Плодовете на Духа

Silvina:
Приятели, добре дошли сте всички, добре дошли сме и ние в Бургас. Има хора, които особено много се радвам да видя, защото отдавна не сме се виждали. Има и много приятели, с които през всичките тия години преживяхме какво ли не. Сега, като се връщам назад, това са вече почти десет години, наистина преживяхме какво ли не. И ето, че днес сме тук, в този наистина специален ден /всички дни можем да кажем, че са специални/, но преди малко една приятелка каза: „Днес е денят на коронацията“. Има нещо такова. 

Днес ще говорим за Божествените дарби. Ако се сещате от „Откровението“ на Йоан, той казва, описвайки белия конник, „И той носеше много корони и името му беше Слово Божие. Носеше име, което никой не знаеше, само той.“ Тези корони всъщност са тези дарби, Божествени дарби, за които днес ще говорим и които много от аватарите, от светлите Духове, които са въплътени на Земята, след доста изпитания и неща, смятам, че са заслужили. И днес е денят, в който се отключват някои от тези дарби. 

Как ще протече днес? Днес имаме, слава Богу, повече време в тази прекрасна зала. Надявам се да имаме време и за въпроси, за споделяне. Ще започнем с лечебния сеанс, задължително, защото чрез присъствието на голяма част от хората тук, чрез нашата работа с Георги, работи една огромна част от Светлите йерархии. И когато те работят, на хората, които не са свикнали с тази енергия, понякога им прилошава. Заради това още в началото правим лечебния сеанс, който ще започнем с една молитва. 

Георги:
Искам само да благодаря на Всевишния за това, че отново ни е събрал тука. И виждам, че ятото и ятата се събират за полет. Да, това е най-хубавото нещо, което е. Защото все пак, макар и че сме тука, трябва да летим нанякъде. И тоя полет е хубаво да бъде полет към светлината, полет към Новото Небе и Новата Земя, полет към доброто. Полет към всичко онова светло и хубаво, което е казано, че ще стане на тази Земя. И като гледам, ние сме първите птици, а те проправят пътя. 

Silvina:
Да, имах визия за това, за първите птици. Днес е буквално един ден, в който спасителният бряг вече се вижда. Някои от нас, бих казала, със сетни сили стигат, защото един такъв дълъг прелет на птиците е изморяващ. Човек минава през доста изпитания и пресявки. И днес стигаме до това място, където е светло, топло, прекрасно, уютно. 

Но ние стигаме, за да се върнем пак обратно. Тоест, днес е един ден на празник, който ще преживеем заедно, че сме на едно прекрасно, светло място, но след това всеки един от нас от утре, завръщайки се там, където той живее и работи, се завръща отново в този свят, който не е толкова топъл, светъл и уютен, за да помага на другите птици, които тепърва се пробуждат и те да долетят до този спасителен бряг. 

Нека да кажа благословия за залата. Тук наблизо е и гробищен парк. Обикновено, когато казваме Молитви за Освещаване, се освобождават доста души и си мислех, че може би не случайно е избрано мястото. Най-вероятно тук има блуждаещи души и беседата е точно на това място, за да се пречисти, за да се помогне и на Бургас. 

Слава тебе, Господи!
Господи, благослови и освети с присъствието си тази зала,
всички хора, които са тук и този град.
Изпълни го, изпълни залата, изпълни сърцата ни,
изпълни този град с твоята сила, мир, хармония, благодат. 

Господи, Твоята Воля да бъде!
Благодарим ти! 

Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!

Harum! Harom! Harim!
Harum! Harom! Harim!
Harum! Harom! Harim!

Сега ще ви обясня малко за Молитвата за колективно здраве, която ще кажем. Ще я кажем почти както е в книжката „Озарения по пътя“, само че ще добавим в нея и молитва към децата. Всеки един от вас сигурно има дечица, а който няма, казвайки молитвата, всъщност се моли за бъдещите души, които ще привлече и които ще дойдат чрез него, ще се въплътят чрез него. Така че изключително важен момент е това. Много хора са се убедили, може би са вече хиляди, в ефекта на /аз го нарекох/ Божествено лечение, то наистина е такова. 

Казват, има принцип за ненамеса на Светлата Сила в земните дела, в човешките дела, но когато човек се помоли, той дава това разрешение и тогава Светлата Сила се намесва. Понякога разбира се, ако човек не е заслужил, минава известен период на изпитания, на пресяване и когато и това мине, лечението си върви. 

То върви на всички нива. Не е само физическото здраве. Това е отключване на потенциала на човека – Духовния, на дарбите му, на способностите му, на талантите му. Душата се лекува, Духът се лекува, съзнанието и така нататък. Всички нива, които ние най-вероятно повечето не ги и знаем, повечето от нас. 

Ще казвам молитвичката на фрази, а вие ще я казвате също след мен. 

МОЛИТВА ЗА КОЛЕКТИВНО ЗДРАВЕ

Господи, Боже наш, Татко Вседържителю,
Творецо на небето и земята,
of all visible and invisible! 

Майчице любяща и животворяща,
молим те, дари ни твоя съвършен мир, хармония и благодат,
дай на нас и децата ни твоята животворяща лечебна сила и мощ,
за да излекуваме напълно душата и тялото си, 
за да изпълняваме по-съвършено твоята воля
и да живеем винаги според твоята велика Любов,
всевечна Мъдрост, ослепителна Истина,
пречиста Справедливост и изумителна Доброта. 

Господи, Твоята Воля да бъде!
Благодарим ти!
Слава тебе! 

Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!

Георги:
Преди да стигнем до същността на нещата, трябва да ви насоча вниманието към някои основни неща, за които може би човек никога не се е замислял. Но е крайно време да се замислим. 

Не искам да засягам нито религиозната принадлежност, нито верското изповедание, дали е православен, католик, протестант, евангелист, юдеист, дали е будист, дали е поклонник на конфуцианството, на всички тези основни десет-петнадесет религии в света и техни разклонения, наречени секти, няма значение. За мен, мога да кажа, че всички са добри и всички вършат някаква работа. Но човекът на Новото Време, новопросветеният, който се казва Неофит, значи новите Неофити, трябва да знаят истината и да се съобразяват с нея, за да не харчат собствената си енергия и не само нея, а енергията на Небето, което ни дава всеки ден слънцето, за да може да бъдат здрави, богати и щастливи. 

„О, мой Боже, правий Боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, Боже,
мен в сърцето и в душата… 

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове.

Не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята.

Не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси.

Не ти, Боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани.

А ти, Боже, на разума,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!“

Не е от мене, от великия Ботев е. Цитирам го, за да не ми се сърдите и никой, който слуша това Слово, да не се сърди на мен. Оправдавам се чрез великия поет, а мислим за едно и също нещо, по един и същи начин. Той го е знаел преди сто и петдесет години. 

Леко ще разтълкувам нещата, няма да правя литературен анализ, но ще кажа истината, самата истина. Още преди сто и петдесет години Ботев е разбрал безсмислието, мракобесието, двуличието, лицемерието на цялата тая изкуствено изградена система. Става въпрос за религиозната. Той мислите, че не е вярвал в Бога? Напротив. Вярвал е, сигурно, повече от мене. Но е знаел истините. Той е бил духовен човек, но не религиозен, не верски фанатик. 

Вижте противопоставянето – дякон Левски му е бил приятел и съратник, и апостол. Заедно са били борци за свобода. А Ботев не е могъл да понася нито калугерите, нито поповете:

 „Не ти, комуто се кланят
калугери и попове,
и комуто свещи палят,
православните скотове.”

Силно, но абсолютно точно. Защото това е човек с неориентирано съзнание. Има прекрасни хора, аз ги обичам и ги уважавам, има наивници, които продължават да поддържат тази институция и институциите в света. Те са били за времето си точно на времето и точно на мястото, но още в самото начало са започнали да изкривяват нещата. 

„Не ти, що си в небесата,
а ти що си в мене, Боже,
мен в сърцето и душата“. 

Всеки има абсолютната субстанция от Бога у себе си, това е истината. Следователно, къде ще го търсиш? Още Исус казва: „Отец ми, не е в ръкотворни храмове“. Какво искат? Тази институция я наричам цялата, духовна /не институция/, а духовна банка. Но банките поне дават кредити и ти дават някакви пари, а тази банка само прибира. Тя не дава. И ти дава една мечта, една химера абсолютна, че само чрез нея и чрез нейните служители, можеш да отидеш до Всевишния, можеш да влезеш в рая след като си платиш. 

Знаете ли защо стават чудеса в църквите, манастирите и на тия места? Чудесата стават от човешкото съзнание. Самият човек – чист, почтен, прекрасен – ги заслужава. И чрез това място или чрез тази икона… – една дървена или метална, или хартиена, поставка. Кой я одухотворява? Духът, който е в човека. 

Там има една икона, аз лично ще я гледам десет минути. Десет дни след мене тя ще бъде чудотворна и когато човек спре и се помоли, ще му мине главата, защото съм я заредил. Но за да я зареди човека, трябва абсолютна чистота. 

Да, неведнъж го казвам – чисти мисли, чисти думи, чисти дела, чисти чувства. Всичко да му е чисто. И когато се пречисти, тогава си прави директната връзка, иначе вие мислите, че поповете я правят. И на мене един ми вика скоро:
– Георги, само свещеник може да направи светена вода, защо тая вода я правиш светена?
Викам:
– С тая вода, която я направих /не искам да се хваля, казвам истината/, на един му бяха дали един месец живот и понеже той не вярва в нищо, което е невидимо, вярва в летящи чинии, да, но не вярва във Всемогъщата Сила, му казах: „Повярвай и ще бъдеш здрав!“. Помолих Бога и Той вика: „Добре!“. Едно шише, единадесет литра, донесе жена му, осветих я, живя още единадесет месеца. 

Даде му се шанс. Но той не можа да си пречупи съзнанието, да си смени стереотипа на мислене, на живот, на нищо. Той си остана поамериканчен. Двадесет и три години в Чикаго шофьор, българин, после се прибрал тука. Заможен толкова много, че нямам думи. И какво? Какво ползва от това? Нищо! 

Ще ви кажа каква е истината и какво прави, и освещава нещата – Човешката любов. Дори да не е Божествена Любов, дори да не е ангелска. Човешка любов, но да бъде истинска. Това е, няма друго. 

Може ли да правят в златни одежди Господа, да ни го представят, да правят ритуали час, два, три, пет? За какво? Когато само една истинска молитва от сърцето, за една минута, върши повече работа от хиляда свещеника, от хиляда църкви, от хиляда манастири. Да, имало е време, когато са били точно за времето си. Те са водили, защото на човека съзнанието е било толкова ниско, че не е могъл и да си помисли, че без посредник може да стигне до Всемогъщия, до Всемирното съзнание, до Божественото съзнание, Вселенския разум. И тогава му трябва водач. Сега всеки е достатъчно цивилизован и веднага разбира, че има ефект и няма смисъл да ходи и да посещава, и да продължава да поддържа една институция, която е абсолютно обречена. Пак казвам, и в момента нямам нищо против нито една от тези църкви ли са, религии ли са, какво са, не знам и не ме интересува. 

И аз бях много религиозен, казвал съм го неведнъж. Така съм научен от баба ми и от майка ми. Целувах ръка на всеки дядо поп и по улицата, и където и да е. Отивах на изповед, правех всички пости, всичко беше точно. Но ми просветлиха съзнанието, когато ме посветиха – затова се казва посветен, ама трябва и да си просветлен. Да ти светне нещо вътре, не само да те посветят. 

А Ботев е бил просветен просветлен. 

„Не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси“

В крайна сметка след време, не зная кога, но няма да има нито царе, нито папи, нито патриарси. Ще има общности, както са в другите светове. Тая общност се управлява от най-мъдрите и затова там се казват управители. Там мъдрите правят един съвет, ама на тоя мъдър не му викат, че е цар, че е патриарх, че е папа. А цялата тая смешно изградена /според мен, смешна/ йерархия, която е на земята?! Обръщенията към хората каквито са – винаги ме е учудвало. 

Трябва да се живее простичко, чисто и точно,
и всичко от сърце да направиш за ближния. 

Само с няколко стихчета, вие видяхте и чухте, как великия Ботев очертава картината. Преди две хиляди години наистина хората са вярвали, че човека е направен от кал. Господ е взел, направил е една фигура като скулптура от кал, духнал и го съживил. Сега има ли човек да повярва в това, по принцип, на земното кълбо? Може би има някъде съвсем изостанали съзнания. Кой ще повярва на това? 

Да, казвам на някого, направен си от Менделеевата таблица, но само очите ти са от извънземна лъчиста материя, всичкото другото е направено от земни елементи. Значи, от Менделеевата таблица! Той ме разбира, няма начин, малко да е учил, ще ме разбере. 

Знаете ли, може би Силвина по-добре от мен ще разкаже, но ще ви кажа какво прави Любовта. Един най-прост, най-обикновен пример с нашата котка. Нашата котка имаше три, четири котенца. Един ден излизам на двора и гледам едното коте живо, обаче котката го хванала и го мести от едното скривалище в другото. Тя ги премества, когато чужд човек ги види, ние не, има ни доверие. Животните са чудесни. И така, мести го там, аз отивам, гледам – преместено, но другите не ги мести. Защо? Защото природата е направила програми за котката. Тя мисли как когато котето е омърлушено, трябва да го сложи в тъй наречения изолатор, както казват медицинските лица, случайно да не прихванат и другите от това. И котката го занесла. Не че няма да ходи и да се грижи за него. Не знам, Силвина май върна котето, обаче котката пак го носи обратно. Тогава тя каза една молитва, а другото момиче, което беше у нас, вика:
– Ами, котката ако го остави, аз ще го гледам. – и с една изключителна обич взе котето и вика – Аз ще го гледам, ще го храня с капкомер. -и му излъчи толкова любов, двете с молитви и с любов. 

Когато втори път го сложиха при другите котета, котката го остави. Значи то оздравя за минути. Това исках да кажа. Какво прави животинчето, когато му се влее любов! 

