Silvina:
Благодарим! Благодарим! Благодарим на всички прекрасни приятели, които така отправиха към нас тази покана и тази идея. Нямахме идея през Октомври да има беседа, но ето, че времето ни чака. Слънчицето си е с нас и всичко си е точно наредено, така че ние днес като едно ято да долетим, защото тук не са само хора от града, има и много приятели от цялата страна, че дори и от чужбина, както винаги, и това е най-хубавото чувство, което остава във всички нас на една свързаност с всички тези хора, с всички тези приятели, с които обменяме по няколко думи, най-вече сърдечна енергия на Любов. Благодарим за тази възможност наистина. На Земята обменяме Любов, приятели!
Георги:
Добре дошли! СЛАВА НА БОГА, ЧЕ НИ Е СЪБРАЛ и много се радвам, че наистина в този чудесен град, за мен е наистина един чудесен и прекрасен град.
Искам да поздравя всички, които са се погрижили за това събитие, а и всички, които го посещават, а и всички, които чуят за него и да им пожелая здраве и успех във всяко едно добро начинание.
Искам да ви кажа защо този град е малко по-специален. Това, което ще ви кажа я го прочетете някъде, я го чуете, но при всички положения – не. Защо? Откога Димитровград ми стана така близък град на мен, защото и аз горе-долу се имам за поет?
Обаче имам двама любими поети от по-новото време. Единият е Никола Вапцаров, а другия е Пеньо Пенев. Огромна дълбочина, и двамата достойни за нобелисти, т.е. за Нобелови награди за поети. Това е личното мое мнение, но го споделям и мога да го потвърдя.
Не знам защо, но на мен ми се случва, четох много за Пеньо Пенев и не съм имал щастието да го познавам. Аз съм бил твърде малък, когато той си е отишъл, а той си е отишъл на 29 години. Работил е най-много в този прекрасен град, обичал го е, посветил е много на него и почти 90% от поезията му е за него.
Най-случайно преди доста години бях в една от Съветските републики Коми на работа, и в квартирата, където живеем в три стаи по двама души, един ден най-случайно казах едно стихотворение от Пеньо Пенев, стана един много по-възрастен от мен човек и каза: “Ами ние с него сме живели в една квартира.” и започва да разказва спомени.
След два три дена отивам във местния Дом на Културата и оня, който беше осветител там и домакин от дума на дума стана, че и той живял и познава лично Пеньо Пенев и много интересни работи ми разказаха, където няма нито да ги чуе човек, нито да ги види, нито да ги прочете, от вътре от кухнята. Единия каза: „Аз тогава, първите години – това е било доста близко време след 9 септември – имаше купонна система, нямаше храна и той като идваше от Димитровград в София – аз бях хлебар и редовно крадях по един два хляба накрая и носех, а живеехме трима души в едно таванско помещение. Ние двама живеехме там, ама като идваше той, спеше при нас.”, и ред интересни работи.
Когато си е заминал, и когато го спускат вече, за да замине във вечността, изведнъж тук има много релси, голяма гара, тогава е било много наситено и изведнъж два локомотива са започнали да свирят най-случайно, те и не са знаели, но са свирели много дълго, като чели изпращат този прекрасен поет, гражданин и човек. Това ми го каза един свидетел на случилото се. Вместо да те изпратят с 21 топовни гърмежа, и така да те посрещнат. Така се посрещат ВИП персоните, ВИП личностите, те са го изпратили с локомотивен сигнал. Светъл му път, макар че си е заминал така, защото и той като Никола Йонков Вапцаров е бил велик идеалист и не е могъл да издържи на времето.
КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ
Пеньо Пенев
Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти:
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.
Животът своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато за наследници след време
ще дойдат нашите потомци тук.
Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица звезда.
Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак –
но хората ще бъдат вече други
и друг – денят на бащиния праг.
Дали ще им разкаже с памет свежа
историята или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи…
Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори…
Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите –
какъв живот живяхме ний!
ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ! ЕДИН ЖИВОТ!
Прочетете и за домашно “Пътеката е извървяна” и ще разберете защо сам е решил да си отиде от този свят, прекрасно стихотворение. Дори и в него е казано нещо чудесно.
СЕГА Е НОВОТО ВРЕМЕ, НОВОТО НЕБЕ И НОВАТА ЗЕМЯ и НИЕ НЕ САМО СМЕ НА ПРАГА, НО ВЕЧЕ ТРЪГВАМЕ НАВЪТРЕ!
А това както и тогава не е търпяло дребните душици, дребните хора, еснафите.. Еснафите не могат да съградят този град, не могат да съградят тези комини, не могат да направят нищо. Могат да направят една прекрасна вила, една прекрасна спалня да си вземат, една много хубава лъскава кола да ги вози. Да, грижат се за близките си, за семейството си и за себе си, но и черната пантера е много кръвожадна и само нещо, което шава и иска да го убие, но и тя се грижи за малките си с Любов и Обича любимия си.
ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА НЯКАКВА ВЕЛИКА ИДЕЯ ПРЕД СЕБЕ СИ! Някаква задача голяма. Да работи за една мисия, за да може да осмисли живота си.
ДРЕБНИТЕ НЕЩА ГО КАРАТ ДА ЖИВЕЕ. ТОВА Е ОПИТНОСТ, НО САМО НЕЩО ГОЛЯМО, СВЕТЛО, ХУБАВО, ПРЕКРАСНО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ЗА ПЛАНЕТАТА, ЗА ВСЕЛЕНАТА МОЖЕ ДА ОСМИСЛИ ЖИВОТА МУ НЕ 100%, А 1000%.
“И не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори!”
Не са очаквали нищо, а са дали много. На това иска да ни научи Светлата Сила, това е НОВОТО ВРЕМЕ! СЕГА СЕ НАЛИВАТ НАИСТИНА ОСНОВИТЕ НА НЕГО И НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ГО ПРАВИМ! Дали ще се наречем Аватари, дали ще се наречем Апостоли на Светлината, дали ще сме най-обикновени Божии синове, дъщери или Негови чеда, но ние трябва да изпълним това, което е дадено на нашите плещи, а не на някой друг, затова сме в това, може да се каже, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ!
Когато Силвина ми каза заглавието на темата: “БЕЗКРАЙНИТЕ ПОТЕНЦИАЛИ НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ”.
Мисля си. Не съм мислил кой знае колко по темата и сега говоря на изуст, но си ПОМИСЛИХ, ЧЕ НАИСТИНА ВЕЧЕ ИДВА ТАЗИ БЕЗКРАЙНОСТ, ЧОВЕК ДА РАЗБЕРЕ КАКВО МОЖЕ, НО НАПЪЛНО ОСЪЗНАТИЯ ЧОВЕК И ЧОВЕК С НОВОТО СЪЗНАНИЕ. Иначе ще си остане една затворена система и както съм казал в хубавата беседа „Черупковото съзнание“, няма да може да разчупи черупката и от такова малко жълъдче няма да стане хилядогодишен дъб, който опира Небесата. А това е програмата и ИДЕЯТА НА ДЪБА – ДА ПОРАСНЕ, ДА СТАНЕ ОГРОМЕН И СИЛЕН.
– Защо?
– Ами да дава.
– Какво да дава?
– Да дава въздух, чист въздух и да примъква влагата, да даде вода.
Дъбът е изключително нещо, от малкото широколистни дървета, които привлича водата и дава въздух.
Борът казват, че е горският лечител, горският доктор, но борът обезводнява прериите и местата. От него може да черпиш, разбира се, смола и хубави неща, но енергийно той не може да излъчи това, което излъчва дъбът.
Когато чух темата си помислих: „ДА, ДОЙДЕ ВРЕМЕТО НА ЧУДЕСАТА“. Заради това сега ще кажа няколко думи точно по темата. Може да изглеждат нелогични, може човек да помисли, че се отклонявам, но те ще бъдат абсолютно точни, защото безкрайните потенциали, НОВОТО СЪЗНАНИЕ ИСКА ДА НИ НАПРАВИ ВСИЧКИТЕ СВЕТИИ, ВСИЧКИТЕ ЧУДОТВОРЦИ, ВСИЧКИТЕ ПРАВЕДНИЦИ, ВСИЧКИТЕ СВЕСТНИ ХОРА, казано на най-обикновен език.
Ако не станем свестни хора, ние ще видим Новото Небе и Новата Земя през крив макарон. Това е самата истина и съм убеден в това, както съм убеден, че стоя тук в този момент. Затова се иска Ново Съзнание, а НОВОТО СЪЗНАНИЕ ИСКА ПРОМЯНА. Затова Преходът се казва Голямата Промяна, Фундаменталната, Основната, Генералната, Кардиналната Промяна – ВСИЧКО ДА СИ ПРОМЕНИМ! От мисленето, което е изключително важно, чувстването, емоционално-чувствения комплекс и действията, нашите дела, защото и в Библията е казано: “Вяра без дела е мъртва”.
Ама “Аз съм много вярващ” казва някой. Ама не, ти не си вярващ, ти дори не си и суеверен. Суеверният пак прави нещо. Поне като види черна котка на пътя ще се завърти три пъти и ще чака или кола или друг да мине и той тогава минава, не смее да пресече.
Първото нещо от трите основни неща, на скоро казах на една хубава дама, която ми се изповядваше.
Първото нещо, е че трябва да си сменим СТЕРЕОТИПА, ако още не е нов. СТЕРЕОТИПА НА МИСЛЕНЕ, НА ЧУВСТВАНЕ, НА ГОВОРЕНЕ, НА ИЗРАЗЯВАНЕ И НА ДЕЙСТВИЕ. Това са четири основни неща.
И първото е, че от нас зависят малко работи, но ние трябва да ги свършим, а многото работи зависят от онази Светла Сила, на която и казваме Вселенски разум, Всевишния, Всемогъщия, Вседържителя!
