„Махар, бену, аба“

Silvina:
Приятели, на този специален ден за всички християни, за всички добри хора, за всички нас, е прекрасно и Благодарим на Твореца, че направи така, че Катето Златанова получи импулса да ни покани и оттам нататък се нареди цялата тази програма – пролетна, която имаме във всичките тези седем града из страната. Като днес всъщност е първата ни среща в Чирпан. И сигурно не е случайно. А пък утре ще бъдем на манастира Златна ливада на Свети Атанасий, който за нас е едно специално място. Като казвам нас, там бяхме една група от 20 – 30 човека и направихме кръщене на Наско и на Мимката, неговата сестричка.
Така че, който желае утре, сега го казвам, утре в 11 часа преценихме горе-долу, че ще може да се видими да споделим Великден заедно, на това наистина много силно енергийно място.
Сега ще помоля Ива, която иска да сподели с нас нещо красиво. Това е една песен, която Катя ни я изпя, тръгвайки си от нашето имение, недалеч от Пазарджик, от нашият център. Аз веднага мелодията я запомних, обаче текста, нали сега така ще си го поглеждам, може би, и после Ива ще я изпее след мен, така ли? Добре.

Ангели, небесни, слезте на Земята
и ни научете що е Любовта.
Що е туй приятел, как се люби брата,
за да си отворим Христовата врата.

Георги:
Ами приятели, добре, сте дошли! Наистина прекрасно е, че сме заедно и че Всевишния ни събра, винаги съм го казвал и пак ще го кажа.

Това е най-доброто общуванеЖИВОТО ОБЩУВАНЕ.

Можеш да усетиш човека и неговата цялост, неговото минало, настояще и бъдеще само като го видиш. Затова е най-добре дори веднъж в годината да отидеш и да видиш човека. За по-малко започват да се отдалечават нещата.
Иначе може да си говорим по техническите средства. Може на големи екрани и той и аз да бъдем, но го няма общуването на допирането на така да се каже, на нашите енергийни тела, невидимите с него.

А само тази близост на земното кълбо, е истинска в истинския смисъл на думата.

Затова още веднъж благодаря! Добре дошли и слава на Бога да бъде всичко ЛЮБОВ, СВЕТЛИНА И БЛАГОДЕНСТВИЕ.
Amen! Aum! Aumen!
Силви, имаш думата, като женският принцип е водещ.

Silvina:
Ами за това общуване да кажа няколко думи. Мнозина приятели са тук, не само от Чирпан, но наистина има приятели от цялата страна. Сутринта с Георги си говорихме и той ме подсети за нашата работа, каква е нашата работа и си представих центрофугата на пералнята.
Значи, много хора са чули вероятно за тази среща и са си казали: “А, аз днес имам да боядисвам яйца, да правя козунаци, имам това, имам онова.” Нормално е. Хората се готвят за празника. Други най-вероятно даже не са чули, че има такова нещо. Обаче повярвайте ми това събитие тук, ще се отрази на всички и този град ще бъде с една йота по-различен от утре най-вероятно.

Каква е нашата работа? От нас се иска наистина присъствие!

Защото Бог какво прави? Значи, пълни пералнята с нечистите дрехи, слага праха за пране и от нас аватарите или неговите служители, се иска само да отидем на мястото, където трябва да отидем и да натиснем копчето. Това не сме само аз с Георги. Това е всеки един от приятелите, от аватарите, от просветените, които си вършат тяхната работа в тяхната сфера, която им е дадена. Когато обаче се случи така, че всички ние се съберем както днес сме се събрали, тогава тази центрофуга става много по-силна, защото всеки един от нас от сърцето си излъчва много Любов.

Няма как този фокус на Светлината, който ще създадем тук, тази енергия на ниво, която ще се излъчи,да не се разпространи и да не се отрази на всеки един от този град.

И от утре хората да си кажат: “Абе, какво стана, дали е заради празника, дали нещо друго, ама някакси не ми се правят вече старите неща. Абе, не ми се пуши, не ми се яде месо, не ми се пие алкохол. Абе какво стана всъщност с мен?”

Така че тази НЕВИДИМА РАБОТА всъщност е много по-важна и това влияе на огромни разстояния.

Приятели много далеч от чужбина споделят, че само са чули беседата по интернет и от другия ден нещо се е случило. И самата Катя може да каже как е станало при нея, точно това нещо, когато тя беше в Германия.

Така, че тази центрофуга, която зафихря всеки един от нас е наистина, за да ни ИЗЧИСТИ! Да ни изчисти всички тела! Да ни изчисти физическите тела! Да ни изчисти сърцата! Да ни изчисти умовете от негативните мисли, негативните чувства!

Дори да си мислим, че ние сме незначителни и някъде там в периферията и от нас нищо не зависи, повярвайте ми

за Бог няма нищо, което е в периферията, защото в един момент благодарение на тази енергия, която се завихря всеки един от нас попада в центъра. Минава през центъра, минава през катарзиса, и оттам излиза чисто нов.

Това са различни събития в живота на всеки един от нас, които се случват, но винаги има нещо, което провокира този процес, и силно се надявам, ако не е започнало за вас това нещо, този БОЖЕСТВЕН ПРОЦЕСднес да бъде просто импулса, който да се даде.
Благодаря ви!

Георги:
Е, приятели, който е тука има късмет чисто и просто. Чисто и просто има късмет. Защо? Защото аз винаги съм си в настроение, но ще кажа някои неща, които смятам, че не са казани и не са записани никъде.
Най-интересното е, че имам много колеги, по света има много адепти, духовни наставници, духовни инструктури, духовни треньори, учители и въпреки всичко те обикновено или го казват под сурдинка в най-близки кръгове или не го казват изобщо. Защо?
Защото не му е било дошло времето. Ама сега нашият Всеславен Баща, ако не ме спре, направо ми натиска гърлото, значи имам право да кажа много неща и не се шегувам, като ги казвам. И понеже това са изключителни дни, а хората правят нещата.
В евангелието е написано, когато правят забележка фарисеите и книжниците на Иисус, че е лекувал съботата и той казва:
Съботата е създадена за човека, а не човека за съботата.”
И аз искам да ви кажа:

Няма да се подчинявате на правила, правилца и закони, които са против природата, против човека и против Бога.

Просто не им обръщайте внимание, защото това са фалшиви неща.

Но тези ФАЛШИВИ НЕЩА все пак са били много години, стотици, хиляди години полезни. Защото съзнанието на хората е било полускотско, полуживотинско и човека, който не е дорасъл до висше съзнание, не е пробуден, не е духовен човек, той трябва да живее под закон.

Какви? – Граждански закони, Социални закони, Природни закони, Духовни закони, Божествени закони.

На него му трябва закон. Той трябва да е войник и да има началници нагоре, защото началника знае по-добре.
Значи старшината по-добре знае от редника за какво става въпрос, офицерът по-добре от старшината. Генералът най-добре знае всичко – цялата обстановка.
Така и заради това, когато говоря, говоря малко по-различно, но става въпрос, че рано или късно всеки се убеждава в това, че обикновено казвам истината. Айде да не е 100%, 95% стига за нашето съзнание, докъдето е дорасло.

Ето, днес е събота. Ще кажа как са наредени дните след като на Цветница… Защо Цветница? Защото хвърлят палмови клонки и Иисус влиза в Йерусалим възседнал на ослица, едно малко осле до него. Това също е символ.

Ослицата е символ на женския принцип, а ослето това е новото, което ще порасне, Новото небе и Новата земя.

Той влиза със символ. Почвам да тълкувам, на който му харесва ще слуша и ще чуе, който не остава за негова сметка.

Всяко нещо в Библията е най-напред абсолютен символ и след това можем да кажем, че се е случило фактически или на физическо, материално ниво.

Дори точно да се е случило, както примера: Дали Иисус още от началото хвърля кръста и го носи Киринееца Симон, или го е хвърлил по средата на пътя. Да, не иска да го носи! Това също е символ. Носи си донякъде кръста и после го хвърля и казва:
О не, този кръст трябва да го премахна, защото е символ на смърт и на страдание, а БОГ НИ ВОДИ КЪМЩАСТИЕ, РАДОСТ, СВЕТЛИНА, КРАСОТА и ЛЮБОВ.”

И така понеделника на седмицата, влиза Иисус в храма и изгонва търговците. Изгонва тези, които обменят пари, валута и ценности. Обръща масите, където се продават различни неща, и отваря като мачка кафезите и пуска и гълъбите. И това е символ на гълабопродавците – “Ама ние не правим кой знае какво престъпление. Ние не се занимаваме с пари и със сделки в двора на храма.”

Е да, ама това е символ на СВОБОДАТА на Светия Дух – трябва да бъде пуснат. Духът не може да живее в шише, в кафез, в рамка.

И заради това аз уважавам всички религии, всички секти с изключение на терористичните, всички духовни организации, течения и каквото и ще да ми кажат и моментално ще стана мормон за 1 минута. Моментално ще стана от всяка една религия, ама будист, ама по Конфиций – конфуцианството или каквато и ще да е религията, защото знам истината. Тя е една! Макар че за мен всички религии… Религията, ще ви кажа и това и какво е вяра.

ВЯРАТА ОБЕДИНЯВА ХОРАТА, РЕЛИГИИТЕ ГИ РАЗЕДИНЯВАТ, а всички религии са пътища, пътеки, магистрали, стълбища, асансьори, които водят към Бога.

Както си ги изберете. И заради това, че хората се делят по религии за мен е най-неприятното и най-глупаво нещо.
Религия идва от… знаете какво е.

„Лигия“, „елегия“ или „лига“ – организация„Ре“ – наново да те вкарат в организацията.

Да те вкарат. Това е религията в тази организация, в този калъп, за да те изчистят оттук- оттам. Калъпът е добър. Ще те маркират, ще те направят, ако ти е ниско съзнанието. Пак казвам: Оня, който е недуховния човек трябва да живее под закон. Светията живее, не го интересуват законите, но той ги носи у себе си и ги спазва.

Другият човек, ако не му кажеш: не тъпчи тревата… Светията няма да мине през тревата, ако не се наложи, ще я заобиколи. Но обикновенния човек, ако не види надпис, а той нарочно минава като пък види надпис: “Не късай цветята и не късай тревата.” Това е вече за българина. Германеца няма да го направи. Така, това е междудругото.

Продължавам. Религията те вкарва в калъп, обаче ВЯРАТА ТЕ ОСВОБОЖДАВА.

Вяра се пише „виа-ра„Виа е път, а „ра е Господа, който е всички останали. Дали е Тангра, дали е Вишну, дали е Рама – Господ. Път, който те води към Господа, това е вярата.

Мислете по въпроса. Само поставям жалони пред вашето съзнание. Затова съм тук и да, разбира се, да отворя кафеза, да пусна птицата – Дух, да счупя шишето, където е Духа, дори и малко по-грубо, не само с нежни думи, и да разчупя рамката и саксията, където. Има тука едно дърво, една семка, от дъб.

