Георги:
/разказва история/
Отгоре кръгъл отвор и вътре вика:
– Може ли да погледна?
– Може.
И аз поглеждам и всичко вътре е едни знаци такива ритуални, разни работи, всичко с диаманти и аз гледам вътре и викам вожда ми обяснява. Вика:
– Слушай какво, идвал е преди 100 години някакъв българин и е изкарал следното нещо. Влизаш вътре, седиш 30 минути и излизаш навън. Почивка 1 час, след това втори път влизаш пак за 30 минути, пак излизаш, пак почивка и пак влизаш три пъти. Само това и всеки път като излезеш или накрая ни разказваш какво си видял, защото оттук душата отлита в разни други измерения на други планети, космоси и т.н., и ходи по звездите.Душата ходи по звездите.
И аз поглеждам вътре и викам добре, що да не изкарам нещо, голяма работа, ще се набутам вътре на късмет. То няма нищо кой знае какво, съоражения разни, вътре диаманти, някакъв стол, камък, да разказвам ли?
Приятели:
Даа.
Георги:
И вие не сте я чули тази история, тя е много дълга от самото начало. И той вика, това само ще ви го кажа и край:
– Обаче какво ме накараха, една седмица, за да влеза вътре, както се влиза във всички свети обители, трябва да си абсолютно чист.
Как се влиза? Ами с пост и молитва.
Значи, за да влезнеш в храм, един художник иконописец, за да нарисува една икона, трябва да е постил 42 дни.
За да напише азбуката – 72 дни е постил Свети Константин Кирил Философ. Това го знаете по-добре от мен.72 дена, няма това онова, ама пост само на вода. Вие мислите, че е ял, не!
Постът се прави, не като православната църква, където казва да постиш да не ядеш месо, няма такива работи, залък хляб няма. Само на вода!
Затова има ВОДЕН ПОСТ и СУХ ПОСТ, който и ние го правим.
Така:
– Една седмица от утре, след като мине, след 7 дни, 6 дни ме хранят с едни плодове кръгли като ябълка, 1 плод на ден и вода – и вика – пълно мълчание, една дума седем дни. Храната – последния ден нищо не ми дадоха нито да ям, нито да пия. На следващия ден сутринта влязох и взеха ми ножчето, защото имах по-голям и едно по-малко ножче с вилица, бяха ми ги вземали и казват:
“Няма да употребяваш никакъв остър предмет. Остър предмет забравяш и няма да сочиш с пръстта на никъде ей така.”
Слушате ли, защо 15 години не ям с вилица? Ама не е от това, аз и преди това само с лъжица и пицата с лъжица, и той вика: „Гледам да го изпълня.”
Звук не издаде, няма това онова, значи минават седемте дни, на осмия ден сутринта вожда, племето се събира, жреци, шамани, щракат, викат ура, те живеят от диамантите, нищо друго не работят, песни и танци на народите.
И сега вика: „Събираме се там, аз ще влизам през дупката, гледат ме вече ритуално чист ли съм, всичко е точно. Бух вътре, сядам така и викам 30 минути, точно вика след 1 минута, така бързо виждам едно синкаво-златисто кълбо, което излиза от мен хем съм аз, хем не съм аз. Жжжт, изкочи ми душата.
По едно време се гледам над земното кълбо и земното кълбо се върти, едно небе, едно хубаво. Долу се виждат реките, планините. През една равнина един влак пердаши, влака стрела ли беше, кой го знае, не знам, обаче така ясно се вижда като космонавт съм и се върти. И аз си помислих, чел съм аз горе-долу такива книжки, ама съм далеч от окултното, от духовното.
Той е пилот, летец, приятел ми е и е на моята възраст, тогава беше на 45 години.
И аз викам, сега със мисъл съм чул, че мога да си помогна. Викам я да мина над Америка над статуята на свободата – хоп, моментално гледам. Викам аа аз съм на далавера. Викам я да видя сега най-високия връх -хоп, Еверест, отгоре, от птичи поглед – вика – и по едно време нещата се връщат и излизам от състоянието. То леко се излиза, 30 минути, и вожда ми прави отвън – излизай, значи точно, духа знае.
Излизам навън и вика: “След час, час и половина, след два, когато искаш пак ще влезеш, но това за един ден. Значи от изгрев сънце до залез слънце трябва да влезеш три пъти във виделейката.”
Втория път аз влизам и викам – ами не е толкова страшно да ти се отдели душата от тялото, а тя наистина се отделя като една сфера.
Това е душата, с три – тази метасфера, тя е метамолекула на Вселената с три метали, която излиза и с този цвят.
И вика: чакам вече обаче този път не беше бърз, няколко минути минаха хоп, изскача. Пак съм около Земята обаче сега си помислих: „А може ли да мина някъде из Галактиката да се премотам!?“
И пътувам през Галактиката, ама силно, със светлинна скорост. Викам: „ Може ли по-бавно?“ Може по-бавно, звезди, слънца, планети, метеори, хвърчат около ме. Мен нищо не ме докосва. По едно време гледам нещо блести на хоризонта – слънце, звезда и викам: „Абе, може ли наблизо да отида до там!?“ Жжжжжт веднага наблизо, каква беше изненадата ми, когато някой ми каза: „Това е изкуствено слънце.“
Значи, една сфера, тя е огромна, колкото луната сигурно или по-голяма, и тя е направена от един блестящ метал. На блестящият метал има отвори, на всеки отвор отгоре има, както на кумините слагат покрив, за да не вали дъжд, над кумина, нали. Има отстрани празно пространство, такова на подпиралки, личи си, че е нещо, което е направено материално от разума, от човека. Оттам излизаше една синкава светлина, а оня, който ми е водач, пазят ме, около мен аз усещам, че има някакво присъствие, иначе къде ще ме пуснат така сам из Вселената.
И чувам, то като мисъл тече: „Е сега в момента температурата от този отвор, който го виждаш е един милион и половина градуса, може да стигне до 14 милиона градуса и това слънце тук е регионално слънце само за квартала на Вселената. Аз докато се мотам и по едно време стана време да се прибирам, вече ми казват и аз жжт, на стола.
Излизам пак и разказвам, цялото племе слуша, вожда превежда на три езика поне, ако имало журналисти.
И последния път влизам. Този път вече беше върха на айсберга и този път си мисля и викам: „Абе, една голяма мисия има, Господа само че го забравих, знам, че има Господ и Дявол.“ Той няма и религиозно възпитание, аз – знаеш, баба ми, майка ми, Библията съм я видял колкото съм целувал ръка на дядо поп и колко свещи съм палил, надали има някой от вас да го е правил и колко пъти съм ходил на изповеди.