Да, и тази връзка, която много човечества, много раси са я били изгубили, ние трябва да я направим пак 100%.
ДА УСЕЩАМЕ, ЧЕ ВСИЧКО Е НА СЪЗДАТЕЛЯ, НА ТВОРЕЦА, ЧЕ Е НЕ САМО НЕГОВО, НО И ТОЙ ОТГОВАРЯ ЗА ВСИЧКО, ЗАЩОТО НИЕ ЖИВЕЕМ В НЕГО, ДВИЖИМ СЕ В НЕГО, ГОВОРИМ В НЕГО! ВСИЧКО ВИДИМО И НЕВИДИМО Е ТОЙ! И когато това дълбоко залегне в съзнанието, ще видите как самият човек започва да се променя, а и нещата леко му тръгват, защото чисто и просто се е увеличила Вярата му, Надеждата му, Любовта му. Дали иска или не иска, но ако следва този път, той ще види, че съм прав. Всичко започва да става по-леко, по-добре, по-нормално.
НАЙ-ВАЖНОТО, ПЪРВОТО ЧУДО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ С ЧОВЕКА Е ДА СТАНЕ ЗДРАВ! Да си оправи здравето! И от тук вече се тръгва!
Скоро една дама дойде и ми казва: “Ами Георги, аз мисля, че нещо не съм наред. Тук от няколко месеца ми се случва доста пъти да материализирам и дематериализирам неща. Нещо, което ми е много необходимо, дори предмет, го намирам на масата. Ама никой не го е купувал, от къде идва, не знам!? Нещо, което не ми е необходимо изчезва, стопява се във въздуха.” Погледнах я и видях каква мощна дама вълшебница е, да не кажа магьосница, с такава енергия.
А най-напред така се започва, най-напред. Със засилване на вярата. При тази силна вяра и при тази енергия, която вече излиза на яве, няма начин хората да не започнат да стават ясновидци, чудотворци и чисто и просто все някога, рано или късно, ще станат Светии. Много хора започват да получават видения. Има неща, които са нелогични до сега, но те по принцип са си логични.
Както казах ЗАПОЧВА ДА СЕ РАЗВИВА У НАС ОСМАТА ЧАКРА, започва да работи, СЕДМАТА СЪЩО. Досега сме били на пета чакра. Все още човечеството… преминават някои на шеста, затова шестото чувство се казва ИНТУИЦИЯ. На седма по-малко количество. А С ОСМАТА РАБОТИ НОВАТА РАСА, която идва и се ражда на Земята.
ИМЕННО НОВОТО СЪЗНАНИЕ ДАВА ТЕЗИ БЕЗКРАЙНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТЕЗИ БЕЗКРАЙНИ ПОТЕНЦИАЛИ, ЗА ДА ЗАПОЧНЕМ НИЕ ДА СТАВАМЕ ПО-ДРУГИ!
КАК? Ами за да си променим съзнанието. А съзнанието се състои от три съзнания: МЕНТАЛНО, АСТРАЛНО И ФИЗИЧЕСКО на тялото.
Менталното може да го кажем, че е духовно.
Астралното, че е душевно.
А съзнанието на тялото му казваме простичко и обикновено – ВОЛЯ.
И затова, когато казвам напоследък, че ни трябват двата велики инструмента и нищо друго: НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА И НЕПРИКЛОННА ВОЛЯ!
За да работим с какво? – С Добродетелите, т.е. казано простичко
ТРЯБВА ДА СТАНЕМ ПРАВЕДНИЦИ! НЕ СТАНЕМ ЛИ – НЕ МОЖЕ ДА ОСТАНЕМ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА!
Примерно може да живеем още 20,30, 50, още 100 години, но личното мое мнение е, че след 150 години, на Земята ще има по един недобър човек на 100. Сега е един на 10, но тогава ще стане 1 на 100, а след 1000 или 2000 години ще стане 1 на 1000, после 1 на 10 000, 1 на 100 000, 1 на 1 000 000 и когато стане един на милиард, Земята ще бъде Рай. До тогава няма много време 350 000 години може да се каже. Нищо не са за Вечността. А може би времето да протече по друг начин, от къде да знам. Не знам Великият Замисъл на Всевишния.
Но ще кажа по-простичко. Ще изброя някои от ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, най-разпространените:
БЛАГОРОДСТВО!
БЛАГОРАЗУМИЕ!
ВЕЛИКОДУШИЕ!
ЩЕДРОСТ!
СМЕЛОСТ!
ВЯРНОСТ!
МИЛОСЪРДИЕ!
САМОПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ!
Аз в следващата книжка ще ги изброя и ще ги напиша. Те са 42 ДОБРОДЕТЕЛСТВА. Може би съм казвал, че
42 Е ЧИСЛОТО НА НЕТЛЕННОТО, НА ВЕЧНОСТТА, НА БЪДЕЩЕТО.
40 Е ЧИСЛОТО НА ТЛЕННОТО. НЕЩО, КОЕТО СЕ РАЖДА И СИ ОТИВА.
И ЗА ТОВА ДОБРОДЕТЕЛСТВАТА СА 42.-
ЕНТУСИАЗЪМ!
ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ!…
Те са най-различни, но всички са чудесни и прекрасни и всеки човек като ги прочете ще види:
А бе аджеба в себе си до къде съм стигнал по Благородство?
До къде съм стигнал по Великодушие?
До къде съм стигнал по Щедрост,по даване?
До къде съм стигнал по Вярност?
До къде съм стигнал по Смелост?
До къде съм стигнал по Справедливост?
Помъдрял ли съм от знанията и как ги прилагам?
Няма нищо ново под Слънцето. За това съм говорил десетки, а може би и стотици пъти. Сега само обобщавам нещата, защото времето е наближило и преди 7,8 или 9-10 години, от както съм слязъл от планината, тази беседа беше неподходяща. Съзнанието не беше подготвено. Сега вече е подходяща, защото все повече и повече хора ще разберат, че когато се отнасят честно и почтено към нещата, справедливо и добре, се получава. Когато не се отнасят – не се получават и това ще го разберат всички, които пристъпват Природните и Божествени закони.
Не говоря за обикновените престъпници, които безкрайно много уважавам, защото те са хора, които неутрализират някой неща. “Престъпност трябва да има” – казва един много голям български полицай Гешев, но ние трябва да я слагаме в определени граници и проценти. Без престъпност става още по-зле.
Хубавата народна българска поговорка: “Ела зло, че без тебе по-зло” е изключителна. Защо? Защото има един Принцип на Вселената, който казва:
“Ако приемем малкото зло, съгласим се с него и даже Благодарим на Всевишния за него, голямото, което ни е приготвила Кака Карма, няма да дойде.”
В това също съм твърдо убеден! Абсолютно! Защото съм го изпитвал на собствения си гръб. Когато се дърпаш, проклинаш…
Знаете притчата за Иванчо, който си беше счупил едната ръка и после в корито с гипс и вика на приятелите си: “Колко добре бях с една счупена ръка” – след като са му се счупили и двете ръце и двата крака и нещо по ребрата, и като лежи 6 месеца в гипсово корито… Ей поумнял. Да, Иванчо, добре, че поумня!
И така, като си счупиш пръста ще кажеш: “Господи, ти нещо ме предупреждаваш, ти нещо искаш да ми кажеш. Какво е?”. Дори да се убодеш.
От най-дребното веднага трябва да си направиш извод, за да не бъркаш повече и да коригираш живота си. Значи нещо, както се казва в молитвата, “… знайно или незнайно, волно или неволно съм сбъркал Господи, прости ми!”, защото не всеки човек може да осъзнава нещата.
Но второто чудо, което е след здравето, ЧОВЕК ЗАПОЧВА ДА ОСЪЗНАВА НЕЩАТА.
Идва при мен един приятел и вика:
– Георги, а бе толкова тъп, прости и ограничен ли съм бил? – в чужбина е живял, разбира се – Преди 5 години като ми говориш, или като те чета, ама нищо не можах да разбера. Само знам, че пише нещо на български, ама не мога да разбера абсолютно нищо, а ти го казваш просто, а то не може да ми стигне до съзнанието и аз не мога да включа.
Викам си:
– А? Как ще бъда щедър към този и оня? Аз ще гледам да го преметна, да го излъжа.
На комшията, натискам кантара. Той ми мери от неговите картофи, аз съм подпрял отдолу кантара с крак и викам: я да гледаме отпред по-малко да излезе. Чувалът е 50 кила, той излиза 25, аз го излъгах със 100 кила. Отивам си вкъщи много доволен и се радвам.:
– Каква е тази радост? – вика жената.
– Ами комшията го излъгах със 100 кила.
– Как не те е срам, бе! Проклетник!
– Спокойно де, всичко си е за нас, всичко си е точно, защо да му давам тези грешни пари, аз ще си ги изпия.
Е, да ама после му излезнаха през носа. Така е, винаги! Защо? Ами, защото е тръгнал по правия път, ако беше си останал престъпник и не ме беше слушал, и не си пиехме заедно кафето – на него му е разрешено. Ще излъже този комшия със 100 кила, после ще продаде колата си, ще я позамаже малко и ще каже ей идеална кола. Хоп 1000 лева отгоре.
НА ТЕЗИ НИСШИ СЪЗНАНИЯ БОГ ИМ ПРОЩАВА, ЗАЩОТО ТЕ СА КАТО ЖИВОТИНЧЕТА ИЛИ ПОЛИ-ЖИВОТИНЧЕТА, да не ги обиждам много. ОБАЧЕ ТОВА Е ВЪРХЪТ НА ЕГОИЗМА, но Новото време ще изпрати егоистите от тука на една хубава планета, която се казва Земя номер 2. Не знам дали егоистът 150 години ще остане, или ще се включи в колектива, но след няколко стотин години няма да има егоисти. Затова по-добре…
Кое е третото чудо? – Ами СМИРЕНИЕТО. ДА СЕ СМИРИШ!