Оня ден насяхме в нашия двор два червени дъба и Силвина вика:
– Ама ще направят сянка.
Викам:
– Да, след 60 години.
Като пораснат 60 години, бавно расте дъба.
Следователно

Вярата е оня път, който ни води към Бог всички!

Но понеже днес е такъв ден, а утре е Възкресението, Възкресението на нашата душа, на нашата истина. Това е, което е и втория живот, който ни се дава, след като се пробудим.

Разбира се, мога да успокоя някои от вас, че наистина човек може да стане безсмъртен, дори и сега да се досети. Вече след някоя друга година няма значение. Ще има значение съзнанието, степента на съзнанието, а не възрастта, дали човек е на 80-90 години или на 20 няма никакво значение.

На 20 със старо съзнание, ти си стар! Ти си остарял! Ти не можеш да движиш в новото. На 90 години да си, на 100, щом имаш Новото Съзнание, клетките на организма вътрешно са жизнени и здрави.

Това е така, защото идва преход и той върви. Не само идва, но тече.

Понеделникът се казва „Верен понеделник или „Верни понеделник, тъй като Иисус заявява своята вярност към Отца, към Небето, към Светлината и към Любовта.

Вторникът, който е след него, е за размисъл„Премудри вторник са му казвали древните.
Вторникът вече започват да мислят апостолите какво направи Иисус, кротък, фин, в евангелието пише така:
Замъждял фитил няма да изгаси.“ и „Пречупена тръстика няма да настъпи.”
Толкова е деликатен, толкова е нежен, толкова е фин, толкова е любвеобвилен и изведнъж влиза и сплита един хубав камшик и почва да налага търговците, рита масите, обръща ги и те викат: „Ей каква стана тя от този кротък човек.“ И понеже има тази сила и мощ ги омита като буря.

Така. Верни понеделник, Премъдри вторник, Луда сряда“Лудата сряда“, всичко, което направиш, обикновено се правят само добри неща, защото и недобрите неща избояват.
Тогава е кантарът, за който мислят. Хората започват да мислят с това съзнание, което е понеделник и вторник. Понеделникът е бурята, вторникът е покоя, третото е мисленето, с мисленето на Лудата сряда.
Значи, ако полееш цветето и тогава му сложиш малко тор, то ще расте 10 пъти по-буйно и по-хубаво ще се развива и по-голямо ще стане, когато е посадено в сряда.
Днес, каквото искаш да направиш, искаш дълга и хубава брада – идеално. Днес взимам, в сряда не – тя мина -хоп и резва няколко косъмчета. Почва да расте буйно и той вика: “Абе за една седмица ми израстна толкова, колкото на другите за един, два месеца.” Да, затова е всичко буйно започва да расте, защото съзнанието се освобождава и започва да мисли понеделник, вторник, сряда.

Четвъртъкът е „Шарен четвъртък или „Пъстър четвъртък. Тогава вече започва отделянето, затова и боядисването на яйца. Еми това е да бъдем разнообразни.
Това разнообразие – едните тръгват към Духа, другите са на кантар, третите си остават долу – съзнание, което не иска толкова да се промени. Баба му, прабаба му, дядо му какъвто е бил – пил е вечерта две ракии, ходил е на нивата, изкарвал е овците, не иска нищо ново нито да чуе, нито да види, транзистор не си купува да слуша новините като е със стадото в планината. Значи това е вече разделението – четвъртък.

Петък е АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА. Разпети петък, онова, което е направил Иисус. Това е жеста, който приема всички негативи на Света и на Вселената.

Мога да се отклоня за една минута и да кажа няколко думи за жеста.

Когато казваме така с изпънати напред ръце /дланите сочат нагоре/, ние приемаме Божиите блага: “Гоподи, готов съм за твойте блага. Ето тука изсипвай ги щедро.”, значи държим, ей цял чувал.

Като обърнем така /ръцете с дланите надолу/, ние получаваме блага от майката Земя, от ядрото.

 Значи, така приемаме от Земята, така приемаме от Небето.

Когато трябва да даваме или да даряваме или да приемаме други неща казваме така, това е когато се молим. Нашата молитва да стигне до Бога. Молим се за себе си ей така – с прибрани ръце. Когато се молим за човечеството, но тази молитва е, че сме готови на всякаква жертва и саможертва е така, т.е. разпънати. Затова е Разпятието като символ.

След Разпети Петък идва Дълга събота. Вие как мислите, защо е казана Дълга събота? Аз ще кажа като питам баба ми, майка ми и баба ми са ми давали такъв акъл, че:
– Абе, бабо, искам на Юда като спи да видиш какво ще му направя.
Баба вика:
– Ама не се прави на заспал човек нищо, как?
Викам:
– Не, не на Юда виж какво ще му изсипя на главата, една кофа студена вода, защото е предал Христос.
С детското съзнание съм, сега ще говорим и за това, да видите как ми се е изменило от дете до сега съзнанието.
Разбира се, Дългата събота. Представете си 90% от вас са участвали тогава и са видяли всичко, само че още ви е изтрита паметта, докато на мен ми я върнаха за късмет. На всички ще ви я върнат и тогава ще се сетите и много от вас ще видят картини точно с разпъването на Иисус, точно как са го водили, как са влезли в двора покрит с плочки при Пилат и Пилат за мен е един прекрасен изпълнител на Божията воля. Не вижда никаква вина, измива си ръцете и казва: Оставям този грях на вас, вие да му мислите.” Юдеите викат: Нека кръвта на Иисус Назарянина да бъде върху нас и върху нашите деца.” Охо и тя е невинна кръв, но това е трябвало да се случи. Това е абсолютно Божествена програма и никой не може да я спре.
Дългата събота понеже никой не работи, никой не смее да отиде в онази ниша, където го слагат и го затварят вътре, до неделя сутринта.
Значи, толкова часове, всички, които са близки на Иисус, за нищо друго не могат да мислят, затова е много дълга, докато дойде времето да отидат да видят Истината. Каква е, дали вярно е възкръснал и ще го намерят там.
Помислете си и се поставете на тяхно място, макар че пак казвам 90% от вас са участвали там, само че не помните. Аз чисто и просто ви припомням. Това ми е работата.
Така, особено майка му, близките му, любимата му – Мария Магдалина, треперят като лист. Нито се хранят, нито пият, нищо, затова е Дълга събота. Много дълго им се струва – един ден като една година, докато дойде това време да отидат и да видят какво е станало. Описано е в евангелието как влизат, как виждат плащеницата и кърпата, където е вързан, него го няма, виждат два ангела и така нататък. Това Мария Магдалина казва какво вижда. Тя вижда само Иисус, но мисли, че е градинаря, защото тази ниша е била в една овощна градина в скалата.

Ще поговоря малко за нещо друго, с което фалшивите канони от хиляди години ни пълнят главата и на мен. Иаз бях сърдит на Юда. Сега вече знам, че най-големият апостол не е Петър, не е и Павел след Иисус Христос.

Най-смелият, най-честният, най-решителният, най-свестният, най-жертвеготовия, но той е определен да свърши тази тъй наречена черна работа, а просто да изпълни Божията воля – Юда Симонов Искариотски.

 По-свестен от него и по-чист, прекрасен архангел, ангел Божий и Светия.

Мислите ли, че сега, ако четете внимателно различни свети книги, името на предателите се изтрива както на Оборище е изтрито името на предателя на Априлското въстание. Изчукано е, няма го. Защо на Юда остана?Дванадесетте апостоли, има храм и на всеки един от ъглите на храма, който е дванадесет ъгълен има името на този апостол на огромната страна отдолу. Неговото име е изписано, но ако беше предател нямаше да е изписано, щяха да го сменят с апостол Павел. Но той не е от дванадесетте. Той след това става апостол.

Други неща, ако четете внимателно Библията понеже ми задават въпроси, ама как така, ама предателство, ама това онова? Ама за вашето съзнание е така, за съзнанието, което е на 2000 години остаряло. Защо за мен вече не е така? И моето беше преди 20, 30, 40 години като бях дете и аз виках: “Ей да предадеш човека, от това по-голям грях няма.”

Ама самият Иисус е казал: “Да обичаме враговете си!” Казвал съм го и ще го повторя:

Човешко е да обичаш ближния си!
Ангелско е да обичаш враговете си!
Божествено е да обичаш предателите си!

Само близък човек може да те предадеЗащо да не обичаш брат си, който те е предал. Обичай го, продължавай да го обичаш, тогава ставаш Светия, иначе се приравняваш с всички останали – “Око за око, зъб за зъб.”, „Мяра, според мяра.“ Ами той ми би два шамара, аз ще му ударя четири.

За да прекратиш злото, трябва да отвърнеш на шамара с целувка.

Когато Иисус казва като затопява…
Вие мислите ли, че Юда, който е бил един от четиримата интелигентни, т.е. грамотни, всички останали са били неграмотни – Юда, Йоан е бил другия. Вие мислите ли, че Петър и Андрей са могли да пишат и да се подписват? Няма такива работи, нали ги лови като шият мрежи на баща си.
Значи, Юда не е знаел за способностите на Иисус, след като движи три години с него и го вижда и знае, че може да чете мисли, че той ще отиде и ще го предаде. Ама това само за наивници.

Как може един съвременен човек просто да си помисли друго и да слуша онези фалшиви неща и канони, които са от преди хиляда, две хиляди години, които ни пълнят?

Много уважавам църквата. Надали има оттука от нас някой, който повече е целувал ръка на дядо поп от мен, повече свещи да е палил от мен, повече пъти да се е изповядвал от мен. От такъв, за ръката причестяване, целите пости от А до Я, тримирението. Всичко! Ето казвам го отговорно и въпреки всичко

изведнъж трябваше да се обърне, трябваше да разбера, че не словото на дядо поп, което ми говори,ами да започна да мисля, да видя аджеба истината от друга страна.

 Ааа това било. Когато започнах да мисля самостоятелно, всички излетяха като бяла врана сред черните врани, защото тя е бяла, всички отиват и почват да я кълват и викат: – Ооо ти не си врана!
Ама аз викам:
– Аз съм при вас, защото не съм гълъб.
Като отида при гълъбите, гълъбите ме нападат:
– Чакай бе ти си много голяма за гълъб бе, ей с такъв клюн.
– Ама нали съм бяла – няма значение, бой.

Та те разпънаха Иисус, че някаква благодарност аз да очаквам. Казано ми е още като слязох от планината –

Ще те плюят, може и да те замерят с камъни, но си длъжен да издържиш всичко!
Казвал съм го и пак ще го кажа, ОТНАЧАЛО ЩЕ СТАНЕШ МОСТ, всички да минат, а накрая ми казаха, на петата година вече – ИЗТРИВАЛКА!
Праведни, грешки, малки, големи, минават, изтриват се и влизат.
– Ти си изтривалката, ти трябва да ги изчистиш.
– Ама как аз ще ги чистя.
– Изтривалката я перат, Господ я пере, другите се чистят.
И това ми е също мисия, като пералня хайде да кажем.

Значи, на много места в Библията си личи, Иисус казва, останалите апостоли са знаели. Сега ще ви кажа неща, които разбира се, са преиначени в Библията за онова съзнание.