След това, котката знае много добре какво да направи, когато станат на два месеца и повече, започва да ги отбива от млякото. След това започва да ги учи на лов. И когато станат на три месеца, домашната котка не, защото й е подсигурено хранене и може да гледаш и десет котки, и сто, но в дивата природа дивата котка, ако има две котета, започва да ги гони, да ги бие, за да отидат сами или тя ги води и им намира тяхно ловно поле. Това го правят всички хищни животни – и риса, и котката, и тигъра, и вълка, имат си ловни райони и ловни полета. Лисицата също води лисичето тук, тук, тук. Ако има пет лисичета на пет места ще ги заведе и ще ги остави, демек да им каже: „Това ви е района, живейте вече сами. Аз съм ви отгледала, край.“ 

Да, човек има какво да научи от едно цвете как да се държи. От един слънчоглед, че винаги трябва да гледаш Слънцето. 

Винаги трябва да се съобразяваш, ориентирът, компасът
да ти е Слънцето, защото Слънцето е образ на Бога на земята.
Който иска да Го види, който иска да види иконата на Господа,
истинската, поглежда Слънцето, нищо друго. 

„А, ти Боже, на разума,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват,
денят скоро народите“

Тоя ден дойде! И Ботев не е знаел точно, но е бил сигурен, че ще дойде, абсолютно сигурен. „На разума“, значи той се обръща към Вселенския разум. Той много добре е знаел какво е Бог. Просто искам да мислите и да не сте наивни. Макар, че колкото човек е по-духовен, толкова без да иска става по-наивен. Той без да иска започва да вярва все повече и повече на хората. Но тогава какво става? Тогава Бог започва да го пази. Ето, и аз употребявам термина, думата, (Прости ми, Господи!), Бог. Иначе много добре знам какво е, че това е едно Съзнание Непреривно. Имаме Всемирното съзнание, Божественото съзнание и Христовото съзнание. Божественото и Христовото съзнание са едно у друго, и чак тогава допират до Всемирното съзнание. Божественото съзнание и Христовото съзнание правят индивидуалностите, личностите – такива, каквито сме. Всемирното съзнание само прави нещо първоначално – разум, този разум се разделя на дребни части, на индивидуалности и се дава, докато се стигне така… Най-големият оригинал е човешкото тяло, защото
човекът е най-висшата разумност, създадена от природата. 

Като се започне от минералите, тревичките, цветенцата, храстите, дърветата, животните и се стигне до човека. И понеже днешната тема е „Плодовете на Духа“, ще ви кажа, че трудничко, но не невъзможно е това да се постигне. 

Сега ме гледате, че имам енергия, защото ми беше обещана за два, три часа, но инак след няколко седмичен глад, щях да видя кой как щеше да се държи. И затова, ако от време на време, съм леко неадекватен, не ми връзвайте кусур. Това е най-малкото, което ми се полага на мене, тъй като дали от днешния ден, дали седмица по-рано, дали една година, то всичко е непреривно, само лека полека се заизкачва по един наклон. 

Малко по-късно ще кажем една хубава обща молитва за въздуха и след това ще кажем Огнената молитва, която е личната ми молитва, но ми беше разрешено преди една година да я дам, и затова е написана в молитвеника „Озарения по пътя“. В нея се говори за една Огнена прегръдка на Всевишния и Всемогъщия, и който не може да издържи огнената му прегръдка, а той трябва дотогава да се е подготвил, да стане чист човек, ще го удари тъй наречената хубава огнена метла или съвременно казано –  огнената прахосмукачка. Хубаво и е факт, защото сегашният потоп вече е с огън, абсолютно. 

В Атлантският свитък /в „Звездна роса“ съм превел малко от него/, който датира от четиридесет и две – тридесет и пет, шест хиляди години преди Христа, пише: 

„Бъдещето сега е вода.
После е въздух.
И най-после ще стане огън.“ 

Вижте как се знае как се развиват нещата. Но преди огъня, е твърдта. Най-напред стават твърди телата, от една газообразна такава материя, гел, след това идва водата, след това въздуха, и след това огънят. 

Без огън нищо не може да съществува. И водата, и въздухът, и земята без огън са нищо. Да, макар, че са светлина. Но между въздуха и огъня има една стихия, която много хора не я забелязват или не искат да я забелязват и не искат да я кажат, тази стихия е тъй наречения етер. Даже го е имало в Менделеевата таблица, но след това тихомълком са го изчистили, никой да не знае, че съществува. 

Ние имаме етерни тела, много са тънки, много са ефирни и физическото ни тяло повтаря точно формите на етерното тяло и на астралното тяло. Ако не се премине през стихията етер и да я усвоим, да й се подчиним, тя да ни насити, не можем да влезем в огнените светове по никакъв начин, защото ще изгорим като факли. Ще изгорим като комета, която влиза в атмосферата на Земята, като падаща звезда, хоп и ни няма. 

Но за всичко това трябва ново отношение към нещата. 

Тоя етер е пречиствателната станция на Нейно Величество кака Карма. Остатъците от кармата ги чисти той, но ги чисти по един доста некомфортен и неприятен начин. Гледам напоследък, които не са си платили кармата от едно време, как много бързо започва да се чисти и то обикновено по не много приятен начин. Аз съм твърдо против всякакъв вид операция, освен да е животоспасяваща. Да, две мнения няма. Но една дама ми каза:
– Георги, ти каза „пост и молитва, глад“. Гладуване направих голямо. (имаше на женските органи, дали миома, не знам), но ти каза, че много жени са се оправили от това.
Викам:
– Да. Чрез глад и чрез прости процедури.
Тя вика:
– Всичко опитах, което ми каза, и накрая изкарах на глад двадесет и един дена, и миомата не помръдна. На една друга жена, която имаше разсейки, вътре имаше една много голяма миома, а другите сигурно бяха петнадесет, за четиринадесет дена всичко се стопи, край, замина.
Четиринадесет дена пълен глад – тя така каза – само на топла водичка. А при нея да двадесет и един дена и не става. И аз викам:
– Моето момиче, за ножа си. На тебе ти се полага рязане. Заминавай на доктор.
След една седмица всичко беше наред, сполучливо всичко мина. Но ето, че не може да се избегне при някои. При някои се избягва, но при нея не. Много хора са избегнали наистина и утежняването на болестта, обострянето, дето викат хората, но когато си променят съзнанието, мисленето и начина на живот, всички тези заболявания, дори хроничните, отзвучават. Защото според лекарите много работи не могат да се възстановят и трябва веднага да се отрежат. Да, но според мен не. Щом органът още си стои на тялото, има надежда. Казва:
– Не ми работи задстомашната жлеза, аз вече съм на течен инсулин.
– Ами, моето момче, направи това, което ще ти кажа и ще видиш, че ще ти мине, ама ще го направиш едно към едно, ама колкото и да си зле. По-добре да ритнеш камбаната, отколкото да си болен. Или едното, или другото, рискувай.
И наистина има хора, които се оправиха. Но други хора не искат и да си помислят за това. Само когато казах на един, скоро беше при нас, Силвина я нямаше и аз трябваше да го посрещна с жена му, какво да правя. Те идват при нея фактически, обаче викам:
– Какви са ви проблемите? Каквото мога ще ви кажа. Ще ви дам акъл.
И жена му казва:
– Най-напред за мъжа, той наближава шестдесетте.
Викам:
– Казвай сега.
И той започва да изброява, обаче го сканирам и гледам – той е убиец, ама не човешки, убива животни. И викам:
– Абе, ти убиваш ли животни и птици, ти да не си ловец?
– Да, точно такъв съм.
– Край, бяхме до тука. Благодаря ти, всичко е точно. Не мога да ти помогна.
Той ме гледа така:
– Ама защо?
– Ако искаш, после ще ти кажа. Сега е ред на жена ти.
Това, това, това – каза ми какво има – Хашимото и не знам още каква, казвам и на нея какво трябва да направи точно, за да може най-напред да си изчисти кармата и след това да бъде излекувана, не става иначе. Нали трябва да платиш и трябва да платиш предварително, няма после. „Но аз после ще платя, като съм здрав.“ И много забравят и нямат тая благодарност. И той вика:
– Ми кажи сега, Георги.
– Слушай ме сега, много внимателно ме слушай. Искаш ли да станеш абсолютно здрав?
– Да!
Това беше на обяд, викам:
– Сега, от обяд, не от утре, спираш да мислиш, че си ловец, риболовец, спираш повече и муха не убиваш. Спираш да се храниш с месо, защото трябва да платиш за това, че толкова време си убивал тия животинки, няма месо вече, край.
– Ама колко време?
– Как “колко време”, моето момче, до края на живота ти. Нали искаш да бъдеш жив и здрав? Аз ти казвам. И спираш алкохола. Това вече ти е капачката отгоре, черешката на тортата, и ти го казвам за да станеш още по-мил на Господа и моментално да ти минат болестите. Даваш и изпълняваш. Толкова малко ако мръднеш от това, само веднъж да се наядеш с месо, само веднъж да убиеш нещо, да пипнеш пушката, оръжието, край приключил си курса.
Има две стълби от залата за излизане и отвън седят четири-пет човека, мои приятели, и чакат, и тоя човек като тръгна да излиза от залата, той стана неадекватен. И жена му вика:
– Ама, ти не можеш да караш колата.
Той се шашна толкова много, че му се забранява месо, лова, който той е смятал за голям кеф, спортен лов, спортен риболов и убийството. Е, как? С какъв акъл? С какви мисли? Тази животинка е създадена от Бога. 

Направи ми впечатление новината за един наш много добър алпинист, който изкачва осемхилядниците. Имам едно транзисторче и само прогнозата за времето слушам, но случайно го пускам по-рано и казват по новините за този алпинист, който е изкачил един осемхилядник. Хората няма да му обърнат внимание, ама аз обърнах, защото говорителката каза: „Той е казал, че ще ги изкачи всичките, като не се храни с животинска храна.“ Не се храни с животинска храна и ще изкачи единадесет осем хилядници, от които сега е изкачил шест, седем или не знам колко. Значи, не яде месо, не яде млечни произведения никакви, значи е веган по-голям от мене. Но хората това няма да го чуят. Чуват онова, което те искат. Както тоя човек – жена му го крепеше по двете стъпала, иначе той здрав, прав дойде. И приятелите ми викат:
– А бе, какво му каза? Какво му направи на този човек?
– Казах му истината. И му казах как може да оздравее.
Веднага, за няколко месеца ще е напълно здрав. Това са истините от живота, това са плодовете на Духа. 

Плодовете на Духа са добродетелите, които трябва да прилагаме. На тази земя сме за това. И да полагаме усилие. 

Ако не положим усилие, аз имам безброй примери за това. Преди два-три века във Франция слизат такива като нас, защото всички сме духове и сме отгоре, айде да не кажа като мене, ама юнаци, светнати. Слезли са тука, за да вършат работа на Господа. Да водят душите натам. Обаче те слизат, единият се прави на художник, единият се прави на поет – родени в богати семейства, замък имат и цял живот си въртят синджирчето и ядене, пиене, и моабети. И от наеми прибират парите, станали са като банка с много имоти. Ама дори и да ги имаш, трябва да работиш. 

Има хора, които наистина са родени работохолици. Имам едно приятелче, което като дойде демокрацията и започнаха да връщат тъй наречената реституция, в Люлин дядо му имал имоти – двеста, триста хиляди евро един декар. Тоя човек взе толкова пари… И тогава аз с онова съзнание /това беше доста отдавна/ си мислех: „Защо продължава да работи този човек?“ А той продължи да си работи същата работа, правеше разни отоплителни инсталации. Викам:
– Колко ще изкараш? Хиляда, две, пет хиляди лева на месец, я изкараш, я не. Защо?
И той вика:
– Ами, какво да правя целия ден, не се седи така у нас.
И е прав човекът. И остана на работа. Докато имаше млади момченца като с моя акъл, щях веднага да спра и да си накупя работи. А той продължи да си кара пет години още старата кола. Направо бях изумен, ама направо. Викам му:
– Коле, купи си една нова кола, ти от магазина можеш да си купиш.
– Мога да си купя десет.
– Ами, защо не си купиш?
– Тая ми е добра.
Това е скромността на човека, живее простичко. Но тия младите какво направиха. Накупиха си скъпи БМВ-та и понеже много пари дойдоха, те не могат да издържат… Парите са огромна тежест, да знаете, особено за човек, на който не му е дадено, а му идва така. Затова богаташите са богаташи, защото знаят как да разполагат с парите и това е много важно. Парите не са за прост, тъп, ограничен и глупав човек, в никакъв случай. И повечето от тия млади момчета си отидоха. Те не могат да издържат първо на този интензивен живот и второ, обърнаха го на такова ядене и пиене, че на тридесет и девет, четиридесет години гушнаха букетчето. От собственото си невежество. 

Защото, казвал съм го хиляда пъти, ще го кажа за хиляда и първи път: датата на раждане е точно определена, но датата на заминаване е плаваща за повечето от хората. Не говоря за командированите, аз я знам, дотогава, чиста ми работа.
– До тогава работи – вика Господ. – На еди коя си дата, в еди колко си часа точно ще те изтегля.
– По какъв начин?
– Не те интересува начина.
Излиза едно облаче от устата и толкова. Не е голяма философия, преминавал съм през четирите степени на смъртта, за да не ме е страх. А то не е страшно, но е неприятно. Добре, няма да се задълбочавам за това. Може би, ще дам думата на Силвина, точно да говори по същество за плодовете на Духа. Аз ще кажа още няколко думи. 

Каквото и да става около нас –
нашето отношение към нещата прави нещата,
не друго. 

