is the transformed cross of Christ, so that even in this century and in this millennium souls can leave the old earthen “crossroads” and go freely up or down (by their will). That is, they now learn to go up and down like a “lift”. But always with free flowing energies because they have no “crossings and intersections, stops and barriers.”
– Fifth: This is the absolute symbol of the merged matching soulmates (both sided equal lines). Largest between  them is GOD WHO unites them in an absolute and indivisible whole and accepts them in the GREAT FOCUS. No need to fool ourselves – without their Shaki no conscious entity of the universe, no matter how perfect, can not even think to go in there. . .

-Sixth: The Three Rays of Pentagram remind us to think, speak, feel and act always three-dimensional – and that means to treat things always: first – from the Divine point of view, second – from the Angels’ perspective and third – from a Human point of view. Requirement of The Human is: “to love your neighbor as yourself.” The Angelic is to “love your neighbor and your enemies”. The requirement for Divine beings: “Love your neighbor! Love your enemy! Love you traitor! “That is, everyone! This is the fullest expression of Love for God. Recall the three Testaments: “Love GOD! Love thy neighbor! Strive for perfection! “Or” Be as perfect as your FATHER!”

-Seventh: The Three Rays are a symbol of the absolute and perfect harmonization of The Male Principle YANG and The Female Principle YING, Principles which now are working together and in parallel for the evolutionary welfare of mankind and hence The Universe, taking into account only GOD’S GREAT PROVIDENCE – The middle Ray is GOD’S WILL uniting and leading them.

-Eight: The Three Rays indicated the three main energies flowing in the body.

-Ninth: The three Rays represent the three major factors in the uniqueness of every intelligent form in the Universe. As I already wrote, they are three Meta-atoms in one Meta-molecule. SPIRIT, SOUL and Seminole atom that carries the whole experience of the intelligent form since its “birth” henceforth. . . THIS IS THE KEY  to create a Human, an Angelic and a Divine consciousness. Race, color, gender, religion, marital status, party affiliation, profession, education, social status, intellect, intelligence, etc… are not factors. For a man to become – a man an angel and a deity one must learn to live like a Human, like an Angel, and as Deity … Nothing else is required!

– Tenth : The three two-way Rays mean or rather dictate THREE – UNIVERSAL MAXIMUMS-TESTAMENTS to mankind :
The middle, THE DIVINE-reads: “In the accomplishment of GOD’S WILL is the strength of the human soul ” ;
The right ray-The SPIRITUAL – means “God so loved the world that HE sacrificed HIS ONLY SON so no one perishes …”
The left ray is the HUMAN – guides one to”Seek first the kingdom of GOD and HIS RIGHTEOUSNESS and everything else will be given upon you…”

The teacher BEINSA DOUNO gave THESE THREE LEGACIES to humanity in the form of the three circles of the Pentagram: The biggest – the outer, in which is the entire star, is the first MAXIMA.
In the second, the middle ring is the second MAXIMA. In the third – the smallest, inner circle – is the third MAXIMA.
The current representation of the symbol (with the Rays) overlaps completely with these COSMIC POSTULATES and its image because DIVINE GUIDANCE and PRECEPTS are implemented in Eternity according to the degree of consciousness.
In the beginning the Rays are presented linearly. Then as spirals, that represents a circle which is not closed and evolves and eventually leads to the SPHERE or to an ABSOLUTE and PERFECT PRESENCE that is always in the ETERNAL NOW.

The star of the Pentagram is silver in a circle of gold and the three Rays are diamond of different colors. The middle Divine Ray – blindingly white, clean and bright. The right is sunny – golden-orange with wonderful blue and purple and soft red glare. The left is а so called Moon – bright silver, filled with deep pink and bright green . . . The Solar Ray is the male principle, the Moon is actually the Earth Mother – conception, birth, growth – LOVE without a riot.
The power of the Pentagram is unlimited. It sends diamond rays in all directions and is itself immersed in a Sphere of pink light.

 

The Pentagram is activated by the Holy Words ( Mantra ):
SHALAAHA! SHALAAHAATMA! SHALAAHAATMAATSA! AUM!
The Sacred words are spoken three times calmly and clearly, with an absolute and perfect awe, The SPIRIT will immediately show His Presence in you and in everything around. . .
The Words translated read:
GLORY TO THE GODS!
GLORY OF THE FATHERS OF THE GODS!
GLORY OF THE FATHER OF FATHERS OF THE GODS!
AUMEN! “

 

https://georgiizvorski.com/24-01-2015-%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%8F-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0-2-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0/

https://georgiizvorski.com/12-09-2015-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0-1/

https://georgiizvorski.com/11-12-09-2015-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80/

https://georgiizvorski.com/13-15-03-2015-%D1%8E%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0/

https://georgiizvorski.com/14-03-2015-%D1%8E%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82/

22.02.2015 София 1 "Аз и Пикасо", денят на Всеопрощението

https://www.youtube.com/watch?v=5xm01pYGRAs

 

0.00 – 12.13:

Силвина: .. на всички вас приятели, благодарим на нашия татко, на Твореца, затова, че ни дава този заряд, този импулс, тази сила да продължаваме нататък, да проправяме светли пътища и ми се иска да започнем по един хубав, прекрасен начин с една деткса песничка, която не е толкова детска и която тази сутрин като се събудих дойде при мен

(пее)

Днес приятели, повода, разбира се, е книгата, която очакваме вече една година по някаква причина цяла година тази книга се забави и нашия издател, който оказа се, че днес е с грип и не може да дойде, но така или иначе той изключително много харесва тази книга и я подкрепи, в смисъл такъв, че финансира неиното разпространение, в абсолютно всички книжарници в България ще я има, което за първи път се случва с книга на Георги Изворски. Опитах се сутринта да се поставя на негово място, какво ли би казал той за тази книга, ако беше тук с нас, със сигурност би казал много прекрасни неща, той е наш приятел, който ни подкрепя така или иначе и освен че е жител и на град Божурище, от където е и Георги, и вероятно това е една от причините, защото все пак става дума.. това е в една голяма степен автобиографична книга, Георги Изворски разказва за един период от живота си, когато е бил между 30 и 40 годишен, когато всъщност той има тази възможност да е в кухнята на творческата изява на Димитър Казаков Нерон и един вид този велик българин, може би, най-известния български творец в чужбина, у нас, може би, не толкова, се явава един вид като негов учител. Тук, от книгата ще прочета това, което духа ми спусна да напиша за книгата и мисля, че казва много неща като резюме:

 

Двама Титани на Духа си дават среща на Земята. Знаменитият, духовоен български художник и творец – Димитър Казаков – Нерон и бъдещият духовен учител Георги Изворски преплитат съдбите си. Два огъня, които правят клада, която се превръща в пожар, горящ в сърцата и умовете на хората.

Творецът в един напрегнат ритъм на живот и творчество обменя идеи, мисли, чувства и дела с Учителя, което превръща общуването им в сплав от Дух, Изкуство и Култура.

Тази книга е един своеобразен, оригинален Наръчник на Твореца и на Човека, тръгнал по Пътя на Духа. Написана със стил и Дух, с обичливо чувство за хумор, абсолютно задължително за човека на Духа, “Аз… и Пикасо” ни въвежда в една истинска Творческа Работилница на Живия Живот на Огъня, в който горят истинските Творци.

Георги Изворски предава точно и неподправено словото и изказа на големия художник, като очертава характера и живота на една изключителна нестандартна личност. Същевременно ни се дава възможност да надникнем и да видим част от Пътя на живота на Земята и проявлението на Духа при Георги Изворски, директно от извора.

 

Кой е истинския творец? Днес ще търсим отговор на този въпрос в тази беседа. Какво казва Казака – “скъсай копче от дрехата си и го постави между звездите, вземи звезда и я пъхни в джоба си”. Та, това е прекрасния повод да сме заедно и разбира се всеки ще има възможност да си вземе книгата, тук искам да ви покажа едно нещо, което приятели днес ми подариха, послучай днешния ден на прошката, ние го наричаме ден на всеопрощението – “обичам те, съжалявам, моля те, прости ми, благодаря” като гоблен, отвъд го има и като мартенички, много красиво нещо, много благодаря, много благодарим за това, за този жест, за втъканата любов в този гоблен. Сега ще пусна Аум, в минор, миналия път го чухте, мисля, че беше добре и мисля, че това е нещо, което на всички беседи от тук нататък ще го има, Калин днес не е с нас, може да се отпуснете и да го изпеем

(пее)

Сега да си кажем всички заедно вълшебните думички – обичам, извинявам се, прощавам и благодаря на всички разумни и чувствени същества от мирознанието; любов, любов, любов и благодарност

 

за всеопрощението

12.14 –

Георги: Да благодарим на Всевишния, че пак ни е събрал и сърдечно благодаря и на вас, искам да кажа, че днес наистина е прекрасен ден и виждам как светлината над България е по-голяма, тей нареченото хало, а и тук, защо? – защото сме приповдигнати, искаме или неискаме, то е празник за душите душата започва да свети повече, макар че ние може да не и обръщаме внимание. Наистина днес е ден, или цялата седмица беше седмица или ден на Всеопрощението. Това е новия термин, защо всеопрощение? -защото ние като духовни хора, служители и апостоли на светлината, та дори и деца на светлината трябва да знаем някой неща, не да се отнасяме, както се е отнасяло човечеството хиляди години, десетки хиляди, а имаме Ново небе и Нова земя, която ние градим и заради това новия термин е ден на Всеопрощението. Какво да правим? – ами това, което ей сега го направихме, лесно, просто, обаче да го направиш искрено и от чисто сърце, даваш опрощение на всички, независимо по какъв начин и как е стигнало до теб, дали са те обидили или не, дали са те огорчили, дали са те ощетили, даваш им и молиш Бога, молиш светлата сила за обратното, за тяхната прошка, за тяхното всеопрощение. Значи ти си си изпълнил това, не работиш вече на парче, но дайте да направим това или онова, работиш с онази велика целокупна сила, която се казва Цяло, със светлата сила на света, с Господа, с Бога, няма нищо по-мощно, любвеобвилно, няма нищо по-разумно. Следователно, когато казваме всеопрощение правим веднага връзка с него и ние сме си свършили работата, не аз да отида при кумовете да им искам прошка, отида си при комшията, защото ми е най-близо или при личния си приятел, ами останалите? Това, че не отиваме физически няма никакво значение, нашия ум и то не този ум, а разума, който е, който ни е даден от горе може да отиде навсякъде и може да направи всичко, това е нашето съзнание, космическото съзнание, съзнанието, което е заедно със знанието на Господа Бога, понеже се опитваме. Това е, по този начин се дава прошка и се получава прошка прекрасно. Наистина, когато видиш човека и го прегърнеш и му кажеш прости ми, ако има нещо, ако съм те докачил и т.н., това вече е индивидуално, но дали ще го направиш или не, когато направиш общото и голямото всички са равни. Значи, като работиш за колектива, това е закон на вселената и е принцип, като работиш за колектива и издигаш колектива няма начин да не се издигнеш и ти, ама просто няма начин, а когато си егоист и дърпаш надолу, фактически колектива ще си върви нагоре, но ти започваш да удължаваш това въже, то е като ластик, разпъва се и той не може да те потегли, защото твоите егоистични стремежи и желания натежават и те пускат надолу, затова е казано, че не трябва.. номер едно е горделивостта, това е живия егоизъм, егоцентризма.

творчество и дух

Така, мислех доста работи да казвам, обаче повечето от тях, разбира се, ги знаете, щом сте в тази зала и ме слушате не за първи път, но специално наистина повода е, не че няма да свържим едното с другото, но повода е книгата. Тази книга, която я написах за две седмици, тей като баща ми каза “напиши за нашия приятел Димитър Казаков Нерон нещо, най-добре бих написал аз, ама ти си професионалист, ти го напиши”, написах я за две седмици наистина, след като си отиде, тук съм написал доста интересни случки, аз съм отбелязал десетина места, така да прочета десетина страници от книгата и от тях може да ми се задават въпроси и може да го направим като събеседване, защото в крайна сметка, не случайно всеки на всекиго е учител и ученик и всеки на всекиго е лечител и пациент, това го казвам аз и това е мотото на следващата ми книга, всеки на всекиго е учител и ученик и всеки на всекиго е лечител и пациент. Така че ме учеше Митко и аз го учех до някъде тогава нищо, че съм бил с друг акъл, така да се каже, доста земен, макар че съм имал проблясъци, защото и на мен ми беше ясно, но до някъде, че не може да се движим напред без духа, дори и един изключително богат човек, ако е само в материята, той не може да просперира нито една йота, той продължава да разширява материалните неща, но те ще имат граница и ще спрат, до някъде, ще имат таван, но ако той се движи непрекъснато в духовността и е милиардер, той ще получава и ще разширява империята си все повече и повече до безкрайност, след него ще я продължат и неговите наследници като си отиде, защото духа е безкраен, материята винаги е крайна. Значи, много хора ще разберат, че те, особено сега, когато дойде новото, съзнанието командва битието, а не обратното битието да командва съзнанието. Значи духа винаги е командвал материята, но някой път е командвал скрито или е давал на материята да дръпне напред, заради това досега, до 12-та година беше разрешен и принципа на Земята, който е за насилие и за агресия,  вече не може той да взима връх и още е рано, но след 50 години или след 100 или по мое мнение след 150 години това насилие, тази агресия просто ще изчезне от земното кълбо, никой няма да насилва никого за нищо, защото предпоследната вълна, която ще напусне тази планета и то ще я напусне доброзорно, а не доброволно, това са насилниците. Насилничеството също е болест, която е от смъртоносните болести, аз съм ги казвал тези 6 вълни, които една по една ще си заминат, няма нищо лошо в това, защото за мен, както и за повечето хора смърт няма, това е чисто и просто една хубава духовна трансформация.

Другата книга, която днес исках да представя и която излезе преди няколко месеца, това е книжката със стихове, но не толкова много хора четат, проза четат повече, стихове четат по-малко, но напоследък ми прави впечатление нещо, защо дойде време точно за тази книга, която е наистина наръчник на творческата личност и то не се забави, а тя излезе точно навреме, защото, ако беше излязла през месец май, когато я дадох миналата година на издателя, ще ви кажа, че тогава, въпреки всичко човешкото съзнание още не беше дорасло за тази книга. Сега се разбира, че духовния човек е обезателно и културен човек и интелигент и творец и обратното. Значи, поетите, писатели, композитори, скулпторите, художниците обезателно трябва да станат духовни и обратно духовните хора трябва да започнат да се занимават с изкуство, с музика, с поезия, това ще им стане като хоби. Значи само за една година, дойдоха при мен, може би, 10-15 жени и само 1 мъж, които никога не са имали такива дарби, които са им дадени от Небето. Двете дарби, които се даваха, бяха обикновено следните, да рисуват картини и да пишат стихове, но най-интересното беше, не е тук, ако е тук, тя идва някой път на беседите ми, много рядко, една жена, цигуларка, на която случайно пътувахме един до друг в автобуса, аз я погледнах и и казах “купи си цигулка, трябва да свириш”, просто това ми казаха отгоре и аз и го казвам, аз съм го забравил, изминаха две години и се виждаме, спира ме зад телевизионната кула, вика “Господин Изворски, аз вече свиря на цигулка, свиря цялата паневритмия и много напреднах”, аз викам “а, какво общо имам аз с тази цигулка и с музиката”, аз съм я и забравил, тя вика “ами както пътувахме веднъж в автобуса от тук до Дупница и вие ми казахте, че аз трябва да си купя цигулка, аз викам а, толкова далеч нито знам една нота, нито знам да пея, нито нищо, и то цигулка, труден инструмент, обаче минаха няколко месеци и по едно време изведнъж ми щъкна и аз отивам и си купувам цигулка без да знам защо, след това намерих един учител и най-интересното, той самия се учуди колко бързо напредвам в музиката за една две години, това, което другите за 20 години не могат да напреднат. Значи, на нея и е даден този талант, талантите ги спускат. Какво спускат сега отгоре? – способности, дарби и таланти, но те у нас са в зародиш, има ги или пък са в едно латентно спящо състояние, както духа спи, той спи, а душата работи, душата е ротора, който се движи, духа е стартера, само гледа сеира на душата, но това не значи, че неправят едно общо какво? – електомагнитно поле, за да може хубавото електромоторче да се върти, иначе без ротор и без стартер ядец, мотора няма да може да се върти. Значи, това духът и душата, то е както и двата принципа, които са мъжкия и женския или плюса и минуса, това са две духовни дестинации, поляризации без които не може и трябва да се въртят. И заради това дойде времето точно за онова, което Казака е говорил преди доста години, онова време на духовните хора и не само на духовните хора, а и на хората на изкуството, културата, музиката, която в ония времена, когато беше и купонната система в началото на демокрацията, тези работи се позабравят, защото трябва да оцелее човек физически и той моментално, но оня, който си е роден, значи духовен човек, той мисли винаги и за едното и за другото. Имах един приятел на който му викаха графа и аз викам графа сигурно проякор, нещо, не, той наистина от графовете от Беларусия, баща му някога като белогвардеец избягал и дошъл в България и когато дойде демокрацията го поканиха в някакъв клуб на аристократите, на дворяните, граф е в крайна сметка, но точно това ми правеше впечатление при него, много години работехме и живеехме заедно, ами той е обикновен човек, ако го погледнеш, ама той мислеше мащабно за всичките и за останалите мислеше, не мислеше само за собствената си изгода, за собственото си гнезденце, за собствената си черупка, не, мислеше за всички, това е най-интересно и такава широко-скроена личност и такава щедрост просто не бях срещал. Дойде време все пак да прочетем, Силвинке, ако обичаш прочети напътствията на татко, който ги е написал в тази хубава книжка, те са 366, защото има и за 29 феврурари, но тази година не е високосна, прочети за 21-ви, 22-ри и 23-ти

Силвина: или само за днес

Георги: не, само за днес, за 22-ри, после един ден напред и един ден назад, така се чете

Силвина: Добре, понеже за 22-ри е много в темата за това, което ще си говорим

Георги: вижте сега как духа повежда нещата, не аз

Силвина: сутринта като се събудих имаше една приятелка и ни предлагаше да ходим да посрещаме изгрева на Алеко и аз отказах, не може преди беседа идват, се спускат идеите и тогава човек трябва да има този покой, за да ги приеме тези послания, да получи този заряд, който след това да го предаде на другите и се спуснаха тези идеи, за които по-късно ще стане дума, а след това Георги каза: а бе знаеш ли това за което ти сега говориш, ама същото е за този ден – 22-ри февруари. Божествените напътствия:  

Бъди такъв, какъвто си и не се опитвай да приличаш на някой друг. В света има всякакви хора, не бих желал всички да сте еднакви като грахови зърна в шушулка, трябва да бъдете различни, всеки да върши своята специфична работа и да играе своята специфична роля, съчетани съвършено в Цялото. Това не означава, че понеже сте различни непременно трябва да има несъгласия и дисхармония. В големия оркестър има много и различни музикални инструменти, но всеки си има свое точно място в Цялото и те се съчетават съвършенно, когато са в хармония с Цялото. Хаос и дисхармония се създава, когато всеки индивид тръгне по свой път без да мисли или да се съобразява с останалите. Когато си на своето място и влагаш цялото си сърце, живееш и работиш заедно с другите за благополучието на Цялото, от това може да произлезе само най-доброто, затова престани да воюваш, от теб се иска само да бъдеш и да оставиш всичко да следва своя път.

Георги: и за вчера, за 21-ви прочети и за 23-ти

Силвина: 21-ви, може да си спомним вчерашния ден, как беше, как се чувствахме, но обикновено тези послания не са случайни:

Никой не харесва да бъде оскърбяван, нараняван и пренебрегван, никой не желае да бъде игнориран или да се чувства обичан и нежелан. Защо тогава не се отнасяш към своите ближни с любов и уважение, с внимание, опитай се да ги разбереш и бъди готов да ги подкрепиш, ако е необходимо, проявавай много толерантност, много търпение, давай много любов. Нали това е начина, по който искаш да се отнасят и към теб, давай добър пример, но никога не го прави, просто защото чувстваш, че това се очаква от теб, прави го, защото искаш да го правиш от сърце и да вложиш най-доброто от себе си в това, което правиш, казваш и мислиш, колкото по-голямо е желанието ти, толкова по-лесно ще бъде осъществено. Не се задоволявай с нещо посредствено и половинчато. Нека всичко, което правиш да бъде от най-висш порядък, молитвите ти да са честни и да не влагаш нищо себично в делата си.

Георги: и за 23-ти, защото то е много важно

Силвина: Колкото повече получаваш, толкова повече трябва да даваш, не задържай нищо за себе си, давай, давай и продължавай да даваш, за да остава място, което да се запълва, колкото повече осъзнаваш промените, които се осъщестяват сега, толкова по-достъпен си за тях и те по-бързо настъпват, стават част от теб и ти ставаш част от тях. Почвата е подготвена и семената са посети, сега е време за растеж, разширяване и процъфтяване, сега именно се извършва този процес. Виж чудото и красотата на всичко, виж как все повече души се събуждат и осъзнават какво става днес, надига се огромна вълна, пътищата на духа започват да се превръщат в жива реалност за мнозина. Живей с духа, върви по пътя на духа и се слей с целия живот.

Георги: Благодаря ти. Сега, прекрасни, великолепни, идеални, превъзходни, чудотворни напътствия лично от устата на нашия велик и славен баща и затова съм написал на тази книга отгоре на подвързията – 366 Божии напътствия, така се казва. Знаете ли, по-добре да го кажа, защото наистина човек трябва да бъде такъв какъвто си е и когато ме срещне някой и ми казва “а бе Георги, ти що не се държиш така по-тежко, по-сериозно, ти не си кой да е вече, така няма да ходиш с моряшка фанелка, с протрити панталони на морето и по джапанки, а с костюмче, с вратовръзка, нали, така, лъснат, стегнат, сериозен, винаги, гледаш строго”, “ама чакай бе, аз искам да бъда като другите, човечно е, като човек да се държа”, “а, не, аз ако съм на твое място, знаеш ли как, охо”, така, хубаво. Обаче, вижте, нещата са простички, само в първата песенчица, аз ви казвам, че са всичките 42 добродетели, те са малко и повече – 50, обаче аз съм написал веднъж 42, т.е. най-основните, те са много, само е казано в едно, две куплетчета, всичко е точно, значи като кажеш всеопрощение или смирение или търпеливост, няма вътре в тези принципни добродетели да няма всички останали добродетели, защото за да си смирен, обезателно трябва да си скромен и смел, страхливият човек не може да бъде смирен, неговото е примиреност, неговото е овчедушие, смиреният човек е смирен точно поради тази причина. Всички, които да се занимавали с бойни изкуства много добре знаят на какво ги учат – на мир, бойното изкуство не е за агресия, то не е и за отблъскване на противника със сила, не, то е само с мисъл да го сложиш на мястото, това е цялата философия, няма друга, с мир, с миротворчество, нищо, че има толкова висши военни практики на Изток, а ма те викат това, онова, всички военни изкуства, вземете един истински учител по бойни изкуства да дойде тук и да видите как ще говори и какво ще ви каже – мир, хармония и любов, нали има черен колан, аз лично познавам човека, който е негласния световен шампион по бойно изкуство, българин е, Силвина го знае, един мъж, огромен, як и прекрасен, едно чудесно момче, което дойде да ме види и с което си говорихме, чудесен мъж, негласен, защо? – защото не иска официално да излиза, вика “аз последния световен шампион за 50 секунди го победих в Гърция, другарски, приятелски така”, само за да се види, защо да показва на света и да печели много пари, вика “това не ме интересува”, дойде да ме пита и за вегитарианството, защото е разбрал, че на Изток вика “ме хранеха, имах един инструктор, който беше на Изток, по бойни изкуства и аз като гледах тревата, викам а бе как, у нас аз толкова много изяждам, а той някакви треви там, след две седмици се убедих колко мощ дават точно тези тревички, дето съм ги ял, ама той ми ги даде треньора, разбира се, и учител му е бил там, и след два месеца, аз там станах шампион”, нали там има източни много, които се занимават с това, защот той е станал шампион, българина. Така, както и да е, това е едно така кратко и кротко отклонение за нещата, разберете в микросвета и в макросвета всичко е едно и също и ако ние умеем да боравим както със себе си, най-напред трябва да станем командири на себе си и да водим собтвената си лодка, както съм го казвал, след това вече може да ни поверят и презокеански кораб вътре с 3 000 души екипаж и 10 000 пасажери и трябва от тази точка на света до другата точка да го караме и да го водим, да го превеждаме да го командваме. така, заради това в кратките неща, аз и в моята книга, която е със стихове, в кратък стих да има една хубава идея и мисъл, това е, да бъде концентрирана, това е изкуството, това е истинската литература.