Когато Юда се развърта и не иска да отиде вечерта след тайната вечеря, Иисус му казва: – Върви и направи това, което трябва. В Библията е написано така: Върви и направи това, което си намислил.”

Ама не е казал така: Върви и направи това, което трябва.”, тъй като десетки пъти му е казал какъв е сценария и какво ще бъде. И Юда, седят и вика:
– Господи, как ще те предам, аз ще умра?
– Няма да умреш, но ние с теб сме определени да свършим работата.
Така. Сценарият е следният. Взима 30-те сребърника, предава го с целувка и в Библията пише: “Юда, с целувка ли ме предаваш?” Не е така и това не го е казал.
Връща 30-те сребърника и казва:
– Предадох невинна душа!
Отива и в Библията пише – и се обесва.

Не всичките, но онези, които заслужават от апостолите, които са 4 – 5, най-интелигентните, най-духовните, Иисус още от началото ги запознава с плана – които могат да го понесат за онова съзнание. Останалите не знаят до последния момент.

Юда го дегизират и разпространяват, че се е обесил, никой, за да не го търси и тогава няма смъртни актове, няма нищо. Когато на 20 човека или на 10 човека казваш той си е заминал и вече е така. Заминава, отива една област, не знам Нигерия ли беше или къде, където остава един обикновен апостол с нова самоличност и ново име и работи за Господа, до края на живота си, вярно и самопожертвувателно.
Разбира се, хубави легенди останаха в Библията. Уважавам я, чел съм я толкова много, че.. не знам. Ако има някой свещеник тук, може да я чел повече от мен, но Новия завет, поне хиляда дни всеки ден съм го чел, по-голяма част от него в планината и съм го тълкувал, а онова, което не знам са ми го тълкували.
Да, точно евангелията, значи „Деянията на апостолите“ и „Откровението на Йоан Богослов“. Възможно е някой да ги знае по-добре от мен. Не че не са се опитвали да ме изпитват, разбира се, разни свещеници да ме бутнат току-таме да видят аджеба, дали вярно го знам така, както твърдя.
Те го тълкуват по канона, а аз го тълкувам извън канона, т.е. така както трябва да се тълкува нормално, а не когато все пак, малко или много съзнанието ти е вкарано в някакъв стериотип, някакъв калъп.

Да не ви говоря повече да не ви объркам, защото аз съм затова тук – да обърквам нещата и наистина като разчупя калъпа, на другия ден някои бягат направо, защото не могат да издържат, викат:
– Това не може да бъде! Как бе Изворски е откачил! Той говори такива глупости, виж това е установено преди хиляда, две хиляди години.
Но това е фалш, разберете ме.

Ще има чисто Ново Небе и чисто Нова Земя. Всички стари работи ще бъдат изчистени до основи, за да може да се направи Новото.

Не може на стари основи и стара сграда, която е отдолу и която държи един етаж да вдигнеш пет етажа отгоре.

Оня ден видяхте какво стана в Сънчев ден във Варна – 10-етажният, хотел като сламена колиба е паднал, няма минута за секунди. Ами това показва, че

НИЕ ТРЯБВА ДА СИ ПРОМЕНИ МИСЛЕНЕТО към нещо. Към какво? – КЪМ ВСИЧКО!

Когато преди 3, 4-ри години говорих и за наводненията и за свлачищата ей така в тесен кръг, казал съм… а, то се забравя.
Казах, че трябва да се изпуснат язовирите, трябва да се прегледа системата. Е да, ама какво като съм духовен човек и какво като аз ги знам тези неща, но

онези отгоре, ако не започнат всяко едно заседание на депутатите в нашето Народно Събрание не започне с молитва за Бога и свършва с молитва за Бога, няма да тръгнат нещата.

Защо някога на всички български държави, тази 14-тата, на 13-тата много и на 12-та не им е вървяло и на 11-тата, ама до 10-тата им е вървяло идеално, защото са ставали и са лягали с Господа!

Не може да се вземе едно решение без Небето да го е одобрило.

Не ги критикувам. Знаете всички, казвал съм неведнъж, че аз много обичам правителството, депутатите и всички ръководители, ама изключително. Те са юначни, прекрасни същества, които имат смелостта и силата да поемат и да работят в момента. Това е наистина тежка задача и ще ви кажа, че тежка е царската корона. Не е лека, дори и за тях, но ето те са се нагърбили с тази работа по различни причини. Някой просто защото е кариерист и иска да се издигне в политиката, друг отива пък за богатство, трети – слава и т.н. Няма никакво значение какво е намерението, важното е, че вършат работа.

По-добре да вършиш някаква работа и да грешиш отколкото никаква работа да не вършиш.

Ами това беше като предисловие и това беше беседата за днес.

Сега ще си похваля собствените книги и за всяка една ще кажа по няколко думи, а за последните две, които са: “Аз и Пикасо” – тя е проза, и стихосбирката се казва “Шепа слънце”, ще прочетем малко неща от тях.

И ако искате сега може да направим така – 30 минутки да ми задавате въпроси по това, по което говорих, а ако искате може да представя книгите и след това каквото ви дойде на ум по отношение на книгите, ама какъвто и въпрос да имате от вселенски характер, какво може да ви измисли гениалният човешки ум, може въпросите да ми ги задавате. И може би, моите приятели могат да ви потвърдят, че аз знам 100% отговорите, но не винаги давам 100%. Просто има отговори, които не трябва да бъдат чути от човешките уши, тъй като за след 50 или 100 години ще може да се каже, но сега не.

Ето когато правя реабилитация на предателството на Юда аз го правя пред вас. Ако съм в градския салон и има хиляда човека няма да го кажа. Ще кажа дните от седмицата какви са, ще говоря даже подробно за всеки един и ред други работи, но за предателството още много хора не са способни да го приемат. Не са способни да простят:
– Ама той ме предаде! Аз толкова много съм направил за него. Той ме предаде!
Ами програмата е да те предаде, за да си научиш ти урока. Ето това е и фактически недей да ми пищиш на главата. Прекрасно е, че те е предал.
– Ама как?
– С тебе повече няма да си пия кафето, отивам да си го пия с него, докато ти не дойдеш и на кажеш: “Абе, прощавам на Иванчо, че ме е предаде, че какво направи, онези дойдоха, аз крадох ток тук пет години. Те дойдоха, хванаха ме 5 хил. лв. глоба, отрезаха ми жиците и викат: „Шест месеца няма да ти пускаме ток.““
А Иванчо само споменал някъде, без да иска се изпуснал и казал:
– А вие знаете ли дядо поп толкова време краде ток и нищо му няма.
В кръчмата го е казал. Дори и стените имат уши, както и това огледалоНали, той не е искал да го предаде. Той го е предал без да иска, защото онзи му е приятел и той:
– Най-добрият приятел да ме предаде. Той каза, като дойдоха от енергото с една кола пет човека, протоколи, това-онова, направиха ме луд и викам:
– Кой?
И те викат:
– Ами Иванчо те предаде.
Ами да и той – край, става му кръвен противник. Ами ти, честен и почтен ли беше?

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК дори и да гледа, че държавата ни завлича и ни лъже, той продължава да е почтен и тогава СВЕТЛАТА СИЛА отгоре му пуска блага, защото той е издържал на това напрежение.

Казвал съм го и пак го казвам в последните 10 беседи. Разберете ме, от опит съм го разбрал, само че

човек да може да въздържи човешкото и да започне АНГЕЛСКИ ДА МИСЛИ.

Най-добре е да си огорчен, оплют, охулен, ощетен – ти самият. Тогава получаваш бонуси от Бога. Няма начин да не получиш, обаче да не се съпротивляваш, да не викаш, да отидеш да се оправдаваш, да отидеш да се караш, разправяш и така нататък.

Виждам продавачката явно ни мами с два лева. Връща ни по-малко. Аз ѝ се усмихвам, моментално съм ѝпростил. Обаче знам какво ще направи Господ. Заради тези два лева, понеже е излъгала духовен човек, ако беше излъгала каруцаря бай Пешо, щеше за тези 2 лв. да ѝ вземе 20 лв., щеше да ги изгуби. Но за мен с 20лв. не може да мине, минава с 2 000 лв. развалена стока. Няма стока или изчезват от касата парите, няма ги.2 000 лв. срещу моите 2 лв., а на мен започва да ми изсипва блага. Това е.

Разберете ме, опитвал съм го, отначало един, два, три, пет пъти викам: “Абе този механизъм сигурно не работи нещо.” Небето почва да ме заблуждава, ама Небето не те лъже. То ти казва истината: “Остави се да бъдеш огорчен, оплют, охулен. Нека ти си страната, която е потърпевша, аз ще те защитя!”

А някой може ли да те защити по-добре от Господ?

Защото веднага налиташ, хващаш го, защото и на мен ми е вряля и кипяля кръвта. Само погледне ме някой на кръв в кръчмата, става веднага меле и т.н. Обаче сега се оставям.

Последният път Радинка беше свидетелка какви хубави думи ми каза едно момченце по телефона до девето коляно. Аз кротко викам:
– Да, бе, синко, да, прав си!” – Той продължава да ругае. Нито ме вижда, нито ме чува, а дали ме е виждал – не знам, обаче продължава и аз продължавам да викам – Да, така е!
И най-интересното беше, че аз не му затварям телефона, а тя вика:
– Защо не му затвориш телефона?
Не, да може той всичкото да си го излее, защото аз мога да го издържа, но ако съм обикновен човек и нямам дар слово да му върна 10 пъти ругатните нито на сръбски и на влашки. Ооо, прекрасно, обаче не! Важното е да издържиш. Той да се освободи. Той е една душа, която е малка, нищо, че е в тяло на един 2 метра мъж, красавец такъв, синеок, рус, обаче той е бебе. Той се нааква. Трябва да го подмиваш, трябва да му слагаш памперси. В детската ясла, не е в детската градина дорасъл с неговото съзнание. Аз кайто съм не студент, аз съм професор вече, изведнъж да се хвана на това детенце на въдицата. Аз да не съм луд? И без това съм ненормален де, ама да не съм луд!?

Разберете ме, когато някой прави тези неща, изтупан, чантичката, вратовръзката, костюмчето, повече злато от мен, говори ти интелигентен, на града е шефа от ръководството, обаче той е със съзнание точно на дете от детската градина, предучилището, още не знае да чете и да пише и да смята. Само го прочитам – точно 30 секунди ми трябват, максимум. Аз мога за 3 секунди да го прочета. 30 секунди и виждам, че този ръководител на този град не струва две пари. Той на един духовен човек, на един от вас не е на малкото пръстче. Ама вижте само мерцедес, по-малко не. Спира мерцедеса на тротоара и излиза, като го погледнеш слънце. Ама колко е вътре? Значи опаковката е голяма, колкото този стол, лъскава, нашарена с етикети, съдържанието е долу на дъното. Не можеш да го намериш.

Сега, ще ми задавате ли въпроси или да кажа за книгите? Както решите. Помислете за една минута примерно,докато пийна една две глътки вода и после пак продължавам. Аз мога и цял ден така да говоря разбира се, за всичко и за всеки.

