0

Втора среща в Наш Дом

 

Silvina:
ПРИВЕТСТВАМ ВИ С ДОБРЕ ДОШЛИ, ПРИЯТЕЛИ. За втори път срещата се провежда тук в Центъра с тенденцията това да продължи с БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ разбира се.  Да сме живи и здрави, да имаме енергия, вдъхновение и сили да работим, защото задачите са доста и на физическо и на Духовно ниво. Да кажа няколко думи, понеже бяхме при наш приятел в Ракитово.. като едно въведение.. Той каза:
Гого, ти си като един НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ. Даваш една широка ОСНОВА, даваш АЗБУКАТА и от там нататък, когато човек премине през тази школа своеобразна вече по профили си намира учение. Намира си учител, намира си група в която да работи и да се движи. Намира си Мисията, Призванието, както ще да го кажем, но тези първи няколко стъпки са НАИСТИНА НАЙ-ВАЖНИТЕ!

Георги:
Азбуката и смятането!

Silvina:
Азбуката и смятането е ОСНОВАТА. Кое е основата? ОСНОВАТА е ЛЮБОВТА! До това гениално прозрение стигнах тази сутрин като си мислих за това, нали. Толкова е простичко, но НАИСТИНА ЛЮБОВТА, която се ИЗЛЪЧВА от това СЛОВО е НАЙ-ВАЖНОТО. ТЯ е тази, която АКТИВИРА, СЪБУЖДА, ПРОБУЖДА ДУШАТА. ДАВА Й ИМПУЛСА, за да тръгне да търси, да движи, да работи, да ПРИЛАГА това, което е. Във всеки клас има различни ученици, има много добри ученици, знаете там, той беше много добър ученик, седеше на първият чин до прозореца в ляво. Има средни. Има, които си кротуват, тихо така, разбират нещата, приемат ги, но не се изявяват на първия чин да кажем. Има разбойници, дето седят на последния чин и провокатори съответно, но те в последствие се оказва, че са дори по-добри от този, който седеше на първия чин, защото те носят една особена енергия, тези деца. Много е хубаво, човек.. ВСИЧКИ СМЕ УЧЕНИЦИ, разбира се. Просто Георги като ученик е един вид и учител, но все пак и той е ученик, в малко по-горен клас да кажем. Но МНОГО Е ХУБАВО, когато напуснем този клас и ПРОДЪЛЖИМ ПО ПЪТЯ СИ да си спомняме с ЛЮБОВ и БЛАГОДАРНОСТ, за тези първи стъпки, да не ги забравяме. И когато усетим, че се отклоним, дори можем да се върнем, защото ПРИЛАГАНЕТО на БОЖЕСТВЕНИТЕ ЗАКОНИ е ОСНОВНАТА ЗАДАЧА на ЗЕМЯТА! И тези закони, тази азбука всъщност, която се дава, наистина е най-важното нещо. Отклоним ли се, ние можем да се върнем към нашия учител с Любов и Благодарност, просто за една лека корекция. И това го наблюдавам при доста хора, така, така, криволичи, така, така, хоп обратно. ПОЕМА ДОЗАТА СВЕТЛИНА, ДОЗАТА ЛЮБОВ и отново си поема по неговите задачи и неща. Това беше тази сутрин, което ми се спусна, за да го споделя.

Но именно тази Любов и Благодарност, има хора, които някак си НЕ МОГАТ ДА ОЦЕНЯТ, те не си дават сметка, в крайна сметка. Може би, не е и необходимо, защото Георги казва: „На Земята БЛАГОДАРНОСТ НЯМА“! Но може би, това не е толкова важно, дали го оценят или не, но все пак е хубаво да запазим към хората, които сме срещнали в живота си и които са ни дали нещо и които са ни запалили свещичката, да запазим това хубаво отношение. Аз си спомням към моята учителка от първи клас, за мен тя беше нещо СВЕЩЕНО, защото този трепет който имах. Аз имах огромно желание да уча. Аз още в детската градина чаках да дойде времето за училище, в детската градина ми беше скучно, там нищо не научавах, нищо не се случваше. И някакси тази жена, тази първата ми учителка остана за мен, просто стана един свещен образ в душата ми и я помня до днес. После ще кажа организационно нещата как са, след беседата, започнах малко пак по-емоционално, ще ме извините, не знам, така излезе в момента.

И така, отново сме се събрали много приятели, които са тук да помогнат, Славена, с която ще продължим след това с лечебните сеанси. Иринка, която е един лечител и ясновидец и самото и присъствие тук ми дава една такава опора, просто, наистина. Янка, която ни готви прекрасни неща и не само това, наистина те двете са много специални за мен, като две мой майки. Радинка, Стилиян, да не изброявам, но наистина МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, че дойдохте.

Георги:
Е, ПРИЯТЕЛИ, да БЛАГОДАРИМ на ВСЕВИШНИЯ. БЛАГОДАРЯ ти СИЛВИНКЕ, ХУБАВО СЛОВО, което ИЗЛИЗА ТОЧНО от СЪРЦЕТО. Две мнения няма, няма посредник да е ума. Когато ума е посредник, няма начин да не сбъркаш, нали, а трябва всичко от сърцето да стигне до тук и да се излее. А щом минава през ума, има един посредник нали и този посредник винаги си взима някакъв дар, нали вика: „А, я да видя аз дали съм на далавера, да видим това дали ще стане, онова”. Значи от сърцето и се излива навън, заради това на всички Духовни хора… Коя е целта на занятието? Тя е проста, да ви кажа, значи, ВАЖНО Е ДА СИ ОТВОРИМ тъй наречената според Изтока СЪРДЕЧНА ЧАКРА или СЪРЦЕТО. Значи като си отвориш сърцето, сърцето не напразно, няма да влизам в подробности, това е чакрата Анахата наречена. АНАХАТА е КЪЩАТА на ЛЮБОВТА.  Хата и досега на руски е останало и в някой източни езици, хата бе, къщичка, колиба. Ана, АН е любовното течение,ЛЮБОВНАТА РЕКА на ВСЕЛЕНАТА. Значи КЪЩАТА на ЛЮБОВТА е СЪРЦЕТО, а я виж колко било просто, ами просто е. Така, Сърцето не напразно е и тук, ИСТИНСКОТО е и по СРЕДАТА, то сега леко си се намества на центъра..

Заповядайте, ако има места сядайте, ако не, ей тука може да седнете или да си сложите шалтето и така, ако искате и на слънце може да седнете.

Така, значи когато се Пробуди човека, затова и Буда е слязъл, започва да пробужда, затова и Христос е слязъл, той пък е куриера, който е СВАЛИЛ И Е ПРИЛОЖИЛ НА ДЕЛО ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ и не само тях, просто ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. Значи от тук може да се качваш нагоре, може да слизаш надолу. Така, значи затова са ТРИТЕ ЧЕРТИ на ПЕНТАГРАМА. Или на горе, или на долу. И на едната страна е добре и на другата страна е добре, за мен е чудесно, надолу когато се слиза, хората му казват зло. Няма такива работи, на ДОЛУ е просто УРОК, само че ПО-ТРУДЕН за нас и със малко по-големи ИЗПИТАНИЯ и УСИЛИЯ, това е, т.е. на ДОЛУ ни учат със шамарчета. А на ГОРЕ ни учат със целувки, това е разликата, друга разлика абсолютно няма.

Говорихме си за Любовта и най-простият пример е тук в двора ми. Причината каква е, не знам, когато дойдоха нашите приятели Даниела, трънската царица, ни донесе две дъбчета, който са червен американски дъб, канадски ли, не знам. Стават прекрасни и аз съм ги виждал есенно време, те просто пламтят, в едни ярко-червени, листата им стават, да, сигурно сте виждали. То в България има много гори такива, на американски дъб, тук двете дъбчета ги засадихме, едното от лявата страна на онази порта, едното от дясната. Лично тя ги засади със Стефан, нейният приятел, Благословихме ги, всичко е точно, обаче това става точно на 12 май, на нашият рожден ден със Силвина. Аз поливах ги няколко дена, викам добре са вече, дъжд заваля, идеално и ги оставихме. Виждам след един месец, викам: „Чакай да ги огледам”. И виждам, че едното започва да изсъхва все по-интензивно и по-интензивно. Кое? Мъжкият принцип, това от дясната страна, женският принцип се разхубавява, големи листа, сега има 10-15 листа, онова е само клечка и почти заминало вече, сухо. Гледам и викам то си е изсъхнало вече, почти или съвсем вече листата му се нагънали, опадали, обаче ми минава през ума, че ако му ВЛЕЕШ ЛЮБОВ на това растение и ако почнеш да ПОЛАГАШ УСИЛИЕ, да се мъчиш за него, ТО ЩЕ ЖИВНЕ, както и живна. Два месеца или месец и половина, може и нищо друго да не полея, но на него му нося обещаните 6, 8 или 10 кофи вода. От тук ги взимам и ги нося до там и го поливам всяка вечер, с Благословия и му казвам: „Мойто момче, крайно време е да се възстановиш”. Това са думите и пак се прибирам, но му нося вода.

Онзи ден бях за два дена, ходих при братовчеда да вадим от моите кошери мед, какво извадихме и една тенекия нямаше, все пак вадим мед, хубаво, на онзи край на България и преди да замина сутринта го налях хубаво с вода, на следващия ден като се върнах вечерта, пак. И тогава дойде радостната новина като го погледнах, от долу две, три пъпки и едната вече тръгнала да става на листенце. Листенцето не ми е по-голямо от нокътя, ама е чисто ново. Значи, чу ме, разбра ме. Положените усилия винаги се възнаграждават, дори и да смяташ, че.. работи, прави, дето казват: „Направи добро, па го хвърли в морето”. „За лудо работи, за лудо не стой”. Работи, все някъде и някога ще има резултат. И съм много доволен, разбира се, само заради това, защото понеже знам законите на Вселената и Природните закони и аз затова започнах да полагам усилия, всеки иначе…  Няколко души го видяха,  включително тука нашият майстор: „Край”. Викам: „Как ще го отпишем”? Не! Започвам.