Никой друг не може да влезе в нашето тяло и да прави неща заради нас. Бог ни е дал свободен избор и може да си облекчим живота много, може и да си го утежним много, от собственото невежество. В крайна сметка, голяма част от нещата зависят от нас. Онова, което е дадено като съдба, като програма, трябва да го изпълним. Ако в тая програма, в съдбата, влиза карма от друг живот, трябва да се стремим и да знаем какви слабости имаме, за да ги изчистим. И може да ги изчистим бавно, полека, по лекия начин, така да се каже, а може и с удар – това не е много добре и не е приятно. Значи, трябва сами да започнем да си изправяме собственото поведение, собствения начин на живот, а не да отлагаме безкрайно и да казваме: „Да, добре е“ и после да не се чудим, когато дойде изпитанието. Ако дойде, трябва да го понесем мъжки и да кажем: „Да, заслужих си го. Е сега, лежа тука. Преди ядене и пиене на корем, сега черния ми дроб не е добре“. 

Макар че няма орган, който да не може да се възстанови. Аз съм виждал Бог как възстановява орган, който се е разпаднал. 

Silvina:
Тук, ако може да вметна, понеже отскоро имам дарбата да възстановявам органи, всъщност от днес, и при хората в залата, които са си правили операция, може би до осем месеца липсващия орган е твърде вероятно да се появи отново. Да не се чудите след една година: „Какво се случи? Откъде дойде?“ Не го казвам, за да се изтъкна, но наистина това е възможно. Има си Светли йерархии, които работят за това. Това са Светилниците на Сътворението и когато имаш връзка и с тях, това е напълно възможно.

Няма невъзможни неща за Бог. 

Георги:
Сега, да завърша с Ботев, който наистина много обичам и уважавам. И ако съм бил тогава и аз щях да мисля, че чрез революция и чрез насилие може да се постигне каквато и да е свобода и каквото и да е нещо, но сега съм на друг акъл. Сега съм за абсолютното ненасилие и че един такъв колектив като нас… Виждате ли, ако сме на един и същи акъл, с една и съща чистота и живеем на една и съща стълбищна площадка, аз ви казвам, че може да променим съдбата на земното кълбо. Да. Ще ви кажа нещо. Веднъж, тъй като галактиките са плоски, спираловидни и куполовидни, и понеже нашата галактика Млечния път, все още е плоска, питам Господа: „Тате, кога ще стане спираловидна галактика, след колко милиарда години и кога ще стане кълбовидна?“ Той вика: „Синко, знаеш ли, искам нещо да ти кажа. Ако трима най-висши духове от небето, да кажа от елохимите, херувимите, серафимите, живееха на земята в човешки тела като теб, бяха се събрали и бяха на един и същи акъл, и бяха пожелали да стане Млечния път веднага куполовидна галактика, той щеше да стане за двадесет и четири часа земно време.“ 

Разбрахте ли какво значи съзнание?
Разбрахте ли какво значи сътворци на Твореца? 

Това е всеки един от нас. Ама ние сме толкова задръстени, толкова, така да се каже, долу в гъстата материя и толкова /не искам да обиждам никого, обиждам себе си/ потуземчени, че много трудно е да излезем от това положение, да разчупим калъпа, да се измъкнем. Но сега това става и ако не искаме доброволно, с прекрасния народен израз „доброзорно“ ще стане. Не искам да съм лош пророк колко ще останем на земното кълбо. Разберете, всеки си знае кусурите, всеки си знае къде бърка, просто живейте по съвест и бъдете човечни. Човечност, човещина трябва на тази земя, нищо друго. И тогава, колкото повече ставаме и попълним бройката /тези които сме сто процента човеци, останалите не са, полускотове са – още Ботев го е разбрал/ като я попълним, започва да се променя цялото съзнание на земното кълбо. Този егрегор става все по-мощен и по-мощен, и накрая всички ръководители, всички, които командват тая планета, независимо какви са, ще се обърнат на сто и осемдесет градуса без да искат, и ще се чудят откъде им е дошло. Вчера бяха такива, днес са съвсем различни. 

И така, ще ви кажа едно стихотворение от мене, което е истински случай –  „Спомен за втори юни“. Посветил съм го на Ботев, разбира се. Бях сондьор в Пирин планина и там някъде в едно градче, горе на един връх ли, баир ли, хълм, сондирахме. Дойдоха някакви представители на общината, /още беше социалистическо време/ на партията – ще слагат бюст паметник на Христо Ботев на втори юни на върха. Обаче, кран не може да се качи, с нищо не може да се качи, трябва паметникът да се занесе на ръка. И те казват: „Момчета, я тука имате въжета, работи, вие тука работите нали, много плащаме – касиерът с тях – защото на обяд вече ще се прави тържество. И аз съм го описал това по следният прост поетичен начин: 

СПОМЕН ЗА ВТОРИ ЮНИ

Направо от сондажа ни измъкнаха
и обещаха да платят добре,
защото мястото бе стръмно и високо
и с кран не можеше да се постави обелиска.
Тогава ние – четирима здравеняци –
опръскани докрай с дълбочина,
опънахме – до скъсване – души…

Ругаехме деня,
въжето,
стръмнината,
дори и камъка с главата на поета…
А тя в очите ни се взираше – от упор.
В сърцата галопиращи се ровеше…
Мълчеше преценяващо.
И ние, впримчили запалени тела,
внимателно,
напредвайки по педя,
я носехме към Бога – като жива…

Край нас пъхтяха официалните костюми…
Дойде обяд.
И светлият светлик
заседна върху голата ни чест.
Не мрамор носехме,
а свой връстник…
Положихме го в юнското небе.

И още с дъх неукротен – олекнали –
поехме към дълбокото…
А другите останаха край него…
Слова,
венци,
усмивки,
песни, снимки…
Но ние слизахме към равната земя.
И очилатият касиер –
в ръка невзетите банкноти стиснал,
ни гледаше
учудено
и
неразбиращо…

Silvina:
Георги започна по интересен начин за църквата, искам да продължа малко тази тема, говорейки за егрегорите. Предполагам повечето от вас знаят какво е егрегор, поне са чували думата. Георги каза, че когато трима като него има на земята и са на един акъл, могат да променят формата на галактиката. Но тези трима, за да го направят това, те трябва да са направили егрегор. А за да направят егрегор, те трябва да са единомисленици, те трябва да са работили заедно, те трябва да мислят и да работят в една посока. И тогава получават подкрепа на Светъл Дух, колкото по-силен егрегор е, тоест тяхното съзнание, молитвите им и всичко, толкова по-отвисоко идва този Светъл Дух и той подкрепя делата им. Когато те казват молитвата за кълбовидната вселена – да кажем Млечния път – тогава тази молитва се изпълнява. Но не просто за момент те се събират, защото както го казвам, може би не стана ясно, много важно е да имат такъв егрегор. 

Значи, егрегорът са няколко човека – двама, трима – „където двама са се събрали в мое име, там съм и аз“. Те са се събрали не просто физически, а те са направили една духовна същност, те работят и мислят в една посока и към тях се присъединява Светъл Дух. 

Значи, хората долу на земята и Светлият Дух правят егрегор. Кога този егрегор е светъл? Когато тези хора са изпаднали в някакви негативности, карат се, спорят кой ще бъде по-напред, кой ще бъде пръв, имат претенции един към друг и така нататък, тогава те привличат несветъл дух, привличат тъмен дух. И това също е егрегор, но това вече е тъмен егрегор. Когато поповете в църквата имат толкова много материални цели, които стоят зад всичко, което е правено там, се привличат същности, които не са светли, повярвайте ми. 

Всяка една мисъл на човека привлича нещо. 

И когато това е един силен егрегор /както е църквата, тя е една голяма институция, един изграден силен егрегор/, повече се засилват нещата. Много приятели напоследък ми казват, че са били на различни места, където са пострадали, понеже са попаднали в такъв тъмен егрегор на нещо, което привидно е изглеждало светло. Но се оказало, че това не е точно така. 

Важно е в този егрегор кои са водещите хора. Докато те са на земята – да кажем Учителя… Докато Учителят е бил на земята, това е бил един изцяло светъл егрегор, защото той чрез неговата енергия е поддържал нещата и е имало една изключителна наситеност в тази общност на Светли Духове, които са работили там. Но когато този дух, както е той, се е оттеглил, остават хората с тяхното обикновено съзнание. И когато някои от тия хора са негативни, както много от хората на Бялото братство, са изключително негативни към всичко, което не е Бяло братство /сигурно четете и във Фейсбук коментарите и срещу нас с Георги/ тогава този егрегор вече не е толкова бял и светъл, повярвайте ми. 

Днес някой каза, че е денят на истината. Денят на истината е и говорим истината, поне аз ще се постарая да говоря истината. Затова се дават и дарбите, когато човек има някаква наченка на ясновидство, усеща, има ясночувстване, усеща нещо, под лъжичката. Попадаш на такова място и усещаш, че тука не се чувстваш добре, и това е първият сигнал, че най-вероятно не ти е там мястото, а може и да са те изпратили там, за да си вземеш някакъв урок или да научиш нещо, това е друг вариант и сигурно е така. Но така или иначе, много е важно да ги различаваме нещата. Неслучайно Георги във всички лекции говори за Дара на различаване. Това е дарба, това бих казала е магично качество, което се дава от Отца, защото Отца отговаря за истината. И когато ти имаш Дара на различаване, поглеждаш човека, това дори не е мисъл – телепатичната връзка с Духа, когато я имаш, това е нещо друго, минават ти мисли, но когато имаш Дара на различаване, ти само поглеждаш един човек и знаеш, просто знаеш какво се случва с този човек, какво преживява той, защо е дошъл при теб, какво иска, това просто е едно, не мога да го обясня, дори не е и мисъл. 

Егрегорите са смесени обикновено, разбира се. Но когато твърде голяма част от една общност се настройва негативно и негативно, и негативно, тогава този егрегор във все по-голяма степен привлича тъмни същества, и обратното. Аз много се радвам, че от нито един от приятелите, които ни подкрепят, до ден днешен, не съм видяла един негативен коментар към каквото и да било. Наистина това за мен е уникално. Тоест, някак си ние явно сме си научили урока. Не само “за мъртвите или добро, или нищо”, изобщо за хората или добро, или нищо. Но все пак трябва да се казват и някои истини, и да ги знаем. Защото, как да кажа, Георги каза за огнената метла, това нещо ще се усеща все по-силно и човек трябва доста ясно да се е позицирал в пространството кой е, защо е, и за какво се бори. 

Сега за котката искам да разкажа, той каза за Белинда, но не беше съвсем точно. Не е само любовта, но и знанието и мъдростта. Да, ние излъчихме любов на нашето коте, което майка му го беше изхвърлила, но аз знаех какво трябва да направя. Аз знаех, че това е душа на самоубиец и тази душа иска да си отиде. И наистина ми даваха така, че е дошъл момента това същество да си отиде. И в тоя момент си казвам: „Добре, какво може да се направи в крайна сметка, когато е такъв плана? Нямам разрешение да се моля за лечение, за нищо.“ И беше интересно, че когато тази душа, човешката, си отиде, защото знаете ли, самоубийството е от най-тежките неща, въобще отнемането на живот, независимо на какво същество, няма разлика. Да, когато си убил човек е най-тежкото. И пак зависи при какви обстоятелства, дали си се отбранявал в битка или си бил агресивен, или си искал да вземеш нещо от някого, нещо материално, тоест имало е корист. Тоест, зависи мотивите какви са и съответно привличаш все по-тежки енергии към себе си. Но самоубийството е наистина тежко нещо. 

Много често на тези души, които са самоубици, им се дава възможност да се въплътят на земята като животинка. Това е една междинна форма, при която те преживяват много от нещата, които, как да кажа, това им е един урок. И те всъщност правят вселяване. Вселяват се много често в животински душички и когато дойде момента тая душа да напусне, тя напуска и тогава се върна животинската душа, и тогава вече имах разрешение да се помоля за котето, и то се възстанови буквално за един ден. Тоест, Любовта – да, обаче трябва да имаш и Мъдростта, да имаш Знанието как да помагаш, как да работиш. Само с любов…., разбира се, това е най-висшето, когато имаш него, имаш и другите неща, това е така, но за да ти е дадено, трябва да си минал и през Мъдростта, и през Истината и всичко, за да се докоснеш до Любовта и да може Бог да работи чрез теб. 

Сега ще ви прочета нещо от Учителя за дарбите, което много ми хареса: 

„Щом дебелеете, обикновен човек сте.
Щом растете, талантлив сте.
Щом се движите, гениален сте.
Щом хвърчите, светия сте.“
Аз добавих: „Щом се телепортирате, Учител сте.“ 

За да насоча темата натам, към талантите, способностите, дарбите и магичните качества – това са, де факто, четири степени, които се дават на един човек, който е развил вече някаква добродетел, му се дава нещо от тези неща. И ще ви дам един пример, за да го разберете най-ясно. 

Представете си една жена домакиня, която обаче има един талант – може да пее. И си припява вкъщи, и децата я слушат, всички се радват колко хубаво пее майката, значи тя има талант. Учителя казва: „За да има талант, духовният свят работи чрез този човек“. Може да е някой ангел, архангел или светъл дух от духовните йерархии, който да работи чрез него. Когато този човек си е взел голяма част от изпитите /в много прераждания, тия изпити не се взимат в едно прераждане/, взел си е голяма част от изпитите и е развил повече добродетели, тогава той става гений, става музикален гений. 

Значи, тази жена да кажем след петдесет прераждания, се появява като един виртуоз, който може да пее, да композира, да дирижира, управлява хорове, вдъхновява хората. Това е вече геният, той има няколко таланта, не един, и те са много добре развити. И когато, след още сто прераждания да кажем, този човек вече получава… Тук говорим за способности на нивото на гения. Обикновеният човек, казахме, той дебелее, него тия неща не го интересуват – дарби, таланти. Той е изцяло в материята. Но талантливият човек, той има талант. Гениалният човек има способности и тук подкрепата е от Божествения свят вече, йерархии от Божествения свят работят чрез този човек. Много често този човек може да е и прероден дух от Божествения свят, не много често, а доста често ги откривам точно така хората, които имат някаква гениална способност. „Щом хвърчите, светия сте“ – светиите вече имат дарбите. След малко ще говорим за божествените дарби. 