Сега тук съм отбелязал няколко интересни събития и случки, той като почне да чете човек книгата, след първите 10-15 страници, които са описателни за нашето селище и за нашето градче, след това вече започва същинската част, но ето какво съм написал на 8-ма страница, чета по една страничка обикновено, то ще стане бързо:

 

01.03.2015 Пловдив 2 – "Аз и Пикасо"

https://www.youtube.com/watch?v=gqfJOOtnXxs

 

правилният път, избор и воля

0.00 – 24.04:

Георги: Сега, не знам дали точно отговарям по въпроса, но това, което казвам, това е истина, поне за мен, всички дебели книги, които са написани, са хубави, те са добре, но това са знания, аз говоря за нещата от първа ръка, защото че звучи леко хвалебствено, но не съм учил на Земята, на Земята съм учил както другите учители, разбира се, което е нормално, но съм учил там, където ти дават от извлечението, от начало първи курс – извлечението се състой от 100 думи, в първи курс ти дават 90 думи, трябва да се сетиш за 10, когато станеш 4-ти курс ти дават 50 думи, трябва да се сетиш за останалите 50, когато станеш последен курс, ти дават 10 думи и трябва да се сетиш за всички останали 90, схващате ли ми мисълта, това е същото вече, когато го казах и  предишния път на предишната лекция, истинския учител какво прави? – от 10 ученика, прави 100 светии, обикновения учител прави от 100 ученика – 10 светии, пак си помислете за това. Така че, ако не те задоволява отговора мога да дообясня

Приятел: може ли в такъв ред на мисли да попитам по какъв начин можем да разберем, че сме на пътеката за изпълнение на тази програма, на тази мисия за която сме дошли на Земята?

Георги: Така, значи, миналия път прочетохме в София – “366 Божии напътствия” има една книжка, другото име е, на Айлийн Кади, казва се “Отвори вратите на сърцето си”, там пише така – “Бъди това, което си, и не се старай да подръжаваш на никого и на нищо”, но обикновено човек иска да прилича на този или на оня, завижда за професията, за службата на този или на оня, а всеки един от нас е на правилното място, ако се остави на светлата сила в първото време и върши правилното нещо, но той не иска, защо? – защото най-малкото е неговото човешко недоволство, обикновеното човешко недоволство, никога човек не е доволен, а напротив, човек трябва винаги да е доволен и когато Господ реши, той те мести от тази професия на другата, той те измества във времето и в пространството, а и в контактите ти, живееш с един мъж, ама той е нелюбим, да кажа или с една жена, не е за теб и ти само се мъчиш, само мъчиш и себе си и него и всички останали, включително и децата и когато кажат “ама семейството да не се разпадне”.. какво е казало едно 7-годишно дете на майка си сутринта преди да отиде на училище, аз съм го казвал този случай, вика “с баща му се караме и сутрин и вечер, обаче гледаме пред него никога и гледаме и се правим на влюбени, обаче тази сутрин се караме в 6 часа, то става в 7, в 8 тръгва на училище, закусваме тримата и си мълчим и то както си остави чантата, преди да си я вземе каза така, погледна мен, погледна баща си и вика – майко и татко, вие не се обичате, по-добре да се разведете, защото ме мъчите – взе си чантата и замина на училище”, ние, ако си мислим, че може да заблудим младото поколение, ами колкото можеш да заблудиш Господ, младото поколение, говоря за шестата раса, които са с отворено съзнание, не за онези дечица, които се раждат все още трета, четвърта и пета коренна раса, те са с друго съзнание, съжалявам, но има такива и такива се раждат много, а дойде време не на количеството, а на качеството и съм го описал – сега 1 дете от шестата раса замества 100 от трета, четвърта и пета, само след 100 години, 1 дете от шестата раса ще замества 1000 от трета, четвърта и пета, е пак седя пред вас и както съм сигурен в това, което ви говоря, както съм сигурен, че ви говоря и съм тук, не съм някъде другаде. Звучи като приказки, обаче знайте, че всички нелогични неща, всички непоследователни, всички ненормални от наша гледна точка, даже глупави неща, те също са Божествени, даже и най-големите жестокости Бог защо ги допуска, да си научим урока, ако не иска, няма да ги допусне, знаете ли колко случки е имало,когато трябва да се взриви тази планета и тя не е гръмнала, поне аз знам такива 10, 20 или 50 или не се е случвало нещо много голямо, защото светлата сила бди. Така, заради това няма нищо случайно и ние не бива да напъваме. А как ще разберем точно каква е нашата програма? – когато започнем да си изпълняваме онова, което е в момента и да се стремим, дори и на нас да ни се струва, че.. отиваш с мъка на работа, ако толкова ти е мъка, сменяш работата, значи Бог явно ти дава този сигнал, натежава ти нещо, не можеш повече там да дишаш, не можеш никой да гледаш, обаче те е страх, че ще загубиш заплатата от 2 000лв. и че ще останеш беден, бод, гол, без покрив, леле,остави тези работи на Бога, ставаш и зарязваш всичко, дори няма да си вземеш химикалката от бюрото, нищо, палтото няма да си го взема аз, излизам без палто, ставам и заминавам, това е свободата на духа, онова всичко.. чакай, ама палтенцето, това-онова, отвънка ще ме срещне един човек и понеже е Божията воля ще си свали якето и ще ми го даде на мен, това съм го виждал черно на бяло, виждал съм го, защо?- защото ти имаш тази смелост да го направиш, да рискуваш,така, когато нещата стават гладко, значи както казвам Бог върви пред теб като снегорин и разчиства, до тук е снега (до гърдите), трудно се върви, вървял съм из такъв сняг до пояса, обаче като изчисти снегорина си вървиш спокойно, но къде? – ходиш само там къде е чистил, това е пътя, значи тогава гладко се нареждат нещата, разбира се, отначало Бог може да ти даде няколко препядствия, за да се види, но ти когато си убеден, че това е пътя и искаш да го направиш, гледаш да ги преодолееш и като преодолееш три, ако има четвърто, значи това е твоя път, но не е избора на Бога, има ли повече препядствия от три, но Господ ти дава до три, всичко до три, тогава вече ти очиства и вижда, че ти си ги преодолял, а не да напъваш – 10, 12, 15 пъти.

Знаете ли, че когато имах онзи въздушен инцидент с парапланер, нито един от колегите не иска да литне, неподходящ вятър, обаче вижте ме, сега вече разбирам и от толкова, но тогава не можех да чета знаците, аз ли, правя опити повече от 10 пъти да излетя от тази височина, от този хълм, от този връх, повече от 10 пъти, не знам дали на 12-тият, 13-тият или 14-тият път излетях, след 10 минути вече бях купчина месо, ауу, то беше запланувано, разбира се, де, но мисълта ми е, че нещо те подкарва. Знаете ли колко е трудно да се качиш на Камен дял с един делтапланер, дълъг 6 метра, или 6 метра без 20см., те са 5 и 80 и 6 метра, така, хвърчилото моето, спортно-състезателното беше 32 килограма, учебния делтапланер ми беше 26 килограма, да се качваш по пътеката нагоре и да го носиш, дълъг, 32 килограма, около 35, качваш се горе, изведнъж разбираш, че вятъра е неподходящ, че ако излетиш, ще се пребиеш, както съм имал случаи и при падането си чупиш двете ръце и двата крака, по-малко няма, по едно не минава, всички мой колеги го знаеха, така и пак надолу трябва да сваляш това, един човек не искаше да свали и след това го закарахме в Пирогов, защото той инструктор, той си мисли, че е много нещо и аз така съм се помислил за момента. Значи, трябва да усещаме всяка една индикация, всеки един знак, който ни се праща, то има и толкова дребен знак, че ви казвам, една сутрин, аз не трябва да се храня с такива работи, аз и обикновено не ги ям, една сутрин, където сме в хотела има чисто и просто юфка, която прилича на домашна, да, хубава домашна юфка, аз пия само сутрин чай, обаче гледам около мен, тези си донасят, викам а бе и аз ще хапна малко юфка и ми донасят в чинииката малко, колкото сложили, пипвам с лъжицата и в момента виждам един косъм по това, моментално разбрах, че аз не трябва да я ям тази юфка, аз попринцип не трябва да я ям, защо? – не от това, което хората казват гнус, аз не съм гнуслив, о, пада на Земята, значи като животинче съм, само че не съм като овцата, а като козата, козата като подуши, ако не е чисто, не го яде, това е абсолютно чисто животно, баба ми имаше и съм ги гледал, докато овцата може и да пасе и на поляната, където тревата е радиоактивна, тя няма да усети, но козата ще я усети, това е междудругото, защо ли ви разказвам тези работи, ама нали това е приятелски разговор в крайна сметка. Нищо случайно няма, да, заради това просто бих ви помолил да внимавате много и всеки си е на точното място и да си работи, но ако наистина ако повече не може да се издържа, както в Бургас беше онази жена, 20 години е търпяла мъжа, който я е бил сутрин, обед и вечер и я е събуждал в полунощ да не забрави случайно, че е бита, 20 години я е бил, тя вика “насинена ходих всеки ден на работа и се чудих, понеже крия непрекъснато от колежките какво ми е и как ми е – а то – ами аз – вика – карма изплащам”, а бе викам “момиче, ти си изплатила кармата само за 1 година, 19 години си го търпяла, карма сте имали 1 година” и когато сина и става на 17-18 години казва “майко разведи се с този човек бе – и той заминава в чужбина, вика – аз не мога да го гледам този звяр, разведи се бе, защо не си се развела до сега”, значи може да вземе детето на една година и се разкарва, но тя беше толкова великодушна, че когато дойде при мен и каза “ами сега от 5-6 години сме разведени, ама няма кой да го гледа, той става болен, зле му е”, ами той трябва да си научи урока, ние веднага ще се намесим в съдбата му, “аз дали да отида да го гледам” и т.н., викам “ако се върнеш при него ще бъде добър 3 дни, 3 седмици, 3 месеца са много, на 91 ден ще почне да те бие пак както те е бил някога, а сега си живееш с приятелките спокойна, нали, добре ли ти е?”, “добре ми е “, “ами тогава”. Така, та такива работи, това са нещата от живота

Приятел: може ли още мъничко да продължа в същия ред на мисли? нашите избори как влияят върху програмата, която имаме?

Георги: нашия  избор влияе 25%, нашите мисли, нашите чувства и нашите дела, значи наистина могат да изменят, но изменят малките неща, от програмата или минаваме по-леко и по-лесно, големите неща, те са посочени. Гледай сега, идва ми този пример, огромната магистрала, от тук 5 платна, аутобан, и от там 5 платна, сега, как да кажа, и отстрани има място, значи ние може да минем, ако вървим много близо до магистралата, ами ние много може да се надишаме с олово и с радио-активност, толкова, колкото искаме, значи тук ни е определено да вървим, но ако сме благородни, ако работим с добродетелите, имаме чисти мисли, чисти чувства и чисти дела, Бог ни пуска да ходим на 100 метра от магистралата, пак покрай нея, две мнения няма, но вече тук има пояс, там има тревичка, не дишаме този замърсен въздух, не знам дали ме разбрахте, но искам да кажа  – пак ще минем по този път, но много вече ще ни се облекчи и товара ще ни се свали, ако носим 25кг. раница, тя ще стане 10,12,15 и е по-леко да носиш, от колкото 25кг.,носил  съм всякакви раници, така, значи, само това може да направи, нищо друго и това се води тези 25%, всичките 75%, това са големите работи, но ако ние нямаме тази достатъчна разумност, да бъдем толерантни, добри, с чисти мисли, чисти чувства, чисти сърца, да бъдем справедливи към всичко, т.е. да работим с тези добродетели, ако не сме, тогава 100% ни мъчат, 100% ще ни е тежестта, значи тези 25-30кг., които са ни на гърба тежест, ще си го носим от раждането до края, докато ритнем камбаната, казано на жаргон, до тогава, но ако сме умни, поне с 25% можем. А има и нещо друго, Бог може да ни облекчи нещата, ако всеотдайно се обърнем, голямата програма е 50%, тя е 51%, значи още колко процента до 49, значи от 25, 24% още ще ни я облекчи и ние ще видим как леко и приятно ще ни стане и фактически как всичко останало се елиминира, всичко става леко, приятно и бързо, носим си товара, да ще си ходим на работа, ще работим, две мнения няма, кой в офиса, кой ще отиде да работи на струк, кой ще отиде да продава в магазина, това е така, но вече е много по-леко и по-добре, защото това са програмите, които са отгоре. Това, че свободна воля нямаме, но имаме.. виж, гледай сега това е пътеката пред мен, аз съм го казвал, от едната страна са един ред сергии, това е като на пазара, от другата другия ред, лявата страна на сергийте са лъскави опаковки, хубави, шарени, оо, като погледнеш чудо, от дясната са едни сивички, такива не ловят окото, нищо и никакви, заставаш тук като се родиш, обаче ако имаш опит на земята, ако нямаш опит, като дете отиваш и се ловиш за първото лъскаво нещо, това са играчките от тази страна, но всичките играчки са опасни и за всички играчки трябва да платиш, това ти е избора, но аз съм се раждал 150, 200, 500 пъти, 900 пъти някой, заставам тука, мъчил съм се и нещо ми щраква, викам дай да видим тука, сивичко това, ама аз съм вече станал скромен човек, успял съм да стана скромен, викам дай да видя сега тази сивичка опаковка, първо за нея не се плаща и второ тя била елексир, я и почвам от тази страна и леко минавам до другия край като взимам само от там и нищо не плащам, защото това са божествените неща, от другата се плаща, другата сергия е на онази сила, дето и казваме, че е с рога и копита, друга беседа ще имам за нея, защото аз имам друго мнение, но тази е божествената сила, това е, заради това трябва да различаваме нещата и този дар се вика дар на различаването, което е първото нещо, ние трябва да го усъвършенстваме. Усъвършенстването става като то ни е дадено като основа, като конструкция, а ние трябва вече да напълним, вече да го изградим.

Приятел: може ли и от мен един въпрос? Няколко пъти става въпрос за свободната воля, дори така да погледнем, че свободната воля да е Божия и да се насочим към това, да поискаме волята на Небето, както се изразяваш, нали пак ще бъде добре, ако осъзнаеш, че тази воля ви е дадена, за да кажеш – да бъде волята ви, да бъде царството ви, нали, да дойде и това, което е най-добро за мен, да избереш най-добрия план, варианти има, но ти да поискаш най-добрия план, може би, затова много от хората на Земята им е трудно още и настояват непременно да имат свободна воля, като разбира се, тази свободна воля те я разбират в това да искаш да бъде това, което на теб е приятно, това, което за теб е добро, но то може да бъде най-лошото за тези, които са около теб и затова е толкова трудно на много от хората да останат в един момент насаме без видимо обкръжение, само с тези, които са невидими и тогава да кажат – отричам се от тази воля, нека да бъде тази, която е отредена за най-доброто, за общото благо на всички

Георги: това е абсолютния път на всеки един от нас и затова на пентаграма на Учителя е написано – “В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа”, а значи улучихте десятката точно по този начин, праведните, съвършенните и светиите нямат свободна воля, волята на Бога, гледате ме пред вас, но утре, ако някой ме покани на рожден или на имен ден, аз не мога да отида и последните няколко години не обещавам нищо, защото само след 1 час Небето може да ми каже, като свърша в 3 часа тук, пуснало ме е и казва “Синко, а бе я да си свалиш хубавите бели маратонки и по чорапки излизаш на магистралата и тръгваш бос, пеша към столицата, от ляво или от дясно на магистралата ти си избери, ами след 1 час”, значи за 1 час трябва да стигна до магистралата и от там да тръгна, ами аз не след 1 час, ще тръгна след половин час или след 10 минути и тръгвам, нямам свободна воля, казвам го в прав текст, аз нямам собствена воля и когато ми се сърдят, че не отивам на рожден, имен ден или погребение, просто не ме пускат отгоре, това е, замина си любимия ми племенник, заедно ходихме на лов и риболов, шест дни, имам свидетел, не можех да стана, “ще те вземем с кола да те караме”, аз не мога да стоя седнал, само легнал в едно бездиханно положение, не мога да си вдигна ръката,  знаете ли какво е пълна отмалялост, да нямаш абсолютно никаква сила, шест дни Господ ме държа без сила, защо? – ами защото иначе щях да стана и да отида, ама той си знае, три дена преди да почине момчето ме свали на леглото, аз се чудя какво стана, има някакво фазово преобразуване, не мога да стана, да отида пет крачки, не мога да стана от леглото, а как ще стоя аз със часове на другия край на България, абсурд, само легнал, само в хоризонтално положение, това е истината, която казвам, значи искат да ми докажат за сетен път и аз затова сега много слушкам, но човек трябва да стане.. светията уж има от една страна най-голяма свобода на волята, но той има защото знае да изпълнява божествените, природните и човешките закони, заради това има най-голяма свобода от тази гледна точка, и той затова е и чудотворец, но иначе изпълнява волята Божия, в моето бунгало, тей наречена стъклена пещера в планината на стената си бях написал със златни букви, бронзови, разбира се, със златна художническа боя – “Господи, твоята воля, Господи, не моята воля”, обаче едно младо момче и едно момиче нощуваха един път в моето бунгало, аз съм бил на другия край някъде, защото знаят къде е ключа и аз се прибирам и гледам една бележка пъхната, залепена точно накрая на надписа, казвал съм го това, Силвина е свидетел, отварям този лист хартия и на него пише допълнение на това “Господи, твоята воля, Господи, не моята воля, защото на моята сърбах вече попарата”, това беше допълнението от тази моя приятелка, много оригинално, този лист и до сега си седи в моето бунгало. Ето виждате ли, така е, човек, който си мисли, че има собствена воля..

 

“Аз и Пикасо”

24.05 – 1.13.43:

Така, сега да минем към книжката, все пак да я представя, тя е чудесна, прекрасна и е хубаво човек да я прочете, защото две неща се преливат тук. Културата, която е, тези изкуства, като се започне живопис, скулптура, поезия, музика, всички изкуства, театър, изкуството на словото, изкуството на образите, изкуството на звуците, трябва да се прелее, всички тези неща трябва да станат духовни и всички духовни неща трябва да станат такива, това е целта и едното започва да прелива в другото, защото досега тези неща, лично моето впечатление е, че има хора, които наистина са много добри, художници, музиканти, поети и писатели, но нямат духовност, имам един приятел, той много езици, 10 ли, 15 ли, не знам, инжинер е, прекрасен човек е, но при него – той е религиозен, но не е духовен, разликата, знаете, че е огромна. Така и заради това, обаче Димитър Казаков Нерон, големия български художник, който влезе в листата на големите художници, беше наистина една колоритна,  една изключителна личност, една нежна и лирична душа, но се държеше грубо и често арогантно и с един много цветист такъв език и смело употребяваше доста груби думи, за да се предпази от света. Знаете ли, едно яйце, за да не го счупиш трябва да го сложиш в някакъв друг съд, по-твърд, примерно буркан и да го пренесеш или яйца може да ги пренасят в пластмасови шишета, затваряш ги и ги пренасяш, също, значи трябва да се предпази с нещо, това е един вид броня. Ще ви прочета няколко работи от тук, по десетина реда, защото наистина времето напредва много. Искам да кажа, че Божурище е тей нареченият аглумерат, там са заселени хора, понеже дядо ми е един от първите заселници в началото на миналия век, купил е място и е построил къща, тей като той е работил в държавния конезавод, тогава са се произвеждали коне за българската армия, тей като не е имало толкова камиони да теглят оръдията, ами коне, те са били за каруците, за всичко, в конезавода чисто и просто той е бил майстор, там е работил, той е бил военен конезавод, обаче баща ми, когато става на 15 години идва и започва работа в конезавода, а на 17-18 годишна възраст отива и изкарва първото му воено образование, артилерийското училище на негово величество цар Борис, след това кара авиошколата в Казанлък и става военен летец, Божурище попринцип е военен гарнизон, аз така го помня, имаше 1 военен завод, една военна работилница, фабрика, където правиха ремонт, разбира се на оръдия и военни автомобили и около 30 или повече военни поделения, отбраната на София е отдолу, бункера, един такъв специален и т.н.. Но започва да се заселва, идват най-напред хора, които работят в конезавода и на летището, това е първото летище у нас и на Балканите и баща ми там става пилот и там има концентрация от изключителни личности, само това ще прочета:

 

Около нас сновяха над 40 творци на изкуството, художници и скулптори, от които половината с академично образование, двойно повече бяха поетите, писателите, журналистите, музикантите, без да смятам гъстото присъствие на учители и различни чиновници, венни и ченгета с подчертана интелигентност, на педя земя бе наблъскан огромен интелектуален елит.

 

Стотици, в едно селище, което е 5000 жители, сега е 20, тогава беше 5, и там да има стотици писатели, поети, художници, музиканти, не е току така, нали. Еми и затова съм писал. Писах за родната ми къща, която тогава беше направо като един клуб на интелектуалците, на художествено-творческата интелигенция:

 

Именно през тези години в махалата ми се засели Димитър Казаков. Не си спомням кога за пръв път го видях, а когато ми обърнаха внимание, че това е той. Живееше съвсем близо до нас. Запаметявам физиономии, но не можех да свържа факта, че този невзрачен, опърпан човечец е великия прочут художник. В интелектуалните кръгове като чуеха, че съм от Божурище, не пропускаха да се осведомят “Какво прави вашият Казаков-Нерон”, вдигах рамене, не го познавах лично, а и не ме интересуваше.

 

Така, сега ще кажа какво впечатление ми направи първата негова изложба в Божурище, на която отидох:

 

Един ден жена ми каза, че културните среди в селището откриват изложба. Отидох от любопитство. В предверието и в големия салон на казиното събираха овации платната на местните творци – казиното беше пиротското казино и старите божурчени му викаха казиното иначе то е дом на културата  – От най-младото поколение до най-старата генерация, не си кривя душата. Впечатлиха ме четирите платна на Нерон и малките пластики на брат му. Впечатли ме поднасянето на изображението. Нещо оригинално, непознато, мощно извираше от платната. В цветовете се усещаше заряд на мирова скръб, някаква особена лудост, приглушена, опитваща се да се скрие, но напираща отвсякъде, навън към свободата. Някаква лудост, каквато малко или много има у всекиго от нас и която някой признават, други не, но тя съществува. Усетих дълбоко, невероятно сродство с този човек, едновременно признаван и отхвърлян от обществото, безкрайно сам, попаднал случайно там, гигант на труда и трудолюбието, на когото разумните се присмиваха и наричаха шемет, а останалите просто не го забелязваха. Един от шеметите на селището бях и аз. Тълпата ме смяташе за такъв по три причини, защото съм поет, делтапланерист и идеалист. С две думи – непрактичен и отнесен елемент. Когато започнаха да ни виждат често заедно, един приятел подхвърли “най-сетне и ти успя да се вредиш между седемте велики шемета на Божурище”.

 

Така, следващото съм писал – визията на Нерон за селския, така да се каже, домашен туризъм. Още преди толкова години, той искаше с баща ми, на едно място, имаме в Златуша, това е в Люлин планина, селото се казва Златуша, да прави едно селище за селски туризъм, какъвто никой не беше направил в България,  когато пиша това е 87-ма година, а сега след като дойде демокрацията, разбира се, 92-ра, 93-та, тогава започнаха да правят, но ето той какво пише, десетина реда само ще прочета:

 

Слушай сега, правим десетина къщички кацнали на баира, типично български модел, 18-ти век, плетени с прът и измазани с глина, с огнища вътре и вън, в края на селището овчари, до него мандра, стар образец, и маслото, и сиренето, и кашкавала се правят, както някога. Изба, пак типично нашенска, а бъчви с вино вън под навеса, вечер народна музика, нестинарски танци, национални обичай и традиции, визуално и автентично представени. А бе всичко направено така, както в едно старовремско селище и най-важното никакъв лукс за гостите, ако ще да спят по рогоски и бодливи черги, както съм спал аз, е малко удобства, да, но лукс – никакъв, цени – космически, с предварителна заявка. На гостите е разрешено всичко – да доят овце и кози, да колят и да си приготвят сами агнето, кеф им да опитат работата в мандрата, ако искат хляб да месят или грънци да ваят. Ще има и такива работилнички за всички приложни занаяти. Пиенето – на корем. Свирня на всички видове народни инструменти, ако гостът пожелае да свири. Всеки ден разходки из околните местности, с маршрут или без такъв, с водач или без, тяхна воля. Разрешава се всичко и цървули да си правят от щамена кожа. При заминаването един красив художествен подарък от фирмата по техен избор  – юзда, гърне за боб, медна кана, стомна и други.

 

Такава визия имаше и така стигаше до същината на нещата, беше ми един прекрасен учител, а така ме обиждаше, че косата и сега като си помисля, ми настръхва, но и аз трябваше да си изкарам избора, защото и аз бях леко докачлив. Сега разбрах истински духовния човек не се обижда и не се сърди и не се докача, защото това не се отнася до неговия дух, това се донася до неговия външен вид, до неговата дреха, аз си закачам якето на закачалката и отива до мен комшията и понеже мен ме мрази, почва да ругае якето, дали съм в него или не, няма никакво значение. Той ругае какво? – мен, това, което ми е дадено сега в този живот, моят дух той не може да ругае, защото все едно, че ругае Всевишния. Разбрахте ли ме и ако се задълбочи в ругателството, ако е много голямо охулването, Иисус казва “може да ме хулите, колкото си искате, мен тука, но който охули Светия Дух, няма прошка” и при Учителя, който е хулил чрез Учителя Светия Дух, винаги възмездието е смърт, по-малко от смърт няма. Така:

 

Творецът трябва да експериментира и да бъде винаги оригинален.