И сега, той вика: „Господ!“ Само ми мина като мисъл, значи така ме пренесоха горе, а то, Божествената Светлина, отива точно там.
Огромната светлина, която е ослепително бяла и нечиста и от двете страни тече някаква светлинна река, която излиза от голямата сфера. Всичко е светлина и река тече.
И аз заставам срещу Светлината и чувам, не глас, то е..
– Добре дошъл, Синко. Браво, че избра да дойдеш да ме видиш. Виж какво, определих те за това, защото знам, че си смело момче. Имаш ли някакво желание?
Той – дивак такъв, авантюрист и вика:
– Абе, Господи, какво желание, аз обикалям света това-онова, ти не си ме оставил. Навсякъде ме посрещат, обличат ме, хранят ме, аз не съм закъсал никъде за нищо, просто всичко си е наред. Абе това гледам от какво е, нещо много прозрачно като кристал, светлина, едно такова, взема да се изкъпя в нея?
Той вика:
– Синко, прекрасно желание. Ти си вторият човек от хиляди и милиони години на човечеството, който има смелостта да поиска да се потопи в тази река. Влизай, за няколко секунди.
И аз бух, а то не е течност, то не е нещо, което е и материално, но аз влязох вътре, смело, след няколко секунди излизам.
Тогава ревматизъм, главоболие, не знам колко работи имам, ухапване от такива от джунглата разни насекоми, работи, всичко изчезна.
И той вика:
– Синко, искам само едно нещо от теб. Това, което видя сега в това съоражение, космическо, където влизаш, което съм го дал на човечеството и на определени места, където седнеш и където станеш, ти ще обикаляш още 20, 30 години целия свят, ще бъдеш на всички континенти и всички точки на света, искам само това да го разказваш, къде седнеш и къде станеш. Където отидеш на гости, в къщи, в заведение, кръчми, само това искам от теб, нищо друго. Разказваш историята, точно.
Ама аз не я започнах отначало, защото тя е час и половина, защото има много интересни работи нататък. Той как пътува дотам, един рибар е дълго време, защото няма пари и т.н., но поне да ви доразкажа докрай историята, половината да изслушате.
И вика:
– Това е твоята задача. Приемаш ли?
И аз викам:
– Да, Господи, как да не я приема.
– Заминавай.
Прибирам се аз, излизам, казвам им и всичко е наред. И на другия ден викам:
– Аз искам да се прибирам.
– Да, избирай си колкото искаш, имаш право на три диаманта, ако ще да довлачиш такива камъни. Три диаманта за подарък, една жена си избери оттук, да ходи с теб. Една индианка, алал да ти е.
Къде – вика – ще влача индианка, обаче ми дава, той иначе не дава индианка. Избирам си от племето от тези неженените добре, трите диаманта.
Сега ще ви кажа, а този беше първият случай, където рибарят го е подслонил.
Работи на един кораб и той го кара до пристанището, на пристанището слиза, влиза гладен, няма една стотинка и един рибар се смилява там, заговарят се, вика:
– Абе, аз нямам нужда от помощ, ама я ела да ми помагаш, аз съм стар вече, ще ловим риба.
А той млад здрав мъж, отива с него. И така, както и да е и оттам разбират в моряшката кръчма, че горе има едно племе, ония имат мина диамантена и т.н. и тогава тръгва да отиде до тях
И аз – вика – обаче съм станал като съм бил при Господа и сега обаче през ум не ми минава сега да завлека дядо Хосе. Къде ти ще го завличам, аз на мен ще си запазя един, два, ама на дядото все ще дам поне един, ако не единия ще го делим, ще го режем.
И аз тръгвам надолу. Ония ме водят до края, даже ме заведоха съвсем близо до селото тези яките момци. Влизам в селото, отивам в кръчмата, вътре народ така седят в единия край и аз веднага при кръчмаря. Гледам няма го дядо Хосе, иначе той бил кръчмарски инвентар. Все си седи в кръчмата – да видите как действа Бог – отивам при кръчмаря и викам:
– Абе, я ме слушай, аз тук преди една, две седмици или не знам, три ли, колко време е минало, ама имаше един дядо Хосе, където ме заведе там.
Той ме гледа така кръчмаря, вика:
– Ама, ти дядо Хосе познаваш ли го, бе?
– Как да не го познавам, нали той ме води.
Той вика:
– Дядо Хосе почина преди 15 години, ей там седи сина му. Ама как бе, дядо Хосе беше на 90 години с брада с това онова, а това е сина му, той е на 45 сигурно един мъж. Е там е сина му бе – вика – Я ела бе – вика му името – Баща ти педи колко години почина?
И оня вика:
– Преди 17 години.
Дядо Хосе се материализира, идва, завежда го, така работи Господ.
Тази материализация напоследък е толкова мощна и толкова всеобемаща, че много от вас може би са я забелязали, но лично аз я забелязвам всеки ден – космичната визия на нещо пред нас. Бъдете внимателни и ще разберете.
И аз викам:
– Слушай на баща ти едно време му дължах нещо – аз вече включих на вълна, вече знае, щом е ходил до горе, викам той е толкова високо-посветен станал, че всичко му е ясно. Това се вика Синволюциите. Господ ти дава такъв дух за нула време – И аз бях на онова племе в плен.
И оня разбира, че са ми платили нещо. Той си го прибра в джоба и вика:
– Довиждане.
Здрависахме се и си тръгна.
Слизам вече надолу, обаче няма как един капитан на кораб, тя реката е голяма така и вика:
– Имаш ли с какво да платиш?
Аз чупя ръце, нямам и вадя този необработен диамант и викам:
– Може ли да го оцените?
Вика:
– Да, този диамант, ще те храня, това-онова, с мен ще слезнеш.
Пътуваме надолу по реката една две седмици. Слизам викам един диамант, един. Пак съм на далавера. Слизам долу, отивам в моряшката кръчма и гледам го дядката седи там, пие си ячкията там какво беше -текила. И аз викам:
– Какво става?
Дядо вика:
– Виж какво, ти като замина, нали тръгна преди един месец те няма тук или повече и една буря ми строши лодката, въдиците, мрежите, всичко във водата, край. Сега само ми остана хижата там, дето се завирам да спя.
Аз се плеснах по главата и викам:
– Сега, слушай, а нова лодка, това-онова.