Силвина, ако искаш нещо да кажеш, да ги предразположиш към въпроси. Който иска може да ми задава въпроси.

Question:
Аз така от Юндола обичам да става един диалог и да направим преход към книгите. Аз съм чувал много определения за поетите, но тук един наш човек се определя, като че поетът е „пастир на пеперудите“. И в този смисъл, всеки може да си го тълкува както иска, едно четиристишие и не толкова за коментар, колкото за, аз го свързах с това, което говорите ето го и то. То е на Добромир Тонев, който вече се пресели в един по-добър свят. Мой състудент е:

След тебе злото диша като хрътка,
доброто е обществено понятие.
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.

В този смисъл да направим преход и към книгите.

Георги:
Да! Прекрасно четиристише, ясно, кратко и велико и пълно със смисъл.

Silvina:
Какво беше: „Разтвориш ли ръцете за пргръдка,“

Георги:
„ти вече си удобен за разпятие.“ Виж колко е хубаво.
И аз в едно стихотворение имам подобен за хрътката и за злото. То е на Пеньо Пенев посветено и се казва „Пир“.
Не съм го чел това, не съм го чул, но ето поетите ловят неща и по това са близки и са сродни души, защото имат и близко мислене и близък живот и близко чувстване. Това е прекрасно.

Silvina:
Понеже нашият приятел спомена за Юндола, наистина има предистория. На Юндола ние се събираме. Тази година пак бяхме там, но вас ви нямаше.
Но миналата година януари месец всъщност се оказа, че туристическото дружество на Чирпан и ние бяхме също там и се надигравахме на едни хора и беше просто много, много весело и усетих тогава, усетих ви като,както и сега това, което усещам като общувам с хора от града – СЪРЦАТИ ХОРА, много, МНОГО СЪРДЕЧНА ЕНЕРГИЯ има в този град. И дай Боже тя да се употреби и така и ще бъде сигурна съм за добро, а не за зло. Защото когато се овладее тази енергия и стане разумно сърцето ни, тогава нали Георги говори, че хората, които са най-кротички така и най не смеят да направят една стъпка на тях не можем да разчитаме.

Може да се разчита на хората, които са способни и на най-голямото зло, но те са способни и на най-голямото добро. Просто трябва да се смени полюса.

И така с Чирпан! Не случайно явно сме били заедно тогава.

Георги:
Имам един спомен. Аз като служих в казармата бях във военновъздушните сили. Бях оператор на радиолокационна станция, радиотехнически войски. И двама, аз и още един сме един взвод. Петко от Арнаутито до Ракитница. Петко и досега си го спомням. Ставаме в едно поделение. Старши лейтенанта ни е взводен и ние двамата взвод с него сутрин вика:
– Я се стройте в две редици!
А аз като няма друг наоколо и му викам:
– Другарю старши лейтенант – ами му казвам – Кире, а в три не може ли или в четири?

Той тука беше от чирпанско, нали все пак това е близо. Това е селото е между Стара Загора и Чирпан, така мисля, нали. И най-добри спомени имам, когато баща му изпращаше една кайсиева или прасковена ракия, не си спомням. Ама нелегално я откривахме в колета. Тогава изпращаха много колети на войниците. Така, че тогава съм опитвал. Аз избягвам алкохола, и сега, ама тогава не бях пил, не ми е по вкуса, но понеже всички го опитват. То колко е една бутилка там за 15 човека, колкото бяхме, но и той разказваше много интересни работи, а и самият беше чирпанлия и беше една широка и прекрасна душа. Най-голямото впечатление, което ми направи, той беше човек на честта. Не да бъде меркантилен, нещо да направи срещу нещо. Не! Човек на честта! И смятам, че тук по принцип

Чирпан е място точно на това – Хората са ХОРА НА ЧЕСТТА,

а не такива, може да се каже, по-дребни душици, които държат за други неща. А ето това е истината.

Това извисява човека, ЧЕСТТА Е ЕДНА ОТ НАЙ-БЛАГОРОДНИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ, като БЛАГОРАЗУМИЕТО, БЛАГОРОДСТВОТО, ВЕЛИКОДУШИЕТО, ЩЕДРОСТТА, СМЕЛОСТТА и т.н.

Просто сега се сетих за тези спомени от отдавна. Но да преминем към книгите.

Silvina:
Има още един въпрос.

Question:
Да попитам, да кажете повече за видовете Съзнания?

Георги:
За кое?

Question:
Видовете Съзнания, които са в момента на Земята?

Георги:
Ами аз ще кажа само за основните видове Съзнания, които фактически ги казват. Значи, три вида са съзнанията по принцип във Вселената.

Това е:
БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ,
ДУХОВНОТО ИЛИ АНГЕЛСКОТО СЪЗНАНИЕ и
ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ.
Или:
Божественото се казва СВРЪХСЪЗНАНИЕ,
Ангелското се казва СЪЗНАНИЕ и
човешкото е ПОДСЪЗНАНИЕ.

Така, обаче когато човек получи разумност,

РАЗУМНОСТТА се определя от две неща: Първо ти се дава дар слово да общуваш с думи, вербално с другите и Второ – имаш вече самоличност.

Ако вземем една крава примерно любимката ми кравата Петра от Родпите, която дойде да слуша Силвина как пееше. Значи, Петра викат ѝ знае си името по звук. Като ѝ извика стопанката – идва, но тя няма самосъзнание.
Когато тази душа премине в човешко тяло, дали е мъж или жена, тогава вече, когато кажат, ако е мъж: „Петре!“– „Аз съм Петър.“ и получава дарът слово. Тогава се появява тъй нареченото самосъзнание.

Това са основните степени. Значи, имаме свръхсъзнание, самосъзнание, съзнание и подсъзнание.

На Земята има от всичките видове тези основни съзнания, така че, но със свръхсъзнание са от Светия нагоре. Честно казано великите посветени на Земята, големите аватари, които слизат, вече има и много аватари, които идват.

АВАТАР това е „ава“ е Отец, а „тар“ е мъдрост – НОСИТЕЛ НА БАЩИНАТА МЪДРОСТ.

Това е, и аватара обикновенно слиза отгоре, но и първенците на човечесвото, които идват от коренното население с много кръстоски, които помъдряват и стават праведни, те също се нареждат и стават аватари.

И за Господа няма разлика дали си слязъл отгоре отнякъде или си отдолу. Когато достигнеш до това ниво, значи на съзнание, да умееш да подреждаш нещата и на тази пробуденост, която е у тебе, на това ниво ставаш аватар.

Всяко едно селище има знайни и незнайни аватари, съзнателни и несъзнателни. Това са висшите съзнания, които си вършат работата. Те чистят всички боклуци, които ние сме изхвърлили.

Сега тука, има един невидим слой, който е като гел около цялата планета. Това са нашите негативи, които изхвърляме непрекъснато с мисъл, с чувства от сърцето или с някакво дело.

Нашите дела, това е основното на Земята„По делата им ще ги познаете, но и мислите и чувствата са също много силни и ако са негативни замърсяваме.

Аватарът всяка нощ работи, дали съзнателно или не, знайно или незнайно, но той се труди чрез своята светлина, която тече отгоре. Той изчиства региона.

Иначе отдавна, казвам го отговорно, тази планета да е казала бум, да изчезне. Тя толкова ще натежи от боклуци, че всичко ще пропадне. Това е, като не се чистят, не се изгарят боклуците от един град.

Значи, къде, някога беше преди години на един град, не знам, работниците от чистотата стачкували. За шестдни дадоха в града какви боклуци са се събрали, ама огромни. По улицата не може вече да мине кола. Толкова много, за 6 дни боклуците, това е на Запад, защото там имат много материални блага. Тука не е, нямаме ги, затова не може, не за 6, за 60 дена да не минава, боклуджийската кола, ама въпреки всичко горе-долу може да се мине и с кола и пеша.

Така, ами това са съзнанията.

Silvina:
Има цяла беседа в интернет е качена.

Question:
За Тангра?

Георги:
За Тангра, да говоря ли за Бог Тангра?
Има го Бог Тангра, но той понеже е езичен Бог, той е събран от много същества. Разбираш ли?
Ще отворя само една скоба, за да не ви заблуждават. Когато се казва Дявола вие мислите, че е един, рогатия, лукавия. Не е! Това са седем велики духове под общо название. Те са едно цяло, същото е и с Тангра.
Значи, повечето от езическите богове са събрани в неговия образ. Вижте „тан“ е цяло.
„Танто за танто“ – всичко за всичко.
„Тан“ е всичко.
„Г“ на Господа и „ра“ е Божественото.
Тази частица, която РАботи за Светлината.
„Р“ е работа, а „а“ – винаги е Светлина, защото е и първата буква, на нашата азбука, затова Тангра.

И когато всички останали легенди за Тангра, те са хубави, ама не са верни, ето казвам ти го. Това е моето мнение поред мен. Аз винаги казвам, защото тангристите, ако чуят някой такива последователи са, нали, Тангра, Тангра, Тангра. Има си учени, които знаят точната истина, има си посветени, които я знаят. Аз сега казвам полу-, нали за да бъде и вълка сит и агнето цяло.
Значи има Тангра, но фактически това е един обобщен образ. Насочвам ви. Търсете, четете в интернет има и ред други неща, но не само еднозначно. Така.

Други въпроси има ли? Някой да се сети нещо? Аз пак казвам каквото искате ме питайте и обикновено отгорарям вярно и истински.

Silvina:
А за видовете съзнания има цяла беседа, сигурно си я гледала. Имаш въпрос по повод тази беседа, нещо по-конкретно ли?

Question:
Да, искам да науча повече за видовете съзнания у хората.

Георги:
Видовете на Земята ли?

Question:
Да, и..

Silvina:
Това е цяла беседа. Няма да ни стигне времето, нещо конкретно, което ще е.. ?

Георги:
Знаете ли, сега има няколко раси, нали като се започне. Те са толкова кръстоски, че нямам думи. Иначе черна раса, жълта раса, мургава раса, да не говоря, че тя има подраси, червена раса, имало една синя раса и бяла раса. Да ама те така са кръстосани и преплетени, че в чист вид, почти няма жител на земното кълбо, освен ако не е за първи път тук роден, аватар, който е слязъл тук, то е ясно, че ще е чист. Такива се броят на пръсти.

Question:
Защото нали трябва да се достигне до някаква степен на масово съзнание, за да се случат нещата?

