20-25.09.2014 Варна – беседи на плажа

https://www.youtube.com/watch?v=3eknxwysP7U

 

0.00 – 6.19:

Георги: .. какво е истинският ариец, не оня, който е бял, но има пороци, той, разбира се, пробада надолу, това е посрещането на слънцето и на светлината, три минути, не го казвам аз, казват го всички гурувци, посрещането на слънцето е толкова, няколко минути, Хира Ратан Манек казва, че от 15 минути почваш със секундите до 45 минути, после се връщаш на 15 минути и започваш да се храниш със светлина, което се отнася за всички раси, но не точно и за бялата, макар че много хора го направиха, много хора посрещат слънцето като мен за една минута, обаче те нито се хранят, дори някои не пият вода, значи не е трябвало целия този курс с години, за да стигнем до тези 45 минути, той е казал нещо друго – “това беше нагледен урок, колко трябва човек да отделя сутрин и вечер, за да се нахрани с тази светлина”, има една астроформула се казва, космическа, небесна, която казва посрещни първия слънчев лъч, а първия слънчев лъч, ами той е за две секунди, три, хоп и когато ме питат защо посрещаш слънцето, мислят, че съм слънцепоклонник, Учителя казва така “аз ви дадох посрещането на изгрева и на слънцето, за да бъдете здрави и да имате един природосъобразен начин на живот, вие го превърнахте в идолопоклоничество”, казва на Бялото братство, идолопоклоничество, започвате дълги ритуали, четене, работи, с часове, да, изнасял е тей наречените утринни беседи, защо? – защото е най-чисто съзнанието на човека и като говори на учениците си, всичко могат да попият, но обикновено им е изнасял най-точните и най-мощните беседи в 12 часа, тогава е пиковия момент, сутрин оглеждаме слънцето, то веднага изпраща на всеки един от нас количеството светлина, която е необходима за тези 24 часа, тази храна и понеже мен ме питаха в планината, защо всеки ден посрещам, една скала имах, големия бял аз се казвах и посрещах на нея изгрева, ама дали има слънце или не, няма никакво значение, вали дъжд, намъквам ботушите, шубата и викам “ама няма слънце, как, за какво да ходя горе”, земни му, “а, синко, слънцето там ли е, зад облаците”, “там е”, отиваш, качваш се горе и го посрещаш и ще си го визуализираш и ще видиш точно какво изгрява за днешния ден, докато те научат на подчинение и на рабиране на нещата, значи като ме питат долу в селската кръчма какво правя аз ненормален горе, защо ходя и аз викам “момчета, тука вие сте на хубава трапеза, всяка сутрин аз ям по една печена агнешка плешка и пия два литра вино, толкова енергийца, две шопски салати, с две гроздови ракии, толкова мощ имам, толкова сила”, “ей, сериозно ли”, “да, бе – викам – за една минута посрещам слънцето, това е енергия”, така се говори в пристанищната кръчма.

Добре, да не ви изнасям цяла беседа, да дадем думата на Силвина да направи вече медитацията, защото тя наистина е хубава и оздравителна и прекрасна.

Силвина: а така, както сме се събрали, вчера Калин разказа нещо

Калин: ами това беше преди години още, дали случайно или неслучайно се хванах за края на кабела, един малък жак, който е в апаратура, нали, и чух звук, вибрация такъв, нисък и извиках сестра си и сестра ми “хвани ме за ръката” и звука доста се промени, стана по уплатнен, по-дебел, даже по-силен малко, извиках и жена си, просто трима човека, звука се промени и си казах ако се хванем още трима или петима човека, сигурно тази апаратурка малка ще изгърми, тотално ще изпуши, бях почти сигурен в това. В смисъл, че като се хванат хората, като се обединият и особено, ако са обединени в някаква идея така по-свещенна, свята, по някакъв начин може да се докаже чисто материалистически със звук

Георги: ами така в тибетските манастири обикновено съживяват, значи винаги на една такава общност винаги старейшината, ръководителя е посветен, така съживяват, но само съживяват млади хора, възрастен не, значи който, дори си е заминал изобщо, нареждат се в кръг около него и правят ритуал със специални слова и молитви и наистина, чел съм го това, разбира се, не съм ходил там, не знам и следователно го съживяват този младеж, но не всички.

Силвина: да започнем с Ом и всеки го пее в тази тоналност, в която му е удобно, нали мъжете по базово, жените може и по-високо, може да си сменяме тоналността, да екпериментираме, да видим какво ще се получи.

 

6.20 – 11.03:

Георги: ..им говори на учените, само че тя няма термини и вика “а бе нещо виждам в ядрото”, влиза в ядрото на атома и казва за какво става въпрос, това има вътре, това има вътре, това, четете нейната книга и ще разберете, стига ви толкова за сега, но да знаете за златната сфера, че не е шега, тя е много мощна, много силна и който работи, стотици хора са ми се обаждали, че работи безпогрешно и са оздравили себе си и близките си, тя служи за всички видове болести и за психически, и за спиритически разстройства, няма нещо, което да не лекува, обаче трябва да знаеш как и да имаш, разбира се, вяра, надежда и любов

Силвина: последователност, не да го пробваш веднъж и да кажеш “а ясно, хубаво е”, ама да го оставиш

Приятел: колко често

Силвина: ами през ден

Георги: през ден, може и всеки ден, ако човек наистина не е добре, известно време, но иначе се прави през ден, дори и лечебно, за да може организма да свикне с новата програма. Значи, има си разни тънкости, които ги знаят лечирелите, разбира се, и посветените, те са следните, организма, когато ние го лекуваме му даваме нова програма, трябва да изчисим старата и с тази нова програма той свиква обикновено за 24 часа, за едно денонощие и за това всички лечители казват “ами ще ти направя сеански, ама през един ден”, те не ти казват, но ако наистина човек не е добре, може да му правиш всеки ден сеански, лично аз съм ги правил тези неща, три, четири дни по ред, но повече не и после започва през ден, може и през два и пред три дена, примерно, ако е на скелета, на основните неща, на костната система, сеансите могат да се правят и един път седмично, за да може с новата програма, костите се наместват най-трудно, знаете, значи, за да може новата конфигурация на костите да свикне със 6-7 дни, после пак леко, леко и така става 5-6 седмици, примерно, това са закони на природата, природата все пак иска време като направиш нещо

Силвина: но златната сфера, тя не е само за заздравяване, тя е за повишаване на вибрациите, сега казват, че едновременно паралелно на нашата среща, нали има и друга среща, но тази машина или съоражение, което е нещо от рода на като пирамида, което човек заплаща, използва по не знам си какъв начин и му се повишават вибрациите и се пошегувахме така по този повод, хубаво е, че го има и това, разбира се, за по материалните хора, но разбира се, за хората на духа, има толкова много практики и неща са дадени, просто човек трябва да ги използва, да експериментира, не чак толкова смело както този човек, за който Георги разказа, тази медитация, аз бях всеки ден на воден пост, с Георги изкарахме на бунгалото, там, където той кара отшелничество, и тогава я видях така в пълната и дълбочина и я преживях, просто човек със всяка една дори наглед обикновена, съвсем простичка практика, може да влиза все по-надълбоко и по-надълбоко и това може би, ще го усетим, днешната медитация ще видите как ще бъде, утрешната ще бъде малко по-различна, ще влезнем малко по-надълбоко, така всъщност човек може с един простичък инструмент, виждате дори паневритмията, колко са леки упражненията, чу-гуна по същия начин, един приятел се шегуваше “ей този чи гун ми харесва, много е мързеливо, точно като за мен”, но пък невероятна енергия, аз през цялото време, даже леко така нещо ми изстръпна главата и Бисер го показа, даже без да говори видях, а колко по-надълбоко може да се влезне, ако се включи и звука и гласа и въобще всеки ден може да се надгражда, нали. Та, значи тази медитация ще започне с една молитва, аз ще я казвам..

 

11.04 – 13.10:

Георги: с майка ми и с децата тръгваме на Задушница и сега, излизаме и един приятел, с който си пия кафето, и аз с колата излизам на пряката, прозореца ми е отворен, така, то топло, хубаво времето, той поглежда и вика, а то беше или есенната задушница или пролетната, тая дето викат черешовата, а той затова вика “а честита задушница” (смее се), толкова много му се смях, дали беше изтрязнял или не, не знам, вечерно време си подпийва човека, обаче това ми направи голямо впечателение и го запомних, че всичко може да си честитим, дори и задушницата, аз му викам “здравей Ице, къде си тръгнал”, той тръгнал да пие кафе, нали, той поглежда и вика “а днеска е празник, честита задушница”

Приятел: днес е ден на независимостта

Георги: 22-ри наистина е празник и той е национален и би следвало да е почивен ден.
Приятел: аз да не честитя празника, а днешния ден, защото за мен всеки ден е празник

Георги: точно така, наистина. Хемингуей даже е написал една.. като е отишъл в париш, като е видял как живеят е написал книгата “Безкраен празник”

Силвина: искате ли пак с Ом да пробваме или с Чи-гун, както беше вчера, вчера хареса ли ви как беше, обаче да опитаме всички да пеем.

 

13.11 – 33.31:

Георги:..простата истина, знаеш ли, Калине, как контактуваме ние, винаги трябва да помниш и да знаеш, че дори колкото да сме любими и да имаме една аура със Силвинка, винаги между нас е Бог, аз казвам,  минава през Бога отива у нея, минава през Бога, отива, ние си мислим, че.. няма, винаги всичко минава през Бога, чрез него,  сутринта пак ми го спомена, значи идва от него, значи някакъв импулс, чрез него и пак е за него. Виж какво става, значи всичко е от Бога, чрез Бога и за Бога, всичко е от любовта, чрез любовта и за любовта,  значи това е абсолютната дефиниция на всички светии и всички посветени. Значи, Бог е любов, или го казваш от Бога, чрез Бога, и за Бога, запомни и Учителя го цитира неведнъж, от любовта, чрез любовта и за любовта, и поради това, на български най-добре звучи, нали, че всичко идва от Бога, защо? – защото той е между нас, какват връзка той се съгласи, ние не може да контактуваме без да мине през него, дори самия Иисус е контактувал. Аз му викам “а бе тате, имам директна връзка с тебе”, “не, синко, ние контактуваме винаги чрез Светия дух, не може да направим връзка..ако светия дух го няма, ние с тебе няма да имаме връзка”, “ама как”, е той е тука, разбираш ли, Светия дух е между нас и тука седи,но ето контактуваме и понеже е негова волята контактуваме, иначе той спира веднага да контактува и заради това, когато казваме този с този, ние сме близки, ние сме любими, това е Божията воля, не е ли Божията воля нищо няма да стане. И ти трите воли на Бога, ти слушал ли си ми беседата?

Силвина: ами кажи за еволюция, революция, синволюция

Георги: а чакай, сега да ти кажа за това,за да знаеш. Онова, което зависи от нас, трябва да си го правим, всичко все пак идва и ние сме водени, нали, и ние имаме избор, ама нямаме свободна воля, ето какво е, първото е еволюция. Еволюцията е бавно, стабилно изкачване на всяка една разумна същност нагоре, обикновено е праволинейно и спираловидно. Праволинейно е, значи вървим към безкрайността, това са в тези светове, твърде материалните това е посоката, нали, обаче леко е нагоре. Инволюцията е, ин, обикновено го смятат, че е надолу, но това не е долкова слизане, това е зацикляне и слизане към ядрото, ядрото е долу, това е в ниското, нали, ето тука има ядро, а електрона или протона се върти около него и като тръгнеш, ти, ето, струва ти се, че слизаш, а фактически ти вървиш към ин, към ядрото, ин е женската същност, защото ядрото е там, така, но през това време ти наистина слизаш, защото ставаш все по материален, и по-различен, това е, или оставаш на същото ниво на развитие, значи по този начин са се създали расите. Когато започва месоядството вече, значи расата, която най-висша е била в момента започва да слиза надолу и стига до маймуна, обаче след това Господ решава човека да не слиза до маймуната, маймуната е произлязла от човека, нали, да не слиза, а по-добре може в животинско тяло, не, но може да се внедри и в животно, но това са редки изключения, иначе продължава да държи расите само, защо? – защото те са стъпала за изкачване, от като премине от свещеното животно крава, душата, тя не може да дойде, тя отива най-напред при черната раса, нали, отива в едно туземно общество, да кажа племето и вожда командва, тя там отива и тогава получава име и получава говор, това са двете основни неща на самосъзнанието нали и после от там почва да се изкачва през всички раси, задължително е, дали ще бъде, пет пъти ще ходи при черната, зависи от бързото и издигане, ако бързо се издига, минава по-бързо, така 10 пъти е при черната, след това минава при червената, жълтата, оранжевата, имало е и синя, докато стигне до бялата, пътя на еволюцията. А пътя на инволюцията е слизане обратно, сега кой ще инволюира? – инволюират американските президенти от бели отиват при бушмените, отиват при бушмените, за да се научи на човещина, не да изпрати там армията и да се бие за американското общество, да печели долари и пари, а да се учи на подчинение в племето и фактически инволюира, бил е на пето авеню, това е белия дом, сега там обратно, но може да изпрати до последната степен, нашия татко изпраща на цветнокожите, за наказание, някой ги изпраща в жълтата, някой в червената, някой в мургавата, мургавата е най-много, мургавата раса е да кажа арабите, индийците и не знам какво, жълтата раса е друга, аз мургава по тия тъмните ги слагам под един знаменател. И какво става, еволюция, инволюция, стигаме до революция. Революцията е много бързо изменение на нещата, ликвидиране на нещата, тогава се внушава на цели общества, народи, чрез революция са изчезнали лемурийците и атлантите, всичко изчиства, това е революция, изчиства се бързо и се започва на нова, но революцията също е силов и много такъв метод, който не е много приятен, нали революция става, ей както в Русия, милиони заминаха и така нататък, но е доста бърз метод

Силвина: като някакъв катаклизъм в съзнанието на човека

Георги: духовен, да. Сега ще ти кажа за синволюзията. Синволюцията, подобна е на еволюцията, само че еволюцията.. да кажем имаме един небостъргач 50 етажа, еволюцията се изкачваш по стълбището, знаеш ли кое е синволюцията? – асансьора, сега вече ме разбра, синволюцията е с асансьора, а още по-бързо, обаче вече, когато ти ставаш син Божии и съзнанието ти е толкова бързо, Господ те взима на ръце, аз както съм го описал в “Десетия етаж”, той те издига по-бързо от асансьора, жжт, до последния етаж и там те слага, за да му вършиш работа, разбра ли сега какво е синволюция.

Стилиян: evolve означава израстване, на английски, от латински идва, sinergy означава връзка, израстване, това са два термина свързани в едно, синтеза, това означава събиране в едно

Георги: а и син, значи той става син на Бога, за да го дръпне, а това са волюции, волюциите са тези четири основни

Силвина: на гръцки син означава заедно

Георги: а всичко е на трако-български. Ако обърнеш обратно, чете се и отсам и отсам, и е много интересно да ти кажа, когато обръщаш и от сам и от сам думите, защото син,  значи обратно е нис, ако сложиш -ко, от низост, от ниско се качваш на горе, от самото ядро, от същността, сега те ме питат как ми е името Атабхало Ла Чано и ако Ла Чано, двете, второто и третото име вземат да го обърнат, какво става? – начало, отначало, ама “т”- го няма, защото е изпуснато, от начало, т-то в много неща се изпуска, за да стане по-гладко, от начало почвам тука, значи от тази степен до където е стигнал Учителя, просто го продължавам нагоре и заради това, аз съм го описал в книжката, нали знаеш “Златната сфера” съм си написал имената, ама не съм си написал първото Атабха, Атабха означава лидер на светлината Ат е баща или лидер, а Абха е светлина, абхазия е страна на светлината, ами виж абхазия, нали, място, където е, това е страна на светлината. Сега ако го обърнеш обратно ахба, ах има специално значение също, ба е състояние на душата, атма е и баща и майка, ша е слава, шала – слава на душата, която е стигнала до ла и от там идва Алах, ла е най-висшата степен, ла означава л -любов и а-то е светлина винаги, любов и светлина, светлината е любов и любовта е светлина и се затваря, а Атабхало Ла Чано – трите имена, които сега съм познат на Земята де, Атабха само обичам

Силвина: ама ти не ги използваш тези неща

Георги: аз не ги използвам, само Мисем Абха ми е горе-долу добре, Миасем обратното като го обърнеш е всемир,  мир на всички, абха е светлина, значи мир на всички и светлина на всички, това ми е другото, дето се подписвам и дето Стефан Калайджиев ме подписва

Силвина: а пък Филип като видя хороскопа

Приятел: Георги, би ли се подписал тука тогава

Георги: аз ще се подпиша с космическия подпис

Приятел: да, ей тука, това е свещенния подпис на Учителя, тука някъде, ти си прецени къде, това е моя завет

Георги: разбира се, ти сигурно знаеш подписа на Учителя космическия какъв е, той е на чешмата, знаеш ли колко е прост,  пълния подпис на Учителя, макар че той използва само това – водене към бъдещето и към знанието, това е космическия Амин, който казва – ще бъде, това е според космическата таблица, а това е неговия подпис, а моя е само това, това означава извор на космическата азбука, а той нали знаеш как е дадено горе на чешмата, така, това е река, пак е извор, бъдете като този извор, който прави река, но това ми е подписа, това е половината на осмицата, половината на вечността и безкрайността, няма същество в цялата Вселена, което като ми види това да не каже, че съм Георги Изворски. Няма ангел, архангел, божество, вижда го това и казва това е подписа на Георги Изворски и ако го обърнеш това обратно и го удължиш и леко му сложиш тука накрайници и му сложиш едно въженце какво става? – котва, именно, защо е котвата, никой ли не ти е казал до сега, разбра ли защо котвата стой там (в Братството) и това е на Учителя, той им го е дал по-най-простия начин, обаче какво от това. Разбра ли, искам нещо да ти кажа, не напразно тази нашата приятелка Ники вика “без жив учител не може да учиш”, защото ти можеш да четеш, четеш, ама няма подробност.

Силвина: не е само подробност, няма дух

Георги: сега, когато съм си сложил там подписа, когато се разписвам по книгите и има някой много закъсал и някое детенце и тази книга той я взима специално за медицински цели, за оздравяване и аз правя от време на време на който трябва и на който вече му е минало, изтекло му е присъдата, слагам си подписа, ами тази книга има такъв оздравителен ефект, но жената не знае, обикновено на жени съм слагал и досега на един мъж, те не знаят, че аз им правя един такъв жест и после се чудят от къде им идват чудесата и се излекуват, а то е точно поради тази причина, защото съм си сложил подписа.

Искам сега нещо да ти кажа, този подпис какво иска да каже, това е моя подпис, значи Учителя е бил символ на Светата троица – Отца, Сина и Светия дух, нали на Отца е триъгълен, на духа е кръга, нали Отца, Сина и Светия дух, те са с кръгли аури, с кръгли ореоли, така, на отца е триъгълен, на сина е кръгъл, а подписа е на Учителя, той е елохима Елохил, втория от братята. Духа се води на истината, но той е бил и духа на мъдростта, защото тука е слязъл 7 500 беседи да налива акъл, а иначе у него е любовта, мъдростта и истината, но той е смятал на първо място мъдростта, за да може да приемат нещата, значи на второ място истината и на трето любовта, докато при Иисус на първо място е любовта, второто е давал мъдрост, ама те колко са могли да хванат тогава, онова съзнание преди 2000 години и на трето място истината, защото те най-малко са работили с истината, сега вече истината взима, сегашния месия работи истина, любов и мъдрост, сега хората са мъдри, те от малко разбират, от половин дума разбират, разбираш ли, те са помъдрели, имат много знание, обаче кое им липсва? – липсва им най-вече любов, затова пентаграма, горната част е любов, да, второто нещо е истината, те трябва да се държат за истината и особено сега, значи истината и любовта сега са равнозначни да кажа, ама така е любов, истина и чак тогава им трябва знание, знание не им трябва, Учителя е казал “малко да знаете, ама много да прилагате”, истината я прилагате

Силвина: Георги, искаш ли да ти прочета какво ми се падна? Седемте духове, седемте лъча, седемте съзвучия. В пълнота на Божието единство, пречистени седем пъти, възлюбени, сега сме чеда Божии, причастници на Божието от божественото естество.

Георги: по-ясно послание от това, здраве му кажи

Силвина: а какво значи причастници

Георги: значи съучастници, съучастник звучи много грубо, а причастник, сътворец, причастник си, защото участваш

Стилиян: при частта си, при тази част

Калин: а пък вижте аз с какво си пълня, приятели, това дето от Плевен ги раздавахте тези работи, всичко на този свят е медитация

Георги: ти в Плевен ли беше първия път? А бе аз се чудя в кой голям град беше първо

Калин: разбира се

Силвина: какво ти се падна

Калин: всичко на този свят е медитация, мисъл, чувство и дело, най-великата медитация – собственото ни пречистване от неканени гости. На мен големи проблеми, много гости тази година, лоши мисли, лоши чувства и лоши дела имах колкото си искаш

Георги; ей евала, аз това колко им казвам, всичко е медитация целия им живот, а те ме чакат, един път ме карат да им говоря за медитациите и мислят, че ще им кажа за 50-те вида медитация, те са 50 вида и аз викам а бе момчета, вие с акъла ли сте си, аз да говоря две нощи, а тука са описани медитациите, от най-плитаката медитация, успокояване на организма, до най-дълбоката, сомати медитация, четете там, те са разбити, тези петте големи медитации са рабити на по 10 малки състояния, те ме гледат и аз викам аз сега ще говоря за прости неща и почвам съвсем различни неща, онея почват да гледат и да слушат, интересно им е, казвам притчи, това онова, викам ей момчета много ви благодаря, вие бяхте в много дълбока медитация, ама как, вие медитирате с мен, аз медитирам с вас, живота е най-голямата медитация, живота е най-голямата медитация само защото дишаме, дишането е медитация, храненето е медитация, всичко е медитация на този живот, приятелстовото е медитация, няма нещо, което да не е медитация, ама как? – те пак се държат за изтока, те така са го казали, викам вижте какво, разберете ме, че всичко е у човека и е направено за човека, човека не е направен за медитацията, медитацията е впоследствие от него, следователно той е шефа. Много им говорих, защото те викам вие знаете медитациите повече от мене, ама искате простичко да ви го кажат, недейте да се подвеждате.

 

22.02.2015 София 1 "Аз и Пикасо", денят на Всеопрощението

https://www.youtube.com/watch?v=5xm01pYGRAs

 

0.00 – 12.13:

Силвина: .. на всички вас приятели, благодарим на нашия татко, на Твореца, затова, че ни дава този заряд, този импулс, тази сила да продължаваме нататък, да проправяме светли пътища и ми се иска да започнем по един хубав, прекрасен начин с една деткса песничка, която не е толкова детска и която тази сутрин като се събудих дойде при мен

(пее)

Днес приятели, повода, разбира се, е книгата, която очакваме вече една година по някаква причина цяла година тази книга се забави и нашия издател, който оказа се, че днес е с грип и не може да дойде, но така или иначе той изключително много харесва тази книга и я подкрепи, в смисъл такъв, че финансира неиното разпространение, в абсолютно всички книжарници в България ще я има, което за първи път се случва с книга на Георги Изворски. Опитах се сутринта да се поставя на негово място, какво ли би казал той за тази книга, ако беше тук с нас, със сигурност би казал много прекрасни неща, той е наш приятел, който ни подкрепя така или иначе и освен че е жител и на град Божурище, от където е и Георги, и вероятно това е една от причините, защото все пак става дума.. това е в една голяма степен автобиографична книга, Георги Изворски разказва за един период от живота си, когато е бил между 30 и 40 годишен, когато всъщност той има тази възможност да е в кухнята на творческата изява на Димитър Казаков Нерон и един вид този велик българин, може би, най-известния български творец в чужбина, у нас, може би, не толкова, се явава един вид като негов учител. Тук, от книгата ще прочета това, което духа ми спусна да напиша за книгата и мисля, че казва много неща като резюме:

 

Двама Титани на Духа си дават среща на Земята. Знаменитият, духовоен български художник и творец – Димитър Казаков – Нерон и бъдещият духовен учител Георги Изворски преплитат съдбите си. Два огъня, които правят клада, която се превръща в пожар, горящ в сърцата и умовете на хората.

Творецът в един напрегнат ритъм на живот и творчество обменя идеи, мисли, чувства и дела с Учителя, което превръща общуването им в сплав от Дух, Изкуство и Култура.

Тази книга е един своеобразен, оригинален Наръчник на Твореца и на Човека, тръгнал по Пътя на Духа. Написана със стил и Дух, с обичливо чувство за хумор, абсолютно задължително за човека на Духа, “Аз… и Пикасо” ни въвежда в една истинска Творческа Работилница на Живия Живот на Огъня, в който горят истинските Творци.

Георги Изворски предава точно и неподправено словото и изказа на големия художник, като очертава характера и живота на една изключителна нестандартна личност. Същевременно ни се дава възможност да надникнем и да видим част от Пътя на живота на Земята и проявлението на Духа при Георги Изворски, директно от извора.

 

Кой е истинския творец? Днес ще търсим отговор на този въпрос в тази беседа. Какво казва Казака – “скъсай копче от дрехата си и го постави между звездите, вземи звезда и я пъхни в джоба си”. Та, това е прекрасния повод да сме заедно и разбира се всеки ще има възможност да си вземе книгата, тук искам да ви покажа едно нещо, което приятели днес ми подариха, послучай днешния ден на прошката, ние го наричаме ден на всеопрощението – “обичам те, съжалявам, моля те, прости ми, благодаря” като гоблен, отвъд го има и като мартенички, много красиво нещо, много благодаря, много благодарим за това, за този жест, за втъканата любов в този гоблен. Сега ще пусна Аум, в минор, миналия път го чухте, мисля, че беше добре и мисля, че това е нещо, което на всички беседи от тук нататък ще го има, Калин днес не е с нас, може да се отпуснете и да го изпеем

(пее)

Сега да си кажем всички заедно вълшебните думички – обичам, извинявам се, прощавам и благодаря на всички разумни и чувствени същества от мирознанието; любов, любов, любов и благодарност

 

за всеопрощението

12.14 –

Георги: Да благодарим на Всевишния, че пак ни е събрал и сърдечно благодаря и на вас, искам да кажа, че днес наистина е прекрасен ден и виждам как светлината над България е по-голяма, тей нареченото хало, а и тук, защо? – защото сме приповдигнати, искаме или неискаме, то е празник за душите душата започва да свети повече, макар че ние може да не и обръщаме внимание. Наистина днес е ден, или цялата седмица беше седмица или ден на Всеопрощението. Това е новия термин, защо всеопрощение? -защото ние като духовни хора, служители и апостоли на светлината, та дори и деца на светлината трябва да знаем някой неща, не да се отнасяме, както се е отнасяло човечеството хиляди години, десетки хиляди, а имаме Ново небе и Нова земя, която ние градим и заради това новия термин е ден на Всеопрощението. Какво да правим? – ами това, което ей сега го направихме, лесно, просто, обаче да го направиш искрено и от чисто сърце, даваш опрощение на всички, независимо по какъв начин и как е стигнало до теб, дали са те обидили или не, дали са те огорчили, дали са те ощетили, даваш им и молиш Бога, молиш светлата сила за обратното, за тяхната прошка, за тяхното всеопрощение. Значи ти си си изпълнил това, не работиш вече на парче, но дайте да направим това или онова, работиш с онази велика целокупна сила, която се казва Цяло, със светлата сила на света, с Господа, с Бога, няма нищо по-мощно, любвеобвилно, няма нищо по-разумно. Следователно, когато казваме всеопрощение правим веднага връзка с него и ние сме си свършили работата, не аз да отида при кумовете да им искам прошка, отида си при комшията, защото ми е най-близо или при личния си приятел, ами останалите? Това, че не отиваме физически няма никакво значение, нашия ум и то не този ум, а разума, който е, който ни е даден от горе може да отиде навсякъде и може да направи всичко, това е нашето съзнание, космическото съзнание, съзнанието, което е заедно със знанието на Господа Бога, понеже се опитваме. Това е, по този начин се дава прошка и се получава прошка прекрасно. Наистина, когато видиш човека и го прегърнеш и му кажеш прости ми, ако има нещо, ако съм те докачил и т.н., това вече е индивидуално, но дали ще го направиш или не, когато направиш общото и голямото всички са равни. Значи, като работиш за колектива, това е закон на вселената и е принцип, като работиш за колектива и издигаш колектива няма начин да не се издигнеш и ти, ама просто няма начин, а когато си егоист и дърпаш надолу, фактически колектива ще си върви нагоре, но ти започваш да удължаваш това въже, то е като ластик, разпъва се и той не може да те потегли, защото твоите егоистични стремежи и желания натежават и те пускат надолу, затова е казано, че не трябва.. номер едно е горделивостта, това е живия егоизъм, егоцентризма.

творчество и дух

Така, мислех доста работи да казвам, обаче повечето от тях, разбира се, ги знаете, щом сте в тази зала и ме слушате не за първи път, но специално наистина повода е, не че няма да свържим едното с другото, но повода е книгата. Тази книга, която я написах за две седмици, тей като баща ми каза “напиши за нашия приятел Димитър Казаков Нерон нещо, най-добре бих написал аз, ама ти си професионалист, ти го напиши”, написах я за две седмици наистина, след като си отиде, тук съм написал доста интересни случки, аз съм отбелязал десетина места, така да прочета десетина страници от книгата и от тях може да ми се задават въпроси и може да го направим като събеседване, защото в крайна сметка, не случайно всеки на всекиго е учител и ученик и всеки на всекиго е лечител и пациент, това го казвам аз и това е мотото на следващата ми книга, всеки на всекиго е учител и ученик и всеки на всекиго е лечител и пациент. Така че ме учеше Митко и аз го учех до някъде тогава нищо, че съм бил с друг акъл, така да се каже, доста земен, макар че съм имал проблясъци, защото и на мен ми беше ясно, но до някъде, че не може да се движим напред без духа, дори и един изключително богат човек, ако е само в материята, той не може да просперира нито една йота, той продължава да разширява материалните неща, но те ще имат граница и ще спрат, до някъде, ще имат таван, но ако той се движи непрекъснато в духовността и е милиардер, той ще получава и ще разширява империята си все повече и повече до безкрайност, след него ще я продължат и неговите наследници като си отиде, защото духа е безкраен, материята винаги е крайна. Значи, много хора ще разберат, че те, особено сега, когато дойде новото, съзнанието командва битието, а не обратното битието да командва съзнанието. Значи духа винаги е командвал материята, но някой път е командвал скрито или е давал на материята да дръпне напред, заради това досега, до 12-та година беше разрешен и принципа на Земята, който е за насилие и за агресия,  вече не може той да взима връх и още е рано, но след 50 години или след 100 или по мое мнение след 150 години това насилие, тази агресия просто ще изчезне от земното кълбо, никой няма да насилва никого за нищо, защото предпоследната вълна, която ще напусне тази планета и то ще я напусне доброзорно, а не доброволно, това са насилниците. Насилничеството също е болест, която е от смъртоносните болести, аз съм ги казвал тези 6 вълни, които една по една ще си заминат, няма нищо лошо в това, защото за мен, както и за повечето хора смърт няма, това е чисто и просто една хубава духовна трансформация.

Другата книга, която днес исках да представя и която излезе преди няколко месеца, това е книжката със стихове, но не толкова много хора четат, проза четат повече, стихове четат по-малко, но напоследък ми прави впечатление нещо, защо дойде време точно за тази книга, която е наистина наръчник на творческата личност и то не се забави, а тя излезе точно навреме, защото, ако беше излязла през месец май, когато я дадох миналата година на издателя, ще ви кажа, че тогава, въпреки всичко човешкото съзнание още не беше дорасло за тази книга. Сега се разбира, че духовния човек е обезателно и културен човек и интелигент и творец и обратното. Значи, поетите, писатели, композитори, скулпторите, художниците обезателно трябва да станат духовни и обратно духовните хора трябва да започнат да се занимават с изкуство, с музика, с поезия, това ще им стане като хоби. Значи само за една година, дойдоха при мен, може би, 10-15 жени и само 1 мъж, които никога не са имали такива дарби, които са им дадени от Небето. Двете дарби, които се даваха, бяха обикновено следните, да рисуват картини и да пишат стихове, но най-интересното беше, не е тук, ако е тук, тя идва някой път на беседите ми, много рядко, една жена, цигуларка, на която случайно пътувахме един до друг в автобуса, аз я погледнах и и казах “купи си цигулка, трябва да свириш”, просто това ми казаха отгоре и аз и го казвам, аз съм го забравил, изминаха две години и се виждаме, спира ме зад телевизионната кула, вика “Господин Изворски, аз вече свиря на цигулка, свиря цялата паневритмия и много напреднах”, аз викам “а, какво общо имам аз с тази цигулка и с музиката”, аз съм я и забравил, тя вика “ами както пътувахме веднъж в автобуса от тук до Дупница и вие ми казахте, че аз трябва да си купя цигулка, аз викам а, толкова далеч нито знам една нота, нито знам да пея, нито нищо, и то цигулка, труден инструмент, обаче минаха няколко месеци и по едно време изведнъж ми щъкна и аз отивам и си купувам цигулка без да знам защо, след това намерих един учител и най-интересното, той самия се учуди колко бързо напредвам в музиката за една две години, това, което другите за 20 години не могат да напреднат. Значи, на нея и е даден този талант, талантите ги спускат. Какво спускат сега отгоре? – способности, дарби и таланти, но те у нас са в зародиш, има ги или пък са в едно латентно спящо състояние, както духа спи, той спи, а душата работи, душата е ротора, който се движи, духа е стартера, само гледа сеира на душата, но това не значи, че неправят едно общо какво? – електомагнитно поле, за да може хубавото електромоторче да се върти, иначе без ротор и без стартер ядец, мотора няма да може да се върти. Значи, това духът и душата, то е както и двата принципа, които са мъжкия и женския или плюса и минуса, това са две духовни дестинации, поляризации без които не може и трябва да се въртят. И заради това дойде времето точно за онова, което Казака е говорил преди доста години, онова време на духовните хора и не само на духовните хора, а и на хората на изкуството, културата, музиката, която в ония времена, когато беше и купонната система в началото на демокрацията, тези работи се позабравят, защото трябва да оцелее човек физически и той моментално, но оня, който си е роден, значи духовен човек, той мисли винаги и за едното и за другото. Имах един приятел на който му викаха графа и аз викам графа сигурно проякор, нещо, не, той наистина от графовете от Беларусия, баща му някога като белогвардеец избягал и дошъл в България и когато дойде демокрацията го поканиха в някакъв клуб на аристократите, на дворяните, граф е в крайна сметка, но точно това ми правеше впечатление при него, много години работехме и живеехме заедно, ами той е обикновен човек, ако го погледнеш, ама той мислеше мащабно за всичките и за останалите мислеше, не мислеше само за собствената си изгода, за собственото си гнезденце, за собствената си черупка, не, мислеше за всички, това е най-интересно и такава широко-скроена личност и такава щедрост просто не бях срещал. Дойде време все пак да прочетем, Силвинке, ако обичаш прочети напътствията на татко, който ги е написал в тази хубава книжка, те са 366, защото има и за 29 феврурари, но тази година не е високосна, прочети за 21-ви, 22-ри и 23-ти

Силвина: или само за днес

Георги: не, само за днес, за 22-ри, после един ден напред и един ден назад, така се чете

Силвина: Добре, понеже за 22-ри е много в темата за това, което ще си говорим

Георги: вижте сега как духа повежда нещата, не аз

Силвина: сутринта като се събудих имаше една приятелка и ни предлагаше да ходим да посрещаме изгрева на Алеко и аз отказах, не може преди беседа идват, се спускат идеите и тогава човек трябва да има този покой, за да ги приеме тези послания, да получи този заряд, който след това да го предаде на другите и се спуснаха тези идеи, за които по-късно ще стане дума, а след това Георги каза: а бе знаеш ли това за което ти сега говориш, ама същото е за този ден – 22-ри февруари. Божествените напътствия:  

Бъди такъв, какъвто си и не се опитвай да приличаш на някой друг. В света има всякакви хора, не бих желал всички да сте еднакви като грахови зърна в шушулка, трябва да бъдете различни, всеки да върши своята специфична работа и да играе своята специфична роля, съчетани съвършено в Цялото. Това не означава, че понеже сте различни непременно трябва да има несъгласия и дисхармония. В големия оркестър има много и различни музикални инструменти, но всеки си има свое точно място в Цялото и те се съчетават съвършенно, когато са в хармония с Цялото. Хаос и дисхармония се създава, когато всеки индивид тръгне по свой път без да мисли или да се съобразява с останалите. Когато си на своето място и влагаш цялото си сърце, живееш и работиш заедно с другите за благополучието на Цялото, от това може да произлезе само най-доброто, затова престани да воюваш, от теб се иска само да бъдеш и да оставиш всичко да следва своя път.

Георги: и за вчера, за 21-ви прочети и за 23-ти

Силвина: 21-ви, може да си спомним вчерашния ден, как беше, как се чувствахме, но обикновено тези послания не са случайни:

Никой не харесва да бъде оскърбяван, нараняван и пренебрегван, никой не желае да бъде игнориран или да се чувства обичан и нежелан. Защо тогава не се отнасяш към своите ближни с любов и уважение, с внимание, опитай се да ги разбереш и бъди готов да ги подкрепиш, ако е необходимо, проявавай много толерантност, много търпение, давай много любов. Нали това е начина, по който искаш да се отнасят и към теб, давай добър пример, но никога не го прави, просто защото чувстваш, че това се очаква от теб, прави го, защото искаш да го правиш от сърце и да вложиш най-доброто от себе си в това, което правиш, казваш и мислиш, колкото по-голямо е желанието ти, толкова по-лесно ще бъде осъществено. Не се задоволявай с нещо посредствено и половинчато. Нека всичко, което правиш да бъде от най-висш порядък, молитвите ти да са честни и да не влагаш нищо себично в делата си.

