Онзи ден дадох един тест и сега ви го давам на всички вас да мислите.
Понеже знам, казвам на ТАТЕ:
– Тате, знам че ти много обичаш Смелите, Верните и Постоянните.
– Да, синко!
ЗНАЧИ СМЕЛОСТ, ВЯРНОСТ И ПОСТОЯНСТВО СА ТРИ ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА!
– На кои Принципи отговарят едно към едно?
И аз казвам:
– Как разбира се на кои – на Любов, Мъдрост и Истина!
– А така, синко. Сега кажи кой на кой. Давам ти един тест, обаче не ти засичам време.
Ей, писа ми една шестица с три плюса. Първите десет секунди се подведох и аз. Обаче не е това, което си мислех, нали? Обаче след това се сетих и си казах: „Хей идиоти като мен много“. И аз започнах да мисля и те като мен и аз като тях. Е да, но не е така, трябва да обърнеш нещата и ги наредих.
Мислете кое срещу кое е. Има смели, такива ненормалници като мен с лопата да ги ринеш, егоисти пълни, да изкачи този връх или да направи нещо, с мотоциклет да прескочи една пропаст та да му кажат: “Ей, този направи подвиг” или еди си какво. Чисто и просто ненормалник.
Смел, но смелостта какво е? Знаете ли? СМЕЛОСТТА ВЕЧЕ Е ЗНАНИЕ. Заради това, може да не ми се случи нищо, но още не е станала мъдрост. Разбирате ли, смелостта може да кажем, че ще премине в мъдрост рано или късно, но за момента е знание на тези, които само този принцип го спазват, само принципа на риска.
Рискувал съм си не десетки, сигурно повече случаи, стотици и много повече живота – какво от това! Защо? Защото зная, че всичко е по Божията воля. Или ще ме остави или ще “ритна камбаната”, както се казва в нашата кръчма, едно от двете. Трето не може да стане нали? Значи ти вече имаш знанието и мъдростта я имаш. Аз съм помъдрял, значи всичко е Божията воля и ще ме държи или няма да ме държи, край. Но ако скочиш от тук без нищо може и да се пребиеш. Това вече е точно смелостта е мъдрост.
След това какво е верността? Аз зная, че Господ е Истината и вярвам, обаче вярвам на теория. РАЗБЕРЕТЕ МЕ, ВЕРНОСТТА Е ИСТИНАТА. Аз зная, че Господ е над всичко Истината и съм убеден в това, но не го прилагам. Да, знам го на теория и всичко си е точно. Но какво иска Бог? ОНОВА, КОЕТО ГО ЗНАЕШ ДА ГО ПРИЛОЖИШ.
САМО ПОСТОЯНСТВОТО Е ИСТИНСКА ЛЮБОВ. И когато казвам примера с Ангел от нашата махала, който не е от нашата махала, а от Дружба, а идваше в западна София да гледа онази баба, която абсолютно не му е никаква и ходеше приведена на “Г” с два бастуна. Синът и́ живе на горния етаж, тя на долния, шест години без да я погледне, не дава и на децата си да отидат. Е добре де, а неговата любима замина за Гърция, ожени се за един богат грък и остана там. Значи той трябваше да намрази целия и́ род, включително и майка и́. Е защо този човек я гледа пет-шест години и повече, докато бях там виждах какво прави за тази баба? Отначало всеки ден, през ден идваше, носи и работи и т.н., шест години. Това е ПОСТОЯНСТВОТО, ТОВА ИСКА БОГ ОТ НАС.
Аз ще ви кажа, че не съм бил никога постоянен в нищо и да ме вържат, сигурно ще умра на струга. Ако ме вържат с едно въже и ме карат на струг по осем часа да работя. Как, когато не искам да работя! Искам да си жертвам живота на летяща чиния и на скокове, но няма да се занимавам така да седя по осем часа, ами не мога, това ще ме побърка. И въпреки всичко, сега вече ще го направя, защото Господ ми даде този изпит и ме накара една от най-нелюбимите ми работи да върша. Работа, която смятах за толкова нисша, толкова долна и как ли не обиждах тези, които я работеха. От година и половина докато не я приех със сърце, докато не започнах, ама от А до Я. Точно като най-големия счетоводител всичко да правя, е не ме освободи. Но понеже аз веднага бях светнат и си казах, че всичко трябва да го направя безупречно, перфектно и БЕЗ ДА ОСТАВЯ НИКАКЪВ НЕГАТИВ. Дори на опашки като чаках да изкарам там разни документи за фирмата, аз такава работа не мога да понасям, дори една молба, една декларация не мога да подам. Не искам, не че не мога и не знам. Бях станах специалист. Давах акъл на нотариуса, давах акъл на адвоката и той казва: “Е ти ни взе хляба”. Как не, тук трябва малко да имаш акъл, сиво вещество и всякакъв мога да стана, но да искам.