Това ми напомня на един случай междудругото за един голям български творец, който беше сатирик и всички го знаете Радой Ралин. Радой Ралин идваше в нашият литературен кабинет, канихме го на гости, той беше изключителен събеседник. Толкова занимателен, така толкова привлекателен, толкова оригинален ум и толкова много неща знаеше. И аз не съм чул, т.е. не съм видял, не съм ходил у тях на гости, обаче един от нашата група беше ходил и каза така: „Има една хубава голяма ваза”. В тази ваза, знаете че едно време много се употребяваха в баните, навсякъде налъми. Налъма беше дървена обикновена подметка и една каишка само, нищо друго. И фактически той свалил каишката, извадил пирончетата и този налъм го потопил вътре в тази ваза и пише на него така: “Българската литература ще цъфне, когато цъфне този налъм, но все някога ще цъфне.” И кара който му отиде на гости да се разписва на налъма. И той вика, моя приятел: „Като отидох почти нямаше място на налъма да се разписвам”. Защото те много гости му отиват там.

Но аз знам, че наистина това, което е казал той – налъма няма начин да не цъфне, но НЕ ТОВА ПАРЧЕ ДЪРВО. Вътре субстанцията, ЖИВИТЕЛНАТА СИЛА, която е Жизнената Енергия тя ще се прероди в природата и някога ще излезе, защото това е от акациево дърво. Правеха, който не знае, най-много, то и от бук и от дъб, от всичко ставаха подметките на налъмите, но акациевото дърво е най-добро, защото най-много издържа на какво? На влага.

Във всички бани, обществени имаше различни видове.. аз съм ходил в градската баня, а Софийската още работеше, не знам Петьо ти дали я помниш, ама градската баня работеше и баща ми ме е водил като дете в банята, да видя и аз помня. И отвън имаше налъми наредени, различни номера, от ей такива мънички да кажа, нали, по-големи, по-големи. Всичко с налъми, там нямаше като сега джапанки, с налъмите влизаш вътре, това е спомен от детството.

Така. Да ЗАПОЧВАМЕ с ЛЮБОВТА и ДА СВЪРШВАМЕ С ЛЮБОВТА. Другото име на Любовта, как е? Другото име е Господа, ВСЕВИШНИЯ, ВСЕЛЕНСКИЯ РАЗУМ.

Няма ли къде да седнете, елате ей тук, може да дойдете и да седнете на това на шалтето, а и на дивана, ако искате, заповядайте да не стойте прави.

И така, днес за втори път ще говоря, но всичко е различно и дори ние не сме същите, защото се променяме всяка една секунда и дори всеки един миг. И онова, което ще говоря за ВИДОВЕТЕ СЪЗНАНИЯ, за да не може да се сърдим повече на хората и да не им се ядосваме.

Всеки един, както съм казвал неведнъж е Уникат. Уникален е сам по себе си. Примерно, ще дам един по запомнящ се пример, по груб. Да кажа има една и съща болест от която боледуват 100 човека, докторите им слагат по една диагноза, дали е спин, дали е рак, (е ракът е много видове, разбира се) или туберкулоза, или изстинка. Охтика са викали някога на туберкулозата, това е заболяване на белия дроб и тя е била много разпространена, а лека е много прост, но както и да е, не са го знаели тогава, а тогава се е образувала наистина. Туберкулозата идва от Хорската НЕНАВИСТ, Хорската ОМРАЗА, значи или е предадено от поколенията. От това си заминава и големият български поет Христо Смирненски, но той е бил една Чиста и Прекрасна и отдадена Душа, обаче е имал от потеклото му, от Рода му, предразположение към това заболяване.

Да кажа 100 човека са болни от туберкулоза и им слагат тази диагноза, диагноза – туберкулоза, обаче тя е различна при стоте. Значи при първият ще я наречем туберкулоза и горе слагаме 1, туберкулоза при втория  2, 3, 4, 5, 6.. туберкулоза 99. Има разлика, значи тази разлика.. НЕ МОЖЕ с едно лекарство. Казват: „Ами то помага на 50, на 80 човека”. На 90 ще помогне, но в никакъв случай на стоте. Панацея няма. Значи, подобно може да подобри състоянието, но трябва да има още нещо, трябва да има разлика, трябва да има този подход. Само ЛЮБОВТА подхожда така. Само ЛЮБОВТА СЕ СЪОБРАЗЯВА с ВСИЧКИ ТЪНКОСТИ и с всички единици, първа, втора, трета, четвърта, петa. И когато вижда, че ДУШИЧКАТА Е МНОГО СЛАБА и НЕ МОЖЕ ДА ПОНЕСЕ това огромно количество ЛЮБОВ. Какво го прави? Чисто и просто го заобикаля. НИТО МУ ВЗИМА! НИТО МУ ДАВА! Оставя го при това положение. Защо? Защото вижда, че той е слаба душа, защо в смисъл е слаба. ТОЙ МОЖЕ ДА СМЯТА, ЧЕ Е СИЛНА, но ТОЙ НЕ Е ОТВОРЕНО СЪЗНАНИЕ ЗА ЛЮБОВТА. Най-напред СЪЗНАНИЕТО трябва да си го ОТВОРИМ за това. За Справедливостта, Мъдростта. Най-напред за Знанието, за Истината. Тоест да се ПРОБУДИМ и всички тези пътища водят към Любовта или като отворим фунията и чашата и тя започва да влиза вътре, иначе ние сме затворили съда.

Сега заради това искам да кажа, че на Земята 7 или 8 млрд. има, те вече 9 млрд. ще станат и установили са, че 2030 година, трябва да има 12 млрд. земното кълбо. 12 млрд. ако продължава дори и с този темп на нарастване. Значи, колкото милиарда са душите, толкова са. Те са индивидуалности, всяка една е различна от другите, съвсем малко, на йота може да се изменя, братя близнаци, ама абсолютни, гледаш от горе до долу. Е, не са еднакви, единият става престъпник, другият става Светия. Защо? Е нали са братя близнаци, нали всичко им е едно и също, нали поддържат връзка, да, ама това е на друго ниво. А има хора, които никак не си приличат по възраст, по пол, по ред други работи, обаче имат нещо много общо, НЕВИДИМОТО, което ги държи.

НАЙ-СТАРОТО СЪЗНАНИЕ, което е и все още с което се раждат, на Земята се раждат с 3-то, 4-то.. степен, раси, ние за РАСИ говорим, макар че ВЪНШНО НЯМАТ ГОЛЯМА РАЗЛИКА, но ВЪТРЕШНО СЪЗНАНИЕТО ИМ е на 3-та раса, 4-та раса и 5-та коренна раса, със всичките подраси. Това са все хора, които се раждат на Земното кълбо и не може един човек от петата коренна раса, да кажа пета, трета или шеста степен, каквато сме повечето сега.

Значи пета коренна раса, шеста подраса, не може да се сравни с един човек нито от четвърта, нито от втора, нито от трета коренна раса. ПО СЪЗНАНИЕ говоря, всички сме.. сега съществуваме на планетата 2015 година, някой са на 50 години, други са на 15 години, други са на 70, но сега живеем.

СЪЗНАНИЯТА на някой са абсолютно ЛЕМУРИЙСКИ СЪЗНАНИЯ. Лемурийското Съзнание е приравнено със съзнанието на Твърдата Материя от четирите стихии – Земя, Вода, Въздух и Огън. Четирите стихии, основни на земното кълбо. Според четирите стихии, има и четири вида съзнания – основни, то има и подсъзнания, има и междинни, които са.

Значи, Лемурийското, най-ниското съзнание, което все още.. има хора в тела се раждат и се раждат с такова съзнание. На тях НЕ МОЖЕ да им се сърдим изобщо, защото те са около 20% СА ХОРА. И 80% какво са? ЖИВОТНИ, имат СКОТСКО СЪЗНАНИЕ. Е как може да му се сърдиш? Аз на котарака, че се качва тук на масата или на котето. Люси е една степен над котарака, той още ще поумнява, почвам да му се сърдя: „Не се качвай на масата”. Трябва да го зашляпаш, да го биеш няколко пъти и после НЕ, ЧЕ ПОМНИ ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ КАЧВА. ТОЙ НЕ ЗНАЕ ПРИЧИНАТА защо не трябва да се качва на масата. КАКВО ПОМНИ? НЕПРИЯТНИТЕ УСЕЩАНИЯ. Това е. Вече ЗНАЕ ДА НЕ СЕ КАЧВА на масата. По същият начин, мен непрекъснато ме изкарват, какъв? Расист. Не се сърдя на никого. Защо? Защото ЗНАМ ИСТИНАТА и Я КАЗВАМ И КАЗВАМ ДАЖЕ ПРОЦЕНТИТЕ на СЪЗНАНИЕ!

Значи, Лемурийското съзнание трябва да бъде много обучавано и ние не трябва да се сърдим, когато гледаме по телевизията сега в онази хубава малка страна, където премина голямото земетресение в подножието на онзи хубав голям висок връх в Непал. Защо се случи? Защото ги гледам с радостни усмивки и ДОВОЛНИ, с едно мачете такова или от онези кривите ножове и цялото поле беше застлано с трупове на крави и седи доволен и се усмихва. Той позира пред камерата, той не знае за какво става въпрос, че този меч е кървав и че всичко му се пише с червен молив на неговото дупенце, не на филанкишията, на неговото. И че той си го е направил точно с тази стръв, че иска да отиде да коли, да прави, тоя ритуал, който е на 7, 8, 10, 12 хиляди години. Преди 12 хиляди години е било нормално и аз да съм се родил тогава и аз със ножчето отивам, а това животинче, а онова, има да щракам с пръсти и да ям пържоли и да викам, е идеално.

НО СЕГА 21-ви век, 2015 година, навлизаме във фотонния пояс. НОВОТО НЕБЕ и НОВАТА ЗЕМЯ, ТЕ СА ВЕЧЕ ТУК и вече идва август и да продължават тези неща, някак за нормалното съзнание, да не говоря за изкривените съзнания, за нормалното съзнание е ненормално. Значи ние на тези съзнания просто НЕ МОЖЕМ ДА ИМ СЕ СЪРДИМ, а ТРЯБВА ДА ИМ ПОВЛИЯВАМЕ, кой кактоможе. ВЛАСТТА, ако имат едно свястно правителство, ЗАБРАНЯВА този ритуал. А ние само можем да им отделяме какво? ЛЮБОВ. А свещениците, които са, дядо поп, трябва да изнася такива проповеди в църквата. Идва пастора или там техния какъвто ще да е – самито, ламата и почва да им говори: „Вижте какво, досега имаше убийство, до сега можеше, сега вече не може, тези работи ги забравяте“. И това трябва лека, по-лека да им се втълпи. За да могат поне от Лемурийско съзнание, да минат в Лемуро-Атлантското съзнание. В преходното съзнание, преходното съзнание е една йота по-високо, но пак си остава такова, ПЕТ ПРОЦЕНТА Е САМО РАЗЛИКАТА. У тях е 20% човешко, на преходното е 25.