Георги: и за 23-ти, защото то е много важно

Силвина: Колкото повече получаваш, толкова повече трябва да даваш, не задържай нищо за себе си, давай, давай и продължавай да даваш, за да остава място, което да се запълва, колкото повече осъзнаваш промените, които се осъщестяват сега, толкова по-достъпен си за тях и те по-бързо настъпват, стават част от теб и ти ставаш част от тях. Почвата е подготвена и семената са посети, сега е време за растеж, разширяване и процъфтяване, сега именно се извършва този процес. Виж чудото и красотата на всичко, виж как все повече души се събуждат и осъзнават какво става днес, надига се огромна вълна, пътищата на духа започват да се превръщат в жива реалност за мнозина. Живей с духа, върви по пътя на духа и се слей с целия живот.

Георги: Благодаря ти. Сега, прекрасни, великолепни, идеални, превъзходни, чудотворни напътствия лично от устата на нашия велик и славен баща и затова съм написал на тази книга отгоре на подвързията – 366 Божии напътствия, така се казва. Знаете ли, по-добре да го кажа, защото наистина човек трябва да бъде такъв какъвто си е и когато ме срещне някой и ми казва “а бе Георги, ти що не се държиш така по-тежко, по-сериозно, ти не си кой да е вече, така няма да ходиш с моряшка фанелка, с протрити панталони на морето и по джапанки, а с костюмче, с вратовръзка, нали, така, лъснат, стегнат, сериозен, винаги, гледаш строго”, “ама чакай бе, аз искам да бъда като другите, човечно е, като човек да се държа”, “а, не, аз ако съм на твое място, знаеш ли как, охо”, така, хубаво. Обаче, вижте, нещата са простички, само в първата песенчица, аз ви казвам, че са всичките 42 добродетели, те са малко и повече – 50, обаче аз съм написал веднъж 42, т.е. най-основните, те са много, само е казано в едно, две куплетчета, всичко е точно, значи като кажеш всеопрощение или смирение или търпеливост, няма вътре в тези принципни добродетели да няма всички останали добродетели, защото за да си смирен, обезателно трябва да си скромен и смел, страхливият човек не може да бъде смирен, неговото е примиреност, неговото е овчедушие, смиреният човек е смирен точно поради тази причина. Всички, които да се занимавали с бойни изкуства много добре знаят на какво ги учат – на мир, бойното изкуство не е за агресия, то не е и за отблъскване на противника със сила, не, то е само с мисъл да го сложиш на мястото, това е цялата философия, няма друга, с мир, с миротворчество, нищо, че има толкова висши военни практики на Изток, а ма те викат това, онова, всички военни изкуства, вземете един истински учител по бойни изкуства да дойде тук и да видите как ще говори и какво ще ви каже – мир, хармония и любов, нали има черен колан, аз лично познавам човека, който е негласния световен шампион по бойно изкуство, българин е, Силвина го знае, един мъж, огромен, як и прекрасен, едно чудесно момче, което дойде да ме види и с което си говорихме, чудесен мъж, негласен, защо? – защото не иска официално да излиза, вика “аз последния световен шампион за 50 секунди го победих в Гърция, другарски, приятелски така”, само за да се види, защо да показва на света и да печели много пари, вика “това не ме интересува”, дойде да ме пита и за вегитарианството, защото е разбрал, че на Изток вика “ме хранеха, имах един инструктор, който беше на Изток, по бойни изкуства и аз като гледах тревата, викам а бе как, у нас аз толкова много изяждам, а той някакви треви там, след две седмици се убедих колко мощ дават точно тези тревички, дето съм ги ял, ама той ми ги даде треньора, разбира се, и учител му е бил там, и след два месеца, аз там станах шампион”, нали там има източни много, които се занимават с това, защот той е станал шампион, българина. Така, както и да е, това е едно така кратко и кротко отклонение за нещата, разберете в микросвета и в макросвета всичко е едно и също и ако ние умеем да боравим както със себе си, най-напред трябва да станем командири на себе си и да водим собтвената си лодка, както съм го казвал, след това вече може да ни поверят и презокеански кораб вътре с 3 000 души екипаж и 10 000 пасажери и трябва от тази точка на света до другата точка да го караме и да го водим, да го превеждаме да го командваме. така, заради това в кратките неща, аз и в моята книга, която е със стихове, в кратък стих да има една хубава идея и мисъл, това е, да бъде концентрирана, това е изкуството, това е истинската литература.

Сега тук съм отбелязал няколко интересни събития и случки, той като почне да чете човек книгата, след първите 10-15 страници, които са описателни за нашето селище и за нашето градче, след това вече започва същинската част, но ето какво съм написал на 8-ма страница, чета по една страничка обикновено, то ще стане бързо:

 

01.03.2015 Пловдив 2 – "Аз и Пикасо"

https://www.youtube.com/watch?v=gqfJOOtnXxs

 

правилният път, избор и воля

0.00 – 24.04:

Георги: Сега, не знам дали точно отговарям по въпроса, но това, което казвам, това е истина, поне за мен, всички дебели книги, които са написани, са хубави, те са добре, но това са знания, аз говоря за нещата от първа ръка, защото че звучи леко хвалебствено, но не съм учил на Земята, на Земята съм учил както другите учители, разбира се, което е нормално, но съм учил там, където ти дават от извлечението, от начало първи курс – извлечението се състой от 100 думи, в първи курс ти дават 90 думи, трябва да се сетиш за 10, когато станеш 4-ти курс ти дават 50 думи, трябва да се сетиш за останалите 50, когато станеш последен курс, ти дават 10 думи и трябва да се сетиш за всички останали 90, схващате ли ми мисълта, това е същото вече, когато го казах и  предишния път на предишната лекция, истинския учител какво прави? – от 10 ученика, прави 100 светии, обикновения учител прави от 100 ученика – 10 светии, пак си помислете за това. Така че, ако не те задоволява отговора мога да дообясня

Приятел: може ли в такъв ред на мисли да попитам по какъв начин можем да разберем, че сме на пътеката за изпълнение на тази програма, на тази мисия за която сме дошли на Земята?

Георги: Така, значи, миналия път прочетохме в София – “366 Божии напътствия” има една книжка, другото име е, на Айлийн Кади, казва се “Отвори вратите на сърцето си”, там пише така – “Бъди това, което си, и не се старай да подръжаваш на никого и на нищо”, но обикновено човек иска да прилича на този или на оня, завижда за професията, за службата на този или на оня, а всеки един от нас е на правилното място, ако се остави на светлата сила в първото време и върши правилното нещо, но той не иска, защо? – защото най-малкото е неговото човешко недоволство, обикновеното човешко недоволство, никога човек не е доволен, а напротив, човек трябва винаги да е доволен и когато Господ реши, той те мести от тази професия на другата, той те измества във времето и в пространството, а и в контактите ти, живееш с един мъж, ама той е нелюбим, да кажа или с една жена, не е за теб и ти само се мъчиш, само мъчиш и себе си и него и всички останали, включително и децата и когато кажат “ама семейството да не се разпадне”.. какво е казало едно 7-годишно дете на майка си сутринта преди да отиде на училище, аз съм го казвал този случай, вика “с баща му се караме и сутрин и вечер, обаче гледаме пред него никога и гледаме и се правим на влюбени, обаче тази сутрин се караме в 6 часа, то става в 7, в 8 тръгва на училище, закусваме тримата и си мълчим и то както си остави чантата, преди да си я вземе каза така, погледна мен, погледна баща си и вика – майко и татко, вие не се обичате, по-добре да се разведете, защото ме мъчите – взе си чантата и замина на училище”, ние, ако си мислим, че може да заблудим младото поколение, ами колкото можеш да заблудиш Господ, младото поколение, говоря за шестата раса, които са с отворено съзнание, не за онези дечица, които се раждат все още трета, четвърта и пета коренна раса, те са с друго съзнание, съжалявам, но има такива и такива се раждат много, а дойде време не на количеството, а на качеството и съм го описал – сега 1 дете от шестата раса замества 100 от трета, четвърта и пета, само след 100 години, 1 дете от шестата раса ще замества 1000 от трета, четвърта и пета, е пак седя пред вас и както съм сигурен в това, което ви говоря, както съм сигурен, че ви говоря и съм тук, не съм някъде другаде. Звучи като приказки, обаче знайте, че всички нелогични неща, всички непоследователни, всички ненормални от наша гледна точка, даже глупави неща, те също са Божествени, даже и най-големите жестокости Бог защо ги допуска, да си научим урока, ако не иска, няма да ги допусне, знаете ли колко случки е имало,когато трябва да се взриви тази планета и тя не е гръмнала, поне аз знам такива 10, 20 или 50 или не се е случвало нещо много голямо, защото светлата сила бди. Така, заради това няма нищо случайно и ние не бива да напъваме. А как ще разберем точно каква е нашата програма? – когато започнем да си изпълняваме онова, което е в момента и да се стремим, дори и на нас да ни се струва, че.. отиваш с мъка на работа, ако толкова ти е мъка, сменяш работата, значи Бог явно ти дава този сигнал, натежава ти нещо, не можеш повече там да дишаш, не можеш никой да гледаш, обаче те е страх, че ще загубиш заплатата от 2 000лв. и че ще останеш беден, бод, гол, без покрив, леле,остави тези работи на Бога, ставаш и зарязваш всичко, дори няма да си вземеш химикалката от бюрото, нищо, палтото няма да си го взема аз, излизам без палто, ставам и заминавам, това е свободата на духа, онова всичко.. чакай, ама палтенцето, това-онова, отвънка ще ме срещне един човек и понеже е Божията воля ще си свали якето и ще ми го даде на мен, това съм го виждал черно на бяло, виждал съм го, защо?- защото ти имаш тази смелост да го направиш, да рискуваш,така, когато нещата стават гладко, значи както казвам Бог върви пред теб като снегорин и разчиства, до тук е снега (до гърдите), трудно се върви, вървял съм из такъв сняг до пояса, обаче като изчисти снегорина си вървиш спокойно, но къде? – ходиш само там къде е чистил, това е пътя, значи тогава гладко се нареждат нещата, разбира се, отначало Бог може да ти даде няколко препядствия, за да се види, но ти когато си убеден, че това е пътя и искаш да го направиш, гледаш да ги преодолееш и като преодолееш три, ако има четвърто, значи това е твоя път, но не е избора на Бога, има ли повече препядствия от три, но Господ ти дава до три, всичко до три, тогава вече ти очиства и вижда, че ти си ги преодолял, а не да напъваш – 10, 12, 15 пъти.

Знаете ли, че когато имах онзи въздушен инцидент с парапланер, нито един от колегите не иска да литне, неподходящ вятър, обаче вижте ме, сега вече разбирам и от толкова, но тогава не можех да чета знаците, аз ли, правя опити повече от 10 пъти да излетя от тази височина, от този хълм, от този връх, повече от 10 пъти, не знам дали на 12-тият, 13-тият или 14-тият път излетях, след 10 минути вече бях купчина месо, ауу, то беше запланувано, разбира се, де, но мисълта ми е, че нещо те подкарва. Знаете ли колко е трудно да се качиш на Камен дял с един делтапланер, дълъг 6 метра, или 6 метра без 20см., те са 5 и 80 и 6 метра, така, хвърчилото моето, спортно-състезателното беше 32 килограма, учебния делтапланер ми беше 26 килограма, да се качваш по пътеката нагоре и да го носиш, дълъг, 32 килограма, около 35, качваш се горе, изведнъж разбираш, че вятъра е неподходящ, че ако излетиш, ще се пребиеш, както съм имал случаи и при падането си чупиш двете ръце и двата крака, по-малко няма, по едно не минава, всички мой колеги го знаеха, така и пак надолу трябва да сваляш това, един човек не искаше да свали и след това го закарахме в Пирогов, защото той инструктор, той си мисли, че е много нещо и аз така съм се помислил за момента. Значи, трябва да усещаме всяка една индикация, всеки един знак, който ни се праща, то има и толкова дребен знак, че ви казвам, една сутрин, аз не трябва да се храня с такива работи, аз и обикновено не ги ям, една сутрин, където сме в хотела има чисто и просто юфка, която прилича на домашна, да, хубава домашна юфка, аз пия само сутрин чай, обаче гледам около мен, тези си донасят, викам а бе и аз ще хапна малко юфка и ми донасят в чинииката малко, колкото сложили, пипвам с лъжицата и в момента виждам един косъм по това, моментално разбрах, че аз не трябва да я ям тази юфка, аз попринцип не трябва да я ям, защо? – не от това, което хората казват гнус, аз не съм гнуслив, о, пада на Земята, значи като животинче съм, само че не съм като овцата, а като козата, козата като подуши, ако не е чисто, не го яде, това е абсолютно чисто животно, баба ми имаше и съм ги гледал, докато овцата може и да пасе и на поляната, където тревата е радиоактивна, тя няма да усети, но козата ще я усети, това е междудругото, защо ли ви разказвам тези работи, ама нали това е приятелски разговор в крайна сметка. Нищо случайно няма, да, заради това просто бих ви помолил да внимавате много и всеки си е на точното място и да си работи, но ако наистина ако повече не може да се издържа, както в Бургас беше онази жена, 20 години е търпяла мъжа, който я е бил сутрин, обед и вечер и я е събуждал в полунощ да не забрави случайно, че е бита, 20 години я е бил, тя вика “насинена ходих всеки ден на работа и се чудих, понеже крия непрекъснато от колежките какво ми е и как ми е – а то – ами аз – вика – карма изплащам”, а бе викам “момиче, ти си изплатила кармата само за 1 година, 19 години си го търпяла, карма сте имали 1 година” и когато сина и става на 17-18 години казва “майко разведи се с този човек бе – и той заминава в чужбина, вика – аз не мога да го гледам този звяр, разведи се бе, защо не си се развела до сега”, значи може да вземе детето на една година и се разкарва, но тя беше толкова великодушна, че когато дойде при мен и каза “ами сега от 5-6 години сме разведени, ама няма кой да го гледа, той става болен, зле му е”, ами той трябва да си научи урока, ние веднага ще се намесим в съдбата му, “аз дали да отида да го гледам” и т.н., викам “ако се върнеш при него ще бъде добър 3 дни, 3 седмици, 3 месеца са много, на 91 ден ще почне да те бие пак както те е бил някога, а сега си живееш с приятелките спокойна, нали, добре ли ти е?”, “добре ми е “, “ами тогава”. Така, та такива работи, това са нещата от живота

Приятел: може ли още мъничко да продължа в същия ред на мисли? нашите избори как влияят върху програмата, която имаме?

Георги: нашия  избор влияе 25%, нашите мисли, нашите чувства и нашите дела, значи наистина могат да изменят, но изменят малките неща, от програмата или минаваме по-леко и по-лесно, големите неща, те са посочени. Гледай сега, идва ми този пример, огромната магистрала, от тук 5 платна, аутобан, и от там 5 платна, сега, как да кажа, и отстрани има място, значи ние може да минем, ако вървим много близо до магистралата, ами ние много може да се надишаме с олово и с радио-активност, толкова, колкото искаме, значи тук ни е определено да вървим, но ако сме благородни, ако работим с добродетелите, имаме чисти мисли, чисти чувства и чисти дела, Бог ни пуска да ходим на 100 метра от магистралата, пак покрай нея, две мнения няма, но вече тук има пояс, там има тревичка, не дишаме този замърсен въздух, не знам дали ме разбрахте, но искам да кажа  – пак ще минем по този път, но много вече ще ни се облекчи и товара ще ни се свали, ако носим 25кг. раница, тя ще стане 10,12,15 и е по-леко да носиш, от колкото 25кг.,носил  съм всякакви раници, така, значи, само това може да направи, нищо друго и това се води тези 25%, всичките 75%, това са големите работи, но ако ние нямаме тази достатъчна разумност, да бъдем толерантни, добри, с чисти мисли, чисти чувства, чисти сърца, да бъдем справедливи към всичко, т.е. да работим с тези добродетели, ако не сме, тогава 100% ни мъчат, 100% ще ни е тежестта, значи тези 25-30кг., които са ни на гърба тежест, ще си го носим от раждането до края, докато ритнем камбаната, казано на жаргон, до тогава, но ако сме умни, поне с 25% можем. А има и нещо друго, Бог може да ни облекчи нещата, ако всеотдайно се обърнем, голямата програма е 50%, тя е 51%, значи още колко процента до 49, значи от 25, 24% още ще ни я облекчи и ние ще видим как леко и приятно ще ни стане и фактически как всичко останало се елиминира, всичко става леко, приятно и бързо, носим си товара, да ще си ходим на работа, ще работим, две мнения няма, кой в офиса, кой ще отиде да работи на струк, кой ще отиде да продава в магазина, това е така, но вече е много по-леко и по-добре, защото това са програмите, които са отгоре. Това, че свободна воля нямаме, но имаме.. виж, гледай сега това е пътеката пред мен, аз съм го казвал, от едната страна са един ред сергии, това е като на пазара, от другата другия ред, лявата страна на сергийте са лъскави опаковки, хубави, шарени, оо, като погледнеш чудо, от дясната са едни сивички, такива не ловят окото, нищо и никакви, заставаш тук като се родиш, обаче ако имаш опит на земята, ако нямаш опит, като дете отиваш и се ловиш за първото лъскаво нещо, това са играчките от тази страна, но всичките играчки са опасни и за всички играчки трябва да платиш, това ти е избора, но аз съм се раждал 150, 200, 500 пъти, 900 пъти някой, заставам тука, мъчил съм се и нещо ми щраква, викам дай да видим тука, сивичко това, ама аз съм вече станал скромен човек, успял съм да стана скромен, викам дай да видя сега тази сивичка опаковка, първо за нея не се плаща и второ тя била елексир, я и почвам от тази страна и леко минавам до другия край като взимам само от там и нищо не плащам, защото това са божествените неща, от другата се плаща, другата сергия е на онази сила, дето и казваме, че е с рога и копита, друга беседа ще имам за нея, защото аз имам друго мнение, но тази е божествената сила, това е, заради това трябва да различаваме нещата и този дар се вика дар на различаването, което е първото нещо, ние трябва да го усъвършенстваме. Усъвършенстването става като то ни е дадено като основа, като конструкция, а ние трябва вече да напълним, вече да го изградим.

Приятел: може ли и от мен един въпрос? Няколко пъти става въпрос за свободната воля, дори така да погледнем, че свободната воля да е Божия и да се насочим към това, да поискаме волята на Небето, както се изразяваш, нали пак ще бъде добре, ако осъзнаеш, че тази воля ви е дадена, за да кажеш – да бъде волята ви, да бъде царството ви, нали, да дойде и това, което е най-добро за мен, да избереш най-добрия план, варианти има, но ти да поискаш най-добрия план, може би, затова много от хората на Земята им е трудно още и настояват непременно да имат свободна воля, като разбира се, тази свободна воля те я разбират в това да искаш да бъде това, което на теб е приятно, това, което за теб е добро, но то може да бъде най-лошото за тези, които са около теб и затова е толкова трудно на много от хората да останат в един момент насаме без видимо обкръжение, само с тези, които са невидими и тогава да кажат – отричам се от тази воля, нека да бъде тази, която е отредена за най-доброто, за общото благо на всички

Георги: това е абсолютния път на всеки един от нас и затова на пентаграма на Учителя е написано – “В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа”, а значи улучихте десятката точно по този начин, праведните, съвършенните и светиите нямат свободна воля, волята на Бога, гледате ме пред вас, но утре, ако някой ме покани на рожден или на имен ден, аз не мога да отида и последните няколко години не обещавам нищо, защото само след 1 час Небето може да ми каже, като свърша в 3 часа тук, пуснало ме е и казва “Синко, а бе я да си свалиш хубавите бели маратонки и по чорапки излизаш на магистралата и тръгваш бос, пеша към столицата, от ляво или от дясно на магистралата ти си избери, ами след 1 час”, значи за 1 час трябва да стигна до магистралата и от там да тръгна, ами аз не след 1 час, ще тръгна след половин час или след 10 минути и тръгвам, нямам свободна воля, казвам го в прав текст, аз нямам собствена воля и когато ми се сърдят, че не отивам на рожден, имен ден или погребение, просто не ме пускат отгоре, това е, замина си любимия ми племенник, заедно ходихме на лов и риболов, шест дни, имам свидетел, не можех да стана, “ще те вземем с кола да те караме”, аз не мога да стоя седнал, само легнал в едно бездиханно положение, не мога да си вдигна ръката,  знаете ли какво е пълна отмалялост, да нямаш абсолютно никаква сила, шест дни Господ ме държа без сила, защо? – ами защото иначе щях да стана и да отида, ама той си знае, три дена преди да почине момчето ме свали на леглото, аз се чудя какво стана, има някакво фазово преобразуване, не мога да стана, да отида пет крачки, не мога да стана от леглото, а как ще стоя аз със часове на другия край на България, абсурд, само легнал, само в хоризонтално положение, това е истината, която казвам, значи искат да ми докажат за сетен път и аз затова сега много слушкам, но човек трябва да стане.. светията уж има от една страна най-голяма свобода на волята, но той има защото знае да изпълнява божествените, природните и човешките закони, заради това има най-голяма свобода от тази гледна точка, и той затова е и чудотворец, но иначе изпълнява волята Божия, в моето бунгало, тей наречена стъклена пещера в планината на стената си бях написал със златни букви, бронзови, разбира се, със златна художническа боя – “Господи, твоята воля, Господи, не моята воля”, обаче едно младо момче и едно момиче нощуваха един път в моето бунгало, аз съм бил на другия край някъде, защото знаят къде е ключа и аз се прибирам и гледам една бележка пъхната, залепена точно накрая на надписа, казвал съм го това, Силвина е свидетел, отварям този лист хартия и на него пише допълнение на това “Господи, твоята воля, Господи, не моята воля, защото на моята сърбах вече попарата”, това беше допълнението от тази моя приятелка, много оригинално, този лист и до сега си седи в моето бунгало. Ето виждате ли, така е, човек, който си мисли, че има собствена воля..

 

“Аз и Пикасо”

24.05 – 1.13.43:

Така, сега да минем към книжката, все пак да я представя, тя е чудесна, прекрасна и е хубаво човек да я прочете, защото две неща се преливат тук. Културата, която е, тези изкуства, като се започне живопис, скулптура, поезия, музика, всички изкуства, театър, изкуството на словото, изкуството на образите, изкуството на звуците, трябва да се прелее, всички тези неща трябва да станат духовни и всички духовни неща трябва да станат такива, това е целта и едното започва да прелива в другото, защото досега тези неща, лично моето впечатление е, че има хора, които наистина са много добри, художници, музиканти, поети и писатели, но нямат духовност, имам един приятел, той много езици, 10 ли, 15 ли, не знам, инжинер е, прекрасен човек е, но при него – той е религиозен, но не е духовен, разликата, знаете, че е огромна. Така и заради това, обаче Димитър Казаков Нерон, големия български художник, който влезе в листата на големите художници, беше наистина една колоритна,  една изключителна личност, една нежна и лирична душа, но се държеше грубо и често арогантно и с един много цветист такъв език и смело употребяваше доста груби думи, за да се предпази от света. Знаете ли, едно яйце, за да не го счупиш трябва да го сложиш в някакъв друг съд, по-твърд, примерно буркан и да го пренесеш или яйца може да ги пренасят в пластмасови шишета, затваряш ги и ги пренасяш, също, значи трябва да се предпази с нещо, това е един вид броня. Ще ви прочета няколко работи от тук, по десетина реда, защото наистина времето напредва много. Искам да кажа, че Божурище е тей нареченият аглумерат, там са заселени хора, понеже дядо ми е един от първите заселници в началото на миналия век, купил е място и е построил къща, тей като той е работил в държавния конезавод, тогава са се произвеждали коне за българската армия, тей като не е имало толкова камиони да теглят оръдията, ами коне, те са били за каруците, за всичко, в конезавода чисто и просто той е бил майстор, там е работил, той е бил военен конезавод, обаче баща ми, когато става на 15 години идва и започва работа в конезавода, а на 17-18 годишна възраст отива и изкарва първото му воено образование, артилерийското училище на негово величество цар Борис, след това кара авиошколата в Казанлък и става военен летец, Божурище попринцип е военен гарнизон, аз така го помня, имаше 1 военен завод, една военна работилница, фабрика, където правиха ремонт, разбира се на оръдия и военни автомобили и около 30 или повече военни поделения, отбраната на София е отдолу, бункера, един такъв специален и т.н.. Но започва да се заселва, идват най-напред хора, които работят в конезавода и на летището, това е първото летище у нас и на Балканите и баща ми там става пилот и там има концентрация от изключителни личности, само това ще прочета:

 

Около нас сновяха над 40 творци на изкуството, художници и скулптори, от които половината с академично образование, двойно повече бяха поетите, писателите, журналистите, музикантите, без да смятам гъстото присъствие на учители и различни чиновници, венни и ченгета с подчертана интелигентност, на педя земя бе наблъскан огромен интелектуален елит.

 

Стотици, в едно селище, което е 5000 жители, сега е 20, тогава беше 5, и там да има стотици писатели, поети, художници, музиканти, не е току така, нали. Еми и затова съм писал. Писах за родната ми къща, която тогава беше направо като един клуб на интелектуалците, на художествено-творческата интелигенция:

 

Именно през тези години в махалата ми се засели Димитър Казаков. Не си спомням кога за пръв път го видях, а когато ми обърнаха внимание, че това е той. Живееше съвсем близо до нас. Запаметявам физиономии, но не можех да свържа факта, че този невзрачен, опърпан човечец е великия прочут художник. В интелектуалните кръгове като чуеха, че съм от Божурище, не пропускаха да се осведомят “Какво прави вашият Казаков-Нерон”, вдигах рамене, не го познавах лично, а и не ме интересуваше.

 

Така, сега ще кажа какво впечатление ми направи първата негова изложба в Божурище, на която отидох:

 

Един ден жена ми каза, че културните среди в селището откриват изложба. Отидох от любопитство. В предверието и в големия салон на казиното събираха овации платната на местните творци – казиното беше пиротското казино и старите божурчени му викаха казиното иначе то е дом на културата  – От най-младото поколение до най-старата генерация, не си кривя душата. Впечатлиха ме четирите платна на Нерон и малките пластики на брат му. Впечатли ме поднасянето на изображението. Нещо оригинално, непознато, мощно извираше от платната. В цветовете се усещаше заряд на мирова скръб, някаква особена лудост, приглушена, опитваща се да се скрие, но напираща отвсякъде, навън към свободата. Някаква лудост, каквато малко или много има у всекиго от нас и която някой признават, други не, но тя съществува. Усетих дълбоко, невероятно сродство с този човек, едновременно признаван и отхвърлян от обществото, безкрайно сам, попаднал случайно там, гигант на труда и трудолюбието, на когото разумните се присмиваха и наричаха шемет, а останалите просто не го забелязваха. Един от шеметите на селището бях и аз. Тълпата ме смяташе за такъв по три причини, защото съм поет, делтапланерист и идеалист. С две думи – непрактичен и отнесен елемент. Когато започнаха да ни виждат често заедно, един приятел подхвърли “най-сетне и ти успя да се вредиш между седемте велики шемета на Божурище”.

 

Така, следващото съм писал – визията на Нерон за селския, така да се каже, домашен туризъм. Още преди толкова години, той искаше с баща ми, на едно място, имаме в Златуша, това е в Люлин планина, селото се казва Златуша, да прави едно селище за селски туризъм, какъвто никой не беше направил в България,  когато пиша това е 87-ма година, а сега след като дойде демокрацията, разбира се, 92-ра, 93-та, тогава започнаха да правят, но ето той какво пише, десетина реда само ще прочета:

 

Слушай сега, правим десетина къщички кацнали на баира, типично български модел, 18-ти век, плетени с прът и измазани с глина, с огнища вътре и вън, в края на селището овчари, до него мандра, стар образец, и маслото, и сиренето, и кашкавала се правят, както някога. Изба, пак типично нашенска, а бъчви с вино вън под навеса, вечер народна музика, нестинарски танци, национални обичай и традиции, визуално и автентично представени. А бе всичко направено така, както в едно старовремско селище и най-важното никакъв лукс за гостите, ако ще да спят по рогоски и бодливи черги, както съм спал аз, е малко удобства, да, но лукс – никакъв, цени – космически, с предварителна заявка. На гостите е разрешено всичко – да доят овце и кози, да колят и да си приготвят сами агнето, кеф им да опитат работата в мандрата, ако искат хляб да месят или грънци да ваят. Ще има и такива работилнички за всички приложни занаяти. Пиенето – на корем. Свирня на всички видове народни инструменти, ако гостът пожелае да свири. Всеки ден разходки из околните местности, с маршрут или без такъв, с водач или без, тяхна воля. Разрешава се всичко и цървули да си правят от щамена кожа. При заминаването един красив художествен подарък от фирмата по техен избор  – юзда, гърне за боб, медна кана, стомна и други.

 

Такава визия имаше и така стигаше до същината на нещата, беше ми един прекрасен учител, а така ме обиждаше, че косата и сега като си помисля, ми настръхва, но и аз трябваше да си изкарам избора, защото и аз бях леко докачлив. Сега разбрах истински духовния човек не се обижда и не се сърди и не се докача, защото това не се отнася до неговия дух, това се донася до неговия външен вид, до неговата дреха, аз си закачам якето на закачалката и отива до мен комшията и понеже мен ме мрази, почва да ругае якето, дали съм в него или не, няма никакво значение. Той ругае какво? – мен, това, което ми е дадено сега в този живот, моят дух той не може да ругае, защото все едно, че ругае Всевишния. Разбрахте ли ме и ако се задълбочи в ругателството, ако е много голямо охулването, Иисус казва “може да ме хулите, колкото си искате, мен тука, но който охули Светия Дух, няма прошка” и при Учителя, който е хулил чрез Учителя Светия Дух, винаги възмездието е смърт, по-малко от смърт няма. Така:

 

Творецът трябва да експериментира и да бъде винаги оригинален.

 

Така, ето сега тук една дребна случка, таква, той ходеше на почивка на Момин проход и е кара един път, имах един зелен москвич, зелената жигула е после, и ме кара да го закарам до там, викам “добре, Мите, утре тръгваме в 7 часа сутринта”, вика “да, добре да не изпускам процедурите през деня”, ходеше там на бани, тръгваме и стигаме до чешмата, той вика спри тук до чешмата, да прочетем какво пише на минералната вода и аз слизам, той седи, чете, гледа, опитва я и сега:

 

Влязохме в курорта и спряхме до чешмата с минерална вода, Нерон дълго чете надписите, които разгласяваха състава на водата и какво лекува, пъхна ми в ръката десетолевка- “върви отсреща в магазина и купи една туба”, “каква туба?”, “туба, бе, туба, пластмасова, обикновена, от 20 литра”, “за какво” – опорствах полуолигофренски аз, “виждаш ми се интелигентно момче, Гого, вече с една октава по-високо отговори той, защо ми тровиш нервите, ще напълним тубата с вода, ще я закараш у вас и ще пиете, лековита е, а като дойдеш да ме вземеш пак ще напълним и аз ще пия от нея.”, “аха, схванах”, а Нерон отдавна мислеше за нещо друго – “Гледай в България какво богатство има – 90% от изворите у нас са минерални, но това съкровище малко се използва, малко”, купих туба за 7лв., напълнихме я с безценнта течност и потеглих. Утрото бе хладно, стъклата се запотиха, Казака изтри с ръка страничното, наблюдаваше замислено горите отстрани – “тази вода и за друго става, щом съдържа толкова минерали, соли, ти прочете ли състава и?”, “ами не – признах чистосърдечно – съдържа дивотии, да я пият болните, на мен всичко ми е топ”, “трябва да опитаме – продължи той, без да ме чува – може да има някакъв ефект”, “за какво? за лек и за миене сигурно става, напояване, растенията не изсъхват, за развъждане на риба е добре, топла е и на шарана ще му действа екстра на растежа”, “ти си абориген – заключи Нерон – не се ли сещаш, за нашата работа бе диване, постните бой ще ги бъркаме с тази вода, ще опитваме, за синтетично боядисване, ще варим боите докато се сгъстят, може да излезе нещо”, “кои бои? онези, дето ги взехме миналата седмица? боите за прежда” – изумено завъртях очи, “тези я, трябва да се опитва туземец такъв, опитите движат света напред. Едно време майсторите сами са си правили боите. Големият майстор е бил длъжен да има своя технология, свои материали, свои чалъми и всичко там. Да се опитва непрекъснато, винаги, навсякъде, от де да знаеш от коя трънка ще изкочи заека. За да направиш музикален инструмент от дърво, трябва сам да избереш дървото, да знаеш къде е расло, на слънчево или на сенчесто място, на хълм или в долина, до река, море или в пустож, от коя част на ствола да го вземеш – от горе, от долу, по средата, напречно ли, надлъжно ли да го цепиш, как да го сушиш, на слънце или на сянка, на светло или на тъмно, как да го обработваш, без машини, всичко ръчичката да пипне, инстументите може да не бъдат стоманени, а от кост, камък, мед, бронз, сребро, това е вечното, момче, това дава автентичност, красота, съвършенство и безсмъртие.”

 

Тук ще си четете, по нататък е пак интересно какви бои какво правят. Ето какво ми казва, тук има – твореца има три периода, това няма да го чета, ама:

 

“Заеш ли какво ще направим с теб? Виждам художник не ти се става, а може тогава да ти издадем стиховете – аз и като художник не съм зле – аз ще ги илюстрирам, един стих, една илюстрация, но няма да издаваме, както другите поетчета мижитурки, книжка стихове в 1000 броя, трябва да бъде единствено, оригинално, неповторимо, супер автентично, ще изработим букви наш си шрифт, ще печатаме, ама не на хартия, на пергамент, на кожа, на тънки медни листове, на дървени плоскости, ако щеш, всеки стих, всеки лист, шедьовър, стих, илюстрация, единствени. Защо са ти тези 1 000 екземпляра по 20 стотинки, направи 100 по 100 лева”, “100 лева, Мите, са много пари, една моя заплата”, “какво от това бе, не ми противоречи, ще се намерят 100 души да ги купят, има хора с пари и с друго мислене пък и от избиване на комплекси, или от снобизъм, човекът иска да го погаделичкаш, да притежава нещо, което да бъде единствено, или в малко количество като марките на филателистите, пуснати някога 10 екземпляра или 100 и сега струват милиони. Даже мисля, всяка отделна стихосбирка трябва да се отличава по нещо от другата, по шрифта, по начина на поднасяне на илюстрациите, подреждането на материала, или нещо друго. Всичко изработено ръчно, внимателно, красиво, художествено и оригинално. Във всичко да прозира някаква вътрешна убеденост, подтекст, идея, неповторимост, нали човек трябва да знае за какво си дава парите, а и твореца, тогава ще стане по-популярен и по-прочут, инак трудно ще те забележат.”