Да, с този диамант, лодка, мрежи, всичко на дядката и пак останах без нищо. Качих се на един кораб и викам на капитан:
– Дай да работя нещо, пиши ме в екипажа тук.
А имах и едно менте от син моряшки паспорт, кой знае каква някаква южно-американска държава, си го купих, ама да го имам. Моряшки паспорт, демек, че има право да работи по моретата. Моряшките паспорти половината страни в света не ги признават.
И така. И тръгнах по света, къде седна, къде стана, къде ми вярват, къде не, бият ме често по кръчмите, някой ми повярва, черпят ме и т.н. Аз обаче разказвам историята винаги на глас, ако искат да повярват, ако не – не.
Историята стига докъде? До братският Холивуд, ама тя пълната, аз не ви разказвам подробности час и половина. И от пълната история Холивуд прави един филм и аз така разказвам, той пилота ми я разказа и после пак замина на някъде. Беше се прибрал в махалата, той ми е съсед, един приятел, и сега кой го знае къде е по света.
И стига, онези правят сценарии и всичко, но по американски образец. Как той намира, като тръгва нагоре, една хубава дама, руса, прекрасна, вътре в селото гонки. Индианците ги гонят тук-таме. Спасява ги дядо Хосе, идва не знам още един старец, някакви бабаити млади, които искат да му я отмъкнат. Той плаща с диаманти за нея, не знам какви. Ама точно по материален американски образец. Филма е едно към едно красив, широк и той вика: “Ти знаеш ли, че аз съм гледал този филм?” Ама това беше 10 години, след като ми беше разказана тази история, ама сега вече, може би, са минали 20 години. Аз още не бях се качил в планината и не бях посветен. Та сега казах ви една интересна история тук.
А сега да свършим, 12 без 5, за това чакахме, да стане 12 часа да направим едно кратко ритуалче. Според мен, ще ви кажа как ще протече…
***
Значи всичко се подсигурява и поради тази причина, всичко има следните неща:
Този връх има астрално изражение във Вселената едно към едно,
онзи, тук, всичко, цялата местност. Значи
има астрално, има и ментално. Значи всичко това е в три проекции. Най-висшата е Божествената проекция, която е менталната, астралната и земната,
но това не значи, че като сме тук… Значи, колкото един по-висш дух едновременно е на трите места. Неговата материалност е само тук, но фактически всеки един от нас е на тези трите места, ама той не знае. Защо?
Защото нито е праведен, нито е Светия, нито е съвършен, нито е архангел, даже и ангел не е станал. Еми като не е станал ангел ще вижда само това, макар че горе тези проекции му съществуват на всеки един от нас, но те не са развити, не са направени.
Значи, природата се е подсигурила с това всичко, за да може да работи.
Точно същия модел има, ще ви кажа защо? Защото хората толкова години. Викам:
– Тате, искам да съм в Рила, искам да съм.
– Синко, ти си на Седемте рилски езера, по модел на Седемте рилски езера, всички бяха подземни, последното езеро беше с около 500метра в диаметър – изчезна. Няма го, продаде мястото, нивата заедно с езерота на един за около 2 000 лева, след една година водата я няма. Само седмото, най-ниското езеро, иначе имаше точно подземен модел.
Оня връх над Рилските езера се казва, знаете ли как му е името? – Дамга.
Какво означава „дам“ – щампа.
А знаете ли под кой връх аз бях? – Нишан.
Какво е нишан? – белег.
И наоколо върховете, планината как се казва? – Драгойца, ами драгост, хубост и т.н. „Синко пратил съм те там!“На 555 метра ми беше стъклената пещера, бунгало.
Праната, като дойдоха моите приятели, праната остава сега тук където дишаме от 1500 метра нагоре. Значи, колкото идва повече обяд, тя повече се дига, 12, 1, 2 часа става на 2 000 метра и от 2 000 метра нагоре.
Долу на 100 метра, 200 метра, 300 метра, 500 метра, 800 метра, 1 000 метра, няма прана през деня. Тази прана само навсякъде я има един час преди изгрев слънце и един час след изгрев слънце, иначе няма прана. Няма този светло син хелий, който говоря химически, който е прана. При мен, в 2 часа идват моите приятели посветените: “А, тук има прана!”
ПРАНАТА се вижда като много малки прозрачни топченца, които летят, и се вижда даже с просто око.
Той вика:
-Ама 2 часа след обед и ти имаш тук прана!?
Ами аз имам тук 24 часа, аз си дишам прана. Точно затова са ме сложили на това място там. Горе-долу ви стана ясно, а иначе праната можеш да я дишаш на 2 000 метра дават вила в Пирин и в Родопите, може да дишате целия ден, както и в момента тук има прана, само че тук сме на около 1 500 метра. Така, и затова бях там.
Значи, цялата тази местност, целия релеф го има в Южна Америка, има го в Азия, има го и на кое друго място, има го някъде в Скандинавите, както е тук.
Значи съораженията три пъти са направени на земното кълбо, случайно ако тук стане гаф някакъв, там ще продължат да работят. Това,
в крайна сметка за Духа няма голямо значение разстоянието от няколко хиляди километра.
Question:
Трите места ли работят сега?
Георги:
Не, само това работи, останалите не работят, само в България.
По принцип ние дойдохме да доактивираме, това космическо съоражение, отдолу, където е на няколко хиляди метра, то работи, но работеше с 25%.
Отсега то започва да работи тук на 100%
Който дойде тук, ще бъде ударен в главата 75% повече. Значи досега идва, работи 25%, принципа, който е за довечера, ще говорим какъв принцип му се внушава.
Значи всеки един връх, всяко едно нещо, което е има определен принцип на излъчване, определена ДОБРОДЕТЕЛ.
Значи един връх, както е върха във Босна, който е Слънцето, нали ходихме там, той е на омиротворяването.
ТОЙ Е ВРЪХ НА МИРА! Разбирате ли, на СВЕТЛИНАТА и на ЛЮБОВТА.
Той и останалите добродетели има, но първото е номер едно. Защо? Защото там се водиха най-големите битки, войни, сражения, избиха се.
Като минават те ти казват в това гробище има 15 хиляди, онова гробище има 25 хиляди. Прав ли съм? Който пътуваше много добре знаеше. Показваха ни и гробищата. Защо? Ами защото там имаше една такава вътрешна междуособна война, в която продължи години и много народ загинаха. Ами значи започна точно тази голямата пирамида,
СЛЪНЧЕВАТА пирамида, където е в Босна, най-голямата, започва да излъчва Принципа на МИРОЛЮБИЕТО.