 

Така, ето сега тук една дребна случка, таква, той ходеше на почивка на Момин проход и е кара един път, имах един зелен москвич, зелената жигула е после, и ме кара да го закарам до там, викам “добре, Мите, утре тръгваме в 7 часа сутринта”, вика “да, добре да не изпускам процедурите през деня”, ходеше там на бани, тръгваме и стигаме до чешмата, той вика спри тук до чешмата, да прочетем какво пише на минералната вода и аз слизам, той седи, чете, гледа, опитва я и сега:

 

Влязохме в курорта и спряхме до чешмата с минерална вода, Нерон дълго чете надписите, които разгласяваха състава на водата и какво лекува, пъхна ми в ръката десетолевка- “върви отсреща в магазина и купи една туба”, “каква туба?”, “туба, бе, туба, пластмасова, обикновена, от 20 литра”, “за какво” – опорствах полуолигофренски аз, “виждаш ми се интелигентно момче, Гого, вече с една октава по-високо отговори той, защо ми тровиш нервите, ще напълним тубата с вода, ще я закараш у вас и ще пиете, лековита е, а като дойдеш да ме вземеш пак ще напълним и аз ще пия от нея.”, “аха, схванах”, а Нерон отдавна мислеше за нещо друго – “Гледай в България какво богатство има – 90% от изворите у нас са минерални, но това съкровище малко се използва, малко”, купих туба за 7лв., напълнихме я с безценнта течност и потеглих. Утрото бе хладно, стъклата се запотиха, Казака изтри с ръка страничното, наблюдаваше замислено горите отстрани – “тази вода и за друго става, щом съдържа толкова минерали, соли, ти прочете ли състава и?”, “ами не – признах чистосърдечно – съдържа дивотии, да я пият болните, на мен всичко ми е топ”, “трябва да опитаме – продължи той, без да ме чува – може да има някакъв ефект”, “за какво? за лек и за миене сигурно става, напояване, растенията не изсъхват, за развъждане на риба е добре, топла е и на шарана ще му действа екстра на растежа”, “ти си абориген – заключи Нерон – не се ли сещаш, за нашата работа бе диване, постните бой ще ги бъркаме с тази вода, ще опитваме, за синтетично боядисване, ще варим боите докато се сгъстят, може да излезе нещо”, “кои бои? онези, дето ги взехме миналата седмица? боите за прежда” – изумено завъртях очи, “тези я, трябва да се опитва туземец такъв, опитите движат света напред. Едно време майсторите сами са си правили боите. Големият майстор е бил длъжен да има своя технология, свои материали, свои чалъми и всичко там. Да се опитва непрекъснато, винаги, навсякъде, от де да знаеш от коя трънка ще изкочи заека. За да направиш музикален инструмент от дърво, трябва сам да избереш дървото, да знаеш къде е расло, на слънчево или на сенчесто място, на хълм или в долина, до река, море или в пустож, от коя част на ствола да го вземеш – от горе, от долу, по средата, напречно ли, надлъжно ли да го цепиш, как да го сушиш, на слънце или на сянка, на светло или на тъмно, как да го обработваш, без машини, всичко ръчичката да пипне, инстументите може да не бъдат стоманени, а от кост, камък, мед, бронз, сребро, това е вечното, момче, това дава автентичност, красота, съвършенство и безсмъртие.”

 

Тук ще си четете, по нататък е пак интересно какви бои какво правят. Ето какво ми казва, тук има – твореца има три периода, това няма да го чета, ама:

 

“Заеш ли какво ще направим с теб? Виждам художник не ти се става, а може тогава да ти издадем стиховете – аз и като художник не съм зле – аз ще ги илюстрирам, един стих, една илюстрация, но няма да издаваме, както другите поетчета мижитурки, книжка стихове в 1000 броя, трябва да бъде единствено, оригинално, неповторимо, супер автентично, ще изработим букви наш си шрифт, ще печатаме, ама не на хартия, на пергамент, на кожа, на тънки медни листове, на дървени плоскости, ако щеш, всеки стих, всеки лист, шедьовър, стих, илюстрация, единствени. Защо са ти тези 1 000 екземпляра по 20 стотинки, направи 100 по 100 лева”, “100 лева, Мите, са много пари, една моя заплата”, “какво от това бе, не ми противоречи, ще се намерят 100 души да ги купят, има хора с пари и с друго мислене пък и от избиване на комплекси, или от снобизъм, човекът иска да го погаделичкаш, да притежава нещо, което да бъде единствено, или в малко количество като марките на филателистите, пуснати някога 10 екземпляра или 100 и сега струват милиони. Даже мисля, всяка отделна стихосбирка трябва да се отличава по нещо от другата, по шрифта, по начина на поднасяне на илюстрациите, подреждането на материала, или нещо друго. Всичко изработено ръчно, внимателно, красиво, художествено и оригинално. Във всичко да прозира някаква вътрешна убеденост, подтекст, идея, неповторимост, нали човек трябва да знае за какво си дава парите, а и твореца, тогава ще стане по-популярен и по-прочут, инак трудно ще те забележат.”

 

Така сега, Казака директно си казваше и обижаше комунистите, не можеше да ги понася, ама знаете ли защо? – защото в онова село, в което е бил в далечната Сверна България, тогава е имало ТКЗС, баща му и майка му като роби работят в ТКЗС-то и управниците, като се почне от прецедателя, партииния секретар, кмета, управниците на селището, всеки стискат за гърлото и карат да става трактористче, комбайнерче,  да отиде да работи на полето, той е успял да се измъкне от там, само защото един човек, който е нашият културен представител във Франция, минава случайно през това село и вижда той е бил 12-13 годишен и пасе, това не съм го описал, но пасе животинките край реката, а той спира през това време човека да почине, спира с една луксозна кола, шофьора слиза, обикаля наоколо и гледа едно дете долу нещо си прави от глина, слиза долу и вижда склулптор, вижда талант, вижда нещо друго и казва кой си ти, какво си и т.н., изисква го от майка му и баща му, а то учи още в селското училище, шести, седми или осми клас, не знам и вика “взе ми всичко, взе ми квартира в София, най-напред живех при него и почна да ме издига, той вижда един бъдещ талант, осми клас в художественото училище изкарвам, после в художествената академия, всичко този човек, той бдеше над мен и аз като се връщах на село гледах с каква черна завист ме гледаха комунистическите лидери само защото вече не съм под тяхна опека, само защото съм един свободен човек, ей това тук точно го е написал, аз съм го писал, само защото не могат да го манипулират вече, край, той е избягал от тяхната примка иначе ето какво пише, и аз съм бил член на българската КОМ партия 15 години, а баща ми не можеше да бъде командир на поделение, военен летец с чин майор, ако не беше партиен член, факт, че ни правеха така, да не би аз да съм станал пожелание и секретар на комсумола, не съм бил партиен секретар, секретар на комсумола. Така, имаше една голяма бронзова триметрова статия, символ на Божурище, девойката с божура и понеже я докараха пред нас, баща ми я шлайфаше и трябваше да я дооформи, те направиха калъпа, всичко и т.н.  и баща ми  с една бор машина я четка, шлайфа, изпилва и я нагласяваше, аз си правих колата вътре в двора, така просто описвам предварително случката:

 

Баща ми включил с дълъг кабел бор машината, на която бе прикрепена четка с бронз, съсредоточено работеше. До него стоеше Бисера, по-голямата дъщеря на Казаков, а малаката летеше с колелото из училищния двор. От време на време татко спираше машината и оглеждаше критично работата си, през тези чести паузи с Бисера обменяха мисли. По едно време до тях спря познато младо момче от махалата, за което знаех, че е новоизбраният партиен секретар на обновената БКП, която се беше превърнала в БСП, Българска социалистическа партия, “чичо Круме, трябва да си платиш членския внос” – каза момчето, “колкото кажеш”, “за три месеца, ти си пенсионер, минимума, но ако искаш може и повече”, баща ми извади няколко банкноти и секретарят си отиде, “ти, дядо Круме, да не си комунист” – подозрително попита Бисера, “такъв съм” – потвърди баща ми, “странно – замисли се момичето – татко толкова много мрази комунистите, а сте все заедно”, от другаде на улицата се зададе с колелото си Казаков, спря при тях – “свършваш ли вече бай Круме, да я подпиша, че днес ще идва мотокара да я вдигне”, “готова е, само да ти изпиша името отзад, отпред годините са си отляти 1900 – 1990”, “татко, знаеш ли, че дядо Крум е комунист – не се стърпя Бисера – защо си му приятел, нали ги мразиш”, Казака бързо се обърна към нея “Слушай Бисера, ако всички комунисти по света бяха като дядо ти Крум, ей сега, в този момент, без отлагане, отивам и се записвам в комунистическата партия, веднага и ще се бия в гърдите, че съм комунист, но хора, както и да се наричат, които вървят против Бога, против природата и против човека – не мога да търпя, боклуци, простаци, всичко опропастиха, всичко изкривиха”

 

Това беше мнението му, защо беше приятел на мен и на семейството ми, нали всички сме червени уж, комунисти, не е това, тук съм описал доста интересни случки. Ателието на Казаков, ателието му приличаше на летяща чиния, кръгло, накрая мисля, че му има снимката, снимките са черно-бели, да, има го тук, но няма да го чета това. Така, ето това е един дребен факт тук като ме пита няма ме събота и неделя, аз, може би, за цяла седмица съм отишъл да летя и той като попитал баща ми и татко казал “ами отиде да лети” и той ми вика “летящо магаре, като колко такива идиоти има в България, дето се качват на дърво без корен”, беше така, наистина много оригинален:

 

“Помня пионерите, аз се бутам в този спорт от самото начало, още когато Емо Кърлев правеше змейовете, второто хвърчило на мен го даде, засега сме 70-80 човека от цяла България”

 

Това е истината и Емо Кърлев си отиде, изпитваше един нов делтапланер и загина  в един полет, той е един от първите, много платиха със живота си, аз вярно съм бил много изпочупен, но слава на Бога сега стоя пред вас и това е Божията воля. Сега, трябваше да закарам един багаж, защото ателието му е на 3км. от центъра на Божурище, в края една махала и закарах багажа до ателието му:

 

Казака само даваше нареждания, аз послушно изпълнявах, привършихме и се разположихме на сенчестата пейка, овожките нацъфтели, заливаха всичко наоколо със животворен аромат и свежест, беше пролетта. “Искаш ли да изкараш някой лев” – попита той веднага, погледнах го очудено, “какво ме зяпаш, зная, че все нямаш пари”, “така е, но ми е добре, празен джоб, чиста съвест”, “глупости, идиотщини, празен ти е джоба, защото си мързел, боклук и палячо, да вземе човек една сопа, сега грабваш правата лопата и прекопаваш градината”, той влезе в ателието, взех лопатата неохотно, пръстта дишаше рохкава и лесна за обработка, но нямах настроение, никак не ми се бачкаше. По едно време Нерон подаде глава отвътре – “Не се туткай баба такава, по-бодро, с въодушевление, мъжки, удряй яко земята” – ругаеше страшно пипкавите хора, взе веднъж майстор за просто боядисване на стаите, човекът бе добър майстор, но бавно работеше, Казака едва го изтърпя до обяд, плати му двойна надница и го изгони. Измъчих около 2 часа, обърнах мястото за зеленчуците. “Стига, тръгваме си, стана 3 часа, докато се мотаеш, хайде”, даде ми 100 лева, половин моя заплата за два часа. “Не съм копал за пари”, “Нима, да не би за черните ми очи, взимай и не филосоствай, сипи бензин, купи нещо на децата”, прибрах банкнотите, познавах го добре, никога не даваше пари даром, може да свършиш за 1 лев работа, ще ти даде 20, но никога просто така.

 

Това е обикновена случка, но.. Как твореше Нерон? –  да ви прочета ли това? няколко реда:

 

Обикновено работеше на единнисък дървен плот върху две подобия на магарета, внасях всичко и го инсталирах на около метър около прозореца. “Ще рисуваш, както ти падне или имаш мерак, но ще оценяваш картините само на дневна светлина, разбра ли”, “да” – послушно отговарях, той слагаше отгоре платното, а дори две или три платна заедно и започваше, често се прехвърляше от едно на друго, понякога се застояваше с часове, работеше само върху едното, действаше винаги със замах и устрем, с точна нетрепваща ръка, ако нещо сбъркваше и не му харесваше, поправяше го на часа, предпочиташе най-много пръстите си и да търка най-много с парче плат, гъба или киче, мацаше още с някакви пластмасови парчета, различни по твърдост и за всичко, което му попадаше под ръка, веднъж у нас си хареса стара ръждясала вилица, захвърлена в работилницата, после донесе две чисто нови и ги даде на майка ми, въпреки уверенията и, че онази му я подарява безмъзвездно, Не твърдя, че не рисуваше и с четки, имаше най-много френски.

 

Това е от кухнята, тези неща, много книги вече са издадени за Димитър Казаков Нерон, най-малко 5-6, но тази е първата и не говори за неговите изложби, за неговите работи, давам го като човек и нашата дружба, нашето приятелство, как сестра му беше намерила книжката, беше я прочела и дойде при мен да ми благодари и да ми казва “как точно си описал брат ми, от А до Я”. Историческо-човешките познания на Нерон и нещо за моралът, но няма да чета тук, че тогава когато му разказах историята на моя род от 1450 година насам и най-вече от 1830 година от Знеполското въстание, тей наречената Трънска буна, на която пра-пра-пра дядо ми е ръководител на въстанието, тук съм описал доста, макар че има много, особено във Военно-историческия музей за Трънската буна много подробности има, има и книга, която се казва Трънската буна от Вера Мутафчиева и още две книги са написани, това е за пра-пра дядо ми Радивой. Но ето тук да чуете неговия език, как говори:

 

“Ето това, Мите, е родова памет”, “Гого ти си загубено момче, хаймана, нехранимайко, дърводелец, дарба имаш на творец, защо при такъв наистина виден, знатен род, не си направил досега родословно дърво, не си записал нищо, та вашия род сигурно е болярски, аристократичен, па може и да е княжески, от де да знам, много неща говорят за това, ти какво мислиш, че току-така някой свинар, сульо и пульо, овчарчето ще поведе народа, ще стане водач на въстание, ще спечели доверието на масите, не, не, това са белязани от Бога мъже, те са хората със синя кръв, с потекло, с традиции и защо е така? – ще ти кажа, защото Господ е наредил така света,обаче комунистите и болшевиките обърнаха пирамидата, ама тя не може да стой обратно, против законите на природата и на човека е това. Ще ми говорят те, че Ивайло бил свинар, царувал и повел народа, глупости, дивотии, дрънканици на болни мозъци, които искат да се изкарат велики, а са най-обикновени простаци, говедари и дървари, Ивайло е от знатен, болярски род, може да се е правил нарочно на по-прост, но това е бил умен, стратегически, код, пълководчески ход, за да го приемат масите, за да му се доверят. И Александър Велики и Наполеон са се държали като обикновени войници, наравно в несгодите, наравно в боя, но това не им е пречило да бъдат велики пълководци. Ивайло е завършил висша военна школа във Византия, познавал е всички тънкости на бойното изкуство. Ами Спартак, бил роб, няма значения, той е син на тракийски вожд. Знаеш ли защо комунистите взеха властта? – могат ли едни кокушкари,  шункари да поведат държавата? – не, хиляди пъти не, ако не беше трети украйнски фронт, щяха да видят власт през крив макарон, но хора, родени боляри, хора първа ръка повеждат другите, защото имат държавническо мислене, дребната душица мисли само за себе си, за гнезденцето си, за яйчицата си, да направиш бунт и въстание без чужда помощ е велико нещо. Левски бил от народа, от де да знам, ами ако е от царски, княжески род. Асен и Петър вдигнаха въстание, освободиха България от византийците и обявиха Второто българско царство сами, ето, прадядоти Радивой Изворски, без чужда помощ, организатор, водач, само един мащабно мислещ човек, роденият лидер е отдаден на обществото и може да стане водач. Сега водачите ги спускат с парашути и те повеждат стадото, ама са некадърни, защото не са белязани, не са определени за това, не са синята кръв, която е по-малко, но по-качествена и тази кръв е на първенците, болярите, императорите. Аристократът си е аристократ, той е роден не само да мисли за себе си, дори и обеднял, дори и роб мисли за останалите, мисли за обществото.

 

Май стига, я да видя какво пише тук – изложбата на Казаков на Раковски, ще си я прочетете за ябълката много е интересно, но е доста дълго. Моята кариера на художник. Е, сега няма да ви кажа, че Казака като ме буташе, най-сетне вземах 10 платна и сега тези 10 платна, на тавана, нелегално почвам, той викаше “излизаш с мен, двамата правим изложба, пиша моето име, аз съм известен, твоето до моето, да се издигнеш покрай мен”. Ей тука:

 

Най-сетне непрекъснатото подмятане на Нерон, че от мен ще се пръкне прочут художник, настоятелните подкани и навивки, че ще излагаме заедно дадоха резултат. Купих 12 готови рамки с добро опънато платно френски и италиански стандард, взех и два пълни комплекта маслени бой плюс темпер и акварел, купих и дозина четки, български и китайски, оставаше само да реализирам кариерата си на художник. Започнах, тайно все пак на тавана. Тайната бе почти, защото домашните отдавна знаеха. Синчето ми каза “Тате, остави глупостите, нека си рисува чичо Митко, ти си сериозен човек, делтапланерист”. Смях се дълго и от сърце, но не казах на Нерон, че неговия приятел Крупи смята рисуването за неособенно сериозно занимание. Бързоръкияти неспокоен Казак щеше да нашарка моята дозина платна най-много за ден, два, но аз се тутках с тях повече от месец. Един ден тъкмо се хванех да доизпипвам нещо от последните и на тавана пръкнаха внезапно татко и Митко, изглежда търсиха нещо важно. Босът ме завари на статива и противно на очакванията ми за присмехулство и напълно заслужена аругателна критика, той взе всичко по-сериозно от мен самия и рече “Гого, пак си изпростял, пак си започнал всичко на своя глава, магаре с магаре, дърводелец такъв, че попитай бе, сливи ли имаш в устата. Първо взел си от онези мошеници готови подрамки с платно, добре, но не виждаш ли, че тези диваци пестят платното, не покрива и не опъва отзад рамката, хванато е на магия с тоя телбот. Второ, траскал си направо на техния скапан грун, казвал съм ти големият творец сам си прави и изпипва всичко, та ако ще да пикае на картината, за да я окисли.Освен това, не рисувай на статив, а на равен плот или маса като мен, 100 пъти си видял, че правя така това не е без да искам бе теле такова, а нарочно, има пре-голямо значение, но недоносчетата не го знаят, поне дай да видя дали са ти добри работите или продължаваш като Буков.” – имахме Буков и Павел Павлов, други двама художници от махалата и ни бяха много близки, особено Васката Буков ми беше най-близкия приятел – Платната бяха наредени в ъгъла на стаята с лицевата страна към стената. Той почна да граби бързо едно по едно да ги оглежда до прозореца и като ги въртеше около стаята. За няколко минути прехвърли всичките като коментираше в движение, после на ново ги огледа и отдели половината, другите нехайно бутна на пода – “тези не стават за нищо, изчисти ги и ще почнеш от начало всичко, личи си, че си ги правил на сила, я по-добре изхвърли платното, ще опънем чисто ново, знаеш у дома има достатъчно, аз ще ти ги грундирам”, “няма да стане” – опъвах се аз, картинките на мен ми харесват, добри са си, може малко да ги пооправя и туй то”, “не ме учи бояджия, китюк, шоп, ей тези са добри, има идея, смисъл, добро цветосъчетание, усеща се нещо голямо, пълно. А в тия – ритна купчината на пода – няма нищо, нищичко, детски матцаници и какъвто си бездействен и безкомпромисен” – грабна нож от перваза на прозореца и започна да вади платната. “Мите, ти нямаш акъл, аз съ съдрах задника да си играя с тях, ти им разголи фамилията, неща да правя като тебе, щом нещо не ти харесва, ако не можеш да го оправиш на момента го хвърляш, оправено, недоправено, клан – недоклан”, “какво виеш? Слагаме после ново платно и пердашиш.”

 

И няма да чета нататък как ги изхвърли платната и това е. Това е само междудругото, има и още съвсем малко. Така – “Приятелството между Нерон и баща ми”, това са само десет реда. Така, Нерон награби 8 или 10 платна и искаше да ги подари на баща ми, това ви го разказвам, вика “А бе бай Круме ние толкова години сме приятели с тебе, ти не си поискал едно платно”, той на мен ми донасяше или за Гергьовден, или за рождения ден по някое платно и той като си отиде, аз тогава започвам и ги разпродавам, защото ми беше неудобно и за какво? – да си купя чалкове за подвижната ламарина, за подвижната консервена кутия, затова продавах картините, а после те ги препродаваха на десетки по-високи цени, разбира се, на тези кули в изкуството. Така:

 

Вървяхме към вкъщи, мислих си за Казак и за баща ми и за тяхното приятелство. Какво ги свързваше? – всеки от тях бе забелижителен по свое му. Нерон – знаменит творец, баща ми – обикновен, благороден творец, бяха заедно, мълчаливо се разбираха, тихо, незабелижимо другарство, но можеха да направят много неща един за друг, без да парадират. При баща ми намираха успокоение и пристанище за душите си всички шемети, всички изхвърлеци на обществото от нашето селище и той имаше сърце, разбиране и топлина за всеки един от тях. Една вечер, Митко сподели с татко, Бончо и с мен – “Здравето ми хич го няма, сигурно ще ви преваря, искам да ме изпратите само вие тримата, никой друг, хвърлете ме в два, три метра и това е, пък после ако искате може да казвате и пишете истината какъв съм, що съм, не ме жалете”.

 

Направихме на книгата един бърз, редакторски преглед. Когато някога бях журналист и редактор, така четях, знаете ли кое четях? – първата страница и последната и където обърна. Това се казва четене по диагонал, колегите го знаят. Така, това е представянето, има отзад някакакви биографични данни, а вътре има още много за мен и за Казака, разбира се, защото тази книга е биографична за него и автобиографична за мен, така че добра книга е и се радвам, че излезе, тей като много зор ми даваше самия издател, той ми се обади още когато я прочете на стотната страница, вечерта късно, вика “ама тази книга е чудесна”, ами викам “брат ти искаше още преди 10 години да я купи, да и вземе правата, ама брат ти я прочете, ти не иска да я прочетеш”, иначе от двамата братя този ми е по-близък, викам “чак сега я прочете”. Книгата е 215 страници. Така, сега да се ориентираме към приключване. Силвина, ако искаш ела изпей нещо, защото наистина аз се поуморих малко – емоция, емоция,  не знам, важното е всички да останат доволни.

 

Силвина: да изпеем ли нещо

Георги: изпей, с песен се почва и с песен се свършва

Силвина: ами, може би, преди това да кажа, понеже това е силна медитативна песен. Да кажа, все пак да знаете, за книгата, който иска да си вземе, цената и е 10лв., стихосбирката е 5лв., а целият комплект с книги на Георги Изворски е с отстъпка за 30лв.

Георги: те са пет нали

Силвина: петте книжки, да. Аз съм леко зашеметена, лично аз, не знам за всички други, но дано да се справим с песните, все пак това е друго настроение. Тук бях приготвила да изпея “Гори, гори моя звезда”

Георги: изпей я, на руски или на български?

Силвина: обаче днес разбрах, че ще я изпея на български, сутринта Георги написа текста и

Георги: ама аз я преведох, нали съм бил редактор в Русия, така че съм превеждал от единия език на другия и обратно

Силвина: “Една вечна истина, която е Бог на любовта” се казва песента от Учителя Петър Дънов

(пее)

Силвина: вероятно сме ви изненадали, защото това не е точно начина по който хората са свикнали. Досега сме чували много от Георги Изворски, сега чухме малко и за него. Наистина с тази книга ни се позволява да погледнем в творческата работилница на живия живот.

Георги: Аз ви благодаря от сърце и от душа, поздравявам и сърцето и душата на всеки, а волята, ще бъде волята на Всевишния. Благодаря ви, че уважихте, не толкова мен, аз не работя за моята слава и чест, ние всички работим за онази светла сила над нас, наречена Вселенски космически разум. Ако някой иска да му дам евентуално автограф, аз не съм много по автографите, но може да му напиша една думичка.

01.03.2015 Пловдив 1 – "Аз и Пикасо"

https://www.youtube.com/watch?v=f-ySwm-8pyk

 

0.00 – 7.50:

Силвина: ще изпълним няколко песни с Йорданка Хаджийска, която с флейта, се съгласи заедно да ги изпълним. Ще изпълним “Пролетна песен”, “Весел ти бъди” и “Добър ден”, това са песни на Учителя Петър Дънов и много мой любими песни, особено “Пролетна песен”

Йорданка: съвсем тематична

(пеят)

Силвина: и да си пожелаем наистина един прекрасен ден днес с това, което предстой. Радост е за нас да сме в Пловдив и благодарим на приятелите за поканата, за тази възможност и този прекрасен дар наистина.

 

живото общуване, история за един учител и починалия му син

7.51 – 40.29:

Георги: Най-напред да благодарим на Всевишния, че сме заедно, защото няма нищо по-хубаво от живия контакт? – ами човек, ако има проблеми, да се облегне на рамото на приятеля, да сложи глава на рамото му и да чуе една утешителна дума. Негов е проблема, приятеля може, ако е за пари, ще му помогне, ама ако е сърдечен проблем, само Господ може да ти помогне и самият ти.