 

Така сега, Казака директно си казваше и обижаше комунистите, не можеше да ги понася, ама знаете ли защо? – защото в онова село, в което е бил в далечната Сверна България, тогава е имало ТКЗС, баща му и майка му като роби работят в ТКЗС-то и управниците, като се почне от прецедателя, партииния секретар, кмета, управниците на селището, всеки стискат за гърлото и карат да става трактористче, комбайнерче,  да отиде да работи на полето, той е успял да се измъкне от там, само защото един човек, който е нашият културен представител във Франция, минава случайно през това село и вижда той е бил 12-13 годишен и пасе, това не съм го описал, но пасе животинките край реката, а той спира през това време човека да почине, спира с една луксозна кола, шофьора слиза, обикаля наоколо и гледа едно дете долу нещо си прави от глина, слиза долу и вижда склулптор, вижда талант, вижда нещо друго и казва кой си ти, какво си и т.н., изисква го от майка му и баща му, а то учи още в селското училище, шести, седми или осми клас, не знам и вика “взе ми всичко, взе ми квартира в София, най-напред живех при него и почна да ме издига, той вижда един бъдещ талант, осми клас в художественото училище изкарвам, после в художествената академия, всичко този човек, той бдеше над мен и аз като се връщах на село гледах с каква черна завист ме гледаха комунистическите лидери само защото вече не съм под тяхна опека, само защото съм един свободен човек, ей това тук точно го е написал, аз съм го писал, само защото не могат да го манипулират вече, край, той е избягал от тяхната примка иначе ето какво пише, и аз съм бил член на българската КОМ партия 15 години, а баща ми не можеше да бъде командир на поделение, военен летец с чин майор, ако не беше партиен член, факт, че ни правеха така, да не би аз да съм станал пожелание и секретар на комсумола, не съм бил партиен секретар, секретар на комсумола. Така, имаше една голяма бронзова триметрова статия, символ на Божурище, девойката с божура и понеже я докараха пред нас, баща ми я шлайфаше и трябваше да я дооформи, те направиха калъпа, всичко и т.н.  и баща ми  с една бор машина я четка, шлайфа, изпилва и я нагласяваше, аз си правих колата вътре в двора, така просто описвам предварително случката:

 

Баща ми включил с дълъг кабел бор машината, на която бе прикрепена четка с бронз, съсредоточено работеше. До него стоеше Бисера, по-голямата дъщеря на Казаков, а малаката летеше с колелото из училищния двор. От време на време татко спираше машината и оглеждаше критично работата си, през тези чести паузи с Бисера обменяха мисли. По едно време до тях спря познато младо момче от махалата, за което знаех, че е новоизбраният партиен секретар на обновената БКП, която се беше превърнала в БСП, Българска социалистическа партия, “чичо Круме, трябва да си платиш членския внос” – каза момчето, “колкото кажеш”, “за три месеца, ти си пенсионер, минимума, но ако искаш може и повече”, баща ми извади няколко банкноти и секретарят си отиде, “ти, дядо Круме, да не си комунист” – подозрително попита Бисера, “такъв съм” – потвърди баща ми, “странно – замисли се момичето – татко толкова много мрази комунистите, а сте все заедно”, от другаде на улицата се зададе с колелото си Казаков, спря при тях – “свършваш ли вече бай Круме, да я подпиша, че днес ще идва мотокара да я вдигне”, “готова е, само да ти изпиша името отзад, отпред годините са си отляти 1900 – 1990”, “татко, знаеш ли, че дядо Крум е комунист – не се стърпя Бисера – защо си му приятел, нали ги мразиш”, Казака бързо се обърна към нея “Слушай Бисера, ако всички комунисти по света бяха като дядо ти Крум, ей сега, в този момент, без отлагане, отивам и се записвам в комунистическата партия, веднага и ще се бия в гърдите, че съм комунист, но хора, както и да се наричат, които вървят против Бога, против природата и против човека – не мога да търпя, боклуци, простаци, всичко опропастиха, всичко изкривиха”

 

Това беше мнението му, защо беше приятел на мен и на семейството ми, нали всички сме червени уж, комунисти, не е това, тук съм описал доста интересни случки. Ателието на Казаков, ателието му приличаше на летяща чиния, кръгло, накрая мисля, че му има снимката, снимките са черно-бели, да, има го тук, но няма да го чета това. Така, ето това е един дребен факт тук като ме пита няма ме събота и неделя, аз, може би, за цяла седмица съм отишъл да летя и той като попитал баща ми и татко казал “ами отиде да лети” и той ми вика “летящо магаре, като колко такива идиоти има в България, дето се качват на дърво без корен”, беше така, наистина много оригинален:

 

“Помня пионерите, аз се бутам в този спорт от самото начало, още когато Емо Кърлев правеше змейовете, второто хвърчило на мен го даде, засега сме 70-80 човека от цяла България”

 

Това е истината и Емо Кърлев си отиде, изпитваше един нов делтапланер и загина  в един полет, той е един от първите, много платиха със живота си, аз вярно съм бил много изпочупен, но слава на Бога сега стоя пред вас и това е Божията воля. Сега, трябваше да закарам един багаж, защото ателието му е на 3км. от центъра на Божурище, в края една махала и закарах багажа до ателието му:

 

Казака само даваше нареждания, аз послушно изпълнявах, привършихме и се разположихме на сенчестата пейка, овожките нацъфтели, заливаха всичко наоколо със животворен аромат и свежест, беше пролетта. “Искаш ли да изкараш някой лев” – попита той веднага, погледнах го очудено, “какво ме зяпаш, зная, че все нямаш пари”, “така е, но ми е добре, празен джоб, чиста съвест”, “глупости, идиотщини, празен ти е джоба, защото си мързел, боклук и палячо, да вземе човек една сопа, сега грабваш правата лопата и прекопаваш градината”, той влезе в ателието, взех лопатата неохотно, пръстта дишаше рохкава и лесна за обработка, но нямах настроение, никак не ми се бачкаше. По едно време Нерон подаде глава отвътре – “Не се туткай баба такава, по-бодро, с въодушевление, мъжки, удряй яко земята” – ругаеше страшно пипкавите хора, взе веднъж майстор за просто боядисване на стаите, човекът бе добър майстор, но бавно работеше, Казака едва го изтърпя до обяд, плати му двойна надница и го изгони. Измъчих около 2 часа, обърнах мястото за зеленчуците. “Стига, тръгваме си, стана 3 часа, докато се мотаеш, хайде”, даде ми 100 лева, половин моя заплата за два часа. “Не съм копал за пари”, “Нима, да не би за черните ми очи, взимай и не филосоствай, сипи бензин, купи нещо на децата”, прибрах банкнотите, познавах го добре, никога не даваше пари даром, може да свършиш за 1 лев работа, ще ти даде 20, но никога просто така.

 

Това е обикновена случка, но.. Как твореше Нерон? –  да ви прочета ли това? няколко реда:

 

Обикновено работеше на единнисък дървен плот върху две подобия на магарета, внасях всичко и го инсталирах на около метър около прозореца. “Ще рисуваш, както ти падне или имаш мерак, но ще оценяваш картините само на дневна светлина, разбра ли”, “да” – послушно отговарях, той слагаше отгоре платното, а дори две или три платна заедно и започваше, често се прехвърляше от едно на друго, понякога се застояваше с часове, работеше само върху едното, действаше винаги със замах и устрем, с точна нетрепваща ръка, ако нещо сбъркваше и не му харесваше, поправяше го на часа, предпочиташе най-много пръстите си и да търка най-много с парче плат, гъба или киче, мацаше още с някакви пластмасови парчета, различни по твърдост и за всичко, което му попадаше под ръка, веднъж у нас си хареса стара ръждясала вилица, захвърлена в работилницата, после донесе две чисто нови и ги даде на майка ми, въпреки уверенията и, че онази му я подарява безмъзвездно, Не твърдя, че не рисуваше и с четки, имаше най-много френски.

 

Това е от кухнята, тези неща, много книги вече са издадени за Димитър Казаков Нерон, най-малко 5-6, но тази е първата и не говори за неговите изложби, за неговите работи, давам го като човек и нашата дружба, нашето приятелство, как сестра му беше намерила книжката, беше я прочела и дойде при мен да ми благодари и да ми казва “как точно си описал брат ми, от А до Я”. Историческо-човешките познания на Нерон и нещо за моралът, но няма да чета тук, че тогава когато му разказах историята на моя род от 1450 година насам и най-вече от 1830 година от Знеполското въстание, тей наречената Трънска буна, на която пра-пра-пра дядо ми е ръководител на въстанието, тук съм описал доста, макар че има много, особено във Военно-историческия музей за Трънската буна много подробности има, има и книга, която се казва Трънската буна от Вера Мутафчиева и още две книги са написани, това е за пра-пра дядо ми Радивой. Но ето тук да чуете неговия език, как говори:

 

“Ето това, Мите, е родова памет”, “Гого ти си загубено момче, хаймана, нехранимайко, дърводелец, дарба имаш на творец, защо при такъв наистина виден, знатен род, не си направил досега родословно дърво, не си записал нищо, та вашия род сигурно е болярски, аристократичен, па може и да е княжески, от де да знам, много неща говорят за това, ти какво мислиш, че току-така някой свинар, сульо и пульо, овчарчето ще поведе народа, ще стане водач на въстание, ще спечели доверието на масите, не, не, това са белязани от Бога мъже, те са хората със синя кръв, с потекло, с традиции и защо е така? – ще ти кажа, защото Господ е наредил така света,обаче комунистите и болшевиките обърнаха пирамидата, ама тя не може да стой обратно, против законите на природата и на човека е това. Ще ми говорят те, че Ивайло бил свинар, царувал и повел народа, глупости, дивотии, дрънканици на болни мозъци, които искат да се изкарат велики, а са най-обикновени простаци, говедари и дървари, Ивайло е от знатен, болярски род, може да се е правил нарочно на по-прост, но това е бил умен, стратегически, код, пълководчески ход, за да го приемат масите, за да му се доверят. И Александър Велики и Наполеон са се държали като обикновени войници, наравно в несгодите, наравно в боя, но това не им е пречило да бъдат велики пълководци. Ивайло е завършил висша военна школа във Византия, познавал е всички тънкости на бойното изкуство. Ами Спартак, бил роб, няма значения, той е син на тракийски вожд. Знаеш ли защо комунистите взеха властта? – могат ли едни кокушкари,  шункари да поведат държавата? – не, хиляди пъти не, ако не беше трети украйнски фронт, щяха да видят власт през крив макарон, но хора, родени боляри, хора първа ръка повеждат другите, защото имат държавническо мислене, дребната душица мисли само за себе си, за гнезденцето си, за яйчицата си, да направиш бунт и въстание без чужда помощ е велико нещо. Левски бил от народа, от де да знам, ами ако е от царски, княжески род. Асен и Петър вдигнаха въстание, освободиха България от византийците и обявиха Второто българско царство сами, ето, прадядоти Радивой Изворски, без чужда помощ, организатор, водач, само един мащабно мислещ човек, роденият лидер е отдаден на обществото и може да стане водач. Сега водачите ги спускат с парашути и те повеждат стадото, ама са некадърни, защото не са белязани, не са определени за това, не са синята кръв, която е по-малко, но по-качествена и тази кръв е на първенците, болярите, императорите. Аристократът си е аристократ, той е роден не само да мисли за себе си, дори и обеднял, дори и роб мисли за останалите, мисли за обществото.

 

Май стига, я да видя какво пише тук – изложбата на Казаков на Раковски, ще си я прочетете за ябълката много е интересно, но е доста дълго. Моята кариера на художник. Е, сега няма да ви кажа, че Казака като ме буташе, най-сетне вземах 10 платна и сега тези 10 платна, на тавана, нелегално почвам, той викаше “излизаш с мен, двамата правим изложба, пиша моето име, аз съм известен, твоето до моето, да се издигнеш покрай мен”. Ей тука:

 

Най-сетне непрекъснатото подмятане на Нерон, че от мен ще се пръкне прочут художник, настоятелните подкани и навивки, че ще излагаме заедно дадоха резултат. Купих 12 готови рамки с добро опънато платно френски и италиански стандард, взех и два пълни комплекта маслени бой плюс темпер и акварел, купих и дозина четки, български и китайски, оставаше само да реализирам кариерата си на художник. Започнах, тайно все пак на тавана. Тайната бе почти, защото домашните отдавна знаеха. Синчето ми каза “Тате, остави глупостите, нека си рисува чичо Митко, ти си сериозен човек, делтапланерист”. Смях се дълго и от сърце, но не казах на Нерон, че неговия приятел Крупи смята рисуването за неособенно сериозно занимание. Бързоръкияти неспокоен Казак щеше да нашарка моята дозина платна най-много за ден, два, но аз се тутках с тях повече от месец. Един ден тъкмо се хванех да доизпипвам нещо от последните и на тавана пръкнаха внезапно татко и Митко, изглежда търсиха нещо важно. Босът ме завари на статива и противно на очакванията ми за присмехулство и напълно заслужена аругателна критика, той взе всичко по-сериозно от мен самия и рече “Гого, пак си изпростял, пак си започнал всичко на своя глава, магаре с магаре, дърводелец такъв, че попитай бе, сливи ли имаш в устата. Първо взел си от онези мошеници готови подрамки с платно, добре, но не виждаш ли, че тези диваци пестят платното, не покрива и не опъва отзад рамката, хванато е на магия с тоя телбот. Второ, траскал си направо на техния скапан грун, казвал съм ти големият творец сам си прави и изпипва всичко, та ако ще да пикае на картината, за да я окисли.Освен това, не рисувай на статив, а на равен плот или маса като мен, 100 пъти си видял, че правя така това не е без да искам бе теле такова, а нарочно, има пре-голямо значение, но недоносчетата не го знаят, поне дай да видя дали са ти добри работите или продължаваш като Буков.” – имахме Буков и Павел Павлов, други двама художници от махалата и ни бяха много близки, особено Васката Буков ми беше най-близкия приятел – Платната бяха наредени в ъгъла на стаята с лицевата страна към стената. Той почна да граби бързо едно по едно да ги оглежда до прозореца и като ги въртеше около стаята. За няколко минути прехвърли всичките като коментираше в движение, после на ново ги огледа и отдели половината, другите нехайно бутна на пода – “тези не стават за нищо, изчисти ги и ще почнеш от начало всичко, личи си, че си ги правил на сила, я по-добре изхвърли платното, ще опънем чисто ново, знаеш у дома има достатъчно, аз ще ти ги грундирам”, “няма да стане” – опъвах се аз, картинките на мен ми харесват, добри са си, може малко да ги пооправя и туй то”, “не ме учи бояджия, китюк, шоп, ей тези са добри, има идея, смисъл, добро цветосъчетание, усеща се нещо голямо, пълно. А в тия – ритна купчината на пода – няма нищо, нищичко, детски матцаници и какъвто си бездействен и безкомпромисен” – грабна нож от перваза на прозореца и започна да вади платната. “Мите, ти нямаш акъл, аз съ съдрах задника да си играя с тях, ти им разголи фамилията, неща да правя като тебе, щом нещо не ти харесва, ако не можеш да го оправиш на момента го хвърляш, оправено, недоправено, клан – недоклан”, “какво виеш? Слагаме после ново платно и пердашиш.”

 

И няма да чета нататък как ги изхвърли платната и това е. Това е само междудругото, има и още съвсем малко. Така – “Приятелството между Нерон и баща ми”, това са само десет реда. Така, Нерон награби 8 или 10 платна и искаше да ги подари на баща ми, това ви го разказвам, вика “А бе бай Круме ние толкова години сме приятели с тебе, ти не си поискал едно платно”, той на мен ми донасяше или за Гергьовден, или за рождения ден по някое платно и той като си отиде, аз тогава започвам и ги разпродавам, защото ми беше неудобно и за какво? – да си купя чалкове за подвижната ламарина, за подвижната консервена кутия, затова продавах картините, а после те ги препродаваха на десетки по-високи цени, разбира се, на тези кули в изкуството. Така:

 

Вървяхме към вкъщи, мислих си за Казак и за баща ми и за тяхното приятелство. Какво ги свързваше? – всеки от тях бе забелижителен по свое му. Нерон – знаменит творец, баща ми – обикновен, благороден творец, бяха заедно, мълчаливо се разбираха, тихо, незабелижимо другарство, но можеха да направят много неща един за друг, без да парадират. При баща ми намираха успокоение и пристанище за душите си всички шемети, всички изхвърлеци на обществото от нашето селище и той имаше сърце, разбиране и топлина за всеки един от тях. Една вечер, Митко сподели с татко, Бончо и с мен – “Здравето ми хич го няма, сигурно ще ви преваря, искам да ме изпратите само вие тримата, никой друг, хвърлете ме в два, три метра и това е, пък после ако искате може да казвате и пишете истината какъв съм, що съм, не ме жалете”.

 

Направихме на книгата един бърз, редакторски преглед. Когато някога бях журналист и редактор, така четях, знаете ли кое четях? – първата страница и последната и където обърна. Това се казва четене по диагонал, колегите го знаят. Така, това е представянето, има отзад някакакви биографични данни, а вътре има още много за мен и за Казака, разбира се, защото тази книга е биографична за него и автобиографична за мен, така че добра книга е и се радвам, че излезе, тей като много зор ми даваше самия издател, той ми се обади още когато я прочете на стотната страница, вечерта късно, вика “ама тази книга е чудесна”, ами викам “брат ти искаше още преди 10 години да я купи, да и вземе правата, ама брат ти я прочете, ти не иска да я прочетеш”, иначе от двамата братя този ми е по-близък, викам “чак сега я прочете”. Книгата е 215 страници. Така, сега да се ориентираме към приключване. Силвина, ако искаш ела изпей нещо, защото наистина аз се поуморих малко – емоция, емоция,  не знам, важното е всички да останат доволни.

 

Силвина: да изпеем ли нещо

Георги: изпей, с песен се почва и с песен се свършва

Силвина: ами, може би, преди това да кажа, понеже това е силна медитативна песен. Да кажа, все пак да знаете, за книгата, който иска да си вземе, цената и е 10лв., стихосбирката е 5лв., а целият комплект с книги на Георги Изворски е с отстъпка за 30лв.

Георги: те са пет нали

Силвина: петте книжки, да. Аз съм леко зашеметена, лично аз, не знам за всички други, но дано да се справим с песните, все пак това е друго настроение. Тук бях приготвила да изпея “Гори, гори моя звезда”

Георги: изпей я, на руски или на български?

Силвина: обаче днес разбрах, че ще я изпея на български, сутринта Георги написа текста и

Георги: ама аз я преведох, нали съм бил редактор в Русия, така че съм превеждал от единия език на другия и обратно

Силвина: “Една вечна истина, която е Бог на любовта” се казва песента от Учителя Петър Дънов

(пее)

Силвина: вероятно сме ви изненадали, защото това не е точно начина по който хората са свикнали. Досега сме чували много от Георги Изворски, сега чухме малко и за него. Наистина с тази книга ни се позволява да погледнем в творческата работилница на живия живот.

Георги: Аз ви благодаря от сърце и от душа, поздравявам и сърцето и душата на всеки, а волята, ще бъде волята на Всевишния. Благодаря ви, че уважихте, не толкова мен, аз не работя за моята слава и чест, ние всички работим за онази светла сила над нас, наречена Вселенски космически разум. Ако някой иска да му дам евентуално автограф, аз не съм много по автографите, но може да му напиша една думичка.

01.03.2015 Пловдив 1 – "Аз и Пикасо"

https://www.youtube.com/watch?v=f-ySwm-8pyk

 

0.00 – 7.50:

Силвина: ще изпълним няколко песни с Йорданка Хаджийска, която с флейта, се съгласи заедно да ги изпълним. Ще изпълним “Пролетна песен”, “Весел ти бъди” и “Добър ден”, това са песни на Учителя Петър Дънов и много мой любими песни, особено “Пролетна песен”

Йорданка: съвсем тематична

(пеят)

Силвина: и да си пожелаем наистина един прекрасен ден днес с това, което предстой. Радост е за нас да сме в Пловдив и благодарим на приятелите за поканата, за тази възможност и този прекрасен дар наистина.

 

живото общуване, история за един учител и починалия му син

7.51 – 40.29:

Георги: Най-напред да благодарим на Всевишния, че сме заедно, защото няма нищо по-хубаво от живия контакт? – ами човек, ако има проблеми, да се облегне на рамото на приятеля, да сложи глава на рамото му и да чуе една утешителна дума. Негов е проблема, приятеля може, ако е за пари, ще му помогне, ама ако е сърдечен проблем, само Господ може да ти помогне и самият ти.

Аз обикновено ей така си държа ръцете (пръстите на двете ръце, допрени един до друг), но когато си ги държа така (палците в джобовете на дънките), имам и този навик, малко уличен е, да се разхождам, като си пия кафето.. така и сега се сетих кой виден американски президент съм го виждал, не на живо де, на филм, ама документален, ей така обичаше да ходи из огромния кабинет в Белия дом, знаете ли кой беше? – един от най-младите президенти на Щатите, той си замина, разбира се, Джон Кенеди.

Така, прекрасен празник, прекрасен ден, всичко е чудесно и прекрасно, първото нещо, човек като се събуди сутрин трябва да каже “а бе, днес е чудесен ден, ще бъде”, трябва да бъде весел, трябва да бъде оптимистичен, ако има оптимизъм, има всичко, няма ли оптимизъм, няма ли надежда, няма нищо. Така са наредени – вяра, надежда и любов, но според мен трябва да бъде първа надеждата, вярата и любовта, а вярата нарочно е сложена отпред, защото без вяра не може да имаш надежда. Най-напред трябва да вярваш, че всичко ще се оправи и то наистина се оправя, дори и когато за нас изглежда, че никак не е добро, много е некомфортно, много е нелогично, много, така да се каже, е негативно, но винаги минава, както нощта минава и няма начин да не съмне, просто няма начин.

Спомням си един такъв случай, бях учител или селски даскал в едно съвсем малко село на 30-40км. от София, млад съм така и там си преподаваш по 5-6 предмета, колко? – 100 деца имаше, обаче имах един колега, който ми правеше впечатление, интелигентен човек, но много мълчалив, нещо му тежеше на този човек, имаше някакъв проблем, някаква мъка. И веднъж го питам “а бе, Кольо, нещо ти тежи, какво има?” и той вика “знаеш ли, преди 4-5 години загубих жената и детето и от тогава не ми е добре”, аз викам “а бе ти не си първа младост”, оня вика “момчето беше на 14 години, а жена ми, когато то си отиде, поболя се и замина след него след една година, не можа да го прежали” и всеки ден си се заговаряме ей така с него, той вече беше човек над 50-те, но аз му давах, вдъхвах му надежда всеки ден, отивам, обръщам му внимание, говорим си и т.н., значи гледам да го разтоваря малко, хубави работи, оптимистични и той така почна леко да живва и мина една година и една учителка, много по-млада от него, с 30 години, Бог така събира и аз не знам, събра ги, ожениха се, тази жена го възздигна и едно хубаво момченце и момиченце си роди, пораснаха децата. Всичко това става, той живееше в моята махала през две къщи, скоро си замина, защото вече е много възрастен и пораснаха децата, ожениха се и Господ даде на момичето две момченца близначета, а на момчето две момичета близначета и той казва като ме видеше из махалато до скоро, докато беше жив, вика “а бе Георги, ти беше прав някога, че всичко ще мине на добро и че това, Господ, което ми е взел, ще ми го върне много пъти”, викам “видя ли, той ти го върна най-напред с една прекрасна дъщеря и един син, много свестни, изключителни, след това в още наследници, това ти бяха внуците и то близначета и от едната и от другата страна”, защо? – защото той ми каза много интересни работи за сина си тогава, а сина му беше спасил предишния ден, от един вир в една река се беше хвърлил и беше извадил две деца, други негови съученици и на третия ден се беше удавил в същата река, защото той много добър плувец и спортистче беше, едно яко момченце, обаче течението го отнася и го удря в една скала, главата и поради тази причина си замина. Обаче той ми каза следните чудеса, които тогава понеже баба ми и майка ми бяха много религиозни и аз много, вярвам, каквото ми се каже, той вика “а бе аз виждам, че с теб мога да говоря всичко, с останалите как да им кажеш нещо, те те гледат под око”, викам “разказвай, на мен всичко можеш да разкажеш и аз всичко вярвам, после проверявам евентуално, ако не е станало така, то ще си покаже”, той казва “когато почина сина, аз отивам на 40-тия ден и забодох една свещица в гроба, седя и се разсърдих на Господ, викам – Господи, ти ми взема детето и т.н. – сърдя му се и го коря, през нощта сънувам един сън, яви се момчето ми, застана до леглото, целия в светлина и вика – тате, ти днес забоде на гроба свещицата, ама тя половината беше горе, половината беше под земята и като изгоря, изгоря до половината, ама останалата си беше цяла, можеше да гори още много, е моя живот не е свършил и за да разбереш ще ти покажа тази нощ, че аз съм тук, че съм жив и Господ ми даде веднага друг живот, по-голям съм, на друга планета съм и на друга слънчева система, но ще дойда – какво стана, лягаме си вечерта и понеже беше хладно времето отвънка, късна есен, вече почва да препръсква сняг, жена ми превъртя, тя не можа да издържи, взима едно одеало и отива на гробищата, което е на 3км. да завива сина, това не го прави за първи път и аз като се събуждам гледам, че я няма в леглото, скачам веднага и я настигам след 1км., тя носи това и отива на там и аз и викам – то е добре и т.н., обяснявам и вече, че е пренесен от там, тя няма какво да завива, това тяло, то вече.. – и тя спря, разбра ме и седнахме отстрани на пътя, имаше отрязани тополи, дървета, докато я убеждавам да поседим и после да се приберем към вкъщи обратно и докато седяхме, изведнъж от Небето се спусна една звезда, която пулсираше, то е било летяща чиния, голямо светещо кълбо, което застана толкова близо над нас, няма 100- 200 метра над главите ни и пулсира и стой, и аз и казвам – това е знак от Небето, нашия син каза.. – и и говоря за съня, тръгваме си от там и има още 1км. до нас и над главите ни огненото кълбо или летящата чиния бавно летеше, влязох в двора, това става, докато ходим този километър, половин час и повече, и най-сетне, когато влязохме в двора и застанахме пред къщата, тя започна да се издига нагоре и изчезна в безкрая. След няколко нощи сънувах пак сън, сина ми пак дойде и какво ми каза – аз съм пилот на летяща чиния, онзи ден дойдох, защото Бог м
е пусна да ти се покажа”. Животът не свършва със смъртта, в това съм се убедил. А той имаше мерак като завърши 18-19 години да отиде във военно-въздушното училище в Долна Митрополия да учи за пилот, ето как, заминал и моментално Бог му дава тази възможност, защото Бог моментално може да те направи и от 1 година и от 1 месец на 28 години и да те прати на друга планета и той казал “аз не искам повече да се връщам на Земята”. И аз не знам защо ви го разказвам този случай, но просто исках да кажа какво е надеждата, вярата, любовта и оптимизма.

Хората се събират наистина, за да контактуват, най-живия, най-прекрасния контакт е този – да видиш човека срещу теб, дали ще седнеш да си изпиеш кафето с него, или чисто и просто безцелно ще се разходите от тук до градската градина, но хората да бъдат заедно, не могат техническите средства, колкото и да са добри да заменят нещата  и да заменят истинските неща. Това е, както съм го казвал, генерална репетиция, джиесемите и компютрите, за какво? – за наша телекомуникация, т.е. ще се развие телепатията, където е и всеки един ще може да говори с който си иска и както си иска, както сега, разбира се, правят доста голяма част от посветените си говорят телепатично или пък се пренасят в пространството чрез телепортации. Това го виждам на хоризонта, няма, разбира се, да стане след 50 години, но след 150 години вече ще има много наченки на това и много от земните хора ще го могат, те и сега ще започнат да го могат това все повече и повече, дори и в момента има доста хора.

Така, искам обаче днес да бъде леко разчупена рамката и понеже е и такъв прекрасен ден да бъде на въпроси и на отговори, нещо, ако имате да ме питате, може да ме питате от А до Я и онова, което мога, не само си заслужава, но и мога да го кажа, защото има неща, които не могат да се кажат на човешкото съзнание в този момент, може би, ще може да се кажат след 50 години, ще отговоря.

книжките на Георги и още няколко истории, Петър Дънов

Попитаха ме скоро защо си написал тази книга, един след като я е чел 3 пъти, посветен, едно приятелче, “Великият трепет”, когато тази книга сам казваш, че е за съзнание след 20-30 години, значи съзнанието на цялото земно кълбо трябва да се повдигне с 20-30 години, но смятам, че вие, които ме слушате в тази зала, вашето съзнание е повдигнато и като я прочетете може да я разберете, макар че от едно прочитане и аз не можах да я разбера като я написах и викам а бе аз ли съм я писал, много ми беше чудно, защо? – защото когато пишеш, ти толкова се вдаваш в нещата, че не знаеш и не помниш, и това е истина, особено като някоя беседа или някоя лекция тече само през мен и аз съм само като един проводник или като един говорител, после не знам за какво съм говорил, но ако я трансформирам в момента, помня, иначе чесно казано не помня или помня малко от това.

Специално това събиране днес тук е за представяне на двете нови книжки, едната издадена преди няколко месеца, тя е поезия, казва се “Шепа слънце” и са събрани стихотворения в четири групи или за всяко едно съзнание, за всеки един по нещо, като се започне от духовните, езотерични и окултни стихотворения или духовни в началото, мине се през любовната, интимната лирика, земната за душата, защото първата е космическата, небесната любов, второто е земната любов, третото вече е наречена “Сянка и пепел”, показва всичко, което е в този свят и е тей наречената голяма, прекрасна, хубава илюзия, която се казва Мая, разбира се, по източно му, това е, затова казваме сянка и пепел, “Всичко е по-безплътно от сянка и по-евтино от пепел”, това го пише в Библията, в Свещеното писание, черно на бяло, но там пише и нещо друго, има време за всичко, докато сме на Земята, независимо дали ще бъдем 50-100-150 години или си отидем по-млади, но ние сме си изпълнили програмата, какво е трябвало да дадем даваме, какво е трябвало да получим, получаваме и заминаваме, ако някой си мисли, че има неща, които са случайни, той чисто и просто бърка. Всичко е големия Божи промисъл и великия план на Всевишния, който всяка сутрин напоследък, понеже и аз съм едно мрънкало и мрънкам, както детето мрънка на родителите си и аз така мрънкам на Небето и те ми казват “Синко, всичко се движи по съвършения план”, ама как може? – може, обаче трябва да виждаш не под носа си, а по далеч. Примерно едно поточе в гората като се препълни, особено сега като имаше повече дъждове и гледам един поток стигнал до един мравуняк и почва леко да влиза вътре, тогава мравките като ги гледам масово се евакуираха, а то животинки, обаче знаят, до дървото, което е големия дъб до мравуняка, веднага всички започнаха да се качват нагоре, той почерня от мравки, какво си мислят мравките? – край, дойде потопът, цялото земно кълбо е под вода, а водата беше на 4-ри метра, насам и натам беше сухо до безкрайността, това е. Ето как човешкото съзнание е ограничено, ами ограничено е, то само на тази планета, ние мислим ей какво стана, не, трябва да го разширяваме все повече и повече, за да приемаме нещата.

Така, за стихосбирката казах, последната от разделите се казва “Пъпна връв” и тази “Пъпна връв” е хубава с нещо, с какво? – това са родолюбиви, социално-патриотично стихотворения, от които повече от половината на военна тематика, защото какво да правя, аз съм военен човек, бивш, сега вече даже не употребявам любимите ми военни термини, много ги обичах, даже на ключовете на жигулата си имах един куршум, патрона  е целия, гилзата и куршума отпред се казва патрон, патрона се състой от две части – гилза и куршум, нали, има капсула, има ред други работи, обаче казах, който беше изстрелян и го намерих на едно стрелбище, военно, разбира се, че познавам патроните, беше от калашник, калашников куршум, който беше така сплескан, оригинално, че го взех, запоих му една гривничка и си го закачих на ключовете на хубавата зелена жигула, която имах някога. Символ ли беше, куршумчето, но изстреляно вече. Иначе имах много патрони и да не говоря, защото бях и капитан на отбора по спортна стрелба и ред други.. ние си мислим, че с това ще покажем мъжество, с кое? – с тежкоатлетика, с борбата, с бокса, да не говоря за бойните изкуства, не, мъжеството се състой в друго – да се смириш и да простиш, а не в грубата сила, напротив, силата, която командва нещата е съзнанието и великата духовна сила, каквито и бабаити да излизат, само като ги погледнеш, ще ги вкамениш, в това съм убеден.

Веднъж Учителя на изгрева изнася една беседа, толкова била голяма залата и с толкова хора, 50-60 човека и идва един военен, влиза вътре и вика “Г-н Дънов, ако продължава жена ми да идва на вашите беседи, ще ви застрелям”, вади пистолета и отива, той седи така до катедрата Учителя, вади и насочва пистолета срещу него, заплашва го, разбира се, обаче изведнъж какво става? – ръката му се вкаменява и Учителя казва “да, пистолета е пълен, натисни спусъка да видим, дали ще гръмне”, оня стой така и вика “ама какво стана”, “ами нищо, така ще поседиш сега 15 минути, за да разбереш, че аз не карам жена ти на сила да идва тук, тя идва по собствена воля, идва и слуша, никой не съм го накарал на сила, ти много пъти си и забранявал, но тя продължава да идва и мислиш, че аз съм причината, сега ще поседиш така, за да видиш какво се казва сила и то Божия сила”. Така, освобождава го и вече този военен започва да пуска жена си да ходи съзнателно. Често е правил Учителя такива експерименти и друг случай, това го пише в чудесата на Учителя, една книжка такава дебела, той е правил чудеса като Иисус Христос, разбира се, възкресявал е, смирявал е, но това не му е била работата, да прави чудеса, на Христос, да, да прави чудеса и да разнася словото, на Учителя номер едно е да разнася словото, а после са чудесата. На първия ред седи една хубава дама, софийска, много известна, на един известен, не знам дали е бизнесмен или министър, мъжа и, и Учителя отпред на катедрата говори половин час, по едно време изведнъж дамата се отделя от стола на 50-60см. във въздуха и стой така, и отзад почват да викат “седни, седни”, те мислят, че тя е станала права, защото не се вижда, а тя седи във въздуха и тя почва да вика “ама какво стана” и Учителя вика “виж какво мойто момиче, говоря половин час тук ня цялата аудитория, обаче ти не ми повярва на нито една дума, затова сега ще стоиш 15 минути във въздуха, за да видиш какво е Божествена сила, не че за да повярваш, ти не искаш да повярваш на нито една дума, много не повярваха в половината слово, едни в ¼, но ти понеже не повярва на нито една, затова ще останеш така”. Известно време, той ги е държал по 15 минути,  това е правил и със учениците си, когато нещо, някой от учениците му нещо сбърка или го ядоса, вдига го на една педя във въздуха и стой във въздуха, не може да шавне никъде, значи ученика трябва да си направи сметка, че нещо е направил не много редно, разбира се, това е правил на най-близките си ученици, иначе е избягвал, така да се каже, да прави тези неща.

Ще ви кажа нещо, когато дойде, знаете, че трите основни принципа на Вселената, на които се крепят нещата са любов, мъдрост и истина, така са подредени, така са подредени и на моя пентаграм, любовта е посредата най-голямата, мъдростта и истината са от двете страни, от 7-те принципа на Вселената, 5-те са 5-те лъчи на пентаграма – любов, мъдрост, истина (от двете страни), отдолу са добротворчество и справедливост, или добродетелност и правда, според старата терминология. Иисус, когато дойде, самия син Божии, той беше любовта – номер едно, трябваше да разнася словото Божие, мъдростта номер две и истината, да се жертва на кръстта, за да остане за поколението, следващия голям, който дойде, и по-голям от него е само Иисус е Всемировия Учител Беинса Дуно, по-голям няма, нито на Изток, нито на Запад, нито преди Иисус, нито след него, друг освен Учителя, който също е Господ Бог, само че е син на Иисус, елохим, идва тук. Какво беше той и защо избра Рила? – най-напред той беше словото на Бога, да научи на мъдрост тези хора, най-напред беше мъдростта, да ни даде знания, познания, да повиши, а и онова, което, всичко е изтрито от словото на Христа, той трябваше да го възстанови, ами не са малко 7 500 беседи и да пишеш абсолютно за всичко, не ти трябва друго знание, изчети само на Учителя всичко и не знам дали ще се изравниш с него, но ще бъдеш по напред от сегашните адешти и учители на земното кълбо поне с едни гърди, ето аз го казвам отговорно, Георги Изворски го казва, да не говоря, че аз ще остана някъде далече назад като каруца, а човек ще бъде някъде далеч напред като ракета, който изчете това, но не само го изчете, започне и да го прилага, защото приложеното знание се казва МЪДРОСТ, неприложеното знание се казва едно хубаво голямо НИЩО, то чували знание, ама то е нищо, то е въздух. Аз съм написал накрая какво е нищо? – говоря шеговито, сянката не е нищо, нищо, че казваме пепел и сянка, пепелта е горяло нещо, пепелта е прекрасно нещо, било е, дало е енергия, дало е любов, дало е светлина и топлина, да, аз уважавам пепелта, сянката също я уважавам, защо? – защото е едно огромно дърво, нещо, което има сянка, значи има нещо, за да има сянка, ти си нещо и сянката е нещо, но нищо, знаете ли кое е? – сянката на сянката, написал съм го в последните книги. Така, значи Учителя дойде тук да разпространява словото, т.е. мъдростта, да учи и понеже Рила е подходяща планина  и беше определена за това, тей като езерата съдържат огромно количество информация, приема и отдава, затова водеше учениците си и затова беше там. Той беше мъдростта, винаги се ръководеше от истината, втория принцип и чак третия принцип при него – любовта и любовта я показваше, разбира се, винаги всички учители я показват. Третия, който идва, дошъл ли е или ще дойде, не знам, ще бъде синтез на какво? – първото нещо при него вече е истината, в евангелието пише, за да не го цитирам цялото, във видението на Свети Йоан Богослов, който казва така “и ето Небето беше отворено и видях бял кон и онзи, който яздеше на него, се наричаше верен и истинен, и съди и воюва право, очите му бяха огнен пламък, на главата си имаше много корони и носеше име, което никой не знаеше, а само той, и беше облечен в дреха, опръскана с кръв и името му беше Божие слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подире му на бели коне, от устата му излизаше остър меч, с който ще порази народите и ще ги командва с железен жезъл. На дрехата и на бедрото му пишеше – цар на царете и господар на господарите”, приключвам цитата, верен и истинен, искам да се върна, значи сега дойде времето за абсолютната истина, истина, времето, истината, след това вече е Божието слово и след това е любовта, но според мен е истината, поднесена чрез любов и накрая е знанието. Тей като сега, съвремената степен на съзнанието толкова е пораснало, че хората вече разбират от половин дума и през последните 100 години на окултизма, на езотериката и попринцип, дали е всякаква мистика, изключително много завладя света, това, така да се каже дойде времето, не е мания и не е нещо модерно, не е и хоби.

Сега да кажа няколко думи и за тази книжка – “Аз и Пикасо”.

 

Силвина: а, дали искаш преди това Калин да ни изненада с нещо

Георги: да, мислих като междучасие да бъде, щях да кажа няколко думи, но нека, сега е подходящо, добре

Силвина: ще изпълним “Шалааха”, мантрата на Георги, който ни я даде на нас, а Калин написа музиката с Божието вдъхновение

40.30 – 50.22:

(пеят)

 

Калин: сега се чудя, едната песен е не съвсем завършена, другата е завършена, изцяло изненада

Силвина: написал е песен, по някое от стиховете от стихосбирката “Шепа слънце”

Калин: едната песен е лесна, весела, така за всички нас, ще я пеем, много бързо ще я запомним, другата е по така, Силве, отвори си на 36 страница, ако обичаш

(пее)

Калин: другата обаче е много тиха, не знам въобще дали ще ме чувате, Георги ще ме чуе със сигурност, на 50 стр., тя е със съвсем друг характер

(пее)

 

“Шепа слънце”

50.23 –

Георги: разчуства ме, но няма да казвам историята на тази песен, защото и аз съм бил много влюбен ей, направо очудващо, но е факт, е разбира се, тя любовта не беше ответна, нали. Така, другото стихотворение, което сега по този повод, понеже почнахме със стиховете, ще обърнем и малко внимание на поезията, не колкото на прозата, разбира се, другото, което е кратко, аз такива обичам да пиша, имаше повод, разбира се, бях се влюбил в едно женско същество, ама нямаше отглас, няма, то женено, с деца, то изобщо няма хабер, както Беатриче не е имала хабер, че я обича такъв голям поет като Данте Алигиери, ще ви кажа, че чисто и просто с Данте сме родени на една дата – 12 май, само че с 500 години разлика, така, но стихотворението е това:

 

Задушава ме тази необятна любов,

невъзможна любов, неизбежна..