Хайде да вървим. те думите нямат край. Ще ви кажа още нещо, макар че не ми дават много.
Приятел:
А за тази пирамида, която видяхме отдолу?
Приятел:
Това е второто съоражение.
Георги:
В България има пирамиди, пресечени пирамиди и виделейки. България е пълна и всички са с космически съоражния.
Докато съчувствам на братята от Египет, които имат огромни хубави пирамиди, където се виждат, нали те са физически, но те са кухи и празни, нямат нищо в тях. Разбрахте ли? Празни са. Космическите съоражения от тях са изнесени преди 36 хиляди години.
***
Папата, затова го сънуваш, защото ние сме Семейството на Светлината и трябва… Той е подготвен, той е първият папа от новото поколение. Точно така е, това е папа от новото поколение.
Той трябва да промени света отвътре, значи да промени съзнанието на католическия и на целия християнски свят, но той трябва да послуша нас.
Нали ме разбра, с кой да се съобрази?
С нас! Той няма друга нито духовна организация, нито религия, нито вяра, нито вероизповедание.
Ние сме единствените праведни, не че аз съм тук. Аз знам, че е така, защото спазваме тази линия на СВЕТЛИНАТА и на СВОБОДАТА.
И ето, това е един наистина пророчески сън, който показва, че папата докато не възприеме тези идеи, които са нашите идеи, те са вечни тези идеи, ама те са идеите на Бога, принципите, да ги възприеме 100%, да разчупи калъпа.
Той идва от старото съзнание. Ти му викаш: „Ало.“, той се усмихва, значи лично той е приел нещата и сега се чуди по какъв начин да започне да прокарва тези идеи. Нали ме разбра?
Значи, понеже Бог работи, той работи в невидимия свят, той работи чрез нас. Ние сме на Земята, ние сме сега изключително важните, ние командваме нещата.
Ето това е.
Така че всичко си е наред и не бива да се умаловажава всеки един от нашия колектив, всеки един е абсолютен аватар, всеки един е абсолютен Светия, ами той разпространява и пуска нещата, защото всеки един сега като си отиде, Звездния код на Вселената е тоя, той расте в тази така наречена ЗВЕЗДНА ПРОГРЕСИЯ, тя нито е аритметична, нито геометрична, нито е аритметична, тя е звездна.
Един човек предава го на 10 човека. Те започват да светят като него. То това е целта.
Нали съм го казал,
истинският Духовен Учител от 10 ученика прави 100 Светии, обикновеният учител от 100 ученици прави 10 Светии.
Еми ще останем да обядваме май. Май натам отиват нещата. Те са готвили за 20-30 човека май. Трябваше да питаме.
Приятел:
Ние питахме.
Георги:
Ще има ли обяд?
Приятел:
Да, да, ще има.
Георги:
Значи всичко си е наред.
Приятел:
А на другия ден пък сънувах, че нещо си губя телефона, а искам да се обадя на майка ми да гледам някакъв мач.
Георги:
(Дава си довиждане с една жена) Това е организаторката от града. Много предан човек и много свестен. Ние в четвъртък спахме у тях, имат вила. Той мъжа ѝ е професор, беше някъде по чужбина за две седмици, той отишъл на командировка нещо сигурно, но са свестни хора много и те си имат проблеми.
Приятел:
Да си довърша и другия сън?
Георги:
Да, слушам те.
Приятел:
И там по телефона, майка ми ме пита дали мога да отида в Бургас, пак в Бургас. Аз съм от Бургас, да гледам мач някакъв. През това време чувам и леля ми, нещо ми мънка, ама кво ми говори, да идва пък, нали ще се оправим, и влизам във входа в блока. А пък аз се чудя дали да хвана такси, ама викам сега къде ще обикалям, викам айде ще тръгна пеша, а все ще стигна. В момента, в който тръгвам и пристигам, то било толкова близо. Викам аз какви таксита си мисля. И влизам в блока, то е един 18-етажен блок, майка ми и баща ми живеят. Влизам вътре, полумрак такова, вход както си е. Има два асансьора, и на асансьора чакат някакви хора големи и викам айде аз ще се кача на малкия, вие се качете. Отварям и някакво нали полумрак такова, а вътре асансьора ми грейна, едно такова осветление, грей. Идва една жена със светло кестенява коса, една усмивка такава, тя вика: „Аз съм за 12-ят етаж.“ Викам: „Аз съм за 11-я ама ще се кача с тебе и после ще сляза на 11-я“ Направо едно такова чувство много…
Георги:
Сега ще ти кажа. Виж какво значи апостолската скромност.
Този блок, това е земният свят.
То е затворено, то е бетон, то е жилище, социалистическо да кажем. Значи, това е материалният, земният свят – един блок, един затвор, влизаш вътре.
Обаче предоставен е големият асансьор, но ти предпочиташ малкия асансьор. Това е апостолската скромност, това така да се каже е служенето. Значи ти си родена такава, защото си аватар, нали. Оставяш големия и влизаш в малкия и ако е едно обикновено съзнание, то няма да помисли.
Приятел:
Те даже викат: „Ела, качи се тук.“ Викам: „Не не, аз ще вляза в малкия.“
Георги:
Точно така и вътре където влизаш, където не очакваш и
в малките, в естествените, в обикновените неща, ами там е Духа, там е истината, тази светлина.
Тази жена е еманация, символ на извисеното съзнание, което ни помага. Това е женският принцип.
Ти си срещнала женският принцип в тяло. Тази жена казва, тя е до най-висшата степен, т.е. 12-тата, 12 етаж, ти си решила, значи ти си готова да стигнеш дотам. После може да се върнеш, обаче си готова да служиш, да служиш от 1-я до 12-я етаж, значи да служиш точно на този принцип, женският принцип – това е новото, Новото небе.
Фактически Новата земя е женският принцип, Новото небе е мъжкият принцип, новия нали.
Значи, ти служиш на Новата земя докрай както се полага. Тази материализация на женският принцип ти е вродена и всичко е светлина. Ти си избрала верния път и всичко е точно. Това идва само да подкрепи вярата ти, ето заради това идва, затова ти го дават на сън, за да може да го възприемеш най-леко.
Майче, прощавай, че съм с гръб към теб.
Приятел:
Нищо аз слушам.
Георги:
Я ми кажи на немски: Montag, вторник беше Dienstag, сряда беше Mittwoch, четвъртък беше Donnerstag, петък беше Freitag, събота Samstag, а неделя?