Така е, по същия начин научих и паневритмията за кратко време, защото нямах желание, но Господ ми каза. Беше на 31-ви март преди много години и седя. Силвина чакам я да свърши и да отиваме да си пием кафето в белия дом, т.е. при Бялото братство. И на 31-ви март Господ ми казва:
– Синко, утре те искам там да играеш вътре в редиците.
Казвам:
– Тате, аз как? Това-онова. Не, чакам си приятелите да отидем да си пия кафето с тях.
– Чуваш ли какво ти казвам? – втори път – Утре те искам там.
– Аз? Не, абсурд, не ми трябва този танц, изобщо не ми се занимава с тази работа, аз седя и ги гледам, но чакам Силвина, не за нещо друго.
И Той третия път ми казва:
– Синко, утре те искам там и Силвина ще те учи, докато те научи.
И аз вече няма на къде:
– Добре.
И на 1-ви април станахме сутринта рано и пресичаме парка пеша горе където е на “Гео Милев” до зад телевизионната кула, там играят паневритмия. И сега тръгваме през парка и казвам:
– Абе Силви, знаеш ли какво, имам такова голямо и горещо желание да се науча на тази паневритмия. Ей тук ме свива сърцето, ако не вземеш да ми покажеш днес, сигурно ще умра! Искам веднага да започна да уча паневритмия.
Тя не повярва на ушите си и казва:
– Днес е първи април.
Тя мисли, че нещо… Казвам:
– Да първи април е.
– Ами тогава ти искаш да играеш паневритмия?
– Да, ти обещала ли си на някой да играеш с него паневритмия?
Защото играеше там с разни колеги от Бялото братство. Тя каза :
– Не си спомням да съм обещавала.
– Искам ти да ме учиш.
Какво става по-нататък, понеже аз съм го казвал един-два пъти този случай. И аз почвам да играя и понеже зная, че възрастните хубави дами, които са много добре запознати с паневритмията, обикновето когато дойде новобранец му правят една полу-приятелска забележка “Я гледай, бъркаш такта. Това, онова…”
Обаче какво направихме ние, следния номер. Събираме се три-четири двойки и сме накуп и в най-вътрешната част по средата между нас, като гледам, че някой се свива мъж или жена и не смее да влезе, а му се играе. Аз му чета мислите. Казвам му:
– Слушай, заповядай при нас тук да играем. И той нищо няма да каже, защото знае, че се карат.
– Като е в нашата група никой не смее да гъкне. Ей тука да видиш как.
И го пазим отпред и отзад. По същия начин викам сега:
– Ха да смее някой да ми направи забележка, му е бедна фантазията. Само като го погледна, така ще го…
Защото те ще бъдат дами хубави с бели дрехи, така че ще падне по гръб и така ще си вирне краката нагоре… И си казвам, искам това да стане и няма начин да не стане, само една дума да ми каже:
– Господин Изворски или Георги, ти бъркаш.
– Така ли, аз бъркам?
Гледам си аз Силвина, но гледам и пред мен Митака, моя приятел философа стои и му казвам:
– Слушай, ти играй внимателно и не бъркай, защото теб те гледам и със Силвина да бъда в синхрон.
В синхрон както си – в две посоки напред и на тук – и ти се раздвоява вниманието, няма начин да не сбъркаш нещо. Особено когато се стигаше до “… колко сме доволни, че в света живеем като птички волни…” и там нали има по-бърз такт, е този такт не мога да го хвана от първия път и бъркам. Ще си счупя краката, бутам се в Митака, той гледа така, но си мълчи. Докато най-трудно научих това, всичко останало за нула време, аз съм гледал толкова много, но не ми се е играело, отвътре не ме подкарва да го играя. Пет-шест месеца, докато най-сетне влезнах в музиката и в такта и започнах да играя и започна да ми прави удоволствие и се оставяш като по течението. Казвам ви от сърце всички тези работи. Нали все пак не сте случайни тук, които сте дошли. Все сте аватари, все сте апостоли, все сте служители на Светлината съзнателно или несъзнателно, знайно или незнайно, можете да бъдете сигурни. Може да има двама-трима, които сега идват тук и още не са им ясни нещата, но и на тях ще им се изясни.
И така се научих да играя паневритмия и играх много. Докато 2014-та година лятото Татко ми забрани: „Повече паневритмия не искам да те видя в лагера на Бялото братство.“ Мога да ходя да си пия кафето с тях. Ходя и миналата неделя бях там във варненското Бяло братство. Отидохме на гости и всичко е точно, прекрасни чувства, разделихме се приятелски, всичко си е наред. Но с Рила край, приключихме. И казвам:
– Е как, сега не ме ли пускаш на 19-ти?
Качвах се често на Рила, но Той не ми даваше да играя, а то на 18-ти август е като генерална репетиция, на 19-ти е точно, още 20-ти се играе и на 21-ви вече се разтуря лагера и си заминаваме. Но съм минал и през тази опитност да знаете. Сега пак някъде като се съберем и като има къде да играем някъде, както сега, примерно утре сутринта може да си играем паневритмия. Силвина може да я изпее цялата, може да я пуснем и на диск, но устройство нямаме. Затова трябва от колата да слушаме и си играем паневритмия, защо не.