Ти –  в отвъдната нощ.

Аз – в отсамната нощ.

И умиращи дни по между ни.

 

Ако нямах дефект в говора, щях да стана артист някога, аз завърших българска фиология, вместо ВИТИС или НАТФИЗ, сега ще дам на един да обърне книжката, което стихотворение се падне, на последния ред се полага, последните ще бъдат първи, заповядай, тези стихотворения, ще ги кажеш, обърни така и каквото се падне, на късмет. Добре, ще прочетем “Единак”, “Единак” също е за любов, да, на вълците единаци, когато кой вълк става единак? – аз като бивш ловец и риболовец ще поясня, даже ако ми дадете следа пак мога да различа между кучешката и вълчата, но сега не се занимавам, понеже не пипам и муха и комар не се убиват. Така, когато има много люта зима и няма храна, глутницата си набелязва най-слабия вълк и разбира се, водача на глутницата скача, хваща го за гърлото, всички го разкъсват и се нахранват, примерно един месец, вълка може да изкара от 2 седмици до 4 без храна, когато обаче вълка, единака.. водача започва, той е най-силния, разбира се, един по един си унищожава глутницата и тогава лъва става единак, сам, огромен като магаре, лапата му е като ръката ми, виждал съм я по следите. Така, това беше просто за въвеждане, за да се знае какво е единак

Силвина: има ли хора единаци?

Георги: има, разбира се, хората единаци, които всичко изяждат около себе си, не във физическия смисъл, а в духовния смисъл, той изяжда приятелството, изяжда братството, изяжда любовта, изяжда всички добри отношения и става единак и мисли винаги, че е прав, това е единака, дали е в мъжко или женско тяло, няма никакво значение, значението е тук (главата) и тука (сърцето) и какъв синхрон имат, за да може тялото след това да действа – ум, сърце и воля, казват всички духовни наставници. “Единак”:

 

Сам сред свирепата пустиня,

а подивелите ми спомени

наоколо зловещо тракат зъби.

Къде е глутницата ми? –

в безкрая на изцъклените нощи

разкъсвах я жестоко луд от глад,

остана само младата вълчица,

която някакъв незнаен Бог в кръвта ми

закриляше предизвикателно и дълго,

но щом пропяха южните байли

и луковиците усетиха пръстта,

избяга тя, отнасяйки страстта ми.

Сега кръстосвам своята обреченост

горчи ми въздуха и не усещам,

че вятъра мек тревогата ми ближи,

в безбрежната гора на самотата

леговище за мъката ми няма.

 

Сега още едно мога да ви кажа, искате ли още едно да ви кажа, ако искате, дай да видим сега тук от средата на някой се полага, нали, я разгърни да видим сега дали ще се падне друго. Това ли искаш? – добре, то е късичко и малко. “О колко е зелена тази привечер”, сега си спомням даже къде го писах, може би, на Арбанаси или там на Преображенския манастир и тогава съм бил влюбен, “поетът трябва да е влюбен, съпругата да му прости, как иначе след проза груба, поникнал би лиричен стих”, това не е от мен, това е от жената на Дамян Дамянов, поета, която се казва Надежда, ето сега:

 

О, колко е зелена тази привечер,

нощта ще е зелена,

защото погледът ти е зелен,

в очите ти празнуват своя миг

на залеза бенгалските огньове,

и аз те пожелавам като мир

след стогодишната война.

 

И се полага, разбира се, на някой от първите тук, да обърне още веднъж. “Иманяри”, о и аз съм бил иманяр, ама нямаше уреди тогава, ами ходих ей така от любопитство и от авантюризъм в гората с даскала по история, в това село, където и аз бях учител селски в Добруджа, археолога, така да се каже ме водеше, вика “Георги, ти си як и силен”, той беше слабичък такъв и не можеше да вдига копача и вика “ела да отидем сега да видиш в гората”, обаче беше безпогрешен и какъв нюх имаше този човек, вика “това тук е тракийски гроб”, викам “какво”, аз за първи път, вика “отначало почваме да копаем пръст, обикновена, само че тя леко е почерняла като горена, след това почваме да измъкваме едни камънаци, още два метра надолу и долу ще видим, ако има нещо надолу, има, ако няма, това е”, бре нищо не можахме да изкараме освен счупени гърнета, разбира се, и брадви. Така, та с Цанко, се казваше, светла му памет, миналата година май си отиде, ето сега, аз съм описал горе-долу една случка, “Иманяри”:

 

В самия край на матовата нощ

все още умопомрачително копаехме,

душата си разтваряха щурците

в съня на утаеното поле,

искряха в мрака тънички светулки

и звездни бързеи отнасяха зениците,

но ние нищичко не забелязвахме,

въртяхме с ярост тежките копачи,

подобно нищият освирепял от глад,

а никой никога не бе заспивал гладен.

Най-сетне екна някаква лопата,

заблъскахме се  с рамена и лакти,

задъхани, опръскани с грабеж,

забравили мазолестата нощ,

измъкнахме овалната находка,

в ръцете ни лъщеше тежък череп

и от претъпканите алчно кухини

се сипеше полека черна пръст.

 

Това е от “Сянка и пепел” и тогава разбрах, че по този начин не ни е писано, аз и не съм искал нищо да спечеля и този моят приятел и колега, учителя по история, археолога ми казваше така “Георги, само с теб ми е спокойно да ходим да копаем”, викам “защо”, “защото ти не си алчен и няма да ме убиеш с лопатата”, аз имах един мотоциклет тогава и със него си ходихме двамата, вика “другите всички, а извадихме нещо, те си губят разсъдъка и край, а ти не, защо”, викам “аз не ходя, аз ходя от авантюризъм, ей така да се случи нещо, а не че обезателно ще извадим нещо”.

Имах един случай, щеше да получи удър, един от нашите колеги, отиваме при една баба и аз гледам едно гърне ей такова, ама много старо, може би, на двеста години, бабичката каза, че дядо и и е оставил, и аз викам “дай ми го бе бабо, за какво ти е”, вика “вземи го, то така си седи в двора” и аз го взимам и какво правим със същия, от капачки, лъскави, изрязваме едни кръгли, хубави неща, пълним ги вътре и копаеха едни канал от училищния двор до там имаше една здравна служба, дълбок канал, а понеже всичко наоколо са могили, селото се казва Пет могили и още три могили извън него и една огромна поляна, по която като ходиш по едно време може да намериш някоя монета, там съм намерил 7 монети, от които 4 сребърни и 3-4 бронзови, аз лично, без нищо, ей така, отгоре, просто излизат и понеже всички бяха иманяри, 100% и ние казваме на един колега, друг учител по математика, който е от нашата група и му викам “а бе я да видим тук, случайно, където копае трактора, може да е изкопал нещо и така го направихме, че само 2 пръста е изкарано гърнето, минава отгоре багера, как копае и бавно, спокойно, ние сме се наговорили, търсим от тук, от там, носим едни джаджи, то вече привечер, така се стъмва и тази част около училището, далеч са къщите, огромен двор, 10дка и вътре, а то дълбоко, изкопа е такъв и почваме тук-таме, оставяме го той да открие находката, разбира се, на него дъха му спря като видя, че нещо има, почна да копае, този човек наистина щеше да получи удър, особено то се стъмни като минаваме и тези работи като ги извади, “не, не, не, да го носим другаде”, викам “добре, другаде ще го носим”, вика “у нас”, там да го чупим, нали, то понеже ние сме го запечатали с парцал, с восък и вързано така, а бе беше направено така както се вадят тези остарелите неща, и като отидохме, той няма време да вземе да го отворим, прас един камък, у тях като влезнахме и те като лъснаха тези работи.. обаче той като ги пипна и разбра, че са леки иначе щеше да умре този човек, ние се хванахме за главата. Значи, има шега има и шега, има майтап, има и майтап, затова е българската народна поговорка, няма да я цитирам, за майтапа, обаче човек трябва да внимава и с шегите наистина, има такива случай, когато на човек му се случват негативи от тази гледна точка.

още истории и въпроси

Така, сега, ако искате само за лека почивка да ми задавате въпроси, аз да отговарям и после минаваме към прозата, т.е. към “Аз и Пикасо”, ако някой има въпрос или каквото и ще да е, ще гледам по-късо да отговарям, защото аз един въпрос като ми се зададе, отговарям на още пет покрай него, просто без да искам.

Силвина: сетих се тук за изброените професии и гледам, дали има иманяр, ама няма

Георги: а иманяр не е професия, иманяр е хоби

Силвина: хоби, да, не е написано, иначе те са към 30 някъде

Георги: професиите ми са тези, но хобитата ми са мотоциклетизъм, нали, делтапланеризъм и парапланеризъм, лов и риболов, това вече си спада точно към хобито. Но познавах единствения ловец, който като професионален ловец се беше пенсионирал в България, няма такива, защо?  – защото лежал в руски съветски затвор някога в далечния север при едно такова племе, при ескимосите, понеже бил в специалните служби преди 9 септември, идват кумонистите, осъждат го и от тук го изпращат в Москва и от Москва го изпращат на заточение отвъд полярния кръг – 18 години, той като по чудо, изключително интересна му е историята, но няма смислъл да я разказвам цялата, връща се в България след 20 години точно, изчезва, те го взимат от вкъщи, излиза и повече не се връща 20 години, този човек му признават, те нищо друго не може да прави, те тюлени, вика “хранихме се само с риба и с тюлени”, но оцелява, той е единствения признат ловец тук, та затова казвам между хобитата, дали ще събираш пощенски марки, нали, или както сега моя внук Дими събира ключове, катинари не, те катинарите големи, вика “Аз искам ключовете само от катинара”, “ама катинара дай да вземем и катинара”, те знаят и непрекъснато моите приятели му подаряват такива вече ключове за изхвърляне, вика ето два ключа, ето на детето да ги носиш, той е събрал, не знам, стотици ключове сигурно и ги носи в училището и скоро ми се обажда и вика “ами тук изгубих 2 жълти ключа”, викам “ще намерим два жълти ключа” от неговата колекция, разбира се. Ето това е хоби. Така, е има хоби на село, тей наречената гореща информация, която ние също споделяме с моите приятели като седнем на кафе, другото име на горещата информация как се казва? – клюки, ами в махалата баба Пенка, баба Ленка нали излезнат пред къщите и седят така бабичките, обаче знаете ли защо така седят и си обменят информация, като си обменят информация, за да не си влияят седят с кръстосани ръце, това е заключване, може и да си кръстосаш ей така краката, не се шегувам.Така, добре, аз чакам въпроси, това е междучасие.

Приятел: Връщам се в началото на разказа за човека, който е загубил сина си и тяхната среща и това, че сина му казва “Аз повече никога няма да се върна на Земята”, какъв е шанса на избор на една душа на следващото превъплащение?

Георги: ами сега, ще гледам да се придържам максимално до истината на отговора. Значи, нямаме свободна воля на Земята щом сме попринцип, от Светия нагоре има свободна воля, но имаме свободен избор. Избора е този, когато станеш отличник на Земята, праведник, това е, имаш последното прераждане и живееш абсолютно по божествените и по природните закони, един живот, последния, тогава като се качиш горе, ти се дава право да избираш на Земята, ако имаш още едно прераждане къде в кое семейство да отидеш и как и каква професия искаш, това ти дават, онова, което пишат по хубавите дебели книги, западните автори, па и източните, че имаш свободна воля и ти казват “а бе ела тук Иванчо сега”, а Иванчо в първи клас и в детската градина, не може да се самообслужи, лелките го обслужват и викат “ела тук Иванчо да кажеш къде да отидеш при тези 5 или 10 семейства”, няма такива работи, изритват те, те ти посочват семейство, отиваш и се раждаш там, ама избора на душата, няма избор, и избор няма, не само свободна воля. Но когато както това момче е било напълно праведно, то трябва да дойде, то има договор с Господ и то точно за 14 години, няма повече, евентуално може да го остави Бог повече, защото датата на раждането е строго определена, даже до секундата, макар че може да бъде леко варираща, но малко, ден-два или час-два, но датата на заминаването от тази планета е много плаваща, значи Господ може да удължи на някой живота, даден му е до 50 години, да си отиде на 90, още 40, не си е научил урока  и не си е изпълнил програмата, но някой като вижда, че си е изучил, направил всичко и трябва да живее 70 години, взима го на 25, ама как? – ами на 25, той е станал праведник, той е станал светия, за какво да седи още 50 години. Това го имам аз в моята практика като човек и като всякакъв, молих лично Бог да удължи живота на най-добрия приятел на сина ми като гледам сина ми се разкъсва, мъчи се, момчето си отиде на 29 години, светлата сила каза “Синко, искаш ли да му дам още 50 години живот, нали знаеш, че мога, веднага да го излекувам”, рак, мъчил съм се няколко месеца да излекувам това същество и накрая помолих Бога и той каза “защо да се мъчи още 50 години, аз ще го прибера и веднага ще му дам друг живот”, след това, това беше преди 7-8 години, докато на моя син му мине мъката, 3 години много често правих сеанси с това момче, за да може да си говорят двамата чрез мен, разбира се, това го казвам между другото. Значи, човек има програма, която трябва да изпълни, едната е личната негова програма, това е за елементарните, обикновените същества, личната програма само да си изпълнят, значи каруцаря дядо Пешо трябва да се научи тук на някой добродетели, той си пие, обаче в предишните животи е натрупал много грехове, грешки и сега трябва поне противоположното, бил е алчен, бил е завистлив, сега трябва да бъде щедра душа, да закара с каруцата някой, дори да не му вземе 5лв. за курса, значи това е неговата програма, но той няма друга програма. На духовните хора, каквито сме всички събрани тук – имаме две програми, едната е нашата лична програма, да си научим урока по добродетели и втората е да свършим някаква работа на Господ.

01.01.2016 Новогодишно пожелание

https://www.youtube.com/watch?v=FvzXmEZgp7U

 

Георги: най-сетне се доредих до микрофона, ама знаете ли какво казва народа, когато някой, когато някой много му набиват, в живота му казват, той се е родил със сребърна лъжичка в устата, аз съм се родил с микрофон, това е самата истина и съм тук, за да давам акъл, нали така. Така, на шега или на истина, но сме заедно и както са казвали най-светлите умове на човечеството, най-хубавото е, че сме заедно, това е абсолютно така, човек е социална личност и заради това живее в социо, вярно е, знаете, че има и невидимо социо, човек мисли, че е сам и че е самотен, някога мислих, че самотата е толкова страшна и че няма разлика между самота и смърт, да ми прости Бог, че казвам такива думи, нискочестотни на това празненство, но така мислих и след това установих, че човек никога не е сам, има един, който е винаги с него и когато няма кой да го подкепи, го подкрепя Бог, в това съм се убедил в много случай, значи, когато мислите, че сте сами, поплачете си и помолете Бога и ще усетите присъствието му, слава на Всевишния, че ни е събрал в такава прекрасна вечер. Искам само да ви кажа, че това е изключително, защото сме на прага на 2016 година, 2015 мина, 16-та година е да се разплащаме, всички кредити, всички неща със съдбата могат да се разплатят, 17-та година е ново нещо. И искам да ви кажа – излъчвайте обич и ще получите обич, излъчвайте любов и ще получите любов, мислете си само за здраве и ще бъдете здрави. И знаете ли, мислете за другите повече, от колкото за себе си, искам да ви кажа, че през новата година всичко ще бъде по-добре, дори и да не ни изглежда така. Живи и здрави, непобетими, новата година да бъде здравословна, полезна, плодотворна, плодоносна, берекет, на физическо ниво и на духовно, значи, когато пожелаваш на някой Божият благодат и му пожелаваш всичко, здраве, надежда, любов, вяра, богатство, да бъде благодатна новата година на всички нас.
Силвина: Приятели, здравейте, наистина е прекрасно, че сме заедно, сега ще изпея една песен, която е от руски романс, много прекрасен, но ще я изпея на български, нашият приятел Георги, който е с нас тази вечер и говори току що, всъщност това е по негов текст и е песен за вечние, неизменния, който е винаги с нас, който никога не ни изоставя – Гори, гори, моя звезда

 

Георги:

И аз съм гражданин на крайните квартали на Вселената,

и аз седя в пристанищната кръчма,

и аз си пийвам с ангелите докери,

и аз обичам горските сирени,

и аз във бурята на Господа се моля:

о Господи, душите ни закриляй,

делата ни, направени и ненаправени прости,

вземи ни в светлината на сърцето си,

от шепа мрак да станем шепа слънце.

 

04.07.2015 Наш Дом 2

https://www.youtube.com/watch?v=HuC5uTBo5ls

 

0.00 – 9.17:  … точно, нито милиметър няма да се отклоняваш, това е истината, то няма друга, обаче ние не може да го възприемем и почваме да си вървим, имаш една пречка, втора, Бог няма начин да не ни дава знаци, той ни дава знаци и за доброто и за недоброто, ама няма начин да не ти даде, да се спънеш, да си удариш пръстта.. ето тука ръката вече 3 месеца, това е ударено на 23 април, сега сме юли, вече е съвсем малко, нокътя израства и го избутва нагоре, чернилката.. пребих се на собствената ми кола на вратата, хванах така, праз, защо? – еми защото аз проявих его и проявих за глупости, за материята, казвал съм го, вече трети път го казвам, да ми простят, които са чували, викам моя приятел автомонтьора от оня край, от 100км. да дойде само за да види какво ми е на колата, като тука има монтьори и в Пазарджик има монтьори и в Септември на 15км. има монтьори, колкото искаш, колата не може да запали, викаш един, ще му платиш на човека, 20лв. пътя, ще му дадеш още 20лв., затова, че ти направи диагноза, оня моя приятел идва, погледна.. куфари, чанти, кола, пълна с инструменти.. ама това е електроника, ей такава джаджа и вика на електромагните, който управлява гориво-нагревателната помпа на един дизелов автомобил и вика “това трябва цялото.. сваля се старото, трябва чисто и просто да се купи новото, и ти може да си го смениш” и заради това.. тогава “перке квичандо”, квичандо много, за пръстта, знаете как боли пръст, ето това е, а той още беше тук като си го чукнах, а целият ден си губи, за какво? – заради моето его, че ми е приятел и той просто не може да ми откаже, ами аз трябва да започна, аз съм първият, който трябва да се съобразява.. да му отклонявам хората, там оставил си целия сервиз, пет коли да ги прави и дойде целия ден да се разправя с мен, защото не може веднага да си отиде като дойде и айде половин ден е загубил, а и повече. Значи, ето – да мислим за другите, номер едно е да мислим за другите, банката.. ако е разрешено, спираш точно пред стълбището, мерцедеса е с един метър по-дълъг от другите коли голям, не може да влезе в обикновен гараж, имали сме и почват онези да заобикалят тук и тук, а той го оставя и се качва вътре в банката, точно пред стълбището и почти цялото стълбище го е заело, ама тук оставил 50см., от тук 50, ама точно там, ще го оставиш на 100 метра, ще го оставиш на 500 метра и ще походиш малко и ще го оставиш на място, където да не пречи.. а ако е друг, значи на друг толкова му е акъла, щом си духовен човек, ще мислиш за останалите, най-напред мислиш за Цялото, най-напред мислиш за Господ и казваш: “а бе, Господи, я да видим тази Вселена, заедно с теб я управляваме”, той вика “Да, бе, синко, щом мислиш за Вселената, значи с мен, ти си ми съмишленик, съидеиник и съработник, заедно я управляваме, ние сме съдружници с теб, щом мислиш чак за Вселената, за неините работи, мислиш като мен”, почваш от там, обаче почваш леко да смъкваш, т.е. да намаляваш мащаба, т.е мярката, каква? – викаш “ами тази Галактика, сега добре ли направихме ние тук, защото всичко на Земята се отрязява на Вселената, аз съм казал клонче да скъсаш, трева да смачкаш, да убиеш някое животно, няма начин да не се разтресе, тя Вселената знае, не можеш да се скриеш, те те наблюдават стотици хиляди очи и уши, всичко, природата е абсолютно жива и всичко занася горе във всемирното информационно пространство и там се трупа, т.е. в Космическата библиотека и за всеки, всичко се знае обаче сега започва да излиза на яве,  да не отварям пак Библията или Откровението на Свети Йоан Богослов и да чета, че всичко, което е скрито и е натъмно, ще излезе наяве, не може да не излезе и заради това казвам, живота ни трябва да бъде като ей през тия (сочи прозорците), като на витрина и като на длан, значи на длан всичко се вижда, слагаш тука и виждаш. Значи, ние сме това, което сме, и няма смисъл да се правим на друго и затова в последните години вече много се цени откритостта на човека, честността, почтеността, да няма лицемерие, още на времето Иисус е казвал на фарисеите и на книжниците – “лицемери, вие едно говорите, а друго вършите”, но какво е казвал на народа “това, което ви казват фарисеите и садукеите, вашите свещеници, изпълнявайте го, но не бъдете като тях, защото те го говорят, но не го изпълняват”, това е голямата разлика и това е основното лицемерие и напоследък виждам как лицемерието изплува и започва да бъде разобличвано, което ми прави доста голямо удоволствие, за да не казвам, че злорадствам, защото обикновено лицемерието сега го наказват и го наказват по доста груб начин и наистина човек като погледне може да
каже, “о, заслужава си го тоя” или “тая най-сетне си намери майстора” и почваш нали така, но това е зла радост, нали, радост е, но е зла, по-добре да изчистиш определението зла и да остане само радостта, че една душа почва да си учи урока, нали трябва да има леко разделение на нещата.

Ами толкова от мен, Силвинке, 12 и половина е, час и половина, беседата официално свършва, ако има нещо.. вие имате да кажете тук много, тей като беше.. аз.. уж.. има ли заглавие тази беседа – няма, ако се погледне, няма тема, ама има тема и тази тема е основа за промяна на нашето съзнание и приспособяване към новото, ако не се приспособим към вибрациите на нашата планета, която съдържа всички принципи – справедливост, да говоря ли, любов, мъдрост, истина, доброта, великодушие, милосърдие, жертвеготовност, смелост и какъвто и принцип, вярност, щедрост, какъвто и принцип да кажем, ако започнем да се опитваме да лицемерим и да се измъкваме от това, ще видим, че ще става все по-зле и по-зле, а всичко това идва, за да ни научи, независимо колко ни е некомфортно и недобре, да си останем хора и номер едно е човещина, а човещината съдържа тези велики добродетели,тези принципи на Вселената, пороците ги знаем какви са, пороците са, като се започне от.. първият е горделивостта, разбира се, егоизма, после завист, алчност, користолюбие, хазарта също е порок, ако погледнеш, да играеш там и т.н., нали, дори и най-обикновеното преяждане, лакомията е между Седемте смъртни гряха, леността, мързела и т. н., това не значи, че един учен като го гледаш, че не копае отвън като един мургав наш събрат, той не работи, той мисли, това е, така че.. за работата, аз вече.. тези били безделници, ония били безделници, не е вярно, в Библията пише, че един се отклонил от юдеите, изгонили го от града, той отишъл и се заселил на ново място, ама там му тръгнало, ново, хубаво, плодородно и всички безделници от града, понеже му били приятели отишли при него и виж, тези безделници, започнали да работят там, защото вече нямат началници, началници кои са им били? – ами книжниците, бирниците, фарисеите, садокеите, тези свещеници, всичко им е било началник, синегогата, трябва да плащаш на нея, трябва да плащаш на еврейската община, всичко данък,  а там няма, сами са си, и ето как те са се превъзпитали, значи това е било друго, значи не може да кажеш и да обидиш един безделник, сега в момента безделничи, може да е работил в миналите животи, а сега му е дадено да почива.

Така, добре, заповядай, Силвинке, имаш думата.

 

9.18 – 39.00: Силвина: ами аз.. ми се иска да продължи като дискусия, някой ако иска нещо да каже, Славенка искаш ли?

Георги: ами както кажеш

Славена: или някой нещо да сподели, да сподели нещо, което е преживял тази, миналата седмица като някакъв урок, аз усещам, че има в залата някой хора, дето са изживяли нещо тези две три седмици

Георги: чудеса са видяли

Силвина: а бе, в момента е много интензивно, май всеки преживява доста неща. Ами аз.. Славенка, понеже, може би, не я познавате, но..

Славена: Аз ще стана да се представя

Силвина: Представи се, моля ти се.

Славена: Казвам се Славена, живея в момента в град Сепарева баня, близо до Дупница и езерата. Аз тръгнах по духовността по един такъв начин, неосъзнат, в смисъл, чрез дарбата на моя татко се случиха някой неща и трябваше да тръгна по духовността, не че не е била в мен от самото детство, нали, но тогава започнах да го осъзнавам, случи се преди три години, скоро, но започнаха да се чувстват като сънища, видения и неща през деня, случки, когато не знаех какво се случва точно с мен, така измина една година, вече знаех, че навлизам, знаех какво се случва, знаех, че трябва да променя начина си на живот и  абсолютно всичко и  като чели имаше една завеса пред мен да не зная, че Учителя съществува, че има писания, че има хора, които се занимават с такива неща, докато.. след втората година дефактно от моето развитие, една жена ме запозна с Георги и със Силви, тогава наистина осъзнах коя съм, защо съм и че трябва да помагам на хората, а не само на себе си, един вид, нали, егоистичното, което Георги, току що каза, че трябва да ценим другите и след това себе си. И от тогава запонах да гледам на кафе, виждах човека, влизах в душата и най-интересното беше, че виждах от какво има нужда неговата душа, а не неговото тяло и имаха така, един, два, три дни като на размишление, в който те се чувстваха различни и наистина с хората, с които съм се срещала, всички са променени, вярващи, минали на режим на хранене, спряли месо, някой даже млечни продукти и вървят по стъпалата. След което.. определен период от време дойде лечителството,  а и сега други неща, които се развиват, защото всеки постоянно в нещо се развива, никога няма застой. Най-важното осъзнах – говоренето, споделянето и изясняването на дадено нещо, особено в семейството и след това най-близките приятели, с които общуваме, когато си притрайваме някой неща, айде от мен да мине, или пък ругаем, защото еди кой си не е постъпил с нас по някакъв начин, където ние сме очаквали, а той изобщо не е и подозирал ние какво очакваме, се получават едни недоразумения. А когато започнем да си казваме каквото желаем, точно каквото чувстваме, какво ни е заболяло и какво ни е убидило, тогава отсрещната страна казват “о ние без да искаме сме направили едно или друго” или както и ние самите може да направим нещо, най-тънкообидни са хората в момента, може би, с вибрациите и едно повишаване на тон, те го възприемат все едно са искали да се скарат или нещо друго, понякога човек в ежедневието повишава или снишава тон, без да се съобрази с това нещо, но другата страна го приемат по по-остър начин и почват да се получават едни неща, които не трябва да се получават всъщност. И така, за мен много е важно споделянето, истината, очи в очи, аз чувствам това, ти чувстваш това. Много често се получават недоразуменята.. примерно една среща си определяте с някой, ще се чакаме еди къде си, единия разбрал едно, другия разбрал друго, ето го недоразумението, значи не трябва да допускаме тънкообидността и точно затова трябва да се поставим на човека на мястото или той как мисли от неговата страна. И другото, което аз тези седмици си мисля, защото около мен са или жени, или мъже, мъжа ми това или жена ми друго, а никой не иска да се постави на тяхните места и най-вече да видят хубавите черти в тях, виждат само нехубавите, като чели така по им изнася. Най-хубавото нещо е да мислим мащабно или така как Бог би искал да се случват нещата и затова, за което ние тук сме дошли да направим и не сме дошли тук за своя изгода, а за общото или за Цялото и най-вече, че всички хора, сме като едни микроорганизми в едно човешко тяло, в което правим орган и трябва да се обединим, а не да се разединяваме. И ако иска някой сега нещо да сподели.. чувство, мисъл, проблем

Силвина: Със Славенка, нашите лечебни сесии трябваше да са другата събота и неделя, обаче се случи така, че сме заети, така че днес има вече няколко записани човека, но някой от вас, ако иска, може да остане след тази общата среща, да пием кафенце заедно и да направим и сеанса. Може би, да кажа и за себе си. Ние се познаваме и сигурно знаете, но през последната седмица нещата, последния месец по-скоро, нещата, до които стигнахме и които явно тепърва ще се разгръщат, открих, водейки майка ми при близък човек на диагностика, на биорезонансна диагностика, че тя има сериозен проблем и започнах да изследвам това нещо и стигнах до знанието, че всеки един, ама всеки един, включително и аз самата, мислейки си за съвършеното здраво съм поела.. и това, разбира се, идва от мислите, от стреса или не знам как да го нарека, но тялото ми не е толкова чисто, колкото би ми се искало и всъщност освен тези енергиини сеанси, освен всички.. пеене, практики, неща, които всеки един от нас прави е нужно и на физиологично ниво да се работи, т.е. на нивото на физическото тяло и някак си усетих, че това вероятно ще бъде моето призвание и сигурно следващият път ще ви разкажа повече за това, но така ще се задълбоча в тази тема, в тези диагностики, защото доста знания съм натрупала вече. А Янка, което ми подаде и беше интересно, защото знаете тези зепери как работят, те работят на чистотата на бактерията, която се открива в тялото, излъчват същата честота и тази бактерия или вирус се неутрализира и Янка каза “Добре, де, ти с твоя глас какво правиш като пееш или баенето или това, с което започнахме всъщност е една чистота, която се излъчва и всеки един може да стигне до тази негова чистота и да се самолекува, ама явно трябва да работим върху това, а не да разчитаме на техниката, но така или иначе стъпка по стъпка ще изследваме нещата заедно, защото все пак неслучайно човечеството е тръгнало по пътеката на научно-техническото, значи все пак това е нещо, което много хора са работили и нищо лошо няма все пак да стъпим и на това познание и да го ползваме. Иначе започна всичко при мен с появата на Богородица, аз с моята майка имах доста трудности в общуването  и винаги много се разстройвах и ходих при един лечител и тогава се появяваше Богородица и когато всъщност за първи път посланието беше.. което излъчи “няма защо да се притесняваш за майка ти, защото аз съм истинската ти майка” и всъщност винаги преди да запея си я призовавам по един.. чрез името, което на мен ми е дадено, нали не Богородица или Мария, а едно име, което ми е дадено като код и се усеща веднага тази много мека вибрация, която се получава зад гърба ми и започва да излъчва и така ви споделям.

Даринка: значи какво следва, че всеки има ключе и някога може в живота си за пет минути да срещнеш един човек, който да ти отключи и да ти отвори очите за нещо, тялото, организма, физиологията, изобщо.. да те отвори.. ето срещата със Силвето и с Изворски на много хора дава съвсем различна посока за развитие, така че.. значи ключето.. всеки има ключе.. на мен ми беше дадено веднъж на Рила ключето и се питахме с всички там като го споделих, ами то казва то ще се чуе.. дадоха ми ключето, ама трябваше някой да ми помогне да го завъртя, много приятели ми помогнаха да завъртя ключето

Силвина: и сега ти какво правиш с това ключе

Даринка: сега, сега се занимавам с внуци

Силвина: новата раса, работиш за новата раса

Георги: трябва да ги гледа да

Славена: това е голяма работа

Силвина: Даринка също е лечител и ясновиждащ човек, благодарим, че дойде

Друг приятел: като намерим всички ключетата, във всеки един, ще отворим голямата порта, защото не става с едно ключе

Силвина: и аз така си го помислих, много хора са дошли с ключета тук

Даринка: много хора са дошли с ключетата тук, ще разговаряш с някого и той ще и врътне ключето за нещо, споделяш нещо и ето, то е достатъчно, някакси всичко.. като чели ти се отварят изведнъж очите.. ей как не съм го знела до сега, как не съм го видяла до сега, как не съм го усетила, как не съм го разбрала, живеела съм до това нещо, а не съм го забелязвала

Силвина: това е като четенето на книга или хора казват беседите на Георги, някой казват “а бе, слушам ги трети, четвърти път, всеки път чувам нещо ново, което точно в този момент ми е ключето”

Дарина: той държи ключета Георги за всичко, едно по едно

Силвина: това е живото слово, живото слово е когато духа се изяви чрез дадения човек и предаде послание на другия, който трябва да го получи в момента

Дарина: друг няма ли да се престраши да каже нещо, някое преживяване, нещо да му се е случило, как казва Георги, че е казал Сенко “този, който е пуснал котката да я изнесе, защото да не го показвам”

Силвина: аз много се радвам, че има приятели толкова отдалече дошли, от Утрехан, от Козлодуй, нали от София по-близичко, Самоков, Ботевград, просто наистина е много радостно, Стара Загора

Славена: всеки си мисли, че проблема му е личен, а всъщност всичко е общо

Силвина: той не е личен, защото като сподели всеки нещо се оказва, че то е полезно и за другите

Приятел: то е като един пъзел, от този ще вземеш едното, от другия другото

Силвина: точно посланието беше за пъзела

Георги: я прочети го,  в началото

Друг приятел: дясното послание за 4-ти юли

Силивна: май беше за юли за целия месец, ето го, ето го за пъзела

 

Видях парченцата на един пъзел, разпръснати върху огромна маса. Наблюдавах как пъзела започна да се подрежда и сглобява, така че всяка част попадаше на точното си място и чух думите: “когато си на своето точно място, изпълняваш специфичната си роля, не може да има протичоречие и моят план се разгръща в истинско съвършенство

 

Славена: и всички пъзели стават една хубава картина и има отворче към следващото нали

Георги: ами тогава задавайте въпроси, някой може да се изкаже, може и въпрос да има, аз отговорих на доста въпроси като говорих сега, които са наболели така да се каже, жизнено важни и са за момента, но може да има и някой отделен въпрос, защото винаги трябва да се даде възможност и на другата страна

Силвина: за мен днешната беседа беше това, нали, да се поставиш на мястото на другия, най-важното, което е, всякаш го осъзнах по един нов начин, винаги съм го имала и винаги.. даже съм и четяла мислите на хората и съм някакси поставяла техните нужди пред моите, но така..напоследък малко се понатоварих и започнах да се поизморявам и си казах трябва да обърна внимание малко и на себе си все пак

Приятел: има още една част от пъзела, която не е погледната – вътрешната, изпей нещо, после аз ще кажа какво ми се случи

Силвина: Добре, ще изпея една песен, която е лечебна песен “сила, живот, здраве”

 

Сила, живот, здраве,

те са едно, те са едно,

служители на духа,

пазители на радостта,

крепители на младостта,

крепители на младостта

те са едно, те са едно.

Сила, живот, здраве,

те са едно, те са едно.