Приятел:
Sonntag.
Георги:
А вярно, че беше Sonntag, нали съм имал любима германка.
Приятел:
Ти си сложил часовника.
Георги:
Да, от днес започвам.
Приятел:
Какво казва времето, дъждовно или?
Георги:
Времето е великолепно, защото аз съм тук, аз съм времето.
Я да видим компаса, дали вярно работи. Височина – 1258 метра. Няма начин да не дава поне 20 метра грешка, няма начин, но не е по-голяма, няма да летя, така че. Е ако летиш и си на 50см, като се джаснеш, ще се пребиеш, не на един метър ама.
Барометър 872 хексопаскала, дъждовно, напълно. Така, хронометър, аз ще го разчета.
Приятел:
Обаче 26 градуса, се влияе от твоята ръка.
Георги:
Да, да, 26 градуса ми е на ръката.
Радинка:
Ама я виж, той има троичният Код на Вселената. Ето виж ей тук са трите черти отстрани.
Георги:
Ами той е правен за мен. Не се шегувам, и на моята кола имаше ето троичният код на Вселената. Сега спокойно мога да кажа, аз не искам да излъжа, обаче той е правен по поръчка, нали? За мен ли е този часовник, за мен е, не го бях забелязал.
Така не бях и забелязал… Купувам си от Мототехника от София, запорожец, светло син 968А. Не от тези най-старите, а от по-хубавите и го изкарвам и спирам на една бензиностанция, ама не знам къде е капачката, ама бензиджията знае, ама аз за първи път се качвам на такава кола, не че не съм карал коли, професионален шофьор. Ама тогава тук-таме имаше коли, москвичи, запорожци, варбург, трабантче и волга, ама волга не, волга ехе. И сега и идва при мен бензинджията и вика:
– Какво се мотаеш, бе? Отваряй капака отзад.
Викам:
– Не знам как се отваря.
Вика:
– Погледни до теб.
Както е шофьорът, тук има едно, то е като бутон като го натиснеш и щраква отзад. И той почна да пълни, викам:
– До дупка го напълни, сега го взимам от Мототехника чисто нов.
Аз тръгвам оттам и гледам с ножче, ама както е кормилото и то е с две по средата, нали. Клаксона е посредата на руските автомобили, две държат кръга, и на едното написано нещо на латиница, обаче викам: „Бе тези руснаци нямаха ли щампа поне, те като чели са о изрязвали с джобно ножче.“, то точно с това е. И аз като отивам у нас и викам сега да го разчета и почвам “GODT”, не с двете „t“ като новия съвременен немски правопис, а със стария немски правопис как се пише? Как се пише?
Приятел:
С две „t“
Георги:
Да ама това не беше с две „t“, а с „d“ и „t“. „GODT“, това е стария немски правопис, пак е Бог, “ mit uns” и удивителна – “Godt mit uns!”
Тази кола е правена, онзи, който я е сглобявал, още са били останали немски пленници в Русия. Оженили са се за рускини и започват да работят в заводите. Тази кола беше направена великолепно, защото след това съм си вземал москвич, пак вземах го от руския кореком с рубли, като бях в Коми, ама от България. Един автомонтьор каза, Георги:
– Почваш всяко винтче, всяка гайка.
Само 3 и 6 = 9 болта, понеже съм завъртял 900 болта. От тези 900 болта само 9 бяха затегнати, всичко друго е хлабаво, ама тя ще се разглоби колатa. Tо затова руските коли като ги вземем си ги стягаме българите, ама по двигател, навсякъде, значи главата беше затегната на двигателя, много хубав двигател има този москвич, който е 12-ка и отдолу купето с 12 болта, от който 12 пак 3 бяха хлабави. Само 9 бяха стегнати да не се разпадне цялата кола, сладури.
Ето тази кола беше белязана, а “Godt mit uns” е било на елитната немска девизия SS, знаеш, това е бил девиза. Тя се е казвала Тод. Ауу, много е хубаво. Те не знаят какво е Тод. Тод, не се шегувам, Тод е хубаво, смърт, Тод е като хол.
Тод е всичко! Тод е Божество.
Египет са се кланяли на Тод, биели са глави. Всичко е Тод. Все едно аз да не почета Тангра.
Приятел:
То оттам идва и английската дума „total“.
Георги:
„total“ е всичко. Както Тангра, танто е всичко на български.
ТАНГРА, всичко, което е за Господа чрез работа, чрез усилия. „Тан“ означава всичко, което работи за Бога, „г“ Господа, „ра“ е работа, чрез усилия.
Всичко това е Тангра и това е дадено на българите да полагат усилия и да си скъсват продължението на гърба от работа, няма. То, който си мисли, че така без труд ще мине той чисто и просто се лъже.
Разбра ли сега хазяйката, и ти искаш така, ама не може да лежиш на ухо. Искаш да бъдеш главен командир, ами най-много ще работиш.
Значи командира става пръв и ляга последен.
Когато, тамън съм си вземал москвича и съм в град Сливница, близо до границата и до Драгоман, даскал по физкултура в една гимназия, млад даскал такъв. От едно съседно село, гледам един дядка се размотава и ми маха на автостоп. Аз спирам колата, в москвича съм сам и отивам в едно съседно село на 10 км. Не знам защо отивах там, имах работа там, имам братовчеди. Той се качва, тръгвам, той ме поглежда така:
– Ей, браво бе, минаха тука 10 човека със скъпи коли и един не ми спря.
Аз викам:
– Истинските богаташи ги обичам. Знаеш ли, че дядо ми беше чорбаджия в Костинброд и истинският чорбаджия става пръв предри другите хора, не като съвременните богаташи да лежи. Става пръв и ляга последен и най-много се труди за селското стопанство.
– Леле, синко.
На мен ръката ми е на скоростния лост, той ми взима ръката, старец на 80 години и ми целува ръката.
Аз викам:
– Абе, дядо аз на тебе, мен така са ме учили аз на възрастни хора, на дядо си и на баба си целувах ръка. Ама защо ми целуваш ръка?
– Синко, ти ми напълни душата. Аз съм бивш чорбаджия, най-големия чорбаджия от това село. Като дойдоха комунистите и ми вземаха всичко. Имах мелница, имах това-онова и точно така, а ме изкараха като народен враг и ме напавиха на нищо.
Георги си взима дожиждане с приятели.
Без вас, аз съм генерал без армия. Армията прави нещата, а генерала само я насочва.
Благодаря!
Приятел:
Намаляваме.