На розобер сме и играем паневритмия, но да отида официално там повече лично на мен не ми дават. Както ме накараха, сега така и ме дръпнаха. Даже и кракът ме боля четиридесет и пет дни, защото мислех да отида да играя, нищо че ми беше забранено.
Това е между другото от така, моето собствено житие и биография, което ви казвам, но това е истината за мен и е така.
Но паневритмията е чудесно нещо и играйте, тя ви извисява в Духа. И сами ще разберете, когато вече сте се качили на ново стъпало, на нова стълбищна площадка, защото тя ще ви изведе от едната стълбищна площадка на друга, че повече не ви и трябва ама не ви трябва.
Същото, както сега сме се събрали. Това беше на първия наш събор на Белинташ и беше точно на обяд както е сега времето дванадесет и нещо, към дванадесет пристигнахме “Слава на Бога!”, точно на обяд. И им казвам:
– Небето сега е отворено. – И на скалата, където сме там – Пожелавайте си!
След много години една жена ми казва:
– Георги, там си пожелах, не ми вървеше нещо с мъжете. Сега съм женена в чужбина за един богат човек и имам две деца. – пет, шест, седем или осем години бяха минали и казва – Всичко се нареди точно както си го пожелах.
Помислила си е за мен: „Георги може да е някой омайник, Шехерезада, дай аз да си пожелая точно каквото ми трябва на мен.“
ЗАЩОТО СИ ГО Е ПОЖЕЛАЛА С ВЯРА!
Тогава беше вече на около тридесет години тогава, когато си го е пожелала и сега казва:
– Всичко ми е наред и просто не мога да повярвам, че е стана така и че живота ми се преобърна още от следващия ден на сто и осемдесет градуса.
Така е. И КОГАТО СЕ ПОСЕЩАВАТ ТАКИВА МЕСТА, ТЕ СА ЗА ДУХОВНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ.
Защото имаше хора, които като видяха какво е времето в София, каквото видяха времето че е в близкото Етрополе, което е зад онзи баир, казват:
– Тука е буря, тука кърши клони, вали…Няма да идвам!
– Добре, щом нямаш достатъчно вяра, не идвай.
Но когато правехме кръговете на носовете, на последния нос до единадесет часа вали из цяла България и се отказали софианци, отказали се незнам кои, обаче дойдоха две коли. Аз излизам в единадесет часа и времето беше както одеве, както е тук. Аз заставам на плажа така, а във фургона, където сме се събрали – пазача на къмпинга и пазача на плажа и казват:
– Днес няма да дойде жива душа. – А е събота. – А ми къде ще ти дойде тук някой. – Това е на Силистар. Чували сте го Силистар, между Синеморец и Резово. И аз влязох с колата, но я държа преди къмпинга и ме пита:
– Защо е там?
Аз отговарям:
– Да не ти плащам.
– Вкарай я вътре! Ще ми плащаш, то няма да има жива душа.
После черпихме се по едно кафе, дъжда си ръми, седем часа мина, а аз не бях ходил на носа, да видя къде ще бъде мястото и се връщам. За един час отидох и се върнах. И си казвам сега малко да се поизсуша тук, а те ме питат:
– Защо ходи гледай какво е времето?
Става единадесет часа, а Господ е обещал… Ако има някой от Бургас тук, тогава в групата беше на Диана. Единадесет и петнадесет излизам и казвам:
– Тате, обеща, че ще спреш дъжда. – Всичко е наред, но на плажа, за да не ме гледат, защото заведението работеше и онези двамата от фургона да не ме гледат какво правя, а аз стоя близо до плажа така в молитвена поза и казвам:
– Господи, Татко мой, Ти обеща хубаво време, всичко да е точно и т.н., то още вали и е мрачно.
И Той отговаря:
– Синко, я погледни на югозапад.
Аз поглеждам на югозапад и една синя ивица се явява на хоризонта, след петнадесет минути стана ето така, след още петнадесет минути слънцето стана съвсем ясно, всички облаци се разкараха и отидоха в морето. В дванадесет и половина земята беше абсолютно суха и седнахме всичките, а цяла нощ беше валяло в петък. И групата, която дойде казва: “Е по-голямо чудо от това не ни трябва”. Нали направихме ритуала, кръга на Любовта, постлахме една покривка, имаше питка, вода, вино. Те бяха донесли свещи и казах: „Със свещ и без, НИЕ СМЕ ГОРЯЩАТА СВЕЩ!“ Щом си жив човек, пак казвам: „ЖИВОТЪТ Е ОГЪН И ОГЪНЯТ Е ЖИВОТ!“, най-висшата форма. Разберете го, щом има огън, няма начин да не стане живот. Той изгаря нещо.
ОГЪНЯТ СЕ ПРЕОБРАЗУВА В ЖИВОТ НАЙ-БЪРЗО, ЗАЩОТО ТОВА Е СВЕТЛИНА, КОЯТО ОСТАВА.
И така е.