 

Приятел: искам да ви кажа нещо за тази песен. Преди време моя близка донесе за майка ми и леля ми варени яйца, аз отдавна не ям варени яйца, обаче в един момент сядам на масата и виждам, че почвам да си беля яйце и се питам аз сега като не ям айца, това яйце защо го ям, кого храня с него и изведнъж чувам глас “мен”, викам “кой си ти”, обаче отсреща се мълчи, никакъв отговор и тогава се сещам и така малко по-хитро задавам въпрса – “къде се намираш” и ми се отговаря “в слънчевия сплит” и това нещо го усещам, че говори вътре в мен наистина и питам – “а ти, ти ли харесваш яйца”, казва “да”, а казвам – “сигурно харесваш и кашкавалче и кафенцето харесваш”, “ами да” отговора е безапелационен, а ясно е защо аз от време на време си хапвам такива неща и то така много несъзнателно, много бързо отивам към тях и казвам – “добре, а може ли с нещо да те махна по някакъв начин”, мълчание, “с глад”, “не”, отговора е не, и тогава се сещам с  песен, мълчанието е такова като гузен човек, като някой който е свършил нещо и знае, че сега вече ще го открият, и викам “а ясно е, тогава ще търся помощ от приятел” и съответно обаждам се на Силви, казвам и какво ми се е случило и и казвам, че това нещо се намира в слънчевия сплит, ако тя има някакво усещане, някаква песен, ако и дойде, но пък знаех, че е песен от Учителя Дънов, ако на нея нещо и дойде, да ми го каже и в момента, в който тя започна да се концентрира, моментално усетих тук трептене в слънчевия сплит  и и казвам “да, веднага се получи резонанса” и тя ми каза тази песен “сила, живот, здраве”, съответно в следващия момент тя започва да я пее и аз както си бях поседнала с телефона в ръка на ухото и изведнъж станах, дигнах си лявата ръка, завъртях се веднъж наляво, направих един пълен кръг, продължавам да я слушам, обаче ръката ми си стой там и песента като започна да я пее, я усещам буквално физически, тя се спусна като някаква енерфия, която така се завъртя около мен, стигна до коленете и обратно като ДНК-а се получи, обратно тръгна нагоре, в момента, в който почна да излиза от главата ми, от тази чакра, я усетих като един бял дим, който се разсла някъде в пространството, но това не беше всичко, вечерта се събуждам по някое време с идеята да намеря песента точно в песнопойката, намирам я и какво се оказва? – оказва се, че тя има наистина много силно и много лечебно действие и е точно за този момент и е за хора, които вече са тръгнали, които вървят по този път и проумях по някакъв начин, че Учителят Дънов ни е дал кодове със песните, но не само със самото звучене на песните, но и с тактовете, в които са написани и като погледнах “Сила, живот, здраве”, тя е.. сила се пее 6/4-ти,  което за мен е слизане на енергията от 6-то ниво в 4-то, т.е. силата я сваляме от 6-то до 4-то ниво, живот 5/4-ти, живота е на 5-то ниво, той слиза до 4-то, здраве е 4/4-ти, “те са едно” също е в 4/4-ти, т.е. силата, живота и здравето са едно и също – 4/4-ти, после имаме “служители на духа, пазители на радостта, крепители на младостта, крепители на младостта”, всичко това е  в 6/8-ми, т.е. минаваме от 6-то на 8-мо ниво, когато си вършим работата, “те са едно” е 2/4-ти и какво се оказва всички тук на Земята, долу сме 2/4-ти, обаче тези от нас, които се прикрепят към материята, цялата божествена енергия, която е в тях, те я свалят долу, което съответно води до противопоставяне, страх, срам и разни други такива неща, които надяваме се вече сме попреодолели. А ако надмогнат тази материалност, те отиват и живеят непрекъснато на 4-то ниво, това е 4-то ниво на съзнание, където са едно с другите принципи сила,  живот и здраве. И освен това, в един момент си помислих, че тези неща по някакъв начин касаят всеки един от нас, защото като повтарях няколко пъти “крепители на младостта, крепители на младостта” в един момент разбрах, че аз съм от тях, от тези, които познават децата, ама родителите рядко се сещат за тях, но децата винаги ги помнят. “Носители на радостта”.. имаме една приятелка Генка, който я познава, ще знае, че това е тя, никой друг не е такъв изразител, винаги усмихнат, винаги позитивно настроен и когато се докосваш до нея веднага те обгръща една такава вълна на ентусиазъм, на радост, на нещо, което може с теб да се случи, каквото и да си помислиш в този момент, можеш да го направиш, като имаш такъв приятел

Дарина: слънчице

Приятел: и “служителите на духа” мисля че няма нужна да ги казвам, кой е служител на духа, то е ясно, така че всеки един може да си помисли къде се намира, т.е. да разбере кое му е най-близко и да си върши работата там, тихо и кротко и спокойно, за да може да се развива, защото основното нещо, основното нещо се намира с точно тази вибрация, която резонира с теб, ако решиш, че си служител на духа, съответно се развиваш в тази посока, това не означава, че не носиш радост, за някой хора носиш голяма радост или да подкрепиш някой млад човек, но е хубаво всеки да се види къде е и да си върши работата лесно. Благодаря ви. А сега искам някой друг да сподели, защото както каза Славена, има някой, който се страхува, срамува по-скоро

Славена: притеснява се по-точно

Друг приятел: според мен е време да се отпуснем и на по-малки групички, да може всички да си поговорим, защото така е малко по-официално и повечето хора предпочитат по малки стъпчици, докато стигнем до голямото

 

39.09 – 1.01.35:  Георги: да, бая ни дойде това време вече. Наистина мина времето на масовките, масовките бяха дай да направим манифестация на някаква част от 30 хил. човека, дай да направим на един стадион 90 хил. човека, спортен празник и колкото повече гуруто казва “а бе, аз имам 1 млн. последователи и те дойдоха да ме слушат”, това е като на концерт на Мадона 500 хил. човека отишли на стадиона.. свърши, това са само физически изяви и колкото да знаете.. че слона е по-дебел и по-як, толкова е по-тромав, както и един биг, толкова е по-трудно подвижен и толкова е по-тъп, направо ви казвам.. значи, финното нещо, което е, това са вече новите енергии, които искат.. както казва Стилиян – малки групи, но тези групи след това се събират, споделят и това не значи, че те са откъснати една от друга, напротив, това значи, че те са много по свързани една с друга, ето това е, но те се свързват.. значи една армия се състой от много чинове, значи има вътре.. като се почва от редника, ефрейтора, сержанта, старшината, лейтенанта, от офицерите, става въпрос, капитана, подполковника, полковника, генерала  и се стигне до генералисимус, до маршал, значи всичко това трябва да има една армия, но редниците когато се съберат, те могат да си говорят по една тема и им е много добре, защото се чувстват, след това офицерите се събират в офицерския клуб, там са си само офицери, офицерите се разделят на младши и старши, нали съм имал военно възпитание, младшите са на една страна, да, добре им е, те си имат едни проблеми, старшите са другаде и най-сетне са генералите, при генералите всичко е отделно. Даже си спомням в казармата понеже старшината ми е приятел.. на учение сме, на палатки и походни легла, защото като вали дъжд да не подгизва отдолу все пак, само на генерала като се разпънеше, леглото беше меко, с дюшек, нагласено, неговата палатка по-голяма от другите и с предверия, сякаш все едно може тука и да провежда конференции и т.н., все пак генералска работа и на него му се полага нещо повече, нали,не е само едно войнишко одеало и едно походно легло.. Така, значи, горе долу, в момента това  разделение по дух, значи ние се събираме и малки групи, но това не значи, че не сме армия, значи когато трябва цялата армия, ние си контактуваме, събираме се  и сме заедно, ние и за момент не се разделяме, защо? – защото духа, няма за него, географско понятие  и няма материално, няма териториално понятие, всичко, където е, една такава група, която е да кажа от офицери тука, от капитани, друга група може да е в Англия или да е отвъд окена от капитани, ние сме свързани, не че не сме свързани и с останалите, но с тази група се усещаме някак по-свързани  и това е сега целта на занятието, да се направят на много места ей такива духовни центрове и хората, където..  тук ще бъдем един ден, след това може да се преместим някъде из Пловдивско, някъде по Родопите, някъде по Стара планина и това е хубаво, затова толкова много труд сме отделили, то и труд и средства, разбира се, но с Божията благословия и Божията помощ, както прочетох, няма нещо, което да е невъзможно и непреодолимо, няма проблем, всички проблеми се решават само човек да иска и да започне, а няма начин да няма програма, като някой го побутва, но той обикновено, когато не си върши работата, ако е нисш чин, да казва тоя офицер до капитан, та дори и до майор и до полковник, може евентуално да го сменят, ама генерала не се сменя току така на армията, редника могат да го сменят, този редник не си върши службата, ще го сменят с друг. Така, не знам колко ме разбрахте, но важното е не вече огромните масовки, пак казах, количеството, а качеството, защото само няколко души от нас, на едно специално ниво, тей като сме аватари и апостоли и служители на Вселената на светлината може да извърши много работи, те са невидими, ама са много важни, това може да го потвърди и Ники, кажи няколко думи Ники, ако искаш.

Приятел: посочи го накрая

Георги: в крайна сметка, който носи котката.. тя котката неговата е друга   

Ники: ще ти го върна това да кажеш за осмия цвят от Слънцето

Георги: за осмия цвят на слънцето, е не знем, ти го кажи, аз сега къде трябва да ходя, ти го знаеш, аз сега трябва да ходя до Космическата библиотека, дълга и широка

Ники: добре, ще кажа каквото знам, защото още не съм го изследвал, пък ми се каза, че трябва да го кажа и проверявах дали трябва да го кажа, или не трябва да го кажа

Георги: ей това е много важно, да знаеш

Ники: но ми се каза, че трябва да ви кажа следното нещо, че тези две седмици, гледайки Слънцето, общувайки с него, по нареждане отгоре, ми се даде едно нещо, което не ми се беше давало, че слънцето ще бъде рестартирано, т.е. старите кодове вече ще спрат да функционират

Силвина: това не се ли е случвало по Еньовден

Ники: Еньовден.. едно на ръка, беше много силен и много неща се случиха, няма да.. Но това, което видях е, че вече дъгата би трябвало, за хората, които приемат новите кодове, както Георги каза, да има друга форма, която се приближава до елипса или кръг и другото нещо е, че вместо седем цвята, ще бъде осем цвята, като осмият цвят ще бъде индикатор в хората, че започват да приемат в хората или осъзнато, или не, така както аз го чувствам, затова казвам, че не съм я проверил още информацията, вибрациите и новите кодове, които ще.. както Силвина каза – замърсяване на телата, телата автоматично ще започнат да отхвърлят всякакви замърсявания, от гледна точка на физически храни, твърди енергии и т.н., това е нещото, което..

Георги: значи, всеки един цвят е наситен, ти си прав, и осмият цвят, слезна осмият архангел, а всеки един архангел отговаря за един цвят, значи всяко едно висше съзнание и затова всичко може да се разглежда като съзнание, като как да кажа, именно като ум и то е напълно съзнателно, напълно и досега са били седем, да и седемте архангела са работили и седемте цвята, но вече е осмият и числото на Земята вече не е 7, както го казват еврейско число, имаме 7 дни в седмицата, 7 цвята, 7 тона, не знам, вие по-добре от мен ги знаете тези работи, но вече имаме 8, следователно и осмият архангел слезе тук, за да работи, т.е. те го изпратиха и си прави и сега вече понеже той почва работа, се отразява и осмият цвят на Слънцето като кръг, иначе дъгата е била седмоцветна, сега е осмоцветна и Господ казва, ето го, пише го тук в тази хубава Библия

Силвина: тук е дъгата

Георги: да, казва така, казва на Мойсей в прав текст “ и аз -вика – между тебе и мене ще положа дъгата си в облака, това е нашият договор, видиш ли дъгата, договора е изпълнен” и обикновено.. Силвина знае и който е участвал с нас.. когато има, особено  в началото много пъти ни беше даван този знак с дъгата, за да видим, че добре сме си свършили невидимата работа, винаги, дори и да няма дъжд, има дъга, физическото пречупване на светлината, където е

Силвина:  от Турция като се връщахме, през три дъги минахме

Георги: три дъги мина, автобуса мина под трите дъги

Приятел: и кой е новият цвят

Друг приятел: това със синьо-зеленото

Силвина: и аз със синьо-зеленото си мисля, даже го виждах това синьото, към синьо ли е новия цвят

Ники: синкаво, розово, лилаво има вътре

Георги: той е такъв един наситен цвят и дори лека резида, която показва, че човешкото съзнание тръгва към оздравяване, резидата, ти знаеш, зеленият цвят е на оздравяването, но това, значи, това е съвкупност от основните цветове и от съзнанието, варира, да осмият, правилно

Ники: да все още са събрани другите седем

Георги: браво Ники, благодаря ти, ето ти каза това, което наистина трябваше аз да го кажа, обаче ти добре, ето вижте и всеки друг може да каже нещо.Сега, ако иска и Надето може да каже нещо или който и да е, там. Защото кара ме онзи ден.. знаете ли вече, че Радинка на не знам кой ден е, изпълняват Ритуала на озарението, което е изключително важно, нали влизаш в пътя, пътя на ослепителната светлина се казва, да го наречем и понеже го дадох на Юндола, втори път сега го дадох на Узана, нали, а на Узана вече имаше хора, които го бяха правили 99 пъти, нали 100 пъти даже стана, и тя Славенка и благодаря, че тогава сподели за какво става въпрос, ама всеки един, който го прави може да каже какви изживявания има, защото няма човек, който ако го е правил стриктно по 10 минути поне след 50 ден, след 20 ден, не знам, ама след 50 ден, и 55, обикновено когато дните станат десетка, значи 1 на Бога, мъжкият и женският принцип – 10-ка, значи приметно 55, 64, 72, 82, нали, 91 и т.н., още от началото, винаги има една леко духовна трансформация, малка, ти можеш да я усетиш, можеш да не я усетиш, то няма начин да няма, това е като едно ниско стъпало, айде стъпалото.. обикновено едно стъпало е 18-20 см, но може да бъде и 10, нали и да се качваш нагоре, така че ако има някой и е правил тази практика, аз я наричам окултно-езотерична практика, ритуал, но това е изключително важно, за да може.. много бързо се дърпа нагоре по този начин, защото полагаш усилия, тей като духа, който е отгоре и всичко е негово, Вселенския разум, той иска от нас да полагаме усилия всеки ден, не аз да излезна сега отвън и да копая като див една шатра и да изхвърля пет кубически метра пръст, ами нека я направя за пет дена, ама да я направя съвършенно, за пет дена, защото там времето не се.. енергията много се гледа и в крайна да има някаква съзидателност, нещо да правиш, канал да правиш, ама по този канал да потече вода, а не аз от тук ще копая до центъра и какво като изкопая, пияниците да падат нощно време вътре като се прибират, пак е за техен акъл де, ама те няма да се отучат, нищо, ще падне, ще стане, пак ще отиде, така че трябва съзидателност,не просто да трупаме камъни, да направим кула, да направим виделейка, да направим молитвен дом, да направим нещо от тези камъни като ги трупаме, а не камъните да ги трупаме, за да бием другите по главата, ами те тези нашите камъни върху нашите глави, това е доказано и тази поговорка не е случайна. Така, помислете и който иска, може въпроси да кажете, както сме така, след малко ще дадем междучасие

Даринка: Аз имам един въпрос, за всички. Искам да разбера, тей като става трансформация на всички на телата ни и се увеличава силицият, т.е. кристализират се телата ни, преминават в друг етап, искам да разбера някой усеща ли се като кристалче, някой чувства ли, че става промяна, чувства ли в себе си кристализиране на телата, има ли някой

Приятел: аз междудругото като правя тази медитация и се виждам прозрачна цялата

Славена:  като в диамант, а не като

Дарина: точно кристална

Георги: ами диамант, точно диамант, трябва да станем диаманти всичките, най-напред ставаш планински кристал и после стигаш до диаманта

Силвина: ама това е само в определени моменти

Стилиян:  и после ставаш брилянт

Георги: е, за брилянт сега няма какво да говорите, един брилянт стига

Ники: най-интересното по темата за силиции, че аз имах задание от преди 4-ри месеца, преди 4 месеца трябваше да го правя, но от преди ми беше дадено, че трябва да се храня само със семена, който първо само седят в земята, могат да поникнат и да родят плод, независимо какво и другото, което е те да съдържат изключително много силиции и другото освен силиция е германии

Георги: да, като елемент

Ники: третото нещо, което беше, за самото преобразуване на тялото е че.. не мога да обясня сега техниката, но попринцип трябва да се търсят храни, които да съдържат злато, за да може в новия процес желязлото, което се съдържа в ДНК-а, в кръвта на организма да излезне и да се замени със злато

Георги: то желязлото напуска планетата и нас ни напуска, скоро една жена каза “моето 3 и нещо ли, много е паднало под 5 някъде”, викам а бе радвай се, то постепенно слиза надолу, защото вече има под единица, 0.2, 0.5, от новото поколение, аз познавам млади момчета и момичета, които просто нямат желязло 0.1,0.2, просто има още някакви остатъци, да не говоря, че на мен, ако ми изследва един доктор колко желязло имам, ще тупне, ако е със старо съзнание де, ако е ново, с раширено съзнание, ще каже, може да живее, ама иначе ще каже “то не може да съществуваш, ти не си жив”

Приятел: а попринцип си мисля, може ли да се засече с някакъв апарат

Георги: естествено, че може с апарат, значи, виж какво аз ще ти дам един хубав акъл хазяйке, нали си ми.. яж много пясък, яж пясък на корем (смее се)

и аз съм ял пясък, обаче без да искам. И хумената вода си е добра, обаче ще ви кажа, че от растенията и от билките, които са по двора, няма, а май имаше тук някъде видях, значи, полският хвощ, само че той е два вида, полският хвощ съдържа най-голямото количество силиции, иначе ядки, ядките съдържат също много, а всички жълти, той е прав, тиквата съдържа много.. гледаш най-проста тиква, в гавата един тиква, значи ми е златна, значи аз не се обиждам, когато кажеш тиквеник, вика “я дайте на този тиквеник, един тукманик”, нали той така викаше бай Гошо, като отиде сутрин за закуска и постни работи взима. Значи тиквата съдържа, пъпеша съдържа, всичките жълти работи, които са, но за сметка на това, банана изглежда жълт, но не е толкова наситен със злато, разбирате ли, но другите жълтите плодове, които са всички.. най-вече те, червените съдържат

Силвина: кайсиите съдържат

Георги: да, кайсиите, прасковите, това са прекрасни български плодове, които са пълни с органично злато, но какво правят.. моят приятел златарят какво ми казва напоследък, “идват при мен богаташите и искат едно такова топче – едно такова топче е 100 грама злато или 50 или 20, той казва колко точно грама му искат – и аз се чудя за какво и им правя точно топче със злато, а те сутрин го гълтат, сутринта клечи на цукало, нали, измива го, пак  го гълта и така много, защото то щяло да отдели”, колко ще отдели, това е органично злато, то не може току така да отдели в организма, първо златото не може да се окисли, толкова бързо, златото се окислява за хиляди години в земята и то има един златен окис, който е в затворен съд, и когато го вдишнат иманярите случайно, има няма някой от иманярите, който се е надишал много, умира до 40- ят ден, умира след една седмица или след две, защо? – защото е отровен от златния окис, а не че златото е кълнато или нещо друго, разбира се, има клетви, има дух, който го пази, има вибрации, има егрегор, ама аз ако съм един много елементарен иманяр като отида, този егрегор на мен не ми влияе или пък ако съм много извисен пак не ми влияе, така че може да се почувстваш некомфортно, но не и да ти стане нещо, но от златния окис, като се отвори гърнето, което е лежало 8 хил. години в земята или 6 или 5, от египетско време, ясно е, че ще те лъхне това и затова какво правят иманярите като намери и го чупи от далече, защото го знаят, предава се примерно по иманярските.. от дядо му бил иманяр, прадядо му бил иманяр, баща му бил иманяр и той станал сина сега иманяр, ходи насам, натам, търси и те му казват “златното се мести от тази и от онази гледна точка, нали, движи се, не трябва да се говори, трябва да се мълчи”, поради тази причина не се говори, защото като говориш, дишаш през устата, а когато дишаш през носа, носа елиминира почти 90% от вредните вещества, дори и от отровите, отрови, дишаш през носа, той ги неутрализира чисто и просто, но когато говориш над дупката, ние копаем иманяри и си говорим, какво си говорим? – ама вицове си разказваме, копал съм и аз, ама нищо не съм намерил, тракийски гробове много, в гората никой, всеки го страх, нали, то мене не ме беше страх от нищо, аз от любопитство и от авантюризъм и който ме водеше, учителя по археология, той се пресели миналата година във Вечността, светъл му път, и той каза “Георги само с теб не ме е страх, ти не си алчен”, викам “аз отивам за приключението”, нощно време, в гората тъмно, отиваме с мотоциклета, гледаме там, нали самодиви около нас, русалки нещо това-онова и копаем, по тъмното с него до тук, а той слабичък един, аз по-як така, копая и слагам ей такива камъни, а гробовете са затрупани, те са горени вътре и после са затрупани с камъни, как ги откриваше, значи като пипа между шумата в гората – равно, не може да се разбере, “тука да копаем”, почваме да копаем, обаче само парчета от глинен съд, друго няма, така или някоя дребна медна или сребърна монета. Така, добре.

Силвина: Добре, аз предлагам да се разделяме на групички

Георги: дойде време за почивка

Силвина: значи, така Славенка е тук и може да продължим, може и няколко човека, които искаха с Георги да се видят днес

Георги: не, аз не гледам на кафе, аз само давъм акъл

Силвина: да кажа следващата среща остава си август, всяка първа събота и неделя на месеца сме тук, така че от 11 часа по същия начин, заповядайте. И друго, прорамата я качваме в страничката на Георги, във Facebook ги има.

 …

 

04.07.2015 Наш Дом 1

https://www.youtube.com/watch?v=YR9NPYmA_d8

 

0.00 – 6.56: Силвина: .. и като имало котка я изхвърляли

Георги: да, така е

Силвина: кой беше това?

Георги: ами един, няма да го цитирам точно кой е

Силвина: няма значение

Георги: обаче котката пречи.. тя прави друго енергийно поле, защо? – кучето не може да се повреди, същото беше.. аз съм бил асистент веднъж, чули сте за един от най-големите български магове и илюзионисти – Мистър Сенко и веднъж той идва, тогава беше село, сега е град, родното ни място, и идва Мистър Сенко и  имахме голям салон, вътре с 300 места и повече, сцена, направена, декори, направени, всичко, значи наистина изключително нещо, а отделно си имахме две казина, едното е пилотско на летците, другото беше на конезавода, там имаше конезавод, голям,  и в тази зала, в която кино, имаше обикновено, имаше и театрални постановки, значи аз съм я виждал препълнена, вътре ако не 500 човека, колкото може и право стоящи и седнали, и сега аз се въртя отпред пред вратата с едно друго, а директора на училището ни забрани изобщо, защото то вечерно представление, то няма за деца, аз обаче.. залата е точно пред нас, така да се каже, само през улицата, и въртя се отвънка и по едно време излезна една жена и казва “а бе, момченца може ли да влезете вътре, трябват две дечица помощници на Сенко, а какви помощници – ще му помагаме в илюзионните номера, там такива неща съм гледал, целият спектакъл го гледах, като повече от половината ние бяхме на сцената и взимахме участие, най-напред ни даде две торбички и двете ги изтърсва – празни, и в едната пуска разни предмети, пръстени, не знам какво, часовник сложи, а ей от това разстояние, 5,6, метра, от Стилиян до мен и пуска ги в едната торбичка, седи на стол, моят съученик, където беше другото момче, а аз ги вадя от моята торбичка, и изведнъж се напълни, тя е празна (неговата), това беше първият номер и така нататък. Обаче, още с влизането вътре почва вече е пълна тишина, залата е препълнена и изведнъж той каза “вижте какво, оня който е донесъл котката, да я изнесе навън, да я изхвърли иначе ще дойда и ще го посоча точно кой е, пълна тишина, аз видях как може да се хипнотизира цялата зала и тогава за пръв път видях, той прави номера, специално при нас, където е, там, защото наистина залата е голяма и хора доста имаше и по интелигентни, там са пилоти, това е най-интелигентните войски, то е военно селище, имаше 30 военни поделения, два, три военни завода и т.н., както и да е, значи, котката му пречи, пречи му котката, разбра и един стана и излезна, изнесе я, защото чул, че котката пречи на маговете и наистина, хоп, навън, на мен не ми пречи котарака изобщо.

Силвина: ама на някой, ако му досажда, може наистина да го..

Георги: така, ако досажда ще го сложим в карцера, той си има там един затвор и ще го оставим там вътре. Та, такива работи за Сенко и той си свали.. накрая на представлението леко затъмниха осветлението и си свали главата, този номер много рядко го прави, нали и си я сложи под мишница, сега то всичко илюзия така, обаче така беше изпипано, бях на първия ред, след като свършихме да му помагаме, ние седнахме децата на първия ред и гледаме отблизо, нали. А другото момче, не мен, другото момче го дигна във въздуха по следния начин, аз съм там и виждам, че наистина е във въздуха, а той.. значи най-напред като застана право момчето, направо го хипнотизира и заспа и то стана твърдо като.. изглежда като дърво все едно, втвърди се, след това го изправи в хоризонтално положение на около метър и половина във във въздуха, така, а столовете където стояхме бяха далеч, те ги дръпнаха, то си има сценични работници от неговите и ги дръпнаха,  на сцената свети всичко и се вижда ясно и той взема един обръч, даде го на един от първия ред и вика “виж го да не се криви нещо, да не го държат” ,оня го гледа, пипа го отвсякъде, вика обръч и той взема обръча и го прекара така от единия до другия край на момчето и после го върна обратно, за да се види, че нищо не го държи, нито за земята, нито горе за тавана, а аз бях ей така само на два, три метра седя, на моя стол седях, само че беше изместен така, и той направи това там със съученика ми и после го питам.. а после го обърна, свали го, отиде до него и леко го пипна по бузите, и той ей така като след сън, нищо не помни, после го питах “ти помниш ли как те вдигаха във въздуха, това-онова”, “не”. А имаше и един друг номер, интересно ли ви е да ви разказвам? Номера беше такъв, от всички места, той почва да налива отгоре едно шише с лимонада, жълта лимонада от тези старите шишета с такива щракалки имаше, нали и сега са ги пуснали, и заставам аз тука и дете съм бил, аз съм бил на 8-10 години, не си спомням точно, ама 3,4 клас, там някъде, и вика “ето сега ще потече лимонада на всеки ред, и почва да ми налива отгоре, а фактически аз усещам, че е сухо, и почва под едната мишница, пълни чаша с лимонада, изля цялото шише, няма го вече шишето, под другата мишница, а шишето седи отгоре и той налива от мене течността, и от тук даже наточи и отпред и отзад, сипа и напълни шишето наново, вика “вие видяхте, нали чашата, шишето, всичко точно”, до тука спирам с Мистър Сенко, но такива номера показа, такива илюзионни, разбира се, номера, че.. така, сега ще дам думата на Силвинка да ви поздрави с добре дошли, приятели и аз ви казвам от сърце и да ви каже няколко думи.

 

6.57 – 16.02: Силвина: Ами добре, няма как, защото това е първата ни среща  в Център Наш Дом и аз наистина много се вълнувам и съм много щастлива, че нещата по един божествен начин се подреждат и вървят наистина и може би, да ви разкажа, а и понеже и Стилян записва  други приятели да могат.. да стигне до тях информацията, как стана така, че ние сме тук, защото много хора питат. Много ми хареса начина, по който Георги започна, приятели това наистина е място, а и нашето отношение е такова, понеже една приятелка спомена, че така с какво страхопочитание и притеснение дошла, а пък когато, наистина когато духа говори и се изявява през теб, тогава може да се каже, че си нещо малко повече от хората, защото в този момент не си ти, нали, но иначе ние сме отворени и винаги приятелски настроени към всеки един и може би, го усещате и начина, по който Георги говори се усеща, че просто я няма тази дистанция, както Янка беше казала на нашия рожден ден, когато беше откриването “Георги не търси ученици, а търси приятели, така че надявам се днес да се усетим така, като приятели, още повече, че сега сме в един много тесен кръг, понеже е за първи път и всичко си е точно, разбира се, точно колко столчета сме сложили, точно толкова сме.

Всичко започна преди около 5 години, когато една приятелка разказваше за едно еко селище в Италия и започнахме да изучаваме еко селищата в различни точки на света, обаче, такова еко селище е хубаво, но за да се създаде такава община и такова еко селище е нужна общност и всъщност  аз осъзнах моята работа като това.. как да кажа, понеже имам този ентусиазъм, е най-точната дума, и когато открия нещо ново и хубаво, винаги съм се стремяла да го споделя с хората около мен, и това е може би задачата на всеки един аватар, на всеки един човек през който духа започва да работи първоначално не толкова осъзнато, но след това все по целенасочено. Започнах една малка група, която ставаше все по-голяма и по-голяма,  да работя с нея, като всъщност веднъж в седмицата ги каних вкъщи, в София, тук има част от приятелите, които мисля са идвали вкъщи, горе-долу хола ми беше малко по-малък от тази зала, но беше доста голям, и там се събирхме, гледахме филм и беше свободен кино университет, след това правихме излети в планината, на различни други места, ходихме заедно на съборите на бялото братство и така, така,  с идеята тези хора да са заедно, да работят заедно, да споделят някакви неща заедно и полека-лека, да се изгражда тази общност. А когато се появи Георги беше преди.. толкова 5 години в живота ми, го поканих на една от тези.. в сряда всъщност се провеждаше този свободен кино университет, да коментира филма “Разговори с Бога”, значи прожектирахме филми, веганска храна, която всеки носеше и аз самата приготвях и след това един такъв човек канех за всеки филм и така всъщност Георги се появи в нашата общност, после започнаха обиколките ни, с изнасянето на лекции, като междувременно аз търсих мястото при тези обиколки, аз съм родом от Пазарджик, до 18-годишна съм живяла в града, майка ми имаше тук къща, и една приятелка много хареса селцето и каза “а бе, Силвина, търси и за мен къща”, намерих тази къща за нея, обаче тя каза “ами аз нямам пари да я купя тази къща”, тогава вече бях продала апартамента в София и тогава Георги каза “ама ти обиколи цяла България, а пък не може вече да разбереш, че вече си го купила”, всъщност аз я купих  с намерението просто понеже малко се притеснявах парите да стоят в банка, след като продадох апартамента, някаква инвестиция, нали, да не са всичките в банката, и се оказа всъщност, че това е мястото, това е къщата, от ден на ден става все по одухотворено, все по-силно и лично се надявам, наистина както и Ники каза и го усети, всеки един дори и негативно настроен човек да дойде, идвайки в този център да си тръгва една идея по-добър, по-одухотворен, по-свързан с духа, по-чист, по-здрав, и това е бъдещето. Днес е наистина първата среща и мисля, че ние сме избрани да бъдем днес тук

Георги: призвани, много са званите, малко са призваните

Силвина: след беседата ще кажа още няколко неща по отношение на утрешния ден, защото другото ново, което започва, са индивидуалните срещи с Георги, много хора са питали и постоянно пишат във Facebook, имейли за това, че искат да се срещнат с него, който все няма възможност, всъщност идеята е веднъж в месеца всяка първа събота и неделя на всеки месец да се провежда тук такава среща, като в събота е лекцията, а в неделя са индивидуалните срещи, като това не са лечебни сеанси точно, въпреки че както четохме вчера с Янка в не знам какво беше – тракийско писание за лечителството, най-важното е да се излекува душата, всъщност това, което Георги говори, това е един вид баене, тази божествена енергия, която достига до душата на всеки един, както и смятам, когато аз пея, се случва този канал и тази връзка с душата и когато душата се излекува, от там нататък тялото няма как да не я последва, така че всъщност тези лекции и индивидуални срещи и разговори са си един вид като лечебен сеанс, а отделно със Славенка по-късно може да говорим и за сеансите, които след това правим в съботата, след самата среща. Приятелите от Утрехан дойдоха, чакаме и тях.

Георги: удари го по ушите лекичко да си знае мястото, защото иначе

Силвина: о, не, аз ще го прибера

Георги: затвори го, айде, в канцера, три часа арест, наказано, нали така, така ги наказваха в казармата, три дена арест, пет дена, е Петьо, кажи им, не знам дали си лежал в ареста, аз имам арест, ама не съм го лежал, не съм го консумирал. Отвън има столове и столчета. Елате тук и ей тук може да се седи на това, елате тук, аз тук ще говоря, заповядайте сядайте, ей тук на дивана може да седнат четири пет човека, има и стол, така че спокойно може да седнете. Много обичам да има беседа, лекция или каквото и да е, пред 33-ма души, значи малко но качествени, хубаво е да е така, не съм ви броил колко сме.

 

16.05 – 19.51: Мислих си, че  наистина това, което Силвина е направила като програма, като график, като замисъл са приятелски разговори, от това по-хубаво няма, човек вижда, че срещу него, дали е учител, дали е духовен учител, гуру, дали е някакъв.. каквато и фигура да е, дали е царят или е метачът, който мете пред царският палат, да го чувства като приятел, ето това е номер едно, което Небето иска да ни научи сега, защо? – ако се научим на това, ние придобиваме тази безкористност, т.е. хората вече да не ги делим, че единия е цар, единия е метач, единия е кмет на столицата примерно, а другия е от отдел чистота, еднакво се отнасяме към хората, нашето отношение да е такова, а те как ще се отнесат към нас, това просто не ни интересува, единия може да те ругае, другия може като те види да се хвърли на улицата да те целува, да ти се радва и да те викне да те почерпи,  а другият вика “а бе остави го тоя, погледни го тоя, да не казвам какво е” и това е също добро нещо за човека, значи може леко да му смъква егото, той да се замисли и така нататък, всичко е за добро и затова народната поговорка е “Всяко зло за добро”, ама аз злото го изпускам, тя беше любима на дядо ми по майчина линия и беше девиз на този род, стар, древен, хубав род, аз и по майчина линия си знам рода от няколко стотин години и по бащина също, просто ей така, макар че българина не държи много за роднинството по плът и по кръв и това му е едно от най-хубавите качества, той държи даже повече за приятелите и за близките и за съседите, ако се разбира с тях, ако роднината му е на другия край на света, отвъд океана, искам да ви поздравя с празника на Съединените американски щати, на нашите братя отвъд океана и тук имаме един чистокръвен американец, колко е чистокръвен Стилиян не знам, ама има американски паспорт, нали, но това че има българи, които имат български паспорт, българска лична карта, български номер на автомобила и български апартамент, но не са българи, защо? – защото не милеят за България, за страната, ако истински милееш както милееш за България и си патриот, ти ще бъдеш интернационалист, така ще обичаш целия свят, цялата планета и цялото човечество и няма да го делиш, само че това е приз, това е същност само на духовните хора, недуховният човек не може, елементарният е тясноскроен, затова викат той е широкоскроен, духовната личност е широкоскроена, има широко сърце, широка душа и като се каже широка, значи щедрост, дава, като се казва тесногърдие, той е много тесногръд, еми тесногръд, той си е стиснал и кисията си е стиснал, както викаше баба на такива – циция, стипца, стипцата нали много свива и не знам то някакъв препарат беше, едно време бръснарите като порежат човека, нали с бръснач, слагат му стипца, за да може моментално да му затвори раната, това е някакъв прах, и т.н.

 

19.52 – 29.29: Силвина: аз може ли да изпея “Вдъхновение”

Георги: може да го изпееш, защото затова спрях, как ме спря с мисъл, изведнъж ми прекъсна потока на мислите, а тя Силвина го е направила, тя има тези способности вече

Силвина: общуваме си, Яни какво каза вчера за вдъхновение

Георги: за вдъх, не дъх, а вдъх

Яни: ако искате мога да го донеса и да го прочета

Георги: ами прочети го, то беше 10 реда нали, защото и аз мисля да чета от двете книжки, тей като е изключително важно онова, което е, то е вън от вътре и на днешния ден какво пише от 366 божествени напътствия, които са в тази книга, те са лично от Бога диктувани на една контактьорка и затова хубаво е човек да ги има на книжка и да си чете всеки ден, това му замества молитвата, 1000 на 100, аз го казвам, значи то се чете така, един ден назад – за вчера, за днес и за утре, значи това е, съзнанието на духовният човек, трябва да бъде в границите на тази троичност, вчера, ама не по-далеч, от времето на баба ти, няма да се сещаш за работи само да се товариш, ти излишно се товариш емоционално, но не само емоционално и физически и харчиш божествената енергия, а Господ и Вселената много държи за енергията, тя за друго не ни държи сметка, времето, че си прекарал един час повече си бил в кръчмата или един час по-малко, няма значение, че си си пил кафето, дори и работата, да трябва да се свършва, но има толеранс, докато при енергията няма, тя ти е дадена на 5-ерга, можеш да изкарчиш 10%, значи 0.5, там съвсем малко отгоре, до 10-ият процент от стоте, не ти държат сметка  или може да ти направят приятелска забележка, обаче ако започнеш да харчиш енергия повече от необходимото, започват да те ошамарват, отначало забележки, после ошамарване и накрая все по-зле и по-зле става, аз съм го казвал до 12-тата степен, като първите три пъти правят другарска забележка, вторите три пъти вече усещаш и третите три пъти плащаш материално и след това вече започваш със страдание на физическото, на душевното и на ред други работи, почва да те боли сърцето, почва да те боли главата, това е, така е, но винаги светлата сила ни предупреждава. Яни, заповядай.

Яни: Това е една извадка от диалози на Платон, откъса е със съкращение на Хърмит, всъщност да ви прочета само баенето, за вдъх. Има една приказка 5, която се казва от тракиеца Платон, та до днес, никой нищо не е могъл да направи за човешкото тяло, ако душата телесна не се е съгласила на това. С вдъх бащата на всички бащи разбудил глиненото човече от нищото като издишал обаче, човек може да изрече същото само като вдишва по този начин, по тази причина не му е дадено на него да оживява други човеци освен себе си, вдъх, вдъх, посветените човеци, вдишвайки този български корен, поемат наново сили от бащата на бащите така остават и обитатели на надземието, а мъчителят им или болестта им попадат вдън земи, впосредством вдъх-новението, ние непосветените търсим помощта на душата, която е от бащата и съгласието и, съгласи душата си, това е пътят, и тъй нито без билки, нито без баене става, нито без бащата, нито без душата, сега вдишваме до задавяне, вдъх, вдъх, вдъх. Придавам ви бялата магия на племето ми, избрано да ползва скритата сила на божествения ми език, много хора по света ще трябва да го учат за напред, за да оцеляват, кой където е по света българин, да учи чуждоезичниците край себе си – български език, та да им помага да оцеляват, колкото до нас, тези дето все още сме обитатели на нашите най-древни земи, словестната божественост ни е дадена даром, та като се самоизмъчваме тук и се погубваме един друг всекидневно, все пак да оцелеем въпреки себе си. Бъдете вдъхно-обновение, не споделяйте често това и никога с непознати, ако някой ви се изсмее, преглътнете мълком, отдалечете се, той отдавна е загубил живота на душата си, защото тей и не е смогнал да намери своето вдъхно-вение. Докато прочетохте тази приказка, вие вдъхнахте 12 пъти, баенето приключи, сега сте по-добре, вие получихте тайната.

Георги: Браво, точно го каза

Силвина: Учителят е казал за хармонизиране на хората, когато се съберат да свършат заедно една работа, както и ние сме се събрали днес, да се пее тази песен, песен от Учителя Петър Дънов.