Аз обикновено ей така си държа ръцете (пръстите на двете ръце, допрени един до друг), но когато си ги държа така (палците в джобовете на дънките), имам и този навик, малко уличен е, да се разхождам, като си пия кафето.. така и сега се сетих кой виден американски президент съм го виждал, не на живо де, на филм, ама документален, ей така обичаше да ходи из огромния кабинет в Белия дом, знаете ли кой беше? – един от най-младите президенти на Щатите, той си замина, разбира се, Джон Кенеди.

Така, прекрасен празник, прекрасен ден, всичко е чудесно и прекрасно, първото нещо, човек като се събуди сутрин трябва да каже “а бе, днес е чудесен ден, ще бъде”, трябва да бъде весел, трябва да бъде оптимистичен, ако има оптимизъм, има всичко, няма ли оптимизъм, няма ли надежда, няма нищо. Така са наредени – вяра, надежда и любов, но според мен трябва да бъде първа надеждата, вярата и любовта, а вярата нарочно е сложена отпред, защото без вяра не може да имаш надежда. Най-напред трябва да вярваш, че всичко ще се оправи и то наистина се оправя, дори и когато за нас изглежда, че никак не е добро, много е некомфортно, много е нелогично, много, така да се каже, е негативно, но винаги минава, както нощта минава и няма начин да не съмне, просто няма начин.

Спомням си един такъв случай, бях учител или селски даскал в едно съвсем малко село на 30-40км. от София, млад съм така и там си преподаваш по 5-6 предмета, колко? – 100 деца имаше, обаче имах един колега, който ми правеше впечатление, интелигентен човек, но много мълчалив, нещо му тежеше на този човек, имаше някакъв проблем, някаква мъка. И веднъж го питам “а бе, Кольо, нещо ти тежи, какво има?” и той вика “знаеш ли, преди 4-5 години загубих жената и детето и от тогава не ми е добре”, аз викам “а бе ти не си първа младост”, оня вика “момчето беше на 14 години, а жена ми, когато то си отиде, поболя се и замина след него след една година, не можа да го прежали” и всеки ден си се заговаряме ей така с него, той вече беше човек над 50-те, но аз му давах, вдъхвах му надежда всеки ден, отивам, обръщам му внимание, говорим си и т.н., значи гледам да го разтоваря малко, хубави работи, оптимистични и той така почна леко да живва и мина една година и една учителка, много по-млада от него, с 30 години, Бог така събира и аз не знам, събра ги, ожениха се, тази жена го възздигна и едно хубаво момченце и момиченце си роди, пораснаха децата. Всичко това става, той живееше в моята махала през две къщи, скоро си замина, защото вече е много възрастен и пораснаха децата, ожениха се и Господ даде на момичето две момченца близначета, а на момчето две момичета близначета и той казва като ме видеше из махалато до скоро, докато беше жив, вика “а бе Георги, ти беше прав някога, че всичко ще мине на добро и че това, Господ, което ми е взел, ще ми го върне много пъти”, викам “видя ли, той ти го върна най-напред с една прекрасна дъщеря и един син, много свестни, изключителни, след това в още наследници, това ти бяха внуците и то близначета и от едната и от другата страна”, защо? – защото той ми каза много интересни работи за сина си тогава, а сина му беше спасил предишния ден, от един вир в една река се беше хвърлил и беше извадил две деца, други негови съученици и на третия ден се беше удавил в същата река, защото той много добър плувец и спортистче беше, едно яко момченце, обаче течението го отнася и го удря в една скала, главата и поради тази причина си замина. Обаче той ми каза следните чудеса, които тогава понеже баба ми и майка ми бяха много религиозни и аз много, вярвам, каквото ми се каже, той вика “а бе аз виждам, че с теб мога да говоря всичко, с останалите как да им кажеш нещо, те те гледат под око”, викам “разказвай, на мен всичко можеш да разкажеш и аз всичко вярвам, после проверявам евентуално, ако не е станало така, то ще си покаже”, той казва “когато почина сина, аз отивам на 40-тия ден и забодох една свещица в гроба, седя и се разсърдих на Господ, викам – Господи, ти ми взема детето и т.н. – сърдя му се и го коря, през нощта сънувам един сън, яви се момчето ми, застана до леглото, целия в светлина и вика – тате, ти днес забоде на гроба свещицата, ама тя половината беше горе, половината беше под земята и като изгоря, изгоря до половината, ама останалата си беше цяла, можеше да гори още много, е моя живот не е свършил и за да разбереш ще ти покажа тази нощ, че аз съм тук, че съм жив и Господ ми даде веднага друг живот, по-голям съм, на друга планета съм и на друга слънчева система, но ще дойда – какво стана, лягаме си вечерта и понеже беше хладно времето отвънка, късна есен, вече почва да препръсква сняг, жена ми превъртя, тя не можа да издържи, взима едно одеало и отива на гробищата, което е на 3км. да завива сина, това не го прави за първи път и аз като се събуждам гледам, че я няма в леглото, скачам веднага и я настигам след 1км., тя носи това и отива на там и аз и викам – то е добре и т.н., обяснявам и вече, че е пренесен от там, тя няма какво да завива, това тяло, то вече.. – и тя спря, разбра ме и седнахме отстрани на пътя, имаше отрязани тополи, дървета, докато я убеждавам да поседим и после да се приберем към вкъщи обратно и докато седяхме, изведнъж от Небето се спусна една звезда, която пулсираше, то е било летяща чиния, голямо светещо кълбо, което застана толкова близо над нас, няма 100- 200 метра над главите ни и пулсира и стой, и аз и казвам – това е знак от Небето, нашия син каза.. – и и говоря за съня, тръгваме си от там и има още 1км. до нас и над главите ни огненото кълбо или летящата чиния бавно летеше, влязох в двора, това става, докато ходим този километър, половин час и повече, и най-сетне, когато влязохме в двора и застанахме пред къщата, тя започна да се издига нагоре и изчезна в безкрая. След няколко нощи сънувах пак сън, сина ми пак дойде и какво ми каза – аз съм пилот на летяща чиния, онзи ден дойдох, защото Бог м
е пусна да ти се покажа”. Животът не свършва със смъртта, в това съм се убедил. А той имаше мерак като завърши 18-19 години да отиде във военно-въздушното училище в Долна Митрополия да учи за пилот, ето как, заминал и моментално Бог му дава тази възможност, защото Бог моментално може да те направи и от 1 година и от 1 месец на 28 години и да те прати на друга планета и той казал “аз не искам повече да се връщам на Земята”. И аз не знам защо ви го разказвам този случай, но просто исках да кажа какво е надеждата, вярата, любовта и оптимизма.

Хората се събират наистина, за да контактуват, най-живия, най-прекрасния контакт е този – да видиш човека срещу теб, дали ще седнеш да си изпиеш кафето с него, или чисто и просто безцелно ще се разходите от тук до градската градина, но хората да бъдат заедно, не могат техническите средства, колкото и да са добри да заменят нещата  и да заменят истинските неща. Това е, както съм го казвал, генерална репетиция, джиесемите и компютрите, за какво? – за наша телекомуникация, т.е. ще се развие телепатията, където е и всеки един ще може да говори с който си иска и както си иска, както сега, разбира се, правят доста голяма част от посветените си говорят телепатично или пък се пренасят в пространството чрез телепортации. Това го виждам на хоризонта, няма, разбира се, да стане след 50 години, но след 150 години вече ще има много наченки на това и много от земните хора ще го могат, те и сега ще започнат да го могат това все повече и повече, дори и в момента има доста хора.

Така, искам обаче днес да бъде леко разчупена рамката и понеже е и такъв прекрасен ден да бъде на въпроси и на отговори, нещо, ако имате да ме питате, може да ме питате от А до Я и онова, което мога, не само си заслужава, но и мога да го кажа, защото има неща, които не могат да се кажат на човешкото съзнание в този момент, може би, ще може да се кажат след 50 години, ще отговоря.

книжките на Георги и още няколко истории, Петър Дънов

Попитаха ме скоро защо си написал тази книга, един след като я е чел 3 пъти, посветен, едно приятелче, “Великият трепет”, когато тази книга сам казваш, че е за съзнание след 20-30 години, значи съзнанието на цялото земно кълбо трябва да се повдигне с 20-30 години, но смятам, че вие, които ме слушате в тази зала, вашето съзнание е повдигнато и като я прочетете може да я разберете, макар че от едно прочитане и аз не можах да я разбера като я написах и викам а бе аз ли съм я писал, много ми беше чудно, защо? – защото когато пишеш, ти толкова се вдаваш в нещата, че не знаеш и не помниш, и това е истина, особено като някоя беседа или някоя лекция тече само през мен и аз съм само като един проводник или като един говорител, после не знам за какво съм говорил, но ако я трансформирам в момента, помня, иначе чесно казано не помня или помня малко от това.

Специално това събиране днес тук е за представяне на двете нови книжки, едната издадена преди няколко месеца, тя е поезия, казва се “Шепа слънце” и са събрани стихотворения в четири групи или за всяко едно съзнание, за всеки един по нещо, като се започне от духовните, езотерични и окултни стихотворения или духовни в началото, мине се през любовната, интимната лирика, земната за душата, защото първата е космическата, небесната любов, второто е земната любов, третото вече е наречена “Сянка и пепел”, показва всичко, което е в този свят и е тей наречената голяма, прекрасна, хубава илюзия, която се казва Мая, разбира се, по източно му, това е, затова казваме сянка и пепел, “Всичко е по-безплътно от сянка и по-евтино от пепел”, това го пише в Библията, в Свещеното писание, черно на бяло, но там пише и нещо друго, има време за всичко, докато сме на Земята, независимо дали ще бъдем 50-100-150 години или си отидем по-млади, но ние сме си изпълнили програмата, какво е трябвало да дадем даваме, какво е трябвало да получим, получаваме и заминаваме, ако някой си мисли, че има неща, които са случайни, той чисто и просто бърка. Всичко е големия Божи промисъл и великия план на Всевишния, който всяка сутрин напоследък, понеже и аз съм едно мрънкало и мрънкам, както детето мрънка на родителите си и аз така мрънкам на Небето и те ми казват “Синко, всичко се движи по съвършения план”, ама как може? – може, обаче трябва да виждаш не под носа си, а по далеч. Примерно едно поточе в гората като се препълни, особено сега като имаше повече дъждове и гледам един поток стигнал до един мравуняк и почва леко да влиза вътре, тогава мравките като ги гледам масово се евакуираха, а то животинки, обаче знаят, до дървото, което е големия дъб до мравуняка, веднага всички започнаха да се качват нагоре, той почерня от мравки, какво си мислят мравките? – край, дойде потопът, цялото земно кълбо е под вода, а водата беше на 4-ри метра, насам и натам беше сухо до безкрайността, това е. Ето как човешкото съзнание е ограничено, ами ограничено е, то само на тази планета, ние мислим ей какво стана, не, трябва да го разширяваме все повече и повече, за да приемаме нещата.

Така, за стихосбирката казах, последната от разделите се казва “Пъпна връв” и тази “Пъпна връв” е хубава с нещо, с какво? – това са родолюбиви, социално-патриотично стихотворения, от които повече от половината на военна тематика, защото какво да правя, аз съм военен човек, бивш, сега вече даже не употребявам любимите ми военни термини, много ги обичах, даже на ключовете на жигулата си имах един куршум, патрона  е целия, гилзата и куршума отпред се казва патрон, патрона се състой от две части – гилза и куршум, нали, има капсула, има ред други работи, обаче казах, който беше изстрелян и го намерих на едно стрелбище, военно, разбира се, че познавам патроните, беше от калашник, калашников куршум, който беше така сплескан, оригинално, че го взех, запоих му една гривничка и си го закачих на ключовете на хубавата зелена жигула, която имах някога. Символ ли беше, куршумчето, но изстреляно вече. Иначе имах много патрони и да не говоря, защото бях и капитан на отбора по спортна стрелба и ред други.. ние си мислим, че с това ще покажем мъжество, с кое? – с тежкоатлетика, с борбата, с бокса, да не говоря за бойните изкуства, не, мъжеството се състой в друго – да се смириш и да простиш, а не в грубата сила, напротив, силата, която командва нещата е съзнанието и великата духовна сила, каквито и бабаити да излизат, само като ги погледнеш, ще ги вкамениш, в това съм убеден.

Веднъж Учителя на изгрева изнася една беседа, толкова била голяма залата и с толкова хора, 50-60 човека и идва един военен, влиза вътре и вика “Г-н Дънов, ако продължава жена ми да идва на вашите беседи, ще ви застрелям”, вади пистолета и отива, той седи така до катедрата Учителя, вади и насочва пистолета срещу него, заплашва го, разбира се, обаче изведнъж какво става? – ръката му се вкаменява и Учителя казва “да, пистолета е пълен, натисни спусъка да видим, дали ще гръмне”, оня стой така и вика “ама какво стана”, “ами нищо, така ще поседиш сега 15 минути, за да разбереш, че аз не карам жена ти на сила да идва тук, тя идва по собствена воля, идва и слуша, никой не съм го накарал на сила, ти много пъти си и забранявал, но тя продължава да идва и мислиш, че аз съм причината, сега ще поседиш така, за да видиш какво се казва сила и то Божия сила”. Така, освобождава го и вече този военен започва да пуска жена си да ходи съзнателно. Често е правил Учителя такива експерименти и друг случай, това го пише в чудесата на Учителя, една книжка такава дебела, той е правил чудеса като Иисус Христос, разбира се, възкресявал е, смирявал е, но това не му е била работата, да прави чудеса, на Христос, да, да прави чудеса и да разнася словото, на Учителя номер едно е да разнася словото, а после са чудесата. На първия ред седи една хубава дама, софийска, много известна, на един известен, не знам дали е бизнесмен или министър, мъжа и, и Учителя отпред на катедрата говори половин час, по едно време изведнъж дамата се отделя от стола на 50-60см. във въздуха и стой така, и отзад почват да викат “седни, седни”, те мислят, че тя е станала права, защото не се вижда, а тя седи във въздуха и тя почва да вика “ама какво стана” и Учителя вика “виж какво мойто момиче, говоря половин час тук ня цялата аудитория, обаче ти не ми повярва на нито една дума, затова сега ще стоиш 15 минути във въздуха, за да видиш какво е Божествена сила, не че за да повярваш, ти не искаш да повярваш на нито една дума, много не повярваха в половината слово, едни в ¼, но ти понеже не повярва на нито една, затова ще останеш така”. Известно време, той ги е държал по 15 минути,  това е правил и със учениците си, когато нещо, някой от учениците му нещо сбърка или го ядоса, вдига го на една педя във въздуха и стой във въздуха, не може да шавне никъде, значи ученика трябва да си направи сметка, че нещо е направил не много редно, разбира се, това е правил на най-близките си ученици, иначе е избягвал, така да се каже, да прави тези неща.

Ще ви кажа нещо, когато дойде, знаете, че трите основни принципа на Вселената, на които се крепят нещата са любов, мъдрост и истина, така са подредени, така са подредени и на моя пентаграм, любовта е посредата най-голямата, мъдростта и истината са от двете страни, от 7-те принципа на Вселената, 5-те са 5-те лъчи на пентаграма – любов, мъдрост, истина (от двете страни), отдолу са добротворчество и справедливост, или добродетелност и правда, според старата терминология. Иисус, когато дойде, самия син Божии, той беше любовта – номер едно, трябваше да разнася словото Божие, мъдростта номер две и истината, да се жертва на кръстта, за да остане за поколението, следващия голям, който дойде, и по-голям от него е само Иисус е Всемировия Учител Беинса Дуно, по-голям няма, нито на Изток, нито на Запад, нито преди Иисус, нито след него, друг освен Учителя, който също е Господ Бог, само че е син на Иисус, елохим, идва тук. Какво беше той и защо избра Рила? – най-напред той беше словото на Бога, да научи на мъдрост тези хора, най-напред беше мъдростта, да ни даде знания, познания, да повиши, а и онова, което, всичко е изтрито от словото на Христа, той трябваше да го възстанови, ами не са малко 7 500 беседи и да пишеш абсолютно за всичко, не ти трябва друго знание, изчети само на Учителя всичко и не знам дали ще се изравниш с него, но ще бъдеш по напред от сегашните адешти и учители на земното кълбо поне с едни гърди, ето аз го казвам отговорно, Георги Изворски го казва, да не говоря, че аз ще остана някъде далече назад като каруца, а човек ще бъде някъде далеч напред като ракета, който изчете това, но не само го изчете, започне и да го прилага, защото приложеното знание се казва МЪДРОСТ, неприложеното знание се казва едно хубаво голямо НИЩО, то чували знание, ама то е нищо, то е въздух. Аз съм написал накрая какво е нищо? – говоря шеговито, сянката не е нищо, нищо, че казваме пепел и сянка, пепелта е горяло нещо, пепелта е прекрасно нещо, било е, дало е енергия, дало е любов, дало е светлина и топлина, да, аз уважавам пепелта, сянката също я уважавам, защо? – защото е едно огромно дърво, нещо, което има сянка, значи има нещо, за да има сянка, ти си нещо и сянката е нещо, но нищо, знаете ли кое е? – сянката на сянката, написал съм го в последните книги. Така, значи Учителя дойде тук да разпространява словото, т.е. мъдростта, да учи и понеже Рила е подходяща планина  и беше определена за това, тей като езерата съдържат огромно количество информация, приема и отдава, затова водеше учениците си и затова беше там. Той беше мъдростта, винаги се ръководеше от истината, втория принцип и чак третия принцип при него – любовта и любовта я показваше, разбира се, винаги всички учители я показват. Третия, който идва, дошъл ли е или ще дойде, не знам, ще бъде синтез на какво? – първото нещо при него вече е истината, в евангелието пише, за да не го цитирам цялото, във видението на Свети Йоан Богослов, който казва така “и ето Небето беше отворено и видях бял кон и онзи, който яздеше на него, се наричаше верен и истинен, и съди и воюва право, очите му бяха огнен пламък, на главата си имаше много корони и носеше име, което никой не знаеше, а само той, и беше облечен в дреха, опръскана с кръв и името му беше Божие слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подире му на бели коне, от устата му излизаше остър меч, с който ще порази народите и ще ги командва с железен жезъл. На дрехата и на бедрото му пишеше – цар на царете и господар на господарите”, приключвам цитата, верен и истинен, искам да се върна, значи сега дойде времето за абсолютната истина, истина, времето, истината, след това вече е Божието слово и след това е любовта, но според мен е истината, поднесена чрез любов и накрая е знанието. Тей като сега, съвремената степен на съзнанието толкова е пораснало, че хората вече разбират от половин дума и през последните 100 години на окултизма, на езотериката и попринцип, дали е всякаква мистика, изключително много завладя света, това, така да се каже дойде времето, не е мания и не е нещо модерно, не е и хоби.

Сега да кажа няколко думи и за тази книжка – “Аз и Пикасо”.

 

Силвина: а, дали искаш преди това Калин да ни изненада с нещо

Георги: да, мислих като междучасие да бъде, щях да кажа няколко думи, но нека, сега е подходящо, добре

Силвина: ще изпълним “Шалааха”, мантрата на Георги, който ни я даде на нас, а Калин написа музиката с Божието вдъхновение

40.30 – 50.22:

(пеят)

 

Калин: сега се чудя, едната песен е не съвсем завършена, другата е завършена, изцяло изненада

Силвина: написал е песен, по някое от стиховете от стихосбирката “Шепа слънце”

Калин: едната песен е лесна, весела, така за всички нас, ще я пеем, много бързо ще я запомним, другата е по така, Силве, отвори си на 36 страница, ако обичаш

(пее)

Калин: другата обаче е много тиха, не знам въобще дали ще ме чувате, Георги ще ме чуе със сигурност, на 50 стр., тя е със съвсем друг характер

(пее)

 

“Шепа слънце”

50.23 –

Георги: разчуства ме, но няма да казвам историята на тази песен, защото и аз съм бил много влюбен ей, направо очудващо, но е факт, е разбира се, тя любовта не беше ответна, нали. Така, другото стихотворение, което сега по този повод, понеже почнахме със стиховете, ще обърнем и малко внимание на поезията, не колкото на прозата, разбира се, другото, което е кратко, аз такива обичам да пиша, имаше повод, разбира се, бях се влюбил в едно женско същество, ама нямаше отглас, няма, то женено, с деца, то изобщо няма хабер, както Беатриче не е имала хабер, че я обича такъв голям поет като Данте Алигиери, ще ви кажа, че чисто и просто с Данте сме родени на една дата – 12 май, само че с 500 години разлика, така, но стихотворението е това:

 

Задушава ме тази необятна любов,

невъзможна любов, неизбежна..

Ти –  в отвъдната нощ.

Аз – в отсамната нощ.

И умиращи дни по между ни.

 

Ако нямах дефект в говора, щях да стана артист някога, аз завърших българска фиология, вместо ВИТИС или НАТФИЗ, сега ще дам на един да обърне книжката, което стихотворение се падне, на последния ред се полага, последните ще бъдат първи, заповядай, тези стихотворения, ще ги кажеш, обърни така и каквото се падне, на късмет. Добре, ще прочетем “Единак”, “Единак” също е за любов, да, на вълците единаци, когато кой вълк става единак? – аз като бивш ловец и риболовец ще поясня, даже ако ми дадете следа пак мога да различа между кучешката и вълчата, но сега не се занимавам, понеже не пипам и муха и комар не се убиват. Така, когато има много люта зима и няма храна, глутницата си набелязва най-слабия вълк и разбира се, водача на глутницата скача, хваща го за гърлото, всички го разкъсват и се нахранват, примерно един месец, вълка може да изкара от 2 седмици до 4 без храна, когато обаче вълка, единака.. водача започва, той е най-силния, разбира се, един по един си унищожава глутницата и тогава лъва става единак, сам, огромен като магаре, лапата му е като ръката ми, виждал съм я по следите. Така, това беше просто за въвеждане, за да се знае какво е единак

Силвина: има ли хора единаци?

Георги: има, разбира се, хората единаци, които всичко изяждат около себе си, не във физическия смисъл, а в духовния смисъл, той изяжда приятелството, изяжда братството, изяжда любовта, изяжда всички добри отношения и става единак и мисли винаги, че е прав, това е единака, дали е в мъжко или женско тяло, няма никакво значение, значението е тук (главата) и тука (сърцето) и какъв синхрон имат, за да може тялото след това да действа – ум, сърце и воля, казват всички духовни наставници. “Единак”:

 

Сам сред свирепата пустиня,

а подивелите ми спомени

наоколо зловещо тракат зъби.

Къде е глутницата ми? –

в безкрая на изцъклените нощи

разкъсвах я жестоко луд от глад,

остана само младата вълчица,

която някакъв незнаен Бог в кръвта ми

закриляше предизвикателно и дълго,

но щом пропяха южните байли

и луковиците усетиха пръстта,

избяга тя, отнасяйки страстта ми.

Сега кръстосвам своята обреченост

горчи ми въздуха и не усещам,

че вятъра мек тревогата ми ближи,

в безбрежната гора на самотата

леговище за мъката ми няма.

 

Сега още едно мога да ви кажа, искате ли още едно да ви кажа, ако искате, дай да видим сега тук от средата на някой се полага, нали, я разгърни да видим сега дали ще се падне друго. Това ли искаш? – добре, то е късичко и малко. “О колко е зелена тази привечер”, сега си спомням даже къде го писах, може би, на Арбанаси или там на Преображенския манастир и тогава съм бил влюбен, “поетът трябва да е влюбен, съпругата да му прости, как иначе след проза груба, поникнал би лиричен стих”, това не е от мен, това е от жената на Дамян Дамянов, поета, която се казва Надежда, ето сега:

 

О, колко е зелена тази привечер,

нощта ще е зелена,

защото погледът ти е зелен,

в очите ти празнуват своя миг

на залеза бенгалските огньове,

и аз те пожелавам като мир

след стогодишната война.

 

И се полага, разбира се, на някой от първите тук, да обърне още веднъж. “Иманяри”, о и аз съм бил иманяр, ама нямаше уреди тогава, ами ходих ей така от любопитство и от авантюризъм в гората с даскала по история, в това село, където и аз бях учител селски в Добруджа, археолога, така да се каже ме водеше, вика “Георги, ти си як и силен”, той беше слабичък такъв и не можеше да вдига копача и вика “ела да отидем сега да видиш в гората”, обаче беше безпогрешен и какъв нюх имаше този човек, вика “това тук е тракийски гроб”, викам “какво”, аз за първи път, вика “отначало почваме да копаем пръст, обикновена, само че тя леко е почерняла като горена, след това почваме да измъкваме едни камънаци, още два метра надолу и долу ще видим, ако има нещо надолу, има, ако няма, това е”, бре нищо не можахме да изкараме освен счупени гърнета, разбира се, и брадви. Така, та с Цанко, се казваше, светла му памет, миналата година май си отиде, ето сега, аз съм описал горе-долу една случка, “Иманяри”:

 

В самия край на матовата нощ

все още умопомрачително копаехме,

душата си разтваряха щурците

в съня на утаеното поле,

искряха в мрака тънички светулки

и звездни бързеи отнасяха зениците,

но ние нищичко не забелязвахме,

въртяхме с ярост тежките копачи,

подобно нищият освирепял от глад,

а никой никога не бе заспивал гладен.

Най-сетне екна някаква лопата,

заблъскахме се  с рамена и лакти,

задъхани, опръскани с грабеж,

забравили мазолестата нощ,

измъкнахме овалната находка,

в ръцете ни лъщеше тежък череп

и от претъпканите алчно кухини

се сипеше полека черна пръст.