Но в нашия случай с музикантката, бившата певица домакиня, след това става гениален музикант, това вече е човек, който освен че е гениален музикант, когато той работи, хиляди същества от йерархиите, от Светлите йерархии, идват и помагат, лекуват хората чрез словото, защото музиката е слово. Чрез словото той работи и лекува много души, и сигурно сте присъствали на такива изпълнения, от които си тръгваш и плачеш – такова въздействие има музиката. Това вече е светийско, тоест, ти вече имаш дарба, пеейки или изпълнявайки някакво музикално парче, ти въздействаш на хората и ги лекуваш. 

Най-често музиката лекува душите и затова хората често плачат, когато някой пее по такъв начин, когато присъстват светли ангели, архангели и така нататък. Това вече е дарбата. Тука дарбата се нарича Божие слово. Музиката се превръща в Божие слово, защото Дух от Божествения свят се проявява чрез този човек. 

„Щом се телепортирате, учител сте“ – учителите идват рядко. Те развиват вече магичните качества, те са минали през всички възможни изпити в цялата Вселена, прераждайки се къде ли не, помагайки на какви ли не души, къде ли не са били. И сега се появява и на Земята един такъв Дух, да кажем и той вече има магично качество. В този случай с примера, този човек е емпат, тук вече можем да говорим за Орфей. Той е развил емпатия. Какво означава това? Че когато той е изпълнявал музиката, той влиза буквално в телата, в душите на всички, които я слушат. Той не просто ги вдъхновява и лекува, той се слива с всичко това, това е емпатията. Това беше един простичък пример за да разберем градацията как върви. 

Сигурно се сещате за притчата за талантите, но може би и аз ще я разкажа. Просто да подсетя накъде вървим. Знаете тази библейска притча, която Исус дава „Притча за талантите“. За богаташа, който дава на слугите си таланти. На единия дава пет таланта, на другия дава два и на третия дава един. След което той заминава някъде надалеч и им казва те да се погрижат за това, което им е дал. И когато той се връща, първият човек му връща петте таланта и му дава още пет отгоре. Вторият също е изпълнил заръката, дали са му два таланта, той ги връща и още два отгоре, тоест удвоил ги е. А третият казал: „Аз – господарю – понеже знам, че ти си много строг господар, жънеш където не си сял, затова реших, че най-добре ще се погрижа като заровя таланта под земята.“ И му връща единия талант. 

Идеята е в това, че когато имаме пет таланта това са дарбите, да кажем, на нивото на дарбите. Ти за да имаш пет таланта, ти си вече доста напреднал, напреднала душа. Ти трябва да продължиш да работиш обаче, трябва да работиш много повече в сравнение с хората, които имат по-малко. Защото трябва от пет да направиш десет. От две да направиш четири е по-лесно. Обаче от пет, десет е доста по-сложно, ти трябва да работиш много повече. 

Същото е и за втория човек, той има някакъв талант. Той го е развил този талант и даже е развил и още толкова, от тези, които е имал. И третият слуга – той всъщност не е развил таланта, той го е заровил. Не само, че не е развил това, което има, ами няма и нищо ново. Тоест, идеята е, че 

във всяко едно прераждане душата идва с един капитал.
Няма душа, която да няма капитал, 

повярвайте ми, има и карма, да всички имат, и това е смисъла, да дойдеш тук и да опиташ нещата в материалната вселена, но всеки има капитал. Този капитал може да е под форма на приятели, които е създал и които сега са по някакъв начин в трудните моменти около него и му помагат. Може да е в талантите, дарбите, които си изработил от предишните прераждания и когато той има такъв талант е добре да се потърси какъв точно е. Талантите са: да пишеш поезия, да свириш на някой инструмент – от тоя род неща, артистични неща. 

Много от децата нямат може би условия да развиват тези свои таланти, които са си изработили, а пък образованието ги тегли в една съвсем друга посока. И много често, когато идват родители с деца при мен, аз търся точно това – къде е, къде трябва да се насочат.. Скоро имаше едно дете, което ми дава дарба, че ще говори езици – значи той има дарба вече да говори три езика. Обаче в същото време, мисълта, която ми се спуска е, че той е лечител в крайна сметка, той повече ще се занимава с това да помага на хората, казвам: „Нещо в медицината трябва да работи“. И те: „Да, да, ние така сме се ориентирали, той дентална медицина ще следва.“ Казвам: „Да, но той много ще пътува. Ще ги ползва тия езици, тъй че е важно и да учи езици, не само медицина“. Тъй че родителите в бъдещето, най-вероятно повече ще изучават децата си и ще ги насочват към точно тази тяхна силна страна, която те да развият. 

Когато човек има един такъв талант, това не значи, че само това трябва да прави, разбира се. Трябва да развива и нови неща, защото по този начин той посява бъдещите си таланти. Да кажем: не можеш да пееш. Да, обаче колкото повече се променят хората – дори съм забелязала, около нас имаше хора, които много фалшиво пееха, просто се чудиш къде да се скриеш като започнат да пеят. Но въпреки това, ги поощряваме тези хора да пеят и в последствие забелязвам, че доста по-добре вече се справят. Тоест, духовното развитие на човека явно подкрепя и тези дарби, колкото повече се пречистваш, толкова по-точно хващаш тоновете. Това, че не може да пееш – трябва да опитваш, човек трябва да е многостранен /както се казва в книгата на Георги „Аз и Пикасо“/, човек трябва да е многостранен, да опитва нови неща. Но трябва да потърси къде е силата му в крайна сметка. 

А когато говорим за дарбите вече, Божествените дарби, трябва да се види наистина къде е силата му – дали това е лечител, дали е ясновидец, дали трябва да работи като лечител този човек или има нещо друго, някаква друга силна страна, която трябва да използва и която аз търся, работейки с хората.

Сега искам да говоря за Свято Ято. Преди може би хиляди години на Небето се прави един изпит и се търсят онези, които са доброволци да участват в този тест на Небето. Тези души от ангелските, от Божествените йерархии и след това всички, които взимат изпита, ги изпращат на Земята да работят. Всеки един от тези хора, вече въплътени като човешки същества, изиграват изключителни роли на Земята, които роли допринасят за нейното развитие. Всеки в неговата сфера. Един става цар, особено в първо прераждане това винаги са изявени личности. Тези хора заедно отлитат към Земята, но тук след няколко прераждания те се потуземчват, както казва Георги, и се смесват с другите, въпреки, че са доста по-различни от другите. 

Учителят казва: „Те са заключени. Има светли духове, които са заключени, но които ще бъдат отключени, за да довършат работата, която аз започнах.“ През последните две години работя почти само с такива души, които биват отключени, отключени са дарбите им и всичко /когато правим индивидуалните срещи/. Но Светлата Сила работи наистина изключително не само на Земята, в цялата слънчева система, те са няколко хиляди като нашата слънчева система, където вървят подобни процеси и тези души, които преди много, много години са дошли тук, е дошъл момента вече да си свършат истинската задача, заради която те са дошли. Ролите са свършили, маските са паднали, аз съм това, което съм, и това, което сме всички ние – може би не всички в залата, но една доста голяма част, понеже познавам голяма част от вас, наистина едно Свято Ято, което отново заедно предстои и вече лети към завръщането у дома. 

На много от нас това ни е последно прераждане, на голямата част, и това е големият залог. Георги казва „аватарът“ – ние така ги наричаме. Аватарът идва без карма и си отива без карма, и ако нещо направи той, за всичко плаща кеш. Тия дни го разбрах, като започнаха хората с операциите, с нещата. Това са хора, които си плащат последни кармични сметки. Кармата се занулява и просто трябва да преминат през това, няма начин – както с котето – не ми даваха да помогна, няма как да им се помогне, просто трябва да премине тази душа през това изпитание, да плати кеш. 

Тези светли духове могат да се завърнат у дома в Божествения и в ангелския свят след като си платят кеш, и след като си изплатят кармата, и след като си свършат работата, за която са дошли, основната. За да си свършат работата обаче, се отключват дарбите им и сега ще говоря за това, защото аз оттам тръгнах. 

Много хора могат да говорят много неща, но когато в теб е отключено ясновидството, което ти си го имаш като светъл дух, когато имаш Дара на различаване, когато говориш истината, и когато много хора говорят истината заедно с тебе, това е един вече нов егрегор, който е толкова силен. Наскоро този егрегор, за който говоря, се изравни по сила с всички останали тъмни егрегори на земята. Като смятам, че от днешния ден вече превесът е в полза на светлия егрегор и това нещо ще продължава. Защото той има подкрепата на цялото Небе, повярвайте ми, на цялото Небе – и на тъмната, и на светлата част, всички. Всички стоят зад тия процеси, които вървят на тотална промяна, на тази част от галактиката, която протича сега.

Сега искам да говорим за Божествените дарби, наречени още сидхи. Всъщност, всяко едно нещо е плод на абсолютната чистота, която човек трябва да придобие, тогава му се дава. Но за да се придобие тази чистота, той минава през много изпити.

Не случайно предишния път говорихме за изпитите на Духа. След всеки взет изпит, а те са множество /не е една матурата както в началото си мислех, множество матури са/…

След всеки взет изпит се отнема част от тъмнината ти, която ти си привлякъл в предишните си прераждания, и се добавя светла част към теб, която стимулира, активира мозъчните центрове, които работят за дарбите.

Това е ключът – добродетелите. Развивайки тях и упорствайки въпреки всичко, въпреки какво и да се случва наоколо, нещата започват да се отключват. 

Първата дарба – ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Това е най-висшата дарба. Тя се дава само на същества от елохим нагоре. Елохимите са най-високата йерархия в Божествения свят, от Христово съзнание по-точно. И тук има примери от Библията – за Мария Магдалина не знам дали е описано, но за Богородица е описано, за Христос, най-яркия пример. Това, за да се получи, човек трябва да си е взел абсолютно всички изпити на тази добродетел, наречена Любов. Добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Справедливост…, те са дванадесет. Трябва да си минал през саможертвената Любов, трябва да си минал през Изпита на Голгота, което винаги е свързано с един доста силен негатив, който получаваш от околния свят, на който ти въпреки това трябва да продължиш да го обичаш и да му помагаш. Доста труден изпит. Та Любовта – това е Дара на еманацията като магично качество, тоест ти ставаш еманация на Христос, ставаш еманация на Бога, някаква част от него се проявява чрез теб. 

Другата дарба е ЛИКВИДИРАНЕ. Тук се сещаме за примера на Содом и Гомор. Как идват два ангела, единия бил михаил, другия бил архангел. Идват на земята, въплъщават се в първо прераждане и се случва това, което се случва със Содом и Гомор. Ликвидирането – това всъщност е и един процес, който прави мъжкия принцип на духовете, който отключва кармата. Женският принцип лекува, мъжкият принцип отключва. Повечето от нас имат и двата аспекта, могат и да отключват, и Слава Богу, могат и да пречистват, да лекуват. Но когато имаш само едното, не е много приятно, защото имам такива познати, които са имали само дарбата ликвидиране. Хората около тях започват да си плащат кармата, започват да им се случват неудачи, неприятни неща. Та това е ликвидирането, това е Светлата Сила, която всъщност чрез всички нас работи за пречистване на нечистите неща на Земята. То не е точно физическо ликвидиране, примерно, аз виждам един крах на финансовата система – точно тия сили на ликвидирането ще се задвижат, за да се случи това нещо. Просто няма как да се мине без изпитанията и без страданията. Хората, за да се събудят от този тежък сън на материализма, нещо трябва доста сериозно да ги разклати. 

ЯСНОВИДСТВОТО е свързано с Истината. Много често откривам хора, които имат проблеми със зрението, защото са нарушавали Принципа на Истината. Не случайно и Учителят казва: „Слепият човек, той получава такава силна вътрешна концентрация, че се активират други мозъчни центрове вече и той получава ясновидска дарба“. Има такава зависимост – хора, които са имали някакъв проблем с очите, впоследствие установявам, че те имат наченки на тази дарба, вероятно не е при всички така, но при тези, които са свързани с Принципа на Истината, е абсолютно така. Принципът на Истината – Отца работи за него. Той дава Дара на различаването /вече говорих за това/ и ясновидството. 

Има степени на ясновидството. Едно е баба Пена, която на село бае, казва ти тука: ще пътуваш в чужбина, виждам не знам какво, или козата ти е еди къде си, защото тя се загубила. Това е едно ниво на ясновидство, просто кой докъдето е дорасъл, кой колкото изпити, кой колкото чистота има в себе си, толкова му се дава. 

Напоследък виждам, че на много хора им се засилва ясновидската дарба, масово. Един от първите признаци са сънищата – масово хората имат пророчески сънища. Не знам дали забелязвате във фейсбук, поне в нашата група, която наскоро направихме, много хора разказват невероятни пророчески сънища, които тълкувам и това ми дава толкова много информация и потвърждение за нещата, които се случват. Ясновидството, всъщност, представлява канали за връзка с Йерархиите. Те са дванадесет Йерархии. Имаме и дванадесет центъра, дванадесет принципа – всичко е около дванадесет, повярвайте ми, това е числото. Има дванадесет енергийни центъра в човека, освен седемте чакри има още пет, които са нагоре. Всеки един от тези центрове има канали за връзка с невидимите Йерархии, с Невидимия свят, така наречения Невидим свят, който става все по-видим, за хората, които се отключват, разбира се. 

Хората, на които е отворено първо ниво, първа чакра могат да виждат нисшия астрал. Те виждат демоните, дяволите – това не е никак приятно да го виждаш. Сега пак една приятелка каза: „Човек може да се помоли за това, да му се отнеме дарбата“. Аз лично също съм го направила, просто някак си съм усетила, че няма да издържа на това натоварване. Много хора се страхуват от тази дарба, когато виждат, че тя започва да се проявява. 