Четвъртото е ВСЕОПРОЩЕНИЕТО. ДА ПРОСТИШ НА ВСИЧКИ ВКЛЮЧИЕЛНО И НА СЕБЕ СИ!
И петото е ТЪРПЕНИЕТО.
След това всички добродетели, за които говоря, ако вие преминете 50%-та граница, станете толкова Верни, толкова Смели, толкова Щедри, много повече от колкото сте били, не 100%, малко са тези 100%. Те са ангели, които са слезли на Земята. 100% да бъдат верни, справедливи, смели, щедри, саможертвени – малко са! Аз много малко съм виждал. Но поне да прехвърлим прага на 50-те%, 51% трябва. Тогава вече нещата се обръщат в наша полза.
Не говоря голословно, а съм чувал доста хора, които идват и казват: “Ами това, което казваш, се опитах да го приложа” Ами опитайте се да го приложите. Едно момче ми казва: – Само една седмица, на осмият ден чудесата започнаха да стават.
– Сериозно?
– Сериозно!
Даже аз не повярвах, казвам:
– Ей много бързо.
Защо? Две, три пет седмици, да! Минималният срок е 45 дена. През това време чакаш, може нищо да не се случи. Още 45 дена, и когато започнат да не се случват след 111-ят или 144-ят ден, така не се случват, може да се върнеш обратно на стария стереотип – мошеник, измамник, егоист. Да, ще ти бъде простено! НО АКО ПРОДЪЛЖИШ ПО ПЪТЯ С НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ, КАЗВАМ ВИ, ЧЕ СЛЕД 360-ят ДЕН ЩЕ СТАНЕШ ГОЛЯМ ЧУДОТВОРЕЦ. Така се става! Знам, че е трудничко, когато живееш в един колектив.
Скоро една хубава девойка, тя булка, младоженка казва:
– Ей, толкова ревнувам моя любим.
Съпругът отива на работа само в женски колектив. Казва: „Само като си помисля и ставам недобре“. Казвам:
– Моето момиче, ще ти кажа нещо. ОВЛАДЕЙ ГНЕВА СИ, защото едно от чудесата е да владеем себе си!
Ние мислим кой знае какви чудеса трябва да стават. Че тук сега трябва в златен облак да се яви Иисус Христос. Слава Тебе! И всички да го видим. Да, това е чудо. ГОЛЕМИТЕ ЧУДЕСА ЗАПОЧВАТ ОТ МАЛКИТЕ. И затова ненапразно е казано в една мъдрост: “Овчарят, който владее себе си при всяка ситуация, е по-велик от императора, който не може да се овладее винаги!”
Затова НОВОТО СЪЗНАНИЕ и НЕГОВИТЕ ПОТЕНЦИАЛИ СА БЕЗКРАЙНИ, защото може да започнем от малките чудеса и след това, когато пожелаем, но има за какво, може да спрем градушката, виелицата, студът, снегът.
Вие ще разберете, че дори и в една студена стая може да бъде топло и без печка. Просто да се вдигне температурата вътре. С какво? С мисълта на човека, но този човек трябва да е чист. Да има чисти мисли, чисти чувства, чисти дела, чисти намерения, чисти думи. Иначе не.
СЛОВОТО ИЛИ ДУМАТА Е МНОГО СИЛНО НЕЩО. Словото наистина може да прави също чудеса и ние много трябва да внимаваме за това. Защото народната поговорка: “Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя!” е точна.
Раната е на материалното, на физическото тяло и по-лесно ще мине, но раната, която се нанася на енергийното, на духовното тяло на човека от едно слово или една дума, тя има вечен отпечатък и много трудно може да се изтрие.
Това е същото като ДОВЕРИЕ, много лесно се губи, от едно изречение, от едно дело, което е направено, от нещо дребно. Но МНОГО ТРУДНО СЕ ПЕЧЕЛИ ДОВЕРИЕТО НА ЧОВЕКА!
Говоря, че наистина ВРЕМЕТО НА ЧУДЕСАТА НАСТЪПИ.
В последните страници на Новият завет, на Библията, в Откровението на Йоан Богослов е казано, че ще има много знамения и много знаци по Небето и по Земята и във водата. Наистина вече ги има, но човек с малко по-извисено Съзнание може да ги види. Тези другите все още си стоят и не искат да дръпнат пердетата, за да видят какво има отвън.
Значи, ЗАЛАТА С ДРЪПНАТИТЕ ПЕРДЕТА Е СТАРОТО СЪЗНАНИЕ. НОВОТО ИСКА ДА ЗНАЕ КАКВО ИМА ОТВЪН.
Новото Съзнание кое е?
Продължаваме да живеем в един затворен свят, това е истината. Значи, ТОЗИ СВЯТ ЗА ДУШАТА Е КАФЕЗ, КЛЕТКА ИЛИ АКВАРИУМ, но когато преминем границата на 50-те процента на Новото съзнание, тази хубава клетка, кафез или аквариум ще ги направим ДОМ. Защо? Защото или сами или някой ни е посочил къде е ключът от вратичката. Отключваме и излитаме. Летим, но все пак този кафез е нашият дом, трябва да се върнем, но имаме отворена врата. Това се казва Новото Отворено Съзнание. Тялото също е кафез и клетка. После още време ще бъдем така, не може да бъде изведнъж, щом живеем на тази планета, щом се храним, спим и тук се размножаваме.
Притча за рибките в аквариума
В един аквариум живели десет рибки. По едно време, едната рибка чула, че котката, която обикаля около аквариума и иска да си хване някоя рибка, говори, че някъде наоколо има хубаво, голямо море, топло, чудесно. И тя казала на останалите, обаче едните казали:
– А бе седи тука, къде ще ходим, там може и да е опасно. Ние тука сме се родили.
– Тука сме се родили, ама нашите прабаби, прадядовци са били хванати от някъде и са били сложени тук, да отидем да видим. – Половината казват:
– Не, много е опасно. Там не!
– Опасно, ама и хубаво много, а тук аквариум.
Решили да направят референдум и на референдума петте рибки били „за“, петте били „против“. Не могат да се разберат. По едно време при стопанина дошъл един мъдрец, слязъл от планината. Поканил го стопанина. И мъдрецът отишъл до аквариума и казал:
– Виж, ела тук. Тези тези и тези – изброил пет от рибките и казал – върви и ги пусни в морето. – Той казал:
– Ама защо да ги пускам?
– Виж, ти какво работиш?
– Аз съм ловец на бисерни миди.
– Щом си ловец на бисерни миди, като пуснеш рибките в това море, което e пълно със бисерни миди, те всеки път от благодарност ще ти показват къде са най-големите находища на мидите и с малко труд си изваждаш доста. Наистина.
– Да, ама как ще ми показват?
– Начинът е много прост. Сега, като погледнеш морето ще видиш едно куполовидно бяло облаче, където е облачето, закарваш лодката. Точно отдолу е находището на бисерните миди.
И понеже решил човека, ловеца на бисери, че ще е на далавера: “Ами що не пусна пет рибки, голяма работа. Пет пак ще останат в аквариума.”. Взима, слага ги в една кофа, отива и ги пуска смело. Има опасности вярно, обаче МОРЕТО Е БЕЗКРАЙНО И ЧУДЕСНО И НОВ ЖИВОТ. И МНОГО РАБОТИ ВИЖДАШ НАОКОЛО.
Какво става след 24 часа, след като си е отишъл мъдреца?
Ами много просто. Аквариума бил на една маса. Станало силно земетресение през нощта, аквариума паднал, спукал се и петте рибки си заминали нелепо. Не от опасността в морето, останалите може и да са оцелели.
Разбрахте ли кой е мъдрецът?
Разбрахте ли кой е ловеца на бисери?
Разбрахте ли кои са рибките?
Това ви е за домашна. Няма да ви тълкувам притчата.
Сега ще дам думата на Силвина да ме замести малко, за да си почина. Не че се нуждая от почивка, но тя има да казва доста сериозни и важни неща от кухнята на Новото Съзнание и специално на неговите възможности, на неговите Безкрайни Потенциали.
Сега все още виждаме малко, ама после ще видите, че наистина са безкрайни, и са безкрайни човешките възможности, защото Иисус е казал така: “Ще правите чудеса не само като моите, а по-големи от моите!” Да, това време дойде!
Silvina:
Да, защото ние сме по образ и подобие на Господа! Но не като физика, така както изглеждаме сега, а като възможности за творчество и проявление на тези потенциали, които са заложени в нас.
Много ми хареса, че Георги ми даде думата точно в този момент след тази прекрасна притча с рибките, която много, много ми хареса и понеже е в духа на това, което исках да кажа. Миналата година имахме беседа, която се казваше “Новото Съзнание”. И тази сутрин станах рано и си я пуснах. Казвам, а бе я да видим какво сме говорили ние на тази беседа за Новото Съзнание. И там Георги каза нещо, което много ми хареса и което искам да подчертая и понеже той започна със рибките. Той казва: „НОВОТО СЪЗНАНИЕ Е СЪЗНАНИЕ НА РИСКА.“ Когато човек силно желае нещо, когато човек реши, има намерение, има желание и предприеме със силата на Волята си действие да дръпне пердето, може да види различни неща. Може да е слънчево и приятно, може да е буря, може да е сняг, но така или иначе той ще знае. А когато стои в затворената тъмна стая, той не знае. Той вижда само нещата в стаята, занимава се със себе си, с домашните си, с проблемите си, с кармата на рода си и с ред неща, но не с онова, което е цялото, а с една дребна частица. Не че не е всичко в нас, но така или иначе ние сме се затворили в тази черупка.