 

Това е от “Сянка и пепел” и тогава разбрах, че по този начин не ни е писано, аз и не съм искал нищо да спечеля и този моят приятел и колега, учителя по история, археолога ми казваше така “Георги, само с теб ми е спокойно да ходим да копаем”, викам “защо”, “защото ти не си алчен и няма да ме убиеш с лопатата”, аз имах един мотоциклет тогава и със него си ходихме двамата, вика “другите всички, а извадихме нещо, те си губят разсъдъка и край, а ти не, защо”, викам “аз не ходя, аз ходя от авантюризъм, ей така да се случи нещо, а не че обезателно ще извадим нещо”.

Имах един случай, щеше да получи удър, един от нашите колеги, отиваме при една баба и аз гледам едно гърне ей такова, ама много старо, може би, на двеста години, бабичката каза, че дядо и и е оставил, и аз викам “дай ми го бе бабо, за какво ти е”, вика “вземи го, то така си седи в двора” и аз го взимам и какво правим със същия, от капачки, лъскави, изрязваме едни кръгли, хубави неща, пълним ги вътре и копаеха едни канал от училищния двор до там имаше една здравна служба, дълбок канал, а понеже всичко наоколо са могили, селото се казва Пет могили и още три могили извън него и една огромна поляна, по която като ходиш по едно време може да намериш някоя монета, там съм намерил 7 монети, от които 4 сребърни и 3-4 бронзови, аз лично, без нищо, ей така, отгоре, просто излизат и понеже всички бяха иманяри, 100% и ние казваме на един колега, друг учител по математика, който е от нашата група и му викам “а бе я да видим тук, случайно, където копае трактора, може да е изкопал нещо и така го направихме, че само 2 пръста е изкарано гърнето, минава отгоре багера, как копае и бавно, спокойно, ние сме се наговорили, търсим от тук, от там, носим едни джаджи, то вече привечер, така се стъмва и тази част около училището, далеч са къщите, огромен двор, 10дка и вътре, а то дълбоко, изкопа е такъв и почваме тук-таме, оставяме го той да открие находката, разбира се, на него дъха му спря като видя, че нещо има, почна да копае, този човек наистина щеше да получи удър, особено то се стъмни като минаваме и тези работи като ги извади, “не, не, не, да го носим другаде”, викам “добре, другаде ще го носим”, вика “у нас”, там да го чупим, нали, то понеже ние сме го запечатали с парцал, с восък и вързано така, а бе беше направено така както се вадят тези остарелите неща, и като отидохме, той няма време да вземе да го отворим, прас един камък, у тях като влезнахме и те като лъснаха тези работи.. обаче той като ги пипна и разбра, че са леки иначе щеше да умре този човек, ние се хванахме за главата. Значи, има шега има и шега, има майтап, има и майтап, затова е българската народна поговорка, няма да я цитирам, за майтапа, обаче човек трябва да внимава и с шегите наистина, има такива случай, когато на човек му се случват негативи от тази гледна точка.

още истории и въпроси

Така, сега, ако искате само за лека почивка да ми задавате въпроси, аз да отговарям и после минаваме към прозата, т.е. към “Аз и Пикасо”, ако някой има въпрос или каквото и ще да е, ще гледам по-късо да отговарям, защото аз един въпрос като ми се зададе, отговарям на още пет покрай него, просто без да искам.

Силвина: сетих се тук за изброените професии и гледам, дали има иманяр, ама няма

Георги: а иманяр не е професия, иманяр е хоби

Силвина: хоби, да, не е написано, иначе те са към 30 някъде

Георги: професиите ми са тези, но хобитата ми са мотоциклетизъм, нали, делтапланеризъм и парапланеризъм, лов и риболов, това вече си спада точно към хобито. Но познавах единствения ловец, който като професионален ловец се беше пенсионирал в България, няма такива, защо?  – защото лежал в руски съветски затвор някога в далечния север при едно такова племе, при ескимосите, понеже бил в специалните служби преди 9 септември, идват кумонистите, осъждат го и от тук го изпращат в Москва и от Москва го изпращат на заточение отвъд полярния кръг – 18 години, той като по чудо, изключително интересна му е историята, но няма смислъл да я разказвам цялата, връща се в България след 20 години точно, изчезва, те го взимат от вкъщи, излиза и повече не се връща 20 години, този човек му признават, те нищо друго не може да прави, те тюлени, вика “хранихме се само с риба и с тюлени”, но оцелява, той е единствения признат ловец тук, та затова казвам между хобитата, дали ще събираш пощенски марки, нали, или както сега моя внук Дими събира ключове, катинари не, те катинарите големи, вика “Аз искам ключовете само от катинара”, “ама катинара дай да вземем и катинара”, те знаят и непрекъснато моите приятели му подаряват такива вече ключове за изхвърляне, вика ето два ключа, ето на детето да ги носиш, той е събрал, не знам, стотици ключове сигурно и ги носи в училището и скоро ми се обажда и вика “ами тук изгубих 2 жълти ключа”, викам “ще намерим два жълти ключа” от неговата колекция, разбира се. Ето това е хоби. Така, е има хоби на село, тей наречената гореща информация, която ние също споделяме с моите приятели като седнем на кафе, другото име на горещата информация как се казва? – клюки, ами в махалата баба Пенка, баба Ленка нали излезнат пред къщите и седят така бабичките, обаче знаете ли защо така седят и си обменят информация, като си обменят информация, за да не си влияят седят с кръстосани ръце, това е заключване, може и да си кръстосаш ей така краката, не се шегувам.Така, добре, аз чакам въпроси, това е междучасие.

Приятел: Връщам се в началото на разказа за човека, който е загубил сина си и тяхната среща и това, че сина му казва “Аз повече никога няма да се върна на Земята”, какъв е шанса на избор на една душа на следващото превъплащение?

Георги: ами сега, ще гледам да се придържам максимално до истината на отговора. Значи, нямаме свободна воля на Земята щом сме попринцип, от Светия нагоре има свободна воля, но имаме свободен избор. Избора е този, когато станеш отличник на Земята, праведник, това е, имаш последното прераждане и живееш абсолютно по божествените и по природните закони, един живот, последния, тогава като се качиш горе, ти се дава право да избираш на Земята, ако имаш още едно прераждане къде в кое семейство да отидеш и как и каква професия искаш, това ти дават, онова, което пишат по хубавите дебели книги, западните автори, па и източните, че имаш свободна воля и ти казват “а бе ела тук Иванчо сега”, а Иванчо в първи клас и в детската градина, не може да се самообслужи, лелките го обслужват и викат “ела тук Иванчо да кажеш къде да отидеш при тези 5 или 10 семейства”, няма такива работи, изритват те, те ти посочват семейство, отиваш и се раждаш там, ама избора на душата, няма избор, и избор няма, не само свободна воля. Но когато както това момче е било напълно праведно, то трябва да дойде, то има договор с Господ и то точно за 14 години, няма повече, евентуално може да го остави Бог повече, защото датата на раждането е строго определена, даже до секундата, макар че може да бъде леко варираща, но малко, ден-два или час-два, но датата на заминаването от тази планета е много плаваща, значи Господ може да удължи на някой живота, даден му е до 50 години, да си отиде на 90, още 40, не си е научил урока  и не си е изпълнил програмата, но някой като вижда, че си е изучил, направил всичко и трябва да живее 70 години, взима го на 25, ама как? – ами на 25, той е станал праведник, той е станал светия, за какво да седи още 50 години. Това го имам аз в моята практика като човек и като всякакъв, молих лично Бог да удължи живота на най-добрия приятел на сина ми като гледам сина ми се разкъсва, мъчи се, момчето си отиде на 29 години, светлата сила каза “Синко, искаш ли да му дам още 50 години живот, нали знаеш, че мога, веднага да го излекувам”, рак, мъчил съм се няколко месеца да излекувам това същество и накрая помолих Бога и той каза “защо да се мъчи още 50 години, аз ще го прибера и веднага ще му дам друг живот”, след това, това беше преди 7-8 години, докато на моя син му мине мъката, 3 години много често правих сеанси с това момче, за да може да си говорят двамата чрез мен, разбира се, това го казвам между другото. Значи, човек има програма, която трябва да изпълни, едната е личната негова програма, това е за елементарните, обикновените същества, личната програма само да си изпълнят, значи каруцаря дядо Пешо трябва да се научи тук на някой добродетели, той си пие, обаче в предишните животи е натрупал много грехове, грешки и сега трябва поне противоположното, бил е алчен, бил е завистлив, сега трябва да бъде щедра душа, да закара с каруцата някой, дори да не му вземе 5лв. за курса, значи това е неговата програма, но той няма друга програма. На духовните хора, каквито сме всички събрани тук – имаме две програми, едната е нашата лична програма, да си научим урока по добродетели и втората е да свършим някаква работа на Господ.

01.01.2016 Новогодишно пожелание

https://www.youtube.com/watch?v=FvzXmEZgp7U

 

Георги: най-сетне се доредих до микрофона, ама знаете ли какво казва народа, когато някой, когато някой много му набиват, в живота му казват, той се е родил със сребърна лъжичка в устата, аз съм се родил с микрофон, това е самата истина и съм тук, за да давам акъл, нали така. Така, на шега или на истина, но сме заедно и както са казвали най-светлите умове на човечеството, най-хубавото е, че сме заедно, това е абсолютно така, човек е социална личност и заради това живее в социо, вярно е, знаете, че има и невидимо социо, човек мисли, че е сам и че е самотен, някога мислих, че самотата е толкова страшна и че няма разлика между самота и смърт, да ми прости Бог, че казвам такива думи, нискочестотни на това празненство, но така мислих и след това установих, че човек никога не е сам, има един, който е винаги с него и когато няма кой да го подкепи, го подкрепя Бог, в това съм се убедил в много случай, значи, когато мислите, че сте сами, поплачете си и помолете Бога и ще усетите присъствието му, слава на Всевишния, че ни е събрал в такава прекрасна вечер. Искам само да ви кажа, че това е изключително, защото сме на прага на 2016 година, 2015 мина, 16-та година е да се разплащаме, всички кредити, всички неща със съдбата могат да се разплатят, 17-та година е ново нещо. И искам да ви кажа – излъчвайте обич и ще получите обич, излъчвайте любов и ще получите любов, мислете си само за здраве и ще бъдете здрави. И знаете ли, мислете за другите повече, от колкото за себе си, искам да ви кажа, че през новата година всичко ще бъде по-добре, дори и да не ни изглежда така. Живи и здрави, непобетими, новата година да бъде здравословна, полезна, плодотворна, плодоносна, берекет, на физическо ниво и на духовно, значи, когато пожелаваш на някой Божият благодат и му пожелаваш всичко, здраве, надежда, любов, вяра, богатство, да бъде благодатна новата година на всички нас.
Силвина: Приятели, здравейте, наистина е прекрасно, че сме заедно, сега ще изпея една песен, която е от руски романс, много прекрасен, но ще я изпея на български, нашият приятел Георги, който е с нас тази вечер и говори току що, всъщност това е по негов текст и е песен за вечние, неизменния, който е винаги с нас, който никога не ни изоставя – Гори, гори, моя звезда

 

Георги:

И аз съм гражданин на крайните квартали на Вселената,

и аз седя в пристанищната кръчма,

и аз си пийвам с ангелите докери,

и аз обичам горските сирени,

и аз във бурята на Господа се моля:

о Господи, душите ни закриляй,

делата ни, направени и ненаправени прости,

вземи ни в светлината на сърцето си,

от шепа мрак да станем шепа слънце.

 

04.07.2015 Наш Дом 2

https://www.youtube.com/watch?v=HuC5uTBo5ls

 

0.00 – 9.17:  … точно, нито милиметър няма да се отклоняваш, това е истината, то няма друга, обаче ние не може да го възприемем и почваме да си вървим, имаш една пречка, втора, Бог няма начин да не ни дава знаци, той ни дава знаци и за доброто и за недоброто, ама няма начин да не ти даде, да се спънеш, да си удариш пръстта.. ето тука ръката вече 3 месеца, това е ударено на 23 април, сега сме юли, вече е съвсем малко, нокътя израства и го избутва нагоре, чернилката.. пребих се на собствената ми кола на вратата, хванах така, праз, защо? – еми защото аз проявих его и проявих за глупости, за материята, казвал съм го, вече трети път го казвам, да ми простят, които са чували, викам моя приятел автомонтьора от оня край, от 100км. да дойде само за да види какво ми е на колата, като тука има монтьори и в Пазарджик има монтьори и в Септември на 15км. има монтьори, колкото искаш, колата не може да запали, викаш един, ще му платиш на човека, 20лв. пътя, ще му дадеш още 20лв., затова, че ти направи диагноза, оня моя приятел идва, погледна.. куфари, чанти, кола, пълна с инструменти.. ама това е електроника, ей такава джаджа и вика на електромагните, който управлява гориво-нагревателната помпа на един дизелов автомобил и вика “това трябва цялото.. сваля се старото, трябва чисто и просто да се купи новото, и ти може да си го смениш” и заради това.. тогава “перке квичандо”, квичандо много, за пръстта, знаете как боли пръст, ето това е, а той още беше тук като си го чукнах, а целият ден си губи, за какво? – заради моето его, че ми е приятел и той просто не може да ми откаже, ами аз трябва да започна, аз съм първият, който трябва да се съобразява.. да му отклонявам хората, там оставил си целия сервиз, пет коли да ги прави и дойде целия ден да се разправя с мен, защото не може веднага да си отиде като дойде и айде половин ден е загубил, а и повече. Значи, ето – да мислим за другите, номер едно е да мислим за другите, банката.. ако е разрешено, спираш точно пред стълбището, мерцедеса е с един метър по-дълъг от другите коли голям, не може да влезе в обикновен гараж, имали сме и почват онези да заобикалят тук и тук, а той го оставя и се качва вътре в банката, точно пред стълбището и почти цялото стълбище го е заело, ама тук оставил 50см., от тук 50, ама точно там, ще го оставиш на 100 метра, ще го оставиш на 500 метра и ще походиш малко и ще го оставиш на място, където да не пречи.. а ако е друг, значи на друг толкова му е акъла, щом си духовен човек, ще мислиш за останалите, най-напред мислиш за Цялото, най-напред мислиш за Господ и казваш: “а бе, Господи, я да видим тази Вселена, заедно с теб я управляваме”, той вика “Да, бе, синко, щом мислиш за Вселената, значи с мен, ти си ми съмишленик, съидеиник и съработник, заедно я управляваме, ние сме съдружници с теб, щом мислиш чак за Вселената, за неините работи, мислиш като мен”, почваш от там, обаче почваш леко да смъкваш, т.е. да намаляваш мащаба, т.е мярката, каква? – викаш “ами тази Галактика, сега добре ли направихме ние тук, защото всичко на Земята се отрязява на Вселената, аз съм казал клонче да скъсаш, трева да смачкаш, да убиеш някое животно, няма начин да не се разтресе, тя Вселената знае, не можеш да се скриеш, те те наблюдават стотици хиляди очи и уши, всичко, природата е абсолютно жива и всичко занася горе във всемирното информационно пространство и там се трупа, т.е. в Космическата библиотека и за всеки, всичко се знае обаче сега започва да излиза на яве,  да не отварям пак Библията или Откровението на Свети Йоан Богослов и да чета, че всичко, което е скрито и е натъмно, ще излезе наяве, не може да не излезе и заради това казвам, живота ни трябва да бъде като ей през тия (сочи прозорците), като на витрина и като на длан, значи на длан всичко се вижда, слагаш тука и виждаш. Значи, ние сме това, което сме, и няма смисъл да се правим на друго и затова в последните години вече много се цени откритостта на човека, честността, почтеността, да няма лицемерие, още на времето Иисус е казвал на фарисеите и на книжниците – “лицемери, вие едно говорите, а друго вършите”, но какво е казвал на народа “това, което ви казват фарисеите и садукеите, вашите свещеници, изпълнявайте го, но не бъдете като тях, защото те го говорят, но не го изпълняват”, това е голямата разлика и това е основното лицемерие и напоследък виждам как лицемерието изплува и започва да бъде разобличвано, което ми прави доста голямо удоволствие, за да не казвам, че злорадствам, защото обикновено лицемерието сега го наказват и го наказват по доста груб начин и наистина човек като погледне може да
каже, “о, заслужава си го тоя” или “тая най-сетне си намери майстора” и почваш нали така, но това е зла радост, нали, радост е, но е зла, по-добре да изчистиш определението зла и да остане само радостта, че една душа почва да си учи урока, нали трябва да има леко разделение на нещата.

Ами толкова от мен, Силвинке, 12 и половина е, час и половина, беседата официално свършва, ако има нещо.. вие имате да кажете тук много, тей като беше.. аз.. уж.. има ли заглавие тази беседа – няма, ако се погледне, няма тема, ама има тема и тази тема е основа за промяна на нашето съзнание и приспособяване към новото, ако не се приспособим към вибрациите на нашата планета, която съдържа всички принципи – справедливост, да говоря ли, любов, мъдрост, истина, доброта, великодушие, милосърдие, жертвеготовност, смелост и какъвто и принцип, вярност, щедрост, какъвто и принцип да кажем, ако започнем да се опитваме да лицемерим и да се измъкваме от това, ще видим, че ще става все по-зле и по-зле, а всичко това идва, за да ни научи, независимо колко ни е некомфортно и недобре, да си останем хора и номер едно е човещина, а човещината съдържа тези велики добродетели,тези принципи на Вселената, пороците ги знаем какви са, пороците са, като се започне от.. първият е горделивостта, разбира се, егоизма, после завист, алчност, користолюбие, хазарта също е порок, ако погледнеш, да играеш там и т.н., нали, дори и най-обикновеното преяждане, лакомията е между Седемте смъртни гряха, леността, мързела и т. н., това не значи, че един учен като го гледаш, че не копае отвън като един мургав наш събрат, той не работи, той мисли, това е, така че.. за работата, аз вече.. тези били безделници, ония били безделници, не е вярно, в Библията пише, че един се отклонил от юдеите, изгонили го от града, той отишъл и се заселил на ново място, ама там му тръгнало, ново, хубаво, плодородно и всички безделници от града, понеже му били приятели отишли при него и виж, тези безделници, започнали да работят там, защото вече нямат началници, началници кои са им били? – ами книжниците, бирниците, фарисеите, садокеите, тези свещеници, всичко им е било началник, синегогата, трябва да плащаш на нея, трябва да плащаш на еврейската община, всичко данък,  а там няма, сами са си, и ето как те са се превъзпитали, значи това е било друго, значи не може да кажеш и да обидиш един безделник, сега в момента безделничи, може да е работил в миналите животи, а сега му е дадено да почива.

Така, добре, заповядай, Силвинке, имаш думата.

 

9.18 – 39.00: Силвина: ами аз.. ми се иска да продължи като дискусия, някой ако иска нещо да каже, Славенка искаш ли?

Георги: ами както кажеш

Славена: или някой нещо да сподели, да сподели нещо, което е преживял тази, миналата седмица като някакъв урок, аз усещам, че има в залата някой хора, дето са изживяли нещо тези две три седмици

Георги: чудеса са видяли

Силвина: а бе, в момента е много интензивно, май всеки преживява доста неща. Ами аз.. Славенка, понеже, може би, не я познавате, но..

Славена: Аз ще стана да се представя

Силвина: Представи се, моля ти се.

Славена: Казвам се Славена, живея в момента в град Сепарева баня, близо до Дупница и езерата. Аз тръгнах по духовността по един такъв начин, неосъзнат, в смисъл, чрез дарбата на моя татко се случиха някой неща и трябваше да тръгна по духовността, не че не е била в мен от самото детство, нали, но тогава започнах да го осъзнавам, случи се преди три години, скоро, но започнаха да се чувстват като сънища, видения и неща през деня, случки, когато не знаех какво се случва точно с мен, така измина една година, вече знаех, че навлизам, знаех какво се случва, знаех, че трябва да променя начина си на живот и  абсолютно всичко и  като чели имаше една завеса пред мен да не зная, че Учителя съществува, че има писания, че има хора, които се занимават с такива неща, докато.. след втората година дефактно от моето развитие, една жена ме запозна с Георги и със Силви, тогава наистина осъзнах коя съм, защо съм и че трябва да помагам на хората, а не само на себе си, един вид, нали, егоистичното, което Георги, току що каза, че трябва да ценим другите и след това себе си. И от тогава запонах да гледам на кафе, виждах човека, влизах в душата и най-интересното беше, че виждах от какво има нужда неговата душа, а не неговото тяло и имаха така, един, два, три дни като на размишление, в който те се чувстваха различни и наистина с хората, с които съм се срещала, всички са променени, вярващи, минали на режим на хранене, спряли месо, някой даже млечни продукти и вървят по стъпалата. След което.. определен период от време дойде лечителството,  а и сега други неща, които се развиват, защото всеки постоянно в нещо се развива, никога няма застой. Най-важното осъзнах – говоренето, споделянето и изясняването на дадено нещо, особено в семейството и след това най-близките приятели, с които общуваме, когато си притрайваме някой неща, айде от мен да мине, или пък ругаем, защото еди кой си не е постъпил с нас по някакъв начин, където ние сме очаквали, а той изобщо не е и подозирал ние какво очакваме, се получават едни недоразумения. А когато започнем да си казваме каквото желаем, точно каквото чувстваме, какво ни е заболяло и какво ни е убидило, тогава отсрещната страна казват “о ние без да искаме сме направили едно или друго” или както и ние самите може да направим нещо, най-тънкообидни са хората в момента, може би, с вибрациите и едно повишаване на тон, те го възприемат все едно са искали да се скарат или нещо друго, понякога човек в ежедневието повишава или снишава тон, без да се съобрази с това нещо, но другата страна го приемат по по-остър начин и почват да се получават едни неща, които не трябва да се получават всъщност. И така, за мен много е важно споделянето, истината, очи в очи, аз чувствам това, ти чувстваш това. Много често се получават недоразуменята.. примерно една среща си определяте с някой, ще се чакаме еди къде си, единия разбрал едно, другия разбрал друго, ето го недоразумението, значи не трябва да допускаме тънкообидността и точно затова трябва да се поставим на човека на мястото или той как мисли от неговата страна. И другото, което аз тези седмици си мисля, защото около мен са или жени, или мъже, мъжа ми това или жена ми друго, а никой не иска да се постави на тяхните места и най-вече да видят хубавите черти в тях, виждат само нехубавите, като чели така по им изнася. Най-хубавото нещо е да мислим мащабно или така как Бог би искал да се случват нещата и затова, за което ние тук сме дошли да направим и не сме дошли тук за своя изгода, а за общото или за Цялото и най-вече, че всички хора, сме като едни микроорганизми в едно човешко тяло, в което правим орган и трябва да се обединим, а не да се разединяваме. И ако иска някой сега нещо да сподели.. чувство, мисъл, проблем

Силвина: Със Славенка, нашите лечебни сесии трябваше да са другата събота и неделя, обаче се случи така, че сме заети, така че днес има вече няколко записани човека, но някой от вас, ако иска, може да остане след тази общата среща, да пием кафенце заедно и да направим и сеанса. Може би, да кажа и за себе си. Ние се познаваме и сигурно знаете, но през последната седмица нещата, последния месец по-скоро, нещата, до които стигнахме и които явно тепърва ще се разгръщат, открих, водейки майка ми при близък човек на диагностика, на биорезонансна диагностика, че тя има сериозен проблем и започнах да изследвам това нещо и стигнах до знанието, че всеки един, ама всеки един, включително и аз самата, мислейки си за съвършеното здраво съм поела.. и това, разбира се, идва от мислите, от стреса или не знам как да го нарека, но тялото ми не е толкова чисто, колкото би ми се искало и всъщност освен тези енергиини сеанси, освен всички.. пеене, практики, неща, които всеки един от нас прави е нужно и на физиологично ниво да се работи, т.е. на нивото на физическото тяло и някак си усетих, че това вероятно ще бъде моето призвание и сигурно следващият път ще ви разкажа повече за това, но така ще се задълбоча в тази тема, в тези диагностики, защото доста знания съм натрупала вече. А Янка, което ми подаде и беше интересно, защото знаете тези зепери как работят, те работят на чистотата на бактерията, която се открива в тялото, излъчват същата честота и тази бактерия или вирус се неутрализира и Янка каза “Добре, де, ти с твоя глас какво правиш като пееш или баенето или това, с което започнахме всъщност е една чистота, която се излъчва и всеки един може да стигне до тази негова чистота и да се самолекува, ама явно трябва да работим върху това, а не да разчитаме на техниката, но така или иначе стъпка по стъпка ще изследваме нещата заедно, защото все пак неслучайно човечеството е тръгнало по пътеката на научно-техническото, значи все пак това е нещо, което много хора са работили и нищо лошо няма все пак да стъпим и на това познание и да го ползваме. Иначе започна всичко при мен с появата на Богородица, аз с моята майка имах доста трудности в общуването  и винаги много се разстройвах и ходих при един лечител и тогава се появяваше Богородица и когато всъщност за първи път посланието беше.. което излъчи “няма защо да се притесняваш за майка ти, защото аз съм истинската ти майка” и всъщност винаги преди да запея си я призовавам по един.. чрез името, което на мен ми е дадено, нали не Богородица или Мария, а едно име, което ми е дадено като код и се усеща веднага тази много мека вибрация, която се получава зад гърба ми и започва да излъчва и така ви споделям.