 

29.30 – 36.56:  Георги: Леко ми се замая главата. Така. Чухме Янка какво прочете и какво каза, то е простичко, още от времето на Платон, значи доста години преди Христа, се е знаело, че траките или трако-българите по-точно казано са избрания народ за свещеници на Бога, просто свещеници, свещенослужители на Бога. Бълг буквално значи жрец, балг, болг, както ще да го кажем и както ще да го разтълкуваме, всички езици, от прастария език, както го нарича Учителя, за да не обиди никого, но дойде време вече да се казва истината, това е тракобългарският език, най-старият език на земното кълбо, от където са произлезли всички останали езици, диалекти и работи, няма друг език, от него и после са се изменили и са се пръснали по цялата Земя, сега се прави новият език пак на основата на този език. Всички азбуки са български, да не казвам трако-български, наскоро чух и разбрах, че ще се прави музей на азбуките, няма азбуки на земното кълбо, който да не са трако-български, пак го повтарям, от най-древната азбука, всякаква писменост е наша, всички йероглифи са наши, всички графични знаци са български, египетското писмо, хаодейският, персийският, значи още от лемурите, които са говорили на този пра-стар език, но той след това е изменен при арийците доста, ватарския, първо е имало ватарски език номер 1, и второ има ватарски език номер 2, вече при атлантите и ватарски език номер 2, идва Бог, един Бог слънчев, който се казва Вотан, не е Ватан, ама е ВОтан, обаче В-то го сменят обикновено гърците с Б и става Ботан, от там идва ботаника, виждате ли, от този Бог, той възстановява ватанския език, той не се е наричал ватански, но по него вотански, а то е фактически ватански, тей като го възстановява на земното кълбо с няколко хилядолетия или много хиляди години да стане по съвременен и вече в този му вариант на ватанският език, всички песни на Учителят, които са, той обикновено ги измъква от ватански, той е пак трако-български и затова ще ви кажа простото, което е на старосанскритски,което е на новосанскритски, а дамит-абха означава.. и аз съм си присвоил това име, понеже абха е светлина, абха съм се нарекал някъде, понеже ми казаха избери си един псевдоним, да, ат-абха е добре, ат е баща, абха е светлина, взимаш от бащината светлина директно, дамит-абха означава безкрайна светлина, и сега чувам името, което е хубаво на Хармиде, Хармиде означава безкрайно добро, виж хра е харно, аберум, хаберуме, с х, обаче сега го казваме аберум, това е духа от Светия дух, Светия дух е част от Великя дух наречен Аберум. Значи, когато духа влезе в тази Вселена или в която и да е друга. Вселена се нарича Дух Свети, когато е и във Вселената, Вселената стой в Аберума, вече успяхте да ме разберете нали или донякъде, доколкото може да ме разберете, аз обяснявам, според себе си смятам, и това не го смятам за его или нескромност, по най-общодостъпния, най-простичкият, най-човешкият.. космическите постулати ги превеждам на земен език, ама не може някъде да се преведат в никакъв случай 100%, някъде са 10%, някъде 50, има даже и по 80, но повече не мога, не може, съзнанието трябва да ни се е качило от светия нагоре до архангел, за да започнем всичките тези неща.

Така, значи българите да учат всички на българският език, ама не толкова, то леко е казано и като символ и аз го тълкувам, на българско съзнание, да станат като духовните българи, защото както и Учителят още ги е разделил – българи по дух и българи по плът, българите по плът са обслужващ персонал на всички Българии, които са били – 13,14 до сега, а българите по дух са свещенослужителите, те не са всичките българи дето.. аз затова казвам българска лична карта, български номер на колата има, всичко му е уж българско, но той не е българин, защо? – защото той е материалист, значи, ако го извикат в Англия и му дадат примерно 500 хиляди лири годишна заплата, ами ще скочи и ще отиде, на един българин по дух и 1 милион да му дадеш, той първо не иска власт и не иска пари, той се е родил по дух, той се е родил жрец и свещенослужител, значи човек, който не е властолюбив, не иска власт, не иска пари, не можеш да го купиш със нищо, той е духовният човек и аз затова им казвам има и духовни души има и материални души, ама ние сега се стремим материалните души да ги спасим, материалните души да ги докараме до нас и нещо да им светне, не духовните души, духовните души са си духовни, особено сега, последните дечица, които се раждат точно от шестата раса, еми ние не сме им на малкия пръст, те са си наистина завършени, направо със характер със всичко, личности, вчера дойде едно момиченце на 10-12 години, само ме гледа и така ме преценява, както аз обикновен гледам и сканирам човека за 20-30 секунди и вече съм му скроил шапката, край, знам колко пари струва, та ако ще да ми донесе от 9 кладеници вода и да натрупа тук един килограм диаманти, нали, да ги материализира, сега “синко, хубаво, знам те, познавам те, диамантите нека си останат за теб, на мен не ми трябват”, така че ето това е да имаш дара на различаването, за който говоря в много от моите беседи.

 

36.57 – 42.07: Сега ще прочета, тей като дойде време.. да ви кажа времето е съвсем наближило, за да може от юни, юли почва различаването на нещата, ментето от оригинала и много хора започват да се подвеждат и заминават и дори в нашите кръгове, среди, аз смятах.. не съм.. на мен ми бяха ясни де, ама моите приятели смятаха, че те са всеотдайни, апостоли около нас и така нататък, постояха някой друг месец и напуснаха, нито се мяркат, нито се чуват, но ако работят за духовността е прекрасно, но ако са се свили в черупките си не е добре, затова човек, когато се отдели, ако продължи да работи за духовността и за нацията и за човечеството вече да е издигнат до горе духовно е добре. Ето както пише за днешния празник 4-ти юли, тей като принципа на справедливостта след 2012 година вече много явно се усеща, а той започва да слиза на Земята от 2000-ната година, несправедливите, мошениците, измамниците, центробежната сила, светлата сила ще ги изхвърли, ето какво пише:

 

Благословени са тези, които са гладни и жадни за справедливост, защото те ще бъдат нахранени и задоволени. Когато копнежът ти е достатъчно силен, той ще бъде удовлетворен, защото ще търсиш отговора и няма да спреш, докато не го намериш. По своя духовен път ще си решен, с търпение, постоянство и упоритост, да изпробваш всички средства, докато откриеш това, което търсиш – осъзнаване на единството ти с мен. Никога не се обезсърчавай, не си мисли, че гониш вятъра, а просто знай, че в крайна сметка ще намериш това, което търсиш, стига да не се изтощиш по пътя и да не се откажеш от отчаяние, всяка пречка си заслужава да бъде преодоляна, за да достигнеш целта, трябва да се решиш, да намериш начина да я постигнеш, без дори да допускаш, че това е непреодолимо или невъзможно. Бъди смел и силен, продължавай и непременно ще достигнеш Целта.

 

Каква е нашата цел? – да разширяваме все повече и повече нашето съзнание и да се приближаваме до духовното, космическото съзнание, на космическият човек, това е целта, но тя е безкрайна. Тук кое е ценното? – казва много се отказаха от отчаянието, дребни работи им се появиха, наистина за тях може би да не, за мен изглеждат дребни, но за тях може да не са дребни, нали, това че някой носи пентаграма и започват да му се случват поредица от негативи, ама те не са от пентаграма, пентаграма колкото може те защитава, макар че той увеличава, той ти е съдружник, той е съпричастен с теб, той ти е съмишленик и съидеиник и така да се каже съработник, това е пентаграма, обаче, когато ти започнеш да грешиш непрекъснато той нали увеличава нещата, ако направиш едно добро 10 пъти ще получиш плодовете на това добро, ама ако направиш едно недобро, да удариш на някое дете едно шамарче, ще те хване някой на улицата и ще те ушамари 10 пъти, грешка няма и ти ще се чудиш защо? – ами защото носиш пентаграма, а ако не носиш пентаграма знаете ли колко пъти ще те ушамари? – три пъти, значи доброто винаги минимум се връща 10 пъти, а злото само 3 пъти, ама кое е по-добре, както съм казал в не една беседа, нали, да те целунат по-добре 1 към 10, от колкото да ти ударят 3 шамара, заради това, но аз изключително много уважавам силните, смелите и твърдоглави личности, както казваше баба ми – биковит, с глава на бик нали, такава твърда глава, значи твърдоглавите, защото и аз съм от тях и инат, ама зная, че ще бъда ушамарен, нищо бе, нека получа не 3, 30 шамара, обаче ще бъде на моята, и те ушамарват, ушамарват и накрая вече, когато стане много боя, почваш да преценяваш и спираш да грешиш, това е хубавото на боя, боя може да бъде и словесен нали, с думи, всякакъв може да бъде, аз чисто и просто, символично го казвам бой, а това се казва доброзорно, другия термин, който е народен и който го употребяват.

Така, ами сега пристъпваме към беседата, точно заради това аз правя този увод, но всичко е по тази причина.

42.08 – 57.55: Ето какво съм си отбелязал на две места, за да се знае и едното, и другото, това време вече е дошло, още есента Силвина май беше свидетел, септември ли беше, когато казах, викам “юни, юли вече толкова видно ще е, метлата, която минава и която ще ни мете и ще ни оправя, че вече осезаемо всеки ще го усети, дали ще го усети най-напред на ментално и астрално ниво, т.е. на енергиино и после на физическото си тяло, но вече да знаете, че чувствата, мислите и тежестите, които ще започнат да се предават на физическото тяло, мъката и почва нещо да те боли, гърдите те болят, белият дроб, черният дроб, далака, почва нещо да те боли, а фактически отиваш на доктор, ама те изкарва изключително здрав, ама не си, защото вече душата е твърде много свързана с материята и колкото повече приближаваме натам, т.е. планетата колкото повече пътува през така нареченият фотонен пояс, толкова повече се засилват тези неща. Така

 

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си: ( Иисус говори на учениците си)

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

 

Понеже са били с доста нисше съзнание, така елементарничко и 12-те ученика на Иисус, те четирима са били грамотни, останалите ясно е, че са били неграмотни, Иисус след това вече на тях им е тълкувал и  обяснявал притчите, ето какво им казва, но не.. слушат го 5 000 човека, той говори 3,4 часа, и през това време казва 20 притчи, но след това притчите, които са основни, ги тълкува на учениците си,  ето какво казва:

 

Сеячът сее словото.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово. (т.е. просто нямат вяра, те са маловерци, така..)

Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се отказват.

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

 

От опит знам, че се явяват хора около мен, които с грейнали лица ме слушат, викат ми учителю, радват ми се, веднага седят на първите редове, до мен, идват да ме пипнат, греят, светят, това е до време, ентусиазма им моментално изпада, минава седмица, две, три, или месец или два, три и ги няма и край, и пак си забиват по материалният, физическият път, изобщо забравят за духовното, някой им казал и идват, радват се, това са някой от тези семена, които не дават плод, не един пример имам за това. Но някога отивам в моя литературен кабинет и там събрали се поети и писатели и до мен седи един непознат човек, не го знам, имаше и журналисти идваха, то беше в литературният клуб на армията и по едно време ставам да чета няколко стихотворения, тогава не беше “Шепа слънце”, ама имах няколко стихотворения и ги казвам, този човек до мен изведнъж вика “ей, Георги, такива огнени стихотворения аз не съм слушал, виж аз съм биограф на една много голяма личност, много известна, веднага трябва да ми ги дадеш, аз ще ги издам, не гледай другите”, а тогава аз се мъчех в това издателство, в онова, пишех по вестниците и сам бях журналист, тук таме ми публикуват в някой вестник или списание, ама книжка не мога да издам и не издадох по време на социализма, до 92-93 година, аз не можах да издам книжка, те в издателството с това, с онова, с връзки, не знам какво правеха, но в крайна сметка другите издаваха, стиховете ми добре, четат ги, уж ги одобряват и накрая не са влезли в плана за издателството, а чакаш една, две години, сега излиза за две седмици, ама сега е друго и то ама едни обещания, едни сваляния на звезди ми казва нали, и свършихме беседата там, срешщта, литературната и след това излизаме, почерпи ме, всичко нали, така, щедър човек, личи си, ни вест, ни кост от него до ден днешен, после разбрах кой е, но няма да го казвам, защото ни заснемат, на кой, една наистина много голяма личност, той е биографа, който пише за този човек, прави филми за този човек и така нататък и го следва в целия свят, имал е възможност и той понеже много ми обеща така, много ги хареса, но това е моментно, значи това за момент да ти заговори душата и после нямаш онази..  за която говоря и най-много говориш на тези от нашето обкръжение, Силвина вика, защо толкова много им говориш за непоколебимата вяра, непоколебимата надежда и непоколебимата любов, ами защото Иисус е казал: “Аз дойдох тук за болните, аз не дойдох за здравите”, здравите са си здрави, а той е за да излекува болните съзнания и аз заради това, ама гледам ги те са на кантар, днес са при мен, радват ми се, щракат с пръсти, викат ми светли работи, хубави, след три, четири дена, край, няма ги и до ден днешен, нито се обаждат, не знам дали съществуват, ето, значи не, когато си непоколебим, обаче има няколко човека, които са верни, затова в евангелието накрая пише, какво казва в откровението Йоан Богослов “и ето видях, видях небето отворено и ето бял кон и онзи, който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен”, няма да продължавам цитата, значи, верен и истинен, това е изключително в сегашните.. да останеш верен на идеите и на пътя, дори да не е правилният, нека е погрешният, обаче аз не искам да го сменям, да, ето аз също уважавам такива хора. А казвал съм го, имах една роднина, ако ето толкова ме беше послушала, една йота, една буква, един милиметър, щеше да е здрава, а рак много, знам как може да се лекува, освен това питам Небето, има много години пред себе си, но тя не си смени нито стериотипа на мислене, нито на чувстване, нито на живот, само тя беше права, всички останали бяха виновни. А при мен са идвали доста хора, особено жени, на които.. казвам на една дама, която е напориста и е родена за командир и то за командир от висша класа, от генерал нагоре, не, по-надолу, там не, полковник не иска да бъде, за лейтенант да не говорим и за старшина, само генерал и е с генералско съзнание, обаче аз казах така “докато не приемеш, че всички хора на земното кълбо 65 млрд. души и не само тези в тела, ами и другите, всички са прави, само ти може да не си и да се замислиш и да кажеш “а бе, аз може някъде да бъркам”, до тогава няма да бъдеш здрава, ще бъдеш болна и ще почнеш да служиш на всички, а ти сега седиш и караш всички да шетат, цялото семейство, а тя вече е възрастна дама и има син, дъщеря, снаха, зет, внуци и всички около нея да се въртят и тя да бъде център на Вселената, е не става, Господ е в центъра на Вселената и който е най-близо до него и той е пак в центъра, нали, но докато стигнеш до него, трябва да служиш. Ето, Иисус е казал, пак цитирам, Силвинка както почна с
приятели и аз, когато си тръгва, вече да заминава, на вечерята той казва и след това вече като се явява възкръснал и заминава, той вика: “не ви казвам вече, че сте раби Божии или слуги мой, а ви казвам вече приятели и затова им измива краката, за да се види, че той, самият Господ е слязъл, за да служи тук. Така. Не че не е знаел кой е, ама имаш его, имаш его, аз съм казал примера с Колю Фичето направил 100 моста, 100 църкви, изидал 1 000 къщи  и му казаха “а бе, ти не можеш да сковеш една кошара”, той вика “аз ли не мога да скова”, нали, на Колю Фичето, ами същото е, на всеки един, ако значи гурото, учителя си защитава името и онова с дела, нека има его бе, нека се бие в гърдите и нека е абсолютно нескромен, нека, точно такъв трябва да бъде, както Ошо. Добре, само да прочета и другото, което съм отбелязал, то е малко:

 

И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях. (послание към римляните на Свети Апостол Павел чета)

Защото такива човеци не служат на нашия Господ Иисус Христос, а на своите си охоти, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.

 

Край на цитата. Сега,  ето как по-големите магьосници в словото, по-големите не точно омайници, ако са омайници е хубаво, аз съм омайник, но не съм манипулатор, политиците са манипулатори, манипулатор е онзи, който иска някаква облага, някаква изгода за себе си, така да се каже, манипулира, да мога да манипулирам, един политик вика “Георги, ти си по-голям манипулатор от мен”, призна ме, а ако го слушаш моментално ще тръгнеш след него, ей аз не бях чувал толкова мазен, толкова гладък език, ама значи направо беше така като музика за ухото ми, а седи срещу мен, обаче той чу ми името, но не ме познава, не знае кой седи срещу него, след 15 минути като говори, чупи ръце, чупи и вика “ти ако отидеш в Америка, ще станеш за 1 месец милионер”, викам “за един месец ще стана милиардер, защото знам на американците психиката и ще им разкажа играта”, но аз не искам и не ми е работа, само да ми дадат един теливизионен канал, нали, един теливизионен канал и след един месец съм милиардер, знам как да измъкна от милионите “по два, три, пет долара, да им измъкнеш и ще станеш милиардер”, на всеки един и кои ще останат само, само българите и тези с българско съзнание и ще кажат “а този мани го, остави, как ще се ровя в това”. Значи, аз ще ви кажа, този случай съм го казвал и пак го казвам, и много ми харесва този мъж, но той не е бил американец в никакъв случай или е бил албанец, или сърбин, или румънец, или българин, бил е балканец 1000 на 100, нищо, че има американско име, той 70 и някоя година, може би, 78 или 79 година, имаше пълно слънчево затъмнение около обяд, пълно слънчево затъмнение и си спомням, че беше февруари, и аз с мерак, нали, опушени стъкла, аз излезнах и го гледах през оксижен и през оксижената маска и даже направих няколко снимки през маската, едно апаратче руско имах. Този обаче преди затъмнението се сеща и поръчва един милион празни консервени кутии, един милион, те са сигурно центове, не знам колко са, един милион празни консервени кутии, значи бил е все пак заможен човек и отива и поръчва на някаква печатница следния текст, който да го лепи на консервените кутии, който да му се запечатат празни. В текста пише така: “тук има запечатана тъмнина от пълното слънчево затъмнение от 23 февруари 1979 година, от време на време обръщайте кутията, за да не се сгъстява тъмнината”, това ми взема акъла и викам този ако отида в Съединените щати, ще го поздравя и почва да ги продава по 3-ри долара парчето, само след 1 месец, този човек има три милиона, колко е дал не знам, сигурно е дал 100 хиляди долара или 50 хиляди или 20, но е станал милионер, истински, напълно заслужено милионер, разбрахте ли как се продава тъмнина от пълно слънчево затъмнение, тези работи много ги помня, хубаво е, нали, приятно е, евала. Знаете ли защо аз бих си купил – само за да я показвам на другите, аз си купувам със съзнанието, че съм излъган, “аз да не съм луд, как бе, ще хванеш тъмнината от слънчевото затъмнение и ще го запечаташ в кутийка, да не съм ненормален”, обаче ще си купя за какво? – да, и като идват тук на рафта седи и от време на време обръщам кутията като дойдат гостите, трябва да се обърне, защо, ами защо, сгъстява се тъмнината. А този надпис направен, наглъсен, нали, хубаво.

 

57.56 – 1.13.21: Така, до къде бяхме стигнали. А, сега, разберете ме.. тази хубава книжка, която съм написал, за големия български художник Димитър Казаков Нерон, той казваше летящите думи, ами те и на мен след това станаха, като почнах да внимавам разбрах кой ме лъже и кой не и тогава почнах, тогава започнах, занчи той ме е научил на дара на различаването, затова много ме убиждаше, един ден ми вика “слушай некадърник, смотаняк, дърводелец, селяндур,.. “ ей с такива епитети обичаше, а на другия ден “ а бе, ти си талант бе, ти знаеш ли колко си умен”, значи един ден така, на следващия, “О -вика- а бе, ти тези художниците от СБХ-то не са ти на малкият пръст бе, ти си много голям и много добър художник, почвай да рисуваш с мен, ще излагаш”, тогава беше на Ангел Кънчев №5, значи отначало не пускаха, много трудно влизах с някой писател, изобщо не, те.. аз съм никакъв, искам да видя сега светилата, големите писатели вътре, да си изпия едно кафе и се въртя отвънка, нищо, че съм поет и писател и журналист, ама нямам карта и не мога да влезна. Обаче яви се някой, аз познавах доста от тях  и с него минаваме на входа, онзи си показва картата, вика “с мен е”, ако имаш право да си вкараш вътре двама, трима, пет човека, приятели, нали, отивате, правите нещо, примерно има празник и т.н.. Но, не знам чия е тази епиграма, но много ми харесва, не е моя, и аз съм написал поне стотина епиграми имам мой, но тази епиграма се казваше така:

За Ангел Кънчев №5, дето всяка мижитурка смята себе си поет.

Много хубаво беше, някой, който не са го пускали като мен, и взел та им написал тази епиграма, за да знаят.

Така, дарът на различаването трябва.. Казака казваше така: “аз мога да бъда излъган, само ако аз искам да бъда излъган” и наистина се оставяше да бъде излъган и аз чак сега включвам, че.. от много години започвам да се оставям да бъда огорчен, измамен, обиден, охулен, ощетен, най-важното, и материално и морално ощетен, но това ми прави вече удоволствие, защо? – защото моментално след това получваш много голям бонус, ако тръгнеш да се защитаваш и да гониш тъй нареченото твое право, Господ те оставя на самотек и нищо не получаваш, рита те, блъска те и така нататък и почваш да плащаш, дори и материално започваш да губиш, особено ако водиш дела, водиш дела, мислиш, че си прав. Имам един случай, когато един човек, той е сам, единица, личност, води дело срещу една голяма компания, аз не искам да казвам каква е тази компания. Компанията.. какво става? – компанията е богата, за нея е детска работа да извади някой лев и на отговорните фактори, включително и на адвоката на този човек и на него дава пари, представяте ли си, е как ще ме защитава този човек, който компанията и на него дава и на всички останали пет човека или десет, от колкото зависи делото, може ли да спечели този човек? – не може, обаче той напорист, вика и понеже има пари, работи на Запад и вика “аз ще ги науча в България”, в България не можеш да ги научиш, ние сме балканци, ще ти разкажат играта и ще ти скрият шапката, “а ти знаеш ли какво е в Германия, в Англия, там има законност”, “има законност и във Франция, моето момче, обаче ти не си във Франция, ти си дошъл във балканската дива страна България седиш тук и искаш онези закони, онези няма да дойдат скоро, ще ги има, но ние трябва да ги направим със съзнанието, вече духовните хора и тогава ще се качи нагоре.. аз викам за мошеничеството, за корупцията и за подкупа”, “как така”, “ами подкупа е да научи такива като теб, защото ти си изкарал там пари и понеже държиш много за материята, сега като почнат, колко – 2 000 евро, 4 000 евро и сега трябва да платиш даже на тази компания неустойките и съдебните разноски, ако се откажеш”, “да”, “ами откажи се, защото ще ти взимат до безкрайност, делото ще се точи с години”, давам им такъв акъл, защото те идват при мен за акъл, аз съм сложен от Господа да давам акъл, и давам двоен акъл, “за материята не, ама понеже ти си ми приятел, ти давам и материалистичен акъл, да не губиш повече поне, нали, до сега какво си загубил, ама това не е загуба” и той ме гледа така, “как, 5 000 евро, ти знаеш ли 5 000 евро какво са, 10 000 лева, български”, викам “а ти за тези 5 000 евро, знаеш ли колко акъл си получил бе мойто момче и ти говориш със мен, не с който и да е – той ме гледа така – не мигай – викам – това, че ме познаваш от едно време, сега не значи, аз ти говоря по друг начин и не съм същият”, от тогава ме познава, от 20, 30 години, викам “абсолютно не съм същият”, “знам, знам, че не си”, “ами като не съм, ти сега ме слушаш нали, ако ме послушаш добре, ако не ме послушаш – значи викам – който ме е послушал е здрав, богат и щастлив, който не ме е послушал е беден, болен и нещастен – викам – защото не аз, аз не искам никаква изгода от теб, какво искам – обаче викам – това кафе и минералната вода аз няма да ги платя, ти ще ги платиш, за този акъл, дето ти давам, все пак да ми платиш нещо нали – викам – едно кафе 60ст., една минерална вода 50, лев и 10”, той обаче даде 2лв. на кафеджийката, викам “аа, почна да ставаш щедър, а иначе си така стиснат – викам – ето виж как хубаво става, лев и 10, ти даде 2 лв. , това вече ми хареса”, определено ми харесва, значи съзнанието му се е поразширило и почва вътре да влиза някакъв акъл. Значи, много е трудно с този Западен синдром, може да го наречем, да го обобщим, това е най-вече Американският синдром, може и Стилиян да каже няколко думи за там, защото материята.. като отиде отначало българинът стой пет, шест месеца и си е още българин, значе балканец и повече ако го ядостат, той предпочита.. ако е яростен, ще хвърли парите, но няма да ги вземе, някой ако му се сърди и казва, че неправомерно е вземал тези пари, ще каже “аз имам чест”, обаче като мине една година вече няма да почне да ги хвърля, а ще иска още, значи, по този начин ще почне да гони своето, той става користолюбив, а Небето иска да ни научи на безкористност, което е сега едно от основните правила и принципи, които слизат на Вселената, не само справедливи да бъдем към всички и към всичко, но и да бъдем безкористни, т.е. онова, което трябва, Господ ще ни го даде, онова, което.. имаме излишък или някаква възможност на човека да помогнем на човека, трябва да му помогнем и да му го дадем, това е
, но на човека не трябва да  му даваш.. Имам един приятел, той като му се развали запалка, дава ми я на мен, аз в планината, нали си палех огън, като му се развали химикалка, “а ти си писател”, дава ми химикалка, ама всичко развалено, понеже аз мога да си го оправя, той с техниката е зле, почвам и си оправям химикалката, щракам от тук, тя стара, запалките ги давам на сина, той разглоби, от две, три прави една, вика “ето готова е запалката” и т.н., после едно радио ми го дава “а бе – вика – тука нещо стърже, това-онова”, синът поставя една ролка от тези старите касети, тя имаше за изчистване, то главата се замърсила на касетофончето, изчисти го, направи го – тръгна, значи, този човек се отървава от нещата по този начин, вместо да ги изхвърли, ни ги дава и вика “ей, аз колко широка душа съм, а бе знаеш ли колко работи давах бе”. “ама – викам – ти даваш, ама…

Заповядайте

Приятел: малко закъсняхме, ама..

Георги: не сте закъснели, сега тепърва започваме, защото аз като свърша, Господ започва да говори, нали мълчанието и тишината е разговор с Бога, това е, там си говорят в божественият свят с мълчание, с тишина, в ангелския си пеят, а пък ние тук сега си говорим, с говор, не знам как да пея, затова дядо поп пее, то е и на панахида да отиде пак пее и на кръщене пак пее, има попове, които имат.. наистина за поп някога са взимали със глас със всичко, трябва да имаш музикални способности, някакви, за да може, сега вече щях да изкарам тримесечен курс за поп, на бърза ръка и щях да стана свещеник, никой не ме пита дали мога, или не мога да пея, но е по хубаво да се пее, сега може и да четеш, едно време бяха задължени основните молитви при службите да ги знаят на изуст, сега вадиш книги, има евангелиета, и всичките тези работи, дето са, вадиш и четеш, не си задължен да помниш всичко, едно време тези в семинарията, в академията беше така, но вече са поизменени, това е добре, че почва да чупят калъпа. И аз имам много приятели мой от тайните служби, един морски офицер, …, които станаха управители на манастири, не игумени, защото за игумен трябва да минеш монах 5 години, не послушник 5 години, монах 5 години и като направш 10 години, да те направят игумен, сега има един бърз курс, като аз щях да стана поп, има и за такива управители, отиват, дават ти един манастир, и викат “прави си един колектив и действай”, така съм чул, пък дали е така, не знам, но мислех, по едно време бях на кантар да ставам свещеник, много добре, то си е служба, чиновник, чантичката, отиваш, всичко е наред и тече, ако не тече, капе, но значи Господ ме е предвидил, обаче не можа да ме ръкоположи Светия Синод, а ме ръкоположи Генералният щаб, значи още по-добре, нали като се откажеш от малкото благо, ти идва голямото, а малкото благо го раздаваш, Учителят точно така казва, пак ще го цитирам него, значи, вечерта идва един твой приятел, познат, имаш една ябълка, можеш да направиш две неща , защото си духовен, дали ще е точно на половината или ако едното парче е.. по-голямото му го даваш на него, така се е паднало, ти я режеш, но можеш да направиш и друго, да се жертваш и да кажеш “а бе изяж ябълката, аз съм сит”, тогава на следващият ден, още на следващият ден, някой ще ти донесе 10 ябълки, при всички положения, това наистина съм го пробвал в планината, като ида и се откажа, всичко, аз не пипам, не ям, на другия ден с две торби някой закъсал и идва да му давам акъл, нали, все някакъв и той знае, че плодове и зеленчуци ям, напълнил торбите и идва, викам “аа, значи действа”, снощи трима души – идват ми двама приятели на гости  и аз нямам нищо, какво имам – имам нещо дребно, орехи имам, мед имам винаги и лимец, не лимец, жито беше тогава, ама житото 48 часа му трябват да омекне, сурово, трябва да го свариш нещо и да направиш, но плодове като има, даваш и това е. Така, и даваш от сърце. Разберете ме, сега пак казвам за даването, мисълта ми беше за оня мой приятел, дето ми даваше химикалки, всичко точно, обаче как, така и радиото, дето ми подари, и ред други работи, трябва да дадеш на човека по-добро, най-доброто за него, тогава горе Небето ти пише, Вселената плюс и ти дава бонуси, блага, заради това, че си дал най-доброто. Значи, ако има тук една купа със сливи, кайсии, праскови, значи почваш да поднасяш или ако ти трябва да ги раздадеш, раздаваш най-добрите и за себе си оставяш най-малките, а след това Господ ще ти даде бонуси, ама при всички положения, защото това е закон на Вселената, както и закона за щедростта, значи всяка щедрост поражда по-голяма щедрост и закона за даването е това, колкото повече даваш, толкова повече получаваш, това също е абсолютен закон, не знам къде го прочете скоро, Силвина някъде, къде го чете Силвинке, пак за щедростта и за даването беше, при Учителят ли беше.

Приятел: 366 напътствия, отдолу, ти вчера даже го прочете, помниш ли?

Георги: не помня, вчера къде ти, минала една нощ, все едно, че са минали хиляда години, вчерашния ден, понеже аз съм си направил стериотип да не съществува за мен и казвам на най-близките така и на вас също го казвам, вижте, старото го оставяме, ние правим и работим за новото, правим Новото небе и Новата земя, чисто ново правим. Все още, може би, 100 или 150 години до 300 години по моя преценка, може да използваме старата мъдрост, старата любов и старата истина на това съзнание, дори любовта, мъдростта и истината, които си ги  нося на врата, те са стари, ама как? – ама така, Господ казва “Синко, Ново небе и Нова земя, са нова любов, нова мъдрост и нова истина”, ама как така? – “в старата истина винаги има някакво користолюбие”, ама как така, не може да бъде?- “ти си станал аскет, отказал си се от земният живот, точно това не е ли користолюбие бе синко, искаш да се приближиш към мен, зарязваш всичко, качваш се в планината, щракаш с пръсти, лежиш там, ако има ядене ядеш”, защо? – правиш някаква жертва, ама каква е тази жертва, жертвата е за самоизгода, за да станеш светия, оо аз не съм те пратил там, искаш сам, на своя глава, така ли е, на самотек, тогава, ще си получиш заслуженото, разбрахте ли, че аз много се.. един месец се дърпам и не искам да си взема службата, после ме праща.. аз искам на едно място, той ме праща на друго, такава катастрофа, зрелищна, направи, че аз съм казал друг път, че нямам думи, на никой нищо и разбрах, че не на това място, а където той каже, на това място трябва да отида, точно.  

16.08.2015 Витоша, Златни връх (бившият вече Черни връх)

https://www.youtube.com/watch?v=fNjHbxXcMAI

 

0.00 – 5.12: Тука точно вижте как е направено, значи Черни връх е бил избран, това е космическо съоражение е било каменно и е било отгоре като каменен лазар, за който описва Ернст Мулдашев, пише в Тибет за тези каменни лазери и тук е било обикновенно съоражението, но отдолу има.. обикновено са на по стотина метра до 300 метра, примерно на Узана и на връх Исполин, там има едно специално космическо съоражение и на другите два върха, които правят този триъгълник.. и фактически аз открих едно нищо и никакво връхче – Коджа тепе се казва, под него има една сфера, която е огромна, десетки метри в диаметър и не е много плитка, но не е и дълбока, на около хиляда метра

Приятел: не е казано, че трябва да са много биещи на очи

Георги: точно, значи както виждате Исполин е българският Кайлас, той е само 1523 или 24

Приятел: и 24, да

Георги: нали толкова, точно 1524, значи ако погледнеш тя физическата му, географската му височина е ниска, обаче астралното и космическото му излъчване, което е ментално, то е много високо, затова се казва Исполин, значи връх, едно връхче го гледаш, а пък Исполин да му е името, великан значи, нещо гигантско, не е случайно, нали, значи има, тука Черни връх казаха,че.. значи тука Черни връх е назован още тогава, преди много време изобщо, за да отблъсква човешките същества, за да се запази, но преди около 120, 130 години, психотронната бариера, която е заграждала този връх и е пазела, току така не може обикновен човек да се качи, само пропускат, както ако сте чели на Ернст Мулдашев книгите ще разберете както се пускат в соматни пещери. А и в момента примерно на пирамидата където бяхме на Мадара, Мадарската пирамида като си я изкачваш нагоре има едно 30, 40 метра, където влизаш като във вода и значи краката, ръцете, всичко ти става оловно, докато преминеш това място, точно там е психотронната бариера, преминеш ли я вече ти олеква и преди нея, но някои направо сядаха, не можеха да минават, други получаваха главоболие

Силвина: и се отказваха

Георги: ние бяхме над 100 човека, не знам някой от вас беше ли? И после вече се пързаляхме надолу

Приятел: шанса да минеш покрай пазачите сега е друг

Георги: точно така, не, не, тогава и те нарочно намалиха, защото бяхме достатъчно хора и ни пропуснаха, защото то е така, може да се каже, че е на пулсации. Тогава ми направи впечатление, че когато основоположника или дуайена на туристическото движение в България вие знаете, че е Алеко Константинов и затова тази хижа долу е на негово име, Алеко казва така “300 души на Черни връх”, 300 човека е успял да ги организира като група и да се качат на върха, когато нищо не е имало, тука е било така пусто и глухо, такъв каманак, нито пътека, нито нищо, никой не се е качвал попринцип на този връх, дори и не са пасли стадата, както има върхове, има и други места. Примерно аз като гледах горе като се качите над Седемте езера, горе на платото, толкова много стада пасат долу и към долината, към хижа Иван Вазов, затова този връх е наречен Дамга, значи белег, там нали са дамгосвали стадата и от тази гледна точка. Ето, значи 2320 метра, 30 метра ми дава моят висотомер повече, по-голяма височина, ама той 10,20, 30.. фактически 2290 метра е измерена височината, но няма да го сверявам, защото беше точен на Мусала.. аз като летях едно време имах много точни.. то е и от атмосферното налягане.. то за 20, 30, 50 метра на този китайския часовник не му държа толкова, но имах много хубави бариометри и висотомери на делтапланера и на парапланера  и си ги връзвах тук на крака да гледам и той показва много точно височината, защото то там трябва до няколко метра грешка, макар че виждаш нали, не са фатални, но все пак някой път трябва да са по-точни уреди.

 

5.12 – 10.05: Ти си такъв, ти си такъв.. обаче като дойде, той ме сложи на коляно, извади един бонбон винаги човека, за мен беше прекрасен човек, трудолюбив, честен, точен, обаче виж хората не го обичат, защото ако ги ласкае и ако е мошеник нека ги казва на тоя, нека на друг мошеник и той го хвали и вика “ей ти си прекрасен човек, чист, честен”, а оня знае, че е мошеник, това е и те тогава ще го харесват. Иисус също казва “ако ви говоря по човешки ще ме приемете, нали, аз ви говоря по небесно, по божествено и вие не може да ме приемете”, нали повечето става въпрос, а дори и неговите ученици в много отношения са се съмнявали, а той и затова е правил чудеса. Значи, ще ви кажа, че горе-долу, вижте досега има един мегалитен комплекс близо до връх Калин на около 2400 метра ми показа висотомера, този мегалитен комплекс е нещо подобно, само със скали, които са нареждани от човешка ръка, има в едниния комплекс три светилища – едно голямо, едно средно и най-малкото, като най-малкото е най-силно, значи там времето спира като влезеш, има като отвори между скалите, като врати, а по другия ръкав, те са два такива като планински ръкави, два дяла, изобщо не можахме да отидем, но на единият успяхме да отидем след много ходене, от лагера на бялото братство – 6 часа и половина, нон-стоп ходене и то много як ход и стигнахме до това място, значи това се минава покрай хижа Иван Вазов, значи изкачват се езерата, минава се до горе, минава се покрай връх Калин, горе има едно плато и има един трафопост такъв, от трафопостта още един час през една долина и скоро, вчера едно момченце ми вика или оня ден, не оня ден, на Мусала, казва “аз съм спал в тази котловина”, то само камъни, точно така и същият пейзаж със такива струпани, ама огромни скални масиви, по-високо от тук платото, там този мегалит е изключителен и отдолу е имало пещери, където са се крили богомилите известно време, но сега пещерите ги гледах – затрупани са повечето и изключително просто място и просто усещаш как времето спира и си в друго измерение, в друга реалност, за момента се прехвърляш, стават и там чудеса, като си помислиш нещо, като кажеш те се случват, но и там е трудничко за стигане, макар че има и път до някъде от към язовир Калин, долу, човек може да се качи от там, мислихме тази година да го качим със Силвинка, тя не е ходила, защото тя не можа да отиде, и Асен Асенов не можа да дойде да прави снимки, от Небето не им дадоха чисто и просто да дойдат, просто ги спряха. Той нещо се беше преуморил, няма душа.

Приятел: всяко едно такова ходене, то не е като фитнес, айде сега ще..

Георги: самото място знае кого да поеме и кого не, защото то на всяко едно място си има дух.

Приятел: как се казва духа на Черни връх?

Георги: еми ще видим след малко

 

10.06 – 23.46: Обичам ближните си. Обичам враговете си. Обичам предателите си. Амин. Аум. Аумен. Благодаря ти Господи, че ни разреши да бъдем тук и да извършим едно малко дело за теб и за човечеството.