Георги:
Не, не, напротив, ние не намаляваме, ние се увеличаваме, нали знаеш. Всички остават тук. Виж сега какво, значи човек като остане, къде му е сърцето, там е и тялото, че е и на другия край на Вселената или на другия край на планетата Земя, няма абсолютно никакво значение.
Значи аз съм се разделям с приятели, които са ми близки до сърцето, една, две, три, четири години не се виждаме. Отивам все едно сме се разделили преди 4 минути, същото отношение го има.
Приятел:
Това е истинско приятелство, не такива, които трябва да ги поддържаш и да са постоянно у вас.
Друг приятел:
И чорбаджията какво вика?
Георги:
Чорбаджията ли, какво става? Чорбаджията ми се радва и казва, че развенчали го по едно време и сега почнали да му връщат имотите. Това става въпрос в края на социализма вече, и той:
– Синко, абе да знаеш, сега ми върнаха 200 декара оттука, 100 декара гори и не знам, ликвидационният съвет за мелницата ми дава камъните, поне тя да остава – не знам какво някакви обезщетения, вика – Абе, да взема да ти препиша тука 10, 20, 30, а бе 50 декара ще ти дам. Те моите по не заслужават.
Аз викам:
– Дядо, аз това село го познавам, другото име на Домировци е Ножарево.
Те по време на социализма убиха двама партийни секретари и ги хвърлиха в реката, на един мост ги трепят. Полицията не можа да ги хване и викам така:
– Твоите наследници ще ми видят сметката веднага. По-добре да съм жив и здрав не ми трябва земята.
Той:
– Ами знаеш ли, че донякъде си прав, защото тези младите… Ама не заслужават, ни са трудолюбиви, мързеливи, ученолюбиви.
Викам:
– Много са си добри. Разбери, че сигурно такива трябва да бъдат, те понеже сигурно не искат да ти гледат имоти това-онова.
Успокойх го дядката и така свърши тази история.
Приятел:
А взел ли е земите или не?
Георги:
Да, той си ги взема сега.
Ама не бе, и аз имам там земи. Леле и собствените ми братовчеди, баба ми е от там, по майчина линия баба ми е оттам и аз като отивам те ме гледат сега на кръв дали ще искам нещо. Полага ми се. Те са 4, и ние със сестра ми бяхме 6 наследници. Там и дядо ми е заможен и имаме много в същото село, обаче понеже дядо ми този е бил като Андрешко и като Бай Ганьо, и ако е имал 200 дка земя, той 100 е скрил, за да плаща по-малкоданъци на държавата. Сега 100 признават, ама 100 не му ги признават.
Шефа на ликвидационният съвет, аз съм учител в Сливница и сутрин го карам до Сливница с колата, той седи в новия квартал на Божурище и ме чака. Отначало не знаех какво работи, всяка сутрин отива там. По едно време се заговаряме и вика:
– Абе, знаеш ли, аз съм шеф на ликвидационният съвет на цялата община.
И аз викам:
– А ти знаеш ли, че баба ми е от Домировци и там имаме много имот.
Той вика:
– Какъв имот на кои?
Казвам му прякора там, те на прякори са там.
Той вика:
– Какво имате?
Викам:
-100 декара признават, 100 не признават, обаче искам да ти кажа на тебе една далавера – ама аз само го изпитвам и тогава си бях на този акъл така духовн, но не чак – Тези 100 декара, ако можеш да ги узакониш половината са за теб, половината са за мен.
Абе станах пишман, направо станах пишман. На другия ден пак го карам и той сутринта вика:
– Георги, само ще дойдеш да подпишеш една декларация. Аз всичко менте правя и 100-те декара ги взимаме.
– Ами братовчедите ми, те ще искат дял.
– Не, не, онези 100 декара ги оставяме на тях.
Но не отидох. Та така, такива истории. Не исках нищо, нищо не му казах, не ходих да подписвам нищо, край.
Приятел:
Оня ден се прибирам и минавам през едни селца, а те баби такива, изкарали розови домати и така. И аз карах Диляна и вика:
– Спри да си купя домати.
– Добре.
И аз все ще отбия, ама дупки такова да ги избягам и тя вика:
– Е, пак не спря.
Е, аз спрях обаче по-натам и викам:
– Айде слизай.
Дадох малко назад и спрях пред една друга къща. Тя искаше от една друга баба, обаче взе от тази баба.
Диляна:
Обаче излезе едно момче и ми беше неудобно и викам дай от тези два, три домата. Не му бяха хубави да, ама викам айде тези двата домата. Викам айде ще отидем към бабата, към която искахме, от нея да вземем. Тя още от онова разстояние:
– Не ти се сърдя, че купи оттам, не ти се сърдя.
И аз:
– Не, аз оттук ще взема.
– Не ти се сърдя и да не вземеш от мен, не ти се сърдя.
Обаче взех си от нейните домати, наистина бяха хубави и просто тази жена все едно…
Георги:
Ами сега виж, когато си е свестен човека си е свестен.
Аз точно така, минавам през Гинци. Гинци е дълго, колкото Габрово – 18 километра. 12 км – най-дългото село в България и през 100 метра, изкарани столчета. На стола, какво продават? Овче кисело мляко, мед, друго няма. И аз гледам бялото, нали. Спирам на едно място и викам на този до мен:
– Виж какво, не съм ял с години овче кисело мляко. Искам да взема по един буркан.
Той вика:
– Вземи един, не взимай повече.
Слизам аз:
– Колко?
– 4лв. един буркан.
– Добре.
Взимаме буркана, той е студен, стегнат, а той вика:
– То това отвън е сложено само за модел.
Прибираме се с оня, отваряме, разделя ме си го на половина, няма нищо общо с овчето кисело мляко. Най-просто мляко, което сигурно е или от крава, ако беше от коза идеално и 80% сухо мляко, сухо вещество и вече те на далавера – нишестета, работи, леле какво менте.
Същото е в нашето хубаво село Виноградец. Всичко, което се продава по главната улица е абсолютно менте от местния Винпром, в който грозде не влиза, влизат само цистерни със спирт и излизат всички видове питиета, включително и смокинова ракия, която капитана Асен Асенов – Хермес мисля, че ми я носи или от Царево, или от Ахтопол, или от Созопол, или от Бургас. Аз пия една глътка, остро, пълно менте, викам:
– Абе, каква е тази смокинова?
А той вика:
– Ама аз я купих от вашето село Винегорец. – Боже, от къде купил, от пазара при бабичките – Те казаха прекрасна смокинова ракия.