Сега, преминаваме вече към АТЛАНТСКОТО СЪЗНАНИЕ. Онова е МИНЕРАЛНОТО ЦАРСТВО, Съзнанието на най-нисшата степен, Атлантското съзнание е на ВОДАТА. Макар че ние казваме да, Атлантите половината са били СВЕТЛИ, половината са били ТЪМНИ. Половината са били такива и такива, това е грубо разделение, всичко природата прави и го прехвърля меко, значи има многоподраси, които са свързващи. Това е като теглича, между ремаркето и между влекача, затова са тези.. раса, която е полу или ПОДРАСА на коренната раса, тя вече почва да изменя нещата и постепенно се прехвърлят. СТАРОТО СЪЗНАНИЕ ЗАМИНАВА И ИДВА НОВОТО, но то не е толкова изменено. Ето има още хора с Лемурийско съзнание и с Атлантско, което е по-висше. Атлантите примерно са на 35-40%, то е водата. Водата е мек принцип, тук вече започват да се омекотяват нещата, ЖЕНСКИЯТ ПРИНЦИП идва. Онова е само МЪЖКИ ПРИНЦИП, само е твърд и него не го интересува друго. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЕГОИЗЪМ е номер едно при ЛЕМУРИЙЦИТЕ, при най-нисшето съзнание.

Следващото вече започва да МИСЛИ ЗА ДРУГИТЕ, т.е. разчупва се малко егоизма и започват да растат, но пак е Атлантско съзнание. Атлантското съзнание е на риби, т.е. всички риби, всички хора.. не става въпрос, че.. има хора, независимо в какви тела са. Дали са в мургаво тяло, дали са в червено тяло, дали са в.. едно време е имало синьо, дали са в жълти тела или в бели, независимо какви, или са кръстоска от тях, те това съзнание в известна степен им е останало и те дърпат назад нещата.

Ще разказвам постепенно за всички видове съзнание. Няма начин да не дърпат, към какво дърпат? Ами към водата, ама водата е още остарял принцип и ИМА МАЛКО ЧОВЕШКО, това е. Следващото вече след Атлантското съзнание има няколко подраси на Атлантите, докато се стигне до АТЛАНТСКО-АРИЙСКО СЪЗНАНИЕ. Но АРИЙЦИТЕ вече са ЧИСТО НОВО произведение на нещата. Имаме остатъци от Лемурийците, имаме Атланти и идват Арийците.

АРИЙЦИТЕ са много ПО-ВИСША СТЕПЕН на всичко, с тях идва МИЛОСЪРДИЕТО вече иДОБРОТАТА или т.нар. ЧОВЕЩИНА. Защото чак при Арийците става повече от 50%. При ПЪРВИТЕ АРИЙЦИ Е НАД 50%, даже 55, 60%, но СЕГА при нашите последните Арийци, ЖИВОТИНСКОТО остава 25, а 75% е ЧОВЕШКОТО. И когато Ариецът ТРЪГНЕ ПО ПЪТЯ НА ДУХА СЪЗНАТЕЛНО, почват да му се КАЧВАТ ПРОЦЕНТИТЕ на СЪЗНАНИЕТО. Значи от 75, ще станат 79, 80, 85, 90. И от 90 вече нагоре към какво трябва да се стремим, не само да е ПРОБУДЕНО СЪЗНАНИЕТО, но да ГО ПРИЛАГАМЕ НА ПРАКТИКА и тогава човек става СЪВЪРШЕН, СВЕТИЯ, АПОСТОЛ. И се приближава, 100% НЕ МОЖЕ да го направим, ама 99% гаранция, значи, акоИЗПЪЛНЯВАШ БОЖЕСТВЕНИТЕ и ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ. НЕЗАВИСИМО, че може да си Лемуриец, изведнъж СТАВАШ АРИЕЦ и то от Пробудените. Защото има Пробудени и Непробудени, това са Арийци по плът и Арийци по Дух, както го има междудругото във всички раси.

Значи, постепенно, НЕ МОЖЕМ ДА СЕ СЪРДИМ на ИЗОСТАНАЛИТЕ СЪЗНАНИЯ, които са тези 4, 5 вида, по-нисшите докато се премине. Искам да кажа, че ВОДАТА са АТЛАНТИТЕ, след водата се преминава вече към ВЪЗДУХА. Въздуха е подвижен, вижте вятъра, той е по-висша степен, защото тук са се ОБЕДИНИЛИ МЪЖКИЯТ и ЖЕНСКИЯТ ПРИНЦИП. Вятърът като е бурен, като онази вечер става буря, става ураган, значи става тайфун, не е нещо добро, но като е тих, приятен и мек, той само сменя, сменя масите въздух и е нещо прекрасно, идеално, чисти примерно сводовете над големите градове и е прекрасно нещо. Значи ВЯТЪРА вече започва ДА ДАВА това РАВНОВЕСИЕ да се каже между ЖЕНСКИЯТ и МЪЖКИЯТ ПРИНЦИП, между хубавите неща. Но въпреки всичко прехвърлят ли се тези 50% на ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ, но още има какво да се желае.

В МОМЕНТА КЪДЕ СМЕ? Ще ви кажа, тука не се дава, но аз го смятам лично почти.. значи, за ОСНОВНА СИЛА, която е, от тези четири велики сили, има и ПЕТА. Тя се казва ЕТЕР. Етер е абсолютната ВРЪЗКА от ВЪЗДУХА.. значи имаме почва, твърд – земя. ЗЕМЯ, ВОДА, ВЪЗДУХ и ОГЪН. БЕЗ ЕТЕРА НИЕ В ОГЪНЯ НЕ МОЖЕМ ДА ВЛЕЗЕМ. Ако не си минал през Етера, Огъня през крив макарон. Защо? Просто ще те изгори, Етера е онази връзка, затова ЕТЕРНИТЕ ТЕЛА са също ВРЪЗКА между Физическото тяло и Астралното тяло. Вие мислите, че Физическото и Астралното са долепени, НЯМА такива работи. Физическото и Астралното тяло имат амортисьор. Аха, нещо меко, всички мъже знаят, пък и жените шофьорки знаят. Амортисьора, значи там то не е от твърда материя някаква, ами е обикновено от гума, това е. Значи той може да се разширява, да се стеснява. Етера е също Разумно наше тяло и гледа да се съобразява с нас, с нашите мисли и желания, гледа да те нагласи най-добре, през него минават.. и ТОЙ ЛЕКУВА ВСИЧКИ БОЛЕСТИ. Междудругото е като цедка, обаче това е, че НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА РАБОТИМ ОЩЕ С ЕТЕРНОТО ТЯЛО, да не говорим АСТРАЛНОТО и по-нагоре МЕНТАЛНИТЕ ТЕЛА и ред други, да стигнем до 12-тото. Но за сега е в ДЕВЕТ.

В тази книжка, която е, аз няма да я рекламирам сега  „Деветимата непознати”, авторката Нели Лишковска е дала великолепна картина. Тя е Абсолютно Духовна книга, която свързва духовното с материалното. Прочиташ я, може и да не четеш кой знае какви учители, а може да не четеш и моите книги, защото всичките работи, които аз ви ги казвам. Вътре са направени, само че са направени кратко и ясно, широко достъпно под художествена форма, само че няма я тук. Имаме две, три книжки само от нея.

Така, значи ЕТЕРА е изключително ВАЖЕН, ние СЕГА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО сме набутани в ЕТЕРА. Но който В ЕТЕРА СИ НАУЧИ УРОКА, ПРЕМИНАВА В ОГНЕНИЯ СВЯТ. Който НЕ СИ ГО НАУЧИ – ПЪТУВА, няма начин да не отпътува. Това е. За това този период сега, но той все някога рано или късно ще свърши. Не може, Земята пътува сега през тъй наречения фотонен пояс. Този ФОТОНЕН ПОЯС, ТОВА Е ЕТЕРНИЯ СВЯТ, който СВЪРЗВА ЕДНОТО С ДРУГОТО ИЗМЕРЕНИЕ и в крайна сметка тук таме вече има ПОРТАЛИ. От едното място се прехвърля на другото и в тези портали преминават растения, животни и хора преминават. Обаче хора от другото измерение може тук да дойдат и да се върнат, но ние ако минем, от там не можем все още да се връщаме.

Оня ден казвам във вторник вадим мед с хаджията, братовчед ми. Изведнъж му заговарям за квантовият преход, хаджията изобщо не го интересуват тези работи, нищо че два пъти е ходил на хаджилък до Йерусалим. Обаче повече религиозен, ама духовност.. e малка у него, обаче ме слуша и аз му разказвам сега докъде сме стигнали, какво, за да се намираме на приказка. Мен не ме ужили нито една пчела, него го ужили само една, разбира се, той е шефа, те и пчеличките познават стопанина си. И както му говоря, че вече са се ДОПРЕЛИ на много места ИЗМЕРЕНИЯТА и това са ПОРТАЛИ, СФЕРИ. Обяснявам му, аз му говоря, та колкото хване, хване, той по едно време вика: „А, чакай да ти кажа нещо, оня ден знаеш ли какво имаше в моя двор”? Викам: „Какво”? Вика: „Една птица голяма колкото сойка, ти знаеш ли”? Викам: „Нали съм бивш ловец, как да не знам какво е сойка”. „Колкото сойка голяма птица, обаче златиста, абсолютно златна и светеше на изгрева на слънцето, свети и цялата блести“.  И аз викам: „Това е жар птица сигурно”. „Не знам, обаче дълго време я гледах, беше съвсем кротка, беше кацнала ей тука и седя спокойно, седя почти половин час и светеше в едно златисто сияние и цялата беше, перушината и беше златиста, а още едно потвърждение”. Викам: „Тя е от другото измерение”. „А, кой знае от къде е дошла”. „Разбери, че по нашите ширини не може да има този цвят”.