Даринка: значи какво следва, че всеки има ключе и някога може в живота си за пет минути да срещнеш един човек, който да ти отключи и да ти отвори очите за нещо, тялото, организма, физиологията, изобщо.. да те отвори.. ето срещата със Силвето и с Изворски на много хора дава съвсем различна посока за развитие, така че.. значи ключето.. всеки има ключе.. на мен ми беше дадено веднъж на Рила ключето и се питахме с всички там като го споделих, ами то казва то ще се чуе.. дадоха ми ключето, ама трябваше някой да ми помогне да го завъртя, много приятели ми помогнаха да завъртя ключето

Силвина: и сега ти какво правиш с това ключе

Даринка: сега, сега се занимавам с внуци

Силвина: новата раса, работиш за новата раса

Георги: трябва да ги гледа да

Славена: това е голяма работа

Силвина: Даринка също е лечител и ясновиждащ човек, благодарим, че дойде

Друг приятел: като намерим всички ключетата, във всеки един, ще отворим голямата порта, защото не става с едно ключе

Силвина: и аз така си го помислих, много хора са дошли с ключета тук

Даринка: много хора са дошли с ключетата тук, ще разговаряш с някого и той ще и врътне ключето за нещо, споделяш нещо и ето, то е достатъчно, някакси всичко.. като чели ти се отварят изведнъж очите.. ей как не съм го знела до сега, как не съм го видяла до сега, как не съм го усетила, как не съм го разбрала, живеела съм до това нещо, а не съм го забелязвала

Силвина: това е като четенето на книга или хора казват беседите на Георги, някой казват “а бе, слушам ги трети, четвърти път, всеки път чувам нещо ново, което точно в този момент ми е ключето”

Дарина: той държи ключета Георги за всичко, едно по едно

Силвина: това е живото слово, живото слово е когато духа се изяви чрез дадения човек и предаде послание на другия, който трябва да го получи в момента

Дарина: друг няма ли да се престраши да каже нещо, някое преживяване, нещо да му се е случило, как казва Георги, че е казал Сенко “този, който е пуснал котката да я изнесе, защото да не го показвам”

Силвина: аз много се радвам, че има приятели толкова отдалече дошли, от Утрехан, от Козлодуй, нали от София по-близичко, Самоков, Ботевград, просто наистина е много радостно, Стара Загора

Славена: всеки си мисли, че проблема му е личен, а всъщност всичко е общо

Силвина: той не е личен, защото като сподели всеки нещо се оказва, че то е полезно и за другите

Приятел: то е като един пъзел, от този ще вземеш едното, от другия другото

Силвина: точно посланието беше за пъзела

Георги: я прочети го,  в началото

Друг приятел: дясното послание за 4-ти юли

Силивна: май беше за юли за целия месец, ето го, ето го за пъзела

 

Видях парченцата на един пъзел, разпръснати върху огромна маса. Наблюдавах как пъзела започна да се подрежда и сглобява, така че всяка част попадаше на точното си място и чух думите: “когато си на своето точно място, изпълняваш специфичната си роля, не може да има протичоречие и моят план се разгръща в истинско съвършенство

 

Славена: и всички пъзели стават една хубава картина и има отворче към следващото нали

Георги: ами тогава задавайте въпроси, някой може да се изкаже, може и въпрос да има, аз отговорих на доста въпроси като говорих сега, които са наболели така да се каже, жизнено важни и са за момента, но може да има и някой отделен въпрос, защото винаги трябва да се даде възможност и на другата страна

Силвина: за мен днешната беседа беше това, нали, да се поставиш на мястото на другия, най-важното, което е, всякаш го осъзнах по един нов начин, винаги съм го имала и винаги.. даже съм и четяла мислите на хората и съм някакси поставяла техните нужди пред моите, но така..напоследък малко се понатоварих и започнах да се поизморявам и си казах трябва да обърна внимание малко и на себе си все пак

Приятел: има още една част от пъзела, която не е погледната – вътрешната, изпей нещо, после аз ще кажа какво ми се случи

Силвина: Добре, ще изпея една песен, която е лечебна песен “сила, живот, здраве”

 

Сила, живот, здраве,

те са едно, те са едно,

служители на духа,

пазители на радостта,

крепители на младостта,

крепители на младостта

те са едно, те са едно.

Сила, живот, здраве,

те са едно, те са едно.

 

Приятел: искам да ви кажа нещо за тази песен. Преди време моя близка донесе за майка ми и леля ми варени яйца, аз отдавна не ям варени яйца, обаче в един момент сядам на масата и виждам, че почвам да си беля яйце и се питам аз сега като не ям айца, това яйце защо го ям, кого храня с него и изведнъж чувам глас “мен”, викам “кой си ти”, обаче отсреща се мълчи, никакъв отговор и тогава се сещам и така малко по-хитро задавам въпрса – “къде се намираш” и ми се отговаря “в слънчевия сплит” и това нещо го усещам, че говори вътре в мен наистина и питам – “а ти, ти ли харесваш яйца”, казва “да”, а казвам – “сигурно харесваш и кашкавалче и кафенцето харесваш”, “ами да” отговора е безапелационен, а ясно е защо аз от време на време си хапвам такива неща и то така много несъзнателно, много бързо отивам към тях и казвам – “добре, а може ли с нещо да те махна по някакъв начин”, мълчание, “с глад”, “не”, отговора е не, и тогава се сещам с  песен, мълчанието е такова като гузен човек, като някой който е свършил нещо и знае, че сега вече ще го открият, и викам “а ясно е, тогава ще търся помощ от приятел” и съответно обаждам се на Силви, казвам и какво ми се е случило и и казвам, че това нещо се намира в слънчевия сплит, ако тя има някакво усещане, някаква песен, ако и дойде, но пък знаех, че е песен от Учителя Дънов, ако на нея нещо и дойде, да ми го каже и в момента, в който тя започна да се концентрира, моментално усетих тук трептене в слънчевия сплит  и и казвам “да, веднага се получи резонанса” и тя ми каза тази песен “сила, живот, здраве”, съответно в следващия момент тя започва да я пее и аз както си бях поседнала с телефона в ръка на ухото и изведнъж станах, дигнах си лявата ръка, завъртях се веднъж наляво, направих един пълен кръг, продължавам да я слушам, обаче ръката ми си стой там и песента като започна да я пее, я усещам буквално физически, тя се спусна като някаква енерфия, която така се завъртя около мен, стигна до коленете и обратно като ДНК-а се получи, обратно тръгна нагоре, в момента, в който почна да излиза от главата ми, от тази чакра, я усетих като един бял дим, който се разсла някъде в пространството, но това не беше всичко, вечерта се събуждам по някое време с идеята да намеря песента точно в песнопойката, намирам я и какво се оказва? – оказва се, че тя има наистина много силно и много лечебно действие и е точно за този момент и е за хора, които вече са тръгнали, които вървят по този път и проумях по някакъв начин, че Учителят Дънов ни е дал кодове със песните, но не само със самото звучене на песните, но и с тактовете, в които са написани и като погледнах “Сила, живот, здраве”, тя е.. сила се пее 6/4-ти,  което за мен е слизане на енергията от 6-то ниво в 4-то, т.е. силата я сваляме от 6-то до 4-то ниво, живот 5/4-ти, живота е на 5-то ниво, той слиза до 4-то, здраве е 4/4-ти, “те са едно” също е в 4/4-ти, т.е. силата, живота и здравето са едно и също – 4/4-ти, после имаме “служители на духа, пазители на радостта, крепители на младостта, крепители на младостта”, всичко това е  в 6/8-ми, т.е. минаваме от 6-то на 8-мо ниво, когато си вършим работата, “те са едно” е 2/4-ти и какво се оказва всички тук на Земята, долу сме 2/4-ти, обаче тези от нас, които се прикрепят към материята, цялата божествена енергия, която е в тях, те я свалят долу, което съответно води до противопоставяне, страх, срам и разни други такива неща, които надяваме се вече сме попреодолели. А ако надмогнат тази материалност, те отиват и живеят непрекъснато на 4-то ниво, това е 4-то ниво на съзнание, където са едно с другите принципи сила,  живот и здраве. И освен това, в един момент си помислих, че тези неща по някакъв начин касаят всеки един от нас, защото като повтарях няколко пъти “крепители на младостта, крепители на младостта” в един момент разбрах, че аз съм от тях, от тези, които познават децата, ама родителите рядко се сещат за тях, но децата винаги ги помнят. “Носители на радостта”.. имаме една приятелка Генка, който я познава, ще знае, че това е тя, никой друг не е такъв изразител, винаги усмихнат, винаги позитивно настроен и когато се докосваш до нея веднага те обгръща една такава вълна на ентусиазъм, на радост, на нещо, което може с теб да се случи, каквото и да си помислиш в този момент, можеш да го направиш, като имаш такъв приятел

Дарина: слънчице

Приятел: и “служителите на духа” мисля че няма нужна да ги казвам, кой е служител на духа, то е ясно, така че всеки един може да си помисли къде се намира, т.е. да разбере кое му е най-близко и да си върши работата там, тихо и кротко и спокойно, за да може да се развива, защото основното нещо, основното нещо се намира с точно тази вибрация, която резонира с теб, ако решиш, че си служител на духа, съответно се развиваш в тази посока, това не означава, че не носиш радост, за някой хора носиш голяма радост или да подкрепиш някой млад човек, но е хубаво всеки да се види къде е и да си върши работата лесно. Благодаря ви. А сега искам някой друг да сподели, защото както каза Славена, има някой, който се страхува, срамува по-скоро

Славена: притеснява се по-точно

Друг приятел: според мен е време да се отпуснем и на по-малки групички, да може всички да си поговорим, защото така е малко по-официално и повечето хора предпочитат по малки стъпчици, докато стигнем до голямото

 

39.09 – 1.01.35:  Георги: да, бая ни дойде това време вече. Наистина мина времето на масовките, масовките бяха дай да направим манифестация на някаква част от 30 хил. човека, дай да направим на един стадион 90 хил. човека, спортен празник и колкото повече гуруто казва “а бе, аз имам 1 млн. последователи и те дойдоха да ме слушат”, това е като на концерт на Мадона 500 хил. човека отишли на стадиона.. свърши, това са само физически изяви и колкото да знаете.. че слона е по-дебел и по-як, толкова е по-тромав, както и един биг, толкова е по-трудно подвижен и толкова е по-тъп, направо ви казвам.. значи, финното нещо, което е, това са вече новите енергии, които искат.. както казва Стилиян – малки групи, но тези групи след това се събират, споделят и това не значи, че те са откъснати една от друга, напротив, това значи, че те са много по свързани една с друга, ето това е, но те се свързват.. значи една армия се състой от много чинове, значи има вътре.. като се почва от редника, ефрейтора, сержанта, старшината, лейтенанта, от офицерите, става въпрос, капитана, подполковника, полковника, генерала  и се стигне до генералисимус, до маршал, значи всичко това трябва да има една армия, но редниците когато се съберат, те могат да си говорят по една тема и им е много добре, защото се чувстват, след това офицерите се събират в офицерския клуб, там са си само офицери, офицерите се разделят на младши и старши, нали съм имал военно възпитание, младшите са на една страна, да, добре им е, те си имат едни проблеми, старшите са другаде и най-сетне са генералите, при генералите всичко е отделно. Даже си спомням в казармата понеже старшината ми е приятел.. на учение сме, на палатки и походни легла, защото като вали дъжд да не подгизва отдолу все пак, само на генерала като се разпънеше, леглото беше меко, с дюшек, нагласено, неговата палатка по-голяма от другите и с предверия, сякаш все едно може тука и да провежда конференции и т.н., все пак генералска работа и на него му се полага нещо повече, нали,не е само едно войнишко одеало и едно походно легло.. Така, значи, горе долу, в момента това  разделение по дух, значи ние се събираме и малки групи, но това не значи, че не сме армия, значи когато трябва цялата армия, ние си контактуваме, събираме се  и сме заедно, ние и за момент не се разделяме, защо? – защото духа, няма за него, географско понятие  и няма материално, няма териториално понятие, всичко, където е, една такава група, която е да кажа от офицери тука, от капитани, друга група може да е в Англия или да е отвъд окена от капитани, ние сме свързани, не че не сме свързани и с останалите, но с тази група се усещаме някак по-свързани  и това е сега целта на занятието, да се направят на много места ей такива духовни центрове и хората, където..  тук ще бъдем един ден, след това може да се преместим някъде из Пловдивско, някъде по Родопите, някъде по Стара планина и това е хубаво, затова толкова много труд сме отделили, то и труд и средства, разбира се, но с Божията благословия и Божията помощ, както прочетох, няма нещо, което да е невъзможно и непреодолимо, няма проблем, всички проблеми се решават само човек да иска и да започне, а няма начин да няма програма, като някой го побутва, но той обикновено, когато не си върши работата, ако е нисш чин, да казва тоя офицер до капитан, та дори и до майор и до полковник, може евентуално да го сменят, ама генерала не се сменя току така на армията, редника могат да го сменят, този редник не си върши службата, ще го сменят с друг. Така, не знам колко ме разбрахте, но важното е не вече огромните масовки, пак казах, количеството, а качеството, защото само няколко души от нас, на едно специално ниво, тей като сме аватари и апостоли и служители на Вселената на светлината може да извърши много работи, те са невидими, ама са много важни, това може да го потвърди и Ники, кажи няколко думи Ники, ако искаш.

Приятел: посочи го накрая

Георги: в крайна сметка, който носи котката.. тя котката неговата е друга   

Ники: ще ти го върна това да кажеш за осмия цвят от Слънцето

Георги: за осмия цвят на слънцето, е не знем, ти го кажи, аз сега къде трябва да ходя, ти го знаеш, аз сега трябва да ходя до Космическата библиотека, дълга и широка

Ники: добре, ще кажа каквото знам, защото още не съм го изследвал, пък ми се каза, че трябва да го кажа и проверявах дали трябва да го кажа, или не трябва да го кажа

Георги: ей това е много важно, да знаеш

Ники: но ми се каза, че трябва да ви кажа следното нещо, че тези две седмици, гледайки Слънцето, общувайки с него, по нареждане отгоре, ми се даде едно нещо, което не ми се беше давало, че слънцето ще бъде рестартирано, т.е. старите кодове вече ще спрат да функционират

Силвина: това не се ли е случвало по Еньовден

Ники: Еньовден.. едно на ръка, беше много силен и много неща се случиха, няма да.. Но това, което видях е, че вече дъгата би трябвало, за хората, които приемат новите кодове, както Георги каза, да има друга форма, която се приближава до елипса или кръг и другото нещо е, че вместо седем цвята, ще бъде осем цвята, като осмият цвят ще бъде индикатор в хората, че започват да приемат в хората или осъзнато, или не, така както аз го чувствам, затова казвам, че не съм я проверил още информацията, вибрациите и новите кодове, които ще.. както Силвина каза – замърсяване на телата, телата автоматично ще започнат да отхвърлят всякакви замърсявания, от гледна точка на физически храни, твърди енергии и т.н., това е нещото, което..

Георги: значи, всеки един цвят е наситен, ти си прав, и осмият цвят, слезна осмият архангел, а всеки един архангел отговаря за един цвят, значи всяко едно висше съзнание и затова всичко може да се разглежда като съзнание, като как да кажа, именно като ум и то е напълно съзнателно, напълно и досега са били седем, да и седемте архангела са работили и седемте цвята, но вече е осмият и числото на Земята вече не е 7, както го казват еврейско число, имаме 7 дни в седмицата, 7 цвята, 7 тона, не знам, вие по-добре от мен ги знаете тези работи, но вече имаме 8, следователно и осмият архангел слезе тук, за да работи, т.е. те го изпратиха и си прави и сега вече понеже той почва работа, се отразява и осмият цвят на Слънцето като кръг, иначе дъгата е била седмоцветна, сега е осмоцветна и Господ казва, ето го, пише го тук в тази хубава Библия

Силвина: тук е дъгата

Георги: да, казва така, казва на Мойсей в прав текст “ и аз -вика – между тебе и мене ще положа дъгата си в облака, това е нашият договор, видиш ли дъгата, договора е изпълнен” и обикновено.. Силвина знае и който е участвал с нас.. когато има, особено  в началото много пъти ни беше даван този знак с дъгата, за да видим, че добре сме си свършили невидимата работа, винаги, дори и да няма дъжд, има дъга, физическото пречупване на светлината, където е

Силвина:  от Турция като се връщахме, през три дъги минахме

Георги: три дъги мина, автобуса мина под трите дъги

Приятел: и кой е новият цвят

Друг приятел: това със синьо-зеленото

Силвина: и аз със синьо-зеленото си мисля, даже го виждах това синьото, към синьо ли е новия цвят

Ники: синкаво, розово, лилаво има вътре

Георги: той е такъв един наситен цвят и дори лека резида, която показва, че човешкото съзнание тръгва към оздравяване, резидата, ти знаеш, зеленият цвят е на оздравяването, но това, значи, това е съвкупност от основните цветове и от съзнанието, варира, да осмият, правилно

Ники: да все още са събрани другите седем

Георги: браво Ники, благодаря ти, ето ти каза това, което наистина трябваше аз да го кажа, обаче ти добре, ето вижте и всеки друг може да каже нещо.Сега, ако иска и Надето може да каже нещо или който и да е, там. Защото кара ме онзи ден.. знаете ли вече, че Радинка на не знам кой ден е, изпълняват Ритуала на озарението, което е изключително важно, нали влизаш в пътя, пътя на ослепителната светлина се казва, да го наречем и понеже го дадох на Юндола, втори път сега го дадох на Узана, нали, а на Узана вече имаше хора, които го бяха правили 99 пъти, нали 100 пъти даже стана, и тя Славенка и благодаря, че тогава сподели за какво става въпрос, ама всеки един, който го прави може да каже какви изживявания има, защото няма човек, който ако го е правил стриктно по 10 минути поне след 50 ден, след 20 ден, не знам, ама след 50 ден, и 55, обикновено когато дните станат десетка, значи 1 на Бога, мъжкият и женският принцип – 10-ка, значи приметно 55, 64, 72, 82, нали, 91 и т.н., още от началото, винаги има една леко духовна трансформация, малка, ти можеш да я усетиш, можеш да не я усетиш, то няма начин да няма, това е като едно ниско стъпало, айде стъпалото.. обикновено едно стъпало е 18-20 см, но може да бъде и 10, нали и да се качваш нагоре, така че ако има някой и е правил тази практика, аз я наричам окултно-езотерична практика, ритуал, но това е изключително важно, за да може.. много бързо се дърпа нагоре по този начин, защото полагаш усилия, тей като духа, който е отгоре и всичко е негово, Вселенския разум, той иска от нас да полагаме усилия всеки ден, не аз да излезна сега отвън и да копая като див една шатра и да изхвърля пет кубически метра пръст, ами нека я направя за пет дена, ама да я направя съвършенно, за пет дена, защото там времето не се.. енергията много се гледа и в крайна да има някаква съзидателност, нещо да правиш, канал да правиш, ама по този канал да потече вода, а не аз от тук ще копая до центъра и какво като изкопая, пияниците да падат нощно време вътре като се прибират, пак е за техен акъл де, ама те няма да се отучат, нищо, ще падне, ще стане, пак ще отиде, така че трябва съзидателност,не просто да трупаме камъни, да направим кула, да направим виделейка, да направим молитвен дом, да направим нещо от тези камъни като ги трупаме, а не камъните да ги трупаме, за да бием другите по главата, ами те тези нашите камъни върху нашите глави, това е доказано и тази поговорка не е случайна. Така, помислете и който иска, може въпроси да кажете, както сме така, след малко ще дадем междучасие

Даринка: Аз имам един въпрос, за всички. Искам да разбера, тей като става трансформация на всички на телата ни и се увеличава силицият, т.е. кристализират се телата ни, преминават в друг етап, искам да разбера някой усеща ли се като кристалче, някой чувства ли, че става промяна, чувства ли в себе си кристализиране на телата, има ли някой

Приятел: аз междудругото като правя тази медитация и се виждам прозрачна цялата

Славена:  като в диамант, а не като

Дарина: точно кристална

Георги: ами диамант, точно диамант, трябва да станем диаманти всичките, най-напред ставаш планински кристал и после стигаш до диаманта

Силвина: ама това е само в определени моменти

Стилиян:  и после ставаш брилянт

Георги: е, за брилянт сега няма какво да говорите, един брилянт стига

Ники: най-интересното по темата за силиции, че аз имах задание от преди 4-ри месеца, преди 4 месеца трябваше да го правя, но от преди ми беше дадено, че трябва да се храня само със семена, който първо само седят в земята, могат да поникнат и да родят плод, независимо какво и другото, което е те да съдържат изключително много силиции и другото освен силиция е германии

Георги: да, като елемент

Ники: третото нещо, което беше, за самото преобразуване на тялото е че.. не мога да обясня сега техниката, но попринцип трябва да се търсят храни, които да съдържат злато, за да може в новия процес желязлото, което се съдържа в ДНК-а, в кръвта на организма да излезне и да се замени със злато

Георги: то желязлото напуска планетата и нас ни напуска, скоро една жена каза “моето 3 и нещо ли, много е паднало под 5 някъде”, викам а бе радвай се, то постепенно слиза надолу, защото вече има под единица, 0.2, 0.5, от новото поколение, аз познавам млади момчета и момичета, които просто нямат желязло 0.1,0.2, просто има още някакви остатъци, да не говоря, че на мен, ако ми изследва един доктор колко желязло имам, ще тупне, ако е със старо съзнание де, ако е ново, с раширено съзнание, ще каже, може да живее, ама иначе ще каже “то не може да съществуваш, ти не си жив”

Приятел: а попринцип си мисля, може ли да се засече с някакъв апарат

Георги: естествено, че може с апарат, значи, виж какво аз ще ти дам един хубав акъл хазяйке, нали си ми.. яж много пясък, яж пясък на корем (смее се)

и аз съм ял пясък, обаче без да искам. И хумената вода си е добра, обаче ще ви кажа, че от растенията и от билките, които са по двора, няма, а май имаше тук някъде видях, значи, полският хвощ, само че той е два вида, полският хвощ съдържа най-голямото количество силиции, иначе ядки, ядките съдържат също много, а всички жълти, той е прав, тиквата съдържа много.. гледаш най-проста тиква, в гавата един тиква, значи ми е златна, значи аз не се обиждам, когато кажеш тиквеник, вика “я дайте на този тиквеник, един тукманик”, нали той така викаше бай Гошо, като отиде сутрин за закуска и постни работи взима. Значи тиквата съдържа, пъпеша съдържа, всичките жълти работи, които са, но за сметка на това, банана изглежда жълт, но не е толкова наситен със злато, разбирате ли, но другите жълтите плодове, които са всички.. най-вече те, червените съдържат

Силвина: кайсиите съдържат

Георги: да, кайсиите, прасковите, това са прекрасни български плодове, които са пълни с органично злато, но какво правят.. моят приятел златарят какво ми казва напоследък, “идват при мен богаташите и искат едно такова топче – едно такова топче е 100 грама злато или 50 или 20, той казва колко точно грама му искат – и аз се чудя за какво и им правя точно топче със злато, а те сутрин го гълтат, сутринта клечи на цукало, нали, измива го, пак  го гълта и така много, защото то щяло да отдели”, колко ще отдели, това е органично злато, то не може току така да отдели в организма, първо златото не може да се окисли, толкова бързо, златото се окислява за хиляди години в земята и то има един златен окис, който е в затворен съд, и когато го вдишнат иманярите случайно, има няма някой от иманярите, който се е надишал много, умира до 40- ят ден, умира след една седмица или след две, защо? – защото е отровен от златния окис, а не че златото е кълнато или нещо друго, разбира се, има клетви, има дух, който го пази, има вибрации, има егрегор, ама аз ако съм един много елементарен иманяр като отида, този егрегор на мен не ми влияе или пък ако съм много извисен пак не ми влияе, така че може да се почувстваш некомфортно, но не и да ти стане нещо, но от златния окис, като се отвори гърнето, което е лежало 8 хил. години в земята или 6 или 5, от египетско време, ясно е, че ще те лъхне това и затова какво правят иманярите като намери и го чупи от далече, защото го знаят, предава се примерно по иманярските.. от дядо му бил иманяр, прадядо му бил иманяр, баща му бил иманяр и той станал сина сега иманяр, ходи насам, натам, търси и те му казват “златното се мести от тази и от онази гледна точка, нали, движи се, не трябва да се говори, трябва да се мълчи”, поради тази причина не се говори, защото като говориш, дишаш през устата, а когато дишаш през носа, носа елиминира почти 90% от вредните вещества, дори и от отровите, отрови, дишаш през носа, той ги неутрализира чисто и просто, но когато говориш над дупката, ние копаем иманяри и си говорим, какво си говорим? – ама вицове си разказваме, копал съм и аз, ама нищо не съм намерил, тракийски гробове много, в гората никой, всеки го страх, нали, то мене не ме беше страх от нищо, аз от любопитство и от авантюризъм и който ме водеше, учителя по археология, той се пресели миналата година във Вечността, светъл му път, и той каза “Георги само с теб не ме е страх, ти не си алчен”, викам “аз отивам за приключението”, нощно време, в гората тъмно, отиваме с мотоциклета, гледаме там, нали самодиви около нас, русалки нещо това-онова и копаем, по тъмното с него до тук, а той слабичък един, аз по-як така, копая и слагам ей такива камъни, а гробовете са затрупани, те са горени вътре и после са затрупани с камъни, как ги откриваше, значи като пипа между шумата в гората – равно, не може да се разбере, “тука да копаем”, почваме да копаем, обаче само парчета от глинен съд, друго няма, така или някоя дребна медна или сребърна монета. Така, добре.