Искам да ви кажа, че невидимите неща са по-мощни от видимите, макар че изглежда точно обратното. Искам да ви кажа защо правим тази инициатива. Когато ние, определена група, се качваме с определена цел и мотив на високите върхове, това показва, че искаме да издигнем съзнанието не само на българският народ, а и на човечеството, подобното се разпространява чрез звездния код, когато имаш божествената подкрепа, се разпространява и поражда подобни неща навсякъде, това е като една геометрична, направо казана звездна прогресия, някога съм го казал в една моя беседа.. мие си стъклата на колата, според мен и бяха много чисти и аз спрях така до него и викам “що миеш тази кола, я гледай каква е”, той вика “виж, искам нещо да ти кажа, искаш ли очите да ти бъдат здрави до дълбока старост и да виждаш добре без очила, всяко нещо през което трябва да гледаш, ти го миеш често, стъклата на къщата си колкото по-често миеш, толкова по-добро ще ти е здравето на очите, когато миеш стъклата на колата, колкото повече ги миеш и са по-чисти, толкова повече ще ти бъде здравето на очите, всичко е свързано със всичко”, но го разбрах чак след 30 години, аз бях на 20 години, но питам тогава, тогава той е бил аватар и е бил посветен човек, аз след 30 години го разбрах, че е така, когато правиш едно действие, но го правиш съзнателно, а не да си качим безбройните туристи, които ще се качат на Мусала или на Черни връх или на който и да е връх, отива, качва се, хапва, пийва, поговорват си малко, вижда панорамата, вижда само видимите неща и казва вижте колко е хубаво, да хубаво е, прави си снимки и си слиза, това е както някоя английска експедиция, качва се на Еверест, снима се до знамето, записват се, викат “ще ни видят в медиите” и слизат и викат ние сме си свършили работата, като даже съм го казал, че когато някой  не може да се изкачи, някой от анлийските туристи, те го носят на гръб, слагат го горе и той вика “аз изкачих Еверест”, фактически той е носен на гръб от тях, последните мерки, това е в кръга на шегата, но сигурно е истина. Така, значи, ние качваме се тук с цел и тя е абсолютно духовна и божествена и заради това е тази инициятива както я правихме на морските носове, така я правим сега по планините, защото има и гражданска инициатива, която е обикновена, социална, такава, може да се каже, не духовна, “Да изкачим десетте планински първенци на България”, както имаше 100-те национални обекта, ако си спомняте, за посещение, даже имаше и карта.

Ние ритуала може да го продължим, всеки може да каже нещо, каквото иска от сърцето си, да изпее песничка, да си каже формулата, примерно духовната и т.н., а Силвинка ще изпее пак нещо или всички може да изпеем нещо, както искате

 

Силвина: за днес темата беше за балансиране на положителните и отрицателните сили и тя беше дадена точно за Витоша, защото наистина това е планината, за която Георги казва, че тъмното и светлото, така да ги наречем са по равно, т.е. той казва, че Витоша е като шахматна дъска и се бях сетила за това и някакси тази тема дойде и понеже сме точно над столицата, където се взимат решенията, където в крайна сметка това е главата, да кажем, на нацията,  важно точно от тук да се излъчи тази светлина, не знам дали видяхте облака как се отвори и как точно когато казахме думата светлина слънцето светна. Сетих се и за Айлийн Кади, която в едно от посланията си казва “видях Земята на бели и черни ивици като шахматна дъска, и задуха вятър, и заваля дъжд, и белите станаха сиви, а черните изсветляха, всичко стана сиво, и после задуха още по-силен вятър и още по-силен дъжд и цялата Земя стана чисто бяла”, всъщност това е пътя на всеки един от нас, който се смята за служител на светлината и който носи светлината в себе си и омесвайки се с хората долу, ние е добре да носим тази светлина, но често се изцапваме, така се случва, че омешвайки се, поемаме и от техния товар, така да се каже, но идва момента, в който както и в песента на Учителя “и виделината свети в тъмнината; и тъмнината я не обзе.” и наистина тази сила трябва да я има във всеки един от нас, да свети, да бъде в тъмнината, но да бъде като един пулсар, който излъчва, а не като една черна дупка, която поема негативите на другите.

Приятел: И аз искам да кажа една формула, която е една от най-хубавите формули – ЛЮБОВ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ

(Силвина пее)

.. Божият дух, Божият мир и Божието благословение да залее цялата земя.

 

23.47 – 32.18: Това е числото на земната любов, 1 и 5 дава 6-ца, числото на космическата любов е 9, затова окултистите работят с числото 69 и го обръщат и винаги е 69.

Силвина: На върха на Рила, всяка нощ минават и се молят там и ние бяхме веднъж с една малка група в 12 часа и бяхме наистина такава сила, всеки един от нас, все е едно като бели магове, сега ми се появи същото, сякаш точно като бели магове сме застанали тук

Георги: на това му трябват служители, защото силата е много по естествена от тук, когато произлиза, и стават нещата.

Започнахме точно, когато трябва нали, ето започнахме ритуала и тогава се чуха гърмежите и както виждате се отдалечиха и слънцето се появи, благодаря ти Господи, че даде знак и ето в момента е дал знак между облаците.

Приятел: само така да погледна нагоре и залитам напред

Георги: тука си свършихме работата и този връх вече е бял

Приятел: даже го позлатихме

Георги: да, наистина, така е, направихме един егрегор тук и диамантеният фокус на светлината, който е. Скоро при нас дойде едно момченце, което е посветено, викат му Ники жезъла, той ходи с един жезъл така, той вика “сега ще запаля във вашата камина огъня, ама астралния огън” и деиствително камината почна да грее, много интересно беше, а фактически не се вижда с физическото зрение, но топлеше, а то това са видове енергии и вибрации, които можеш да командваш, така да се каже.

Силвина: аз видях между нас десет старци

Георги: сега ли

Силвина: да, десет старци между нас имаше

Георги: е сега имаше толкова много ангели, че беше пълно тука като златни пръстени, светещи пръстени, бяха изключително много, но светещи пръстени тук така, чак до горе, пръстен след пръстен много бяха наредени. А 10, възможно е, ти започна да се отваряш и всеки ще започне да му се отваря попринцип все повече и повече и тук и отвъд. Едно момченце ми каза как са го посветили на леденото езеро, вика “просто дойдоха едни същества, а аз на палатка съм там през нощта, след полунощ няколко същества размазани така, енергийно, едното мина зад мен, а другите пред мен, аз съм в будно състояние в палатката и палатката се вижда прозрачна, в началото оставиха тялото ми наблизо до мен, аз виждам, че това е моето тяло, направиха му нещо и след това ми го върнаха леко и внимателно пак”, викам “това е вид посвещение, защото ти си определен.”

Аз.. най-случайно.. Рилският манастир, пускат ли някое животно към Рилският манастир или месо? – не, защо? – нали вчера беше 15-август, Голяма Богородица, значи са ги спирали 20 км. преди, долу още на Рила, да не се качват заради тази болест, което се разпространява, и тя е наистина много опасна, по-явни знаци Небето да ни дава от луда крава, свински грип, не знам, птичи, какъв, що беше, еми значи това месо в крайна сметка трябва да го оставим и да се спират убийствата на животни и домашни и диви и всякакви, но те не искат и природата ще взима все по-крути мерки и по-крути мерки и това е, в крайна сметка.

Силвина: чакаме разказ за Ком – Емине, отивайте

Приятел: докато е хубаво времето

Георги: изключителен преход

Приятел: на кой каквото се даде, всички условия

Георги: колко човека бяхте?

Приятел: около 50 човека

Георги: а вие голяма група сте били, това да не е основният преход?

Приятел: да, това еот Българския туристически съюз

Георги: ее, то това си е.. всяка година го правят. Вие сте били организирана група

Силвина: а Димитрий изглежда съвсем кротък вече?

Приятел: да, и аз това го заблязах

Георги: значи, все едно, че си минала три пъти пътя към Калин, защото ти го минаваш не количествено, не, той и Учителя казва “ще дойде време малобройни групи, но искрени и вярващи да се събират”, ето това е 3 хиляди човека, не един милион или някакъв там гуру събрал и казват отидоха 3 милиона последователя при гуруто, ами при 2 милиарда, 3 милиона може да отидат при гуруто, нали, тука 30 човека, ако дойдат при някой и вече е постижение за България

Приятел: хомеопатия, от една молекула, ама ще направи четири

Георги: именно, това е хомеопатия, значи България е капката хомеопатичната, духовната капка е България, тя е пусната тука, за да подкваси човечеството така да се каже, да го цивилизова и да го одухотвори и не само да го одухотвори, да го обожестви, това е.

Приятел: само за снимка е

Георги: а, да си направят снимка ли? всичките ли?

Приятел: ами да, аз вече снимах, няколко пъти..

 

32.33 – 41.55: Георги: но не му се дава веднага чудотворството, а му се дава на етапи. Първото нещо, в което се вселява духа, така да се каже, макар че той си е у него и той е винаги у нас, но проявлението е станало на 7-ми март 1897 година, той тогава казва, тогава за пръв път е усетил духа, разбира се, че ще направя паралел и ще ви кажа, че за пръв път духа стана в 14 часа на 1-ви юни 2002 година, в прав текст, Небето започна да ми говори и ми каза 10 истини, които ги записах като 10 заповеди, аз ги запомних де, вечерта като се прибрах вкъщи ги записах, като бях на едно друго място, значи това е изявата на духа, не че.. той е у всеки един от нас, когато говоря, когато правим някакъв ритуал, тогава знам, че той започва да се активира, избухва и не съм аз, а когато си седим в моряшката кръчма с приятелите или си пия кафето в заведението, си напълно нормален обикновен човек, нямаш нищо повече от другите, повече е само това, че през тебе пропускат обикновено.. значи жици много има тука, но през тази жица пускат ток, през другите пускат по слаб, през тази пускат примерно по-силен, другите, когато дорастат и през тях ще пуснат силен, това е разликата, то няма друга разлика, така че всички сме равни, всеки на всекиго е учител и ученик, както съм казвал, само че трябва да се понаучи как да разсъждава и да мисли в тей нареченият троичен код и какво да прави най-напред. Първото нещо, което е, да може да преценява тленното от нетленното, или вечните неща от временните и да дава приоритет на вечните, а вечното е духовното, значи невидимото, което е, разбира се, то е НЕ онази материя, в която има двойственост, тази двойственост, която е, или тей нареченият дуален свят, в който живеем, това е нормално, значи, дуалният свят винаги има някакво начало и няма начин да няма край, да не приключи, но онова, което има истинско божествено начало, т.е., безсмъртното, няма край, и заради това, ние трябва да се научим да го отделяме и когато на мен ми дадоха в планината тази задача, казват ми “синко, я помисли по този въпрос, даваме ти до утре да мислиш – 24 часа – онова, което има начало, няма край, а онова, което има край, никога не е имало начало”, бре, аз съм го казвал в една беседа, сега го казвам за втори път, много интересно ми стана, викам чак пък толкова да съм умен, да разгадая това, мисля, и ме оставиха вече, спряха беседите, лекциите през деня, това става някъде към 4-ри часа следобяд, а ние иначе към 10 имам почивка и към 4-5 пак почивка, час-два и вече вечерта почва вечерната програма и евентуално, може би, а тогава не съм спал много, ама може и да спиш няколко часа, и започвам да си мисля и установих точно това, на другата сутрин си вземах изпита, разбира се, значи, “онова, което има начало, няма край”, ами кое има начало, всичко божествено, което идва директно от Бога, значи, то е абсолютно вечно, защото Бог е този живот, тази любов, тази светлина, която излъчва всичко, “а онова, което има край, няма начало”, попринцип никога не е имало божествено начало, щом има край, значи то е направено второстепенно, т.е. по-късно, направено е от други неща и по друга програма и тази програма е наистина, за да има завършек, за да има след това някаква разлика, за да има нова духовна трансформация, за да се вижда, че има стъпала, значи затова е тленно, макар че всичко е безсмъртно, но има вид на тленни неща, тей като и нашето тяло, дори когато се разгражда, евентуално, когато човек го заровят в земята и се разгражда, той преминава във всички елементи и във всичките неща на Земята, тези неговите клетки, те не се разрушават, техният код, тяхната същност остава, тя е вечна, следователно дали ще премине след това човешкото тяло в камък, дали ще премине в растение, дали ще премине в птичка, рибка или червейче, няма никакво значение, тази клетка, която минава през това време и се разгражда, тя е винаги към една единица човек, и когато човек започват да го събират наново като същество, отвсякъде му измъкват тези разпространени клетки и му ги събират пак у него, т.е. събират го с неговия номер, с неговия код. Освен това, казвал съм го, може би, или някъде сте го чели, че нашето тяло напускат най-умните и най-помъдрелите клетки. Значи, всичко в природата е абсолютно по един и същи процес, затова казват каквото долу, това и горе, каквото горе, това и долу, няма друг начин, този процес върви, той е и в най-малкото, в микромира и в макромира, по друг начин не може да съществува тази вселена, следователно когато ние станем богове, естествено, че ще отидем в божествения свят, всеки
един човек е Бог в развитие, най-напред е животинче, разбира се, скотско съзнание, уж в човешко тяло, ама това му се прави, онова му се прави, работи с пороците, значи не е още станал човек, няма човешко съзнание, значи, на Земята живеят следните същества в тей наречени човешки тела, едните имат 25% човешко съзнание, останалото 75 е на млекопитаещите, ама по-ниско, където са, четирикопитните, след това има 50% човешко съзнание, значи 50% скотско, за да не ме обвините мен, цитирам Учителя, след това има същества, които имат 75% човешко съзнание, тези са масово и 25% животинско, още убива животни, ходи на лов, яде, ходи на риболов, яде риба, това-онова, псува си комшията, налита на бой, неуважава хората попринцип, значи още има нещо скотско в него, няма я тази отговорност, която е човешката, и си има хора, които са истински хора и те.. когато слезе на Земята пак не е 100% човек, а е 99% човек, има един процент, който го подкарва, за да може да съществува на Земята, в крайна сметка чрез този процент, тази двойственост, нищо, че е аватар, нищо, че е роден другаде,  от други звездни системи идва на Земята. Сега, ние преминаваме в Първо човешко измерение, четвъртото измерение е Първо човешко измерение, петото е Второ човешко измерение, след това минаваме през всички човешки измерения, 12 или 36 и аз не знам, то има различни таблици за тях, затова не ги цитирам, аз съм учил по една, те сега ми дават друга, значи, когато се премине през човешките измерения, се минава в духовните, вече почваме да ставаме ангели, архангели и т.н., минаваме йерархията, вие си ги знаете, те са 10, като се започне – серафимите, херувимите, престолите, надолу вече власти, сили и т.н., докато се стигне до светии, така че светиите са доста напреднали в духа, това са духовните йерархии, минаваме и през тях, щом минаваме през тях, вече, когато станеш светия, ти си даже над обикновените ангели, ангели има редници, ама ангели има и старшина, ангели има и офицери и така растат, но щом си светия, ти вече не си редник, ти вече си поне ефрейтор или старшина, значи може да командваш други ангели, това е, затова в Библията пише “Помнете, че някой от нас ще съдят ангелите”, значи, когато станеш със светииско съзнание, ще съдиш ангелите, защото ангелите повече грешат от един човек, който вече се е преродил в духовния свят.

 

41.56 – 55.04: Есенцията е това, че и след духовния свят, ставаме вече божества, щракаме с пръсти, играеме чалги и минаваме в божествения, обаче там не те пускат на вътре, стоиш на прага, гледаш, ама няма и там има разни изпити и разни работи, минаваш в божествения свят, добре, значи вече ти си достоен, минал си светииството, минал си съвършенството нагоре, станал си архангел, да, същото е и с всяка една клетка от нашият организъм, защо ние сме различни?- защото аз съм го казвал, най-малко не двама души, живеят поне десет човека у нас и ако този съвет от 10 човека, който ни командва, ако не постигнат единство, поне 6 да са от едната страна, нали, или 7, или 8, а по-слабите да са.. значи едни казват “абе дайте да отидем на рулетка да изиграем парите, продадох си апартамента”, “Ама ти имаш жена и деца, трябва да се грижиш за тях”, не, приятелите ти викат “дай сега този апартамент, да отидем да те водим на едно място”, “къде бе”, “абе на едно място,на рулетката”, так, завърта, естествено, че ще загубиш, тя така е изчислена, от време на време печели някой, ама кой е, след това те водят насам, натам и край. Значи, карат те към пороците.. примерно от 10 човека, много е трудно да се постигне баланс, петимата викат за пороците, петимата викат за добродетелите, тогава нищо не правиш, тогава ставаш съзерцател, наблюдател, но това е най-неприятният случай, значи по-добре да бъдат 6-ма за пороците, “дайте да отидем да се напием”, “добре бе, тази вечер ще се напием”, хубаво 6-ма са тук, 4-мата викат “абе недейте бе момчета, вие луди ли сте, знаете ли от този алкохол, не ни е добре на нашето тяло, дадено е да го използваме, утре знаеш ли като сме махмурлии, главата ще ни цепи, това-онова и всички вие сте потърпевши и ние”, по-разумните викат, а онези викат “а бе, дай отиваме и се напиваме, утре ще му мислим за утре”, така, значи, такива работи се командват и имаме и ние разумни, мислещи клетки, които ни командват, сърцето има само 30 хиляди мислещи клетки, ама по-добре мисли, от нашият земен акъл, който има милиарди, понеже сърцето мисли първо и тук на Земята е водещо, иначе и то има хиляди и милиони и милиарди клетки, но само 30 хиляди са мислещи, докато на ума много са мислещи, там има различни видове акъл. Така, но както и да е. Когато клетките постепено израстват в нашето тяло, помъдряват и стават все по-духовни и по-духовни, т.е. от човешки стават ангелски, а от ангелски стават божествени, когато стигнат до божествената система и започнат да се жертват, т.е. изпълнява всяка една клетка тези добродетели, които са написани, т.е. не живее вече с пороците, тази клетка си заминава при монадата, хоп, те я изтеглят горе и те чака в онази монада, от където си, или моят висш Аз, както обичат да го наричат по дебелите окултни книги. Висшият Аз се казва още монада, тази монада, от която си, от висшият Аз горе, той си прибира.. не че не са твой, но той ги прибира в неговата банка и вика тези са станали вече, а ти долу може да ги повредиш обратно, я аз да ги изтегля и ги заключва и когато имаш нова духовна трансформация или прераждане, тогава пак си ги взимаш и те започват да те ръководят  и колкото повече такива клетки заминават горе, толкова по духовен ставаш и на Земята, нищо, че ги няма у тебе, през това време започват да се учат другите и другите и новите и новите, а това е задачата на нашият ум, на нашето сърце, на духа, душата и волята, това е задачата, както нас ни обучава Небето, така ние да си обучаваме клетките, това е цялата философия, то няма друга философия и както ги обучаваме, така започваме и да живеем и това е, защото отгоре непрекъснато ни дават уроци, а пък ние даваме уроците на тези, които са у нас, нашите ученици, та така, това понеже не го бях казвал точно в този вид до сега, затова го повтарям и всеки да започне да се съобразява с това. И пак казвам, първото нещо като мисли троично, с троичния код е да вижда тленното от нетленното, кое е нетленно, нетленно е онова, което не ви омръзва, ама аз да съм женен за една американска актриса, ама ако тя не ми е андрогинната половинка, ама каквато и ще да е хубава и богата, няма начин да не ми омръзне, след един месец, след една година или след десет години ще ми дойде до тук, да и другите гледат, завиждат ми и викат, “ей я гледай с каква жена е”, обаче не знаят, че на мен ми е дошло до тук, а всички останали гледат и ти завиждат, без да знаят, че ако са на същия хал, същото ще стане и на тях ще им омръзне, значи онова, което омръзва, не е истинско и не е вечно, вечно е само онова, което не омръзва, като едно простичко нещо, кое не омръзва – хубавото време, хубав
ото време не омръзва, човек не го забелязва, ама.. иначе ако вали дъжд ще кажеш “а бе няма ли да светне малко”, макар че и природата иска разнообразие, но хубавото време човек не го усеща. Та вечните работи.. любовта е вечна, значи ако ненавистта и омразата е любов с обратен знак, но тя винаги има начало и има край, тя е отрязък от пътя, както примерно караш по магистралата, заградили са там 2 км. и правят ремонт, ще караш бавно, минаваш в тази лента, в онази и после пак газ по магистралата, значи така трябва да приемате, както в момента казвам така ще приемате страданието, всички страдания, всички изпитания, всички несгоди, тежести, имат начало и край, само вечното щастие и вечната радост, когато сме в божественото няма начало  и няма край. Значи, бил съм от време на време в Нирвана, щом си на Земята, не може да бъдеш в Нирвана непрекъснато в никакъв случай, защото, но.. бил съм и знам какво е, на Земята от време на време ти пускат бонус, така, малко, да се поразкършиш и да ти стане добре, за да може да преживееш другото, онзи ден два пъти ми се наложи да го казвам, привеждайки себе си в пример, ами като ми се утежни живота с разни несгоди и изпитания, аз си живях точно.. ама щастлив, здрав, живот и по едно време започнаха неудачи, несгоди, работи,  все повече и повече стават и все по-тежко и по-тежко ми става и аз обаче знам, че само трябва молитва, молитва към Господа и молене и мрънкане, детето колкото повече пищи, толкова повече майка му се сеща да го нахрани, понеже знам каква е системата, става ми тежко, а то беше вече късна есен такава, опитвам се да се самоизлекувам, но не, десетки, стотици, хиляда дни, упражнения, работи, движения, търсене на лекове, не, и в крайна сметка една сутрин, абе викам “аз съм луд, аз не седна да си изпия кафето, ако Господ иска ще ме излекува, ако Господ не иска – няма, цял живот ще карам така, половин човек”, не ми е комфортно, защото аз съм бил изключително здрав и вечерно време обаче сън не ме лови, с дни не заспивам и тогава какво ставаше и вечерно време, лягам си в 10, 11 часа и почвам да говоря, да се оплаквам на Господа, това не е молитва, това е чисто и просто оплакване, “Господи погледни каква стана, как си живеех и как съм сега, час, два, три, ама аз непрекъснато говоря и мрънкам като едно дете, където ходи след баща си, “искам играчка, искам играчка, тази червената играчка, дето я видях на витрината, искам играчка” и надува главата на баща си, нали, и в крайна сметка, той му я купи, по същият начин и аз, “не ми е добре, това-онова”, какво е било и какво е, не ми е добре, час, два, три, четири, по четири часа това е бил минимума, нощно време, аз знам, че Бог ме чува, аз обаче нямам тогава, сега имам обратна връзка, ама тогава нямах, знам обаче, че ме чува и че е тук и аз заради това и накрая на него като  му дойде до тука, а тогава не бях.. никакви окултни практики, медитации, нищо и изведнъж ме изкара с голяма скорост от тялото и ме праща някъде из Вселената,т.е. тъй наречените астрални пътувания, къде ли не съм бил, на какви ли планети, какво ли не съм видял, обаче какво е това, до тука като му дойде, ме изпраща, прави ми един бонус и аз като се прибера в тялото то вече мрънкането ми е минало, аз не съм оздравял, ама спя няколко часа до сутринта, като мине деня, пак ми стане тежко и аз вечерта пак мрънкам и това е било десетки и стотици дни, по този начин отначало правих така наречените астрални пътувания, отделяне на душата от тялото. Не съм го искал, аз нищо не съм искал, аз не съм искал и това, което в момента, не, сакън, един месец мрънкам и не искам да си приема длъжността, вече говорим и вика “ти си писан, ти си определен, няма, кога ще изпращаме на Земята, кога ще го обучаваме, кога разправии”, “не, не, толкова много работа точно на мен ми се пада”, “ами на тебе, няма, тука черно на бяла, трябва да почне обучение”, обучението точно се кара 11 години, 3999дена.

Това беше в общи линии за днес беседата, ако има някой да ме пита нещо, да ме пита докато съм му под ръка, с нещо, ако не сте съгласни, също може да ми кажете, от това, което казвам, ако смятате, че технологично не е така, може и да съм объркал някъде нещо дребно, но това наистина е технология, не е основа, основните неща гледам да ги дам общодостъпно и по най-простичкият начин, защото обикновено, аз не чета книги, разбира се, ама някоя дебела тухла като ми попадне от някой известен окултист, езотерик, прегледам, една, две страници, прочета няколко изречения и ми става ясно за какво става въпрос, но те обикновено са доста подробни, може би, така би следвало да бъде, не знам, но аз гледам абсолютно да опростявам нещата, за да може след това човек да си ги усложнява сам, а човек като почне да си ги усложнява и те стават все по-сложни и по-сложни и в крайна сметка се оплита в един хаос, който е.. то и в духовното има хаос, няма начин да няма, значи навсякъде има хаос, само божествения хаос, както съм го написал в една книжка.. божественият порядък е съвършен, божествения хаос също, той е съвършен, там не може да се объркаш, нищо, че.. казва се, че има хаос, хаос е за нашето съзнание, иначе всичко винаги е съвършено, просто съвършено и съвсем близо до нас, защото божественото е навсякъде, то е една субстанция, която е навсякъде и във всичко, абсолютно.

 

55.05 – 1.08.56: Силвинке, нещо искаш да прочетеш?

Силвина: ами да

Георги: еми усещам, добре

Силвина: тази книга  е много интересна “Светът на великите души”, това са мисли на Учителя, които са подредени по определен начин, много мъдри неща и дава и как да се тълкуват като има и два примера за две негови мисли. Едната е “не се мий на ръка, която глава няма”. Какво означава за физическият свят това – ръка без глава е планинският порой, чиято вода иде от големите дъждове, този порой няма глава, т.е. извор,

Георги: няма начало, т.е.

Силвина: водата на пороят винаги е мътна, естествено е, че в нея човек не може да се изчисти, за духовният свят това означава всяка твоя мисъл, чувство или желание, което няма божествен произход е река без глава, а всяка твоя мисъл, чувство или желание, което има божествен произход – река с глава и тази глава е божественото съзнание, когато имаш мисли, чувства или желания, които не са божествени, ти се миеш в мътната вода на пороя и ще се окаляш за божествения свят, ако твоят живот е посветен на един преходен идеал, тогава целият ти живот е река без глава, а когато идеала на твоят живот е да служиш на Бога, целият ти живот е река с глава.

Другата мисъл – “не давай маслото си, когато те чукат”, за физическият свят – противоречията и страданията, които срещаме при постигането на нашата цел да не бъдат причина да изгубим нашият стремеж и нашата надежда. За духовният свят – когато човек е с благоприятни условия на живота, той има мир, радост и добро разположение, това е маслото. Когато дойдат страданията, слабият губи маслото си, а силният не, т.е. той не губи своят мир, радост и добро разположение. За божественият свят маслото е любовта, ако при страданията и противоречията в живота, ти изневериш на любовта и дойдеш до апатия, безразличие и безлюбие, това показва, че си дал от маслото си, ако устоиш любовта си, запазил си маслото си, а то е необходимо за твоето развитие.

Георги: Виждате ли как Учителят работи с троичният код, усетихте ли – човешкият, духовен, и божествен свят и от трите ъгъла на зрение, това си играха пет години докато ме научат,пет години да ме научат да мисля троично, от троичният код, ето това е цялата философия, друга разлика няма. Да виждаш нещата от божествен ъгъл на зрение, от ангелски и от човешки, изключително е важно. Това научи ли го човек, той си е научил урока на Земята, няма какво повече да прави, но това да му стане един навик, постоянно да гледа от тази страна и дори да му изглеждат нещата от човешка гледна точка – глупави, направо изглеждат такива нелогични, несмислени, но фактически от другите две точки те са точни.

Силвина: кой искаше чай

Георги: не знам, аз исках кафе

Приятел: кафето е свършило, така че се замени с чай

Георги: еми може да ми дадеш един чай. Много добре, значи не ни дават да пием кафе тук.

Казваш на един човек “Черни връх”, обикновен, земен, с човешко съзнание, той веднага ще каже “е, Черни връх, това е значи много черен, кой знае какви лошотии има на този връх”, човешкото тълкуване. Казваш на един ангел, “а бе Черни връх”, ангела вика “а не, няма начин половината да не е бял, половината да не е черен”, ангела, защото е по вътре в нещата и той никога не приема, той знае, че винаги имат две страни нещата и нищо, че се казва черни, няма начин да няма нещо хубаво, следователно то е вътре в нещата. Казваш обаче на едно божество “Пешко ти стана отскоро божество тук, я едла при мен да ти задам един въпрос”, идва Пешо, ти викаш “Слушай какво, искам нещо да ти кажа, защо е наречен Черни връх”, Пешо поглежда Небето, поглежда Земята, нали е божество и вика “Господи, веднага искам да го направим бял” и той веднага става бял. Ето трите гледни точки, значи като ти кажат нещо, отначало, по простия начин ме обучаваха така.. когато ти говори човек, а аз вече съм извън цивилизацията много време, мълча си, не говоря с хората, само контактувам с природата, обаче те при обучението ми казват така “сега когато започне, ще си придобиеш следният навик” и аз викам “какъв”, пускат нали отпуската долу, “като слезнеш сега долу и като си говориш с обикновените хора, винаги ще обръщаш онова, което ти го кажат на 180 градуса, докато ти стане навик”, викам “как така, ама някой човек може да ми каже нещо добро, друг да ми каже недобро, нали”, “всичко го обръщаш на 180 градуса”, то било точно така, това е да се научиш да мислиш по божественото, защото обикновено хората какво казват.. оня ден си пия кафето в нашето село и срещу мен един човек седи и вика “аз съм на 90 години”, дядката си пие, викам “да те черпя нещо”, не иска, викам да го почерпя ядки, “ама аз не мога да дъвча”, такива белен слънчоглед, това ми е мезето за кафето, викам “как си, доста време си изкарал, сигурно имаш внуци, правнуци”, “да, имам, една дъщеря, двама сина и т.н.”, обаче какво почва той, знаеш ли с тази малка пенсия, знаеш ли тези.. проклети горе да са депутатите, правителствата”, моментално обръщам всичко, викам “ей пенсията на този човек е много голяма, депутатите са прекрасни момчета, юначаги, нашето правителство е най-доброто в света, най-милото”. Разбрахте ли сега как става, каква е божествената гледна точка и тогава, когато ти започнеш да мислиш това ти ставаш недосегаем, първо то излива цялата своя помия, целият негатив иска друг да му ги поеме.. още двама старци сядат и почват да викат “да, бе, точно така е”, е не е точно така, а с точно противоположно, винаги го казвам или отвличам вниманието, когато той ми говори такива негативи и аз викам “ей този ден е толкова хубав, нищо, че е горещ, обаче да знаеш нашето лозе колко е родило, нямаш си представа, голям берекет, сигурно ще изкарам по два тона от декар”, разбираш ли, така му се говори или му казваш нещо съвсем различно “знаеш ли, а бе дядо Пешо, аз мисля да купувам яхта – той гледа така – обаче сега цвета не мога да си избера, ходих на частното пристанище на братя Диневи, избрах си яхта”, ама той ми говори за пенсията и говори глупости, обаче аз му казвам “дядо Пешо, аз яхта ще си купя”, така се обръща човешкото съзнание, така се разпуква съзнанието на хората, нали, и когато идват при мен, идват много хора и когато започна да им обръщам съзнанието по този начин, защото  те идват с нагласа, нали, и си казват проблемите, които искат да им ги реша, няма неразрешим проблем, а той трябва да го погледне и да го обърне, а не по старият, със старият си ум, със старата система, е не става.. значи, иска да тръгне, вместо да се качи на един конкорт да стигне от Париж до Ню Йорк, примерно казвам, той ми тръгнал с волската каруца през морето или с лодка рибарска ще пресича Атлантика, за да отиде от Англия до новия свят, до Америка, ами това е мисленето на повечето хора, те са изостанали.. той мисли, че е съвременен, но той е с изостанало съзнание, затова трябва да си смени стереотипа на мислене, на чувстване, на живот, съзнанието му е изостанало с хиляди години, то е изостанало още когато е бил тук Спасителя. Ето тези неща наглед са дребни, но ако ги имаме впредвид, целият ни живот ще видите как ще се измени, малко да ги спазваме, не е кой знае какво, трудничко е, но не е невъзможно. И всеки път го казвам, че човек трябва да ги изпита тези работи, да ги пробва как действат, дали този механизъм действа, както ако примерно си дадеш три дена на мълчание, седем дена на пост духовен и т.н., всички тези работи обаче в името на една голяма цел го правиш – на Бога, най-малко
то или някаква голяма кауза, която е.. значи ти повдигаш тази кауза, може да си последният човек в последното село и какво става.. когато искаш да повдигнеш човечесвото по някакъв начин и да помогнеш.. палят се тук пожари, еди къде си, еди какво си става по света и значи, ако мислиш положително и си си поставил целта да работиш за човечеството, тази мисъл стига и някъде, лично твоя заслуга, че на някой пожар ще завали дъжд, само от това и последният човек в последното село да си, ще завали дъжд и примерно няма да изгорят 1000 хектара дърва, които би следвало, определени са да изгорят от духа, но ти ги спасяваш по този начин, ти им удължаваш живота, така може и да се удължи живота и на много хора, по този начин, така може да се подобрят и природните неща и ред работи и ред катаклизми, поне да ги намалим, много от катаклизмите, те са определени, разбира се, но слава на Бога, че ги намали много, но ние със нашето съзнание, ако е чисто и свестно, чисти мисли, чисти чувства и чисти дела, както съм казал, при всички положения ще ги намалим, катаклизмите.

Този случай го казвам за пети път, нашето приятелче, където онзи ден, доктора, бяхме с него, вика “на голямото наводнение в Аспарухово, на паркинга има 30,40 или 50 коли, идва голямата два, три метрова вълна, удря колите и ги вкарва долу в ниското, в морето, а ние сме вътре в мола, и ги отнася, отнася колите, и те викат “вълна дойде, голяма”, а вълната заля и мола долу, обаче вратите затворени, тя бързо мина и замина, излизам аз, какво виждам на паркинга, след като се оттече вълната, не съм си намокрил и обувките, моята кола, единствено бялото поло, седи на паркинга, всички коли са набутани долу, все едно, че е вързана, все едно, че е на магнит”, защо неговата кола не се набута със всички останали десетки коли, еми защото е един от нас, защото вярва твърде много, знае, отворена система е  и на аватарите, на синовете, Божии дъщери, те са недосегаеми. Учителя го казва “ако стане земетресение и изпаднат.. примерно има 1000 къщи, 999 ще се разрушат, къщата на праведния ще остане, а може да е най-паянтовата” перефразирам го, Учителя, но той го е казал, това е, на праведния ще остане, на неправедните, на неправедните не че са толкова неправедни, те са обикновени хора, но праведния с това, че е по-праведен, а аватари.. които сме се събрали, служители и апостоли на светлината тук, с това, че сме по-различни, този егизъм вече сме го подтиснали своя и почваме да излъчваме за човечеството, значи повече имаме, приобщени сме към колективното съзнание, от колкото да гледаме изгодата за себе си, това е номер 1, значи, първото нещо е да намалиш мисленето, изгодата за себе си, а да увеличиш за колектива, да започнеш да мислиш за общото, за другите, дори и само да мислиш, макар че е по-добре да направиш и някакво дело, на дело е също добро, пробвайте и вижте.

Силвина: аз гледам черното и бялото куче. Бялото е по-голямо, по-добродушно, черното е по-агресивно,по така игриво някакси и жизнено.

Приятел:  а междудругото донесоха кафе

Георги: ама това е голямо, ще си го разделим с теб

Силвина: сега тук на Черни връх толкова

Георги: ако иска някой ще си го разделим, иска ли някой кафе

Приятел: има още и две кафенца тук

Георги: не, това и като количество ми е..

Силвина: а това леща ли е или боб?