Георги:
Ами да, аз съм казал, че трябва да стигнем степен 16 минимум, това е както се раждат белите.
Значи, ариецът се ражда със 16 енергоинформационни системи или енергоинформационни числа.
16 – те са му дадени по рождение, защото е бяла раса – 16, но за да преминеш по-нагоре да вървиш, трябва от 14 нагоре. Ама 14 е било на синята раса, която е изчезнала. Значи, жълтата раса продължава да е с 12 и трябва да си покачи още 4 полета, 4 степени или поне с 2, за да може да влезе горе-долу. Иначе негърът има 6. Това са съзнанията, които са: 6, 8,10,12,16. А от 16 нагоре вече независимо от цвета на кожата и от расата, когато започнеш да се занимаваш с духовна култура, наука и да вървиш нагоре по пътя на Светлината. Той вече стига 17,18,19, 20, 21. От 21 нагоре вече Небето преценява дали ще го пусне.
Значи, досега на Земята можеше, аз имам цялата беседа, разбира се. На Земята можеш да седиш в човешко тяло и да не се разпаднеш до 28. Значи, единственият с 28, другите всички, които са били духовни наставници и богове, които са слизали на Земята са били между 21 и 28, но единственият с 28 е бил Иисус Христос и Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). 28 е имало духовни траснформации или духовни връзки.
Сега новото поколение се ражда с 21 и ще достигне до 36 в четвъртото измерение – 36.
Дори, дойде един просветен и вика:
– Абе, Георги,ти знаеш ли, че на Земята започнаха да се раждат дечица, след кристалните – и вика 32, 33.
– Абе – викам – на тях им трябва още 3 да стигнат максимума, защото нали те са родени такива.
28 те са го оставили.

Петата раса, шестата подраса, корена, която е, трябва да гонят нещата, за да може да стигнат до 28 и после вече в новото измерение автоматично започваме да растем. Там се изравняваме всички.

Който мине, значи, така да се каже, в Новото небе и Новата земя, т.е. в четвъртото измерение минава тялото в пето минава душата, разбира се, с едно по-високо, някои в шесто. Точно именно по тази схема минават в пето и в шесто, тогава там вече просто няма да има животинско съзнание.

Първо човешко измерение е четвъртото! Първо човешко!

Може да пишат по книгите – ангелско измерение, дебели книги пускат западни автори – ние ставаме ангели. Това всичко не е точно така, според мен. Пак казвам, защото:

Докато на тази планета убиваш мухи, има убийство, има игране на комар, безделничене в нощните заведения, има пиянства, има наркотици, има ред други негативи и то от голям мащаб, сами може да прецените… значи, няма човешко измерение!!! Това го казва Георги Изворски и се подписва отдолу, черно на бяло.  

Ние сме не точно съвсем в животинската среда, но сме в полу. Съжалявам, но е така. И аз живея тука на тази Земя. И аз съм бил ловец и рибар и ред други работи и рокер съм бил и съм летял. И какво? Избил съм и си платих. Толкова живота съм отнел, разбира се на птици и на риби. Ето казвам го официално, какво толкова, кеш, обаче аз съм платил кеш.

Всеки трябва да си знае и да си носи кармата и като направи нещо и има смелостта, след това, когато дойде страданието и изпитанието да не пищи, ама няма да… “Перке квичадно” дето ми викаше един – защо пищиш,ами да го издължи.

Учителя казва така: “Ще платя на някой да говори лошо за мен.”

Знаете ли какво се е случило с всички, които са говорили лошо за него, които са мислили лошо за него, чувствали лошо за него и правили против него нещо?
По-малко няма от летален изход. Това го казвам отговорно. Няма по-малко, против Учителя – Той е толкова Велик и Висок Дух, че плащаш моментално с физическия си живот на Земята, дори един път да го наругаеш. Край, това е!
И много хора тогава са знаели вече тази истина, но някои са я научавали много късно, вече в отвъдното.

Така не може! Черно на бяло пише:
“Ако искаш да унищожиш един праведен човек, ти ще теглиш такива последствия и такива страдания, каквито е бедно човешкото въображение”

Това го казва един мъдрец.

Значи можеш един грешник наистина да се опитваш да го направиш или да правиш против него нещо, защото и той е грешник.

Но един абсолютно праведен човек, ако се опиташ да го ликвидираш, да го унищожиш независимо по какъв начин, има да теглиш такива големи страдания, каквито наистина е бедно човешкото въображение.

Така.

Silvina:
Ще изпея една песен на ватански на Учителя.
Той казва за ватанския, че това е един прастар език. Да, не казва точно какъв е този език. Но това най-вероятно е езика на първите българи, който става основата за всички останали езици всъщност. И това е свещен език, спуснат от Небето.
Факт е, че расите преди арийската не са имали език. Дори арийците не са имали език. Те са общували по друг начин. И чак при бялата раса всъщност езика такъв, какъвто е днес, започва да се развива, но

този език не идва от хората. Това е наистина небесен език, който се спуска. Свещен език, в който всяка една дума, с вибрацията, която носи, с всяка една от тези срички, от тези думи може да се каже много.

И той е всъщност в същата песен по описателен начин превежда нещата. И понеже днес е Дълга събота е подходящо точно тази песен да изпея. Тя се казва – “Махар, бену, аба”. Може да се отпуснете и да си затворите очите и да се насладите на музиката, защото това наистина е ангелска музика.

Силвина пее.

Учителят превежда текста от ватански и тълкува само първите, две, три думи.

„Махар означава спускане надолу, слизане надолу, низходящо движение или инволюция.
„Бену е изкачване нагоре.
И „абае равно място, където вече се създават условия душите да изявяват дарбите си и да работят.

Когато слизаме и когато се изкачваме има различни препядствия, но когато стигнем до равното място, тогава нещата стават с лекота.

И Слънцето на живота пося у нас” това е голямата промяна, това е Христовото съзнание, товава слънце, което засява, което се възражда, което възкръсва и това е смисъла и на този празник.

И така.

Георги:
Сетих се нещо, понеже иконата ми е пред очите, да ви кажа още нещо ново. Така или иначе съм започнал, какво да се прави.

Silvina:
Това е един гоблен.

Георги:
Да, сега вижте инициалите, които са на ореола на Христа. Те са „V“, „O“ и „N“. На някои икони ще ви направи впечатление, че „V“-то е отгоре на главата му, но така е най-точно заради това ви го казвам.

Църквата има леко по-различно тълкуване, но понеже аз директно свалям информация отгоре, тълкуването е следното:

„V-то означава ЧУДОСТВОРЕЦ НАД ЧУДОТВОРЦИТЕ.
Аз съм чудотворец над чудотворците, Господ на господарите, както в евангелието пише: „Цар на царете и господар на господарите.
„О“-то означава – АЗ СЪМ ЧЛЕН НА БОЖЕСТВЕНОТО СЕМЕЙСТВО НА СВЕТЛИНАТА, ХАРМОНИЯТА, ЛЮБОВТА И ЖИВОТА.
А какво означава „N“?
„N означава – МОЯТА САМОЖЕРТВА ПРИДОБИ ТОВА. И понеже това е жертвата, която е – Възкресение Христово.

Всичко това ви го казвам, защото просто иконата ми беше под ръка и ме подсети. Не ви карам да ми вярвате. Който иска може да не ми вярва, да го провери и понеже знам, че скоро дали след 5 месеца или след 5 години или след 15, всеки ще има дарбите, не като моите, а много по-големи, както е казал Иисус: Ще правите чудеса като мен и много по-големи от мен.”, но когато дорасне съзнанието, за да започне да се дават тези дарби, способности и таланти.

Вече дойде време да преминем към книжките, най-сетне.  И аз по едно време бях започнал да казвам, ами аз съм бивш поет и бивш писател.
– Как така бивш?
– Еми бивш! Аз не се усещам…, не бях писал от доста години наистина и наново ме накараха да започна да пиша книжките.
Преди това имах издадени една -две стихосбирки, ей такива дребни работи. Писал съм в Коми една, която изчезна тази повест. Казваше се „Стръмни делници“. Тя беше от разкази и новели. Беше хубави неща, за тайгата, интересни работи. Наистина бяха изключителни, но сигурно не е трябвало да се занимавам с нея ипросто изчезна някъде.

Писал съм и детски разкази и детски стихотворения, текстове за песни, какво ли не по поръчка. Разбира се, като бях редактор и като наближават празниците – 9 септември, 1 май или някакъв социалистически празник, и няма, сядам, пиша едно стихотворение от 3 куплета и на първа страница, карам моите приятели художници да направят така една хубава илюстрация и върви.

Значи, най-малката книжка тук е тъй наречената

Златна сфера”, която е инструкция за самолечение.

Наистина от 100 човека, на 100-те може и да не даде ефект, но по мое мнение са ми казвали поне 70%, 80%, който започне да го прилага добре, има изключителен ефект. Наистина изключителен.
Дойде от Пловдив един мъж екстремист такъв като мене и ми вика:
– Георги, – защото аз като пия билка, пия три пъти повече и три пъти щях да замина в отвъдното, обаче Небето реши и ме спаси. Защото като давам на някой билка, трябва да проверя повече. Той вика  – сложих си един път „Златната сфера“, тя ми дава сигнал да я прибера, да я прибера, аз не я прибирам. След 48 часа спря да ми дава сигнал, на седмия ден със ставането от леглото паднах и едвам дойдоха да ме свестят двама души, високо посветени, да ми дадат енергия и да стана отново човек иначе щях да си замина.

А сферата, която е „Златната“, тя е разумна, наш приятел, може да говорите с нея, тя върши тези неща и така нататък да контактувате като с разумно същество. Там са описани всичките работи, точно по инструкция, по каталог, както е, за правенето на „Златната сфера“, освен това е там и тъй наречения лечебен код, който е в комбинация става още по-добре.

И редица хора са идвали при мене, десетки, да не кажа стотици, които са се излекували от редица болести по този начин, но трябва да има човек търпение да я прилага през ден или през два дена, да не бърза и постепенно тялото му да приема новите енергии.

Ще ги усети, ако направи правилно инструкцията, която е вътре.

Следващата книга, която тук ми попада това е The Great Thrill.

В тази книга има три книжки и е добре човек да започне да я чете отзад напред. Отзад са „Закона за даването“ или „Закона за десятъка“ и „144 хиляди“. Бяха в отделни книжки, но понеже се изчерпаха, те бяха по 5, 6 стотин броя, хиляда ли не си спомням, първите издадени и аз съм ги сложил в тази книга. Стане по-дебела. А „Великият трепет“ е четиво, което е малко изпреварило с около 20 години, дори и повече днешното съзнание. Той се чете само от много духовни хора, които могат да проникнат и да го разберат. Макар че едно приятелче от Варна го чете три пъти, докато не вика: “Абе, нещо почнах да разбирам след третия път.” като е прочел.

Всички книги между другото са вибрационни и може да се каже са зареждащи и оздравителни, но отначало, ако ви стане тежко, да не се чудите. Най-напред преди да започне какъвто и да е оздравителен процес, аз много се радвам, когато ми стане зле.

Колкото по-зле, толкова по-добре!

И знам, че когато отмалея и не мога да стана, Силвина е била свидетел, 6 дни само лежа, без нищо да ме боли, без нищо, знам, че на седмия ставам, все едно, че не съм губил сила, все едно, че съм се хранил на трапези 6 дена. Силата, всичко ми се възвръща, но през това време не мога да седя дори на стол, само в легнало положение.

Това е фазово преобразуване на тялото и изчистване на болестите.