Силвина: Добре, аз предлагам да се разделяме на групички

Георги: дойде време за почивка

Силвина: значи, така Славенка е тук и може да продължим, може и няколко човека, които искаха с Георги да се видят днес

Георги: не, аз не гледам на кафе, аз само давъм акъл

Силвина: да кажа следващата среща остава си август, всяка първа събота и неделя на месеца сме тук, така че от 11 часа по същия начин, заповядайте. И друго, прорамата я качваме в страничката на Георги, във Facebook ги има.

 …

 

04.07.2015 Наш Дом 1

https://www.youtube.com/watch?v=YR9NPYmA_d8

 

0.00 – 6.56: Силвина: .. и като имало котка я изхвърляли

Георги: да, така е

Силвина: кой беше това?

Георги: ами един, няма да го цитирам точно кой е

Силвина: няма значение

Георги: обаче котката пречи.. тя прави друго енергийно поле, защо? – кучето не може да се повреди, същото беше.. аз съм бил асистент веднъж, чули сте за един от най-големите български магове и илюзионисти – Мистър Сенко и веднъж той идва, тогава беше село, сега е град, родното ни място, и идва Мистър Сенко и  имахме голям салон, вътре с 300 места и повече, сцена, направена, декори, направени, всичко, значи наистина изключително нещо, а отделно си имахме две казина, едното е пилотско на летците, другото беше на конезавода, там имаше конезавод, голям,  и в тази зала, в която кино, имаше обикновено, имаше и театрални постановки, значи аз съм я виждал препълнена, вътре ако не 500 човека, колкото може и право стоящи и седнали, и сега аз се въртя отпред пред вратата с едно друго, а директора на училището ни забрани изобщо, защото то вечерно представление, то няма за деца, аз обаче.. залата е точно пред нас, така да се каже, само през улицата, и въртя се отвънка и по едно време излезна една жена и казва “а бе, момченца може ли да влезете вътре, трябват две дечица помощници на Сенко, а какви помощници – ще му помагаме в илюзионните номера, там такива неща съм гледал, целият спектакъл го гледах, като повече от половината ние бяхме на сцената и взимахме участие, най-напред ни даде две торбички и двете ги изтърсва – празни, и в едната пуска разни предмети, пръстени, не знам какво, часовник сложи, а ей от това разстояние, 5,6, метра, от Стилиян до мен и пуска ги в едната торбичка, седи на стол, моят съученик, където беше другото момче, а аз ги вадя от моята торбичка, и изведнъж се напълни, тя е празна (неговата), това беше първият номер и така нататък. Обаче, още с влизането вътре почва вече е пълна тишина, залата е препълнена и изведнъж той каза “вижте какво, оня който е донесъл котката, да я изнесе навън, да я изхвърли иначе ще дойда и ще го посоча точно кой е, пълна тишина, аз видях как може да се хипнотизира цялата зала и тогава за пръв път видях, той прави номера, специално при нас, където е, там, защото наистина залата е голяма и хора доста имаше и по интелигентни, там са пилоти, това е най-интелигентните войски, то е военно селище, имаше 30 военни поделения, два, три военни завода и т.н., както и да е, значи, котката му пречи, пречи му котката, разбра и един стана и излезна, изнесе я, защото чул, че котката пречи на маговете и наистина, хоп, навън, на мен не ми пречи котарака изобщо.

Силвина: ама на някой, ако му досажда, може наистина да го..

Георги: така, ако досажда ще го сложим в карцера, той си има там един затвор и ще го оставим там вътре. Та, такива работи за Сенко и той си свали.. накрая на представлението леко затъмниха осветлението и си свали главата, този номер много рядко го прави, нали и си я сложи под мишница, сега то всичко илюзия така, обаче така беше изпипано, бях на първия ред, след като свършихме да му помагаме, ние седнахме децата на първия ред и гледаме отблизо, нали. А другото момче, не мен, другото момче го дигна във въздуха по следния начин, аз съм там и виждам, че наистина е във въздуха, а той.. значи най-напред като застана право момчето, направо го хипнотизира и заспа и то стана твърдо като.. изглежда като дърво все едно, втвърди се, след това го изправи в хоризонтално положение на около метър и половина във във въздуха, така, а столовете където стояхме бяха далеч, те ги дръпнаха, то си има сценични работници от неговите и ги дръпнаха,  на сцената свети всичко и се вижда ясно и той взема един обръч, даде го на един от първия ред и вика “виж го да не се криви нещо, да не го държат” ,оня го гледа, пипа го отвсякъде, вика обръч и той взема обръча и го прекара така от единия до другия край на момчето и после го върна обратно, за да се види, че нищо не го държи, нито за земята, нито горе за тавана, а аз бях ей така само на два, три метра седя, на моя стол седях, само че беше изместен така, и той направи това там със съученика ми и после го питам.. а после го обърна, свали го, отиде до него и леко го пипна по бузите, и той ей така като след сън, нищо не помни, после го питах “ти помниш ли как те вдигаха във въздуха, това-онова”, “не”. А имаше и един друг номер, интересно ли ви е да ви разказвам? Номера беше такъв, от всички места, той почва да налива отгоре едно шише с лимонада, жълта лимонада от тези старите шишета с такива щракалки имаше, нали и сега са ги пуснали, и заставам аз тука и дете съм бил, аз съм бил на 8-10 години, не си спомням точно, ама 3,4 клас, там някъде, и вика “ето сега ще потече лимонада на всеки ред, и почва да ми налива отгоре, а фактически аз усещам, че е сухо, и почва под едната мишница, пълни чаша с лимонада, изля цялото шише, няма го вече шишето, под другата мишница, а шишето седи отгоре и той налива от мене течността, и от тук даже наточи и отпред и отзад, сипа и напълни шишето наново, вика “вие видяхте, нали чашата, шишето, всичко точно”, до тука спирам с Мистър Сенко, но такива номера показа, такива илюзионни, разбира се, номера, че.. така, сега ще дам думата на Силвинка да ви поздрави с добре дошли, приятели и аз ви казвам от сърце и да ви каже няколко думи.

 

6.57 – 16.02: Силвина: Ами добре, няма как, защото това е първата ни среща  в Център Наш Дом и аз наистина много се вълнувам и съм много щастлива, че нещата по един божествен начин се подреждат и вървят наистина и може би, да ви разкажа, а и понеже и Стилян записва  други приятели да могат.. да стигне до тях информацията, как стана така, че ние сме тук, защото много хора питат. Много ми хареса начина, по който Георги започна, приятели това наистина е място, а и нашето отношение е такова, понеже една приятелка спомена, че така с какво страхопочитание и притеснение дошла, а пък когато, наистина когато духа говори и се изявява през теб, тогава може да се каже, че си нещо малко повече от хората, защото в този момент не си ти, нали, но иначе ние сме отворени и винаги приятелски настроени към всеки един и може би, го усещате и начина, по който Георги говори се усеща, че просто я няма тази дистанция, както Янка беше казала на нашия рожден ден, когато беше откриването “Георги не търси ученици, а търси приятели, така че надявам се днес да се усетим така, като приятели, още повече, че сега сме в един много тесен кръг, понеже е за първи път и всичко си е точно, разбира се, точно колко столчета сме сложили, точно толкова сме.

Всичко започна преди около 5 години, когато една приятелка разказваше за едно еко селище в Италия и започнахме да изучаваме еко селищата в различни точки на света, обаче, такова еко селище е хубаво, но за да се създаде такава община и такова еко селище е нужна общност и всъщност  аз осъзнах моята работа като това.. как да кажа, понеже имам този ентусиазъм, е най-точната дума, и когато открия нещо ново и хубаво, винаги съм се стремяла да го споделя с хората около мен, и това е може би задачата на всеки един аватар, на всеки един човек през който духа започва да работи първоначално не толкова осъзнато, но след това все по целенасочено. Започнах една малка група, която ставаше все по-голяма и по-голяма,  да работя с нея, като всъщност веднъж в седмицата ги каних вкъщи, в София, тук има част от приятелите, които мисля са идвали вкъщи, горе-долу хола ми беше малко по-малък от тази зала, но беше доста голям, и там се събирхме, гледахме филм и беше свободен кино университет, след това правихме излети в планината, на различни други места, ходихме заедно на съборите на бялото братство и така, така,  с идеята тези хора да са заедно, да работят заедно, да споделят някакви неща заедно и полека-лека, да се изгражда тази общност. А когато се появи Георги беше преди.. толкова 5 години в живота ми, го поканих на една от тези.. в сряда всъщност се провеждаше този свободен кино университет, да коментира филма “Разговори с Бога”, значи прожектирахме филми, веганска храна, която всеки носеше и аз самата приготвях и след това един такъв човек канех за всеки филм и така всъщност Георги се появи в нашата общност, после започнаха обиколките ни, с изнасянето на лекции, като междувременно аз търсих мястото при тези обиколки, аз съм родом от Пазарджик, до 18-годишна съм живяла в града, майка ми имаше тук къща, и една приятелка много хареса селцето и каза “а бе, Силвина, търси и за мен къща”, намерих тази къща за нея, обаче тя каза “ами аз нямам пари да я купя тази къща”, тогава вече бях продала апартамента в София и тогава Георги каза “ама ти обиколи цяла България, а пък не може вече да разбереш, че вече си го купила”, всъщност аз я купих  с намерението просто понеже малко се притеснявах парите да стоят в банка, след като продадох апартамента, някаква инвестиция, нали, да не са всичките в банката, и се оказа всъщност, че това е мястото, това е къщата, от ден на ден става все по одухотворено, все по-силно и лично се надявам, наистина както и Ники каза и го усети, всеки един дори и негативно настроен човек да дойде, идвайки в този център да си тръгва една идея по-добър, по-одухотворен, по-свързан с духа, по-чист, по-здрав, и това е бъдещето. Днес е наистина първата среща и мисля, че ние сме избрани да бъдем днес тук

Георги: призвани, много са званите, малко са призваните

Силвина: след беседата ще кажа още няколко неща по отношение на утрешния ден, защото другото ново, което започва, са индивидуалните срещи с Георги, много хора са питали и постоянно пишат във Facebook, имейли за това, че искат да се срещнат с него, който все няма възможност, всъщност идеята е веднъж в месеца всяка първа събота и неделя на всеки месец да се провежда тук такава среща, като в събота е лекцията, а в неделя са индивидуалните срещи, като това не са лечебни сеанси точно, въпреки че както четохме вчера с Янка в не знам какво беше – тракийско писание за лечителството, най-важното е да се излекува душата, всъщност това, което Георги говори, това е един вид баене, тази божествена енергия, която достига до душата на всеки един, както и смятам, когато аз пея, се случва този канал и тази връзка с душата и когато душата се излекува, от там нататък тялото няма как да не я последва, така че всъщност тези лекции и индивидуални срещи и разговори са си един вид като лечебен сеанс, а отделно със Славенка по-късно може да говорим и за сеансите, които след това правим в съботата, след самата среща. Приятелите от Утрехан дойдоха, чакаме и тях.

Георги: удари го по ушите лекичко да си знае мястото, защото иначе

Силвина: о, не, аз ще го прибера

Георги: затвори го, айде, в канцера, три часа арест, наказано, нали така, така ги наказваха в казармата, три дена арест, пет дена, е Петьо, кажи им, не знам дали си лежал в ареста, аз имам арест, ама не съм го лежал, не съм го консумирал. Отвън има столове и столчета. Елате тук и ей тук може да се седи на това, елате тук, аз тук ще говоря, заповядайте сядайте, ей тук на дивана може да седнат четири пет човека, има и стол, така че спокойно може да седнете. Много обичам да има беседа, лекция или каквото и да е, пред 33-ма души, значи малко но качествени, хубаво е да е така, не съм ви броил колко сме.

 

16.05 – 19.51: Мислих си, че  наистина това, което Силвина е направила като програма, като график, като замисъл са приятелски разговори, от това по-хубаво няма, човек вижда, че срещу него, дали е учител, дали е духовен учител, гуру, дали е някакъв.. каквато и фигура да е, дали е царят или е метачът, който мете пред царският палат, да го чувства като приятел, ето това е номер едно, което Небето иска да ни научи сега, защо? – ако се научим на това, ние придобиваме тази безкористност, т.е. хората вече да не ги делим, че единия е цар, единия е метач, единия е кмет на столицата примерно, а другия е от отдел чистота, еднакво се отнасяме към хората, нашето отношение да е такова, а те как ще се отнесат към нас, това просто не ни интересува, единия може да те ругае, другия може като те види да се хвърли на улицата да те целува, да ти се радва и да те викне да те почерпи,  а другият вика “а бе остави го тоя, погледни го тоя, да не казвам какво е” и това е също добро нещо за човека, значи може леко да му смъква егото, той да се замисли и така нататък, всичко е за добро и затова народната поговорка е “Всяко зло за добро”, ама аз злото го изпускам, тя беше любима на дядо ми по майчина линия и беше девиз на този род, стар, древен, хубав род, аз и по майчина линия си знам рода от няколко стотин години и по бащина също, просто ей така, макар че българина не държи много за роднинството по плът и по кръв и това му е едно от най-хубавите качества, той държи даже повече за приятелите и за близките и за съседите, ако се разбира с тях, ако роднината му е на другия край на света, отвъд океана, искам да ви поздравя с празника на Съединените американски щати, на нашите братя отвъд океана и тук имаме един чистокръвен американец, колко е чистокръвен Стилиян не знам, ама има американски паспорт, нали, но това че има българи, които имат български паспорт, българска лична карта, български номер на автомобила и български апартамент, но не са българи, защо? – защото не милеят за България, за страната, ако истински милееш както милееш за България и си патриот, ти ще бъдеш интернационалист, така ще обичаш целия свят, цялата планета и цялото човечество и няма да го делиш, само че това е приз, това е същност само на духовните хора, недуховният човек не може, елементарният е тясноскроен, затова викат той е широкоскроен, духовната личност е широкоскроена, има широко сърце, широка душа и като се каже широка, значи щедрост, дава, като се казва тесногърдие, той е много тесногръд, еми тесногръд, той си е стиснал и кисията си е стиснал, както викаше баба на такива – циция, стипца, стипцата нали много свива и не знам то някакъв препарат беше, едно време бръснарите като порежат човека, нали с бръснач, слагат му стипца, за да може моментално да му затвори раната, това е някакъв прах, и т.н.

 

19.52 – 29.29: Силвина: аз може ли да изпея “Вдъхновение”

Георги: може да го изпееш, защото затова спрях, как ме спря с мисъл, изведнъж ми прекъсна потока на мислите, а тя Силвина го е направила, тя има тези способности вече

Силвина: общуваме си, Яни какво каза вчера за вдъхновение

Георги: за вдъх, не дъх, а вдъх

Яни: ако искате мога да го донеса и да го прочета

Георги: ами прочети го, то беше 10 реда нали, защото и аз мисля да чета от двете книжки, тей като е изключително важно онова, което е, то е вън от вътре и на днешния ден какво пише от 366 божествени напътствия, които са в тази книга, те са лично от Бога диктувани на една контактьорка и затова хубаво е човек да ги има на книжка и да си чете всеки ден, това му замества молитвата, 1000 на 100, аз го казвам, значи то се чете така, един ден назад – за вчера, за днес и за утре, значи това е, съзнанието на духовният човек, трябва да бъде в границите на тази троичност, вчера, ама не по-далеч, от времето на баба ти, няма да се сещаш за работи само да се товариш, ти излишно се товариш емоционално, но не само емоционално и физически и харчиш божествената енергия, а Господ и Вселената много държи за енергията, тя за друго не ни държи сметка, времето, че си прекарал един час повече си бил в кръчмата или един час по-малко, няма значение, че си си пил кафето, дори и работата, да трябва да се свършва, но има толеранс, докато при енергията няма, тя ти е дадена на 5-ерга, можеш да изкарчиш 10%, значи 0.5, там съвсем малко отгоре, до 10-ият процент от стоте, не ти държат сметка  или може да ти направят приятелска забележка, обаче ако започнеш да харчиш енергия повече от необходимото, започват да те ошамарват, отначало забележки, после ошамарване и накрая все по-зле и по-зле става, аз съм го казвал до 12-тата степен, като първите три пъти правят другарска забележка, вторите три пъти вече усещаш и третите три пъти плащаш материално и след това вече започваш със страдание на физическото, на душевното и на ред други работи, почва да те боли сърцето, почва да те боли главата, това е, така е, но винаги светлата сила ни предупреждава. Яни, заповядай.

Яни: Това е една извадка от диалози на Платон, откъса е със съкращение на Хърмит, всъщност да ви прочета само баенето, за вдъх. Има една приказка 5, която се казва от тракиеца Платон, та до днес, никой нищо не е могъл да направи за човешкото тяло, ако душата телесна не се е съгласила на това. С вдъх бащата на всички бащи разбудил глиненото човече от нищото като издишал обаче, човек може да изрече същото само като вдишва по този начин, по тази причина не му е дадено на него да оживява други човеци освен себе си, вдъх, вдъх, посветените човеци, вдишвайки този български корен, поемат наново сили от бащата на бащите така остават и обитатели на надземието, а мъчителят им или болестта им попадат вдън земи, впосредством вдъх-новението, ние непосветените търсим помощта на душата, която е от бащата и съгласието и, съгласи душата си, това е пътят, и тъй нито без билки, нито без баене става, нито без бащата, нито без душата, сега вдишваме до задавяне, вдъх, вдъх, вдъх. Придавам ви бялата магия на племето ми, избрано да ползва скритата сила на божествения ми език, много хора по света ще трябва да го учат за напред, за да оцеляват, кой където е по света българин, да учи чуждоезичниците край себе си – български език, та да им помага да оцеляват, колкото до нас, тези дето все още сме обитатели на нашите най-древни земи, словестната божественост ни е дадена даром, та като се самоизмъчваме тук и се погубваме един друг всекидневно, все пак да оцелеем въпреки себе си. Бъдете вдъхно-обновение, не споделяйте често това и никога с непознати, ако някой ви се изсмее, преглътнете мълком, отдалечете се, той отдавна е загубил живота на душата си, защото тей и не е смогнал да намери своето вдъхно-вение. Докато прочетохте тази приказка, вие вдъхнахте 12 пъти, баенето приключи, сега сте по-добре, вие получихте тайната.

Георги: Браво, точно го каза

Силвина: Учителят е казал за хармонизиране на хората, когато се съберат да свършат заедно една работа, както и ние сме се събрали днес, да се пее тази песен, песен от Учителя Петър Дънов.

 

29.30 – 36.56:  Георги: Леко ми се замая главата. Така. Чухме Янка какво прочете и какво каза, то е простичко, още от времето на Платон, значи доста години преди Христа, се е знаело, че траките или трако-българите по-точно казано са избрания народ за свещеници на Бога, просто свещеници, свещенослужители на Бога. Бълг буквално значи жрец, балг, болг, както ще да го кажем и както ще да го разтълкуваме, всички езици, от прастария език, както го нарича Учителя, за да не обиди никого, но дойде време вече да се казва истината, това е тракобългарският език, най-старият език на земното кълбо, от където са произлезли всички останали езици, диалекти и работи, няма друг език, от него и после са се изменили и са се пръснали по цялата Земя, сега се прави новият език пак на основата на този език. Всички азбуки са български, да не казвам трако-български, наскоро чух и разбрах, че ще се прави музей на азбуките, няма азбуки на земното кълбо, който да не са трако-български, пак го повтарям, от най-древната азбука, всякаква писменост е наша, всички йероглифи са наши, всички графични знаци са български, египетското писмо, хаодейският, персийският, значи още от лемурите, които са говорили на този пра-стар език, но той след това е изменен при арийците доста, ватарския, първо е имало ватарски език номер 1, и второ има ватарски език номер 2, вече при атлантите и ватарски език номер 2, идва Бог, един Бог слънчев, който се казва Вотан, не е Ватан, ама е ВОтан, обаче В-то го сменят обикновено гърците с Б и става Ботан, от там идва ботаника, виждате ли, от този Бог, той възстановява ватанския език, той не се е наричал ватански, но по него вотански, а то е фактически ватански, тей като го възстановява на земното кълбо с няколко хилядолетия или много хиляди години да стане по съвременен и вече в този му вариант на ватанският език, всички песни на Учителят, които са, той обикновено ги измъква от ватански, той е пак трако-български и затова ще ви кажа простото, което е на старосанскритски,което е на новосанскритски, а дамит-абха означава.. и аз съм си присвоил това име, понеже абха е светлина, абха съм се нарекал някъде, понеже ми казаха избери си един псевдоним, да, ат-абха е добре, ат е баща, абха е светлина, взимаш от бащината светлина директно, дамит-абха означава безкрайна светлина, и сега чувам името, което е хубаво на Хармиде, Хармиде означава безкрайно добро, виж хра е харно, аберум, хаберуме, с х, обаче сега го казваме аберум, това е духа от Светия дух, Светия дух е част от Великя дух наречен Аберум. Значи, когато духа влезе в тази Вселена или в която и да е друга. Вселена се нарича Дух Свети, когато е и във Вселената, Вселената стой в Аберума, вече успяхте да ме разберете нали или донякъде, доколкото може да ме разберете, аз обяснявам, според себе си смятам, и това не го смятам за его или нескромност, по най-общодостъпния, най-простичкият, най-човешкият.. космическите постулати ги превеждам на земен език, ама не може някъде да се преведат в никакъв случай 100%, някъде са 10%, някъде 50, има даже и по 80, но повече не мога, не може, съзнанието трябва да ни се е качило от светия нагоре до архангел, за да започнем всичките тези неща.

Така, значи българите да учат всички на българският език, ама не толкова, то леко е казано и като символ и аз го тълкувам, на българско съзнание, да станат като духовните българи, защото както и Учителят още ги е разделил – българи по дух и българи по плът, българите по плът са обслужващ персонал на всички Българии, които са били – 13,14 до сега, а българите по дух са свещенослужителите, те не са всичките българи дето.. аз затова казвам българска лична карта, български номер на колата има, всичко му е уж българско, но той не е българин, защо? – защото той е материалист, значи, ако го извикат в Англия и му дадат примерно 500 хиляди лири годишна заплата, ами ще скочи и ще отиде, на един българин по дух и 1 милион да му дадеш, той първо не иска власт и не иска пари, той се е родил по дух, той се е родил жрец и свещенослужител, значи човек, който не е властолюбив, не иска власт, не иска пари, не можеш да го купиш със нищо, той е духовният човек и аз затова им казвам има и духовни души има и материални души, ама ние сега се стремим материалните души да ги спасим, материалните души да ги докараме до нас и нещо да им светне, не духовните души, духовните души са си духовни, особено сега, последните дечица, които се раждат точно от шестата раса, еми ние не сме им на малкия пръст, те са си наистина завършени, направо със характер със всичко, личности, вчера дойде едно момиченце на 10-12 години, само ме гледа и така ме преценява, както аз обикновен гледам и сканирам човека за 20-30 секунди и вече съм му скроил шапката, край, знам колко пари струва, та ако ще да ми донесе от 9 кладеници вода и да натрупа тук един килограм диаманти, нали, да ги материализира, сега “синко, хубаво, знам те, познавам те, диамантите нека си останат за теб, на мен не ми трябват”, така че ето това е да имаш дара на различаването, за който говоря в много от моите беседи.

 

36.57 – 42.07: Сега ще прочета, тей като дойде време.. да ви кажа времето е съвсем наближило, за да може от юни, юли почва различаването на нещата, ментето от оригинала и много хора започват да се подвеждат и заминават и дори в нашите кръгове, среди, аз смятах.. не съм.. на мен ми бяха ясни де, ама моите приятели смятаха, че те са всеотдайни, апостоли около нас и така нататък, постояха някой друг месец и напуснаха, нито се мяркат, нито се чуват, но ако работят за духовността е прекрасно, но ако са се свили в черупките си не е добре, затова човек, когато се отдели, ако продължи да работи за духовността и за нацията и за човечеството вече да е издигнат до горе духовно е добре. Ето както пише за днешния празник 4-ти юли, тей като принципа на справедливостта след 2012 година вече много явно се усеща, а той започва да слиза на Земята от 2000-ната година, несправедливите, мошениците, измамниците, центробежната сила, светлата сила ще ги изхвърли, ето какво пише:

 

Благословени са тези, които са гладни и жадни за справедливост, защото те ще бъдат нахранени и задоволени. Когато копнежът ти е достатъчно силен, той ще бъде удовлетворен, защото ще търсиш отговора и няма да спреш, докато не го намериш. По своя духовен път ще си решен, с търпение, постоянство и упоритост, да изпробваш всички средства, докато откриеш това, което търсиш – осъзнаване на единството ти с мен. Никога не се обезсърчавай, не си мисли, че гониш вятъра, а просто знай, че в крайна сметка ще намериш това, което търсиш, стига да не се изтощиш по пътя и да не се откажеш от отчаяние, всяка пречка си заслужава да бъде преодоляна, за да достигнеш целта, трябва да се решиш, да намериш начина да я постигнеш, без дори да допускаш, че това е непреодолимо или невъзможно. Бъди смел и силен, продължавай и непременно ще достигнеш Целта.