Викам:
– Виж какво няма вкус, няма аромат, няма мирис, който да не е направен химически на земното кълбо включително и тези 30 тона мед, който почва от самосебе си да се захаросва и го пробутваме на французите, французите нямат технология, дават го на германците. Германците откриват, че е менте и плащат българите, че са направили 30 тона прекрасен мед, абсолютно менте, дори и аз, че толкова мед е минал през мен, може би, щял съм да се объркам, ако съм вземал да го пробвам.
Значи, затова крилатият девиз на Коцко от Пловдив, който казва, нали има биоцех: “Българското менте е най-доброто менте в света.” Това е истината.
Разбра ли сега, ако е менте, да е най-доброто менте.
Отиваме с Коцко, купуваме си по един фалафел такъв увит, нали. Той е постен и вътре с марули, нещо такова, вечерно време, и на масата какво има – ами има соя, соев сос, продукт, взимам да си сипя:
– Пусни го бе, сакън.
– Как?
– Абе – вика – Георги, ти с акъла ли си си? Това шишенце струва лев и 60 – 100 грама. Ами как ще е чисто от чисто соев продукт, то трябва да стува 16 лева, ако е лев и 60 значи е абсолютно менте, обгоряла захар, аромати, много сол, лев и 60, ако искате, но така е.
Фактически това продължава да ни учи на какво?
На въздържание. Значи колкото повече Е-та, колкото повече отрови, колкото повече неща в един супермаркет, които не стават ни за храна, ни за ядене, толкова е по-прекрасно, по-чудесно, по-великолепно.
Никой не ти е опрял пистолета до слепоочието да вика:
– Я, Радинке, влизай тука, ще ядеш от това мляко, има само 7 Е-та.
Ти викаш:
– Аз не искам 7”
Митака вика:
– Абе, дай да изпия 10 Е-та – Пие ги 10, ето ще ги изпие, ама на него нищо не му личи, защото той е аватар и може да ги преработи, вика – Аз нещо под 10 Е-та не консумирам, защото искам да е силно отровно, за да…
Той тренира нали, да го преработи, докато хората търсят нещо мезе и те така не си усилват имунната система.
***
Мяу, мяу, мяу, гали се, и
където имаш наистина недостиг на жизнена енергия, той ляга там.
Защо?
Защото то е трансформатор, който приема енергията и от земята, и отгоре, през него тече,
това е един жив, ей такава джаджа. Това е котето, само че е изкуствена, а онова е естествено.
Тука на майка лягаше на рамото.
Оня ден, нашият котарак се качва и ми ляга на това рамо и аз усещам, че едната ми плекса е изстинала. Отвивал съм се някъде, ясно.
Как знае?
Гледа, гледа, сканира ме, най-напред легна тук и ме гледа, викам:
– Няма какво да ме гледаш, Белопойче.
Той се казва Белиндо Белопойчев, поне знаете и викам:
– Белиндо, няма какво да ме гледаш, действай – ей такъв котак на два месеца, и той се изкачи, викам – А, усети, разбра ме. Благодаря ти! Виж какъв лечител си, доктор си. Ще ти викам доктор Белопойчев.
Нали казвам му на фамилия на нашия котарак, иначе всички казват на малкото име.
Разбра ли сега, Барба Яни, защо казвам към Люси да се обръщаш поне с Людмила, нали цялото име, да не говоря, че фамилното ако казваш е още по-добре, а и госпожица, ако сложиш отпред е още по-добре.
***
Ето какво е посланието до теб:
„Да се стремиш винаги да бъдеш в Светлината и то в най-ярката Светлина и да не се притесняваш от това, да не те притеснява.“
Господ го зареди с ослепителната бяла Светлина.
– Благодаря, Ти Господи!
Носи го с Вяра, Надежда и Любов.
Приятел:
Благодаря
Приятел:
Георги, какво ще ни кажеш за чувствата и за емоциите. Сега както каза за котката например.
Георги:
Имаш ли на разположение 48 часа да ти отговоря, с по 1 час почивка на 6 часа?
Приятел:
Да.
Георги:
Добре, ти ме уби, аз не се шегувам. Ти ме вкарваш в един океан, той е без край.
ЧУВСТВАТА И ЕМОЦИИТЕ СА НАЙ-ЧУДЕСНОТО НЕЩО НА ЗЕМЯТА, защото това са инструментите, това са нещата, които ги използваме и те са великолепни, не тук мислите, а чувствата.
Чувствата е намерението, което се превръща в емоцията е инструмент.
Най-напред трябва да бъде ЧУВСТВО, след това се превръща в ЕМОЦИЯ, а емоцията го прави в ДЕЛО.
Значи какво е, нали ме разбра, влиза в действие, но едното нещо е, че за нас такива емоционални каливаци, какъвто съм аз, трябва да броим поне до 10.
Еми нали, за да направиш някой така по-основни действия и дела е като броя до 10, колата щеше да се обърне на Стоянчо. Ние излезнахме и свършихме работата, нали, няма броене. В такива ситуации не се брои.
Виждаш, дави се едно животинче, хващаш и го изкарваш, нали като една яма, една къртица ей толкова голяма, тя е по-голяма от мишка. Гледам дави се животното, а ямата е дълбока, обаче аз моментално вземах една пръчка разклонена, ако слезна аз, няма да мога да излезна, без стълба няма да мога, не че не мога да скоча в 2 метра и половина яма, а то няма кой да мине, то в планината, я мине след една седмица, я не. Аз не че не мога да изкарам. Значи животното беше толкова умно, стъпи на клонестото разклонение и леко го измъкнах нагоре и го оставих настрани. Вътре имаше една педя вода, а то вече плува отгоре, обаче изнемощава, кой знае кога през нощта е паднало. А то как е? Къртицата върви отстрани, тази яма, стига посредата на нея и както дълбае и пада вътре. Така, значи, в такива ситуации само не се мисли много, защото
мислите от Сърцето са много по-бързи от тези, веднага ти дава импулс да спасиш нали.
Обаче някой път мисълта от сърцето, когато се превърне в емоция, ни кара да вършим дивотии и щуротии.
Значи, хубаво е да си следваме сърцето. Следването на сърцето е прекрасно, но да го следваме разумно.
Значи, когато се моли, истинският духовен човек казва:
“Господи, научи ме на ум и разум!”
УМЪТ Е ЧОВЕШКИЯТ УМ, РАЗУМЪТ Е АНГЕЛСКИЯТ.