Знаете, в индийската философия, която всъщност не е индийска, Георги е казал, че Индия е един архив на човечеството, където се пазят нещата и донякъде са се развили, разбира се. Но така или иначе там се говори за трите Гуни, който аз мога да кажа, че са и трите вида Съзнание: Тамас, Раджас, Сатва.
ТАМАС – ПОВЕЧЕТО ХОРА ЖИВЕЯТ В ТАМАСТИЧНОТО СЪЗНАНИЕ. Повечето хора гледат сериали всяка вечер, които създават у хората и подкрепят едно стереотипно мислене на едни ревнивости, на едни странни човешки отношения, в които човек реагира абсолютно първосигнално, абсолютно неразумно, абсолютно някой го провокира и той реагира с гняв, или с някакъв изблик. Нещата са просто много, много затворени, много, много ограничени.
Има хора, които живеят в РАДЖАС СЪЗНАНИЕТО – ТОВА СА АВАНТЮРИСТИТЕ. Ние с Георги много ги обичаме, защото дълбоко в себе си и ние сме такива хора. Тези хора много бързо стигат до решението не да дръпнат завесата, директно отварят прозореца и скачат навън, за да видят какво има там.
Знаете и Биографията на Георги с тези над 40 професии, които е сменил, със всички опитности, които без да се страхува, човек просто предприема следващата стъпка, за да види какво има по нататък и това е нещо, което ни движи напред, и наистина е така.
Има една много хубава книга, която ви я препоръчвам, тя е за авантюристите и за хора на тази степен на съзнание, на Раджас съзнание, и тя се нарича “Възходът на свръхчовека”. Понеже е по темата искам да споделя малко от нея. Там наричат това състояние на съзнанието – ПОТОКЪТ. Когато има риск, нещо, което е животозастрашаващо, което трябва много бързо да реагираме, бързо да вземем решение и бързо да действаме, тогава човекът се включва към едно съзнание, той е част от него, разбира се, просто то се разкрива като потенциал. И тогава се оказва, че взима винаги правилното решение и оцелява. Разбира се не винаги, защото тези хора все пак не са направили следващата стъпка, която е САТВА СЪЗНАНИЕТО, те все още са на това второ ниво, но те са прекрасни. И наистина, за да се раздвижи първото ниво, в което са повечето хора: склонност към депресии, към самоанализи, към ниски оценки за себе си и така нататък. Дори гневът е хубаво нещо понякога, за да излезне човек от този застой, от това блато. Разбирате ли? Защото то е най-ниската вибрация. НАЙ-НИСКАТА ВИБРАЦИЯ НА ЧОВЕКА Е СТРАХЪТ, А ТОЧНО СТРАХЪТ НИ ДЪРЖИ В ЗАТВОРЕНОТО ТАМАС СЪЗНАНИЕ. Докато на следващата стъпка ние вече сме преодолели страхът, преодолели сме мързелът, преодолели сме лакомията, защото ТАМАС ЧОЕШКОТО СЪЗНАНИЕ Е ЛАКОМО, ТО Е КОНСУМАТОРСКО. ТО ИСКА ОЩЕ И ОЩЕ И ОЩЕ.
Учителят Петър Дънов казва, че най-големият проблем на хората, за да преминат към по-разширено съзнание е ЛАКОМИЯТА. И в днешно време това абсолютно се потвърждава. Искаме блага, искаме неща, целият ни живот минава в това да искаме и да правим нещо във връзка с тези наши желания, които в повечето случаи са материални. Но това ДА ПОГЛЕДНЕМ НА ВЪТРЕ, което е всъщност ИСТИНСКАТА ПОСОКА и ДА ПОГЛЕДНЕМ КЪМ БОГА, КОЕТО Е НАЙ-ИСТИНСКАТА ПОСОКА, е това е въпросът, нали!?
Говори се за новият Израил, и мисля, че пак при Учителя съм попадала, казва, че хората на Новата раса, хората с Новото съзнание са точно хората на новият Израил. Тези посветени, тези призвани, тези светещи хора, които ще предвижат нещата напред. Въпросът е възможно ли е човек със старо съзнание… Тука исках да кажа нещо, преди да премина към тези неща.
ВСЯКА РАСА, Георги е говорил за това, ИМА СПЕЦИФИЧНА ВИБРАЦИЯ, на която вибрира мозъкът. Същевременно знаем, че честотата на Шуман се променя. Знаете, честотата на Шуман е този сърдечен пулс на Земята. Значи, Земята е живо същество, Гея, и тя си има специфична вибрация. И спрямо тази вибрация се настройват всички живи същества, които живеят на нея, включително и човекът. Това доказва много неща. Но честотата на Шуман се вдига през последните години, и последните 10-15 години наистина доста, доста напредват нещата, доста бързо, т.е. ИМАМЕ ЕДНО ГЛАВОЛОМНО РАЗВИТИЕ НА СЪЗНАНИЕТО, СКОРОСТНО!
Замерено е, че Новата раса, която ще бъде шестата раса, честотата на трептене на мозъка ѝ е около 21. В момента честотата на Шуман, не съм гледала скоро източници, но мисля че е над 15, между 15 и 20, а е била 7.83Hz (7, 8, 9). Тя разбира се се променя, нали тръгва напред, връща се при определени събития, примерно при земетресение, скалата винаги там има някакви колебания.
Хората, които остават под 7, които остават под 10, които остават под 14 ще имат проблеми и те вече имат проблеми. Не случайно са тези инсулти, защото ние просто излизаме извън БОЖЕСТВЕНИЯ РИТЪМ, който е зададен. И когато има това несъответствие, когато го няма този резонанс между нас и това, което ни заобикаля, ние просто… бушонът ни изгърмява, така да се каже. Не е приятно, но наистина за много хора вероятно това ще бъде нещо, което ще се случи. Не че го пожелавам, но това е факт наистина и все повече се наблюдава последните години все по-засилено.
Повдигане на нашите вибрации
Тези вибрации, все за вибрации си говорим. КАК ДА ГИ ВДИГНЕМ ТЕЗИ ВИБРАЦИИ? Ние с Георги толкова пъти сме го говорили това нещо за ДОБРОДЕТЕЛИТЕ.
НО НАИСТИНА ПЪРВАТА СТЪПКА Е СМИРЕНИЕТО! Като стигнем до Смирението и за съжаление повечето от нас минаваме по неприятния начин, по доброзорния начин, което са болестите, за да се изчисти нашата карма, за да се изчисти нашето Съзнание.
Не всички обаче дори когато са тежко болни стигат до смирението, и за това разбиране за тези неща, които сега си говорим. Казват: “А лекарят ще ме оправи.” Ама как ще те оправи лекарят. Няма такъв лечител, повярвайте ми.
Преди малко с приятелите от Сливен си говорихме, че дори най-известните лечители като Жоао в Бразилия, да не ги изреждам, доказано е, изследвано е, наблюдавано е, че след като хора, които са отишли при тях и са излекувани, има такива хора, разбира се. ИМА ХОРА, ПРИ КОИТО ИЗЦЕЛЕНИЕТО Е НЕОБРАТИМО, ТОЧНО ЗАЩОТО ТЕ СА СТИГНАЛИ ДО СМИРЕНИЕТО И ДО ТОВА ОСЪЗНАВАНЕ. Но много други хора, които отиват там без абсолютно нищо, което да ги докосне като духовно преживяване, нещо, което да се случи, да прищрака в душата им, те си остават същите “кютюци” както би казал Георги, те се разболяват в последствие, дори от много по-тежка болест, защото ИСТИНСКОТО ИЗЦЕЛЕНИЕ Е В НАС И В ПРОМЕНИТЕ, КОИТО НИЕ ПРАВИМ НА ДУХОВНО НИВО. Разбира се, помощта от вън идва, но когато достигнем до това ниво, когато го правим по-рано се оказва, че тази помощ всъщност ни е лоша мечешка услуга направена.
Наскоро при нас в Центъра във Виноградец дойде един човек, който ми обясняваше колко много се пази, явно искаше да ме впечатли с това, че е вегетарианец, как се пази от всичко в този лош свят, който ни заобикаля, и каза:
– Сутрин отивам на плажа, но стоя само до осем часа, не искам, Слънцето е вредно.
И аз казвам:
– Знаеш ли, ние сме съвсем други хора, ние по цял ден сме на Слънце, по цял ден съм в градината, по цял ден съм в планините на открито, защото СЛЪНЦЕТО Е НАШИЯТ ПРИЯТЕЛ!
Нашият приятел, чрез който стават тези “ъпгрейди” както биха казали по-младите приятели. Ъпгрейди на компютърен език и ако ние се крием в миша дупка, просто няма как да стане, ако ние си стоим със завесите на прозореца, ами ние си оставаме на това ниво, света отвън се променя, а ние си стоим все същите.
И след това ми дойде една така много интересна картина. Беше с една искряща вода, която отразява Небето, отразява природата, виждали сте планинските красиви езера, които отразяват облаците и водата е толкова искряща, толкова подвижна, толкова чиста. И една консерва, която се е скрила там някъде във склада на тъмно и влажно, защото по предписание, консервата трябва да се съхранява на тъмно, при определени условия, иначе ще вземе да се развали. Консервата обаче, какво се случва в крайна сметка с нея? Ами просто и изтича срока на годност. Разбирате ли? Докато водата в планината, на чистото място, тя постоянно приема Слънце, тя постоянно се пречиства през камъчетата, които минава, постоянно се променя и това я прави толкова силна и толкова изпълваща всичко. ВОДАТА Е НАИСТИНА НЕЩО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО!