 

Каква е нашата цел? – да разширяваме все повече и повече нашето съзнание и да се приближаваме до духовното, космическото съзнание, на космическият човек, това е целта, но тя е безкрайна. Тук кое е ценното? – казва много се отказаха от отчаянието, дребни работи им се появиха, наистина за тях може би да не, за мен изглеждат дребни, но за тях може да не са дребни, нали, това че някой носи пентаграма и започват да му се случват поредица от негативи, ама те не са от пентаграма, пентаграма колкото може те защитава, макар че той увеличава, той ти е съдружник, той е съпричастен с теб, той ти е съмишленик и съидеиник и така да се каже съработник, това е пентаграма, обаче, когато ти започнеш да грешиш непрекъснато той нали увеличава нещата, ако направиш едно добро 10 пъти ще получиш плодовете на това добро, ама ако направиш едно недобро, да удариш на някое дете едно шамарче, ще те хване някой на улицата и ще те ушамари 10 пъти, грешка няма и ти ще се чудиш защо? – ами защото носиш пентаграма, а ако не носиш пентаграма знаете ли колко пъти ще те ушамари? – три пъти, значи доброто винаги минимум се връща 10 пъти, а злото само 3 пъти, ама кое е по-добре, както съм казал в не една беседа, нали, да те целунат по-добре 1 към 10, от колкото да ти ударят 3 шамара, заради това, но аз изключително много уважавам силните, смелите и твърдоглави личности, както казваше баба ми – биковит, с глава на бик нали, такава твърда глава, значи твърдоглавите, защото и аз съм от тях и инат, ама зная, че ще бъда ушамарен, нищо бе, нека получа не 3, 30 шамара, обаче ще бъде на моята, и те ушамарват, ушамарват и накрая вече, когато стане много боя, почваш да преценяваш и спираш да грешиш, това е хубавото на боя, боя може да бъде и словесен нали, с думи, всякакъв може да бъде, аз чисто и просто, символично го казвам бой, а това се казва доброзорно, другия термин, който е народен и който го употребяват.

Така, ами сега пристъпваме към беседата, точно заради това аз правя този увод, но всичко е по тази причина.

42.08 – 57.55: Ето какво съм си отбелязал на две места, за да се знае и едното, и другото, това време вече е дошло, още есента Силвина май беше свидетел, септември ли беше, когато казах, викам “юни, юли вече толкова видно ще е, метлата, която минава и която ще ни мете и ще ни оправя, че вече осезаемо всеки ще го усети, дали ще го усети най-напред на ментално и астрално ниво, т.е. на енергиино и после на физическото си тяло, но вече да знаете, че чувствата, мислите и тежестите, които ще започнат да се предават на физическото тяло, мъката и почва нещо да те боли, гърдите те болят, белият дроб, черният дроб, далака, почва нещо да те боли, а фактически отиваш на доктор, ама те изкарва изключително здрав, ама не си, защото вече душата е твърде много свързана с материята и колкото повече приближаваме натам, т.е. планетата колкото повече пътува през така нареченият фотонен пояс, толкова повече се засилват тези неща. Така

 

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: ( Иисус говори на учениците си)

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

 

Понеже са били с доста нисше съзнание, така елементарничко и 12-те ученика на Иисус, те четирима са били грамотни, останалите ясно е, че са били неграмотни, Иисус след това вече на тях им е тълкувал и  обяснявал притчите, ето какво им казва, но не.. слушат го 5 000 човека, той говори 3,4 часа, и през това време казва 20 притчи, но след това притчите, които са основни, ги тълкува на учениците си,  ето какво казва:

 

Сеячът сее словото.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово. (т.е. просто нямат вяра, те са маловерци, така..)

Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се отказват.

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

 

От опит знам, че се явяват хора около мен, които с грейнали лица ме слушат, викат ми учителю, радват ми се, веднага седят на първите редове, до мен, идват да ме пипнат, греят, светят, това е до време, ентусиазма им моментално изпада, минава седмица, две, три, или месец или два, три и ги няма и край, и пак си забиват по материалният, физическият път, изобщо забравят за духовното, някой им казал и идват, радват се, това са някой от тези семена, които не дават плод, не един пример имам за това. Но някога отивам в моя литературен кабинет и там събрали се поети и писатели и до мен седи един непознат човек, не го знам, имаше и журналисти идваха, то беше в литературният клуб на армията и по едно време ставам да чета няколко стихотворения, тогава не беше “Шепа слънце”, ама имах няколко стихотворения и ги казвам, този човек до мен изведнъж вика “ей, Георги, такива огнени стихотворения аз не съм слушал, виж аз съм биограф на една много голяма личност, много известна, веднага трябва да ми ги дадеш, аз ще ги издам, не гледай другите”, а тогава аз се мъчех в това издателство, в онова, пишех по вестниците и сам бях журналист, тук таме ми публикуват в някой вестник или списание, ама книжка не мога да издам и не издадох по време на социализма, до 92-93 година, аз не можах да издам книжка, те в издателството с това, с онова, с връзки, не знам какво правеха, но в крайна сметка другите издаваха, стиховете ми добре, четат ги, уж ги одобряват и накрая не са влезли в плана за издателството, а чакаш една, две години, сега излиза за две седмици, ама сега е друго и то ама едни обещания, едни сваляния на звезди ми казва нали, и свършихме беседата там, срешщта, литературната и след това излизаме, почерпи ме, всичко нали, така, щедър човек, личи си, ни вест, ни кост от него до ден днешен, после разбрах кой е, но няма да го казвам, защото ни заснемат, на кой, една наистина много голяма личност, той е биографа, който пише за този човек, прави филми за този човек и така нататък и го следва в целия свят, имал е възможност и той понеже много ми обеща така, много ги хареса, но това е моментно, значи това за момент да ти заговори душата и после нямаш онази..  за която говоря и най-много говориш на тези от нашето обкръжение, Силвина вика, защо толкова много им говориш за непоколебимата вяра, непоколебимата надежда и непоколебимата любов, ами защото Иисус е казал: “Аз дойдох тук за болните, аз не дойдох за здравите”, здравите са си здрави, а той е за да излекува болните съзнания и аз заради това, ама гледам ги те са на кантар, днес са при мен, радват ми се, щракат с пръсти, викат ми светли работи, хубави, след три, четири дена, край, няма ги и до ден днешен, нито се обаждат, не знам дали съществуват, ето, значи не, когато си непоколебим, обаче има няколко човека, които са верни, затова в евангелието накрая пише, какво казва в откровението Йоан Богослов “и ето видях, видях небето отворено и ето бял кон и онзи, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен”, няма да продължавам цитата, значи, верен и истинен, това е изключително в сегашните.. да останеш верен на идеите и на пътя, дори да не е правилният, нека е погрешният, обаче аз не искам да го сменям, да, ето аз също уважавам такива хора. А казвал съм го, имах една роднина, ако ето толкова ме беше послушала, една йота, една буква, един милиметър, щеше да е здрава, а рак много, знам как може да се лекува, освен това питам Небето, има много години пред себе си, но тя не си смени нито стериотипа на мислене, нито на чувстване, нито на живот, само тя беше права, всички останали бяха виновни. А при мен са идвали доста хора, особено жени, на които.. казвам на една дама, която е напориста и е родена за командир и то за командир от висша класа, от генерал нагоре, не, по-надолу, там не, полковник не иска да бъде, за лейтенант да не говорим и за старшина, само генерал и е с генералско съзнание, обаче аз казах така “докато не приемеш, че всички хора на земното кълбо 65 млрд. души и не само тези в тела, ами и другите, всички са прави, само ти може да не си и да се замислиш и да кажеш “а бе, аз може някъде да бъркам”, до тогава няма да бъдеш здрава, ще бъдеш болна и ще почнеш да служиш на всички, а ти сега седиш и караш всички да шетат, цялото семейство, а тя вече е възрастна дама и има син, дъщеря, снаха, зет, внуци и всички около нея да се въртят и тя да бъде център на Вселената, е не става, Господ е в центъра на Вселената и който е най-близо до него и той е пак в центъра, нали, но докато стигнеш до него, трябва да служиш. Ето, Иисус е казал, пак цитирам, Силвинка както почна с
приятели и аз, когато си тръгва, вече да заминава, на вечерята той казва и след това вече като се явява възкръснал и заминава, той вика: “не ви казвам вече, че сте раби Божии или слуги мой, а ви казвам вече приятели и затова им измива краката, за да се види, че той, самият Господ е слязъл, за да служи тук. Така. Не че не е знаел кой е, ама имаш его, имаш его, аз съм казал примера с Колю Фичето направил 100 моста, 100 църкви, изидал 1 000 къщи  и му казаха “а бе, ти не можеш да сковеш една кошара”, той вика “аз ли не мога да скова”, нали, на Колю Фичето, ами същото е, на всеки един, ако значи гурото, учителя си защитава името и онова с дела, нека има его бе, нека се бие в гърдите и нека е абсолютно нескромен, нека, точно такъв трябва да бъде, както Ошо. Добре, само да прочета и другото, което съм отбелязал, то е малко:

 

И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях. (послание към римляните на Свети Апостол Павел чета)

Защото такива човеци не служат на нашия Господ Иисус Христос, а на своите си охоти, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

 

Край на цитата. Сега,  ето как по-големите магьосници в словото, по-големите не точно омайници, ако са омайници е хубаво, аз съм омайник, но не съм манипулатор, политиците са манипулатори, манипулатор е онзи, който иска някаква облага, някаква изгода за себе си, така да се каже, манипулира, да мога да манипулирам, един политик вика “Георги, ти си по-голям манипулатор от мен”, призна ме, а ако го слушаш моментално ще тръгнеш след него, ей аз не бях чувал толкова мазен, толкова гладък език, ама значи направо беше така като музика за ухото ми, а седи срещу мен, обаче той чу ми името, но не ме познава, не знае кой седи срещу него, след 15 минути като говори, чупи ръце, чупи и вика “ти ако отидеш в Америка, ще станеш за 1 месец милионер”, викам “за един месец ще стана милиардер, защото знам на американците психиката и ще им разкажа играта”, но аз не искам и не ми е работа, само да ми дадат един теливизионен канал, нали, един теливизионен канал и след един месец съм милиардер, знам как да измъкна от милионите “по два, три, пет долара, да им измъкнеш и ще станеш милиардер”, на всеки един и кои ще останат само, само българите и тези с българско съзнание и ще кажат “а този мани го, остави, как ще се ровя в това”. Значи, аз ще ви кажа, този случай съм го казвал и пак го казвам, и много ми харесва този мъж, но той не е бил американец в никакъв случай или е бил албанец, или сърбин, или румънец, или българин, бил е балканец 1000 на 100, нищо, че има американско име, той 70 и някоя година, може би, 78 или 79 година, имаше пълно слънчево затъмнение около обяд, пълно слънчево затъмнение и си спомням, че беше февруари, и аз с мерак, нали, опушени стъкла, аз излезнах и го гледах през оксижен и през оксижената маска и даже направих няколко снимки през маската, едно апаратче руско имах. Този обаче преди затъмнението се сеща и поръчва един милион празни консервени кутии, един милион, те са сигурно центове, не знам колко са, един милион празни консервени кутии, значи бил е все пак заможен човек и отива и поръчва на някаква печатница следния текст, който да го лепи на консервените кутии, който да му се запечатат празни. В текста пише така: “тук има запечатана тъмнина от пълното слънчево затъмнение от 23 февруари 1979 година, от време на време обръщайте кутията, за да не се сгъстява тъмнината”, това ми взема акъла и викам този ако отида в Съединените щати, ще го поздравя и почва да ги продава по 3-ри долара парчето, само след 1 месец, този човек има три милиона, колко е дал не знам, сигурно е дал 100 хиляди долара или 50 хиляди или 20, но е станал милионер, истински, напълно заслужено милионер, разбрахте ли как се продава тъмнина от пълно слънчево затъмнение, тези работи много ги помня, хубаво е, нали, приятно е, евала. Знаете ли защо аз бих си купил – само за да я показвам на другите, аз си купувам със съзнанието, че съм излъган, “аз да не съм луд, как бе, ще хванеш тъмнината от слънчевото затъмнение и ще го запечаташ в кутийка, да не съм ненормален”, обаче ще си купя за какво? – да, и като идват тук на рафта седи и от време на време обръщам кутията като дойдат гостите, трябва да се обърне, защо, ами защо, сгъстява се тъмнината. А този надпис направен, наглъсен, нали, хубаво.

 

57.56 – 1.13.21: Така, до къде бяхме стигнали. А, сега, разберете ме.. тази хубава книжка, която съм написал, за големия български художник Димитър Казаков Нерон, той казваше летящите думи, ами те и на мен след това станаха, като почнах да внимавам разбрах кой ме лъже и кой не и тогава почнах, тогава започнах, занчи той ме е научил на дара на различаването, затова много ме убиждаше, един ден ми вика “слушай некадърник, смотаняк, дърводелец, селяндур,.. “ ей с такива епитети обичаше, а на другия ден “ а бе, ти си талант бе, ти знаеш ли колко си умен”, значи един ден така, на следващия, “О -вика- а бе, ти тези художниците от СБХ-то не са ти на малкият пръст бе, ти си много голям и много добър художник, почвай да рисуваш с мен, ще излагаш”, тогава беше на Ангел Кънчев №5, значи отначало не пускаха, много трудно влизах с някой писател, изобщо не, те.. аз съм никакъв, искам да видя сега светилата, големите писатели вътре, да си изпия едно кафе и се въртя отвънка, нищо, че съм поет и писател и журналист, ама нямам карта и не мога да влезна. Обаче яви се някой, аз познавах доста от тях  и с него минаваме на входа, онзи си показва картата, вика “с мен е”, ако имаш право да си вкараш вътре двама, трима, пет човека, приятели, нали, отивате, правите нещо, примерно има празник и т.н.. Но, не знам чия е тази епиграма, но много ми харесва, не е моя, и аз съм написал поне стотина епиграми имам мой, но тази епиграма се казваше така:

За Ангел Кънчев №5, дето всяка мижитурка смята себе си поет.

Много хубаво беше, някой, който не са го пускали като мен, и взел та им написал тази епиграма, за да знаят.

Така, дарът на различаването трябва.. Казака казваше така: “аз мога да бъда излъган, само ако аз искам да бъда излъган” и наистина се оставяше да бъде излъган и аз чак сега включвам, че.. от много години започвам да се оставям да бъда огорчен, измамен, обиден, охулен, ощетен, най-важното, и материално и морално ощетен, но това ми прави вече удоволствие, защо? – защото моментално след това получваш много голям бонус, ако тръгнеш да се защитаваш и да гониш тъй нареченото твое право, Господ те оставя на самотек и нищо не получаваш, рита те, блъска те и така нататък и почваш да плащаш, дори и материално започваш да губиш, особено ако водиш дела, водиш дела, мислиш, че си прав. Имам един случай, когато един човек, той е сам, единица, личност, води дело срещу една голяма компания, аз не искам да казвам каква е тази компания. Компанията.. какво става? – компанията е богата, за нея е детска работа да извади някой лев и на отговорните фактори, включително и на адвоката на този човек и на него дава пари, представяте ли си, е как ще ме защитава този човек, който компанията и на него дава и на всички останали пет човека или десет, от колкото зависи делото, може ли да спечели този човек? – не може, обаче той напорист, вика и понеже има пари, работи на Запад и вика “аз ще ги науча в България”, в България не можеш да ги научиш, ние сме балканци, ще ти разкажат играта и ще ти скрият шапката, “а ти знаеш ли какво е в Германия, в Англия, там има законност”, “има законност и във Франция, моето момче, обаче ти не си във Франция, ти си дошъл във балканската дива страна България седиш тук и искаш онези закони, онези няма да дойдат скоро, ще ги има, но ние трябва да ги направим със съзнанието, вече духовните хора и тогава ще се качи нагоре.. аз викам за мошеничеството, за корупцията и за подкупа”, “как така”, “ами подкупа е да научи такива като теб, защото ти си изкарал там пари и понеже държиш много за материята, сега като почнат, колко – 2 000 евро, 4 000 евро и сега трябва да платиш даже на тази компания неустойките и съдебните разноски, ако се откажеш”, “да”, “ами откажи се, защото ще ти взимат до безкрайност, делото ще се точи с години”, давам им такъв акъл, защото те идват при мен за акъл, аз съм сложен от Господа да давам акъл, и давам двоен акъл, “за материята не, ама понеже ти си ми приятел, ти давам и материалистичен акъл, да не губиш повече поне, нали, до сега какво си загубил, ама това не е загуба” и той ме гледа така, “как, 5 000 евро, ти знаеш ли 5 000 евро какво са, 10 000 лева, български”, викам “а ти за тези 5 000 евро, знаеш ли колко акъл си получил бе мойто момче и ти говориш със мен, не с който и да е – той ме гледа така – не мигай – викам – това, че ме познаваш от едно време, сега не значи, аз ти говоря по друг начин и не съм същият”, от тогава ме познава, от 20, 30 години, викам “абсолютно не съм същият”, “знам, знам, че не си”, “ами като не съм, ти сега ме слушаш нали, ако ме послушаш добре, ако не ме послушаш – значи викам – който ме е послушал е здрав, богат и щастлив, който не ме е послушал е беден, болен и нещастен – викам – защото не аз, аз не искам никаква изгода от теб, какво искам – обаче викам – това кафе и минералната вода аз няма да ги платя, ти ще ги платиш, за този акъл, дето ти давам, все пак да ми платиш нещо нали – викам – едно кафе 60ст., една минерална вода 50, лев и 10”, той обаче даде 2лв. на кафеджийката, викам “аа, почна да ставаш щедър, а иначе си така стиснат – викам – ето виж как хубаво става, лев и 10, ти даде 2 лв. , това вече ми хареса”, определено ми харесва, значи съзнанието му се е поразширило и почва вътре да влиза някакъв акъл. Значи, много е трудно с този Западен синдром, може да го наречем, да го обобщим, това е най-вече Американският синдром, може и Стилиян да каже няколко думи за там, защото материята.. като отиде отначало българинът стой пет, шест месеца и си е още българин, значе балканец и повече ако го ядостат, той предпочита.. ако е яростен, ще хвърли парите, но няма да ги вземе, някой ако му се сърди и казва, че неправомерно е вземал тези пари, ще каже “аз имам чест”, обаче като мине една година вече няма да почне да ги хвърля, а ще иска още, значи, по този начин ще почне да гони своето, той става користолюбив, а Небето иска да ни научи на безкористност, което е сега едно от основните правила и принципи, които слизат на Вселената, не само справедливи да бъдем към всички и към всичко, но и да бъдем безкористни, т.е. онова, което трябва, Господ ще ни го даде, онова, което.. имаме излишък или някаква възможност на човека да помогнем на човека, трябва да му помогнем и да му го дадем, това е
, но на човека не трябва да  му даваш.. Имам един приятел, той като му се развали запалка, дава ми я на мен, аз в планината, нали си палех огън, като му се развали химикалка, “а ти си писател”, дава ми химикалка, ама всичко развалено, понеже аз мога да си го оправя, той с техниката е зле, почвам и си оправям химикалката, щракам от тук, тя стара, запалките ги давам на сина, той разглоби, от две, три прави една, вика “ето готова е запалката” и т.н., после едно радио ми го дава “а бе – вика – тука нещо стърже, това-онова”, синът поставя една ролка от тези старите касети, тя имаше за изчистване, то главата се замърсила на касетофончето, изчисти го, направи го – тръгна, значи, този човек се отървава от нещата по този начин, вместо да ги изхвърли, ни ги дава и вика “ей, аз колко широка душа съм, а бе знаеш ли колко работи давах бе”. “ама – викам – ти даваш, ама…

Заповядайте

Приятел: малко закъсняхме, ама..

Георги: не сте закъснели, сега тепърва започваме, защото аз като свърша, Господ започва да говори, нали мълчанието и тишината е разговор с Бога, това е, там си говорят в божественият свят с мълчание, с тишина, в ангелския си пеят, а пък ние тук сега си говорим, с говор, не знам как да пея, затова дядо поп пее, то е и на панахида да отиде пак пее и на кръщене пак пее, има попове, които имат.. наистина за поп някога са взимали със глас със всичко, трябва да имаш музикални способности, някакви, за да може, сега вече щях да изкарам тримесечен курс за поп, на бърза ръка и щях да стана свещеник, никой не ме пита дали мога, или не мога да пея, но е по хубаво да се пее, сега може и да четеш, едно време бяха задължени основните молитви при службите да ги знаят на изуст, сега вадиш книги, има евангелиета, и всичките тези работи, дето са, вадиш и четеш, не си задължен да помниш всичко, едно време тези в семинарията, в академията беше така, но вече са поизменени, това е добре, че почва да чупят калъпа. И аз имам много приятели мой от тайните служби, един морски офицер, …, които станаха управители на манастири, не игумени, защото за игумен трябва да минеш монах 5 години, не послушник 5 години, монах 5 години и като направш 10 години, да те направят игумен, сега има един бърз курс, като аз щях да стана поп, има и за такива управители, отиват, дават ти един манастир, и викат “прави си един колектив и действай”, така съм чул, пък дали е така, не знам, но мислех, по едно време бях на кантар да ставам свещеник, много добре, то си е служба, чиновник, чантичката, отиваш, всичко е наред и тече, ако не тече, капе, но значи Господ ме е предвидил, обаче не можа да ме ръкоположи Светия Синод, а ме ръкоположи Генералният щаб, значи още по-добре, нали като се откажеш от малкото благо, ти идва голямото, а малкото благо го раздаваш, Учителят точно така казва, пак ще го цитирам него, значи, вечерта идва един твой приятел, познат, имаш една ябълка, можеш да направиш две неща , защото си духовен, дали ще е точно на половината или ако едното парче е.. по-голямото му го даваш на него, така се е паднало, ти я режеш, но можеш да направиш и друго, да се жертваш и да кажеш “а бе изяж ябълката, аз съм сит”, тогава на следващият ден, още на следващият ден, някой ще ти донесе 10 ябълки, при всички положения, това наистина съм го пробвал в планината, като ида и се откажа, всичко, аз не пипам, не ям, на другия ден с две торби някой закъсал и идва да му давам акъл, нали, все някакъв и той знае, че плодове и зеленчуци ям, напълнил торбите и идва, викам “аа, значи действа”, снощи трима души – идват ми двама приятели на гости  и аз нямам нищо, какво имам – имам нещо дребно, орехи имам, мед имам винаги и лимец, не лимец, жито беше тогава, ама житото 48 часа му трябват да омекне, сурово, трябва да го свариш нещо и да направиш, но плодове като има, даваш и това е. Така, и даваш от сърце. Разберете ме, сега пак казвам за даването, мисълта ми беше за оня мой приятел, дето ми даваше химикалки, всичко точно, обаче как, така и радиото, дето ми подари, и ред други работи, трябва да дадеш на човека по-добро, най-доброто за него, тогава горе Небето ти пише, Вселената плюс и ти дава бонуси, блага, заради това, че си дал най-доброто. Значи, ако има тук една купа със сливи, кайсии, праскови, значи почваш да поднасяш или ако ти трябва да ги раздадеш, раздаваш най-добрите и за себе си оставяш най-малките, а след това Господ ще ти даде бонуси, ама при всички положения, защото това е закон на Вселената, както и закона за щедростта, значи всяка щедрост поражда по-голяма щедрост и закона за даването е това, колкото повече даваш, толкова повече получаваш, това също е абсолютен закон, не знам къде го прочете скоро, Силвина някъде, къде го чете Силвинке, пак за щедростта и за даването беше, при Учителят ли беше.

Приятел: 366 напътствия, отдолу, ти вчера даже го прочете, помниш ли?

Георги: не помня, вчера къде ти, минала една нощ, все едно, че са минали хиляда години, вчерашния ден, понеже аз съм си направил стериотип да не съществува за мен и казвам на най-близките така и на вас също го казвам, вижте, старото го оставяме, ние правим и работим за новото, правим Новото небе и Новата земя, чисто ново правим. Все още, може би, 100 или 150 години до 300 години по моя преценка, може да използваме старата мъдрост, старата любов и старата истина на това съзнание, дори любовта, мъдростта и истината, които си ги  нося на врата, те са стари, ама как? – ама така, Господ казва “Синко, Ново небе и Нова земя, са нова любов, нова мъдрост и нова истина”, ама как така? – “в старата истина винаги има някакво користолюбие”, ама как така, не може да бъде?- “ти си станал аскет, отказал си се от земният живот, точно това не е ли користолюбие бе синко, искаш да се приближиш към мен, зарязваш всичко, качваш се в планината, щракаш с пръсти, лежиш там, ако има ядене ядеш”, защо? – правиш някаква жертва, ама каква е тази жертва, жертвата е за самоизгода, за да станеш светия, оо аз не съм те пратил там, искаш сам, на своя глава, така ли е, на самотек, тогава, ще си получиш заслуженото, разбрахте ли, че аз много се.. един месец се дърпам и не искам да си взема службата, после ме праща.. аз искам на едно място, той ме праща на друго, такава катастрофа, зрелищна, направи, че аз съм казал друг път, че нямам думи, на никой нищо и разбрах, че не на това място, а където той каже, на това място трябва да отида, точно.