Както аз преди няколко години още, когато говорих, че при мен дойде един мъж и каза: „В нашата гора има една шарена птица, малко по-голяма от гълъб като папагала ара и е по-шарена от него”. Е как на нашите ширини? Шаренията знаете къде е, в тропическите зони, тука няма. „Толкова цветна – вика – многоцветна и шарена и лъскава, че нямам думи”. И аз това казвам го в Идея Вита, там имаше поне 100, 200 човека и изведнъж в подкрепа на моите думи, стана една жена и каза: „Искам да подкрепя Георги Изворски, че точно такива три шарени птици, които са с такава окраска, живеят в нашата гора, който иска може да дойде да ги види”. Къде живее? Тя живее в източната част на Витоша, там някъде между Бистрица или Железница, не знам, жената нито я знам, нито я запомних, нито я познавам, обаче тя стана и каза: „Три птици, когато аз си правя разходки из гората ги виждам точно същите както бях описал”.

Така, значи виждате ли, че ИЗМЕРЕНИЯТА ВЕЧЕ СЕ ДОПИРАТ едно до друго, но ние на старите съзнания.. трябва да се опитваме да ги ПРОМЕНИМ, всеки чрез онова, което му е дадено у него. Това право, тази власт и тази сила, всеки един ги притежава малко или много. ДУХОВНИТЕ ХОРА най-много, най-много, но трябва ДА РАБОТЯТ С ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. Именно поради тази причина ТРЯБВА ДА ИМ ИЗЛЪЧВАМЕ на тези хора РАЗБИРАНЕ и ЛЮБОВ. А НЕ ДА се съобразяваме и ДА СЛИЗАМЕ НА ТЯХНОТО НИВО! Не можеш моментално да промениш, още Ленин го е казал: „НАЙ-БАВНО СЕ ПРОМЕНЯ СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА”, нали. Поне това се е сетил. „Бързо направихме революцията – той се е сетил – ама бавно ще им променим съзнанието”. И е бил прав.

Значи, едно Лемурийско съзнание или едно Атлантско, смесено, щом са по-ниско, ние едвам сега свикваме с Етерното съзнание, което не е коренно, но е Подсъзнание, НО БЕЗ НЕГО НЕ МОЖЕМ ДА МИНЕМ натам, в ОГНЕНИЯ СВЯТ. Но аз виждам някой хора, които вече са ГОТОВИ за ОГНЕНИЯ СВЯТ, могат спокойно от Етерното се пренасят там, връщат се, пак се пренасят. Те разбира се, ДУХА, който е над нас и който е всичко видимо и невидимо, ТОЙ ЗНАЕ КАК ДА РАБОТИ и всеки един от нас, може да се каже, че е университет. Аз съм един, само мен ме обучават. Значи АЗ СЪМ СИ УНИВЕРСИТЕТА ЗА СЕБЕ СИ. Така ОБУЧАВАТ НИ ПО ЕДИНИЧНО И НИ ДАВАТ ТОЛКОВА, КОЛКОТО МОЖЕМ ДА НОСИМ И ЗНАНИЯ, И ТОВАР, И ИЗПИТАНИЯ. Но когато се запъваме и НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАМЕ със Закона за СЪГЛАСЯВАНЕТО или Закона за ПРИЕМАНЕТО, тогава вече става непрекъснато все по-зле и по-зле и по-зле.

Така, сега не знам, от тази книжка искам да прочета нещо, което е изключително показателно, оня ден го четох случайно, ей така си преглеждам и ми попада на това заглавие. Това е ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ, макар че автора го е озаглавил: “Легенда за малката Василка”, но това не е толкова отдавна. Сигурно има още живи свидетели на това, както и пише авторът, той това го е писал 75, 76-та година, 80-та, сега сме 2015. Така, ще си позволя аз да ви го прочета, защото мислих да карам или Славенка или Радинка да го четат.

Question:
Извинете, кой е авторът?

Георги:
Авторът е Николай Цанкарски и това е краеведческо изследване. Той обича такива краеведчески книги пише и пише такива пътеписи и т.н., има разбира се и стихове и ми е съученик, състудент по-точно. И понеже сме приятели много отдавна, оня ден като бях в Северна България, нали, ходих за меда, минавам покрай тях и той ми подари последните си две книги. И аз така пътьом ги преглеждам и едната и другата. Тука си е събрал стихотворенията в другата, а в тази пише за едно село, което е срещу Обзор, на 15км. вътре в Източна Стара планина, то е кръстено на Майор Коста Паница и се казва Паницово това село и той описва в това село тази случка. Ето, ще го чета дословно, вие от там ще може да го разберете. Така:

Сага за малката Василка от село Паницово

Това е цялото заглавие.

В семейството на Петър и Хрусаха. (Виж какво име, за пръв път чувам, че такова може да има. Хрусаха- българско име, то е трако-българско. Хрусаха и аз не съм мислил по етимологията на името, но ще мисля.) От село Паницово през 1909 година се родила дъщеря им Вълка, става дума за старото име и за местонахождението на селото, което се е казвало Алчак дере. С появяването си на този свят, тя им донесла много радост и надежда, понеже преди нея изгубили три деца, едно след друго. Родителите били щастливи, че тя останала жива и здрава, след нея се родила още една дъщеря, по-малката и сестра, наречена Василка.

До 8, 9-годишната си възраст, Вълка се развивала като обикновено дете. Завършила 4-то отделение, през зимата учила с децата, а през лятото пасяла бащините си овце. Вълка никак не харесвала името си и затова отишла в кметството за да го смени, именувала се Василка като малката си сестра. Тя била по-дребна от сестра си и на нея и викали Малката Василка, а на по-малката сестра викали Голямата Василка.

Когато навършила 9 години, започнала да получава припадъци, изпада в кома, просто изглеждала като мъртва. Отначало децата се плашили и бягали до селото да извикат майка й, но след това свикнали и не изпадали в паника. Василка полежавала известно време така, след това ставала и казвала:
Не викайте майка ми, тя нищо не може да направи, този, който ме е полежил, той и ще ме вдигне.

Всеки път, щом изпаднела в такова състояние, от стадото се отлъчвала една черна овца, отивала в селото, заставала пред портата на тяхната къща и започвала да блее непрекъснато. В момента, в който Василка се изправяла на крака, овцата преставала да блее и се връщала в стадото. Това продължило цяла година.

Един ден, майката не издържала, хванала овцата и я заклала, в същия момент Василка скочила след комата и извикала:

– Майка ми закла овцата. (А тя била на полето далеч.)

Когато майката на Василка заклала овцата, била потресена от това, което видяла, овцата нямала плът и кости, от нея изтекла само кръв. Майката събрала кръвта в едно корито и го заровила в градината.

Тази постъпка много разсърдила Василка и тя наказала своите родители, като ги карала да седят, докато им четяла с часове свещени книги.

Една вечер по време на молитвата си, Василка получила послание СВИШЕ. Когато седнали на софрата да вечерят, тя съобщила на родителите си, че трябва да отиде в Долен чифлик, при една жена.

На другия ден бащата впрегнал конете в каруцата и тръгнал с дъщеря си за Долен чифлик. Спрели пред една къща и видели, че пред портата стой една жена, която се обърнала към Василка с думите:
Хайде Василке, от два часа те чакам.

Василка влязла със жената в къщата и останала при нея цяла нощ. Там при тази жена, тя получила нови напътствия и нареждания. На другия ден, след като излязла от дома на жената, тя заявила на баща си, че трябва да я закара с Старо Оряхово. (Старо Оряхово, знаете, че е близо до Долен чифлик, който познава картата на България.) Там, пред портата на една къща я чакали други две жени, които обаче били слепи и я посрещнали с думите:
– Хайде Василке, отдавна те чакаме.

През нощта тя останала при тях, те и дали напътствия за всичко, което трябва да направи в бъдеще.

Една нощ по време пак на Молитвата си, Василка получила нареждане да отиде до Сливен и то да отиде пеша. На другия ден тръгнала с брат си Димитър. Когато пристигнали в Сливен, минали пред митрополията, а там вече един мъж ги чакал. Брат и остава при него, а за нея дошли три монахини, които я завели в манастир. Там престояла три денонощия и през това време непрекъснато получавала напътствия и нареждания, какво трябва да прави от този момент нататък. От Сливен тя си купила Свещени книги за Богослужение.

В нейното село имало една жена на име Крайна, която имала едно дете, но всяко следващо, което раждала майката умирало още в ранна възраст. Когато се родило последното дете не Крайна,Василка поискала да го кръсти. Тя станала негова кръстница като му дала името Васил, собственото си име. ДЕТЕТО ОСТАНАЛО ЖИВО!

В селото имало едно момиче, което било сгодено и му предстояло женитба, но точно пред сватбата умряло. Родителите му го погребали с булчинската рокля. Бащата много искал да знае, дали е добре там горе дъщеря му. Той отишъл при Василка и я попитал дали има възможност да види по някакъв начин как е детето му. Тя му обяснила, че може, но по време на срещате не бива да плаче, а и трябва да минат най-малко 40-те дни от смъртта на момичето.

След като минал определения срок, Василка се молила три дни и след това извикала бащата. ЧУДОТО СТАНАЛО. Отчаяният баща видял своята мъртва дъщеря като жива, но не издържал на напрежението и заплакал, в този миг момичето изчезнало.

До този момент бащата НЕ ВЯРВАЛ на тези неща, но след този случай той казал на хората:
– Който каже, че това момиче не познава, ще има грях и на този и на онзи свят.

Той се обърнал към всички хора в селото и ги поканил да построят църква, където Василка може да служи, да лекува и да помага на хората по различен начин. С общи усилия построили малка черквица на името на равноапостолите Свети Свети Константин и Елена.

Една вечер по време на молитва било казано на Василка, че ще излезе Аязмо. (Аязмото, знаете, че е свещен извор, чиято вода се смята за лековита. Аязмо се казва или самият извор или местността Аязмото, където има такъв извор.) Тази вода ще лекува много болести.

На другия ден Василка попитала майка си:
– Кой е най-болният човек в нашето село? Той трябва да дойде да изкопае Аязмото, за да го спася от болестта му.

Имало един човек на име Михаил, викали му Михалчето, той страдал от неизлечима болест. Окапвали месата му и нямало никакъв лек за тази болест. Василка се обадила на разсилният, да разгласи из селото, че ще изкопае Аязмото. На уреченият ден сутринта докарали Михалчето с каруца, където посочила Василка. Там вече се било събрало цялото село, всички чакали да видят какво ще стане. Свалили Михайл от каруцата и го оставили на място. Василка му казала:
– Сега ще копаем, ама много ще копаем.
Той бил много изтощен от болестта и нямал сили за нищо и затова и отговорил:
– Не мога, слаб съм, много съм болен.
А тя му отвърнала:
– Бай Михале, аз съм малка, а ти си болен, но ние двамата трябва да свършим работата.