И така посланието ми е: Много е трудно от една консерва да се превърнеш във чиста вода, наистина, но не е невъзможно! И това е свързано и с начина на хранене, разбира се.
Аз не довърших със Сатва Съзнанието. Вие тези неща ги знаете, разбира се, но все пак… Георги не каза за храненето, когато човек се храни с Тамастична храна.
Тамас – говорихме за ПЪРВОТО НИВО НА СЪЗНАНИЕТО, НАЙ-НИСКОТО, ТОВА Е МЕСОТО, ТОВА СА ВСИЧКИ ТЕЗИ ТЕЖКИ ХРАНИ, които ни обременяват, и когато ние се храним с това нещо, когато гледаме сериали постоянно, което е като едно пълно зомбиране на съзнанието на хората, слушаме тези негативни новини, всичко това, ние няма как да се измъкнем от този омагьосан кръг. Разбирате ли? Ние си оставаме в тази тъмна хладна стая, и си оставаме просто такава една консерва.
Раджас съзнанието обича по АКТИВНИ ХРАНИ, по-пикантни храни, по-огнени храни и това подсилва всъщност елемента огън, така че ние да действаме, да сме активни, да създаваме и да променяме.
И Сатва, храните, които са сатвични, ТОВА СА ПЛОДОВЕТЕ, това са ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ. Тук са вегетарианците категорично.
Учителят казва, че новата раса са плодоядци. И там няма отделителна система. Говорим за след 2000 години, но нещата вече са започнали, още и при нас виждам, че ние клоним вече към плодоядство. Дори и понякога и зеленчуците ги усещаме малко по-твърди.
Защото казва: „ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА ХОРАТА СА ЗАКОДИРАНИ В ПЛОДОВЕТЕ!“.
Колко е просто! Сменяш си храненето. Пораздвижваш се малко. Излизаш извън това познатото, което те ограничава. Търсиш нови приятели, търсиш нещо ново. Имали сме беседа за младостта. Млад е човек, когато е постоянно в Новото. Георги все си дава за пример годините.
Георги:
Доста работи ги каза Силвина и са верни, наистина са така. И човек, ще ви кажа, че колкото повече се издига във духа, толкова става по-смел и по-рискува. Примерно тя за това говореше, за риска.
Много интересно е, че наистина човек, ако не промени нещо, не може да върви по Новия Път, а ВСЯКА ПРОМЯНА Е РИСК.
Не веднъж идват при мен хора и казват:
– Ами един замина в чужбина, един отиде там, един там, аз си седя на моето място. – казвам:
– Добре де, какво работиш? – и той казва:
– Ами подръжка на машините в една шивашка работилница и работя там 20 години и повече.
Казвам:
– А това е хубаво. Обичаш ли си работата?
– Ами там е работата, че не я обичам. Работя за пари.
Казвам:
– Абсурд! За пари няма да работиш! Те са необходими, обаче най-напред трябва да работиш и тази работа трябва да те задоволява, да те радва. Радва ли те, ще бъдеш здрав. Ако правиш и най-малкото без радост, без мерак, няма начин рано или късно да не ти се струпат болести на главата.
БОЛЕСТИТЕ ИДВАТ ОТ ДВЕ ОСНОВНИ НЕЩА. Точно от това еднообразие, което ние насилваме всеки ден ума, сърцето, душата и тялото си да върши нещо, което не ни е приятно. Да, има и такива работи, може да се вършат, но в известен период от време, защото Бог ни е дал това като изпитание. Но, ако сме свободни и можем да сменим нещата, трябва моментално да ги сменим, без да ни е страх, че ще останем голи, боси, ненахранени и без покрив.
Да, знам един много добър случай, едни познати, естествено, че момичето, много неприятно е, както се пее в една народна песен: „Дали си болно лежал или си болно гледал”. Тя гледа най-напред баба й беше две години на памперси. После и майка й беше, и майка й почина. После и дядо й беше вече на 90 години. Трима души изпрати за шест години. Шест години се мъчи това момиче, но е имало за какво. Значи, изплащала е нещо, но наистина ги гледаше. Непрекъснато се грижеше за тях и аз гледах колко много. И понеже нито веднъж не мрънка, не каза: “Господи, каква е тази работа бе, аз, изморих се… това-онова.. “, гледаше близките си. И когато това приключи, изведнъж се яви принца, адрогинната двойка, нейната половинка небесна, и живота и почна да тече добре. Защо? ЗАЩОТО СЕ БЕШЕ СЪГЛАСИЛА СЪС СИТУАЦИЯТА, а не както има много синове и дъщери и по-млади и по-стари, които гледат баща си, майка си, вуйчо си, леля си, свяко си, калеко си и непрекъснато негодуват.
Ей забелязал съм едно: КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЧОВЕК НЕГОДУВА, МРЪНКА И СЕ ДЪРПА, ТОЛКОВА НЕЩАТА СТАВАТ ПО-ЗЛЕ!
Помислете и вижте, когато човек приеме нещата и казва: “Да, Господи, това е твоята воля”. Аз съм написал ей такава беседа, която се казва “Трите воли на Бога”, или първата, или втората, или третата, няма четвърта, няма пета. От тези трите воли, гледаш в коя си.
АКО СИ ЗДРАВ, БОГАТ И ЩАСТЛИВ, СИ В ПЪРВАТА ВОЛЯ НА БОГА.
АКО СИ БЕДЕН, БОЛЕН И НЕЩАСТЕН СИ ВЪВ ВТОРАТА ВОЛЯ НА БОГА.
АКО ЕДИН ПЪТ СИ ТАКА, ЕДИН ПЪТ СИ ИНАЧЕ, СИ В ТРЕТАТА ВОЛЯ НА БОГА.
Защото той казва: “А бе чакай да коригирам малко този син”. Порита ме малко, разболее ме, тормози ме известно време, един месец, и аз после една година слушкам. А, всичко е наред, да, защото знам има неприятни усещания. Това са трите воли на Бога. Вижте в коя сте.
Обаче когато изпълняваш Природните и Божествени закони и ги научиш мотамо и най-важното ги прилагаш, грешка няма: Здрав, Богат и Щастлив. Това е истината! Няма друга истина. Колкото и да си говорим.
Има и още нещо, когато един идва и вика:
– Ей ама така праведно живея, Георги, последните пет години да ти кажа, не съм погледнал чужда булка.
– Така ли?
– Ами да, ама бях много грешен, като видех жена и погребение оставях заради нея.
– Така ли?
– Ами да, не отивам на погребението, отивам с нея.
– Ама ти вярно си бил много грешен.
– Да, ама сега вече съм праведен. Даже не ги поглеждам в очите, даже като ми се обаждат приятелки и казвам: „Не, имам много важна работа.“. И непрекъснато им отказвам. Ами това отказване, не ми ли пише Господ някакви плюсове?
– Пише ти, бе моето момче, как да не ти пише.
– А друго?
– Я сега като си дошъл да се изповядваш може да ми кажеш.
– Аз съм спрял две години месото. Яде ми се, обаче твърдо – Не!
Казвам:
– Това не е така добре.Като те гледам, ти си 110 кила. Той организма ти го иска още, защото трябва най-напред да се настроиш на вълна, че ще откажеш месото.
– Защо?
– Ами по две причини: Или за здравето, няма начин да не отслабнеш рано или късно. Или от хуманни съображения, защо да участваш във убийството на животни. Това е живот, това е лишаване. Ама някой друг го е убил. Няма никакво значение, ти си участник. Една хапка, Господ ти пише минус, две хапки – два минуса, сто хапки – сто минуса. И после, когато ти се струпат неудачите, некомфортностите и негативите почваш да пищиш. Защо пищиш?
Значи има хора, наистина елементарното посредственото съзнание Тамас – месото им дава токсини, които се казват за тях витамини. Малко, ако си се изменил, а всички тук вие ме слушате и сте от Раджас нагоре.
ТАМАС Е НИСШЕТО СЪЗНАНИЕ НА ТЪМНИНАТА.
РАДЖАС Е ЦАРСКОТО СЪЗНАНИЕ.
САТВА Е БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ.
Силвина, не го каза, понеже смяташе, че вие го знаете, аз викам, чакай за всеки случай да го дообясня. Значи, казвал съм го и го повтарям сигурно повече от 50 пъти, за трапезата.
Когато на трапезата има вино, тя е ЦАРСКА.
Когато има чай, е АНГЕЛСКА.
Когато има вода е БОЖЕСТВЕНА.
Silvina:
Искам да допълня нещо тук.
РАДЖАС СЪЗНАНИЕТО Е ВСЕ ОЩЕ ЕГОИСТИЧНО СЪЗНАНИЕ. ХОРАТА НА РИСКА, АВАНТЮРИСТИТЕ СА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ЕГОИСТИ.
Няма го това Просветление, няма я тази връзка с Божественото все още. Те разчитат на себе си. Казва: “Аз съм супер герой. Аз съм свръхчовек.” – Да, ти си, но би могъл да си още повече, нали? Това беше нещо много важно да допълня.
Георги:
Защо? Защото те сами се вкарват в кафеза на егоизма. Защо? Защото те отиват в материята. Материята ги интересува, някакво разнообразие и така нататък. И във тази материя излизат уж за малко от кафеза, но влизат в по-големия кафез на материята. А трябва да направиш кафеза Дом.
“Д” – долу
“Ом” е Обединения Амин.
ОМ – ТОВА Е СИМВОЛЪТ И МУЗИКАТА НА ХАРМОНИЯТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
Само че ние отпред слагаме едно „Д“ и живеем. АНГЕЛИТЕ КАЗВАТ: „НИЕ ЖИВЕЕМ В ОМ“, а ние живеем в Дом. ДОЛУ ТРЯБВА ДА СИ НАПРАВИМ ТАЗИ ХАРМОНИЯ НА ОМ.