Значи ангелският е по-висшият. Не говоря за най-висшата разумност – Божествената, защото няма смисъл да се молим.
Ние най-напред трябва да се научим на земният, след това на ангелският, ако се научим на ангелският, тогава ще се молим за божественият.
За да стигнем според етапа и затова не трябва винаги да се подчиняваме, така
ЕМОЦИЯТА трябва да бъде овладяна.
ЧУВСТВОТО не трябва да бъде овладяно, дай му широта бе.
Обичаш този човек, обичай си го, излъчвай му любов, хвали го.
Мразиш го, мрази го. То е ясно, че омразата ще се върне при теб.
Ти си източника, няма начин и така ще те опердашат, че после ще си помислиш дали аджеба така да излъчваш омраза.
Но не и…, защото емоцията те кара до действието, мразиш този човек комшията. Аз казах, отиваш и всяка сутрин му риташ кофата викаш: „Кучетата я разпиляха.“ Тя се пилее, с удоволствие гледаш как той отива и мете боклуците и ги вкарва пак обратно в кофата, и аз доволен, като всеки един нискочестотен българин. Казвам за себе си – това не съм го правил де, а те го правеха на мен редовно.
Този номер беше като комшията изсипваше неговия боклук у моята кофа, беше много по-интелигентен. Нашата кофа се пълни, а неговата… Нашата се препълва това-онова, а неговата кофа не.
Една сутрин го хващам и го поканих на кафе да видиш след това как почна да кара и двете кофи, сложи ги на една количка, контейнера е далеч, отива изсипва ги и двете и нашата, и неговата, и ги докарва.
Представяш ли си, вече колко съм го облагородил, с какво?
Ами с ЛЮБОВ, с ДОБРО ЧУВСТВО КЪМ НЕГО, а не затова, защото ако ми беше направил това преди 20 години като бях, както изсипва си излитам от нашата порта за нищо и почвам да мета улицата с него и става една такава патаклама, което е чудесно нещо де. Той ме стиска, той ме удря, мен ме боли. Аз го удрям, и ми е приятно като го ударя и като ме заболи и тази болка е приятна, защото от суматохата така.
Ти искаш да удариш, следователно като си ударен е също прекрасно, чудесно, после ходиш малко замаян,главата ти е така обаче пък и аз “Ааа чудесно.” Двамата след това се прегръщат и си тръгват към вкъщи напълно доволни, защото те, нали като си пиян това е под упойка и като се биеш не те боли.
Един път един приятел го нося. То му се губят часове на него. Нося го на гръб у тях, аз тогава не пих нищо. Звъня на вратата и жена му отключи и вика:
– Трябва да го качим на вторият етаж.
По стълбите, тя от едната страна, аз от другата, и тя само прас, ритници, шутове и накрая викам:
– Да го вкараме в стаята?
– Не.
Тя го пуска в коридора и той прас. Как не си изкърти някой зъб. Викам:
– Чакай, защо…?
А тя вика:
– Пусни го.
Аз мисля, че тя ще го подкрепи, за да влезе в стаята, а тя го пусна и аз, а той като дърво. На другия ден следобед, идва у нас и пак отива към кръчмата. Вика:
– Георги, ти ли снощи ме заведе?
Викам:
– Да, душице, аз те заведох.
Вика:
– Ами, къде съм падал бе, некъде по стълбите? Тука ме боли. – Тя обаче жена му го рита, а тя си го бие редовно така като е пиян го бие и той обаче не помни на другия ден, и точно където го е ритала там, вика: – Абе, долу по краката, тука по мускулите как ще се ударя? – нали то иначе на коляното може, ама вика – Как така отзад съм се ударил?
А тя отзад го рита, аз ѝ викам:
– Недей го рита.
– Не – а тя нали – Този боклук.
Не знам какво и т.н. като всяка една разсърдена жена, което е нормално, и така.
Това е емоция. Разбра ли сега? Емоция в действие.
Приятел:
Да, ако да кажем е разсърден някой и изпитва тъга и аз изпитвам същата тъга, която другият човек изпитва.
Георги:
Това, вече си отворена за чуждата радост и чуждото страдание и значи това е един от небесните постулати.
Това е СЪСТРАДАНИЕТО, значи, да съчувстваме на човека и да се радваме с неговата радост.
На българина името на съчувствие и на сърадост, съчувствам с чувствата. Това е съчувствие, нали, не само е болезненото чувство, нали състраданието, но е и да се радваш, се нарича завист. Да те светна как викат българите. Това е завист.
Приятел:
А това негативното, тъгата, може ли да я наречем завист?
Георги:
Ами тя я преработва. Виж какво, състраданието е да му вземеш половината товар и да му казваш моите съболезнования, нали, но
не може да кажеш съжалявам, защото моментално огорчаваш Всевишния, казваш съболезнование, съчувствам ти,
но никога не казваш: “Жалко бе, този виж какво дядо ти нямаше и 90 години и се помина” Той си отишъл на 89 години, “Жалко за човека, свестен човек беше.”
ЖАЛКО нямаш право да викаш, СЪЖАЛЯВАМ нямаш право да казваш като духовен човек.
Иначе дядо Пешо отвън може да го каже. Мете улицата и вика: “Ей, я гледай този, набор не можа да изкара и 95.”
Такива бяха старците там от планината, където живеех. Те си отдоха все от 90 нагоре, ама жените им останаха, баби, така. Та затова когато говорих за вдовиците и вдовците, вдовиците са много, вдовците са малко, но това е. Значи,
състрадаваш на човека, съчувстваш му и му взимаш половината товар от него и той без да иска усеща, че нещо му олеква.
Той затова иска нещо да каже, една приятелска дума, слово да каже, или пък мълчиш, обаче как се казва – съпричастно мълчание. Той усеща, че съпричастното мълчание изтегля неговото страдание и е на половина. Ти не си пряк участник и въпреки всичко участваш. Това е на аватара, това е значи това. Разбра ли сега? Говорим си за твоя пророчески сън,
И ти си отваряш рана, разбира се, обаче през теб може да мине, да изтече този човешки негатив във Вселената.
Това е, а
КОГАТО СЕ РАДВАШ С НЕГОВАТА РАДОСТА, ТИ МУ УВЕЛИЧАВАШ РАДОСТТА.
Разбираш ли? Значи това е точно,
той има радост, обаче и ти като се зарадваш искрено и от сърце, неговата радост се увеличава два пъти. Той тогава вече става неземно щастлив.
Стига ви толкова, беше ми приятно.