На второ ниво, втора чакра, се виждат душите на починали. Когато този канал ти е отворен и съответния мозъчен център, който отговаря за това нещо е активиран, започваш да виждаш духовете. Това също малко плаши хората – до вчера нищо не си виждал и изведнъж започват да се появяват духове, въртят се около теб, не знаеш какво искат. Обикновено искат да им помогнеш. Има една молитва в книжката на Георги „Озарения по пътя“, за освобождаване на починали, такива блуждаещи духове. Скоро имаше една жена, моя приятелка, която почина и след време се появи. И разбрах, че тя иска точно това: твърде дълго мъжът й, синът й в мъката си не я пускаха. Първо тя поиска да говори с тях, ако може някак си, те да спрат вече да я жалят, да приемат случилото се и да я пуснат. И след това, на следващата вечер, когато се появи, се помолих за освобождаване за тая душа, защото близо една година вече са се случвали тия неща. Това е на второ ниво. 

Говорила съм с Георги по тоя въпрос за ясновидството, защото честно казано и аз леко се плаша от това нещо. Но Георги казва, че това е нещо, което много се дозира, не е постоянно да виждаш духове, но когато е нужно да научиш нещо, тогава ги виждаш. Защото иначе аз не бих могла да си върша работата в земния свят, ако постоянно виждам и другия свят – то е на моменти, или поне в началото може би е така, не знам. Ще го разберем. 

И така нагоре по дванадесетте центъра, когато те са отворени… Казах, че има нива на ясновидството. Баба Ванга е виждала духовете на починали, тоест тя е била ясновидка на второ ниво основно. Но един Учител, той има отворени и дванадесетте канала, и дванадесетте центъра са активирани, и той общува и вижда всички Йерархии. Като това виждане е и назад, и напред, във всички посоки. Имаше една жена навремето, която точно това разказваше: как вижда и назад. Защото епифизата е в центъра на главата, това че физическите ни очи са напред, не значи че и назад не виждаме. Да цитирам Учителя: „Който има голяма светлина в ума си, вижда ясно и надалеч.“ Голямата светлина означава голяма чистота, защото ти да привлечеш голямата светлина, трябва да имаш голяма чистота. 

Горе-долу така се отключват и дарбите. Освобождават се част от негативите, които си привличал и се отключва този мозъчен център, отваря се този канал, изпълва се с енергия от Светлите Сили този канал /това също е важно – изпълването с енергия, със светлина/. 

Хората, които виждат акаша, тоест които четат в акаша. Те имат връзка със старците, двадесет и четирите старци на Абсолюта. За да се случи това, има двадесет и четири мозъчни центъра. Оказва се, че човекът е буквално като един компютър, направен по образ и подобие Божие, в който са вложени всички възможни потенциали, които има и Бог. Тези потенциали са заключени в тези мозъчни центрове, които са може би хиляди. Всеки един отговаря за дадено нещо. И когато ти си заслужиш нещото, Светлата Сила прогонва тъмнината от там, влива светла енергия и този мозъчен център се активира. 

Има дванадесет такива най-висши центъра в човешкия мозък. Георги говори за клетки, които са „генералите“. Точно там в тия дванадесет центъра всъщност са генералите, тези най-висши театони, които отговарят за Добродетелите и съответно за дарбите, защото ти, за да имаш дарба, трябва да си развил тази Добродетел. И по този начин става активацията и на тези театони. Те са в потенциал при всички хора, въпросът е човека чрез неговата еволюция и всичко, което учи и прилага, да стигне до този момент и тогава се отключват. 

Но такова отключване, както сега се случва, на такава огромна маса хора, не е било в историята на земята. Това е второто пришествие. Всъщност Христос работи чрез всички тези Светли Духове, които са сега тук: отключват се дарбите им и ще започнат едни наистина много интересни процеси. 

Същото е и с Акаша. Има двадесет и четири мозъчни центъра и когато те се отключат, човек започва да знае неща от миналото, бъдещето, от всички науки и в подробности кое, как е, защо е. Ако четем Учителя в какви детайли той дава информация за толкова много науки, това става чрез този достъп до Акаша, няма как иначе да стане. А за да имаш този достъп, лично всеки един от старците като Дух, трябва да активира мозъчния център, за който той отговаря, той ти дава пропуск, но трябва да си го заслужиш. 

Да довърша за каналите: казахме, че имаме дванадесет чакри, дванадесет основни канала, чрез които ние взаимодействаме със световете, наричаме ги невидими, това са световете. Отделно в човека има три централни канала, които излизат от дванадесета чакра нагоре и това са каналите за връзка с Бога: за връзка с Христово съзнание, с Христос, за връзка с Отца, за връзка с Абсолюта. Три централни канала. 

Много хора, които са ясновидци и са виждали Георги, казват: „Твоята аура е еди каква си и много интересно, че от главата ти нагоре тръгва един много хубав бял канал, като тунел. Един стълб от светлина“. По същия начин, много хора, които казват: „Аз съм ченъл, записвам нещо от Исус, от Богородица, от не знам кой“, като проверявам тия хора, не са им отворени тия канали, те получават информация от другаде, от някой от страничните канали. Много често тъмните духове се дегизират като светли, дето казват: „Не ни въвеждай в изкушение“. Това си го има, ама то е, за да се изпита човека и егото му, докъде може да стигне. Не са много ченълите, които са от Светли Същности, в това съм убедена, има и такива, разбира се. 

Тези три централни канала, за да се освободят, тоест за да имаш наистина директната връзка с Христос, да кажем, което е първото ниво, Георги преди казваше: „Силвина няма директна връзка, има индиректна“. Отскоро имам и директна. Индиректната какво е? Пак ти говори Христос, но чрез други Светли Йерархии, с които ти имаш връзка. Тоест, чрез някои от страничните канали ти пак получаваш информация – един вид има посредници между тебе и Него, както той казва: „Никой няма да стигне до Отца, ако не е минал през мен“. Това абсолютно е така. 

Освен да се отвори канала, тоест да се пречисти от карма, защото хората, които проявяват неща, обратни на Любовта – фанатизъм, негатив към Божии хора, те се свързват с Антихриста и всички тия същности изпълват този канал, този канал тотално се запушва. Затова ще чуете, че много от хората с дарби са си загубили дарбите след като са изпаднали в някакви грехове. Защото те, изпадайки в тези грехове, привличат вече тези тъмни сили и те им запушват каналите, и дарбата си отива. Но това е една предпазна мярка, която Светлата Сила прави, за да не се допусне злоупотреба. Не може да имаш дарба и в теб да работи злото, просто няма такъв вариант. Говоря за пълния й потенциал, някакви наченки – да, все още не си се пречистил, имаш някакви наченки на ясновидство, но все още го нямаш пълното. За да го имаш пълното, трябва да си абсолютно чист. 

За да се отвори канала за връзка с Христос, освен това пречистване на канала, се прави едно много интересно нещо, което е свързано с уравняване на трептенията на двете полукълба на човека /и най-вероятно се случват още куп процеси, които не ги знам/, за да се подготви човек и човешкото съзнание за тази енергия, която е много мощна. Георги каза „огнената метла“, това са много мощни енергии, които, ако ти не си подготвен… И точно тази подготовка върви за всички нас. Малко е трудничко, боли глава, не знам дали усещахте последните дни тая умора и това главоболие, което се случваше, точно свързано с тия процеси. Толкова за ясновидството. 

Владеене на алхимичните процеси, тука е и ЛЕЧИТЕЛСТВОТО. За лечителството говорихме в „Божествено лечение“ в Пловдив. Пак са дванадесет начините, по които може да се проявява. Не знам дали е нужно да влизам в детайли. Но това е едната дарба, която от днес се отключи на хората, които я имат. В днешния ден се отключиха две дарби – лечителството и освещаването, кой до където е дорасъл му са дадени и вече са отключени. И затова днес сме на церемония по коронясване, тези първи две корони днес се дават. При мен лично, ви казах, вече е възможно, това което мислех, че ще стане след шест месеца, се оказа, че е от днес: възможност за възстановяване на липсващи органи, което е наистина изключително. 

Ясновидството и лечителството, тук са алхимичните процеси. Учителят казва: „Ако можеш от желязото да направиш благороден метал, ти си вече наистина чудотворец“. Но и лечителството е точно това, наистина е свързано с едно невероятно преобразуване на телата, на всички тела, всички канали, всичко в човека тотално се пренастройва, преобразува, препрограмира и наистина хората стават като нови, съвсем различни след като Светлата Сила е работила с тях. И затова лечителството е един алхимичен процес. 

Скоро четох къде в България се лекува, да кажем, проблеми с простатата. И пише: „Лекари от Враца откриха начин, вече лекуват простата.“ Викам: „Я, да видим как я лекуват“. Ми как я лекуват, режат я, само че с лазер. Какво е истинското лечителство? Това е един алхимичен процес. А медицината какво прави? Тя решава процеса генерално, тоест изхвърля това, което според лекари не става, а то всичко става. Просто няма нещо, което да не може да стане. Та така се лекува на земята в момента. 

Четвъртата дарба това са хора, които имат връзка с принципа на справедливостта. За да имаш лечителство, трябва да си минал през Смирението. Без да си минал през изпита на Смирението, няма как да ти дадат дарбата лечителство. Което като магично качество вече това са вече маговете, учителите, които могат да се смаляват, да стават като малки джуджета, до такава степен той е смирен и владее алхимичните процеси, че тялото му от нормално, човешко тяло може да стане едно мини телце, има и обратния процес. 

След това петата дарба ОСВЕЩАВАНЕ. Това може да звучи като абстракция, но когато започнат да се отключват нещата при хората, както при доста от хората са се отключили, вече не е абстракция. 

Георги:
Наистина Силвина е права, Небето ми беше казало на мене, и на нея е казало, процедура за отключване на енергийните потенциали. Значи, енергийните потенциали се отключват у човека /по принцип ги има, просто ги възстановяват у всеки един от нас/, но и от нас зависи да положим усилия, иначе не става. 

Да си отключим вратите. 

В „Атлантския свитък“ пише така: 

„Не ограждай целия двор,
остави порти отвсякъде,
за да мога да вляза при тебе.
Аз, Великият Дух.“ 

Който е чел книгата „Звездна роса“, може да го потвърди. 

След около минута и нещо ще направим Молитвата за въздуха на планетата Земя. Защото както някога едно хлапе в една детска градина каза: 

„Не хлябът е насъщен, водата е насъщна.“
Друго каза: „А бе, не водата е насъщна, въздухът е по-насъщен. Ха да ти затворят носа?“
Обаче учителката ги подсети и каза: „А можете ли без мама и татко? Как? Даже има по-насъщни неща от това.“
Те гледали, гледали и най-сетне май се сетили.
Едно дете ги подсети: „Любовта!“. 

Любовта е най-насъщната във Вселената. 

Вижте колко е просто. Защото Любовта, виждал съм, аз иначе няма да съм тука, ако не съм видял, (Слава тебе, Тате! Благодаря ти от сърце!), как съживи, който е преминал оттатък, възкреси го за дванадесет минути като му направи чисто нов орган – бял дроб, който се беше разпаднал от едни отровни газове, на нищо беше, край. Да, е тогава вече знам за какво става въпрос. 

Сега ако искате казвате след мен. 

Молитва за въздуха и планетата Земя: 

Господи, Боже наш, татко Вседържителю,
Творецо на небето и земята,
на всичко видимо и невидимо,
и Майчице любяща и животворяща! 

Молим те, благослови и освети с присъствието си
въздуха на планетата Земя.
Нека въздухът се пречисти и насити с Любов и благодарност,
благост и смирние. 

О, Велики Дух на въздуха,
изпрати стихията си, поносима за нас,
за да прогони всяка тъмнина, слабост и болка
подчинени на тебе, от душите и телата ни. 

Подкрепяй ни, за да успяваме
в Божествената Любов, Мъдрост и Истина. 

Благодарим ти, Въздух!
Ти си кристално чист, свеж и прекрасен.
Ти поддържаш живота. 

Господи, дай ум и разум на хората,
за да се научат да пазят и уважават истински природата. 

Господи, Твоята Воля да бъде!
Благодарим ти!
Слава на тебе! 

Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!

Благодаря ви! 

Може би някои от вас са виждали от Космоса земното кълбо. Прекрасна, чудесна, незабравима гледка. Знаете ли какво е то? Синьо, зелено и златно. Много зелено, много синьо и в едни златисти отблясъци покрито цялото. Толкова е прекрасно, че нямам думи на описание. 

И ние трябва да гледаме така спокойно как неразумните човеци от цялото човечество не умеят да го стопанисват?! Тая земя, която в крайна сметка ни е Майка, защото тя ни дава всички елементи, от които се изгражда нашето тяло, за да продължим всевечната еволюция на неприривния живот на безсмъртието, тази земя, казваме, че е нашата Майка, но тя е част от голямата Майка, от Всемирното съзнание, което е женския принцип на Вселената. И трябва да се научим да я пазим. 

До скоро /ще ви кажа, един мой грях, може и да не е чак грях, ама е грешка, погрешка/ без да се двоумя всички батерии, които ползвах…  /добре че не ползвам много/… Батериите не се изхвърлят в обикновените кошове за смет, нали? Така е, всички го знаем. Но за да бъда човек безупречен, ми направиха последната скромна забележка – знаете по какъв начин мене ме обучават и по какъв доброволците. Разбрах, че и в това трябва да внимавам. 

И сега, вадя оня ден една батерийка от часовника и понечвам да я изхвърлям в кошчето, което е в ъгъла, и викам: “Дали ще го улуча?” По едно време ми минава през главата мисъл: „А бе, нормален ли съм?“ И аз ако правя тия работи, значи продължава лошия егрегор да взима предимство. Това е. 

Ами аз ако се спра, пет човека ако се спрем така съзнателно, след един месец ще станат петдесет, след една година ще станат пет хиляди, след десет години ще станат пет милиона. 

Това е тъй наречения Звезден Код на Промяната и на Новото съзнание. Така се отива към Новото Небе и към Новата Земя. Иначе, не става. 