Василка накарала хората да застанат в кръг, за да могат да виждат и като хванала ръката на Михаил, който държал теслата, с общи усилия закопали земята. След няколко копвания обаче всичко наоколо започнало да трепери и да се чува силен шум. Хората се изплашили и се отдръпнали, не разбирали какво става. Изведнъж от недрата на земята ИЗРИГНАЛ ГЕЙЗЕР и облял всички наоколо. Всеки от присъстващите виждал да играе нещо в самата вода, на някои се привиждал златен кръст, на други златна пара, на трети нещо друго. Самата вода се въртяла и във вихъра на пръските, образувала ЗЛАТНА ЗВЕЗДА.

След това Василка извикала трима човека, за да оформят аязмото, тя застанала под водата и казала на хората:
– Нямам толкова думи да ви опиша колко болести ще лекува тази вода.

Накарала всеки един от присъстващите да пие и да се измие със святата вода. Но тя предупредила, че ТРИМА човека няма да могат да пият и да се докоснат до СВЯТАТА Вода, тъй като ВОДАТА НЕ ИСКА ДА ГИ ПРИЕМЕ. Защото са изрекли хулни думи за Василка и за Аязмото и докато не се извинят публично и се ПОКАЯТ, няма да могат да пият и да се измият.

От този момент Василка започнала да лекува хората със СИЛАТА НА МОЛИТВАТА и чрез ЛЕКОВИТАТА ВОДА!

Ще ви прочета още една страница и спирам.

В селото имало едно момче, на което било направена магия, за да не се ожени за момичето, което обичало и то полудяло от мъка. Василка накарала хората да го доведат при нея. Намерила направената магия, която била зашита в палтото му и я унищожила. Тя започнала да го лекува, за ТРИ ДНИ ГО ИЗЛЕКУВАЛА!

От благодарност за Чудото, което направила Василка с него, чрез Молитвата си и Лековитата вода. Момчето построило кладенец, за да се запази чисто Аязмото – то иначе било извор, земен – по това време била построена и черквицата.

От Козичене дошъл поп Петко – някакво съседно село – който осветил храма и купил полилей и свещник за него.

Всеки един от болните престоявал ТРИ ДНИ в черквата и след това си тръгвал ЖИВ и ЗДРАВ!

Довели при Василка една жена от Долен чифлик, която била парализирана от осем години. Когато я довел съпругът й, Василка му казала:
– Ела след три дни, ТЯ САМА ще те посрещне на портата.
Човекът само се усмихнал и тъжно казал:
– Ох, мойто момиче, вече осем години това не е станало, та сега за три дни ли ще стане?

Но ЧУДОТО станало! След три дни мъжа дошъл да прибира жена си, а тя го чакала на портата весела и засмяна. Съпругът не можел да повярва на очите си.

Имало едно 4-годишно момиченце, което било тежко болно и постепенно гаснел живота му, един човек посъветвал баща му да заведе детето в Паницово при Василка. Родителите го завели в църквата и го оставили при Василка, тя им казала:
– Елате след ТРИ дни, то ще стане на крака.

На вторият ден детето поискало да пие вода, а на третият ден детето скочило на постелята и поискало да яде. Родителите му били изумени, а тя казала:
– МОИТЕ АНГЕЛИ ВСИЧКО МИ НОСЯТ.

Защото при нея не идвали само болни, но и хора любопитни и със зли помисли, такива още от вратата тя ги връщала и не ги приемала.

Славата на Малката Василка и на нейната ЛЕЧИТЕЛСКА ДАРБА, както и силата на ЛЕКОВИТОТО АЯЗМО достигнали далеч. Но се знае, че ТАМ КЪДЕТО ИМА СЛАВА И СПОСОБНОСТИ ИМА И МНОГО ЗАВИСТ.

Започнали да се пускат клюки, носили се сплетни, злобни подмятания спрямо Василка и нейните способности. Василка имала навика от време не време да изкарва цялата покъщнина навън на двора, а след това прибирала всичко на мястото му, поради което в селото я смятали за ненормална.

Сега че ще си изкараш всичко на слънце, ще сметнете ли някой за ненормален след 70, 80 години? Няма, нали, а толкова са минали от тогава. Никой обаче не смеел да я пита защо прави това или да и противоречи.

Тези нейни способности засилвали ожесточените злобни атаки към нея и нейното семейство. ЖИВОТЪТ на СВЯТАТА Девица и близките и станал НЕПОНОСИМ, тя толкова много страдала от всичко това. И накрая като връх на поруганията. Един от тримата човека, които водата не допуснала до себе си, влязъл в църквата взел иконите и книгите и ги хвърлил в кладенеца.Парите, които били събрани от свещи и дарения, той взел, отишъл в кметството и си платил данъците. Сутринта, когато Василка станала и отишла в черквата и видяла какво е направено, тя много се натъжила. Извикала едно момче да влезе в кладенеца и да извади КНИГИТЕ и ИКОНИТЕ, които останали невредими и даже НЕ БИЛИ МОКРИ.

Но Василка била толкова оскърбена и огорчена от тази гавра, че казала:
– До сега не съм проклела никого, защото нямам право на това, но този човек ще го прокълна от единия до другия край на гробищата да ходи и все да плаче.

Не след дълго, клетвата го стигнала, той имал три дъщери, които умрели една след друга, едната била заровена на единия край на гробищата, другата била заровена на другия край на гробищата, а третата била в чужбина и там я погребали.

Тази случка просто преляла чашата на търпението. Василка проумяла. че срещу злобата на хората не може да се бори. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ПОМАГАЛА, толкова повече подигравки и оскърбления получавала в замяна.

ДА! ТАКА Е! Това е принципа на скачените съдове.

Обидена, разочарована, Василка поискала ДА СИ ЗАМИНЕ от този свят. Тя започнала непрекъснато ДА СЕ МОЛИ на БОГА ДА Я ПРИБЕРЕ при себе си. Цял ден се молила и плакала ивечерта получила вест, че молитвата и била чута. Тя казала на майка си, че Бог ще я прибере на другия ден и трябва да се приготви за това. Първата и работа била да опакова иконите и книгите, завързала ги във вързоп и заръчала на майка си да ги занесе в черквата в съседното село Козичене.

На 40-ят ден след като получила вестта, Василка легнала на леглото и „Заспала”. Оплакали я, както се полага и на другия ден я занесли на гробищата, за да я погребат. Когато тъкмо да я спуснат в гроба, изведнъж се появила МОЩНА ВИХРУШКА, която заслепила очите на всички хора. А след като преминала, те видели, че ковчегът е съвсем ПРАЗЕН. Василка не била в него. Изплашените хора се разбягали на всички страни, останали само няколко сърцати мъже, които хвърлили ковчега в гроба и набързо го заровили. Така 16-годишната девица била ВЗЕТА В ПЛЪТ на НЕБЕТО, заради Чистотата и Праведноста си.

Има още доста, но смятам до тук да ви чета. После описва.. действието се прехвърля 70 години по-късно. Тя казала така, преди да отиде казва на майка си и на сестра си Василка:
– Моето дело, ще бъде продължено от хора от моя род.

Минали близо 70 години и никой не си спомнял нито за Василка, нито за нейният живот, но това било само привидно. Василка (малката сестра) имала пет деца, три момчета и две момичета и т.н. И след това се казва, че 95-та година внучката, на нейната сестра Василка сънува сън и търсят една година Аязмото. Откриват кладенеца. Те търсили много време, но пак на Сън им се дава точно дървото. ЯВЯВА се един СВЕТИЯ и казва еди къде си ще бъде, на три метра само копайте и там ще излезе водата.

И е открито и е направен сега кладенеца, до него има чисто нова църква в съвременното село Паницово, което е Бургаски окръг. Не далече от него е Бата, където съм ходил там някога да карам помпи, като работих във ВиК Бургас, като шофьорче. Паницово е на Дюлинският проход и който е минавал през Дюлинският проход може да види табелата. Не съм се отбивал честно казано в това село, но през Дюлинският проход съм минавал неведнъж, той е лют проход за зимата, много е затрупан, Стара планина там е ниска, обаче.. Така, това беше историята.

Какви са двете много важни поуки? Затова ви я прочетох тук. Знаете ли какви са те? Няма ненаказано добро. Шегувам се, но аз и за това съм говорил. НИЕ значи НЕ СМЕ НАПРАВИЛИ ДОБРО ОТ СЪРЦЕ и така нататък. ЯСНО Е, че ще се завърти и ЩЕ НИ СЕ ВЪРНЕ малко УТЕЖНЕНО! Защото го правим МЕРКАНТИЛНО! Или го правим Емоционално, а НИЕ НЕ СМЕ ДОРАСЛИ, значи НАШЕТО СЪЗНАНИЕ, НАШЕТО СЪРЦЕ, НАШАТА ЛЮБОВ НЕ Е ДОРАСЛА ДА ГО НАПРАВИМ ОТ ЛЮБОВ! Правим го от нещо СЪВСЕМ ДРУГО, просто този подтекст.

Значи онзи човек ТРЯБВА ДА СИ НАУЧИ УРОКА! Там, който е и който няма хляб да яде, това-онова, моли, гледаш го прав, здрав обаче станал клошар. Хляб може да му купиш, НО, ПАРИ НЯМА ДА МУ ДАДЕШ. Това е, а ти се юрваш. Пари, дай ще те почерпя, ще те нахраня, ще те измия. Като и този случай ще спомена, имах една колежка, учителка, нали съм бил даскал и тя ми вика:
– Гледам там в махалата, този, който пасе селските овце и кози живее.. не, не е като просяк.. живее направо… Кошарата на овцете му е по-чиста от неговата стая, натрупал вътре паяжини, това-онова, не се е къпал, нищо. Тя живее в апартамент в един от блоковете, а той живее накрая там на селото или на градчето. И от там изкарва и пасе чуждата стока. Овце и кози и тя вика:
– Решавам и го поканвам. Той брат ми му даде някакви дрехи, даде ми един чувал, ама най-различни дрехи, фанели, панталони, сака, горе-долу са едни и същи. Обувки – пълно. И аз – купих му бельо на този човек, всичко и го каня. И вечерта дрехите направо ги изхвърляме неговите, той мирише от три дни път. Изкъпвам го, нагласявам го това-онова, ще го слагам в хола да спи на дивана. Подреждам му дрехите, всичко си е точно и той:
– О, много ти благодаря.
Кланя ми се, трапезата съм направила като човек.  -Знаеш ли, че последните 15 г. от както (семейството му заминало вярно и той се отчаял човека, нали никой не му останал на този свят, сам човек) Не съм се чувствал човек.