И на някой от вас ще се случи и когато му е зле, няма да тича веднага на доктор и да пие по една шепа лекарства, защото лекарствата ще спрат. Ще изчака 24 часа, ако има възможност, ако наистина не е толкова зле.
Не отричам традиционната медицина. Лекарите са добри, лекуват ни, полагат грижи, но по мое мнение тя е остаряла с около 1 век. 100, 150 години е назад, особено по показателите.

НАШЕТО ТЯЛО ВЕЧЕ СЕ ИЗМЕНЯ! Кръвната картина ни е съвсем друга. Органите променят състоянието и конфигурацията си. Почват да се заместват и ред други работи.

Лекарите казват, аз познавам наистина хора, които нямат абсолютно никакво желязло в кръвта. Трябва да умрат от анемия. Нямат желязо и нищо им няма, т.е. хемоглобин – нисък, 0.
Е и, какво от това, как се чувстват?
Ами добре, ами всички ще станат като нас. Ние като тях повече няма да станем и заради това, когато човек започне да му намалява:
– Ама аз, липсва ми желязло.
– Идеално, ще свикнеш с това желязло, няма да е 12, 14 или 120, 140, 160, а на жените е малко по-ниско 110,105.
– Ама как 70, 80.
– Да ще караш със 70, 80.
– Ама с 50.
– Ще караш с 50. Ще се научиш да караш.

Важното е да издържиш този период на криза.

Така, следващата книга, тази книга е “The Diamond Ten”, която е прочута с това, че е първата ми книга и изключително лечебна. Значи, не ѝ правя най-голяма реклама на нея. Всички са прекрасни и са добри, но за нея специално съм чул, че една жена след като я прочете вика:
– Дъщеря ми си беше заминала. Аз направих връзка с дъщеря ми в отвъдното и се успокоих, защото 9 години след като си замина, аз не можах да я прежаля.
Бабата беше на 90 години като ми каза. От Бургас е, още е  жива и здрава и сигурно сега като отидем ще дойде да ми слуша беседите.
Един казва:
– Спа под възглавницата с нея, за да ми минава главата.
Сега не, че е моя. Чисто и просто е книжка за всяко съзнание. Тя е леко написана и е повече като пътепис, отколкото като духовно-езотерична книга.

Ето тук са ми събрани любимите стихотворения. Това е наистина както всеки един поет има и много силни, има и средни, има и по-слабички. Обаче прекрасно е и това е хубавото, защото аз съм на същото мнение да пиша кратки, но силни стихове, не че нямам и по-дълги.

Ще ви прочета едно, две от тях и после минаваме на основното, която е тази книга – наръчник за творческата личност. Изключителна книга. Не защото е моя. Защото издателя като стигна до стотната страница ми се обади и вика:
– Ама как не съм знаел за тази книга, бе. Моментално трябва да я издадем. Народа да започне да чете, защото тя има велики истини вътре.
Тя е за Димитър Казаков – Нерон. Собствени и автобиографични данни дава, които няма да ги разказвам, а е хубаво да се прочете да се види какъв съм бил на по-млади години.
Това е интересна книжка. Тя е художествена литература повечето, отколкото да е, но и духовна-езотерична литература, а и творческа, защотото се дава за всички видове творци. Не само за художници. Защото Казаков беше скулптор, художник, музикант. Той беше живописец, той беше всичко. Той няма нещо, което да не се интересува. Той беше овощар, присаждаше, облагородяваше. Човек, който се захваща с много работи и беше ръкат. Наистина му отиваше, но единственото което беше… Прекаляваше с тази трудоспособност и с това себеотдаване, което е.

Нали, човек все пак трябва да внимава дори да не прекалява в нищо, защото нарушаваме принцип на Небето за прекаляването.

И заради това е българската хубава народна поговорка: „Прекален светец и Богу не е драг”.

И сега ще ви прочета едно стихотворение, което съм го писал отдавна без да знам каква ми е мисията и за какво става въпрос. Исках да бъда обикновен човек, максимум да бъда градинар, овущар, и понеже съм мързелив да наседя една градина с орехи. Ще почнат да дават на 10, 15, 20-та година. Аз не бързам, обаче отиваш и само ги обираш. Нито ги режеш, нито ги пръскаш, нито нищо. Единственото, което е, да не ги оберат, ама колкото могат да оберат, колкото останат, тя като е огромна градината, има хиляда дръвчета все ще има и за теб, ще има и за нашите мургави братя, така че ще има за всички. Това ми беше мечтата на живота да се отегля някъде и да имам една овощна градина и една колиба и да си живея, обаче Небето отреди нещо съвсем друго.
Ами ще ви прочета, защото ме подсети сутринта Катето вика: “Ей превела съм на немски даже твойто стихотворение – “Командировка”.
Можеш да го кажеш и на немски, ама не знам колко знаят немски.
Ето сега, а после след него веднага ще прочета мойто пък любимо. Макар че всичките си ги обичам, нали, като всеки творец. Всичкото му е рожба и всеки си обича рожбите. Така, ето:

КОМАНДИРОВКА

Защо отново ме изпращаш тука,
в безкрайното сражение, наречено Земя?!
не ми тежи мундирът,
раницата,
калните ботуши…
Тежи ми миризмата на Омраза!
Не искам да спечеля ни една Атака!
И битката
не искам да спечеля…
Победите са винаги разлъки!!!

Но нека бъде Волята ти, Отче!

Ще се сражавам като мъж –
до залез слънце.
Ще пренощувам
със Една Звезда.
И във зори
ще хвана първият експрес
към ТЕБ!

 

И АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН
на крайните квартали на Вселената…
И аз седя в пристанищната кръчма…
И аз си пийвам с ангелите – докери…
And I also love the sea sirens.
And I honor the God of the sea.
And I also pray in the Storm of the Lord:

O Lord, protect our souls!
The deeds we’ve done and not yet done, forgive!
Take us in the Light of your Heart!
От шепа мрак
да станем Шепа Слънце!

Тази книга има четири раздела.

Първият е духовен, вторият е любовен, третият е за нещата от живота, четвъртият е социално-патриотичен.
Четвъртият се казва “Пъпна връв, защото сме свързани с родината. Има и такива стихове.
Третият се казва “Сянка и пепел, защото в евангелието е казано: Всичко е по-безсмъртно от сянка и по-евтино от пепел”. Това е илюзията, с която живеем, но набираме опитност.
Вторият се казва “Почти любов”.
И първият раздел, който е духовния – Сърцето на светлината, от които са тези две стихотворения, които прочетох.
Почти любов” програмното стихотворенние на интимните стихотворения:

О, ХЪЛМОВЕ, ИЗВАЯНИ ОТ НЕЖНОСТ!
О, хълмове, изваяни от дъх!
О, хълмове, изваяни от слънце!
Далечни
като търсеното щастие.
Почти мечтани
и почти сънувани…
Почти видяни
и почти докоснати…
Почти Любов!

А тук просто за истинската Любов едно стихотворение, макар че ние смятаме, че всяка любов е истинска. Ама на земята е харесване, влюбване, привличане, ама за Обич и Любов трудно може да се говори:

ПОЛЕТ
Ятата пак отнасят своя юг.
Безбрежното небе осиротява.
И самотата предвещава застудяване…
Бъди до мен!

Поравно да гребем от синевата.
И ненадейните съчми – ако ни стигнат
– то заедно да ни завихрят…
Отвъд – само се стича Слънцето…
Бъди до мен!

Тежат крилата ми от полети предишни.
Ще дойде оня миг на свечеряване,
и няма повече да различим
загубените си в Безкрая сенки…

Но полетът сега е само важен.
Над хълмове – от завист зеленясали…
Над пясъци – от скука побелели…
Над търсещи дула
и пропасти предателски…
Над погледи пресъхнали,
Щастливи,
единствено по чуждите пристанища…
Бъди до мен!

Ако усетиш,
че за душата ти посоката е тежка,
подпри се на крилото ми…

Попаднах на “Няма лек за любов” и него ще го кажа и може би “Обичай ме”. Това е вече випа.

НЯМА ЛЕК ЗА ЛЮБОВ, АЛА ИМА ВЪЗКРЪСВАНЕ!
След мечта романтична, светвай в грешна
сълза…
Подари ми я сетне, като спомен за щастие…
Като шепот гальовен между лист и роса…

Няма обич греховна! Няма ласка ненужна!
Няма друга посока! Няма друга следа!
Аз и ти сме родени за светло безумство
и кощунство е всичко без Любов на света…

Заслепени от бързане… Натежали от грижи.
В завистливия хаос от очи и слова…
Всеки ден те откривам и те губя отново –
сред случайни души и случайни неща…

Няма лек за любов, но се казва Любов…

Това е последното на раздела и тука има едно кратко “Автобиография 2014”, защото имаше и “Автобиография 1991”. Няма да ги чета двете, само последното.

ОБИЧАЙ МЕ! ПРЕЗ ОГЪН И ВОДА!
Обичай ме! Във мир и във тревога!
Обичай ме! В усмивка и в сълза!
Обичай ме! И в Дявола и в Бога!

Обичай ме! Наяве и насън!
Обичай ме! Разумен или луд!
Обичай ме! Във цвете, във куршум!
Обичай ме! И тука, и отвъд!

Обичай ме! До края на мига!
Обичай ме! До края на нещата!
Обичай ме! До края на света!
А аз – ще те обичам и… Нататък…

Това е вече за истинската обич стихотворение, което току-що казах. Така всеки всекиго трябва да обича не докрая на света, още по-нататък.

Автобиография 2014” и може би, за Левски има тука едно хубаво.

АВТОБИОГРАФИЯ 2014
Като небе съм светъл. Господи!
Превърнал си ме вече в Пламък!
Във Звезден Миг и Звезден Вик!

Благодаря Ти от душа!

Едно ще Те помоля само –
Не ме прави по-рано праведник!
До края искам да греша!

Едно за Левски, то е по-патриотично. Деветнадесети февруари, знаете е обесването на Апостола на Свободата. Така се и казва:
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ
На Васил Левски
Как свети сетният ми месец –
като клетва –
високо над разровената нощ!
От карловския стръмен ден
до снежното отвестно утро
пренесох Вярата.
Целувах светостта ви –
като кръста!
И благославях честната ви кръв!

Братя!
Със сълзи не намокряйте барута!
Това въже
е пъпната ми връв,
завързана
за свободата на България…

И последното, което е пак от любимите ми, на което лично бях свидетел на летището в Радец като служих. Видях как се жертва един български пилот. Слава на Бога, че остана жив, само беше леко обгорял и когато го попитах:
– Ицо, защо не кацна веднага до пистата?
Аварийно кацане, самолета гори. Ами той вика:
– Ами пистата мина летището, като видях, че горя – а един огромен блок между летището и Камено – едно село, наоколо жито. И накрая на блока вече започнали да го жънат и го разорали, той кацна там. Точно след 15 секунди самолета изгърмя и аз викам край – отиде си. Вика – Спасих се, защото като побягнах от самолета, аз отворих кабината, изтичах, спъвам се и падам, а те изровили и вода. Пълно с вода беше доста като един диг, като една яма. Падам и самолета гръмва, горящи парчета около мен. Само ме обгориха тука докато стана, докато избягам.