Приятел: това е боб

 

1.08.57 – 1.23.16

Георги:  … няма никакво значение, важно е отношението нашето към предметите, а не предметите към нас, и нашият приятел вика “вижте какво, моментално ще станем мормони, ще се кръстим ако трябва пет пъти, обаче ние искаме.. българите ние сме родени за началници, а бе някаква началническа длъжност, аз примерно мога да бъда домакин, нали нещо, обаче да съм началник някакъв, а моят приятел и той някаква началническа длъжност, обаче понеже той е бил журналист, учител, нещо така да му се даде, завеждащ на рекламата, при вас, при мормоните”, онези мигат и не могат да включат нито българският хумор, нито българското мислене, и вика “ама ние си имаме ръководители”, “ама не че си нямате бе, ние искаме да станем ръководители, само така иначе не, ако има ръководни длъжности свободни, моментално ставаме. Сега, нали ме разбра, няма никакво значение, ей с това съм изкарал в планината, ето виж, това беше и съм подчертавал, където са ме изпитвали по това, значи и един поп  решава да ме изпита, един свещеник и ми вика така “абе вие светските хора, вие не знаете нито евангелиета, нито учение, вие нямате религиозна култура, нали” и аз викам “не знам де – не му противореча – сигурно е така, аз не знам как се държи в църква, ни нищо, а изобщо даже.. само на картинка съм видял Новия завет, а той ми е в чантата. Обаче с един пастор пътуваме във влака и сме само двамата в купето, един срещу друг, гледам го едно младо момче, мълчим, той влезна след мен и викам “добър ден”, “добър ден”, аз съм с голямата брада и с голямата коса, още не съм се подстригал така цивилизовано, погледна ме така и си седна, а те нали са бръснати такива, не може да го разбереш, че е бръснат и сяда той и по едно време измъкна точно същата и се зачита и аз бъркам в моята раница, вадя, ама седим точно един срещу друг и се зачитам аз, гледам през прозореца и пак се зачитам, той дигна глава по едно време и гледа, а аз така, и той по едно време вика “ама да не сме колеги”, викам “колеги сме, мойто момче” и тогава вече започнахме да си говорим

Приятел: викаш още повече сме и братя

Георги: да, колеги, колеги, той помисли, че съм православен свещеник, викам “а не, не, не съм”. Нали ме разбра сега, всяка една буква, всеки един отпечатък, ей този камък е много важен, той има собствена вибрация, той има собствено квантово поле и заради това един мъдрец източен, ако го попиташ, той ще ти каже и е така и не е така, и аз сега ти отговарям на въпроса и е така и не е така, когато имаме стара Библия, със стария български правопис, това е било мощно, това е за съзнание преди 100, преди 500 години е добре, в смисъл това е повдигало и съзнанието им и по физически начин, технологично, но сега за едно съвремено съзнание, няма никакво значение, нали ме разбра, значи графично. Видяхте ли сега как вие ме разбирате с половин дума, защото сте нови съзнания, значи има ли смисъл онова, което е, и когато тези са запечатани, значи аз ги викам тези консервирани съзнания, и ми казват, ама аз цитирам Учителя, аз мога да го цитирам 24 часа, 48, без да съм му прочел беседите, прочел съм една книжка от него и тук там някоя друга част от беседите, но аз като го цитирам, аз съм сигурен в това и когато леко го изменям, защото аз го адаптирам към сегашното, има хора, които много негодуват и казват “Изворски ти измени Учителя така”, разберете ме, Учителя какво е казал “всяко нещо може да се изтълкува по седем начина и седемте са верни”, Георги Изворски казва така в съвременният свят след 100 години “всяко нещо може да се изтълкува по 10 начина и 10-те са верни

Приятел: както е казал Конфуций

Георги: ето това е, затова е и конфуцианството, нали, аз съм и конфуцианец, две мнения няма, “от коя религия си”, викам “вижте какво понеже съм от нито една религия, значи аз съм от всичките религии”, мога да бъда, в която и религия да искат да ме вкарват, веднага ставам такъв, една, две, три минути са много. Междудругото има хора, които се притесняват, когато техни близки напускат тази религия, да кажа православната, и отиват в друга, значи смутително им било – кога? какво казва Лао Дзъ? – “няма смисъл, когато си от една религия, да я сменяш, по-добре си остани в нея, това е същото като да пресичаш.. яздиш кон, сменяш коня, обаче го сменяш по средата на реката, може и да паднеш от него, нали, докарват ти друг кон, от единия на другия, да смениш коня, ами няма смисъл да го сменяш, излез от реката и тогава го смени”, фактически научи си урока в тази религия и после сменяй или религията или изобщо преминаваш в духовното, разликата между религиозно и духовно е много голяма, значи религиозността си остава в това ниво в кафези, тя е затворена система, ашрам, аш-рам, духа, вкаран в рамка, онгъл – духа, който е винаги на линия, Светия дух е отворен, затова прабългарите са живяли в онгъли, а пък индусите, духовните, са живяли в ашрами, аш-рам, това е пак трако-българска дума, аш – обратно като го обърнем е слава, ра е дух, а рам е рамка, да вкараме духа в рамка, защо? –  ами без да вкарат индусите.. мургав съм и отивам да се обучавам там, ами те трябва да ме вкарат в рамката, за да ме обучат, да ме научат на смирение, на търпение, на всички, на всеопрощение, на щедрост, ще ме обучават, затова ме вкарват в този ашрам, а българите са родени така, защо да го вкарват в ашрам, в рамка, той трябва да живее свободно, значи в свободно селище и свободно да се развива, това  е, защото той е роден със всички тези неща и той е едни гърди пред другите, затова духовността е дадена на трако-българите, а материята е дадена на еврейте, макар че всички сме едно. Така че, всичко си е в реда на нещата, всичко си е прекрасно, всичко си е съвършено, важното е нашето отношение, докъдето порастваме, нашето отношение ни връща огледалния образ, ето според закона за бумеранга, закона за махалото или както искате да го наречем, закона за равновесните сили , това е равновесието, каквото излъчиш, това ти се връща, причината и следствието, 300 имена има този закон, но това е положението и заради това е много важно просто да се внимава във всяко едно отношение и в дребните неща и в едрите неща да внимаваме. Значи, този пръст ми беше черен 6 месеца точно ще стане до 6-ти септември, чак сега може да се каже, че ми мина, защо? – само от един егоистичен жест, който аз съм направил, не на някоя друга душа, а на един приятел, да го накарам от 100 км. да дойде да ми види какво и е на колата, че се развали, ами викни комшията там, викни монтьора, дaй 20 лева, ще ти кажат какво е, той и дойде и каза “електрониката е, трябва да се смени тази част”, а иначе идва с една кола и вътре пълна с инструменти, една кола може да я направи наново цялата, той не знае, викам “двигателя нещо не иска да пали, изгасна и край”,а то електрониката на гориво-нагревателната помпа, сваля се тази, слага се нова и край, това е, и аз го викам от някъде си, значи това е бил един дребен егоизъм и моментално бях наказан, още той беше там, когато си слагам на собствената кола ръката и този пръст ми попада на вратата и я затварям със замах и го затискам, знаете врата на кола да ти затисне пръста какво става, квичане, само докато ми мина болката след 3 секунди, тогава благодарих на Господа, 3 секунди минаха, само си поех дъх така и леко да се замая от болката, много силна болка беше, пръст боли много и викам “о, благодаря Господи, какво беше това предупреждение”, а той ми вика “еми синко помисли си”, аз викам “не, мисля, че нищо не съм сбъркал”, но фактически съм сбъркал, сбъркал съм и в приятелските отношения, и там човек трябва да внимава, този човек има сервиз, той е автомонтьор, аз го отвличам.. цял ден от работа, да дойде, докато дойде, докато види и да се прибере, това е егоизма от моя страна, чист, само и само да си извикам приятеля, той да каже. Затова казват България е една шуробаджанашка страна, всеки на всекиго е приятел и по роднински връзки и всичко може, иначе всичко е забранено, ама всичко може по този начин. Срещу две бутилки водка, всички врати са отворени, иначе ти искат разни документи, пропуски, това, онова, не.

И един, заедно пътуваме с него в самолета и оня напълнил една чанта, аз не знам какво има, и слизаме в Киев и от Киев се прекачваме, и на Киев минаваме пак през митница и слизаме там при оня, който бута печатите на паспортите, той гледа, че сме българи , не е кой знае какво, обаче гледа една обемиста чанта, какво му скимна на оня, моят куфар изобщо не го отваря, не го пипа, а на неговия вика “я отвори чантата”, този като отвори и вътре еднолитрови ракии, обвити в мека хартия и наредени, ама този сигурно носеше 50, то тежи, личи си, че влачи и сега на митничаря очите.. не знае какво е и вика “що е” и оня нашия вика, той е бил в Русия и знае “самагон”, самагон нали е домашна ракия и тоя вади една бутилка и так, пъха ми я и този я взима и я сваля долу и ни прави така – “заминавайте”, край, значи моментално със самагона ни пуснаха през митницата, минахме за част от секундата. И аз му викам “абе ти нормален ли си”, вика “нищо ми няма, там има други питиета, ама домашна ракия няма”, а там му викат “под вала”, където се купуват питиета, само работеше в петък вечерта от 6 часа до 9, опашки безкрайни за пиене, а иначе там в тези закусвалните, те се водиха закусвални заведенията, няма никакъв алкохол, не дават и това беше точно по времето, края на комунизма, когато дойде сухият режим, значи след тримата президенти Черненко, Брежнев и Андропов и чак тогава се прибрах в България, защото аз бях там журналист във вестника и на първата страница с много печални букви написахме, че този си замина, след още няколко месеца другия, след още няколко месеца третия и като дойде Горбачов вече се прибрах в България, той си беше преработена работата, да си остане и те затова толкова бързо ги прекараха Брежнев и останалите двама, за по 6 месеца.

Мм, да, много хубаво кафе, това кафе е недокоснато, да знаете

 

1.23.17 – 1.41.55: … пред хижа Алеко, беше само тя, старата (хижа), останалите работи ги нямаше и в една виелица тръгнах отдолу, автобуса пак спираше там, и аз тъкмо виках на Стилиян как се загубих във виелицата, обаче тогава хората вижте как са.. имах един приятел, тогава тук имаше много чужденци, идваха на ски и той беше обменител на валута към Балкан турист, имаше едно голямо предприятие Балкан турист, вие го знаете, всичко беше на Балкан турист тогава, ей такива почивни домове, станции, хижи и на Българският туристически съюз и аз идвам вечерта, ще преспиме, то тук си имаше стая, викам петък, събота и неделя да изкараме и с последният автобус. Последният автобус спира, завърта надолу, то сняг имаше доста, обаче нагоре само минали двама души, то почти няма пътека, нищо не изчистено нагоре, гледам, започна да вали по-малко сняг и аз тръгвам отдолу колко е от мореите, ама мореите тогава ги нямаше, нищо, отстрани само гора и тръгвам и по едно време почна да става виелица и почна да не се вижда и почна да затрупва пътеката и аз знам, горе долу съм се изравнил, защото виждам просеката нали, то е съвсем близо до просеката, но тя не се вижда и аз съм се отклонил малко надолу, спускам се, тя е рядка гората и край  и почвам да се въртя на едно място, няма, и по едно време в тази виелица, нищо не се вижда в снега газим, над колената и изведнъж се сблъсквам с друг човек, ама направо се сблъскахме, защото иначе не може да се видим, на два метра нищо не се вижда, то такава гъста виелица и ни трупа сняг, като се сблъскахме и викам “какво правиш тук” и той вика “търся хижата”, викам “и аз търся хижата”, той идва отгоре, значи от Черни връх и иска да слезе на хижата, да преспи, а аз идвам отдолу, и той вика “а бе ти знаеш ли, че ние май сме се заблудили”, еми викам “сигурно, най-вероятно, тук е някъде, знам, че е тук, аз идвам от спирката” и по едно време, на всяка една хижа, то и до сега сигурно има, камбаната, дан, дан, дан, и по звука, а то колкото от тук, до каменния хълм, толкова, ама като чухме камбаната тръгнахме и отпред на верандата гледаме хижаря бие камбаната и ние двамата, той вика “а бе вие двама ли сте”, и аз викам “да”, ами вика “обадиха ми се само за едина”, какво става? – долу имаше един павилион, такава бутка, където имаше една билетопродавачка и тя си тръгва с последният автобус за София и се качва, а аз като слизам, тя се качва, бях единствения, който идва насам и тя вика “към хижата”, викам “към хижата съм”, тръгвам обаче тя се връща и тогава стационарни телефони, gsm не е имало, влиза вътре и се обажда на хижаря и вика “едно момче тръгва нагоре пеша, да го чакаш”, виж значи тази отговорност на жената, аз я срещам на стъпалото на автобуса, можеше да се качи, да си замине, но тя се връща и се обажда и хижаря, когато ме чакал толкова време, 10 минути, ама той чака половин час, не идвам и тогава започва да бие камбаната, а ние се сблъскахме с оня човек, виж в духа няма нищо случайно и му отиваме двама. Значи такива много случки съм ги запомнил, това са случки на човещината и на моралността и на нравствеността, сега трябва да научим хората на тази човечност и на този морал и на тази нравственост, това е нашата основна задача, защото скоро дойде един и вика “а бе, Георги, искам нещо голямо да правя”, той такъв богат човек, заможен, милионер направо, защото има цехове големи, един завод има и т.н., и вика “абе, не ми е осмислен живота”, викам “защо не идваш при мен да ти го осмисля бе”, той вика “какво ще правя”, “ами ей тука ще ми копаш градината и ще те карам да ми миеш чинии и това е осмисляне на живота”,ама той вика “как бе”, викам “това е много голяма кауза, много голяма мисия”, той мисли някакви такива световни, не, когато правиш дребно, но съвършено една работа, тя дава отражение в света, особено, когато е духовна, когато е духовна, и дребна духовна работа може, но правиш ли нещо за духа, правиш нещо за човечеството, но трябва да се стремиш да го направиш съвършено, това е цялата философия.  Идва една жена и вика: “абе, аз идвам от Гърция, знам, че ще получа някакъв отговор и че той е познат”, ами дя, тя мисли, че кой знае какви звезди ще и свалям. “Виж какво, какво работиш”, “еди какво си”, “добре, ще го правиш.. “, “как бе, аз искам нещо”, тя да вижда за себе си, че ще направи летящи чинии, нови, “викам, слушай, не може, остави това на Господ, а ти прави малкото нещо, важното е щом си аватар – вече и се отваря третото око, тя почва да има видения и някаква връзка – със самото присъствие на Земята, това, че дишаш земния въздух и че вече си духовен човек, ти работиш за Бога”
, “ама как така”, “ами така бе, чинии да миеш, нещо да вършиш, да копаеш, да четеш, каквато и работа да вършиш, тази работа твоята е духовна и издига вибрацията на човечеството, защото тя се разпространява”, тей като звездния код, той не работи при всички, значи няма да работи при дядо Иван от село Чуковезер, където е между Драгоман и Сливница, защо? – дядо Иван пасе козите, обаче си мисли за трите гроздови ракии вечерта, познавам го лично, дядо Иван трябва да седне, три гроздови ракии с три шопски салати, значи това му е вечерната програма, и той е цял ден с козите, ама си мисли за ракията вечерта, и вика “а бе кръчмаря каза, че ще докара нова гроздова ракия”, ето това е целта на живота му, Бог какво гледа? – гледа мотива, той не ти гледа онова,онова отпред, ти фасада може да му сложиш и аз се пъча и викам “сега Георги Изворски ще направи едно, така да се каже, едно дарение, някакъв благороден жест и благодеание”, обаче отзад казвам, ще се издигна повече от това,  медиите ще пишат, ще стана медиина звезда, така мисля, а иначе почвам да говоря за човещина, дайте да дадем на това заведение детско или на онова, дайте да съберем, както съм събирал средства за къщата на Учителя, ето има свидетели и лично съм ги носил, там тези двете възрастни баби, когато правиха това, и едната даже беше с патерици. Обаче не може да излъжеш Господ, аз ако искам да се издигна ще кажа “ейй Изворски стана голям гуру, почна благотворителна дейност и т.н.” и славата ми почва да расте, ама Господ ще ме чукне по главата, ще ме зарита и ще каже “А бе, синко , ти с акъла ли си си, ти мен ли искаш да излъжеш, значи не си нормален”, какво? – трябва ако го правя наистина да го правя от сърце, както съм го правил за къщата на Учителя и съм правил наистина такива неща, събираме помощи с моя приятел Коцето, взимаме, дали са 500 или 1000 лв., от тук ги взимаме и ги носим, защото знам, че тези женици няма от къде, даже едната беше пенсионерка, едната не беше още пенсионерка, а работят, правят и те наистина направиха къщата, покриха я и така в груб строеж, много неща бяха направили, докато след това дойде французойката, даде много пари и къщата премина.. така да се каже, да се стопанисва от френското бяло братство и от Михайл Иванов, те го стопанисват в момента и аз се радвам, че добре го стопанисват. Тя французойката също купи и направи един ашрам в края на селото.. ходил ли си там Петьо?

Петьо: къде

Георги: в Николаевка

Петьо: не

Георги: е, ходи да видиш, къщата на Учителя, а и посети и този ашрам там, защото.. французойката не стой тук, но има един екип там, който стой и се грижат много, и са направили хубаво. Значи те вътре са го направили автентично, тя е двуетажна къща, аз я имах и на картинка. Със Силвинка и една група ходихме последния път и да знаеш, наистина ни посрещнаха като освободители, зарадваха се хората, че им правим това посещение на добра воля, наистина, книги, работи има вътре и като отидеш и като им се обадиш, те стопанисват къщата и у тях е ключа, но е отворена иначе за посещение. Но тези жени направиха подвиг, 12 години се грижат за това, след това мястото е било.. един архитект – всичко е безплатно, труда е безплатен де, иначе материалите ги купуват, един архитект прави проект за къщата по снимка и я дигат в истинския и вид, както е било при Учителя, но мястото е на кметството фактически и заради това..  а те жените каквото са успели, са отделили нещо, първоначално да започнат и после вече става приобщаване и много хора отидоха. Имам един познат, който три месеца.. майстор-строител, всичко може, ВиК, електро, плочки лепи, майстор абсолютен, както всеки български майстор е пейнкилер, всичко може и той като отиде и вика “моята задача.. имам едно внушение, не съм сънувал Учителя, но смятам, че той ми каза да отида и да полагам труд”. три месеца положи, баните направи, измаза, нагласи, електрическата инсталация, ВиК-то направи, евала на този човек, без нищо, а той не се бие в гърдите и не казва, че е духовен, ни ходи да слуша беседи в Бялото братство, ни да играе паневритма, само ей така като седнем с него, си пием кафето, освен това яде месо и пие алкохол,обаче ми е много симпатичен, прилича на Граф Монте Кристо, аз затова му викам така

Приятел: това, че не се е откъснал от месо  алкохол не е важно, то е важно в душата какво е

Георги: именно, значи това е духовен човек за мен, който приложи на практика всичко онова, което.. много говорят, но излиза навън, тича едно бездомно псе, ако имаш възможност го нахрани, разбира се, не всички имат възможност да хранят, но ако отиваш със цел и вземеш един пакет жито за гълъбите в градинката на Учителя, това все пак е жест, да, дори и това да направи човек, значи аз ви казвам, дребните неща правят едрите, защото, когато човек е духовен, той прави звездния код и започва да се разширява, значи един духовен човек, колиба, ако направи, Господ казва “Синко, тази колиба не е колиба, тази колиба е дворец, не е дворец, тя е замък”, разберете ме, защо? – защото в тази колиба , която е дадена, духовният човек може да ги лекува, нали, в най-простата колиба, затова отиват при гуровците, да ги лекуват, ами вътре ако влезе един обикновен, посредствен човек със съзнание, ами той и в дворец да го вкараш, в замък, ще може ли да лекува, влизаш, гледаш всичко лъскаво, уредено, направено, огледала, кристали, мозайки, мрамор,  и вътре седи един менте гуру или менте лечител, “о я да видим сега”, почва да те омайва, обгражда те със свещи, това онова, обаче ти не си отиваш излекуван, това е, а оня човек, по най-простия начин.. ето вчера бяхме със Силвинка при една жена, евала, и аз.. тази е третият ми лечител, където Господ ме пуска, защото писано е в евангелието “Лечителю излекувай себе си”, ти и светия да си, абсурд да можеш да се излекуваш сам и светиите страдат, тогава светията трябва да отиде при някой лечител да го излекува, нали знаете, че сам не можеш, колкото и да се стремиш.. значи сам може да си подобри обикновения човек, ако положи усилия, разбира се, и Небето е съгласно, разбира се, може да си подобри състоянието, обаче светията колкото и да се мъчи, Господ като му даде някаква юзда, нещо да го тормози, ще го тормози докрай.. привеждам пример, Свети Апостол Павел има мъченически кон в петата, т.е. кокоши трън или може да се каже шип, шип в петата има и го боли много, а тогава се е ходило пеша и той ходи и пише така, ако сте чели внимателно евангелието, в Новия завет пише така “молих три пъти Бога да го махне от мен, обаче той ми каза – Павле, достатъчна ти е моята благодат, ще си го носиш това да те подсеща”, какво да го подсеща? – аа, да не му се засилва егото, егото и светията трябва да си го държи 33%, макар че има право да го напомпа до 99, има право, но той не го използва, държи го на 33, както всеки един от нас, защото под 33 ти не можеш да съществуваш във физическо тяло и той вика “ама то его има ли”, имаме, 33%, може да е 35, но поне да го държиш под 50%, дръж го на 49, значи, това е.. нямам нищо против егото, напротив, казвал съм пример с Уста Колю Фичето, голям майстор, Уста Колю Фичето направил 200 църкви, направил 300 моста, дигнал 1 000 къщи и сега да му кажат “ а бе  Уста Колю, може ли тука да направиш един сарай на бея”, “мога”, и да не му повярва, ама човек не е сковал една дървена барака, един кокошарник, и да вика “о сега тук ще направя един замък, един дворец и всичките ще идват”, е това вече е его, значи егото трябва да бъде подплатено, ако е подплатено, няма нищо лошо в това да го надуваш до 99%, Уста Колю Фичето е светия за мен в строителството, абсолютно, аз като съм обикалял света, гледам тези методи са използвани. Къде ходихме в Гърция, Силвинке, и видях същите методи, само че там камъните са снаждани на купол, там са снаждани и с олово, а той ги е снаждал с какво? – нещо по-здраво от оловото, това е леска, дърво, леската първо издържа много на вода и да се овлажнява, освен това тя е гъвкава и е изключително здрава и тези камъни на мостовете, той ги е.. дупка на долния и дупка на горния и ги е слагал като с болтове, значи, моста шава, но падане няма, ето това е, ето това е, значи къде е учил? – никъде не е учил, но когато имаш его, трябва да си заложиш живота както той, какво става? – егото ако е покрито, значи Уста Колю вика на бея “бей идват трима австрийски инжинери, ще правят моста на Бяла” – нали отстрани с тези капиите, сергиите и т.н., беят вика “колко ще струва” и австрийците викат “300 000 златни жълтици”, 300 хиляди алтъна, това са две магарета натоварени с пари или три, сега обаче Колю отива при бея и вика “бей, този мост ще го направя за 90 хиляди алтъна, ако един алтън дадеш повече, ще ми вземеш главата, ако струва един алтън повече” – аа, това е духовният човек, това е светията, светията си залага винаги за най-дребното нещо, цветя да гледа, да е цветар и казва “аз тази градина ще я направя с пет вида цветя или 50 и винаги ще е свежа и полята”,  
ако не е така, ще ми вземете живота, светията си залага винаги живота, той затова е светия, ето това е, значи, като имаш его, ще го питаш човека, а бе ти залагаш ли си живота за това бе, ама какво, аз това и това ще направя, искам да си заложиш живота, да се жертваш, тогава да, щом си заложи живота, евала на този човек, иначе не, по-малко не. И заради това, говоря напоследък в 10 беседи за дара на различаването,  това трябва да различим, кое е преходно и кое е непреходно , кое е вечно и кое е тленно, кое е истинско и кое е менте, нали, ще цитирам българската народна поговорка на моят любим приятел “Българското менте е най-доброто менте” и затова не може да го различим, българското менте си е най-доброто менте, обаче и то е менте, следователно трябва да различаваме хората, понеже човек се подвежда, а обикновено духовният човек, той не е глупав, но те го смятат за наивен, а наивността е нещо хубаво в крайна сметка, наивността не е глупост, наивността определя да си чист като дете, нали ме разбрахте, чист и невинен като дете, затова си наивен, защото си невинен.

Стига толкова бе, много ви говорих, цяла беседа, аз мислих да не изнасям беседа.

 

1.41.56 – 2.01.53: … обаче аз се измъквам за един ден от нея и отивам на гости и си мисля, викам “а бе, я да отида”, там има една закусвалня,  в която боба е хубав, той пък боба е свършил там, отивам аз на гости и домакинята вика “а бе, Георги, знам, че ти готвени работи много не ядеш”, викам “да, Силвина ме е научила само сурови неща”, вика “имам тука един боб, ама той е отдавна правен” –  това става някъде към 11 и половина сутринта, ами вика “снощи към 10 и половина”, ама не са минали 24 часа бе, как ще е стар бе, аз викам “нещо след 24 часа, да, ами идеален е, я ми го сипвай, няма да го грееш, загрят, подгряван боб – не”. Обаче със Силвинка, беше миналата или по миналата година, когато ядохме осем пъти боб, сега ще ви кажа. Тръгваме на обиколка из България и Силвинка вика “Вярно, Георги, отдавна не сме яли боб”,викам “ и на мен ми се яде боб”, я разкажи Силвинке ти, какво стана за боба, че аз много подробности не си спомням

Силвина: ами то и аз малко ги позабравих вече, ама първата ни спирка беше..

Приятел: какво беше.. внимавай какво си пожелаваш.. осем пъти боб ще има

Силвина: първата ни спирка беше във Враца  и във Враца – боб, прекрасно, викам желанието ни се изпълни, наядохме се хубав с боб, супер, доволни. Отиваме и следващата спирка в Плевен

Георги: не, преди Враца, минахме през Малорад, това село, където е моят приятел..

Силвина: там на обяд ядохме, на вечеря във Враца – пак боб, викам ей, че хубаво, как ни обичат отгоре, поискахме боб и на обяд и на вечеря пак боб

Георги: в Плевен – боб, в Козлодуй  – боб, на пет места вече боб

Силвина: ама чакай, боб, боб, ама специален, всеки път нещо по-така

Георги: отиваме в Шумен

Силвина: Викат “каква кръвна група сте”, викам “и двамата сме А”, о тази кръвна група трябва да се яде

Георги: шарен боб за вас

Силвина: и накрая се обаждаме на Павел във Варна и викам “Павле, ще идваме на гости..”

Георги: всичко друго но не боб

Силвина: “и ви молим, не гответе боб, защото една седмица само боб ядем”

Георги: това вече беше върха. Това е защото.. значи, ей сега ще кажа няколко думи за всички да го слушат това внимателно и наистина после приключвам. Сега, ние грешим с едно нещо, което българина го прави от добро сърце и пътя към ада е осеян с рози, с добри намерения, това е прекалеността, а прекалеността е десетият смъртен грях във всяко едно отношение, сам Господ е спуснал на Земята тази хубава поговорка, нали за светията – “прекален светия и на мен не е драг”, значи и Богу не е драг, следователно във всяко едно нещо не се търпи прекалеността..

Не искам да цитирам любимеца на нашият приятел доктора какво казва, той пък какви работи, направ цинични, но да се запомнят примерите, аз не съм чак толкова, нали, може някой път да се изразявам по-строго и по-грубо, нали по моряшки така, но не чак толкова, но аудиторията скоро беше при него,нали някакви курсове имаше в Родопите, три, четири дена семинар, някой, може би,  е ходил при Шибенду, Шибенду Лахири, вие значи не сте му почитатели и фенове, обаче аз не, не го отричам като духовен наставник, в никакъв случай, напротив, виждам, че нещата, които ги казвам по същия начин, едно към едно, то няма други, само че той ги казва по-гротеско, по-грубо и понеже нашият приятел доктора отиде там да го слуша и каза “междудругото, неговите беседи също са безплатни, но там където сме, плащаме всичко” и е така.

Добре, стига ви толкова вече, знания да ви наливам, тези знания сега трябва да ги превърнете в мъдрост, приложеното знание, става знаене и мъдрост, знаенето се превръща в мъдрост, но само като се приложи, иначе на теория може тонове да имаш знание, не върви

Приятел: и както вика Конфуции, кво беше, знание без размисъл е напразно

Георги: да, точно така е, и най-вече да внимаваме, да внимаваме, аз ще го кажа три пъти – да внимаваме.. А бе, щом още ни търпи Небето.

Сега, какво е казал Учителя, Силвинка ми противоречи оня ден, нали нямам право да споря с никого, дори и с нея, нямам право и дори, насила да им наливам акъл. И тя вика “най-отгоре на пентаграма на Учителя е сложена истината”, аз не го оспорвам, обаче тя изпуска нещо, викам истината, да преди 100 години, сега на върха на пентаграма е любовта, нали, дясната ръка е истината, лявата е мъдростта, защото ние приемаме знание, мъдрост, което трябва да го преработим и от тук като влезе да го изкараме на земно ниво, на физическо ниво с дясната ръка, това е истина, истина е онова, което си направил, нали, значи може да мислиш, може да чувстваш, но като преобразуваш, значи минат през волята и вече направиш нещо, действие, нали, тогава вече става истина, затова.. и вече пентаграма е любов, мъдрост, истина, справедливост (е левия крак), десния е добротворчество, Учителя казва правда и добродетелност, едно и също е, но въпреки всичко, леко са видоизменени, за да се осъвременят, защото правдата е по-широко познание, а справедливостта е да отидем с правдата, ние да се включим в нея, да вземем участие, затова “с”, затова има съученик, състудент, равни сме и взимаме участие заедно, затова е справедливостта, с праведността да отидем и добротворчеството не е само добродетелност, добродетелност, аз мога да си говоря за добродетелност, да бъдем добродетелни, но да направиш нещо от себе си, творчески, аз пак казах.. смяташ, че  си малка личност, не, всички сме ангели, всички сме служители на Господа, всички сме апостоли, всички сме аватари, но човек, когато не е осъзнат, не е, трябва да е осъзнат и да започне да го прави съзнателно, тогава вече и най-малката работа, отива директно при Господа, значи по същия начин, ето го цветето, цветето отделя какво? – красота, защото е хубаво и аромат, тези две неща, то моментално има с божественото съзнание връзки и отиват горе, ами значи цветето отива, та аз да не отида. Ама хубавите неща отиват от нас, значи добродетелите, пороците няма да отидат. И казвам това, Силвинка вика “не, истината пак е горе”, викам “ще допрочетеш Учителя, той пише така, когато нещо не ви достига.. “ Петьо,нали е така, ако не ви достига мъдростта, ще си я турите на главата, мъдростта, най-отгоре, ако не ви достига справедливостта – тук, значи, нещо, ако не ви достига ще го сложите на върха, какво не достига сега, ами любов, човещина, тогава любовта.. говоря като масата, като човечеството, това е, а иначе отделно на всеки човек, значи взима си пентаграм и вика, един се чеше така, освещавам му пентаграма и вика “Георги сега какво да сложа най-отгоре, аз се чудя, то има толкова много хубави добродетели, това-онова”, аз го погледнах и викам ти си голяма циция, ти си стиснат, затова ще туриш щедростта да станеш по-широк и по да даваш”, “е тебе нали всеки път като се видим, те черпя кафе”, “ама ти ме черпиш мен кафе, обаче с меркантилна цел, защото ме слушаш и искаш нещо, дивиденти, затова ме черпиш, защо не черпиш един непознат като влезеш, нали в заведението”, така, това е в кръга на шегата, но е абсолютна истина, не трябва да искаме дивиденти, а да правим безкористно нещата и да внимаваме в онова, което не ни достига на нас, нали вика човек все мъдрост не ти достига, напротив знанието ти е достатъчно, ще го превърнеш в мъдрост, а мъдрост никога няма да ти достигне, защото тя е като склад, който се трупа, една цистерна, която я пълним непрекъснато, тя няма напълване.

Стига толкова вече, само се заричам, три пъти се заричам, този път вече

Приятел: този път отричаш, така ли

Георги: ама понеже ме слушате

… Ето да ги отпушим, просто, тръбата от тука, като е запушена тя енергията минава покрай нея, като се отвори тръбата минава през нея, това е

Приятел: и то се оказва серизона спънка, точно в тези фази на тази тренировка, където е, нали какво да го наречеш, някаква тренировка или практикуване на този чи гун, то е точно така, значи оказва се много трудно съвременният човек да седи по-дълго на краката си, особено, когато гони някакво такова вътрешно състояние на отваряне на циркулацията, става напаво..

Георги: отива един мой познат да учи юмейхо терапия на Изток и вика “20 човека сме от всички страни, четирима българи сме, какво става, първото нещо, което е, на една поляна, вкарват ни всички, платили сме си – не знам колко хиляди евро или долари – в тази поза – а може би и седнали, не знам, обаче в тази поза – ни казват, когато ви кажем, тогава ще ви освободим и половината се отказаха, включително и тримата българи, само аз издържах – той понеже много върви и вика – държаха ни почти пет часа без малко – пет часа и дори и така да седиш пет часа никак не е малко – и никакво шаване, ей така седим и наредени с лице на изток и по едно време аз чувам българите как теглят майни на български, а те всички знаят английски и т.н. и по едно време стана един и вика айде ще ходим да пием кафе или чай и нещо такова каза, те изкараха някой по два часа, някой по повече, станах а и заминаха,виж те са отишли, те са били надъхани, всичко точно, и изведнъж нещо, а бе това е изпитание, и той и юмейхото вика така, отидохме и от тези, които останаха, останахме някъде 12 човека, пак дойдоха и още четирима, върнаха им парите и вика – айде, без вас – а бяха им ги вземали, на всичките им ги бяха вземали. И 8 човека започнаха да ни обучават” , ами това е, това са изпитанията в тези духовни центрове, значи те искат да те направят.. той сега е в България, повече по чужбина ходи и прави юмейхо терапия, но за мен е един от най-добрите. Тук другият, вие го знаете, той скоро дойде при нас, той беше на Исполин, Лука, сигурно го знаете, нали, Лука е този юмейхо терапевт и той е много добър, той е малко, може би, по физически действа, не съм му дал да ме пипа той, а виж оня ми е приятел, на него му давам да ме пипне така малко и ме понамести, значи от удъра и това изкривяване на гръбначния стълб; по два, три часа, меси те като тесто, значи като те откачи навсякъде и успя да ми намести в общи линии гръбначния стълб да го изправи, а то имаше два S-а и една дъга, значи при този удър на Земята, не знам какъв е бил, обаче да ме направят по-нисък с 10 см. не е било малко или не чак толкова, ама не напразно, където отивах там на гости, изведнъж се появи и той и живеем в един апартамент, заедно с него, ама аз не знам какво работи този човек, по едно време разбрах, че прави масажи, а и викам “ти какво работиш бе, тука те гледам”, а заедно стоим там при нашата хазяйка и тя хазяйката нищо не иска от мен, нищо не иска и от него, пуснала ни е така на юнашко доверие да живеем и той.. аа.. “ами викам нещо да ме пипнеш”, еми вика “чакам ти да ми кажеш, аз -вика – преди да кажеш не те пипам,искаш ли, лягаш тука на пода и почваме”, така два, три пъти и наистина съм много доволен и после замина по Турция и вика “сега отивам да правя там”

Силвина: я кажи за вчера в какво килерче ни вкара тази баба, пълно с мухи и..

Георги: бабата работи с нервите и наистина ми ги отпусна, досега ми бяха изстръпнали ръцете и краката. Значи, еми едно килерче, нищо и никакво, и като гледате една съвсем обикновена българска женица, обаче Господ не гледа на лице, той на нея и е дал.. значи, Бог започва да дава все повече и повече дарби, способности и таланти и когато има, както леля Стойка от Варна, костната система е безпогрешна, на този юмейхото дадох да ме пипне, преди 22 години беше инцидента, падане от Небето, от там, значи за много чакракчии чух, не, Господ вика “не, синко, там не, значи отидох при един, той е много голям наистина мануален терапевт, той е учил 9 години, а иначе си е истински доктор, сигурно сте го чули, или не, но аз му имам доверие на него, Влади Василевски, в Ловеч, обаче той като видя, че тук горе прешлените са разместени и главата не ми в в ред и вика “само нашият гуро, – той е учил на Изток – само той пипаше там, на нас каза там не пипайте, отиваме и леля Стойка и тази ми леля, как се казваше Райка, моментално пипна и няма пет минути, значи те имат дарбата и не ги е страх, защото тук знаете как се прекъсва лесно, а юмейхото вика и този моя приятел “о не, там не пипам”, аз пипам от седемте прешлена – седемте прешлена ми бяха ей така на дъга, тези трите отгоре, два излезли на една страна, третия на друга и криво и атласа ми се набил вътре в главата, казвам ви какво е и ми спира кръвообращението и няма, главоболие, не искам да казвам какво е, не искам да цитирам такива думи и това е, обаче той като ме понамести така, поизтегли ме, почна да ми минава главата и след това вече много години минаха при Влади Василевски, той намести ме така, той каза тези крокодилските упражнения на Свами Дев Мурти, “крокодилските са добри,  а тука – не, там не пипам”. Чупи шипове на врата, това му е специалността, значи шип ако имаш, ще ти го счупи, но след това трябва разтривка и да го абсорбира организма. И от там, след две, три години, не миналата, по миналата година отиваме при леля Стойка и казаха ни, тя вика “я да те видя тука” и така, а и ми олекна, веднага ми намести плешлените, нареди ги и “тука остана още малко -вика – най-горе, където малко сам да си изтегляш главата” и сега където открихме леля Райка, тя като пипа, тя усеща, не  и казвам нищо, всичките седем,осем места, където са ми боли по гръбначния стълб, всичките ги разбра къде са, аз нищо не и казвам, само лежа и тя ги пипна и си задържа ръцете, но тя освобождава нерви. ръцете са и магнетични

Приятел: в кой град

Георги: до Радомир, близо е, ние вчера ходихме и  наистина Силвина вика бяхме изхвръкнали от шосето и от камшичен удар и и оправи врата, значи при камшичния удар наистина е много опасно, вие знаете, ами тя две, три години си караше с това, не знам колко

Силвина: четири, обаче всичко е от това да положиш някакви усилия и тогава идва момента, в които да намериш човек, който да ти помогне, защото Георги, той не казва какви упражнения прави всеки ден, така и така

Георги: е, полагам усилия, вярно е,

Силвина: положил е усилия, взел си е урока и всичко

Георги: но наистина без усилия тука не става, Господ одобрява усилията, а резултата е от него, който мисли, че чрез много усилия, ще достигне нещо, значи той.. направо казвам, че се лъже, аз съм полагал изключително много усилия в разни насоки, нали съм екстремист, хората ако кажат 10 упражнения, аз правя 25, 30, я да видим как става, нали, това е прекаленост

Стилиян: значи много усилия обаче в правилната посока, на точното място, защото може да положиш усилия в противоположната посока

Георги: е да така е, виж съзидателни усилия се казва, а не, аз съм го казвал, редиш тухли, от тук до  София ще наредиш 500 хиляди тухли, докато стигнеш до София, 20 км., ама с 500 хиляди тухли, знаеш ли каква Вавилонска кула ще стане, 6 апартамента ще станат, значи нещо съзидателно правиш за обществото, за цялото, за хората, а иначе си ги наредил от тук до София, голяма работа, тухла по тухла, наредени, нищо, една черта си направил до там.

. . .