Обаче на другия ден сутринта,  тя като става, той тръгва си човека, тя му ги слага в някакви пликове и на следващия ден се прибира от работа. Открива какво?  Всичко, което е по-ценно и на по-лесно място го няма.

Това е благодарността, нали? Точно такава благодарност. На този човек ДОРИ и 24 часа като бял, истински, интелигентен, цивилизован и прекрасен човек. ТОЙ НЕ Е ЗАСЛУЖИЛ! Тази чистота НЕ Я заслужава, това отношение НЕ ГО е заслужил!

КАКВО Е НАРУШИЛА ТЯ?

БОЖИЯТА ЗАПОВЕД!

Ти заповедта на началника да нарушиш, началника ще намери начин да те клъвне. Да ти направи, да ти удържи от заплатата. Да те срита, няма начин да не.. само да те хване на око. А ТИ ЧИЯ ЗАПОВЕД НАРУШАВАШ? На НАЙ-ГОЛЕМИЯ НАЧАЛНИК! Е НЯМА НАЧИН да не те зарита.

Така, значи, но ние както казва Майка Тереза, светъл и път. Майка Тереза казва:
– ВИЖТЕ КАКВО, ЩЕ НИ ПЛЮЯТ, ЩЕ НИ ХУЛЯТ, ЩЕ НИ ОБИЖДАТ, затова че НИЕ ПРОРОКУВАМЕ, ЛЕКУВАМЕ и се ОТНАСЯМЕ ДОБРЕ с хората и им ИЗЛЪЧВАМЕ ЛЮБОВ! Но въпреки това НИЕ ТРЯБВА ДА ГО ПРАВИМ.  Дори да ни бият с камъни.

Както някога са били Апостолите и Светиите. Това е! Значи, длъжни сме да го правим, на мен също ми е казано в прав текст:

– Не всички ще те обичат, синко. Не! Само бъди доволен, че може да те бият, но няма да те бият с камъни. Може да те гонят от тук, от там. Много хора ще те обичат, но и много хора ще ти завиждат и тази ненавист и омраза… по-добре да не си на тяхно място, те не знаят как ще им се върне.

Има един симпатяга такъв, наистина нищо не искам да казвам, той вика:
– Жорко, аз видя ли какви работи ти казвам, че си такъв, че си Духовен измамник, мошеник. (нали това са най-меките изрази и ред други). Е нещо стана ли?
Викам:
– Ти снощи ме руга, нали? И по телефона, и по интернет, и ми каза, че съм некадърник, измамник, мошеник. Прекрасно е, чудесно е. Чакай, ти сега искаш за 24 часа веднага да ти се върне. О, ще ти се плати, но по нататък. Но АЗ ЛИЧНО СЕ МОЛЯ Господа да не ти плаща със знак минус, а със знак плюс. – Викам – Разбери ме. Защото ако той почне да плаща. Аз, както и Василка, НЯМАМ ПРАВО, на удара не мога да отвърна с удар. САМО С ЛЮБОВ. И само с добро излъчване. Аз го гледам, че това е Атлантче, Лемурийче там, то НЕ Е ДОРАСЛО, нищо че е бяло. Симпатично момче, нищо, че йога, тренира и така културист. То няма съзнание, дори, не бива! Абсолютно НИКОГО НЕ БИВА ДА ОГОРЧАВАШ, то е писано черно на бяло. Да не говорим, ДА СЪДИШ, този бил такъв, онзи бил такъв.

ДА, нека се изкарват, нека се изкарват академици, нека се изкарват Светии. Нека се изкарват Съвършени, аз им се радвам. И един, че си издава собствен вестник, пише седем, осем велики български ханове и той се пише на последно място и той е български хан. Прероден, всичко е черно на бяло, чудесно и напротив уважавам го този човек и му се радвам. Има смелостта, това дали има покритие или не, няма значение. Има его, нека си има его. Егото е чудесно нещо, но ако ГО ВЛАДЕЕШ е още по-добре, ако не го владееш вече си остава за твоя сметка.

Примера с Колю Фичето направил 100 моста, направил 1 000 къщи или 200  църкви, ще направи храм, ще направи храм по-голям от Александър Невски, защото е майстор. Уста Кольо Фичето. Има ли покритие? Нашият майстор казва:
– Това само да го видя, ще го направя.

Абсолютно, само да го види, ще го направи и то само от гледане, без да пита. Кучето не може да стане, нали, ама човек от гледане, може да се научи много.

И така, СЛАВА на ГОСПОДА, че ни ТЪРПИ. Изтърпял ни е и ще продължава да ни търпи, а и вие, че ме послушахте до сега. Значи, не знам колко полезен и каква беседа и лекция е било това, но вътре са много положени работи.

Значи Василка НЕ Е МОГЛА ДА ИЗДЪРЖИ, едно 15, 16-годишно момиченце на напрежението и тогава на ОНОВА СЪЗНАНИЕ преди близо 100 години. Това е 25, 26-та година, когато си заминава, преди 90 години. Тогава онзи ТОРМОЗ е бил абсолютно ТОТАЛЕН. Сега пак има тук таме, не казвам… Вие всичките сте Духовни тук, ама тук-таме винаги може… Като седнеш в кръчмата от 20 човека поне 2-ма ще седнат Духовни и ще те разберат, останалите 18 ще кажат:
– Този е ненормален.

СЪЗНАНИЕТО ще започне ДА РАСТЕ и когато ПРЕХВЪРЛИ бройката 50% плюс 1. ДА ЗНАЕТЕ, че ВСИЧКО ЩЕ МИНЕ НА НАША СТРАНА! АЗ СЪМ УБЕДЕН, както съм убеден, че стоя тук. Само ТРЯБВА ДА ИЗДЪРЖИМ и ИЗТЪРПИМ. И заради това говоря непрекъснато за тази ТВЪРДОСТ, ТАЗИ НЕПОКОЛЕБИМОСТ! Това НЕ ОТКЛОНЯВАНЕ ОТ ЦЕЛТА И ОТ ПЪТЯ! НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА трябва ДА ИМАМЕ! НЕПОКОЛЕБИМА НАДЕЖДА и НЕПОКОЛЕБИМА ЛЮБОВ! Без тези три неща, не само вяра, надежда и любов, много ги имат, ама не са непоколебими, та това е.

Така, Силви, за сега това беше първата част, нещо ако имате въпроси, сега е момента за въпросите.

Сутринта имаше много хубав въпрос. Защо има Духовни имена и защо си сменят имената?

Това е ЗА ДА СЕ СКРИЕМ така от ЕГРЕГОРА, от матрицата, поне за известно време ДА МИНЕМ В СЯНКА. Това е като подводницата се потопява на дъното и като изключи двигателите. Трудно могат да я открият, защото иначе по двигателите едно време са я откривали или сега по един голям метален къс, сега вече лесно ги откриват. Едно време е било по-трудно и затова човек трябва. Просто това е ОТПУСКА за него, значи затова дават ДУХОВНО ИМЕ КОГАТО СЕ ПРОБУДИ и ТО СЕ ИЗМЪКВА от СТАРИЯ ЕГРЕГОР, който го ДЪРЖИ и МАНИПУЛИРА. Защото Старият Егрегор непрекъснато ни ВМЕНЯВА някакви ПРОГРАМИ и МИСЛИ, Остарели и затова ВСИЧКО ТОТАЛНО ТРЯБВА ДА СЕ СМЕНИ! Включително и ИМЕТО! Може да си сложиш един, два, три, псевдонима, нищо не ти пречи, този псевдоним може да накараш и близките ти да те наричат по този начин.

Ето книгата “Деветимата непознати” на Нели, тя е Надежда и трябва да и викат Наде, а тя искат да и викат Нели. И Нели, Нели и така даже се пише, не се пише Надежда Лишковска, а е Нели, значи това си и харесва име, с това си го е.. като псевдоним или съкратено и: „Така – вика – си ми харесва и ми върви”. Това е, значи всеки един може да казва.. аз затова питам хората: „Как ти викат галено”?Защото едно е дълго име  така нататък.. примерно Десислава – Деси ли ти викат или Славка ти викат или Слави, тогава винаги от това двойно име надделява или едната или другата страна. „Значи от 25, години ми викат Деси, Деси, Деси, сега вече искам да ми викат от Слава”. А от Слава вече, ти си минала на ново или пък: „Слави да ми викат”. Слави е добре. Така, значи в общи линии е това. И понеже наистина прегряваме и залата все пак е затворена..  Имате ли някакви въпроси? Около час и половина мина.

Question:
А как да разберем името?

Георги:
Името трябва виж.. онова, което ти харесва и ти носи хубава вибрация. Аз казвам дори за собствената ми фамилия, то всичко е фамилно, ама Изворски най ми харесва и ми носи най-добрата вибрация. А и това си ми е основата на рода от стотици години насам, откакто се е родил Радивой Изворски 1795 година. А рода иначе е Лишковски. Тази книга е дъщерята, тя е взела името от 1450 година, фамилията на рода, аз не искам да е чак толкова стара, мерси… Ето казвам нещо част от биографията си, аз съм я написал в „Me and Picasso”, горе долу има част от собствената си биография, горе-долу покрай биографията на художника. Така, значи ИМЕТО трябва да ни допада, да е ЯСНО, СИЛНО, МОЩНО и ВСЕКИ ПЪТ, когато го употребиш ДА ТЕ ИМПУЛСИРА.

А не колко пъти ти кажат: „Аз си мразя името”. Около наш Илия та намразих и Свети Илия, оня дето викал Ильо. „Не ми викайте Ильо”. Как да ти викаме? Илия има много такива имена, така че, то иначе името си е хубаво, Илиян е от там. Илия е отворено, Илиян е затворено и спира и така. Може да си сложим наистина име и да кажем на близки и познати. Един от махалата..  Аз не обичам да ми викат Жоро, нищо че ми викат Жорко така интимно нали. Предпочитам от съкратените имена на Георги, значи, в Русия зависи кой от кой край е, примерно дали си от Грузия ще ти викат Гого. Ако си от Армения, ще ти викат Гоше, нали Гоша, Гога, Георги и т.н. е нали съкратено. Но аз предпочитам Гого, Г е Господа, а О-то работи за колектива Значи двойно подсигуряване.