Question:
Коя година?

Георги:
65-та, август.

ПРЕЗИМЯВАНЕ
За да не запали узрелия пшеничен блок
при принудително кацане,
един военен пилот отклони
своя горящ изтребител
и го приземи в разораното поле

Развихрен факел в лятното небе.
Машината – запалена вселена.
А долу – безконечното поле
с жита от палав вятър разлюлени.

Отново рев. И плъзгащо крило.
Секунди, светещи летят към взрива.
Най-сетне иде черното петно
далече от пшеничената нива.

И спря Земята своя древен врът –
учудена, пречистена и няма –
видяла, че в една човешка гръд,
тупти сърце – голямо като хляба…

Който обича стихове, а по принцип всеки човек е лирик, само че на душата, която е закоравяла от дневните ежедневни неща той не вижда.

Знаете ли, каква е разликата между един истински духовен човек, един, който се представя за духовен и обикновения човек, на който грижите му тежат? Знаете ли, че наистина не трябва да оставяме делата си, трябва да ходим в офиса, в магазина на работа, трябва да ходим в предприятието. Това е истина, да правим нещо и да работим, но това не значи като излезем да не виждаме, че тревата вече е станала по-буйна и по-зелена, да не виждаме цветенцата, че небето е синьо, очистено, че подухва лек вятър, дърветата, че птиците пеят.

Вчера за пръв път чух, не вчера, оня ден, отивам да чистя, изрязани са старите клони в градината, имаме една градина със Силвинка там десетина дървета и чух славей. Тази година за пръв път чувам славей. Славейчето пееше наблизо и така ми беше приятно.

Аз мисля да си пусна, имам една мп3-ка, докато работя да си пусна тука да ми свири. Какво ми свири? Свири ми следните 3 неща: Моят приятел доктора е записал гръцки песни, може би към 40 минути, след това има този прекрасен диск на Силвина, който е също около 40 минути и е с такива духовни песни и песни на Учителя, половината са, и наистина е чудесен за изпълнения. Пускам си го него в колата, и накрая е записана, само че не искам да ми пеят, защото ако пеят Силвина да изпее паневритмията цялата я слушах, а иначе я свирят само на цигулка. Паневритмията е час и 15 минути, и като пътувам някъде за два часа и половина си имам музика. Тези работи слушам. И мислех тамън да си пусна тази музика и разбира се, съжалявам, но предпочетох славейчето пред паневритмията, пред Силвинка, и пред гръцките в таверните дето свирят. Сега аз не разбирам, тя е гръкинята, тя знае гръцки по-добре от българския. Шегувам се де. Е, че знае гръцкия знае, ама не е византийка.

Така, сега. Книгата е 215 страници, но се чете за 2 часа на един дъх, който започне, защото не може да я остави. Тя наистина е интересна поредица от случки и на човек му е интересно да види какво става по-нататък и как. Особено който е живял по време на социализма е много добре, за да разбере духът на това време и наистина колко строго беше и колко опасно все пак да имаш собствено мислене, защото добре, че Казаков го смятаха: „А оня откачения художник, нали, от вашата махала.“, защото иначе аз съм го чул лично как направо ругаеше партийния секретар и кмета на нашето градче в прав текст като им казваше: “Абе, вие сте некадърници, вие не мислите тук за културата. Толкова сте смотани. Дали са ви да управлявате един град, а вие не може да управлявате една къща.” Все с такива работи, те усмихва се леко и викат: „Той не е добре, този човек.” А той им казваше истината по този начин. Тук съм отбелязал доста неща. Ето попадна ми това:

„Творецът трябва да експериментира непрекъснато и да мине първи винаги той, винаги оригинален.

Тук, само десетина реда ще прочета. Той е специалист като художник, като скулптор, като музикант мога да кажа. Обаче ето какво казва за направата, понеже аз тук го питам. Отиваме на Костенец. Той на Момин проходходеше на почивка и вика:
– Вземи една туба и напълни от там минералната вода.
Абе викам:
– Защо?
– Да пиете. Полезна е и за друго е полезна.
И аз започвам да мисля за какво може да е полезна, викам:
– Абе за развъждане на риба вода трябва много и т.н.
А той вика:
„- Ти си абориген! Не се ли сещаш?! За нашата работа бе, диване! /Той с такива изрази ме наричаше. Аз бях млад./ Постните бои ще ги бъркаме с тази вода. Ще опитваме. За синтетично боядисване… Ще варим боите, докато се сгъстят. Може да излезе нещо.
– Кои бои? – питам аз.
– Ония, дето ги взехме миналата седмица.
– Боите за прежда? – изумено завъртях очи.
– Тези я! Трябва да се опитва, туземец такъв. Опитите движат света напред! Едно време майсторите сами са си правили боите. Големият майстор е бил длъжен да има своя технология, свои материали, своичалъми и всичко там. Да се опитва непрекъснато, винаги, навсякъде! Отде да знаеш от коя трънка ще изкочи заекът?!… За да направиш музикален инструмент от дърво, трябва сам да избереш дървото! Да знаеш къде е расло – на слънчево или на сенчесто място, на хълм или в долина, до река, море или в пустош. От коя част на ствола да го вземеш – отгоре, отдолу, по средата. Напречно ли, надлъжно ли да го цепиш, как да го сушиш – на слънце или на сянка, на светло или на тъмно. Как да го обработваш – без машини! Всичко ръчичката да пипне. И инструментите може да не бъдат стоманени, а от кост, камък, мед, бронз, сребро. Това е вечното момче! Това дава автентичност, красота, съвършенство и безсмъртие

Значи е знаел за какво става въпрос. Защото точно така великите цигулки в света, които са от Амати и неговият ученик Страдивариус са правени по този начин. Затова остават на поколенията и затова са изключителни. Той беше посветен и много работи знаеше. Я да видя тук как работеше ми беше интересно.
Първата му изложба, която видях беше в нашата махала, то в Дома на Културата в Божурище му казваме „Казино“, защото е било пилотско казино. Имало е две казина. Едното е на летците, на пилотите от ВВС и другото казино – имаше конезавод, много голям. То и сега има конна база ама е малка. Две казина, ама направени, значи аристократични, нагласени. Аз тук горе-долу съм описал нещата. Ето какво пиша:

„Не си кривя душата – впечатлиха ме четирите платна на Нерон и малките пластики на брат му – Никола Казаков. Впечатли ме поднасянето на изображението –  нещо оригинално, непознато, мощно извираше от платната. В цветовете се усещаше заряд на мирова скръб, някаква особенна лудост – приглушена, опитваща се да се скрие, но напираща отвсякъде – навън към свободата… Някаква лудост каквато – малко или много -има у всекиго от нас и която някои признават, други – не. Но тя съществува!…“

 Той наистина нареждаше, по-добре да говоря, защото иначе бавно ще се чете, ей така на две магарета и върху тях слагаше дъски и нарежда 5, 6 платна ей такива големи, ама еднакви, които са около него. Рисуваше най-вече с пръсти, рядко с четка. Рисуваше направо с клечка, драска. Един път с вилица взема от майка ми една, ама такава оригинална стара някаква, с каквото му попадне. С монета, гледал съм го с най-различни. Търкаше с кожи, с пластмаси, с всичко, но най-много с пръсти. И от пръстите му обаче, той миришеше целия на боя. Той с голи пръсти не с ръкавици и рисува докато не ги направи всичките платна. Той ги направи примерно за пет или десет часа. Имаше един миндер в ателието, лягаше и спеше, а всички тези бои, особено тези, които са маслените – разредители, разтворители, всичко това са отрови, които ги дишаше и накрая получи задух и не можеше да диша. Той и от това си отиде.

Еми книжката има много интересни случки, които аз някои съм дал, но все са дълги. А, сега веднъж ми казва: „Ела!“ Метрото го правиха. Обаче една къща на тази предпоследната спирка, „Обеля“ е последната, следващата е „Сливница“, където обикновено ние се качваме, и след това е „Люлин“, „Западен парк“ и т.н. Но на тази до „Сливница“, където е имаше една двуетажна къща, която не беше бутната. А оттам на „Люлинския пазар“, той беше купил един апартамент на двете си дъщери и на жена си и те живееха там, а той живееше в нашата махала на другата улица. Беше купил етаж от къща. Там живееше и част от двора. И затова бяхме съседи.

Той беше приятел на баща ми и всеки ден идваше у нас. И един ден вика: “Абе вземи пишещата машина, нали си журналист и ела да пишем едно отговорно писмо. Тази къща – питах работниците на метрото и те казаха, че за сега няма да я бутат. Може да стои пет години, нали небутната. И заради това да я поискаме от първия секретар на партията – тогава секретаря разрешаваше, не кмета разбира се на Люлинския район – да я искаме за ателие. Аз съм известен в целия свят художник” И то наистина е така, по-известен беше в света, отколкото в България. Той беше е единствения художник, който имаше две платна в музея на модерното изкуство, в Лувъра. Единственият, може би преди 20 години. Сега не знам, може да има и други, но картините му изключително скъпо се продаваха и в Америка и в целия свят, а сега да не говорим как са им се вдигнали цените.
И сега аз отивам и той вика: „Няма да променяш запетайка. Ще ти диктувам писмо до първия секретар на партията.“ Ето какво и как започваше писмото:
„- Сядай и пиши! – ми каза той – И не смей да изменяш дума! Само ще следиш за грешки всякакви
Започна да диктува високо и малко патетично:
До другаря Първи секретар на Люлинския Районен комитет на БКП, София
Другарю Първи Секретар,
Вие не сте гад, не сте подлец, мръсник, авантюрист и корумпиран тип, както говорят за Вас хората. Вие сте един прекрасен човек и още по-прекрасен комунист, една чиста личност, към която се обръщам за помощ и съдействие.
По нататък следваше какво точно иска. Когато понечвах да кажа нещо или поспирах, Нерон викаше дрезгаво:
– Пиши бе, боклук! Така се пише до червените фюрери!
– Ама Мите, и аз това да го прочета, ако съм партиен лидер, не ателие, палатка няма да ти дам?! Ще наредя веднага да те опандизят!
– Не разбираш бе, кретен! Пиши! Може нищо да не получим, ама ще ни минат нервите. Да им го кажа по този начин на мръсниците…
Това беше един цветист език такъв, силен и арогантен, но уверен. Така:
„Подписа писмото с „голямо и искено уважение“, залепи го и ми го даде да го знаеса със следната инструкция:
– Ще го предадеш лично на секретарката. Без номера, печат и други глупости… Лично на нея!
 Добрах се до райония комитет, който бе в сградата на кметството. Влязох при секретарката чинно свел глава. Лично ѝ връчих писмото като обясних, че е от големия български художник, прочутия Димитър Казаков – Нерон.
– Знам го! – правилно реагира тя – Оня смахнатия…Занеси го в деловодството, да му сложат номер.
-Не! – отказах твърдоглаво – Вие ще го предадете лично на Първия.
– Добре, добре! Елате след една седмица за резултат.
Пръкнах след седмица. Тя не ме бе забравила, но сега ме наблюдаваше като извънземен.
– Въпросът нещо не се урежда. Елате след един месец за окончателен отговор.
Познавах този типично социалистически номер на разтъкаване и разиграване. По-ясен отказ от тоя, здраве му кажи…

Повече няма да ви чета, защото времето напредна.
Сега ако има някой нещо да ме пита. Който иска наистина книгата е изключителна и интересна, защото той беше изключителна личност. А и аз горе-долу съм бил такъв като него шемет и си допаднахме така. Не само заедно живеехме. Не мога да отрека, че като оставах без работа ме взимаше и ми даваше някой лев, да свърша някоя работа, дори и заедно правихме стенописи, рисувахме и т.н. и някаква черна работа дори да му свърша. Копаех му градината примерно или каквато и ще да е.