Увих батерията в една салфетка, хоп в една кутия и пиша отвън: „Кутия за използвани батерии“. И след това ги давам, където ги събират, където работят с много батерии, при джиесемите ли, в разни работилници и офиси, и там. Отивам:
– Може ли да изхвърля една шепа батерии?
– Може.
Те знаят къде, какво и как. Защото си мислех, че на всеки контейнер, който е отвън, отстрани може да има една кутия, малко контейнерче, просто да се види и там да се слагат тия неща. Защото, ето от пусти мързел, не сме невежи, ама и аз от леност – хоп, хвърлям го. 

Така, сега ще кажа още нещо, което е също изключително важно и което хората още не могат да го проумеят. Както съм казал: 

Егото е най-чудесното нещо защото прави личността и най-пагубното нещо когато вече си завършена личност, не можеш да си продължиш еволюцията заради егото. Същото нещо е и с кръстът. 

Кръст – за мене е чудесно нещо. Обаче кой кръст? Вселенски ли кръст, който е кръстовище, кръстопът и съсредоточие, защото има център. И когато две прави се пресекат под прав ъгъл, разбира се че правят кръстовище и кръст. На тоя център винаги има по-разумна точка от останалите точки, защото е точно на пресечената точка. Това е кръстът, другото му име е плюс. Не кръстът разпятие, който на какво е символ и уред? Съоръжение прекрасно за мъчение, измъчване и чудесна кръстна смърт. Ааа, разликата е огромна. 

И не спирам да казвам, че земните човечета продължават на този кръст /религиозния/ да му се кланят и да го уважават. Да, той има кръст, обаче ако сте забелязали, докато аз съм забелязал, на много църкви, които са правени от по-високо посветени хора, кръста е в кръг и тоя кръг прави един равностранен плюс, това е съсредоточието. Да омекотят по някакъв начин онова, което излиза от кръста разпятие, защото от там какво може да излиза? 

Всевишния и Всемогъщия, на когото всички трябва да станем свещенослужители и вече сме натам и служим, казва: „Аз бях един от мъчениците, който беше разпънат между двама разбойника. Да, но нямаше да бъде две хиляди години символ на църквата, ритуален знак символ и да има сила, ако не бях съгласен. Но понеже още първите християни започнаха да се познават по него, им го оставих.“ 

Защото по принцип, пак казвам, кръстът е основа на много неща във Вселената и е чудесно нещо. Но не кръста разпятие. И затова, когато носиш кръста разпятие, по-добре да си туриш едно бесило или една хубава малка гилотина – сребърна, златна, диамантена. Чудесно е. 

Ето какво казва Вазов: 

„О, бесило славно!
По срам и по блясък
ти си с кръста равно,
теб те освети смъртта на героите.
Свещено си ти.“ 

одата “Левски“ от Иван Вазов 

Продължавайте. Носех големи кръстове, когато ме посветиха преди почти двадесет години. Татко вика:
– Синко, да забравиш това.
– Как, сакън?
Кръстех се сигурно по петдесет пъти на ден. Толкова съм бил религиозен, не се шегувам, казвам истината. Такова ми е било съзнанието. И след това проумях нещата. Да! Но някой трябва да ти дръпне завесата. Трябва да дръпнеш пердето, за да видиш какво има отвън. 

Пиша в новата си книга, в стихосбирката – не е нова, а още единадесет стихотворения съм добавил. “Милениум” е последната глава и там пише: 

„Хората не осъзнават живота си, те го сънуват.“ – 

това е предисловието. 

Да! Искам да се събудим, всички да сме пробудени, всички да сме просветлени, всички да сме посветени.
Не само човек да знае да чете и пише, и да викат: „Ето, този човек знае, грамотен е“, но той трябва и да мисли. Учителят казва: „Мисли, мисли, мисли. Мислете, мислете, мислете и пак мислете.“ Затова за всяко едно нещо се мисли и от тая и от другата страна. Ако го погледнеш от всички страни, тогава можеш да проумееш за какво става въпрос. 

Дори и в най-лошото, има един абсолютно разумен смисъл, че трябва да се случи, за да може човечеството да бъде изведено по тоя начин. Това е абсолютно така. И за мен, тоя свят в момента е съвършен, за това съзнание, трябва да има абсолютно всичко. 

Щом има спорт убийство, защо да няма войни? Войната е едно чудесно хоби. Някога си пиех кафето с един от нашата махала /Светъл му път и Господ да му прости всичките грехове/, беше снайперист. И казва:
– Георги, нищо друго не мога да работя. Отивам наемник, (беше и в нашата западна съседка и къде не ходи по света), плащат ми и стрелям, снайперистко гнездо, гръмвам оттатък. Това е, нищо друго. Леко и приятно. Зная, че и мене ще ме гръмнат, но това е нормално.

Бях се прибрал в родното градче. Понеже нямах кола, стоя на автобусната спирка, и гледам едно табло с некролози, и виждам неговото име. Ама как си е отишъл не знам, на петдесет години. 

Сега разбрахте ли за кръста и кръста? Разликата е огромна. Кръстът е съсредоточие и е много хубаво, то е едно от основните знаци символи на Вселената. Освен това е строителен материал, защото все някъде трябва да има точка и от там се започва. Започва се от този център. Кръстовище, кръстопът, хубаво е. Да, имаш избор – четири посоки. Но не и онова, което го слагат на обеци и навсякъде, поповете са с една педя кръстове. Те продължават, хем много добре знаят, защото Господ вика: „Аз ви водя към Любов, щастие, светлина, радост, към Мене да идвате. Вие продължавате да ме изобразявате полумъртъв на кръста. Синко, аз такъв ли съм?“ Дано го видите и го чуете като мен. 

Silvina:
Аз не съм чувала ясновидец да е казал: „Видях го на кръста“. Всички го виждат в светлина.

Георги:
Това вашето съзнание го осветява. Ако тука има кръст, аз ще го осветя. Две мнения няма. И няма да има вече нищо общо със земния кръст разпятие. Защото и човека, ако го погледнеш, е наистина кръст, но той е равностранен. 

Скоро идваше у нас един юнак и аз извадих ролетката и му казвам:
– Слушай, моето момче, ти знаеш ли колко си висок?
– Знам.
– Сега ще те премерим така – от върха на пръстите на едната ръка до върха на пръстите на другата ръка и от глава до пети. Ако си съразмерен, само ако си съразмерен, класически /както рисуват художниците в художествената академия телата – главата трябва да е една седма от тялото и така нататък/, значи, ако си съразмерен, ще бъдеш абсолютно точен до сантиметър. Не казвам до милиметър, защото все пак можеш да се опънеш, разпънеш и да излезеш повече един сантиметър.
И той вика:
– Ама това вярно ли е?
– Вярно е, ето рулетката, дай да се премерим, да се видим. Всичко е точно. Видя ли, че си равностранен кръст? Ама за удобство ръцете не са ти сложени на средата, а са качени горе. Затова по човека е правен и кръста разпятие. 

Аз нали ви казвам, уважавам го, обичам го, знам за какво става въпрос, но този кръст е плюс. Плюсът е нещо положително, нещо хубаво, но не е съоръжение за мъка, страдание и смърт. Просто да знаете разликата, затова ви казвам. 

Вазов така възхвалява бесилото, значи гилотината. Най-достойните синове на Франция си отидоха пред гилотината. 

Силвина ме подсеща за Огнената молитва, сега ще я кажем, защото преди малко аз говорих за огнената прегръдка и за огнената метла – кой както иска да я казва, но вече върви. Препоръчвам ви на всички, които сте тука, защото не е случайно щом сте тука, да я казвате всеки ден, а и всеки, който иска да я казва, защото досега беше само за тъй наречените високо осъзнати души. 

И една жена дойде при мен, когато книжката „Озарения по пътя“ излезе и каза:
– Георги, казвам я, но ми спира дъха. Нещо не се чувствам после комфортно много време.
– Ами, викам, понеже ти качва много вибрацията и енергията, ти не си свикнала с това и ясно, че не можеш да го издържиш.

ОГНЕНАТА МОЛИТВА

Господи, Боже наш, Татко Вседържителю,
Творецо на Небето и Земята,
of all visible and invisible! 

Слава на Славата!
Сила на Силата!
Светлина на Светлината!
Благодат на Благодатта!
Чистота на Чистотата! 
Живот на Живота!
Мъдрост на Мъдростта! 
Святост на Святостта!
Истина на Истината!
Любов на Любовта! 

Моля те, дари ме с могъщо Здраве и могъщ Живот,
с могъща Надежда и с могъща Справедливост,
с непреклонна Воля, с непоколебима Вяра,
с непоклатима Мъдрост, със саможертвена Любов,
за да издържа огнената Ти прегръдка,
която ме прави винаги по-добър,
по-разумен, по-силен, по-всеобичащ! 

Господи, нека бъда Твоят поток,
чрез който текат на Земята
Твоите блага, Твоите слова и Твоите чудеса,
за да може и това човечество
да стане достоен член
на най-разумното Всемирно общество. 

Господи, Твоята Воля да бъде!
Благодаря Ти!
Слава тебе! 

Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!
Amen! Aum! Aumen!

Silvina:
Как сте? Огнената прегръдка добре ни се отразява, надявам се. Има ли човек, който не се чувства добре? Няма такъв. 

Наскоро при мен идваха три жени, много интересни, и трите архангелки от Божествения свят. С едната Светлата Сила работи много от отдавна, от десет месеца. С другата аз бях работила преди около три месеца. А третата – буквално преди няколко седмици за първи път работих с нея. Обаче забелязах, че тази третата жена, последната, ми каза така: 

– Аз много искам да служа. Аз всеки ден се моля.

Та казва молитва, подобна на тази, не толкова силна, но такава молитва: 

„Господи, искам да ти служа. Каквото имам аз, да се ползва за висшето благо.“ И се оказа, че тази жена е напреднала повече от другите две. Само за няколко седмици духовният й водач вече беше Отца, което е доста високо посвещение, докато при другите две още беше Христос. 

И това ме подсети и си казвам: „Аз как служа? Аз? Да, върша си работата” – повярвайте ми, много работа е това, всеки ден хора, всеки ден напрежение. Като казвам напрежение, то си е наистина напрежение, когато работя с толкова много хора. Но някак си го правя, защото съм се съгласила, че така трябва да бъде. Да, добре, приемам, така е. Но никога аз не съм се молила по този начин, както това момиче се е молило – много важно е това нещо – да служиш, ама наистина от сърце да служиш. 

На другия ден се помолих подобно на нея, а Георги вика:
– Как? Огнената молитва!
– Аз не я казвам Огнената молитва.

Вече е хубаво да я казваме всички, наистина е хубаво. Много ускорява нещата, много облекчава нещата, казвайте я тая молитва: „Да стана Твоя поток, чрез който текат Твоите блага“. А и наистина Духът на огъня, като казвам Духът на огъня – Йоан в „Откровение“ описва светилниците, описва старците, описва и Духовете на четирите живи същества – това, всъщност, са Духовете на четирите елемента, един от тях е Духът на огъня, който е най-висшия. Този Дух е един от може би най-мощните светли Духове, който съществува от най-високата йерархия на Абсолютното съзнание. Той вече работи трайно на земята. Преди се появяваше, но за малко. Сега работи трайно.  Това е огнената прегръдка и огнената метла за хората, които продължават да си тъпчат в старите пътеки на недоброто. Ще се превърне наистина в огнена метла. 

Тази молитва много би помогнала, за да имаме тази връзка и по-леко да вървят нещата. Всеки ден да си я казваме. Вибрационно вече сме готови за това. 

Преди ако на някой ако му се е струвала твърде силна, сега, на този етап на съзнанието, вече може да се казва всеки ден от хората, които са в Книгата на живота. 

Стигнахме до дарбата ОСВЕЩАВАНЕ – това почти постоянно го правим. Когато човек все още няма връзката, трябва да казва молитва, за да освещава. Аз проверявам, да кажем, за да осветим тази зала или този град /град да осветиш това е голяма работа – през полето ти преминават хиляди негативи, може би милиони негативи, когато казваш молитва за освещаване на град. Не ви съветвам да казвате молитва за освещаване на град/, но ето – моя офис, моя апартамент, колата… Много от нещата се развалят, защото не са осветени, защото в тях има лоша енергия. Най-често човек се сеща за магия. Да, когато човек има сила и връзка и каже молитва за освещаване, се освобождава и негатива от този предмет, дори той да е някъде в стаята, сградата, която освещаваме, тази енергия го напуска. 

И казваш: „Господи, благослови и освети този дом, офис, колата ми“. 

Лекувала съм коли. Само след като казвам молитва за освещаване и те се оправят, защото в тях има, да кажем, програма “злоба”, останала от предния собственик, и всякакви неща може да има. И магии съм срещала в коли, и какво ли не. Имаше един човек от Ботевград, приятел. Той казва:
– В колата ми вали дъжд, а навън не вали, много странно. Как е възможно това?
И се оказа, че е магия. В момента, в който аз му казах:
– Ти вече имаш дарбата, десет пъти кажи молитва за освещаване.
Той я каза и в колата спря да вали. Имам много такива примери. 

Когато човек вече има много силната връзка, не е нужно да казва молитви. Той освещава чрез присъствие, както голяма част от хората в залата могат. Това го знам със сигурност. Просто откъдето мине той, най-често Духът на Христос работи и  пречиства, пречиства това помещение. 

Много важна е молитвата преди храна. Преди глътка вода да пиеш, какво ти коства: „Господи, благослови и освети я, да бъде най-полезна за мен“ 

и това наистина се превръща в нещо алхимично, различно, не е просто вода. За в бъдеще хората така и ще се лекуват, чрез водата, и въобще чрез молитвите – това е универсалното. 

Това е освещаването като дарба, която се дава от Лъчът на Доброто, тази добродетел, която е Доброто. Когато имаш там взети изпити, ти се дава тази дарба, тоест Доброто вече е с теб, работи чрез теб тази Сила и съответно ти дават и защита – много важно нещо. 