Вижте Ошо е сложил О – колектив, Ш-то е шейна, т.е. той самият се е натоварил. Той много добре е знаел, че трябва да прави усилия и да носи много голям товар и О е пак за колектива, той затваря нещата, вика: „Аз ще им казвам истината, знам че ще бера ядове”. Както и е брал и си е заминал, но той съзнателно го е направил.

Silvina:
Добре, ако мога да прекъсна, понеже ми казаха, че има един човек, който трябва да разкаже нещо, това е Вики.

Вики:
Какво трябва да кажа.

Silvina:
Докато Георги четеше за Василка си мислих през цялото време за Славена, просто не знам нещо общо имаш ли с нея, но толкова близко го усетих.

Георги:
Е, не знам, все някой е прероден тук на Василка сега, ама не знам кой е, не са ми казали. Е, ще го открием ако трябва.

Silvina:
Няма значение, ти кажи твоята история.

Вики:
Ами не знам, по-добре първо да се представя, защото никой не ме познава сигурно или малко хора ме познават. Аз съм Виктория, може да ми викате Вики, на 12 години съм и това място ме кара да се чувствам по-добре и тук има много приятели, с които се забавлявам. И съм много срамежлива.

Silvina:
Ти общуваш и с дърветата, нали, дърветата са ти приятели, знаеш да общуваш с тях?

Вики:
Да.

Silvina:
Те са щастливи нашите дървета тук в градината, нали?

Вики:
Аха

Silvina:
Особено дъбчето, дето Георги говори.. и друго. Има ли тук ангели?

Вики:
Аха.

Стилиян:
Пълно е, затова е толкова горещо нали.

Silvina:
Ах, Вики, ако знаете колко много има да разказва, особено като си насаме с нея, тя просто не спира и да пее.

Вики:
Малко съм срамежлива сега.

Георги:
Ама отпусни се, все едно само на нас разказваш.

Приятел:
Ако искаш седни, все едно разказваш на нас.

Silvina:
Забрави за мама и тати, сега си си с приятелите.

Вики:
Един приятел тук дойде и се запознахме на рождения ден, той доколкото разбрах беше чужденец и той се занимава със шаманизъм и такива работи го интересуват. И дойдох да говоря с него и той ми показа как примерно да говоря с дървета и такива работи, той каза като минеш още няколко пъти и така да се каже ще станеш специалист по това нещо и после аз така си правя по всички дървета тук.

Стилиян:
Това е Харолд от Германия.

Вики:
Да и после като дойдох видях тази тибетска купа и аз бях пробвала веднъж на.. много исках да пробвам на такава купа да видя какъв звук издава. Бяхме на една беседа на Нели Конуей, една жена, дето може да общува с ангели и после пробвах там имат една такава и ми хареса много и видях, че и тук имат и реших да пробвам. И като пробвах, и един човек на име Стефан, дойде и искаше и той да пробва, за първи път го виждам и ми беше много интересен и се запознахме и от там тръгна всичко, в смисъл след това той ми каза да се отпусна малко, след това тук се разходихме насам, натам. После дойдоха хора да ме питат разни неща и почнах да им отговарям. Питаха ме какви цветове съм видяла, когато Георги говори тук за първи път в тази зала, но всъщност аз имам по-добро като усет отколкото.. повечето пъти просто усещам, а не ги виждам в действителност. Сега ми казва по такива нежни цветове, от сорта на бебешко синьо, бебешко розово, тези патешко светло.

Silvina:
Ние точно тези ги видяхме.

Вики:
Ето всички тези цветове на тази картина, даже може една идея по-светли да са.

Silvina:
Добре, някой иска ли да сподели нещо от изминалия месец. Много се радвам, че има хора, които идват за първи път, за първи път се виждаме с някой от приятелите. Аз специално за този месец бих казала, така както го усетих, Георги отдавна говори за юли 2015, че ще бъде по-особен месец и наистина беше месец на КАРМИЧНА РАЗПЛАТА. Много състояния се обостряха като болести, като неща излизаха, един вид, аз за себе си го усетих като все едно СА МИ ЗАВЪРЗАЛИ ЕНЕРГИЯТА в продължение на толкова години и сега чак дойде момента, в който този потенциал да започне да се РАЗВРЪЗВА. Други приятели разказват за това как състояния и такива събития, които са ги държали в една ситуация в продължение на години или месеци – продължително време. Този месец се е получила развръзката и освобождаването от това старо нещо, което ги е държало там някъде. Слава Богу, дойде август и продължаваме напред.

Славенка?

Славена:
Аз какво да кажа, може би трябва да почнат хората да разсъждават. ДА МИСЛЯТ, НЕ сетивата да ги водят, а РАЗУМА! Какво правят нашите сетива, очите виждат само хубавите неща и отблъскват нехубавите. Ушите обичат да чуват само хубавите неща и неприятните ги отхвърлят, както носа с аромата, така и устата с храна и напитки. Нещата, които трябва да се приемат чрез устата да са с Разум. Някои ситуации да ги разсъждаваме, да някъде не е хубаво, но може да го направим красиво. Да, някъде ни ласкаят, но там не е толкова ласкателство, колкото.. след като усетиш нещата. Де факто искам да кажа, че сетивата са си сетива, да различаваш хубавото и лошото, но трябва да сложиш и Разума и Сърцето, за да виждаш реалността. Хората избягват това нещо според мен. Виждат едно хубаво.. как да го кажа.. една хубава вафличка, ще си я хапна, но вътре какво става в нас? Разрушаване, това под такава форма бих го обяснила.. Това е сетивата да се контролират от разума, а не сетивата да контролират разума. РАЗУМА е нашето БОЖЕСТВЕНО нещо В НАС самите. Ние каквото слагаме на организма, така ще се чувстваме. Ние каквото приемаме като информация, това ще чувстваме. Ние каквото виждаме, това ще попива нашето тяло, нашите планетки в нашето тяло, от там тръгват много промени. Може да пробвате, да видите как ще се чувствате и какви резултати дава това нещо, защото точно тогава се получава мисъл, чувство, действие, без да се греши. Както говорим за месо, така е и за напитки, така е и на пръв поглед много хубави, изящни сгради, но всъщност като влезеш и се чувстваш много зле няколко дни, за да го изчистиш и така. Моят съвет за тази беседа е това.

Silvina:
Да внимаваме!

Славена:
Контрола над сетивата.

Silvina:
Аз бих го казала така, значи, У НАС като казваш Разума ИМА НЯКОЛКО СЪЗНАНИЯ. Аз наскоро започнах да се занимавам с био резонансна диагностика и се оказа, че У Хората има множество Допълнителни Съзнания. Които всъщност НИ КАРАТ да действаме по определен начин. Примерно има хора с ГЪБИЧКИ, най-различни. Тези гъбички искат захар и човек тъпче захар, ама НЕ ЗНАЕ ЗАЩО. Мисли си, че на него му се яде, обаче изобщо не е така. На нас НЕ ни се яде захар, повярвайте ми, когато ЧОВЕК СЕ ИЗЧИСТИ от тези неща, тогава няма ама грам, грам желание да яде шоколади и работи. Разбира се, може и да е от стрес да кажете, но въпреки това от изследванията, които правя, те не се много все още, все още експериментирам с нещата. Или пък другият вариант има ПАРАЗИТИ и човекът иска да яде мляко, млечни неща, сирена, кашкавал, да не говорим за месото. Тези същества са невероятно интелигентни, ТЕ СА едно ДОПЪЛНИТЕЛНО СЪЗНАНИЕ към НАШЕТО и всъщност НИЕ трябва да направим връзката с Нашето Съзнание. За да подредим нещата, защото в един момент се получава, че ТЕ ВЗИМАТ ВРЪХ, което е ЖАЛКО за НАС като пета раса, нали пета раса и някакви създания, те са от милиони години, но ТЕ НИ ВЛИЯЯТ и ТЕ НИ КОНТРОЛИРАТ поведението по някакъв начин.

Славена:
Много е важно сега на този етап да включим Разумността.

Silvina:
Добре, някакви въпроси нещо?

Георги:
Вижте, аз съм го казал в много беседи, сега само ще ви подсетя, за ПОЛАГАНЕТО НА УСИЛИЯ говорих преди малко и знаете ли, че наистина Разумният свят, който е над нас, природата и Вселенският разум, искат да полагаме усилия и НЕ САМО НА ТОВА НИВО, че аз да правя пост 10 дена, т.е. Поста е пълен глад, дали спазвам кога да ям, кога да не ям и т.н. Разберете, не е чак толкова важно, това е 80% от нещата или 90, но в никакъв случай 100!

Как ще го направим 100?

По най-простият начин, затова и СЪЗНАНИЕТО НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ДА КОМАНДВА НЕЩАТА. Когато съм казал, че трябва да има тъй нареченият МЪЛЧАЛИВ ПОСТ. Мълчаливият пост трябва наистина да го направим и той е наистина повече полагане на усилия, отколкото аз да спра да не ям нищо три дена или дори и да не пия вода. И пет дена съм го правил и миналата година и тази, това е техническата страна, технологическата страна на въпроса. Но примерно да се опитаме да помълчим 24 часа, едно денонощие без да издадем никакъв вербален звук, това НИ СЕ ПИШЕ ГОРЕ и ни се пишат плюсове, а два дни, а три дни.

Знаете го онзи случай с нашата приятелка, Силвинка може да ви каже, която каза: „Какво да направя, за да си продам апартамента”? Три дена мълчи, понеже имаш остър език, три дена ще имаш пълно мълчание, нито звук. „Първият ден – вика – започвам, изкарах ден и половина и се скарах с дъщерята, пак започвам втори път и не можах и чак третият път изкарах три дни, викам каквото и ще да става”. Значи човек като има цел, макар че тази цел като погледнеш е материална, но въпреки всичко и материалните цели се задоволяват.