И разбира се, Силвина е права, авантюристите, които са в материята, те винаги гледат, теглят конците към себе си. Те нямат тази особена Щедрост и Всеотдайност и Безкористност, която е към другите.
Наскоро Господ ми даде една задача, преди няколко дена и аз започвам да се тръшкам и мрънкам и не искам да я правя. Той кротко ми говори:
– Синко, не е кой знае какво, ама трябва да я свършиш и тази задача на Земята. – казвам: – Господи, Боже Мой, Татко, на Земята има 10 милиярда души, 55 милиярда се въртят горе резерва, хващаш един от резервата, който е свестен слагаш го долу в тяло, ражда се за нула време и да свърши тази работа. Защо аз, малко ли ми е изобщо денем и нощем да не мигам и да работя по цялото земно кълбо.
Не искам да ми вярвате, само го казвам, ама много хора го знаят, че е така. Е и нощем се явявам във видения и на сън, разбира се, на стотици.
Казвам:
– Аз съм какво една прашинка, една песъчинка. Морският бряг е пълен с песъчинки, защо точно тази песъчинка извади?
– Ами на тебе се улучи.
– Ама как на мен, една песъчинка, от морският бряг отивате и взимате една песъчинка, е точно пък как улучи мен? – Мрънкам нали, разбира се, че съм си такъв. И той вика:
– Синко, нали знаеш песъчинката на какво подобие е? – казвам:
– На скалата, едно време е била огромна скала, до Небето стига, цяла каменна планина, ама е станала на песъчинки.
– Много правилно. Точно така! Сега какво трябва да започнем? Обратният процес, песъчинката пак да се залепи на голямата скала. – вика – Голямата скала съм аз. Вие отивате там, трупате опитности като песъчинка, люшкате се, морето ви изкарва на брега, вкарва ви обратно във водата. Минава някоя риба и заедно с водата и с храната, лапа и песъчинката. Значи, голяма опитност придобивате. След това какво става, за да може отново да се върнете при мен и да се приобщите? Ами всичко това става с много голям катаклизъм. Какъв? Еми избухва един хубав вулкан с много хиляди градуси и какво прави? Стопява всичкия пясък и го прави една монограмна, хубава огромна скала.
Същото както от кварца се прави стъкло, но трябва да мине през голямата пещ на Вселената.Та, мисълта ми е, че СЕГА СМЕ ПЕСЪЧИНКИ, АМА ВСИЧКИ СМЕ ОТ ГОЛЯМАТА СКАЛА ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ, и заради това ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕМ ДА ЖИВЕЕМ СЪС СЪЗНАНИЕТО, ЧЕ СЕ ВРЪЩАМЕ ПРИ ТВОРЕЦА.
А връщането при Него може да стане само с НОВО СЪЗНАНИЕ, а Новото съзнание започва да минава през чудесата.
СТАРИТЕ СЪЗНАНИЯ НЕ МОГАТ ДА МИНАТ. Ще им се даде възможност, пак казвам, да не е точно, може и да е така, може и да не е така, ама пак ще спомена тези 350 хиляди години. След толкова години, това е моето лично мнение, не съм го чел в Космическите вестници никъде и в Библиотеката на Акаша не съм се качвал да го чета, но мисля, че след 350 хиляди години ще им се даде една хубава възможност на изостаналите народи да тръгнат.
Каква е целта на всички нас?
И вие които ме слушате, знайно или незнайно, волно или неволно, тайно или явно работите за това.
НАШАТА ЦЕЛ Е ЛЮШКАЩИТЕ СЕ, КОЛЕБАЕЩИТЕ СЕ, ДА ИМ СВЕТНЕМ И АКО МОЖЕ ДА ГИ ВЗЕМЕМ С НАС ДА СЕ КАЧАТ НА КОРАБА.
Това е. Друго няма. И затова сме всичките тук дошли и това е Прехода, това е Новото. Ще усетим и всеки един от вас, пак казвам рано или късно, ще усети силата на промяната малко от малко да започне да движи по пътя.
Далеч съм от мисълта, както когато станах преди 20 години вегетарианец и исках всичките да ги направя вегетарианци. Никога не съм пушил, всичките исках да оставят цигарите. Но става по-зле. ЧОВЕК НЕЩО, АКО МУ СЕ ИСКА, ОСТАВИ ГО ДА ГО НАПРАВИ, ЗАЩОТО ТРЯБВА СЪЗНАНИЕТО МУ ДА ПОРАСНЕ , както на този мъж, който каза:
– Ами аз като се отказах от жените и от месото и живея правилно, много работи ми се случваха, които не бяха добри. Защо?
– Ами защото още не беше платил дълга си, а сега ще видиш – казам му – от следващият месец. – Идва след два месеца и казва:
– Ей, ама то било много леко, така хубаво се живее.
– Какво стана?
– Ами сутринта давам апартамента си за продан, на другата сутрин го продадох, а с предишния чаках три години. Не може да бъде!
– Така работи Бог. Ти знаеш ли как дава? Дава, ама трябва да знаеш тази лакомия, тази алчност, тази завист, този гняв, всичко трябва да изоставиш. Като изоставиш, нещата се получават, като не изоставиш, не се получават.
Идва една хубава дама, не е женена много пъти – около 4-5 пъти и оставила тук таме дечица и казва:
– Нещо много интересно ми се случи. – Казва за единият мъж. Много я биел, двама сина има от него, а те големи вече, обаче казва: – Когато се отказах напълно от мъжете, след 6 месеца се появи един ангел, който искаше да се ожени за мен и говореше, само че той беше чужденец и не знаеше български. – И аз казвам:
– Това ли е Ангелчо?
Тя казва:
– Да, това е Ангелчо.
Викам:
– Ангелчо, много си добър, много си свестен – ама му говоря на български. Той казва:
– Ja, ja, ja.
Немски май говореше, не знам, ама му се радвах и той вижда, че му се радвам. Тя казва:
– Чак сега съм доволна. Колко млада, колко глупава съм била, колко неразумна, колко невъзможна, що глупости съм вършила.
Казвам:
– Слушай кажи ми ги само 30%, защото останалите 70 не искам да ги слушам, аз ги знам. Нито си първата, нито си последната.
Да, затова, ако искаме да получим нещо в истинският му вид, може да вървим, но не обезателно, а трябва лесно и бързо да се отказваме.
Няма нищо лошо в желанията, амбицията може да я овладееш, но всяка страст е пагубна.
Скоро пак говорих, във Варна беше, че няма нищо лошо в желанията. Защото имахме едно приятелче момченце и каза:
– Георги, ти не знаеш какво казват на Изтока йогите, адептите, и източната окултна наука. Ние всички трябва да изоставим всички желания, без нищо. Гледаме в една точка, седим в поза лотос и никакви желания.
– Така ли бе, моето момче. Я гледай ти. Ми как без желания? Ти на колко години си?
– На 25 години, 26.
– Е добре, ти си на 26 години, ама със сигурност нямаш и една хилядна от моят опит, да не кажа и една милионна.
– Защо?
– Ами защото си оставил всички желания. Ето сега, онова момиче ти харесва, затова се въртиш тука. Ти какво мислиш, че не те чета като отворена книга ли? Затова си тука, иначе няма да си тука. Иначе ще подхванеш на другия край на плажа. Ама се въртиш не за мойте черни очи, а за нейните. – той мига такъв – Аха, нали?
– Ами мхм.
– Няма какво, тука сме сега мъжки момчета и си говорим направо. Да, мацето е много хубаво. Да, но не е за мен, значи е наясно, че не е за тебе.
ОПИТНОСТ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ. Значи той има желания, има стремежи, има работи, ама иска да бъде като Изтока и йогите. Не може веднага да станеш.
ЖЕЛАНИЕТО Е ДОБРО НЕЩО, НО НАИСТИНА ТРЯБВА ДА БЪДЕ НОРМАЛНО. След желанието идва амбицията. АМБИЦИЯТА Е ДОСТА ПО-НЕДОБРО НЕЩО ОТ ЖЕЛАНИЕТО, но горе-долу, ако умееш да я овладееш.
Бях някога селски даскал, никога не съм искал да стана директор. Пенсионира се директорката и ме вика шефа на отдел Просвета:
Георги, да те направим директор. Ти си единственият мъж, останалите са всичките жени, нямам и доверие.
– Не – викам – учителката по математика да я направите.
– Защо?
– Защото тя иска кариера, тя иска да стане обезателно началник и директор. Аз не искам. Искам да съм си същия.
Пак трябва да отговаряш. Между другото началничеството не е леко, командирството. Макар че в кръчмата, пияниците: “Аз искам да стана министър.” Не всеки има гръб, да не кажа продължението на гърба за министър. Така е, трябва да имаш съответната нагласа, най-малкото казано.
И така, значи амбицията, ако я овладеем… Аз примерно много искам да стана кмет. Идва при мен един юнак и ми вика:
– Георги, искам кмет, искам власт, ама в най-загубеното село да съм, да има 10 бабички, ама искам да съм кмет.
– Готово, мойто момче, ще те направим. Щом искаш, щом си дошъл при мен ще станеш кмет.
Значи амбицията вече е „кмет“, ама ако му кажа:
– Не можеш да станеш кмет. Нямаш дарбите. Ти си некадърник! Ти не умееш да работиш с хората! Ти си саможив, егоист и всичко останало, което може да се каже негативно за тебе, аз ти го казвам, с една дума, с едно изречение. Не искам да ти вадя от девет кладенеца вода. Не ставаш за кмет и няма да станеш!
И почвам да работя против неговото издигане за кмет. Да, ама той се съгласява и вика:
– Ей, да бе. Добре че ми каза тези работи, точно такъв съм.