Особено към нас целенасочено е имало хора, които аз ги усещам на моменти, какви ли не ситуации е имало, но когато имаш тази защита, каквото и да мислят, каквото и да правят, Светлата Сила си те пази. Това е защото ти си си взел изпитите на Доброто, ти си правил в много прераждания добро и съответно те пазят, и съответно откъдето минеш, това добро превръща всичко в добро. Злото напуска сградата, напуска всичко, заминава. 

Шестата дарба владеене на времето, УСКОРЯВАНЕ и ЗАБАВЯНЕ на времето. Това се дава, когато човек е минал изпитите по Приемане и Съгласяване, тогава той може да ускорява и да забавя времето. Тогава му се дава като магично качество – приемаш, съгласяваш се и тогава можеш /това е за учителите и маговете/ да се уголемяваш. 

Времето го усещам и по хората. Има хора, около които някак си е спокойно, и когато проверя се оказва, че те наистина имат дарбата да забавят времето. Дори само чрез присъствие, без да казват молитви. Други, които са трескави, забързани се оказва, че те всъщност чрез присъствието си ускоряват времето. 

Има един много интересен Дух на земята, който в момента е въплътен, Духът на Юпитер Хронос, който има абсолютната дарба да работи с времето. В момента наистина сме минали през тест и са подбрани, невероятни същества са тук на земята. Аз продължавам да се изумявам след всяка среща с такива светли духове въплътени. 

Това е, примерно, ако имаш дарбата лечителство и имаш дарбата да ускоряваш времето, казваш: „Господи, нека се ускори процеса на лечение.“ И той наистина се ускорява, защото за да се ускори едно нещо, това означава, че много повече Светли Духове са се присъединили и помагат. Да кажем – работя с Христос и Той помага и лекува човека, но когато имаш и дарбата да ускоряваш времето и се помолиш за ускоряване, тогава освен Христос идват и много – да не ги изброявам – и от по-високите, и от по-ниските йерархии, просто една много мощна подкрепа идва и съответно процесите на лечение се ускоряват. И това може да важи за всички неща, когато имаш дарбата да ускориш или да забавиш времето чрез молитва.

ВЛАДЕЕНЕ НА ЕЗИЦИ – седмата дарба е от елохимът на Благоразумието. Никъде в Евангелията не се описва, че Исус е говорил много езици, а по логиката би трябвало да е така. Ако той не е говорил, как така апостолите ще проговорят? 

И в последствие, когато започна процеса /с мен и с Георги/ – един много интересен процес, в който идваха пазителите на всяка една от нациите.. Всяка нация си има Духове, те са трима. Има си Светли Духове-пазители. Когато имаш връзка с тях, можеш да работиш със съзнанията на хора от националността, за която те отговарят. Тоест, аз мога да им говоря на български, но до душата им, до Духа им, до съзнанието им, въпреки че най-вероятно ще има превод, ще достига Словото. Бог ще достига чрез това Слово до тях. 

Това е интерпретацията и най-вероятно доста пътувания ни предстоят вече в чужбина, във връзка с това нещо за владеенето на езици. В Евангелските среди е доста популярно. Там също говорят езици, но тези езици /като проверя/ са демонични езици. Това не са ангелски езици в тези евангелски общности, тия хора обикновено имат и много тежки обсебвания и така нататък. Разбира се има ангелски език, има и Божествен език, но това се дава на малко хора, на учителите. 

БОЖИЕТО СЛОВО – то се дава, когато развиеш Емпатия. 

Когато човек има в себе си състрадателност и е изработил това нещо, тогава му се дава да работи с Божието слово и чрез него той да достига до много души. Това може да е става по различни начини – може да е като говори, като пее, като пише, като рисува, като прави мартенички. Просто в това нещо, което той сътворява и което се проявява чрез него, работи някаква Светла Сила. Може да е ангел… 

Когато пееш, това може да не е обикновено нещо. Необикновено пеене, необикновена мартеничка и така нататък, това е Божието слово. 

Божието слово /като говорене/ лекува съзнанието, може би най-висшето нещо, което може да се излекува на земята, и най-спешното – да се излекува съзнанието на хората. 

Следващата дарба СВРЪХ СИЛА. Свръх силата се дава от Светлите Сили от Лъча на Целомъдрието, този Принцип на Целомъдрието. Много интересна дарба е. Хората, които я имат развита, имат потенциал да станат слънцеяди. Това всъщност е бъдещото човечество. Как се случва обаче това нещо? 

Първо са посвещенията, ходейки на различни места, получаваш посвещения от Светли Духове от Лъча на Целомъдрието. Обикновено те са, които подсилват енергията ти. После се получава, така нареченото
асансьорно издигане в Духа, свързано с издигането на енергията кундалини. 

Това е един естествен процес. Той не е свързан с някакви медитации, с някакви техники – когато си готов и когато е дошъл момента, се усеща едно затопляне в гръбнака. При мен, специално в долната част, буквално беше свързано с болка и пукане, все едно ми се разтваряше гръбнака и така до горе. Централният ти канал се отваря. Когато е отворен централния канал, когато са отворени каналите за връзка със земна енергия, за връзка с Божествена енергия, с космическа енергия да кажем /не случайно повечето от нас вече се хранят много малко. Напоследък ние с Георги ядем по една шепа храна, много малко наистина. Повече хапнеш ли, не ти е добре/. Просто ти имаш това захранване и имаш свръх сила, свръх издръжливост. 

В определени моменти, да кажем, преди беседа се излъчва и космическа енергия, много мощна, която те зарежда, зарежда, викам си: „А на зарядното сме, започна процеса“, така, че ти да имаш да даваш, защото стоейки отпред ти предимно даваш. И получаваш много любов и подкрепа от хората, но трябва да имаш и доста енергия. Та, това са слънцеядите, всички сме слънцеяди в някаква степен, само че е различна. 

Обикновено хората са някъде до двадесет, тридесет процента – обикновените хора. Тоест ако един такъв човек го затвориш на абсолютно тъмно и той се храни само с физическа храна, няма да се чувства добре този човек. Тоест ние се захранваме основно с информация, енергия от Космоса, и другата храна е допълнително. И сега върви обратния процес, все по-голяма част от енергията идва от Космоса и по-малко е физическата храна. 

Та, това е дарбата свръх сила. Хората, които я имат, имат наистина свръх сила. Тука Ванчето казва: „Аз можех да вдигна кола“. Аз също за себе си мога да кажа какви чудеса на храброст съм правила. 

По едно време гледахме лимец и той беше към осем тона първия път, не помня точно. Около осем тона двамата с Георги сме ги пренесли с едни тежки чували по тридесет килограма ли бяха, не знам. Просто в такива моменти, когато трябва да свършиш нещо, ти се налива енергия, дава ти се вяра, дава ти се сила и ти го правиш това нещо. 

Тук са и всички факирски способности, към свръх силата – да ядеш стъкло и какво ли не, просто всичко се трансформира. Разбира се, то е свързано и с алхимичните процеси. Трябва и тях да владееш, за да може организмът да се справи с това нещо – да яде стъкла и какви ли не други такива странни неща. 

Следващата дарба е ВЛАДЕЕНЕ НА ПРИРОДНИТЕ ДУХОВЕ. Днес казахме Молитва за въздуха и от днес това е дарбата, която също ми отключиха. Зависи как си си го заслужил.

Да кажем, един човек, който е сякъл гори в няколко прераждания, бил е дървосекач, е няма как той да казва молитва за гората – да е здрава, да е не знам какво и тя да се чуе. Той няма връзка с елфите, които отговарят за растителния свят, в случая за една гора. 

Той иска да е природозащитник, да пази гората – много често ги има тия парадокси – бивши нарушители, днес най-големите фанатични пазители. Но това е, нещата се въртят постоянно. 

Когато ти си помагал на тия същества по някакъв начин и си уважавал, и си пазил това, за което те отговарят /Природата най-общо казано/ имаш връзка с тях. И когато кажеш молитва, те случват нещото, те ще изгасят пожара, те ще докарат вятъра да разкара облаците, ако се очакват буря или дъждове. 

Не знам дали забелязвате – досега имало ли е събитие и времето да е лошо? Винаги времето е хубаво, винаги е слънчево, почти без облаци. Просто Светлата Сила чрез природните Духове работи по този начин, но трябва да имаш връзка с тях. 

И обикновено при хора, с които работя, проверявам: „Имаш тази дарба, я да видя с кои от природните духове имаш връзка от всички царства?“ Да кажем, има връзка с джуджетата, казвам:
– Значи, ти можеш да работиш с кристали, да ги зареждаш, да ги структурираш.
И действително, човекът казва:
– Аз наистина работя с кристали и правя едни специални зареждания, и така нататък.
Викам:
– Ти си я имаш дарбата.
Той ползва нещо готово, за да зарежда кристалите, но когато има и дарбата, става вече много силно.

Десетата дарба съответства на Умереността. Когато човек е развил умереност във всяко отношение, тогава му се дава тази дарба. Когато е развил умереност, като магично качество му се дават астралните пътувания, излъчванията на астралното тяло съзнателното. Магичното качество вече най-висшето. 

ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО е свързано с Принципа на Благородството. Когато човек го е развил, като магично качество той развива една особена деликатност и свойството да става невидим. Проверявам: „Този човек какво може?“ Обикновено децата от новата раса могат да възкресяват растения, почти без изключение имат тази дарба в отключен потенциал. Има хора, които могат да възкресяват и животни. Георги има един негов пример с възкресяване на един котарак – даже са два случая с котка, която е възкресил – не той, а Духът чрез Георги. Има хора, които не са много, които могат да възкресяват и хора. И Георги пак тука даде един пример, който отново не се изтъква, че е той. 

Светлата сила работи чрез хората на земята – рядко е някой ангел, като няма никой наоколо, и той да се намеси, да се появи, да бутне. Скоро една жена казваше: „В морето съм. Един човек ме снима и смята, че на мен ми е много добре в морето, но то вече ме засмуква навътре и аз усещам, че вече ще потъна. Няма на къде. А той ми прави снимки, смята, че аз се забавлявам. И в един момент, какво беше това, като тирбушон излетях, просто тялото ми излетя като с тирбушон, напред към брега.“ Тогава вече се намесва Светлата Сила. 

Но обикновено това се случва по-рядко. Светлата Сила работи чрез хората, които са проводници, които имат връзката с йерархиите. Но за да имаш дарбата Възкресяване на хора – не си обикновен човек, повярвайте ми. 

И последната дарба – МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ. Много от хората говорят за позитивното мислене. И това е така, обаче когато човек има дарбата да материализира мислите си, наистина, той трябва да е особено внимателен, да е позитивен, винаги да са позитивни мислите му, защото и лошото се материализира. 

Пример давам, майка ми казва: „Трябва да напръскаме гроздето, защото ще изгние“. Майка ми е силен материализатор. Аз усещам програмата в момента, в който тя вече се създава: „гроздето изгнива“. И казвам: „Стоп“. Мисловно създавам нова програма. Казвам на майка ми за пореден път: “Това е урок”. 

Или майката се страхува за детето си. То пътува в момента в кола: „Хайде, да не стане нещо.“ Ако тази майка е материализатор, вероятността нещо да стане не е никак малка. Затова човек трябва да има една много изключителна хигиена на формулировките на мислите си – как точно да го формулира, да е винаги положително, защото има ангели, които слушат и изпълняват. 

Казваш: „Гроздето изгнива“ и то наистина изгнива, както нашето грозде не беше много добре тази година. Честно казано, май моята програма по-слаба е била, не знам. 

Когато тази дарба е на сто процента, това са хора, които материализират буквално. Тук е примера с Христос и хлябовете, и рибите. 

Има случай с Учителя, в който се разказва как материализира една баница. Но да направя разлика, ти не си творец. Ти материализираш нещо, което вече някъде съществува. Ти не си Бог, който създава баницата. Най-вероятно тази баница е била някъде там, някоя жена си е направила две баници, едната не й е трябвало и ангелите взимат и я водят при тебе. 

Скоро ми беше изчезнал един апарат, който наистина не ми трябваше. И по едно време се сетих за него и викам: „Трябва да го продам, нещо да го направя тоя апарат.“ Търся го, търся го, няма го. Проверявам го – в друго измерение е. Викам: „Мога ли с молитва да го върна?“ защото вече връщам някои неща, бяха изчезнали по подобен начин. С този уред примера е, че беше отишъл при друг човек, който има нужда него, аз наистина нямах нужда и нямах право отново да го връщам. 

Когато започнат да се развиват дарбите, те тренират. В случая започват да изчезват неща. Викам: „Я да видим сега това“ – хоп, появява се махалцето. Георги казва: „Силвина, ела да видиш, махалцето ти е на плота.“ Викам: „На тоя плот, десет пъти минах, нямаше нищо“. 

Или ако се сещате за ключове, изчезнали от чантата – обръщаш я десет пъти, няма ги. И в момента, в който се успокояваш, приемаш ситуацията, и хоп, появяват се. 

Материализирането не е творчески процес. Това е просто нещо, което съществува някъде и чрез мислите ти Светлата Сила го довежда при теб. 

Дванадесетият принцип – това е елохимът на Съвършенството, тоест Принципът на Съвършенството, който работи, всички Духове, които са от този лъч. И когато това е развито като магично качество, ти се дава лекота, левитация. Лекота във всяко отношение. 

Аз постоянно се моля за лекота. „Моля те, Господи, да имам лекота днес“. И наистина, където и да отида, няма опашки, няма задръствания, просто няма нищо –  зелени светлини на светофарите. Това е една форма на лекота, все едно левитираш, всичко става леко, бързо, приятно, наредено. 

И магичното качество се нарича левитация, когато това се развие в пълната си степен. 

С това завършвам, дано ви е било интересно. Някой ако иска да разкаже нещо за негова дарба, нещо интересно, което се е случило. Или ако има въпроси, имаме време. Постоянно хора ми пишат за сънища техни. 