Приятел:
Ако няма въпроси, аз Ви моля да прочетете на 98 страница за музиката.

Георги:
А да, за музиката. Добре, че ме подсети! Ама защо ти не го прочетеш? Ти нали имаш книжката?
Значи един ден, разказвам случката. Аз много добре си спомням всички случки. Седя, отвънка вали ей така дъжд. Аз нямам работа и се криех при него, нали да не ме открият къде съм, защото при него все пак беше забранена зона. Пускаше Бончо, който беше неговият секретар и пресарио, ПР и т.н., и мен и баща ми, и синчето като го изпратят за нещо. Никого друг! Той не пускаше вътре току-така. Някой ако иска да купи картина го вкарваше в хола и казва покрай стената долу тези са за продаване. И един ден вика:
– Ти мислиш, че съм само художник?
Викам:
– Да!
– Сега ще ти пусна нещо.
Отиде, пусна ми на уредбата, стереоуредба имаше, а една музика такава – хубава. Аз съм го записал тук и вика:
– Аз свиря.
Викам:
– А де.
Ето сега ще ви го прочета:
„- Мите, аз се изпарявам! Тая вода няма намерение ни да намалее, ни да спре… Ще ускори второто пришествие…
– Стой де! Стой… Това, дъждът, е хубаво нещо, но на мен сега не ми понася пустата влага… Чуй само на колко гласа трополи! Колко велика и неповторима е природата?!… Как звънтят капките, чуваш ли? /Преди малко ви казах за дребните неща, които ние изпускаме от живота/ Тия, по керемидите – с един ситен равен звук. Тия – по стъклата – с друг, по-едър и някак по-дълъг! Ония, дето удрят по-желязната стълба – стрети! А по ламарината на бараката – бумтят, широко, тежко като конница по мост… Нали? Чуваш ли?
Ела, тука при прозореца, да чуеш как чукат по плочите, по голата земя… Когато обаче се забиват в пясък или вода, звуците са съвсем различниНа тебе ти се струва пълен хаос. Но всичко е ритмично, мелодично, свързано, приятно, отморяващо, вечно… Да! Всичко си е точно на мястото.
– Какво ме интересува шуртенето на дъжда? Приятен е, нека си вали. Небесна вода! Тука дрънка, там звъни, по-натам трещи… Какво от това? Негова си работа – казах аз.
– Ще ти отворя очите момче! За Природата и за света… Знаеш ли защо нашият народ е толкова надарен в изкуството, музиката, поезията? – Защото се опира винаги на природата, на естеството, на истинските, макар и невидими за простака и тълпата неща… Я, ела оттатък!
Минахме в югоизточната стая. Той отиде до великолепната си западна стереоуредба и я включи. Разнесе се простичка мелодия. Заприлича ми на детската песничка “Тръгнал кос”. Понечих да махна с ръка категорично: „Що за дивотия?!“, но Нерон разбра намерението ми и настоя:
– Слушай, де! Като я чуеш докрая, тогава ще коментираш. Мълчи сега!
Мелодийката започна да набира мощ. Избистри се, зазвуча утринно, ясно. Имаше нещо ту делнично и равнозначно, ту празнично и оптимистично. Изпитвах чувството, че е планинско поточе, тръгнало от най-високия връх, дето пролет се топи снега – течащо неспокойно, пенливо, задъхано, вироглаво
Различих два инструмента – духов и ударен. Нерон слушаше задълбочено, без да шавне. Касетата се превъртя от едната страна.
– Имам пет, шест такива касети.
– Трудно ми е да повярвам, че ти свириш. За художник си добър, спор няма. Но за музикант мислих, че си некадърен.
Все ми се хвалиш, че свириш и композираш. Не съм много по музиката, но това ми хареса. Честно казано писал съм текстове за песни, разбирам малко… Просто да не повярва човек, че ти свириш така?!
– Не ти се вярва, нали? Ама аз свиря! Всичко е мое! Космическа музика, какво е? Оня французин, Жан Мишел Пиер ли беше, кой там?! И баба знае със съвременни мощни стереоуредби и разни други фокуси – лазери и прочие! Я да го видя с дядовия кавал и с едно дръвце-чуканче какво ще направи? Моята музика, Гого, е два пъти по-космическа, по-небесна, по-всеобхватна, защото е сто пъти по-близо до природата и човека… Аз съм истинския творец, а оня е чалгаджия – само музикантче! Творецът, момче, трябва да е „поли“. Да е универсален. Художник, скулптур, музикант, поет, учен, Леонардо! Едно ще прави по-добре, друго – по-зле, трето – гениално. Една картина трябва да ти звучи, да пее, да гърми, трещи, да отразява душата на човека, историята, космоса, бъдещето… А ако мълчи и се усмихва – като „Мона Лиза“ – значи така трябва,да мълчи с особено мълчание, велико, вечно, единствено…
Едно музикално произведение трябва да предизвиква у тебе картини, образи, видения, стиховеВсичко! Там е чалъмът!
Ти нали си поет – за мен си повече художник де! – стихът, поете, трябва да е музика и образ. Музиката и образът – стих… А ти надали и с уста можеш да свириш!
Ще ти открия тайната…Слушай природата! Няма какво да измисляш! Тъй е свирил Орфей. Всичко от природата. И затова животните и птиците са го разбирали. Дъждът звъни, слънцето пее, вятърът свирука, потокът бълбука. Дори цветчето, когато разтваря чашката си издава своя собствена мелодия – хармонична и прекрасна… Всяко едно от тия Божии творения е музикален инструмент. Арфа, цигулка, гайда, кавал, дудук, тъпан, пияно… Всичко!
Той изкочи от стаята и след секунда се завърна с голяма плетена кошница, покрита с парче плат. Извади простата глинена свирка, каквито със стотици продават по панаирите. Продуха я от прахта. Наду я за проба.
– Какво е това?
– Не си ли виждал? Народен музикален инструмент. Гениално прост и фантастичен! Окарина.
– Аха. Глинен дудук. Малкият брат на кавала!
Нерон заизважда от кошницата най-различни причудливи предмети – големи и малки. Шишенца, грънци, алуминиеви, бронзови, месингови и медни съдинки. Пиринчени звънчета и прекрасни родопски чанове.
– Дай два стола и летва от рамките!
Донесох ги. Той сложи столовете на около метър един от друг, прикрепи отгоре летвата и на нея окачи звънците и някои съдове. На голия под нареди останалите атрибути. Заприлича ми на африкански магьосник-шаман, който подготвя някакъв древен, жертвоприносителен ритуал.
Измъкна отнякъде палка, подобна на дървено чукче. Вдигна укарината с една ръка към устата си, в другата размаха палката. Засвири.
Потече приятен невъзмъжал звук. После мелодията укрепна и наедря. Палката удряше различните предмети и въпреки хаоса от тонове, песента бе земна, близка, удивителна, позната и непозната.
Може би свири така половин час. Спря уморен:
– Това е. Помня си мелодиите и мога да ги пресъздавам отново и отново. Но не мога да ги запиша с ноти.
– На мен Мите, ми хареса! Не предполагах, че от тази посуда, ще излезе нещо!
– Виждаш, че може! Творецът трябва да одухотворява.
Всичко! Инак не е творец! А боклук! И запомни – тайната е там – най-близко до природата… – Ако можеш – влез в нея.
Човекът е нейното най-добро творение, но много се е отдалечил.
– Ти Мите, си от старопланинския край, пък нещо все те тегли към Родопите. Все за тях говориш. Гледам тук имаш родопски чанове – все Орфей и тракийското изкуство ти е в устата?!
– Там е люлката на нашата родна цивилизация! Не си ли го разбрал още, момче!… Ние сме преките наследници! Траките са народ по-извисен духовно от всички останали околни племена и народи, взети заедно! Затова!… Искаш ли да бъдеш голям творец, учи се от тях – във всичко. И няма да сбъркаш… Идръж за самобитното, народното… То е безсмъртно.

Почти цяла глава ви прочетох, за да разберете за какво става въпрос и наистина, че тази книжка не е случайна и е изключителна. Вътре, колкото и да я чете човек все открива нови и нови работи.

Имам един приятел музикант, той е възхитен от нея. Взе си я и си я чете непрекъснато.

Така, ами то…, охо повече от 2 часа. Много бързо отлетя времето. Аз не го усетих, а пък вие не знам, но лично аз не го усетих времето. Може да продължаваме така да си говорим, ама много бързо тече времето.

Silvina:
И разбира се, утре в 11 часа на Златна ливада.

Георги:
Е там ще има повече песни и просто ще бъде друга обстановката, защото аз няма да се товаря, да бъда задължен. Ами който има въпроси тогава може да ми ги каже наистина, нещо ако има да премисли.

Silvina:
Шала аха!
Шала аха атма!
Шала аха атма атца!
Мантрата на Георги, на която Калин написа музиката. Сега ще е изпеем.

Георги:
Слава на Боговете!
Слава на бащите на Боговете!
Слава на бащата на бащите на Боговете!

На ватански.

Silvina:
Като каза на бащите включваме и майките.

Георги:
Това го казва на всички синове, независимо дали са в мъжко или в женско тяло. Баба ми също викаше, аз бях единственото момче на братовчедките, на сестрите ми: “Ела тука синко!”, а те момичета. Все едно както казва дядо поп: “Ела тука чедо.” Чедо има ли род? Няма. Дали е дете, дали е жена, дали е мъж, няма никакво значение, същото е и синко. Това е обръщението.

Silvina:
Силвина пее.

Шала аха!
Шала аха атма!
Шала аха атма атца!

Amen! Aum! Aumen!

Приятели, благословени бъдете и светли празнициБлагословени да бъдем и с Бога напред!

Privacy Settings
We use cookies to enhance your experience while using our website. If you are using our Services via a browser you can restrict, block or remove cookies through your web browser settings. We also use content and scripts from third parties that may use tracking technologies. You can selectively provide your consent below to allow such third party embeds. For complete information about the cookies we use, data we collect and how we process them, please check our Privacy Policy
Youtube
Consent to display content from - Youtube
Vimeo
Consent to display content from - Vimeo
Google Maps
Consent to display content from - Google
Spotify
Consent to display content from - Spotify
Sound Cloud
Consent to display content from - Sound
BG Flag
Cart Overview