Прекрасен човек. Спира си амбицията. Но ако продължаваш да ровичкаш с тази амбиция и я превърнеш в третата степен, най-висшата и най-опасната се казва СТРАСТ.
Това искат да ти кажат на Изтока: ДА НЯМАШ СТРАСТИ. ВСЯКА СТРАСТ, КАЗВАТ МЪДРЕЦИТЕ Е ПАГУБНА! Абсолютно всяка страст.
Мен, слава на Господа, че имах страст да летя много, ама почна да ме рита. Големи страсти и аз имах, защото и аз наистина съм авантюрист, но не толкова материален, колкото духовен. И добре, че Господ точно знае кога, тегли ми юздите и ме поспира, иначе всяка страст е пагубна като се започне от хазарта, та пиенето, та да не говорим за другите пороци, наркоманията, проституцията…
ЗНАЧИ СТРАСТТА Е ОПАСНА! СТРАСТТА НА НИЩО НЕ МОЖЕ А НИ НАУЧИ! СТРАСТТА Е ЕДНОПОСОЧНА!
Тази една посока, нищо друго не вижда. Човекът, който е влязъл вече във страстта, той не е човек, той наистина е зомбиран от нея, той не може да се развива, а да не говорим да стане духовен – абсурд. Значи, човек, когато има амбиция да е пръв – можеш със него да се разбереш до някъде, макар че и много амбициозни хора не искат да ме слушат, викат:
– Не ми говори.
– Ама аз ти говоря за добро.
– Защо?
– Защото имам опит и защото няколко амбициозни хора заболяват от какво?
Как се казват тези хубави болести? АВТОИМУННИ. Прочетете за автоимунните болести, за да не разводнявам темата. Натам води амбицията. Обезателно да стане – със зъби и с нокти. БОГ ТИ ДАВА ШАНС.
Първи път – не става, ама нещо дребно, а ще му простя.
Втори път – не става.
Третият път, ако не стане СПИРАШ, ЗАБРАВЯШ ЗА ТОВА ЖЕЛАНИЕ, АМБИЦИЯ. Изобщо го забравяш и хващаш другата посока. Продължиш ли, дето ми е любимия израз „Перке квичандо“ Ще има плач и скърцане със зъби, както е казвал Иисус. Ще го разберете от собствен опит, а много от вас вече добре го знаят. ЖЕЛАНИЕТО Е ДА НИ НАУЧИ НА ОПИТНОСТ. 100 желания да имам – едно по едно, едно по едно, ако се изпълни, изпълни, ако не, прескачам го, друго.
Ето тука, ако има на масата 20 напитки, може да ги опитам и 20-те, обаче докато почна да пия червеното вино, бялото вино, розето и викам я да почна с три вида ракии, останалите свършили. Няма. Другите напитки ги няма, те ги изпили, значи аз от 20, опитвам 2 или 5, пак е нещо. Но това са желания, казвам: „Мога да мина и без тях. Голяма работа. Значи, не ми се полага.“
Но пак казвам: НОВОТО НЕ ТЪРПИ ДА ИМАШ СТРАСТ, ЗАЩОТО СИ МНОГО ЕДНОПОСОЧЕН И НЕ СЕ РАЗВИВАШ И СИ ОСТАВАШ В АБСОЛЮТНОТО СТАРО СЪЗНАНИЕ, ДОЛУ В НИСКОТО!
АМБИЦИЯ ЧОВЕК МОЖЕ ДА ИМА ИЛИ СИЛНО ЖЕЛАНИЕ НЕЩО ДА ПОСТИГНЕ И ДА ГО ПРАВИ. ЗАТОВА СЕ ИСКА НАИСТИНА НЕПОКОЛЕБИМОСТ, НО НЕ ДА Е ОТ ЕГОИСТИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА СЕБЕ СИ!
Да, примерно аз искам да си купя трактор. Имам 100 декара земя. Ама като си купя този трактор, аз не правя сметка колко ще изкарам печалба за мен, за да си направя някакви изгоди и някакви екстри и да си купя последен модел бяло БМВ, а мисля какво с този трактор ще направя да си улесня работата, продукцията, себестойността ѝ да падне по-ниско и да раздавам на цялото и на обществото. Да, това ми е идеята. Тогава Господ ми помага абсолютно. Отивам в кръчмата да си пия кафето, сядам и срещу мен седи един мой приятел и един негов приятел – непознат. И почваме да си говорим и моят приятел вика:
– А бе ти кво почна ли, събра ли пари за тракторче нещо, искаше и така. – Казвам:
– Ами аз искам, ама да е нещо свястно, да давам по-голяма производство да има, не за себе си, а за хората да има повече.
Другият се обажда:
– А така ли, ами аз работя в министерството на земеделието и точно съм по европейските фондове.
А сега, аз съм донякъде и за корупцията. Защо? Защото съм се родил и съм израстнал в България, а за България нали знаете какво казват: „Тя е шуробаджанашка държава.“ Прекрасно! Само че са изпуснали освен шуробаджанашка, и приятелска. Значи, работите се нареждат и по роднинска и по приятелска връзка, все още може и Небето ни разрешава, защото на това съзнание се полагат тези неща, дори и да направиш малък, но малък зиг-заг. Защо? Защото правиш в името на колектива, на Цялото. Дори Иисус го е казал преди 2000 години, пак цитирам Евангелието: “Направете си приятели от неправедното богатство”. Не е много правилно, че на моят приятел, понеже ми е приятел и оня му е приятел, ще ударим два подписа. Той има да разписва 200 такива, но всички тези 199 гледат: “А аз сега ще се захвана с производство на нещо, от което ще съм на голяма далавера.” Нали? И той мисли да печели, даже вика: “На европейския фонд нищо няма да върна, да правят каквото знаят.“ Така ли? Това са му задните намерения. Значи над 200 човека, един мисли правилно за обществото и той Бог изпраща този човек, кой мислите? Бог го изпраща и седи точно срещу мен и той вика: “Дай ще му дадем. Колко 100 хиляди евро за това? Готово, нямаш проблем”. Така работи Бог. Така работи, но нашето съзнание най-напред трябва да се измени. Да не мислим тясно егоистично и само тези, които са около нас или за черупката им. Не!
Ще ви кажа още нещо. Както и да е, приех си задачата, къде ще ходя. Иначе ще стане следното. Силвина мога да я помоля да изпее “Който живее под покрива на Всевишнаго”, обаче аз няма да го пея, но знам текста:
Който живее под покрива на Всевишнаго,
Ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.
За Господа ще казвам той е прибежище мое и крепост моя.
Бог мой. Бог мой. На него ще се надея.
Така, почвам само първият куплет. Казвам ви какво щеше да се случи, ако не си бях приел задачата.
Помислете: “Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.” От двете неща е много хубаво да живееш под покрива на Всевишнаго – закрила, работи, всичко е точно. Обаче цветчето, растението и дървото, които живеят във нечия сянка не се развиват добре. Знаете ли, че едното води до другото.
АКО НЕ СЛУШКАШ ВСЕВИШНИЯ, СИ В СЯНКАТА МУ!
Не че ще се отдели от тебе, но сянката е тормоз, той е изпитание, той е по земно му казано, страдание, болест, некомфортност – да, под сянката.
ЗНАЧИ, АКО СЛУШАШ СИ ПОД НЕГОВИЯ ПОКРИВ. НЕ СЛУШАШ ЛИ , ТИ СИ ПОД СЯНКАТА! И вижте колко точно е казано: ЖИВЕЕШ ПОД ПОКРИВА на Всевишния, а какво се казва за СЯНКАТА: ПРЕБИВАВАШ, значи това е ЖИВУРКАНЕ, това е БИОЛОГИРАНЕ, но НЕ Е ЖИВОТ. Това е псалом 91.
И аз понеже знаех, че веднага ще бъда изхвърлен от покрива на вън – виелици, бури, няма слънце, сянка, макар и на Всевишния, слава тебе Господи, така значи веднага в крайна сметка…, не веднага, но се съгласих.
Да се научим да живеем съзнателно
Така, да обобщим нещата. На Силвина пак ще дам думата. Тя има също още някои работи да каже.
НОВОТО НЕБЕ И НОВАТА ЗЕМЯ СА ТУК И НИЕ СМЕ АКТИВНИ УЧАСТНИЦИ В ТОВА! Ние мислим, че не зависи от нас. И аз така си мисля: “А то не зависи от мен”. Ама не зависи от мен – като единица, ама от 100, 200, 500, 1000, 100 хиляди, милион, два, милиард зависи.
ОТ НАС ЗАВИСИ, ЗАЩОТО ПРАВИМ ГОЛЯМОТО СЪЗНАНИЕ, А СЪЗНАНИЕТО ЗАПОЧВА ДА УПРАВЛЯВА И КОМАНДВА МАТЕРИЯТА И ТО НОВОТО СЪЗНАНИЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧИСТО, СВЕТЛО И ПРАВЕДНО!
Значи ТРЯБВА ДА ИЗХВЪРЛИМ ВСЯКО КОРИСТОЛЮБИЕ. Трудно е, но не е невъзможно. Но ако наистина успеем да го изхвърлим, ще видите какви чудеса ще станат. Освен това, винаги трябва да се допитваме до Светлата сила и да се научим.
Скоро пак дойде една хубава булка и аз и казвам:
– Разбери, с кой лягаш и ставаш. – Тя казва:
– Как бе, с Ваньо!
– Ами естествено, знам, че си с Ваньо, ама трябва да започнеш да лягаш и ставаш със Господа. – казвам – А ми да. Това е лесно: “Добро утро, Господи”, сутрин му казвам. “Лека нощ, Господи” – вечерта. Да се подсещаш за Него. Ти досега да си се помолила?