Жена от залата:
Преди шест месеца загубих сина си, моят син се самоуби. Не шест месеца, а шест години. Но шест месеца по-рано аз сънувах много странен сън. Сънувам, че съм на старо гробище, много старо, както американските. И под едно голямо дърво сънувам гроб, нямаше надпис. Но подсъзнателно мисля, че е на сина ми. Шест месеца аз чувствах някаква тежест в гърдите, която се чудех откъде е. Той понеже работеше в Германия и се връщаше на три месеца, и пак отиваше. И ми викаше:
– Майко, какво ти има?
И аз викам:
– Не знам, но има връзка с теб. – Съжалявам, но треперя и гласът ми трепери.
И той ми вика:
– Защо се тревожиш? При мен всичко е идеално. – Няма сериозна връзка, той беше на двадесет и седем години, ще си намери момиче, и така и така. 

Една седмица преди да се самоубие, живея в къща и имаме пейка отвън, съпругът ми я направи за хора, които се прибират от някъде, ако искат да си починат. Точно с тази цел я направи, не за нас. Седим с внучката ми и в един момент кацна едно малко бяло гълъбче, което дойде от нищото. Направи едно кръгче и излетя пак в нищото. Това беше една седмица преди сина ми да посегне на живота си. Почина. 

Аз не изпаднах в някаква ярост или нещо, изпитвах любов, не знам защо. Сърцето ми беше пълно с любов, тя извираше от мен. Не мога да ви опиша защо беше тази радост и още не мога да си я обясня, защо беше така? И много го сънувах, значи наистина има съд, него не го осъдиха, каза че му се разминало, не знам поради какви причини. Може би моите молби, които бяха, защото знам, че това е грях голям. И винаги ми казваше: „Много те обичам, винаги беше до сина си“. И това всъщност исках да ви кажа. Значи, няма смърт.  

Silvina:
Благодарим ти. Може би да ви разкажа една история. Преди време пътувахме от Бургас за Стара Загора, връщайки се от беседа в Бургас. Беше много късно и се обади една жена, която каза, че има група жени, които искат да се срещнат с нас. Беше почти осем часа, което означаваше че трябва да се приберем може би към единадесет, дванадесет в къщи, но въпреки това решихме да минем през Стара Загора да се срещнем с тези хора. Защото Бог е казал: „За една душа и на другия край на света трябва да отидеш“. 

Отиваме там, събрали са се пет жени, една от които наша позната от Димитровград и си направили нещо като клуб, понеже всички бяха загубили децата си. И едната, която беше домакинята, проклинаше Бога много силно. Обвиняваше Го, че й е взел детето, че няма справедливост. Аз просто седях и не можех да повярвам къде съм. Георги всячески се опита да я успокои, да я убеди, че това не е така, че има справедливост, че щом така е станало, имало е защо, и че всичко е за добро в крайна сметка. 

И така, поседяхме около час и половина с тези пет жени. След години срещнах тази, която ни покани от Димитровград. И тя каза, че на другите им се дало детенце, включително и на домакинята, която ни беше поканила, бяхме в нейния дом. На тази наша позната й се дала духовна дарба, ясновидска дарба и слово – тя пише хубави неща, интересни. 

Още едно доказателство, че когато си замине наш близък, всъщност от другия свят той ни помага и дори е възможно неговата дарба да се прехвърли и ти да започнеш да я проявяваш тази негова дарба. Просто получаваш още един ангел хранител, който се грижи за теб. 

Така навремето при мен беше с баба ми, тя си замина изведнъж и това ме отвори към Духовното. До тоя момент не бях съвсем ориентирана, започнаха процесите точно след смъртта й. 

В Русе ще говорим за доброто – кое в крайна сметка е добро, ние не знаем. Има една Висша справедливост, която всичко подрежда и винаги е за добро. Винаги е за добро. 

Това, което каза жената – най-вероятно е помогнала с нейните молитви, просто е пречистила част от кармата му, защото на самоубиец няма как да се прости. Виждате какво същество е тази жена, тя е Духовно същество, което чрез молитвите си е пречистила сина си и са му намалили до минимум нещата. Много истинска история. Някой друг иска ли нещо да разкаже? 

Георги:
Историята е хубава, защото хората, ако знаят къде отиват наистина… но не и по тоя начин. Когато ти се отнеме живота, значи има за какво. И близките ви трябва да го приемат. 

Баща ми си отиде от диамантената смърт, беше прекрасен човек, направо светия, изключителен. Живя, без да боледува, над осемдесет години. По-добър показател от това! Защото съм го казвал и го пише в „Звездна роса“
“Ако нямаш истински морал, никога няма да имаш истинско здраве”.

Той беше абсолютно морален човек и обичаше всички. А майка ми си отиде пет години след него. И когато я закарахме вече в последния й път, и на мен ми беше радостно, весело, пееше ми се, защото знаех къде отива. Аз бях вече отдавна посветен. 

И приятелите ми викат:
– Пусни една сълза бе, направи се на тъжен. Как не те е срам бе? Усмихваш се, посрещаш ни като на празник, като на рожден ден и на сватба.
Викам:
– Ами той е точно такъв празник, ама вие не знаете, момчета.
Затова се казва за посветените – не смърт, умрял, починал, покойник, казва се – успение, успял да се прехвърли в Голямата Светлина. Единственото в последния момент, което трябва е, да си отиде праведен. 

Имах един много добър приятел от Стара Загора, Христо Танев, художник. И понеже толкова време не бях го виждал и чувал, казвам:
– Стефане, къде се изгуби Ицо?
И той вика:
– Ти не знаеш ли, че няколко месеца лежи болен?
– Не, кой да ми каже? Аз съм на село, не съм идвал в Стара Загора. Сега идвам. Обезателно ще отида да го видя.
Отидох и го видях. Той си отиваше. Светъл му път. От какво – Бог знае. Чудесен човек беше. И аз му казах:
– Искаш ли да ти направя един сеанс и да кажа една молитва?
Вика:
– Да, направи тия работи, че повече не мога да търпя.
След няколко дена жената, която го гледаше, се обади и каза:
– Твоя приятел си отиде!
Викам:
– Светъл му път. Отиде си абсолютно праведен.
А това е много важно за следващото идване на земята или където и да е другаде във Вселената. 

Жена от публиката:
Дават ли се знаци преди смъртта?

Silvina:
Винаги има знаци за предупреждение.

Георги:
Знаците започват точно една година преди човека да го изтеглят нагоре, да замине във Вечността. Може и повече, това вече е кармично, може да се даде знак преди много години. Но мисълта ми е, че от една година започват да се редуват. След една година се дава на деветия месец, на шестия месец, на третия месец – има изключително ясни сигнали. Когато стане един месец и най-невежото човече, което си живее на село и изобщо хабер си няма, че ще си замине, започва да усеща, че Господ го вика, абсолютно, две мнения няма. А да не говоря за сензитивните хора, които знаят точната дата, и които съм виждал не един път и съм чувал такива случаи. 

Така беше и с баща ми. Такива знаци имаше напоследък, бяха толкова явни, но той понеже не беше случаен човек – ако започна да казвам, сигурно много хора няма да ми повярват. Но беше така. 

Аз съм бил доста години учител и ми довеждат едно хлапе – гледат си на ръка децата, четиринадесет, петнадесет годишни и викат:
– Я, погледни на Стефчо колко му е къса линията на живота.
Силвина е по-голям специалист от мене, гледам горе долу от любопитство разбира се, и викам:
– Да.
– Ей, ама много е къса. Той малко ще живее.
И викам:
– Недейте така, Господ знае кой колко ще живее. Сега нищо не може да се каже.
След една година момчето си отиде по следния прост начин. Беше на шестнадесет години, на неговия приятел дядо му сложил една пушка отдолу под леглото /имаше една колиба, за да си пази бостана/ – незаконна едноцевка и тя пълна. Хлапетата не знаят, внука на стареца я измъква и я държи, а Стефчо отпред хваща я за дулото и я дърпа: „Дай ми я, дай ми я да я разгледам, да я видя.“ Пушката гръмва и до там. 

Това вече и на ръката е дадено, но на ръката може да не е толкова къса линията, но да има перипетии. Виждал съм ръце, където се вижда явна катастрофа. Но понеже се изменят линиите на ръката, след три-четири години виждам на същото място ще има катастрофа, но вече линиите са събрани, значи този човек се е оправил. 

Аз затова казвам: 

„Датата на раждане е строго определена, но датата на заминаване от този свят е плаваща.“

Значи, този човек по някакъв начин е станал мил на Бога и Той е решил да му удължи живота. Това е цялата философия. И линиите се събират – това е изключително важно. 

Имам един близък, който е може би най-добрия хиромант на България и той казва как наистина човек може чрез собственото си поведение да измени линиите на ръката. А Учителят това го е написал много пъти – чертите на лицето, дори носа може да си измениш, ушите, визията и всичко останало. 

Silvina:
Най-често е чрез сънища, както и при Валентина, която разказа за сънищата, за предупрежденията. 

Георги:
Дават ти сигнал, за да може да си измениш начина на живот.

Silvina:
Те те подготвят по този начин, за да можеш по-лесно да го приемеш. 

Георги:
И знаеш ли защо човек съжалява? Аз разбрах. И защо се тръшка? Защото, човек колкото е по-голям егоист, толкова му е по-мъка. Знаете ли защо? Не му е мъка –  онзи “пито-платено” и си е заминал, а за себе си, защото не може да го види. Значи, той жали себе си, тръшка се, молитви… всичко за себе си, защото на него му е некомфортно, защото е свикнал с баща си, с майка си, с брат си, с роднините, с приятеля си и изведнъж го няма. И понеже остава като в “небрано лозе”, много му е неестествено, той започва да се тръшка. 

Но ако мисли за другия човек, той ще го пусне и ще каже: „Да, Господи, Твоята воля да бъде.“ 

Затова на всяка молитва, аз и в началото казвам това и в края, но ще ви кажа и тоя код, като започвате молитвите, казвате: 

„Благодаря ти, Господи! Твоята воля да бъде!“
и после казваш: „Господи, Боже наш, Татко Вседържителю“.
Разбрахте ли защо на мен повече ми върви? Е, това е едно дребно нещо, обаче просто да го знаете.
И заради това недейте… Винаги човек се тръшка и иска нещо за себе си, ама не може. Ти гледаш доброто за другите, затова сме се родили, за да се научим да махнем тотално това его. 

Жената от залата:
Просто трябва да простите. Обичайте и прощавайте. Това е. Прошка първо на себе си и после на човека отсреща. И ще го приемете с любов даже, това е неизбежно. Това е живота просто. 

Георги:
Точно така. Благодаря ти, че каза истината. 

Silvina:
Тази мъка на хората е причина за толкова много блуждаещи души, които не се освобождават и им се спира еволюцията за известно време, докато прошката или разбирането на този човек, или някой като нас като мине от там и помогне на тази душа за освобождаването. 

За да се развържат и кармично хората, защото обикновено кармично доста силни връзки ги държат от преражданията – в преден живот са били врагове, сега – хоп, мъж и жена, максимално близо един до друг, да не би да пропуснат да минат през прошката и през кармата, която имат да си доизчистят.

Когато единият стигне до прошката, се освобождават и двамата. Кармичната верига пада. Иначе следващото прераждане пак сте заедно, може да не сте мъж и жена, а майка и дете – и пак лоши отношения, и пак проблеми. 

Когато единият стигне до прошката, той развързва и другия, и себе си. Много важно нещо е прошката. 

И обикновено тези блуждаещите души, те точно това очакват от нас – прошката, защото тя ги освобождава. Както и тя каза. 

Да кажа, има трима човека в залата, които най-вероятно не са ни повярвали. Единият вече не е тук, но както и да е. Човекът не каза молитвата и така нататък. Но има трима човека, при които няма да има лечебен процес най-вероятно. Другите, с които сега за първи път се работи, ще го усещате. Първо ще ви е много леко от днешния ден натам, много вероятно е да ви се спи повече, едно олекване ще усещате. Може да се появят болки – за хората, които имат някакви болести изявени във физическото тяло, тук там да боцка за моменти, но това е изключително фина енергия. Божествената енергия работи много фино и леко, тъй че кой знае какви лечебни кризи няма, обикновено. 

Да предупредя за това, да не кажете: „Те какво, уж щяха да ни лекуват, по-зле стана работата.“ Без лечебна криза не може да има лечение, нещо трябва да се промени в теб, да се разбута, да се разчисти и тогава вече нещата се наместват. 

Георги:
Да ви благодаря, че уважихте Светлината и почетохте Божественото съзнание с присъствието си лично. 

Има един постулат на Яве или Йехова, има казва така: 

„Който ме обича, ще ме намери. Когото обичам, ще го намеря.“ 

Това е толкова проста истина, че нямам думи. 

Веднъж с моя приятел Тяната отиваме до Ямбол, до един приятел, няма да му цитирам името, че е много известен. Той вика:
– Георги защо си тука?
– Ами, дойдох да те видя.
– Ама как така?
– Дойдох да те видя. Специално тръгвам от Ахтопол и отивам до Ямбол.
– Ама нямаш ли работа в Ямбол?
– Нямам работа в Ямбол. Искам да ти дойда на крака и да те видя.
Тоя човек се разплака веднага. Той е милионер, вика:
– Ама те идват при мен само да искат.
– Да бе, знам. Аз идвам да ти дам. Просто не съм те забравил. Ние сме си приятели много години.“ 

Значи, вижте, наистина няма нищо по-силно от Любовта, от дружбата, от приятелството, от братството. И Ботев е държал за девиза на Великата френска революция: „Свобода, равенство, братство.“ Да, хубав е, но как ще го изпълним? 

И заради това Свети Апостол Павел каза: „Можеш да имаш такава силна вяра, че планини да преместиш, можеш да си богат, заможен човек, да продадеш всичко и да раздадеш имането си на сиромасите, и тялото си да предоставиш на изгаряне, но нямаш ли Любов, нямаш нищо, нищо не те ползва.“ 

Затова ви пожелавам от Дух, душа, ум, сърце и воля Истинско Здраве, Истинско Приятелство и Истинска Любов. Поклон.