Значи, казвал съм го, когато се прави Мълчаливият пост, не само сухият и мълчаливия е важен, важно е и нещо друго, но тук границата е седем дни, да не употребяваме седем дни нито една остра дума, нито една дума като адски, ужасно, страхотно, този дивак, оня не знам какъв бил, не искам да цитирам – боклук и т.н. НЕ! НИТО ЕДНА ДУМА, която е с НИСКА ВИБРАЦИЯ! САМО ВИСОКА, само прекрасни, само добродетелни думи и то цяла седмица, никак не е малко, цялата седмица е 168 часа. 168 часа ние непрекъснато трябва да бъдем на нокти, на палци, нащрек. ДА ВНИМАВАМЕ! Нито една лоша дума, освен това още по-добре ще бъде ако и тази седмица НЕ УПОТРЕБЯВАМЕ и ОСТРОТИ, които излизат от нашата уста. И мислите трябва да са ни ЗАОБЛЕНИ,хубави, ето и ъглите тук са заоблени, облото е хубаво. ОБЛОТО е НОВОТО, оставете пирамидите, ъглите и острите стрела, копие и ножове, свърши. Свърши със сабите, мечовете. ПРИКЛЮЧИ, НОВОТО СЪЗНАНИЕ след 2012 година НЕ БОРАВИ с тези работи, не борави, трябва да ги забравим тотално, значи една седмица 168 часа. Не употребяваме джобно ножче и вилица. ОСТЪР ПРЕДМЕТ НЕ. И не соча никого, дори и Небето с пръст. Пръста пак, така е остър, като е цялата ръка е друго и особено прибрана или така. Значи така (с разперени пръсти) моментално ти става водно съзнанието. Като на Лемурийците с ципи, така като е прибрано е вече друго и зависи как го обърнеш. Всеки един жест, знаете, че има голямо значение.

Значи, ако за една седмица си кажем ДА НЕ УПОТРЕБЯВАМЕ НЕГАТИВИ, да работим само с Добродетелите и най-важното, Учителя ги е карал, не аз, само ви го казвам на вас. Една седмица НИКАКВА ЛЪЖА! Може да не кажеш истината. ПРЕМЪЛЧИ Я, но никаква лъжа да не излезе от устата ти и дребна, едра, средна. НИЩО! А ние сме свикнали ще мина, ами ето 1 без 15, аз може да кажа около 1 часа е, 12 и половина или 1, а голяма работа минават. ИЛИ БЪДИ ТОЧЕН или НЕ, НЕ ГО ЗАПОЧВАЙ.

Значи, само ви припомням, за тези неща имам по цели беседи, със часове, значи как да се отнасяме и как да полагаме усилия, това е само от ПОЛЗА ЗА НАС. Но понеже ако се погледне, ТОВА Е В НЕВИДИМАТА СФЕРА. Иначе видимата е: „О, аз като гладувам три дни, ми е много добре”. Да, защото тялото се изчиства, прекрасно е три дена, обаче или изобщо да караш 45 дни на вегетарианска или на веганска храна. Това е великолепно, чудесно е, но онова, което е „Три дена да мълча, защо ще мълча, това да ми вдигне кръвното”. Ако се наложиш, това наистина е по-трудното, по-трудната част, но значително ПО-ЕФЕКТНА. Идваха двама души при мен, единият точно така каза: „ЧУДЕСАТА започнаха да стават след като аз една седмица наистина си наложих този режим на живот, изключително беше”. Не знам дали е мълчал или май ми каза, че не е изговорил нито една лъжапрез това време или си е мълчал. „И СЛЕД ТОВА МИ СЕ ПРОМЕНИ КОРЕННО ЖИВОТА“. Седем дни, 168 часа, да, това е и заради това и такива неща наглед дребни, те са вече от съзнанието, защото съзнанието командва, тъй като сърцето е по-емоционално и наистина трябва да си слушаме обикновено 90% сърцето. Но има и неща, които Разума трябва да ги командва и с тях ДА ВЪРВИМ НАПРЕД. Иначе не става и заради това има много техники – медитации, съсредоточаване и така нататък. НАЙ-ГОЛЯМАТА МЕДИТАЦИЯ, съм го казвал хиляда пъти и всички Духовни Учители го знаят, Е ЖИВОТЪТ, след него е СМЪРТТА. Животът е една йота по-важна медитация от смъртта. Смъртта е изключителна медитация, преминаваш през нея и 99 неща оставяш тук и си отиваш само с 1%. Но е много хубаво, да, прекрасно е, и тя е прекрасно нещо, обаче хората още си мислят за другата страна.

Така, направете усилия това да го направите и ще видите ефекта от него, макар че, значи, на 100 човека, които ме слушат, един или двама се опитват да го направят и ВИНАГИ ИМАТ ЕФЕКТ. Дори и сега, тя Радинка не иска да каже, но кой ден ти е днес.

Радинка:
140, мисля че 141 ще е.

Георги:
141, след 3 дни, тя завършва онова, което дадох на Юндола първият път и вторият път на Узана. Това е пътя на ОЗАРЕНИЕТО се казва и на Изток и на Запад, навсякъде го дават. Дават го от много хиляди години, поне от 8 хиляди години преди Христа и 2, 10 хиляди години – ПЪТЯ НА ОЗАРЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ, които по този начин им се дава МНОГО БЪРЗО ДА СЕ ИЗДИГНАТ В ДУХА! А не да ходят с години при този гуру, при онзи гуру, това обучение да следват, да четат дебели книги такива по 500 и по хиляда страници. НЯМА СМИСЪЛ, защото ВСИЧКО Е У НАС, само че е закодирано, както е закодиран и Морално-Етичният кодекс на Вселената, който се казва СЪВЕСТ! Обръщаме се към нас, правим тези 10 минути на ден, една най-проста медитация. Просто да се отпуснеш и най-добре е да не мислиш нищо и тези 10 минути да ги правиш обаче всеки ден без изпускане, независимо, ако е по едно и също време е по-добре, но в денонощието веднъж 144 дни, на някой са им достатъчни и 111. Обаче ето Радинка има още 3 и такива още няколко човека има, които са ги почнали още в началото и вече след 3 дена ще приключат, но тя не иска да разкаже какви етапи има след 20 ден, след 50 ден, 80 ден. Защото ДУХЪТ ТЕ КАЧВА И ТИ РАСТЕШ и започваш да имаш такива видения каквито е бедна човешката фантазия и дори и на сън, не можеш да сънуваш, а това е видение. Видението за разлика от съня, ти си в час. Добре, ако искаш кажи поне за едно от тях, а ти вече имаш десетки, да не кажа и повече.

Радинка:
Добре, мога да кажа. Значи аз искам да кажа за тази медитация е, че всичко става постепенно, значи нещата се дават на етапи и наистина мога да потвърдя, че ни дават това, което ни е нужно. И така с всеки изминал ден ни се дават различни картини, чувства, емоции и мога да кажа, че всеки път е различно.

Примерно на десетия ден ни се дава едно видение, на единадесетия ден ще е друго на дванадесетия още по различно. И след някой друг ден пак се връщам на видението от десетия ден, в което ми се дава възможност да продължа напред, значи това, което беше така най-интересно и вълшебно е, че ни водят на такива светове, които са абсолютно несъществуващи на Земята, случвало ми се е..

Издигам се и вървя по една кристална стълба и отивам в изцяло златен дворец, в който всичко е от диаманти, от злато, всичко е светло. Хората са щастливи и радостни и това нещо изключително много ме зареждаше и някакси наистина се издигам на съвсем, съвсем друго ниво. И всички неща, които ние си ги мечтаем, за които можем да мечтаем и които сме чели по приказките, тези неща аз лично ги видях в тази медитация.

Silvina:
Видя ли принца?

Радинка:
Принца не го видях.

Георги:
Това са наистина световете около Земята, те са около 49, те не са малко, седем сфери по седем реалности – 49 . И те те водят постепенно нагоре докъдето ти е дорасло съзнанието и ти показват такива неща, каквито примерно е видял.. Тя е отишла веднага, където едно време Йоан Богослов са го завели да види и Свети Апостол Павел са го водили също, а вижте сега всеки един може да го направи. Значи тяхното съзнание, преди 2 000 години горе-долу е било сега като нашите на един обикновен човек. Разликата е огромна, сега почти всеки втори е с тяхното съзнание, даже и го е надрасъл, включително и на двамата едновременно.

Silvina:
Да слагаме финал, ако искате. Някой има ли предложение как да завършим днешната среща.

Георги:
Пей, пей.

Silvina:
То така и трябваше да я почнем.

Радинка:
Добре и само да кажа нещо последно. И междудругото всичко.. местата на които ни водят и емоциите, които усещаме по време на тази медитация са абсолютно реални. И ни се дава това да го изпитаме и да го усетим реално все едно е тук и сега, въпреки че е в медитация. И това всъщност ни помага в Издигането на Духа, директно се пренасяме и в другите светове.

Георги:
Точно заради това дадох този РИТУАЛ НА ОЗАРЕНИЕТО и това ИЗДИГАНЕ НА ГОРЕ, тъй като мен са ме обучавали някога по подобен начин като бях в планината. Вкарват те, то е като тренажор и те водят на различни места като симулатор може да се каже и понеже най-близо е. Човек вместо да става отшелник, да седи 7, 8 години в планината. Дълга, широка и така нататък, мъки, неволи, освен това дисциплина изключителна. От Спартанската е по-голяма и с това може човек да се докосне, но дори и нищо да не види първите дни, защото то.. След 50 ден няма начин да не започне вече да вижда и да е вътре в нещата, да му ги дават поне, защото ще оценят усилията, това е, но ето на Радинка, още веднага – десетият ден – започва. Но има хора, които наистина, ама вика: „Аз го правих 100 пъти и нищо не стана”. Защото НЕ ТИ Е ОТВОРЕНО ДОСТАТЪЧНО СЪЗНАНИЕТО, защо търсиш другаде, под вола търсиш телето, където е под кравата. Под вола няма теле, значи ТИ САМИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ОТВОРИШ И ТОГАВА ДА ВЪРВИШ НА ГОРЕ.

Silvina:
Добре, да изпеем „Аум”. „Аум” от паневритмията на Учителя Петър Дънов, някой играят и я знаят.

Любов! Любов! Любов! И Благодарност!
Любов! Любов! Любов! И Благодарност!
Любов! Любов! Любов! И Благодарност!

Да ви благодаря за Хармонията, която постигнахме при изпълнението на „Аум”, беше уникална и не само аз го усетих, мисля, че вие също. Така, да си благодарим за днешният прекрасен ден още веднъж.

И да кажа нещата, които ще продължат от тук нататък. Тук в зала, аз и Славенка и предполагам и Янка и Иринка, ако искат да се включат също, ще продължим с лечебните сеанси според графика, който Славена е направила. Георги има също две или три срещи днес, които са извънредни, а утре ще продължат неговите индивидуални срещи за хората, които ще останат и които ще дойдат утре и разбира се. На 5 и 6 септември ли беше следващата събота и неделя, в които ще бъде следващата среща и толкова от нас.

en_US
Cart Overview