– Ами като бях по-млада ходих от време на време с приятелки на църква, някакви събития, някакъв празник, един път в годината или два пъти.
– А иначе сещаш ли се всеки ден за Господа? Споменаваш ли го?
– Не, никога!
– Затова животът не ти върви. Поне го споменавай, малко от малко да ти тръгне – 10% да се подобри, 20%, а пък да не говорим за 30%, това е една трета от живота да ти стане щастлив, богат, да ти стане чудесен Никак не е малко, а то няма начин да не стане. Разбери, човек наистина трябва да се осланя, НЕВИДИМА Е СИЛАТА, не я познаваме, макар че някои я познават вече и са се убедили, защото има хора, които са преживели много чудеса.
Иисус казва: “Тома, ти видя и повярва. Блажени онези, които не видяха и повярваха.”
Значи, те имат по-силна вяра, значи са по-блажени, по-близо до мен са. Който има по-силна вяра, воля, който е по-праведен, е по-близо до Бога. Това е и тогава получава благата, но пък ако сбърка нещо, получава разбира се и минус, или някакъв негатив, и едното и другото, затова ТРЯБВА ДА ГЛЕДА МНОГО ДА ВНИМАВА, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЪВ ВСЯКО ЕДНО НЕЩО!
ДА ВНИМАВА КАКВО МИСЛИ! Мисълта ще започне да ни се засилва, разберете. И е много опасно да помислиш за някого.
Седим няколко приятели на една алея и хората минават. Аз вече съм в планината две-три години, уча, кандидат Светия, добре. И казвам:
– Ей виждате ли го този човек отсреща, където идва като наближи няма да падне, ама ще се спъне и ще се залети. – и те казват:
– А, от къде знаеш?
Точно в този момент човека се спъва с десния крак, залетя така, изправи се, задържа се, погледна и си замина. И казвам:
– Спъна се човека, нали?
– Ама ти от къде знаеш?
– Аз не знам, ама си помислих, че ще се спъне и той взе, че се спъна.
Слава Богу, че не всички моментално ще получите тази силна мисъл. ТАЗИ СИЛНА МИСЪЛ СЕ ДАВА НА НАИСТИНА НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ХОРА – или много праведни, или много грешни, но на обикновеният човек не му се дава. Значи, или на едната страна на везната, или на другата, ама по-добре да бъдем на добрата страна на везната. И така, МИСЪЛ, СЛЕД ТОВА ЧУВСТВО.
Наистина ТРЯБВА ДА ОБИЧАМЕ ВСИЧКИ И ВСИЧКО, КОЛКОТО МОЖЕМ ИЛИ ПОНЕ ДА СМЕ ДОБРОНАМЕРНИ!
Трудно е да обичаш, вярно е, особено, който не познаваш, или пък далечни и така нататък:
– Какъв ми е тоя? – Това е първото нещо, което се мисли:
– Ама защо му даваш на него бе, този какъв ни е?
Казвам:
– Не знам, ама виждам, че има нужда човека.
Значи, първо трябва да му помогнем малко. Той идва и иска, казва:
– Колата не може да запали, момчета, отвънка, слаб акумулатор ли, какво е, да я бутнете?! – онези яки такива си седят долу:
– А бе, къде ще ставаме, ние сме се напили много, та не може да станем.
– Аз ще стана. Извикахме един човек отвънка, бутнахме колата, тя запали. Той си замина. Връщам се:
– Що му буташ на този колата бе, какъв ти е? Да не ти е вуйчо? – казвам:
– Човека дойде и ни помоли. Вие сега не искате да се надигате. Иначе аз ви гледам, колкото и да сте пияни, ставате и си отивате към вкъщи, и нито един не залита и нито един не падна. Значи може да носите, нали, но не искате да бутнете отвънка колата за една минута?
Това е доста нисше съзнание.
И така, чисто и просто ТРЯБВА ДА ВНИМАВАМЕ, КАКТО Е КАЗАЛ ИСУС ВЪВ ВСЯКО ЕДНО НАШЕ ДЕЙСТВИЕ, КОЕТО Е ВОЛЯТА, МИСЪЛ, ЧУВСТВО И ДУМИ.
ДУМИТЕ, недейте да ги прахосвате, да ги хвърляте на вятъра, особено, ако са гневни и ако са нискочестотни и нисковибрационни, те правят един кръг, усилват се и се връщат като камъни по главата на човека, т.е. под формата на бацили, грипове, бактерии, болести, няма начин да не се върнат.
ЛОШИТЕ МИСЛИ СА СЪЩИТЕ. Лошите мисли, лошите чувства, лошите думи и лошите дела ни се връщат като хубави болести и когато се съберат няколко болести става страданието.
И заради това трябва особено много, наистина ДА СЕ ВНИМАВА КАК СЕ ЖИВЕ, а ПО-ГОЛЯМА МЕДИТАЦИЯ ОТ ТОЗИ ЖИВОТ НЯМА! И трябва да се научим наистина да го живеем съзнателно – за себе си и за другите, като НАЙ-ВЕЧЕ ПОЧИТАМЕ СВЕТЛАТА СИЛА, ОТ КОЯТО ИДВА ВСИЧКО. СЪЗДАТЕЛЯТ Е ПОДАТЕЛЯТ НА ЖИВОТА, НА ЗДРАВЕТО и както съм казал, ВСИЧКО Е НЕГОВО! Да, и заради това, понеже е негово, ние да вършим онова, което можем да помогнем и да си свършим работата. Големите работи – той ги свършва. Силвинка.
Silvina:
Въпреки че това би било идеален финал ми се иска да допълня нещо.
Георги казва: „Ние сме тегличът, ние сме преходна раса.“ Новата шеста раса тепърва предстои, разбира се, да слиза. Някои от нас имат наченки на тази раса.
От друга страна, Учителят е казал, че НОВАТА ЕВА ЩЕ СПАСИ СВЕТА. Какво означава това? Той говори за пренаталното възпитание на децата.
Оказва се и сигурно всички сме го забелязали, че децата до не знам още коя година, може би до 10-тата или 15-тата, все още съзнанието им е в дясната половина на мозъка. Те са креативни, творчески, обичат игрите, имат фантазии, имат невероятни сънища. Обаче ние със нашето рационално мислене, такива, каквито сме като родители с високи цели за нашите деца много бързо от много ранна възраст това нещо се променя и така се оказва, че при възрастните хора над 90% от хората, съзнанието им е почти изцяло в ляво мозъчно полукълбо, което отговаря за това да отидем на работа, да си свършим работата, да сме рационални, да правим някакви такива eжедневни неща, понякога сме дори твърде забързани в това нещо, така, както живее съвременият човек на скорост. Но реално в много малък процент този човек всъщност има връзката с Бога, има времето така за себе си да се отдели, да помисли. Днес добре ли беше? Как беше? Що беше? Добре ли постъпих, не добре ли постъпих?
Новата Ева ще спаси света. НОВОТО СЪЗНАНИЕ ЩЕ СПАСИ СВЕТА! НО ВСИЧКИ НИЕ ИМАМЕ УЧАСТИЕ В ТОВА СПАСЕНИЕ!
Как? Променяйки себе си, но давайки възможност и на децата си, защото се оказва, че гените, да те идват като гени с ново съзнание, с по-високи вибрации, но когато те нямат добрите условия тук, много трудно този потенциал, с който са дошли, да се задвижи, много по-трудно да кажем. И заради това е наша отговорност, не да пресираме децата си, не да им налагаме определени стереотипи, а да ги оставим свободни.
Как да стане това? Трудна работа ще кажете нали, свободни. Има си някакъв баланс в това нещо до къде и как, но слава Богу има разработени системи за това детето да остане креативно, защото просто това е бъдещето. Новата раса няма как ей така, така, както е състоянието в момента на Земята да се пльосне тук и всичко да процъфтява. Трябва една постепенност. И си мисля, че майките, хората трябва малко повече да са склони да разберат, че може би понякога и децата им са прави, защото наистина е така. НОВАТА РАСА ЗНАЕ МНОГО НЕЩА МНОГО ПО-ДОБРЕ ОТ ВСИЧКИ НАС и виждам как всяко следващо поколение… Въведох тази тема, защото мисля, че е важна.
Георги:
ЕВА, ПРЕВЕДЕНО ОТ КОСМИЧЕСКИ, БУКВАЛНО ОЗНАЧАВА ЖИВОТ. НОВАТА ЕВА Е НОВИЯТ ЖИВОТ!
Това е, БЛАГОДАРЯ НА ВСЕВИШНИЯ, БЛАГОДАРЯ НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ ВАС ПООТДЕЛНО! ЧЕСТ, СЛАВА И ХВАЛА! БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ, ДУША И ТЯЛО! ПОКЛОН!
Силвина:
Димитровград е младежки град. Нали такъв е бил? Да си останем такива младежи, свежари и да гледаме на живота по един младежки, красив начин.
Георги:
Ще ви кажа една приказка. Като бях журналист с един възрастен журналист във вестничето седим и си говорим и той вика:
– А бе знаеш ли в първите години на социализма ме изпращаха да пиша репортажи и да правя снимки. Пращат ме до Димитровград, който е голям индустриален център и се чудя каква снимка… Отидох до директорите на предприятията и накрая решихме от всички кумини, а тук има много кумини, да пуснем един гъст черен дим, и директорите дадоха, като наблъскаха вътре и като се дигна, аз снимки правя. Викам ето това е индустрия вече, ей най-сетне!
Разликата е огромна на съзнанието, нали? Само този случай ви го казвам, още един, за да знаете какво си е мислил и той. Колкото по-голяма чернилка, толкова по-голямо производство и дим.
БЛАГОДАРЯ ВИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ!
